Оргономия и демонстрация на "Залавяне на облаци"
Този доклад съдържа в детайли експериментът "Залавяне на облаци", проведен в понеделник, 29 юли, 2002г. По мое мнение, експериментът беше успешен, тъй като се постигнаха няколко метеорологични аномалии. В допълнение, ще обясня за оргономията и процедурите за изграждане и опериране на 'ловеца на облаци' (самата машина). В края на доклада, ще Ви запозная с няколко теории за самата оргонова енергия и как тя се свързва с темите, които Касиопианците (Cassiopaeans) са обсъждали.
Какво е Оргон?То е вид сексуално-жизнена енергия, която може да бъде събрана, излъчена, погълната, генерирана, или пренасочена от съзнателни същества или оргонно-базирани устройства. В крайна сметка, оргона е архетипна креативна енергия, което означава, че макар и да има много проявления от психологичното до физичното, същността на 'негентропията' остава същата между тях.
Психологично погледнато, за свободно 'течащия' оргон се твърди, че е благоприятен към хора със свободна душа, здравословна сексуалност, жизненост, креативност и сила. От екологична гледна точка, екосистемите благословени със силни оргонови енергии са плътни и жизнени. От физична гледна точна, силният оргон е свързан с негативни йони, негентропични (самоорганизиращи се системи), метеорологични системи с ниско налягане, концентрации с водни пари и синьо йонно сияние.
Важно свойство на оргона е неговия силен афинитет (привличане) с водата; водата може да поглъща или генерира оргон. Друга първостепенна характеристика е оргоновата склонност да преминава от ниска концентрация към висока концентрация.
Неподвижната вода действа като гъба или кондензатор за огонна енергия. То абсорбира (поглъща) всички ниски концентрации на оргон от обекти или същества наоколо. Ако има вода близо до обект с висока концентрация на оргон, тя ще прехвърли енергията си на този обект.
Движението или турболенцията във водата го изпълва с оргонова енергия. Това е вероятно поради факта, че турболенцията създава нелинейни условия във водата; нелинейността опложда едно вещество за приемането на съзнателно свързани енергии.
Друг метод за генериране на оргон е през оргонов акумулатор. Те са кутии, одеяла, или възглавници направени от алтернативни слоеве органични и неорганични вещества, като стоманена вълна и памук. Такава конфигурация силно генерира или абсорбира оргон, но има проблем: лесно се разрушава или самонасища. Когато един оргонов акумулатор е наситен или разрушен, той вече не може да функционира ефективно, докато не се изпразни или презареди, обикновено като се остави до вода на свеж въздух и слънчева светлина.
Оргоновата енергия не се блокира лесно от случайни метални стени или пластмаса. Само геометрични конфигурации имат способността да пренасочат или да канализират(не е точна думата) оргонова енергия. Конуси, пирамиди и цилиндри са формите които взаимодействат добре с оргона. Конусите, а специално пресечените конуси, направени от ламарина, могат да канализират оргон от основата до пресечения връх. Цилиндрите, като например металните тръби, канализират оргон в линейна посока, също като вълноводите. Въпреки това, метала пренасочва оргона и неметала го абсорбира.
Машините за залавяне на облаци (ще ги наричам Клаудбъстър- за по-лесно) са устройства, които променят оргоновите концентрации в атмосферата. Понеже силния оргон е свързан с плътни концентрации на водните пари, променянето на оргоновите нива променя и дистрибуцията на кондензирана водна пара, т.е. облаци. Оргона е прото-метеорологичен, тоест той предхожда (във веригата на причината и следствието) видимото метеорологично време.
"На заден план"През 1995, започнах да изследвам оргоновата енергия и проведох повече от 100 метеорологични модификационни проучвания през следващите няколко години. Постоянните резултати от тези експерименти бяха доста убедителни; така наречените клаудбъстъри работят както е казано, променят времевия модел, създават времеви системи и спират или причиняват дъжд, в зависимост от метода.
Времето попринцип е хаотично, така че тогава беше трудно да се различат метеорологичните промени причинени от действието на клаудбъстъра, или ако се бяха случили без намесата на такова устройство. За да остановя кой беше истинския случай, проведох безброй опити, сравнявайки времето през седмиците в които използвах клаудбъстър и в седмиците в които не използвах. Колкото по- големи и постоянни бяха различията между тези седмици, толкова по- силно беше различието между дейността на клаудбъстъра и неговите предсказани ефекти.
Аз считам, че аномалия в метеорологичното време е нещо невероятно- моите експерименти произвеждаха аномални феномени, като например градушки в спокойни дни, или силен дъжд когато не беше прогнозиран, странни извивки във формата на облаците (омега блокове или отрязки), и много други странни, случайни, облачни форми, като например вълни или фунии. Когато не използвах клаудбъстъра, нормалното време преобладаваше. Можех да накарам клаудбъстинг експериментите да да причинят желаните промени във времето, и повтарящата се връзка между прогнозирания резултат и истинския резултат подчертават, че тази технология е валидна.
ВъведениеИзбягвах пречиняването на ужасно време защото е опасно и е противоречащо на 'Етичния операторски код на клаудбъстъра', което подчертава, че клаудбъстърите не са за забавление, а за изправяне на времеви дисбаланси като например засушаванита. Когато Лаура ме помоли да и помогна да построи и да демонстрира клаудбъстър пред групата 'Касиопаеа', която група очастваше на конференцията, аз се съгласих, защото това е един вид научен опит.
Целта ми беше да построя евтин, но ефективен клаудбъстър който ще демонстрира три ефекта: разпускането на облаци, превръщането на облаци в буреносни и завиряване на облаци. Малка роса, смятах, че би била достатачна да убеди здравословните скептици, че клаудбъстъра би бил работил.
Бях свикнал да експериментирам в Средния Запад с относително стабилни модели на времето, и недоизчислих непостоянността на Югоизточното време. На кратко, махалата беше ударена от нещо като торнадо. Ние преживяхме рядка градушка, дъжд настрани, силни ветрове, които откъснаха няколко клона на дървета, вихрови движения на бурята и ужасно силна мълния. Това беше твърде много, но все пак всяка капка дъжд си струва за научните цели. Имаше смесени реакции: малко тръпка, малко смях, малко паника, забавление и удивление, но според повечето това беше едно позитивно преживяване, демонстрация на нещо, което включва голямо количество енергии.
Хронологичен отчет на експериментаПонеделник сутринта, отидохме до Home Depot за да съберем части за клаудбъстъра. Даже Лаура предложи да направим пълно екипиран клаудбъстър със всичките му звънчета и свирки, аз не бях напълно сигурен дали експеримента ще проработи и реших да построя най- евтиното, което щеше да свърши работа. Това щеше да спести пари ако експеримента беше приключил без заключение. Най- семплия клаудбъстър съдържа метална тръба, а в единия от краищата има течаща вода. Готините клаудбъстъри използват няколко бъчви, монтирани са на регулируем статив, съдържа крайник за воден пулверизатор да впръска лека мъгла в края в който тръбите са вкарани.
За този експеримент, аз избрах да използвам единична 10 футова тръба; единия край отворен, а в другия- камера в която водата от градински маркуч трябва да бъде пръсната. В Home Depot, намерихме две 5 футови тръби от камина, които по- късно свързахме от край до край. За да създадем камерата използвахме метален конектор(не съм сигурен за превода тук) и затапихме двата отвора от краищата с PVC капачки. Метална пластина можеше да свърши по- добра работа, но нямахме в наличност тогава. Конектора и PVC капачките формират камера в която две малки дупки са отрязани, едната от горния край за градинския маркуч и една от долния за дренажа.
Конструирахме устройството в задния двор като използвахме тиксо за да подсигурим PVC капачките и винтове за да държат двете тръби заедно. След това избрахме място в центъра на двора с добра гледка към небето и подпряхме устройството на нисък стол. Поставихме торба с тор върху нижния камерен край за да поддържа устройството да не падне.
Веднага щом останалите от групата пристигната, експериментът започна. С тръбата сочейки 45 градуса нагоре към ясното небе, аз включих градинския маркуч наполовина за да създам силно впръскване в крайната камера на тръбата.
Първата демонстрация включваше превръщането на малък облък в голям. Имаше подпухнали облачета над горната граница на гората, обградено от синьото небе от дясната страна. Насочих клаудбъстъра към този участък от синьото небе и започнах да чакам. Всички облаци започнаха да се движат над нас, противоположно на желаната посока.
Според теорията на Реих, оргона се движи от малки концентрации към големи. Целта на на клаудбъстъра е да намали оргоновите концентрации в посочения участък в небето, главно чрез извличане на оргона от този участък и канализиране към камерния край, където е абсорбиран и отмит от течащата вода. Като посочим един облак, оргоновия потенциал се намалява там, което принуждава останалия оргон да се изтече в друго пространство с висок потенциал.
Посочените пухкави облачета много бързо станаха по- големи. Можеше да се види как горната част се трансформира, сякаш, в гъба, която сочеше нагоре, и при това много по- бързо от нормалното. Докато облаците нарастваха и се движеха към нас, дясната част, един вид, се отряза в права линия, точно от точката на насочване от самия клаудбъстър. С други думи, клаудбъстъра разтваряше всички облаци по пътя си и укрепваше тези около пътя. Въпреки частично облачните условия, през следващите 45 минути този посочен регион от небето остана син... всички облаци идващи в региона се разтваряха бързо, оставяйки прецизно отрязан канал в небето. Междувременно, оригиналната мишена (1-вия облак) продължи да расте, превръщайки се в голям мълниеносен облак.
Тогава се убедих, че клаудбъстъра наистина работи, понеже облакът мишена нарастна толкова бързо, дясната му част беше отрязана в права линия, и посочената точка от клаудбъстъра остана без облаци за повече от половин час. Тези елементи на наблюдение, по мое мнение, не бяха естествено явление.
По средата на процеса се сформира интересен облак. Той беше вълна с формата на фуния, която се накланяше навън, към облакът мишена.
Скоро сам се завъртя и се разпадна в рамките на няколко минути.
Не съм сигурен точно какво беше това, но изглежда беше нещо като вихрушка, като солитон. Солитона е само-циркулираща стабилна вълна, като пръстена от дим. Също както бързото движение на течност може да създаде турболенция, така може и динамичните оргонови потоци да са създали турболенция в небето. Оргоновия солитон може да е наблюдаваната фуния. От мой опит знам, че вълнообразни модели на облаците често съпътстват клаудбъстър операциите, но такава никога не бях виждал. Това, че никога не съм ги виждал в нормално време може би означава, че това е бил 'артифакт' на точно тази клаудбъстинг сесия.
Освен изграждането на мълниеносни облаци и разтварянето или разпадане на други, клаудбъстъра също може да завирява облаци. (един вид, блокира) За да стане това, просто насочваме клаудбъстъра директно към потока на времето. В този случай, времето се движеше към нас от югоизток, и аз го оставих да сочи точно натам. Оригиналната мишена (облак), която по това време все още нарастваше, си беше на югоизток, така че не ми се налагаше да ориентирам клаудбъстъра да направи демонстрацията на завиряване. (блокирване)
Има два начина да разберем как един клаудбъстър подкрепя поток от облаци.
Първият начин включва традиционната гледна точка на Райх, в която клаудбъстъра вкарва/ въвлича оргонова енергия. Понеже оргона тече от нисък към висок потенциал, насочвайки към течението на времето, оргона в този регион ще обърне курса и ще потече нагоре към места, където оргоновия потенциал остава висок. По този начин, идващия оргон с висок потенцял се среща с връщащия се оргон с нисък потенциал, и ефектът на блокирване се получава. В този експеримент, сочейки на югоизток и нагоре в 45 градусов ъгъл, оргона в региона трябва да потече в зони с по- висок потенциал, също и зони на по- далечния югоизток и по- ниски на хоризонта; това беше посоката от която времето идваше.
Вторият начин включва гледната точка на Тревор Джеймс Констабъл, който казва, че клаудбъстърте всъщност излъчват оргонова енергия, вместо да я извличат. Като се прицелим в посоката на времето, излъчената оргонова енергия отблъсква идващите облаци и ги блокира. И двете гледни точки изискват точно същата ориентация на клаудбъстъра и произвеждат същите ефекти.
Около 45-тата минута на експеримента, югоизточната част на небето вече се беше намръщила и беше тъмна. До този момент, клаудбъстъра беше свършил страхотна работа- да блокирва времето и да не позволява на облаци да влизат в посочения регион от небето. Въпреки това, след този момент, оргоновият потенциал бе нарастнал толкова много, че сякаш омаломощи клаудбъстъра и синьото небе бързо изчезна. Това беше знака да изключа и да премахна устройството.
Премахването на клаудбъстъра позволи на времето да протече точно както вода от счупена язовирна стена. Буреносни облаци се втурнаха към нас със страшен гръм и засилващ се вятър. 1 час след началото на експеримента, ние бяхме ударени от градушка, от поривни ветрове около 50 мили в час, и силен дъжд настрани- всичко освен торнадо.
Продължи да вали със същата умерена скорост още няколко минути, и след един час дъжда спря. Небето през тази вечер беше чисто.
Имаше 'възможност' (tornado watch) за торнадо по времето на настройването на клаудбъстъра. В допълнение, бури идваха от 3 следобед, въпреки че стартирахме експеримента в 5. Дали това доказва, че всичко бе натурално време? Не вярвам. Клаудбъстъра явно подсили вече идващите бури, блокирайки ги и увеличавайки тяхната суровост. Тук са изброени няколко неща, които се случиха докато бяхме в на Лаура къщата:
-това беше първата градушка в града в последните 8 години
-щетите от бурята, като паднали клони, бяха най- интензивни около къщата
-солитоновите облачни формации на половината на експеримента
-на радара, бурите отиващи на изток/запад проениха курса си и се отправиха на север или юг към нас
-за 45 минути, насочената част от небето остана синя
-дясната част на мишената облак беше отрязана в права линия
-синхронизирането (тайминга) между клаудбъстърния експеримент и 'суровата' буря беше твърде 'случайна'.
Тази графика проследява температурата, скоростта на вятъра и барометричното налягане в Ню Порт Ричи на 29 юли 2002г. Забележете изблика в скоростта на вятъра между 5 и 6 следобед и как в графиката с налягането липсва една секция през това време. Странно, нали?
Как да построим клаудбъстър с водно захранване
Всичко, което ви трябва е тръба и течаща вода.
Тръбата:- брой: колкото повече тръби и широчинна скорост на целта , толкова по- силен ще е клаудбъстъра. Многократни тръби не са толкова нужни, освен ако имаш малък диаметър на тръбите, всеки с лазерни (laserpoint) места на покритие. В този случай, няколко тръби ще Ви позволят да покриете по- широка площ. По този начин, колкото по- малък е диаметъра на тръбата, толкова по- добре е да се използват няколко тръби.
- дължина: колкото е по- дълга тръбата, толкова ще е по- голям обсега. Дължина от 5 фута е добра за локална (видимото небе) мишена, 10 фута е добре за зони отвъд хоризонта. Също зависи и от диаметъра на тръбата. Дълга тънка тръба е подходяща за дълъг обсег, докато по- къса и широка тръба е идеална за много близко клаудбъстване.
- метериали: цената и издражливостта са всичко, което има значение, стига да е метал. Бронзови тръби: издръжливи, тежки, но скъпи, най- добре пасват на бърза течаща вода като потоци или бликащи водни маркучи. Тръби от камини: леки, евтини, пробива се лесно, но са добри за голям диаметър. Най- добре се използват с впръскване на вода.
- диаметър: колкото е по- голям диаметъра, толкова по- локален е ефекта. Бронзовите тръби трябва да имат по- малък диаметър, към 2" или по- малко за да е по- евтино. Тръбите от камина трябва да имат по- големи диаметри, от 4" до 8".
Примери:- шест бронзови тръби, 10 на 1.5", монтирани на два реда по три- традиционен начин, с дълъг обхват и широко покритие
- три бронзови тръби, 10 на 2", един хоризонтален ред- традиционен, дълъг обхват, но не с толкова широко покритие
- две каминни тръби, 5 на 4", един хоризонтален ред- локални ефекти като директен клауд-бъстинг
- една каминна тръба, 10 на 8" - силна, добър обхват, хем локална и хем отвът хоризонта
- една бронзова тръба, 10 на 2"- дълъг обхват, ще свърши работа
Вода:- скорост: колкото е по- голяма скоростта, толкова по- бързо аргона ще се абсорбира/ генерира
- дюза/ струйник: колкото е по- тънък спрея, толкова по- ефикасно ще е клаудбъстването. И казвам ефикасно, защото хем клаудбъстъра ще работи по- добре, хем по- малко количество вода ще бъде нужно за постигане на ефекта. Сравнен с нормалната течаща вода, ситно впръснатата вода би била по- пореста към оргона и следователно по- абсорбираща. В допълнение, който и да е йонен ефект отнасящ се до отгона би бил подобрен, защото все пак водните капчици носят електрически заряд. Един воден маркуч със струйник превърнат в добър 'замъглен' спрей ще работи добре, но също може да използвате и портативно замъгляващо устройство, известно като "Мъгливите другари" (Misty Mates) или "Завърти и замъгли" (Twist 'n Mist).
- тип: всякакъв вид вода ще свърши вода, стига да се движи. Водата може да абсорбира/ генерира само крайно много оргонова енергия, така че предназначението на течащата вода е да поддържа свежия запас да се циркулира.
Примери:- край потопен в течение или река- безкрайно оргонов капацитет, но тромав, ниска скорост на абсорбиране/ генериране
- край потопен в преизпълнена кофа с вода- висок оргонов капацитет, но от малка до средна абсорбационна/генерационна скорост.
- бликаща вода от маркуч в тръба- среден оргонов капацитет, средна до висока скорост на абсорбация/ генерация
- впръскана вода в маркуч в тръба- среден оргонов капацитет, висока скорост на абсорбация/ генерация, най- мощната от всички.
- тънка мъгла в тръба или в края на камерата на тръбата- малък оргонов капацитет, висока скорост на абсорбация/ генерация, най- ефикасната
*оргонов капацитет: колко оргон може този метод да абсорбира/ генерира. По- висок = по- добър
*скорост на абсорбация/генерация: колко бързо този метод може да абсорбира или генерира оргон. Колкото повече, толкова по- добре.
Крайни камери: по избор, в противен случай сложете единия край на маркуча един фут в долната част на тръбата
материал:- пластмаса: евтина, държи тръбите електрически отделени, издръжлива, най- добре се използва за мългиво впръскване
- метал: сложен, но е електрически свързан с тръбите, така че течащата вода, която се допира до камерата да действа така, сякаш докосва самите тръби
Примери:- овално пластмасово кошче за отпадъци- обвива края на двете тръби, най- добри за тънка 'мъгла'
- пластмасова кофа с капак- няколко тръби, също става за фина 'мъгла'
- метална кутия- за колкото и да е тръби, електрично свързани
- задна планка на тръба- най- простата, най- добре за впръскване или тънка мъгла
- затапен конектор с формата на буквата Т- това, което използвахме в експеримента, добър за впръскване.
Как да използваме клаудбъстър с водно захранване
Променяне на локално време: 'Построяване' на облаци: насочете клаудбъстъра към облак обграден от синьото небе. Това ще намали оргоновия потенциал и ще го накара да тече към най- близкия облак, изграждайки го.
Залавяне на облаци: насочете клаудбъстъра към центъра на един облак. Спред традицицията, когато клаудбъстъра извлича оргон, това ще извлича оргон от облака във тръбата, накарвайки го да се смали. Според новите традиционни методи, когато клаудбъстърите 'изстрелват' оргон, насочен към облък, ще го взриви като взрив.
'Блокирване' на облаци: открийте посоката от която облаците идват, и насочете клаудбъстъра натам. Това ще подкрепя течението на времето, често водещо до бури, когато блокадата падне.
Променяне на национално време: Това включва създаването на зони с ниско и високо налягане. Системите с ниско налягане се въртят обратно на часовниковата стрелка, а системите с високо- по часовниковата. Това е важно когато искате да канализирате влага в желания регион. Мислете за системите с високо и ниско налягане като гигантски водни колела, които вземат 'сякаш с лажичка' влага от океани и морета и ги изсипват на земята.
Където и да се целите с клаудбъстъра, център с високо налягане се сформира до 2-3 дена. Това е така, защото високото налягане означава малко оргон, а като извличаме оргон от даден регион в небето, високо налягане със сигурност ще е резултат. Зони с високо и ниско налягане възникват в противоположни двойки, т.е. зона с ниско налягане ще се появи противоположно на региона в който се целите.
Създаване на топли фронтове: Целете се на изток, или надолу по реактивната струя(jet stream). Това създава 'изток' с високо налягане, и 'запад' с ниско. Когато зона с ниско налягане се придвижи от запад на изток, както и попринцип прави времето, тя ще измести зоната с високо налягане, след което ще се получи топъл фронт. Топлите фронтове включват дълги и постоянни дъждове. Целенето надолу по реактивната струя също блокира времето в голям мащаб.
Създаване на студени фронтове: Целете се на запад, или в реактивната струя(jet stream). Студените фронтове включват кратки, но интензивни бури.
Канализиране на дъжд в наш район: Изберете голям воден басейн, като например Мексиканския Залив. Разберете къде трябва да създадете система с високо налягане (по посока на часовниковата стрелка), или система с ниско налягане (обратно на часовниковата), за да загребете и примесете влага от този воден басейн до желаното място. Тогава насочете клаудбъстъра към посоката на нужната зона с високо налягане, или обратната на нужната с ниско.
Когато правите операции с дълъг обхват като тази, ефектите ще варират в зависимост от географското положение. Колкото повече влажен и тропичен е климата, толкова по- бърз ще е 'отговора'. Средния отговор съдържа кратък безфронтов дъжд в следващите 24-36 часа, и топъл или студен фронт в следващите 72.
Продължителност на сесията: Около 30-45 минути е добре. Никога не продължавайте повече от час, дори и да Ви е първият път и да чакате обезателни резултати. Ако в следващите 2-3 дена не постигнете резултат, въпреки 'извличането' за час, тогава може би устройството не функционира правилно или времето просто не отговаря.
Височина на целта: колкото е по- висока целта, толкова по- локален ще е ефекта. Целенето на 90 градуса е добър начин за изчистването на небето над вас от облаци, за дисперсиране на мъгла, и за изчистване на времето от лек дъждец.*Насочване под 30 градуса се използва за дълъг обхват.
Препозициониране на клаудбъстъра: когато клаудбъстъра стои неподвижен повече от 5-10 минути, минаващите оргонови течения (част от времето) ще започнат да го огнорират, също както потока игнорира камък хвърлен в него след като вълничките изчезнат. Следователно, нужно е да се премества клаудбъстъра лекичко всеки 5 минути, за да шокирва оргоновите течения, които отговарят.
Докосване на клаудбъстъра: Не дръжте клаудбъстъра за повече от неколцина секунди. Това ще наруши баланса на оргони около вас и ще доведе до източване на енергията или пре-енергезирване. Също, ако пробвате да унищожите буреносен облак, клаудбъстъра ще извлече 'смъртоносен оргон' или СО, което не е добре за здравето- така че ако държите клаудбъстър където сте извличали СО, то вие ще 'получите' малко от него и няма да се чувствате добре. Ако се засегнете, симптомите ще изчезнат след ден.
Когато клаудбъствате, често ще има сигнали по националните времеви карти, че нещо изкуствено е произведено. Времева карта обикновено след 2 дена след клаудбъстване ще включи запушените фронтове (лилави прекъснати линии, означаващи стационарни времеви фронтове, заради блокирващия ефект), и фронтовете пресичащи един друг от остри ъгли. Нормалните времеви карти включват полегати фронтове. Сравнете тази нормална карта:
С тази анормална карта, взета от weather.com след кратка клаудбъст серия, която проведох през май 2001:
Нормалната карта има голям, леко извиващ се студен фронт, с малко високи/ ниски пръснати центрове. А неестествената карта има два запушени фронтове, топъл и студен фронт пресичащи се в прави ъгли, и супер много високи/ ниски пръснати центрове. Изглежда като пълна бъркотия, но е символ на успеха.