Apocryphal Academy

Автор Тема: Дзен притчи и поучителни разкази  (Прочетена 76427 пъти)

0 Потребители и 4 Гости преглежда(т) тази тема.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #30 -: Април 15, 2018, 04:34:49 pm »
Притча за началото на мъдростта

При един мъдрец отишъл младеж, който искал да разбере как може да стане по-мъдър.

-  Какво трябва да направя? – попитал той.

-  Излез на улицата и постой там. - отвърнал мъдрият човек.

А отвън валял силен дъжд. Момчето се зачудило как може това да му помогне да помъдрее, но въпреки всичко излязло и застанало под дъжда. А дъждът се леел като из ведро. Младежът целият подгизнал. След петнадесет минути напълно мокър до кости се върнал при мъдреца и му казал:

- А, сега какво, целият съм мокър?

Мъдрецът отговорил:

- Какво се случи, докато стоеше под дъжда, до никакво ли откритие не стигна?

- Откритие ли, почувствах се като пълен глупак!

Тогава мъдрецът  отговорил:

- Това е голямото откритие! Точно това е началото на мъдростта! Сега можеш да започнеш да усъвършенстваш себе си.  Когато разбереш, че си глупак, промените вече са започнали!

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #31 -: Юни 01, 2018, 12:31:13 am »
Като въздуха

Веднъж един мъдър човек бил запитан от свой ученик какво е необходимо, за да постигне мъдрост. Мъдрецът завел ученика си до реката и потопил главата му във водата. След секунди ученика започнал да се съпротивлява, страхувайки се, че ще се удави. Учителя обаче не го пускал. Ученика се борел още по-енергично. Накрая учителят го пуснал да си поеме въздух и го попитал:

-Какво ти се искаше най-много, когато главата ти беше под водата?

-Да дишам. – отговорил уплашен ученика.

-Това е то – така трябва да искаш да постигнеш мъдростта.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #32 -: Юни 11, 2018, 09:48:06 pm »
Проглеждане

24 годишно момче, пътува с баща си, във влака, гледа през прозореца и крещи радостно:

„Тате, виж дърветата отвън!“

Бащата се усмихва и една млада двойка седнала наблизо, поглежда към 24 годишното момче с детинско поведение, със съжаление.

Изведнъж момчето отново възкликва

„Тате, виж облаците тичат заедно с нас!“

Двойката не може да се сдържи и се обръща към бащата:

„Вашият син има нужда от лекар“.

Възрастният човек се усмихва и казва: „Направих го. Ние, идваме от болницата. Синът ми беше сляп по рождение, претърпя операция и излекуваха очите му! Той прогледна ДНЕС!“…

kipenzov

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #33 -: Юни 17, 2018, 12:59:41 pm »
ЕМПАТИЯ


Неотронена сълза,


Ненаписаната книга на живота се разлиства,


Облаци гонещи влак.

Psyhea

  • Гост
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #34 -: Юни 18, 2018, 12:12:43 am »
                                                                                                                  Притча за обидата


Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник.
Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него. Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството…
Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му… С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унизен войн се принудил да се оттегли.
Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
– Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?
– Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?
– На този, който го е донесъл – отговорил един от учениците.
– Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите – казал учителят – Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #35 -: Юни 30, 2018, 01:50:09 pm »
Решаващият изстрел

Суетен младеж успял да спечели няколко поредни състезания по стрелба с лък. Той се възгордял до такава степен, че предизвикал своя собствен учител, който бил прочут със своите умения. Учителят се подсмихнал, но се съгласил.

Още при първия опит младежът уцелил окото на бика от голямо разстояние, а с втората стрела разцепил първата.

Дошъл редът на учителя. Той обаче не посегнал към лъка си, а приканил младежа да го последва нагоре в планината.

Младежът тръгнал с любопитство. Вървели, вървели, докато стигнали пред дълбока пропаст, над която неустойчиво се люлеел закрепен клон. Стъпвайки спокойно върху своеобразния мост, възрастният учител избрал за мишена едно дърво оттатък пропастта, вдигнал лъка и пуснал стрелата, а тя се забила точно в средата на ствола. След това пъргаво пристъпил заднешком и се озовал на твърдата земя.

- Сега е твой ред – обърнал се той към младия си спътник.

Поглеждайки с ужас дълбоката, притегляща бездна, младежът не се престрашил да стъпи на клона, камо ли да стреля оттам.

- Владееш лъка – рекъл му учителят – но не владееш ума си, от който зависи решаващият изстрел.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #36 -: Юли 25, 2018, 09:00:56 pm »
Четирите благородни истини

1.Човешкият живот е поначало нещастен;
2.Причината за това нещастие са човешката себичност и алчност;
3.На себичността и алчността на всеки човек може да се сложи край – състоянието, когато всякакви желания и стремежи са премахнати, се нарича нирвана – буквално със значение „угасване“;
4.Четвърто, начинът да се избегнат себичността и алчността е тъй нареченият „Осмократен път“: правилни възгледи, правилни мисли, правилна реч, правилна дейност, правилно препитание, правилни усилия, правилна грижа и правилно съзерцание.

kipenzov

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #37 -: Юли 26, 2018, 08:32:45 am »
ПЪТЯТ НА ГЛУПАКА
 Петнадесета лекция.  Когато Фа-чан умирал, по покрива дращела една катеричка. „ Това е точно това – казал той, -  и нищо друго”!


    Дзен-будистът е състрадателен, но неговата нагласа е основана на разбирането, че няма Аз, няма радости, няма скърби, няма други. При Дзен състраданието е чувство за безусловно приемане на всеки и всичко, което се среща в мига Сега на Единното Съзнание. Основата на това чувство е познанието за нещата такива-каквито-са.
За да се разбере подобна постановка трябва да направим едно малко отклонение от основния път и да споменем няколко по-общи тези свързани с будистката етика. Като всяко човешко, духовно съзидание, свързано с най-различни „школи-колесници”,  будизмът също е обект на най-различни интерпретации. Най-общо може да се каже, че будистката етика не може да се впише в нито един от съществуващите западни теоретични модели. Великите мислители от миналото не са оставили никакви трактати по етика. В ранните индийски текстове дори няма дума за „етика” – най-близкото понятие е „шила”, което по традиция се превежда като „морал”, но според специалистите то е по-близко по значение до „дисциплинирано поведение” и/или „сдържаност”. Доколкото ми е известно, Буда също много рядко засяга въпроси свързани с етиката. Неговите последователи засягат най-различни морални проблеми, но етиката не е в центъра им.

 Специалистите предлагат най-различни обяснения на този факт. Лично аз приемам тезата, че будизмът „страни от етиката”, защото се развива като духовно учение, което отхвърля нормите на обществения живот и религиозните законови системи/ бих казал – отхвърля диктата на системата, включително и на всяка етична система/. Така изглеждат нещата, но само на пръв поглед.

Всъщност най-важният стълб в будистката етика е „дхарма”. Независимо от много му значения, основната същност на това понятие е „структуроопределящ космически закон, на който се крепи както материалният, така и моралният ред във Вселената”. Дхарма нито е причинена, нито се контролира от някакво всевишно същество, самите богове се подчиняват на законите и, както и Буда. В морален аспект дхарма е проявление на закона за кармата, най-общо казано – етичните последствия от дхарма, в частност онези, които се отнасят до следствията от моралността на поведението. Буквалното значение на санскритската дума „карма” е „действие”, но „кармата” като понятие отразява не какви да е, а точно определен вид действия. Кармичните действия имат точно определена морална стойност и Буда определя кармата, като се позовава на доброволния избор според морала и действията, произтичащи от него. Или, нека обобщя: според будизма човекът има свободна воля и се самоопределя в процеса на избор между едни и други действия. В буквален смисъл всеки индивид се изгражда/ духовно се самоусъвършенства/  чрез избора на морал. В също толкова буквален смисъл, индивидът се саморазрушава в процеса на избор между едни и други действия, които са с неморална стойност. Действията с морална стойност се различават от всички останали по това, че имат както преходни, така и непреходни последствия, които оказват влияние върху бъдещето. Както твърди поговорката: „ Посееш ли действие, ще пожънеш навик; посееш ли навик, ще пожънеш характер; посееш ли характер, ще пожънеш съдба”. В този смисъл системообразуващите недостатъци в характера на всеки индивид или неговите добродетели, до голяма степен предопределят възможността всеки човек сам да създава добрата или злата си участ. Будистите считат, че кармата не предопределя какво точно ще се случи или как човек ще реагира на събитията; според тях ние винаги сме свободни да се противопоставим на предначертаното и да установим нови линии на поведение.

       В първата си проповед Буда „завъртял колелото на дхарма”/ Буда е твърдял само, че е открил дхарма, не че я е измислил/ и изказал доктринално истината за действителността. В проповедтта си Сидхарта Гаутама формулира Четирите благородни истини, последната от които е Благородният осмостепенен път, водещ към нирвана. Пътят има три деления – морал/шила/, медитация/самадхи/ и прозрение/ праджня/, от което се вижда, че моралът за будизма е неделима част от пътя към нирвана. Будизмът изразява етичните си изисквания в най-различни предписания и форми/ Петте предписания, Осемтте/ ащанга шила/ и Десетте предписания/ даша шила/, Десетте пътя за действие/ даша кушала кармапатха/, Шесте съвършенства на бодхисатвата/Парамита/ и др./. Най-известният списък на морални норми в будизма, сравним с десетте Божи заповеди в християнството са Петте предписания: 1. Приемам да не наранявам живи същества; 2. Приемам да не вземам онова, което не ми е било дадено; 3. Приемам да се въздържам от полова безнравственост; 4. Приемам да не лъжа; 5. Приемам да не поемам отровите. И за да завърша този кратък преглед ще добавя, че в будисткия морал от едната страна са предписанията, а от другата страна са добродетелите, които също са обединени в най-различни дълги списъци. Основните добродетели са непривързване/ арага/, добронамереност/адвеша/, разбиране/ амоха/. Преди да продължа с изброяването ще направя едно съществено уточнение, свързано с често срещаното неправилно разбиране на „непривързването”. Образът на „непривързания към нищо” инертен отшелник, който в пълния смисъл на думата е нещо като „обществен аутсайдер”, често смущава мислите на Западните интелектуалци-прогресисти, както и на всички останали хора, свикнали да измерват смисъла на живота с критерия за „обществено полезна дейност на индивида”. Затова ще уточня, че в будистката интерпретация „непривързването” означава липса на егоистично желание, което покварява поведението на индивида, давайки преднина на собствените му нужди. Тази трактовка също е смущаваща за Западния начин на мислене, но това вече е друга тема.

      Арага, като добродетел, се свърза  пряко с „дана” – тоест „даване” – „щедрост”. Когато човекът е „непривързан”, освен че е свободен от егоцентрични мисли и чувствителен към нуждите на другите, щедростта е естествено състояние, защото индивидът по-лесно се отказва от материалното и развива поведение на откъсване от света. „ Ахимса”/ „ненараняване” и/или „ненасилие”/ означава не просто отказ от подобно поведение, а израз на най-дълбоко чувство на уважение към всички живи същества, морална позиция на „зачитане на  светостта на живота”. Естествено списъкът може да бъде продължен задължително с добродетелите „каруна”/ „състрадание”/, „упекха”/ „невъзмутимост”/, „мудита”/ „съчувствена радост” и други. В Махаяна/ ще напомня, че Дзен е течение в Махаяна будизма – „Голямата колесница”, която тръгва по „широкия път” в II – I  в. пр. н.е./ с течение на времето, концепцията била преработена с оглед на промените на ситуацията.

     Например. Бодхисатвите давали клетва да спасят всички живи същества и в много текстове има свидетелства за нетърпимост към правила и предписания, които заставали на пътя на тази мисия. Новата цел била да се действа в съгласие с духа, а не с писаните правила и някои източници достигат във внушенията си до там, че позволяват на Състраданието/ „каруна”/ да вземе връх над всички други съображения, и дори допускат неморални действия, ако се сметне, че така ще се предотврати или намали страданието на невинните. Например в „Упая каушаля сутра”/създ. около I в. пр. н.е./ се казва, че дори убийството може да бъде оправдано, ако така ще се предотврати жестоко престъпление. Лъжата и другите нарушения на предписанията също се допускат при определени обстоятелства. След този извод можем спокойно да се върнем  в началото на лекцията и да продължим без отклонения. И така.

        Дзен-будистът е състрадателен, но неговата нагласа е основана на разбирането, че няма Аз, няма радости, няма скърби, няма други. При Дзен състраданието е чувство за безусловно приемане на всеки и всичко, което се среща в мига Сега на Единното Съзнание. Основата на това чувство е познанието за нещата такива-каквито-са.

При Дзен състрадането се изгражда върху предпоставката, че всяко нещо е Пустота; тоест, че всяко нещо е мисъл в Само-Съзнанието. Същинската природа на нещата е да са такива-каквито-са, тоест всяко нещо такова-каквото-е е истинно. Ако някой срешне красива жена, мръсен просяк или дзен-роши, всеки е еднакво дошъл. Ако крадец идва при вас с нож, или съпругата ви – с възхитителен обяд на златен поднос, те са еднакво добре дошли. В  контекста на сатори, подобно състояние означава спокойно приемане на всичко такова-каквото-е. Това е състояние на абсолютна безпристрастност. Просветленият не прави опит да се предпази от наслоенията, придобивани по време на човешкото му съществуване. Той е равнодушен към калта и праха, които го покриват. Готов е да се заеме с вкяка работа, която трябва да върши. Но ведрото му лице показва, че познава тайните на живота. Десетата Пастирска картина, създадена от Какуан гласи:

                                     „ Гол до кръста, босоног, влезе той в пазарището.

                                        Кален, покрит с прах, но с озарено лице!

                                        Без да се обръща към мъдрости и тайнства,

                                        Дърветата повяхнали мигом с цвят обсипва”

Тъй като всичко е Буда-Съзнание, всичко има една и съща природа. Будисткото състрадание приема радушно всяко нещо и всяко живо същество без предпочитания. Човек може да влезе в пазарището на живота, където среща всякакъв вид хора и всякакъв вид дейности, и няма да изпитва нито предубеждение, нито смущение, нито отвращение, нито снизхождение към каквото и да било. При Дзен Състраданието е/ се изразява чрез/ тотално приемане на битието. То е абсолютно отхвърляне на всякакви оценъчни съждения – нирвана в самсара.

 

И накрая.  Дзен приема нирвана за естествено състояние на обикновения човек, нито повече, нито по-малко. Хуей-нън казва:” В този момент няма нищо, което започва. В този момент няма нищо, което престава да бъде. Така всъщност няма кръговрат на живота и смъртта, който да бъде прекратен. Поради което абсолютният покой на нирвана е този настоящ момент. Макар и да е в този момент, той няма край и тук е вечното блаженство.”

Но когато няма нито минало, нито бъдеще и никой за когото този момент да е настояще, какво е той? Когато Фа-чан умирал, по покрива дращела една катеричка. „ Това е точно това – казал той, -  и нищо друго”!

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #38 -: Август 01, 2018, 04:59:56 pm »
В една стара индуска легенда се разказва, че е било време, когато всички хора били Богове. Но те пренебрегвали своята Божественост. И Брахма, Върховния Бог, решил да им отнеме Божествената сила и да я скрие на такова място, на което да не бъде открита. Само че намирането на такова място било проблем. Тогава Брахма събрал всички Божества, за да разрешат проблема.

Те предложили: ”Да скрием Божествеността под земята!”

Но Брахма отговорил: ”Не, не става! Човек ще започне да копае и отново ще я открие.”

Божествата предложили друг вариант: ”Тогава да я хвърлим в най-дълбокото място на Океана!”

Но Брахма отново отговорил: ”Не! Рано или късно човек ще изследва дълбините на Океана и намирайки я, ще я изнесе на повърхността.”

Божествата се видели в безизходица, защото не знаели къде могат да скрият Божествеността. Оказало се, че няма такова място на Земята или в морето, което да е недостъпно за човека.

Накрая Брахма решил: ” Ето какво ще направим с Божествеността: Ще я скрием дълбоко вътре в самия човек, защото това е единственото място, където той никога не би търсил.”

Оттогава човек обикаля земята, за да я изследва; оттогава търси, лута се неудовлетворен, търсейки навсякъде нещата, които може да намери единствено вътре в себе си!

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #39 -: Август 02, 2018, 05:24:35 pm »
Тъжна притча за притчите

Веднъж множество мъдри притчи се събрали заедно на раздумка, както се случва и при хората.

Всяка разказвала себе си, а останалите слушали, радвайки се на мъдростта на сестра си. Само една седяла тихо в ъгълчето и тъжно се усмихвала.

И ето, всички притчи се изказали, само тя не отронила нито дума. Няколко от съседките и учудено я попитали:

-Защо така страдалчески мълчиш?

-Не ти харесва това, което чу от нас ли?

Тъжната притча отвърнала:

-Може ли първо нещо да ви попитам, мъдри мои сестри?

-Разбира се! Питай! - зашумели притчите.

-Ето, хората са ви слушали. Какво казваха след това?

-Хвалеха ни ...

-Цъкаха с език ...

-Радваха се ...

-Клатеха глава ...

-Усмихваха се ...

-Казваха:"Вярно е!"

Дълго изброявали притчите, а приятелката им ги слушала. Когато казали всичко, тя отново заговорила:

-Хубаво е, че са били доволни. Хубаво е, че са ви разбрали, оценили вашата мъдрост и истина. Но започнаха ли след това да постъпват по друг начин? Или останаха същите, каквито бяха?

Отговорът бил мълчание.

-Затова съм и тъжна притча, сестри мои.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #40 -: Август 03, 2018, 01:41:08 pm »
Притча за невежеството

В Индия имало един много известен художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за перфектни. Наричали го Ранга Гуру. Неговият възпитаник Раджичи, който приключил вече обучението си му занесъл последната си картина и поискал неговото мнение и оценка.

Ранга Гуру му казал: „Ти вече си художник Раджичи и твоята картина ще я оцени народът.“

И поискал от Раджичи да сложи картината на най-оживеното място в града. До нея да остави червен молив и бележка, с която да помоли хората да зачеркнат местата, които не харесват. Раджичи послушал учителя си. Какво било учудването му като отишъл след няколко дена да види резултата. Цялата картина почти била покрита с червени кръстове. На Раджичи му станало мъчно. Картината, в която вложил душа и нарисувал с толкова труд, била сякаш червена стена. Взел я и отишъл при Ранга, за да се оплаче и сподели колко е тъжен и обиден.

Ранга Гуру му казал да не тъжи, а да продължи да рисува.

Раджичи нарисувал отново картината. Ранга го посъветвал пак да я сложи на същото място, но този път да остави четки и бои, а в бележката да поиска от хората да поправят местата които не харесват. След няколко дни Раджичи отишъл да види какво е станало. Бил много щастлив, защото картината не била докосната, четките и боите не били използвани. Тичешком отишъл при учителя си и споделил своята радост.

Ранга Гуру му казал: „Скъпи Раджичи при първата ситуация ти видя, че като дадеш възможност на хората да критикуват те бяха безжалостни. Хора, които през живота си не са рисували дойдоха и надраскаха картината ти. Докато във втората ситуация ти поиска от тях да поправят грешките ти, поиска да са градивни. Да си градивен изисква знания и умения. Поради незнание никой не посмя да поправи картината. Скъпи Раджичи, в работата си не е достатъчно да си майстор, нужни са знания. Тези, които нямат понятие за твоята работа не можеш да очакваш да оценят труда ти. За тях твоя труд няма никаква стойност. С невежите никога не спори и не споделяй произведенията си!“

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #41 -: Август 04, 2018, 05:19:55 pm »
За логиката и мъдростта

Млад евреин отишъл при известен ню-йоркски равин и заявил, че иска да изучи Талмуда.

- Знаеш ли арамейски? – попитал равина.

- Не.

- А иврит?

- Не.

- А Тора изучавал ли си в детството?

- Не, рави. Но вие не се вълнувайте. Аз завърших философския факултет в Бъркли и скоро защитих дисертация за логиката във философията на Сократ. Сега, за да запълня белите петна в моите познания, искам малко да понауча Талмуда.

- Ти не си готов да учиш Талмуда, казал равинът. – Това е най-дълбоката книга от всички, написани от хората. Но ако настояваш, ще ти направя малък тест по логика, справиш ли се, ще се занимавам с тебе.

Младият човек се съгласил и равинът продължил.

- Двама човека се спускат в комин. Единият излиза с чисто лице, другият – с мръсно. Кой от тях ще отиде да се измие?

Замислил се младият философ, сбърчило се челото му:

- Това логически тест ли е?

Равинът кимнал.

- Естествено, този, на когото е мръсно лицето.

- Неправилно. Помисли логично: този, който е с мръсно лице, ще погледне този, който е с чисто, и ще реши, че лицето му също е чисто. Този, който е с чисто лице, ще погледне този, който е с мръсно и ще помисли, че лицето му също е мръсно. Затова ще отиде да се измие.

- Хитро измислено! – възхитил се гостът. – Хайде, рави, дайте ми още един тест!

- Добре, младежо. Двама човека се спускат в комин. Единият излиза с чисто лице, другият – с мръсно. Кой от тях ще отиде да се измие?

- Но ние вече го изяснихме, този с чистото лице.

- Неправилно. И двамата ще отидатда се измият. Помисли логично: този, който е с чисто лице, ще погледне този с мръсното лице и ще реши, че лицето му също е мръсно. А този, който е с мръсно лице, ще види, че другият отива да се мие, ще реши, че и неговото лице е мръсно. И също ще отиде да се измие.

- Виж ти, не помислих за това ....Поразително, допуснах логическа грешка. Рави, дайте ми още един тест.   

- Е, добре. Двама човека се спускат в комин. Единият излиза с чисто лице, другият – с мръсно. Кой от тях ще отиде да се измие?

- Ами, и двамата ще отидат да се измият.

- Неправилно. Нито един няма даотиде да се измие. Помисли логично: този, който е с мръсно лице, ще погледне този с чистото и няма да отиде да се измие. А този, който е с чисто лице, ще види, че този с мръсното лице не отива да се мие и ще разбере, че собственото му лице е чисто. Затова няма да отиде да се измие.

Младият човек се отчаял.

- Но миля ви, повярвайте, аз мога да изучавам Талмуда! Попитайте ме нещо друго!

- Е, добре. Двама човека се спускат в комин. Единият излиза .....

- О, господи, нито един от тях няма да отиде да се умие!

- Неправилно. Сега убеди ли се, че знанието на Сократовата логика не е достатъчно, за да изучаваш Талмуда? Кажи ми, как е възможно двама човека да се спускат в една и съща тръба и единият да си изцапа лицето, а другият - не? Нима не разбираш? Целият този въпрос е безсмислен, и ако ти загубиш живота си, за да отговаряш на безсмислени въпроси, то всичките ти отговори също ще бъдат лишени от смисъл.

 

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #42 -: Август 05, 2018, 11:52:33 am »
Притча за вълшебника и овцете

 
На една поляна, сред огромна гора, живял вълшебник, който имал голямо стадо овце. Всеки ден той изяждал по една овца от стадото. Овцете му причинявали голямо безпокойство – те се разбягвали из гората и му се налагало да губи доста много време, за да хване една, а другите отново да ги събере заедно. Разбира се, овцата, която имал намерение да заколи, чувствала това и отчаяно се съпротивлявала, а нейните крясъци плашели другите овце. И тогава вълшебника се изхитрил – той си поговорил с всяка овца поотделно и на всяка внушил по нещо.

На една казал: „Ти не си овца, ти си също такъв човек, както и аз. Няма от какво да се страхуваш, тъй като аз коля и ям само овце, но ти си единственият човек в това стадо и значи – моя най-добър приятел“. На друга казал: „Защо бягаш от мен като другите овце. Ти си лъвица и няма от какво да се страхуваш. Аз коля само овце, а ти си ми приятел“. На трета внушил: „Послушай ме, ти не си овца, ти си вълчица. Вълчица, която уважавам. Аз, както и по-рано, ще продължавам всеки ден да коля по една овца, но ти вълчице, най-добрия приятел на вълшебника, няма от какво да се страхуваш“.

Така той поговорил с всяка от овцете и на всяка внушил, че не е овца, а съвършено друго животно, което е различно от всички останали овце от стадото. След този разговор поведението на овцете се променило напълно – те съвсем спокойно си пасели и не бягали в гората. И когато вълшебникът колел поредната овца, те си мислели: „Ето, заколиха още една овца, а аз – лъва (вълка, човека, най-добрия приятел на вълшебника) няма от какво да се страхувам.“

И дори овцете, които колел, престанали да се съпротивляват. Той доближавал до някоя от тях и й казвал: „О, моя добра приятелко, отдавна не сме си говори. Хайде с мен в двора. Искам да се посъветвам с теб за стадото“. И овцата гордо тръгвала с вълшебника към двора. И там той действително я питал каква е ситуацията в стадото. Жертвата с радост му разказвала за всичко, а след това вълшебникът я убивал. Тъй като смъртта настъпвала мигновено, то овцата не успявала да разбере какво става.

Вълшебникът бил много доволен – той повишил самооценката на всяка от овцете и така те вече не се притеснявали за неизбежната смърт, станали по-спокойни, наслаждавали се на живота и спокойно си пасели, в резултат на което и месото им станало много по-вкусно. Много години вълшебникът лесно се справял с огромното стадо и най-интересното е, че всички останали овце му помагали – ако някоя по-съобразителна овца започвала да се досеща за истинското положение на нещата, то останалите овце, вълци, хора, лъвове – най-добрите приятели на вълшебника – му казвали за странното поведение на тази овца и той още на следващия ден с удоволствие я изяждал.


kipenzov

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #43 -: Август 07, 2018, 09:52:47 pm »
В една красива част от света, в прекрасна долина, нашарена с китни поляни и свежи гори, прорязана от кристално чиста река, заобиколена от величествени планини, си живеело голямо стадо овце. Цялата тази част от света била оградена от висока ограда, която нито една овца не виждала.
Тези от овцете, които живеели в делтата на реката, се хранели предимно с оризовите растения и очите им били придобили формата на оризово зърно и козината им пожълтяла.
Други от овцете, които живеели в студените планини, се хранели с горските билки и високопланинските мъхове и лишеи. На моменти, под падналите снегове се налагало да изравят храната си и за това им пораснали рога различни от тези на овцете. Превърнали се в кози, за които преплуването и на най-дълбокото планинско езеро не било проблем, и от специфичната планинска храна козината им побеляла, а синьото отражение на езерата полепнало по очите им.
Трети от овцете живеели на едно плато, на което се намирала степ от безбрежни тревни поля, но пък те не се ограничавали само с пасенето в степта, ами се качвали и по планините, навлизали и в гъстите влажни гори. Били свободни, но за сметка на това доста агресивни помежду си. За това и козината им била почервеняла.
Четвъртата група в голямото стадо живеела в най-топлата част от долината, поради което естествената нужда от козина не била толкова голяма. Козината им се сгъстила и накъдрила. Все по-голяма част от кожата им се показвала на слънце и се натрупал толкови витамин Д, че те започнали да почерняват. От топлия и задушен въздух се разширили ноздрите им, но били дребни и рядко се раждала някоя с по-развита мускулатура. Условията, в които живеели били доста приятни и често се намирали всякакви видове треви на вкус, което по-късно накарало белите кози да ги посещават.
Обаче имало и едни особени овце, които имали щастието да пасат с наследници на прастарата порода овци, които имали спомена за най-старите овци. От тях научили, че създателите на тези най-стари овци направили невидима ограда, а тях ги създал един Вълшебник.
От наследниците на прастарата порода овци, тези особени овци научили, че навремето всяка овца можела да си говори с Вълшебника. Дори им споделили думите на Вълшебника, но с предупреждението, че ако не внимават как ги изговарят, може и да ги повтори съдбата на предците им.
Тази особена порода овце, научила, че са овце и че като такива те се повеждат от дори една от тях и започват да се държат като стадо. И тази една, която може да поведе стадото е достатъчно да извика, че знае накъде се намира Вълшебника. А пък, за да не се държат баш кат овци, трябвало да си създадат строга организация с разпределени специфични задачи за всяка овца. Тези от овцете, които ръководели стадото знаели думите на Вълшебника, но на тези на по-долно ниво в организацията казвали, че могат да срещнат Вълшебника, а не че по всяко време могат да го чуят и те. Също криели, че вълшебника има много лица, но те също били невидими.

За съжаление, узнаването на думите на Вълшебника и силата, която имали, се оказала голямо изкушение. Възгордялите се овци от тези особени овци, които повели отделилото се стадо, решили, че вече са лъвове и вълци и те искат да ръководят общото стадо и че тяхната порода е достойна да е по-специална и да измести от пиедестала им на носители на знанието наследниците на най-старите овци. Точно тези наследници на най-старите овци знаели естествените закони на приливите и отливите и предусещали своя залез, но останали излъгани в очакванията си от споделянето на знанието си с особената порода.

След последствията и страданията, които споходили предателството на особените овци, те се изнесли към друго място за паша, където също навремето били пашували наследници на най-старите овци.
За тяхно учудване разбрали, че и на други места в тази част на света, оградена от невидима ограда, имало наследници на най-старите овци.
Също така, за тяхно съжаление, разбрали че не само те са вещи в боравенето с думите на Вълшебника. За това създали митът за Вълшебника, който говори на овцете, но към истината добавили и че това е техния вълшебник, за да предизвикат и появата на отрицанието на този мит, а именно митът за вълшебника, който не е техен.
И така, под прикритието на жертвата, тези ,,вълци'' в овчи кожи, се пръснали в стадото на белите овци, който вече не владеели думите на вълшебника, защото съществувалите между тях носители на знанието - наследници на най-старите овци, насочили думите на Вълшебника за възвеличаване на приликата им с Вълшебника и цялата тази сила ги изпепелила.
Бавно и методично ,,вълците'' в овчи кожи се възползвали от невежеството на белите кози. Независимо от интуицията на някои от козите и последващите гонения на ,,вълци'', това само затвърждавало образа на жертви на вълците. А те ,,вълците'' знаели, че за да можеш да вземеш нещо нематериално, трябва да създадеш материалното му отражение и да му зададеш стойност, която последствие да се изразява в парична единица. За това и методично се вмъквали сред белите кози, които отдавна вече разработили финикийската идея и всеки труд и продуктът от този труд се изразявали в зърно. Различните групички в стадото на белите кози използвали различни зърна. Едни пшеница, други ръж, трети просо и т.н.
Хитрите ,,вълци'' постоянно се въртяли около козите, които броели зърното и им помагали. Приемали ги за помощници като знак на благородност, защото били ,,жертви'' без родина и били полезни с интелекта си. Но и за да им вършат трудната ,,сметаческа'' работа. Смятали ги за безопасни, докато със заработеното си зърно не нарупали достатъчно зърно от отдаването му срещу лихва.
На няколко пъти водачите на белите кози им отнемали цялото имущество, което още повече служело за затвърждаване на образа им нажертва.
Опитали и за кратко създали тяхна си територия, която нарекли Хагарски каганат, в която официалният мит бил за техния вълшебник.
Белите кози пак ги опоскали и то от две страни. Хем от едната страна козите от неква територия дето наричали Свещена римска империя, хем от друга - некво българско ханство.
Поучили се вече на търпение, пак се пръснали в различните територии, но този път в тайни общества, в които главните им ,,вълци'' диктували правилата и дори и приобщавали, кози със специфични заложби след заклеването им във вярност. Така се докопали до баш полянките на важните кози в различните територии. Съветвали ги, изваждали от ,,ръкава'' по някоя иновация за по-лесно пашуване и най-вече прекъснали централизираните отношения на баш полянките с най-бялата коза от козите, западният ,,бял'' коч. За източният ,,черен'' коч още не им достигала силата и възможностите.
Дошъл и техният час да заявят мястото си сред козите и след като докопали голяма част от зърното на поразпръсналите се немски групички, които били част от разделилата се Свещена римска империя, започнали да навлизат и в територията на крайбрежието на езерото и един голям остров. За това доста се потрудил един ,,вълк'', който бил ковчежник на една бяла коза- Вилхелм.
Обаче с цялото това зърно, по традиция на острова, на който живеели и ,,лордовете'' на козите, зовящи се англи, ги приели радушно, както всяка овца с много зърно. Всред ,,лордовете'' имало доста, на които думите на Вълшебника, в доста окастрен вариант, достигали, ала все с женски глас. Това дори се проявявало и сред обикновените кози, защото имало доста мъжки кози, но само по пол и за това измислили категорията ,,джендър'', да е различна от физиологичния пол. Имали си по едно време дори и главна коза, а не коч.
Заформило се голямо сътрудничество между ,,вълците'' и комплексираните ,,кози'' от острова, които свели глави на подчинение и получили част от познанието за думите на Вълшебника.
Вече с влиянието си върху баш полянките и порока на властолюбивостта на ,,Светлия бял коч'', ,,вълците'' в овчи кожи подкокуросали западните кози до тръгнат на походи ,,за освобождаване'' на светите полянки, но още първия приключил с изпасването на полянката на източните овци, които били съседи и не живеели в ,,светите'' полянки, за където уж били тръгнали западните кози. Даже си кръстили завзетата полянка Латинска империя.
Западните кози дори не се усещали, че подведени от алчността, изпълняват плана на ,,вълците'' в овчи кожи.
Времето минавало, неосъзнатата група на белите кози, чрез разделянето си на различни групи превзела и покорила териториите на червените и черните овци. Дори от черните овци започнали да си подбират по-здравички, за да късат тревата и да подават в устите им. Без да се усетят белите кози, не само че почти изтребили червените овци, но и ги смесили с черни овци, за да може думите на Вълшебника да не достигат до ушите на червените и черните овци.
,,Вълците'' пък, с управляваните от тях не и без помощта на водещите бели кози, си освободили цяла огромна поляна, в която вече можели да си имат мултикултурно стадо, което да захранват с новият им мит - Великата американска мечта, която носела името на превзетата поляна и била интерпретация на митът им за техния вълшебник, който в основата си е ,,свобода, равенство, братство, но под наше ръководство'', защото ние сме жертвите, които го заслужават.
За старата им поляна, на неподчиняващите се водещи бели кози, които започнали да прозират под овчите кожи, били приготвили изненада. Спретнали им революция и почнали да падат едни овчи главички. После още. После пък и както обикновено, когато предизвикат голям пуч, трудно одържат енергията на стадото, която по овчи тертип търси нещо в полезрението си да го поведе. Но тяхното ,,вълче'' присъствие е в ,,сенките'' и ... напълно очаквано стадото си определя овца-генералисимус, която ги повежда.
За ,,вълците'' пък е важно каквото и да се предприеме, да се ползва от тяхното зърно. Веднъж печелят от лихвата, а друг път от задлъжнялостта и падането на стойността на полянките и труда на овците. И си завъртат спиралата, за чието проявление знаят отдавна.
 Дори и след предизвиканата поредна криза със зърното, въвели едни написани обещания, че ако ти кажат, че ще ти дадат 1зрънце, ти ще го получиш. И започнали да дават толкова много обещания, срещу които взимали зърното на другите овци в тази част на света.
С помощта на две от групите кози- тази от острова и тази на обезглавената откъм ,,лордове'' френска група,,вълците'' пък изтребили доста от потомството на побратимите си в дъждовните горички с пълноводните потоци, в територията, която след като както обикновено разделили и нарекли индия и пакистан.
Като цяло, с дейното участие на ,,обучените'' за водачи бели кози, подчинили червените и черните овци, ,,вълците'' в овчи кожи неколкократно се опитали да завземат и поляната на белите кози, зад които стоял ,,стария черен коч''. Първо, пробвали постановката с революцията, но единствената грузинска коза успяла да ги ,,пребори'' и уж нямали власт в източната поляна. А то всичко отново неосъзнато се случвало така, както искат ,,вълците'' - свобода, равенство, братство, но с тяхното прикрито ръководство.
С техния нов и широко навлизащ  мит - ,,всичко има стойност''.

Странно било учудването на създателите на невидимата ограда, когато погледнали към обора. Казали си - ,,Леле, тука кви яки сценарии се разиграват! Да вземем да се пуснем във филма да видим до къде ще я докараме''. А тяхното място се заело от овци, които видяли невидимата ограда и така я презаредили.
А пък Вълшебникът бил думите изречени от самият Вълшебник!



kipenzov

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #44 -: Август 11, 2018, 10:10:20 am »
ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА
Христо Смирненски
Посветено на всички, които ще кажат:
"Това не се отнася до мене!"

 

— Кой си ти? — попита го Дяволът...

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата — висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

— Вие мразите ония горе? — попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.

— О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!

Дяволът се усмихна:

— Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.

— Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.

Дяволът пак се усмихна:

— О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!

— Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...

— Ти пак ще чуваш! — успокои го Дяволът и му стори път. — Мини!

Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:

— Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!

Момъкът спря и се вслуша:

— Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... — И той пак се затече.

Дяволът пак го спря:

— За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!

Момъкът отчаяно махна ръка.

— Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!

Дяволът:

— Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!

Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:

— Виж голите им кървави меса.

— Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!

През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...

— Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.

Момъкът махна ръка:

— Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!

Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:

— Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си — тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.

Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:

— Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.

— Напротив — най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.

Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:

— Да бъде! Вземи ги!

...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.

— Кой си ти? — дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

— Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!

Тагове към темата: школи култура философия