Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: [1] 2 3 4 ... 43
1
Според мен не правиш разлика между истина и пожелания. Детинско е да правиш обратното, когато някой факт не ти харесва и ще обиколиш още веднъж детската въртележка. Но твоя си работа.

2
75% от хората у нас дишат бензопирен над нормата

13 юли 2018

Източник: OFFNews.bg


Около 75 на сто от хората в страната живеят при нива на замърсяване над целевата норма за бензопирен – един от най-силните канцерогени, по данни на Изпълнителната агенция по околна среда. Само в един район на България - Гълъбово, проблем са превишенията със серен диоксид.

Това съобщи Сметната палата след одит на изпълнението „Ефективност и ефикасност на мерките, предприети от националните и местните власти за борба срещу основните източници на замърсяване на атмосферния въздух в големите градове” за периода от 1 януари 2014 до края на 2016 г.

Одитът е част от кооперативен одит на Работната група по одит на околната среда към ЕВРОСАЙ (професионалната организация на сметните палати в Европа, включително Европейската сметна палата). Освен българската Сметна палата одит на качеството на въздуха в своите страни в рамките на кооперативния одит извършиха Върховните одитни институции на Албания, Естония, Грузия, Израел, Испания, Косово, Македония, Молдова, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Холандия, Швейцария и Европейската сметна палата.

За одитирания период у нас е установено продължително замърсяване на атмосферния въздух, като най-висок процент от населението живее при наднормени нива на замърсяване в София, Пловдив и Стара Загора. Одитът е извършен именно в трите общини - Столична, Пловдив и Стара Загора. Регистрираните замърсители на атмосферния въздух в тези райони са в резултат на превишени нива на Фини прахови частици, на азотен диоксид, на серен диоксид, и бензоапирен, като вид полиароматен въглеводород, който се изолира в проби от ФПЧ10.

3
Много интересен материал от OFFNews, помислих, че има какво да обсъдим по него:




Срещу алчността за пари

С немския философ, икономист, изследовател на човешката креативност и експерт по икономическа етика проф. Карл-Хайнц Бродбек разговаря Буни Камик

11 юли 2018

Източник: OFFNews.bg





Карл-Хайнц Бродбек е емеритиран професор по макроикономика от университета Вюрцбург-Швайнфурт. Член е на колегиума на Висшето училище по политика в Мюнхен. Застъпник е на икономическа етика, вдъхновена от будистката етика. Автор е на теория на креативността, както и на иновативна теория на парите.

Проф. Бродбек, Вие бяхте в световен мащаб един от малкото професори по икономика, които предсказаха финансовата криза много преди тя реално да удари световната икономика през 2008 г. Интуиция ли Ви помогна или заключения от Ваши изследвания?

От края на 80-те години се занимавам с научни изследвания в областта на теорията и философията на парите. Бързо ми стана ясно, че финансовите пазари по непознат в досегашната история начин са се отделили от това, което наричаме „реална икономика“ и дори са започнали да я доминират. Това господство опорочава „реалната икономика“: дейността на едно предприятие все по-често се структурира с единствената цел постигане на краткосрочна печалба и бързо повишение на курса на неговите акции. Управлението е все по-слабо съобразено с нуждите и обстоятелствата на реалната стопанска дейност. Само въпрос на време беше неестествено доминиращата финансова сфера, която освен това все повече зависеше от наливането на пари от страна на централните банки, да изпадне в състояние на криза. Много признаци, които следях, сигнализираха, че кризата е неизбежна. Трудно предвидим бе единствено точният момент на избухването й.

Вие стигате до извода, че алчността за пари и илюзията за стойността на парите са главни източници на кризи и неволи в модерните общества. Междувременно обаче трудно можем да си представим социализация и уважаван социален статут на западен човек без паричен фетишизъм. Алчността за пари ще провали ли нашата цивилизация?

Парите са станали най-важно средство за интеграция в обществото (позовавам се на Макс Вебер). Ние възприемаме света посредством калкулацията, наложена ни от парите. „Рацио“ първоначално е означавало търговска сметка. Мислим в числа. Дори природата възприемаме в сметки, които с течение на времето са станали все по-елегантни. Парите същевременно съставляват и реалните процеси на нашите взаимоотношения. Искам да подчертая, че най-важна е функцията им на пропуск в обществото. Липсва ли ти този пропуск, няма как да си пълноценен член на това обществото. Следователно във всички парични икономики стремежът към парите позволява на хората да оцеляват. С течение на времето обаче този стремеж се е превърнал в ирационална алчност. Появило се е и лихварството, което е „материализираната алчност за пари“.

На втората част от въпроса, а именно дали парите, които са спойката на цивилизацията ни, ще я провалят, самият аз не знам отговора. Парите нямат собствена същност. Дори в злато те са само метал, както евробанкнотите са само хартия и памук. Стойността на парите произтича единствено от вярата на достатъчно много хора, че такава стойност действително съществува. Вяра съответно е това, което придава стойност на парите. Парите са ефикасна илюзия: ефикасна, но все пак илюзия, която във всеки един момент може да рухне! Това се случва например при инфлация, борсов крах, обезценка на стоки, падащи надници, държавни фалити и т. н. Нека кажем така: парите като глобална институция работят неотменно и срещу себе си, по посока на собствения си крах. Имаме късмет, че освен парите съществуват и други социални връзки помежду ни. Такива са езикът, моралът, общовалидното познание, правото. Кое ще надделее в задаващите се все по чести кризи, финансовият крах или другите форми на свързаност между хората – или дори, което би било прекрасно, разумът – не мога да предвидя.

Работил сте за института Ifo в Мюнхен, който е един от най-реномираните научно-изследователски и консултантски центрове за немската икономика. Там обаче доминират неолибералните възгледи. Как се чувства един критичен ум в неолиберален тинк танк?

Работих 3 години в института Ifo преди около 30 години. По това време неолибералната му ориентация още не бе факт. Тогава се занимавах с изследване на креативността и отговарях в Ifo за направленията култура и изкуство. Конфликтният потенциал по отношение на тези сфери е по-малък.

Какво е „будистка икономика“ - термин, с който нерядко свързват и Вашия начин на мислене? Какво очаквате от стопанска дейност, мотивирана от будистката мисъл?

Традиционната икономическа теория все още почти не е повлияна от будистката мисъл. Това, което като философ и икономист считам в будизма за особено важно, е критичният метод за осмисляне на стереотипи, произвеждащи страдание. А в икономическата теория не липсват такива вредни стереотипи. Големият потенциал на будистката мисловна традиция за сега е много слабо усвоен. Има единични опити, изхождащи от будистката етика и философия (състрадание, успокоение на духа, трезв анализ на възприеманите феномени), между които е и моят скромен принос.

Будистката етика обаче не е нормативна, основаваща се на предписания, каквито са християнската или Кантовата етики. Поради това няма такова нещо като типична будистка икономическа система. Въпреки това будизмът има положително отношение към някои принципи, например предотвратяване на страдание (експлоатация на човек и природа), избягване на крайни положения (напр. нито напълно неурегулиран пазар, нито пък изцяло планова икономика), отвореност към нови предложения. Накратко: будистката икономика не познава догми. Тя по-скоро се старае да насърчи един състрадателен, критично-рационален начин на мислене в икономиката. Че от това произтича една позиция, която е екологична и ориентирана към общественото благо, е съвсем естествено.

Вие сте един от най-уважаваните експерти по икономическа етика в Германия. Вслушва ли се бизнесът в призивите Ви за етично поведение?

Искам да подчертая, че освен мен в Германия има много експерти по икономическа етика, които принадлежат към различни школи в икономиката. Аз съм по-познат като експерт по будистка икономическа етика. Но и независимо от будизма винаги съм се старал да дам приноса си за извършването на полезни реформи, например за по-справедлив мениджмънт. Помагах и на големи инвестиционни компании да създадат и спазят екологични и социални стандарти в инвестиционната си дейност.
Ефектът от призиви за етично поведение е променлив и, както показва опитът ми, често зависи от общата икономическа ситуация. В капиталистическата икономика реализацията на печалба се счита за основна цел. Понякога предприятията си поставят и морални цели, но това се случва по-скоро по инициатива на отделен мениджър или собственик. Доброволно съобразяване с етични норми в частни предприятия е рядкост. Основен начин за налагането им е чрез етично издържани закони. Поставил съм си за задача да бъда полезен в това начинание..

Какво намира немски професор по икономика в будизма?

Дали и други немски професори стават будисти, не мога да преценя. Лично аз не познавам колеги, практикуващи будизъм. Будизмът първоначално не ме привлече в качеството ми на икономист, а в личен план. Противоречието, което ми се стори, че будизмът създава в мен, с годините успешно се разреши. Будистката икономическа етика, която разработих, е резултат от това, което започна като мое вътрешно противоречие.

Как бихте обяснили нарастващия брой привърженици на будизма сред интелектуалците в западния свят? Тази тенденция ще продължи ли и в бъдеще?

Нямам данни, дали привържениците на будизма наистина стават повече. Будизмът привлича с това, че философското му ядро не е теистично (не се влияе от бог). Много интелектуалци, особено работещите в научната сфера, имат фундаментален проблем с авраамическите религии. Противно на тях будизмът и съвременната наука не си противоречат. Далай Лама е пример за това. Близост се оказа, че има и между будизма и невронауката, която откри за себе си централни теми на будизма (състраданието и огледалните неврони; пластичният мозък и медитацията и т. н.).

Не мога да се сдържа да не задам и традиционния полемичен въпрос: будизмът философия ли е, религия или съчетание от двете?

Обобщеният будизъм всъщност е изкуствено сътворен от западни изследователи на религиите през 19-ти век. В Азия съществуват само плуралистично структурирани и често съвсем самостоятелни будистки школи, които все пак съвкупно се позовават на учението на Буда. Между тях срещаме и „религиозни“ форми и практики на будизма, насочени към хора, на които интелектуалният подход е непривичен. Срещаме обаче и „чиста“ философска теория на знанието (епистемология), напр. Дигнага, Дармакирти (Dignāga, Dharmakīrti), онтология (напр. теория на битието на школата „Само битие“) и най-вече рафинирания критичен метод на Нагарджуна (Nāgārjuna), който в много аспекти напомня на европейския скептицизъм (Пирон, Секст Емпирик). При все това и научната форма на будизъм си запазва и една духовна перспектива като последна инстанция.

Професорите по макроикономика търсят начини за повишаване на общото благосъстояние. Будизмът не е ли обаче преди всичко път за лично спасение и в много по-малка степен програма за обществена реформа?

„Индивид“ и „его“ не са тъждествени понятия. Това е типична грешка на много либерали. В дадена държава се говори например на един и същ език. Езикът в този смисъл е общо достояние. Всеки човек обаче се изразява по своему.

Спасителният път на будизма не изисква обезличаване на собствената индивидуалност, а отказване от „териториите“, които егото е „завзело“ и „брани“.

“Програма за обществена реформа“ ми се струва доста абстрактно понятие. Няма „общност“, която може да бъде идентифицирана като „общество“. Има само индивиди, които по различни подбуди си взаимодействат. Именно общото между тях им позволява да формират индивидуалност.

Реформа в духа на будизма би означавала най-вече реформа на съзнанието, реформа на илюзиите, които съзнанието репродуцира, например в икономиката. Една ре-форма е „ново-сформиране“ и съответно изисква нови форми, но същевременно и отказ от старите форми, примери за които са алчността за пари, ламтежът за растеж, конкурентното мислене.

В реформи спуснати „отгоре“, да не говорим за революции, не виждам особена полза. Те отново ще бъдат извършени от елити, което би довело само до нови проблеми.

Проф. Бродбек, благодаря за времето, което отделихте за това интервю.

4
Аз все още не вярвам, че съществуват черни дупки.

Ако много внимателно се прочете всичко, което пише за тях в уикипедия, ще стане ясно, че те никога до сега не са били наблюдаван факт, а само предвиждане на Теорията на относителността на Айнщайн. Според неговата теория, ако логиката й се продължи, излиза, че би трябвало да съществуват такива космически обекти. Ще се види също, че всички линкове от страницата за черните дупки и всички свързани с това термини НАГОТОВО ПРИЕМАТ, че черните дупки са факт.

Но черните дупки съществуват само в предполагаемия теоретичен модел на космоса. Не са откривани в емпиричната действителност. Разликата е също толкова голяма, колкото човек да е подал заявление за патент, и да е получил връчване на патент. Заявленията надхвърлят броя на връчените патенти стотици пъти... Искам да кажа, че теоретичният модел на света предлага стотици варианти за обяснение на физическия свят. Само един от тях е правилен.

Понятието "черна дупка" в момента е на практика безсъдържателно, ако човек чете внимателно. С други думи, всеки все още необяснен феномен в космоса може да бъде черна дупка, ако се следват предвидените признаци, които би трябвало да има. Поради това, тази измислица (за сега) добива медийна популярност. После кръгът се затваря, и, тъй като учените се водят само по две неща - парите и медийнта популярност - тази популярност се връща обратно в научните среди.

И сега всеки първо допуска, че почти всичко от онова, което все още не знаем за космоса, е черна дупка.

ВЪПРЕКИ факта, че (1) никога до сега не сме наблюдавали такава и (2) Теорията на относителността на Айнщайн многократно е доказвана грешна (разминаваща се с физичния модел на света), редица известни имена в науката също не са били съгласни с нея, без да са си правели труда да доказват невярността й.

По-прави ще сме, ако кажем, че не е ясно какво сме наблюдавали през телескопите, отколкото да твърдим, че това е онази "черна дупка", която винаги сме чакали най-сетне да видим. Ще си спестим заблудата някой бъдещ "велик учен" да открие "истината" за черните дупки след 200 години, просто защото първоначално сме избрали да вярваме в каквото и да е, вместо да изследваме ситуацията по-обстойно.

5
Не познавам името Иван Нейков като социален министър или Владимир Каролев като икономист, така както например bojinkata има по-добра представа от този вид родни имена, но мисля, че прави впечатление едно интервю, отразено във vesti:




България умирала: Абсолютни глупости!
Експерт: Тезата, че всички ще се циганизираме или турцизираме е невярна, няма да стане това нещо, категорично

10 юли 2018

Източник: Vesti.bg


„Нищо революционно. Миналата година имахме около 63 500 раждания. Тази година 65 500 – 2000 деца повече, е съвсем постижимо”. Така коментира бившият социален министър Иван Нейков пред NOVA новата демографска стратегия на правителството на Бойко Борисов.

„Доста неща, които се говорят за демографската криза в България и за изчезването на страната и българите са абсолютни глупости. По-сериозно намаление на населението имаше през 90-те години и това се дължи на два много ясни факт Единият е свързан с фактора свобода – много хора, повечето от които млади, потърсиха реализация и най-вече образование в чужбина. Втората причина са много лошите икономически условия през 90-те години. Това се доказва с факта, че след 2002-2003 г. има доста сериозно увеличение на родените деца в България”, заяви от своя страна икономистът Владимир Каролев.

Той подчерта, че заради тези фактори майките над 35 г. сега раждат повече деца, отколкото тези под 25 г. С подобряването на икономическите условия и раждаемостта се увеличава. А тенденцията на намаляване на българите в момента се дължи на това, че няма достатъчно жени в детеродна възраст.

Бележка: Не веднъж в Апокрифна Академия се подчертава този факт, за последно тук:
От дълбоката древност на всички старейшини им е станало ясно, че що се отнася до мъжете и жените в едно общество, важните са жените. Мъжете са похарчими. Дори и почти всички мъже да бъдат избити, те са слаб фактор по отношение оцеляването на общността, защото ако бройката на жените е запазена, племето в кратки срокове ще достигне до предишната си популация.
Една общност винаги попада под ударите на природата, в лицето на климата и бедствията, под ударите на превратностите, в лицето на дивите зверове, инцидентите и нещастните случаи, и под ударите на времето, в лицето на самата старост и отмиране. Затова всяка общност има своя долен праг на популация, на население, който се смята за здравословен. Ако населението като бройка падне под този долен праг, оцеляването на общността се поставя на кантар и общността става уязвима за случайностите - катаклизми и нещастия. Колкото по-дълго време общността седи под този долен праг, толкова повече се увеличава риска за нейното просъщестувване, така че бързината, с която общността ще възстанови числеността си, е много важна за снемане на риска от изчезване. Ако бройката на жените не се променя, но бройката на мъжете драстично спадне, дори това да означава изчезване на почти половината от общността, това представлява сравнително нисък риск.
Нещата не стоят така обаче, ако повечето от жените бъдат избити. В такъв случай скоростта, с която общността ще може да възстанови числеността си, е изключително бавна. Дотолкова, че отмирането на общността е почти гарантирана, дори и почти всички мъже да останат живи, тъй като възстановяването на числеността трябва да се помести в ограничен период от време - защото всички остаряват и ще умрат от старост след определен брой дни и без достатъчно жени, това означава, че достигането на безопасния праг на численост е невъзможно, следователно общността ще се затрие при следващия непредвиден катаклизъм, нещастно засушаване, наводнение или пък непредвидена епидемия.

Старейшините в най-дълбока древност бързо си дали сметка, че следователно контролът над общността е в ръцете на жените и който контролира жените, контролира и цялата общност.


За да вземе едно семейство решение за дете трябват не толкова пари, колкото услуги. Ако една майка излезе за година, две, три, извън професията си, тя се връща като аутсайдер. Ето къде е нужна подкрепа. Така че майката докато си гледа детето да може да си поддържа квалификацията”, добави Нейков.

„Следващите 4-5 години около 70 000 учители ще се пенсионират в България. Защо, когато един учител се пенсионира, да не започне работа като детегледач и да помага на млади семейства”, запита бившият социален министър.

Според Каролев са необходими повече детски градини и ясли. Той посочи, че за да има повече места трябва да се въведе подоходен принцип. Също така населените места трябва да подобрят инфраструктурата, свързана с отглеждането на деца, както това става вече в София и Бургас. И е необходимо осигуряване на допълнителна помощ за майките, ако имат нужда от преквалификация, доквалификация и възможност да се върнат частично на работа”.

Бележка: Последният абзац е част от инерцията на усилията за поробване на населението. Това е пътя, по който децата се предават в ръцете на държавата (която и да е тя) като по този начин се превръщат в един ресурс за правителството (което и да е то) - един водоем, зарибен с риби, в който властващите могат да бъркат и да си набавят живо месо - научни идеи, политически идеи, резервни части, забавление, на практика каквото им хрумне. Чрез системата от ясли и детски градини правителството на коя да е държава на практика разполага с децата на населението и инвестициите в тази мрежа са инвестиции в несвободата на хората. За това настоява един финансист като в случая този Каролев.
Но един социален експерт, като този Нейков в случая, настоява точно за обратното - малко по-горе той подчерта, че трябва да се инвестира в услуги, които да позволяват на семействата да отглеждат децата си вкъщи, а не да бъдат предавани на държавата. Под "поддържане на квалификацията" Каролев не иска да си представя друго, освен създаване на частична заетост на майките, така че да се задълбочи липсата на време за децата им. Репортерите от Vesti не си правят труда да подчертаят тази скрит спор.


„В България има средна класа и богати хора, които нямат нужда от никакви помощи. Трябва да се въведе подоходен принцип за всичко”, смята икономистът.

Като „лоша социална политика” определи Нейков тази, която се отчита по похарчените пари. Демографската картина не може да бъде променяна в рамките дори на един мандат на правителство. В демографията хоризонтът е от 30 години нагоре.

„Неофициални данни сочат, че българите по света нарастват. Държавата с най-голяма емиграция в цяла Западна Европа беше Португалия. 25 години след началото на емиграцията там се върнаха повече португалци, отколкото бяха излезли”, отчете Нейков.

„Когато се твърдят глупости, че България умирала – просто не е вярно. Ние растем като брой, само че трябва с българите в чужбина да се поддържа връзка и да сме готови да ги посрещнем. Ако сега се върнат 100 хил. души, няма да знаем какво да ги правим”, смята бившият социален министър.

Бележка: Това не е много далече от онова, което се твърди и в Апокрифна Академия на места (откъдето е и цитата по-горе) - че българският народ се е разделил на невежа и животинска група без знания, и на група, която желае да възстанови знанията си и се отправя в търсене на информация.

„Всички страни в Западна Европа намаляват. Това е свързани с факта, че когато едно общество е по-развито и няма нужда от хора да работят в земеделието, семействата имат по 1-2 деца максимум”, каза Каролев. „Макар че се увеличава сериозно средната продължителност на живота, все още има доста висока ранна смъртност. България е номер едно в ЕС по смъртност между 45 и 55 години. И това не се дължи толкова на лошите здравни грижи, а на липсата на превенция – лоши хранителни навици и почти никакъв спорт”.

Бележка: В продължение на години това беше нещо, за което системно говорех из различните форуми, преди създаването на Апокрифна Академия. На новия ни сайт все още няма значителен израз на това системно информиране, най-вече поради факта, че тази тема вече стана банална и обикновените хора отдавна са показали, че не желаят да променят поведението си. Нещо, което аз, вече като част от Апокрифна Академия, напълно уважавам и смятам въпроса за приключен.

„Трябва да се намали срокът, за който държавата дава пари на майките, защото в някои малцинства има професия „бременна майка с малко дете”. Те няма да ни стопят – първо, не е чак толкова висока раждаемостта, второ, там има доста голяма детска смъртност и трето, ромите доста по-често емигрират от българите след 2007 г.,” посочи Каролев и поясни, че като дял от населението България съвсем не е водеща в ЕС по отношение на ромското малцинство.

„Тезата, че всички ще се циганизираме или турцизираме е невярна, няма да стане това нещо, категорично”, заяви Нейков.

Според Владимир Каролев един от основните проблеми е, че Българската православна църква не си върши работата.

Бележка: И ние тук също говорим за това - в Мизериите на църквата. Както се казва във филма "Ще се лее кръв", "Ти си мързелив, и си глупав. Мислиш ли, че Бог ще те спаси заради това, че си глупав? Бог не спасява глупавите хора." Но нашата БПЦ канонизира глупавите хора за светци.

„В България – и това е най-лошата демографска статистика в момента – всяко второ дете се ражда без семейство. Т.е. майка му или не живее с бащата или са направили дете и после бащата го няма или обратното”, посочи икономистът.


6
Има една... смешна или жалка история, може да се възприема по различни начини... която не съм разказвал :)

Когато Н. (собственика на издателството "Паралелна Реалност", чиито ник добре познаваме и от форумите) се беше сдобил със "Звездния старейшина", все още имахме по-близка и честа комуникация. Дотогава никога не бях правил нещо такова, но той, поради някаква причина, поиска от мен да преведа книгата, с цел да я издаде след това. Бяхме се уговорили и за някакво заплащане, въпреки че бяхме приятели и "братя по оръжие" и нямаше нужда от такива неща.
Аз се съгласих, защото за мен това беше възможност да я прочета преди който и да е в България (най-вероятно). Отначало преведох първите глави и му пратих да види как върви, хареса му и каза да продължавам така до края. Да... само че на мен нещо ми прищрака, и кой знае защо смених стила ;D и вместо превод, направих чист преразказ.
Не си спомням коло време отне, но със сигурност мина повече от месец, докато го свърша и Н. вече започна да пита какво става. Накрая, като видя работата, само мога да си представя потреса, в който евентуално е изпаднал ;D В крайна сметка, след като си бе преработил емоциите, даде книгата на някакъв професионален преводач, а аз само го бях забавил с няколко седмици. Все пак дори предложи да ми плати каквото се бяхме разбрали... но аз в никакъв случай не можех да приема, разбира се, вече бях разбрал как го бях осрал.

Това беше първото превеждане на информация, което направих :)





Ако някои от вас, нашите читатели, иска да започне да се занимава с това, от любопитство, като хоби, от съпричастност, или пък с някакви сериозни лични интереси за някакви свои професионални визии, предлагам седната възможност за тренинг:

По мои преценки, сайтът BigfootEncounters има нужда от превеждане на български.

Това е един от малкото авторитетни и грамотно направени архиви на информация за Бигфут и Саскуоч, като архивите са струпани на парче, точно както в една информационна служба. Това прави всеки материал отделен от другите, а и всеки материал е писан от различен свидетел, така че всеки си има свой изказ и стил на предаване на свидетелствата.

Ако сред вас има доброволци, които биха желали да превеждат, това е чудеснен източник, който дълго време ще предоставя разнообразние от преводачески предизвикателства, без да са твърде натоварващи и като са достатъчно кратки, за да не е твърде ангажиращо :)

Който желае, нека ми пише на Лично съобщение или пък на и-мейл пощата и да каже коя история от списъка си е избрал да преведе. Аз ще обявя в тази тема, че по историята вече се работи, за да не се дублират усилия. Когато е готово, преводът ще бъде прегледан лично от мен с обратна връзка, в случай че мога да предложа критични забележки, ако има неточности или неподходящо предадена информация, като имам пълното разбиране, че всеки човек си има свой речник и свой стил на изказ, който трябва да остане уникален.

Всяка преведена история ще бъде публикувана в темата на сайта, която ще отворя в Библиотеката. Изборът дали да присъствате с името или прозвището си, или да получите благодарности от читателите ни, като останете анонимни, е ваш.





Какво печелите от това занимание
  • Превеждането на материали, които не сте чели, информира вас самите много по-качествено, защото всичко минава през вас. Превеждайки материалите и опитвайки се да ги предадете на собствения език, вие навлизате в дълбоките слоеве на общуването с автора, долавяйки и информацията между редовете, повечето от която остава незабелязана при обикновеното четене.
  • Превеждането спомага за анализирането на материала във вашия мозък, успоредно с работата. Различните езици проявяват различни начини на мислене и самият акт на преобразуване от един на друг език представлява усилие за осветяване в друга светлина. С времето това ще ви научи по-лесно да достигате една и съща цел по различни пътища.
  • След време това занимание ще ви направи по-ориентирани в съответното поле, ще подобри вътрешния ви компас. Ще забележите, как у вас се развива умението и нюхът за намиране на по-качествена информация по-бързо и по-лесно.
  • Ще обогатите общата си култура от съдържанието, а авторите, които превеждате, индиректно ще ви помогнат да развиете личната си култура за легитимно, достоверно и прагматично предаване на информация.


Какво евентуално ще ви е необходимо
  • Гугъл-преводач, за превеждане на термини и словосъчетания, които са ви чужди, както и за правилно вокализиране на имена, които са сложни за нашия език.
  • Хубав речник, за нови непознати думи, но и за бързо намиране на синоними.
  • Гугъл - за сърфиране на словосъчетанията, които не ви говорят нищо. Много често е нужно да се сърфира някой определен израз, зад който седи културен контекст и емоционално натоварен исторически смисъл. Много пъти това е задължително, за да можете да отключите смисъла на изречение, което не ви говори нищо.
  • Аз ви препоръчвам да не сте чели материала, който ще превеждате, предварително. Може би само най-общо, за да знаете за какво става дума и за да разберете дали ще ви е интересно.



Предлагам ви добра възможност, защото според моята преценка материалът на този сайт е много добър и е кадърно архивиран. Освен това, сайтът е напълно непознат на българските публицисти и е сигурно, че няма да срещнете на български никое от тези чудесни свидетелства. (Имайте предвид, че в аудиторията ни има и професионални лица със способност за книгоиздаване, така че има вероятност да е въпрос на време, преди да се подсетят от нас за този сайт.)

Ако някога сте си мислели да помагате на каузата или да развивате това си хоби, в момента ще можете да получите съвети от аматьор с опит (от мен), подходяща възможност за развиване на уменията или неангажиращо практикуване, докато в същото време участвате в действително стойностен проект, който ще грабне погледа на съвременните местни читатели, а не е просто бутафорна тренировка :)


7
Глава 18:

Бъдещ шок
и
Покушението срещу Кенеди


Ако някое събитие от този век е било предварително изчислено и програмирано като “бъдещ шок” за американското население, това ще да е убийството на Джон Ф. Кенеди. Въпреки че мнозинството американци вярват, че убийството на Кенеди е извършено от конспирация, има няколко човека, които предлагат версията, че убийството му е дело на чист контрол над ума.

Първото такова изследване, което предлага такава интерпретация на убийството, е това на “Уилям Торбит” (“William Torbitt”), което се твърди, че е псевдонимът на починалия тексаски адвокат Дейвид Коупланд (David Copeland). Коупланд бил прокурор в началото на 50те години, по-късно работил като цивилен и криминален адвокат. Той бил близък поддръжник на политическия локомотив Линдън Джонсън/Лойд Бентсен (Lyndon Johnson/Lloyd Bentsen) в Тексас до 1963г, когато прекъснал връзките си с тази група поради причини, които ще станат очевидни. През 1970г Коупланд написал “Номенклатура на кабал от убийци” (Nomenclature of an Assassination Cabal), фотокопията й широко се разпространявали, а съдържанието й давало подробна информация, която той бил събрал, докато разследвал убийството на президента Джон Ф. Кенеди. Едва наскоро Номенклатурата беше отпечатана в хартиено издание от “Adventures Unlimited” под заглавието “НАСА, нацистите и Джон Кенеди” (NASA. Nazis & JFK), 27 години след фактическото й написване.

Въпреки че разкрива много от информацията, свързана с тезата на настоящата глава, Коупланд не е бил запознат с определени факти, които вярвам, че са щели да му покажат по-широката, цялостна картина. Според Коупланд, “Убийството на президента Кенеди е било планирано и надзиравано от Пета дивизия на Федералното Бюро по Разузнаване... Всъщност, Пета дивизия действала съвместно с Агенцията за отбранително разузнаване (DIA), която действала по нареждане на Съвместните началници на щаба (Joint Chiefs of Staff) в Пентагона”.

Директорът на ФБР и масон 33-та степен – старшият фримасон в столицата Вашингтон по онова време – Дж. Едгар Хувър (J. Edgar Hoover) бил, според Коупланд, един от конспираторите. Вице президента Линдън Джонсън (Lybdon Johnson) бил друг от тях. Не е изненада, че Уилям Съливан (William Sullivan), бивш асистент-директор във ФБР, казва, че Хувър и Джонсън “нямали доверие и не харесвали нито един от тримата братя Кенеди. Президента Джонсън и Хувър имаха съвместен страх и омраза към семейство Кенеди”.[1]

Според Коупланд, “Л. М. Блумфийлд (L. M. Bloomfield), адвокат от Монреал, Канада, носещ репутацията на сексуално отклонен, директен надзорник на всички контактни агенти с Пета дивизия на Дж. Едгар Хувър, бил топ-координатора за планирането на мрежата и екзекуцията. Една швейцарска корпорация, Перминдекс (Permindex), била използвана за оглавяване на пет фасадни организации, отговорни за осигуряването на персонал и надзорници, които да поемат приписаните им задължения”.

Почти заровена в текста на Номенклатурата е една информация, която считам за една от най-важните разкрития. Той докладва, че преди убийството, през 1963г, е имало свръх-секретна среща в луксозния комплекс Триал (Tryall Compound) в Ямайка със сър Уилям Стивънсън (William Stephenson), топ-разузнавача на Великобритания. На срещата бил майор Луис Мортимър Блумфийлд (Louis Mortimer Bloomfield) от Британската изпълнителна служба по специални операции (SOE, Special Operations Executive), елемент от британското разузнаване, за който се твърди че е създаден, за да проникне в американското разузнаване; полковник Клеу Шау (Clay Shaw), бивш служител на OSS; Ференк Наги (Ferenc Nagy), който е бил министър на кабинета на про-нацисткото правителство на Хорти (Horthy) в Унгария и по-късно премиер на тази държава; Джорджио Мантело (Georgio Mantello), по прякор Джордж Мандел (George Mandel), бивш търговски министър на Мусолини; и белите руски емигранти Жан де Менил (Jean de Menil) и Пол Райгородски (Paul Raigorodski). Шау, Наги, Монтело и Блумфийлд били все официални лица на Перминдекс. Според Коупланд, обсъжданият въпрос на срещата било убийството на Кенеди.[2]

Самото семейство Кенеди били продукти на “Конспирацията”. По време на забраната за продажба на спиртни напитки в САЩ “Татко Джо” Кенеди работил с Нюарк (Newark) (най-населеният град в Ню Джърси, бел.прев), синдикатът на Рейнфелд (Reinfeld) в Ню Джърси, половината от който бил собственост на бандата контрабандисти на Бронфман (Bronfman) в Канада. След войната, на Кенеди му дали британски лиценз за дестилатор, лично одобрен от Уинстън Чърчил, като богатството на семейство Кенеди било администрирано от Братя Лазард ООД (Lazard Brothers Ltd), филиал на Ротшилд и една от най-влиятелните фамилии в Европа. Като американски посланик във Великобритания, Кенеди се прикрепил към про-нацистката влиятелна група Кливден (Cliveden set), където съвещавали членове на обществото Кръглата маса и фабианци (Фабианското общество в Англия е социалистическа организация, прокарваща принципите на демократичния социализъм, бел.прев). Катлийн Кенеди (Kathleen Kennedy), сестрата на Джон, Едуард и Робърт, се омъжила за маркиза на Харингтън, син и наследник на дука на Девоншир, главата на фримасонството по целия свят, и разбира се, изтъкнат сред британския управляващ елит. Харолд Макмилан (Harold Macmillan), който станал премиер на Великобритания по време на президентството на Джон Кенеди, бил член на семейството на дука.

Докато бил в Англия, Джоузеф Кенеди бил приет в Най-многоуважавания Орден на Св. Джон от Йерусалим. Джоузеф и Джон Кенеди били обучени в основаното от фабианците Лондонско Икономическо училище под личното опекунство на Харолд Ласки (Harold Laski), контрольор от Фабианското общество.

Джон Кенеди явно измамил конспирацията, и умрял заради това. Войната срещу мафията, толкова много пропагандирана от Робърт Кенеди, била всъщност най-вече лична вендета срещу Джими Хофа (Jimmy Hoffa) и прицелване в оперативни агенти на ниско ниво. Хора като Маер Лански (Meyer Lansky) останали незасегнати. Но с няколко дръзки хода Кенеди започнал да се опълчва срещу директивите на британците, намалявайки американското присъствие в Югоизточна Азия, смекчавайки обтегнатите отношения със Съветския съюз и започвайки опипване на почвата за евентуални тайни разговори с Кастро.

Въпреки че Коупланд, в Номенклатурата, представя сложна плетеница от конспиратори, включително членове на мафията, фашисткото Солидарно движение, ФБР, НАСА, и други групи, това, което може да е изпуснал, е онова, което на мен ми изглежда като най-високите нива на планиране. Майор Луис Мортимър Блумфийлд бил вербуван в SOE през 1938г, и докато бил упълномощен в тази организация, той бил внедрен в американската OSS, след това назначен в контраразузнавателната Пета дивизия на ФБР. До времето на убийството на Джон Кенеди, Блумфийлд все още бил офицер в Пета дивизия.

След войната, Блумфийлд продължил кариерата си като адвокат в Монреал, Канада, в адвокатската фирма на Филипс (Phillips), Вайнфийлд (Vinefield), Блумфийлд и Гудман (Goodman). Той бил адвокат и контрольор на семейното богатство на фамилия Бронфман, които в тези по-късни дни си създавали аура на благоприличие пред онези, които не знаели началото им.

Фамилията Бронфман е собственикът на Сийграмс (Seagrams), най-голямата алкохолна компания в Северна Америка. По време на Забраната в САЩ Бронфманови натрупали богатството си с контрабанда, разчитайки на контактните мрежи на хора като Артур Флегенхаймер (Arthur Flegenheimer), по прякор Холандския Шулц (Dutch Schultz), Амолд Ротщайн (Amold Rothstein), Маер Лански, Бенджамин Сийгел “Бъгзи” (Benjamin “Bugsy” Siegel) и Чарлз Лучано “Късметлията” (Charles “Lucky” Luciano) и дестилираните им в Англия продукти. След оттеглянето на Забраната Бонфманови станали абсолютно легални, а членовете на семейството им ги избирали за най-високите нива в Най-почитаемия Орден на Св. Джон от Йерусалим и започнали да сключват бракове с Ротшилдови.[3]

Блумфийлд също така бил официално лице с висок ранг в ОН, бил съдебен съветник на тази респектираща група. Намърдал се на тази позиция по линията, че бил представител на Интернационалния изпълнителен борд на Британската интернационална съдебна асоциация, който борд е основан от Кръглата маса, страничен клон, формиран през 1873г и натоварен със задачата да състави съдебен кодекс, който да важи за целия свят. Блумфийлд бил и високопоставен член на Най-почитаемия Орден на Св. Джон от Йерусалим, и годишен председател на Хистадрутската кампания (Histadrut campaign) в Канада, която притежава над една трета от Брутния Вътрешен Продукт на Израел. Сред многото си позиции, Блумфийлд играел и ролята на генерален консул на Западното полукълбо и Либерия, един от най-големите световни центрове за трансфер на парички от черния пазар.

До 1958г Блумфийлд основал корпорация Перминдекс в Швейцария, твърдейки, че това е компания за търговска експозиция, но всъщност била интернационално бюро за наемни убийства на Изпълнителната служба за специални операции (SOE). Всички участници в заговора Кенеди в комплекса Триал били инвеститори и официални лица от Перминдекс.

Един от главните оперативни агенти на Перминдекс бил полковник Клей Шау от OSS. Шау, както Блумфийлд, бил хомосексуален – това се споменава, за да е ясна връзката с дълговременната хомосексуална ориентация на множество видни операционни агенти на най-високото ниво на конспирацията. Самият Шау е свидетелствал, че е бил офицер за връзка на OSS в щабквартирата на британския премиер Уинстън Чърчил. Шау се върнал в САЩ след войната и поел директорския пост на интернационалния Световен Търговски Център, после напуснал поста, за да основе Пазара на интернационалната търговия (ITM) в Ню Орлиънс. По-късно, Шау щял да стане директор на Перминдекс и ITM щял да стане филиал на Centro Mondiale Commerciale – ръка на това бюро за наемни убийства. По всяка вероятност, всички тези компании са били фасади на SOE, които дълго време са се придържали към политиката да работят от името на търговски фронтови организации.

Във времето на писане на тази книга, по света има над 50 Световни търговски центъра, управлявани от Асоциацията на Световните търговски центрове на Клей Шау, свързани с компютър и сателит.

На 16 март 1967г Пери Реймънд Русо (Perry Raymond Russo) свидетелствал пред съдебния състав на наказателен район Ню Орлиънс, че е присъствал по време на разговор между Клей Шау, Дейвид Фери (David Ferrie) и човек, наричащ себе си “Леон Осуалд” (“Leon Oswald”). Фери, агент на Пета дивизия, говорил за нуждата от трима стрелци и “триангулиране на огъня”, и че може да се ползва изкупителна жертва, за да се позволи на действителните убийци да избягат. Според Коупланд, в Номенклатура на кабал от убийци, човекът, подвизаващ се с име “Леон Осуалд”, бил всъщност Уилям Сеймур (William Seymour), агент за една частна детективска агенция, наречена “Двойна-проверка” (Double-Chek), за която се твърди, че е скрита абревиатура за операции на Пета дивизия и ЦРУ (Division Five, CIA – Double-Chek, името на жаргон може да означава “Двойна проверка” или “Двоен чек/сметка”, бел.прев).

Според Номенклатурата, ползвали седем снайпериста, за да застрелят Кенеди, една бригада за убийства, базирана в Мексико, чиято организация-майка била в Оаксака (Oaxaca) и била сглобена през 1943г от директора на ФБР Дж. Едгар Хувър и командира на SOE сър Уилям Стивънсън.

Коупланд явно интуитивно е доловил, че е имало програмиране зад убийството, но без явно да прави връзката кой е отговорен за това. Той казва, “Трябва да се посочи, че през няколкото години след убийството на Джон Кенеди нивото на престъпността в САЩ се е увеличило повече от два пъти. Изследванията на общественото мнение през този период отразяват, че около 80% от хората не вярвали на разследващата комисия “Уорън” за убийството. Обществото имало усещането, че някой или някаква група стояла зад убийството на Джон Кенеди и виновниците не са били наказани. Такова отношение от страна на обществеността води до постепенното разпадане на закона, реда и морала в обществото”.

Това, което Коупланд не видял, е че този разпад е бил инжениран от самите сили, отговорни за контрола над ума на Америка и за унищожаването на американския начин на живот. Убийството на Кенеди е било атентат на британското разузнаване – да се разбира Тависток – и целта му е била до шокира американското съзнание, вкарвайки го в едно почти коматозно състояние за пре-програмиране, това е стандартният метод на Тависток.

При убийството на Кенеди може да са използвани и специфични техники за контрол над ума на микрокосмическо ниво. Лий Харви Осуалд (Lee Harvey Oswald), през септември 1957г, пристигнал във флотската въздушна база Ацуги (Atsugi), за да работи като радио-оператор с достъп до секретна информация, странно за човек, който е толкова искрен за про-комунистическите си възгледи и на когото приятелите от казармата викали “Осуалдович”. Ацуги, освен че била базата за изстрелване на свръх-секретния шпионски самолет U-2, също така помещавала Съвместната техническа съветническа група (JTAG, Joint Technical Advisory Group), където се твърди, че се е извършвало експериментирането с LSD като част от МК-УЛТРА.[4]

След като пристигнал в Ацуги, Осуалд се заел с повече от просто радарно следене. В един нощен клуб в Токио, наречен “Пчелната царица” (Queen Bee), Осуалд станал интимно близък с една хостеса, като се смята, че е била руска шпионка, и хваща гонорея от нея. Медицинското досие на Осуалд казва, че болестта е била прихваната “по служебни задължения, не поради лични действия”. Очевидно, по онова време Осуалд е функционирал като агент на военните, вероятно е изпълнявал наблюдение върху предполагаемата руска шпионка в Пчелната царица.[5]

Кери Торнли (Kerry Thornley), вероятно най-близкият приятел на Осуалд в базата Ацуги, в кореспонденция с автора си спомня един свой опит да наемат него, Осуалд и един трети човек за една евентуална разузнавателна операция. Торнли пише,

“В края на 70-те с мен се свърза Дейвид Бъкнел (David Bucknell), който каза, че бил в Девета морска въздушно-контролна ескадра заедно с мен и Осуалд. Когато спомена, че прякорът му бил “Бъки Бийвър” (Озъбения Бобър, “Bucky Beaver”, бел.прев), си спомних за Бъкнел – голям човек с показани като на бобър зъби, който си носеше шапката захлупена най-надолу, придавайки й куполна форма, а не с характерната плоска горна част”.

“Бъкнел ме попита, дали си спомням опит да бъдем набрани (Бъкнел, Осуалд и аз) за военното разузнаване. Не си спомнях. Тогава попита, дали си спомням да съм отишъл при него и при Осуалд един ден и Осуалд да ме бил отпратил с думите “Водим личен разговор”. Това си го спомнях ясно. Бъкнел каза, че това се случило, докато сме били на път за лекцията по вербуването ни”.

“Действително, спомнях си, че случката се случи, когато и тримата вървяхме в една и съща посока към “Мейнсайд” и отдалечавайки се от радарния пост. Бъкнел каза, че минути по-рано, при поста, били извикали имената на Осуалд, Бъкнел и Торнли през високоговорителите и че ни било казано да докладваме в офиса на ескадрона. Като сме отишли в офиса, ни било наредено, да докладваме на сигурността на базата при “Мейнсайд” LTA (lighter-than-air или по-леко от въздуха е абревиатура, която се отнася до постройки или съоръжения, изградени от или обслужващи такива материали, бел.прев), сателитът на морската база ЕЛ Торо (El Toro Marine Base), където бяхме разквартировани”.

“Бъкнел каза, че той и Осуалд се занимавали с лихварство и личният им разговор се отнасял до това дали ги викат на разпит в тази връзка. Осуалд се съмнявал, защото аз съм бил извикан по същото време и не знаех нищо за техните занимания”.

“Бъкнел казва, че когато сме пристигнали при охраната на базата, са ни сложили да седнем в малък салон или зала за лекции заедно с хора с външни униформи. Отпред, според Бъкнел, бил един морски капитан и един испанец в цивилни дрехи и с плоска прическа (честа военна прическа при американските военни, бел.прев)” Бъкнел бил изненадан да види, че капитанът действал като прислужник за този цивилен, който капитанът най-сетне представил като “Господин Б” (“Mister B”).

“Господин Б” каза, “Имаме причина да вярваме, че новото революционно правителство на Кастро е било инфилтрирано от съветски агенти”. (Това ще да е било в края на май или началото на юни през 1959г, точно след Новогодишната революция, преди Кастро да стане комунист. Спомням си, че някой каза това изречение на една лекция, на която присъствах, но не помнех контекста).

“Всички сме свикани тук, каза Господин Б, защото за всички нас се знае, че се възхищаваме на Фидел Кастро. Така както аз го разбирам, и мъгливо си спомням, идеята беше, че Кастро се нуждаел от помощта ни, за да се отърве от тези агенти. Помолиха ни да бъдем доброволци за контра-разузнавателна програма!”

“Сигурен съм, че щях да бъда доброволец. Доколкото мога да си спомня, привидно не бях навит, защото вече бях избран да изпълня дълга си в Далечния Изток, това трябваше да започне през юни и тренировъчната програма беше в САЩ – Но не преди да подпиша няколко документа, даващи позволението ми да бъда използван за разузнавателни цели”.

“Бъкнел направи подробни записки за това изключително събитие още на следващия ден и когато се срещнахме в Сан Франциско в края на 70те, ми прочете тези записки”.

“Доброволците ги интервюирали на четири очи след лекцията по вербуването. Бъкнел казва, че имал един дядо по линия на майка си, на име Е. Х. Хънт (E. H. Hunt), който попълнил в доброволческия лист като име за справка. Господин Б погледнал същисано и казал, “Кой е този Е. Х. Хънт?” Бъкнел обяснил. Господин Б казал “Аа!” и се засмял. (Е. Хауард Хънт (E. Howard Hunt) бил втори по власт при Никсън по време на операцията Заливът на прасетата)”

Бележка от преводача: Заливът на прасетата (Bay of Pigs) е провалена военна инвазия в Куба на 17 април 1961г, предприета от пара-военната група Бригада 2506, финансирана от ЦРУ.

“Никога не потърсили Бъкнел отново във връзка с тази програма. Нито пък мен”.

“Бъкнел казва, че тайната охрана на Морската въздушна контролна ескадра се изпълнявала от Военното разузнаване и сега и двамата подозираме, че Осуалд може вече да е бил агент на Военното разузнаване, преструващ се на марксист по времето, когато Господин Б се опита да ти набере за доброволци, което може да е подсилило класирането му за програмата на Господин Б”.

“Горе-долу по времето, когато се случи това, аз започнах да имам оживени аудио-халюцинации, обикновено точно преди да заспя”.[6]

Две седмици преди Осуалд да мине на страната на Съветския съюз, Робърт Е. Уебстър (Robert E. Webster), преди това бил във флота, се отказал от американското си гражданство. Както Осуалд, Уебстър по-късно щял да обърне лопатата и да се върне в САЩ – като за завръщането му спомогнали “клетвени декларации от Ранд”.

Уебстър бил на търговско изложение в Москва заедно с Корпорация за развитие Ранд (Rand Development Corporation). Когато Уебстър се отказал от гражданството си, той бил придружаван от двама административни изпълнители от Ранд, Хенри Ранд (Henry Rand) и Джордж Букбайндър (Bookbinder), и двамата бивши агенти на OSS. Корпорация Ранд е била замесена с американските изследвания по контрол над ума поне от 1949г, когато издала един доклад относно съветски експерименти с хипноза и предложила контра-мерки от американска страна.

Въпреки че няма директни доказателства, свързващи Уебстър или Осуалд, който се поинтересувал от Уебстър по времето на собственото си завръщане в САЩ, с експериментите по контрол над ума на Ранд, пределно ясно е, че ако Осуалд и Уебстър са били американски шпиони, преструващи се, че дефектират, тогава най-вероятно ще да са получили хипнотично програмиране, за да контрират неизбежния разпит в Москва.

Също така е много интригуващо да се научи, че адресът на сградата, където бил апартамента на Уебстър, бил в адресната книга на Марина Осуалд (Marina Oswald), и че се знае, че е казала, че съпругът й дефектирал, след като бил нает за едно американско изложение, което било в Москва. Това очевидно не бил Осуалд, а Уебстър.[7]

Човекът с псевдоним “Линкълн Лоурънс” (“Lincoln Lawrence”), в книгата Били ли сме контролирани (Were We Controlled), си спомня “смъртоносен слух”, че Лий Харви Осуалд бил приет в отдел уши-нос-гърло на Трета клинична болница в Минск, Русия. Лоурънс казва, че след като анестезирали Осуалд, в главата му бил имплантиран малък радио-приемник, който можел да се включи при кое да е от пост-хипнотичните внушения, които вече му били вменени. Същото устройство можело да се използва за изтриване на събития от паметта му.

Дали Осуалд е бил имплантиран или не, “смъртоносният слух” явно е достигнал до ушите на директора на ЦРУ МакКоун (McCone), който написал ръкописно комюнике до шефа на Тайните служби (Secret Service) Джеймс Роули (James Rowley) на 3 март 1964г. Писмото на МакКоун казвало, че Осуалд вероятно бил “химически или електронно “контролиран”... спящ агент. Субектът прекара 11 дни хоспитализиран за “незначително заболяване”, което трябва да е изисквало не повече от 3 дни хоспитализиране в най-лошия случай”.[8]

Един човек, който се шокирал от твърденията на Линкълн Лоурънс, че Осуалд бил имплантиран с контролиращо устройство, била Маргарет Осуалд (Marguerite Oswald), майката на Лий. Тя казала на изследователя на убийства от Далас Мери Ферел (Mary Ferrel), “Трябва да разбера кой е написал тази книга, защото е познавал сина ми”. Маргарет Осуалд отказвала да обясни на Ферел откъде знаела това, но Дик Ръсел (Dick Russel), автор на книгата “Човекът, който знаеше твърде много” (The Man Who Knew Too Much), спекулира, “Маргарет понякога стоеше зад стола на Лий, докато играеше някоя настолна игра и разтриваше гърба и главата му. Както казваше тя, видът на коста ма су беше променил, не била мека, каквато била преди. Изведнъж ми просветна: Ами ако, докато правеше това, е напипвала малък белег нагоре в косата...”

Друг човек, загрижен за външния вид на Осуалд, бил брат му Робърт (Robert). Според Ъпщайн (Epstein), в Легенда (книгата “Легенда: Тайният свят на Лий Харви Осуалд” от Едуард Джей Ъпщайн, бел.прев), “Най-забележителната промяна била косата му. Не само, че била опадала почти до плешивост отгоре, но видът й се променил от мека на ситно къдрава. Поразен от тази загуба на коса, Робърт не можел да не се зачуди какво се било случило с брат му през годините, прекарани в Съветския съюз... [и] по-късно спекулирал, че това може да е било причинено от медицинско или шоково лечение”.[9]

Херман Кимзи (Herman Kimsey), агент от армейското контра-разузнаване и официално лице на ЦРУ, който твърдял, че има вътрешна информация за покушението срещу Кенеди, бил цитиран от Хю МакДоналд (Hugh McDonald) в книгата му “Среща в Далас”, казва, “Осуалд беше програмиран да убива като медиум на сеанс. След това механизмът започна да примигва и Осуалд стана опасна играчка без насока”. Три седмици след като Кимзи представя тези откровения на МакДоналд, той умира от сърдечен удар на 55 годишна възраст.[10]

Един от приятелите на пилота и хипнотизатор от ЦРУ Дейвид Фери (David Ferrie), е цитиран в книгата на Боуарт “Операция Майндконтрол” (Bowart, Operation Mind Control), казвайки, че Осуалд бил хипнотизиран от Фери да убие президента. Фери бил агент на договор към ЦРУ и висш свещеник на малка религиозна група, наречена Апостолическа старокатолическа църква на Северна Америка (Apostolic Old Catholic Church), която, според изследователя Лорън Колеман (Loren Coleman), се занимавала с животински жертвоприношения и пиене на кръв. Колеман казва, “През последните седмици от живота си в Ню Орлиънс Лий Харви Осуалд посещавал много ритуалистични партита в частни домове и апартаменти заедно с Дейвид Фери”.[11]

Ако за програмирането на Осуалд е използван хипнотизъм, хинотизъм може да е бил използван и за крайното му “депрограмиране” чрез друг убиец. На сцената, точно преди момента на убийството на Джон Ф. Кенеди, бил Уилям Кроу (William Crowe), чието сценично име било Бил ДеМар (Bill DeMar). Кроу работел като сценичен хипнотизатор в стриптийз клуба “Carousel” на Джак Руби (Jack Ruby) в седмицата на убийството. Джак Руби, разбира се, е човекът, който застреля Лий Харви Осуалд. [12]

Друг умствено контролиран убиец може също да е участвал в покушението срещу Кенеди. През 1967г Филипинското Национално разследващо бяро (NBI) арестувало 24-годишния Луис Ейнджъл Кастило (Luis Angel Castillo) по подозрение, че планира да убие президента Фердинанд Маркос (Ferdinand Marcos) в съглашение с филипински партизани. Паспортът на Кастило го идентифицирал като Антонио Райс Елориага (Antonio Reyes Eloriaga), филипински жител, завръщащ се след екстрадация от Америка заради кражба на кола и превишаване на срока на визата си. Вестник Манила Таймс писал, че, докато бил в Америка, Кастило ползвал поне пет имена.

По негово желание, на Кастило му дали серум на истината и бил хипнотизиран. Хипнотистът докладвал, “Първоначално, субектът даваше индикации за смесица между желана податливост към хипносинтез и дълбоко разположено съпротивление, дължащо се на наличието на постхипнотичен блокаж. Блокажът изглеждаше да е свързан с присъствието – кошмарното присъствие – на някаква госпожа Крепс (Kreps). пълното премахване на този блокаж може да проправи път за максимални резултати”.[13]

Хипнотистът открил, че Кастило можело да бъде вкаран в четири различни нива на хипноза, които определил като зомби-състояния I – IV, като всяко ниво притежавало различна личност. Зомби I се разхождало с името Антонио Лориага и той бил замесен в анти-американски шпионаж. Зомби II бил неидентифициран агент на ЦРУ. Зомби III бил агент, който щял да се самоубие, ако се разкриела самоличността му. Зомби IV може да е била истинската идентичност на Кастило, Мануел Ейнджъл Рамирез (Manuel Angel Ramirez), 29 годишен местен от Бронкс. Въпреки че имал малко спомени за детството си, по-късният му живот бил живота на хипнотично програмиран оперативен агент на Групата за специални операции (SOG) на ЦРУ.

Кастило разкрил на NBI, че с него се свързали с цел обучение в шпионаж, когато бил редник в кубинската милиция, и получил началното си обучение от американци и кубинци близо до Залива на прасетата.

Бележка от преводача: Много политически личности получават обучение от американци, включително президента Румен Радев. Във века на индустриализирания майндконтрол е напълно възможно да си имаш програмирана държава, ако достатъчно властови фигури в нея са спящи агенти.

Кастило също така разкрил, че бил програмиран и за друго убийство, то пък включвало човек, возещ се в кола с отворен шибидах в Далас, Тексас, на 2 ноември 1963г.
Според Кастило, по-рано споменатата г-жа Крепс, която имала германски акцент, била една от няколко човека, които направили хипнотичното му програмиране в Далас. Той също така разпозна лимената на няколко човека по онова време, които били разследвани за убийството на Джон Кенеди от областния адвокат Джим Гарисън (Jim Garrison), и могъл да даде подробно свидетелство за участието си в заговора.

След като NBI се свързало с ФБР, историята била заглушена. Кастило бил върнат на САЩ и вкаран в затвора за 37 месеца за грабеж. След освобождението си, Кастило явно е паднал от края на света и оттогава не е бил намиран.[14]


Бележки:

1. Sullivan, William, Quoted in "The Nazi Connection to the John F.
Kennedy Assassination," by Mae Brussell, The Rebel, November 22, 1983
2. Brussell
3. Editors of the Executive Intelligence Review, Dope, Inc. (Washington,
D.C.: EIR, 1992)
4. Krupey, G. J. "The High and The Mighty: JFK, MPM, LSD and the CIA",
Steamshovel Press magazine, number 11, 1994
5. Krupey
6. Thornley, Kerry, correspondence with the author, August 30, 1997
7. Russell, Dick, The Man Who Knew Too Much. (New York, Carrol &
Graf, 1992); Dickson, Paul, Think Tanks. (New York: Ballentine Books, 1971)
8. Lawrence, Lincoln, pseud., Were We Controlled? (New Hyde Park, New
York: University Books, 1967); Russell
9. Cited in Russell
10. Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland,
Oregon: Feral House, 1995); Russell
148
11. Constantine; Coleman, Loren, "The Occult, MIB's, UFO's and
Assassinations", The Conspiracy Tracker, December 1985
12. Russell
13. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell
Paperback, 1977)
14. Ibid.




Страница от дневника на Сирхан



Майндконтрол и момичето в роклята на точки:
Сирхан е в затвора. Не помни нищо.



Дейвид Чапман (David Chapman): Умствено контролираният убиец на Джон Ленън?

8
Ню-ейдж пропагандата продължава със следващите твърдения, които засягат превръщането на човека в животно.

Пропагандата на Новия Световен ред разпространява идеята, че истината е непознаваема. В Новата култура се набляга на схващането, че истината е субективна, следователно е просто една илюзия или вярване, както всичко останало на света, и зависи от светлината и от точката, от която се гледа. С други думи, според Новата култура, истината не съществува и човек просто си я въобразява, защото тази представа е практична в разни обстоятелства.

Има две много важни неща, които бдителните хора трябва да забележат в тази пропаганда:
  • Истината и Бог споделят всичките си признаци: истината, както и Бог, е непознаваема; истината, както и Бог, е вярване, въобразяване или най-грубо казано илюзия; истината, както и Бог, е представа, родена от хората; истината, както и Бог, като "илюзии" си имат практичното приложение в разни обстоятелства.
  • Истината е човешка измислица. Животните не могат да лъжат, защото те нямат представа за понятието истина. Точно както Бог е човешка измислица, защото животните не могат да разберат такова нещо.

Рамката на Новата епоха поставя истината и Бог в една и съща категория, която засяга единствено човека, не и животните.




Животните не могат да лъжат, защото лъжата е съзнателно поведение. Животните могат да заблуждават; да подмамват и да примамват, тоест да мамят; да преиначават; могат да бъдат подли, като манипулират други животни... но тези прояви не изискват съзнание. Тези поведения са животински и за проявата им са достатъчни животинските атрибути - интелект, емоции, инстинкти, памет (тоест знания) и морал.

Иначе казано - това са безсъзнателни прояви и е максималното, което животните могат да правят.

Лъжата е съзнателна проява. Тя изисква съзнание, тоест, знание за собствените знания, и затова е във възможностите на хората.



Истината е непознаваема... за животните. Действително, истината не може да бъде позната чрез животинските факултети - емоции, интелект, инстинкт, морал и памет. Вярата е също животинска проява. Животните могат да вярват, домашното ви куче например може да развие каквито вярвания поискате вие, като негови дресьори. Когато дресира животни, човекът подава внушенията, но животните трябва сами да използват своето въображение, за да изградят сами своите вярвания. Само по този начин могат да завършат дресировката си. Въображението е също животинска проява, животните са способни на това, те също така са способни и да сънуват и го правят.

Тъй като едно животно не е способно да знае истината, максималното, което то може да направи, е да повярва в доказателствата. Максималното, на което животните са способни в тази посока, е да вярват на смислово свързаните парченца от познатия свят на физическите закони, защото това е материалът, който се обработва от животинските факултети.

Човекът, разбира се, когато се прави на животно, е най-добрият във всичко това - с поведението си той е способен да имитира животинските идеали, тоест той е способен да пресъздава идеалните варианти на животинските прояви.

Но, бидейки човек, той може да знае истината, не само да вярва в доказателствата.

Уловката в пропагандата е, че истината е действително непознаваема - за животните и чрез животинските факултети. Но човекът е човек, а не животно, именно защото може и знае истината.

Това е причината Исус от християнската религия да казва, че той е истината; и че който знае истината, ще бъде свободен. Човекът е свободен по рождение (заради способността за избор, която идва със знанието за собствените знания). Следователно, човек знае истината по рождение... с други думи, истината е негово право.

Това е причината Бог никога да не отказва знание на онзи, който го поиска. Нито бога от християнската религия, нито от хиндуистката, нито от арабските религии някога е отвръщал в съответните свети писания "не мога да ти кажа, понеже няма да разбереш". Само че в ученията, които са на база учител-ученик, се твърди, че знанието има поетапност и преди определени неща трябва да се разберат други, "иначе не може". Това е понеже в единия случай става дума за истината, а в другия случай става дума за знания, които и едно много добро животно с животински факултети може да усвои, от тях идва нуждата от поетапност. Човекът няма нужда първо да бъде животно, преди да бъде човек, каквато е парадигмата в пропагандата на Новия Световен Ред.

Струва си да се замислим, че животните не са само физическо-материални. Цялата аудитория тук е запозната с идеята, че има и по-безплътни животни, ефирни, "етерични" или кой както ги нарича. Скромността на тибетските лами, за които е известно, че се дематериализират, прераждат, демонстрират невероятни умения чрез енергията чи и прочие, идва от факта, че това са неща, на които и животно може да се научи. Тези умения не са нещо, което различава животните от хората и със сигурност не са признак, че дадено същество е човек. Със същият успех то може и да е непознато за нас животно. Знаейки това, никой от тези адепти и подобните им не си позволява да презира останалата част от човечеството - именно защото всеки човек знае истината, количеството на знанията му е нещо отделно.



Това е коренът на културната пропаганда на Новия Световен Ред.

Тъй като животните не могат да знаят истината, а могат само да вярват в нея, те са съвършени роби. Човек използва животните като роби от самото начало на отношенията им. Тъй като човек е свободен по начало, той не може да бъде поробен. Единствено може да има робско поведение и да произвежда робски прояви - това ще се случи от само себе си и едновременно с животинското му поведение. Защото животно значи роб (неспособност на свобода).

Тъй като човек знае истината по рождение, той няма как да не я знае. За да започне да се държи като животно, влизайки в ролята на роб, Новият Световен Ред лъже хората, като ги затрупва със заблуди, подмамва ги и ги подвежда - тоест, набляга на животинските прояви на човека, надявайки се хората да направят свой приоритет поведението на животното и все по-рядко да бъдат това, което са. Новият Световен Ред има нужда от 24-часови актьори, които да се правят на животни (роби).

Примамват хората да проявяват по-голям интерес към материалния свят, защото това е материалът, който се обработва с животинските факултети. Материалният свят е всичко онова, което се манипулира с интелекта, емоциите, чувствата, паметта, морала, въображението, вярата, и други. Затова за конспираторите от Новия Световен Ред няма значение дали зарибяват света със сребролюбие, коли и чалга, или го зарибяват с Ерата на Водолея, астрала и езотеричните паралелни реалности. Всичко това са места, които си имат собствените животни, споделящи едни и същи факултети и една и съща слепота.




Истината не може да се вербализира и да се изрази чрез животинските факултети. Животинските факултети могат да проявят знанията, както го прави всяко животно. Човек проявява истината вътре в себе си, знаейки своите знания - нещо, което животинските факултети не могат да направят. Световната конспирация манипулира точно това - че животинските осезания, като чувства и интелект, могат само да се доближат до свидетелството за истината, но не могат да надскочат вярата заради онази граница на трансцеденталността, която отделя човешкото от животинското. Това е и разликата, например, между Исус и религията - едното е човек, а другото е институция, едното се обръща към истината вътре у всеки човек, а другото говори за вяра, защото едното е заради свободата, а другото е заради поробването.

Тъй като няма животно, което да може да бъде свободно, първата работа на Световната Конспирация е, да се опита да убеди хората да се правят на животни.



9
Темата за разликата или разликите между хората и животните е много нашумяла. Нашумяла е, от една страна, заради световния заговор, известен като Нов Световен Ред, който цели завладяването и робското подчиняване на целия свят на властта на няколко човека (повече в нашата Библиотека). Превръщането или свеждането на хората до животни е ключова цел на тази конспирация, без която крайната цел не може да бъде постигната и поради това в модерната култура се пропагандират стотици дезинформиращи сценарии за разликата между хората и животните.
От друга страна, в постоянното си търсене на знания и мъдрост, човекът винаги се е опитвал да изучава и да се учи от животните, поради което темата за разликите между него и животинския свят никога не му е била чужда. Малко или много, самият натиск на конспирацията на Новия Световен Ред подхранва съпротивата на осведомените и будни хора и по този начин техният интерес към естеството на нещата, божествения замисъл или кой както нарича това хрумване, чиято невинност добре се изразява в животинския свят, пропорционално се засилва.

Тези обстоятелства правят така, че дефинираното разбиране за това що е човек и що е животно в наши дни е от особена и подчертана важност.

Тук излагам своето виждане пред читателя, с претенция за вярност и точност в корена на въпроса.




На първо място следва да се установи, че разликата съществува. Голяма част от пропагандата разпространява идеята, че разликата е условна, сиреч, че в строгия терминологичен смисъл на нещата разлика няма, а става въпрос единствено на "натрупване", "наслагване" или "сгъстяване" на характерните прояви на живите същества, описвайки едно положение, в което сякаш изглежда, че човекът е просто едно "по-истинско, по-идеално или по-наситено животно".

С други думи, тези логически разсъждения по същество представляват така наречения "закон" на Карл Маркс - неговата приказка, че "количествените натрупвания водят до качествени изменения". Голямата част от пропагандата защитава тезата, че натрупването и концентрирането на животински прояви в едно същество го прави човек.

Математическата наука много лесно разобличава тази заблуда. Достатъчно е човек да има добро образование, за да види подвеждащите заключения.



В математиката, освен другото, числата се делят и на рационални и ирационални.
  • Рационалните числа са онези, които изразяват отношението между две числа. Тоест, рационалните числа могат да се запишат като обикновени дроби.
  • Ирационалните числа са всички онези (реални), които не могат да се представят като обикновена дроб. Те се записват като десетични дроби.

Повечето числа са ирационални. Което е логично, но рядко се замисляме за това. Рационалните числа са малцинство в безкрайната числова редица.

Освен това, ирационалните числа се делят и на алгебрични и трансцедентни:
  • Алгебричните числа могат да се изразят като полином с реални числа.
  • Трансцедентните числа не могат да се получат от израз, който съдържа само реални числа.

Наименованието "трансцедентни" идва от английската и латинска дума, която означава "изкачвам, прехвърлям". Самата дума на английски в модерната реч се използва, когато се говори за въздигане, възнасяне, възкачване и прочие. Тоест, математиците са наименували тази група числа по този начин, защото тук става дума за преодоляване на някаква граница.

Едно от най-известните трансцедентни числа е константата е. Нейната стойност е приблизително 2,7 18 28 18 28 45 90 45 ...

Константата участва в описанието на много процеси в природните и обществените науки, но за първи път е открита от Якоб Бернули, когато тръгнал да смята сложна лихва през 1685г.

Цитат
Нека имаме 1 лев в банкова сметка с годишна лихва 100%. Ако сметката се олихвява веднъж годишно, то след изтичане на годината ще имаме 2 лева. Колко лева ще имаме в края на годината, ако лихвата се начислява на по-къси интервали (и се натрупва към сметката)?

Ако лихвата се начислява веднъж на 6 месеца от годината (по 50% на шестмесечие), то в края на годината ще получим 2,25 лв. Ако лихвата се начислява ежемесечно (по 100% : 12 = 8,33% на месец), то в края на годината ще имаме 2,61 лв. Ако лихвата се начислява ежедневно (по 100% : 365 = 0,274% на ден), то в края на годината ще имаме 2,71 лв. Колкото по-често се олихвява сметката, толкова по-голяма сума се получава. Обаче крайният резултат не расте неограничено. Бернули забелязал, че резултатът не надхвърля определена граница, а именно 2,72 лв., към която стойност се приближава паричната сума в края на годината, когато сметката се олихвява все по-често и по-често. Именно тази гранична стойност 2,7 18 28 18 28 45 90 45 ...... лв. е Неперовото число. Наречено е в чест на Джон Непер — изобретателя на логаритмите.

Тоест, тук става дума за граница, която никога няма да се премине, без значение колко се разширява функцията надлъж и нашир или количествено. Става дума за качествен праг.

Цитат
През 1900 г. Давид Хилберт поставя влиятелен въпрос относно трансцендентните числа: Ако a е алгебрично число, което не е нула или единица, а b е ирационално алгебрично число, то задължително ли е ab да е трансцендентно? Потвърдителният отговор е предоставен през 1934 г. от теоремата на Гелфон-Шнайдер. Трудът е разширен от Алан Бейкър през 1960-те години.

С други думи... когато едно алгебрично число се степенува с ирационално число, тази комбинация води до трансцеденталност. Води до образуването на качествен праг, който не може да се премине.

Повече за числото е или Неперовото число може да се прочете в уикипедия. Друго известно трансцедентно число е константата Пи.





Това доказва (по математически път), че е възможно количествените натрупвания да доведат до качествени изменения, но това не е закон. Това е случай - обстоятелство, което се случва... Но не е закон.

Това също така доказва (по математически път), че непреодолимите качествени граници съществуват.

Това означава, че не съществува такава закономерност, според която натрупването на животински прояви в едно същество може да го направи човек. Това е лъжа, която се пропагандира с цел някой определен да получи възможност за контрол над останалите - по силата именно на тази качествена разлика, че на човек е дадено да бъде господар над всяка друга твар.





А какво означава "проява"?

Проява ще рече поведение. Важно е да се подчертае това, защото световният заговор и пропаганда много разчита на идеята, че човек може да бъде върнат към животно или човешкото да му се отнеме, като остане животинското. Според логиката на едно количествено натрупване, довело до качествено изменение, това е разбираемо. Само че, както доказва математическата наука, това е просто една лъжа и нейната логика не може да отиде далеч.

Проява означава поведение. Човек е способен на много повече прояви от животните, тоест, той има по-широко поведение. Затова казваме, че, спрямо животните, човек е свободен. Той е способен на поведение, на което животните не са способни.




Нека обаче разгледаме какво точно означава животинско поведение.

Животните изпитват емоции. Те също се радват, те също скърбят. Емоциите не са нещото, което различава човека от животните.

Животните са способни на състрадание. Това многократно се демонстрира във всякакви видове експерименти, особено многобройни са експериментите с бозайници.

Животните също са способни на морал. Интересно е, че моралното поведение не е нещо, което, отличава човека от животните.

Дори и характерните за човека низости не са чужди на животните. Известен факт е, например, че видрите системно изнасилват бебетата тюлени (и мъжки и женски) и нарочно ги удавят, като държат главите им под водата. Когато мъжкият гарван излети да търси храна, женските понякога изневеряват с други мъжки наоколо. Ако мъжкият гарван разбере за изневярата по следи наоколо или я хване в крачка, той бие женската жестоко и скубе перата й. Това се наблюдава и при други птици и при други видове.

Интелектът е може би най-изследваното нещо у животните и това също не е нещото, което ни отличава от тях.

Въобще, всички тези емоции, интелект, социално поведение, морал, които повечето хора са свикнали да смятат, че са характерни за царството и цивилизацията на хората, всъщност са все нормални животински поведения. Ако всички ние бяхме животни, тази страна от живота ни нямаше да се промени - от гледна точка на всекидневния ни бит, всичко щеше да изглежда нормално. Именно за онези, които искат да са наши господари, ние не сме нищо повече от една машина, или поне колелцата от нея, която генерира продоволствия за тях. Затова е разбираемо, че те на всяка цена се опитват да докажат, че човек не се различава от животното, тъй като това би било автоматично приемане, че ние сме им подчинени.

Всички изброени до сега прояви не са възможни без паметта. Нека се замислим, че паметта е също форма на проява.

Животните проявяват памет досущ като нашата. Както много добре се знае, слоновете погребват своите мъртви, като ги заравят под листа и клони. Те оплакват мътвите си, като се жалват около погребаното тяло и остават около гроба около седмица, преди да продължат. Известно е също, че отделни слонове се връщат всяка година и посещават останките на себеподобния си години наред след това. Това говори много и най-вероятно означава, че ако между нас и слоновете имаше по-ясни и по-пълноценнни форми на комуникация, те с лекота могат да приемат основни положения в културата на нашата цивилизация и да се чувстват удобно в нашите разбирания.

Това поведение не е нещо, което ни отличава от животните.





Човекът се отличава от животните по мистичното си усещане. Ние го наричаме по много начини, най-вече казваме, че човек има "дух", тоест смятаме, че за човек е характерно да е одухотворен - или сътворен в дух - а за животните не е характерно да са одухотворени.

Всъщност, това ни усещане, или по-скоро себеусещане за едно наше особено възприятие, произлиза от различното качество на нашата памет или знание.

За разлика от животните, човек знае, че знае. До сега, в множеството и най-различни експерименти, животните не са показали, че са информирани за факта на собствените си знания. Те получават знания, и развиват знания, но нямат способността да ги опазват в лицето на външен натиск...

С други думи - животните не са способни да познават истината. Винаги можеш да излъжеш животно. Те не възприемат лъжата като такава, а се водят единствено по причинно-следствените връзки на различни инстинкти и предпоставки в околната им среда. Иначе казано, те не познават своите собствени знания.



Да знаеш, че знаеш, е дефиницията за съзнание. Освен това, това е един степенуван израз - това е знаене, повдигнато в степен. Именно тук се намира трансцедентното у човека - качествената граница, която не може да се премине и заради която хората и животните не се трансформират едно в друго нито според хипотезата на еволюцията, нито според каквото и да е количествено натрупване на прояви.

Интересно е да се отбележи, след като стана дума за еволюция, че еволюцията може би наистина е възможна в царството на животните, и може би наистина сме я наблюдавали на някои места при животните. Но си остава неоспорим факт, че до ден днешен никога не сме били свидетели на неоспорими доказателства, че пътят на еволюцията е мост между животните и хората - всичко това винаги са били и продължават да бъдат хипотези. Според личното ми мнение, еволюцията е възможен, нелинеен процес, който може би е наблюдаван в животинското царство, но който не може да премине границата на трансцедентността и не може да навлезе в човешкото.

Степенуването на проявата на паметта у човека е дефакто неговата одухотвореност (сътворяването му в дух) и това е катализатор на проявата на паметта, която [проявата] няма общо с никакво натрупване.

Поради това, не е възможен такъв сценарий, според който от човека може нещо да се отнеме и да остане само животинската част от него. Дори човек да загуби паметта си, по този начин променяйки цялото си его, поведение, навици и всичко останало, което е характерно за животните и е просто едно животинско поведение, той не може да загуби усещането за себе си, че е трансцедентно същество, а не животно.



Поради тази причина убийството и изяждането на животни винаги е било позволено на човека, но никога не е било позволено обратното. Яденето на животни винаги се е разглеждало като въпрос на морал - това е показател доколко въпросният човек е способен на емоции, емпатия и прочие чувства и доколко са изтънчени разбиранията му... но това са животински показатели. Животните се изяждат едно друго и, следователно, човек също може да яде животните, защото има свободата да го прави.

Осъзнаването (знанието за собствените знания) придава на човека избор. Той може, способен е да се държи като животно. Но той никога няма да бъде животно. Животните не са способни да се държат като хора, следователно не могат да бъдат хора. Така, всички тези въпроси при човека са въпрос на избор - той е свободен - а при животните са въпрос на липса на избор - те са принудени да следват природата си.



Но същата трансцедентна граница съществува и над човека. Никога в древната литература не се е говорило за ангели, наследяващи Бог. Онези ангели, които са мислели, че могат да наследят Бог, са порицавани като примери за основно невежество. Но в древната литература много пъти хора са ставали ангели, или богове. Навежда на мисълта, че, точно както животните, човек може дори да станте ангел, тоест постоянно да се приближава към Бог и да казва, че в един или друг момент е по-близо или по-далеч от Бог, може да наследи дори Божието царство, но не може да наследи Бог, точно както животните никога няма да могат да наследят хората, само територията им.

И математическата наука доказва всичко това, като демонстрира теоретичния модел за хилядолетните практически примери, които постоянно наблюдаваме с очите си.




Ню-ейдж програмата (новата "духовност" на Новия Световен Ред) и пропагандата на световния заговор цели, чрез Прозореца на Овъртон, да извърши поетапно разграждане в самите основи на най-елементарното образование. Цели се на необразованите маси да се дадат подходящи внушения, така че образната представа за човека и човешкото да се промени така, че да е неразличимо от животинското. Това е причината бита и всекидневието ни да става все по-плоско и все по-плитко, следователно и все по-животинско. Такива са последиците, когато все повече хора се мислят за животни, без да се замислят, наподобявайки животинското незнание за собствените знания.

Никой нямаше въобще да се опитва да прави такива конспирации, ако човек действително не беше свободен да избира, тоест, ако не беше човек, а не просто поредното животно.

10
Всички теми / Re: Микроферма за кълнове
« -: Юли 05, 2018, 09:19:03 am »
Наскоро тока спря... и в резултат микрофермата след това не работеше.

Звъннах на Людмил, който е много отзивчив и ми разясни някои от електротехническите неща на фермите. По принцип са защитени и в тях наистина няма какво да изгори... освен бушоните.

Когато има някакъв инцидент в напрежението, има две малки бушончета, които могат да изгорят:
Първото се намира точно под захранващия кабел на кутията. Това е черна винтова капсула, на която пише "FUSE" и се развива с ръка. Вътре в нея има малко стъклено бушонче.
Второто се намира вътре, точно върху платката на контролера. Лежи в пластмасов държател с мънички метални щипчици острани, които са и неговите контактори. Изважда се с пръсти. Кутията се отваря от винтовете на крачетата, отдолу.


Бушончетата изглеждат така:



Малки са, 5мм на 10мм, и са за 2 ампера. Може да се намерят в магазини за електроника и евентуално в някои железарии. Би трябвало да струват между 15-20ст броя.



При мен беше изгоряло вътрешното бушонче. Смених го и микрофермата отново работи :)

11
Друга вероятна жертва на имплантите за контрол над ума е Глен Николс (Glen Nichols), който, през 1959г на 12 годишна възраст, бил информиран, че има проблем със слуха и се нуждае от слухов апарат. Възраженията на семейството и приятелите му предотвратили извършването на това до 1962г, когато бил имплантиран с миниатюризирано радио в ушния канал под прикритието, че получава слухов апарат. “Тогава започнаха да използват много тихи подсъзнателни внушения, за да ме контролират”, казва Николс. “Пращаха ми пост-хипнотични внушения, че имам инфекция на ушите и че не трябва да си чистя ушите или ще получа постоянна загуба на слуха”.

“Понякога си чистех ушите и откривах метално устройство, за което хората около мен ми даваха различни обяснения”.

Николс вярва, че освен това е преживял периоди на изтезания и изтриване на паметта, и че през 1967г друг електронен приемник в стила на Делгадо му бил имплантиран до слуховото тъпанче. Казали му, че си бил наранил ухото, докато играл футбол. Николс смята и че друг имплант бил имплантиран по-късно до другото му ухо, отбелязвайки, че има няколко малки белега отгоре и зад двете си уши. Поради някаква причина , казва Николс, “в допълнение към хирургически имплантираните приемници, в различни моменти в ушните ми канали бяха вкарвани допълнителни приемници. Спомням си, че веднъж един доктор от цзравния медицински център в Калифорнийския щатски университет, в Нортридж, ми откри един такъв приемник през 1971г. Аз самият открих още един в ухото си около 1988г”.

В друг случай, “Мога да си спомня, че ми вкарваха електрод в предния мозък през ноздрата, когато бях горе-долу на 33 години през 1980г. ИЗпитах силна болка, объркване и вътрешно неравновесие. Беше ми казано, че имам инфекция на синусите. Изследвах източника на болката си и открих малка изпъкналост или мехурче на горната страна в носната ми кухина. Докторите, с които се свързах, казаха, че беше инфекция и да не я пипам. Аз продължих и сам го махнах с пинсети. Приличаше на електрод с две иглички, имаше две остри жици, забодени в мозъка ми и това висеше от тях”.

 До 1989г Николс, живеещ в Уестлейк вилидж (Westlake Village), Калифорния, завършил учението си и вече бил лицензиран съветник и психотерапевт, работещ с голям брой пациенти от отбранителната индустрия. Николс осъзнал, че е жертва на майндконтрол, а спомените за сесиите, в които са го кондиционирали и изтезавали, започнали да се връщат в съзнанието му.

Николс подозирал, че освен това бил облъчван с някакъв вид електронна радиация и се сдобил с радио-честотен брояч, за да провери нивата на излъчванията, които се оказало, че били екстремно високи около сградата на апартамента му. Николс също така е давал гласност и публично е разобличавал експериментите по контрол над ума, разпространявайки свидетелството на извършеното върху него в интернет.[10]

Реми Кевалиър (Remy Chevalier) е журналист, който пише на теми, свързани с алтернативните енергийни източници и политическата конспирация. В кореспонденция с автора, той твърди:

“Бях похитен в края на 60-те години от високи сиви извънземни в бели гащеризони, които напълно ги покриваха, и носеха черни плътни очила. Години наред не можех да си позволя да отида на зъболекар, докато най-накрая един от зъбите ми се счупи. Нямах избор, трябваше да отида. Зъболекарят се хвана за работа и възстанови устата ми, като извади старите живачни пломби и ги смени с нови, които използват сега, които съвпадат с цвета на зъбите. На най-лошия зъб, който трябваше да изпили, за да му сложи коронка, той откри нещо вътре, което никога не беше виждал преди. Той и асистентът му размишляваха няколко минути, чудейки се какво за бога можеше да е това. Аз на шега казах, “Може да е имплант от извънземни”, и след като видях изражението на лицата им, добавих: “Само се шегувам!” Той трябваше да разбие странното нещо на прах, за да продължи да работи по зъба, така че никога няма да разберем със сигурност. Но оттогава мога да напрягам тялото си много повече, отколкото някога съм могъл. Преди получавах онези ужасни главоболия, ако вдигах прекалено много тежки неща. Сега мога да се натоварвам докато ми откажат крайниците, без да започне да ме боли глава. Днес щях да съм в много по-добра физическа форма, ако преди десет години бях започнал да тренирам така, както днес го правя. Дали онова беше живакът или имплант, който ме спъваше физически, никога няма да разберем, но за мен на 45 вече е малко късно да се реве за пропуснати възможности. Едно нещо е сигурно, някои си поигра с главата ми. Кога, колко дълго, от кого, са въпроси, на които все още нямам отговор”.[11]

Друг случай на вероятен контрол над ума е този на президента Исаяс Афеуорки (Issauas Afeworki) от африканската държава Еритрея. Афеуорки провел успешна война срещу снабдяваната от Израел Етиопия. Това определено би било адекватна причина мозъчните техници да го забележат. През лятото на 1993г, според един от съветниците му, “той се разболя от мистериозна болест. Лекарите, извикани от САЩ, казаха, че Афеуорки имал рядка “мозъчна треска”, която можела да се лекува само в една най-модерна израелска клиника. Афеуорки бързо беше качен на военен самолет и пратен в Израел”.

Според същия съветник, “Когато се върна вкъщи месец по-късно, той беше един странно променен човек”. Политиките на Афеуорки към Етиопия, и в това число Израел, се променили в посока пълно сътрудничество.

Според един алжирски делегат, “Казват ни да не се притесняваме за тази еритрейска обърни лопата, но ние се притесняваме, и ще се притесняваме повече и повече, докато не открием какво точно се случи на президента Афеуорки в онази израелска неврологична клиника, където стана толкова коренно променен човек”.[12]

Друг случай е този на Джеймс Петит (James Petit), който през 1984г казал пред пресата, че бил муле на ЦРУ за оръжие и наркотици, като трудовата му заетост към Агенцията е потвърдена от адвоката му и от адвоката, представляващ негов съподсъдим в едно дело за трафик на наркотици. След като самолетът му за пренос на наркотици се разбил в Колумбия през 1982г, Петит казва, че бил откаран в центъра по изгаряния в Института по операционни изследвания на армията на САЩ, в Сан Антонио, Тексас. Престоят му там е бил потвърден от говорител на болницата. Петит вярва, че докато е бил пациент там, във врата му, лицето, ръцете и ушите били инжектирани електронни импланти.

“След като ме изписаха от болницата”, казва Петит, “изпитвах толкова екстремна болка, че не беше за вярване. Тя директно се дължеше на приемо-предавателите на ЦРУ”. Рентгеновите снимки, направени на главата на Петит, показват тяло с формата на бутилка зад лявото му ухо.[13]

През 1994г, според вестник Лондон Таймс в предишното десетилетие имало 15 000 случая на хора, имплантирани с електронни мозъчни устройства. Невъзможно е да се знае дали въобще преценката на Таймс е точна, тъй като е малко вероятно те да имат достъп до статистики на тайни тестове. Определено, повечето активисти против контрола над ума биха казали, че тази цифра е силно занижена.


Бележки:

1. Packard; "Hess, Walter Rudolf, Encyclopedia Americana. (New York:
Americana Corporation, 1963); "Hess, Walter Rudolf; Funk & Wagnalls New
Encyclopedia. New York: Funk & Wagnalls Inc., 1973
2. Delgado, Jose, Physical Control of the Mind. (New York: Harper &
Row, 1969); Judge, John, "The Secret Government," Dharma Combat number 10
3. Delgado
4. Ibid.
5. Ibid.; Packard
6. Delgado
7. Mackay, Dr. Stuart, Bio-Medical Telemetry
8. Constantine
9. An Open Letter to the Swedish Prime Minister Regarding
Electromagnetic Terror By Robert Naeslund, copy in the author's possession
10. Nichols, Glen, "The victims begin to speak out: 'I am a victim of mind
control,'" The Omega Report, July and September/October 1994
11. Chevalier, Remy. Correspondence with the author, September, 1997
12. Mann, Martin, "African Leader as 'Manchurian Candidate'?," The
Spotlight. February 17, 1997
13.National Examiner, April 30, 1984

12
Глава 17:

Импланти за контрол над ума


Първият човек, за който имаме информация, че се е занимавал с изследвания върху директната мозъчна стимулация, е швейцарският физиолог Уолтър Рудолф Хес (Walter Rudolf Hess), образован в Швейцария и Германия и директор на Физиологичния институт в Цюрих от 1917 до 1951г. Експериментите му включвали вкарване на фини електропроводими жички в мозъците на анестезирани котки. Не е изненада за никого, че при лека електрическа стимулация котките изпадали в дива ярост.[1]

Жозе Делгадо (Jose Delgado), финансиран от Йейлския университет, и от Офиса на Флотското разузнаване, и от 6571-ва Изследователска лаборатория на Военновъздушните сили на САЩ, и от други институции, и свързан с испански фашистки групи чрез изследователя Джон Джъдж (John Hudge), много надградил върху труда на Хес. Делгадо бил първият, който се специализирал в имплантирането на електронни устройства директно в мозъка.[2]

Ранните експерименти на Делгадо през 1950г включвали яко стягане на главата на животно или човек с метална скоба и забиването на дълга игла или игли в мозъка. Веднъж след като иглата била поставена, през нея се вкарвали електричество или химикали. По-късните експерименти включвали нещо, наречено “трансдермални стимосийвъри”, мънички радио излъчватели/предаватели, които били изцяло заровени в мозъците на животни и хора и пренасяли електрически импулси до мозъка, освен това излъчвали реакциите на субекта обратно към приемащ компютър. Делгадо описал възможностите на такъв инструментариум в ранните етапи на изследването си:

“Микроминиатюризацията на електронните компоненти на инструмента позволява контрол върху всички параметри на възбудата за радио-стимулация на три различни точки в мозъка и също и телеметрични записи на три канала на интерцеребралната електрическа активност. У животните, стимосийвърът може да бъде закотвен за черепа и може да се изучат различни членове на една колония, без да се обезпокояват спонтанните им взаимоотношения в групата. Поведение като например агресията може да се предизвика нарочно или да се забрани. У [човешките] пациенти, стимосийвърът може да се превърже за главата, позволявайки електрическа стимулация и мониторинг на интерцеребралната активност, без да се пречи на спонтанните дейности”.[3]

Делгадо казва още, “Вече е... възможно да се индуцират голямо разнообразие от реакции, от моторни функции до емоционални реакции и прояви на интелекта, чрез директно електрическо стимулиране на мозъка. Също така, няколко изследователя се научиха да идентифицират повтарящи се шаблони на електрическата активност (нещо, което може да се разпознае и от компютър), локализирани в специфични области на мозъка и свързани с точно определени феномени, като възприятието на миризми или визуалното възприятие на ръбове и движения. Ние напредваме много бързо в разпознаването на тези електрическите съответствия на поведението и в методологията за двупосочна радио-комуникация между мозъка и компютрите...”

“Индивидът е беззащитен срещу директната манипулация на мозъка, защото са му отнети най-интимните механизми за биологическо реагиране. В експериментите, електрическата стимулация с подходящ интензитет винаги надделяваше над свободната воля; и, например, свиването на ръката, предизвикано чрез стимулиране на моторния кортекс, не може да бъде избегнато по желание. Разрушаването на предните дялове на мозъка доведе до промени в ефективността, които са отвъд какъвто и да е личен контрол”.

Но без въобще да обсъжда, че това е невероятното нахлуване в живота на субекта, Делгадо уверява хората, като казва, че някои субекти били по-заинтересувани от козметичния въпрос:

“Оставянето на жици вътре в един мислещ мозък може да се струва неприятно или опасно, но всъщност многото пациенти, които са преминали това преживяване, не бяха обезпокоени от това, че са окабелени, нито пъ кусещаха някакъв дискомфорт заради присъствието на проводниците в главите им. Някои жени показаха женската си приспособимост към обстоятелствата, като носеха атрактивни шапки или перуки, за да прикрият електрическите си приспособления, и много хора можаха да се насладят на нормален живот като амбулаторни пациенти (изписани, но с продължаващо наблюдение по картон, бел.прев), периодично връщащи се в клиниката за изследване и стимулиране. В няколко случая, в които контактите се намираха на задоволяващи места, пациентите имаха възможността да стимулират собствените си мозъци, като натискат бутона на преносим инструмент, и се докладва, че тази процедура има терапевтични ползи”.[4]

Делгадо признал, че не всички субекти реагирали с такова самообладание: “По време на дълбоки изследвания беше демонстрирано, че чрез радио-стимулиране на контакт 3 в дясната амигдала може да се предизвикат кризи на нападателно поведение, сходни с внезапните изблици на гняв. Беше приложено микро-точково възбуждане с 1.2 милиампера, докато пациентката свиреше на китара и пееше с ентусиазъм и умение. На седмата секунда от стимулацията, тя захвърли китарата и в пристъп на ярост се нахвърли с удари върху стената и след това крачеше нервно из стаята за няколко минути, след което постепенно утихна и продължи с обичайното си весело поведение.”

Експериментите на Делгадо в крайна сметка не са имали почти нищо общо с медицината и с настояваната от него “терапия”. Делгадо устроил резерват на остров на Бермудите, 3,30 на 5 декара, където ефектите от стимосийвърите можело да се тестват в манипулирането на колония гибони и социалните взаимоотношения в йерархиите им.

“Старата мечта за индивид, който надвива силата на някой диктатор чрез дистанционно управление, е постигната, поне в маймунските ни колонии”, написал Делгадо, “чрез комбиниране на неврохирургия и електроника, демонстриращи възможността за интер-видово инструментално манипулиране на йерархичната организация...” Той спекулира, че, “в близко бъдеще стимосийвърът може да осигури съществената връзка от човек до компютър до човек с реципрочна обратна връзка между неврони и инструменти, което представлява нова ориентация за медицинския контрол на неврофизиологичните функции.”[5]

Какъвто си бил социален контрольор, Делгадо се занимавал основно с волята на човека, тоест, със свободата му: “Можем да заключим, че ESB [Електрическа Стимулация на Мозъка] може да активира и да влияе на някои от церебралните механизми, участващи във волевото поведение. По този начин ние можем да изследваме невронните функции, свързани с така-наречената воля и в близко бъдеще този експериментален подход би трябвало да позволи едно изясняване на такива силно противоречиви въпроси като “свобода”, “индивидуалност”, и “спонтанност”, като се ползват фактологични термини, вместо убягващи семантични дискусии”.

Революцията на Делгадо, това което нарича “майсторски контрол над човешкото поведение”, очевидно няма за цел да е демократична: “Спорният въпрос, че едно общество трябва да има “добро поведение”, може да се подхваща от много хора и във всеки случай се нуждае от изясняване... В някои стари плантации робите имали много добро поведение, работели усърдно, подчинявали се на господарите си, и вероятно били по-щастливи от някои от свободните черни в модерните гета. В няколко диктаторски държави основното население е сръчно, продуктивно, с добро поведение, и вероятно е толкова щастливо, колкото и онова в по-демократичните общества”.

Откритият печат на книгата на Делгадо “Физически контрол над ума” (Physical Control of the Mind) срещнал твърда и студена реакция от публиката, и това може би е послужило като предупреждение за други изследователи в полето да си мълчат по тази тема. До ден днешен, книгата на Делгадо е единствената популярна книга по темата за имплантите и електрическата стимулация на мозъка (ESB).[6]

Въпреки че Делгадо, в собствените си представи, започнал да се занимава с по-добри неща, а именно - употребата на директно електромагнитно облъчване на мозъка, изследванията върху директната радио-контролирана церебрална стимулация не били прекратени. Д-р Стюарт Макей (Stuart Mackay), колега на Делгадо и автор на книгата “Био-медицинска телементрия” (Bio-Medical Telemetry), казва, “Сред многото телеметрични инструменти, използвани днес, са и едни миниатюрни радио-трансмитери, които може да се глътнат, да се носят външно или хирургически да се имплантират в човека или в животните. Някои от скорошните развития по темата са натиск-трансмитерите, ултрасонични и радио трансмитери за свободно плуващите делфини, устройства за проследяване на дивите животни и трансмитери с размерите на хапче с различни видове дизайн и функции, които могат да работят постоянно в продължение на няколко години. Диапазонът на наблюденията, които могат да се направят, е твърде голям и може само да се щрихира с няколко примера. Трансмитерите, въведени през нормалните телесни отвори при хората, могат да усещат pH в стомаха, мястото на кървенето по храносмилателния тракт, интензивността на радиацията, промените на налягането в пикочния мехур поради нужда от уриниране, налягането между зъбите, ако се трият един в друг по време на сън, вагиналната температура, и подобни. Човешките и нечовешките видове са изучени (ползва се лексиката “human and subhuman”, което буквално значи човешките и на по-ниското ниво от хората, намирам това за интересно, бел.прев), както и морските и сухоземните животни, студено- и топлокръвните животни, и тн. Някои трансмитери е нужно да излъчват сигнала си само около час, докато от други се очаква да излъчват продължително за година или повече... Надеждата е, че тези няколко предварителни думи ще дадат усещане за обхвата на тази дейност... Възможностите са ограничени само от въображението на изследователя”.[7]

През последните дни на изследването МК-УЛТРА, комюнике на ЦРУ от 22 ноември 1961г гласи, “Първоначалната биологична работа по техниките и мозъчните области, които са ключови за осигуряване на кондициониране и контрол на животни, е свършена. Постижимостта на дистанционния контрол върху дейностите при няколко вида животни вече беше демонстрирана. Настоящите изследвания са насочени към подобряване на техниките и ще осигурят точно разчертаване на полезните мозъчни центрове при избраните видове. Крайната цел на това изследване е, да осигури разбиране за механизмите, участващи в насочващия контрол върху животните и да осигури практически системи, подходящи за прилагане върху хора”.

Дали мозъчните контролировчици някога са успели да окабелят някой с техните импланти, освен безпомощни пациенти, заключени от самите луди в приюти за луди? Да, абсолютно.

Лос-Анджелиския “Хералд Екзаминър” (голям всекидневен вестник в Лос Анджелис, бел.прев) от 21 март 1979г описва един случай с лекота. Леонард Кил (Leonard Kille) бил електронен инженер и съизобретател на фотоапарата на Ланд (Land camera). През 1966 Кил с право стигнал до убеждението, че жена му му изневерявала с друг мъж и страданието му по този повод било интерпретирано от психиатрите като “смущение на личностния шаблон” (personality pattern disturbance).

Кил бил сметнат за “опасен” и уведомили психиатърчетата от ЦРУ Върнън Марк (Vernon Mark) и Франк Ървин (Frank Ervin). Не е известно дали параметрите на финансирането са изиграли роля в решението, което са взели, но Марк и Ървин стигнали до заключението, че най-доброто решение за проблемите на Кил бил електронен мозъчен имплант. Въпреки че Кил първоначално сметнал това решение за прекомерно, жена му го заплашила с развод, ако не приеме лекарството. Предвидимо, след като Кил си окабелил мозъка, тя така или иначе се развела с него и се омъжила за любовника си.

Кил имал четири многожилни кабела, имплантирани в мозъка му, всеки кабел разполагал с около 20 електродни стимосийвъра. Електродите се използвали, за да заблуждават мозъка на Кил с електрически ток, пренастройвайки емоциите му по желание. Д-р Питър Брегин (Peter Breggin) от Центъра за изучаване на психиатрия разследвал случая на Кил след като го имплантирали, и открил, че у този човек се редували вегетативно състояние и кошмари, в които отново го оперирали и бил имплантиран с още електроди.

През 1971г един придружител от Ветеранската административна болница се натъкнал на Кил, който си бил сложил на главата кошче за боклук, за да “спрат микровълните”. На докторите от Ветеранската административна болница не им били казали, че Кил бил имплантиран – въпрос на национална сигурност, вероятно – и така предположили че здраво бълнува. Докторите от Ветеранската наредили допълнителни “лечения” върху Кил, от които останал парализиран от кръста надолу.[8]

Робърт Неслунд (Robert Naeslund) е друга жертва на технологията на Делгадо. Той вярва, че през 1967г, докато претърпявал операция в Стокхолм, Швеция, бил имплантиран с устройства за контрол над ума. Неслунд разказва, че имплантът му бил поставен от д-р Курт Странд (Curt Strand), бил инжектиран през назален проход. Неслунд се свързал с шведското Бюро по здравето и добруването и протестирал това експериментиране без негово съгласие, но когато докторите чули историята му, той, предвидимо, бил обявен за умствено болен и бил вкаран в болница за психично болни.

След като го освободили от болницата, Неслунд показал на редица шведски доктори рентгеновата снимка на главата си, на която дори и аматьор можел да види малки необичайни предмети в главата, но докторите до един обявили, че рентгеновата снимка е нормална. Чак през 1983г професор П. А. Линдсторм (P. A. Lindstorm) от Калифорнийския университет в Сан Диего изследвал рентгеновите му снимки и написал, “АЗ мога само да потвърдя, че някакви чужди тела, най-вероятно мозъчни трансмитери, са били имплантирани в основата на предния Ви мозък и в черепа. Моето мнение е, че няма извинение за такива имплантации. Напълно съм съгласен с Линкълн Лоурънс (Lincoln Lawrence), който, в книгата си [Били ли сме контролирани?] на страница 27 пише, “Има две особено ужасяващи разработени процедури, онези които работят и си играят с тях тайно ги наричат R.H.I.C. и E.D.O.M. – Радио-хипнотичен Интерцеребрален Контрол и Електронно Разграждане на Паметта”.

След като Линдстром свидетелствал за факта, че в главата на Неслунд имало чужди тела, други десет доктора публично потвърдили съществуването им.

През 1985г Неслунд внесъл петиция с 50 подписа до директора на шведската прокуратура, информирайки го за имплантирането на устройства за конотрол над ума в Швеция и искайки тази практика да бъде прекратена. Неслунд бил и един от няколкото човека, отговорни за пускането на реклама в 30 шведски вестника, която разобличавала положението с контрола над ума. Явно този активизъм отново поставил Неслунд под вниманието на който е бил отговорен за имплантите. Този път те планирали нещо различно за човека.

Неслунд пише, “Горе-долу по същото време, когато беше публикувана първата реклама, забелязах радиация или честота, която явно идваше от някъде под апартамента ми. Сутрин чувствах сякаш лицето, раменете и гърба ми са изгорели от слънцето. Ако поставех лист хартия на пода, той само след няколко часа започваше да се навива нагоре от двата края и всичката техника, която е с батерии, много бързо се изтощаваше. Вълните се усилваха, докато най-сетне не бях принуден да се преместя в апартамента на свой приятел”.

“Наех друг апартамент на Коксгатан 38 (Kocksgatan 38) в Стокхолм, където, през първите две седмици, всичко беше добре. До първи май, обаче, проблемите започнаха отново. Ефектите бяха съвсем същите; усещането за изгаряща топлина и забележими изгаряния по лицето само след час и разпрострирането на усещането към небцето, гърлото и дробовете. Хартията се навиваше на руло, без значение дали висеше на стената или лежеше на пода – но този път усетих и как циркулацията на кръвта ми също се влияеше. За последните си дни в апартамента написах: “Радиацията се увеличи през последните две седмици и сега, 29 май, е напълно немислимо да се спи тук. Възможно е да се седи в апартамента най-много за два часа, но след това човек трябва да излезе заради болката в дробовете, дехидрацията, сухата кашлица и общата слабост”.

“Заради критичните условия, причинени от радиацията на SAPO [Шведската Тайна Полиция], бях принуден да прекратя усилията си да разоблича техния електромагнитен тероризъм. Минаха пет години, преди да подновя борбата.”

Без да може да намери доктор в Швеция, който да е съгласен да премахне имплантите от главата му, Неслунд заминал за Джакарта, Индонезия. “На 4 август 1987г”, спомня си той, “посетих болница Св. Каролус, Жи салемба, Джакарта (St. Carolus Hospital, Ji Salemba, Djakarta) и се срещнах с професор Хендайо (Hendayo), на когото показах рентгеновите ми снимки, както и докладите на различни доктори. Той, очевидно, можеше да види имплантираните чужди тела и допълнителните рентгенови снимки, направени още същия ден, потвърдиха този факт, така че д-р Хендайо се съгласи да оперира. Останах в болницата до следващия ден. Направиха ми кръвни тестове и тн, и ми казаха да се върна на 11 август”.

“На сутринта на 12ти ми показаха операционната стая. Точно отвън на вратата срещнах д-р Хендайо. Той ми каза, че се е случило нещо, което ще причини отлагането на операцията. Не ми каза защо. Предвид колко важно беше това за мен, аз настоявах той да спази неговата част от споразумението и да извърши операцията. Поведението и отношението му онази сутрин бяха много по-различни от по-рано. Съгласието и приятелското настроение от предишните срещи беше изчезнало, на тяхно място имаше раздразнение и стрес. Но той размисли и се съгласи да изпълни операцията. Веднага щом влязохме зад операционния параван, двама души влязоха от друга стая; те бяха западняци на средна възраст. Един от тях имаше спринцовка и ми инжектира упойката без да каже дума и без никаква подготовка”.

“По средата на операцията се събудих с ужасна болка в главата. Ръцете и краката ми бяха вързани с каиши. Един човек ми държеше главата здраво, а друг поддържаше отворен 5 сантиметровия разрез в челото ми с някакъв инструмент. Трети човек държеше предмет, наподобяващ желязо за жигосване на животни, което прогори в главата ми. През 45-те секунди на операцията, в които бях буден, преживях усещането сякаш някой взривяваше главата ми на парченца. Крещях от болка и се опитах да освободя ръцете и краката си. Изпаднах в безсъзнание от болката и шока. Следващото нещо, което си спомням, е че беше 2 часа сутринта и чувствах мозъка си подпален. Това беше 18 часа след операцията”.

“На следващата сутрин отидох в радиологичния отдел и помолих доктора да ми снима главата на рентген. Картината показваше раната и че имаше чуждо тяло в наранената област. Отидох при главния доктор и му казах какво се бе случило. След това, посетих д-р Хендайо и той ми аза, “Не беше моя идея да се направи това... Нямах избор... Трябваше да ме послушате и да отложите операцията... Тайната полиция на вашата държава беше намесена...”

“Причината, поради която операцията се превърна в това, което се оказа, е доста ясна. Професор Хендайо беше, отначало, съгласен с операцията. Но шведската Тайна полиция (SAPO) ме бе проследила чрез майндконтрол и са знаели всяка една стъпка, която предприемам. Когато д-р Хендайо обеща да ме оперира, SAPO също са знаели. За да ме спрат, са информирали колегите си от ЦРУ в Индонезия, които са забранили на доктора да ми помогне, или са ги заплашили, че ще ги разобличат. Затова докторът не можеше да каже защо иска да отложи операцията. SAPO/ЦРУ очевидно са искали да ме предупредят и да покажат, че има други сили зад решението. Сега, пет години по-късно, изпитвам физическа болка в областта, която беше наранена. Освен това, умствените ми и физиологичните ми способности са силно повлияни. Трудността да намеря доктор, който да ме оперира, е голямата тайна зад употребата на майндконтрол телеметрията, както и интернационалната солидарност на докторите към техните колеги, които използват хора за експериментите. Тези трансмитери промениха живота ми по много начини и ме измъчват с постоянната им употреба”.

През 1992г Неслунд се свързал с активистка организация, Интернационалната мрежа срещу майндконтрола (International Network Against Mind Control) и участвал в съставянето на протестно писмо срещу такива експерименти до британския министър председател Джон Мейър (John Major). На следващия ден, след като писмото било изпратено, Неслунд вярва, че апартаментът му отново бил облъчен:

“Първите знаци на радиация от електромагнитни оръжия бяха забелязани вечерта на 11 октомври, в деня след като писмото беше изпратено по целия свят по факс. Бях събуден в 3 часа сутринта от блокаж на кръвната циркулация в ръцете, стъпалата, предмишниците и части от краката, ръцете и стъпалата ми се подуха и станаха безчувствени. Лицето и гърба ми получиха слънчево изгаряне сякаш съм се пекъл на открито в горещ летен ден. Това се повтаряше нощ след нощ и трябва да се предполага, че електромагнитните вълни бяха от ултравиолетов вид, радиация, която оказва влияние на пигментацията на кожата и за която е известно, че причинява рак. Радиацията продължи през следващия ден и нощ и въпреки че се опитвах да съм вкъщи колкото мога по-малко, стана съвсем ясно, че все още разполагаха с властта да променят спектъра и интензитета на радиацията, която ползваха срещу мен”.

“От първия ден, аз започнах да усещам забележими промени в дробовете и трахеята, които наподобяваха симптомите след радиацията през 1985г. Трахеята и дихателните ми пътища станаха сухи, гласът ми стана груб, а дробовете болезнени. Страдах също и от остра амнезия всеки път, когато преминех прага на апартамента си. До третия ден, аз вече мислех, че най-безопасният ход бе да напусна апартамента си и затова заминах за седмица”.

“Когато се върнах, се озовах в една радиационна камера със значително по-голяма мощ, отколкото онази, която оставих, и в която можеше да се генерират множество разрушително болезнени симптоми, като се варира спектъра и интензитета. Нощем ме държаха буден, а през деня ме вкарваха в някакъв вид транс, но определено най-плашещите ефекти бяха тези в дробовете, които дори след първата вечер вече съвсем не функционираха правилно”.

“Когато, след два дни, започнах да страдам и от болки в гърба и почти инвалидизиращо обездвижване, и когато дори най-краткото време, прекарано в апартамента ми, стана непоносимо, почувствах, че беше време да престана да рискувам живота си и се преместих при приятели. Тъй като рано или късно трябваше да се върна в апартамента си, успях да установя, че радиацията продължаваше да пронизва апартамента ми и веднъж извадих късмет и успях да идентифицирам източникът й. Влошаващата се зима ме принуди да си бъда вкъщи една вечер и докато прибирах някои цветя от балкона, забелязах, на отсрещния блок, на прозореца на апартамента точно под моя, някакъв апарат, виждаше се частично между наклонените летви на венецианска щора. Не излъчваше никаква светлина, но повърхността му беше лъскава”.

“През нощта взех едни инфрачервени филтри и един бинокъл, за да мога да го изуча по-отблизо. Още от миналото лято, понеже бях по-често на балкона, бях забелязал, че от този апартамент никога не излиза светлина, точно както няма и в днешни дни. На следващия ден, отидох до апартамента на Verkstandsgatan 22 и позвъних на звънеца над името Броман (Broman). Никой не отвърна, което не е за учудване, защото чух от съседите, че е починал преди няколко месеца. Същият ден отидох да проявят филма; снимката, с която се сдобих, разкри апарата с поразителна яснота”.

“Оттук ме тероризираше SAPO и влошаваше здравето ми с разрушителна радиация и така, заедно с няколко приятели, замислих да вляза с взлом в апартамента и да взема апарата. Само че, до 8 вечерта същата вечер, когато бях вкъщи и наблюдавах ситуацията, забелязах, че апаратът го нямаше. Те са били отишли там и го бяха махнали и заедно с него се махна и радиацията. Можех да се върна вкъщи.”

Неслунд продължава да е активен и да разобличава секретния контрол над ума по света.[9]

Бележка от преводача: Последният материал от Робърт Неслунд (Robert Naeslund или Näslund) е от 2011г и лесно се открива в Гугъл и YouTube. Но много трудно се откриват повече източници, за такива неща определено трябва да се ползват търсачки за Дълбокия интернет.

13
Знаете ли кога е изобретен първият парен двигател?

Първият парен двигател и първата вятърна турбина са изобретени от един и същи човек - Херон от Александрия, през 10 година. Това ще рече, когато Исус Христос е бил на 10 годинки. С други думи, по времето на Исус от християнската религия парният двигател и вятърната турбина са били добре познато знание, което се е намирало в Александрийската библиотека.

Никога до сега не съм срещал в интернет анализ на историческото развитие на технологиите и индустрията в паралел с развитието на съвременната религия. В обществото като цяло сякаш липсва идеята да разглежда тези два аспекта от развитието на света като свързани по някакъв начин.



Другият интересен исторически факт е, че хората по никой начин не са се възползвали от парния двигател и от вятърната турбина, дакато не е станало 1700 година. Е.. може би все пак са правили вятърни мелници през това време. Но и те са замесени в каквото искам да кажа.

Знаете ли колко са 1700 години? През това време хората са забравяли и преоткривали парния двигател НЯКОЛКО ПЪТИ.

Причината да минат 1700 години от живота на Исус, преди хората да започнат да прилагат на практика парния двигател, е в това, че индустрията не е била достатъчно развита, за да може да приложи това знание. Първият парен двигател на Херон, наречен от него "еолипил" или "аеолипил", е бил направен от мед и за да работи, бил само като демонстрационно пособие. Когато някой се опитал да направи еолипил, който да бъде ефикасен и мощен, а не просто учебно пособие, двигателят много скоро се взривявал, понеже бил направен от мед.

Медта е твърде слаб метал, за да се прави двигател от нея. Всеки път, когато се опитвали да направят практичен еолипил, се получавало доста мощна бомба - имала е същата сила, каквато има и един взривяващ се бойлер (може да ти изкърти цялата тераса или да останеш без стена в панелката), и това през 10 година.

Едва след 1700 години човечеството, след като отдавна е открило стоманата, вече е било в състояние да произвежда стоманени елементи в овални форми с нужната дебелина, за да направи парен двигател, който върши работа, без да гърми. А именно - патента на Томас Савери от 1698г. Само няколко години по-късно, през 1712г, Томас Нюкомен патентова първия пазарно успешен парен двигател с бутала, който се разпространява навсякъде по света.


С вятърната турбина нещата са били по-добре в по-ранния етап, когато са правели вятърни мелници навсякъде по света... но са по-зле в по-късния етап, когато цивилизацията вече е безсмъртна.


П.П.
Това означава, че за разлика от днес, цивилизацията преди лесно е можела да изчезне. Потопът е затривал цивилизацията поне веднъж, след това множество цивилизации са изчезвали (Египетска, Южно-Американска и прочие), някои дори безследно. Това е било заради разединеността на света. В нито един момент от историята ни до сега светът не е бил глобално обединен.

Днес обаче всички си общуваме мигновено, по цялото Земно кълбо. Днес е невъзможно цивилизацията да изчезне, благодарение на радиото, телевизията и интернет. Каквото и да се случи, където и да е, всички ще разберат почти веднага и на ден днешен знанието може да бъде целенасочено скрито, но не и случайно унищожено (нито пък напълно/безследно).


Защото, въпреки твърде бедното материалознание в древността, вятърната турбина е можела да заобиколи това. Колкото по-големи са били рамената й, толкова повече сила е имала вятърната мелница и дървото е можело да се справи с дължината на рамената и напрежението.

И това си е останало така, вече повече от 2000 години. И сме го забравили.

Забравили сме, че вятърната турбина е едва 15% ефикасна и това, което правим на ден днешен, са всъщност гигантски учебни пособия на вятърна турбина. Вятърната турбина, която е 100% ефикасна (използва 100% от силата на вятъра в нея), изисква много по-тежко витло. Колкото е по-тежко, толкова повече труда на вятъра се губи, преди още да е тръгнал по оста, за да върши нашата работа.

Днес вече разполагаме с много здрави, но същевременно много леки материали, които без проблем биха могли да изградят една 100% ефикасна вятърна турбина. Само че сме забравили да се връщаме към това "старо" знание, останало в сянката на парния двигател (защото сме открили тежките здрави материали преди леките).

В момента няколко патента за 100% ефикасна вятърна турбина чакат да им връчат научно признание, но не е ясно още колко ще се чака това легитимиране.




Всичко това трябва да ни покаже, че знанието НЕ върви ръка за ръка с индустрията, освен това индустрията НЕ върви ръка за ръка с материалознанието.


В най-дълбоката, Библейска древност, е твърде вероятно да е имало момент, в който комбинацията от знание и материалознание толкова да е надхвърляла състоянието на индустрията, че много неща да са изглеждали като магия и следователно находчиви умове да са се възползвали от неравномерното разпространение на знанието, подхранвайки обожествяването на неизвестното (например пирамидите).

14

Диаграми за имплантирането на мозъчните приемници на Делгадо (Delgado) - "стемосийвъри"

15
Глава 16:

Като бонбонки*
/игра на думи, името Кенди на английски буквално означава бонбони, сладки неща/

Историята на Кенди Джоунс (Candy Jones) е повсеместна в литературата на майндконтрола и е повтаряна от всеки изследовател, който някога е писал книга по темата. Ето историята на Кенди, разказана в една книга от автора Доналд Бейн (Donald Bain), “Контролът на Кенди Джоунс”[1] :

През Втората Световна война Кенди е една от най-популярните фото-модели в Америка. Докато била на тихоокеанско турне с Организацията на Обединените служби (USO) (USO свързва военнослужещите на САЩ със семействата им и помежду им, бел.прев), тя получила вълни на треска и малария и била хоспитализирана в Манила. Там тя срещнала медицински офицер, идентифициран в книгата на Бейн с псевдонима “Гил Йенсен” (Gil Jensen). По-късно той щял да бъде един от нейните контакти в света на умственото контролиране на ЦРУ.

През 1959г Кенди отворила агенция за модели в САЩ и, във връзка с взлома на един от офисите й, с нея се свързал един човек от ФБР. Като забелязал микрофона, който тя ползвала, за да записва гласовете на моделите си, агентът от ФБР я попитал дали може да го вземе назаем, и Кенди се съгласила. По-късно същият човек от ФБР убедил жената да позволи училището й за модели да се ползва като пощенска кутия за ФБР. По-късно, Кенди Джоунс била куриер за една правителствена поща, която пренесла през страната. Скоро след това с нея отново се свързал “Гил Йенсен”, същият човек, който срещнала във Филипините. “Йенсен” я поканил да работи за ЦРУ, и тя се съгласила.

През 1973г Кенди Джоунс се омъжила за “Джон Дългия” Небел (“Long John” Nebel), популярен радио-водещ, чиято специалност били историите за НЛО и други екстравагантни тематики. В брачната им нощ Небел станал свидетел на това как Кенди преминала през трансформация на личността й, превръщайки се в друг човек, който бил жесток и студен; но това й настроение преминало. На следващата вечер, обаче, жестокостта й се завърнала, и после пак отшумяла.

Джоунс освен това страдала от безсъние и затова Небел хипнотизирал жена си, само че с това отворил кутията на Пандора. Кенди явно била имала насилствено детство и била развила вторично его на име Арлин (Arlene). Това била “трансформацията”, която Небел наблюдавал, Кенди се превръщала в Арлин.

По време на хипнозата Кенди също така разкрила контакта си с “д-р Йенсен”, това че често имала хипно-сеанси с него и че й правил инжекции с така наречените от него “витамини”. Тя разказала, че трябвало да подпише правителствена клетва за секретност, била преминала обучение по шпионаж в лагер на ЦРУ, разкрила че била куриер с раздвоена личност, манипулирана с хипноза и наркотици и че извършвала среднощния си занаят под редица псевдоними. Тя също така си спомняла, че била измъчвана с електрически шок от китайци в Тайван заради съдържанието на едно от съобщенията, които доставила.

Кенди разказвала, че е една от няколко жени зомбита на ЦРУ, които били изтезавани в щабквартирата на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния. По време на депрограмиращата й сесия с Небел Кенди разкрила, че била програмирана да извърши самоубийство на 31 декември 1972г в Насау, Бахамите, след като ЦРУ приключело с нея. Бракът й с Небел преметнал системата и спасил живота на Кенди. Според книгата на Бейнс, Кенди все още продължавала да се бори с вторичното й его Арлин по време на писането на книгата.

Детективите, които са се опитвали да търсят информация от ЦРУ за Кенди Джоунс по силата на Закона за достъп до информацията, ги отсвирват. Въпреки че ЦРУ имат досие на Джоунс, те отказват да разкрият каквото и да е от него.

Ако програмирането на ума и контрола над Кенди Джоунс е истина, тогава това е мощно свидетелство за много от зверствата на програмирането в историите, които следват, истории като онези, които разказва Кати О’Браян (Cathy O’Brien) в “Транс в Америка” (Trance Formation of America). Проблемът е, че въпреки че историята на Кенди Джонс се цитира на практика във всяка книга за майндконтрол, писана някога, тя най-вероятно е постановка.

Авторът Парис Фламонд (Paris Flammonde), който бил близък приятел на Джон Дългия Небел, и който бил продуцента на радио-шоуто на Небел в продължение на няколко години, е един от хората, които твърдят, че книгата на Бейн “Контролът над Кенди Джоунс” е постановка. През 1990г Фламонд пише, “По време на поредица разходки и обеди Джон често говореше за идеи за екстравагантна и комерсиална книга за Кенди. В един момент за кратко обмисляше аз нещо да направя в тази линия (понеже преди това аз бях автор-прикритие на една негова книга), но се отказа от тази мисъл поради няколко причини, основната беше, че Кенди не я беше особено грижа за мен, не беше доволна от това, че въпреки че вече нямах нищо общо с излъчването на предаването му, то все още ми позволяваше да му влияя”.

“И аз се радвам, че колкото повече осъзнавах колко “изхвърлена” искаше да бъде “фактологичната книга”, толкова повече губех интерес. Във всеки случай, по-голямата част от текста са безсмислици и малкото, което е вярно, ще е трудно да се потвърди, а за непосветените – невъзможно, и безсмислено. По-вулгарните, омразни и състрадателни спекулации не си струват коментар – дори и от онези, които виждаха, че в дадени моменти Кенди е абсолютно невъзможна за понасяне, понякога потресаващо студенокръвна и напълно лишена от талант за водене на радио-програма”.[2]

НЛО изследователят Джим Моусли (Moseley) познавал и Небел (който умира от рак през 1978г) и Кенди Джоунс (която също умира от рак, през 1989г) от много години и “стотици пъти” гостувал в ради-шоуто на Небел по WMCA във връзка с разследванията му на НЛОтата. Моусли се изказва за майндконтрола на Кенди Джоунс, като го нарича “пълни простотии”. Той констатира, че мнението му е било потвърдено от Санди Телър (Sandy Teller), която била асистентка на Небел от много години и приятелка на човека, който всъщност стои зад авторския псевдоним на книгата за Кенди Джоунс.[3]

Поради всичко това, историята за Кенди Джоунс не може да се счита за фактологично издържана.


Бележки:

1. The title of this chapter is taken from the Elvis Costello
song of the same name
2. "Saucer Smear," ed. James Moseley, volume 37,
number 4, 1990
3. Nanninga, Rob, "The Control of Candy Jones," Internet
posting, February 10, 1994; Bowart, Walter, Operation Mind
Control. (New York: Dell Paperback, 1977); Bain, Donald, The
Control of Candy Jones. Chicago: Playboy Press, 1976); "Saucer
Smear," ed. James W. Moseley, 1990, volume 37, number 2

Страници: [1] 2 3 4 ... 43