Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Теми - Glasberg

Страници: [1]
1
В тази тема в Библиотеката ми се иска да привлека вниманието на читателите и потребителите в АА към едно много популярно име в световната виртулна общност, а именно Джордан Питърсън (Jordan Peterson).
Джордън Питърсън е мейнстрийм, но е изключително интересен и за алтернативната общност.

 

Джордан Питърсън е канадски клиничен психолог, критик и професор по психология в университета на Торонто. Изучава политически науки в Университета на Алберта през 1982 г., а през 1984 г. придобива диплома по психология. Става доктор по клинична психология в Университета McGill през 1991 година. След две години се мести в Масачузетс, където работи като асистент и доцент в катедрата по психология към Харвардския университет. През 1997 г. се премества в университета в Торонто като професор.

Често е обвиняван в анти-феминистки, анти-левичарски, анти-джендър самоопределението (много ясно, той е все пак психиатър!) и в откровено десни убеждения. Често прави скандални изказвания като ”Фактите не се интересуват от вашите чувства”.

През 2016 г. Питърсън публикува серия от видеоклипове в YouTube, които критикуват политическата коректност и законопроекта В-16 на канадското правителство. В-16 добави полова идентичност като забранено основание за дискриминация. B-16 (An Act to amend the Canadian Human Rights Act and the Criminal Code (Bill C-16, 2016)) добавя гендерното изразяване и половата идентичност като защитни основи на канадския Закон за правата на човека, както и на разпоредбите на Наказателния кодекс, които се отнасят до пропаганда на омраза, подбуждане към геноцид и утежняващи обстоятелства при присъда. Питерсън характеризира закона като въвеждане на принудителна реч (принудителна реч е конкретно изразяване, изисквано от закона).


На 27 септември 2016 г. Питърсън публикува първата от три части лекции, озаглавена "Професор срещу политическата коректност: Част I: Страхът и законът".  Във видеото той заявява, че няма да използва предпочитаните местоимения на половете на студенти и преподаватели, защото това е принудителна реч.
Той твърди, че неговото възражение срещу законопроекта се основава на потенциални последици за свободата на словото и че може да бъде преследван и съден за нарушаване на човешките права, ако откаже да се обърне към студент или преподавател по предпочитаното от него местоимение.


В "National Post" Питърсън пише:

Никога няма да използвам думи, които мразя – като модните и изкуствено конструирани думи "zhe" и "zher". Тези думи са авангардът на една радикална левическа идеология, която ненавиждам и която по мое професионално мнение е страшно подобна на марксистките доктрини, които убиха най-малко 100 милиона души през 20-ти век.

Изучавам авторитаризма отдясно и отляво в продължение на 35 години. Написах книга по темата, която изследва как идеологиите изземват и завладяват езика и вярванията. В резултат на моите проучвания, аз вярвам, че марксизмът е убийствена идеология. Смятам, че преподавателите в съвременните университети трябва да се срамуват от това, че продължават да насърчават такива порочни, неприемливи и античовешки идеи, както и да индоктринират студентите с такива убеждения. Ето защо аз няма да изрека марксистките думи. Това ще ме направи марионетка на радикалното ляво, а това няма да се случи. Точка!


В резултат на това са предприети дисциплинарни мерки към него от Университета в Торонто.
През април 2017 г. на Питърсън му бяха отказани средства от Съвета за Изследвания в Областта на Социалните Науки и Хуманитарните Изследнания (SSHRC) за първи път в кариерата му, което той интерпретира като отмъщение за изявленията му.

През ноември 2017 г. асистент в университетския курс по комуникации в Университета Уилфрид Лауриър (Wilfrid Laurier University) беше санкциониран от преподавателите си за показване на сегмент от клип, в който Питърсън обсъжда законопроект В-16 с друг професор, по време на учебна дискусия за местоименията. Причината, изтъкната за санкцията, е клип, създаващ "токсичен климат", сравняван с "реч на Хитлер" и, естествено, нарушение на законопроект В-16. По-късно санкцията бе оттеглена и както професорите, така и университетът официално се извиниха. Събитията бяха критикувани от Питърсън, както и от пресата като пример за нарушаване на свободата на словото в университските кампуси.



Според Питърсън, постмодерните философи и социолози от 60-те години на миналия век градят теориите си върху основните принципи на марксизма и комунизма, като в същото време само изглежда така, че отхвърлят и двете идеологии.


Известен е с това, че отрича Глобалното затопляне.  Казва, че е ”много скептичен по отношение на моделите, които се използват за прогнозиране на изменението на климата”.  Той също така казва: "Не можете да се доверите на данните, защото тука идеологията играе много важна роля".


Криците му го наричат Хитлер, защото интерпретират думите му като подкрепа на Хитлер. На въпроса, дали вярва в Бог, отговаря ”Живея живота си така, все едно Бог съществува.”.


Питърсън подчертава, че концепцията му за християнството вероятно е по-различна от конвенционалната, заявявайки, че етичната отговорност на християнина е да подражава на Христос, а това означава „да поемеш отговорност за злото в света, сякаш това е наистина твоя отговорност и да разбереш, че ти ​​определяш посоката на света, независимо дали е към небето или ада”.


Питърсън черпи вдъхновение от философията на Юнг за религията и има възгледи, подобни на християнския екзистенциализъм на Сьорен Киркегор (Søren Kierkegaard) и Пол Тилих (Paul Tillich). В ” The Spectator”,  журналистът Тим Лот (Tim Lott) разказва, че Питърсън изпитва уважение към даоизма, тъй като разглежда природата като борба между реда и хаоса, и твърди, че животът не би имал смисъл без тази двойственост.

От 2000 г. Питърсън започва да събира картини от съветската епоха, които стоят в къщата му, за да му напомнят за връзката между тоталитарната пропаганда и изкуството и като пример за това как идеалистичните видения могат да се превърнат в тоталитарно потисничество и ужас.

През 2016 г. Питърсън стана почетен член на разширеното семейство на Чарлз Джоузеф, художник от индианското племе Kwakiutl, и получава името Алесталаги (Alestalagie) ("Голям търсач").






Планът ми е да обърна внимание на най-важните от неговите лекции, публикувани в YouTube, като резюмирам онова, което ме е впечатлило най-много в контретната лекция. Клиповете са много дълги, но се радват на голяма аудитория. Интересното е, че 91% от почитателите му са мъже, а на месец около 15 млн. души гледат негови клипове в YouTube.


2
Майкъл Царион за Конспирациите и Психологията







Мисля, че е много важно да се осъзнае, колко персоналната психология (науката за човек) е свързана с конспирациите. В края на крайщата, това е есенцията на всичко, което наблюдаваме – контролът на човека от човека. Хората, които се занимават с ”конспиративни теории”, винаги говорят за някакъв скрит елит, за някаква агенда на глобалистите, за илюминатите, за кралските особи. Това може да ви остави с грешно впечатление за онова, което в действителност се случва. Ако се отдалечите и погледнете на цялата ситуация от метафизична гледна точка, ще установите нещо изключително впечатляващо, а именно, че тиранията всъщност идва от хората – човек тиранизира/подтиска човека. Няма значение, дали е Кралицата, Черният Папа или който и да е било. Това, което виждате е един психологически феномен. Тиранията е ”човек или група от хора, подтискащи други”.


Всичко води към корените на съзнанието. Най-важното е да погледнем човека и да разберем, какво е човекът и защо той създава обществото, което наблюдаваме днес. Принципът всъщност е елементарен. Малко вероятно е човек да формира справедливо общество за себе си и за братята си, ако не притежава собствен вътрешен психичен суверенитет. Псевдо ”здравият разум”, псевдо ”нормалната психика”, злокачественият нарцисизъм и невроза карат хората да проектират собственото си насилие върху света и им пречи да преживяват истинска връзка с други хора и със света като цяло.
Човекът създава правителствата и обществата от типа ”the master and the slave” (master–slave dialectic) / ”господарят и робът”.  В повечето случаи тиранията и подтисничеството не са резултат от насилие и принуда, а от съучастничество. Не казвам, че правителството не е институция на насилието. Толстой казва, че правителството не е нищо друго, освен хора, които упражняват насилие върху останалите. 


Томас Пейн казва, че колкото по-съвършена е една цивилизация, толкова по-малко нужда има тя от правителство/управление. Но виждате ли, когато няма себе-познание, когато човекът е осакатен, и колкото по-голяма е фасадата на псевдо ”здравия разум”, толкова по-голяма е тази нужда. Именно затова Питагор казва, че ако има нещо деструктивно и покварено на този свят, то то е направено от човека.

"Thou shalt know (You should know / Трябва да знаеш, че);
Self-chosen are the woes that fall on men – (неволите на човека са въпрос на избор)
How wretched, for they see not good so near,
Nor hearken to its voice - few only know
The pathway of deliverance from ill."


Софокъл говори за същото, както и други велики мистици.


Точно за това говори Шекспир в Хамлет и в Крал Лир.
 




Всички големи мислители знаят това.

За това се говори и в Евангелието от Тома:

Царството е във вас и без вас. Когато познаете себе си, ще знаете.
Тогава ще знаете, че сте Синове на Живия Отец.
Но ако не познавате себе си, вие сте в бедност, и сте бедност.



За същото говори и Карл Юнг, както и Климент Александрийски:

...the greatest of all lessons is to know yourself.
For if one knows himself, he will know God.



"Затова изглежда, че най-великото от всички учения е себепознанието. Защото когато един човек познава себе си, той ще познае и Бога" ("Педагог", гл.3).


Бенжамин Франклин:
Only a virtuous people are capable of freedom. As nations become corrupt and vicious, they have more need of masters.

― Benjamin Franklin

Само добродетелни хора са способни на свобода. Когато нациите стават покварени и порочни, те имат повече нужда от господари.



Всъщност, не можем да обвиняваме елита, който идва и ни казва ”Ние ще ви помогнем, ние знаем, че сте разстроени, знаем, че се разболявате, знаем, че сте в капан. Ние ще ви отворим портите и ще ви заведем на друго пасбище, ще ви дадем повече храна, повече забавления (бел.прев. ”хляб и зрелища”), ще ви сберем на едно място, което ви дава чувство за сигурност и безопасност, от което имате нужда.”


Въпросът за идентификацията също е много важен. Идентификацията е базирана или на Любов, или на Омраза.  От гледна точка на психологията, идентификацията по-често се генерира чрез омраза, а не чрез любов. Обикновено асоциираме идентификацията с героите/иконите си, с моделите си, с обожаването/преклонението, с възхищението, уважението и с любовта. В действителност, обаче, от гледна точка на психологията, идентификацията по-често се създава от противополжните емоции и чувства. Ти се идентифицираш с обекта на своята омраза.

И системата знае много добре, как да използва тази слабост. Когато казвам системата или ТЕ, имам предвид например такива като Бъртранд Ръсел, но и много институции и организации, свързани с Франкфуртската школа, Club of the Isles, Chatham House (Чатъм Хаус Тинк Танк , Кралски институт за международни отношения, който представлява НПО бел.прев.), Паневропейския Съюз и т.н.
 
Роналд Рейгън, Маргарет Татчър, Тони Блеър и т.н. – всички тези хора са предани на философските и социологическите идеи на такива като Джон Мейнард Кейнс, Фридрих Хайек, и представляват инструменти за имплементация на социологически теории за контрол. Причината за това, че тези лобисти ви водят като Хамелнския ловец на плъхове, е, че те не искат вие да знаете за идеолозите и идеологиите, които стоят зад всичко това. Затова се работи ”на тъмно”. Тези идеолози са инженери на ”съгласяването”.

Бел. прев.: Хамелнският ловец на плъхове (на немски: Rattenfänger von Hameln) е немска народна приказка, разказваща за извеждането или смъртта на много деца от град Хамелн, Германия. Най-ранните разказвачи описват флейтист, облечен в шарени дрехи, който извежда децата от града и те никога не се завръщат. Към XVI век историята бива разширена, достигайки пълния си вариант, в който се разказва, че град Хамелн наел флейтиста като ловец на плъхове, които той мамел с вълшебната си флейта далече от града. Когато жителите на Хамелн отказват да платят за услугата, ловецът подлъгва децата към бреговете на река Везер, в която те се давят.





Тези традиции не са нови, но повечето от нас не знаят, на какви философии е базирано всичко онова, което наблюдаваме. Всички тези философии и идеологии са базирани на знанието за ”древната травма” и на знанието, че част от Его-то иска да създава хаос. Човекът обича тревогите и проблемите и социалните инженери знаят това. Те познават много добре природата на Его-то. Това, което трябва да знаете за Его-то е, че то се чувства овластено и се чувства ”полезно” чрез, буквално, създаване на проблеми. Това е, което се манифестира в живота ни. Его-то се чувства удовлетворено, когато намира решение на проблемите. Това дава на Его-то чувството за СЕБЕ. Точно поради тази причина се създават проблеми отвън, изкуствено. Това дава на Его-то усещане за смисъл, създава му заетост. Затова имаме гласуване, секти, радикални групи, политически партии и цялата тая какафония от сепаратизъм и плурализъм. Всичко това кара човек да функционира и да циркулира във външния свят, прави го много външно ориентиран и го превръща в едно много уязвимо създание, което може да бъде ”люшкано” / владяно / контролирано от публиката, от обществения консенсус.


Това е много добре илюстрирано в сериала ”The Prisoner” / ”Затворникът” на сценариста Патрик Макгуън, където има една какафония от различни мнения, различни секти, различни сегменти, различни перспективи, но през цялото време всичкият този плурализъм орбитира около една централна идея, а именно да се държат хората в ситуация, в която да поправят онова, което не е счупено / развалено.
 
 
https://www.imdb.com/title/tt0061287/





3
Всички теми / Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 25, 2018, 06:57:28 pm »
Къде е моята Душа?



Слушали ли сте песента на невероятно красивата Нели Фунтадо, която пее следното:


"I'm like a bird
I'll only fly away
I don't know where my soul is (Soul is)
I don't know where my home is
And I need for you to know
...
"

"Аз съм като птица
И само ще отлетя
Не знам, къде е моята душата (къде е Душата)
Не знам, къде е моят дом
И имам нужда ти да знаеш
..."



[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=roPQ_M3yJTA[/youtube]


В тази тема ще се опитам да обясня факта, че ние нямаме душа, и къде се намира душата чрез превод на няколко клипа в стенографска форма на Кен Уийлер (Ken I Wheeler).






Кен Уийлър (Ken L. Wheeler) определя себе си като метафизик и преводач. Отдал е хиляди часове от живота си за преводи на текстове, написани на оригинален древен Пали.

Пали (पाळि) е среден индоарийски език, езикът, на който са написани свещените книги на клона Тхеравада от будизма. Дълги години се запазва като език на духовната дейност, философията, екзегетиката в Индия и Шри Ланка.
В първото хилядолетие с разпространението на будизма в Югоизточна Азия се налага там и езикът пали, като векове наред е бил основен литературен език в Бирма (днес Мианмар) до средата на II хилядолетие. Освен свещените книги на будизма произведения от палийската литература са „Милинда панха“ (Въпросите на Милинда), екзегетическите произведения на Буддхагоша, хрониките Махавамса от историята на Шри Ланка и др. Днес основни носители са будистките монаси от държавите от Югоизточна Азия. Езикът е мъртъв от поне две хилядолетия.

Кен Уийлър прави преводи от древно-гръцки и определя себе си като неоплатонист и голям фен на Плотин. Освен това, Уийлър е подчитател на Тесла и Ерик Долард, когото нарича съвременния Тесла.
Автор е на книгата ”Uncovering the missing Secrets of Magnetism” /  ”Разкриване на липсващите тайни на магнетизма”, която е безплатна и достъпна в archiv.org:

https://archive.org/details/magnetism1small/page/n13



Uncovering the missing Secrets of Magnetism










4
УМЪТ НА ПРИРОДАТА: КВАНТОВАТА ХОЛОГРАМА


РЕЗЮМЕ



Тази дисертация представя една хипотеза за интегриране на феномените на съзнанието в научна рамка.
Интуицията, телепатията, ясновидството и много подобни информационни феномени могат лесно да бъдат обяснени с помощта на не-локалната Квантова Холограма (КХ). Предполага се, че от гледна точка на еволюцията, квантовата не-локалност е основата, от която самоорганизиращите се космологични процеси са създали общия феномен на възприятие в живите организми.



Бележка на екипа: Не-локалността описва очевидната способност на един обект незабавно да знае за състоянието на друг обект, дори когато обектите са разделени от големи разстояния (потенциално дори милиарди светлинни години).
Не-локалността навежда на мисълтта, че вселената всъщност е много по-различна от нашето обичайно разбиране за нея и че "отделените" части на вселената всъщност са потенциално свързани по един интимен и непосредствен начин. Всъщност, Айнщайн е бил толкова разстроен от заключенията за не-локалността, че заявява, че цялата квантова теория би трябвало да е погрешна и не е приел идеята за не-локалност до края на живота си.
Не-локалността се дължи на феномена на заплитане, при който частиците, които са си взаимодействали / били са в контакт, стават постоянно свързани или зависими от състоянията и свойствата си, до степен, че ефективно губят своята индивидуалност и в много отношения се държат като едно цяло. Двете понятия, за не-локалност и заплитане, вървят ръка за ръка и, макар и да са странни, те са факти, многократно демонстрирани в лабораторни условия.




1. ВЪВЕДЕНИЕ


Голяма част от наблюдаваните феномени, включително самото съзнание, са се изплъзвали от строго научно описание във всички научни дисциплини. Това се дължи не толкова на недостатъчните доказателства за съществуването на конкретен феномен, а по-скоро на липсата на теоретична конструкция, която би могла да се вмести в преобладаващите парадигми на науката.
В продължение на хилядолетия философите размишляваха върху природата на ума и съзнанието, и взаимодействието между ума и материята, но без достатъчно знания и технически способности да предложат подходящи теории, които могат да бъдат тествани.
През, миналия век видни учени натрупаха много данни за взаимодействията ум / ум и ум / материя. Много от най-ярките експерименти бяха критикувани, усъвършенствани и повтаряни многократно през последните пет десетилетия, използвайки все по-сложни технологии.
Необходимо бе, обаче, квантовата наука да зрее в продължение на седемдесет и пет години, и през този период да тества, валидира и синтезира редица привидно скандални физични концепции, произтичащи от квантовата теория, преди да се появят тестови теории, които предлагат надежда, че аномалният ум и съзнанието могат да бъдат обяснени (Mitchell и Williams, 1996).



Това, което пречеше на успеха на най-ранните изследователи на съзнанието, бе:

1) липсата на обобщена теория за информацията

2) самата квантова наука и феномените не-локалност, полето на нулева енергия (zero point energy field) и квантовата холограма. Тези свързани явления все още не са добре разбрани, но са достатъчно потвърдени както в теорията, така и в практиката, за да осигурят основа за постулиране на необходимо условие за съществуването на феномена на съзнанието, наблюдавано в 4-мерното пространство / време

3) едно трето понятие, теорията на хаоса, също е необходимо, за да се разберат нелинейните еволюционни процеси, които са причинили развитието на съзнанието в посока антропично човешко съзнание. По-специално, теорията на хаоса е далеч от равновесните системи и демонстрира необратимостта на нелинейните процеси и по този начин необратимостта на времето в макромащабната вселена.


Друг клас явления, включващи нормалното сетивно възприятие и еволюцията, са обяснени в класическата наука, но които предвид текущите развития в квантова физика и в теорията на хаоса представляват непълни приближения към правилната теория.


Информационната теория бе развита от Вийнер (Wiener), фон Нойман (von Neuman) и Шанън (Claude Shannon) и по-късно от Фрийден (Frieden) (1998) и даде база на физиката изчислителните и комуникационните технологии. Тези теории, макар и точни и математически полезни в техните области, не могат да бъдат достатъчно всеобхватни, когато разглеждат проблема за съзнанието, неговата еволюция и свързаните с него явления. Дори сравнително прости възприемащи организми използват модели на енергия, т.е. информация, която не е напълно описана от съществуващите математически теории.


Теории и експерименталните данни за полето на нулевата енергия (zero point energy field) са публикувани от много автори, но аз ще цитирам работата на Haisch, Rueda и Puthoff (1997, 1998) като най-съвременна и релевантна за тази статия. Теорията и експерименталните доказателства за квантовата холограма бяха разработени от Schempp (1992, 1993) и Marcer (1996, 1997, 1998), отделно и съвместно, въз основа на ново разбиране на квантовата механика. (Вж. Cramer (1986), Berry (1988), Anandan (1992) и Resta (1997).


Не-локалността, предсказана в най-ранните години на квантовата теория и убедително демонстрирана от Аспект (Aspect) през 1982 г., се смяташе за любопитно свойство на физиката на частиците, но без особено значение за макро-мащабната реалност, докато не бе открита квантовата холограма. Освен това е широко разпространено мнението, че не-локалната квантова информация, представена чрез заплитането на частиците, не може да бъде възстановена локално като използваема информация (Eberhard, (1977)). Скорошните теоретични и експериментални разработки, обаче, съответстват на работата на Бери (Berry), Реста (Resta), Шемп (Schempp) и Марсър (Marcer) и показват, че това (бел. прев. неизползваемостта на локално възстановената не-локална квантова информация) не е задължително при обработката на квантовата информация и комуникацията.


Доскоро в науката, особено в областта на изкуствения интелект, се приемаше, че мозъкът вероятно е Машина на Тюринг (бел.прев. абстрактно изчислително устройство, нещо като компютър със запаметена програма), неспособна да поддържа квантовите процеси. Работата на Hammeroff (1994) и Penrose (1999) в изолирането и описването на микротубулите в мозъчната тъкан доведе до повторно изследване на тази догма и подновен интерес към изследване на участващите квантови процеси.


В тази статия описвам следните теории:

1)   Субективния опит се базира на квантовата характеристика на природата, наречена не-локалност. Ще използвам думата "възприятие" в най-общия смисъл на думата, за да обознача основното субективно преживяване на всички нива на сложна материя. Не-локалната квантова корелация между заплетените квантови частици се счита за основната причина за явлението "възприятие". Не-локалната квантова холограма, обаче, е не-локален носител на информация за молекулната и по-мащабната материя. Затова възприятието не е обект, а по-скоро етикет за нелинеен процес, включващ обект, преценка и информация.


2)   Много често хората възприемат информация от или за физически обекти, която не е достъпна чрез нормални, локални, сетивни механизми, нито пък е класическа пространство / време информация. Съществуват много обективните данни от тестове, с изобилие от доказателства за това. Ще нарека това интуитивна информация или интуитивно възприятие. Постулирам, че квантовата холограма е източникът на това интуитивно възприятие и че възприемащият човек е в резонанс (фазов скачващ адаптивен резонанс (Phase Conjugate Adaptive Resonance) (PCAR) с обекта, асоцииран с Квантовата Холограма.


3)   Процесът на "учене" при хората е субективен процес, който включва възприятие, памет, интенционалност/намерение, оценка на резултата и промяна в поведението. На това може да се гледа като на класическа нелинейна обратна връзка.


Sheldrake (1981) публикува убедителна теория за морфичния резонанс, свързан с обучението на животни, основано на не-локална информация.
Марсер (Marcer) публикува статии (1996, 1997), теоретизиращи механизъм, чрез който Квантовата Холограма кара ученето да се осъществява както в молекулите на ДНК, така и в прокариотните клетки, като процес на адаптация на екологичния резонанс, а не на мутация и адаптация, основани единствено чрез случайни процеси.
Постулирам, че концепцията на Марсър може да бъде обобщена за природата като цяло и че квантовата холограма е информационната структура, която може да обясни морфичния резонанс на Шелдрейк. Не-локалните квантови корелации, наблюдавани в частиците, и не-локалните квантови холограми, свързани с молекулярни и с по-големи обекти, предоставят информация за всички нива и мащаби на еволюционните процеси. Това означава, че квантовата не-локалност е основата на възприятието, а оттам и фундаментална и необходима за сложните организации на материята и информацията във вселената.
Теорията на квантовата холограма приписва свойството учене не само на сложните системи като животните, а също на простите клетки и молекулите. Оттам може да се обобщи, че природата се развива чрез процес на учене, а не поради случайни мутации.


4)   Марсер (Marcer) (1997) предполага, че състоянието на резонанс (фазов скачващ адаптивен резонанс (Phase Conjugate Adaptive Resonance PCAR) е необходимо условие за възприемане на обект в триизмерна реалност такъв, какъвто е в действителност. Това означава, че резонансът изисква виртуална пътека, математически равна, но противоположна на входящата сензорна информация за обекта. Освен това, това е входящата информация за пространство-времето (визуална, акустична и т.н.), която декодира информацията на квантовата холограма и установява състояние на резонанс (PCAR), което прави възможно точното триизмерно възприятие.
С други думи, квантовата информация и информацията за пространство-времето се използват в акта на възприемане от организмите. Предполагам, че двете еднакви, но противоположни пътеки, необходими за състоянието на резонанс (PCAR), са математическия еквивалент на възприятието и вниманието или намерението.




2. ДИСКУСИЯ


Още в древността е имало невероятни доказателства за хора, възприемащи не-локална информация.
Данните са толкова красноречиви, че карат философите още от времето на Платон и Аристотел да приемат, че трябва да съществува както физическа, така и нефизическа реалност.

Считало се е, че нефизическата реалност обяснява фините, ефимерни и мистични субективни преживявания, които се срещат повсеместно в човешката култура.
След Декарт и Нютон, обаче, класическата западна наука бързо отхвърли нефизическата хипотеза и систематично започна да игнорира всички доказателства за възприемане на не-локална информация от хората.
Теориите за полетата (field theories) и точковите частици бяха създадени, за да се  запази концепцията за физически контакт между частиците и за да се обяснят очевидните примери за "призрачно действие от разстояние" ("spooky action at a distance") като гравитацията и електромагнитните взаимодействия.
Информацията, широко дефинирана като модели на енергия, отново се появява, обаче, в не-локална форма в мистериозните квантови спин-корелации при експериментите с двойен процеп (Double Slit Experiments), въпреки че широко се смята, че такава не-локална информация не може да бъде възстановена и използвана от сензорните системи.
С утвърждаването на теорията и експериментите, свързани с не-локалната Квантова Холограма, информацията, вкл. не-локалната такава, внезапно придоби особено важен статус в теоретичната физика, статус, толкова важен, колкото този на енергията. Това е така, защото информацията е в основата на познанието и знанието, чрез което създанията възприемат реалността.
Не-локалната информация може да се разглежда като повсеместна и ценна характеристика на космоса, а не само като характеристика на частиците  (и на хората и животните).
Вероятно повечето, ако не и всички, фини, ефимерни и необясними явления, свързани със субективни преживявания, са пряко или непряко свързани с явлението не-локалност. Очевидно е, че мозъкът е квантов компютър (Schempp & Marcer, 1996), който използва както квантова, така и пространствено-времева информация. Това откритие само по себе си със сигурност създава необходимо, но и недостатъчно условие за възникване на интелигентен живот в космоса там, където условията на околната среда го позволяват.


Много томове са написани досега от учени, експериментирали с дистанционно виждане (Remote Viewing), ESP (Extrasensory Perception, шесто чувство бел.прев), телепатия, ясновидство, предсказания и т.н. Полицейските агенции често използват "медуими" за разкриване на криминални престъпления.  Разузнавателните агенции на правителствата също тайно са ползвали такива техники за придобиване на информация за врага. Много от документацията за тези дейности бе наскоро разсекретена, но все още няма обяснение за тези техники, което е приемливо за мейнстрийм науката.


Бележка на екипа: Проектът Гейтуей


Резюме на тези дейности и анализ на резултатите са публикувани от Дийн Радин (Dean Radin) (1997).



5
Господи, спаси ни от религията на атеистите. Китайската система за наблюдение



О да. Това, че не приемат съществуването на една по-висша сила като Бог, не означава, че нямат религия.
Атеистите имат религия, приятели. И тази религия се нарича ПРАВИТЕЛСТВО. Почти всеки атеист е всъщност дълбоко набожен. Той се моли на олтара на правителството – най-опасната религия на лицето на Земята, защото е базирана на принуда и насилие. Той се моли на олтара на науката, но не на истинската наука, а на финансираната от правителството наука.
В тази система липсва каквато и да е било мотивация да се подобри съзнанието и етиката, и да се премахне робството, наречено правителство.


Атеизмът винаги е бил и е пътят към духовна смърт. И точно поради тази причина правителствата и управляващата класа обожават атеистите. На тях много им харесва, когато тази идеология инфектира ума на масите.


Знаете ли коя е държавата на атеистите?





Именно, Китай. Китайците си имат нов Бог. Бог, който е навсякъде, вижда всичко, чува всичко и знае всичко. Бог, който контролира всичко и от който не можеш да избягаш.


[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=ZmCWfHmh-F8[/youtube]


Наблюдаван, Оценяван, Контролиран: Бъдещето на Наблюдението в Китай

Представи си, че където и да отидеш, някой те наблюдава. И оценява всяко твое движение. Дава ти точки за добро поведение (например даряваш пари (+ 1 точка)) и ти отнема точки за лошо поведение (хвърляш отпадъци по земята (- 3 точки) или просто ядеш прекалено много чипс (-1 точка)). 

Това е реалност...в Китай, с изключение, може би, на яденето на прекалено много чипс.

На територията на Китай има около 200 млн камери и правителството използва технология за разпознаване на лица (facial recognition), сканиране на тялото и следене по гео-координати (geo-tracking), което се съчетава с лични данни за етикетиране на хората – в реалния живот и онлайн.


Нарича се Обществена Система на Доверието (Social Credit System). За всеки човек има обща оценка.
Тази оценка има голямо значение и влияние върху това, какво е разрешено на гражданите да правят и какво им е забранено да правят.
Китайските власти използваха тази оценка, за да попречат на повече от 7 млн човека, който се смятат за недостойни за доверие, да се качват на самолети. Още 3 млн нямат право да се возят на високо-скоростни влакове.
 

Но някои китайски граждани гладат на това позитивно. Дан Дан (Dan Dan) например смята, че:
”Гражданите в повечето страни искат да живеят в безопасно и стабилно общество. Аз се чувствам в безопасност, когато на всеки ъгъл има камери.”

Самата Дан Дан има много висока оценка по Обществената Система на Доверието. Тази оценка е резултат от комбинация на положителните данни за криминално поведение, академични постижения и данни от медицински изследвания, а също така и от това, че си плаща сметките навреме.
Дан Дан има 773 точки и това й дава право да наеме кола, да си резервира хотел и да си наеме къща, без да плаща депозит.

Лошата оценка, обаче, може да ти отнеме правото да правиш нормални, ежедневни неща. Лиу Ху (Liu Hu), например, е разследващ журналист, който е разкривал корумпирани китайски служители в миналото. Той има само 305 точки. Системата, например, не му позволява да си купи билет, с което достъпът му до високо-скоростни влакове е легално блокиран.

Планът на китайското правителство е да въведе тази система в цялата страда до 2020-та година.


6

Едгар Мичъл (1930 - 2016) е бил офицер и авиатор от флота на САЩ, , тестови пилот, инженер по аеронавтика, уфолог и астронавт от НАСА. Като пилот на Лунния модул на Аполо 14 той прекарва 9 часа в ходене по повърхността на Луната, което го прави шестият човек, стъпвал на Луната.







Квантовата холограма и природата на съзнанието
Едгар Д. Мичел (Edgar D. Mitchell), Доктор на Науките, Аполо Астронавт, шестият човек, стъпил на Луната
и Robert Staretz, M.S.
Резюме

Представяме ви нов модел за обработка на информация в природата, наречен "Квантова холограма", за който вярваме, че е подкрепен от сериозни доказателства. Стигнахме до заключението, че КХ (Квантовата Холограма) е модел, който описва основата на съзнанието. Този модел обяснява, как живите организми използват информацията. Той повишава ролята на информацията в природата до същия фундаментален статут като този на материята и енергията. Смятаме, че КХ е вграден в природата огромнен механизъм за съхранение и извличане на информация, който се използва от началото на времето. Това би насърчило КХ като теория, която е в основата на обяснението, как всичко учи, самокоригира се и се развива като самоорганизираща се, взаимосвързана цялостна система.



1. Дефиниция на съзнанието


Една обща дефиниция за съзнание е "способността да разбираш и способността да възприемаш връзката между себе си и околната среда". Най-основното определение обаче е просто "осъзнаване".
Друга дефиниция, подходяща за по-сложни организации на материята, например животни с мозък, включва описание, което съдържа някои от следните идеи: "мисли, усещания, възприятия, настроения, емоции, мечти и осъзнаване на себе си". Точно като самия живот, съзнанието е едно от онези неща, които лесно се разпознават, но много трудно да се дефинират. Съзнанието е тема на западните философи от времето на древногръцката цивилизация преди 2 500 години.

Източните традиции се боричкат с концепцията за съзнанието в продължение на хилядолетия и изглежда, че се справят много по-добре, въпреки че конципциите все още не са почти завършени. На Запад обясненията за съзнание най-често са били игнорирани или оставяни на религиозните традиции. Това със сигурност е вярно от времето на Декарт и философията на картезианския дуализъм. Едва в последно време научната общност започна да предприема сериозни усилия за разбиране на ума и съзнанието. Голяма част от усилията в момента се основават на предположението за епифеноменализъм, че съзнанието или умът, ако предпочитате, е страничен продукт на функционирането на основните физически структури на мозъка и този ум е ограничен изцяло в мозъчните процеси. Съществува обаче забележително колечество доказателства, които предполагат, че това тълкуване не е вярно (Chalmers 1996; Penrose 1994). 




Бележка от екипа: Дуализъм е всяко философско учение, което, за разлика от монизма, предполага съществуването на две различни, равноправни, равнопоставени начала: материалната и духовната субстанция, обективният свят и субективната реалност на Аза.
Епифеноменализъм е разбирането, че всички мисловни явления са породени от физически събития и нямат никакво материално физическо последствие. Физическите причини могат да бъдат сведени до принципите на науката физика, а съществуването на душевно психичните причинно-следствени връзки се отричат. Това се твърди в пропагандата на Новия Световен Ред, която се опитва да наложи хегелианското философско виждане и психологията на Вунд. Всичко за произхода на съвременното атеистично крило в науката можете да прочетете в "Контрол над ума - Контрол над света" (Глава 3: Да махнеш “психо”-то от психологията).



На базисно ниво, съзнанието изглежда е свързано с чувството на отделеност и осъзнаване на околната среда от съзнателната единица. То също така изглежда е свързано със способността да се обработва, съхранява и / или да се въздейства върху информацията, събрана от външната среда.
Ограничено ли е обаче съзнанието в рамките на функциониращ мозък? Имат ли микроскопичните организми като вируси, амеба и водорасли съзнание в някакъв примитивен вариант? Те нямат мозък, да не говорим за нервна система или дори за неврони. И все пак те демонстрират целенасочено поведение и осъзнават своята среда. Амебата, например, търси храна, като премества псевдоподите си към плячката, която в крайна сметка бива заобиколена, потълната и смляна.


Няколко вида водорасли са толкова адаптивни, че променят начина, по който се снабдяват с храна въз основа на наличната слънчева светлина. Когато светлината е изобилна, те гравитират към нея, и я усещат чрез фоторецептор в единия край на клетката. Ако светлината е твърде ярка, те ще отплуват към по-подходящи светлинни условия.

Учените гледат на вирусите на по-примитивно ниво като на не-живи, защото не отговарят на всички критерии, които обикновено се използват за дефиницията за живот. Въпреки това, те показват някакви аспекти на съзнание или поне рудиментарна форма на осъзнаване на околната среда. За разлика от повечето организми, вирусите не са съставени от пълни клетки. Те се възпроизвеждат, като нахлуват и завладяват организационния апарат на целевата клетка гостоприемник. Когато вирусът влезе в контакт с потенциален хост, той се вмъква в генетичния материал на клетката на гостоприемника. Инфектираната клетка след това се инструктира да произвежда повече вирусен протеин, вместо да изпълнява нормалните си функции. Това насочено поведение ли е или е налице намерение на нахлуващия вирус?

Изглежда, дори обикновените живи същества са донякъде съзнателни, тъй като демонстрират известно ниво на осъзнатост и намерение, за да манипулират по някакъв начин тяхната среда. И това не се ограничава само до живи същества. Подобно нещо се наблюдава дори на субатомарно ниво – частици, в известен смисъл осъзнаващи средата си. Как е възможно това? На молекулярно, атомно и субатомно ниво това става чрез квантовия феномен на квантовото заплитане (quantum entanglement) и нелокалност – частиците действат и реагират на други частици, с които преди това са се ”заплели”.


Картинката не е част от статията, АА

Бележка от екипа: Квантовото заплитане е физическо явление, което се получава, когато двойки или групи частици се генерират, взаимодействат или споделят пространствената близост така, че квантовото състояние на всяка частица не може да бъде описано независимо от състоянието на другата, дори когато частиците са разделени на голямо разстояние – вместо това трябва да се опише квантово състояние за системата като цяло. Това води до корелация между наблюдаваните физически свойства на системите. Квантовото заплитане се счита за основополагащо за квантовата механика. Квантовото заплитане е било демонстрирано експериментално с фотони, неутрини, електрони, молекули и дори малки диаманти. Използването на заплитането в комуникациите и квантовите компютри е много активна област на изследване.



2. Корените на съзнанието

Вярваме, че на най-фундаментално ниво съзнанието започва с повсевместните квантови събития.
Има данни, които показват, че определени квантови феномени (Schempp 1998, 2007, 2008, Mitchell 1995, 2003, 2008) работят както на макро ниво, така и на микро ниво и са отговорни за много явления, които живите същества изпитват, които не могат да бъдат обяснени по друг начин. Това би обяснило, как близнаците или майката и детето изглежда, че комуникират телепатично, когато поне един от тях е под екстремно натоварване – често споменавани феномени в литературата. Всъщност, няколко от тези така наречени квантови групови ефекти, включително един цял клас от така наречените психични явления, са документирани в цялата ни записана история. Някои от тези феномени са били демонстрирани или предположени по време на лабораторни експерименти.

Както всичко останало в природата, движението нагоре по еволюционната верига на увеличаваща се комплексност на живите организми стъпва върху фундамента на предходното ниво. За съзнанието предлагаме еволюционно скеле, както е илюстрирано на Фигура 1.

На най-ниското ниво на съзнание се намират най-основните аспекти на недиференцираната осведоменост, изградена върху квантовите принципи на заплитане, не-локалност и кохерентно/съгласувано излъчване / абсорбиране на фотони. Тези явления са повсеместни в целия свят на материята. На това най-елементарно ниво, цялата материя изглежда е взаимосвързана с всяка друга материя и тази взаимовръзка дори надхвърля пространството и времето. Ние твърдим, че това е основата за най-фундаменталния аспект на съзнанието, който ние описваме като недиференцирано съзнание и този механизъм на основно възприятие се разпростира върху цялата еволюционна верига на нарастваща сложност на живите организми. Разликите в съзнанието са в степента, а не във вида осъзнатост, когато се движим от ляво надясно по стълбата на съзнанието.


Бележка от екипа: В "Разликите между човека и животното" има изразено мнение, че съзнанието е тясно обвързано с действието на математическото степенуване.


Преминавайки от най-простото ниво на съзнание към по-високи функции на съзнанието / ума, следващото ниво се отнася до съзнанието на простия живот, това на едноклетъчните организми. Тук имаме примитивна способност на осъзнатост посредством молекулярни структури, които проявяват чувствителност към заобикалящата ги среда, използвайки химически и / или електромагнитни средства. В последния случай това е особено разпространено при такива честоти в ЕМ спектъра, съответстващи на видимата светлина, инфрачервените и ултравиолетовите вълни. Усещането на външната среда чрез подобни средства се счита за основен механизъм за възприятие и е във фокуса на класическата наука от доста време.При простите организми, като растения, амеба, вируси и т.н., е ясно, че няма мозъчни структури, които да улеснят възприятието.
Марсер (Marcer) (1997) разработва теория, наречена Квантова Холограма (КХ), която предполага, че животът на най-базисно ниво, включително прокариотните клетки и невроните във висшите организми, обменя информация със своята среда чрез използване на квантовата характеристика не-локалност. Това означава, че всички организми, от най-простите до най-сложните, са взаимо-свързани на фундаментално ниво със своята среда посредством информация, получена чрез нелокална квантова кохерентност / свързаност. Освен това, те са свързани с външната среда чрез кохерентни квантови емисии посредством механизма на Квантовата Холограма (Marcer et al., 1997).



Фигура 1. ”Еволюция на Съзнанието”



Изглежда, природата винаги еволюира в механизми и структури, които подобряват способността на организма за оцеляване в околната среда. В допълнение към не-локалните квантови прости съзнателни ефекти, както току що описахме, са необходими по-високи нива на възприятие и осъзнатост, за да се локират обектите във време-пространството. Така че, докато се движим по-нагоре по еволюционната стълба, ние продължаваме да подобряваме мисловната дейност/ума, както е показано на Фигура 1.  На всяко ниво, организмът има достъп до механизмите за възприятие на нивата под неговото ниво. Ясно е, че на всяко ниво организмът си служи с информация (например модели на енергия и материя), получена от неговата среда. Това означава, че има процес (например съзнание), който използва и приписва значение/смисъл на тази информация. Забележете, че "смисълът" също е информация, която поставя информацията в контекста на използването на информацията от организма.


Пенроуз и Хамереоф (1998) (Penrose и Hamereoff) предполагат, че микротубулите в мозъчните клетки могат да бъдат отговорни за по-фундаментални форми на възприятие. Те също така твърдят, че микротубулите осигуряват основата за появата на по-високи порядъци на съзнание при видовете с мозък. Микротубулите са кухи цилиндрични полимери на протеиновия тубулин, които организират клетъчни процеси. Тези протеинови решетки съществуват в цитоскелета на клетката, намиращ се в невроните на мозъка.

Пенроуз и Хамерехоф твърдят, че тубулиновите състояния се управляват от квантови механични ефекти във вътрешността на тубулата и функционират като квантов компютър, използващ квантови битове, които взаимодействат нелокално с други тубули и с Квантовата Холограма. Когато достатъчно тубулини са заплетени достатъчно дълго, за да достигнат определен праг, настъпва "съзнателно събитие". Всяко събитие води до състояние на контрол на класическите нервни дейности, които в крайна сметка засягат възприятието, ученето и / или паметта.

На пръв поглед изглежда, че е трудно да се поддържат квантовите състояния в мозъка, защото тези квантови състояния обикновено изискват екстремен студ (близо до абсолютната нула −273,15°C), за да се премахне топлинния шум, предизвикан от околната среда. Някои изследователи твърдят, че това е необходимо, за да се предотврати разединяването на тези квантови състояния. Пенроуз и Хамероф обаче твърдят, че декохерентността може да е предшествана от кухи микротубули, които действат като щитове на заобикалящата "шумна" среда.



3. Холографска обработка

Предполага се, че мозъкът обработва и съхранява информацията холографски като масивна, паралелно обработваща и асоциативна компютърна система. Прибрам (Pribram) (1999 г.) и други са изучили това подробно и са го демонстрирали, както в лабораторни условия с животни, така и в операционните зали с хора. В последния случай мозъкът е изложен и стимулиран с електрически сигнали с ниско напрежение, докато пациентът е бил в съзнание, за да опише получения опит. Тези субекти си спомнят изключително детайлни и ярки спомени, сякаш действително преживяват спомените си. Животни с повредени или отстранени части от мозъка, са успели да си спомнят (например, оптимални начини за движение в лабиринт), дори когато увреждането на мозъка е екстензивно.


Много експерименти предоставят доказателства, които показват, че мозъкът съхранява информацията холографски (например съхранявана като изображения, съдържащи се в интерферентни модели). Марсър твърди, че не само съхраняването, но и обработката на информацията се извършва холографски в мозъка. Според него тази обработка, която всъщност създава подробен триизмерен филм, генерира потока на съзнанието, който усеща ума.


Бележка от екипа: Практиката на Фриц Шпрингмаер и Циско Уийлър доказва същото. Фриц разкрива, че всички алтернативни личности, програмирани у един Монарх-роб, живеят свой собствен живот във вътрешния свят на жертвата, където имат контакти, ходят на работа и изпълняват някои рутинни битови дейности. Вътрешните светове на Монарх-жертвите най-често представляват големи градове (като в Магьосника от Оз), замъци, големи зандани, ад, рай, острови и какво ли не, стига това да удовлетворява модела и версията на програминга за съответния Монарх-роб.



Холографската обработка се осъществява, като мозъкът действа като фазово скачващо устройство (например, фазов изход), което е вид логическа схема, в която входовете са чувствителни към фазата на продуциране на входния сигнал. Резултатът е "виртуален" сигнал като огледално изображение на квантовите излъчвания (например фотони от светлината), които всъщност се излъчват от обекта на възприятие. Мозъкът действа като информационен рецептор, използващ адаптивен резонанс със специфичен обхват от ЕМ честоти (например дължини на вълните) в неговия входен път. Получените входни сигнали са изображение на външния обект, който резонира с подобни виртуални сигнали, генерирани от мозъка (output). Това създава резонансно състояние, което може да се интерпретира като постоянна вълна между обекта и мозъка. Входният сигнал е наистина квантовият спектър на излъчванията на обекта, който се възприема.


Подобно на цялата холографска обработка, асоциативният модел, който се създава, улеснява извличането на информация в резонантен цикъл, използвайки припокриващите се референтни сигнали на квантовите излъчвания от външния обект. Това дава възможност на възприемащия мозък да извършва схематична / шаблонна класификация и да разпознава резониращите сигнали. Този процес на резонанс се нарича фазов скачващ адаптивен резонанс (Phase Conjugate Adaptive Resonance) (PCAR). Ние вярваме, че PCAR е основата за най-фундаменталното ниво на възприятие във всички живи организми в еволюционното дърво на живота (Mitchell 2001). Като пример вземете прилепите, делфините, китовете, които използват сонара, за да изпращат сигнали и да получават отговор, за да намерят нещо. PCAR е мозъчният аналог на този процес.


Един от най-важните аспекти на лазерната холограма е, че тя показва разпределителното свойство. Това означава, че дори малка част от цялостен холографски запис съдържа целия запис на записаното изображение, но с по-малка разделителна способност при реконструкция. Фигура 2 е действителна квантова холограма или модел на вълновия интерферентен модел (wave interference pattern) на мозъка на пациент върху фотографска плака. Лявата колона, обозначена с "А", представлява полученият модел на интерференция, а в дясната колона с надпис "B" се показва съответното тримерно изображение на мозъка. Тези изображения са създадени чрез типична машина за магнитно резонансно изображение (MRI), подобна на тази, използвана в медицинската диагностика. В лявата колона (означена с "А") в средния и долния ред на снимките, външната страна и съответно вътрешността на интерферентен модел, показан в А (горния ред), са премахнати, за да се покаже намалената разделителна способност на В в сравнение с B (горе), за да илюстрира холографския характер на А.



Квантовата холография, подобно на квантовата емисия от сложна материя, например био-материя, носи информация за целия организъм. Проучването на стволови клетки подкрепя тази концепция. Фактът, че живите клетки в който и да е организъм се развиват и растат от по-прости стволови клетки, предполага квантово заплитане в организма и неговите съставни части, посредством мигновен обмен на информация чрез PCAR. По този начин определена информация за целия организъм се съдържа в квантовите излъчвания от неговите части.

Още от създаването на телескопа, астрономите бяха измъчвани от един проблем с наземните телескопи, а именно с отклоненията в телескопските изображения, причинени от блестенето на  земната флуидна атмосфера. Скорошните развития в лазерната технология и високоскоростните изчисления позволиха на астрономите да отстранят тези отклонения. Кохерентен лазерен лъч е насочен да следва същия път, към който е фокусиран телескопът. Докато лазерният лъч се отразява от блестящата атмосфера и връща обратно към приемника, фазовото забавяне на връщащия се сигнал се обработва и сравнява в реално време с референтния изпратен лъч. Това сравнение позволява на компютъра да коригира отклоненията, причинени от атмосферата. Сега можем да получаваме чисти изображнения чрез наземни телескопи, подобни на изображенията от космическият телескоп Хъбъл, който е извън земната атмосфера. Концепцията за самокоригиращи се оптични образни телескопи не е различна от описания по-горе процес на PCAR.


Бележка от екипа: Повече за конспирацията на НАСА относно телескопа Хъбъл и ниската земна орбита можете да прочетете в "Истината за телескопа Хъбъл".




Фигура 2: Квантова Холограма.




PCAR-резонансът е необходим, за да може мозъкът да възприема обекти, както те действително съществуват в тримерното пространство. Ако мозъкът трябваше да разчита единствено на видимия светлинен спектър, който се отразява от външния обект и върху ретината на очите, обектът би изглеждал двуизмерен, точно както би било, ако бе направена фотографска снимка с камера. Това е в противоречие с популярното мнение, че виждаме обекти в три измерения изцяло поради бинокулярно виждане. Затварете едното си око и наблюдавайте външен обект с другото отворено око. Обектът изглежда "отвън", а не като изображение "в мозъка" поради PCAR. Това ясно дава предимство на оцеляването на организма, като му позволява да вижда точно и да намира обекти (особено хищници и храна) в тримерно пространство.


Холографската обработка не се ограничава до обработката на сензорна информация във видимия електромагнитен спектър, но също така помага на всичките пет нормални сетива. Помислете за щракване с пръсти. Звукът изглежда произхожда от мястото на пръстите в 3-D пространството, а не от точка в мозъка. Както и преди, този опит е резултат от факта, че сигналът, който носи звука към мозъка, е в резонанс с виртуалния скачен сигнал, генериран в мозъка.



Фигура 3 е илюстрация, описваща процеса на PCAR. Емисиите от обекта на внимание (например ябълката) се получават (вход) от мозъка. Мозъкът на свой ред създава "виртуални" вълни със скачена фаза (огледален образ) за идентифициране на обекта. Резултиращата стояща вълна позволява на мозъка да открие и свърже обекта в пространството. Стоящите/стационарни вълни се създават от интерференцията на двете вълни, които се движат в противоположни посоки. Спомнете си, че стоящите вълни са вълни, които не се разпространяват, а са фиксирани  и просто се движат във вертикална посока около нулевата точка на базовата линия. Тази стояща вълна създава резонансно състояние, което позволява на мозъка да обработва информацията, така че да намери обекта в триизмерно пространство.



Фигура 3. Процесът PCAR




Стояща вълна
анимацията не е част от статията, АА





Макс Планк, считан от мнозина за основател на квантовата теория, решава проблема за така наречената ултравиолетова катастрофа в края на 19 в. Той постулира една теория, известна сега като Постулат на Планк, че електромагнитната енергия може да бъде излъчвана или абсорбирана само в дискретни кванти, които формират основата на описанието на радиацията на абсолютното черно тяло (Black-body radiation). В крайна сметка, това беше разширено и използвано, за да се опише, как цялата материя абсорбира и отново излъчва фотони (кванти на енергия) от и в ”квантовата пяна” на полето на нулевата точка (zero point field, ZPF), която прониква в цялата материя и дори във вакуума на пространството (Haisch et al., 1997 ). Обикновено тези емисии са случаен обмен на енергия между частиците и ZPF. Въпреки това е доказано, че емисиите от сложна материя (например живи организми) показват квантова кохерентност и също така носят нелокална информация. Спомнете си, че квантовият феномен на не-локалност предполага моментално предаване на информация в пространството и времето (Darling 2005).


Бележка от екипа:

ZPF (полето на нулевата точка) се описва като океан от субатомни вибрации между предметите в пространството. Физиците го наричат вакуум, но го реферират като поле на нулевата точка, защото субатомарните флуктуации в полето могат да бъдат наблюдавани, дори при температатура, равна на абсолютната нула.

Абсолютно черното тяло (АЧТ) е идеализиран модел, абстракция, използвана в термодинамиката и представлява тяло в термодинамично равновесие (т.е. има изотропно излъчване), което поглъща електромагнитно излъчване в целия диапазон (всички дължини на вълната) и не отразява нищо. Това обаче не означава, че тялото не излъчва. То може да излъчва всяка дължина на вълната и визуално има цвят. Спектърът на излъчване зависи единствено от неговата температура. Слънцето, както и другите звезди, са най-добри приближения за абсолютно черни тела.


а или пространствената пяна е колебание/флуктуация на пространството в много малки мащаби поради квантовата механика. Идеята е разработена от Джон Уилър през 1955 г. Въпреки че съвременната физика все още среща сериозни затруднение в дефинирането на понятието "заряд", кнатовата пяна е модел, който често се използва за обяснение и обосновка как се натрупва заряд и как зарядите съществуват в пространството (особено силно застъпена като термин в цялата литература за енергията от вакума).




4. Квантови излъчвания и не-локалност

Нелокалността е характерна и за макро-мащабни обекти. Нарича се "групов"  феномен (Schempp 1998 and 2008).
Като прост пример вземете посещение на свещено място за поклонение като катедралата Нотр Дам в Париж. Когато влизате в катедралата, е трудно да не усетите чувство на тишина, страхопочитание и благоговение. През вековете, безброй хора са влезли в тази величествена катедрала с тези чувства. И тези чувства са били буквално погълнати от структурата през годините чрез процеса на квантовата емисия от хората и резонанс със самите атоми и молекули на катедралните структури. Колкото по-дълго е излагането на този резонанс, толкова повече е постигната съгласуваност/кохерентност с молекулите и атомите в структурата. Тази кохерентност отново се проявява отново като излъчвания обратно в околната среда, което след това резонира с посещаващите хора (чрез клетъчния механизъм), които влизат в структурата. Резултатът е субективно чувство на тишина, страхопочитание и благоговение, което е точно това, което посетителят изпитва при влизането в катедралата. Това е друг пример за PCAR.


На Фигура 3 показахме емисиите/излъчванията от ябълката, които резонират и се абсорбират от мозъка. Обратното обаче също е вярно. Биомасата на цялото тяло също излъчва кохерентни квантови колебания (флуктуации), които се абсорбират от ябълката и следователно оказват известно влияние и върху ябълката. Сега добавете всичко останало в околната среда около ябълката и човека, което би довело до заключението, че всеки обект, в известен смисъл, има ефект върху всеки друг обект. Харесва ни или не, изглежда, че живеем във вселена на участието (“Participatory Universe”) – ние влияем върху всичко, с което взаимодействаме.


Квантовата холография (КХ) е наскоро открита характеристика на цялата физическа материя и бе доказана чрез експериментална работа с функционални магнитни резониращи изображения (fMRI). В работата си с Магнитно-резонансната томография, Шемп (Schempp) (1999) използва математически формализъм за разширяване на квантовата теория на информацията. Той утвърждава своя подход, като значително подобрява определението и специфичността на ЯМР, и в процеса открива присъщото информационно съдържание на модела на квантовата механика на емитер-абсорбатор. Тази работа предоставя модел за разбиране на обработката на информация на квантовото ниво от биологичните системи, и по-специално, как приемането и обработването на информация води до функциите на паметта, съзнанието, вниманието и намерението. Ние разширихме работата на Шемп (Schempp) и твърдим, че всички клетки на всяка биологична единица и всичките й системи от други органи, включително мозъкът, са се развили като масивна, учеща, изчислителна система. А ключовата съставка на разбирането на тази изчислителна система и нейните процеси е квантовата холограма.


Квантовите излъчвания от всяко материално същество носят не-локална информация за историята на събитията (например променяща се история за всичко, което се е случило) на квантовите състояния на излъчващата материя. Тези квантови излъчвания са във формата на електро-магнитни вълни с много различни дължини на вълните (или честоти, ако предпочитате). Информацията, свързана с тези излъчвания, се съдържа както в амплитудата, така и във фазовите връзки на излъчените вълни като интерферентни модели. Това е подобно на начина, по който информацията се съхранява в интерферентния модел на холографска плака. Тези модели на интерференция могат да носят невероятно количество информация, включително цялата пространствено-времева история на живите организми.


7
БИБЛИОТЕКА / СТАТИЯ: Мирише на... МК Ултра...
« -: Декември 12, 2018, 03:30:23 am »
Въведение от Екипа на АА

Преди години бях попаднал на чудесен сайт, посветен на правителствената конспирация в САЩ, който се казваше Project Albatross (Проект Албатрос). Побързах да избера една от чудесните му статии, с които да запозная и заинтересуваните български читатели и това беше статията на автора "Мирише на МК-УЛТРА". Въпреки интересното съдържание, непредвидени обстоятелства ме възпрепятстваха и отдалечиха от това начинание, но по-късно все пак реших да публикувам частичния му превод. Така, за голямо мое съжаление, материалът висеше в българското интернет пространство по-скоро като едно плашило за поне две години. След откриването на Апокрифна Академия бях решен да го завърша така, както заслужава, но може би не трябваше да се учудвам, че сайтът на Проект Албатрос беше свален и напълно изчезнал от интернет пространството. Статиите от него не се откриваха никъде. Откриваха се теми по западните форуми, в които хората се чудеха с какво ли се занимава автора, защото след закриването на Албатрос никой не знаеше за нови негови изяви. Така мина още една година.


Наскоро открих запазено копие на статията в блога на някакъв музикален проект, наречен "Electric Caves", който прилича на изоставен от години. Статията беше лишена от изображенията си, които са били линкнати към оригиналния източник на Албатрос.


Благодарение на ентусиазма, труда и гъвкавия подход на Glasberg (която е преводача на цялата тази статия), но най-вече на сърцето й, днес разполагаме с напълно преродения и пълноценен материал, спасен от Проект Албатрос! Той не само, че за първи път навлиза в новите територии на българското интернет пространство, но получава и своя нов живот в глобания интернет! Статията ще бъде винаги достъпна за търсачката на Гугъл на английски език в АА Форума. Защото е цел на всеки един от нас, които участваме в Апокрифна Академия, да браним истината, до която достигаме.







Мирише на... МК Ултра...




Сега ще се гмурна дълбоко в една тема, която ми е близка и скъпа. Тъжно ми е, че трябва да споделя информация, която хвърля черни краски върху хора, които считах за герои. Да проникна в цялата налична информация ми костваше много дълги нощи.
Нека бъда ясен от самото начало – по всяка вероятност ще ви кажа някои неща за вашите музикални икони, които може би не искате да знаете. Първата ви реакция вероятно ще бъде да ми се ядосате и да предположите, че мразя вашата икона, за да си измислям тези ужасни неща. Освен това, много хора ще изискват безспорни уличаващи доказателства, изповед или нещо подобно. За съжаление, целта на MK ULTRA е да остане незабелязана и ако някой прозре плана, умира, а свидетелите изчезват. Когато проучвате тайни операции, няма безспорно уличаващи доказателства, а само съвпадения, които, разбира се, не съществуват. Съвпадениета са просто друго име за улики, които ви насочват в правилната посока. В момента, в който намерите човек, който представлява интерес, и го проследите, "съвпаденията" започват да надхвърлят средно-статистическото ниво. Истинността на всичко, за което пиша, никога не е била официално "доказана" и вероятно никога няма да бъде. Тайни операции рядко биват разкривани в публичното пространство. Ако не сте в състояние да продължите, просто спрете и, едва след като премине фазата на гняв, се върнете назад и прочетете всичко отново с по-отворено съзнание. Историята е невероятна, но за разлика от лъжите, с които сте били хранени досега, всичко всъщност започва да става смислено, тъй като нещата, които никога не сме си мислили, че са взаимо-свързани, започват да се свръзват едно с друго. Помнете, не убивайте вестителя, аз съм тук, само за да ви информирам.



На път сме да започнем музикално пътуване, което започва в Южна Калифорния, но произходът му е много по-зловещ. След Втората световна война САЩ внесоха повечето от най-известните нацистки учени (включително Менгеле (Mengele) известен като д-р Грийн (д-р Зелен)(Green) в рамките на операция "Кламер" (Paperclip), в която всички получиха нови имена и псевдоними. След притока на нацистки учени, НАСА бе създадена, за да се тестват нацистките ракети, а ЦРУ създаде проекта МК ULTRA, наред с други проекти, които използват нацистки техники за брутално изтезаване и наркотици за фрагментиране на ума и за контрол на така създадените много на брой личности. След проби и грешки, тази техника бе усъвършенствана тук в Америка, след 40-те години. Тайно, ЦРУ / ФБР (и др.) създадоха нелегални секретни програми, за да инфилтрират определени слоеве в обществото и за да имплементират програмата си в съзнанието на Америка. Ако ЦРУ можеше да създаде и контролира най-популярните музиканти на деня, те биха могли ефективно да отправят своето послание към младежите, без никой да усети. Всъщност, само ако обърнете внимание на играчите в периферията, можете да започнете да виждате завесата на измамата, хвърлена като риболовна мрежа в морето на човечеството.


Бележка от екипа: Принципите на програмирането на съзнанието и същността на подхода МК-УЛТРА можете да откриете в материалите на Циско Уийлър  и  Фриц Шпрингмаер.



Знаем, че през 50-те години MK ULTRA създава отдел в Университета Корнел (Cornell University), където използва мъчения, електрошокове и LSD, за да експериментира най-вече с недоброволни субекти. Ръководителят на тези операции на MK ULTRA в Университета Корнел e Алберт Байз (Albert Baez). Той има дъщеря на име Йоан Байз (Joan Baez), която става известен музикант, и признава, че баща й ритуално я е малтретирал като дете. Разбира се, сега знаем, че ритуалните мъчения са предпочитан метод за контрол на ума. Фактът, че баща й е бил ръководител на операциите на МК ULTRA в Корнел и това, че е била малтретирана, показва, че е повече от вероятно, че тя е и марионетка на ЦРУ. Тя може да помни, че е малтретирана, но не помни нищо за многото личности, които се създават в резултат от злоупотребата с личността. Знаем за факта, че бащата на Джоан Байз е бил замесен в MK ULTRA в Корнел и също така знаем, че тя твърди, че е била ритуално малтретирана от баща си. Знаем също, че в по-късните си години тя става известна и много влиятелна музикантка и активистка.


В края на 50-те години, един млад студент по психология се справя добре в Университета Корнел и очевидно прави добро впечатление на г-н Байз и неговите съмишленици. Защото, след като завършва класа през 1959 г. като един от най-добрите студенти, вместо да започне кариерата си в психологията, той захвърля всичко и се отправя на запад с надеждата, че ще стане известен музикант. Това бе Питър Яроу (Peter Yarrow) от Петър, Павел и Мария (Петър, Павел и Мария е музикално трио за фолклорна музика, бел.прев), който не стана само известен музикант със степен по психология от МК ULTRA университета, но и написа детската песен "Puff, the Magic Dragon", в която се пее за хартия, облачета и измислени светове, но не става въпрос за наркотици. Подобно на Джоан Байз, Питър Яроу съчетава музикалната си кариера със социален активизъм.




Лавровият каньон е супер елитен квартал на музиканти, актьори и творци от зората на хипи културата в Амарика, намира се сeвeрно от квартал Западен Холивуд (West Hollywood) и западно от магистрала US 101



Но има нещо по-голямо, което започва да се развива южно от Калифорнийския квартал Лавров каньон (Laurel Canyon), който се намира в Холивудските хълмове. Със своите покрити с дървета лъкатушещи пътища, това е самостоятелен квартал сам по себе си. От началото на 60-те години, в тази малка, скрита общност започнаха много известни събития. Музиканти от САЩ, Канада и Англия се преместваха в района на Лавров каньон. Най-странното е, защо всички от тях избраха точно Южна Калифорния.



”Всички тези хора се събраха почти едновременно по тесните, криволичещи пътища на Лавров каньон. Идваха от цялата страна, но най-много от Вашингтон DC, както и от Канада и Англия. Дойдоха, макар че по това време в Лос Анджелис нямаше добре развита поп-музикална индустрия. Идваха, макар че по това време нямаше сцена с жива поп музика, за която да се говори. Те дойдоха, макар че, в ретроспекция, нямаше разумна причина да го направят.


Днес, за един амбициозен музикант има смисъл да се отправи към Лос Анджелис. Но в онези дни центровете на музикалната вселена бяха Нешвил, Детройт и Ню Йорк. Не бе индустрията тази, която привлече тълпата "Лавров каньон", а по-скоро тълпата "Лавров каньон", която превърна Лос Анджелис в епицентър на музикалната индустрия. На какво тогава се дължеше това безпрецедентно събиране на бъдещи музикални суперзвезди в хълмовете над Лос Анджелис? Какво беше това, което ги вдъхнови всички да тръгнат на запад? Може би Нийл Йънг (Neil Young) го каза най-добре в едно интервю, че не може да каже, защо е заминал за ЛА през 1966 г.; той и другите "просто били като леминги".




Бележка от екипа: "Странни спомени в тази нервна нощ в Лас Вегас. Пет години ли минаха? Шест? Струва ми се като цял живот. Един от онзи вид върхове, които никога повече не се повтарят. Сан Франциско в средата на 60-те беше много специално време и място, от което да бъдеш част. Но никакво обяснение. Никаква комбинация от думи или музика или спомени не може да докосне чувството от това да знаеш, че си бил там и си бил жив, в онзи времеви ъгъл на света. Каквото и да означаваше. Имаше лудост във всяка посока. И във всеки час. Можеше да запалиш искри навсякъде. Беше едно фантастично, универсално усещане, че каквото и да правехме, беше правилно. Че печелехме. И това, мисля аз, беше лостът. Това чувство на победа над силите на старото и злото. Не в някакъв злобен или военен смисъл, нямахме нужда от това. Просто енергията ни щеше да надделее. У нас бе цялата инерция. Яздехме гребена на висока и красива вълна. И сега, след по-малко от пет години, можеш да се изкачиш на някой стръмен хълм в Лас Вегас и да погледнеш на запад. И с правилния вид очи, почти ще можеш да видиш високия воден белег... Онова място, където вълната най-сетне се пречупи и се върна назад." --- монолог от филма "Страх и омраза в Лас Вегас"


Един от първите на сцената Laurel Canyon / Sunset Strip е Джим Морисън (Jim Morrison), загадъчният фронтмен на Дорс (The Doors). Джим бързо ще се превърне в една от най-емблематичните, противоречиви, аплодирани и влиятелни фигури, които се заселват в Лавров каньон. Любопитно е, че самопровъзгласилият се за Цар Гущер ("Lizard King") има и други претенции да бъде известен, макар че никой от многобройните му биографи няма да счете, че това е от голямо значение за кариера му и може би за преждевременната му смърт: той е син на адмирал Джордж Стивън Морисън (George Stephen Morrison).


И така, докато бащата активно участва в конспирации за изфабрикуване на инцидент, който ще бъде използван за масирано ускоряване на незаконна война, синът се позиционира като икона на "хипи" / анти-войната тълпи. Предполагам, че в това няма нищо необичайно. Знаете ли, светът е малък. И не е като историята на Джим Морисън да е по някакъв начин уникална.


Бележка от екипа: Според Уикипедия Джордж Стивън Морисън (7 януари 1919 г. - 17 ноември 2008 г.) е американски адмирал (в горните чинове) и военноморски авиатор. Морисън е бил командир на американските военноморски сили в залива на Тонкин по време на инцидента през август 1964 г., който предизвика ескалация на американското участие във войната във Виетнам. Той беше баща на Джим Морисън, водещ певец на рок групата The Doors





Илюзията за свобода ще продължи дотогава, докато е доходно да продължава. В момента, когато илюзията стане твърде скъда за поддържане, те просто ще развалят сцената, ще дръпнат завесите, ще разчистят столовете и масите и ще видите тухлената стена в дъното на театъра. --- Франк Запа




Бележка от екипа: Следващата голяма част от статията е извадка от книгата "Странни сцени в Каньона: Лавров каньон, секретни операции и тъмното сърце на хипи-движението" на Дейвид Мкгоуан ("Weird Scenes Inside The Canyon"q David David McGowan). В книгата на Мкгоуан се уточнява, че името на бандата на Джим Морисън The Doors (Вратите) е "(взето от "Дверите на възприятието" (The Doors of Perception) на Олдъс Хъксли)".
Олдъс Хъксли е един от писателите, пропагандиращи Новия Световен Ред и застъпник за вземането на наркотици. Неговото име и снимка се споменават и от Джим Кийт в "Контрол над ума - Контрол над света".
"Дверите на възприятието" (The Doors of Perception) описва детайлно преживяванията на Хъксли по време на психоделичен трип. Видният британски писател е зает в продължение на дълги години със спектъра на контрола на ума посредством наркотици.
През 1931 г. Хъксли написва "Прекрасният нов свят", футуристична визия за тоталитарно общество, в което Световните Контрольори, с помощта на химикали, принуждават населението да обича своято робство. Докато Хъксли се сблъсква с въпроса за свободата на човека при фармакологична атака, той също така признава, че някои лекарства, особено халюциногените, предизвикват радикални промени в съзнанието, които могат да имат дълбок и благоприятен ефект.





През първите години на своя апогей, бащицата на Лавров каньон е доста ексцентричната личност, известна като Франк Запа (Frank Zappa). Макар че той и неговите The Mothers of Invention (американска рок група в Калифорния, бел.прев) никога няма да постигнат комерсиалния успех на бандата, оглавявана от сина на адмирала, Франк ще бъде изключително влиятелна фигура сред съвременниците си. Обитаващ кирпичено жилище, наречено "Дървената колиба" ("Log Cabin"), намиращо се точно в сърцето на Лавров каньон, на кръстопътя на булевард Laurel Canyon Boulevard и Lookout Mountain Avenue, Запа ще бъде домакин на почти всеки музикант, който минава през Каньона в средата на и до края на 60-те години. Той също така ще открие и подпише многобройни договори за различните си звукозаписни студия, базирани в Лавров каньон. Много от тези договори ще бъдат с доста странни и донякъде озадачаващи характери (мислете за Капитан Говеждо сърце (Captain Beefheart) и Лари Фишер Дивия (Lawrence Wayne "Wild Man" Fischer), но някои от тях, като психеделичният рокер Алис Купър (Alice Cooper), ще станат суперзвезди.


Като се има предвид, че според много свидетели Запа е строго авторитарен контролиращ манияк и поддръжник на американските военни действия в Югоизточна Азия, може би не е изненадващо, че той няма да се чувства сроден с подпомаганото от него младежко движение. Можем да твърдим с голяма сигурност, че бащата на Франк също не обръща особено внимание на младежката култура през 60-те години на миналия век, като се има предвид, че Франсис Запа (Francis Zappa) е назначен за специалист по химически оръжия, не къде да е, ами в Арсенал Еджууд (Edgewood Arsenal). Еджууд е, разбира се, дългогодишната родина на американската програма за химически оръжия, както и на едно съоръжение, често свързвано с MK-ULTRA операциите. Любопитно е, че Франк Запа буквално е израснал в Арсенал Еджууд, живял е през първите седем години от живота си във военни жилища на базата на съоръжението. Семейството по-късно се премества в Ланкастър, Калифорния, близо до базата на военновъздушните сили Едуардс (Edwards Air Force Base), където Франсис Запа продължава да се занимава със секретна дейност за военно-разузнавателния комплекс. Междувременно синът му се подготвя да се превърне в икона на тълпите за любов и мир. Отново нищо необичайно в това, предполагам.


Мениджърът на Запа, между другото, е сенчестата фигура Хърб Коен (Herb Cohen), който заедно с брат си Мут (Mutt) идва в Лос Анджелис, точно преди започването на музикалната и клубната сцена, от Бронкс. Коен, бивш американски морски пехотинец, прекарва няколко години, пътувайки по света, преди пристигането си на сцената на Лавров каньон. Любопитно е, че тези пътувания го отвеждат в Конго през 1961 г., точно в онзи момент, когато левият премиер Патрис Лумумба (Patrice Lumumba) бе измъчван и убит от ЦРУ. Не се притеснявайте обаче; според един от биографите на Запа, Коен не е бил в Конго на някаква престъпна мисия. Не, той е бил там, вярвате или не, да достави оръжие на Лумумба, за да се противопостави на ЦРУ. Защото, нали знаете, че това е нещо, което странстващите морски пехотинци са правили през онези дни.


Другата половина от първото семейство на Лавров каньон е съпругата на Франк, Гейл Запа (Gail Zappa), известна преди като Аделайд Слоутман (Adelaide Sloatman). Гейл произхожда от семейство на военноморски офицери с дългогодишна история, включително баща й, който прекарва живота си в секретни проучвания на ядрено оръжие за американския флот. Самата Гейл е работила като секретар на Службата за Военноморски Изследвания и Развитие (Office of Naval Research and Development) (веднъж казала в едно интервю, че е "чувала гласове през целия си живот"). Много години преди почти едновременното им пристигане в Лавров каньон, Гейл посещава детска градина със самия "Mr. Mojo Risin", Джим Морисън (Jim Morrison)(твърди се, че като дете Гейл веднъж ударила Джим по главата с чук). Самият Джим Морисън по-късно посещава същата гимназия в Александрия, Вирджиния, като две други бъдещи Лаврови светила: Джон Филипс (John Phillips) и Кас Елиът (Cass Elliott).



Както и да е, нека да преминем към още една от най-ранните и най-ярки звезди на Лавров каньон - г-н Стивън Стилс (Stephen Stills). Стилс е един от основателите на две от най-реномираните и обичани банди на Лавров каньон: Buffalo Springfield и, естествено, Crosby, Stills & Nash. Преди пристигането си в Лавров каньон, Стивън Стилс е бил (* прозявка *) продукт на още едно семейство с военна кариера. Израснал отчасти в Тексас, младият Стивън прекарва доста време в Ел Салвадор, Коста Рика, Панамския канал и други части на Централна Америка - заедно с баща си, който помагал, можем да бъдем сигурни в това, да се разпространява демокрацията сред немитите маси по онзи мил американски начин. Както и с останалата част от нашите герои, Stills се обучава предимно в училища във военни бази и в елитни военни академии. Сред съвременниците му в Лавров каньон, той е смятан за груба, авторитарна личност. Няма нищо необичайно в това, разбира се, както вече видяхме при останалите герои.


Историята на Стивън Стилс има обаче още по-любопитен аспект: Стивън по-късно ще каже на всеки, който седи и слуша, че е служил на чичо Сам в джунглите на Виетнам. Тези разкази ще бъдат пропуснати от хронистите на епохата като ”нищо повече от делюзии, индуцирани чрез наркотици”. Ще се твърди, че това нещо не е възможно да е вярно, тъй като Стилс пристигнал на сцената на Лавров каньон по същото време, когато е започнало изпращането на първите униформени войски, и е останал в публичното пространство през цялото време след това. Съвсем вярно е, че Стивън Стилс не би могъл да работи с униформени войски във Виетнам. Това, което ще бъде игнорирано, е безспорният факт, че САЩ имат хиляди "съветници" - т.е. агенти на ЦРУ / Специалните Сили в страната, много години преди пристигането на първите официални наземни войски. Това, което също ще се пренебрегва, е, че с оглед на неговия произход, възраст и последователност на събитията, Стивън Стилс не само би могъл да види действията във Виетнам, но изглежда, че е бил главен кандидат за такава задача. След което, разбира се, би могъл бързо да стане - спрете ме, ако сте го чували преди това - икона на поколението на мира.


Друга икона и един от най-екстравагантните жители на Лавров каньон е млад мъж с името Дейвид Кросби (David Crosby), един от основателите на Бърдс (The Byrds), както и, разбира се, Кросби, Стилс & Неш (Crosby, Stills & Nash).
Не е изненадващо, че Кросби е син на дипломирал се в Анаполис офицер от военното разузнаване от Втората Световна война, майор Флойд Делафийлд Кросби (Major Floyd Delafield Crosby). Подобно на другите в тази история, Флойд Кросби прекарва голяма част от времето си след приключването на службата в пътуване по света. Тези пътувания го отвели на места като Хаити през 1927 г., когато страната, съвсем случайно, разбира се, била под военна окупация от морските пехотинци на САЩ.



Бележка от екипа: Анаполис, USNA (United States Naval Academy) или просто Флотът са нарицателни имена за Флотската академия на САЩ, разположена близо до град Анаполис в Мериленд.


Но Дейвид Кросби е много повече от син на майор Флойд Делафийлд Кросби. Дейвид Ван Кортландт Кросби (David Van Cortlandt Crosby), както се оказа, е потомък на близко преплетените семейства Ван Кортланд, Ван Шуйлер и Ван Ренселар (Van Cortlandt, Van Schuyler, Van Rensselaer). И докато си мислите "Ван Кой семейства?", мога да ви уверя, че ако потърсите тези имена в Уикипедия, можете да прекарате доста време в четене за мощта, упражнявана от този клан през последните, о, около две и половина столетия или нещо такова. Достатъчно е да се каже, че родословното дърво на Кросби включва наистина замайващ набор от американски сенатори и конгресмени, държавни сенатори и депутати, управители, кметове, съдии, съдии от Върховния съд, генерали от гражданската война, подписвали Декларацията за Независимост, и членове на Континенталния Конгрес.
Това включва, трябва бързо да добавя - за тези с вкус към такива неща - повече от няколко високопоставени масони. Стефан Ван Ренселър III (Stephen Van Rensselaer III), например, е служил като Велик Магистър на Масоните за Ню Йорк. И ако всичко това не е достатъчно впечатляващо, според Генеалогичното общество на Ню Ингланд (New England Genealogical Society), Даниел Ван Кортландт Кросби е пряк потомък на "Бащите – основатели на Съединените Американски щати" и автори на "Федералистът"  (The Federalist Papers) Александър Хамилтън (Alexander Hamilton) и Джон Джей (John Jay).


Бележка от екипа: "Федералистът" е колекция от 85 статии и есета, написани от колективния псевдоним на двамата автори плюс още един, целяща да пропагандира ратификацията на конституцията на САЩ през 1787г.


Страници: [1]