Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: [1] 2 3 4 ... 72
1
Дж. Розалес: Глава 46
Четирите фази на студа


„Четирите фази на студа” е система за безопасност, която разработих благодарение на опита си със студа. Моля, обърнете внимание, че етапите са само моята интерпретация за това как тялото се приспособява към студа. Въпреки че съм виждал повечето от тези модели и при други лица, не мога да гарантирам, че ще имате същото изживяване. Затова ви моля да внимавате, когато опитвате някое от упражненията на студено. В случай, че се появят съмнения или тревоги, свържете се със семейния си лекар за съвет.
Запомнете, че сигурността ви е на първо място.

Етап 1 – Фаза на адаптация

Скоро след контакта със студа, изложената на него част от тялото ви може да започне да жили. С минаването на секундите, налягането може да се засили, докарвайки усещане за дискомфорт. Мисли на отвращение, казващи ви да отстраните тялото си от студа, може да нахлуят в главата ви. Тези мисли са естествени.

Опитайте се да запазите спокойствие и да се отпуснете. Ако напрежението стане непоносимо, отстранете от студа подложените на него части от тялото. В противен случай, успокойте мислите си, докато напрежението отслабне. Това е индикацията, че тялото ви се е приспособило и преминава към втори етап. Важно е да запомните, че количеството време, необходимо за адаптация към студа и страничните ефекти (”Какво може да се почувства”) от него, ще намалеят с времето.

Какво може да се почувства

Някои съобщават, че чувстват интензивен натиск/болка в ставите (т.е. лакти, колене и т.н.), стягане, замаяност и невъзможност за фокусиране върху нещо друго.


Етап 2 – Фаза на релаксация

Тогава подложената на студа част от тялото свиква с него. Може да се каже, че това е етапа, осигуряващ „вцепеняващо облекчение”. Понякога началото е едва доловимо, други пъти може да се различи като момента във времето, когато сте в състояние да задържите дъха си.

Страхотното на този етап - той ни напомня, че след бурята има затишие. Стигнали до тук, трябва да се гордеете със себе си. Повечето се провалят да преминат през неудобната част на първи етап и останат подложени на студа достатъчно дълго, за да почувстват втори етап.

Веднъж след като сте почувствали спокойствието на тази фаза, не би трябвало да имате проблем да стигате до тук и в бъдещи упражнения, при условия, че е температурата е същата както при първия опит.

Какво може да се почувства

Липса на натиск/болка
Притъпен натиск/болка в сравнение с предишната фаза


Етап 3

Той настъпва, когато започнете да чувствате изтръпване в изложените зони. Може да започне като топлинно изгаряне, което бавно се разпространява по повърхността на тази област. Понякога може да се усети като че кракът ви се загрява. Както и да е, бъдете много внимателни на този етап. Аз обикновено спирам след около минута, достигайки до тази точка, защото се страхувам да не си причиня сериозни щети. Следователно аз НЕ съветвам да оставате повече от няколко секунди на трети етап. След като засечете някои от знаците на тази фаза, веднага отстранете изложената част от тялото си от студа.

Имаше няколко случая, в които тествах себе си, оставайки по-дълго в Етап 3, но на изложените части от тялото ми им бе необходимо много повече време да се пренастроят към стайна температура и отново се почувствам нормално. Още веднъж – горещо ви съветвам да не правите това. В този момент може да се обади интуицията ви. Ако го стори – послушайте я и прекъснете веднага. По-добре е да сте в безопасност, отколкото да съжалявате.

Какво може да се почувства

Усещането, което получавате, когато кракът ви или ръката заспиват (т.е. изтръпване)
Леко усещане за парене
Възстановяване на налягането от Етап 1


Етап 4

Това е фазата, която искате да избегнете на всяка цена. Имах няколко срещи с четвърти етап и винаги е било ужасяващо изживяване. Въпреки че всеки път бях изложен само няколко минути на Етап 4, трябваше да минат дни, преди да си възвърна всичките усещания в пръстите на ръцете и краката. Ако по някаква причина е невъзможно да избягате от студа и трети етап е започнал, вие сте в опасност да достигнете и четвърти. Направете всичко възможно да се отстраните от студа, незабавно.

Какво може да се почувства

След като евентуално те обземе загряващо усещане, изтръпването идва отново. То най-вероятно ще започне в пръстите на краката или ръцете, ако те са подложени на студ и бавно ще се разпространи по крайниците. Този момент обикновено е свързан с чувството на безжизненост в тези части на тялото. Пръстите се усещат като скали и сякаш, че вече не са част от тялото ви.

Избягвайте Етап 4 на всяка цена. Той има потенциала да причини сериозни щети и непоправимо измръзване.

2
Глава 45
Методът на Вим


Тези упражнения трябва да бъдат правени със сърце и с убеждение, за да бъде достигната дълбочината на разбиране. Само тогава ще бъдат видени ефекти от техниката.

Научих се да дишам различно при потапянията в студена вода. Това е естествен процес; просто поради въздействието, трябва да се приспособиш. Научаваш се да дишаш по-съзнателно, по-дълбоко и по-ефективно. Мога да стоя потопен в ледена вода без никакви усилия за шест минути, благодарение на тези дихателни упражнения.

Упражнение 1 – Дишане

*Бележка – Когато вмъквам думата „лесно” в скоби, подчертавам, че не искам да насилваш обяснената техника. Важно е да останеш отпуснат и да не прекаляваш. Практикувайки, ще напредваш всеки път по малко. Просто се опитай да останеш спокоен, не насилвай процеса.

Седни удобно в спокойна обстановка (спалня, хол, заден двор, сред природата, където намериш за добре). След това се отпусни и съзнателно започни да дишаш от коремната област, не плитко, но не и дълбоко. Мисли за това като за надуването на балон.

Направи го тридесет пъти. Насити мускулите и органите с допълнително кислород. Целта е да оставим кислорода да насища не само белите дробове, но и вътрешните органи. Може да чувстваш сякаш хипервентилираш, но просто помни, че ти имаш контрол.

Когато усетиш насищане през тялото ти, издишай напълно (лесно), тогава вдишай докато не можеш да поемеш повече въздух (без принуда), след това издишай напълно (лесно) и задръж дъха си (лесно).

Когато чувството, което те кара да дишаш, дойде, това е поради изчерпването на кислорода. В този момент може да вдишаш напълно и да задържиш дъха си в пълните с въздух дробове за десет секунди. Когато направиш това, си завършил своя първи цикъл.

Повтори.

Практикувайки това, с течение на времето ще можеш да задържаш дъха си по-дълго и да влизаш по-дълбоко в твоята система (имунна, нервна, кръвообращение и сърце).

След всяко задържане на дъха и вдишване, затвори очи. Може да успееш да видиш електрически заряди (някои категоризират тези светлини като чакри, електрически потенциали или дори изстрелване на неврони). Ако влезеш дълбоко в себе си, може да стимулираш това електричество чрез пневматично налягане, което се изкачва нагоре по гръбначния стълб към челото ти. (Б.пр.: Тук например, ако си спомням правилно, се твърди, че това налягане се осъществява посредством свиване на мускулите при перинеума и тазовата кост, след което енергията се издърпва нагоре към темето на главата.) Тези светлини са твоята цел!

Кислородът подпомага метаболизма при създаването на енергия, която да циркулира през тялото. Когато изпразниш дробовете от кислород, задръж, докато не можеш повече и след това вдишай. Това ще даде на тялото нов кислород и прилив на енергия, което ще провокира електричеството да се покачи по гръбначния стълб, да достигне нервната и имунната системи, кръвообращението и сърцето. И така, завършвайки в челото и въздействайки ефективно на мозъка.


Упражнение 2 – Медитация

Йога е заглушаването на ума. Само тогава можем да видим мира вътре в себе си. Това не е фокус-мокус. Описаните по-горе дихателни упражнения ще ти помогнат да дойдеш до тук. За да достигнеш челото и видиш електрическите заряди, трябва не само да си търпелив и практикуващ, но и наистина да го искаш. Контролирането на ума е контролирането на твоите усещания и емоции. Когато можеш да правиш това, всичко е възможно. Под всичко имам предвид, че ще бъдеш способен да успокоиш ума си и да го направляваш чрез намерението да индуцираш светлините.

Веднъж способен да сториш това, ще видиш, че техниката е работеща. Тялото ти ще се чувства по-леко и по-силно. Тази техника може да помогне на съзнанието да бъде чисто и спокойно. Чистото съзнание може лесно да се разшири и достигне своя потенциал. Тогава светлината ще стане ясна. Мога да говоря за това вечно, но това, което е важно – ти наистина да искаш да го направиш. Практикувай. По този начин ще знаеш и разбираш истинската същност на Духа.

 Abhyasa vairagya bhyah = редовна практика и постоянство.


Упражнение 3 – Тренировки на студено

Както винаги казвам: „Студът е благородна сила.” Ако хората ме питат какво имам предвид, им отговарям: „Студът ме принуждава да генерирам топлина. Това ме кара да се чувствам жив. Гледам на топлината като на приятел, когото съм призовал да осигури баланс. Всеки Ин има своя Ян. Студът се отнася до баланса и умереността.

Упражнение 3.1 – Адаптация

Първото нещо, което трябва да опиташ да направиш – вземи студен душ след горещия. Опитай се да владееш своето дишане, когато се сблъскаш с въздействието на студа върху белите дробове. Пробвай съзнателно да контролираш дробовете да не се задъхват и да дишаш с лекота. Когато можеш да правиш това, си направил гигантска стъпка в съзнателното управление на съдовата система около жизнените органи.

Редовното практикуване на студени душове може да доведе до развитие на мускулите в артериите. Цялата съдова система ще бъде кондиционирана докато тренираш, но остави тази адаптация да протече естествено и без да насилваш себе си. Остани решителен, но търпелив. След като адаптационния процес е завършен, може да преминеш към следващата фаза, която е взимането на студен душ, без топъл. Нужно е да запазиш решителността си и тук.

Преди дори да започнеш своя студен душ, може да забележиш спад в телесната температура. Поради намеренията за вземане на студен душ, тялото ще реагира психосоматично. Всичко това е част от процеса. Още веднъж – когато влезеш под душа, дишай контролирано и остави адаптацията да се случи от само себе си. Ще имаш най-добрите резултати и най-добро управление над тялото, когато си напълно отпуснат. В крайна сметка ще бъдеш способен да насочваш ума съзнателно да ръководи автономната нервна система.

Ако се опитваш да го принуждаваш, тялото ти ще отвърне на удара и ще се опита да блокира какъвто и да било прогрес. Това се случва защото то не е свикнало да поема въздействието на студа. След като се адаптираш, на този етап ще се почувстваш много по-силен. Някои съобщават за неочаквано чувство на щастие. Но най-вече твоята сърдечно-съдова система ще започне да работи много по-гладко.

Научи се да харесваш студа и по естествен начин ще се чувстваш различно и в крайна сметка ще имаш желанието да се потопиш в студена среда по време на зимния сезон.

Упражнение 3.2 – Визуализация

На първи и втори етап се научихме да се адаптираме и започнахме да управляваме тялото чрез съзнанието. Сега ще се научим как да контролираме ума и тялото, използвайки силата на визуализацията. Помни! – Никога не насилвай нищо, нека те води твоята интуиция. Винаги слушай какво ти казва тялото.

Следващия път когато отидеш да направиш тренировка на студено, като студения душ например, бих искал да визуализираш как генерираш топлина в тялото си, точно преди да влезеш. Надявам се, ще забележиш как това носи усещане за топлина и контрол. С всеки дъх засилвай това усещане и поддържай ума си фокусиран върху топлината. Не го оставяй да се отклони. Можем да постигнем това със съзнанието си чрез поправяне на начина на мислене. Важно е да се съсредоточиш върху това усещане и да не се спираш на други неща. С времето, ще постигаш този фокус естествено.

Когато можеш да почувстваш и контролираш топлината, отиди под студената вода и овладей дишането си. Потопи се със силата на съзнанието над тялото. Когато за пръв път влизаш, може да се задъхаш. Опитай се да контролираш това, след което спокойно се приспособи към водата. Продължи да поддържаш фокуса върху това усещане за топлина. Остани под студената вода толкова дълго, колкото ти е удобно. Веднага щом почувстваш някаква болка или чувство на безпокойство, излез.

Когато излезеш от водата, вероятно ще видиш от тялото ти да излиза пара. Това е нещо добро и хубав резултат от съсредоточен ум и правилна визуализация. Не забравяй – никога не насилвай.

Евентуално, ако се чувстваш достатъчно комфортно, можеш да добавиш дихателните упражнения, обяснени в началото на тази глава към потапянията в студена вода. В случай, че искаш да усилиш интензивността на това ниво, след като наситиш тялото си с въздух и си способен да задържаш дъха си известно време, постави цялото си тяло под вода, докато задържаш дъха си. Аз мога да правя това до 6,5 минути всеки ден, без никакво усилие.

Остави твоето тяло да води тренировките и прави само онова, с което се чувстваш комфортно.

Упражнение 3.3 – Седене отвън

Друго студено упражнение, което можеш да направиш, е да практикуваш седене навън при ниски температури. Използвайки новото си кондиционирано тяло, което си развил през първите няколко етапа, трябва да можеш да визуализираш топло усещане, идващо от коремната област. Надявам се, че това ще ти позволи да седиш удобно в снега и контролираш вътрешната си температура. От теб зависи да разбереш колко дълго можеш да седиш там. Изключително важно е да не го правиш принудително!

Сега, когато си се научил как да контролираш вътрешната температура на тялото, можеш да се опиташ да увеличиш издръжливостта си и удължиш времето, което да останеш подложен на ниски температури.

Упражнение 3.4 – Ходене/тичане с боси крака по снега

Друго упражнение, което можеш да опиташ е ходене или тичане бос по снега. Тук ще откриеш голяма сила; усещането е страхотно.

След като завършиш първите няколко етапа от упражненията на студено, ще започнеш да разбираш тялото на съвсем ново ниво. Усещането за топлина може да бъде мощно. Докато контролираш това, може едновременно да стимулираш вегетативната нервна система. Нещо, за което някога западното общество мислеше, че е невъзможно. Обичайно хората навлизат в студена среда напълно облечени, мислейки, че студът води до отрицателни последствия за тялото. Без опит, на човек му е трудно да разбере как студът може да повлияе положително върху физиологичните процеси в тялото, включително и на имунната система. Студът има силата да ни покаже истинския човешки потенциал… ако ние му позволим.

Тренировките и естествената адаптация в студена среда водят до големи разлики в циркулацията на кръвта. Трябва да обмислим това внимателно, защото сега имаме начин да увеличим ефективността на физиологичните процеси в нашите тела. Всичко, което консумираме се обработва, стимулирайки метаболизма, за да даде на тялото енергия. Без ефективна система, артериите могат да се запушат, а жизненоважните органи бавно да спрат функционирането си.

Студът има положителен ефект върху всичко от нашите тела; той е нашият учител. Докато се адаптирате, мускулите в сърдечно-съдовата система са обусловени. Те се свиват и отварят и по този начин стават по-силни. Когато укрепнат, те подобряват притока на кръв тялото, тласкайки го и към най-фините нишки на кръвоносната система. Това също увеличава ефикасността на сърцето, защото то вече не трябва да изпомпва кръвта с толкова усилия през тялото.

Студът подхранва имунната система по най-добрия възможен начин, като я държи нащрек и будна. С тази наново утилизирана енергия, имунната система може да засече заболяване, по-специално възпалителни маркери и незабавно да реши проблема. Голяма част от западното общество страда от отслабена циркулационна система, която причинява инфаркти, инсулти, артрит и др.

Този метод е начин да се реши този проблем и да се подобри ефективността на тялото. Практикувайки в студа, ще се научиш да дишаш по-дълбоко. Дишането също е важен фактор в повлияването на тялото с цел предотвратяване на възможни заболявания. Може да се използва за пренасочване на кръвния поток и поддържане на топлина. Също така помага и върху фокусирането на вниманието на това, което тялото се опитва да ни каже.

Слушай интуицията си и никога не форсирай своята практика. Това е един от малкото начини за преодоляване на пропастта между нашата външна и вътрешна природа.

Понякога можем да бъдем свръх покровителствени, що се касае до решението на това кое е „лошо” за нас. Следователно, пропускаме влияния като това на студа, които имат потенциала да ни помогнат да израстваме. Възможно е да бъдеш едно с природата и да поддържаш сегашния си начин на живот. С този метод се надявам, че ще можеш да се занимаваш с ежедневието си, използвайки пълния потенциал на тялото. Просто намери време за практикуване и тялото ти ще заживее по-ефективно. Всички ние можем да използваме тази способност; това е процес на обучение, в който ние трябва да се потопим с лекота. Твоето тяло и ум ще се адаптират когато си готов.

Бих искал да направя една последна забележка. Не трябва да излагаш тялото си на екстремни температури. Можеш да видиш големи промени в своята система чрез простото вмъкване на студените душове в ежедневието си. Това е определено приложимо към онези, които са достигнали старостта и техните сърдечно-съдови системи страдат. Тези студени душове ще помогнат на тялото да бъде в отлично състояние.

Това обучение ще помогне да запазиш тялото, сърцето и ума във форма.
Това е целта на тази техника – нищо по-малко!

Късмет!
Вим Хоф

3
Глава 44
Въведение в методите


Напредвайки през етапите на студените упражнения, ще започнеш да разбираш тялото на по-дълбоко ниво. Ще осъзнаеш също така и че можеш да придобиеш по-добър контрол над физиологичния му отговор на студа. С времето ще започнеш да изпитваш  нещо, което ние западняците смятахме за невъзможно, съзнателно да въздействаш върху автономната нервна система.

Обикновено хората виждат студа като негативна сила и носят множество слоеве дрехи, за да защитят телата си. Избягвайки подлагането на студ, тези хора никога няма да разберат неговия потенциал. Отчуждили сме се от природата, но студа е способен да ни върне изгубеното. Той е чудесна среда, благородна сила.

Тренирането и естествената адаптация към студа водят до големи промени в процесите на циркулация на кръвта. Кръвта циркулира в тялото, за да помогне в храненето на жизнено важните части, които трябва да функционират. Студът има способността да подобрява мускулните стени на сърдечно-съдовата система. Многократното подлагане на студ причинява огъването на тези стени напред и назад, много подобно на някой, който вдига тежести във фитнес зала. Когато мускулните стени в артериите заякнат, подобряват притока на кръв в тялото. Ако кръвта тече ефективно навсякъде в тялото, помага на имунната система да остане бдителна и по-способна да открива и се бори с болестите. Много хора страдат от мързеливата кръвна циркулация.

Практикувайки подлагане на студ, може да се научиш да дишаш по-дълбоко, като по този начин осигуряваш повече кислород на жизненоважните части на тялото. Това е решаващо за разбирането на начина, по който студа може да помогне в превенцията на болестите. Всички ние притежаваме тези адаптивни процеси в тялото и ума си; просто е необходимо малко усилие, за да стартират.

Въпреки това е важно да се напомни, че прекаленото форсиране на тялото може да бъде изключително опасно. Така че, не забравяйте, че екстремните подлагания на студ не са необходими. Може да бъде забелязана голяма промяна в тялото само чрез простото прилагане на студени душове. Дори и с напредването на възрастта тялото може да запази способността да изпомпва кръв ефективно. Познавам хора на 80 години, които могат да правят ледени бани, защото ежедневно вземат студени душове. Толкова е лесно.

4
Глава 43
Последна глава


Моята майка бе добър човек, бих казал – светица. Като отдадена католичка понякога съзнателно, понякога не, тя молеше Господ да се справи със сатанинските сили, свързани с болестите. По време на раждането, докато съм бил все още в утробата й, тя се е молела да дойда по естествен път към светлината на Божието творение – света. Въпреки че бях почти задушен, оцелях. Тогава тя обещала на Бог, че ще стана мисионер. Опитах се да направя всичко възможно, за да изпълня този завет. Благодаря ти, Боже и благодаря, мамо. Нека тя почива в мир.

Два дни преди 52-ия си рожден ден осъзнах доколко тази мисия е контролирала живота ми. Тя ме е мотивирала, понякога ирационално през всичките ми предизвикателства и ме е приближавала до много от близките ми срещи със смъртта. И все пак някак винаги намирах начин да успея.

Пожертвал съм много неща през живота си. Постигал съм върхове и спадове, но едва сега чувствам съзнанието си спокойно. Има нещо вътре в мен, което най-накрая се установява. Чувствам, че съм успял в своята мисия. Знаейки, че всеки в света е способен да повлияе на нейната или неговата имунна система, ме кара да вярвам, че най-накрая съм спечелил. Беше дълго пътешествие, но в края му се връщам вътре в себе си. Умът може да бъде като животно понякога. Сега мога да се изправя подобно на горд масаи (б.пр.: африкански племена, обитаващи основно територията на Кения и Танзания), защото бях убил лъва вътре в себе си.

От студения коридор където съм роден до тази последна глава бе страхотно пътешествие. Студът е топъл приятел, на когото държа и почитам. Тъй като тренира сърдечно-съдовата система, носи със себе си и голяма светлина, вяра и сила.

Благодарен съм на Бог, че е направил светлината по-ярка от сянката. Това направи пътя ми различим. Никога повече сърцето ми няма да бъде заблудено от триковете на ума. То е пълно с любов и състрадание. Избрах да служа на човечеството и да помогна да се даде на всеки прозрение чрез науката.

Нека да танцуваме на вълните на победата. Нека да пеем радостно за блаженото присъствие. Без спекулациии - светлината винаги печели. Светлината придава яснота на ума, излъчва се от сърцето и показва истинска вяра.

Когато пиша това е изминала само една седмица откакто с Джъстин бяхме в Лапландия. Заедно тичахме 5 и 10 километровото състезание срещу времето през леда и снега. „Да станеш Ледения човек” е началото на нещо могъщо. Сигурен съм, че ще последват още книги. Ние сме на път да завладеем ума, без каквито и да било частици съмнение. Искаме да донесем на света справедливост, истинско знание и вътрешна сила.

Извинявам се, ако казаното звучи претенциозно, но нямам колебание в съзнанието си, че е неоправдано да не изразя изреченото току-що. То идва от сърцето ми и от непоклатимата ми вяра. Това знание не е мое да го пазя за себе си. Аз съм просто пратеник, комуто е дадена възможност. Сега аз давам тази възможност.

Помогнете на нашия метод да намери път към света. Донесете и споделете вътрешното си знание. Знанието е като сейф: само тези, които знаят комбинацията могат да го отключат. Кажете на онези, които са готови да слушат и им дайте благословията на разбирането.
„Просто го направи!”, „Точно сега!”, „Направи го!”

Това, наред с други възклицания, съм споделил с повечето хора, които съм срещал. Те са прости, като дете, но могат да изведат хората от света на спекулациите, мъглата на невежеството, неверието и безпомощността.

Приятели, братя, сестри… Любовта ще обедини всички нас и преодолее тесногръдите различия, причинени от обичайните модели на мислене. Нека ви кажа това. Няма нищо по-красиво от простичкото спокойствие на ума и съзнателното споделяне на Доброто от живеенето. 

5
Глава 42
Нови приключения


След множество предизвикателства, най-накрая имах чувството, че съм стигнал до нивото на екстремен спортист. Осигурявах блага за семейството и себе си, живеейки по този начин. Всичко това дойде от отдадеността ми и задачата за поемането на контрола върху ума. Известно време изглеждаше сякаш това никога няма да има край. Честно казано, не зная дали такъв ще настъпи, но поне нещата се подобряват. Имам мир в съзнанието си, който ми помага да разбирам живота на по-дълбоко ниво. Желанието ми е да предам към читателя някои уроци, които научих през това време.

Предизвикателствата ми не винаги са сред ниски температури, опитвайки се да счупя световен рекорд. Някои от тях включват инструктиране на хора по време на семинар, писане на книга, представяне на възможностите ми в научна обстановка и доказването на това, че можем да направим повече, отколкото смятаме.

Една от по-скорошните ми цели бе да науча стотици деца как да тичат боси по снега. Исках да им преподам как да създадат силата, която ще им позволи да устоят на студа. Веднъж след като видят, че това е възможно, се надявам да станат по-податливи към приемането на студа и неговите предизвикателства, както и към уроците, които той учи.

След няколко месеца отново ще изкачвам Килиманджаро. Това ще бъде документирано от немска телевизия. Програмата ще бъде за необикновените хора. Надявам се, че тя ще вдъхнови и други да се изправят срещу студа. Удивителното около извършването на тези предизвикателства е, че начинът ми на живот ми изкарва прехраната. С други думи – плаща ми се да правя това, което обичам.

Вдъхновението е хубаво нещо, което да дам и ще направя каквото мога, за да помогна на другите да го получат. Независимо от това колко хора ще опитам да обуча, само онези с отворени уши, сърце и изпълнени с всеотдайност ще бъдат в състояние да дерзаят.

Друго мое предстоящо предизвикателство е тичането ми през пустинята Сахара. Планирам да пробягам 50 км без да пия никаква вода. Убеден съм, че е възможно, въпреки че докторите не са на същото мнение. Осем години работих в испанските Пиринеи по време на горещите лета. Всеки ден носех раницата си с тегло 20 кг на гърба си през целия ден, без да пия вода. Правих това защото се чувствах добре и тялото ми казваше, че всичко е наред.

(Б.пр.: Вим Хоф успява да пробяга близо 42 км при температура от 40°С и без прием на вода, което се случва през 2011 година, но в Намибската пустиня. В резултат губи около седем килограма от телесното си тегло. По този повод в тази статия от уебсайта на вестник Дейлимейл е наречен „Горящият човек”.)


Вярвам, че в определен момент, когато потенето ми спира, се стартира автоциркулационна флуидна система, която започва да регулира телесната ми температура. Мисля, че в този момент тялото спира потенето, за да запази течностите и по този начин да продължи да поддържа функционирането си.  Когато този процес ми се случваше в испанските Пиринеи се чувствах някак надрусан, от естествени наркотици, сравнимо е с усещанията, които човек изживява при т. нар. „надрусване на бегача”. (Б. пр.: Повече за този феномен може да прочете тук) Същото се случва и когато съм подложен на студ.

Когато с Джъстин решихме да счупим заедно два световни рекорда, не бяхме тренирали. Имам предвид, че не бяхме тренирали специално за тичането. Джъстин не беше тичал много в снега, защото където живее не е имало сняг. И аз лично не бях тичал много, защото бях фокусиран върху всички изследвания и семинари, така че не успях да намеря време да правя никакви тренировки за издръжливост.

Работата е там, че имахме вяра, че това е възможно. Знаехме, че ще бъдем готови, когато дойде времето и бяхме готови да се трудим усилено дотогава. Джъстин използваше своите експерименти за симулиране на бягане по сняг, докато аз се затичвах бавно. Когато тялото ми се приспособи, увеличих дистанцията и скоростта си.

За всяко предстоящо предизвикателство, ще открием и инструменти за преодоляването му. Най-предизвикателното нещо в живота е ума/съзнанието. Нека „отварянето на ума към нови възможности” бъде следващата цел. Когато стигнеш до там, научи и други как да го направят. Това е полезна техника, от която цялото човечество би се облагодетелствало. Не са някакви духовни глупости, а техника за справяне с тревожните мисли.

Когато отидеш достатъчно надълбоко, естествени наркотици като ендорфини и адреналин биха помогнали на тялото ти да се справи с обикновено нетърпими ситуации. Можем да направим повече, отколкото мислим и все още има толкова много пространство за откриване.

При доста от хората вените и артериите в телата им са некондиционирани. Не са свикнали да изпомпват кръвта ефективно, защото кръвоносните им съдове не са тренирани. Това води до проблеми като инфаркт и артрит. Болестите, имащи общо с кръвообращението, причиняват много смъртни случаи всяка година. Милиони страдат от лоша циркулация на кръвта. Всичко това може да бъде предотвратено.

Можеш лесно да тренираш сърдечно-съдовата си система, правейки си студени душове. Стените на кръвоносните съдове се свиват и след това разширяват поради съприкосновението със студа. Започни бавно и постепенно увеличавай тренировката с намалението на времето, необходимо за адаптация. Подобно е на всеки друг вид тренировка, която правиш за сърдечно-съдовата система: бягане, плуване и т.н.

Чрез тренировка на сърдечно-съдовата система, сърцето е в състояние да изпомпва кръв към жизненоважните части от тялото по-ефективно. Като намалиш стреса от сърцето си е напълно възможно на понижиш сърдечния си ритъм в покой.

Бих искал да споделя с вас кратка история от своето детство. Бях на седем години и си играех на пасището близо до къщата ни, покрито с дебел зимен сняг. С приятелите ми построихме възможно най-доброто иглу, което момчета на нашата възраст могат да направят. Изграждането му ни отне цял ден, но в края му то бе величествено.

Един по един приятелите ми си отидоха вкъщи да ядат, да спят или защото се умориха. Аз обаче останах, защото се чувствах привързан към иглуто, сякаш то бе моят дом. Моят красив дом. Продължих да добавям сняг към него през следващите няколко часа. Оформях стените, изграждах столове и дори легло!

Едва когато бе пригодено за живеене, влязох в иглуто. Обля ме топло усещане за постижение. Легнах на леглото и се изпънах. Почувствах как прохладата се просмуква през слоевете дрехи; усещането бе приятно. Въпреки двете дупки в тавана, иглуто беше перфектно. Няколко слънчеви лъча светеха през тях, но това само правеше цялостното изживяване още по-красиво. След като няколко минути наблюдавах лъчите да танцуват по стените на иглуто, заспах.



Минаха часове, преди някой да ме разтърси. Нещо ме връщаше обратно от моята дрямка.
„Вим, събуди се! Вим! Събуди се!”
Изглеждаше така сякаш звукът идва отнякъде много далеч. Не успявах съзнателно да възприема какво се случваше. Най-накрая очите ми се отвориха и отчетох присъствието на по-големия ми брат.
„Стани, трябва да се приберем. Мама и татко те търсят навсякъде.” каза той.

Усещанията ми бяха като на пиян човек. Имайки предвид, че бях само на седем години, нямах представа какво се случваше с тялото ми. Никога преди това не бях изживявал нещо подобно. Чувствах се много тежък и движенията ми бяха бавни. Нямах контрол върху крайниците си. Не можех дори да се изправя! В крайна сметка разбрах, че това са симптоми на хипотермия.

Брат ми помогна да се прибера, придържайки тялото ми. Когато пристигнах, родителите ми се облекчиха от тревогите си. Придружиха ме до леглото ми, където лежах треперещ и сънлив. По някое време заспах. Всички бяха притеснени този ден. Едва не бях заспал завинаги в студа, мислейки, че това е топлия ми дом. Наричат го „бялата смърт”. При нея хората могат да се чувстват топло и комфортно в студа, но когато заспят, стават податливи към хипотермия. В резултат могат да изпаднат в кома и да умрат.

За мен това бе мистериозно изживяване. Гледам на него като на красив опит близо до смъртта. Студът има силата да промени съзнанието. В този случай бях негова жертва, но сега съм в състояние да се изправя срещу му. Въпреки че за някой неподготвен това е опасна сила, едновременно с това студа има мощта да навлезе дълбоко в слоевете на ума.

На единадесет годишна възраст имах друг опасен сблъсък със студа. В тази среща не почувствах негативното ужилване на студа. Вместо това се чувствах сякаш щях да заспя на хубаво и топло. Един ден, докато карах колелото си на път за училище, това чувство ме обзе и ми каза да спра. Слязох от колелото и заспах на нечия веранда. Бях уморен и сънлив, но заспах уютно. Когато се събудих, бях в линейка. Лекарите ме задържаха в болницата една седмица за наблюдение. Не успяваха да разберат как съм оцелял.

Тези мистериозни изживявания засилиха връзката ми със студа. Сега го разпознавах като благородна сила, която ме учи житейски уроци. В състояние съм да контролирам въздействието, което студа има върху мен и го ползвам, за да поддържам тялото си здраво. Изминах дълъг път, откакто бях на седем.



6
Всичко е толкова очевидно и просто, съвсем директно казано, показано и искрено признато.

Светът отива в тази посока, да. По какъв начин се води в тази посока на дигитализация? Като се изтъкват множеството ползи от нея, и като никога - никога - не се говори за недостатъците.

Дигитализацията нещо лошо ли е? Естествено, че не е. Дигитализацията е бъдещето на света и само така ще преминем към ново ниво на цивилизацията.



Какъв е проблемът тогава?

Проблемът е, че дигитализацията позволява изключително по-голяма свобода на всеки отделен човек.
Само че, най-обикновените хора не желаят свобода. Най-обикновените хора желаят единствено да бъдат освободени от отговорността за себе си. Точно както изтъква рекламата - бабата иска просто безгрижие, на цената на всичко.
От по-голяма свобода ще се възползват най-вече едни други хора - които искат да имат повече свобода от останалите. Не просто свобода за себе си, а повече свобода от останалите. Първите, които ще се възползват от дигитализацията, са онези, които желаят неравенство в своя полза.

Защо бабата от рекламата иска да бъде освободена от лична отговорност за себе си и се стреми към безгрижие?
Защото има доверие в държавността и институциите. Тя разсъждава, че щом цял живот плаща данъци, значи тя трябва нещо да получи. Тя разсъждава така, че след като цял живот е данъкоплатец, значи цял живот си е купувала безгрижие - някой друг да се грижи за нея - и сега си иска вересиите.

А истината е друга. Тази баба е излъгана.
Тя си мисли, че цял живот нещо е купувала - плащала е и ще получава в замяна. В действителност нея цял живот са я изнудвали - крали са я и никога нищо няма да получи. Защото данъците не са това, което тя си мисли - плащане за услуга. Данъците са, в действителност, плащане под заплахата от насилие.



И тези, обикновените хора, сега си мислят, че дигитализирането е онова развитие в световен план, за което цял живот са плащали. А то не е. То е просто онази свобода, която всеки човек би трябвало да иска за себе си, а най-много я искат онези, които искат да имат повече свобода от другите. Обикновените хора не разсъждават по този начин, че свободата почива на два стожера - отговорност, и риск. Това го осъзнават само дръзките хора, които рядко са от масата на обикновените хора.

Обикновените хора, като бабата от рекламата и телешките физиономии на останалите актьори, не разбират, че онези "досадни" документи, както ги наричат в рекламата, са умишлено досадни. Тези досадни процедури с многото подписи и многото хартия са направени така, че да изгубиш достатъчно дълго време, за да можеш да си помислиш дали си сигурен, че искаш да се съгласиш с процедурата. Дава ти се време да осъзнаеш отговорността, която сдаваш и оставяш на друг да взима решенията. Тези подписи и хартия и досада са една спънка по пътя на телетата към пропастта.

А бабата точно тази спънка към пропастта иска да премахне. Тя иска безотговорност и безгрижие - едно последно пускане по пързалката, като за финал.





Ние няма какво да направим за обикновените хора.

Убеден съм, че тук четящите трябва да се замислим по-скоро как най-добре да разширим свободите си в бъдещия дигитален свят. Защото за дръзките хора, които осъзнават свободата като една неотменима отговорност в една постоянно рискова среда на живот, чрез дигитализацията на здравеопазване, пари и труд ще могат да напуснат измеренията на примитивното и да обърнат поглед към неща, за които само мечтаем.


Има само един проблем, и това е държавността. НЯМА свобода в държавно управляваната среда на живот. Така че, прегръщайки бъдещия дигитален свят, ние, дръзките хора, на първо време трябва да намерим начини да съществуваме в един изцяло частен сектор, заобикалящ по всички възможни начини държавната намеса. Това са реалните предизвикателства към свободомислещите.

А обикновени хора винаги ще има. Винаги ще ги има бабите и старците от рекламите и винаги ще има телешки физиономии. И те винаги ще са изключително повече от дръзките хора. Това са два социални слоя, които никога в човешката история не са успели да се смесят и стоят в основата на делението на езотерично и делнично.

7
Всички теми / Толкова отдавна не съм писал
« -: Декември 03, 2020, 03:54:54 pm »
Не съм имал сериозна активност в Апокрифна Академия кажи-речи от пандамеията, което си е горе-долу година. Но пък, от друга страна, ВИЕ (отдавнашните читатели и сподвижници на АА) също не сте имали каквато и да е активност на сайта ;) За себе си мога да кажа, че като видях в каква посока отиват нещата в света, и като видях че вече всичко сме казали и обсъдили до такава степен, че не остава нищо за обясняване, а събитията служат единствено като потвърждения на отдавна предъвканите казуси, реших, че няма смисъл от активност и вместо това реших да развия някои други неща.

Имах толкова много отложено четене, толкова много отложено преглеждане на материали и обмисляне, и толкова много отложени идеи за реализиране, че вече бях почнал да забравям. Слава Богу, този световен абсурд с пандемията дойде и създаде предпоставките да се освободя от призванието за постоянна публична активност :) Радвам се, че успяхме да си свършим докрай цялата работа по преговаряне, информиране и обръщане на внимание предварително и вече не бяхме в режим на реагиране. Надявам се, че читателите и сподвижниците ни осъзнават тази промяна.

Но Веско ми обърна внимание, че толкова дългото ми отсъствие създава впечатление, че едва ли не съм изчезнал и че е време просто да заявя, че не съм ходил никъде и съм в час с всичко, което се случва. Разбирате, че топката вече не е в ръцете на тези, които могат да говорят - всичко е вече казано! Всичко! Инициативата вече е в ръцете на нашите читатели и сподвижници, които от една година насам имат шанса да прилагат на практика това, което сме предъвквали по всички екзистенциални въпроси. А и аудиторията ни е доста сплотена и малка и без това.

Също така, всеки от нас знае, че България, като аудитория, е твърде празна. Този сайт, Апокрифна Академия, не разчита на маркетинг никъде, защото никога не сме си поставяли за цел да стигаме до широк кръг от хора, а винаги ни е било грижа да създадем интернет пространство, което ще се търси от единици стойностни хора, които се надяват някъде там в българския интернет да има информация. Намерението на целия този проект е да е в услуга и помощ на силните души, които търсят, а не в помощ на множеството на нищите духом, които не желаят свобода. Маркетингът и ориентацията към множеството е губещата стратегия в българската среда.

В смисъла на широка аудитория, много по-важен е широкият свят, отколкото малолюдна и безперспективна България. А най-широкият свят е англо-говорящият свят, защото английският се е наложил като малко или много интернационален език, най-голям брой държави разпознават английския като първи, втори или трети език, точно както медицинската наука така и не е спирала да разпознава латинския като официален научен език, подобно на църквата, и прочие.

Знаете, че българският винаги е бил свещен език по произход, и никога не е имал за цел да е широкоразпространен. Вместо това, неговите древни корени са подобни на латинския в това отношение - да бъде посветен на едно специализирано поприще. Но не на науката, а на изследването на духовните истини. Тези прости за разбиране положения налагат правилната стратегия - да се използва български за всички неща, които е добре да бъдат неафиширани, и да се използва английски по всички масови и светски въпроси.

Но, всичко това е отклонение н свободни разсъждения...


Важното е, че никъде не съм ходил, не съм откъсвал поглед от това, което се случва и съм все така достъпен за комуникация :) За тази една една година се бях концентрирал в това да напиша книга на английски за англоговорящия свят, която отскоро е публикувана, и да свърша съвсем практическа работа по някои от научно-техническите въпроси от Библиотеката.

С кое точно... ами... с всичко споменато! :P А именно - с геополимерите, електростатиката, сребърната вода и брауновия газ. Имаше нужда от едно техническо време да стане ясно откъде трябва да започне да се сглобява този пъзел, защото отнякъде трябва да се започне и следващите стъпки изискват някак си последователен напредък в тези привидно отделни полета. Но много работа бе свършена. По геополимерна линия, вече има ангажирана лаборатория, в ход са нещата по образуването на патентна защита и е ангажирано вниманието на един завод в процес на изграждане, което евентуално може да доведе до появата на българска фирма. Следи се патентната картина по вече измислени електростатични изобретения и ако нещата се наредят така, може и по тази линия да се появи българска фирма или продукт. На този фон, Брауновият газ се разгръща в съвсем нови светлини от само себе си.

По отношение на дейността ни тук в Апокрифна Академия... просто няма какво да се каже. Не бих желал да го казвам, преди да съм сигурен, че контролирам правилното интерпретиране на информацията, за да въведа някого в заблуда. Но най-любопитните сред вас могат да са сигурни, че всички подозрения са точно така, както са отразени в Библиотеката:
- да, древното мегалитно строителство е със сигурност геополимерен процес на отливане;
- не, скали не са били размеквани... ако въобще е възможно да бъдат размеквани, то със сигурност процесът е електро-химически и отговорът се намира ето в тази книга - Химическа електростатика: Нови идеи за електростатично зареждане: Механизми и последствия - много пара, който има бол, да ми я купи и да ми я подари :P
- да, възможно е разработване на евтини вибриращи инструменти за лесна и евтина дъстификация (превръщане във финна прах) на скали, с почти пренебрежимо количество електрическа енергия.

И така нататък развития :)


8
Дж. Розалес: Глава 41
Финландия


Тъй като температурите се понижиха, а дните станаха по-кратки, засилих тренировките си. Макар по това време да изглеждаше безсмислено, без надежда за скорошен опит на световен рекорд, продължих. (…) Започнах да виждам много прогрес в себе си. Времето, в което можех да стоя и да тичам в снега, значително се увеличаваше. Докато ходех за своето тичане на студено, чувах приятелите си да викат името ми по улиците. Много от тях знаеха, че тренирам за световен рекорд. Понякога, докато тичам, чувах и нецензурни крясъци от случайни минувачи, но вече не ме интересуваше. Просто продължих да си представям, какво ли ще бъде, ако имам шанса да пробягам своите 5 км в снега.



Накрая дойде този шанс. Скоро след като се бях върнал от коледната почивка, получих имейл от Вим, в който ми казваше, че желае да плати полета ми до Финландия, ако искам да опитам световния рекорд на това място. Казах му, че нямам проблем да отида там, стига да имам достатъчно време да информирам преподавателите за отсъствието си.

Точно три седмици след получаването на поканата, стоях в магазин за снегоходи в Китила (Kittila), Финландия с Енам и Вим.
„Най-накрая го правим!” ни каза Енам, след като предаде на чиновника няколкостотин евро. „Ще стане!”
Година по-рано никога не бих си и помислил, че ще бъда във Финландия, възнамерявайки световен рекорд с прочутия Вим Хоф. И все пак ето ме – на път да наемем снегоход, който да ни транспортира до локацията. Не можех да повярвам. (…)
С Вим седнахме на местата си в снегохода, а мъжът даде указания на Енам как да стигнем до езерото.
„Благодаря!” извика Енам, докато включваше двигателя. „Дръжте се момчета! Яааа-хууу!”
Снегоходът изкрещя и тогава изскочи напред. Обвих ръцете си около Енам и го държах здраво, докато той увеличаваше скоростта до около 48 км/ч. (…)

Няколко минути по-късно, дърветата, покрай които минавахме, се разредиха и отвориха гледка към гигантско, замръзнало езеро. Потеглихме по-нататък, търсейки най-добро място за тичане. За щастие имаше дълъг, прав участък, маркиран и с обща дължина един километър. Решихме да използваме това като начин да измерим разстоянието на пробега. За всеки рекорд трябваше да изминаваме този километър напред и назад, докато всеки не достигне границата за рекорд – 10 км за Вим и 5 км за мен.

Спряхме снегохода и Вим излезе да провери дали повърхността е добра за тичане.
„Малко е груба.” каза той. „Трябва да я поизгладим.”
Вим извади картонена щайга за мляко от вътрешността на шейната и я завърза за гърба, използвайки малко въже. След като я прикрепи, седна вътре в нея.
„Тръгвай!” извика на Енам.
Енам настъпи газта и подкара снегохода наоколо, използвайки изобретението на Вим, за да изглади замръзналата писта. След като направи няколко обиколки, с Вим си разменихме местата. Возенето бе неравно. На няколко пъти се оказах преобърнат и влачен от снегохода. За щастие, не бях наранен. След още няколко обиколки Енам спря моторната шейна и излязох. Вим развърза картонената опаковка и я постави близо до един от пилоните на трасето.
„Тук ще приключим.” обяви той. „Да започваме!”

Решихме да бъда първия, който ще тича. Ако по някаква причина бяхме преждевременно прекъснати, останалите искаха да се уверят, че съм имал възможността да счупя рекорда.
„Вече имам достатъчно рекорди. Просто в случай, че нещо се обърка, искам да отидеш пръв.” каза Вим.
Откараха ме обратно до стартовата линия и аз се подготвих. Температурата беше минус 1.1°С и въздухът бе сух, но бях готов да го направя. Прекарал бях последните няколко месеца, тренирайки за този момент. Бях готов за всякакви климатични условия по време на предизвикателството.

„Ако ще правя това,” казах, „може също така да го сторя в стила на Вим Хоф.”
Започнах да свалям всичките си дрехи, не оставяйки нищо, освен чифт шорти. Когато стъпих върху охладената, твърда земя, усетих познатото гъделичкане на студа в плътта си.
„Да го направим!”
Вим включи камерата и приготви хронометъра. Енам форсира двигателя.
„Можеш да го направиш, Джъстин!” изкрещя Вим. „Стани Ледения човек! Готови, приготви се… старт!”

Наведох се напред и започнах да тичам върху ледената повърхност. Студен вятър духаше срещу гърдите ми. Вдигнах поглед и видях Вим и Енам малко по-напред, указвайки пътя със снегохода. Вим се усмихна, насочвайки камерата към лицето ми.
„Добра работа, Джъстин! Продължавай така!”
На всяка стъпка от пътя, Вим ми говореше. Независимо дали го гледах или не, той продължи да вика окуражително. С приближаването на третия километър започнах да чувствам грапавостта на леда с ходилата си. Бях тренирал за студено, а не за острия лед, но така или иначе продължих напред.
„На половината път си, Джъстин, продължавай!”

На четвъртия километър болката нарасна до мъчителна. Бих се заклел, че игли пробиваха ходилата ми. Те изгаряха от болка. Никога преди това не бях тичал върху лед, само върху сняг. Беше напълно различно изживяване.
„Ще го направиш, човече! Почти си там!”
Оставаше ми половин километър, а краката ми започнаха да изтръпват. Приех това като лош знак, но избрах да го игнорирам. Исках да стигна до края. Бях толкова близо. Можех да го видя. Продължих с усилие, решен да пресека финалната права под 30 минути. Почти… Там…

„Даааааааа! Направи го!” изкрещя Вим. „Нов рекорд! Нов световен рекорд!”
Вдигнах ръце триумфално.
„Вим,” каза Енам, „часовникът?”
„О, часовника. Ето го – 27 минути и 46 секунди.” обяви Вим.
„Наистина ли?” попитах. Не можех да повярвам, че всъщност го бях направил.
Вим и Енам ме прегърнаха от вълнение.
„Ние сме като братя.” каза Енам, докато ме прегръщаше.
„Гордея се с теб, човече!” каза ми Вим. „Обичам те! Ти го направи!”

Благодарих им за поздравленията и седнах в шейната да изследвам раните си. Те също се приближиха да погледнат. Краката ми все още бяха вцепенени, а вече и тежко подути. Под мястото където се намираха мазолите ми, имаше големи находища от кръв. На десния крак имах два кървави мехура, на левия още толкова, както и голям разрез под големия пръст.
„Ааа, няма за какво да се тревожиш. Не е измръзване.” каза Вим, опитвайки се да ме успокои. „Само няколко бойни рани. Ще заздравеят, преди да се усетиш.”
Изглеждаха ужасно, но поради скорошния си успех, се насилих да му повярвам.

„Добре, Вим, твой ред!” каза Енам, скачайки обратно в снегохода. „Трябва да приключим с това, преди да свърши батерията на камерата. Да тръгваме!”
Скочихме обратно в снегохода и Енам го подкара към стартовата позиция. Подготвих камерата и позиционирах тялото си, така че да получа добър ъгъл, когато Вим тича зад нас. Няколко секунди по-късно Вим беше излязъл и готов за тичане. С работеща камера, започнах обратното броене. „Готови, старт!”

Натиснах бутона на хронометъра си, а Енам включи двигателя. Докато се опитвах да държа камерата стабилна, скочихме напред още веднъж. Когато Вим тичаше напред, забелязах нещо интересно около него. Имаше уникално изражение на очите. Сякаш знаеше, че ще счупи рекорда, въпреки че бе започнал да тича току-що. Можех да усетя неговата самоувереност, която не бе породена от горделивост. Той просто знаеше.

Докато аз и Енам водехме по пътя, гледах познатото лице, което бях виждал толкова много пъти по YouTube и по телевизията, да ни догонва. Почти година по-рано Вим ме беше поканил в Полша да тренирам заедно с него. Беше сюрреалистичен момент осъзнаването колко далеч бяха прогресирали нещата. Той ми бе дал подаръци, които щях да ценя завинаги. Вим не само ме научи как да контролирам телесната си температура и как да оцелея в студа, той също ме бе научил как да живея пълноценен живот, как да преодолея ограниченията си и как да бъда търпелив. Тези уроци ще останат за цял живот и всичко това дължа на него… Моят „духовен брат”.

„Чакайте, изчакайте секунда.” каза той. Той отиде отстрани на пътеката и зарови ръце в снега. Загреба от него и започна да го втрива по цялото си тяло.
„Трябва да се изкъпя, преди да завърша, нали?” той погледна към мен и Енам, хилейки се широко. „Добре, това е достатъчно.” Той прекоси финалната права и вдигна ръце във въздуха.
„Нов рекорд!” извика Енам.
„Да, ти го направи!” добавих аз.
„Направих го. Ти го направи. Ние го направихме.” Вим ме прегърна. „Обичам те, човече. Да станеш Ледения човек. Успяхме!”

------

ВАЖНО ОПРОВЕРЖЕНИЕ: Опитите ни за световен рекорд понастоящем са непотвърдени от Световните рекорди на Гинес. Следователно те НЕ са официални рекорди на Гинес. Ако желаете достъп до кадрите от тичането на 5 и 10 км във Финландия, може да се свържете с нас.

9
Глава 40
Сила и Чест


Менли, талантлив филмов режисьор и добър мой приятел, прави документален филм, който има отношение към тази книга и помага да се илюстрира позицията, че всички ние можем да достигнем и да повлияем на имунната система. Това откритие може да има огромно въздействие върху света и да измести възприятието на населението като цяло. Непрекъснато показвайки на хората здравословните ползи от постепенното обучение в студа, се надявам това да доведе до тотална превенция на болестите.

Няколко дни преди написването на тази глава, посетих Менли и му донесох някои от вече направените документални филми за мен. Докато той ги преглеждаше, един от клиповете привлече вниманието ми.

„Свръхчовеците и търсенето на Фантастичната четворка” е поредица, в която се твърди, че съм „свръхчовек”. Видео кадрите показваха как тичам полумаратон бос в снега. По-конкретно – това е тичането, което доведе до измръзване. Не мога да кажа, че решението ми да продължа да тичам, се основаваше само на интуиция; бях позволил на емоциите си да вземат най-доброто от мен. Имах ситуация вкъщи, която ме бе оставила емоционално разтроен. Не мислех както трябва. За съжаление, оставих това да повлияе на решението ми.

Приех предизвикателството на телевизия Дискавъри, защото бе бърз начин да избягам от емоционалния стрес у дома. Обикновено не вземам подобни прибързани решения, защото познавам границите на тялото си изключително добре, но този път реших да продължа напред, въпреки непосредствените повреди и знаците, които изпращаше тялото ми.

Наистина бях решен да завърша състезанието, но след като продължих, лекарката ме принуди да спра. Беше ми казала, че рискувам да загубя пръстите на краката си. Спомена и че ще бъде глупаво ако продължа, но това бе решението ми. Както знаете, аз я игнорирах. Отчаяно исках да пресека онази финална линия. Ето защо проявих стоицизъм и продължих да тичам, въпреки потенциалните последствия. Зная, че може да прозвучи нелепо, но мисля, че именно това трябваше да направя. Научих нещо за мен самия, нещо, което не бих научил по друг начин: Без значение е какво някой казва, можеш да направиш всичко. Нищо не е невъзможно.

Лекарите казаха, че съм нанесъл „необратима повреда” на крака си и никога не бих могъл отново да бъда същия. Е, те сгрешиха. Все още се справям със своите предизвикателства, все още чупя световни рекорди и все още твърдя, че както аз съм способен на всичко, така сте и вие. Няма нищо „свръхчовешко” около мен. Аз съм просто човек, който обича да осъществява човешкия потенциал.


Изисква се сила и смелост от някого да се излекува, когато е изправен пред мрачното бъдеще, но всички ние сме способни да се противопоставим на страховете и минем през тях. Открийте тази сила вътре в себе си и излекувайте своята дилема.

Имаше време преди двайсет години когато страдах от тежък случай на пневмония. По това време отглеждах сам своите четири деца, точно бе починала съпругата ми. Бях изключително емоционален, а и нямахме много пари.

Тялото ми може да понесе доста, но когато станах емоционално изтощен, станах податлив и на заболявания. Някак бях развил пневмония по средата на лятото. След като с дни чувствах странно налягане в гърдите, внезапно загубих енергията си и се сринах близо до едно дърво.

В този момент реших да отида на доктор. Той каза, че страдам от тежък случай на пневмония и ми предписа антибиотик. Каза ми още, че за около месец ще бъда излекуван. Взех една капсула и веднага се почувствах по-добре. Получил това чувство, исках да поема съзнателното управление на оздравителния процес. Така че тази една капсула бе последната, която изобщо взех. Поех руля и визуализирах себе си как ставам все по-добре. Преди да разбера, пневмонията си бе отишла толкова бързо, колкото и бе дошла. 
Не ви предлагам да пренебрегвате казаното от вашите лекари или терапевти. Казвам само, че всички ние имаме вътрешен лекар, който също ни ръководи.

Има една последна история, която искам да споделя във връзка с изцелението.  Преди няколко години получих тежко разкъсване на червата. Можех да умра от това, но не бе дошло времето ми. Линейката ме транспортира до болницата и там отвориха корема ми. Трудиха се с часове, опитвайки се да поправят щетата. След като направиха временен байпас, ме закърпиха и затвориха раната. Докторите ми казаха, че екстремната ми спортна кариера е приключила и че ще ми е нужна поне година и половина за възстановяване.

Същата нощ ме придружиха до болничната ми стая и ме оставиха там. Когато светлината бе изключена и вратата ми затворена, започнах да си правя свой собствен физически преглед. Имах гигантски белег на корема, където бяха направили разреза.

Стоях там известно време, взирайки се в стената. Най-накрая взех решение да изляза от леглото и да се разходя наоколо. Това бе огромна задача. Тялото ми беше в наистина лоша форма, но пък аз бях изключително решителен. Сантиметър по сантиметър премествах тялото си от легнало положение до поставянето на краката ми отстрани на болничното легло. Сякаш изминаха часове!

Накрая стъпалата ми докоснаха пода. Повдигнах себе си от леглото и ето ме там, стоящ! Стоях! Проверих себе си, наблюдавайки състоянието си като ранено животно. След малко спрях да се грижа за раната и проявих интерес към заобикалящото ме. Погледнах към прозореца и видях звездите на нощното небе. Въпреки че придвижването само на няколко сантиметра бе отнело всичките ми усилия, бях в състояние да постигна целта си. Ставането от леглото бе първата стъпка от започването на лечебния ми процес. Бях спечелил първата битка.

Върнах се изтощен обратно към леглото и легнах бавно. По някое време заспах дълбоко. Всеки ден, от този момент нататък, продължих със същата целеустременост. Не можех да ям две седмици, защото червата ми не функционираха, но продължих в същия борбен дух. В крайна сметка червата ми започнаха да обработват храна. Още една победа!

Три месеца след всичко това аз отново правех изпълнение в леда. Сторих го с лекота, а тялото ми бе в страхотна форма. Не трябваше да чакам година и половина, както бяха предложили лекарите. Вътрешният ми лекар бе извършил чудеса!

Правенето на нещо подобно изисква много смелост, сила и отговорност. Трябва да вярвате, че има какво да спечелите и това бързо лечение е възможно. Точно в този момент вътрешният доктор ще ви приветства.

Два месеца след това поставих нов световен рекорд за стоене в кутия, с напълно покрито от лед тяло. След още два месеца се изкачих на Килиманджаро, носейки само къси панталонки. Тогава се върнах в Лапландия, мястото, което ми бе нанесло „непоправими щети”. Този път тичах двойно повече и завърших пълен маратон без каквито и да било поражения!

Въпреки контузиите и неуспехите, все още успявах да продължа напред и да поема още предизвикателства. Тялото се адаптира, стига да желаете да го тествате. Червата ми се излекуваха шест пъти по-бързо, отколкото лекарите ми бяха казали, че ще отнеме. Допускането, че човек е способен, ще направи голяма разлика. Но да вярва в себе си и да знае, че е възможно, ще направи всичко различно.

Сила и чест не се постигат само чрез спорт и предизвикателства. Борбата за живот сама по себе си ни прави герои. Гладиаторът не се нуждае от меч, ако умът му е остър като бръснач. Пресечете отчаянието и зависимостта, и се съсредоточете върху безкрайните възможности. 

10
Глава 39
Нова Година

декември 2010 г.


След тежък период на сняг тук, в Нидерландия, ежедневни студени бани и тичане с боси крака по снега, имах само едно нещо в съзнанието: Хонконг. Бе ми се представила още една възможност да пътувам до Хонконг, където щях да се опитам да подобря собствения си световен рекорд, затворен в лед.

Самолетните билети бяха уредени за мен. Летяхме над Русия, Сибир и Китай, а след това самолетът се приземи на острова, близо до гигантска статуя на Буда. Когато пристигнах, ме посрещна 54 годишен японец, на име Сано.

Температурата в Хонконг бе топла (19°С), в сравнение с Нидерландия (-10°С). Въпреки по-топлото време, повечето хора бяха доста облечени. Изглеждаха така сякаш притежаваха естествена склонност да „чувстват студ” и са в отчаяна нужда да останат топли. Разхождах се наоколо по тениска и се чувствах напълно удобно!

Докато Сано ме водеше през реката, течаща през града, посочи внушителни сгради с хипнотизираща архитектура. Той ме придружи до огромен вход на петзвезден хотел. Стаята ми бе сравнително малка, но гледката беше великолепна. Чувствах се като крал.

Видях много статуи на Брус Лий из града. Имаше и множество снимки, които показваха страхотен респект към него като майстор на бойните изкуства. Чувствах, че е умрял твърде млад. Неговият завет ми даде вдъхновение да се представя добре в красивия град, пълен с екзотични палми и субтропична растителност.

Два дни след пристигането ми, градът бе благословен с горещината на топъл, летен ден. Това бе жега, която можеше да докосне тържествеността на душата. Помогна ми да отърся ума си от предстоящото предизвикателство. Сано ме разведе из всякакви места. Той бе много приятен човек и компанията му за мен бе удоволствие. Той също така бе и изключително зает, защото помагаше в организацията на събитията около обратното броене до настъпването на новата 2011 година.

Сано организира пресконференция, акцентираща върху осведомеността за глобалното затопляне; аз бях главният герой, промотиращ посланието. Не знаех нищо за глобалното затопляне, но се опитах да представя проблема по най-добрия начин. Ето какво казах:

„Нямам знание за политиката, нито съм някой, който е против любовта към света. Мисля, че децата са нашето бъдеще и че идващите поколения, които ще населяват този свят, трябва да бъдат възпитани в свят, който е балансиран. Ние, като хора, можем да се защитим срещу променящите се метеорологични условия, но растенията и животните не могат!

В крайна сметка няма да можем да обърнем гръб на света и избегнем последствията от действията си. Експлоатирането на нашата екосистема за получаването на финансова изгода не си струва.

Тук съм, за да счупя световен рекорд в леда и следователно имам възможността да привлека внимание в световен мащаб. Бих искал да помогна в разширяването на визията що се касае до деликатния проблем около глобалното затопляне. Природата извън нас самите директно влияе върху природата вътре в нас.

През годините сме се превърнали в непознати за природата, защото вече не живеем директно в нея. Ние винаги харчим пари за дрехи и се обграждаме с технологичен лукс. Изгубили сме своя досег с природата.

По някакъв начин сме станали слепи. Благодарен съм за възможността да изразя мислите си пред вас и ви покажа какво може да бъде направено, когато човек има връзка с природата.”

Тогава стана време да се потопя в студената ледена баня вътре в прозрачен контейнер.
Щрак. Щрак. Щрак.
Извън контейнера се провеждаше фото сесия. Подложеното ми на студа тяло бе отпечатано на камерите около мен.

Два дни след това предстоеше опитът ми за световен рекорд. Планът за мен бе да започна потапянето на цяло тяло в лед за рекорд за издръжливост точно в 22:20 ч. Когато щях да изляза един час и 50 минути по-късно, щеше да бъде десет минути след настъпването на новата 2011 г.!

Малко преди събитието, седнах в публиката и се опитах да се отпусна. Тълпата беше ентусиазирана и мнозина ми отправяха възхитени погледи.

След като някои танцьори се представиха на сцената, говорителят обяви, че опитът за световен рекорд ще започне. Застанах до него и той ми зададе няколко въпроса. „Как се чувстваш?”, „Уверен ли си, че ще счупиш световния рекорд?”
Съзнанието ми бе настроено само върху едно нещо: Просто го направи.

Неколцина души повдигнаха плексигласовата кутия и аз влязох вътре. Поставиха кутията изправена и започнаха да я пълнят с лед. Обикновено отнема от 5 до 10 минути тя да се напълни цялата. Ледът се изля върху раменете ми и проверих как реагира тялото ми на него. Ето какво се случваше вътре в мен:

Изпълнен с решителност, се заредих с адреналин и допамин. Адреналинът направи така че да се чувствам силен пред студеното въздействие, а допаминът бе моето обезболяващо. Когато бях напълно покрит с лед, стените на моята сърдечно-съдова система се свиха и започнаха своето търсене на начин да функционират възможно най-ефективно, без отделяне на топлина. Вените около жизнените ми органи се свиха и насочиха кръвта да циркулира около тях, за да ги поддържа топли. Това запази вътрешната ми температура стабилна.

Когато всички тези условия бяха изпълнени, започна времето, в което трябваше да покажа издръжливостта си. Колкото по-добър бях в стабилизирането на вътрешната ми температура, толкова повече щях да остана в леда. Понякога започвах да усещам студ в определена част от тялото си. Чрез просто концентриране върху това място, бях способен да пренеса топлината в тази зона, за да я затопля отново.

Имам две важни отговорности когато съм напълно потопен в лед. Чувствам, че те са перфектния пример за съзнание над материя. Първата е способността да запазя вените и артериите около сърцевината си затворени. Втората е пренасочването на топлината към онези части от тялото, които изстиват. И двете се правят съзнателно.

Това ми напомня за 55 годишен мъж на име Леонард, който веднъж ми писа имейл. Той бе заинтригуван от някои от прочетените от него статии за достигане до имунната система. Тялото на Леонард бе напълно парализирано, с изключение на главата. Въпреки своята неспособност за движение, той все още страдаше от хронични болки.

Посетих Леонард и му казах, че има сила в човека, която може да облекчи тези болки - чрез просто насочване на енергията към тях и представянето на това, как те си отиват. Отне му двадесет минути да разбере как да го прави и оттогава той е в състояние да облекчи болката си, използвайки единствено своето съзнание.

Влиянието на съзнанието е могъщо. Когато е напълно раздразнен или разтроен от ситуация, човек е по-склонен да пробие през обусловения ум. Леонард просто се нуждаеше от малко побутване, за да го стори.


Обратно към историята…
И така, стоях на сцената пред хиляди хора, всички ме окуражаваха. Бях напълно взел контрола и печелех битката срещу студа! Групи от изпълнители танцуваха до мен. Понякога стъпките, които правеха на сцената, разместваха ледените кубчета в кутията и по този начин правеха по-трудно за мен да остана топъл.

Всяко представяне в леда е различно. Никога не мога да вляза неподготвен, защото ако се случи нещо непредвидено, има огромен шанс да получа хипотермия. Зная отличен пример за това. Последния път, когато опитвах рекорд, бях в Токио. Бяха сложили сонда за засичане на вътрешната температура в устата ми, за да следят телесната ми топлина. Поради тази причина ми бе изключително трудно да дишам.

Наситеността ми с кислород падна опасно ниско. След около един час не можех повече. Накарах ги да извадят сондата. Веднага се почувствах много по-добре. Когато достигнах новото рекордно време, насищането ми с кислород бе отново 100%!

Имах друг проблем конкретно с този опит за световен рекорд, когато го правех в Австрия. Температурата навън бе вледеняваща. Когато счупих световния рекорд и се опитаха да ме извадят, не успяха. Въздухът бе замразил и слепил всички ледени кубчета. Бях станал част от ледена скулптура. След като махнаха от мен плексигласовата кутия, трябваше да насекат леда с брадви.

И така, подобно на онези пъти, бе нужно да се справям с нещо неочаквано. Трябваше да се боря с леда, докато той масажираше кожата ми. Бях решен да счупя световния рекорд, поради което устоях.

Един час и 50 минути след потапянето, най-накрая бях поставил новия световен рекорд! Получих големи аплодисменти и приветствия от публиката, когато бях освободен от ледената ми гробница. Най-после беше време за моята топла вана.

Върнах се в хотелската си стая, скочих в горещата вана и заспах. Трябва да бяха минали часове, защото когато се събудих, всички празнуващи в хотелската ми стая, си бяха отишли, а виното, което ми бе дадено като подарък, бе изпито. На негово място, някой бе оставил кошница с плодове. Колко мило.
Без значение от това, бях успял за пореден път.

На следващия ден Сано ме заведе до Южнокитайско море. Прекарахме деня, вървейки по брега. Когато се върнахме в Хонконг, ме очакваше изненада. Провеждаше се китайска сватба и искаха от мен да бъда почетен гост! Беше красива церемония. За съжаление, не успях да присъствам на приема, защото самолетът ми тръгваше в 23:00 ч.

Взехме метрото обратно до летището, където хапнахме евтино, но вкусно японско суши, преди да се разделим. Сано бе наистина приятна компания и направи така, че изживяването да прилича на филм. Прегърнахме се един друг и си казахме финални сбогом.

Б.пр.: Ледения човек Вим Хоф в Хонконг:




11
Ами знае се отдавна - виновни са колониалните европейски империи начело с Британската, като гези престъпления срещу човечеството продължават от векове.

12
Glasberg, струвами се сякаш АА е пълна с документи и материали за неща, които ти не си чела. Осведомявай се, за да имаме конструктивни разговори.

13
Така е, нещо не се разбираме :)

Аз исках да кажа, че изчезването на управляващата класа е неизбежно. Не е въпрос на това кой какво предлага и с колко жертви - управляващата класа стига предела на възможностите си да контролира контролирания си хаос. Когато вече няма потенциала да контролира контролирания си хаос (чрез който си осигурява властта), хаосът ще стане неконтролиран и ще последва катарзис, хаотичен.

Самата власт се самоунищожава и това е факт в каквато и светлина да се погледне, принципна, философска, практическа, историческа...

Управляващата класа се доближава към своето самоунищожение, и няма друго различно бъдеще.

Това се случва именно защото никога не е имало обратен път назад. Не можеш да си осигуряваш контрол, като произвеждаш необразовани и безбожни тълпи, които имат нужда от управител, и това да е вечно. Не съществува вариант, в който това да продължи, просто ми се струва, че си започнала да вярваш в някакви утопии. Нито с чипиране това може да стане, нито с други Оруелови средства за контрол. Всичко това ще доведе до кървав катарзис, който ще помете света, да.

И това е ЗАРАДИ съществуването на външни управители. Колкото и да обръщаш внимание каква е реалността и къде се намираме, с други думи, "свършеното е свършено, положението е такова", управляващата класа си е обречена. Голяма част от въпросните тълпи също са обречени, да.

14
Ако аз имах възможност да решавам, бих била къде-къде по-радикална. И съм много, ама много далеч от мисълта, че ония, дето решават, са по-малко радикални от мен.

Прощавай Glasberg, но ми се струва, че изхождаш от невежа позиция :)

Проблемът въобще не е числеността на населението, която изчерпва ресурсите. Проблемът е липсата на образование и безбожността на тълпите.

И защо на тълпите им липсва образование и защо са безбожни? Защото управляващата класа искаше да има контрол над населението, за да си пази властта (Макиавели, като позоваване). Затова ТАЗИ КЛАСА унищожи образованието (Наполеон, Прусия, за справка) и наложи безбожността (Хегел, модерната психология на Вунд, за справка).

Така че ТАЗИ КЛАСА създаде собствения си проблем (необразованите безбожни тълпи).

Така че ТАЗИ КЛАСА, оказва се, вече няма достатъчно капацитет да контролира контролирания си хаос.

Литература по този въпрос из АА колкото щеш. От различни източници.




Да се твърди, че проблемът на човешката цивилизация е нарастващата численост на населението, е същото като репликата "Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се" на литературния герой мошенник Остап Бендер.

Тоест, да обвиниш жертвите на престъплението за виновници. Да, в един философски смисъл, те СА виновници - виновни в това, че не са проявили добродетел навременно - но в действителност, виновниците са конкретни лица от една съвсем конкретна контролираща класа.

И ТЯ е действителният проблем, колкото и да пригласяш на Бил Гейтс, истината е такава...

15
Да, но аргументът с "няма достатъчно ресурси" е евтина рационализация. Технологиите за ефективно менажиране на всичките видове ресурси е налична от много десетилетия. Това, че не се използва, е от чист мързел, няма я инициативата да започне да се използват такива технологии, защото цивилизацията до сега беше много далече от колапс и като цяло се изживяваше неизживяното детство на консуматорското общество.

Когато нещата назреят сериозно, ще се появи политическата воля, научната инициатива, технологиите ще се изровят от архивите на патентните бюра, ще се "модернизираме" със забравени изобретения, и готово - и вода ще има, и храна ще има, и електричество ще има, и дървесина ще има.

Не мога да приема насериозно аргумента с "изчерпват се ресурсите". Изчерпват се ДОСТЪПНИТЕ ресурси, да. Технологията за усвояване на недостъпните никога не е използвана, защото никога не е имало належаща нужда, "капитаните на икономиката", както ги нарича Тесла, бяха заети да създават империите си, а не да ги стабилизират, както скоро ще се налага.

Все пак, да се твърди, че сме изконсумирали цялата си планета, означава, че някой ни обявява за цивилизация от Тип 1 по скалата на Кардашев... което е толкова далеч от истината.

Страници: [1] 2 3 4 ... 72