Apocryphal Academy

Автор Тема: СТАТИЯ: Наш читател---- Оргономия и демонстрация на клаудбъстър  (Прочетена 12429 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Montalk.net е един от по-уважаваните сайтове в Западното интернет пространство, занимаващ се с интересите, с които се занимава и нашата родна "Апокрифна Академия".

Големи благодарности на нашия вдъхновен Читател, който се почувства мотивиран от нашата каузада да се изправяме срещу невежеството, фалшивото образование и липсата на такова, и реши да ни помогне да разширим нашата "Апокрифна Библиотека"!  :) По-долу ще се запознаете, по мое мнение, с едни от най-добрите статии в интернет по въпроса с контрола над климата по оригиналния метод, открит и разработен от д-р Вилхелм Райх. Това е изключително важна за България информация, която може да ни предостави най-потенциалния метод за оказване на отпор и борба срещу кемтрейлс - разпръскването на химикали и нано-тела в стратосферата като част от пагубната практика на глобалното гео-инженерство.

В отговор на тази градивна самоинициатива, аз от своя страна обещавам на нашите Читатели, че някой ден тук на български език ще се появи някоя от безпрецедентните книги на забележителния д-р Вилхелм Райх.



« Последна редакция: Юли 02, 2017, 01:47:10 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Оргономия и демонстрация на "Залавяне на облаци"



Този доклад съдържа в детайли експериментът "Залавяне на облаци", проведен в понеделник, 29 юли, 2002г. По мое мнение, експериментът беше успешен, тъй като се постигнаха няколко метеорологични аномалии. В допълнение, ще обясня за оргономията и процедурите за изграждане и опериране на 'ловеца на облаци' (самата машина). В края на доклада, ще Ви запозная с няколко теории за самата оргонова енергия и как тя се свързва с темите, които Касиопианците (Cassiopaeans) са обсъждали.



Какво е Оргон?

То е вид сексуално-жизнена енергия, която може да бъде събрана, излъчена, погълната, генерирана, или пренасочена от съзнателни същества или оргонно-базирани устройства. В крайна сметка, оргона е архетипна креативна енергия, което означава, че макар и да има много проявления от психологичното до физичното, същността на 'негентропията' остава същата между тях. 

Психологично погледнато, за свободно 'течащия' оргон се твърди, че е благоприятен към хора със свободна душа, здравословна сексуалност, жизненост, креативност и сила. От екологична гледна точка, екосистемите благословени със силни оргонови енергии са плътни и жизнени. От физична гледна точна, силният оргон е свързан с негативни йони, негентропични (самоорганизиращи се системи), метеорологични системи с ниско налягане, концентрации с водни пари и синьо йонно сияние.

Важно свойство на оргона е неговия силен афинитет (привличане) с водата; водата може да поглъща или генерира оргон. Друга първостепенна характеристика е оргоновата склонност да преминава от ниска концентрация към висока концентрация.

Неподвижната вода действа като гъба или кондензатор за огонна енергия. То абсорбира (поглъща) всички ниски концентрации на оргон от обекти или същества наоколо. Ако има вода близо до обект с висока концентрация на оргон, тя ще прехвърли енергията си на този обект.

Движението или турболенцията във водата го изпълва с оргонова енергия.  Това е вероятно поради факта, че турболенцията създава нелинейни условия във водата; нелинейността опложда едно вещество за приемането на съзнателно свързани енергии.

Друг метод за генериране на оргон е през оргонов акумулатор. Те са кутии, одеяла, или възглавници направени от алтернативни слоеве органични и неорганични вещества, като стоманена вълна и памук. Такава конфигурация силно генерира или абсорбира оргон, но има проблем: лесно се разрушава или самонасища. Когато един оргонов акумулатор е наситен или разрушен, той вече не може да функционира ефективно, докато не се изпразни или презареди, обикновено като се остави до вода на свеж въздух и слънчева светлина.

Оргоновата енергия не се блокира лесно от случайни метални стени или пластмаса. Само геометрични конфигурации имат способността да пренасочат или да канализират(не е точна думата) оргонова енергия. Конуси, пирамиди и цилиндри са формите които взаимодействат добре с оргона. Конусите, а специално пресечените конуси, направени от ламарина, могат да канализират оргон от основата до пресечения връх. Цилиндрите, като например металните тръби, канализират оргон в линейна посока, също като вълноводите. Въпреки това, метала пренасочва оргона и неметала го абсорбира.

Машините за залавяне на облаци (ще ги наричам Клаудбъстър- за по-лесно) са устройства, които променят оргоновите концентрации в атмосферата. Понеже силния оргон е свързан с плътни концентрации на водните пари, променянето на оргоновите нива променя и дистрибуцията на кондензирана водна пара, т.е. облаци. Оргона е прото-метеорологичен, тоест той предхожда (във веригата на причината и следствието) видимото метеорологично време.



"На заден план"

През 1995, започнах да изследвам оргоновата енергия и проведох повече от 100 метеорологични модификационни проучвания през следващите няколко години. Постоянните резултати от тези експерименти бяха доста убедителни; така наречените клаудбъстъри работят както е казано, променят времевия модел, създават времеви системи и спират или причиняват дъжд, в зависимост от метода.

Времето попринцип е хаотично, така че тогава беше трудно да се различат метеорологичните промени причинени от действието на клаудбъстъра, или ако се бяха случили без намесата на такова устройство. За да остановя кой беше истинския случай, проведох безброй опити, сравнявайки времето през седмиците в които използвах клаудбъстър и в седмиците в които не използвах. Колкото по- големи и постоянни бяха различията между тези седмици, толкова по- силно беше различието между дейността на клаудбъстъра и неговите предсказани ефекти.

Аз считам, че аномалия в метеорологичното време е нещо невероятно- моите експерименти произвеждаха аномални феномени, като например градушки в спокойни дни, или силен дъжд когато не беше прогнозиран, странни извивки във формата на облаците (омега блокове или отрязки), и много други странни, случайни, облачни форми, като например вълни или фунии. Когато не използвах клаудбъстъра, нормалното време преобладаваше. Можех да накарам клаудбъстинг експериментите да да причинят желаните промени във времето, и повтарящата се връзка между прогнозирания резултат и истинския резултат подчертават, че тази технология е валидна.



Въведение

Избягвах пречиняването на ужасно време защото е опасно и е противоречащо на 'Етичния операторски код на клаудбъстъра', което подчертава, че клаудбъстърите не са за забавление, а за изправяне на времеви дисбаланси като например засушаванита. Когато Лаура ме помоли да и помогна да построи и да демонстрира клаудбъстър пред групата 'Касиопаеа', която група очастваше на конференцията, аз се съгласих, защото това е един вид научен опит.

Целта ми беше да построя евтин, но ефективен клаудбъстър който ще демонстрира три ефекта: разпускането на облаци, превръщането на облаци в буреносни и завиряване на облаци. Малка роса, смятах, че би била достатачна да убеди здравословните скептици, че клаудбъстъра би бил работил.

Бях свикнал да експериментирам в Средния Запад с относително стабилни модели на времето, и недоизчислих непостоянността на Югоизточното време. На кратко, махалата беше ударена от нещо като торнадо. Ние преживяхме рядка градушка, дъжд настрани, силни ветрове, които откъснаха няколко клона на дървета, вихрови движения на бурята и ужасно силна мълния. Това беше твърде много, но все пак всяка капка дъжд си струва за научните цели. Имаше смесени реакции: малко тръпка, малко смях, малко паника, забавление и удивление, но според повечето това беше едно позитивно преживяване, демонстрация на нещо, което включва голямо количество енергии.



Хронологичен отчет на експеримента

Понеделник сутринта, отидохме до Home Depot за да съберем части за клаудбъстъра. Даже Лаура предложи да направим пълно екипиран клаудбъстър със всичките му звънчета и свирки, аз не бях напълно сигурен дали експеримента ще проработи и реших да построя най- евтиното, което щеше да свърши работа. Това щеше да спести пари ако експеримента беше приключил без заключение. Най- семплия клаудбъстър съдържа метална тръба, а в единия от краищата има течаща вода. Готините клаудбъстъри използват няколко бъчви, монтирани са на регулируем статив, съдържа крайник за воден пулверизатор да впръска лека мъгла в края в който тръбите са вкарани.

За този експеримент, аз избрах да използвам единична 10 футова тръба; единия край отворен, а в другия- камера в която водата от градински маркуч трябва да бъде пръсната. В Home Depot, намерихме две 5 футови тръби от камина, които по- късно свързахме от край до край. За да създадем камерата използвахме метален конектор(не съм сигурен за превода тук) и затапихме двата отвора от краищата с PVC капачки. Метална пластина можеше да свърши по- добра работа, но нямахме в наличност тогава. Конектора и PVC капачките формират камера в която две малки дупки са отрязани, едната от горния край за градинския маркуч и една от долния за дренажа.


Конструирахме устройството в задния двор като използвахме тиксо за да подсигурим PVC капачките и винтове за да държат двете тръби заедно. След  това избрахме място в центъра на двора с добра гледка към небето и подпряхме устройството на нисък стол. Поставихме торба с тор върху нижния камерен край за да поддържа устройството да не падне.


Веднага щом останалите от групата пристигната, експериментът започна. С  тръбата сочейки 45 градуса нагоре към ясното небе, аз включих градинския маркуч наполовина за да създам силно впръскване в крайната камера на тръбата.

Първата демонстрация включваше превръщането на малък облък в голям.  Имаше подпухнали облачета над горната граница на гората, обградено от синьото небе от дясната страна. Насочих клаудбъстъра към този участък от синьото небе и започнах да чакам. Всички облаци започнаха да се движат над нас, противоположно на желаната посока.

Според теорията на Реих, оргона се движи от малки концентрации към големи. Целта на на клаудбъстъра е  да намали оргоновите концентрации в посочения участък в небето, главно чрез извличане на оргона от този участък и канализиране към камерния край, където е абсорбиран и отмит от течащата вода. Като посочим един облак, оргоновия потенциал се намалява там, което принуждава останалия оргон да се изтече в друго пространство с висок потенциал.


Посочените пухкави облачета много бързо станаха по- големи.  Можеше да се види как горната част  се трансформира, сякаш, в гъба, която сочеше нагоре, и при това много по- бързо от нормалното. Докато облаците нарастваха и се движеха към нас, дясната част, един вид, се отряза в права линия, точно от точката на насочване от самия клаудбъстър. С други думи, клаудбъстъра разтваряше всички облаци по пътя си и укрепваше тези около пътя.  Въпреки частично облачните условия, през следващите 45 минути този посочен регион от небето остана син... всички облаци идващи в региона се разтваряха бързо, оставяйки прецизно отрязан канал в небето. Междувременно, оригиналната мишена (1-вия облак) продължи да расте, превръщайки се в голям мълниеносен облак.


Тогава се убедих, че клаудбъстъра наистина работи, понеже облакът мишена нарастна толкова бързо, дясната му част беше отрязана в права линия, и посочената точка от клаудбъстъра остана без облаци за повече от половин час. Тези елементи на наблюдение, по мое мнение, не бяха естествено явление.

По средата на процеса се сформира интересен облак. Той беше вълна с формата на фуния, която се накланяше навън, към облакът мишена.


Скоро сам се завъртя и се разпадна в рамките на няколко минути.


Не съм сигурен точно какво беше това, но изглежда беше нещо като вихрушка, като солитон. Солитона е само-циркулираща стабилна вълна, като пръстена от дим. Също както бързото движение на течност може да създаде турболенция, така може и динамичните оргонови потоци да са създали турболенция в небето.  Оргоновия солитон може да е наблюдаваната фуния.  От мой опит знам, че вълнообразни модели на облаците често съпътстват клаудбъстър операциите, но такава никога не бях виждал. Това, че никога не съм ги виждал в нормално време може би означава, че това е бил 'артифакт' на точно тази клаудбъстинг сесия.

Освен изграждането на мълниеносни облаци и разтварянето или разпадане на други, клаудбъстъра също може да завирява облаци. (един вид, блокира) За да стане това, просто насочваме клаудбъстъра директно към потока на времето. В този случай, времето се движеше към нас от югоизток, и аз го оставих да сочи точно натам. Оригиналната мишена (облак), която по това време все още нарастваше, си беше на югоизток, така че не ми се налагаше да ориентирам клаудбъстъра да направи демонстрацията на завиряване. (блокирване)

Има два начина да разберем как един клаудбъстър подкрепя поток от облаци.


Първият начин включва традиционната гледна точка на Райх, в която клаудбъстъра вкарва/ въвлича оргонова енергия. Понеже оргона тече от нисък към висок потенциал, насочвайки към течението на времето, оргона в този регион ще обърне курса и ще потече нагоре към места, където оргоновия потенциал остава висок. По този начин, идващия оргон с висок потенцял се среща с връщащия се оргон с нисък потенциал, и ефектът на блокирване се получава. В този експеримент, сочейки на югоизток и нагоре в 45 градусов ъгъл, оргона в региона трябва да потече в зони с по- висок потенциал, също и зони на по- далечния югоизток и по- ниски на хоризонта; това беше посоката от която времето идваше.


Вторият начин включва гледната точка на Тревор Джеймс Констабъл, който казва, че клаудбъстърте всъщност излъчват оргонова енергия, вместо да я извличат. Като се прицелим в посоката на времето, излъчената оргонова енергия отблъсква идващите облаци и ги блокира. И двете гледни точки изискват точно същата ориентация на клаудбъстъра и произвеждат същите ефекти.

Около 45-тата минута на експеримента, югоизточната част на небето вече се беше намръщила и беше тъмна. До този момент, клаудбъстъра беше свършил страхотна работа- да блокирва времето и да не позволява на облаци да влизат в посочения регион от небето. Въпреки това, след този момент, оргоновият потенциал бе нарастнал толкова много, че сякаш омаломощи клаудбъстъра и синьото небе бързо изчезна. Това беше знака да изключа и да премахна устройството.

Премахването на клаудбъстъра позволи на времето да протече точно както вода от счупена язовирна стена. Буреносни облаци се втурнаха към нас със страшен гръм и засилващ се вятър. 1 час след началото на експеримента, ние бяхме ударени от градушка, от поривни ветрове около 50 мили в час, и силен дъжд настрани- всичко освен торнадо.

Продължи да вали със същата умерена скорост още няколко минути,  и след  един час дъжда спря.  Небето през  тази вечер беше чисто.
Имаше 'възможност' (tornado watch)  за торнадо по времето на настройването на клаудбъстъра. В допълнение, бури идваха от 3 следобед, въпреки че стартирахме експеримента в 5. Дали това доказва, че всичко бе натурално време? Не вярвам. Клаудбъстъра явно подсили вече идващите бури, блокирайки ги и увеличавайки тяхната суровост. Тук са изброени няколко неща, които се случиха докато бяхме в на Лаура къщата:
-това беше първата градушка в града в последните 8 години
-щетите от бурята, като паднали клони, бяха най- интензивни около къщата
-солитоновите облачни формации на половината на експеримента
-на радара, бурите отиващи на изток/запад проениха курса си и се отправиха на север или юг към нас
-за 45 минути, насочената част от небето остана синя
-дясната част на мишената облак беше отрязана в права линия
-синхронизирането (тайминга) между клаудбъстърния експеримент и 'суровата' буря беше твърде 'случайна'.
Тази графика проследява температурата, скоростта на вятъра и барометричното налягане в Ню Порт Ричи на 29 юли 2002г. Забележете изблика в скоростта на вятъра между 5 и 6 следобед и как в графиката с налягането липсва една секция през това време. Странно, нали?





Как да построим клаудбъстър с водно захранване


Всичко, което ви трябва е тръба и течаща вода.

Тръбата:

  • брой: колкото повече тръби и широчинна скорост на целта , толкова по- силен ще е клаудбъстъра. Многократни тръби не са толкова нужни, освен ако имаш малък диаметър на тръбите, всеки с лазерни (laserpoint) места на покритие. В този случай, няколко тръби ще Ви позволят да покриете по- широка площ. По този начин, колкото по- малък е диаметъра на тръбата, толкова по- добре е да се използват няколко тръби.
  • дължина: колкото е по- дълга тръбата, толкова ще е по- голям обсега. Дължина от 5 фута е добра за локална (видимото небе) мишена, 10 фута е добре за зони отвъд хоризонта. Също зависи и от диаметъра на тръбата. Дълга тънка тръба е подходяща за дълъг обсег, докато по- къса и широка тръба е идеална за много близко клаудбъстване.
  • метериали: цената и издражливостта са всичко, което има значение, стига да е метал. Бронзови тръби: издръжливи, тежки, но скъпи, най- добре пасват на бърза течаща вода като потоци или бликащи водни маркучи. Тръби от камини: леки, евтини, пробива се лесно, но са добри за голям диаметър. Най- добре се използват с впръскване на вода.
  • диаметър: колкото е по- голям диаметъра, толкова по- локален е ефекта. Бронзовите тръби трябва да имат по- малък диаметър, към 2" или по- малко за да е по- евтино. Тръбите от камина трябва да имат по- големи диаметри, от 4" до 8".


Примери:

  • шест бронзови тръби, 10 на 1.5", монтирани на два реда по три- традиционен начин, с дълъг обхват и широко покритие
  • три бронзови тръби, 10 на 2", един хоризонтален ред- традиционен, дълъг обхват, но не с толкова широко покритие
  • две каминни тръби, 5 на 4", един хоризонтален ред- локални ефекти като директен клауд-бъстинг
  • една каминна тръба, 10 на 8" - силна, добър обхват, хем локална и хем отвът хоризонта
  • една бронзова тръба, 10 на 2"- дълъг обхват, ще свърши работа


Вода:

  • скорост: колкото е по- голяма скоростта, толкова по- бързо аргона ще се абсорбира/ генерира
  • дюза/ струйник: колкото е по- тънък спрея, толкова по- ефикасно ще е клаудбъстването. И казвам ефикасно, защото хем клаудбъстъра ще работи по- добре, хем по- малко количество вода ще бъде нужно за постигане на ефекта. Сравнен с нормалната течаща вода, ситно впръснатата вода би била по- пореста към оргона и следователно по- абсорбираща. В допълнение, който и да е йонен ефект отнасящ се до отгона би бил подобрен, защото все пак водните капчици носят електрически заряд. Един воден маркуч със струйник превърнат в добър 'замъглен' спрей ще работи добре, но също може да използвате и портативно замъгляващо устройство, известно като "Мъгливите другари" (Misty Mates) или "Завърти и замъгли" (Twist 'n Mist).
  • тип: всякакъв вид вода ще свърши вода, стига да се движи. Водата може да абсорбира/ генерира само крайно много оргонова енергия, така че предназначението на течащата вода е да поддържа свежия запас да се циркулира.


Примери:

  • край потопен в течение или река- безкрайно оргонов капацитет, но тромав, ниска скорост на абсорбиране/ генериране
  • край потопен в преизпълнена кофа с вода- висок оргонов капацитет, но от малка до средна абсорбационна/генерационна скорост.
  • бликаща вода от маркуч в тръба- среден оргонов капацитет, средна до висока скорост на абсорбация/ генерация
  • впръскана вода в маркуч в тръба- среден оргонов капацитет, висока скорост на абсорбация/ генерация, най- мощната от всички.
  • тънка мъгла в тръба или в края на камерата на тръбата- малък оргонов капацитет, висока скорост на абсорбация/ генерация, най- ефикасната
          *оргонов капацитет: колко оргон може този метод да абсорбира/ генерира. По- висок = по- добър
          *скорост на абсорбация/генерация: колко бързо този метод може да абсорбира или генерира оргон. Колкото повече, толкова по- добре.


Крайни камери:  по избор, в противен случай сложете единия край на маркуча един фут в долната част на тръбата

материал:
  • пластмаса: евтина, държи тръбите електрически отделени, издръжлива, най- добре се използва за мългиво впръскване
  • метал: сложен, но е електрически свързан с тръбите, така че течащата вода, която се допира до камерата да действа така, сякаш докосва самите тръби


Примери:

  • овално пластмасово кошче за отпадъци- обвива края на двете тръби, най- добри за тънка 'мъгла'
  • пластмасова кофа с капак- няколко тръби, също става за фина 'мъгла'
  • метална кутия- за колкото и да е тръби, електрично свързани
  • задна планка на тръба- най- простата, най- добре за впръскване или тънка мъгла
  • затапен  конектор с формата на буквата Т- това, което използвахме в експеримента, добър за впръскване.




Как да използваме клаудбъстър с водно захранване


Променяне на локално време:
   'Построяване' на облаци: насочете клаудбъстъра към облак обграден от синьото небе. Това ще намали оргоновия потенциал и ще го накара да тече към най- близкия облак, изграждайки го.
   Залавяне на облаци: насочете клаудбъстъра към центъра на един облак. Спред традицицията, когато клаудбъстъра извлича оргон, това ще извлича оргон от облака във тръбата, накарвайки го да се смали.  Според новите традиционни методи, когато клаудбъстърите 'изстрелват' оргон, насочен към облък, ще го взриви като взрив.
   'Блокирване' на облаци: открийте посоката от която облаците идват, и насочете клаудбъстъра натам. Това ще подкрепя течението на времето, често водещо до бури, когато блокадата падне.

Променяне на национално време:
   Това включва създаването на зони с ниско и високо налягане. Системите с ниско налягане се въртят обратно на часовниковата стрелка, а системите с високо- по часовниковата. Това е важно когато искате да канализирате влага в желания регион. Мислете за системите с високо и ниско налягане като гигантски водни колела, които вземат 'сякаш с лажичка' влага от океани и морета и ги изсипват на земята.

Където и да се целите с клаудбъстъра, център с високо налягане се сформира до 2-3 дена. Това е така, защото високото налягане означава малко оргон, а като извличаме оргон от даден регион в небето, високо налягане със сигурност ще е резултат. Зони с високо и ниско налягане възникват в противоположни двойки, т.е. зона с ниско налягане ще се появи противоположно на региона в който се целите.
   Създаване на топли фронтове: Целете се на изток, или надолу по реактивната струя(jet stream). Това създава 'изток' с високо налягане, и 'запад' с ниско. Когато зона с ниско налягане се придвижи от запад на изток, както и попринцип прави времето, тя ще измести зоната с високо налягане, след което ще се получи топъл фронт. Топлите фронтове включват дълги и постоянни дъждове. Целенето надолу по реактивната струя също блокира времето в голям мащаб.
   Създаване на студени фронтове: Целете се на запад, или в реактивната струя(jet stream).  Студените фронтове включват кратки, но интензивни бури.
   Канализиране на дъжд в наш район: Изберете голям воден басейн, като например Мексиканския Залив. Разберете къде трябва да създадете система с високо налягане (по посока на часовниковата стрелка), или система с ниско налягане (обратно на часовниковата), за да загребете и примесете влага от този воден басейн до желаното място. Тогава насочете клаудбъстъра към посоката на нужната зона с високо налягане, или обратната на нужната с ниско.

Когато правите операции с дълъг обхват като тази, ефектите ще варират в зависимост от географското положение. Колкото повече влажен и тропичен е климата, толкова по- бърз ще е 'отговора'. Средния отговор съдържа кратък безфронтов дъжд в следващите 24-36 часа, и топъл или студен фронт в следващите 72.
   Продължителност на сесията:  Около 30-45 минути е добре. Никога не продължавайте повече от час, дори и да Ви е първият път и да чакате обезателни резултати. Ако в следващите 2-3 дена не постигнете резултат, въпреки 'извличането' за час, тогава може би устройството не функционира правилно или времето просто не отговаря.
   Височина на целта: колкото е по- висока целта, толкова по- локален ще е ефекта. Целенето на 90 градуса е добър начин за изчистването на небето над вас от облаци, за дисперсиране на мъгла, и за изчистване на времето от лек дъждец.*Насочване под 30 градуса се използва за дълъг обхват.
   Препозициониране на клаудбъстъра: когато клаудбъстъра стои неподвижен повече от 5-10 минути, минаващите оргонови течения (част от времето) ще започнат да го огнорират, също както потока игнорира камък хвърлен в него след като вълничките изчезнат. Следователно, нужно е да се премества клаудбъстъра лекичко всеки 5 минути, за да шокирва оргоновите течения, които отговарят.
   Докосване на клаудбъстъра: Не дръжте клаудбъстъра за повече от неколцина секунди. Това ще наруши баланса на оргони около вас и ще доведе до източване на енергията или пре-енергезирване. Също, ако пробвате да унищожите буреносен облак, клаудбъстъра ще извлече 'смъртоносен оргон' или СО, което не е добре за здравето- така че ако държите клаудбъстър където сте извличали СО, то вие ще 'получите' малко от него и няма да се чувствате добре. Ако се засегнете, симптомите ще изчезнат след ден.

Когато клаудбъствате, често ще има сигнали по националните времеви карти, че нещо изкуствено е произведено. Времева карта обикновено след 2 дена след клаудбъстване ще включи запушените фронтове (лилави прекъснати линии, означаващи стационарни времеви фронтове, заради блокирващия ефект), и фронтовете пресичащи един друг от остри ъгли. Нормалните времеви карти включват полегати фронтове. Сравнете тази нормална карта:


С тази анормална карта, взета от weather.com след  кратка клаудбъст серия, която проведох през май 2001:


Нормалната карта има голям, леко извиващ се студен фронт, с малко високи/ ниски пръснати центрове. А неестествената карта има два запушени фронтове, топъл и студен фронт пресичащи се в прави ъгли, и супер много високи/ ниски пръснати центрове. Изглежда като пълна бъркотия, но е символ на успеха.
« Последна редакция: Юли 02, 2017, 03:33:23 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
----Дискусия----



Клаудбъстъри и НЛО:

Райх вярвал, че извънземните кораби използвали оргонова енергия, и че като насочим клаудбъстър срещу тях, техния оргон може да бъде източен и техните кораби- да изчезнат. До тези с умението да виждат, оргоновата енергия е синя на цвят. Някои НЛО-та изпускат синя светлина, и това е един от аргументите на Райх. Той ги е виждал като неприятели, понеже те се хранели с живи същества за да презареждат, и следователно изглеждали паразитни за природата.

Тревор Джеймс Констабъл също експериментирал с оргон и НЛО-та и открил, че те са се показвали от време на време през ранните му клаудбъстинг експерименти. Може би са били принуждавани да напускат когато клаудбъстър е бил насочен към тях. Повечеот от наблюдаваните  НЛО-та можели само да бъдат заснети на инфрачервен филм; в такива случаи, той просто потвърдил, че те били привлечени или заинтерисовани от неговите експерименти.
Според мен, оргона е вид енергия нужна на 4D, STS съществата и занаяти да присъстват в 3D. Като ги изцедим от оргонова енергия, те изчезват и се връщат в 4D. Касиопаеите (Cassiopaeans) казват, че понякога, бурите в 3D са резултата за битките появяващи се в 4D. Когато създадем буря с клаудбъстър, не създаваме битка в 4D, но по- скоро генерираме същия вид енергия, която е проявена в 4D борбите.



Оргон и Лоош (Loosh)

Сигурен съм, че оргона или сродните енергии са способни на контакт с нематериални или променливо физични единици. Това включва не само 4D единиците, но и свободно обикалящите етерични и астрални единици. Робърт Брус ( Robert Bruce) твърди в последната си книга "Практична душевна самозащита" (Practical Psychic Self Defense), че на негативните безплътни единици, когато не са силно прикрепени към живи хора, им е трудно да пресичат течаща вода. Това е защото техните опити да го направят изцеждат в тях каквато и инергия да им трябва за да взаимодействат с тази реалност. Течащата вода, в такъв случай, излиза, че абсорбира такива единици, както абсорбира и оргона в клаудбъстъра.

Лаура забеляза, че много явления, влкючващи повтарящи се повторения на отминали случки, се случват на места нахождащи се над подземните потоци. Струва ми се, сякаш, че течащата вода осигурява енергията за холографни отпечатъци върху заобикалящата среда да бъдат наенергизирани. Дори водата има памет, тези отпечатъци може да се складират в камъните и скали през които тече същата вода, вместо в самата нея- главно защото свежата вода продължително минава през течението, но камъните остават на едно и също място.

Защо тази течаща вода понякога абсорбира енергии, а в други случаи ги генерира? Може би защото оргона тече от малък потенциал към голям. Когато засегнат обект или същество има по- малък потенциал от водата, неговата енергия започва да се изцежда. Когато обектът или съществото има по- голям потенциал, то абсорбира оргона от водата.

В такъв случай на явления, енергията от подземното течение може да е спяща докато нещо не зареди с енергия околната среда и не наруши баланса. Подземното течение се 'задейства' и изхвърля енергията си в региони с по- висока концентрация на енергия, с което активира холограмата през камъните и минералите съдържащи холографските отпечатъци. В допълнение, както Лаура предложи, някои специфични космически фактори могат да бъдат свързани с подредбата на енергии, не само с концентрациите. Това би обяснило защо подобни явления редовно се появяват само на точно определени дати от годината.

През конференцията, се говореше за издълбани каменни образувания, чиито бразди може да са били създадени да канализират вода. Възможно е ритуали включващи такива камъни да имат ефекта на повдигане на заобикалящата концентрация на енергия над тази на водата, което кара водата да излее енергията си и да увеличи много настоящата енергия. Подобни високи концентрации на енергия могат да доведат до странични ефекти, и именно когато са прожектирани през самите камъни. Оргоновите течения от малък към голям потенциал обясняват защо камъните и водата не са достатъчни, но и трябва странично повдигане на енергията за да смени метода на водата от поглъщане на оргони на генерация, т.е. катализирането на съзнателно проектираната енергия включена в ритуала



----Заключение----


Оргономията изисква добро бъдещо проучване. Нейният широк обсег обхваща много теми обсъждани в групата на Касиопаите и от Ц-тата (C's), често показващи връзки невидяни до сега.

В края на краищата, надявам се, че оргона ще бъде изучавам. Също се надявам да се създадат надеждни устройства, които да използват уникалните свойства на оргона.

Например, за клаудбъстърите се знае, че действат най- добре в ръцете на позитивни хора, така, че е спорно дали оргонов детектор може да бъде построен за да установи позитивността на един човек. И под позитивност искам да кажа, по- механичен или брониран, да използва Райх технологията, или по- малко програмиран и STS-склонен, да използва нашата.

За защитния/ офанзивния потенциал на оргоновата технология си струва да се изследва. Оргона изглежда има хиперизмерни качества, което означава, че неговите ефекти се носят между измеренията. Чрез една оргонова технология, може да е възможно да се създаде неприятна околна среда от враждебни етерни, астрални, и 4D същества, които да се опитат директно да контактуват с нас или да докажат себе си в нашата физична реалност.

Оргономията ни предоставя още една част от пъзела, още една полезна парадигматична платформа. Би било мъдро да различаваме какво е оргона  и как той се свързва с всички други подобни енергии, които познаваме, и последно, но не на последно място, как да използваме повечето от благотворните му предназначения.
« Последна редакция: Юли 02, 2017, 03:33:46 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Част I - Микробъстинг


Микробъстинга е разклонение на оргономията, ветрово инжинерство, което предлага наелектризиращи преживявания, но и се трябва да се поеме голяма отговорност от страна на оператора на клаудбъстъра. Въпреки че теориите как или защо работи са в изобилие, изследване от видни личности като Тревор Джеймс Констабъл, Джеймс ДеМео, Робърт МакКули, и, разбира се, Вилхелм Райх, показват, че методите в клаудбъстинга оказват влияния върху времевите модели (шаблони). Допълнителни изследвания от 'експериментатори в задния двор' като мен само могат да потвърдят това.

Моите собствени времеви операции започнаха през май 1996 и завършиха към септември 1997г., и макар и седемнадесет месеца да изглеждат нищожни през годините на изследване проведени от други, месеците бяха достатъчни да позволят събиране на теории и протоколи за продукцията на желаните атмосферни валежи.

Традиционните практики в клаудбъстинга са центрирани около понятието за оргоновата енергия, потвърдена от нейния откривател, Вилхелм Райх, да е негентропична жизнена сила засягаща физичната, биологичната и духовната система в зависимост от плътността на заряда, скоростта на потока и възбудимостта. Различните форми на оргон, като например СО (смъртоносния оргон), и ОВОРЕ (оргон възбуден от радиоактивна анергия), имат специфични ефекти върху тези системи, които са описани в следната таблица:


Всичките 3 форми на оргона имат специфични атмосферни ефекти поради афинитета си към вода; голяма концентрация 'добър' оргон е придружен с вода и ниска гъстота на безводие. Един облак, например, е джоб за гъста оргонова енергия, но заобикалящото синьо небе съдържа по- малки концентрации. Според класическата клаудбъстър теория, за да се залови един облак, неговото оргоново съдържание трябва да бъде извлечено по някакъв начин.

Вилхелм Райх и неговите асоциирани предприятия наблюдавали как тръби насочени към езеро пред тях повлиява на формата на вълните. Години по- късно, Райх акцентира върху този ефект като облекчава каквото до сега се знаеше за критичния ефект на СО, докато по това време лаборантите в неговата лаборатория в Рангели, Мейн, станали жертви на смъртоносно 'оргоновото заболяване'. Той търсил начини да премахне от зоната смъртоносния оргон, което не само разболяло неговите колеги, но и причинило статично натрупване на тъмнина, сухи облаци в небесата над тях. Това което съвсем скоро еволюирало било измишльотина съставена от 12 бронзови тръби, всяка 1-5 на 2" и 10' дълга, чийто долен край бил свързан паралелно с BX електрични кабели, които били оставени в кладенец да източват СО от небето право към водата в кладенеца. След премахването на СО от региона клаудбъстъра е намерен за полезен за произвеждане или предотвратяване на дъжд в региона. За няколко години, Райх предлагал услугите си за предотвратяване на предсказани дъждовни бури за слециални случаи като паради и други, също и за справяне със засушаванията обхващащи региона.

Теорията зад клаудбъстинга включва монументален принцип: оргона тече от нисък потенциал към висок. В практиката, това означаваше че да извлечеш оргон от облак в сборище от тръби, оргоновия потенциал на тръбите трябваше да е по- голям от този на облаците. Това беше и смисъла от заземяването на тръбите във вода, предпочитано течаща вода. Тъй като много оргон вече беше настоящ във водата контактуваща с тръбите, много повече от колкото в облака, когато тръбите бяха насочени към центъра на облака, оргона от източниците на по- горните принципи натурално течаха от облака към тръбата и обратно във водата за да бъдат отмити.


Райх е направил аналогия между гръмоотводите и калудбъстърите:

двете се изпразват оргон от небето (за светкавицата се вярва, че е супер плътна топка електричество и оргон), имайки предвид че гръмоотвода го прави за части от секундата, докато клаудбъстъра за десетки минути- час е обикновената продължителност. Въпреки че гръмоотводите канализират много повече степени на енергия от клаудбъстърите, не е трудно да видим защо един клаудбъстър произвежда повече заряд във формата на облак от колкото гръмоотвода. Не е степента на енергия, а по- скоро скоростта на течението на енергията. С клаудбъстърната бавна скорост на извличане на оргон, хаотично развиващия се облак има по- дълго време да отговори на влиянието на клаудбъстърния оператор.

Скоростта на извличането е зависима от скоростта на водното течение в тръбата, броя на тръбите, и от уменията на управляващия. Съотношението между Дължината и диаметъра определя диапазона на влияние на клаудбъстъра; колкото е по- голям диапазона, толкова по- голям е обхвата. За да разберем напълно как металните тръби насочени към небето променят механизъма по който клаудбъстърите работят, трябва да разберем, че оргона е хем йоничен и хем съзнателен феномен. Йоничните взаимодействия появяващи се между облака на молекулни нива обясняват как и защо клаудбъстинга е възможен. Както е споменато, оргона носи характеристики много близки до електричния феномен, или по- точно йонизиран въздух. Оргона и йонизирания въздух са сравнени по- долу:


Пределно ясно, оргона не само прилича на електричеството, но може всъщност неочаквано да бъде такова: няколко поведения на оргона не могат напълно да бъдат обяснени от физиката на самата йонизация, което ни довежда до моята хипотеза, че неотчетения фактор е от психически произход, или с други думи- радионичен/ съзнателен фактор.

Първо, нека анализираме йоничните страни на оргона преди да се върнем на радионичната хипотеза във времевото инжинерство. Ако визуализираме взаимодействието между един клаудбъстър и неговата мишена не като 'извличане' на оргон в тръбата, но по- скоро като освобождаване на йони от тръбата в атмосферата към мишената, тогава генерацията на йони и тяхното получено взаимодействие с водните капчици на облака може елегантно да бъде обяснена.

-Едно изискване когато клаудбъстинга е бърза течаща вода, както е споменато по- горе. Най- простия тип е бронзова тръба с дюзов маркуч включен в долния край, както е показано на диаграмата:


За да позволим пълно потапяне на края на тръбата във водата, може да използваме туба:


По- напреднали и ефикасни конфигурации включват пулверизиране на водата във фина мъгла преди инжектирането и във тубата. Направи си сам версията на този тип използва моторизеран овлажнител на въздуха, който можете да намерите в Уалмарт за 15$ през зимния сезон. Гъвкав, разширяем маркуч е свързан от овлажнителя към тръбата:


На молекулно ниво, неутралните потоци вода са пулверизирани от дюзата или овлажнителя в малки капчици достатъчно леки да бъдат заключени във въздуха. Тези капчици, от добре познат феномен, са йонизирани; когато вода е разлята на малки капчици се появяват зарядни дисбаланси. Често, повече негативни йони са произведени от позитивните в дъждовна буря, където капките плискащи се в земята изстрелват негативно заредени капчици (в редки случаи, такива капчици изпразват изкри от електричество при контакт със земята). В тръбата на клаудбъстъра, голяма част от позитивните йони са заземени, създаващи ефективен филтров механизъм който негативно йонизира капчиците, са произведени и принудени от дулото на клаудбъстъра. Това обяснява защо бързо течащата вода е препоръчителна: колкото е по- бърза водата, толкова по- голям ще е спрея, и толкова по- йонизирани капчици се създават.

Йоните напускат клаудбъстъра за да се разпръскат в атмосферата и да контактуват с мишената, облакът. Прецизността до която тези йони може да бъдат целени ще бъде обсъдена по- долу. Обратно на очакванията, йоните не се отдалечават просто като пушек от лула, но кохерентно достигат мишената в конична, ако не лъчева проекция. Веднага щом йоните достигнат водна капчица в небето, предимно неутралните капки са разделени в малки негативно заредени капки вече достатъчно малки за да бъдат класифицирани като водни пари, които са невидими за простото човешко око заради филтриращия си ефект от слънчевите лъчи, причиняващи синия оттенък на небето. Следователно един облак може да бъде накаран да изчезне когато водните капчици са йонизирани от клаудбъстърните йони в невидима водна пара. Противоречиво, една секция от синьото небе, окупирана най- вече от еднакво заредени позитивни водни пари може да бъде слята с видимите капки през неутрализацията на интеракцията с клаудбъстърните негативни йони:


Понеже противоположностите се превличат и подобните отблъскват, големи водни капки могат или да бъдат разделени на две или повече отблъскващи се парни молекули, или йонизирани водни парни молекули да бъдат неутрализирани и сляти с облака.

Следователно, за да унищожим един облак, клаудбъстъра е насочен към облака, а йоните го изместват:


Това е в пълно съгласие с класическия клаудбъстинг протокол.

Сега когато знаем, че щоните са частично отговорни за метеорологичо изменимите ефекти, можем да видим защо клаудбъстърните единици без вода са възможни. Тревор Джеймс Констабъл, чийто работа е детайлизирана в книгата Гмуркане в бъдещето (Loom of the Future), споменава единиците без вода наречени 'белите кореми' , които са по същество оргонови акумулатори вързани около долната половина на PVC тръба и закрепени с тиксо. Оргоновите акумулатори са съставени от слоеве органични и неорганични материали, най- често памук и стоманена вълна в променящи се слоеве. Подобна конфигурация от материали се зарежда с оргон и излъчва оргоновите обекти около акумулатора. Всеки студент по физика може да виде, че променящите се слоеве от метал и изолатор образуват кондензатор. Заради благоденствието на порите си и пухкавата текстура, подобни акумулатори събират електрическа енергия и излъчват постоянно поле от заредени въздушни йони. Източника на тъкъв заряд е гравитацията, познат от Тоунсенд Браун и Джордж Ходованец да се самозарежда в капацитатора. Когато един акумулатор е увит около тръба, пластмасов или метален като оргона "Волкано"; модел:


Тръбата ще излъчва йони точно като обикновен клаудбъстър, освен нуждата от вода.

Този принцип може да бъде приложен на високо волтажен йонен генератор вкаран в единия рай на метална или пластмасова тръба насочена към небето. Този метод позволява ефективно на един силов клаудбъстър да бъде конструиран, който трябва да бъде само насочен, подготвен, включен и наблюдаван.


Както и да е. Един въпрос се подвига по отношение на това как толкова малко йони могат да въздействат на развитието на буреносните облаци. Отговорът на този въпрос е очевиден и произтича от същата причина защо, под Хаосовата теория, въздушните токове генерирани от маха на крилете на пеперудка може да доведе до оформлението на ураган. Развитието на облаци, и време, са много хаотични и променливи до най- малкия фактор. Един клаудбъстъров йон може да предизвика милиони други водни парни молекили да се слеят във верижна реакция.


За разлика от ефекта на пеперудата, който е хаотичен, ефектите от клаудбъстинга са контролирано от радионични средства през съзнанието на оператора. Това е пример за хаоса засягащ съзнателността. Колкото по- хаотична е една система, толкова по- лесно съзнанието може да я насити и да и повлияе. Един облак, или самото време, е доста хаотично.  Точно както един скулптор оформя фигурите с ръцете си, така и оператора оформя облак с ума си в състояние по- плагоприятно за формиране или разсейване, но с помощта на инструментите си, разбира се.

Клаудбъстърите не са по- различни. Йоните са, но съзнателностния фактор е това, което накланя везните към 'пеперудния ефект'. Тъй като ума има специална връзка с хаотичната система заради това, че е интелигентен и резултатно непредвидим, ума на един оператор на клаудбъстър може да повлияе на непридвидимото развитие на облаци без клаудбъстър, освен ако той не е много компетентен в пара-психологичните подвизи, неговите опити ще бъдат напразни без помощта на подобно устройства. Само чрез ума и машината обикновения човек може да постигне зашеметяващи резултати в калудбъстинга.

И така, оргона е комбинация от ум и йон, чийто ефекти обхващат изцяло йоничното (синята корона) до напълно психологичното (емоционалното бронирване).

Никоя чиста оргономия нито настояща наука може напълно да обясни процеса на клаудбъстинга, но комбинация от оргономия, радионици, и наука може. И още веднъж, съвпадението е нещото, което чрез което истината се разкрива.

« Последна редакция: Юли 02, 2017, 03:34:48 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Част II - Макробъстинг


Докато Микробъстинга детайлизира теории и протоколи отнасящи се до промяната на локалното метеорологично време, Макробъстинга от друга страна включва възпроизвеждане на цели времеви системи отвъд хоризонта.

Подобни времеви системи дължат съществуването си на въздушни маси с ниско и високо налягане, наблюдавани като синьо "Н" и червено "Л" на типичната времева карта. Чрез създаване на въздушни маси с високо напрежение (Нр) в точни географски райони, хладен и сух или топъл и влажен въздух, мусони, Алберта Клипърс (Alberta Clippers), и др, могат да бъдат получени.

Тези системи се появяват на големи дистанции от клаудбъстъра (КБ). Очевидно е, че йоните отговорни за локалното клаудбъстване играят малка роля в Макробъстинга. Макар че пеперуда-ефекта е все още в сила когато се променя регион от националното време, радионните принципи играят по- голяма роля от електричните.

Първо, нека анализираме как ниски Нп и Лп (системи с ниско налягане) са формирани от клаудбъстъра, от оргономична перспектива. Както е твърдяно, високи плътности оргон са придружавани от високи концентрации на вода (дъжда е най- очевидната форма), ниските плътности от водните концентрации донасят сухи, сини небеса. Също така, Нп-тата донасят изчистени небеса, и Лп-тата облачни. По този начин, можем да изведем,  че ЛП-тата са всъщност плътни региони оргон и зони от възвишен оргон.  В допълнение, клаудбъстъра всмуква оргон от която и да е насочена точка чрез следния принцип:

Нп се формира по посоката на насочване на клаудбъстъра.

Оргонът тече от нисък към висок потенциал, ако един клаудбъстър е насочен на изток,  и намали потенциала от източните небеса, тогава атмосферното оргоново течение, което нормално тече по същата посока като въздушните течения, спре и се завърти, тогава то ще потече на запад към източника,  потичайки на далеч от зоната с нисък потенциал. Въпреки това, западните порции от оргоново течение отвъд влиянието на клаудбъстъра все още текат от запад на изток.  Когато тази порция се срещне с обърнатото течение, ще се получи ефект на блокирване, чийто голям оргонов потенциал е създаден от запад от клаудбъстъра (виж диаграмата по- долу).


Тази "бивша" теория, която е доказала валидността си през безброй успешни времеви операции може да бъде опростена, ако я погледнем от стриктно метеорологична гледна точка, а именно като визуализираме обръщанията на оргоновото течение (което е много важно за радионовите аспекти от правилното функциониране на клаудбъстинга). Просто се концентрирваме над Нп-тата и Лп-тата, и съответните им въздушни течения.

Тъй като "висок" и "нисък" са относителни термини, неможем да имаме висока, без да имаме ниска система (става въпрос за налягането). Нп-то винаги е придружено от Лп. По- точно:

Лп се сформира противоположно на посоката на клаудбъстъра.

Трябва също да имаме в предвид, че:

Нп-тата се въртят по посока на часовниковата стрелка, а Лп-тата обратно.

Където и да е един клаудбъстър, Нп се формира поради "кориолис сили" (същите сили, които карат водата да се върти по посока на часовниковата стрелка в мивката), и извлича влажността от тела във вода по пътя на вятъра. Експерименти показват, че различните дистанции, които Нп образуват далеч от клаудбъстъра, вятъра генериран от такива системи е създаден 90 градуса по ч. стрелка от целта на клаудбъстъра:


Например, ако сме в Илинойс  и искаме влажност, южно топло въздушно течение от мексиканския залив, клаудбъстъра ще бъде насочен на изток (за изток е 90 градуса обратно на ч.стрелка от юг). Разбира се, 90 градуса не е жизненоважно число , даже по- нататък ще стане ясно, че едночасова извивка от 70 до 90 градуса о.ч.с. с клаудбъстър е ефективен метод и създава големи Нп-та. Въпреки това, моля все пак се целете в ограниченията.
Сега нека обсъдим топлите и студените фронтове.  Топлите фронтове се появяват когато (като считаме че времето нормално се движи от запад на изток) едно Лп на запад от даден регион се обедини и прелива в друго Нп:


Тъй като влагата, топлината, въздуха под ниско налягане е "повдигнат" на по- висока степен където температурите са значително по- ниски, следователно въздуха на Лп- то също ще се изстуди. Понеже студения въздух не може да държи толкова влага колкото по- топъл въздух на единица обем, влагата трябва да се кондензира до форма позната като дъжд или сняг. Границата между въздушните маси в този случай е топлия фронт.
От друга страна, студения фронт е установен когато Нп достигне до Лп от запад и "подкопае" под него със същия повдигащ ефект. Това с право се нарича студен фронт:


От комбинирането на диаграми от посоката на изсмукване и източника на влага се получава Нп  Лп, а фронта ни дава следната диаграма:


Както е очевидно от диаграмите, студения фронт е "монтиран" чрез насочване на клаудбъстъра в главното течение на времето и топъл - чрез насочване настрани.

Как да определим течението на времето?

Визуално, можем да наблюдаваме облачното движение или посоката на вятъра, но трябва да внимаваме, защото доста често облаци от различни "поведения" се движат на различни посоки. Това което трябва да имаме в предвид е движението на бурите. Знае се, че бурите следват теченията по пътя си през цялата държава. Следователно, най- добре е да се консултирате с времевите карти.

С две думи:
   Топлите фронтове се създават чрез насочване на далеч от пътя на течението и следват посоката на течението веднага щом са създадени.
   Студените фронтове се създават чрез насочване в пътя на течението, но също следват посоката на течението щом са създадени.


Но какво се случва когато клаудбъстъра всмуква в посока не паралелна на течението? То тогава променя курса си за да стане паралелно:

Не очаквайте напълно да промените посока на течението. Най- много да създадете "отрязка" или "омега-блок":


Сега щом знаем в каква посока да се целим, има още няколко фактори на които трябва да се обърне внимание:  височината на целта, силата/геометрията на клаудбъстъра, продължителността на всмукването и наклона на целта.

Първо, височината от части определя обхвата. Бронзова тръба с водно захранване като следната


насочена на 20 градуса над хоризонта може да се очаква да създаде Нп с център намиращ се почти на 500 мили. На 45 градуса обхвата се намалява до 200 мили. Но щом Нп-тата и Лп-тата са на 100 мили диаметър, дори клаудбъстър с дълъг обхват има силата да влияе на локалното време, макар и индиректно. Дългия обхват е удобен за "монтиране" на масивни Нп-та на запад или северозапад от мястото, което довежда до бърз и силен студен фронт с буря, последвано от няколко дни слънце и по- студено време.

Поради това, че буреносните системи се движат по- бързо към изток, когато правим топли фронтове трябва да обърнем внимание и да използваме цел с къс обхват, тъй като ако Нп е формирано твърде на далеч на изток, същото ще направи и топлия фронт, надхвърляйки избраната локация с много мили и донасяйки дъжд на места, където не е нужен. Следователно:

   За студени фронтове, целете се под хоризонта в теченията.
   За топли фронтове, целете се на половината на връхната точка (zenith) и надолу по течението.

Оргоновия лазер винаги е бил моят първичен инструмент и работи добре, също като клаудбъстър без вода( за дълги разстояния).  Състои се от 5 на 8 ламаринени тръби (от печка), чиито край е покрит с ламаринени листи (задните им части са занитени на място). Прозорците са отрязани на 1/4 дистанция от дъното и един матов оргон направен от редуващи се пластмасови и алуминиеви фолиа (на листи) е увит около долната част и залепен с тиксо за сигурност:


Второ, продължителността на всмукването е най- важния фактор, който решава разликата между масивна буря с градушка и лек дъжд. За дълъг обхват : клаудбстър с водно захранване е препоръчан от опитни оператори, но не трябва да работи повече от 1 час. Това е изключително важно! Относно оргоновият вулкан и лазер, които са по- експериментални, съм открил, че няколко часа е безопасно. От време на време ги оставях на място за цяла вечер без сериозни последствия, докато торнадотата в Тексас не бяха последствието ( за което силно се съмнявам, понеже обхвата трябва да е бил повече от 700 мили). Когато ползвате такива устройства правени вкъщи, ползвайте ги не повече от половин час първия път, тогава увеличавайте продължителността следващата седмица и наблюдавайте ефекта, ако всичко е било наред първия път. Винаги е вълнуващо да наблюдавате радарни червени точки по телевизията, но винаги се придържайте към морала! Колко ще струва един човешки живот заради вашата щуротия? Мислете два пъти преди да удвоите часовете си работа, само за да го гледате после по новините в шест часа. (Правил съм го един път по инцидент, но никога повече).

И последно, завъртването на целта контролира разположението на едно Нп. Завъртването означава, че переодичните позиционирания на дулото на клаудбъстъра трябва да се завъртят като дъга в небето по продължителност на всмукването. Например, можем да позиционираме един клаудбъстър на югоизток. Тогава, след 5 минути, дулото ще се измести наляво или надясно с нарастване равно на дъгата разделена на броя на препозициониранията (виж диаграмата по-долу). Завъртванията могат да бъдат направени хоризонтално или вертикално. Хоризонталните завъртвания разширяват дължината от край до край на едно Нп, и вертикалните завъртвания по- добре обръщат оргоновото течение, или, както аз мисля, че създава по- плътно Нп, и следователно, по- добри бури. Вертикалните завъртвания могат да бъдат вдигнати не повече от 45 градуса над хоризонта, в противен случай ще последва неточност.


Щом клаудбъстинг сесия приключи, можем да очакваме да наблюдаваме следното: 1) 18-22 часа след половината на сесията, малък откъс от дъжд грубо на 100 мили в диаметър ще се приближи към регион с присъствие на фронт


Времевата карта може да покаже следи от запушен фронт (виолетова пунктирана линия) формираща 500 мили противоположно на всмукването. Малкия къс от дъжд дава около 0.15 инча дъжд в повечето региони освен в близост до всмукването. Това е защото въздуха е все още наситен с изобилие на йони поради Микро-ефектите,  късчето дъжд се разпада по-долу, но се формира отново щом премине:


Също ще забележите че през слънчев ден с пухкави облачета, подобни облаци също ще се разпаднат и ще започнат да се "разрязват".
Един- два дена след като това късче дъжд премине, запушените фронтове вече ще са се превърнали във видни топли фронтове, които бавно и мъчително ще потекат на изток и ще донесат много дъжд до мястото мишена, включително и мястото на всмукване.

Ако обаче клаудбъстъра е бил насочен неправилно и не паралелно на течението, обема на валежа ще падне на север или юг от мястото.

За да дадем на читателя една по-побра идея как да започнем с клаудбъстването, обстоен пример от типична клаудбъстинг сесия е дадена. Оператора се намира в среден Илинойс, което в момента е под влиянието на системи с високо налягане от североизток, с югоизточни ветрове, лек бриз.  Зона с ниско налягане е юг, и понеже се движи на изток бързо, с по- високо налягане от северозапад се очаква да няма дъжд следващите 5 дни. Влажността е 65%, а температурите са около 30 градуса:


Оператора решава да донесе преждевременен дъжд до региона под формата на топъл фронт, и наблюдава теченията от разположението си от северозапад към югоизток. Следователно той избира да насочи клаудбъстъра си на югоизток, надалеч от течението за да има видно попадение на неговото място. Лп-то и Нп-то на място ще се отместят скоро за да бъдат заменени от Нп-то от северозапад, но чрез създаване на ново Нп на югоизток от мястото, едно Лп по своята същност от северозапад, или ще го замени или модифицира.

Той използва две единици, бронзова тръба (10' на 2") и оргонов лазер. След подпиране а двете тръби на градински столове на 30 градуса над хоризонта, той вкарва дюза с мъгла в края на тръбата. Бронзовата тръба се завърта на 15 градуса наляво до 15 градуса надясно от югоизток на интервали от 5 минути. Лазера е позициониран под хоризонта за да бъде завъртян вертикално нагоре до 45 градуса по същата посока (като тръбата), за 1 час. След час, бронзовата тръба се откача и съхранява, но лазера се препозиционира към оригиналната посока- 15 градуса над нулата. По- късно тази вечер, то също трябва да се прибере.

След 24 часа, в ранното утро, радара показва късче дъжд без фронт, който идва и "превзема" площта, но мястото на клаудбъстъра получава само капчици за по- малко от 20 минути. Това е първата вълна дъжд, предизвикваща главоболия на синоптиците.
През следващите 2 дена, запушен фронт ще се наблюдава да се появи и развие в Северна Дакота и едно Лп ще се види да се надига, където е било предишно Нп. В края на 2та дена, топъл фронт се развива, пращайки влага от Мексиканския залив в Илинойс за 14 "мокри" часа. Мисията изпълнена.


Разбира се, има много вариации на темата, но все пак е вникнато надълбоко. Но не забравяйте, че това което е "западно", трябва да отива на изток, и всички бури над Илинойс не изчезват просто щом преминат щата. Те се разрастват по сила като се мърдат на изток, накисвайки във вода тези по Източния бряг, особено във Вирджиния и Северна Каролина. Не е нужно торнадо за да разберем, че нашия клаудбъстър работи, така че не правете това.



Ето още съвети:

За да създадем по-студено време, всмукваме по посока запад; това позволява на Нп-то да се строи на запад, канализирайки студен въздух от севера.
За да развалим суша, намерете голям воден басейн, като Мексиканския Залив, например, океаните, или големите реки, и насочете клаудбъстъра на 90 градуса обратно на часовниковата стрелка от тази посока. Ветровете ще носят влага от тези източници и ще ги стоварват на избраната локация.
За да разчистим смрачаване, разположете колкото можете повече тръби във вана/ каца сочещи към всички посоки, и напълнете ваната с вода, или използвайте едната тръба и завъртете от зенита (zenith) до хоризонта по спирален начин, спирайки за няколко секунди на всеки 20 градуса ротационално и повторете докато небето е чисто.

За да го накарате да вали сняг, изчакайте за студени температури и последвайте същата посока все едно прекъсвате суша, само трябва да позволите на влажния източник да се сблъска със студен въздух върху желаната локация. Натрупването на снега е добър начин да измерите точността си, тъй като неточната подредба ще донесе сняг в серия на север или изток от желаното място. Единствената трудна част е да използваме воден маркуч през температури под нулата, освен ако не използвате единица без вода. Не забравяйте колко брутални могат да са виелиците и фаталните пътни инциденти, които могат да последват, така че не преигравайте.

Последно, за да проверите фронт на текущата карта дали е натурален или от човешка ръка, трябва да наблюдавате плавността и непрекъснатостта на фронтовете. Ако те са обли и прости- по-скоро е от природата. Но ако те изглеждат счупени и деформирани, те са направени от човек (виж по- долу). Това е най- явно през летните месеци. Също гледайте за устойчиви ивици от облаци по сателитните контури.


С това приключва дискусията ни на тема клаудбъстване в неговите типични форми. Ако читателя избере да пробва кой да е от описаните методи, препоръчително е да научи, или поне да има една солидна база от метеорологични и оргономични знания преди започване. Четене на оргономични книги и гледане на Времевия Канал (по телевизията) за няколко месеци ще допренесе доста, освен ако не иска да се нахвърли в професионалното клаудбъстване (за това ще са нужни много години учене и опит). Понеже небето има край, други оператори също могат да провеждат своите експерименти на същия сектор, без да знаят за вас, и вие за тях. Тогава ще се чудят защо резултатите са обратни на очакванията. Най- добре е да се документира операцията в публични форуми като "PORE" (форум за клаудбъстинг), за да може и други оператори в същата зона да знаят.

Има и много още да бъде открито в разнообразните вариации на клаудбъстване, и докато правителството си чупи гърба да пробва да промени климата с мегавати и микровълнова сила, като ХААРП проекта, можете да постигнете 10 пъти повече от тях в свободното си време в задния си двор използвайки благите принципи на природата открити от Великия Вилхелм Райх.

Добро експериментиране на всички!
« Последна редакция: Юли 02, 2017, 03:36:58 pm от λ »

Тагове към темата: