Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - kipenzov

Страници: [1] 2 3 4 ... 12
1
ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА
Христо Смирненски
Посветено на всички, които ще кажат:
"Това не се отнася до мене!"

 

— Кой си ти? — попита го Дяволът...

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата — висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

— Вие мразите ония горе? — попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.

— О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!

Дяволът се усмихна:

— Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.

— Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.

Дяволът пак се усмихна:

— О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!

— Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...

— Ти пак ще чуваш! — успокои го Дяволът и му стори път. — Мини!

Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:

— Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!

Момъкът спря и се вслуша:

— Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... — И той пак се затече.

Дяволът пак го спря:

— За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!

Момъкът отчаяно махна ръка.

— Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!

Дяволът:

— Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!

Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:

— Виж голите им кървави меса.

— Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!

През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...

— Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.

Момъкът махна ръка:

— Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!

Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:

— Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си — тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.

Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:

— Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.

— Напротив — най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.

Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:

— Да бъде! Вземи ги!

...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.

— Кой си ти? — дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

— Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!

2
Всички теми / Re: За и против хората
« -: Август 09, 2018, 09:06:38 pm »
Мила, пиша щото се обръщаш към мен с потребителското ми име, а не с не знам защо сбърканото - kepenzov.
Понеже ме уважи с ,,името'' ми, ще обясня какво имах предвид със съвета, който отвъд драмата и яростта ти е съвсем прост.
Докато чета постовете ти намирам толкова смислени и дълбоки неща, но ,,закътани'' сред огромно количество аргументация.
Принципно, за да пишеш и да  си дори автор на теми, би трябвало да си воден от желанието да споделиш и ако е полезно да се ползва като инфо от други хора. Съответно, това, което споделяш, ако е представено малко по-сбито и целенасочено като твърдение, описващо собствения ти опит, би могло да ,,достигне'' до повече хора, ако това ти е желанието.


Избра да драматизираш - ОК, но опортюнизмът ми винаги ми е давал силата да поглеждам и ,,оттатък'' мнението на стадото, към което любезно си ме зачислила.
Поне си свали маската!


3
Всички теми / Re: Херменевтика
« -: Август 09, 2018, 02:33:48 pm »
   ...Далай Лама, още една двойнтсвена личност (а кой не е?) в своята книга за четирите истини, казва нещо дяволски мъдро. Казва, че не всякога е добрия момент да бъде споделена една дори значима истина. В конкретния пример идеше реч за учението за Атман. За празнотата, което учение, казваше Далай Лама и добро да е ако не е поднесено, когато му дойде момента би могло да отврати, вместо да свърши работа. [перефразирам]™ По добре е да се замълчи, в името на същото, което трябва да бъде и чуто, не само казано. И от там възникват притчите.
Принципно има дълбока разлика между субстанционалността на "Атмана"/будизъм/ и липсата на каквато и да е субстанция на "Пустотата" /празнотата, emptyness/ или "Шунята" /sunyata/, каквата е концепцията на Адвайта Веданта.
По-кратко и разбираемо звучи по следния начин:  Има разлика между НЕЩОТО на "Атмана" и НИЩОТО на "Шунята".


За малко по-детайлно описание на празнотата, която наричат Пустотата или Шунята може да се прегледа това, но пък за повече детайли по отношение на двата различни подхода на Будизма и Адвайта Веданта, които апропо се изразяват в "Атмана" и "Шунята" може да се прочете тази статия, в която авторът прави философски опит за обединението им.



... Мотива е огледалото на това, което на изток наричат Карма...
Доста си права. От мотивацията произтичат действията ни. А действията ни са причината за резултатите. Най-кратко бих описал "Кармата" като протозапис на Принципа за причината и следствието. Но в този ни живот като хора. Защото в началото на този живот имаме генетично обусловен темперамент, върху който от действията ни /изборите ни/ строим характер, който определя индивидуалността ни и така се формира личността ни.
 Доста пъти съм се опитвал да споря със "светли" "лелички", че Кармата не е обвързана със смисъла, който те влагат в понятието. Още повече, че го обвързват и с колелото /цикъла/ на живота - Самсара. Така се ражда грешната парадигма за преражданията на "душата". Повечето хора бъркат "душата", пък и "съзнанието", с егото си, а от тук намесват и личността си, без да се замислят, че тази им личност като малки деца не е била формирана, поради липсата на обективно осъзната индивидуалност и недоразвит характер. През призмата на тази парадигма, доста ню ейджъри "си мечтаят" как "отлитат" до "бялата дупка", от която струи време-пространството и така ще "затворят кармичния цикъл на преражданията си", без да се усещат, че ако центърът на съзнанието им в лицето на сигизията дух/душа, представени от дуалния Аз, евентуално се преродят отново някъде, едва ли ще са "отразени" в човешкия живот със същият характер и ЛИЧНОСТ. Вероятно и ЕГО.
Съвсем нормално е да си мисля, че съм прав, но и това е НЕвярно  ;D



Цитат на bg2:
"Замесването на разни тайни общества навежда на мисълта, че е възможно всичките тези мистерии да са свързани с прикритието на окултни и магически практите под маската на Христос и християнството. Например днес съществува масонството и масоните (с претенциите им за наследници на разни тамплиери, майстор Хирам, Соломон и т.н.) които уж почитат бога на аврамическите религии (юдеизъм, християнство, ислям), но почитат и някакъв Велик Архитект. Имат и разни ритуали и алегории за които само те си знаят какви са."

Вероятно могат да се намерят и други описания с които да се асоциират описанията за мистична смърт, посвещения, освобождаване на  "пневма" и т.н.

Фигурата на Христос някак си липсва. По какъв начин християнството може да има връзка с джинове, кундалини, шамански инициации и другите практики свързвани с "гностическия мироглед"? Някак си не се връзват нещата.  Още повече, че мистерията около така наречения Граал противоречи на вярата, че митовете за Исус Христос се основават на реални събития. Умрял на кръста на Голгота и възкръснал в ефирно тяло? И след това забегнал с М.Магдалена и имали потомство. Възкръсналия ефирен Христос и М.Магдалена? Звучи като фантастика. Ако не е умирал на Голгота, а е умрял по-късно, тогава излиза, че Евангелията са фалшификат.

Разбира се с уточнението, че става въпрос за вярата, че митът/митовете за Исус Христос се основават на реални събития, а не са чисто и просто архетипни митове.             
Навярно тази "приказка", която се опитах да сглобя, за част от евреите - ционистите,"вълци" в овчи кожи, привлекли "покорни" "бели кози",  ще ти хареса.

 
А пък за мистичните преживявания, предизвикани от алкалоидите в аяухаската - май не му е времето, независимо че в цитираната статия от "Паралена реалност" за "зукр" и онзи западняк дето си "дигнал чукалата" и обикалял сред дервишите, става въпрос точно за такива преживявания и то без да употребява ДДТ, но пък знае ли се. Нали все пак е бил "окаден" с нещо от дервиша...

4
В една красива част от света, в прекрасна долина, нашарена с китни поляни и свежи гори, прорязана от кристално чиста река, заобиколена от величествени планини, си живеело голямо стадо овце. Цялата тази част от света била оградена от висока ограда, която нито една овца не виждала.
Тези от овцете, които живеели в делтата на реката, се хранели предимно с оризовите растения и очите им били придобили формата на оризово зърно и козината им пожълтяла.
Други от овцете, които живеели в студените планини, се хранели с горските билки и високопланинските мъхове и лишеи. На моменти, под падналите снегове се налагало да изравят храната си и за това им пораснали рога различни от тези на овцете. Превърнали се в кози, за които преплуването и на най-дълбокото планинско езеро не било проблем, и от специфичната планинска храна козината им побеляла, а синьото отражение на езерата полепнало по очите им.
Трети от овцете живеели на едно плато, на което се намирала степ от безбрежни тревни поля, но пък те не се ограничавали само с пасенето в степта, ами се качвали и по планините, навлизали и в гъстите влажни гори. Били свободни, но за сметка на това доста агресивни помежду си. За това и козината им била почервеняла.
Четвъртата група в голямото стадо живеела в най-топлата част от долината, поради което естествената нужда от козина не била толкова голяма. Козината им се сгъстила и накъдрила. Все по-голяма част от кожата им се показвала на слънце и се натрупал толкови витамин Д, че те започнали да почерняват. От топлия и задушен въздух се разширили ноздрите им, но били дребни и рядко се раждала някоя с по-развита мускулатура. Условията, в които живеели били доста приятни и често се намирали всякакви видове треви на вкус, което по-късно накарало белите кози да ги посещават.
Обаче имало и едни особени овце, които имали щастието да пасат с наследници на прастарата порода овци, които имали спомена за най-старите овци. От тях научили, че създателите на тези най-стари овци направили невидима ограда, а тях ги създал един Вълшебник.
От наследниците на прастарата порода овци, тези особени овци научили, че навремето всяка овца можела да си говори с Вълшебника. Дори им споделили думите на Вълшебника, но с предупреждението, че ако не внимават как ги изговарят, може и да ги повтори съдбата на предците им.
Тази особена порода овце, научила, че са овце и че като такива те се повеждат от дори една от тях и започват да се държат като стадо. И тази една, която може да поведе стадото е достатъчно да извика, че знае накъде се намира Вълшебника. А пък, за да не се държат баш кат овци, трябвало да си създадат строга организация с разпределени специфични задачи за всяка овца. Тези от овцете, които ръководели стадото знаели думите на Вълшебника, но на тези на по-долно ниво в организацията казвали, че могат да срещнат Вълшебника, а не че по всяко време могат да го чуят и те. Също криели, че вълшебника има много лица, но те също били невидими.

За съжаление, узнаването на думите на Вълшебника и силата, която имали, се оказала голямо изкушение. Възгордялите се овци от тези особени овци, които повели отделилото се стадо, решили, че вече са лъвове и вълци и те искат да ръководят общото стадо и че тяхната порода е достойна да е по-специална и да измести от пиедестала им на носители на знанието наследниците на най-старите овци. Точно тези наследници на най-старите овци знаели естествените закони на приливите и отливите и предусещали своя залез, но останали излъгани в очакванията си от споделянето на знанието си с особената порода.

След последствията и страданията, които споходили предателството на особените овци, те се изнесли към друго място за паша, където също навремето били пашували наследници на най-старите овци.
За тяхно учудване разбрали, че и на други места в тази част на света, оградена от невидима ограда, имало наследници на най-старите овци.
Също така, за тяхно съжаление, разбрали че не само те са вещи в боравенето с думите на Вълшебника. За това създали митът за Вълшебника, който говори на овцете, но към истината добавили и че това е техния вълшебник, за да предизвикат и появата на отрицанието на този мит, а именно митът за вълшебника, който не е техен.
И така, под прикритието на жертвата, тези ,,вълци'' в овчи кожи, се пръснали в стадото на белите овци, който вече не владеели думите на вълшебника, защото съществувалите между тях носители на знанието - наследници на най-старите овци, насочили думите на Вълшебника за възвеличаване на приликата им с Вълшебника и цялата тази сила ги изпепелила.
Бавно и методично ,,вълците'' в овчи кожи се възползвали от невежеството на белите кози. Независимо от интуицията на някои от козите и последващите гонения на ,,вълци'', това само затвърждавало образа на жертви на вълците. А те ,,вълците'' знаели, че за да можеш да вземеш нещо нематериално, трябва да създадеш материалното му отражение и да му зададеш стойност, която последствие да се изразява в парична единица. За това и методично се вмъквали сред белите кози, които отдавна вече разработили финикийската идея и всеки труд и продуктът от този труд се изразявали в зърно. Различните групички в стадото на белите кози използвали различни зърна. Едни пшеница, други ръж, трети просо и т.н.
Хитрите ,,вълци'' постоянно се въртяли около козите, които броели зърното и им помагали. Приемали ги за помощници като знак на благородност, защото били ,,жертви'' без родина и били полезни с интелекта си. Но и за да им вършат трудната ,,сметаческа'' работа. Смятали ги за безопасни, докато със заработеното си зърно не нарупали достатъчно зърно от отдаването му срещу лихва.
На няколко пъти водачите на белите кози им отнемали цялото имущество, което още повече служело за затвърждаване на образа им нажертва.
Опитали и за кратко създали тяхна си територия, която нарекли Хагарски каганат, в която официалният мит бил за техния вълшебник.
Белите кози пак ги опоскали и то от две страни. Хем от едната страна козите от неква територия дето наричали Свещена римска империя, хем от друга - некво българско ханство.
Поучили се вече на търпение, пак се пръснали в различните територии, но този път в тайни общества, в които главните им ,,вълци'' диктували правилата и дори и приобщавали, кози със специфични заложби след заклеването им във вярност. Така се докопали до баш полянките на важните кози в различните територии. Съветвали ги, изваждали от ,,ръкава'' по някоя иновация за по-лесно пашуване и най-вече прекъснали централизираните отношения на баш полянките с най-бялата коза от козите, западният ,,бял'' коч. За източният ,,черен'' коч още не им достигала силата и възможностите.
Дошъл и техният час да заявят мястото си сред козите и след като докопали голяма част от зърното на поразпръсналите се немски групички, които били част от разделилата се Свещена римска империя, започнали да навлизат и в територията на крайбрежието на езерото и един голям остров. За това доста се потрудил един ,,вълк'', който бил ковчежник на една бяла коза- Вилхелм.
Обаче с цялото това зърно, по традиция на острова, на който живеели и ,,лордовете'' на козите, зовящи се англи, ги приели радушно, както всяка овца с много зърно. Всред ,,лордовете'' имало доста, на които думите на Вълшебника, в доста окастрен вариант, достигали, ала все с женски глас. Това дори се проявявало и сред обикновените кози, защото имало доста мъжки кози, но само по пол и за това измислили категорията ,,джендър'', да е различна от физиологичния пол. Имали си по едно време дори и главна коза, а не коч.
Заформило се голямо сътрудничество между ,,вълците'' и комплексираните ,,кози'' от острова, които свели глави на подчинение и получили част от познанието за думите на Вълшебника.
Вече с влиянието си върху баш полянките и порока на властолюбивостта на ,,Светлия бял коч'', ,,вълците'' в овчи кожи подкокуросали западните кози до тръгнат на походи ,,за освобождаване'' на светите полянки, но още първия приключил с изпасването на полянката на източните овци, които били съседи и не живеели в ,,светите'' полянки, за където уж били тръгнали западните кози. Даже си кръстили завзетата полянка Латинска империя.
Западните кози дори не се усещали, че подведени от алчността, изпълняват плана на ,,вълците'' в овчи кожи.
Времето минавало, неосъзнатата група на белите кози, чрез разделянето си на различни групи превзела и покорила териториите на червените и черните овци. Дори от черните овци започнали да си подбират по-здравички, за да късат тревата и да подават в устите им. Без да се усетят белите кози, не само че почти изтребили червените овци, но и ги смесили с черни овци, за да може думите на Вълшебника да не достигат до ушите на червените и черните овци.
,,Вълците'' пък, с управляваните от тях не и без помощта на водещите бели кози, си освободили цяла огромна поляна, в която вече можели да си имат мултикултурно стадо, което да захранват с новият им мит - Великата американска мечта, която носела името на превзетата поляна и била интерпретация на митът им за техния вълшебник, който в основата си е ,,свобода, равенство, братство, но под наше ръководство'', защото ние сме жертвите, които го заслужават.
За старата им поляна, на неподчиняващите се водещи бели кози, които започнали да прозират под овчите кожи, били приготвили изненада. Спретнали им революция и почнали да падат едни овчи главички. После още. После пък и както обикновено, когато предизвикат голям пуч, трудно одържат енергията на стадото, която по овчи тертип търси нещо в полезрението си да го поведе. Но тяхното ,,вълче'' присъствие е в ,,сенките'' и ... напълно очаквано стадото си определя овца-генералисимус, която ги повежда.
За ,,вълците'' пък е важно каквото и да се предприеме, да се ползва от тяхното зърно. Веднъж печелят от лихвата, а друг път от задлъжнялостта и падането на стойността на полянките и труда на овците. И си завъртат спиралата, за чието проявление знаят отдавна.
 Дори и след предизвиканата поредна криза със зърното, въвели едни написани обещания, че ако ти кажат, че ще ти дадат 1зрънце, ти ще го получиш. И започнали да дават толкова много обещания, срещу които взимали зърното на другите овци в тази част на света.
С помощта на две от групите кози- тази от острова и тази на обезглавената откъм ,,лордове'' френска група,,вълците'' пък изтребили доста от потомството на побратимите си в дъждовните горички с пълноводните потоци, в територията, която след като както обикновено разделили и нарекли индия и пакистан.
Като цяло, с дейното участие на ,,обучените'' за водачи бели кози, подчинили червените и черните овци, ,,вълците'' в овчи кожи неколкократно се опитали да завземат и поляната на белите кози, зад които стоял ,,стария черен коч''. Първо, пробвали постановката с революцията, но единствената грузинска коза успяла да ги ,,пребори'' и уж нямали власт в източната поляна. А то всичко отново неосъзнато се случвало така, както искат ,,вълците'' - свобода, равенство, братство, но с тяхното прикрито ръководство.
С техния нов и широко навлизащ  мит - ,,всичко има стойност''.

Странно било учудването на създателите на невидимата ограда, когато погледнали към обора. Казали си - ,,Леле, тука кви яки сценарии се разиграват! Да вземем да се пуснем във филма да видим до къде ще я докараме''. А тяхното място се заело от овци, които видяли невидимата ограда и така я презаредили.
А пък Вълшебникът бил думите изречени от самият Вълшебник!



5
Всички теми / Re: За и против хората
« -: Август 05, 2018, 06:33:07 am »
По отношение на ,,мъжкия добитък'', може и да прозвучи тендинциозно, но ще разкажа само една история без да проявявам оценка. Все пак такъв ,,добитък'' бива отглеждан от властолюбиви ,,лелички'', не само в ролята им на майки. Някъде се спомена, че старейшините много добре са знаели, че духът на племето се носи от жените/за това еврейството се предава по майчина линия/. Духът, който се отразява от анимуса. А колко ,,лелички'' има в женската част на нашето общество?


Та, историята накратко ...
Яне Сандански - ,,Орелот на Пирина'', ,,боец-революционер''!
Вуйчо му / не си спомням името му, последствие обаче сериозно ,,навлиза'' в комунистическите ръководители, поради връзката му с коминтерна/ урежда и с образование - шесто отделение- горе долу средно, а не висше, както прокламира комунистическата пропаганда. От уволнен началник на тъмничарите в дупнишкия зандан ,,става'' ,,воевода'' и ходи със ,,светлите си примери''- ,,другари'' да ,,освобождава'' там, където няма аскер. Не в Джумаята, ами по якорудско.
Издига се, след ,, странно'' изтеклата информация за придвижването на Г.Делчев и неговата смърт. Изчезват и парите от откупа за мис Стоун / все едно от щатите не са могли да пратят ,,некой лев'', за подривна дейност срещу ,,неиграещия по тоягата'' Хамид I, но е требвало да се разиграе постановката с ,,революционерите'' от планината , борещи се за свобода и равенство, като това разиграване става в пресата на тогавашното все ще ,,неонодено'' западно общество/.
Проваля Илинденско-преображенското възстание като неговата чета изобщо не се ,,вдига'', ами и пак странно, останалите две чети от окръга - Серската и Драмската, са ,,локализирани и ликвидирани'' и изобщо не се стига до неочаквана атака на четите от Одринския окръг в оголения тил на Истанбул.
Да, но взема дейно участие в помощ на Младотурците при преврата, за което е ,,награден'' с марикостиновския чифлик и 30 г-на концесия на горите в Южен Пирин и Славянка срещу ,,огромните'' 5% такса от приходите, и за което е било нужно само да ,,изколи малко'' от личната гвардия на Султана при преврата и после при нежеланието им да се подчинят на новия султан Хамид II, щото не е от султанското родословие.
Май наскоро пробваха подобен сценарий в Турция :o
Остави това, ми и става действащ депутат в Меджлиса от съучредена от него партия.
Основава училища ,,просветителя-революционер'', но не екзархистки, където се преподава на български, ами такива според новата политика за ,,права и свободи'' в младотурската империя, в които се преподава на познай какъв език.
Трагикомедията продължава, щото комунистите налагат и името му върху селцето Св.Врач.
Ако знае някой кои са единствените други хора-светии признати и от католическата и от православната църква, освен св.св.Кирил и Методий, ще му кажа, че тяхното име носи и Св.Врач - св.св.Козма и Дамян - братята безсребренници, щото те са лекували хора в термалните извори. Врач означава лечител.

6
Всички теми / Re: За и против хората
« -: Август 05, 2018, 03:08:38 am »
,,Пази Боже сляпо да прогледа'' е заглавието на едно любопитно четиво.
Дори и поколението ни, родено около 80-та година, имаше досег с едни ,,длъжности'' в училище, които се назоваваха ,,дружинни ръководители''.
Обикновено бяха едни ,,недокосвани отдавна'' лелички, които трябваше по презумпция да са стожери за културното ни развитие като учащи и да ни ,,налагат'' тяхното разбиране за морал и етични норми. Властта, която им беше делегирана/ да привикват всеки класен ръководител заради ,, провинилите'' му се ученици, да предлагат за ,,наказание''  и т.н./ явно увличаше женици с характерни черти на характера  към ,,докопването'' до тази службица. Едни, толкова егоцентрични ,,мацки'', че каквото и да кажеш в своя защита за дадено поведение,възприемаха като лична нападка. Независимо, че отстояваш позиция за собствената ти свобода /като пример мога да дам това, че не ме допускаха до училище, щото съм си изрисувал чантата с метълски надписи и рисунки на черепи/.
Най-отвращаващото ме беше, когато такива ,,лелчици'' проявят последваща реакция след признаването на голяма част от учителския колектив, че имам право / все пак имаше и разумни хора сред учителите, които знаеха какво е педагогика/. В болшинството от случаите, реакцията им се състоеше в това да ме оплюват сред колегите си, чрез ,,лепенето на етикети'' в процеса на интригантсване. Държаха се точно като използвания често от тях самите израз ,,ощипани госпожици'' и се опитваха всячески да ме злепоставят, като дори ме изкарваха ,,малоумен''в скалъпените им тези, но не минаваше номера, щото противно на тяхното ,,охарактеризиране'' бях един от най-добрите ученици в даскалото, рисувах и продавах картините си и поне стигах до републиканския кръг на олимпиадите по математика, за разлика от ,,техните фаворити''.
Но този момент - на сблъсъкът ми с лицемерието и ,,двойните аршини'', навярно ме е белязал за цял живот. И най-вече подмолността, към която изпитвам неистова неприязън. Подмолността, на която са способни необразованите простаци, с големите претенции, вечно незадоволеното его и мизерните способностти за разбиране на малко по-големи като обем и с по-дълги логически вериги повествования.
Но пък всички хора имаме голям ,,мисловно-енергиен'' потенциал, а този на подобни ,,лелички'' е насочен в посока, коренно различаваща се от моя идеал за градивно поведение. ,,Те'' са се развили като ,,професионални изкусителки'' на ,,необлъчени'' съзнания на хора, с никакво мнение.
 Изкусително представените им доводи, заклеймяващи даден човек като ,,чужд и невписващ се'' в общата кауза, повличат и дори уж интелигентни хора да ,,се замислят'' за мнението си за ,,нарочения от лелките'' човек, пък бил той и просто ученик. Даже, колкото по-слаба е ,,жертвата'' толкова по-яростна е атаката, защото ,,разрасналото се'' его изпитва непримирима жажда за мъст спрямо дръзналия да ,,противоречи'' на авторитета.

Мога да кажа, че отдавна познавам поведението на жени, асоциирали се с ,,висшестоящия мъж'' и прокламиращи необосновани твърдения, сякаш те са неоспорим факт.
Последното е част от дефиницията за жени с неинтегриран анимус/мъжкият елемент в психиката им/.


Най-странното, но не и нелогично, ми беше проявлението на този архетип, в неинтегрираната му форма при процеса на индивидуация, при множеството от фльорци, силно обладани от манията по Ню ейдж. Вече трябва да говоря в трето лице, за да не ме осъди някоя неолиберастка от ,,Джемини'' или неосъществена адвокатка от ,,Български хелзинкски комитет''.
Още по-странно и на моменти плашещо за ,,бъдещето'' съм се чувствал, когато такива агресивни ,,лелички'' виждам да ,,доукрасяват'' ню ейдж концепциите със ,,задължителната'' доза от конспиративната теория и нло-та. Все едно да сготвиш ,,манджа с грозде'' и да я ,,подправиш'' с конспиративен ,,пипер'' и извънземна ,,сол''. Пълен бълвоч!
И когато почнат да ,,плюят'' по Ню ейджа, вече тотално ми се догажда от тази простотия. Простотия, защото не само, че не знаят какво е Ню ейдж , но и имат способността да ,,осират'' с невежеството си всичко, до което се докоснат с постоянното си преекспониране на неосъзнатите се вътрешни страхове под формата на ,,задълбочени анализи'', дълбаещи само в руслото на информационния поток, подхранващ точно тези страхове. Пълен циклаж, за което пък и едва ли не им се дължи съчувствие.
 Малко, че са в ,,Сатурнова дупка'' или неква си там ню ейджърска пропагандаторска ,,дупка''/бели, черни, бембени или розова ,,пепел от рози'', при положение, че пепелта от нещо изгоряло определено не е розова/,  ами и в настоятелното им ,,пробутване'' на ,,еднодневки'' са способни без да осъзнават да омаскарят дори и продукт, в който е вложен и чужд труд и има потенциала да подпомогне в ,,търсенето'' на по-специфичен ,,поглед'' хора, като ги отблъсне с отчайващата простотия, лъхаща след тяхната намеса.
С такива ,,лелички'' е пълно не само в студията на кабелни телевизии и техните предавания за ,,врачуване''. Има ги и във каквито се сетиш духовни школи, езотерични центрове, мистични фондации. Организират курсове по какво ли не, екскурзии до ,,мистични'' дестинации, а може и виетнамски масаж с ,,щастлив край'', но това последното май наистина е полезно.
Толкова ,,негативно'' за ,,женския добитък'' можах да ,,родя'', не че ми липсват ,,оплождащи'' поводи.


И преди някоя ,,леличка'' да поиска да ни обедини в търсенето на мерки за противодействие на простотията и да създадем ,,нова инквизиция'', яростно и егоцентрично, въобразявайки си, че се обсъжда нейната личност, а не модела на поведение, нека се зачетем в този цитат

7
Всички теми / Re: За и против хората
« -: Август 03, 2018, 08:30:10 pm »
Психея, не знам как да ти го обясня без да те засегна. Не за друго, а защото вече мога да кажа, че много добре познавам обобщения мисловен модел, чието резултатно поведение вече недвусмислено доказваш, че проявяваш.
Ще си спестя обясненията какво написах/ и без това не си разбрала идеята/, след като сама предложи ,,да го обсъдим''', но явно аз не трябва да коментирам. Ако ти, с твоята ,,териториалност'', си определящия фактор, който ,,дава думата'' и определя мястото кой къде да пише, аз наистина не съм за тук. През цялото време си мисля, че споделям, а то било ,,натрапване''!
За всички е виден стремежа ти,всяка една тема да завъртиш около собствената си персона или личността на някой потребител,и всички се отнасят с разбиране,и за другите не зная,ала у мен будиш и жал..

Явно за сметка на теб, другите разбират самоиронията ми.
А пък, пак за сметка на теб, другите явно знаят какво е диалектично представяне на информация, т.е. в разговора между двама души, третият може да черпи избирателно и ненатрапчиво информация за негово ползване. Така си дадох пример за Взаимозависимостта...
А защо го приемаш лично? си е твой проблем.
От реакцията ти мога да достигна до прозрения САМО за твоята същност, а не че достигам до ,,прозрения за себе си''. Това с буквалното разбиране на ,,огледалото'' го правят Ню ейджърите, при които всичко е ,,манджа с грозде'', ,,сготвена'' с огромна доза ,,самочувствие без покритие'' и фантасмагорични интерпретации на неразбрана експериментална информация.

И накрая ОТНОВО ПО ТЕМАТА, ще поясня и за Психея, че аз съм за хората.
И за това си направих труда да обясня защо хората се държат като животни.
И най-вече да споделя, че взаимоотношенията с околните са продукт на общ труд между човека и околните, а не са виновни единствено другите. Всъщност ,,на крива ракета, космосът и е виновен''.
А справянето с предизвикателството е добре да дойде от самия човек.
 За това, подчертавам го и за Психея, написах ,,Готови решения могат да дойдат само ,,отвън'', но това Ти ли си?''

8
Всички теми / Re: За и против хората
« -: Август 03, 2018, 12:05:52 pm »
Ето и един прекрасен ,,преглед'' на ,,поведението на добитъка'' :

9
Всички теми / Re: За и против хората
« -: Август 03, 2018, 11:58:00 am »
От реакцията ти мога да достигна до прозрения за твоята същност.
Човек винаги има Избор. Ти си свободна да ,,ме пратиш'' където пожелаеш. Свободна си да избереш да пратиш Всички където пожелаеш, като преди това ги ,,осъдиш'' или ако не го направиш - те трябва да са ти благодарни ,,до гроб'' за снизхождението. Но всичко това се ,,случва'' в ,,твоя свят''. И е отражение на твоята Независимост.
Когато поведението ти е сходно с поведението, от което се оплакваш, за какво изобщо го правиш? Преекспонираш НЕЗАВИСИМОСТТА си ли?
Да, моя грешка е, че си помислих, че ще ,,оцениш подобаващо'' това, което съм написал, независимо, че от описанието на ,,ситуацията в живота ти'' да е ясно, че ни би го и не би могла да го направиш. Реакция като твоята, би следвало, по установените етични норми да ме ,,откаже'' да влизам изобщо в този форум, но смятам да си те сложа на ,,онази ми работа''.
Но пък твоята реакция ми е поредното доказателство защо Илюминати управляват света - защото знаят и познават себе си и собствените си възможности. И знаят каква е животинската част от същността ни като хора и как да ,,подават моркова'' на ,,магарето''.


Ето ти и още нещо от Джон Кофи и една негова книга:
,,В процеса на съзряване и развитие ние осъзнаваме, че всичко в природата е взаимосвързано и взаимозависимо и че същото се отнася и за човешкото общество. Откриваме, че най-високите постижения на човека са свързани с постигнатото от другите хора и това показва, че човешкият живот също е взаимозависим.
Нашето развитие от детството до зрелостта е естествен процес, в който има различни измерения на израстването. Например, достигането до пълна физическа зрелост не означава непременно и достигането на емоционална и умствена зрелост. От друга страна, физическата зависимост на човек не означава умствена или емоционална незрелост.
В континуума на зрелостта, зависимостта е парадигмата на „вие" - вие се грижите за мен, вие трябва да ми помогнете, вие не го направихте, следователно вината е ваша.
Независимостта е парадигмата на ,Аз" - аз мога да го направя, аз съм отговорен, аз разчитам само на себе си, аз мога да избирам.
Взаимозависимостта е парадигмата на „Hиe" - ние можем да го направим, ние можем да съчетаем способностите и талантите си и да създадем заедно нещо по-добро.
Зависимите хора се нуждаят от другите, за да получат това, което искат. Независимите хора могат да постигнат това, което искат, със собствено усилие, а взаимозависимите хора съчетават своите усилия с усилията на другите, за да постигнат по-голям успех.
Ако съм физически зависим - парализиран или ограничен в движенията си, аз ще се нуждая от чужда помощ. Ако съм емоционално зависим, чувството ми за собст¬вена стойност и сигурност ще зависи от мнението на другите за мен. Ще бъда потиснат, ако те не ме харесват. Ако съм интелектуално зависим, ще оставя другите да мислят заради мен, те да решават проблемите и въпросите в моя живот.
Ако съм независим физически, ще мога да се справям добре самостоятелно. Ако съм интелектуално независим, ще мога да мисля самостоятелно и да се придвижвам от едно ниво на абстракция към друго. Ще мога да мисля творчески и аналитично, да организирам и изразявам мислите си разбираемо. Ако съм емоционално независим, ще бъда вътрешно обоснован. Чувството ми за собствена стойност няма да се определя от това дали съм харесван и дали другите се отнасят добре с мен
Лесно е да се види, че независимостта е по-висок стадий от зависимостта. Да бъдеш независим, значи да си постигнал много, но независимостта не е най-високото постижение.
Днешната социална парадигма поставя независимостта на трон. Тя е бленуваната цел на много индивиди и социални движения. Много от публикуваните материали за самоусъвършенстване поставят независимостта на пиедестал, превръщат я в самоцел, като че ли общуването или това да работиш с другите са по-маловажни ценности.
Но акцентирането върху независимостта е реакция срещу зависимостта - срещу контрола, използването, манипулирането и определянето ни от страна на другите.
Неразбирайки добре концепцията за взаимозависимостта, някои мислят, че това е връщане към зависимостта.
Този тип реакция е характерна за „освободени" личности, които „доказват себе си" и „правят това, което искат", но същевременно е показател за принципната им зависимост, от която те не могат да избягат, защото е вътрешна, а не външна - например, позволяват слабостите на други хора да рушат емоционалния им живот или пък се чувстват жертва на хора и събития извън техния контрол.
Разбира се, може би е наложително да се променят външните обстоятелства, но проблемът за зависимостта е въпрос на лична зрелост, който не зависи много от външните обстоятелства. Дори при по-благоприятни външни обстоятелства незрелостта и зависимостта съществуват. Истинската независимост на характера ни позволява да действаме, а не да бъдем манипулирани. Тя ни освобождава от зависимостта от обстоятелствата и другите хора и е достойна, но не и крайна цел на ефективния живот.
Независимото мислене, само по себе си, не подхожда на взаимозависимата действителност. Независими хора, които не са узрели да мислят и действат взаимозависимо, са добри индивидуалисти, но не могат да бъдат добри водачи или да работят в екип. Те не изхождат от парадигмата на взаимозависимостта.''

10
Всички теми / Re: За и против хората
« -: Август 02, 2018, 08:12:25 pm »
Психея, при положение, че съм с бяла кожа, тъмно руса коса и наситено сини очи, излиза че едва ли не съм рептил?! А пък аз си мислех, че съм излишно скромен нарцисист. И се чудя що се опитвам да ,,влезна'' в главата на всеки, а то си е бая просто - като рептил, не мога да изпитвам емоции и за това ,,точа'' от другите. До оставим самоиронията, обаче...


Принципно, сигурен съм, че си запозната с ножа или меча на Окам, не помня кво беше.
Имам предвид основния метод за научно изследване, който гласи, че най-простото от всички обяснения се взима за достатъчно. Всичко е с цел да не се усложнява излишно. Макар, че от другата страна ,,стои'' - Най-простите неща са най-сложни!. За това и умът фрагментира ли, раздробява ли, за да може да разбере. И така сам си плете ,,плитката на Шива'' или т.н. в адвайта веданта Майа


От тази гледна точка, вече мога да задам и въпрос: Е, от чий па, трябва животът да е само щастие и блаженство. И кой казва, че не трябва да съдиш? Ти или някой външен за теб авторитет?
Виж за заклеймяването съм съгласен, щото е целеносочено его усилие на индивидуалния Аз да ,,разпростре'' собствената си субективна оценка в социалната средата.
А под ,,ти'' в предния въпрос имах предвид Сърцето ти. Щото ако сърцето ти излъчва импулса на присъдата, значи ума ще намери начин да опосредства намерението с нужното и приемливо за теб ,,оправдаване'' на действията.
Но от къде ,,идва'' импулсът и защо е в тази му фаза? Можеш да дълбаеш до ,,Ану'' и ,,Монада'', а пък ,,другаде'' не можеш?
Лао Дзъ е казал: Всички са прозрачни, Аз съм мъгла.
Виждам, че най-накрая реши да проявиш и женското в себе си, и да си позволиш да признаеш, отвъд ,,горделивостта'', че не можеш Всичко. И че си ,,трошиш'' главата в стената на  собствената ти ,,мъгла''. Това сме хората - същества ,,разчекнати'' от противоречия. За тва сме Тук - за да се ,,пържим'' в собствен сос, та белким ,,вденем''.
И тук вече мога да ти споделя, че откакто спрях да се тревожа за ,,глада и терористите в Сомалия'', за ,,правата на жените в Иран'' или други проблеми на човечеството, ми изчезнаха болките в рамото и плешката.
А по отношение на ,,щраусовото завиране на главата в пясъка''.
Каква е разликата ,,между детето убито на ел.стол'' и ,,нашамарения от теб посерко''?
Май е реалното присъствие в живота ти.
Едното е ,,външна информация'', а другото е реална ситуация в Твоя живот.
Когато в заобикалящия те свят възниква ситуация, ти действаш, воден от собствената си страст. ,,На всички няма угодия!''
,,Избирам, следователно съществувам.''
Решила си - набила си го. Той несъзнавано си е търсил незадоволения ,,контакт'' със собствените си лайна, а ти си била инструмента за ,,задоволяването'' на желанието му.
Ти си имала неосъзната нужда ,,да сбухаш'' някой и се е появил той, за да ти ,,се сбъдне''.
,,Това е толкоз просто и логично... Какво тук значи някаква си личност'', евала Вапцаров, нищо, че си банскалия.
И той се е борил с ,,демоните на несъвършенството в човечеството''. Трагично, но красиво. Живял е живота си и е почерпил собствената си, неповторима опитност. Неправилно е според мен да ,,съдя'' трагично ли е, красиво ли е. Но го направих/ups I did it aggain/.
 Значи съм един обикновен човек. Несъвършен, изгарян от противоречия.
Така си се притесних, че съм рептил!
Не го прави и ти!


 Готови решения могат да дойдат само ,,отвън'', но това Ти ли си?

11
Всички теми / Re: За и против хората
« -: Юли 31, 2018, 02:43:05 pm »
Тъй като темата позволява да задоволя Нарцисизма си чрез споделяне на лична история, ще се възползвам максимално. Още повече, че на по-дълбоко ниво на комуникация моето его ще има възможността да зареди с енерджи и Месианския комплекс, който "тормози" не само мен от пишещите, както гледам. Макар че последното не е добре, щото после колкото повече си пребивавал в това ниво на перцепция толкова повече труд е нужен, за да се абстрахираш и да се "върнеш в баланса на НЕоценката".


Още от пубертета винаги съм се чудел защо "другите се държат като животни", докато не погледнах отстрани и своето поведение.
Естествено, импулсът за проявата на подобно поведение винаги идва след известна доза страдание. Колкото в по-ранен етап се случи тази "промяна на светогледа" толкова по-лесно се преживява този цикъл/ и не е "единствен" - просто е един от множеството които формират пътя на съзряването и достигането до емоционалната интелигентност/. Да не говоря, че от наблюденията си съм стигнал до извода, че по-дълбоките нива на осъзнаване и сетивност винаги идват след преживяването на по-дълбоки психологически травми, но това е или инцидентно или когато независимо от знаците на подсъзнанието продължаваме да поддържаме изградената си себепредстава.
В същността си, тази промяна се предизвиква от кумулиране на псих.енергия под формата на гняв и самосъжаление предизвикани от разминаването на вътрешния идеал и реалното положение в обществото / обаче "от моята перспектива на наблюдение и оценка"/.
Защо твърдя, че по-рано е по-лесно? Защото, когато капакът на тенджерата под налягане стои затворен дълго време, неминуемо се стига и до "бум-тряс". И тогава се стига до ненавист към обществото като цяло и резонното "затваряне в себе си", защото "каквото ти е отношението към света това е и отношението на света към теб".
Да, често съм си мислил, наистина това общество е съставено от индивиди с индивидуалност. Често, при анализирането на отделните хора, съм наблюдавал "пълното оправдаване" на безсмислените им действия и то по доста правдоподобен за тях си начин, който отразява морално-ценностната им система. А защо тя е такава и защо пък аз съм с негативно отношение?
За мен е лесно да анализирам отношението си - просто техните идеали се разминават с моите!
Но защо техните идеали са това, което определя и действията-поведението им?
Не за първи път ще се "опра" на теорията на Жан Пиаже и надграждането й от Колберг, тъй като основният момент, който предопределя поведението на повечето хора в съвременното ни общество, се състои в личния им избор на интерпретация при Петият стадий на моралното развитие. А именно.
След разбирането на индивида, че обществените закони са относителни и се поддържат на база обществената договореност за спазването им, в Шестият стадий на морално развитие избрания Идеал вече е продукт на почти пълна морална деградация, защото от този момент нататък водещото кредую на болшинството от хората е задоволяването на Егото. Това включва дивият индивидуализъм, несъобразяването с общите правила, преследването на користните цели, водещи до заграбване от "общото" / за да не те изпревари някой друг/, почти пълно неприемане на обществените ценности / почти пълно, щото все пак трябва да има нещо и за поддръжка на Маската на съпричастност пред обществото/ и т.н.
От тук вече се влиза и в социологическия "поглед", който дава известна представа Защо е така.
Защото имаме налице едно тотално "подкрепяно", консуматорско общество с непрестанно захранване на илюзиите, които го формират. Основните от тях са нагнетяването на страх от загуба и липсата. Общество, в което "Новият бог" - парите, има неограничена сила да превръща всичко духовно в ограничено материално копие. Техническите достижения и маркетинговите насоки в производството са в основата за по-пълно задоволяване на материалните стремежи на Егото, за което единствено се иска да си "хищник" в набавянето на ресурса - проявление на Новия бог- парите.
При "незапален огън" на любопитството за самопознание, това инертно движение в предначертаната от Новия бог "посока" отвежда индивида в рамките на специфичното консуматорско поведение. В тези рамки не е нужно да се мисли чак толкова. Или следваш правилата или си "вън" от "новото модерно". Хората биват хипнотизирани в транса на "съвременния кич", в който усилията за "вникване" са излишни, щото всичко вече е "измислено". Всяко избягване на наказание за обществено-престъпна проява си има своята цена. Единствено е нужно да имаш възможността да си позволиш тази цена или да си част от група, която да може да блокира правораздаването. Това го споменавам като "описание", а не давам методика "как да ни се размине". Далеч съм от желанието да направлявам престъпници, но хората четат избирателно, за съжаление.
Въпреки, че проявлението на този инжениран социален процес е "от скоро" спрямо времевите диапазони за изследване в Социалната антропология, все пак неминуемо стигаме и да този "поглед".
В развиващото се западно общество, към което ни "зачислиха", отдавна циркулират идеите на рационализма и детерминизма, които пренасочиха обществената енергия в търсене не в духовното, а в материалното. Материалните блага, кумулирани в процеса на техническо развитие и развитието на икономическите дисциплини са основата на сегашното състояние на обществото. Но не са малко съвременните и не до там съвременни философи и психолози, които отбелязват трагедията на задаващия се резултат от това дисбалансирано състояние на обществото от психологическа гледна точка. Кофти е, щото за да съм по-аргументиран  в тези ми твърдения, ще се наложи тепърва, едва ли не, да споменавам "основата" в лицето на юнгианската анализа, през чиято призма могат да се разберат някои тези / Ницше, Ю.Евола, М.Хайдегер или пък Трансцендентализмът, Хуманизмът, Екзистенциализмът и за съжаление налагащият се Трансхуманизъм със съпътстващата го Евгеника/.
От този "поглед" и "конспиративния поглед" вече се ражда конфликта на дилемата, че целият обществено-политически процес през вековете е контролиран.
За мен лично  има достатъчно доказателства в подкрепа на конспиративната теория, но пък любопитството ме кара да обърна внимание и на другата идея, че няма "външен контрол" в тези процеси, и че проявлението им е причинно-следствения резултат от развитието на психичните процеси в Колективно несъзнавания ни слой като цивилизация.
Защото от изборът, ако изобщо трябва да се прави такъв, дали съм "контролиран" или съм част от саморегулиращо се общество/ което наистина може и да е просто "завоалиране" на контролиращия център/, зависи и разбирането ми на заобикалящия свят.
Последното може и да ме приближи, може и да ме отдалечи от Истината, но може и изобщо да няма общо с Моята истина, щото тя е просто индивидуален поглед към Универсалната истина. А като такъв поглед, неминуемо той е и субективен.
От последното ми твърдение и в синхрон с изложените ми аргументи мога да излезна с двусмислената позиция :


За смъртта на Весковото куче са виновни Илюминати!

А в отдаването на енергия към нарцистичния или месианския комплекс, най-важно е да получиш внимание, за евентуалното Ви отдаване на което Ви предупредих още в първия абзац.
И специални поздрави за Веско - отново. Защото да "излееш" "таеното" си огорчение в писмен вид е прекрасна стъпка към опознаването на това, което си "неизказал" и което си "изтласкал" като "проекция" и "виждаш" в другите.

12
ПЪТЯТ НА ГЛУПАКА
 Петнадесета лекция.  Когато Фа-чан умирал, по покрива дращела една катеричка. „ Това е точно това – казал той, -  и нищо друго”!


    Дзен-будистът е състрадателен, но неговата нагласа е основана на разбирането, че няма Аз, няма радости, няма скърби, няма други. При Дзен състраданието е чувство за безусловно приемане на всеки и всичко, което се среща в мига Сега на Единното Съзнание. Основата на това чувство е познанието за нещата такива-каквито-са.
За да се разбере подобна постановка трябва да направим едно малко отклонение от основния път и да споменем няколко по-общи тези свързани с будистката етика. Като всяко човешко, духовно съзидание, свързано с най-различни „школи-колесници”,  будизмът също е обект на най-различни интерпретации. Най-общо може да се каже, че будистката етика не може да се впише в нито един от съществуващите западни теоретични модели. Великите мислители от миналото не са оставили никакви трактати по етика. В ранните индийски текстове дори няма дума за „етика” – най-близкото понятие е „шила”, което по традиция се превежда като „морал”, но според специалистите то е по-близко по значение до „дисциплинирано поведение” и/или „сдържаност”. Доколкото ми е известно, Буда също много рядко засяга въпроси свързани с етиката. Неговите последователи засягат най-различни морални проблеми, но етиката не е в центъра им.

 Специалистите предлагат най-различни обяснения на този факт. Лично аз приемам тезата, че будизмът „страни от етиката”, защото се развива като духовно учение, което отхвърля нормите на обществения живот и религиозните законови системи/ бих казал – отхвърля диктата на системата, включително и на всяка етична система/. Така изглеждат нещата, но само на пръв поглед.

Всъщност най-важният стълб в будистката етика е „дхарма”. Независимо от много му значения, основната същност на това понятие е „структуроопределящ космически закон, на който се крепи както материалният, така и моралният ред във Вселената”. Дхарма нито е причинена, нито се контролира от някакво всевишно същество, самите богове се подчиняват на законите и, както и Буда. В морален аспект дхарма е проявление на закона за кармата, най-общо казано – етичните последствия от дхарма, в частност онези, които се отнасят до следствията от моралността на поведението. Буквалното значение на санскритската дума „карма” е „действие”, но „кармата” като понятие отразява не какви да е, а точно определен вид действия. Кармичните действия имат точно определена морална стойност и Буда определя кармата, като се позовава на доброволния избор според морала и действията, произтичащи от него. Или, нека обобщя: според будизма човекът има свободна воля и се самоопределя в процеса на избор между едни и други действия. В буквален смисъл всеки индивид се изгражда/ духовно се самоусъвършенства/  чрез избора на морал. В също толкова буквален смисъл, индивидът се саморазрушава в процеса на избор между едни и други действия, които са с неморална стойност. Действията с морална стойност се различават от всички останали по това, че имат както преходни, така и непреходни последствия, които оказват влияние върху бъдещето. Както твърди поговорката: „ Посееш ли действие, ще пожънеш навик; посееш ли навик, ще пожънеш характер; посееш ли характер, ще пожънеш съдба”. В този смисъл системообразуващите недостатъци в характера на всеки индивид или неговите добродетели, до голяма степен предопределят възможността всеки човек сам да създава добрата или злата си участ. Будистите считат, че кармата не предопределя какво точно ще се случи или как човек ще реагира на събитията; според тях ние винаги сме свободни да се противопоставим на предначертаното и да установим нови линии на поведение.

       В първата си проповед Буда „завъртял колелото на дхарма”/ Буда е твърдял само, че е открил дхарма, не че я е измислил/ и изказал доктринално истината за действителността. В проповедтта си Сидхарта Гаутама формулира Четирите благородни истини, последната от които е Благородният осмостепенен път, водещ към нирвана. Пътят има три деления – морал/шила/, медитация/самадхи/ и прозрение/ праджня/, от което се вижда, че моралът за будизма е неделима част от пътя към нирвана. Будизмът изразява етичните си изисквания в най-различни предписания и форми/ Петте предписания, Осемтте/ ащанга шила/ и Десетте предписания/ даша шила/, Десетте пътя за действие/ даша кушала кармапатха/, Шесте съвършенства на бодхисатвата/Парамита/ и др./. Най-известният списък на морални норми в будизма, сравним с десетте Божи заповеди в християнството са Петте предписания: 1. Приемам да не наранявам живи същества; 2. Приемам да не вземам онова, което не ми е било дадено; 3. Приемам да се въздържам от полова безнравственост; 4. Приемам да не лъжа; 5. Приемам да не поемам отровите. И за да завърша този кратък преглед ще добавя, че в будисткия морал от едната страна са предписанията, а от другата страна са добродетелите, които също са обединени в най-различни дълги списъци. Основните добродетели са непривързване/ арага/, добронамереност/адвеша/, разбиране/ амоха/. Преди да продължа с изброяването ще направя едно съществено уточнение, свързано с често срещаното неправилно разбиране на „непривързването”. Образът на „непривързания към нищо” инертен отшелник, който в пълния смисъл на думата е нещо като „обществен аутсайдер”, често смущава мислите на Западните интелектуалци-прогресисти, както и на всички останали хора, свикнали да измерват смисъла на живота с критерия за „обществено полезна дейност на индивида”. Затова ще уточня, че в будистката интерпретация „непривързването” означава липса на егоистично желание, което покварява поведението на индивида, давайки преднина на собствените му нужди. Тази трактовка също е смущаваща за Западния начин на мислене, но това вече е друга тема.

      Арага, като добродетел, се свърза  пряко с „дана” – тоест „даване” – „щедрост”. Когато човекът е „непривързан”, освен че е свободен от егоцентрични мисли и чувствителен към нуждите на другите, щедростта е естествено състояние, защото индивидът по-лесно се отказва от материалното и развива поведение на откъсване от света. „ Ахимса”/ „ненараняване” и/или „ненасилие”/ означава не просто отказ от подобно поведение, а израз на най-дълбоко чувство на уважение към всички живи същества, морална позиция на „зачитане на  светостта на живота”. Естествено списъкът може да бъде продължен задължително с добродетелите „каруна”/ „състрадание”/, „упекха”/ „невъзмутимост”/, „мудита”/ „съчувствена радост” и други. В Махаяна/ ще напомня, че Дзен е течение в Махаяна будизма – „Голямата колесница”, която тръгва по „широкия път” в II – I  в. пр. н.е./ с течение на времето, концепцията била преработена с оглед на промените на ситуацията.

     Например. Бодхисатвите давали клетва да спасят всички живи същества и в много текстове има свидетелства за нетърпимост към правила и предписания, които заставали на пътя на тази мисия. Новата цел била да се действа в съгласие с духа, а не с писаните правила и някои източници достигат във внушенията си до там, че позволяват на Състраданието/ „каруна”/ да вземе връх над всички други съображения, и дори допускат неморални действия, ако се сметне, че така ще се предотврати или намали страданието на невинните. Например в „Упая каушаля сутра”/създ. около I в. пр. н.е./ се казва, че дори убийството може да бъде оправдано, ако така ще се предотврати жестоко престъпление. Лъжата и другите нарушения на предписанията също се допускат при определени обстоятелства. След този извод можем спокойно да се върнем  в началото на лекцията и да продължим без отклонения. И така.

        Дзен-будистът е състрадателен, но неговата нагласа е основана на разбирането, че няма Аз, няма радости, няма скърби, няма други. При Дзен състраданието е чувство за безусловно приемане на всеки и всичко, което се среща в мига Сега на Единното Съзнание. Основата на това чувство е познанието за нещата такива-каквито-са.

При Дзен състрадането се изгражда върху предпоставката, че всяко нещо е Пустота; тоест, че всяко нещо е мисъл в Само-Съзнанието. Същинската природа на нещата е да са такива-каквито-са, тоест всяко нещо такова-каквото-е е истинно. Ако някой срешне красива жена, мръсен просяк или дзен-роши, всеки е еднакво дошъл. Ако крадец идва при вас с нож, или съпругата ви – с възхитителен обяд на златен поднос, те са еднакво добре дошли. В  контекста на сатори, подобно състояние означава спокойно приемане на всичко такова-каквото-е. Това е състояние на абсолютна безпристрастност. Просветленият не прави опит да се предпази от наслоенията, придобивани по време на човешкото му съществуване. Той е равнодушен към калта и праха, които го покриват. Готов е да се заеме с вкяка работа, която трябва да върши. Но ведрото му лице показва, че познава тайните на живота. Десетата Пастирска картина, създадена от Какуан гласи:

                                     „ Гол до кръста, босоног, влезе той в пазарището.

                                        Кален, покрит с прах, но с озарено лице!

                                        Без да се обръща към мъдрости и тайнства,

                                        Дърветата повяхнали мигом с цвят обсипва”

Тъй като всичко е Буда-Съзнание, всичко има една и съща природа. Будисткото състрадание приема радушно всяко нещо и всяко живо същество без предпочитания. Човек може да влезе в пазарището на живота, където среща всякакъв вид хора и всякакъв вид дейности, и няма да изпитва нито предубеждение, нито смущение, нито отвращение, нито снизхождение към каквото и да било. При Дзен Състраданието е/ се изразява чрез/ тотално приемане на битието. То е абсолютно отхвърляне на всякакви оценъчни съждения – нирвана в самсара.

 

И накрая.  Дзен приема нирвана за естествено състояние на обикновения човек, нито повече, нито по-малко. Хуей-нън казва:” В този момент няма нищо, което започва. В този момент няма нищо, което престава да бъде. Така всъщност няма кръговрат на живота и смъртта, който да бъде прекратен. Поради което абсолютният покой на нирвана е този настоящ момент. Макар и да е в този момент, той няма край и тук е вечното блаженство.”

Но когато няма нито минало, нито бъдеще и никой за когото този момент да е настояще, какво е той? Когато Фа-чан умирал, по покрива дращела една катеричка. „ Това е точно това – казал той, -  и нищо друго”!

13
...
Както ти самият спомена за отрицателната ентропия, би следвало сам да стигнеш до извода, че краят на този процес е липсата на движение или връщане в Празнотата на липсата на дефинируемо съществуване, но "там" Е и присъствието на всичко което Е, няма разделение, няма дуалности, няма емоции- съответно няма мисли, няма и време ...
С оглед на горното ми твърдение, бих споделил и малко допълнително инфо за смисъла на ПРАЗНОТАТА.
Както обикновенно, когато нещо, което съм изпитал и съм на път да осъзная, се появява външна препратка, която недвусмислено показва, че не съм открил топлата вода.
За да внеса малко яснота предлагам следния цитат от уйкипедия:

,,Шу́нята (на санскрит: शून्यता, śūnyatā IAST; пали: шуната; тиб. stong pa nyid, stong pa – пуст, намиращ се отвъд пределите на сетивното възприятие, непостижим, nyid – добавяне на значението за това, че всичко може да се случи; на монголски: хоосон чанар) –
Шу́нята е понятие във философията на будизма, означаващо отсъствието на собствена природа на нещата и явленията (или дхармите – още едно значение на понятието дхарма). Нещата и явленията съществуват единствено чрез своята обусловеност и взаимозависимост и са напълно лишени от каквато и да било отделна трайна собствена „природа“.

Описание
Шунята се счита за едно от най-трудните за разбиране понятия в будизма, неподдаващо се на просто описание и определение. Постигането на „пустота“ е важна цел в будистките медитации, специфични за различните школи на будизма. Неправилното разбиране на термина „пустота“ в небудистките преводи и коментарии е довело до възприемането на будизма като нихилизъм, солипсизъм, отказ от разумни доводи и от словесно разбиране, отказ от позитивни тезиси, представа за всеобща илюзорност и др. и поради това будизмът често е подлаган на критика. Будистките школи не приемат това и акцентират върху „взаимозависимото възникване“, причинността и обусловеността на явленията.

Основните дискусии за природата на пустотата са се развивали в началото в контекста на спора с небудистки школи за причинността и собствената природа или „висшето аз“ (санскрит атман). Това понятие не се приема в будизма и вместо него се среща термина аната - т.е. „не аз“ или липса на собствено „аз“. Нагарджуна поставя особено ударение върху учението за пустотата и неговата важност за осъществяването на природата на Буда. Представата за шунята развиват също така Арядева, Асанга, Васубандху, Дигнага, Дхармакирти, Будапалита, Бхававивека, Чандракирти и други философи на будизма. Шунята става едно от най-важните понятия на тибетския и далекоизточния будизъм, в частност на Чан.

Важен източник на учението за пустотата представлява Праджняпарамита Хридая Сутра, почитана и изучавана във всички школи на Махаяна и Ваджраяна, като служи като тяхна основа.''


А пък за понятието Атман и НЕ-Аз, в линкнатият текст, според мен може да се открие доста
http://www.katinkahesselink.net/tibet/atmsun.htm

14
Всички теми / Re: Световна Митология
« -: Юли 14, 2018, 11:01:23 pm »
Риба с асц. Скорпион и Уран в точния дом.
Достатъчно богат ми е вътрешният свят, но определено и външния не ми е непознат.
Самодостатъчността ми е присъща, айде и на теб да ти се връща.
Дихотомното състояние  е обикновено повествование, а кохерентното наслагване с ищях, ми носи радост и достатъчно смях.
 Пиша си единствено отправено към мен, а ,,който не разбрал''  е вече стар рефрен.
До тук от мен...
Да влезне Пеньо Пенев...със специален поздрав за Мила ,,Палмър''
Еби им майката на другите
и в себе си утеха намери.
И ако в себе си утеха не намериш,
еби си майката и ти!

15
Всички теми / Re: Световна Митология
« -: Юли 14, 2018, 02:05:13 pm »
Пък и да се ,,надъхаме'' малко, ча ако сами не си се похвалим за къде сме?,,Хвали  ме муцко, че ке те разчекна'', хихих


И аз съм зодия Риби. И аз съм склонен при съприкосновения със ,,студения'' външен, животински свят лесно да си дисоциирам личността.
Обаче съм и кръвна група А1+ . Групата на алкохолиците. Но не съм алкохолик. Дали изборът да не се съобразя с приетото ми е дал силата да не стана алкохолик или наркоман? Или е щото съм сексуален маниак с педофилски наклонности верен на мотото ,,Ове дупе ми е познато, ке го морам, да го дзендзам!''?
Последното не знам как ще ,,го минеш'' през призмата на собствените си възприятия, но е достатъчно ,,потресаващо'' като признание, дори и за мен, :))

Страници: [1] 2 3 4 ... 12