Apocryphal Academy

СЕКЦИЯ БИБЛИОТЕКА => БИБЛИОТЕКА => Темата е започната от: λ в Септември 11, 2017, 07:49:29 pm

Титла: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Септември 11, 2017, 07:49:29 pm
Контрол над Ума – Контрол над Света

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/09/jk1.png)

Енциклопедия на майндконтрола

автор
Джим Кийт
(Jim Keith)
1997г






“Само малките тайни трябва да се пазят. Големите се пазят в тайна от обществения скептицизъм.”
- Маршал Мак-Клухан (McCluhan)

“Ако и миналото и външният свят съществуват само в ума, и ако умът сам по себе си подлежи на контрол – тогава какво?”
- Джордж Оруел (George Orwell)



СВРЪХ СЕКРЕТНО     Само за канали MAG

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/09/jk2.png)

АГЕНЦИЯ ЗА ОТБРАНИТЕЛНО РАЗУЗНАВАНЕ (Defense Intelligence Agency)

ПСИХОТРОННА ВОЙНА: Ниво на достъп SPIRITUAL


Изготвен от Медицинско разузнаване към Армията на САЩ
D8T-03447/82/018


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/09/jk3.png)

Горе: Доклад на Агенцията за Отбранително разузнаване на тема “Психотронна война”.
Долу: Увеличена рентгенова снимка на мозъчен имплант.









СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение: Война за ума (#post_link1)

Глава 1: Какво предстои (#post_link2)
Глава 2: Ложни братя и малки хитлерчета (#post_link3)
Глава 3: Да махнеш “психо”-то от психологията (#post_link4)
Глава 4: Хей, учителю! Остави децата намира! (строфа от песента “Стената” на Пинк Флойд, бел. прев) (#post_link5)
Глава 5: Тависток (#post_link6)
Глава 6: Шокови войници (#post_link7)
Глава 7: Произход на OSS (#post_link8)
Глава 8: Сиви височества (#post_link9)
Глава 9: Да влезеш в ЦРУ (#post_link10)
Глава 10: Преминаване на LSD (#post_link11)
Глава 11: Култът МК-Ултра (#post_link12)
Глава 12: Смел Нов Световен Ред (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg1399#msg1399)
Глава 13: Променящи се образни представи (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg2566#msg2566)
Глава 14: Център за насилие (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg2597#msg2597)
Глава 15: Убийци с контролиран ум (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg2646#msg2646)
Глава 16: Като бонбонки (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg2664#msg2664)
Глава 17: Импланти за контрол над ума (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg2687#msg2687)
Глава 18: Бъдещ шок и покушението срещу Кенеди (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg2739#msg2739)
Глава 19: “Робърт Кенеди трябва да умре”
Глава 20: Щастието е топъл пистолет
Глава 21: Бомбардиран
Глава 22: Дива ярост
Глава 23: Да създаваш култове
Глава 24: Лъчи на смъртта
Глава 25: В твоята глава
Глава 26: Превърнат в жертва
Глава 27: Кълвач
Глава 28: ХААРП
Глава 29: Бръмчене и огнени топки
Глава 30: Смъртоносни несмъртоносни методи
Глава 31: Извънземни от Земята
Глава 32: Неидентифицирани летящи агенти
Глава 33: Монарх
Глава 34: Световен мозък
Финалност




(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/09/jk4.png)        (https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/09/jk5.png)
Х. Г. Уелс (H. G. Wells)                                            Джон Фостър Дълeс (John Foster Dulles)

Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Септември 11, 2017, 07:51:34 pm
Въведение

Война за ума


От началото на записаната история хората жадуват за контрол над събратята си – импулсът, който явно е част от структурата на полу-примата, полу-ангела, който наричаме човек. Допреди модерните времена най-успешните методи за манипулирането на човешките същества бяха суровата сила, пропагандата и религията, но до навършването на това столетие методологията за принуда напредна отвъд меча, възпалителните лозунги, и пръчката с моркова на рая и ада.

Днес, в 20ти век, учените на щат към правителствата и други монетарни интереси са направили технологични пробиви, които правят действителния контрол над ума постижим, и то едва ли не в универсален мащаб. Инвазивните техники за контрол са фино настроени до такава степен, че контролиращите са буквално способни да влязат в главите ни и да ни командват. Те са способни да човъркат в човечността ни, да я манипулират, да я унищожат ако така искат. Те могат да използват високотехнологични мрежи за електронни забавления и предавания, чиято природа дори не се подсказва в мас-медиите – тъй като самите мас-медии се прилагат по същия начин, за манипулация на населението. Дори и темата на майндконтрола в медиите се споменава в контекста на научната фантастика, или се описва като халюцинациите на лудите “алуминиеви шапки”, няма значение че тези хора може да са надушили нещо.

Сега на силните на деня, в техния поход за тоталитарна държава, им е предоставен безпрецедентен достъп и контрол над умовете ни и над човечеството, за да разполагат с него както желаят. Средствата за създаване на световно разпространено робство вече са на хоризонта, и прилагането на тази технология напредва ден след ден. Знаците са навсякъде около нас.

Много хора подозират, че кризите и хаосът от последната част на 20ти век са инженирани под шапката на по-висша философия, и аз вярвам, че са прави. Има сили, действащи зад кулисите, работещи за налагането на Нов Световен Ред, който не е много по-различен от антиутопичната Световна държава, описана в романа “1984г”на Джордж Оруел. Ако този елит е достатъчно студенокръвен, за да създава войни, глад и дизайнерски болести спрямо точни изчисления, както много хора подозират че се прави, какви скрупули може да ги разубедят от това да създадат повсеместен световен майндконтрол? Тази книга цели да изобрази определени аспекти от историята на световния контрол над ума, неговата еволюция, и политическите потоци, които исторически са диктували посоките му. Няма да се преструвам, че е като учебник, или че е последната дума по темата, и вероятно дори не е последната дума, която аз ще мога да кажа по въпроса (Джим Кийт умира в болница при операция на коляното, бел.прев). Книгата цели, обаче, да представи днешния ден в перспектива, която никога не я показват по контролираните мейнстрийм медии.

Ползвам голямо разнообразие от източници – някои са мейнстрийм, някои са противоречиви – в опит да се добера до секретните програми и влияния, които отдавна диктуват нашето мислене, нашето поведение, и нашето добруване. Вярвам, че някои, въпреки че определено не всички от онези програми и влияния, са разкрити тук, и че тази информация ще помогне на бъдещите изследователи в тези въпроси. Цитирал съм източниците си навсякъде из книгата, както за скептиците, които не вярват на това което имам да кажа, както и за заинтересуваните читатели, които биха искали да изследват тези теми по-цялостно. Когато спекулирам, вместо да разчитам на веществени доказателства, винаги се опитвам да го подчертая. Истината е достатъчно стряскаща и без да се изпада във фантазии.

Въпреки че темата на тази книга е в по-голямата си част неотменно отблъскваща и мрачна, аз не целях да създавам инерция, да разказвам “колко зле е всъщност” и да сковавам читателите в страх за това в какво ужасно състояние са нещата. Моята надежда е да постигна тъкмо обратното: да галванизирам читателя и да го подтикна към действие. Опитах се да предоставя информация, която може да помогне за възвръщане на контрола, за отнемането му  от ръцете на онези, които искат да диктуват животите ни, и за връщането му в ръцете на индивида, и освен това съм предоставил адреси за контакт със съмишленици и групи в края на книгата.

В крайна сметка, американският народ е като Гъливер, окован от лилипутите с най-крехките въженца. Време е великанът да се събуди и да разкъса вървите. Надявам се информацията в тази книга да помогне.
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Септември 26, 2017, 08:38:10 am
Глава 1

Какво предстои


Било е първото десетилетие след навършването на века, в затишието преди бурята на Първата Световна война, и много, които са живели тогава, си спомнят нещо подобно на златни, необезпокоени времена. Уилям Хауард Тафт (William Howard Taft) встъпил в длъжност като 27-ми президент на САЩ. Мери Пикфорд (Mary Pickford), първата филмова звезда, участвала в неозвучени филми на Д. У. Грифит (D. W. Griffith). Пикасо рисувал неговия “Арлекин”, а Матис наложил термина “кубизъм”. Красавиците носели първите постоянни къдрици, докато се разхождали по улиците на Лондон.

Зад световните кулиси, в индустриалните заседателни зали, натруфените чертожни зали, и в правителствените офиси, били в ход други, не толкова идилични дейности. Понеже това било време на масивно, скришно консолидиране на властта на монетарния елит, и на задействане на дългосрочни планове за контрол, които щели да повлияят на света до ден днешен.

Това било времето на създаването на Федералния резерв, ФБР, институцията на федералния данък върху приходите в САЩ, и, при Обществото на Народите (ОН), първите интриги в посока едно глобално правителство. Властни хора били обсебени от идеята да увеличат властта си и да развият технологията за контрол, за да могат да постигнат каквото искат, и изгаряли среднощния петрол, за да направят тези мечти реалност.

Това било време на срещи, провеждани от групи като Кръглата маса, Клуба на коефициентите, Фабианите, и Череп и кости, целящи да родят идеологията на Новия Световен Ред. Новият Световен Ред, толкова често подмятан от политици и от писатели на конспирацията, е дългосрочният план за създаването на всеобщо световно олигархично правителство на тази планета. В действителност въобще не е под въпрос дали съществува такъв план – освен сред онези, които не са отделили време да проучат документацията, или сред онези, чиито интереси диктуват това да се отрича.

Кръглата маса/Лондонски финансов фокус е една от групите зад Новия Световен Ред – определено не са царете на необразованите лумпени, на каквито се правят – и техните планове за световен контрол се изпълняват от университетите, от банкерите, от политиците – владеещи сплетня от международни разузнавателни агенции и психиатрични говорители, които по-късно щели да бъдат мобилизирани в групи като Тависток и Националния Институт за Ментално Здраве (NIMH). През годините на този век членовете на Отворената конспирация били заети с разпространяването на Новия Световен Ред навсякъде по света като вирус, все в интерес на доминирането на елита.

Достатъчно удивително е, че бойният план за Новия Световен Ред може ясно да се прочете в трудовете на един писател на научна фантастика, човек със скромен произход от Англия, който в по-зрялата част на живота си станал дружка с основните движещи фигури в елита. Хърбърт Джордж Уелс (Herbert George Wells), който бил повече от съвременния Жул Верн на съвремието, както е представян в историческите книги, оглавявал английското разузнаване през Втората Световна война, а неговата любовница била Маура Бенкендорф (Maura Benckendorff), жена, която е била наричана “може би най-ефективният влиятелен агент на СССР, който се е появявал на лондонската политическа и интелектуална сцена”.  Х. Г. Уелс знаел за какво говори, когато величаел плановете за Новия Световен ред.

Уелс се държал като публицист на истинските плановници, работещи зад кулисите. Той бил фронтмен на елитисткото тайно общество на Сесил Роудс (Cecil Rhodes) Кръглата маса – самият Роудс бил агент на банковия конгломерат на Ротшилд, който в третото си завещание оставил богатството си на Лорд Ротшилд. Кръглата маса по-късно пуснала разклонения, раждайки влиятелния Съвет по външни отношения (Council on Foreign Relations) и други групи, може би не толкова влиятелни като него, но по-добре известни в наше време. Уелс бил вътрешен човек при съюзниците на Ротшилд – Сасоните (Sassoons), които натрупали богатството си от превоз на опиум, и често го виждали на празненствата на Сасоните, посещавани от особи като Едуард VII, Джордж Бърнард Шоу, и младият Уинстън Чърчил.

Роудс казва, през 1890г в едно писмо до У. Т. Стед (W. T. Stead), “Каква ужасна мисъл е, че ако не бяхме загубили Америка, или дори ако сега уредим нещата с президента и между членовете на събранието на САЩ и нашата Камара на общините, Световният Мир би бил подсигурен за вечни времена. Без проблеми можем да задържим пет години вашия федерален парламент във Вашингтон и пет години в Лондон. Единственото нещо, с което е възможно да се изпълни тази идея, е едно (тайно) общество, което постепенно да погълне световното богатство, и което да бъде посветено на такъв план...”

На друго място, Роудс го казва дори по-прямо. Неговата цел била: “Разпространението на британската власт по света, усъвършенстването на миграционна система от Обединеното Кралство и колонизирането на британски поданици по всички земи, на които битовият живот е възможен чрез енергия, труд и предприемачество... и пълното възстановяване на САЩ като интегрална част от Британската империя”.

Роудс се заел с реализирането на този план и, чрез собствените си усилия и усилията на своите наследници, почти успял. [1] (#post_bel1g1)

Изключително странен въпрос е, че между страниците на книги, написани от Х. Г. Уелс в Англия през 20-те и 30-те години – едната от тях е научна фантастика – действително бъдещите бойни планове на контролиращите летят по страниците с кристална прозрачност. Една безпогрешно ясна картина на Новия Световен Ред, заедно с ясно констатиране на плановете.

Въпреки че Х. Г. Уелс е известен основно с научната си фантастика, като “Машина на времето” (1895г), “Невидимият човек” (1898г), и “Война на световете” (1898г), той също така е автор на писания, които открито пропагандират за отхвърлянето на националните държави и за създаването на единно световно правителство. Тези книги включват “Отворената конспирация: Чертежите на една световна революция” (1928г), “Новият Световен Ред” (1940г), и “Какви неща предстоят: Абсолютната революция” (1933г) (The Shape of Things to Come: The Ultimate Revolution).

Всички от горните книги отварят очите ни за това какво бъдеще планират контрольорите за нас, но именно романът на Уелс “Какви неща предстоят” (И филмът, основан на него, на който Уелс е сценарист, и чието заглавие е съкратеното “The Shape of Things to Come”), дава най-добрата цялостна картина – минало, настояще, и бъдеще – на Новия Световен Ред.

Отново: Интересно, измамно, книгата е представена като научна фантастика, но сред страниците й се откриват най-добрите предположения на Уелс за това как може да се осъществи Новият Световен Ред, от гледната точка на 30-те години.

Книгата е предимно пропаганда, прокарваща идеята за единното световно правителство на Уелс и на други интернационалисти от първата половина на този век, но книгата също така разобличава и много от стратегиите, които се прилагат.

Въведението на Уелс към книгата е озаглавено, “Книгата-сън на д-р Филип Рейвън”. В познатия дух на типичните лудории на научната фантастика за времето си, книгата се представя като фактологичен труд на някой си д-р Рейвън, починал приятел на Уелс, и член на Женевския секретариат, за който сдържано се казва, че му се отваряли “необичайни възможности да си формира преценки, възоснова на тенденциите”. Уелс казва, че Рейвън написал книгата през будните си часове, използвайки любопитната техника да преразказва една бъдеща историческа книга, която бил прочел в нощните си сънища. Това е фантастичният носител, от който Уелс надува бойната тръба за Новия Световен Ред.

Сънуваната книга има претенцията да е историческа книга, написана от позицията на гражданин на бъдещата Утопична световна държава. Уелс определя книгата като “една Кратка история на света за следващия век и половина” и като “Щрихиране на бъдещето”.

Той подема своята обратна история с преразказа на действителни събития от своето собствено време, описвайки как еволюцията на комуникациите и транспорта довела човешката раса до един по-близък вътрешен контакт – разни приказки за глобалното село – въпреки че коментарите за “Разпределението на стоките, снабдяването с хартия, и новинарските услуги били попаднали в ръцете на властни групи хора, способни и искащи да смажат всякакви... вредни обществени говорители”.

Не е изненадващо, че Уелс счита град Лондон – интернационалният център на банковата култура – и финансовият му кредит за отговорника за изтъкаването на световния икономически живот през последните сто години. С тези иновации в комуникациите и финансите, но също и с неудовлетвореността и войните, присъщи (казва той) на съществуването на националните държави и суверенитетите, дошъл в крайна сметка изгревът на идеята за Свят-Държава.

Уелс замечтано пише, “До това време (1919г) наистина имало доста внушителен брой интелигентни хора по света, които осъзнали натрупващата се необходимост от световно правителство, и дори още по-голямо множество... което възприемало идеята инстинктивно и сантиментално, но все още нямало човек с нужната интелектуална жизненост, който открито да атакува проблема по заменянето на съществуващите правителства с една световна система”. Той също описва и едно световно правителство като “очевидно единственото възможно решение на човешкия проблем”.

Като много други богати индивиди, проповядващи за световна държава в името на “общото благо”, Уелс също не вярвал, че обикновените хора били способни да управляват тази световна държава. Той описва демокрациите като “упражняващи политическа фантастика от много необикновен вид: че всеки поданик... бил еднакво способен да взима каквито и да е групови решения, които трябвало да се направят”. И така този Нов Световен Ред ще бъде управляван от малцината, от онези бели английски расисти и техните англофилски американски приятели, хората които Уелс виждал като единствените способни да управляват.

Говорейки за Версайската мирна конференция (Versailles Peace Conference) в книгата си, която се провела след Първата Световна война, Уелс сочи американския президент Удроу Уилсън като “най-податлив на внушенията за бъдещето... Но е съмнително дали в някой момент е осъзнал, че световен мир означава световен контрол върху всички жизнени обществени интереси на човечеството.”

В цяло молебствие от светли идеи, водещи до приемането на единния свят-държава, Уелс споменава несполучливата Лига на на нациите, прекурсорът на ООН, но оплаква провалите й и съжалява, че Лигата, където “Светът-държава се появил мъгляво и убягващо, само като едно вдъхновение, като далечна възможност... нямала изпълнителни правомощия, никакви гарантирани парични приходи, никаква армия, никаква полиция, и на практика никакъв авторитет, за да направи каквото и да е”. Уелс предупреждава строителите на светът-държава да не правят тази грешка отново. И те не я повтарят.

Уелс дори отбелязва присъствието на конспираторни фракции, замесени в създаването на обединения световен ред през двадесети век, тъкмо онзи тип хора, с които в истинския живот се е сгушвал в ексклузивните барове на Лондон. Уелс казва, че “странни Мистериозници едва се забелязват през мъгла от объркващи усуквания и криво-изразени изказвания, манипулиращи цените и обменянето на стоки. Видни сред тези Мистериозници беше някой си г-н Монтагю Норман, управител на Английската банка от 1920 до 1935г”.

Не е изненадващо, че това е същия Монтагю Норман, който бил бесен предвоенен партизанин на Хитлер, и който участвал заедно с Хялмар Шахт, американското разузнаване, Уолстрийт и с банките на Ротшилд/Варбург/Шиф в създаването на Адолф Хитлер и Третия Райх. “Друга голяма и мъглява финансова сила във военния и предвоенния период”, продължава Уелс, “бил комплексът на големия ганглий от частни банки, сред които Морган и приятели, заедно със свързаните с тях фирми, са най-централните и най-типичните лица”.

Уелс описва транзицията от датата на фактическото написване на книгата си, началото на 30-те години, до елитарната си, технократска визия за бъдещето с една глава, посветена на идващата война – Втората Световна война, тоест – и на ужасното последствие от нея, озаглавена “Дните след утре: Ерата на неудовлетвореността”.

Х. Г. Уелс не бил единствения човек през следвоенния период (след Първата Световна война), който виждал, че друга унищожаваща световна война била почти неизбежна. Уелс предвиждал, че Втората Световна война щяла да започне през 1940г в Полша, заради измислената причина, че нацист отправил обида към поляк от еврейски произход. Той охарактеризирал Втората Война точно такава, каквато била, като оргия от световно насилие, и предвидил, че войната ще приключи през 1949г – приближавайки се удивително близо до действителните дати на конфликта – само за да бъде последвана от нова напаст, тази на ширещите се болести, “Нападението на микробите”. (Тук има игра на думи. Germ на английски означава “микроб”, но също така е и коренът на всички думи, свързани с германския произход или принадлежност. Така germs на английски означава от една страна микроби, а от друга е съкратено диалектно нарицателно за германците, бел.прев)

Предвид съвременния климат, обусловен от СПИН, ебола, луда крава, и други устойчиви вирусни заболявания – и устойчивите слухове за това, че военните инженират същите тези болести – може би датировката на Уелс е трябвало да бъде изместена по-напред с няколко години.

В сценария на Уелс, годините на ужасни войни и болести довеждат до почти тоталното разложение на обществото. Уелс поставя финалното разпадане на националните държави през 1966г, когато “големият кърпеж от империи и националистически държави, основани през Ерата на Европейското доминиране, загуби дефиниращите си линии, загуби контрастиращите си култури и подробните си традиции, и престана да дели съюзите и отдадеността на хората от божията воля”.

Уелс не е бил пророк по отношение на датите, просто един писател на научна фантастика, който бил на ти с плановете на хора, заинтересувани от пропагандирането на една наближаваща диктаторска световна държава. Кристалната му топка е някак си заоблачена за някои подробности. Очевидно предвиждането му за рухването на цивилизацията като директно последствие от Втората Световна война не се е сбъднало, но пък е лесно да се види, че Уелс е нямало как Уелс да предвиди идващата ядрена патова ситуация, която доведе до пропагандираната “студена война” между САЩ и СССР.

Уелс поставя отговорността за създаването на Новия Световен Ред в скута на учените от бъдещето, групата, която нарича “Технокрацията”. Цитирайки една измислена бъдеща книга, написана от автор на име ДеУинт, той казва, че Новият Световен Ред, “подхранван от множество ядра по модела на ДеУинт, разпръснати по целия свят, много подобно на болшевишките политически организации, поддържани от комунистическата партия, се превърнал във факт и разпространил постоянно растящата си мрежа по планетата без да среща съпротива. Революционната му природа била проумявана от малцина, освен самите поощрители”.

Уелс датира формалната институция на Технокрацията – Новият Световен Ред, друго негово име – от “Втората конференция на Басра” през годината 1978. Въпреки че времевата му линия е погрешна, тактиката на постепенното идеологическо асимилиране, която описва, е уважена и увековечена в слогъна на Социалистическото Фабианско общество, в което членувал Уелс: “Напредвай бавно”, а пък тезата-антитезата-синтеза, което кулминира в Технокрацията, е продукт на Хегелското мислене. Това е философията, както и метода, по който Уелската визия за Новия Световен Ред се е случила в нашето собствено време – сбъднала се е на практика във всичките си качества, освен като формална институция и планетарните “замитащи” операции.

 Откъде по-точно се е сдобил Уелс с информацията за плановете на елита? Интересно е, че Уелс особено си пада по прилагателното “илюминиращ” (на български “просветляващ”, бел.прев), когато описва дадена идея, която определено харесва, в “Какво предстои” (The Shape of Things to Come). Той описва световната идеология на президента Уилсън като “едно от най-илюминиращите събития в началото на двадесети век”. Преди да може да се формира Новият Световен Ред, “разпръснати проблясъци на разбиране трябвало да разпалят по-устойчиво илюминиране”.

Дали това е доказателство за членството му група, свързана с позорното тайно общество Илюминати, основано от германеца Вайсхаупт, което както много хора твърдят, е силата зад институционализирането на Новия Световен Ред? Едва ли. Но би било грешка напълно да се пренебрегнат такива следи. Илюминати, фримасоните, членовете на Череп и кости и свързаните и разклонените групи винаги са си падали по това, което наричат “откровение на метода”, тайни здрависвания, вътрешно групови обръщения и жаргонен език, за да разкрият присъствието пред съучастниците си, и за да объркат “профанските” маси. Има твърди връзки между групи на илюминати, Кръглата маса на Роудс, нацистите, британското разузнаване... и, ами, Уелс. Не е невъзможно Уелс да прави точно това.

Друго категорично заявяване на намеренията на Новия Световен Ред може да се прочете в не-фантастичната книга на Уелс “Отворената конспирация”, публикувана през 1928г. Специфичните директиви на предлаганата от Уелс Програма за отворена конспирация, отново идентична с това, което по-късно станало познато като Нов Световен Ред, били:

“1. Пълното отстояване, практическо както и теоретично, на разбирането за временната природа на съществуващите правителства и неохотното ни съгласие с тях;
2. Решителността с всички налични средства да се доведат до минимум конфликтите на тези правителства, употребата им на индивиди за военни цели и намесата им в установената икономическа система;
3. Устремеността частната местна собственост в транспорта, заемите и производството на зърнени храни да бъде заменена от отговорен световен директорат, служещ на обществените интереси на расата;
4. Практическото разпознаване на нуждата от световен биологичен контрол, например, на популацията и болестите;
5. Поддържането на минимални стандарти на индивидуалната свобода и добруване в света;
6. Върховният дълг личният живот да се подчини на делото да се създаде световен директорат, способен да върши тези неща, както и на цялостния напредък на човешкото знание, капацитет и власт.”

Това е многостранната схема на Новия Световен Ред в черно и бяло, и докато от една страна звучи много добре на хартия, това, което не се споменава, е от първостепенно значение: това е план за разрушаване на националните граници, и за консолидиране на контрола – тотален контрол – в миниатюрно аристократично управленско тяло. Завинаги ще изчезнат конституционните предпазни клаузи, които американците са започнали да приемат за даденост – ще изчезнат завинаги каквито и да е предпазни мерки, каквито и да е предпазители за човешките зъбни колела, подчинени на тази мащабна тоталитарна схема.

Планът за Новия Световен Ред по-късно ще бъде удължен от такива разклонили се групи като Council on Foreign Relations , Трилатералната комисия, Римският клуб, институтът Тависток, и Билдербергите, и ще бъде реализиран под формата на такива институции като Обединените Нации, Международния Валутен Фонд, и Световната банка. Никоя от тези групи или индивидуалните им членове не са действали от лично име, а вместо това еволюират като хидра с много глави. Действията им винаги са били координирани по един унифициран начин, и споделената им цел винаги е била тотален контрол над целия свят. [2] (#post_bel1g1)




Бележки:

1. Knuth; Lockhart, Robin Bruce, Reilly: The First Man (1987г) (Първият човек)
    Neal Wilgus: The Illuminoids (1986г) (Илюминоидите)
    Anton Chaitkin: British Psychiatry: From Eugenics to Assassination (1994г) (Британска психиатрия: От евгениката до поръчковите убийства)
    Carol White: The New Dark Ages Conspiracy (1984г) (Конспирацията на Новата тъмна епоха)
    Zygmund Dobbs: Keynes at Harvard (1969г)(Кайнс в Харвард)
    Pat Robertson: The New World Order (1991г) (Новият Световен Ред)

2. H. G. Wells: The Open Conspiracy: Blueprints for a World Revolution (1928г) (Отворената световна конспирация: Чертежи за една Световна революция)
    Charles Higham White: Trading With the Enemy (1983г) (Да търгуваш с врага)
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Септември 26, 2017, 09:14:57 am
Глава 2

Ложни братя и малки хитлерчета


Докато елитистите на единния свят в Англия заговорничели за контрол над планетата, и за потискането и елиминирането на “масите” чрез едно или друго средство, американските им събратя – а те събратя са били, станали са такива с една сделка, за която се твърди че е сключена през 1897г, и обект на която била подялбата на световния бизнес – разсъждавали върху същото нещо. [1] (#post_bel1g2)

В тези ранни години на двадесети век контрольорите от британската Кръгла маса и – действащи на командно ниво в САЩ – членове на пръкналото се от германците общество Череп и кости работели в синхрон с Рокфелерите и другите, за да налеят огромни суми пари в американските и германските ковчежета за изследвания в областта на психиатрията, психиатричната генетика, евгениката, евтаназията, и други начини за контролиране и “усъвършенстване” на онова, което възприемали като иначе несъвършена човешка раса, поне спрямо условията, приемливи за елита.

Въпреки че може да изглежда очевидно, икономическите и политическите империализми почти винаги са свързани с един империализъм в ума. В началото на 20-ти век, ембрионалните изследвания в биологията, евгениката, и човешкият ум били масивно финансирани с цел да бъдат утилизирани, не за цялостното подобрение на човешкото състояние, а с цел малцината да доминират над мнозинството, за “доброто” на държавата.

Череп и кости е базирано в Йейл (Yale) американско разклонение на едно германско тайно общество, което по всяка вероятност е свързано с известното Илюминати, основано на 1 май 1776г от Адам Вайсхаупт, професор по каноничния закон в университета Инголщад (University of Ingolstadt), и вътрешно наричано “Орденът”.

Самюел Ръсел (Samuel Russell) бил основателят на фирмата Ръсел и компания, която прекарвала опиум от Турция до Китай през 19ти век.

Множество от доминиращите фамилии на “Източната власт” в американските афери в днешно време са натрупали състоянието си от прекарване на опиум. Ръсел изкупил Синдиката на Пъркинс през 1830г, който дотогава доминирал пазара на американските опиумни канали. Сред работниците на ръсел били Уорън Делано младши (Warren Delano) (дядото на Франклин Делано Рузвелт), Джон Клив Грийн (John Cleve Greene) (който финансирал университета Принстън), и Йозеф Кулидж (Joseph Coolidge) (неговият син бил организаторът на Обединената Плодова Компания, за която се твърди, че е свързана с мафията и замесена в разпространението на наркотици, а пък внукът му бил един от съоснователите на Съвета по външни отношения).

Американската група Череп и кости била основана през 1833г в Йейлския университет от братовчеда на Самюел Ръсел, генерал Уилям Хънтингтън Ръсел (William Huntington Russell), и Алфонсо Тафт (Alphonso Taft). През 1831-32г Ръсел учел в Германия, през онова време това било горещото място за Хегеловата/Пруската система, която обявила държавата на военщината за върховна, а индивида просто за клетка от един по-висш организъм.

Докато бил в Германия, Ръсел явно бил потърсен от Баварските илюминати или от разклонение на тяхната група. Череп и кости било интегрирано в САЩ през 1856г, под името Ръселовият тръст, и както илюминати също е познато като “Орденът”. Вътрешната документация на Череп и кости твърди, че началото на германския й предшественик било някъде по времето, когато групата на илюминати била потисната от Баварския Електорат. [2] (#post_bel1g2)

“Орденът [Череп и кости]”, според историка Антъни Сътън (Antony C. Sutton), “или е основал, или е проникнал почти всяко едно значима изследователска, политическа, или влияеща на общественото мнение организация в САЩ, както и църквата, бизнеса, закона, правителството и политиката. Не всички едновременно и по едно и също време, но упорито и достатъчно последователно, за да доминира посоката, в която се движи американското общество. Еволюцията на американското общество в своя корен не е, и от един век не е била, волево развитие, отразяващо мнението, идеите и решенията на индивида. Тъкмо обратното, основната посока е била създавана изкуствено и е била стимулирана от Ордена”.[3] (#post_bel1g2)

Част от плана за Новия Световен Ред, отразен във възгледите на хората, които го поощряват, винаги е била евгениката: елиминирането на “безполезните ядящи” и “некачествените раси”, на които се гледа единствено като на спънка по пътя на всемогъщата Държава. Тяхната цел е един нов синтез, в който единственото решение за онова, което те считат за пренаселване на Земята, е институционализирането на масови програми за депопулация, като повечето хора, които останат на планетата, трябва да съществуват в едно практически пред-индустриално състояние. Аборигени, но аборигени с лаптопи. Контрольорите, естествено, няма да са толкова обременени от трудностите на живота, а спокойно и безоблачно ще се реят над обществото като членове на Уелсовата технокрация, обираща каймака.

Евгениката като въпрос е била разпространена от английския психолог Франсис Галтън (Francis Galton), започвайки през 1883г. Отново виждайки Държавата като върховното мерило за човека, а не самия индивид, и заемайки от Дарвиновата теория за естествения подбор, Галтън предлага, че с избирателна намеса чрез развъждащи програми и чрез потискане на по-нежелания развъден материал, обществото може да се доведе до едно цялостно по-добро състояние.

През 1904г Университетския колеж в Лондон създава първите катедри по евгеника и евгеника на работническото общество в Лондон. Това довело до създаването на Лаборатория за национална евгеника “Галтън” през 1907г. Идеите на евгениката, евтаназията и стерилизацията за онези, преценени като по-некачествени, били сърдечно поддържани в Лондон, особено от “висшата класа” на популацията, която нямала търпение да направи нещо по въпроса с досадните нисши класи. Само че евгенната философия и програми скоро били приети с одобрение и навсякъде по света, включително и в Америка.

През 1911г, когато съдия Кенесоу Маунтин Ландис (Kenesaw Mountain Landis) наредил Стандарт Ойл да бъде разцепена, Джон Рокфелер (John D. Rockefeller), първият американец, натрупал един милиард долара в авоари – което се равнява горе-долу на сто милиарда долара в днешно време – отвърнал, като основал Фондация Рокфелер. Астрономическата по онова време сума от $300 милиона била прехвърлена на сметката на фондацията, и била управлявана от доверени лица, които били роднини или работници на фамилията.

Джон Д. Рокфелер, през 1860-те години, поел по пътя си в петролния бизнес с тласък от британския капитал. Рокфелер скоро се сдобил с лошата слава, че използвал агресивни методи за увеличение на богатството си. В “Бароните обирджии” Матю Джоузефсън (Matthew Josephson) обсъжда тези методи:

“Там където Стандарт Ойл не могла да продължи разширението си с мирни средства, била готова да упражнява агресия; верните й слуги дори знаели как да прилагат модерното оръжие динамит. В Бъфало, корпорацията Вакум Ойл, едно от чучелата на системата Стандарт Ойл, един ден била обезпокоена от появата на жизнен съперник, който построил голяма рафинерия на добре избрано място близо до брега. Първоначално офисите на Вакум извършили скришна пропагандна кампания с цел сплашване. След това добили повече дързост, или станали по-отчаяни, те се свързали с главния механик на вражеската рафинерия, шепнешком провеждали конференции с него в една гребна лодка в езерото Ери. Той бил помолен “да направи нещо”. Бил подтикнат “да се върнеш в Бъфало и да изградиш машинарията така, че да се взриви... или да се разбие, така да монтираш тръбите и дестилаторите така, че да не могат да произвеждат добър петрол... А след това може да им създадеш малко уплах, че не разбират нищо от този бизнес. Знаеш как...” Наградата за техническия ръководител щяла да бъде пожизнена лихва, и “в скоро време се случила малка експлозия в независимата рафинерия”.[4] (#post_bel1g2)

Рокфелерови също така използвали и по-сложни методи на шпионаж. Братът на Джон Д., Уилям Рокфелер, наел в бизнеса си един британски офицер от разузнаването на име Клауд Данси (Cloude Dansey), който, допреди Първата Световна война, се занимавал с реорганизирането на армията на САЩ. Служба във военното разузнаване. На протежето на Данси генерал Марлборо Чърчил (Marlborough Churchill), роднина на Уинстън Чърчил, било наредено да реорганизира и да управлява американските разузнавателни служби. След войната, Чърчил оглавил “Черната стая”, една група за шпионаж със заявена вярност към държавното министерство и армията на САЩ, но с подразбираща се служба на монетарния елит на Ню-Йорк. Генерал Чърчил бил отговорен и за създаването на фондация Манси, която по-късно щяла да бъде основен канал за финансирането на изследователския проект на ЦРУ по контрол над ума МК-Ултра през 50-те години и нататък.

С цел да промени имиджа си на най-презирания подлец на своята ера, Джон Д. Рокфелер използвал услугите на Айви Лий (Ivy Lee), най-добрия рекламодател на времето си. Лий предложил Рокфелер да започне да раздава големи суми пари. Лий все още бил нает от Рокфелер, когато, през 1930-те години, президентът на Стандарт Ойл Уолтър Тийгъл (Walter C. Teagle) и Херман Шмиц (Hermann Schmitz) от германското I. G. Farben му дали специфичната задача да им предоставя разузнавателна информация за това как Америка реагира на нацистите, и да извършва и разпространява про-германска пропаганда сред американците. Това не било случайност. Холдингите на Рокфелер, включително Стандарт Ойл,  били силно преплетени с холдингите на нацистите, и контактите и стокообмена им – включително петролните доставки – продължили през цялата Втора Световна война.[5] (#post_bel1g2)

Отношенията с Германия не били толкова възпалени, когато кинтите на Рокфелер финансирали института по психиатрия Кайзер Вилхелм в Мюнхен, Германия (отначало захранван от фамилията заводи за муниции Круп, и от Джеймс Лоуб (James Loeb), баджанак на Пол Варбург и архитект на Федералния резерв в Америка), със суми от рода на 11 милиона марки. Фондация Рокфелер, през 1925г, осигурила също и дарение от $2.5 милиона на Института, и продължила да прави огромни дарения на тази институция през целия Хитлеров период.

Финансиран от Рокфелерови бил също така и института Кайзер Вилхелм по антропология, евгеника и човешка наследственост. Тези институции били управлявани от швейцарския психиатър Ернст Рудин (Ernst Rudin), с асистирането на Отмар Фраер фон Фершуер (Otmar Freiherr von Verschuer) и Франц Калман (Franz J. Kallmann).[6] (#post_bel1g2)

Джеймс Лоуб бил роднина на банкерското семейство Варбург, ключово сред елитните контрольори в Лондон, и бизнес партньор на Уилям Рокфелер. Рокфелерови и Варбургови първоначално захранвали с пари предприятията на американската фамилия с осево значение Хариман, като насочвали към тях парични потоци, осигурени от сър Ернст Касел (Ernst Cassell), банкер на британските царски особи. Рокфелерови, Варбургови и Хариманови са познати лица, появяващи се отново и отново по време на възникването на основните механизми за обществен контрол през този век, включително евгениката и психиатричния контрол над ума.

Тези фамилии действали според тайно споразумение с групите от Кръглата маса, основана от Сесил Роудс, като той самият бил фримасон и действащ агент на банкерската фамилия Ротшилд, както и член на обществото Череп и кости в Америка.

Въпреки че групите от Кръглата маса на Роудс първоначално били финансирани основно от Роудс Тръст, от 1925г нататък значителното финансиране било осигурявано от Карнеги Тръст от Обединеното Кралство, чиито първи президент (1902-5г) бил костника (член на Череп и кости, бел.прев) Даниел Койт Гилман (Daniel Coit Gilman) – ключова личност в подчиняването на американската образователна система – и организации, свързани с Дж. П. Морган (J. P. Morgan), Рокфелерови, фамилията Уитни (Whitney), и фамилията Лазард (Lazard).

Фактически, един от ранните проекти на Новия Световен Ред било създаването на Третия Райх. Нацизмът, всъщност, много малко се различава от философията на Новия Световен Ред, освен че набляга на германския национализъм.

След като Адолф Хитлер се издигнал до поста канцлер през 1933г, спонсориран от много от хората, които жадували за Нов Световен Ред, психиатричните институти, контролирани от Ернст Рудин, били интегрирани в нацистката машина. Рудин оглавил Обществото за Расова Хигиена, и Рудин и екипът му, като част от Изпълнителния Отдел по Наследствеността, на който директор бил шефа на SS Химлер, прокарали германския закон за стерилизацията, основаващ се на съществуващите американски закони на щатна република Вирджиния.

Далеч от това да са някаква аномалия на нацисткия режим, ужасяващите евгенни и психиатрични програми, институционализирани в Германия през онова време, били само отражение на проучванията и предложенията, които били на мода в Европа и Америка. Едва наскоро беше разкрито, че след Втората Световна война се продължило със стерилизирането на хиляди хора, счетени за физически или морално негодни – това продължило до средата на 70-те – в Швеция, Франция, Дания, Финландия, и други европейски държави. Райхът на Хитлер, обаче, осигурил политически климат, в който евгенните планове можели да постигнат особено противни плодове.

Отмар Фершуер, асистент на Ернст Рудин и директор на Кайзер Вилхелмовия институт по антропология, евгеника и човешка наследственост в Берлин, на свой ред получавал асистенция от едно име, което на нас ни е по-познато: Джоузеф Менгеле (Josef Mengele). Фершуер намирал финансиране за нечовешките програми на Менгеле в Аушвиц. Там, много от пристигащите в лагера попълвали въпросници и лексикони от института Кайзер Вилхелм, преди върху тях да се извършат разнообразни франкенщайнови експерименти. Хиляди били измъчвани и убити, като частите от телата им се пращали във финансирания от Рокфелер институт Кайзер Вилхелм.

Менгеле бил заловен и идентифициран в един Съюзнически лагер за военнопленници през 1945г, и въпреки че заловилите го знаели от какво естество били престъпленията му в Аушвиц, той бил освободен. Неговият старши организатор Фершуер също избегнал наказанието; той просто бил нает от финансираната от Рокфелер евгенна организация Бюро по Човешка Наследственост в Дания. Асистентът на Рудин Калман дал показания от името на Рудин в де-нацистиращите процедури, и по-късно двамата взели участие в създаването на Американското Общество за Човешка Генетика, което по-късно организирало високоприоритетния и силно разслоен проект по Човешкия Геном, който може да превърне човешкото нарицателно “овце” в нещо повече от метафора.

 През 1936г друг играч излязъл на сцената на психиатричната генетика и експериментиране с контрол над ума, име, което едва се прошепва в други експозета по този въпрос: Шотландската Фримасонска школа. Лоялистите на Шотландската школа са и винаги са били закърмени с визията на Новия Световен Ред за единно световно правителство, и лоялистите поне на една фракция от поощрителите на Новия Световен Ред винаги са били фримасони. Проблясъците на стратегията на Новия Световен Ред всъщност могат да се проследят чак до неговия предшественик Розенкройцерите – без да се бърка с абревиатурата AMORC, която днес се среща в списанията за уфология и психика – и до ранни трудове като “Новата Атлантида” на Бейкън.

През 1936г д-р Нолан Люис (Nolan D. C. Lewis), полевият представител на Шотландската школа по въпроса с изследванията на деменциалния прекокс (demential praecox) (нелечима лудост), и директор на Държавния Психиатричен Институт на Ню-Йорк, ръководел 14 проекта, финансирани от Върховния Северен Съвет на Шотландската школа. По времето на тези фримасонски психиатрични проекти, дукът на Коноут, син на германския кобургски принц Алберт и царица Виктория, и брат на нацисткия симпатизант крал Едуард VII, бил великия майстор на “Великата майчина ложа” (Mother Grand Lodge) в Англия. Той бил свързан и с расистко “сенчесто правителство”, наречено Братството, което, според Филаделфия Инкуайрър, управлявало Южна Африка до скорошните времена, и било разкрито едва през 90-те години.

Въпреки че е налична много малко информация за тези фримасонски психиатрични проекти, подробностите за един от тях предоставят очевидна свързаност между фримасоните и нацистите. Едно протеже на главата на нацистката евгеника Ернст Родин, психиатърът Франц Калман, бил изгонен от работното си място в Германия, когато разкрили, че бил наполовина евреин. Характерът на Калман може да се обобщи от факта, че през 1935г настоявал пред Международния конгрес за Популационна наука в Берлин, че не само шизофрениците трябвало да бъдат стерилизирани, но същото осакатяване трябвало да се извърши и върху на глед здравите им роднини.

Калман се преместил в Ню-Йорк и без сътресения станал директор в Държавния Психиатричен институт на Ню-Йорк, една институция, която се оглавявала от фримасона д-р Люис. Шотландската фримасонска ложа платила на Калман да направи проучване върху 1000 шизофреника, за да докаже, че умствените заболявания се наследявали по генетичен път. Проучването било публикувано в САЩ и в Германия през 1938г. Предисловието към проучването изразявало благодарност към Шотландската школа и Рудин. Докладът на Калман бил използван като част от научното оправдание за една програма, стартирана от презряното Поделение T4, наименувано на адреса си, Tiergartenstrasse 4, Берлин. Агентите на Т4 били докладвани като виновни за убийството на над 200 000 човека с умствени отклонения.[7] (#post_bel1g2)





Бележки:

1. E. C. Knuth: The Empire of the City (1983г) (Империята на града)
2. Antony C. Sutton: America’s Secret Establishment (1986г) (Тайното правителство на Америка)
    Анонимен автор: Skull & Bones: The Very Heart of the Shadow Government (Май, 1996г), намира се в интернет, авторът притежава копие от нея. (Череп и кости: Самото сърце на Правителството в сянка)
3. Сютън
4. Knuth; Anton Chaitkin: Британска психиатрия: От евгеника до поръчкови убийства, 7 октомври 1994г;
    Mattew Josephson: Бароните обирджии. Цитат на Гари Алън. Папката Рокфелер .
5. Christopher Andrew: Secret Service: The Making of the British Intelligence Community (1986г) (Тайни служби: Създаването на Обществото на британското разузнаване);
    Charles Higham Allen, Chaitkin: Trading With the Enemy (1983г) (Да търгуваш с врага)
    Hillel and Henry: Of Pure Blood (1976г) (С чиста кръв)
6.  Bernard Schrieber: The Men Behind Hitler (Хората зд Хитлер)
    Chaitkin, Paul Weindling: The Rockefeller Foundation and German Bio-medical Sciences, 1920-1940 (1988г) (Фондация Рокфелер и германските био-медицински науки в периода 1920-1940г)
7. Anton Chaitkin: Treason in America (1984г) (Държавна измяна в Америка);
    Carl Oglesby: The Yankee and Cowboy War (1977г) (Войната на янките и каубоите);
    Anton Chaitkin, Sutton: Британска психиатрия: От евгеника до поръчкови убийства (24 юли 1990г);
    Hillel and Henry, James Perloff: The Shadows of Power (1990г) (Сенките на властта)


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/09/jk6.png)

Адам Вайсхаупт (Adam Weishaupt), основателят на Баварските илюминати през 1776г
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Септември 26, 2017, 09:40:05 am
Глава 3

Да махнеш “психо”-то от психологията


Едни от най-основните проучвания, консултирани от финансирани от Рокфелер учени и други, заинтересувани от социалния контрол в началото на този век, са проучванията на официалния пруски държавен психолог Вилхелм Максимилиан Вунд (Wilhelm Maximilian Wundt), професор по психология в университета в Хайделберг. Много е интересно, че дядото на Вунд е споменат в Илюминатския Провинциален доклад за Утика (Хайделберг) от септември 1782г, където е споменат като член на илюминати с псевдоним “Рафаел”.[1] (#post_bel1gl3)

През периода преди Вунд да се издигне в това поле, психологията била считана, чисто и просто, за изучаване на душата и съзнанието (психиката). Вунд щял да промени всичко това, дефинира и пропагандира в полза на материалистичната гледна точка, която щяла да дезинформира трудовете на неговите наследници като Павлов, Скинър (Skinner) и Уотсън (Watson).

Вунд получил катедра по философия в университета в Лайпциг през 1875г, основавайки първата в света психологическа лаборатория, и създавайки психологическото списание “Философски проучвания”, и давайки нова дефиниция на психологията за своя век. Вунд констатирал с характерна скромност, “Трудът, който тук представям на обществеността, е опит да очертая нов клон на науката”. Вунд щял да остане в университета в Лайпциг до смъртта си през 1920г.

Доктрината на Вунд може да се характеризира като наука, която се среща с Хегеловото sturm und drang ("буря и желание", бел.прев). Една от основните опорни точки на Новия Световен Ред е че неговата стратегия за завладяване на света произлиза от философията на Хегел. Хегел бил професор по философия в университета в Берлин, и неговите трудове формирали основата както за Марксисткия диалектичен материализъм, така и за фашисткия Статизъм.

Хегеловото констатирано вярване било, че човекът е подчинен на Държавата, и намира предназначението си единствено в подчинението на диктатите на Държавата. Както е казал, “държавата е абсолютната действителност, а самият индивид има обективно съществуване, истина и моралност единствено в качеството си на член на Държавата”. Тази философия може и е била използвана за оправдаването на безброй зверства, извършвани срещу човешката раса, и придава неизследвани под-слоеве на философиите на много политици днес. Ако само омлетът е важен (Държавата), какво значение има, ако изхабим няколко милиона яйца (хора) в процеса по приготвянето му?

Хегел бил авторът на теорията за “диалектичното”, идеята, че конфликтът определя историята. Според Хегел, една сила (теза) диктува собствената си противоположна сила (антитеза). Тези сили в конфликт водят до създаването на трета сила: синтез. От този синтез процесът започва отначало. Маркс по-късно преразглежда теорията за диалектичното, настоявайки, че само материалните събития били от значение, и че диалектното било присъщо на материята, като по този начин развел тази идея с метафизиката, поне доколкото го задоволявало.

От теорията за диалектичното идва осъзнаването, че създаването на конфликти може да създаде предвидими резултати, или синтези. Онези, които поощряват Новия Световен Ред, отново и отново, показно използват теорията на Хегеловата диалектика, за да го доведат нещата до него. Те манипулират събитията, създавайки конфликти, създавайки войни, и унищожавайки животите на несметни милиони в процеса на тези сделки. Новият Световен Ред е желаният синтез на контролиращите сили, действащи в света днес.

Естествено, Хегеловата система е напълно на въпреки на повечето хора, особено на Запад, които смятат индивида за истинския суверен. Така истинските врагове не са Америка срещу Съветците, или политическото Ляво срещу Дясното, а онези, които искат да манипулират Ина и Яна на историята.

Да се върнем на Вунд: Като Маркс, той поддържал мнението, че освен ако нещо не може да бъде научно количествено изразено, не било от значение да се взима предвид или да се счита за фактор в научното изследване. Всички психологически изследвания трябвало да се основават на физиологията: телесни реакции. Вунд на практика предефинирал психологическите проучвания като проучвания на мозъка и нервната система, и предефинирал човека като животно без душа, легитимирайки по този начин, поне за колегите си и техните работодатели, третирането на човека като животно. Това, без съмнение, била приветствана от контрольорите рационализация, които вече можели с усмивка да заколят всеки, когото пожелаели, без страх от духовно възмездие накрая.

Вунд казал, “наистина изглежда като безполезно прахосване на енергия да продължаваме да се връщаме към такива безцелни дискусии за природата на психиката, които бяха модерни за известно време, и на практика все още са, вместо по-скоро да влагаме енергията си там, където би довела до някакви резултати”.

Според изследователя Паоло Лиони (Paolo Lionni), “За Вунд волята била директен резултат от комбинацията на възприемани стимули, а не независимо, индивидуално намерение, както с някои известни изключения се схващало в психологията и философията дотогава”.

Вундското отхвърляне на невеществените неща в живота, като душата, ума и свободната воля, повлияло на психиатрията и психологията до ден днешен. И сега знаете защо психиатрите изглеждат толкова странно и често имат нервни тикове. Тях са ги учили, че нямат душа.[2] (#post_bel1gl3)

Според един хроникьор на историята на психологията, след като теориите на Вунд станали популярни,
“На практика Лайпциг станал Меката на студентите, които искали да изучават “новата” психология – една психология, която вече не била разклонение от спекулативната философия, вече не била фрагмент от науката на физиологията, а нов и смел и вълнуващ опит да се изучават менталните процеси чрез експериментни и количествени методи, общи за всички науки. Защото психологията на Лайпциг била, през осемдесетте и деветдесетте, най-новото нещо под слънцето. Това била психологията за смелите млади радикалисти, които вярвали, че методите на ума можело да се измерват и да се третират експериментално – и които вероятно мислели себе си, в личните си възгледи, за пионери в най-новия авангард на науката, протягайки ръцете й до полета на опита, в които тя никога преди не била навлизала. Във всеки случай, те се хвърлили в тези си задачи с предприемчив дух и увлечение. Те станали обучени интроспекционисти и, добавяйки интроспекцията към ресурсите на физиологичните лаборатории, те се пробвали да извършват моментни анализи на усещанията и възприятията. Те измервали времената за реакция, проследявайки тези задачки до многобройни и разнообразни последствия. Те разследвали вербалните реакции, като по този начин разширявали изследванията си до полето на асоциацията. Те измервали широчината на флуктуациите на вниманието и отбелязали някои от по-сложните му характеристики в “експеримента на усложнението”, един лабораторен метод, изготвен по шаблона на ситуацията, която повдига проблема на астрономията относно “личното уравнение”. В своите проучвания на чувствата и емоциите те записвали честотите на пулса, честотите на дишането, и флуктуациите в мускулната сила, и в същата връзка те разработили методи за системно записване и статистическо третиране на впечатленията, наблюдавани чрез интроспекция. Те също така разработили психо-физичните методи и в допълнение постоянно използвали ресурсите на физиологичната лаборатория. И из всичките си предприятия те били водени от концепцията на една психология, която трябвало да бъде научна, а не спекулативна; те винаги се опитвали да разчитат на точни наблюдения, експериментиране, и измервания. Най-накрая, когато напускали Лайпциг и работели в собствени лаборатории – най-вече в американски и германски университети – повечето от тях запазвали достатъчно от впечатленията си от Лайпциг, за да преподават такава психология, че каквото и да било последващото развитие на индивидуалната мисъл, тя да носи следи от ортодоксалната Лайпцигова система”.[3] (#post_bel1gl3)

Есенцията на изследването на Вунд била, че човекът бил машина, дори и да била мека машина. Вунд също вървял по аксиомата на Хегел, че човек бил просто зъбно колело в един по-висш механизъм или Държавата. Било ли е просто случайност, че Вунд и отрядите му, финансирани от и работещи за пруското военно и политическо статукво, осигурили оправданието за това човечеството да се третира като индивидуални части от почти безстойностни машинарии, които може да се бъзикат или унищожават когато ти скимне?

Вунд, заедно с други хегелианци, отхвърлил моралното уравнение в отношението към човечеството – по този начин поставяйки човека в епруветка – и с това отворил вратите за много от зверствата, които последвали в това столетие, включително и ужасиите на контрола над ума. Друго устойчиво оръжие в арсенала за елитарно изследване на контрола над ума бил труда на Иван Петрович Павлов, който учил психология в Лайпциг през 1884г, пет години след като Вунд отворил лаборатория там, и първо работел във Военно-медицинската академия в Петербург в Русия. През 1906г Павлов изрязвал дупки в бузите на кучета, точно преди да им бъде дадена храна, и след един период от време било наблюдавано, че даже само звънчето да звъняло, това щяло да увеличи слюноотделянето на кучетата.

После това наблюдение, че реакциите могат да са толкова прецизно кондиционирани, било интелектуално атакувано, за да се приложат тези ментални процеси и върху хора – и наследниците на Павлов, психолозите и социалните контрольори, са продължили да звънят звънчетата си, с което избирателно активират лигите ни оттогава насам.[4] (#post_bel1gl3)

Не след дълго, след като Павлов подлудявал кучета в Русия, Джон Уотсън (John B. Watson) в университета Джон Хопкинс – сборният пункт на хегелианците в САЩ – правел същото с хора. Уотсън, основателят на онова, което е известно като поведенческия дял от психологията – но всъщност е просто едно изследване, следващо в тъмната сянка на Вунд – вярвал, че в хората можело да се програмират сложни форми на поведение. Той извършил един експеримент, в който на едно младо момче, “Малкият Алберт”, му дали бял плъх, с който да си играе. След като момчето свикнало с плъха, Уотсън всеки път удрял по пода с метален прът, когато плъха бил вкарван в стаята. Момчето разбираемо било ужасено от такова лунатично поведение, и в крайна сметка започнало да реагира с ужас всеки път, когато му подавали плъха, и накрая започнало да се ужасява всеки път, когато около него имало малко космато животно.

Самият д-р Уотсън отделял лиги при мисълта за възможностите, които следват от такъв вид механично кондициониране на човешките същества: “Дайте ми бебето, и аз ще го накарам да се катери и да използва ръцете си, за да строи сгради от камък и дърво... Ще го направя крадец, стрелец или наркозависим. Възможностите за оформяне в каквато и да е посока са почти безкрайни... Хората се изграждат, а не се раждат”. Уотсън по-късно станал много успешен рекламен агент, въпреки че няма данни за това какво се е случило с Малкия Алберт.[5] (#post_bel1gl3)

В края на 30-те години, харвардския психолог Бурус Фредерик Скинър (Burrhus Frederick Skinner), безсрамен ученик на Вундувите теории, и член на Военното разузнаване на САЩ, направил фини настройки в занаята да се контролират човешките умове, и това той нарекъл “оперативно кондициониране”, с което станал гуру за цели поколения оформители на съзнанието, които го последвали. Неговото просто (и доста познато през съответното време) хрумване било, че утвърждаването на повтарящ се негативен стимул (наказание) или положителен стимул (награда), е основата на всяко заучено поведение.

Ранните експерименти на Скинър създали гълъби, които можели да танцуват, да правят фигурни осморки, и да играят тенис на маса. Неговите експерименти не приключили с гълъбите.

Най-известното изобретение на Скинър, целящо да произведе “социализирано дете”, била “кутията на Скинър” с контролирана вътрешна среда, контейнер с размерите на детско креватче, в което поставял цифра деца, включително и своите собствени. Неговата крайна цел била не само да контролира поведението на изолираната личност, но и да се сдобие с прозрения за това как да контролира обществото като цяло.[6] (#post_bel1gl3)

Изказването на Скинър, което най-добре определя неговата философия, която в крайна сметка е философията на контрола, се съдържа в книгата му “Walden Two”, написана през 1948г. Книгата описва една съвършена комунистическа утопия, управлявана по директивите на поведенческата философия.

В “Walden Two” обществото се управлява от Фразир – сламен човек, измислен така, че да драматизира вярванията на Скинър за човешкото кондициониране. Под Фразира в произволен ред седят шест Планирачи, които на своя ред командват Мениджъри, които пък са отговорни за “контролираните” (игра на думи, използваната дума в английския оригинал има почти сходно изписване като думата за “нает работник”, тоест, вместо шеф и работник, има контрольор и контролиран, бел.прев), които извършват умствените задачи на всекидневния живот. Членовете на обществото в “Walden Two” следват един пуритански “Код на поведение”, който се прилага на практика във всеки аспект на всекидневния живот, в което влиза и забраната на среднощните закуски. Образованието е подразделение на “човешкото инженерство”, а родителите предават децата на групата. “Домът не е място за отглеждане на деца”, отсича Фразира, неговата философия е такава, сякаш е копирана от множество съвременни психолози и социални работници.

Есенцията на “Walden Two” е прилагането на положителни и отрицателни поощрения, за да се създаде една гладко функционираща държава, освободена от такова нежелано бреме като престъпление и избор.

Скинър последвал визията си в “Walden Two” през 1971г с една много рекламирана не-фантастична книга, наречена “Отвъд свободата и достойнството”, удостоена с честта да бъде най-важната книга на годината според Ню-Йорк Таймс. “Това, което е нужно, е повече контрол, а не по-малко”, напомня ни Скинър.[7] (#post_bel1gl3)

Може да е изобличително, че през целия си живот Скинър се е интересувал от механичните устройства, дори с години е работил върху машина тип перпето-мобиле. Неговата гледна точка за строежа на човешките същества е била не по-малко механична – една визия, която характеризира философиите на повечето психиатри до ден днешен. Тази атеистична/материалистична гледна точка, отново, служи за оправдание за зверствата, които всеки ден се извършват в името на науката: Как може да е неетично да си играеш със, или дори да унищожиш едно човешко същество, ако в действителност то е просто една машина?

С Б. Ф. Скинър философията на психологическия контрол била фино наточена. Въпреки че много психолози днес настояват, че поведенческата визия за един контролиран свят е груба и остаряла, и че науката не може да инженира едно послушно общество, те протестират твърде много. Поведенческата доктрина – предсказана от Хегел, изобретена от Вунд, и отгледана от легион последователи в науката и образованието – е стабилно посадена в академичните зали и в офисите за оформяне на популацията по света, и тези възгледи се прилагат на всяко едно ниво в обществото. Елитът не би могъл да бъде по-щастлив, ако целият свят можеше да се постави в една кутия на Скинър.





Бележки:

1. Antony C. Sutton: America’s Secret Establishment (1986г) (Тайното правителство на Америка);
    Paolo Lionni: The Leipzig Connection (1988г) (Лайпциговата връзка)
2. Lionni: “Georg Wilhelm Friedrich Hegel” (1973г)
3. Edna Heidbreder: Seven Psychologies (1933г) (Седем психологии)
4. Lionni, Walter Bowart: Operation Mind Control (1977г) (Операция Майндконтрол);
    Енциклопедия Американа: “Иван Петрович Павлов” (1963г)
5. John B. Watson, цитиран от Bowart: The People Shapers (1977г) (Оформителите на хора)
6. John Judge, Packard, Bowart: The Secret Government (Тайното правителство)
7. Packard, B. F. Skinner: Walden Two


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/09/jk7.png)

Полковник сър Клауд Данси (Claude Dansey), майстор-шпионин на Рокфелерови.




(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/09/jk8.png)

Алдос Хъксли (Aldous Huxley)




(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/09/jk9.png)

Джон Роулингс Рийс (John Rawlings Reese), контрольор от Тависток
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Февруари 23, 2018, 11:20:30 pm
Глава 4

Хей, учителю, остави децата намира!

/строфа от песента на Пинк Флойд - Стената/



Една от основните световни арени, в която се прилага Хегелската философия и материалистичната анти-психология на Вунд, е образованието.
През 1819г в Прусия било институционализирано първото задължително училищно обучение за деца. Според педагога и учител Джон Тейлър Гато (John Taylor Gatto) обществото в Прусия било разделено на "деца, които щели да станат създатели на политики; деца, които ще станат асистенти на онези, които правят политики (инженерите, архитектите, адвокатите, и докторите); и децата, които ще станат всеобхватната маса на употребяваните."

"Прусия основава училищна система на три нива, в която половината от един процент от населението (0.5%) се обучава как да разсъждава. Тези 0.5% отиват в училище, наречено академия. 5.5% от населението отива в Realschulen ("реално училище" от немски, вид средно училище, възприето във всички водещи европейски държави и Русия, бел.прев) където отчасти ги учели как да разсъждават, но не напълно, защото Прусия вярвала, че поражението им от Наполеон се дължало на това, че хората разсъждавали самостоятелно в стресовите моменти от бойното поле. Затова били решили да се погрижат чисто научно това да не се случва повече. Най-ниските 94% (ей на това му се вика пирамида, а?) били пращани във volkschulen ("народни училища", бел.прев), където трябвало да се научат на хармония, подчинение, свобода от стресово мислене, как да следват заповеди. Те измислили система, който де факто щяла да гарантира такива резултати. В народните училища, цялостните идеи (които участват в своята цялост в математиката, науката, социалното мислене, езика и изкуството) се разделяли на предмети, които преди въобще не съществували, тези предмети след това допълнително се раздробявали на уроци; а уроците се раздробявали на достатъчно малки отрязъци от време. Ако в един и същи ден имало достатъчно промени в предметите за учене, никой нямало да знае какво се случва."[1] (#post_bel1gl4)

В средата на последното столетие, един член на тайното общество "Череп и кости", следвайки Пруската традиция, задействал образователна революция в Америка, която ориентирала цялата образователна система към целите на Новия Световен Ред. Този човек бил Даниел Койт Гилман (Daniel Coit Gilman), първият президент на университета "Джонс Хопкинс" и на научния институт "Карнеги" (Johns Hopkins University; Carnegie Institution). Гилман изучавал Хегелска философия в Берлинския университет през 1854-55г. Също в Берлинския университет през онова време бил и по-рано споменатия Вилхелм Вунд, който е ключова фигура в световното налагане на психологията в Хегелски стил.
Гилман идва от цяло родословие в костници и, след като се връща от Германия, през 1856г става ковчежник на "Череп и кости". Успоредно с това, Гилман става асистент-библиотекар в Йейлския университет, а две години по-късно е назначен на поста главен библиотекар.

По време на същия този период "Череп и кости" тайно превземат администрацията на Йейлския университет, като президентството на учебното заведение от този период нататък за постоянно попада в ръцете на унаследяващи се илюмизирани костници. Според "Иконоборец" (13 октомври, 1873г) (The Iconoclast, October 13, 1873):

"Те завзеха контрола над Йейл. Делата му се въртят от тях. Парите, които получава колежа, трябва да минат в техни ръце, и подлежат на волята им. Без съмнение сами по себе си са достойни хора, но множеството, което презираха, докато бяха в колежа, не може толкова лесно да забрави, и просто така да остави парите в техните ръце. Хора от Уолстрийт се оплакват, че колежът директно търси тях за помощ, вместо да моли всеки свой възпитаник да плати таксата си. Причината за това се открива в реплика, направена от един от първите мъже на Йейл и Америка: "Някои ще дадат, но не и Костниците, защото тях много повече ги е грижа за цялото общество, отколкото за колежа". Фондът "Уолзи" едва-едва се бори да продължи да съществува, поради семейни причини... Тук, следователно, причината за бедността на Йейл става ясна. Университетът е контролиран от малко на брой хора, като самите те се затварят и странят от останалите, на които предполагат, че са висшестоящи..."

Гилман се срещнал с Фредерик Т. Гейтс (Frederick T. Gates), който управлявал фондациите на Рокфелер, и го възмолил да основе Южния Образователен Борд (Southern Educational Board), сливайки фондовете "Слатър" и "Пийбоди". Гилман нарекъл фондацията "Генерален Образователен Борд" (General Education Board) - подчертавайки намеренията си. Организацията по-късно била преименувана на "Фондация Рокфелер".[2] (#post_bel1gl4)

Гилман бил първия президент на университета "Джон Хопкинс", и внимателно подбирал само членове на "Череп и кости" и други групи с Хегелиански възгледи за преподаватели във факултета. Сред тези бил Стенли Хол (G. Stanley Hall), първият от американските ученици на Вунд, който се разписал в науката. Обучението, което Хол получил в Лайпциг, било платено със заем от член на обществото "Свитък и Ключ", дъщерно общество на "Череп и кости" в Йейл. В Лайпциг, Хол се потопил в хегелово-вдъхновени психологически изследвания, преподавани от материалистични психолози като Хартман (Hartmann), Хелмхолц (Helmholtz), и оказалия най-голямо влияние върху него - Вунд. Връщайки се в Америка през 1883г, той поел психологическата лаборатория в новия "Джонс Хопкинс" и основал Американската Психологическа Асоциация (American Psychological Association) и Американското Списания за психология (American Journal of Psychology).

Според Хол, "Психологията, която аз преподавах, беше почти изцяло експериментална, и в по-голямата си част покриваше материала, който Вунд беше публикувал в по-късното и по-голямо издание на "Физиологична психология".[3] (#post_bel1gl4)

През 1889г Хол бил избран за първи президент на новооткрития университет "Кларк" в Уорсестър (Worcester), Масачузец. Хол бил ментор на едно от най-влиятелните имена в американското образование на своя век: Джон Дюи (John Dewey).

Дюи учил под грижата на Хол и университета "Джонс Хопкинс", после се преместил да преподава в университетите на Мичиган и Минесота. Друго силно влияние върху Дюи бил хегелския философ Джордж Силвестър Морис (George Sylvester Morris), който получил докторантурата си от Берлинския университет. Според Дюи, повтарящ като ехо сантименталностите на своите пруски ментори, "Няма бог, и няма душа. От опорите на традиционната религия няма нужда. Като се изключи догмата и вероучението, тогава непроменимата истина също е мъртва и погребана. Няма място за неизменни, природни закони или за перманентни морални абсолютизми."[4] (#post_bel1gl4)

Дюи публикува първият американски учебник по Хегелова философия като приложение към Вундските психологически иновации в книгата си "Психология". През 1895г той се присъединява към факултета във финансирания от Рокфелер Чикагски университет, оглавявайки отделите по философия, психология и обучение, и отваряйки образователна лаборатория, наречена "Училище Дюи", по-късно станало известно като "Лабораторно училище на Чикагския университет".

Дюи следвал примера на Вунд, като настоявал, че образованието не представлява учене на умствени способности като четене и писане, а представлявало подаване на суров, непреработен опит към ума на детето; един вид психическа кутия на Скинър, само че в образованието. Традиционната роля на учителя като педагог била заменена от учителя като психолог, социализатор, евгеник и глашатай на идващата супер-държава. Дюи вярвал, че целта на обществените училища била "да поеме активна роля в определянето на социалния порядък на бъдещето... като учителите се ориентират спрямо по-новите сили, които ще упражняват социален контрол върху икономическите сили".[5] (#post_bel1gl4) Дюи също така отбелязвал, че "Училището е преди всичко социална институция. Тъй като образованието е социален процес, училището е просто онази форма на обществен живот, в която са концентрирани всички онези агенции и която ще е най-ефективна в това да възпита детето да споделя наследените от него расови ресурси, и да използва собствените си способности за социални цели. Образованието, следователно, е процес на живеене, а не подготовка за бъдещо живеене".[6] (#post_bel1gl4)
За Дюи, въпросът винаги бил как детето се свързва с Държавата, вместо как Държавата се свързва с детето.

Друг ученик на Вунд, който може би щяло да се окаже, че бил най-успешния разпространител на новата психология, премахваща психиката, бил Джеймс МакКийн Кател (James McKeen Cattell). Кател бил асистента на Вунд в Лайпциг за годините между 1883-86, и получил професорската си титла от великия старец през 1886г. Докато изнасял лекции в Кеймбридж през 1887г, Кател се запознал с човек, който го вербувал в социалния дарвинизъм - това бил братовчеда на Дарвин, английският психолог Франсис Галтон (Francis Galton), човекът, отговорен за популяризирането на евгенната наука и избирателното размножаване в началото на този век.

През 1887г Кател основава, в Пенсилванския университет, психологическа лаборатория по модела на Вунд, след това през 1891г оглавил новият психологически отдел в Колумбийския университет. Кател бил невероятно влиятелен и с успех разпространявал новата изцяло материалистична психология, и правел това, като създавал нови и нови списания, включително "Психологически преглед" (The Psychological Review), Наука (Science), Ежемесечна наука (Science Monthly) и Училище и общество (School and Society). Той публикувал и допълнителни материали, включително Американски мъже на науката (American Men of Science), Водачи в образованието (Leaders in Education), и Директоратът на учените американци (The Directory of American Scholars), ефективна стратегия за канализиране на протежетата на Вундската система в основния поток на американската мисъл.

Друго от съмнителните постижения на Кател било премахването на звуковия метод за преподаване на четене. Кател популяризирал метода "Виж-Кажи" за преподаване на четене, техника, която според някои източници била изобретена от Томас Хопкинс Галадет (Thomas Hopkins Gallaudet) за преподаване на глухите. Въпреки че Галадет не бил член на "Череп и кости", двама от синовете му посещавали Йейл и били приети в тайното общество.
Следвайки прозренията на Галадет в преподаването на глухите, Кател си направил заключението, че директното запаметяване на думи щяло да увеличи литературните способности, ако се приложи върху нормалните ученици. Опитът от следващите години не е доказал, че това е вярно, очевидно, и един от страничните продукти на Кателовата теория "Виж-Кажи" е, че приближавайки се към 21ви век милиони американски възрастни въобще не могат да четат или да пишат.

Цялата история за Галадет може всъщност да бъде опит за хигиенизиране на онова, което в действителност се е случило. Педагогът Джон Тейлър Гато отдава метода "Виж-Кажи" на Пруската система за училищно обучение, където тази система за не-учене на четене на практика се използвала, за да се спънат повечето деца, с цел да се даде предимство на онези от привилегированата класа. Гато казва, "Така те се сетили, че като подменят азбучната система на обучението в писане, на практика преподаваме звуци. (Пруската система била система на цяло изречение, вместо система на цяла дума. Запаметяват се цели изречения.) Ако можели да се доберат до децата, и да не им дават да четат добре в първите шест-седем години, след това вече нямало значение. Те вече не правят пълноценна връзка с напечатаната информация."[7] (#post_bel1gl4)

Може би най-ефективният Троянски кон за инжектиране на Вундовата теория за човекът-машина в американската образователна система бил един индивид, Джеймс Ърл Ръсел (James Earl Russell), който учил и получил докторантурата си от Вунд през 1894г. Ръсел станал декан на Ню-Йоркския колеж по обучение на учители, който управлявал 30 години, постоянно попълвайки факултета си с практици от Вундовата школа, като в същото време превърнал колежа в най-голямата институция за обучение на учители в страната.

Друга илюминатост от задушаващите американското образование психолози бил Едуард Лий Торндайк (Edward Lee Thorndike), който с вундовците Армстронг и Джуд в Уеслианския университет, дипломирал се през 1895г. Торндайк се преместил в Колумбийския университет, където специализирал изучаване на животни в лабиринти, наречени "пъзелни кутии", накрая намерил своята ниша в Учителския колеж под управлението на Ръсел. Според Торндайк, преподаването било "Изкуството да подаваш и да въздържаш стимули, в резултат на което да създаваш или да не допускаш определени реакции. В тази дефиниция терминът стимули се използва широко, в смисъла на кое да е събитие, което оказва влияние върху човека - дума която му е казана, поглед, изречение което той прочита, въздухът който диша, и тн. Терминът реакция се използва в смисъла на каква да е реакция, направена от него - нова мисъл, чувство на заинтригуваност, телесно действие, каквото и да е умствено или телесно състояние в резултат на стимулите. Целта на учителя е, да произведе желателни и да предотврати нежелателните промени в човешките същества, като създава и възпрепятства определени реакции. Средствата на негово разположение са стимулите, които може да приложи върху ученика - думите на учителя, жестове, и външен вид, състоянието и приспособленията на учебната стая, използваните учебници, наблюдаваните предмети, и прочие дълъг списък с неща и събития, които учителят може да контролира".[8] (#post_bel1gl4)

Бележка от преводача: С други думи Торндайк не е правел разлика между манипулиране, индоктриниране, втълпяване, и преподаване и образоване.

Торндайк казва още, "Изследванията върху капацитета и интересите на малките деца показват, че е желателно преди шест годишна възраст да се набляга или върху сдобиването с интелектуалните ресурси, познати като външните инструменти - четене, буквуване, аритметика, писане, и тн. - или върху абстрактния интелектуален анализ..."

"Въпреки бързият напредък в правилната посока програмата на средностатистическото начално училище е твърде тясна и академична в характера си. По традиция основното училище основно се посвещава на преподаване на фундаментални предмети, като четене, писане и аритметика, и свързаните с тях дисциплини... Неестествените упражнения, като тренировка по фонетика, умножителни таблици, и формални писмени движения, се използват в ненужно голяма степен. Предмети като аритметика, език, и история включват съдържание, което има твърде малка реална стойност. Почти всеки предмет се уголемява, с цел неразумно да задоволи академичния идеал на изчерпателността. Това, че типичното училище преекспонира инструктирането в тези формални, академични умения като средство за развиване на интелектуални ресурси... е оправдана критика... Елиминирането на несъществените неща чрез научно изследване, тогава, е една стъпка в посока подобряване на учебните занятия".[9] (#post_bel1gl4)

Наблягането, от страна на Торндайк и неговите другари, върху "социализирането" на ученика - всъщност подчиняването на ученика под социалния строй - като противопоставяне на идеята ученикът да бъде научен на конкретни умения, е друг фактор, довел до цялостно разпадане на грамотността в САЩ, като в същото време не води до забележимо покачване на способността за социализиране - всъщност, очевидно е точно обратното.
Торндайк вярвал, че "Образованието е заинтересувано най-вече от основните взаимоотношения между човека и околната среда, от всички промени, които правят възможно по-доброто нагаждане на човешката природа към заобикалящото".

Това е друг важен момент от Торндайк и всичките други вундистки философии от по-късно време. Човекът е животно, което трябва да се адаптира към околната среда, тоест, социалната система и политическия режим, вместо да адаптира околната среда според собствения си възглед. Човекът трябва да бъде кондициониран да приема обстоятелствата, в които попада, а не да се учи да ги променя. Отново, контролиращият елит няма никакви скрупули, опитвайки се да промени обществото или околната среда, така че всичко да се подчинява на хрумванията им - дори и ако трябва да се мине с булдозерите върху дъждовна гора - единствено и само бунтарът, учил в обществено училище, трябва да се подчини, за да му промият от главата разрушителния дефект, наречен индивидуалност. Техниките за социализация, използвани от Вундианите, създават роботи, а не социални хора. Действайки от Учителския колеж на Колумбийския университет и по-късно основаното училище "Линкълн", и зависещи от постоянните инжекции с Рокфелерски пари, основните светила в полето на Вундувската психология, включително Торндайк, Кател, Ръсел и Дюи, дадоха начален тласък на "образователната" психология, по този начин преправяйки лицето на американските училища. И много от тези последователи на Вунд били много прями в изказваният си, че целта на образователната психология била създаването на Нов Световен Ред.

До 50-те години (1950) Учителският колеж бил, неоспоримо, най-мощната образователна сила в Америка, като приблизително една трета от всички училищни президенти и декани, и една четвърт от всички американски учители, били дипломирани в него. Сигурно било окуражаващо за Рокфелерови и сбирщината им да гледат как материалистичната психология и образование са спечелили, и вече били приети като норма в американските учебни системи.


Бележки:

1. Gatto, John Taylor, "Origins & History of American Compulsory Schooling," an interview conducted by Jim Martin, Flatland magazine number 11 (Произход и история на задължителното американско училище)
2. Sutton, Antony C., America's Secret Establishment. (Billings, Montana: Liberty House Press, 1986); Mullins, Eustace, The Curse of Canaan. (Staunton, Virginia: Revelation Books, 1987) (Проклятието на Канаан)
3. Hall, G. Stanley, Cited in Sutton
4. Dewey, John. Cited in Ralph A. Epperson. The New World Order. (Tucson, Arizona: Publius Press, 1990)
5. Lionni; Sutton; Dewey, John. Quoted in Allen, Gary, "Hands off our Children!," American Opinion, volume XVIII, No. 9, October, 1975 (Долу ръцете от децата ни!)
6. Dewey, John, My Pedagogic Creed, cited in Sutton
7. Gatto
8. Thorndike, Edward L., The Principles of Teaching Based on Psychology. (New York: A.G. Seiler, 1925) (Принципите на обучението, основано на психологията)
9. Thorndike, Edward L., and Arthur I. Gates, Elementary Principles of Education. (New York: Macmillan, 1929)



(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/jk10.png)

Рентгенови снимки на мозъчни предаватели.




(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/jk11.png)

Д-р и г-жа Скинър преглеждат дъщеря си Деби, вадейки я от "кутия на Скинър". Деби извърши самоубийство в 20-те си години.
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Февруари 25, 2018, 02:15:54 pm
Глава 5

Тависток


Институтът за човешки взаимоотношения "Тависток", известен сред вътрешните лица като "Фройд Хилтън" ("Freud Hilton"), е основен възел от световно разпространената психологична манипулация, която се извършва в последните 50 години. Историята на Тависток - поне публичната й версия - започва веднага след Втората Световна война, когато членове от британското военно разузнаване създават института. В собствената си литература Тависток се описва като организация за "динамична психиатрия", която имала за цел да практикува онова, което те наричат "обществология" на планетата като цяло - и което аз наричам световен контрол над ума.

Самото британско военно разузнаване, представено от множество от основните си играчи, се е стремяло към единно световно правителство още от самото си начало. Директорите на Британските Секретни Служби (BSS) почти на самосиндикален принцип всички са били застъпници за Фабианския социализъм.[1] (#post_bel1gl5)

Твърди се, че Тависток е бил основан много по-рано от обявеното му начало, над 20 години преди 1921г, от майор Джон Роулингс Рийс (John Rawlings Reese), по нареждане на Царския институт на Кръглата маса по международни въпроси (известен също и като Чатъм Хаус) (Round Table's Royal Institute of International Affairs или Chatham House). RIIA, заедно с Американския съвет по външни отношения, е основан през 1919г по време на Версайската конференция за мир, като и двете организации са изпълнителни ръце на Новия Световен Ред.

Рийс е този, който си мечтаел да изгради "общество, в което да е възможно който и да е член на коя да е социална група да бъде третиран [психиатрично], без оглед на законовите средства, и дори ако такова третиране е против волята му". В края на Втората Световна война, Рийс призовал да се създадат "психологически шокови войски", които щели да се пръснат от института Тависток по целия свят и да инженират бъдещата посока на обществото.[2] (#post_bel1gl5)

През 1932г Тависток минал под директорството на германския психолог Курт Левин (Kurt Lewin). Левин бил основател на Националните тренировъчни лаборатории и директор на Харвардската психологическа клиника, и - странна квалификация за един психиатър, си мисля аз - бил един от ключовите играчи в създаването на OSS в Америка.

Бележка от преводача: OSS е името на американската разузнавателна служба по времето на Втората Световна война. След края на войната тя се реформира и възприема името ЦРУ.

На Левин се приписва голяма част от първоначалните изследвания на Тависток в областта на масовото промиване на мозъка, и прилагането на резултатите от повтарящото се травмиране и мъчение в майндконтрола директно върху обществото като цяло. Ако терорът може да се индуцира на широка база в едно общество, казвал Левин, тогава това общество се ръща до състоянието на tabula rasa, чиста дъска, една ситуация, в която външният контрол може с лекота да се упражнява.

Бележка от преводача: Tabula rasa, (на бълг. чиста дъска, произн. табула раза или раса) е латински израз, който се отнася до епистемологическата идея, че индивидите се раждат без вградено умствено съдържание и следователно всяко знание идва от опит или възприятие. Поддръжниците на tabula rasa обикновено не са съгласни с доктрината на вродените идеи, според която умът се ражда с вече определени знания.

Казано по друг начин: Чрез създаването на контролиран хаос, населението може да бъде докарано до състояние, в което доброволно се подчинява на по-големия контрол. Левин поддържал идеята, че обществото трябва да бъде докарано до състояние, което е идентично със "ситуацията в ранното детство". Той определял този социален хаос като "флуидност".

В ранните си дни Тависток се концентрирал върху стратегическите военни изследвания, най-вече на Германия, с акцент върху пре-образоването на тази блудна колония на Новия Световен Ред. По време на Втората Световна война много от членовете на института, включително основателят му, Рийс, завеждали британския Директорат по психологическа война и подчинените организации, базирани в САЩ. След Втората Световна война Тависток на практика може да се счита, че е станал част от британското Бюро за психологическа война, сега работещо по проекти, които се занимават с промиването на мозъците на цели народи.[3] (#post_bel1gl5)

Тависток се управлява от нещо, което самият институт нарича невидима колегия, с което повтаря антична окултна терминология и напомня, че Британското разузнаване беше основано от фримасоните и до ден днешен продължава да е дълбоко фримасонска организация. Първоначалната употреба на термина "невидима колегия", точно преди обявеното създаване на Тависток, за първи път се среща в една реплика на Рийс относно неформална асоциация, която той бил създал и в която участвали всички психиатри, които тогава работели в британската армия.

За финансирането си институтът Тависток разчита на големи дарения от анонимни благодетели - като без съмнение голяма част е идвала директно от Короната - заедно с дарения от фондацията Рокфелер, фондацията Форд, институтът Карнеги, Световната Здравна Организация, и британския Хоум Офис. Тависток също така е свързан със световна мрежа от други организации и мозъчни тръстове, включително ЮНЕСКО, Световната Здравна Организация, Световната Федерация за Психично Здраве и корпорацията "Ранд". Тависток е просто един фронт за психологическото налагане на Новия Световен Ред върху планетата, и основният му философски инструмент е Хегеловата диалектика, преразказана с думите на Левин.

Бележка от преводача: Home Office (HO), или Хоум Офис на български, е министерство в правителството на Обединеното Кралство на Нейно Височество, отговорно за въпросите на имиграцията, сигурността и реда и закона. Като такова, то е отговорно за полицията, пожарната, визите и имиграцията, и службите по сигурността, тоест MI5.

Рокфелерови винаги са били известни с това, че определят курса на Тависток. Според официалния хроникьор на групата,

"Фондация Рокфелер, преди да ни направи дарение, трябва да бъде доволна не само от нашите политики... но и от хората, които трябва да ги изпълнят."[4] (#post_bel1gl5)

Ведин профил на групата, финансиран от Тависток, се констатира, че ролята на института е била:

"(а) Изобретяването на команден психиатър като медицинско-социална роля, изпълняващ разузнавателна дейност като част от голяма структура и дефинирана група, потвърждаващ и разпознаващ критичните проблеми в сферата на човешките взаимоотношения и мениджмънт."


"(b) Изобретяването на социална психиатрия като политичесска наука, позволяващапревантивни технически намеси в широкомащабните проблеми..."

"(с) Създаването на цяла серия военни институции, които конкретно и ефективно да прилагат прокламираните политики".

"(d) Изобретяването на нови видове терапевтични комуни".

"(е) Изобретяването на културната психиатрия..."

В Тависток се полагаха грижи психиатърът да се научи да работи с полевия персонал - в случая с военните - под формата на взаимоспомагателно партньорство. С други думи, стратегията на командната психиатрия и развитията, до които доведе, бяха психо-динамично замислени и на това се основаваха."

Тависток, роден от колаборацията на интернационалния монетарен елит, военното разузнаване, и материалистичното психиатрично общество, открито признава, че има "военна" ориентация и счита себе си за Операция Феникс - отново, фримасонски символ, който споделя с позорната Виетнамска Програма за военни убийства. Напомня се за фримасонската легенда "Ordo Ab Chao", Ред от Хаоса, което много добре може да опише Тавистоковия метод за унищожаване на набелязана цел, или на набелязано население, точно преди пре-програмирането; Това е Тавистоковия modus operandi (модел на опериране, бел.прев).

Из Тавистоковата литература - или официална, или вдъхновена от Тависток - те преразказват "глобалната си визия" и от думите им става ясно, че се възнамерява институтът да прилага дълговременната си "обществена наука" върху света независимо от желанията на индивидите, които го обитават.

Една от най-успешните дъщерни организации на Тависток първоначално беше известна като Национални тренировъчни лаборатории (NTL), а сега е Институт за приложни поведенчески науки, основан през 1947г. Намира в Бетел, Майн, мисията на NTL е да дава уроци на американските лидери по "групова динамика", вдъхновена от Левин. Отново, по време на груповите уроци "дисонансът" или стресът се прилага, с цел да се унищожат предишните вярвания на индивида, и след това той бива склоняван да развие, нова, групово ориентирана личност. Това е основният технически метод, използван от цяла палитра "чивствителни" групи, повлияни от Тависток, като Аланон и Есален (Alanon and Esalen).

От 50те години до сега NTL е обработил мнозинството от корпоративните лидери в своите програми, докато успоредно с това провежда същите програми за различни отдели в правителтвото, включително флота, Министерството на образованието и Държавния департамент. Никой не смее да го нарече контрол над ума.[5] (#post_bel1gl5)

Бележка от преводача: Българският президент Румен Радев е преминал точно такива програми в САЩ. Друг бивш български президент - Петър Стоянов - е в борда на изпълнителните директори на Трилатералната комисия (основана от Рокфелер) за Европа.

Ерик Трист (Eric Trist), председателят на Тависточната управа, през 1963г описва своята работа и работата на Тависток по масовото промиване на мозъци, очертавайки в подробности теориите на Хегел, въпреки че отново, Трист с много по-голяма охота цитира Левин.

Трист постулира, че прилагането на серии от травматизиращи шокове върху едно общество би го дестабилизирало, смъквайки средната стойност на здравия разум на това общество. Според Трист, че към края на 1963г светът бил преминал в състояние на "перманентна социална турбуленция", което щяло да послужи за създаване на ново състояние на обществото, нова парадигма, и нова възможност за преправяне лицето на планетата.

Природата на перманентната социална турбуленция, която Трист предвиждал, допълнително се описва в една книга, публикувана през 1975г от един от познатите на Трист, Фред Емери (Fred Emery). Книгата, "Вариантите на бъдещето, в които се намираме" (Futures We Are In), оприличава състоянието на днешното общество на състоянието на агресивното пънкарско добруване от романа на Антъни Бърджис "Портокал с часовников механизъм", написан през 60-те години (A Clockwork Orange, Antony Burgess).

Бележка от преводача: Класически и много силен роман с чудесна екранизация, открива се в замунда: http://zamunda.net/banan?id=277753&hit=1&t=movie (http://zamunda.net/banan?id=277753&hit=1&t=movie)

Емери, отразявайки Трист, също прокламира Хегел. Той описва първият етап от разграждането на обществото като "лекомислие", в което предишните социални ценности се поставят под въпрос и се отхвърлят. Той използва като пример за това Юдео-Християнската парадигма.

Следващото неизбежно състояние е "разделяне" (сегментация, бел.прев), в него социалните институции се разпадат, което води до връщане към параноидните групи на враждебни едни към други индивиди.

Следващият етап в разграждането на обществото би бил началото на фашистко движение, сродно с това на нацистите.

Финалното и най-разтуреното състояние на обществото се определя като дисоциация, когато индивидът се превръща в цялото общество за самия себе си, и е изолиран от членовете на групата. Преобладаващата култура на обществото се превръща във "фантастика и суеверие". Според Трист, настоящето "окабелено" общество, при което основните взаимоотношения на индивида протичат между него и електронни медии, е само една метафора за дисоциация.

Киберпънкарите, ню-ейджърите, и чипсовите олигофрени, вземете си бележка. Интересно е да се отбележи, че същата прогресия може да се наблюдава в микрокосмоса при синдрома на множествената личност, това често се изтъква като цел на мозъчните промивки, извършвани от разузнавателните служби.

През Май 1967г в дворцовото имение на царица Елизабет в Далвил (Deauville), Франция, била проведена една конференция. Целта й била, да информира участниците за последните развития по продължаващите проекти на Тависточната мрежа. Това била "Конференцията на Трансатлантическото технологично неравновесие и сътрудничество", спонсорирана от Научно-технологичния комитет на Северноатлантическото събрание и Института за външна политика. Сред споменатите на конференцията проекти било сътрудничеството на Емери и Трист по въпроса със "социалната турбуленция", и проектът на SRI-Тависток "Образите на човека".

Участниците в конференцията включвали Харланд Кливланд от Тависток (Harlan Cleveland); Уилис Харман (Willis Harman) от дъщерния на Тависток Станфордски Изследователски институт (SRI); д-р Збигнев Бжежински, бъдещият национален съветник по сигурността на Картър и основателят и изпълнителен директор на Трилатералната комисия; и Фред Емери, който по-рано описа отделните етапи от социлната дизинтеграция в неговата книга "Вариантите на бъдещето, в които се намираме" (Futures We Are In). Други участници били д-р Аурелио Пецеи (Aurelio Peccei), който по-късно щял да оглави Римския клуб, а след това да стане председател на Икономическия комитет на Атлантическия институт, важен мозъчен тръст на НАТО; и сър Александър Кинг (Alexander King) и сър Соли Зукерман (Solly Zuckerman), съветници на Британската корона.

От холограмата на плановете за елитисткия Нов Световен Ред изкристализира информацията, че много хора в западните разузнавателни организации смятат Бжежински за къртица на КГБ, нает от члена на Кръглата маса и агент на Ротшилд-Варбург Уилям Яндел Елиът (William Yandell Elliot). Хенри Кисинджър също е свързан с тази група, като се вярва, че е бил вербуван в КГБ от кръг на хомосексуални изнудвачи, фокусиран върху централния офис на EICOM G-2 в Оберамергау (Oberammergau), Германия, в края на Втората Световна война. Кисинджър бил член на армията на САЩ, 970ти контра-разузнавателен корпус, замесен в създаването на нацитките "плъхови канали", които позволили на много видни нацисти да избегнат съдебното преследване в края на Втората Световна война.

Твърди се, че менторът на Кисинджър бил Фриц Краемер (Fritz Kraemer) от Пентагонската дивизия, който също така подготвял и Александър Хайг (Alexander Haig). В тайния си живот през Втората Световна война, според починалия конспиративен изследовател Мае Брусел (Mae Brussel), Краемер играел ролята на специален лейтенант на Хитлер. Какво значение има на чия страна си, биха казали контрольорите? И двете страни във Втората Световна война, както и впрочем в Студената война, служеха единствено да се подхрани синтеза на Новия Световен Ред.[6] (#post_bel1gl5)

Принципите, с които всички са се съгласили на Тавистоковата конференция ще прозвучат много познато на онази, които следят историята на реформирането на човешките институции и ценности от Новия Световен Ред. Те включват вярването, че човекът не трябва да доминира над природата, а вместо това да стане част от нея, без да има повече права и привилегии от, да кажем, бабуните с лилави задници в джунглата. Правителствата са закърнели и ще бъдат заменени от други, по-всеобхватни институции. Човечеството се движи към де-индустриализирано пост-технологично общество, една "информационна епоха", епохата на Водолея; отново, тоест, аборигени с лаптопи.

Основният тласък в посока еволюцията към пост-технологичното общество са постоянно повтарящите се шокове и хаос, включително и такива събития като убийството на Кенеди, Виетнамската война, и нападението върху традиционните институции и мислене от страна на психеделичната контра-култура.

Философията е точно описана от д-р Уилям Саржент (William Sargent) от института Тависток през 1957г в неговата книга "Битка за ума - Психология на вербуването и промиването на мозъка" (Battle for the Mind—A Physiology of Conversion and Brain-Washing). Отново, идеята е, че микрото отразява макрото: окултният диктум "Каквото горе, такова и долу".

Саржент казва, "Веднъж след като мозъчната функция на хората бъде достатъчно смутена, на тях могат да им се вменят различни видове вярвания чрез случайно или нарочно създаване на страх, яд, или възбуда. Сред резултатите, причинени от такива смущения, най-често срещаният е временно ограничената способност за преценка и повишената податливост на внушения. Различните групови прояви на този резултат често се определят като "стаден инстинкт", и се наблюдават най-често по време на война, по време на големи емидемии, и във всички подобни случаи на всеобща опасност, които повишават тревогата и заедно с нея и индивидуалната и масова податливост на внушения".

От Тавистоковата конференция през 1968г също излиза и книгата на Збигнев Бжежински "Технотронната епоха" (The Technotronic Age), която постулира едно информационно общество, чиято основа на конкуренцията е заменена от "фокус върху забавленията" базиран на "спектакли за зрители (масов спорт и телевизия), осигуряващ опиат за масите, чието съществуване става все по-безцелно... Може да се наложат нови форми на социален контрол, които да ограничат безразборните прояви на новите способности на индивида. Възможността за широк химически контрол над ума... ще създаде нуждата от социална дефиниция и всеобщи критерии за ограничаване, както и за прилагане". А някои хора смятат, че Обществото на спектакъла на Гай ДеБорд (Guy DeBord) е измислица.

В "Технотронната епоха", "националната държава като фундаментална единица на човешкия организиран живот е престанала да бъде принципната съзидателна сила: Интернационалните банки и мултинационалните корпорации действат и планират по начини, които са много по-напреднали от политическите концепции на националната държава".

Бжежински също казва, относно "Технотронната епоха", че, "В същото време капацитетът за упражняване на социален и политически контрол върху индивидуалната воля значително се увеличава. Скоро ще бъде възможно да се упражнява почти продължителен контрол над всеки гражданин и да се поддържат обновени към днешна дата досиета, съдържащи дори най-малките лични данни за здравето и личното поведение на всеки гражданин, като допълнение към по-общата информация".

"Тези досиета ще подлежат на незабавно отваряне от властите. Властта ще гравитира в ръцете на онези, които контролират информацията. Нашите съществуващи институции ще бъдат изместени от институции за пред-кризисен мениджмънт, чиято задача ще бъде, предварително да идентифицират евентуалните социални кризи и да разработват програми за справяне с тях."

"Това ще окуражи тенденциите през следващите няколко десетилетия в посока Технотронна епоха, едно диктаторство, оставящо дори още по-малко място за политически процедури от това, което сме виждали до сега. Най-накрая, гледайки към края на този век, възможността за биохимичен контрол над ума и за генетично изменяне на човека, включително същества, които ще могат да функционират като хора и да мислят като хора, може да доведе до повдигането на някои трудни въпроси".

Една книга, написана по същото време от председателя на конференцията, Аурелио Пецеи, и озаглавена "Пропастта пред нас" (The Chasm Ahead), също повтаря преобладаващите елитарни теми: Пецеи перефразира, че едно единно световно правителство е единственото решение на световните проблеми. Също така се изисквало Русия и САЩ да влязат в партньорство за глобално планиране и налагане на закона - тема, която в последните години става все по-очевидна, на фона на това, че спецназа се установява в Пеория и тулса, а Клинтън се опитва да отдаде Флотските складове в Лонг Бийч под наем на континентален Китай.[7] (#post_bel1gl5)

Един от пехотните войници на Тависток - понастоящем отлъчен от погледа на американския народ - е, вярвате или не, Нют Гингрич (Newt Gingrich). Истината за Нют е в голямо противоречие с образа му на верен поддръжник на републиканските идеали и консервативните семейни ценности. Гингрич е всъщност друг троянски кон, чиито ментор е "футуристът" Алвин Тофлер (Alvin Toffler). Книгата на Тофлер "Третата вълна" (The Third Wave) описва настоящия световен технократски преврат, заграбването на дефакто цялото световно богатство от един мъничък елит, и свеждането на широкото множество от населението до събиране на храна от кофите на богатите в Третия свят.

Според Гингрич, в едно обръщение към младите градски професионалисти на конгреса "Демокрация във Виртуална Америка", "В средата и края на 60-те години прочетох книгите "Ерата на непоследователността" на Друкер (Drucker, Age of Discontinuities), "Значението на Двадесети век" на Болдинг (Boulding), "Отвъд пост-индустриалното общество" на Бел (Bell) - всички от които бяха прекурсори на първото популяризиране на хрумването "Бъдещ шок", написана преди 25 години. Тези четири книги описват всичко, в преживяваме в момента поради практични причини... и нищо не се е променило за 25 години... Двадесет години работих с Тофлер, опитвайки се да проумея този интересен въпрос. Тъй като всичко това е интелектуално очевидно, защо не можем да пробием?"

Тофлер е протеже на Кенет Болдинг (Kenneth Boulding), който е едно от водещите светила на Тависток в САЩ, и според жена му бил основал революционното движение Ученици за Демократично Общество (SDS). Болдинг и жена му били отговорни за изграждането на много мостове между Фабианските "социатристи" от Тависток и Новото ляво през 60те години.

Гиндрич разкрива не толкова скритите си корени, когато споменава проекта за "предварителната демокрация" във въведението на "Третата вълна". "A/D", както е наречен проекта (от anticipatory democracy, бел.прев), бил проект, проведен от Тависток през 60-те години, чиято цел била, да осъществи прехода към Новата Ера (Ню-Ейдж, бел.прев), насочваща към всичко останало, но не и към традиционните ценности, освен ако не става дума за традиционните ценности на елитистките контрольори от Уелсовата "Отворена конспирация". Сред по-късните проекти, създадени от участниците в проект "A/D", бил Малтуският Римски клуб и глобалният "План 2000" на Картърската администрация.

Бележка от преводача: Малтусианизмът е идеята, че растежът на популацията е потенциално експоненциален, а растежът на хранителните ресурси е в най-добрия случай аритметичен. Това гледище изходга от политическо-икономическата идея на преподобния Томас Робърт Малтус (Thomas Robert Malthus), изложена в писанията му от 1798г "Есе за принципа на популацията". Малтус вярвал, че имало два вида "точки", които във всеки един момент поддържали нарастването на популацията в унисон с нарастването на хранителните ресурси: "точки на предотвратяване", като морални ограничения (въздържание, забавяне на брака до подобряване на финансите), и ограничаване на браковете между бедни хора или такива, които са смятани за дефектни, и "положителни точки", които водели до преждевременна смърт: заболявания, глад, война, от което следвало нещо, наречено Малтусиева катастрофа. Тези описани катастрофи връщали, според Малтус, популацията до по-ниско, "по-лесно за поддържане", ниво. Малтусианизмът е свързан с редица политически и социални движения, но винаги прокламира контрол над популацията.

Гингрич бил вкаран в орбитата на Тависток през 1965г, когато, като още недипломиран ученик в Еморийския университет (Emory Ubiversity), един професор от "Джорджия Тек" (Georgia Tech) го запознал с работите на Болдинг и Тофлер. След като получил професорската си титла в Тулан (Tulane), Гингрич се заел с преподавателска длъжност в държавния колеж на Западна Джорджия, отвън Атланта, възелът на "хуманистичното психологично движение" за Западния бряг. Един от най-близките познати на Гингрич бил всичко, но не и републиканец, на име Джими Картър, който назначил Нют за управител на пилотния проект на "A/D", наречен "Цели за Джорджия". Едва по-късно Гингрич получил призванието да бъде знаменосец на Новото дясно. [8]



Бележки:

1. Dicks, Henry Victor, Fifty Years of the Tavistock Clinic. (London, England: Routledge & K. Paul, 1970); Douglas and Thompson, "New attempt to cover up the English side of the Bolshevik's Trust', EIR, June5, 1987; Wolfe, L., "The Tavistock roots of the 'Aquarian Conspiracy', EIR, January 12, 1996
(Виктор Дикс, Петдесет години клиника Тависток)
(Дъглас и Томпсън, Нов опит за покриване на английската страна от болшевишкия тръст)
(Л. Улф, Тавистоковите корени на "Водолейната конспирация")


2. Dicks; Zepp-LaRouche, Helga, The Hitler Book. (New York: The Schiller Institute, 1984); Wolfe
3. Dr. John Coleman, Conspirator's Hierarchy: The Story of the Committee of 300. (America West Publishers, Carson City, Nevada, 1992); Zepp-LaRouche; Dicks
4. Dicks
5. Dicks; Wolfe
6. John Judge, "Nazis in the White House: The Reagan Administration & the Fascist International, Overthrow, Fall 1985, and "Good Аmericans", Dharma Combat number 11
7. Coleman; Sutton and Wood, Trilateral Over Washington. (Scottsdale, Arizona: The August Corporation, 1978)
8. Anticipatory Democracy—People in the Politics of the Future, Clement Bezold, ed. (New York: Random House, 1978); Steinberg, Jeffrey, "Anticipatory democracy," EIR, January 12, 1996



(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/jk12.png)

Противоречивата книга на Уолтър Боуард от 1978г
ОПЕРАЦИЯ МАЙНДКОНТРОЛ
Заговорът на ЦРУ срещу Америка
"Великолепна книга... морална, значителна, и незабравима."




(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/jk13.png)

Горе: 1965г, статия на ню-Йорк Таймс за Делгадо
Долу вдясно: Делгадо през 1995г. Хуманистичното списание "Свободно допитване" (Free Enquiry) го описва като "един от най-бележитите изследователи на мозъка"




(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/jk14.png)

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/jk15.png)

Жозе Делгадо (Jose Delgado) от медицинското училище на Йейлския университет се изправя лице в лице с атакуващ бик... и го спира по средата на устрема му, използвайки "стимосийвър" (stemoceiver) (буквално, "стволов предавател", бел.прев), който изпратил радио-сигнал до мозъка на бика чрез имплант. Фотографиите се появили на първите страници на вестниците по света, включително Ню-Йорк Таймс (17 май 1965г)




(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/jk16.png)

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/jk17.png)

Две снимки на мозъчните импланти на Делгадо
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Февруари 27, 2018, 05:21:20 pm
Глава 6

Шокови войски



През 1944г, докато Втората Световна война все още бушувала, лорд Монтагю Норман (Montagu Norman) напуснал позицията си в Английската банка. Норман, човек който често имал умствени проблеми и хоспитализации, и който бил предан поддръжник на Хитлер допреди войната, обявил началото на Британската национална асоциация за ментално здраве, което по същество било само преименуване на Националния Съвет по Ментална Хигиена (NAMH) - група, дълбоко въвлечена в прокарването на евгенни програми във времето преди войната. След падението на Хитлер евгениката придобила крайно неприятен мирис и имала нужда от дезодориране с промяна на името. Със сигурност евгениката никога не е изчезвала, свидетели на това са хилядите недоброволно стерилизирани жени в Швеция и други европейски държави в средата на 70-те години. NAMH функционирал като фронтова организация на Тависток и скоро щяла да се превърне в контролно тяло на световната психиатрия.[1] (#post_bel1gl6)

Ако изследваме офицерите от NAMH, ще се сдобием с улики за посоката й на действие: Ричард Аустен Бътлър (Richard Austen Butler), про-нацисткият външен министър на лорд Халифакс (Halifax), станал президент. Зетът на лорд Халифакс, графът на Февършам, станал председател. Вице-председател била жената на Норман, Присила Райнтиенс Уърстън Норман (Priscilla Reyntiens Worsthorne Norman), шумна глашатайка на евгенните програми и на нацистите, помагала на немското превъоръжаване, като отпуснала 6 000 000 британски паунда под формата на чехско злато на германците след окупацията на Чехословакия. Ото Ниймаер (Otto Niemeyer), асистентът на Норман в Английската банка, станал ковчежник на организацията. Може би групата трябвало да се нарече "Нацистка асоциация за ментално здраве"?

През 1948г Норман свикал Интернационален конгрес за ментално здраве в Здравното министерство в Лондон. Конгресът бил воден от Британската национална асоциация, чиито патрон била дукесата на Кент, вдовица на Великия майстор на масоните и майка на следващия Велик майстор. на конгреса била основана Световна федерация за ментално здраве, а за неин президент бил избран бригадния генерал д-р Джон Роулингс Рийс, оглавяващ британския департамент за психологическа война и института Тависток. Съ-директор на Световната федерация бил д-р Франк Фремонт-Смит (Frank Fremont-Smith), старши медицински офицер на Рокфелеровата фондация "Йосая Мейси" ("Josiah Macy Foundation"), която по-късно щяла да се превърне основната парична фуния за финансирането на проекта за контрол над ума "МК-УЛТРА" (MK-ULTRA) на ЦРУ.

Според Нина Риднур (Nina Ridenour), технически координатор на делегацията до конгреса на САЩ, "Световната Федерация за Ментално Здраве... беше създадена по препоръката на Световната Здравна Организация на Обединените Нации и ЮНЕСКО, защото те се нуждаеха от неправителствена организация за умствено здраве, с която да могат да си кооперират".

Отново, вице-президентите на Конгреса ни дават усещането за посоката на неговите действия: д-р Хю Крайтън-Милър (Hugh Crichton-Miller) е бил един от основателите на Тависток и вице-президент на института "К. Г. Юнг" ("C. G. Jung Institute") в Цюрих. Самият безсрамен антисемит Юнг бил друг вице-президент на Конгреса. Дейм Евелин Фокс (Dame Evelyn Fox) била водещо светило на британското евгенно движение. Лорд Томас Джийс Хордър (Thomas Jees Horder) бил президент на Великобританското Евгенно Общество (Great Britain Eugenics Society). Д-р Уинфред Овърхълсър (Winfred Overhulser) бил високопоставен представител на Шотландската масонска традиция, и се твърди, че е бил свързан с германската шпионска дейност в САЩ. Д-р Алфред Франк Тредголд (Alfred Frank Tredgold) бил член на Здравния комитет по стерилизация на британското Здравно министерство.

Допълнителни прозрения за целта на манипулаторите от Световната Федерация по Ментално Здраве (WFMH) можем да добием от изказванията на д-р Г. Брок Чишолм (G. Brock Chisholm), първият директор и по-късно глава на Световната Здравна Организация на Обединените Нации. Чишолм се обърнал към психиатрите и официалните правителствени лица във Вашингтон през 1945г, с думите:

"Какво е основното психологическо извращение, което можем да открием във всяка цивилизация, позната днес? Единствената психологическа сила, способна да произведе такива извращения, е моралността - концепцията за правда и неправда. Ре-интерпретацията и евентуалното изкореняване на концепцията за правда и неправда са закъснелите цели на почти цялата психотерапия".[2] (#post_bel1gl6)

Чишолм също така казва, че "Хората, които са били научени да вярват във всичко, което родителите им или учителите им казват, са хората, които са най-голямата заплаха за света".[3] (#post_bel1gl6)

С оглед на тези изказвания, че правдата и неправдата не съществуват и че родителите са най-неподходящите образователи на децата си, може ли коя да е крайност и престъпление на "менталните здравни" кръгове да ни изненада? [4] (#post_bel1gl6)

Думите в една декларация, издадена от Националния институт за ментално здраве в САЩ още повече разкриват, че психиатрията си има господари, дори отвъд нацистите, Тависток, британската аристокрация, и фримасоните:

"Принципите на менталното здраве не могат да продължат развитието си в което и да е общество, освен ако няма прогресивно приемане на концепцията за световното гражданство. Световното гражданство може широко да се разпространи сред всички народи, като се прилагат принципите на умственото здраве... В този съдбоносен момент от световната история социологическите учени и психиатри имат дълга да се опитат да осъществят тази формулировка".

До 1961г NIMH, под директорството на масонския контрольор Робърт Феликс (Robert Felix), дестилирали група психиатри, невро-психолози, химици, и други, включително много участници в позорната програма на ЦРУ МК-УЛТРА, и ги организирали под формата на Американския Колеж по Невропсихофармакология. Една част от този колеж, "Изследователската група по ефектите на психотропните наркотици върху нормалните хора", организирала конференция през 1967г, на която да се очертаят в кои посоки да поеме контрола над ума до 2000 година.

Докладът на Еванс-Клайн, с автори психиатрите по майндконтрол (контрол над ума, бел.прев) от проекта МК-УЛТРА Уейн О. Еванс (Waybe O. Evans), директор на Стресовата лаборатория на армията на САЩ, и Нейтън Клайн (Nathan Kline), евгеник и психиатър от Колумбийския университет, докладва че групата "стигнала до заключението, че степента, в която се употребяват наркотици на ден днешен, може да е почти тривиална в сравнение с евентуалния брой на химическите вещества за селективен контрол над отделните аспекти от живота на даден човек, които ще бъдат налични до 2000та година".

Проучването развива теорията, очевидно отразявайки плана на института Тависток, че американската култура "се движи в посока на едно "сетивно общество". Поставя се силен акцент върху сетивните преживявания и по-малко върху рационалните или трудово-ориентираните философии. Такава философска гледна точка, в комбинация със средствата за разделяне на сексуалното поведение от размножаването или болестите, без съмнение ще увеличи сексуалната свобода.

"Изглежда очевидно, че младежите на днешния ден вече не се страхуват нито от наркотиците, нито от секса. Отново, философите и говорителите на авангардното прокламират, че личното сетивно преживяване е житейската цел на идващите поколения. Най-сетне, ние навлизаме в епоха, в която смисленият труд ще бъде възможен само за едно малцинство: В такава епоха, химическите афродизиаци може да се приемат за нещо обичайно, с което човек да запълни дните си..."

"Ако приемем позицията, че човешкото настроение, мотивация и емоции са отражение на неврохимическото състояние на мозъка, тогава наркотиците могат да се окажат едно просто, бързо и изгодно средство за произвеждане на всяко неврохимично състояние, което пожелаем."

"Колкото по-скоро спрем да бъркаме научните и моралните твърдения за употребата на наркотици, толкова по-скоро можем рационално да се концентрираме върху видовете неврохимични състояния, които искаме да можем да предоставяме на хората".

Сенки на Смелия Нов Свят.

През 1975г NIMH финансирали цялостна оценка на подходите за обработка на поведението. Заключенията на оценяването били - изненада! - че тези техники трябва да се прилагат върху цялото население на света, и в по-голям мащаб от когато и да било.[5] (#post_bel1gl6)

Горе-долу по същото време, Асоциацията за развитие на психотерапията, в техния доклад, озаглавен "Човечество 2000", споделят следната тъмна визия:

"При организацията на цивилизацията в бъдещето ние очакваме, че индивидуалистично ориентираният човек ще се превърне в анахронизъм. Действително, на него ще се гледа като на заплаха за груповата организация, както и за ближните му. Поради това, както казахме, той по всяка вероятност ще има малко на брой индивидуални очаквания. Докато от една страна такава картина на нещата е неприятна, ние бихме сгрешили, ако се занимаваме с нереалистични представи, които биха ни заслепили за бъдещето на нашата реалност..."

"Новият свят на затворената, автоматизирана система ще изисква радикална промяна в политическото, технологичното и социалното мислене. Твърде често, обаче, продължаваме да се овързани в конвенционалните убеждения и мъдрост на отминалите поколения... Киберкултурната революция променя всичко това. Тя радикално се различава от предишните иновации, защото днес човек вече има устройства, които в голяма степен ще изместят неговия труд и някои дейности на ума".[6] (#post_bel1gl6)



Бележки:

1. Chaitkin, Anton. "British Psychiatry: From Eugenics to Assassination," EIR, October 7, 1994; Dicks; Higham, Charles, Trading With the Enemy. (New York: Dell, 1983)
(Британска психиатрия: от евгеника до убийства) (Да търгуваш с врага)
2. Chaitkin; Chisholm, Dr. G. Brock, Psychiatry, February, 1948
3. Chisholm, Dr. G. Brock. Speech, Conference on Education, Asilomar, Calif. Sep. 11, 1954
4. Chisholm, Psychiatry
5. Mental Health and World Citizenship, Int. Cong. On Mental Health, London, 1948
5. Packard, Vance, The People Shapers. (New York: Bantam Books, 1977. pg. 29) (Оформителите на хора)
6. Less, Stanley and Wolf, William, Mankind 2000; Chaitkin
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Март 03, 2018, 09:19:34 am
Глава 7

Произход на OSS


През 1940г, специалният пратеник на президента Рузвелт, генерал Уилям Донован, или Дивия Бил (William "Wild Bill" Donovan), се върнал от Средиземноморието и у него горяло едно убеждение. Той казал на Рузвелт, че "нито Америка, нито Британия води войната от нов и важен тип, освен в най-малки мащаби. Защитите ни от политическите и психологическите военни действия са крехки, и дори тези жестикулации, че един вид войната се пренася във вражеската територия, са жалки и неадекватни".

Така започнала историята на Офиса на Информационния Координатор (COI), който после щял да еволюира в Офис на Стратегическите Служби (OSS), и след това, в Централна Разузнавателна Агенция (ЦРУ). COI-то на Донован възприело идеята за "Таен Вот" - това по-късно започнало да се нарича "черно финансиране" или "черни операции" - от британците, позволявайки на организацията и наследяващите я организации почти пълна свобода на действие в проектите за психологическата война.
През Юни, 1942г, COI се преобразувало в OSS. Между формирането на OSS и документалното й учредяване минало известно време, защото Донован настоявал, че отделът за психологическа война на организацията трябвало и да я оглавява. Съвместните началници на щаба най-накрая се съгласили, казвайки, че "Всички планове за проектите, предприемани от Офиса на Стратегическите Служби, ще бъдат предадени на съвместните началници на американския щаб през съвместния Комитет за психологическа война, който трябва да ги одобри. Съвместния Комитет за психологическа война ще вземе крайното решение за всички вътрешни административни планове, касаещи Офиса на Стратегическите Служби".

OSS съществувало 3 години и, според Уолтър Боуарт (Walter Bowart) в книгата му "Операция Майндконтрол", "тя разработила психологическата война, превръщайки я в едно ефективно оръжие срещу умовете на цивилните и военните както на чуждите, така и на собствените населения. За да развихря ефективна психологическа война, OSS се нуждаела от информация за миналото на американските граждани. Така бил узаконен грабежа на личните досиета".

Един от ранните застъпници за умствената война бил Джордж Естабрукс (George Estabrooks), от университета Колгейт (Colgate University). Естабрукс се свързал с Военния департамент рано през Втората Световна война и предложил във войната да се ползва хипноза. Въпреки че правителството приело предложението на Естабрукс, той унищожил дневниците си, които покривали годините 1940-45, и не бил склонен да говори за онова, което бил извършил. Твърди се, обаче, че Естабрукс е доверил на свои приближени, че е разработил създаването на хипнотично програмирани куриери и хипнотичното индуциране на раздвоени личности.

Естабрукс си развързал езика, когато веднъж през 1968г си бъбрил с репортер от бюлетина "Нощта на провидението" (Providence Evening Bulletin). Според издадената статия, "д-р Естабрукс каза, че ключът за създаването на ефективен шпионин или наемен убиец се намира във... създаването на множествена личност, с помощта на хипноза, една процедура, която добрият доктор описа като "детска игра". Естабрукс дори изказа предположението, че Лий Харви Осуалд (Lee Harvey Oswald) и Джак Руби (Jack Ruby) е много вероятно да са действали от хипнотично състояние". Много е възможно Естабрукс да е бил в позиция да знае.[1] (#post_bel1gl7)

Един от свръх-секретните проекти, в които OSS участвала през формиращите си години, било разработването на "наркотик на истината", целящ да пречупи съпротивата у шпионите и военнопленниците. Този проект бил провеждан съвместно с фримасоните и бил ръководен от надзирател Уинфред Оверхълсер (Winfred Overhulser), главния психиатър на Шотландската фримасонска школа, в болница "Св. Елизабет" във Вашингтон, заедно с екип изследователи, съставен от Хари Дж. Анслингър (Harry J. Anslinger), шеф на Федералното бюро по наркотиците и д-р Едуард Щрекър (Edward Strecker), по онова време президент на Американската психиатрична асоциация. Изследването разглеждало употребата на мескалин, скополомин, пейота (вид мексикански кактус, бел.прев) и барбитурати, но в крайна сметка се спрели на смес от марихуана и тютюн, опитвайки се да перфекционизират една бъркоч, която да стимулира "състояние на безотговорност". След това учените на OSS измислили потентен екстракт от марихуана, наречен "TD". Резултатите от него били отбелязани в доклад на OSS:

"TD изглежда отпуска всички задръжки и притъпява зоните на мозъка, които управляват дискретността и предпазливостта на човека. Той акцентира върху сетивата и проявява най-отличителните характеристики на индивида. Сексуалните задръжки са понижени и чувството за хумор е подчертано до степен, в която всяко изказване или ситуация може да стане екстремно смешна за субекта. От друга страна, неприятните черти на човека също може да бъдат подчертани". Добитите с TD резултати, обаче, не били постоянни, и било докладвано, че изследването в тази посока се прекратява.[2] (#post_bel1gl7)
Джон Маркс (John Marks) пише в основополагащата си книга "Търсенето на Манчурския кандидат" ("The Search for the Manchurian Candidate"), че членовете на работната група на Оверхълсър включвали тайни агенти от правителствения Проект Манхатън за разработването на атомна бомба, както и информатори от ФБР.[3] (#post_bel1gl7)

 На Хелоуин, през 1944г, президентът Рузвелт помолил Донован да разработи подробностите около една служба за разузнаване, която да заработи след края на войната. През ноември Донован му предал плана си, с така изградена организация, че да прескочи съвместните началници на щабовете и да се отчита директно на президента. На 20 септември 1945г съществуването на OSS било прекратено чрез изпълнителна заповед.

Въпреки че Донован бил основно отговорен за създаването на COI и OSS, поради това че не харесвал традиционните организации, той не получил участие в създаването на ЦРУ. Човекът, който щял да поеме контрола над ЦРУ, бил Алън Дълес (Allen Dulles).



Бележки:

1. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell Paperback, 1977); Cannon, Martin, "Mind Control and the American Government," Lobster 23; Bowart
2. Cannon, Martin, "The Controllers: A New Hypothesis of Alien Abductions", MUFON UFO Journal, Number 270, October, 1990: Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985)
3. Marks, John, The Search for the Manchurian Candidate: The CIA and Mind Control. (New York: Times Books, 1979)



(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/03/jk18.png)

Франк Олсън (Frank Olson), ранна жертва на МК-УЛТРА




(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/03/jk19.png)



P. A. LANDSTROM, M. D.
Г-н Р. Неслунд (R. Naeslund)
Ervallakroken 27
12443 Bandhagen
ШВЕЦИЯ

В отговор на най-скорошното ви писмо относно рентгеновите филми , мога само да потвърдя, че някакви чужди обекти, най-вероятно мозъчни предаватели, са били имплантирани в основата на предния ви мозък и в черепа.

Рискът от такава имплантация е значителен и рискът от хронични инфекции и менингит, когато имплантацията е била извършена през носа или синусите, е реален проблем.

Според мен, няма извинение за такава имплантация, ако пациентът не е бил напълно информиран за процедурите, целите, рисковете, методът на анестезията, и тн., и ако след това не е дал ясно, писмено съгласие.

Напълно съм съгласен с Линкълн Лоурънс (Lincoln Lawrence), който в книгата си на стр. 27 пише: „Има две особено ужасяващи процедури, развити до момента. Онези, които работят и си играят с тях тайно ги наричат R. H. I. C. и E. D. O. M. – Радио-Хипнотичен Интрацеребрален Контрол и Електронно Разтваряне на Паметта“.

Преди много години проведох няколко разговора с Делгадо. Той ме помоли да приложа ултразвуковата си техника за конкретната му цел да промени поведението на един пациент, но аз отказах, защото се стремяхме към съвършено различни неща и подходи. Открих, обаче, че Делгадо е интелигентен, но някак си странен човек.

Най-добри пожелания,

подпис

P. A. Lindstrom, M.D
(П. А. Линдстром, медицински доктор)
PAL/mjt



Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Март 07, 2018, 01:02:49 am
Глава 8

Сиви височества


Главните операции по майндконтрол през 20ти век са започвани от агенти, посветени на Новия Световен Ред. Това твърдение силно се потвърждава от информацията относно миналото на Алън Дълес, директорът на ЦРУ в началото на агенцията и в периода на най-голямото й ангажиране с изследванията на майндконтрола.

Алън Дълес и неговият брат, Джон Фостър Дълес (John Foster Dulles), се намирали на самия връх на американското правителство и стратегическо планиране през 40-те и 50-те години - докато в същото време са едни от най-влиятелните агенти на Новия Световен Ред. И двамата братя били въведени в Държавния департамент преди Първата Световна война от чичо им, държавният секретар Робърт Лансинг (Robert Lansing). Според семейната биография на семейство Дълес, "Робърт Лансинг бил... толкова про-английски настроен, че дори се записал на уроци по дикция, за да усъвършенства английския си акцент".
Лансинг бил добър приятел с британския шпионин Алекс Гаунт (Alex Gaunt), и "Алън [Дълес]... мислел, че Гаунт бил един от най-вълнуващите хора, които бил срещал някога, и взел решение, че някой ден той самият ще стане агент на разузнаването точно като него - освен акцента, разбира се".[1] (#post_bel1gl8)

Лансинг завел двамата братя Дълес на Парижките преговори за мир, една афера, водена от членове на Кръглата маса на Роудс (Rhodes). Други членове на Уилсъновата делегация били Бернард Барух (Bernard Baruh), Томъс Леймънт (Thomas Lamont) от корпорацията "Дж. П. Морган", и Пол Варбург (Paul Warburg). Твърди се, че 14-те точки от мирния план били формулирани на тайна среща между Великата Ориенталска фримасонска ложа на Франция и Интернационалната масонска конференция, на 28-30 юни 1917г. Без значение дали това е истина или не, от американска страна, президентът Удроу Уилсън (Woodrow Wilson) бил придружаван от полковник Е. М. Хаус (E. M. House) - ненадминатият активист за единно световно правителство, който бил инженерът на Уилсъновите домашни и чуждестранни политики, който избрал членовете на кабинета му, и който бил шеф на Държавния департамент.

Хаус обидил Уилсън, като го изключил от някои от преговорите, извършени на закрити врата - това е известно - но природата на онези преговори може би е била разкрита от твърденията, че Версайската конференция за мир всъщност била организирана на три нива: публичната конференция, отразена от пресата; тайни конференции на Голямата Четворка; и трето ниво на масонски конференции, проведени на закрити врата.

Твърди се също и че, за да се гарантират продължителните му усилия по създаването на една Лига на Нациите, Удроу Уилсън получил подкуп от един милион долара в злато и диаманти, и че последвалия му нервен срив бил заради вярването му, че ще трябва да върне парите след провала на Лигата.[2] (#post_bel1gl8)

Хаус бил довереник на водещите интернационални банкери, и убедил Уилсън да лобира за Лига на Нациите, прекурсорът на Обединените Нации. През 1916г, под спешното настояване на Хаус, Уилсън създал първият Президентски мозъчен тръст, който да формулира плановете за едно световно правителство. Хаус оглавил комитета, със 150 члена включително Норман Томас (Norman Thomas) (който по-късно щял да стане водач на Американската социалистическа партия), и братята Дълес.

На Парижката конференция Дълесови се запознали с членове на Кръглата маса, и Хаус организирал вечеря, състояла се в хотел "Маджестик", в Париж, с братята Дълес, други американци в лагера на Уилсън, и английски членове на Кръглата маса. Било сключено споразумение за сформирането на група "за изучаване на интернационалните взаимоотношения". Джон Фостър Дълес действал като агент на групата през 1920г, като организирал Съвета по външни отношения (CFR) в Ню-Йорк.

Според една публикация на CFR от 1953г: "Царския институт на интернационалните отношения и Съвета по външни отношения бяха основани през 1920г като резултат от дискусии между членовете на британските и американските делегации на Конференцията за мир в Париж през 1919г. Двете институции, въпреки че са напълно независими, са развили делата по успоредни линии в Британия и САЩ".

С финансиране от Дж. П. Морган (J. P. Morgan), Рокфелер, и членове от Кръглата маса, CFR се сдобил с генерален щаб с адрес "Harold Pratt House, 58 East 68th Street" в Ню-Йорк.[3] (#post_bel1gl8)

Във Версай, Дълс успял да осъществи амбицията си да работи като шпионин, като се срещнал с Т. Е. Лорънс (T. E. Lawrence), "Лорънс Арабски", влизайки в британските разузнавателни кръгове. Лорънс управлявал Арабското бюро на Британското разузнаване, което тогава се оглавявало от Хари Св. Джон Филби (Harry St. John Philby). Синът на Филби, Кембриджкия апостол Харолд "Ким" Филби (Harold "Kim" Philby) и британската и американската разузнавателни агенции от 1949г нататък, и тренирал офицери за ЦРУ, имал ежедневен контакт с Алън Дълес. Фиби по-късно дезертирал в Съветския съюз, след като ролята му на съветска къртица в британското и американското разузнаване била разкрита.

Бележка от преводача: Хари Свети Джон Бриджър Филби, познат като Джак Филби или шейх Абдула бил британски арабист, съветник, пътешественик, писател и офицер от колониалното разузнаване. Както той самият казва в автобиографията си, станал "нещо като фанатик" и през 1908г "първият социалист, който се присъединил към Индийската гражданска служба". След като изучавал ориенталски езици в университета Кеймбридж, той бил пратен в Лахор в Пенджаб през 1908г, и говорел гладко езиците урду, пунджабски, балучи, персийски и в крайна сметка арабски. Той приел исляма през 1930г, и по-късно станал съветник на Ибн Сауд, подстрекавайки го да стане цар на цяла Арабия и помагайки му в преговорите с Обединеното Кралство и САЩ когато открили петрол през 1938г; той се оженил повторно, за жена от Саудитска Арабия. Единственият му син от първата му жена Дора Джонстън бил Ким Филби, който световно се прославя като двоен агент на Съветския съюз, където дезертира през 1963г. Един от тримата му сина от втората му жена Рози ал-Абдул Азис, Кхалед Филби, е бившият постоянен координатор на Обединените Нации за, освен всичко останало, Кувейт и по-късно Туркменистан.

През 1921г Алън Дълес бил позициониран в Берн, Швейцария, от чичо си, секретаря Лансинг, където поел ролята на шеф на разузнаването в Американската лигация. В Швейцария Дълес бил посрещнат от братовчедите си, членове на фамилията Малет (Mallet). Чичото на Дълес, Петит Дълес (Petit Dulles), се оженил за швейцаро-американката Джулия Малет-Превост (Julia Mallet-Prevost). И Превостите и Малетите били уникално властни фамилии в интернационалната политика и финансите, държейки онаследяващи се позиции в "Съвета на 200-те", управляващ Женева, Швейцария. Тази група, заедно с британските царственици, формирали съвместен комитет от майстор-шпиони, работещи в интерес на аристокрацията още от 18ти век, ако не и по-отдавна. Малет-Превостови също били отговорни за внедряването на Шотландската масонска традиция в САЩ.[4] (#post_bel1gl8)

До средата на 20-те години Дълес бил сочен да стане първи секретар на Американското посолство в Берлин. Дълес също бил директор на "Шрьодер Банк", която въртяла личните средства на Хитлер. През юни 1920г капитанът от американската армия Труман Смит (Truman Smith) бил доведен в Берлинската мисия в качеството му на "военен наблюдател". През 1922г, след като Мусолини, по сценария на британското разузнаване, превзел Италия, посолството пратило капитан Смит в Мюнхен.

Според доклада му от 1964г относно визитата, "Говорих надълго и нашироко за национал-социализма с консула в Мюнхен, г-н Робърт Мърфи (Robert Murphy) (по-късно много изтъкнат американски посланик), генерал Ерих Лудендорф (Erich Ludendorff), принцът на короната Рупрехт Баварски (Ruprecht of Bavaria), и АЛфред Розенберг (Alfred Rosenberg). Последният стана политическият философ на нацистката партия".

"На тази визита много общувах и с Ърнст Ф. С. Ханфщенгъл (Ernst F.S. Hanfstaengl) от добре известната мюнхенска фамилия на изкуството. "Пуци" ("Putzi") беше дипломиран в Харвард и по-късно стана шеф на чуждестранната преса при Хитлер. Ханфщенгъл казва в мемоарите си, озаглавени "Нечут свидетел" (Unheard Witness) и написани през 1957г, че аз съм човекът, който го е запознал с Хитлер. Това може и да е така, но действителният факт на това представяне и запознанство не е отчетлив спомен в паметта ми".
"Интервюто ми с Хитлер продължи няколко часа. Дневникът, който попълвах в Мюнхен, разказва, че съм бил дълбоко впечатлен от личността му и че съм останал с впечатлението, че той ще изиграе важна роля в политиката на Германия. Трябва да призная, обаче, че не си представям той да бъде бъдещият владетел на Европа".[5] (#post_bel1gl8)

Паметта на друг, който е присъствал, е някак по-силна. Както разказва Смит, "Четиринадесет години и половина по-късно - на 3 март 1937г - той придружи г-н Хю Уилсън (Hugh Wilson), новоназначеният ни посланик в Германия, до канцлерския дворец... за първото му приемане от Адолф Хитлер. Смит, заедно с други от персонала на посолството, влязоха в голяма формална приемна зала, за да бъдат представени на фюрер-канцлера. Персоналът на посолството... премина през рецепцията на опашка... Когато дойде ред на Смит, той се здрависа с Хитлер и тъкмо щеше да отстъпи реда си на следващия, когато усети, че някой го дърпа за ръкава. "Не съм ли те виждал преди?", попита Хитлер. Аз бях някак изненадан, но веднага отговорих, "Да, г-н канцлер, в Мюнхен през 1922г". "О, да", отвърна Хитлер, "ти ме запозна с Ханфщенгъл".

Има и други страни от паметта на Смит, които сякаш са се замъглили с годините. Германо-американецът Хафщенгъл, приятел на Франклин Рузвелт, отбелязва в мемоарите си от 1957г, че капитан Смут му е възложил да се присъедини към движението на Хитлер, и да съдейства за изгряването на Хитлер като нова звезда. Докато Хитлер пожънва успех в Германия отвъд всички очаквания, Ханфщенгъл и високопоставените му американски връзки служели като агенти на Фюрера в световната преса. Ханфщенгъл, според един правдоподобен източник, бил човекът, който осигурил достъп до Райхстага, когато конспираторите го подпалили - последствията от опожаряването били, че Хитлер успял да го обяви за комунистическа революция и да го използва като претекст за установяването на тоталитарен контрол над Германия. След като изпаднал в немилост спрямо нацисткия режим, Ханфщегел работел като съветник по психологическа война.[6] (#post_bel1gl8)

Въпреки че тази мисъл е само спекулативна, през 1918г Хитлер бил обгазен през Първата Световна война, и от фронтовата линия бил пратен в болница в Бавария. Някакъв доктор Форестър (Forrester), цитиран като "бащата на модерната хипноза", го поел и лекувал Хитлер от нещо, което било счетено за истерична слепота. Някъде по това време Хитлер сънувал, че ще бъде изтъкнат политик и ще се издигне до контрол над Германия. Въпреки че вероятно няма начин това да се потвърди към тази късна дата, Хитлер може да е бил, както се изказва изследователя Джон Джъдж (John Judge), "един от най-ранните психопати с внушена психопатия".[7] (#post_bel1gl8)

Джон Фостър Дълес, тъкмо дипломирал се от Принстън, бил нает от адвокатската фирма "Съливан и Кромуел", в която по-късно щял да стане старши изпълнител. Съливан (Sullivan) и Кромуел (Cromwell) били най-добрите адвокати в Източния естаблишмент (виж бележката няколко реда по-долу, бел.прев), и също така представлявали цяла палитра германски картели, включително ИГ Фарбен, централна корпорация в съдебното дело за германската война. Джон Фостър Дълес бил един от основните организатори за американското финансиране на Хитлер чрез интернационалния елитарен финансист Хялмар Шахт (Hialmar Schacht), който по-късно започнал да управлява нацистката икономика. Освен това той бил и адвокат на Ричард Мъртън (Richard Merton), основателят на ИГ Фарбен.

Бележка от преводача: Източният естаблишмент, или "Eastern Establishment" на английски, е сборното наименование на елитните университети и финансовите институции на главните градове в североизточните САЩ. Тези институции, заради дългогодишното им икономическо и социално доминиране над останалите сходни институции, често изглежда сякаш упражняват непропорционално голямо вияние спрямо реалния си размер. В американската политика, Източният естаблишмент често заема либералната републиканска позиция.
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Март 07, 2018, 01:04:01 am
Фамилията Дълес били сред ключовите играчи на Интернационалното евгенно движение, застъпващи се за идеята, според Джон Фостър Дълес, че "само чрез елиминирането на по-нисшите членове (на човешката раса) може да се поддържа едно по-високо средно ниво".[9] (#post_bel1gl8)

Бизнес партньорът на Джон Фостър Дълес, член на Съвета по чуждестранна политика и член на тайното общество "Череп и кости", Аврил Хариман (Averill Harriman) - който по-късно бил възприеман от обществото като старши член на Демократичната партия - бил син на барона на влаковите обирджии Е. Х. Хариман (E. H. Harriman). Аверил Хариман управлявал частната банкерска фирма на "Браун Брадърс", "Хариман" (двете фирми по-късно се сливат в "Браун Брадърс, Хариман и Ко.", бел.прев), натъпкана с персонал от членове на "Череп и кости" включително Прескот Буш (Prescott Bush), бащата на костника Джордж Буш (George Bush). Като пример за неговата отдаденост на каузата на илюминати, Хариман избрал числото 322, тайното число на "Череп и кости", за паролна комбинация на куфарчето си, когато разнасял тайни съобщения между Лондон и Москва през Втората Световна война.

Сред основните постижения на Хариман, направляван от "Череп и кости", било осигуряването на финансова и дипломатична подкрепа на съветците - по онова време нещо доста нелегално по силата на регулациите на Държавния департамент. Хариман притежавал големи бизнес дялове както в Русия, така и в Германия още от ранните дни на века, и бил замесен и в РУСКОМБАНК, първата съветска търговска банка, чиито първи вице-президент бил членът на "Череп и кости" Макс Мей (Max May) от фирмата "Гаранти Тръст". Хариман и други членове на "Череп и кости" притежавали и голям процент от Юнион Банк, която била ключова за поддържането на Хитлер в ранните дни. От осемте директора на Юнион Банк, шестима били нацисти или членове на "Череп и кости". Хариман по-късно щял да попадне право в централното организиране на програмите по контрол над ума на ЦРУ, създавайки Борда за Психологически Стратегии (PSB) през 1951г.[10] (#post_bel1gl8)

Хариманови, отново, били представлявани от Съливан и Кромуел, и били върховите, най-отявлени застъпници за евгениката в Източния естаблишмент, евгенните проучвания по-късно щели да бъдат продължени и задълбочени от ужасяващите програми на психиатричните и медицински учреждения на Хитлер. Майката на Хариман осигурявала банково финансиране за Интернационалните конгреси по евгеника и Бюрото за евгенни досиета (Eugenics Records Office) в Ню-Йорк, които призовали 15 милиона американци да бъдат стерилизирани до 1980г, с цел да се създаде "съвършеният човек". Самият Аверил Хариман допринесъл с големи суми като дарения за каузата на евгениката.[11] (#post_bel1gl8)

Директорът на Борда за психологически стратегии бил Гордън Грей (Gordon Gray), офицер от флотското разузнаване, който по-късно станал близък съюзник на члена на "Череп и кости" Джордж Буш. Друг близък приятел на Хариман бил членът на "Череп и кости" Евгени/Юджийн Стетсън (Eugene Stetson), който бил асистент-мениджър на бащата на Джорд Буш, Прескот Буш, във фирмата "Браун Брадърс, Хариман" в Ню-Йорк. Стетсън организирал фондацията "Х. Смит Ричардсън" (H. Smith Richardson Foundation), организация, замесена във финансирането на проекта на ЦРУ МК-УЛТРА, особено във финансирането на тестването на психотропни наркотици в болница "Бриджуотър" (Bridgewater Hospital) в Масачузец, за която се твърди, че е била център за някои от най-ужасяващите експерименти в МК-УЛТРА.

Фондацията "Х. Смит Ричардсън" по-късно се замесила в аферата Иран-Контра, където играела ролята на "управляващ комитет от частни донори" в тандем със Съвета по национална сигурност. В по-късните години фондацията управлявала Центъра за водачески умения, тренирайки "водачите на ЦРУ".[12] (#post_bel1gl8)

Бележка от преводача: Аферата Иран-Контра, известна и като Ирангейт, Контрагейт, или скандала Иран-Контра, е политически скандал в САЩ от втория мандат на администрацията Рейгън. Висши официални лица от президентската администрация тайно провели оръжейна сделка с Иран, която тогава била под оръжейно ембарго. Те се надявали с това да финансират Контрите в Никарагуа, докато в същото време уредят преговорите за освобождаването на няколко американски заложника. Скандалът започнал като операция за освобождаването на американските затворници, задържани в Ливан от Хизбула. Планирало се Израел да прати оръжия на Иран, а след това САЩ щели да превъоръжат Израел, която щяла да си плати за това. Получателите в Иран обещали да направят всичко по силите си, за да постигнат освобождаването на заложниците. Подполковник Оливър Норт от Съвета по национална сигурност направил големи изменения в плана в края на 1985г, според които част от парите от оръжейната сделка щели да бъдат отклонени за финансиране на анти-сандинистките бойци, познати като Контрите, борещи се против социалистическото правителство в Никарагуа.

Тъй като кариерите на Алън и Джон Фостър Дълес и на приятелите им били по много начини интегрирани с интересите на нацистите, същото било и положението на ЦРУ. След поражението в Сталинград през януари 1943г германските генерали били обединени във вярването си, че войната била загубена. Заместник Фюрера и глава на нацистката партия Мартин Борман (Martin Bormann) и Херман Шмиц (Hermann Schmitz), главен изпълнителен директор на ИГ Фарбен, разработили план, според който голям брой нацисти щели да избягат от Европа и да се покрият в скривалища по света, в изчакване на онзи светъл ден, в който да направят нов опит да се сдобият със световната власт. Първата стъпка от този план било прехвърлянето на голямо количество заграбени от нацистите богатства в сигурни места, част от това били три тона злато, големи количества други ценни метали и камъни, и вероятно един милиард долара валута.

"Любимият командир" на Хитлер, Ото Скорчени (Otto Skorzeny), бил назначен начело на предвижването на нацистките ценности и на създаването на "плъхови канали", пътища за бягство до нацистки колонии по земното кълбо. Предполага се, че около 5000 члена на хитлеровите SS и гестапо били изнесени през католически манастири по плана на папския шамбелан (управител на кралски дворец; висш дворцов сановник, бел.прев) и рицар от Малтийския рицарски орден Луиджи Парели (Luigi Parelli). Асистенти на проекта били Армейското контра-разузнаване на САЩ (включително Хенри Кисинджър) и Бюрото на флотското разузнаване.[13] (#post_bel1gl8)

Генерал Райнхард Геелен (Reinhard Gehlen), шеф на военното разузнаване на Третия Райх в Източна Европа и Съветския Съюз, и управляващ фашистките организации в Източна Европа, имал дори още по-дързък план за продължаване на неговото влияние след Втората Световна война. Задействал най-високите си връзки, най-важните от разузнавателните му папки били обрани, а останалите - изгорени. Петдесет и два сандъка с папки били заровени в Баварския редут, в планински район, наречен "Ливада на нещастието".

Две седмици след края на войната, Геелен влязъл през входа на един армейски команден център в Бавария, и обявил, "Аз съм шефа на отдел външно разузнаване Изток в генералния щаб на германската армия. Имам да дам информация от най-голяма важност за вашето правителство". Геелен бил игнориран и го пратили в затворническия лагер в Залцбург, но след месец някой го забелязал и той бил отведен в Аугсбург за разпит. Скоро след това, приятелят на Геелен Херман Баун (Hermann Baun) започнал да формира нещо, което по-късно щяло да се нарече "Организация Геелен" ("Gehlen Org"), а самият Геелен отлетял за САЩ, облечен в американска военна униформа, за да не бъде засечен, с цел да се съвещава с върхови официални лица от американските военни.

На 24 август 1945г Геелен слязъл от транспортен самолет на армията на САЩ на Национално летище "Вашингнтон", и бил откаран във форт Хънт, намиращ се точно извън Вашингтон. Във форт Хънт се стигнало до споразумение между Геелен, Алън Дълес, и други, като разузнавателната организация на Геелен щяла да бъде изцяло и непокътнато присадена в OSS, раждайки по този начин ЦРУ.

Твърди се, че Геелен Орг отначало била финансирана от Дълес до постигането на бюджет 200 милиона долара, минимално наблюдавана и действаща от едно подсилено укрепление в Бавария, и в крайна сметка се разрастнала дотолкова, че да контролира цялата разузнавателна служба на Западна Германия. Разузнавателната агенция на Геелен също така доминирала в НАТО, осигурявайки около 70% от разузнавателната информация на НАТО относно Съветския Съюз и Европа. По този начин американското разузнаване било инфилтрирано от нацистите, които открили, че отношенията с хора като братята Дълес, Хариман, и Джордж Буш били приятелски и някак странно познати по природа.[14] (#post_bel1gl8)

От ключово значение за МК-УЛТРА на ЦРУ и за други програми за промяна на съзнанието - както научно, така и философски - била връзката с нацистите. От 30те години до края на Втората Световна война, нацистките психиатри в Германия прилагали в ужасяваща степен философията на Дарвиновата "евгеника", която наследили от Запада, от хора като англичанина Франсис Галтон, братовчед на Чарлз Дарвин. Основата на тази философия се занимавала с подобряване наследствените качества на дадена раса. Това може да се постигне, според евгениката, по редица начини, включително чрез избирателно сношаване и стерилизация на умствено дефектните и членовете на "нисшите" раси.

Съобщава се, че през този период поне 300 000 пациенти с умствени проблеми са били изтребени в Германия. След войната психиатрите, замесени в тези програми за изтребление, не били наказани. Всъщност, някои от най-видните работници в психиатрията, химическата война и областите свързани с контрола над ума били импортирани в САЩ, за да работят в научните учреждения и при военните под прикритието на проект "Кламер", в сценария на който поне 5000 германски учени били тайно внесени в държавата, като други имигрирали по-късно.

Сред нацистите, импортирани в САЩ, били Карл Таубок (Karl Tauboek), който бил главния заводен химик на фабриката Лудвигсхафен, собственост на ИГ Фарбен, и който бил нацисткият експерт по стерилизиращите химикали, и който се е опитвал да формулира "наркотик на истината", като трудът му е съизмерим с този на OSS и ЦРУ в същата посока; Фридрих Хофман (Friedrich Hoffman), който открил парализиращ наркотик на основата на рапановата отрова; и учените Теодор Вагнер-Яурег (Theodore Wagner-Jauregg), Карл Рарх (Karl Rarh), и Ханс Турит (Hans Turit), които били специалисти по отровни газове като Тубин и Сарин (Sarin) (като за последният се твърди, че е едноименният газ, използван от японския култ АУМ).

Друг нацист, внесен в САЩ, бил д-р Хубуртус Щругхолд (Huburtus Strughold), който съблюдавал за убийствата и мъченията на обитателите на концентрационния лагер в Дачхау. Щругхолд бил нает от НАСА, която по-късно го обявява за "бащата на космическата медицина".

Друг нацист, нает на работа в САЩ след края на войната, бил бившият SS бригаден генерал Валтер Шийбер (Walter Schieber), един армейски офицер го описва като "прототипът на пламенния и убеден нацист, който използвал партията, за да постига собствените си амбиции". Шийбер работел над десет години върху химическата война и производството на невро-газове в Химическия отдел на Западна Германия. Много нацистки учени, някои от които като Шийблер не можело да бъдат заведени в САЩ заради лошата им репутация, били наети на работа в Западна Германия в изследванията и разработките на химическата война.[15] (#post_bel1gl8)

Ако се претърсят всичките 7104 записа в Биографичния указател на Членовете и колегите от Американската психиатрична асоциация, издание 1957г, се оказва, че 1125 идват от Германия и от Източно-европейски държави.[16] (#post_bel1gl8)

Поучително е да се отбележи, че учените по контрол над ума на ЦРУ, като нацистите, използвали определени целеви групи за експериментиране, включително етнически малцинства, чужденци, пациенти с умствени проблеми, затворници, сексуално отклонени, пристрастени, и смъртно болни.

Покрай това си заслужава да се спомене и друга връзка с нацистите, англичаните, и химическия майндконтрол. Въпреки че самата мисъл, че може да се случи масово химическо дрогиране на населението, се приема с подигравки в популярните медии, не такова е било мнението на Чарлз Елиът Пъркинс (Charles Eliot Perkins), един от върховите индустриални химици на Америка. Пъркинс бил изпратен от правителството на САЩ, за да помогне с превземането на индустриалния гигант ИГ Фарбен след Втората Световна война. В едно писмо, което Пъркинс написал до Фондация за хранителни изследвания "Лий" (Lee Foundation for Nutritional Research) в Милуоки, Уисконсин, на 2 октомври 1954г, той казва,

"Получих писмото ви от 29 септември, в което искате допълнителна документация относно твърдението в книгата "Истината за флуоридизацията на водата", че идеята за флуоридизация била донесена в Англия от Русия от руския комунист Креминов. "

"През 30те години Хитлер и германските нацисти мечтаели за свят, доминиран и контролиран от нацистката философия на пан-германизма... Германските химици измислили много гениален и далекообхватен план за масов контрол, който бил предаден на и одобрен от Екипа на германските генерали. Този план бил, населението в коя да е област да се контролира чрез масово дрогиране на запасите от питейна вода. Чрез този метод те можели да контролират населението на цели региони, да намалят популацията като дрогират водата със стерилизиращи химикали, които да породят стерилитет у жените, и тн. В тази схема за масов контрол, натриевият флоурид заемал основното място."

"Фанатичните идеолози, които проповядват флуоридизацията на водните запаси на тази страна, ни казват, че целта им била да намалят кариесите при децата, и именно правдоподобността на това извинение, в комбинация с наивността на хората и алчността на официалните представители на народа, са отговорни за днешното разпространение на изкуствено флуоридизиране на водата в тази държава."

"Само че - и аз искам добре да подчертая това, и да го потвърдя - истинската причина зад флуоридизацията не е ползата за детските зъби. Ако това беше истинската причина, има много начини, по които това може да се направи по-лесно, по-евтино, и далеч по-ефективно. Истинската цел на флуоридизацията на водата е, да се намали устойчивостта на масите срещу доминацията и контрола, за да загубят свободата си..."

"В задния тил на лявата мозъчна половина има малка област от мозъчна тъкан, която е отговорна за силата на индивида да се противопоставя на доминирането. Повтарящи се дози от миниатюрни, клонящи към нулата количества флуорин с времето постепенно ще намалят силата на индивида да се противопоставя на външен контрол, като постепенно се отрови и наркотизира тази област от мозъчната тъкан и човек ще стане смирен и послушен пред волята на онези, които искат да го управляват..."

"Цялата тази схема ми беше разказана от германски химик, който беше официално лице от големите химически индустрии Фарбен и също така беше изтъкнат в нацисткото движение по онова време. Казвам това с цялата си честност и искреност на учен, който е прекарал близо 20 години на изследвания в химията, биохимията, физиологията и патологията на флуорина - всеки човек, който пие изкуствено флуоринизирана вода за период от една година или повече, никога повече няма да бъде същия човек, умствено или физически".[17] (#post_bel1gl8)



Бележки:

1. Mosley, Leonard, Dulles: A Biography of Eleanor, Allen, and John Foster Dulles and their Family Network. (New York: The Dial Press/James Wade, 1978)
2. Hansen, Harry, "The Forgotten Men of Versailles," The Aspirin Age, 1919-1941. Ed. Isabel Leighton. (New York: Simon and Schuster, 1949); Smoot,
Dan, The Invisible Government. (Dallas, Texas: The Dan Smoot Report, 1962): Mullins, Eustace, The Curse of Canaan. (Staunton, Virginia. Revelation Books, 1987)
3. Hansen; Smoot; Wilgus, Neal, The Illuminoids. (Sun Publishing Company, Santa Fe, 1978)
4. Chaitkin, Anton, Treason in America. (New York: New Benjamin Franklin House, 1984.); Mullins; Pincher, Chapman, Too Secret, Too Long. (New York: St. Martin's Press, 1984)
5. Smith, Truman, Berlin Alert, The Memoirs and Reports of Truman Smith. (Stanford, California: Hoover Institution Press, 1984); Perloff, James, Shadows of Power. (Appleton, Wisconsin: Western Island, 1990)
6. Smith; Sutton, Antony C, Wall Street and the Rise of Hitler. (Seal Beach, California: '76 Press, 1976)
7. Judge, John, "The Secret Government," Dharma Combat magazine, number 10
8. Rauh and Turner, "Anatomy of a Public Interest Case Against the CIA," Hamline Journal of Public Law and Policy, Fall 1990; Chaitkin, Anton, "British Psychiatry: From Eugenics to Assassination," EIR, October 7, 1994; Chaitkin, Treason in America; Sutton, Antony C, Wall Street and the Rise of Hitler, ('76 Press, Seal Beach, California, 1976)
9. Chaitkin, Treason in America
10. Isaacson and Thomas, The Wise Men. (Simon and Schuster, New York, 1986); Chaitkin. Treason in America
11. Isaacson and Thomas; Chaitkin, Treason in America
12. Skull &Bones: The Very Heart of the Shadow Government, obtained from the internet at alt. conspiracy
13. Judge, John, "Nazis in the White House, The Reagan Administration & the Fascist International," Overthrow, Fall 1985
14. Scott, Peter Dale, "How Allen Dulles and the SS Preserved Each Other," CovertAction Information Bulletin, undated reprint; Oglesby, Carl, "The
Secret Treaty of Fort Hunt," CovertAction Information Bulletin, Fall, 1990; Oglesby, Carl, The Yankee and Cowboy War. (New York, Berkley, 1977)
15. Cannon, Martin. "Mind Control and the American Government", Lobster magazine, issue 23; Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985); Hougan, Jim, Secret Agenda. (New York: Random House, 1984)
16. Prouty, Fletcher, Free Thinking, newsletter of the Freedom of Thought Foundation, volume 1, number 4, March 1995
17. Perkins, Charles Eliot, letter reprinted in The American Mercury, undated issue, reprinted in Contact, January 31, 1995
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Март 11, 2018, 02:54:06 am
Глава 9

Да влезеш в ЦРУ


Към края на 40-те години експериментите по контрол над ума били стартирани чрез нарко-хипнотични техники, както и прилагането на наркотици с противоречиви ефекти, с цел индуцирането на "сумрачно/междинно" състояние. Сред най-често използваните наркотици в този вид изследвания били дезоксин (desoxyn) и пентотал (pentothal), секонал (seconal) и декседрин (dexedrine). В експериментите на ЦРУ за двете ръце на субекта се монтирали интравенозни достъпи, които следели ефектите от наркотиците и регулирали притока им. Идеята била, според трудоваците в умствените полета на ЦРУ, да се създаде ненадейно катарзисно изхвърляне на чувствата и мислите навън, включително да се изкомуникира всякаква информация, която субектът може да крие. [1] (#post_bel1gl9)

През 1947г флотът стартирал проект "ДРЪНКАНЕ" (Project CHATTER), воден от д-р Самюел Томпсън (Samuel Thompson), флотски командир и психиатър, заедно с Г. Ричард Уенд (G. Richard Wendt), председател на Психологическия отдел в Рочестърския университет и дефакто функционалният шеф на програмата. Съобщава се, че ДРЪНКАНЕ е относително неуспешен наркотичен експеримент за изкопчване на истината, който приключил през 1953г. Горе-долу по същото време армията на САЩ била замесена в проектите ТРЕТИ ШАНС (THIRD CHANCE) и ДЕРБИ ШАПКА (DERBY HAT). [2] (#post_bel1gl9)

Мисловната нагласа на ЦРУ в момента на зачатието на агенцията е отразена в един свръх секретен доклад, предаден на президента Айзенхауер през 1954г. Докладът призовавал за, "агресивна прикрита психологическа, политическа, и паравоенна организация, по-ефективна, по-неповторима, и ако е нужно, по-безскрупулна от тази, която врагът използва... Ние... трябва да се научим да събаряме, саботираме, и унищожаваме враговете си по по-умни, по-сложни и по-ефективни методи от онези, използвани срещу нас..." [3] (#post_bel1gl9)

Бележка от преводача: Нека си припомним какво още се е случвало по времето на Айзенхауер в интервюто "Разкритията на един умиращ бивш агент на ЦРУ" (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=285.0), това напомняне ще ни трябва и за по-надолу в тази глава. Самият Айзенхауер, по време на управлението си, не е имал истинска представа за държавата в държавата на САЩ, която не е отговаряла пред никого, дори и пред президента.

Според Джон Маркс, "През 1949г Агенцията по научно разузнаване (OSI) предприела анализ на чуждестранната работа по неконвенционални военни техники, включително поведенчески наркотици, като началната цел била развиване на способност за устояване или отклоняване на ефекта от такива наркотици. Предварителните фази включвали преглед на  работата, свързана с наркотиците, на институции като болница "Синайски планини" (Mount Sinai Hospital), Бостънската психопатична болница, Илинойския университет, Мичиганския университет, Минесотския университет, Главна болница "Вали Фордж" (Valley Forge General Hospital), Детройтската психопатична клиника, клиника "Майо" (Mayo Clinic), и Националния здравен институт".

"Първият проект", казва Маркс, "с кодово име проект БЛУБЪРД (Project BLUEBIRD,"синя птица", бел.прев) имал функцията да открие средства за кондициониране на персонала, така че да предотврати нелегитимираното изкопчване на информация от служителите по известните начини. Друга негова цел била да се изследва възможността за контрол над индивида чрез прилагане на специални техники за разпит, подсилване на паметта, и установяване на защитни средства срещу разпитване на персонала на агенцията".

Чернобюджетният проект БЛУБЪРД, воден от Морз Алън (Morse Allen), целял да създаде "експлоатационно изменение на личността" у агентите, военнопленниците, бежанците, и дезертьорите, и участващите в програмата служители на ЦРУ били разпратени по света, за да произвеждат редки ботанически химикали, билкови отвари и наркотици, които можело да са полезни. Основната агенция, замесена в БЛУБЪРД, била Съвместният Разузнавателен Комитет (JIC), същата група, отговорна за проект "Кламер" и внасянето на нацистите в САЩ.

На поне 1000 войника били дадени до 20 дози от наркотика LSD по програмата на БЛУБЪРД. Други документирани проекти, подопечни на БЛУБЪРД, включвали пращането на екип до Токио през юли 1950г с цел разпита на предполагаеми двойни агенти и прилагането на "напреднали" техники върху севернокорейски военнопленници през октомври 1950г.

През август 1951г БЛУБЪРД бил преименуван на АРТИШОК (ARTICHOKE) и прехвърлен от Агенцията за научно разузнаване (OSI) към Агенцията по сигурността (OS). По програмата на АРТИШОК ЦРУ извършило допълнителни експерименти с LSD, използвайки доброволци от агенцията и - потвърдено от меморандум на ЦРУ - несъзнаващи субекти.

Бележка от преводача: В годините след тези събития чак до наши дни ЦРУ губи множество съдебни дела, повдигнати от несъзнаващите жертви на наркотичните експерименти по контрол над ума. Повече информация за делата може да се прочете на страницата за МК-УЛТРА в Уикипедия (https://en.wikipedia.org/wiki/Project_MKUltra).

Един от експериментите по АРТИШОК е документиран в меморандум на ЦРУ до директора, с дата 14 юли 1952г. Документът се отнася до употребата на нарко-хипнотична индукция, натриев пентотал, и стимулантът дезоксин. Разпитът бил извършен върху руски агенти, за които се вярвало, че били двойни агенти.

Според мемото, "за привеждане техниките на АРТИШОК в действие, беше използвано прикритието на психиатрични медицински процедури. В първия случай бяха използвани леки дози наркотици, съвместно с хипноза, с цел да се индуцира пълен хипнотичен транс. Този транс беше поддържан в продължение на приблизително един час и четиридесет минути на разпит, с последваща тотална амнезия, постигната чрез пост-хипнотична сугестия. Във втория случай (индивид с много по-висок интелект от първия), дълбок хипнотичен транс беше достигнат след леко медикаментозно дрогиране. Това беше последвано от разпит, продължил много повече от час. Само че, този път беше постигната само частична амнезия, въпреки че за голяма част от теста беше постигната тотална амнезия. Тъй като се налагаше продължаване на разпитите, върху този индивид се проведе втори тест, при който се употреби техниката на АРТИШОК за директно медикаментозно дрогиране. При този тест бяха добити много успешни резултати, в смисъла, че беше произведен пълен разпит, траещ два часа и петнадесет минути, част от който представляваше забележителна регресия. По време на регресията, субектът всъщност повторно "преживя" определени свои дейности от миналото на живота си, някои от които са били извършени преди петнадесет години, докато същевременно субектът напълно прие г-н [изтрито от офицера по случая] като стар, доверен и обичан личен приятел, който субектът е познавал в минали години в Джорджия, СССР. За целия втори тест от този случай явно беше постигната тотална амнезия".

Мемото заключава, "Да се отбележи, че участващите офицери по двата случая изразяват мнението, че операциите по АРТИШОК бяха изцяло успешни и членовете на екипа смятат, че тестовете решително демонстрираха ефективността на комбинираната химико-хипнотична техника в такива случаи. И в двата случая, субектите говореха ясно и много изчерпателно и предадоха информация, която офицерите по случая счетоха за изключително важна".
По-дълбок поглед за АРТИШОК се добива от конферентно обобщение, адресирано до началника на отдел Сигурност, ЦРУ, дата 15 юли 1953г:

"След това г-н [изтрито] обсъди ситуацията с един бивш официален служител на Агенцията, който станал хроничен алкохолик и който, в онзи момент, преминавал операция в [изтрито] за възможен мозъчен тумор. Този индивид се бил свързал с Агенцията преди операцията и предупредил, че когато преди са му давали успокоителни (натриев пентотал), той често говорел свързано. За въпроса се погрижили, като осигурили присъствието на представител на Агенцията в операционната и накарали участващите в операцията да подпишат Споразумение за конфиденциалност. Г-н [изтрито] казал, че субектът действително започнал да говори надълго и нашироко под влиянието на натриевия пентотал и разкрил вътрешни проблеми на Агенцията. Д-р [изтрито] добавил, че бил запознат с детайлите по случая".

[Изтрито] след това коментирал, че това нещо създавало много тревоги на него самия и на другите в операционната и казал, че се надява усилията в проект АРТИШОК да доведат до разработването на някакъв метод, който евентуално ще гарантира амнезия на онези от Агенцията, които са наясно с жизненоважни моменти от дейностите. Той казал, че се налагало някои индивиди от Агенцията да знаят огромно количество информация и ако може да се измисли какъвто и да е начин за създаване на амнезия за този вид информация - например, след като индивидът е напуснал Агенцията - това щяло да бъде нещо забележително. Г-н [изтрито] казал, че нуждата от амнезия е особено голяма в медицинските операции. Г-н [изтрито] обяснил, че постоянно се полагали усилия да се произведе амнезия по различни контролирани начини".

Един документ на ЦРУ за АРТИШОК, с дата 30 юли 1956г, споменава, че употребата на алкалоида булбокапнин (bulbocapnine) индуцира кататония и ступор (кататонният ступор е форма на шизофренията с психичен и моторен дисбаланс, бел.прев). В документа се казва, "Ние желаем да тестваме определени психо-химични характеристики върху човек, използвайки булбокапнина, с който за късмет успяхме да се сдобием от [изтрито], тук се прилага проба от него. Има наличност на още булбокапнин, ако има нужда".

Била приложена молба субектите да бъдат тествани за "загуба на говор, загуба на чувствителност към болка, загуба на памет и загуба на сила на волята". [4] (#post_bel1gl9)



Бележки:

1. Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985)
2. Marks, John, The Search for the Manchurian Candidate: The CIA and Mind Control. (New York: Times Books, 1979)
3. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell Paperback, 1977); Halperin, Berman, Bororsage, and Marwick, The Lawless State, The Crimes of the U.S. Intelligence Agencies. (New York: Penguin Books, 1976); Hougan, Jim, Secret Agenda. (New York: Random House, 1984); Marks
4. Quoted in Bowart
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Март 11, 2018, 10:38:40 pm
Глава 10

Преминаване на LSD


Членовете на американските разузнавателни агенции не били първата група, заинтересувана от употребата на психеделични наркотици за промяна на поведението. Още по-рано, първите застъпници за психоактивните наркотици в Западната култура били социалните планировчици и елита. Точно преди новия век, през 1898г, човека на медицината, литературата и Фабианския социализъм Хевлок Елис (Havelock Ellis) започнат експерименти с пейот.
Бележка от преводача: Пейот (peyote) е малък кактус без бодли, съдържащ психоактивни алкалоиди, най-вече мескалин. Смята се, че местните американски индианци са използвали пейота за духовни цели и ритуални церемонии в продължение на поне 5500 години.

Днес Елис е известен най-вече със седем-томния си труд "Психология на секса", но в началото на този век той е бил основен двигател в литературните и интелектуални кръгове - особено в комунистическите и анархистките групи. Елис описва опита си с пейота в статията си "Мезкал: Един нов изкуствен рай" ("Mezcal: A New Artificial Paradise"), публикувана през януари 1898г в списание "Съвременен преглед" ("Contemporary Review"). [1] (#post_bel1gl10)

Интересът към пейота и синтезираната версия на алкалоида, мескалин, останал слаб, освен при обичайните приемни пейотни ритуали, извършвани по не много по-различен начин от представяното в модерното духовно увлечение по онова време, или както е в старите психиатрични монографи, в които се описва, как този наркотик сякаш възпроизвежда шизофрения.

Но на сцената скоро щяло да се появи много по-потентно средство за изменение на мозъка. LSD бил синтезиран за първи път през 1938г в лаборатории "Сандоз" (Sandoz laboratories), в Базел, Швейцария, въпреки че се смята, че ефектите от наркотика са били открити от д-р Алберт Хофман (Alber Hofmann) чак през 1943г. Базел бил дом за три огромни химически компании, Хофман-ЛаРош (Hoffman-LaRoche), Киба-Гайджи (Ciba-Geigy), и Сандоз (Sandoz), последната била собственост на германския химически монолит ИГ Фарбен, опора на войната на Третия Райх. Въпреки че връзка не се прави често, и д-р Хофман отрича да има такава, ИГ Фарбен поддържал дивизия, изследваща психоактивните агенти, и е възможно Хофман да е бил нает в това си качество. Също така е върховно световно съвпадение, че докторите от SS и Гестапо провеждали експерименти с мескалин върху затворниците в Дахау по същото време, на по-малко от 300км разстояние.

Алън Дълес, който е директорствал ЦРУ по време на проекта МК-УЛТРА, бил началник станция в Берн, Швейцария, по време на периода на изследване на LSD, и е бил изпълнителен директор в ИГ Фарбен. Асистент му бил Джеймс Варбург (James Warburg), който по-късно работил съвместно с нарко-застъпника Алдус Хъксли (Aldous Huxley). [2] (#post_bel1gl10)

Капитан Ал Хубард (Al Hubbard), шпионинът, който бил наречен "Джони Епълсийд на LSD-то", разказал историята за началото на LSD по един различен начин от обичайните хронологии.

Бележка от преводача: Джон Чапман (https://en.wikipedia.org/wiki/Johnny_Appleseed), по-добре познат като Джони "Ябълковото семе", бил американски пионер в парниковото земеделие, който въвел ябълковите дръвчета като вид в големи части на Пенсилвания, Онтарио, Индиана и Илинойс, както и в северните окръзи на днешна Западна Вирджиния. Той станал американска легенда още приживе, заради милия си и щедър начин на живот, силната си водаческа фигура в каузата на запазването на семената на различни видове, и заради символичната важност, която отдавал на ябълките. Също така бил мисионер на Новата Църква и вдъхновение за много музеи и исторически паметници.
Шпионинът на ЦРУ Ал Хубард бил наречен "Джони Ябълковото семе за LSD", защото постигнал същия успех с разпространяването и популяризирането на наркотика, както Джон Чапман постигнал с ябълковите сортове.

Той казва, че Хофман открил LSD много години по-рано, и че той е бил член на тайна група, свързана с мистичната група "Антропософско общество" на Рудолф Щайнер (Rudolf Steiner), която си била поставила за цел да произведе "хапче на мира" в началото на 30-те години. [3] (#post_bel1gl10)

Ранните експерименти с LSD били проведени от Вернер Щол (Werner Stoll), помощник психиатър в Цюрихския университет. Имало слухове, че една жена от пациентите на Щол получила наркотика без нейно знание и извършила самоубийство, просто едно предзнаменование за по-късните зверства на ЦРУ.

Въпреки че при отприщването на LSD в Америка била разпространена една значително по-слабо потентна версия от онова, което се рекламирало по телевизията в онова време, тези действия имали огромен ефект върху бъдещето на държавата. Когато LSD пристигнал в Америка през 1949г, психиатрията процъфтявала, като нишата й нарастнала близо 12 пъти спрямо 1940г. Характерът на психиатрията бил, по много начини, един придатък към военната психиатрия, което не е изненадващо, като се вземе предвид факта, че американските организации за "ментално здраве" били изцяло кукли на конци, дърпани от Тависток. Що се отнася до "обществото", инженирано от тази организация, след като бригадният генерал Уилям Менингер (William Menninger) бил избран за глава на американската психиатрия, била изкована една амбициозна стратегия, а именно - прилагането на психиатрията върху хората по улицата. [4] (#post_bel1gl10)


Бележки:

1. Stevens, Jay, Storming Heaven. (New York: Harper & Row, 1987)
2. Editors of the Executive Intelligence Review, Dope, Inc. (Washington, D.C.): EIR, 1992; Lee and Shlain, Acid Dreams. (Grove Press, New York, 1985); Lyttle, Thomas. "Blot Art," an interview conducted by Mark Westion. Paranoia magazine, winter 1995/1996; Stevens; Marks, John, The Search for the Manchurian Candidate: The CIA and Mind Control. (New York: Times Books, 1979)
3. Shlain, Martin. "The CIA, LSD and the Occult," an interview. High Frontiers, reprinted in The Project, Winter 1988/89, volume VI, number 1
4. Stevens
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Март 17, 2018, 12:44:34 am
Глава 11

Култът МК-УЛТРА


През септември 1950г Едуард Хънтър (Edward Hunter), агент на ЦРУ, работещ като журналист, публикувал информация, че китайците използвали техники за промиване на мозъка върху американски военнопленници от Корейската война, принуждавайки ги да признаят за престъпления, като например микробиална война. Всъщност, американците наистина използвали микробиална война, само че това осигурявало прикритие за ЦРУ: с техните собствени изследвания по контрола на ума те просто се опитвали да настигнат постиженията на комунистите. Това не била действителна картина, както признава заместник директора на ЦРУ през 1963г Ричард Хелмс (Richard Helms), когато информирал комисията "Уорън" (Warren Commission), че американските изследвания по контрол над ума винаги са били по-напреднали от тези на комунистите.

Директорът на ЦРУ Алън Дълес също се изказвал за майндконтрола. Адресирайки Националната конференция на дипломираните в Принстънския университет на 10 април 1953г, той говорил за това "колко злокобна била станала битката за ума на човека в Съветските ръце". Три дни по-късно Дълес одобрил МК-УЛТРА, една значително подсилена серия от проекти по контрол над ума, провеждана от персонала на Техническите служби в ЦРУ.

МК-УЛТРА било кодовото име за един огромен проект по контрол над ума, който, според документи на ЦРУ, бил "проект-чадър за финансиране на чувствителни под-проекти", управляван от ЦРУ и координиран от Британските разузнавателни служби, Шотландските фримасонски ложи, и много наскоро реформиралите се нацисти. Свързаният с него проект МК-ДЕЛТА "покривал... политики и процедури за употреба на биохимикали за нелегални операции". [1] (#post_bel1gl11)

МК-УЛТРА бил роден, когато Ричард Хелмс, шефа на Операционния директорат на ЦРУ (познат като "отдела за мръсни трикове"), препоръчал агенцията да разшири дейността си както в офанзивното, така и в отбранителното промиване на мозъка. Той не бил просто посредствен трудовак в канавките на ЦРУ - Хелмс бил от Източния естаблишмент от главата до петите, дядо му бил първият директор на Интернационалната банка на населените места, и президент на Федералния резерв. Хелмс присъствал по време на смъртта на МК-УЛТРА, когато наредил унищожаването на документацията на програмата през 1966г.

Програмата се водела от д-р Сидни Готлиб (Sidney Gottlieb), "мозъчният гений на МК-УЛТРА", който до 1973г надзиравал изследванията на ЦРУ по контрол над ума. Ричард Хелмс гледал благосклонно на Готлиб, който пък висял на шлифера му и се катерел до все по-високи и по-високи позиции в Агенцията. [2] (#post_bel1gl11)

Дълес отклонил едни първоначални 300 000 долара за МК-УЛТРА. Според документи на Агенцията, било планувано програмата да оперира извън нормалните канали без "обичайните договорни споразумения" и трябвало да бъде силно "компартментализирана" (разбита на отделения, бел.прев). [3] (#post_bel1gl11)
Основният фронт за финансиране операциите на МК-УЛТРА била фондацията "Йосая Мейси младши" (Josiah Macy, Jr. Foundation), създадена през 1930г и пълна с психолози и евгеници, на свой ред финансирани от Рокфелер. Фондацията била създадена от възпитаника на Черната камера генерал Марлборо Чърчил (Marlborough Churchill). Медицинският директор на фондация "Мейси" през 1954-55г бил Франк Фремонт-Смит (Frank Fremont-Smith), който освен това бил президент на Световната федерация по ментално здраве на генерал Рийс. [4] (#post_bel1gl11)

Спомените на един офицер от разузнаването, детайлно описани в един меморандум на ЦРУ, описват в пълнота обхвата на проект МК-УЛТРА:


17 януари 1975г
МЕМОРАНДУМ ЗА АРХИВА
ТЕМА: МК-УЛТРА


1. Следното представлява най-доброто от личните ми спомени относно програмата МК-УЛТРА. За първи път бях въведен в нея през 1962г. По онова време тя беше в процес на значително намаляне на дейността и финансирането. Като началник отбрана и шпионаж (C/D&E) аз продължих значително да намалям финансирането всяка година, докато програмата не отпадна, в края на 60-те години.

2. МК-УЛТРА беше една група от проекти, повечето от които се занимаваха с изследвания и разработване на наркотици или контра-наркотици. Директорът на Централното разузнаване (DCI) и заместник директора на Плановете (DDP) бяха редовно информирани за програмата на годишните съвещания от началника на Техническите служби (C/TSD) или заместника му. Повечето от изследванията и развитията бяха плод на външни договори и касаеха различни материали, за които беше докладвано, че имат характеристики, счетени за привлекателни заради скришния или потаен начин на прилагане в полеви условия. Целта беше контрол на поведението, създаване на поведенчески аномалии и контра-мерки за предотвратяване прилагането на подобни вещества. работата се вършеше в индустриалните, академичните или правителствените изследователски учреждения на САЩ. Финансирането често идваше от недокументирани споразумения. Тестовете обикновено се правеха, когато лабораторната работа беше успешно завършена и често се изпълняваха в учреждения като [изтрито в оригинала] и [изтрито в оригинала]. Във всички случаи, за които зная, тестването се провеждаше върху доброволци от състава на учрежденията, които съзнаваха природата на тестовата програма, но не знаеха коя е изначалната спонсорираща организация.

3. С отминаването на страха от съветските наркотици (и количеството на значимия напредък по програмата МК-УЛТРА), дейностите на програмата бяха значително покрити в тайна, това се диктуваше от натиска върху финансирането и страничните приоритети.

4. Въпреки моите изразени възражения, документите на МК-УЛТРА баха унищожени по нареждане на DCI (г-н Хелмс) малко преди да напусне поста си.

ОФИЦЕР ЦЕНТРАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ
По силата на 10272
[5] (#post_bel1gl11)



Ползвала се голяма мрежа от доктори и учреждения, върху поне 149 под-проекта, всичките свързани с контрола над ума. МК-УЛТРА и МК-ДЕЛТА се занимавали с изследване на употребата на поне 139 различни наркотика, както и радиация и електрошок, но също така се впускали и в по-мистериозни социални приложения в социологията, антропологията и психиатрията. Какво се крие зад тези екзотични термини? Евгенни експерименти? Генетични манипулации? Тавистоково социално инженерство?

В първата година от оперирането си, МК-УЛТРА вече се разпростирал по улиците. Наркотиците, които били обещаващи в лабораториите, били подхвърляни на несъзнаващи субекти в нормални социални ситуации; случайни граждани получавали психотропни дози без тяхно знание. Предполага се, че тази част от проекта е била прекратена през 1963г, въпреки че някои неща подсказват, че това не е така. Ранните изследвания на ЦРУ върху LSD били извършени от Макс Ринкел (Max Rinkel) и Робърт Хайд (Robert Hyde) - за който се предполага, че е първият американец, пробвал LSD - в Бостънската Психопатична болница, Карл Пфийфър (Carl Pfieffer) н Илинойския университет, Харолд Ходж (Harold Hodge) в Рочестърския университет, Харолд Абрамсън (Harold Abramson) в болница "Синай" (Mt. Sinai Hospital) и Колумбийския университет в Ню-Йорк, Харис Исбел (Harris Isbell) в Центъра за изследвания на зависимости (Addiction Research Center) в Лексингтън, Кентъки, и Луис Жолион Уест (Louis Jolyon West) в Оклахомския университет.

Други ранни експерименти в изследванията на LSD били извършени от д-р Джоел Елкс (Joel Elkes), който изобретил невро-газове в Берлин през Втората Световна война. Той извършвал експерименти с LSD в Англий 1949г, по-късно преместил центъра на дейността си в болница "Св. Елизабет" във Вашингтон. [6] (#post_bel1gl11)

Д-р Харолд Абрамсън, който учил в Берлин преди Втората световна война, и по-късно бил нает в Техническата дивизия на Химическите войски на армията на САЩ, получил 85 000 долара за проучванията си върху LSD. В предложението му се споменавало, че се "надявал" да дава на пациентите на болницата, "които са по принцип нормални от психиатрична гледна точка... дози от наркотика без тяхно знание за психотерапевтични цели".
На Абрамсън му било наредено да произведе "операционно уместни материали в следните категории:
а. Смущение на паметта;
б. Дискредитиране на приемливото поведение;
в. Изменение на сексуалното поведение;
г.  Извличане на информация;
д. Сугестичност;
е. Развиване на зависимост".
Абрамсън провел изследването си в Колумбийския университет и в лаборатория "Колд Спринг Харбър" (Cold Spring Harbor), Лонг Айлънд, Ню-Йорк, като последното е мястото, където се намират именията на братята Дълес и се смята за кота нула на евгенните изследвания в Америка от началото на века.

Абрамсън носи отговорността за това, че е дал LSD на Франк Фремонт-Смит (Frank Fremont-Smith) и британския културен антрополог Грегъри Бейтсън (Gregory Bateson) и жена му Маргаред Мийд (Margaret Mead), като и двамата били замесени в проекти на Тависток и МК-УЛТРА. Бейтсън основал център за изследване на LSD във Ветеранската административна болница в Пало Алто, Калифорния, и давал наркотици на поета битник Алън Гинсбърг (Allen Ginsburg), както и на много други. [7] (#post_bel1gl11)

Бележка от преводача: Битниците са представители на младежко движение в САЩ и Западна Европа от 50-те години на 20-ти век, което изразява протеста на младите срещу установените норми на живот, морал, поведение и облекло. Алън Гинсбърг е икона на битническото и хипи-поколение от 60-те и 70-те години на 20-ти век.

Докато ЦРУ продължавало изследванията си върху LSD, наркоманията станала заразителна. Д-р Сидни Готлиб, директорът на проекта МК-УЛТРА, и екипът му редовно си организирали купони с LSD и много алкохол. На едно тяхно разбиване през ноември 1953г, Готлиб сипал доза LSD в куантрото (френска алкохолна напитка, бел.прев) на д-р Франк Олсън (Frank Olson) без неговото знание. Олсън развил дълбока депресия и го завели да се види с д-р Харолд Абрамсън. След първата визита, Абрамсън посетил Олсън в хотелската му стая, носейки бутилка бърбън и бутилка нембутал (производствено наименование на медикамента пентобарбитал, бел.прев). Както коментира Джон Маркс, "доста необичайна комбинация, дадена от доктор, на човек със симптоми като Олсъновите".

На Олсън била насрочена дата да бъде пратен във вилата "Честнът" (Chestnut Lodge), санаториум в Роквил, Мериленд, в който много от психиатрите разполагали с разрешителни "свръх-секретно", издадени от ЦРУ. Нощта преди да постъпи в санаториума, той скочил - както се казва - през затворения прозорец на хотел Хилтън в Ню-Йорк, при което умира. [8] (#post_bel1gl11)

ЦРУ веднага минава в замазващ режим по случай със смъртта на Олсън. Въпреки че на вдовицата му й била начислена правителствена пенсия, истината за смъртта на учения не била призната цели две десетилетия. Алис (Alice), жената на Франк Олсън, отишла в националната телевизия и прочела следното изявление от семейството в онова време:

"Чувстваме, че ЦРУ насили семейството ни по два начина. Първо, върху Франк Олсън беше извършен нелегален експеримент с престъпно пренебрежение. Второ, истинската причина за смъртта му беше крита 24 години... Разказвайки историята си, ние искаме личната болка, която семейството му изпитва, и морално и политически възмутителното деяние да бъдат овъзмездени. Само така смъртта на Франк Олсън може да стане част от паметта на Америка и да изиграе роля в политическите и етични реформи, от които обществото ни толкова спешно се нуждае."

За съучастието им в смъртта на Олсън, Готлиб и екипът му получили устно мъмрене, което не било записано в личните им досиета.

Историята с Олсън не била приключила. Съдебните учени, разследващи случая, изровили тялото му през 1994г. Те докладвали, че открили черепни фрактури, които говорели за преднамерено убийство, а не за нещастен случай. Можем само да спекулираме за това какво наистина се е случило с Франк Олсън. Дали е заплашвал да разгласи тайната на МК-УЛТРА в нощта преди смъртта си? [9] (#post_bel1gl11)

Фримасонът д-р Пол Хок (Paul Hoch) е друг човек, замесен в изследването на LSD за ЦРУ. Хок бил член на Американското евгенно общество, и съдиректор, заедно с бившия нацистки евгеник Франц Калман (Franz Kallman), на изследванията в Ню-Йоркския психиатричен институт към Колумбийския университет. Хок и Калман работели под направлението на полевия представител на изследванията на Шотландската масонска школа върху преждевременната деменция, д-р Нолан Д. К. Люис (Nolan D. C. Lewis). Хок също така бил назначен на поста държавен комисар по умствена хигиена от губернатора на Ню-Йорк Аверил Хариман (Averell Harriman), и бил преназначен на този пост от губернатор Нелсън Рокфелер (Nelson Rockefeller).

Друг гений на МК-УЛТРА бил фримасонът 33-та степен Робърт Хана Феликс (Robert Hanna Felix), директор на психиатричните изследвания на Шотландската масонска школа и директор на NIMH (Националния институт за ментално здраве, бел.прев) от 1949 до 1963г. Като ползвал финансиране от ЦРУ, Феликс лично надзиравал експериментите на д-р Харис Исбел (Harris Isbell), който давал LSD на чернокожите затворници 75 последователни дни, утроявайки и очетворявайки дозите, когато затворниците демонстрирали поносимост към наркотика, като нарко-индуцираният сън бил прекъсван с електрошок.

Според свидетелството на бившия затворник Джеймс Чайлдс (James Childs) пред щатската подкомисия, на доброволците за проекта на Исбел се плащало с хероин. Чайлдс казва, "Почуквахме на тази малка врата, и един човек поглеждаше през нея... и аз казвах, "Искам 15 милиграма". Той казваше, "къде ги искаш? В ръката, в кожата, или във вената?" Всички, които участваха в изследването... получаваха заплащане в наркотици". [10] (#post_bel1gl11)

През 1953г ЦРУ се свързало с психиатъра от Лос Анджелис д-р Ник Берсел (Nick Bercel) и го помолило да определи какво количество LSD би било нужно, за да се прати цялото население на Града на Ангелите на въртележката. Резултатите на Берсел били разочароващи: той открил, че хлоринът във водоснабдителната мрежа неутрализира наркотика. ЦРУ, според международните документи, веднага се захванало да разработва версия на LSD, която да не се влияе от хлорина. [11] (#post_bel1gl11)

В действителност ЦРУ може би наистина са се опитали да дрогират цяло населено място и по-рано. В Пон-Сант-Еспри (Pont-Saint-Esprit), Франция, през 1951г, целият град изведнъж пощурял.

Много хора умрели по време на необяснената истерия, а хората усещали халюциногенни ефекти седмици наред след това. Въпреки че инцидентът се отдава на ръжено брашно, заразено с гъбичката мораво рогче, датата на случката - близо до началото на интереса на ЦРУ към LSD - е повече от интересна.

Подобен инцидент, въпреки че по-малко смъртоносен, се е случил в САЩ през 1989г, когато 600 ученици и гимназисти се готвели за музикална програма в Санта Моника, Калифорния. Изведнъж се появило масово главоболие, гадене, замаяност и припадане, обзело 250 ученици. Предвид склонността на ЦРУ и други агенции да тестват наркотици върху цивилни, не е невъзможно това да е бил друг такъв случай. [12] (#post_bel1gl11)

В средата на 50-те години операция БИГ СИТИ ("Голям град", бел.прев) в Ню-Йорк използвала един автомобил, модел мъркюри 1953 (мъркюри е спряна от производство марка на компанията Форд, бел.прев), със стърчащ от него половин метров ауспух, карал из улиците, разпръсквайки газ, най-вероятно LSD. Друг тест от същата серия тестове бил направен с разпръскваща емисии техника, захранвана от батерии и носена в куфарчета. По това време от моста "Голдън Гейт" (Златна порта) бил разпръснат ненаименуван газ, въпреки че се твърди, че се разнесъл от вятъра, без да причини вреда на никой.

През 1957г инспекторът от ЦРУ генерал Лиман (Lyman) пратил следното вътрешно комюнике, в което се казва, че "трябва да се вземат предпазни мерки, не само за да се предпази операцията от разобличаване пред вражески сили, но също и за да се прикрият тези дейности от американското население като цяло. Знанието, че Агенцията се захваща с неетични и незаконни дейности, би имало сериозен отзвук в политическите и дипломатическите кръгове и би било противопоказно за изпълнението". [13] (#post_bel1gl11)

От началото на работата на ЦРУ с LSD е изразявана загриженост за зависимостта от швейцарците, които доставят наркотика. Докато си набавя ежеседмични доставки от Сандоз, ЦРУ също финансира и компанията "Ели Лили" (Eli Lilly company) в САЩ, за да синтезират наркотика, за да се подсигурят несекващите доставки. През 1954г Лили обявяват, че са успели. В комюнике до Алън Дълес се споменава, че при неограничени наличности LSD вече може да се приеме като сериозен агент в химическата война, и че може да се внася "с тонове". [14] (#post_bel1gl11)

Най-зле оплювания от всички доктори на МК-УЛТРА е д-р Доналд Евен Камерън (Donald Ewen Cameron). През 1942г фондация Рокфелер основава мемориалния институт "Алън" (Allen Memorial Institute) в университета "МакГил" (McGill University), намиращ се в готическото имение Рейвънскраг (Ravenscrag), в Монтреал, Канада. Д-р Камерън бил назначен начело на психиатричния отдел, и започнал експерименти, извадени директно от шоуто на Роки Хорър, само че без остроумията. Програмата била финансирана от канадските военни, фондация Рокфелер, OSS, и по-късно от ЦРУ.

Камерън бил обучен в Царската ментална болница в Гласгоу, Шотландия, от сър Дейвид Хендерсън (David Henderson), евгеник. Камерън продължил с основаването на Канадския отдел на Световната федерация за ментално здраве, заедно с приятеля си, бригадния генерал от Тависток Джон Роулингс Рийс, ставайки може би най-влиятелния психиатър на планетата. Станал президент практически на всяка психиатрична организация, съществуваща по онова време; Канадската, Американската и Световната психиатрични организации, Квебекската Психиатрична асоциация, Американската Психопатологична асоциация, и Обществото на биологичната психиатрия. Камерън не бил плах в полето на психиатрията, а вместо това бил един от най-влиятелните му лидери. [15] (#post_bel1gl11)

Полковник Л. Флечър Проути (Fletcher Prouty), пентагонска връзка на ЦРУ по времето на Камеръновите експерименти, през 1992г казал: "Ако можехте да се доберете до директорски пост в Американската Психиатрична асоциация около 1956 или 1957г, щяхте да се учудите, че огромен процент от индивидите там са родени в чужбина. Повечето от тях идваха от Германия и Източна Европа на голяма вълна. Всичките се водеха "технически специалисти", но в действителност бяха психиатри. Ходеха на работа най-вече по университетите - но много от тях работеха върху онези "неконвенционални" програми за контрол над ума за разузнаването на САЩ... Тези заминаваха при хора като д-р Камерън в Канада". [16] (#post_bel1gl11)

През 1957г Камерън отправил голямо предложение към "Обществото за изследване на човешката екология", познато също и като "Фонда за човешка екология", фасада на ЦРУ, действаща от Медицинското училище на Корнуелския университет в Ню-Йорк. Камерън предлагал следните експерименти да бъдат финансирани:

"I. Разграждането на продължаващите линии на поведението на пациента чрез особено интензивни електрошокове (депатеринг)"
Бележка от преводача: Депатеринг идва от "патърн" (pattern), което на английски означава еталон, шаблон, стил, тенденция, образец и "правя нещо по образец на". Терминът депатеринг в психиатрията означава разграждане на поведенческите навици на индивида, в случая, както е предлагал Камерън, като резултат от серийни, системни интензивни електрошокове.

"II. Интензивното повтаряне (16 часа на ден за 6 до 7 дена) на предварително подготвен вербален сигнал.
III. По време на този период на интензивно повтаряне пациентът е поставен в частична сензорна изолация."

Бележка от преводача: Сензорната изолация е метод за боравене с ума и има много форми. Сензорната изолация е ключова в успешното гладолечение, което без нея няма лечебни ефекти. Може да се нарече "постене на сетивата". Други форми на сензорна изолация са въздържание от слушане на музика, избягване на миризми, седене на тъмно, седене на светло, както потапяне в една единствена миризма, съзерцаване на един единствен цвят, слушане на само един звук или песен, повтаряне на една единствена дума, и прочие. Социалната изолация е друга форма на сензорна изолация.

"IV. Потискането на каращия период (driving period, виж по-долу, бел.прев) се изпълнява като, след завършването на периода, пациентът се поставя в продължителен сън за 7-10 дни".

След като получил поисканите 60 000 долара, Камерън и подчинените му приложили тези и широко разнообразие от други взривяващи съзнанието техники върху субекти, които в много случаи не били доброволци за експериментите. Онези техники, очевидно по-подходящи за изтезаване на военнопленници, отколкото за рехабилитиране на канадските граждани, включвали "сънна обработка", разработена от Хасан Азима (Hassan Azima) от Института, и инжектирането на торазин (хлорпромазин, бел.прев) и барбитурати продължително време, така че пациентите да спят по 20 до 22 часа дневно.

Като използвал британската електро-конвулсивна техника на Пейдж-Ръсел (Page-Russel electroconvulsive technique), Камерън вкарвал пациентите в нарко-индуцирана кома за седмици, като ги събуждал, за да им приложи едносекунден електрошок, последван от пет до девет допълнителни шока, в зависимост от това доколко го сърбял пръста. Камерън увеличил волтажа, който по принцип бил ползван в практиката на тази техника, както и броя на шокиращите сесии от една до две или три на ден. Както можело да се предвиди, пациентите, които били третирани по този начин, често били превръщани в зеленчуци. [17] (#post_bel1gl11)

Друга стратегия на Камерън била да постави жертвите си в камера за сензорна изолация за до 65 дена, разбивайки ги от LSD, после ползвал "психическо каране", което е процес, в който непрестанно се повтаряла определена емоционално заредена фраза, пускана на пациентите през възглавница с фиксирани слушалки, които не се сваляли. Камерън документирал изследванията си върху психическото каране, финансирано от Департамента на Здравето и добруването между 1961-64г, в изследователски документи, озаглавени "Проучване на фактори, които спомагат или спъват промяната на личността на индивидите, изложени на продължително повтаряне на вербални сигнали", и "Ефектите, които повтарянето на вербални сигнали оказва върху човешкото поведение". [18] (#post_bel1gl11)

Според един психиатър, теорията на Камерън била, че "начините, по които хората се държат, се определят от някакъв вид подредба на нервната система в мозъка. Тъй като психотерапията може да промени поведението, невронните подредби би трябвало да са обратими". Самият Камерън "се чудеше дали поведенческите тертипи на зрелите хора може да бъдат изтрити от физиологичен процес, който атакува невронните шаблони. Възможно ли бе възрастните да станат теоретично без определен начин на поведение? Можеше ли да се върнат до състояние на неврологична и психологическа инфантилност за кратък период, и можеше ли след това да се въведат нови шаблони на поведение?" Дали някой усеща привкус на Тависток?

До 1960г Камерън вече бил развил техниките си, които наричал "ултра-концептуална комуникация", в нещо дори още по-чудовищно. Периодът на психическото каране бил увеличен до 16 часа на ден за от 20 до 30 дни, а на пациентите се давали дози сернил (търговска марка фенциклидин, халюциноген, в миналото използван като ветеринарно обезболяващо, бел.прев), за да се "блокира входящата сензорна информация и да се произведе занижена активност". Сернилът е екстремно мощен наркотик, използван като болкоуспокояващо за животни. Той създава "остри психотични епизоди и дори има опасност от хронична психоза при хората". [19] (#post_bel1gl11)
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Март 17, 2018, 12:45:01 am
Въпреки че стандартите за медицинско експериментиране били ясно дефинирани в Нюрнберг (съдебният процес срещу нацистите след края на войната, бел.прев), почти 10 години преди Камерън да бъде финансиран от ЦРУ, условието за което финансиране било изричното "информирано съгласие" на субектите, субектите в Мемориалния институт "Алън" не подписвали форми за съгласие, нито пък имали някаква идея в какво се забъркват в повечето случаи. Всъщност, това бил стандартът, а не изключението, през повечето време от изследванията под МК-УЛТРА.

Двама от асистентите на Камерън били Леонард Рубенщайн (Leonard Rubenstein), "електрически магьосник от рода Кокни (Cockney), който нямал медицински дипломи", който милеел за възможността да съществува някаква техника, "която да връзва връвчици на хората, без те да разберат", и д-р Уолтър Фрийман (Walter Freeman), който извършил 4000 лоботомии за 20 години, както се твърди в повечето случаи на хора, страдащи само от депресия или параноя. Фрийман продължил кариерата си и станал много успешен мозъчен специалист, работел много години в Сан Франциско. [20] (#post_bel1gl11)

Бележка от преводача: Лоботомия е неврохирургическа операция, вид психохирургия, позната още като левкотомия. Състои се в прерязването на снопчетата от вътрешномозъчни нервни влакна, които свързват основата на главния мозък с челната мозъчна кора.
Процедурата е полемична още от самото си създаване. Предписва се при лечението на психични разстройства (а понякога и на други) като основна процедура в някои западни страни за повече от две десетилетия. Въпреки общото ѝ признание, тя има сериозни странични ефекти. Докато някои пациенти показват симптоматично подобрение с операцията, подобренията са постигнати за сметка на други увреждания. Балансът между ползите и рисковете допринасят до спорния характер на процедурата. Създателят на процедурата, португалският невролог Егаш Мониш получава Нобелова награда за медицина през 1949 г.
Употребата на процедурата нараства драстично в началото на 40-те и 50-те години на 18-ти век; до 1951 г. почти 20 000 лоботомии са извършени само в Съединените щати. По-голямата част от лоботомиите са извършвани на жени. С откритието на антипсихотици в средата на 50-те години, лоботомиите бързо и почти изцяло са изоставени.

Целта на операцията е да се намалят симптомите на психични разстройства и е признато, че това се постига за сметка на личността и интелекта на дадения индивид. След операцията спонтанността, отзивчивостта, самосъзнанието и самоконтролът са намалени. Дейността е заменена от инерция, а хората са оставени емоционално затъпени и ограничени в своя интелектуален обхват. Последствията от операцията са описани като „смесени“. Някои пациенти умират в резултат на процедурата, а други по-късно се самоубиват. Някои пациенти успяват да се върнат към отговорна работа, докато в други остават до живот с тежки увреждания.

През 1979г срещу ЦРУ било повдигнато гражданско съдебно обвинение заради дейностите по време на периода на МК-УЛТРА, подробности от съдебното дело се появяват във Списание за публично право и политика "Хамлайн" (Hamline Journal of Public Law). Д-р Пол Термансън (Paul Termansen) се явил в съда като експертен свидетел и описал какво се било случило на Робърт Лоджи (Robert Logie), един от пациентите на Камерън в Рейвънскраг:
"Вместо стандартно лечение, г-н Лоджи преминал през серия експериментални, силно противоречиви процедури... Г-н Лоджи не бил подходящ субект за която и да е от експерименталните процедури, на които бил подложен, ако някой въобще може да бъде подходящ за такива процедури. С голяма сигурност, никой няма да бъде подходящ за вида експериментални процедури, прилагани в Мемориалния институт "Алън" в този момент, освен ако не са били доброволци да се подложат на онези експериментални процедури".

Д.р Термансън казал, че след като човек бил подложен на експериментите на Камерън, "съществуването му след това най-добре може да се опише като оскъдно... Той може да функционира, да работи, и да съществува, но едва-едва".

Друг експертен свидетел по делото, д-р Браян Дойл (Brian Doyle), дал информация по случая на Рита Цимерман (Rita Zimmerman), която била "депатернирана" от Камерън с 30 електрошока, преминала през 56 дни нарко-индуциран сън, била подложена на 14 дни негативно "психично каране", след което я подложили на 18 дни положително "психично каране". Д-р Дойл казал,

"Г-жа Цимерман не била кандидат за елекрошокова терапия, камо ли за интензивните процедури по "депатерниране", които били толкова интензивни, че тя не можела да задържа пикочния мехур и червата си... Интензивните електрошокове, използвани за "депатернирането" на г-жа Цимерман очевидно са били експериментални, както и цялата процедура по "депатерниране", която е била приложена в екстремна степен в нейния случай. Близо двата месеца нарко-индуциран сън и над един месец "психическо каране", на които била подложена г-жа цимерман, били също толкова екстремни прилагания на очевидно експериментални процедури... Експерименталното "депатерниране", продължителния нарко-индуциран сън и процедурите по "психическо каране", приложени върху г-жа Цимерман, неизбежно щели да нанесат вреда на умственото й и физическо здраве".

Дойл направил подобно изказване по случая с Флорънс Ланглебен (Florence Langleben), която получила електрошокове и LSD, 43 дни дрогиран сън и 43 дни психическо каране:

"Г-жа Ланглебен не била кандидат за електрошокова терапия, камо ли за интензивните процедури по "депатерниране"... Интензивните електрошокове, използвани за "депатернирането" на г-жа Ланглебен, очевидно са били експериментални, както и цялата процедура по "депатерниране". Шестте седмици нарко-индуциран сън и шестте седмици "психично каране", които преминала г-жа Ланглебен, били еднакво екстремни приложения на очевидно експериментални процедури... Експерименталното "депатерниране", продължителният нарко-индуциран сън и процедурите по "психично каране", използвани върху г-жа Ланглебен, неизбежно щели да нанесат щети върху умственото й и физическо здраве". [21] (#post_bel1gl11)

Друга от многото жертви на Камерън била Мери Мороу (Mary Morrow), чиято професионална квалификация била дойка. След като добила лекарска специализация по неврология в Мичиганския университет, тя се свързала с Камерън с цел да му стане колега в Мемориалния институт "Алън". Според един правен документ, постъпил във Вашингнот, "Понеже на Камерън му се сторило, че тя изглежда "нервна", той казал на д-р Мороу, че ще трябва да се извърши медицинско изследване, преди да се разгледа искането й. Тогава д-р Мороу била хоспитализирана в Царската болница "Виктория", учреждение филиал на МакГилския университет и Мемориалния институт "Алън". След като напуснала Царската болница "Виктория", д-р Мороу била приета като плащащ си пациент в Мемориалния институт "Алън" на 6 май 1960г и била минала под грижите на Камерън. За единадесет дневен период от 19 май 1960г, през дните до 29 май 1960г, д-р Мороу била подложена на експерименти по "депатеринг" с приложение на етелктро-конвулсивното третиране "Пейдж-Ръсел" и разнообразие от барбитурати, особено торазин и анектин (суксаметониум хлорид, бел.прев). Комбинацията от тези наркотици довела до състояние на мозъка аноксия [недостатъчно кислород, достигащ до мозъка] у д-р Мороу и на 17 юни 1960г тя била прехвърлена, по настояване на семейството й, в медицинския отдел на Царската болница "Виктория", където била диагностицирана като страдаща от силен оток на ларинкса [остра алергична реакция към наркотиците]".

Подобно експериментиране се извършвало и другаде. 42-годишния професионален тенисист Харолд Блаеир (Harold Blauer) страдал от депресия след развод. На 5 декември 1952г той се записал в психиатрична болница в Манхатън. Без знанието на Блауер, болницата сключила договор с армията на САЩ за химически военен тест с деривати на мескалина. Без да има каквато и да е информация дали дериватите някога са били тествани върху хора, един доктор от болницата инжектирал Блауер пет пъти с препарата. Архивните записи показват, че известно време Блауер явно се подобрявал, въпреки че е под въпрос как мескалинът може да допринесе за това. какъвто и да е бил случаят, експериментирането върху Блауер продължило до петата инжекция на 8 януари 1953г. Дозировката била 16 пъти силата на първата инжекция. Блауер започнал да се поти, след което преминал в конвулсии с пенявене на устата. Мъжът изпаднал в кома и констатирали смъртта му два часа по-късно.

Болницата не информирала роднините на Блауер, че е бил несъзнаваща жертва на експеримент от химическата война, вместо това ги информирали, че умрял от "свръхдоза наркотик". Когато семейството на Блауер започнало съдебно дело срещу болницата, искът им бил преценен на 18 000 долара, половината от това било дадено от правителството през болницата, с условието, че болницата ще пази в тайна природата на експеримента, извършен върху Блауер, пред семейството му и пред света. [22] (#post_bel1gl11)

Още отрано ЦРУ стигнали до заключението, че за да имат наистина реалистични резултати, било нужно LSD да се тества извън лабораторията, върху хора в истински житейски ситуации. Хари Анслингър (Harry nslinger), оглавяващ Федералното бюро по наркотиците, надзиравал една такава операция, проведена от Джордж Хънтър Уайт (George Hunter White), офицер по наркотиците, който организирал училище за трениране на шпиони по време на Втората Световна война. Използвайки финансиране от ЦРУ, Уайт наел апартамент в Грийнуич Вилидж (квартал в Манхатън, бел.прев) и го екипирал с подслушвателна техника и еднопосочни огледала (огледала, през които се вижда от другата страна, бел.прев). Уайт, представяйки се ту като моряк, ту като художник, примамвал несъзнаващи хора в апартамента си и им давал LSD. Големият брой на враждебните реакции към наркотика - понякога се налагало субектите да бъдат хоспитализирани цели седмици - накарало Уайт да даде кодовото име на наркотика "Буреносен".

През 1955г Уайт преместил операционната си база и екипирал две изходни позиции за LSD в Сан Франциско. Това бил периодът на операция "Полунощен Климакс" (Midnight Climax), в която Уайт плащал на проститутки да водят клиенти в едно от тези анти-убежища за неконвенционални забавления. Питиетата на несъзнаващите участници били претъпкани с LSD и действията им се наблюдавали от Уайт, който седял зад еднопосочно огледало на портативна тоалетна с питие в ръката. Агентите на Наркотичното бюро в Сан Франциско също се възползвали от предимството на операция Полунощен Климакс, пробвайки както наркотиците, така и доставчиците им.

Дейностите на Уайт продължили до 1963г, когато инспекторът от ЦРУ генерал Джон Иърман (John Earman) разбрал за операция Полунощен Климакс по време на рутинна проверка на Техническите служби. Въпреки че след откровенията за експериментите с апартаментите последвал дълъг период на себеанализиране, операциите продължили поне до 1966г, когато Уайт напуснал Наркотичното бюро.

Уайт изпада в спомени за мисията си като част от ЦРУ в един цитат, който станал известен сред хроникьорите на ЦРУ и контрола над ума: "Аз бях много малък мисионер, всъщност еретик, но полагах тежък труд между лозниците, защото беше толкова, толкова забавно. Къде другаде може един червенокръвен американец да лъже, убива, мами, краде, изнасилва и граби по волята и благословията на Всевишния?" [23] (#post_bel1gl11)

Една известна жертва на МК-УЛТРА бил Филип Греам (Philip Graham), дипломиран вишист от Армейското разузнавателно училище в Харисбург, Пенсилвания, и собственик и издател на вестник Вашингтон Пост (Washington Post) и списание Нюзуик (Newsweek magazine). Греам направил грешката, че атакувал американските новинарски медии в една реч, направена на среща на издателите през януари 1963г. Лесли Фарбър (Leslie Farber), психиатър от вилата Честнът на ЦРУ, бил пратен да се справи с Греам. Греам бил дрогиран и качен на самолет до Мериленд, където след 10 дни бил освободен, само за да бъде върнат отново във вилата Честнът през юни. Освободен на грижите на жена си през август, тя го открила прострелян и мъртъв - твърди се, че самоубийство. завещанието му било обявено за несъстоятелно заради умствена лудост, и Катерин Греам (Katherine Grraham), вдовицата му, наследила Вашингтон Пост и списание Нюзуик. [24] (#post_bel1gl11)

Още от рано в изследването на техниките за контрол над ума изникнал проблема с "изхвърлянето", тоест как да се отърват от хората, които са били подложени на програмите за контрол над ума.

Един начин за справяне с тези хора бил, да се поставят, според един документ на Агенцията, "под максимален арест, или докато операциите не напреднат до степента, в която знанието за тях вече не е силно чувствителна информация, или до момента, в който тяхното знание не би било от полза за врага".  Други начини за отърваване от тези хора били да се затварят в психиатрични заведения, да им се направи лоботомия, или в някои случаи "терминиране с крайно предубеждение", тоест да се убиват.

В две серии тестове, през 1958г и през 1959-60г, Армейското разузнаване на САЩ, съвместно с Армейския химически корпус и ЦРУ, започнали програма за тестване на LSD и други психоактивни препарати м Лаборатории за медицински изследвания в арсенала Еджууд (Edgewood Arsenal). Фокусът на тези тестове бил "несъзнаваната реакция към теста" с намерението да се открие как един войник на LSD ще премине през разпит.

Бележка от преводача: Арсеналът Еджууд се споменава и в темата Проект Албатрос, статията "Мирише на МК-Ултра" (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=244.0) от Форума.

На групи военен персонал им бил даден ЕА-1729, армейското кодово наименование на LSD, после ги заснели на филм, докато разпитвачите се опитвали да изкопчат от тях засекретена информация. Имало също така и "Спъващи паметта тестове", оценяващи способността на субектите да си спомнят информация, която преди това им била предадена, както и учения по каране на танк, противосамолетно проследяване и полеви маневри.

След първата фаза на тестове, началникът на Клиничното поделение в Еджууд пратил писмо до командващия генерал от Армейския разузнавателен център, величаещо блестящите резултати от наркотичните тестове. Препоръчвало се също така "фактическото приложение на материала [LSD] да бъде осъществено в истински ситуации на експериментална основа, ако е възможно".

Армейското разузнаване на САЩ окуражавали от Еджууд да продължат с полевите тестове: "Този команден център препрати писмото ви до асистент-началник щаба на разузнаването (ACSI), Армейския департамент, по повод препоръката ви фактическото приложение на материала да бъде осъществено в истински ситуации на експериментална основа". В кореспонденцията между директора на медицинските изследвания в Еджууд и командира, Военно-химически лаборатории, се посочва, че планът бил LSD да се използва извън САЩ върху чуждестранни нации. На 8 август 1960г Офисът на асистент-началник щаба на Екипа за връзка с разузнавателните служби излетял за Европа, за да осведоми разузнавателните агенции за съвместния проект. В резултат се родили поне две програми, първата била операция ТРЕТИ ШАНС (THIRD CHANCE), 90-дневен европейски проект, включващ прилагането на LSD върху хора от чужди нации и един американски войник, за който се твърдяло, че е откраднал засекретени документи. Операция ДЕРБИ ШАПКА (DERBY HAT) била подобен проект, планиран да се реализира в Хаваи, въпреки че сведенията са него са противоречиви. Един източник казва, че проектът бил преждевременно прекратен, а друг източник казва, че армейски Екип за специални цели, обучен на LSD разпити, разпитал седем предполагаеми японски комуниста, вкарвайки поне един от тях в кома.

Тестването явно било извършено също и върху несъзнаващи американски граждани. Твърди се, че тези тестове били резервирани за малки групи индивиди, въпреки че имало предложения за по-мащабно тестване в някой бъдещ момент.

Генерал-майор Крийси (Creasy) от Химическия корпус си спомня, "Опитвах се да се съставя добра прикриваща история, за да тествам какво би се случило в метрото, например, ако градът бъде обгазен. Отказаха ми поради причини, които винаги са ми изглеждали малко абсурдни". [25]
Архивът показва, че на офицерите от Химическия корпус редовно им давали наркотици по време на тренировките им във форт МакКлелан (Fort McClellan), Алабама. Други тестове на LSD върху армейски персонал се извършвали в тестовия полигон "Абердийн" в Мериленд; тестовия полигон "Дъгуей" в Юта; форт Левънуърт (Fort Leavenworth), Канзас; и форт Бенинг (Fort Benning), в Джорджия. Документирано е, че до средата на 60-те поне 1500 души армейски персонал са били използвани в експерименти с LSD на Химическия корпус.

Сред другите изследователи, които били финансирани от военните, са и Чарлс Савидж (Charles Savage) във флотския Медицински изследователски институт, Амедео Мараци (Amedeo Marrazzi) от Минесотския университет и Мисурския Психиатричен институт, Джеймс Дил (James Dille) от Вашингтонския университет, Гералд Клий (Gerald Klee) от Медицинското училище към Мерилендския университет, Нийл Бурч (Neil Burch) от университета "Бейлор" (Baylor University), Хенри Бийчър (Henry Beecher) от Харвард и Главната болница на Масачузец, и Пол Хок и Джеймс Кател от Щатския Психиатричен институт на Ню-Йорк. [26] (#post_bel1gl11)

Скоро армията щяла да премине към по-големи, но не задължително по-добри неща. Хофман-Ла Рош (Hoffmann-La Roche), фармацевтична компания в Нътли, Ню Джърси, била източник на нов психоактивен препарат за армията, куинуклидинил бензилат: BZ (quinuclidinyl benzilate). Това е наркотик с дори още по-разтърсващи ефекти от LSD, ефекти, които траят около три дни - но са познати случаи, в които се влачат до шест седмици. Един армейски доктор отбелязал за BZ, че "По време на периода на острите ефекти човекът напълно е загубил връзка с околната си среда". [27] (#post_bel1gl11)

Д-р Ван Сим (Van Sim), който бил шеф на Клиничното изследователско поделение в арсенала Еджууд, рутинно тествал върху себе си всичките нови наркотици, които по-късно щял да даде на войниците. Сим докладвал за BZ, "Скри ми шайбата за три дни. Постоянно падах на земята и хората от лабораторията назначиха човек, който навсякъде да ходи по мен с дюшек".

АРмейските тестове на BZ започнали в арсенала Еджууд през 1959г, и продължили до 1975г. Д-р Соломон Снидър (Solomon Snyder) от университета "Джон Хопкинс", който бил замесен в нарко-тестовете на Химическия корпус, казва, "Армейските тестове на LSD бяха просто загряваща програма в сравнение с употребата на BZ".
Предполага се, че BZ бил даден на 2800 войника, като някои от тях страдат от наркотична нестабилност до ден днешен. Твърди се също, че във Виетнам в битка се ползвали натъпкани с BZ гранати, артилерийни снаряди и ракети. [28] (#post_bel1gl11)


Бележки:

1. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (Dell Paperback, New York, New York, 1977); Chaitkin, Anton. "British Psychiatry: From Eugenics to Assassination," EIR, October 7, 1994; Cannon, Martin, "The Controllers: A New Hypothesis of Alien Abductions", MUFON UFO Journal, Number 270, October, 1990
2. Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland, Oregon: Feral House, 1995); Marks, John, The Search for the "Manchurian Candidate": The CIA and Mind Control, (New York: Times Books, 1979); Chaitkin
3. Stevens, Jay, Storming Heaven, LSD and the American Dream. (New York: Harper & Row, 1987)
4. Chaitkin
5. Quoted in Bowart
6. White, Carol, The New Dark Ages Conspiracy. (New York: Benjamin Franklin House, 1984); Marks; Bowart
7. Chaitkin; White; Stevens; Hougan, Jim, Secret Agenda. New York: Random House, 1984; Marks
8. Chaitkin; Marks
9. Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985); Marks; The Modesto Bee, July 26, 1994
10. Smith, Caulfield, Crook, and Gershman, The Big Brother Book of Lists. (Los Angeles: Price/Stern/Sloan, 1984); Chaitkin
11. Lee and Shlain
12. "Messing with the Mass Mind," American Journal of Psychology, 1989, otherwise undated clipping; Lee and Shlain
13. Unattributed segment in Matrix III, Val Valerian, ed., 1992
14. Stevens
15. Chaitkin; Weinstein, M.D. Harvey M., Psychiatry and the CIA: Victims of Mind Control, (Washington, D.C.: American Psychiatric Press, 1990)
16. Prouty, Colonel L. Fletcher. Cited in Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland, Oregon: Feral House. Portland, 1995)
17. Rauh and Turner, "Anatomy of a Publie Interest Case Against the CIA," Hamline Journal of Public Law and Policy, Fall 1990; Chaitkin; Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland, Oregon: Feral House, 1995; Weinstein)
18. Chaitkin; Anonymous untitled research paper, Stockholm: Mediaecco, 1993; Weinstein
19. Weinstein
20. Constantine
21. Rauh and Turner
22. Bresler, Fenton, Who Killed John Lennon? New York: St. Martin's Press, 1989
23. Lee and Shlain
24. Chaitkin; Constantine, Alex, "Operation Mockingbird: The CIA and the Media," Prevailing Winds Magazine, Number 3, 1997; Dr. John Coleman, Conspirator's Hierarchy: The Story of the Committee of 300. (Carson City, Nevada: America West Publishers, 1992)
25. Lee and Shlain
26. Marks
27. Lee and Shlain; Victorian, Armen, "U.S. Army Intelligence Mind Control Experiments", Lobster magazine, number 23
28. Lee and Shlain

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/03/jk20.png)

Д-р Луис Жолион Уест "Веселия" (Louis Jolyon "Jolly" West): Майндконтрол програматор?
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Март 23, 2018, 05:36:28 am
Глава 12

Смел Нов Световен ред


Около 1950г институтът Тависток започнал амбициозен проект - масовото интоксициране на населението на САЩ с LSD. Алдус Хъксли (Aldous Huxley), бойната глава на Тавистожкия LSD проект, бил внук на Томас Х. Хъксли (Thomas H. Huxley), един от основателите на групата "Кръглата маса" на Роудс. Хъксли бил учен и възпитан от Х. Г. Уелс (H. G. Wells), отдаденият глашатай на книгата си "Отворената конспирация", и бил дълговременен сътрудник на Арнолд Тойнбий (Arnold Toynbee), член на съвета на RIIA (Царския институт за международни отношения, Royal Institute of International Affairs) от 50 години, както и глава на Изследователското подразделение на Британското разузнаване. За да схванете политиката на Тойнбий, през 1971г той казва, че първо била нужна световна Болшевишка диктатура, преди да се установи един добронамерен нов световен ред.

Новият проект на Тависток целял да инжектира предизвикващ еуфория химикал в Америка в широк мащаб. Намеренията на Хъксли да разпръсне LSD в САЩ може би личат в следното изказване:

"Нека сега разгледаме друг вид наркотик - все още неоткрит, но вероятно точно зад ъгъла - наркотик, способен да прави хората щастливи в ситуации, в които те по принцип биха се чувствали нещастни. Такъв наркотик би бил благословия, но благословия, изпълнена с големи политически опасности... Ако един безвреден еуфоричен химикал бъде свободно достъпен, един диктатор може направи така, че цялото население да се съгласи с едно положение на нещата, с което самоуважаващите се човешки същества не могат да се съгласят..." [1] (#post_bel1gl12)

На друго място, Хъксли го декларира по-кратко и ясно: "В следващото поколение ще се появи фармацевтичен метод, който ще кара хората да обикнат робията си, и който ще произведе... един вид безболезнен концентрационен лагер за цели общества". [2] (#post_bel1gl12)

Най-накрая, ако има каквото и да е съмнение относно вярванията на Хъксли, в романа си "Смелият Нов Световен Ред: Втори преглед" (Brave New World Revisited), той казва,
"Двадесет и първи век... ще бъде ерата на Световните контрольори... Старите диктатори паднаха, защото така и не успяха да снабдят поданиците си с достатъчно хляб, достатъчно циркове, достатъчно чудеса и мистерии. Под едно научно диктаторство образованието наистина ще работи - резултатът ще е, че повечето мъже и жени, пораствайки, ще се научат да обичат робията си и никога няма да мечтаят за революции. Изглежда няма нито една добра причина, да се отхвърля една изцяло научна диктатура". [3] (#post_bel1gl12)

Пропаднякът Хъксли е бил член на "Деца на Слънцето", английски нарко и хомосексуален култ, чиито членове илюстрират редица идеологии, които и английските елитисти за нов световен ред споделят и по онова време и днес. Сред другите членове на сектата бил нацисткият симпатизат принцът на Уейлс, по-късно познат като Едуард VIII (Edward VIII); фашистът сър Осуалд Мосли (Oswald Mosely); сестрите от Митфорд (едната е жена на Мосли, а другата - любовница на Хитлер); Джордж Оруел (George Orwell), агент от английското разузнаване и авторът на анти-утопичния роман "1984". ("1984" на Оруел обикновено се цитира като протест срещу тоталитарния социализъм, но всъщност самият Оруел е бил социалист, който протестирал срещу, по негови думи, определени крайности, случващи се в Русия).

Други членове на "Деца на Слънцето" са и хомосексуалния любовник на Хъксли, авторът Д. Х. Лоурънс (D. H. Lawrence) и Гай Бърджис (Guy Burgess), съветски шпионин и член на комунистическия хомосексуален конклав "Апостолите" (Apostles) в Кеймбридж (наричали го "хомосексуално фримасонство"), от който тръгнал съветски шпионски кабал, стигащ до най-високите нива на Британското разузнаване.

Друг член на "Апостолите" бил известният Райли (Reilly), по прякор "Асо шпиони" (Ace of Spies, игра на думи с английското Ace of Spades - Асо пика, бел.прев), бисексуален, който - според биографа на Райли Робин Брус Локхарт (Robin Bruce Lockhart) - основал съветската шпионска група в колежа "Триединство" (Trinity), в Кеймбридж, чрез който бил осъществен масивен пробив в Западните разузнавателни служби. Членовете на тази група включвали шпионите Антъни Блънт (Anthony Blunt), Бърджис, Маклийн (Maclean), и други. Вижданията на Райли могат да се обобщят от едно писмо, което написал до бащата на Локхарт, на тема "Болшевизъм":

"Вярвам, че... по силата на еволюцията ще завладее света, както християнството и идеите на Френската революция са го правили в миналото... и че нищо - най-малкото агресивни ответни сили - могат да възпрат неговия вечно надигащ се поток... много заклеймяваните и толкова малко разбирани "съветци", които са външният израз на болшевизма, приложен към практичното правителство, са най-голямото приближение до истинска демокрация, за което знам, на база истинска социална справедливост и те може би са призвани от съдбата да поведат света към най-високия държавен идеал - интернационализма". [4] (#post_bel1gl12)

По-рано хъксли си сътрудничел с майор Джон Роулингс Рийс от института Тависток и с културния антрополог Бронислав Малиновски по един проект, наречен "Масово наблюдение". Това било антропологично проучване на Британските острови, изготвено по тертипа на сходни проучвания на примитивни култури. [5] (#post_bel1gl12)

Въпреки че Хъксли лично ползвал наркотици - има слухове, че бил посветен в употребата на опиум от Алистър Кроули (Aleister Crowley) в Берлин през 1920г - бил запознат с халюциногена мескалин през 1952г от семейния приятел и финансиран от ЦРУ д-р Хъмфри Осмънд (Humphrey Osmond). Хъксли пристигнал в САЩ в компанията на Осмънд, който веднага бил включен в проекта на Дълес МК-УЛТРА. Хъксли, Осмънд и Робърт Хъчинс (Robert Hutchins) от Чикагския университет веднага започнали да планират мескалинов проект, който да бъде финансиран от фондацията "Форд", въпреки че този проект по-късно бил отменен заради възражения от шефа на фондацията. [6] (#post_bel1gl12)

През 1953г, един месец след създаването на МК-УЛТРА, Осмънд дал LSD на Хъксли. Хъксли бил обзет от "най-изключителното и значително преживяване от тази страна на Бляскавото видение". Въпреки че Хъксли вероятно бил искрен проповедник на мистично-индуциращите характеристики на LSD, социополитическите последствия от наркотика не му убегнали. Хъксли подготвил американската общественост за LSD със статии като "Вратите на възприятието", и спонсорирал един проект в Станфордския университет, в който на студентите се давали халюциногени. Двама от ранните нарко сътрудници на Хъксли били Алън Уатс (Alan Watts), който популяризирал своя собствена марка зен сатори (в зен-будизма, сатори означава пробуждане и просветление, бел.прев), състоящ се от един литър джин дневно, и Грегори Бейтсън (Gregory Bateson), който бил антрополог в OSS и който отворил клиника за LSD в Административната болница за ветерани в Пало Алто, Калифорния. Хъксли бил в контакт с МК-УЛТРА тежка категория д-р Луис Жолион Уест (Louis Jolyon West). [7] (#post_bel1gl12)

Хъксли щял да стане първият директор на Икономическата, социална и културна организация на Обединените нации (UNESCO), чиято конституция била написана от члена на "Череп и кости" Арчибалд МакЛийш (Archibald McLeash). ЮНЕСКО е основна фаланга в програмата на Новия Световен Ред, проповядваща "подходяща технология" от вятърни мелници и слънчеви панели вместо индустрия за Третия свят, и масова стерилизация, приложена в същите онези страни.

Сътрудникът на Хъксли Кийт Дитман (Keith Ditman) уредил автора Кен Киси (Ken Kesey) с неограничено снабдяване с LSD и това била малката група, от която възникнали партизанско-театралните "Веселите шегаджии" (Merry Pranksters) и Grateful Dead, рок-банда, която все още командва голям култ от последователи след смъртта на лидера си.

Бележка от преводача: "Веселите шегаджии" (Merry Pranksters) били кохортите и последователите на американския автор Кен Киси през 1964г. Кен Киси и Веселите шегаджии живеели комунално в Домове "Киси" в Калифорния и Орегон и са запомнени със социологичната си значимост по време на едно дълго турне, което предприели през лятото на 1964г, пътувайки през САЩ в психеделично боядисан училищен автобус, наречен "Furthur" или "Further" (По-нататък),като организирали партита и раздавали LSD. През това историческо време те се срещнали с много от водещите светлини на културното движение в средата на 60-те години и предшествали появата на хипитата - културни групи със странно поведение, ръчно оцветени дрехи в червено, бяло и синьо, отхвърлящи на нормалното общество, което наричали Учреждението (The Establishment).

Според един меморандум на ФБР от 1968г, Джери Гарсия (Jerry Garcia), лидерът на Grateful Dead, бил нает "да канализира несъгласието и бунтарството на младежта в по-благи и незаплашителни посоки". [8] (#post_bel1gl12)

Един сътрудник на Хъксли, съдействащ му в инжектирането на наркотици в света, бил шпионинът капитан Алфред М. Хубард (Alfred M. Hubbard), който се отказал от американско гражданство и приел канадско преди Втората Световна война. Описван като "мистериозен човек" от онези, които го познавали, и като същински "Джони Ябълковото семе за LSD" в повечето проучвания, потвърденото му житейско поприще е разузнаването.

Хубард бил "офицер от високо ниво в OSS", който действал като паричен поток за голям брой европейски шпионски операции и който направлявал широкомащабния трафик на оръжия във Великобритания преди Пърл Харбър. Също така работил за Хазната на САЩ, за Федералното наркотично бюро и за Агенцията по храните и лекарствата. Твърди се, че Хубард е работил с Мафията - всъщност, границите между тези организации са тънки - и че бил в състояние "да се облагодетелства и от двете страни по време на Сухия режим", според една историческа версия за периода. В един момент бил заместник-началник на сигурността на хотел "Тропикана" в Лас Вегас.

Хубард първия едър, широкомащабен дистрибутор на LSD за света, смята се, че е натрупал най-големия запас от наркотика в света извън ЦРУ, кръстосвал Северна Америка нагоре-надолу като мистериозен старовремски розенкройцер, давайки LSD на всеки и на всички, които искали да си вземат.

Осмънд и Хубард участвали в програма за даване на LSD на политическите лидери в Америка - без да прекъсва връзките си и продължаващите проекти с различните разузнавателни агенции. Въпреки че подробностите от тази програма за секретни, един познат на Хубард казал, че програмата "афектирала мисленето на политическото ръководство на Северна Америка". Участниците в програмата включвали един министър председател, представители от Обединените Нации, членове на английския парламент и асистенти на държавни глави.

Хубард, успявайки по странен начин да запази лоялен консервативен уклон по време на проповядването и дистрибуцията на LSD, водел внезапните нахълтвания на Агенцията по храните и лекарствата в лабораториите за LSD, извинявайки се с това, че лабораториите били въртени от "отцепили се химици-въстаници". Представете си, химик-въстаник да има дързостта да прави LSD.

Един познат на Хубард бил теоретика на Новия Световен Ред Уилис Хармън (Willis Harmon) от SRI (Станфордския изследователски институт). По-рано SRI бил получил разрешение от армията на САЩ да изследва химически обезвредители. Когато бил посетен от представител на нелегалната преса в SRI в началото на 70-те, Хармън казал на човека, "Има война между твоята страна и моята. И моята страна няма да загуби".

През 1968г Хармън поканил Хубард да се присъедини към Станфордския изследователски институт като "специален разследващ агент". Според Хармън, "Нашите разследвания по някои от съвременните културни течения, влияещи на образованието, посочват, че употребата на наркотици, преобладаваща сред учениците от Новото Ляво, не е изцяло спонтанна. Част от консумацията сякаш присъства като нарочно оръжие, целящо политическа промяна. Интересува ни да оценим значителността на това, тъй като то се отразява на дълговременната образователна политика. В тази връзка би било предимство да ви смятаме за специален разследващ агент, който може да има достъп до касаеща ни информация, която не се намира лесно". Може би моят цинизъм е нещото, което придава на горния параграф отчетливо шегобиен смисъл.

Хубард приел работата в SRI, която продължила през цялото десетилетие на 70-те години, за 100 долара на ден.

Най-високопоставеният от всички проповедници на LSD бил, разбира се, анти-културния герой Тимоти Лийри (Timothy Leary). Лийри срещнал Алдус Хъксли в Станфордския университет и станал негово протеже. Докато бил в Калифорнийския университет от 1953-56г, и нает от Обществената здравна служба на САЩ от 1954-58г, Лийри получавал комисионни за изследванията си от NIMH (Националния институт по умствено здраве).

В последствие Лийри бил назначен като лектор в Харвард, където бил забелязан от д-р Хари Мъри (Hdrry Murray), който бил шеф на Отдела по оценяване на личността в OSS през Втората Световна война. Въпреки че Лийри и биографите му ходят на пръсти около този въпрос, финансирането за наркотичните му експерименти докато бил в Харвард идвало от ЦРУ, подплътено от следния цитат от Уолтър Боуарт (Walter Bowart), във второто издание на книгата "Операция Майндконтрол":

"...Отначало той отричаше, че който и да е от изследователските му проекти в Харвард бил финансиран от правителството. Само че, когато най-накрая седнахме лице в лице, след като "Операция Майндконтрол" беше публикувана (1979г) и наивно го попитах дали е "съзнаващ" или "несъзнаващ" за това че сътрудничи на ЦРУ, Лийри отговори с думите: "Ти за кой би работил, за Янки или за Доджърс (футболни отбори, бел.прев)? Искам да кажа, за кой трябваше да работя, за КГБ ли?" [9] (#post_bel1gl12)
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Март 23, 2018, 05:36:47 am
Лийри първо давал LSD на затворници в Масачузецкия поправителен институт, в Конкорд. Парите за проекта идвали от фондацията "Братя Урис" (Uris Brothers Foundation) в Ню-Йорк и стигали до Лийри през Харвард. Резултатите от експериментите "Конкорд" на Лийри били публикувани през 1962г в документ, озаглавен "Как да променим поведението".
Човекът, който някои наричат "гуруто" на Лийри, и който самият Лийри признава, че е бил агент от английското разузнаване, бил Майкъл Холингсхед (Michael Hollingshead), приятел на Хъксли, който работел за Британския културен обмен и се бил сдобил с един грам LSD, достатъчно химикал за 10 000 надрусвания. Холингсхед, изпратен от Хъксли, бил човекът, който запалил Лийри по наркотиците.

Според една записка от периода, "Без да знае точно към кого да се обърне, той се закачил за Холингсхед като негов гуру. Лийри го следвал наоколо с дни, изразявал почитание към англичанина. Той беше убеден, че тумбестият, пушещ като комин шегаджия, чието лице беше почервеняло от алкохол, беше посланик на самия Господ Бог".

Холингсхед по-късно запалил цялата английска музикална рок-сцена по наркотиците. Докато лежал 21 месеца в затвора в Уърмсууд Скръбс (Wormswood Scrubs) в Англия за притежание на хашиш, Холингсхед се запознал с Джордж Блейк (George Blake), осъден агент на КГБ. Холингсхед провел LSD сесия с Блейк, и няколко седмици по-късно шпионинът избягал от затвора и се върнал в Москва. [10] (#post_bel1gl12)

Лийри и Ричард Алперт (Richard Alpert) (по-късно, Баба Рам Дас (Baba Ram Dass), а после само Рам Дас) били уволнени от Харвард през 1963г,  - Алпърт, за даване на наркотик на недипломиран студент, а Лийри за пропускане на комитетско събрание - но след това дуетът продължил изследванията си в Мексико. След като ги изгонили от Мексико, те преместили оперативната си база в Милбруук, Ню-Йорк, където Лийри разкрил своята нарко-гуру персона пред милионите в хипи движението.

Мери Пинчот Маер (Mary Pinchot Meyer), дълговременна приятелка на Лийри, бивша жена на топ-агента от ЦРУ Корд Маер (Cord Meyer) и любовница на Джон Ф. Кенеди (John F. Kennedy), казала на Лийри, че "дисидентски организации в академичните среди... са контролирани. ЦРУ създава радикалните списания и студентски организации и ги управлява чрез агенти под дълбоко прикритие". Въпреки че на Лийри му било трудно да повярва в това, и без съмнение си е помислил, че Маер е параноична откачена конспираторка, думите й му били потвърдени от една статия от февруари 1967г в списание "Рампартс" (Rampats magazine), описващо подробно финансирането и контрола, който ЦРУ имала върху Националната студентска асоциация. [11] (#post_bel1gl12)

Един голям благодетел на Лийри бил стоковият брокер Уилям Мелън Хичкок (William Mellon Hitchcock), наследник на богатството на корпорацията Гълф Ойл (Gulf Oil) и племенник на Питсбъргския финансист Андрю Мелън (Andrew Mellon). Хичкок превърнал Милбрук, имение с площ 16 000 декара в Дъчес Каунти, Ню-Йорк, в Интернационална федерация за вътрешна свобода "Лийри". Освен високият им ранг сред богатите и известните, фамилията Мелън има много връзки в обществото на американското разузнаване, и фондациите на фамилията Мелън често са били използвани като проводници на пари от ЦРУ. Няколко члена на фамилията са били агенти на OSS, а Ричард Хелмс (Richard Helms) бил чест гостенин на семейство Мелънс, докато бил директор на ЦРУ. [12] (#post_bel1gl12)

Според един исторически извор за периода, "Били Хичкок, кръчмарят милионер, така и не навлязъл дълбоко в другарския кръг на Милбрук", но все пак поддържал близки контакти със старите си приятели, брокери и банкери и инвеститори. Свързаните с това записи от времевия период като цяло са слепи за по-мистичните политически мотиви на наркотичната ера, но в този извор един автор се чуди, "Може ли той да е бил просто един набухан с наркотици разглезен милионер, своеволен син на управленческата класа, който си падал по филмите на Лийри? Или е криел някакви други намерения?"

Хичкок, според моето мнение, е имал доста скрити намерения. Той е бил приятел с Бърни Корнфелд (Bernie Cornfeld) и Сеймур Лазар "Главата" (Seymour "The Head" Lazare), директори на швейцарските Задокеански инвеститорски служби (IOS, Investors Overseas Services), перачка за пари на Мафията, диктатори от Третия свят, и ЦРУ. Когато в IOS предвидели финансов недостиг, авоарите им били прехвърлени на Робърт Веско (Robert Vesco), чиято мрежа от корпорации е била фронт на ЦРУ, както твърди Уилям Спектор (William Spector), бивш оперативен агент на ЦРУ.

Хичкок също така бил най-най-големият инвеститор в свързаните с Маер Лански (Meyer Lansky) Интернационални средства (International Resorts), които през 1970г еволюираха в частна разузнавателна операция, позната като Интертел (Intertel), появила се от същия Пети отдел на ФБР и нексуса на английското разузнаване като Перминдекс (Permindex), корпорацията-чадър, която явно управлявала покушението над Джон Кенеди. Тези връзки ще бъдат изследвани по-късно в книгата. [13] (#post_bel1gl12)

Друг приятел на Хичкок бил Роналд Хандли Старк (Ronald Hadley Stark), който се появил на психеделичната сцена през 1969г с поредната схема за зарибяване на целия сват с LSD. Старк бил още един "мистериозен човек", с цял наръч алибита и на глед неизчерпаема банкова сметка за пътуване и поддържане на пищен начин на живот. Той се хвалел, че работел за ЦРУ и няма причина да се съмняваме по този въпрос.

Старк финансирал една лаборатория в Белгия, която била възможно най-големия нелегален производител на LSD по онова време. Той бил видян на студентското въстание в Париж през 1968г и също присъствал на студентските демонстрации и трудови стачки в Милан през 1969г. През 70-те години водел шикозен начин на живот в Италия, дружейки със сицилианските мафиози, различни по цвят външни разузнавачи, и терористи.

Старк бил арестуван от италианската полиция в Болоня през 1975г, за пренасяне на нещо, което се подозирало, че е епруветка с LSD, ключ за трезорна кутия, съдържаща документи за производството на наркотици и приятелски писма от офицер от чуждестранните служби в американското посолство в Лондон, адресирани до лабораторията за LSD на Старк в Белгия.

Докато бил в затвора в Пиза, Старк уредил да информират Ренато Курцио (Renato Curcio) от Червените бригади да се изпълни заговор за убийството на съдия Франческо Коко (Francesco Coco) от Геноа, който щял да гледа дело на петдесет члена на Червените бригади. През юни 1976г съдия Коко бил убит, както предсказал Старк. Друга възможна жертва на Червените бригади бил италианският премиер Алдо Моро (Aldo Moro). Информация за участието на Старк в това убийство щяла да изплува по-късно, както и свидетелски показания, свързващи Старк с план на Палестинската освободителна организация (PLO) за започване на терористични атаки върху правителствени посолства.

Преместен в затвор в Болоня, Старк получавал редовни посещения от английски и американски консули, членове на италианските тайни служби и либийския дипломатичен корпус. Старк бил и в близки отношения с генерал Вито Микели (Vito Miceli), който по онова време бил на щат към ЦРУ. Интересно е, че американското правителство така и не се опитало да екстрадира Старк, който бил издирван за наркотици в САЩ.

През юни 1978г един болонски магистрат, Грациано Гори (Graziano Gori), бил назначен да разследва Старк и смайващата му мрежа от познанства. Няколко седмици по-късно Гори бил убит в автомобилна катастрофа. По-късно, Сатрк бил обвинен във "въоръжена престъпност" заради връзките си с терористични дейности, но бил освободен от затвора през 1979г по нареждания на съдия Джорджио Флоридия (Giorgio Floridia). Причината за нареждането на Флоридия, според съдията, била "впечатляваща поредица от добросъвестно номерирани доказателства", че Старк бил от ЦРУ.

До края на 60-те години запасите от ерготамин, една от съставките на LSD, доста пресъхнали. Синхронистично, през 1964г, химическа компания "Доу" (Dow Chemical Company) осигурила на армейския Химически корпус на САЩ в арсенала Еджууд проби от неизмеримо по-потентния наркотик STP. Според една хроника от периода, "В началото на 1967г, поради някаква необяснима причина, формулата на STP била пусната сред широкото научно общество... Скоро след това наркотикът вече циркулирал в хипи-кварталите на сан Франциско и Ню-Йорк". Тази "необяснима причина" може да е загатната в един от хилядите документи от МК-УЛТРА на ЦРУ, които директорът на ЦРУ Ричард Хелмс наредил да бъдат унищожени, един засекретен наръчник, озаглавен "LSD: Някои не-психеделични последици".

Друг наркотик, който "необяснимо" си намерил път до дилърите, появявайки се изведнъж в големи количества в хипарските конклави из САЩ, бил PCP, пробутван като синтетична марихуана, но който всъщност бил "Ангелска прах". Армията тествала PCP върху войници в арсенала Еджууд в края на 50-те години, а д-р Евън Камерън (Ewen Cameron) използвал наркотика върху субектите в градината си за изтезания, част от МК-УЛТРА. [14] (#post_bel1gl12)

Джон Стар Кук (John Starr Cooke) бил друга забележима личност от 60-те години, който действал като гуру на някои влиятелни фигури на сцената на Хайт Ашбъри (квартал в Сан Франциско, бел.прев). Твърди се, че Кук бил водещ деец на сиентологията и се твърди, че бил близък до основателя на сциентологията Л. Рон Хубард (L. Ron Hubbard) в началото на 50-те години.

Бележка от преводача: Сиентологията се дефинира като "наука за знаенето" от основателя си и има статут на религия в САЩ, тя е тяло от религиозни вярвания и практики с научен контекст. Том Круз е един от най-известните сиентолози, но има и много други знаменитости от Холивуд, които са членове на тази секта.

Според един разказ, Кук бил първият "Чист" в сиентологията, въпреки че друг човек, Джон МакМастърс (John McMasters), бил публично спряганият за тази роля няколко години по-късно - докато и той не отпаднал от погледа на "дебелия", както наричал Хубард. Сестрата на Кук била омъжена за Роджър Кент (Roger Kent), водеща светлина в Демократическата партия на Калифорния, чиито брат Шерман (Sherman) бил шеф на Националното бюро по недвижими имоти на ЦРУ и бил дясната ръка на директора на ЦРУ Дълес през 50-те години. Твърди се, че Кук редовно си е другарувал и с друг персонал на ЦРУ.

От изследователската си база в Куернавака, Мексико, Кук пратил членовете на малка група, наричащи себе си "Психеделични рейнджъри", натоварени с мисията да зарибят света с наркотици. Сред хората, посетили Кук в Куернавака, били Андрия Пухарич (Andrija Puharich), който провеждал наркотични експерименти за военните през 50-те години и бил публицист на израелския психичен огъвач на лъжици Ури Гелер (Uri Geller); и богатият Сеймур Лазар "Главата", приятел на Уилям Мелън Хичкок и, заедно с Бърни Корнфелд, директор на швейцарската IOS (Задокеанска инвеститорска служба). [15] (#post_bel1gl12)

Един вампир от ЦРУ, мотаещ се на нарко-сцената през 60-те години, бил вездесъщият - в програмите за майндконтрол - Луис Жолион Уест, за който се твърди, че е бил цялостен координатор за всички правителствени програми по контрол над ума. Уест, както Джордж Хънтър Уайт (George Hunter White) преди него, наел едно убежище в Сан Франциско, за да "изучава хипитата". Можем само да гадаем в какви мръсотии е бил замесен.

Уест е работил през годините като войник под наем за промотиране на всяка позиция, която ЦРУ иска да популяризира. След убийството на Кенеди и убийството на Осуалд от Джак Руби, той бил интервюиран и не е изненадващо, че отделил време да охарактеризира руби като "самотен умопобъркан". В деня на Атентата в Оклахома Сити, Уест гостувал в шоуто на Лари Кинг, за да говори за предполагаемия терорист Тим МакВей (Tim McVeigh), и отново го охарактеризирал като още един "самотен умопобъркан", тоест, незамесен в конспирация. Уест отново се появява в статия в списание "Лос Анджелис", след убийството на Никол Симпсън от, предполага се, О. Дж. Симпсън, случай, който гъмжи от несъответствия и необяснени свързани със случая убийства, които не се споменават, камо ли да бъдат обяснени, от медиите. В статията Уест говори за силно въображаемия "Синдром Отело" (Othello Syndrome), при който черни мъже убиват белите си съпруги, заради вярването си, че "нещо трябва да не е наред с белите им партньори, които търсят междурасова любов". [16] (#post_bel1gl12)

В нарко-индуцираната светлина на Поколението на Цветята има и несъгласяващи се с LSD преживяването гласове, дори известни такива. Някои от членовете на ранното Бийт поколение - които по-късно станаха икони на Цветното Поколение - имаха съмнения относно полезността на психеделиците, виждайки още отначало, че наркотикът може да бъде използван и за контрол, а не само за освобождение. Уилям Бъроус (William Burroughs) - по едно време активен в сиентологията - получил наркотици от Лийри в Танжир, Мароко, през 1961г. Той пише за опасенията си от наркотика в книгата си "Нова Експрес" (Nova Express), публикувана през 1964г:

 "С непосредствен риск да се окажа най-непопулярният герой в цялата фантастика - и в историята на фантастиката - трябва да кажа следното: Съберете общото състояние на новините - Поинтересувайте се по-натам за това кой прави тези новини - Кой монополизира безсмъртието? Кой монополизира космическото съзнание? Кой монополизира любовта, секса и мечтите? Кой монополизира времето, живота и съдбата? Кой ви отне онова, което беше ваше?... Слушайте: тяхната Градина на удоволствията е отходна канавка... Тяхното Космическо съзнание на безсмъртието и любовта е второразряден употребяван боклук... Стойте далеч от Градината на удоволствията... Изхвърлете тяхната имитация на безсмъртие... Хвърлете наркотичните им продукти в тоалетната и пуснете водата - те отравят и монополизират халюциногенните наркотици - научете се да го правите без каквито и да е химически пуканки".

Началните реакции на поета Алън Гинсбърг (Allen Ginsbeg) към LSD, даден му от д-р Чарлс Савидж (Charles Savage), който работил по халюциногенни експерименти за флота на САЩ, били сходни с онези на Бъроус. Когато му дали наркотици в клинична среда в Пало Алто, Калифорния, Гинсберг казал: "Мислех, че съм хванат в капан в гигантска мрежа от сили отвъд моя контрол, които вероятно експериментираха с мен или може би бяха от друга планета, или бяха от някакво супер-правителство, или космически военни, или научно-фантастичен Биг Брадър".

Джон Синклеър (John Sinclair), от Белите пантери, бил пречистен от вярата си в наркотичната религия чрез личен опит: "За мен е абсолютно смислено. Ние мислехме на времето, че като резултат от нашите вдъхновени от LSD дейности щяха да се случат велики неща. И, разбира се, такова нещо не се случи... Те бяха там горе и размахваха тоя боклук [тоест LSD] насам-натам. Долу на улицата, никой не знаеше какво се случва".
Напълно вярно. Но дори и сега, идентичността на "те" не е изяснена. "Те", както изглежда, в края на краищата, са Тависток.


Бележки:

1. Huxley, Aldous, "The Doors of Perception," Collected Essays. (New York: Harper and Brothers, 1958)
2. Cited in Smith, Caulfield, Crook, and Gershman, The Big Brother Book of Lists. (Los Angeles: Price/Stern, Sloan, 1984)
3. Huxley, Aldous, Brave New World Revisited. Cited in Epperson, Ralph A., The New World Order. (Tucson, Arizona, Publius Press, 1990)
4. Executive Intelligence Review, volume 14, number 23; Lockhart, Robin Bruce, Reilly: The First Man. (London, England: Penguin Books, 1987); Pincher, Chapman, Too Secret, Too Long. (New York: St. Martin's Press, 1984)
5. Editors of the Executive Intelligence Review, Dope, Inc. (Washington, D.C.: EIR, 1992)
6. Editors of the Executive Intelligence Review; Horowitz and Palmer, ed. Moksha: Writings on Psychedelics and the Visionary Experience (1931-1963). (New York: Stonehill Publishing Company, 1977)
7. Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985); Krupey, Greg, "The High & the Mighty," Steamshovel Press magazine, number 10
8. White, Carol, The New Dark Ages Conspiracy. (New York: New Benjamin Franklin House, 1984); Hidell, Al, "Paranotes," Paranoia magazine, Winter 1995/1996
9. Lee and Shlain; White; Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell, 1977); Lee and Shlain; Bowart quote cited in "Honey, Did You Leave Your Brain Back at Langley Again? A Brief History of Modern Mind Control
Technology," by Robert Guffey, Paranoia magazine, autumn 1997
10. Lee and Shlain; Krupey
11. Krupey
12. Lee and Shlain
13. Ibid; Editors of the Executive Intelligence Review
14. Ibid.
15. Ibid.
16. Guffey
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юни 26, 2018, 11:04:17 pm
(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/06/jk21.png)

Транспондер за имплантиране

Описание на продукта:

Транспондерът за имплантиране е пасивен радио-честотен идентификационен белег, проектиран да работи съвместно с подходяща радио-честотна система за прочит на идентификационни номера. Транспондерът се състои от електромагнитна намотка и микрочип, запечатани в тръбовидна стъклена капсула. Чипът е предварително програмиран с уникален идентификационен код, който не може да се променя; налични са над 34 милиарда индивидуални кода. Когато транспондерът е активиран от ниско-честотен радио сигнал, той излъчва идентификационния си код към четящата система. Проведените независими тестове показват, че транспондерът е безопасен и лесен за имплантиране.

Въпреки че е специално проектиран за имплантиране в животни, този транспондер може да се използва за други приложения, когато е нужен идентификационен белег с микро размери.

Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юни 27, 2018, 01:14:51 am
Глава 13

Променящи се образни представи


Основният замисъл на инжектирането на LSD в света целяло, по същество, една сентенция, която едва по-късно щяла да стане публично разпространена, “Да се промени образът на човека”.

През май 1974г Станфордският Изследователски Институт (SRI) публикувал едно проучване, озаглавено “Променящи се образи”, подготвено от Центъра за изучаване на социални политики на SRI, с директор Уилис Хармън (Willis Harmon). Този доклад от 301 страници носел авторството на 14 изследователи, бил под наблюдението на 23 контрольори, сред които били културният антрополог Маргарет Мийд (Margaret Mead), бихейвиористът (специалист по човешкото поведение) Б. Ф. Скинър (B. F. Skinner), и сър Джефри Викърс (Geoffrey Vickers) от семейството на Британското въоръжение и Британското разузнаване.

Основната теза на проучването били същите стари новини за Новия Световен Ред: себеобразът на човечеството трябва да бъде променен, да се отдалечи от индустриалния растеж и да се насочи към духовните ценности. Според проучването, “Много от настоящите образи, които си представяме, са застрашени от това да отпаднат от употреба. Представата за един образ може да е подходяща за една определена фаза от развитието на едно общество, но веднъж след като тази фаза бъде постигната, употребяването на същата образна представа като ориентир за действие по-скоро ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши... Науката, технологията и икономиката направиха възможни наистина големи скоци към постигането на такива основни човешки цели като физическата безопасност и сигурност, материалният комфорт и по-доброто здраве. Но много от тези успехи са довели със себе си проблемите на прекаления успех – проблеми, които сами по себе си изглеждат неразрешими чрез набора от обществени ценности, довели до възникването им... Нашата силно развита технологична система води до по-голяма уязвимост и сривове. Действително, обхватът и взаимосвързаните последствия от социалните проблеми, които възникват сега, са сериозна заплаха за нашата цивилизация... Ако нашите проекции за бъдещето се окажат верни, можем да очакваме, че свързаните с тези тенденции проблеми ще станат по-сериозни, по-универсални и да се случват по-бързо и често.”

Според Станфордското проучване, “Образните представи и фундаменталните концепции за човешката природа и потенциали могат да имат огромна сила в оформянето на ценностите и действията на едно общество. В това проучване ние се опитахме да:
(1) Да осветим начините, по които нашето сегашно общество, неговите граждани и институции са били оформени от подлежащите митове и представи от миналото и настоящето.
(2) Да изследваме, по отношение на съвременните социални проблеми, нищетата на настоящо поддържаните образни представи за човечеството и да идентифицираме нужните характеристики на бъдещите образни представи.
(3) Да идентифицираме силни лостови дейности, които могат да доведат до възникването на нови образни представи и нови политически подходи към разрешаването на ключовите проблеми в обществото.”

Според мен заливането на населението на планетата с LSD явно се е считало за един от онези силни лостови дейности. Това е било начин за извръщане на масите от аполитическия активизъм, който е можел да отнеме парче от баницата на властимащите, и насочването на тези маси към живота на едно възторжено мистично селячество.

Корпорацията Ранд (Rand Corporation), произлязла от Тависток и финансирана от ЦРУ, дори спонсорирала проучвания, даващи информация за “промяната в догматизма” и политическите мотивации на вземащите LSD. Според едно проучване, с автор Уилям МакГлотлин (William McGlothlin) от Ранд, “Ако някои от субектите идват от крайно десните или левите организации, може да е възможно да се добият допълнителни поведенчески наблюдения, изразяващи се в това, че тази бройка индивиди напускат или стават политически неактивни”. [1] (#post_bel1gl13)

Друга груп, която отблизо следяла Цветното поколение, била Хъдсъновия институт (Hudson Institute), основан от Херман Каан (Herman Khan), който получил финансиране от Фонда за човешка екология (Human Ecology Fund), изрезка от ЦРУ. Каан посетил Милбрук (Millbrook) и други центрове на психеделична активност, въпреки че въобще не бил адвокат на ползите от LSD. “Той основно се интересува от социалния контрол”, както казва един консултант от института Хъдсън.

Трябва да се отбележи, че някои от спонсорираните от Тависток създатели на LSD културата, хора като Тим Лийри (Tim Leary), може да са чувствали, че мотивацията им е добронамерена – взимащите LSD имат тенденцията да развиват месиански комплекс, в който виждат наркотика като решение на всички световни проблеми и се опитват да зарибят с него всички останали – но стратегическите опори на тези мотиви лежат в плановете за Нов Световен Ред на Британския елит. Лийри и неговото обкръжение са били или съзнаващи, или несъзнаващи агенти на Тависток.

Въпреки че масовите медии гласно заклеймяват идеята, че въобще може да има конспирация за контрол, действаща зад кулисите на обществото, истинските членове на конспирацията често са доста прями, когато казват какво се случва. Мерилин Фъргюсън (Marilyn Ferguson), протеже на Уили сХармън, която базира книгата си “Водолейската конспирация” (Aquarian Conspiracy) на “Променящите се образни представи” на Хармън, говори за това как ще се случи едно Тавистошко преструктуриране на света. Тя го нарича СПИН-принцип (SPIN principle, от английската дума spin - “въртя”, тоест ВЪРТЕЛЕЖКА, бел.прев), Сегментирани Полицентрични Интегрирани Мрежи (Segmented Polycentric Integrated Networks). Въпреки че тя твърди, че идеята е нова, очевидно е, че това е именно подхода на Новия Световен Ред от самото начало:

“Това е източник на власт, който никога преди не е бил ползван в историята: множество самодостатъчни социални движения, свързани в името на цял набор от цели, чието постигане ще преобрази всеки аспект от съвременния живот.”

“Тъй като ВЪРТЕЛЕЖКИТЕ толкова много се различават по качеството на организираността си и въздействието на бюрокрацията... повечето хора не ги виждат – или ги смятат за конспирации. Мрежите често предприемат сходни действия бе зда се съвещават едни с други, просто защото споделят толкова много взаимни вярвания. Може също да се каже, че споделените вярвания са самото тайно споразумение помежду им.”

“Водолейната конспирация, по същество, е ВЪРТЕЛЕЖКА на ВЪРТЕЛЕЖКИТЕ, една мрежа от много мрежи, целяща социална трансформация. Водолейната конспирация действително е паянтова, сегментирана, еволюционна, повтаряща се. Нейният център е навсякъде. Въпреки че много социални движения и групи за взаимопомощ са нейни съюзници, нейният живот не зависи от нито едно от тези.”

Крайният резултат от подхода на Тависток и посоката, в която се е насочила неговата Въртележка на въртележките, са очевидни. Един малък процент от населението ще продължи да съществува в своя плюшен рай, докато основната част от света ще бъде редуцирана до едни оцеляващи стандарти на живот и ползите от технологията и индустрията ще й бъдат отказани, но пък тази част от хората ще се радват на всички наркотици, които си поискат.[2] (#post_bel2gl13)


Бележки:

1. Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985); Dr.
John Coleman, Conspirator's Hierarchy: The Story of the Committee of 300.
(Carson City, Nevada: America West Publishers, 1992)
2. Lee and Shlain
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юни 29, 2018, 07:29:46 am
(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/06/jk22.png)

КАК СЕ ИЗПОЛЗВА "СЕУ" НА AVID
(СПРИНЦОВКА ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА)
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юни 29, 2018, 05:22:15 pm
Глава 14:

Център за насилие


Диалектиката в действие. Създай насилие чрез икономически натиск, медиите, контрола над ума, агенти провокатори: теза. Контрирай насилието с тоталитарни мерки, повече контрол над ума, надъхване на полицията, видео наблюдение, дрогиране на населението: антитеза. Това, което се получава, е визията на Оруел за 1984г, общество на тоталния контрол: синтез.

По време на президентството на Никсън, агенти от Управлението за подпомагане на полицейските служители (LEAA, Law Enforcement Assistance Administration), ръка на Правосъдното министерство на САЩ, се срещнали на кръгла маса с Ричард Никсън, главния държавен адвокат Джон Мичъл (John Mitchell), Х. Р. Халдеман (H. R. Haldemann), Джон Ерлихман (John Erlichman), и други членове от персонала на Белия дом, както и с д-р Бертрам Браун (Bertram Brown), директор на Националния институт по психично здраве (NIMH). Сред останалите програми, разработени от LEAA, била и една програма за развиване на Компютърна система за наблюдение на населението, проектирана да следи гражданите на САЩ, както и мерки за създаване на национално полицейска сила, включително операция Плетач на кабели (Cable Splicer) и операция Градинска саксия (Garden Pot).[1] (#post_bel1gl14)

На срещата били подписани документи за свързването на финансирането на LEAA, полицейските щатски цели, и Националния център за психично здраве (NIMH). От онзи момент насетне LEAA осигурявала кинтите за 350 проекта на NIMH, свързани с “менталното здраве”, както толкова евфемистично се нарича. Сред финансираните проекти били дузини програми за контрол над ума и промяна на поведението в болниците, затворите и училищата. Тези проекти включвали една програма на Министерството по здраве, образование и добруване (Department of Health, Education and Welfare), която следяла за психологически проблеми у всички деца в програмата Medicaid (Медицинска помощ, бел.прев); програми за третиране на затворници с психоактивни наркотици; шоково третиране на проблемни деца в поправителния дом Сомърс (Somers Correctional Facility) в Кънектикът; програми за психо-опериране на затворници в Мичиган и Калифорния; тестването на наркотик, предизвикващ повръщане, върху затворници, които нарушавали правилата в Айова; и инжектирането на затворници в Калифорния с тероризиращият наркотик Анектин (Anectine).

Бележка от преводача: Анектин – суксаметон хлорид, познат и като суксаметон или суксинилхлолин (suxamethonium chloride, succinylcholine) е медикамент, който се ползва за причиняване на краткотрайна парализа като част от обща анестезия. Това се прави с цел да се помогне на пробиването на трахеята и на електроконвулсивната терапия. Дава се с инжекция или във вена, или в мускул. Когато е във вена, започва да действа след около една минута и ефектите продължават 10 минути.
Честите странични ефекти включват ниско кръвно налягане, увеличено слюнеотделяне, болка в мускулите и обрив. Сериозните странични ефекти включват злокачествена хипертермия и алергични реакции. Не се препоръчва за хора с риск от високо кръвно налягане или с миопатия. Употребата по време на бременност изглежда безопасна за бебето. Суксаметонът е в семейството на медикаментите, които блокират мускулите и е от деполяризиращия тип. Работи като блокира действието на ацетилхолина в скелетните мускули.

Твърди се, че обвързването между LEAA и NIMH било толкова плътно, че в крайна сметка учените от NIMH попаднали под директорския контрол на LEAA. В крайна сметка това сътрудничество изменило самия характер на LEAA така, че организацията вече не била фиксирана върху мерки за налагане на закона, а основно се замесила във финансиране на контрола над ума в принудителни терапии, психо-операционни процедури, и контрол над поведението чрез дрогиране.[2] (#post_bel1gl14)

През ноември 1974г Подкомитетът по конституционните права на Сената на САЩ, един от членовете на който бил конгресменът Лео Райън (Leo Ryan), убит в Джонстаун, започнал разследване върху държавното финансиране на програмите за промяна на поведението. Сенатор Сам Ъруин (Sam Erwin), който оглавявал подкомитета, провел разпита на Доналд Е. Сантарели (Donald E. Santarelli), управителят на LEAA, относно вида на проектите, които били финансирани. Това довело до обявлението, направено от организацията, че ще спрат да дават кинти за психо-операционни процедури и други форми на майндконтрол. Не че спазили обещанието си. Поне 537 програми по контрол над ума, включително операции, включващи психо-опериране, продължили финансирането си.[3] (#post_bel1gl14)

LEAA все още била в бизнеса с майндконтрол, когато д-р Люис Жолион Уест – “Веселия” (Louis Jolyon “Jolly” West), председател на Психиатричния отдел на Калифорнийския университет в Лос Анджелис и директор на Невропсихиатричния институт, предложил на калифорнийския губернатор Роналд Рейгън да се създаде един Център за изучаване и намаляне на агресията (CSRV, Center for the Study and Reduction of Violence).

Първоначалната идея за центрове за изследване на насилието и агресията се родила в ума на агента от ЦРУ и ФБР Уилям Херман (William Hermann), нает от Корпорация за развитие на системи (Systems Development Corporation), освен това бил и контра-бунтовнически съветник на губернатора Рейгън. Херман имал трудов стаж в корпорация Ранд (Rand Corporation), в Центъра по насилието Хувър (Hoover Center on Violence) и Станфордския Изследователски Институт (SRI). По време на Виетнамската война Херман работил в шпионските операции във Виетнам и Камбоджа, вероятно като член на операцията за целеви убийства Феникс (Phoenix), отговорна за смъртта на хиляди виетнамци. Херман също така бил идентифициран и като интернационален оръжеен дилър, търгувал с Иран през 1980г, и който може вероятно да е замесен в Октомврийската изненада. През 1995г Херман излежавал осемгодишна присъда в Англия заради операция по фалшифициране на ЦРУ. Портфолиото му, с две думи, сякаш говори, че е член на Октопода, както го определя и нарича убитият журналист Дани Касоларо (Danny Casolaro).[4] (#post_bel1gl14)

Бележка от преводача: В американския политически жаргон Октомврийска изненада се нарича събитие, целенасочено създадено или понякога случващо се спонтанно, така че да повлияе на изхода от изборите, най-вече президентските. Името на месец октомври идва от това, че датата на националните избори е в началото на ноември. Следователно събитията, които се случват в края на октомври, имат по-голям потенциал да повлияят на мнението на гласоподавателите.
От президентските избори през 1972г (когато изразът влиза в употреба), “октомврийска изненада” постоянно се използва в кампаниите от партизаните на едната страна, за да дискредитират кампанията и новините за другата страна.

През 1970г докладвали, че Херман действал като контролен агент за Колстън Уестбрук (Colston Westbrook), черен (негър, бел.прев) агент на ЦРУ, специалист по психологическа война, замесен в операция Феникс – доста голяма случайност, тая работа. Известно е, че военнопленниците от Виет Конг (Viet Cong, Национален Освободителен фронт на Южен Виетнам, голяма политическа организация със собствена армия, бел.прев) са били имплантирани с електронни предаватели по време на операция Феникс. Уестбрук сформирал Черната Културна асоциация (за негри, бел.прев) в медицинския център Вакавил (Vacaville Medical Facility), един евфемистично наименуван затвор в Калифорния, който бил операционен полигон на Поделението по максимална психиатрична диагностика (Maximum Psychiatric Diagnostic Unit) (наричано макси-макси по затворническия жаргон), където се извършвали пространни изследвания по изменение на поведението чрез наркотици. Твърди се, че там във Вакавил се провеждала програма по умствено контролирани убийци, в която програмирали хора да убиват известни черни, включително училищния надзорник от Оукланд Маркус Фостър (Marcus Foster), и Хю Нютън (Huey Newton) и Боби Сийл (Bobby Seale) от Черните пантери.[5] (#post_bel1gl14)

Доналд ДеФрийз (Donald DeFreeze), който между 1967 и 1969г бил нает в Отдела по обществения безпорядък на Полицията на Лос Анджелис, бил черният организатор за Черната културна асоциация във Вакавил. Уестбрук бил човекът, който нарекъл ДеФрийз “Цинке Мтуме” (Cinque Mtume), което означава “пети пророк”, и който е автор на седемглавата кобра от логото на групата, която Цинке по-късно оглавил: Симбионската Освободителна армия (Symbionese Liberation Army).[6] (#post_bel1gl14)

Друг възпитаник на програмата Феникс, който удрял здраво рамо на Центъра по агресия, бил д-р Ърл Браян (Earl Brian), секретар по здравеопазването при губернатора Рейгън. Браян бил замесен в Октомврийската изненада, в нелегалностите и убийствата в Кабазонския индиански резерват в Индио, Калифорния, в кражбата на софтуера PROMIS от информационната компания Inslaw, и бил идентифициран от убития журналист Дани Касоларо като член на интернационалния престъпен кабал “Октоподът”.

Оглавяващият центъра за контрол на агресията бил Луис Жолион Уест. Професионалното минало на Уест в изследванията, свързани с контрола над ума, се проследява чак до допотопните дни на МК-УЛТРА. Един меморандум на ЦРУ, озаглавен “Техники за разпит”, от 14 януари 1953г, включва следната бележка:

“Ако можем да получим услугите на майор Луис Ж. Уест, Военновъздушни сили на САЩ (морски корпус), обучен хипнотист, и на друг човек, с добър практически опит в конвенционалните психологически разпити и полиграфическите техники, и услугите на подполковник [изтрито], ще сме способни да организираме един добре балансиран изследователски център за разпити на някое специално избрано място.”[7] (#post_bel1gl14)

Алдус Хъксли (Aldous Huxley), пишейки през 1957г, също споменава Уест, посочвайки, че се е занимавал с хипноза и мескалин (естествено срещащ се халюциногенен алкалоид, познат със психеделичните си ефекти подобно на LSD и псилоцибин, бел.прев). През 1961г Хъксли коментира, че Уест бил експериментирал със сетивно лишаване и подчертава неповторимите му изследователски учреждения. Уест е известен и с това, че е бил директор на програма за изследване на LSD, финансирана от ЦРУ, през 60те години в Оклахомския университет и с това, че е управлявал убежище с неясна функция в Хейт Ашбъри (квартал в Сан Франциско, бел.прев) навръх хипи-сцената.

Уест е психиатърът, който изследвал Джак Руби (Jack Ruby), убиецът на Лий Харви Осуалд, именно той наредил Руби да бъде третиран за ментални проблеми, много е възможно това да е било с цел да се затвори устата на Руби, който твърдял, че за убийството на Джон Кенеди била виновна някаква конспирация.[8] (#post_bel1gl14)

Уест дори наскоро е бил замесен в експериментите по “далечно виждане” от проект Грилен пламък (Grill Flame), проведен от Станфорския Изследователски Институт. Заради натрупване на лоша слава, човек може да подозира, че този човек понастоящем се подвизама под името “Л. Ж. Уест” (L. J. West) и може да се срещне като наемен пропагандатор на правителствените политики в някои новинарски телевизионни предавания. След обявяването на плановете за Центъра по насилие, Уест бързо драснал писмо до тогавашния калифорнийски директор на здравето, Дж. М. Стъбълбин (J. M. Stubblebine). То гласяло:

“Скъпи Стъб,
У мен има конфиденциална информация, че армията е готова да прехвърли ракетните бази на Найк (Nike) на щатските и местните агенции за невоенни цели. Те може да погледнат особено благосклонно на здравно ориентираните цели.
Такава една ракетна база на Найк се намира в планините Санта Моника (Santa Monica mountains), на половин час път с кола от Невропсихиатричния институт. Достъпна е, но сравнително отдалечена. Обектът има сигурна ограда, и включва различни сгради и подобрения, което го прави подходящ за незабавно нанасяне.
Ако този обект би станал достъпен за Невропсихиатричния институт като изследователска база, може би първоначално като филиал на новия Център за предотвратяване на агресията, ще можем да го впрегнем в много добра работа. Там може да се провеждат сравнителни проучвания, на изолирана, но удобна локация, по експериментални или класически програми за изменение на нежелателното поведение.
Такива програми може да включват злоупотреба с наркотици или алкохол, модифициране на хронична анти-социална или спонтанна агресивност, и тн. Обектът също така може да приема конференции или пансиони за инструктиране на избрани групи от професионалисти в умствено-здравното поле и на други (например, полицейски персонал, служители под прикритие, специални преподаватели) за които и демонстрациите и участието биха били ефективни форми на инструктиране.
Моето разбиране е, че едно директно искане от губернатора или други подходящи държавни офицери, до секретаря по отбраната (или, разбира се, президента) най-вероятно би довело до бързи резултати.”

Сред програмите, които Уест предвиждал да се провеждат в Центъра по насилие, били генетични, невропсихологични и биохимични проучвания на агресивни хора, проучвания върху така наречените “хиперкинетични” или “хиперактивни” деца, “хормонални аспекти на пасивността и агресивността при момчетата”, и наблюдения върху “нормите на агресията сред различни етнически групи”. Било предложено и “имплантиране на мънички електроди дълбоко в мозъка” с цел мониторинг и контрол на агресивните субекти. Уест се сдобил с колебливо одобрение за получаване на сума от $750 000 от LEAA за Центъра по насилие, твърди се, че парите са събрани от Октоподския д-р Ърл Браян.[9] (#post_bel1gl14)[9]

Рейгън бил толкова очарован от идеята за центъра, че я включил в годишната си губернаторска Реч за положението в щата на 11 януари. Рейгън казал, че центърът “ще изследва всички видове агресивно поведение, какво го причинява, как може да се открие, предотврати, контролира и третира.”[10] (#post_bel1gl14)

Доколкото ни е известно, Центърът по насилие на Уест така и не бил задействан, поне не в грандиозния мащаб, който предлагал. Заради нежелано внимание от групите, защитаващи гражданските свободи и, най-вече, Подкомитета по конституционните права, участващ в разследването на злоупотребата на ЦРУ с контрола над ума, LEAA променила политиката си, така че да изключи финансирането “за психо-операции, медицински изследвания, изменение на поведението – включително аверсивна терапия – и химиотерапия.” През април 1974г Уест все още търсел финансиране за центъра, но със скандала Уотъргейт в новините настроението сред политиците било такова, че те не искали да поемат никакви рискове с потенциално зле звучащи предложения за финансиране.[11] (#post_bel1gl14)


Бележки:

1. Pabst, Dr. William R., "A National Emergency: Total Takeover",
Society for the Protection of Individual Rights and Liberties, undated article
2. Schrag, Peter, Mind Control. (New York: Pantheon Books, 1978);
Krawczyk, Glenn, "The New Inquisition: Cult Awareness or the Cult of
Intelligence?", Nexus magazine, December 1994/January 1995
3. Martin and Caul, "Mind Control", the Napa Sentinal, 1991
4. Krawczyk; Martin and Caul; Thomas and Keith, The Octopus.
(Portland, Oregon: Feral House, 1996)
5. Krawczyk; Chorover, Stephan L., From Genesis to Genocide: The
Meaning of Human Nature and the Power of Behavior Control, (Cambridge,
Massachusetts: The MIT Press, 1979); Constantine, Alex, Virtual Government.
(Venice, California: Feral House, 1997)
6. Krawczyk
7. Memorandum quoted in Krawczyk, Glenn, "Mind Control,
Techniques and Tactics of the New World Order, Nexus magazine,
December / January 1993
8. Krawczyk, "The New Inquisition"
9. Ibid.
10. Schrag; Krawczyk, 'The New Inquisition"
11. Schrag; Colodny and Gettlin, Silent Coup: The Removal of a
President. (New York: St. Martin's Paperbacks, 1992)
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юни 30, 2018, 09:52:42 pm
(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/06/jk23.png)

Сенатор Робърт Ф. Кенеди (Robert F. Kennedy), мъртъв на пода в хотелската кухня. Закопчаващата се вратовръзка на бодигарда му Тейн Цезар (Thane Cеsаr) може да се види до дясната му ръка.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/06/jk24.png)

Сирхан Сирхан (Sirhan Sirhan) е задържан веднага след стрелбата.
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юли 01, 2018, 02:02:19 am
Глава 15:

Убийци с контролиран ум


Още от най-ранните дни част от ресурсите на OSS и, по-късно, ЦРУ били насочвани към създаването на онова, което днес стана известно като Манчурски кандидат – нарицателно, взето от фантастичния роман на Ричард Кондън (Richard Condon) – иначе е известно като умствено контролиран убиец. Като част от това изследване, директорът на контраразузнаването Джеймс Исус Ангелтън (James Jesus Angleton) дефинирал три цели за хипнотичните програми, провеждани от ЦРУ: (1) скоростната хипнотична индукция върху несъзнаващи субекти, (2) способността да се създава дълготрайна амнезия, (3) имплантирането на дълготраещи, полезни хипнотични внушения.[1] (#post_bel1gl15)

Д-р Джордж Естабрукс (George Estabrooks), председателят на Психологическия отдел в университета Колгейт, бил замесен в ранните експерименти по хипноза на OSS. Хвалел се, че “аз мога да хипнотизирам човек без неговото знание и съгласие и да го накарам да извърши държавна измяна срещу САЩ”.

Естабрукс информирал група официални лица във Вашингтон, че 200 хипнотиста с правилните неща в ръцете могат да отприщят армия от хипнотизирани агенти в САЩ по време на война. Той изложил идеята, всъщност, за един сценарий, в който целият военен персонал на САЩ може да бъде превзет от шепа петоколонници под контрол над ума.

Като хипнотизирал войници доброволци с нисък ранг и образование, Естабрукс показал как те може да бъдат програмирани да запомнят сложна вербална информация. В потвърждение на тезата на Естабрукс, последващите тестове на Дж. Г. Уоткинс (J. G. Watkins), върху армейски доброволци показали, че тези хора можело, противно на общото вярване по въпроса, да бъдат хипнотизирани да извършат постъпки, които нарушавали собствените им морални граници, не само военните закони.

Един експеримент, който Уоткинс провел, включвал хипнотизиране на редници от армията, след което им се казвало, че офицер, който бил в същата стая, бил шпионин на врага. Уоткинс казал на хипнотизираните субекти, че офицерът ще се опита да ги убие. Без изключение, по команда, войниците агресивно атакували офицера. В един от случаите, субектът измъкнал нож и се опитал да наръга офицера.[2] (#post_bel1gl15)

През февруари 1954г Морс Алън (Morse Allen), оглавяващият проект БЛУБЪРД (виж Глава 9, бел.прев) продължил тази линия на експерименти, като създал убиец “за еднократна употреба”, който се активирал с майндконтрол и след това се “премахвал с екстремно предубеждение”. Горе-долу по същото време ЦРУ финансирала изследване на Алдън Сиърс (Alden Sears) в университета на Минесота и по-късно в Денвърския университет. Сиърс се фокусирал в инсталирането на множество личности в експерименталните си субекти.[3] (#post_bel1gl15)

Шефийлд Едуардс (Sheffield Edwards) бил офицер по сигурността на проект АРТИШОК на ЦРУ (виж Глава 9, бел.прев). По време на този период ЦРУ си сътрудничели с Федералното Бюро по Наркотиците (FBN), един от членовете на което, Чарлз Сиргуса (Charles Sirgusa), бил замесен в създаването на убежища за по-късните експерименти на МК-УЛТРА. През 1960г Едуардс се свързал със Сиргуса, искайки помощ за намирането на платени убийци за убийството на определени чуждестранни лидери – не се посочва дали е щяло да се използва хипноза. Сиргуса не бил съгласен да вземе участие в наемането, така че Едуардс се обърнал към Робърт Махю (Robert Maheu), топ-съветник на Хауард Хюс (Howard Hughes) и бивш агент на ФБР. Махю се свързал с мафиотите Сам Джанкана (Sam Giancana) и Джон Розели (John Roselli), които трябвало да му помогнат да намери наемници за, в този случай, елиминирането на Фидел Кастро.

Схемите за убийството на Кастро били разработени в Отдела по технически услуги (TSS, Technical Services Division) на ЦРУ, ръководени от шефа на МК-УЛТРА, д-р Сидни Готлиб (Sidney Gottlieb). В края на 1961г програмите за убийството на ЦРУ, действащи под названието ЗР-РАЙФЪЛ (ZR-RIFLE, тоест ZR-ПУШКА, бел.прев), били предадени на УилямХарви (William Harvey) от Ричард Хелмс (Richard Helms), човекът, който измислил идеята за МК-УЛТРА в самото начало. В същото време, по което Отделът по технически услуги (TSS) бил замесен в убийството и наемането на бригади, той бил замесен и в една разширена програма по хипнотични изследвания.[4] (#post_bel1gl15)

Капитан трети ранг Томас Нарут (Thomas Narut), психолог от флота на САЩ, позициониран в Американския Регионален медицински център в Неапол, Италия, признал през 1979г за програми по създаването на убийци под умствен контрол. Нарут направил този явен гаф на психоложката конференция на НАТО “Измерения на стреса и безпокойството” в Осло, Норвегия.

Темата, по която Нару говорил на конференцията, била “Употребата на символичен модел и вербална намеса при индуцирането и премахването на стреса”, но сладкодумното му слово било преди всичко върху ползите от това да се извършват изследвания за флота. Едно от нещата, които споменал, било, че нямало недостиг на доброволци, които можело да бъдат изучавани, като за всички субекти били налични психически профили и минало. След това, в малка група, в която бил и Питър Уотсън (Peter Watson) от лондонския вестник Съндей Таймс, Нарут бил по-прям за начинанията на флота. Той говорел за работата си с “готови за действие части”, като сред членовете им имало командоси и агенти под прикритие в посолствата на САЩ по целия свят, включително “атентатори и убийци”. Според Нарут, тези хора били обезчувствени, като били завързвани за стол с обездвижени глави и залепени отворени клепачи, след което ги карали да гледат заснети кървища от истинския живот, докато най-накрая тези хора не ставали напълно закоравели и безсърдечни към сцени на ужасни касапници. Сред показваните филми било едно брутално африканско обрязване, и един човек, чиито пръсти се отрязвали на дъскорезен трион. Друга техника за обезчувствяване, която прилагали, било показването на пропаганда, целяща да представи обичаите на друга държава като зли и нечовешки. Нарут казал, че успешното програмиране на убийци отнемало само няколко седмици.

Кандидатите да получат обучение за убийци се взимали от екипажите на подводници и от парашутните войски, но включвали също и осъдени убийци от военните затвори. Друг източник за пушечно месо за майндконтрол в програмите за убийци били войници, наградени за храброст. Нарут казал, че избраните мъже били програмирани във флотската невропсихиатрична лаборатория в Сан Диего, Калифорния, и също и в медицинската инсталация в Неапол, Италия.

Въпреки че Нарут признал, че нямал достатъчно високо ниво на секретен достъп, за да знае къде се изпращали всичките програмирани убийци, той все пак знаел, че някои били позиционирани в посолството в Неапол – това щяло да направи разпращането им из Европа лесно.[5] (#post_bel1gl15)

След като признанията на Нарут били разпечатани в Съндей Таймс, Пентагонът издал официално отричане, че флотът някога е провеждал “психологическо обучение” или обучение на убийци.

Въпреки че признали, че Нарут бил член на флотския състав в Неапол, те казали, че не могли да го намерят, за да получат отговор за обвиненията. Не след дълго Нарут дал прес-конференция, в която заявил, че информацията, която предложил, била само теоретична – такива били програмите, с които флотът можело да се занимае в бъдеще. Скоро след това, флотският централен щаб на САЩ в Лондон направил изявление, че прибързаните констатации на Нарут били направени заради “личните му проблеми”.

Това почти със сигурност не било вярно. Д-р Ървин Сарасон (Irwin Sarason), един от организаторите на конференцията в Осло, признал, че няколко години по-рано флотът го замолил да участва в проект, подобен на описания от Нарут.[6] (#post_bel1gl15)

Даниел Шийхан (Daniel Sheehan) от групата за обществено застъпничество на института Кристи (Christie Institute) също потвърждава този вид изследвания: “Разговаряли сме с около половин дузина души, които ни разказаха поразително сходна история за това как, в много млада възраст, обикновено между двадесет и двадесет и пет, се свързали с тях, обикновено в контекста на военното обучение, и им било казано: “Вижте, имаме специално предложение за вас. Ще се запишете да служите под обикновеното назначение, че ще сте пехотинци, но след известно време ще напуснете службата и ще получите специално обучение и ще бъдете въведени в специална програма.” Пращат ги на специални места, където са обучавани от военните и след това им се казва: “Ще ви извикват от време на време, за да вършите разни неща за нас”.

Според Шийхан, те се свързали с един младеж на пункт за набиране на войници и след това го предали на агент от Бюрото по алкохола, тютюна и оръжията. Мисията му била да проникне в мотористка банда и да убие водача на съперничеща им банда, карайки двете банди да се сбият и ако може да се унищожат една друга. Младежът бил пратен и в тренировъчен лагер в Хаваи, където получил обучение за убийство, което щяло да се случи в Централна Америка.[7] (#post_bel1gl15)

Друг човек, 43-годишен германски психолог и доктор по икономика и социални науки, който избира да остане анонимен, вярва, че е бил, още от дете, обект на процедури по контрол над ума. Тези процедури включват “депатерниране” (виж Глава 11, бел.прев) в стил Камерът с употреба на електрошок и психическо каране, наркотична хипноза, ELF програмиране и приемане на наркотик, способен да предизвиква преживявания на прага на смъртта.

Една от тези техники, които описва, е аверсивна терапия, при която се използва “крачол за мъчения”, електрическо устройство за изтезания, което е “парче плат, което се слага около бедрата, направено от кожа и стоманени връзки, чрез които за гениталиите на жертвата се стяга електрод. за източник на ток ползват кабел или батерия, така че да може свободно да се движиш и ако мъчителят иска да те изтезава, той пуска електрически сигнал до батерията чрез предавател”.

Той казва, че “през 1972г се опитаха да ме използват като зомби под прикритие, което трябваше да проникне в редиците на германски терористични войски... Кои бяха те? Казаха, че са Моссад и Шабак. Аз бях отвлечен и заведен в лагер за разпити в пустинята... Силно вярвам, че бях жертва на интернационална тайна служба, получаваща психиатрическо съдействие, оглавявано от Пентагона в името на “националната сигурност”...

“Ясно възразявам против подозрението, че организацията зад атаката срещу човешките права идва от космоса или има нещо общо с илюминати или друг вид конспирация. Аз не вярвам, че извънземни са посещавали планетата ни, но ако съществуват извънземни, те вероятно не са толкова жестоки като човешките ни, твърде човешките ни контрольори...”

“Силно вярвам, че първоначалните идеи за контрол над ума и произвеждането на човешки роботи произлизат от германските концентрационни лагери. Не знам кой е бил онзи Вернер фон Браун от концентрационната психиатрия, който бил нает от разузнавателните служби на САЩ след войната, но принципното функциониране на майндконтрола ме кара да вярвам, че първоначално зад това е стоял някой надарен нацистки мозък...”[8] (#post_bel1gl15)

Друг човек, явно програмиран като умствено контролиран убиец, бил полковник Уилям Бишъп (William Bishop), той отправил следните думи към изследователя Гари Шау (Gary Shaw) през 1983г:

“По този начин, след Корейската война, аз се замесих с ЦРУ. Бил съм поставян под всеки познат вид наркотик. Медицинските доктори, свързани с агенцията, откриха, че определени наркотици действат доста добре в комбинация с хипноза – хипнотичната сила на внушението – при някои субекти. Аз бях един от тези. Говоря с абсолютната сигурност и знание и опит, че това е не само възможно, но наистина се случи и се случва и днес.”

“Така и не разбрах защо избраха лично мен. Имаше всякакъв брой психологически или емоционални фактори, според които тези хора правеха подбора си. Антисоциални поведенчески навици, параноя или наченки на параноя, и тн. Но когато постигнат успех с това програмиране – или, поради липса на по-добра дума, индоктринация – те могат да вземат един Иван Иванов и да накарат този човек да убие Драган и Драганка Петрови. Той ще получи цялата нужна информация за местонахождението им, всекидневните им навици, и тн. След това влагат в ума му ментален блокаж за тази мисия. Той не си спомня нищо за нея.”

“Може би месец или година по-късно – рядко над година, или поне в онези дни беше така – телефонът позвънява. Ще му прочетат кодова дума и ще е с глас, който Иван Иванов разпознава. Този спусък ще го риведе в действие. Иван Иванов ще извърши убийството, ще се върне вкъщи, и няма да си спомня абсолютно нищо за това. Главата му ще е напълно празна.”

“Сега, има един проблем с това, и те така и не намериха начин, доколкото ми е известно, да го преодолеят. От време на време – това се случва с мен сега – аз ще започна да виждам лица, имена, места, стрелба, за което няма да има логично обяснение. Върнах се за депрограмиране. В тези сеанси те обясняват, че това се случва от време на време, че не трябва да се притеснявам за това, просто да си избистря главата и да забравя.”

“Познавам хора, които постепено изгубиха зрението си, или част от слуха си, или способността да ползват гласовите си струни. Някои имаха хроничен запек. поради изцяло психологически причини, не физически, защото необратимо тези ментални блокажи се развиваха. Аз самият станах напълно импотентен. Поради очевидни причини не желая да навлизам в повече детайли”.

Бишъп умря от сърдечен удар няколко дни след като пусна авторски касетен запис, който включваше горното изказване.[9] (#post_bel1gl15)


Бележки:

1. Chaitkin, Anton, "British Psychiatry: From Eugenics to
Assassination," EIR, October 7, 1994
2. Smith, Jerry, HAARP: Ultimate Weapon of the Conspiracy, (Kempton,
Illinois: Adventures Unlimited Press, 1997)
3. Chaitkin
4. Russell, Dick, The Man Who Knew Too Much. New York: Carrol &
Graf, 1992
5. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell Paperback,
1977): Bresler, Fenton, Who Killed John Lennon? (New York: St. Martin's Press,
1989)
6. Bowart
7. Bresler
8. Freethinking, The Newsletter of the Freedom of Thought Foundation,
Volume 1, number 4, March 1995. Letter sent to Walter Bowart
9. Russell


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/07/jk25.png)

Моделът Кенди Джоунс (Candy Jones): Жертва на майндконтрол или майндконтрол постановка?

Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юли 03, 2018, 12:08:25 pm
Глава 16:

Като бонбонки*
/игра на думи, името Кенди на английски буквално означава бонбони, сладки неща/

Историята на Кенди Джоунс (Candy Jones) е повсеместна в литературата на майндконтрола и е повтаряна от всеки изследовател, който някога е писал книга по темата. Ето историята на Кенди, разказана в една книга от автора Доналд Бейн (Donald Bain), “Контролът на Кенди Джоунс”[1] (#post_bel1gl16) :

През Втората Световна война Кенди е една от най-популярните фото-модели в Америка. Докато била на тихоокеанско турне с Организацията на Обединените служби (USO) (USO свързва военнослужещите на САЩ със семействата им и помежду им, бел.прев), тя получила вълни на треска и малария и била хоспитализирана в Манила. Там тя срещнала медицински офицер, идентифициран в книгата на Бейн с псевдонима “Гил Йенсен” (Gil Jensen). По-късно той щял да бъде един от нейните контакти в света на умственото контролиране на ЦРУ.

През 1959г Кенди отворила агенция за модели в САЩ и, във връзка с взлома на един от офисите й, с нея се свързал един човек от ФБР. Като забелязал микрофона, който тя ползвала, за да записва гласовете на моделите си, агентът от ФБР я попитал дали може да го вземе назаем, и Кенди се съгласила. По-късно същият човек от ФБР убедил жената да позволи училището й за модели да се ползва като пощенска кутия за ФБР. По-късно, Кенди Джоунс била куриер за една правителствена поща, която пренесла през страната. Скоро след това с нея отново се свързал “Гил Йенсен”, същият човек, който срещнала във Филипините. “Йенсен” я поканил да работи за ЦРУ, и тя се съгласила.

През 1973г Кенди Джоунс се омъжила за “Джон Дългия” Небел (“Long John” Nebel), популярен радио-водещ, чиято специалност били историите за НЛО и други екстравагантни тематики. В брачната им нощ Небел станал свидетел на това как Кенди преминала през трансформация на личността й, превръщайки се в друг човек, който бил жесток и студен; но това й настроение преминало. На следващата вечер, обаче, жестокостта й се завърнала, и после пак отшумяла.

Джоунс освен това страдала от безсъние и затова Небел хипнотизирал жена си, само че с това отворил кутията на Пандора. Кенди явно била имала насилствено детство и била развила вторично его на име Арлин (Arlene). Това била “трансформацията”, която Небел наблюдавал, Кенди се превръщала в Арлин.

По време на хипнозата Кенди също така разкрила контакта си с “д-р Йенсен”, това че често имала хипно-сеанси с него и че й правил инжекции с така наречените от него “витамини”. Тя разказала, че трябвало да подпише правителствена клетва за секретност, била преминала обучение по шпионаж в лагер на ЦРУ, разкрила че била куриер с раздвоена личност, манипулирана с хипноза и наркотици и че извършвала среднощния си занаят под редица псевдоними. Тя също така си спомняла, че била измъчвана с електрически шок от китайци в Тайван заради съдържанието на едно от съобщенията, които доставила.

Кенди разказвала, че е една от няколко жени зомбита на ЦРУ, които били изтезавани в щабквартирата на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния. По време на депрограмиращата й сесия с Небел Кенди разкрила, че била програмирана да извърши самоубийство на 31 декември 1972г в Насау, Бахамите, след като ЦРУ приключело с нея. Бракът й с Небел преметнал системата и спасил живота на Кенди. Според книгата на Бейнс, Кенди все още продължавала да се бори с вторичното й его Арлин по време на писането на книгата.

Детективите, които са се опитвали да търсят информация от ЦРУ за Кенди Джоунс по силата на Закона за достъп до информацията, ги отсвирват. Въпреки че ЦРУ имат досие на Джоунс, те отказват да разкрият каквото и да е от него.

Ако програмирането на ума и контрола над Кенди Джоунс е истина, тогава това е мощно свидетелство за много от зверствата на програмирането в историите, които следват, истории като онези, които разказва Кати О’Браян (Cathy O’Brien) в “Транс в Америка” (Trance Formation of America). Проблемът е, че въпреки че историята на Кенди Джонс се цитира на практика във всяка книга за майндконтрол, писана някога, тя най-вероятно е постановка.

Авторът Парис Фламонд (Paris Flammonde), който бил близък приятел на Джон Дългия Небел, и който бил продуцента на радио-шоуто на Небел в продължение на няколко години, е един от хората, които твърдят, че книгата на Бейн “Контролът над Кенди Джоунс” е постановка. През 1990г Фламонд пише, “По време на поредица разходки и обеди Джон често говореше за идеи за екстравагантна и комерсиална книга за Кенди. В един момент за кратко обмисляше аз нещо да направя в тази линия (понеже преди това аз бях автор-прикритие на една негова книга), но се отказа от тази мисъл поради няколко причини, основната беше, че Кенди не я беше особено грижа за мен, не беше доволна от това, че въпреки че вече нямах нищо общо с излъчването на предаването му, то все още ми позволяваше да му влияя”.

“И аз се радвам, че колкото повече осъзнавах колко “изхвърлена” искаше да бъде “фактологичната книга”, толкова повече губех интерес. Във всеки случай, по-голямата част от текста са безсмислици и малкото, което е вярно, ще е трудно да се потвърди, а за непосветените – невъзможно, и безсмислено. По-вулгарните, омразни и състрадателни спекулации не си струват коментар – дори и от онези, които виждаха, че в дадени моменти Кенди е абсолютно невъзможна за понасяне, понякога потресаващо студенокръвна и напълно лишена от талант за водене на радио-програма”.[2] (#post_bel1gl16)

НЛО изследователят Джим Моусли (Moseley) познавал и Небел (който умира от рак през 1978г) и Кенди Джоунс (която също умира от рак, през 1989г) от много години и “стотици пъти” гостувал в ради-шоуто на Небел по WMCA във връзка с разследванията му на НЛОтата. Моусли се изказва за майндконтрола на Кенди Джоунс, като го нарича “пълни простотии”. Той констатира, че мнението му е било потвърдено от Санди Телър (Sandy Teller), която била асистентка на Небел от много години и приятелка на човека, който всъщност стои зад авторския псевдоним на книгата за Кенди Джоунс.[3] (#post_bel1gl16)

Поради всичко това, историята за Кенди Джоунс не може да се счита за фактологично издържана.


Бележки:

1. The title of this chapter is taken from the Elvis Costello
song of the same name
2. "Saucer Smear," ed. James Moseley, volume 37,
number 4, 1990
3. Nanninga, Rob, "The Control of Candy Jones," Internet
posting, February 10, 1994; Bowart, Walter, Operation Mind
Control. (New York: Dell Paperback, 1977); Bain, Donald, The
Control of Candy Jones. Chicago: Playboy Press, 1976); "Saucer
Smear," ed. James W. Moseley, 1990, volume 37, number 2
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юли 03, 2018, 12:29:00 pm
(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/07/jk26.png)

Диаграми за имплантирането на мозъчните приемници на Делгадо (Delgado) - "стемосийвъри"
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юли 05, 2018, 02:31:24 am
Глава 17:

Импланти за контрол над ума


Първият човек, за който имаме информация, че се е занимавал с изследвания върху директната мозъчна стимулация, е швейцарският физиолог Уолтър Рудолф Хес (Walter Rudolf Hess), образован в Швейцария и Германия и директор на Физиологичния институт в Цюрих от 1917 до 1951г. Експериментите му включвали вкарване на фини електропроводими жички в мозъците на анестезирани котки. Не е изненада за никого, че при лека електрическа стимулация котките изпадали в дива ярост.[1] (#post_bel1gl17)

Жозе Делгадо (Jose Delgado), финансиран от Йейлския университет, и от Офиса на Флотското разузнаване, и от 6571-ва Изследователска лаборатория на Военновъздушните сили на САЩ, и от други институции, и свързан с испански фашистки групи чрез изследователя Джон Джъдж (John Hudge), много надградил върху труда на Хес. Делгадо бил първият, който се специализирал в имплантирането на електронни устройства директно в мозъка.[2] (#post_bel1gl17)

Ранните експерименти на Делгадо през 1950г включвали яко стягане на главата на животно или човек с метална скоба и забиването на дълга игла или игли в мозъка. Веднъж след като иглата била поставена, през нея се вкарвали електричество или химикали. По-късните експерименти включвали нещо, наречено “трансдермални стимосийвъри”, мънички радио излъчватели/предаватели, които били изцяло заровени в мозъците на животни и хора и пренасяли електрически импулси до мозъка, освен това излъчвали реакциите на субекта обратно към приемащ компютър. Делгадо описал възможностите на такъв инструментариум в ранните етапи на изследването си:

“Микроминиатюризацията на електронните компоненти на инструмента позволява контрол върху всички параметри на възбудата за радио-стимулация на три различни точки в мозъка и също и телеметрични записи на три канала на интерцеребралната електрическа активност. У животните, стимосийвърът може да бъде закотвен за черепа и може да се изучат различни членове на една колония, без да се обезпокояват спонтанните им взаимоотношения в групата. Поведение като например агресията може да се предизвика нарочно или да се забрани. У [човешките] пациенти, стимосийвърът може да се превърже за главата, позволявайки електрическа стимулация и мониторинг на интерцеребралната активност, без да се пречи на спонтанните дейности”.[3] (#post_bel1gl17)

Делгадо казва още, “Вече е... възможно да се индуцират голямо разнообразие от реакции, от моторни функции до емоционални реакции и прояви на интелекта, чрез директно електрическо стимулиране на мозъка. Също така, няколко изследователя се научиха да идентифицират повтарящи се шаблони на електрическата активност (нещо, което може да се разпознае и от компютър), локализирани в специфични области на мозъка и свързани с точно определени феномени, като възприятието на миризми или визуалното възприятие на ръбове и движения. Ние напредваме много бързо в разпознаването на тези електрическите съответствия на поведението и в методологията за двупосочна радио-комуникация между мозъка и компютрите...”

“Индивидът е беззащитен срещу директната манипулация на мозъка, защото са му отнети най-интимните механизми за биологическо реагиране. В експериментите, електрическата стимулация с подходящ интензитет винаги надделяваше над свободната воля; и, например, свиването на ръката, предизвикано чрез стимулиране на моторния кортекс, не може да бъде избегнато по желание. Разрушаването на предните дялове на мозъка доведе до промени в ефективността, които са отвъд какъвто и да е личен контрол”.

Но без въобще да обсъжда, че това е невероятното нахлуване в живота на субекта, Делгадо уверява хората, като казва, че някои субекти били по-заинтересувани от козметичния въпрос:

“Оставянето на жици вътре в един мислещ мозък може да се струва неприятно или опасно, но всъщност многото пациенти, които са преминали това преживяване, не бяха обезпокоени от това, че са окабелени, нито пъ кусещаха някакъв дискомфорт заради присъствието на проводниците в главите им. Някои жени показаха женската си приспособимост към обстоятелствата, като носеха атрактивни шапки или перуки, за да прикрият електрическите си приспособления, и много хора можаха да се насладят на нормален живот като амбулаторни пациенти (изписани, но с продължаващо наблюдение по картон, бел.прев), периодично връщащи се в клиниката за изследване и стимулиране. В няколко случая, в които контактите се намираха на задоволяващи места, пациентите имаха възможността да стимулират собствените си мозъци, като натискат бутона на преносим инструмент, и се докладва, че тази процедура има терапевтични ползи”.[4] (#post_bel1gl17)

Делгадо признал, че не всички субекти реагирали с такова самообладание: “По време на дълбоки изследвания беше демонстрирано, че чрез радио-стимулиране на контакт 3 в дясната амигдала може да се предизвикат кризи на нападателно поведение, сходни с внезапните изблици на гняв. Беше приложено микро-точково възбуждане с 1.2 милиампера, докато пациентката свиреше на китара и пееше с ентусиазъм и умение. На седмата секунда от стимулацията, тя захвърли китарата и в пристъп на ярост се нахвърли с удари върху стената и след това крачеше нервно из стаята за няколко минути, след което постепенно утихна и продължи с обичайното си весело поведение.”

Експериментите на Делгадо в крайна сметка не са имали почти нищо общо с медицината и с настояваната от него “терапия”. Делгадо устроил резерват на остров на Бермудите, 3,30 на 5 декара, където ефектите от стимосийвърите можело да се тестват в манипулирането на колония гибони и социалните взаимоотношения в йерархиите им.

“Старата мечта за индивид, който надвива силата на някой диктатор чрез дистанционно управление, е постигната, поне в маймунските ни колонии”, написал Делгадо, “чрез комбиниране на неврохирургия и електроника, демонстриращи възможността за интер-видово инструментално манипулиране на йерархичната организация...” Той спекулира, че, “в близко бъдеще стимосийвърът може да осигури съществената връзка от човек до компютър до човек с реципрочна обратна връзка между неврони и инструменти, което представлява нова ориентация за медицинския контрол на неврофизиологичните функции.”[5] (#post_bel1gl17)

Какъвто си бил социален контрольор, Делгадо се занимавал основно с волята на човека, тоест, със свободата му: “Можем да заключим, че ESB [Електрическа Стимулация на Мозъка] може да активира и да влияе на някои от церебралните механизми, участващи във волевото поведение. По този начин ние можем да изследваме невронните функции, свързани с така-наречената воля и в близко бъдеще този експериментален подход би трябвало да позволи едно изясняване на такива силно противоречиви въпроси като “свобода”, “индивидуалност”, и “спонтанност”, като се ползват фактологични термини, вместо убягващи семантични дискусии”.

Революцията на Делгадо, това което нарича “майсторски контрол над човешкото поведение”, очевидно няма за цел да е демократична: “Спорният въпрос, че едно общество трябва да има “добро поведение”, може да се подхваща от много хора и във всеки случай се нуждае от изясняване... В някои стари плантации робите имали много добро поведение, работели усърдно, подчинявали се на господарите си, и вероятно били по-щастливи от някои от свободните черни в модерните гета. В няколко диктаторски държави основното население е сръчно, продуктивно, с добро поведение, и вероятно е толкова щастливо, колкото и онова в по-демократичните общества”.

Откритият печат на книгата на Делгадо “Физически контрол над ума” (Physical Control of the Mind) срещнал твърда и студена реакция от публиката, и това може би е послужило като предупреждение за други изследователи в полето да си мълчат по тази тема. До ден днешен, книгата на Делгадо е единствената популярна книга по темата за имплантите и електрическата стимулация на мозъка (ESB).[6] (#post_bel1gl17)

Въпреки че Делгадо, в собствените си представи, започнал да се занимава с по-добри неща, а именно - употребата на директно електромагнитно облъчване на мозъка, изследванията върху директната радио-контролирана церебрална стимулация не били прекратени. Д-р Стюарт Макей (Stuart Mackay), колега на Делгадо и автор на книгата “Био-медицинска телементрия” (Bio-Medical Telemetry), казва, “Сред многото телеметрични инструменти, използвани днес, са и едни миниатюрни радио-трансмитери, които може да се глътнат, да се носят външно или хирургически да се имплантират в човека или в животните. Някои от скорошните развития по темата са натиск-трансмитерите, ултрасонични и радио трансмитери за свободно плуващите делфини, устройства за проследяване на дивите животни и трансмитери с размерите на хапче с различни видове дизайн и функции, които могат да работят постоянно в продължение на няколко години. Диапазонът на наблюденията, които могат да се направят, е твърде голям и може само да се щрихира с няколко примера. Трансмитерите, въведени през нормалните телесни отвори при хората, могат да усещат pH в стомаха, мястото на кървенето по храносмилателния тракт, интензивността на радиацията, промените на налягането в пикочния мехур поради нужда от уриниране, налягането между зъбите, ако се трият един в друг по време на сън, вагиналната температура, и подобни. Човешките и нечовешките видове са изучени (ползва се лексиката “human and subhuman”, което буквално значи човешките и на по-ниското ниво от хората, намирам това за интересно, бел.прев), както и морските и сухоземните животни, студено- и топлокръвните животни, и тн. Някои трансмитери е нужно да излъчват сигнала си само около час, докато от други се очаква да излъчват продължително за година или повече... Надеждата е, че тези няколко предварителни думи ще дадат усещане за обхвата на тази дейност... Възможностите са ограничени само от въображението на изследователя”.[7] (#post_bel1gl17)

През последните дни на изследването МК-УЛТРА, комюнике на ЦРУ от 22 ноември 1961г гласи, “Първоначалната биологична работа по техниките и мозъчните области, които са ключови за осигуряване на кондициониране и контрол на животни, е свършена. Постижимостта на дистанционния контрол върху дейностите при няколко вида животни вече беше демонстрирана. Настоящите изследвания са насочени към подобряване на техниките и ще осигурят точно разчертаване на полезните мозъчни центрове при избраните видове. Крайната цел на това изследване е, да осигури разбиране за механизмите, участващи в насочващия контрол върху животните и да осигури практически системи, подходящи за прилагане върху хора”.

Дали мозъчните контролировчици някога са успели да окабелят някой с техните импланти, освен безпомощни пациенти, заключени от самите луди в приюти за луди? Да, абсолютно.

Лос-Анджелиския “Хералд Екзаминър” (голям всекидневен вестник в Лос Анджелис, бел.прев) от 21 март 1979г описва един случай с лекота. Леонард Кил (Leonard Kille) бил електронен инженер и съизобретател на фотоапарата на Ланд (Land camera). През 1966 Кил с право стигнал до убеждението, че жена му му изневерявала с друг мъж и страданието му по този повод било интерпретирано от психиатрите като “смущение на личностния шаблон” (personality pattern disturbance).

Кил бил сметнат за “опасен” и уведомили психиатърчетата от ЦРУ Върнън Марк (Vernon Mark) и Франк Ървин (Frank Ervin). Не е известно дали параметрите на финансирането са изиграли роля в решението, което са взели, но Марк и Ървин стигнали до заключението, че най-доброто решение за проблемите на Кил бил електронен мозъчен имплант. Въпреки че Кил първоначално сметнал това решение за прекомерно, жена му го заплашила с развод, ако не приеме лекарството. Предвидимо, след като Кил си окабелил мозъка, тя така или иначе се развела с него и се омъжила за любовника си.

Кил имал четири многожилни кабела, имплантирани в мозъка му, всеки кабел разполагал с около 20 електродни стимосийвъра. Електродите се използвали, за да заблуждават мозъка на Кил с електрически ток, пренастройвайки емоциите му по желание. Д-р Питър Брегин (Peter Breggin) от Центъра за изучаване на психиатрия разследвал случая на Кил след като го имплантирали, и открил, че у този човек се редували вегетативно състояние и кошмари, в които отново го оперирали и бил имплантиран с още електроди.

През 1971г един придружител от Ветеранската административна болница се натъкнал на Кил, който си бил сложил на главата кошче за боклук, за да “спрат микровълните”. На докторите от Ветеранската административна болница не им били казали, че Кил бил имплантиран – въпрос на национална сигурност, вероятно – и така предположили че здраво бълнува. Докторите от Ветеранската наредили допълнителни “лечения” върху Кил, от които останал парализиран от кръста надолу.[8] (#post_bel1gl17)

Робърт Неслунд (Robert Naeslund) е друга жертва на технологията на Делгадо. Той вярва, че през 1967г, докато претърпявал операция в Стокхолм, Швеция, бил имплантиран с устройства за контрол над ума. Неслунд разказва, че имплантът му бил поставен от д-р Курт Странд (Curt Strand), бил инжектиран през назален проход. Неслунд се свързал с шведското Бюро по здравето и добруването и протестирал това експериментиране без негово съгласие, но когато докторите чули историята му, той, предвидимо, бил обявен за умствено болен и бил вкаран в болница за психично болни.

След като го освободили от болницата, Неслунд показал на редица шведски доктори рентгеновата снимка на главата си, на която дори и аматьор можел да види малки необичайни предмети в главата, но докторите до един обявили, че рентгеновата снимка е нормална. Чак през 1983г професор П. А. Линдсторм (P. A. Lindstorm) от Калифорнийския университет в Сан Диего изследвал рентгеновите му снимки и написал, “АЗ мога само да потвърдя, че някакви чужди тела, най-вероятно мозъчни трансмитери, са били имплантирани в основата на предния Ви мозък и в черепа. Моето мнение е, че няма извинение за такива имплантации. Напълно съм съгласен с Линкълн Лоурънс (Lincoln Lawrence), който, в книгата си [Били ли сме контролирани?] на страница 27 пише, “Има две особено ужасяващи разработени процедури, онези които работят и си играят с тях тайно ги наричат R.H.I.C. и E.D.O.M. – Радио-хипнотичен Интерцеребрален Контрол и Електронно Разграждане на Паметта”.

След като Линдстром свидетелствал за факта, че в главата на Неслунд имало чужди тела, други десет доктора публично потвърдили съществуването им.

През 1985г Неслунд внесъл петиция с 50 подписа до директора на шведската прокуратура, информирайки го за имплантирането на устройства за конотрол над ума в Швеция и искайки тази практика да бъде прекратена. Неслунд бил и един от няколкото човека, отговорни за пускането на реклама в 30 шведски вестника, която разобличавала положението с контрола над ума. Явно този активизъм отново поставил Неслунд под вниманието на който е бил отговорен за имплантите. Този път те планирали нещо различно за човека.

Неслунд пише, “Горе-долу по същото време, когато беше публикувана първата реклама, забелязах радиация или честота, която явно идваше от някъде под апартамента ми. Сутрин чувствах сякаш лицето, раменете и гърба ми са изгорели от слънцето. Ако поставех лист хартия на пода, той само след няколко часа започваше да се навива нагоре от двата края и всичката техника, която е с батерии, много бързо се изтощаваше. Вълните се усилваха, докато най-сетне не бях принуден да се преместя в апартамента на свой приятел”.

“Наех друг апартамент на Коксгатан 38 (Kocksgatan 38) в Стокхолм, където, през първите две седмици, всичко беше добре. До първи май, обаче, проблемите започнаха отново. Ефектите бяха съвсем същите; усещането за изгаряща топлина и забележими изгаряния по лицето само след час и разпрострирането на усещането към небцето, гърлото и дробовете. Хартията се навиваше на руло, без значение дали висеше на стената или лежеше на пода – но този път усетих и как циркулацията на кръвта ми също се влияеше. За последните си дни в апартамента написах: “Радиацията се увеличи през последните две седмици и сега, 29 май, е напълно немислимо да се спи тук. Възможно е да се седи в апартамента най-много за два часа, но след това човек трябва да излезе заради болката в дробовете, дехидрацията, сухата кашлица и общата слабост”.

“Заради критичните условия, причинени от радиацията на SAPO [Шведската Тайна Полиция], бях принуден да прекратя усилията си да разоблича техния електромагнитен тероризъм. Минаха пет години, преди да подновя борбата.”

Без да може да намери доктор в Швеция, който да е съгласен да премахне имплантите от главата му, Неслунд заминал за Джакарта, Индонезия. “На 4 август 1987г”, спомня си той, “посетих болница Св. Каролус, Жи салемба, Джакарта (St. Carolus Hospital, Ji Salemba, Djakarta) и се срещнах с професор Хендайо (Hendayo), на когото показах рентгеновите ми снимки, както и докладите на различни доктори. Той, очевидно, можеше да види имплантираните чужди тела и допълнителните рентгенови снимки, направени още същия ден, потвърдиха този факт, така че д-р Хендайо се съгласи да оперира. Останах в болницата до следващия ден. Направиха ми кръвни тестове и тн, и ми казаха да се върна на 11 август”.

“На сутринта на 12ти ми показаха операционната стая. Точно отвън на вратата срещнах д-р Хендайо. Той ми каза, че се е случило нещо, което ще причини отлагането на операцията. Не ми каза защо. Предвид колко важно беше това за мен, аз настоявах той да спази неговата част от споразумението и да извърши операцията. Поведението и отношението му онази сутрин бяха много по-различни от по-рано. Съгласието и приятелското настроение от предишните срещи беше изчезнало, на тяхно място имаше раздразнение и стрес. Но той размисли и се съгласи да изпълни операцията. Веднага щом влязохме зад операционния параван, двама души влязоха от друга стая; те бяха западняци на средна възраст. Един от тях имаше спринцовка и ми инжектира упойката без да каже дума и без никаква подготовка”.

“По средата на операцията се събудих с ужасна болка в главата. Ръцете и краката ми бяха вързани с каиши. Един човек ми държеше главата здраво, а друг поддържаше отворен 5 сантиметровия разрез в челото ми с някакъв инструмент. Трети човек държеше предмет, наподобяващ желязо за жигосване на животни, което прогори в главата ми. През 45-те секунди на операцията, в които бях буден, преживях усещането сякаш някой взривяваше главата ми на парченца. Крещях от болка и се опитах да освободя ръцете и краката си. Изпаднах в безсъзнание от болката и шока. Следващото нещо, което си спомням, е че беше 2 часа сутринта и чувствах мозъка си подпален. Това беше 18 часа след операцията”.

“На следващата сутрин отидох в радиологичния отдел и помолих доктора да ми снима главата на рентген. Картината показваше раната и че имаше чуждо тяло в наранената област. Отидох при главния доктор и му казах какво се бе случило. След това, посетих д-р Хендайо и той ми аза, “Не беше моя идея да се направи това... Нямах избор... Трябваше да ме послушате и да отложите операцията... Тайната полиция на вашата държава беше намесена...”

“Причината, поради която операцията се превърна в това, което се оказа, е доста ясна. Професор Хендайо беше, отначало, съгласен с операцията. Но шведската Тайна полиция (SAPO) ме бе проследила чрез майндконтрол и са знаели всяка една стъпка, която предприемам. Когато д-р Хендайо обеща да ме оперира, SAPO също са знаели. За да ме спрат, са информирали колегите си от ЦРУ в Индонезия, които са забранили на доктора да ми помогне, или са ги заплашили, че ще ги разобличат. Затова докторът не можеше да каже защо иска да отложи операцията. SAPO/ЦРУ очевидно са искали да ме предупредят и да покажат, че има други сили зад решението. Сега, пет години по-късно, изпитвам физическа болка в областта, която беше наранена. Освен това, умствените ми и физиологичните ми способности са силно повлияни. Трудността да намеря доктор, който да ме оперира, е голямата тайна зад употребата на майндконтрол телеметрията, както и интернационалната солидарност на докторите към техните колеги, които използват хора за експериментите. Тези трансмитери промениха живота ми по много начини и ме измъчват с постоянната им употреба”.

През 1992г Неслунд се свързал с активистка организация, Интернационалната мрежа срещу майндконтрола (International Network Against Mind Control) и участвал в съставянето на протестно писмо срещу такива експерименти до британския министър председател Джон Мейър (John Major). На следващия ден, след като писмото било изпратено, Неслунд вярва, че апартаментът му отново бил облъчен:

“Първите знаци на радиация от електромагнитни оръжия бяха забелязани вечерта на 11 октомври, в деня след като писмото беше изпратено по целия свят по факс. Бях събуден в 3 часа сутринта от блокаж на кръвната циркулация в ръцете, стъпалата, предмишниците и части от краката, ръцете и стъпалата ми се подуха и станаха безчувствени. Лицето и гърба ми получиха слънчево изгаряне сякаш съм се пекъл на открито в горещ летен ден. Това се повтаряше нощ след нощ и трябва да се предполага, че електромагнитните вълни бяха от ултравиолетов вид, радиация, която оказва влияние на пигментацията на кожата и за която е известно, че причинява рак. Радиацията продължи през следващия ден и нощ и въпреки че се опитвах да съм вкъщи колкото мога по-малко, стана съвсем ясно, че все още разполагаха с властта да променят спектъра и интензитета на радиацията, която ползваха срещу мен”.

“От първия ден, аз започнах да усещам забележими промени в дробовете и трахеята, които наподобяваха симптомите след радиацията през 1985г. Трахеята и дихателните ми пътища станаха сухи, гласът ми стана груб, а дробовете болезнени. Страдах също и от остра амнезия всеки път, когато преминех прага на апартамента си. До третия ден, аз вече мислех, че най-безопасният ход бе да напусна апартамента си и затова заминах за седмица”.

“Когато се върнах, се озовах в една радиационна камера със значително по-голяма мощ, отколкото онази, която оставих, и в която можеше да се генерират множество разрушително болезнени симптоми, като се варира спектъра и интензитета. Нощем ме държаха буден, а през деня ме вкарваха в някакъв вид транс, но определено най-плашещите ефекти бяха тези в дробовете, които дори след първата вечер вече съвсем не функционираха правилно”.

“Когато, след два дни, започнах да страдам и от болки в гърба и почти инвалидизиращо обездвижване, и когато дори най-краткото време, прекарано в апартамента ми, стана непоносимо, почувствах, че беше време да престана да рискувам живота си и се преместих при приятели. Тъй като рано или късно трябваше да се върна в апартамента си, успях да установя, че радиацията продължаваше да пронизва апартамента ми и веднъж извадих късмет и успях да идентифицирам източникът й. Влошаващата се зима ме принуди да си бъда вкъщи една вечер и докато прибирах някои цветя от балкона, забелязах, на отсрещния блок, на прозореца на апартамента точно под моя, някакъв апарат, виждаше се частично между наклонените летви на венецианска щора. Не излъчваше никаква светлина, но повърхността му беше лъскава”.

“През нощта взех едни инфрачервени филтри и един бинокъл, за да мога да го изуча по-отблизо. Още от миналото лято, понеже бях по-често на балкона, бях забелязал, че от този апартамент никога не излиза светлина, точно както няма и в днешни дни. На следващия ден, отидох до апартамента на Verkstandsgatan 22 и позвъних на звънеца над името Броман (Broman). Никой не отвърна, което не е за учудване, защото чух от съседите, че е починал преди няколко месеца. Същият ден отидох да проявят филма; снимката, с която се сдобих, разкри апарата с поразителна яснота”.

“Оттук ме тероризираше SAPO и влошаваше здравето ми с разрушителна радиация и така, заедно с няколко приятели, замислих да вляза с взлом в апартамента и да взема апарата. Само че, до 8 вечерта същата вечер, когато бях вкъщи и наблюдавах ситуацията, забелязах, че апаратът го нямаше. Те са били отишли там и го бяха махнали и заедно с него се махна и радиацията. Можех да се върна вкъщи.”

Неслунд продължава да е активен и да разобличава секретния контрол над ума по света.[9] (#post_bel1gl17)

Бележка от преводача: Последният материал от Робърт Неслунд (Robert Naeslund или Näslund) е от 2011г и лесно се открива в Гугъл и YouTube. Но много трудно се откриват повече източници, за такива неща определено трябва да се ползват търсачки за Дълбокия интернет.
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юли 05, 2018, 02:31:47 am
Друга вероятна жертва на имплантите за контрол над ума е Глен Николс (Glen Nichols), който, през 1959г на 12 годишна възраст, бил информиран, че има проблем със слуха и се нуждае от слухов апарат. Възраженията на семейството и приятелите му предотвратили извършването на това до 1962г, когато бил имплантиран с миниатюризирано радио в ушния канал под прикритието, че получава слухов апарат. “Тогава започнаха да използват много тихи подсъзнателни внушения, за да ме контролират”, казва Николс. “Пращаха ми пост-хипнотични внушения, че имам инфекция на ушите и че не трябва да си чистя ушите или ще получа постоянна загуба на слуха”.

“Понякога си чистех ушите и откривах метално устройство, за което хората около мен ми даваха различни обяснения”.

Николс вярва, че освен това е преживял периоди на изтезания и изтриване на паметта, и че през 1967г друг електронен приемник в стила на Делгадо му бил имплантиран до слуховото тъпанче. Казали му, че си бил наранил ухото, докато играл футбол. Николс смята и че друг имплант бил имплантиран по-късно до другото му ухо, отбелязвайки, че има няколко малки белега отгоре и зад двете си уши. Поради някаква причина , казва Николс, “в допълнение към хирургически имплантираните приемници, в различни моменти в ушните ми канали бяха вкарвани допълнителни приемници. Спомням си, че веднъж един доктор от цзравния медицински център в Калифорнийския щатски университет, в Нортридж, ми откри един такъв приемник през 1971г. Аз самият открих още един в ухото си около 1988г”.

В друг случай, “Мога да си спомня, че ми вкарваха електрод в предния мозък през ноздрата, когато бях горе-долу на 33 години през 1980г. ИЗпитах силна болка, объркване и вътрешно неравновесие. Беше ми казано, че имам инфекция на синусите. Изследвах източника на болката си и открих малка изпъкналост или мехурче на горната страна в носната ми кухина. Докторите, с които се свързах, казаха, че беше инфекция и да не я пипам. Аз продължих и сам го махнах с пинсети. Приличаше на електрод с две иглички, имаше две остри жици, забодени в мозъка ми и това висеше от тях”.

 До 1989г Николс, живеещ в Уестлейк вилидж (Westlake Village), Калифорния, завършил учението си и вече бил лицензиран съветник и психотерапевт, работещ с голям брой пациенти от отбранителната индустрия. Николс осъзнал, че е жертва на майндконтрол, а спомените за сесиите, в които са го кондиционирали и изтезавали, започнали да се връщат в съзнанието му.

Николс подозирал, че освен това бил облъчван с някакъв вид електронна радиация и се сдобил с радио-честотен брояч, за да провери нивата на излъчванията, които се оказало, че били екстремно високи около сградата на апартамента му. Николс също така е давал гласност и публично е разобличавал експериментите по контрол над ума, разпространявайки свидетелството на извършеното върху него в интернет.[10] (#post_bel1gl17)

Реми Кевалиър (Remy Chevalier) е журналист, който пише на теми, свързани с алтернативните енергийни източници и политическата конспирация. В кореспонденция с автора, той твърди:

“Бях похитен в края на 60-те години от високи сиви извънземни в бели гащеризони, които напълно ги покриваха, и носеха черни плътни очила. Години наред не можех да си позволя да отида на зъболекар, докато най-накрая един от зъбите ми се счупи. Нямах избор, трябваше да отида. Зъболекарят се хвана за работа и възстанови устата ми, като извади старите живачни пломби и ги смени с нови, които използват сега, които съвпадат с цвета на зъбите. На най-лошия зъб, който трябваше да изпили, за да му сложи коронка, той откри нещо вътре, което никога не беше виждал преди. Той и асистентът му размишляваха няколко минути, чудейки се какво за бога можеше да е това. Аз на шега казах, “Може да е имплант от извънземни”, и след като видях изражението на лицата им, добавих: “Само се шегувам!” Той трябваше да разбие странното нещо на прах, за да продължи да работи по зъба, така че никога няма да разберем със сигурност. Но оттогава мога да напрягам тялото си много повече, отколкото някога съм могъл. Преди получавах онези ужасни главоболия, ако вдигах прекалено много тежки неща. Сега мога да се натоварвам докато ми откажат крайниците, без да започне да ме боли глава. Днес щях да съм в много по-добра физическа форма, ако преди десет години бях започнал да тренирам така, както днес го правя. Дали онова беше живакът или имплант, който ме спъваше физически, никога няма да разберем, но за мен на 45 вече е малко късно да се реве за пропуснати възможности. Едно нещо е сигурно, някои си поигра с главата ми. Кога, колко дълго, от кого, са въпроси, на които все още нямам отговор”.[11] (#post_bel1gl17)

Друг случай на вероятен контрол над ума е този на президента Исаяс Афеуорки (Issauas Afeworki) от африканската държава Еритрея. Афеуорки провел успешна война срещу снабдяваната от Израел Етиопия. Това определено би било адекватна причина мозъчните техници да го забележат. През лятото на 1993г, според един от съветниците му, “той се разболя от мистериозна болест. Лекарите, извикани от САЩ, казаха, че Афеуорки имал рядка “мозъчна треска”, която можела да се лекува само в една най-модерна израелска клиника. Афеуорки бързо беше качен на военен самолет и пратен в Израел”.

Според същия съветник, “Когато се върна вкъщи месец по-късно, той беше един странно променен човек”. Политиките на Афеуорки към Етиопия, и в това число Израел, се променили в посока пълно сътрудничество.

Според един алжирски делегат, “Казват ни да не се притесняваме за тази еритрейска обърни лопата, но ние се притесняваме, и ще се притесняваме повече и повече, докато не открием какво точно се случи на президента Афеуорки в онази израелска неврологична клиника, където стана толкова коренно променен човек”.[12] (#post_bel1gl17)

Друг случай е този на Джеймс Петит (James Petit), който през 1984г казал пред пресата, че бил муле на ЦРУ за оръжие и наркотици, като трудовата му заетост към Агенцията е потвърдена от адвоката му и от адвоката, представляващ негов съподсъдим в едно дело за трафик на наркотици. След като самолетът му за пренос на наркотици се разбил в Колумбия през 1982г, Петит казва, че бил откаран в центъра по изгаряния в Института по операционни изследвания на армията на САЩ, в Сан Антонио, Тексас. Престоят му там е бил потвърден от говорител на болницата. Петит вярва, че докато е бил пациент там, във врата му, лицето, ръцете и ушите били инжектирани електронни импланти.

“След като ме изписаха от болницата”, казва Петит, “изпитвах толкова екстремна болка, че не беше за вярване. Тя директно се дължеше на приемо-предавателите на ЦРУ”. Рентгеновите снимки, направени на главата на Петит, показват тяло с формата на бутилка зад лявото му ухо.[13] (#post_bel1gl17)

През 1994г, според вестник Лондон Таймс в предишното десетилетие имало 15 000 случая на хора, имплантирани с електронни мозъчни устройства. Невъзможно е да се знае дали въобще преценката на Таймс е точна, тъй като е малко вероятно те да имат достъп до статистики на тайни тестове. Определено, повечето активисти против контрола над ума биха казали, че тази цифра е силно занижена.


Бележки:

1. Packard; "Hess, Walter Rudolf, Encyclopedia Americana. (New York:
Americana Corporation, 1963); "Hess, Walter Rudolf; Funk & Wagnalls New
Encyclopedia. New York: Funk & Wagnalls Inc., 1973
2. Delgado, Jose, Physical Control of the Mind. (New York: Harper &
Row, 1969); Judge, John, "The Secret Government," Dharma Combat number 10
3. Delgado
4. Ibid.
5. Ibid.; Packard
6. Delgado
7. Mackay, Dr. Stuart, Bio-Medical Telemetry
8. Constantine
9. An Open Letter to the Swedish Prime Minister Regarding
Electromagnetic Terror By Robert Naeslund, copy in the author's possession
10. Nichols, Glen, "The victims begin to speak out: 'I am a victim of mind
control,'" The Omega Report, July and September/October 1994
11. Chevalier, Remy. Correspondence with the author, September, 1997
12. Mann, Martin, "African Leader as 'Manchurian Candidate'?," The
Spotlight. February 17, 1997
13.National Examiner, April 30, 1984
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юли 09, 2018, 03:35:22 am
Глава 18:

Бъдещ шок
и
Покушението срещу Кенеди


Ако някое събитие от този век е било предварително изчислено и програмирано като “бъдещ шок” за американското население, това ще да е убийството на Джон Ф. Кенеди. Въпреки че мнозинството американци вярват, че убийството на Кенеди е извършено от конспирация, има няколко човека, които предлагат версията, че убийството му е дело на чист контрол над ума.

Първото такова изследване, което предлага такава интерпретация на убийството, е това на “Уилям Торбит” (“William Torbitt”), което се твърди, че е псевдонимът на починалия тексаски адвокат Дейвид Коупланд (David Copeland). Коупланд бил прокурор в началото на 50те години, по-късно работил като цивилен и криминален адвокат. Той бил близък поддръжник на политическия локомотив Линдън Джонсън/Лойд Бентсен (Lyndon Johnson/Lloyd Bentsen) в Тексас до 1963г, когато прекъснал връзките си с тази група поради причини, които ще станат очевидни. През 1970г Коупланд написал “Номенклатура на кабал от убийци” (Nomenclature of an Assassination Cabal), фотокопията й широко се разпространявали, а съдържанието й давало подробна информация, която той бил събрал, докато разследвал убийството на президента Джон Ф. Кенеди. Едва наскоро Номенклатурата беше отпечатана в хартиено издание от “Adventures Unlimited” под заглавието “НАСА, нацистите и Джон Кенеди” (NASA. Nazis & JFK), 27 години след фактическото й написване.

Въпреки че разкрива много от информацията, свързана с тезата на настоящата глава, Коупланд не е бил запознат с определени факти, които вярвам, че са щели да му покажат по-широката, цялостна картина. Според Коупланд, “Убийството на президента Кенеди е било планирано и надзиравано от Пета дивизия на Федералното Бюро по Разузнаване... Всъщност, Пета дивизия действала съвместно с Агенцията за отбранително разузнаване (DIA), която действала по нареждане на Съвместните началници на щаба (Joint Chiefs of Staff) в Пентагона”.

Директорът на ФБР и масон 33-та степен – старшият фримасон в столицата Вашингтон по онова време – Дж. Едгар Хувър (J. Edgar Hoover) бил, според Коупланд, един от конспираторите. Вице президента Линдън Джонсън (Lybdon Johnson) бил друг от тях. Не е изненада, че Уилям Съливан (William Sullivan), бивш асистент-директор във ФБР, казва, че Хувър и Джонсън “нямали доверие и не харесвали нито един от тримата братя Кенеди. Президента Джонсън и Хувър имаха съвместен страх и омраза към семейство Кенеди”.[1] (#post_bel1gl18)

Според Коупланд, “Л. М. Блумфийлд (L. M. Bloomfield), адвокат от Монреал, Канада, носещ репутацията на сексуално отклонен, директен надзорник на всички контактни агенти с Пета дивизия на Дж. Едгар Хувър, бил топ-координатора за планирането на мрежата и екзекуцията. Една швейцарска корпорация, Перминдекс (Permindex), била използвана за оглавяване на пет фасадни организации, отговорни за осигуряването на персонал и надзорници, които да поемат приписаните им задължения”.

Почти заровена в текста на Номенклатурата е една информация, която считам за една от най-важните разкрития. Той докладва, че преди убийството, през 1963г, е имало свръх-секретна среща в луксозния комплекс Триал (Tryall Compound) в Ямайка със сър Уилям Стивънсън (William Stephenson), топ-разузнавача на Великобритания. На срещата бил майор Луис Мортимър Блумфийлд (Louis Mortimer Bloomfield) от Британската изпълнителна служба по специални операции (SOE, Special Operations Executive), елемент от британското разузнаване, за който се твърди че е създаден, за да проникне в американското разузнаване; полковник Клеу Шау (Clay Shaw), бивш служител на OSS; Ференк Наги (Ferenc Nagy), който е бил министър на кабинета на про-нацисткото правителство на Хорти (Horthy) в Унгария и по-късно премиер на тази държава; Джорджио Мантело (Georgio Mantello), по прякор Джордж Мандел (George Mandel), бивш търговски министър на Мусолини; и белите руски емигранти Жан де Менил (Jean de Menil) и Пол Райгородски (Paul Raigorodski). Шау, Наги, Монтело и Блумфийлд били все официални лица на Перминдекс. Според Коупланд, обсъжданият въпрос на срещата било убийството на Кенеди.[2] (#post_bel1gl18)

Самото семейство Кенеди били продукти на “Конспирацията”. По време на забраната за продажба на спиртни напитки в САЩ “Татко Джо” Кенеди работил с Нюарк (Newark) (най-населеният град в Ню Джърси, бел.прев), синдикатът на Рейнфелд (Reinfeld) в Ню Джърси, половината от който бил собственост на бандата контрабандисти на Бронфман (Bronfman) в Канада. След войната, на Кенеди му дали британски лиценз за дестилатор, лично одобрен от Уинстън Чърчил, като богатството на семейство Кенеди било администрирано от Братя Лазард ООД (Lazard Brothers Ltd), филиал на Ротшилд и една от най-влиятелните фамилии в Европа. Като американски посланик във Великобритания, Кенеди се прикрепил към про-нацистката влиятелна група Кливден (Cliveden set), където съвещавали членове на обществото Кръглата маса и фабианци (Фабианското общество в Англия е социалистическа организация, прокарваща принципите на демократичния социализъм, бел.прев). Катлийн Кенеди (Kathleen Kennedy), сестрата на Джон, Едуард и Робърт, се омъжила за маркиза на Харингтън, син и наследник на дука на Девоншир, главата на фримасонството по целия свят, и разбира се, изтъкнат сред британския управляващ елит. Харолд Макмилан (Harold Macmillan), който станал премиер на Великобритания по време на президентството на Джон Кенеди, бил член на семейството на дука.

Докато бил в Англия, Джоузеф Кенеди бил приет в Най-многоуважавания Орден на Св. Джон от Йерусалим. Джоузеф и Джон Кенеди били обучени в основаното от фабианците Лондонско Икономическо училище под личното опекунство на Харолд Ласки (Harold Laski), контрольор от Фабианското общество.

Джон Кенеди явно измамил конспирацията, и умрял заради това. Войната срещу мафията, толкова много пропагандирана от Робърт Кенеди, била всъщност най-вече лична вендета срещу Джими Хофа (Jimmy Hoffa) и прицелване в оперативни агенти на ниско ниво. Хора като Маер Лански (Meyer Lansky) останали незасегнати. Но с няколко дръзки хода Кенеди започнал да се опълчва срещу директивите на британците, намалявайки американското присъствие в Югоизточна Азия, смекчавайки обтегнатите отношения със Съветския съюз и започвайки опипване на почвата за евентуални тайни разговори с Кастро.

Въпреки че Коупланд, в Номенклатурата, представя сложна плетеница от конспиратори, включително членове на мафията, фашисткото Солидарно движение, ФБР, НАСА, и други групи, това, което може да е изпуснал, е онова, което на мен ми изглежда като най-високите нива на планиране. Майор Луис Мортимър Блумфийлд бил вербуван в SOE през 1938г, и докато бил упълномощен в тази организация, той бил внедрен в американската OSS, след това назначен в контраразузнавателната Пета дивизия на ФБР. До времето на убийството на Джон Кенеди, Блумфийлд все още бил офицер в Пета дивизия.

След войната, Блумфийлд продължил кариерата си като адвокат в Монреал, Канада, в адвокатската фирма на Филипс (Phillips), Вайнфийлд (Vinefield), Блумфийлд и Гудман (Goodman). Той бил адвокат и контрольор на семейното богатство на фамилия Бронфман, които в тези по-късни дни си създавали аура на благоприличие пред онези, които не знаели началото им.

Фамилията Бронфман е собственикът на Сийграмс (Seagrams), най-голямата алкохолна компания в Северна Америка. По време на Забраната в САЩ Бронфманови натрупали богатството си с контрабанда, разчитайки на контактните мрежи на хора като Артур Флегенхаймер (Arthur Flegenheimer), по прякор Холандския Шулц (Dutch Schultz), Амолд Ротщайн (Amold Rothstein), Маер Лански, Бенджамин Сийгел “Бъгзи” (Benjamin “Bugsy” Siegel) и Чарлз Лучано “Късметлията” (Charles “Lucky” Luciano) и дестилираните им в Англия продукти. След оттеглянето на Забраната Бонфманови станали абсолютно легални, а членовете на семейството им ги избирали за най-високите нива в Най-почитаемия Орден на Св. Джон от Йерусалим и започнали да сключват бракове с Ротшилдови.[3] (#post_bel1gl18)

Блумфийлд също така бил официално лице с висок ранг в ОН, бил съдебен съветник на тази респектираща група. Намърдал се на тази позиция по линията, че бил представител на Интернационалния изпълнителен борд на Британската интернационална съдебна асоциация, който борд е основан от Кръглата маса, страничен клон, формиран през 1873г и натоварен със задачата да състави съдебен кодекс, който да важи за целия свят. Блумфийлд бил и високопоставен член на Най-почитаемия Орден на Св. Джон от Йерусалим, и годишен председател на Хистадрутската кампания (Histadrut campaign) в Канада, която притежава над една трета от Брутния Вътрешен Продукт на Израел. Сред многото си позиции, Блумфийлд играел и ролята на генерален консул на Западното полукълбо и Либерия, един от най-големите световни центрове за трансфер на парички от черния пазар.

До 1958г Блумфийлд основал корпорация Перминдекс в Швейцария, твърдейки, че това е компания за търговска експозиция, но всъщност била интернационално бюро за наемни убийства на Изпълнителната служба за специални операции (SOE). Всички участници в заговора Кенеди в комплекса Триал били инвеститори и официални лица от Перминдекс.

Един от главните оперативни агенти на Перминдекс бил полковник Клей Шау от OSS. Шау, както Блумфийлд, бил хомосексуален – това се споменава, за да е ясна връзката с дълговременната хомосексуална ориентация на множество видни операционни агенти на най-високото ниво на конспирацията. Самият Шау е свидетелствал, че е бил офицер за връзка на OSS в щабквартирата на британския премиер Уинстън Чърчил. Шау се върнал в САЩ след войната и поел директорския пост на интернационалния Световен Търговски Център, после напуснал поста, за да основе Пазара на интернационалната търговия (ITM) в Ню Орлиънс. По-късно, Шау щял да стане директор на Перминдекс и ITM щял да стане филиал на Centro Mondiale Commerciale – ръка на това бюро за наемни убийства. По всяка вероятност, всички тези компании са били фасади на SOE, които дълго време са се придържали към политиката да работят от името на търговски фронтови организации.

Във времето на писане на тази книга, по света има над 50 Световни търговски центъра, управлявани от Асоциацията на Световните търговски центрове на Клей Шау, свързани с компютър и сателит.

На 16 март 1967г Пери Реймънд Русо (Perry Raymond Russo) свидетелствал пред съдебния състав на наказателен район Ню Орлиънс, че е присъствал по време на разговор между Клей Шау, Дейвид Фери (David Ferrie) и човек, наричащ себе си “Леон Осуалд” (“Leon Oswald”). Фери, агент на Пета дивизия, говорил за нуждата от трима стрелци и “триангулиране на огъня”, и че може да се ползва изкупителна жертва, за да се позволи на действителните убийци да избягат. Според Коупланд, в Номенклатура на кабал от убийци, човекът, подвизаващ се с име “Леон Осуалд”, бил всъщност Уилям Сеймур (William Seymour), агент за една частна детективска агенция, наречена “Двойна-проверка” (Double-Chek), за която се твърди, че е скрита абревиатура за операции на Пета дивизия и ЦРУ (Division Five, CIA – Double-Chek, името на жаргон може да означава “Двойна проверка” или “Двоен чек/сметка”, бел.прев).

Според Номенклатурата, ползвали седем снайпериста, за да застрелят Кенеди, една бригада за убийства, базирана в Мексико, чиято организация-майка била в Оаксака (Oaxaca) и била сглобена през 1943г от директора на ФБР Дж. Едгар Хувър и командира на SOE сър Уилям Стивънсън.

Коупланд явно интуитивно е доловил, че е имало програмиране зад убийството, но без явно да прави връзката кой е отговорен за това. Той казва, “Трябва да се посочи, че през няколкото години след убийството на Джон Кенеди нивото на престъпността в САЩ се е увеличило повече от два пъти. Изследванията на общественото мнение през този период отразяват, че около 80% от хората не вярвали на разследващата комисия “Уорън” за убийството. Обществото имало усещането, че някой или някаква група стояла зад убийството на Джон Кенеди и виновниците не са били наказани. Такова отношение от страна на обществеността води до постепенното разпадане на закона, реда и морала в обществото”.

Това, което Коупланд не видял, е че този разпад е бил инжениран от самите сили, отговорни за контрола над ума на Америка и за унищожаването на американския начин на живот. Убийството на Кенеди е било атентат на британското разузнаване – да се разбира Тависток – и целта му е била до шокира американското съзнание, вкарвайки го в едно почти коматозно състояние за пре-програмиране, това е стандартният метод на Тависток.

При убийството на Кенеди може да са използвани и специфични техники за контрол над ума на микрокосмическо ниво. Лий Харви Осуалд (Lee Harvey Oswald), през септември 1957г, пристигнал във флотската въздушна база Ацуги (Atsugi), за да работи като радио-оператор с достъп до секретна информация, странно за човек, който е толкова искрен за про-комунистическите си възгледи и на когото приятелите от казармата викали “Осуалдович”. Ацуги, освен че била базата за изстрелване на свръх-секретния шпионски самолет U-2, също така помещавала Съвместната техническа съветническа група (JTAG, Joint Technical Advisory Group), където се твърди, че се е извършвало експериментирането с LSD като част от МК-УЛТРА.[4] (#post_bel1gl18)

След като пристигнал в Ацуги, Осуалд се заел с повече от просто радарно следене. В един нощен клуб в Токио, наречен “Пчелната царица” (Queen Bee), Осуалд станал интимно близък с една хостеса, като се смята, че е била руска шпионка, и хваща гонорея от нея. Медицинското досие на Осуалд казва, че болестта е била прихваната “по служебни задължения, не поради лични действия”. Очевидно, по онова време Осуалд е функционирал като агент на военните, вероятно е изпълнявал наблюдение върху предполагаемата руска шпионка в Пчелната царица.[5] (#post_bel1gl18)

Кери Торнли (Kerry Thornley), вероятно най-близкият приятел на Осуалд в базата Ацуги, в кореспонденция с автора си спомня един свой опит да наемат него, Осуалд и един трети човек за една евентуална разузнавателна операция. Торнли пише,

“В края на 70-те с мен се свърза Дейвид Бъкнел (David Bucknell), който каза, че бил в Девета морска въздушно-контролна ескадра заедно с мен и Осуалд. Когато спомена, че прякорът му бил “Бъки Бийвър” (Озъбения Бобър, “Bucky Beaver”, бел.прев), си спомних за Бъкнел – голям човек с показани като на бобър зъби, който си носеше шапката захлупена най-надолу, придавайки й куполна форма, а не с характерната плоска горна част”.

“Бъкнел ме попита, дали си спомням опит да бъдем набрани (Бъкнел, Осуалд и аз) за военното разузнаване. Не си спомнях. Тогава попита, дали си спомням да съм отишъл при него и при Осуалд един ден и Осуалд да ме бил отпратил с думите “Водим личен разговор”. Това си го спомнях ясно. Бъкнел каза, че това се случило, докато сме били на път за лекцията по вербуването ни”.

“Действително, спомнях си, че случката се случи, когато и тримата вървяхме в една и съща посока към “Мейнсайд” и отдалечавайки се от радарния пост. Бъкнел каза, че минути по-рано, при поста, били извикали имената на Осуалд, Бъкнел и Торнли през високоговорителите и че ни било казано да докладваме в офиса на ескадрона. Като сме отишли в офиса, ни било наредено, да докладваме на сигурността на базата при “Мейнсайд” LTA (lighter-than-air или по-леко от въздуха е абревиатура, която се отнася до постройки или съоръжения, изградени от или обслужващи такива материали, бел.прев), сателитът на морската база ЕЛ Торо (El Toro Marine Base), където бяхме разквартировани”.

“Бъкнел каза, че той и Осуалд се занимавали с лихварство и личният им разговор се отнасял до това дали ги викат на разпит в тази връзка. Осуалд се съмнявал, защото аз съм бил извикан по същото време и не знаех нищо за техните занимания”.

“Бъкнел казва, че когато сме пристигнали при охраната на базата, са ни сложили да седнем в малък салон или зала за лекции заедно с хора с външни униформи. Отпред, според Бъкнел, бил един морски капитан и един испанец в цивилни дрехи и с плоска прическа (честа военна прическа (https://i2.wp.com/therighthairstyles.com/wp-content/uploads/2016/01/11-high-and-tight-haircut.jpg?w=500&ssl=1) при американските военни, бел.прев)” Бъкнел бил изненадан да види, че капитанът действал като прислужник за този цивилен, който капитанът най-сетне представил като “Господин Б” (“Mister B”).

“Господин Б” каза, “Имаме причина да вярваме, че новото революционно правителство на Кастро е било инфилтрирано от съветски агенти”. (Това ще да е било в края на май или началото на юни през 1959г, точно след Новогодишната революция, преди Кастро да стане комунист. Спомням си, че някой каза това изречение на една лекция, на която присъствах, но не помнех контекста).

“Всички сме свикани тук, каза Господин Б, защото за всички нас се знае, че се възхищаваме на Фидел Кастро. Така както аз го разбирам, и мъгливо си спомням, идеята беше, че Кастро се нуждаел от помощта ни, за да се отърве от тези агенти. Помолиха ни да бъдем доброволци за контра-разузнавателна програма!”

“Сигурен съм, че щях да бъда доброволец. Доколкото мога да си спомня, привидно не бях навит, защото вече бях избран да изпълня дълга си в Далечния Изток, това трябваше да започне през юни и тренировъчната програма беше в САЩ – Но не преди да подпиша няколко документа, даващи позволението ми да бъда използван за разузнавателни цели”.

“Бъкнел направи подробни записки за това изключително събитие още на следващия ден и когато се срещнахме в Сан Франциско в края на 70те, ми прочете тези записки”.

“Доброволците ги интервюирали на четири очи след лекцията по вербуването. Бъкнел казва, че имал един дядо по линия на майка си, на име Е. Х. Хънт (E. H. Hunt), който попълнил в доброволческия лист като име за справка. Господин Б погледнал същисано и казал, “Кой е този Е. Х. Хънт?” Бъкнел обяснил. Господин Б казал “Аа!” и се засмял. (Е. Хауард Хънт (E. Howard Hunt) бил втори по власт при Никсън по време на операцията Заливът на прасетата)”

Бележка от преводача: Заливът на прасетата (Bay of Pigs) е провалена военна инвазия в Куба на 17 април 1961г, предприета от пара-военната група Бригада 2506, финансирана от ЦРУ.

“Никога не потърсили Бъкнел отново във връзка с тази програма. Нито пък мен”.

“Бъкнел казва, че тайната охрана на Морската въздушна контролна ескадра се изпълнявала от Военното разузнаване и сега и двамата подозираме, че Осуалд може вече да е бил агент на Военното разузнаване, преструващ се на марксист по времето, когато Господин Б се опита да ти набере за доброволци, което може да е подсилило класирането му за програмата на Господин Б”.

“Горе-долу по времето, когато се случи това, аз започнах да имам оживени аудио-халюцинации, обикновено точно преди да заспя”.[6] (#post_bel1gl18)

Две седмици преди Осуалд да мине на страната на Съветския съюз, Робърт Е. Уебстър (Robert E. Webster), преди това бил във флота, се отказал от американското си гражданство. Както Осуалд, Уебстър по-късно щял да обърне лопатата и да се върне в САЩ – като за завръщането му спомогнали “клетвени декларации от Ранд”.

Уебстър бил на търговско изложение в Москва заедно с Корпорация за развитие Ранд (Rand Development Corporation). Когато Уебстър се отказал от гражданството си, той бил придружаван от двама административни изпълнители от Ранд, Хенри Ранд (Henry Rand) и Джордж Букбайндър (Bookbinder), и двамата бивши агенти на OSS. Корпорация Ранд е била замесена с американските изследвания по контрол над ума поне от 1949г, когато издала един доклад относно съветски експерименти с хипноза и предложила контра-мерки от американска страна.

Въпреки че няма директни доказателства, свързващи Уебстър или Осуалд, който се поинтересувал от Уебстър по времето на собственото си завръщане в САЩ, с експериментите по контрол над ума на Ранд, пределно ясно е, че ако Осуалд и Уебстър са били американски шпиони, преструващи се, че дефектират, тогава най-вероятно ще да са получили хипнотично програмиране, за да контрират неизбежния разпит в Москва.

Също така е много интригуващо да се научи, че адресът на сградата, където бил апартамента на Уебстър, бил в адресната книга на Марина Осуалд (Marina Oswald), и че се знае, че е казала, че съпругът й дефектирал, след като бил нает за едно американско изложение, което било в Москва. Това очевидно не бил Осуалд, а Уебстър.[7] (#post_bel1gl18)

Човекът с псевдоним “Линкълн Лоурънс” (“Lincoln Lawrence”), в книгата Били ли сме контролирани (Were We Controlled), си спомня “смъртоносен слух”, че Лий Харви Осуалд бил приет в отдел уши-нос-гърло на Трета клинична болница в Минск, Русия. Лоурънс казва, че след като анестезирали Осуалд, в главата му бил имплантиран малък радио-приемник, който можел да се включи при кое да е от пост-хипнотичните внушения, които вече му били вменени. Същото устройство можело да се използва за изтриване на събития от паметта му.

Дали Осуалд е бил имплантиран или не, “смъртоносният слух” явно е достигнал до ушите на директора на ЦРУ МакКоун (McCone), който написал ръкописно комюнике до шефа на Тайните служби (Secret Service) Джеймс Роули (James Rowley) на 3 март 1964г. Писмото на МакКоун казвало, че Осуалд вероятно бил “химически или електронно “контролиран”... спящ агент. Субектът прекара 11 дни хоспитализиран за “незначително заболяване”, което трябва да е изисквало не повече от 3 дни хоспитализиране в най-лошия случай”.[8] (#post_bel1gl18)

Един човек, който се шокирал от твърденията на Линкълн Лоурънс, че Осуалд бил имплантиран с контролиращо устройство, била Маргарет Осуалд (Marguerite Oswald), майката на Лий. Тя казала на изследователя на убийства от Далас Мери Ферел (Mary Ferrel), “Трябва да разбера кой е написал тази книга, защото е познавал сина ми”. Маргарет Осуалд отказвала да обясни на Ферел откъде знаела това, но Дик Ръсел (Dick Russel), автор на книгата “Човекът, който знаеше твърде много” (The Man Who Knew Too Much), спекулира, “Маргарет понякога стоеше зад стола на Лий, докато играеше някоя настолна игра и разтриваше гърба и главата му. Както казваше тя, видът на коста ма су беше променил, не била мека, каквато била преди. Изведнъж ми просветна: Ами ако, докато правеше това, е напипвала малък белег нагоре в косата...”

Друг човек, загрижен за външния вид на Осуалд, бил брат му Робърт (Robert). Според Ъпщайн (Epstein), в Легенда (книгата “Легенда: Тайният свят на Лий Харви Осуалд” от Едуард Джей Ъпщайн, бел.прев), “Най-забележителната промяна била косата му. Не само, че била опадала почти до плешивост отгоре, но видът й се променил от мека на ситно къдрава. Поразен от тази загуба на коса, Робърт не можел да не се зачуди какво се било случило с брат му през годините, прекарани в Съветския съюз... [и] по-късно спекулирал, че това може да е било причинено от медицинско или шоково лечение”.[9] (#post_bel1gl18)

Херман Кимзи (Herman Kimsey), агент от армейското контра-разузнаване и официално лице на ЦРУ, който твърдял, че има вътрешна информация за покушението срещу Кенеди, бил цитиран от Хю МакДоналд (Hugh McDonald) в книгата му “Среща в Далас”, казва, “Осуалд беше програмиран да убива като медиум на сеанс. След това механизмът започна да примигва и Осуалд стана опасна играчка без насока”. Три седмици след като Кимзи представя тези откровения на МакДоналд, той умира от сърдечен удар на 55 годишна възраст.[10] (#post_bel1gl18)

Един от приятелите на пилота и хипнотизатор от ЦРУ Дейвид Фери (David Ferrie), е цитиран в книгата на Боуарт “Операция Майндконтрол” (Bowart, Operation Mind Control), казвайки, че Осуалд бил хипнотизиран от Фери да убие президента. Фери бил агент на договор към ЦРУ и висш свещеник на малка религиозна група, наречена Апостолическа старокатолическа църква на Северна Америка (Apostolic Old Catholic Church), която, според изследователя Лорън Колеман (Loren Coleman), се занимавала с животински жертвоприношения и пиене на кръв. Колеман казва, “През последните седмици от живота си в Ню Орлиънс Лий Харви Осуалд посещавал много ритуалистични партита в частни домове и апартаменти заедно с Дейвид Фери”.[11] (#post_bel1gl18)

Ако за програмирането на Осуалд е използван хипнотизъм, хинотизъм може да е бил използван и за крайното му “депрограмиране” чрез друг убиец. На сцената, точно преди момента на убийството на Джон Ф. Кенеди, бил Уилям Кроу (William Crowe), чието сценично име било Бил ДеМар (Bill DeMar). Кроу работел като сценичен хипнотизатор в стриптийз клуба “Carousel” на Джак Руби (Jack Ruby) в седмицата на убийството. Джак Руби, разбира се, е човекът, който застреля Лий Харви Осуалд. [12] (#post_bel1gl18)

Друг умствено контролиран убиец може също да е участвал в покушението срещу Кенеди. През 1967г Филипинското Национално разследващо бяро (NBI) арестувало 24-годишния Луис Ейнджъл Кастило (Luis Angel Castillo) по подозрение, че планира да убие президента Фердинанд Маркос (Ferdinand Marcos) в съглашение с филипински партизани. Паспортът на Кастило го идентифицирал като Антонио Райс Елориага (Antonio Reyes Eloriaga), филипински жител, завръщащ се след екстрадация от Америка заради кражба на кола и превишаване на срока на визата си. Вестник Манила Таймс писал, че, докато бил в Америка, Кастило ползвал поне пет имена.

По негово желание, на Кастило му дали серум на истината и бил хипнотизиран. Хипнотистът докладвал, “Първоначално, субектът даваше индикации за смесица между желана податливост към хипносинтез и дълбоко разположено съпротивление, дължащо се на наличието на постхипнотичен блокаж. Блокажът изглеждаше да е свързан с присъствието – кошмарното присъствие – на някаква госпожа Крепс (Kreps). пълното премахване на този блокаж може да проправи път за максимални резултати”.[13] (#post_bel1gl18)

Хипнотистът открил, че Кастило можело да бъде вкаран в четири различни нива на хипноза, които определил като зомби-състояния I – IV, като всяко ниво притежавало различна личност. Зомби I се разхождало с името Антонио Лориага и той бил замесен в анти-американски шпионаж. Зомби II бил неидентифициран агент на ЦРУ. Зомби III бил агент, който щял да се самоубие, ако се разкриела самоличността му. Зомби IV може да е била истинската идентичност на Кастило, Мануел Ейнджъл Рамирез (Manuel Angel Ramirez), 29 годишен местен от Бронкс. Въпреки че имал малко спомени за детството си, по-късният му живот бил живота на хипнотично програмиран оперативен агент на Групата за специални операции (SOG) на ЦРУ.

Кастило разкрил на NBI, че с него се свързали с цел обучение в шпионаж, когато бил редник в кубинската милиция, и получил началното си обучение от американци и кубинци близо до Залива на прасетата.

Бележка от преводача: Много политически личности получават обучение от американци, включително президента Румен Радев. Във века на индустриализирания майндконтрол е напълно възможно да си имаш програмирана държава, ако достатъчно властови фигури в нея са спящи агенти.

Кастило също така разкрил, че бил програмиран и за друго убийство, то пък включвало човек, возещ се в кола с отворен шибидах в Далас, Тексас, на 2 ноември 1963г.
Според Кастило, по-рано споменатата г-жа Крепс, която имала германски акцент, била една от няколко човека, които направили хипнотичното му програмиране в Далас. Той също така разпозна лимената на няколко човека по онова време, които били разследвани за убийството на Джон Кенеди от областния адвокат Джим Гарисън (Jim Garrison), и могъл да даде подробно свидетелство за участието си в заговора.

След като NBI се свързало с ФБР, историята била заглушена. Кастило бил върнат на САЩ и вкаран в затвора за 37 месеца за грабеж. След освобождението си, Кастило явно е паднал от края на света и оттогава не е бил намиран.[14] (#post_bel1gl18)


Бележки:

1. Sullivan, William, Quoted in "The Nazi Connection to the John F.
Kennedy Assassination," by Mae Brussell, The Rebel, November 22, 1983
2. Brussell
3. Editors of the Executive Intelligence Review, Dope, Inc. (Washington,
D.C.: EIR, 1992)
4. Krupey, G. J. "The High and The Mighty: JFK, MPM, LSD and the CIA",
Steamshovel Press magazine, number 11, 1994
5. Krupey
6. Thornley, Kerry, correspondence with the author, August 30, 1997
7. Russell, Dick, The Man Who Knew Too Much. (New York, Carrol &
Graf, 1992); Dickson, Paul, Think Tanks. (New York: Ballentine Books, 1971)
8. Lawrence, Lincoln, pseud., Were We Controlled? (New Hyde Park, New
York: University Books, 1967); Russell
9. Cited in Russell
10. Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland,
Oregon: Feral House, 1995); Russell
148
11. Constantine; Coleman, Loren, "The Occult, MIB's, UFO's and
Assassinations", The Conspiracy Tracker, December 1985
12. Russell
13. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell
Paperback, 1977)
14. Ibid.



(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/07/jk27.png)

Страница от дневника на Сирхан


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/07/jk28.png)

Майндконтрол и момичето в роклята на точки:
Сирхан е в затвора. Не помни нищо.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/07/jk29.png)

Дейвид Чапман (David Chapman): Умствено контролираният убиец на Джон Ленън?