Предполагам, заинтересуваният читател вече се е запознал със следващото ниво представени по темата материали - разкритията на Боб Лазар. Какви изводи и наблюдения можем да извлечем, надграждайки всичко дотук?



Предлагам най-напред да приключим със съмненията. Както се загатва в материалите, има и такава една вероятност, Боб Лазар да е просто едно учение по дезинформация; просто човек, който да се води по техните манипулации и да направят така, че с неговото искрено и несъзнаващо съдействие, да изнесе такава информация в обществото, каквато те искат да изнесе. Основният аргумент за това е, че самият Боб не е бил най-квалифицираното лице нито за времето си, нито в обсега на достъп на вербуващите агенти от флота или военновъздушните сили.

Само че аз бих казал, че това не е вярно.

Погледнете го само! За всеки психоаналитик би трябвало да е очевидно, че Боб Лазар е уникална личност. Нима ви прилича на нормален? За нито един миг този човек не изглежда притеснен от каквото и да е, нито развълнуван. Едновременно с това определено изглежда да е искрен. Но прави силно впечатление, че е патологично заземен и невпечатлителен.
Та той си мисли (поне си е мислел, през 89та) че просто ей така щял да продължи със живота си след всичко това, дори си е мислел, че вече не го били следели. Както скоро ще видим във филма, който излезе на 3 декември тази (2018) година, това съвсем не е така...

Толкова е невпечатлителен, че - както той самият казва - е изнервил дори служителите по сигурността в S4, които е трябвало да опрат пистолет в главата му, в опит да му създадат правилното впечатление за сериозността на ситуацията, която неговото стоманено покер-отношение сякаш наистина не е проумявало дори след напускането му през 89та.




Анализаторите пропускат факта, че не квалификацията е водещото нещо, когато се наемат хора за секретна служба. Водещото нещо е, да си падаш емоционален пън, точно като Боб Лазар. Те винаги наемат много невпечатлителни хора, които няма да тръгнат да викат "уау" и "уха-иха", когато видят летяща чиния, аутопсия на извънземно или пък хладнокръвно прочистване на случайни цивилни свидетели.

За ЦЯЛАТА дейност на свръх-секретните служби на коя да е водеща световна сила се искат ЖЕЛЕЗНИ НЕРВИ. Дори е по-добре, ако агентът направо е опериран от нерви и няма такива.



Самият Боб описва себе си като един напълно лумпенизиран привърженик на правителството. Щастлив в невежеството си болезнено нормален гражданин, който мисли, че правителството на САЩ обслужва и винаги се грижи за най-добрите интереси на народа. Човек, който не би се поколебал да натопи съседа или приятелите си, ако някое ченге му каже, че са заподозрени в нарушаване на някой си закон.

Абсолютно невярващ в нищо свръхестествено, нито в извънземни, нито в летящи чинии, всъщност охотен подигравчия и хулител на всички онези, "загубили ума си", които вярват в такива неща.


Това е всъщност един идеален характер за парвителствено вербуване. Прибавете към това и научното му образование от MIT - Масачузецкия технологичен институт е ключов играч в цялата Американска конспирация... и дипломата му от КАЛТЕК, който вече обсъдихме, че е на практика втората самоличност на НАСА.

Всичко това превръща Боб Лазар в СЪВЪРШЕНА кандидатура за заместник на наскоро взривените секретни учени в S4.


Той самият го казва - основният проблем на черните проекти е именно сигурността, която задушава и спъва напредъка им във всички области. Но както всеки човек, Боб трудно може да погледне себе си, и да осъзнае, че неговото тесногръдие, социално невежество, железни нерви и равен, безстрастен характер, съвършено удовлетворява рамката, в която сигурността е на първо място, а научните квалификации на второ и трето място.

За мен специално вариантът Боб Лазар да е дезинформационен проект отпада.






Тогава се повдига въпроса, защо тогава и как така в крайна сметка са се излъгали с него? Аз мисля... доколкото познавам хората и доколкото съдя по общата си култура... че те са улучили право в десетката с Боб, но всъщност жестоко са подценили или въобще са забравили да разгледат Джаки Лазар - жена му.

Според мен, дърво като Лазар не би стигнал до никъде в живота си, без някой, с който да се консултира. Някой, който, покрай всичките му глупости и наивни вярвания, от време на време да го кара да прави единствените правилни неща, които някога е правил. Обикновено, такива завършени хора се получават, само когато взимат житейските си решения с помощта на някой друг.

Забележете, че след като напуска проект "Галилео", той И жена му получават смъртни заплахи. Забележете, че жена му е една от присъстващите, които е взел със себе си на причакването на тестовия полет над езерото Папус, когато са ги хванали. Това означава, че Лазар през цялото време е споделял със жена си. Това означава, че Лазар през цялото време е нарушавал строго-секретния достъп ниво Маджестик, но никой не е обръщал внимание. Най-елементарните военни, които се занимават с къде-къде по-тривиални неща, цял живот не смеят да кажат нищо на жените и на децата си, защото били подписвали клетви за конфиденциалност. Нима Лазар не е подписвал? С ниво Маджестик?

Това значи, че първата линия на пробива в сигурността е била жена му. И това означава, че първият фактор за радикалните му действия също идва по тази линия.


Как така ще работиш в S4, ще се занимаваш с всичко онова, ще ти е ясно за каква секретност и за какво правителство става въпрос... и ще се върнеш вкъщи и ще се обадиш на едни приятели и ще им кажеш, "Ае, я елате да си направим къмпинг на границата на цивилната зона при Зона 51 дето работя, за да ви покажа НЛОтата!". Както се чува от видеото, Лазар още тогава е осъзнавал, че влиза в лайната, защото се шегува, че е мъртвец заради това, което правят.

Точно затова кара Джон Лийър да спомене името му - за да може работодателите му първо да премислят изтичането на информацията, в случай, че Боб изчезне по необясним начин завинаги.

Тези действия трябва да са внушени отнякъде, по някаква линия. Самият Лазар казва, че е такъв пън, че въобще не бил мислил за последствията за света и за хората от всичко това. Такива мисли на него са му чужди. И такова поведение също не му приляга. Всичко това му е било внушено според мен и е бил навит и вразумен да го направи.



Така че, според мен, правителството на САЩ не е сгрешило с номинацията на Лазар за работа в S4. И не са се излъгали в нищо. Единствената грешка е била, че са си позволили жената на Боб Лазар да остане в сянката на вниманието им.

Роден през 1959 в Коръл Гейбълс, Флорида, Боб Лазар прекарва по-голямата част от живота си в Лас Вегас, Невада. Със своите дипломи по физика от MIT (Масачузецки Технологичен Институт) и Калтек (Калифорнийски Технологичен Институт), той се е занимавал с всичко от химия до фоерверки като част от усилията си да разбере тайните на двигателните системи. Той дори е сглобил самоделна реактивна кола с двигател с 22 000 конски сили, взет от останките на един флотски F3D Skyknight, която е способна да развива скорости по земя от над 560 км/ч.

През 1982г съдбата на Боб прави сериозен завой. Подранявайки за лекции в Националната лаборатория на Лос Аламос в Ню Мексико, изнасяни от д-р Едуард Телър (Edward Teller), един от изобретателите на атомната бомба, Боб имал възможността да срещне и да разговаря с прочутия физик. По случайност, д-р Телър четял местния вестник, "Монитор",  където публикували статия за Боб на първа страница (относно колата му, бел.прев) и двамата завързали разговор. По-късно Боб пратил на д-р Тейлър резюмето си за разглеждане. Скоро след това Боб бил нает от Националната лаборатория на Лос Аламос. Този списък от папките на Лос Аламос споменава Боб сред работещите там.


До 1989г Боб вече бил вкаран в свръх-секретната програма в S4, позната като проект "Галилео". В следното интервю Боб разкрива много подробности за това удивително преживяване.

---

- Стана ли свидетел на някакви дискови технологии в Зона 51?

Не. Нямаше абсолютно никакви извънземни кораби или извънземни технологии и подони неща в Зона 51, точно затова беше направена S4, за да тези неща да бъдат отделени там. Хората от Зона 51 нямаха необходимото ниво на секретен достъп.


- Колко време беше на работа в S4 и кога беше нает?

Кога бях нает в S4... предполагам в началото на 1989г? И вероятно прекарах там само около 6 месеца... при много нередовни посещения.


- Как беше транспортиран до и от работа?

По времето, когато работех там, на националното летище МакКерън в Лас Вегас имаше сграда за специални проекти на EG&G. Когато ми се казваше да отида на работа, аз първо шофирах до там, паркирах си колата там и на летището се качвах на самолет, летях до Груум Лейк. Там слизах от самолета и чаках автобус и автобусът ме откарваше до S4.






S4 е зона точно до сухото езеро Папус (Papoose) и се състои от 9 хангара... хангарите имат полегнали врати, които са покрити с пясъчна текстура. На отсрещния край на хангарите се намира стандартния вход, където те оставят. Там се минава през проверка на сигурността. Вътре има малък комплекс, има офисни помещения, има няколко лаборатории и хангарите, разбира се. Имаше и още няколко места, аз нямах свободата да ходя където си поискам, където и да отивах, винаги бях придружаван. Затова това е всичко, което видях.


- Вътре в инсталацията, как беше, имаше ли подземни нива?

Аз не мисля, че имаше някакви подземни нива... въпреки че може да е имало. Не мисля, че това беше мащабна подземна инсталация, приличаше просто на една инсталация, която е свряна до склона на една планина. Не видях никакви доказателства за стълби, отиващи надолу, есансьори... но, както казах, може и да е имало и аз просто да не съм бил допускан в онези зони.

Трудно е да се предположи колко дълго е била оперативна. Всичко наистина изглеждаше доста ново. С това искам да кажа, че не смятам тази инсталация да е била там в началото на 70-те. Нищо не беше износено, нещата бяха доста прясно боядисани, така че... като гост и външен посетител бих казал, че наистина бих се изненадал, ако инсталацията е била по-стара от 5, 7, 10 години или нещо такова.


- Някой е бил убит в този проект. Какво по-точно се е случило там?

Аз, разбира се, не съм видял това и не го знам като факт, но това ми бяха казали - че аз съм бил нает на мястото на един от двама души, които са били убити, докато са работели върху един от реакторите на един от корабите. Явно те, поради някаква причина, са били разрязали и отворили работещ реактор и устройството е експлодирало, убивайки и двамата. Относно учените, които загинали там... твърдеше се, че експлозията е била относително голяма, сравнявала се експлозия от малка тактическа ракета. Това беше направено в полигона в Невада и се тиражираше като "необявен ядрен опит".


- Имаше ли някакъв директен контакт или комуникация с извънземни?

Не. Никакъв.


- Разкажи ни за секретните файлове при интервюто. При какви условия доби достъп до тях?

Бях вкаран в залата за разпити със 121 или 122 документа за запознаване.. и просто ми се каза да седна и да ги прочета. Мисля, че бяха там, просто за да ме образоват в това, което се случваше. Те не бяха пълно и завършено обяснение на всичко, а просто нещо като кратък синопсис върху някои от другите проекти, които се провеждаха там. Предполагаше се - и това не е нещо, което аз определих, а нещо, което ми беше казано - че летателните извънземни апарати произхождат от планета, която обикаля около звездната система на Зета-Ретикули. Зета-Ретикули 1 и 2 са две звезди от двойна звездна система. Твърдяха, че апаратите са дошли оттам. Една или две снимки на аутопсии, които видях, се занимаваха... представляваха просто малка фотография, глава, рамене и гърди на извънземен. Гърдите бяха разтворени с Т-образен разрез и бе премахнат един единствен орган. На другата фотография органът беше разрязан, вивисекция практически, показваше различните кухини вътре. Това беше напълно необвързано с нещата, които аз правех. От тази фотография се виждаше нещо, което може да се определи като типично сиво извънземно. От това, което аз виждах, не можеше да се определи колко бе високо, защото фотографията беше частична, но... ако всичко друго което видях е вярно, мога да си представя, че вероятно е било високо около 1 - 1.20 метра. От друга страна, единствено виждах една фотография, така че, нямах с какво да продължа по-нататък.


- Какъв е бил инцидентът през 1979г, който довел до замразяване на програмата за размяна с извънземните?

Това също е история, която ми беше казана. Твърдяха, че е имало някаква програма за обмен на информация, с действителни, живи извънземни в инсталацията... и в един определен момент, някакъв персонал по сигурността в определена зона. И... не самите им оръжия, но патроните в оръжията им, от това, което разбирам, ако биха навлезли в тази зона, патроните им е щяло да се детонират. Казаха ми, че едно от съществата се е опитало да спре персонала по сигурността от навлизане в зоната, и е последвало сбиване. В крайна сметка, резултатът от препирнята е, че персоналът по сигурността, не помня колко човека са били замесени, всички били убити и били умрели от рани в главата. И това е всичко, което знам за тази история.


- Какво беше описанието на служебните ти задължения в S4?

Официалното ми служебно описание беше "старши персонален физик". Не знам, дали в действителност заемах тази позиция, защото бях там толкова рядко... не надзиравах никого в професионален план, но това беше официалната позиция, за която бях нает, вече, дали в действителност съм действал в това си качество, не зная.


- Какъв беше размерът на екипа, работещ по проект "Галилео"?

Там имаше общо 22 човека, наети на работа.


- И това беше изрично за проект "Галилео"?

Не, за целия проект. Имаше 22-ма души със свръхсектерен достъп "Majestic" [Маджестик]. Аз имах достъп Маджестик. Достъпът Маджестик се намираше на 38 нива над Достъп-Q [Кю], а Достъп-Q е цивилният свръх-секретен достъп.



Бележка от преводача: Човек от материалите до сега, който в продължение на 14 години е имал свръх-секретен достъп Q, е Стантън Фрийдман. Свръх-секретен достъп Q се дава от Енергийното министерство на САЩ. Информацията, която се защитава с това ниво на секретност, е дефинирана в Акта за ядрена енергия от 1954г и покрива ядрените оръжия и свързаните материали.
Както виждаме, гравитационните вълни, реконструкцията на летящи чинии и контактът с извънземни се намира на 38 свръх-секретни нива над ядрените ракетни двигатели, които авангардът на световните космически корпорации тепърва развива.



- Кога видя първият си диск?

Първият диск видях... мисля на третия път, когато бях там. Обикновено автобусът спираше в отсрещния край на инсталацията, което беше главният вход и оттам влизахме. В този точно случай, автобусът отби до една от хангарните врати, които обикновено бяха затворени, а последната беше отворена. Ние излязохме и аз видях диска в хангара.


Когато го видях, това ме порази с мисълта, че дава обяснение на всичките наблюдения на НЛО. Не ми хрумваше мисълта, че е извънземен кораб, а помислих, че това беше някакъв напреднал вид боен самолет, върху който сме работили от години и хората просто са ставали свидетели на тестовете, и тн. Никога не ми хрумна от само себе си, въпреки че гледах извънземно транспортно стредство, че това не е направено от човешка ръка.


- Кога осъзна, че апаратът не със земен произход?

Ами... Предполагам, че мисълта наистина вече ми просветна, когато влязох вътре в кораба. Огледах се, започнах да разбирам как функционираше... и тогава осъзнах целия проект, като цяло, какво правехме, че не строяхме това нещо, а се опитвахме да разберем как е построено, опитвахме се да го преизградим.


- Какво е "преизграждане"? (back-engineering, буквално обратно инженерство, когато готова машина се разглежда от инженерите, с цел да се стигне до основните й схематични концепции, бел.прев)

Ами преизграждането е, да вземеш завършен продукт и да откриеш как устройството или продуктът е бил произведен. И, на практика, да определиш дали ще можеш или няма да можеш да го дупликираш.


- Учените настрана. Какъв беше емоционалният ти отговор, какви мислеше, че са последствията от всичко това за света и хората като цяло? От тези откровения?

Аз, наистина не мислех за последствия от този род. Що се отнася до емоциите, хората оцениха, че "Боже, това сигурно е било най-вълнуващия момент в живота ти!", но... Не така бяха нещата. Когато за първи път погледнах вътре в кораба... всичко, което мога да кажа е, че беше едно зловещо сещане. Разхождаш се вътре из него, и знаеш, че не би трябвало да си там. Това е едно злокобно усещане, не е вълнуващо усещане, повдига всякакви въпроси в ума ти, "Откъде е дошло това нещо" и знаеш, че няма да ти дадат отговорите за цялата история, и... това е единственият начин, по който мога да го опиша.


- [Как корабът произвеждаше] подемната си сила?

Корабът произвежда гравитационна вълна. Което е сходно на гравитационната вълна, която Земята произвежда. Само че корабът изменя фазата на вълната. Това означава, че корабът превръща вълната... не буквално в обратна полярност, но нещо с такъв ефект. По такъв начин, че да работи срещу естествените гравитационни вълни на Земята. Така създава подемната си сила.


- Има ли някаква защита за екипажа? Корабът произвежда ли някакво гравитационно поле вътре? В самия апарат?

Ами корабът генерира свое собствено гравитационно поле. Да бъдеш вътре в това поле... един вид... не те предпазва като със щит, но.. това състояние, в което се намираш вътре... Това е ужасен начин да се каже, но е почти сякаш си "в друго селение". Защото тогава се влияеш само от това гравитационно поле. Например хората се чудят, как апаратът може да направи завой при такава висока скорост и завой на 90 градуса, представяйки си, че екипажът ще се размаже в стените или нещо с такъв ефект. Това няма да се случи, инерцията няма никакъв ефект. Екипажът се намира в една дисторция (изкривяване), и, не забравяйте, че гравитацията смущава времето и пространството, така че в действителност нищо няма да ти повлияе, докато се намираш вътре.



- Опиши ни гравитационните усилватели и някои от различните им работни конфигурации.

Има три усилвателя. Корабът може да функционира и само на един. Може да се вдигне от земята. Начинът, по който се задвижва, има два различни начина. Има нещо, което наричат конфигурация "Омикрон" (омикрон е буквата О в гръцката азбука, бел.прев), при която корабът използва един генератор, или "Делта" конфигурация, при която употребява всичките три. Делта конфигурацията би се използвала за космическо пътуване. По същество, корабът ще се наклони на едната си страна... а не както е по научнофантастичните филми, където летящите чинии се движат както си искат... трябва да се наклони на една страна, за да фокусира и трите си гравитационни генератора в една единствена точка, за да се предвижи през време-пространството.

Движението около (обикаляйки) източника на гравитацията е проблемно за един диск, защото това по същество представлява смущение, интерференция. Така че, те работят СЪС тази интерференция в своя полза. Те ще използват ЕДИН гравитационен генератор, за да повдигнат кораба от земята. И в опозиция на онова, което ние си представяме - че след като е вече във въздуха, ще има някаква тяга, или някаква сила, която излиза от задния край, за да го избута напред - корабите работят точно наобратно на това. След като вече левитират във въздуха, те ще залюлеят двата оставащи гравитационни генератора нагоре и пред себе си, и ще създадат дисторция, по същество едно надолнище... и корабът започва да се "търкаля" по това надолнище до безкрай. Апаратът винаги преследва една малка гравитационна дисторция пред себе си. Затова изглеждат като пияни, когато летят с ниска скорост - защото всеки път, когато срещнат... гравитационното поле на Земята не е напълно постоянно и стабилно, то зависи от плътността на минералите и на пръстта под него... гравитацията ще варира един вид, и затова ще има странни движения на апарата. Така че движението му на бавни скорости е един вид нестабилно през повечето време.

Бях свидетел само на един тестов полет отблизо. Официално. Аз бъх тъкмо вътре в хангара. Тестът се извършваше някъде... точно около залез слънце, и беше нисък изпитателен тест. Вярвам, че имаше някакви пилоти или тестови пилоти в кораба, той трябваше да бъде адаптиран, за да може да им пасне, защото пилотните седалки и екипировка наистина не бяха удобни. Те бяха в радио-комуникация с кораба, което е изненадващо за мен, защото гравитационните вълни, които корабът произвеждаше, трябваше да смути радио-вълните... Или нещо такова. Очевидно има нещо там вътре, което не разбирам.

Корабът се надигна вертикално, практически безшумно, видя се малка електрическа / светлинна корона отдолу (corona discharge), което беше индикация за наличието на висок волтаж. Това се разсея на височина около 10 метра и корабът стоеше там в пълна тишина. После се мръдна вляво, после вдясно и после седна отново на земята. Това беше целият тест. Само че това беше екстремно впечатляващ тест. Може би за някой, който не е навътре в науката и не знае нищо, това би било кой знае какво, но... трябва да осъзнаете, че този апарат беше 16 м в диаметър, не знаех колко точно тежеше, но тежеше МНОГО. И това беше доста голямо научно постижение - да вдигнеш нещо съвсем безшумно, под контрол, и да изпълниш такава маневра.

Самият кораб, предполагам, че беше метален, беше студен на допир, затова бих казал, че е метален. Но беше като матов алуминий, като недовършена стомана, не беше лъскав, нямаше покритие, и нямаше никакви сглобки или шевове - приличаше на една гигантска отливка. Бях напълно удивен. Наистина не мога да отразя начина, по който се почувствах, но, действително, това вече беше вълнуващо.


- Как ще дефинираш гравитацията? Можеш ли да ни обясниш с общочовешки термини основните й принципи?

Гравитацията е нещо трудно за обяснение, защото по същество е нещо, което ние самите не разбираме. Тя е нещо, което може да се наблюдава, но не се знае много за гравитацията. Има много теории за нея... но те са просто теории, има теории за гравитони, за тях се твърди, че са някакви суб-атомни частици, които действат като гравитацията, създават привличане между два материални обекта. Има и теория, че гравитацията е вълна, форма на електро-магнитна вълна. Но в общи линии гравитацията е физична сила. Тя е... привличане... по-скоро наследствена характеристика на материята, за материята е характерно да проявява взаимно привличане. Практически, това е всичко, което наистина знаем. Модерната наука, настоящата наука в момента, идентифицира една гравитация, една природна сила. Явно, за изследователите в S4, или според информацията, която са добили, докато са изследвали един от корабите там... изглежда има две различни форми гравитация.

Една от тези форми действа на атомно ниво, върху суб-атомните частици, тя държи съставните части на материята, държи самите атоми един за друг. Другият вид гравитация действа на по-голям мащаб. Най-познатият за нас израз е например онова, което държи планетите в орбита, което държи нас стъпили на земята, такива неща.

Заради това, че поизвежда гравитационно поле... аз не бих казал, че корабът е невидим през деня... само че, ако човек се намира под кораба, заради начина, по който се използва гравитацията... гравитацията изкривява времето и пространството, и огъва светлината. Така че, ако гледате кораба отдолу, или ако наблюдавате от точно определени гледни точки, всъщност ще видите онова, което е над кораба. Това е просто трик, заради начина, по който светлината се огъва под влиянието на гравитацията. Например ние можем да видим звезди, които са ЗАД Слънцето. Които са блокирани от тялото на Слънцето. Причината, поради която ги виждаме, е защото Слънцето е огромно гравитационно поле и огъва светлината ОКОЛО себе си, и там виждаме звездите зад него. Време-пространството и гравитацията са в същината си взаимосвързани. Те всичките действат едно на друго. Гравитацията огъва пространството, гравитацията също смущава и времето. Когато варирате едното, всъщност варирате и другото. Ако имате, да кажем, някакво тяло, планета, която произвежда много гравитационни... вълни, ако щете... това тяло смущава пространството, огъва пространството към себе си. И освен това забавя времето. Тези неща не са теории, известно ни е, че са истина. Не можем да го създадем по изкуствен начин, защото не можем да създадем гравитация, но... по такъв начин всичките тези са взаимосвързани.


- [Можеш ли да кажеш нещо за] пътуването със скоростта на светлината?

Има няколко проблема при пътуването със скоростта на светлината. Само някои от тях са фактите, че заедно с увеличението на скоростта ти, пропорционално се увеличава и масата ти. С други думи, колкото повече енергия влагаш в това да се движиш по-бързо, тя започва да те забавя заради факта, че тя се преобразува в маса. Има и други проблеми, защото при пътуването с такава екстремна скорост... навигационни проблеми... фактът, че може да се блъснеш в дребни, мънички, микро-метеорити, при такива скорости това без съмнение ще унищожи кораба ти. Има цял рояк проблеми, на които човек ще се натъкне, ако просто се опита дори да направи нещо такова. Отделно е това, че количеството енергия, нужно за ускорение до скоростта на светлината, е ужасяващо огромно.


- Можеш ли накратко да ни обясниш проект "Далекоглед" (Looking-glass) и проект "Другар" (Side-kick)?

Проект Другар (Side-kick) беше друг проект, който се изпълняваше успоредно с Галилео. Галилео беше проектът, в който аз участвах. Другар се занимаваше с всевъзможните оръжейни потенциали на кораба - дали корабът имаше оръжие в себе си, или дали можеше да се използва като оръжие... но имаше нещо общо с някакъв вид конфигурация за лъч от елементарни частици, дали гравитационният генератор може да се използва като леща за фокусиране на някакъв вид оръжие. Подобно на онова устройство за Стратегическа Инициатива за Отбрана (SDI), върху което работехме през 80-те, но с потенциала за фокусиращо устройство, използвайки гравитационния генератор.

Бележка от преводача: Стратегическата Инициатива за Отбрана (SDI, Strategic Defense Initiative) било предложение за една противоракетна отбрана за защита на САЩ от атака с балистични стратегически ядрени оръжия (интерконтинентални балистични ракети и изстреляни от подводници балистични ракети). Концепцията била обявена за първи път от Роналд Рейгън през 1983г. Рейгън бил гласен критик на доктрината за взаимно подсигурено унищожение (MAD) и я описвал като "самоубийствен пакт".
Взаимно Подсигуреното Унищожение, (Mutually assured destruction, MAD, което означава "луд") е военна стратегическа доктрина и политика за национална сигурност, според която пълномащабната употреба на ядрени оръжия от две или повече враждуващи страни ще доведе до пълното унищожение както на атакуващия, така и на отбраняващия се. Стратегията се базира на теорията, че ядрените оръжия са толкова мощни, че вероятната им употреба в конфликт би разубедила много по-силен враг от каквито и да е агресивни действия. Така според теорията се постига патова ситуация на мир, ако всички страни развиват и се въоръжават с ядрени оръжия, но без никога да ги използват.
Затова Рейгън призовал учените и инженерите на САЩ да разработят системи, които да надскочат и да пратят ядрените оръжия в историята. Широка гама от тези оръжейни концепции включвала лазери, лъчи от елементарни частици и земно- и космически-базирани оръжейни ракетни платформи, заедно със супер-компютри и всякаква техника за контрол на такива систем. Редица от тези концепции били тествани през 80-те години и проекти и отклонения от тяхната линия продължават да се разработват и до днес.

Източник: OFFNews.bg


Германската Федерална агенция за защита на околната среда призова хората да се откажат от фойерверките в новогодишната нощ заради замърсяването, съобщи ДПА, цитирана от БТА.

Според изчисленията на агенцията около 4500 тона фин прах се издигат във въздуха над Германия в новогодишната нощ.

"Това се равнява на около 15,5 процента от количеството твърди частици, отделяни от пътния трафик всяка година", посочва ръководителката на агенцията Мария Крауцбергер пред в. "Райнише пост".

По думите ѝ, ако хората използват по-малко фойерверки или се откажат от тях, ще намалят замърсяването с фини прахови частици, което ще е от полза за здравето им и ще намали отпадъците по пътищата.

Твърдите частици се образуват в процеса на горене. Те могат да достигнат белите дробове и да влязат в кръвообращението, да причинят възпаления на дихателните пътища, тромбози и сърдечни заболявания.

Високи нива на прахови частици в новогодишната нощ се измерват в градове като Берлин, Мюнхен и Хамбург. Миналата година германците са купили фойерверки за около 137 млн. евро.

---

Аз през живота си съм запалил две пиратки, когато бях непълнолетен и то защото бях накаран от родителите си. Нямам разбиране за този вид адреналин, при положение, че видео-игрите на ден днешен са достъпни за всеки.



Не се опитвам да се налагам върху другите хора, а искам просто да кажа следното: Когато хобито ти е свързано с нарушаване на чуждото лично пространство (замърсяване на визуалната, екологичната и звуковата околна среда, върху която нямаш еднолична собсвеност), тогава носиш бремето да се съобразяваш с по-големите проблеми на обществото.

След като малкия и средния бизнес в София остави града без врабчета заради непоносимо замърсения въздух (новата норма е между 4 и 12 пъти над допустимия минимум на замърсяване, всеки ден), единственият фактор, който спасява града от комари лятно време, са прилепите. Замисляли ли сте се въобще защо няма комари в София? - Защото в панелните квартали на София буквално е фрашкано с колонии на прилепи. Не ги виждате, защото не сте свикнали да забелязвате летящи неща нощно време. Всеки един прилеп изяжда около 2000 комара на нощ. Всяка нощ. За сравнение - аз лятно време убивам по два на вечер. (повече за прилепите разберете оттук -> https://greenbalkans.org/prilepi/indexdetails.php?menu_id=41)

За сметка на това, няколко човека на Нова година са достатъчни, за да изселят цяла колония прилепи от близките блокове.



Това не е централен акцент, а просто пример. Един от многото примери за това по какъв начин нормалният делничен глупак унищожава всичко около себе си - и най вече хората около себе си - заради типично малоумните си, неадекватни и инфантилни традиции. За които той самият няма никакво обяснение.


Целият този коментар го пиша като обръщение към Софийската Община - напомням й да пусне зелен билет за метрото на 31ви, защото предвиждам, без помощ от експерти на НИМХ, че въздухът в София в онази вечер ще бъде с код лилав "Вредно".

И пак междувременно... още една интересна статия, докато не обсъдим следващото ниво, което се занимава вече с реалната конспирация:








Източник: ДНЕВНИК, Ангел Петров




Ако държавите се купуваха, Джеф Безос, Илън Мъск и Ричард Брансън биха могли да притежават не една на Балканите или в Африка. Критиците им ги обвиняват, че "посягат" и към Луната и Марс.

Те обаче вече не са сами в надпреварата, която ще оформи индустрия на стойност 1.1 трлн. долара към 2040 г. (според "Морган Стенли") или дори 2.7 трлн. (според "Банк ъф Америка").

"Космическите предприемачи", натрупали милиарди в други бизнеси, някога засенчиха НАСА, Европейската космическа агенция и "Роскосмос".

Днес в играта са и други - т.нар. "простосмъртни" предприемачи. Те нямат империи зад гърба си, нямат и ресурсите на утвърдени подизпълнители като "Боинг" и "Локхийд Мартин". Затова гледат единствено към звездите и към бъдещето, а за по-практични цели - и към Луната. Ресурсите им са ограничени, но те търсят трескаво решения, които вече създават нови хоризонти.



"Две класи" в космоса

"Възможностите на милиардерите като предприемачи са различни от тези на обикновените простосмъртни предприемачи," казва в интервю за "Политико" Шон Кейси, който управлява компания, свързваща учени и инженери с източници на рисково финансиране. "Новият" космос не е като "стария", продължава той: класите в него са две.

Някои от "простосмъртните" започват от нула и се превръщат в имена за броени години - като Planet Labs и Spire Global - създадени в началото на десетилетието, вече са известни със сателитите си. През 2013 г. Spire Global събира с платформата Kickstarter 106 хил. долара за първия си наносателит - 3 пъти повече от желаното. Пет години по-късно, освен в САЩ, тя има офиси в Люксембург, Глазгоу и Сингапур. "Технологията за малки сателити снижи бариерата за влизане" в бизнеса, а компании като "Планет" успяха да обяснят колко полезни са малките сателити и какви способности могат да имат, смята Кейси.


Преди месец колорадската "Лунар аутпост", създадена едва миналата година, показа за пръв път в Минното училище в Колорадо 10-килограмов луноход, който ще изследва повърхността и скалите за ресурси и който ще може да поеме 5 кг товар (за сравнение изследващият Марс "Кюриосити" тежи колкото автомобил, близо 900 кг) и да е първият от бъдещи автономни "рояци", които да изследват повърхността бързо и без човешка намеса след кацане.

Подробности за първата тестова мисия се очакват едва през лятото, но на теория полетът ѝ за пръв път може да не е свързан с правителства като тези на САЩ, Индия или Китай. "По-старата" от нея (основана през 2010 г.) "Муун експрес" пък стана през 2016 г. първата, получила разрешение да напусне земната орбита по път към отрития космос. Прецедентът създава много нови възможности за космически апарати като този на "Лунар аутпост", когато човечеството започне да търси ресурси другаде - Луната е едва първата спирка.
Други тепърва си пробиват път.

Малко след като получи разрешението, "Муун експрес" вече бе сред общо петте компании финалисти в състезанието Google Lunar XPrize - награда от 30 млн. долара за мисия с кацане на Луната, придвижване на определено разстояние и изпращане на снимки и видео до Земята. Първият срок бе 2014 г., впоследствие бе удължаван поне 4 пъти.




Провал или трамплин

За пръв път през януари Xprize призна, че крайният срок, 31 март 2018 г., няма да бъде изпълнен скоро. Причината - нито една компания не може да се справи. Наградата бе отменена, а експерти обявиха край на илюзията, че връщането на Луната е близо. "Гугъл" опита да окуражи финалистите (компании от САЩ, Израел, Япония и Индия) и всички останали (сред тях - първите космически компании на Унгария и Малайзия, създадени за надпреварата) да продължат усилията си, без да се борят за наградата.

За стандартния, "професионален" предприемач това послание може да звучи като формален опит за утеха. За лунните мечтатели провалът се оказа трамплин.

В началото на ноември на международно космическо изложение в Калифорния индийската "Тийм индъс" (Team Indus) и германската "Пи Ти сайънтистс" (PTScientists) обявиха, че работят по собствени луноходи. "Тийм индъс" твърди, че товароподемността на техния е 50 кг - под нуждите на бъдещия космически бизнес (по признание на основателя Рахул Нараян), но компанията работи и по нова версия с 10 пъти по-големи възможности и съвместим с ракети като тези на "Спейс Екс".

Германският конкурент Part-Time Scientists смята, че в края на 2019-а и началото на 2020 г. ще може да кацне в район, който ще ѝ даде достъп и до изоставения от "Аполо 17" луноход отпреди половин век. Търговският директор Торстен Крининг обещава, че ще следват мисии на всеки 18-24 месеца. "Малки сме и не можем сами," казва той, а разработката на апаратите става с поддръжката на партньори като "Ауди" (луноходът носи марката ѝ), "Водафон" и дъщерна компания на "Ред бул". Именно за PTScientists "Водафон" смятат да изградят на Луната първата 4G мрежа; ползата от нея обаче, обяснява телекомът, е и за следващите мисии. Целта на компанията е "да демократизира достъпа до Луната," казват германците в описанието на мисията си.

Израелската "Спейс Ай Ел" (също финалист, отказал се седмици преди края) пък получи по същото време дарение от 5 млн. долара от канадско-израелския милиардер Силван Адамс. След края на състезанието стартъпът работи, за да превърне Израел в следващата държава, извършила контролирано кацане на Луната. Други 2 млн. дойдоха от израелската космическа агенция и министерството на науката.

Японската компания "Айспейс" (ispace) избра друг път и работи със "Спейс Екс", за да изстрелва собствени луноходи (един през 2020 г. и още два - през 2021-а). Компанията твърди, че е събрала близо 90 млн. долара от частни и държавни фондове. Тя обаче разчиташе на технология на "Тийм индъс", за да стигне до Луната.

Вероятно заради тези усилия две от тези компании са сред общо 9 обединения, които НАСА избра броени седмици по-късно за изпращане на апарати на Луната в следващите 10 години. Това е първата стъпка в програма за пилотирани мисии и заедно с "Локхийд Мартин" и американският стартъп "Муун експрес" се оказаха други две американски компании - "Дрейпър" и "Орбит бийонд", чиито партньори в изграждането на апаратите са именно двата стартъпа от Япония и Индия. Сега деветте обединения трябва да намерят собствени ракети за изстрелване на товара, когато (или ако) бъдат избрани от НАСА за мисията и да могат да осигурят място за изследователско оборудване.

"Забележимо е отсъствието на няколко компании, включително "Спейс Екс" и "Блу Ориджин" - и двете проявиха интерес към програмата," пише технологичното издание The Verge. Комппанията на Мъск на практика участва, но е с поддържащи функции - чрез нея обединението на "Дрейпър" и японската "Айспейс" разполага с ракета. Чрез "Муун експрес" пък НАСА се доближава и до друга заявена отдавна мисия - американската компания иска някой ден да добива ресурси на Луната.

Американската космическа агенция не очаква непременно и деветте компании да успеят. Ръководителят на агенцията Джим Брайдънстайн каза, че това е първата стъпка от плана на президента Доналд Тръмп за присъствие на Луната. "Искаме да успеят... Това не е гаранция, защото това, което правят, не прилича на нищо, което ние сме правили."





Кокошката и яйцето

За американската космическа агенция залогът е по-висок. Новата програма за Луната е и увертюра към създаване на бъдещата орбитална лунна станция, и стъпка към добива на ресурси - една от дейностите, които ще оправдаят постоянното човешко присъствие.

Заради конфликт между "лобито за Луната" и "лобито за Марс", НАСА се отказа от ресурсната си мисия през април, за да започне нова месеци по-късно.

Проблемът е финансов, смята Филип Мецгър от Университета в Централна Флорида. Има 12-годишен опит като изследовател на планетите в НАСА, а преди това посвещава десетилетие на работата на американските совалки и на Международната космическа станция. "Знаем как да добиваме ресурси на Луната и на астероиди. Но в момента няма никакви клиенти, които да купуват продуктите. За да правите ракетно гориво от лунния лед или този на астероидите, трябва да има как да го съхранявате в космоса. Трябва ви презареждаем кораб, който да го купува. Но в момента няма такъв," каза той в разговор с "Дневник".

Така усилието е двойно и често нерентабилно - "опитвате да работите за създаването на клиенти и харчите парите на инвеститорите си без клиенти. А ако останете без инвеститори, преди да имате клиенти, компанията ви трябва да бъде затворена. Всички разбират че космическите ресурси ще са революция за космическата цивилизация. Но първо трябва да решим проблема с "кокошката и яйцето". Кое е първо: добивът на ресурси или клиентите, които купуват продуктите му?"

Мецгър смята, че знае как да реши "проблема с кокошката и яйцето в космическата индустрия". Заедно с колеги в университета изпробва идеите в работата си, а ако пазарните тестове преминат както очакват, може да премине на следващата стъпка.




Експерименти

Други компании знаят кои са клиентите им и търсят нови методи за придвижване, описвани от някои като рисковани, от други - като ексцентрични. Калифорнийската "Аполо фюжън", издействала 10 млн. долара рисково фиансиране по-рано тази година, според източници на "Блумбърг" ще разчита на не особено безопасната живачна технология за задвижване на следващото поколение сателити. Руски специалисти пък опитват да сбъднат мечтата на хиляди почитатели на научната фантастика. В интервю с в. "Российская газета" Владимир Кошлаков обяви, че центърът му създава нов тип ракета с ядрен двигател. По-късно научният ръководител на "Келдиш" Анатолий Коротеев каза, че екипът му е готов да работи по изпитания на охладителни системи в открития космос.

Докато в сектора има големи и смели идеи, изненадите тепърва ще предстоят. Контурите на космическия бизнес модел едва се очертават.

---

Ако проверите последния линк, ще видите, че екипът на Анатолий Коротеев няма да работи просто върху "охладителни системи" в открития космос, както ДНЕВНИК отразяват, сякаш едното няма връзка с другото. Заглавието на линкнатата статия гласи - Русия ще тества в космоса ЯДРЕНА ЕНЕРГОДВИГАТЕЛНА ИНСТАЛАЦИЯ.

Сиреч, Коротеев и екипът му няма да се занимават с хладилници в космоса... а със системи за охлаждане за ЯДРЕНИ РАКЕТНИ ДВИГАТЕЛИ.



Може би някои от читателите вече са се сетили защо Стантън Фрийдман по-горе говори за ядрената физика и ядрените ракетни двигатели. Не само, че Марс явно е полето на отминала ядрена война (защото една катастрофа с естествен произход не може да е толкова изчерпателна в разрушителния си ефект), но става дума и за това, че с обикновени химически двигатели пътуването до Марс отнема една година, и то като се употребяват ужасно дългите и неефективни заходни орбити за използване на гравитационната инерция.

Но с ЯДРЕНИ ракетни двигатели Марс може да бъде достигнат в рамките на часове. В комбинация с магнито-аеродинамика, разбира се, Стантън Фрийдман изрично включва този втори елемент в резюмето си. (Магнито-аеродинамиката може да предпази ядрената ракета от сблъсъка с непредвидени миниатюрни астероидни тела по пътя.)

Аз предлагам да поиграем на игра за материалисти!


Знам, че нацистите са правили такива експерименти и знам, че е ужасно, но няма как да не споделям същия този интерес! Нима вие не споделяте същия интерес?

Да кажем, че Пациент 1 лежи на маса 1 и Пациент 2 лежи на маса 2. Те са живи и здрави.

По оперативен път започваме да ампутираме и да имплантираме - разменяме техните ръце, крака, органи и прочие. Ръцете и краката на Пациент 2 отиват у Пациент 1 и обратно, и така и с органите. Знаем, че човек живее дълго и със сърце от прасе (Рокфелер е имал 15 сърдечни трансплантации, от хора разбира се, преди гадта да се гътне).

Въпросът е:

Ще настъпи ли такъв момент - и кога ще настъпи този момент - когато Пациент 1 ще се събуди на маса 2? И обратното?



Друг въпрос е:

ЩЕ ли почувства Пациент 1 или 2 - и кога ще го почувства - че... душата му е подменена?



За жалост, с главите все още е трудно, и не можем да отговорим. Но за сега имаме вече успешна трансплантация на глава на куче (мисля че беше в Русия)... и ако не ме лъже паметта, мисля че поне се говореше за трансплантация на глава (или на тяло? има ли правилен изказ тук?) в Турция преди години.

Може би, от нАучна гледна точка, единственото жалко в руския експеримент е, че става дума за куче? Така че едва ли ще разберем отговора.


Но пък в бази и зони като 51 вероятно вече са провели всички тези процедури и знаят...

В програмирането това представлява процеса на криптиране.


Когато се регистрирате някъде, форум или имейл, вашата парола се криптира. Фирмата (форума или имейла) разполага с вашия криптиран код. когато въведете паролата си отново, тя отново ще даде същия криптиран код, и така Фирмата знае, че сте написали паролата правилно.

Само че Фирмата не може да ДЕ-криптира този код, за да види паролата ви. Веднъж щом редът от символи е криптиран и преведен в криптиран вид от нов низ от символи, този криптиран запис не може да се проследи обратно, за да доведе до оригиналния запис.


Защото процесът на криптиране е НЕЛИНЕЕН.

Това означава, че всяка стъпка от криптирането е хаотична. Представете си, че ходите в снежно поле. Вашата походка е линеен процес. Затова можете да го проследите наобратно - това е един обратим процес - и можете да се върнете в началото, БЕЗ НОВИ СЛЕДИ.


Но ако вашата походка беше хаотичен процес, тогава опитът да го извървите обратно НЕ БИ СЪВПАДНАЛ с онези стъпки, които сте направили преди това, защото ги правите хаотично, а не линейно.

Така, ако походката ви е нелинеен процес, вие можете да се върнете в началото само ако направите обратен завой и намерите нов път до началото. А ако не знаете къде е то, никога няма да стигнете до него.





Инкарнирането представлява КРИПТИРАНЕ - нелинеен процес.

Той не може да се проследи наобратно, неговото минало е незаличимо.

Личността се СЪДЪРЖА в Абсолюта. Личността НЕ МОЖЕ ДА АДРЕСИРА Абсолюта, защото тя не може да го възприеме. Както инстинктът не може да обясни ума, но ума може да обясни инстинкта... както ума не може да обясни интуицията, но интуицията може да разбере ума... По същия начин личността НЕ МОЖЕ да схване своята душа.

Тоест - това е необратим (криптиран) процес, и ние НЕ ЗНАЕМ къде е началото (Абсолютът съдържа нас, а не обратното) и поради това не можем да направим обратен завой и да се върнем.

Необратимостта на процеса скрива източника на процеса.


Поради което смъртта не води до загуба на идентичността. Не води до излизане от времето и пространството. И не води до сливане с Абсолюта.

Води единствено по-нататък.

Между другото, думата "съществуване" идва от латинската дума exsistere, която означава "да се появи", "да стане", или "да бъде", но буквално означава "да стоиш отвън" / "to stand out" (латинският префикс ex означава "out"/"отвън", добавен към глагола "stare", който означава "стои").

В технически смисъл, това означава да стоиш извън битието.

Само че - трябва да се уточни, за да не се бъркат по-случайните на тази тема читатели - практически, означава да стоиш "навън около нас".


Защото, в действителност, Небитието се намира вътре. До Небитието се стига по пътя на задълбочаването отвъд физическия свят.

По този начин, да излезеш из небитието (навлизайки в битието), означава да се поеме един път на изплуване, отвътре-навън.

Затова [екз-] (ex) на латински, за [екзо-] (наставка, която означава нещо отвън), в думата existere, обозначава Битието, защото то е "над". По същия метафоричен начин, както един концентричен кръг е "под" външния си кръг. И по същия начин, по който едно под-съзнание се възприема като по-дълбоко, тоест стоящо под съзнанието.


НО... в квантово физичен смисъл, Битието е вътрешно за Небитието, по такъв начин... че Небитието, в квантов смисъл, СЪДЪРЖА Битието. От тази гледна точка човек може да усвои такава лексика, сякаш Небитието е екзосфера за Битието.




В действителност, Битието се съдържа в Небитието. Но нещата "изплуват" от Небитието към Битието. Това е едно "изплуване навътре" от съзидателна гледна точка. От несъзидателна, разформироваща и разграждаща гледна точка, пътят към Небитието е едно "потапяне навън".

ИЛИ... казано и с друг научен термин, така нареченият във физиката Event Horizon, или Хоризонт на физичните събития (метафоричният хоризонт, на който изгрява едно наблюдаемо физично събитие), не е като безкрайна линия... а е с формата на кръг.



Спомнете си добрата екранизация от Карибски пирати:

Говоря за това - експеримента на 4:25: