Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - kipenzov

Страници: [1] 2 3 4 ... 8
1
Стоял си един човечец до вадата.
Излезнал бил рано, за да може да си полее градината преди да напече и поливката по-скоро да навреди отколкото да помогне.
Бил прекопал редовете, в които грижливо отглеждал плодове и зеленчуци, така че водата от вадата да се разпределя навсякъде.
Бил заустил целият воден поток от вадата здраво, че да не изтърве и капка.
Виждал някакви тъмни облаци в планината, но бил вглъбен в опазването на водата и насочването и' към собствената му градина.
Внезапно водата във вадата се увеличила. Цялото нараснало количество вода се понесло в градината и разрушило окопаните редове, изнесло и доста от почвата.
След този случай човечецът винаги оставял малка част от водата във вадата да се оттича надолу.

2
Стоял си един камък по течението на един поток.
Течащата вода била малко и след отбиването и' от камъка, потокът правел живописна извивка.
Камъкът си повярвал, че той управлява водното течение, докато водата не придошла.

3
На едно глухонямо дете нямало как да му обяснят какво е манастир, още по-трудно било пък да му обяснят как да стигне до подобен обект.
Животът, който живеело това дете бил само форми в тъмнината и тишината.
До един ден, когато в живота му се появило друго дете, което вече знаело какво е ориз и какво е манастир.
Двете деца намерили начин да "разговарят" по пътя си.
Така след години на усилени "разговори" първото дете завършило университет и станало писател.

Историята на Хелън Келър и Ан Съливан

4
Всички теми / Re: Галактическия затвор
« -: Октомври 16, 2018, 05:41:12 pm »
Веско, а според мен преди да се запитаме относно "затворника" и "затвора" трябва да уточним нещо друго.
Не за друго, а защото от презумпцията, от която се изхожда, можем да стигнем само до "под кривата круша". Точно тези оплетени логически йерархии, за които не веднъж съм споменавал, от типа :
"Един критянин казал, че всички критяни са лъжци"
Ако наистина е критянин, то е лъжец. Но ако е лъжец, би трябвало да лъже, че е лъжец, което значи че казва истината. И така се оформя безкрайна осцилация около двете части на твърдението. Хоризонтална осмица - знака за безкрайност.


Изхода от такива заплетени ситуации е като се "качим" едно логическо ниво по-нагоре, както си го загатнал тук .
Тогава въпросът вече не е има ли затвор и затворници или няма.
Просто въпросът от по-високо ниво е какво си мисли всеки човек, че Е. От това зависят въпросите, който предлагаш да обсъдим.
Защото, ако човек си е закрепил като себепредстава, че той е БОГ, то "рамките" на чувството за затвор ще са целия СВЯТ.
Ако човекът е възпитал в себе си смирение пред силата сътворила светът, такъв какъвто може да бъде изследван с "инструментите", с които разполага към момента, то "рамките" на чувството за затвор ще са сведени до вътрешния му свят.


Отделен въпрос е има ли и каква е връзката на вътрешния ни свят с външния. А "осветените" мистични практики, които доста хора разбират на повърхностно ниво, определено не биха помогнали на неподготвен човек, а точно обратното./което не значи, че не трябва да се опитва, защото най-добрите ни учители са собствените ни грешки/


Има си стари мъдрости, които съдържат доста дълбоко познание, но предадено с прости думи, то достига "осакатено" до съзнанието на неузрелия за това познание човек. Една такава поговорка е :
"Опознай себе си, за да обикнеш света!" ,
която дори и в трилогията за матрицата беше "загатната" като латински надпис над вратата в стаята на Оракула - "Опознай себе си", след като Нео я попита - "Кой решава?"


Съответно, когато се опитам да реша - има ли затвор?, е по-добре преди това да се запитам какво си мисля, че съм аз.
Има и една друга поговорка - "Едно е да искаш, друго е да знаеш, трето е да можеш!" 

5
Всички теми / Re: Политическа Партия - ГЕРБ
« -: Октомври 15, 2018, 04:28:21 pm »
За един горски като мен е чест, че Н.Слатински не е "видял"
Една тълпа зле образовани, лошо възпитани, твърде некомпетентни и страшно арогантни хора се набутаха или бяха спуснати къде ли не.


в системата на горите, но май е бил невнимателен  ;D

6
Една мисъл в противоречие на Екхарт Толе, защото Езикът има значение (а испанският е дериват)

Каква е разликата между любов и обич
 Мирослав Джоканов 28/11/2015 в Житейски хакове



" Разликата между обичта и любовта
Светът от край време се дели на Изток и Запад, Русия срещу Америка и т.н. Нито в руския, нито в английския език обаче не е налице огромната житейска мъдрост, която се крие в скромния български език. На български език имам ДВЕ думи за емоционална връзка - "любов" и "обич". Питали ли сте се каква е разликата между тях? Каква е разликата между това да обичаш и да си влюбен? Истината е, че повечето хора не правят разлика ... казват "Обичам те" както на децата си, така и на жена си, така и на любовницата си. Не ги съдя, защото в чуждите езици дори няма разбиране за разликата между тези две чувства "любовта" и "обичта". И двете чувства например на английски се превеждат с "love", "I love you". Няма втора дума. Потърсете в речника, ако не ми вярвате.   Руснаците пък казват и на децата си и на половинките си "я тебя люблю". Ако погледнете в уикипедия - дори там пише "Понятието (обич) е синоним на думата любов."  Как човек да не се подведе при толкова много дезинформация.
А всъщност любовта и обичта са две различни неща, две отделни състояния на духа. И ние трябва добре да чертаем границата между тях. В името на това да сме осъзнатии честни със себе си.

Какво е любов


Един приятел казва "Влюбвам се всеки ден! По три пъти." Той е много наясно със себе си и знае, че любовта е просто влечение към представител от другия пол (в общия случай). Физическо влечение, хормонална експлозия, феромони, химия ... както искайте го наричате. Да, прекрасно нещо, което те кара да забравиш на коя планета си ... но любовта си идва като летен дъжд и си отива пак толкова бързо. Има една книга на френския писател Фредерик Бегбеде "Любовта трае три години". Аз бих казал, че при различните хора тя трае различно време - но обикновено между 1 месец и 3 години. Толкова време е нужно на организма, за да привикне с високите нива на допамин, отделящи се при влюбване. Абсолютно аналогично с наркотиците ... с времето ефектът отслабва, защото тялото привиква към високите нива на допамин и невроните стават по-малко чувствителни. Между 1 месец и 3 години - толкова време му е нужно на човек, за да затихне физическото влечение, да се успокоят хормоните, да намалее количеството отделян феромон.
Но в крайна сметка любовта е егоистично явление ... ти се влюбваш, защото изпитваш удоволствие от присъствието на отсрещния човек, покачват се нивата на твоя допамин (хормона на щастието). Колкото повече сте заедно, толкова повече допамин, толкова повече щастие (в биохимичния му смисъл). Любовта е егоистична, защото черпиш нещо от нея. Затова и при любовта често има ревност, защото не желаеш да загубиш източника на допамин. В момента, в който обаче допаминът падне, ти вече не си влюбен. И така до следващия източник на любов и щастие.

Какво е обич

От друга страна обичта е алтруистично явление. Обичта е уважение, приемане, привързаност, желание да развиваш човека отсреща, да му помагаш, да се грижиш за него. Да обичаш някого не значи непременно да получаваш нещо в замяна (напр. допамин или щастие). На теб не ти и трябва да получаваш нещо в замяна, просто защото обичта е твое проявление, то е изцяло в посока от теб към другия субект. Ти не очакваш нищо в замяна. Затова и при обичта няма подобно нещо като ревност, няма страх, че някой друг ще ти вземе партньора. Защото дори и партньорът физически и ментално да не е до теб, ти отново можеш да го обичаш, отново можеш да се грижиш за него, да му помагаш. Обичта е алтруистична, обичта е проявление на твоите ценности и душа. Обичаш спорта, защото той е нещо важно за теб и искаш да го развиваш. Обичаш футболния си отбор, защото той е нещо важно за теб и искаш да му помагаш да съществува, да му помагаш да се развива. Обичаш работата си, обичаш Господ, обичаш природата, обичаш децата си, обичаш приятелите си, обичаш родителите си ... Да обичаш някого означава той да е ВАЖЕН за теб, да го приемаш такъв какъвто е и да искаш да му помагаш да БЪДЕ, да СЪЩЕСТВУВА. Бавно се развива подобна привързаност, уважение, приемане и обич към даден субект, бил той човек или не. Бавно се гради обичта, но появи ли се ... много трудно си отива. Ако обикнеш един човек, този човек може да прави какви ли не глупости, но ти пак ще виждаш доброто в него и ще се опитваш да му помагаш. Дори и ако той те наранява или ако да го обичаш ти коства много. Същото е и ако обичаш природата, ако обичаш Господ, ако обичаш футболния си отбор и т.н. "


7
Всички теми / Re: Галактическия затвор
« -: Септември 26, 2018, 01:29:33 am »
Веско, ще ми повярваш ли, ако ти споделя, че с почти всичко като информация, което цитирам в темите като постове, съм се запознал последната година и половина?
Винаги ми е правило впечатление лекотата, с която смилам концепции, но напоследък вече се изумявам.
Ако е някаква лична способност, значи не мога да се позова на нея - щото е необективно. Но пък ако е принцип, който важи за всички хора, то изказан като обективно предложение ще е във вида:
,,Всички хора вероятно имаме някакво специално умение!''
Нещо, което повечето геймъри, а те на днешно време изобщо вече не са малко, биха разбрали лесно - всеки си има Ултимат /ultimate skill/ или па в стил ,,Мортал комбат'' - Fatality, хихи.
Да, но при упражняването на това ни специално умение изпитваме много силно чувство, което обикновено в литературните текстове се нарича СТРАСТ.


Така ми хрумна идея, свързана с концепцията за ,,затвора''.
Ами може би сме в ,,затвор'', за да открием собствената си страст, защото вероятно постоянният ни досег с нея,  ,,Там някъде''/ взех го като част от подзаглавието на един сериал за досиета, :) /, вероятно, пък и напълно по човешки, е намалил уважението ни към този факт. Както казва баба ми ,,Оценяваме нещата, когато ги загубим''

8
Всички теми / Re: За и против хората
« -: Септември 26, 2018, 12:39:38 am »
Да си призная накратко!   Аз съм пушач!
Не мога да накарам обществото да спре да пуши, за това избрах аз да се променя.
Вече държа цигарата с другата ръка!

9
Всички теми / Re: За и против хората
« -: Септември 23, 2018, 04:45:16 pm »
Аруна, филмчето е добро, а ако те интересува статията за "Стадиите на живота", която бях линкнал в несъществуваща вече тема, и явно е вдъхновила и автора на филма - ето
http://www.spiralata.net/kratce/index.php/psihologiya/349-yung1

10
Всички теми / Re: За енергийния вампиризъм
« -: Септември 23, 2018, 09:59:07 am »
,,Вампирът'' като символ е човек, който ,,точи'' нещо от друг човек. Щом е ,,енергиен'' значи точи ,,енергия'', но в по-предния пост на Ламбда имаше доста добро описание какво представлява ,,енергия''' в случая. И не само!
ВНИМАНИЕТО е енергията, която ,,ни се точи''. И тук Дора много правилно, според мен, отбелязва също както и Ламбда, че този ефект е невъзможен без съгласието ни, а то е продукт на избора ни.
Проблемът с вътрешното усещане за ,,кражба'' на вниманието ни, след като е вътрешен значи идва от спецификата на егото ни - нашето възприемане за Аз, каквото споделяме повечето хора.
Този проблем възниква, когато няма вътрешно усещане за баланс във взаимоотношенията, т.е. когато отдаденото ни внимание не среща реципрочна доза внимание, което внимание пък много често искаме да открием като признание или уважение. Егото ни/Ние ,,търси/м'' награда за действията си и когато не я ,,откриваме'' стигаме до вътрешното чувство за ,,източеност'' или ,,като изхабена батерия''. Това малко метафорично сме го коментирали тук.
Решението е много просто и същевременно непонятно, ако не знаем какво е алтруизъм. Тук обаче става интересно пред каква дилема се изправяме.


Какъв е педагогическият ефект от действията ни?


,,Енергиен вампир'', чисто и просто си е човек, който има нужда от внимание /а такива сме всички/ и прави всичко възможно да получи такова от околните, противно на тяхното моментно желание.
Има доста методи за привличане на внимание /даже и Маркетингът е базиран на това/, но в основата им стои предизвикването на желание.
Няма смисъл от коментар на метода за привличане на внимание чрез страх. Може да погледаме новините, по който и да е канал. Или пък да фокусираме върху някоя ,,мутра'', която ,,точи'' вниманието ни чрез страхът, от това което може да ни причини.
От предните постове, доколкото мога да проследя, се повдига въпроса за друг метод - на злоупотребата със състраданието. И тук се изправяме пред дилемата за педагогическия ефект.


Когато състрадателно обърнем внимание на човек и почетем нуждата му от ,,разпределяне на товара'' чрез споделяне, дори и невербално, за този човек ,,животът придобива молко по-розови окраски''. До тук е ОК и съм съгласен с Dora Exprora.
Обаче, когато този човек не продължи по пътя си със собствени усилия, а методично продължава да ,,търси'' споделянето на проблемите си, без да влага намерение сам да ги реши, то той се превръща в ,,енергиен вампир''. Или иначе казано - започва да проявява манталитет на жертва.
Това пък предизвиква отдаване на собствената свобода чрез прехвърлянето на отговорността за избора на външни фактори. Психологът Ерих Фром доста добре описва този аспект на ниво общество, но на ниво индивидуални взаимоотношения всеки се е сблъсквал с подобни хора.
Въпреки конфликтът с някои схващания за моралност, смятам че всеки си ,,носи кръста'' и прекаленото отдаване на състрадателността е безотговорно. ,,Няма отрови - има дози!''. Всичко минава през Баланса и изпадането в крайности е непродуктивно нито за човека нито за обществото.


Крайност е и да определяме децата като жертви, защото така не вземаме предвид тяхната сила да преодолеят предизвикателствата на живота. Все едно, че нямаме вяра в техните способности. Отделно на това, че може би проектираме личното ни отношение, в подобна теза не се съдържа идеята, че децата са избрали кога и къде да се родят, съответно са си заложили предизвикателствата, които да ги калят в собственото им развитие. Най-големите герои, които будят възхищението ми, са хората с трудно детство, които са съхранили и развили човечността си.




П.П. Пак ще се повторя с твърдението си, но младото съзнание като виртуален обект е информационно поле, което необосновано смятаме, че съдържа по-малко информация от ,,старото'' съзнание, но то не се ,,съгласява''. Съгласява се СУБЕКТЪТ, който е центърът на преживяването на това съзнание - Човекът. Нека да не прехвърляме отговорността на действията върху емоциите и мислите, които са в съзнанието ни. Според мен е безотговорно...


11
Всички теми / Re: Галактическия затвор
« -: Септември 22, 2018, 03:05:28 am »
Веско,  винаги съм се изумявал на усета ти и за това ми е малко непонятно защо си закрепил като убеждение схващането за затвора. За това и вероятно несъзнателно ми изникна желанието да коментирам в тази тема. Неизбежно беше да стигнем до дискусия, от която вярвам ще добием всеки за себе си някаква опитност.
Да се върна на констатацията ти, изразяваща усета ти...


Предполагам, че споменаваш интелектуалния товар, защото емоционалният е малко ,,предполагаем'' без лична комуникация, не че не съм ,,предоставил'' достатъчно писмен материал за психопрофил. Като гледам напоследък даже ме изби и на сантименталност, но явно комуникацията с Психея и Мила ми е припомнило да уважавам и чувствената си страна и не само моята.


Хронологично съм бил поне три пъти в ситуация на ,,рестарт''. А при моя ,,товар'' да не ти описвам как протича на съзнателно ниво, но съм сигурен, че можеш да си представиш.
Дори също като теб, една приятелка - д-р по психология ме пита подобно нещо - ,,Ти изобщо спиш ли спокойно?''  ;D
Наистина си прав, че два-три дена, докато се ,,пържиш в собствен сос'', си струват за последващото ,,отрезвяващо проглеждане''. Това ми беше вдъхновението да напиша това


Но пък странното идва след всеки рестарт, защото основите, върху които си градя светоусещането, се базират на факти. А умствената обработка на тези факти всеки път ме довежда до двойка противоположностти. Единственото ново е вариацията на подхода, но не и темата. В сериала Westworld, във втория сезон бяха загатнали готина идея, която ако се абстрахираш, че може би е опит за ,,посявка'', е доста оригинална. За това, че всяко его се формира, за да изживее точно определена ситуация, която нелинейно във времето е центърът на самото му съществуване.
А основната тема, която има потенциала да ,,разнищи'' всеки казус се състои от една дума. Въпросът ,,Защо?''


Тъй като докато преглеждах поста ти прещраквах каналите и по некво бтв даваха ,,Матрицата революции'' и се загледах, та така ми идва и примера...
Въпросът ,,Защо?''' губи безкрайната си сила, която дава на ума в ,,търсенията'' му, когато се изправи пред парадокс. Парадоксът по дефиниция си е сблъсък на противоречия, но какво предлага Изкуствения интелект, олицетворен от типажа ,,агент Смит'' - неизбежност. /Странно ми е, че тук още няма тема за ИИ/
,,Неизбежният избор, който ни доведе до тук'', съчетан с предходните реплики на Смит за ,,Целтта'' / даже изсипалите се смитовци, понатупващи Нео, с който несъзнателно се асоциира всеки зрител към този момент, ,,идват'' като ,,силова'' подкрепа в предизвикването на желание да отлетиш, а това си е чисто захранване на puer  aeternus-a - животът в блянове/, създават илюзията за неизбежността на съдбата, но с добавка изкуственият интелект, чието надмощие върху човечеството не се ,,отрича''. И после се чудиш защо се състезават в разработването на квантов чип, който да даде капацитета за обработване на натрупаната информация в сървърите на google и фейса. Ми, че то просто се манифестира ,,посятото'' като ,,образни представи''.
Примерът ми е един, но повече такива за подкрепа на тезата за образните представи, поне на теб, едва ли ще са нужни.


Тогава защо да ,,захранвам'' с мисълта си ,,представата'' за Галактическия затвор?
Или пък друго...


Не мога да отрека твърдението ти за тотален контрол чрез мислите ни, защото и аз съм го установил за себе си. Но, ако центърът на контрол е извънземна цивилизация не е ли по-удачно да замислим защо ни контролират, както имаше наченки на подобна дискусия тук . Иначе моето мнение за центърът на контрол го споменах вече.






П.п еиййййй, най-накрая открих слаб момент в сценария на Матриците : ми че ако бях свръхумна машина, дали щях цяла битка да оставям по мостовете да се разхождат с муниции, наместо да разруша мостовете, хихи.


12
Всички теми / Re: За и против хората
« -: Септември 14, 2018, 04:00:53 pm »

Здравей, Аруна!
Това, което ще споделя като индивидуално мнение по въпросите ти е просто споделяне на гледната ми точка.
Интересна посока на мисли зададе, но на повечето въпроси, които задаваш, по мое мнение, отговорите ми ще са субективни. 
Не за друго, а защото ще отразяват перспективата на светоусещането ми, което не е меродавно.
За това и на първият въпрос, който е повдигнат за дискусия, не мога да отговоря еднозначно, защото в същността си засяга доста обширна тема, но пък на вторият въпрос ще си позволя да дам някакъв отговор.
Като вземеш предвид, че в цялата ни същност е заложено също и поведението ни като стадни животни - за това и формираме общество от индивиди, то спокойно можем да се позоваваме и на чужди мисли, коита са в синхрон с вътрешните ни усещания.
В тази връзка, тук във форума дори има и статия, от която ще цитирам :

"Колкото и трудни да изглеждат отговорите на подобен вид въпроси, според мен те следва да бъдат търсени в самата сложна и противоречива природа на човека. По същността си той е едно колкото стремящо към самота, толкова и социално, реализиращо се в общество от себеподобни, същество. В своята самотност човекът се старае да осигури защита на самия себе си и на възможността за съществуване на най-близките му хора, да удовлетворява собствените си желания и да развива дадените му по рождение способности.

Като социално същество пък той търси любовта и признанието на останалите хора. Стреми се да споделя техните радости и удоволствия, скърби или нещастия, полага усилия да направи нещо за подобряването на живота им.

Наличието именно на тези два вида разнородни, а често – дори и противоречащи си стремежи и склонности, определят, в крайна сметка, специфични и особен характер на природата на човека. Конкретните измерения и колебания на различните съотношения между тях пък определят както степента на личното вътрешно равновесие и устойчивост, която той може да постигне, така и величината на личния му принос за общото благополучие и развитие на цялото общество.

Не е изключена вероятността голяма част от тези два основни типа подбудителни сили и стремежи на човешката природа и различните комбинации и съотношения между тях да се определят и предават по наследство. Личностното изграждане на човека обаче в решителна степен се оформя преди всичко под въздействието на непосредственото обкръжение, в което той расте и се развива. По този начин съществуващата структура на обществото и традициите му посредством оценките си, които дават на една или друга разновидност на човешкото поведение, най-съществено въздействат и определят както окончателния му облик, така и по-нататъшното му функциониране и развитие."



Този цитат, според мен, дава обобщаващ отговор на въпроса ти:
    Каква е разликата между човеците, какво обуславя съвместното съжителство между различните на една и съща територия?


Но за повече детайлност по отношение на това, което обуславя съвместното съжителство / тук вече загатнах за това в тази тема/ стои индивидуалният избор на всеки един член на обществото. Както описах теорията на Жак Пиаже накратко в линкнатия пост, изследванията върху поведението ни като хора са установили определени зависимости между личния ни избор на морално-ценностна система и проявените модели на поведение.
Имам предвид, че всеки човек сам си избира ценностите, докато се води от вътрешните си идеали, а това според съвременните изследвания, които се налагат е едва ли не предопределено /детерминирано, както битува схващането на бихейвиоризма - поведенческата психология, базирана на стимул-реакция/. И няма как да не е, след като не се взима предвид една същностна черта на поведението ни, която обаче бива възможна като достигане след личен избор чак в последния стадий на моралното развитие на всеки човек. А тя е Алтруизма. Но, алтруизма като база за проява на определено поведение, а не като "фасада" за прикриване на егоистични пориви. Психологическият алтруизъм като „мотивационно състояние с цел увеличаване благосъстоянието на другиго“. "Психологическият алтруизъм е контрастиран с психологическия егоизъм, който се отнася за мотивацията за увеличаване на собственото благосъстояние".
Т.е. , според мен, в съвременното ни общество границите между моралните категории в главите на хората са силно размити, съдейки по действията им и "официалното" им обяснение за мотивацията им. От това лицемерие на доста от индивидите произтича доста голяма част от напрежението във взаимоотношенията.
Не за друго, а защото има един естествен принцип, чувствителността към който ни е вродена - принципа на справедливостта, от който произтича и качеството "съвест" и "фалша и кича" се усещат от всеки, който е запазил разсъдъка си и отделя собствената си оценка за свършеното от него и реалното му допринасяне. В осезаемата липса на съвест у доста хора може спокойно да се открие "объркаността" им.
 Ако погледнеш ретроспективно ситуацията в страната ни през последните 50 г. ще видиш колко "двусмислени" послания към индивидуалния човек са постъпвали като информация към съзнанието, съответно и трудният избор - изпитание за моралните устои. От "подредена" планова икономика и ред, но с липса на лична свобода, до "свободни" интерпретации на "западния капитализъм", довели до "свободията" на икономическия егоизъм и "свободията" на личните права и свободи.
 Няма как да не ти направи впечатление, че в основата на това стои налагания западно цивилизационен модел.
А в основата на този модел стои "надъханото" ЕГО.
"Американската мечта", че отива един емигрант да търси нов "по-свободен" живот и става Имигрант, който дори и не се усеща, че е "вплетен" в друга система за контрол, в която единствените винаги сигурни печеливши са тези, които печатат и дават срещу лихва парите. А техните идеали дали са за общочовешко развитие или просто затвърждаване на статуквото?
Но пък егото на всеки човек, бива зареждано с "послания", че той носи ДУХЪТ на "мечтата", че от него зависи как ще живее, което си е чиста форма "измиване на ръцете" на факторите, от които зависи политиката на управление. Чиста работа. Интересът ти е защитен, а отговорноста я носим всички. Прагматичен психологически егоизъм, прикрит, след "пренасянето" на чувството за отговорност върху индивидуалните егота на всички членове на обществото. Дори можеш да си направиш "справка" като прегледаш билбордовете и рекламите по телевизията с лого "Силата е в теб" на американското посолство.
НЕ! Силата не е в мен, а е В НАС!
Но "издулото" се его като отражение на Аз-а, което не осъзнава същността на мотивацията на действията, напъва по-дълбокото ни Аз да направи избор между две възможности, които отразяват същинските ни нужди за индивидуално добруване и за обществена полезност, но без да се вниква в причините довели до този избор. Няма човек, който на по-дълбоко ниво да няма нужда от ХАРМОНИЯ със средата си, но при избор основан на "Аз да съм добре, а пък другите да му мислят" просто не е учудващ резултата в обществото.




Накратко. Според мен "объркаността" в избора на поведение, съответно моралните категории, се дължи на неопитността на обществото ни като колектив да фунционира в качествено нова среда, което след 1989г. се изроди до "див капитализъм" и съответстващите му взаимоотношения в обществото. Незрялостта на обществото ни да излъчи подходящи управленци може и да е умишлено саботирана, но все пак е и отражение на самото ни общество. А то след толкова продължителна "негативна селекция" как да има потенциал да се самоуправлява качествено, според общочовешките стандарти / колко "будни" хора са погинали до 1878, след това до 1944, ами след това? А при емиграцията?/?
В случая, мнението ми отразява локални принципи, съобразно въпроса ти за съвместното съжителство на дадена територия. Смятам, че на различни територии, съответно различни етноси, формирали народи, има различни бит и култура, което е предпоставка за различни като качество взаимоотношения, но пък принципа за моралния избор на ценностна система е един и същ. Съответно това, което обуславя съвместното съжителство е общият резултат от направените индивидуални избори на членовете на това общество.


Така става и препратка към четвъртия въпрос
    Някъде има ли място за ЛЮБОВ, или всичко е въпрос на достатъчно лична сила за налагане на собствената воля под всякаква форма?
   ,защото  според мен, ако се осъзнае "тежестта" на избора, пред който са били изправени доста от хората в страната ни, ще се "освободи място" за състрадание, което пък може да даде свобода да се прояви и някаква ОБИЧ към това общество. Но, за да се стигне до там, определено трябва да спрем да изпитваме, осъзнато или не, ненавист към ситуацията. Последното пък се постига, когато започнем да ОБИЧАМЕ себе си, такива каквито сме, а не каквито си мислим, че сме. Този пост е интересен. А за разликата между любов и обич, в тази статия има интересно описание .


И така стигам и да третия въпрос
    При положение, че това е така от памти века, явно има замисъл. Какъв е?
, по който съм споделял мнението си тук - " Това е ИГРА, в която динамично се изменят правилата, съответно възможностите за преживявания, и имаме пълната свобода да осъзнаем какво се случва, доколкото ни стигат моментните възможности." Замисълът е самата ИГРА!


И накрая като се замисля, май пописах доста, но така имам база и бих дал някакъв отговор и на въпроса
    Какво е ЧОВЕК по определение, кой го определя, защо?


Човекът е това, което Е!     /оплетена логическа йерархия - принципът на себепозоваването - Ороборус/
Да бъдеш човек е трудно на днешно време!
И май винаги е било, но в това е предизвикателството!

13
Всички теми / Re: Галактическия затвор
« -: Септември 11, 2018, 02:46:52 pm »
Грешката на разсъжденията ти тук е предразсъдъкът, че робството е факт.
Приех позицията, че това е факт, за да може да дискутираме логическия път от това твърдение и неговата несъстоятелност, която може да се долови като се вземат предвид някои аргументи.
За това още в началото дадох предложение да оставим по-простите/ като обем, но не и смисъл/ обяснения за произхода на чувството за "Затвор", а именно, че това е плод на илюзия. Не за друго, а защото, ако в светогледа ти е застъпена подобна концепция, значи имаш неосъзнатата нужда да "откриеш" какво те ограничава на по-дълбоко ниво или иначе казано "да преминеш" и по този "път" на себеизследване. А описването на този факт на човек с подобен светоглед може да се възприеме и като "навлизане в собственото пространство" и да породи деградивна дискусия, което изобщо не мисля, че е продуктивно.
Презумпцията ми за илюзорност на това чувство стои в основата на това да предложа за размисъл схващането за нашите възможности като същества.
От това, ако трябва да продължим по някаква логеческа пътека сме поставени на разклонение.

Или способностите ни са ограничени, съответно се стига до осъзнаването ни, че сме част от общество, в което различните индивиди са на различно нива на осъзнатост и преживяваме следствията от живота ни в тази споделена или както съм го описал тук -"Консенсусна реалност" или както го загатваш ти "Просто разкрива истинската степен на свободата ни като един неделим колектив".

Или способностите ни са неограничени, но пък фактът, че сме в подобно положение има по-дълбок смисъл, който може би все още не откриваме. Съответно от тази презумпция може да се дискутира, че не света е Невъзможен, а просто няма реална възможност всичките ни желания да се сбъднат. Това фрустриране "избива" на съзнателно ниво на възприятия като чувство за ограниченост или "пребиваване в затвор".
От последното твърдение лесно се възприема парадигмата, че ако сме с неограничени възможности / т.е. неопределени, макар че както споделят за астралните си пътувания доста "невероятни" в ежедневния ни живот неща, в астралния свят са възможни/ тогава е логично да се запитаме от каква перспектива сме направили ИЗБОРА да се родим там и тогава. Подобно предложение се състоеше в констатацията ми, че "Без да си ограничен от времето, на ниво енергийно съществуване би имал ясна представа всеки инкарнационен цикъл какви опции за преживявания предлага".


Ако все пак те интересува, съответно, за мен Галактическия затвор НЕ Е световен ред и не е изобщо затвор. Това е ИГРА, в която динамично се изменят правилата, съответно възможностите за преживявания, и имаме пълната свобода да осъзнаем какво се случва, доколкото ни стигат моментните възможности. "Световният ред" просто са опциите /settings/ на играта, за чиято възможност за промяна се борят доста "лобита". Друг е въпросът на индивидуално ниво как това се отразава на живота на всеки "играч" / чувства, събития, взаимоотношения.../. И тази ИГРА дава несравнимата възможност да "Опознаеш себе си" при различните ти като време и пространство "зареждания" /loading/ в самата игра. Малко алегорично, но пък вярвам - разбираемо.


Освен това засягаш една етична тема, по която съм напълно съгласен с твоето мнение,
Това ограничение се усеща най-остро от индивидите, които са по-напред от другите в своето просвещение, защото те са способни да проумеят какво губят заради слепотата на околните, от които зависят и какво биха могли да бъдат те самите, ако всеки един от нас беше нещо повече. Затова същите тези най-угнетени са и хората, които най-добре осъзнават какво трябва да направят за околните, в името на себе си.
, която отчасти съм загатнал тук със следното - "Защото осъзнаването на някои истини е свързано и с отговорното отношение към този факт, а не първопричинно реагиране на елементарни външни стимули". Това ми твърдение и състраданието към такива хора се дължи на факта, че вероятно съм имал взаимоотношения с подобни, но като знам колко "детински" съм се държал направо ме е срам. Но пък всеки си върви "пътя". Вървя си сам, защото никой друг не може да "го извърви" по-зле или по-добре от мен. Това е цената на индивидуалността. 


Само за сравнителна представа, като несъгласие на използването на "по-напред", ще дам пример: Ако приемем, че "божествеността" или пък използваното често, модерно напоследък - Абсолюта, е безкрайно голямо и е изобразено на вертикалната ос на "сравнение", то "просветените" би следвало на тази "ос" да са доста по-нагоре от другите. Обаче сравнено с Абсолюта тази разлика май ще бъде незначителна.
Навярно за това не срещам "под и над път" такива просветени хора, защото едва ли парадират с нещо "изкувствено", осъзнавайки собствената си нищожност пред Цялото.
Отделно пък, рязкото дисоцииране от околните води само до отчуждение, а неприемането и високата степен на внимание към ограниченията на околните носи съответната степен на Гняв, което пък си има други следствия на индивидуално ниво, което вече съм изпитвал и съм споделял тук, след като осъзнах да някаква степен какво е скромност. Извън рамките на налаганият през тоталитаризма смисъл, де, чиято цел беше да предизвика покорство.

14
Всички теми / Re: Галактическия затвор
« -: Септември 10, 2018, 12:04:28 pm »
Веско, да оставим на страни някои по-прости обяснения за чувството за външен контрол и се концентрираме върху тезата за Галактически затвор.
Тогава сме пред концепцията, че за да сме в затвор, значи някои външен фактор е ограничил свободата ни.
Но това автоматично опровергава тезата, че ние имаме безкрайна сила да избираме свободно, т.е. нямаме свободен избор. Автоматично опровергава, само при положение, че не сме имали неосъзнато желание да сме в затвор и за това сме направили този ни избор.
Защото ако сме толкова силни, колкото си мислим, и нямаме желание да сме в затвор - тогава как сме се оставили да ни хванат в затвор?
Излъгали са ни, подвели са ни? Тогава значи трябва да се премисли защо и как сме го допуснали. Това не е ли признак за слабост, който ако не бе това чувство за външен контрол, едва ли щяхме да осъзнаем като "недостатък".
Пък и нещо друго...
Тъй като на доста места вече споменаваме, че не свободната воля, ами свободният ИЗБОР ни отделя от животните и това ни качество е неоспоримо, тогава възниква и идеята, че свободният ни избор е в основата на това да сме затворници.
А каква ли е целта, която стои зад този ни избор и съответните обстоятелства, до които ни е довел този избор?
Освен ако не робуваме на тезата, че правим безсмислени избори, те така, просто да става нещо или пък не можем да устоим на желанията и нуждите, чието задоволяване стои в основата на направените от нас избори.

15
Всички теми / Re: Психаротерапия
« -: Септември 08, 2018, 12:15:35 am »
А тук могат да се гледат и седемте епизода
https://www.channel4.com/programmes/who-is-america/episode-guide

Страници: [1] 2 3 4 ... 8