Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - Glasberg

Страници: 1 2 3 [4] 5 6 7 ... 42
46

И тук Франк започва да разказва за рицарите Тамплиери, като историята съвпада с изложеното в Уикипедия.



Цитат
Тамплиери (на френски: templiers от „temple“ – храм, „храмовници“) или Бедните рицари на Христа и Соломоновия храм са членове на духовно-рицарски орден, основан в Светите земи[2][3] през 1119 г. от група рицари, начело с Юг дьо Пайен, след Първия кръстоносен поход[4][5]. Разпуснат през 1312 г.

Цитат
Първият кръстоносен поход е обявен на 27 ноември 1095 година от папа Урбан II на Клермонския събор с цел да се отнеме свещеният град Йерусалим и християнските Свети земи от мюсюлманите. Започнал като призив за помощ, той бързо се превръща в цяла миграция и завоевание на територии извън Европа. Както рицари, така и селяни, от различни страни на Западна Европа, без особено централно ръководство, поемат по суша и море към Йерусалим и превземат града през юли 1099 г., създавайки Йерусалимското кралство и останалите държави на кръстоносците. Макар че тези завоевания издържат по-малко и от два века, Походът е повратна точка в експанзията на западната мощ и е единственият кръстоносен поход, за разлика от многото следващи, който постига поставената си цел.

Цитат
Корените на кръстоносните походи като цяло и конкретно на Първия кръстоносен поход са още в Ранното Средновековие. Разпадането на Каролингската империя в предишните столетия, заедно с относителната стабилност на европейските граници след християнизацията на викингите и маджарите, създават цяла класа войници, които са без друго занимание, освен да се бият помежду си и да тероризират селското население.
Цитат
Заради тези непрекъснати сблъсъци, идеята за война срещу мюсюлманите не е чужда на европейските народи. Мюсюлманите контролират центъра на християнския свят, Йерусалим, който със съседните земи е смятан за гигантска реликва, място, където Христос е проповядвал, където е разпънат на кръст, погребан и възкръснал. През 1074 година папа Григорий VII призовава milites Christi („воините на Христа“) да се притекат на помощ на Византийската империя на изток. Византийците претърпяват тежко поражение от селджукските турци в битката при Манцикерт три години по-рано. Този призив, макар и без особени последици, както и усиленото поклонничество в Светите земи през 11 век, фокусират вниманието върху Изтока. Папа Урбан II пръв представя пред широката публика идеята за Кръстоносен поход към Светите земи с известните думи „Господ го иска!“.

Цитат
Като причина за започването на първия кръстоносен поход съвременниците изтъквали жестокостите, извършвани според слуховете от арабите над християнските поклонници в Светите земи. А като основен повод за инициирането му била взета молбата на император Алексий I Комнин към папа Урбан II да му изпрати наемници, които да му помогнат да отблъсне напредващите в територията на Византийската империя мюсюлмани.
Цитат
Вследствие на силния интерес към религиозните въпроси и към съдбата на християнските общности и на силната набожност на населението, както и на очакванията за богата плячка, идеята за Първия кръстоносен поход намерила солидна подкрепа, сред широките народни маси. По същото време испанците продължавали Реконкистата; особено важна победа, извоювана от техните сили било превземането на Толедо от войските на Леонското кралство. Разпадането на единната държава на маврите, наречена Кордовски халифат на отделни емирати, силно спомогнало за победоносния ход на Реконкистата; друг важен фактор била високата защитна способност, която испанците успели да постигнат във вече отвоюваните земи, както и убеждението им, че могат свободно да разрушават и грабят в земите на друговерците – мюсюлмани и юдеи, които от своя страна в загрижеността си за опазването на постигнатите културни ценности и на населението, разпръсквали своите сили и невинаги постигали добра защита, срещу войнствените испанци.

47
Римляните отмъкват онова, което намират, и го занасят в Рим, т.е. част от знанието по този начин идва в Европа.


На свой ред, по-късно, Рим бива множество пъти ограбван от Германите. Конкретно Готите занасят онова, което открадват, в Южна Франция.

Във връзка с това, Франк споменава Рен льо Шато.



Цитат
Рен льо Шато (на френски: Rennes-le-Château; на окситански: Rènnas del Castèl) е малко село във Франция, регион Лангедок-Русийон. Става известно главно с откритите през 1885 от свещеника Беранже Сониер свитъци в местната църква. Според конспиративни теории те съдържали ценна тайна, от която Сониер забогатял. Легендата започва да се разпространява през 1940-те от местен ресторантьор, който искал да привлече клиенти в селото.[1] Тя бързо донесла слава не само на селището, но и на цяла Франция и се появили слухове, че Сониер е открил документи на тайно братство, наречено Орден на Сион, натоварено със задачата да пази потомството на Иисус Христос. По-късно, през 1975, от парижката Национална библиотека са извадени Les Dossiers Secrets (в превод: Тайните досиета), където е описан същият този Орден на Сион. Най-известните книги на тази тематика са Светата кръв и Светия граал на Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн и Шифърът на Леонардо на Дан Браун.


Според Франк, свитъците в Рен льо Шато са донесени от Готите от Рим, а там попадат след ограбването на Втория Йерусалимски храм, но всъщност представляват знание от Египет.


Друга част от знанието обаче остава в Йерусалим.




В Уикипедия четем, че поради религиозната чувствителност и политически нестабилната обстановка в Йерусалим, са проведени само ограничен брой археологически проучвания на Храмовия хълм (Благородното светилище).


48

Хронология на храмовете според Библията



49
Всички теми / Re: Филми - резюмета и анализи
« -: Януари 13, 2020, 02:39:19 pm »

За феновете на сериала Игра на тронове, искам да отбележа, че дЕдо Мартин призна, че прототип на Белите Бродници са Aos Sí, за които сме писали на български ТУК.

Челите книгите (аз съм огромен фен на Мартин) ще открият повече прилики (свръхестествена раса, изящни и красиви).









50

ВЕРОЯТНОСТ ЗА АБИОГЕНЕЗА



Вероятността за абиогенеза в определена ситуация е важна, както за оценка на това, доколко животът е възникнал чрез абиогенеза, както и за оценка на вероятността за извънземен живот..

Наивни оценки на вероятността, концентриращи се върху вероятността за отделни химически елементи или организми, предполагат, че абиогенезата е почти невероятна: шансът, конкретен протеин от 300 аминокиселини да бъде създаден от набор от атоми е около 2.04 x 10390 на 1, но това пренебрегва факта, че процесът почти със сигурност е по-постепенен. Освен това, не трябва да се изчислява вероятността за възникване на конкретен протеин, а вероятността за възникване на някакъв протеин, който можем да наречем жив.[27]

Същият проблем възниква, когато креационистите използват аргумента на Hoyle-Wickramasinghe, че вероятността, всички химични елементи в дадена бактерия да са възникнали случайно, е около 1040,000. Никой не твърди, че бактериите са се появили случайно, без по-прост прекурсор.[28][29]

Оценката на действителната вероятност за възникване на живот изисква точно знание не само за условията в света в момента на възникване на живота и знание за последващия прецизен химичен път, но и сумата на вероятностите за всички възможни пътища, по които би могъл да възникне живот. Всяка оценка би следвало да вземе предвид и броя на планетите, подходящи за живот във Вселената. Следователно, невероятно трудно е, ако не и невъзможно, да се изчисли акуратно вероятността за живот.[29]


Креационистите обикновени използват невероятността за абиогенеза като аргумент срещу абиогенезата, разчитайки на некоректното прилагане на Закона за големите числа.



Цитат
Закон за големите числа е принцип в теорията на вероятностите, по силата на който при дадени общи условия, съвместното действие на случайни фактори води до слабо зависещ от случайността резултат. Един от илюстративните примери показва, че при голям брой независими повторения на ситуации, при които понякога настъпва дадено случайно събитие, честотата на появите на това събитие се приближава до неговата точно определена вероятност (т.е. отношението на броя на случаите, в които то настъпва, към общия брой повторения на ситуациите).

Пример за действие на закона: Средното тегло на 10 ябълки взети от куп със 100 ябълки е вероятно по-близо до истинското средно тегло на 100-те ябълки отколкото средното тегло на 3 ябълки взети от същия куп. Това е така, защото мострата от 10 ябълки е по-голяма от мострата от 3 ябълки и по-добре представлява цялата група. По същия начин, ако се вземе средното тегло на 99 ябълки, то ще е почти същото като средното тегло на всичките сто ябълки.

51

През 2015 г., учени от НАСА, изучаващи произхода на живота, успяват да репродуцират урацил, цитозин и тимин от ледена проба, съдържаща пиримидин, при условия, подобни на тези в космоса.[22][23]

Изследване от 2016 г. демонстрира, че градивните елементи на живота могат да бъдат реплицирани в дълбоководни цепнатини. Тези експерименти показват за първи път, че молекули на РНК могат да се образуват в алкални хидротермални кратери.[24][25]




52

ЕКСПЕРИМЕНТИ С АБИОГЕНЕЗА



През 2001 г., Louis Allamandola демонстрира, че органична материа може да бъде синтезирана в дълбокия космос с помощта на "Chill vacuum chamber" (вакуумна камера) - много биомолекули: нитрили, етери, алкохол, пръстеновидни въглеводори, и др.[12] [13]

В допълващ експеримент, Jennifer Blank от Националната Лаборатория Lawrence Berkeley съобщава: "Чрез последващ химичен анализ, екипът откри, че първоначалните аминокиселини в сместта са се съединили и са образували пептиди, от които могат да се образуват протеини."[14]

През 2014 г., група изследователи успява да създаде и четирите компонента на РНК, като симулира сблъсък на астероид в първични условия.[17]

В доклад от 2015 г. се посочва, че химическите прекурсори за синтеза на аминокиселини, липиди и нуклеоиди, необходими за примитивните клетки, биха могли да възникнат едновременно под влиянието на ултравиолетова светлина.[18]

През 2015 г., спускаемият апарат Филе открива 16 органични съодинения, 4 от които до този момента не са били открити, на кометата 67P/Churyumov–Gerasimenko. Много от тези органични субстанции са важни градивни елементи на живота.[19] [20][21]




53


Абиогенезата е процесът на възникване на живот от нежива материя. Учените спекулират, че животът може да е възникнал в резултат на случайни химични процеси, произвели самодвъзпроизвеждащи се молекули. Една от популярните хипотези включва хичина реактивност около хидротермални отвори. [1][2] Тази хипотеза все още не е доказана емпирично.



ИСТОРИЯ: ПРОИЗВОЛНО (СПОНТАННО) САМОЗАРАЖДАНЕ


Преди векове се е смятало, че абиогенезата се случва навсякъде около нас.

Тази хипотеза за "произволно (спонтанно) самозараждане" е проповядвана в Гръко-римския свят от такива известни философи като Анаксимандър и Аристотел (History of Animals, Generation of Animals). Техните средновекивни наследници също пропагандират тази хипотеза, посочвайки части от Библията, които, изглежда, я подкрепят, като Битие 1:20:


Цитат
20 И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.

Но през 1646 г., Sir Thomas Browne публикува книгата Pseudodoxia Epidemica ("Вулгарски грешки" ("Vulgar Errors") или "Популярни лъжливи вярвания" ("Popular False Beliefs")), в която той изразява скептицизъм по отношение на различни общи вярвания, включително произволното (спонтанното) самозараждене.



Цитат
Произволно (спонтанно) самозараждане е хипотеза, според която животът на Земята е възникнал от само себе си, спонтанно и без намесата на външна сила. Тази теория възниква през Древността, а по-късно е била поддържана и от християнската църква. Теорията твърди, че от различни биологични продукти, смесени по подходящ начин, могат да се образуват живи същества, като мухи, мишки, плъхове и други. Хипотезата достига такава популярност през Средновековието, че дори са се предлагали рецепти за възникването на различни животни от мръсно бельо и други. Давали са се и рецепти даже за възникването на човек.

През 16 век италианският учен Франческо Реди убедително доказва, че тази хипотеза е изначално грешна, след като провежда редица експерименти (т. нар. „опити на Реди“). Доказването на погрешността на тази хипотезата му донася доста проблеми и сблъсъци с църквата. През 19 век френският учен Луи Пастьор по много убедителен начин, чрез по-усъвършенствани експерименти доказва верността на твърденията на Реди. След опитите на Пастьор хипотезата за спонтанното самозараждане на живота окончателно пропада.



Произволното (спонтанното) самозараждане е дискридитирано и от подобните на тези на Франческо Реди  експерименти на Луи Пастьор през 1861 г.


Но и до днес има такива, които вярват в спонтанното самозараждане. Вилхелм Райх, например, "открива" микроскопични везикули, наречени от него "биони", които се самоорганизират в амеби. (Той не вярва в хипотезата за "замърсяване на въздуха".)




54

Герб на семейство Мидълтън:




56
Цитат

Ковчегът на завета (Арон хаКодеш) бил преместен тържествено от завесите, в които Давид го бил поставил (известни като Завесите на завета), на специално предназначено място в Храма – в Светая Светих.



Цитат

Според библейския разказ, Соломоновия храм бил разграбван няколко пъти в течение на времето:


1. От египетския фараон Сисак (или Шишак) (3 Царе 14:25-26).


2. От иудейския цар Йоас (4 Царе 14:14).


3. От юдейския цар Ахаз (4 Царе 16:8, 16:17-18).


4. От юдейския цар Езекия, за да плати на асирийския цар Синахериб (4 Царе 18:15–16).


5. От цар Навуходоносор II, който го разграбил и разрушил (4 Царе 24:13 и 2 Летописи 36:7). Той изгорил Храма и отнесъл съкровищата във Вавилония (4 Царе 25:9, 25:17 и 2 Летописи 36:19; Исая 64:11).



След вавилонсия плен, свещените предмети от храма били върнати на евреите от Кир II (Ездра 1:7, 1:11).


Ако нещо е останало във Вавилон и не е било върнато в Йерусалим, то това нещо се намира в днешен Ирак.

Няколко столетия след Навуходоносор II, идват Римляните.

Римляните плячкосват Втория Йерусалимски храм онова, който е реконструкция на Първия Йерусалимски храм, т.е. Соломоновия храм.

57

Започвам да преразказвам какво обяснява Франк за "Червената нишка в историята", като предварително подчертавам, че това са негови виждания, някои от които споделям.


Според Франк, на Земята имало предпотопна (вж. Всемирен потоп) високоразвита технологична цивилизация, която той нарича Атлантида (бел.прев. Не континент, а култура Атлантида!).

Тезата е, че част от познанието на Атлантида бива трансферирано в Египет. Това е по-скоро предпложението в това предаване на Франк. Възможно е, там да е имало дори технически артефакти от Атлантида. Египетската цивилизация се явява един вид дъщерна на културата Атлантида.

Какво се е случило с това знание?

Някои казват, че е все още там. Други твърдят, че част от него бива изнесено от евреите по време на Библейския Изход.


Според Франк, всичко около Библейския кивот (Ковчега на завета), планината Синай и т.н. е свързано точно с техническото знание, останало от Атлантида.

В Стария завет има изоболие от описание на разни "чудеса", които може би изобщо нямат Божествен произход, а са чисто технически "чудеса". Много е възможно, евреите, предвождани от Моисей, да изнасят част от наследството на Атлантида от Египет, занасяйки го в Йерусалим.

За тези технически артефакти, в Йерусалим, те построяват храм, наречен храмът на Соломон или легендарния Соломонов храм, за който се разказва в Библията.








60

Всъщност, в Клон I има прекъсване при Pharamond, което ще покажем по-експлицитно на схемата, след като разгледаме отново Клон I.


Началото на Клон I демонстрира родословна връзка между Троянците и Франкските владетели.

Страници: 1 2 3 [4] 5 6 7 ... 42