ПРОБЛЕМЪТ С УВЕЛИЧАВАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ЕНЕРГИЯ
От Никола Тесла
Century Illustrated Magazine, June 1900
Списание "Век", Юни 1900г
НАПРЕДНИЧАВОТО ДВИЖЕНИЕ НА ЧОВЕКА
- ЕНЕРГИЯТА НА ДВИЖЕНИЕТО - ТРИТЕ НАЧИНА ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ЕНЕРГИЯОт цялото безкрайно разнообразие феномени, които природата представя на сетивата ни, никой не изпълва съзнанията ни с повече почуда от този недоловимо сложен момент, който, в неговата цялост, ние определяме като човешки живот; мистериозният му произход е обгърнат от завинаги непрогледната мъгла на миналото, характерът му е неразбираем заради безкрайната му заплетеност и дестинацията му е скрита в невъобразимите дълбини на бъдещето. Откъде идва? Накъде завършва? са великите въпроси, на които мъдреците от всички времена са се посвещавали да отговорят.
Модерната наука казва: Слънцето е миналото, Земята е настоящето, Луната е бъдещето. От пламтяща маса сме произлезли, и в замръзнала маса ще се превърнем. Безмилостен е законът на природата, и бързо и неустоимо сме притегляни към гибелта си. Лорд Келвин, в проникновените си медитации, ни позволява само кратко време живот, нещо като шест милиона години, след което време ярката светлина на слънцето ще е престанала да блести, и животворната му топлина ще е изтляла, и нашата собствена земя ще бъде буца лед, устремена във вечната нощ. Но нека не се отчайваме. Върху нея все пак ще е останала блещукаща искрица живот и ще има шанс за разпалване на нов огън на някоя далечна звезда. Тази прекрасна възможност изглежда наистина съществува, ако се съди по красивите експерименти с течен въздух на професор Деуар (Dewar), които показват, че микробите на органичния живот не се унищожават при студ, без значение колко суров; следователно могат да пътуват през междузвездния космос. Междувременно веселите светлини на науката и изкуството, вечно все по-ярки, осветяват пътя ни, и чудесата, които разкриват, и удоволствията, които предлагат, ни карат в същата степен да забравим за мрачното бъдеще.
Въпреки че може никога да не проумеем човешкия живот, ние със сигурност знаем, че той е движение, от каквато и природа да е. Съществуването на движение неизбежно намеква за тяло, което е задвижвано и за сила, която го задвижва. Поради това, където и да има живот, има и маса, която е задвижвана от сила. Всяка маса притежава инерция, всяка сила се опитва да е постоянна. В резултат на това универсално качество и положение, едно тяло, независимо дали в покой или в движение, се опитва да остане в същото състояние, и една сила, проявяваща се където и да е и чрез каквато и да е причина, създава равна по големина противоположна сила, и като абсолютна необходимост от това следва, че всяко движение в природата трябва да бъде ритмично. Преди много време тази проста истина беше ясно посочена от Хърбърт Спенсър (Herbert Spencer), който стигнал до нея по по-различен логически път. Тя се съдържа във всичко, което възприемаме - в движението на една планета, в прилива и отлива, в ехтенето на въздуха, в люлеенето на махало, в осцилациите на електрическия поток, и в безкрайното разнообразие на органичния живот. Нима целият човешки живот не свидетелства за това? Раждане, старост и смъртта на индивида, семейството, расата, или нацията, какво е всичко това, ако не един ритъм? Цялата проява на живота, тогава, дори и в най-мъничката си форма, какъвто пример е човека, както и да е осъществена и колкото и да е неразгадаема, е просто едно движение, за което важат и се прилагат същите генерални закони за движението, които властват във физическата вселена.
Когато говорим за човека, имаме предвид концепцията за човечеството като едно цяло, и преди да прилагаме научни методи за изследване на неговото движение, трябва да го приемем като физически факт. Но може ли някой днес да се съмнява, че всичките милиони индивиди и всичките неизброими типове и характери съставляват единство, една единица? Въпреки че сме свободни да мислим и да действаме, ние сме обвързани едни с други, както звездите във фирмамента, с неразрушими връзки.
Тези връзки не могат да се видят, но можем да ги почувстваме. Порязвам пръста си, и изпитвам болка: този пръст е част от мен. Виждам мой приятел наранен, и това наранява и мен: моят приятел и аз, ние сме едно. И сега виждам поразен свой враг, една буца плът, за която, сред всички буци плът във вселената, ме е най-малко грижа, и все пак изпитвам скръб. Това нима не доказва, че всеки един от нас е само част от цяло?
От векове тази идея се прокламира в ненадминатите мъдри учения на религията, вероятно не само като средство за подсигуряване на мира и хармонията сред хората, но и като дълбоко вкоренена истина. Будистите го изразяват по един начин, Християните по друг, но и двете говорят за същото: Всички ние сме едно. Мeтафизичните доказателства, обаче, не са единствените, които можем да изтъкнем в подкрепа на тази идея. Науката също разпознава тази свързаност на отделните индивиди, въпреки че не съвсем в същия смисъл, в който признава, че слънцата, планетите и луните на едно съзвездие съставляват единно тяло, и не може да има и съмнение, че в идните времена, когато средствата и методите ни за изследване на физическите и другите състояния и феномени бъдат значително усъвършенствани, това ще бъде експериментално доказано. И още: това едно човешко същество продължава да живее и живее. Индивидът е мимолетен, расите и нациите се появяват и отмират, но човекът остава. В това е дълбоката разлика между индивида и цялото. В това се открива и частичното обяснение на много от онези чудесни феномени на наследствеността, които са резултат от безброй столетия на немощно, но устойчиво влияние.
Съзрете, тогава, човекът като маса, подбудена от сила. Въпреки че това движение не е от преводим характер, намекващ за промяна на мястото, все пак генералните закони за механичното движение са приложими към него, и енергията, асоциирана с тази маса, може да се измери според добре известните принципи, като половината от масата, умножена по квадрата на определената скорост. Така например едно гюле, което е в покой, съдържа определено количество енергия под формата на топлина, която измерваме по подобен начин. Представяме си, че гюлето се състои от неизброимо количество мънички частици, наречени атоми или молекули, които вибрират или се въртят една около друга. Ние определяме техните маси и скорости, и от тях определяме енергията на всяка от тези мънички системи, и събирайки всичките една с друга, добиваме идея за сборната топло-енергия, съдържаща се в гюлето, което само привидно е в покой. В това напълно теоретично приближение тази енергия после може да се изчисли, като умножим половината от цялата маса - тоест половината от сбора на всички мънички маси - по квадрата на една скорост, която се определя от скоростите на отделните частици. По същия начин можем да си представим човешката енергия, измерена като половината от човешката маса, умножена по квадрата на скорост, която все още не сме способни да изчислим. Но недостигът в това ни знание не ще отнеме от истината на умозаключенията, които ще начертая и които се основават на същата твърда основа, на която почиват и законите за масата и силата, властващи в природата.
Човекът, обаче, не е обикновена маса, състояща се от въртящи се атоми и молекули, съдържаща само топло-енергия. Той е маса, обладана от определени висши качества по силата на творческия принцип на живота, с който е надарен. Неговата маса, като водата във вълните на океана, непрестанно се подменя, и нова заема мястото на старата.
Не само това, но той расте, разпростира се, и умира, като по този начин променя масата си самостоятелно, и по обем и по плътност. Което е най-чудесно от всичко, той е способен да увеличава или намаля скоростта си на движение чрез мистериозната сила, която притежава, като присвоява повече или по-малко енергия от други вещества, и превръщайки я в двигателна енергия. Но във всеки един момент можем да пренебрегнем тези бавни промени и да приемем, че човешката енергия се измерва като половината от човешката маса, умножена по квадрата на определена хипотетична скорост. Както и да изчислим тази скорост, и каквото и да приемем за стандарт на това измерване, ние трябва, в синхрон с тази концепция, да стигнем до заключението, че големият проблем на науката е, и винаги ще бъде, да увеличи така дефинираната енергия. Преди много години, стимулиран от внимателния прочит на този дълбоко интригуващ труд на Драпер (Draper) "История на интелектуалното развитие на Европа", изобразяващ толкова ярко човешкото движение, аз разпознах, че разрешаването на този вечен проблем трябва завинаги да бъде основната задача на човешката наука. Тук ще се постарая накратко да опиша някои от резултатите от усилията си до сега.
ЧЕРТЕЖ а. ТРИТЕ НАЧИНА ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ЕНЕРГИЯ.
Нека тогава, на чертеж
а, М да представлява човешката маса. Тази маса е тласната в една посока от сила f, която среща съпротива от друга, частично триеща и частично отрицателна сила R, която действа точно наобратно, и спъва движението на масата. Такава антагонична сила присъства във всяко движение и трябва да бъде взета предвид. Разликата между тези две сили е ефективната сила, която придава скорост V на масата М в посока на стрелката върху линията, представляваща силата f. По силата но споменатото, човешката енергия тогава ще бъде ½ MV2 = ½ M х V x V, в което М е сборната маса на човека в обикновената интерпретация на термина "маса", а V е определена хипотетична скорост, която, в настоящото състояние на науката, не сме способни с точност да дефинираме и определим. Да се увеличи човешката енергия означава, следователно, да се увeличи това произведение и има, както скоро ще се види, само три възможни начина да се постигне този резултат, и те са илюстрирани на горния чертеж. Първият начин, показан на горната фигура, е да се увеличи масата (изобразено чрез пунктирания кръг), като двете опониращи си сили се запазят същите. Вторият начин е, да се намали спъващата сила R към по-ниска стойност r, като масата и тласкащата сила се запазят същите, както е изобразено в средната фигура. Третият начин, изобразен в последната фигура, е да се увеличи тласкащата сила към по-висока стойност F, докато масата и спъващата сила R останат непроменени. Доказуемо е, че съществуват фиксирани ограничения, що се отнася до увеличаването на масата и намалянето на спъващата сила, но тласкащата сила може да се увеличава безкрайно. Всяко от тези три възможни решения представлява различен аспект на основния проблем по увеличаването на човешката енергия, което го разделя на три отличителни проблема, чрез които може успешно да се разгледа.
ПЪРВИЯТ ПРОБЛЕМ: КАК ДА СЕ УВЕЛИЧИ ЧОВЕШКАТА МАСА
- ГОРЕНЕТО НА АТМОСФЕРНИЯ АЗОТПогледнато отгоре, очевидно има два начина за увеличаване масата на човечеството: първо, като се спомагат и поддържат онези сили и условия, които я увеличават; и второ, като се намалят и като се оказва отпор на онези сили и условия, които я унищожават. Масата ще се увеличи чрез отделяне на внимание и грижа за здравето, чрез питателна храна, чрез умереност, чрез редовност на навиците, чрез промотиране на брака, чрез обръщане съзнателно внимание на децата, и, като цяло, като се съблюдават и спазват многото предписания и закони на религията и хигиената. Но при добавянето на нова маса към старата, отново се появяват три случая. Или добавената маса е със същата скорост като старата, или е с по-малка или по-висока скорост. За да добием представа за относителната важност на тези случаи, представете си един влак, съставен, от, да кажем, сто локомотива, движещи се по трасе, и предположете, за да се увеличи енергията на движещата се маса,още четири локомотива се добавят към влака. Ако тези четирите се движат със същата скорост, с която се движи влакът, цялата енергия ще бъде увеличена с 4%; ако се движат само с половината на скоростта, увеличението ще се равнява само на 1%; ако се движат с два пъти по-висока скорост, увеличението на енергията ще бъде 16%. Това просто онагледяване показва, че е от най-голяма важност да се добавя маса с по-голяма скорост. Казано още по-точно, ако, например, децата са със същата степен на просветленост като родителите, - тоест, маса "със същата скорост", - енергията просто ще се увеличи пропорционално на добавения брой. Ако са по-неинтелигентни или напреднали, или маса "с по-ниска скорост", ще е налице много малко увеличение на енергията; но ако те са още по-напреднали, или маса "с по-висока скорост", тогава новото поколение ще добави много значително към общата енергия на човечеството. Всяко добавяне на маса "с по-ниска скорост", по-малка от минималната, за да е изпълнен закона в поговорката "Mens sana in corpore sano" ("Здрав дух в здраво тяло"), трябва да среща силно противопоставяне. Например, развиването единствено на мускули, към каквото се целят някои от нашите колеги, аз считам за добавяне на маса "с по-ниска скорост", и няма да го поощрявам, въпреки че гледната ми точка беше различна, когато аз самият бях ученик. Умерените упражнения, подсигуряващи правилното равновесие между ума и тялото, и най-високата ефикасност в поведението на организма, е, разбира се, първостепенно изискване. Горният пример показва, че най-важният за постигане резултат, е образованието, или увеличението на "скоростта" на новодобавената маса.
И обратно, едва ли има нужда да споменаваме, че всичко, което е срещу ученията на религията и законите на хигиената, тенденциозно намалява масата. Уискито, виното, кафето, тютюнът, и други подобни стимуланти са отговорни за скъсяването на животите на много хора, и трябва да се употребяват с ограничение. Но аз не смятам, че непреклонните мерки и потискането на навици, които са повтаряни много поколения, са за препоръчване. По-мъдро е да се проповядва ограничение, отколкото въздържание. Ние сме привикнали към тези стимуланти, и ако се възприемат такива реформи, те трябва да са бавни и постепенни. Онези, които посвещават енергията си в преследване на такива цели, могат да бъдат по-полезни, ако преориентират усилията си в други посоки, като например, в посока осигуряването на чиста питейна вода.
За всеки човек, който погива заради ефектите от някой стимулант, поне хиляда умират заради последствията от пиенето на нечиста вода. Тази безценна течност, която всеки ден вдъхва нов живот в нас, е по същия начин основния двигател, чрез който в телата ни проникват заболявания и смърт. Микробите на разрушението, които пренася, са толкова по-ужасни врагове заради това, че вършат фаталната си работа незабелязано. Те решават съдбата ни, докато ние живеем и се забавляваме. Множеството хора са толкова невежи или невнимателни при пиенето на вода, и последствията от това са толкова пагубни, че един филантроп едва ли може да оползотвори силите си по-добре, ако се заеме да просветлява онези, които по такъв начин се самонараняват. Чрез системно пречистване и стерилизиране на питейната вода човешката маса ще се увеличи значително. Трябва да се направи строго правило - което да се наложи със закон - да се преварява или по друг начин да се стерилизира питейната вода във всяко домакинство и публично място. Филтрирането не е достатъчна пречка пред опасността от инфекция. Целия лед за вътрешна употреба трябва да бъде приготвен по изкуствен начин от изцяло стерилизирана вода. Като цяло нуждата да се елиминират болестотворните микроби от ледената вода добре се проумява, но твърде малко се прави за подобряване на съществуващите условия, тъй като за сега няма задоволителен метод за стерилизиране на големи количества вода. Чрез подобрение на електроуредите на ден днешен можем да произвеждаме озон евтино и в големи количества и този идеален дезинфектант изглежда е задоволително решение на този важен въпрос.
Хазарта, бизнес-треската и превъзбудата, особено на борсата, са причина за голямо намаляне на масата, и толкова повече, защото индивидите, занимаващи се с това, са единици с по-висока стойност. Невъзможността да се забележат първите симптоми на една болест, и небрежното й пренебрегване, са важни фактори на смъртността. Когато внимателно се наблюдават всички знаци за приближаваща опасност, и когато съзнателно се полагат на всички възможни усилия за избягване на опасността, ние не само следваме мъдрите закони на хигиената в интерес на добруването ни и успеха на труда ни, но спазваме и един висш морален дълг. Всеки трябва да счита тялото си за безценен подарък от онзи, когото обича най-много от всичко, да го счита като удивително произведение на изкуството, с неописуема красота и вещина отвъд човешките възприятия, толкова нежно и крехко, че една дума, един дъх, един поглед, не - една мисъл, може да го нарани. Нечистотата, която развъжда болести и смърт, е не само саморазрушителен, но и силно неморален навик. Предпазвайки телата си от инфекции, опазвайки ги здрави и чисти, ние даваме израз на своята почит към висшия принцип, с който са надарени. Онзи, който следва препоръките на хигиената в този дух, демонстрира, че е истински религиозен. Развратът на моралните принципи е ужасно зло, което отравя както ума, така тялото и това зло е отговорно за голямото намаляне на човешката маса в някои държави. Много от настоящите обичаи и тенденции водят до подобни болезнени резултати. Например, светският живот, модерното образование и преследването на жени с намерение да бъдат отклонени от домашните им задължения и да се превърнат в мъже, лишавайки ги по този начин от въздигащия идеал, на който са представителки, унищожава артистичната творческа сила и води до стерилитет и до общо отслабване на расата. Хиляда други злини мога да спомена, но всички събрани заедно, допринасяйки едновременно за обсъждания проблем, те пак няма да са равни на едно единствено зло, желанието за храна, създадено поради бедност, нищета и глад. Милиони индивиди умират всяка година от желание за храна, като по този начин се потиска нарастването на масата. Дори в нашите просветлени общества, и въпреки всички благотворителни усилия, това е все още, в пълната си вероятност, едно главно зло. Тук нямам предвид абсолютното желание за храна, а нуждата от здравословно питание.
Как да се осигури добра и изобилна храна, е, следователно, най-важен въпрос на съвремието. Като цяло отглеждането на добитък като средство за осигуряване на храна е възразително, защото, в споменатия по-горе смисъл, това несъмнено води до добавянето на маса "с по-ниска скорост". Определено е за предпочитане да се отглеждат зеленчуци, и аз мисля, следователно, че вегетарианството е похвално отдалечаване от установения варварски навик. Това, че можем да живеем на растителна храна и да вършим дори повече работа, не е теория, а е добре демонстриран факт. Много раси, живеещи почти изцяло на зеленчуци, имат превъзхождаща физика и сила. Няма съмнение, че някои растителни храни, като овесената каша, са по-икономични от месото, и го превъзхождат както по отношение на механичните, така и по отношение на умствените резултати. Освен това, такава храна значително по-малко натоварва храносмилателните ни органи, и, правейки ни по-задоволени и общителни, произвежда добро, което трудно може да се измери и оцени. В светлината на тези факти, трябва да се направи всяко възможно усилие за прекратяване на необузданото и жестоко избиване на животни, което е разрушително за морала ни. За да се освободим от животинските инстинкти и апетити, които ни дърпат към дъното, трябва да започнем от самия корен, от който произлизаме: трябва да извършим радикална реформа в характера на храната ни.
Изглежда, че няма философска нужда от храна. Можем да забележим организирани същества, живеещи без препитание и извличащи цялата енергия, от която имат нужда, за да извършват жизнените си функции, от заобикалящата ги среда. В лицето на кристала откриваме ясното доказателство за наличието на формиращ жизнен принцип, и въпреки че не можем да проумеем живота на един кристал, това не го прави по-малко живо същество. Може би съществуват, освен кристали, и други такива индивидуализирани, материални системи на същества, вероятно с газов строеж, или изградени от още по-неуловими вещества. В светлината на тази възможност, - не, вероятност, ние не можем с такава аподиктика да отричаме съществуването на организирани същества на една планета, само защото условията на нея са неподходящи за съществуването на живота както ние го разбираме. Ние не можем дори, с положителна увереност, да твърдим, че някои от тях не присъстват тук, в този наш свят, насред самите нас, защото тяхната структура и жизнено проявление може да са такива, че да сме неспособни да ги забележим.
Произвеждането на изкуствена храна като средство за увеличение на човешката маса естествено ни идва на ум, но такъв директен опит да осигурим питание на мен не ми изглежда разумен, поне не в настоящето. Дали можем да живеем на такава храна е много съмнително. Ние сме резултата от векове на продължителна адаптация и не можем радикално да се променим без непредвидени и, по всяка вероятност, катастрофални последици. Такъв несигурен експеримент не бива да се извършва. Далеч по-добрия начин, на мен ми изглежда, да отвърнем на опустошенията на злото, би било, да открием начини за увеличение продуктивността на почвата. В този контекст опазването на горите е от важност, която не е възможно да бъде надценена, и в тази връзка, също, утилизирането на водо-енергията за целите на електрифицирането, освобождаващо ни по много начини от нуждата да горим дървесина, и грижейки се по този начин за опазването на горите, трябва силно да се пропагандира. Но в напредъка на този и на подобни методи съществуват ограничения.
За да се увеличи продуктивността на почвата, тя трябва да бъде по-ефективно наторена чрез изкуствени средства. Въпросът с производството на храна, тогава, се разгръща във въпроса как най-добре да се натори почвата. Какво първоначално е създало почвата, все още е мистерия. Да се обясни произхода й вероятно е равносилно с това да се обясни произхода на самия живот. Камъните, дезинтегрирани от влагата и вятъра и времето, сами по себе си не са били способни да поддържат живота. Някакво необяснимо условие се е появило, и някакъв нов принцип е влязъл в сила, и първият слой, способен да поддържа нисши организми, като мъховете, се е формирал. Те, чрез живота и смъртта си, добавили още повече към живото-поддържащото качество на почвата, и тогава по-висши организми могли да се изхранват, и тн и тн, докато най-накрая високо развит растителен и животински живот не започнал да процъфтява. Но въпреки че теориите не са, дори и в момента, в съгласие помежду си относно как е възникнало наторяването, факт е, много добре известен факт, че почвата не може безкрайно да поддържа живота, и трябва да се открие някакъв начин да бъде снабдена с веществата, които растенията са извлекли от нея. Основните и най-ценните от тези вещества са съединения на азота, и евтиното производство на тези е, следователно, ключът за разрешаването на крайно важния хранителен проблем. Атмосферата ни съдържа неизчерпаемо количество азот, и само ако можехме да го оксидираме и да произведем тези съединения, щеше да последва неизчислима полза за човечеството.
Много отдавна тази идея силно беше обладала въображението на учените мъже, но не се появи ефикасен начин за постигане на този резултат. Проблемът беше счетен за екстремно труден заради изключителната инертност на азота, който отказва да се свърже дори с кислорода. Но тук ни идва на помощ електричеството: спящият афинитет на този елемент се пробужда при електрически поток с подходящото качество. Както един въглен, който е бил в контакт с кислорода от векове, без да изгори, се комбинира с него веднага щом бъде запален, така и азотът, след като бъде възбуден от електричеството, гори. Аз, обаче, до скоро не успявах да произведа електрически разряди, които достатъчно ефективно да възбуждат атмосферния азот, въпреки че демонстрирах, през Май 1891г, на една научна лекция, оригинално нова форма на разряд на електрически пламък, наречен "огънят на Св. Елмо", който, освен че е способен да прави озон в изобилие, също така притежаваше, както подчертах на онази лекция, отявленото качество да възбужда химическия афинитет. Този разряд или пламък тогава беше дълъг само три до четири инча (7-10 см), химическото му действие беше също така слабо, и в последствие процесът на оксидиране на азота беше прахоснически. Въпросът беше как да се усили това му действие. Очевидно трябваше да се произведат особен вид електрически потоци, за да стане процесът на оксидиране на азота по-ефикасен.
Като първи напредък, химическата активност на разряда беше много значително увеличена, чрез използването на потоци с екстремно висока честота или степен на вибрация. Това беше важно подобрение, но практическите съображения скоро поставиха ясни ограничения за напредъка в тази посока. След това, бяха изследвани ефектите от електрическото налягане на потоковите импулси, ефектите от формата на вълната им и други техни характерни черти. После бяха изучени влиянията от атмосферното налягане и температура и от наличието на вода и други тела, и така постепенно с точност бяха определени условията за създаване на най-интензивното химическо действие на разряда, водещо до най-високата ефикасност на процеса.
Естествено, напредъкът не се постигаше бързо; и все пак, малко по малко, напредвах. Пламъкът нарастваше все повече и повече, и оксидиращото му действие ставаше по-интензивно. От незначителен разряд-четка, дълъг няколко инча (х2.54см) се превърна във великолепен електрически феномен, ревящ пожар, поглъщащ азота от атмосферата и с големина 70 фута от край до край (21.34 м). Така бавно, почти незабележимо, възможността се превърна в постижение. Далеч не всичко е свършено, но в каква степен бяха възнаградени усилията ми, може да се добие представа от Фиг. 1, която, със заглавието си, сама говори за себе си. Видимият пламъкообразен разряд е създаден от интензивните електрически осцилации, които преминават през показаната намотка, и агресивно възбуждат електрифицираните молекули на въздуха. По този начин, между двете по принцип индиферентни съставки на атмосферата се създава силен афинитет, и те с готовност се комбинират, дори и без да се прави допълнително усилване на химическото действие на разряда. При производството на азотни съединения чрез този метод, разбира се, всяко възможно средство за увеличаване интензитета на действието и ефикасността на процеса, ще бъде използвано, освен това, ще бъдат направени специални приготовления за фиксирането на сформираните съединения, защото като цяло те са нестабилни и след кратко време азотът отново става инертен. Парата е прост и ефективен метод за перманентно фиксиране на съединенията. Илюстрираният резултат демонстрира, че е практически възможно атмосферният азот да се оксидира в неограничени количества, единствено чрез употребата на евтина механична сила и прости електрически апарати. Чрез този метод могат да се произвеждат много азотни вещества по цял свят, на ниска цена, и във всякакво желано количество, и почвата може да се наторява с тези съединения, което ще повиши продуктивността й за неограничен период от време. По този начин може да се добива изобилие от евтина и здравословна, не изкуствена храна, а такава, с каквато сме свикнали. Този нов и неизчерпаем източник на храна ще бъде от неизчислима полза за човечеството, и по този начин ще добави неимоверно към човешката маса. Скоро, надявам се, светът ще бъде свидетел на зараждането на индустрия, която в идните времена, вярвам, че ще стане толкова значима, колкото е желязната.
Покажи участието
