Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: [1] 2 3 4 ... 65
1
Глава 17
САЩ


За пръв път срещнах Ерик Мейзър (Eric Mazer), когато бях поканен от шоуто на Световните рекорди на Гинес да счупя съществуващия рекорд за издръжливост на лед в продължение на половин час. Ерик бе независим продуцент на документални филми, направил много репортажи, излъчени по телевизията. Преди да се срещнем на живо, бяхме говорили доста чрез имейли, защото той се интересуваше от направата на няколко вълнуващи кадри за „Вярваш или не” на Рипли. (б.пр.: американски франчайз, занимаващ се с причудливи събития и предмети, толкова странни и необичайни, че аудиторията може да постави под съмнение твърденията) Имейлите му винаги бяха топли и приятелски настроени, а когато пристигнах в Ел Ей, той ми предложи да ме разведе из града.

Докато бях в Ел Ей счупих рекорда от половин час, както и бях казал, че ще сторя, което доведе до нов световен рекорд от един час и 34 секунди. Чувствайки се чудесно след моето постижение, Ерик ме отведе до морето, за да ми покаже някои прекрасни гледки. Видяхме Бевърли Хилс и обсъждахме възможността да в бъдеще да работим заедно в някои от неговите документални филми.

Години по-късно Ерик не беше забравил за мен. Получих имейл от него, в който ме питаше дали желая да дойда до Ню Йорк и счупя съществуващия световен рекорд за издръжливост на лед. Събитието щеше да се състои пред Музея на Рубин на тибетско изкуство. Той искаше да бъда част от документален филм, който продуцираше за Леденият човек… мен! След като се уговорихме, започнахме да правим планове за Ню Йорк. Никога преди това не бях ходил там, така че това щеше да бъде първият път, в който посещавам Голямата Ябълка. (б.пр.: популярно название на Ню Йорк) Бях развълнуван.

Пристигайки там, забелязах невероятната архитектура. Ню Йорк е легендарно място с впечатляващи сгради, имащи изумителни детайли. Декорациите из града бяха много красиви и вдъхновяващи. Оставих възхищението си настрана, осъзнавайки, че съм там с цел – да счупя съществуващия рекорд по издръжливост на лед из улиците на Манхатън. Цял нидерландски телевизионен екип ме придружаваше и заедно със снимачния екип на Ерик щяха да заснемат много страхотни кадри.

Преди да се състои събитието, се срещнах с директора на музея. Имах също възможността да срещна доктор Кенет Камлер (Kenneth Kamler) и професор Уилям Бушел (William Bushell). Те двамата бяха наети за специални интервюта, в които да посветят публиката относно способността ми да издържам на екстремен студ. Кен Камлер, наскоро издал книга озаглавена „Да оцелееш при крайностите”, беше главният говорител по време на опита за световен рекорд и щеше да помага при наблюдението на жизнените ми показатели. Той също така щеше да бъде и водещ оратор на събитието за хората, които го гледаха на улицата и в дома, пред телевизорите си.

Б.пр.: Книгата на д-р Камлер: - https://www.amazon.com/Surviving-Extremes-Doctors-Journey-Endurance/dp/0312280777

Уилям Бушел или Бил, както го наричам, е утвърден професор, получил докторска степен по антропология. Чрез много изследвания той остава свързан с Тибетската къща.

Б.пр.: Тибетската къща - международна група, създадена по искане на Далай Лама от нестопански организации за културно съхранение, представяне и защита на древните традиции на философията, науката, изкуството и културата на Тибет. 

Най-известен е с изследванията си върху това как източните езотерични дисциплини могат да помогнат на западното общество. Той прави диференциация между двете общества, с надеждата да открие прозрения, които ще са от полза за човечеството. Скоро след като се срещнах с Уилям, той ми даде обширна книжка, илюстрираща научните данни, свързани с неговите изследвания. Наистина се почувствах поласкан. Бил, ако четеш това, благодаря!

Два дни след пристигането си, бях помолен да направя демонстрация за шоуто The Today. (б.пр.: сутрешно американско предаване, излъчвано по NBC). Всичко беше приготвено пред студиото. Беше студена и ветровита сутрин из нюйоркските улици. Преди да стъпя в плексигласовия контейнер, дадох интервю по къси панталонки. Когато влязох в кутията, я напълниха със 700 килограма лед. Зрителите гледаха със страхопочитание как нормален човек се подлага на изключително студени температури. След като минаха 40 минути, отвориха кутията и на земята паднаха замръзнали късове лед. Направих едно последно интервю и отидох в близката сграда да взема един хубав, топъл душ.

По-късно същия ден направихме снимки в Медисън Скуеър. След като приключихме със заснемането, отидохме да стоплим себе си с питие в близкия бар Хавана. Там се видях на големия телевизионен екран. Бях известен в Ню Йорк! Тъй като възнамерявах да счупя съществуващия световен рекорд точно в 14:00 на следващия ден, се върнахме по стаите си в хотела. Исках да се наспя добре преди опита за рекорд.

На следващата сутрин трябваше да се събудим и отидем направо на среща. Присъстваха и двата снимачни екипа – нидерландският и този на Ерик. За наша изненада се появи и трети – новинарски екип от АВС, който искаше да направи документален филм, озаглавен „Медицински мистерии”. Сякаш три телевизионни екипа не бяха достатъчни и още 15 от различни телевизионни станции се появиха за записа на опита за световен рекорд по издръжливост на лед в Манхатън! Навсякъде имаше хора! Представители на различни държави по света бяха изпратени да филмират събитието, така че то да се излъчи на международно ниво.

Междувременно оставах сдържан и правех това, което винаги правя; подготвях се ментално и се фокусирах върху непосредствената задача. В последните моменти на подготовка за нов световен рекорд, камерите обградиха зоната и заеха финалните си позиции. Стъпих в плексигласовата кутия и бях готов да започваме. Бъдещата приятелка на д-р Кенет Камлер – Гранис Стюарт, закачи по мен сензори, които да следят жизнените ми органи. Скоро екип от хора изля лед навсякъде около мен. Изсипваха леда, докато той не достигна до раменете ми. В този момент беше стартиран голям дигитален часовник, който щеше да показва изминалото време.

Д-р Камлер и асистентката му Гранис проверяваха кръвното ми налягане на всеки пет минути. Измерваха също вътрешната ми температура и сърдечния ритъм. По някое време температурата на жизнените ми органи спадна малко, но никога в опасна степен. Нещата бяха под контрол. Нямах нужда наблюдаващите да ми казват как се справя тялото ми. Можех да почувствам и разбера всичко случващо се. Знаех опасностите от хипотермия и можех да контролирам тялото си, така че то да не достигне тази точка.

Наблюдаващите виждаха мъж, който има контрол. Директорът на музея обясняваше: „Този западняк контролира температурата на вътрешните си органи чрез тибетска техника, наречена Туммо. Тя е известна също и като Вътрешен огън.”

За да поддържаш контрол върху температурата на сърцевината си, трябва да въздействаш на тялото чрез управление на хипоталамуса; може да мислиш за него като термостата в твоя мозък. Вените около ядрото е необходимо да останат перфектно затворени, с цел да се поддържа телесна температура от 37°С. Нужно е кръвта да стои на тази температура, за да се предотврати хипотермия и запази дробовете, сърцето и мозъка от изключване. Докато температурата на кожата може и да падне до 0°С, ядрото трябва да остане с постоянна кръвна температура, за да останеш жив. В тази точка тялото може да генерира топлина три пъти повече, отколкото ако е в стазис.

Изледователите бяха предположили, че поради тренировките ми на студено, съм способен в някаква степен да контролирам нервната си система. Обикновено хората са неспособни да влияят директно върху автономната нервна система, но с подходящо обучение, става възможно. Аз съм убеден, че всеки може да се научи да го прави. Това е точно онова, което сторих по време на опита за световен рекорд; не изпуснах контрола. На 50-тата минута за кратко усетих нещо странно да става в бъбрецие ми; почувствах студ. Фокусирайки се върху това място, пренасочих кръвният си поток да достави топлина на бъбрека ми. След минути сензорите в тази площ откриха забележително повишение от 10°С! Излишно е да казвам, че отново беше топло.

След това Камлер наблюдаваше постоянна линия на температурата на вътрешните ми органи, която остана същата. Той забеляза, че пулсът ми се е повишил малко. За да се поддържа температурата на кръвта и се затопли тялото, сърдечния ритъм трябва да се повиши. Въпреки това, той трябва и да се следи внимателно, за да е сигурно, че ситуацията не става живото-застрашаваща. Ако пулсът ми бе превишил 200 удара в минута, щяхме да спрем незабавно опита за рекорд. Дори при 130 удара в минута, все още бях способен да генерирам достатъчно топлина, която да циркурила в тялото ми и го стопли.

Погледнах към дигиталния часовник, за да видя колко време е изминало. Оставаше само още една минута, докато поставя новия рекорд! Когато наближиха последните десет секунди, тълпата завика в унисон: “Десет… девет… осем… седем… шест… пет… четири… три… две… едно!” Излязох от кутията и размахах ръцете си в триумф. Направих го! След хубава топла баня, дадох интервю на Кен Камлер пред публиката. Ако искате да го видите, може да го сторите на този линк:

http://www.thirteen.org/forum/topics/mysticfire/38/

Б.пр.: за съжаление, видеото от линка не е активно и не успях да открия друго с това интервю, но ето видео от поставянето на рекорда:



Новините за новия ми рекорд пътуваха бързо чрез медиите навсякъде по света. Тази вечер хората дори ме разпознаваха, докато вървях по улиците на Ню Йорк! Беше сюрреалистично усещане да бъда знаменитост. Бях виждал много телевизионни програми през живота си, но сега се чувствах сякаш съм част от тях. Бях дръзновил още веднъж и не срещнах провал; увереността ми отиде крачка напред и бях готов за още.

След успешния ми рекорд, някой уреди да се срещна с д-р Кевин Трейси (Kevin Tracey) от Института на Фейнщайн (Feinstein Institute) от Манхасет, Ню Йорк. Очевидно д-р Трейси беше изключително заинтересован да извърши изследване, за да види дали мога да повлияя на имунната си система. Не знаех какво да очаквам, но преди да се усетя, вече бяхме в метрото на път за Манхасет. Беше на около 35 километра далеч.

По време на пътуването имах много интересна дискусия с професор Бушел, скромен джентълмен, изключително отдаден на науката. Бил и аз говорихме за потенциалните ползи от подлагането на студ и как то може да помогне на хората от западната цивилизация. Много заболявания са причинени от лошо кръвообращение, което може да бъде доста дискомфортно. Обсъдихме много начини, по които студа може да помогне за облекчаване на този проблем. Бил и аз споделяхме сходни вярвания и начин на мислене. Беше добър разговор. След като слязохме от метрото, хванахме автобуса и не след дълго пристигнахме пред портите на института.

Когато влязохме вътре, служителите ни информираха, че е забранено да записваме каквото и да било по време на нашето посещение. Казахме, че разбираме и ни отведоха в голяма конферентна зала, където 12 души седяха около голяма маса. След всички интродукции, започнах да разказвам на групата за своята визия, как коректната употреба на студа може да донесе голяма полза за човечеството. Всички показваха интерес и слушаха внимателно какво имам да им кажа.

От конферентната зала слязохме към стаята за изследвания, където седнах на уютен стол, свързан с белодробен контролен апарат и кардиограма. По време на теста, те трябваше да изключат два пъти белодробния уред, защото смятаха, че не работи правилно. Когато той не отчита какъвто и да било въздух или дихание, се смята, че свързаният с него човек е мъртъв, а аз бях бездиханен за повече от две минути и половина! След като включиха третия белодробен апарат, реших, че е най-добре да спра с дихателните упражнения.

Екипът на д-р Трейси също се интересуваше да наблюдава как функционира тялото ми на клетъчно ниво, така че ми взеха кръв преди, по време и след експеримента. Специалистите по биохимия планираха да идентифицират и сравнят 310 различни кръвни стойности на кръвта от трите проби. След като приключихме тестването, благодарихме на д-р Кевин Трейси и екипа му за поканата. Върнахме се обратно на входа, където ни чакаше автобус. Взехме си довиждане и се върнахме в Ню Йорк.

Скоро след това, обаче, трябваше отново да тръгнем на път. Летяхме от летището в Куинс до Сейнт Пол в Минесота. Както по-рано бях споменал, АВС снимаше документален филм, озаглавен „Медицински мистерии” и там щяха да бъдат проведени снимките за него. Още докато се приземявахме в Сейнт Пол, през прозорците на самолета можеше да се види точно колко студено е навън. Всичко изглеждаше ледено и навсякъде имаше сняг! Термометрите отчитаха минус 30°С, сякаш отново бях в Лапландия! Беше толкова студено, че местните основни и гимназиални училища бяха отменили занятия заради времето, както дочух някой да споменава на път за хотела, в който щях да отседна. Хотелската стая бе на 26-ия етаж, заобиколена от небостъргачи; това е каквото би очаквал от модерен град. Наспах се, а на следващата сутрин снимачният екип почука на вратата ми, питайки ме дали не бих имал против за направим няколко снимки. Казах им: „Разбира се, за това сме тук, нали?” 

Снимките започнаха с това как правя няколко медитативни пози. Направих също и няколко дихателни и физически упражнения. Получиха се добри кадри и това ми помогна да се приготвя за остатъка от деня. Сякаш от никъде Джо Енгър (Joe Anger), който водеше екипа, внезапно ме накара да изляза навън. Той искаше да се смеся с публиката отвън в снежното време, носейки само шорти и да задавам въпроси на хората за студа, проучвайки мнението им. Записвахме и интервюирахме хората през целия ден в университета, по улиците и в парковете.

На края на деня взехме кола до Дълют, Минесота. Там се срещнахме с двама световно известни професори по медицина. Те искаха да проведат експеримент, в който да изследват физиологичните промени в тялото ми. Когато пристигнахме в Дълют, се регистрирахме в уютен хотел и намерихме нашите стаи. В хотела бяхме посрещнати от един от професорите, които щяха да извършат опита. Изглеждаше приятен човек и бях развълнуван от предстоящия експеримент.

След добра нощна почивка, отидохме до медицинското училище, в което преподаваха професорите. Срещнахме се в лаборатория, където специално се изучаваха ефектите на студа върху тялото. Там снимачният екип изсипа лед в резервоар, пълен със студена вода.  Те се надяваха ледът да подчертае колко е студена водата, така че хората вкъщи да видят, че тя бе наистина ледена.

Понякога филмирането може да бъде предизвикателство. Определено може да тестваш търпението си чрез количеството време, необходимо да се настрои оборудването, да се вземат подходящите снимки и да се разглоби оборудването. О, добре, това е телевизията!

Най-накрая експериментът беше приготвен. Закачиха ме със всякакви видове проводници, за да следят жизнените ми показатели във водата. Още веднъж, докато влизах в ледената вода, нямах дихателен рефлекс. Вътрешната ми температура и сърдечен ритъм оставаха същите с течение на времето. Изглеждаше, че ще бъде още един успешен експеримент! Когато приключихме, изследователите бяха повече от доволни от резултатите и наистина обявиха опита за успешен. След това летяхме обратно до Ню Йорк, удовлетворени от постигнатото. Пристигайки, отидохме до замръзналия бряг на река Хъдзън, за да направим още малко снимки за филма. Бяхме щастливи от заснетото там, така че си позволихме да починем малко. Беше отминала напрегната седмица и всички се бяхме справили изключително добре.

Когато се върнах от Минесота, бях неспокоен да получа обаждането на Кен Камлер с резултатите от експеримента на д-р Кевин Трейси. Той най-после се обади и ме информира, че макар д-р Трейси обикновено да е много умерен и спокоен човек, той буквално е скочил във въздуха, виждайки резултатите! Те показваха, че бях потиснал възпалителни маркирани тела в блуждаещия нерв.

Б.пр.: Блуждаещият нерв (на латински: nervus vagus) е десетият черепномозъчен нерв. Служи за връзка на мозъка с показателите на сърцето, белите дробове и стомашно-чревния тракт.

Това означаваше, че съзнателно бях повлиял на имунната си система, нещо което е широко считано за невъзможно. Ако някой е способен да повлияе на имунната си система чрез воля, това потенциално може да има огромно въздействие върху борбата на човечеството с болестите.

От този момент нататък новата ми мисия в живота стана да помагам на хората да се  преборят с болестите.

Час и половина по-късно, след като бях получил добрите новини, се обади съпругата ми с много сърцераздирателна новина. Тя ме информира, че майка ми току-що е починала. Това ме върна обратно на историята на моето раждане.

Преди много години, когато майка ми била бременна с брат ми и мен, лекарите всъщност нямали представа, че тя носи близнаци. След като тя ражда брат ми Андре, докторите я водят в стаята за възстановяване, мислейки, че в нея тя може да се отпусне. Вече там, тя усеща, че има още едно бебе на път! Контракциите били силни и майка ми крещяла за помощ. Дошла медицинска сестра и тя също била убедена, че има още едно бебе. Изтичала да доведе лекари, както и друга медицинска сестра. Всички заедно избутали леглото до операционната зала, където щели да опитат да направят цезарово сечение. Майка ми била изключително колебаеща се относно този вид раждане, поради някои неща, които чувала за него в миналото, но вече било твърде късно. Като редовен посетител на църква и отдадена католичка, тя се молила детето й да остане живо и евентуално стане мисионер. Преди дори да сложат майка ми на операционната маса, тя родила. От чиста воля и сила, тя успяла да роди втория си син – мен. Ето как дойдох на бял свят.

Сега майка ми си беше отишла. Когато чух тъжната новина, почувствах все едно някой ме удари в стомаха; бях бездиханен и имах дупка в сърцето си.

Няма съвпадения, всичко се случва с причина. То ни свързва с тези, които обичаме и може да осигури мир в сърцата ни. В този тъжен момент се опитах да бъда силен и да продължа с новата си мисия в живота.

2
Новото лого на Космическите сили на САЩ се оказа копие на емблема от Стар Трек

25 януари 2020




Източник: OFFNews.bg

Чисто новото лого на Американските космически сили се оказа... старо. То е досущ като използвано от научно-фантастичния тв сериал "Стар Трек", пише Би Би Си.

Потребители на Туитър отбелязват, че емблемата, показана от президента Доналд Тръмп, прилича "неприлично много" на тази на култовия сериал. Други опонират, че логото всъщност е базирано на използвано от Военно-въздушните сили на САЩ.

В отговор на туит на Тръмп, с който той представи новото лого, звездата от "Стар Трек" Джордж Такеи публикува старото лого.

Дали новото копира това от сериала? Преценете сами.

3
Всички теми / Re: Закрилата на детето и ЗСУ
« -: Януари 20, 2020, 02:33:49 pm »
Прекрасно осъзнавам, че в някаква част от родителите се обажда и "гузната съвест" защото, каквото и да си говорим, малцина са психически и всякак готови да отглеждат дете и е необходимо да се учат в движение. Но това не значи, че децата им трябва да бъдат отнети и оставени изцяло на грижите на институциите и кой знае кого още. И НЕ коментирам, онези, които дори не могат да се нарекат „родители”.

Не си правете илюзии. Предстоящият закон само ще развърже ръцете на заинтересованите и легализира вече случващото се, което ще придобие още по-големи мащаби. И някой ще си каже: "Това няма да се случи на мен." Никога не се знае. Но въпросът е - искаме ли изобщо да се случва на някого?

Никой човек не е остров, затворен в себе си;
всеки е парченце от сушата, частица от океана;
и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява,
тъй както ако нос е бил отнесен или домът
на твой приятел, или пък твоят собствен;
смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството;
така че никога не питай за кого бие камбаната;
тя бие за теб.

Джон Дън, английски поет






България се превръща в незаконното бунище на Европа. Въздухът и почвата (земята) са замърсени. Водата също (водни кризи и т.н.). А това са три от петте елемента. Земята като елемент е свързана с храната (а оттам и информационната среда), Водата символизира емоциите, чувствата и богатството, Въздухът - свободата. Но все още нищо не е загубено. Остават ни Огъня - страстта, ентусиазма и активността, и разбира се Любовта/Духът – последният (или първият?), обединяващ останалите четири, елемент.

Браво на родителите, че се борят за децата си. Подкрепям ги напълно, от все сърце! Зная, че на никого не е лесно. А може би и не бива да бъде. Приветствам всички активни хора, които бдят и правят, каквото им е по силите, за да променят нещо – дали в себе си и/или в света (ни). Може и да е клише, но те са бъдещето и не за виновни за грешките на “възрастните”.

Ето,  дори и във форумът на bg-mama, измежду дискусиите за какво ли не, има и тема от стотици страници... което не мога да не адмирирам. В кръга на шегата - майките са си мафия. Да се надяваме повече в смисъл на организирана, отколкото на престъпност, но че са опасни - спор няма. :)

... Смени се социалният министър и промените се отложиха със шест месеца. Което още нищо не значи. Но завесата се вдига и все повече се говори И по тази тема. Крайно време е хората да се обединят и отстояват истинските си, общи за всички интереси, изоставили личната си, съмнителна изгода... Може би това е урокът от легендата за хан Кубрат и снопът пръчки, който нашият народ предстои да научи по трудният начин...

Иначе - както посъветвах М. и бих си позволила да се обърна към четящите родители/хора - не можете да предпазите от всичко децата си. Няма как. Но ги обичайте всеотдайно, грижете се и правете всичко по силите си за тях, за да не съжалявате след време. Бъдете им не само родители, а и приятели - приятелството е най-лесното и прекрасно нещо на света. Не живейте в страх (защото това не е живот), а отстоявайте правата (и свободата) си. Б(ъ)дете активни! Успех!

4
Всички теми / Re: Закрилата на детето и ЗСУ
« -: Януари 20, 2020, 02:27:52 pm »
Толкова по въпроса с медиите. Но не мога да не спомена и споделена болка на моята позната от това, че дали от пропаганда, дали от неразбиране, много често, говорейки по темата с различни хора, е срещала реакции на насмешка, пренебрежение и прочие.

Всичко от арсенала на живеещият в отрицание човек.

Но когато и БПЦ се събуди от вековния си сън и учудващо адекватно застана с авторитета си зад исканията на родителите, нещата малко или много се промениха. От там излязоха с много издържано юридически становище, което ще цитирам:





I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

На 22.03.2019 г. е приет Закон за социалните услуги /ЗСУ/ и чрез позната законодателна техника са променени много други нормативни актове, включително Семейният кодекс, Законът за закрила на детето /ЗЗДет./, Законът за социално подпомагане /ЗСП/.

ЗСУ и промените в съпътстващите закони влизат в сила от 01.01.2020 г.

Този закон се явява продължение на вече нормативно регулирана материя с много нововъведения, които същностно променят механизма на финансиране на социалното подпомагане и правните субекти, на които държавата възлага извършването на социални услуги.

За прилагането на този закон се предвижда приемането на подзаконови нормативни актове в тримесечен срок от влизането му в сила, поради което и към настоящия момент законът не дава ясна представа за конкретното въздействие, което ще окаже върху обществените отношения. Тази неизвестност крие още по-голяма опасност за въздействието, което законът може да окаже върху обществото.

Нормативната уредба на изключително важни правила за поведение следва да бъде в закон, а не в подзаконови нормативни актове съгласно основни принципи на правовата държава и Закона за нормативните актове/ЗНА/ .


Това е поредното грубо нарушение на правните принципи, според които има определена йерархия на видовете източници на правото, в частта им на нормативни актове. С други думи - не е допустимо ПЗНА (подзаконов нормативен акт) да урежда материя на по-висш закон. По същество това представлява изземване на законодателната от изпълнителната власт, а подобно явление говори за сериозен дефект в осъществяването на понятието "правова държава".

Така например в чл. 18, ал. 1 от ЗСУ е посочено, че: „Организацията на предоставянето на социалните услуги се определя от доставчика на услугата в съответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги.“

В нормата на чл. 109 от ЗСУ е посочено, че социалните услуги се предоставят в съответствие с Наредба за качеството на социалните услуги, която се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика и с нея ще се определят: 1. стандартите за качество на социалните услуги; 2. критериите за изпълнение на стандартите за качество на социалните услуги;3. основните принципи за разработване от доставчиците на социални услуги на програми за развитие на качеството на социалните услуги, които предоставят; 4. методите за извършване на мониторинг на качеството на социалните услуги.

Така посоченото като съдържание на цитираната наредба следва да намери място в ЗСУ, тъй като става въпрос за същностни, първични обществени отношения, които се уреждат със закон в съответствие с чл.3, ал.1 от ЗНА– т.е. възниква съмнение, че неопределеността на закона в някои от разпоредбите му крие всъщност други цели, а не оповестените.

ЗСУ е много обстоятелствен, с използвани чуждици в него, с много общи дефиниции, поради което, така приет, той не отговоря на изискванията на чл. 9,ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове – да е написан на общоупотребявания български език, кратко, точно и ясно.

Разпоредбите в него оставят впечатление, че не са резултат от обещаното ни осъществяване на социална политика, насочена към преодоляване на демографската криза, а функция на вече утвърдени схеми за социални услуги от чужди законодателства, прилагани от много неправителствени организации /НПО/ и сега в различни социални сфери и форми на общуване.

При условие, че ЗСУ регламентира частни доставчици на социални услуги да бъдат български физически и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, както и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, то законодателят е длъжен да регламентира предоставянето на социални услуги от толкова много правни субекти с ясни, обосновани правила, с еднозначна терминология, за да се осигури точното им приложение от съдебната власт и да се гарантира общото благо, както и възможността за ефективен контрол върху изпълнителя на съответната услуга.

Само с такава регламентация може да се изключи или максимално да се ограничи възможността за проява на субективност при прилагане на тази законодателна уредба от органите на държавна власт, съдебните органи, недържавни организации и отделни личности.

Новата нормативна уредба е ясен сигнал за това, че чрез нея не се цели преодоляване на демографската криза чрез подпомагане на родителите в семейството за отглеждането и възпитанието на детето!

Тя създава нова конструкция в социалните отношения с водеща роля на частните доставчици на социални услуги – основно НПО, които могат да бъдат и проводници на чужди интереси, вредни за обществото ни.








II. ЗА СЪЩНОСТТА НА ПОНЯТИЕТО „СОЦИАЛНА УСЛУГА“

ЗСУ общо и неясно регламентира понятието „социална услуга“ и така го развива в нормите си, че не се разбира дали то има характер на търговска или благотворителна дейност.

Словосъчетанието „социална услуга“ само по себе си сочи, че не става въпрос нито за социална дейност, нито за услуга!

Терминът услуга е използван в пълно противоречие със съдържанието, което има по смисъла на много други норми. Той е изпразнен от общоприетото съдържание, което има, и не може да постигне социалния ефект, който преследва.

Така регламентирано понятието за „социална услуга“ не кореспондира със съдържанието, вложено в нормите на Договора за функциониране на Европейския съюз/ДФЕС/, Търговския закон /ТЗ/, Закон за дейностите по предоставяне на услуги /ЗДПУ/, Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Съгласно чл. 57 от Договора за функциониране на Европейския съюз:„Услугите се считат за „услуги“ по смисъла на Договорите, ако те обикновено се предоставят срещу възнаграждение, доколкото не са регулирани от разпоредбите, отнасящи се до свободата на движение на стоки, капитали и хора. По-конкретно „услугите“ включват: а)дейности от промишлен характер; б)дейности от търговски характер; в)дейности на занаятчиите; г)дейности на свободните професии.“

В националното ни законодателство легалното определение на понятието услуга е дадено в приетия Закон за дейностите по предоставяне на услуги /ЗДПУ/.

В чл. 2, ал. 1 на този закон е записано, че: „По смисъла на този закон „услуга“ е всяка стопанска дейност, извършвана срещу възнаграждение или за собствена сметка от доставчик на услуги.“

Услуга по смисъла на ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

В нормата на чл. 3 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/ е дадено определение що е социална услуга, но от него не може да се изведе смисълът и същността на вида услуга, наречена „социална услуга“, за да се установи дали тя е услуга по смисъла на ТЗ, дали е услуга като стопанска дейност по смисъла на ЗДПУ или е „Нестопанска услуга от общ интерес“, която според същия закон /§1 т.9 от ДР/ е услуга, която не се извършва срещу парично възнаграждение и съответно не представлява услуга по смисъла на чл. 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Възниква риторичният въпрос:

Ако социалните услуги ще се предоставят от частните доставчици и без парично възнаграждение, то каква е мотивацията им те да ги финансират?


Абсурдно е да приемем, че това ще се извършва само за удовлетворяване на професионални интереси!

Ако пък социалните услуги ще се предоставят срещу такси, определени от толкова много частни доставчици, то безспорно е, че ще се преследват и икономически интереси, които са несъвместими с грижата за бедните, сираците, старците, инвалидите, децата в риск и пр.!

Нормите на чл. 48, ал. 1 и 3 и чл. 50, ал. 3 от ЗСУ,отнасящи се до финансирането на социалните услуги от частните доставчици, регламентират социалната услуга като търговска дейност, извършвана по занятие срещу възнаграждение.

По смисъла на чл. 3 от ЗСУ социалните услуги са дейности за подкрепа на лицата за превенция и/или преодоляване на социалното изключване; за реализиране на права; за подобряване качеството на живот.

Това легално определение на понятието социални услуги може да характеризира почти всички услуги като социални услуги – услугите в сферата на здравеопазването, образованието, адвокатските услуги и др.

Многозначността на това понятие следва и от изброяването на социалните услуги като видове дейности в чл. 15 от ЗСУ. Те са: 1. информиране и консултиране; 2. застъпничество и посредничество; 3. общностна работа; 4. терапия и рехабилитация; 5. обучение за придобива- не на умения; 6.подкрепа за придобиване на трудови умения; 7.дневна грижа;8.резидентна грижа; 9.осигуряване на подслон; 10.асистентска подкрепа. Същностно място в терминологията на ЗСУ намират и изрази като „интегрирани услуги“, „интегриран подход“ .

Следователно законът не дава ясна представа за същността на „социалната услуга“ – основно негово понятие.

Като се съобрази фактът, че НПО ще могат да предоставят здравно-социални услуги по ЗСУ и ще осигуряват подкрепа за личностно развитие на децата и учениците съвместно с държавните и местните органи и структури съгласно чл. 174 от Закона за училищното и предучилищното образование, то може да се направи обоснован извод, че функции на държавата, свързани с основни права на гражданите на Република България, се предоставят на частни доставчици, които могат да осъществяват и финансирането им.

Тези дейности досега в основната си част са финансирани от държавните и общинските бюджети – т.е. от заплащаните от гражданите задължения към държавата и общините – данъци, вноски, такси, глоби и др., и са контролирани от органите на местната власт съгласно ЗСП.

С новия ЗСУ основните източници и субекти на финансиране са други, а следователно и на социалните политики.








III. ЗА ПРАВНИТЕ СУБЕКТИ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ И НАЧИНА ИМ НА ФИНАНСИРАНЕ

В нормата на чл. 24 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/, отменен със ЗСУ, водещи източници на финансиране са държавният бюджет и общинските бюджети, а съгласно чл. 18а от ЗСП, също отменен със ЗСУ, управлението на социалните услуги се възлага от кмета на съответната община, който осъществява и контрола по изпълнението им и разходването на средствата.

С новия ЗСУ доставчиците на социални услуги са общините и частните доставчици на такива услуги.

Същностната разлика между регламента по ЗСП и ЗСУ е свързана с това, че ако в ЗСП финансирането на социалните услуги се осъществява чрез общините, то сега частните доставчици на услуги, освен че могат да получават средства от бюджета, за да ги осъществяват, те могат и пряко да ги финансират като равнопоставени са НПО и търговските дружества – субекти със съвсем различен правен режим, функции и цели.

ЗСУ регламентира заплащането на социалните услуги при предоставянето им от частните доставчици и в случаи, при които социалните услуги са задължителни.(чл. 88, ал. 2, чл. 102, ал. 1,чл. 103 и чл. 104 от ЗСУ).

Това създава основателни страхове за злоупотреби от страна на частните доставчици и ясно сочи същностната промяна в начина на осъществяване на социалната дейност в Република България преди и сега.

Така регламентирано осъществяването на социалните услуги по ЗСУ поставя знак за равенство между търговска дейност и обществено-полезната дейност,свързана с благотворителност и милосърдие.

Извеждането на частните доставчици на услуги като основни правни субекти за предоставянето им създава пазар на тези услуги – превръща най-важните дейности, свързани с оцеляването на народа ни, в търговия!

Повдига се въпросът откъде частните доставчици ще се финансират, за да задоволяват само „професионален интерес” от извършването на една дейност, която не може да носи печалба, а изисква безвъзмездно финансиране?

В публичното пространство многократно коментарът на ЗСУ се свързва с коментар на системата „Барневернет”, която функционира в Норвегия.
Във връзка с прилагането на тази система има много висящи дела в Европейския съд по правата на човека срещу Норвегия.

Има и решени дела, с които държавата Норвегия е осъдена за нарушения на чл. 8 от ЕКПЧ (право на зачитане на личния и семейния живот),както и да заплаща обезщетения на лица, чиито деца са били отнети.[1]

Случайна ли е тази връзка с посочената система, пряка или косвена е тя, и има ли основание да се приема, че новата законодателна уредба включва елементи от нея?

Публично оповестени са:

Документи по Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство -Норвежкия финансов механизъм [2]

Преведен на български език Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г. [3]

Преведен на български език Регламент за изпълнението на Норвежкия финансов механизъм [4]

Преведен на български език Регламент за изпълнението на ФМ на ЕИП [5]

Целта на финансиране най-общо е да се намалят икономическите и социални различия в рамките на Европейското икономическо пространство като Кралство Норвегия предоставя 1253,7млн.EUR на тринадесет държави /България, Хърватия, Кипър, Чешка република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения/, а Кралство Норвегия, Исландия и кралство Лихтенщайн предоставят 1548,1млн.EUR отново на държави основно от Източна Европа. Република.

България получава парични средства, които се задължава да използва по определен начин и в определени сфери като например: култура, укрепване на гражданско общество и активно гражданство, овластяване на уязвими групи, подобряване ситуацията на ромското население, домашно насилие и насилие, основано на пола, ефективност и ефикасност на съдебната система, укрепване на правовата държава и много други.

Голяма част от изброените области на подпомагане пряко са свързани с гореизброените дейности, представляващи социални услуги.
Доколкото със ЗСУ се предвижда частни доставчици на социални услуги да бъдат юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, то не е трудно да се прозре връзката между средствата, необходими за социални услуги в България и Норвежкия финансов механизъм-очевидно е, че ще има зависимост, ако не друга, поне финансова.









IV. ЗА КОНТРОЛА ВЪРХУ ЧАСТНИТЕ ДОСТАВЧИЦИ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ

Контролът по отношение на частните доставчици на социални услуги според ЗСУ е формален и недостатъчен.

Създаването на Агенция за качеството на социалните услуги, която ще лицензира частните доставчици и ще извършва контрол и мониторинг по отношение на предоставянето на социалните услуги, не дава достатъчни гаранции за ефективност на контрола, отчитайки нивото на корупция в държавата ни, още повече, че за период до 6 месеца могат да се предоставят социални услуги от юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство НПО, включително и без лиценз.

Контролът по смисъла на чл.107 от ЗСУ и чл. 108, ал. 1 от ЗСУ е основно за качеството на услугата.

Липсва достатъчна регламентация по отношение на превенция на злоупотреби и превишаване на правомощия. Нищожни са размерите на глобите и имуществените санкции за предоставяне на социални услуги от частните доставчици без лиценз, регламентирани в чл.166 от ЗСУ.

На основание чл. 51 от ЗСУ събирането на информация относно дължимите и събрани такси за социални услуги е предвидено като задължение само по отношение на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет.

Не е предвидена подобна отчетност за социалните услуги, финансирани от частните доставчици.








V. ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА НОВИЯ РЕД ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ВЪРХУ БЪЛГАРСКОТО СЕМЕЙСТВО

Опасността за множество български граждани от така създаденото законодателство се корени във възможността неопределен брой правни субекти – частните доставчици на социални услуги, да проявяват субективно и ненаказуемо отношение при упражняване на дейността си, тъй като във вече приети правни норми има много общи и неясни понятия, които дават възможност за разширителното им и нееднозначно тълкуване. Такива са: „дете в риск“, „най-добър интерес на детето“, „закрила на детето“ имного други.

В §1 от Допълнителна разпоредба на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето е посочено, че:

1. „Насилие“ над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.

2. „Физическо насилие“ е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.

3. „Психическо насилие“ са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.

5. „Пренебрегване“ е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи.

В противоречие с основни принцип на правовата държава в подзаконов нормативен акт се дават легални дефиниции на основополагащи понятия.

Ясно е, че ако става въпрос за вероятна вреда на детето и за „всеки акт на физическо и психическо насилие“, формулирани по горепосочения начин, то преценката за това има ли насилие над дете от един частен доставчик на социална услуга, за която може и да му се плаща, а може и той да я финансира с неясни цели, отваря широко врата за злоупотреби.

Тези дефиниции не съобразяват нашите традиции, история, културни и религиозни особености.

Коментираната нормативна уредба повдига въпроса за основателността на страховете на българите за децата им.

Действително ли могат да се отнемат необосновано деца?

Кой ще печели от това?


И така нататък.

5
Всички теми / Re: Закрилата на детето и ЗСУ
« -: Януари 20, 2020, 01:13:05 pm »
С изненада разбрах, че през цялата минала година са се провеждали множество протести с искания за отмяна приемането на скандалните промени в закона. Вярно е, че нямам телевизор, но почти всеки ден ползвам интернет и преглеждам няколко информационни сайта. Въпреки това не знаех нито за протестите, нито за планираните промени. Но пък на вниманието ми се представяха "новини" от типа коя "знаменитост" къде ходила, какво направила и какво казала. Но тук няма особена изненада, както вече е писано в АА.
(И това е само един пример, който може да бъде открит в разделите "Форум" и "Библиотека".)

Убедих се в безпрецедентното информационно затъмнение в деня на един от големите протести, провеждани в София (ако не греша - този на 07.12.2019г.),  когато цял ден преглеждайки новинарските сайтове с надеждата някъде, нещо да е казано по този повод, не открих нищо. По-късно научих, че в новинарските телевизионни емисии все пак са отразили тенденциозно и мимоходом събитията от деня, което не е прецедент по казуса. Онези от вас, които имат профили във Фейсбук, може да прегледат страницата на сдружение РОД (Родители Обединени за Децата) и се уверят доколко адекватни са били медиите в своята дейност.

И родителите са меко казано притеснени. От една страна е добре, че сега имат възможността да видят истинското лице на "четвъртата власт", а и на държавата. Да започнат да си задават въпроси. Дори хора, които не вярват в т.нар. конспирации, са обезпокоени и се замислят. И нека читателите да знаят, че кражбата на деца, ВЕЧЕ се случва с българи - емигранти, а и на родна територия. Мартин Карбовски може да има много "трески за дялане", но е един от малцината журналисти, които частично измиват срама от професията си. Например историята за отнетото българско дете в Нидерландия (Холандия), която може да видите тук и тук. Ето и какво публикува съвсем наскоро на страницата си във Фейсбук в отговор на Десислава Атанасова, която се явява "член на Комисията по външна политика в 44 -то НС и като народен представител от 18 МИР Разград" :


Госпожо Атанасова!
Това, което сте написали е разкошно. То обаче ще остане фалшиво, неразбрано и в търсене на личен имидж - ако не се постараете такива реакции да са държавна политика. Радвам се, че ще спасите малката Катерина. Но какво кажете на полицая Николай Тодоров, чието дете Атила е вече години в приемно семейство в Нидерландия, ВЪПРЕКИ българското съдебно решение, че бащата е попечител на сина си?! Решението е признато в Ротердам от холандския съд, и въпреки това държавата, нашата, досега къде беше??
Чудесно е, че се досетихте да реагирате. А сега вижте в страницата на Сдружение РОД колко на брой са тези ужасни случаи. Или да ви покажа нашата редакторска поща?
Успех Ви желая. Но не само за бебето Катерина. А и за Атила. Или Вие досега нищо не сте чули за Атила? Наистина ли?! А за децата на Цветелина Оланд?! А за бебе Елчин, отново в Германия?!
Колкото деца върнете - толкова струвате като хора и като политици. Смятайте.


Desislava Atanasova‎
до
 Да спасим Катерина!
15 януари в 17:57 ч.


Като член на Комисията по външна политика в 44 -то НС и като народен представител от 18 МИР Разград, днес получих информация от г-жа Екатерина Захариева - министър на външните работи, относно случая с бебето Катерина, което бе отнето от родителите му Мирена и Георги Славови от гр.Кубрат и настанено в приемно семейство от социалните служби на 9 януари в Хамбург, Германия.
Министър Захариева ме увери, че случаят се следи от МВнР и лично от нея от първия момент, в който е сигнализирано за него. "Във връзка сме с всички страни, включително с германските власти, за изясняването на казуса. Консулът ни в Берлин е изпратен във Винзен и Хамбург за срещи с адвоката, семейството и представители на германски институции. Направил е постъпки да присъства на съдебното заседание, насрочено за 21 януари. Изискани са медицинските документи по случая, включително, за да бъде направена консултация с водещи български медицински специалисти. Родителите имат контакт и насрочени срещи с детето."
Семейството има пълната подкрепа на българската държава, за което е и уведомена г-жа Славова от личен телефонен разговор с министър Захариева, а аз уведомих г-н Милен Христов - роднина на семейството.
Вярвам, че българската държава ще защити всяко българско дете и семейство, където и да се намира по света. Кураж и сила на родителите!




Комшиите много точно са го казали (в първия куплет):



6
Всички теми / Re: Закрилата на детето и ЗСУ
« -: Януари 20, 2020, 12:57:27 pm »
Ще говоря за България и случващото се у нас, което не значи, че то е изолирано от всичко останало, ставащо по света.

И така... без повече предисловия - става дума за все още предстоящите промени в ЗСУ (Закона за Социалните Услуги). Как и кога узнах за тях? Не от медиите, но за тях по-нататък. Миналата година (есента) близка позната, ще я наричам М., сподели с мен изключителното си притеснение от случващото се. Говорихме много, постарах се да я успокоя и я посъветвам. И започнах да следя темата. Може би мнозина от вас за запознати, но за останалите - копирам от тук коментар:





1. Чрез (или заради!) ЗСУ се приеха множество изменения и допълнения в 29 (!) закона, измежду които – Закон за закрила на детето, Семейният кодекс, Закон за защита от домашното насилие, Закон за здравето, Закон за предучилищното и училищното образование и мн.други.

2. Въпреки многобройните държавни и общински институции по закрила на детето (а всички знаем колко закриляно е то), законодателят предвиди да ни закрилят и частни фирми/НПО – „доставчици на социални услуги” (чл. 30 ЗСУ):
  • те могат да бъдат както  чуждестранни  лица– чл. 30 т.2 ЗСУ :„физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство”
  • така и чуждестранно финансирани (без ограничения!) – чл. 41, ал. 2 ЗСУ : „Социалните услуги и създаването на необходимата за тяхното предоставяне специализирана среда може да се финансират и от: 1. европейски структурни и инвестиционни фондове; 2. европейски и международни програми и проекти; 3. международни финансови институции; 4. физически и юридически лица; 5. други източници.”

  • нещо повече – законодателят е предвидил възможност такива чуждестранни НПО да нямат нужда дори от лиценз по българските закони и стандарти!



чл. 30, ал. 3 ЗСУ: „Лицата по чл. 30, т. 2, които съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, имат право да предоставят социални услуги по смисъла на този закон, не подлежат на лицензиране, когато извършват тези услуги еднократно или временно без установяване на територията на Република България”. Забележете дефиницията за „временно”:§ 1. т. 36. „Временно предоставяне на социални услуги“ по чл. 31, ал. 3 е предоставяне на социални услуги за срок до 6 месеца в рамките на една календарна година.)

  • Финансирането на тези частни „доставчици”/НПО става поне от три (законни) източника: 1. От държавния и общинските бюджети, 2. От такси от гражданите (които доставчика сам си определя -чл. 48(3)ЗСУ), 3. От чуждестранните им „спонсори” (чл. 41 ЗСУ).


3. На тези частни доставчици се делегират множество доскоро държавни правомощия, измежду които:

  • почти цялата дейност свързана с „приемната грижа”: набиране, оценяване, обучение, адаптиране, „наблюдение на отглеждането”, сключване на договори с приемните семейства (нов чл. 34а в Закон за закрила на детето: )
  • при спорове за родителски права тяхното становище дали сте годни за родители ще се използва пред съда: нов чл. 138а от СК: „(1) Дирекция „Социално подпомагане“ представя доклади и становища в изпълнение на задължения по тази глава въз основа на становища, изготвени по нейно искане от доставчици на социални услуги”
  • ще се намесват при родителски конфликти: чл. 138а (2) СК: „По искане на дирекция „Социално подпомагане“ доставчиците на социални услуги оказват подкрепа и съдействие за и при осъществяване на контакти между родителите и децата, както и между родителите – в случай на конфликт между тях.”
  • „Задължителни социални услуги”: Държавните органи „насочват” родителите към социални услуги, а те са длъжни да ги ползват (чл. 138а(3) СК: „По предложение на дирекция „Социално подпомагане“ в производства по тази глава съдът с решението може да определи ползване на задължителни социални услуги от родителите, самостоятелно или заедно с детето.“
  • Мерки за „закрила на детето” се предоставят като социални услуги, вкл. задължителни чл.88 (2) ЗСУ: „Родителите и лицата, които полагат грижа за деца, са длъжни да ползват определените от съда и дирекция „Социално подпомагане“ социални услуги в изпълнение на мерки за закрила на детето.”

– Чл. 74(1) ЗСУ: Дирекция „Социално подпомагане“ извършва насочване за ползване на социални услуги: 1. от деца, родители, семейства и лица, които полагат грижи за деца, в случаите, когато услугите се предоставят като мярка за закрила на детето по реда на Закона за закрила на детето”

– чл. 36д (3) ЗЗДетето: съдът насочва родителя-насилник към соц.услуги

– чл. 4 (1) т. 1 и т. 5, чл. 20 (2 ), чл. 23 т. 2 от ЗЗДетето – мерки за закрила на детето=соц.услуги

  • Представител на „доставчика” е член и на мултидисциплинарния силов екип за извеждане извън семейството на дете само по сигнал (и анонимен) в рамките на 24 ч, само по преценка на соц.работник, без съдебно решение! (чл. 36 г (3) ЗЗДетето)
    (потвърждава/отменя се от съда чак след 1 месец! – чл. 27(1) ЗЗДет.)

– Чрез ЗСУ се създадоха нови чл. 36а – 36 г в ЗЗДетето за бързи процедури по отнемане на деца по сигнали (включително анонимни), като дефинициите за „дете в риск”, „насилие”, „експлоатация” и „риск от изоставяне” са изключително широки за тълкуване и зависят от субективната преценка на соц.работник (вж. §1 ЗЗДет., §1 ППЗДет., чл.4-6 Нар.МС)

  • С Постановление на МС No104/02.05.2019 г. беше изм. и доп. „Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция” („Нар.МС”). Предвиди се при всеки сигнал социален работник да изготвя социален доклад (чл.10(1)Нар.) – приложение 1 към Наредбата (3 стр.образец, препоръчвам на всеки да си направи оценка по него!!! – напр. какво имате в хладилника, дрехи, шкафове, кабели, и т.н.). Ще сме длъжни да го допуснем в дома си и да отговаряме/показваме всичко. БЕЗ СЪДЕБНА ЗАПОВЕД!)


Нови ал. 3 чл. 11 Нар.: „В социалната работа по случай за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции може да бъде включен доставчик на социални услуги по преценка на водещия случая (т.е. соц.работник)”без коментар…

Нова ал. 2 чл. 17 Нар.: могат да не се предприемат мерки за реинтеграция на детето в семейството при отново широки за тълкуване обстоятелства (1. детето е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго унизително или нехуманно отношение или наказание в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; 2. поведението на родителите създава опасност за живота и здравето на детето; 3. родителите не сочат изменение на обстоятелства, довели до настаняване на детето извън семейството.), и в крайна сметка детето да се даде за осиновяване(чл. 93 (2) и (3) СК), вкл. в чужбина.

– чл. 19 (4) от Нар. се изменя: „В социалната работа по случай за реинтеграция може да бъде включен доставчик на социални услуги по преценка на водещия случая”без коментар…

  • Задължение за предоставяне на лични данни и всякаква информация и съдействие на частните „доставчици”, дори от държавни органи!

– Чл. 81(1) ЗСУ: „При изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа доставчикът на социалната услуга може да иска информация, съдействие и становища от държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките на лицето, лечебни заведения, институции в системата напредучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от доставчика.”

  • „Доставчиците” обучават държавните служители как да „насочват” гражданите към техните услуги, а те са длъжни да участват в тези обучения (чл. 120-121 ЗСУ); информация за техните услуги ще има по всички учреждения и те ще „насочват” потребителите (чл. 82 ЗСУ)

  • И правната помощ става социална услуга!:

– § 1 ЗСУт.7. „Застъпничество“ по чл. 15, т. 2 е дейност за подкрепа на лицето да защити и да отстоява своите права и потребности в рамките на налични правни и административни процедури.”

– т.8. „Посредничество“ по чл. 15, т. 2 е осъществяване на взаимодействие и координация между служител, осъществяващ дейности по предоставяне на социални услуги, със служител/служители от други услуги или от различни институции, организации и административни органи в интерес на заинтересовано лице, което има нужда от конкретна подкрепа за реализиране на своите права и потребности.”


– Ако дете поиска социална услуга, „доставчикът” „няма право да му откаже”; ако е под 14 г уведомява ДСП, ако е над 14 г. – с негово съгласие уведомява родителите… (чл. 87 ЗСУ)

  • Дори държавната политика се разработва и провежда с НПО (сякаш не знаем!)


– Чл. 23 ЗСУ: „Държавната политика в областта на социалните услуги се планира, разработва и провежда в сътрудничество с държавните органи, областните администрации, органите на местното самоуправление, социалните партньори, доставчиците на социални услуги, юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, висши училища, професионални организации на специалисти, предоставящи социални услуги, международни организации и лицата, ползващи социални услуги.”


4. Търсена е една всеобхватност на закона (т.е. на възможностите за намеса на НПО-та):

  • за всички видове и възрасти: всички деца (чл.14(2) ЗСУ), родители, възрастни, хора с увреждания, под запрещение и т.н.
  • предоставят се „резидентни” (т.е. домове), в домашна среда, в специализирана среда, дори „мобилни услуги” – „информиране, консултиране и обучение” по ясли, градини, училища, болници, места за лишаване от свобода, места за „подкрепа на деца с противоправно поведение”, „центрове за лица, търсещи и/или получили международна закрила” (чл. 17 (5) ЗСУ, чл. 136 ЗСУ) и т.н.

(Има и още много за коментиране, напр. относно т.нар. „сини стаи”, мигрантите, лицата с увреждания, под запрещение, възрастни лица и т.н., както и за данъчните облекчения и т.н…)



Разбирате ли сега какво става? Тече последен етап от приватизацията на държавата, приватизацията на социалния сектор. Новите собственици прокарват закони, които ЗАДЪЛЖАВАТ всички- от пеленаче до пенсионер да ползват „социални услуги“ , които се заплащат от джоба на всеки данъкоплатец! Затваря се цикъла: откриване потребност- предлагане на решение- осигуряване на пазар на това решение-получаване на приходи от продажбата му- реализиране на печалба. Цялата държавна машина се стоварва върху нищо неподозиращите граждани за да няма мърдане и да се изпълни бизнес плана. Преживяхме тоталитаризма, когато на българското общество се налагаха идеологии. Вече сме в капитализма- когато се правят бизнес планове за сигурна печалба от всички аспекти на човешкия живот, когато напълно се затрива всичко нормално и човешко в него и личността се превръща в биологичен материал, предмет на „услуги“. Приватизира се социалния сектор от група НПО-та „доставчици на социални услуги“ и той се монополизира. Социалната тъкан на обществото се разрушава. Всички печелят – и чуждите фондации финансирали Стратегията и местните продажници, за които се осигурява гарантиран монопол и заплащане от държавата. Идеалният пример за социален инженеринг. Ще позволим ли тази приватизация? На нашето бъдеще като народ?



Източници:

ЗСУ: https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2137191914

ЗЗДетето: https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134925825

Постановление 104 МС: https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=137282&fbclid=IwAR2OEDwnfXI3vtqUnGowndV7TeXr3AqmgqeMI82rNbRuEo9lvaggY3-6-p8

ППЗЗДетето: https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135469520








Накратко казано - на чужди НПО-та, които дори няма да подлежат на лицензиране, ще се дават огромни бюджети и власт да се разпореждат с българските деца. Встрани от правната терминология и евфемизмите, иде реч за узаконена търговия с деца. И родителите определено имат "основания за разумно съмнение", дами и господа съдебни заседатели, защото става въпрос за пари, за търговия с човешки животи и съдби, а както мнозина от нас са се убедили - "който плаща, той поръчва музиката". Защото ако някой наистина го бе грижа И за българските деца, нещата биха стояли по съвсем различен начин.





7
Всички теми / Закрилата на детето и ЗСУ
« -: Януари 20, 2020, 09:01:02 am »
Най-напред - привет на всички читатели!

Поради лични причини не се регистрирам в АА, но желая да обърна внимание на един от наболелите въпроси в нашето общество и благодаря на  λ за любезното съгласие на молбата ми да публикува от своя профил следващия текст. Мисля, че този форум е точното място на тази ми публикация, още повече, че на страниците му и в раздел "Библиотека", любознателните сред вас могат да открият много от необходимия контекст.

Всъщност – на този сайт може да намерите по-голямата картина в разисквания по-нататък контекст. Минималното, което мога да препоръчам, са тези теми:

Най-опасното суеверие

Естественият закон

Новини за нашето общество


8
Дж. Розалес: Глава 16
Калифорния


Скоро след като си купих самолетния билет, информирах професорите си, че ще летя до Калифорния за няколко дни. Те нямаха против да отида, стига да свърша работата си, което приех с благодарност. След като си събрах багажа и казах довиждане на приятелката си, скочих в колата и започнах да шофирам към вкъщи. По време на три часовото шофиране, обмислях доста неща. Първо си мислех за всичко, което може да се обърка – като например да изпусна полета си, да се изгубя или дори бъда обран. Отне ми известно време, но се успокоих и опитах да бъда по-оптимистично настроен.

Казах си - това, което правя е важно и полезно за разбирането на живота. Чувствах се зрял, пътувайки сам и имайки възможността да подобря знанието си. Което за мен беше по-важно от уроците в колежа. В миналото бях обмислил да се оттегля от колежа и сам да постигам знанията си. Разбира се, има множество ползи от посещението на университет, но вярвам, че структурата е с недостатъци. Няма значение, наистина се радвах на идеята да преследвам интересуващата ме информация. Не всеки предмет в колежа ме вдъхновяваше да постигам повече и ставам по-добър, но тази възможност го направи. Бях готов да приема каквото дойде по пътя ми, всяко предстоящо предизвикателство. Повече от всичко останало – бях готов да се уча, да разбирам и имах надеждата да придобия мъдрост.

Скитащите ми мисли по време на три часовото шофиране, направиха така, че то да ми се стори само трийсет минути. Когато се прибрах вкъщи беше почти полунощ. Родителите ми бяха щастливи да ме видят. Въпреки че можех да забележа страх в очите им по отношение на сигурността ми, казах, че ще бъда отговорен и много внимателен. „Добре сме” ми отвърнаха, но езикът на тялото им казваше друго.

Полетът ми бе насрочен за тръгване на следващата сутрин в 8:56 от Международното летище в Питсбърг. Бях уморен от шофирането и исках да се наспя добре. Казах лека нощ на семейството си и отидох в своята стая. След като си измих зъбите, извадих лаптопа си да проверя пощата, преди да си легна. Потърсих в раницата си зарядното устройство за него, но го нямаше. Трябва да съм го забравил в стаята си в училище, си помислих. Моментално списъкът на всичко, което може да се обърка, се изсипа в главата ми. Лаптопът бе ресурс, без който не исках да бъда.

Взех си лаптопа, свързах го със семейния принтер и отпечатах всичко, от което щях да имам нужда: маршрути, упътвания за полети и карта на района, близо до хотела, в който щях да отседна. Върнах се в леглото си и опитах да заспя. Притеснявах се, че няма да бъда способен да ползвам лаптопа си в Калифорния. Облекчих безпокойствата си, сменяйки перспективата. Вместо това го видях като предизвикателство. Щях да употребя ресурсите си ефективно и бъда подготвен за неочакваното. След двайсет минути мислене, най-накрая заспах.

На следващата сутрин се събудих около 5:00 и скоро след това тръгнах; баща ми купи закуска на път до летището. Помня, че се чувствах нервен, но развълнуван. В края на деня щях да бъда в хотелска стая, сам, на хиляди мили далеч. Като пристигнахме на летището, баща ми ме прегърна и ми пожела всичко добро. Минаването през охраната на летището ме направи нервен. По някаква причина очаквах да бъда арестуван. Не знаех защо, но някак ми изглеждаше, че нещо ще се обърка, за щастие не се случи нищо подобно. Първият ми полет излетя от Питсбърг и пристигна в Денвър, от там летях до Оукланд. Приземихме се в 17:00 северноамериканско източно време. Беше странно да бъда на противоположния край на страната; бях нервен, но едновременно с това и развълнуван, бях сам.

Взех си багажа и хванах такси. Шофьорът ми каза, че цената на пътуването ще бъде 40 долара, платих му и тръгнахме. Възхищавах се на гледките, докато пътувахме из оживените улици на Калифорния. Спомняйки си, че родителите ми искаха да се обадя когато самолета се приземи, си извадих телефона и набрах номера им. Казаха ми, че са били притеснени, но се радват, че съм в безопасност и на път за хотела. Помолиха ме да им се обадя, когато пристигна. Докато приключи телефонния разговор, бяхме дошли пред хотела. Разтоварих си багажа и дадох бакшиш на таксиметровия шофьор. Сърцето ми биеше в очакване, вървейки към офиса. Въпреки че преди това бях говорил с управителя по телефона, все още се страхувах, да не би да ме отпратят поради възрастта ми. Тревогите си отидоха, когато рецепционистката ми се усмихна и ми подаде ключовете.

В никакъв случай хотелът не бе екстравагантен. Имаше само един етаж и около тридесет стаи. Оформлението на комплекса бе в огромна подковообразна форма. Сградата заобикаляше мястото за паркинг, където имаше само няколко коли. Намерих своята стая и внесох багажа си. Тя бе обзаведена уютно и просто. Имаше телевизор, малък хладилник, маса, лампи, мивка и две легла. Разопаковах дрехите си и ги прибрах в шкафа под телевизора. След това се обадих на родителите си, за да им кажа, че всичко е наред. Не останах дълго на телефона, защото имаше още неща, за които да се погрижа преди залез. Затворих телефона и се стоварих на леглото.

От съседната стая дочувах мъж да крещи ядосано на чуждестранен език. Наистина бях извън комфортната си зона, но бях развълнуван да прегърна възможността. Всичките ми разходи бяха платени и единственият ми приоритет бе да присъствам на семинара. Вече нямаше безпокойства около правенето на пътуването възможно; най-накрая бях на пътешествието. Единственото нещо, което ми оставаше, бе да му се насладя. Станах на крака и извадих лаптопа от раницата си. Сложих го на масата и го включих. В хотела имаше безплатен безжичен интернет. Бързо проверих имейла си, за да видя дали някой не е изпратил нещо за семинара; нямаше нищо. На лаптопа му оставаше батерия за около десет минути. Изключих го, за да ги запазя за спешен случай.

Взех си портфейла и ключа от стаята, и излязох. Имах няколко часа преди да се стъмни, така че реших да направя някои покупки. Отидох да попитам рецепционистката дали знае места, откъдето мога да купя храна. Картата ми показваше къде се намира голям магазин, но исках да се уверя, че е актуална. Не исках да се лутам безцелно, търсейки сграда, която не е там от години. За щастие получих потвърждение, че той е все още надолу по улицата. Благодарих и тръгнах натам. Беше облачно, а въздухът – мразовит. Улиците бяха заети от коли, а наоколо играеха деца. Отне ми около десет минути да стигна до магазина. Купих ястия за микровълнова и плодове. Обадих се на Джарет, докато пазарувах и го осведомих какво се е случило досега. На излизане открих няколко тениски с надпис „Калифорния” и купих две като сувенир. От другата страна на улицата имаше магазин за офис принадлежности и влязох да видя дали не продават кабели за зареждане на лаптоп. Имаха на склад, но цените бяха шокиращи. Реших да си спестя парите и продължа без лаптоп.

След като се прибрах в стаята и оставих покупките, се преоблякох в дрехи за тичане. Исках да проверя точното място, където щеше да се провежда семинарът по-късно тази вечер. Погледнах още веднъж картата и се опитах да запомня имената на улиците. Когато се чувствах достатъчно уверен, взех айпода (iPod) си и тръгнах. Бях леко уплашен, докато тичах по улиците на Бъркли. Притеснявах се, че ще забравя посоките, така че непрекъснато си ги повтарях наум. Стигнах до първия завой без проблем и преди да разбера, стоях пред сградата, в която щеше да се провежда семинара. Бяха нужни около 11 минути да стигна до там и предположих, че ако вървя, ще ми отнеме не повече от половин час. Мястото бе заключено, а светлините угасени. Грабнах една от брошурите, висящи отвън на стената. Поех си въздух за около пет минути и се затичах обратно по пътя, откъдето бях дошъл. Знанието къде трябва да отида след няколко часа, ме накара да се чувствам по-спокоен. Вече не се притеснявах, че мога да се загубя. Когато се върнах в стаята, хвърлих айпода си на леглото и си взех душ.

Няколко часа по-късно се върнах в сградата. Беше двучасова сесия, на която се изискваше да дойдем и завършим регистрацията си. Осигуриха ни и информационни пакети, които да ползваме следващите дни. След регистрацията, жена разказа за това как животът й е бил лично повлиян от Туммо. На връщане в хотелската си стая, се обадих на родителите си да им разкажа как е минал денят и пожелая лека нощ. Веднага след като се прибрах във временния си дом, си легнах, защото трябваше да бъда на семинара на следващата сутрин в 9:00. Събудих се около 6:00, слънцето точно изгряваше. Взех си душ, закусих и тръгнах. Топлината на слънчевите лъчи по кожата ми бе приятна. Тъмните облаци от предния ден сякаш си бяха отишли отдавна. По пътя забелязах верига заведения за хранене, за която един от най-добрите ми приятели по времето, когато растях в Калифорния, ми бе казал, че предлагат страхотна храна. Отбелязах локацията и реших да се отбия по някое време.

Скоро стоях пред познатите двойни врати, водещи към семинара. Оставих си айпода в раницата и последвах вътре една двойка. Картини на възрасни хора бяха окачени на червените стени. В редици по коридорите имаше статуи на Буда. Заключих, че това беше някакъв вид будистки храм. Разхождах се, търсейки стаята, отбелязана на информационния лист. Намерих я в края на дълъг коридор, близо до статуя на Буда в естествен размер. Влязох в стаята, казах името си и заех своето място. Стотици хора стояха около мен мълчаливо, обърнати към сцената, чакайки нещо да се случи.

След половин час мълчание, най-накрая на сцената излезе жена и представи тибетския монах, който щеше да ни учи на Туммо. Той говори няколко часа за това как Туммо трябва да ни помогне в това да преодолеем ограниченията си, укрепнем кундалини и премахнем блокажите в тялото си.  Тогава той каза нещо като: „Някои се наслаждават на Туммо, защото практиката произвежда приятна топлина в стомаха; обаче топлината е само страничен ефект. Истинската сила идва от трансцендентирането.” (б.пр.: трансцендентен - който се намира извън пределите на познанието, на опита.)

След неговата реч ни накара да изпълним дихателни упражнения. Очевидно това бе последната сесия от поредицата семинари, провеждащи се през годината. В предишни семинари те бяха прекарали време да научат историята на Туммо, връзката му с будизма и голямо разнообразие дихателни упражнения. В сегашната сесия се предполагаше да научим действителната форма на Туммо. Дихателните практики бяха използвани в подготовка за Туммо. Състояха се от бавни, фокусирани вдишвания. По същество трябваше да задържим дъха си около минута, докато стоим и правим неловки, неудобни движения с ръцете си.

След кратка обедна почивка се върнахме и започнахме да учим Туммо. Формата не бе това, което очаквах. Не беше много по-различна от дихателните упражнения, които бяхме изпълнили преди обяд. Вместо само ръцете да се движат, докато задържаме дъха си, движехме и горната част на торса си. Инструкторът ни накара да практикуваме визуализация на огън в центъра на стомаха. Беше ни казано, с всеки дъх да си представяме, че пламъкът на този огън става все по-силен.

Бях щастлив да науча техниката, но не чувствах, че ставам по-топъл. Също така, не се чувствах комфортно с всички вярвания, заобикалящи Туммо. Никога не бях учил будизъм, но разбирах основите му. Те казваха, че единственият начин, по който можеш да изпълниш Туммо е да следваш техните методи, точно. Надявах се, това да не е вярно. От този момент нататък, започнах да гледам обективно на семинара. Исках да видя дали е възможно извършването на Туммо, без техния набор системи от убеждения. Да, направих визуализациите на малкия пламък в стомаха си, както и движенията, но останах дистанциран от техните възгледи относно трансдендентното.

В резултат на смяната на перспективата и обективния поглед, скоро започнах да се отегчавам. От десетте часа, които прекарахме там в събота, практикувахме дишане и Туммо само два часа всяко. Останалите шест часа, учителят разискваше как Туммо влияе на тялото и изчиства препятствията в живота. По едно време ни помолиха да си представим, че се превръщаме в трансцендентно женско същество. Не можех да видя как това е свързано със затоплянето на тялото.

Когато съботния семинар приключи, се прибрах. Бях изкушен да се нахраня в препоръчания ресторант, но реших да спестя оставащите си 15 долара за последната си вечеря в Калифорния. От хотелската си стая се обадих на родителите си, за да им кажа как е минал денят ми. Уверих ги отново в своята безопасност. След като затворих, се опитах да прегледам страниците с инструкции, които ни бяха дали, как да осъществим Туммо, но открих, че ми е трудно да ги следвам със всички техни вярвания, разположени в текста. Реших, че ще си взема тетрадка на следващия ден, за да записвам обективно базовите концепции на Туммо.

Когато се събудих на следващата сутрин, разбрах че съм в настроение за тичане. Използвах онова, което бе останало от батерията на лаптопа, за да открия упътвания към университета в Бъркли. Той бе на около миля и половина от хотела, не твърде далеч за тичане. Закусих, взех си айпода и излязох. В крайна сметка кампусът се виждаше. Отне ми около 20 минути да стигна до университета. Имаше голям трафик, което затрудняваше бързото ми пресичане на кръстовища. Пресякох и хукнах към кампуса покрай дървена ограда. Докато правех завой, за да продължа да бягам нагоре, бях ударен от забързан велосипедист. За щастие имах достатъчно време, за да се наведа и стегна преди сблъсъка. Човекът излетя във въздуха и се развика, когато тялото му се отърколи по бетона; в болка сграбчи коляното си. Крещеше на някакъв език, който не разбирах. Упорито се опитвах да предложа помощта си, но изглежда човекът не ме разбираше. След като се извиних над 30 пъти, той се изправи на крака, изгледа ме сякаш съм глупак, и си тръгна, карайки колелото си. За следващите няколко минути стоях там, чувствайки се виновен, обмисляйки дали мъжът е сериозно ранен. Когато айподът ми превключи на следващата песен, която чувах в слушалките си, се отърсих от замаяността и продължих да тичам.

Докато стигна до кампуса, бях забравил за инцидента. По мое мнение той бе много по-красив от този в Пенсилвания. Имаше пищна трева навсякъде и малки пътечки, които се простираха в различни посоки. Продължих да тичам, докато не се оказах по средата на парк. Ученици лежаха по пейките и четяха учебниците си. Изглеждаше като очарователно място за учене. Накрая на обиколката си около университета, минах покрай неговия физкултурен салон. Помня го като мястото, където Дан Милман тренираше в „Пътят на мирния воин”. За мен беше сюрреалистичен момент да стоя близо до салона, където любимият ми автор бе тренирал много години.

Продължих да тичам към вкъщи и след 20 минути се прибрах, изкъпах, закусих и отправих обратно към семинара. Денят се състоеше предимно от още дихателни упражнения и Туммо практики. Учителят ни преподаде още два допълнителни метода, но каза, че тях трябва да опитват само експерти.

Има един конкретен момент, който според мен е важно да споделя с вас. Току-що бяхме приключили дихателните упражнения и започвахме една от Туммо формите. След около 10 минути тялото ми се затопли. Още 10 изминаха и се оказа, че се потя. Накрая на упражнението, тениската и шортите ми бяха пропити с пот. Някак бях успял да постигна страничния ефект на топлината, която идва с Туммо. Бях в екстаз, но също и странно разочарован. Откакто бях видял Леденият човек по YouTube, нямах търпение за възможността съзнателно да повишавам телесната си температура. Когато това най-накрая се случи, очаквах повече. Не ми харесваше идеята, че трябва да си седнал, за да изпълниш правилно Туммо. Във видеата за Ледения човек, които бях гледал, той тичаше с боси крака в снега, потапяше се под лед и плуваше в ледена вода.

Единствената ситуация, в която виждах Туммо като способ за оцеляване, щеше да бъде, ако някой е принуден да стои на екстремно ниски температури за продължителен период от време. Това е единствения случай, където можех да видя седенето и затоплянето като ефективно. Сега разбрах защо тибетските монаси казваха, че основната цел на Туммо е трансцендентност, а не топлина. Когато излязох от сградата, в която прекарах повечето си време последните няколко дни, част от мен чувстваше, че пътуването не си е струвало. Друга част от мен бе удовлетворена от успешно изпълнената задача. Е, сега зная, че има най-малко един начин съзнателно да затоплиш тялото, си помислих.

На връщане се отбих в набелязания ресторант за финалната си вечеря в Калифорния. Пилето им бе вкусно и бях напълно доволен. След като се прибрах, реших да се разходя из града и помогна по този начин на стомаха си да при храносмилането. Спомних си, че бях видял знак за пристанище на път към семинара, не твърде далеч от главната улица. Реших, че си заслужава да проверя. Беше малко обезпокоително, да вървя по улиците на Бъркли през нощта. Когато се отклоних от познатата пътека, се обадих на Джарет, за да му разкажа за уикенда си. По този начин се успокоявах, вървейки из непозната територия. Казах му за вълнението, което имах на първия ден, но също и как както цяло съм разочарован. Научавайки, че тибетския начин на Туммо включва единствено седене, му обясних, че искам да разбера повече за това как Леденият човек прави онова, което прави.

Приключих разговора с Джарет като стигнах до морското пристанище на Бъркли. Стоейки на моста, пресичащ междущатския път осъзнах, че това е същата магистрала, водеща към родния ми град. Това бе невероятно впечатляващ момент. Хиляди километри далеч от своя дом и колеж, стоях на върха на междущатския път, водещ директно до моята къща. Продължих да пресичам моста и се оказах на върха на хълм, обърнат към голяма водна площ. По това време не знаех нейното име. В далечината видях дълга линия светлини, очертаващи структурата на мост. Беше извънредно красива гледка. По-късно щях да науча, че гледах към скандално известния мост Голдън гейт. (б.пр.: Голдън Гейт Бридж е висящ мост над пролива Голдън Гейт, който отделя Санфранциския залив от Тихия океан.)

Върнах се в хотелската си стая около полунощ и бързо заспах, но след като настроих три аларми. На следващата сутрин се зарадвах при събуждането още на първата аларма в 4:30. Опаковах си принадлежностите, закусих и извиках такси. То пристигна около 7:00. Шофьорът бе приятелски настроен, много учтив. Докато ми помагаше да си оставя чантите в багажника, забелязах, че получи потрепване, който разтърси цялото му тяло. Отначало си помислих, че очите ми играеха номера, но след няколко подобни случая, се убедих, че мъжът страда от някаква форма на Синдрома на Турет. (б.пр.: Синдромът на Турет е наследствено неврологично заболяване, при което пациентът страда от множество двигателни и речеви тикове.) Притеснявах се как това ще се отрази на шофирането му, но все пак се качих в колата. След няколко минути шофиране забелязах още няколко спазми, но за щастие те не се отразиха на движението на колата. Благополучно пристигнах на оукландското летище и имах около два свободни часа.

През тези два часа се обадих на семейството си и им казах, че се прибирам в безопасност. Удостоверих си полета и изядох втора закуска. Първия самолетен полет ме отведе от Оукланд, Калифорния до Сиатъл, Вашингтон. От сиатълското летище летях до Чикаго, Илинойс, след което напуснах Чикаго и пристигнах на летището в Питсбърг в ранната вечер. Общо ми отне около 13 часа, за да стигна най-накрая до дома си в Шарън, Пенсилвания.

Когато пристигнах у дома, размислих за пътешествието си. Въпреки че не бях научил каквото очаквах, бях придобил много полезен опит и всъщност преследвах свое собствено разбиране. Това беше първия път в живота ми, в който се почувствах… изпълнен. Веднага след като знаех в сърцето си, че искам да постигна знание, възможността се отвори пред мен. Всичко, което трябваше да направя, бе да следвам Пътя си. Бях изключително благодарен за своята безопасност, но още по-благодарен за опита. Това беше първият скок в моят стремеж към разбирането на Леденият човек.

-----------------------

Б.пр.: Тъй като намирам повествованието на Джъстин Розалес за доста обстоятелствено, това ще бъде последната преведена без значителни съкращения глава. От тук нататък ще превеждам само по-съществената част от разказа му, разбира се – по лична преценка.


9
Иран измисли съвременната хибридна война. А Путин е само слаб ученик на аятолах Хаменей и генерал Сюлеймани

13 януари 2020



Източник: OFFNews.bg

Иран води хибридна война в Близкия Изток. Не се заблуждавайте, че Путин е измислил хибридната война, в днешния й вид тя е изобретение на Иран. Кремъл е само слабият ученик, коментира известната руска журналистка Юлия Латинина в ефира на радио "Ехото на Москва".

Кремъл не копира Сталин, Кремъл копира аятолах Хаменей и генерал Сюлеймани. В какво се състои иранската хибридна война? В това, че Иран, една бедна държава, си приписва величие чрез прокси войни и PR и създава шиитски опълчения из целия Близък Изток, финансира "Хамас", финансира "Хизбула". Стратегията е следната: да получиш власт в  страните, където има много шиити, тоест в Ирак, Сирия и Ливан, да стигнеш до море и в крайна сметка да обградиш Израел с шиитски опълчения. Архитектът и изпълнителят на тази стратегия беше генерал Сюлеймани - лидерът на "Ал Кудс". А "Ал Кудс" не е армия, това е паралелна квазидържавна структура, част от "Ислямския революционен гвардейски корпус", създадена още преди ислямските фанатици да контролират напълно армията, каза Юлия Латинина.

"Ислямският революционен гвардейски корпус", както еничарите в Турция и ченгетата от службите за сигурност в Русия, се превърна в самоподдържаща се корумпирана система. В Русия му казваме "басейн". "Басейнът" е паралелен бюджет, който се пълни от отклонени пари от всякакви бюджетни сделки и после уж отива за Луганск, Донбас или катедралата в Солсбъри. А всъщност 90% от парите в "басейна" се крадат, заяви известната опозиционна журналистка.

Тя коментира и иранските ракетни удари срещу американски бази в Ирак, нанесени миналата седмица:

"Изстреляха 15 ракети срещу американците, а за ориентация отмъкнаха чертежите от книгата на Казимир Семенович "Artis magnae artilleriae" - знаменит артилерийски учебник от 17 век. В Иран този учебник все още не е остарял. Ракетите не нанесоха щети. Но, както винаги, в хибридната война този жалък напън беше придружен от оглушителна PR атака. Иранците обявиха, че са убити 80 американци. И показаха страхотно видео от нападението, а част от видеото е заснето в Луганск в Украйна."

Има още куп интересни детайли. Някой създал фалшив профил в Туитър на журналист от Haaretz и написал от негово име, че са убити 200 американци, че стотици ранени тайно са тайно отведени в Израел. Някой хакнал профила в Тиутър на кувейтска информационна агенция и написал, че веднага след нападението американците в паника бягат от Ирак, отбеляза Юлия Латинина.

Някои режими толкова си приличат, че може да объркаш единия с другия - вижте случаите с украинския "Боинг" и малайзийския "Боинг". Въпреки че иранците се държаха по-разумно от нас и вместо да обясняват "Ама това не е "Бук" и не е наш, а труповете не са свежи", изведнъж казаха "Да, ние свалихме самолета, но проклетите американци са виновни" - иронизира Латинина.








Няколко проблема с кампанията на Латинина:

  • Проблем 1: Ние, на сайта ни, разполагаме с документални материали като "Контрол над ума - Контрол над света" и "Войната за умовете". Очевидно, че докато гигантите в изкуството на манипулацията и архитектите на световиня затвор - САЩ, Русия (и Китай) - са изобретявали науката да контролираш, Иран са си бъркали в носа и са си играели на семити и антисемити.
    Просто... отговорът не може да е друг - Не, Иран може да са играчи в Близкия Изток, но на световно ниво са г-н Никой.

  • Проблем 2: Да говориш за паралелни квазидържави е едно. Да сравняваш жалкото терористично движение на Иран с американските БлекОпс (които са се противопоставяли на президента Айзенхауер и са клекнали само пред заплахата Първа армия да бъде мобилизирана, за да изкърти базата "Зона 51"), които най-вероятно контролират космическия флот на САЩ, и да ги сравняваш с Онова, Което Дори Няма Име (руския БлекОпс, роден от КГБ на ГРУ) - безпардонно!

  • Проблем 3: Само първобитни аматьори ги интересуват жертвите. Онова, от което всеки професионалист се интересува и което го тревожи е, че ракетите паднаха. Понеже ракетите паднаха. И ТОВА е проблемът. Този проблем означава, че Иран разполагат с балистични ракети, които свободно преминават през ракетните защити на САЩ и свободно падат там където са били насочени... или някъде наоколо. Това е проблемът. За сравнение - преди месеци Израел изстреля повече от 70 ракети срещу Сирия, само 4 от тях, доколкото си спомням, паднаха. Атака с 15 ракети е показна, а не сериозна. И какво показва? Цели да покаже, че Иран имат ракети, които преодоляват ракетния щит на САЩ. Точно затова нямаше размяна на удари - съобщението беше получено.




Латинина очевидно силно преекспонира приноса на Иран за съвременната хибридна война. Латинина силно преекспонира правителството в сянка на Иран, което не може да стъпи на пръста на другите квазиправителства на САЩ и Русия. Латинина заема позицията на САЩ, че жертви няма. Без значение вярно ли е или не, тя отклонява въпроса за това ЗАЩО ракетите паднаха и не бяха прихванати от ракетния щит на САЩ.

Очевидна пропаганда, която успешно би внушавала на незапозната аудитория, но която запознатата и информирана аудитория лесно би счела за хвърчаща хипербола.


10
Глава 15
Еверест


На 1 април 2007 г. тръгнахме за Еверест. Взехме полет до Дубай и се свързахме с Катманду. Новини тръбяха и рекламираха предстоящото ми пристигане. „Някакъв човек от Нидерландия ще изкачва Еверест по къси панталони”. Те бяха навсякъде. Философията ми бе: Хилари и Тенсинг (б.пр.: през 1953 г. Едуард Хилари и Тенсинг Норгей изкачват за пръв път Еверест и се завръщат благополучно) го направиха с кислород и дрехи. Меснер (б.пр.: италианският алпинист Райнхолд Меснер) го стори без кислороден апарат. (б.пр.: през 1978г.) Аз ще опитам без кислород и без дрехи. Беше много спорен и полемичен въпрос, но се разпространяваше по новините навсякъде по света.

Когато пристигнахме на летището в Катманду (Непал), журналистите ни очакваха. Ето ме отново – обратно в Непал, с нов екип. Докато шофирахме през лудия трафик по улуците, колите бибиткаха навсякъде около нас. Очакванията бяха високи и това ми влияеше, но не позволих на чувствата си да се покажат. Вместо това ги задържах в себе си, което ме накара да мисля за всички неща, които могат да се объркат. Напомнях си, че единственото нещо, което мога да направя, беше да бъда готов и останалото щеше да последва.

Главното ми притеснение бе моето тяло. Нуждаех се да се концентрирам върху нервната и имунната ми системи, кръвната циркулация, сърцето и ума, и да ги свържа заедно. Освен това направих много от личното си проучване, говорейки с местните шерпи. (б.пр.: етническа група от планинския район на Непал в Хималаите, често работят като планински водачи) Те бяха много мъдри и познаваха планините като дланите си. Казаха ми: „Ще видим колко ще успееш да постигнеш. Макар че ще бъде дълъг преход, изглеждаш бърз и силен.” След като ме бяха наблюдавали да изпълнявам своята техника по време на тренировка, шерпите се обърнаха към мен с въпроси. Реших да прекарам известно време с тях, докато наближи денят за тръгване към Еверест.

Китайските власти ни приветстваха, когато преминахме границата. След това шофирахме по магистралата към Тибетското плато. Оттам се стига само след 4000 метра шофиране. Планирахме да останем за няколко дни в селото, с цел да се аклиматизираме. Заедно с купуването на големи количества храна за пътуването, играехме футбол, за да помогнем на телата си да се адаптират към новия климат. За по-нататъшна практика и подготовка за изкачването, също така изкачвахме и близките планини. Преди още да разберем, дойде денят, в който трябваше да тръгнем за базовия лагер в Еверест на височина 5200 м.

Натоварихме джиповете си и тръгнахме по пътя. По протежението му минавахме покрай всякакви тибетски селца и скалисти пасища. След известно време спряхме при манастира Ронгбук (Rongbuk) на 4800 м. Снимахме за малко, но не останахме твърде дълго, защото не искахме да се натрапваме на живеещите там. След около час се върнахме на джиповете си продължихме да пътуваме към базовия лагер.

Най-накрая бяхме там: базовия лагер на връх Еверест, Чомолунгма (Еверест на китайски), Сагарматха (Еверест на хинди). Тук щяхме да останем да се аклиматизираме за няколко дни. Обкръжаваха ни палатки. И те не бяха само палатки за спане. Имаше голяма кухненска палатка, където всеки можеше да си сготви, в друга хората можеха да си купят стоки и консумативи, палатка с душ, палатка за хранене и офис палатка, където да си запазиш място на земята.

След като открихме своето място и се настанихме, отидох да изследвам съседните планини. Всичко мина добре и се вълнувах за предстоящите събития. Когато се върнах в лагера, започнах да свиря блус на китара. Много хора ме дочуха и наминаха да послушат. След това отново играхме футбол, макар че с намален наполовина кислород във въздуха беше трудно да тичаме за продължителни периоди от време, така че не играхме твърде дълго.

Важно е човек отново да установи границите на тялото си в нова среда.

Когато лидерът на групата почувства, че сме достатъчно аклиматизирани, реши, че е време да отидем до временния лагер на 5800 м. Казах му, че трябва да погледнем прогнозата за времето, преди да тръгнем; имах чувството, че ще вали сняг в ранния следобед. Тъй като изкачвах планината по къси панталони, исках да се уверя, че метеорологичните условия са перфектни. Тук ударихме първото си непредвидено препятствие.

По мое мнение, решението на лидера да тръгнем тогава, не беше добро. Напускайки базовия лагер, облаци започнаха да покриват небето. Водачът ни каза да продължим, докато облаците ставаха само по-плътни. Когато пристигнахме на 5400 м започна да вали сняг. Казах на групата, че общото темпо е твърде бавно за мен. Много по-бърз съм, когато следвам собствения си ритъм и трябваше да се вслушвам в това, което тялото ми казваше. Така че продължих по шорти със собствено темпо, бързо темпо. Главният шерпа се опита да ме хване и забави, но аз бях възпламенен от устрема си.

Намирането на добро темпо може да бъде ключът да продължиш силен. Важно е и да наблюдаваш колко кислород консумираш. Не искаш да изразходваш цялата си енергия и да трябва да спираш и дишаш, за да я възстановиш. След като го бях правил няколко пъти осъзнах, че не е ефикасно. Наблюдавайки дишането и уверявайки се, че не отиваш отвъд точката на пречупване, може да продължиш часове с постоянно, но силно темпо.

Снегът започна да вали още по-силно и скоро видимостта ми намаля. Не успявах да видя пътеката. Беше първият ми път по къси панталонки на неизвестна височина, на неизвестно място, където одеяла от сняг покриваха скалистия терен. Интуицията и устремът бяха единствените ми придружители. Чувствах се изненадващо добре, въпреки ситуацията и продължих с темпото си нагоре по планинската пътека. Бях в снега с часове. Ограничената видимост ми напомняше за моята самотност, но все още се чувствах забележително добре.

Погледнах напред и през снега видях очертанията на обект. Когато се приближих, той разшири формата си и разбрах, че е палатка. На около метър от нея видях няколко тибетци, втренчени в мен. Бяха изумени от кавказеца, току-що появил се от виелицата, носещ единствено шорти. Поканиха ме вътре в тяхната палатка, дадоха ми малко чай със захар и ме обгърнаха през раменете с одеяло. След 45 минути главният шерпа пристигна и с удивление ме видя тотално да контролирам ситуацията. Той се тревожеше, защото беше отговорен за всеки в неговата група; въпреки това аз бях напълно удовлетворен.

Чувствах, че се бях здрависал с природата на Еверест. Бях се свързал с планината и нейните хора. Преодолях страха си от неизвестното и безпокойството ми изчезна. Също така успях да видя колко бързо мога да се движа, без да развия някаква форма на планинска болест. Увереността, която събрах вътрешно, ме накара да почувствам, че бях на път да постигна много повече на тази планина. Имах оптимистични мисли и се усещах напълно способен. След като се нахранихме в друга палатка, се върнахме в спалните си помещения и заспахме на 5800 м височина. Бях готов да предприема нови стъпки за човечеството.

На следващия ден ръководителят на нашия екип ни аклиматизира чрез изкачване на съседните области. Изкачвахме се и вървяхме по малки пътеки към 6000 м. Това бе най-високата точка, в която някога съм бил на планина. Това бе също личният ми рекорд за най-висока надморска височина, облечен по шорти. Тогава се върнахме обратно до временния лагер. Аклиматизиращият процес трябва да бе минал добре за мен, тъй като се чувствах чудесно!

Личната ми цел бе да стигна до най-високата точка на Еверест и това да се случи само по къси панталони. Исках да покажа, че да бъдеш изложен почти гол на природата е начинът, по който трябва да бъде, дори в крайностите. За мен облеклото и изкуствения кислород са все едно да използваш кола, за да стигнеш от точка А до точка Б. Не както когато вървиш или караш колело, а просто натискаш газта и тръгваш. Разбира се, все още е трудно да изкачиш Еверест, дори и с помощни инструменти (кислород и дрехи), но правейки го по естествен начин, прави нещата по-прости.

На следващия ден започнахме изкачването до 6400 м. Оттам щяхме да влезем в следващия лагер, където може да се види красивият Норт Кол на височината му от 7060 м.

Изображението не е част от оригиналната книга

Тензин (главният шерпа) и аз отидохме доста по-напред от останалите, тъй като темпото и ритъмът ни бяха много по-бързи от останалата част от групата. Докато изкачвахме склоновете, ръководителят на филмовия екип ни засне. Тензин каза пред камерата как, въпреки че е напълно облечен, все още замръзва. Каза че е изумен, че все още се катеря само по шорти.

Това не е нещо, което съм в състояние да направя, защото съм бърз и силен, а защото съм способен да се боря със страховете си и взаимодействам с планината. Вместо това аз съм силен и бърз по естествен начин, където оставам свързан с природата около себе си. Сетивата ми са по-чувствителни в планинския климат, където тялото ми е изложено. Умът и тялото ми се настройват естествено, рефлексивно.

Останахме няколко дни в този лагер и скоро бяхме аклиматизирани. Доста е лесно да кажа колко добре тялото се адаптира към околната среда. Всичко, което трябва да се направи, е да се следи насищането с кислород и сърдечния ритъм. Високо насищане с кислород и ниска сърдечна честота са идеалния вариант, за да бъдеш в добро състояние на големи надморски височини. Изглеждаше, че и двете бяха в моя полза, тъй като се аклиматизирах доста добре. В един от дните докато бяхме в базата, се чувствах толкова добре, че реших да изкача Норт Кол. Подтикнат от това свое желание, си облякох набързо късите панталони и се затичах.

Когато първоначално пристигнах на Норт Кол, вятърът беше много лош. Скоростта му бе над 100 км/ч. Разбира се когато си почти гол, при такава скорост на вятъра, наистина може да го усетиш в контакт с кожата. Стоях там около час, но реших, че не е мъдро да продължавам по-нататък. Нямах избор, освен да прекратя. Бях разочарован, но знаех, че скоро ще се върна да опитам отново.

По-късно се върнах в Норт кол с Тензин. Неговото темпо беше твърде бързо и аз отчаяно се опитвах да го следвам. Какво се случи? Бях по-бърз от него когато отивахме до временния лагер, а сега неговата скорост далеч надхвърляше моята. Скоро бе очевидно кой е по-аклиматизиран в този терен. Докато се опитвах да вървя в крак с него по време на изкачването, падах редовно, докато се опитвах да си поема дъх; бях изтощен. Бавно, но сигурно превъзмогвах пътя нагоре, докато достигнах върха на Норт Кол на 7060 м. Това бе моят нов личен рекорд по къси панталонки!

На върха поставихме знамена около района, включително знаме на поета Роб Туанкота, който ми е скъп приятел. Друго знаме, което издигнахме беше на Обединеният свят, което илюстрираше посветени същества като световни обитатели. На знамето имаше голямо слънце с ярки лъчи, символизиращи равенството на хората. Беше красиво. Най-накрая направихме и няколко снимки за спонсорите ни. След като взехме добри кадри от необходимия материал, бяхме удовлетворени и се отправихме обратно към лагера. Предадохме новините чрез сателитен телефон да информираме света за скорошните си постижения. На следващия ден разбрахме, че бяхме направили международни новини! Заглавията гласяха: „Леден човек достига до Норт Кол” и „Кой може да спре Ледения човек?”. Всичко вървеше добре.

След още няколко изкачвания до Норт Кол се почувствах по-аклиматизиран. Всички бяха много впечатлени от моята бързина, пъргавина и издържливост. Също така честите прегледи на медицинския екип показваха, че насищането ми с кислород е високо, а сърдечният ми ритъм остава нисък. Перфектно. 

Един ден след завръщане от Норт Кол, водачът на групата реши да слезем малко надолу и се възстановим преди окончателното изкачване на Еверест. Това бе стратегически начин да се изкачим. Бяхме толкова свикнали на разредения въздух по-нагоре, че на 4600 м въздухът се чувстваше дебел и плътен. Останахме там за три красиви дни, почти с нищо не се хранехме. Когато си на голяма надморска височина, апетитът ти е ограничен. Колкото по-високо се изкачваш, толкова повече тялото изключва несъществените функции, за да спести енергия за жизнено важните органи; това е режим на оцеляване.

Когато се възстановихме напълно и почувствахме освежени, отидохме обратно до третия лагер и започнахме да пътуваме към маркировката на 7060 м при Норт Кол. Прекарахме там нощта и след това тръгнахме към следващия маркер. Стигнахме до 7200 м и тук отново постигнах нов личен рекорд по шорти!

Най-накрая дойде и денят, в който да се изкачим до маркировките на 7800 и 8300 метра. Тук шерпите бяха опънали няколко палатки за нас. Очакваха ни и кислородни бутилки, които щяхме да използваме, когато се срещнем на върха. Този ден се чувствах страхотно и много бързо се изкачих нагоре по склона. Заедно с Тензин изкачихме 200 м за един час! Тогава осъзнах, че нещо не беше наред. Чувствах, че нещо се случва вътре в левия ми крак. Измръзването, което бях получил във Финландия бе излекувано, но изглежда вените ми не бяха в желаното състояние, каквото беше то преди това.

Цялата циркулационна система, както и вените, трябва да може да се свива и разширява, за да бъде в състояние да се приспособи към студа и надморската височина. Когато има по-малко кислород във въздуха, вените в крайниците се затварят естествено, за да запазят топлина и пренасочат кръвния поток към жизненоважните органи. Тогава, след адаптация, вените се отварят отново и крайниците се изпълват с топла кръв. Обаче в следствие на скорошната ми студова травма, вените в левия ми крак не се отваряха.

Имаше силно напрежение и започнах да чувствам болка. Усещах, че вените в крака ми няма да се отворят и бях принуден да се върна обратно. Нямах никакво съмнение в съзнанието си, че ако в този момент не се върна назад, ще загубя крака си завинаги. Нямаше да направя същата грешка два пъти. Въпреки че експедицията струваше 250 000 евро и завършването на предизвикателството щеше да ми донесе вечна почит, бидейки единственият човек, изкачвал Еверест по шорти, не си струваше да губя крака си. Реших да мисля рационално и слушам какво казва тялото ми.

Погледнах наоколо от покрива на света и се почувствах удовлетворен от това, което бях постигнал. Бях се преборил със страховете си и поставил нов рекорд на височина 7450 м, облечен само с къси панталони.
Пресата разнесе историята и снимките от експедицията по целия свят. Завърнах се в Нидерландия и се подготвих за следващият си опит. След един месец щях да опитам да поставя нов Световен рекорд в хабитат на полярни мечки. Докато се прибера вкъщи, вече се чувствах напълно обновен и здрав, както в тялото, така и в ума си. Моят крак ми благодареше за това, че отделих време, през което той да се излекува напълно.

Запомни – можем да постигнем повече, отколкото си мислим, но само когато пробием задръжките на страха и други препятствия. Рационалността ни поддържа живи.

11
Всички теми / Re: Филми - резюмета и анализи
« -: Януари 12, 2020, 05:57:53 pm »

THE BIG SHORT
Големият срив

Резюме : Филмът разглежда живота на няколко души, които предусещат наближаващата световна финансова криза от 2008 година преди всички останали и инвестират парите си във финансови инструменти, които биха им донесли големи печалби, ако финансовата криза стане реалност.




Има го в замунда и на всякакви места, дори безплатно в нета. Бих сравнил филма с втората част на Цайтгайст, където се обяснява монетарната система :) По истинския случай, който някои от нас помнят. Аз през 2007ма тъко завършвах гимназията и постъпвах на работа за първи път.

Участват много големи актьори също :)


Моето резюме би представлявало просто цитат от "Краят на злото" (публикувана през 2005г) (първата книга в Библиотеката ни):


Глава 7

Икономика

Икономиката е изучаването на занаята на труда. Принципите на парите са специфични, и както с всички истини, са прости и лесни за разбиране. Правителствените институции са създали изкуствени идеи, като например служител, корпорация и долар, за да могат да контролират труда ви. Тяхната цел е да ви объркат и да превърнат парите в нещо сложно, за да могат по-лесно да ви ги отнемат.

12
Няма лошо да говорим за това :) Но иначе, най-градивно е да се концентрираме върху самите биони, защото тази серия експерименти са добре документирани по научен метод и пряко демонстрират контролирана абиогенеза. Останалото би представлявало просто периферна информация.





[ДеМео]: Друго доказателство, с което разполагал Райх, е... Всъщност, точно в момента на ето тези експерименти е бил открит оргонът. Става дума за тези светещи в синьо "биони", както ги е нарекъл. Мънички мехурчета, които се появяват, когато материята е в състояние на разграждане. Те са нещо като самостоятелна единица, но на под-клетъчно ниво. Тези неща могат да се пре-организират в нови клетки. Но те освен това може да се извлекат и от неорганичен материал.

Тази снимка е от МОЯТА лаборатория, аз самият направих този разтвор от кварцов пясък, нагорещен до червено, поставен в разтвор на калиев хлорид (нормален разтвор 0.1), след това просто се наблюдава, в рамките на минути. И се виждат тези сини мехурчета. Имам и други слайдове към тази снимка, но те в момента са под формата на YouTube-видео на канала ни. Ако потърсите името ми в YouTube, би трябвало да намерите няколко мои лекции, а точно тази е върху бионните експерименти на Райх.

Живоподобните неща, извлечени от неорганичен материал, са доста впечатляващи - освен това подлежат на култивиране (размножаване в култури, бел.прев). По мое лично мнение, Райх е човек, който е разрешил въпроса с произхода на живота. Но, отново, това никога не се споменава.

13
Да има, е едно - да разберем, че има, е друго.


Ние разчитаме на докладите на НАСА, за да разберем, дали има или не. Както обяснявам в пълния анализ на казуса, това означава да разчитаме на един корумпиран картел в НАСА, който е в очевиден конфликт на интереси.

Не можем да разчитаме на официалната информация за космоса, първо защото повечето от нея е теоретична, уязвима и силно податлива на опровержение (лекциите на ДеМео за космичния етер), и второ защото емпиричните данни за космоса стигат до нас под общия знаменател на конфликта на интереси.

Тоест...

...не можем да дадем окончателен отговор в този ден и час.

14
С изричното разрешение на д-р Дориян Александров ("doktora757") цитирам неговата публикация на едно интервю на д-р Асен Чилингиров, явно първоначално направено за издание на вестник "Политика" от юни 2005г. Бележката след интервюто също е част от цитата. 






 
Интервю на д-р Асен Чилингиров по повод книгата му




* — Г-н Чилингиров, какъв е поводът да публикувате сборника “Готи и гети”?
* — Поводът е излизането преди две години на друг сборник със заглавието “Готи”. Твърденията, съдържащи се там, не отговарят на сведенията, които идват от историческите извори и които получаваме при изследванията на паметниците на духовната и материалната култура, нито на истината. Тези сведения не са никак малко и не може да бъдат пренебрегнати. Те са резултат на неимоверно голямото развитие на помощните науки през последните десетилетия, например, биологията, химията, библиотекарството. Дадоха ми възможност да подложа на нова преценка това, което от много столетия се твърди по отношение на всичко, засягащо произхода и същността на българския народ.

* — Кои са готите, откъде са дошли, къде са отишли, имат ли нещо общо с гетите? От тях ли произхождат германците?

* — “Готският въпрос” е непосредствено свързан с някои най-съществени проблеми на старата и средновековната история на нашия народ. Като тези за неговия произход, език и писменост, за неговите обичаи и религиозни вярвания. Свързан е с неговите култура и изкуство, с неговия принос в съкровищницата на световната култура. И особено за неговото място сред европейската цивилизация, което съвсем не се намира по нейната периферия като нежелан придатък към “обединена Европа”. Опитите да се открие старогерманско присъствие по нашите земи, свързано с готите, някаква връзка на германците с готите, а оттам и с българския етногенезис, са несъстоятелни. Готите са гети, следователно траки. Същите след ІV век се наричат мизи и българи в редица исторически източници. Отбелязано е и от Паисий Хилендарски в “История славянобългарска”. Става дума за коренното население на Балканския полуостров, което в мнозинството си е стояло все тук. Не е изтребвано, не е изчезвало, за да стане основа за други народи, а тук да бъде подменено с друго. Валафрид Страбо през ІХ век пише, че готите или гетите превеждат на своя език свещените книги, говори и за запазени в потвърждение на това документи. Според негови източници божествената служба при някои скитски народи, като жителите на Томи, се е извършвала на същия език. Говори за началото на ІХ век. Но тези жители са наричани траки и мизийци, Страбо е германец, ако са били германци, би ги нарекъл такива!

* — За какви преводи пише Страбо? За Готската библия на Улфила ли?
* — Не само. А готите, за които Улфила е превел Библията, са живеели между Бяло море и долното течение на Дунав. Епископът на Адрианопол (Одрин) е бил наричан “Епископ на Готия”. Улфила е превел Библията за старите траки. Ганчо Ценов го нарича основател на българската църква. Въпросът за т. нар. Готска библия е най-тясно свързан с въпроса за ранното християнство на населението по нашите земи и със сложния комплекс от въпроси във връзка с неговия език и писменост.

* — Кой е този език, каква е тази писменост?
* — Преводачът на Библията на латински език е свети Йероним (живял ок. 347 – ок. 420 г.). Намерен е текст от философски трактат на Етикос Истрос в латински превод на светията. На последната му страница са отбелязани данните за автора на трактата, според Св. Йероним “произлизащ от благороден скитски род”, живял през ІV век в днешна Добруджа и написал труда си на своя език и писмени знаци от една азбука, която е предадена изцяло. Тя не е нищо друго, освен т. нар. глаголица! Св. Йероним не само горещо препоръчва нейното узаконяване при употребата на богослужебни книги, но и я разпространява из родната си Далмация, където тя се използва чак до ХVІІІ век. Там дори има предание, че той я е създал. Авторитетният учен Храбан Мавър (живял 780 – 856 г.) в труда си “За изобретяването на езиците” пише, че след еврейската, гръцката и латинската азбука, била изнамерена от философа Етикос азбука, която Св. Йероним разпространявал в свой вариант в родината на самия Храбан, понеже искал да увеличи известността на тези букви.

* — Излиза, че нито сме “славяни”, нито преди Солунските братя сме писали с “черти и резки”, както пише в “За буквите” . . .

* — Излиза, според автора на трактата, че народът, който авторът разбира под това название, от векове е ползвал в превод на своя език и написан с глаголическа азбука цялата литература за извършване на християнско богослужение заедно със Стария Завет, преведен дори преди той да е преведен на латински. Според д-р Божидар Пейчев името Maurus Hraban погрешно е разчетено като “Черноризец Храбър”, “За буквите” е буквален превод от заглавието на Храбан, а текстът всъщност представлява полемика срещу Мавър Храбан. Името на автора и досега е неизвестно, още по-неясен е и поводът за написването му. До нас не е стигнал целият текст, липсват началото и краят му, най-старателно са отстранени. Очевидно са правени манипулации с определена цел.

* — Каква азбука са разпространявали тогава Кирил и Методий? Какво е кирилицата?
* — Задачата на Светите братя е да реформират глаголицата като използват “гръцки” и “латински” букви, допълнени с липсващите в тези две азбуки букви за написване на присъщите само на българите звуци. Те са се съдържали в усъвършенстваната от пет века “глаголическа” азбука. Защото отдавна съществуващите богослужебни книги за местните християни, заедно с езика, на който са написани, са били анатемосани от римокатолическата църква и цариградската патриаршия. Наложило се е това “колумбовско” решение, за да бъде легализирано християнството по тези земи заедно с признаването на свещения характер на писмеността. Защото инструментализирането на религията в двете империи се съпровожда с обявяването на църквите в тях за “православни”, а първите християни в Европа са сочени за еретици и врагове. Транскрибирането на богослужебните книги от “глаголицата” на “кирилицата” се представя като нов техен превод, вече угоден на двете “правоверни” църкви. Това е станало бързо и лесно, защото става дума за един и същ език.

* — Все пак какво става с готите? Изпаряват ли се? На етапи, но винаги рязко населението на нашите земи коренно се променя. Траките потъват нейде в небитието, скитите минават и заминават, славяни заливат полуострова, после авари го навестяват, след тях хуни, накрая и “българи-татари”. Възможно ли е това?

* — Не е възможно. И не се е случило. Няма как чергарски племена да изместят уседнало от хилядолетия местно население. Пристигането на тези народи с всичкия си добитък и друго имане от края на света в земите на Средна и Южна Европа и внезапното им изчезване, без да оставят никакви следи, е противно на всякаква логика и не е съобразено с историческите извори. Да вземем славяните. Странствали те и дошли насам от отдалечените на хиляди километри блата на Задкарпатието, най-рядко населената и днес част на Европа. Откъде ще се вземат оттам милиони преселници, които само за едно-две десетилетия да изпълнят цялата територия на Югоизточна и Средна Европа и от рибари ще се превърнат в земеделци? Придвижването на такива маси не е забелязано от никого от съвременните летописци! Историческите извори споменават само за нападения на групи със смесен етнически и племенен състав, но не и за “нашествие на славяни”, както наши автори обикновено превеждат думата “нападение”. Всъщност данните са, че след нападенията всички нападатели се оттегляли или били отблъснати, за никакво заселване не става дума. През 896 г. цар Симеон Първи в писмо до император Роман Лакапин изтъква историческите права на своя народ върху земята, на която живее от хилядолетия.

* — Значи като се говори за “траки”, “скити”, “гети”, “готи”, “мизи” и “българи”, трябва да се разбира едно и също древно население на Балканите, чието основно ядро от хилядолетия все си е тук?

* — Да. Така излиза според историческите източници.
* — Мнозина историци и църковни дейци няма да се съгласят с Вас.
* — Няма. Но съгласните ще стават все повече. Трудно, бавно, но истината ще се наложи. Вярвам в младите български учени.



Важна бележка от блогъра:

Тук искам да споделя отново своето възхищение от творческия талант, необятност на източниците, които е обхванал /повечето недостъпни за българския читател/, оригинална научна мисъл и анализ на проф. Асен Чилингиров, което пронизва с вдъхновение всичките му трудове. Това, което отличава рязко изследванията на нашия изследовател и учен е, че благодарение на факта, че  от години живее и твори в Германия, той е успял да надскочи и преодолее шаблоните, наложените клишета и фалшификации в българската историческа и световна наука, представяни ни като "неразбиваеми аксиоми", които не се обсъждат. Ако той беше творил в българските научни институти, резултатите му нямаше да бъдат такива, а и най-вероятно, познавайки манталитета на тоталитарните ни професори и учени отпреди 1989 г., пък и сега; най-вероятно щяха да смачкат този светъл и буден ум с милиционерски методи, интриги, завист и простотия!......
Проф. Чилингиров е успял да си спести всичко това и да твори в една относително свободна и демократична академична среда.
В момента чета внимателно втория том на "ГОТИ И ГЕТИ; ИЗСЛЕДВАНИЯ" и особено ме впечатли следния пасаж и свързаната с него бележка под линия:

"Че при така наречените готи /всъщност гети, бел. на блогъра/ не се касае за никави германски племена, доказват не само историческите извори, отричащи всякаква връзка на този народ с етнически германци. Докозват го и археологическите изследвания върху писмените паметници , разчетени през последните десетилетия - а те от своя страна пък доказват, че езикът на населението от Югоизточна и Южна Европа не е езикът, говорен нито от руските, нито от полските, нито от средноевропейските народи, на които тенденциозно се дава общото име "славяни", с което поне до края на първото хилядолетие никой от тези народи не се споменава в нито един писмен извор"........
Бел. под линия: Сравни издадения в чест на XVIII Международен конгрес на византолозите двутомен сборник на писмените извори за славяните, "Свод древнейших письменных известий о славянах", том I /I-VI/, составители Л. А. Гиндин, С. А. Иванов, Г. Г. Литаврин и В. К. Ронин, Москва, 1991 и том II /VII-IX/ вв., составители  С. А. Иванов, Г. Г. Литаврин и В. К. Ронин, Москва, 1995. Там названието "славяни", с което дотогава в руската историография се "превеждат" различни етноними, считани от руските "историци" за синоними на това понятие, вече се предават с техните истински имена, както са посочени в изворите.   

Библиографска справка за част от книгите на проф. Асен Чилигиров /който преподава в Германия/.

1. Асен Чилигиров; "ГОТИ И ГЕТИ; ИЗСЛЕДВАНИЯ", 1 том, Поредица Брегалница 1, изд. "Зиези екс куо Вулгарес", София, 2005 г.
2. Асен Чилингиров; "ГОТИ И ГЕТИ; ИЗСЛЕДВАНИЯ", 2 том, Поредица Брегалница 3, изд. "Зиези екс куо Вулгарес", София, 2008 г.
3. Асен Чилингиров; "БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА", изд. "Херон прес", София, 2014 г.
4. Асен Чилингиров; "РАЗМИСЛИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК", изд. "Херон прес", София, 2014 г.
5. Асен Чилингиров; "ЦАР СИМЕОНОВИЯТ СЪБОРНИК ОТ Х ВЕК", 1 и 2 том, ИК "Виделина", Берлин, 2007 г. /1 т./ и изд. "Алфаграф", София, 2008 г. /2 т./


15
От известно време Glasberg (и други хора) във Форума на АА полагат усилия да задоволят любопитството си в генеалогията на различни царски фамилии и родове, проследяващи произхода им в древността. Това логично води и до интерес в произхода на собствения ни народ и вероятно и на други народи.

Произходът на българския народ продължава да е един неразрешен въпрос, в смисъла, че няма помирение между официалната и силно компроментирана академична структура и еднакво компроментираните среди на независимите изследователи.

Компроментираните среди на официалната академична общественост използват силови методи в налагането на нормативната гледна точка за българската история и опитите страниците за историята на България и българския народ да бъдат редактирани в Уикипедия ще срещнат спънката от защитеното съдържание по силата на механизмите, описани в Информационната околна среда (и Уикипедия).



Преди време уважавани от мен съветници ми препоръчаха книгата на Ганчо Ценов "Кроватова България". Въпреки че намирам съдържанието в нея за много интересно, тя е написана в доста остарял научен стил и основна черта на този труд е, че позоваванията и споменаването на външните препратки и действителните исторически извори са направени в самия текст, като част от речта на автора и липсва строго изразена база данни в документален стил. Поради това, за непрофесионалния читател е много трудно сам да изнамери действителните факти, на които почива аргументацията на автора. Това е силна предпоставка трудът да се счита за съмнителен и субективен. Предвид съвременната изострена обстановка в хибридната и информационна война, застрашаваща знанието за автентичната история на всички световни народи, е трудно да имаме безпрекусловна вяра в "Кроватова България" като научен труд.

Преди да вземем решението да включим "Кроватова България" в Библиотеката на "Апокрифна Академия", имаше нужда да добием повече увереност в автентичността и документалната сила на четивото.

Получихме такава увереност, когато се запознахме с личността на Асен Чилингиров. Като изтъкнат български учен, историкът на изкуството развива кариерата си в Европа (Германия) и има богата научна биография. В своите възгледи, той напълно подкрепя учения от по-старо време Ганчо Ценов, като Чилингиров представя свои собствени изследвания върху същия въпрос, който се засяга и в "Кроватова България", издадени в два труда - сборниците "Готи и Гети", първа и втора книга. Като съвременен учен и историк, Чилингиров едновременно се ползва с по-добра репутация и е по-добре приет сред колегите си учени, и също така използва отлична документална база данни от лесни за проследяване препратки към външни източници и исторически извори за своята аргументация.



В тази светлина, реших в Библиотеката на "Апокрифна Академия" да поместим книгите на Ганчо Ценов и Асен Чилингиров, обвързани в общия си контекст, които са свободно достъпни в интернет и са на български език. Целта на това поместване тук е от чисто архивна гледна точка, от една страна осигурява още по-добра протекция на информацията в интернет, и от друга страна осигурява по-лесни препратки за наше вътрешно ползване помежду ни и във Форума.



СЪДЪРЖАНИЕ:

Кроватова България - Ганчо Ценов   -- линк за сваляне

Готи и Гети I - Асен Чилингиров   -- линк за сваляне
Готи и Гети II - Асен Чилингиров  -- линк за сваляне



Страници: [1] 2 3 4 ... 65