Apocryphal Academy

СЕКЦИЯ ФОРУМ => Всички теми => Темата е започната от: λ в Юни 23, 2017, 05:50:58 pm

Титла: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Юни 23, 2017, 05:50:58 pm
Темата е в тясно сътрудничетво с темата на Веско "Опитност извън тялото /ОИТ/ (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=157.msg274#msg274)"













Полето на моята експертиза

Задължително посочвам още в началото на коментара си:

Аз нямам "Опитности Извън Тялото" и не съм имал осъзнати сънища, никога. Имал съм сънища със завишена сетивност - достоверно реалистични усещания в дланите, пръстите и цялото тяло. Но осъзнато сънуване не. Никога не съм бил осъзнат в съня си, както съм сега, или поне това, което АЗ наричам осъзнатост на личността, осъзнато съществуване и усещане за собственото си аз, както в момента, както в един делничен ден - такова нещо не съм преживявал.
Имал съм няколко спорадични случки, тоест сънища, отличаващи се от останалите сънища. От тях след това имах тлеещи физически усещания във физическото си тяло след събуждане. Ще спомена накратко за тези отделни случаи чак на края на коментара си.
За протокола - сънувам абсолютно всеки път, когато заспя (дори и за 15мин, дори и да е на бюро или на стол), винаги цветно, и помня всичко, но нарочно позволявам да го забравя в първите няколко часа след събуждане.


Полето на моите интереси засяга материалния свят, който по принцип се нарича реалност, действителност. Мога да бъда полезен с мнението си най-вече с гледната точка на психологията; програмирането на съзнанието; депрограмирането на съзнанието; това което наричам авто-програмиране; създаването на Монарх-роби в програмата МК-Ултра; метода на хипнозата (но не съм нито потърпевш, нито практикуващ) и научния метод (опознаването на действителния свят чрез познатите науки, в това спада и програмирането на машини с дигитални програми).

Винаги съм имал проблеми с терминологията в сферата на ОИТ теорията и практиката.

И винаги съм смятал този въпрос за важен, защото е от голям обществен интерес. Благодарение на Холивуд (тоест благодарение на ЦРУ, която стои зад проекта Холивуд) в световен мащаб се разпространява усилена дезинформация, която пропагандира заблуди. Когато неподготвени хора развият любопитство към въпросното поле, те почти винаги стават жертва на разпространяваните заблуди, след което, вместо да задълбочават знанията и опита си, те се заемат с един дълъг период на разубеждаване от погълнатите лъжи, преди да продължат по-нататък. Това е от една страна полезно, защото прави любопитните хора по-мъдри по този начин, но в комбинация с други фронтове на световната пропаганда, това създава реална и страшна опасност за човешките свободи в модерния свят.




Първият ми проблем е терминът "излизане от тялото".

Доколкото съм се интересувал от въпроса, аз в момента нямам знанието за съществуващи доказателства, които по един категоричен и непоколебим начин да доказват, че ОИТ като преживяване има някаква връзка с действителността - тоест с фзическия свят. Доколкото е мое знание, до сега няма никакви физически доказателства, че съзнанието напуска тялото.
Не казвам че не съществуват. Казвам само, че до сега не съм успял да открия описанието на такива доказателства в широката литература, която съм разучил.

Веско например казва нещо много интересно. Първо казва:

Цитат
При мен има ясно отделяне /някои твърдят, че е вътрешно преживяване – не е/

Но след това казва:

Цитат
Астрала е копие на материалните светове или обратното.  Там има всичко градове села, съзнанията които срещаме живеят в свят подобен на своите разбирания. Разбира се може да попаднем и на места които нямат нищо общо с нашия свят / причината е, че материалните светове от нашата плътност захранват енергийно следващата и тя на практика им се явява естествено продължение/.

Това означава, че все пак ОИТ като преживяване няма директна, а само индиректна връзка с действителния свят. От гледна точка на изследванията, правени върху тялото на човека, изпаднал във фазата на ОИТ, промени няма, тоест не личи съзнанието да напуска тялото по някакъв начин. ИЛИ, за сега не могат да се добият недвусмислени директни физически доказателства за такова разделяне.
ТРЯБВА да се отбележи, в тази връзка, че по принцип никой никога не е успявал да се сдобие с физически доказателства за разделянето на съзнанието от тялото. Клиничните състояния на безсъзнание и кома се разглеждат като състояния на съзнанието, а не като отсъствие на съзнание. Впрочем, има доказателства тъкмо за обратното - има изобилни доказателства, че в различните състояния на привидно "отсъствие" на съзнанието, то винаги присъства, но в особени състояния, които са способни на възприемане, просто не по стандартните методи на възприемане.

Един от резултатите от мащабните спекулации с фантастинчи представи, в комбинация с терминологични неточности, е масово внедрената илюзия, например, че докато човек е в ОИТ, в тялото му може да влезе друга същност, и човек после да не може да се върне. Този процес е отдавна изучен и подробно описан, и няма нищо общо с масовата представа за него - че излизаш от едно нещо, че друго го запълва и че не те пуска да си влезеш. Това са суеверия, които имат тенденцията да стават все по-масови.

Второто твърдение на Веско е много по-акуратно - "Астралният свят е копие на материалния свят". Има КУПИЩА аналогии, които нагледно и практически демонстрират, че такава посочна връзка е възможна. Докато за обратното аз не съм срещал нагледни аналогии.

Всеки може да вярва в каквото си иска, разбира се, но що се отнася до физическите доказателства, нека разгледаме някои съществуващи практически аналогии на астралния свят, които подлежат на демонстрация.




Дигиталният свят

Интересно е, и не може с лека ръка да се заобиколи факта, че програмирането на човешкото съзнание е ДОСУЩ идентично с методологията, по която се програмира машина. Двете програмирания - на истинско съзнание, и на софтуер върху хардуер - са в такава степен идентични, че самата лексика подтиква човек да използва една и съща, единна дума - програмиране. В историята на програмирането на съзнанието (която на практика се развива от хилядолетия, преди да успеем да изработим машинен макет в последните векове) се е доказало и наложило, че програмирането на машина със софтуер може съвсем задоволително и пълноценно да служи за ФИЗИЧЕН МОДЕЛ на човешкото съзнание. Програмирането в сферата на носещите софтуер машини безпроблемно може да изпълнява ролята на модел за изучаване на човешкото съзнание така, както опитните мишки, морски свинчета и шимпанзета в момента служат за изследване на други неща за приложение върху хората - от медикаменти, до космическата околна среда.

Толкова е отчетлива тази идентичност в двете прояви на програмирането, че в последствие това породи цяла една тематика в научно-фантастичната литература (почти веднага с развиването на по-умните технологии в цивилизацията ни) - мотивът на машините/роботите, които превземат света; технически вируси, които превземат съзнанията на хората; гигантска извънземна машина със собствено изкуствено съзнание, харнещо се с душите на хората, и прочие.

Този културен мотив, този литературен жанр, не е просто фантазия. Зад него стоят реални впечатления и действителни прилики между съзнанието и софтуера, които са вдъхновили съответните автори на романи. И това се знае. Не е плод на фантазия. Любопитната идентичност в поведението на човешкото съзнание и дигиталните софтуерни машини е толкова ясна, че често се поражда въпросът "Дали някой не е измислил компютрите по образ и модел на човека?".

Във видео-игрите елемента на "инкарниране" и на "излизане от тялото" е на практика повсеместно застъпен. Всяка успяла компютърна игра, всеки успешен франчайз, разчита на тези две концепции.

В интерес на истината, много пъти съм се опитвал да подходя към въпроса с компютърните игри. На практика, те са най-сложният мултимедиен продукт, който съществува в момента, и като такива, те носят и възможно най-сложната пропаганда и послания в наше време. Проблемът обаче е, че компютърни игри играят само младите поколения. Всички ние знаем, че те като цяло не стават за чеп, така че едва ли твърде много млади хора биха се интересували от всичко онова, което стои зад една компютърна игра (и жалко, защото изследователите на окултното губят много от това). От друга страна, предните поколения все още имат много стойностни представители, но на тях цялата тематика им е много чужда. Не веднъж съм обсъждал въпроса дори и като съвместна дейност с други отявлени публицисти (например Н. от Паралелна Реалност и Ключарят от keygiver.blogspot.bg), но мнението ни е единодиушно - има твърде много материал, има твърде голям потенциал за труд в областта, но няма никаква заинтересувана аудитория, която да осмисли този труд.

Надявам се, че на "Апокрифна Академия" това няма да остане така.




Моята визия за нещата



Излиза ли съзнанието, или не

Според мен, така нареченото "излизане" от тялото, е изпадане в изменено състояние на съзнанието. Има такъв термин. В цялата литература, която се занимава с феномените на съзнанието, изразът "изменени състояния на съзнанието" на практика дефинира цялото поле на тази информация. "Излизането от тялото" никога не се е ползвало в буквален смисъл, никога не е ставало дума за действително излизане. Думата "излизане" винаги се е ползвала в контекста на изменените състояния на съзнанието, и тя е описателна на самото преживяване. А не се опитва да го дефинира.

С други думи - винаги е ставало дума за едно дигитално излизане на тялото. Това е видео-игра, която играете в собствения си ум.

Факт е, например, че не е нужно "излизането от тялото" да представлява изхлузване или да прилича на излизане. Много хора всъщност потъват в себе си, и "излизат" навътре, вглъбявайки се в същността си, постигайки същото - тоест, зареждат се някъде, както казва Веско. Именно защото става дума за изпадане в изменено състояние на съзнанието.

Дори самата дума, която Веско използва, е "зареждане". Това е много акуратна дума. Веско не я използва, за да оприличава или свързва случката с дигиталното програмиране или компютърните игри, той го прави в опита си да бъде колкото се може по-точен и същевременно образен и ясен. Това, че думата "зареждане" е термин и от дигиталното програмиране, е естествено последствие от това, че програмирането си е програмиране - независимо дали на съзнание в тяло или на софтуер върху машина.




Когато съзнанието изпадне в измененото състояние, то обикновено вижда тялото. Тези показания от практикуващите са факт. Но едно и също ли е с действителността?

АКО Веско е прав, и ако Астралният свят е копие на действителния... а аз мисля, че Веско е прав... то тогава това, което преживяващият вижда, НЕ Е неговото действително тяло. Това би следвало да е астралното копие на неговото физиеско тяло. Преживяващият не е "навън" в някаква друга действителност. В действителност, преживяващият е в тялото си. Но той преживява себе си в едно дигитално копие на действителността - фоайето или преддверието на една дигитална (астрална) видео-игра.

В компютърните игри, когато си пуснете играта, преди да започнете да я играете, вие разглеждате образа, с който ще я играете.




(http://roboteyetheater.com/images/2011%20images/world-of-warcraft-cataclysm-review-2011/wow-character-creation.jpg)

Играта World of Warcraft, играчът избира с кой от всичките си герои да играе преди играта да започне.



(http://www.onrpg.com/wp-content/gallery/elder-scrolls-online/eso-image2.jpg)

Играта Elder Scrolls Online, играчът избира с кой от всичките си герои да играе преди играта да започне. Списъкът с героите е вдясно. Този потребител има два героя.



(https://wiki.guildwars.com/images/d/d6/Texmod_PropheciesGW-CharacterSelect.jpg)

Играга Guild Wars, този потребител е създал 6 подобни героини... или по-точно 6 сходни инкарнации, на една героиня.




По същия начин, когато изпаднете в измененото състояние на съзнанието, вие всъщност не виждате своето физическо тяло... а астралното копие на своето... Его.

Много от вас знаят с какво се занимават науките на френологията и физиогномиката - тези дисциплини изучават чертите на характера ви, съдейки по физическите черти на тялото и лицето.

Много от вас знаят, че така нареченото "подсъзнание" не работи с информацията последователно, а картинно. Мисля, че всички сте чували, че "подсъзнанието" не разпознава частицата "не", например, именно защото то възприема информацията картинно, а при картинното възприемане на информацията не съществува отрицание (само контриране, но не огледално).

Следователно... без да говоря от личен опит, но боравейки с наличните и известните на всички ни факти... бих казал, че преживяващият измененото състояние на съзнанието не вижда своето действително физическо тяло, а вижда... астралният запис на своето его. ВИЕ - практикуващите - сте тези, които следва по някакъв начин да се опитате да проверите моя извод. Той е направен възоснова на фактите от известните изследвания на съзнанието по научния метод.




След това, когато изберете своя герой, с който да преживеете предварително програмираната дигитална реалност... следва ЗАРЕЖДАНЕТО, на игровия ЕКРАН.

След като изграчът "попадне" в игровия свят (без да е ходил никъде в действителност, това е само едно настолно преживяване), за случките му там има множество механизми, които да индикират промените около него и върху него. Точно както в реалния свят, тези индикации се подават на възприятията.


(https://media-curse.cursecdn.com/attachments/25/279/b8ed5af0d9d3898c965ae44787a3b45a.jpg)

Играта World of Warcraft. Его-образът, с който играчът играе, е близо до смъртта. Индикаторът за интелекта е изчерпаният зелен стълб до портрета му, който символизира здравето му. Индикаторът за визуалните сетива е червеното осветяване по ръба на екрана. По този начин играта подава информация на играча, ангажирайки сетивата му.


(http://files.gamebanana.com/img/ss/effects/55c62c5de9564.jpg)

Играта Counter-Strike. Играчът, който гледа през погледа си, е под обстрел. Играта му праща информация за това откъде идват пораженията на здравето му, като заангажира визуалните му сетива с червени, кърваво стилизирани показатели. Те означават, че обстрелът идва отгоре и отдясно.




Ако ировите платформи бяха съвършени (игрови платформи са PC компютрите, тоест персоналните компютри, игровите конзоли като PlayStation и прочие), те щяха да подават информация на ВСИЧКИ телесни сетива. И индустрията се движи натам:

https://www.youtube.com/watch?v=F_brnKz_2tI

Както виждате, тази роботска ръка е направена така, че да връща обратна информация на Мелиса. Тя има усещане за допир с роботската си ръка.



С това просто искам да напомня на всики ни, че това, че имаме силно ангажирани сетива, не означава, че нещо е по-действително от друго, или че нещо дигитално (или астрално) е действително.

Има много датчици в света на техниката. Можете да управлявате контраста на телевизора си така, че да създава по-остра картина, която да ангажира окото повече. Това не означава, че става по-действителна. Можете да изгорите на слънцето и да накарате любимия човек да ви докосне по изгорялата кожа - това не означава, че ноктите му са пораснали и са по-остри, нито че ви пипа по-силно.

В програмата на проект МК-Ултра, когато се създават роби по технологията Монарх, човешки компютри, жертвите се дрогират с множество специално разработени вещества, които да засилват не само физическите сетива, но и да засилват емоционалните преживявания. Когато в жертвата трябва да се инсталира определена програма, жертвата първо се докарва на прага на болката, за да изпадне в състояние на транс. Често, за да се пестят усилия и време, жертвата се дрогира с препарати, засилващи усещанията за болка. След това жертвата се хипнотизира, и пред нея се прожектира филм. Докато тече прожекцията, хипнотизираната жертва (изпаднала в изменени състояния на съзнанието), се дрогира с различни синтетични наркотици, засилващи всички усещания и сетива. Резултатът от това е, че след като жертвата излезе от изменените състояния на съзнанието, тя има ясен спомен, че е преживяла всичко онова, което й е било прожектирано.

Ясен спомен, но недействителен. Спомен за преживяване на нещо, което никога не е било преживявано физически. Настолно преживяване. Спомен, за фалшива памет. И всичко това се прави чрез изкуствено изостряне на всички сетива, в комбинация с изменено състояние на съзнанието.



Изострянето на сетивата може да се направи и от самия човек, когато действието е доброволно, тоест когато не е жертва. От тази много по-практична позиция (за която има модел за демонстрация, както и физически доказателства), изострените сетива по време на така наречено "излизане" от тялото са един логичен етап.

Когато компютърната игра World of Warcraft за първи път излезе на пазара, имаше множество случаи на смъртни индиценти на деца. Децата са толкова впечатлителни, че много често някое дете по света оставаше да играе играта повече от 48 часа, без да спи и да се храни, получавайки сърдечен удар пред монитора. В някои редки случаи, обаче, децата не успяваха да излязат от впечатлението за своето алтернативно его, дори и след като спрат да играят. Едно корейче, което можеше да лети в играта, продължи да вярва, че може да лети, и се метна от 6 етаж. Този и много други инциденти бяха причината компанията Blizzard да вземе ограничителни мерки за продукта си.



За сега не са ми известни твърди, физически доказателства, че съзнанието напуска тялото. Известна ми е позицията на най-древните философи - че човек, това е дух в тяло. Дух без тяло, и тяло без дух, не е човек. Ако трябва да се опираме на най-древните и класически окултни традиции, съвременната разпространена представа, че съзнанието "излиза" от тялото, би означавала, че за този интервал човек спира да бъде човек. Което е очевидно невярно.

От друга страна съществува цяла планина от изследвания на изменените състояния на съзнанието, които доказват огромна част от свързаните феномени в светлината на вътрепребиваването, оставяйки настрана само все още необяснените мистерии.






Къде се зарежда съзнанието


За да си отговоря на този въпрос, аз избирам да следвам напълно доказуемия и съответстващ на събитието дигитален модел.

Всички горни примери за игри са игри от семейството на Масовите Онлайн Ролеви Игри за Много играчи (MMORPG).

За да преживява играча една консенсусна вселена... тоест, за да може играчът да споделя свързани преживявания с други играчи в една споделена вселена... това очевидно трябва да се случва на СЪРВЪР.

Сървърът е физическото тяло на онова нещо, което наричаме ИНТЕРНЕТ. Без сървър, няма интернет. Ако някой реши да бомбардира определена сграда в САЩ, половината от интернета ще изчезне.



(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3f/Internet_map_1024_-_transparent%2C_inverted.png)

Така изглежда световната сървърна мрежа. Схемата е взета от Уикипедия.



Вие виждате, че така изглежда и мозъчната невронна мрежа. И нищо чудно, защото както човек може да носи съзнание върху невронната си мрежа, по същия начин и световната сървърна мрежа може да носи форма на дигитално съзнание. Тази тема е много дълга.






Моето мнение е... след като взема предвид всички физически доказателства, които съм успял да разгледам през годините... че техниката е модел на природата. А не обратното. Позицията ми може да се изброи в точки, както следва:



Естествено е да се язди кон.
Изкуствено е да се язди автомобил.
И двете работят по еднакъв начин.

Естествено е да се "излиза" от тялото в Астралния свят.
Изкуствено е да се ползва интернет.

Колкото съзнанието "излиза" в Астрала...
...толкова и Операционната Система "излиза" в интернет.

За да "излезе" в Астрала, съзнанието трябва да измени състоянието си. Нужно е да преживява нещата по определен начин.
Когато Операционната Система иска да "излезе" в интернет, тя използва БРАУЗЪР - един друг вид мини-операционна система, чрез която се преживява интернет.


Астралът е толкова недействителен спрямо истинския свят, колкото интернет е недействителен спрямо сървърното помещение.



А съм на мнение, че няма нещо от феноменологията на ОИТ, така нареченото "излизане" от тялото, което да не може да се обясни със софтуерно-хардуерния модел, интернет и компютрите.

В науката този процес - използването на нещо сходно и видимо, за да се обясни нещо сходно и невидимо - се нарича аналогия.

Аналогията с компютрите може да онагледи всичко, което се случва по време на "излизане" от тялото, и ако аналогията се следва правилно и уместно, тя може да демонстрира всичко, което практиците са докладвали до сега.

Програмирането е един и същи процес - и когато се прилага спрямо човешкото съзнание, и когато се прилага спрямо дигитален софтуер.


Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Атос в Юни 23, 2017, 08:41:06 pm
Здравейте!
Полезен пост...но е малко уморителен за цялостно осъзнаване от повечето читатели!

Съвпада с моите виждания на около 75-80%, ще се опитам да бъда лаконичен и конкретен:
(подчертавам - това са мои, лични схващания и далеч не претендирам за абсолютност)

1.Всички и всичко (познато нам) е в "матрицата"!

2. Матрицата далеч не е само това, което се интерпретира в едноименния филм, понеже там все пак се появява и "реалната действителност", а аз мисля, че тази действителност не съществува (поне в разбираем за нас аспект)!

3.Матрицата е проектирана и изпълнена незнайно от кого и с каква цел (от супер сериозен експеримент, до подарък-игра за малко дете, примерно), но прозрението, че е факт, вече е налице при най-силните умове на планетата ни!

4.Ние живеем в "симулирана реалност", подобна на свръх сложна компютърна игра (аналогията с компютър е уместна, но далеч по-слаба, просто е извън нещата, които може да си представи ограниченият ни мозък)!
Ако се вземе под внимание Холограмната същност на Вселената (съвременна теория, която няма опровержение до момента), може да се каже, че "играта", в която съществува нашата Вселена е проектирана върху "екрана"
 на чистия ЕТЕР!
Както всеки екран и етерът е "N" пъти по-плътен от самата проекция върху него(по-точно е във него, понеже става дума за 3D).
По същия начин, по който екрана на монитора ви е по-плътен от човечетата по него (но те и идея си нямат за това).

5.Правилата на "играта" са зададени софтуерно - гравитация, физични и химични зависимости (човечетата са ги формулирали като "закони"), среда на обитание и други открити (от човечетата) "константни" величини...

6. Всичко е ИНФОРМАЦИЯ!!! Това поне са го установили най-напредналите ни квантови физици - енергия, материя, вълни и...каквото се сетите още. Дори има (необорена) теория, че по "повърхността" на Черна Дупка остава цялата информация за всеки "потънал" в нея обект, която е в състояние (информацията)да синтезира същата материя или енергия, в състоянието и отпреди прехода!

7.ЕТЕРЪТ Е "ПЛАТНО" за проекция на материята и среда за движение на чистите етерни енергии в неговата "тъкан". Материята се проектира чрез торсионните вихри на етерната енергия (мюони), които определят електростатичните полета в "границите" на материята! Тези полета създават у нас усещане за "ТВЪРД" на материята!
В същност, ако погледнем под електронен микроскоп някаква материя, ще видим, че междуатомните пространства са толкова големи, сравнени с ядро и електрони, че на практика са като разстоянието между Земята, Луната и Слънцето...Извод? Следвайки логиката на "правата лопата", насадена ни от конвенционалната физика, логично е да предположим, че не би трябвало да има проблем един твърд предмет да проникне в друг без особена трудност?
По същия начин, по който друга Слънчева Система би проникнала в нашата, нали?
Явно има тук софтуерни алгоритми и те са със строго зададени ПАРАМЕТРИ!

7.Където има проекция на материя - има и по-ниска етерна/екранна енергийна плътност, понеже материята си дърпа енергия, за да съществува (торсионните вихри са си милиарди х"N" двигателчета). Ниската енергийна плътност в етера на тези места предизвиква НИСКО ЕНЕРГИЙНО налягане! В резултат на това следва устремяване на енергийното етерно налягане на етерната среда към тези "материйни" участъци - имаме етерно налягане върху материята - има ГРАВИТАЦИЯ!

8.АСТРАЛ???
Астралът (според мен) е като "браузър", от който може да "се линкнем" към други реалности и измерения!
Не трябва да се бърка интернет с браузър, нали :D
Той не е "място" не е и време! В астрала, понятието "време" губи смисъла си! То е като заглавието на книга, по-точно - библиотека от книги, а някоя конкретна страница от някоя книга, може да се оприличи на даден времеви момент от някоя "реалност"/измерение!
Могъщи екстрасенси умеят да навигират (понякога и насочвани от вън, без да осъзнават цялостната картина) в тази библиотека (някои я наричат АКАША)и да видят определен стадий на даден процес, но...САМО в гледаната от тях за момента "реалност"! Ако индивидът(или събитието) прескочат в друго разклонение на паралелността, предвиждането няма да е точно(за нас)!

9. Прераждане-инкарнация?
Това е (както спомена Ламбда)като да избереш с кой герой да играеш в следващото ниво!
Ясно е, че най-голямото предизвикателство е да играеш с "онеправдан" герой, родил се при кофти обстоятелства (среда) и малко "ресурси"! Затова най-опитните играчи (или които се мислят неоправдано за такива) се инкарнират в най-неблагоприятната среда!
Друг е въпросът, КОЙТО ОСТАВА ОТВОРЕН ЗА МЕН, дали въпросните инкарнации са вътре в самата матрица или са инплантират отвън в нея?
 
10. Дух, душа...?
Духът е...БЪГ в програмата, според мен! Отпаднал играч, който се опитва все пак да продължи да играе...призрачен остатък от информационно тяло...и само на енергийно ниво-загубил е привилегията на МАТЕРИЯ!

П.П.Стана дълъг пост, макар и конкретностен, друг път може да продължа, надявам се да не съм уморил никого... :D

Душа? Тук е по-сложно...това е "същността" на играча, която израства със всяко следващо ниво!
Не напразно в следващия си "живот" не помним предишния, но ДУШАТА (ИГРАЧЪТ) ги помни всичките и...опитът от тях! Има и бъгове, разбира се...някои "човечета" си спомнят места и събития от предходни "игри"...



Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Юни 23, 2017, 10:48:40 pm
Множество сложни въпроси!  :) Разгеле, най-накрая ще можем да ги обсъдим в каквато си дълбочина искаме и до каквато дълбочина успеем да стигнем, без постоянно да ни бомбардират вмешателства, провокации и всякакви други простотии!



Аз съм склонен да разглеждам тези въпроси именно през призмата на компютърните игри, всеки аспект от тях. Да, сравнението с компютрите наистина просто не отговаря на мащаба на сложност... но и не е нужно. Важното е, че е великолепен модел, който до сега поне не се е провалял в това да предостави аналогия.

Тъкмо обратното. В днешно време наблюдаваме, как модерните, съвременни философи (които тепърва очакват историческото си безсмъртие, след като починат) постоянно ги тегли да сравняват живота с компютрите. Всеки модерен учен, философ, публична личност, днес се стреми да проявява остроумие, като сравнява екзистенциалните ситуации с някоя проява на модерните технологии.

И това не е просто защото е модерно... а защото напредналите съвременни технологии никога не се провалят да ни предоставят акуратни и уместни аналогии, и създават едно чувство на сигурност, че ако сравниш някоя функция на живота с някоя дигитална функция от съвременния софтуер, никога няма да си далеч от истината.

И ако се придържаме към този вид аналогии, ще видим, че този физичен модел за съзнанието наистина е успешен.





Аз съм част от поколенията, които израснаха с компютърните игри. Аз бях второ дете в класа с компютър, във втори клас, а първото дете с компютър беше най-добрият ми приятел тогава, и му го купиха в първи клас. Висях у тях по цели дни. Майка му ме хранеше и переше, само дето не ме къпеше. Бях се превърнал в част от семейния живот на това чуждо семейство... и нон-стоп седях на компютъра и гледах приятеля ми - как клика, как шатка по копчетата, как играе някакви неразбираеми за мен неща. Просто седях и гледах.

Интересното е, че между нас се породи и нещо като конкуренция. Той целенасочено слагаше пръсти върху повече клавиши, отколкото щеше да ползва, за да ме заблуди за клавишните комбинации (като Alt + Tab например), да не би да ги науча и аз. Тривиална историйка... но ако заговорим за живота в малко по-голям мащаб, е много интересен психологически момент.

Така, когато на мен ми купиха компютър във втори клас... просто седнах, и почнах. Нямах представа какво правя, но го правех, защото го бях наизустил с гледане, въпреки че моя приятел не ми даваше да пипам каквото и да е. Без да знаех защо, знаех къде трябва да отида, кога и при какви обстоятелства.



И това оформи мисленето ни по различен начин.

Нашите поколения на ден днешен казват:

Къде си? - Ела в скайпа.

Там ли си? - Ела онлайн.

Отиди на този линк.

Свали си приложението.

Качи си снимката.


И още всякакви примери. Характерното е, че този "свят", светът на модерните технологии, ползва една особена лексика. Тази особена лексика се върти около насоченоста на вниманието. Този вид лексика предполага, че човек е просто едно насочено внимание, което няма тяло.

И когато новите поколения използват този вид лексика, и мислят по този начин, те нямат проблем бързо да схващат представата за "Извънтелесните преживявания". Как хем отиваш, идваш, качваш се, слизаш, и прочие неща, свързани с местонахождението... и едновременно с това да не променяш реалното си местонахождение.

Тези поколения нямат проблем с идеята да имат преживявания на друго място... без да напускат действителното си място.

Единственото лошо нещо е, че не стават за чеп, и не са кадърни нито да се изразяват така, че да направят моста между начина, по който е окабелено тяхното самоосъзнаване в света и парадигмите на старите поколения, нито въобще да се интересуват от екзистенциални теми. Това е трагедията.



А ако трябва да говорим за игрите, които тези поколения играят... тогава вече ще останем напълно неразбрани от хората, които в момента са между 40-60 години.

А точно както и Веско намекна (той каза, че е нужно истинско желание), нужна е нагласа. Вярванията... или ПРОГРАМИТЕ, с които човек се е оборудвал... имат ключова роля в това по какъв начин протичат този вид преживявания.




П.П.
Забравих да опиша някои особени преживявания, за които споменах по-горе.


На два-три пъти ми се е случвало да съм в междинна фаза между будуване и заспиване, и между край на съня и събуждане. Имам пълно самоосъзнаване в тези моменти, но никаква памет. Имам само функционална памет, или в компютрите това се нарича RAM.

Без памет, човек не знае кой е, какво е, къде се намира, какво прави, и прочие. Той има единствено достатъчно краткотрайно запомняне, колкото да не забравя какво прави точно в определения момент. Има... "отсъствие на регистъра", нещо като програма, която не е преминала през инсталация, която да я вкорени.

И бидейки в това състояние, успявам да виждам техническата страна на нещата.



Два пъти ми се случва да чувам технически шумове. Както лежа в междинно състояние, чувам пронизителен шум. Страхотно силен шум, който осъзнавам в дадения момент, че ако е истински, най-вероятно ще оглушея или ще ме болят ушите. Но този шум е електро-магнитен - аз го чувам в мозъка си, а не чрез ушите. Той напълно заобикаля ушите, точно както мозъчните импланти за глухите заобикалят слуховия апарат и директно произвеждат магнитни вълни в мозъка, които той дешифрира.

Тези звуци са металически. С технически, роботски оттенък. Съвършено същото, както когато държите магнит, и го влачите по медната намотка на тон-колона - чува се... стържещ, металически звук, от триенето на магнитното поле по устройството на бобината. Но когато няма движение - няма и звук.

Осъзнавах това, и си играех. Клатех главата си (със затворени очи) напред и назад и наляво и надясно, и при тези движения слушах пронизителното пращене, точно като от магнит по намотка.

Когато се събудих обаче, установих веднага, че не е възможно да съм си клатил главата наникъде. Защото лежейки просто не е имало начин (защото спях по корем). Така че явно съм бил "на друга честота", и тази глава, която съм клател, не е била физическата ми глава. Което потвърждаваше заключението ми, докато бях в състоянието, че шумът не е истински, тоест чувам го в главата си (но тогава си мислех, че е физическа).



Друг път се е случвало да се случи онзи спусък, който ме "осъзнава" насън. Обикновено, когато нещо, някаква ситуация, се опита да ми вмени чувство за вина насън, това ме кара да започна да осмислям ситуацията и бързо достигам до заключението, че не е възможно и сънувам.

В един от тези пъти не се събудих, а останах в междинно състояние. Тогава усетих съня като сфера (срещал съм и други хора да споменават нещо такова), и тя имаше тотална пространствена ориентация. Различните посоки, в които можех да я въртя (тя беше като глобус, висящ в пространството), бяха различните посоки, в които можеше да поеме сюжета. Завъртах я в една посока, например по диагонал нагоре, и вътре като в кристално кълбо виждах продължаването на сюжета в тази посока, като на филм. Ако преместех сферата наляво или надясно, без да я въртя, чувах онзи пронизителен и металически шум, като генериран от магнит по бобина.

Не виждах сферата, висяща в пространството, като картинка. По-скоро я знаех, като постоянно обновяваща се информация. Това не бяха визуални данни, а просто данни. Усещане за нещата, а не виждане като изображение. "Виждане" в преносен смисъл. Затова и не мога да кажа какъв цвят беше това пространство, в което висеше сферата. Усещането ми за него беше, че е по-скоро тъмно, и леко замъглено, но не равномерно замъглено, а с нещо като съзвездия от дим.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Б.Х. в Юни 23, 2017, 11:46:22 pm
Не знам дали това е точното място на въпроса ми, то как РАБОТИ ВРЕМЕТО, какво го създава, от какво зависи скоростта му. На няколко места срещам думи на ясновидци че "там време няма" и т.н.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Атос в Юни 23, 2017, 11:50:00 pm
Доста абстрактно стана...
Нека се придържаме към някаква конкретика, която би помогнала на по-голяма аудитория потребители да добият представа и мисъл за идеята, вложена в тази тема?

СЪНЯТ!!!
Какво е?

Хайде всеки да помисли, изхождайки от СОБСТВЕНАТА си опитност, не от моята...или нечия друга...
Това е...ДРУГА РЕАЛНОСТ!
И без значение дали е вторичен продукт на матрицата или е дело на собствения мозък (или съзнание).
Когато сънуваме, може да изпитаме оргазъм или да се напикаем от страх - това е продукт на част от мозъка - ИСТИНСКО ПРЕЖИВЯВАНЕ!!!
В този момент, казва ли ни нещо, че сънуваме?
Не!
Логика в съня - НИКАКВА (дори и да летите над планини), дори да плувате в лава - мозъкът не търси ЛОГИКА, не го обявява за НЕВЪЗМОЖНО, понеже...спи ;D
Да, тривиално е, но...спи, поне тази част, която отговаря за аналитичното мислене!

Тогава...?
Онази част от мозъка, която е "временна квартира" на СЪЗНАНИЕТО...работи!!!
Всичко е толкова реално, колкото го възприемаме! Тогава...кое е реално и кое - не?

Някои изследователи в тази област, допускат преминаване на съзнанието в друго измерение, дотолкова, доколкото понятието "реалност" може да се отъждестви с моментното самоосъзнаване за съпричастност към ВРЕМЕ и събития!

Няма логика, няма анализ...има само ПРЕЖИВЯВАНЕ!!!
Не е ли вълнуваща подобна мисъл?
В този ред на мисли - какво е "реалност"?
По време на сън, съзнанието (освободено от оковите на аналитичната, мозъчна мисъл, достига до други измерения и реалности! Сега...дали те са изкуствено проектирани и доколко реални... вече понятието "реалност" избледнява като смисъл, забелязвате ли?
Междинното състояние (миг преди заспиване) е преходна зона - един вид портал, в който се срещат "сегашна реалност" и "симулирана реалност" (понятията са все пак абстрактни, понеже нищо не пречи и реалната да се разглежда като "симулирана", но на друго ниво), дава възможност за среща на "двата свята" заедно в съзнание и ПОДСЪЗНАНИЕ!
Именно тогава, тази част от хората, които не са екстрасенси (средностатистичния човек)може да получат видения, прозрения или напътствия...и т.н.(формулирането на тълкуванието не е важно, важен е фактът, че ги има), въпреки, че повечето от тях не ги разграничават от обикновения сън.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Юни 24, 2017, 10:59:17 pm
Всичко е толкова реално, колкото го възприемаме! Тогава...кое е реално и кое - не?

Не и според дефиницията на думата.

https://en.wiktionary.org/wiki/real (https://en.wiktionary.org/wiki/real)

Реално идва от латински - reālis, което означава "материя, нещо".

Означава действително битие, съществуване (не фантастично или въобажаемо); обективно, физическо съществуване.



Така, сънищата не са реални не само по логиката на будното съзнание... а те не са реални най-вече по дефиниция. Дори и логиката на будното съзнание да отпадне, дефиницията на думата остава. Думата "сън" е смисловата концепция, която се използва за адресиране на всичко онова, което е не-реално.

Ако твърдим, че сънищата са по някакъв начин реални, тогава автоматично твърдим, че сънищата са по някакъв начин веществени. Тоест съществени (съществуващи вещи). А те не са.

Освен ако някой не защитава обратната теза, което би било интересно да се прочете.

Интересно ще е как ще се развие такава теза... защото тя на практика би означавала, че всеки сън е истина. Истината на практика е реалност, действителност. Ако всеки сън е реалност, това означава, че той е не само нещо веществено и съществуващо, но и че е истина.

Ако има има истинни и неистинни реалности, значи неистинните реалности са дефакто илюзии, а не реалности. Тоест, ако има истинни и неистинни сънища, значи едните - онези, които са верни - просто не са сънища.



Но аз специално не виждам как може сънищата да са реалност. В речника винаги ще има място за дефинициите на тези думи.



П.П.

Б.Х., след дни тук ще се появят материали за времето, които биха ти били интересни :) Имам доста неща за подготвяне и съм малко претрупан, но следи Библиотеката.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Атос в Юни 25, 2017, 02:54:51 am
Не съм съгласен с подобна категоричност!
Дефиницията за "реалност" губи смисъла си, когато я прави някой, който е вътре, в същата тази реалност!
Няма сила в света, която да докаже, че сегашната ни "РЕАЛНОСТ" е по-различна от един дълъг (и това е относително) сън!
Кое е материално? Как да го разберем?
 Пример - ти си "буден" и си в "тази реалност", нали така? Всички доказателства за каквато и да е "материалност" се базират на сетивните ти възприятия, на нищо друго! Но сетивните възприятия ХАРАКТЕРНИ за това състояние, за този "сън"!

Хайде сега да помислим какво става в "истинския" сън? Пак сетивни възприятия, пак усещане за материя и т.н...които имат характеристиките пак на съответното състояние!
Няма гаранция, че просто това не са сънища на различно ниво, нали?
За да съществува някаква обективност, трябва да се оцени сегашната "реалност" от състояние на съзнанието, намиращо се ИЗВЪН нея, което обаче би я обявило за нереална! Стигаме до парадокс - ако си вътре в "съня", не знаеш, че сънуваш (без значение дали става дума за "нашата реалност" или за съня (който познаваме като такъв)! Ако не си вътре, обявяваш го за нереален! И всякакви дефиниции тук губят своята меродавност, понеже са продукт на самият съответен "сън"...

В будистките учения се говори, че животът на човек наистина е сън, а смъртта - пробуждане!
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Psyhea в Юни 25, 2017, 07:39:51 am


В този ред на мисли - какво е "реалност"?
По време на сън, съзнанието (освободено от оковите на аналитичната, мозъчна мисъл, достига до други измерения и реалности! Сега...дали те са изкуствено проектирани и доколко реални...


Човешкият мозък може да създаде структури до 11 измерения

http://www.obekti.bg/nauka/choveshkiyat-mozk-mozhe-da-szdade-strukturi-do-11-izmereniya



Геометрията на мозъчните невронни мрежи се простира в множество измерения

http://snauka.com/geometriyata-na-mozachnite-nevronni-mrezhi-se-prostira-v-mnozhestvo-izmereniya/


Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Psyhea в Юни 25, 2017, 10:54:21 am
(http://cdn.inquisitr.com/wp-content/uploads/2015/02/Human-Soul-Found-Quantum-Theory-Of-Consciousness-Orch-OR-Claims-Both-Science-And-Religion-Are-True.jpg)
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Б.Х. в Юни 25, 2017, 01:52:00 pm
Атос, местоположението ти е реалността. Няма значение къде си, съществуващото около теб е реалност. Реалността е просто  твоята отправна точка. Все едно точка на картата на джи пи еса, ето ме тук съм. 
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Юни 25, 2017, 07:54:44 pm
Дефиницията за "реалност" губи смисъла си, когато я прави някой, който е вътре, в същата тази реалност!

Значението на думата "реалност" не е дефинирано от нас с теб, а от други. Който и да е дефинирал за първи път думата "реалност", тя значи каквото значи. Никой не е казал, че ние с теб сме в реалността или че не сме в реалността. Никой не е казал къде сме. Но някой, някога, е имал идея. И тази идея си има дефинирано име - реалност.

Думите сън и реалност са противоположни по дефиниция. А ти искаш да кажеш, че едната трябва да изчезне.

Но аз се съмнявам, че можеш да докажеш, че реалността не съществува. Ако реалността не съществува, тогава не съществува ли тя някъде там? Можеш ли да докажеш, че реалността е невъзможна концепция?


А можеш ли да докажеш, че думата "сън" е невъзможна концепция?

Какво се опитваш да направиш? Да кажеш, че всичко е сън, или да кажеш, че всичко е реалност?

В тази вселена има нещо, което е реалност. Освен това, тази вселена не е бедна, и в нея има неща, които не са реалност, и се наричат сънища.

И това може да се докаже. Но не може да се докаже, според мен, че всичко е реалност (включително и сънищата) или че реалност не съществува (че дори и реалността е сън).

Тук не говорим за това дали концепцията за някоя дума е уместна. Говорим за това, че има измислени думи, и те са точно дефинирани. Ако ти имаш НОВА КОНЦЕПЦИЯ, аз оставам с впечатление, че тя се нужда е от свое име... а не от пре-дефиниране на вече дефинирани думи.








В будистките учения се говори, че животът на човек наистина е сън, а смъртта - пробуждане!

Това е така. Но будистките текстове са комплексна литература, и на всички е известно, че нейният прочит ИЗИСКВА специална нагласа.

Будистките текстове не са направени да се четат от изходната позиция на предварително усвоена западна култура и Аристотелова логика, както например го правиш по-горе.


Факт е, че не можеш да бъдеш събуден от действителността. Факт е, че не можеш дълго да останеш в който и да е сън. От съня се събуждаш за щяло и не щяло, но от ействителността не можеш да се събудиш до смърт.



П.П.

Освен това, не забравяй за всииииииички останали проблеми от пре-дефинирането на думата реалност. Съмнявам се, че имаш отговор за тях. Ако пипнеш тази дефиниция, те чака цял живот на предефиниране на цялата човешка лексика.

Думата реалност е свързана с истината. По този въпрос, например, мислил ли си какво ще се случи, ако сънищата са реалности, тоест ако всички сънища са истина... или ако реалността не съществува, тогава къде се измества референтната точка за дефиницията на думата истина?
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Юни 25, 2017, 09:06:26 pm
Да напомня също как се казва темата ми - Дигитално програмиране и Астралното преживяване

От ключово значение е, да е ясно на каква основа стоим, за да говорим по този въпрос.



И ЕТО го въпроса: Съзнанието, реалност ли е, или е сън?

Тук става дума за програмиране на съзнанието, както се програмира софтуер на машина. Аз си мисля, че няма как всичко да е реално. Къде тогава са разликите - аз си мисля например, но мисълта НЕ Е реалност. Мисълта ми Е реалност... но това, за което си мисля, НЕ Е, то е само идея.

И когато говорим за реално и нереално... ти Атосе, твърдиш, доколкото разбирам, че каквото и да програмираш в нечие съзнание, то е реалност? Правилно ли те разбирам?
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Атос в Юни 26, 2017, 03:11:31 am
Да,λ, правилно ме разбираш!
За самото съзнание то е РЕАЛНОСТ!
За да го обяви за нереално, самото това съзнание трябва да има отправна точка "извън себе си" (самото си съществуване в контекста - СЕГА), което, както споменах е парадокс на "истинността".
А когато то самото е програмирано, как ще разбере, дали е реално?
Да се върнем на компютърния модел - все едно да очакваш някой герой от "Кънтърстрайк" да се самообяви за нереален в играта?

Атос, местоположението ти е реалността. Няма значение къде си, съществуващото около теб е реалност. Реалността е просто  твоята отправна точка. Все едно точка на картата на джи пи еса, ето ме тук съм. 

Именно!
Когато си в една реалност-тя ти е отправната точка, но ЗА МОМЕНТА!

Но будистките текстове са комплексна литература
Не, ако се разглеждат източните учения просто като "литература", разбирането е невъзможно!
Трябва човек да ги "усети" с някое лично съпреживяване, медитация, например...иначе е невъзможно да се вникне в смисъла им...

Дефиницията за "реалност" губи смисъла си, когато я прави някой, който е вътре, в същата тази реалност!

Значението на думата "реалност" не е дефинирано от нас с теб, а от други. Който и да е дефинирал за първи път думата "реалност", тя значи каквото значи. Никой не е казал, че ние с теб сме в реалността или че не сме в реалността. Никой не е казал къде сме. Но някой, някога, е имал идея. И тази идея си има дефинирано име - реалност.

Именно! Дефиниралите тези понятия са го направили, намирайки се в този "сън", който по презумпция считаме за РЕАЛНОСТ! Приеми, че сънят, в който сега с теб си пишем, някой, някога е именувал "РЕАЛНОСТ"!

Думите сън и реалност са противоположни по дефиниция. А ти искаш да кажеш, че едната трябва да изчезне.
Не, искам да кажа, че са различни понятия, за различни "видове сън", в зависимост от състоянието на съзнанието! Ние по "дефолт" приемаме, че будейки се от "класическия" сън, попадаме в реалността?! Дали е така? Не ти ли се е случвало да сънуваш, че сънуваш, наистина?

Но аз се съмнявам, че можеш да докажеш, че реалността не съществува. Ако реалността не съществува, тогава не съществува ли тя някъде там? Можеш ли да докажеш, че реалността е невъзможна концепция?


А можеш ли да докажеш, че думата "сън" е невъзможна концепция?
Нямам намерение да доказвам нещо! Опитвам се да обясня собствените си схващания, доколкото лексиката, интелектът и познатите ни понятия го позволяват...

Какво се опитваш да направиш? Да кажеш, че всичко е сън, или да кажеш, че всичко е реалност?

В тази вселена има нещо, което е реалност. Освен това, тази вселена не е бедна, и в нея има неща, които не са реалност, и се наричат сънища.

И това може да се докаже. Но не може да се докаже, според мен, че всичко е реалност (включително и сънищата) или че реалност не съществува (че дори и реалността е сън).
Как може да се докаже, че ми стана интересно?
Мисля, че не приемаш на сериозно вероятността наистина да сме холограмна проекция в сложна симулация...направи усилие и много от изложените мои аргументи, ще станат по-разбираеми!
 
Факт е, че не можеш да бъдеш събуден от действителността. Факт е, че не можеш дълго да останеш в който и да е сън. От съня се събуждаш за щяло и не щяло, но от действителността не можеш да се събудиш до смърт.
ФАКТ? От коя реалност? Мен ме гони бик насън и това е факт за мен в съня!
Точно казано - до смърт (следващото пробуждане)!
Какво значи "дълго"? Толкова сме свикнали да разсъждаваме чрез понятието ВРЕМЕ, съотнасяйки го към всяка своя мисъл (в сегашната ни "реалност"), че ако го пренебрегнем, ще се почувстваме адски глупаво, нали?
Мисълта ми Е реалност... но това, за което си мисля, НЕ Е, то е само идея.
Само идея е в "сегашния ти сън", в друго измерение, вече е "материализиран ФАКТ" :D

И какво значение има дали си усещаш живота (съня) като 100 години?
За "програмиста" това може да са 5 минути от неговия живот...


Искам да кажа, че докато не допуснем вероятността сегашното ни съществуване да е симулация, все така ще твърдим, че живеем в "реалността"...и разбирането на всичко, което съм искал да изложа като концепция отива на...майната си :D

П.П. Питай Веско дали някои изживявания в друг сън(друга реалност) не бият по сила и усещания изживяванията в "сегашната" ни реалност (или това, което сме приели, че е)?
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Атос в Юни 26, 2017, 03:29:59 am
Забравих да отговоря на ВЪПРОСА (както аз го разбирам):

Съзнанието има ограничено проявление в сегашната ни реалност - все едно да имаш потребителски опции, ограничени от админа.
В по-горен пост го изложих с пример:
Човечето от играта трупа опит в самата игра или ниво, но истинският играч помни опитът от всичките нива и игри...
Затова говорим за "пробуждане" на съзнанието - спомняне на предишни животи и опитът от тях...
Съзнанието не е нито реалност, нито сън!
То е същността ни, която ги преживява!
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Psyhea в Юни 26, 2017, 09:42:32 am
Аз "реалност" наричам фокусът на съзнанието "тук и сега"
Всичко което е извън този фокус е потенциална реалност.
Т.е.ще бъде реалност ако му отдадеш вниманието си.
Ако не го сториш,то няма как да бъде реалност за теб.

Сега в някоя точка на света живее г-н У,който има три байпаса,две ипотеки,амнайсет деца и грозна жена с диабет.

Аз обаче,нито знам за него,нито мога да го видя,нито мога да го почувствам.
Е ли неговото съществуване моя реалност,при условие,че нямам информация за събитието, върху която да се концетрирам и преживея/почувствам?

И това,че аз нямам фокус(осезание) върху неговия живот,значи ли,че лицето У,не е реално?
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Юни 26, 2017, 09:49:25 am
Като каза да се върнем на аналогията с дигиталната реалност (игрите), едно време имах следните разсъждения.


Да кажем, сядам да играя някоя игра.
- избирам си инкарнация (избирам си его, от чието име ще действам)
- играя известно време, известно време минава на моя стол и огладнявам и тн. В играта може да минава повече време, или по-малко време, от гледна точка на егото, което съм оживил.
- решавам да сложа играта на пауза, за да стана да отида да ям. Цялата действителност в играта, включително и моя его-образ, спира. При мен времето продължава да си тече.
- връщам се, сядам, и пускам паузата. Цялата дигитална действителност тръгва мигновено, така сякаш не е спирала.

Въпросът е, ще усети ли моя его-образ нещо? Според мен не. Без моето съзнание, той е... просто информация. Когато вниманието на моето съзнание се фокусира върху него, тогава той е жив. По-скоро - АЗ съм жив, в НЕГОВАТА реалност (дигиталната), ЧРЕЗ него... и онова, което другите разглеждат като негов живот, е всъщност МОЯ живот. И без моето присъствие, неговата действителност замръзва.

Или... геймърите, които се връщат в играта след кратка пауза, често са объркани. Влизаш пак в играта, първото нещо, което правиш, е да се огледаш на всички осоки, за да си припомниш инерцията на моментите и действията... тоест, за да "влезеш в играта", както се казва. После няколко мига на бездействие, за да огледаш всичките цифрови данни и прочие, да си СПОМНИШ къде беше спрял да играеш, и после с две-три неуверени крачки в играта продължаваш, и влизаш в роля отново.

Нима това понякога не се случва на разни хора в реалния живот? Дали можем да кажем, че това е добра аналогия на нещо, което се случва със съзнанието, което оживява личността като его-самоосъзнаване? Интересни въпроси, които съм си ги запазил в тефтерчето с въпроси.


Да кажем друга ситуация.

- играеш играта, но стигаш до непреодолимо препятствие.
- включваш пауза.
- праскаш Alt + Tab, минимизираш, и отиваш в Гугъл. Сърфираш в Гугъл за решение на ситуацията. Намираш го, прочиташ го (може би дори гледаш как някой друг е минал препятствието в YouTube).
- връщаш се в играта, и го правиш.

За егото, което оживяваш, нищо не сее случило.
За теб - съзнанието, което го оживява, са минали минути, може би дори часове.

Не казваме ли тогава, в реалния свят, че някой "е получил мигновено прозрение"? Не може ли това да бъде аналогия за онова, което наричаме интуиция? Друг интересен въпрос от тефтерчето.


Играещият зад клавиатурата се явява съзнание от по-следващ мащаб, спрямо егото в дигиталната реалност.

АКО ТЕЗИ АНАЛОГИИ СА ПРАВИЛНО ПРИЛОЖЕНИ... от това би трябвало да следва, по пътя на същите аналогии... че истинското ни съзнание обитава реалност, която се отнася към нашата реалност така, както реалността на геймъра се отнася към дигиталната реалност на героя му.

Но нека не забравяме, че в игрите също има игри. Наричат се мини-игри - човечето, с което играеш, също може да играе игри.

По този начин аналогията може да изобрази "тунела" от градирани по мащаб игри. Да кажем, както казва Атос, ако съзнанието седи ИЗВЪН Матрицата, и играе с човече, което играе с човече, което играе с човече, и тн...

Като за всяко "по-далечно" човече времето е все по-кратко нещо. Всяко човече прави реално-времеви паузи, които не се отчитат от подчиненото му по мащаб човече. Така че най-далечното чъвече преживява най-кратко време (живее най-бързо), най-първото живее най-дълго време (преживява най-горния разряд паузи, без никакви пропуски).

А за истинското съзнание, извън Матрицата, време може би няма, най-вероятно.



П.П.
Сега видях, че Психото говори нещо подобно на тази аналогия.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Юни 26, 2017, 10:24:17 am
Как може да се докаже, че ми стана интересно?

Ами, мисля че програмирането на съзнанието предоставя интересни аргументи. Дали са доказателства... не се наемам все още да коментирам, но е факт, че тази информация са улики, и на база тези улики могат да се оформят силни аргументи.



Още от едно време ми е цел да преведа на български книгата "Формулата на илюминати за създаване на съвършен, неуловим майндконтрол роб" на Фриц Шпрингмаер и Циско Уийлър. Превел съм няколко глави, почти половината всъщност, но замразих проекта в интерес на други проекти. Сега след като сайтът ни е завършен, много искам скоро отново да се заема с този материал.

В тази книга двама професионалисти описват КАК се програмира и депрограмира съзнанието на един майндконтрол-роб.






- Първо, човек трябва да бъде докаран до прага на болката.

- Тогава, пред съзнанието има два избора:
      - да умре (от болка)
      - или да се раздвои (да получиш раздвоение на личността), така че вторичната личност да запази целия спомен за преживяната болка, с цел да се спаси другата личност (да се избегне смъртта)

- Колкото по-развито е егото, толкова повече са смъртните случаи. И колкото по-неразвито е егото, толкова е по-голяма вероятността да се образува вторична личност.


Заради тази основа на нещата, най-добре се програмират новородени деца, и програмирането на най-съвършените роби започва веднага след излизане от утробата. Естествено, ползват се специални родилки, които са също майндконтрол-роби, това е цяла индустрия, и има цели "заводи" за роби. Плодовете на тези родилки се обработват още докато се развиват, и тези техники се наричат "вътре-утробно травмиране". И тн. Това са подробности.



Да кажем, получава се човек с раздвоена личност.

- Вторичната личност е изолирана от първата, посредством нещо, наречено "амнезийни стени" - бели зони в паметта (наречи го (Атосе), повредени адреси в регистъра, стена от повредени клъстери памет).

- Вторичната памет помни болката, първоначалната болка, довела до разцепването на Ядрото. В този занаят оригиналното съзнание се нарича "Ядрото".

- Тази вторична личност е САМО болка. Тя няма самоличност, няма спомени, няма нищо. Единственото, което знае за себе си, е болката, която помни, и затова самоидентифицира себе си с тази единствена информация - тази личност се мисли за самата болка.

- По време на първоначалното разцепване, в жертвата се влага спусък. Този спусък е информационен - звук, думи, образ... миризма, допир, на практика всичко, което е информация за мозъка.

- Спусъкът има за цел лесно да превключва коя от двете личности да излезе на преден план.

- Когато на жертвата се подаде спусъка, на преден план излиза Болката (това е името й, затова е с главна буква, Пепи отстъпва на заден план, и Болка излиза на преден).

- Когато Болката излезе на преден план, жертвата отново изживява спомена за болката.




И това е много любопитно. Жертвата започва да се гърчи и да се мята, точно така, както е било първия път, усещайки същата болка, която е довела до разцепването на Ядрото й.

Ясно е, че това не е реалност. Това е СПОМЕН, за нещо, което е било реалност, и което сега е минало. Но СЪЗНАНИЕТО го прави реалност за себе си (абсолютен факт, тялото отделя хормоните и всичко, тялото реагира физиологически по същия начин на спомена за болката, както и в действителната ситуация, когато се е случвала).

Това води до ново разцепване на Ядрото... и до появата на ТРЕТА личност. В жертвата вече има три личности - едната нарича себе си Пепи, другата нарича себе си Болка, а третата личност не знае какво е.

Третата личност е нещо като... празен партишън от паметта. Тя е просто това - един партишън от сноп вакантни адреси. Програмистите й казват "Ти се казваш" еди как си. "Миналото ти е" еди какво си. И чрез хипноза и наркотици, вкарват Третата личност в транс, прожектират й видео-филм... благодарение на наркотиците тялото съпреживява кадрите от филма, усеща ги физически и образува спомени... а благодарение на хипнотичния транс тези спомени се сдобиват с времево разслояване.



Самият филм, който се прожектира, трае минута. Кадрите на него направо хвърчат, в една минута е наблъскан филм, дълъг цели дни. Но за съзнанието не е проблем да поеме визуалната информация.

Наркотиците създават сетивните спомени.

Хипнотичният транс придава времевата компонента на всеки спомен.

И накрая се получава една Трета личност, която има спомени за целия си живот. Сдобила се е с идентичност, име, минало... дори с различни умения и таланти (които са вменени).



И така... в жертвата вече има три личности - две пълноценни и една функционална. Двете пълноценни са Пепи Георгиев и да кажем Майкъл Сандърс - бъдещ шпионин за внедряване в социалните служби на САЩ - и личността Болка, която е само функционална.

Казва се, че тя е личност-функция. На практика, тя служи само за причиняване на максимална болка на жертвата - личност-функция. И служи за създаване на нови личности, нови партишъни памет, достъпът до нея се осъществява чрез вложения спусък.



Установено е, че в един човек може да има до 256 личности. МАКСИМУМ.

Това е много любопитно, защото 256 е степен на двойката, и както знаем, 256 е определен стандарт в чиповете RAM-памет, които следват еволюцията на степента на двойката.



Та... в този контекст... интересно е да обсъдим, къде е тук реалността, и къде е фантазията, или съня?
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Psyhea в Юни 26, 2017, 11:43:52 am
Ама разбира се!
Без оператор,тая дигитална реалност си остава просто "нещо"си без явна дефиниция дори..
Та нали оператора(имам предвид лицето зад компа) кънектва компа към мрежата,пак оператора избира какъв трафик ще ползва(респективно и ще подава към компа си),какъв ще бъде самия комп и с колко и какви параметри ще бъде?С каква операционна система,какви програми и т.н.
То това вече зависи и от уменията на оператора и стремежите/целите му.
Един си купува комп.само за да джитка игри,друг за да сърфира и да се обогатява информационно,трети и двете накуп,четвърти пък само заради "социалните контакти" дето се вика...Вариации бол...:)



И в този ред на мисли,се зачудих има Инжинерите-Търговци, които поддържат нета,при какви ли цени "продават" и какви са договорите им?
Или е фрий?
Че ако са като М-тел..Лоша работа..Умиране има,отърване няма:)
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Атос в Юни 26, 2017, 11:44:52 am
Аз "реалност" наричам фокусът на съзнанието "тук и сега"
Всичко което е извън този фокус е потенциална реалност.
Т.е.ще бъде реалност ако му отдадеш вниманието си.
Ако не го сториш,то няма как да бъде реалност за теб.
Този "фокус на съзнанието" се самоопределя от самото съзнание, поради това не може да се абсолютизира сравнението толкова чак..
А според мен, не е точно "отдаване на внимание", а...по-скоро "среда на проявление" на съзнанието. Тъй като самото съзнание, проявявайки се в "моментната си среда"(например-сън), няма идея за другата среда, която наричаме реалност, това става в по-горната степен, както и в живота си нямаме идея за средата, която обитава съзнанието след смъртта, събудено от по-висшия си сън. Това по принцип, нали.

Разбира се, че има хора, които "сънуват осъзнато", както и такива, които могат да надникват извън живота..
Това са прозренията, излизания извън тялото,изобщо всичко, което може да се класифицира като "пътуване в отвъдното"...



Сега в някоя точка на света живее г-н У,който има три байпаса,две ипотеки,амнайсет деца и грозна жена с диабет.

Аз обаче,нито знам за него,нито мога да го видя,нито мога да го почувствам.
Е ли неговото съществуване моя реалност,при условие,че нямам информация за събитието, върху която да се концетрирам и преживея/почувствам?

И това,че аз нямам фокус(осезание) върху неговия живот,значи ли,че лицето У,не е реално?

Реално е дотолкова, доколкото приемаш тази реалност за истинска! г-н У е "друго човече", в другия край на картата и ако твоята игра не се преплита с неговата, той е част от декора, имащ влияние върху теб само чрез косвени фактори, но си го има.

Пост 15 на λ няма да цитирам, пиша по него:
Да, "паузите" не бихме ги усетили! Можем само да предположим, че е имало такава, когато се случи рязка промяна, която не можем да си обясним с "естествения" (за нас) ход на нещата! Но нито можем да кажем колко секунди или века са траяли, нито-дали ги е имало наистина?
Да, виждам, че ме разбираш, явно компютърния модел помага много за аналогиите :D

П.П.на следващия ти пост не мога да отговоря сега, нямам време ;)
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Psyhea в Юни 26, 2017, 11:59:40 am
А това с човечетата ми напомня модела на матрьошките и Висшите Азове

От по Висши Души/Азове,прегрупиране в по-нисши и по-нисши и по-нисши.
И така една много висша душа/Аз анимира множество "човечета"

Ако имахме ителекта и способността да играем няколко различни игри ендовременно,през няколко компютъра/монитора,аналогията щеше да е перфектна си мисля..


В едната си смел войн и водиш космически битки,в същото време на другия монитор си млък хобит който се грижи за педя земя,а на третия си блондинка със собствен фризьорски салон:)

П.п.Висши/нисши са условности,сега да не се закачи някой за думата
Но е факт,че аз като Аз мога да дам любов и грижа на единици,максимум десетки души а слънцето като Аз дава живот на цели планети..
Кой е "по-висш и по-нисш"между мен и слънцето,мисля,че е ясно,при все,че и аз и слънцето сме обособени форми на съзнание:)
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Psyhea в Юни 26, 2017, 12:15:35 pm


Сега в някоя точка на света живее г-н У,който има три байпаса,две ипотеки,амнайсет деца и грозна жена с диабет.

Аз обаче,нито знам за него,нито мога да го видя,нито мога да го почувствам.
Е ли неговото съществуване моя реалност,при условие,че нямам информация за събитието, върху която да се концетрирам и преживея/почувствам?

И това,че аз нямам фокус(осезание) върху неговия живот,значи ли,че лицето У,не е реално?

Реално е дотолкова, доколкото приемаш тази реалност за истинска! г-н У е "друго човече", в другия край на картата и ако твоята игра не се преплита с неговата, той е част от декора, имащ влияние върху теб само чрез косвени фактори, но си го има.


Тц..
Ще го приемеш,ако имаш и най-бегла информация за г-н. У.
Тогава евентуално започва приемане
Но ако аз не бях формулирала примера като "г-н У",тогава какво?Т.е.аз ти подадох идеята/някаквото инфо
Ако не бях,как дори ще се позовеш на него?

Не..Не е това отговорът според мен
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Юни 26, 2017, 02:11:38 pm
А това с човечетата ми напомня модела на матрьошките и Висшите Азове

От по Висши Души/Азове,прегрупиране в по-нисши и по-нисши и по-нисши.
И така една много висша душа/Аз анимира множество "човечета"

Ако имахме ителекта и способността да играем няколко различни игри ендовременно,през няколко компютъра/монитора,аналогията щеше да е перфектна си мисля..


В едната си смел войн и водиш космически битки,в същото време на другия монитор си млък хобит който се грижи за педя земя,а на третия си блондинка със собствен фризьорски салон:)

П.п.Висши/нисши са условности,сега да не се закачи някой за думата
Но е факт,че аз като Аз мога да дам любов и грижа на единици,максимум десетки души а слънцето като Аз дава живот на цели планети..
Кой е "по-висш и по-нисш"между мен и слънцето,мисля,че е ясно,при все,че и аз и слънцето сме обособени форми на съзнание:)


Да, Психо, но забележи разликата между пропагандата за концепцията "Висш Аз", и аналогията, за която говорим.

Човечетата в игрите - те нямат свое осъзнаване. Моята душа не се пръска на парчета. Аз съм си аз. И в нито един момент не говоря през устата на "по-нисик аз".



Ето я и кореспондиращата аналогия:

Влизам в една игра, избирам си герой (инкарнация), и започвам да играя.

Има чат-прозорец, в който комуникирам с другите играчи.

Но моят герой няма самоосъзнаване. Той не може да говори самостоятелно. Той е МЪРТЪВ, сам по себе си. Във всеки един момент, всеки един миг, говоря аз. И във всеки един момент съм точно толкова "висш", колкото съм наистина.



Това, че човек говори със себе си, е илюзия. То е удобна рацонализация на едно силно преживяване - преживяването на абсолютна чистота на мислите и искреност към самия себе си. Това представляват "разговорите с Висшия Аз".

Разговорите с "Висшия Аз" НЕ означават, че инкарнациите имат самоосъзнаване. Самоосъзнаването идва от аза, винаги. С други думи - самият преживяващ, самият човек е източника на илюзията, че разговаря с "по-висш вариант на себе си". Това просто означава, че има някаква психологическа преграда да повярва в собствената си истинска стойност и я екстернализира във външен образ-построение.

Иначе преживяването може да е колкото си иска силно и впечатлително. Това зависи от възприятията, а те зависят от сетивата. Действителността няма общо с този процес.

Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Psyhea в Юни 26, 2017, 04:41:52 pm
Да,така е.
Ако няма намеса на съзнание от по-висш порядък,не става..
Дори телата в които няма инкарнирано съзнание от нашия тип,животинските например,в тях ако не цилкулира енергията/съзнанието на Планетарния Висш Аз,то това организиранена материята във форми,няма да го бъде..
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Атос в Юни 26, 2017, 07:23:18 pm

Тц..
Ще го приемеш,ако имаш и най-бегла информация за г-н. У.
Тогава евентуално започва приемане
Но ако аз не бях формулирала примера като "г-н У",тогава какво?Т.е.аз ти подадох идеята/някаквото инфо
Ако не бях,как дори ще се позовеш на него?

Не..Не е това отговорът според мен

Защо изместваш фокуса на въпроса? Не е ставало дума за ПРИЕМАНЕ, такова ще е, ако съм поканил бай "У.." на гости (ма аз не съм)!
Та...този "У" е само друг КОМПОНЕНТ на играта, дали аз знам за него или не - няма, ама НИКАКВО значение!
Не разбирам и защо трябва да се "позовавам" на нещо или някого? Защо?
Матрицата си е...матрица, тя СЪДЪРЖА всички свои компоненти, без значение дали се познават или не!

Сега...усещам как и защо разсъждаваш така - смяташ, че имам в предвид (казвайки, че животът е вид сън)е едва ли не ПЛОД на съзнанието ми (сътворен от съзнанието ми), това ли разбираш?
Не, нямам това в предвид! Това може да има в предвид само някой, който има дързостта да заяви, че всички реалности са само НЕГОВО ЛИЧНО творение!
Просто е "сън от по-висш порядък", в който сме вкарани доброволно или не...това не мога да кажа, понеже като "човече" в този живот, не мога да имам спомените и да знам изборите на истинското си съзнание от предишните ми прераждания (игрови нива).


А това с човечетата ми напомня модела на матрьошките и Висшите Азове

От по Висши Души/Азове,прегрупиране в по-нисши и по-нисши и по-нисши.
И така една много висша душа/Аз анимира множество "човечета"

Ако имахме ителекта и способността да играем няколко различни игри ендовременно,през няколко компютъра/монитора,аналогията щеше да е перфектна си мисля..


В едната си смел войн и водиш космически битки,в същото време на другия монитор си млък хобит който се грижи за педя земя,а на третия си блондинка със собствен фризьорски салон:)
Определено - НЕ!
Не става дума за паралелни "няколко игри", а за "игра в играта, която е в...играта". Това е подредбата и степенуването на висш и по-висш! Поне това аз искам да кажа! То е като пирамида и всяко ниво знае всичко под себе си и НИЩО за това над себе си!

 



Човечетата в игрите - те нямат свое осъзнаване. Моята душа не се пръска на парчета. Аз съм си аз. И в нито един момент не говоря през устата на "по-нисик аз".

Не можеш да го знаеш! Ти ги "гледаш отгоре", не говориш техния език и предполагаш, че не са живи, откъде знаеш? ;)
Доста арогантно, мисля?
 

Ето я и кореспондиращата аналогия:

Влизам в една игра, избирам си герой (инкарнация), и започвам да играя.

Има чат-прозорец, в който комуникирам с другите играчи.

Но моят герой няма самоосъзнаване. Той не може да говори самостоятелно. Той е МЪРТЪВ, сам по себе си. Във всеки един момент, всеки един миг, говоря аз. И във всеки един момент съм точно толкова "висш", колкото съм наистина.

В нашата игра не е задължително да има и други играчи, камо ли пък...ЧАТ???
Прекалено буквализираш аналогията! Да, тя дава добър модел на представа, но това е само аналогия, не е нужно да е 1:1, нали?

Откъде знаеш ти, "смъртният", дали същностите под теб (с които ти играеш) нямат чувства, болки или радости?
 Грешката в разбирането тук е, че автоматично се поставяш в позицията на ИГРАЧ и за миг дори не допускаш, че може да си просто пионка в огромен симулиран свят! Пионка, на която е разрешено да си симулира по-низши игрички и същности? Приемаш се за БОГ и над теб няма друго?


П.П.знаеш ли...преди години имах колега (иначе много точно и свястно момче), който в един момент ми сподели, че като деца са си правили "експеримент" с котка - залепили и бирени капачки на лапичките, сложили я във фурната и я включили...забавлявали се как котката "танцувала степ", тракайки с капачките...
Моето възприемане на това събитие няма да коментирам, но на въпроса ми - "Как можахте да мъчите така животното, представи си колко го е боляло?" - той отвърна - Откъде да съм сигурен, че го е боляло?
..........
РАЗБИРАШ ЛИ идеята, която влагам тук?
Ако ти нарисуваш човече на лист хартия, не може да си сигурен, че ако го скъсаш на две, няма да го боли, понеже няма как да се "смъкнеш" до неговото ниво, за да го съпреживееш!
Може примерът да ти изглежда тъп и краен, но то ще е ако наистина не успееш да надскочиш ограничеността на мисленето си!

Как не ме разбирате, бе...напразно ли се хабих...

Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Юни 26, 2017, 08:20:12 pm
Нее, нямах това предвид :)


Имах предвид, че всичко, което преживява "човечето" от играта, го преживявам АЗ - който играе с него - а не то самото. Не съм казал, че болка няма, например. Казвам, че това "човече" не е живо. Ако се държи като живо, то е, защото аз се изразявам с него.

То е кукла.

Куклите, както знаем (за Бога :P) не ги боли, защото те са неодушевени предмети. Но те се държат кати живи, когато ние се изразяваме с тях. Животът в тях е нашият живот, а не техния.

Та... това исках да кажа - "човечето" в играта е дигитална кукла. То е МОЯ проекция. И то не може да чувства нищо - неговите сетива се пренасочват към мен. Защото то няма процесъор - то е функция на МОЯ процесор.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Юни 26, 2017, 08:34:31 pm
"Човечето" е скафандър.

Онова, което се е натикало в скафандъра, съм АЗ. Ако скафандъра го боли, това значи, че МЕН ме боли. Скафандърът е вещ.


Казвам, един вид, че инкарнации не съществуват така, както са описани в Матрицата 5. Аз съм аз, и като съм тук, значи съм тук, в скафандър или не. И този скафандър - аз изпитвам НЕГОВАТА болка.

И когато игрите ги направят наистина хай-тек, когато те застрелят в Контрастрайк, ще те тресне електрошок :P Тогава аналогията ще е още по-близо до действителността.





Освен това, точно на каквото мнение си и ти, Атосе, и аз мисля, че няма "паралелни реалности". Те са една в друга! И това напълно би съвпаднало с наблюденията на Веско от първа ръка в неговата тема за ОИТ.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Psyhea в Юни 26, 2017, 09:09:18 pm
Разбира се,че са една в друга реалностите.
То няма как да не са,при условие, че всичко което наблюдаваме е по един модел.Този на матрьошката.

Аз реалностите ги виждам така

Цялото пространство - време е като един лист хартия смачкан на топка.
Най-външните гънки които виждаме в топката смачкана хартия,крият вътрешните които са се получили като сме смачкали листа




(https://thumb9.shutterstock.com/display_pic_with_logo/71330/71330,1305475571,2/stock-photo-ball-of-smashed-sheet-of-paper-over-wooden-table-77233717.jpg)

(https://ih1.redbubble.net/image.10087389.9959/flat,800x800,075,f.jpg)

Атос,не измествам фокуса,ти се омеша нещо..
Аз първо казах "концентрация/фокус" върху нещо..Ти избра да се хванеш за думата "внимание"
Нищо не може да бъде реалност за теб,ако ти нямаш дори бегла идея за съществуването му

За това ако никой никога не ти каже,че еди къде си живее някой си г-н У,то не само г-н У,ами и знанието че той съществува,няма да бъде част от твоята реалност.Никога.


Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Юни 26, 2017, 09:36:09 pm
За това ако никой никога не ти каже,че еди къде си живее някой си г-н У,то не само г-н У,ами и знанието че той съществува,няма да бъде част от твоята реалност.Никога.

Да де, Психо... но реалността по дефиниция е ЕДНА. Една за всички и отвъд всички. Няма такова нещо като "твоя реалност". Има такова нещо като "твое лично пространство", "твоя илюзия", "твое възприятие". Г-н У няма да бъде част от твоето възприятие. Което не означава, че не е част от реалността. Реалността е факт, без значение дали ти знаеш за този факт или не. Дървото прави шум като пада, без значение дали ти си там да го чуеш. Това искаше да каже Атос  :)


Наистина е крайно време да работим с дефинициите на думите. Търсейки начини, по които да се изразим, трябва да отделим едни 15 минути, за да проверим, дали използваме правилните думи за всяко нещо.





Мисля, че имаме чудесна аналогия. Тя ни служи добре като инструмент, и трябва да я използваме.

Но трябва да използваме и опита на полевите работници. Например, хакерите на сънища са едни такива полеви работници... които определено разбират от сънища. И определено, от името им личи, добре се вписват точно в нашата аналогия, която работи добре за нас.

Хакерите на сънища идват от Русия. Вече имаме тема за тях ТУК (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=164.msg292#msg292), надявам се да се появят и още теми за тях, защото историята на тази малка група е много интересна!  :) Аз лично не разбирам много от материатя им, но когато имам време, определено ще се запозная повече.


Та исках да кажа - хакерите на сънища КАРТОГРАФИРАТ сънищата. Те ползват ЕДНА ОБЩА ЗА ВСИЧКИ КАРТА. Тоест - те един вид твърдят, че всеки, който сънува, на практика посещава едно и също място, и когато всеки започне да картографира сънищата си, картите на отделните хора могат да се сглобят, и се разкрива един истински, логически издържан "континент". Поне... дотолкова съм разбрал... не съм спец по тях, все още.

Само че на хакерите на сънища им е ясно - има варианти на взаимно сънуване... но те в повечето пъти са илюзия, а когато изглежда факт, той все още не е бил доказван, така че при тях този въпрос все още е на етап "ВЕРОЯТНО".



Този момент го има и в нашата аналогия - когато се играят MMO игри (масови онлайн игри), няма паузи  :)


Та идва следващия въпрос - може ли да има времеви паузи в една консенсусна вселена, тоест в едно споделено преживяване?

Нека ползваме емпиричните факти и улики от хакерите на сънища, и да се опитаме да открием, дали имат еквивалент в дигиталната асоциация.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Атос в Юни 27, 2017, 12:45:51 am
Най-после...усещам, че има разбиране за някои от схващанията, които излагам...
Пак повтарям - това са мои схващания, не ги натрапвам, само искам да бъда разбран ;)
"Та исках да кажа - хакерите на сънища КАРТОГРАФИРАТ сънищата. Те ползват ЕДНА ОБЩА ЗА ВСИЧКИ КАРТА. Тоест - те един вид твърдят, че всеки, който сънува, на практика посещава едно и също място, и когато всеки започне да картографира сънищата си, картите на отделните хора могат да се сглобят, и се разкрива един истински, логически издържан "континент". Поне... дотолкова съм разбрал... не съм спец по тях, все още.
"
Това само подкрепя идеята, че сънят е друга (малко по-низша)реалност и това, че аз, ти и Психея още не сме се срещнали там (или не сме се познали), не означава, че тази 'реалност' не е една "подматрица".

Относно това твое убеждение:
Имах предвид, че всичко, което преживява "човечето" от играта, го преживявам АЗ - който играе с него - а не то самото. Не съм казал, че болка няма, например. Казвам, че това "човече" не е живо. Ако се държи като живо, то е, защото аз се изразявам с него.

То е кукла.

Куклите, както знаем (за Бога :P) не ги боли, защото те са неодушевени предмети. Но те се държат кати живи, когато ние се изразяваме с тях. Животът в тях е нашият живот, а не техния.

Та... това исках да кажа - "човечето" в играта е дигитална кукла. То е МОЯ проекция. И то не може да чувства нищо - неговите сетива се пренасочват към мен. Защото то няма процесор - то е функция на МОЯ процесор.

Сега, представи си, че точно ТИ си въпросното "човече" и сегашният ти живот е въпросната игра на твоето СЪЗНАНИЕ, обитаващо по-висше измерение!
Да, кукла, която..."побира" тази част от съзнанието ти, само която е нужна за НАШЕТО ниво на играта БИОЛОГИЧЕН ЖИВОТ.
Повтарям се, но не видях разсъждения от подобна позиция?

Да разгледаме понятието "физическа болка"?
Представи си, че твоето СЪЗНАНИЕ (съществувайки в по-висше измерение) е в процес на избиране на герой и следваща инкарнация!
То не се интересува, когато се прероди във въпросната "кукла", дали тази кукла ще я боли физически, понеже тази болка е продукт на реалността на нивото, функция на "скафандъра" (както го наричаш)!
Защо не се интересува? Защото то има други приоритети! За него е много по-важно резултатът от страданието в духовен аспект и натрупаната опитност в този аспект, не физическото му измерение! Предизвикателството да оцелееш и да се развиваш въпреки трудностите на физическото съществуване!
Та...висшето ти СЪЗНАНИЕ в своя "обитаем свят" (избирайки си следваща инкарнация), не му дреме дали човечето (ТИ), ще страдаш физически, понеже в този момент то самото не притежава въпросния "скафандър"(физическото тяло) и физическата болка му е чужда като усещане!
Да, може да има спомен за нея от "предишни нива", но не притежавайки за момента "физика", това усещане за него избледнява (както за теб емоциите, преживени насън) и на преден план излиза духовното преживяване/спомен/опитност!

Колкото и пъти да съм си мислил за инкарнирането, подобна безцеремонност на избора ме е ужасявала...

Сега...разбираш ли какво искам да кажа?


П.П.Идеята ти за уеднаквяване на понятия е добра, но неприложима...с годините всеки от нас си е изградил собствена мисловна матрица, изкривявайки един или друг термин така, че да успее да обясни собствените си представи...карай!
Повече обяснения му е майката, без това не може да се мине ;D
 

Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Атос в Юни 27, 2017, 01:11:44 am
Този момент го има и в нашата аналогия - когато се играят MMO игри (масови онлайн игри), няма паузи  :)


Та идва следващия въпрос - може ли да има времеви паузи в една консенсусна вселена, тоест в едно споделено преживяване?

Нека ползваме емпиричните факти и улики от хакерите на сънища, и да се опитаме да открием, дали имат еквивалент в дигиталната асоциация.

Няма паузи на..."сървърно" ниво, но на по-високо...може и да има, кой знае?
Та така и в "консенсусната вселена", би имало пауза, ако е "дръпнат шалтера" от по-високо ниво...
Ако "архитектът" на въпросната вселена реши да натисне "спейс", ние няма как да го разберем, за нас е все тая :D
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Psyhea в Юни 27, 2017, 08:23:14 am
Нямам много възможност,по-късно ще се включа подробно,но защо хакерите казват,че виждат съня "като сфера"?
Защо дедо ти Митко(а и не само той) говореше за "тъжните" като в сфери?
Защо самоубийците се виждат в нещо като сивокавява мътна сфера?
Сфера,сфера и пак сфера..
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Юни 27, 2017, 08:37:34 am
Това само подкрепя идеята, че сънят е друга (малко по-низша)реалност и това, че аз, ти и Психея още не сме се срещнали там (или не сме се познали), не означава, че тази 'реалност' не е една "подматрица".

Според мен това подкрепя идеята, че сънят е реалност... но не друга :) Положението, според хакерите на сънища, подчертавам, изглежда така:

Как аз тълкувам това. Аз го тълкувам... отново по нашата компютърна аналогия. На мен това ми прилича на сървър, с шардове. В игрите това се нарича Sandbox (пясъчник, в който децата играят по градинките).

На мен ми се струва, че това е Sandbox...но не ММО. Имаме примери за такива игри. Например натрупалата лоша слава No Man's Sky. Това е космически симулатор, можеш да кацаш на планети и да правиш промени на тях. Всички играят, преживявайки една и съща огромна вселена. Възможно е два играча да посетят едно и също място, в един и същи момент... но не е възможно да се видят един друг в играта.

Причината е, че те са част от шардове (термин от сървърите). Промените, които те правят, стават факт за всички останали играчи, само след като играча, който е променил ландшафта, натисне копчето "upload". Тогава промяната се възприема от главния сървър, който раздава ЧАСТНОТО преживяване на всички играчи.



Тоест, тази игра, и този вид игри, са пример за една... система от частни преживявания... поддържана от сървър... с възможност за промяна на нормата на частните преживявания. Но без интерактивна размяна на данни в реално време (м, интересно го казах... нали коментирахме, че времето може и да го няма евентуално :)))

Това е... интересна "форма на реалност" според мен  :P Аз бих го нарекъл илюзия за реалност.

Защото, все пак, трябва да обърнем внимание, че дигиталната реалност не е наречена така с идеята, че дигиталната компонента на словосъчетанието е реална, а защото реалната компонента на словосъчетанието е илюзорна! Киното например не е наречено "великата реалност", наречено е "великата илюзия".

И този пример с въпросната игра е много подобно на това да се снима филм. Правят се едни неща, които са действителността... и тяхната цел е, да създадат илюзорната представа за нещо кохерентно. А всъщност няма нищо действително в кохерентността на преживяването.




ИЛИ

Мога да тълкувам горните две положения (от точките) и по следния начин:

Може би, този "континент" е общ за всички хора... не защото е един като бройка... а защото всички хора имат един и същи модел съзнание.

И е ФАКТ, че всички хора споделяме еднакъв модел на психична архитектура. Доказателството е самата практика на програмиране на Монарх роби. Ако архитектурата на човешките съзнания не беше еднаква за всички ни, щеше да бъде невъзможно разработването на систематизирани и стандартизирани практики.

Тоест... този "континент" може би е просто модел. Модел, който е характерен за мисловния свят на всеки един от нас.

И може би... човек сънува селенията на собствения си разсъдък?

Нима това не би обяснило по един лесно разбираем начин, защо всички могат да преживяват една и съща карта, но не могат да се видят един друг :) Нещо повече - това лесно би обяснило и малките незначителни разлики.



Не казвам, че няма връзки. Повечето от нас ползват Уиндоус като операционна система, и между компютрите ни, чрез интернет и другите видове мрежи, съществуват множество връзки... но те не са от този директен характер, който си представяме, когато говорим за "нахлуване" в нечий сън.

Което също така не значи, че човек не може да си инсталира TeamViewer. С което да направи нахлуванията възможни. ИСкам просто да кажа, че е необходим СОФТУЕР за това, необходимо е инсталирането на допълнителни програми, които да създадат такъв достъп. Операционната система не идва с ТиймВюър във фирмения пакет.



П.П.
А да не забравяме, че в даден момент трябва да се поинтересуваме какво се случва с машините за виждане на сънища? Едно време бяха част от идиотските новини на тъпите новирански сайтове. Но преди време чух, че вече правели съвсем реално изобразяване на монитор какво сънува човек като образи?

Не може да не обсъдим този въпрос по-късно. Този вид технология би ни дала реален свидетел на съня на някого. Не съм се задълбочавал в тези технологии (защото, да си призная, темата за ОИТ и сънищата е последното в приоритетите на интересите ми, на мен лично), но би си заслужавало да видим на какво се основава концепцията за тая техника, и как работи :)
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Юни 27, 2017, 08:53:59 am
Нямам много възможност,по-късно ще се включа подробно,но защо хакерите казват,че виждат съня "като сфера"?
Защо дедо ти Митко(а и не само той) говореше за "тъжните" като в сфери?
Защо самоубийците се виждат в нещо като сивокавява мътна сфера?
Сфера,сфера и пак сфера..

Хм. Може би Е сфера? Аз бих направил паралел с онзи единствен път, когато сънят ми се оформи като сфера... Може би, докато съм сънувал, съм излязал от тялото, и тогава сънят ми е придобил сферична измерност, като образно представяне?

Еба ли му майката.

Важното е, че нашия сайт няма цензура и няма и да има  ;D
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Psyhea в Юни 27, 2017, 09:03:51 am


Защо "сфера"?


http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=157.msg297#msg297

И да.Не е идеална сфера в никакъе случай.
По-скоро овал/елипса
Моделът на сътворението ни си мисля,че не е на идеална на сфера,а елипса
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Юни 27, 2017, 09:10:31 am
Тороид, ако трябва да сме съвсем точни.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Psyhea в Юни 27, 2017, 10:04:02 am
Тороид, ако трябва да сме съвсем точни.

Именно!
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: fin в Юни 27, 2017, 11:33:46 am


Защо "сфера"?


http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=157.msg297#msg297

И да.Не е идеална сфера в никакъв случай.
По-скоро овал/елипса
Моделът на сътворението ни си мисля,че не е на идеална на сфера,а елипса

Ах, Психо, ти за какво се хвана пак... Да, не е сфера! И не е и тороид, а полигон! Поне според впечатленията и изследванията на хакерите на сънища. Следва частичен превод от превода от някъде тук (https://dreamhackers.eu/viewtopic.php?f=20&t=11348) :)
"Хакерите на сънища смятат, че системата на човешкото възприятие е подобна на "архивираща програма", която изобразява възприеманата информация под формата на специфични символи и фигури. Това ускорява обработката на данни.
...
Веднъж седях на летището в Иркутск и си мислех за внезапните промени в пейзажа от мехурите на сънищата. И там на летището ме осени! Да, същото беше като проблема с полигоналната текстуризация! В триизмерната графика за създаване на виртуални светове се използват два метода: вокселарен и полигонен.  Те се отличават с метода на конструиране на графиката. Във вокселова графика се използва основната конструктивна единица на "воксел". (voxel = Обем на пиксела). Обемна точка, или по-точно, обичайно цветен куб. Единиците са изградени от воксели все едно че са кубчета Лего. Недостатъкът на този метод се проявява при промяна на мащаба на обекта. С увеличаване на размера (чрез приближаване до изобразения обект) съставните части се превръщат в квадратчета.

Използването на полигонална графика като основа дава полигонална структура- многоъгълник в пространството. За да се създаде изкуствен свят, е необходимо огромно количество полигони.
Да приемем, че трябва да построим няколко къщи във виртуално пространство. В графичния редактор скицираме картина с текстурата и я "разтегляме" върху плоските квадратни полигони. Залепяме цветен "тапет" по белите им стени. В резултат на това се получава парче от виртуален свят.

Но всичко това е теория, а на практика текстурата се съхранява в паметта на видеокартата.  С формирането на изображение на всяка точка на екрана има избран цвят, който съответства на "тексел" - фиксираният байт на текстурата в паметта. В компютърната графика има няколко метода на текстуриране. Въпреки това в сънищата този процес често причинява деформации, присъщи на линейното семплиране (linear sampling), което е най- бързият, но и най- примитивният метод. Това прави възможно да се направи паралел: странното преобразуване на ландшафта в сънищата може да се обясни не със специалното качество на съня, а с някои пропуски на "програмистите".

Един допълнителен пропуск в сънищата е забележим при осветяването на полигоните (или мехурите на сънищата). В най- простия случай ние често възприемаме по "плосък" визуален начин, където полигонът има само една степен на яркост, аналогично на Gouraud системата на засенчване (Gouraud System of Shading), с която само върховете на полигоните са осветени. В такива случаи обикновено виждаме тъмен център и ярко осветени ъгли. Пресинкопалните (свързани с понижаване на кръвното налягане в мозъка) състояния на съзнанието са пример за този втори тип.

В допълнение, в сънищата има доста лоши условия за "заглаждане" [на ръбовете](чрез antialiasing). Ако се опитате да начертаете кръг на земята по време на сънуване, ще разберете какво имам предвид. И колкото по- голям е диаметърът на кръга, толкова по- видим е този пропуск на "програмистите". Струва ми се, че Дон Хуан е знаел за тази особеност на сънищата. Точно поради тази причина е карал Кастанеда да рисува кръгове около къщата си."
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Атос в Юни 27, 2017, 11:55:47 am
Ок, тороид, логично е да е тороид, това е универсалният модел за движението/цикъла на енергиите в нашата Вселена от микро до макрониво...

"Полигон" е по-скоро конструктивният начин за изграждане на обемна структура.
Полигон=многоъгълник (понякога има полза, че знам гръцки ;)

Сега обаче аз нещо не мога да ви разбера и да вникна в идеите, които споделяте...?
Не мога да разбера как "виждат съня като сфера"? Откъде го гледат? Може ли да се "гледа" подобно нещо отвън, като обект?
Ако си вътре пък, как знаеш формата, трябва да си обходил "границите" по някакъв начин?

Изобщо...непонятна ми е идеята е "да виждаш съня"? Мога да си представя да виждам В съня, но да виждам самия сън като обект...това не мога да го проумея?
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: fin в Юни 27, 2017, 12:18:25 pm
Aми просто са изследвали границите на съня. Ако примерно сънуваш, че си в стая, стените, подът и таванът са границите на тази сцена. Както пише в другата тема, всичко се случва в много ограничено пространство, което съвсем условно е наречено мехур/ сфера (на възприятие). Защото е ограничено от всички посоки.
Можеш да си го представиш като полигон от игра, по който се движат фигурките по картата- едно многоъгълниче на стъпка.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Юни 27, 2017, 12:27:22 pm
Ами... ето тука в послеписа на този коментар (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=161.msg288#msg288) е описанието за този един единствен път, в който ми се е случвало.


Да, особено е. В онзи момент, сякаш сетивата не бяха отделни. Сякаш всички сетива (очи, усещане, допир и тн) бяха ЕДНО, едно кохерентно сетиво.

Аз нямах пръсти, с които да боравя с топката. Но се усещах много естествено от това, че нямам тяло. Аз сякаш бях съзнанието си, бях мисъл, чиито основен и единствен инструмент за всичко, беше волята.

И аз усещах границите на кълбото. Беше като кристално кълбо, с бежав фон - ето такъв цвят (http://www.art-paints.com/Paints/Ceramic/Muralo/Golden-Tan/Golden-Tan.gif), и с изображение вътре (съжета на съня). Усещах как се чувства това кълбо (тоест усещах какво е чувството да бъдеш кълбо... и това чувство идваше от самото кълбо).

И го виждах като кълбо. Но, както казах, не само, че го виждах, като образ... моята гледна точка беше вън от това кълбо... но го и усещах. Кохерентно възприятие.

И да, понеже го виждах като предмет (по-точно "съчувствах го" като предмет, не само че го виждах), отзад имаше и фон. Аз, моя взор по-скоро, защото не бях тяло, и това кълбо с изображението, висяхме насред едно тъмно или затъмнено пространство. Не казвам черно... защото това пространство можеше да е всякакъв цвят, и аз няма как да знам какъв цвят е имало пространството около нас, но беше толкова тъмно, че какъвто и да беше цвета - той беше тъмен сега. Но не мрак, не черно, не като сажди. НЯКАКЪВ ЦВЯТ, но много тъмен нюанс. Все едно си намалил контраста на телевизора на малко преди окончателния минимум.

И насред това пространство, навсякъде, имаше нещо като съзвездия от нещо размазано. Като съзвездия от паяжина или дим. Севетла паяжина-дим, светъл цвят, който само изглеждаше като мръсно бяло на тъмния фон. И на места се сгъстяваше в точки и петна, на места се виеха мъгливи условни снопове от мръснобяла паяжина-дим, а на места беше чисто - виждаше се само тъмното пространство.



И докато сънувах... когато започнах да се осъзнавам... пространството се изкриви - картината, която виждах (аз гледах през погледа си в съня) се огъна. Започна силно да се огъва така, както е изкривеното издуто отражение в едно изпъкнало огледало. Ефекта "рибешко око" в оптиката и фотографията.

Всичко се огъна така, това се случи сравнително бързо, не беше много постепенно... и застина така - като изображение върху изпъкнала сферична повърхност, и спря.

И аз, като се зачудих какво става, автоматично се отдалечих (взора ми се отдалечи) и видях, че се отдалечавам от това стъклено кълбо, в което картината беше застинала. И това беше съпроводено с металическия пронизителен звук или пращене, все едно влачиш магнит по намотка.

Звукът имаше и стахотно пищящ фактор. Не само пращене, като накъсване на магнитното поле по намотката... но и като убийственото скърцане на гигантска желязна панта. Като невероятно огромна сирена. ТОЧНО като звуците, които ХААРП прави в йоносферата, ако си ги чувал... Пращене, на фона на това скърцане.


И това кълбо... То можеше да се върти. Да се върти в 360 посоки, нали... и в зависимост от разликите некъде ще го завъртя, сюжета вътре щеше да поеме различна посока. това го получих като мигновено хрумване, без да съм питал. Просто осъзнах, че го знам.

Нещо такова...
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Атос в Юни 27, 2017, 12:46:15 pm
Aми просто са изследвали границите на съня. Ако примерно сънуваш, че си в стая, стените, подът и таванът са границите на тази сцена. Както пише в другата тема, всичко се случва в много ограничено пространство, което съвсем условно е наречено мехур/ сфера (на възприятие). Защото е ограничено от всички посоки.
Можеш да си го представиш като полигон от игра, по който се движат фигурките по картата- едно многоъгълниче на стъпка.
Не мога да ви разбера, понеже никога не съм преживявал подобно нещо!
В някои от най-сензитивните ми сънища съм се транслирал от място на място без ограничения (и без логика, разбира се), дори съм летял над града и полето, но никога не съм усещал някакви граници или ограничено пространство като "мехур на възприятие"...

Може би не съм стигал подобно ниво на осъзнатост, че да мога да "се погледна" отстрани?
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Юни 27, 2017, 01:02:15 pm
Е, не :) В самия сън не мисля, че се усещат граници, все едно си в сфера.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: fin в Юни 27, 2017, 01:44:11 pm
Aaaaaaaaaaa... Aтос... разбирам какво те притеснява. Нека приемем, че това описание се отнася до ежедневните сънища, в които сънуващият няма контрол върху средата. Можеш, предполагам и сам да прецениш доколко тези сънища се различават от осъзнатите сънища. Все пак човек прекарва 1/3 от живота си сънувайки, и само една много малка част от тези сънища са осъзнати независимо от опитността на сънуващия. Нека не забравяме, че техниката с картографирането е с крайна цел (една от многото) "събуждане" в съня, тоест казано по- просто осъзнато сънуване. Така когато мехурчетата на всеки сън (или една определена част от тях) бъдат правилно подредени по картата, се преживява нещо като просветление (теоритично) и всичко в главата ти се намества като пъзел- вътрешната ти карта тоест става напълно ясна. Както например при игровите карти- разкриваш терена само там, от където си минал.
И така когато си щъкаш по нея вече осъзнат, знаеш къде си във всеки момент, какво има наблизо и как да стигнеш до там. От тук нататък вече можеш да се впуснеш в целенасочени приключения, които са много по- интересни, ако разполагаш с карта, а не се шляеш като муха без глава и само се дивиш на това, което ти се случва без да разполагаш с каквато и да било информация за света. А такава информация има доста по форумите на хакерите. 
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Атос в Юни 27, 2017, 02:58:13 pm
fin, всичко това, което казваш, технически го разбрах отдавна (нали чета предишните ви постове), но просто не мога да си го представя като изживяване!

Аз много рядко съм припознавал места на сън (при повторно сънуване)...
Иначе ми се е случвало да сънувам един и същ сън през голям интервал от време, случвало ми се е и да сънувам като в "сериал" - все едно съм натиснал пауза и при следващото сънуване, продължава, макар разликата между "сериите" понякога да е месец или години! Най-странното ми е било, като осъзная, че подобен сън не съм го запомнил непосредствено на другия ден, но е останал някъде в "харда" ми и след "Н"-тата серия си го спомням почти целия, без значение, че е започнал преди години...

Много е трудно да се унифицират картографически места от съня и особено преживявания. Светът е толкова пъстър, понеже има ИНДИВИДУАЛНОСТ на възприятията, дори и да става дума (хипотетично) за едно и също място, на което са пребивавали двама различни сънуващи!

Виж, ако наистина се измисли машина за визуализиране...може би ще е по-унифицирано като представа, макар, че...пак ще е трудно да се "припознаят" еднакви места при различните хора, всичко това, поради индивидуалността на възприятията...
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: fin в Юни 27, 2017, 04:11:34 pm
Извинявай, Атос, ако си останал с впечатлението, че подценявам когнитивните ти способности, но може би просто не си обръщал внимание.

Аз например имам повтарящи се сънища, някои дори са на едно и също място, или наблизо едно до друго. Истината е, че хората сънуват много ограничен брой сюжети- съдържащи по малко говорене, малко действия, някое и друго задължително клише... в общи линии нищо интересно. В по- голямата част от времето. Особено ако тялото има нужда от почивка, тогава сънищата съвсем не се помнят.

Разбира се, че сънищата се изживяват индивидуално. Не казваме, че картата е една обща и еднаква за всички, а че има универсални общи елементи, които се намират горе-долу на едно и също място по картите на сънуващите! И общото лежи във функцията, а не във външния вид. При някого например може да има библиотека, при друг университет, но и двете места са седалища на знанието. Архетипният смисъл е един и същ. А и по време на сънуване интуитивното "знаене" е много по- силно изразено отколкото в ежедневието, така че не би трябвало да има съмнение. Унифицирането на преживяванията също е невъзможно, разбира се. Някои места от картата все пак са специфични (като например зоната на бедствия), и човек има поне някаква представа какво може да очаква, ако попадне там.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Атос в Юни 28, 2017, 01:43:06 am
Не ги подценяваш - аз просто не ги намирам у себе си насън :D
Когато сънувам съм..."права лопата"...всякакви анализи на странности мога да правя само "наяве"!

Започвам да схващам същността на "картата", както ми я обясняваш, "общото лежи във функцията, а не във външния вид"...тогава понятието "карта" е неуместно в случая, трябва да се измисли ново, понеже асоциативността директно тика човек в погрешни представи и оттам - в погрешни заключения!
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Psyhea в Юни 28, 2017, 09:25:52 am
Знаете ли..
Добре,че няма цензура наистина,защото сега ще кажа нещо което изобщо не разбирам,не съм сигурна в него,не знам и дали не е просто резултат от "изгубена в превода",но..
Понякога по време на сън питам за някои неща,по-точно "си
даунлоуд-вам" инфо..
По време на съня онова което успявам да си сваля,в съня ми почти винаги е много разбираемо и ясно.
След събуждането обаче,не е така и често си блъскам главата и се чудя..
Както и да е..
При един такъв опит по време на "сън" ,да "видя/почувствам" мислите около мен като форми,започна някакъв поток от информация за това какво точно са мислите,техните вариации и т.н.
Все още нищо не ми е ясно от тогава,но ми се наби едно нещо..Линейно мислене и сферично мислене
Не го разбирам и си мисля,че може и да аз нещо да бъркам "термина"...
Но като гледам картинката която Л е поставил ,онази на световната сървърна мрежа и се сетих за това..
Може и пълна глупост да е,не знам.
Пиша го,ако на някой му говори нещо и може би във връзка с това как мозъкът "създава" измеренията.. :o
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Юни 28, 2017, 10:04:04 am
Да.


Линейната мисъл не може да съществува самостоятелно. Тя е мост, или инструмент, или средство за постигане на цел (за постигане на друга мисъл).

"Сферичната" мисъл е тороидна мисъл. Тя се затваря обратно в началото си хоризонтално, тя се затваря обратно в началото си вертиколно, тя се самопоглъжа в себе си и се самопоражда (затваря в кръг прехода между своя обем и своята повърхност). Тороидът е единствената фигура, която проявява тези черти.

Тоест, тороидната мисъл е КОНЦЕПЦИЯ. Тя съществува самостоятелно, независима е от други мисли. Тя е завършено построение, тя не се опира на външни препратки.

Затова, тороидната мисъл е вярване. Тя може да е истина... но тя също така може да е и лъжа, може да бъде предразсъдък, комплекс, фикс-идея. Тя е способна да пороби човека на себе си. Именно защото е самостоятелна.


Но когато е истинна... тя дава невероятни сили на праведния. Тя е разбиране, тя е обяснение на нещо. И служи като броня на вярата, когато тороидът е образуван около частица истина.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: fin в Юни 28, 2017, 10:25:44 am
Не ги подценяваш - аз просто не ги намирам у себе си насън :D
Когато сънувам съм..."права лопата"...всякакви анализи на странности мога да правя само "наяве"!

Започвам да схващам същността на "картата", както ми я обясняваш, "общото лежи във функцията, а не във външния вид"...тогава понятието "карта" е неуместно в случая, трябва да се измисли ново, понеже асоциативността директно тика човек в погрешни представи и оттам - в погрешни заключения!

Може би защото си твърде погълнат от ставащото, тоест, обръщаш внимание на действието, а не на мястото. Ако почнеш да си попълваш картата, много бързо ще започнеш да си спомняш подробности, и ще си ги отбелязваш и насън- не само за мястото, ами и за това, което се е случило там, странно е. Отделно има и други техники, които изострят вниманието и водят до по - мм... отчетливи сънища...

Нооо картата си е карта. Няма място за интерпретация. За всеки е лична, за всеки е различна и индивидуална според личните възприятия и интерпретации (с общите за всички сънуващи архетипни елементи, обаче), но всяка съдържа, както писах вече, гори, полета, планини, реки... досущ като нормална карта.

(http://3.bp.blogspot.com/-STw3Qtw5gic/VUbkLYANiGI/AAAAAAAACAU/KH6Gy4cJGw0/s1600/SaligriaPNG.png])
Така изглежда горе- долу на софтуера за картографиране. Изключително опростена и елементарно направена. Всеки полигон е мехурче на съня. На картата по подразбиране има поставени няколко локации- домът, който е в средата, затвор, замък и т.н.
Разположенията на моретата, горите, селата, пътищата и др. можеш впоследствие да си промениш по твоя преценка. Но в общи линии това е. Имаш празна карта, която трябва да запълниш (е, не цялата може би ???)
Ако си я рисуваш сам, може да си я украсяваш както си искаш, но ще отнеме излишно време и усилия.
Не знам горното доколко ще помогне да си изясниш нещата, но това е практическо занимание и на много въпроси може да намериш по- пълен отговор и сам, следвайки процеса.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Psyhea в Юни 29, 2017, 01:44:37 pm
https://novotopoznanie.com/why-does-not-the-soul-die-and-what-happens-to-the-consciousness/


Оркестрална целева редукция

Orch-or

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Orchestrated_objective_reduction
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Атос в Юни 30, 2017, 02:41:43 am
Тия двамата са "откриватели", значи...и аз съм открил топлата вода, но в тая жега предпочитам леко хладка ;D

Психо, мозъкът не създава измерения, той само помага на съзнанието да преминава през тях, като си "сваля преградата" насън....
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Psyhea в Юни 30, 2017, 11:01:59 am
Да.
Мозъкът не създава измеренията.
Той може само да ”коренспондира” с вече съществуващите.
Но,изказът/речта, на тая планета все още се развива и еволюира.
Засега го наричат „създаване”,но то е толкова създаване,колкото лаптопа ми създава нета :)

Прочее,ясна е идеята.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Psyhea в Юни 30, 2017, 11:39:45 am
Ъмм..
От нощес..
Само нахвърлям,ако на някой му говори нещо..???

Гравитацията,това всъщност е концентрацията на съзнанието в посока на вътре.
Точно обръщането на тороида,но движението навътре създава гравитацията и изкривяването в пространство времевата решетка(бяло/черно)
Сега,друг е въпросът,че това обръщане навътре е съпроводено от „изхвърлянето” навън.
Едновременно и непрестанно..И появление на цветовата палитра в пълния и блясък..

Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Атос в Юни 30, 2017, 11:29:35 pm
Психо...нека не бъркаме матрично зададените параметри - кинетична, потенциална енергия и гравитация със състоянията на съзнанието?
Ако си имала "видение", онагледяващо фракталния модел - друга работа...но пак не трябва да смесваме понятията ;D
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Юли 01, 2017, 08:11:55 am
Гравитацията,това всъщност е концентрацията на съзнанието в посока на вътре.

Психо... аз мога да построя теза върху това изказване... но не е работа на трети лица да построяват тези и пълноценни изказвания върху думи, които са изоставени и неразбрани от самите онези, които са ги изрекли.

С други думи, както намясто отбелязва Атос, това ще си остане просто един опит за смесване на понятията, докато не направиш пълноценно изказване, с цел да обогатиш някой читател, който не може и навярно не е и в настроение да ти следи мисълта и да предполага какви ли тайни обосновки седят зад тези констатации.



В бъдеще темата ще бъде почистена от коментарите, които не правят опит да образоват никого. Направихме сайта, не за да се облягаме на старите си лаври, а за да дадем още повече от себе си.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Psyhea в Юли 01, 2017, 09:41:02 am
Момчета,на мен самата не ми е ясно.
За това го пиша,за да изясним
Ако някой има идея.
Защото пак за съзнанието иде реч,и това с привличането,как около тороида съзнание се скупчва материята,как самия тороид е своята времева решетка..
И си цикля на над това от години и периодично търся инфо за това..
Понякога уж съм забравила,а то само избива(като оная вечер,например):)
И понеже знам,че става дума преди всичко за съзнанието и пребиваването му във форма,за това тук го пиша.
Сори ако спамя,зачистете,аз ще помисля за тема в която да споделям тези неща които не ясни и още им търся дефиниция
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Атос в Юли 02, 2017, 02:20:00 am

За това го пиша,за да изясним
Ако някой има идея.
Защото пак за съзнанието иде реч,и това с привличането,как около тороида съзнание се скупчва материята,как самия тороид е своята времева решетка..
И си цикля на над това от години и периодично търся инфо за това..

Ами, аз не се смятам за тъп (но кой ли се смята), обаче нищо не мога да разбера от това, което говориш?
Убий ме, но не мога да разбера това, което е подчертано в черно?
Опитай с други думи, по-конкретни? Или опиши какво си видяла/изживяла, както би го направил абсолютен лаик-съзерцател (без допускания и изводи), цветно и картинно, или...абе, най-добре така го опиши, иначе ще стане объркване :D
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Юли 02, 2017, 10:25:39 am
Психото говори за... едно дълго и екстремно абстрактно обяснение за това как по-точно се заражда или създава Сътворението. Обяснението идва от Кабалата и от Сефиротическата традиция и се опира изцяло на принципите на свещената геометрия. Писали сме го на друго място... само че не мога да го прехвърля тук с копи-пейст, ще трябва да го преразкажа отново. Щом има интерес, ще го направя, но малко по-натам, че има много материали за обработване сега :)

Става дума, че по законите на свещената геометрия, от точката, през правата и до еволюцията на другите фигури, тороидът е един особен праг на нещата. От него нататък може вече да се говори за съществуване, движение и време - тези неща ги няма в предходните етапи на геометрическо развитие.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Юли 02, 2017, 12:18:40 pm
Има и хора (единици по света), които не спят ИЗОБЩО!
Според мен те само са отбелязани като "феномени", без да им се е оказало нужното внимание за задълбочени изследвания!


Между другото, като го спомена това...

При Монарх-програмирането има програма "сън". Денем, на преден план жертвата действа с фасадна личност - личността, която служи за алиби, така че да изглежда, че жертвата е напълно обикновен човек. Вечер, друга личност на жертвата излиза на преден план, тя в повечето случаи трябва да върши много работа (например тази личност е агент на ЦРУ и по цели нощи върши документална и административна работа в таен офис на ЦРУ).

На практика се получава така, че жертвата не спи - през деня е един човек, а вечер е друг, и така до следващия ден, 365 дни в годината.



Трябва да проумеем, че жертвите на Монарх програмирането живеят в една тотално дигитална реалност - в собствените си умове! Всичко ще стане по-ясно, когато завърша превода на едни  определени книги, които на 100% ще осветат тази материя, но за жалост това няма да е много скоро, както изглежда  :(

За сега, да кажем просто, че онази личност, която е била на преден план, и минава на заден план... тя не се разгражда, не умира, не се "деактивира". Тя продължава да живее, само че вътре в човека. Всяка една от максималните 256 личности, които човек може да носи в себе си като програмиране, живеят във вътрешен, фантастичен свят, сътворен от програмистите.

Щом се стъмни, дневната личност от примерната жертва, която обсъждаме, се оттегля от "погледа" на тялото. Тя спира да получава информация от очите и ушите на тялото (нея вече я получава нощната личност, която е излязла да действа на преден план).

Вместо това, тази оттеглила се личност се оттегля в друг свят. Той най-често прилича на голям град. В 40% от случаите това е светът от Алиса в Страната на чудесата, в други 40% е градът от Магьосникът от Оз, и само в 20% от случаите е някакво оригинално построение. Това е така, защото индустрията на Монарх-робите е толкова развита, че се произвеждат на калъп. Когато програмистите създават вътрешните градове/замъци/светове, които неактивните личности на жертвата обитават, те работят с въображението на жертвата. Те само дават насоки, и се разчита на въображението на жертвата, което да изгради всички построения и да създаде фантазиите. Затова винаги се предпочита да се работи с деца - те имат по-силно въображение и, следователно, пречупените деца програмират себе си много по-добре от пречупените възрастни. Затова и се избират светове, места и градове от известни детски книги и приказки... В последствие, именно затова, с оглед особеностите на процедурата, в цивилния социум са били вградени специални адаптации на внимателно подбрани детски класики. С това се занимава Дисни, както знаем. Всичко се прави с оглед по-удобното развъждане на бъдещи деца за отвличане и превръщане в програмирани роби.


Та,  нека започна да се връщам към въпроса...

Има личности, например, които обитават затвори и стаи за мъчения. През цялото време, докато други личности действат на преден план (действат с тялото), тези личности са измъчвани и техните мъчители им причиняват болка по 24 часа от астрономическото време (въпреки че това е част от друг свят).

Когато тези личности бъдат привикани на преден план, само тогава те получават малко отдих от дни, седмици и може би години на постоянни мъчения и болка в замъка, в който са затворници в подсъзнанието на жертвата.

Можете да се сетите, че онези мъчители, които трябва да изтезават този вид личности, са също програмирани алтернативни личности. Те обаче не са направени да излизат на преден план - тяхната функция е единствено във вътрешния, въображаем свят на жертвата.


Всички тези неща, които обяснявам, са установени от професионални психотерапевти и хипнотизатори, които се занимават с депрограмиране на избягали от Системата Монарх-роби.






Та... Програмата "сън".

Връщайки се на примера за предполагаемата жертва, тялото на този човек не спи по 24 часа на ден. През деня действа една личност, а през нощта - друга.

Когато дневната личност минава на заден план, когато потъва навътре, за нея се активира програмата "сън". Докато другата личност действа на преден план, първата личност е програмирана да спи на заден план. После се сменят - нощната личност спи на заден план през деня, а дневната личност спи на заден план през нощта.

И тялото променя облика си спрямо това коя личност е на преден план! Този вид програмирани жертви могат винаги да изглеждат наспани и свежи, когато личностите им се редуват да спят.

Най-често, спусъкът за превключването между личностите е вграден в някаква стандартна процедура за лягане. В момента, например, когато дневната личност си облече пижамата, това действа като спусък за смяна на личностите. Нощната личност се активира, излиза на преден план, и съблича пижамата. Дневната личност губи спомен за всичко това, и първото нещо, което осъзнава на сутринта, е че е в пижама. Но тя може би никога не е измачкана...

Това се прави така с оглед на максималната сигурност. Първите такива роби са били програмирани да превключат на другата си личност веднага, щом мозъкът изпадне в REM-етапа на съня. Това, обаче, е рисковано, защото ако всекидневното амплоа на жертвата отиде на екскурзия, далеч от мястото, на което трябва да е активна, другата личност ще се събуди в непредвидима ситуация.




П.П.
Има и хора без главен мозък, знам за поне няколко в света и единият е шахматист. Тях също ги отбелязват като "феномени" и се абстрахират от тях, без никой да ги изследва. Тоест... имам предвид, без официалната наука да ги изследва  :P
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Атос в Юли 06, 2017, 04:09:15 pm
Нямам време за дълъг пост...попаднах на следния интересен материал (има и БГ субтитри):
https://www.ted.com/talks/donald_hoffman_do_we_see_reality_as_it_is?language=bg#t-265705
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: kipenzov в Септември 10, 2017, 02:41:31 pm
А на някой направи ли му впечатление, че описаните характеристики на сънищата имат донакъде аналог с природата на реалността
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: mind в Септември 15, 2017, 04:55:50 pm
Нека споделя и моето виждане за нещата в темата.
Ще започна с един мой отдавнашен сън, който беше доста шокиращо изживяване и затова е останал в спомените ми до ден днешен.
Сънувам, че ме застрелват в главата, в челото.. точно в десятката. Усещанията и цялата картина стават на забавен кадър и първото, което изпитвам е болката от изгаряне. Това е заложено в предварителните ми знания, че куршумът е горещ, вследствие на газовете и триенето в цевта. Веднага следва и болката от счупване на кост и разкъсване на плът, след което какво? ...болката изчезва! Явно мозъкът се подчинява на логиката и на причинно-следствената връзка за смъртта и освен, че изключва болката, решава да изключи и всички двигателни функции, включително и тези за нормално дишане. Сигурно вече се досещате, че аз съм попаднал в капана на собствената си мисловна дейност и започвам да се задушавам. Невъзможно е да опиша как се чувства изцяло парализиран човек, който се задушава.

Сега, философски погледнато, ако това е втората реалност в която става събитието, би следвало нещо от първата да се е намесило и да е било по-силно или по-истинско, иначе сега нямаше да ви пиша. Вероятно защитната функция на организма, която се намира в "реалната действителност" се е активирала, за да предотврати това, което е щяло да стане в "илюзорната действителност".
Пояснявам изразите в кавички, понеже срещнах тук един колега да използва първия - това е глупаво и ненужно словосъчетание, защото двете думи са синоними и общо взето се отъждествяват с думата "истина". Вторият пък е противоречив и звучи като "глупавия умник" или "умния глупак", но както и да е, аз просто го свеждам до една дума - измама или лъжа. Иначе казано, ако аз бях се споминал в съня си, това щеше да даде резултат в реалността... покойник... мъртвец, но в никакъв случай с дупка в черепа. Това е измамата!
 
На по-късен етап, започнах да анализирам и други мои сънища и поведенията вследствие на тях и стигнах до извода, че те имат изцяло негативен характер. Идеята на здравия сън е да даде цялостна почивка на организма, а измамното преживяване (сънуване) е онази част от него, която не дава покой на ума и много често се случва да се събудиш потен, объркан и неадекватен за деня, който ти предстои. Освен депресивно състояние или вменяване на вина е възможно и да ти сложи розовите очила в неподходящ момент, но в същността си сънят е измама и води до манипулативно поведение в реалния живот. Подобно поведение има и след гледане на силно емоционален филм или компютърна игра или слушане на такава музика и други подобни заливащи ни всекидневно неща, които имат за цел и се опитват данарушат основите на здравия човешки разум.

Когато проучвах въпроса за произхода на сънищата, попаднах на сведения от древни писания, че това е един от начините за индиректна, еднопосочна комуникация с Бог, но в последствие тази техника е станала достъпна и за злите сили, което на свой ред е довело до прекратяването й. Тоест, в настоящия момент нищо истинско и стойностно не може да се получи или поучи от тях и е безпредметно да бъдат тълкувани и същевременно да им се дава силата да влияят над свободната воля, която притежава човек. В този аспект, астрологията има подобно влияние, но тъй като не е предмет на тази тема ще оставя коментара си така. Естествено, това са мои тълкования и разбирания, с които не задължавам никого (а и не мога), но за мен най-добрият сън е несъществуващият... или най-малко - незапомненият.   
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: kipenzov в Септември 16, 2017, 01:35:47 pm
Това с проникването на куршума на забавен каданс е бахти лудницата. Само не споменаваш с намерението си ли забави времето или просто наблюдаваше как се случва. Щото последствие си фокусиран върху момента на изключване на болката.
     Принципно аз поне виртуалната ,,реалност'' на сънищата си я отделям от сетивната поради наблюденията си. В голяма част от сънищата си давам сметка, че възпроизвеждам ситуации от деня. Да, понякога случващото ми се в съня е трудно доловимо като аналогия по отношение на историята, обектите и субектите, но пък емоционалния заряд повтаря този от реалните събития преди да заспя. Това ме навежда на мисълта , че съня е време за архивиране на инфото. Обаче този процес е свързан май и с известно оттегляне на егото и Аз-ът на личността ми има възможността да наблюдава непречупено през его-комплекса съдържанието на личното ми несъзнавано. А то там е бъкано със страхове, които съм подтиснал. Колко пъти са ме стреляли, гонили са ме вълци и кучета. Стоял съм гол през хората. Пък да не обяснявам от къде и колко пъти съм падал, пропадал и прочее :).
     От тази гледна точка сънищата са ми прекрасен инструмент за опознаване на несъзнаваното.
     От друга пък, тъй като съм почти сигуррен че на всеки му се е случвало да сънува опредеелена ситуация или панорама и след време да изпадне в такава,  се замислям върху странната и инцидентна връзка м/у двете ,,реалности''. Също и ,,де жа вю''-тата, с които често се сблъскваме.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Веско в Септември 16, 2017, 04:56:26 pm
Ние /хората/ съществуваме едновременно и в Двата свята, полуосъзнато в материалния и неосъзнато в другия. Всяка нощ когато заспим астралното / енергийното/ тяло  - носител на съзнанието се отделя от материалното тяло и  влиза в Другия свят.

Човек се състои от материално и енергийно тяло / не съм сигурен дали съзнанието може да продължи без тяло/носител в случая енергийно/ затова не го отделям като отделна част – според древните може - Шат,Ка и Ба -душата-съзнанието/.

Материалното тяло е транспортно биологично средство за материалните светове което притежава своя система за управление независима от съзнанието.  Можем да твърдим, че повечето хора живеят на автопилот /управлението се осъществява от ума/ , който в повечето случаи просто  избира между различни програми  / възможни потребности/. Много рядко хората осъзнават какво и защо правят нещо / това са моментите когато съзнанието изключва ума и поема управлението на тялото/. Ума може да се разглежда като вирус който пречи на съзнанието да поеме контрола над тялото и поставя съзнанието в положение на обикновен пътник, грижейки се за него да губи максимално много енергия във всеки удобен момент. Причината да не си спомняме сънищата и миналите животи е ума, които прави всичко възможно да управлява тялото за сметка на съзнанието.

Ума е част от материалното тяло, когато заспим контрола поема истинската ни същност / резултата е трагичен/. Дизайна на световете предполага съзнанието да се  учи  / като започне от материалния свят в който нещата се случват много по-бавно/, това е и причината някой поради липса на думи на сравни живота в нашия свят с училище и безброй глупаци да го повтарят.

Какво означава да си осъзнат, във всеки един момент да знаеш какво правиш и защо /да си тук и сега/, когато например застанеш на някоя улица да виждаш всичко и всички до където очите ти виждат, да чуваш всичко около теб, в главата ти да няма нито една мисъл / те не са наши, а са около нас и ума си избира от тях, които след това хората припознават като свои/  и т.н и т.н.

Съня, ОС и ОИТта са едно и също нещо различаващо се единствено по степента си на осъзнатост.

По отношение на темата не споделям мнението, че ОИТ е вътрешно преживяване.

Имал съм няколко оитта след употреба на алкохол  /значително количество/, лягам си на леглото имам чувство, че потъвам всичко ми се върти, решавам да използвам състоянието да изляза от тялото, получава се –  по време на оитта съм абсолютно трезвен и след като се върна в тялото пак същата гадос / въртене, потъване/. Това е причината да смятам, че отделянето е реално.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Септември 16, 2017, 07:58:06 pm
Но тази позиция не дава отговор на проблемите.

Ако умът е нещото, което пречи на съзнанието и е един вид агент на ентропията... тогава може ли да се каже, че съзнанието по принцип е малоумно?

И ако всичко, с което разполагаме по даден въпрос, са сведения, произлизащи от сетивата... тогава на практика не разполагаме с теза, която би издържала в съда, както се казва. На базата на сетива не може да се стигне до обективни заключения.



Например:

При Синдром на Множествената Личност - състояние на размножаване на личността, което целенасочено и системно се постига при програмиране на съзнанието тип МК-Ултра и Монарх - едната личност може да е пияна, а другата да не е, и да се превключва между двете. Мозъкът е същия, тоест интоксицираната плът е една и съща, но в зависимост от някакъв друг фактор (който не го обсъждаме сега), тя може да се държи и като пияна, и като трезва.

С което искам да кажа, че горният опит е невалиден като основа за крайна позиция.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Веско в Септември 16, 2017, 09:55:57 pm
Ума според мен е приемно-предавателно-четящата способност на мозъка  / визирам  мислите които са вълни и са навсякъде около нас/. Не случайно в човешките глави постоянно бръмчат някакви мисли.  Ума бомбардира съзнанието с тях а то му припява като ехо и в един момент решава, че трябва да направи нещо и предприема съответните действия. Трудно е да се каже каква част от тях се дължат на външни мисли тъй като съзнанието не може да различи свойте от чуждите. За един примитивен човек най-вероятно повечето. Младото съзнание има нужда да му се казва какво да прави, чрез ума черпи от опита на другите хора и се развива.

До един момент ума е абсолютно необходим. Просветлението е  ”убиството” на ума.

Как някой да има ОС при положение, че не е осъзнат в реалния си живот?  Или поне през по-голямата част от времето си.

Съгласен съм с теб, че аргумента ми не е 100%тов, но има например хора / монаси / които подлагат телата си на сериозни изпитания несъвместими с човешкия живот и нищо им няма, а това отваря вратата на още предположения.

Ако вземем хиларите / правят сложни операции с ръце / - при тях съзнанието им най-вероятно влияе според някои със силата на волята върху материята, възможно е при програмирането да е заложено нещо подобно, съответната  личност да има пълен контрол върху тялото.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Септември 17, 2017, 10:11:25 am
Аз не виждам къде е логиката умът да се унищожава или ампутира в който и да е момент. Говориш за неща обаче, които са факт - човек прекарва някаква част от живота си - най-често по-голямата, понякога по-малка, но често един цял живот дори не стига за това - в това да се научи как да борави с ума си.

Факт е, че умът не е съзнанието - той е атрибут. Умът е инструмент, принадлежност, вид сечиво, с което се обработва възприемания образ на действителността.

Факт е, също така, че съзнанието СЪЩО е атрибут. Аз не съм съзнание... би трябвало да е очевидно от лексиката. Аз ИМАМ съзнание, тоест, то е МОЯ принадлежност, сиреч атрибут.

Нека обърнем внимание на логическия факт, че дори без ум и дори без съзнание, аз няма да спра да бъда. Аз просто ще бъда лишен може би от двата си най-ценни атрибута, ще бъда лишен от двата си на-ценни инструмента, но няма да спра да бъда. Просто ще бъда значително по-неспособен да се справям с възприемания образ на действителността, но няма да бъда разформирован, аз ще продължа да бъда.

Нека не забравяме, че поставянето на знак за равенство между аза и съзнанието се нарича ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ - придаване на лице на нещо, което само по себе си не е идентичност, не е аз. Това е литературен похват за онагледяване, тоест предаване на смисъл чрез абстракция, а не факт на логиката.

Дори когато Моисей пита бога, който му се е явил като горящ храст, как се казва, богът отговаря единствено, "Аз съм който съм" или "Аз съм каквото съм", и това е коренния смисъл и произход на съкращението [Яхве] (това е абревиатура на отговора на бог, който е изречение).

Тоест, още преди толкова много време хората са схващали тази логика, че азът не може да бъде нищо друго, освен себе си... но всички други неща могат да му принадлежат. Всички други неща могат да са форми на проявление, форми на изразяване, характеристики и качества в смисъла на атрибути, но азът не може да се ограничи с тях - той е каквото реши да е.

Така, единственият глагол, който може да се свърже с аза, е глаголът "съм" и неговите производни форми; това е глаголът, обозначаващ изразяването на един аз. Нищо друго не може да адресира аза. Но всички неща носят частици за притежание - ми, на мен, моето. Тоест - на аза (буквално "на аз", защото "мен" е форма за притежание).







Това, че ние сме били съзнания, е наложено в мнението на обществената аудитория заради пропагандата на различни ню-ейдж сайтове и на различни публични говорители, които не са били подготвени да говорят, както и на особени случаи като "Паралелна Реалност" и прочие фактори. Затова, нека не си говорим с олицетворения, метафори и абстракции.





Съзнанието и умът са атрибути и инструменти на аза за обработване на възприемания образ на действителността.

Моята теза е, че през множеството си животи, човек първо се учи как да борави в синхрон с инструментите си, така че да не си пречат - като ученето да боравиш с нож, с вилица, и после с нож и вилица заедно, без да си пречат.

Моята теза е, че чак след това хората постепенно през животите си се учат как да опазват и съхраняват инструментите си. Болшинството хора губят ума си и съзнанието си след поредната смърт, и това е загуба, която е в ущърб на аза, защото това лишение не го освобождава от нищо. (Освобождението, за което се говори в Даоизма и връщането към Изначалното, е криворазбрано като лишаване от инструментите на ума и съзнанието. Там не се говори за абдикиране от отговорността да се поддържат тези инструменти, а се говори за поемането на още по-голямата отговорност да се развие майсторство при употребата им.)

Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: kipenzov в Септември 17, 2017, 06:10:19 pm
    Ламбда, извинявам се ако прекъсвам дискусията ви с Веско! Бих желел да попитам Веско, след предварителното уточнение че намирам пълно съзвучие на глобално ниво на убежденията, но имам извистен дисонанс по отношение на няколко аспекта, от които произтичат и въпросите ми.
    Защо две нива на БЪДЕНЕ - два свята? Къде е трансцеденталното измерение на нелокалното съзнание/Брахман/Господ/Аллах или както искаш. Т.е. първопричината за деформирането на енергийния потенциал, последствие реализиращо се като проявление. Проявление формиррано в различни като плътност, апропо йерархия ,,светове'' / материален, астрален,духовен и т.н. /. От ограничаването на това допускане произтича и ограничаването само до материално и енергийно тяло. Все пак минималният брой опорни точки за постигане на баланс е три :).
   От друга страна пък и с това съм съгласен с уточнението,че това съгласие произлиза от аналогията на този постулат с установеното, разбира се условно за целта на анализа, деление на психиката на личността - лично съзнателно и лично несъзнателно. ПЪРВОТО като аналог на съзнателното ни усещане за съществуване във физическото време-пространство в материално тяло и свързаното с това усещане за време и ВТОРОТО като аналог на ,,въображаемото'' ни съществуване като енергийни същества/това в кавичките определение разбира се е от гледна точка на ,,конвенционално'' промитото, но контролиращо схващане на класическата наука/. Тук обаче трябва да направя едно уточнение-обединение-повторение. Разделянето е условно. Психиката на цялостната личност е съставена и от двете ,,полета'' на съзнателното и несъзнаванато. Проблемът с разбирането и разделянето на това основно ми идваше от объркването на съзнателно със съзнание и недотам от несъзнателно с подсъзнание.
Веско, от тази гледна точка произтича и другият ми въпрос. Разбира се пак с уточнение/извинявам се ако е досадно, но аргументацията на въпроса го изисква./
Уточнението се състои в това,че възприятието за отделенност или т.нар. формиране на Аз се базира на оплетена логическа йерархия, т.е. е илюзия.В следствие на този ефект възниква и нуждата от софтуерна основа, която да приема, анализира и възпроизвежда смисли от входящата информация от ,,заобикалящата'' среда - формира се егото. Функция на егото е умът, който самото его използва като инструмент както споменах за визуализиране, контрол и осмисляне. Обаче егото е операционната основа на Аз-а, т.е. обхваща и контрола върху подсъзнанието вкл. моторните и други телесни функции/соматичната част на психиката/.
Така стигам до въпроса : Защо умът да ни е враг? Той като инструмент на егото ни ограничава във възприятията до ниво, до което му позволява съзнателната част на Аз-а ,т.е. ще разбереш толкова колкото си позволиш да приемеш, но важното е да се осъзнае че това все пак макар и илюзорно в същността си е въпрос на  личен избор.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Веско в Септември 17, 2017, 06:19:55 pm
Проблем е, че няма точни думи за това което обсъждаме, а да използваме  душа, дух и т.н. с оглед на религиозната им обремененост не е сериозно.

За мен съзнанието е истинската ни същност, това което остава след смъртта, а остава енергийно тяло буквално съвършено от гледна точка на материалното което иска нонстоп грижи и чиста мисъл  /кристално чиста мисъл/. Но може и да го раздробим още малко, а именно на носител /енергийното тяло/   и съзнание – ние сме съзнанието – кристалната мисъл. Разглеждам подсъзнанието /архива/ като част от съзнанието, затова не го отделям.

Ума е част от материалното тяло. Той е филтъра на съзнанието, всичко минава през него.

Съзнанието е част от енергийното тяло. Абсолютно всички решенията /какво, защо и т.н/ ги взима съзнанието.

Ума може да бъде разделен на функционален и емоционален. Основния ни проблем е емоционалния ум, той е това нещо което постоянно ни залива с глупости, грижи се за дневния ред на стадото, кой какво казал, къде отишъл, клюки, сплетни, анализира, постоянно върти едни и същи неща / винаги според дневния ред на човека/ в главите на хората  докато не ги изхаби енергийно и като съберат малко сили пак почва. Това е бръмченето в главите на хората. Верен  слуга на другия свят.

Индианците отиват доста далеч в това отношение / смятат, че чрез ума летачите са поробили хората/.  Но е факт, че ума позволява всякакви същности да се свързват с нас като ни изпращат мисли които поради механиката на случване хората да припознават като свои и ги да изпълняват.

Колкото едно съзнание е по-развито, толко процента на собствените му мисли е по-голям.

За мен ума е нещо като автопилот на материалното тяло, ако съзнанието е младо той постоянно му върти някакви неща / от дневния му ред/, съзнанието си избира и се развива.

Но това е до един момент / след безброй животи, но момента идва/.

На кой му е нужен този шум в главата?

Говоря за спиране и успокояване на ума, за спиране на бръмченето в главите на хората. За тишина и когато човек направи това, а то не е лесно, ще разбере разликата, ще види как може да прави всичко без да мисли, той просто знае. Той е тук и сега.

Ума по принцип е много коварен, той винаги ще измисли нещо, например ще каже на човека опитай утре сега може да гледаш някой филм, каквото и да направиш е правилно, винаги има време.

Истината е, че ума може да замълчи сега и веднага.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Септември 17, 2017, 07:31:09 pm
Разбирам, че имаш мнение. Но къде са доказателствата, за да бъде наречено обективно?



Без представяне на аргументи и истински факти, това мнение представлява просто поредното демонизиране на някаква типична човешка черта и оневиняване на истинските виновници. Кога ще се спре най-накрая? Ту се демонизират долните чакри, ту се демонизира физическото тяло, ту се демонизират книгите, ту се демонизира астрала, ту се демонизира интелекта, ума, и какво ли не.

Естествено, без никаква логика, без дори да се знаят правилните думи. Всъщност, ако се каже с правилните думи, звучи абсурдно, мисля си че точно това е причината да се ползват евфемезми. Само чрез евфемизми и чрез прокарването на тезата, че не е възможно нещата да се назовават с истинските думи и имена, може да се лобира за абсурдни твърдения.

Без ум, човек и дух да е, е малоумен. "Немислещ, но просто знаещ" е евфемизъм за малоумен в случая.




Ти явно говориш за автопилота на материалното тяло. Не виждам какъв е зора това, за което говориш, да бъде на всяка цена разпознато не като друго, а именно като ума на хората.

Не виждам къде има конфликт в притихването на ума. Не виждам къде е логиката УМЪТ да е виновен за вътрешния шум, а не самия човек. Не виждам къде е логиката УМЪТ да е виновен за това, че самия човек се интересува и вълнува от глупости. Аз виждам само, че умът се подчинява на онзи, на когото принадлежи.

Не виждам къде е логиката умът да се демонизира, заради това, че неговият собственик няма желание или воля да установи тишина.

Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Веско в Септември 17, 2017, 08:16:32 pm
Говорим за различни неща затова не се разбираме.

Няма точно определение нито за ум, нито за съзнание. Според част от изтока и индианците ума е филтър на съзнанието, съзнанието е това което прави нещата и махнеш ли филтъра не ставаш малоумен а в пъти по-адекватен. Защото нито едно нещо не е същото и всяко нещо изисква еднакво отношение. Защото ако гледаш изгрева през филтъра /ума/ – ще е какво толко изгрев като изгрев, ако го гледаш успокоил ума си преживяването ще е истинско всякаш го виждаш за първи път и ще те изпълни с радост.

Ума разделя на мислещ и мисъл, така работи. А разделението не води до нищо добро . Когато не мислиш / не ме разбирай погрешно ти мислиш по-друг начин в пъти по-ефективно/ ти си едно цяло с преживяването и го разбираш по друг/нов начин.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: kipenzov в Септември 17, 2017, 08:54:46 pm
Наложи ми се да прекъсна писането, това е продължение на предния ми пост.
Та Веско, няма как да не съм съгласен, че умът е необходим до определен момент заради нуждата да се натрупа достатъчно количество информация, която да спомогне за елементарно осмисляне на ,,изкуствената'' ограниченост на същността ни и че нещо в цялата ,,картинка'' липсва. Разбира се всичко е индивидуално - някой трупат повече, други по-малко, но явно достатъчно. Последното твърдение ми е от наблюдение и анализ на няколко житейски истории на близки познати. Останалата част от хората, при които шансът да се замислят по разбираеми причини е доста нисък и в момента няма нужда да ги коментираме /пък и те едва ли биха чели ,,такива неща в нетя''/. Не става въпрос за някаква елитарност, а за това че ,,зоната на комфорт'' на възприятията им е под въздействието на его-,,филма'', в който моментното им психическо състояние ги задоволява и са загубили любопитството си.
Лично за мен същността на егото и това, че умът е негова функция ми беше мъгла. Имах точно тази писмена информация, която го обясняваше, но нямах разбирането. На едно място Psyhea беше написала, че егото е до мозъка на костите и тогава ме светна, че нещата са извън досегашното ми схващане. Нз какво ниво на осъзнаване има Psyhea, но виждам как при нея в  постовете има толкова много информация, която поднася сякаш не разбира :)) Особено множеството фигури-визуализация на ,,едва'' 6-мерното математическо пространство на Калаби-Яу или пък тороидното проявление на оплетената логическа йерархия на себепозоваването. Остава само листа на Мьобиус за обединените полярности и как ин става ян и се завърта цикъла.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Септември 18, 2017, 12:04:36 am
Вижте (обръщам се към всички и читателите като цяло), трябва да се чете.

Просто трябва да се чете.



От началото ни до сега, човечеството не е открило нищо ново. Идеите, които някои хора днес считат за много напреднали, от историческа гледна точка са пра-дърти и банални. Мнозинството хора се държат така, сякаш преди техния опит не е имало друг, и сякаш преди техния живот не са живели други хора. Хората като цяло днес са отвикнали постоянно да имат тази идея наум, че поне писмената история на човечеството е на около 10 000 години (може би с леко преувеличение).

Това са 10 000 години, през които въпросите за ума, личността, живота след смъртта и прочие са разглеждани постоянно и в не по-малко сложна светлина, точно обратното - през хилядолетията разсъжденията и опита за тези неща прогресивно се замъгляват, объркват и отклоняват. Мисълта на най-древните ни прадеди по тези въпроси е била значително по-рафинирана от нашата днес.



Ситуацията е просто абсурдна. Направихме този сайт именно за това - за да се чете. Не може всеки да си говори каквото си поиска по тези въпроси, мислейки си, че казва нещо ново или че открива нещо ново, и с нагласата и дори с настървението, че всичко ще се преоткрива отново и отново всеки ден.

Без човек да е изчел каквото може за Кабала и други източници, или пък без да е изчел каквото може от научното познание на днешния ден, а и на миналите епохи... за какво да говорим? Разговорите с хора, които нямат достатъчно знания, за да участват в разговори, са губене на време.

Ако целта е да си губим времето в разговори, за които не сме готови, тогава проектът, който представлява този сайт, отдавна е задминат от множество телевизионни предавания и идиотските обикновени форуми в нета, пълни с гамени, говорещи за забавление.





Тия неща, които се обсъждат в тази тема, са майсторски и ненадминато обяснени и предадени от много по-светли умове от нашите още преди много стотици години. И за тези неща, за които говорим, си има правилни думи, установени във времената, в които са се поставяли основите на всяка наука.

Ако тук има възможността за водене на някакви разговори, БИ ТРЯБВАЛО те да са с цел разясняване и обсъждане на вече натрупаните от човечеството знания. Обяснение и доизясняване чрез комуникация.

Всичко останало е просто ненужно и безпочвено.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: kipenzov в Септември 18, 2017, 02:27:06 am
Ламбда, пиша поради простия факт, че поста ти е след моя и изпитвам угризения относно дълбоко емоционалния ти изблик. Явно никога не е късно човек да се изненада от нещо нелогично... докато не открие убягналата му логика на нещата.  Макар и да не ми харесва като реакция съм длъжен от себеуважение да попитам: Ако не може някой да цитира дзен истории, да познава Сефиротическата традиция или да споменава Кабала отделно от Талмуда не си струва да говориш с него ли? Или просто влизаш във ,,филма'' на собственото си его, което във всеки последователен времеви момент възпроизвежда спомена за собствената си значимост, базирана на натрупаните знания за неща написани във форма, недостъпна за непосветени. Обърни внимание на термина ,,инфлация на егото'' и на една стара поговорка -,,Знанието не е знаене, разбирането не е опитност''. Цикленето ти в детайлите ти хаби фокуса. Някои т.нар. мистични преживявания на Веско от сегашното си ниво на себеосъзнаване никога няма да разбереш. Камоли пък на други хора, които изобщо не биха си губили времето с теб. Съжалявам ако откровенността ми я объркаш с арогантност, но такива реакции определено не са градивни.
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Септември 18, 2017, 03:49:00 pm
Ако не може някой да цитира дзен истории, да познава Сефиротическата традиция или да споменава Кабала отделно от Талмуда не си струва да говориш с него ли?

Именно. Това са най-добрите извори на информацията, която обсъждаме в тази тема, и ако не се познават, това просто означава, че всеки си говори за нещо "свое си" и не разбира останалите за какво говорят, не знае и термините и правилните думи, и на практика комуникация няма.

Тебе, kipenzov, кое те вълнува повече - да има комуникация, която да позволи да си разменяме знания и идеи, или да си подаваме комплименти като пенсионери?
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Септември 18, 2017, 03:55:58 pm
Ето какво:

В петък (което е 22.09), вечерта, изтривам тази тема. Съжалявам, че въобще влизам в разговорите в последно време и не искам името ми да се свързва с начина, по който протичат тези псевдо дискусии.

Времевият диапазон се дава, за да може всеки, който си държи на коментарите, да си ги копира, за да не се загубят, и за да може да си ги пейстне някъде другаде след това. Бих си изтрил само своите коментари, но това няма да смени авторството на темата... Затова който предпочита може да отвори тема по въпроса със свое авторство. Аз нямам желание да казвам каквото и да е (даже и ако имах какво повече да кажа от онова, което е вече написано).
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: Веско в Септември 18, 2017, 11:56:33 pm
Като автор на темата просто си упражни правата, зачисти!

Целта на сайта е всеки автор да може да създаде тема и да я развие спокойно / архитектурата му я позволява /. А ако някой има различна гледна точка да отвори тема със същото заглавие и таг критика или както там реши и също да изложи разбиранията си.

kipenzov, проблема не е в теб а в мен :)

С други думи важни са авторите / и информацията / а не мързеливците!
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: kipenzov в Септември 19, 2017, 04:26:09 pm
Веско, съзнавам че на първосигнално ниво ще ти хвърля един пенсионерски комплимент, но проблема по-вероятно е в мен. Обясних на Ламбда, че не мога да модерирам тема/ когато човек твърди ,,не мога'' или не иска или не знае/ независимо от желанието ми. Помолих го да отвори тема за егото. Веднага след самоанализа ми, в който осъзнах, че мързела ми е прикрит страх дали ще се справя с модерирането, се замислих за потенциала на темата за Дигиталното програмиране. Просто ни виждам смисъл от фрагментирането на дискусионното поле, при положение че основата за програмирането ни се състои в съществуването на егото, т.е. няма нужда от отделна тема за егото. Не е истина колко пъти съм осъзнавал, че това което искам през цялото време е било налично, но не съм оценявал наличието му. Обаче конкретно сега този факт ме задължава да призная заслугата на Ламбда за реализирането на това желание и тъй като е ясно, че това изразява някаква харектиристика на моето его ще направя нещо показателно като доказателство, че съм надраснал някои от егоистичните си пориви.
    Ламбде, човек, моля те. Не. Умолявам те! Не затваряй темата ако обичаш!
Наистина мързелът, който навяярно те е подразнил е основан от страха ми да не оплескам нещата като модератор. Както казваше баба ми ,,преди да пръднеш силно трябва да се сигурен, че можеш да се забършеш''. Друг аспект на предходните изказвания, който би могъл да бъде причина за обидата ти, щото е ясно че реакцията ти е само предлог, може би е погрешно тълкуване за това че някой хора трупат повече информация, а други по-малко, но достатъчно. Това го написах визирайки един приятел, който не е чел нищо за квантови физики, психологии, филисофии и т.н., но пък има ,,отворен информационен канал''/ мое си определение без претенции за нещо/ при което има толкова дълбоко и смислено осъзнаване за същността на закодираните по-дълбоки смисли в думите и самите букви, старобългарската азбука- глаголицата обаче, както и други неща... Споменах го с оглед на погрешната понякога преценка или обвързаност на количеството съзнателно възпроизводима информация от паметта и напредването по духовния път на развитие. Този пример ми беше аргументът за твърдението за трупането на информация.
   Друго, което макар да смятам, че е неоснователно като причина е обратна реакция на прекъсването ми на повествованието ти в темата за структурата на пространството/за което също ти се извинявам/. Съжалявам, но близо 15-годишната ми ,,работа с хора'' в системата на горите ми е давала достатъчно примери до къде могат до стигнат хората и не мога да го изключа като възможна причина за реакцията ти. Надявам се да не е това, защото ще е жалко да спрем след като сме положили основите на запознаването със структурата на човешката психика, същността на Аз-а и възникването на нуждата от егото. Все пак симбиозата от двете се възприма от повечето от хората като съзнание. Тогава щеще да дойде момента да поспорим, ако има нужда, върху работата на К.Г.Юнг и въвеждането на третото ниво - колективното несъзнавано./гледам, че не си го качил, ако можех да те отменя бих го направил, но съм доста ,,бос'' как става/. После бихме могли да продължим с елиминирането на времето, за да достигнем до мистичното преживяване ,,съществуване ТУК и СЕГА'' дори и по-дълбоко до ,,филтрите''-програми на собственото ни его, които ,,трият''-редуцират интензитета на енергийния поток, който представляваме като свободни духовни същества, ,,надарени'' с творческия потенциал наречен ИЗБОР и възможноста да проявяваме СВОБОДНА ВОЛЯ. Последните качествени прояви на същността ни няма как да бъдат разбрани от гледна точка ,,вътре'' във ,,филма'' на егото, особено трансперсоналните преживявания, камоли пък физическия смисъл на налокалната корелация и приетото преди две години на световно ниво /забележи - на конференция на Боровец/ четвърто агрегатно състояние на ВОДАТА - газ,течност, лед и ИНФОРМАЦИОННА ПЛАЗМА. По-нататък можеше със сигурност по-адекватно от мен да обясниш същността на Херметическите принципи, евентуално Средния път в будизма или някои анализ на дзен история, щом като държиш толкова на обвързващото схващане, че само по пътя ,,извървян '' от други може да откриеш собственото си ,,щастие''. Пък би могъл и да обясниш и същността на възмущението на някои ортодоксални последователи на Кабала от представената възможност за изучаването и' отделно от задължителното изучаване на Талмуда, поради простия факт че целта на ,,порядките'' на Талмуда е да се овладеяг ,,флуктуациите'' на его-,,филма'' преди да пристъпиш към изучаването на Кабала. Защото осъзнаването на някои истини е свързано и с отговорното отношение към този факт, а не първопричинно реагиране на елементарни външни стимули. Би могло дори и да направим един по-страничен преглед на инфото на Библията, но там е доста рисковано щото има бая предубеденост, дължаща се често на ограничено тълкуване.
    И последно. Никога до сега не съм успявал да консолидирам в индивидуално събитие всичките си впечатления. Дори при търсени и реализирани дискусии с доста интелигентни хора, тези надживяли егото си са ми правили бележка че трябва да го направя, но не можеха да разберат що не намирам смисъл. А ти много добре знаеш какво е да се сблъъскаш с неразбиране.
   Не затваряй темата заради мен, да не стигам до пиянското ,,Ти мен увааажаавааш лиии ме?''1
Титла: Re: Дигитално програмиране и Астралното преживяване
Публикувано от: λ в Септември 19, 2017, 06:46:39 pm
Няма да си трия темата, но спирам с компромисите. Ще обясня, защото искам на всеки да му е ясно.

Няма да я трия поради единствената причина, че ако изтрия всичко в нея, във форума няма да остане нищо, тоест нефункционалните дискусии са единственото, с което форумът разполага като съдържание. Малцинство са коментарите, който се занимават с идеята, която е заглавна за темата, тоест моят първи коментар и конструкцията на неговата теза.

Повечето коментари до сега съм ги одобрил не за друго, а като компромис - компромисът е, че аз искам да кажа едно, но аудиторията иска да слуша за друго (което мен не би трябвало да ме интересува, но в момента имаме нужда от аудитория).





През цялото време до сега одобрявам в темите си коментари, характерни за всички онези форуми на езо-сайтовете под път и над път. Този сайт не обслужва принципа "абе нещо ми хрумна, влизам и го пиша ей така за да не го забравя, вход свободен". Направихме превъзходна система, която да обслужва писането на структурирани съчинения и повествования, която система адресира хората, които имат и желаят да изнесат публично определена информация от първа или непърва ръка в един сериозен вид. Това е пределно ясно описано в раздел Апокрифна Академия (http://apocryphal-academy.com/index.php?board=5.0).

Веско знае, че до сега и аз и той се опитвахме да раздвижим форума, като одобряваме коментари безогледно, само и само да се насърчава писането. Аз си признавам, че според мен тази политика беше грешка. И понеже продължаването на това поведение ми трупа напрежение и ме изнервя, го преустановявам - тъй като съм автор като всички останали (които са поискали да бъдат такива, както е описано в правилата), в моите теми не очаквайте да одобрявам коментари, освен най-сериозните и градивните.

Няма да трия темата, но ще бъде почистена.