Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Теми - λ

Страници: 1 ... 4 5 6 [7] 8
91
Montalk.net е един от по-уважаваните сайтове в Западното интернет пространство, занимаващ се с интересите, с които се занимава и нашата родна "Апокрифна Академия".

Големи благодарности на нашия вдъхновен Читател, който се почувства мотивиран от нашата каузада да се изправяме срещу невежеството, фалшивото образование и липсата на такова, и реши да ни помогне да разширим нашата "Апокрифна Библиотека"!  :) По-долу ще се запознаете, по мое мнение, с едни от най-добрите статии в интернет по въпроса с контрола над климата по оригиналния метод, открит и разработен от д-р Вилхелм Райх. Това е изключително важна за България информация, която може да ни предостави най-потенциалния метод за оказване на отпор и борба срещу кемтрейлс - разпръскването на химикали и нано-тела в стратосферата като част от пагубната практика на глобалното гео-инженерство.

В отговор на тази градивна самоинициатива, аз от своя страна обещавам на нашите Читатели, че някой ден тук на български език ще се появи някоя от безпрецедентните книги на забележителния д-р Вилхелм Райх.




92
АПОКРИФНА АКАДЕМИЯ / НОВИНИ
« -: Юли 02, 2017, 10:53:34 am »
НОВИНИ
Какво се случва в последно време в "Апокрифна Академия"




10.02.2018

Въпросите, които ви излизат при множество действия, включително и при пращане на съобщение, са грешка, която ще се оправи :) Тези въпроси са само при регистриране.












93
"Едва когато осъзнаем, че животът не ни води никъде, той започва да има смисъл."


"На човек може да му се даде само онова, което може да използва; а той може да използва само онова, за което нещо е пожертвал."

П.Д. Успенски                                 


Удоволствие е за мен да разпространя огромния труд на нашия дългогодишен съратник и ветеран в каузата - Свилен Станчев  :) Все още сме тук и не отстъпваме от идеалите си и по-добрия свят, за който се борим! Поздрави за делото и положените усилия по превода на две от книгите на големия П. Д. Успенски. Те заслужават видно място в Библиотеката на "Апокрифна Академия".

Поради големия им обем, не е практично да ги публикувам, както публикувам и своите непретенциозни преводи. Затова ги пускам като директни линкове така, както самият Свилен ги е качил в spiralata.net






94
Д-р Уилям Жак (William W. Jacques)

Въглищна батерия



За “Въглищната батерия” на Уилям Жак се твърдеше, че работи с 82% ефикасност; критиците му, обаче, показаха, че е пропуснал да вземе предвид топлинната енергия на пещта и енергията, която консумира въздушната помпа. Като резултат, действителната ефикасност беше само 8%. Още повече, че по-нататъшните изследвания доведоха до заключението, че апаратът произвеждаше енергия чрез термо-електричното действие, а не чрез електро-химия. Жак изрично спекулира в патента си, че “Феноменът на електролитното действие кара потенциалната енергия на въглерода да се преобразува в електрическа енергия, вместо в топлинна, какъвто е случаят, когато кислородът се свързва с въглерода без посредничеството на електролит. Желателно е, с цел да се осъществи химическото действие, в последствие на което да се добие по-значителен поток електричество, електролитът изцяло да се пропие с кислород, и това може да се осъществи, като се позволи въздух…”

В статията, публикувана в “Ново Месечно Списание “Харпър” 1896г (Harper’s New Monthly Magazine (1896)), действието на батерията беше обяснено по следния начин: “Не можеше да има съмнение, че електрическият поток се дължеше на химическото комбиниране на кислорода от въздуха с кокса (въглерода). Количествените тестове показаха, че от въздуха е извлечен кислород; че е консумиран въглерод, че се е образувала въглеродна киселина. Още повече, добитата електро-двигателна сила беше почти точно в рамките на онова, което се добива от горенето на кислород с въглерод за образуване на въглеродна киселина (1.04 волта). Това, че феноменът не се дължеше на термо-електрично действие, беше доказано от факта, че когато целият апарат беше затворен по такъв начин, че всичките му части да имат еднаква температура, се добиваше максимално електро-двигателна сила и електрически поток. Отново. По-късни експерименти с много по-големи апарати не само потвърдиха тези резултати, но показаха, че при правилни условия, добитата по този начин електрическа енергия е по същество равна на потенциалната енергия на масата на консумирания в съда въглерод…”



Ново Месечно Списание “Харпър” (дата неизвестна; около 1896г)

Електричество директно от въглища



Бучка въглен гори на решетката. Какво се случва? Въздухът се всмуква под решетката и се издига през железата й. Кислородът се свързва с въглена, за да произведе газ от въглеродна киселина, която, заедно с инертния азот във въздуха и пушека от неконсумирания въглерод, се издига през комина и бяга в атмосферата. Такъв театър разиграват материалите. А какво да кажем за силите? Химическият съюз между кислорода и въглена освобождава съхранената във въглена енергия, и тази енергия, бидейки неразрушима, трябва по някакъв начин да изрази себе си, и затова се показва под формата на топлина. това е цялата история на възпламеняването.

Седейки пред един открит огън, аз често си фантазирах за преобразуване на съхранената във въглена енергия в някакъв друг вид енергия, дори по-полезна за човека от топлината. Знаем, поне теоретично, че всички енергии на природата са взаимно-бреобразими; защо потенциалната енергия на въглена да не може да се преобразува директно в електричество, вместо в топлина? Ако можеше цялата енергия от един килограм въглища да се извлече и да се накара да върши механична работа, тази работа щеше да е повече от дневния труд на някой много силен човек. В обширните въглищни жили, които се откриват навсякъде по повърхността на Земята, природата е съхранила количество енергия, което лесно надхвърля количеството труд на цялата земна популация за хиляда години напред.

Най-удобната и полезната, и следователно най-приложната форма на енергия, е електрическата. Върховенството на електричеството над всички останали природни сили се състои в това, че можем, при желание и без отпадъци, да го преобразуваме в каквито искаме други енергии. Имайки електричество, можем с лекота да произведем топлина или светлина, или механично движение, или химическа сила; само че самото електричество до сега се произвеждаше в достатъчни количество единствено чрез употребата на сложни механизми и на цената на огромни отпадъци.

Електричеството днес се генерира от динамо, което се върти от двигател, който работи с пара, а парата е направена от вода и чрез топлина, извлечена от изгарянето на въглища. Но това е дълъг и заобиколен процес, с огромни загуби на всяка стъпка. Голяма част от енергията на горенето бяга през комуна под формата на топлина и пушек; голяма част от топлината се губи в кипването на водата, за да се произведе пара; голяма част от разширяващата сила на парата се прохабява, когато напуска двигателя; голяма част от силата на двигателя се прохабява в триенето; и също така в самото динамо има загуби. Скорошни тестове, извършени от комитет на Националната електро-осветителна асоциация (National Electric Light Association), показват, че средния завод прохабява 97.4% и добива като електричество само 2.6% от енергията, теоретически достъпна във въглищата.

Следователно проблемът е енергията от въглищата да се преобразува по-директно в електричество; да се разкарат динамото и парния двигател; вероятно да се разкара дори и самата топлина.

Множество експерименти бяха проведени. В миналото, опитите ми се състояха едва в това да премахна динамото и парата, и да преобразувам топлината в електричество. Огън от кокс, горящ върху изолирана решетка, отдаваше някои леки електрически проявления, но не бяха окуражителни. Опитаха се експерименти с всякакви иновативни форми термосноп, но от теорията по въпроса скоро стана видно, че дори не бе теоретически възможно по този начин да се преобразува повече от много малък процент от енергията на въглена в електричество. Генерирането на електрически потоци чрез редуващото се нагряване и охлаждане на магнитните ядра на жицовите намотки не даваше обещания за ефективни резултати. Изпробвах природния начин за създаване на светкавица – изпарението на вода и продължителното разпръскване на водни сферички – и въпреки че успях да произведа миниатюрни гръмотевични бури, количеството добито електричество не беше достатъчно за някаква комерсиална употреба. Действително, изследванията ми ме накараха да се съмнявам дали сборната енергия на енергичната гръмотевична буря, колкото и драматична да е наглед, можеше да се равнява на огъня. За една миниатюрна частица от секундата силата на един гръмотевичен удар е ужасна, но времетраенето й е толкова кратко, че дори и ако можеше да се добие, щеше да върши много малко полезна работа. Пробвах и много други планове, кой от кой по-интересен от научна гледна точка; но от повечето от тях не добих електрически поток, който да е икономически годен за каквато и да е индустриална употреба.

Природата е сдържана любовница, но обича да я ухажват, и от време на време дава окуражителни знаци на усърдния си ухажор; и така се случи, че един ден тайно я изненадах, и открих начина, по който можем да изоставим дори самото горене топлина, и да преобразуваме съхранената във въглена енергия директно в електричество.

Хрумна ми почти като откровение, че ако кислородът във въздуха се накара да се комбинира с въглена при такива обстоятелства, които да предотвратяват създаването на топлина, като едновременно с това осигуряват проводим път, по който потокът елекричество [липсващ ред от текста] въглена за кислорода по нужда ще бъде преобразувана в електричество, а не в топлина; защото коя да е форма на електричество ще бъде преобразувана в такава друга форма на енергия, която е най-лесна за проявление в заобикалящите условия. При правилните условия, потенциалната енергия на въглена по-скоро ще се преобразува в електричество, отколкото в топлина.

Това доведе до експерименти, в които въгленът беше потопен в течност, така че кислородът от въздуха да не влезе в директен контакт с въглена и да предизвика възпламеняване. После, беше избрана такава течност, че когато през нея въгленът се обдуха с въздух, кислородът от въздуха временно да влезе в химически съюз с течността, след което да бъде залят от ново количество въздух и да бъде принуден да се комбинира с въглена. Можем да си представим всеки следващ атом кислород, на път от източника на въздух към течността на въглена, как временно влиза в химически съюз с всеки един от редица атоми от течността, точно както всеки следващ човек, танцуващ танца “Ляво и дясно” временно сключва ръце с всяка една от дамите в групата. Когато едно вещество преминава през друго по този начин, то създава коридор, по който може да протече електрически поток, така че когато кислородът бъде накаран да се комбинира с въглерода през междинната течност, се създава възможност за възникване на електрически поток, и тъй като не може да се осъществи възпламеняване, химическият афинитет на въглена към кислорода се изразява директно в електричество, а не в топлина. Течности, които позволяват атоми кислород и електрически поток да преминават през тях по такъв начин, могат да се нарекат “електролитни преносители”.

Така аз открих нещо, което считам за нов факт или принцип, който до сега не е бил известен в естествените науки – принцип, който се надявам да бъде толкова ценен за чистата наука, колкото изобретението ми обещава да бъде ценно за полезните занаяти. Казано научно, откритието ми е, че ако кислород от въздуха се накара да се комбинира с въглерод, не по директен начин както при възпламеняването, а чрез междинен електролитен преносител, съхранената енергия във въглерода може да се преобразува директно в електрическа енергия, а не в топлина.

По-грубо казано, изобретението ми е относно генериране на електричество, като се накара кислорода да се комбинира с въглерода под повърхността на подходяща течност.

Изобретението е процес; то не е машина. Процесът може да се проведе посредством много прост апарат. Ранен вариант на апарата се състоеше от платинен тигел с размера и формата на чашка за кафе, отчасти пълен с обикновен поташ (калиев карбонат), държан в течно състояние чрез нагряване на тигела с газов пламък. В течния поташ е потопен, окачен на платинова жичка, парченце обикновен кокс с размера на фъстък. В стопения поташ се вдухва струя въздух чрез платинова тръбичка, като сламка. Жицата, на която е окачен въглерода, представляваше отрицателния полюс, а втора жица, прихваната за тигела – положителния полюс, на генератора. Като вързах тези жички за малък електрически мотор, открих, че когато в поташа се вдухваше въздух, моторът стартираше; когато въздушният поток се прекъснеше, моторът спираше. Чрез този мъничък апарат се добиваше няколко ампера електричество. Електро-двигателната сила беше малко над един волт.

Не можеше да има съмнение, че електрическият поток се дължеше на химическото комбиниране на кислорода от въздуха с кокса (въглерода). Количествените тестове показаха, че от въздуха е извлечен кислород; че е консумиран въглерод, че се е образувала въглеродна киселина. Още повече, добитата електро-двигателна сила беше почти точно в рамките на онова, което се добива от горенето на кислород с въглерод за образуване на въглеродна киселина (1.04 волта). Това, че феноменът не се дължеше на термо-електрично действие, беше доказано от факта, че когато целият апарат беше затворен по такъв начин, че всичките му части да имат еднаква температура, се добиваше максимално електро-двигателна сила и електрически поток. Отново. По-късни експерименти с много по-големи апарати не само потвърдиха тези резултати, но показаха, че при правилни условия, добитата по този начин електрическа енергия е по същество равна на потенциалната енергия на масата на консумирания в съда въглерод.

Изобретението беше успешно. Електричество се добиваше директно от въглерод. Дали щеше да работи в по-голям мащаб? Можеха ли да се преодолеят множеството практически трудности? Платината е по-скъпа дори от златото, и следователно някакъв друг метал трябва да се използва. Опитах желязо, но така добитото електричество от железен съд беше много малко.

Съдовете от мед, олово, цинк, калай, алуминий, никел и магнезий бяха унищожени. Златото и среброто дадоха добри резултати, но по-лоши от платината. Повтарях експериментите отново и отново. На теория не изглеждаше да има причина желязото да не работи толкова добре, колкото платината, и направих варианти от всякакви видове желязо.

Най-накрая открих причината. Повечето железни мостри имат мазна повърхност, която след като се нагрее, се преобразува във въглерод, така че желязото взаимодейства с действието на самия естествен въглен. Това доведе до метод за пречистване на повърхността на желязото; и когато е добре пречистена, железният тигел е толкова добър, колкото е и платинения, и разбира се е много по-евтин.

Започнах да правя тигелите по-големи и по-големи, на ден днешен ги правя колкото варели; а електрическият поток по измервания е стотици ампери.

Трябваше да се преодолеят множество други трудности. Въглищата, както идват при нас от мините, не са добър проводник на електричеството, и въпреки че беше конструиран експериментален апарат, в който се оказа възможно да се консумира обикновен кокс, нахвърлян върху потопена решетка, оказва се най-добре въглищата да се натрошат и да се оформят като големи пръчки с удобен размер, и после да се опекат, за да се разкарат газовите включения и да им се придаде добра електро-проводимост.

Бързината, с която се консумира въглерода, и в последствие силата на електрическия поток, добиван от клетката, значително се усилва, когато всички части на течността изцяло се импрегнират с излишен кислород; и това се прави най-добре, като въздухо-подаващата тръба завършва с розетка, нещо подобно на лейка, така че въздухът да се инжектира като множество фини струи.

Има много видове течности, които може да се ползват като електролитни преносвачи, но за нещастие най-подходящите се превръщат в течности при високи температури; така че определено количество въглища или друго гориво трябва да се гори на скара под съдовете, за да се поддържа тази температура. Той като, обаче, няма значително консумиране на топлина, освен като затопляне на идващия въздух или загуби в топлинна радиация, можем да очакваме, че в един голям апарат, при който голям брой съдове са затворени в сравнително термо-изолирана фурна, консумацията на въглища върху нагревателната решетка ще бъде сравнително много малка. Дори и с малък апарат за две конски сили, при който не са взети твърде сериозни мерки за запазване на топлината, измерванията показват, че консумацията на нагревателната решетка е само 151 грама въглища за една електрическа конска сила. Един парен двигател и динамо с равна мощност консумират поне 40 пъти по толкова.

Стопеният поташ има много предимства като електролитен преносител, но има и недостатъка, че повече или по-малко поглъща въглеродната киселина, отделяна от въглерода или съдържаща се във въздуха; така че ако се използва поташ, въпреки че част от въглеродната киселина е заметена от азота, и повечето от нея може да бъде отведена до повърхността и освободена, като към поташа се добавят подходящи преносители на въглеродна киселина, рано или късно поташът се замърсява и трябва да се пречисти. Избирайки електролитни преносители, които нямат афинитет към въглеродната киселина, се избягва нуждата от често пречистване, защото, за щастие, консумирането на въглерода е толкова по-цялостно, отколкото е при обикновеното горене, че със сравнително чисти проби въглища остава само мъничко количество пепел, лесна за почистване.

Количеството електрически поток, което може да се извлече от един съд е около три четвърти ампер за 6.5 кв. см въглеродна повърхност; така че съд, съдържащ шест пръчки въглерод, всяка с диаметър 7.5 см и дълга 45 см, което е удобен за произвеждане, боравене и употреба размер, дава 750 ампера, или малко повече от една конска сила. Електро-двигателната сила на всеки съд, без значение дали малък или голям, е малко повече от един волт. Когато се иска по-голям волтаж, наличната бройка съдове се свързват последователно и се нагряват в една обща пещ. Въздухът се вдухва чрез електрическа въздушна помпа, работеща с малка част от генерираното електричество.

Би било преждевременно да се опитвам да дам крайни данни за ефикасността на новия процес, приложен в голям мащаб. Постоянно се правят подобрения. В сравнение с модерните парни двигатели, до сега са направени само малки въглеродни електрически генератори; и не бива да се забравя, че с този генератор, както и с парния двигател, по-големият размер означава по-голяма ефикасност за килограм въглища, особено що се отнася до въглищата, консумирани на скарата за подгряване. Ще дам, обаче, някои резултати от тестове (направени от експерти, които нямат връзка с разработването на изобретението) с малък и сравнително грубо направен въглероден електрически генератор с две конски сили, който е влизал в употреба от време на време в последните шест месеца:

– Средна електрическа конска сила: 2.16 кс
– Средна електрическа конска сила, консумирана от въздушната помпа: 0.11 кс
– Въглерод, консумиран в съдовете за електрическа конска сила: 0.101 кг
– Въглища, консумирани на нагревателната скара за електрическа конска сила: 0.152 кг
– Обща консумация на гориво за електрическа конска сила: 0.253 кг
– Електричество, добито от 0.453 кг въглища*: 1336 ват часа (32% от теоретически възможното за добиване)
(*0.182 кг в съдовете и 0.271 кг на нагревателната скара)

Така, ефикасността на този индивидуален генератор е 12 пъти по-голяма от тази на електроцентралите, използвани в тази държава, и 40 пъти по-голяма от електроцентрала с еднакви размери.

Има, обаче, много подробности, които все още трябва да се обработят, и има много подобрения за правене, преди въглеродният електрически генератор да може да влезе в комерсиална употреба в мащаб, сравним с този на модерните парни двигатели. Противно на някои изказвания, които прочетох, според мен ще мине известно време, преди динамото да отиде при вехториите и преди колелата на парния двигател да спрат да се въртят.

Интересно е да се спекулира какъв ли би бил резултата от това откритие, когато, след достатъчно време, се обработят всички подробности.

Първото голямо поле на това изобретение е енергетиката. Изобретяването на парния двигател бързо удвои производствените възможности на света.Само в тази държава днес той върши работата на 100 милиона мъже, или на 350 милионна популация. Сега идва сила, много пъти по-ефикасна от парния двигател, и много по-удобна.

Изглежда няма никакви непреодолими препятствия за конструирането на въглеродни електрически генератори, които ще отопляват и осветяват железниците ни и ще ги задвижват със скорост 160 км в час. Тъй като електричеството, като парата, може да се приложи директно като въртящо движение на всеки чифт колела по протежението на влака, не само че влакът може да развие по-голяма скорост безопасно, но може и да потегля и да спира бързо, и би бил под съвършен контрол. Няма да има сгурия и дим.

Транс-атлантическите ни лайнери – вече не “параходи” – няма да бъдат ограничавани в скоростта си в полза на гориво-преносимия капацитет. По-голямата част от пространството, което сега се запазва за въглища, и всичкото пространство което сега се отдава на бойлери и двигатели, ще бъде достъпно за пасажери и товари… и тн.

[Заключителният параграф липсва]

Фигура 1: Елементарна клетка ~ Разглобена, за да се види съдът, пръчката въглерод с желязно окачване и въздухо-подаващата тръба с дюзата й. Този въглерод е дълъг 50 см и обиколката му е 25.4 см и отдава около 150 ампера ток. Електро-двигателната сила е 1 волт.


Фигура 2: Въглероден електрически генератор ~ Захранващ електрически мотор. Този генератор се състои от топлинно изолирана пещ, в която шест клетки като на Фиг. 1 са свързани последователно и са окачени над нагряваща скара за въглища.


Фигура 3: Голям въглероден електрически генератор ~ С който понастоящем се правят експерименти. Тухлената пещ е 0.92 кв. м и 1.82 м на височина. Показани са две свалени клетки. Всяка съдържа 6 въглеродни пръчки, дълги по 1 м. Очаква се, че, когато се усъвършенства, този генератор ще отдава около 40 електрически конски сили.



Списание “Електрически преглед” 38 (970): 826 (26 Юни 1896г)



100 клетки, свързани последователно върху пещ (температура на електролита: 400-500 Целзий); Добив: 16 А / 90 V



“Един въглерод, С, е потопен в разтвор на сода каустик, Е. Помпа, А, вдухва въздух през перфорирана дюза, R, която разпределя въздуха на равни части из електролита. Положителният полюс е монтиран върху железния приемник, I, съдържащ разтвора, а отрицателният полюс е монтиран върху въглерода, който е окачен и изолиран от приемника чрез яка, S. Две тъби, o и i, служат за наливане и източване на разтвора.”

95

Автомобилните свещи на Крупа

Автомобилните свещи на Крупа не се произвеждат от никой в момента. Въпреки че патентът е от 2000г, никоя фирма или корпорация не се наемат да ги произвеждат, защото свещите на Крупа водят до около 40% по-малък разход на гориво за изминат път. Освен това водят до 28% по-малко вредни емисии от изгорелите газове. На всичкото отгоре добавят 33 конски сили към средностатистическия двигател с вътрешно горене.

Това само по себе си обяснява защо никой, който е в бизнеса с автомобили, автомобилни части и горива не иска да се заеме с това – това би означавало да саботира не само собствения си бизнес, но и цялата ниша като цяло, създавайки си безброй врагове, на практика обръщайки цялата гориваро-автомобилна мафия срещу себе си.

Свещите на Крупа също така се износват много трудно и са много дълготрайни. Освен това никога не засичат.

Най-интересната им характеристика обаче е тъкмо нещото, което всява ужас в империята на петролните корпорации – експериментаторите са открили, че може би най-лесният начин за “възпламеняване” на атомизирана водна пара е именно чрез свещите на Крупа. Това означава, че в общи линии, единственото най-важно нещо, което му е необходимо на човек, за да подкара автомобила си на водни изпарения, след водния атомизатор, са свещите на Крупа.

96
От много години ме интересува една определена тема - как древните са правели архитектурните и скулптурните си каменни чудеса, запазени и до днес, ако обликът на техния цивилизован свят наистина е бил такъв, какъвто ни учат в училище. За онези от вас, за които тези мисли са били чужди до сега и за първи път чувате за тези неразгадани мистерии, става дума за напълно необясними от модерна технически гледна точка каменни постройки и паметници, останали от най-дълбока древност до наши дни.

Много години вече активно разследвам тази тема (като търся информация в интернет). Интересът ми започна някъде около 2012г, и беше породен от тази статия и интернет сайт, на който попаднах. По-долу преразказвам съдържанието му, както го бях публикувал на друго място по българските форуми през 2013г.

За времетто оттогава до сега открих много неща по въпроса. Някои от нещата, на които попаднах, са на практика безизвестни в интернет и те ми породиха мисли и хрумвания, които за цялото си разследване до сега не съм срещал никъде да се споменават открито или да се обсъждат сериозно. В тази тема ще споделя какво наизрових по този въпрос. Но първо, ще пренеса тук преразказа на онзи интернет сайт от 12 Март 2013.











Полковник Пърси Фаусет (Percu Fawcett) е британски артилерист и археолог, който изчезва безследно в търсене на "Градът Z" в южно-американските джунгли. Зад гърба си оставя малко записки и пътеписи, и в тях се споменава следната история.


Някакъв местен индиански старейшина го развеждал из околностите на индианско поселище (това се случва в края на 19ти и началото на 20ти век). Стигат до висока и отвесна скалиста преграда - част от естествения терен на месността. По цялата грамадна отвесна скалиста стена гнездели малки пилета, в съвършено кръгли дупки. Фаусет възкликнал нещо от рода на "Не е ли чудесно, че по тези скали има достатъчно дупки, за да гнездят там всичките тези пилета". Старейшината се изсмял и отвърнал, че пилетата правят тези дупки сами.
Фаусет не повярвал, че пилета могат да дълбаят съвършено кръгли гнезда в гранитни скали. Местният индианец му казал, че пилетата отиват в джунглата, после се връщат с червени листа в човката. Натриват тези листа в скалата за известно време, докато тя не стане с консистенцията на цимент, след което изгребват или изкълвават материала и повтарят процедурата няколко пъти. Фаусет се впечатлил, но не се върнал на темата.
По въпроса има книга - "Пътуване до загубения град Z" - Journey to the lost City of Z - съставена е от оцелелите запазени записки и пътеписи на Фаусет, но не е завършена от автора поради изчезването му.


Пилето е уточнено с времето - става дума за това. Познато е на месните като пиле пито (Pito bird), а латинското му наименование е Colaptes rupicola puna.





Това пиле гнезди също така по пирамидите и останалите мегалити от Южна Америка и се смята от местните за свещено. Обяснението на науката е, че се смята за свещено защото гнезди по храмовите им комплекси. Но всъщност те го смятат за свещено заради мъдростта, която наблюдават от него, а именно - как се разтварят твърди скали.


Както някои от вас сигурно знаят, в Америките (и в контекста на снимковия материал тук говоря за Андите и руините на инките) се среща така-нареченото циклопско строителство - защото е гигантско и непосилно за никой човек, и за никоя техника, която имаме днес.
Днес най-големият кран, с който разполагаме, вдига 200 тона. Не само, че мегалитите по света надминават значително и в пъти тези параметри, ами този кран може единствено да ги вдигне (не може да ги завърти и постави на друго място, може само да ги вдигне, за да влезе под него носач, и да пусне товара отново).

Циклопското сторителство при инките се характеризира също с това, че между камъните няма никакво пространство - това е суха зидария със съвършено пасване между отделните блокове. Друга особеност са свръзките - има камъни от зидарията които разполагат с 84 ъгъла, с които се свързват със съседни камъни. В зидарията това е познато като "ключ" за стабилност.




Върху тази съвършено издялана зидария има форми, които не могат да бъдат обяснени за сега. Нито като предназначение, нито като начин, по който са били направени, защото, както може да се очаква, няма никакви белези от инструменти и обработване с познатите материали. Не само длета и чукове, но няма НИКАКВИ белези, дори и нашите съвременни циркуляри за рязане на камък оставят белези.





Ако обаче древните са могли да използват растителни вещества, с които да разтворят скалите, след което да ги излеят направо една върху друга, използвайки калъпи, нещата биха изглеждали именно по този начин.

В записките си, Фаусет споменава още една история. Как някакъв мъж изгубил коня си и му се наложило да върви пеша през джунглата до близко населено място. когато стигнал обаче, забелязал, че шпорите му ги нямало. При допитване до индианците, му било обяснено, че явно е преминал през "тъмно-червени храсти, високи около 30-40см", сокът от листата на които размеква камък.
Подробността тук е, че никой не би давал пет пари за шпорите си по онова време. Големците обаче и армеиските сановници са се отличавали със сребърни шпори като част от униформата, а ботушите тогава са били кожени. За сребърни шпори е дремело на всеки, и би погледнал към краката си.
Среброто е сред най-чувствителните към агресивни (киселини, основи и корозиращи) химикали, а човката на всяко едно пиле е от хитин. Хитинъ те органична тъкан, разновидност на кожния епител, като ноктите и явно кожените ботуши са останали незасегнати.



Има доста снимков материал, който показва следи от шпакли и загребване върху големи скали.



Налице са също така и архитектурни грешки или двоумения или кой знае какво. Единственият сигурен факт е, че тези блокове са били излети, забележете и качеството на напасването на зидарията отляво.




Това е камък, намиращ се в Кориканча (най-свещеният храм на инките, посветен на бога на слънцето):





В зидарията на места се използват и метални скоби за допълнителна здравина на захвата. Очевидно е, че техните гнезда не могат да бъдат издялани, а са излети в тази форма (на много места металните скоби навлизат в земята, което твърде много прилича на електрическо заземяване).




Това е част от стена в Кориканча, суха зидария:




Известни са и места, от където очевидно се е добивал скален цимент.




Нещо много важно, обаче, е това, че са намерани гранитни блокове, които имат по-малки камъни в себе си, точно както се очаква, ако изпуснеш нещо в още мекия калъп. От геодезична гледна точка, такова естествено формиране не е обяснимо:







Има и още доста истории в подкрепа на това, че древните са ползвали такава алхимична технология, но ще спомена нещо интересно, свързано с библията, защото тук явно има интересуващи се.

Казва се, че Соломон е използвал "шамир" за да реже камъните за храма си. Думата шамир означава както червей, така и бодлив плевел, с бодли като на магарешки бодил.
За да се сдобие със шамир, човек е трябвало да намери гнездото на определено пиле (обърнете внимание, че вече не говорим за Америка, а за Африка). Ако върху гнездото се сложело парче стъкло, и пилето се върнело и откриело, че няма достъп до яйцата си, то щяло да отлети в дивотията и да се върне с шамир в човката, с чиято помощ щяло да разбие стъклото. Така че човек трябвало да проследи в коя посока отлита пилето, за да намери това растение.

Стъклото на практика е аморфен кварц. В Южна Америка са намирани цели кварцови блокове, в които са били зазидани човешки останки. Доказателствен снимков материал, обаче, не съм откривал до сега в интернет, само писмени твърдения.


Бях чувал нещо подобно от Орфей за таралежа - че ако малките на таралежа бъдат хванати в клетка, майката щяла да се върне с магическа билка и да ги освободи. Затова потърсих неща по този въпрос и намерих английска версия на това предание (превод на английски от немски). Там обаче се използват други думи - малките се хващат в кафез, и с магическата билка майката разбива катинара му.

Нашите местни тракийски комплекси и храмове също са правени по тази технология. Не разполагам със снимки на комплексите в момента, но пък имам нещо подобно на тях - пещерите Идуагири и Кхандагири в Индия:




А това е Куенко, Перу:






Също така малко хора знаят, че блоковете, от които са направени египетските пирамиди, въобще нямат същия състав, какъвто имат предполагаемите каменоломни (това е част от абсурдната теория за строежа им). Те имат ДОСТА РАЗНОРОДЕН състав, в това число в тях има и зазидани косми и слама.



Когато човек тръгне по следите на възможната химия, която стои зад тези неща, той попада на следното:

- Има определени видове растения, някои от които са зветя, които растат директно върху скали. Корените им пробиват скалата, разтваряйки я и изяждайки разтвореното като минерална храна. На връхчето на корените на всяко едно растение (връхчето, в което се извършва растежа) се секретират особен вид химикали, наречени "келиращи агенти". Процесът е известен на науката и се нарича келация - chelation. Дори има и така терапия, която отървавала тялото от натрупаните тежки метали.

- Давидовиц (Davidovits) е фамилия, която може да се сърфира. Той се е интересувал по въпроса m,ep 1981-82 година и е обявил резултатите от своите изследвания на някакъв симпозиум по археология през 1981h.
Има PDF документ в нета, който се казва Making Cements With Plant Extracts - Правене на цимент с растителни екстракти. В документа също така се споменава неща като геополимери, и доколкото съм разровил, това са неща на тази основа, които се произвеждат в момента или поне са известни на химията.



Давидовиц стига до заключението, че ефектът на разтваряне на скалите се постига чрез правилното разнообразие от растителни киселини. Колкото повече човек се отклонява от идеалната пропорция, толкова по-малък е ефекта. Давидовиц в експериментите си използва цитрусова, оцетна, оксалатова (домати и семейството на киселеца - тук са магданоза, копъра, спанака, целината и др), млечна киселина (не мляко, а става дума за киселината от млечно-киселата ферментация, която се случва при вкусване на зеле и повечето зеленчуци), тартарова (зеленчуци), формилова, аскорбилова и доста други. Всички те са широкодостъпни в растителния свят.


Работата е там обаче, че не е възможно за древните да са разполагали с нужната апаратура за подобни идиотски подробности. Като запален любител на домашно ферментиралите храни, мисля, че най-лесния начин да се създаде обем с огромно разнообразие от киселини и всевъзможни съединения, е ферментацията на растителните продукти. Палитрата на получаваните химикали е грандиозна.
Това, което древните навярно са имали, е поредния религиозен канон, представляващ някаква точна рецепта-инструкция. Те най-вероятно не са се занимавали с химически подробности, просто са знаели необходимите продукти в началото, необходимата процедура, времето за ферментиране и резултата... а и за какво им е да знаят повече.



И още...

Давидовиц и участниците в изследванията спират до размекването на скалата. Не се взима предвид, че ако циментът не е камък. Циментъ те аморфен и не може да се сравнява със здравината и устойчивостта на минерал.
Тоест тук има не само разграждане, а има РЕ-КРИСТАЛИЗАЦИЯ на материала, възстановяване на предишната структура, за да се превърне той отново във вековечна скала.


Интересна подробност е, че птиците по принцип повръщат храна на малките си. Това е техен вграден инстинкт.
Гледал съм таралежи вкъщи, и знам, че те повръщат стомашния си сок върху бодлите си, когато искат да се предпазят от бактериални инфекции. Правят сложно движение, извиват се, и повръщат върху гърба си бяла пяна, която има незнайни функции.

Затова мисля, че те изяждат въпросното растение... (не е задължително да е едно и също на всички континенти)... и стомашните ензими правят реакция с това... след което го повръщат където трябва. Защото ре-кристализацията, доколкото химията смята, се извършва посредством катализатори. А ензимите са класически катализатори, по дефиниция.




И още...

Има токова нещо като "превръщане на отрови". Шаманът или който и да е поглъща отровите, после ги повръща, и останалите пият това нещо, защото то вече е противоотрова. Или пък съвсем друго вещество.
Това е народно знание на доста места по света. Като цяло шаманите са онези, които наблюдават природата. Логично е това да може да се наблюдава о тчовека, както се наблюдават птиците, които си копаят дупките в скалите и това се превръща в народна знание.



П.П.
Спестил съм доста истории, просто няма смисъл да се споменава всичко. Ако някой се съмнява в изложеното, ще се убеди след лично сърфиране. Има факти, които просто заковават тази теза.
На момента се сещам например, че Велико Зимбабве е каменно "село", направено от аборигени някъде си из африка. За тях не е характерно да правят неща от камък по принцип, но легендата за Велико зимбабве е, че е строено "много отдавна, когато камъните по земята били меки". И тн.

Старо Велико Зимбабве (Great Old Zimbabwe):




97

Това, което следва да прочетете, е много особена информация, и апелирам към вашата завишена предпазливост и безкомпромисно разумно и разсъдливо отношение



Навлязох в тази информационна завръзка през 2015г. Както описвам по-долу, реших да се заема с този информационен източник, и го споделих на един определен мой доверен човек, защото неговото мнение и начин на мислене бяха ценни за мен. Заедно продължихме да изследваме твърденията по-долу.

В определен момент реших да дам повече гласност на този противоречив информационен процес. Това, което публикувах в интернет на 11 Август 2015г, бе следното откриващо, уводно обръщение:




48 седмици с Дор Киристил

Изложеното тук е български превод, направен от мен, на материала "48 седмици с Дор Киристил". Този материал се появи за първи път в интернет през Януари 2015г. Човекът, който го публикува в интернет, носи псевдонима Данте Сантори (Dante Santori), и около него има още анонимни хора.

Характерното за информатора Данте Сантори е, че е много противоречива личност. Разпространява наистина безпрецедентна информация, що се касае до личното ми мнение (а мисля, че имам изграден поглед над нещата), но едновременно с това съзнанието на Сантори е много замърсено - човек няма как да не усети тежките егрегори, тежкото програмиране, внушения и плътната и мръсна енергия, витаеща около него и най-вече начинът, по който е вложил неприятната си атмосфера в материалите, които обнародва.
Като резултат, множество чувствителни хора го избягват и не могат да му обръщат внимание достатъчно дълго време, за да възприемат онова, което има да каже на света.

Както знаете обаче, има си хора за всичко. Аз съм един от онези хора, които се чувстват най-жизнени в трудни и кризисни периоди, и се представят най-добре, давайки най-доброто от себе си, в тежките и хаотични моменти от живота. Забелязал съм за себе си, че имам нужда от случайни или контролирани катарзисни ситуации, за да се чувствам жив.
Поради това, много често се чувствам привлечен от очевидно противоречивото, и често се чувствам воден от любопитство, тласкащо ме в сърцевината на смърдящите кенефи, защото сякаш нещо вътре в мен вярва, или се надява, че търси скрит смисъл.




Изложеният тук материал, с произход информатора Данте Сантори, е преработен и пречистен от мен, през моята призма. Опитал съм се да го сведа до вашето внимание - по-широкото внимание на една по-широка аудитория - с възможно най-малко загуби от логическото съдържание. Считам, че много от вас биха намерили това съдържание за интересно, ако аурата на Данте Сантори не беше толкова отблъскваща.

Нямам очаквания за резултата и отзвука от дискусията по тук изложеното. Воден съм от любопитството да видя възможния ефект и коментари, когато повече гледни точки преценят нещата по-долу.

  • -  Материалът достига до интернет, благодарение на информатора Данте Сантори (Dante Santori). Неговият настоящ youtube-канал.
  • -  Данте твърди много неща за себе си, включително, че баща му е бил висш тамплиер, и че той самият е работил в няколко разузнавания, като преди това е бил военен пилот в родната му Италия.
  • -  Хореографията, която Сантори използва, за да разпространява информацията, е тежка и отблъскваща за възприемане, и натоварваща съзнанието.
  • -  По мои наблюдения информацията все още няма аналог в интернет.
  • -  Информацията изисква комплексна и трезва преценка.
  • -  Родният език на Данте Сантори не е английски - италиански е, а информационните му източници не са на родния му език. Следователно, това, което долу ще прочетете, е превод от чужди за него езици (специално за този материал, това е най-често латински, руски и украински) директно на английски, след което е преведено от английски на български, от мен. Разберете, че в този дълъг цикъл на метаморфози на думите, възникват някои доста "екзотични моменти", като например явлението, че в неща, уж писани преди 2000 години, са си проправили път интернационални изрази и думи.

Преди години Данте Сантори и неговата компания издадоха един известен в уфологията материал - който отново беше първи по рода си в момента на издаването му - наречен "Книга за извънземните раси" или накратко - ARB, от Alien Races Book. Можете лесно да я откриете в интернет при търсене в гугъл. Тази книга създаде революция в света на тогавашната уфология, разбивайки парадигмата за 2-3 извънземни раси (рептили и сиви). Откакто се появи, до ден днешен, в нашия свят се установи нова парадигма - че на Земята присъствие имат повече от 80 различни раси.

Превеждам, в услуга на читателя, уводът от тази книжка, който е следният (оттук-насетне в квадратни скоби [] ще записвам оригиналния начин, по който Сантори пише определени имена, споменати за първи път):





"През 2004та се сприятелих с един украински пич, на име Петро, срещнах го напълно случайно в един бар на плажа... Аз бях в отпуска, а той запиваше с приятели там.
Както и да е, започнахме да разговаряме... така започна приятелството ни... (Петро е мъртъв към днешна дата, предполага се че го убиха наскоро, бел.прев) редовно започнахме да се виждаме у дома, където събирахме семействата си.

През 2008ма той ми се обади и ме попита дали искам да попътуваме малко... Казах "СТАВА !"

Той си беше наумил да отидем в южна Испания на посещение на брат му (брат му беше в затвор там по нова време, близо до Хуелва [Huelva]), както и да навестим баща му в Португалия (баща му беше бивш дипломат на Украйна, преди години, и когато се пенсионира, реши да се премести в Португалия и да живее там...)

И така, тръгнахме... посетихме брат му, и после минахме през Португалия, за да навестим баща му...

Когато бяхме в къщата му, той ни помоли за услуга (стар е)... дали сме могли да изпразним едни кашони от една от стаите, защото искаше да я разчисти и да я направи на спалня за гости... (към днешна дата, бащата на Петро почина наскоро в затвор, бел.прев) Казахме "Добре" и отидохме в стаята, очаквайки да видим някакви стари вестници...

Вместо това, открихме 58 кашона, пълни със стари документи и книги от времето, когато бащата на Петро беше дипломат...

Някои страници (документи) бяха на руски... а някои бяха дори от времето на СССР.

Петро започна да чете/превежда някои от тях и осъзнахме, че бяхме попаднали на множество интересни, интригуващи и дори свръх-секретни (поне по едно време) документи!

Затова, попитахме баща му дали може да запазим кашоните за себе си... той се съгласи и... трябваше да наемем ван, за да превозим всичко до вкъщи.

Седмица след седмица, в къщите на двама ни, но най-вече през уикендите, прегледахме всичките документи, превеждахме ги, направихме им каталог спрямо съдържанието им, или спрямо датите и местата в тях, и тн...

Тъй като, заради професионални ангажименти, бяхме далече един от друг доста често, свършихме много от работата онлайн.

Тогава, открихме КНИГАТА... книгата, която доведе до видеотата, които публикувах.. (тази единствена книга, която имаме е без дата и изглежда "модерно", но все пак открихме корицата - само корицата - на същата книга, но датирана 1951г!)

Обадихме се на баща му, по-късно същата година, и го попитахме за книгата... и той ни сподели липсваща информация... Той каза, че сред висшите сановници в официалната политика винаги се е въртял слуха за извънземния контакт, но нищо конкретно...

Той каза, че получил книгата преди много години от един много стар негов приятел дипломат и, до неотдавна, обновявал книгата с информация, която негови приятели му пращали, или когато се съберял с приятели д разговарят за "едно време".

Тази информация (честите обновления) получавал по и-мейл, телефон и онлайн.

Той все още получава чести обновления на информацията, и ми я препраща.

Книгата има стотици странични бележки по страниците (обновленията), малки листчета, закачени за страниците, със свързана незначителна информация, има снимки, хванати с кламери за тях, и тн... По този начин разбрахме за сравнително скорошни посещения от извънземни, броя им, къде се е случило, и тн... редовно са обновявали информацията, която успявали да научат.

НО, той каза, че имало само шепа хора, които били "навътре в нещата" на времето (по време на СССР)... водачът на комунистическата партия и няколко съветника, 5 или 6 СМЕРШ агенти (SMERSH, това е образувание в руските служби, абревиатурата означава "смърт на шпионите", бел.прев) (може би повече, до 12), командирът на въоръжените войски И командирите на трите военни клона (армия, военновъздушни сили и флот) и може би няколко учени...

Той каза, че най-вероятно има повече хора "наясно", особено сред военните, но не можеше да потвърди това! (той и приятелите му не можеха да разпознаят някои от имената, споменати в книгата)

Хората ме питат за някои от илюстрациите на определени извънземни раси в книгата... това е защото някои от тях бяха буквално копирани от филми и/или видео-игри (не всички).

Аз и Петро се питахме същото нещо, защото разпознавахме някои от тях... и се свързахме с баща му, за да получим отговор.

Той ни каза, че през годините хората, които добавяли/обновявали/принтирали книгата били ползвали изображения на извънземни от медиите, когато нямали истинска снимка или рисунка от свидетели... Така че понякога използвали изображения от филми и видео-игри, които добре описвали въпросните извънземни раси, напаснато спрямо показания от свидетели (описание на срещите им).

Обаче той каза и нещо друго... нещо изключително интересно.

Той ни каза, че сред висшите дипломати имало много "категорични" дискусии и дебати относно "план", включващ определена медия (от онлайн, до вестници, до Холивуд, до индустрията на видео-игрите) и определени секретни отдели (особено от Япония, Китай, Канада, САЩ и Европа) с цел да използват "правилните" (според тях) изображения, с които да обрисуват облика на извънземните...

Всички въвлечени медии (в края на краищата... или директно, или защото притежавали "майчините" компании) били притежание на не повече от 5 човека, и че това е било целенасочено усилие хората (човечеството) да свикнат с облика и присъствието на извънземни... измежду нас!

Той (бащата на Петро) ни каза, че някои от изображенията на извънземните раси във видео-игрите (и другите медии) били използвани в книгата ПРЕДИ появяването на игрите и/или филмите...

Той и някои от приятелите му имали знанието, че някои от секретните отдели всъщност били създали някои от изображенията и после ги "изтекли" в подходящите канали...с цел картинките да станат познати на широката общественост.

Това, очевидно, ние не можахме да потвърдим... освен за едно от изображенията в книгата... извънземните, използвани във филма "Денят на независимостта", били известни преди направата (времето дори не се доближава!) на филма... поне 8 години преди това!

Също така, в някои от изображенията в ARB (Книгата за извънземните раси, бел.прев) е имало намеса...

И така, ето това е... историята зад РУСКАТА СЕКРЕТНА КНИГА ЗА ИЗВЪНЗЕМНИТЕ РАСИ.

Поне част от нея...

Надявам се книгата и разкритията в нея да ви харесат.








Публикуването на въпросния материал доведе до влошаването на отношенията ми с моя доверен човек. След сериозно спречкване помежду ни, преустановихме контакт.

Спрях да обръщам внимание на "Групата" и Данте Сантори някъде през 2016г, когато моят доверен човек наруши неколкомесечното си мълчание, за да ми сподели едно единствено нещо - беше получил и-мейл, уж от Данте Сантори и "Групата". Моят контакт ми изпрати този и-мейл. В него, Данте Сантори твърдеше, че наближава война (с извънземно участие в нея) за съдбините на нашия свят, и обясняваше нуждата от парични дарения, които иска да получи. В и-мейла се подстрекаваше за формиране на отшелнически групи от запознатите с разгласяваната от него информация, които отшелнически групи (от парични дарители) трябваше да бъдат водени и менажирани от "Групата".

Това, мисля, е достатъчно, за да стане ясна цялата картина около този информационен източник. Затова спрях да следя изявите на тази група хора, както и видията, които компилираха и качваха в интернет.




Днес сме 28 Юни 2017г.

Днес разбрах нова информация. Отношенията и комуникацията с доверения ми човек са възстановени. Така, към днешна дата разбирам, че това не е била единствената размяна на и-мейли между моя контакт и Данте Сантори, имало е по-дълго общуване. Освен това, както изглежда, Данте Сантори тогава е отричал, че той и неговата "Група" са разпращали каквито и да е имейли. По това време, обаче, моя екип е бил в комуникационна криза, на фона и на други протичащи събития, и това е бил момента, в който сме изостанали от авангарда на завръзката.

Такова отрицание от страна на Сантори и хората около него създава поредното брожение, поредните съмнения и поредната интрига. Като читатели, и като потенциално манипулирани зрители, не можем да сме сигурни в нищо.

С писмата, твърденията и и-мейлите ще се занимеам малко по-късно. Но едно е сигурно - сега, след като "Апокрифна Академия" е факт, който не може да бъде лесно отхвърлен или възпрян, най-сетне имаме достатъчно контрол върху събитията, за да продължим разследването в тази посока и върху кръга "Данте Сантори" и неговата "Група".


Бъдете изключително критични, когато разглеждате долуизложената информация! Не забравяйте да се опитвате да търсите истината, която всички възможни лъжи се опитват да крият.

98
Бедини SG

Изчерпателното ръководство за напреднали

Оптимизиране на механичната възвръщаемост чрез генератор с ниско съпротивление




Написано от Питър Линдеман, доктор на науките


Публикувано от
A&P Electronic Media
Liberty Lake, Washington


Изображение на корицата: Питър Линдеман



Вътрешни изображения:
Джон Бедини, Питър Линдеман, Джейн Манинг, Различни интернет източници


Първо издание:
Първо принтиране: ноември 2014г



Съдържание

Предговор

Въведение


Глава Едно
Демо-ревю на SG Енергетизатора за средно ниво техници

Глава Две
Ползите от работа в "Генераторен" режим

Глава Три
Функциите на SG Енергетизатора за "Себезавъртане"

Глава Четири
Допълнителна Генераторна намотка за SG Енергетизатора

Глава Пет
Проумяване на Закона на Ленц

Глава Шест
Простият генератор с ниско съпротивление

Глава Седем
Подробен анализ на машината на Уотсън

Глава Осем
Подробен анализ на Генератора на G-поле

Глава Девет
Други напредъци, стари и нови

Глава Десет
Обобщение и заключение


Апендикс




Предговор

Тази книга е третата и последна книга от поредицата Наръчници  за Бедини SG. Пълните инструкции за направата на Бедини SG Енергетизатора са в първата книга, озаглавена Бедини SG, Наръчник за начинаещи. Пълните инструкции по провеждането на всички методи за фина настройка и трикове при енергийния добив са във втората, книга, озаглавена Бедини SG, Изчерпателно ръководство за техници средно ниво. Ако не сте запознати с тези две предни книги, погрижете се да си ги набавите оттук, за да започнете от началото: http://bedinisg.com

Тази книга прави преглед на методите за фина настройка, обсъдени в миналата книга, и показва операциите на един работещ модел, при който всички характеристики са оптимизирани.  След това книгата продължава с детайлното обсъждане на начините да се впрегнат всички механични сили в колелото, чрез генератор с ниско триене. Също така включва пълен анализ на машината на Джим Уотсън [Jim Watson], излагайки за първи път на показ пълния дизайн, схемата и операционните й детайли.

Тази книга продължава оттам, където завърши Наръчникът за техници средно ниво и покрива всички основни подробности и важни странични идеи от житейското посвещение на Джон Бедини да изнамери най-добрия дизайн за самозадвижваща се, електро-механична машина.

След като изучите този материал, би трябвало да разбирате достатъчно за науката и метода, показани от Джон, за да започнете да експериментирате с едромащабни модели, които би трябвало да доведат както до себезадвижване, така и до производство на достатъчно енергия за захранването на външни натоварвания.

Бъдещето е ваше!

Питър Линдеман (август 2014г)





Въведение

Целта на тази книга е да демонстрира как енергията, произвеждана от Бедини SG Енергетизатора, може да достигне максимални стойности, и как произвежданата механична енергия може да бъде преобразувана обратно в максималното количество електрическа енергия, така че да се получи чист и недвусмислен енергиен добив.

Този процес включва:
     1. използване на методите за фина настройка, обсъдени в Наръчника за техници средно ниво, за да се постигне най-високата скорост на въртене на ротора срещу най-ниското електрическо вложение от захранващата батерия
     2. както и въвеждането на генераторна система с ниско триене към колелото, за да се извлече възможно най-високото предимство от тази механична енергия, за да се произведе ново електричество, което в самото си начало не идва от зареждащата батерия.

Въпреки че Джон Бедини е демонстрирал тези методи не веднъж и е публикувал всички основни схеми за постигането им на уебсайта си още през 1996г, хората изглежда все още се объркват. Той вярваше, че хората трябваше да построят тази машина, за да я изучат, и поради това никога не е чувствал, че е нужно пълно описание на думи.



От демонстрацията на "Виенското колело" [Ferris Wheel] през 2010г насам, и след публикуването на последните два Бедини SG наръчника от 2012г и 2013г, изглежда силите в икономическите среди, които до сега се съпротивляваха на това познание, вече са готови да го толерират. Поради това, всичко ще бъде ясно обяснено, за да могат сериозните изследователи да се захванат с експериментите си.



На Конференцията по Енергийни науки и технологии през 2014г беше демонстрирана машина, събираща в себе си всички елементи, които трябва да разберете, за да си направите захранване, с което да се разкачите от електрическата мрежа. Това включва генератор с ниско триене, който ще бъде подробно разкрит в Глава Шест.

Тази последна добавка към Бедини SG Наръчниците е последното разкритие на мистериите на самозадвижващите се машини на Джон, които се криеха пред погледите ви повече от 30 години.

Питър Линдеман, доктор на науките



99
Бедини SG

Пълноценно ръководство за техници средно ниво

Обяснение на оптимизацията на електрическата верига и разтоварването на кондензатора




Написано от
Питър Линдеман, доктор на науките
Арон Мураками, BSNH


Публикувано от
A&P Electronic Media
Liberty Lake, Washington


Заглавно изображение: Джон Бедини
Вътрешни изображения: Джон Бедини, Питър Линдеман и Арон Мураками



Версия 1.0       Публикувана 26 март 2013г
Версия 1.01     Публикувана 3 април 2013г




Съдържание

Предговор

Въведение



Глава Едно
     Фина настройка на SG Енергетизатора

Глава Две
     Запазване на енергията съпоставено с Рециклиране на енергията

Глава Три
     "Методът на преобразуване" на Тесла

Глава Четири
     Кондензатори и Електрети

Глава Пет
     Методи за зареждане и разтоварване на кондензатора

Глава Шест
     Преимущества при зареждането на батерии

Глава Седем
     Измерване на вложението спрямо изхода

Глава Осем
     Обобщение и заключения

Глава Девет
     Списък с промените

Апендикс





Предисловие

Тази книга е втора от поредицата наръчници за Бедини SG. Пълните инструкции за построяването на Бедини SG Енергетизатор са в първия наръчник от поредицата, озаглавен "Бедини SG, Изчерпателно ръководство за начинаещи". Ако не сте запознати с проекта Бедини SG, можете да научите повече ТУК.

Тази книга не се връща към материала от предния наръчник. Тя просто повдига инструкциите на малко по-високо ниво. Например, първият наръчник предполагаше, че читателят не знае нищо за електронните части и електрическите вериги. Тази книга обаче предполага, че читателят има адекватно познаване на функциите на електрониката и ел.веригите.

От публикуването на първата книга до сега, "Бедини SG, Изчерпателно ръководство за начинаещи", целият свят на Бедини SG беше пренесен на по-горно равнище. Тя съдържа най-подробни упътвания за построяването на машината, с включени подробни обяснения на теорията на оперирането й. Също така включва и "режима на привличане" за оптималното й представяне.

Тази книга продължава откъдето свършва Наръчника за начинаещи. Започва с методи за фина настройка на осцилатора, как да се зареждат кондензатори и да се разтоварват в батериите, и други свързани концепции. Също така включва по-напреднали теоретични дискусии относно методите на Тесла за създаването на "допълнителен електрически добив" в една електрическа верига и разликата между запазването на енергията и нейното рециклиране.

След като изучите този материал, би трябвало да сте в състояние да повдигнете ефикасността на вашия Бедини SG проект до нива, които навярно не сте смятали за възможни.

Питър Линдеман (март 2013г)




Въведение

"Има само два начина да живееш живота си. Единият е така, сякаш нищо не е чудно. Другият е така, сякаш всяко нещо е чудо."
- Алберт Айнщайн

Първият път, когато попитах Джон Бедини как работи Енергетизаторът, той ме погледна право в очите и каза "това е трик". Не беше отговорът, който исках. Наистина ме ядоса! За мен, смисълът на "трик" е, че нещо не е истинско, или че по някакъв начин ме заблуждават. За щастиe, Джон нямаше това предвид. Но ми отне години да разбера онова, което всъщност имаше предвид.

Машината НЕ нарушава никакви Природни Закони. Тя обаче все пак се възползва от някои тесни "прозорци" в онова, което е възможно, малки допустими неща, на които ортодоксалната наука не е посветила достатъчно време за изучаване. Когато се измери директно, цялостната ефикасност на машината винаги е под 100%. Само че, когато се построи правилно, батерията, която се зарежда от системата, винаги се зарежда по-бързо, отколкото се изтощава батерията, захранваща системата.

Този очевиден парадокс е "трикът", за който Джон говори. Електрически погледнато, машината не произвежда "нетни енергийни придобивки". Машината не произвежда повече електричество, отколкото използва. Тя обаче създава необикновена комбинация условия, които батерията разпознава като увеличена скорост на зареждане. Крайният резултат е енергийна придобивка, до която може да се стигне през терминалите на батерията.

Този Наръчник за средно напреднали е следващата стъпка в разкриването на някои от "триковете" на Джон, какви са, защо работят, и как и вие можете да ги направите.

Питър Линдеман, доктор на науките
Арон Мураками, BSNH

100
Бедини SG / Bedini SG

Изчерпателно ръководство за начинаещи



Написано от

Питър Линдеман (доктор на науките) (Peter Lindemann, D.Sc.) , и Арон Мураками (Aaron Murakami), BSNH

 

Публикувано от

A&P Elecronic Media

Либърти Лейк, Вашингтон


 

 

Първо издание:

Първо принтиране: Ноември 2012

Дигитален формат: PDF файл

50 000 оторизирани сваляния


НАСТОЯЩА ВЕРСИЯ

 

Тази версия е: 1.13 – Дата на издаване 7 Януари, 2013

 
Добавя разяснения към ред въпроси, засегнати в книгата, включително “посоката на протичане на тока” възоснова установената практика в САЩ, посоката на намотаване на жицата в намотката и различните ефекти, получавани при часовниково и обратно-часовниково намотаване, разликата между режимите на работа при отблъскване и привличане, диаметралния размер на колелото и как да се измери, и размера на намотката при оригиналния научен проект на Шани, както и поправени различни граматични грешки.

 
Оригинална версия 1.0 – Дата на издаване 27 Ноември 2012



СЪДЪРЖАНИЕ

 

Предисловие – страница 7

Въведение – страница 8


Глава Едно – страница 11

Оригиналния енергетизатор “Ученичка”

 
Глава Две – страница 16

Защо работи това нещо?

 
Глава Три – страница 26

Оптимизирането на енергийната възвръщаемост

 
Глава Четири – страница 34

Електроника 101 за Бедини SG

 
Глава Пет – страница 51

Построяване на енергетизатора от велосипедно колело

 
Глава Шест – страница страница 69

Двата режима на работа

 
Глава Седем – страница 75

Химия на батериите – лесен прочит

 
Глава Осем – страница 81

Комплект за енергетизатори

 
Апендикси – страница 83

Патенти, статии, снимки и доставчици на части [Бел.прев: Не съм го приложил]




ПРЕДИСЛОВИЕ

 

Познавам се с Джон от 1983г. Още оттогава той се труди по осъвършенстването на “самозадвижваща се” машина. С течение на годините пътищата ни се разделиха, но се свързахме отново през декември 2000г. След това, през 2004г, имах късмета да работя в компанията му. Фокусирахме се основно в разработването на зарядни устройства за батерии, но много модели на неговите “енергетизатори” бяха пръснати из работилницата.

През 2004г, призовани от Стърлинг Алан (Sterling D. Allan) (изпълнителен директор на Pure Energy Systems, бел.прев), започнахме да публикуваме плановете за базовия му енергетизатор. Оттогава до днес, хиляди експериментатори построиха моделите и проведоха собствени експерименти. Дузина форуми и дискусионни групи се оформиха спонтанно, за да подкрепят неговото движение. Осем години по-късно, в тези форуми има толкова много информация, и толкова много напреднали идеи, смесени с основната, че дойде време да бъде публикуван дефиниращ “Наръчник за начинаещи” относно проекта, в подкрепа на новите хора, които тъкмо попадат на това.

Джон просто беше твърде зает, за да го напише сам, така че Арон Мураками и аз бяхме доброволци, за да сглобим всичко това. Джон прегледа целия наръчник, и каза, че всичко е представено правилно. Опитахме се да представим информацията точно, по лесен за научаване начин. Вярваме, че с публикуването на тази книга, “дебатът” за това как оперира машината ще приключи.

Тази книга казва как да бъде построена, как оперира, и какво прави, за да увеличи достъпната от Природата енергия. Моля ви, направете каквото казва Джон… “не променяйте нищо” преди да сте я направили правилно за първи път. После, оставете я да работи, и научете онова, на което може да ви научи за трансформацията и запазването на енергията. Но най-вече, наслаждавайте се и се забавлявайте.

Питър Линдеман (Ноември 2012)



ВЪВЕДЕНИЕ

“Единственият начин да се открият границите на възможното, е като се отиде отвъд тях в невъзможното“

- Arthur C. Clarke



Джон Бедини е една от “живите легенди” на движението за Свободна Енергия. Започвайки от много ранна възраст, Джон винаги е искал да построи себезадвижваща се комбинация от електрически мотор и електрически генератор. Като са му казвали, че е “невъзможно”, дори стотици пъти, това не го разубедило.

През 1984г той вече беше публикувал първата си книга по темата, озаглавена “Генераторът за Свободна Енергия на Бедини”. В тази книга Джон обяснява как да се свърже обикновен електрически мотор за специално конструиран “енергетизатор” и превключваща верига, за да се построи себезадвижваща се машина, която зарежда собствената си батерия, докато оперира. В същата година множество работещи модели бяха представени на конференцията “Тесла” в Колорадо Спрингс, Колорадо (редовно провеждана конференция на изобретателите на уствойства, свързани със свободната енергия, бел.прев).

Първият успех не създаде ефекта, който Джон търсеше. Големият модел, показан на конференцията, беше построен от Джим Уотсън (Jim Watson) (известен изобретател в полето на свободната енергия, занимаващ се с пулсови системи, бел.прев). Веднага след конференцията машината на Джим беше “конфискувана” и Джон беше принуден да приеме многомилионен подкуп, за да спре да работи върху нея. Не след дълго, Джон беше “посетен” и заплашен в собствената му работилница, че “или ще купува бензин до края на живота си, или ще му се случи случка…”. През следващите 17 години Джон продължи да работи върху идеите си, но правеше само модели с размери на играчка и рядко ги показваше на някой друг, освен на най-близките си приятели.

Тогава, през 2001г, се случи много интересно нещо. Бащата на една 10-годишна ученичка, който работеше в магазин няколко адреса по-надолу от работилницата на Джон, дойде да го помоли за малко помощ относно научния експеримент на дъщеря си, който й трябвал за училището.

Заинтересуван да помага на по-младите да научат за технологиите му, Джон дал няколко урока на момичето, на име Шани Боугман (Shawnee Baughman), относно това как да направи малък енергетизатор, възоснова на неговия дизайн.

Енергетизаторът, който Шани направила, се задвижвал от малка 9-волтова батерия за повече от седмица, като през цялото време поддържал LED-светлина (малка светодиодна лампичка, бел.прев) и въртял ротор на високи обороти. Тя дори направила няколко брошурки, обясняващи защо машината работи.


Машината абсолютно вбесила преподавателите й в училище, защото не могли да обяснят, защо батерията не се изтощава! Но на други учители и ученици много им се харесало, и тя спечелила “Най-добро представяне” с единодушен глас! Това бе зората на онова, което по-късно щеше да стане известно като енергетизатор “Бедини Ученичка”, или “Бедини SG” накратко (от “ученичка” – schoolgirl, бел.прев).

Новината бързо се разпространи из по-старите интернет-таблоиди и Jeane Manning, журналистка и публицистка от списасание “Атлантида се надига” (доста известна в средите, бел.прев), написа статия относно енергетизатора на Шани, включваща и други подробности за енергийните технологии и опита на Джон Бедини. Статията бе озаглавена “Привличанията на магнетизма, възможно ли е малко дете да ни води към едно бъдеще на Свободна Енергия?”

(Можете да прочетете статията в нейната цялост, тъй като в книгата е включено копие от нея, на стр.131)

За последните 11 години, Бедини SG се превърна най-добре познатата и най-репликираната машина за Свободна Енергия на планетата. За начинаещите тя се превърна в нещо като церемония за посвещаване в полето. Освен ако не сте построили една и не сте научили онова, което има да ви научи, природата на тези открития ще остане мистерия. Това, чисто и просто е ПРОЕКТЪТ, с който трябва да започнете.

Наскоро, Джон консолидира няколко от неговите интернет дискусионни групи по енергетизатора в един нов форум, който хората да могат да посетят и да научат за технологията му. Можете да посетите или безплатно да се присъедините към форума на този адрес:

http://energyscienceforum.com

Въпреки че има огромно количество информация онлайн, където хората могат да научат всичко това безплатно, от много години съществува нуждата от прост, авторитетен пакет от книга + видео. Онлайн форумите съдържат много експериментални идеи и вариации. Но това е ужасно много материал, в който човек може да се зарови. Онези, които сега за първи път се запознават с всичко това, просто искат да знаят как да го направят правилно от първия път. Това е причината за публикуването на този Изчерпателен наръчник за начинаещи.

Тази книга е онова, което всички ние искахме да имаме в ранните дни. Обяснява историята, предоставя схеми и списъци с части, обяснява теорията, и преглежда всички вариации на този удивителен “направи си сам” проект. Така че, добре дошли в клуба! Надяваме се, че ученето ви за Бедини SG ще бъде толкова възнаграждаващо и обогатяващо, колкото беше и за нас.

Питър Линдеман, доктор на науките

Арон Мураками, BSNH

101


30 ноември 2016

“Прецеденти в тютюневата индустрия, агрохимичния сектор и борбата срещу климатичното затоплянезабавиха превантивни действия и имаха сериозни последствия за здравето на хората и за околната среда”, се отбелязва в информацията



Близо 100 европейски и американски учени разкритикуваха индустриалните интереси, които преднамерено деформират научни доказателства, за да попречат на регламентацията на ендокринните смутители, предаде Франс прес.

“Срещу проекта за подобна регламентация в ЕС се води активно борба от учени, свързани с индустриални интереси, създавайки вчечатление за липса на консенсус там, където всъщност няма противоречия в научната общност”, се казва в информация, публикувана във френския в. “Монд”.

“Този метод за предизвикване на съмнения, свързан с преднамерено деформиране на научни доказателства, за да се създаде невярно впечатление за противоречия, редовно е използван, когато научни открития засягат индустриални интереси.”

Сред подписалите информацията е британският токсиколог Андреас Кортънкамп.

“Прецеденти в тютюневата индустрия, агрохимичния сектор и борбата срещу климатичното затопляне забавиха превантивни действия и имаха сериозни последствия за здравето на хората и за околната среда”, се отбелязва в информацията.

“По-голямата част от учените, които са активно ангажирани с търсене на причините за увеличаването на свързаните с ендокринната система заболявания, са съгласни, че за това допринасят редица фактори, сред които химични вещества, известни като ендокринни смутители.”


102



Истината за телескопа “Хъбъл”

Интервю с Робърт Басано
29.06.2016г


Crow777: Добре дошли, това е радиото на Crow777! Този епизод ще бъде епизод 13 и ще ми гостува Робърт Басано (Robert Bassano).

Някои от вас може да са го чували във връзка с едно видео, което започна да става много популярно. Заглавието му беше нещо от рода на “Дипломиран студент доказва, че Хъбъл е лъжа”, или нещо от сорта. То беше прекопирано няколко пъти.

Робърт Басано всъщност е човекът, който се обади на телескопната платформа “Sofia”. Занимават се с правене на снимки от голяма височина. Басано и още няколко човека ме уведомиха, че той ще прави видео, което щяло да бъде голяма бомба, щяло да бъде на Google Life-chat с възможност за последователи или нещо такова. От Гугъл обаче го свалиха още преди да влезе в жив ефир, повдигнаха му обвинения че нарушава права и стандарти. Ето за това говоря – свобода на словото – той твърди, че това видео дори не е успяло да стигне до предаване на живо.

Както и да е… започваме интервюто с Робърт Басано… и… искам да кажа, за Бога, приятели… От години вече казвам, че космическият телескоп Хъбъл не съществува и че нищо не отива отвъд това, което наричаме ниска Земна орбита… И този пич, излезе на бойното поле и звънна в “Sofia”, свърза се с мениджъра на програмата и разговаря с него за всичко онова, което е открил. Дори му е споменал, че не е открил архивен запис за излитането на STS 31, което е совалковия курс, който трябваше да занесе Хъбъл до орбита.

Сега, аз не съм проверил цялата тази информация, но, мисля че ще останете доста впечатлени от видеото, което той е направил. Заслужава си отидете на неговия канал: https://www.youtube.com/channel/UCy2mvr0dTBzBq1H1vBCNznQ

Както и да е… Направихме интервюто вчера и изглежда, че YouTube вече е във война с тоя човек. Все още не съм имал възможност да разговарям с него и да го питам защо му свалят видеотата едно по едно и му образуват обвинения. Но нека преминем към интервюто най-сетне…

103
Реципрочната система е нова научна парадигма, приложима към цялото семейство на науката и цялото научно познание до сега. Тази нова научна парадигма е организирана и систематизирана за първи път от Дюи Ларсън през 70те години.

Реципрочната система напълно унищожава ортодоксалните научни парадигми на съвремието. Поради този факт, Уикипедия отказват да поддържат статия за него. Правени са множество опити да се направи такава статия (тъй като Уикипедия е отворен проект), но понеже Уикипедия е отворен проект, това означава, че мнозинството определя кое е вярно и кое не, и следователно каква информация трябва да е достъпна, и коя не. Така че в момента не съществува статия за него в Уикипедия, последното гласуване да бъде изтрита може да се проследи тук:
https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Articles_for_deletion/Dewey_B._Larson




Това положение се промени.

Dewey B. Larson - неговата страница в английската Уикипедия.





Съществува запазена версия на последната изтрита статия, която може да се открие на този частен блог:
http://reciprocalsystem.guru/2011/12/08/dewey-b-larson-the-former-wikipedia-article/

СРЕЩУ твърденията на мнозинството автори на статии в Уикипедия, които твърдят, че теорията на Ларсън не се подкрепя от други уважавани учени, изтъквам СВОЕТО твърдение - това не е вярно. Редица уважавани учени подкрепят теорията на Ларсън, измежду които и Том Биърден.




Реципрочната система е значителна по обем тема и от известно време обмислям как да подходя с представянето й на читателското внимание.

Реших, че най-адекватният начин, подхождащ на силите ми, е като публикувам тук информация по актуалните теми, които се обсъждат във форума, през призмата на Реципрочната система. Това от една страна ще възбуди достатъчно любопитство за собствено сърфиране на отделния читател, от друга страна ще послужи като струпване на база данни за аргументация и интересни факти, и също така ще даде възможност на всички да коментират, добавяйки още повече информация чрез личните изводи и мнения.



За сега възнамерявам да цитирам неща предимно от този източник:
http://www.conscioushugs.com/daniel-papers/ - това е човек, твърдящ, че е един от операторите на стола в Монтоук, запознат добре с Реципрочната система, и даващ много добре оформени резюмета на някои основни идеи в линкнатите документи.

И от този източник:
http://rstheory.org/ - това е основният сайт и информационна база, където Реципрочната система се развива от всички, които се интересуват от нея по света.

Всички книги на Дюи Ларсън са линкнати на този сайт:
http://www.reciprocalsystem.com/dbl/

104
Предварителни думи от мен - преводача на български



Направих този превод доста отдавна и отне доста време. Почти 9 астрономически часа нон-стоп говорене не е малък труд. Още повече, че не става дума за превеждане на писмена информация, а на аудио-видео лекция. Отне ми цялото лично свободно време за период от около три месеца. Преводът беше завършен и публикуван на един от старите форуми, в които участвах, на 20 Септември 2016г.

Преди да се захвана с това, проверих българското интернет пространство за съществуващи версии. Единственото нещо по този материал беше видео в YouTube, направено от наш сънародник, който беше създал субтитри за междинен двучасов отрязък от тази лекция.

Аз реших, в такъв случай, да преведа целите почти 9 часа, и да ги представя под писмен вид, във формата на реплики с вмъкнати скрийншотове.

Точно 1 месец и 10 дена след публикуването на този превод,  се е появила книга по въпроса, именно върху същия материал - "Естественият закон" от Марк Пасио - на някакво издателство, "Сребърно Звънче". Разбрах за това през месец ноември 2016г, бях информиран от приятели.

Тази дата я добих от тук:






Преводачът и редактор на тази книга е Коста Сивов.



Преводът в книгата и моя превод в интернет форумите НЕ СА копи-пейст един на друг. Преводът на преводача от издателство "Сребърно Звънче" е по-професионален. И разбира се, че е така. Аз съм самоук аматьор, а не заклет преводач и не се правя на такъв.

Но, нека си зададем въпроса:
 - Колко често се случва едно издателство, да издаде именно аудио-видео лекция, именно в този вариант, който виждате по-долу, в книжен формат? Не се случва много често.
 - Колко често се случва нещо, появило се като свободен превод в интернет, да бъде капитализирано в кратък срок от онзи, който има възможност за това? Случва се доста често.

На някои хора от моето обкръжение това въобще не им харесва и дори ме подтикват към някакви действия. Не става дума за търсене на права, защото това е напълно неоснователно в случая. Но става дума, че добрите обноски предполагат поне да пишеш и-мейл на онзи, който те е вдъхновил или ти е обърнал внимание по някакъв начин. Поне да питаш "Здрасти, благодаря, смятам да издам това на книга, възразяваш ли?". Никой не може да възрази. Никой не може да забрани. И никой не би забранил. Но този въпрос е форма на заявяване на приятелски отношения и е проява на добър колегиален етикет.


Аз самият съм доволен. ТОЧНО това исках да постигна. Аз исках да вдъхновя хората да поемат щафетата, доколкото могат, така както аз реших да я поема. Появата на тази книга е всичко, на което можех да се надявам, защото мен ме интересува информацията и нейната кауза. Ако ме интересуваха парите, или нещо друго, отдавна щях да съм излязъл от анонимност и щях да си размахвам лика на плакати по тротоарите и интернет порталите. И ако някога се занимавам с парични потоци, никога няма да ги използвам за генериране на нови парични потоци, а, отново, единствено в името на каузата, която ме интересува и която осмисля живота ми.

След като някой е имал повече ресурси, по-добри професионалисти, и е бил способен на по-добър продукт на по-видимо място - не мога да бъда по-щастлив от това!

Въпросът е, че все още очаквам и-мейл от издателство "Сребърно звънче", който да ме запознае с най-добрите им чувства към мен.



Кигата е по-добре преведена; има по-малко грешки; има допълнителни материали; и е по-удобна за четене. Затова, моята ясна позиция и послание към вас е:

Ако искате по-високо качество, не четете превода на тази лекция тук.
Купете си книжното издание на "Сребърно звънче".





105
Темата е в тясно сътрудничетво с темата на Веско "Опитност извън тялото /ОИТ/"













Полето на моята експертиза

Задължително посочвам още в началото на коментара си:

Аз нямам "Опитности Извън Тялото" и не съм имал осъзнати сънища, никога. Имал съм сънища със завишена сетивност - достоверно реалистични усещания в дланите, пръстите и цялото тяло. Но осъзнато сънуване не. Никога не съм бил осъзнат в съня си, както съм сега, или поне това, което АЗ наричам осъзнатост на личността, осъзнато съществуване и усещане за собственото си аз, както в момента, както в един делничен ден - такова нещо не съм преживявал.
Имал съм няколко спорадични случки, тоест сънища, отличаващи се от останалите сънища. От тях след това имах тлеещи физически усещания във физическото си тяло след събуждане. Ще спомена накратко за тези отделни случаи чак на края на коментара си.
За протокола - сънувам абсолютно всеки път, когато заспя (дори и за 15мин, дори и да е на бюро или на стол), винаги цветно, и помня всичко, но нарочно позволявам да го забравя в първите няколко часа след събуждане.


Полето на моите интереси засяга материалния свят, който по принцип се нарича реалност, действителност. Мога да бъда полезен с мнението си най-вече с гледната точка на психологията; програмирането на съзнанието; депрограмирането на съзнанието; това което наричам авто-програмиране; създаването на Монарх-роби в програмата МК-Ултра; метода на хипнозата (но не съм нито потърпевш, нито практикуващ) и научния метод (опознаването на действителния свят чрез познатите науки, в това спада и програмирането на машини с дигитални програми).

Винаги съм имал проблеми с терминологията в сферата на ОИТ теорията и практиката.

И винаги съм смятал този въпрос за важен, защото е от голям обществен интерес. Благодарение на Холивуд (тоест благодарение на ЦРУ, която стои зад проекта Холивуд) в световен мащаб се разпространява усилена дезинформация, която пропагандира заблуди. Когато неподготвени хора развият любопитство към въпросното поле, те почти винаги стават жертва на разпространяваните заблуди, след което, вместо да задълбочават знанията и опита си, те се заемат с един дълъг период на разубеждаване от погълнатите лъжи, преди да продължат по-нататък. Това е от една страна полезно, защото прави любопитните хора по-мъдри по този начин, но в комбинация с други фронтове на световната пропаганда, това създава реална и страшна опасност за човешките свободи в модерния свят.




Първият ми проблем е терминът "излизане от тялото".

Доколкото съм се интересувал от въпроса, аз в момента нямам знанието за съществуващи доказателства, които по един категоричен и непоколебим начин да доказват, че ОИТ като преживяване има някаква връзка с действителността - тоест с фзическия свят. Доколкото е мое знание, до сега няма никакви физически доказателства, че съзнанието напуска тялото.
Не казвам че не съществуват. Казвам само, че до сега не съм успял да открия описанието на такива доказателства в широката литература, която съм разучил.

Веско например казва нещо много интересно. Първо казва:

Цитат
При мен има ясно отделяне /някои твърдят, че е вътрешно преживяване – не е/

Но след това казва:

Цитат
Астрала е копие на материалните светове или обратното.  Там има всичко градове села, съзнанията които срещаме живеят в свят подобен на своите разбирания. Разбира се може да попаднем и на места които нямат нищо общо с нашия свят / причината е, че материалните светове от нашата плътност захранват енергийно следващата и тя на практика им се явява естествено продължение/.

Това означава, че все пак ОИТ като преживяване няма директна, а само индиректна връзка с действителния свят. От гледна точка на изследванията, правени върху тялото на човека, изпаднал във фазата на ОИТ, промени няма, тоест не личи съзнанието да напуска тялото по някакъв начин. ИЛИ, за сега не могат да се добият недвусмислени директни физически доказателства за такова разделяне.
ТРЯБВА да се отбележи, в тази връзка, че по принцип никой никога не е успявал да се сдобие с физически доказателства за разделянето на съзнанието от тялото. Клиничните състояния на безсъзнание и кома се разглеждат като състояния на съзнанието, а не като отсъствие на съзнание. Впрочем, има доказателства тъкмо за обратното - има изобилни доказателства, че в различните състояния на привидно "отсъствие" на съзнанието, то винаги присъства, но в особени състояния, които са способни на възприемане, просто не по стандартните методи на възприемане.

Един от резултатите от мащабните спекулации с фантастинчи представи, в комбинация с терминологични неточности, е масово внедрената илюзия, например, че докато човек е в ОИТ, в тялото му може да влезе друга същност, и човек после да не може да се върне. Този процес е отдавна изучен и подробно описан, и няма нищо общо с масовата представа за него - че излизаш от едно нещо, че друго го запълва и че не те пуска да си влезеш. Това са суеверия, които имат тенденцията да стават все по-масови.

Второто твърдение на Веско е много по-акуратно - "Астралният свят е копие на материалния свят". Има КУПИЩА аналогии, които нагледно и практически демонстрират, че такава посочна връзка е възможна. Докато за обратното аз не съм срещал нагледни аналогии.

Всеки може да вярва в каквото си иска, разбира се, но що се отнася до физическите доказателства, нека разгледаме някои съществуващи практически аналогии на астралния свят, които подлежат на демонстрация.




Дигиталният свят

Интересно е, и не може с лека ръка да се заобиколи факта, че програмирането на човешкото съзнание е ДОСУЩ идентично с методологията, по която се програмира машина. Двете програмирания - на истинско съзнание, и на софтуер върху хардуер - са в такава степен идентични, че самата лексика подтиква човек да използва една и съща, единна дума - програмиране. В историята на програмирането на съзнанието (която на практика се развива от хилядолетия, преди да успеем да изработим машинен макет в последните векове) се е доказало и наложило, че програмирането на машина със софтуер може съвсем задоволително и пълноценно да служи за ФИЗИЧЕН МОДЕЛ на човешкото съзнание. Програмирането в сферата на носещите софтуер машини безпроблемно може да изпълнява ролята на модел за изучаване на човешкото съзнание така, както опитните мишки, морски свинчета и шимпанзета в момента служат за изследване на други неща за приложение върху хората - от медикаменти, до космическата околна среда.

Толкова е отчетлива тази идентичност в двете прояви на програмирането, че в последствие това породи цяла една тематика в научно-фантастичната литература (почти веднага с развиването на по-умните технологии в цивилизацията ни) - мотивът на машините/роботите, които превземат света; технически вируси, които превземат съзнанията на хората; гигантска извънземна машина със собствено изкуствено съзнание, харнещо се с душите на хората, и прочие.

Този културен мотив, този литературен жанр, не е просто фантазия. Зад него стоят реални впечатления и действителни прилики между съзнанието и софтуера, които са вдъхновили съответните автори на романи. И това се знае. Не е плод на фантазия. Любопитната идентичност в поведението на човешкото съзнание и дигиталните софтуерни машини е толкова ясна, че често се поражда въпросът "Дали някой не е измислил компютрите по образ и модел на човека?".

Във видео-игрите елемента на "инкарниране" и на "излизане от тялото" е на практика повсеместно застъпен. Всяка успяла компютърна игра, всеки успешен франчайз, разчита на тези две концепции.

В интерес на истината, много пъти съм се опитвал да подходя към въпроса с компютърните игри. На практика, те са най-сложният мултимедиен продукт, който съществува в момента, и като такива, те носят и възможно най-сложната пропаганда и послания в наше време. Проблемът обаче е, че компютърни игри играят само младите поколения. Всички ние знаем, че те като цяло не стават за чеп, така че едва ли твърде много млади хора биха се интересували от всичко онова, което стои зад една компютърна игра (и жалко, защото изследователите на окултното губят много от това). От друга страна, предните поколения все още имат много стойностни представители, но на тях цялата тематика им е много чужда. Не веднъж съм обсъждал въпроса дори и като съвместна дейност с други отявлени публицисти (например Н. от Паралелна Реалност и Ключарят от keygiver.blogspot.bg), но мнението ни е единодиушно - има твърде много материал, има твърде голям потенциал за труд в областта, но няма никаква заинтересувана аудитория, която да осмисли този труд.

Надявам се, че на "Апокрифна Академия" това няма да остане така.




Моята визия за нещата



Излиза ли съзнанието, или не

Според мен, така нареченото "излизане" от тялото, е изпадане в изменено състояние на съзнанието. Има такъв термин. В цялата литература, която се занимава с феномените на съзнанието, изразът "изменени състояния на съзнанието" на практика дефинира цялото поле на тази информация. "Излизането от тялото" никога не се е ползвало в буквален смисъл, никога не е ставало дума за действително излизане. Думата "излизане" винаги се е ползвала в контекста на изменените състояния на съзнанието, и тя е описателна на самото преживяване. А не се опитва да го дефинира.

С други думи - винаги е ставало дума за едно дигитално излизане на тялото. Това е видео-игра, която играете в собствения си ум.

Факт е, например, че не е нужно "излизането от тялото" да представлява изхлузване или да прилича на излизане. Много хора всъщност потъват в себе си, и "излизат" навътре, вглъбявайки се в същността си, постигайки същото - тоест, зареждат се някъде, както казва Веско. Именно защото става дума за изпадане в изменено състояние на съзнанието.

Дори самата дума, която Веско използва, е "зареждане". Това е много акуратна дума. Веско не я използва, за да оприличава или свързва случката с дигиталното програмиране или компютърните игри, той го прави в опита си да бъде колкото се може по-точен и същевременно образен и ясен. Това, че думата "зареждане" е термин и от дигиталното програмиране, е естествено последствие от това, че програмирането си е програмиране - независимо дали на съзнание в тяло или на софтуер върху машина.




Когато съзнанието изпадне в измененото състояние, то обикновено вижда тялото. Тези показания от практикуващите са факт. Но едно и също ли е с действителността?

АКО Веско е прав, и ако Астралният свят е копие на действителния... а аз мисля, че Веско е прав... то тогава това, което преживяващият вижда, НЕ Е неговото действително тяло. Това би следвало да е астралното копие на неговото физиеско тяло. Преживяващият не е "навън" в някаква друга действителност. В действителност, преживяващият е в тялото си. Но той преживява себе си в едно дигитално копие на действителността - фоайето или преддверието на една дигитална (астрална) видео-игра.

В компютърните игри, когато си пуснете играта, преди да започнете да я играете, вие разглеждате образа, с който ще я играете.






Играта World of Warcraft, играчът избира с кой от всичките си герои да играе преди играта да започне.





Играта Elder Scrolls Online, играчът избира с кой от всичките си герои да играе преди играта да започне. Списъкът с героите е вдясно. Този потребител има два героя.





Играга Guild Wars, този потребител е създал 6 подобни героини... или по-точно 6 сходни инкарнации, на една героиня.




По същия начин, когато изпаднете в измененото състояние на съзнанието, вие всъщност не виждате своето физическо тяло... а астралното копие на своето... Его.

Много от вас знаят с какво се занимават науките на френологията и физиогномиката - тези дисциплини изучават чертите на характера ви, съдейки по физическите черти на тялото и лицето.

Много от вас знаят, че така нареченото "подсъзнание" не работи с информацията последователно, а картинно. Мисля, че всички сте чували, че "подсъзнанието" не разпознава частицата "не", например, именно защото то възприема информацията картинно, а при картинното възприемане на информацията не съществува отрицание (само контриране, но не огледално).

Следователно... без да говоря от личен опит, но боравейки с наличните и известните на всички ни факти... бих казал, че преживяващият измененото състояние на съзнанието не вижда своето действително физическо тяло, а вижда... астралният запис на своето его. ВИЕ - практикуващите - сте тези, които следва по някакъв начин да се опитате да проверите моя извод. Той е направен възоснова на фактите от известните изследвания на съзнанието по научния метод.




След това, когато изберете своя герой, с който да преживеете предварително програмираната дигитална реалност... следва ЗАРЕЖДАНЕТО, на игровия ЕКРАН.

След като изграчът "попадне" в игровия свят (без да е ходил никъде в действителност, това е само едно настолно преживяване), за случките му там има множество механизми, които да индикират промените около него и върху него. Точно както в реалния свят, тези индикации се подават на възприятията.




Играта World of Warcraft. Его-образът, с който играчът играе, е близо до смъртта. Индикаторът за интелекта е изчерпаният зелен стълб до портрета му, който символизира здравето му. Индикаторът за визуалните сетива е червеното осветяване по ръба на екрана. По този начин играта подава информация на играча, ангажирайки сетивата му.




Играта Counter-Strike. Играчът, който гледа през погледа си, е под обстрел. Играта му праща информация за това откъде идват пораженията на здравето му, като заангажира визуалните му сетива с червени, кърваво стилизирани показатели. Те означават, че обстрелът идва отгоре и отдясно.




Ако ировите платформи бяха съвършени (игрови платформи са PC компютрите, тоест персоналните компютри, игровите конзоли като PlayStation и прочие), те щяха да подават информация на ВСИЧКИ телесни сетива. И индустрията се движи натам:



Както виждате, тази роботска ръка е направена така, че да връща обратна информация на Мелиса. Тя има усещане за допир с роботската си ръка.



С това просто искам да напомня на всики ни, че това, че имаме силно ангажирани сетива, не означава, че нещо е по-действително от друго, или че нещо дигитално (или астрално) е действително.

Има много датчици в света на техниката. Можете да управлявате контраста на телевизора си така, че да създава по-остра картина, която да ангажира окото повече. Това не означава, че става по-действителна. Можете да изгорите на слънцето и да накарате любимия човек да ви докосне по изгорялата кожа - това не означава, че ноктите му са пораснали и са по-остри, нито че ви пипа по-силно.

В програмата на проект МК-Ултра, когато се създават роби по технологията Монарх, човешки компютри, жертвите се дрогират с множество специално разработени вещества, които да засилват не само физическите сетива, но и да засилват емоционалните преживявания. Когато в жертвата трябва да се инсталира определена програма, жертвата първо се докарва на прага на болката, за да изпадне в състояние на транс. Често, за да се пестят усилия и време, жертвата се дрогира с препарати, засилващи усещанията за болка. След това жертвата се хипнотизира, и пред нея се прожектира филм. Докато тече прожекцията, хипнотизираната жертва (изпаднала в изменени състояния на съзнанието), се дрогира с различни синтетични наркотици, засилващи всички усещания и сетива. Резултатът от това е, че след като жертвата излезе от изменените състояния на съзнанието, тя има ясен спомен, че е преживяла всичко онова, което й е било прожектирано.

Ясен спомен, но недействителен. Спомен за преживяване на нещо, което никога не е било преживявано физически. Настолно преживяване. Спомен, за фалшива памет. И всичко това се прави чрез изкуствено изостряне на всички сетива, в комбинация с изменено състояние на съзнанието.



Изострянето на сетивата може да се направи и от самия човек, когато действието е доброволно, тоест когато не е жертва. От тази много по-практична позиция (за която има модел за демонстрация, както и физически доказателства), изострените сетива по време на така наречено "излизане" от тялото са един логичен етап.

Когато компютърната игра World of Warcraft за първи път излезе на пазара, имаше множество случаи на смъртни индиценти на деца. Децата са толкова впечатлителни, че много често някое дете по света оставаше да играе играта повече от 48 часа, без да спи и да се храни, получавайки сърдечен удар пред монитора. В някои редки случаи, обаче, децата не успяваха да излязат от впечатлението за своето алтернативно его, дори и след като спрат да играят. Едно корейче, което можеше да лети в играта, продължи да вярва, че може да лети, и се метна от 6 етаж. Този и много други инциденти бяха причината компанията Blizzard да вземе ограничителни мерки за продукта си.



За сега не са ми известни твърди, физически доказателства, че съзнанието напуска тялото. Известна ми е позицията на най-древните философи - че човек, това е дух в тяло. Дух без тяло, и тяло без дух, не е човек. Ако трябва да се опираме на най-древните и класически окултни традиции, съвременната разпространена представа, че съзнанието "излиза" от тялото, би означавала, че за този интервал човек спира да бъде човек. Което е очевидно невярно.

От друга страна съществува цяла планина от изследвания на изменените състояния на съзнанието, които доказват огромна част от свързаните феномени в светлината на вътрепребиваването, оставяйки настрана само все още необяснените мистерии.






Къде се зарежда съзнанието


За да си отговоря на този въпрос, аз избирам да следвам напълно доказуемия и съответстващ на събитието дигитален модел.

Всички горни примери за игри са игри от семейството на Масовите Онлайн Ролеви Игри за Много играчи (MMORPG).

За да преживява играча една консенсусна вселена... тоест, за да може играчът да споделя свързани преживявания с други играчи в една споделена вселена... това очевидно трябва да се случва на СЪРВЪР.

Сървърът е физическото тяло на онова нещо, което наричаме ИНТЕРНЕТ. Без сървър, няма интернет. Ако някой реши да бомбардира определена сграда в САЩ, половината от интернета ще изчезне.





Така изглежда световната сървърна мрежа. Схемата е взета от Уикипедия.



Вие виждате, че така изглежда и мозъчната невронна мрежа. И нищо чудно, защото както човек може да носи съзнание върху невронната си мрежа, по същия начин и световната сървърна мрежа може да носи форма на дигитално съзнание. Тази тема е много дълга.






Моето мнение е... след като взема предвид всички физически доказателства, които съм успял да разгледам през годините... че техниката е модел на природата. А не обратното. Позицията ми може да се изброи в точки, както следва:


  • В природата съществува естествена взаимосвързаност, част от нея, определен слой от нея, е наречена Астрал.
  • Интернет е техника, която е дословен модел (но разбира се несъвършен, за разлика от Природата) на същия слой от природната взаимосвързаност.
  • Природното, естествено образувание, се нарича Астрал.
  • Изкуственото, синтетично образувание, се нарича интернет.

Естествено е да се язди кон.
Изкуствено е да се язди автомобил.
И двете работят по еднакъв начин.

Естествено е да се "излиза" от тялото в Астралния свят.
Изкуствено е да се ползва интернет.

Колкото съзнанието "излиза" в Астрала...
...толкова и Операционната Система "излиза" в интернет.

За да "излезе" в Астрала, съзнанието трябва да измени състоянието си. Нужно е да преживява нещата по определен начин.
Когато Операционната Система иска да "излезе" в интернет, тя използва БРАУЗЪР - един друг вид мини-операционна система, чрез която се преживява интернет.


Астралът е толкова недействителен спрямо истинския свят, колкото интернет е недействителен спрямо сървърното помещение.



А съм на мнение, че няма нещо от феноменологията на ОИТ, така нареченото "излизане" от тялото, което да не може да се обясни със софтуерно-хардуерния модел, интернет и компютрите.

В науката този процес - използването на нещо сходно и видимо, за да се обясни нещо сходно и невидимо - се нарича аналогия.

Аналогията с компютрите може да онагледи всичко, което се случва по време на "излизане" от тялото, и ако аналогията се следва правилно и уместно, тя може да демонстрира всичко, което практиците са докладвали до сега.

Програмирането е един и същи процес - и когато се прилага спрямо човешкото съзнание, и когато се прилага спрямо дигитален софтуер.



Страници: 1 ... 4 5 6 [7] 8