Apocryphal Academy

СЕКЦИЯ ФОРУМ => Всички теми => Темата е започната от: Веско в Юли 30, 2018, 07:24:26 pm

Титла: За и против хората
Публикувано от: Веско в Юли 30, 2018, 07:24:26 pm
Отварям тази тема с ясното съзнание, че нищо не става от човешкия род.  При един прост анализ лесно се установява, че стадото е най-големия враг на всеки буден и търсещ  човек. Лично ми  е трудно да разбера хората влизащи в различни видове взаимоотношения с добичетата. Резултата винаги е един и същ, загуба на време и най-лошото  забавяне процеса на развитие на направилия грешката .  За моя радост имам някаква странна ”имунна” система която се включва и без значение на цената ме спасява от грешки в тази посока.

Темата е провокирана от поредната човешка постъпка за която не намирам логично обяснение. За съжаление, някое двукрако циганско животно вчера е отровило кучето ми / петдесет  килограмова каракачанка /.. която пази къщата ни на село.. до нас е само фермата на братовчедите ми и с лай или каквото и да било не е пречела на никой.. .. вече имаме ново куче пазач / ако е подготовка за кражба, нищо не са направили/ ... От цялата работа племеницата ми плаче втори ден и като знам как си играеха само се надявам да забрави по-бързо.

Коментарите против хората ще са за предпочитане.

Целта ми е всеки отново да се замисли за взаимоотношенията си със стадото и да постави напред единствено и само себе се!
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: Psyhea в Юли 30, 2018, 08:21:15 pm
Веско,на същото мнение и съм и аз.
Слава на Бога,обаче,поставил е и няколко истински Човеци на пътя ми,та да знам че има надежда,инак живота би бил непоносим за мен.
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: Мила в Юли 30, 2018, 10:42:35 pm

 Някаква ирония...
 Първия път в живота ми, в който атакувах човек физически... изпитвайки желание да чуе, да отговаря за делата си веднага... бе убиеца на кученцата на Лиза... бяха се родили съвсем скоро в дъждовната нощ. Не бях изпитвала ненавист, не бях изпитвала подобно безсилие и омерзение. Не разбирах защо възрастните мълчат! Скочих върху му и нададох боен вик забивайки дълбоко нокти и зъби в плътта му, едва го отърваха. Бях на осем и възневидях човешкото безумие и мълчание след стореното... Те, възрастните се покриха, а труповете останаха навън неприбрани... Помолих баща ми да ги погребем, едно от кученцата оцеля. Бе най-отдолу в купчината от кученца, които човека уби с лопата... с тях живеех... Остана само едно... живо.

...Тогава се запитах в какво е опората във възрастните, щом убиват някой, който не може да се защити и да бъде защитен и възмезден! Дълго сърцето ми туптеше с ненавист към този човек! Той апропо бил някакъв случайно дошъл на гости на ново-настаняващите се съседи..., който никога повече не дойде... на гости, и кучетата го подразнили... С какво ли? Не знам. Не разбирах и не исках да го разбирам, за мен нямаше нищо каквото да разбирам, исках той да разбере. Той да види и той да отговори. Не аз да разбера и да го оставя него на мира..., както искаха от мен, да ме обуздаят... Защо? За да забравят удобно и да се приберат по домовете си...

 Погребахме и оплакахме не едно убито куче от тогава, но още ме гнети спомена как един човек замахва с лопата връз скимтящи бебета кучета.
Защо приемаме това? И защо възнегодуваме при убийство на човек, а кучето имаме за по-мало стойностно... или другите видове, другите, които имаме за нищожни!? Не знам. По-силния не биваше ли да защити, а не да отнема животи умишлено?

Боли ме, Веско от случилото се!
 Мир на всички Ви!
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: Мила в Юли 30, 2018, 11:22:15 pm


https://m.youtube.com/watch?v=LMglkrm0SjE
Лекция #9 Человеческое поведение. Часть 1. - Жак Фреско - Проект Венера

Току що загледах лекцията. Не съм запозната с "Проект Венера". Не знам как приключва този цикъл от лекции. Сега се запознавам. Но от началото става въпрос за човешкото поведение и средата, (още не съм приключила с гледането). Присетих се, че темата и без друго е за хората, или против тях. Не знам дали опознанието би довело до приемане и обич, както вярвах някога. Възможно е и противността към нещо или някого да е поради наслагване на насадена изкуствено, принудена възприемчивост, вид гранична непоносимост, подобно алергията. Четох наскоро за битката при Литъл Биг Хорн... Седящия бик предрекъл успешна битка, но заръчал никой от убитите да не бъде закачан, обиран и обруган. Но на индианците им избила  ненавистта към белия човек и обезобразили труповете... Последвала загуба. Някак човека има избор до последно да вземе да прояви разумност ако не сърдечност или човечност... или да се самозатрие от лицето на земята, което явно по скоро се старае да прави.

Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: wild flower в Юли 31, 2018, 01:30:45 am
Разбирам те, случвало се е и на мен, с 4 месечното ми кученце, убиха го по жесток начин. Тежко го приживях, беше много трудно.
Според мен това не са хора, не знам какво са, животински инкарнаций биха ли убивали животни?

И да, все по-трудно ми е сред тълпата добичета! Ограничила съм си контактите до абсолютен минимум.
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: λ в Юли 31, 2018, 10:25:51 am
Цял живот се опитвам да разплета този въпрос. Споделям мнението, че от хората не става абсолютно нищо. Както вероятно почти всички тук до сега изказали се в темата, контактувам само с двама-трима човека, а с останалото човечество се държа като с предмети и съм принуден от оцеляването да го правя.

Продължавам обаче да чувствам, че не съм напреднал и сантиметър в разплитането на въпроса. Настроението ми към хората беше такова от самото начало и до днес то продължава да е едно и също. Няма как да нямам усещането, че може би не успявам да пробия отвъд очевидното. Минава все повече време и ставам все по-информиран, трупам и все повече житейски опит, остарявам също така, възрастта променя мисленето, но мнението ми не се променя.

През годините се опитвах да си обясня явлението "човешки добитък" по няколко начина.


Никакъв конкретен отговор през всичките тези години разследване по въпроса.



Факт е, че хората се интересуват само от сетивни удоволствия, нямат разбиране за изпитване на духовно удоволствие, което не е свързано със сетивното блаженство. Хората се интересуват единствено от плитки забавления. Само сложните забавления, които искат повече инвестиране и са по-разтеглени във времето, осигуряват душевно удоволствие. Духовните придобивки винаги изискват време и посвещаване и точно тук е въпросът - тъй като хората са убедени, че се живее само веднъж и масово не вярват в задгробния живот, както е вярвал човека от древното минало, те се опитват да имат всичко в един живот.

Така, те се опитват да имат колкото се може повече в рамките на един живот. Това означава, че ще се стремят само към материални и сетивни неща, защото само тези неща се побират в рамката на един житейски път.

Няма духовна ценност, която да се побира в един единствен живот. Затова на масовото стадо философските идеи, дългосрочните морални постижения, духовните придобивки и въобще всичко, което е по-голямо от живота, който им остава, те знаят за него, но се абстрахират съзнателно.

Според мен хората заслужават пълно презрение. Те така го искат! Това е сделката, на която са съгласни - те са съгласни да получат пълното презрение на шепа хора, един на милион, за да вярват в своята измислица (че няма задгробен живот). Справедливо е да получат своята част от сделката, след като ние всеки ден търпим тяхната. Би било безотговорно от наша страна, ако не ги презираме. Как беше приказката... "да презираме порока у хората".

Такова е мнението ми за сега. Нормално е, когато човек разглежда живота си отвъд рамките на физическите метаморфози, да се грижи за бесмрътната си душа и да инвестира в бъдещето си след този живот по същия начин, както постоянно и настървено инвестира в бъдещето си до изтичането на този му физически живот. С други думи, основната разлика между нас и тях е далечината на погледа.


Но как мога да съм сигурен дали това е наистина така, без да имам един исторически поглед над времената? От малката ни перспектива всичко това си остават само доста обобщени предположения.

Единственото сигурно за мен е, че докато мен ме има, и докато стадото го има, враждата помежду ни няма да спре.
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: kipenzov в Юли 31, 2018, 02:43:05 pm
Тъй като темата позволява да задоволя Нарцисизма си чрез споделяне на лична история, ще се възползвам максимално. Още повече, че на по-дълбоко ниво на комуникация моето его ще има възможността да зареди с енерджи и Месианския комплекс, който "тормози" не само мен от пишещите, както гледам. Макар че последното не е добре, щото после колкото повече си пребивавал в това ниво на перцепция толкова повече труд е нужен, за да се абстрахираш и да се "върнеш в баланса на НЕоценката".


Още от пубертета винаги съм се чудел защо "другите се държат като животни", докато не погледнах отстрани и своето поведение.
Естествено, импулсът за проявата на подобно поведение винаги идва след известна доза страдание. Колкото в по-ранен етап се случи тази "промяна на светогледа" толкова по-лесно се преживява този цикъл/ и не е "единствен" - просто е един от множеството които формират пътя на съзряването и достигането до емоционалната интелигентност/. Да не говоря, че от наблюденията си съм стигнал до извода, че по-дълбоките нива на осъзнаване и сетивност винаги идват след преживяването на по-дълбоки психологически травми, но това е или инцидентно или когато независимо от знаците на подсъзнанието продължаваме да поддържаме изградената си себепредстава.
В същността си, тази промяна се предизвиква от кумулиране на псих.енергия под формата на гняв и самосъжаление предизвикани от разминаването на вътрешния идеал и реалното положение в обществото / обаче "от моята перспектива на наблюдение и оценка"/.
Защо твърдя, че по-рано е по-лесно? Защото, когато капакът на тенджерата под налягане стои затворен дълго време, неминуемо се стига и до "бум-тряс". И тогава се стига до ненавист към обществото като цяло и резонното "затваряне в себе си", защото "каквото ти е отношението към света това е и отношението на света към теб".
Да, често съм си мислил, наистина това общество е съставено от индивиди с индивидуалност. Често, при анализирането на отделните хора, съм наблюдавал "пълното оправдаване" на безсмислените им действия и то по доста правдоподобен за тях си начин, който отразява морално-ценностната им система. А защо тя е такава и защо пък аз съм с негативно отношение?
За мен е лесно да анализирам отношението си - просто техните идеали се разминават с моите!
Но защо техните идеали са това, което определя и действията-поведението им?
Не за първи път ще се "опра" на теорията на Жан (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5#%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5) Пиаже (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5) и надграждането й от Колберг (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5), тъй като основният момент, който предопределя поведението на повечето хора в съвременното ни общество, се състои в личния им избор на интерпретация при Петият стадий на моралното развитие. А именно.
След разбирането на индивида, че обществените закони са относителни и се поддържат на база обществената договореност за спазването им, в Шестият стадий на морално развитие избрания Идеал вече е продукт на почти пълна морална деградация, защото от този момент нататък водещото кредую на болшинството от хората е задоволяването на Егото. Това включва дивият индивидуализъм, несъобразяването с общите правила, преследването на користните цели, водещи до заграбване от "общото" / за да не те изпревари някой друг/, почти пълно неприемане на обществените ценности / почти пълно, щото все пак трябва да има нещо и за поддръжка на Маската на съпричастност пред обществото/ и т.н.
От тук вече се влиза и в социологическия "поглед", който дава известна представа Защо е така.
Защото имаме налице едно тотално "подкрепяно", консуматорско общество с непрестанно захранване на илюзиите (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=385.msg2838#msg2838), които го формират. Основните от тях са нагнетяването на страх от загуба и липсата. Общество, в което "Новият бог" - парите, има неограничена сила да превръща всичко духовно в ограничено материално копие. Техническите достижения и маркетинговите насоки в производството са в основата за по-пълно задоволяване на материалните стремежи на Егото, за което единствено се иска да си "хищник" в набавянето на ресурса - проявление на Новия бог- парите.
При "незапален огън" на любопитството за самопознание, това инертно движение в предначертаната от Новия бог "посока" отвежда индивида в рамките на специфичното консуматорско поведение. В тези рамки не е нужно да се мисли чак толкова. Или следваш правилата или си "вън" от "новото модерно". Хората биват хипнотизирани в транса на "съвременния кич", в който усилията за "вникване" са излишни, щото всичко вече е "измислено". Всяко избягване на наказание за обществено-престъпна проява си има своята цена. Единствено е нужно да имаш възможността да си позволиш тази цена или да си част от група, която да може да блокира правораздаването. Това го споменавам като "описание", а не давам методика "как да ни се размине". Далеч съм от желанието да направлявам престъпници, но хората четат избирателно, за съжаление.
Въпреки, че проявлението на този инжениран социален процес е "от скоро" спрямо времевите диапазони за изследване в Социалната антропология, все пак неминуемо стигаме и да този "поглед".
В развиващото се западно общество, към което ни "зачислиха", отдавна циркулират идеите на рационализма и детерминизма, които пренасочиха обществената енергия в търсене не в духовното, а в материалното. Материалните блага, кумулирани в процеса на техническо развитие и развитието на икономическите дисциплини са основата на сегашното състояние на обществото. Но не са малко съвременните и не до там съвременни философи и психолози, които отбелязват трагедията на задаващия се резултат от това дисбалансирано състояние на обществото от психологическа гледна точка. Кофти е, щото за да съм по-аргументиран  в тези ми твърдения, ще се наложи тепърва, едва ли не, да споменавам "основата" в лицето на юнгианската анализа, през чиято призма могат да се разберат някои тези / Ницше, Ю.Евола (https://en.wikipedia.org/wiki/Julius_Evola), М.Хайдегер (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD_%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D1%80) или пък Трансцендентализмът (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC), Хуманизмът (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC), Екзистенциализмът (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BA%D0%B7%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC) и за съжаление налагащият се Трансхуманизъм (http://apocryphal-academy.com/Трансхуманизъм) със съпътстващата го Евгеника (https://www.parallelreality-bg.com/statii/obsti/397-2012-03-02-18-34-06.html)/.
От този "поглед" и "конспиративния поглед" вече се ражда конфликта на дилемата, че целият обществено-политически процес през вековете е контролиран.
За мен лично  има достатъчно доказателства в подкрепа на конспиративната теория, но пък любопитството ме кара да обърна внимание и на другата идея, че няма "външен контрол" в тези процеси, и че проявлението им е причинно-следствения резултат от развитието на психичните процеси в Колективно несъзнавания ни слой като цивилизация.
Защото от изборът, ако изобщо трябва да се прави такъв, дали съм "контролиран" или съм част от саморегулиращо се общество/ което наистина може и да е просто "завоалиране" на контролиращия център/, зависи и разбирането ми на заобикалящия свят.
Последното може и да ме приближи, може и да ме отдалечи от Истината, но може и изобщо да няма общо с Моята истина, щото тя е просто индивидуален поглед към Универсалната истина. А като такъв поглед, неминуемо той е и субективен.
От последното ми твърдение и в синхрон с изложените ми аргументи мога да излезна с двусмислената позиция :


За смъртта на Весковото куче са виновни Илюминати!

А в отдаването на енергия към нарцистичния или месианския комплекс, най-важно е да получиш внимание, за евентуалното Ви отдаване на което Ви предупредих още в първия абзац.
И специални поздрави за Веско - отново. Защото да "излееш" "таеното" си огорчение в писмен вид е прекрасна стъпка към опознаването на това, което си "неизказал" и което си "изтласкал" като "проекция" и "виждаш" в другите.
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: Psyhea в Август 01, 2018, 04:14:47 pm
Целият ми ден минава заобиколена от тълпи..паплач на всеки милиметър,а да не говорим за разрухата и мизерията, която добитъка оставя след себе си.


И докато се опитвам да не ги забелязвам и да си уплътнявам работния ден по начин полезен за мен самата,се зачетох в темите тук..


И си мисля....Някъв нискоразряден получовешки боклук е убил невинно животно[size=78%]..[/size]
Криво-ляво..разбирам положението..


Но това,убийството на 13 годишно момче и то на ел .стол!!!!
Извършено от бели образовани и цивилизовани хора!?!
Ето това ме потресе до дъното на душата..Плаках като идиот ,първия път когато четох и сега пак на рев ме избива..
И злоба и агресия и болка..и честно ви казвам..Все по труден става живота ми сред хората... :'(




http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=359.msg2871#msg2871
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: kipenzov в Август 02, 2018, 08:12:25 pm
Психея, при положение, че съм с бяла кожа, тъмно руса коса и наситено сини очи, излиза че едва ли не съм рептил?! А пък аз си мислех, че съм излишно скромен нарцисист. И се чудя що се опитвам да ,,влезна'' в главата на всеки, а то си е бая просто - като рептил, не мога да изпитвам емоции и за това ,,точа'' от другите. До оставим самоиронията, обаче...


Принципно, сигурен съм, че си запозната с ножа или меча на Окам, не помня кво беше.
Имам предвид основния метод за научно изследване, който гласи, че най-простото от всички обяснения се взима за достатъчно. Всичко е с цел да не се усложнява излишно. Макар, че от другата страна ,,стои'' - Най-простите неща са най-сложни!. За това и умът фрагментира ли, раздробява ли, за да може да разбере. И така сам си плете ,,плитката на Шива'' или т.н. в адвайта веданта Майа (https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Мая_(индуизъм))


От тази гледна точка, вече мога да задам и въпрос: Е, от чий па, трябва животът да е само щастие и блаженство. И кой казва, че не трябва да съдиш? Ти или някой външен за теб авторитет?
Виж за заклеймяването съм съгласен, щото е целеносочено его усилие на индивидуалния Аз да ,,разпростре'' собствената си субективна оценка в социалната средата.
А под ,,ти'' в предния въпрос имах предвид Сърцето ти. Щото ако сърцето ти излъчва импулса на присъдата, значи ума ще намери начин да опосредства намерението с нужното и приемливо за теб ,,оправдаване'' на действията.
Но от къде ,,идва'' импулсът и защо е в тази му фаза? Можеш да дълбаеш до ,,Ану'' и ,,Монада'', а пък ,,другаде'' не можеш?
Лао Дзъ е казал: Всички са прозрачни, Аз съм мъгла.
Виждам, че най-накрая реши да проявиш и женското в себе си, и да си позволиш да признаеш, отвъд ,,горделивостта'', че не можеш Всичко. И че си ,,трошиш'' главата в стената на  собствената ти ,,мъгла''. Това сме хората - същества ,,разчекнати'' от противоречия. За тва сме Тук - за да се ,,пържим'' в собствен сос, та белким ,,вденем''.
И тук вече мога да ти споделя, че откакто спрях да се тревожа за ,,глада и терористите в Сомалия'', за ,,правата на жените в Иран'' или други проблеми на човечеството, ми изчезнаха болките в рамото и плешката.
А по отношение на ,,щраусовото завиране на главата в пясъка''.
Каква е разликата ,,между детето убито на ел.стол'' и ,,нашамарения от теб посерко''?
Май е реалното присъствие в живота ти.
Едното е ,,външна информация'', а другото е реална ситуация в Твоя живот.
Когато в заобикалящия те свят възниква ситуация, ти действаш, воден от собствената си страст. ,,На всички няма угодия!''
,,Избирам, следователно съществувам.''
Решила си - набила си го. Той несъзнавано си е търсил незадоволения ,,контакт'' със собствените си лайна, а ти си била инструмента за ,,задоволяването'' на желанието му.
Ти си имала неосъзната нужда ,,да сбухаш'' някой и се е появил той, за да ти ,,се сбъдне''.
,,Това е толкоз просто и логично... Какво тук значи някаква си личност'', евала Вапцаров, нищо, че си банскалия.
И той се е борил с ,,демоните на несъвършенството в човечеството''. Трагично, но красиво. Живял е живота си и е почерпил собствената си, неповторима опитност. Неправилно е според мен да ,,съдя'' трагично ли е, красиво ли е. Но го направих/ups I did it aggain/.
 Значи съм един обикновен човек. Несъвършен, изгарян от противоречия.
Така си се притесних, че съм рептил!
Не го прави и ти!


 Готови решения могат да дойдат само ,,отвън'', но това Ти ли си?
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: Psyhea в Август 03, 2018, 09:49:55 am

Психея, при положение, че съм с бяла кожа, тъмно руса коса и наситено сини очи, излиза че едва ли не съм рептил?! А пък аз си мислех, че съм излишно скромен нарцисист. И се чудя що се опитвам да ,,влезна'' в главата на всеки, а то си е бая просто - като рептил, не мога да изпитвам емоции и за това ,,точа'' от другите.

Достигаш до някакви прозрения за себе си ли kipenzov?
Ми похвално,бравос,но защо си мислиш,че на някой тук му пука дали си обикновен перко или класифициран нарцисист?


Не го прави и ти!



Не ми казвай какво да правя,за да не ти кажа къде да отидеш!


п.п.Признак на много ниска култура е раздаването на непоискани съвети.. И ..Нарцисимът не е  обяснението за подобна потребност
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: kipenzov в Август 03, 2018, 11:58:00 am
От реакцията ти мога да достигна до прозрения за твоята същност.
Човек винаги има Избор. Ти си свободна да ,,ме пратиш'' където пожелаеш. Свободна си да избереш да пратиш Всички където пожелаеш, като преди това ги ,,осъдиш'' или ако не го направиш - те трябва да са ти благодарни ,,до гроб'' за снизхождението. Но всичко това се ,,случва'' в ,,твоя свят''. И е отражение на твоята Независимост.
Когато поведението ти е сходно с поведението, от което се оплакваш, за какво изобщо го правиш? Преекспонираш НЕЗАВИСИМОСТТА си ли?
Да, моя грешка е, че си помислих, че ще ,,оцениш подобаващо'' това, което съм написал, независимо, че от описанието на ,,ситуацията в живота ти'' да е ясно, че ни би го и не би могла да го направиш. Реакция като твоята, би следвало, по установените етични норми да ме ,,откаже'' да влизам изобщо в този форум, но смятам да си те сложа на ,,онази ми работа''.
Но пък твоята реакция ми е поредното доказателство защо Илюминати управляват света - защото знаят и познават себе си и собствените си възможности. И знаят каква е животинската част от същността ни като хора и как да ,,подават моркова'' на ,,магарето''.


Ето ти и още нещо от Джон Кофи и една негова книга:
,,В процеса на съзряване и развитие ние осъзнаваме, че всичко в природата е взаимосвързано и взаимозависимо и че същото се отнася и за човешкото общество. Откриваме, че най-високите постижения на човека са свързани с постигнатото от другите хора и това показва, че човешкият живот също е взаимозависим.
Нашето развитие от детството до зрелостта е естествен процес, в който има различни измерения на израстването. Например, достигането до пълна физическа зрелост не означава непременно и достигането на емоционална и умствена зрелост. От друга страна, физическата зависимост на човек не означава умствена или емоционална незрелост.
В континуума на зрелостта, зависимостта е парадигмата на „вие" - вие се грижите за мен, вие трябва да ми помогнете, вие не го направихте, следователно вината е ваша.
Независимостта е парадигмата на ,Аз" - аз мога да го направя, аз съм отговорен, аз разчитам само на себе си, аз мога да избирам.
Взаимозависимостта е парадигмата на „Hиe" - ние можем да го направим, ние можем да съчетаем способностите и талантите си и да създадем заедно нещо по-добро.
Зависимите хора се нуждаят от другите, за да получат това, което искат. Независимите хора могат да постигнат това, което искат, със собствено усилие, а взаимозависимите хора съчетават своите усилия с усилията на другите, за да постигнат по-голям успех.
Ако съм физически зависим - парализиран или ограничен в движенията си, аз ще се нуждая от чужда помощ. Ако съм емоционално зависим, чувството ми за собст¬вена стойност и сигурност ще зависи от мнението на другите за мен. Ще бъда потиснат, ако те не ме харесват. Ако съм интелектуално зависим, ще оставя другите да мислят заради мен, те да решават проблемите и въпросите в моя живот.
Ако съм независим физически, ще мога да се справям добре самостоятелно. Ако съм интелектуално независим, ще мога да мисля самостоятелно и да се придвижвам от едно ниво на абстракция към друго. Ще мога да мисля творчески и аналитично, да организирам и изразявам мислите си разбираемо. Ако съм емоционално независим, ще бъда вътрешно обоснован. Чувството ми за собствена стойност няма да се определя от това дали съм харесван и дали другите се отнасят добре с мен
Лесно е да се види, че независимостта е по-висок стадий от зависимостта. Да бъдеш независим, значи да си постигнал много, но независимостта не е най-високото постижение.
Днешната социална парадигма поставя независимостта на трон. Тя е бленуваната цел на много индивиди и социални движения. Много от публикуваните материали за самоусъвършенстване поставят независимостта на пиедестал, превръщат я в самоцел, като че ли общуването или това да работиш с другите са по-маловажни ценности.
Но акцентирането върху независимостта е реакция срещу зависимостта - срещу контрола, използването, манипулирането и определянето ни от страна на другите.
Неразбирайки добре концепцията за взаимозависимостта, някои мислят, че това е връщане към зависимостта.
Този тип реакция е характерна за „освободени" личности, които „доказват себе си" и „правят това, което искат", но същевременно е показател за принципната им зависимост, от която те не могат да избягат, защото е вътрешна, а не външна - например, позволяват слабостите на други хора да рушат емоционалния им живот или пък се чувстват жертва на хора и събития извън техния контрол.
Разбира се, може би е наложително да се променят външните обстоятелства, но проблемът за зависимостта е въпрос на лична зрелост, който не зависи много от външните обстоятелства. Дори при по-благоприятни външни обстоятелства незрелостта и зависимостта съществуват. Истинската независимост на характера ни позволява да действаме, а не да бъдем манипулирани. Тя ни освобождава от зависимостта от обстоятелствата и другите хора и е достойна, но не и крайна цел на ефективния живот.
Независимото мислене, само по себе си, не подхожда на взаимозависимата действителност. Независими хора, които не са узрели да мислят и действат взаимозависимо, са добри индивидуалисти, но не могат да бъдат добри водачи или да работят в екип. Те не изхождат от парадигмата на взаимозависимостта.''
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: kipenzov в Август 03, 2018, 12:05:52 pm
Ето и един прекрасен ,,преглед'' на ,,поведението на добитъка'' :
https://youtu.be/oBEVzHY-YkE
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: Psyhea в Август 03, 2018, 04:26:51 pm
От реакцията ти мога да достигна до прозрения за твоята същност.



Понеже явно нямаш никакво усещане за пространтво и локация,ще ти посоча естеството на темата и нейното заглавие.


За всички е виден стремежа ти,всяка една тема да завъртиш около собствената си персона или личността на някой потребител,и всички се отнасят с разбиране,и за другите не зная,ала у мен будиш и жал..


Но,не разбирам..Щом толкова те влече подбна дейност и нуждата ти за внимание е тъй отчайващо крещяща,ми направи си една отделна тема и там дай воля на логореята си и спри да спамиш в другите теми.Толкова ли е сложно?


В крайна сметка този форум не е тоалетна където всеки да си изхвърля душевните отпадъци и несмлените емоции..



Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: kipenzov в Август 03, 2018, 08:30:10 pm
Психея, не знам как да ти го обясня без да те засегна. Не за друго, а защото вече мога да кажа, че много добре познавам обобщения мисловен модел, чието резултатно поведение вече недвусмислено доказваш, че проявяваш.
Ще си спестя обясненията какво написах/ и без това не си разбрала идеята/, след като сама предложи ,,да го обсъдим''', но явно аз не трябва да коментирам. Ако ти, с твоята ,,териториалност'', си определящия фактор, който ,,дава думата'' и определя мястото кой къде да пише, аз наистина не съм за тук. През цялото време си мисля, че споделям, а то било ,,натрапване''!
За всички е виден стремежа ти,всяка една тема да завъртиш около собствената си персона или личността на някой потребител,и всички се отнасят с разбиране,и за другите не зная,ала у мен будиш и жал..

Явно за сметка на теб, другите разбират самоиронията ми.
А пък, пак за сметка на теб, другите явно знаят какво е диалектично представяне на информация, т.е. в разговора между двама души, третият може да черпи избирателно и ненатрапчиво информация за негово ползване. Така си дадох пример за Взаимозависимостта...
А защо го приемаш лично? си е твой проблем.
От реакцията ти мога да достигна до прозрения САМО за твоята същност, а не че достигам до ,,прозрения за себе си''. Това с буквалното разбиране на ,,огледалото'' го правят Ню ейджърите, при които всичко е ,,манджа с грозде'', ,,сготвена'' с огромна доза ,,самочувствие без покритие'' и фантасмагорични интерпретации на неразбрана експериментална информация.

И накрая ОТНОВО ПО ТЕМАТА, ще поясня и за Психея, че аз съм за хората.
И за това си направих труда да обясня защо хората се държат като животни.
И най-вече да споделя, че взаимоотношенията с околните са продукт на общ труд между човека и околните, а не са виновни единствено другите. Всъщност ,,на крива ракета, космосът и е виновен''.
А справянето с предизвикателството е добре да дойде от самия човек.
 За това, подчертавам го и за Психея, написах ,,Готови решения могат да дойдат само ,,отвън'', но това Ти ли си?''
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: Psyhea в Август 04, 2018, 12:03:38 am
Уж по темата да се изкажеш ,ама все персоната ми ме те терзае..(http://static.bg-mamma.com/Smileys/default/newsm05_08.gif)


Но щом Веско няма против да му спамим темата,нося си (http://static.bg-mamma.com/Smileys/default/new_popcornsmiley.gif), и сядам на първия ред..Петък вечер е все пак..

Ще си спестя обясненията какво написах/ и без това не си разбрала идеята/, след като сама предложи ,,да го обсъдим''', но явно аз не трябва да коментирам. Ако ти, с твоята ,,териториалност'', си определящия фактор, който ,,дава думата'' и определя мястото кой къде да пише, аз наистина не съм за тук. През цялото време си мисля, че споделям, а то било ,,натрапване''!



Неведнъж ти признах таланта да играеш ролята на ощипана госпожица...




п.п. Предложих да обсъдим границата и вземането на решения за противодействие на простотията,а не да обсъждаме персоната ми, ...

Нерде Ямбол,нерде Стамбул..
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: Веско в Август 04, 2018, 12:10:58 am

Но щом Веско няма против да му спамим темата

Не се хабете...скоро ще почистя :) 
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: Psyhea в Август 04, 2018, 11:38:46 am
Веско,не знам какво ще чистиш..Но може би не трябва..
Дори малко ме е яд,че те помолих да изтриеш онзи ми пост..Да,имаше лични неща,но тъкмо в него помолих да обсъдим казуса с противодействието срещу простотията и ситуацията си мисля е показател как всеки вижда онова,което иска да види..
И поради тази причина ,в думите ми kipenzov видя  призив да обсъжда личността ми ..Получи се чудесно илюстриране на темата.





"Големите умове обсъждат идеите. Средните умове обсъждат събитията. Малките умове обсъждат хората."
                                                                                                                              Елинор Рузвелт.




п.п.Наистина,заглавието на темата е "За и против хората",но си мисля,че идеята не бе да обсъждаме хората поединично в качеството им на индивидуални личности, а да се обсъдят общите им характеристики в качеството им на маса.
Поправете ме ако греша.
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: kipenzov в Август 05, 2018, 03:08:38 am
,,Пази Боже сляпо да прогледа'' е заглавието на едно любопитно четиво.
Дори и поколението ни, родено около 80-та година, имаше досег с едни ,,длъжности'' в училище, които се назоваваха ,,дружинни ръководители''.
Обикновено бяха едни ,,недокосвани отдавна'' лелички, които трябваше по презумпция да са стожери за културното ни развитие като учащи и да ни ,,налагат'' тяхното разбиране за морал и етични норми. Властта, която им беше делегирана/ да привикват всеки класен ръководител заради ,, провинилите'' му се ученици, да предлагат за ,,наказание''  и т.н./ явно увличаше женици с характерни черти на характера  към ,,докопването'' до тази службица. Едни, толкова егоцентрични ,,мацки'', че каквото и да кажеш в своя защита за дадено поведение,възприемаха като лична нападка. Независимо, че отстояваш позиция за собствената ти свобода /като пример мога да дам това, че не ме допускаха до училище, щото съм си изрисувал чантата с метълски надписи и рисунки на черепи/.
Най-отвращаващото ме беше, когато такива ,,лелчици'' проявят последваща реакция след признаването на голяма част от учителския колектив, че имам право / все пак имаше и разумни хора сред учителите, които знаеха какво е педагогика/. В болшинството от случаите, реакцията им се състоеше в това да ме оплюват сред колегите си, чрез ,,лепенето на етикети'' в процеса на интригантсване. Държаха се точно като използвания често от тях самите израз ,,ощипани госпожици'' и се опитваха всячески да ме злепоставят, като дори ме изкарваха ,,малоумен''в скалъпените им тези, но не минаваше номера, щото противно на тяхното ,,охарактеризиране'' бях един от най-добрите ученици в даскалото, рисувах и продавах картините си и поне стигах до републиканския кръг на олимпиадите по математика, за разлика от ,,техните фаворити''.
Но този момент - на сблъсъкът ми с лицемерието и ,,двойните аршини'', навярно ме е белязал за цял живот. И най-вече подмолността, към която изпитвам неистова неприязън. Подмолността, на която са способни необразованите простаци, с големите претенции, вечно незадоволеното его и мизерните способностти за разбиране на малко по-големи като обем и с по-дълги логически вериги повествования.
Но пък всички хора имаме голям ,,мисловно-енергиен'' потенциал, а този на подобни ,,лелички'' е насочен в посока, коренно различаваща се от моя идеал за градивно поведение. ,,Те'' са се развили като ,,професионални изкусителки'' на ,,необлъчени'' съзнания на хора, с никакво мнение.
 Изкусително представените им доводи, заклеймяващи даден човек като ,,чужд и невписващ се'' в общата кауза, повличат и дори уж интелигентни хора да ,,се замислят'' за мнението си за ,,нарочения от лелките'' човек, пък бил той и просто ученик. Даже, колкото по-слаба е ,,жертвата'' толкова по-яростна е атаката, защото ,,разрасналото се'' его изпитва непримирима жажда за мъст спрямо дръзналия да ,,противоречи'' на авторитета.

Мога да кажа, че отдавна познавам поведението на жени, асоциирали се с ,,висшестоящия мъж'' и прокламиращи необосновани твърдения, сякаш те са неоспорим факт.
Последното е част от дефиницията за жени с неинтегриран анимус/мъжкият елемент в психиката им/.


Най-странното, но не и нелогично, ми беше проявлението на този архетип, в неинтегрираната му форма при процеса на индивидуация, при множеството от фльорци, силно обладани от манията по Ню ейдж. Вече трябва да говоря в трето лице, за да не ме осъди някоя неолиберастка от ,,Джемини'' или неосъществена адвокатка от ,,Български хелзинкски комитет''.
Още по-странно и на моменти плашещо за ,,бъдещето'' съм се чувствал, когато такива агресивни ,,лелички'' виждам да ,,доукрасяват'' ню ейдж концепциите със ,,задължителната'' доза от конспиративната теория и нло-та. Все едно да сготвиш ,,манджа с грозде'' и да я ,,подправиш'' с конспиративен ,,пипер'' и извънземна ,,сол''. Пълен бълвоч!
И когато почнат да ,,плюят'' по Ню ейджа, вече тотално ми се догажда от тази простотия. Простотия, защото не само, че не знаят какво е Ню ейдж (https://en.wikipedia.org/wiki/New_Age) , но и имат способността да ,,осират'' с невежеството си всичко, до което се докоснат с постоянното си преекспониране на неосъзнатите се вътрешни страхове под формата на ,,задълбочени анализи'', дълбаещи само в руслото на информационния поток, подхранващ точно тези страхове. Пълен циклаж, за което пък и едва ли не им се дължи съчувствие.
 Малко, че са в ,,Сатурнова дупка'' или неква си там ню ейджърска пропагандаторска ,,дупка''/бели, черни, бембени или розова ,,пепел от рози'', при положение, че пепелта от нещо изгоряло определено не е розова/,  ами и в настоятелното им ,,пробутване'' на ,,еднодневки'' са способни без да осъзнават да омаскарят дори и продукт, в който е вложен и чужд труд и има потенциала да подпомогне в ,,търсенето'' на по-специфичен ,,поглед'' хора, като ги отблъсне с отчайващата простотия, лъхаща след тяхната намеса.
С такива ,,лелички'' е пълно не само в студията на кабелни телевизии и техните предавания за ,,врачуване''. Има ги и във каквито се сетиш духовни школи, езотерични центрове, мистични фондации. Организират курсове по какво ли не, екскурзии до ,,мистични'' дестинации, а може и виетнамски масаж с ,,щастлив край'', но това последното май наистина е полезно.
Толкова ,,негативно'' за ,,женския добитък'' можах да ,,родя'', не че ми липсват ,,оплождащи'' поводи.


И преди някоя ,,леличка'' да поиска да ни обедини в търсенето на мерки за противодействие на простотията и да създадем ,,нова инквизиция'', яростно и егоцентрично, въобразявайки си, че се обсъжда нейната личност, а не модела на поведение, нека се зачетем в този цитат (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=301.msg998#msg998)
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: kipenzov в Август 05, 2018, 06:33:07 am
По отношение на ,,мъжкия добитък'', може и да прозвучи тендинциозно, но ще разкажа само една история без да проявявам оценка. Все пак такъв ,,добитък'' бива отглеждан от властолюбиви ,,лелички'', не само в ролята им на майки. Някъде се спомена, че старейшините много добре са знаели, че духът на племето се носи от жените/за това еврейството се предава по майчина линия/. Духът, който се отразява от анимуса. А колко ,,лелички'' има в женската част на нашето общество?


Та, историята накратко ...
Яне Сандански - ,,Орелот на Пирина'', ,,боец-революционер''!
Вуйчо му / не си спомням името му, последствие обаче сериозно ,,навлиза'' в комунистическите ръководители, поради връзката му с коминтерна/ урежда и с образование - шесто отделение- горе долу средно, а не висше, както прокламира комунистическата пропаганда. От уволнен началник на тъмничарите в дупнишкия зандан ,,става'' ,,воевода'' и ходи със ,,светлите си примери''- ,,другари'' да ,,освобождава'' там, където няма аскер. Не в Джумаята, ами по якорудско.
Издига се, след ,, странно'' изтеклата информация за придвижването на Г.Делчев и неговата смърт. Изчезват и парите от откупа за мис Стоун / все едно от щатите не са могли да пратят ,,некой лев'', за подривна дейност срещу ,,неиграещия по тоягата'' Хамид I, но е требвало да се разиграе постановката с ,,революционерите'' от планината , борещи се за свобода и равенство, като това разиграване става в пресата на тогавашното все ще ,,неонодено'' западно общество/.
Проваля Илинденско-преображенското възстание като неговата чета изобщо не се ,,вдига'', ами и пак странно, останалите две чети от окръга - Серската и Драмската, са ,,локализирани и ликвидирани'' и изобщо не се стига до неочаквана атака на четите от Одринския окръг в оголения тил на Истанбул.
Да, но взема дейно участие в помощ на Младотурците при преврата, за което е ,,награден'' с марикостиновския чифлик и 30 г-на концесия на горите в Южен Пирин и Славянка срещу ,,огромните'' 5% такса от приходите, и за което е било нужно само да ,,изколи малко'' от личната гвардия на Султана при преврата и после при нежеланието им да се подчинят на новия султан Хамид II, щото не е от султанското родословие.
Май наскоро пробваха подобен сценарий в Турция :o
Остави това, ми и става действащ депутат в Меджлиса от съучредена от него партия.
Основава училища ,,просветителя-революционер'', но не екзархистки, където се преподава на български, ами такива според новата политика за ,,права и свободи'' в младотурската империя, в които се преподава на познай какъв език.
Трагикомедията продължава, щото комунистите налагат и името му върху селцето Св.Врач.
Ако знае някой кои са единствените други хора-светии признати и от католическата и от православната църква, освен св.св.Кирил и Методий, ще му кажа, че тяхното име носи и Св.Врач - св.св.Козма и Дамян - братята безсребренници, щото те са лекували хора в термалните извори. Врач означава лечител.
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: Psyhea в Август 05, 2018, 08:44:17 pm

Даже, колкото по-слаба е ,,жертвата'' толкова по-яростна е атаката, защото ,,разрасналото се'' его изпитва непримирима жажда за мъст спрямо дръзналия да ,,противоречи'' на авторитета
Мхм..Личи си..
Постове ти стават все по-дълги..


Ще речеш,че някоя лелка те е настъпила по мазола..
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: Веско в Август 06, 2018, 02:46:53 pm
Целта на темата е по-скоро равносметка и сверяване на часовника за всеки според  разбиранията му..... след  формирането на основната цел в живота всички останали избори са лесни.. а тя трябва да е отговор на въпроса:

 Ако ще умра днес, какво трябваше да се е случило в живота ми, за да съм удовлетворен от постигнатото?

Създаването на форума има и скрита идея , а тя е да не може никой да търси отговорност на друго място и в друго време от пишещите, защото съм убеден, че това ще се случи, а отговора е лесен – Написах ли го? А ти прочетели го? Да си го прочел! Да заповяда следващия  :)
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: Psyhea в Август 06, 2018, 02:56:06 pm
На мен не ми се случва нищо..
Всичко ,и добро и лошо,самичка си го "случвам":)
Но ако днес умра,ще ме е яд,че не съм постигнала баланса към който се стремя..

Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: Мила в Август 09, 2018, 07:37:05 pm
Не само науката може да "разкрие". Взаимозависимостта е не между хората, а между идеите и действията на хората. За това е нужен разбираем език на предаващия и грамотност на приемащия. Тогава има вникване.
За това преди два месеца ти препоръчах да започнеш да обясняваш по-кратко и ясно. И не само през призмата на религиозните писания.



Тъй като не ми понася да отговарям на лични на подобен тип обръщения към мен, си позволявам да  отговоря на kipenzov  в настоящата тема. Ако друг някой реши да ми пише на лични подобни неща, ще го помоля да не си губи времето.

kipenzov, Обичайно усещам какво ми пишат и не чета писмото ако не искам нечия отрова да прониква в мислите ми.
Лично моя организъм, в което влагам и ум и разум и сърце и душа и тяло, не понася подобни притворни послания. От далеч ми мирише на... каквото там си вложил и го отчитам като "зловредно". Не ми пращай подобни "съвети". И помисли: всеки един човек има право да има свой изказ и да пише свои теми, именно защото не си приличаме в изборите. Това, което аз пиша, начина по който го изразявам може би ще е разбираемо за един и напълно чуждо на някой друг, защото не се отнася до всеки! Може би аз пиша само на един човек, използвайки настоящата платформа... Може би за теб не е очевидно и  ти не си известяван за това ми намерение, нали?! Приятел ли си ми, за да те известя? - не.

Някакъв "съвет", който не помага за мен е излишен. Не ми носи вдъхновение, нито удовлетворение, не съдържа полезна информация. Защо да го чета!?

Ти попита ли ме какво ме интересува и какаво ме подтиква да поставям определена информация, по моя си начин? - Не.
Държиш се грозно със жените и притворно с мъжете. Дребнавия академичен цинизъм, който лъха от твоята природа ми е чужд и противен.

Още нещо, защото пак ще подемеш въпроса - споделеността не е "нарцисизъм". Един човек може дълго да е събирал сили, за да се изправи пред публика, и при това да го извърши с лекота. Но някой "нарцис", който е изпълнил дробовете си с това понятие ще закрещи насреща - "вижте го този нарцисист"... защото ще му е чужд мотива на човека насреща да се изправи пред очите на другите... на сцената, а няма да му стиска в същото време сам да го направи.

" Книга за сноба" на Текери обрисува остатъка от това, което ще си спестя да пиша тук, kipenzov.

Написах, ти и не схвана, че съм сериозна: Възприеми, не е майтап, възприеми ме като малко сиво извънземно, което не иска да общува с някой, който му набива насреща илюзията за: "мъжество", "феминизъм", изобщо някаква принадлежност, която не ме засяга по никой начин, "приятелски съвет", "информация", "помощ", "неразбираеми ценности", "постулати", неверни парадигми, забивки от всякакъв характер, целящи някой да прикрие мотивите си и прочие "отпадъчност душевна" - усеща се като "масло, което полепва"...  - още щом си отворя пощата!

На 'моята планета' нещата са по иначе. Там ако речеш да си го помислиш това цялото, около съвета си, само да начене да лъчи от теб и моментално ще си на стотици светлинни години отстояние, и няма да има как да те чуя... защото не сме подобни, а подобното чува и разбира подобното.

На това място, на земята е натрапчиво това, че нищо не пребивава в хармония. Не. Всяко се поставя там, където не му е мястото. И всеки си позволява да съветва всред хаоса "другите", като че ли не е част от същия ад. Политици - крадци управляват държави, бедни философи се валят в дрипи... Деца хващат оръжие и някой като kipenzov се има за интелектуалец и дава съвет?! Къде е доброто в това? Къде е правото? Къде е човешката топлота и съпричастност? Къде е мъдростта и зрялостта човешка? И какво ще се получи ако качим куче на магаре? - същото като съвета на добронамерен човечец като kipenzov - извращение!

Посъветвай душата си, kipenzov! Умий си мислите и най вече стопли си сърцето и тогава ще ти поискат съвет. Не както е сега - ти да тровиш хората с миазмите на недоразумението в теб.

Не съм против човеците, но нямам общо по никой начин с тези, които са напълно насясно, че не се държат човешки и продължават да претендират за "човешко отношение", продължават да имитират, да дебнат другите, та дано да оправдаят бездарието си с някоя чужда "погрешка". Намирайки фал у другите тези "приятели" засияват, но не от щастие, а от лъстивостта на ревнивеца и злонамерения... и посипват "грешника" с "умността" си, с "мнимостта си"!


kipenzov, никого не съветвам "по човешки". Аз съм някой, който не е поискал това от теб... да не съвестваш другите "насила" освобождава пространство - време = не разходваш енергия с отговори, които не запълват твоите въпроси.

П.П: Та, kipenzov, Ако решиш отново да ми драснеш нещо, с което да ме насочиш в правия си път, ще ползвам съвета на баща си:

"Порази простака с мълчание"... - и в това отношение уважението ми ще е вечно, в едно с мълчанието ми към теб.



 "Да обърнеш и другата страна" - означава - да видиш ситуацията от нейната обратна страна, която обичайно не виждаме в афекта си. Никога не е означавало някой нещастник да ти забива шамари насреща, а ти да стоиш да му правиш кеф, докато се има за по - по - най. Обаче, понеже е по-просто да издържиш на всеки шамар и удър, при необходимост, неже ли да търпиш жилото на някоя отрепка, която стене, че била човек, докато те налага... според както и изнася и каквито оръжия намери за подходящи - едни са оръжията на скорпиите, други на козела, трети на врабчето...
Та човек от съчувствие към бълхата отмества ръка, не отвръща на нахалния, казвайки си - "Той не разбира!" - ... но само за да съжали за това! Защото някой, който смуче от нечий дух, ум, тяло - такъв плевел рано или късно ще задуши правото и живота. Защото бълхата, покатерила се връз ръката човешка, решава, че са я поканили на трапезата и се настанява удобно, гони гладните, и както виждате и съвет дава! Все едно лъва да ме посъветва да се храня добре, за да съм му по-вкусна... Не, Благодаря!

kipenzov, Обърка се с мен. Прие снисхождението ми към теб за лесно проходим участък, където да се на-сложиш?!

Защо за Бога не се съотнесеш с нуждите си към своята анима? Сам ти написа, че си си само-достатъчен и отново ме "посъветва" - "аз да съм си била самодостатъчна". Вероятно от "добронамереност"¿¡····· Ами ти няма как да знаеш каква съм си аз на себе си!
Но ако бе вярно, че ти си си само-достатъчен, то ти щеше да си и безукорен. Тъй че мога да спомена и че не казваш истината, както и че извършваш това преднамерено!

От всичко следва, че аз нямам основание да те чета занапред!





Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: kipenzov в Август 09, 2018, 09:06:38 pm
Мила, пиша щото се обръщаш към мен с потребителското ми име, а не с не знам защо сбърканото - kepenzov.
Понеже ме уважи с ,,името'' ми, ще обясня какво имах предвид със съвета, който отвъд драмата и яростта ти е съвсем прост.
Докато чета постовете ти намирам толкова смислени и дълбоки неща, но ,,закътани'' сред огромно количество аргументация.
Принципно, за да пишеш и да  си дори автор на теми, би трябвало да си воден от желанието да споделиш и ако е полезно да се ползва като инфо от други хора. Съответно, това, което споделяш, ако е представено малко по-сбито и целенасочено като твърдение, описващо собствения ти опит, би могло да ,,достигне'' до повече хора, ако това ти е желанието.


Избра да драматизираш - ОК, но опортюнизмът ми винаги ми е давал силата да поглеждам и ,,оттатък'' мнението на стадото, към което любезно си ме зачислила.
Поне си свали маската!

Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: λ в Август 20, 2018, 01:22:16 pm
На морето дупка

Източник: OFFNews (https://offnews.bg/nashite-avtori/na-moreto-dupka-686579.html)   Автор: Емил Йотовски


Едно от чудните преживявания на Черноморието е оцеляването.

То започва от първия ден. От първата глътка чешмяна вода, от първия таратор или първата бучка лед в питието. Ако нямате късмет, на другия ден идва тъй-наречената „морска диария“. От нея не се умира или по-скоро не умира тялото а душата.

Умира възможността за хубаво прекарване. Вземете си книга. Четенето помага, защото и без това ще прекарате следващите пет дена в тоалетната ококорен като октопод, пиейки лоперамидов хидрохлорид.

Ако имате късмет, ще отидете на плаж. Ще си платите 18 лева за два шезлонга и чадър и с рестото от двайсетачката ще си купите мамул царевица. После ще гледате представлението на селяндурите, които ще задяват селяндурските моми около вас.

В паузата ще минават римляни, които ще продават понички, семки а най-накрая ще мине и един облечен като зелен презерватив от популярно анимационно филмче. Ще крещи и ще подканя децата да се снимат с него. За пари, разбира се.

Когато си тръгнете и се отбиете в кръчмичката за заслужен обяд, ще се срещнете с едно печено пиле от вчера. Повече умряло отколкото сготвено на цена от 14.99 лева. Ако се опитвате да възразите, сервитьорът селяндур ще ви обясни нещо „тъй-тъй“ и да се махаш, ако не ти харесва. Ядете пилето и плачете. За по-добро отделяне на стомашен сок са пуснали Криско, който обстойно обяснява как това лято седят работите. От съседното капанче пее фолкфурия нещо за изневярата. До вас сядат две батки, целите в маркови неща.

Селяндуринът обича марките. Той е маркофил, еснаф и скръндза. Той носи маркови джапанки, маркова фланелка и маркови шорти. Всичките произведени в Турция. Пие маркова водка, произведена в съседното село, пуши маркови цигари и се фъска с марков парфюм, ама тестер. Батките започват да си викат как са се омазали с уиски вчера и ти докарват неврит на слуховия нерв. Точно да се обадите на 112 и минават две елитни селяндурки с бански на тигрови щампи. Батките тръгват след тях. Ще се размножават.

Прибирате се в квартирата. Наели сте я, защото не е на нечовешки цени, за разлика от тъй-наречените хотели. Бабата хазяйка е спряла топлата вода. Когато се нанасяхте каза нещо за пестене, но кой да слуша. Отивате да я молите за компромис. Тя вари лютеница. Компромис няма.

Вечерта разбирате, че онова с големите метални врати срещу прозореца ви е дискотека. Забравете да спите до пет часа. В пет заспивате от умора. В седем ви буди бесен клаксон на джип. Собственикът на джипа, неомутра, призовава своята любима на среща. Някой псува, оня с джипа отговаря с ново свирене и щетиебамайката.

Поглеждате се в огледалото. Днес е първият ден на почивка. Остават още седем. Боже…
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: АРУНА в Септември 14, 2018, 02:57:21 am
Като читател на форума, от който получавам информацията която търся, попаднах на тази тема. След неколкократно изчитане на постовете заради евентуално по-примитивното ми разбиране, ми се породиха някои въпроси. Те са от онези, които ме карат да търся постоянно.

    Какво е ЧОВЕК по определение, кой го определя, защо?
    Каква е разликата между човеците, какво обуславя съвместното съжителство между различните на една и съща територия?
    При положение, че това е така от памти века, явно има замисъл. Какъв е?
    Някъде има ли място за ЛЮБОВ, или всичко е въпрос на достатъчно лична сила за налагане на собствената воля под всякаква форма?
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: kipenzov в Септември 14, 2018, 04:00:53 pm

Здравей, Аруна!
Това, което ще споделя като индивидуално мнение по въпросите ти е просто споделяне на гледната ми точка.
Интересна посока на мисли зададе, но на повечето въпроси, които задаваш, по мое мнение, отговорите ми ще са субективни. 
Не за друго, а защото ще отразяват перспективата на светоусещането ми, което не е меродавно.
За това и на първият въпрос, който е повдигнат за дискусия, не мога да отговоря еднозначно, защото в същността си засяга доста обширна тема, но пък на вторият въпрос ще си позволя да дам някакъв отговор.
Като вземеш предвид, че в цялата ни същност е заложено също и поведението ни като стадни животни - за това и формираме общество от индивиди, то спокойно можем да се позоваваме и на чужди мисли, коита са в синхрон с вътрешните ни усещания.
В тази връзка, тук във форума дори има и статия (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=310.msg1055#msg1055), от която ще цитирам :

"Колкото и трудни да изглеждат отговорите на подобен вид въпроси, според мен те следва да бъдат търсени в самата сложна и противоречива природа на човека. По същността си той е едно колкото стремящо към самота, толкова и социално, реализиращо се в общество от себеподобни, същество. В своята самотност човекът се старае да осигури защита на самия себе си и на възможността за съществуване на най-близките му хора, да удовлетворява собствените си желания и да развива дадените му по рождение способности.

Като социално същество пък той търси любовта и признанието на останалите хора. Стреми се да споделя техните радости и удоволствия, скърби или нещастия, полага усилия да направи нещо за подобряването на живота им.

Наличието именно на тези два вида разнородни, а често – дори и противоречащи си стремежи и склонности, определят, в крайна сметка, специфични и особен характер на природата на човека. Конкретните измерения и колебания на различните съотношения между тях пък определят както степента на личното вътрешно равновесие и устойчивост, която той може да постигне, така и величината на личния му принос за общото благополучие и развитие на цялото общество.

Не е изключена вероятността голяма част от тези два основни типа подбудителни сили и стремежи на човешката природа и различните комбинации и съотношения между тях да се определят и предават по наследство. Личностното изграждане на човека обаче в решителна степен се оформя преди всичко под въздействието на непосредственото обкръжение, в което той расте и се развива. По този начин съществуващата структура на обществото и традициите му посредством оценките си, които дават на една или друга разновидност на човешкото поведение, най-съществено въздействат и определят както окончателния му облик, така и по-нататъшното му функциониране и развитие."



Този цитат, според мен, дава обобщаващ отговор на въпроса ти:
    Каква е разликата между човеците, какво обуславя съвместното съжителство между различните на една и съща територия?


Но за повече детайлност по отношение на това, което обуславя съвместното съжителство / тук вече загатнах за това (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=392.msg3000#msg3000) в тази тема/ стои индивидуалният избор на всеки един член на обществото. Както описах теорията на Жак Пиаже накратко в линкнатия пост, изследванията върху поведението ни като хора са установили определени зависимости между личния ни избор на морално-ценностна система и проявените модели на поведение.
Имам предвид, че всеки човек сам си избира ценностите, докато се води от вътрешните си идеали, а това според съвременните изследвания, които се налагат е едва ли не предопределено /детерминирано, както битува схващането на бихейвиоризма (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%85%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC) - поведенческата психология, базирана на стимул-реакция/. И няма как да не е, след като не се взима предвид една същностна черта на поведението ни, която обаче бива възможна като достигане след личен избор чак в последния стадий на моралното развитие на всеки човек. А тя е Алтруизма (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC). Но, алтруизма като база за проява на определено поведение, а не като "фасада" за прикриване на егоистични пориви. Психологическият алтруизъм като „мотивационно състояние с цел увеличаване благосъстоянието на другиго“. "Психологическият алтруизъм е контрастиран с психологическия егоизъм, който се отнася за мотивацията за увеличаване на собственото благосъстояние".
Т.е. , според мен, в съвременното ни общество границите между моралните категории в главите на хората са силно размити, съдейки по действията им и "официалното" им обяснение за мотивацията им. От това лицемерие на доста от индивидите произтича доста голяма част от напрежението във взаимоотношенията.
Не за друго, а защото има един естествен принцип, чувствителността към който ни е вродена - принципа на справедливостта, от който произтича и качеството "съвест" и "фалша и кича" се усещат от всеки, който е запазил разсъдъка си и отделя собствената си оценка за свършеното от него и реалното му допринасяне. В осезаемата липса на съвест у доста хора може спокойно да се открие "объркаността" им.
 Ако погледнеш ретроспективно ситуацията в страната ни през последните 50 г. ще видиш колко "двусмислени" послания към индивидуалния човек са постъпвали като информация към съзнанието, съответно и трудният избор - изпитание за моралните устои. От "подредена" планова икономика и ред, но с липса на лична свобода, до "свободни" интерпретации на "западния капитализъм", довели до "свободията" на икономическия егоизъм и "свободията" на личните права и свободи.
 Няма как да не ти направи впечатление, че в основата на това стои налагания западно цивилизационен модел.
А в основата на този модел стои "надъханото" ЕГО.
"Американската мечта", че отива един емигрант да търси нов "по-свободен" живот и става Имигрант, който дори и не се усеща, че е "вплетен" в друга система за контрол, в която единствените винаги сигурни печеливши са тези, които печатат и дават срещу лихва парите. А техните идеали дали са за общочовешко развитие или просто затвърждаване на статуквото?
Но пък егото на всеки човек, бива зареждано с "послания", че той носи ДУХЪТ на "мечтата", че от него зависи как ще живее, което си е чиста форма "измиване на ръцете" на факторите, от които зависи политиката на управление. Чиста работа. Интересът ти е защитен, а отговорноста я носим всички. Прагматичен психологически егоизъм, прикрит, след "пренасянето" на чувството за отговорност върху индивидуалните егота на всички членове на обществото. Дори можеш да си направиш "справка" като прегледаш билбордовете и рекламите по телевизията с лого "Силата е в теб" на американското посолство.
НЕ! Силата не е в мен, а е В НАС!
Но "издулото" се его като отражение на Аз-а, което не осъзнава същността на мотивацията на действията, напъва по-дълбокото ни Аз да направи избор между две възможности, които отразяват същинските ни нужди за индивидуално добруване и за обществена полезност, но без да се вниква в причините довели до този избор. Няма човек, който на по-дълбоко ниво да няма нужда от ХАРМОНИЯ със средата си, но при избор основан на "Аз да съм добре, а пък другите да му мислят" просто не е учудващ резултата в обществото.




Накратко. Според мен "объркаността" в избора на поведение, съответно моралните категории, се дължи на неопитността на обществото ни като колектив да фунционира в качествено нова среда, което след 1989г. се изроди до "див капитализъм" и съответстващите му взаимоотношения в обществото. Незрялостта на обществото ни да излъчи подходящи управленци може и да е умишлено саботирана, но все пак е и отражение на самото ни общество. А то след толкова продължителна "негативна селекция" как да има потенциал да се самоуправлява качествено, според общочовешките стандарти / колко "будни" хора са погинали до 1878, след това до 1944, ами след това? А при емиграцията?/?
В случая, мнението ми отразява локални принципи, съобразно въпроса ти за съвместното съжителство на дадена територия. Смятам, че на различни територии, съответно различни етноси, формирали народи, има различни бит и култура, което е предпоставка за различни като качество взаимоотношения, но пък принципа за моралния избор на ценностна система е един и същ. Съответно това, което обуславя съвместното съжителство е общият резултат от направените индивидуални избори на членовете на това общество.


Така става и препратка към четвъртия въпрос
    Някъде има ли място за ЛЮБОВ, или всичко е въпрос на достатъчно лична сила за налагане на собствената воля под всякаква форма?
   ,защото  според мен, ако се осъзнае "тежестта" на избора, пред който са били изправени доста от хората в страната ни, ще се "освободи място" за състрадание, което пък може да даде свобода да се прояви и някаква ОБИЧ към това общество. Но, за да се стигне до там, определено трябва да спрем да изпитваме, осъзнато или не, ненавист към ситуацията. Последното пък се постига, когато започнем да ОБИЧАМЕ себе си, такива каквито сме, а не каквито си мислим, че сме. Този пост (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=301.msg998#msg998) е интересен. А за разликата между любов и обич, в тази (https://leadership.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2-%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87/) статия има интересно описание .


И така стигам и да третия въпрос
    При положение, че това е така от памти века, явно има замисъл. Какъв е?
, по който съм споделял мнението си тук (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=264.msg3261#msg3261) - " Това е ИГРА, в която динамично се изменят правилата, съответно възможностите за преживявания, и имаме пълната свобода да осъзнаем какво се случва, доколкото ни стигат моментните възможности." Замисълът е самата ИГРА!


И накрая като се замисля, май пописах доста, но така имам база и бих дал някакъв отговор и на въпроса
    Какво е ЧОВЕК по определение, кой го определя, защо?


Човекът е това, което Е!     /оплетена логическа йерархия - принципът на себепозоваването - Ороборус/
Да бъдеш човек е трудно на днешно време!
И май винаги е било, но в това е предизвикателството!
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: λ в Септември 15, 2018, 02:18:57 pm
Като читател на форума, от който получавам информацията която търся, попаднах на тази тема. След неколкократно изчитане на постовете заради евентуално по-примитивното ми разбиране, ми се породиха някои въпроси. Те са от онези, които ме карат да търся постоянно.

    Какво е ЧОВЕК по определение, кой го определя, защо?
    Каква е разликата между човеците, какво обуславя съвместното съжителство между различните на една и съща територия?
    При положение, че това е така от памти века, явно има замисъл. Какъв е?
    Някъде има ли място за ЛЮБОВ, или всичко е въпрос на достатъчно лична сила за налагане на собствената воля под всякаква форма?

Чудесни въпроси. Аз също си ги задавам и дано повече хора изкажат мнението си за отговорите. Бих задал същите въпроси за човека и към любовта.

Въобще, големият ми въпрос е КАК възниква едно общество и защо възниква. Ако имах ясен отговор, със сигурност щях да се опитам да направя ново и по-добро общество.

Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: Psyhea в Септември 15, 2018, 08:54:44 pm
Човек - ЧелоВек





Въобще, големият ми въпрос е КАК възниква едно общество и защо възниква. Ако имах ясен отговор, със сигурност щях да се опитам да направя ново и по-добро общество.


Все едно да питаш как и защо възниква  електромагнетизма ..


п.п.3а мен и човешкото тяло е своего рода "обЩество",аз виждам заложен модел в това "съЩество гради обЩество":)
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: АРУНА в Септември 19, 2018, 11:40:24 pm
  Бях решил да напиша като обобщение това, което съм разбрал за себе си от търсенето ми относно ЧОВЕКА. Търсех подходящите думи и тогава ми се случи това: https://www.youtube.com/watch?v=XDs4zNQi7iY (https://www.youtube.com/watch?v=XDs4zNQi7iY) . Вече сте поставили основите на едно ново общество тук на този сайт. Съмишлениците сами се намират. Благодаря ви че ви има. БОГ да ви благослови!
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: kipenzov в Септември 23, 2018, 04:45:16 pm
Аруна, филмчето е добро, а ако те интересува статията за "Стадиите на живота", която бях линкнал в несъществуваща вече тема, и явно е вдъхновила и автора на филма - ето
http://www.spiralata.net/kratce/index.php/psihologiya/349-yung1
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: АРУНА в Септември 25, 2018, 11:02:31 pm
Благодаря за линка. Прочетох статията и мисля че до някъде я разбрах.Предварително искам да се извиня за изразните ми средства. Причината е в мен. Много ми е трудно на дълги и многословни философски обяснения да задържам фокус над главната идея на автора.Може би затова ми допадат даоските мъдрости, където няма нищо друго освен самата идея казана с подходящите думи. А всеки си я интерпретира спрямо собствения багаж и ниво на разбиране (осъзнаване).Наистина и аз сам свързан с хората. Като не ми допада посоката на обществото, избора ми не е безкраен за действия. Променям обществото (невъзможно за сега); примирявам се ( проява на слабост); променям себе си. Другите варианти отново допират до тези. За сега съм избрал последния. Трудността ми е породена от факта, че масата към която принадлежа, всячески се стреми да ми потуши поривите. Това е разбираемо, защото принципите на които е изградено са лепкаво обвързващи, и всяка част от него, която се опита да се отдалечи, то си я притегля като желе. Смятам за правилно, че като се дистанцирам в известен смисъл, ми е по лесно да придобия сила и опит за промяна на себе си. Без това да ме кара да забравям корените си. Все пак аз съм си избрал да се родя точно в това общество. Променяйки себе си, съм сигурен, че влияя на обществото по моя начин. Дори и косвено, само с присъствието си. А човека си е такъв още от преди да е сътворен. Само декора се е (ЪПДЕИТНАЛ).
  Благодаря за вниманието.
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: kipenzov в Септември 26, 2018, 12:39:38 am
Да си призная накратко!   Аз съм пушач!
Не мога да накарам обществото да спре да пуши, за това избрах аз да се променя.
Вече държа цигарата с другата ръка!
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: Веско в Септември 30, 2018, 12:20:19 pm
Аруна, изгледах филма,  има различни начини за намаляване на енергийното триене, но всички те имат своите слабости... на правилен път си, просто не спирай да се трудиш / четене и практика/.... силата  идва със знанията.... да намериш и да изградиш себе си е едно и също.... когато това се случи във всеки момент ще постъпваш различно, а именно по най-добрия начин за теб.
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: Веско в Ноември 11, 2018, 07:27:49 pm
За пореден път се убедих, че едни от най-досадните  хора са защитниците на човешките права, скрити зад тази маска си мислят, че могат да вършат всякакви зулуми и всичко им е позволено /а ако са и търсачи на знания тежко ни/  :)
Титла: Re: За и против хората
Публикувано от: Веско в Юни 29, 2019, 12:21:54 am
В какво нищожество на емоциите, в каква ограниченост на помислите и с колко малка степен на осъзнаване се налага да живее абсолютното мнозинство от човешки същества. Свикнали сме да приемаме състоянието си за нормално и дори „правилно", макар че това е крайна степен на стесняване на съзнанието. Постоянният стандартен човек изцяло потапя собственото си внимание в мъничка област, където има три-четири или пет-шест значими смисли. Той прехвърля тази купчинка представи за себе си и малкия си свят, който смята за вселена, и значението на парченцата от картинката, изтръгната от безпределността, нараства до абсолютното и непререкаемото, до грандиозността на битието като такова. Напуснал ви е любимият (или любимата) и това е катастрофата на живота, причина за отчаяние, която може да доведе до самоубийство. Никой не ви разбира или нямате приятели – и безкрайният свят става за вас безсмислен или враждебен. Загубата на кариерата е личен апокалипсис и т. н.
Интензивността и количеството на страданията, родени от този мъничък живот ви докарват до крайно и безгранично отчаяние. Вие живеете по този начин и сериозно смятате, че това е „нормално"? На една мъничка планета живее едно мъничко същество, което може да вижда и разбира само в радиус от сто метра. В тази област на виждане и разбиране се намира и силата, която го отрича и руши – тя е също толкова нищожна, както и самата област на съзнание на съществото. И какво следва? Страдания, мъка, изпълваща целия вътрешен свят, катастрофа и гибел! В главата на това мъниче светът се руши само затова, че неговото осъзнаване не е погледнало на себе си и на това, което непосредствено го заобикаля от малко по-голямо разстояние.
Като говорим за това, тъкмо способността на човека да гледа на света широко и мащабно, в съответствие с предоставения му потенциал, е същността на „човешкия дух". Да се превърнеш в изнервено, безкрайно страдащо на дребно същество, да деградираш и да загиваш само затова, че не виждаш по-напред от обичайните си „сто метра" – това е неуважение към собственото осъзнаване, неуважение към човешкия дух.

Алексей Ксендзюк