Принтиране - ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК

СЕКЦИЯ ФОРУМ => Всички теми => Темата е започната от: Glasberg в Януари 30, 2020, 12:14:35 am

Титла: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 30, 2020, 12:14:35 am

Каква е разликата между Човек и Субект на правото (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE) (persona/лице)?

Темата е много комплексна, но в АА ще се опитаме да открехнем малко вратата към тоя сложен лабиринт в света, в който живеем.

https://www.youtube.com/watch?v=iQvMaygmJPI&feature=emb_title

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 30, 2020, 12:22:42 am

Започваме с някои дефиниции.

Дефиниция на немски:

Цитат

Eine natürliche Person (https://de.wikipedia.org/wiki/Nat%C3%BCrliche_Person) oder physische Person ist der Mensch (https://de.wikipedia.org/wiki/Mensch) in seiner Rolle als Rechtssubjekt (https://de.wikipedia.org/wiki/Rechtsf%C3%A4higkeit), d. h. als Träger (https://de.wikipedia.org/wiki/Rechtssubjekt) von Rechten (https://de.wikipedia.org/wiki/Recht) und Pflichten (https://de.wikipedia.org/wiki/Pflicht_(Recht)).

Физическо лице се дефинира като човек в ролята му на Субект на правото (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE), т.е. като носител на права и задължения.

Дефиниция на български:

Цитат

Физическо лице (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5) (юр.) е вид субект на правото (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE), чрез който правният ред признава на всяка човешка личност (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82) правото за участие в правния живот и защитава характерните за нея имуществени права.

Дефиниция на английски:

Цитат

In jurisprudence (https://en.wikipedia.org/wiki/Jurisprudence), a natural person (https://en.wikipedia.org/wiki/Natural_person) is a person (in legal meaning, i.e., one who has its own legal personality (https://en.wikipedia.org/wiki/Legal_personality)) that is an individual (https://en.wikipedia.org/wiki/Individual) human being (https://en.wikipedia.org/wiki/Human_being), as opposed to a legal person (https://en.wikipedia.org/wiki/Legal_person), which may be a private (i.e., business entity (https://en.wikipedia.org/wiki/Types_of_business_entity) or non-governmental organization (https://en.wikipedia.org/wiki/Non-governmental_organization)) or public (i.e., government (https://en.wikipedia.org/wiki/Government)) organization.

В юриспруденцията (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BF%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F) (теория и философия на правото), физическо лице (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5) е лице, което е субект на правото (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE).

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 30, 2020, 01:43:20 am

Дефиниция на френски:

Цитат

Personne physique (https://fr.wikipedia.org/wiki/Personne_physique) est un terme de droit (https://fr.wikipedia.org/wiki/Droit) qui désigne un être humain auquel est reconnu une personnalité juridique (https://fr.wikipedia.org/wiki/Personnalit%C3%A9_juridique), c'est-à-dire la capacité d'exercer un certain nombre de droits (https://fr.wikipedia.org/wiki/Droit_subjectif) et d'agir en justice. Dans le droit romain (https://fr.wikipedia.org/wiki/Droit_romain), la notion de personne s'oppose à celle de chose, et les animaux sont juridiquement considérés comme des choses, ils ne sont pas sujet de droit mais objet de droit.

Физическо лице (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5) е термин в правото (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE), който обозначава човек, който е субект на правото (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE), т.е. човек, който има права (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE). В римското право (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE), понятието лице е противоположно на предмет на правото.

Дефиниция на руски:

Цитат

Физи́ческое лицо́ (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%BE) (от др.-греч. (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA) φύσις «природа»; англ. (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA) natural/physical person) — субъект гражданского права (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE). Как и любой другой субъект права, физическое лицо имеет права (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE) и обязанности (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8C).

В Гражданском кодексе Российской Федерации — России (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D1%81_%D0%A0%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8) 1994 года (ГК России) для обозначения людей как субъектов гражданского права используется формулировка «граждане» и в скобках «физические лица». Употребляя понятие «граждане», закон имеет в виду людей, состоящих в гражданстве России (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%A0%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8), а добавлением «физические лица» учитывается то, что кроме граждан в пределах России находятся и люди, не являющиеся её гражданами. В международных соглашениях, а также в законодательстве многих стран понятие «граждане» не употребляется, но используется только понятие «физические лица», как имеющее более широкое содержание, поскольку охватывает всех людей как участников гражданских и других правоотношений на территории данной страны (или данных стран)[1] (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%BE#cite_note-%D0%A1%D1%83%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-1).

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 30, 2020, 01:52:53 am

Дефиниция на испански:

Цитат

Persona física (https://es.wikipedia.org/wiki/Persona_f%C3%ADsica) (o persona natural) es un concepto jurídico, cuya elaboración fundamental correspondió a los juristas (https://es.wikipedia.org/wiki/Jurista) romanos (https://es.wikipedia.org/wiki/Antigua_Roma).

Su origen etimológico viene de persona-ae, que era aquella máscara (per sonare, es decir, para hacerse oír) que llevaban los actores en la Antigüedad y que ocultaba su rostro al tiempo que hacía sonar su voz. Esto es, una ficción que se sobrepone al ser que la porta. Ello es así porque no todos los seres humanos (https://es.wikipedia.org/wiki/Humano) -especialmente en otros tiempos- podían ser considerados personas.]

Етомологичният произход на понятието физическо лице (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5) (Persona física) на испански е свързан с думата персона (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0) (persona), т.е. маската или лицето, с което човек се представя пред света. С една дума, физическото лице (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5) или персоната (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0) е фикция в правото.

Дефиниция на португалски:

Цитат

Pessoa (https://pt.wikipedia.org/wiki/Pessoa_(direito)) é um vocábulo provavelmente de origem etrusca (https://pt.wikipedia.org/wiki/Etruscos), destinado a indicar algo como o ser humano, do qual proveio o termo em latim (https://pt.wikipedia.org/wiki/Latim) persona, que originalmente significava a ‘máscara, figura, personagem de teatro (https://pt.wikipedia.org/wiki/Teatro), papel representado por um ator (https://pt.wikipedia.org/wiki/Ator)’, e daí assumiu o significado de ser humano. Entre os juristas (https://pt.wikipedia.org/wiki/Juristas) romanos (https://pt.wikipedia.org/wiki/Romano), passou a se designar ‘ser (https://pt.wikipedia.org/wiki/Ser) que tem direitos e obrigações’.

Физическо лице (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5) (Pessoa) е дума, вероятно с Етруски (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%82%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8) произход, свързана с Латинското (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA) понятие persona (персона (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0)), което означава 'маска, фигура, театрален (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80) герой, роля на актьор (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%82%D1%8C%D0%BE%D1%80)'. В римското право (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE), физическото лице (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5) е 'същество, което има права и задължения'.

Дефиниция на италиански:

Цитат

Una persona fisica (https://it.wikipedia.org/wiki/Persona_fisica), in diritto (https://it.wikipedia.org/wiki/Diritto), è un essere umano (https://it.wikipedia.org/wiki/Essere_umano) dotato di capacità giuridica (https://it.wikipedia.org/wiki/Capacit%C3%A0_giuridica), quindi soggetto di diritto (https://it.wikipedia.org/wiki/Soggetto_di_diritto).

Физическото лице (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5), в правото (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE), е разумен човек (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA) (Homo sapiens) (човек) с юридическа правоспособност (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82), и следователно субект на правото (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE).

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 30, 2020, 03:35:15 am

Свързани с всичко това са двата термина Манастирска смърт (https://de.wikipedia.org/wiki/Klostertod) (бел.ав. Понятието открих само на немски.) и Гражданска смърт (https://de.wikipedia.org/wiki/B%C3%BCrgerlicher_Tod).

Цитат

Der Klostertod (https://de.wikipedia.org/wiki/Klostertod) ist eine juristische (https://de.wikipedia.org/wiki/Rechtswissenschaft) Konstruktion des Mittelalters (https://de.wikipedia.org/wiki/Mittelalter). Eine lebende Person (https://de.wikipedia.org/wiki/Nat%C3%BCrliche_Person) wurde bei Eintritt in einen Nonnen- oder Mönchsorden für die weltliche Rechtsprechung für tot erklärt und verlor die Rechtsfähigkeit (https://de.wikipedia.org/wiki/Rechtsf%C3%A4higkeit). Ihre Besitztümer gingen an die Erben über. Ein erneuter Erwerb von Vermögen (https://de.wikipedia.org/wiki/Verm%C3%B6gen_(Wirtschaft)) war nicht möglich, da Ordensangehörige aufgrund ihres Verständnisses von Apg (https://de.wikipedia.org/wiki/Apostelgeschichte_des_Lukas) 4,32 („Keiner nannte etwas von dem, was er hatte, sein Eigentum, sondern sie hatten alles gemeinsam“) die Vita communis (https://de.wikipedia.org/wiki/Vita_communis) lebten.

Aus den Glossen (https://de.wikipedia.org/wiki/Glosse) zum Sachsenspiegel (https://de.wikipedia.org/wiki/Sachsenspiegel) wurde der Klostertod noch 1794 in das Allgemeine Landrecht (ALR) (https://de.wikipedia.org/wiki/Allgemeines_Landrecht) in Preußen (https://de.wikipedia.org/wiki/Preu%C3%9Fen) (II 11 §§ 1199 ff.) übernommen. Die gesetzgeberische Intention entfiel weitgehend 1803 mit der Aufhebung vieler Klöster durch den Reichsdeputationshauptschluss (https://de.wikipedia.org/wiki/Reichsdeputationshauptschluss). In den modernen europäischen Zivilrechtskodifikationen (https://de.wikipedia.org/wiki/Kodifikation) des 19. Jahrhunderts ist der Klostertod nicht mehr enthalten.

Манастирската смърт (https://de.wikipedia.org/wiki/Klostertod) е юридическа (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BF%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F) конструкция от Средновековието (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B5). Едно физическо лице (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5) бива обявено за мъртво за светската юрисдикция, когато става член на Монашески орден, и губи правоспособност (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82).

При това, собствеността на обявения за мъртъв, преминава на наследниците. Ново придобиване на собственост (https://de.wikipedia.org/wiki/Verm%C3%B6gen_(Wirtschaft)) не е възможно, тъй като членовете на ордена живеят заедно като в комуна (Vita communis (https://de.wikipedia.org/wiki/Vita_communis)), в съответствие с Деяния (https://biblia.bg/index.php?k=44&g=4&tr1=1) 4:32:

Цитат

32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 30, 2020, 03:59:53 am

Цитат

Гражда́нская смерть (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%8C) — лишение лица правоспособности (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8C), наступающее как уголовное наказание по приговору суда или в силу иных обстоятельств. Институт гражданской смерти возник в римском праве (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE) и сохранялся в законодательстве отдельных европейских стран вплоть до середины XIX века (https://ru.wikipedia.org/wiki/XIX_%D0%B2%D0%B5%D0%BA)^[1] (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%8C#cite_note-esbe-1).

В римском праве существовал институт capitis deminutio maxima (дословно лат. (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA) наибольшее уменьшение правоспособности) — лишение всех прав гражданина. Первоначально capitis deminutio maxima применялось к гражданам, попавшим в плен к врагам или проданным в рабство (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE). С течением времени появились и другие основания. Имущество лица, лишившегося прав (capite minutus), в зависимости от причин capitis deminutio переходило государству, кредитору и т.д.^[2] (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%8C#cite_note-2)
В Средние века (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0) аналогом гражданской смерти было объявление вне закона. Убийство (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B1%D0%B8%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE) или другое преступление, совершённое в отношении объявленного вне закона, не наказывалось, а наоборот, могло считаться полезным и богоугодным делом.

Объявление вне закона существовало в Русской правде (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0) как «поток и разграбление»^[3] (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%8C#cite_note-3). Воинским уставом Петра I (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B0_I) было введено такое наказание, как «шельмование», аналог гражданской смерти^[1] (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%8C#cite_note-esbe-1). Ошельмованный считался «из числа добрых людей и верных извергнут», он не мог выступать свидетелем, за любые преступления кроме убийства, совершённые против ошельмованного, не полагалось уголовного наказания^[4] (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%8C#cite_note-4). В 1766 году это наказание было заменено на лишение прав, то есть ограничение отдельных элементов правоспособности, но не полную её отмену^[1] (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%8C#cite_note-esbe-1).

Дольше всего гражданская смерть сохранялась во французском (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F) законодательстве, где она была отменена окончательно в 1854 году^[1] (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%8C#cite_note-esbe-1). Согласно Кодексу Наполеона (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D1%81_%D0%9D%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%B0)^[5] (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%8C#cite_note-5), приговорённый к гражданской смерти лишался прав владеть имуществом, вступать в брак, быть стороной в судебном процессе. Его имущество переходило к наследникам, как если бы он умер^[6] (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%8C#cite_note-6).

Следует, однако, заметить, что несмотря на отмену гражданской смерти Законом Франции от 31 мая 1854 г., её нормативно-правовые отголоски сохранялись после этого еще более полутора веков. Так, например, в статье 617 Кодекса Наполеона в редакции, действовавшей до вступления в силу Закона № 2009-526 от 12 мая 2009 г., было сказано, что узуфрукт (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B7%D1%83%D1%84%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82) прекращается ввиду «естественной и гражданской смерти узуфруктуария». Это же относится к статьям 1982 и 2003 Кодекса. Кроме того, до вступления в силу Закона № 2001-1135 от 3 декабря 2001 г. в Кодексе действовала также статья 718, которая предусматривала, что «наследство открывается в результате естественной смерти и гражданской смерти»^[7] (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%8C#cite_note-7).

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 30, 2020, 04:04:19 am

Цитат

Civil death (https://en.wikipedia.org/wiki/Civil_death) (Latin (https://en.wikipedia.org/wiki/Latin_language): civiliter mortuus)^[1] (https://en.wikipedia.org/wiki/Civil_death#cite_note-1) is the loss of all or almost all civil rights (https://en.wikipedia.org/wiki/Civil_rights) by a person due to a conviction for a felony (https://en.wikipedia.org/wiki/Felony) or due to an act by the government of a country that results in the loss of civil rights. It is usually inflicted on persons convicted of crimes against the state or adults determined by a court to be legally incompetent because of mental disability.^[2] (https://en.wikipedia.org/wiki/Civil_death#cite_note-2)

In medieval Europe, felons lost all civil rights upon their conviction. This civil death often led to actual death, since anyone could kill and injure a felon with impunity.^[3] (https://en.wikipedia.org/wiki/Civil_death#cite_note-felons-3) Under the Holy Roman Empire (https://en.wikipedia.org/wiki/Holy_Roman_Empire), a person declared civilly dead was referred to as vogelfrei (https://en.wikipedia.org/wiki/Vogelfrei) (‘free as a bird’) and could even be killed since they were completely outside the law.^[4] (https://en.wikipedia.org/wiki/Civil_death#cite_note-Death,_Civil_page_138-4)

Historically outlawry, that is, declaring a person as an outlaw (https://en.wikipedia.org/wiki/Outlaw), was a common form of civil death.^[4] (https://en.wikipedia.org/wiki/Civil_death#cite_note-Death,_Civil_page_138-4)

In the US, the disenfranchisement of felons (https://en.wikipedia.org/wiki/Felony_disenfranchisement)^[5] (https://en.wikipedia.org/wiki/Civil_death#cite_note-5) has been called a form of civil death, as has being subjected to collateral consequences (https://en.wikipedia.org/wiki/Collateral_consequences_of_criminal_conviction) in general.^[6] (https://en.wikipedia.org/wiki/Civil_death#cite_note-6)

Гражданската смърт (https://en.wikipedia.org/wiki/Civil_death) (Латински (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA): civiliter mortuus)^[1] (https://en.wikipedia.org/wiki/Civil_death#cite_note-1) е загубата на всички или на почти всички граждански права (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0) поради присъда за углавно престъпление (https://en.wikipedia.org/wiki/Felony) или като резултат от акт на правителството на страната, което води до загуба на граждански права (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0). Обикновено засяга лица, осъдени за престъпление срещу държавата или възрастни, определени от съд като юридически некомпетентни поради умствена неправоспособност.^[2] (https://en.wikipedia.org/wiki/Civil_death#cite_note-2)

По време на Свещената Римска империя (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F), лице с обявена гражданска смърт, са наричани vogelfrei (https://en.wikipedia.org/wiki/Vogelfrei) ('свободен като птичка'), но може да бъде убито, тъй като е изцяло извън закона.^[4] (https://en.wikipedia.org/wiki/Civil_death#cite_note-Death,_Civil_page_138-4)

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 30, 2020, 04:57:47 am

Цитат

Der bürgerliche Tod (https://de.wikipedia.org/wiki/B%C3%BCrgerlicher_Tod) (französisch (https://de.wikipedia.org/wiki/Franz%C3%B6sische_Sprache) mort civile) bedeutet den Verlust der persönlichen Rechtsfähigkeit (https://de.wikipedia.org/wiki/Rechtsf%C3%A4higkeit).

Der bürgerliche Tod war bereits im römischen Recht (https://de.wikipedia.org/wiki/R%C3%B6misches_Recht) eine Folge der capitis deminutio maxima, des Verlustes der persönlichen Freiheit bei Gefangennahme oder als Nebenfolge (https://de.wikipedia.org/wiki/Strafe) bei Kapitalverbrechen (https://de.wikipedia.org/wiki/Kapitalverbrechen). Auch das gemeine Recht (https://de.wikipedia.org/wiki/Gemeines_Recht) kannte eine direkte Vernichtung der Persönlichkeit (consumtio famae) in der Friedlosigkeit (https://de.wikipedia.org/wiki/Friedlosigkeit) als Folge der Oberacht (https://de.wikipedia.org/wiki/Reichsacht).

Der so Bestrafte lebte zwar physisch weiter, rechtlich wurde jedoch sein Tod (https://de.wikipedia.org/wiki/Tod) fingiert (https://de.wikipedia.org/wiki/Fiktion_(Recht)) und er somit als natürliche Person (https://de.wikipedia.org/wiki/Nat%C3%BCrliche_Person) eliminiert. Dies umfasste beispielsweise neben dem Verlust jeglichen Eigentums (https://de.wikipedia.org/wiki/Eigentum) und der Annullierung einer bestehenden Ehe (https://de.wikipedia.org/wiki/Ehe) auch den Verlust der Geschäftsfähigkeit (https://de.wikipedia.org/wiki/Gesch%C3%A4ftsf%C3%A4higkeit). Bei Rückkehr aus der Gefangenschaft stellte das Postliminium (https://de.wikipedia.org/wiki/Postliminium) oder Ius postliminii (https://de.wikipedia.org/wiki/Ius_postliminii) die alte Rechtsstellung des Rückkehrers wieder her.

Die napoleonische (https://de.wikipedia.org/wiki/Napoleon) Gesetzgebung knüpfte an diese Rechtstradition an und wurde auch in anderen europäischen Ländern aufgegriffen.

Sowohl der französische Code civil (https://de.wikipedia.org/wiki/Code_civil) von 1804 (Art. 22 f.) als auch z. B. das bayerische Strafgesetzbuch von 1813 sahen die Verhängung des bürgerlichen Todes noch vor. Die Regelung des Code Civil wurde 1854 per Gesetz aufgehoben. In Deutschland wurde der bürgerliche Tod durch die Verfassungen (https://de.wikipedia.org/wiki/Verfassung) abgeschafft, die im Gefolge der Märzrevolution (https://de.wikipedia.org/wiki/M%C3%A4rzrevolution) von 1848 erarbeitet wurden, so in Artikel 9 der preußischen Verfassung (https://de.wikipedia.org/wiki/Preu%C3%9Fische_Verfassung_(1848/1850)) vom 5. Dezember 1848 oder § 135 der Paulskirchenverfassung (https://de.wikipedia.org/wiki/Paulskirchenverfassung) vom 28. März 1849.^[1] (https://de.wikipedia.org/wiki/B%C3%BCrgerlicher_Tod#cite_note-1)

Seit den Nürnberger Gesetzen (https://de.wikipedia.org/wiki/N%C3%BCrnberger_Gesetze) von 1935 wurde die Rechtsstellung jüdischer Bürger in der Zeit des Nationalsozialismus (https://de.wikipedia.org/wiki/Zeit_des_Nationalsozialismus) als „bürgerlicher Tod“ bezeichnet. Das Reichsgericht (https://de.wikipedia.org/wiki/Reichsgericht) ermöglichte so etwa 1936 der UFA (https://de.wikipedia.org/wiki/UFA) die Kündigung eines Vertrages mit dem jüdischen Regisseur Eric Charell (https://de.wikipedia.org/wiki/Erik_Charell), obwohl der Vertrag nur eine Kündigung vorsah, wenn Charell „durch Krankheit, Tod oder ähnlichen Grund nicht zur Durchführung der Regietätigkeit im Stande“ sei. Die Eigenschaft „Jüdischsein“ entsprach nach Entscheidung des Reichsgerichts Charells Tod.^[2] (https://de.wikipedia.org/wiki/B%C3%BCrgerlicher_Tod#cite_note-2)

Mit der Elften Verordnung zum Reichsbürgergesetz (https://de.wikipedia.org/wiki/Reichsb%C3%BCrgergesetz#Elfte_Verordnung_vom_25._November_1941) von 1941 verloren jüdische Deutsche ihre Staatsbürgerschaft und die damit nach der Weimarer Reichsverfassung (https://de.wikipedia.org/wiki/Weimarer_Reichsverfassung) einhergehenden bürgerlichen Rechte mit ihrer Deportation aus dem Reichsgebiet (https://de.wikipedia.org/wiki/Deutsches_Reich_1933_bis_1945). Aus ideologischen Gründen wurden auch zahlreiche andere Personen ausgebürgert (https://de.wikipedia.org/wiki/Ausb%C3%BCrgerung#Zeit_des_Nationalsozialismus).

Гражданска смърт (https://de.wikipedia.org/wiki/B%C3%BCrgerlicher_Tod) (Френски (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA) mort civile) означава загуба на личната правоспособност (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82).

В римското право (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE), гражданската смърт (https://de.wikipedia.org/wiki/B%C3%BCrgerlicher_Tod) е последица от capitis deminutio maxima, загуба на личната свобода при арест или наказание (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5) за углавно престъпление (https://de.wikipedia.org/wiki/Kapitalverbrechen). В Общото право (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE) също има директно унищожение на личността (consumtio famae) при лишаване от свобода като последица от обявяване извън закона.

Наказаният продължава да живее физически, а в правото смъртта (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82) му е фикция (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F_(%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE)), което води до елиминирането му като физическо лице (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5). Това означава загуба на цялото имущество (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%BE%D1%82) и анулиране на съществуващ брак (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%BA), както и загуба на дееспособност (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82).

Както френският Граждански кодекс (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2_%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D1%81) от 1804 г. (Член 22 е.), така и Наказателния кодекс на Бавария от 1813 г. предвиждат налагане на Гражданска смърт. Регулацията бива отменена със закон от Наполеоновия кодекс (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2_%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D1%81) през 1854 г.

В Германия, Гражданската смърт е отменена с Конституцията (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%8F), съставена в резултат на Мартенската революция (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1848_%E2%80%93_1849)) през 1848 г.

След Нюрнбергските закони (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D1%8E%D1%80%D0%BD%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8) от 1935 г., правният статус на евреиските граждани по време на Националсоциализма (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC) е обозначен като „гражданска смърт“. През 1936 г., Съдът на Райха (https://de.wikipedia.org/wiki/Reichsgericht) разрешава на UFA (https://de.wikipedia.org/wiki/UFA) прекратяване на договор с евреиския режисьор Eric Charell (https://de.wikipedia.org/wiki/Erik_Charell), въпреки че договорът предвижда прекратяване само в случай, че Eric Charell (https://de.wikipedia.org/wiki/Erik_Charell) не е „състояние да режисира поради болест, смърт или други подобни причини“.^[2] (https://de.wikipedia.org/wiki/B%C3%BCrgerlicher_Tod#cite_note-2)

С Единадесетата наредба към Закона за гражданството (https://de.wikipedia.org/wiki/Reichsb%C3%BCrgergesetz#Elfte_Verordnung_vom_25._November_1941) от 1941 г., всички немски евреи губят гражданството си и гражданските си права по Ваймарската конституция (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%B9%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%8F) и биват депортирани от Райха (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F_(1933_%E2%80%93_1945)). Множество други биват експулсирани поради идеологически причини.

Цитат

Mit der Ablegung des Ordensgelübdes (https://de.wikipedia.org/wiki/Ordensgel%C3%BCbde) (vota solemnia) und der dadurch bewirkten Aufnahme in ein Kloster gehen bis in die Gegenwart bestimmte Rechtsfolgen für die Erwerbs-, Besitz- und Ehefähigkeit des Novizen (https://de.wikipedia.org/wiki/Noviziat) einher.

Понастоящем, даването на Религиозен обет (https://de.wikipedia.org/wiki/Ordensgel%C3%BCbde) (vota solemnia) и произтичащото от това приемане в манастир, има определени правни последици за правото на работа, собственост и брак.

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 30, 2020, 06:42:23 am

В България, правоспособността (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5#%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0) не може да бъде отнемана.

Цитат

Изключение са някои от предвидените в чл. 37 от Наказателния Кодекс наказания, които пряко се отразяват върху правоспособността на субекта на правото (лишаване от право да се заема определена държавна длъжност, да се упражнява определена професия или дейност). Освен това правоспособността не може да бъде отменяна. Българското законодателство не признава правната фигура на така наречената гражданска смърт (mort civile) – отнемане на правоспособността (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5#%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0) на жив човек.

Краят на правоспособността (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5#%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0) настъпва със смъртта (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82) на физическото лице (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5). Това не е изрично уредено в закона, но се подразбира, тъй като починалия няма смисъл да бъде носител на права и задължения. Ако функционирането на важни органи бъде временно прекъснато, правоспособността не се счита за временно спряна.

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 30, 2020, 06:56:11 am

Параграф 1 (https://www.gesetze-im-internet.de/bgb/BJNR001950896.html#BJNR001950896BJNG000102377) от Гражданския законник (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D0%BA) (германски кодекс (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D1%81) на гражданското право (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE)) гласи:

Цитат

§ 1 Beginn der Rechtsfähigkeit

Die Rechtsfähigkeit des Menschen beginnt mit der Vollendung der Geburt.

§ 1 Начало на правоспособността

Правоспособността на Човека започва с приключване на раждането.

Цитат

Правоспособността (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82) е способността физическото (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5) или юридическо лице да бъде носител на граждански права (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0) и задължения (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5&action=edit&redlink=1).

По отношение на физическите лица (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5) тя се придобива със самото раждане на човека и изчезва със смъртта.

В България, Чл. 1 от Закона за лицата и семейството (https://lex.bg/laws/ldoc/2121624577) гласи:

Цитат

Всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения.

Цитат

Под „всяко лице“ се разбира всяко живо човешко същество, независимо от това дали е пълноценно физически и умствено и дали има недостатъци. Началото на правоспособността е определено „от момента на раждането“, без значение колко трае живота на новороденото.

Цитат

Правоспособността (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82) е способността физическото (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5) или юридическо лице да бъде носител на граждански права (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0) и задължения (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5&action=edit&redlink=1).

По отношение на физическите лица (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5) тя се придобива със самото раждане на човека и изчезва със смъртта.

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 30, 2020, 07:26:23 am

Още веднъж искам да обърна внимание на това, че физическото лице (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5) е вид субект на правото (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE), а лицето е персоната (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0) ("лице" е латинската дума persona), което всъщност е маската, или лицето, което човек показва на света или ролята, която изпълнява в света.

Оттам идва и думата персонал, т.е. служители, а също така и персонален номер (в паспорта).

С приключване на раждането започва правоспособността на родения. Физическото лице възниква, когато роденият бъде регистриран, т.е. бъде издаден Акт за раждане (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5#%D0%90%D0%BA%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5), т.е. персоната (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0) възниква с издаването на Акта за раждане (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5#%D0%90%D0%BA%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5). Това не е човекът / бебето, а физическото лице, което бива регистрирано, като регистрацията се удостоверява с Акта за раждане (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5#%D0%90%D0%BA%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5).

Много е важно да се направи разлика между Човек (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA), който е роден, и Персоната (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0), която възниква с регистрацията и Акта за раждане (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5#%D0%90%D0%BA%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5).

Персоната (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0) е изкуственото лице, което бива създадено чрез Акта за раждане (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5#%D0%90%D0%BA%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5).

След издаване на Акта за раждане (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5#%D0%90%D0%BA%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5) на Персоната (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0) й се дават някакви права и й се вменяват някакви задължения.

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 30, 2020, 09:00:01 am

Цитат

Свидетелството за раждане (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5) е официалното потвърждение на страната (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0), потвърждаваща раждането (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5), в което се определя името на новороденото (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BE&action=edit&redlink=1), неговия пол (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80), датата на раждане (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5&action=edit&redlink=1), място на раждане (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_(%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F)) и имена на родителите (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8&action=edit&redlink=1). В много страни, особено в миналото, сертификатът също определя етническата принадлежност (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82) на новороденото. Сертификатът за раждане служи като доказателство при поискване на гражданство (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE) и е единственият официален документ на непълнолетно лице (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B5), докато му бъде издадена лична карта (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0).

Обърнете внимание на това, че дори в Уикипедия (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5) на български Актът за раждане (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5) се реферерира като сертификат. На английски, Актът за раждане (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5) се нарича Сертификат за раждане (Birth certificate (https://en.wikipedia.org/wiki/Birth_certificate)).

В банковото дело, сертификатът е удостоверение, издавано от търговски банки, за потвърждаване собствеността върху ценни книжа и депозити в банките. В по-широк смисъл, сертификатът е удостоверение за собственост върху нещо.

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 30, 2020, 09:37:28 am

Цитат

Името (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5#%D0%98%D0%BC%D0%B5) е най-важният индивидуализиращ белег за всяко физическо лице. Понастоящем правният режим на името се съдържа в Закона за гражданската регистрация (https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134673409). Името е словесно название, което всяко физическо лице е административно задължено да има и което се образува по начин, уреден в ЗГР (https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134673409). То се състои от три части: собствено, бащино и фамилно.

Собственото име се определя свободно от двамата родители, бащиното име се образува от собственото име на бащата с определена наставка (-ов, -ова, -ев, -ева съобразно пола на детето 0 – 16). Дете с неустановено бащинство приема собственото име на майката с наставка за мъжко име и фамилното име на майката. Със съгласие на бащата на майката, неговото лично име може да се впише като бащино на детето. Фамилното е името на дядото или рода на бащата, с което той е известен в обществото.

Трите части на името се вписват в акта за раждане и от този момент за физическото лице възниква правото на име. Това име може да се променя само в случаите изрично уредени в закона.

Добитъците не могат просто така да си избират имената. Името на физическото лице (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5) е задължително и е задължително да се образува по начин, описан в Закона за гражданската регистрация (https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134673409).

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 30, 2020, 09:46:19 am

Физическото лице (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5), което бива създадено чрез Акта за раждане (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5), е вид субект на правото (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE), т.е. в момента на издаване на Акта за раждане (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5) му се дават някакви права и му се вменяват разни задължения.

Но тези права, роденият Човек (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA) така или иначе си ги има. Тези права не е нужно никой да ни ги дава. Ние всички се раждаме с право на свобода на мисълта и словото, например. Няма нужда някой уж това право да ни го дава и да ни баламосва, че ще бъдем роби, ако не се регистрираме като физически лица (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5). За сметка на това, че уж ни дават права, които така или иначе си ги имаме като Човеци, ни се дава и цял куп задължения, които принципно един Човек, който не е физическо лице (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5), няма.

Това е конструктът във всички държави в света. Това е цяла матрица, от която измъкване почти не е възможно.

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 30, 2020, 10:25:04 am

Вниманиe заслужава движението Freeman on the land (https://en.wikipedia.org/wiki/Freeman_on_the_land) в англо-говорящите страни, както и името Johannes Kreissl (https://wiki.sonnenstaatland.com/wiki/Johannes_Kreissl) или движението Freeman Austria в немско-говорящите.

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 30, 2020, 02:05:22 pm

Движението Freeman-on-the-land (https://en.wikipedia.org/wiki/Freeman_on_the_land) представлява група от хора, които вярват, че човек е обвързан със законите на Статутното право (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE), само даде изрично съгласие за това.

Цитат

Статутно право (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE) (на английски (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA): Statutory law или Statute law, от статут (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%82_(%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%BE-%D1%81%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE))) е писаното право (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE) (за разлика от т.нар. устен закон (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD) и обичайното право (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE)).

Конституира законодателната власт (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82) и органите ѝ, приемащи законите (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD) (за разлика от административното право (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE), провъзгласявано от изпълнителната власт (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82) или общото право (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE) при съдилищата (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B0)).

В системата на статутното право или писаните закони има йерархия на правните актове (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%B0%D0%BA%D1%82):

актовете (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%B0%D0%BA%D1%82) на законодателната власт и органите ѝ имат по-голяма правна сила (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0) от актовете на органите на изпълнителната власт;
актовете на държавни органи имат по-голяма правна сила от актовете на местните власти и органите ѝ.

Статутното право се допълва от общото право (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE). Статутното право се формира през 13 век (https://bg.wikipedia.org/wiki/13_%D0%B2%D0%B5%D0%BA). Един от първите актове на парламента на Англия (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82) е приемането на Мертонския статут (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%82&action=edit&redlink=1).
Първият изборен парламент на Англия е свикан в 1265 (https://bg.wikipedia.org/wiki/1265) г. от Симон де Монфор (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD_%D0%B4%D0%B5_%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80&action=edit&redlink=1).

Статутите (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%82) могат да произлизат от национални, държавни законодателни власти или регионалните общини (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0_(%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F)). Статутите на по-висшестоящите юрисдикции (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F) са подчинени и второстепенни на закона от по-висок ранг.

Свободните хора се обявяват за независими от правителството и от върховенството на закона (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0), като считат, че единственият истински закон е "Общото право (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE)".^[2] (https://en.wikipedia.org/wiki/Freeman_on_the_land#cite_note-2)

Цитат

Общо право (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE) (на английски (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA): common law) е единна система от прецеденти. Това е право, което е развито от съдиите чрез съдебните решения (още наричано прецедентно право (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE&action=edit&redlink=1)) за разлика от статутното право (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE) или изпълнителни правителствени действия. Системата на общото право (common law system) e правна система, която дава изключително голяма прецедентна тежест на общото право.^[1] (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE#cite_note-1)

Това правно семейство е разпространено във Великобритания, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и други страни, повечето бивши английски колонии.

В България, Русия (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F) и други страни общото право бива наричано и англосаксонска правна система (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0), както и прецедентно право ^[2] (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE#cite_note-2).

Тези вярвания се смятат за конспиративна теория (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F).^[3] (https://en.wikipedia.org/wiki/Freeman_on_the_land#cite_note-3)

Свободните хора са активни в англо-говорящите страни (https://en.wikipedia.org/wiki/English-speaking_countries): Обединеното кралство, Ирландия, Канада, САЩ, Австралия,^[4] (https://en.wikipedia.org/wiki/Freeman_on_the_land#cite_note-4) и Нова Зеландия (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F).

Федералното бюро за разследване (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D0%B1%D1%8E%D1%80%D0%BE_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5) (ФБР) в САЩ класифицира свободните хора като екстремисти от двежението на свободните граждани (https://en.wikipedia.org/wiki/Sovereign_citizen_movement) и местни терористи (https://en.wikipedia.org/wiki/Domestic_terrorism).^[10] (https://en.wikipedia.org/wiki/Freeman_on_the_land#cite_note-10)^[11] (https://en.wikipedia.org/wiki/Freeman_on_the_land#cite_note-11)

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 31, 2020, 11:08:09 am

Свободните хора вярват, че статутното право (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE) е договор, от който индивидите могат да се откажат и да живеят по законите на общото право (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE) и по законите на естественото право (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE).

Цитат

Естественоправниците (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE) развиват и обосновават представата, че правото (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE) се корени в природата (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0), в същността на човека, и е плод на неговия разум (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC) (ratio). Естественоправниците са рационалисти (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC), и като такива ги вълнува главно въпросът за теоретичното решаване на проблема за справедливост (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82) и равенство в правото. Те разглеждат правото като дуалистично (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F)) по своята природа, при което водещата роля е на естественото право пред писаното. Ако писаното човешко право противоречи на императивите на естественото право, то такова право не бива да се изпълнява, да се спазва, разсъждават и пропагандират естественоправниците. Те развиват на тази основа и учението за гражданското неподчинение (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5), чийто корени могат да се търсят още по времето на развитото средновековие (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B5) и последвалото противопоставяне при Реформацията (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F) на светската власт срещу църквата с нейната схоластика (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0) на Тома Аквински (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BC%D0%B0_%D0%90%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8).

Като предтечи на естественоправниците се сочат още мислителите Томас Хобс (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%81_%D0%A5%D0%BE%D0%B1%D1%81) и Барух Спиноза (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%85_%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B7%D0%B0), последвани от Джон Лок (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%9B%D0%BE%D0%BA) и Шарл дьо Монтескьо (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%B4%D1%8C%D0%BE_%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%81%D0%BA%D1%8C%D0%BE).

Според тях, естествените закони се свеждат до това да не вредиш на другите, да не се причинява вреда на имуществото на другите и да не се използват "измама или трикове" в договорите.

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 31, 2020, 11:44:10 am

Свободните хора правят разлика между Човек и субект на правото (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE). Субектът на правото (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE) е представен от Акта за раждане (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5) на индивида. Според тази теория, т.нар. "сламен човек (https://en.wikipedia.org/wiki/Strawman_theory)" бива създаден с издаването на Акта за раждане (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5), като този "сламен човек" е субектът, подчинен на статутното право (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE). Физическото Аз се обозначава с малко по-различно име, като например "Джон от семейство Смит" вместо "Джон Смит".^[12] (https://en.wikipedia.org/wiki/Freeman_on_the_land#cite_note-Benchmark-12)

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 31, 2020, 12:43:16 pm

Теорията за сламения човек (https://en.wikipedia.org/wiki/Strawman_theory) (наричана също Илюзията на сламения човек) е теория, разпространена сред движения като суверени граждани (https://en.wikipedia.org/wiki/Sovereign_citizen), протестиращи срещу данъците (https://en.wikipedia.org/wiki/Tax_protester), Свободните хора (https://en.wikipedia.org/wiki/Freeman_on_the_land), и движението за избавление (https://en.wikipedia.org/wiki/Redemption_movement).

Според теорията, всеки индивид е Човек от плът и кръв и има отделна от Човека юридическа личност, наречена "сламен човек".

Идеята е, че дълговете, задълженията, данъците и правните отговорности принадлежат на "сламения човек", а не на Човека от плът и кръв.^[1] (https://en.wikipedia.org/wiki/Strawman_theory#cite_note-SPLC1-1)

Теорията за "сламения човек" е призната от закона за имама (бел.прев. Е, много ясно!): ФБР (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D0%B1%D1%8E%D1%80%D0%BE_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5) счита вески, който я разпространява, за изамник ^[2] (https://en.wikipedia.org/wiki/Strawman_theory#cite_note-FBI-2) (бел.прев. Има си хас!); the IRS (https://en.wikipedia.org/wiki/Internal_Revenue_Service) гледа на нея като на несериозен аргумент и глобява хора, които я използват в данъчните си декларации.^[3] (https://en.wikipedia.org/wiki/Strawman_theory#cite_note-IRS-3)^[4] (https://en.wikipedia.org/wiki/Strawman_theory#cite_note-Lii-4) (бел.прев. Не се и съмнявам.)

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 31, 2020, 12:43:50 pm

Теорията за "сламения човек" се базира на древната римска правна практика, наречена capitis deminutio (https://en.wikipedia.org/wiki/Capitis_deminutio) ("загуба на главата"), термин, използван в Римските съдебни процеси за обозначаване на анулирането (https://en.wikipedia.org/wiki/Extinguishment) на правоспособността на даден индивид. Capitis deminutio minima означава, че лицето престава да принадлежи към дадено семейство, без загуба на свобода или гражданството. Capitis deminutio media включва загуба на гражданство и семейство, но не и на свобода. Capitis deminutio maxima означва загуба на семейство, гражданство и свобода, (т.е. роб или военнопленник).^[5] (https://en.wikipedia.org/wiki/Strawman_theory#cite_note-Mackenzie1862-5)

Теорията за "сламения човек" твърди, че при capitis diminutio maxima (загуба на свобода, семейство и гражданство) се представя чрез изписване на името на индивида с главни букви (бел.прев. Както е в паспортите и личните карти.).^{^[6]} (https://en.wikipedia.org/wiki/Strawman_theory#cite_note-Weill-6)

Според теорията, персоната (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0), която е субект на правото (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE), е отделна от човешкото същество от плът и кръв. Субектът на правото (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE) е правна фикция. Когато в САЩ се роди дете, се издава Сертификат за раждане, и родителите подават заявка за номер за социално осигуряване.

Суверените граждани твърдят, че правителството използва Сертификатите за раждане за създаване на тайна сметка на Министерство на финансите, която се захранва със сума, варираща от $600,000 до $20 млн, в зависимост от конкретния индивид. Следователно, всяко новородено има права, отнасящи се до бебето от плът и кръв, и права, отнасящи се до корпоративната сметка на създадената чрез Сертификата за раждане персона (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0).^[1] (https://en.wikipedia.org/wiki/Strawman_theory#cite_note-SPLC1-1)

Привържениците на теорията твърдят, че доказателствата за това са в самия Сертификат за раждане. В повечето Сертификати за раждане имената на бебето са изписани с главни букви, например JOHN DOE, което е името на "сламения човек", а John Doe е истинското име на бебето.

Бележка от екипа на АА: Не е ясно, доколко това с главните букви е коректно.

Примерни Актове за раждане:

Принц Джордж (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B6_%D0%9A%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%BA%D0%B8):

(https://www.simplycertificate.co.uk/images/birth-certificate-of-charlotte.jpg)

Принцеса Шарлот (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B0_%D0%A8%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE%D1%82_%D0%9A%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%BA%D0%B0):

(https://static.independent.co.uk/s3fs-public/thumbnails/image/2015/05/05/15/birthcertificate.jpg)

Интересното в случая е, че само фамилията на Катрин е изписана с главни букви.

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 31, 2020, 12:44:29 pm

Сертификати за раждане САЩ:

(https://d15shllkswkct0.cloudfront.net/wp-content/blogs.dir/1/files/2019/12/birth-768x577.png)

(https://truedemocracyparty.net/wp-content/uploads/birth-certificate-for-Farrow.jpg)

(https://i.pinimg.com/originals/df/63/1d/df631dc830c4227728ee1c7ac29d508c.jpg)

Сертификат за раждане на Барак Обама (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA_%D0%9E%D0%B1%D0%B0%D0%BC%D0%B0):

(https://www.researchgate.net/profile/Jeff_Macharyas/publication/281101264/figure/fig8/AS:652593818763267@1532601899108/President-Obamas-birth-certificate.png)

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 31, 2020, 02:28:11 pm

(https://usercontent2.hubstatic.com/5073209_f520.jpg)

По-стари Сертификати за раждане:

(https://2.bp.blogspot.com/-AleHzxh6f-Q/UgvHnTmMe6I/AAAAAAAACag/WAap-e-LMRs/s1600/Neva's+birth+record.jpg)

(https://pennsylvaniagenealogy.org/wp-content/uploads/2016/08/Sample-PA-1938-Birth-Certificate.jpg)

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 31, 2020, 02:38:03 pm

Според теорията, дълговете и данъците са отговорност на "сламения човек", а не на истинския човек. Твърди се, че те погрешно интерпретират правната дефиниция на личност (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82)^[8] (https://en.wikipedia.org/wiki/Strawman_theory#cite_note-Blacks_Person-8) и тълкуват неправилно разликата между субект на правото (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE)^[9] (https://en.wikipedia.org/wiki/Strawman_theory#cite_note-Blacks_Jperson-9) и физическо лице (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5).^[10] (https://en.wikipedia.org/wiki/Strawman_theory#cite_note-Blacks_Nperson-10) (бел.прев. Много ясно, че ще кажат, че грешно интерпретират.)

В приетата правна теория съществува разлика между физическо лице (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5) и юридическо лице. Юридически лица (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5) са фирми, благотворителни дружества, правителства и други органзицаии. Съдът гледа на човешките същества като на 'лица / субекти', а не като на правна фикция, свързана с човешко същество от плът и кръв. За съдът, това е едно и също. ^[11] (https://en.wikipedia.org/wiki/Strawman_theory#cite_note-CanadaLaw-11) Съдът не признава правото да се дистанцираш от лицето / субекта, или възможността да се откажеш от набора от индивидуални черти, които съставляват личността.^[12] (https://en.wikipedia.org/wiki/Strawman_theory#cite_note-Lovejoy-12) (бел.прев. Ама много ясно, че не го признават.)

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 31, 2020, 02:52:03 pm

Поддръжниците на теорията твърдят, че само "сламеният човек" е длъжен да се подчинява на статутното право (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE). Те също така твърдят, че съдебните производства са срещу "сламения човек", а не срещу хората, и когато някой се яви в съда, той се явява, представлявайки "сламения човек".

Това вярване се базира на фалшивата представа, че правителствата не могат да принудят никого да направи нещо. (бел.прев. Ама разбира се, че правителството може да накара някого да направи нещо, но това не е законно.)

Привържениците на теорията цитират погрешно (бел.прев. Ама разбира се, че цитират погрешно.) тълкуване на пасаж от глава 39 на Магна харта (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5) на крал Джон (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_I), заявявайки отчасти, че "Нито един свободен човек няма да бъде връзван, затварян, лишаван от собственост, поставян извън закона, пращан в изгнание или ощетяван по какъвто и да е начин, нито пък ще пращаме хора срещу него, освен по законната преценка на неговите равни или по обичаите на страната. (http://wp.flgr.bg/wp-content/uploads/2018/11/Velika-harta-na-svobodite-na-angliiskoto-kralstvo-tekst-ot-1215-godina-2015.pdf)”.^[13] (https://en.wikipedia.org/wiki/Strawman_theory#cite_note-MagnaCarta-13)

Свободните хора вярват, че отделянето от техния "сламен човек" или отказът да се идентифицират като такива им позволява да избегнат правните им задължения и отговорности. Обикновено се прави опит да се отрече, че са 'лице/субект' като "сламения човек" или пък изписват имената си по нестандартен начин, използвайки червено мастило и поставяйки пръстови отпечатъци върху съдебните документи.^[14] (https://en.wikipedia.org/wiki/Strawman_theory#cite_note-Williams-14)

През 2013 г., за съдия Norman K. Moon (https://en.wikipedia.org/wiki/Norman_K._Moon) опитът на индивид на име Brandon Gravatt да избегне присъда за наркотици и затвор, се оказва неубедителен аргумент.^[15] (https://en.wikipedia.org/wiki/Strawman_theory#cite_note-Moon-15) (бел.прев. Ама разбира се, че ще направят постановка с наркотици, за да създадат прецедент. И един мармот завива ...)

Невъзможно е (бел.прев. Ама изобщо нямам никакви съмнения в това.) да се избегне закона, настоявайки че индивидът е нещо различно от лицето/субекта. Ако съдът установи идентичността на индивида, независимо от съгласието на индивида или от това, дали той кооперира, съдът ще започне съдебно производство и ще наложи санкции на индивида. Това се базира на правния принцип, познат като Idem sonans (https://en.wikipedia.org/wiki/Idem_sonans) (латински за "звучи същото"), според който сходно звучащи имена са също толкова валидни по отношение на лицето. ^[16] (https://en.wikipedia.org/wiki/Strawman_theory#cite_note-Blacks_Idem-16)

Idem sonans (https://en.wikipedia.org/wiki/Idem_sonans) е правна доктрина, която предполага, че самоличността (https://en.wikipedia.org/wiki/Identity_(social_science)) на лицето / субекта е известна, въпреки неправилното или различното изписване на името му. Презумпцията се базира на сходството между Фонологията (https://en.wikipedia.org/wiki/Phonology), или изговарянето на истинското име, и изписването на името.
На латински означава "Звучи по същия начин."^[1] (https://en.wikipedia.org/wiki/Idem_sonans#cite_note-Find_Law_Definition-1)

Примери за това са Seagrave/Segrave, Hutson/Hudson, Coonrad/Conrad, Keen/Keene, и Diadema/Deadema.^[1] (https://en.wikipedia.org/wiki/Idem_sonans#cite_note-Find_Law_Definition-1)

“	Ако две имена, изписани различно, звучат сходно, съдът може да ги обяви за idem sonantia (https://en.wikipedia.org/wiki/Idem_sonans); но ако не звучат сходно, тогава въпросът, дали това е idem sonantia (https://en.wikipedia.org/wiki/Idem_sonans), се решава от журито.

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 31, 2020, 07:05:40 pm

САЩ срещу Kurt Washington (1996)

Kurt Washington е обвинен в укриване на данъци. Той внася искане за отхвърляне на обвинения на мноество основания, вкл. това, че обвиняемото лице е "сламен човек".

Съдебно решение:

"...подсъдимият твърди, че обвинението трябва да бъде отхвърлено, защото “KURT WASHINGTON”, изписано с главни букви, е фиктивно име, използвано от правителството, за да го облага с данъци неправомерно като фирма, и че правилното изписване на името е “Kurt Washington”. Това твърдение е неоснователно."^[18] (https://en.wikipedia.org/wiki/Strawman_theory#cite_note-Washington1996-18)

Щата Колорадо срещу Drew

Donald Drew е осъден за отвличане и заговор за разпространение на забранени вещества, за което се признава за виновен. След това Drew оспорва присъдата.

Съдебно решение:

“Основният аргумент на ответника по обжалването е, че (1) той е роден Donald James Drew, а обвиняемото лице е DONALD JAMES DREW; (2) изписването на името с главни създава “сламено лице / Stramineous Homo / Ens Legis / Изкуствено лице”; (3) осъдено е изкуственото лице; ...” “Предявените искове са несериозни и без основание.”^[19] (https://en.wikipedia.org/wiki/Strawman_theory#cite_note-Drew-19)

САЩ срещу Furman

William Furman е обвинен в заговор за банкова измама и пране на пари. След присъдата, Furman подава жалба, базирана на теорията за "сламения човек", твърдейки, че името му е изписано неправилно и с главни букви.

Съдебно решение:

"Разликата между "Micheal" и "Michael" е позицията на буквите с предполагаемо малка (ако изобщо) слухова разлика, а разликата между "WILLIAM MICHAEL FURMAN" и "William Michael Furman" е просто изписването с главни букви, без каквато и да е била слухова разлика."^[21] (https://en.wikipedia.org/wiki/Strawman_theory#cite_note-Furman-21)

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 31, 2020, 07:28:41 pm

Много от свободните хора вярват, че Адмиралтейското / Морското право (https://en.wikipedia.org/wiki/Admiralty_law) управляват търговския свят. Тези вярвания се базират на повърхностни интерпретации на различни морско-звучащи думи, като ownership, citizenship, dock, или birth (berth = каюта) certificate (бел.прев. също pass = плавателен канал и port = пристанище при паспорт).^[12] (https://en.wikipedia.org/wiki/Freeman_on_the_land#cite_note-Benchmark-12)

Свободните хора често не приемат да бъдат представени от адвокат, защото вярват, че това означава сключване на договор с държавата. Те вярват, че след премахването на златния стандарт (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%82), валутата на Обединеното кралско (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F) се покрива не със злато, а с хора (или по-скоро с "правната фикция на техните лица"). Те описват лицата като кредитори на корпорациите в Обединеното кралство (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F). Следователно, съдът е място на стопанска дейност, а призовката е покана за обсъждане на разглеждания въпрос, без правомощия да изисква присъствие или съгласие. ^[12] (https://en.wikipedia.org/wiki/Freeman_on_the_land#cite_note-Benchmark-12) Те също вярват, че правителството управлява тайни банкови сметки на тяхно име.

През юни 2019 г., жалбата на неназован мъж, отказващ да регистрира раждането на сина си според Births and Deaths Registration Act 1953 (http://www.legislation.gov.uk/ukpga/Eliz2/1-2/20) (Закон за гражданската регистрация (https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134673409) в Обединеното кралство (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F)), бива отхвърлена от Върховния съд. Мъжът се позовава на Морското право (Cestui que Vie Act 1666 (https://en.wikipedia.org/wiki/Cestui_que_Vie_Act_1666)). Съдията отсъжда, че местният съвет има право да действа като "институционален родител" на детето, за да регистрира раждането.^[26] (https://en.wikipedia.org/wiki/Freeman_on_the_land#cite_note-26)

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Януари 31, 2020, 09:42:19 pm

Johannes Ewald Kreißl (https://wiki.sonnenstaatland.com/wiki/Johannes_Kreissl), роден на 14.11.1970 във Велс (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D1%81), по-известен като Joe Kreissl (Джо Крейсл) е австрийски политически активист, нарекъл себе си Свободен човек на Австрия.

Джо е поддръжник на аргументите на т.нар. Граждани на Райха (https://wiki.sonnenstaatland.com/wiki/Reichsb%C3%BCrger) и на други отричащи държавата (Staatsverweigerer)^[5] (https://wiki.sonnenstaatland.com/wiki/Johannes_Kreissl#cite_note-5) в свой собствен, австрийски вариант, основаващ се на движението Свободни хора (https://wiki.sonnenstaatland.com/wiki/Freemen) в САЩ и тясно свързан с движението OPPT (https://wiki.sonnenstaatland.com/wiki/OPPT), популярно и в Австрия.

Reichsbürgerbewegung (https://en.wikipedia.org/wiki/Reichsb%C3%BCrgerbewegung) (движение "Граждани на Райха (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D1%85)") или Reichsbürger е името на няколко групи и индиви в Германия и на други места, които отричат легитимността на съвременната Германска държава, Федерална република Германия (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F).^[1] (https://en.wikipedia.org/wiki/Reichsb%C3%BCrgerbewegung#cite_note-1)

Подобно на конспиративната теория ::) за Федерална Република Германия ООД (https://wiki.sonnenstaatland.com/wiki/BRD_GmbH), той смята Република Австрия (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F) за фирма.^[6] (https://wiki.sonnenstaatland.com/wiki/Johannes_Kreissl#cite_note-6)

BRD GmbH (https://wiki.sonnenstaatland.com/wiki/BRD_GmbH) / ФРГ ООД е терминът, с който множество идеолози на Райха ::) наричат Федерална република Германия (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F), за да подчертаят, че ФРГ е фирма и няма право да действа като суверен.

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: Glasberg в Февруари 01, 2020, 03:31:47 pm

Bundesrepublik Deutschland - Finanzagentur GmbH / ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ - ФИНАНСОВА АГЕНЦИЯ ООД

Първите идеолози на Райха, които използват термина ФРГ ООД, се базират на откритието, че в Търговския регистър в местния съд на Франкфурт на Майн (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%84%D1%83%D1%80%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%B9%D0%BD) има регистрирана фирма Bundesrepublik Deutschland - Finanzagentur GmbH (Федерална република Германия - Финансова агенция ООД) с регистрационен номер HRB 51411.

Идентификационният номер на дружеството по Закона за ДДС в Германия (§ 27a Umsatzsteuergesetz) e: DE137223325. Основният капитал е 25.000 €.^[2] (https://wiki.sonnenstaatland.com/wiki/BRD_GmbH#cite_note-2) Това е минималната сума за основаване на ООД в Германия (§ 5 Abs. 1 GmbHG (https://dejure.org/gesetze/GmbHG/5.html)).

Тази Финансова агенция действително е Дружество с Ограничена Отговорност (http://de.wikipedia.org/wiki/Gesellschaft_mit_beschr%C3%A4nkter_Haftung_%28Deutschland%29), чийто единствен акционер е Федерална република Германия (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F). Като партньор, Федералната република се представлява от Министерство на финансите на Германия.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/64/Br-deutschland-finanzagentur-logo.svg/1200px-Br-deutschland-finanzagentur-logo.svg.png)

Титла: Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
Публикувано от: λ в Февруари 02, 2020, 07:24:22 pm

И виж как пак хората правят съвсем същото нещо, защото мисленето им не е още узряло за това. Говоря за "свободните хора".

Първо, обявяват нормалното право за нелегитимно. (правилно действие)
Второ, използват друга външна правна система, за да докажат, че нелегитимността на нормалната правна система е факт. (грешно действие)
Трето, нелегитимността на другата външна правна система е също факт. (грешно действие)
Четвърто, всичко, което правят, е само да твърдят, без в действителност да постигат каквото и да е и не живеят дефакто по начина, по който искат, а само така се държат. (грешно действие)

Откъде-накъде ще използват едни човешки закони, за да докажат, че други човешки закони са нелегитимни? Човешките закони са ПО ПРИНЦИП нелегитимни! защото са измислени. Тоест, законите не са принципи.

С други думи, "свободните хора" явно не искат да бъдат свободни. Истината очевидно е, че просто не искат да плащат данъци. Или по-скоро, представата им за свобода се изчерпва с представата за плащането на данъци. Така че те биха били доволни да живеят под законите и в правната система на коя да е държава, която няма да им взима данъци за недвижимата собственост.

Тоест, това е група хора, които желаят да са слуги другиму. И, естествено, срещат пълна невъзможност да легитимират несвободата си, защото всяка несвобода е нелегитимна.

Точно затова поведението им е реактивно. Тоест, то е реакция, те следват събитията, защото инициативата не е в тях - тя е в правителството и обичайното право. А инициатива нямат, защото не поддържат в главите си представа за собствената свобода, а за това на кого другиго да я предадат. Под реактивно поведение имам предвид, че вместо да им е ЯСНО, че нормалното правителство и право са нелегитимни, защото са логически необосновани... те се опитват да го докажат, като измислят нова правна система, сама по себе си толкова нелегитимна, колкото и обикновената.

Което е твърде жалко.

Apocryphal Academy

СЕКЦИЯ ФОРУМ => Всички теми => Темата е започната от: Glasberg в Януари 30, 2020, 12:14:35 am