Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 69 70 71 [72] 73
1066
Беше лятото на 1998 г и аз се разхождах по един пясъчен нанос нагоре по една река във Флорида, където и живея. Погледнах надолу и видях най-големите отпечатъци от стъпки, които някога съм виждал. Бяха с дължина поне 40 см , широчина 16-17 см. и дълбочина 7 см. Последвах ги по протежението на брега, докато не се изгубиха в гората.

Мястото се намира на 25 км от най-близкото градче и до него се стига единствено с лодка. Встрани от основната част на реката има малко поточе, което се извива навътре в блатото и над което дърветата не пропускат много светлина, така че там е тъмно дори и през деня. Тресавището е с площ хиляди акри и е заградено отвсякъде от дървета и борове. Общо взето разполагате с милиони акри дива местност, в която да бродите и много малко хора наоколо. В края на поточето съм си направил лагер - това е единственото високо място в цялото блато.

Земята е покрита с папрати до коленете и е мека и влажна, и пропита с острия мирис на изгнили листа. Клоните над главата ти са толкова гъсти, че ти се струва, че се намираш във вътрешността на сграда. През нощта става толкова тъмно, че без фенер все едно си напълно сляп.

След като видях следите, поисках да разбера какво ги бе оставило. Започнах да се връщам на мястото колкото мога по-често с надеждата да зърна онова, за което знаех че е Скунксова маймуна. Прекарвах в търсенето му цели дни и нощи скитайки сред блатото. През нощта го чувах да крещи. Това ме караше да настръхвам от страх. Беше самотен писък, почти като повик и аз отвръщах, предизвиквайки екот в тресавището. Тогава той замлъкваше за малко, а после отново изпищяваше. Винаги му отвръщах, за да знае, че не е сам. Беше ми мъчно за него. Това беше най-тъжното нещо, което бях чувал и знаех как се чувства.

Самият аз не харесвах особено хората и си бях избрал да прекарвам повечето от времето си сам. Дори като дете не си намирах мястото, а винаги стоях настрани. Онзи самотен вик в нощта ме разчувства дълбоко. Исках да го намеря. Усещах се привлечен от него, сякаш ме викаше.

С времето, започнах го зървам за кратко - като сянка, движеща се през блатото, но винаги на разстояние. Придвижвах се към него с надеждата да го зърна отблизо, но щом приближах, той изчезваше. Искаше ми се да го привлека, но как? Каква примамка да използвам? Какво би го накарало да поиска да се приближи до мен?

В началото му оставях плодове, но той никога не ги откриваше. Реших,че не може да ги помирише, затова си набавих няколко ароматни свещи и ги палех с надеждата, че ще ги надуши и ще дойде да провери какво е това, като така намери плодовете, които бях оставил за него. Но и това не проработи. Опитах всичко. Не остана нищо, което да излъчва миризма и аз да не опитах да го примамя с него.

И тогава един ден в един магазин видях ароматни пръчици и си помислих: „ Ама тия неща миришат”, така че купих една дузина от онези с мирис на канела и се отправих обратно към блатото.

Разходих се, разбрах къде се намира в момента и се изместих така, че да се падна от страната, от която вятърът духа срещу него. Взех цялата връзка пръчици, завързах ги с ластичка и ги запалих наведнъж. След това ги заклещих в един пън. Поставих една торба с презрели праскови на земята и се изместих на 90 градуса встрани, за да не ме надуши. Извървях около 90 метра, прикрих се зад един паднал дънер и зачаках да дойде. Не след дълго видях през бинокъла, че идва бавно измежду дърветата, като спираше от време на време да подуши въздуха и да се огледа. (Много са умни, усещат когато нещо не е наред, а той нямаше намерение да рискува.)

Бавно се приближи до пъна, вдигна пръчиците, помириса ги, а след това ги сложи в устата си, за да ги опита. Мисля, че се изгори, понеже ги хвърли, отстъпи, а след това се огледа. Изглежда знаеше, че съм наоколо, но не беше сигурен къде точно.


Изображението не е част от книгата

Той се наведе, вдигна торбата с прасковите и започна да яде, оглеждайки се наоколо да види къде съм. След като приключи с яденето, аз се показах и извиках „Казвам се Майк и искам да бъдем приятели”.

Бях си свалил камуфлажа, защото исках да види с кого разговаря. Той замръзна на място и се взря в мен, а аз се обърнах и си тръгнах без да поглеждам назад. Исках да е наясно, че няма да го нараня и че следващият ход е негов.




Някак си Майк бе намерил нещотото, което е нужно, за да предизвика доверие у Бигфут –разбрал беше, че трябва да го остави да контролира нещата.

Бях научила същата съществена част от информацията преди много години от един редовен свидетел от Северна Калифорния.

Въпросната жена, която ще нарека Мишел, се свърза с мен по имейл. Тя се възстановявала от някакво заболяване и неин приятел-музикант, който често пътувал, и предложил на заем къщата си. Тя се преместила в малката куполообразна къщичка сред горите и дори не предполагала, че там се случва нещо странно, докато не решила да се попече на слънце чисто гола един следобед. Наоколо не трябвало да има никой друг, така че когато чула шум, обърнала се и видяла едно голямо, космато нещо да се взира в нея, съвсем разбираемо била потресена.

Срещите около дома и с онези, които тя също нарекла „ Големите Приятели”, продължили в течение на почти десет години преди да се срещнем. Двете поддържахме кореспонденция цели две години преди най- накрая да си уговорим точна дата, на която да се срещнем в къщата и. Наистина ни отне толкова време, за да установим приятелство и доверие помежду си и когато тя най-после ме покани, знаех, че времето и парите похарчени за пътуването си заслужаваха.

Тя се беше преместила няколко километра по-надолу по пътя от онази къща, която беше взела под наем от приятеля си, но все още имаше достъп до нея. Следващото са откъси от моя дневник, воден по време на пътуването:

На 26ти май 2000 двамата със сътрудника ми Боб пристигнахме късно, някъде около 23.00 ч. Разпънахме палатката на полянката пред новата къща и Боб си легна, изморен от дългото пътуване. Аз и Мишел стояхме на един пън на поляната и слушахме звуците в нощта. През тази нощ чухме много странни звуци: свистящ и пронизителен писък в далечината, примесен с лая на куче или воя на чакал, силен звук като от вдишването на въздух, едно ниско „хуутл, хуутл”, което беше някак зловещо произнесено, отколкото изпято, и няколко „петела”, които ку*уригаха тук-таме из тъмнината между 2 и 3 часа сутринта, единият от които се изкашля докато ку*урига.

Един час по-късно, докато лежах в палатката, нещо голямо пробяга наоколо и хвърли един 55 – галонов контейнер за боклук срешу едната от стените на къщата.

На следващата вечер Мишел попита дали искаме да направим един поход и да отидем на старото място. Боб се страхуваше, понеже беше тъмно-около 23.00 часа, но се съгласи неохотно. И аз се страхувах да ходя в тъмното, особено когато Мишел разясни, че ще навлезем навътре в гората и че другият изследовател, който е на посещение там е отказал да дойде. Но също така се и вълнувах. Какво приключение само!

Съседите, които тогава живееха в куполообразната къщичка ги нямаше. Бяха пуснали на свобода четири огромни ръмжащи и лаещи кучета, които трябваше да изтърпим, но които спряха при портата, когато пътя ни навлезе в гората. Отказаха да ни последват по-нататък.

Следвахме Мишел в продължение на половин миля или малко повече навътре в каньона, по единична пътека, минаваща над дънери и къпинаци, през две малки поточета и достигнахме до голямата скала, при която тя хранеше своите „ Големи Приятели”. След като разкарах някъде към седем кърлежа от панталоните си, се настанихме на върха на скалата, а тя започна да ги вика.

Бях нервна и развълнувана; започнах да треперя без да искам, въпреки че полагах усилия да остана спокойна. Стояхме там около половин час и скоро дочух нещо, което мога да опиша само като шум от провиране между храсталаците, идващ от две посоки пред нас. Звучеше сякаш НЯКОЙ се промъква към нас. Чувах тъпия звук, на бавни, но отчетливи стъпки да се приближава отпред и леко вдясно от нас и започнах да чувам как нещо се провлачва вляво от нас на около 60 метра.

През следващите няколко минути седяхме и слушахме шума от влачене и местене на разни неща. Фокусирах се просто да не треперя, а Мишел ме хвана за ръка, за да ме успокои. Също така ме накара да „погаля” главата на Боб, да го „почеша”. Тя каза, че като ме видят да правя това, съществата ще са по-спокойни. Един или два пъти чухме изсвирване откъм дола или горе от билото. Накрая Мишел взе банана, който бях донесла (това бях сложила набързо в раницата си), раздроби го на парчета, насипа го пред скалата и каза, че трябва да се отправим обратно към каньона.

„Тръгваме ли си?” попитах я аз.

„Трябва да им позволим да контролират събитията” отвърна тя.

Мишел обясни, че ще дойдат да вземат храната, ако я искат и ще ни изпратят. Боб замърмори нещо от рода на „О, чудесно!”, а аз се изхилих. Нервите му вече не издържаха. И моите не бяха по-добре, но не бях готова да се откажа все още.

Бяхме извървели около половината път обратно по пътеката, когато Мишел каза внезапно ”ОК. Тук е добре„ и разстла одеялото по средата на пътеката. Всички седнахме. Тя каза, че ще им отнеме около десет минути да дойдат и точно след десет минути дочухме същите отчетливи стъпки да ни задминават от двете страни. Усещах дълбока уязвимост седейки в мрака в присъствието на това, което звучеше като няколко огромни „неща” пристъпващи тежко наоколо. Но тогава разбрах , че в това беше смисълът: да се предадеш, да се довериш и да се отдадеш на преживяването.

Чухме, че идват и други. От време на време се чуваха изсвирвания близо до стъпките- едни тихи, едва доловими звуци, едно почти прошепващо „Хей” изсвирване - кратко, средновисоко и ненатрапчиво, като изпято от птица. Един от тях ни задмина напълно и се насочи нагоре по пътеката зад нас. Една-две минути по-късно, съществото счупи клон, който ми се стори е дебел колкото бедрената ми кост... ПРАС!, после се поразходи наоколо. Мишел прошепна: „Мисля, че го прави заради Боб, да му покаже кой командва”. Не мисля, че на Боб му хрумваше да оспорва този факт.

В някакъв момент докато се случваше всичко това ми се наложи да се изпишкам и просто не можех да се сдържам повече. Случва ми се когато се изнервя. Отдалечих се на няколко малки стъпчици от одеялото и приклекнах до едно дърво в тъмнината, като през цялото време се чудех дали нещо няма да ме сграбчи и да ме отмъкне нанякъде със събути гащи. Страхувах се и да не ме нахапят комари и кърлежи по дупето. Е, явно се оказах боец. Успях да изляза насреща на буболечките и на Големите Приятели и седнах на одеялото, най-накрая успявайки да се концентрирам отново... и точно тогава нещата станаха наистина интересни.

Не знам дали удовлетворяването на естествените ми нужди имаше нещо общо, но щом отново седнах долу, нашите горски посетители започнаха да се движат наоколо съвсем на сериозно. От всички посоки се чуваше провлачване и Боб каза изведнъж, че е видял силует да прехвърля малкия хребет от лявата ни страна. Това затъмни за кратко част от слабо осветеното небе. Обърнах се, за да погледна, докато той прошепваше: ”Виж там горе! Нещо току що се промъкна между онези дървета!”, но докато го направя нещото вече си беше отишло.

Малко по-късно цялата настръхнах... косата ми се изправи. Дочух стъпки, присядане и странно изпукване много близо от лявата ми страна, която бе обърната към гората. Звучеше така както изпукват коленете ми понякога, когато приклякам. И тогава го надуших – сякаш някой беше отворил канализационна шахта. Към мен достигнаха три ОТЧЕТЛИВИ полъха, валма от воня. Удари ме в носа като цигарен дим. Беше силна, та чак очите ми се насълзиха. Прошепнах към Мишел : „Мисля, че единият е точно зад храста от лявата ми страна.”Протегнах ръката си докато си задавах въпроса: „Какво ще стане, ако се протегна към него?” Тя ми отвърна: „Не се изненадвай ,ако и то те докосне”. Дръпнах си бързо ръката. Не бях готова за това.

Исках да направя нещо, за да общувам с това същество, което не можех да видя. Обърнах се и се усмихнах леко към храста - и страхът ми изчезна, сякаш някой го изключи с копче. Изведнъж вече просто не се страхувах. Чувах шумоленето докато нещото, каквото и да беше се придвижваше нагоре по хълма. Седях там, изпълнена със спокойствие, страхопочитание и удивление, докато звуците около нас все още се чуваха.

Съществото на пътеката пред нас, отпред и отляво, изсвири няколко пъти, а онова директно вдясно разклати клоните и се поразходи известно време наоколо – после нещата утихнаха. Боб се оплакваше, че го боли стомахът от напрежението или лошата храна, или пък и от двете, и ние решихме да си тръгнем.

Докато вървяхме обратно, чувах поне един от тях да върви успоредно с нас, като изсвирваше от време на време. Той се спря в подножието на пътя, там където нанадолнището щеше да ни отведе до къщата. Странно, но кучетата бяха застанали горе - като че ли съществуваше граница от няколко ярда, която нито едните, нито другите биха преминали.

Мисля, че това, което ме впечатли най-много беше колко тихи, невидими и дискретни бяха Големите Приятели на Мишел.

Когато чуя изследователи на Бигфут да търчат наоколо облечени в камуфлажи и да говорят как щели да ги проследят или да ги бият в собствената им игра, на техния собствен терен, просто си умирам от смях.




Доверие. Това щеше да е основният мотив в моите опити да разбера тези същества, както и онези, които контактуват с тях.

1067
4
Доверие


След провала със снимките Майк започна да се разкрива малко повече. Дали исках да приема обяснението му за тяхното изчезване или пък просто ми се щеше да го слушам без значение дали ще предостави улики или не. Нямах представа. Той сякаш все още имаше нужда да сподели историята си с някого , а аз бях решена да му предоставя поле за изява.

Бях започнала да ценя остроумието му, онази необяснима смесица от груб език и интелигентност, а понякога и извратеното му чувство за хумор, които ме връхлитаха изненадващо и често ме докарваха до изблици на неконтролируем смях. Разбирах, че взаимоотношенията ни се изместваха от такива между свидетел и изследовател към истинско приятелство. Харесвах Майк.

Той беше сложна личност с много лица. От една страна се показваше като доста грубоват, недоверчив и нетърпящ глупости мъж, който дори за един миг не би понесъл нещо, което смята за „тъпотии”. На моменти реагираше доста остро, а друг път съвсем кротко. Премисляше нещата преди да се изкаже, като понякога спираше по средата на изречението, отклонявайки се от темата и вместо това обясняваше с подробни метафори. Често ми се струваше, че доверието му виси на края на късо въже, което той смята да дръпне, ако дори за секунда усети, че се каня да го предам, затова пристъпвах много внимателно. Но Майк си имаше и една, друга по-дълбока страна, която успях да доловя през пукнатините на неговата преднамерено груба защита. Едно вродено качество, което бе решен да крие. В момента, в който осъзнах това през на лицето ми се изписа огромна усмивка.

Под цялата фасада Майк си беше един добряк.

Това стана много по-ясно, когато Майк започна да разказва за преживяванията си с повече подробности.

Когато някой ми разказва за срещите си с Бигфут, обикновено го карам да попълни въпросник. Щом разказът бъде предаден в писмена форма, това гарантира, че съответната информация и детайли ще бъдат правилно предадени оттам нататък. Но бях започнала да добивам впечатлението, че преживяванията на Майк се простират далеч отвъд единичните, инцидентни срещи на останалите свидетели и че въпросникът в неговия случай е излишен. В началото дори не си правих труд да си водя бележки, понеже той така или иначе не искаше да споделям информацията, а на този етап вече бях толкова изостанала, че ми се струваше, че ако опитам да запиша нещата, които ми беше казал, никога няма да успея да наваксам с пропуснатото.

По време на един от нашите вече ежеседмични телефонни разговори го попитах плахо: „Какво ще кажеш да опишеш на хартия преживяванията си?”

Той се възпротиви, но по скоро по отношение на писането, отколкото на споделянето. „Не говоря правилно” сподели той. „ Хората винаги ми се присмиват за начина, по който го правя. И с писането ми е същото.”

„Начинът, по който пишеш няма нищо общо с онова, което имаш да кажеш” отвърнах внимателно. Майк беше изключително неотстъпчив, и специфичният „диалект”, който използваше, нямаше никакво отношение по въпроса. На привикналите ми със северозападния говор уши, неговият провлачен изговор им се струваше не особено приятен. Въпреки това не повдигнах въпроса.

Няколко дни по-късно Майк ми изпрати имейл. Беше създал онлайн документ за лично ползване, до който само двамата с него имахме достъп. Изпрати ми линка му.

Както и повечето други свидетели, Майк започна да разказва за своите преживявания дълго след като са започнали да се случват. За разлика обаче от многото редовни свидетели, с които съм работила, Майк нямаше особено желание да интерпретира събитията, което беше едно от нещата, придаващи му достоверност още от първия ден. Бях свикнала да работя с очевидци, които се опитваха на всяка цена да изведат някакъв смисъл от своите срещи с Бигфут и накрая неизбежно свеждаха ограничените си наблюдения до собствените си разбирания за света или каквито там системи от убеждения имаха. До момента, в който стигнеха до разказването на историята си пред мен, вече бяха вкарали собствените си заплетени обяснения за случилото се. И на този етап, от мен като учен зависеше да разделя плявата от сеното, т.е фактите от личното тълкуване.

Майк просто предаваше какво е видял, помирисал или чул- и по телефона, и в настоящия онлайн документ.

Вцепених се щом започнах да го чета. Очаквах няколко кратки бележки, а вместо това, когато отворих документа открих множество страници със ситно набран текст, описващи всичко в подробности още от първия ден на срещите, коментари относно поведението и хранителните навици на съществото, както и размислите на Майк, появяващи се тук-там относно причините, поради които съществото се е държало по съответния начин. Беше споменавал много от тези случки в разговорите ни, но дори тогава нямах никаква представа за размаха на взаимоотношенията им, нито за познанията на Майк относно тресавището, както и за съществата, живеещи в него. Въпреки продължаващото му недоверие към мен, заради статута ми на „изследовател”, изглеждаше сякаш Майк се чувства облекчен след споделянето на тайната си.

Погълнах текста на един път, не можех да отлепя поглед от екрана. Изведнъж, толкова много от въпросите, които не ми даваха мира през цял един живот на чудене и анализиране, намериха своите отговори – един след друг, в малките, но удивителни подробности от взаимоотношенията на Майк със съществото.

Зарадвах се когато разбрах, че разказът му започва от самото начало.

(Написаното от Майк до мен, онази част, която той ми е позволил да публикувам, е включено в тази книга. Коригирала съм само правописни и пунктуационни грешки. Умишлено не промених нищо от уникалната смесица на Майк от граматика, синтаксис и разговорен стил. Оставила съм ги такива, каквито са. Това е част от него, такъв какъвто е и вярвам, че е важно да усетите неговия „глас”.)

1068
Разсъжденията ми по въпроса си бяха още в развитие и го знаех. Можех да му предоставя само бегъл поглед върху нещата, които за мен имаха значение и оттам да продължа диалога.

Не след дълго двамата с Майк обсъждахме по телефона снимките, с които разполага.

„Ясни ли са?” попитах го аз.

„Ами, заснех ги с фотоапарат за еднократна употр*ба и без светкавица, но са достатъчно ясни- все едно съм заснел кучето ти, нещо такова, ако това питаш.”

„Как успя да ги проявиш?” попитах аз. И преди се бях чудила същото нещо. Ако имаш лента със снимки на Бигфут как ще процедираш, когато решиш да ги проявиш?”

„В УолМарт” - отговорът му ме изненада. „ Знаеш ли, мислих върху това след като направих снимките. Къде да занеса лентата, за да ги извадя? И просто я оставих в УолМарт. Когато момичето от другата страна на гишето ми подаде снимките, ме попита за тях. Казах и, че работя върху един филм и това е реквизит. Просто човек в костюм. „Много добър костюм” беше нейният отговор.

Изкикотих се.

В миналото, свидетелите твърдяха, че разпологат с фотографии, само за да се окаже накрая, че това са размазани сенки (които сантиментално наричах „блобскуочи” (от blob-петно), или пък измисляха някакво удобно оправдание или нечувано извинение защо в края на краищата снимките не добиваха завършен вид. Не се вълнувах много от идеята, че Майк разполага със снимки. На този етап все още го проучвах, за да установя дали това, което ми казва бе истина или не. Макар и да не ми светваха червени лампи в главата, все пак не съм вчерашна. Затова продължих да се въздържам от крайна оценка, а да видя докъде ще доведе това.

Скоро след телефонния ни разговор, получих следния странен имейл:

Здравей Оутъм,

Исках още веднъж да ти благодаря за помощта, която ми оказа и да те информирам, че повече не желая да се занимавам с темата за Бигфут.

Съжалявам за всички неудобства, които вероятно съм ти причинил.

Нашите разговори и разменените мейли бяха удоволствие за мен и се надявах, че ще станем приятели. Но хората направиха така, че нещата на този етап за мен вече не могат да продължат.

Не трябваше да казвам на никого. Беше грешка от моя страна, понеже смятах, че мога да се доверя на приятелите си. Удивително е докъде могат да стигнат някои хора, за да получат онова, което искат.

Не те обвинявам за нищо, което се случи - вината не е у теб по никакъв начин. Мисля, че ти беше само катализаторът на събитията. Установих, че някои от нещата ми са били откраднати и продадени и това го разбрах едва преди няколко дни. Разбрах кой го е направил и го накарах да си признае. Най-малкото- вече имам един приятел по-малко. Освен това прецакаха лаптопа ми много лошо и той все още не работи много добре. В компютърния сервиз ми казаха, че най-вероятно ще ми се наложи да си купя нов.

Между другото, ще направя няколко нови снимки специално за теб, за да не си мислиш, че съм луд или нещо такова и можеш да разполагаш с тях както намериш за добре. Дължа ти го.

Благодаря,

Майк.

Веднага се обадих на Майк и в началото с леко недоверие изслушах неговия разказ.


Явно снимките му на съществото са стояли в плик в едно куфарче в някакъв сейф под наем. След нашия разговор той отишъл да си ги прибере и открил, че ги няма. Те били единственото липсващо нещо. И понеже само той имал ключ, му коствало доста усилия да разбера как се е случило това.

Изпъшках вътрешно, понеже знаех какво биха казали колегите ми в тази ситуация. „Колко удобно. Изчезнали снимки.. как пък не…” Но прекъснах този поток на мисли незабавно. Харесвах много Майк и все още исках да му дам шанс да се окаже невинен относно моите подозрения. Освен това нещо в неговия разказ до този момент ми се стори съвсем вярно. Но все още не можех да кажа какво точно. За пореден път реших да се въздържа от оценка и да изслушам каквото има да казва.

Каза, че е изръчкал мозъка си, за да разбере къде може да са се дянали снимките. „Мислех за това по цял ден и изведнъж осъзнах… имаше само още един човек, който някога бе имал достъп до този сейф.”

Майк ми каза, че в някакъв момент е показал снимките на негов приятел. Признал е пред него, че е виждал Скунксова Маймуна (едно от народните нарицателни имена на Бигфут в Америка, бел.прев) от време на време, докато е скитал из тресавището, но без да навлиза в детайли. Неговият приятел се е заинтересувал по-конкретно от финансовия потенциал, който предоставят. „Можеш да ги продадеш на Нешънъл Инкуайърър за поне $100 000”, казал приятелят му. Майк се възпротивил. Снимките не били за продан.

Няколко седмици по-късно приятелят на Майк го помолил да му заеме пари. Майк отказал. „Той все още ми дължеше парите, които му бях дал по-рано. Нямах намерение да му давам повече.”

Малко след това Майк помолил приятеля си да му помогне да премести някои неща в сейфа. „Първото, което ме попита, когато видя куфарчето вътре беше: „Все още ли пазиш снимките на Скунксовата Маймуна?” Казах му: „Да! И не смей да пипаш това куфарче.” Ние преместихме нещата, а след това аз отидох до офиса, за да платя наема за съхранение. Сигурно тогава ги е взел.”

Майк се обадил на приятеля си, който като по чудо си бил набавил парите, скоро след като му потрябвали. След множество заплахи и насаждане на чувство за вина, човекът си признал всичко.

Очевидно неговият „приятел” откраднал снимките в онзи ден, докато били при сейфа и ги скрил под ризата и. След това се свързал с някого по Интернет и му казал, че има снимки. Един мъж дошъл да се срещне с приятеля на Майк, като му предложил за тях пари. Когато бил притиснат да даде информация откъде са се взели, приятелят признал, че Майк знае къде да намери Скунксова Маймуна и че всъщност има редовни срещи с тях. Човекът му предложил допълнително пари за повече информация относно Майк.

„Приятелят ми каза, че се е добрал до малкия тефтер в купето на пикапа, където държа цялата си лична информация, преписал е всичко, включително и номера на социалната осигуровка, мейл адреса и паролите ми и ги е продал на въпросния тип. Така че в момента онзи разполагаше не само със снимките ми на Скунксовата Маймуна, но и имаше достъп до всички мои имейл акаунти. Вероятно ги е преглеждал, защото веднага щом започнах да си пиша с теб за това, получих имейл от този анонимен адрес, в който се казваше, че не трябва да разговарям с теб и че Оутъм Уилямс се интересува единствено от парите.”

(В този момент се оцъклих. Ами да, парите ме интересуваха, точно така. Изследването на Бигфут беше толкова „доходоносно”, че живеех с детето си по средата на нищото в една разбита колиба, заработвайки прехраната ни от вкъщи, за да мога да отделям време на страстта си.)

Той каза, че е започнал една гадна размяна на мейли с анонимния. „Този тип имаше снимките ми, а сега искаше да спра да работя с теб и да се прехвърля при него. Казах му, че няма никакъв начин ,по който да разбере къде се намира съществото и че ако се доближи до мен или тресавището ми ще му сритам задника все едно съм Скунксова Маймуна. Казах му също, че ако открия нещо друго, ще го споделя с теб, а не с него.”

Попитах Майк дали още пази негативите. „Не. Абсолютно всичко - снимките, негативите - всичко беше в плика.”

Майк беше напълно съсипан. Когато разбрал първоначално, че снимките му липсват не бил напълно убеден, че нямам нищо общо с тази работа (което ми показа, че Майк все още не ми се доверява напълно). Преди да ми напише майла и да говорим по телефона по-късно същия ден беше подгрял приятеля си и беше разбрал, че не съм в нещата, но все още беше обезсърчен и готов да се откаже. „Откакто започнах разговорите си с теб, сякаш всичко тръгна по дяволите. Вината не е твоя”, добави той. „Просто ми се струва, че изобщо не трябваше да си отварям устата.”

Замислих се за мъжа, който беше купил снимките. Очевидно трябваше да е наясно, че са продадени незаконно - че фотографът, а следователно и законният собственик на авторските права, не се беше съгласявал да ги продаде. Той беше купил крадени вещи. А личната информация, която приятелят на Майк му беше продал, граничеше с кражба на самоличност. Снимките никога не биха могли да бъдат публикувани, иначе Майк щеше да заведе дело, а неговият приятел можеше да бъде призован да свидетелства. Така че какъв беше смисълът от това?

Изненадана ли бях, че някой би стигнал толкова далеч, за да се опита да придобие контрол над този вид улики? За съжаление не бях. Била съм жертва на подобни съмнителни практики и знаех, че по отношение на етиката от някои хора има какво още да се желае, особено когато ставаше въпрос за снимки, видео или други „доказателства” за съществуването на Бигфут. За съжаление за много хора изразът „снимки на Бигфут” и „големи пари” са синоними.

Майк ми каза: „Много съм ядосан, понеже щях да ти покажа снимките. Смятах, че ми е време или да се примиря, или да замълча. Не само, че загубих един приятел заради всичко това, но сега някой знае повече за мен отколкото съм казвал дори и на теб.”

Иронията е, че аз не съм оказвала никакъв натиск върху Майк да видя снимките. Реших, че ако има такива и в някакъв момент той реши, че намира за нормално да ги сподели с мен, ще го направи. Междувременно бях избрала да продължа да работя с него и да видя докъде ще ни доведе това. В края на краищата какво можех да изгубя като му се доверя, освен малко време и енергия?

1069
Прочетох отново имейла на Майк и един въпрос изникна в главата ми. Беше ли това, което той твърди истина? Макар и да бях работила с много редовни свидетели през годините, които споделяха подробности от кратковременните си срещи със Саскуоч, повечето от тези срещи се оказваха случили се на „безопасно разстояние” и се състояха от мимолетни зървания или наблюдения отдалеко. Твърденията на този човек за редовни контакти лице в лице ме накараха да се замисля. Нищо в неговия имейл не ми намирисваше на измислица или перчене. Всъщност звучеше съвсем достоверно и не по начин придаващ сензационност на събитията ( нещо, което един измамник би направил). Освен това липсваха неадекватни подробности, предвид всичко, което вече знаех относно природата на тези създания. Възможно ли беше да е преживял точно каквото твърдеше или ме занасяше? И ако беше второто, с каква цел?

Върнах му отговор като го уверих, че ще запазя в тайна самоличността и местонахождението му. И се постарах да отговоря на въпросите му по най-добрия начин.

Ако доведеш нов човек, начинът, по който съществото реагира ще зависи от поведението на този човек. Ако новият се държи агресивно- да, ще се лишиш от редовните си срещи с Бигфут. Но повече от това не бих могла да кажа, докато не разбера напълно обстоятелствата около нещата, които преживяваш. Надявам се, че ме разбираш.

Дълги години размишлявах, да ли да не ги "доказвам" като факт, с идеята да ги предпазя. Убедена съм, че все още не знаем достатъчно за тях, че да кажем със сигурност какво би им причинило едно разкриване... Ето защо изследването е толкова важно.

(Мнението ми по този, а и много други въпроси, щеше да еволюира значително през следващите месеци.)

В продължилата размяна на имейли започнахме да обсъждаме проблема по-задълбочено. Какво би се считало за доказателство и как би подходил човек при доказване съществуването на Бигфут, без по този начин да ги застраши? По ирония на съдбата точно тази тема ми бе на дневен ред в онзи момент. Наскоро бях обсъждала същия въпрос с един свидетел, който твърдеше, че разполага със солиден снимков материал относно съществото и направо си изхабихме мозъците в опити да „напишем” целия сценарий, минавайки от разкриването на Бигфут, през доказателствата за съществуването до защитата му. Така и не стигнахме до никакви решения и ето ме в началото- там, откъдето тръгнах.

Майк ми писа:

Разполагам със снимки и филм и мога да докажа, че са на ниво, но няма начин да ти ги изпратя чрез интернет. Засега държа нещата да си останат така. Как да разкриеш на хората къде са Бигфут и въпреки това да ги опазиш? Ето това е проблемът. Какво ще е това доказателство, дето ще го изнамеря, че да издържи, ако нямаме тяло. Бих могъл да предоставя каквото е необходимо, но на каква цена?

Той спомена за някакъв местен професор, който би могъл да му помогне. Уплаших се, защото се съмнявах, че един академик ще се отнесе адекватно и с разбиране към деликатната ситуация и си представях как разни статистици и безпристрастни „търсачи на доказателства” нахлуват в личното пространство на Майк.

Но докато размишлявах дълго и упорито върху поставените от него въпроси, преди да му отговоря осъзнах, че аз също нямам отговор. Какво би се случило, ако бъдат предоставени неопровержими улики за съществуването на Бигфут и то такива, че да бъдат приети за „доказателства”? Какво биха представлявали подобни улики?

Накрая стигнах до извода, че не разполагам с достатъчно информация, за да кажа това със сигурност, но заключих, че събирането на възможно най-добрите улики, докато разполагаме с възможността да правим това, не би могло да навреди, стига събирането им да се извършва внимателно и с уважение. Майк можеше да ги съхранява, докато не реши какво да прави с тях. Давах си сметка колко рядка беше възможността, в случай че историята се окажеше действителна и чувствах, че си струва да се опита. Не се сещах за никой друг, който с такава готовност да получи онези физически улики, които бяха нужни, за да се избегне въображаемата необходимост от присъствие на „тяло.”

В отговор му написах:

Разкриването и излагането на показ на тези момчета е нещо, за което продължавам да размишлявам откакто преди двадесет години започнах да се занимавам с темата. Понеже двете с майка ми сме ги виждали, когато бях много малка, а те се разхождаха из задния ни двор, винаги съм усещала, че е мое задължение да ги защитавам. Познавам хора, които са готови да стигнат и до ада само и само да се доберат до „доказателство” и да го покажат на света на ВСЯКА цена, но аз никога не съм била от тях. Смятам, че може би е добра идея съществата да бъдат класифицирани, за да могат да бъдат защитени, но това трябва да бъде внимателно премислено. Навън, най-вече на юг, има ловци, които преследват Бигфут за забавление. Нямате идея за колко ПОГРЕШНО смятам всичко това и се надявам, че съответните законови мерки в тяхна защита биха прекратили тази практика.

И така, за да отговоря конкретно на първия ти въпрос,” Как би могъл да разкриеш на хората къде са Бигфут и въпреки това да ги защитиш?” Не можеш. Това е краткият отговор. :) Препоръчвам на всеки свидетел, който е съумял да изгради доверие между себе си и едно или повече от съществата, да бъде МНОГО внимателен по отношение на това кого кани да посети мястото на срещите им.Това се отнася и за разните му професори”. Понеже академиците обикновено пренебрегват тази тема, нужно е само един човек, било то професор или не, да се намеси и да ти отмъкне заниманието, да сгафи нещо и ти не просто оставаш без обект за наблюдение, но и излагаш Бигфут на опасност като разкриваш местонахождението им на някой добронамерен научно настроен тип, който не разбира деликатната ситуация.

Работя съвместно с няколко човека с надеждата да ги опазя. Но предоставянето на доказателство не е достатъчно само по себе си. Да докажем, че ги има е едно. Но да не сме в състояние да покажем КАКВО точно са… под чия юрисдикция ще попаднат? Животни ли са или хора? Считат ли се за защитен вид или законът им осигурява същите права като на всеки друг човек?

Една снимка на съществото не би се смятала за доказателство и не би постигнала онова, на което се надяваш. Първото, което трябва да се направи е да се докаже извън всякакво съмнение, че тях ги има. Това е само половината от уравнението, но е начало все пак.

Предвид всичко това наум сметнах, че идеалният вариант би бил директното заснемане на придобиването на физически улики от източника и излагането им в последователност, превръщаща ги в доказателства. Добър пример би било да заснемеш НА ФИЛМ как седиш и решеш с чиста четка едно от съществата, а после да поставиш четката в найлоново пликче отново ПРЕД КАМЕРАТА. Можеш да ми изпратиш четката, а аз мога да я изпратя ня някого да и направи ДНК анализ. Бидейки трета страна, изпълняваща ролята на посредник между теб и различните страни, които обработват доказателствата, нито една институция няма да узнае твърде много за теб или мястото, на което си, като така ще защитя теб и твоят Приятел. Слюнката също би свършила работа, ако успееш да го накараш да сдъвче нещо или пък да оближе някое парченце от нещо намазано с фъстъчено масло…всичко отново заснето на филм, после внимателно постави предмета в найлонова торбичка, пак заснето на видео, и разбира се носи хирургически ръкавици…

Изрязани нокти, косми ( с фоликула по тях), слюнка – всички тези неща съдържат ДНК. Дори корички от рани или пърхут, ако успеете да ги изчоплите от гърба му. Или да речем косми или кожни клетки, които да сложите в чиста хартиена или найлонова торбичка- всички те са средство за придобиване на улики, но биха изисквали близък контакт и за предпочитане видео доказателство за тяхното събиране.

Веднъж щом ДНК резултатите пристигнат, следващата стъпка би била да се проведе едно цялостно научно изследване, подкрепено от още доказателства. Това включва снимки (ето къде е тяхното място- самите те не са доказателство, но са важни като подкрепа на уликите и определят следващата стъпка), видео записи, отпечатъци от стъпки, отливки на стъпки, аудио записи и детайлни наблюдения. На този етап, на вниманието на академичните среди ще бъде предоставен научен труд за преглед и в него, на база уликите, ще бъдат предложени име и класификация на съществото. И това е съществената част – онази, в която всички останали улики и наблюдения също се включват, а именно дали съществото бива класифицирано като животно или човек, понеже видът на закона, който ще го защитава и институцията, с която ще бъде осъществен контакт зависят точно от това. Ще бъда наистина щастлива да ти помогна с каквото мога, ако ти искаш това. Понеже искам те да се чувстват добре и не желая да бъдат разкрити, освен ако не им се осигури защита, ТИ можеш да си сигурен, че всичко, което направя, ще се съобразява най-вече точно с това. Прекарала съм целия си живот в опити да образовам хората по отношение на тези същества и самата себе си да се науча да ги разбирам, като през цялото време съм внимавала да не премина тънката граница на неразкриване на информация, която би ги застрашила.

1070
3
Доказателства и снимки


Майк се свърза с мен по електронна поща за първи път през септември 2009 г., след като публикувах видеоблог в Youtube относно редовните срещи с Бигфут и необходимостта учените да се отнасят към този вид хоби внимателно и с уважение. Кореспонденцията ни започна много колебливо.

Аз съм самотна майка с малка дъщеричка, която се опитва да осигури прехраната ни, да се грижи за детето си през целия ден, а също и да списва Oregonbigfoot.org в „свободното си време”. Получих имейла на Майк сред стотиците други през онази седмица, които едва намирах време да прочета. Тонът му в първото писмо беше внимателен и сдържан, но докато го преглеждах предизвика интерес у мен. Твърдеше, че от няколко години има контакти с едно същество и иска да разкаже на някого за това, но се притеснява, че на въпросното същество може да му се случи нещо.

През годините съм получила много подобни имейли от хора, които твърдят, че периодично се срещат с Бигфут. Разбирам желанието да се свържеш с някого, който би потвърдил наличието на подобни опитности, но също и напълно противоположното – проявата на сдържаност, породена от страха за онова, което може да ти се стовари на главата и на тази на Бигфут, ако се свържеш с погрешния човек. Също така помня времето, в което с мен се свързваха индивиди, които твърдяха, че имат редовни срещи със съществата, но чиито разкази при по-щателен анализ се оказваха крайно безинтересни. Но както винаги, реших да приема Майк за невинен поради липсата на доказателства. Отговорих му внимателно, опитвайки се да му покажа, че съм наясно с деликатната ситуация. Ако този човек имаше редовни срещи с Бигфут, то той не би могъл да избере по-подходящ изследовател, с когото да сподели опита си. Знаех също така, че ще ми коства доста време и търпение да го убедя в това, както и много време и търпение от негова страна, за да ме убеди, че не ме будалка.

Той ми писа не след дълго, като ми предостави повече подробности. Бях заинтригувана.

„Първо: Няма да казваш на никого за това! Всичко, което ти покажа и разкажа си остава между нас. Имал съм много случайни „сблъсъци” с такива (изследователи на Бигфут) онлайн и не искам никой да узнае къде се намира мястото. Виждал съм как постъпват- ще ги прогонят и ще съсипят всичко.

Изградих доверие между мен и конкретно този Бигфут и ми се ще да покажа това на някого, но онова, което ме тревожи е какво ще се случи, ако заведа непознат при съществото. Дали наям да избяга и повече да не се върне никога. Дали това няма да го накара да спре да ми вярва? Какво мислиш, че ще направи? И как би могла да ги защитиш от хората, щом веднъж излязат на светло? Знаеш какво ще се случи, нали?”

Той не е опитомен, но идва при мен, защото му нося храна. Обича свежи плодове, като праскови и круши и може да изяде доста от тях.

Доближавал съм се достатъчно, че да го докосна. Мирише наистина зле, но след време носът привиква с миризмата. Трябва да съм внимателен, когато съм край него и да не му обръщам гръб. Показва ми, че може да ме убие когато си поиска. На моменти става доста страшно и се налага да се отдръпна. И винаги нося оръжие с мен, за всеки случай.

Понякога когато му нося храна ме прогонва. Тогава отстъпвам и наблюдавам от разстояние.

Ще ти кажа нещо: Изглежда сякаш са мотивирани от глада. Винаги търсят храна и в това, струва ми се, е ключът. Почукването по дърветата и създаването на шум само ги предупреждава, че хората са наблизо и ги прогонва. И това според мен е причината, поради която са трудни за откриване- чуват хората много преди да ги видят.

Не съм специалист, но съм виждал какво се случва, когато чуят човешко същество. Бягат, крият се, не желаят да бъдат видени.

Ако ми кажеш какво ще направиш, ако ти покажа тях и мястото им, доста ще ме улесниш. Каквото и да е, трябва да си остане между нас, разбираш ме, нали?

Пазил съм тази тайна в продължение на десет години и нямам нищо против да го правя и през следващите десет, ако се наложи. На първо място за мен стои Големият Приятел и ще направя само най-доброто за него, стига да знам какво е то.

Благодаря ти, Майк."


1071
2
Загадъчни срещи


Април 2003 е и аз съм някъде из Флорида. Понеже съм момиче от северозападния бряг, което е свикнало с хладните пролетни дъждове, процеждащи се през гъстите борове, въобще не съм наясно какво тук се разбира под „пролетно време”. Задушно и неприятно е. Въздухът е застоял и горещ. Дробовете ми ще избухнат всеки момент, а аз копнея за глътка въздух. От мен се стича пот. Комарите жужат безмилостно в ушите ми. Коленете ми досега не са омеквали толкова, докато завързвам кубинките си и се чудя колко ли нависоко се цели отровницата. Никога не съм виждала алигатор на свобода, пък и не желая да виждам. Време е да заснемем първата сцена. Никога преди не са ме давали по телевизията, освен в онази глупава реклама, в която ме склониха да участвам, докато работех в местния клон на FOX. Как ще знам какво да правя? Дъг, продуцентът на сериала, който снимаме ме вика.

Закрепят камерата на гърба ми. Тежка е- твърде тежка за жена с моите килограми. Вече усещам как раменете ми се схващат. Нима никой досега не си е слагал това нещо на гърба? Дълга, тънка тръба, с една скоба в края държи камерата близо до лицето ми. Чувствам как се взират в мен. Джей, операторът с детинско изражение, придърпва камерата на гърба ми, като почти ме събаря. Той бутва едно копче и камерата започва да излъчва в слабо червено. Инфрачервено. Дъг ми дава наставления, проверява картината. Аз съм само вещ. Подпора. Той изважда камерата Sony от раницата, отваря екрана и ми демонстрира. Лицето ми изглежда смешно, със зеленикав оттенък, очите ми излъчват странен блясък. Носът ми е най-близо до екрана и изглежда твърде голям, и заема централно място. Правя гримаса, а той оставя записващата техника настрани , закопчава ме, потупва ме два пъти: „Готова си да тръгваш, Принцесо”. Аз му правя още една гримаса. Не ми харесва да ме наричат „принцеса”.

„ОК. Добре е” казва продуцентът/режисьорът, който скоро ще ме довърши. „Тук ще снимаме набързо една поредица от сцени. Джей ще те следва с камерата, докато вървиш през блатото. Той ще спре, а ти ще продължиш сама да се оглеждаш наоколо.” „Добре” мисля си аз. Това мога да го направя.

„А после, когато се връщаш, искам да бягаш така сякаш нещо те преследва. Дишай учестено. Разбра ли?”

Поглеждам го. Сигурно се шегува.

„ Дъг, аз съм учен. Защо ще бягам от нещо, което искам да открия?”.

Той измърморва, че трябва да направи снимки за откриването на шоуто и ме изпраща в тресавището. Това трябваше да е първият сигнал, че шоуто - тази документална поредица, която бях подписала договор да водя, въобще не е това, което се представяше, че ще бъде.

Няколко щата по-късно се оказах на път за почти девет месеца с екип, който от време на време наброяваше до десет мъже. Никога дотогава не се бях сблъсквала с толкова метеоризъм в живота си. („Газкуоч”- това беше вървежната шегичка по време на снимките). Шестнадесет часовият снимачен ден и продуцентът, който отказваше да спи, превръщаха живота ми в ад. Замислих се дали си заслужава от финансова гледна точка и установих, че щях да изкарвам повече на час като детегледачка. Бях изтощена и готова да напусна. Но не можех. Бях подписала договор, а не можех да си позволя адвокат. Накрая се оказах в положение на водеща на шоу, на което чувствах, че се привнася сензационност и на което, за съжаление, липсва истински стремеж към провеждане на сериозна наука.

Когато епизодите най-накрая започнаха да се излъчват, аз притихнах, осъзнавайки, че съм „примерът” за всичко грешно, свързано с преследването на Бигфут. Обратната връзка във форумите беше убийствена. „Те никога не се задържат достатъчно дълго, за да изучат каквото и да било” казваха критиците. „Защо винаги бяга изплашена?” питаха  съратниците ми. „Колко пъти ще ни се налага да и разглеждаме носа?”. Самата аз се чудех същото. Но по онова време просто правех каквото ми се казваше. Когато подписваш договор, си продаваш душата.

В края на краищата обаче, шоуто имаше положително въздействие спрямо осъзнаването на феномена Бигфут от обществото, въпреки привнесените сензации и драматизма на документалните кадри. Очевидците започнаха да се свързват с мен, за да ми разкажат своите истории. Те бяха повярвали в себе си , когато са видели и други свидетели да излизат на светло. Хора, които никога не бяха проявявали особен интерес по темата, спираха превключването на програмите за достатъчно дълго време, че да видят как глупавото, русо момиче преследва космати твари из горите. Първият телевизионен сериал за Бигфут правен някога, „Загадъчни срещи”, беше номер едно по канала за приключения и туризъм в най-гледаното време. Поредицата беше хит.

Изпълнителният продуцент ме привика и беше развълнуван, защото от канала искаха да подпиша за втория сезон. Попита ме дали имам предложения за подобряване на шоуто. Казах му „Да. Направете го дълго един час. Половин час е твърде кратко. Снимайте на едно и също място повече време. Не можете да се надявате, че ще проведете истинско разследване, ако стоите на един обект за само три дни. И си намерете друг водещ. Аз напускам”.

След известен период от време повторенията на епизодите спряха да се излъчват, което си беше добре. Така или иначе не понасях да гледам предаването. Роптаенето сред научните среди отшумя, но аз открих, че името Оутъм Уилямс е станало известно на всички, поне що се отнася до средите на учените, изследващи Бигфут.

Очевидно думата „знаменитост” някак от само себе си се приравни с думата „ достоверност”. Изведнъж хората се заслушваха само защото аз се бях появила на екрана във всекидневната им.

На харизан кон зъбите не се гледат. Реших да пробвам да обърна разочарованието си от шоуто в нещо положително.

Новопридобитият от мен , макар и с неохота, статут на „знаменитост”, (каквото си беше), се превърна в платформа, от която да образовам хората за този феномен –да се опитам да премахна част от подигравателната сензационност на медиите, заклеймила думата „Бигфут”.

В Oregonbigfoot.com започнаха да пристигат доклади от околността - в голямата си част от редовни очевидци. Скоро след това разширих базата данни, за да вместя и случаите от цялата страна. Веднага щом изтече клаузата в договора ми, ограничаваща извършването на кон*урентна дейност, прекарах месеци в продуцирането и заснемането на документален филм, с намерението да развия темата по сериозен начин и пред по-широк кръг от зрители, като използвах наученото по време на ТВ шоуто. Прекарах още шест месеца в редактирането му.

Първата част от филма получи положителни отзиви. Бях възнамерявала да завърша поредица от документални филми и първата част трябваше да е със заглавие Как НЕ се провежда изследване на Бигфут”. Технологията не беше начин за получаване на отговор и аз го знаех. Но усещах, че е нужно това да бъде демонстрирано. В следващите епизоди щях да задълбая подробно върху онова, което смятах, че ще сработи при редовните наблюдатели. За съжаление плановете се объркаха с раждането на дъщеря ми и така изгубих връзката с част първа. ( Когато дъщеря ми се роди, част втора беше готова и в кърпа вързана. Там си стои и до ден днешен).

Преди около година седнах да направя равносметка и се почувствах обез*уражена. Въпреки всичкото време прекарано в интервюиране на свидетели, провеждане на полеви изследвания, стотиците инвестирани в уебсайта часове, шоуто, документалния филм…аз все още не бях постигнала това, което си бях поставила за цел. Все още не знаех какво са Бигфут.

И сега какво? Времето, прекарано сред горите не ме докара до никъде. Редовните свидетели не ми съобщаваха нищо ново. Имах някои подозрения относно същността на Бигфут. Мислех си, че знам какво ги мотивира, как биха се държали в определена ситуация, как един Саскуоч би реагирал на едно или друго. Но имаше парченца от пъзела, които не си идваха на мястото, а никой не желаеше или не беше в състояние да ми покаже обложката на капака на кутията. Цялата картина.

Докато не срещнах Майк.

Майк е 50-годишен шофьор на тежки земекопни машини от Флорида, който ми изпрати имейл от небитието, пет години след излъчването на първия епизод на „Мистериозни срещи”.

Странното е, че той знаеше коя съм много преди аз да разбера кой е той. Очевидно бе гледал телевизия.



~ ~ ~ ~ ~



Първият път, когато видях Оутъм, тя беше на екрана на телевизора и водеше шоуто за Бигфут. Дойде в моя щат. Вбесих се много, когато разбрах, че изследовател на Бигфут е наблизо, защото не харесвам хората, занимаващи се с това и не исках да се доближават до моя Голям Приятел. Ами ако тя хванеше дирята му и тръгнеше да го преследва.

Какво щях да правя тогава? Притеснението ми беше неоснователно- те останаха само няколко дни и си тръгнаха така бързо, както и дойдоха.

Когато се излъчи епизода, се залепих за телевизора. Исках да разбера какво прави един ловец на Бигфут. Оказа се, че в един момент си говоря с телевизора и произнасям неща като: „Хей, момиче, това вече съм го пробвал и не става. Пробвай с нещо друго. Не! Това ще ги накара да побегнат”. А идиотът с нея се държеше така, сякаш изобщо не иска да е там. Тя му каза да спре колата, защото е видяла очи, но той продължи да кара, а тя се вбеси и му срита задника. Стори ми се, че той се страхува и измърморих: ”Не се тревожи здравеняко, не се страхувай. Малкото момиченце ще те пази”.

Беше много забавно. След края на предаването много се смях. Бях се спекъл заради тях, а те даже връзките на обувките си не можеха да вържат. Но нещо в Оутъм ми хареса. Тя бе различна от другите ловци на Бигфут, затова проследих развитието й в шоуто и прегледах сайта й. Не след дълго прецених, че ако някога се нуждая от помощ за Бигфут, тя ще е човекът, с когото ще се свържа. Нямах и бегла представа, че няколко години по-късно ще направя точно това.

Първият ни контакт беше чрез един-два имейла, последвани от двучасов разговор по телефона. Тя изслуша каквото имах да и казвам и не ми се подигра, нито пък ме нарече лъжец. Затова се разкрих твърде много и й разказах повече отколкото предварително имах намерение да правя. Всичко, което исках бе малко информация. Исках да разбера дали и на други хора им се случват нещата , които и на мен. С нея се разговаряше лесно и когато ми задаваше въпроси, се опитвах да не и разкривам прекалено много информация, но преди да се усетя вече го бях направил.

След приключване на разговора се обвинявах и си казвах: „Защо не си държиш голямата уста затворена? Сега тя ще иска да дойде тук и да види Голямия Приятел и ще довлече цяло стадо тъпанари със себе си”. Страхувах се какви може да са последствията, на кого ще разкаже. Исках да запазя тайната си.

Но след всеки разговор и се доверявах все повече и очаквах с нетърпение всеки следващ разговор. Не след дълго започнах да я смятам за приятел- оказа се най-добрият, когото съм имал. Тя е единственият човек, когото бих допуснал до Големия Приятел, защото разбира поведението им и смятам, че мога да и се доверя в това отношение.

Понеже съм такъв, какъвто съм, все още не съм стигнал до този етап. Надявам се някой ден това да се промени, да се отпусна и да и позволя да се приближи. Моето доверие се печели трудно, също и това на Големия Приятел.

1072
1
Бигфут в задния двор


В края на 70те години семейството ми живееше в малка колиба от катранен картон в подножието на връх Рейнър в щата Вашингтон. Родителите ми бяха „хипита“ и искаха да се „завърнат към природата“. Мама продаде пералнята, ел. печка и ....Петима от нас – м оите родители и ние, три от момичетата, се преместихме насред гората. Една готварска печка на дърва беше единственият ни източник на топлина. Всеки ден, след като мама качеше двете по-големи момичета на училищния автобус, а татко отиваше на работа, двете с нея минавахме по пътеката, която водеше до реката зад къщата и събирахме дърва за огъня. Аз бях мъник, който се тътреше след мама и си припяваше докато събира съчки. В мига, когато тя замръзна на място по средата на пътеката през онази пролетна утрин, а аз се бутнах в нея, пътят по който пое моят живот бе определен за няколко мига, въпреки че тогава още не го знаех. Аз повдигнах глава към нея, но тя не гледаше мен. Тя гледаше тях.

Двама космати, страховито изглеждащи човека, стояха от едната страна на пътеката. Големият беше масивен и кафяв, по-малкият беше с по-светъл цвят. Големият ни погледна, всъщност взря се в нас, с немигащи очи. Големи, тъмни, проникващи очи, които изглеждаха да са по-скоро на животно, отколкото на човек (но  толкова интелигентни) се взираха в нас изпод гъсти вежди. Той вирна глава.

Мама измърмори с половин уста“Отъм, обърни се и тръгни назад без да тичаш“, като сграбчи ръката ми и ни помъкна обратно към колибата. Спомням си, че си мислех“ Мамо, вървиш твърде бързо...“ Наложи ми се да притичвам докато се прокрадвахме по пътеката към вкъщи. Не бях уплашена ... поне докато не видях нейната реакция. Големият мъж не изглеждаше много по-различно от баща ми и неговите дългокоси и брадати приятели-хипита. Тогава не разбирах какво бяхме видели, какви бяха онези неща. Това щеше да започне да ме преследва.
Месеци по-късно в B&I в Такома ме повдигнахаа на ръце, за да надникна през зацапаното стъкло на едно малко помещение, за да видя горилата Иван – атракцията на местния универсален магазин. Докато наблюдавах отегченото, депресирано животно пред себе си, почувствах състрадание и силна тъга. Попитаах мама защо не е в задния двор при другите.

Разсъждавайки върху това сега осъзнавам, че като малко дете не съм била в състояние да направя разлика между хора-хипита, горила на показ в универсален магазин и Саскуочите в задния ни двор. Малките деца не умеят да подхождат към нещата с недоверие. За един малчуган, пък бил той умен и любознателен, всяко изживяване е ново и затова аз нямах наложена ограничителната рамка на схващането, че някои неща не би трябвало да съществуват. Зърванията, срещите и случайните натъквания за семейството ми и съседите продължаваха и докато живеехме в горите край Карбън Ривър. Тогава започна играта на котка и мишка с тези създания, макар че кой беше котката и кой мишката не беше съвсем ясно. Бигфут бяха обичайна тема на разговор за възрастните в долината и аз като един нявиращ се навсякъде малчуган, ги подочувах да обсъждат въпроса повече пъти, отколкото бих могъл да преброя. Като резултат Бигфут беше просто нещо, което Е.

Докато порасна достатъчно, за да разбера наистина опитностите на нашето семейство, те вече бяха отдавнаа отминали. Бяхме се преместили в Орегон  и Бигфут не бяха повече в задния ни двор. Само дето аз развих неутолимо любопитство към големи и космати неща. В началното училище изнамерих всяка налична книга по въпроса, въпреки странните погледи на учители, библиотекари и пътуващи книжари. Бях пристрастена. За другите деца в училище моят интерес и вълнения представляваха източник на забавление ( а, Отъм пак говори за Бигфут), предизвикваха директен присмех или ги принуждаваха  да изслушват в клас безкрайните ми доклади върху книги или пък презентации, в които им втълпявах идеята, че големи, космати, страховити хора се разхождат около нас. Сякаш бях единствената, на която и пукаше за това. Макар и винаги да си имах едно наум, докато скитах с приятелите си из горите, едва на 16 години започнах да извършвам действителни разследвания на място. Първият ми класьор с обозначителни карти на местата от срещите стана твърде тежък и неудобен за носене. Първата ми кола- един Рамблър Американ от 1968 понесе хиляди мили натоварване от моите пътувания по черните пътища наа Дъглас Каунти, Орегон, в търсене на стъпки и с надеждата да зърна още веднъж някой от онези хора от гората. Открих свободата и вълнението от пътуването и всеки цент, който успявах да заделя, харчех отпрашвайки към семейното имение на реката във Вашингтон или пущинака на Северна Калифорния, в опити да открия мястото от филма на Патерсън/ Гимлин. Или пък посещавах и разпитвах очевидци. Фокус на разследването ми, разбира се, бяха онези наблюдатели, които твърдяха, че имат Бигфут в задния си двор. Макар и само няколко от книгите за Бигфут, които бях чела, да описваха подробно срещи като тези, аз предположих, че ако моето семейство се бе натъквало на тези създания многократно, докато живеехме в гората, то непременно трябва да има и други с подобни опитности. И бях права. Докато другите учени събираха безкрайни описания на случаи на пресичане на пътя от Бигфут, на изплашени туристи, къмпингари и ловци, аз вземах интервюта  от хора, които също като моето семейство бяха наблюдавали Бигфут многократно в къщите си. Тогава започнах да разбирам разликата между „постоянен наблюдател“ и „случаен наблюдател“. Именно постоянните наблюдатели бяха в състояние да дадат малки подробности за поведението на Бигфут, като например техния интерес към хората, размяната на „подаръци“ , издаването на звуци и най-вече- контакт с домашните им любимци или домашни животни. Всички те странно приличаха на нашите преживявания в речната долина, когато бях дете. Тогава проумях, че без значение колко  наблюдатели на Бигфут , които са го виждали да пресича пътя разпитвам, и без значение колко старателно провеждам тези разпити, единственото, което те ще могат да ми кажат е как изглежда Бигфут докато пресича пътя. Вече знаех как изглежда Саскуоч. Бях видял две от тях като дете. Исках да разбера какви са.

В края на 90те открих интернета и си направих ел.поща. Интернет в онези дни бе все още в ранните си години. Все още не бяха създадени стотиците уебстраници за Бигфут, нито организациите за Бигфут, всяка със своя хитроумен акроним. IVBC – виртуалният интернет форум за Бигфут се гордееше с участие на някои от най-отявлените имена сред Бигфут учените, включително и на онези, с чиито книги бях отраснала, като Джон Грийн и Питър Бърн. За мен беше вълнуващо да съм в присъствито на толкова значими лица, които споделяха моята страст.
Съвсем непреднамерено започнах да публикувам собствените си изследвания по случаите на повтарящи се наблюдения и бях незабавно информирана от няколко от членовете във форума, че хора, които твърдят, че Бигфут се разхожда в задния им двор или претендират за периодични срещи с него са или за лудницата, или са лъжци, или и двете.

Веднага осъзнах защо в книгите, които бях чела нямаше описани срещи каквито моето семейство бе имало. Не защото такива не се бяха случвали. Просто явно на учените не им допадаше идеята, че Саскуоч може би търсят контакт с нас. В опитите си да извлека някакъв смисъл, събрах всички доклади от щата Орегон, които успях да намеря и се научих да съставям бази данни, така че да организирам информацията. Отне ми месеци да изградя качествени и подробни файлове, и да въведа информацията от всички доклади. Търсех нещо, но не знаех какво. Някакъв модел може би- нещо, което да ми подскаже кога и къде е най-вероятно да се появи Саскуоч. Разбиране за тяхната същност. Нещо. Каквото и да е. Но не го намирах. Онова, което открих бяха доклади от един източник потвърждаващи независими доклади от друг източник. Бигфут със светла козина можеше да се забележи на определено място в определено време, според един източник, а изцяло различен източник даваше сведения за подобно същество на същото място в същия месец. Бях заинтригуваана и исках да споделя информацията с надеждата, че ще о*уража други да разкажат своите преживявания и да запълнят празнините, а също и че отговорът все пак е някъде там. Качих базата данни в Интернет. Така се роди сайтът  OregonBigfoot.com и започнаха да прииждат нови доклади. Аз продължавах да следя пощата от IVBC и нарастващия брой интернет страници за Бигфут, които никнехаа като гъби по  виртуална горска поляна, но ги посещавах само, за да събирам доклади и описания на срещи на очевидци. Никой от тези „експерти“ нямаше отговорите, които търсех. Нещо повече- те сякаш не задаваха същите въпроси като мен. (И по дяволите, но сред тях нямаше нито един, който дори да твърди, че е виждал Саскуоч.

За мое разочарование осъзнах, че мога да науча съвсем малко от учени, които бяха правили едно и също нещо в продължение на десетилетия и не бяха стигнали до никъде. Те системно отхвърляха мисълта, че редовните очевидци наистина притежават  по-детайлни познания за тези създания от тях. През следващите години не можех да се оттърва от разочарованието и самотата, породени от факта, че бях единственият изследовател, който обръща внимание на тези наблюдения. Много често работех сама. През последните няколко години, шепа учени започнаха най-накрая да обръщат внимание на редовните наблюдатели. И все пак, много от учените смятат, че „редовните“ , както сега се наричат, не са нищо повече от откачалки с много въображение и малко факти.

Необичайните твърдения изискват необичайни доказателства. И предполагам, че ако сте убедени, че Бигфут е тъпа маймуна, то размяната на подаръци би ви изглеждала достатъчно необичайна. Изследването на Бигфут е сред чудатите научни области. В криптозоологията (изучаваща странни животни) не съществуват научни звания. Тя не е призната за официална наука. Засега Бигфут са неоткрит вид, а ние сме лаици в тази област. Не че бихте го предположили насред цялото перчене, его, нахалство и вещина, с които парадират учените, повечето от тях никога дори не зървали Саскуоч. Тъй като самата аз съм наблюдател, разбирам отлично какво е самообявили се „учени“ да ти твърдят убедено, че Бигфут не са нищо повече от двукрака горила – Северноамериканска маймуна, която случайно ходи изправена, при положение, че това, което видях със собствените си очи, съвсем не беше обикновна маймуна. Познавам само един човек, за когото твърдя, че е експерт по Бигфут, макар че той непрекъснато ми напомня, че не е „професионалист“. Той не е учен, той дори не желае да бъде наричан наблюдател. Той е приятел с един див човек и го нарича Енох.

1073
Енох: Историята на един Бигфут

Отъм Уилямс


Посвещава се на онези, които са виждали нещо високо, космато и чудато.
Не сте единствени.


Благодарности:

Бих искала да изразя признателността си към онези, които ми помогнаха да направя тази книга реалност. Без вашата любов и подкрепа тя не би била факт.
Сърдечни благодарности на майка ми Сали Шепърд- Уолфорд, затова че ме научи, че на този свят съществуват неща, които не познаваме, но които си заслужава да бъдат опознати.
На Скот Дейвис, че ми беше упора. Винаги.
На Бил и Лори Хъдсън, които знаят смисъла на истинското приятелство и никога не ми позволяват да го забравя.
На онези, които са част от  Орегонското общество на Бигфут.
На всички очевидци, които смело споделиха своите истории с другите.
На многобройните изследователи на Бигфут, които считам за свои приятели.
И накрая, но и преди всичко на Майк. Твоята история и нашето приятелство промениха живота ми по начин, който няма как да опиша. Винаги ще съм ти благодарна за доверието, което изпитваш към мен.





Съдържание:

1.   Бигфут в задния двор
2.   Загадъчни срещи
3.   Доказателства и снимки
4.   Доверие
5.   Печалба от лотарията
6.   Саскуоч от второ измерение
7.   Среща с местните
8.   Оцеляване на най-приспособимите
9.   Природата на звяра
10.   Не се доверявай на красиво лице
11.   Ако от скунскова мечка
12.   Завръщане в тресавището
13.   Под наблюдение
14.   Срещи
15.   Шелби
16.   Уважение
17.   Уникално прозрение
18.   Опипване на почвата
19.   Човешкият фактор
20.   Професионално самоубийство
21.   Какво е Саскуоч
22.   Финални размисли

Приложение:
Препоръки и предупреждения за Редовните Свидетели.




Съществува нещо, което противостои на всички факти, устойчиво е на всички аргументи и успява да държи човек в безкрайно невежество и това е презрителното отношение, предхождащо опознаването.
Хърбърт Спенсър




Предговор от автора

Питали са ме много пъти защо досега не съм написала книга за Бигфут (Голямата Стъпка). Предполагам, че е защото не съм смятала, че имам достатъчно добра причина за това. Досега.
Да напиша книга, само за да добавя определението „автор на книга“ в списъка с постиженията си, не е сред приоритетите ми. Не че след като бях прекарала двадесет от тридесет и шестте си години на тази миниатюрна синя планета в изследване на космати хоминиди, нямах достатъчно информация по въпроса, за да напиша книга, даже няколко. Но какъв точно щеше да е смисълът от нея?  Кой щеше да я чете? Защо да хабя всичкото това време и енергия, ако нямаше да мога да кажа каквото наистина исках да кажа и да променя нещата поне малко. Какво точно щях да кажа?

Щях ли да пиша общи приказки по въпросите на Бигфут? Това вече бе правено, отново и отново – едни и същи исторически препратки и класически истории; данни и хипотези- сдъвкани и поднесени на тепсия; едни и същи теории, премисляни от автори, които в старанието си да останат обективни никога не взимаха страната на дадена идея;цели параграфи от сухи факти относно височината, теглото и цвета на козината им; подробно изследване на случи на пресичане на пътя от Бигфут, разказани от очевидци, които без начение колко пъти ги интервюирате, могат само да ви кажат как изглежда Бигфут докато пресича пътя.

Всички тези неща могат да дадат на онези, които никога не са го виждали, представата за това как изглежда Бигфут, как ходи, какви са размерът и телосложението му, а достатъчното данни, поднесени по този начин, биха могли да убедят някои скептици, че Саскуочите наистина съществуват.Но нищо от това всъщност не ни казва какво наистина е Бигфут, с какво се храни, как се държи? Какви са взаимоотношенията му с останалите от неговия вид? Изпитват ли състрадание? Интелигентни ли са? Как биха общували с нас, ако само можехме да се приближим достатъчно близо до тях? Какво са те? Защо това е важно? Предполагам, че целта на тази книга и разликата между нея и повечето други на същата тема е да ни даде тези отговори.

Въпросът „Съществува ли Бигфут“ е задаван многократно. Нека сега минем една идея по-нататък. Нека само за малко да допуснем, че те съществуват. И ако е така, то каква е природата на Саскуочите?

Този въпрос беше във фокуса на моите изследвания в продължение на две десетилетия. Като дете съм зървала Бигфут и това промени живота ми. Съмнявам се, че ако не го бях видяла щях да прекарам съзнателния си живот отдадена на подобна странна тема. Понеже съм дете от семейство на „редовни наблюдатели“( термин, който измислих преди много години, за да разгранича онези, които имат повтарящи се срещи с Бигфут във времето от другите, които са ги виждали еднократно и за малко), прекарвах по-голямата част от времето си фокусирана върху хора, които твърдят, че живеят с Бигфут в задния си двор. През годините съм отделила много часове в изучаване описанията на тези опитности, интервюиране на очевидци  и посещение на местата, на които са се случили. В резултат на това самата аз имах няколко, макар и не близки срещи с Бигфут, не и срещи лице в лице...все още.

Предполагам, че вече можеше да съм написала книга за всичко това, но макар и да чувствах, че задавам правилните въпроси, не вярвах, че който и да е наблюдател се беше доближавал достатъчно или пък бе имал нужните преживавания, за да ми предостави отговорите. И въпреки че бях достигнала до някои колебливи заключения относно това какво може да са тези същества, идеалният контекст, в който да поставя тези заключения, а също така и причината, поради която чувствам, че е важно да ги опознаем, си оставаха все така неуловими като самите същества. Досега. За разлика от повечето книги по въпроса, фокусът тук ще бъде върху преживяванията на един- единствен наблюдател и последствията, които споделянето им оказа върху моят път.

Когато той се свърза с мен за първи път, нямах никаква представа в какво се забърквам. Не мисля, че и той имаше. Никога не бе имал вземане-даване с „учени по въпросите на Бигфут“, а аз никога не бях работила с наблюдател, който да твърди, че има преживявания като неговите.

След няколко месеца и стотици часове разговори по телефона осъзнах, че сме установили взаимоотношения, които се простираха отвъд отношенията очевидец-изследовател. Аз бях започнала да го харесвам, да го уважавам и да го ценя като приятел.

Когато той започна да ми се доверява и да разкрива преживяванията си открих, че подробностите, които споделя подпомагат разбирането ми за тези същества. Фрагменти от интервюта с други очевидци изскачаха отново, а щателно проучените през годините доклади изведнъж намираха своето място в контекста, докато той разкриваше части от мистерията пред мен, чрез подробните описания на своите уникални и необичайни взаимоотношения с един вид, който повечето от нас биха били късметлии да зърнат поне веднъж в живота си. Интересно беше, че колкото повече той споделяше, все повече аз започвах да разпознавам, в колебливите  отношения, които изграждахме помежду си, едно огледално отражение на деликатната връзка, която той бе развил с тези същества в тресавището.

Предизвикателствата, пред които се изправих, за да го опозная и изградя връзка, основаваща се на доверие, не се различаваха много от онези, които той описваше при срещите с дивите си приятели.

Намирах сравнението за забавно, а понякога дори плашещо, но преди всичко разбирах желанието на Майк да защити взаимоотношенията, които се беше научил да цени. Чувствах се по същия начин относно нашите отношения. И бях напълно сериозна, когато казах, че ще запазя в тайна него и мястото на техните срещи.
Това е книга за доверието.

Книга за очевидеца, който ми се довери достатъчно, че да ми позволи да споделя с вас част от неговите преживявяния и знанията, които е придобил, вярващ, че ще го направя без да използвам него или съществата, с които се е свързал и обича. Това е книга за моята вяра в истинността на неговите твърдения. Вяра до такава степен, че съм готова заради тахното споделяне да ви накарам да поставите под съмнение здравия ми разум.

Това е книга за теб, читателя, който вярва, че съм добила достатъчно опит в работата си с наблюдатели на Бигфут, че да мога правилно да определя кога някой казва истината и кога се шегува. Книга за моята вяра в собствените ми способности да пиша достатъчно ясно, че да споделя контекста на това значимо изживяване с вас. А също и книга за вярата, че ще разберете и проявите уважение към това, което четете. През времето, което съм прекарала като „учен по въпросите на Бигфут“ основната ми цел беше в две направления-да споделя с останалите нещата, които научавах за съществата, докато в същото време правя всичко по силите си да предпазя тези същества от вреда и тормоз. С други думи, да ги изучавам без да компрометирам сигурността им като обект на моите изследвания. Да образовам без да използвам. Да подсигурявам информация, докато защитавам индивидите, свързани с тези срещи- еднакво космати и еднакво подобни на човек, винаги ме е карало да търся крехкия баланс между двете. Повечето хора, интересуващи се от Бигфут, поне веднъж в живота си са скитали сред пущинаците с надеждата да го зърнат. Някои търсят настоятелно. А някои може дори и да го видят. Всеки път когато едно от нас, малките същества без козина, срещне едно от онези големи космати създания, ние сме в ролята на посланици на нашия вид към техния.

Като пиша тази книга се надявам, че ще започнете да разбирате тези изключително интелигентни и чудесни същества така, както го правя аз; че ще усетите преклонението и уважението, които храня аз към тях. А също и че ще помните, в случай, че се натъкнете на Саскуоч в горите или Skunk Ape в тресавищата, че всеки един от нас е отражение на всички нас... и моля действията ви да бъдат съобразени с това.

1074
Този превод е самоотвержено начинание и самоинициатива на една читателка на нашия форум. Тя чувства в себе си вдъхновяващата мотивация да бъде полезна на обществото си, и счита, че дори и да няма време, дори и да няма адекватните средства и условия, и дори да няма излишни сили... си заслужава човек да даде нещо ИСТИНСКО на ближните от собствения си вид, вместо неохотно да отдава жизнените си сили на илюзията на Злото, която прави всички ни затворници.

Разполага с пълното ми съдействие във вдъхновеното си начинание, и въпреки че не иска нищо от никого в замяна на труда си, желае да остане анонимна. Избрала е да се довери на мен относно публикуването на този превод, и това е начинът, по който ще го реализирам.

Всеки напредък от самоинициативата й ще бъде публикуван открито, като текст - а не като линк. Целта на това е, че по този начин, при сърфиране в Гугъл за ключовите думи от контекста на книгата, нашият форум ще излиза на по-предни места. Не само, че това ще разшири аудиторията, която се интересува от тези теми... но и повече хора ще могат да попаднат на факта, че книгата вече е достъпна на безплатен линк, и че вече се работи дори и по превеждането й на български.

1075
Апендикс А
Речник на културата на злото

Анархия

Културна дефиниция:  Хаос, поразия и агресия на неуправляваните народи
Истинската дефиниция:  Няма такова нещо като анархия, има само тирания



Арогантност

Културна дефиниция:  Глупавото вярване, че струвате много
Истинската дефиниция:  Началото на разбирането, че стойността ви е безгранична



Смелост

Културна дефиниция:  Благородството да се подчиняваш на авторитета
Истинската дефиниция:  Слугуване до смърт



Корпорация

Културна дефиниция:  Противоположност на служителя, едно тяло на алчността, нуждаещо се от правителствен надзор
Истинската дефиниция:  Мандат, създаден от правителството, направен, за да контролира икономиките



Корупция

Културна дефиниция:  Злоупотреба със закона
Истинската дефиниция:  Закон



Престъпление

Културна дефиниция:  Агресивно разрушение
Истинската дефиниция:  Неподчинение на авторитета



Култура

Културна дефиниция:  Естествен поток на човешкото поведение
Истинската дефиниция:  Наложител на авторитета



Демокрация

Културна дефиниция:  Свобода
Истинската дефиниция:  Съвършено зло



Краят на света

Културна дефиниция:  Ужас, болести, смърт и нещастие
Истинската дефиниция:  Краят на злото, началото на мира и просперитета за всяка душа на Земята



Зло

Културна дефиниция:  Тъмнина и страх
Истинската дефиниция:  Унищожението на свободата



Вяра

Културна дефиниция:  Доверие в някаква идея
Истинската дефиниция:  Смелостта да поставиш принципите на изпитание за истинност



Свобода

Културна дефиниция:  Набор от определени дефинирани права
Истинската дефиниция:  Безкрайната стойност на човешкото същество



Правителство

Културна дефиниция:  Институция, нежна за опазване на мира между хората
Истинската дефиниция:  Институционализирано изнудване



Алчност

Културна дефиниция:  Любов към парите
Истинската дефиниция:  Кражба на пари



Безумие

Културна дефиниция:  Неспособност за възприемане на действителността
Истинската дефиниция:  Сляпо подчинение



Закон

Културна дефиниция:  Правдив авторитет
Истинската дефиниция:  Оръжие на злото, той е изкуствена легитимност



Живот

Културна дефиниция:  Работеща биологична машина
Истинската дефиниция:  Съвършена свобода



Лоялност

Културна дефиниция:  Благородството да уважаваш авторитета
Истинската дефиниция:  Перверзия на любовта, чиято истинска дефиниция е подчинение



Монопол

Културна дефиниция:  Опасно централизиране на власт от страна на алчни корпорации
Истинската дефиниция:  Правителство



Убийство

Културна дефиниция:  Престъплението един човек да убие друг, освен когато се извършва от полицията
Истинската дефиниция:  Да убиеш човешко същество; зло, когато се унищожава свободата, праведно когато се защитава свободата



Нация

Културна дефиниция:  "Ние"
Истинската дефиниция:  Група хора с пушки, които ще ви убият, ако не им се подчините



Благородство

Културна дефиниция:  Най-доброто от културното благоприличие
Истинската дефиниция:  Учението, че един човек струва повече от друг



Просто човек

Културна дефиниция:  Човечеството е ограничено във възможностите си и в капацитета си за мъдрост
Истинската дефиниция:  Безсмислена реплика, човечеството има безгранична стойност



Полиция

Културна дефиниция:  Агенти на доброто, създателите на мира
Истинската дефиниция:  Насилници, налагащи закона, следователно отговорни за изнудване, убийства, зверствата, войни, робство и геноцид в историята



Власт

Културна дефиниция:  Контрол над другите
Истинската дефиниция:  Свобода



Расизъм

Културна дефиниция:  Злото да мразиш заради расово различие
Истинската дефиниция:  Безсмислено извинение за упражняване на контрол над другите, използвано от правителства и биячи



Сигурност

Културна дефиниция:  Стабилност, създадена от закона
Истинската дефиниция:  Мир и просперитет, създадени от свободата



Егоизъм

Културна дефиниция:  Глупавото вярване, че струваш толкова, колкото и останалите около теб
Истинската дефиниция:  Разбирането, че изборите по твой адрес могат легитимно да се правят единствено от самия теб



Робство

Културна дефиниция:  Целодневен труд без заплащане и възможност за напускане
Истинската дефиниция:  Всичко зло



Държава

Културна дефиниция:  Твоят бог на Земята, способен легитимно да командва подчинението ти
Истинската дефиниция:  Идея, измислена от злото, с цел да подмени авторитета на индивида върху самия себе си, допълнително извратена от любовта към семейството



Такса

Културна дефиниция:  Благородни дарения, направени от свободни хора в името на общото благо
Истинската дефиниция:  Изнудване под смъртна заплаха



Тероризъм

Културна дефиниция:  Религиозен фанатизъм
Истинската дефиниция:  Зли хора, опитващи се да установят съперничещо правителство



Измяна

Културна дефиниция:  Предателство спрямо държавата
Истинската дефиниция:  Няма такова нещо



Тази книга ви учи само на един урок:

Вие имате неограничена стойност.



1076
Глава 9

Краят на злото

Гласът е принцип на интелигентността.

Гласът е най-висшата форма на комуникация между същества от най-висока интелигентност. Страстта и чувството, което хората могат да вложат в думите си, може да променя животи, и да променя светове.

Малцината, които постигнат капка от силата на гласа, довеждат или до безумно разрушение или вдъхновяваща свобода. Всяка една велика и ужасна култура, съществувала някога, е била приведена в съществуване чрез силата на гласа. Хора, които са разбирали принципа на гласа, необратимо са променяли нашия свят.

Принципът на гласа се открива във всеки елемент от човешката комуникация. писането и книгите са по-нисши форми на човешкия глас. Всяко разменяне на думи съдържа силата да променя животи. Когато се съпровожда от страстта за живот, гласът и сам може да освобождава светове.

Принципът на гласа обяснява защо свободата е функция на популацията. С нарастването на популацията, на културата й е все по-трудно да има контрол над речта на хората. Колкото повече хората комуникират един с друг, толкова по-бързо узнават собствената си стойност. Увеличението на популацията води до увеличение на свободата в света заради силата на гласа.

Когато хората са свободни от оковите на културата, и когато не вярват на лъжата, че са безсилни, те могат да променят всичко. За да промениш света, трябва да имаш вярата, че имаш такава способност в себе си. Трябва да отвориш устата си и да говориш.

Принципът на гласа е страстта да убеждаваш, страстта да учиш, и страстта да пораждаш вяра. Той ще ви подсили, и ако изберете да го използвате, ще промените животи.


Бъдеще

Мечтите, които горят в сърцата на милиарди са се подгрявали все повече през хилядолетията. Епохи на разрушение от развилнялата се тирания няма да останат без отговор. Дължим освобождение от робството на децата на този свят, което може да се постигне само с пълно изкореняване на злото от Земята.

Всяка мечта да нахраним гладните, да облечем голите и да помогнем на бедните намира своя отговор в тази кауза. Ние, човешките същества, можем да задоволим всяка нужда и желание на своя свят, като използваме принципите, които научаваме навсякъде около нас. Когато спънките на злото бъдат премахнати от живота на хората, технологиите и просперитетът напредват в експоненциална степен.

При условие на само ограничени степени на свобода само в малък процент от света, човешките същества са излекували болежките от болестите и са открили методи за изхранване на милиардите. Всички удобства на модерния свят са станали възможни заради хората, които са имали вярата, че ще успеят. Запитайте се, какви ли чудеса може да се постигнат, когато този малък процент прерасне в съвършена свобода и се постигне за всеки един от милиардите хора на Земята. Това е безкрайната стойност на човешките същества.

Вие сте ключът. Свободата в нашия свят напредва, когато се опълчвате на културата и авторитета. Технологиите и доказателството на Великия Американски експеримент са в нашите ръце. Всичко, което остава, за да предизвикате злото, е да си отворите устата и да кажете на хората по света, че мечтата за свобода е истина.

Вие сте тези, които ще научат хората на Земята каква е тяхната стойност. Вие сте тези, които ще осъществят най-великата революция в историята на човечеството. За да предизвикате авторитета на злото, трябва да разформировате инструментите на агресията и културата му. Културата се разформирова просто чрез неподчинението на контрола на речта. Когато изказвате мислите си и отказвате да се обиждате, когато другите правят същото, културите не могат да оцелеят. Няма нищо страшно в свободата.

Агресията е инструментът от първа и последна инстанция на злото. Малцината, които ще го използват, за да поробват, не може да бъдат оставени живи.


Съвършена революция

Цената на свободата е кръвта. Това е непроменима истина. Причината е, че злото не го е грижа дали ще живеете или ще умрете. Злото няма да се спре пред нищо, за да ви стане господар.

Съвършена революция е революция, в която кръв, платена за свободата, е платена от тираните; и при която нито капка не се плаща от невинните.

Има само три вида действие, които човек може да предприеме; това, което упражнява свободата, това което я защитава, и това което я унищожава. Културата учи, че че е благородно да се унищожава свободата, като използва концепции като власт на закона. В същото време, тя учи, че е неморално да се защитава свободата, като използва концепции като полиция и авторитет. Не може да се позволи културата да продължава. Докато хора на агресията ходят по Земята, те ще измислят начини за създаване на култури под смъртна заплаха. Защитата на свободата винаги е праведна, и нито един тиранин не може да бъде пощаден.

За тиранията няма подходящо място и роля в живота на хората. Веднага щом се предадете на насилието в името на оцеляването, вече сте загубили живота си, защото той принадлежи на онези, които ви контролират. Животът е свобода. Без свобода, животът ви принадлежи на друг.  Свободата трябва да се защитава на всяка цена във всяко време.

Управлявайте себе си, защото това е природата на личността. Вие и и само вие контролирате действията и съзнанието си. Това е правилно, подобаващо и добро. Вие имате отговорност, да защитавате свободата във всяко време. Ако не го правите, тя ще бъде унищожена. Да предадете защитата на собствената си свобода в чужди ръце е абсолютна покана за тирания.

Личният суверенитет е краят на злото. Когато всеки човек на света ще защитава себе си и онези, които обича. Когато злото дори не може да стъпи тук, защото всички хора внимават за него и разпознават, че се опитва да унищожи тяхната стойност. Това е точно обратното на съвършено зло, в което всеки човек е роб и господар на роби. Съвършената свобода е живот, и в него няма роби и няма господари на роби. Съвършената свобода е живот.


Земята

Културите на Земята ви учат да приемате, да се предавате и да се подчинявате. Краят на злото настъпва, когато откажете поробването на ума си. За да бъде постигнат краят на злото, всички хора трябва да се научат, че не дължат подчинение на никого. Те трябва да бъдат научени, че желанията и мечтите на сърцата им са правилни и са добро. Те трябва да бъдат научени, че всяка капка  радост, за която жадуват, може да се постигне и за тях, и за онези, които обичат. Това е анти-културата - да се освободят умовете на хората.

Културите се налагат първо чрез контрол на речта. В най-силните култури речта се осъжда яростно. Краят на злото ще донесе защита на речта във всеки дом и във всяко общуване. Културата учи, че речта води до обида. Вместо това, трябва да проумеете, че речта води до гледна точка в ума на едно човешко същество. Игнорирайте интерпретациите на културата и вижте намерението и чувството на онези, които говорят с вас. И след това им говорете в отговор. Силата на гласа разбива контрола на речта.

В края на злото, хората не могат да толерират принудата и насилието. Грешките на историята се срещат там, където хората са позволили установяването на култура. Във всеки случай, знаело се е, че такова положение ще унищожи свободата. В края на злото, тиранията няма да се толерира.

Не дължите вярност на никаква нация и на никой закон. Вие сте същества с безгранична стойност, и сте напълно в състояние да избягате от хомота на злото. Когато се чувствате заставени да не говорите, говорете. Когато законът ви противоречи, заобиколете го. Когато агресията ви заплашва, разбийте я.

Помнете уроците на технологията. Технологията е плодът на свободата. Технологията овластява човечеството за сметка на авторитета. Само един пример за това е изтръгването на икономиката от контрола на нациите. Регулациите задушават икономическата активност, като я правят отблъскващо скъпа, обременителна и твърде сложна за новодошлите, за да продават продуктите и услугите си. Отговорът е технология. Интернет дейностите като например поверителните списъци с услуги, ще бъдат слети с продуктовите действия на една отворена и универсална платформа. Ние вече разбираме как технологията може да понижи цената на продаването и да направи продаването по-лесно, така че всички да могат да го правят.

Уроците по избягване на изнудването и контрола са, по същия начин, вече научени. Глобалните P2P мрежови системи (peer-to-peer networking) гарантират, че никой авторитет не може да изключи даден сървър, за да събори икономическата активност. Това разсейване на икономическите мишени ще направи така, че на правителствата ще им е невъзможно да наложат със сила таксацията и контрола. Като се направят анонимни P2P възли, чрез мощна криптираща технология, на авторитета ще му е страшно трудно да упражни екстремна агресия върху отделни индивиди, за да наложи примери за подчинение. Стеганографията (steganography) вътре в установените протоколи като HTTP ще направи така, че ще е невъзможно да се прекъсне определена отделна комуникация, без при това да се прекъснат всички комуникации.

Сливането на публичните аукциони и пазари с анонимните, стеганографни P2P мрежи завинаги ще премахне контрола върху икономиката и ще я изтръгне от ръцете на изнудващите институции. С технологии като тези, хората могат да купуват и продават всичко без вмешателството на правителството и мафиите. Освен това, правителствата няма да могат насила да наложат таксация и досиета, защото вместо малък брой корпорации, предпочетени от правителството, всеки един от милиардите хора на Земята ще извършва икономиката си директно. Популацията и технологиите разбиват злото.

Какви други технологии може да се измислят, за да се освободят хората от тиранията на комунизма, тероризма, социализма, демокрацията, агресията и културата? С човешки ум, няма ограничения на въображението и изобретателността. Когато технологията и иновациите стъпчат авторитетния контрол, отприщената свобода ще роди астрономически напредък. Един дял свобода може да донесе един дял технология. Два дяла може да донесат десет. Един свободен човек може да даде една идейна иновация; двама свободни човека може да дадат сто. Тотална свобода за всички хора води до безкрайни възможности и нищо по-малко.

Бързината на човешкия напредък може да се види в хиляди години история на скромно увеличение на свободата и скромен напредък в технологиите. В най-скорошните няколко стотин години технологията експлодира. С всяка постигната степен на свобода човешкото знание се надгражда експоненциално.

Вие имате безгранична стойност
Със свобода, всички неща са възможни. Технология, здраве, богатство и знание са все измерения на силата. Всяко едно от тези неща подобрява живота на човешките същества. Плодовете на свободата са всичко онова, което е добро; и носи мир, просперитет и радост.
Вие живеете във времената след ерата на войните, и единствената оставаща крачка по шаблона на свободата е, да се отговори на въпроса в съзнанията на хората по света. Лъжите на хилядолетията не са въспрели неутолимата жажда за свобода, която расте в сърцето на всяка личност на Земята. Те очакват и са готови да поемат свободата, която е тяхна по право. Те имат нуждата само да чуят, че свободата е възможна, че свободата е действителна.

Вие сте ключът. За да научите хората на Земята на стойността, която имат в себе си, трябва просто да говорите, и да им кажете, че всяко едно добро нещо може да е тяхно. Трябва само да им кажете, че величието на свободата е истинско, и че им принадлежи.
Тази война вече е спечелена. Злото вече е куца. Всяко човешко същество на Земята е готово да се надигне и да остави оковите си да се сринат в прахта. Този свят ще бъде свободен. Ако можете да съзрете собствената си стойност, тогава бъдете горди. Вие сте призвани за свобода.

1077
Глава 8

Шаблонът на свободата

Шаблонът на тиранията се повтаря навсякъде в историята. Той е циклично явления при всяка проява на зло, голямо и малко. Шаблонът на свободата, обаче, е един поток, който напредва бавно от началото на времената.

Злото е на Земята откакто и човекът е на Земята. Тактиките на злото са се променяли рядко, и са се променяли, само когато са били принудени от напредъка на свободата. Всеки път, когато свободата е напредвала, една от идеите или концепциите на злото е умирала. Когато културният контрол над хората се пречупи, шаблонът на свободата прави нова крачка напред и културата е била принуждавана да се адаптира, за да запази контрола си над хората.

С употребата на смъртни заплахи, мъчения, осакатяване и опандизване - всяко едно царство на земята е просперирало по този начин. Войната е създала империите в историята, а културата ги а опазила. Всички, които са отказвали да се подчинят на властването на закона, са били убити.

Това невежество за силата на културата вече е в миналото. Модерната технология, постигната чрез увеличаване степента на свобода, позволява на световното население да види културата такава, каквато е. Шаблонът на свободата показва, как свободите са се разгръщали в историята. Докато културите по света учат, че контролът на злото се засилва, шаблонът на свободата ясно показва, че този контрол отслабва. Шаблонът на свободата предрича финалния крах на културата, и необратимия край на злото.


Напредъкът в историята

Шаблонът на свободата проследява разрушаването на идеи и империи през хилядолетията. Той проследява също и развитието на принципите и технологиите.

Барутът

Една от технологиите, които характеризират времената и драматично променят обхвата на културата, е барутът. Допреди откриването му, само онези, които можели да натрупат силни армии, можели успешно да защитават земите и семействата си. Това означавало, че хората в огромна степен били на милостта на правителствата и царете. Веднъж след като барутът станал достъпен, дори малки групи семейства можели да се противопоставят на мощните замъци и империи. Барутът видоизменил царствата по Земята, като овластил хората, така че да се противопоставят на агресивния контрол, налаган от господарите на войната.

Печатната машина

Печатната машина промени облика на културата както нищо друго, което светът беше виждал. Преди изобретяването й, почти никой не знаел да чете. Да притежаваш книга просто било прекалено скъпо. Веднъж след като цената на печатането паднала, литературата направо се изстреляла в небето. Информацията се стандартизирала в невиждана степен. На различните култури им станало много по-трудно да централизират властта си върху хорското невежество.

Религията била доминирана от онези, които можели да контролират писанията. С тази си власт, те можели да влияят на политическите свободи и дори на самия начин на живот на хората. Библията била първата напечатана книга и скоро била разпространена надлъж и нашир. Въпреки че Римокатолическата църква убивала хора за това, че превеждали Библията на родни езици като английски, тя в крайна сметка станала достъпна на всеки език на Земята. Теократската власт на християнския свят се разпаднала на части и хората избрали да преследват различни идеи.

Печатната машина била основата на всички технологии. В сравнение с нея, математиката и инженерството били съществували убедително в различни етапи на историята, но така и не оцелели. Войната винаги унищожавала научената информация. След печатната машина станало възможно да се поддържат толкова много книжни копия, че човешкото знание пребъднало чрез писането и се разпространявало толкова бързо, колкото била жаждата за него.

Великият Американски експеримент

Великият Американски експеримент бил доказателство за света. Той се осмелил да нарече културата блъфиране и да изпробва какво биха направили хората със свобода в ръцете. Докато културата от дълги времена учела, че хората не били способни или достойни да управляват собствените си животи, Американското въстание научило хората, че били напълно способни да живеят живота без царе. От действията и примерите на другите хората се научили, че хората са по-стойностни от правителствата. Този експеримент за свобода оцелял след първоначалния си етап, след като участниците в него победили армиите на цар Джордж. Шокът, който прозвънял из света, бил достатъчен, за да строши веригите на царската култура, която от хиляди години владеела света в робство.


Интернет

Интернетът и модерната компютърна мощ веднъж завинаги унищожиха културното невежество. Както печатната машина преди него, интернет направи информацията почти неунищожима и широкоразпространена по цял свят.

Оковите на културата се основават на контрола над словото и контрола над ума. Когато хората имат свободата да говорят това, което мислят, хората се учат на мъдрост с удивителна скорост. За да успеят, културите се нуждаят от наложено невежество и от култивиране на предварително планирана мисъл. Веднага щом хората се усъмнят във властта на закона, авторитетът е изгубен.

Културното оттегляне от интелектуалната собственост е красноречив знак за настъпващия край на правителствената власт. В миналото се е считало, че информацията е собственост на онези, които са я развили. Това значело, че всеки, който се опитал да използва тази информация, можело да бъде наказан от агресията на закона. Бъдещето зове към промяна в мисленето и малко хора са склонни да приемат този факт, преди да го видят как се случва.

Интелектуалната собственост не е принцип. Тъй като това трябва да се налага със сила, чрез ограничаване свободите на хората, следователно това е идея и построение на закона. Промяната, пред която се намира светът, е че насилствена принуда ще стане невъзможна. Законът мощно и с всички сили ще бори за защитата на авторитета и таксацията, но в крайна сметка ще загуби.

Това е силата на глобалната комуникация и съхранението на информацията. Почти всеки закон ще стане невъзможен за насилствено налагане. Принципът на компютърната мощ дава нужната свобода на хората, за да избягат от тиранията.


Агресията заменя културата

Когато културите се разпадат и авторитетите, които са защитавали, се окажат в опасност, агресията се засилва. Агресията е компонент, който е нужен за контрола. Агресивната принуда е необходима за отблъскване на размириците и подривната дейност. Агресията променя динамиката, като превръща смъртта в цена за свободата.

Всеки път, когато шаблонът на свободата е напреднал през историята, агресията се е увеличавала. Бъдещето няма да е по-различно. Колкото повече хората научават за свободата и за това какво е възможно в рамките на собствените им животи, злото затяга хватката. Институциите ще прилагат по-високи степени на агресия, докато изпускат властта. Такава е смъртта на културата. Това е значението на войната.

Когато шаблонът на свободата започне да достига финалния си етап, най-потисническите култури на Земята ще губят поддръжници  най-бързо, и тези култури ще произведат най-яростните сгромолясвания.

Едно от доказателствата за тази агресия са терористичните атаки. Тези атаки в модерните времена не са по-различни от онези в историята. Потиснатите народи не искат да бъдат потискани. Когато научат за свободата, те започват повече да се стремят към нея в живота си. Злите култури винаги демонизират свободата. Заради това, че Съединените Американски Щати исторически са били по-свободни в сравнение с други места по света, те са атакувани от терористични режими в опит да научат поробените народи, че свободата е слабост. Те учат, че свободата е поквара и несигурност. Подобни атаки нямат нищо общо с хората, които са атакувани. Те целят, да поддържат хватката на културното робство над потиснатите народи. Агресията на умиращите култури може да унищожи милиони животи, но никога не трае дълго. Ерата на войните на Земята приключи. Забързаното създаване и разрушаване на нации е свидетелство за това, че шаблонът на свободата напредва с все по-голяма скорост. Новите културни усуквания, изобретени от зли хора, са разобличавани и разбивани.


Технологията и популацията

Един от принципите на историята е, че свободата е функция на популацията. Растежът на популацията застрашава тиранията. Всички големи тирани в историята са се опитвали да ограничат растежа.

Ражданията разширяват човешките преживявания и учат хората на възможностите, надеждата и вярата. Тази свобода не е проводник на робството. Колкото повече хора живеят в една култура, толкова повече отклонения от нея ще откриете. Почти невъзможно е големи групи хора да се контролират с примитивни култури. Едно от доказателствата за това, че шаблонът на свободата наближава своето завършено проявление, е удивителната популация на Земята.

Технологията е заплаха за злото във всяка ръка, която я държи. Употребата й, прилагането й и въображението са диаметрално противоположни на злото. Технологията е родена от свободата. Свободата носи мъдрост на хората, които прилагат научените принципи в практически решения. Това търсене на мъдрост учи хората на стойността, която имат в себе си. Учи ги да разтягат границите на своята интелигентност и вяра. За авторитетния контрол това е повече от притеснително, това е смъртта на злото.

Употребата на технология дава възможност за избягване на авторитета. Един силен пример за това е избягването на таксацията.

Правителствата са институционализирано изнудване. Когато технологията позволи на хората да премахнат контрола върху парите и да отблъснат ръцете на правителството, таксацията става невъзможна. Напредналата технология за криптиране и анонимните P2P (peer-to-peer) мрежови технологии позволяват именно това. Така икономическите сделки се освобождават от оковите на легалните платежни средства и регулациите. Бъдещето на технологиите носи невъзможността за проследяване на парите и следователно невъзможността за силово налагане на таксацията. този преход ще бъде белязан с агресия, когато правителствата ще се опитат да запазят чудовищния размер на системното си изнудване.

Удобствата и просперитетът на технологиите показват на света какви са плодовете на свободата. Напълно невъзможно е величието на човешкия живот да се скрие от културно поробените народи. Принципите и продуктите си проправят път през всяка култура на Земята. Царете от старите времена паднаха. Комунизмът е отслабен. Теокрацията умира. Демокрациите са банкрутирали. Агресията ще бележи тези преходи, но свободата ще пребъде.


Американската мечта

Американската мечта беше за една земя, където хората щяха да са свободни от вмешателството на правителството. Мечтата беше за свобода, за постигане на радост и щастие.

Днес, културата учи, че американската мечта е специфична и строго дефинирана гледна точка за съвършения живот, и че Съединените Американски Щати били велики, защото можели да ви създадат такъв живот. Културата възпрепятства всяко добро нещо.

Американската мечта не е американска мечта. Великият Американски експеримент донесе повсеместна свобода за американските хора; повече, отколкото някога е било виждано на кое да е друго място на Земята. Експериментът и мечтата не са за американците.

Съединените Американски Щати не бива да се уважават като нация. Те не са привилегирована група. Няма магия, няма културно превъзходство в Червеното, Бялото и Синьото. Великият Американски експеримент заслужава уважение, само защото научи хората че те струват повече от закона.

Правителството на Съединените Американски Щати в модерните времена дословно напомня и демокрация и държава на добруването в едно. Това правителство е е банкрутирало и с голяма сила е наложено на хората чрез легионите на закона. Културата иска да вярвате, че това на ден днешен е наследството на Американските Щати. Не е вярно.

Декларацията на независимостта, Декларацията на правата, и самият акт на въстанието срещу един цар научиха хората по света, че правителството нямаше естествена власт над тях. Тези неща научиха цялата Земя, че хората не дължаха нищо на правителството и на авторитета. Това научи хората, че авторитетът никога не бива да им казва какво да говорят, как да го боготворят, какво могат да печатат и къде могат да се събират. Научи хората, че силовото налагане на закона е опасно животно, и че хората трябва да имат волята и възможността да се защитават от него. Научи хората, че правителството и авторитетът могат да бъдат ограничени. Научи хората, че струват повече от закона.

Тази силна крачка по шаблона на свободата няма нищо общо с демокрацията или правителството. Силата и красотата на тази крачка беше анти-културата, създадена от хора на въстанието. Те атакуваха всеки крак на авторитета, като научиха хората да измерват собствената си стойност. Експериментът им доказа, че е успешен - свободата на хората не води до анархия. Америка не е съвършена, и тя няма да бъде краят на свободата. Жаждата за свобода на човечеството няма дълго да търпи тираниите на Земята. хората ще бъдат научени, че са достойни да управляват собствените си животи. Шаблонът на тиранията ще бъде пречупен.


Съревнование за свобода

Започвайки да проглеждат отвъд тиранията в собствените си животи, съзирайки различните култури на Земята, хората ще видят едно съревнование за свобода. За стремежа към свобода ще свидетелства технологията, просперитетът и мирът между народите. Те ще питат защо за тях е благородно да се подчиняват на едни закони, но не и за останалата част от света. Те ще видят, че онези неща, които се изискват от тях, не са естествени, че са тирания.

Шаблонът на свободата напредва всеки път, когато лъжите на културата са разобличени и разбрани. Въпреки че културите са измислени да държат под строг контрол съзнанията на хората, така че да не могат да видят наложената им тирания, съзирането на свободата може да счупи оковите почти мигновено. Когато агресията на умиращите култури се изчерпи и свободата започне да наднича във всяко тъмно кътче на Земята, народите по света ще започнат да се съревновават за свобода.

Когато има свобода на движението, за да може човек сам да избира юрисдикцията за себе си, ще видите, че хората се предвижват към по-свободните общества, а не към по-строгите. Освен това, елементите на злото ще гравитират към по-ограничените общества, защото там е по-лесно да упражняват контрол. За злото, това е последната страница. Технологиите, комуникацията и мъдростта дават свободата на хората да избягват авторитета, и те ще го правят все по-ефективно.

Това е завършекът на шаблона на свободата. Тук злото приключва.

1078
Глава 7

Икономика

Икономиката е изучаването на занаята на труда. Принципите на парите са специфични, и както с всички истини, са прости и лесни за разбиране. Правителствените институции са създали изкуствени идеи, като например служител, корпорация и долар, за да могат да контролират труда ви. Тяхната цел е да ви объркат и да превърнат парите в нещо сложно, за да могат по-лесно да ви ги отнемат.


Работа

Всичко, което правите, за за подобрите живота си, изисква работа. Може да е просто като засяването на семе и обгрижването на почвата, за да може да ви бъде храна, като порасне. Може да е като миене на чиниите, за да можете да ядете от чисти посуда. Може да е като да изкачите хълм, за да се пързулнете по него. Всичко, което правите, го правите в полза на себе си и онези, които обичате.


Търговия

Може да не ви бива в направата на някои от нещата, които искате. Може да не искате сами да посаждате храната си. Търговията ви позволява да вършите различни видове работа, но като давате този труд на другите в замяна на труда, с който те ви снабдяват. Ако не можете да направите електрическа верига, но можете да оперирате тумори, тогава търговията може да помогне на двама души - доктор и инженер. Търговиите може да са между двама, трима, или стотици хора; но в края на краищата, тя не е нещо по-сложно от това, да размените вашия труд за труда на някой друг. Вие правите това, в което най-много ви бива, но получавате това, в което другите ги бива най-много.


Спестявания и дълг

Спестяванията и дълговете позволяват на хората да извършват търговия без ограничението на времето. Когато се трудите днес и възвръщате труда си по-късно, това се нарича спестяване. Когато получавате труда си днес, и извършвате изтъргувания труд по-късно, това се нарича дълг. Тези два принципа ви позволяват да контролирате труда си без да зависите от времето.


Пари

Парите са записът на всички спестявания и дългове. Цялата им функция е просто да записват какво притежавате или какво ви дължат. Могат да се носят символично като хартия или монети, или като запис в счетоводни книги. След като сте извършили свой труд като част от търговия, вие получавате пари, за да запишете стойността на този труд. Търговията ви с труд може да е с всякакъв брой хора, и с всеки трудът може да бъде разменен по различно време. Принципът на парите значително овластява хората и ги освобождава, за да се трудят и да получават благата от собствената си дейност.


Икономически контрол

Има хора, които искат да ползват вашия труд за техните цели, без да дават никакъв труд в замяна. Целта на икономическия контрол е, да се контролира колкото се може по-голяма част от вашия труд.


Такси

Има и една допълнителна група, прикрепена към повечето икономически търговии, които се извършват на Земята. Тази група не дава никакво благо на коя да е страна в търговията, и не ви позволява да избирате дали да я включите или да не я включите в търговията. Такса е когато някой взима пари, които не му принадлежат. таксите са закон, а не принцип, защото те унищожават свободата и трябва да бъдат налагани със сила. някои от хората, които таксуват, са обикновени крадци, а други са силни правителства.


Изнудване

Покварата в икономиката се нарича изнудване. когато се трудите, но някой труд получава труда ви без ваше разрешение, това е такса. Да таксуваш някого, означава, да крадеш от него част от неговия труд, или целия му труд. под условията на таксацията, вие се трудите, но не получавате нищо в замяна. Дори когато се твърди, че парите ще бъдат похарчени във ваша полза, вие не можете да избирате какво ще бъде закупено с труда ви. При условията на таксация, изнудвачът е господарят, а вие сте робите. Какво количество време крадат от вас е без значение, роб за един ден или роб доживот все си е роб. Ако не успеете да платите, ще бъдете наказани със затвор или смърт.

Таксацията е налагана в много форми. Най-простата е, да ви откраднат всичките пари, без вие някога да разберете за това. Ние наричаме това кражба, и тя се върши от обикновените престъпници. По-разпространената (и значително по-печелившата) форма на таксация е, да се отнеме част от труда ви, когато го извършите, когато го търгувате, и когато го спестявате. Това е формата на таксация, която се упражнява от правителствата и от мафиите.

Има и друга форма, която е невероятно лукава и хората трудно я виждат. Ограничаването на поведението, за да ви принудят да направите нещо, което авторитетът иска, това също е такса. Ползвайки този метод, на тях никога не им се налага да се занимават с пари, те просто директно ви задължават да извършите волята им. Тази форма на таксация има много, много имена. някои от нея са контрол над цените, регулации, бюрокрация, бумащина, формалности, недоглеждане, социална сигурност, общественополезен труд и обществени ползи.

Ефективната таксация е функция на времето. Един обикновен престъпник ще открадне колкото може повече пари от вас днес. Утре ще сте разсипани и вече няма да има какво да вземе от вас. Освен това, вие ще избягате надалеч, или ще намерите начин да се отбранявате за в бъдеще. Правителствата са много по-напреднали в това отношение. Те ви позволяват да запазите част от труда си за вас, достатъчно, за да не избягате надалеч и да не въстанете, но да продължите да работите там, където ще могат отново да вземат от вас и в утрешния ден.

Таксите постоянно се променят, защото правителствата пробват дали и кога могат да взимат повече от поданиците си. Ако хората се забавят, или спрат да работят, тогава таксите са твърде високи. Културата се донастройва спрямо увеличаващите се такси, за да проповядва на хората робство и благородството на правителството.

Понеже таксацията е функция на времето, те грабят като пирати от вас не просто големи проценти от парите ви днес, и не просто за остатъка от живота ви, ами слагат ръка на абсолютно всички възможни дивиденти от труда ви. Правителствените данъци и такси са възможно най-ефективният метод за изнудване и рекет, съществувал някога. Злият гений идва от културата - за повечето "граждани" е чест да плащат на господарите си.


Заработвайте, търгувайте, спестявайте

Таксуването е прикрито във всяка област от живота ви. Най-лесно е да се види, когато взимат парите ви в момента, когато ги заработвате. Данък приходи, регулациите и правителствените ограничения позволяват на изнудвачите да крадат труд още преди да имате възможност да го приложите за нуждите си. Вие им служите. Те ви оставят трохите, независимо дали тези трохи са вашите свободи или трудът, който ви позволяват.

Изнудвачите взимат и процент всеки път, когато търгувате труда си; нарича се данък продажби, данък върху употребата, данък върху петрола, или кое да е от тези подобни имена. Вие получавате по-малко, отколкото сте произвели, защото те вече са взели огромен процент от вас, и сега, когато ще ползвате труда си за храна, подслон, по-добро здраве или удобства, те дори взимат още. Това не е всичко, защото те ограничават избора ви, когато искате да се ползвате от труда си - те ви казват какво е "законно" да купите, колко и понякога на каква цена.

Веднъж след като са заработени и похарчени или спестени, парите ви и собствеността ви все още не са в безопасност. Данък собственост и годишните данъци, както и данъците за лицензи, конфискуват още проценти от вашия труд, като привилегия за това, че притежавате собствените си пари. Купили сте си къща, и сте си купили и кола, но в действителност вие просто ги взимате на заем от правителството. Опитайте се да не плащате данъците и таксите си, ако не вярвате в това; в кратко време ще ви бъдат отнети. Всичко това е измислено с цел да продължите да работите и утрешния ден за издръжката на господарите си, ако не искате да се пенсионирате твърде рано.

Парите ви не са в безопасност и когато ги спестите.  Всички правителства контролират техните парични форми (като например щатския долар) и е незаконно да търгувате с каквато и да е друга валута. Инфлацията също така гарантира, че на фона на изпаряващите ви се спестявания, ще сте принудени да продължавате да работите, за да могат да повтарят цикъла на таксацията. Не забравяйте, че причината, заради която работите, е, да облагодетелствате себе си и онези, които обичате. Но понеже са по-силни от вас, много, много хора са успели да ви накарат насила да работите за тяхна облага. Това е икономически контрол. Това е предназначението на правителството. Правителствата са хищнически институции.

Икономическа култура

Не се заблуждавайте - вие сте роби и правителството е ваш господар. Гениалността на вашите господари, в контраст с "конвенционалното" робство, е в това, че те ви карат да вярвате, че заработвате това, което заслужавате, и че притежавате онова, което купувате. Това ви прави самодоволни и съгласяващи се.

Таксацията е функция на времето. Те ще вземат точно толкова от вас днес, колкото да ви стимулират да работите и утре за тяхна сметка. Културни идеи като "обществен служител", "обществен труд", "обществено добро", "социална отбрана" и "социална сигурност" показват лукавството им. Те в действителност са успели да убедят хората, че да му крадат парите под смъртна заплаха е нещо, което човек трябва сам да иска. Помнете, то е за ваше добро.

Построения като служител, работа, корпорация и законно платежно средство са форми на рекет, измислени от висококвалифицирани изнудвачи, за да ограничават поведението и да конфискуват богатствата. Служителят е човек, който извършва труд в търговски отношения за пари. Това е същото като доставчик, не-служител или разпродажба на гаража. Извършвате труд в замяна на труда на някой друг. Създавате богатство, за да храните семейството си и в полза на живота си. Служителите, обаче, са построения на правителството, с цел ограничаване на икономическото поведение. Каква е разликата между служител и човек, който просто полага някакъв труд? Ако съберете наедно хилядите страници на законите, ще схванете идеята на това кой се облагодетелства от изкуствените идеи служител и корпорация. Правителствата разиграват служителите и корпорациите едни срещу други, за да отклонят гнева от загубата на свободата от правилната му цел - изнудвачът.

Корпорациите са построения, изобретени така, че да ограничават колективното поведение на хората. Ако един човек се труди върху едно задание, ясно е, че много хора могат да се съберат заедно, за да постигнат по-сложни задания. В нормални условия, това бихме били вие и аз, съгласни да свършим нещо заедно в полза на някой друг, в замяна на пари. Корпорациите са "държавни създания" (както ги нарича правителството), създадени, за да абстрахират обикновения човек от простата истина, че хората по принцип участват в търговии. Ако правителствата утвърдят гигантските ограничения, с които ви затрупват и които ви казват къде можете и къде не можете да правите търговия, какво можете и какво не можете да търгувате, как можете и как не можете да търгувате и на каква цена можете или не можете да търгувате, ще последва незабавно въстание. Корпорациите им позволяват да създадат един демон, който да скрие собствената им жажди за власт и богатство. Днешните корпорации привличат гнева на хората, защото са замърсители, алчни конгломерати, и неблагонадеждни работодатели. Въпреки истината, че корпорацията сме просто ние с вас, когато търгуваме труда си. Всичко това е измислено с цел да скрие най-напредналия метод за рекетиране в историята.

Картелите и монополите

На един корпоративен монопол се гледа като на зло, защото той унищожава избора на потребителите. Правителствата ни казват, че монополите насилват хората да купуват даден продукт на определена цена. Истината е, че няма принуда. Имате поне два странични избора. Първо, въобще не купувайте продукта. Второ, създайте своя собствена група, която да произвежда този продукт. При условие на предполагаемото зло на монопола, какво решение предлагат правителствата? Правителствен контрол.

Правителството е единственият истински монопол. Не можете да избирате дали да купите "услугите" на правителството или не. Да изберете да не ги купувате, се нарича държавна измяна и укриване на данъци, и тогава авторитетните институции ще дойдат пред вратата ви с оръжия. Те ще ви натикат в затвора или ще ви убият.

Правителството е единственият истински монопол, и техният монопол е монополът на агресията. Това са хората, на чиито авторитет сме научени да доверяваме стоките и услугите си. Демонизирането на корпорациите като монополисти дословно следва шаблона на тиранията. Измисли някакъв враг, и отнеми контрола.

Картел е, когато силите в една икономика сформират банда, която да пречи на който и да е друг да излезе на пазара. Както и при монопола, такова случване е възможно само в условията на правителство. Само правителството има оръжията и полицията, с които да ви спре да продавате продукт или да предлагате услуга.

Навсякъде по света има малки и големи картели. Те обикновено се фокусират върху определена индустрия в дадена държава. Например, една правителствена агенция, която контролира продажбата на дрога и услугите на здравеопазването, функционира като картел. При лицензирането, правителствените кандидатури и правителствените такси се превръщат в бариера за излизане на пазара, правителството на практика поддържа съществуването на пазара, и ви държи извън него. Ако се опитате да развивате свободна дейност, извън закона, ще бъдете вкарани в затвора или убити.

Много големи бизнеси обичат картелите, защото така правителството става техен партньор и помага в отблъскването на конкуренцията. Законите и регулациите, с които хората са научени да се съобразяват, не вредят на големия бизнес. Големите бизнеси са единствените, които могат да си позволят цената на регулациите. някои хора си мислят, че когато се приемат "тежки" закони, те се отнасят за големия бизнес, но тези хора всъщност са марионетки на културата и всъщност те самите са онези, които страдат от "тежките" закони. Регулациите поддържат големия бизнес голям, и банкрутират всички останали. Такава е природата на правителствения картел. Не съществуват други картели.

Избор

Културата изтъква, че таксацията е възможно най-доброто средство за обгрижване на обществените нужди, само че обществените нужди никога не могат да бъдат задоволявани насила. Един човек, който по собствен избор отказва да закупи дадено нещо, никога не може да има полза от това, насила да го карат да плати за нещото.

На добруването и на общественото благо не може да се служи с изнудване. Само собственикът на труда може по право да реши къде да се приложи този свършен труд. Всичко различно от това, е кражба. Всички твърдения за нужди и за обществени блага, които не се обслужват на свободна воля, са лъжите на културата.

важно е да разберете един принцип - злото иска да има власт над вас. Парите са просто образ на труда, и докато злите хора могат да ви задължават да работите за тяхна сметка, не е нужно да притежават пари, за да ви контролират. Този принцип се упражнява под формата на добруване и социалистически държави. Парите, конфискувани от политиците, като цяло не се харчат директно от тях. Само че те все пак се наслаждават на вкуса от властта си над вас, като ви отнемат и харчат онова, което не са си изработили сами. Не парите са зло, а робството.
Правителствата често подсилват хватката, в която културата държи хората, като харчат парите от изнудване и рекет по преднамерени начини. Точно както за мафиотските донове и за нарко-босовете е известно, че харчат за обществени проекти в помощ на бедните, правителствата използват пари, за да изфабрикуват нови врагове и за да се дегизират с праведност. Те дашно харчат парите на другите хора за обществени проекти и добруване. С това си поведение те се преструват на обществени спасители, и заедно с този театър порицават богатите (социализъм) или евреите (нацизъм) или самата свобода (терористи). Този шаблон им се отплаща по хиляди начини, и изкуствените врагове винаги са различни, но резултатът е винаги същия. Правителствата не винаги харчат пари за себе си, но винаги увеличават властта си.

Не забравяйте, че парите са само образ на властта. Единствената им стойност е в това, че могат да убедят другите, да работят по ваше искане. Стойността на парите може да се променя в много широки граници, в зависимост от това как гледате на тях в определени моменти. Онези, които имат авторитет над вас, знаят, че когато ги използвате като оръжие срещу една група хора, за да облагодетелствате друга група хора, парите могат да имат много повече стойност от напечатаните върху тях цифри. Те твърдят, че упражняват авторитет без никаква облага за тях самите. Това е велика лъжа на злото, която свободно се използва в демокрациите. Това е дълг, изплащан от робите, който се събира от авторитета под формата на лоялност и преданост.

За всички онези, които искат да нахранят бедните хора в този свят, има само едно решение. Да прекратят авторитета. Свободата преустановява болежките на света. Причината, поради която на Земята има широкоразпространена бедност, е просто защото хората не са свободни да се стремят към просперитет. Свободният народ и проспериращ народ.


Правителствен дълг

Правителственият дълг представлява пари, похарчени от правителството, преди да ги конфискуват. такъв дълг има твърде малко значение, тъй като злото е в конфискацията, а не във времето. само че, предвид културата на демокрациите, хората са учени на благородството на нациите и на лоялността да бъдеш данъкоплатец. Правителствата знаят, че могат да похарчат каквото си искат днес, и да ви задължат да платите за него утре.

Природата на националните култури е такава, че дори когато максимума на изнудването е по-малко от правителствените харчове, още преди този дълг да се е заформил, културите убеждават хората, че този дълг е техен. По този начин културите повдигат летвата на изнудването. По-малко вероятно е хората да въстанат или да престанат да работят, когато ги учат, че това е тяхната нация, техният дълг и тяхното морално задължение да платят.

Бюрокрация

Бюрокрация е думата, с която се описват изискванията за съобразяване с правителствените регулации. За да е сигурно, че се подчинявате на безбройните закони, на които ви подлага правителството, вие също така трябва и сами да се подложите на насилственото им налагане. Бюрокрацията е невинна и нужна в очите на културата, но истината е, че бюрокрацията е патентованото робство.

Злото се стреми да ви контролира, да унищожи свободата ви, да унищожи духа ви. Колкото повече неща трябва да направите насила, толкова по-малко свобода имате, и толкова по-силно е злото.
Всяка култура учи, че насилственото налагане на закона е благородно. Те учат, че насилственото налагане на закона предотвратява убийствата и изнасилванията. Дори да е напълно възможно от време на време да възпрепятства агресията, огромната част от съвременното насилствено налагане на закона е замислено така, че само да унищожава свободата и да заграбва богатствата. Всяко посещение на бюрокрацията по моторните превозни средства, всяка форма на такса, всеки път, когато ви принудят да отбиете, всяко постановление, с което се съобразявате вкъщи или на работа, е насилствено налагане на закона в действие. Културата на насилствения закон се оправдава със защитата. Защитата съществува само дотолкова, колкото да ви убеди да се подчините на всичко останало, което изискват от вас.
Законът учи, че трябва да се съобразявате с купищата бумащина на бюрокрацията и с насилствения закон, за да защитите другите хора от себе си. Учат ви, че трябва да се съгласявате с повсеместния насилствен закон, защото не може да ви се има доверие, че ще живеете мирно. Въпреки че културата учи, че природата на престъпността е убийството, изнасилването и кражбата, почти никаква част от насилственото налагане на закона не се занимава с такива неща. Причината е очевидна, вие не сте зли, вие не вършите такива гнусни неща. Има прекалено малка причина да вярвате, че онези около вас са в някаква степен по-малко морални от вас самите. И все пак, някак си, за да подкрепят тази основна дефиниция на престъпността, милиони служат като агенти на закона. Те прекарват цялото си време в това да подсигурят, че вие се съобразявате с всички аспекти и подробности на всяка регулация, която измайсторят.

Поддръжката на огромна бюрокрация изисква толкова много изнудване, че е трудно да си го представи човек. Количеството на умъртвен живот от предполагаемо свободните хора, които се подчиняват на закона, е шокиращо. Но, злото получава каквото иска: огромен контрол, драстично заличена свобода и гигантски суми от вашите пари.

Изграждането на кодекси, еко-регулации, локални програми, и прочие. Всяко едно от тези е оправдано в модерната култура. Всяко едно има армии от поддръжници. Всяко има само едно общо нещо с другите: насилственото им налагане със закон унищожава свободата. Ако коя да е от тези цели беше сама по себе си благородна, нямаше да е нужно насилие, за да се постигне. Резултатът, който наистина се търси от тези неща, е покачването на цените чрез увеличаване на данък собственост, еко-данък, таксите за лиценз, данъците върху бизнеса, данъците за работна ръка, и тн.

Дори и правителствените програми, измислени да култивират на глед благородни цели, като "общества на собствениците", са наследствено зли. Те са замислени с цел да стабилизират населението. Това означава, че те карат повече хора да се обвържат с дадено местонахождение, и да се обвържат с цената на дългосрочното финансиране, така че да им е по-трудно да избягат от таксацията. Ако правителствата действително искаха семействата да притежават собствените си домове, те просто щяха да спрат да им взимат наем всяка година.


Контрол на цените

Правителствата понякога налагат контрол над цените. Те диктуват, по силата на закона, на каква цена трябва да продадете труда си. Те диктуват, под заплаха от затвор или смърт, колко точно да произвежда трудът ви.

В правителствено регулираните картели, като здравеопазването, правителствата се преструват, че намалят цените или директно чрез ценови мандат, или индиректно като закупуват услуги от името на гражданите. Ползвайки който и да е метод, те прокарват пипалата на контрола под прикритието на това, че уж защитават бедните от алчните корпорации и капиталисти. Като принуждават хората да работят при изкуствени заплати, те унищожават конкуренцията на свободния пазар. Когато свободата е унищожена, само силните могат да оцелеят. Така картелите се коват с правителствата. Мощните бизнеси гледат как конкурентите им банкрутират. Правителството подсигурява, че ще бъде непреодолимо скъпо да се излезе на пазара, това се прави чрез данъци, такси и лицензионни изисквания. След това бизнесите могат да се наслаждават на правителствен мандат на цените без конкуренция. Правителствата могат да се наслаждават на контрола на цените, и следователно на гарантираните такси. Намерението на ценовия контрол не е да пази цените ниски, а да ги поддържа високи.

Големият бизнес обича правителствени регулации. Регулациите подсигуряват, че само добре установените и екстремно добре финансираните ще се състезават. Хората, искащи да продават уменията си, продуктите си или опита си, са обременени с невъзможните изисквания на правителството. Така, големият бизнес е един придатък и удължение на правителствения механизъм за принуда. Анти-бизнес регулациите, които хората са научени да подкрепят, всъщност са добри за големия бизнес. Вместо да го спъва, такава регулация унищожава свободата ви.


Протекционизъм

Протекционизмът учи, че онези в рамките на една нация или граници, трябва да изключат други от търговията, под насилието на закона. Това се извършва под формата на рестрикции върху купуването и продаването на продукти и услуги, както и при наемането на работници.

Защо трябва на гражданите на една нация да им се полагат заплати и работа, а на съседната не? Това е простата истина на протекционизма. Онези извън вашата граница по-нисши човешки същества ли са, че трябва да чрез сила да им се пречи да работят? Каква е тази моралност в учението, че една група хора е по-ценна от друга на база това къде са родени или къде живеят? Същността на свободата е човешката стойност.

Неравенството между личните печалби на народите в различните земи е голямо. В една област едно семейство може да изкарва стотици пъти по-малко от онези в друга област. Ако всички хора имат една и съща стойност, защо се прилага сила, за да се попречи на бедните да заработват пари в коя да е работа, която искат да вършат? Ако бедните искат да продадат нещо на някоя силна нация, и ако хората от тази нация искат да го купят, защото се продава на по-ниска цена, защо правителството ще иска да спъва това, което облагодетелства и двата народа?

Правителствата използват насилие, за да възпрепятстват определени неща да се продават в границите им на по-ниски цени в сравнение с онези неща, които собствената им нация ще произведе. Учат ни, че причината, заради която унищожават свободата на хората, била, че защитавали индустриите на собствените си страни. Не е трудно да се види истината в злото, когато правителствата заграбват голям процент от парите в търговията. Колкото е по-висока цената на продукта, толкова е по-висока заграбената такса. Протекцията, както винаги, е робство.


Образование

Правителствата контролират образованието, с цел да културизират служителите. Целта на държавното образование е, да стабилизира данъчната основа.

Обучението, образованието и знанието не са едно и също нещо. Едното не е естествен резултат от другото. Хората порастват на знание, когато научават истини. Преподаването и обучението са безсмислени, когато учениците не търсят мъдрост. Те са също толкова безсмислени, когато това, което се учи, не е мъдрост. за да се учат, хората трябва да са жадни за знание. Насилието и заставянето не могат да постигнат това.
 
Законът не се преструва, че учи хората на тяхната стойност или на способността им да постигат. Законът изисква единствено, да се научите да се подчинявате. Не само, че законът отваря възможност учениците да се учат на облагите от социалното и икономическото подчинение пред авторитета, но той също така насилствено налага почти съвършен монопол срещу всички други учители. Частните училища и самите родители са почти изключени от учебния процес, когато трябва да научат децата си на единствения урок, от който се нуждаят: разбиране за техния собствен потенциал и стойност.

Когато хората разберат, че техните съзнания действително са способни на всичко, че могат да се учат и да се развиват спрямо мечтите си, от тях обикновено не стават добри граждани. Те развиват съмнение в културата и в потискащия авторитет. Те отхвърлят таксацията. Те са по-силни, по-мирни, по-проспериращи и по-независими. Всичко това е прекрасно за човечеството, и унищожава злото.


Разкриване на истината

За да се види истината в една идея, добра идея е да се обърне наобратно.

Социализмът учи, че хората заслужават да получават облагите от труда, без всъщност да се трудят. Обърнато наобратно, социализмът учи, че онези, които работят, трябва да работят не само за себе си, но също и за всички останали. Както с всеки авторитет, не се представя избор, няма възможност за напускане. Социализмът разкрива принудителен труд.

Контролът на цените учи, че хората заслужават да получават продукти и услуги на подходяща цена. Обърнато наобратно, контролът на цените учи, че трябва да работите, за да създадете продукти на цената, за която правителството казва, че трябва да работите. Контролът на цените разкрива принудителен труд.

Добруването учи, че хората заслужават да получават задоволяване на основните нужди на живота, без да се трудят за тях. Обърнато наобратно, добруването учи, че онези, които не желаят да се трудят за собствената си облага, могат да я заграбят от вас. Добруването разкрива принудителен труд.

Бюрокрацията учи, че хората трябва да очакват другите хора да се съобразяват със строги правила, за да има благо за всички. Обърнато наобратно, бюрокрацията учи, че за да могат служителите на бюрокрацията да имат пари, всички трябва да скачат през обръчи и да плащат такси и глоби. Бюрокрацията разкрива принудителен труд.

Таксацията учи, че хората заслужават да получават пътища, защита, училища, и всякакви видове услуги, дори и ако не могат да си ги позволят. Обърнато наобратно, таксацията учи, че хората имат правото, да насилват съседите си да плащат за услуги, без досадата да се моли позволение. Таксацията разкрива принудителен труд.

Всеки икономически контрол е робство.

1079
Глава 6

Демокрация

Робството се дегизира като свобода.

Абсолютният връх на културния успех е да убеди хората, че са свободни в робството си.

Демокрацията е изобретена теория, а не морална истина. Тя е построение на злото. Както всеки път в историята, шаблонът на тиранията се повтаря, като измисля нови и нови лъжи, за да скрие същото робство. Демокрацията се занимава с правенето на роби и на господари на роби. Ученията на големите световни демокрации говорят за свободата и за гласа на всеки един човек. Те ни учат, че демокрацията е възможно най-великата форма на правителство. Изтъкват, че причината за това величие била, че демокрацията давала глас на всеки един човек. За разлика от царете, диктаторите и комунистите, демокрацията позволява на повечето хора да имат глас в делата на съседите си.

Злото на демокрацията не познава свобода. Около свободния човек няма никой, който да го пороби. Вместо това, демокрацията предлага на всички наоколо възможността да ви поробят.


Власт на мнозинството

Демократичната култура учи на властта на закона. Тя учи, че законът, създаден от властта на мнозинството, е моралност. Всеки закон, всяко изискване, всяко наказание е морално, когато е наложено от мнозинството. Перверзиите на демокрацията, като например демократичните републики и супер-мнозинствата, не са различни. Всеки закон, който представителите, мнозинството, супер-мнозинството или коя да е друга група успеят да прокарат, става моралност.

Ако успеете да убедите 50% от хората да поробят себе си или съседите си, това морално ли е? Ако можете да убедите 66%, 75%, 99%, или който и да е, това моралност ли е? За злото, предизвиканата от закона скръб, е игра. Злото се стреми към контрол над хората, за да унищожи стойността им. Него не го е грижа кой кого поробва, или защо.

Няма моралност в закона. Демократичното учение казва, че веднага щом легалния гласуващ блок одобри закон, е правилно и редно да се извърши върху хората. Защо унищожаването на свободата ви да е приемливо, само защото някой казва така? Злото става ли праведно, когато повече хора го желаят? Злото ще стане ли праведно, ако всички хора го желаят? Тиранията от един цар е същата тирания като от сто милиона царе. Именно насилствената природа на закона е самото зло; как се постига закона е без значение.

Нещо обичайно в нашия модерен свят е, тиранията да се крие в построенията на правителството и във фасадното лице на властта на мнозинството. След толкова много хилядолетия на царственост и завоеватели хората се научиха да виждат част от злото в тиранията. Хиляди години бяха нужни, за да се отхвърли идеята за благородството и божественото право на това да властваш над другите. Днес много хора имат разбирането, че това да властваш над другите като цар не е ничие рождено право. Но лукавството на злото е прехвърлило това бреме върху плещите на отделни концепции, вместо върху самото себе си. Злото учи модерните народи, че царствеността и диктаторите били грешка, но че да се подчиняваш на собствените съседи е правилно.

В ранната история на САЩ, мнозинството позволи поробването и системното дехуманизиране на африканците. Законът на демокрацията не морализира ли робството? Теории като "власт на мнозинството" са по начало зли. Злото иска да вярвате, че злото е добро и че свободата е анархия.

От позицията на свободна личност е ужасяващо, да гледаш как членове на една демокрация не само преглъщат "властването на закона", така както се извършва върху тях по всички възможни начини в живота им, но и да си свидетел на това как същите именно жертви прилагат извратени версии на моралността и върху съседите си.

Някои хора вярват, че демокрациите са безопасна и уместна форма на правителство, тъй като мнозинството на хората било благоприлично. Те вярват, че мнозинството ще наложи благоприлични правила за малцинството. Това вярване учи на две лъжи. Първо, че има благородство в закона; тоест правото да насилиш малцинството да се подчинява. Второ, че малцинството, ако бъде оставено на мира, ще унищожи живота на всички останали. Малцинството е контролирано и насилвано от една система на полиция и закон, за да се съобразява с неправилната форма на поведение, дефинирана като престъпление. Нищо от това няма общо с идеята да се защитават свободите на мнозинството. Всичко това е с цел да се контролира малцинството. Става дума мнозинството да се дресира така, че да е по вкуса на злото. Демокрацията примамва чрез жаждата за власт над другите.


Няма мнозинство

Модерната история на силните демокрации показва, че няма такова нещо като "мнозинство" и "малцинство". Различни идеологически фракции в рамките на населението раздробяват демократичните общества на безброй трески. Различните подходи, споразумения и управления разрушават възможността за единно мнозинство, но все пак така продължава да се създава безкрайна принуда чрез закона. по този начин се гарантира, че без значение кои сте, вие ще бъдете част от някои кръгове на мнозинството, и част от някои кръгове на малцинството. Ще вкусите и от това да упражнявате контрол над другите като диктувате закони, и от това да робувате на закони, диктувани над вас.

Вашият съсед, който иначе може да мисли като вас, ще е склонен да пожертва свободата ви, за да постигне някои собствени цели. По същия начин, в една демокрация, ще се изкушите да превърнете собствените си съседите в престъпници. веднага щом културата научи хората, че е правилно и уместно да унищожават свободата под какъвто и да е претекст, авторитетът се размножава и тиранията расте.


Агресия и разрушение

Демокрацията създава агресия и разрушение. Демокрацията учи хората, че е правилно чрез сила да налагаш волята си над другите. Действително, тя учи хората, че е тяхно право да отнемат каквото и да е от съседите си чрез сила.

Демокрациите винаги са държави на благополучието, защото всеки има възможност да създава закони, като легитимира кражбата. Най-силните демокрации имат най-високите данъци и най-много регулации. Държавните служители могат да влияят върху законите, така че да облагодетелстват собствените си позиции и заплати. Колкото повече регулации се създават, толкова повече възможности за пиратство в името на благоприличието.

Много хора искат да контролират поведението в името на религията, околната среда, икономиката, порядъчността и безопасността. Демокрацията учи, че тези неща имат повече стойност от човешките същества. Злото винаги учи, че да постигнеш определено поведение от другите хора е по-важно от самите хора. Злото иска да вярвате, че праведността е в благоприличието, а не във вас.

когато демократичните култури заякнат, за всички става очевидно, че легитимността на закона е един фарс. Всеки закон е благороден, веднага щом стане закон. Онези престъпни поведения, които се считат за отвличане, ограбване и убийство, вече са извършвани вместо вас, чрез полицията като посредник. Развитите демокрации отглеждат хора, които, под претекста на закона, започват да се разпореждат, така че да вземат каквото поискат, когато поискат. Това не е по-зло от самия закон, просто е по-ефикасно.

Висотата на демокрацията е просто хаосът, в който хората крадат от други хора, унищожавайки свободите един на друг, и смазвайки човешкия дух, просто защото могат. Висотата на демокрацията е неспособността да се разсъждава, да се говори или да се действа, заради страх от закона. това не е анархия, това е тирания. тиранията винаги се дегизира като култура и закон.


Съвършеното зло

За да проумее природата на демокрацията, достатъчно е човек да разбере, че злото е унищожението на свободата. Културата е измислена с цел да стабилизира контрола. С колкото повече стабилност може да се упражнява авторитета, толкова по-добре. Стабилността в историята на практика не съществува. Постоянно се водят продължителни войни, империи са се раждали и са се разпадали през хилядолетията. Почти всяко едно оправдание за тиранията е било прилагано, и в крайна сметка е било преодолявано.

Човешките същества търсят свобода в живота си, защото човешката природа е свободата; свободата е живот. Нашата продължителна борба срещу злото е записана в историята. Злото в крайна сметка е изгубвало всяка една война, която е започвало до сега. Това е свидетелство за силата и за доброто в човечеството. Също така е свидетелство и за приспособимостта и еволюцията на злото.

Всяка форма на тиранията се е проваляла, защото хората в крайна сметка са я разпознавали и са възвръщали собствената си свобода. Злото е намерило решение на проблема как да се справя със загубите си - като превръща робите си в свои партньори.

Демокрацията е най-голямото зло, което може да съществува. Тя е по-голямо зло от комунизма, и е по-голямо зло от царствеността. Всички други форми на тиранията са очевидно зли, защото позволяваха на малцина да контролират живота на всички. Свободата беше унищожена за почти всеки човек. Демокрацията, обаче, че сте достатъчно свободни, за да гласувате, една на глед по-добра система. За нещастие, обаче, тя позволява на другите хора да гласуват против вашата свобода. Това я прави зло. Това, което я прави чисто зло, и то най-великата форма на зло, която може да съществува, е че вие също гласувате за отнемането на свободи.

Всеки става роб - и всеки става господар на роби. Съвършено зло.

1080
Глава 5

Тактика

Няма такова нещо като анархия, има само тирания. Всички култури учат на благородството на авторитета. Всички се преструват, че опазват сигурността на хората срещу враговете им, които ще им навредят. Общата тема между всички авторитети в историята е универсалният враг в лицето на анархията.

Въпреки че културите са добавили расизма, икономиката, тероризма, национализма, и безброй други врагове в супата, анархията се счита за врага на всяка култура.

Няма такова нещо като анархия. Няма да убиете съседа си, ако полицията отсъства. Вие не сте зли. Онези, които искат да има такъв вид контрол и агресия над другите, ви учат, че вие не сте достойни да се самоуправлявате. Те учат, че ви липсва интелигентност, самоконтрол и себестойност. Те учат, че само правителствата могат да ви управляват. Световното правителство означава тирания. То съществува, за да бъде ваш собственик.

Вие не се нуждаете от правителство. Вие сте човешко същество и като такова имате безкрайна стойност. Вие и само вие имате правото да контролирате собствените си действия, реч и труд. Всички, които искат тези неща от вас, трябва първо да получат разрешението ви. Всичко, които не искат разрешението ви, са зли.

Анархията е лъжа. Тя е измислена от тирани, за да ви измамят. Няма такова нещо като анархия, има единствено тирания.


Царственост

От най-ранните дни на човека съществуват хора, които, когато се огледат наоколо си, виждат другите като инструменти за употреба. Вместо да пораснат на мъдрост и разбиране, при които е възможен безкраен просперитет, те градят схеми върху мързела в кражбата и контрола. В примитивната си форма, това са хора, които използват по-голямата си физическа сила и заплахата от агресия, за да предизвикват страх у другите хора. Исканията им били прости: пари. По-силните хора можели да живеят от труда на другите.

Успехът на такива хора се измерва с термините на модерната култура. Някои са биячи и мутри, други са варвари и бандити. Заради ограничения му успех и несвършващата му бруталност, такова зло рядко е успявало да държи хората в робство дълго време. въстанията и борбите за власт били нещо обичайно. Било изключително трудно един човек да задържи хватката си и дълго да изнудва другите хора.

С напредването на историята, хора, които били значително по-хитри, изобретили нужния елемент за контрол, който да стабилизира наложената над хората власт. Този елемент е културата. Вместо изнудване и бруталност, те създали хрумванията за властването по право и царствеността. Целта им била да спрат хората да въстават, като ги учели, че авторитетът им над тях бил легитимен. Това е едната единствена цел на всяка култура.

От хиляди години културата на царствеността поробва човечеството под имената вожд, цар и император. Всички благороднически титли са измислени, за да подкрепят обществения образ на родовата лоялност. Хора, които като цяло се отнасят с уважение и почит към родовете си били учени, че царствеността била нещо като по-голямото семейство. На царя, във всички култури, се гледало като на нещо между баща и бог. Това идолопоклонничество на рода е крайъгълният камък на царствеността.

Хората били учени, че да се подчиняваш на блогородниците била по-висшата форма на уважението към бащата и майката. Целта на културата била да извърти разбиранията на хората, така че да повярват, че изнудвачите имали право да присъстват в живота им. Резултатът бил, че хората рядко се съпротивлявали на това.

Всеки аспект от културата на царствеността учел хората на концепции като благородничество, лоялност, дълг и чест. Всяка една от тези идеи е лъжа; те са измислени, за да учат хората, че струват по-малко от стойността на царя. Без капаните на културата, той би бил просто един главорез, грабещ храна и труд с върха на меча си. С културата, той е Негово Височество, Царят. Всички култури са лъжи, измислени специално за целта, да държат силните на власт.


История на свободата

Когато ерата на царете приключвала, културите започнали да се разпадат и свободата нараствала. Това било предвещано от две много специфични и много силни атаки срещу царствеността: Магна харта (Великата харта на свободите) и Декларацията на независимостта.

Всеки път, когато културите са атакувани, хората започват да научават повече за себестойността си. Когато въстанията се разпространили сред хора с изключителна смелост, културата изпуснала хватката си и хората видели, че никой цяр нямал право над тях. Те започнали да виждат проблясъците на собствената си стойност.

Инженерите на злото разбрали, че светът най-накрая се е научил да вижда през завесата на царската култура. С изключителна бързина само за няколко поколения те измислили националната култура, която да отиде на мястото на старата.

Под чадъра на националността, хората са роби на границите в невиждана до сега степен. Силата на "моя цар" била заменена от културно по-силното "моята държава". Нациите са предизвикали повече смърт и робство от коя да е степен на царственост в историята.

Историята на свободата показва, че въпреки че нациите стават по-силни, културните уроци от царствеността са били научени. Свободата по света се увеличава заедно с нарастването на населението. Културите рутинно са унищожавани от свободата, и уроците от всяка нова тактика за измама се научават по света.

Агресията на нациите се увеличава заедно с виковете за свобода. Стотици милиони са избити и милиарди са поробени в скорошната история, всичко това заради безсмислените опити на злите хора да останат на власт. Когато стабилността на империите им е застрашена, те окъпват протекторатите си в кръв. Историята на свободата показва, че тази агресия не отразява нарастването на злото, а смъртта му. Агресията и силовото налагане на закона са нужни, само когато хватката на културата не успее ефективно да контролира съзнанията на хората. Смъртта на царете, преходите на нациите, мутациите на културата и агресията на правителствата са свидетелства за края на злото. Всички видове авторитети се борят да си поемат дъх в един свят, който се научава как да ги свали завинаги. В света, в който и вие и аз обитаваме, войната е вече спечелена.

Само трябва да гледаме как злото умира.


Нациите

Нациите са родовия наследник на културата, които се доказали като изключително ефективни за авторитетните институции. Нацията използва комуналността по раса, език и наследство, за да убеди хората, че те са нейна собственост. Единственото нещо, което отделните нации споделят, е границата.

С разлагането на царските култури били създадени нациите, за да ги заменят. Авторитетът се стремял към същата стабилност на изнудването, която царствата осигурявали, но трябвало да заобиколи разбирането, което хората развили за тиранията и царствеността. Авторитетите създали нов враг, наречен "тях", и нова култура, наречена "ние".

Нациите нарисували черти по глобуса, и в крайна сметка погълнали всеки сантиметър обитаема земя, известна на човека. Всички онези, които живеели в рамките на тези линии, станали собственост на държавата. Тях ги учат, че били притежавали правителствата си чрез демокрацията, комунизма, теокрацията и расата. Тях ги учат, че нациите им принадлежат. Това е културата на "ние". Истината е, че техните нации притежават тях.

Нациите и границите се правят, за да се създаде стабилност за авторитета. Царствеността увеличила тази стабилност, като убедила хората, че дължат вярността си на авторитета, но нациите направили по-голяма крачка и учили хората, че те самите били авторитета.

Националните култури мамят умовете на хората, за да могат по-ефективно да ги изнудват за пари и контрол.

Веднага щом предположите някаква легитимност на някоя хищническа институция, те ще ви превърнат в плячка. Преоблечени като овце, те ще ви накарат да вярвате, че ви защитават от анархията, или който и да е друг враг, който може да им хрумне. Законите им не говорят за тези врагове; те говорят за вас, колко пари вие дължите, и какво вие ще направите за тях.

Правителството е агент на насилието. Веднага щом на авторитета се даде власт, веднага щом вие му дадете лиценз да отнема животи и свободи, той се превръща в агент на злото. Злите хора, които искат да имат контрол над вас, няма да се борят против правителството. Всичко, което злото иска, е власт над вас. Злото по естествен път се опитва да си намери място в правителството. Създадени са много форми на нации, като всички са с различно ефективни в това да ви контролират. Без изключение, най-силните правителства са онези, чиято култура най-успешно убеждава хората, че хората са правителството. Всички останали скоро се провалят. Затова демокрациите са възможно най-силните нации. Те са последните, които се появиха.


Комунизъм и социализъм

Социалистическите, комунистическите и държавите на принципа на добруването, всички имат различно приложение на идеите си в историята; но въпреки това, те всички са еднакви. Всичките учат хората, че не са способни да произвеждат достатъчно, за да поддържат собствения си живот. На хората им се дават врагове в лицето на алчността и нищетата, които врагове трябва да оправдаят идеята, че хората имат нужда от авторитета в живота си.

Комунизмът е втората най-ефективна форма на злото, която някога е съществувала, и е най-разрушителната, постигана някога. Комунизмът учеше, че хората се нуждаели от равно количество ресурси, а не от свободата да създават. Комунизмът използваше лъжата, че хората щели да са отчасти собственици на правителството, с цел да си осигури тяхната подкрепа за робския труд и военното слугуване.

Всеки, който чете как е бил осъществен комунизма - или подобните му построения - би трябвало с лекота да съзре злото. няма нищо лошо  в това хората в едно общество да се подкрепят. Няма грях в саможертвата или дарението. Но както е при всяка култура, тези идеи бяха лъжи. Няма саможертва в комунизма и социализма, и няма даряване. Тези неща винаги са прилагани насила.

Социализмът и идеята за добруване учат, че хората не притежават собствения си труд. Те отвличат вниманието на хората с културните идеали на честта и братството. Истинската им природа е природата на насилието. Всичко се извършва под заплахата от агресия. Както при всяка култура, идеите за добруване и социализъм са зло.

Тиранията е унищожила безброй животи повече, отколкото бедността някога ще може. Във времена на бедност само едно нещо стои на пътя на хората: правителството. Правителствата използват насилие, за да забраняват свободата и следователно и способността на хората да подобрят живота си. Под претекста, че прекратяват бедността, авторитетните институции ползват принудата и агресията, за да създадат повече смърт и разрушение, отколкото коя да е буря, кой да е глад и коя да е суша.

Именно елементът на принудата опровергава всички твърдения за социалистически идеали на тиранията. Без насилие, в тях няма зло. С насилие, те са същото нещо, каквото и всяко едно правителство. Те носят страдание на човечеството.


Диктатори

Диктаторът прилича на царете от царствеността, докато е част от културата на национализма.

В историята е било наложено общото вярване, че диктаторите и царете са благородни. Всеки път, когато една национална култура е силна, нейните лидери се смятат за чисти и праведни. Йозеф Сталин и Адолф Хитлер са само два примера. След смъртта им, хората им били шокирани, като научили, че зверствата на техните нации били извършени от собствените им ръце. Историята помни безкрайни свидетелства за хора, които вярвали, че терорът в живота им се случвал без знанието на тези лидери. Национал-социалистите всъщност смятали терора, с който залели Европа, за отбранителна война. Винаги, когато видите една култура да подкрепя авторитет, или да се опитва да въведе авторитет, ще откриете и унищожението на свободата. Във всяка една култура хората са измамени да вярват, че авторитетът е добро. Дори и когато могат да видят тиранията на авторитета в историята, те не могат да я видят в собствената си култура.

Най-големите грешки в историята са онези на бездействието. Да убиеш човек, защото проповядва унищожението на свободата, звучи екстремно на хората от всички култури. Културата индоктринира хората с това мислене. При все, че да убиеш Адолф Хитлер, Мао Це Тунг и Владимир Ленин, вместо да им позволиш да унищожат свободата и животите на милиарди, е неизбежно. Идеята хладнокръвно да убиеш един диктатор, преди да е убил милиони, е обидна, защото културите, които защитават тези лидери, са направени именно за това. И така, злото процъфтява.

Мирът се открива там, където хората въздигат моралността и отхвърлят културата. Защитавайте свободата на всяка цена и във всяко време и мирът ще управлява света, вместо тираните.


Насила наложен морал

Културите обожават да учат хората, че моралът е добре наложен. Това е най-голямата измама, една мощна лъжа.

Културите учат, че моралността и благоразумието са едно и също. Културата с лекота може да се сдобие с авторитет пред хората, когато те вярват, че да правиш нещо глупаво е същото, като да правиш нещо зло.

Моралността е свобода. Неморалността е унищожението на свободата. Моралността е добро, неморалността е зло. Културата иска да вярвате, че моралността е въпрос на лична преценка. Тя се преструва, че неблагоразумието е същото нещо като неморалността. Когато хората вярват, че да налагаш благоразумие със сила е същото, като да защитаваш свободата, те са готови някой да ги използва с цел драматично увеличение на силата, която авторитетът упражнява върху хората.

Инквизициите от средновековието използваха идеята за налагане на морала със сила, за да увеличат властта на Римокатолическата църква. Те създали закон и силово налагане на закона, за да насилят църковното правителство върху живота на хората. Това е било културно приемливо, защото те със сила налагали "моралността", а не просто своеволен контрол. Американската забрана на алкохола се тиражираше като начин да се пресече контрола, който алкохола имаше върху хората. За да се бори срещу този контрол, правителството на САЩ създаде огромна полицейска сила, която да контролира живота на хората. Онези, които със сила налагат благоразумие на хората, учат, че хората не са способни сами да се научат на интелигентно поведение.

Културата учи, че хората не бива да са свободни да правят лични грешки; тя учи, че хората не са достойни да управляват собствения си живот. Без свобода, благоразумието е безсмислено.


Идеология за околната среда

Идеологията за околната среда споделя идеалите на комунизма. Тя учи, че алчността е врагът, и че онези, които търсят пари, ще унищожат земята. Алчността като враг е същият онзи враг, който се употребява и при комунизма. това е същата лъжа. И двете учат, че без авторитет, свободните хора ще се самоунищожат. И двете учат, че е нужно да има правителство, което със сила да налага сигурност. Идеологията за околната среда добавя една нова врътка към древните лъжи на злото. Тя учи, че прашната земя, по която вървите, е по-ценна от вас. Тя учи, че е нужен авторитет, който да ви попречи да я унищожите. Както и всяко друго зло, тази идеология я е грижа единствено за това, да се подчинявате. Злото не го е грижа какво извинение ще си изберат хората. Културата учи, че единствената сигурност, която човек може да има в живота си, е в правителството. Само те могат да подсигурят водата ви, въздуха ви и храната ви. Дайте им авторитет. Силата на идеологията за околната среда е, че може да бъде използвана за контрол на всеки аспект от живота ви. Транспорт, храна, жилище, енергия и комуникация; всичко това попада под чадъра на регулациите и контрола.

Идеологията за околната среда е просто още едно извинение за въвеждане на робството.


Бюрокрация

Изключително важно е да проумеете, че бюрокрацията не е просто неудобство. Робството на бюрокрацията се опира на насилието и принудата.

Онези под нейна власт са учени да пренебрегват бюрокрацията, все едно е просто още един житейски факт. Истината е, че бюрокрацията не поддържа и не подобрява живота - тя го изсмуква. Културата на бюрокрацията е невероятно силна на много места по света. Тя е способна да убеди хората, че са свободни, докато ги подчинява на лицензирането, таксите, разрешителните и изискванията. Който не успее да се подчини, следват глоби, опандизване или смърт. Това е тяхната свобода.

Бюрокрацията е в полза предимно на онези, които изкарват парите си с нея. Това са правителствени служители и контрольори. Една от любимите им тактики за налагане на нови регулации е наслагването на закони. Пример за това са законите за безопасност като каска и колан на седалката. Такова нещо предполага добро намерение, но на злото не му пука дали сте в безопасност, грижа го е единствено, да бъдете насилени. Бюрокрациите оправдават новите регулации, като се опират на старите регулации. Те могат да ви изнудят за пари с цел да се платят разходите на пострадали жертви, след което могат да изтъкнат нуждата от каска и колан на седалката, защото бъдещите жертви са длъжни да заплатят здравни разходи. Очевидната им цел е законът като самоцел.


Тероризъм

Тероризмът няма нищо общо с Америка, и няма нищо общо с религията.

Тероризмът стриктно следва шаблона на тиранията. Много места по света са крайно афектирани заради развиването на технологиите. Съобщенията и изображенията на свободата достигат нови краища на света, и хората започват да виждат тиранията на собствените си култури.

Колкото повече културата отпуска хватката си над хората, толкова повече авторитетът увеличава агресията си. Тероризмът е авторитетът, опитващ се да учи хората, че свободата е поквара и корупция. Тероризмът е авторитетът, опитващ се да учи хората, че свободата е анархия, че свободата трябва да предизвиква страх.

Тероризмът е използван в историята, с цел да принуди народите да сдадат своя авторитет и самоуправление на онези, жадни за власт и бедни на съвест. Тероризмът рядко се използва върху онези, чиято власт се търси. Тероризмът на Хитлер над евреите е силен пример за това как се употребява терор с цел сдобиване с власт над германците. Ал Кайда е пример как тероризмът срещу американците се използва за поддържане на властта и влиянието върху ислямските народи.

Тероризмът е доказателство за шаблона на свободата. Тероризмът по света се засилва, именно защото тираничното статукво се страхува да не загуби захвата си над народите, които от толкова дълго насилва. Злото се страхува.


Права

няма такова нещо като право. Всички хора са свободни по рождение.

Идеята за права беше измислена от хора, които се опитваха да освободят народите от някои тегоби на правителството, но които все още вярваха, че правителствата са висшестоящи пред човека. Проблемът с правата е, че те предлагат някои определени разрешения, дадени на хората от правителството. Въпреки тях, правителството все пак може да се отърве от вас както намери за добре. И под формата на ограничения, и под формата на права, тези идеи продължават да учат хората, че имат по-малко стойност от закона.

Истината е, че сте свободни, и няма авторитет с ръка над вас, никога. Вие, по природата си, сте вече свободни. Такава е стойността на човешкото същество.
 

Налагане на закона със сила

Културата учи, че полицията е единствената, която има право, да защитава един народ. Тя учи, че ако хората могат сами да защитават себе си, резултатът ще е анархия.

Наказанието за това, че се защитавате сами, вместо да разчитате на полицията, обикновено е екстремно сурово. Причината е очевидна, това показва истинското лице на тиранията на закона. Ако не сте безпомощни, тогава нямат предпоставка да продължават да властват над вас.

Целта на насилственото налагане на закона е, не да защитава вашата свобода, а да опазва стабилността на машините за изнудване. Законите не казват "не убивай, не насилвай, не кради". Вместо това, те са томове върху томове, пълни с дреболии, които контролират всеки аспект от живота ви и повсеместно унищожават свободата. Всяка една правителствена агенция налага тези закони с насилие. Законът не е праведен, не са праведни и онези, които го налагат.

Грешка е сляпо да се уважава насилственото налагане на закона, все едно е благородно и смело. Законите са измислени, за да контролират, а не да опазват. някой правителствен офицер може да вярва, че това, което прави, е правилно. Културата иска той да си мисли точно това. Всеки един от стотиците милиони, загинали в ръцете на правителствата, са загинали заради законови предпоставки. Законът не е моралност.

Законите, правилата и регулациите сами по себе си не са голяма опасност за човечеството. Те предполагат, че авторитетът властва над вас, и културата изисква да им се подчинявате, но те в крайна сметка ще бъдат игнорирани, след като хората опитат и открият свободата. Агресивното насилствено налагане на закона е носителят на върховното зло. насилието е същината на закона, тъй като всички закони се нуждаят от насилие, за да контролират хората.

Уважението към полицията е покана за тирания. Всяка една култура в историята на земята е учила хората, че полицаите са добри и благородни. Средновековните бронирани полицаи са оправдавали тиранията си, наричайки я рицарство. Терористичните култури оправдават тяхната, като я наричат религия. Без значение коя култура разглеждате, ще откриете вярването, че насилието на закона е нещо добро и че неговите екзекутори са добри.

Важният въпрос няма нищо общо с благородството на хората, които насилствено налагат закона. Става дума за благородството на самия закон.

Културите са измислени именно с цел, да ви накарат да предположите праведността на агентите, които насилват закона върху другите, защото по този начин културите оправдават природата на закона. Тази примамка с пълна сила се експлоатира от диктаторите в историята, рицарите и мафиите. Къде най-добре могат да се скрият зверствата - малки и големи - ако не именно в средите на въоръжените хора, които държат монопол над агресията и респекта?

Наказанието за неподчинение към авторитета винаги е смърт. Всички, които открито са се изправяли и въставали срещу съществуващите сили в историята, са били убити. Днес, дори и в "свободните нации" избиват хората заради това, че въстават. Ако не могат чрез сплашване да ви принудят да се подчинявате, те използват заплахи. Ако заплахите не са достатъчни, те използват отвличане и опандизване. Ако и това не сработи, ще бъдете убити. Кой закон ще нарушите, е без значение. Дори и един такъв малък закон като акт за превишена скорост - откажете да отбиете от пътя, съпротивлявайте се на ареста, опитайте се да избягате и да отвръщате на атаката. Случва се често. наказанието е смърт.


Цената на правителството

Най-тежките наказания на закона са запазени не за онези, от които би трябвало да сте защитавани, а за онези, които не успеят да платят цената за своята защита.

Целият стремеж на злото е да ви пороби, да унищожи свободата ви, за да ви превърне в инструмент за употреба от някой друг. Точно както изнудвачите и рекетьорите на мафията пазят най-бруталния бой за онези, които не успеят да си платят таксата, най-ефективните правителства в света използват система от заплахи, злоупотреби, сплашване, опандизване и смърт, за да е сигурно, че данъците и таксите ще се плащат. Това не е страничен ефект. Това е самото предназначение, самата цел, с която са създадени културите и законите - да пожертват вашия труд, за да спечелят господарите ви.

Когато законът се среща с конкурентите си, той ги нарича престъпници и рекетьори. Дефиницията за рекетиране е, да създадеш заплаха, след което да изискваш заплащане, за да защитаваш от тази заплаха. Такова рекетиране е институционализирано робство. Мафиите и правителствата следват същия шаблон. Историята ни показва, че кое как ще се нарече зависи от това, кой е по-успешният изнудвач.


Обобщение

Нациите си присвояват хора според това къде са родени спрямо въображаеми географски линии. Истината е, че нацията е просто група хора с пушки, които ще ви убият, ако не им се подчинявате. Границите и географския ландшафт нямат нищо общо с вашата стойност като човешко същество. Те са създадени, за да предложат стабилност на владетелите, докато властват над вас.

"Ние" е думата, която културата използва за легитимиране на географските граници и законовите граници. Задължени сте да се подчинявате на закона под заплаха от смърт, защото сте част от това "ние" в рамките на една въображаема географска линия. Това не е такова "ние", към което сте избрали да се присъедините. Това не е такова "ние", от което можете да избягате. Поземлената ви собственост, семейството ви и вашите ценности не са важни за "ние". В нашия свят, единственото бягство от тиранията на "ние" е, като се замени едно "ние" за друго; при условие, че "ние" ви позволи. Злото иска да вярвате, че сте подчинени на граници. Това е лъжа.

След хилядолетие на царе, онези, които не били царски личности, но търсели власт, намерили начин да я заграбят. Нациите позволили на зли хора да останат на власт и да управляват културата и закона; да имат авторитет. Хитлер наричаше своята версия национален социализъм. Владимир Ленин наричаше неговата версия комунизъм. Някои се наричат империи, някои теокрации и някой - демокрации. Всички те имат едно общо нещо: върховенството на държавата. Под властта на нациите културата учи, че никой не е над закона, и понеже нациите са дефинирани географски, никой не може да избяга от закона. Казано по-ясно, нациите учат, че вие струвате по-малко от закона. Дефиницията на злото е унищожение на свободата. Ако правителствата това, за което се представят, по избор, те нямаше да са правителства, те щяха да са благотворителни институции. Тъй като изборът и унищожен, свободата е мъртва, и който успее да контролира правителствата, той пребъдва.

Правителствата, по дефиниция, държат монопола на агресията. Онези, които се стремят да властват над вас, няма да се борят против вашето правителство. Защо да се бият срещу него, след като това, което по начало искат, и авторитет над вас? Вие вече имате над главите си институцията, към която се стремят злите хора. Естествено е злото да се стреми да получи място в правителството. Историята ни показва, че всяка нация, която някога е била измисляна, може и ще бъде използвана като инструмент в ръцете на злите хора.

Злото търси власт. Това е вечна истина. Колкото повече власт влагате в едно правителство, толкова повече зло ще откриете в него.



Страници: 1 ... 69 70 71 [72] 73