Ето ги обещаните фрагменти от новата ми книга „Великият Случайник“.

***

Три фрагмента, за да получите нужното настроение.

Два от книгата:

Станали сме словоблудстваща държава, възможно най-лесната, която може да попадне в ръцете на всеки, буквално на всеки – и той да се упражнява с нея.

Председател на парламентарната комисия по външна политика стана някаква дама на трийсетина години. Питали, на какво основание въпросната особа е предпочетена за този важен пост, а отговорът бил – „Омъжена е за ирландец“.

***

След дребните, хъшлашки лъжи на случайниците, винаги идва една Голяма, Съдбоносна Лъжа…

***

И един актуален, от тази вечер:

Кирчо е като украинската ракета, която летеше към Русия, обаче падна в Полша и уби двама души.

Някой умник, може би на мътна глава, го засили насам – без да се замисля за последиците.

***

ФРАГМЕНТИ

Кирчо е безподобен образ. Няма да е лесно да се проникне зад най-често невнятното му говорене – и особено зад въодушевлението, което непрекъснато прелива от него. Вижте го само, как се ръкува – как разтърсва ръката на човека до него, сякаш току-що е решил проблема с глобалното затопляне. Изключено е да проумява, че той самият е някакъв проблем.

***

Той нищо не чува от онова, което говорят другите за него, той е в някаква друга психическа писта. Въпреки най-конфузните оценки и грубиянски обиди, той си остава в неговия си свят – това е рядко срещано качество, което далеч надхвърля обикновения нашенски тепегьозлък.

Много е опасен такъв човек. Това е уникален случай в новата ни история. Говори си онова, което си е наумил, просто произвежда някакъв звуков фон. И дебне непрекъснато, в какво да се вкопчи. Не си дава сметка, когато изтървава нещо, което го злепоставя. Това за него няма никаква значение.

***

ПростоКиро се опитваше да стопанисва държавата като стока, но дори не му минаваше през ума, че за това са нужни опит и памет.

***

В българските ни работи „случайният фактор“ винаги е играл мрачна роля, понякога дори зловеща. Но никога досега, в годините на Прехода, не сме наблюдавали подобна навалица от случайници. Ние сме се превърнали в Рая на измислените хора, на несъстоялите се хора – на които обаче сляпо се доверяваме. Някой още не е втасал както трябва за каквото и да е, а вече му дават да налази някое министерство – по-скоро да го нагази безцеремонно.

***

Някакъв негов съученик разправял, че още като четвъртокласник Кирчо ходил по митинги, все през онзи ноември – и дори развявал синята си връзка на чавдарче. Идиотска работа – същата като на Плевнелиев, който се хвалеше, че е демонстрирал с плакат, нарисуван върху тапет, и то седмица преди 10 ноември. България няма никога да се отърве от тапетните си герои.

***

Доскоро Меглена Кунева беше шампионката ни по фанфаронство – за 10-годишнината от евро-членството ни, тя каза, че мечтае българите да изобретят ОТНОВО ЕС.

За 15-годишнината, Кирил Петков „надгради“ фукнята й: България щяла да надгражда ЕС.

Мечтателката Кунева закри два от блоковете на атомната ни централа – Кирчо можеше да бастиса цялата централа, щом щеше да надгражда.

Трябваше да го вържат – за всеки случай.

***

Хвалебствията на нашите властници са нетърпими.

Обикновените тукашни хора отдавна не им обръщат внимание, но те със сигурност предизвикват презрението на евросъюзниците ни – България, която не може да си върже гащите, особено в момента, ще надгражда Европа.

***

Станали сме словоблудстваща държава, възможно най-лесната, която може да попадне в ръцете на всеки, буквално на всеки – и той да се упражнява с нея.

Експертизата, опита, дори обикновената вменяемост вече нямат никакво значение.

***

Управленският опит и изобщо познанието направо са презирани – председател на парламентарната комисия по външна политика стана някаква дама на трийсетина години. Питали, на какво основание въпросната особа е предпочетена за този важен пост, а отговорът бил – „Омъжена е за ирландец“.

***

Това не е обновяване на политическото съсловие – каквато лъжа се опитват да ни пробутат, защото тия хора и след две поколения няма да са станали политици.

Това е брутална инфантилизация на политиката и на властта.

После ще дойде ред на провинциалните хитрости, на бруталното загърбване на народните нужди, а накрая и на безцеремонното самообогатяване.

Всеки може да има един ирландец под ръка.

***

Ние продължаваме да рием нашето си Дъно, обаче някои фантазират това като извисяване на Европа.

Костюм на наш кукер от новогодишните празненства претендираше за място в „Рекордите на Гинес“ – заради дължината на космите, от които е направен.

Но в Гинес отдавна могат да се наредят тукашните политикани – заради дългите си езици.

***

А от долния край на тръбата не излиза нищо смислено – като послания, дори като най-обикновени думи.

Ако се чудите каква е тази тръба, ето обяснението. Има една знаменита фраза на американския президент Роналд Рейгън: „Политикът е като бебе: представлява храносмилателна тръба. На единия край – гладна уста. На другия – пълна безконтролност“.

***

Впрочем, понеже тъй и тъй се въртим донейде в сферата на полунормалното – смятате ли за редовни персони министри, които обещават да направят 4/четири моста на Дунав и още толкова тунели под Шипка? По дяволите, съвсем ли отлепиха от разумното?

***

Медиите простиха и на момата, която с треперлив глас прочете одата си за току-що избрания премиер К. Петков, завършваща с онова сърцераздирателно „просто Киро“. И тя ли е от кадрите на Харвард? Приличаше по-скоро на випускничка на някой съветски университет от Средна Азия. В по-раншни години, с тази си треперливост, вече щеше да е станала поне секретар на ЦК на Димитровския Комсомол.

***

И ето ви една мистерия: най-нахалните от пръдливата вода все не знаят нищо за Миналото, то уж изобщо не ги интересува – а, в същото време, се държат като най-отвратителните персонажи на същото това Минало, че и оди пишат за шефовете си, и дори ги четат в уж святата сграда на Парламента.

***

Въздухари управляваха, това бе очевидно. Но по-нелепото е, че не успявате да ги различите навреме.

Какво още трябва да се случи, за да разпознаете поредния мехур, какво още ви е нужно?

***

И съдбоносният въпрос вече е, колко време им трябва на нашите хора, за да различат въздухарите – защото все не успяват. Този техен дефект сякаш е неизкореним, сякаш е фабричен.

***

ПростоКиро си позволява да говори срещу всеки – и то, в повечето случаи, откровени нелепици. Прав е: наруши Конституцията, обаче стана премиер. Срамно петно върху оръфания сукман на най-новата ни история – не е малко.

***

Кирчовци – поне двамата им лидери като министри – въртяха/загробваха страната от месец май 2021 година. Резултатът бе никакъв. България беше нещо като кораба, който заседна край Камен бряг, лигавеха се край него близо 40 дни, накрая го изтеглиха криво-ляво и го закараха да полегне край някакъв Варненски кей.

Така бе съчинена поредна чудесна метафора на Прехода: в момента ние сме като този кораб, отвсякъде сме издънени, уж са ни измъкнали – колкото обаче да се килнем на една страна и бавно да потънем.

***

Жалка държава – с премиер фалшивчик, Парламент, нагизден с невнятни момиченца. Не бе възможно да има сериозен разговор – дори самата Съдба да водеше парламентарните заседания.

Тия бяха изчерпани, преди още да са се състояли.

Нужен бе един-единствен мораториум: да не се пипа нищо от самодейците.

***

Обаче Кирчо и до края имаше необятни възможности да проявява некомпетентността си. Отиде в Македония – макар експертизата му за „македонския възел“ да е нулева – и договори самолетна линия Скопие – София, която почти незабавно фалира.

А ние, наивниците, искаме да опазим българина Гоце Делчев.

***

Този човек винаги говори така, сякаш за първи път чува за онова, което се готви да коментира. Казва, например – „Вместо деескалация, ескалацията се дига“ – и изобщо не схваща, че направо троши костите на клетия ни език.

***

Всъщност, всички хипотези около Кирчо са възможни, дори и най-налудните – в балканските селения всичко може да се случи. Ние имахме пет години за президент една ирландска пастирка – Плевнелиев сам ни довери тайната си и дори се гордееше с битието си на пастирка – не пастир, а пастирка. И това го чухме години преди да настъпи джендърската какафония – така и българският президент даде своя принос към нея.

***

Кирчо упорито продължаваше да натиква публиката все по-навътре в Глупостта.

Отива в телевизията и съобщава, че щял да внесе от чужбина главен прокурор на България! И това, без никакво притеснение, е казано на глас – а не изсънувано нощем, при едно от кошмарните му видения, когато за пореден път е разтърсен от въпроса, защо Съдбата така се шегува с него.

И, вероятно, въпросният избраник за главен прокурор, ще бъде от неговата порода: напълно случаен, напълно негоден, напълно подходящ за България на ПростоКиро.

Това не е нормална страна – това вече е неговата страна.

***

Този човек е доказателството, че „ТУК“ всичко може да се случи и всичко може да бъде преглътнато. „ТУК“ не е държава, това е парче кал, където премиер-министърът може да дурачее до насита – и това да се приема спокойно.

***

Радев, Радев – как те омая тоя? Президентът сигурно вече проклинаше самолета, в който се бяха запознали – и беше прав, защото силата на военния пилот е в единичната кабина.

***

Докато щеше да внася, каквото му попадне пред очите, не беше излишно ПростоКиро да се сети и за ония, които здраво изнасяха, като ни правеха на идиоти. Можеше да погледне поне с едно око към вече бившите си съграждани от Канада – към фирмата „Дънди Прешъс“. Според одит на Сметната палата, само за три години въпросната компания беше добила в Челопеч злато, мед и сребро за 1,5 милиарда долара. А българската хазна бе ощастливена с цели 23 милиона от този милиард и половина. Това е грабежът на века. Обаче заканите на ПростоКирчо да спре грабежа и корупцията очевидно не се отнасяха за канадски фирми.

***

Всеки ден наблюдаваме пробиви – но не в националната сигурност, а в националното достойнство.

Такъв пробив бе и казаното от Асен Василев, духовният близнак на ПростоКирчо, след приемането на бюджета. Тогава той си позволи следната фраза: „Бедността свърши!“

Ей, тия типове направо ви се подиграват.

***

„Ситуацията е в много лоша ситуация“ изръсва той – и за пореден път ни кара да се чувстваме като идиоти, които са принудени да съжителстват, на една и съща планета, с него.

Ако бяхме в 1990 година, във времето на Великото народно събрание, и ако ПростоКирчо беше кандидат дори за квестор, проф. Чирков обезателно щеше да го пита, на какви лекарства е.

На какви е, наистина, след като е очевидно, че и личната му ситуация е в много лоша ситуация? Но все още нямаше кой да го анексира и да го разкара от главите ни.

***

По една телевизия направиха обзор на първите сто дни на кабинета на ПростоКирчо: кой с кого се сръфал в управляващата коалиция, Нинова била за обявяване на „форсмажор“, пък Лорер – българският министър, доставен по линия на вноса – бил против, ей такива неща.

Нито дума за „форсмажора“, из който от години се тътрузи народецът – все едно, че го няма.

Постепенно и той ще получи статута на бежанец – и то в собствената си страна. Собствената ли?

***

След дребните, хъшлашки лъжи на случайниците, винаги идва една Голяма, Съдбоносна Лъжа…

***

Повече от жалки – смешни сме.

Пак разрешиха, а всъщност решиха – вместо нас! – да купим още

8/осем самолета.

Държавният департамент на САЩ разреши/реши.

Един ден така може да разрешат и да ни закрият – каквото е останало от държавата.

***

Втория принцип на ПростоКирчо: в днешна България всеки може да бъде всякакъв, тази държава могат да я оставят в ръцете на всеки.

А първият принцип е, че тук всеки документ може да се фалшифицира безнаказано.

***

Тия хора са еничари и не го крият.

Изучили са се – някак – някъде.

Живели са – някак – някъде.

Те целите са в това „някак“.

Приблизителността е техният Бог, някак.

Те не са „никъдниците“ на Петър Увалиев, които и до края страдат по Българското – и, независимо от всичките си успехи, никога няма да се почувстват уютно в онова „никъде“.

Хората като Кирчо са нещо съвсем различно – те са прелетни птици, за тях е важно да следват топлия въздух. Много е рисковано авансово да им се предоставя доверие, дори в минимални количества.

***

Простокировци се опитаха да се лепнат кротко за простолюдието – просто една кратка почивка по време на дългия им полет от никъде до никъде, нищо повече.

***

Езикът на Кирчо е полусуров/алангле.

В много редки случаи езикът му става донейде ясен – например, когато нарича депутат на коалиционните си партньори „педераст“.

***

Лошото е, че и някои от избраниците му също са алангле. Избрани са сякаш от пиян слепец.

Алангле премиер, алангле министри, алангле управление.

Весел живот за останалите. А кои са те?

Всички ние, които позволяваме скотските упражнения с властта на недопечени хора.

Съвсем ще идиотизират държавата. Вижте, какъв невнятен тип бе министърът на културата. Той дори не е алангле. Той се държеше като един суров бут.

***

На Кирчо и клетвите му са алангле.

***

Горките моряци от кораба „Царевна“ се опитаха да ги превърнат в лъжесвидетели. Очевидно ги притискаха и сякаш беше неизбежно да ги превърнат в поредните глашатаи на Лъжовния Кирчо. И, ако не успеят – направо да им зашият устите. Моряците обаче издържаха.

Те трябва да са щастливи и заради друго – приключението им напомни за една трагична особеност на днешното ни „състояване“ – лениво и безотговорно – което ни изправя пред един стряскащ извод: тук все има спасители, но няма спасени.

***

Ако Рудолф Ерих Распе беше някак срещнал Кирчо, щеше да опише него, а не барон Мюнхаузен.

***

На 26 април 2022 година Кирил Петков беше окончателно бламиран като премиер.

И дотогава всичко, което правеше или изговаряше, беше на ръба, а понякога и отвъд нормалното в политиката.

Но призивът му да даряваме по една заплата, за да въоръжаваме Украйна, мина всички граници.

Допитванията показаха унизително поражение на идеята му.

Този човек за сетен път доказа, че е един нахален самодеец в политиката, който не се съобразява с нагласите на собствения си народ – понеже изобщо не го познава.

***

ПростоКирчо е типичен представител на политическото аматьорство. В политиката е така: може да си напълниш всичките джобове, и пак да си останеш проклет аматьор.

***

Ние много често оставяме съдбовни въпроси в ръцете на хора, чиито сърца не са български.

***

От всички обяснения за появата и ролята на фантомната „Продължаваме Промяната“ най-логично започна да изглежда онова, което подсказва за следния остроумен замисъл: намират се момчета, достатъчно безпардонни, за да приемат да бъдат еднократно ползвани, с помощта на които да се разкарат или разнебитят повечето от традиционните политически субекти – изгодно и за президента Радев, и за новия ни Голям Брат – и България да започне на чисто.

Към момента – септември 2022-а – изглежда, че замисълът поне донейде е осъществен. В смисъл, че хаосът и пропадането получиха ново ускорение.

***

Колко дълго ще продължава това? Никой не е в състояние да предскаже някакъв срок.

Във всеки случай, стана ясно, че повечето играчи в българското политическо тресавище нямат нищо против България да се управлява от пределно аматьорска, направо глуповата власт.

Последиците от подобно „властване“ ще бъдат трудно заличими – дори, ако още утре момчетата за еднократна употреба си дигнат дисагите и изчезнат някъде.

***

Операцията за настаняването на четата на Кирчо във Властта бе уникална. Със светкавична бързина държавата бе оставена в ръцете на малка група непознати субекти. Те дойдоха отвън, готови за задачата си, убедени, че няма да срещнат особена съпротива. Нещо като „Операцията Гренада“, проведена на територия, която вече трудно може да бъде наречена държава.

Всичко друго, освен главната цел, бе една съпътстваща мимикрия – като се започне от куклите, които съпровождаха ПростоКирчо, и се стигне дори до изборите/ноември 2021, които оставиха усещането, че Мадуро има тук братовчеди.

Накрая, сякаш и коалиционния миш-маш бе приготвен предварително. И то така, че разпад не бе предвиден изобщо.

***

Тукашната „левица“, поне „вихрушката“ й – както се изразява КироСлучайното – този Чингиз хан на сакатото говорене, сякаш отдавна е заприличала на френската „хайверена“ левица.

За фалшивите „десни“ да не говорим – тяхната пък „вихрушка“ носи в гена си, извън всички останали примеси, и грехът на единственият в българската История предварително амнистиран Грабеж, и то чудовищен – криминалната приватизация.

Хайверена левица, крадлива десница, съсипан народец.

***

Веднъж Сахаров беше казал на руснаците: „Дръжте се така, сякаш живеете в свободна страна“. Това никак не е лесно, разбира се. Обаче далеч по-трудно е да се преструваш, че живееш в страна, управлявана от умни хора – поне донейде умни, поне някак умни, поне да не са формени идиоти.

Този късмет не ни се полага – вече е сигурно, че сме неспасяеми кутсузлии. Сякаш сме наказани глупостта винаги да ни преследва.

Как иначе щеше да ни се натресе ПростоКирчо.

***

Фаталният ефект от „Експеримента ПростоКирчо“: Народът да сметне, че целият „материал“, който той произвежда, вече е изчерпан, няма смисъл да се търси нещо различно – а и да се намери нещо „по-различно“ и то накрая ще се окаже от същото, което ни е втръснало от години, затова трябва да престанем да се оглеждаме, да залагаме/да „избираме“, няма никакъв смисъл.

Нищо, че новата порция кирчовци, която ще ви отсипят, „дори и пълзешком се спъват…“/Алешковски.

Колкото – толкова. Приятен път към следващото Дъно.

***

В пазаренето Кирчо е безподобен – щом успя да съеши в едно „леви“ и „десни“, които се запрегръщаха, още преди да са изсъхнали плюнките по лицата им, с които до вчера се благославяха взаимно.

Така Великият Случайник на Прехода изведнъж може да се окаже Великият Чейнджаджия на същия този Преход: може да размени буквално всичко, може да изтъргува всяка идея срещу първата глупост, която му хрумне, може да обещава всичко и изобщо да не спазва обещанията си.

Може да се преправя на всякакъв – това е коронният му номер.

***

Той не е използвал досега нито веднъж думата „Народ“ – и повечето от останалите ни „първенци“ са същите, обаче на Кирчо му личи най-много – той без никакво колебание би направил чейндж и с Народа, би го изнесъл нанякъде, без да иска нищо в замяна.

***

Ако продължаваме така, една заран можем да осъмнем с орангутан като премиер-министър.

***

Кирчовци развратиха една част, макар и нищожна, от Народа – лишиха я с лъжите си от трезвостта й. И най-лошото е, че когато излъганите разбраха, че са жертва на най-обикновени шарлатани, както ги нарече президента Радев, приеха, че цялата политика е нещо, изначално несъстоятелно.

***

Историята/нашата си пада по безвкусните повторения.

Костов хариза „Нефтохим“ на руснаците – и после стана русофоб.

Сега Кирчо предизвика газовата криза, но през посредниците си търгува с руски газ, пълни гушите и на руснаците – и той е русофоб.

***

Не подценявайте случилото се – след кирчовци вече нищо няма да е същото в българската политика, ще става все по-зле.

В нея достойнството напълно е изчерпано, то просто не съществува.

Последната коалиционна тъпня ще бъде моделът – предварително покварен – който ще се следва. Маломерни хора, винаги готови да бъдат изритани, ще бъдат манекените, които ще имитират упражняването на някаква власт.

***

Ако направят референдум за думата, която отвращава най-много Народа, със сигурност това ще бъде „Промяна“. И не само, защото напоследък кирчовци най-кресливо унизиха тази клета дума.

От 33 години злоупотребяват с нея по-всевъзможни начини, докато накрая я оставиха без всякакво достойнство. Няма да сбъркат, ако забранят употребата й, дори да я извадят от речника – няма такава дума, забравете я. Така поне ще забравите и самоуниженията, на които сте се подлагали в ролята на вечните будали.

***

Само си припомнете, на колко измамници сте се доверявали – хитроумни или недодялани. Дори на очевидни кретени – все в името на някаква „промяна“, дори да е микроскопична – все е нещо. Не сте искали големи трусове – само мъничко да се раздвижи Блатото, нищо повече.

***

БЕЗПОДОБНИЯТ СЛОВЕСЕН ГЛАДИАТОР

Това най-добро и най-проникновено афористично определение на изключителния полемичен талант на Кеворк Кеворкян е дело на големия български поет Любомир Левчев.

Той е уловил най-същественото от магията на перото на Кеворк.

Завидна и достойна за възхищение е енергията, която демонстрира Кеворк Кеворкян през последните години в стотици публикации из редица

вестници и сайтове.

Като цяло тези публикации сътворяват невероятно проникновен социополитически и философско-исторически портрет на епохата на прехода.

Неслучайно част от своите полемични статии, гневни антрефилета, огнени памфлети и искрометни словесни инвективи Кеворк Кеворкян композира и в отделни книги. Защото има удивително чувство за значението на историческата памет и знае, че все някога достойни историци, социалпсихолози и писатели сериозно ще се заемат с анализирането на шизофреничния български политически преход.

След книгите „Плевнелиев – президентът натрапник“, „Истории за личности и буболечки“ и „Сувенири от 10 ноември“, които разтърсиха интелигентната част на обществото и отдавна вече се превърнаха в библиографска рядкост, авторът ни поднася четвърто прелюбопитно четиво – „Великият случайник, който набързо се сри“.

Книгата е съставена от фрагменти от отделни статии и памфлети, посветени на „Просто Киро“, чиито изказвания почти винаги предизвикват пристъпи на неудържим смях.

Езикът на тази книга е не само езикът на гнева и омерзението, трупани в годините на т.нар. преход. Това е език и на почудата, на изумлението, че съвременното българско общество вече повече от 30 години проявява учудваща наивност и безхаберие, да не кажем скандален конформизъм и овчи възторг, издигайки все по-неподготвени за сложния исторически период персони, които на всичко отгоре имат и наглостта да се самовеличаят като политически елит.

Новата книга на Кеворк Кеворкян е пронизана от болка и тревога за злощастното развитие на българската съдба.

Според автора нескончаемият преход е същински рай за малоформатните хора, както и за обикновените негодници. Обектите, които портретира изтерзаното му перо, често пъти са толкова уродливи, че каквито и силни думи и изрази да се използват, те ще бъдат справедливи.

Това обяснява и взривната словесна енергия, която изригва в афористичната и елиптичната конструкция на фрагментите, в които иронията прелива в гротеска, закачливо-анекдотичното внезапно се превръща в оксиморонна памфлетност, а често и в неприкрита злъч и словесно подгавряне.

Наблюдавайки все по-уродливия български политически преход, се убеждаваме, че въображението на Кеворк Кеворкян тепърва ще има своите още по-големи предизвикателства за сериозните си предупреждения, проникновени и задълбочени анализи на политическите тенденции, облечени в блестящо иронично-пародийни ремарки и памфлетни избухвания.

Иван Гранитски

Кеворк Кеворкян https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN