Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 39 40 41 [42] 43 44 45 ... 73
616
Всички теми / Re: Северна Корея
« -: Февруари 12, 2018, 06:13:37 pm »
Фенките от Северна Корея вече дразнят в Пьонгчанг

12 февруари 2018

Източник: OFFNews.bg



Посрещнати с любопитство в началото, организираните фенки от Северна Корея вече откровено дразнят останалите зрители на олимпиадата в Пьонгчанг.

В социалните мрежи се надигна вълна от недоволство от поведението на бойката група дами, облечени еднакво в червени униформи, които заемат места на трибуните и през цялото състезание като под команда изпълняват песни, национални танци, развяват флагове и посрещат с бурни аплодисменти всеки севернокореец.

Хората, озовали се до тях на трибуните, наричат поведението им терор, а ентусиазма на девойките намират за раздразнителен.

Вижте във видеото какво предизвиква недоволството на зрителите.

617
Crrow777 продължава, като включва част от видео-анализа си, който направи на "фотографиите" на Плутон, когато първия сателит уж го приближи за първи път преди година или две. Оказва се, че "фотогафиите" на NASA са всъщност дигитални изображения, а не истински фотоси.




Crrow777: Реших да добавя тези стари клипове към видеото, понеже хората трябва да разберат, че всичките онези изображения на предполагаемо космически неща, с които NASA залива света, те не са кадри и фотографии на каквото и да е - те са ПОСТРОЕНИЯ. На много места ситният текст в описанията на изображенията ще ви информира, че това са просто построения. Само че просто взех един брой на списание "Sky&Telescope", и видях, че са започнали да пробутват новите си "високотехнологични" от "следващо поколение" Плутонски фалшификации.

Ако искате да видите Плутон, трябва да отидете в Дисниленд, откъдето всичките масони с 33-та степен управляват шоуто.


Кучето на Мики Маус - Плутон (Pluto на английски), бел.прев.

Crrow777: Всичко това са просто кодирани, масонски безсмислици. По мое мнение, в космоса НЯМА машини, и цялата тази работа с Плутон е просто нова серия лъжи... И ще ви покажа някои доста красноречиви доказателства, които открих. Открих, че тези пичове нарочно използват замъгляващ филтър. Та хайде да скачаме в съдържанието.





Crrow777: Добрееее! Добре дошли на канала на Crrow777! Правил съм такива клипове и преди. Сега пак ми се иска да направя такъв, защото точно си купих броя на списание "Sky&Telescope", и те ОТНОВО го правят - отново пробутват фалшифицирани изображения на Плутон. По мое мнение, в космоса няма машини. Всичките тези елегантни и красиви изображения на Плутон, които ви показват, са конструирани. От графичен дизайнер. Според моето мнение!


Crrow777: Сега ще ви покажа нещо, което е много издайническо. Това е снимка на Луната, която аз заснех преди известно време. Един от големите ми проблеми с NASA е... че когато видите тези изображения от NASA, средностатистическият човек остава с впечатлението, че изображението, което наблюдава, и което се предполага че му показва космоса, е същото, което виждате и тук от мен. Само че има разлика. Голяма разлика!

Това всъщност е фотография на обект... или на нещо, каквото и да е Луната... заснето с фото-техника. То е нередактирано, и недокосвано. И гледайте, ще направя нещо много просто с Фотошоп. Ще обърна цветовете, така че всичко черно да стане бяло...


Crrow777: После ще грабна Нивата, и ще ги преувелича... Забележете, че има водач, който показва къде се очаква да видим ръба на обекта. така че давам Нивата на макс, и какво виждаме...


Crrow777: Гледйте! Няма артефакти отвън по дясната страна. Това е така, понеже това е нерадктиран кадър, който не е докосван. И този водач трябваше да ви покаже къде се пада ръба на Луната.

Crrow777: Сега нека да вземем ето това изображение на Плутон, официално от NASA, което сте виждали. Гледайте.


Crrow777: И така, инвертирам го, обръщам цветовете...


Crrow777: И после давам Нивата на макс...


Crrow777: Вижте всичко това! Можете даже да видите, че това изображение е било създадено в различна ориентация, и после е било завъртяно. Но вижте само всичките тези артефакти от редактиране! Няма нито една част от това изображение, която да не е била редактирана. А и когато го гледате, то си прилича като на излязло от LighWave или някоя друга програма за 3D-графика. Но сега ще ви покажа... а не, първо ще ви покажа друго.


Crrow777: Искам да посоча и друго нещо. Забележете как апаратът ми не е много на фокус... най-вероятно заради прахта от кемтрейлите... Само че има ВИЗУАЛНА РАЗЛИКА между това снимката да е леко извън фокус, и ефекта от замъгляващата функция в софтуера за обработка на изображения. Така изглеждат нещата, когато са леко извън фокус. Нека видим обаче едно изображение от NASA.


Crrow777: ТОВА изображение... а от NASA виждаме много такива... е мъгливо! Мислите ли че тия хора ще правят мисии за по гъзилион долара, и накрая това е всичко което могат да постигнат? Гледайте сега. Ще направя инверсията...


Crow777: И веднага след това надувам нивата...


Crrow777: Е погледнете това. И, вижте на една друга фалшива "снимка" от NASA...


Crrow777: Виждате ли как се появяват острите ръбове при редакционната пикселизация? Те са остри. Но като се върнем на тази снимка (по-горната), аз си мисля, че те са свършили редакцията, и след това са пуснали замъгляващ филтър. И можете да го видите. Така че изображението на астероида е било нарочно замъглено, и това може да се познае. Това са просто артефактите от редакцията, но вече не са остри, а са като петна, заради замъгляващия филтър. Нека да взема друго изображение и ще го направя, за да ви го демонстрирам.


Crrow777: Добре, тази е добра. Нека да зумираме на приближение. Виждате как съм сложил водачи за ръба на обекта. Нека да махнем част от червените.. това май е достатъчно.. Нека махна и сивото, и сега имаме остри артефакти като при другото изображение.

Сега просто ще грабна една област, и ще я замъгля. И гледайте.


Crrow777: Вижте как онези артефакти са остри, а тук виждате какво се случва след замъгляващия филтър. И това е било направено с изображението на астероида.


Crrow777: Виждате ли как артефактите вече не са остри? Понеже са го замъглили нарочно.

Ето това е. Всичките тези изображения на Плутон, с които сега ни заливат, дизайнерите просто са се развихрили. Някои от тях са много впечатляващи. Ето някои от предишните изображения, които ни пробутаха.


Crrow777: Но са направили и още едно подмолно нещо. Виждате ли къде е този кратер и тази форма, подобна на сърце?


Crrow777: Завъртели са го по оста! За да ни възпрепятстват да търсим фалшификация на по-дълбоко ниво, ако се опитаме да напасваме различните кадри. За да не бъдат от един и същи ъгъл. Много е подло. И нищо от това не е истински кадър на каквото и да е. Всииичкото това са просто дизайнерски изображения. Нищо повече. И НИЩО от това не е фотография.

Всичко това е един фарс.

Когато и да видите тези мъгливи картини, спомнете си какво ви показах на моята фотография на Луната. Има визуална разлика между това апарата да е леко извън фокус, и някой да ползва замъгляващ филтър. Бъдете здрави.









618
Фантасмагорични космически изображения и как да ги различим
от поредицата видеота на ютубъра Crrow777
публикувано на канала му на 23.08.2017г



(долните картинки са кадри от видеото му, като в някои, за пригледност и улеснение, са сглобени повече от един кадъра, бел.прев)




Добре дошли в рубриката "Откривателския проект на Crrow777"!


Сrrow777: Хората продължават да ми изпращат това нещо (горе), това е фалшива работа... И ще покажа на всички най-лесния начин за разобличаване на конструирани изображения.






Crrow777: Първата ви следа винаги трябва да бъде следното - виждате ли като зуумна на приближение? Виждате ли как всичко е в ниска резолюция? Всичко, което аз снимам, е в HD, а тези са деградирани изображения. Но нека направим някои прости неща. Нека отидем в "Adjustments" и в "Levels" (Нива) във Фотошоп, и първото нещо, което трябва да забележите, е сигнала.


Crrow777: Виждате ли? Няма да се задълбочавам в това, но хората които знаят как да използват Фотошоп, ВЕДНАГА ще разберат нещо за това изображение. Но за останалите от нас, нека просто презавишим нивата...


Crrow777: Добре... Виждате ли това? Всичко това е редактирано. Цялото това нещо е редактирано изображение. И начинът, по който го разбираме е... ако вземем например моята фотография, която съм снимал с Cannon, на същото затъмнение... и ако хванем да видим нивата...


Crrow777: Виждате ли сигнала? Виждате ли разликата в сигнала между редактирано изображение и истинска фотография? Но няма да се задълбочавам в това... Гледайте...


Crrow777: Когато презавиша нивата, не се получава назъбения като трион контур. Дори и да отида до степен, в която започва да се вижда шума и "снега", остава същото. Виждате ли как всичко е с еднакъв наклон? Без трионско назъбване? И ще ви покажа още една фотография, която аз заснех, направена е с Nikon пак на същото затъмнение... и ще направя същото нещо...


Crrow777: И ето пак, виждате ли сигнала на това изображение? Това значи, че е естествено. И гледайте, като презавиша нивата. Виждате ли? Няма следи от трионско назъбване... дори и ако отидем в другата посока...


Crrow777: Вижда се ръба и замърсяванията... но няма назъбена деградация на изображението, защото е снимка. Сега ще хванем първото изображение, и още веднъж ще ви покажа предното изображение. Ще грабнем нивата, на този фалшификат, който уж трябва да показва как ISS минава на фона на Луната, и ще ви покажа още веднъж...


Crrow777: Няма и една част от това изображение, която да не е редактирана.




Crrow777: Това което са направили, е да вземат истинска снимка на Слънцето... и знам че така са направили, защото точно така изглеждаха слънчевите петна вчера... Но това също ги издава. Нека да зумираме на приближение.


Crrow777: Можете да ВИДИТЕ деградацията тук. Поради някаква причина, всичко което NASA произвежда е в ниска резолюция... Но гледайте сега слънчевите петна. Те са със сходен цвят като това, което уж трябва а е сателита ISS, само че наклонът им се разминава. Нека грабнем Нивата, и да отидем в обратната посока, и това наистина ще покаже измамата...


Crrow777: Виждате ли как контурите на слънчевите петна не се променят, но гледайте - ясно се вижда как са изрязали всяка от тези фигурки и просто са ги пейстнали (поставили) отгоре. Виждате ли? Това е ФАЛШИВО изображение. Не само това, ами и дезинформацията около това изображение, че уж било отнемало години на планиране и всичките останали глупости... НЕ Е ВЯРНО - иска се просто да насочиш ИСТИНСКА КАМЕРА в режим на висока честота на кадрите към обекта, който преминава. Това е всичко. Така че даже и сценария зад това изображение е лъжа.






Crrow777: Добре, приключих с тази. Сега, исках да ви покажа и това друго изображение.


Crrow777: Това пък би трябвало да е сянката от затъмнението. Сега ще направим точон същото нещо, което винаги правим с всичките глупости на NASA. Хм, сигналът на тази изглежда малко по-естествено...


Crrow777: ... Но ето го, човече! Погледнете всичко това! Каква е тази зелена линия... боже, просто погледнета цялата тази редактирана конструкция... Това не е "просто кадър", както твърди NASA, просто не е!


Crrow777: Това е конструирана безсмислица. Даже погледнете сянката върху планетата (по-горе) от предполагаемото затъмнение. Това е предполагаемото затъмнение. Вижте! Това е конструирана безсмислица.

Crrow777: Та това е, просто исках да покажа на хората колко е елементарно - просто отваряте едно изображение във Фотошоп, презавишете нивата (или ги презанижете), и това доста често ще ви разкаже цялата история. Ако се върнете назад в канала и видите изображенията на Плутон, ще видите, че няма нито един пиксел от предоставените от NASA изображенията на Плутон, който да не е фалшифициран и конструиран. Това беше. Бъдете здрави.




619
АПОКРИФНА АКАДЕМИЯ / Re: НОВИНИ
« -: Февруари 10, 2018, 07:37:33 pm »

31.01.2018
Забелязано е доста голямо количество на ботове, които опитват да се регистрират на сайта

Поради това сме започнали действия по почистване и оптимизиране.

Ако вече дълго време чакате регистрация за сайта, и не я получавате... или ако акаунтът ви изведнъж се окаже ненадейно изтрит, пишете ни по и-мейл, най-добре ето на този: vesko_ms@yahoo.com, и ако се окаже, че сте истински човек с интереси, а не програма, всичко ще се оправи :)

620
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 09, 2018, 02:51:38 pm »
В 5:42 часа тази сутрин (09.02), получих следното писмо на пощата от Арон Мураками, превеждам го цялото:




Важно обновление относно: Бедини SG - Отвъд наръчника за напреднали

Здравейте на всички,

Ако получавате този имейл, значи сте закупили Бедини SG - Отвъд наръчника за напреднали.

Открихме как Джон Бедини е намотавал намотките на генератора Кромри и сме включили това като нова, 20-минутна презентация - няма да можете да репликирате генератора на Кромри правилно без тази информация.

Има още няколко свързани с това видеота, общо 1.5 часа допълнителна видео-информация, която можете да свалите веднага.

Сщо така, оригиналното видео, което сте свалили, сега е достъпно на по-голяма резолюция.

Отидете на страницата за сваляния - има 2 ZIP-файла за сваляне - свалете ги и двата - влезте оттук: http://emediapress.com/ecg/securelogin.php

Основната презентация с по-висока резолюция е 1.0 GB файл за сваляне.
Вторият линк с допълненията е около 1.8 GB файл за сваляне.

Юзърнейма е имейлът, който сте използвали за тази покупка - вероятно този имейл, на който получавате това писмо.
Паролата е номера на фактурата, която сте получили за покупката.

Ако вече не си пазите фактурата, не можем да възстановим тази информация. Когато отидете на страницата за влизане, ако видите ****** (звездички), това е мястото за паролата. ИЗТРИЙТЕ това, и поставете паролата от фактурата. Ако виждате звездичките, това е паролата от последната ви покупка от нас, която може да е различна от онази за презентацията Бедини SG - Отвъд наръчника за напреднали.

20-минутното видео е централния и краен отговор за това как Бедини е намотавал намотките в този мотор (мотора на Кромри, бел.прев) и начинът е различен от описания в патента, който има абсолютно грешни диаграми.

Надяваме се, че това ще ви бъде полезно и ще ви помогне да направите своя реплика на Кромри.

Искрено ваши,
A&P







IMPORTANT UPDATE TO: BEDINI SG - BEYOND THE ADVANCED HANDBOOK

Hi everyone,

If you're receiving this, you purchased Bedini SG - Beyond the Advanced Handbook.

We have discovered how John Bedini wound the coils on the Kromrey and have included a new 20 minute presentation - you will not be able to replicate a Kromrey properly without this information.

There are a few other related videos for a total of 1.5 hours of extra videos that you can download right now.

Also, the original video that you downloaded is available in a slightly higher resolution.

Go to the login page for the downloads - THERE ARE 2 ZIP FILES TO DOWNLOAD - GET THEM BOTH - login now: http://emediapress.com/ecg/securelogin.php

The main presentation in higher resolution is about 1.0 GB zip file download.
The second link with the extra bonus videos is about 1.8 GB zip file download.

Your username is the email you used for your purchase - probably this email that you're receiving this at.
The password is your Clickbank receipt ID for that purchase.

If you no longer have your Clickbank receipt ID, we cannot look it up for you. When you get to the login page, if there are **********'s in the place of the password - DELETE THAT AND COPY AND PASTE THE ABOVE PASSWORD into that field. If there are ********'s, that is a password that is cached from your last purchase, which may be different from the Beyond SG presentation.

The 20 minute video is the definitive and final answer as to how Bedini wound his coils and it is different from the patent, which has completely wrong diagrams.

We hope you will find this useful and helpful in building a Kromrey of your own.

Sincerely,
A & P






Аз, разбира се, не съм и възнамерявал да си пазя касовата бележка за интернет покупка през 2016г.

Ако някой смята, че този сайт му е предоставил доброволно достатъчно информация от въпросната група, която по принцип е платена, нека бъде така добър, ако случайно има достъп до гореописаното допълнение, да го сподели с нас. Преди да съм купил същата лекция втори път.

621
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 08, 2018, 10:03:00 pm »
Мисля че забравих да пусна лекцията на Питър Линдеман за модела "Бедини SG" в комбинация с Тесла-ключа.

Ето това е цялата лекция - Питър Линдеман: Отвъд наръчника за напреднали. Пускал съм я и в мазето.нет преди време, но линкът там може би вече не работи.


Ето снимка на схемата, скрийншот, изваден директно от видеото:





Както виждате, различното се състои в следните неща:
  • Енергията, която се извлича от захранващата батерия, за да възбуди соленоидите, след соленоидите не поема към отрицателния терминал на захранващата батерия, за да унищожи този дипол завинаги, а продължава към положителния терминал на зареждащата се батерия. С други думи - енергията, която зареждащата се батерия получава, първо е чист прав ток, а след това е високоволтов импулс от индукционния срив на соленоидите.
  • Захранващата батерия се състои от два дипола - две батерии. Причината за това е, за да се повдигне захранващия волтаж.
  • Друга новост е, че в бобината има още една допълнителна намотка - тя е изнесена най-вдясно на схемата. Идеята е в нея да се развива допълнителен индукционен срив при прекъсването на захранването, и този допълнителен импулс да се праща също в зареждащата се батерия.


Доколкото аз съм изследвал схемата, аз лично съм на мнение (а аз съм самоучащ се и нямам електроинженерно образование), че е излишно захранващата батерия да има по-висок волтаж от зареждащата се, защото транзисторът действа като диод. Независимо дали напрежението от захранването е по-високо от това на зареждащата се батерия, след транзистора отново ще има 24 волта, а не само 12, защото транзисторът не би трябвало да позволява възможност за напрежение в обратната посока.

Но мога и да греша.

Другото, което аз лично си мисля, е че долният диод (най-долу на схемата), който е между отрицателните терминали, е напълно излишен. Теоретически погледнато, не мога да схвана каква функция изпълнява. Практически, съм проигравал схемата и с него и без него, и честно казано, не мога да забележа каква е разликата със и без неговата употреба.

Мога и да греша, изследванията ми на въпроса са повърхностни и нямам никакви по-особени измервателни инструменти.



Но аз си задавах тези въпроси за излишните елементи още преди да се запозная с по-широката критика на модела "Бедини SG". Търсейки отговор, попаднах на много хора, според които модела "Бедини" съвсем НЕ Е най-ефективния вариант на демонстрираната технология, и че има доста прахосване на енергия в него. Оси Каланан е само един от тези хора, за него споменах по-горе.

Затова според мен е много вероятно този диод долу да е излишен.


За мен тези въпроси бяха важни, защото исках да установя каква е абсолютно минималната енергия, с която мога да задвижа системата. Установих, че горната схема работи надеждно при минимум 6 волта напрежение. При спад на напрежението до 5.5 волта, роторът започва да губи инерция, а при спад на напрежението до 5.3 волта постепеното му замиране е гарантирано. Затова, за да си отговоря на въпроса който ме интересуваше, за мен всяко диодче имаше голямо значение. Разбира се, всичко това беше тествано без нито един резистор където и да е. Тестовите батерии бяха оловно-киселинни, гелови, 4 волта на 0.7 ампера, и чисто нови.

Ако батериите сменят местата си на всеки две минути, моторът работи задоволително. Оборотите, на око, са може би къмто 300-350. Планирам да си взема тахомер на следващата заплата, за да съм абсолютно сигурен, но има много неща за взимане, така че може и да е по-късно (уточнявам, ако някой се надява на тази информация). Ако батериите не сменят местата си ръчно на всеки 2 минути, напрежението на захранващата част спада явно под санитарната граница за апарата, и въпреки че този спад е нормален при постоянна работа на батерията, той просто е под нужния минимум за съответния прототип. Затова и е нужно въртенето на 2 минути - аз така си обяснявам нещата.



След като се сдобих с някаква представа за долната граница на представянето, което и ме интересуваше, вече ми се появиха въпроси, които изискват наблюдение при по-продължителна работа... за което системата трябва да се качи на по-високо напрежение (например с по-нормални 12-волтови батерии). Междувременно реших, че моделът "Бедини SG" вече не ме интересува, и съм по-любопитен към варианта на Каланан. Същевременно се появиха и други неща, които бих тествал, и чието тестване не пречи на проверката на новите неща, за които се чудя, и в крайна сметка цялата тази мотивация доведе до нужда от нов корпус.

Бих насърчил всички, на които им е любопитно, да пробват варианта с работа между два положителни терминала :) Например от горното видео на Георги Марудин става ясно, че в мъртъв акумулатор се появява стабилен поток на енергия с ток 5 ампера, само "под влияние", така да се каже, на високоволтовите пулсове от индукционните сривове на соленоидите (които уж би трябвало да са само "чист потенциал", както широко се приема). Същото докладват и други хора, като Оси Каланан, както и самия Бедини, който много пъти посочва, че батериите трябва да са "добре умрели", за да били "свикнели" на лъчиста енергия след това, и други мистификации.

Вижда се, че на горното видео Марудин подава на апарата си около 130 вата. Ако апарата се реализира на принципа на два положителни терминала, тази енергия, вместо да се връща в генератора (след като захрани соленоидите, по този начин увеличавайки натоварването, което генератора чувства) отиде да захрани за миг зареждащата се батерия (влизайки в положителния й терминал), това само ще е в добавка на близо 70-те вата, които се развиват в мъртвия акумулатор "под влияние" на индукционния срив.

Ако послушаме Патрик Кели, че зареждащите се батерии прахосват 50% от енергията, с която се зареждат, и която безвъзвратно губим при инвестирането в тях, тогава може евентуално да се очаква, че на реутана ще му бъдат достъпни 70+60 вата, тоест КПД около 1 (нека се подчертае, че това е без въобще да се взима предвид механичната производителност на апарата).

Но това е само теория, която цели да събуди любопитство. Без твърди тестове нищо не може да се твърди със сигурност. Сулфатизираните батерии крият много непредвидени фактори, когато се ползват по този начин.


622
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 07, 2018, 06:17:42 pm »
Забележете, че снимката на Каланан на батериите, които ползва като преобразуватели, не е случайна. От какъв зор ще си снима батериите отвън, на нас това за какво ни е?

Според мен Каланан просто прави намек или праща насърчаващо послание на интересуващите се, като се заиграва със сините кабели :) Това е символа, с който Едуард Лийдскалнин избира да означи своята идея за магнетизъм:




В Библиотеката съм подчертал пред читателя, че това е всъщност препратка към определен наръчник по електротехника - първия такъв в писмена форма, чиито частичен превод се намира тук: Д. Дейвис, 1842г---- Наръчник по магнетизъм


Просто интересна заигравка... Може би пък ще има смисъл от нея, затова реших да я спомена.

623
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 07, 2018, 06:13:31 pm »
Наш читател ме насочи към това великолепно видео още от 2016г:





Според мен, това, което човека е успял да направи, е описано в литературата. Пише го същия Оси Каланан, който открива и по-практичния вариант с рид-ампулата (когато целта е по-добро зареждане на батерии, а не само мотор). В материала от него, към който насочих читателите, в Глава 6 - Пулсирани зареждащи системи за батерии на Патрик Кели, Оси Каланан продължава така (превеждам абзаца, за да се прочете от повече хора):




...
Сега, след като ви показах всичко това, сме само на половината в постигането на система с лъчиста енергия, която да осигури продължителна свободна енергия. Горната схема и мотор, въпреки че осигуряват големи количества лъчиста енергия, все пак само ще ви дадат КПД равно на или близо до 1, ако редовно сменяте батерията-източник и зареждащата се батерия. За да проработи сменянето местата на батериите, ТРЯБВА да имате втората, еднакво важна страна от системата. Втората страна на системата е акумулатора-конвертор (акумулатор-преобразувател) на лъчистата енергия.

Преди да опиша акумулатора-конвертор на лъчиста енергия, искам да подчертая колко е важно да построите и да експериментирате с горната схема. Само след като настроите и след като наблюдавате захранващия ток, и как се зарежда зареждащата се батерия, ще можете наистина да видите как тези импулси от лъчиста енергия влияят на зареждащата се батерия. По отношение на това защо работи или как така дава толкова много лъчиста енергия, трябва да разберете, че ако рид-ампулата остане затворена, което ще стане ако се износи и започне да залепва, с моята готова купешка бобина с 9 милихенри (9 millihenry crossover choke solenoid coil, не знам какво точно значи това, бел.прев), която ползвам, транзисторът е включен максимално и на практика е на най-ниското си съпротивление и така токът, който апарата смуче, е около 6 до 9 АМПЕРА за схема с една единствена намотка!!! Изглежда, че това е ключово условие, за да се добиват тези импулси лъчиста енергия в случаите, когато се ползва транзистор. Трябва да включите транзистора максимално, на максимален ток за намотката и занхранващия волтаж. Това е друго нещо, което SSG на Бедини не прави добре. Но все пак, в тази схема, когато рид-ампулата е добре нагласена, ако искате можете да смъкнете захранващата енергия чак до едва няколко милиампера!


Добре, сега за акумулатора-конвертор на лъчиста енергия. Условието за това явно възниква от факта, че зареждащата се батерия не е много ефикасна, когато трябва да поеме (да попие) цялата лъчиста енергия от импулсите. Джон Бедини казва, че това ще да се дължи на съвпадение в импеданса, но аз на този етап не съм сигурен, въпреки че импеанса може да е фактор. Тъй като зареждащата се батерия не поема много от самата лъчиста енергия, ТРЯБВА да имате акумулатор-конвертор, за да поемете и преобразувате лъчистата енергия, така че зареждащата се батерия да може да я използва. Добре, след като изясних това, какво имам предвид с акумулатор-конвертор на лъчиста енергия?

Акумулатор-конвертор на лъчсиста енергия ("REAC") не е нищо повече от един дипол! Само че колкото е по-голям дипола, толкова по-добре! Диполът може да е батерия, само че това е глупаво, след като вече имаме зареждаща се батерия. Е, в такъв случай тогава, той ще е специална батерия. Той е батерия, която е съставено почти изцяло от потенциал, но с много малко ток. Колкото е по-висок потенциала, толкова по-добро ще е акумулирането/преобразуването, но все пак се иска някакъв ток, за да може енергията да се прехвърли, за да се зареди зареждащата се батерия.

Има редица традиционни диполи, които пасват на това описание. Има една проста дълга и издигната жична антена със заземяване, само че това няма да осигури достатъчно ток за обратната връзка, за да се пренесе енергията до зареждащата батерия. Има един вариант за постановка със земна батерия, но ако не искате да вложите усилията и времето, както и материалите, за да повдигнете волтажа й и все пак да ви остане някакво малко количество ток, няма да стане. Това иска много работа и доста материали. На-накрая, открил съм, че най-добрия вариант са "старите, мъртви, сулфитизирани оловно-киселинни батерии". В този етап на изследването ми, мисля, че състоянието на батерията всъщност няма значение, докато отговаря на условието да е "мъртва" и сулфитизирана. Докато са стари и мъртви, така че едва-едва да успяват да светнат една 12-волтова 100-милиамперна крушка, тогава ще свършат идеална работа. Боже, радвам се, че така и не си изхвърлих старите умрели батерии, а ги трупах на купчина.

Колкото повече такива си намерите, толкова по-добре. Свържете ги както последователно, така и успоредно, за да може, ако стават, да имате от тях нещо между 48 и 120 волта. Когато ги свързвате успоредно, уверете се, че всеки 12-волтов сегмент има приблизително еднакъв капацитет в ампер-часа. Можете да заровите тази купчина под къщата си. Докато са запечатани, повече няма да се налага да им правите нищо. Те НЯМА постоянно да се изхабяват. Те вече са изхабени. Те ви трябват единствено, за да използвате потенциала им като дипол, както и скрития им капацитет. Много малкото количество ток, което ще осигурят заради кристалното съпротивление на сулфатизацията, е всичко, което е нужно, за да си набавите свободната енергия - това ще преобразува импулсите от лъчиста енергия, и ще я захранят обтанво в добрата батерия, която се зарежда. Аз вярвам, че тези сулфатни кристали може наистина да са основния компонент, който всъщност върши цялата работа по преобразуването на лъчистата енергия. Сега да кажа как да свържете REAC-а със системата. Вижте следната диаграма:


Трябва да свържете REAC-а директн оза зареждащата се батерия, както съм показал. Удивително, но има голяма волтова разлика, когато мерите волтажа директно през зареждащата се батерия, в сравнение с волтажа, измерен през REAC-а, докато моторът работи. Тази волтова разлика се вижда дори и с дебели свързващи ги кабели, но разстоянието също й влияе. Трябва да имате два отделни чифта кабели. Един чифт отива директно от зареждачката с лъчиста енергия до зареждащата се батерия, а другия чифт директно от зареждащата се батерия до REAC-а. Горната конфигурация вече ми работи повече от един месец. Ето снимка на "мъртвите" батерии, които използвам в REAC-а.


Като ползвам добрите си 33-амперчасови UPS-батерии, мога да ги зареждам от 10 волта до 14 волта за около 6 часа с рид-ампулния мотор за лъчиста енергия, който има 4 намотки, ползващи само 600 милиампера. После мога да разменя захранващата батерия със зареждащата се батерия и да продължавам да го правя, докато не се получи така, че и двете ми батерии да са заредени в рамките на 24 часа. Правил съм това страшно много пъти и честотта на зареждане изглежда като да се подобрява с времето.

Но искам едно нещо да е ясно. Ако смятате, че по някакъв начин просто използвам съхранената енергия в банката на REAC-а... казвам ви, че ако не ползвам рид-ампулния си мотор, тогава зареждащата се батерия не се зарежда. Ако се опитам да заменя рид-ампулния мотор с нормална зареждачка за батерии, батерията отнема толкова време да се зареди, колкото е нормално. Когато използвам рид-ампулния мотор, REAC-а преобразува повечето от лъчистата енергия и я връща обратно на захранващата се батерия.

Оси Каланан





Реших да го коментирам и в темата, понеже видеото на нашия сънародникщ е наистина чудесно :) Много изчистена демонстрация именно на това, което е докладвал Каланан.

На практика, човека от видеото горе е попаднал на батерия, която е в точно необходимата кондиция - дипол с добър потенциал, но с никакъв ток вътре, явно със значителна сулфатизация, което според Каланан е именно кристализацията, която преобразува лъчистата енергия в по-разпознаваема от нас и апаратурата ни форма. Може да се каже, че постановката от горното видео на практика няма зареждаща се батерия - тя има зареждачка/мотор, преобразувател на лъчиста енергия (кристализиралата батерия), и директно консуматор на преобразуваната лъчиста енергия - реутан.


624
Всички теми / Re: Пример за анархичен град
« -: Февруари 07, 2018, 03:39:44 pm »

Ограденият град Колон през 1989г


Простият анализ показва, че когато хората живеят без закони и без паразитното, имагинерно тяло на държавния апарат, те създават едно много по-добро общество.



Простият анализ на редицата проблеми, от които е страдал градът Колон, не са в следствие от "липсата на централизирани, организирани грижи", тоест надзор... а в следствие на културната и политическа обсада. На практика, тази малка територийка е била единственото място, където човек е бил свободен. Фактът, че полицията не е можела да арестува и да затвори в клетка който и да е, ако е жител на квартала, показва, че индивидите, които са били жители на този квартал, не са били ничия собственост.

Те са разполагали само с това пространство, и всъщност са се справили отлично, предвид ресурсите, които са им били достъпни и обстоятелствата, с които е трябвало да се съобразяват. Никой не споменава, че все пак всичките онези течащи тръби, както и всичкото онова висящо външно окабеляване, е било построено и направено от бездомници доброволци. За цялото това време, построеният от бездомници и просяци град не е изгорял в пожар, и не се е сринал от земетресение в онази земетръсна зона. Нито пък се е затрил от разразила се епидемия, въпреки че на докторите им липсвал лиценз. Не. Бил е сринат до земята от правителствата на тази планета, чрез машини за разрушение.

Представете си този невероятен успех - популация от 50 000 човека, сплотена в една гъста мрежа от преплетени междучовешки връзки и взаимно подпомагане... бележеща постоянен и главоломен ръст, а НЕ упадаща... представете си ако тези хора, свободни от всякаква паразитна власт върху тях, имаха достъп до истинско образование и ако можеда да търгуват свободно с останалия свят и да имат свободен достъп до ресурсите на тази планета.

Авторът на статията, който е въвлечен в този контекст по линия на предшествениците си, отлично забелязва, че в крайна сметка ЛИПСАТА НА КУЛТУРНА ОЦВЕТЕНОСТ е била истинската причина това общество да привлече вражески погледи и да бъде унищожено от външните врагове, които, по този начин, всъщност целят да наложат културата си там, където такава отсъства. Културата като явление е добре анализирана и от Джереми Лок.


Как мислите вие за себе си - ако някога бяхте живяли в такава абсолютна свобода, щяхте ли да искате да се върнете към иначе хигиеничното и изрядно съществуване сред белите сгради на фона на горната снимка, ако условието беше, да бъдете подчинени на държавните институции? Може би човек, който никога не е бил свободен, не може да отговори на такъв въпрос.

625
Всички теми / Re: Пример за анархичен град
« -: Февруари 07, 2018, 03:22:41 pm »
Градът на анархията

1. Ограденият град Колон, намиращ се недалеч от бившото летище Кай Так, бил необикновен многоетажен бездомнически лагер, който да 80-те години развил население от 50 000 обитатели. Историческо недоразумение на колониален Хонг Конг, лагерът съществувал в беззаконен вакуум, докато не се превърнал в срам за Великобритания. Този месец отбелязва 20 години от неговото събаряне (събарянето започва през март 1993 и завършва април 1994г, бел.прев).


2. Игрище; 500 сгради, построени на 27 декара.

3. Без общински организации, не е имало събиране на боклук. Стари телевизори, счупени мебели, изхвърлени матраци и други обемисти вещи били занасяни по покривите и изоставяни.

4. Други покриви били използвани за упражнения, игрища, релаксация и дори състезания с гълъби.

5. Самолетите трябвало да завият на 45 градуса, за да се приземят на Кай Так. Сградите били не по-високи от 14 етажа, за да се избегнат сблъсъци.


6. В града имало 77 кладенеца, някои били 90 метра дълбоки. Електрически помпи доставяли вода в големи резервоари по покривите. Оттам, водата била пускана по фунии и тесни тръби до домовете.

7. 13.6 кв.м. на човек; взаимосвързаните високи кули на квартала били построени без архитекти и инженери, и не били под санитарните регулации на Хонг Конг.

Имало няколко училища и детски градини, някои от тях били управлявани от организации като Армията на спасението.

Мънички работилници за обработка на метали съставлявали голям брой от общо 700-те индустриални помещения. Повечето се намирали между първия и петия етаж.



8. Наем 35 долара за стая на месец; въпреки обезкуражителния си и мизерен вид и репутацията си на беззаконна територия, много от бившите жители на Колон си спомнят с радост за града. За външните хора може би е бил Града на тъмнината, но за хилядите, които са го наричали дом, той е бил едно приятелско, гъсто изплетено общество, което било бедно, но като цяло щастливо.

Електрическите жици се пускали отвън, за да се предотвратят пожари.




9. Имало много дилъри на хероин, но били недосегаеми. Полицията можела да арестува само онези, които не са жители на квартала.

10. Магазините на нивото на улицата били смесица от нелицензирани зъболекари и доктори, сергии и и кафета и често включвали кучешко в менюто. Рибени топки, барбекю и печено месо и други храни били произвеждани във вътрешността в условия на малко или никаква хигиена.

11. Бардаците и казината оперирали в условия на безнаказаност.

Жителите носели чадъри, зада се предпазят от постоянно капещите тръби над тесните алеи.

Властите инсталирали осем чешми с прясна вода - една вътре в града, а другите по външния периметър.

Графика на плътността на населението на квадратен километър (като кръгове): Ограденият град Колон - 1 920 000 човека на кв.км; Монг Кок - 130 000; Хонг Конг - 6 700.
 
12. Ново начало. През март 1993г поселението било сринато и на негово място бил построен парк, който изглежда като типична китайска градина. Но се запазили някои основни елементи от Оградения град, например старите оръдия и останките от Южната порта и входните плочи.


Останките от Южната порта и входните плочи

От укрепление до парк - черно-бяла графика на гъсоттата на населението:

1898г - 700 жители. Оградено укрепление.
(всяка черна точица е отделен жител)
1940г - 2000 жители.

1950г - 5000 жители. През Втората Световна война японската армия събаря стените, за да осигури строителен материал за разширяване на летището Кай Так.

1973г - 10 000 жители. Започва безконтролното строителство.

1980г - 30 000 жители.

1990г - 50 000 жители.



Учудващата живина и общност на Оградения град показва, че когато отсъстват закони и регулации, нещата няма да са толкова чудесни, но въобще не е задължително напълно да се провалят. Когато Ограденият град Колон бил съборен от външните сили, много от обитателите били недоволни от изселването и дори и паричните компенсации не възстановили обществото, което напуснали. Много от хората, години наред, дори и след като били напълно установени на други места из Хонг Конг, си спомнят за дните в Оградения град като за "едно по-щастливо време".

Докато все още бил под властта на Великобритания, важно е да си спомним, че Ограденият град Колон не бил единственото място с такава гъстота на населението в Хонг Конг. По онова време Ограденият град имал и други свои съременници, които също били квартали, образувани от бездомници, но били само едноетажни, и по-просторни, само с 4900 души на хектар - около два квадратни метра на човек. Тези поселища изникнали от бума на популацията през 50-те години, когато китайските бежанци побягнали към града в следствие на политически вълнения на континента.

...





Статията на автора продължава с обсъждането на настоящите градоустройствени проблеми на Хонг Конг, но последното споменаване на Града на анархията е добър завършек на моя превод:

Ограденият град Колон е бил незабележителен за останалата част на Хонг Конг не заради това, че е бил политически срам, а защото е бил незначителен в културно отношение.


626
Всички теми / Пример за анархичен град
« -: Февруари 07, 2018, 03:16:55 pm »
В нашата Библиотека ще откриете две книги, които са истинският корен на всичко онова, което се нарича "езотерично" или "окултно" познание.

Най-опасното суеверие - Ларкън Роуз

и

Краят на Злото - Джереми Лок

Не са ви нужни повече от 10 години активно интересуване от езотерика, окултизъм и конспирации, за да стигнете до дъното на уж "бездънния" въпрос, и да разберете около какво се върти всичко. Стига да не стъпите накриво и да се забиете в някоя въртележка тип "Бялото братство" или "Чакра йога", където да си пропилеете живота, в крайна сметка ще стигнете до отговора на въпроса КАКВО е окултираното и скрито знание. Отговорът е - това, което е скрито, е свободата ни. Да се узнае отговора отнема миг; да се проумее и разбере отговора - няколко години. Не е вярно, че окултизмът е безкрайна тайна.

Да не забравяме, че както навсякъде, така и в България има анархистка група - Федерация на анархистите в България. Казвам група, а не общество, защото общество е нещо друго. Медиите често въртят пропаганда на гърба на групи, но никога не се разпространяват примери за действителни анархични общества.

Но това не значи, че няма примери за мирно и подредено съществуване без властници и други форми на богове. Следната статия, която превеждам на български, е за един такъв пример.





Източник: archdaily.com



Ето какво Западните споменавания ви спестяват за Оградения град Колон


По-дълга версия на тази статия, написана от Шарън Лам (Sharon Lam) за ArchDaily, първоначално беше публикувана в "Salient", списанието на университета Виктория, част от асоциацията "Wellington Students", озаглавена "В сянката на оградения град Колон".

Началото на 70-те години, Хонг Конг, и сте на 11 години. Рано една вечер, излизате в квартала, за да вечеряте навън със семейството си. На пет минути пеша от основното ви училище, често посещавате мястото и с приятели. Храната тук е добра и заведението е особено известно заради рибената си супа с ювка, и точно това си поръчвате винаги. Толкова често идвате тук, че навигирането през подземните коридори до дюкяна с рибената супа е лесно, и знаете къде да стъпите, за да избегнете таваните, от които капе най-много. Вашата рибена супа с ювка е готова и я изсърбвате цялата, без да осъзнавате факта, че през следващите няколко години този квартал ще достигне кулминацията на населението си и на лошата си слава, и дори десетилетия по-късно ще се помни като една от най-забележителните социални аномалии в скорошната история.

Във върховия си момент, ограденият град Колон (Kowloon) е дом на 33 000 човека, заемащи само два хектара земя - пространството на два стадиона за ръгби - което го превръща в най-гъсто населеното място на Земята по онова време. Това било един набързо сглобен конгломерат от мънички апартаментчета, едно върху друго, балкони тип клетка, плеснати странично и свързани с лабиринт от влажни, тъмни коридори. На фона на това, останалата част от Хонг Конг продължавала живота си нормално, привидно без да се влияе от престъпността и мръсотията на Оградения град.


Това уникално общество и пълното пренебрежение от останалата част на Хонг Конг било родено от също толкова уникалните политически условия на квартал Колон. Първоначално бидейки китайски външен пост, участващ в търговията със сол по време на династия Сонг (960 - 1279г), по-късно през 19ти век мястото било превърнато във военен пост с добавено континентално пристанище. когато Китай губи първата Опиумна война с Великобритания, Хонг Конг бил отстъпен и официално предаден на Великобритания през 1842г. Само че, територията на Колон била изключение, като англичаните позволили на китайците да останат там колкото искат, ако не се намесват политически. Кетай по-късно напълно си възвръща собственичеството върху територията на Колон през 1947г, но отделеността от континента означавала, че Китай правел твърде малко, за да налага законите си, а пък Великобритания също поддържала политика на ненамеса. Свободни и от двете страни на закона, кварталът скоро се наводнил с бездомници, и така започнала легендата на оградения град Колон.


Полицията не смеела да навлезе в пределите на Оградения град, бел.прев.

До 1950г населението му нараснало до 17 000. Хората се заселвали в Оградения град заради фалит, липса на избор, за да избягат от законите или за да експлоатират липсата на такива. Строителството процъфтявало успоредно с нарастването на популацията, едно действително народно дело, свободно от всякакви регулации и норми. Сред тъмнината на Оградения град престъпността, неконтролирания бизнес (всичко от нарко-клубове и бардаци до найлонови торбички и банички) и семейнят живот се развивали ден след ден.

Чак през 1984г и двете правителства решили, че Ограденият град се е превърнал в достатъчно срамно петно и загрозяваща гледка, и трябвало да бъде съборен. През 1992г жителите му били изселени срещу парична компенсация, а мястото било превърнато в публичен парк-паметник.





В Оградения град няма закони. Всеки е можел да започне какъвто бизнес си иска с каквото си иска. Без регулации, данъци или такси, проверки и каквото и да е, бел.прев.

Въпреки многото ми, често дълги, пътувания до Хонг Конг, никога не съм посещавал парка. Той не е добре рекламирана или нашумяла туристическа атракция, нито пък е място на местната гордост. Всъщност, за първи път чух за Оградения град Колон от един швед, и всеки път оттогава, когато се спомене за Оградения град, това е било от коментар на някой европеец. В градоустройствения документ, който имам, Ограденият град Колон се споменава като "бедняшки квартал", който демонстрирал последствията от липсата на строителни регулации. Не се споменават вкусните рибени супи с ювка, които всички отивали там да ядат. Вместо това, в разговорите Ограденият град Колон обиконвено се описва като "пост-апокалиптичен", "плашещ" и "ненормален".

Сравнете това с начина, по който баща ми говори за града - винаги по лицето му избиваше усмивка при споменаването на това име, и бях изненадан да науча, че основното му училище било точно в съседство с тази "ненормална" маса от наркотици, банди и престъпност. Всъщност, повечето от разговорите ни се концентрираха върху храната, която човек можел да намери там. Той описва мястото като "много специално", едновременно като свещеното място в Хонг Конг, което било незасегнато от английското господство, и като уникална общост само по себе си. Той описваше физическата околност на мястото, с такава енергия, каквато съм го виждал да отделя само когато се опитва да прави мармалад. Усмихвайки се, той си спомняше постоянното капене от течовете навсякъде и това как небето сюреалистично изчезвало, когато човек влезел в квартала. Продължаваше да разказва за много неконтролирани бизнеси там, особено споменаваше многото нелицензирани зъболекари, които оперирали без застраховка, както и щандовете за кучешко месо, които успявали, докато яденето на кучета било незаконно в останалата част на Хонг Конг.

Той признава, че е знаел за хора, които са били ограбвани и че хората като цяло избягвали квартала в нощните часове, но от друга страна баща ми винаги е правел комплименти на Триадите заради организацията им в Оградения град. Действайки като де факто градски съвет (но финансиран с наркотици и налаган чрез насилие), Триадите организирали доброволна пожарна команда и доброволно боклуджийско начинание, и разрешавали градските спорове, най-вече онези между съревноваващи се бизнеси.

Бележка от преводача: Триадата е транснационален синдикат на организираната престъпност, опериращ във всички зони със значително китайско население, най-вече Китай, Хонг Конг, Макао, Тайван, но и САЩ, Канада, Виетнам, Корея, Сингапур, Филипините, Индонезия, Малазия, Тайланд, Англия, Белгия, Франция, Испания, АФрика, Австралия, Нова Зеландия и други. По устройство и тертип на опериране те са чисто масонска структура.


Въпреки всичко, в Оградения град имало пощальони, които вършели работата си нормално, бел.прев.

Начинът, по който баща ми разказва за Оградения град, с нещо което се доближава до гордост, създава много различно впечатление в сравнение с обичайните описания - много по-лесно е да се разкаже една история за лишени от ежедневие животи, живеещи в лабиринт от нехуманни жизнени условия. Не че това не е било истина, но това не е цялата истина, която Оградения град може да разкаже.

Един документален филм за Оградения град прави хроника на събитията от първа ръка. Направен от един австриец, с английски субтитри, филмът от 80-те дава един интимен поглед върху живота в Оградения град. Срещаме се с нелегален развъдчик на състезателни гълъби (алтернатива на състезанията с коне), влизаме в детска градина, и дори разговаряме с един пенсионер, получаващ пенсия от Триадите. Всички тези истории, обаче, са поставени на фона на една тъмна, мътна архитектурна клоака. Това е странно преживяване - ужасни английски субтитри, които сравняват хората с "мъртвите плъхове, които никой не отразява", но опитът на филма да шокира и ужасява се проваля заради кантонците (кантонският е китайски диалект и едноименна общност, бел.прев), чиито деца остроумно се подиграват на снимачния екип, което отсъства в субтитрите. Това, може би, най-добре представя Хонг Конг - плашещо отвън, но енергична нормалност отвътре.


Ограденият град Колон отвън, бел.прев.

Въпреки че не може да се каже, че създателите на филма са преувеличавали степента на влошените условия, бедността и наблъсканите тесни пространства, тези характеристики са стряскащи само по своя интензитет - въобще не са стряскащи с абсурдността си. Всъщност, най-абсурдното нещо в целия документален филм е една английска религиозна мисионерка, живееща в Оградения град, и лекуваща пристрастените към хероина чрез силата на "духовния си допир". Останалата част от филма е грубянски нехуманна, да; но нелогична, не. Предвид условията и последствията, в които е заченат града, и пълното пренебрежение към него, можеше да се получи много по-зле.


627
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 05, 2018, 02:35:38 pm »
Много хора също така се свързват с мен, за да ме питат "Защо, аджеба, просто не ползваш един купешки DC мотор, след като ще има скачен генератор?" Това в почти всички случаи са от онзи вид хора, които са склонни да си представят и битово захранване на дома с батерии.



Превод от сборника на Патрик Кели:


Глава 2: Движещи се пулсирани системи

Повишаване ефективността на DC (правотоковите) електромотори

стр. 2-47

Комерсиално достъпните DC мотори са нарочно проектирани и произвеждани така, че да имат екстремно ниска ефикасност. Моето мнение е, че причината за това е, че добре проектираният DC мотор лесно може да отхвърли нуждата от двигатели с вътрешно горене в автомобилите, а това не утърва на петролните фирми или на собствениците им, и на картелите на Новия Световен Ред. Още по-лошото е, че електрическите мотори с КПД>1 отварят вратата за самозахранващи се енерго-системи, а те това просто няма да го позволят!!

Това видео: [линк] е достъпно в интернет и силно ви препоръчвам да го изгледате цялото.

Бележка от преводача: Това е лекция на Питър Линдеман, в две части, която едно време се продаваше. Гледайте и сваляйте и двете й части директно от тук и тук.

Тази лекция добре представя основните факти. Накратко мога да резюмирам, че днешните мотори действат едновременно и като матори и като генератори на електрическа енергия, но те преднамерено са намотани така, че генераторната част от мотора да се използва срещу, в противоречие на захранващата го енергия, и така да се произведе една абсолютно скопена изходна мощност.

През Втората Световна война един германски инженер пренавил един стандартен електромотор и го направил да се самозахранва, тоест, работил е и е произвеждал механична енергия без нуждата да се захранва, след като веднъж бъде стартиран/задвижен. Това показва потенциала на добре проектираните електрически мотори със същия размер и обща структура като кой да е комерсиален електрически мотор.

Предполага се, че германския инженер направил това, като добавил допълнителни четки и като използвал част от намотките в генераторен режим, като производителността от тях захранвала намотките, които били подредени в асиметричен вид. Имало още един човек, който постигнал самозадвижване чрез пренавиване на мотор, но никой от тези двамата не разкрил информацията си публично.

Конспирацията, която са ни спретнали от много десетилетия насам, сега се изразява в това, че моторите се намотават по такъв начин, че магнитните полета вътре в тях да са точно противоположни едно на друго. Когато ток се пусне да тече по намотка, той съхранява енергия в тази намотка, и когато протичането на тока се прекъсне, тази енергия трябва да се излее обратно навън от намотката, и тя ще направи това в обратната посока.

Това понякога се нарича обратно напрежение, обратно EMF ("Електро-Движеща Сила"), въпреки че много хора не са съгласни да се ползва това определение. Само че, без значение как ще се нарече, има съхранена енергия в намотките, и тази енергия може да се употребява за вършене на полезна работа. Но производителите на мотори избират да намотават моторите така, че вместо да се извлича тази полезна енергия, те я използват, за да я противопоставят на входящото захранване на мотора, създавайки по този начин слаби мотори, които загряват заради прахосаната енергия.

Съпричастният към този сборник "UFOpolitics" (псевдонима на един репликатор от energeticforum.com, бел.прев) посочва, че нарочният вреден дизайн на електрическите мотори през последните 130 години ни се набутва като единственият начин да се правят и да се ползват такива мотори. Той казва, че поради симетричното разположение на намотките, се получава спиращ ефект, който смъква произвежданата енергия от електрическия мотор с някаква стойност между 50% и 90%. Тоест, един правилно намотан мотор ще има някъде от два до десет пъти по-висока производителност за същата вложена в него енергия. Нарочният лош дизайн гарантира, че производителността на днешните мотори винаги ще е по-малко от 100% и винаги ще загряват, докато работят. Този лош дизайн се състои в симетричната употреба на намотките в мотора.

Стандартното моторно окабеляване е доста различно и убиващият ефект се създава, като се противопоставят лицата на две намотки, захранвани едновременно с ток, протичащ в противоположни посоки. Това създава пълен конфликт на магнитните полета и това унищожава ефективността на мотора.

. . .






Аз не съм достатъчно кадърен, за да пренавия мотор. Намотките вътре ме объркват. Следователно, от моята камбанария, купешките електромотори са абсолютно безполезни.


Решението, което се определя от моето ниво на компетентност и разбирания, е да се направи самоделен електромотор с възможно най-изчистен дизайн и възможно най-висока ефективност спрямо изразходваната за задвижването му енергия. "Бедини SG" чудесно задоволява тази цел, като стремежът (който ще бъде доказан само от твърдите тестове по-късно) е да се самозахранва, или да е близо до 100% ефективност.



Следващата стъпка е да се избере най-добрия вариант за негератор, който по естествен начин да надгражда вродените характеристики на моторите от семейството на "Бедини SG" и подобните модели на пулсови правотокови мотори, които поддържат батериите си. Широкото множество на хората не разбират както от самия вид на тези мотори, така и от най-подходящите за тях генератори.

За генератора не искам да говоря сега, защото нямам фактически материал. Имам цялата нужна информация, но не мога да се похваля, че присъства в прототипа ми. Промяната в корпуса се налага, за да започна серията от инсталации на генератора.

628
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 05, 2018, 01:32:09 pm »
Проектът ми се състои от две части - мотор и генератор.

1. Защо мотор с батерии? И защо тип "Бедини SG"?

Превеждам чудесно казаните думи от Патрик Кели:



Глава 6: Пулсирани зарядни системи за батерии

стр. 6-1

Възможно е да се извлекат значителни количества енергия от околната среда, и да се използва тази енергия, за да се зареждат батерии. Не само това, но когато се използва този метод на зареждане, батериите постепено се кондиционират/привикват към тази форма на неконвенционална енергия и капацитетът им за работа се повишава.

В допълнение, около 50% от автомобилните батерии, изоставени понеже вече не поддържат заряда си, добре реагират на този вид зареждане и се възстановяват напълно. Това означава, че може да се създаде банка с батерии на много ниска цена. Само че, въпреки че тази икономическа гледна точка е много привлекателна, да се използват батерии за каквото и да е значимо домашно потребление е просто непрактично.

Представете си, че си отваряте нова банкова сметка и депозирате 1000 лева в нея. Връщате се в банката след време, за да проверите парите си, и откривате, че от тях са останали само 500 лева. Питате банката, за да проверите тази грешка, и от банката ви информират, че няма грешка, всички банки връщат само половината от онова, което сте депозирали. Какво ще си помислите?

Само че, точно това се случва с всички оловно-киселинни батерии - те връщат само половината от тока, с който сте ги захранили, като сте ги зареждали. С други думи, прахосвате половината от енергията, с която зареждате батериите. NiCad батериите (никел-кадмий) и по-разпространените NiMh батерии (никел - метал хидрин) връщат две трети от онова, с което са заредени. Кондензаторите и банките от супер-кондензатори са 100% ефикасни и не губят нищо, защото за разлика от батериите, те не са химичен процес.

Препоръчително е батериите да не се изтощават по-бързо от период 20 часа. Тоа означава, че батерия, оценена 80 ампер-часа (80 Ah) не бива да се използва за захранване на нещо с повече от 4 ампера. Ако надвишите този дебит на разряда, тогава броя пъти които батерията може да бъде изтощена и заредена страхотно се смалява - нещо, което не осъзнавате в момента, но го откривате по-късно, когато батерията трябва вече да се смени, защото не задържа заряд.

Това е унищожително ограничение, което изтиква употребата на батерии в непрактичната категория, освен с цел много малки натоварвания, като фенерчета, телевизори, DVD-записвачки и подобна техника с минимална консумация.

Основната цена за захранването на дома идва от отоплението/изстудяването на жилищната част и бялата техника като например пералня. Тези средства изискват минимално захранване от малко над 2 киловата. За техниката не е от значение дали ползвате банка с батерии на общо 12 волта, 24 волта, или 48 волта. Без значение каква подредба изберете, броя на батериите, които са нужни за захранването на каква да е битова техника, е еднакъв. Високоволтовите банки могат да имат по-малък диаметър на окабеляването, тъй като токът е по-малко, но минималната нужна мощност е същата.

Така че, за да осигурите 2 киловата захранване, това иска ток от 12-волтови батерии в размер на 167 ампера (2000/12). Използвайки батерии на 80 ампер-часа, това означава 42 батерии. За нещастие, описаните по-долу зарядни вериги по принцип не могат да зареждат батерия, от която в същото време се черпи енергия. Това означава, че с цел да задоволите например отоплението си, което е денонощно изискване, трябва да са налични две такива банки, което означава 84 батерии. Това е само за минимално 2 киловата мощност, което означава, че ако то се използва за отопление, няма да е възможно да си захраните и пералнята в същото време, освен ако не изключите отоплението.

Така че, за да позволите допълнително захранване, броя на батериите достига, може би, някъде около 126. Абстрахирайки се от цената, и ако се предполага, че можете да намерите заобикаляне на проблема с киселината, огромният физически обем на този брой батерии просто не е реалистичен за вътрешна, надомна инсталация.

За финал, също така ще ви трябват два инвертора с капацитет 2500 вата.





Винаги се удивявам, когато с мен се свързват хора, които си представят захранване на дома с батерии, зареждани от "Бедини SG". Не ми е ясно как нечия техническа мисъл може да си представи, че това е практично, още повече - осъществимо, и че си заслужава да се изследва една потенциално непозната система (за нормалния електроинженер) и да се инвестират усилия в нейната разработка.

За мен, това е признак, че въпросният инженер се интересува от Свободна Енергия не защото е натрупал достатъчно истински знания, които му отварят очите за заблудите в нормативната електротехника... а защото има остра липса на истински знания, и все още не е развил достатъчно практична мисъл от гледна точка дори на стериотипната електротехника.




Заключението от обзора на Патрик Кели (който е безспорен авторитет в бранша), е ясно - в контекста на Свободната Енергия и нестандартната електротехника, системите за зареждане на батерии са ИНДИРЕКТНИ средства за задоволяване на енергийните нужди на дома.

По-точно - системите тип "Бедини SG" и подобните системи в същото семейство са МОТОРИ, самоподдържащи се ИЛИ с КПД>1, които трябва да генерират енергия за битово потребление посредством скачен генератор.


629
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 05, 2018, 12:30:02 pm »
Технически погледнато, МОЖЕ да се ползва рид-ампула с нормално затворено изходно положение. Но в случая изхождам от конкретен контекст.

По принцип, когато имаш две противодействащи си сили (магнетизъм от едната страна и магнетизъм от другата страна) имаш възможност за калибриране на вибрацията. Силата на постоянното магнитно поле (магнитчето) на практика задава диапазона на минималния ток, който трябва да протече по жицата, преди да завибрира веригата.

Ако трябва да се направи само и единствено осцилатор, например когато става дума за едно изключително електронно устройство (като пасивна зареждачка за батерии), тогава определено нормално затворената рид-ампула, плътно увита с еднослойна намотка, е най-практичния вариант. (Ако не се бъркам, мисля че тази комбинация си имаше собствено име... реле-намотка (relay coil)? )





Само че не бива да се забравя, че в горния контекст все пак говорим за мотор. Специално в този контекст, едно от условията е да има пълноценен електромагнит, който да задвижва правотоков самоделен мотор. Пак ще има маховик, пак ще има магнити по него, и тези магнити трябва да се задвижват от електромагнит.

Разликата между версията на Каланан и версията на Бедини е, че когато транзистора при Бедини превключва (и когато е добре калибриран), има поредица от импулси - между 4 и 6 високоволтови импулса на едно магнитно преминаване (и в транзистора има осцилиране). При рид-ампулата обаче, както е при Каланан, има десетки, ако не и стотици високоволтови импулса при магнитно преминаване.

Казано повърхностно, за ротора е едно и също дали магнитът му ще се отблъсне от един постоянно действащ електромагнит, или от 100 бързи отблъскващи импулса, ако се вписват в същия времеви диапазон, нужен за развиването на инерция. От гледна точка на батериите обаче не е така. Факт е, че пулсираното електроподаване ОБЛЕКЧАВА товара върху захранването. Това се докладва от всички инженери, занимаващи се с такива системи. С други думи, захранващата батерия разпознава по-малко натоварване в лицето на електромагнита, когато е осцилатор.

(Освен това, има някои изследвания... дори и да са противоречиви... според които пулсираната засилка на маховик създава условия за КПД>1 в механичните системи. Изследванията се базират на промените в електронните обвивки на атомите, когато са под влияние на центробежни сили. Противоречиво, но все пак е идея. За мен това е важно вземане предвид, заради вида на генератора, който ще ползвам.)




Има и друго.

Тесла НЕ Е използвал високоволтови импулси в своя Ключ. Той е използвал единствено принципа на много бързото токоподаване към зареждащата се батерия. Както обясних по-горе (преразхаз на Патрик Кели), това все пак създава високоволтова ситуация, която е добре известна в науката - ВИНАГИ възниква високоволтова ситуация в момента, в който едно правотоково захранване се включва за първи път. Но това е само за много кратък миг и само в началото при затваряне на веригата.

Тесла решава да използва САМО този момент на практика, и почти изцяло да избягва постоянното съществуване на затворена правотокова верига. Той се стреми да наблъска около 800 начални момента на право токоподаване в една секунда.

Само че, тази високоволтова ситуация се различава от ситуацията на Бедини, който ползва самоиндукцията (индукционния срив) от електромагнитна намотка. Не че това не е технология на Тесла... само че Тесла не е ползвал самоиндукцията на електромагнитите в своя Ключ, а само пулсираното право токоподаване.




Така че... аз лично наистина бих ползвал рид-ампула с нормално затворено състояние, когато правя Тесла-ключ.

Но сега не правя просто Тесла-ключ. Сега имам нужда от мотор, с елементите на Тесла-ключ... и това по неволя комбинира двете технологии на Тесла (самоиндукцията и пулсираното право токоподаване).







ТОВА е Тесла-ключа. Трябва да се уточни, че Тесла не просто е пулсирал зареждащото захранване към дадена батерия.

Релетата са така разположени, че в зависимост от начина, по който дават контакт, всяка батерия може да се окаже в зареждаща или в зареждаема позиция във всеки един момент. Последователно свързаната група (от две батерии) зарежда успоредно свързаната група (от другите две батерии) във всеки един момент. Като всяка батерия може да се окаже във всяка една от двете групи.

Тесла е превключвал МЕСТАТА НА БАТЕРИИТЕ 800 пъти в секунда. В "Тесла-ключа", който е практика да се интегрира в пулсираните мотори от горния тип, се превключва само захранването, а батериите се сменят ръчно на дълги интервали от време.

Има разлика.

От една страна може да се каже, че моторът от горния контекст се намира на мястото на натоварването (Load) на горната схема на Тесла.

Ефектът от тази бърза смяна на местата на батериите в тази зареждаща система е (както било тестово проверено от Electrodyne Corporation), че натоварването се захранва, без да се забелязва изтощаване на батериите. Тестът е бил проведен за период от три години, без спиране. (Трудно е да се намерят документите за този тест, но компанията съществува до ден днешен, като филиал на друга фирма, която прави генератори).





П.П.
За лагерите... просто интуиция :) Самият факт, че няма лагер, който да надживее човека, при положение че едно динамо би трябвало да работи през 100% от времето... и факта, че това може лесно да се превъзмогне, ме задължава да го направя.

Освен това, темата ми е лична. Тя не е принципна. Това, че разисквам принципи в нея, е единствено в контекста на моя си личен проект.

Да, всеки който иска може да си ползва каквито си иска лагери. Но според моя проект не е обосновано, при наличие на постоянен източник на енергия, местообитанието на оператора да продължава да се намира в индустриалната зона на цивилизацията.

Причината да обсъждам тривиалности е, понеже прототипа навлезе в стабилен вариант, и за да продължа със следващите етапи от развитието му, ми трябва нов корпус. Настоящия корпус беше направен с цел да е максимално гъвкав и удобен на изследванията. Сега, когато те се свиват, и когато много въпроси вече са получили отговор, е нужен нов целеви корпус. А корпусът винаги ще е по-голямата част от работата. Така стана, че точно в този момент ми се появи желание да говоря за това, и сега пълня темата с принципи, докато новия прототип не добие по-лицеприятен и практически насочен вид.

630
Кои страни са най-заплашени от астероиди
Учени са публикували изследване, според което най-застрашени са северните части

3 февруари 2018


Северна Русия, Канада и Северна Европа са най-застрашени от масивни астероиди. Това се казва в изследване на колумбийски учени, публикувано на сайта на Университета в Корнел, САЩ.

Учените са изчислили вероятността от това метеорити да ударят Земята и са стигнали до извода, че екваториалните страни са най-малко застрашени, съобщи Siver Times. Заплахата е най-малка за континентите Африка, Азия и Америка.

Изследователите обаче отбелязват, че това е само до определен период, защото пътят на космическите тела се променя. 

На 17 януари 2018 метеорит с големина няколко метра навлезе в атмосферата над Мичиган и експлодира над Детройт. Преди няколко месеца огромно огнено кълбо избухна в небето на Аризона.

Източник: vesti.bg


Страници: 1 ... 39 40 41 [42] 43 44 45 ... 73