Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: [1] 2 3 4 ... 64
1
Дж. Розалес: Глава 16
Калифорния


Скоро след като си купих самолетния билет, информирах професорите си, че ще летя до Калифорния за няколко дни. Те нямаха против да отида, стига да свърша работата си, което приех с благодарност. След като си събрах багажа и казах довиждане на приятелката си, скочих в колата и започнах да шофирам към вкъщи. По време на три часовото шофиране, обмислях доста неща. Първо си мислех за всичко, което може да се обърка – като например да изпусна полета си, да се изгубя или дори бъда обран. Отне ми известно време, но се успокоих и опитах да бъда по-оптимистично настроен.

Казах си - това, което правя е важно и полезно за разбирането на живота. Чувствах се зрял, пътувайки сам и имайки възможността да подобря знанието си. Което за мен беше по-важно от уроците в колежа. В миналото бях обмислил да се оттегля от колежа и сам да постигам знанията си. Разбира се, има множество ползи от посещението на университет, но вярвам, че структурата е с недостатъци. Няма значение, наистина се радвах на идеята да преследвам интересуващата ме информация. Не всеки предмет в колежа ме вдъхновяваше да постигам повече и ставам по-добър, но тази възможност го направи. Бях готов да приема каквото дойде по пътя ми, всяко предстоящо предизвикателство. Повече от всичко останало – бях готов да се уча, да разбирам и имах надеждата да придобия мъдрост.

Скитащите ми мисли по време на три часовото шофиране, направиха така, че то да ми се стори само трийсет минути. Когато се прибрах вкъщи беше почти полунощ. Родителите ми бяха щастливи да ме видят. Въпреки че можех да забележа страх в очите им по отношение на сигурността ми, казах, че ще бъда отговорен и много внимателен. „Добре сме” ми отвърнаха, но езикът на тялото им казваше друго.

Полетът ми бе насрочен за тръгване на следващата сутрин в 8:56 от Международното летище в Питсбърг. Бях уморен от шофирането и исках да се наспя добре. Казах лека нощ на семейството си и отидох в своята стая. След като си измих зъбите, извадих лаптопа си да проверя пощата, преди да си легна. Потърсих в раницата си зарядното устройство за него, но го нямаше. Трябва да съм го забравил в стаята си в училище, си помислих. Моментално списъкът на всичко, което може да се обърка, се изсипа в главата ми. Лаптопът бе ресурс, без който не исках да бъда.

Взех си лаптопа, свързах го със семейния принтер и отпечатах всичко, от което щях да имам нужда: маршрути, упътвания за полети и карта на района, близо до хотела, в който щях да отседна. Върнах се в леглото си и опитах да заспя. Притеснявах се, че няма да бъда способен да ползвам лаптопа си в Калифорния. Облекчих безпокойствата си, сменяйки перспективата. Вместо това го видях като предизвикателство. Щях да употребя ресурсите си ефективно и бъда подготвен за неочакваното. След двайсет минути мислене, най-накрая заспах.

На следващата сутрин се събудих около 5:00 и скоро след това тръгнах; баща ми купи закуска на път до летището. Помня, че се чувствах нервен, но развълнуван. В края на деня щях да бъда в хотелска стая, сам, на хиляди мили далеч. Като пристигнахме на летището, баща ми ме прегърна и ми пожела всичко добро. Минаването през охраната на летището ме направи нервен. По някаква причина очаквах да бъда арестуван. Не знаех защо, но някак ми изглеждаше, че нещо ще се обърка, за щастие не се случи нищо подобно. Първият ми полет излетя от Питсбърг и пристигна в Денвър, от там летях до Оукланд. Приземихме се в 17:00 северноамериканско източно време. Беше странно да бъда на противоположния край на страната; бях нервен, но едновременно с това и развълнуван, бях сам.

Взех си багажа и хванах такси. Шофьорът ми каза, че цената на пътуването ще бъде 40 долара, платих му и тръгнахме. Възхищавах се на гледките, докато пътувахме из оживените улици на Калифорния. Спомняйки си, че родителите ми искаха да се обадя когато самолета се приземи, си извадих телефона и набрах номера им. Казаха ми, че са били притеснени, но се радват, че съм в безопасност и на път за хотела. Помолиха ме да им се обадя, когато пристигна. Докато приключи телефонния разговор, бяхме дошли пред хотела. Разтоварих си багажа и дадох бакшиш на таксиметровия шофьор. Сърцето ми биеше в очакване, вървейки към офиса. Въпреки че преди това бях говорил с управителя по телефона, все още се страхувах, да не би да ме отпратят поради възрастта ми. Тревогите си отидоха, когато рецепционистката ми се усмихна и ми подаде ключовете.

В никакъв случай хотелът не бе екстравагантен. Имаше само един етаж и около тридесет стаи. Оформлението на комплекса бе в огромна подковообразна форма. Сградата заобикаляше мястото за паркинг, където имаше само няколко коли. Намерих своята стая и внесох багажа си. Тя бе обзаведена уютно и просто. Имаше телевизор, малък хладилник, маса, лампи, мивка и две легла. Разопаковах дрехите си и ги прибрах в шкафа под телевизора. След това се обадих на родителите си, за да им кажа, че всичко е наред. Не останах дълго на телефона, защото имаше още неща, за които да се погрижа преди залез. Затворих телефона и се стоварих на леглото.

От съседната стая дочувах мъж да крещи ядосано на чуждестранен език. Наистина бях извън комфортната си зона, но бях развълнуван да прегърна възможността. Всичките ми разходи бяха платени и единственият ми приоритет бе да присъствам на семинара. Вече нямаше безпокойства около правенето на пътуването възможно; най-накрая бях на пътешествието. Единственото нещо, което ми оставаше, бе да му се насладя. Станах на крака и извадих лаптопа от раницата си. Сложих го на масата и го включих. В хотела имаше безплатен безжичен интернет. Бързо проверих имейла си, за да видя дали някой не е изпратил нещо за семинара; нямаше нищо. На лаптопа му оставаше батерия за около десет минути. Изключих го, за да ги запазя за спешен случай.

Взех си портфейла и ключа от стаята, и излязох. Имах няколко часа преди да се стъмни, така че реших да направя някои покупки. Отидох да попитам рецепционистката дали знае места, откъдето мога да купя храна. Картата ми показваше къде се намира голям магазин, но исках да се уверя, че е актуална. Не исках да се лутам безцелно, търсейки сграда, която не е там от години. За щастие получих потвърждение, че той е все още надолу по улицата. Благодарих и тръгнах натам. Беше облачно, а въздухът – мразовит. Улиците бяха заети от коли, а наоколо играеха деца. Отне ми около десет минути да стигна до магазина. Купих ястия за микровълнова и плодове. Обадих се на Джарет, докато пазарувах и го осведомих какво се е случило досега. На излизане открих няколко тениски с надпис „Калифорния” и купих две като сувенир. От другата страна на улицата имаше магазин за офис принадлежности и влязох да видя дали не продават кабели за зареждане на лаптоп. Имаха на склад, но цените бяха шокиращи. Реших да си спестя парите и продължа без лаптоп.

След като се прибрах в стаята и оставих покупките, се преоблякох в дрехи за тичане. Исках да проверя точното място, където щеше да се провежда семинарът по-късно тази вечер. Погледнах още веднъж картата и се опитах да запомня имената на улиците. Когато се чувствах достатъчно уверен, взех айпода (iPod) си и тръгнах. Бях леко уплашен, докато тичах по улиците на Бъркли. Притеснявах се, че ще забравя посоките, така че непрекъснато си ги повтарях наум. Стигнах до първия завой без проблем и преди да разбера, стоях пред сградата, в която щеше да се провежда семинара. Бяха нужни около 11 минути да стигна до там и предположих, че ако вървя, ще ми отнеме не повече от половин час. Мястото бе заключено, а светлините угасени. Грабнах една от брошурите, висящи отвън на стената. Поех си въздух за около пет минути и се затичах обратно по пътя, откъдето бях дошъл. Знанието къде трябва да отида след няколко часа, ме накара да се чувствам по-спокоен. Вече не се притеснявах, че мога да се загубя. Когато се върнах в стаята, хвърлих айпода си на леглото и си взех душ.

Няколко часа по-късно се върнах в сградата. Беше двучасова сесия, на която се изискваше да дойдем и завършим регистрацията си. Осигуриха ни и информационни пакети, които да ползваме следващите дни. След регистрацията, жена разказа за това как животът й е бил лично повлиян от Туммо. На връщане в хотелската си стая, се обадих на родителите си да им разкажа как е минал денят и пожелая лека нощ. Веднага след като се прибрах във временния си дом, си легнах, защото трябваше да бъда на семинара на следващата сутрин в 9:00. Събудих се около 6:00, слънцето точно изгряваше. Взех си душ, закусих и тръгнах. Топлината на слънчевите лъчи по кожата ми бе приятна. Тъмните облаци от предния ден сякаш си бяха отишли отдавна. По пътя забелязах верига заведения за хранене, за която един от най-добрите ми приятели по времето, когато растях в Калифорния, ми бе казал, че предлагат страхотна храна. Отбелязах локацията и реших да се отбия по някое време.

Скоро стоях пред познатите двойни врати, водещи към семинара. Оставих си айпода в раницата и последвах вътре една двойка. Картини на възрасни хора бяха окачени на червените стени. В редици по коридорите имаше статуи на Буда. Заключих, че това беше някакъв вид будистки храм. Разхождах се, търсейки стаята, отбелязана на информационния лист. Намерих я в края на дълъг коридор, близо до статуя на Буда в естествен размер. Влязох в стаята, казах името си и заех своето място. Стотици хора стояха около мен мълчаливо, обърнати към сцената, чакайки нещо да се случи.

След половин час мълчание, най-накрая на сцената излезе жена и представи тибетския монах, който щеше да ни учи на Туммо. Той говори няколко часа за това как Туммо трябва да ни помогне в това да преодолеем ограниченията си, укрепнем кундалини и премахнем блокажите в тялото си.  Тогава той каза нещо като: „Някои се наслаждават на Туммо, защото практиката произвежда приятна топлина в стомаха; обаче топлината е само страничен ефект. Истинската сила идва от трансцендентирането.” (б.пр.: трансцендентен - който се намира извън пределите на познанието, на опита.)

След неговата реч ни накара да изпълним дихателни упражнения. Очевидно това бе последната сесия от поредицата семинари, провеждащи се през годината. В предишни семинари те бяха прекарали време да научат историята на Туммо, връзката му с будизма и голямо разнообразие дихателни упражнения. В сегашната сесия се предполагаше да научим действителната форма на Туммо. Дихателните практики бяха използвани в подготовка за Туммо. Състояха се от бавни, фокусирани вдишвания. По същество трябваше да задържим дъха си около минута, докато стоим и правим неловки, неудобни движения с ръцете си.

След кратка обедна почивка се върнахме и започнахме да учим Туммо. Формата не бе това, което очаквах. Не беше много по-различна от дихателните упражнения, които бяхме изпълнили преди обяд. Вместо само ръцете да се движат, докато задържаме дъха си, движехме и горната част на торса си. Инструкторът ни накара да практикуваме визуализация на огън в центъра на стомаха. Беше ни казано, с всеки дъх да си представяме, че пламъкът на този огън става все по-силен.

Бях щастлив да науча техниката, но не чувствах, че ставам по-топъл. Също така, не се чувствах комфортно с всички вярвания, заобикалящи Туммо. Никога не бях учил будизъм, но разбирах основите му. Те казваха, че единственият начин, по който можеш да изпълниш Туммо е да следваш техните методи, точно. Надявах се, това да не е вярно. От този момент нататък, започнах да гледам обективно на семинара. Исках да видя дали е възможно извършването на Туммо, без техния набор системи от убеждения. Да, направих визуализациите на малкия пламък в стомаха си, както и движенията, но останах дистанциран от техните възгледи относно трансдендентното.

В резултат на смяната на перспективата и обективния поглед, скоро започнах да се отегчавам. От десетте часа, които прекарахме там в събота, практикувахме дишане и Туммо само два часа всяко. Останалите шест часа, учителят разискваше как Туммо влияе на тялото и изчиства препятствията в живота. По едно време ни помолиха да си представим, че се превръщаме в трансцендентно женско същество. Не можех да видя как това е свързано със затоплянето на тялото.

Когато съботния семинар приключи, се прибрах. Бях изкушен да се нахраня в препоръчания ресторант, но реших да спестя оставащите си 15 долара за последната си вечеря в Калифорния. От хотелската си стая се обадих на родителите си, за да им кажа как е минал денят ми. Уверих ги отново в своята безопасност. След като затворих, се опитах да прегледам страниците с инструкции, които ни бяха дали, как да осъществим Туммо, но открих, че ми е трудно да ги следвам със всички техни вярвания, разположени в текста. Реших, че ще си взема тетрадка на следващия ден, за да записвам обективно базовите концепции на Туммо.

Когато се събудих на следващата сутрин, разбрах че съм в настроение за тичане. Използвах онова, което бе останало от батерията на лаптопа, за да открия упътвания към университета в Бъркли. Той бе на около миля и половина от хотела, не твърде далеч за тичане. Закусих, взех си айпода и излязох. В крайна сметка кампусът се виждаше. Отне ми около 20 минути да стигна до университета. Имаше голям трафик, което затрудняваше бързото ми пресичане на кръстовища. Пресякох и хукнах към кампуса покрай дървена ограда. Докато правех завой, за да продължа да бягам нагоре, бях ударен от забързан велосипедист. За щастие имах достатъчно време, за да се наведа и стегна преди сблъсъка. Човекът излетя във въздуха и се развика, когато тялото му се отърколи по бетона; в болка сграбчи коляното си. Крещеше на някакъв език, който не разбирах. Упорито се опитвах да предложа помощта си, но изглежда човекът не ме разбираше. След като се извиних над 30 пъти, той се изправи на крака, изгледа ме сякаш съм глупак, и си тръгна, карайки колелото си. За следващите няколко минути стоях там, чувствайки се виновен, обмисляйки дали мъжът е сериозно ранен. Когато айподът ми превключи на следващата песен, която чувах в слушалките си, се отърсих от замаяността и продължих да тичам.

Докато стигна до кампуса, бях забравил за инцидента. По мое мнение той бе много по-красив от този в Пенсилвания. Имаше пищна трева навсякъде и малки пътечки, които се простираха в различни посоки. Продължих да тичам, докато не се оказах по средата на парк. Ученици лежаха по пейките и четяха учебниците си. Изглеждаше като очарователно място за учене. Накрая на обиколката си около университета, минах покрай неговия физкултурен салон. Помня го като мястото, където Дан Милман тренираше в „Пътят на мирния воин”. За мен беше сюрреалистичен момент да стоя близо до салона, където любимият ми автор бе тренирал много години.

Продължих да тичам към вкъщи и след 20 минути се прибрах, изкъпах, закусих и отправих обратно към семинара. Денят се състоеше предимно от още дихателни упражнения и Туммо практики. Учителят ни преподаде още два допълнителни метода, но каза, че тях трябва да опитват само експерти.

Има един конкретен момент, който според мен е важно да споделя с вас. Току-що бяхме приключили дихателните упражнения и започвахме една от Туммо формите. След около 10 минути тялото ми се затопли. Още 10 изминаха и се оказа, че се потя. Накрая на упражнението, тениската и шортите ми бяха пропити с пот. Някак бях успял да постигна страничния ефект на топлината, която идва с Туммо. Бях в екстаз, но също и странно разочарован. Откакто бях видял Леденият човек по YouTube, нямах търпение за възможността съзнателно да повишавам телесната си температура. Когато това най-накрая се случи, очаквах повече. Не ми харесваше идеята, че трябва да си седнал, за да изпълниш правилно Туммо. Във видеата за Ледения човек, които бях гледал, той тичаше с боси крака в снега, потапяше се под лед и плуваше в ледена вода.

Единствената ситуация, в която виждах Туммо като способ за оцеляване, щеше да бъде, ако някой е принуден да стои на екстремно ниски температури за продължителен период от време. Това е единствения случай, където можех да видя седенето и затоплянето като ефективно. Сега разбрах защо тибетските монаси казваха, че основната цел на Туммо е трансцендентност, а не топлина. Когато излязох от сградата, в която прекарах повечето си време последните няколко дни, част от мен чувстваше, че пътуването не си е струвало. Друга част от мен бе удовлетворена от успешно изпълнената задача. Е, сега зная, че има най-малко един начин съзнателно да затоплиш тялото, си помислих.

На връщане се отбих в набелязания ресторант за финалната си вечеря в Калифорния. Пилето им бе вкусно и бях напълно доволен. След като се прибрах, реших да се разходя из града и помогна по този начин на стомаха си да при храносмилането. Спомних си, че бях видял знак за пристанище на път към семинара, не твърде далеч от главната улица. Реших, че си заслужава да проверя. Беше малко обезпокоително, да вървя по улиците на Бъркли през нощта. Когато се отклоних от познатата пътека, се обадих на Джарет, за да му разкажа за уикенда си. По този начин се успокоявах, вървейки из непозната територия. Казах му за вълнението, което имах на първия ден, но също и как както цяло съм разочарован. Научавайки, че тибетския начин на Туммо включва единствено седене, му обясних, че искам да разбера повече за това как Леденият човек прави онова, което прави.

Приключих разговора с Джарет като стигнах до морското пристанище на Бъркли. Стоейки на моста, пресичащ междущатския път осъзнах, че това е същата магистрала, водеща към родния ми град. Това бе невероятно впечатляващ момент. Хиляди километри далеч от своя дом и колеж, стоях на върха на междущатския път, водещ директно до моята къща. Продължих да пресичам моста и се оказах на върха на хълм, обърнат към голяма водна площ. По това време не знаех нейното име. В далечината видях дълга линия светлини, очертаващи структурата на мост. Беше извънредно красива гледка. По-късно щях да науча, че гледах към скандално известния мост Голдън гейт. (б.пр.: Голдън Гейт Бридж е висящ мост над пролива Голдън Гейт, който отделя Санфранциския залив от Тихия океан.)

Върнах се в хотелската си стая около полунощ и бързо заспах, но след като настроих три аларми. На следващата сутрин се зарадвах при събуждането още на първата аларма в 4:30. Опаковах си принадлежностите, закусих и извиках такси. То пристигна около 7:00. Шофьорът бе приятелски настроен, много учтив. Докато ми помагаше да си оставя чантите в багажника, забелязах, че получи потрепване, който разтърси цялото му тяло. Отначало си помислих, че очите ми играеха номера, но след няколко подобни случая, се убедих, че мъжът страда от някаква форма на Синдрома на Турет. (б.пр.: Синдромът на Турет е наследствено неврологично заболяване, при което пациентът страда от множество двигателни и речеви тикове.) Притеснявах се как това ще се отрази на шофирането му, но все пак се качих в колата. След няколко минути шофиране забелязах още няколко спазми, но за щастие те не се отразиха на движението на колата. Благополучно пристигнах на оукландското летище и имах около два свободни часа.

През тези два часа се обадих на семейството си и им казах, че се прибирам в безопасност. Удостоверих си полета и изядох втора закуска. Първия самолетен полет ме отведе от Оукланд, Калифорния до Сиатъл, Вашингтон. От сиатълското летище летях до Чикаго, Илинойс, след което напуснах Чикаго и пристигнах на летището в Питсбърг в ранната вечер. Общо ми отне около 13 часа, за да стигна най-накрая до дома си в Шарън, Пенсилвания.

Когато пристигнах у дома, размислих за пътешествието си. Въпреки че не бях научил каквото очаквах, бях придобил много полезен опит и всъщност преследвах свое собствено разбиране. Това беше първия път в живота ми, в който се почувствах… изпълнен. Веднага след като знаех в сърцето си, че искам да постигна знание, възможността се отвори пред мен. Всичко, което трябваше да направя, бе да следвам Пътя си. Бях изключително благодарен за своята безопасност, но още по-благодарен за опита. Това беше първият скок в моят стремеж към разбирането на Леденият човек.

-----------------------

Б.пр.: Тъй като намирам повествованието на Джъстин Розалес за доста обстоятелствено, това ще бъде последната преведена без значителни съкращения глава. От тук нататък ще превеждам само по-съществената част от разказа му, разбира се – по лична преценка.


2
Иран измисли съвременната хибридна война. А Путин е само слаб ученик на аятолах Хаменей и генерал Сюлеймани

13 януари 2020



Източник: OFFNews.bg

Иран води хибридна война в Близкия Изток. Не се заблуждавайте, че Путин е измислил хибридната война, в днешния й вид тя е изобретение на Иран. Кремъл е само слабият ученик, коментира известната руска журналистка Юлия Латинина в ефира на радио "Ехото на Москва".

Кремъл не копира Сталин, Кремъл копира аятолах Хаменей и генерал Сюлеймани. В какво се състои иранската хибридна война? В това, че Иран, една бедна държава, си приписва величие чрез прокси войни и PR и създава шиитски опълчения из целия Близък Изток, финансира "Хамас", финансира "Хизбула". Стратегията е следната: да получиш власт в  страните, където има много шиити, тоест в Ирак, Сирия и Ливан, да стигнеш до море и в крайна сметка да обградиш Израел с шиитски опълчения. Архитектът и изпълнителят на тази стратегия беше генерал Сюлеймани - лидерът на "Ал Кудс". А "Ал Кудс" не е армия, това е паралелна квазидържавна структура, част от "Ислямския революционен гвардейски корпус", създадена още преди ислямските фанатици да контролират напълно армията, каза Юлия Латинина.

"Ислямският революционен гвардейски корпус", както еничарите в Турция и ченгетата от службите за сигурност в Русия, се превърна в самоподдържаща се корумпирана система. В Русия му казваме "басейн". "Басейнът" е паралелен бюджет, който се пълни от отклонени пари от всякакви бюджетни сделки и после уж отива за Луганск, Донбас или катедралата в Солсбъри. А всъщност 90% от парите в "басейна" се крадат, заяви известната опозиционна журналистка.

Тя коментира и иранските ракетни удари срещу американски бази в Ирак, нанесени миналата седмица:

"Изстреляха 15 ракети срещу американците, а за ориентация отмъкнаха чертежите от книгата на Казимир Семенович "Artis magnae artilleriae" - знаменит артилерийски учебник от 17 век. В Иран този учебник все още не е остарял. Ракетите не нанесоха щети. Но, както винаги, в хибридната война този жалък напън беше придружен от оглушителна PR атака. Иранците обявиха, че са убити 80 американци. И показаха страхотно видео от нападението, а част от видеото е заснето в Луганск в Украйна."

Има още куп интересни детайли. Някой създал фалшив профил в Туитър на журналист от Haaretz и написал от негово име, че са убити 200 американци, че стотици ранени тайно са тайно отведени в Израел. Някой хакнал профила в Тиутър на кувейтска информационна агенция и написал, че веднага след нападението американците в паника бягат от Ирак, отбеляза Юлия Латинина.

Някои режими толкова си приличат, че може да объркаш единия с другия - вижте случаите с украинския "Боинг" и малайзийския "Боинг". Въпреки че иранците се държаха по-разумно от нас и вместо да обясняват "Ама това не е "Бук" и не е наш, а труповете не са свежи", изведнъж казаха "Да, ние свалихме самолета, но проклетите американци са виновни" - иронизира Латинина.








Няколко проблема с кампанията на Латинина:

  • Проблем 1: Ние, на сайта ни, разполагаме с документални материали като "Контрол над ума - Контрол над света" и "Войната за умовете". Очевидно, че докато гигантите в изкуството на манипулацията и архитектите на световиня затвор - САЩ, Русия (и Китай) - са изобретявали науката да контролираш, Иран са си бъркали в носа и са си играели на семити и антисемити.
    Просто... отговорът не може да е друг - Не, Иран може да са играчи в Близкия Изток, но на световно ниво са г-н Никой.

  • Проблем 2: Да говориш за паралелни квазидържави е едно. Да сравняваш жалкото терористично движение на Иран с американските БлекОпс (които са се противопоставяли на президента Айзенхауер и са клекнали само пред заплахата Първа армия да бъде мобилизирана, за да изкърти базата "Зона 51"), които най-вероятно контролират космическия флот на САЩ, и да ги сравняваш с Онова, Което Дори Няма Име (руския БлекОпс, роден от КГБ на ГРУ) - безпардонно!

  • Проблем 3: Само първобитни аматьори ги интересуват жертвите. Онова, от което всеки професионалист се интересува и което го тревожи е, че ракетите паднаха. Понеже ракетите паднаха. И ТОВА е проблемът. Този проблем означава, че Иран разполагат с балистични ракети, които свободно преминават през ракетните защити на САЩ и свободно падат там където са били насочени... или някъде наоколо. Това е проблемът. За сравнение - преди месеци Израел изстреля повече от 70 ракети срещу Сирия, само 4 от тях, доколкото си спомням, паднаха. Атака с 15 ракети е показна, а не сериозна. И какво показва? Цели да покаже, че Иран имат ракети, които преодоляват ракетния щит на САЩ. Точно затова нямаше размяна на удари - съобщението беше получено.




Латинина очевидно силно преекспонира приноса на Иран за съвременната хибридна война. Латинина силно преекспонира правителството в сянка на Иран, което не може да стъпи на пръста на другите квазиправителства на САЩ и Русия. Латинина заема позицията на САЩ, че жертви няма. Без значение вярно ли е или не, тя отклонява въпроса за това ЗАЩО ракетите паднаха и не бяха прихванати от ракетния щит на САЩ.

Очевидна пропаганда, която успешно би внушавала на незапозната аудитория, но която запознатата и информирана аудитория лесно би счела за хвърчаща хипербола.


3
Глава 15
Еверест


На 1 април 2007 г. тръгнахме за Еверест. Взехме полет до Дубай и се свързахме с Катманду. Новини тръбяха и рекламираха предстоящото ми пристигане. „Някакъв човек от Нидерландия ще изкачва Еверест по къси панталони”. Те бяха навсякъде. Философията ми бе: Хилари и Тенсинг (б.пр.: през 1953 г. Едуард Хилари и Тенсинг Норгей изкачват за пръв път Еверест и се завръщат благополучно) го направиха с кислород и дрехи. Меснер (б.пр.: италианският алпинист Райнхолд Меснер) го стори без кислороден апарат. (б.пр.: през 1978г.) Аз ще опитам без кислород и без дрехи. Беше много спорен и полемичен въпрос, но се разпространяваше по новините навсякъде по света.

Когато пристигнахме на летището в Катманду (Непал), журналистите ни очакваха. Ето ме отново – обратно в Непал, с нов екип. Докато шофирахме през лудия трафик по улуците, колите бибиткаха навсякъде около нас. Очакванията бяха високи и това ми влияеше, но не позволих на чувствата си да се покажат. Вместо това ги задържах в себе си, което ме накара да мисля за всички неща, които могат да се объркат. Напомнях си, че единственото нещо, което мога да направя, беше да бъда готов и останалото щеше да последва.

Главното ми притеснение бе моето тяло. Нуждаех се да се концентрирам върху нервната и имунната ми системи, кръвната циркулация, сърцето и ума, и да ги свържа заедно. Освен това направих много от личното си проучване, говорейки с местните шерпи. (б.пр.: етническа група от планинския район на Непал в Хималаите, често работят като планински водачи) Те бяха много мъдри и познаваха планините като дланите си. Казаха ми: „Ще видим колко ще успееш да постигнеш. Макар че ще бъде дълъг преход, изглеждаш бърз и силен.” След като ме бяха наблюдавали да изпълнявам своята техника по време на тренировка, шерпите се обърнаха към мен с въпроси. Реших да прекарам известно време с тях, докато наближи денят за тръгване към Еверест.

Китайските власти ни приветстваха, когато преминахме границата. След това шофирахме по магистралата към Тибетското плато. Оттам се стига само след 4000 метра шофиране. Планирахме да останем за няколко дни в селото, с цел да се аклиматизираме. Заедно с купуването на големи количества храна за пътуването, играехме футбол, за да помогнем на телата си да се адаптират към новия климат. За по-нататъшна практика и подготовка за изкачването, също така изкачвахме и близките планини. Преди още да разберем, дойде денят, в който трябваше да тръгнем за базовия лагер в Еверест на височина 5200 м.

Натоварихме джиповете си и тръгнахме по пътя. По протежението му минавахме покрай всякакви тибетски селца и скалисти пасища. След известно време спряхме при манастира Ронгбук (Rongbuk) на 4800 м. Снимахме за малко, но не останахме твърде дълго, защото не искахме да се натрапваме на живеещите там. След около час се върнахме на джиповете си продължихме да пътуваме към базовия лагер.

Най-накрая бяхме там: базовия лагер на връх Еверест, Чомолунгма (Еверест на китайски), Сагарматха (Еверест на хинди). Тук щяхме да останем да се аклиматизираме за няколко дни. Обкръжаваха ни палатки. И те не бяха само палатки за спане. Имаше голяма кухненска палатка, където всеки можеше да си сготви, в друга хората можеха да си купят стоки и консумативи, палатка с душ, палатка за хранене и офис палатка, където да си запазиш място на земята.

След като открихме своето място и се настанихме, отидох да изследвам съседните планини. Всичко мина добре и се вълнувах за предстоящите събития. Когато се върнах в лагера, започнах да свиря блус на китара. Много хора ме дочуха и наминаха да послушат. След това отново играхме футбол, макар че с намален наполовина кислород във въздуха беше трудно да тичаме за продължителни периоди от време, така че не играхме твърде дълго.

Важно е човек отново да установи границите на тялото си в нова среда.

Когато лидерът на групата почувства, че сме достатъчно аклиматизирани, реши, че е време да отидем до временния лагер на 5800 м. Казах му, че трябва да погледнем прогнозата за времето, преди да тръгнем; имах чувството, че ще вали сняг в ранния следобед. Тъй като изкачвах планината по къси панталони, исках да се уверя, че метеорологичните условия са перфектни. Тук ударихме първото си непредвидено препятствие.

По мое мнение, решението на лидера да тръгнем тогава, не беше добро. Напускайки базовия лагер, облаци започнаха да покриват небето. Водачът ни каза да продължим, докато облаците ставаха само по-плътни. Когато пристигнахме на 5400 м започна да вали сняг. Казах на групата, че общото темпо е твърде бавно за мен. Много по-бърз съм, когато следвам собствения си ритъм и трябваше да се вслушвам в това, което тялото ми казваше. Така че продължих по шорти със собствено темпо, бързо темпо. Главният шерпа се опита да ме хване и забави, но аз бях възпламенен от устрема си.

Намирането на добро темпо може да бъде ключът да продължиш силен. Важно е и да наблюдаваш колко кислород консумираш. Не искаш да изразходваш цялата си енергия и да трябва да спираш и дишаш, за да я възстановиш. След като го бях правил няколко пъти осъзнах, че не е ефикасно. Наблюдавайки дишането и уверявайки се, че не отиваш отвъд точката на пречупване, може да продължиш часове с постоянно, но силно темпо.

Снегът започна да вали още по-силно и скоро видимостта ми намаля. Не успявах да видя пътеката. Беше първият ми път по къси панталонки на неизвестна височина, на неизвестно място, където одеяла от сняг покриваха скалистия терен. Интуицията и устремът бяха единствените ми придружители. Чувствах се изненадващо добре, въпреки ситуацията и продължих с темпото си нагоре по планинската пътека. Бях в снега с часове. Ограничената видимост ми напомняше за моята самотност, но все още се чувствах забележително добре.

Погледнах напред и през снега видях очертанията на обект. Когато се приближих, той разшири формата си и разбрах, че е палатка. На около метър от нея видях няколко тибетци, втренчени в мен. Бяха изумени от кавказеца, току-що появил се от виелицата, носещ единствено шорти. Поканиха ме вътре в тяхната палатка, дадоха ми малко чай със захар и ме обгърнаха през раменете с одеяло. След 45 минути главният шерпа пристигна и с удивление ме видя тотално да контролирам ситуацията. Той се тревожеше, защото беше отговорен за всеки в неговата група; въпреки това аз бях напълно удовлетворен.

Чувствах, че се бях здрависал с природата на Еверест. Бях се свързал с планината и нейните хора. Преодолях страха си от неизвестното и безпокойството ми изчезна. Също така успях да видя колко бързо мога да се движа, без да развия някаква форма на планинска болест. Увереността, която събрах вътрешно, ме накара да почувствам, че бях на път да постигна много повече на тази планина. Имах оптимистични мисли и се усещах напълно способен. След като се нахранихме в друга палатка, се върнахме в спалните си помещения и заспахме на 5800 м височина. Бях готов да предприема нови стъпки за човечеството.

На следващия ден ръководителят на нашия екип ни аклиматизира чрез изкачване на съседните области. Изкачвахме се и вървяхме по малки пътеки към 6000 м. Това бе най-високата точка, в която някога съм бил на планина. Това бе също личният ми рекорд за най-висока надморска височина, облечен по шорти. Тогава се върнахме обратно до временния лагер. Аклиматизиращият процес трябва да бе минал добре за мен, тъй като се чувствах чудесно!

Личната ми цел бе да стигна до най-високата точка на Еверест и това да се случи само по къси панталони. Исках да покажа, че да бъдеш изложен почти гол на природата е начинът, по който трябва да бъде, дори в крайностите. За мен облеклото и изкуствения кислород са все едно да използваш кола, за да стигнеш от точка А до точка Б. Не както когато вървиш или караш колело, а просто натискаш газта и тръгваш. Разбира се, все още е трудно да изкачиш Еверест, дори и с помощни инструменти (кислород и дрехи), но правейки го по естествен начин, прави нещата по-прости.

На следващия ден започнахме изкачването до 6400 м. Оттам щяхме да влезем в следващия лагер, където може да се види красивият Норт Кол на височината му от 7060 м.

Изображението не е част от оригиналната книга

Тензин (главният шерпа) и аз отидохме доста по-напред от останалите, тъй като темпото и ритъмът ни бяха много по-бързи от останалата част от групата. Докато изкачвахме склоновете, ръководителят на филмовия екип ни засне. Тензин каза пред камерата как, въпреки че е напълно облечен, все още замръзва. Каза че е изумен, че все още се катеря само по шорти.

Това не е нещо, което съм в състояние да направя, защото съм бърз и силен, а защото съм способен да се боря със страховете си и взаимодействам с планината. Вместо това аз съм силен и бърз по естествен начин, където оставам свързан с природата около себе си. Сетивата ми са по-чувствителни в планинския климат, където тялото ми е изложено. Умът и тялото ми се настройват естествено, рефлексивно.

Останахме няколко дни в този лагер и скоро бяхме аклиматизирани. Доста е лесно да кажа колко добре тялото се адаптира към околната среда. Всичко, което трябва да се направи, е да се следи насищането с кислород и сърдечния ритъм. Високо насищане с кислород и ниска сърдечна честота са идеалния вариант, за да бъдеш в добро състояние на големи надморски височини. Изглеждаше, че и двете бяха в моя полза, тъй като се аклиматизирах доста добре. В един от дните докато бяхме в базата, се чувствах толкова добре, че реших да изкача Норт Кол. Подтикнат от това свое желание, си облякох набързо късите панталони и се затичах.

Когато първоначално пристигнах на Норт Кол, вятърът беше много лош. Скоростта му бе над 100 км/ч. Разбира се когато си почти гол, при такава скорост на вятъра, наистина може да го усетиш в контакт с кожата. Стоях там около час, но реших, че не е мъдро да продължавам по-нататък. Нямах избор, освен да прекратя. Бях разочарован, но знаех, че скоро ще се върна да опитам отново.

По-късно се върнах в Норт кол с Тензин. Неговото темпо беше твърде бързо и аз отчаяно се опитвах да го следвам. Какво се случи? Бях по-бърз от него когато отивахме до временния лагер, а сега неговата скорост далеч надхвърляше моята. Скоро бе очевидно кой е по-аклиматизиран в този терен. Докато се опитвах да вървя в крак с него по време на изкачването, падах редовно, докато се опитвах да си поема дъх; бях изтощен. Бавно, но сигурно превъзмогвах пътя нагоре, докато достигнах върха на Норт Кол на 7060 м. Това бе моят нов личен рекорд по къси панталонки!

На върха поставихме знамена около района, включително знаме на поета Роб Туанкота, който ми е скъп приятел. Друго знаме, което издигнахме беше на Обединеният свят, което илюстрираше посветени същества като световни обитатели. На знамето имаше голямо слънце с ярки лъчи, символизиращи равенството на хората. Беше красиво. Най-накрая направихме и няколко снимки за спонсорите ни. След като взехме добри кадри от необходимия материал, бяхме удовлетворени и се отправихме обратно към лагера. Предадохме новините чрез сателитен телефон да информираме света за скорошните си постижения. На следващия ден разбрахме, че бяхме направили международни новини! Заглавията гласяха: „Леден човек достига до Норт Кол” и „Кой може да спре Ледения човек?”. Всичко вървеше добре.

След още няколко изкачвания до Норт Кол се почувствах по-аклиматизиран. Всички бяха много впечатлени от моята бързина, пъргавина и издържливост. Също така честите прегледи на медицинския екип показваха, че насищането ми с кислород е високо, а сърдечният ми ритъм остава нисък. Перфектно. 

Един ден след завръщане от Норт Кол, водачът на групата реши да слезем малко надолу и се възстановим преди окончателното изкачване на Еверест. Това бе стратегически начин да се изкачим. Бяхме толкова свикнали на разредения въздух по-нагоре, че на 4600 м въздухът се чувстваше дебел и плътен. Останахме там за три красиви дни, почти с нищо не се хранехме. Когато си на голяма надморска височина, апетитът ти е ограничен. Колкото по-високо се изкачваш, толкова повече тялото изключва несъществените функции, за да спести енергия за жизнено важните органи; това е режим на оцеляване.

Когато се възстановихме напълно и почувствахме освежени, отидохме обратно до третия лагер и започнахме да пътуваме към маркировката на 7060 м при Норт Кол. Прекарахме там нощта и след това тръгнахме към следващия маркер. Стигнахме до 7200 м и тук отново постигнах нов личен рекорд по шорти!

Най-накрая дойде и денят, в който да се изкачим до маркировките на 7800 и 8300 метра. Тук шерпите бяха опънали няколко палатки за нас. Очакваха ни и кислородни бутилки, които щяхме да използваме, когато се срещнем на върха. Този ден се чувствах страхотно и много бързо се изкачих нагоре по склона. Заедно с Тензин изкачихме 200 м за един час! Тогава осъзнах, че нещо не беше наред. Чувствах, че нещо се случва вътре в левия ми крак. Измръзването, което бях получил във Финландия бе излекувано, но изглежда вените ми не бяха в желаното състояние, каквото беше то преди това.

Цялата циркулационна система, както и вените, трябва да може да се свива и разширява, за да бъде в състояние да се приспособи към студа и надморската височина. Когато има по-малко кислород във въздуха, вените в крайниците се затварят естествено, за да запазят топлина и пренасочат кръвния поток към жизненоважните органи. Тогава, след адаптация, вените се отварят отново и крайниците се изпълват с топла кръв. Обаче в следствие на скорошната ми студова травма, вените в левия ми крак не се отваряха.

Имаше силно напрежение и започнах да чувствам болка. Усещах, че вените в крака ми няма да се отворят и бях принуден да се върна обратно. Нямах никакво съмнение в съзнанието си, че ако в този момент не се върна назад, ще загубя крака си завинаги. Нямаше да направя същата грешка два пъти. Въпреки че експедицията струваше 250 000 евро и завършването на предизвикателството щеше да ми донесе вечна почит, бидейки единственият човек, изкачвал Еверест по шорти, не си струваше да губя крака си. Реших да мисля рационално и слушам какво казва тялото ми.

Погледнах наоколо от покрива на света и се почувствах удовлетворен от това, което бях постигнал. Бях се преборил със страховете си и поставил нов рекорд на височина 7450 м, облечен само с къси панталони.
Пресата разнесе историята и снимките от експедицията по целия свят. Завърнах се в Нидерландия и се подготвих за следващият си опит. След един месец щях да опитам да поставя нов Световен рекорд в хабитат на полярни мечки. Докато се прибера вкъщи, вече се чувствах напълно обновен и здрав, както в тялото, така и в ума си. Моят крак ми благодареше за това, че отделих време, през което той да се излекува напълно.

Запомни – можем да постигнем повече, отколкото си мислим, но само когато пробием задръжките на страха и други препятствия. Рационалността ни поддържа живи.

4
Всички теми / Re: Филми - резюмета и анализи
« -: Януари 12, 2020, 05:57:53 pm »

THE BIG SHORT
Големият срив

Резюме : Филмът разглежда живота на няколко души, които предусещат наближаващата световна финансова криза от 2008 година преди всички останали и инвестират парите си във финансови инструменти, които биха им донесли големи печалби, ако финансовата криза стане реалност.




Има го в замунда и на всякакви места, дори безплатно в нета. Бих сравнил филма с втората част на Цайтгайст, където се обяснява монетарната система :) По истинския случай, който някои от нас помнят. Аз през 2007ма тъко завършвах гимназията и постъпвах на работа за първи път.

Участват много големи актьори също :)


Моето резюме би представлявало просто цитат от "Краят на злото" (публикувана през 2005г) (първата книга в Библиотеката ни):


Глава 7

Икономика

Икономиката е изучаването на занаята на труда. Принципите на парите са специфични, и както с всички истини, са прости и лесни за разбиране. Правителствените институции са създали изкуствени идеи, като например служител, корпорация и долар, за да могат да контролират труда ви. Тяхната цел е да ви объркат и да превърнат парите в нещо сложно, за да могат по-лесно да ви ги отнемат.

5
Няма лошо да говорим за това :) Но иначе, най-градивно е да се концентрираме върху самите биони, защото тази серия експерименти са добре документирани по научен метод и пряко демонстрират контролирана абиогенеза. Останалото би представлявало просто периферна информация.





[ДеМео]: Друго доказателство, с което разполагал Райх, е... Всъщност, точно в момента на ето тези експерименти е бил открит оргонът. Става дума за тези светещи в синьо "биони", както ги е нарекъл. Мънички мехурчета, които се появяват, когато материята е в състояние на разграждане. Те са нещо като самостоятелна единица, но на под-клетъчно ниво. Тези неща могат да се пре-организират в нови клетки. Но те освен това може да се извлекат и от неорганичен материал.

Тази снимка е от МОЯТА лаборатория, аз самият направих този разтвор от кварцов пясък, нагорещен до червено, поставен в разтвор на калиев хлорид (нормален разтвор 0.1), след това просто се наблюдава, в рамките на минути. И се виждат тези сини мехурчета. Имам и други слайдове към тази снимка, но те в момента са под формата на YouTube-видео на канала ни. Ако потърсите името ми в YouTube, би трябвало да намерите няколко мои лекции, а точно тази е върху бионните експерименти на Райх.

Живоподобните неща, извлечени от неорганичен материал, са доста впечатляващи - освен това подлежат на култивиране (размножаване в култури, бел.прев). По мое лично мнение, Райх е човек, който е разрешил въпроса с произхода на живота. Но, отново, това никога не се споменава.

6
Да има, е едно - да разберем, че има, е друго.


Ние разчитаме на докладите на НАСА, за да разберем, дали има или не. Както обяснявам в пълния анализ на казуса, това означава да разчитаме на един корумпиран картел в НАСА, който е в очевиден конфликт на интереси.

Не можем да разчитаме на официалната информация за космоса, първо защото повечето от нея е теоретична, уязвима и силно податлива на опровержение (лекциите на ДеМео за космичния етер), и второ защото емпиричните данни за космоса стигат до нас под общия знаменател на конфликта на интереси.

Тоест...

...не можем да дадем окончателен отговор в този ден и час.

7
С изричното разрешение на д-р Дориян Александров ("doktora757") цитирам неговата публикация на едно интервю на д-р Асен Чилингиров, явно първоначално направено за издание на вестник "Политика" от юни 2005г. Бележката след интервюто също е част от цитата. 






 
Интервю на д-р Асен Чилингиров по повод книгата му




* — Г-н Чилингиров, какъв е поводът да публикувате сборника “Готи и гети”?
* — Поводът е излизането преди две години на друг сборник със заглавието “Готи”. Твърденията, съдържащи се там, не отговарят на сведенията, които идват от историческите извори и които получаваме при изследванията на паметниците на духовната и материалната култура, нито на истината. Тези сведения не са никак малко и не може да бъдат пренебрегнати. Те са резултат на неимоверно голямото развитие на помощните науки през последните десетилетия, например, биологията, химията, библиотекарството. Дадоха ми възможност да подложа на нова преценка това, което от много столетия се твърди по отношение на всичко, засягащо произхода и същността на българския народ.

* — Кои са готите, откъде са дошли, къде са отишли, имат ли нещо общо с гетите? От тях ли произхождат германците?

* — “Готският въпрос” е непосредствено свързан с някои най-съществени проблеми на старата и средновековната история на нашия народ. Като тези за неговия произход, език и писменост, за неговите обичаи и религиозни вярвания. Свързан е с неговите култура и изкуство, с неговия принос в съкровищницата на световната култура. И особено за неговото място сред европейската цивилизация, което съвсем не се намира по нейната периферия като нежелан придатък към “обединена Европа”. Опитите да се открие старогерманско присъствие по нашите земи, свързано с готите, някаква връзка на германците с готите, а оттам и с българския етногенезис, са несъстоятелни. Готите са гети, следователно траки. Същите след ІV век се наричат мизи и българи в редица исторически източници. Отбелязано е и от Паисий Хилендарски в “История славянобългарска”. Става дума за коренното население на Балканския полуостров, което в мнозинството си е стояло все тук. Не е изтребвано, не е изчезвало, за да стане основа за други народи, а тук да бъде подменено с друго. Валафрид Страбо през ІХ век пише, че готите или гетите превеждат на своя език свещените книги, говори и за запазени в потвърждение на това документи. Според негови източници божествената служба при някои скитски народи, като жителите на Томи, се е извършвала на същия език. Говори за началото на ІХ век. Но тези жители са наричани траки и мизийци, Страбо е германец, ако са били германци, би ги нарекъл такива!

* — За какви преводи пише Страбо? За Готската библия на Улфила ли?
* — Не само. А готите, за които Улфила е превел Библията, са живеели между Бяло море и долното течение на Дунав. Епископът на Адрианопол (Одрин) е бил наричан “Епископ на Готия”. Улфила е превел Библията за старите траки. Ганчо Ценов го нарича основател на българската църква. Въпросът за т. нар. Готска библия е най-тясно свързан с въпроса за ранното християнство на населението по нашите земи и със сложния комплекс от въпроси във връзка с неговия език и писменост.

* — Кой е този език, каква е тази писменост?
* — Преводачът на Библията на латински език е свети Йероним (живял ок. 347 – ок. 420 г.). Намерен е текст от философски трактат на Етикос Истрос в латински превод на светията. На последната му страница са отбелязани данните за автора на трактата, според Св. Йероним “произлизащ от благороден скитски род”, живял през ІV век в днешна Добруджа и написал труда си на своя език и писмени знаци от една азбука, която е предадена изцяло. Тя не е нищо друго, освен т. нар. глаголица! Св. Йероним не само горещо препоръчва нейното узаконяване при употребата на богослужебни книги, но и я разпространява из родната си Далмация, където тя се използва чак до ХVІІІ век. Там дори има предание, че той я е създал. Авторитетният учен Храбан Мавър (живял 780 – 856 г.) в труда си “За изобретяването на езиците” пише, че след еврейската, гръцката и латинската азбука, била изнамерена от философа Етикос азбука, която Св. Йероним разпространявал в свой вариант в родината на самия Храбан, понеже искал да увеличи известността на тези букви.

* — Излиза, че нито сме “славяни”, нито преди Солунските братя сме писали с “черти и резки”, както пише в “За буквите” . . .

* — Излиза, според автора на трактата, че народът, който авторът разбира под това название, от векове е ползвал в превод на своя език и написан с глаголическа азбука цялата литература за извършване на християнско богослужение заедно със Стария Завет, преведен дори преди той да е преведен на латински. Според д-р Божидар Пейчев името Maurus Hraban погрешно е разчетено като “Черноризец Храбър”, “За буквите” е буквален превод от заглавието на Храбан, а текстът всъщност представлява полемика срещу Мавър Храбан. Името на автора и досега е неизвестно, още по-неясен е и поводът за написването му. До нас не е стигнал целият текст, липсват началото и краят му, най-старателно са отстранени. Очевидно са правени манипулации с определена цел.

* — Каква азбука са разпространявали тогава Кирил и Методий? Какво е кирилицата?
* — Задачата на Светите братя е да реформират глаголицата като използват “гръцки” и “латински” букви, допълнени с липсващите в тези две азбуки букви за написване на присъщите само на българите звуци. Те са се съдържали в усъвършенстваната от пет века “глаголическа” азбука. Защото отдавна съществуващите богослужебни книги за местните християни, заедно с езика, на който са написани, са били анатемосани от римокатолическата църква и цариградската патриаршия. Наложило се е това “колумбовско” решение, за да бъде легализирано християнството по тези земи заедно с признаването на свещения характер на писмеността. Защото инструментализирането на религията в двете империи се съпровожда с обявяването на църквите в тях за “православни”, а първите християни в Европа са сочени за еретици и врагове. Транскрибирането на богослужебните книги от “глаголицата” на “кирилицата” се представя като нов техен превод, вече угоден на двете “правоверни” църкви. Това е станало бързо и лесно, защото става дума за един и същ език.

* — Все пак какво става с готите? Изпаряват ли се? На етапи, но винаги рязко населението на нашите земи коренно се променя. Траките потъват нейде в небитието, скитите минават и заминават, славяни заливат полуострова, после авари го навестяват, след тях хуни, накрая и “българи-татари”. Възможно ли е това?

* — Не е възможно. И не се е случило. Няма как чергарски племена да изместят уседнало от хилядолетия местно население. Пристигането на тези народи с всичкия си добитък и друго имане от края на света в земите на Средна и Южна Европа и внезапното им изчезване, без да оставят никакви следи, е противно на всякаква логика и не е съобразено с историческите извори. Да вземем славяните. Странствали те и дошли насам от отдалечените на хиляди километри блата на Задкарпатието, най-рядко населената и днес част на Европа. Откъде ще се вземат оттам милиони преселници, които само за едно-две десетилетия да изпълнят цялата територия на Югоизточна и Средна Европа и от рибари ще се превърнат в земеделци? Придвижването на такива маси не е забелязано от никого от съвременните летописци! Историческите извори споменават само за нападения на групи със смесен етнически и племенен състав, но не и за “нашествие на славяни”, както наши автори обикновено превеждат думата “нападение”. Всъщност данните са, че след нападенията всички нападатели се оттегляли или били отблъснати, за никакво заселване не става дума. През 896 г. цар Симеон Първи в писмо до император Роман Лакапин изтъква историческите права на своя народ върху земята, на която живее от хилядолетия.

* — Значи като се говори за “траки”, “скити”, “гети”, “готи”, “мизи” и “българи”, трябва да се разбира едно и също древно население на Балканите, чието основно ядро от хилядолетия все си е тук?

* — Да. Така излиза според историческите източници.
* — Мнозина историци и църковни дейци няма да се съгласят с Вас.
* — Няма. Но съгласните ще стават все повече. Трудно, бавно, но истината ще се наложи. Вярвам в младите български учени.



Важна бележка от блогъра:

Тук искам да споделя отново своето възхищение от творческия талант, необятност на източниците, които е обхванал /повечето недостъпни за българския читател/, оригинална научна мисъл и анализ на проф. Асен Чилингиров, което пронизва с вдъхновение всичките му трудове. Това, което отличава рязко изследванията на нашия изследовател и учен е, че благодарение на факта, че  от години живее и твори в Германия, той е успял да надскочи и преодолее шаблоните, наложените клишета и фалшификации в българската историческа и световна наука, представяни ни като "неразбиваеми аксиоми", които не се обсъждат. Ако той беше творил в българските научни институти, резултатите му нямаше да бъдат такива, а и най-вероятно, познавайки манталитета на тоталитарните ни професори и учени отпреди 1989 г., пък и сега; най-вероятно щяха да смачкат този светъл и буден ум с милиционерски методи, интриги, завист и простотия!......
Проф. Чилингиров е успял да си спести всичко това и да твори в една относително свободна и демократична академична среда.
В момента чета внимателно втория том на "ГОТИ И ГЕТИ; ИЗСЛЕДВАНИЯ" и особено ме впечатли следния пасаж и свързаната с него бележка под линия:

"Че при така наречените готи /всъщност гети, бел. на блогъра/ не се касае за никави германски племена, доказват не само историческите извори, отричащи всякаква връзка на този народ с етнически германци. Докозват го и археологическите изследвания върху писмените паметници , разчетени през последните десетилетия - а те от своя страна пък доказват, че езикът на населението от Югоизточна и Южна Европа не е езикът, говорен нито от руските, нито от полските, нито от средноевропейските народи, на които тенденциозно се дава общото име "славяни", с което поне до края на първото хилядолетие никой от тези народи не се споменава в нито един писмен извор"........
Бел. под линия: Сравни издадения в чест на XVIII Международен конгрес на византолозите двутомен сборник на писмените извори за славяните, "Свод древнейших письменных известий о славянах", том I /I-VI/, составители Л. А. Гиндин, С. А. Иванов, Г. Г. Литаврин и В. К. Ронин, Москва, 1991 и том II /VII-IX/ вв., составители  С. А. Иванов, Г. Г. Литаврин и В. К. Ронин, Москва, 1995. Там названието "славяни", с което дотогава в руската историография се "превеждат" различни етноними, считани от руските "историци" за синоними на това понятие, вече се предават с техните истински имена, както са посочени в изворите.   

Библиографска справка за част от книгите на проф. Асен Чилигиров /който преподава в Германия/.

1. Асен Чилигиров; "ГОТИ И ГЕТИ; ИЗСЛЕДВАНИЯ", 1 том, Поредица Брегалница 1, изд. "Зиези екс куо Вулгарес", София, 2005 г.
2. Асен Чилингиров; "ГОТИ И ГЕТИ; ИЗСЛЕДВАНИЯ", 2 том, Поредица Брегалница 3, изд. "Зиези екс куо Вулгарес", София, 2008 г.
3. Асен Чилингиров; "БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА", изд. "Херон прес", София, 2014 г.
4. Асен Чилингиров; "РАЗМИСЛИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК", изд. "Херон прес", София, 2014 г.
5. Асен Чилингиров; "ЦАР СИМЕОНОВИЯТ СЪБОРНИК ОТ Х ВЕК", 1 и 2 том, ИК "Виделина", Берлин, 2007 г. /1 т./ и изд. "Алфаграф", София, 2008 г. /2 т./


8
От известно време Glasberg (и други хора) във Форума на АА полагат усилия да задоволят любопитството си в генеалогията на различни царски фамилии и родове, проследяващи произхода им в древността. Това логично води и до интерес в произхода на собствения ни народ и вероятно и на други народи.

Произходът на българския народ продължава да е един неразрешен въпрос, в смисъла, че няма помирение между официалната и силно компроментирана академична структура и еднакво компроментираните среди на независимите изследователи.

Компроментираните среди на официалната академична общественост използват силови методи в налагането на нормативната гледна точка за българската история и опитите страниците за историята на България и българския народ да бъдат редактирани в Уикипедия ще срещнат спънката от защитеното съдържание по силата на механизмите, описани в Информационната околна среда (и Уикипедия).



Преди време уважавани от мен съветници ми препоръчаха книгата на Ганчо Ценов "Кроватова България". Въпреки че намирам съдържанието в нея за много интересно, тя е написана в доста остарял научен стил и основна черта на този труд е, че позоваванията и споменаването на външните препратки и действителните исторически извори са направени в самия текст, като част от речта на автора и липсва строго изразена база данни в документален стил. Поради това, за непрофесионалния читател е много трудно сам да изнамери действителните факти, на които почива аргументацията на автора. Това е силна предпоставка трудът да се счита за съмнителен и субективен. Предвид съвременната изострена обстановка в хибридната и информационна война, застрашаваща знанието за автентичната история на всички световни народи, е трудно да имаме безпрекусловна вяра в "Кроватова България" като научен труд.

Преди да вземем решението да включим "Кроватова България" в Библиотеката на "Апокрифна Академия", имаше нужда да добием повече увереност в автентичността и документалната сила на четивото.

Получихме такава увереност, когато се запознахме с личността на Асен Чилингиров. Като изтъкнат български учен, историкът на изкуството развива кариерата си в Европа (Германия) и има богата научна биография. В своите възгледи, той напълно подкрепя учения от по-старо време Ганчо Ценов, като Чилингиров представя свои собствени изследвания върху същия въпрос, който се засяга и в "Кроватова България", издадени в два труда - сборниците "Готи и Гети", първа и втора книга. Като съвременен учен и историк, Чилингиров едновременно се ползва с по-добра репутация и е по-добре приет сред колегите си учени, и също така използва отлична документална база данни от лесни за проследяване препратки към външни източници и исторически извори за своята аргументация.



В тази светлина, реших в Библиотеката на "Апокрифна Академия" да поместим книгите на Ганчо Ценов и Асен Чилингиров, обвързани в общия си контекст, които са свободно достъпни в интернет и са на български език. Целта на това поместване тук е от чисто архивна гледна точка, от една страна осигурява още по-добра протекция на информацията в интернет, и от друга страна осигурява по-лесни препратки за наше вътрешно ползване помежду ни и във Форума.



СЪДЪРЖАНИЕ:

Кроватова България - Ганчо Ценов   -- линк за сваляне

Готи и Гети I - Асен Чилингиров   -- линк за сваляне
Готи и Гети II - Асен Чилингиров  -- линк за сваляне



9
Добре, но след като доказва, че има абиогенеза, тогава би следвало да има и еволюция. Това си е конвенционален наратив.

Еволюцията като контекст също си има подтекст.

Развитие на организмите най-вероятно има, защото промяната на организмите е лесна за доказване според археологическия запис.

Еволюцията е концепцията за механизма, по който да се тълкува археологическия запис.



В този смисъл, Дарвиновата еволюция е еволюция, която твърди, че организмите се развиват на принципа, че оцеляват най-приспособимите. Което остава недоказано и критически уязвимо.

Друга концепция може да е, че организмите се развиват спрямо характеристиките на йоносферата на Земята (а не според фактора на приспособимостта или годността), както може да се заключи от ESTC 2018 ---- Електрокултура и генна експресия, където се излагат научни доказателства, че видовата промяна е функция на електростатичното поле. Очевидно, приспособимостта не е функция на електростатичното поле, така че това е пример за научно доказателство, което доказва развитието на организмите, но отхвърля Дарвиновата теория.


Така че нищо не обвързва абиогенезата със сценария на Дарвиновата теория - че развитието на вселената следва фактора на приспособимостта. А ако не следва фактора на приспособимостта, това означава, че следва интелигентен дизайн, много по-близо до религиозната представа (креационизма).

10
Хахаха, защо те ужасява? ;D


Доколкото съм запознат, не мисля, че Райх говори за еволюция.

11
Всички теми / Re: Филми - резюмета и анализи
« -: Януари 11, 2020, 11:21:26 am »
Какво искам да кажа - човешкия мозък няма капацитета да разбере всичко това и затова си създаваме религии, наука за да си обясним Света, но всичко може да е много по различно...

Иначе съм напълно съгласна с теб, че ние нямаме капацитет да разберем Вселената.

Осъзнавам, че темата обсъжда произведения на изкуството и няма претенции да изправя научни въпроси :P... но исках само да вметна, че това (за "капацитета на мозъка" или с други думи на ума) наистина е ключов момент.

Това е достигнатото дъно в много въпроси. Например, на църковния събор в Римини (около 359г), по-точно на втората среща в Нице (Устодицо), Тракия, се е взело решението за съгласие върху християнската догма, но е било и решено и вече да не се говори и спори за природата и същността на Христос, защото това не можело да се разбере от простосмъртните, а само водело до объркване.


Така че, рано или късно трябва да се приеме съществуването на максимален предел на спекулациите :P Какъвто навярно е и казусът за промяната на миналото. (Това по същество означава, да се промени истината, защото миналото - това, което се е случило - и истината са схващания, които съвпадат по смисъл.)

12
В интерес на истината е да се отбележи, че Иран официално признават вина, споменавайки конвенционални методи.

Това обаче не обяснява случайността на земетресенията около 20 минути преди и около 20 минути след "човешката грешка" и изстрелването на ракета.

Не бива да забравяме нивото на софистикация, до което са разработени скаларните оръжия. Това може да означава дори и външно вмешателство в иранските ракетни системи, чрез сателитни или антенни излъчвания, за да се стартира изстрелването на ракета по вече прихваната цел, по този начин симулирайки "човешка грешка". Не го наричат "кибервойна" за нищо. Това е само една примерна спекулация, а може да има много такива.

Така че горната публикация няма да бъде изтрита и препоръчвам да останем съзнателни за този инцидент, като призовавам да разграничим тактическите политически действия и действителната техническа ситуация. Любопитно ми е дали ще успеем да научим подробности за съдебното дело, в което защитата на подсъдимите би трябвало да изнесе технически подробности за изстрелването на ракетата по цивилната цел.








Иран си призна, че военните в страната са взривили в небето украинския самолет

11 януари 2020


Източник: OFFNews.bg

Иран си призна, че военните в страната са свалили украинския самолет Boeing 737-800 на 8 януари.

"Човешката грешка" на иранските военни отне живота на 176 души.

В изявление по държавната телевизия тази сутрин иранското министерство на отбраната обяви, че самолетът е летял близо до чувствителен военен обект, принадлежащ на Революционните гвардейци, и е свален "неволно - поради човешка грешка".

Виновниците ще бъдат предадени на съдебния орган на министерството на отбраната и ще им бъде потърсена отговорност, твърдят властите в Техеран.

Президентът Хасан Рохани също излезе с писмено обръщение, в което заявява, че "Иран дълбоко съжалява за допуснатата грешка със свалянето на украинския пътнически самолет."

Катастрофата на украинския самолет е причинена от "човешка грешка" и заради "американския авантюризъм", твърди и иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф.

"Тъжен ден. Предварителните заключения от вътрешното разследване на въоръжените сили: Човешка грешка в момент на криза, причинена от американския авантюризъм, доведе до катастрофа", написа в Тиутър Мохамад Джавад Зариф.

Той изрази "дълбоко съжаление, извинения и съболезнования към народа ни, семействата на всички жертви и другите засегнати нации".

13
За морала




С Glasberg обсъждахме нещо на лични, което е полезно и за по-широк дебат.



Става дума за проблема с убиването на животни.

Както изтъкнах, тази свобода (да се убиват животни) е ДАДЕНОСТ на хората, защото съществува реална неравнопоставеност между хората и животните. Човекът не е животно и е над животинското. Човекът има вродена свобода и свободата е негово изконно право, както и правото да знае истината. Това означава, че на човек е дадено правото да избира поведението си, а животните са лишени от това право (в следствие на което животинското поведение е безсъзнателно).

Оттук насетне, както много от вас си мислят, убиването на животни е морален въпрос.

Аз подчертах, че той е на първо място ПРАВЕН въпрос. Човекът има правото, и толкова. Но той на второ място е и морален въпрос и тук вече започва полето на личния избор.




Какво представлява моралното убиване на животни? Тоест, как е добродетелно да се убиват животни? Осъзнавам, че това е въпросът, който интересува повечето от читателите.









Наблегнах на клипчето за вълците и парка Йелоустоун, за да засегна въпроса, който е добре дефиниран в Уикипедия - че хищниците, паразитите и висусите (и прочие видове организми, които на пръв поглед съществуват самоцелно), не съществуват самоцелно, а изпълняват ролята на био-ограничители.

Това просто изразява един природен механизъм - когато даден вид наближи санитарния предел на своята популация, се активират редица фактори, ограничаващи популацията. Това означава, че колкото по-нараснала е популацията, толкова повече страда от фактори, ограничаващи живота и оцеляването й. (Колкото по-голям брой индивиди, за толкова повече болести е уязвим вида като цяло и толкова повече паразити го измъчват, толкова повече хищници се появяват за него.)

Човекът е НЕ ПОДЛЕЖИ на тези закони.
Човекът е възлюбеното дете на Вселената. Човекът е своето собствено ограничение, тоест ограничението на човека е въпрос на избор на самия човек. Той е най-висшето от всички тварни творения на Бога и е най-привилегированото от всички духовни същества. Човекът има максималната свобода, точно преди момента, в който максималната свобода се превръща в неизбежност (съдба), откъдето насетне започва божественото.

Но животните подлежат на закона на биологичното ограничение.






Месото, с което модерното човечество се храни, идва от животински ферми.

Греховността и престъплението се състои в това, че животинските популации в животинските ферми не са част от екосистемата. Те са ИЗОЛИРАНИ от екосистемата.

Тоест, съществуването им е превърнато в самоцел.

Оттук насетне всичко, свързано с тях, е греховно и неморално - самото им съществуване е неправомерно. Затова всичко, свързано с тях, води до зло и до вреда.

Вълците в парка Йелоустоун са пример за екосистемни взаимоотношения. Хищниците в екосистемата убиват плячката си от състрадание, насочено към по-висшия фактор на екосистемата.

Веганите, пропагандиращи да не се убиват животни, го правят от състрадание към много по-нисшия фактор на личните, егоистични съображения.



Моралният начин да се убиват животни, почива на състраданието към екосистемата и участието в екосистемата в ролята на био-ограничител, допринасящ за разнообразието и продължителността на живота. Тоест, тук става дума за смъртта като нужния преход за продължаващия живот.

Но съществуването на популациите в животинските ферми е извадено от екосистемата. Убиването на тези животни, които не са част от екосистемата, не може да бъде нищо друго, освен жестокост. Те не могат да бъдат консумирани от състрадание, тъй като тяхното същестувване е самоцелно, какот и тяхното отглеждане - те не служат на по-висша цел.

Човекът, за разлика от животните, е сам за себе си цел. Той не служи на никаква по-висша цел и няма нужда от такава, за да бъде оправдан животът му (човешкият живот е единственият, който не се нуждае от оправдание).

Човешката природа обаче има тварен елемент. Следователно, човекът разчита на божественото Сътворение, той е свързан с него. Следователно, посегателствата срещу Сътворението (срещу екосистемата) са посегателства и престъпления срещу човечеството.




Това означава, че убиването на животни от жестокост, а не от състрадание (убиването на животни извън контекста на екосистемата) е престъпление срещу самото човечество. Затова е престъпление, а не защото е престъпление срещу някакъв външен фактор (от каквито външни фактори човекът е освободен), както твърди веганската пропаганда.




Такава е логиката на нещата. Екосистемата е основата на казуса трябва ли или не трява да се убиват животни.

И решението не е човек да не убива или да не консумира животни, каквато е веганската Ню-ейдж пропаганда (и вселената от абсурдни ню-ейдж рационализации).





Решението е ПЕРМАКУЛТУРНО земеделие и животновъдство.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0 - накратко, на български

https://en.wikipedia.org/wiki/Permaculture - изчерпателно, на английски

Имаше начинание пермакултурата да бъде широко застъпена в Библиотеката, проект, който беше замислен с участието на Wave, но тя в последствие се поотдалечи  в понастоящем не е сред активните членове на екипа на АА.



За собственото си запознаване с пермакултурата започнете със Зеп Холцер:











Простата ми констатация, в отговор на множеството коментари, които получих по личните си канали, е че:


Животинските популации в животинските ферми, които са извадени от екосистемата, трябва да бъдат неделима част от екосистемата.

Това означава, съвременното земеделие да бъде реформирано така, че обществото да развива едно пермакултурно земеделие и да се изгради една пермакултурна икономика, така че животновъдните популации да бъдат ЧАСТ от екосистемата.

Тогава човек ще получава онова, от което има нужда - месна храна, бидейки всеяден - изцяло на база добродетелното състрадание, без противоречия с морала.



Много е просто :)

И тези прости неща лишават веганската доктрина от каквато и да е обоснованост.




П.П.

Причината в момента да отглеждаме изолирани от екосистемата животински популации е огромната разлика между бедните и богатите. Разликата между бедните и богатите възниква от престъпното робско мислене - възприемането, че едни хора имат повече права от други и оттам възникването на държавността.

Когато робското мислене бъде преодоляно и когато общественият живот се освободи от политическата идея (организираният контрол над населението), тогава и икономиката ще се реформира и вместо дискриминираща ще бъде холистична.

14
Въпросът за етиката на медиите в контекста на PSYOP. Всеки средностатистически читател с обикновено образование и нормална информиранос тосъзнава, че МЕДИИТЕ са средата, която е носител на пропагандата и на чиято основа се реализират Психологическите операции.

Следователно МЕДИИТЕ са онзи кръг, който е отговорен за своята избирателна пропускливост и е основният контролиращ фактор, който има финалната дума и следователно превес над Психологическите операции.

За да е успешна която и да е PSYOP-пропаганда, тя се нуждае от конформистка, отзоваваща се (и зависима) новинарска медия.





НОВИНАТА:

На косъм от сблъсъка: руски кораб доближи опасно американски разрушител в Арабско море

Източник: OFFNews.bg

Пети военно-морски флот на САЩ обвини екипажа на руски кораб на военно-морските сили за опасно преследване на американски военен разрушител в Северно Арабско море. Очаквано, Русия отвърна с обвинения.

В изявление на флота се посочва, че руският разузнавателен кораб „Иван Хрус“ е приближил агресивно американския съд „Farragut (DDG 99) в продължение на 55 метра, съобщи днес CNN. Инцидентът е от четвъртък, избегнат е бил „опасен сблъсък“.

"В четвъртък, 9 януари, по време на рутинни операции в Северно Арабско море, USS Farragut е агресивно приближен от руски военноморски кораб“, се посочва в изявлението на Пети американски флот, който наблюдава военноморски операции в Близкия изток.

"Farragut произведе пет къси звукови сигнали, предаде международния морски сигнал за опасност от сблъсък и поиска руският кораб да промени курса си в съответствие с международните правила на пътя", допълват още от флота.

„Първоначално руският кораб отказва, но в крайна сметка променя курса си и двата кораба установяват разстояние един от друг. Докато руският кораб предприеме нужните действия, прави агресивен подход и увеличава риска от сблъсък. Флотът на САЩ продължава да бъде бдителен и обучен да действа професионално", посочват от ВМС на САЩ. Американският екипаж е поискал руските моряци да променят курса си, те в началото отказали, но после все пак се подчинили.

Руското министерство на отбраната пък обвини американските моряци за инцидента. „Именно разрушителят на ВМС на САЩ, който се е намирал отляво по курса на плаващия напред руски военен кораб, на 9 януари по груб начин наруши международните правила за предупрежденията за опасност от сблъсък на съдове в морето, като е извършил маневра за пресичане на руския курс“, е посочено в изявлението на ведомството, цитирано от Интерфакс.

Военното ведомство на Путин определя действията на екипажа на американския разрушител като непрофесионално и го обвинява в нарушаване на международните норми за сигурност в мореплаването. „Екипажът на руския кораб е действал професионално, като е предприел маневра, с която е предотвратил сблъсък с кораба-нарушител“, уверяват от министерството в Москва.



И КОМЕНТАРЪТ на потребителя "Стефан":

"Айде поне два грама професионионализъм в журналистиката, а? И без американски фейкнюзове, по повод писъците на катеричката, че котката е отказала да я изнасили.
Тараните на бойни кораби, все пак са повод за война."


15

Между другото, абиогенезата доказана ли е от учените?


Ааа! Ето ги интересните води! :) За жалост, още не съм сколасал да предоставя материали. Иначе да - Вилхелм Райх доказва абиогенезата с неговите биони. Публикува "Die Bione: zur Entstehung des vegetativen Lebens" през 38-ма и има английско издание от 79-та, "The Bion Experiments on the Origin of Life".

Става дума за документираното, експериментално и повтаряемо възникване на органичен живот от напълно нежива материя. Единственото, с което за сега разполагаме на български в Библиотеката по въпроса, е споменаване на Райховите "биони" в двете лекции на д-р ДеМео за етера и оргона: http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=466.0   и   http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=469.0



Обект на цяла една публикация е да се изгради спекулативна представа за възникването на разумен човешки живот чрез бионна абиогенеза на дадена планета. Затова не исках да се намесвам с коментар без достатъчно месо по него... но просто да знаете, че в Библиотеката, за жалост, имаме още много работа :(

Страници: [1] 2 3 4 ... 64