Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - Glasberg

Страници: [1] 2 3 4 ... 42
The Windsors Blackmailed by their Daughter-in-Law

Over the last one hundred years, the British Royal Family has generously provided the world with a parade of scandals more colorful and louder than the socks they wear with their kilts.  But the Meghan and Harry rupture is fundamentally different from any previous crisis to befall the British monarchy.  Prior to now, royal scandals have been cut from the same petticoats as any other public ignominies — i.e., the chin-wagging that follows uncovering some form of immoral conduct.  All the throngs of poorly hidden mistresses, caddish boyfriends, toe-sucking on yachts, assignations in the deer park while the horses wait patiently, even consorting with extremes of evildoing, such as found in the company of the late J. Epstein, arose from ordinary human weakness set against an extraordinary backdrop.  They have constituted straightforward disgraces that can unfold only among people with a shared religious heritage and moral code.

Those days are gone.

The roadside bomb in the royal family named Meghan Markle exploded not because of immoral conduct in the conventional sense.  Markle is the first duchess who hails from the American left-wing, post-Christian, anti-moral belief system that worships the journey of self-directed personal actualization.  Her justification after only a few months of marriage for urging hubby away from his family?  "It is not enough to survive, you have to thrive."  Apparently, Harry's fulfilling his role as prince prevents her thriving.  For Meghan, thriving entails doing what you want, no matter if it hurts others or depreciates the generosity that has been heaped upon you.

Meghan Markle's psychology is affected by well managed narcissistic rage.  Narcissists seek power in relationships as a substitute for the terrifying experience of offering self-sacrificing love.  Markle has two sources of power over the royal family and the millions of people who love them.  She has the ordinary power of a disgruntled daughter-in-law to hurt her in-laws by controlling access to their brother, son, and grandchildren.  She also has the extraordinary power to blackmail the royal family with the indictment of racism!  It is widely reported that Markle has been acceding to the idea that she has been mistreated due to racism and that the royals fear being called racist in a "tell-all" interview.

The melodramatic flight of Meghan and Harry is being compared to the shattering abdication of King Edward VIII in 1937.  The two cases bear no resemblance.  King Edward VIII faced a moral dilemma that arose from a conflict with a religiously based code of behavior.  He wanted to marry his mistress.  That was not acceptable to the royal family and the Church of England, so he chose to abdicate, and that was the end of it.  Meghan Markle moves in a world where "organized" religion (the kind that comes with a moral code at no extra charge) is disrespected.  Markle may spend a Christianish day at a baptism, but she is not guided by the teachings of any church, save perhaps the church of Oprah, whose liturgy is "What works for me?"

Meghan has followed the career of all power-seeking, disruptive daughters-in-law.  She could have begun her campaign of alienating her husband from his family with vague and irremediable complaints about her dissatisfactions as soon as she joined the Firm.  "They don't respect you.  They don't appreciate me."  Wobbly Prince Harry is only too happy to be led away from his family.

Meghan and Harry possess a potent psychobiological weapon: the cry of racism. Harry drops hints of the dread allegation.  Meghan, just as she has no loyalty to her own family, discreetly ignores that ludicrous speculation against the family she chose to join.  Markle is the kind of self-promoter who frames her stratospheric privilege and luxuries into a stand upon conscience, proclaiming she will not live in the U.S. while the current president is in office.  Much noise, no sacrifice.

Meghan carries narcissistic rage against the father she perceives abandoned her and against her family of origin, whom she seems to despise.  Harry carries the abiding trauma of helplessness to protect his mother.  Meghan married an enormously rich global celebrity who is a vulnerable, emotionally unstable man, who, despite the tragic history, lived a highly protected life and whom she could control.  Harry married the opposite of his mother: an older, divorced, hardened TV actress — How brave she is,  overcoming all she has suffered! — who he unconsciously senses can protect herself, thereby saving him from re-experiencing traumatic helplessness.  Thus, her weaponization against his family works psychologically for them both.  But not as well for Harry.

Meghan is an actress, part of a business that virtually requires self-serving narcissism.  Harry was not expected to develop a career independent of his royal duties.  Furthermore, he appears to be a "serve or suffer" person like his mother.  He draws energy from directly serving others.  It is sad to see a prince shilling for his wife to Disney.  It is said that when two people marry they become as one.  Harry may not know it, but that one is Meghan.

It has been said that Harry is "stepping away" from royal duties because he has PTSD and is protecting his family from the tragedy that befell his mother.  If so, there would have been no need for the couple to behave badly.  Harry may discover that a fear-driven life is a thwarted existence.  They ambushed and distressed a frail 97-year-old man and his 93-year-old wife as a power tactic.  They could have quietly created another home in Canada.  They could have skipped the public self-congratulatory remarks about financial independence, as if hustling recently bestowed royal titles constitutes independence.  Meghan did not need to complain that nobody cared about her, or that the duchess gig wasn't working for her.  Above all, they did not have to promote the unjustified slander against queen and country that Meghan has been mistreated due to racism.

Meghan Markle enjoys absolute melanin immunity from criticism.  Any challenge, however gentle, is racist!  The duchess of York was publicly pulverized for her appearance for years on end, but she's white so it was OK.  A critique of Meghan's nail polish is racism!

 is a justification for the elite globalist kleptocracy to loot their nation state, because that is where the money is.  The E.U. didn't fix up Frogmore "Cottage" for Meghan and Harry; the British people did.  Such super-rich transnational lifestylers cling to a patina of virtue in their lack of loyalty to homeland, because the British, like all white people, are racist!
This hoax, the rebuff of royal duties, and alienation from his royal family are being baked into Archie's life narrative.  Concerned about carbon footprints, Meghan announced that Archie will be an only child.  (Enforcing this one-child-to-jet conviction means that she will have to buy another jet if she becomes pregnant again.)  It seems that everything is being done to diminish Archie's one-in-a-billion birthright.  But  he will not be able to escape it for an hour of his life once he is old enough to know who he is.

So let's plan a glorious adolescent rebellion for Archie.  He announces to Mom and Dad, "You people are not working for me.  I am not thriving."  He finally goes home to stay.  The king restores Archie's titles and then some.  He "Etons up," plays polo, and gets the funny socks to wear with his kilt.

О, да, че Андрю и Мегън са се познавали преди да влезе в семейството, писаха.
Няма подробности за въпросния дизайнер, само имаше въпрос "За Миша ли става дума?"
Предполагам, че е име, чието умалително на руски се приема, като Миша.

Значи става въпрос не за мъж, а жена-дизайнер. Миша Нану (Misha Nonoo) се казва.

Не мисля, че тя ги е запознала. Но Джесика Малруни (Jessica Mulroney) е замесена в цялата история.


Book review: Cataclysm! Compelling Evidence of a Cosmic Catastrophe in 9500 B.C.
by D. S. Allan and J. B. Delair

This book is a scientific case made that according to; geological, anthropological, zoological, astronomical and mythological evidence, a cataclysm with origins outside of our planet effected the Earth in terms which not only rearranged the topography of the face of the Earth but also nearly wiped out pre-existing human civilisation.
This book is written by two Cambridge academics and is about as serious and well sourced as you can get. There is no religious or conspiracy type conjecture, just references to either scientific theories or mythological records. In some cases it is almost too academic and some points they continue to hammer home longer after you've been convinced of their merit. But in their defence a topic such as this can leave no room for incomplete arguments.

Subject matter
The beginning of the book lays out the evidence of glacial theory and the scientific evidence of the Ice Ages. Here we are shown that the theory of ice ages was initially a conflict between two prominent scientists who disagreed over whether or not such a phenomenon could be influenced by factors outside of the earth. Obviously the side that maintained that nothing outside the planetary system could influence what happens on the planet won, and the theory of ice ages was born. They then proceed to document the evidence of ice ages such as rock grindings, silt deposits and rock drifts. As well as the displacement of large rocks and other indicators. They then show that a large world wide flood event fits the geological evidence much better than the theory of gradual ice movements. Indeed they even show some cases where the ice age theory makes no sense and a flood event fits like a glove.

The next area they look at is the biological and geological evidence of a cataclysm around the stated time. They provide references to geological theories about the time frames estimated about when several mountain ranges, seas and deserts were formed, a great many of them around the world being around the time of 9500 b.c. They provide very compelling evidence of a continent which used to be in the Atlantic area before this date and the geological signs which point to this. They then give very thorough evidence of different species and how they could only occur where they are today if such a continent had previously been there. A particularly interesting piece of evidence they present is the deposits of 'brecca', the pulverised remains of dozens of species found in deposits in limestone caves, some of which inhabited completely different parts of the globe. They suggest that such deposits could only have come about by a catastrophic flood smashing this biological matter together and distributing it around the globe.

The next part details consistencies in myths and legends from cultures all over the planet about a world wide cataclysm and flood that almost destroyed humanity. The scale spoken about of these events is particularly harrowing.

Next is the astronomical factors and evidence which points to our solar system undergoing a catastrophic event, the effects of which can still be seen such as the irregular orbit or Venus, the destruction of the planet between Mars and Jupiter, the catastrophic evidence on Mars, the tipping of Uranus and a few other things. Particularly interesting here is the study into the magnetic field of the earth and its interactions with other stellar bodies.

Lastly they postulate what they believe to be the cause of this event, which is a piece of stellar debris from a supernova in the Vega system that passed through our solar system causing havoc.

I believe this book should be required reading in every high school science class on the planet. It is written by serious people, it's sources are ironclad, and it's conclusions are not fanciful but very rational. It shows beyond a reasonable doubt that such a cataclysm did occur. It also indirectly makes a very compelling case for the Atlantian civilisation and elements of electric universe theory, particularly the magnetic interaction of stellar bodies. This book has made believers out of some of my most skeptical friends and will quite frankly blow your damn mind :).

Книгата можете да намерите ТУК

Не, за него не съм срещала.

Защото Маркъс Андерсън е гей и е мениджър на Сохо Хаус. Но не е арабин.

Имаш ли още линк към този коментар?

Принципно за Маркъс Андерсън се спекулира за връзки с Епстийн и Бъркъл, и оттам с принц Андрю. Клюката е, че Андрю е "познавал" Маркъл преди Хари да се запознае с нея. Друга клюка е, че Скипи (приятел на Хари) се е "запознал" с Маркъл, преди Хари да се запознае с нея.

Знам, че имената са объркващи, но това е положението.

Попадна ми един коментар в руски сайт, че  Хари и Мегън се запознали на секс парти, благодарение на британски моден дизайнер с арабски корени (любовник на мъже и жени).
Някакви предположения кой може да е въпросният дизайнер?

Моята информация е, че са се запознали в Сохо Хаус. Сохо Хаус е на Рон Бъркъл. Всичко е било нагласено, за да щракне капана. Но имат и някакъв компромат, с който го/ги шантажират.

Четеш ли английски да ти пратя малко любопитна информация на личен?

Пише ли в руския сайт нещо за Маркъс Андерсън?




Part One: A Lost Beginning:
1. The age of the Earth
2. Debris of a Broken World
3. Enigmas in Stone
4. World Ages - World Suns
5. A Displaced Axis?
6. The Paradox
7. Perspectives - a Question of Scale
8. The Birth of the Glacial Theory
9. Upheaval, 10. Collapse
11. Shatter
12. An Icy Chimera
13. Inescapable Evidence
14. Turmoil Unleashed
15. Evidence from the Arctic
16. An Interim Summary.

Part Two: Premature Extinction:

1. The Testimony of Biology
2. A Lost Euro-American Flora
3. The Saga in the Atlantic
4. A Sunken Southern Continent?
5. The Buried Forests of North America
6. Dislocated Faunas: the Atlantic Basin
7. Dislocated Faunas: Eurasia, Oceania and the Southern Hemisphere
8. A Vanished Prehistoric Ocean
9. Mediterranean Graveyards
10. Subterranean Charnelhouses
11. Illusory Faunas
12. Abnormal Burials
13. Incompatible Bedfellows
14. A Revised Geological Chronology?

Part Three: The Enduring Memory:

1. Traditions and legends
2. Conflagration
3. Flood
4. Celestial disorder
5. Terrestrial chaos
6. Darkness
7. Hail and fire
8. Ice-bound
9. The traditions assessed

Part Four Cosmic Conflict:

1. An 11,500 years old trail
2. Earth structure
3. Geomagnetism
4. Reversed polarity
5. The thermal factor
6. Pole shift
7. Crustal slippage
8. The solar system - celestial backdrop to Earth change
9. The mavericks
10. Signposts to a cosmic battle
11. The candidates
12. Phaeton - an exception to the rule
13. The Mesopotamian connection
14. War in Heaven
15. Phaeton's wrath
16. Phaeton's significance.

Part Five Anatomy Of A Disaster:

1. The antediluvian world
2. Confrontation
3. Collapsed sky
4. Earth fracture
5. Fire-storm
6. Hurricane
7. Bombardment
8. Hell on Earth
9. Iron bound
10. The rains of death
11. The 'water mountain'
12. The torrent from Heaven
13. Deluge
14. Scour
15. The 'wood hills' of the north
16. Refrigeration.

Part Six Phaeton's Legacy:
1. Aftermath
2. The survivors
3. An uncertain future
4. The Stone Age arrives
5. A new beginning.

Appendix A: Refrigerated Mammoths
Appendix B: Dating of selected evidence for the disaster
Appendix C: Remnants of the Celestial Battle?
Appendix D: List of Bibliographic contractions.

About the Authors
Derek S Allan is a researcher, specialising in palaeogeography and cartographic evidence for climatic and land-form change in recent geological times, particularly in the Arctic. J Bernard Delair, a geological surveyor and researcher with wide commercial field experience and author of numerous technical reports, has a special interest in the present distribution of animals, plants and attendant geophysical problems of early Holocene times.



1. Notes on the frozen carcasses of mammoths recovered in Siberia.
2. The various dating methods used to establish the major worldwide environmental and faunal changes of approximately 11,500 years ago.
3. Notes on sightings of anomalous celestial objects sighted near Earth, which could reasonably be attributed to the geologically recent destruction of one or more planetary bodies in our solar system.

There are at present 33 photographs showing examples of scenery attributed to cataclysm rather than 'Ice Age' erosion, of anomalous artifacts and strange deposits, several of these photographs being quite rare, and some never published before.



Подобно драматично прекрояване на най-новата история на Земята и нейните последици по отношение на ранната човешка история изисква внимателно осмисляне.

Как е изглеждал светът след стихването на непосредствените и опустошителни физически ефекти? Поразителни количества чакъл, пясък, глина и кал се натрупват по склоновете на хълмовете – дори по върховете на хълмовете – и се разпространяват по долините и по равнините. Новата топография води до създавенето на нова система от реки и езера. В цепнатините, пукнатините и най-вътрешните недра на пещерите се отлагат органични наноси. Повечето източници на прясна вода са замърсени или отровени от гниещите купища мъртва растителност по бреговете.

Въпросът, как едно живо същество може да преживее такава катастрофа, е много интересен. Съществуват много предания за героите от Потопа и кивоти. Части от земното кълбо, очевидно, не са били опустошени в една и съща степен. Мнозина сигурно са потърсили убежище в пещерите и наистина редица предания разказват точно това. По своята същност, бедствието Фаетон засяга абсолютно всички хора. Остатъците от предкатастрофичното общество споделят общи убежища в  един свят на абсолютна нищета след катастрофата и биват буквално хвърлени обратно в Каменната епоха. Едно от интригуващите предложения на авторите е, че необходимостта от оцеляване превръща човека от вегетарианец в месояден. Цитирани са древни източници, които очевидно потвърждават това.



Анализът на свидетелствата за света преди „потопа“ показва далеч по-мек и топъл климат от съвременния климат, и буени растения дори в райони, които сега определено са полярни. Такива условия биха могли да съществуват само ако Земята преди се е въртяла по-бавно и около по-изправена ос от днещната, като дните са по-дълги, а сезоните до голяма степен недиференцирани. Има данни от редица дисциплини, които сочат, че това в действителност е било така някога. Освен това от ботаническите свидетелства знаем, че разпределението на сушата и морето е било различно от днешното и има много доказателства, които предполагат, че планините и пустините по това време са били по-скромни по размер, а моретата сравнително плитки.

Авторите обсъждат средновековна карта на северноатлантическия регион, която точно показва съвременната топография, но Гренландия без ледената й шапка, и редица големи острови, които вече не съществуват. Някои специалисти посочват, че картата включва информация от много по-стари източници. Ако наистина е толкова прецизна, колкото изглежда, то тогава тя е сериозно свидетелство срещу интерпретацията на геофизичните промени по време на Ледникова епоха. Освен това, противно на установената теория, че ледниковите повърхности смачкват основата, върху която лежат, авторите се позовават на дебелия лед в Антарктида, който предпазва пластовете, които в момента покрива. Подобни съображения ясно сочат необходимостта от алтернативно тълкуване на земната история.

Част 5 се занимава с реконструкцията на драматичните и буквално разтърсващи Земята събития, породени от нахлуването на Фаетон в Слънчевата система. Когато Фаетон се приближава до Земята, ефектите са катастрофални. Те включват невероятни електромагнитни и геофизични ефекти на Земята; промяна в орбитата на Луната и на оста на планетата; гигантски вулканични изригвания и страховити опустошения по цялата повърхност на Земята и нейната биосфера. Преданията описват „пропадане на небето“ (както би било при термоядрен холокост), вряща вода, липса на слънчева светлина заради вулканите, разломи по земната повърхност, огнени бури и др. урагани, бомбардировка от снаряди и странни предмети (отлаганията на материали с неземен произход са доказателство за това), дъждове от огън или „кръв“, „порой от небето“ (потоп), който прекроява повърхността на Земята и оставя впечатляващи камари от дървета и животински останки, особено в Арктика; накрая захлаждане – истинската „Ледникова епоха“, продължила едва 4000 години, (сревнени с концепцията за милиони години Ледникова епоха в конвенционалната теория).

Много предания разказват за голям студ, пожари, страхотни ветрове, пламтящи фрагменти, спускащи се от небето, наводнения и проливни дъждове, които са пряко свързани със значими с период на интензивен и продължителен мрак след Всемирен потоп. Тези предания са не само съвместими едно с друго, но и отразяват последователността на физическите процеси и ефекти, както са определени и подкрепени от геофизичните знания. Освен това те до голяма степен съвпадат с ефектите, които астрофизиците биха очаквали в случай на преминаване на голям обект със светкавична скорост близо до Земята.



Авторите предполагат, че днес по-скоро сме в позицията на собствениците на повредена обезобразена от вандали сграда, които, без да знаят кои са вандалите, все пак биха могли да разберат истината за посещението от показанията на очевидци и хаотичното състояние на сградата. Щетите на Земята са само твърде очевидни и разказите на очевидци, споменати в част трета, са описали както посещението, така и щетите.

Част 4 прилича на разгадаване на мистериозно убийство: как е могло да се случи това катастрофално събитие преди 11 500 години? Налага се да бъдат проучени някои основни неща: структурата и магнетизма на Земята; изместване на магнитните полюси или на земната кора; естеството на Слънчевата система и доказателствата за изчезнала планета. Разгледани са доказателствата за настъпили по това време космически катаклизми и авторите стигат до заключения, различни от тези на Великовски в „Сблъсък на светове“.

Може би най-забележителната подкрепа за това апокалиптично небесно посещение е тази, са акадски цилиндрични печати, открити в Месопотамия. Този древен епос описва, как преди много години спокойствието на Слънчевата система бива нарушено с пристигането на „нов“ бог, Мардук, и проследява последвалата бъркотия сред планетите стъпка по стъпка. Мардук (Фаетон под друго име) е огромен и внушителен сияен посетител от междузвездното пространство, излъчващ от време на време големи огнени струи. Има забележително описание на причиненото от Мардук разпадане на планетен съсед на Марс, Тиамат, и последвалата му смърт с огромна маса останки на поразената планета.

Авторите анализират Вавилонския епос по отношение на това, как историята му се вписва в това, което сега знаем за нашата Слънчева система. Те разглеждат и други предания, особено от Древна Гърция и Мексико, които, изглежда, отразяват други аспекти на същата история. Поставят на изпитание някои от измамливо привлекателните аргументи на Великовски и използват някои от доказателствата от космическите полети на Маринър, за да опровергаят някои по-ранни теории по тази тема.

Една от рисунките в книгата показва хипотетична схема на пътя на Фаетон (Мардук) през Слънчевата система. Той е екстраполиран на базата на това, че при някои планети изглежда има доказателства за разрушения, докато други изглеждат незасегнати, и следователно се предполага, че са били отдалечени от пътя му. Авторите твърдят, че огромното влияние на Фаетон върху някои от планетите подсказва, че той е притежавал необичайно силно електромагнитно поле, което естествено е било привлечено от еквивалентните полета на планетите, които среща и разстройва.

Всеки външен агент, способен да наруши планетарния ход, би следвало да бъде изключително мощен. Кометите и астероидите са несъответстващи кандидати. Имайки предвид наличните доказателства, авторите изказват предположение, че Фаетон е високоскоростен фрагмент с големина на планета от експлозия на Свръхнова. Точно такава Свръхнова е известна на астрономите като събитието Вела, настъпило необичайно близо преди около 13 000 години, плюс приблизително 1 500 земни години, необходими на Фаетон за свръхзвуково изминаване на междупланетното пространство.



Преданията и легендите, които сякаш описват някои от огромните катастрофални събития, които прекратяват Плейстоцена, до този момент не са колективно проучвани подробно. Въпреки че авторите са натрупали огромно количество убедителни и забележителни материали – достатъчно, за да запълни цяла книга – е решено, в тази част да се включи само представителна извадка от този материал.

Авторите изследват възможността някои от разказите и преданията да се базират на фрагментирани спомени за някога реални хора и събития и следователно автентичен отзвук от праисторическата епоха.

Тема, обща за преданията на повечето народи по света, е темата за голямо наводнение или потоп. Често има и препратки към огромен пожар или огнена буря, и за загубена земя или издигане на земя. Нерядко също чуваме за странни вещества, които падат от небето - като чакъл, камъни, парчета желязо или смолисти вещества. Някои говорят за пропаднало небе, за промени във въртенето на Земята, за страшни ветрове, непрекъснати светкавици, вулканични изригвания и кипене на езера и потоци. Често се говори за продължителна тъмнина и дори се споменава за бързо и повсевместно образуване на лед.

В тази част, авторите обединяват някои от преданията, които очевидно са свързани с тези събития. Забележителното е, че много от разказите специално приписват тези промени на космически агент, запомнен под различни имена, от които Фаетон е едно от най-известните.



Съвременната биология се опитва да адаптира така своите теории, че да съвпадат с конвенционалната доктрина за Ледниковата епоха. Безброй неопровержими факти обаче отказват да се съобразят с това. Някои бележити ботаници открито го опровергават. Те изтъкнат, че алпийската флора трябва да е възникнала в предледникови времена, тъй като от края на Ледниковата епоха е изминало недостатъчно време за развитието на толкова богато разнообразие от растения. Наличието на идентични видове растения от различни страни на голяма океанска бариера (например между Европа и Гренландия) показва, че в последно време трябва да е имало сухопътна връзка между двете. Останките от типични предледникови Плиоценски или Миоценски видове (според конвенционалната теория, на възраст поне десет милиона години) често се оказват едва фосилизирани. Също така са дадени редица примери, които показват, че климатът в Северна Европа и в Сибир е бил много по-мек в последно време, отколкото в момента.

Дадени са примери за дислоцирана континентална флора. В Северния Атлантически океан, например, Азорските острови и Канарските острови са били доскоро свързани с онова, което сега е Северна Африка. От този вид доказателства е изградена картина на свят, не много далеч в миналото, който е много различен от този, който имаме сега: картина на голяма непрекъсната сухоземна връзка между Северен Сибир и Аляска; на сухоземна връзка между Северо-Западна Европа и Гренландия; на огромен континент, свързващ Южна Америка, Африка и Южния Индийски океан; и на друга, вече предимно потънала суша, в Южния Тихи океан.

Мамутите и мастодонтите обикновено се считат за животни, които са се приспособили да процъфтяват в ледникова среда. И все пак мамутите, запазени в ледените почви в Сибир, са намерени с треви от умерен климат в стомасите си. Освен това се появяват доказателства, че огромни стада мастодонти са избити от ранния човек в Северна Америка. Изглежда, мастодонтите са живели в топъл умерен климат и то сравнително доскоро.

Едно от най-забележителните доказателства са животински останки, открити в пещерите, особено в Европа, Азия, Южна Америка и Австралазия. Те обикновено се състоят от хаотични срастнали купчини разединени кости от най-различни видове, които никога не биха могли да съществуват съвместно в една и съща среда - тропически видове на север и северни видове на много екваториални места. Можем само да заключим, че някакъв огромен стихиен катаклизъм е породил такава глобална касапница.

В Част 2 са демонстрирани доказателства за това, че огромните геофизични смущения, описани по-рано, са причина за изчезването на много видове, променя света и поражда съвсем различно географско разпространение на оцелелите видове.



Науката днес твърди, че приматите живеят на Земята от поне три милиона години и че съвременният, изправен човек съществува от стотици хиляди години, като бавно се е адаптирал на осезаемо променящата се Земя. Конвенционалната съвременна догма настоява, че има постепенна и постоянна еволюция на съвременните хора от примитивните култури, тъй като те са възникнали от враждебната среда на Ледниковата епоха, сковала света в продължение на милион години.

Тази картина на униформизма, която твърди, че условията на околната среда обикновено се развиват безкрайно бавно, съществувава само от около 150 години.

Униформизъм е един от принципите в съвременната геология. Формулиран е от Джеймс Хътън и разширен от Джон Плейфеър и Чарлз Лайъл. Според него, процесите, които са се осъществявали в миналото, продължават да се осъществяват и в наши дни.[1] Този принцип е обратен на принципа на катастрофизма, според който отличителните черти на земната повърхност са се появили внезапно в миналото вследствие на процеси, коренно различни от настоящите.

Привържениците на двата теоретични принципа водят ожесточен спор през 18-ти и 19 век. Проблемът се корени в това, че униформизмът е несъвместим с някои религиозни вярвания, и по-специално с някои събития по начина, по който са описани в Библията.

Междувременно, униформизмът е претърпял промени през своето развитие. Преди 20 век и възприемането теорията за тектониката на плочите геолозите смятат, че повърхността на Земята е такава, каквато е била при създаването ѝ, обяснявайки възникването на планините с нагъването на скалите при изстиването им.

В последните десетилетия на 20 век дефиницията на униформизма търпи промени, за да се отчете влиянието на някои катастрофични явления от земното минало, като например влиянието на сблъсъка с метеорити или периоди на интензивна вулканична дейност. Днес принципът се формулира приблизително така: „геоложките сили са в по-голямата част от времето бавнодействащи и остават непроменени с течение на времето“.

Учените са забелязали, че често глината, чакъла и пясъците в различни части на света изглеждат положени при хаотични условия върху скални повърхности, които са пулверизирани, раздробени или полирани. Ранните авторитети приписват това на мощни наводнения или на някакъв друг катаклизъм. Поддръжниците на тази теория стават известни като „катастрофисти“. Впоследствие, аргументите им загубват покровителство и пионерите на тогавашния нов предмет на глациологията, преди век и половина, „изобретяват“ Ледниковата епоха, продължила милион години, за да отчетат много от характеристиките на земната повърхност. Епохата на Плейстоцена, за да приюти доказателствата, за които се предполага, че подкрепят изобретението „Ледникова епоха“.

Първа част на „Когато Земята почти умря“ предизвиква съвременните теории, демонстрирайки в подробно проучване, че добре установените геоложки, палеонтологични и биологични доказателства сочат, че тази планета е претърпяла внезапни и много драматични физически промени преди около 11 500 години. (Според авторите, не е имало „Ледникова епоха“, а много по-късен голям студ). Почти всички явления, приписани на конвенционалната теория за Ледниковата епоха, могат да бъдат интерпретирани като резултат от естествени сътресения със световни пропорции. Авторите, позовавайки се на подкрепящи доказателства с добра репутация, твърдят, че съвременните големи планински вериги и големите отмествания на земната кора, които наред с огромните сеизмични и вулканични изригвания променят лицето на Земята, всъщност са се случили принудително, стихийно, бързо и сравнително съвсем наскоро.

Тук са приведени доказателства, които не съответстват на униформизма. Например, Сибир, най-студената област в света, където никога не е имало глетчери. Но също така скали, показващи всички класически характеристики на „глетчерно действие“, но очевидно ерозирали по начин, който конвенционалното ледниково действие не би могло да постигне.


Тези понятия обаче се считат от конвенционалната наука за чиста измислица. Наличието на изненадващо количество фактически доказателства, които подсказват, че тези разкази всъщност се основават на поредица от събития, наистина преживяни от човечеството, обикновено се игнорират или се третират с голяма предпазливост от установената наука, до голяма степен заради това, че опитите да се обясни как е настъпил този Златен век, до този момент са неубедителни или неприятно заплашителни за ортодоксалните тълкувания на историята.

Реалната история на човечеството обаче е далеч по-драматична и интересна, отколкото предполага конвенционалната версия. Книгата „Когато Земята почти умря“, предлага вълнуващо и предизвикателно ново тълкуване на наличната в момента информация.

Когато Земята почти умря“ разказва, как Златният век на мирни условия и умерен климат завършва травматично в огромна катастрофа преди около 11 500 години. Това е част от катаклизъм, разстроил цялата Слънчева система, унищожил поне една голяма планета и нейния спътник, и опустошил Марс и Земята.

Сред бруталните геофизични последици, претърпени от Земята, са масивни разломи по земната кора, пренастройка на земната ос, образуване на нови планини и повсевместно реаранжиране на суша и море. Тези промени са придружени от ужасяващ глобален пожар, гигантски потоп и това, което е описано като „срутване на небето“, както и бомбардировка от отломки от разпадащия се спътник на унищожената планета.

Голяма част от растителния и животинския свят на Земята е унищожен от тези ужасяващи събития. Останките често са погребани под и в огромни новобразувани находища, както на сушата, така и под морето. На други места те са струпани в пещери.

Степента на щетите е толкова голяма, че непосредствено оцелелите се оказват буквално катапултирани в един нов свят.

Авторите правят извода, че най-вероятноят кандидат за причина за това ужасно бедствие е експлозия на Свръхнова, която в астрономическия мащаб става неудобно близо до нашата Слънчева система сравнително скоро.

Тази история е разказана от различни гледни точки: проучване на земни органични останки; доказателства от настоящи земни форми; свидетелства на геофизиката и астрономията; и традиционните разкази и спомени на многобройни народи по света.

Накрая става ясно, че изобретената от съвременната наука „Ледникова епоха“, избягва огромно количество важни доказателства, които сочат към по-скоро различна интерпретация на събитията.

Страници: [1] 2 3 4 ... 42