Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - kipenzov

Страници: 1 2 [3] 4 5 6 7
31
ПЪТЯТ НА ГЛУПАКА
 Петнадесета лекция.  Когато Фа-чан умирал, по покрива дращела една катеричка. „ Това е точно това – казал той, -  и нищо друго”!


    Дзен-будистът е състрадателен, но неговата нагласа е основана на разбирането, че няма Аз, няма радости, няма скърби, няма други. При Дзен състраданието е чувство за безусловно приемане на всеки и всичко, което се среща в мига Сега на Единното Съзнание. Основата на това чувство е познанието за нещата такива-каквито-са.
За да се разбере подобна постановка трябва да направим едно малко отклонение от основния път и да споменем няколко по-общи тези свързани с будистката етика. Като всяко човешко, духовно съзидание, свързано с най-различни „школи-колесници”,  будизмът също е обект на най-различни интерпретации. Най-общо може да се каже, че будистката етика не може да се впише в нито един от съществуващите западни теоретични модели. Великите мислители от миналото не са оставили никакви трактати по етика. В ранните индийски текстове дори няма дума за „етика” – най-близкото понятие е „шила”, което по традиция се превежда като „морал”, но според специалистите то е по-близко по значение до „дисциплинирано поведение” и/или „сдържаност”. Доколкото ми е известно, Буда също много рядко засяга въпроси свързани с етиката. Неговите последователи засягат най-различни морални проблеми, но етиката не е в центъра им.

 Специалистите предлагат най-различни обяснения на този факт. Лично аз приемам тезата, че будизмът „страни от етиката”, защото се развива като духовно учение, което отхвърля нормите на обществения живот и религиозните законови системи/ бих казал – отхвърля диктата на системата, включително и на всяка етична система/. Така изглеждат нещата, но само на пръв поглед.

Всъщност най-важният стълб в будистката етика е „дхарма”. Независимо от много му значения, основната същност на това понятие е „структуроопределящ космически закон, на който се крепи както материалният, така и моралният ред във Вселената”. Дхарма нито е причинена, нито се контролира от някакво всевишно същество, самите богове се подчиняват на законите и, както и Буда. В морален аспект дхарма е проявление на закона за кармата, най-общо казано – етичните последствия от дхарма, в частност онези, които се отнасят до следствията от моралността на поведението. Буквалното значение на санскритската дума „карма” е „действие”, но „кармата” като понятие отразява не какви да е, а точно определен вид действия. Кармичните действия имат точно определена морална стойност и Буда определя кармата, като се позовава на доброволния избор според морала и действията, произтичащи от него. Или, нека обобщя: според будизма човекът има свободна воля и се самоопределя в процеса на избор между едни и други действия. В буквален смисъл всеки индивид се изгражда/ духовно се самоусъвършенства/  чрез избора на морал. В също толкова буквален смисъл, индивидът се саморазрушава в процеса на избор между едни и други действия, които са с неморална стойност. Действията с морална стойност се различават от всички останали по това, че имат както преходни, така и непреходни последствия, които оказват влияние върху бъдещето. Както твърди поговорката: „ Посееш ли действие, ще пожънеш навик; посееш ли навик, ще пожънеш характер; посееш ли характер, ще пожънеш съдба”. В този смисъл системообразуващите недостатъци в характера на всеки индивид или неговите добродетели, до голяма степен предопределят възможността всеки човек сам да създава добрата или злата си участ. Будистите считат, че кармата не предопределя какво точно ще се случи или как човек ще реагира на събитията; според тях ние винаги сме свободни да се противопоставим на предначертаното и да установим нови линии на поведение.

       В първата си проповед Буда „завъртял колелото на дхарма”/ Буда е твърдял само, че е открил дхарма, не че я е измислил/ и изказал доктринално истината за действителността. В проповедтта си Сидхарта Гаутама формулира Четирите благородни истини, последната от които е Благородният осмостепенен път, водещ към нирвана. Пътят има три деления – морал/шила/, медитация/самадхи/ и прозрение/ праджня/, от което се вижда, че моралът за будизма е неделима част от пътя към нирвана. Будизмът изразява етичните си изисквания в най-различни предписания и форми/ Петте предписания, Осемтте/ ащанга шила/ и Десетте предписания/ даша шила/, Десетте пътя за действие/ даша кушала кармапатха/, Шесте съвършенства на бодхисатвата/Парамита/ и др./. Най-известният списък на морални норми в будизма, сравним с десетте Божи заповеди в християнството са Петте предписания: 1. Приемам да не наранявам живи същества; 2. Приемам да не вземам онова, което не ми е било дадено; 3. Приемам да се въздържам от полова безнравственост; 4. Приемам да не лъжа; 5. Приемам да не поемам отровите. И за да завърша този кратък преглед ще добавя, че в будисткия морал от едната страна са предписанията, а от другата страна са добродетелите, които също са обединени в най-различни дълги списъци. Основните добродетели са непривързване/ арага/, добронамереност/адвеша/, разбиране/ амоха/. Преди да продължа с изброяването ще направя едно съществено уточнение, свързано с често срещаното неправилно разбиране на „непривързването”. Образът на „непривързания към нищо” инертен отшелник, който в пълния смисъл на думата е нещо като „обществен аутсайдер”, често смущава мислите на Западните интелектуалци-прогресисти, както и на всички останали хора, свикнали да измерват смисъла на живота с критерия за „обществено полезна дейност на индивида”. Затова ще уточня, че в будистката интерпретация „непривързването” означава липса на егоистично желание, което покварява поведението на индивида, давайки преднина на собствените му нужди. Тази трактовка също е смущаваща за Западния начин на мислене, но това вече е друга тема.

      Арага, като добродетел, се свърза  пряко с „дана” – тоест „даване” – „щедрост”. Когато човекът е „непривързан”, освен че е свободен от егоцентрични мисли и чувствителен към нуждите на другите, щедростта е естествено състояние, защото индивидът по-лесно се отказва от материалното и развива поведение на откъсване от света. „ Ахимса”/ „ненараняване” и/или „ненасилие”/ означава не просто отказ от подобно поведение, а израз на най-дълбоко чувство на уважение към всички живи същества, морална позиция на „зачитане на  светостта на живота”. Естествено списъкът може да бъде продължен задължително с добродетелите „каруна”/ „състрадание”/, „упекха”/ „невъзмутимост”/, „мудита”/ „съчувствена радост” и други. В Махаяна/ ще напомня, че Дзен е течение в Махаяна будизма – „Голямата колесница”, която тръгва по „широкия път” в II – I  в. пр. н.е./ с течение на времето, концепцията била преработена с оглед на промените на ситуацията.

     Например. Бодхисатвите давали клетва да спасят всички живи същества и в много текстове има свидетелства за нетърпимост към правила и предписания, които заставали на пътя на тази мисия. Новата цел била да се действа в съгласие с духа, а не с писаните правила и някои източници достигат във внушенията си до там, че позволяват на Състраданието/ „каруна”/ да вземе връх над всички други съображения, и дори допускат неморални действия, ако се сметне, че така ще се предотврати или намали страданието на невинните. Например в „Упая каушаля сутра”/създ. около I в. пр. н.е./ се казва, че дори убийството може да бъде оправдано, ако така ще се предотврати жестоко престъпление. Лъжата и другите нарушения на предписанията също се допускат при определени обстоятелства. След този извод можем спокойно да се върнем  в началото на лекцията и да продължим без отклонения. И така.

        Дзен-будистът е състрадателен, но неговата нагласа е основана на разбирането, че няма Аз, няма радости, няма скърби, няма други. При Дзен състраданието е чувство за безусловно приемане на всеки и всичко, което се среща в мига Сега на Единното Съзнание. Основата на това чувство е познанието за нещата такива-каквито-са.

При Дзен състрадането се изгражда върху предпоставката, че всяко нещо е Пустота; тоест, че всяко нещо е мисъл в Само-Съзнанието. Същинската природа на нещата е да са такива-каквито-са, тоест всяко нещо такова-каквото-е е истинно. Ако някой срешне красива жена, мръсен просяк или дзен-роши, всеки е еднакво дошъл. Ако крадец идва при вас с нож, или съпругата ви – с възхитителен обяд на златен поднос, те са еднакво добре дошли. В  контекста на сатори, подобно състояние означава спокойно приемане на всичко такова-каквото-е. Това е състояние на абсолютна безпристрастност. Просветленият не прави опит да се предпази от наслоенията, придобивани по време на човешкото му съществуване. Той е равнодушен към калта и праха, които го покриват. Готов е да се заеме с вкяка работа, която трябва да върши. Но ведрото му лице показва, че познава тайните на живота. Десетата Пастирска картина, създадена от Какуан гласи:

                                     „ Гол до кръста, босоног, влезе той в пазарището.

                                        Кален, покрит с прах, но с озарено лице!

                                        Без да се обръща към мъдрости и тайнства,

                                        Дърветата повяхнали мигом с цвят обсипва”

Тъй като всичко е Буда-Съзнание, всичко има една и съща природа. Будисткото състрадание приема радушно всяко нещо и всяко живо същество без предпочитания. Човек може да влезе в пазарището на живота, където среща всякакъв вид хора и всякакъв вид дейности, и няма да изпитва нито предубеждение, нито смущение, нито отвращение, нито снизхождение към каквото и да било. При Дзен Състраданието е/ се изразява чрез/ тотално приемане на битието. То е абсолютно отхвърляне на всякакви оценъчни съждения – нирвана в самсара.

 

И накрая.  Дзен приема нирвана за естествено състояние на обикновения човек, нито повече, нито по-малко. Хуей-нън казва:” В този момент няма нищо, което започва. В този момент няма нищо, което престава да бъде. Така всъщност няма кръговрат на живота и смъртта, който да бъде прекратен. Поради което абсолютният покой на нирвана е този настоящ момент. Макар и да е в този момент, той няма край и тук е вечното блаженство.”

Но когато няма нито минало, нито бъдеще и никой за когото този момент да е настояще, какво е той? Когато Фа-чан умирал, по покрива дращела една катеричка. „ Това е точно това – казал той, -  и нищо друго”!

32
...
Както ти самият спомена за отрицателната ентропия, би следвало сам да стигнеш до извода, че краят на този процес е липсата на движение или връщане в Празнотата на липсата на дефинируемо съществуване, но "там" Е и присъствието на всичко което Е, няма разделение, няма дуалности, няма емоции- съответно няма мисли, няма и време ...
С оглед на горното ми твърдение, бих споделил и малко допълнително инфо за смисъла на ПРАЗНОТАТА.
Както обикновенно, когато нещо, което съм изпитал и съм на път да осъзная, се появява външна препратка, която недвусмислено показва, че не съм открил топлата вода.
За да внеса малко яснота предлагам следния цитат от уйкипедия:

,,Шу́нята (на санскрит: शून्यता, śūnyatā IAST; пали: шуната; тиб. stong pa nyid, stong pa – пуст, намиращ се отвъд пределите на сетивното възприятие, непостижим, nyid – добавяне на значението за това, че всичко може да се случи; на монголски: хоосон чанар) –
Шу́нята е понятие във философията на будизма, означаващо отсъствието на собствена природа на нещата и явленията (или дхармите – още едно значение на понятието дхарма). Нещата и явленията съществуват единствено чрез своята обусловеност и взаимозависимост и са напълно лишени от каквато и да било отделна трайна собствена „природа“.

Описание
Шунята се счита за едно от най-трудните за разбиране понятия в будизма, неподдаващо се на просто описание и определение. Постигането на „пустота“ е важна цел в будистките медитации, специфични за различните школи на будизма. Неправилното разбиране на термина „пустота“ в небудистките преводи и коментарии е довело до възприемането на будизма като нихилизъм, солипсизъм, отказ от разумни доводи и от словесно разбиране, отказ от позитивни тезиси, представа за всеобща илюзорност и др. и поради това будизмът често е подлаган на критика. Будистките школи не приемат това и акцентират върху „взаимозависимото възникване“, причинността и обусловеността на явленията.

Основните дискусии за природата на пустотата са се развивали в началото в контекста на спора с небудистки школи за причинността и собствената природа или „висшето аз“ (санскрит атман). Това понятие не се приема в будизма и вместо него се среща термина аната - т.е. „не аз“ или липса на собствено „аз“. Нагарджуна поставя особено ударение върху учението за пустотата и неговата важност за осъществяването на природата на Буда. Представата за шунята развиват също така Арядева, Асанга, Васубандху, Дигнага, Дхармакирти, Будапалита, Бхававивека, Чандракирти и други философи на будизма. Шунята става едно от най-важните понятия на тибетския и далекоизточния будизъм, в частност на Чан.

Важен източник на учението за пустотата представлява Праджняпарамита Хридая Сутра, почитана и изучавана във всички школи на Махаяна и Ваджраяна, като служи като тяхна основа.''


А пък за понятието Атман и НЕ-Аз, в линкнатият текст, според мен може да се открие доста
http://www.katinkahesselink.net/tibet/atmsun.htm

33
Обаче и това е едно ГОЛЯМО обаче... може и облаче, мъгла, но не и в символиката на заблуда.
Неразбирането  на тази нелинейна, многомерна структура на същността ни не е целенасочено забулена, според мен.
Просто е продукт на нивото на развитие на езика в обществото. Няма как да се предадат толкова специфични идеи разбираемо за болшинството с риториката, която е била налична. Пък и колко хора са имали ,,свободно'' време извън агротехническите дейности, подсигуряващи продоволствията?
В същността си ,,егото'' като понятие, пак според мен, е доста неразбрано сред хората, да не говорим пък за осъзнато, еле па интегрирано.
Основната негативност в смисъла, с който е заредено понятието за его, произтича от погрешното асоцииране на егото с ,,животинското'' /някои демагози като Д.Айк използват ,,рептилоидното'' , заблуждавайки и гонейки егоистично-користните си цели за  световна известност, чрез използването на ,,шокиращото'' като магнит за внимание към субективните им твърдения/. А то е всичко друго, но не и само инстинктивното. Защото то [егото] е проявлението като натрупана опитност на Аз-а,  който Аз, лично за мен си дефинирам като ,,Атман''.
От инстинктивната част от природата ни ,,постъпват'' сигнали към егото ни, които трансформираме като желания и нужди. Но след Изборът на Аз-а, последващ тази информация, реализираме действията си. Или Волеизявата.
Е, след тази пространствена аргументация, предполагам мога да обясня супер кратко защо съм ,,със задръжки'' по отношение на доклада.
Защото споделената информация, създава има ,,импулса да кумулира желания''.
Обаче до колко тези желания са ссъщински нужди, а не са опит да се ,,впрегне'' съзнанието в ,,преследване'' на егоистични цели, по-близки до животинските ни потребности да ,,завоюваме нови територии'', ,,да разширим обхвата на НАШАТА правилност'', да се ,,покажем и пред други цивилизации'' или пък произтичащото от манталитета на жертва - да ,,намерим'' някой да ни оправи ,,кривините''.
Или пък на мое си лично ниво на перцепция... толкова години съм си градял парадигмата на светоусещането си, която супер странно ,,виждам'' представена в доклада, че няма как разума ми да не включи на режим ,,Внимание!''.
Баба ми казваше, че ,,Много хубаво, не е на хубаво!'', а когато и ЦРУ ,,е съгласно с мен'', тогава е време за промяна...

34
Ламбда, нещо, което след повторен преглед установих, и трябва да коригирам.
,,Съзнанието като обект'' извън контекста на тезата, която защитавах е тъпотия, която за съжаление е опорочила и самата ми теза, но както си забелязал не съм ,,професионалист'' в точното предаване на мислите си.
Под ,,обект'' /съзнавам грандиозността на допуснатата грешка, за това и се обяснявам/ имах предвид субективна дуална същност - инструмент и поле, което е носителя на информацията за нас самите като човеци и нашите ИЗБОРИ. Хора, с всичките ни атрибути като такива - индивиди със собствена индивидуалност, индивидуален ум и формирана или не личност, от една страна, а от друга, трансцендентни същества с психика, оперираща в съзнанието като поле. В това информационно поле - съзнанието ни, личността присъства и се ъпдейтва като информация с нейните си развити или не атрибути: воля, свобода, темперамент, характер, разум, способности, мотивация и самосъзнание. Дотук е всеприетото.
На ,,по-дълбоко'', разбира се вече и в полето на субективното, съзнанието като инструмент взаимно ,,служи и влияе'' на сигизията дух/душа и тялото. В последното ми твърдение съзнавам, че трябва да поясня понятията, които влагам, щото бидейки субективно ниво на възприятие е нормално да има различни интерпретации.
Духът е ,,мъжкото, ръководно начало'' отразено най-кратко и най-вече в индивидуалния ум.
Душата е ,,женското, ръководно начало'' отразено най-кратко и най-вече в чувствата.
Тялото е материалния носител на проявеното ни в сетивната реалност съзнание, връзката ни със земното, отразено най-кратко и най-вече от инстинктите.


И тук вече идва сериозната дихотомия в светоусещането ни. Защото полето на съзнанието ни е неограничено, тъй като не може да бъде изследвано емпирично в това му качество. А центърът на осъзнаването, на преживяването на това съзнание като синтезиран информационен пакет, е Аз-а.
Дисонансът идва, когато навлезне илюзията, че този Аз е същият, който толкова натрапливо и ,,цялостно'' усещаме като нашия Аз, който ИМА тези преживявания. НЕ, това е егото. Спокойно можем да отдадем една демонична смисловост на егото, защото преди 2хил. год. ,,демон'', или ,,деймон'' май беше на гръцки, не е означавало нещо негативно, а по-скоро необяснимо, ирационално ;) . Обаче...

35
Интересен момент е организацията на обществото, която са прилагали богомилите.
Конкретно при децата, оценката на потенциала им от старейшините, е била определяща за профилираната насоченост в обучението им.
Разпределението на труда също е било съобразено с местния човешки трудов потенциал в поселищата им.

36
Ламбда, прекрасно изведена и аргументирана теза! Поздравявам те!
Споменах някъде, че ако ме уважиш като такъв-какъвто съм, едва ли ще има спор в схващанията ни за еволюционизма и креационизма.
Дискусията не е задължително да е спор, както би ни подвело егото.
Дори ще си позволя да добавя, че най-простата разлика, която съм ,,открил'' между двете концепции е нуждата от основополагаща идея.
Бих искал, ако позволиш, да добавя една интерпретация и едно обединение.
Осъзнаването, както описваш, придава избор. Спокойно може да се приложи и интерпретацията, че осъзнаването е разбирането, че всъщност винаги си имал и имаш Избор. Обаче Изборът и Свободната воля са две различни понятия.


Обединението, което предлагам касае следното:
 
. Дори човек да загуби паметта си, по този начин променяйки цялото си его, поведение, навици и всичко останало, което е характерно за животните и е просто едно животинско поведение, той не може да загуби усещането за себе си, че е трансцедентно същество, а не животно.
Надявам се, да съм те разбрал погрешно и самото твърдение да не е, че поведението, навиците и всичко останало са отделни от егото.
Защото, според моите разбирания, те са продукт на егото. И тук не греша, повярвай ми.


Имам и една лична молба, която ще съм благодарен, ако уважиш.
Свалям ти шапка как си използвал като аргументи математически зависимости.
Много често се ,,докосвам'' до идеи, които не мога да предам разбираемо. Не мога, защото не знам как, а не че не искам!
Една такава е идеята за многоизмерността, въведена в математиката от Риман.
Гледах едно филче за историята на математиката и просто бях впечатлен от разработките му, които са в основата за развитието на математическия апарат, използван от квантовата механика.
Според мен, разработването на достъпен език на идеите на Риман ще е прекрасен аргумент за концепциите, чиято способност за осъзнаване ни различава от животните.
Моля те, не търси под вола теле! Просто не мога да ги обясня, както ти би могъл. Елементарно признание, от което не следва, че те обичам.

37
Всички теми / Re: Северна Корея
« -: Юни 29, 2018, 10:01:56 pm »

Интересен филм излъчиха по БНТhttps://www.bnt.bg/bg/a/igra-na-propaganda


А в Уикипедия има статия и за друг филм
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Under_the_Sun_(2015_film)

38
ЕМПАТИЯ


Неотронена сълза,


Ненаписаната книга на живота се разлиства,


Облаци гонещи влак.

39
Ламбда, за пореден път се повтаря ,,циклажът'' да говорим почти за едно и също нещо, но по различни начини. Съзнавам, и не веднъж съм признавал, че не се изразявам точно и вероятно това е причината да бъда разбиран погрешно.

Именно по това се заблуждава българския читател, защото в разглеждането на съзнанието като обект, българина възприема като едно цяло всъщност цял пакет факултети на психиката - ум, памет, интелект, емоции, дух и кой знае още какво.
Ламбда, отделих доста време в постове, за да опиша точно това! Че възприемането на всички тези качества, без духът, са атрибути на съзнанието, но явно е грешка, че само на едно място в темата за дигиталното програмиране споменах за тази заблуда на повечето хора.


Самозаблуждението ти, че аргумента за съзнанието, което е функция на ума, се корени в материалистичната философия (на Вунд, в крайна сметка), мисля че знам откъде идва.
Нека да спомена с метафората ти за слона какво влагам като смисъл в обектът-съзнание. Съзнанието според моите разбирания е идеята за слона. Егото, чрез ума може да ни нарисува образа на слона, с който дори да се отъждествим. А умът може да накара дори емоциите да формират ,,любовта'' ни към образа, с който сме се отъждествили.
Предполагам, че няма нужда вече да ,,търсиш'' материалистичен подход в моите разбирания?
Само че... доказателствата са други.

Оказва се... че влиянията върху тялото имат директни последствия върху съзнанието.
Ето тук се проявява аргументът ми за съзнанието като обект отвъд времето и пространството, в който се съдържа и тялото и психиката. Защото влиянията върху тялото имат директни последствия върху ЛИЧНОСТТА, така косвено може да се измени информацията, която постъпва към съзнанието.


Става дума за една вълна, чиито пикове и падове са условно обобщени чрез калибриране на възприятието по същия начин като във всеки енергиен сигнал в електротехниката.
Това имах предвид с цитирането на теоретичните разработки за солитонните вълни

Оказва се, с други думи, че отново съм прав за онова, което преди години писах по други форуми - че не е възможно разчленяване на "седем тела" и подобни глупости. Че човешката същност е като тестото на една изпечена палачинка, навита на руло - отделните концентрични кръгове в Ню-ейдж се представят като отделни концентрични тела, но те не са отделни - те са руло, една непрекъсната вълна, с нагънати пикове и спадове, които са един и същи сигнал с честота - а не отделни един от друг сигнали.


И голямото Добрутро - че умът е неразличим от тялото, и обратно - умът всъщност поражда мозъка (това дори го пише директно в документа на ЦРУ, който не си чел, както винаги), защото двете възникват ЗАЕДНО в тигана. Оттук насетне е очевидно, че съзнанието е функция на това нещо, а не джобна принадлежност - поведение, а не инвентарна даденост.

Тук вече имаме различия, защото в дихотомната концепция за мозък-психика в Теорията за квантовото съзнание, не съществува едновременността на възникване на реакцията и стимула, защото опитно е установено, че осъзнаването на стимула в мозъка идва по-рано от сигнала през невроните за самия стимул.
Защото, пич, ако считаш съзнанието за обособен обект, познай какво - в следващия момент то може да ти се отнеме. Материалистична философия в идеален вид. Само че ако е поведение, съзнанието не може да ти бъде забранено от никой.
Не смятам, че е поведение, а същност, която съвременните изследвания опитват да установят от къде произхожда, но действат материалистично, а така няма да открият нищо освен следствията на наличието му.


40
Ламбда, съзнавам че си в реципрочното си право изобщо да не публикуваш поста ми, но пък смекчения тон ме кара да си мисля, че би проявил интерес към уточняването ми на аргументите ми.
Основното ми възмущение произтича от твърдението, че съзнанието е функция на ума.
Това се дължи на един прост, но съществен факт.
Доколкото разбирам съзнанието според теб е качество - знаене, че знаеш.
Повечето изследвания - на психолози, невробиолози, квантови физици, които като цяло използват идеалистическия подход за интерпретирането на резултатите от изследванията, използват смисъла на понятието съзнание като обект.
Обекът, към който постъпва преработената от външната среда информация. Обектът, носител на творческия мотив на ИЗБОР и реализиращ правото на Свободна воля в определен диапазон. Това е видно и от факта, че за съзнание използват conciousness, а за осъзнаване -аwareness.
Надявам се, че това пояснение ще ти даде потенциала да разбереш на какво се дължи възмущението ми.
По отношение на
 
Това, обаче, е твоя интерпретация на моите думи:

Цитат
От тук независимо от логичността на последващите ти разсъждения [се върви към] Внушението за неизбежната ограниченост на волята.
Не Ламбда! Нямах предвид ,,се върви към'', а че паралелно вече е останало твърдението, че съзнанието е функция на ума, от което отпада следващото ти твърдение
Две неща са неверни тук:
  • Независимо от логичността на разсъжденията ми, се върви към внушение - Няма как да се постига внушение, ако логиката на разсъжденията ми не се нарушава. Следвайки ненарушена и издържана логика, се постига аргументиране на довод, и евентуално доказване на факт. Внушението е въпрос на заобикаляне на логиката.
Ти просто подържаш характерното за теб и достойно за уважение логическо подреждане на съжденията, но първичното твърдение за съзнанието като качество върви паралелно.
  • Внушавам неизбежна ограниченост на волята - Измислица и произволно твърдение, което не си аргументирал никъде.
Не Ламбда, не ти внушаваш! Това внушаващо твърдение произтича от самото приемане на материалистическата трактовка на бихейвиоризма за тоталната липса на свободна воля, дължаща се на предопределеността/детерминизмът/ на собствените ни реакции, която произтича от подчиняването ни на първичните ни инстинкти. Основното твърдение, че съзнанието е функция на ума отразява в изключително голяма степен тяхната трактовка.

Не, според мен работата е друга. Според мен ТИ отказваш да се откажеш от свои налудничави стари убеждения, след като виждаш, че не са логически обосновани.
В това отношение бих се аргументирал, но на по-късен етап, защото днес е празник и имам доста семейни задължения.
Това е коментарът ми на до тук изразената ти теза и смятам коментирането на останалото изложение (в първия коментар от темата) за безсмислено.


41

След Втората Световна война Тависток на практика може да се счита, че е станал част от британското Бюро за психологическа война, сега работещо по проекти, които се занимават с промиването на мозъците на цели народи.

....



В отговор на историята на Сара от Фейсбук съобщават, че близо 7000 души се грижат за докладваните публикации, а в същото време полагат усилия да прехвърлят голяма част от тази дейност на изкуствен интелект. От компанията казват, че предоставят на служителите си подкрепа от всякакъв вид, дори психологическа, за да бъде гарантирано тяхното благополучие.



През 97г. ако не се лъжа, започнаха да излизат и книгите на проф.Никола Николов от поредицата за Световната конспирация. Джим Кийт, дори е вложил доста повече цитати и хронология на събитията. Не се опитвам да сравнявам книги. Просто си спомням в десети клас как сума месеци бях в депресия, след прочита на поредицата на Никола Николов, и вече не си спомням как излезнах от това състояние.
Дай някаква идея...


По втората част от цитата - знаеш ли някакви подробности около "усложненията" при въвеждането в работа на фейсбукския ИИ?

42
Иван Овчаров, Варна - в.,,Уикенд'',10-16.03.2018г.
        ХЪС
Когато хоризонтът се стъжни
и слънцето мъжди като кандило-
на нишка хъс животът се държи,
когато и ,,когато''... си отива...


И нямаш друго нищо- само хъс
да продължиш:
не затова, а въпреки...
През тъжни дни със миризма на пръст
да чуваш не сълзите си, а стъпките.


Отдавна тъй е подреден светът:
изблееш като агне между вълци-
изяжда те самата суета
на участта да се стопяваш мълком...


Когато хоризонтът се стъжни...
Когато само хъсът те държи...


     ¤¤¤


Когато само хъсът те държи
през всеки ден, зачеркнат от съдбата,
и радостта е коте зад вратата
напъдено - не мърка, а ръмжи...


Какво пък толкова- угасва всичко,
в което си се лъгал, че го имаш;
да разбереш, че туй, което взимаш,
приел си за твое по привичка...


Животът е и порив, и подсказване:
най-свежата трева е също плевел
и да отстъпиш също трябва смелост,
когато се въртиш от пусто в празно...


Ако е само хъсът в мисълта-
повтаряш недоучени неща!


     ¤¤¤


Повтаряш недоучени неща...
И ден за ден - поредната година
измъква се на пръсти, без следа...
И сякаш теб дори не те е имало...


Загърбил вече първия си плам,
дори това - за него да въздишаш...
Светът остава все така голям-
неовладян, а само поописан.


Желанията - мълнии на кръст,
повтарят все: ,,Да бъдем... догодина!''...
А можеш само да измериш ръст
с това, което беше и отмина...


По Коледа се случват чудеса,
когато си надмогнеш над гласа.


     ¤¤¤


Когато си надмогнеш над гласа
и в тишината всичко стане бяло-
засилване за новото начало
преди денят да подреди света.


Преди светът да се превърне в жал -
отново в мъст и сметки да клокочи
и точката да стане многоточие..
Преди снегът да се превърне в кал.


Преди да се превърне във ,,преди''
живецът тук дошъл, да ти отсрочи
дълга към всичко, дето те е сочило
като героя ,,сам себе си убил''...


Когато си надмогнеш над гласа -
дори да е за миг извън света.


     ¤¤¤


Дори да е за миг извън света,
желаното от теб е като черква,
където безуспешно си зачерквал
в молитвите си дни като листа.


Не стига само да извикаш: ,,Стига!'',
каквото е започнало - остава
да те изгарят и позор, и слава
поравно, като в неродена книга.


И като дума- мъртва преди раждане-
откриваш, че извън света си никой.
И бликват думи, страшни думи бликват,
и вместо теб живота ти разказват...


Какъв ти миг- дори извън света,
когато и това е суета?!...


43
Веско, наистина ми е трудно да разбера мотивацията, на която се базира продължаващото цитиране на подобни текстове.
За да не отиде коментарът ми към достоен за таг критика ще се огранича да не пиша дълги повествования, с които да аргументирам твърдението ми за нецелесъобразност на подобна практика, пък и подобна теза съм защитил/според мен/ преди в темата.
Разбира се, ако приемем духовното за нещо, дето духа, докато стоиш на завет няма как нещо да издуха погрешните мисли, водещи до задънени улици.
 Пък една ,,мома'' с кожени дрехи разправяше на един левент, че е сигурна че той знае докъде води улицата, преди да му ,,извади насекомото от корема''. Обаче предприе ,,пърженето'' след като човекът сам осъзна, че иска да се качи в колата.
Горното може и да ,,звучи'' просташки, но ,,Простотията ходи по хората'' и аз като такъв предпочитам да приема наличието на такива мои черти, отколкото да отричам съществуването им.
Определено би ми било по-трудно, но бързо и полезно, да приема наличието им във ,,вътрешния ми свят'', отколкото след като съм ги ,,оприличил'' за външни ,,тъмни'' субекти да разбера, че са продукт на Ума ми, произтичащ от вътрешните ми страхове.
Това е ,,процедурно предложение'' в стил ,,тинтири-минтири'' :))

44
За да не изглежда алогично влагането на толкова енергия в четене.
В ,,спорове'' защо е нужно да се ,,трупа'' повече знание, отколкото е ,,достатъчно', след като всеки път съм се замислял, съм осъзнавал че така ,,виждам''' нещата по-колоритно. Т.е. разширявам кръгозора и на ума си, а не само на интуитивното ми разпознаване. Тъй като, ако в досегашния си живот си действал от алтруистични подбуди, идеализмът ти често изпада в ситуацията на нелогичността на поведението на другите с техните претенции, борби, лицемерие и тем подобни его-игри. А опознавайки причините за чуждото поведение можеш косвено да опознаеш и твоята непроявена същност, което си е чист процес на себеопознаване.
Просто препоръчвам да се чете, защото така съзнанието ти пътува чрез ума ти в ,,светове'', в които понякога съзнателно нямаме желание да пребиваваме :).

45
Напълно съм съгласен, тъй като в повечето случаи, когато съм си изграждал някаква моментна система от убеждения съм си формирал "Зона на комфорт“, в която Умът ми започва да опознава и "вижда“ моментните взаимовръзки. При „сблъсъка“ ми с някакви нови „трактати“, ако ги интегрирам ми се разширява и „зоната на комфорт“. Но всичко това все пак са „конструкции на Ума“, а и най-красивата снимка на фонтан не е самия фонтан,  ;)

Страници: 1 2 [3] 4 5 6 7