Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 33 34 35 [36] 37 38 39 ... 73
526
Змия върху човешко чело; маска на змия




Тези кости са свързани със сфеноидната кост: слъзната кост (lacrimal bone), изграждаща слъзния канал, по който сълзите влизат в носната кухина; вулмер (vulmer bone), това е костната стеница, която изгражда носния септум.

Агресивното приемане на силни наркотици, шмъркани през носа, води до перфорация на носния септум (директно свързан със сфеноидната кост).







Когато фараонът се изобразява с глава на кобра и лице на човек, това е алегория към сфеноидната кост в центъра на неговото лице, в центъра на неговата глава - седалището на неговото съзнание - и така се символизира характера на неговата психика, "мъдър като змия".

Когато се казва, че императорът е превъплъщение на дракона, има се предвид силата на неговото съзнание, силата на неговия ум и начинът, по който се изразява. Това е облика на Трона на човешкото съзнание, а не на външния облик на лицето.



Ключалка под формата на змия, сова, прилеп, молец, оса, пеперуда, означава ключ към съзнанието. Например на горния кадър, взет от филма "Прелестни същества", бижуто отгоре означава хипофизната жлеза.

Символ на женски полови органи; отключване на сексуалността (виж по-долу).


527
МАСКА НА:
змия; пеперуда; сова; прилеп; паяк; молец; ръце като очила

ЛИЦЕВИ ОРНАМЕНТИ С ФОРМА НА:
криле; лъчи; подчертана симетрия; длани

КЛЮЧАЛКА С ФОРМАТА НА:
змия; пеперуда; сова; прилеп; паяк; молец




Когато става дума за маски, се има предвид изрично тази конфигурация. Същите тези символи, поставени по друг начин на лицето, означават друго или повече неща в различните случаи.



Не е обща култура, че черепните кости са подвижни. Всички знаем, че главите на бебетата са меки - не само заради това, че костите им са в преходно състояние и не напълно вкостени хрущяли, но и поради това, че черепните им кости имат много гъвкави връзки помежду си. Знаехте ли, обаче, че и черепите на възрастните индивиди би трябвало да са "меки"?

От една страна, черепът е така направен, че по най-ефективен начин да предпазва мозъка от външни сътресения и да разсейва ударната вълна. Затова черепът е изграден не от една цяла сферична кост, а от множество костни плочки, които имат сухожилни връзки една с друга - паянтова конструкция. Определени модерни сгради имат паянтова фасада, тъй като при земетресение паянтовата фасада с гъвкави връзки не се напуква и поврежда. Точно като по принципите на паянтовото строителство, черепът също е направен от кости, които трябва да имат определена еластичност помежду си.

Съвременният човек, обаче, има "вкостен" череп. Това означава, че връзките вежду черепните кости се калцират и втвърдяват, губейки всякаква еластичност.

Остеопатията е вид алтернативна лечебна практика на принципа на разместването на костни и мускулни структури в тялото.

Черепната остеопатия, доколкото знам, все още се бори да получи медицинско разрешение за официално практикуване в САЩ. Твърди се, че разместването на черепните кости лекува редица нелечими заболявания и хронични състояния. Лечението се основава на факта, че в мозъка има определен ритъм на пулсиране, който се създава от флуидните пулсации на гръбначно-мозъчната течност и сърдечната дейност. Черепът трябва да бъде подвижен, за да може да отговаря и резонира с мозъчните пулсации, за поддържане на добро здраве. Важни данни за вътрешния телесен ритъм на пулсиране може да се добият от разсекретения документ на ЦРУ за проект "Гейтуей". Повече за важността на гръбначно-мозъчната течност в практиките за майндконтрол може да се прочете от Фриц Шпрингмаер в книгата му "По-задълбочен поглед върху формулата на илюминати", която за сега отсъства от Библиотеката.

Преди да може да се правят редовни черепни масажи за възстановяване връзката на черепа с мозъчните пулсации, когато пациентът за първи път търси помощ от черепната остеопатия, той трябва да премине през процедура, наречена "отваряне на черепа". Пациентът ляга по гръб; масажист с много силни ръце застава зад главата му и поставя палците и пръстите си върху ключови свръзки между черепните кости. Понякога черепите на хората са толкова вкостени, че заради упражнявания натиск при освобождаването на костите ръцете на масажиста отплесват.

Черепните кости са свързани помежду си с мрежа от сухожилия. Някои са много къси, а други са много дълги и дори правят няколко оборота около черепа. Това изгражда мрежа от сухожилия, приличащи на изплетено гнездо, която е в основата на паянтовата конструкция на черепната костна система. Тези микро-сухожилия са физиологично открити в сравнително късен етап от историята на остеопатията и обясняват онова, което практиката дотогава е била установила - че всяка кост си има посока и вектор, по който е възможно да бъде освободена от останалите. Черепът се състои от повече от 22 кости, 29 ако се броят всички, включително челюстта. [7 на брой кости сглобяват очните орбити]

Но само една кост има пряка връзка с повечето от тях и непряка връзка с всички останали. Тя се намира точно в центъра на конструкцията и на български се нарича клиновидна кост, на английски - сфеноидна кост (sphenoid bone).





Сфеноидната кост ("клиновидна" от гръцки):
  • оформя основата на черепа, тя е централната кост, която служи за опора на всички останали; поради това тя е "котвата", "фундамента" или "възела" на всички кости в черепната остеопатия
  • най-сложната кост в човешкия скелет
  • е връзката между лицевите кости и мозъка
  • всички важни и основни нерви и артерии, излизащи от главата към врата, минават през нея
  • е мястото, където се свързват всички мускули, участващи в дъвченето на храната

  • съдържа и предпазва хипофизната жлеза (в централно разположена малка кухинка, специално за нея); хипофизната жлеза пряко контролира:
    - растежа
    - кръвното налягане
    - разпределянето на енергията в тялото
    - всички функции на сексуалните органи
    - всички функции на щитовидната жлеза
    - всички функции на метаболизма
    - бременността, раждането, кърменето
    - съдържанието на сол и вода в бъбреците
    - температурния контрол на тялото
    - облекчаването на болката

  • първоначалното име на костта произлиза от думата за оса - sphecos (латински)




Окултните символи за сфеноидната кост са много и следва да бъдат разгледани. Абстрактни символи за сфеноидната кост са Тронът на съзнанието и Свещеният Граал.

Като послание маските, които намекват за сфеноидната кост, изтъкват силата на човешкия ум и превъзходството на човешката психика.

528
ЕКСТРАВАГАНТНИ ШАПКИ

Идиотските шапки от екстравагантната мода са символ на британското кралско семейство. Тази илюминатска фамилия налага образа си директно в ежедневните новини - кой принц с каква бил спал, за каква щял да се жени, коя щяла да бъде шаферка на бебетата им и всевъзможни простотии от личните им животи, с които занимават света. Това е единствената група хора, която парадира пред обективите с изродските си шапки и правят същото в холивудските филми.

Лудият шапкар е символ на илюминати в "Алиса в Страната на чудесата". Британското кралско семейство счита себе си за "луди шапкари". На първо място, Лудият шапкар от "Алиса в страната на чудесата" е психопат. Фразата идва от това, че през 19ти век производството на филцови шапки е използвало голямо количество живак за обработка на филца. Това често водело до живачно натравяне на хората, работещи в индустрията, характеризиращо се с неврологични щети, завалена реч, загуба на памет и телесни тремори. Затова се казвало "луд като шапкар".

Също така означава някой, чиито ум е под медикаментозен и шоков контрол, както е описано във "Формулата на илюминати" на Фриц Шпрингмаер и "Контрол над Ума - Контрол над Света" на Джим Кийт.

Винаги, когато в даден филмов сценарий се появи герой, чиито шапки дразнят или правят силно впечатление с екстравагантността си, поведението му обикновено е системно - шапките постоянно се сменят, но продължават да са абсурдни, винаги са върху главата на същия герой, а той винаги е скрита лимонка - задкулисен манипулатор или не този, за който се представя. В случай на множество такива герой в един сценарий, това е символ за британското кралско семейство, манипулиращо света отвисоко.

529
ПОЛУ-БОГОВЕ, МАГЬОСНИЦИ

Символ на илюминати. Илюминати мислят себе си  за божества. Свидетелство за това е интервюто на Циско Уийлър. Представят себе си като тайно общество от богове и полу-богове, имащи магически способности и свръхестествени сили.

Пример са много филми и американски комикси - Фантастичната четворка, Х-мен, Тор, Прелестни същества, Юпитер изгрява и много, много други.

Основен казус винаги е как тайното общество от полу-богове приема и се отнася с "простосмъртните". Почти винаги има един "простосмъртен", който е съдбовно обвързан с тях и по един или друг начин трябва да послужи на каузата им, но без никога да може да стане наистина един от тях.

Илюминати се стремят към Нов Световен Ред, за тази информация можем да се позовем на "Контрол над Ума - Контрол над Света" на Джим Кийт. Техният нов Световен Ред цели едно положение, в което илюминати са считани за действителни богове, открито почитани от всички. Те искат да излязат на светло, за да може официално да се интегрират в обществото като поставена от бога аристокрация. Това е същото положение като с политико-религиозната власт в античността, с разликата, че този път това трябва да бъде по цялата планета, и този път властта и почитта към тях трябва да бъде безпрекусловна. В миналото фараонът е трябвало да се съобразява с пантеона и религиозните традиции, в противен случай е нямало да бъде фараон за дълго. Сега, илюминати целят да ги приемат като физическите въплъщения на божествата, за да не се съобразяват с никой човек и никоя концепция и волята им да е закон.

Затова, във всички филми, в които участва техния символ (тайното общество от полу-божества), основен въпрос е излизането на светло пред другите; начина, по който ги приема обществото; някаква драматична дилема, засягаща разкриването на тяхното съществуване и допускането на "простосмъртен" да играе роля като инструмент в плановете им.

Целта на този вид пропаганда е рано или късно илюминати да бъдат обявени за божества пред цялото човечество. Това убеждаване ще бъде извършено с демонстрация на свръх-напреднали технологии, които приличат на магия в очите на технически неграмотните. За да се отвори възможност дори да се допусне такова нещо, се използва техниката "Прозорец на Овертон". Свидетелство за този план откриваме в интервюто на д-р Карол Розин, и интервюто на Дерел Симс - ловецът на извънземни (от когото ще видим още неща в Библиотеката за в бъдеще).

В сюжета на всеки един такъв филм, включващ символа на тайното общество от полу-божества, разкриването на тайното общество пред очите на зрителя винаги се извършва по стъпките на Овертон, побрани в рамките на времетраенето на филма.

530
Още в началото на сайта ни се опитах да напиша тази тема, но се отказах поради липса на вдъхновение. Колкото повече материали натрупваме обаче, толкова по-лесно става да се говори за още повече неща :) Мисля че вече прескочихме критичния минимум и в момента няма тема, за която да нямаме отправна точка.

Осъзнах, че трябва има български вариант на тази информация, още щом изгледах видеото на един ютубър. Той е случаен човек, просто един от всички нас без нещо особено в живота му, а изложението му не се опира на някакви изтъкнати доказателства, не прави опит за доказване валидността на предложенията си. Но, в интерес на истината, доказателствата са толкова много, ще е трудно човек да посочи някое конкретно, попадението на аргументите му се вижда веднага с просто око.

Според мен обаче материала не подхожда на духа на Библиотеката и мястото на този материал е тук във Форума, защото целия трябва да бъде преразказан. Начинът, по който е представил видеото си в YouTube силно ме възпрепятства да го представя по вече познатия начин - като текст, играещ ролята на субтитри, и вмъкнати в него кадри от видеото. "Паралелна Реалност" имат богат опит с анализирането на културни продукти и културни изяви и няма смисъл да правя същото като тях. Затова се замислих, че може би мога да построя темата по хаотичен начин, под формата на джобен тълковен речник, така че да се получи нещо като шаблон, по който почти всеки филм на Холивуд да може да бъде дисектиран до кости :)

И така реших да събера информация и от още ютубъри и всевъзможни източници, заемайки се с трудоемката задача да обърна персонално внимание на всеки един окултен символ, предоставяйки колкото мога повече силна информация за произхода и смисъла му. Символите и анализа им ще се добавят с времето. Голяма част от всичко това съм го запомнил и не винаги помня от кого... списъкът с източниците пък ще е доста дълъг, затова смятам просто да кажа, че всичко това е от лесно достъпни източници в интернет.

531
Няма как да не се забележи и това, че повечето хора, които по една или друга причина успяват да открият спомените си за извънтелесното си ежедневие, използват това стечение на обстоятелствата, за да отхвърлят колкото се може по-голяма част от отговорността си във времево-пространственото си ежедневие.

Вие, които се интересувате от тези теми, може да се запитате - колко хора сте виждали, които използват спомените си за излизане от тялото за оправдание, че водят безотговорен живот? При мен са доста, всъщност почти всеки един с редки изключения. Може би е лично, вероятно просто аз все на такива попадам, но от моя опит с такива контакти и общуване възстановяването на спомените за този успореден живот върви ръка за ръка с развита неморалност, и с пороци, които винаги са били налице, но в даден момент за нещастие са получили свое оправдание, а самият индивид се самопровъзгласява за герой, който няма от какво да се срамува.

Колко пъти човек със спомени за извънтелесното си ежедневие нехае за начина, по който води времево-пространствения си живот, развивайки тезата, че уж енергията или съзнанието било вездесъщото нещо, и един вид, няма значение какви боклуци ядем например, с какви отрови се дрогираме или какви неморални действия си позволяваме, защото вече се мислим за полу-богове, след като сме си спомнили свое излизане от тялото?



Парадоксално, но според института на Робърт Монро и позицията на ЦРУ физиологичното състояние на тялото е ключа към фокуса, който съзнанието има. Самото излизане от тялото е ежедневие за всеки човешки ум. Но фокусът на съзнанието всъщност се влияе основно от честоти, генерирани от телесната физиология... сиреч... от доброто здраве и дисциплина.

Как, тогава, можем да коментираме твърденията на повечето наши сънародници, които са преоткрили спомените за втория си живот? Какво мнение можем да имаме за тяхната благонадеждност като информационни източници и качеството на опита им? Моят коментар е ясен.

532
Не мисля, че преражданията и спомените за повече инкарнации са игра на ума - това са истински данни, не илюзии тоест... Просто аз поне за сега съм попаднал на два варианта за сдобиване с тези данни, както казах, генетичен път И умствен. В литературата като цяло не се обръща конкретно внимание на различните начини, по които човек може да се сдобие с памет за минали животи в това измерение. Просто исках да кажа, че не всеки такъв спомен говори за един и същи ум, защото генетичното онаследяване също е смислоносеща линия.

Получава се така, горе-долу, че паметта ни като личности в този живот, тук и сега (тоест във време-пространството), се формира от два информационни потока - телесно онаследения, и багажът от опит, който върви с ума и неговите превъплъщения. В твоя случай, мисля че става дума за умствен багаж. Но в нечий друг случай трябва да се прецени и възможността паметта да идва по телесна линия от предците.



Очевидно е физиологично необходимо за нас, но не всеки има ясен спомен за случилото се. Няма да е лошо, имащите тези умения да споделят някаква техника как поне да запазваме спомена за преживяното.

Разсекретеният документ за "Гейтуей" изрично обяснява, че точно това е заключението след проведените научни изследвания на феномена - абсолютно всеки човек излиза от тялото си, по време на сън най-вече. Паметта, обаче, работи по следния начин:

  • лявата половина на мозъка е волевата половина; волевото извикване на спомен, когато се опитваме да се сетим нещо, активира лявата половина
  • лявата половина праща допитване до дясната половина, за да се провери адреса на данните и те да бъдат възпроизведени в ума; извикването на паметта ни представлява повторно преживяване на нещо, което вече се е случило... но в по-слаба степен (това е доста добре изследвано и самата практика по програмиране на ума доказва, че паметта е форма на повторно преживяване на обстоятелства, за повече инфрмация - "Формулата на илюминати..." на Фриц Шпрингмаер)
  • нормално е всички данни да минават през лявата половина за филтриране, преди да отидат в дясната; така лявата половина знае пътя, тоест адреса на спомена
  • ако при определени обстоятелства лявата половина е извън играта и информацията се поеме директно от дясната половина, будното съзнание не знае за приемането на такава информация и следователно не знае за съществуването на адреса й; това означава, че волеви опит за присещане няма да има никакъв отговор и... ефектът от това е, че ще живеем живота си без да ни хрумва, че нещо се е случило
  • в почти всички случаи естественият път, по който излизаме от телата си, е когато лявата половина не участва в процеса на филтриране на информацията и следователно това се случва зад гърба й; поради това, в будно волево състояние ние не знаем, че имаме такива спомени, и не знаем как да си ги спомним, не знаем пътя до тях

Това е заключението на изследванията, проведени от института "Монро" и проверени от ЦРУ. Това твърди и психотерапевта и депрограматор Фриц Шпрингмаер, жертвата на майндконтрола Циско Уийлър, и други, и на този ефект се опира размножаването на личността при програмирането на ума.

Освен това, тази механика на нещата се потвърждава и от друг известен практик на извънтелесните излизания - Уилям Булман (книга на български). Той също твърди, че всеки човек излиза всеки път по време на сън и живее нещо като свой втори живот не в това измерение, но в нормални обстоятелства не познаваме пътя към спомените си за тези събития.

Дори и да не съм от онези, които помнят, има достатъчно достоверна информация, според която е факт, че излизането от тялото не е нещо, което се "учи", то е естествена функция и поведение. "Учи" се единствено как да запазим спомена си за това, нищо повече. В крайна сметка подобен спомен би бил маловажен за курса на будното ни съществуване във времево-пространствения ни живот, освен ако не се преследват някакви специални мисии и цели, както в ЦРУ например.

Освен това има и други научни парадигми, които по естествен начин предвиждат, че нашето естествено поведение, по пътя на логиката, би било да живеем едновременно и във време-пространственото измерени и в нещо като огледално, "пространствено-времево" измерение. Така се предвижда в Реципрочната система на теорията на Дюи Ларсън.

Затова всички онези, които говорят и действат от гледна точка "умение, което се учи", или пък нещо само за "избрани" и едва ли не го превръщат в някаква житейска парадигма, по която всички се сравняват, просто говори за проблеми с егото и тривиални дребнави проблеми на ниво характер. Всъщност всичко това е доста средновековно и само показва колко сме изостанали, в България, но и на места по света.

533
Тази смехотворност идва както от простите нужди на егото на повечето практици, така и от широко разпространеното объркване, че умът е продукт на съзнанието.


Всъщност доклада на ЦРУ се опира на факта, че съзнанието е функция на ума.

Това означава, че умът идва преди съзнанието.

Повечето комплексари в нашата интернет информационна среда и книжен пазар вървят по обратната логика, че "който може да си излиза от тялото, има по-развит ум". Честно казано, аз до сега не съм срещал тези думи изтъкнати по директен начин от някого. Но е факт - и съм сигурен, че и вие много добре си давате сметка за това - че, именно това твърдение... че който си излиза от тялото има по-развит ум... е заложено в голямо множество лични мнения, на практици предимно, но и на много от въодушевените запалянковци.

В средите ни като цяло не се прави почти никаква разлика между ум и съзнание. Като типичен народ с чалга в кръвта в последните години обожавамде да смесваме и думи като дух, и манджата става още по-мазна. Никой не знае за какво говори, просто се опитва да го чуят.



В разсекретения документ на ЦРУ, изпратен до командира на операционната група на армията на САЩ, се прави изричното проверено дефиниране - съзнанието е една от функциите на ума. За да бъде една енергия съзнателна, тя първо трябва да бъде интелигентна.

Може да се зададе въпроса... не значи ли това, че който може да си излиза от тялото, следователно има по-развит ум, защото може да настрои функцията си отвъд време-пространственото измерение?

Аз също си задавам този въпрос. Но си задавам и друг - Познавам хора, които умеят да си излизат от тялото, и при това са едновременно и глупави, и наивни. Значи ли това, че умът им е по-развит?

В документа всъщност се дава отговор на този въпрос - ВСЕКИ излиза от тялото си, защото всеки човешки ум е способен да проектира функцията съзнание извън време-пространственото измерение. Целият въпрос е в наличието на памет за събитието - дали е станало със знанието или зад гърба на определена част на ума. Което означава, че тук дори не става въпрос за силна или слаба памет, а за правилно подреждане на обстоятелства.

Интересното е, че повечето български запалянковци се опитват да постигнат спомен за своите ежедневни излизания, защото считат, че това е свързано със засилването на ума или каквото и да е...





Исках и много бързо да обърна внимание на концепцията за прераждането.

Аз самият не съм сигурен дали има прераждане. Има добра информация за това... например Живот, смърт, реинкарнация и възнесение на Хомо Сапиенс Етикус... между другото информацията в тази статия е добита именно по начин, подобен на "Гейтуей", разказвачът твърди, че е бил участник в това... но също така има и добра информация за друг сценарий - книгата на Фриц Шпрингмаер и Циско Уийлър.

В книгата до сега се спомена, че причината за наименуването на тази техника "Монарх" е видът пеперуди "Монарх", които са едни от малко видове животни, които прехвърлят памет от поколение на поколение по генетичен път. Все още превеждам книгата и това може още да го няма в Библиотеката, но по-натам в съдържанието се обяснява, че програмите от "Монарх" програмирането ще се предадат от майката на децата й. По генетичен път, майката предава програми на децата си, и когато те възприемат спусъците за определени команди, изпълняват командите, без въобще някой да ги е програмирал за тях или за спусъците. И пеперудите "Монарх" са само един от няколко животински вида с тази черта, която явно и човекът притежава.

На практика, това поставя под съмнение спомените за минали животи. Очертават се два варианта - или определен ум не се намира във време-пространственото измерение за първи път, или спомените за такова минало съществуване са дошли от генетична връзка по родовата верига индивидите, а умът е тук за първи път и ползва тези спомени.

Джим Кийт в книгата си дава достатъчно примери как вярванията на фанатиците от Новия Световен Ред се изливат в световните култури през различни романи и авторска литература. Романът "Дюн" например е сага, в която се описват и двата варианта на спомени от предишни съществувания - спомени, приети по генетичен път, и спомени от минало идване на същия ум във време-пространственото измерение. Това е една от най-известните и силни саги в историята на фантастиката, а авторът й е бил военен фотограф и работата му е била да фотографира строежите на американските подземни бази по света, преди да се пенсионира от армията заради раково заболяване и да стане автор.

Възможно ли е да има повече от един начин човек да има спомени от различен живот? Все още изследвам въпроса за себе си... но наличието на подобна информация определено ми говори, че концепцията за "висш аз" лесно може да загуби една от характеризиращите я логически черти. Ако бях сляпо вярващ в нея, със сигурност щях да се посъветвам да преразгледам убежденията си на база разсекретената информация.


534
Понеже всичко това стана дълго, загубих нишката за каквото исках още да кажа за сега. Като се сетя по-късно, ще обърна внимание, а сега мога да завърша само с още нещо накратко - сдобиването с информация по този начин и разказите на героите.


За да попаднете на този сайт, сигурно сърфирате за такава информация и това не е първото място, което откривате, нали, едва ли сте дошли тук случайно. Колко пъти ви се е случвало да четете разказите на хора, излезли от тялото си, или пък хора, които са се срещнали в извънтелесно състояние и са общували и взаимодействали по някакъв начин?

И колко пъти ви се е случвало разказите им да съвпадат? На мен никога не ми се е случвало да срещна такива съвпадащи разкази. В най-добрия случай разказите съвпадат само като обща сюжетна рамка, а всичко останало е смехотворно различно. В доста от случаите дори и съвпадението на общата сюжетна рамка е под въпрос заради особените отношения и пристрастия между участниците, които се познават или имат лични слабости и его-проблеми и гонят точно определен изход от размяната на информация.

Тези неща през годините ми създадоха впечатление, че излизане от тялото всъщност няма. Много често споделям това си мнение с близки и далечни познати... и това ми твърдение винаги пречи на всички. Никой до сега не е пожелал да се замисли, защото пряко се засягат чувствителни негови интереси.



Този документ само потвърждава впечатлението ми от всичките разкази през годините - че излизането от тялото е като интернет, не се ходи никъде. Определението "пътуване" винаги е било метафорично, но поради някаква причина съвременните българи възприемат буквално винаги погрешните неща.

Излизането от тялото означава напускане на време-пространственото измерение. Тялото е подчинено на времево и пространствено измерение. Това означава, че съзнанието не може да се сравнява или да има база за сравнение с тялото... следователно изразът "излизане" и "пътуване" има дефиниция единствено като МЕТАФОРА, защото така му се струва на човек.

В скорошен разговор направих сравнението, че ако човек застане в зала с огледала, или огледална зала, той без проблем ще види собствения си гъз навсякъде. Когато човек излезе от тялото си, и гледа отстрани собствения си гъз в леглото, това какво по-точно трябва да означава? Че наистина е "отвън до тялото си"? В разсекретения документ на ЦРУ се говори за тези селения като за холограми. В зала с огледала ще видим собствените си задници, а какво ако влезем в някаква сложна холограма? Няма ли да си видим задниците под какъвто ъгъл искаме и на което място от холограмата искаме?



Смехотворно е ностроението на българския аматьор, че истината се намира извън тялото! И че ако си излезе от тялото, ще застане лице в лице с истината!

Онова, което съзнанието възприема в извънтелесно състояние, е много далеч от истината. Възприеманото извън тялото не е по-различно от онова, което възприемаме и със сетивата си - това е сетивна информация в единия случай, и предварителни ментални очаквания в другия случай, които могат да се доближават или да не се доближават до истината.

Забележете по какъв метод се събират данни в програмата на ЦРУ, използваща "Гейтуей" - особено когато се касае за информация от физическата реалност - поне трима души излизат от телата си едновременно, за да е сигурно че ще са в синхрон, всички са в различна степен на фокус - Фокус 12, Фокус 15 и Фокус 21, които са на голямо разстояние от тренировки и практика един от друг - за да наблюдават обекта от най-основните му аспекти и после видяното да се АНАЛИЗИРА, тоест система за преценка и извличане на истината, подобно на тривиума (логическият метод на римските мислители), за който говори Марк Пасио, а не се ползват сетивни или "извънтелесно сетивни" данни.

Някога срещали ли сте подобно отношение или дори хрумване за подобно отношение за преценка валидността на преживяванията в българското интернет пространство? Или българския книжен пазар? Аз за 14 години не съм срещал.

И в документа се подчертава, че всички тези усилия са необходими, защото нито един човек до сега не е схванал нещо право в десетката от извънтелесно състояние.

Всичко това прави тенденциите в нашите информационни среди по въпроса все по-жалки...

535
Никъде в целия документ на ЦРУ не се споменава хрумването, че доброто и злото са "нисша дуалност" (от което следва да се предполага, че са пренебрежими).

В документа се говори единствено за измерението на време-пространството. Че то е част от спектрален диапазон измерения; и че то не съдържа в себе си цялата дължина на вълната.

Иначе казано... в документа се казва, че време-пространството съдържа част от амплитудата на вълната.

С други думи тезата на документа е... че физическата реалност е истинска и незаменима, а от външните на нея измерения не може да се избяга.

Този вариант на изказ не се среща често, нали...




Прави остро впечатление, че дуалността не е запазена марка на време-пространственото измерение, което се напуска при излизане от тялото, но е всъщност основния принцип на Сътворението - на всичко, което се намира във физическата реалност или кое да е друго измерение.

Единственият начин да се говори за "отвъд дуалност" е, да се говори за Абсолюта, защото според разсекретения документ това е енергията в покой. Прави впечатление също така, че отвъд дуалното състояние на съзнанието се характеризира със загуба на волята и способността за избор (в замяна на други промени).

А на мен, както и на вас, на всички нас, през повечето време на тази тема ни повтарят тези празни словосъчетания "отвъд добро и зло" и "отвъд дуалност", сякаш някой е способен да си представи какво означава това. Очевидно никой не е бил там (не се е сливал с Абсолюта в този си живот, нито пък има такива спомени), за да си въобразява, че говори смислено.

Нека кажем и това по по-добър начин:

В разсекретения документ на ЦРУ, който представлява оценка на техниките на института на Робърт Монро - пионерът в излизането от тялото, поръчана за да се прецени по какъв начин може цялата Агенция (ЦРУ) да развие такъв отдел и какви са перспективите и ползите от техниката... се твърди, че излизането от тялото въобще не се доближава до евентуално "отвъд дуално" състояние.

Защо някои в България си въобразяват нещо различно, е непонятно.

536
Занимавам се с тази информация от 2004г, тоест една година след като е бил разсекретен проекта "Гейтуей". В тези среди съм вече 14 години към днешна дата и в началото на това още дори не бях пълнолетен. За цялото това време около мен се изграждаха личности, които в бъдещите години щяха все повече да се включват в общата за всички ни информационна среда по тези теми. За това време много хора наговориха много неща, и една основна част от тях не са верни.

Може би това е причината, заради която ми останаха толкова малко приятели, повечето са просто познати на ден днешен. Колкото повече време минава, толкова по-очевидно ще става, че основни неща от вярванията на българското "астрално" общество не са верни. Аз самият не съм практик на тези техники и не ги владея... но може би именно това ми позволява да имам максимална смелост, когато изследвам докладите на по-авторитетни източници на информация - например разсекретеният документ на "Гейтуей", вместо изкуствено да подхранвам доверието си към сам аматьор, колкото и близък да ми е. Това е причината никога да не съм станал част от някакъв кръг близки хора, които в името на съвсем странични причини подхранват илюзиите си един на друг, възползвайки се от факта, че всеки се страми да бъде специален и да яхне вълната на нещо по-неповторимо.



И през годините многократно съм ставал свидетел, как метафората за слона се използва за подхранването на лични и тясно групови илюзии.

Метафората за слона май беше индийска или източна, и в нея се разказва за това как няколко човека със завързани очи опипват различните части на един слон. Всеки от тях бърза да опише слона като онова, което опипва - един описва слона подобно на змия, защото слепешката опипва хобота му, друг го описва като дънер, защото опипва краката му, трети възприема слона само като балон, друг като чаршаф, защото опипва ухото му. Поуката от това е, че всеки такъв човек, който няма поглед за цялото, описва несъществуващи неща и напълно пропуска да осъзнае онова, което е пред него.

Никога не съм виждал тази метафора да се използва истинно. Всеки път в нашите български среди тя се използва от хора със силни лични илюзии, които се опитват да наложат мнението си, че реалността не съществува.

Точно това словосъчетание, че реалността не съществува, много често се използва от хората, които искат да наложат тезата, че материалният свят не съществува (че физическите ни тела са илюзия), че моралът не съществува (тоест че не съществуват духовни закони, свързани с физическото съществуване) или иначе казано - че доброто и злото или не съществуват, или че са "плитки", тоест има измерения отвъд доброто и злото и заедно с това, ако доброто и злото се разгледа в по-генерализирана метафора под формата на дуалност - че дуалността може да се надскочи. Разбира се, винаги именно онези, които се опитват да наложат това си мнение за вярно, са хората, които или са надскочили дуалността и доброто и злото, или могат поне временно да го правят. Така те самите дават себе си като единствено доказателство, поради липсата на други.

Всички тези неверни неща, когато се сумират, създават картината, че реалността не съществува... и ако на всичкото отгоре съответния индивид, който говори тези неща, умее да излиза от тялото си, той използва този факт, за да подкрепи самозаблуждението си.

Другият случай е, когато човекът, който говори тези неща, не умее подобни техники. На него му се харесва моралния релативизъм (несъществуването на морал, тоест несъществуването на добро и зло и следователно на физическа реалност) поради причини, които много добре са описани от Марк Пасио в лекцията "Естествен закон".

(Отварям скобата, защо Марк Пасио е авторитетен източник на информация? Първо, трябва да се вземе предвид, че Пасио е бил жрец в църквата на Сатана, като е бил лично поканен от Антон Лавей да се присъедини към култа заради това, че социалните му действия са направили добро впечатление на сатанистите и е бил забелязан. Второ, аргументите на Пасио нямат вътрешни противоречия, и също така се потвърждават от други източници, като Фриц Шпрингмаер и Циско Уийлър, за които можете да разберете повече от материалите в Библиотеката.)

И тъй като въпросния човек, имащ проблеми с добродетелите, иска хем да нарушава моралните и духовни закони, хем да бъде прав (по някакъв невъзможен начин), той започва да се стреми да се научи да излиза от тялото си, защото го убеждават, че това е нещо като магия, която никой не разбира и следователно с нея може да се аргументира всяко налудничаво хрумване (че знаеш повече от другите или че доказано знае шистината).

Както виждаме, това съвсем не е така, защото нещата са отдавна обяснени. Учудващо за някои хора, в по-научните и сериозни обяснения на тази част от науката техните илюзии и хрумвания отсъстват.





В основния разсекретен документ от проект "Гейтуей" изрично се подчертава, че реалността съществува.

И вие ли сте чували абсурдната серия мисли, че атомите в крайна сметка са "почти нищо" и следователно твърдата материя (физическият свят) е на практика също "нищо"? От години обръщам внимание на хората, да се научат да говорят и да научат значенията на думите. Самото словосъчетание "реалността съществува" е тавтология, защото реалност е синоним на съществуване. И агентът на ЦРУ, натоварен със задачата, да извърши авторитетна оценка на техниката "Гейтуей", разработена от института "Монро", е категоричен в доклада си - реалността е факт, а не илюзия.

Докладът му изрично подчертава, че всичко, което съществува, се нарича реалност (за нас това е чуждица и може би затова повечето хора не схващат тавтологията). Другото словосъчетание - "реалността е илюзия" - е израз на още по-голяма обърканост, защото това е същото, като да се каже "доброто е зло, черното е бяло", или... каквато е ключовата лъжа при програмирането на Монарх роби... "удоволствието е болка".

Разсекретеният доклад защитава тезата, че физическата реалност е също толкова истинска, колкото са и нещата отвъд нея. Положението, както изглежда, е такова, че вселената е разслоена, така да се каже, и се сравнява с океан с различин дълбочини. Физическото съществуване е част от този океан и това, че е само област от него и не може да се счита за всеобхватността на океана, не означава, че физическото съществуване е илюзия.

Логическото следствие от това е, че физическата реалност оказва също толкова силно въздействие върху измеренията отвъд нея, колкото измеренията отвъд нея също й влияят. Всъщност цялата техника "Гейтуей"... разработена от института на Робърт Монро, който е сред пионерите на излизането от тялото... зависи и се основава точно на този факт - че физическата реалност е съвсем истинска.

Какво голямо Добрутро.



Колко често ви се случва, да срещнете сравнението, че физическата реалност е като филма "Матрицата"?

А колко често ви се случва да срещнете наистина задълбочен и логически анализ на филма "Матрицата"? Озадачаващо е, че този филм се използва за намек колко е несъществена физическата действителност... въпреки че в самия филм въпросната физическа действителност има много по-силно влияние върху онези, които са извън нея, отколкото те имат върху онова, над което уж са се издигнали.

Защо е този двоен аршин?




Защото, чисто и просто, повечето хора, чието хоби и интереси са свързани с излизане от тялото, искат да избягат. В крайна сметка може да се каже, че ако проследим индивидуалните причини на всеки, винаги се стига до желанието да се избяга от отговорност. АКО физическата реалност не съществува, тогава, мислят си те, и отговорност не съществува. Следователно няма добро и зло, и правда и неправда - какво значат тези думи, ако никой не носи отговорност за нищо?

Само че нито един от тази обособена група не е успял да отхвърли истината - че физическата реалност и извънтелесните среди са еднакво истински неща. И така се раждат представите за "Матрицата" като затвор, физическата реалност като затвор - като нещо, което не е истинско, но в което насила ни карат да пребиваваме и не можем да отхвърлим.

С други думи, от една страна ни се казва, че повечето от нас мислят слона за нещо несъществуващо. После, обаче, ни описват нещо, което в своята цялост не съществува, тяхна измислица, но понеже било цяла измислица, а не част от измислица, било истина. За разлика от онова, което ни описват, хобота, краката, ушите и всички части на слона съществуват. Те може да не са цялата истина, но определено не са измислица. За разлика от онова, което някои хора и групи ни описват, твърдейки, че ТО е истинското, а че слона заедно с отделните му части не съществуват.

537
Каква е причината да вярваме на определена външна информация?

Естествено, не става въпрос да вярваме сляпо в каквото и да е. Сляпата вяра и приемането на доверие е признак за наивност. Но нека се замислим, от друга страна, че да не се вярва на доказани неща, е признак за глупост. Обърнете внимание, че всеки човек има право на наивност; много често човек може да си позволи да бъде наивен, защото наивността е свързана с невинността и тъй като всеки от нас таи едно дете в себе си, да бъдем наивни понякога дори може да ни помогне в трудни ситуации, външни или вътрешни. Човек има свободата, но не и моралното право да бъде глупав - глупостта е порок, а не наша вродена черта, независичо за каква дълбочина говорим. Човек се ражда дете, следователно се ражда наивен, но не се ражда глупав. Глупостта е умствен недъг, който се развива и прихваща заради лоши навици на ума или тялото.

Разликата между наивността и глупостта е, че наивността се доказва в момента, когато някой бъде лесно излъган, а глупостта се доказва в момента, в който човек не желае да повярва в истината, когато му бъде съобщена в лицето. Виждате, че наивността и глупостта всъщност са свързани с неправилно насочената вяра... но тези качества стоят на срещуположни страни, като истината е помежду им. Истината се намира между наивността и глупостта - замислете се над това.

Без вяра човек е нищо - човек живее чрез вяра, и живее заради вярата. За да се придържа към истината, човек вярва в себе си, и в доказателствата. Ако вярва в нещо друго, каквото и да е то, или ако не вярва в едното от двете, поради каквато и да е причина, тогава такъв човек не се придържа към истината - той е или наивен, или глупак в различни степени.

Ако човек не се придържа към истината, тогава защо да се занимаваме с него? Защо да общуваме с човек, който нито се старае да говори истината, нито се старае да знае истината? Може би всеки от нас е бил привързан към хора, които нямат никаква подобна хигиена в живота си - да се придържат към истината. Нека се замислим, обаче, че всички такива случаи са били заради някаква форма на любов, като между мъж и жена или като между родител и дете, или като между братя и сестри. Любовта, преди всичко друго, е форма на слепота; не съществува любов, която да отваря очите за каквото и да е. Тя винаги ги затваря.

Мъдростта гласи, че човек не може и не бива да знае всичко. Мъдрият човек желае да ограничи знанията си, за да може да ги понесе. Следователно мъдър е единствено онзи, който има знания и знае кога да спре да се стреми към повече... а не онзи, който няма никакви знания, защото никога не ги е търсил. Така любовта има една единствена полезна форма - онази любов, която затваря очите ни по такъв начин, че да сложи разумна граница на знанията ни. Такава е само любовта към свободата, или любовта към Бог, ако щете.

Уточнявам тези неща, за да можем да разграничим хората от тълпата. Интернет е преизпълнен от глупави тълпи, които приказват какво ли не за излизането от тялото, за астрала, "висшия аз" и прочие. България както винаги предпочита да обира утайката на всяка класация и на нашия книжен пазар и интернет се срещат предимно най-големите светски простотии по въпроса. Каймака на утайката. Много хора говорят за любов от най-нисш и отровен вид, приложена към знанията - тоест унищожаваща всяко знание. Навсякъде из България пълзят официални и неофициални гурута, които си играят с наивността и глупостта, обвинавяйки всеки в едното от двете, така че да се обградят с наивници и глупаци, а те самите да се изживяват като ментори на маймуни.





Нека първо подчертая въпроса, защо трябва и каква е причината да считаме документа на ЦРУ "проект "Гейтуей" за авторитетна информация.

Първо, ЦРУ е един от най-сериозните авангардни играчи на световната сцена, които целят да наложат Новия Световен Ред и да поробят цялото човечество. Това са грандиозни стремежи и те са посрещнати от също толкова грандиозни усилия - огромен финансов ресурс и огромен човешки ресурс с осигурен огромен чадър от политическа власт. Това са факти и всеки може да ги проследи в историята, за да добие впечатление за сериозността на тази институция. "Контрол над Света - Контрол над Ума" на Джим Кийт е добър исторически сборник на тези факти.

Това, че "Гейтуей" е проект на ЦРУ, който е бил секретен 20 години, показва какви усилия са впрегнати в него и с какви възможности се е действало. В съдържанието на документа можете да видите колко далеч са се целили намеренията на тези хора.

Второ, 20 години не са твърде много време за разсекретяване на секретна информация, но нека вземем предвид в какъв исторически отрязък се случва това. Очевидно е, че тази информация е отсъствала от случайното обществено пространство преди 1983г. Към тази година тя определено се е увеличавала и множала - например Марко Родин говори за тороиди и нов вид математика, построена върху вортексна матрица, в началото на 70-те години, да не говорим всичко онова, което се е нароило покрай хипи движението в САЩ и създаването на LSD (дори и информацията от тогава да е подвеждаща и долнопробна, тя все пак е културна информация, а не просто сухи данни, а това има специфична тежест, когато се разглежда едно засекретяване). Това само може да покаже всъщност колко популярно е трябвало да стане всичко това, за да реши ЦРУ да го разсекрети през 2003г. Продължаването на тази секретност през 2003г наистина е излишно, ако питате мен, било е излишно още през 83-та. Така че според мен се забелязва дори едно упорство във въздържанието от разсекретяване. Това не е било направено с лека ръка, просто през 2003та това са вече толкова обществени идеи, че секретността на документа е абсурдна.

Трето, екип от хора, и то професионалисти, винаги ще имат по-голям капацитет да узнаят истината, в сравнение с един сам човек аматьор. Вие, читателят, може дори и да бъдете практик на тези неща и да имате опит. Въпреки тази ситуация, ако вашите открития или убеждения сериозно се разминават с данните в подобни документи, това като минимум би трябвало да ви смути. Всички ние знаем, че е най-лесно да бъдем подведени от самите себе си. Ако сте аматьор и смятате себе си за авторитет пред някой професионален екип с толкова болестно силни интереси, това определено е глупаво и най-вероятно говори зле и за самата ви практика; разумно би било отново да преразгледате посоката, в която е насочена вярата ви.

Какво да правим, когато вярата в себе си се разминава с вярата в доказателствата?

В такъв случай, човек трябва или да намали вярата в себе си, или да намали вярата в доказателствата, защото едното от двете го води съответно или към глупост, или към наивност. Човек винаги преценява това сам.

Затова първото нещо, което искам да кажа по цялостния въпрос, касае моралния релативизъм и метафората със слона.


538
Имам да кажа няколко неща, след като вече заглавният документ на ЦРУ за проект "Гейтуей" е достъпен за всички ни.

Знаете - тези, с които си общуваме отдавна, още преди да създадем този сайт, и които ме познават - че винаги съм имал особено мнение за феноменологията, свързана с излизането от тялото, астрала, концепцията за "висш аз" и сродните й концепции, както и за информацията, добита по тези начини. Особеността на мнението ми винаги се е състояла в това, че като цяло никога не съм бил съгласен с тези неща. В повечето пъти съм бил тактично несъгласен, и немалко пъти съм бил и нетактично несъгласен, множество пъти съм опитвал да засегна някои неща в разговорите на такива теми, които другите намират за смущаващи и реагират различно на тях.

В този момент, мисля, вече е подходящо да обсъдим нещата както подобава, с някаква доза ерудираност и по-професионално, защото разликата с миналото е, че сега за първи път имаме сериозна платформа, където може да се осъществяват такива разговори - "Апокрифна Академия", и сега за първи път всички ние разполагаме с авторитетна и качествена информация, еднакво достъпна за всички нас, а не само за някои - Библиотеката на сайта вече започва да добива вид, дори и да е само в началото си.

Така че сега аз също мога за първи път да кажа всички онези неща, които до сега не е имало възможност и най-вече смисъл да говоря.

539
31. Движението извън тялото. Този забележителен феномен е запазен за подробно обсъждане на последно място заради интереса, който събужда, и специалните обстоятелства при постигането му. Институтът “Монро” подчертава, че програмата Гейтуей не е била разработена единствено с целта участниците да добият извънтелесно състояние, нито пък програмата гарантира, че повечето участници ще успеят да го направят в рамките на курса в института. Само един звуков запис, от много, които представляват Гейтуей преживяването, е посветен на техниката за извънтелесно движение. На практика, тези техники са така разработени, че просто да улеснят индивида в постигането на извънтелесно състояние, когато шаблонът на мозъчните му вълни и личните му енергийни нива достигнат точка на изразена хармония със заобикалящата го електромагнитна среда по такъв начин, че да почувства, че е достигнал границата, в която отделянето е възможно. За да спомогне постигането на извънтелесното състояние, Боб Монро, основателят на института “Монро”, казва в една скорошна статия, че за да се асистира на участника, един точно определен запис за синхронизиране, занимаващ се с тази техника, използва Бета сигнали от “около 2877.3 CPS” (цикъла в секунда). Тъй като се счита, че 30 до 40 CPS са нормален диапазон за Бета мозъчните вълнови сигнали (онези, свързани с будното състояние), явно е, че от института “Монро” са убедени, че същото завишено ниво на мозъчната честота, която подпомага изменените състояния на съзнанието, е и важно обстоятелство, спомагащо състоянията извън тялото. Действително употребяваните техники за отделяне от тялото включват такива прости маневри като изтъркалване навън, повдигане като телефонен стълб в случай, че индивидът се отдели по груб и директен начин (изведнъж озовавайки се в поза мирно при краката на физическото си тяло) и пързулване навън през някой от двата края на тялото.

32. Ролята REM-съня. (от rapid eye movement, дълбочина на съня, характеризираща се с резки очни движения, бел.прев) Интересно е да се отбележи, че Боб Монро информира Гейтуей випуска, който завърши на 7 май 1983г, че един негов бивш треньор, действащ в Шарлотсвил (Charlottesville), Вирджиния, открил, че може да гарантира извънтелесни движения, като доведе участниците до състояние на резки очни движения (REM) по време на сън, и след това приложи звуковия запис от техниката за синхронизация на мозъчните половини. Това може и да е функция на факта, че повечето, ако не и всички хора, считат, че навлизат в извънтелесно състояние по време на REM-съня. REM-сънят е възможно най-дълбокото състояние на обикновен сън и се характеризира с пълно изключване на функциите на моторната мозъчна кора на тялото от врата надолу и с почти пълно потискане на съзнанието в лявата мозъчна половина. Ефектът от това е, че тялото се поставя в пълен покой по отношение на скелетно-мускулната структура, с това още повече се подпомага състоянието на дълбок покой, нужен за премахване на раздвоеното ехо. В допълнение, така дясната половина на мозъка е свободна да се отзове на инструкциите и сугестиите, съдържащи се в Гейтуей записите. Само че, употребата на записите за синхронизация на мозъка в това състояние може да не играе голяма роля в действителното постигане на извънтелесно състояние, като факторът по-скоро е достатъчното фокусиране на мозъка, така че остатъчната памет от естественото постигане на извънтелесното състояние да се пренесе в будното състояние. Наистина, може дори да се каже, че някои сънища, свързвани с дълбоките нива на съня, всъщност са функции на същия вид изменено състояние на съзнанието, в което се взаимодейства с вселената, и което съзнание именно играе роля във всичките състояния Фокус 12, 15 и 21, описани по-горе. Разликата между онези състояния и състоянието на ума в REM-съня изглежда е, че лявата мозъчна половина е почти тотално изключена във втория случай, дотолкова, че паметта за постигнатото в изменените състояния на съзнанието обикновено не може да се извлече чрез съзнателно желание, защото лявата половина на мозъка няма знание за съществуването на тази памет, нито пък за местонахождението й в дясната половина. Има данни, че някои хора могат да бъдат тренирани да помнят сънищата си по време на REM-съня чрез интензивно кондициониране в будно състояние, но дори и това може да е по-скоро функция на изграждането на нервни пътища в дясната половина на мозъка, до които лявата половина може да се добере след навлизане в будно състояние, отколкото функция на някакво съзнателно включване на лявата половина по време на REM-съня. Във всеки случай, трите очевидни условия, нужни за волевото предизвикване на извънтелесно състояние у повечето хора, са: (1) постигане на състояние на дълбока тишина в тялото, така че раздвоеното ехо да избледнее и да се установи резонанс от около 7 херца, (2) синхронизация на вълновите шаблони на двете мозъчни половини, и (3) последваща стимулация на дясната половина на ума, за да се достигне състояние на повишено внимание (което, разбира се, се намесва в синхронизацията на двете половини, но не преди да се установи увеличен честотен диапазон, с което да се помогне на извънтелесното състояние).

33. Потенциал за събиране на информация. Потенциалът за сдобиване с информация, свързан с извънтелесното състояние, явно привлича най-много внимание, в смисъла на развиването на практически приложения за техниката Гейтеуей. За нещастие, въпреки че извънтелесното състояние явно може да се постигне от много хора без голям разход на време и усилия, целите, на които може да послужи, понастоящем са ограничени от факта, че въпреки че индивидите в това състояние могат да пътуват където и да е по един мигновен начин, както в земната, така и в други сфери, информационните смущения остават основна грижа. Към днешна дата, според един от треньорите в института “Монро”, са извършени множество експерименти, в които хора се предвижват от единия бряг (на САЩ, бел.прев) до другия в извънтелесно състояние, за да прочетат серия компютърно генерирани числа в дадена университетска лаборатория. Въпреки че повечето хора се сдобиват с достатъчен брой от цифрите, за да е ясно, че съзнанието им е присъствало, нито един човек до сега не е успял да види или схване всичките десет числа правилно. Това изглежда е функция от факта, че физическата реалност в настоящето не е единственото холографско влияние, с което индивидът може да се сблъска в състояние извън тялото. Има също така енергийни шаблони, оставени от хора или събития, случващи се на същото физическо място, което се разглежда, но в миналото, вместо в настоящето. Освен това, тъй като мислите са продукт на енергийни шаблони, а енергийните шаблони са реалност, може също така да е възможно индивидите да срещат мисъл-форми, докато са в извънтелесно състояние, които се омешват с физическата реалност и не е лесно да се различат от нея. Най-накрая, както пише Мелиса Джагър, има друг потенциален проблем, и той е, че холограмите могат да се разглеждат и псевдоскопно, тоест това означава наопаки отвътре-навън или назад, също толкова ясно и лесно, както когато се гледат в правилна перспектива. Някои от случващите се смущения може в крайна сметка да се проследят до тази причина, защото в извънтелесното състояние индивидът може да възприеме холографските енергийни шаблони, излъчвани от хора или неща, взаимодействащи във време-пространствената реалност, в една някак си изопачена форма.

34. Съображения относно системата от вярвания. През 1967г Александра Давид-Нийл (Alexandra David-Neel) и Лама Йонгден (Llama Yongden) написаха книга, озаглавена “Тайните устни учения в тибетските будистки секти” (Secret Oral Teachings in Tibetan Buddhist Sects), от която е взет следният цитат:

“Осезаемият свят е движение, казват Майсторите, не сбор от движещи се обекти, а сам по себе си движение. Няма обекти “м движение”, движението е това, което изгражда обектите, явяващи се пред нас: Те не са нищо друго, освен движение.
Това движение е продължителна и безкрайно бърза поредица от проблясъци на енергията (на тибетски “тсал” или “шуг”). Всички обекти, доловими от нашите сетива, всички феномени от какъвто и да е вид и какъвто и аспект да възприемат, са изградени от бърза поредица мигновени събития.”

Класическото описание на вселенската холограма се открива в една хинди сутра, която казва:

“Говори се, че в небесата на Индра има мрежа от перли, така подредени, че ако погледнеш една, ще видиш всички останали, отразени в нея.”

Цитирам тези извадки, защото показват, че концепцията за вселената, която поне някои физици най-сетне започват да приемат, е в основните си аспекти е идентична с онази, известна на учения елит на определени цивилизации и култури с големи постижения в древния свят. Концепцията за космическото яйце, например, е добре известна на учените, запознати с древните писания на източните религии. Нито пък теориите, представени в този документ, се разминават с основните постулати на юдео-християнската поточна мисъл. Концепцията за видима реалност (тоест “създаденият” свят) като еманация на едно всемогъщо и всезнаещо божество, което е напълно непознаваемо в своето първично състояние. Абсолютът в безкраен покой е концепция, извадена направо от еврейската мистична философия. Дори и християнската концепция на Триединството блести през описанието на Абсолюта, както е представен в този документ. Описанието на енергията в тотален покой, в безкрайност, пасва на християнската метафизична концепция за Бащата, докато ограниченото себе-съзнание, лежащо в тази енергия, осигурящаво движещата сила на волята, за да приведе част от тази енергия в движение, за да бъде породена реалността, отговаря на Сина. Това е така, защото, за да се добие себе-съзнание, съзнанието на Абсолютът трябва да проектира холограма на себе си и след това да я възприеме. Тази холограма е огледално изображение на Абсолюта в безкрайност, все още съществуваща извън времето и пространството, но е с една крачка отдалечена от Абсолюта и е действителният агент на цялото сътворение (цялата реалност). И, вечната мисъл или концепция за себе си, която е резултат от това себе-съзнание, служи на

[липсва в оригинала]

37. Мотивиращият аспект. Това е последователна стъпкова процедура, която включва практикуване и повтаряне на въпросните техники, като всяко новопридобито прозрение се използва за по-дълбоко проникване по време на следващата практическа сесия. Но скоростта на напредъка е толкова по-голяма с Гейтуей подхода, отколкото с трансцедентната медитация или другите форми на ментална самодисциплина и хоризонтите при този подход изглежда са толкова по-широки, че нужната за практикуването му дисциплина явно се вписва дори във възможностите на нетърпеливите, ориентираните към резултата и скептичните прагматици от нашето общество. За разлика от йогата и другите форми на източната ментална дисциплина, Гейтуей не се нуждае от безкрайното търпение и тоталното лично раболепие и вяра в една дисциплинирана система, направена, за да погълне всичката енергия на индивида през по-голямата част от живота му. Вместо това, този подход ще започне да дава поне минимални резултати за сравнително кратко време, така че да е налице достатъчно за мотивацията и енергетизирането на индивида, за да продължи да работи с него. Действително, бързината, с която индивидът може да очаква да напредне, сякаш е по-малко функция на броя часове, прекарани в практика, отколкото е въпрос на скоростта, с която той или тя е в състояние да се възползва от придобитите прозрения, чрез които да освободи тревогите и стреса както от ума, така и от тялото. Тези точки на енергиен блокаж явно създават принципните бариери, пречещи на постигането на състояния на повишена енергия и фокус на ума, нужни за бързия напредък. Колкото по-напрегнат, колкото “по-стегнат” е индивидът в началото, толкова повече бариери ще срещне първоначално той или тя пред постигането на дълбоко или незабавно преживяване, но когато прозренията започнат да идват, блокажите започват да се разтварят, пътят напред става все по-ясен и стойността на Гейтуей се променя от едно просто интелектуално оценяване до едно лично преживяване.

38. Заключение. Налице е твърда, рационална основа под формата на научни параметри, която изтъква Гейтуей като правдоподобен и приемлив подход за постигане на основните му цели. Интуитивните прозрения от не само лична, но и практическа и професионална природа изглежда са в рамките на разумните очаквания. Само че, за навлизането в Гейтуей преживяването в ускорен режим явно се изисква фазиран подход, ако трябва времето за достигане на напреднали състояния на изменено съзнание да се сведе до по-управляеми рамки, от гледна точка на експлоатирането на Гейтуей в мащаба на цяла организация. Най-обещаващият подход, предложен в продължаващото проучване, се състои от следните стъпки:

А. Започнете с употребата на звуковите записи Гейтуей за синхронизиране на мозъчните половини, за да се постигне усилен мозъчен фокус и да се индуцира синхронизация на мозъчните половини.

Б. Тогава добавете силни честоти за REM-сън, за да се индуцира бездействие на левия мозък и дълбоко физическо отпускане.

В. Осигурете хипнотични сугестии, така измислени, че индивидът да индуцира дълбоко авто-хипнотично състояние по свое желание.

Г. Използвайте авто-хипнотични сугестии, за да добиете много засилен фокус или концентрация и мотивация, докато бележите бърз напредък през упражненията от Фокус 12.

Д. След това повторете стъпки А и Б след употребата на авто-хипнотична сугестия за това, че ще се случи извънтелесно движение и че ще бъде запомнено.

Е. Повторете стъпка Д, за да добиете умелост в постигането на извънтелесно състояние под съзнателен контрол. Променете хипнотичната сугестия така, че да подчертае способността за съзнателно контролиране на извънтелесното движение и за поддържането му дори и след като състоянието на REM-сън приключи.

Ж. Приближете се към целите на Фокус 15 и 21 (бягство от време-пространството и взаимодействие в нови измерения) от извънтелесна перспектива.

И. Използвайте мулти-фокусен подход, за да разрешите проблема с изопачаването при мисиите за събиране на земна информация. Този подход се състои в употребата на три индивида в едно извънтелесно състояние, един гледащ целевият обект тук, във време-пространството, един гледащ целевия обект от Фокус 15, когато обектът се изплъзва в непосредственото минало, и един гледащ обекта от Фокус 21, когато обектът се изплъзва в непосредственото бъдеще. Разпитайте всичките трима и сравнете данните, събрани от трите гледни точки. Ако се положат внимателни грижи, за да се подсигури, че и тримата ще излязат от тялото заедно, в същата среда, енергийните системи на техните съзнания би трябвало да резонират в симпатични осцилации. Те могат да се настроят на същия целеви обект в различни равнини (измерения) с по-голяма ефективност.

К. Насърчавайте преследването на пълно себепознание за всички индивиди, участващи в експериментите, за да повишите обективността на извънтелесните наблюдения и мислене, и за да премахнете личните енергийни блокажи, които най-вероятно забавят напредъка.

Л. Бъдете интелектуално подготвени да реагирате на възможни срещи с интелигентни, не-телесни енергийни форми, когато надхвърлите време-пространствените граници.

М. Уредете така нещата, че да разполагате с група хора в състояние Фокус 12, които да обединят измененото си съзнание, за да изградят холографни шаблони около чувствителните зони и така да отблъснат евентуално нежелано извънтелесно присъствие.

Н. Насърчете по-напредналите Гейтуей практици да изградят холографни шаблони на успешно постигане и бърз напредък за напредналите колеги и така да си асистират един друг в напредъка през системата Гейтуей.
Ако се проведат тези експерименти, надеждата е, че действително ще открием врата към Гейтуей и към света на практическото приложение на цялата система от техники, които изграждат метода.





БИБЛИОГРАФИЯ:



540
27. Съзнанието в перспектива. Вече потвърдили факта, че човешкото съзнание е способно да се отдели от физическата реалност и да взаимодейства с други интелигентности в други измерения в границите на вселената, и че е едновременно вечно и предзнаменувано завинаги да се върне в Абсолюта, пред нас стои въпросът:  “Какво се случва след това?” Тъй като паметта е функция на съзнанието и следователно споделя същия вечен характер като съзнанието, което е отговорно за нейното съществуване, трябва да се признае, че когато съзнанието се върне в Абсолюта, то носи със себе си всичките спомени, които е събрало чрез опит в реалността. Връщането на съзнанието в Абсолюта не говори за изчезване на отделната същност, която съзнанието е организирало и поддържало в реалността. По-скоро, това говори за разграничено съзнание, което се слива със и участва във вселенското съзнание и безкрайност на Абсолюта, без да губи отделната идентичност и натрупано себе-познание, с които го удостояват спомените му. Това, което то наистина губи, е способността за генериране на независими мисловни холограми, тъй като това може да се направи единствено чрез енергия в движение. С други думи, то запазва способността да възприема, но губи способността на воля и избор. В замяна, обаче, това съзнание участва във всезнаещия безкраен континуум на съзнанието, което е характеристика на енергията в състояние на вечно всеприсъствие. Като последствие, правилно е да се забележи, че когато човек преживее извънтелесното състояние, той, всъщност, прожектира тази вечна искра на съзнание и памет, която представлява истинският източник на неговата идентичност, за да може чрез нея да взаимодейства и учи от измерения както вътре, така и вън от време-пространствения сват, в който физическият му компонент изпитва кратък период на реалност.



28. Гейтуей методът.  След като представихме контекста на Гейтуей преживяването, като дефинирахме структурните му черти относно как и защо работи, и след като показахме какво е проектиран да постига, време е да изследваме специфичните техники, които съставляват тренировъчния процес Гейтуей. Тези техники са проектирани така, че да позволят на потребителя на звуковите Гейтуей записи да манипулира високоенергийните състояния, които могат да бъдат постигнати, ако потребителят продължи да работи със записите за определен период от време. Нужното време за достигане на напреднали енергийни нива и за цялостно експлоатиране на техниките е различно за всеки индивид. Чувствителността на нервната му система, цялостното състояние на ума му, и това каква вещина е развил в предишния си опит със свързаните техники като например трансцедентната медитация, всичко това са важни фактори, влияещи на скоростта, с която индивидът може да очаква да постига напредък. Гейтуей процесът започва с научаване на отделния участник да изолира външните грижи в едно устройство за визуализиране, наречено “кутия за преобразуване на енергията”. След това, участникът се запознава с метод за поощряване на ума и тялото си, така че да се устреми към постигането на състояние на резонанс чрез вербалното произнасяне на единствен тон, един монотонен, удължен хъмкащ звук, който създава усещане за вибрация, особено в главата. Той се ангажира в това “резонантно настройване”, както се нарича, като хъмка заедно с хор от такива звуци, които се съдържат на звуковите Гейтуей записи. След това участникът се подлага на Гейтуей потвърждаването, и е насърчаван да си го повтаря на себе си, като едновременно слуша как се повтаря и на записа. Това потвърждение представлява твърдение, че индивидът осъзнава, че е нещо повече от физическо тяло и че дълбоко желае да разшири съзнанието си.

29. Запознаване със синхронизацията на мозъчните половини. След това, той за първи път се запознава със звуковите честоти за синхронизиране на мозъчните половини, и се насърчава да се фокусира върху и да развие възприятие и осезание за чувствата, съпътстващи синхронизирането на мозъчните вълни, които се получават. След това идва ред на техниката за прогресивно и системно физическо отпускане на фона на разширяващите се честоти за мозъчно синхронизиране, които започват да включват допълнителни форми на “розов и бял” шум, така проектиран, че да постави физическото тяло на виртуалната граница на съня, както да успокои лявата половина на ума, повдигайки дясната половина до състояние на повишено внимание. След като се постигне всичко това, участникът се приканва да визуализира създаването на “енергиен балон”, съставен от енергиен поток, започващ от центъра на върха на главата и удължаващ се надолу във всички посоки до краката. Енергията, участваща в този поток, след това поема нагоре по тялото и отново навън в балонния шаблон. “Енергийният балон”, който представлява шаблон, много сходен с космическото яйце, обсъдено по-рано, не само усилва телесното енергийно протичане и насърчава бързото постигане на подходящо състояние на резонанс, но също така има за цел да осигури защита срещу съзнателни същности, имащи по-ниски енергийни нива, които участникът може да срещне в случай, че постигне извънтелесно състояние. Той има за цел да е предпазна мяра срещу малко вероятния случай, в който първото извънтелесно преживяване на участника е директна проекция извън земната сфера.

30. Напреднали техники. След като е достигнал Фокус 10, участникът вече е готов за опита да постигне състояние на достатъчно разширено самосъзание, за да започне действително да взаимодейства с измерения отвъд онези, свързани с опита във физическата реалност. Това състояние се нарича Фокус 12 и включва съзнателни усилия от негова страна, докато в звуковия поток на Гейтуей записите, насочен към ушите му, навлизат допълнителни форми на “розови и бели шумове”. След като участникът постигне това състояние на значително разширено самосъзнание, той е готов да започне да използва серия специфични техники или “инструменти”, както ги описва институтът “Монро”, които му позволяват да манипулира новооткритото си разширено самосъзнание с цел да се сдобие с практичен, полезен отговор и стойност за насърчаване на себе-откриването и личното израстване. Специфичните техники, които се използват, са описани една по една по-долу.

А. Решаване на проблеми. Техниката включва идентифицирането на фундаментални проблеми, които индивидът иска да разреши, той изпълва разширеното си самосъзнание с възприятието за тези проблеми и след това проектира тези възприятия навън във вселената. По този начин, индивидът си осигурява помощ от, както институтът “Монро” го нарича, своя “по-висш аз”, с други думи – разширеното му съзнание, за да взаимодейства с вселенската холограма и да добие нужната информация за разрешаване на проблема. Този подход може да се използва за разрешаване на личните трудности, технически проблеми в областта на физиката, математиката, и тн, практически административни проблеми, и прочие. Откликът на техниката за решаване на проблеми може да се приеме почти веднага, но често откликът идва на база развиващата се интуиция през следващите два до три дни. Често откликът идва под формата на спонтанно, холистично възприятие, в което индивидът ненадейно открива, че просто знае отговора с всичките му последствия и напълно в контекст, понякога дори без да е способен да изрази новопридобитото си възприятие с думи, поне първоначално. В някои случаи, откликът може да дойде дори под формата на визуални символи, които индивидът ще “види” с ума си, докато е в състояние Фокус 12 и които след това ще трябва да интерпретира, след като се върне в нормално съзнание.

Б. Шаблониране (“патерниране”, бел.прев).Тази техника впряга в употреба съзнанието за постигане на желани цели във физическата, емоционалната или интелектуалната сфери. Техниката включва концентриране върху желаната цел, докато участникът е в състояние Фокус 12; индивидът разпростира възприятието си за целта върху цялото разширено съзнание и го проектира във вселената с намерението, че желаната цел вече е въпрос на установено постижение, което е предзнаменувано да се реализира в посочените времеви рамки. Тази конкретна методология се основава на вярването, че мисловните шаблони, генерирани от съзнанието ни в състояние на разширено самосъзнание, създават холограми, които представляват ситуацията, която желаем да осъществим и, по този начин, да поставим основата за действително реализиране на тази цел. Веднъж след като мисловно генерираната холограма за преследваната цел е установена във вселената, тя се превръща в аспект от действителността, който взаимодейства с вселенската холограма, за да осъществи желаната цел, която, при други обстоятелства, може никога да не се случи. С други думи, техниката на шаблонирането разпознава факта, че, тъй като съзнанието е източникът на цялата реалност, нашите мисли имат силата да влияят на развитието на реалността във време-пространството, така както се прилага спрямо нас, ако въпросните мисли могат да се прожектират с адекватен интензитет. Само че, колкото е по-сложна преследваната цел и колкото по-радикално се отклонява от настоящата ни реалност, толкова повече време ще е нужно на вселенската холограма да преориентира сферата на реалността ни, за да възприеме желанията ни. Треньорите от “Монро” предупреждават, да не се опитва да се насилва скоростта на този процес, защото индивидът може да успее да дислоцира неговата съществуваща реалност с драстични последствия.

В. Цветно дишане. Следващата техника се нарича цветно дишане и цели да използва разширеното самосъзнание и силно фокусирано внимание, свързани със състоянието Фокус 12, за въобразяването на различни цветове по един особено интензивен и наситено жив начин, така че да може да се резонира с цветовете и като резултат, да се активират собствените енергии на тялото. В основата си, по отношение на практическото си приложение, това е техника за лечение, която е разработена, за да възстановява тялото и да подсилва физическите му възможности чрез уравновесяване, ревитализиране и пренастройване на телесните енергийни потоци. Опира се на принципа, че електромагнитното поле на тялото е способно да променя резонансния си шаблон така, че да поеме енергия от електростатичното поле на земята за собствена употреба. Разнообразните цветове, визуализирани във въображението като част от техническата наставляват ума кои честоти и какви специфични амплитуди са желателни във връзка с това скачане на полетата и последващото изменение на енергийните шаблони на потоците в тялото. Това, че цветът има капацитета да влияе а човешкия ум, е добре известно, и цветовото афектиране в определени видове лечение е факт, който може да се демонстрира. Например, прилагането на интензивна синя светлина върху област на физически оток води до сравнително рязко и наблюдаемо спадане на подуването, докато червеното, и в по-малка степен жълтото имат точно обратния ефект. Само че, в начина, по който тази техника се прилага като част от техниката за мозъчна синхронизация, не се използва прилагане на външни светлинни източници, а, вместо това, умът е единственият агент на лечението и ревитализацията.

Г. Енергийни пособия. Магическите пръчки и чудодейните жезли са част от фолклора и окултните практики на много култури. Жезлите и тоягите, носени от монарсите и висшите жреци, се срещат толкова често в историята на отминалите епохи, сякаш намекват, че като минимум тези предмети са поне архетипни символи, които човешкият ум явно уважава, може би по доста подсъзнателен начин. Във всеки случай, техниката на енергийните пособия представлява визуализиране на малка, интензивно пулсираща точка светлина, която участникът, в своето въображение, зарежда с огромна енергия, докато тя виртуално не запулсира. След това участникът разтегля точката във формата на блещукащ, вибриращ цилиндър от енергия, който след това ползва за канализиране  на сила от вселената до избрани части от своето тяло с цел лечение и ревитализиране.

Д. Далечно виждане. В допълнение, техниката за енергийни пособия се използва като врата към задействането на последваща техника, наречена “далечно виждане”. В този контекст, участникът превръща своя стълб от енергия в енергиен вортекс, през който праща въображението си в търсене на нови и просветляващи прозрения. Очевидната цел на използвания символизъм на вортекса явно е, да подтикне подсъзнанието и да му подаде инструкции за нещата, които участникът иска да направи, посредством невербални символи, които дясната половина на ума е способна да разбере.

Е. Карта на живото тяло. Тази техника осигурява усилено приложение на техниката за енергийни пособия като средство за лечение на специфични области или системи от човешкото тяло. Конфигурацията на тялото на участника първо се въобразява във въображението, и след това различните основни системи, като например нервната и кръвоносната системи, се визуализират в подходящите цветове в контурите на тялото, поддържани от въображението. После се прилага техниката на енергийните пособия за енергетизиране, уравновесяване и лечение по какъвто начин желае участника. В процеса, участникът визуализира различни потоци цветна енергия, бликаща от пособието към системата от органи или областта, върху която се извършва енергетизирането или лечението. Тъй като цветовете са резултат от различни дължини на светлинната вълна, което ще рече енергия на различни честоти, тази техника оперира на предположението, че, тъй като човешкото тяло е изградено от енергия, то може да бъде витализирано и излекувано чрез натрупващото се приложение на допълнително енергия, при условие, че енергията е приложена в правилната форма.

Ж. Фокус 15: Пътуване в миналото. Всички до сега описани техники се извършват на ниво разширено самоосъзнаване, познато като Фокус 12. Само че, техниката за пътуване в миналото време включва по-нататъшно разширяване на съзнанието чрез включването на допълнителни звукови нива в записите за синхронизиране на мозъчните половини. Част от звука може би е просто усилване на основните честоти от техниката за синхронизация, така предвидено, че още повече да измени честотата и амплитудата на мозъчните вълни. Други аспекти на добавените звуци изглежда са замислени така, че да осигурят прикрити, почти подсъзнателни сугестии към ума, целящи да информират какво още се иска за по-нататъшното разширяване на съзнанието, така че да подкрепят и вербалните сугестии и инструкции, които също се съдържат в записите. Дори и инструкциите са силно символични, като времето се визуализира като огромно колело във вселената с различни спици, всяка от които дава достъп до различна чат от миналото на участника. Фокус 15 е много напреднало състояние и е екстремно трудно да се постигне. Може би по-малко от 5% от участниците в едно Гейтуей преживяване всъщност напълно постигат състоянието Фокус 15 за период от приблизително 7 дни тренировки. Въпреки това, треньорите от института “Монро” потвърждават, че с достатъчно практика, в крайна сметка Фокус 15 е постижим. Те също така твърдят, че за онзи, който постигне Фокус 15, не само личната му минала история е достъпна за изследване, но може да се получи достъп и до други аспекти от миналото, с които самият индивид няма връзка.

И. Фокус 21: Бъдещето. Последното и най-напредналото от всичките фокусни състояния, свързани с тренировъчната програма Гейтуей, включва движение извън пределите на време-пространството като при Фокус 15, но се обръща внимание на разкриването на бъдещето, вместо на миналото. Индивидът, който е постигнал това състояние, е постигнал едно наистина напреднало ниво. Освен при необикновени обстоятелства, това ниво вероятно не е постижимо от никой, освен от онези, които са се упражнявали дълго и упорито чрез записите за мозъчна синхронизация месеци наред, ако не и години.

Страници: 1 ... 33 34 35 [36] 37 38 39 ... 73