Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - Glasberg

Страници: 1 2 3 [4] 5 6 7
46
Питърсън определя себе си като психоаналитичен мислител, който гледа на съзнанието като нещо много повече от това, което вярваме, че е, и като на нещо, с което тепърва ни предстои да се заемем.


Питърсън вярва, че всеки човек е колекция от суб-личности и всички тези суб-личности са живи. Това не са машини, а представляват ниска резолюция на самия теб. Питърсън гледа много сериозно на идеята, че ние сме една хлабава колекция от духове. Добре е да знаем, че ние не можем напълно да контролираме себе си, а има много други фактори зад завесите. В съзнанието на древните гърци, например, човешките същества са били играчките на боговете. Това е начинът, по който те са концептуализирали света. Те са вярвали, че съществуват мощни сили, които ни движат, и ние, в някакъв смисъл сме им подчинени. Не изцяло, но тези сили до голяма степен навигират съдбата ни.


Това, което трябва да разберещ, е, че има много много повече зад кулисите и че ти самият си шофьор на една изключително комплексна машина, която не наистина познаваш.


Това се вижда и в психотерапията, когато терапевтът помага на пациента да разчлени моделите на поведение, които са се манифестирали в живота му. Първо, пациентът ги описва, което го кара да ги осъзнае...и след това може би да започне да вижда причината за тях. Той изобщо не е имал представа, защо се държи по определен начин. Тия всичките неща пациентът трябва да си ги припомни, да ги анализира, да ги оцени...и може би да помисли за други начини на поведение. Но това е изключително комплексен процес.





Професор Питърсън брилянтно описва Библията като първия „текст с хипервръзка”, т.е. първият текст, който реферира себе си по един много комплексен начин. Цялата структура на книгата е огромна поредица от вътрешни връзки. Помислете за Уикипедия, в която статиите съдържат препратки към и връзки с другите статии, за да изградят огромна мрежа от знания. Библията съдържа хипервръзки по същия начин, но разказва за древни истории и хранилища на древни митове, прозрения, разкази, мъдрост, мистична поезия и етични теории. Разликата е, че вместо да щракват, древните читатели ще трябва да прелистват страниците.


Библията съдържа първите текстове с хипер-линкове.






Визуална Репрезентация на Библията


В Библията има 63 779 кръстосани препратки, т.е. референции към други части на книгата.



Всяка една от линиите на дъното на изображението е библейски стих. Дължината на всяка линия е пропорционална на броя пъти, които този стих се споменава по някакъв начин от някой друг стих в Библията.

С други думи, това изображение е карта. В него са показани 63 779 препратки в Библията, този масивен текст, написан преди хиляди години от стотици хора от най-различни среди на три различни езика: гръцки, латински и арамейски.

Започвайки от всеки един стих, си представете колко пътища можете да преминете през всички взаимосвързани стихове чрез текста! Има почти безкрайни пермутации и комбинации и всеки стих и фраза зависят от почти всеки друг стих и фраза, за да се получи „пълното“ значение на това, което казва тази всеобхватна колекция от много книги в една книга…

Накратко, Библията е важна книга. Наистина, това е един от най-основополагащите текстове, върху които е построена нашата култура. Това е масивна супер-сила, вдъхновила някои от най-изтънчените литературатурни произведения, филми, музика, поезия, философия и теология. Това е текст, който влияе върху живота на милиони хора. Заради този текст са били кръщавани, раждани и убивани безброй хора, но представя най-дълбоките прозрения, до които човешките същества са могли да достигнат в продължение на хиляди години.


Естествено, пост-модернистите са прави да крикитуват опитите да се екстрахират канонични интерпретации от този текст.


Ок, ами светът? Светът е още по-комплексен от това. Да, има безброй много начини да гледаш на света. Откъде знаем, кой начин е по-добър от другият? И това е един много добър въпрос, нали?


Пост-модернистите отговарят, че не можем. Но според Питърсън, това не е добър отговор, защото те завлича в хаоса. Този отговор те кара да не виждаш смисъл в абсолютно нищо. А това предизвиква тревожност, подтиснатост, депресия, защото нещата са толкова хаотични, че ти не можеш да ги разбереш. Тялото ти се връща в режим на подготовка за критични и непредвидени ситуации, пулсът се увеличава и имунната система престава да работи. Хората получават burnout, стареят преждевременно, защото са заобиколени от неща, които изобщо не може да контролират. Това се нарича екзенциална криза, нали така? И с това хората се справят много трудно.


И дори повече от това – оказва се, че начинът, по който сме конструирани неврофизиологично, е, че не можем да изпитваме никакви положителни емоции, ако нямаме цел или ако не виждаме, че напредваме към тази цел.


Вижте, не точно целта е онова, което ни прави щастливи. Това е като Сизифов сюжет.


Ние хората сме много странни същества, защото се активираме от имането на цел и от движението към целта, а не от самото постижение.
А това означава, че трябва да имаме цел, но означава, че трябва да имаме и интерпретация. А това означава, че колкото по-благородна е целта ви, толкова по-добър е животът ви. И това е много интересно нещо, нали?


Когато сте били малки, сте чували, че трябва да се държите като добър човек, че не трябва да лъжете и т.н. И може би сте си задавали въпроса, защо, по дяволите, трябва да се държа като добър човек и защо пък да не лъжа. Даже и тригодишните могат да зададат такъв въпрос, защото умните деца се учат да лъжат по-рано от останалите.


Защо пък да не обърна тъканта на реалността така, че да тя да обслужва моите специфични краткотрайни нужди?


Това е много важен въпрос, нали? Защо пък да не го направим?


Защо да се държа морално, ако мога да се измъкна или ако мога да се добера до нещо, което желая?


Знаеш ли защо?


Защото това означава да дестабилизаш себе си. Защото нещата стават хаотични, а това не може да е добре за живота ти.


Ако нямаш благодородна цел, тогава нямаш нищо друго, освен плитки тривиални удоволствия. А те не могат да те поддържат, да те подпират.
Животът е много труден, много комплексен, в него има много страдание. И той приключва, и всички умират...и това е толкова болезнено.
Как можеш да издържиш всичко това, ако нямаш благодородна цел?

Не можеш! Отчайваш се, а веднъж като се отчаяш, нещата стават все по-лоши и по-лоши.


Т.е. имаме идеята за благородна цел. Тя ни е необходима. Нужна ни е като хлябът, без който хората не могат да живеят.
Какво е това благородна цел?


Това нещо е описано в историята за Мардук – вавилонски и акадски бог.
Благородна цел е да обръщаш внимание, да говориш правилно, да се изправиш срещу хаоса, да работиш за един по-добър свят. И тази благородна цел е достатъчна, за да се изправиш, а не постоянно да концентрираш върху мисълта за твоето собствено съществуване, за да можеш да направиш нещо, което си заслужава, за да оправдаеш злощастната си позиция на тази планета.


Това, което трябва да търсиш в един текст (и това е, което пост-модернистите правят напълно погрешно), а и в света като цяло, е достатъчно ред и посока.


Какво означава достатъчно ред и посока?


Виж, ти не искаш да страдаш толкова много, че животът ти да е непоносим, нали? Това е очевидно. Болката говори сама по себе си. Болката е фундаменталната реалност, защото никой не може да я оспори. Дори и да кажеш сега, че не вярваш в болката, това изобщо не означава, че няма да повярваш в болката, когато тя те достигне. Не можеш да изтръгнеш болката чрез логически и рационални разсъждения. Болката изпъква като фундамент на съществуването. И това е много много важно да го знаеш.


И ти не искаш повече от това, което е абсолютно необходимо, по отношение на болката, нали? Но ти не го искаш това и за бъдещето. Така че, каквото и да правиш сега, недей да излагаш на риск, недей да компрометираш онова, което те чака след година. Защото това е просто контра-продуктивно. Това е част от проблема с краткотрайните удоволствия, нали така?


Трябва да се държиш по начин, който работи днес, утре, следващата седмица и следващият месец, т.е. трябва да вземеш предвид твоето бъдещо Аз предвид. Хората могат да го правят това.


47

Идеята е следната:

Имаме абсолютно непознат свят, за който не знаем абсолютно нищо. Това е океанът около острова, който обитаваме, и по своята същност е хаос. В този свят ние имаме някакво поведение и интересното е, че ние много не разбираме действията си. Начинът, по който се държим, е много повече от това, което наистина разбираме.
Питърсън, както и Юнг, твърди, че действията ни са презентацията на мита, но много малко хора разбират, какъв е техният мит.


"Everybody acts out a myth,
but very few people know what their myth is.
And you should know what your myth is,
because it might be a tragedy.
And maybe you don't want it to be."



"Всички действат по мит,
но много малко хора знаят, какъв е техният мит.
А трябва да знаете какъв е вашият мит,
защото може и да е трагедия.
А ти може би не искаш да бъде трагедия."



И това е много важно да се разбере, защото всеки един от нас има някакъв модел на поведение, който го характеризира. И само Бог знае, откъде е тоя модел – ние знаем, че го получаваме частично от родителите, частично е гени, частично са твоите несъосъзнати предположения и допускания, отчасти е философията на обществото, което те е оформило. Това цялото нещо те води нанякъде. Въпросът е, дали те насочва натам, където наистина искаш да отидеш. Това е част от себе-реализацията.


Знаем, че не разбираме поведението си. Това е причината за всеки спор, който имате с хората. ”Защо го направи?” и получаваш някакви недоосмислени, недообмислени доводи за причината. Вършееш някъде в тъмнината. Да, опитваш се да си дадеш сметка за действията си, но ти се отдава само частично, защото е много много трудно. Защото ти си много комплексно животно с частично артикулиран ум. Ти си просто много повече от това, с което можеш да се справиш.


И така, ти правиш нещо в света, а също така си мислиш, какво правиш, и си мислиш и какво другите правят. Във всичкото това има огромно количество информация. И тази информация се превежда в сънищата ти, а също в митовете, в изкуството и в литературата.


И само част от това страховито количество информация се превежда в артикулирана мисъл.
Това се е случиво в Изход, когато Моисей отива в планината и получава откровение, което го озарява, и слиза от планината със закона. Моисей е действал като съдия в пустинята по онова време и постоянно е играел ролята на посредник между хората, които са имали някакви проблеми, като се е опитвал да запази мира.

Какво правите, когато се опитвате да запазите мира? Първо, ще се опитате да разберете, какво е това мир. Това означава да прилагаш някакви принципи. И какви са принципите? И докато е играел ролята на посредник, той е събирал много впечатления и информация за това, кое би накарало хората да пазят мира.
 
И един ден това нещо се взривява в съзнанието му под формата на откровение.
Ето ви правилата – 10-те Божи Заповеди. С тях трябва да започнем. И сега дори са записани, т.е. артикулирани. И това са основните принципи на поведение (днес си имаме Общо Право за това). И това е, което древните израелтяни са приемали за Бог – модел на същество, абстрактен модел.


48
Питърсън мисли, че ние наблюдаваме моделите на поведение на хората и сме го правили винаги, и изработваме някаква репрезентация на тези модели – това е част от културната ни история. Това е, което е вградено в историите за доброто и злото, за лошия и добрия, за романтиката. Това са канонични модели на съществуване и те ни засягат много дълбоко, защото представляват онова, което ще се случва в света. И след това ние го допълваме с индивидуална информация, която имаме за себе си и за други хора. Това са нещо като вълни от поведенчески модели, които се манифестират в тълпата във времето. Разиграват се големи драми в тълпата през времето и хората наблюдават това, което за тях са нещо като указания. Те го записват и ни го разказват.


Например, великите драми на Шекспир – знаем, че това е фикция, че не е истина. Но след това си казваш...ама чакай малко. Може би това е фикция точно толкова, колкото числата са фикция, колкото, например 3 е фикция. Числата са абстракция. Никой в дясната половина на мозъка си няма да си помисли, че числата не са истински. Понякога числата са дори по-истински от нещата, които репрезентират. Когато имаш математика, ти просто можеш да преместиш света чрез математиката. Т.е. абстракциите са толкова налудничаво мощни. Не е изобщо очевидно, че една абстракция е по-малко реална от конкретната реалност.


И четеш Хамлет, а Хамлет не е истина, а е фикция. Но...не е ли по-голяма истина от не-фикцията, защото това е екстракт от преживяванията на много хора и съдържа нещо като ключов елемент от човешките преживявания. И хората са толкова развълнувани от Хамлет, защото виждат, че това е част от моделите на тяхното съществуване.


Като вземем предвид древните истории, ще видим, че този процес се повтаря от хиляди хиляди години – наблюдение, извлечение, подражание и презентиране на това под формата на драма. И след това ние дестилираме драмата и получаваме репрезентация на същината. Този процес е продължавал, само Бог знае, колко дълго време (учените казват, че някои приказки са на около 10 000 години и са останали релативно непроменени). Библейските истории са със сигурност от праисторическите времена.
Наблюдавали сме се много много дълго време и сме извлекли информация за това, което правим..., но още по-важно, информация за това, което трябва да правим. И това е фундаментален въпрос за човечеството.


Сънят е част от процеса на наблюдение на всичко и опитите да се формулира всичко, опитите да се отдели сигнала от общия шум и да се илюстрира всичко по един драматичен начин. Сънят представлява драма.


Ако говорите за сънищата, ще имате някакво артикулирано знание за тези неща. А Библията е точно между съня и артикулираното разбиране. Юнг е бил прав, че без крайъгълния камък, който това разбиране предоставя, ние сме загубени. А това е изключително опасно, защото ставаме податливи на психо-патологии. Хората, които са непреклонни противници на религията, изглежда мислят, че ако изоставим съня, мигновено ще станем изключително рационални като Декарт и Бейкън – интелегентни, мислещи ясно и рационално хора на науката. Питърсън не вярва в това нито за секунда. Нама абсолютно никакви доказателства за това. Питърсън мисли, че, напротив, ще станем изключително бързо толкова ирационални, че най-странните мистерии на католицизма ще изглеждат, в сравнение с това, позитивно рационални. И това май вече се случва.



49
Питърсън споделя, че с помощта на Юнг и на Жан Пиаже (Jean Piaget), психолог в сферата на психологията на развитието, е започнал да разбира, че нашата артикулирана система на мислене е вградена в нещо като сън, който е свързан с действията ни по един много комплексен начин, който изобщо не разбираме.


Нашите действия са базирани на неща, които изобщо не разбираме през цялото време. И ако това не беше така, нямаше да имаме нужда от психология, социология, антропология и т.н., защото бихме били абсолютно прозрачни за себе си. А ние, съвсем очевидно, не сме.


Т.е. ние сме много по-комплексни, отколкото изобщо си представяме, а това означава, че поведението ни се базира на много повече информация, отколкото знаем. И част от съня, обграждащ артикулираното ни знание, е извлечена като следствие на това, че постоянно взаимно наблюдаваме поведението си и разказваме за тези наблюдения в продължение на хиляди години.  Това е извличане на модели на поведение, които характеризират човечеството и опит да се представят, отчасти чрез имитация / подражание, но също чрез драма, митология, литература, изкуство и т.н., за да репрезентираме това, което сме, за да разберем това, което сме. Този процес на презентация, поне частично, е налице и в Библейските разкази.  Питърсън вижда в Библията стремеж на човечеството да се издигне над своите животински предшественици и да осъзнае, какво е това да бъдеш човек. И това е много трудно нещо, защото ние не знаем, откъде идваме, кои сме и какви сме. Произлезли сме от пръста и ето ни...съзнателни...но незнаещи. И се опитваме да разберем, кой сме всъщност.


Как така тази книга е успяла да мотивира една цяла цивилизация и да трансформира света? Как е било възможно това? Това не е изобщо очевидно и това, което притеснява Питърсън относно критиците на религията е, че те изобщо не възприемат сериозно това явление. А тука ние си говорим за нещо много сериозно.


И не на последно място, трябва да имаме предвид, че хората имат способност за религиозни преживявания и никой не знае, каква е причината за това. Да, действително, можете да предизвикате религиозни преживявания при хората по много различни начини. Можете да го направите с мозъчна стимулация. Можете да го направите с наркотици и особено с психоделици, които генерират намеци за божественото изключително често. Да, хората използват такива вещества от, Бог знае колко дълго време, може би 50 000 години, а може би дори повече, за да генерират лично / интимно единение с Божественото. Разберете, ние не разбираме нищо от това, няма обяснение.

Когато открихме психоделиците в края на 60-те години на миналия век, всеки бе толкова шокиран, че накрая ги направихме нелегални и ги изоставихме, в смисъл, че прекратихме изследванията с тях в продължение на 50 години. И в това няма нищо чудно, защото кой, по дяволите, изобщо е очаквал това? Никой!

Бележка от екипа: Вж. Преминаване на LSD


Карл Юнг е голям критик на Ницше. Юнг е ученик на Фройд. В някакъв смисъл, Фройд е първият, който започва да съпоставя и да сверява подробно информацията, с която сме разполагали, и да стига до извода, че хората живеят вътре в сън. Точно Фройд е онзи, които популяризира идеята за несъзнателния ум. Това днес го приемаме за даденост, защото не можем да разберем, колко революционна е била тази идея. Това, което направихме с Фройд е, че взехме костния мозък от костите му и оставихме люспите настрани. Днес, когато мислим за Фройд, ние просто мислим за люспите, защото това е всичко, което е било отхвърлено.

Бел. прев.:
Love him or hate him, there’s no denying that Sigmund Freud was a giant in his field.
“Freud is truly in a class of his own,” writes Todd Dufresne, an outspoken critic. “Arguably no other notable figure in history was so fantastically wrong about nearly every important thing he had to say.”



Но толкова много от онова, което той е открил, е част от популярната концепция, вкл. идеята, че възприятията ни и поведението ни, и мислите ни са формирани от несъзнати мотиви, които изобщо не подлежат на волеви контрол. И това е много много странно нещо...и едно от най-смущаващите неща в психоаналитичните теории. За тези теории, човек е нещо като неясна колекция от живи под-личности, всяка със собствен комплект от мотиви, възприятия и емоции и логична основа. И ние имаме много ограничен контрол върху това. Ти си като множество от вътрешни личности, които са много хлабаво свързани в някакво единство. И ти знаеш това, защото не можеш да се контролираш, нали?


И точно това е едно от главните възражения на Юнг по отношение на идеята на Ницше за Свръх-човека и създаването на наши собствени ценности. Особено след комуникацията си с Фройд, Юнг разбира, че човешките същества са повлияни на много дълбоко ниво от неща, които изобщо не подлежат на съзнателен контрол. И никой наистина не знае, как да концептуализира тези неща. Когнитивните психолози гледат на тези неща като на един вид компютърни системи, древните са гледали на тях като на богове – гневът е бог Марс и това е нещото, което те обладава, когато си ядосан. И това нещо не живее само в теб, а живее във всеки, и живее завинаги, не умира, т.е. това е трансцедентно психологическо същество, което обитава телата, както мисълта обитава мозъка.


Това е една гледна точка за нещата, разбира се, и то доста странна гледна точка, но със сигурност има своите достойнства.
Юнг много се е интересувал от сънищата и е започнал да разбира връзката между сънищата на хората и митовете, защото е виждал в сънищата на пациентите си ехо, отзвук, прилика на истории, които Юнг е познавал, а Юнг е бил много добре запознат с митологията. Той започнал да вярва, че сънищата са родното място на митовете и че има едно постоянно взаимодействие между сънищата и историите, и разказването на истории.


Някои хора си спомнят за сънищата си, някои дори помнят по 2-3 сънища на нощ. Питърсън казва, че е имал клиенти, които са имали много архетипни сънища с много ясна митологична структура. Това важи особено много за креативните хора в моменти, когато са по-нестабилни. Защото сънищата принципно обитават сферата на несигурното и се концентрират върху добавянето на повече детайли за непознатата реалност, преди да се постигне някакво разбиране за нея.


На съня може да се гледа като на родно място на мислите. И понеже е родното място на мислите, изобщо не е ясно, какво е точно. Прави всичко възможно, за да формулира нещо – това е схващането на Юнг, противопоставено на това на Фройд. Фройд е вярвал, че има някакви вътрешни сензори, които крият истината за съобщението, което носят сънищата, а Юнг е вярвал, че това е експресия на реалността, която е все още извън обсега на напълно артикулирано съзнато разбиране.
Вижте...мисълта се появява в главата ти, нали така? Това е очевидно. Банг...и мисълта се появява. Ти изобщо не си питал за нея, не си я търсел, не си я искал. И какво точно трябва да означава това? Мисъл се появява в главата ти...И какво е това абсурдно обяснение?


Откъде идва тази мисъл? Отникъде? Просто се появява в главата ти? Е да, но това не е много добро обяснение, нали?


Да, това може да са чужди мисли всъщност. Мисли на някого, който отдавна е умрял. Това може да са изказванията на хора, които са отдавна мъртви. ОК, значи духът на прародителите ти ти праща информация. Това е един начин да се гледа на мислите. Или...мотивацията ти говори, емоциите ти говорят...тялото ти говори...частично чрез сънищата, които са родното място на непълно артикулираната идея. Мисъл, която идва точно отникъде.


Мислите имат някакъв произход и, един Бог знае, от колко отдавна е това нещо. Дори...да кажеш ”Аз съм осъзнат”...шимпанзетата не казват такива неща. Те нямат артикулирано знание и имат много малко себе-репрезентация и много малко самосъзнание. Това изобщо не е така с нас, хората.


Всички тези неща са репрезентирани и обхванати в известен смисъл в древните библейски истории. Генезис / Битие съдържа много от архаичната природа на човешките същества и много поучителни разкази. Идеята за жертването в Стария Завет, например – абсолютно варварска история. Бог е поискал от Авраам да пожертва собствения си син Исаак. Тоя Бог изобщо не прилича на някакъв разумен Бог; кой би поискал от някого да принесе в жертва сина си. Бог в Стария Завет е много жесток, тираничен, взискателен, парадоксален...и това дава много живот на книгата, защото не е била редактирана от някаква Комисия, която се е интересувала от това, някой да не се почувства засегнат (бел.прев. референция към днешния език на омразата, ограничаване на свободата на словото и засягане на интересите на определени малцинства, особено на сексуалните такива).


Юнг е вярвал, че сънищата са родното място на мислите. Питърсън твърди, че, според него, от сънищата може да се извлече ценна информация, която самият човек, изглежда, не знае. Сънят е нещо като проблясък, като миг на прозрение.


Питърсън споделя, че Юнг е успял да го убеди и че е видял връзката между сънищата, митологията, драмата и литературата, и изкуството като цяло. Това, казва той, действително ми звучи изключително смислено и логично. След това разказва за един член на разширеното му семейство, който е от индианското племе Kwakiutl и който е дърворезбар, и е изработил един куп дървени скулптори, тотеми и маски, който Питърсън държи в къщата си. Този човек е неграмотен, т.е. не може да чете и пише. Много интересен човек, все още погълнат от древната 13 000-годишна история. Мозъците на хората, които не могат да четат и пишат, са организирани по друг начин.
Питърсън го е питал, откъде идва интуицията в дърворезбите му и откъде взема идеите за произведенията си, и той отговаря, че ги сънува. Той също говори с баба си и дядо си насън. Ако има проблем с дадена дърворезба, дядо му се появява в съня му да му даде съвет.




Бележка от екипа: Вж. Kwakwaka'wakw art










Юнг е вярвал в сънищата и Питърсът твърди, че сънищата ще ви кажат неща, които не знаете. И как, по дяволите, е възможно това? Как така, можеш да видиш нещо, което не знаеш в съня? Това логично ли е изобщо? Сякаш има нещо в теб, което не можеш да контролираш изобщо. Да, има ги и т.нар. ясни сънища (licid dreams), по време на които може да се приложи известен съзнателен контрол, но ние принципно не контролираме сънищата си.


Ти спиш и просто един луд комплексен свят се манифестира вътре в теб. И ти изобщо не знаеш, как се случва това, и не можеш да го направиш, когато си буден. Ти не знаеш изобщо, какво означава това. Какво, по дяволите, става?


Това е едно от нещата, които са ужасно плашещи за психоаналитиците, и е било плашещо и за Фройд, и за Юнг – започваш да разбираш, че има неща вътре в човека, които го контролират, а не е обратното. Това е нещо като проявление на духове вътре в нас, които имат влияние върху нас. И това ние изобщо не можем да го контролираме. А кое нещо ги контролира? Случайни ли са?


Нали знаете, че има теория, че сънищата са просто последица от случайна неврална дейност, но Питърсън гледа на това като на накаква абсурдна теория, защото в сънищата няма абсолютно нищо случайно. Сънищата са много добре структурирани и много много комплексни (бел.прев. ако ги помните!).






Питърсън е виждал толкова често хора, чиито сънища имат много кохерентна и наративна структура, с добре развит сценарий. Затова теорията за случайната неврална дейност като причина за сънищата изобщо не е приета от Питърсън. Тя просто не обяснява нещата. Питърсън е по-склонен да приеме тази феномен много сериозно, защото има нещо в сънищата. Например, когато сънищата са ориентирани към бъдещето и имат връзка с настоящето – на това действително трябва да се гледа съвсем сериозно. Или сънувате кошмари. А има хора, които сънуват и после, несъзнателно, започват да действат в съответствие със сънищата си. Тези неща имат огромно влияние. Цели нации могат да бъдат обзети от колективни сънища – това е, което се е случило в Германия през 30-те години – абсолютно забележителен, невероятен, ужасяващ спектакъл.




На тези неща трябва да се гледа много много сериозно, за да разберем, какво се случва.
Юнг е вярвал, че сънят съдържа повече информация, отколкото можем да изкажем. Художниците правят същото. Хората отиват в музеите и разглеждат, например, ренесансови картини, които струват милиони долари, но всъщност са безценни. Защо тези картини струват толкова много? Защо хората от целия свят отиват да ги разглеждат? Какво е толкова забележителното в тези картини, че хората стоят пред тях дълго време и ги съзерцават? Хората всъщност не знаят, кое е онова, което толкова ги привлича в тези картини.





Успение на Света Богородица на Рубенс





Падналите Ангели на Рубенс


Ние хората сме странни същества, нали?
Питърсън се опитва да разбере, откъде идва информацията в нашите сънища. Тази информация трябва да идва отнякъде. Може да мислите за това като за Откровение, защото то просто извира от някакъв войд, от празното пространство, и е някакво ново знание. Това си е чисто откровение. Ти не си го произвел, то просто се появява.


50

Библейска Серия I: Въведение в Идеята за Бог







Библията е книга, която е надживяла много царства. Оказва се, че една книга е по-трайна от камъка и е много по-издръжлива от империите. Всъщност, Библията е една голяма мистерия, защото ние не можем да разберем, как е възможно една книга да има такова невероятно влияние върху формирането и функционирането на една цяла цивилизация. И колкото и да си образован, никога не си достатъчно образован, за да разискваш психологическата значимост на Библейските Истории.
Питърсън споделя, че иска да говори за Библията, отчасти, защото самият той иска да научи повече за историите в нея. А това, което той е установил е, че най-добрият начин да опознаеш нещо, е, като говориш за него.


Питърсън е голям почитател на Ницше. Ницше е унищожителен критик на догматичното Християнство, на институционализираното Християнство, въпреки че самият той е вярвал, че християнството е умряло от собствената си ръка. Ницше признава, че научната революция би била невъзможна без християнството, и по-конкретно без католицизма. Според него, именно християнството е позволило на Европейския ум да се развива в единна кохерентна рамка в лицето на католицизма. Католицизмът произвежда ума, който е способен да се издигне над догматичните основи на религията и да се концентрира върху нещо друго. Духът на истината, развит от християнството, се обръща срещу корените на християнството.

Ницше и бил голям противник на християнството, но е вярвал, че то е имало дисциплинираща роля в западната цивилизация. През 1882 г. Ницше заявява ”Бог е мъртъв”. Много хора използват този израз като израз на триумф, но Ницше не е бил толкова семпло устроен и е виждал нюансите в този израз.
Има толкова много неща, които не знаем за структурата на преживяванията си, има много неща в реалността, които не познаваме. Принципно, ние, хората репрезентираме света основно чрез артикулация. Между това, което познаваме, и онова, което не познаваме, има нещо като буфер, за който знаем нещо, но не напълно, т.е. не го познаваме по артикулиран начин.

Например, по време на спор с твой близък, който е в лошо настроение, се ядосва толкова много, че накрая се разплаква. И докато плаче, разбира, за какво точно е ядосан, но това няма абсолютно нищо общо с теб, въпреки че ти си този, който е предизвикал спора. И това е един много интересен феномен за психологията, защото означава, че хората знаят неща на някакво ниво, без да са в състояние да говорят за това нещо на друго ниво. Един вид, мислите извират по време на някакво емоционално състояние под формата на картини и някакви действия. Т.е. ние имаме способност да знаем, да разбираме, преди да постигнем разбиране в артикулирана форма. С една дума, ние имаме някаква сфера на артикулациите / изразяването, която можем да обсъждаме, и около нея има една сфера, която повече прилича на сън. Това е нещо като емоционален сън, в който сме вградени. А отвъд сферата на емоционалния сън се намира всичко онова, за което не знаем абсолютно нищо.


Точно в тази сфера на съня живеят мистиците и художниците, например. Те са медиатори / посредници между абсолютно непознатото и нещата, които знаем със сигурност.
Това означава, че онова, което знаем, е настанено върху нещо, което не наистина разбираме. И тези двете неща не са синхронизирани. Така че можем да кажем, че ако знанието, което можем да изразим с думи, не е синхронизирано с нашите сънища, ние ставаме вътрешно дисоциирани (психологическият термин е Дисоциация).

Това предизвиква форма на болест на Духа. А лечението на тази болест на Духа е нещо като ”интегрирана система на вяра и репрезентация”. И тогава хората се обръщат към разни идеологии, които Питърсън смята за паразити върху релизиозна суб-структура. Това е опит да се организират мислите на човека. И това много често е катастрофа. И това е, което е видял Ницше.

Той е знаел, че, когато разбием идеала за Бог, ще се дестабилизираме, и ще започнем да се движим напред-назад между нихилизъм и екстремни идеологии. Самият Ницше е бил изключително притеснен от радикално лявата идеология и е предвиждал всичко онова, което виждаме днес, още в края на 19 в. А това е един абсолютен Tour de France от зашеметяваща величина. Още в края на 19 в. е било предвиждано, че стотици милиони хора ще бъдат избити заради заменянето на съществени, основни, подобни на сън структури с една много рационална, но дълбоко в себе си некоректна репрезентация на света.


Ние осцилираме напред-назад между ляво и дясно оттогава, разбира се, редовно поръсвани с малко нихилизъм и отчаяние. В известен смисъл, това е ситуацията на модерния западен човек и дори, можем да кажем, на хората генерално в целия свят.


Питърсън смята, че една от причините, поради които Ислямът има такава подкрепа, е, че те все още са заседнали в съня, така да се каже. И така можете да видите, че лишения от корени поставящ всичко под съмнение Западен ум, представлява огромна опасност за интегритета на цялата култура. Ние подриваме себе си през цялото време чрез търсещия си интелект. Това е един вид плодотворна катастрофа. И това има реални последици за живота на хората, не е нещо абстрактно. Питърсън споделя, че много от пациентите му, които страдат от депресия или тревожност, всъщност имат екзистенциални проблеми.  Това не е просто някакво си психично състояние, те не са просто изтръгнати от ”нормалното”, защото химията в мозъка им е излязла от строя. Те са просто претоварени и смазани от страданието и от усложненията в живота си и не знаят, защо е разумно да продължат с живота си. Те просто усещат ужасяващия негативен смисъл на живота, но са абсолютно скептични по отношение на някакви позитивни значения. Това са последствията от развода на рационалния интелект от самото съществуване, толкова разделен, че буквално поставя под въпрос ползата от съществуването.






И това е много опасно, защото не се манифестира само като индивидуална психо-патология, но също така и като социална психо-патология. Това е например склонността на хората да прилепват към разни идеологии. Тези идеологии са нещо като сакати религии – религии, на които им липсва крак или ръка, но все още могат да куцукат без помощ. Идеологиите дават на хората някаква форма на сигурност чрез груповата идентификация, но всичкото това е някакси извратено и налудничаво. Това е паразит върху нещо основно, скрито, но истинско.


Според Питърсън, осъзнаването на тези неща е от изключителна важност. Той го е установил, още когато, през 80-те години, е започнал да изследва ролята на системата от вярвания в регулирането на психическото и социалното здраве.


Това обяснява, защо хората се чувстват толкова разстроени, когато някой поставя под въпрос вярата им. Фундаменталната истина е, че хората стоят върху нея. Това е като сал в средата на океана. И ти започваш да дърпаш трупите и те се страхуват, че ще паднат и ще се удавят.


Идеята на Ницше е, че хората ще трябва да създадат свои собствени ценности. Той е вярвал, че единственото решение на проблема е самият човек да стане нещо подобно на Бог и да създаде свои собствени ценности. Този човек Ницше нарича Свръх-Човек. Нацистите изваждат точно тази част от контекста на философията на Ницше и я използват, за да хранят собствената си  Übermensch идеология.



51
В тази тема в Библиотеката ми се иска да привлека вниманието на читателите и потребителите в АА към едно много популярно име в световната виртулна общност, а именно Джордан Питърсън (Jordan Peterson).
Джордън Питърсън е мейнстрийм, но е изключително интересен и за алтернативната общност.

 

Джордан Питърсън е канадски клиничен психолог, критик и професор по психология в университета на Торонто. Изучава политически науки в Университета на Алберта през 1982 г., а през 1984 г. придобива диплома по психология. Става доктор по клинична психология в Университета McGill през 1991 година. След две години се мести в Масачузетс, където работи като асистент и доцент в катедрата по психология към Харвардския университет. През 1997 г. се премества в университета в Торонто като професор.

Често е обвиняван в анти-феминистки, анти-левичарски, анти-джендър самоопределението (много ясно, той е все пак психиатър!) и в откровено десни убеждения. Често прави скандални изказвания като ”Фактите не се интересуват от вашите чувства”.

През 2016 г. Питърсън публикува серия от видеоклипове в YouTube, които критикуват политическата коректност и законопроекта В-16 на канадското правителство. В-16 добави полова идентичност като забранено основание за дискриминация. B-16 (An Act to amend the Canadian Human Rights Act and the Criminal Code (Bill C-16, 2016)) добавя гендерното изразяване и половата идентичност като защитни основи на канадския Закон за правата на човека, както и на разпоредбите на Наказателния кодекс, които се отнасят до пропаганда на омраза, подбуждане към геноцид и утежняващи обстоятелства при присъда. Питерсън характеризира закона като въвеждане на принудителна реч (принудителна реч е конкретно изразяване, изисквано от закона).


На 27 септември 2016 г. Питърсън публикува първата от три части лекции, озаглавена "Професор срещу политическата коректност: Част I: Страхът и законът".  Във видеото той заявява, че няма да използва предпочитаните местоимения на половете на студенти и преподаватели, защото това е принудителна реч.
Той твърди, че неговото възражение срещу законопроекта се основава на потенциални последици за свободата на словото и че може да бъде преследван и съден за нарушаване на човешките права, ако откаже да се обърне към студент или преподавател по предпочитаното от него местоимение.


В "National Post" Питърсън пише:

Никога няма да използвам думи, които мразя – като модните и изкуствено конструирани думи "zhe" и "zher". Тези думи са авангардът на една радикална левическа идеология, която ненавиждам и която по мое професионално мнение е страшно подобна на марксистките доктрини, които убиха най-малко 100 милиона души през 20-ти век.

Изучавам авторитаризма отдясно и отляво в продължение на 35 години. Написах книга по темата, която изследва как идеологиите изземват и завладяват езика и вярванията. В резултат на моите проучвания, аз вярвам, че марксизмът е убийствена идеология. Смятам, че преподавателите в съвременните университети трябва да се срамуват от това, че продължават да насърчават такива порочни, неприемливи и античовешки идеи, както и да индоктринират студентите с такива убеждения. Ето защо аз няма да изрека марксистките думи. Това ще ме направи марионетка на радикалното ляво, а това няма да се случи. Точка!


В резултат на това са предприети дисциплинарни мерки към него от Университета в Торонто.
През април 2017 г. на Питърсън му бяха отказани средства от Съвета за Изследвания в Областта на Социалните Науки и Хуманитарните Изследнания (SSHRC) за първи път в кариерата му, което той интерпретира като отмъщение за изявленията му.

През ноември 2017 г. асистент в университетския курс по комуникации в Университета Уилфрид Лауриър (Wilfrid Laurier University) беше санкциониран от преподавателите си за показване на сегмент от клип, в който Питърсън обсъжда законопроект В-16 с друг професор, по време на учебна дискусия за местоименията. Причината, изтъкната за санкцията, е клип, създаващ "токсичен климат", сравняван с "реч на Хитлер" и, естествено, нарушение на законопроект В-16. По-късно санкцията бе оттеглена и както професорите, така и университетът официално се извиниха. Събитията бяха критикувани от Питърсън, както и от пресата като пример за нарушаване на свободата на словото в университските кампуси.



Според Питърсън, постмодерните философи и социолози от 60-те години на миналия век градят теориите си върху основните принципи на марксизма и комунизма, като в същото време само изглежда така, че отхвърлят и двете идеологии.


Известен е с това, че отрича Глобалното затопляне.  Казва, че е ”много скептичен по отношение на моделите, които се използват за прогнозиране на изменението на климата”.  Той също така казва: "Не можете да се доверите на данните, защото тука идеологията играе много важна роля".


Криците му го наричат Хитлер, защото интерпретират думите му като подкрепа на Хитлер. На въпроса, дали вярва в Бог, отговаря ”Живея живота си така, все едно Бог съществува.”.


Питърсън подчертава, че концепцията му за християнството вероятно е по-различна от конвенционалната, заявявайки, че етичната отговорност на християнина е да подражава на Христос, а това означава „да поемеш отговорност за злото в света, сякаш това е наистина твоя отговорност и да разбереш, че ти ​​определяш посоката на света, независимо дали е към небето или ада”.


Питърсън черпи вдъхновение от философията на Юнг за религията и има възгледи, подобни на християнския екзистенциализъм на Сьорен Киркегор (Søren Kierkegaard) и Пол Тилих (Paul Tillich). В ” The Spectator”,  журналистът Тим Лот (Tim Lott) разказва, че Питърсън изпитва уважение към даоизма, тъй като разглежда природата като борба между реда и хаоса, и твърди, че животът не би имал смисъл без тази двойственост.

От 2000 г. Питърсън започва да събира картини от съветската епоха, които стоят в къщата му, за да му напомнят за връзката между тоталитарната пропаганда и изкуството и като пример за това как идеалистичните видения могат да се превърнат в тоталитарно потисничество и ужас.

През 2016 г. Питърсън стана почетен член на разширеното семейство на Чарлз Джоузеф, художник от индианското племе Kwakiutl, и получава името Алесталаги (Alestalagie) ("Голям търсач").






Планът ми е да обърна внимание на най-важните от неговите лекции, публикувани в YouTube, като резюмирам онова, което ме е впечатлило най-много в контретната лекция. Клиповете са много дълги, но се радват на голяма аудитория. Интересното е, че 91% от почитателите му са мъже, а на месец около 15 млн. души гледат негови клипове в YouTube.


52
Докато четете това, сигурно ще се питате, защо някаква си Glasberg ни говори тука за някакви персони, за някакви ”сенки” и за някакъв си там Аз. За какво изобщо включваме в дискусията някакъв си Майкъл Царион, известен с теориите са Атлантида, генетични манипулации, извършени в миналото, и за ”Ирландските корени на цивилизацията”, майндконтрол, психически вампиризъм и т.н.


Реших да включа Царион, защото съм 100% съгласна с него, че разбирането на концепциите в психологията е онова, което липсва на алтернативното движение в света. Няма как да разберем онова, което се случва около нас, без да имаме поне основно разбиране за науката за душата, т.е. за психологията (от гръцки: ψυχή – душа, дух, пеперуда, λόγος – наука).

От Уикипедия:

Корените на Психологията:
Първото философско учение за душата се нарича анимизъм (от латински: anima душа). Според него душата е независима същност, отделена от тялото и способна да управлява всички живи и неживи предмети.

Според основоположниците на атомическото учение Левкип и Демокрит светът е изграден от множество малки неделими частици, наречени атоми. Най-малките и най-подвижните от тях са атомите на душата. Според това учение всичко е възникнало от взаимодействието на невидими тела, като атомите се сблъсквали, отскачали и свързвали в безкрайната празнота. Атомистите отричали божествената намеса в сътворението на всичко, твърдейки, че светът е изцяло създаден от физическо взаимодействие на тела и частици. Аристотел в своя трактат „За душата“ обяснява чрез динамиката на атомите процесите на възприятие, памет, мисъл, сънища.


Според идеализма душата е безсмъртна (тоест, приема идеята за прераждането) и нематериална, тя усеща, мисли, помни и преживява. Идеализмът защитава идеята, че психиката е свръхествествено явление, което не може да бъде обяснено с материална причина.

Съвременната Психология
През 1879 година германецът Вилхелм Вунд, често определян като основоположник на експерименталната психология, създава първата в света психологична лаборатория в Лайпцигския университет.


И понеже контрольорите са много навътре в психологията, ние трябва да си направим домашното и да получим това знание, за да можем да се защитаваме, за да станем трудни опоненти. Трябва да опознаем врага, за да можем да го атакуваме, трябва да опознаем методологията му, за да изградим защита.
 
Когато познавате психологията, ще разбирате, защо е имало Хитлер, защо има десни радикали и леви радикали, комунисти, фашисти и всичката гмеж, която днес наблюдаваме.


Карл Юнг е казвал, че имаме нужда от повече психология, и е бил прав:





Именно затова, аз лично, препоръчвам и лекциите на Джордан Питърсън (Jordan Peterson) в youtube.


Джордан Питърсън идва от мейнстрима, но предлага един изключително задълбочен психологически анализ на религиите. Внимание заслужават т.нар. Библейски Разкази на Джордън Питърсън:







Психологията може дори да ви помогне по-добре да вникнете в индуиската философия, будистката философия и в теологията като цяло.
Така можете по-лесно да разберете, например, какво е Маята (Maya) на индуистите.

Maya (Maya (/ˈmɑːjə/; Devanagari: माया, IAST: māyā), literally "illusion" or "magic") се превежда като илюзия. Но забележете илюзия е от лат. illūsiō, illūdere, корен lūdere (“to play, mock, trick” (играя, присмивам се, измамвам). Illusionem (именителен падеж illusio), минало причастие на корена illudere, което буквално означава "играя си". Това е нещо като измамлив външен вид.

Това е Холивудската драма и маскения бал в сферата на съзнанието, т.е. персоната на ей тая картинка:





Индуистът гледа на живота като на драма (точно Холивудска драма), като на маскен бал. Индуистът нарича това илюзия или мая. Това е персоната в психологията, идеята за света като действие в драматично представление. Това е когато Бог играе на криеница със себе си. А Бог е the SELF, Бог е СЕБЕ, космическият Аз. Това е базисната теорема за индуиста, а именно, че само the self е реален. Всичко останало е Мая, което ние превеждаме като илюзия, но буквално означава игра в смисъла на сценична игра. Аз-ът (the Self) има способността да изостави себе си, да се забрави, да се скрие от себе си и да си изгради една изключително убедителна илюзия. Тази креативна способност в индуизма се нарича Лила (Lila (Sanskrit: लीला, IAST līlā)), което се превежда като божествена игра (английското ”lilt” означава ритъм, темпо, песничка, импулс).

За индуистите вселената е Божествен спектакъл, а всяко същество е Бог под прикритие.

Брахман (на санскрит: ब्रह्म от корена брих, означаващ „раста, уголемявам се издувам се“) е индуистко понятие означаващо непроменливата, безкрайна, иманентна и трансцедентална реалност, която е божествената основа на цялото битие, всичко във вселената и отвъд нея. Според Упанишадите освободената душа (Атман) е осъзнала идентичността си с Брахман.

Āтман (Санскрит: आत्मन्) е философски термин използван в индуизма и Веданта за идентификация на душата. Това е истинското „Себе“ на човека (обикновено се превежда като „Аза“) отвъд отъждествяването с осезаемата реалност на материалното съществуване. Атман е нашето най-съкровено вътрешно Аз, скрито така надълбоко в нашето съзнание, че повечето от нас така и никога не го откриват.

В крайна сметка, фундаменталната идея е, че Аз-ът е всичко, което съществува, но си играе на криеница със себе си.



В индуизма има едно понятие Kалпа (Sanskrit: कल्प kalpa) означава много дълъг период (еон) в идуистката космология (около 4.32 млрд. години) и се използва за измерване на продължителността на света.

Всяка калпа е разделена на 4 отрязъци от време, които се наричат Yuga (Ера):

Satya Yuga: Златна Ера, в която истината доминира, а Дарма („това, което поддържа, подкрепя и съдържа регулиращия ред на природата“) стои на 4 крака; Дарма е понятие, сравнимо с пътя (Дао) в даоизма и най-простото му значение е на универсален закон за живота, правило и начин на поведение, които са необходими за постигане на естествения ред на нещата. Някои разклонения на индуизма тълкуват Дхарма като чистата истина.

Treta Yuga: тука имаме вече някаква форма на дисхармония и Дарма стои на 3 крака през тази ера (нещо като стол с 3 крака, който е по-нестабилен от стол с 4 крака). (Тука вече змията се появява в градината.)

Dvapara Yuga: през тази ера силите на доброто и злото са балансирани.

Kali Yuga: през Ерата Кали силите на злото триумфират, а накрая на ерата светът е разрушен. Божественото се появява във формата на Шива, символизираща деструктивната сила на божествената сила. Шива е унищожителят, но в смисъла на Освободител.




Статуя на Шива пред ЦЕРН в Женева



Танцът на Шива има за цел да разпръсне илюзиите, в които живеем.

В астрологията, природата на Плутон е подобна на тази на индуския бог Шива. Плутон обикновено започва с разрушаването на една структура, след което създава нова на нейно място. Целият цикъл на смъртта, унищожаването и обновяването е придружен от силите на Плутон. Плутон носи разпад. Той също така управлява смъртта и обновяването на Аз-а...старите аспекти на живота си отиват… Плутон управлява смъртта не в буквалния смисъл на думата. Тук става въпрос за метафорична смърт, за нещо, което спира да бъде.


В психологически план Плутон е "Сянката". В символичен смисъл, това е психическият хирург или хигиенист, който идва, за да очисти душата от нейната токсичност и потиснати отломки, така че да може да бъде достатъчно чиста, за да получи еликсира на истината...
Енергията, представена от Плутон, идва, за да конфронтира и да изчиства.

- Майкъл Царион / ”Ирландските Корени на Цивилизацията, Том 2”


53





Psychic Hygiene by Michael Tsarion




Възможно ли е целият този безпорядък и хаос в света да е нашият безпорядък и хаос?


В интерес на истината, ние нямаме много добра представа за здравия разум (sane mind), но често можем да разпознаем не-здравия разум.

Шизофреничният ум създава шизофренично общество.
Патологичният ум създава патогенно общество.
Токсичният ум вижда и създава токсично общество.






Можем да го разпознаем в голям мащаб, но можем ли да го разпознаем, когато сме близо до вкъщи?

Или се чувстваме неудобно, когато мислим за това, и предпочитаме да го избягваме? Ето го пак ескейпизмът.

Точно така...избягване и транквилизация – не искаме много да се задълбочаваме, не искаме да се занимаваме с психология и с други такива глупости, свързани с някакво само-разследване. Избягването на темата за тъмната ни психична страна финансира и позволява на най-отвратителните левиатани да тровят и интоксикират човешката раса. Тогава не трябва да ги обвиняваме за тяхното съществуване, защото ние позволяваме издигането им.


Карл Юнг:

"Хората правят всичко възможно, без значение колко абсурдно, за да избегнат срещата с душата си."

"В основата на причините за психичните заболявания стои нежеланието на човека да изпита заслужено страдание."


Тук става въпрос за добоволно влизане в тъмната стая на съзнанието и подсъзнанието. Нещо като ритуален сблъсък. Защото всеки един от нас ще премине през тъмната нощ на душата, през подземното царство, така или иначе. Това не може да се избегне. Единствената разлика е, че ти можеш да решиш да го направиш доброволно, т.е. чрез проява на свободната воля, или пък ще бъдеш повлечен.


В класическата астрология Плутон е управител на подземното царство. Той идва с приближаването на зимата (управител на Скорпиона), т.е. когато слънчевата светлина намалява.

В термините на психологията Плутон символизира онова, което е известно като ”сянката” – вижте, къде е Плутон:





Съзнанието се намира в царството на персоната. Това е Холивудската драма, маскения бал.
Персоната е маската или лицето, с което човек се представя пред света. Може да се появи в сънищата под различни образи (вижте също Карл Юнг и неговата психология). Важно е да се отбележи, че персоната, използвана в този смисъл, не е поза или някакво друго умишлено представяне на себе си пред другите. По-скоро това е е нашата същност като „самоуправляваща се“ и която същност може да се измени спрямо ситуацията и контекста.

Ние се идентифицираме екстремно с персоната, с периферията на съзнанието – модата, външния вид.
Разбира се, ние имаме нужда от персоната. В противен случай ще бъдем широко отворени за атаки. Нуждаем се от маска, за да скрием истинската си единтечност, за да се предпазим и за да функционираме в света заедно с другите човешки същества. Проблемът е, че ние попаднахме в капана на свръх-компенсирането с персоната, което води до дисбаланс. Влагаме цялата си психична енергия в маската. Ние сме обсебени от персоната.


Зад маската е Его-то на будното съзнание. Това его е много странно нещо. Всичко, което егото не харесва в себе си, бива подтиснато. Всичко онова, което его-то презира в себе си, се превръща в онова, което се нарича ”сянка” в психологията или сенчеста индивидуалност. Сянката не е дори в царството на съзнанието, а е в незнателното, защото ние не сме осъзнати за нея. Това е режисьорската версия (, която обикновено не се презентира на публиката, защото режисьорът няма привилегията да направи финалната версия) на живота ни. 


Ние живеем живота си и имаме най-различни преживявания, но искаме само хубавите откъси, които слагаме в семейния албум. А предисторията, която е била заснета? А кадрите, които сме скрили?


Сянката е онова, което е подтиснато и което не показваме, и което сме забравили. Подтискането представлява забравяне не нещо и след това забравяне на това, че си го забравил. Това са скелетите в гардероба. И да, това е необходимо на човека за оцеляването. Това е като бунище, което ползваме, за да изхвърлим отпадъците. Но тук отново свръх-компенсираме и получаваме дисбаланс. А това предизвиква ужасно много психични проблеми. Карл Юнг казва, че ”Сянката е морален проблем, предизвикателство към цялата его-личност, защото никой не може да осъзнае сянката без значителен морален кураж.”. Юнг казва, че, за да сме интегрирани, трябва да се интегрираме със сянката си. Защото това са аспекти от нас, които сме изхвърлили.


Чели ли сте онези евангелия, които са били махнати от Библията?

Евангелието от Тома (гностично евангелие, което не е канонично и не присъства в Новия Завет):

”84 Иисус каза: „Видиш ли твое подобие, се радваш. Но когато видиш твоите образи, дошли преди теб на света, образи, които нито умират, нито стават видими, колко ще понесеш?!"

Когато видиш твое подобие (персоната, маската), ликуваш. Но когато видиш първичните образи в подсъзнанието, колко ще издържиш?
Това е стара история. А учителят...знаете ли, какво прави учителят? Работата на учителя е да вземе всичко това от теб, да се превърне в бунище, както е показал Карлос Кастанеда, например. Сянката е много могъща и е морален проблем.
Сянката разрушава връзки, разрушава връзката на учителя с ученика.

Карл Юнг казва:

Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то отвън ни се струва, че това е съдба.
When an inner situation is not made conscious, it appears outside as fate.


Защото съществува един странен договор между подсъзнателната енергия и енергията отвън, в света. Те просто си ”заговорничат”. Зад гърба на его-то, несъзнателното, сянката заговорничи с живота, с материалното съществуване, за да ни конфронтира с точно тези хора, с онези предизвикателства, които да ни помогнат да се интегрираме, когато не искаме да го направим доброволно. И това нещо се нарича живеене.






"Гигантските катастрофи, които ни заплашват днес, не са стихийни събития от физически или биологичен ред, а психически събития. До ужасяваща степен сме заплашени от войни и революции, които не са нищо друго освен психични епидемии. Във всеки един момент няколко милиона човешки същества могат да бъдат поразени с нова лудост и тогава ще имаме нова световна война или опустошителна революция. Вместо от диви зверове, земетресения, свлачища и наводнения, съвременният човек е победен от стихията на собствената си психика."


И просто така се случва...случайно..., че най-токсичните хора са на власт. И винаги е било така. Но ние го позволяваме...или не?



54
За какво ми е да чета за въпросния Паноптикон, ще попитате вие.


Спомняте ли си величествената сцена на битката в Колизеума във филма Гладиатор?






Защо е имало такива представления?


Цезарят е излизал пред народа и е показвал, колко е велик – показвал се е, правел се е видим, за да печели ”любовта” на хората и за да всява страх. ”Ето ме, вижте ме, аз съм Бог, страхувайте се, подчинявайте се”.


Когато е нямало цезар или султан, който да е видим, е имало Бог. Вездесъщият Бог, който вижда, чува и знае всичко за вас. Богът, който знае дори какво си мислиш. Затова, не смей да грешиш дори в мислите си, ”Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък)”.


Когато няма видим цезар и Бог...има правителство. Но...правителството е невидимо. Как, при положение, че правителството е невидимо, се постига автоматичното функциониране на властта?

Да, точно така...чрез механизма на Паноптикона. Всеки има чувството, че е видим, но не вижда. Това е модел за създаване и поддържане на властово отношение, независимо от онзи, който упражнява властта (защото е невидим). На практика, хората са в ситуация на власт, чиито носители са самите те. Така властта се автоматизира и деиндивидуализира. Получава се асиметрия на видимостта и асиметрия на информацията, защото ”аз не знам, кой ме наблюдава и дали ме наблюдава”.


Фуко въвежда едно допълнение в паноптиконовия модел, а именно, че наблюдателите са твоите съграждани (да ви напомня за нещо?). Т.е. хората се самонаблюдават и се самоцензурират.







"Power resides where men believe it resides. No more and no less.
It's a trick, a shadow on the wall. And a very small man can cast a very large shadow.
"


Lord Varys





55
ПАНОПТИКОН






There's a sun that shines in
There's a world that stares out at me
And all I refuse to please



Знаете ли, какво е Паноптикон?


Паноптиканът е тип институционална постройка и система за контрол, проектирана от английския философ и социален теоретик Джереми Бентъм в края на 18 век.
Схемата на дизайна е да позволи на всички (пан-) затворници на институцията да бъдат наблюдавани (-opticon) САМО от един пазач, без затворниците да могат да разберат дали са наблюдавани или не. Въпреки че е физически невъзможно за един наблюдател да наблюдава всички затворнически клетки едновременно, фактът, че затворниците не могат да знаят кога са наблюдавани, ги мотивира да действат така, сякаш са наблюдавани през цялото време. Така те са ефективно принудени да регулират собственото си поведение.






В гръцката митология има многооки гигантски Аргуси (Паноптес), чиито очи винаги са били отворени, което ги прави изключително ефективни пазачи.
Аргус на гръцки: Άργος), наричан Паноптес, т.е всевиждащ, в древногръцката митология е стоок пазач великан, който никога не затварял всичките си очи. Син на Гея. Цялото му тяло било покрито с очи, част от които винаги бодърствали (едновременно били затворени само две от очите му).






Дизайнът на Паноптикона се състои от кръгова структура с "инспекционна сграда" в центъра, от която управителят или персоналът на институцията може да наблюдава затворниците. Затворниците, които са разположени около периметъра на строежа, не могат да видят вътрешността на инспекционната сграда. Бентам замисля основния план като еднакво приложим за болници, училища, санаториуми и приюти, но посвещава по-голямата част от усилията си за разработване на проект за затвор Паноптикон.
Бентам описва Паноптикона като "нов образец за упражняване на сила на ума над ума по качествено нов начин, неописван до този момент". На друго място, в писмо, той описва затвора на Паноптика като „мелница за превръщане на измамниците в честни хора“.



През 1786 и 1787 г. Бентам пътува до Кричев в Беларус, за да посети брат си Самуел, който се занимава с управлението на различни индустриални и други проекти за княз Потьомкин. Точно Самауел (както Джереми неведнъж признава) е онзи, който си е представял основната идея за кръгова сграда в центъра на голям двор като средство, което позволява на малък брой мениджъри да контролират дейността на голяма и неквалифицирана работна сила. Джереми започнал да разработва този модел, особено приложим за затворите, и очертал идеите си в поредица от писма, изпратени до баща му в Ангия. Той допълва надзорния принцип с идеята за договорите; тов е управление по договор, а не доверие, където директорът би имал паричен интерес от намаляване на средния процент на смъртност.


Паноптиканът би бил по-евтин от на затворите по онова време, тъй като изисква по-малко персонал. "Позволете ми да построя затвор по този модел" настоява Бентъм пред Комисията за Реформа на Наказателното Право, "Аз ще бъда тъмничар. Ще видите ... че тъмничарят няма да има заплата – няма да струва нищо на нацията.". Тъй като стражите не могат да бъдат видяни, те не трябва да дежурят по всяко време, ефективно оставяйки наблюдението на наблюдаваните.
Бентам е гледал на принципа на Паноптикон като на приложим за проектирането на различни институции, в които наблюдението е важно, вкл. болници, училища, работнилници, приюти за душевно болни, както и затвори. Той развива и идеята за "христоматично" училище, в което преподаването се извършва от старши ученици по мониторинговия принцип, под общия надзор на Учителя.


Въпреки факта, че Паноптикон не е бил построен до края на живота на Бентам, концепцията му предизвиква много дискусии и дебати. Докато самият Бентам смята Паноптикона за рационално, напредничаво и справедливо решение на обществените проблеми, неговите идеи са многократно критикувани заради техния редукционен, механистичен и нечовешки подход към човешкия живот.


През 1965 г. американският историк Гъртруд Химелфарб (Gertrude Himmelfarb) публикува есето "The Haunted House of Jeremy Bentham" ("Къщата на Духовете на Джереми Бентам"), в което тя описва механизма за наблюдение на Бентам като средство за потисничество и социален контрол. Паралелните аргументи са изтъкнати от френския психоаналитик Жак-Ален Милър (Jacques-Alain Miller) в есе, озаглавено "Le despotisme de l'utile: la machine panoptique de Jeremy Bentham" ("Деспотизмът на полезността: пантоптичната машина на Джереми Бентам"), написано през 1973 г. и публикувано през 1975 г.


В своята ”Дисциплина и Наказаниe” (Discipline and Punish (1975)), френският философ Мишел Фуко се позовава на идеята за Паноптикона като на метафора за модерните "дисциплиниращи" общества и тяхната всепроникваща склонност да наблюдават и нормализират. Това означава, че Паноптикът оперира като механизъм за упражняване на сила. Вж. ИЗ "ПАНОПТИЗМЪТ"

Според Фуко, Паноптиканът е идеална архитектурна фигура на съвременната дисциплинарна власт. Паноптиконът създава съзнание за постоянна видимост като форма на власт – ”край на решетките, на веригите, на тежките ключалки”. Заплахата от наблюдение е това, което дисциплинира обществото да се държи в съотвествие с правилата и нормите.



56
The condition of alienation, of being asleep, of being unconscious, of being out of one’s mind, is the condition of the normal man. Society highly values its normal man. It educates children to lose themselves and to become absurd, and thus to be normal. Normal men have killed perhaps 100,000,000 of their fellow normal men in the last fifty years.

― R.D. Laing, The Politics of Experience/The Bird of Paradise


„Състоянието на отчуждение, на дълбок сън, на безсъзнание, на лудост е състояние на нормалния човек. Обществото цени високо своя нормален човек. То учи децата, как да загубят СЕБЕ си и как да станат абсурдни и по този начин да бъдат нормални. Нормалните хора убиха, може би 100 000 000 от нормалните си другари през последните петдесет години.

- Роналд Лейнг, Политика на Опита / Райската птица




What we call ‘normal’ is a product of repression, denial, splitting, projection, introjection and other forms of destructive action on experience. It is radically estranged from the structure of being. The more one sees this, the more senseless it is to continue with generalized descriptions of supposedly specifically schizoid, schizophrenic, hysterical ‘mechanisms.’ There are forms of alienation that are relatively strange to statistically ‘normal’ forms of alienation. The ‘normally’ alienated person, by reason of the fact that he acts more or less like everyone else, is taken to be sane. Other forms of alienation that are out of step with the prevailing state of alienation are those that are labeled by the ‘formal’ majority as bad or mad.

― R.D. Laing, The Politics of Experience/The Bird of Paradise


"Това, което наричаме "нормално", е продукт на репресия, отричане, разделение, проекция, интроекция и други форми на разрушителни дейности. ”Нормалното” представлява радикално отчуждение от структурата на реалността. Колкото повече осъзнавате това, толкова по-трудно е да използвате обобщените описания на предполагаемите шизоидни, шизофренични, истерични „механизми”. „Нормално“ отчужденият човек (статистически ”нормална” форма на отчуждение), поради факта, че действа повече или по-малко като всички останали, се приема за нормален. Други форми на отчуждение, които не са в крак с преобладаващото състояние на отчуждение, са онези, които се означават от „официалното” мнозинство като ’лошо’ или ’лудост’.“

Бел.прев.:
Психологическата проекция е защитен механизъм, при който човешкото его се защитава срещу несъзнателни импулси или качества (положителни и отрицателни) чрез отричане на съществуването им в себе си и чрез приписването им на другите. (Зигмунд Фройд, Case Histories II (PFL 9) стр. 132).
Интроекцията е психологически процес, при който субектът имитира поведения, атрибути или други фрагменти от обкръжаващия свят, особено на други субекти. Близки концепции са идентификация, инкорпорация и интернализация.
Според психоаналитика Фройд, Аз-ът и Свръх-Аз-ът са конструирани от интроектиране на външните поведенчески модели в собствената личност на субекта.




Insanity -- a perfectly rational adjustment to an insane world.
― Ronald D. Laing

"Лудостта – перфектно рационално приспособяване към един луд свят."
- Роналд Лейнг




Schizophrenia cannot be understood without understanding despair.
― R.D. Laing

"Шизофренията не може да бъде разбрани без разбиране на отчаянието."
- Роналд Лейнг




we are all murderers and prostitutes – no matter to what culture, society, class, nation one belongs, no matter how normal, moral, or mature, one takes oneself to be.
― R.D. Laing

"Ние всички сме убийци и проститутки – без значение на каква култура, общество, класа, нация принадлежим, без значение, колко нормален, морален или зрял човек си мисли, че е."




Human beings seem to have an almost unlimited capacity to deceive themselves, and to deceive themselves into taking their own lies for truth.
― R.D. Laing, The Politics of Experience/The Bird of Paradise

"Човешките същества имат почти неограничена способност да заблуждават себе си, и то да се заблуждават така, че да вземат своите собствени лъжи за истина."
- Роналд Лейнг, Политика на Опита / Райската птица




There are good reasons for being obedient, but being unable to be disobedient is not one of the best reasons.
― R.D. Laing, The Divided Self: An Existential Study in Sanity and Madness

"Има добри причини да бъдем покорни, но неспособността да бъдем непокорни не е една от най-добрите причини."
- Роналд Лейнг, Разделеният Аз: Екзистенциално Изследване на Разсъдъка и Лудостта




Ти се намираш в ненормален свят. Не се надявай на здрав разум. Защото съществуваш в култура и цивилизация, която е умопобъркана и нефункционална.
Английската дума за Здрав Разум е Sanity (from Latin: sānitās), т.е. clean (чист), hyginic (хигиеничен) – свързано със sanitize = дезинфенкцирам, sanitation = хигиенизиране, sanetory = санитарен, хигиенен.


В древността, ”санитари” са били шаманите (при Викингите, Друидите, Индианците), които са работели с човека, за да се уверят, че душата му е чиста и хигиенична.



57
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 28, 2018, 07:18:07 pm »
Няколко думи за въпросния Висш Аз:

Доколкото разбрах, концепцията за ВА е тематизирана в една книжка, написана (коригирайте ме, ако греша) от някой, който е произвел изключително интересните 4 части на т.нар. Матрица.
Този същият е завършил не какво да е, а психология. И по изключително умел начин концепционализира старото добре познато Хегелианско Его, което не е нищо друго, а колективно Его. Хегелианското Его много прилича на Фройд-овския Свръх-Аз, който подтиска Истинския Аз (Вж. Малко Психология).

Този същият твърди, че Аз-ът е някакъв колективен аз, с когото можеш да си говориш (а аз си мислех, че теорията за двукамерния мозък е отречена).

Още по-хитро дори - дава на хората онова, от което имат нужда, а именно Мама и Тати, грижовен ангел и "специалистът"/"експерт", т.е. бащината фигура, които идват на помощ всеки пък, когато сме много объркани и не искаме да поемем отговорност за действията си.

Ако отидем още по-далеч, можем дори да заключим, че въпросният ВА е идея, как да си направиш един твой фиктивен, илюзорен Аз като заместител на Истинския, който преди това си захвърлил и заключил в тъмницата на подсъзнанието.




58
Конспирация, Психология, "Падането на републиката"







Цивилизациите са продукт на човешкото съзнание, моделирани са и обитавани от човешки същества. Ако съзнанието е токсично, ръзбъркано или нефункционално, тогава не е никаква изненада, че Републиката, която е отвън е отражение на вътрешния екзистенциален хаос.


Фантазията, че можем да нахлуем в една страна като Кийстоунските полицаи, или да се опитваме да ре-аранжираме мебелите на Титаник е равносилно на невменяемост.
Днес, светът се управлява чрез тирания точно толкова, колкото и в миналото. Защото човекът не е търсил себе си и не е адресирал ”вътрешната република” (бел.прев. Препратка към Държавата / Републиката (Платон). Платоновата република не е предимно книга за гражданската политика, а алегория за управлението на ”вътрешния град” на душата.).


Човекът тотално игнорира ”вътрешната република” или както Царион казва, човек оставя съзнанието пред вратата. Това е така дори в т.нар. ”truth movement” / ”движение за истината” и в т.нар. алтернативна общност (Alternative Research Community). Царион споделя, че е фен на конспиративното движение, но не е очарован от това, че отново съзнанието е оставено пред вратата.


Може би това е чисто човешка черта – на въпросите, свързани с психологията, не се гледа сериозно и те се омаловажат, или дори са ТАБУ. Много хора не харесват работата на Царион заради психологическата му перспектива. Това е някаква форма на ескейпизъм / бягство от действителността – ние правим всичко възможно, само и само да не се конфронтираме със СЕБЕ си. Точно затова Карл Юнг казва, че човекът ще направи всичко, без значение колко е абсурдно, за да не срещне душата си. Това е може би едно от най-проницателните изявления, направени някога.


Или както казва великият поет Т. С. Елиът (Томас Стърнз Елиът), ”Човечеството не може да понесе много РЕАЛНОСТ”:

Humankind cannot bear very much reality.”

― T. S. Eliot, Four Quartets


Хората имат някакъв вид ”идея за реалността”, но тази идея незадължително кореспондира на реалността такава, каквато е наистина.


Това е вековен проблем. Не са само Фройд-овците и Юнг-овците, които се занимават с тази тема.
В Евангелието на Марк се казва:

20 И каза: „Онова, което излиза от човека, го прави осквернен,
21 защото вътре в него, в ума му...
23 Всички тези злини излизат отвътре и оскверняват човека.


Mark 7:20-23
20 He went on: “What comes out of a person is what defiles them.
21 For it is from within, out of a person’s heart, that evil thoughts come
23 All these evils come from inside and defile a person.”


Винаги се говори за ТЯХ, за ТЕ. ТЕ евреите, йезуитите, илюминатите, голямото чудовище ей там. Но епидемията, обхванала психиката на лидерите, не изключва деменцията на робите.

Кои са тези скрити, озадачаващи връзки, които позволяват този особен Макабра танц?





Лидерите са безпорти психопати, но Царион, както и Юнг, отказва да повярва, че хората са просто едни пасивни актьори в тази драма.


59
Финалният компонент е дори още по-изумителен. Не забравяйте, че Фройдовото разбиране за подсъзнателното е съвсем различно от това на Карл Юнг.
 
Фройд е вярвал, че всичко, което се намира в подсъзнанието, е изтласкано там през този живот и представлява нещо като бунище в настоящия живот. Според Карл Юнг, обаче, подсъзнателното е резервоар, пълнен в продължение на хилядолетия на съществуване на човешките същества, и представлява ”колективно несъзнаваното”, т.е. т.нар. несъзнавано е огромно и има много по-голямо влияние от онова Его, което налага цензура.


Уилям Блейк (William Blake), не използва темина несъзнавано или подсъзнание (поради очевидни причини – живял е преди Фройд и Юнг), а нарича подсъзнанието ”въображение”, но не в смисъла, в който използваме тази дума днес, а в смисъл на прародителско съзнание. Тук не става въпрос за реинкарнация, а за цялото съдържание на нашето несъзнато същество, което съдържа опита на всички хора в исторически план. С това се приближава към Юнг-овата концепция за подсъзнанието. Всички преживявания се превръщат в концепции, в идеи и след това в архетип. Моделът на Блейк е дори още по-чист от Юнг-овия, защото според Юнг подсъзнанито съдържа също така негативни сили (демони). За Блейк подсъзнанието е повече положително, въпреки че съдържа някои елементи на негативност, защото някои архетипи имат също тъмна страна и могат да застрашават Его-то.

Традиционната психология гледа на подсъзнателното като нещо противно, гадно, неприятно, съмнително, двойствено, противоречиво и опасно.
Райнер Мария Рилке, Уилям Блейк и други гледат на подсъзнанието като нещо почти изцяло положително.  Те са имали абсолютно холистична концепция за човешкия дълбок Аз.


Таостите, индианците, философи като Мартин Хайдегер (Martin Heidegger) отиват дори още по-далеч и настояват, че подсъзнателното е дори още по-голямо – подсъзнанието съдържа Истинското СЕБЕ или АЗ (не персоната или личността с малко ”л” Иван, Илия, Мария и т.н., не социалното Его), което въплъщава твоята връзка с Божественото, твоята връзка с природата. Подсъзнателното съдържа духа, душата и СЕБЕ-то, т.е. АЗ-а, както и твоята интелигентност или по-скоро по-висшите ти форми на интелигентност, най-дълбокото в теб.

Царион споделя, че това е и неговата гледна точка за подсъзнанието. И именно за това е толкова важно да се говори за подсъзнанието и за подсъзнателното.
Приемете за момент гледната точка на Царион, облегнете се и помислете. Върнете се пак към Хегелианското социално Его, към религиите, към ”global village” / глобалното село мисленето и се опитайте да разберете, какво всъщност се опитват да направят. Те се опитват да ви направят толкова външно-ориентирани и механични, колкото е възможно, да ви направят толкова подчинени на обществения консенсус, колкото е възможно, поради само ЕДНА ЕДИНСТВЕНА причина -  да дърпат човека все повече и повече към Хегелианското Его, към неперсоналното, неличностното, колективното Его, към злокачественото нарцистично Его, към НЕ-СЕБЕ, към Будисткото "non-self".


Това е убийство на истинския индивидуализъм и то предумишлено убийство.


Няма по-голяма и важна война от тази срещу съзнанието и подсъзнанието.


Има ли по-голяма пародия, има ли по-голямо осакатяване, има ли по-голямо насилие от това да откъснеш Човека от неговото СЕБЕ, от неговия АЗ?

Знаете ли, ние нямаме цивилизация, имаме само Тирания. Ние нямаме справедливост, имаме само несправедливост.


И спомняте ли си, че в началото казахме, че човекът е онзи, който създава обществото? Човек тероризира човека. И понякога това нещо го забравяме, защото винаги говорим за ТЯХ. Кои са ТЕ? Магьосникът от Оз, човекът зад маската, човекът зад завесата? Запомнете, човекът зад завесата е човек. Онези, които правят това, са човешки същества. Ние правим онова, което правят и другите. Това е консенсус. Това е договор. Човекът създава обществото, човекът подтиска човека, човекът убива местните и ги нарича диваци, човекът строи глобалното село, човекът гледа на природата като на демонично присъствие, човекът иска фалшив рай след смъртта си, човекът праща децата в мините, човекът убива приятелите си.


Някои психолози екзистенциалисти като Ото Ранк (Otto Rank) и Виктор Франкъл (Viktor Frankl) вярват, че при някои хора е налице цялостно отчуждение от несъзнаваното, от подсъзнателното, и това е причина за аберациите, които наблюдаваме. Това се случва, когато човек е абсолютно откъснат от вените и артериите, от корените, които продължават дълбоко в земята.


Противниците на психологията казват, че не искат да се ровят в подсъзнанието си, защото там се намира боклукът. Да, но това е твоят боклук, това е част от теб. Твоят съзнателен ум мисли за подсъзнанието като за своеволен, непокорен, токсичен отпадък. Не, това са аспекти на твоето СЕБЕ, които са захвърлени в псевно-тъмнина, защото ти си пристрастен към светлината. Ти си последовател на светлината, но на фалшивата светлина. Тази светлина има специфични свойства, които захвърлят останалото от твоето съзнание в тъмнината.



60
И такаааа...няма личностно Его, няма личност, има само социално Его. Дотук добре, но сега трябва да дадем цел и смисъл на хората, на които им взехме личността. Когато дадеш СЕБЕ на социалния кошер, тоя социален кошер трябва да има някакъв вид цел, нали така?

Мравките правят нещо в кошера през цялото време – действие, действие, действие.






Но нека погледнем на един друг невероятен аспект – при такива условия аутсайдерите ще страдат от вечна, непрекъсната екзистенциална тревожност. Имайте предвид, че това не е онази автентична здравословна тревожност, а тревожност, която е създадена, изфабрикувана. Тя е резултат от конфликта между индивида, който се опитва да отстоява собстените си идеи, и колективното. Индивидуалистът ще бъде в безконечен конфликт, само защото се опитва да прави това.


И какво се получава? Получава се така, че индивидуалистът изпада в депресия заради тоя безкраен кофликт и изфабрикувана екзистенциална тревожност и накрая се предава на колективното, на масата. Защото е много трудно да живееш в постоянно напрежение, породено от твоите собствени идеи, които те правят индивид – това е опустошително. Ако си напуснал колективното за малко, за да бъдеш индивид, е много вероятно да се втурнеш обратно, още преди да си успял да намериш СЕБЕ си, да откриеш истинското Аз. Откъсването от масата е период на самота, а хората наистина не издържат самотата.


Има нещо, което е още по-зловещо. Нека никога не забравяме лимбичния / емоционалния компонент на цялата ситуация. Когато човек не може да бъде индивид, той започва да живее с чувството, че не е цял, че нещо му липсва. И тогава умът му започва да създава един вид фиктивен / илюзорен аналог на индивидуалния Аз.
Това е, например, една от причините, поради която обичаме да гледаме филми с Клинт Истууд и Арнолд Шварценегер – тези големи мъже, големи проектирани супермени. Супермените, които са силни индивиди, личности, които мислят самостоятелно. Хората се идентифицират с подобни личности лимбично и емоционално, защото нямат онова, което те имат, а именно индивидуалност.


Системата създава псевдо индивиди, които имат аура на индивидуализъм, защото ти самият не я притежаваш. Тук отново си говорим за идентификация. Холивудските Шон Конъри, Брус Уилис и т.н. типове са абсолютна фалшификация на н-та степен. Това е пак Оруелска тактика – да се създават псевдо индивиди, псевдо личности.
И не забравяйте, че това всичкото е Бихейвиоризъм. Но защо тогава все още са разрешени религиите? Бихейвиористите са атеисти. Защо култура, която е толкова атеистична и материалистична позволява на религията да има такова влияние?


Да, Бихейвиористите са атеисти, но религиите също произвеждат псевдо личности, които служат за проекция – богове и разни светци. Ако няма религия, няма кой да произвежда псевдо-индивидуалисти икони, на които хората да бъдат предани. Религията играе изключително важна роля. Разбира се, има го и Оруелският тип атеизъм, но всички знаят, че ако деконструираш религиите, ще имаш сериозни проблеми в цялата машинария и тя ще спре.


И един интересен парадокс – според Хегел, обществото е добро и твоето Его е всъщност социално Его. Какво ще стане тогава, ако изведнъж обществото стане източник на зло. Какво се случва, ако Хегелианските маси, ако Хегелианското общество има корумпиращо, покваряващо влияние? Няма ли тогава всеки да бъде автоматично инфектиран с това като при епидемия? Хегел не дава отговори на такива въпроси.


Тук искам да отбележа, че Хегелианският модел Е Фройдовият модел, защото социалното Его е създадено от обществото. Спомнете си, че в психологията се говори за изумителната способност на Его-то да подтиска всичко, което му причинява болка, всичко, което не му харесва, и всичко, което причинява конфликт и стрес, и да го изтласква в подсъзнанието, за да възстанови хомеостазата на Его-то и за да ти позволи да функционираш нормално.


Нека се върнем една стъпка назад и да съединим Фройдовия модел на подтискане на Его-то с Хегелианския модел. Получаваме нещо абсолютно изумително.

Ако системата / масата / колективното контролира твоето усещане за идентичност, не е ли тогава именно колективното онази сила, която казва кое е онова нещо, което трябва да бъде подтискано от Его-то? Защото в психологическия модел ти си един вид този, който решава, какво да бъде подтиснато. Но ако включиш и Хегелианския аспект, тогава излиза, че всеки, които срещаш, всеки, който има влияние върху твоя живот, вкл. светът, цялата матрица, целият човешки колективизъм е точно онова, което те ”вкарва в ред”, точно онова, което те принуждава да подтискаш аспекти от Его-то си, за да ”пасваш”, за да съответстваш.

Точно тази форма на индоктринация става причина за Фройдовата форма на подтискане. Всичко, което не се харесва на масата, трябва да бъде подтиснато. По Фройдовата терминология Свръх-Его-то или Свръх-Азът е онази част от Его-то, която цензурира и подтиска всяко нежелано съдържание. А е нежелано, защото ти причинява болка.


Кое нещо причинява на хората повече болка от това да не бъдат приемани?


И така, стана ни ясно, че няма съзнание, няма собствено, лично Его, Его-то е само колективно. Всяка концепция за СЕБЕ, която имаш, е изключително подчинена на социалния кошер, на социалното кондициониране. Всичко, свързано с Теб, което не съответства или не е част от културата и не може да бъде асимилирано, ще бъде подтиснато.



Страници: 1 2 3 [4] 5 6 7