Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - kipenzov

Страници: [1] 2 3 4 ... 13
1
Всички теми / Re: Галактическия затвор
« -: Октомври 16, 2018, 05:41:12 pm »
Веско, а според мен преди да се запитаме относно "затворника" и "затвора" трябва да уточним нещо друго.
Не за друго, а защото от презумпцията, от която се изхожда, можем да стигнем само до "под кривата круша". Точно тези оплетени логически йерархии, за които не веднъж съм споменавал, от типа :
"Един критянин казал, че всички критяни са лъжци"
Ако наистина е критянин, то е лъжец. Но ако е лъжец, би трябвало да лъже, че е лъжец, което значи че казва истината. И така се оформя безкрайна осцилация около двете части на твърдението. Хоризонтална осмица - знака за безкрайност.


Изхода от такива заплетени ситуации е като се "качим" едно логическо ниво по-нагоре, както си го загатнал тук .
Тогава въпросът вече не е има ли затвор и затворници или няма.
Просто въпросът от по-високо ниво е какво си мисли всеки човек, че Е. От това зависят въпросите, който предлагаш да обсъдим.
Защото, ако човек си е закрепил като себепредстава, че той е БОГ, то "рамките" на чувството за затвор ще са целия СВЯТ.
Ако човекът е възпитал в себе си смирение пред силата сътворила светът, такъв какъвто може да бъде изследван с "инструментите", с които разполага към момента, то "рамките" на чувството за затвор ще са сведени до вътрешния му свят.


Отделен въпрос е има ли и каква е връзката на вътрешния ни свят с външния. А "осветените" мистични практики, които доста хора разбират на повърхностно ниво, определено не биха помогнали на неподготвен човек, а точно обратното./което не значи, че не трябва да се опитва, защото най-добрите ни учители са собствените ни грешки/


Има си стари мъдрости, които съдържат доста дълбоко познание, но предадено с прости думи, то достига "осакатено" до съзнанието на неузрелия за това познание човек. Една такава поговорка е :
"Опознай себе си, за да обикнеш света!" ,
която дори и в трилогията за матрицата беше "загатната" като латински надпис над вратата в стаята на Оракула - "Опознай себе си", след като Нео я попита - "Кой решава?"


Съответно, когато се опитам да реша - има ли затвор?, е по-добре преди това да се запитам какво си мисля, че съм аз.
Има и една друга поговорка - "Едно е да искаш, друго е да знаеш, трето е да можеш!" 

2
Всички теми / Re: Политическа Партия - ГЕРБ
« -: Октомври 15, 2018, 04:28:21 pm »
За един горски като мен е чест, че Н.Слатински не е "видял"
Една тълпа зле образовани, лошо възпитани, твърде некомпетентни и страшно арогантни хора се набутаха или бяха спуснати къде ли не.


в системата на горите, но май е бил невнимателен  ;D

3
Една мисъл в противоречие на Екхарт Толе, защото Езикът има значение (а испанският е дериват)

Каква е разликата между любов и обич
 Мирослав Джоканов 28/11/2015 в Житейски хакове



" Разликата между обичта и любовта
Светът от край време се дели на Изток и Запад, Русия срещу Америка и т.н. Нито в руския, нито в английския език обаче не е налице огромната житейска мъдрост, която се крие в скромния български език. На български език имам ДВЕ думи за емоционална връзка - "любов" и "обич". Питали ли сте се каква е разликата между тях? Каква е разликата между това да обичаш и да си влюбен? Истината е, че повечето хора не правят разлика ... казват "Обичам те" както на децата си, така и на жена си, така и на любовницата си. Не ги съдя, защото в чуждите езици дори няма разбиране за разликата между тези две чувства "любовта" и "обичта". И двете чувства например на английски се превеждат с "love", "I love you". Няма втора дума. Потърсете в речника, ако не ми вярвате.   Руснаците пък казват и на децата си и на половинките си "я тебя люблю". Ако погледнете в уикипедия - дори там пише "Понятието (обич) е синоним на думата любов."  Как човек да не се подведе при толкова много дезинформация.
А всъщност любовта и обичта са две различни неща, две отделни състояния на духа. И ние трябва добре да чертаем границата между тях. В името на това да сме осъзнатии честни със себе си.

Какво е любов


Един приятел казва "Влюбвам се всеки ден! По три пъти." Той е много наясно със себе си и знае, че любовта е просто влечение към представител от другия пол (в общия случай). Физическо влечение, хормонална експлозия, феромони, химия ... както искайте го наричате. Да, прекрасно нещо, което те кара да забравиш на коя планета си ... но любовта си идва като летен дъжд и си отива пак толкова бързо. Има една книга на френския писател Фредерик Бегбеде "Любовта трае три години". Аз бих казал, че при различните хора тя трае различно време - но обикновено между 1 месец и 3 години. Толкова време е нужно на организма, за да привикне с високите нива на допамин, отделящи се при влюбване. Абсолютно аналогично с наркотиците ... с времето ефектът отслабва, защото тялото привиква към високите нива на допамин и невроните стават по-малко чувствителни. Между 1 месец и 3 години - толкова време му е нужно на човек, за да затихне физическото влечение, да се успокоят хормоните, да намалее количеството отделян феромон.
Но в крайна сметка любовта е егоистично явление ... ти се влюбваш, защото изпитваш удоволствие от присъствието на отсрещния човек, покачват се нивата на твоя допамин (хормона на щастието). Колкото повече сте заедно, толкова повече допамин, толкова повече щастие (в биохимичния му смисъл). Любовта е егоистична, защото черпиш нещо от нея. Затова и при любовта често има ревност, защото не желаеш да загубиш източника на допамин. В момента, в който обаче допаминът падне, ти вече не си влюбен. И така до следващия източник на любов и щастие.

Какво е обич

От друга страна обичта е алтруистично явление. Обичта е уважение, приемане, привързаност, желание да развиваш човека отсреща, да му помагаш, да се грижиш за него. Да обичаш някого не значи непременно да получаваш нещо в замяна (напр. допамин или щастие). На теб не ти и трябва да получаваш нещо в замяна, просто защото обичта е твое проявление, то е изцяло в посока от теб към другия субект. Ти не очакваш нищо в замяна. Затова и при обичта няма подобно нещо като ревност, няма страх, че някой друг ще ти вземе партньора. Защото дори и партньорът физически и ментално да не е до теб, ти отново можеш да го обичаш, отново можеш да се грижиш за него, да му помагаш. Обичта е алтруистична, обичта е проявление на твоите ценности и душа. Обичаш спорта, защото той е нещо важно за теб и искаш да го развиваш. Обичаш футболния си отбор, защото той е нещо важно за теб и искаш да му помагаш да съществува, да му помагаш да се развива. Обичаш работата си, обичаш Господ, обичаш природата, обичаш децата си, обичаш приятелите си, обичаш родителите си ... Да обичаш някого означава той да е ВАЖЕН за теб, да го приемаш такъв какъвто е и да искаш да му помагаш да БЪДЕ, да СЪЩЕСТВУВА. Бавно се развива подобна привързаност, уважение, приемане и обич към даден субект, бил той човек или не. Бавно се гради обичта, но появи ли се ... много трудно си отива. Ако обикнеш един човек, този човек може да прави какви ли не глупости, но ти пак ще виждаш доброто в него и ще се опитваш да му помагаш. Дори и ако той те наранява или ако да го обичаш ти коства много. Същото е и ако обичаш природата, ако обичаш Господ, ако обичаш футболния си отбор и т.н. "


4
Предносподеленото инфо за Ню ейджа беше за преход към един по-разширен Поглед към настоящата цивилизация и Духът на времето.


В основата на формирането на светоусещането ни в настоящия момент на ,,движение'' към Виртуалността стоят умствените конструкции.
Това само по себе си е ограничаващо, защото характерната за миналото Сакрална връзка с божествеността е ,,преминавала'' предимно през Сърцето. В настоящия момент тази връзка е предимно ориентирана към Ума и конструкциите, които всеки сам си сглобява. Ню ейджът е подобна конструкция, която масово ,,се рекламира'' и доста хора в невежеството си я възприемат и приемат като ,,единствената цивилизационна посока'', ,,Универсалната''.
Ала тази конструкция отразява предимно англосаксонската интерпретация на по-стари идеи. Тук всеки разумен човек ще се усети, че това е просто ,,опит за налагане'' на една стандартизация, унификация на религиозните убеждения, които по този начин по-лесно да бъдат насочвани/управлявани.
 След внимателен преглед на  последващият линк, това ще ,,лъсне'' толкова ясно, но и аз да се направя на многознайко/ чиста комплексарщина :))/ ще взема да посоча защо...


https://en.wikipedia.org/wiki/Plane_(esotericism)


В линка, дебело подчертавам, някой си е направил огромния труд да навърже /систематизира/ в ключове/линкове невъобразимо, на пръв прочит, количество информация. Съжалявам, но май на български го няма, а преводът като количество е непосилен за мен...
При внимателния преглед на инфото се вижда, че доста ,,нашумялите'' напоследък ,,духовни'' идеи, идващи от движението Ню ейдж, всъщност са интерпретации, та на места даже са си копи-пейст, на мисловните конструкции/космогонията/ на Теософското общество и основната му фигура - Блаватска, която е само ,,върхът на айсберга''. Също така към ,,манджата с грозде'' са добавени и Телемското ,,Тяло от светлина'', само не се споменава, ами се набива с поп-културата, възприятието на Уйка/английско-друидическото/за вещиците, магьосничките, русалките, принцесите-войни, майката-Богиня и т.н. А това всичко е ,,обединено'' в Ерата на Водолея или ,,Age of Aquarius'', откъдето идва и ,,Новата ера'' или New age.


Отвъд ,,затормозяващата'' ми констатация, за тези които все още не са ,,теглили една майна'' на поста, ще се опитам да детайлизирам съдържанието на линка и идеята ми за предлагането му на вниманието.
В линка има прекрасно систематизирана информация за смисълът и понятието Plane, в различните религиозни убеждения / космогонията им, мисловните конструкции за структурата на реалността/.
Самото понятие на български се среща като ,,измерение'', ,,плътност'' или ,,вибрационно ниво'' в зависимост от концепциите на използващия понятието. Или пък нюейджърското - ,,духовно ниво''. Гореспоменатите интерпретации като превод са толкова широко навлезнали в обществото ни, а от тук и в колективно несъзнавания ни слой, което скоро, ако не и вече, ще започне да се проявява като ,,модерни'' модели на поведение, отразяващи ,,новите, модерни'' убеждения.
,,Клопката'' за неосведомения е, че се ,,забравя'' за останалите ,,шаблони''- мисловни конструкции, през които човек може да насочи мисловно-енергийния си поток по пътя на ,,търсенето на Себе си'' и да захрани съзнанието си с информация /връзки между психични съдържания - познание/.
Тук пак ми се иска да натъртя за мистификацията, че ние сме съзнания! Защото направените връзки между различни психични съдържания / факти, събития, взаимоотношения и т.н. - информация от външния и вътрешния свят/, формират познание, а познанието като информация, формира съзнание. Т.е. съзнанието е виртуално информационно поле. А импулсът наречен Воля, ,,изворът'' на силата ни да Избираме или както е психологическият термин Волеизявата /в горния линк, частта за воля и енергия/ е със съвсем друга същност. И съзнанието и волята са трансцендентни / отвъд времето и пространството/, което автоматично предполага съществуването ни в повече от четирите дименсии на Континуума.
Тук вече става въпрос за дискусиите за Свободната Воля и има ли такава, които на по-дълбоко ниво са полемиките между материалистическата и идеалистическата философии. За това дали Изборът ни е предопределен или имаме творческа свобода.
Оставям пътят към този , пореден избор  на всеки индивидуално, защото всеки сам трябва да си носи ,,кръста''/кръстът не е само християнски символ, както и свастиката/, защото ние творим собствената си ,,реалност'', която твърдя, че е ,,паралелна'', защото става въпрос за индивидуални мирогледи, отправени към Едното, което всеки вижда различно, пречупено през Егото на по-дълбокия ни Аз.
Осъзнатият избор е основата на развитието и е инструмент за ограничаване на манипулацията. Той е възможен когато излезнем от невежеството. Живеем в безпрецедентен момент от времето, когато достъпното количество информация е почти безкрайно, спрямо възможностите на неориентирания Ум.
В тази връзка в линка може да се намери информация за мисловните-конструкции на доста религии. Монистични, политеистични. Верно не е описана космогонията на дуалистичните религии като Зороастризма или ,,отрочето'' му - Манихейството, но те съвпадат според мен с кабалическите, бидейки религиозен продукт на тогавашния Дух на времето /Zeitgeist/.
За египетските и древногръцките си има достатъчно инфо в съзнанието на всеки образован човек, каквито смятам, че биха чели това. Тук съм предположил, макар и метафорично.
Въпросът беше, че има линкната достатъчно информация. Дори и за Розенкройцерската /езотеричното християнство/ космогония, чиято Инволюция и Еволюция е непозната на доста хора.
А тази информация като ,,боички'' дава възможността всеки да си нарисува собствения свят отвъд ,,обществените предложения'' или в синхрон с тях, но все пак до някаква степен по-осъзнато. Надявам се, че повечето хора са разбрали, че пълна осъзнатост чрез Индивидуалния Ум е непостижима.


Споделящият от телефонната кабина Нео как ,,ще започне всичко'' е поредната ,,приказка'', която да те накара ,,да полетиш'' и също е някакъв Поглед към настоящата цивилизация.
Но от изборът на ,,гледна точка'' зависи ,,дълбочината'', с която ,,виждаме'', защото всеки избор на религия е свързан и със  съответните практики за постигането на идеалите на съответната религия / а не на институцията, която едва ли не е отражението на религията в реалността на четиримерния ни свят/.


Едно мое си мнение, без претенции - основата на всяка религия, отвъд догмите и', е ,,Пътят към Себе си''... а пътища много и отдавна не всички водят към Рим...

5
Всички теми / Re: Галактическия затвор
« -: Септември 26, 2018, 01:29:33 am »
Веско, ще ми повярваш ли, ако ти споделя, че с почти всичко като информация, което цитирам в темите като постове, съм се запознал последната година и половина?
Винаги ми е правило впечатление лекотата, с която смилам концепции, но напоследък вече се изумявам.
Ако е някаква лична способност, значи не мога да се позова на нея - щото е необективно. Но пък ако е принцип, който важи за всички хора, то изказан като обективно предложение ще е във вида:
,,Всички хора вероятно имаме някакво специално умение!''
Нещо, което повечето геймъри, а те на днешно време изобщо вече не са малко, биха разбрали лесно - всеки си има Ултимат /ultimate skill/ или па в стил ,,Мортал комбат'' - Fatality, хихи.
Да, но при упражняването на това ни специално умение изпитваме много силно чувство, което обикновено в литературните текстове се нарича СТРАСТ.


Така ми хрумна идея, свързана с концепцията за ,,затвора''.
Ами може би сме в ,,затвор'', за да открием собствената си страст, защото вероятно постоянният ни досег с нея,  ,,Там някъде''/ взех го като част от подзаглавието на един сериал за досиета, :) /, вероятно, пък и напълно по човешки, е намалил уважението ни към този факт. Както казва баба ми ,,Оценяваме нещата, когато ги загубим''

6
Всички теми / Re: За и против хората
« -: Септември 26, 2018, 12:39:38 am »
Да си призная накратко!   Аз съм пушач!
Не мога да накарам обществото да спре да пуши, за това избрах аз да се променя.
Вече държа цигарата с другата ръка!

7
Все пак, заради обективното поднасяне на информацията съм длъжен да спомена, че има и други ,,погледи'' върху възникването на подобно предимно религиозно движение като Ню ейджа в голяма част от обществата. Предимно западните. Трябва също да спомена, че под шапката на това понятие ,,попадат'' и възникващи идеи, чиито подръжници твърдо заявяват, че са арелигиозни. От това пък възникват и трудностите в изнамирането на определение на същността на ню ейдж движението.
Тъпото е, че в английската страница от уйкипедия за new age има доста повече информация и доста по-обективно поднесена от българския вариант, което говори негативно в полза на идиотизма, който проявяваме спрямо чуждото културно влияние. ,,Криворазбраната цивилизация'' на Д.Войников е прекрасно произведение!
От множеството мнения на теолози и учени по история на религиите най-обективна ми се видя тезата, че феномена е продукт на ответна обществена реакция на процеса на глобализация и представлява един вид нов паганизъм.Това, че ню ейджа е lingua franca/общ език/, с който се споделя Weltanschauung/сходен мироглед/ си е доста обективно твърдение, но точно тези ,,общи'', мултикултуралистични, ,,нови световни'' характеристики правят сериозна препратка на ума чрез разума до Нова световна религия.
Въпреки това, за да се върна на предната хипотеза за ,,ответната реакция'', ще разширя тезата за неопаганизма.
С оглед на представените в статията за мрежата на либералите градации
От социологическа гледна точка имаме веригата:
1) Традиция
2) Модерн
3) Постмодерн.


От философска гледна точка това се равнява на:
1) Сакралност (Свято)
2) Реалност
3) Виртуалност.

лесно се стига до съждението, че наличния, целенасочено или не, управляван процес на преход от Традиции към Модерн и Постмодерн чрез глобализацията, е предпоставка за въъзникване на феномена ню ейдж. От конспиративна гледна точка дори е задължителен, за да има и спойващ елемент в новото глобално общество.
Когато изоставянето на традиционния бит и култура, чрез намаленето ВНИМАНИЕ на хората за захранването му, се постигне по пътя на определянето му като отживелица, е нормално да възникне вакуум в общественото съзнание.
,,Пространството'', което преди това се е заемало от традиционните типове взаимоотношения, обичаи и порядки, вече бива запълвано с налагащото се ,,ново'', ,,Модерно'', ,,нови образни представи'', ,,нова свобода'', нов либерализъм - Неолиберастизъм. Тук може да се вметне и прозореца на Овертон.
Съответно Сакралната  лична връзка с Бог, непречупена през ума, чието усещане е било споделено във взаимоотношенията между хората вече бива изместена от Реалната връзка, в лицето на типовете взаимоотношения касащи единствено материалната обезпеченост.
Навярно е странно как е споделяна връзката с Бог без използването на ума. Просто като знаене, без да се използва личната оценка ,,Как е правилно''. Поглежда човек друг човек, казват си предложенията за решаването на даден проблем и вече всеки знае дали другия има такава връзка или все още не. Без егото да влиза в режим на съдене за детайлите.


Така и по двете градации се стига до опитите за ,,придвижване'' към Постмодерна и Виртуалността.
До ултрамодерните типове на взаимоотношения на тотално безкритично приемане на различните/инцеста/, независимо дали ,,различността'' е продукт на патология.
До виртуалната ни същност /астрални проекции, дневно сънуване, lucid dreaming и т.н./, която е доста ,,по-привлекателна'' от ,,тази воняща, желатинова обвивка'', както я описва Агент Смит в Матрицата.  Само прегледайте в колко продукции, та дори и детски анимационни, героите се пренасят във VR/виртуална реалност/, дори и в Pornhub вече си има клипчета за VR.

И в така създалата се ситуация, според тезата за неопаганизма, е нормално да възникнат и обратни движения към традиционните култове, характерни за времето, когато се е формирало обществото, в което са изповядвани. Един вид ,,Завръщане към корените''.
Кофтито е, че опитите да се ,,вкарат'' под шапката на ню ейджа, чрез ,,заразяването'' със задължителните изисквания за виртуалност, често водят до пародии. Тогава този обществен импулс бива опорочен и оставя последвалите го хора обезверени. Но пък това няма нищо общо с причината за възникването му, а може и да греша. Както се иронизира несигурното твърдение - ,,Най-добрите готвачи в Китай са мъже!'', ами нормално, но пък като се замислиш ,,най-добрите готвачки в Китай са жени?!'', нали?.


8
Предложеният първи "поглед" върху настоящата ни цивилизация е базиран основно върху познатия материален свят в частта му за обществено-политическите фактори и идеологии, защото е най-достъпен за наблюдение и лично съпоставяне на всеки интересуващ се. За физическата част на материалния свят вече доста хора имат достатъчно богати общи познания. За елктро-магнетизма ще препоръчам Трактат за свободната енергия на Ламбда, а за теоретична постановка с нов поглед върху същността на време-пространството и темата му относно Реципрочната система.
Все пак, за някаква обобщена информация ще допълня, че в съвременните разработки квантовата механика е преобладаваща база за изследването на основите на проявлението на материята. Темата е дълга и ако някой държи може да я развие отделно. Съответно ще спестя малко виртуални листове като спомена, че "поглед" върху настоящата цивилизация, произтичащ от трактатите на квантовата механика може да бъде открит в цитата на статията за Квантовото съзнание на Мичиу Како /[The Future of the Mind: The Scientific Quest To Understand, Enhance and Empower the Mind, Appendix

За "погледите" върху духовното развитие на човечеството, макар и от  предната статия за "Глобалната мрежа на либералите" косвено да се подразбира на идеологическа основа какво е положението, религиозната страна не е засегната, както и една цяла половина - тази на колективнонесъзнаваните процеси, изследвани от социалната антропология.
За това ще спомена,, че предното ми допълнение за Ню ейджа беше по скоро като подчертавка.
Защото от точно това движение тръгва и една мистификация, която касае духовното развитие на човека.
Духовното е вътрешното - психиката, ума и личността, съответно и морално-ценностната система, като отражение на присъщата вътрешна свобода на избора в следването на някакви идеали и култивирането на добродетели.
Докато при ню ейдж движението смисълът на "духовността" е сведен до религиозно чувство. До йерархични конструкции, намиращи се като ниво под някакво Върховно същество, и съставени от ангели, демони, възнесени учители и др. Т.е. идеята за свободата, или отговорността, е преразпределена към контролът от посредници. А това води само до безотговорно отношение към живота или пък другата му полярност - прекалено отговорното отношение и вземането на себе си "насериозно", което пък води до самомнителност, малоценност и самосъботаж. Добродетел е сериозното отношение, но пък крайността ти пречи да живееш като човек. Повече те кара към машина. Интересен "поглед" по въпроса се съдържа в следната статия, а като анализ на ню ейджа  мога да предложа тази статия.


Въпросът, свързан с развитието на темата е "Какво е колективно несъзнавано?", както и свързаното с това "Може ли обществото да се разглежда като организъм със собствена психика, изразена от колективно несъзнавания слой на психиката ни?".
Смятам да изложа мнение по въпросите, което да покрепя с някой разработки, но малко по-късно.


9
Всички теми / Re: За и против хората
« -: Септември 23, 2018, 04:45:16 pm »
Аруна, филмчето е добро, а ако те интересува статията за "Стадиите на живота", която бях линкнал в несъществуваща вече тема, и явно е вдъхновила и автора на филма - ето
http://www.spiralata.net/kratce/index.php/psihologiya/349-yung1

10
Всички теми / Re: За енергийния вампиризъм
« -: Септември 23, 2018, 09:59:07 am »
,,Вампирът'' като символ е човек, който ,,точи'' нещо от друг човек. Щом е ,,енергиен'' значи точи ,,енергия'', но в по-предния пост на Ламбда имаше доста добро описание какво представлява ,,енергия''' в случая. И не само!
ВНИМАНИЕТО е енергията, която ,,ни се точи''. И тук Дора много правилно, според мен, отбелязва също както и Ламбда, че този ефект е невъзможен без съгласието ни, а то е продукт на избора ни.
Проблемът с вътрешното усещане за ,,кражба'' на вниманието ни, след като е вътрешен значи идва от спецификата на егото ни - нашето възприемане за Аз, каквото споделяме повечето хора.
Този проблем възниква, когато няма вътрешно усещане за баланс във взаимоотношенията, т.е. когато отдаденото ни внимание не среща реципрочна доза внимание, което внимание пък много често искаме да открием като признание или уважение. Егото ни/Ние ,,търси/м'' награда за действията си и когато не я ,,откриваме'' стигаме до вътрешното чувство за ,,източеност'' или ,,като изхабена батерия''. Това малко метафорично сме го коментирали тук.
Решението е много просто и същевременно непонятно, ако не знаем какво е алтруизъм. Тук обаче става интересно пред каква дилема се изправяме.


Какъв е педагогическият ефект от действията ни?


,,Енергиен вампир'', чисто и просто си е човек, който има нужда от внимание /а такива сме всички/ и прави всичко възможно да получи такова от околните, противно на тяхното моментно желание.
Има доста методи за привличане на внимание /даже и Маркетингът е базиран на това/, но в основата им стои предизвикването на желание.
Няма смисъл от коментар на метода за привличане на внимание чрез страх. Може да погледаме новините, по който и да е канал. Или пък да фокусираме върху някоя ,,мутра'', която ,,точи'' вниманието ни чрез страхът, от това което може да ни причини.
От предните постове, доколкото мога да проследя, се повдига въпроса за друг метод - на злоупотребата със състраданието. И тук се изправяме пред дилемата за педагогическия ефект.


Когато състрадателно обърнем внимание на човек и почетем нуждата му от ,,разпределяне на товара'' чрез споделяне, дори и невербално, за този човек ,,животът придобива молко по-розови окраски''. До тук е ОК и съм съгласен с Dora Exprora.
Обаче, когато този човек не продължи по пътя си със собствени усилия, а методично продължава да ,,търси'' споделянето на проблемите си, без да влага намерение сам да ги реши, то той се превръща в ,,енергиен вампир''. Или иначе казано - започва да проявява манталитет на жертва.
Това пък предизвиква отдаване на собствената свобода чрез прехвърлянето на отговорността за избора на външни фактори. Психологът Ерих Фром доста добре описва този аспект на ниво общество, но на ниво индивидуални взаимоотношения всеки се е сблъсквал с подобни хора.
Въпреки конфликтът с някои схващания за моралност, смятам че всеки си ,,носи кръста'' и прекаленото отдаване на състрадателността е безотговорно. ,,Няма отрови - има дози!''. Всичко минава през Баланса и изпадането в крайности е непродуктивно нито за човека нито за обществото.


Крайност е и да определяме децата като жертви, защото така не вземаме предвид тяхната сила да преодолеят предизвикателствата на живота. Все едно, че нямаме вяра в техните способности. Отделно на това, че може би проектираме личното ни отношение, в подобна теза не се съдържа идеята, че децата са избрали кога и къде да се родят, съответно са си заложили предизвикателствата, които да ги калят в собственото им развитие. Най-големите герои, които будят възхищението ми, са хората с трудно детство, които са съхранили и развили човечността си.




П.П. Пак ще се повторя с твърдението си, но младото съзнание като виртуален обект е информационно поле, което необосновано смятаме, че съдържа по-малко информация от ,,старото'' съзнание, но то не се ,,съгласява''. Съгласява се СУБЕКТЪТ, който е центърът на преживяването на това съзнание - Човекът. Нека да не прехвърляме отговорността на действията върху емоциите и мислите, които са в съзнанието ни. Според мен е безотговорно...


11
Всички теми / Re: Галактическия затвор
« -: Септември 22, 2018, 03:05:28 am »
Веско,  винаги съм се изумявал на усета ти и за това ми е малко непонятно защо си закрепил като убеждение схващането за затвора. За това и вероятно несъзнателно ми изникна желанието да коментирам в тази тема. Неизбежно беше да стигнем до дискусия, от която вярвам ще добием всеки за себе си някаква опитност.
Да се върна на констатацията ти, изразяваща усета ти...


Предполагам, че споменаваш интелектуалния товар, защото емоционалният е малко ,,предполагаем'' без лична комуникация, не че не съм ,,предоставил'' достатъчно писмен материал за психопрофил. Като гледам напоследък даже ме изби и на сантименталност, но явно комуникацията с Психея и Мила ми е припомнило да уважавам и чувствената си страна и не само моята.


Хронологично съм бил поне три пъти в ситуация на ,,рестарт''. А при моя ,,товар'' да не ти описвам как протича на съзнателно ниво, но съм сигурен, че можеш да си представиш.
Дори също като теб, една приятелка - д-р по психология ме пита подобно нещо - ,,Ти изобщо спиш ли спокойно?''  ;D
Наистина си прав, че два-три дена, докато се ,,пържиш в собствен сос'', си струват за последващото ,,отрезвяващо проглеждане''. Това ми беше вдъхновението да напиша това


Но пък странното идва след всеки рестарт, защото основите, върху които си градя светоусещането, се базират на факти. А умствената обработка на тези факти всеки път ме довежда до двойка противоположностти. Единственото ново е вариацията на подхода, но не и темата. В сериала Westworld, във втория сезон бяха загатнали готина идея, която ако се абстрахираш, че може би е опит за ,,посявка'', е доста оригинална. За това, че всяко его се формира, за да изживее точно определена ситуация, която нелинейно във времето е центърът на самото му съществуване.
А основната тема, която има потенциала да ,,разнищи'' всеки казус се състои от една дума. Въпросът ,,Защо?''


Тъй като докато преглеждах поста ти прещраквах каналите и по некво бтв даваха ,,Матрицата революции'' и се загледах, та така ми идва и примера...
Въпросът ,,Защо?''' губи безкрайната си сила, която дава на ума в ,,търсенията'' му, когато се изправи пред парадокс. Парадоксът по дефиниция си е сблъсък на противоречия, но какво предлага Изкуствения интелект, олицетворен от типажа ,,агент Смит'' - неизбежност. /Странно ми е, че тук още няма тема за ИИ/
,,Неизбежният избор, който ни доведе до тук'', съчетан с предходните реплики на Смит за ,,Целтта'' / даже изсипалите се смитовци, понатупващи Нео, с който несъзнателно се асоциира всеки зрител към този момент, ,,идват'' като ,,силова'' подкрепа в предизвикването на желание да отлетиш, а това си е чисто захранване на puer  aeternus-a - животът в блянове/, създават илюзията за неизбежността на съдбата, но с добавка изкуственият интелект, чието надмощие върху човечеството не се ,,отрича''. И после се чудиш защо се състезават в разработването на квантов чип, който да даде капацитета за обработване на натрупаната информация в сървърите на google и фейса. Ми, че то просто се манифестира ,,посятото'' като ,,образни представи''.
Примерът ми е един, но повече такива за подкрепа на тезата за образните представи, поне на теб, едва ли ще са нужни.


Тогава защо да ,,захранвам'' с мисълта си ,,представата'' за Галактическия затвор?
Или пък друго...


Не мога да отрека твърдението ти за тотален контрол чрез мислите ни, защото и аз съм го установил за себе си. Но, ако центърът на контрол е извънземна цивилизация не е ли по-удачно да замислим защо ни контролират, както имаше наченки на подобна дискусия тук . Иначе моето мнение за центърът на контрол го споменах вече.






П.п еиййййй, най-накрая открих слаб момент в сценария на Матриците : ми че ако бях свръхумна машина, дали щях цяла битка да оставям по мостовете да се разхождат с муниции, наместо да разруша мостовете, хихи.


12
   Не мога да пропусна допълнението към понятието "Епистемологична окупация" или т.нар. от автора последна фаза при колонизирането на държави. В този процес, след осмиването и "сриването" на символите на покорената нация, се "налагат добронадзорно" и новите символи, към които спада и Ню ейдж културата, чиято крайна цел е "достигането", което си е чисто внушаване, на концепцията за Кошерното съзнанине, както и препратки към Трансхуманизма -https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%85%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC.


   Има и несъобразени фактори като относително скорошните "тактически заигравки" с "обръщането на доларовите позиции в еврови" на Китай, който вече е основен притежател на най-големия пакет от долари и американски държавни облигации / ако не се лъжа за облигациите/, както и преди това на Саудитите / докато американските лобисти не спряха да "помагат" срещу развиването на Дубайската дестинация/. Т.е. май времето на "безпрекословното подчинение" отминава. Вероятно и "пробива" с Тръмп оказва влияние. 

13
С оглед на заявеното при откриването на темата "Размисли за цивилизацията" - запознаване с миналото и бъдещите перспективи пред цивилизацията, имам предложение: Да направим преглед и на настоящето.
Презумпцията ми за подобно предложение се състои в следните ми предположения:
 В днешното ни общество битуват доста интересни хипотези, та и теории, но не срещам често обобщена информация в какви настоящи събития и процеси се "отразяват" тези конспиративни теории съответно придружени с някакво обяснение.
  От това пък правя, може би необосновано, предположение, че хората не осъзнават какво е положението в света и какви са "лобитата" на различните претенции за световно господство.
  Едно презентиране, макар и без претенцията за пълна обективност, може все пак да "даде" известен "жокер" към отговора на въпроса "Какво всъщност става?".


   Както за всеки един "прохождащ" Нюейджър е задължително гледането на "What the bleep do we know" и "The Secret", така и за всеки почитател на Теорията на конспирацията е важен филмът "Zeitgeist" / линкът е примерен, има поне 2 филма в поредицата, но май са 5/. Преведено от немски, заглавието Zeitgeist е "Духът на времето". Точно този дух на настоящия момент, за който  се правят опити повечето хора да се държат в неведение, чрез "образни представи", но май не се получава все още. Този "Дух на времето", който метафорично е описан и от "Щурците" в песента им "Вкусът на времето"

 Пак търсим вкуса на времето
 и крачим с ръце в джобове ние.
 Какво ли от нас ще вземе то?
 Какво ли във себе си ще скрием?

 Някой вика пак: - Хей, спри се, момче, не бягай!

 Къде ли сме тръгнали така
 бронирани в свойте нови дрехи.
 Живота да спрем на "стоп" с ръка,
 по пътя да гониме успехи.

 Някой вика пак: - Хей, бягай, момче, не чакай!

 Bridge:
 Ние сме по-мъдри,
 ние сме по-зрели.
 Вече дълго аз чаках.
 Няма как,
 влизам в крак и аз със вас...
 аз до вас...

 Какво ли спестихме до сега -
 от спомени звън, като монети.
 Забравяйте старата тъга!
 На "стоп" ще се върнеме, момчета.

 Солен е вкусът на времето
 и ние със тебе го платихме.
 Години от нас ще вземе то,
 но в тях ние себе си открихме.

 /Това е вкусът на времето...
 Да, това е вкусът на времето.../ 2
 Това е вкусът на времето...
 Ие-ие-е-е... /
 Това е вкусът на времето...
 Да, това е вкусът на времето.../ 2

Още на: https://textove.com/shturtsite-vkusat-na-vremeto-tekst
Благодариние на textove.com


  Вдъхновяващо-подтискащ поглед, отпреди повече от 20 г., е и книгата на проф.Никола Николов - "Световната конспирация" /в линка има и съдържанието и опции за "сваляне"/, както и книгата му "Тайните протоколи", за които пък като инфо може да се прегледа тази статия
 
ПРОТОКОЛИ НА ЦИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ
(Протоколи от световния ционистки конгрес в Базел, Швейцария 1897 г.)   
   
   Като индивидуален поглед върху настоящата цивилизация, в последващата статия смятам за достатъчно обективно представена позиция за настоящето положение в развитието на цивилизацията ни, но без да се взима предвид силата на въздействие на всички налични гео-политически фактори на въздействие, вероятно поради моментната им пренебрежима сила на влияние. Но да не забравяме, че "малките камъчета обръщат каруцата", а и леко идеализираният образ на Путин. Както се казва "Всяка умствено достигната Истина е полуистина, същото важи и за предното твърдение"  ;)


Глобалната мрежа на либералите срещу „този, който удържа”
http://www.4pt.su/bg/content/globalnata-mrezha-na-liberalite-sreshchu-tozi-koyto-udrzha

Есхатология на модернизацията

Смисълът на този исторически момент, в който живеем, е следният:

Тенденциите, които се проявяваха и надделяваха в Западна Европа в зората на Новата епоха – XV век, и които се изразяваха като преход от традиционното общество (Традиция) към съвременното общество (Модерн), достигнаха своята кулминация и своя логичен край.

Преходът от Традицията към Модерна се състои в преобладаването на материалните ценности. Този преход включва отхвърлянето на Бог, религията, духа и одобрението на рационалната наука и материята. Това включва съвременността и процеса на модернизацията: от размисъл към действие, от идеите към вещите, от духовното към материалното, от моралното към техническото. Днес този преход е почти изцяло завършен: първоначално в западните страни, докато в другите части по света той е активно повлиян от Запада и глобализацията, смисълът на което е разпространението на идеите на западния тип общество, неговите ценности, кодекси и практики по целия свят.

От социологическа гледна точка имаме веригата:

1) Традиция

2) Модерн

3) Постмодерн.


От философска гледна точка това се равнява на:

1) Сакралност (Свято)

2) Реалност

3) Виртуалност.


От гледна точка на антропологията (наука за човека):

1) религиозен човек (homo religious)

2) икономически човек (homo economicus)

3) пост-човек (мутант, киборг, хибрид)


От гледна точка на икономиката:

1) първичен сектор (селско стопанство)

2) вторичен сектор (промишленост)

3) третичен сектор (финанси и услуги, турбо капитализъм)


Западните (развитите страни) са във фаза на преход от второто към третото звено на модернизацията. Останалите страни изостават, намирайки се между 1) и 2), или са в рамките на Модерна.Това движение от 1) към 3) не е нещо, което се разбира само по себе си, но е съдбата на западноевропейската цивилизация, която се налага на всички други народи като нещо задължително и универсално.


Либерален расизъм

Налагането на всички народи на западноевропейските идеи за прогрес и техническо развитие е в основата на глобалния расизъм. Западът е убеден, че неговата история от 1) към 3) е универсален закон на човешкото развитие, и приравнява всички други версии на историята (всичко, което има нещо общо с традицията, религията, свещеното и т.н.) към опорочено, недоразвито, варварско и враждебно общество. Точно в това се изразява глобалният расизъм на Запада: той се утвърждава като единствен субект на историята и отрича на „другите” (= Традиции) правото им да се развиват независимо от Запада. Следват расистки видове градация на обществата: диващина – варварство – цивилизация (Луис Морган ); първи свят – втори свят – трети свят; развитите страни – развиващите се страни – по-слабо развитите страни, и т.н.

Глобалният расизъм (= евроцентризъм, универсализъм) е характерен за трите основни идеологии на Новото време:

1) либерализъм,

2) комунизъм,

3) национализъм (фашизъм, нацизъм)

Либералният расизъм се проявява преди всичко в икономически империализъм, сдвоен с историята на Обединеното кралство и Съединените щати; в господство на англосаксонския модел на икономиката (финансов капитализъм); в стратегическо превъзходство на САЩ и страните от НАТО над всички други държави и блокове; в приравняване на западните либерални ценности (във фазовия преход от Модерна към Постмодерна, от 2) към 3) към универсалния модел.

Първоначално расистки идеи за превъзходството „на бялата раса” са възникнали в англосаксонската среда като основа на колониалната политика в контекста на секуларизацията на западните общества.

Расизмът на Маркс

Комунистическият расизъм не е толкова праволинеен, но също така е свързан с догматичната вяра в универсалността на западния път като развитие на всички общества. Карл Маркс бил убеден, че всички народи променят формацията си от диващината към капитализма, но към либералната версия добавя следната – социалистическата фаза. В същото време е поддръжник на британската колонизация на Индия, вярвайки, че това ще доведе до изграждането на капитализма в „изостаналото” индийското общество и само след това е възможна социалистическата революция. Марксизмът се отнася към идеологиите на Модерна (втората фаза от западната история) и споделя с него материализъм, атеизъм и акцент върху техническото развитие. Комунистите са същите опоненти на Традициите, както и капиталистите, и налагат на всички народи и общества атеистично-материалистичен стандарт, формиран в условията на Запада.


Национализъм и биологичен расизъм

Националистическият расизъм се проявява в малък мащаб като шовинизъм и ксенофобия, враждебност към други буржоазни нации (класически е френският национализъм, немският, унгарският, полският и т.н.), а в световен мащаб – като обявяването на превъзходство на бялата раса (нацизма). Биологичният расизъм е продължение на колониалната англосаксонска философия.

И трите политически идеологии са расистки, евроцентрични и империалистически. Всички те са насочени срещу Традицията и виждат историята като начин за развитие от варварство към цивилизация, където цивилизацията се възприема именно като съвременната западна цивилизация и никоя друга.


Битката на Модерна

През ХХ век трите политически идеологии се бореха помежду си за надмощие. След поражението на силите на Оста през 1945 г. и след окончателното разпадането на Съветския съюз през 1991 г. решителната победа бе на страната на либералния расизъм с център САЩ, който се превърна в ядро на цялата световна система, както и в основен фактор при прехода на Модерна към Постмодерна (от фаза 2) във фаза 3), което е същността на нашия исторически момент. Доминирането на САЩ, НАТО и глобализацията не са случайни фактори, то е резултат от западноевропейската история в Новото време.


Епистемологичната окупация

След финалната победа на либерализма през 1991 г. либералният расизъм премина към финалния етап на колонизацията. В социологията е прието това да се нарича „епистемологична окупация”. Епистемологията е наука за това как е устроено човешкото знание, предопределящо всички останали форми на човешкото битие. Епистемолозите са категорични, че в зависимост от това как е организирано нашето мислене, с какво е запълнено то и как е структурирано – зависи практически всичко: политиката, икономиката, психологията, техниката, активността, трудовата дейност, етиката, отношенията между половете и т.н. Ето защо либералният нацизъм след 1991 година се проявява в цял свят в насаждане на особена епистемологична матрица, включваща цял набор от ценности, принципи, практики, норми и „идеали”, съответстващи на историческия опит на Запада при прехода от Модерна към Постмодерна. Тази „епистемологична окупация” може да се нарече налагане на цялото общество на западно мислене, тоест на либерализма в неговата финална, постмодерна фаза.

При този модел съществува:

– идейна база (собствен либерализъм, негова философия, негова идеология, изложени в стила на отворен код в учебниците по философия, икономика, международни отношения и т.н.);

– стратегическа основа (доминиране на американската хипердържава);

– система за кодове и практики, внедряващи се чрез културата, глобалните медии, интернет;

– образователен стандарт и т.н.

Важното, че „епистемологичната окупация”, като практика на либералния расизъм, има активен авангард, ядро, субект, представени в глобалния елит. Този глобален елит представлява активен носител, двигател на процеса на глобализацията, разпространяването и внедряването на либерализма и неговите кодове в цялото общество. Целта на глобализацията е да унищожи Традициите и всякакви  техни останки. Да наложи на народите либерална идеология (макар и в опростена версия – либерална демокрация, индивидуализъм, свободен пазар, обръщащото се господство на монополите, транснационалните корпорации, джендър политика, идеология за правата на човека и т.н.).

В тази идеология всичко се изгражда върху индивидуализма, материализма, прагматизма и техническото усъвършенстване. Всички духовни и етически ценности, институции и идеологии активно се демонтират, осмиват, очернят, а техните носители се подлагат на репресии и отхвърляне.


Глобалният елит и третият тоталитаризъм

Глобалният елит представлява репресивен тоталитарен апарат за потискане на инакомислието, включително до унищожаването на дисиденти. Днес за инакомислещ в глобален мащаб се смята този, който е несъгласен с глобалния либерален елит, отрича американските, западните ценности и се противопоставя на американската хегемония. Именно поради това съвременният либерализъм се смята за тоталитарен – това е трети тоталитаризъм. Той дава свобода да бъдеш само либерал: десен либерал, ляв либерал, дори крайно ляв либерал или крайно десен либерал, но само – либерал. Ако човек не е либерал, той е лишен от статута на пълноценен човек и е представен като „екстремист”, „радикал”, „терорист” и т.н.

От епистемологична гледна точка всички нелиберали и особено онези, които категорично отказват да признаят валидността на либералната философия, се озовават обективно на страната на Традицията или като минимум – на страната на предходните фази на историческия процес, довел Запада и човечеството до съвременното състояние.

Доминирането на либералния елит се осъществява фино, за разлика от тоталитарните движения през ХХ век. Вместо пропаганда се използват PR технологии или реклама, вместо директни политически репресии – икономическо задушаване на всякакви опасни за глобалистите инициативи, вместо арести и мъчения – очерняне, отхвърляне, демонизиране на противниците, тоест на всички онези, които се осмеляват да оспорват либералния расизъм и неговите принципи, без значение дали е държава, лидер, политическо движение, религиозна организация или отделен човек.

Неслучайно „библията” на либерализма – книгата на либералния теоретик Карл Попър (учител и наставник на Джордж Сорос) се нарича „Отвореното общество и неговите врагове”. Всички, които не са либерали, са врагове. Това е целият расистки подход и тоталитарното верую на либералите, върху които се гради тяхната политика на „епистемологичната окупация”.


Либералната мрежа: превземане на дискурса

Либералите действат чрез мрежа. Те могат да проникват в обществото и без до го завладяват по пътя на войната (макар този способ, както станахме свидетели в Ирак, Афганистан, Либия и Сирия, да не е изключен). Достатъчно е само да се внедрят в ключови институции и определящи структури на знанието – в медиите, в науката, в експертната общност. И дори там, където либералите успяват да получат привилегировано положение в политиката и бизнеса, най-важното е, че то незабавно се превръща в инструмент за епистемологично влияние при формирането на съзнанието на хората. И в тази сфера възникват не по-малко бурни и ожесточени битки, отколкото в икономиката и политиката: либералите се стремят да превземат най-важното – човешкото съзнание, за да могат за влияят на обществото не отвън (като старите версии на тоталитаризма), а отвътре. Залагайки основите на либералния расизъм в съзнанието (чрез медиите, образованието, културата, рекламата, т.е. дискурса), манипулирането на обществото се превръща в техническа работа. Окупацията протича в началото на символично ниво, след което следва пряк военнополитически и икономически контрол от страна на Запада. В случаите, когато този контрол се установява по друг начин, първата работа на либералния елит е да подчини сферата на съзнание – епистемологичната окупация е най-дълбоката и най-надеждната.

При това глобалният елит може да действа при всякакви условия: може да се внедри като опозиция, като технокрация вътре в системата, като икономически актьор, като на пръв поглед изолирани и спонтанни граждански инициативи, НПО (неправителствени организации), културни течения, образователни инициативи и т.н. Но всички те са управляеми сегменти на глобалната мрежа, управлявани от единен център. При това в условията на глобалната доминация на либерализма на отделните страни, все още настояващи за определен суверенитет, е изключително трудно да противодействат системно – нали всички правила в глобален мащаб са задавани от този либерален елит, поставящ своите принципи и норми във всички международни споразумения, декларации, актове, конституции и пр. Дори в ООН се приемат страни, които трябва формално да съответстват на изискванията на политическия Модерн, поне номинално.


Русия и нейните модернизатори (приемствеността на антитрадициите)

След това необходимо пояснение на общата ситуация нека се обърнем към Русия в нейното сегашно положение. Очевидно е, че Русия се намира в процес на модернизация, във фаза 2). При това в нея са и институтите на традиционната общност, Традициите, в борбата с които се строи Модернът във всичките му версии: либерализъм, комунизъм, фашизъм. Русия през последното столетие участваше и в трите типа на модернизация. В началото на ХХ в. започваше плаха национална модернизация, продължаваща тенденция за европеизация на XIX в., догонвайки националистическите режими на Западна Европа. По-нататък, през 1917 г., последва ускорената модернизация в марксистко оформление (втората политическа идеология). И накрая, след 1991 г. и до ден днешен преобладава либералната версия на модернизацията. Това, което бе започнато от руските западници (с достатъчно силни националистически симпатии, като например Пьотр Струве), бе продължено от болшевиките, след което инициативата премина и при либералите през 90-те години. По такъв начин големият руски елит също премина през три стадия: национален (бял), болшевишки (червен) и строго либерален. При това либералите се превърнаха в доминираща сила в този момент, когато либерализмът достигна връхната точка на своята хегемония в световен мащаб.

От 1991 г. доминиращата идеология на Русия, под прикритието на отсъствие на такава, се превърна либералният расизъм, опиращ се на либералната мрежа, осъществяваща епистемологична окупация. Това е властта, тъй като този, който управлява чрез дискурс, управлява всички останали, защото нали ключът към човека е именно неговото мислене. Това господство на либералите е представено в руското общество неравномерно: то преобладава в икономическия и отчасти в политическия, административен елит, в медиите, в културата и в образованието. Но сред населението, напротив, тази линия не среща подкрепа, тъй като самото общество в неговия масов сегмент си остава традиционно. Оттук е и линията на конфликта на окупационния либерален елит срещу традиционните маси.


Путин като преграда за либералната експанзия

Идването на власт на Владимир Путин през 2000 г. в известна степен ограничи всевластието на либералния дискурс, открито преобладаващ през 90-те години, и направи крачка встрани от традиционното общество. Но и това бе достатъчно, за да превърне Путин във враг на либералната мрежа от либерални расисти. Нали именно неговата политика обективно спря това, което Западът разбира под „модернизация”, а именно прехода от стадия Модерен към стадия Постмодерен. Путин застана на пътя на окончателната победа на Запада и глобалния либерален елит в световен мащаб. Това противоречие, тази непокорност на Путин пред третия тоталитаризъм и неговите репресивни тоталитарни структури предопределиха политиката след 2000 г. и обясняват всичко останало до ситуацията, в която се намираме в момента.

Путин не е формулирал ясно своята опозиция между Модерното и Запада, напротив, той многократно е признавал своята солидарност с логиката на западната история, критикувайки само някои определени отделни ексцесии – двойните стандарти, лъжата, цинизма, непоследователността и др. Но срещу самия смисъл на историята, движеща се по посока на пълния контрол от либералните расисти, Путин не е имал нищо против. Той единствено е настоявал за това интересите на Русия да бъдат отчетени, а към националното самосъзнание да бъде проявено определено уважение. В този смисъл той продължи линията, която бе водена преди него от предшестващите го лидери на страната. Въпреки умереността на неговите изисквания обаче глобалният либерален елит, почувствал след 1991 г., че се приближава до световното господство (по света на Традициите бе нанесен решаващ удар), започна атака срещу Русия, като принуди Путин активно да се защитава и дори в определени моменти да отвръща на ударите (Южна Осетия, Абхазия, Крим). По такъв начин постепенно се очерта уникалната и най-важната по своето историческо и философско съдържание линия – началото на Съпротивата срещу либералния тоталитаризъм. При това Путин се включи в противодействието на глобалната мрежа на либералите, сдържайки мощта на епистемологичната окупация в Русия, без да се опира в това противодействие нито на комунизма, нито на национализма. Още повече, той отчасти приемаше и либералната логика, демокрацията, свободния пазар, изборите и т.н., настоявайки единствено за съхраняването в самата Русия на определени пълномощия в границите на формално признатия суверенитет. Но работата е там, че либералната мрежа на глобалната доминация не признава националните граници и суверенитета на никого освен на самата себе си. Затова отношенията между Запада и Русия през 2000 г. постепенно ескалираха, а упоритостта на Путин за запазване независимостта на страната придобиха все по-остра форма. При това против волята на самия Путин конфронтацията му бе налагана твърдо и настойчиво.


Война срещу „удържащия”

Днес, в условията на украинската драма, всяка либерална мрежа в глобален мащаб, както и нейният украински контур и което е особено важно, руският контур, въвлякоха Путин в истинска война. При това самият Путин я разбира по-скоро технически и прагматически като политик реалист, но всъщност, и това прекрасно осъзнават самите либерали, войната се води за смисъла на историята, за нейния край, за световното господство на света на анти-Традициите и за финалната власт на либералните расисти. Ако Русия се провали, нищо вече няма да може да удържи глобализацията като пълна „епистемологична” (и не само) окупация на либералния тоталитарен Запад върху цялата планета. Враговете разбират до каква степен е важна мисията на Путин в тази ситуация, въпросът е в това – разбират ли това приятелите му и дори самият той…

Във всеки случай ситуацията е пределно ясна: битката на Путин за суверенитета на Русия не е регионална и национална тема, а е ключов въпрос в световната история. Ако Западът победи, това ще означава, че виртуалността напълно ще погълне и ще замени реалността (както по-рано същата замени сакралността). Постмодернизмът тържествува, материализмът, механизмът, атеизмът, политиката за равенство, унищожаваща институциите пол и семейство, и по-нататъшният преход към постмодерния човек се превръщат в световна норма. А това би означавало край на Традициите, край на духовния човек. Всички религии знаят за такова „последно време”, и всички те го описват с най-мрачните термини. Именно либерализмът, третият тоталитаризъм и либералният расизъм спечелиха съмнителното право на комунистите и фашистите да въплъщават идеологията на Антихриста. Но това е факт и той има достатъчно дълбоки доказателства. Русия, противопоставяща се на тази глобална мрежа (в това число и вътрешна), се оказва по историческата логика на страната на Традициите, още повече че тя се брани от либералната агресия и епистемологичната окупация не заради социалистически или националистически мотиви, а почти интуитивно, истински, на ниво смътни, но неоспорими усещания, предчувствия, спомени… И този руски неосъзнат глас Путин чува (от време на време, но чува). Това означава, че обективно и дори против волята си Путин изпълнява ролята на „удържащ”, на този, който представлява последното препятствие пред настъпването на глобалната доминация на либералната мрежа, препъникамък на постмодерното и постчовешкото, последният бастион на духа и Традициите. И в този ред на мисли напълно естествено либералната мрежа не може да не го мрази, да не го атакува и осмива, да не готви срещу него заговори, да не се старае да го унищожи, парализира, излъже и свали от власт…

Може би, разбира се, това не е последната битка в световната история, но много прилича на такава…

 

Превод от руски език за „Гласове“:  Олга Гурска

14
Всички теми / Re: За и против хората
« -: Септември 14, 2018, 04:00:53 pm »

Здравей, Аруна!
Това, което ще споделя като индивидуално мнение по въпросите ти е просто споделяне на гледната ми точка.
Интересна посока на мисли зададе, но на повечето въпроси, които задаваш, по мое мнение, отговорите ми ще са субективни. 
Не за друго, а защото ще отразяват перспективата на светоусещането ми, което не е меродавно.
За това и на първият въпрос, който е повдигнат за дискусия, не мога да отговоря еднозначно, защото в същността си засяга доста обширна тема, но пък на вторият въпрос ще си позволя да дам някакъв отговор.
Като вземеш предвид, че в цялата ни същност е заложено също и поведението ни като стадни животни - за това и формираме общество от индивиди, то спокойно можем да се позоваваме и на чужди мисли, коита са в синхрон с вътрешните ни усещания.
В тази връзка, тук във форума дори има и статия, от която ще цитирам :

"Колкото и трудни да изглеждат отговорите на подобен вид въпроси, според мен те следва да бъдат търсени в самата сложна и противоречива природа на човека. По същността си той е едно колкото стремящо към самота, толкова и социално, реализиращо се в общество от себеподобни, същество. В своята самотност човекът се старае да осигури защита на самия себе си и на възможността за съществуване на най-близките му хора, да удовлетворява собствените си желания и да развива дадените му по рождение способности.

Като социално същество пък той търси любовта и признанието на останалите хора. Стреми се да споделя техните радости и удоволствия, скърби или нещастия, полага усилия да направи нещо за подобряването на живота им.

Наличието именно на тези два вида разнородни, а често – дори и противоречащи си стремежи и склонности, определят, в крайна сметка, специфични и особен характер на природата на човека. Конкретните измерения и колебания на различните съотношения между тях пък определят както степента на личното вътрешно равновесие и устойчивост, която той може да постигне, така и величината на личния му принос за общото благополучие и развитие на цялото общество.

Не е изключена вероятността голяма част от тези два основни типа подбудителни сили и стремежи на човешката природа и различните комбинации и съотношения между тях да се определят и предават по наследство. Личностното изграждане на човека обаче в решителна степен се оформя преди всичко под въздействието на непосредственото обкръжение, в което той расте и се развива. По този начин съществуващата структура на обществото и традициите му посредством оценките си, които дават на една или друга разновидност на човешкото поведение, най-съществено въздействат и определят както окончателния му облик, така и по-нататъшното му функциониране и развитие."



Този цитат, според мен, дава обобщаващ отговор на въпроса ти:
    Каква е разликата между човеците, какво обуславя съвместното съжителство между различните на една и съща територия?


Но за повече детайлност по отношение на това, което обуславя съвместното съжителство / тук вече загатнах за това в тази тема/ стои индивидуалният избор на всеки един член на обществото. Както описах теорията на Жак Пиаже накратко в линкнатия пост, изследванията върху поведението ни като хора са установили определени зависимости между личния ни избор на морално-ценностна система и проявените модели на поведение.
Имам предвид, че всеки човек сам си избира ценностите, докато се води от вътрешните си идеали, а това според съвременните изследвания, които се налагат е едва ли не предопределено /детерминирано, както битува схващането на бихейвиоризма - поведенческата психология, базирана на стимул-реакция/. И няма как да не е, след като не се взима предвид една същностна черта на поведението ни, която обаче бива възможна като достигане след личен избор чак в последния стадий на моралното развитие на всеки човек. А тя е Алтруизма. Но, алтруизма като база за проява на определено поведение, а не като "фасада" за прикриване на егоистични пориви. Психологическият алтруизъм като „мотивационно състояние с цел увеличаване благосъстоянието на другиго“. "Психологическият алтруизъм е контрастиран с психологическия егоизъм, който се отнася за мотивацията за увеличаване на собственото благосъстояние".
Т.е. , според мен, в съвременното ни общество границите между моралните категории в главите на хората са силно размити, съдейки по действията им и "официалното" им обяснение за мотивацията им. От това лицемерие на доста от индивидите произтича доста голяма част от напрежението във взаимоотношенията.
Не за друго, а защото има един естествен принцип, чувствителността към който ни е вродена - принципа на справедливостта, от който произтича и качеството "съвест" и "фалша и кича" се усещат от всеки, който е запазил разсъдъка си и отделя собствената си оценка за свършеното от него и реалното му допринасяне. В осезаемата липса на съвест у доста хора може спокойно да се открие "объркаността" им.
 Ако погледнеш ретроспективно ситуацията в страната ни през последните 50 г. ще видиш колко "двусмислени" послания към индивидуалния човек са постъпвали като информация към съзнанието, съответно и трудният избор - изпитание за моралните устои. От "подредена" планова икономика и ред, но с липса на лична свобода, до "свободни" интерпретации на "западния капитализъм", довели до "свободията" на икономическия егоизъм и "свободията" на личните права и свободи.
 Няма как да не ти направи впечатление, че в основата на това стои налагания западно цивилизационен модел.
А в основата на този модел стои "надъханото" ЕГО.
"Американската мечта", че отива един емигрант да търси нов "по-свободен" живот и става Имигрант, който дори и не се усеща, че е "вплетен" в друга система за контрол, в която единствените винаги сигурни печеливши са тези, които печатат и дават срещу лихва парите. А техните идеали дали са за общочовешко развитие или просто затвърждаване на статуквото?
Но пък егото на всеки човек, бива зареждано с "послания", че той носи ДУХЪТ на "мечтата", че от него зависи как ще живее, което си е чиста форма "измиване на ръцете" на факторите, от които зависи политиката на управление. Чиста работа. Интересът ти е защитен, а отговорноста я носим всички. Прагматичен психологически егоизъм, прикрит, след "пренасянето" на чувството за отговорност върху индивидуалните егота на всички членове на обществото. Дори можеш да си направиш "справка" като прегледаш билбордовете и рекламите по телевизията с лого "Силата е в теб" на американското посолство.
НЕ! Силата не е в мен, а е В НАС!
Но "издулото" се его като отражение на Аз-а, което не осъзнава същността на мотивацията на действията, напъва по-дълбокото ни Аз да направи избор между две възможности, които отразяват същинските ни нужди за индивидуално добруване и за обществена полезност, но без да се вниква в причините довели до този избор. Няма човек, който на по-дълбоко ниво да няма нужда от ХАРМОНИЯ със средата си, но при избор основан на "Аз да съм добре, а пък другите да му мислят" просто не е учудващ резултата в обществото.




Накратко. Според мен "объркаността" в избора на поведение, съответно моралните категории, се дължи на неопитността на обществото ни като колектив да фунционира в качествено нова среда, което след 1989г. се изроди до "див капитализъм" и съответстващите му взаимоотношения в обществото. Незрялостта на обществото ни да излъчи подходящи управленци може и да е умишлено саботирана, но все пак е и отражение на самото ни общество. А то след толкова продължителна "негативна селекция" как да има потенциал да се самоуправлява качествено, според общочовешките стандарти / колко "будни" хора са погинали до 1878, след това до 1944, ами след това? А при емиграцията?/?
В случая, мнението ми отразява локални принципи, съобразно въпроса ти за съвместното съжителство на дадена територия. Смятам, че на различни територии, съответно различни етноси, формирали народи, има различни бит и култура, което е предпоставка за различни като качество взаимоотношения, но пък принципа за моралния избор на ценностна система е един и същ. Съответно това, което обуславя съвместното съжителство е общият резултат от направените индивидуални избори на членовете на това общество.


Така става и препратка към четвъртия въпрос
    Някъде има ли място за ЛЮБОВ, или всичко е въпрос на достатъчно лична сила за налагане на собствената воля под всякаква форма?
   ,защото  според мен, ако се осъзнае "тежестта" на избора, пред който са били изправени доста от хората в страната ни, ще се "освободи място" за състрадание, което пък може да даде свобода да се прояви и някаква ОБИЧ към това общество. Но, за да се стигне до там, определено трябва да спрем да изпитваме, осъзнато или не, ненавист към ситуацията. Последното пък се постига, когато започнем да ОБИЧАМЕ себе си, такива каквито сме, а не каквито си мислим, че сме. Този пост е интересен. А за разликата между любов и обич, в тази статия има интересно описание .


И така стигам и да третия въпрос
    При положение, че това е така от памти века, явно има замисъл. Какъв е?
, по който съм споделял мнението си тук - " Това е ИГРА, в която динамично се изменят правилата, съответно възможностите за преживявания, и имаме пълната свобода да осъзнаем какво се случва, доколкото ни стигат моментните възможности." Замисълът е самата ИГРА!


И накрая като се замисля, май пописах доста, но така имам база и бих дал някакъв отговор и на въпроса
    Какво е ЧОВЕК по определение, кой го определя, защо?


Човекът е това, което Е!     /оплетена логическа йерархия - принципът на себепозоваването - Ороборус/
Да бъдеш човек е трудно на днешно време!
И май винаги е било, но в това е предизвикателството!

15
Всички теми / Re: Галактическия затвор
« -: Септември 11, 2018, 02:46:52 pm »
Грешката на разсъжденията ти тук е предразсъдъкът, че робството е факт.
Приех позицията, че това е факт, за да може да дискутираме логическия път от това твърдение и неговата несъстоятелност, която може да се долови като се вземат предвид някои аргументи.
За това още в началото дадох предложение да оставим по-простите/ като обем, но не и смисъл/ обяснения за произхода на чувството за "Затвор", а именно, че това е плод на илюзия. Не за друго, а защото, ако в светогледа ти е застъпена подобна концепция, значи имаш неосъзнатата нужда да "откриеш" какво те ограничава на по-дълбоко ниво или иначе казано "да преминеш" и по този "път" на себеизследване. А описването на този факт на човек с подобен светоглед може да се възприеме и като "навлизане в собственото пространство" и да породи деградивна дискусия, което изобщо не мисля, че е продуктивно.
Презумпцията ми за илюзорност на това чувство стои в основата на това да предложа за размисъл схващането за нашите възможности като същества.
От това, ако трябва да продължим по някаква логеческа пътека сме поставени на разклонение.

Или способностите ни са ограничени, съответно се стига до осъзнаването ни, че сме част от общество, в което различните индивиди са на различно нива на осъзнатост и преживяваме следствията от живота ни в тази споделена или както съм го описал тук -"Консенсусна реалност" или както го загатваш ти "Просто разкрива истинската степен на свободата ни като един неделим колектив".

Или способностите ни са неограничени, но пък фактът, че сме в подобно положение има по-дълбок смисъл, който може би все още не откриваме. Съответно от тази презумпция може да се дискутира, че не света е Невъзможен, а просто няма реална възможност всичките ни желания да се сбъднат. Това фрустриране "избива" на съзнателно ниво на възприятия като чувство за ограниченост или "пребиваване в затвор".
От последното твърдение лесно се възприема парадигмата, че ако сме с неограничени възможности / т.е. неопределени, макар че както споделят за астралните си пътувания доста "невероятни" в ежедневния ни живот неща, в астралния свят са възможни/ тогава е логично да се запитаме от каква перспектива сме направили ИЗБОРА да се родим там и тогава. Подобно предложение се състоеше в констатацията ми, че "Без да си ограничен от времето, на ниво енергийно съществуване би имал ясна представа всеки инкарнационен цикъл какви опции за преживявания предлага".


Ако все пак те интересува, съответно, за мен Галактическия затвор НЕ Е световен ред и не е изобщо затвор. Това е ИГРА, в която динамично се изменят правилата, съответно възможностите за преживявания, и имаме пълната свобода да осъзнаем какво се случва, доколкото ни стигат моментните възможности. "Световният ред" просто са опциите /settings/ на играта, за чиято възможност за промяна се борят доста "лобита". Друг е въпросът на индивидуално ниво как това се отразава на живота на всеки "играч" / чувства, събития, взаимоотношения.../. И тази ИГРА дава несравнимата възможност да "Опознаеш себе си" при различните ти като време и пространство "зареждания" /loading/ в самата игра. Малко алегорично, но пък вярвам - разбираемо.


Освен това засягаш една етична тема, по която съм напълно съгласен с твоето мнение,
Това ограничение се усеща най-остро от индивидите, които са по-напред от другите в своето просвещение, защото те са способни да проумеят какво губят заради слепотата на околните, от които зависят и какво биха могли да бъдат те самите, ако всеки един от нас беше нещо повече. Затова същите тези най-угнетени са и хората, които най-добре осъзнават какво трябва да направят за околните, в името на себе си.
, която отчасти съм загатнал тук със следното - "Защото осъзнаването на някои истини е свързано и с отговорното отношение към този факт, а не първопричинно реагиране на елементарни външни стимули". Това ми твърдение и състраданието към такива хора се дължи на факта, че вероятно съм имал взаимоотношения с подобни, но като знам колко "детински" съм се държал направо ме е срам. Но пък всеки си върви "пътя". Вървя си сам, защото никой друг не може да "го извърви" по-зле или по-добре от мен. Това е цената на индивидуалността. 


Само за сравнителна представа, като несъгласие на използването на "по-напред", ще дам пример: Ако приемем, че "божествеността" или пък използваното често, модерно напоследък - Абсолюта, е безкрайно голямо и е изобразено на вертикалната ос на "сравнение", то "просветените" би следвало на тази "ос" да са доста по-нагоре от другите. Обаче сравнено с Абсолюта тази разлика май ще бъде незначителна.
Навярно за това не срещам "под и над път" такива просветени хора, защото едва ли парадират с нещо "изкувствено", осъзнавайки собствената си нищожност пред Цялото.
Отделно пък, рязкото дисоцииране от околните води само до отчуждение, а неприемането и високата степен на внимание към ограниченията на околните носи съответната степен на Гняв, което пък си има други следствия на индивидуално ниво, което вече съм изпитвал и съм споделял тук, след като осъзнах да някаква степен какво е скромност. Извън рамките на налаганият през тоталитаризма смисъл, де, чиято цел беше да предизвика покорство.

Страници: [1] 2 3 4 ... 13