Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - Glasberg

Страници: 1 2 3 [4] 5 6 7
46
ПАНОПТИКОН






There's a sun that shines in
There's a world that stares out at me
And all I refuse to please



Знаете ли, какво е Паноптикон?


Паноптиканът е тип институционална постройка и система за контрол, проектирана от английския философ и социален теоретик Джереми Бентъм в края на 18 век.
Схемата на дизайна е да позволи на всички (пан-) затворници на институцията да бъдат наблюдавани (-opticon) САМО от един пазач, без затворниците да могат да разберат дали са наблюдавани или не. Въпреки че е физически невъзможно за един наблюдател да наблюдава всички затворнически клетки едновременно, фактът, че затворниците не могат да знаят кога са наблюдавани, ги мотивира да действат така, сякаш са наблюдавани през цялото време. Така те са ефективно принудени да регулират собственото си поведение.






В гръцката митология има многооки гигантски Аргуси (Паноптес), чиито очи винаги са били отворени, което ги прави изключително ефективни пазачи.
Аргус на гръцки: Άργος), наричан Паноптес, т.е всевиждащ, в древногръцката митология е стоок пазач великан, който никога не затварял всичките си очи. Син на Гея. Цялото му тяло било покрито с очи, част от които винаги бодърствали (едновременно били затворени само две от очите му).






Дизайнът на Паноптикона се състои от кръгова структура с "инспекционна сграда" в центъра, от която управителят или персоналът на институцията може да наблюдава затворниците. Затворниците, които са разположени около периметъра на строежа, не могат да видят вътрешността на инспекционната сграда. Бентам замисля основния план като еднакво приложим за болници, училища, санаториуми и приюти, но посвещава по-голямата част от усилията си за разработване на проект за затвор Паноптикон.
Бентам описва Паноптикона като "нов образец за упражняване на сила на ума над ума по качествено нов начин, неописван до този момент". На друго място, в писмо, той описва затвора на Паноптика като „мелница за превръщане на измамниците в честни хора“.



През 1786 и 1787 г. Бентам пътува до Кричев в Беларус, за да посети брат си Самуел, който се занимава с управлението на различни индустриални и други проекти за княз Потьомкин. Точно Самауел (както Джереми неведнъж признава) е онзи, който си е представял основната идея за кръгова сграда в центъра на голям двор като средство, което позволява на малък брой мениджъри да контролират дейността на голяма и неквалифицирана работна сила. Джереми започнал да разработва този модел, особено приложим за затворите, и очертал идеите си в поредица от писма, изпратени до баща му в Ангия. Той допълва надзорния принцип с идеята за договорите; тов е управление по договор, а не доверие, където директорът би имал паричен интерес от намаляване на средния процент на смъртност.


Паноптиканът би бил по-евтин от на затворите по онова време, тъй като изисква по-малко персонал. "Позволете ми да построя затвор по този модел" настоява Бентъм пред Комисията за Реформа на Наказателното Право, "Аз ще бъда тъмничар. Ще видите ... че тъмничарят няма да има заплата – няма да струва нищо на нацията.". Тъй като стражите не могат да бъдат видяни, те не трябва да дежурят по всяко време, ефективно оставяйки наблюдението на наблюдаваните.
Бентам е гледал на принципа на Паноптикон като на приложим за проектирането на различни институции, в които наблюдението е важно, вкл. болници, училища, работнилници, приюти за душевно болни, както и затвори. Той развива и идеята за "христоматично" училище, в което преподаването се извършва от старши ученици по мониторинговия принцип, под общия надзор на Учителя.


Въпреки факта, че Паноптикон не е бил построен до края на живота на Бентам, концепцията му предизвиква много дискусии и дебати. Докато самият Бентам смята Паноптикона за рационално, напредничаво и справедливо решение на обществените проблеми, неговите идеи са многократно критикувани заради техния редукционен, механистичен и нечовешки подход към човешкия живот.


През 1965 г. американският историк Гъртруд Химелфарб (Gertrude Himmelfarb) публикува есето "The Haunted House of Jeremy Bentham" ("Къщата на Духовете на Джереми Бентам"), в което тя описва механизма за наблюдение на Бентам като средство за потисничество и социален контрол. Паралелните аргументи са изтъкнати от френския психоаналитик Жак-Ален Милър (Jacques-Alain Miller) в есе, озаглавено "Le despotisme de l'utile: la machine panoptique de Jeremy Bentham" ("Деспотизмът на полезността: пантоптичната машина на Джереми Бентам"), написано през 1973 г. и публикувано през 1975 г.


В своята ”Дисциплина и Наказаниe” (Discipline and Punish (1975)), френският философ Мишел Фуко се позовава на идеята за Паноптикона като на метафора за модерните "дисциплиниращи" общества и тяхната всепроникваща склонност да наблюдават и нормализират. Това означава, че Паноптикът оперира като механизъм за упражняване на сила. Вж. ИЗ "ПАНОПТИЗМЪТ"

Според Фуко, Паноптиканът е идеална архитектурна фигура на съвременната дисциплинарна власт. Паноптиконът създава съзнание за постоянна видимост като форма на власт – ”край на решетките, на веригите, на тежките ключалки”. Заплахата от наблюдение е това, което дисциплинира обществото да се държи в съотвествие с правилата и нормите.



47
The condition of alienation, of being asleep, of being unconscious, of being out of one’s mind, is the condition of the normal man. Society highly values its normal man. It educates children to lose themselves and to become absurd, and thus to be normal. Normal men have killed perhaps 100,000,000 of their fellow normal men in the last fifty years.

― R.D. Laing, The Politics of Experience/The Bird of Paradise


„Състоянието на отчуждение, на дълбок сън, на безсъзнание, на лудост е състояние на нормалния човек. Обществото цени високо своя нормален човек. То учи децата, как да загубят СЕБЕ си и как да станат абсурдни и по този начин да бъдат нормални. Нормалните хора убиха, може би 100 000 000 от нормалните си другари през последните петдесет години.

- Роналд Лейнг, Политика на Опита / Райската птица




What we call ‘normal’ is a product of repression, denial, splitting, projection, introjection and other forms of destructive action on experience. It is radically estranged from the structure of being. The more one sees this, the more senseless it is to continue with generalized descriptions of supposedly specifically schizoid, schizophrenic, hysterical ‘mechanisms.’ There are forms of alienation that are relatively strange to statistically ‘normal’ forms of alienation. The ‘normally’ alienated person, by reason of the fact that he acts more or less like everyone else, is taken to be sane. Other forms of alienation that are out of step with the prevailing state of alienation are those that are labeled by the ‘formal’ majority as bad or mad.

― R.D. Laing, The Politics of Experience/The Bird of Paradise


"Това, което наричаме "нормално", е продукт на репресия, отричане, разделение, проекция, интроекция и други форми на разрушителни дейности. ”Нормалното” представлява радикално отчуждение от структурата на реалността. Колкото повече осъзнавате това, толкова по-трудно е да използвате обобщените описания на предполагаемите шизоидни, шизофренични, истерични „механизми”. „Нормално“ отчужденият човек (статистически ”нормална” форма на отчуждение), поради факта, че действа повече или по-малко като всички останали, се приема за нормален. Други форми на отчуждение, които не са в крак с преобладаващото състояние на отчуждение, са онези, които се означават от „официалното” мнозинство като ’лошо’ или ’лудост’.“

Бел.прев.:
Психологическата проекция е защитен механизъм, при който човешкото его се защитава срещу несъзнателни импулси или качества (положителни и отрицателни) чрез отричане на съществуването им в себе си и чрез приписването им на другите. (Зигмунд Фройд, Case Histories II (PFL 9) стр. 132).
Интроекцията е психологически процес, при който субектът имитира поведения, атрибути или други фрагменти от обкръжаващия свят, особено на други субекти. Близки концепции са идентификация, инкорпорация и интернализация.
Според психоаналитика Фройд, Аз-ът и Свръх-Аз-ът са конструирани от интроектиране на външните поведенчески модели в собствената личност на субекта.




Insanity -- a perfectly rational adjustment to an insane world.
― Ronald D. Laing

"Лудостта – перфектно рационално приспособяване към един луд свят."
- Роналд Лейнг




Schizophrenia cannot be understood without understanding despair.
― R.D. Laing

"Шизофренията не може да бъде разбрани без разбиране на отчаянието."
- Роналд Лейнг




we are all murderers and prostitutes – no matter to what culture, society, class, nation one belongs, no matter how normal, moral, or mature, one takes oneself to be.
― R.D. Laing

"Ние всички сме убийци и проститутки – без значение на каква култура, общество, класа, нация принадлежим, без значение, колко нормален, морален или зрял човек си мисли, че е."




Human beings seem to have an almost unlimited capacity to deceive themselves, and to deceive themselves into taking their own lies for truth.
― R.D. Laing, The Politics of Experience/The Bird of Paradise

"Човешките същества имат почти неограничена способност да заблуждават себе си, и то да се заблуждават така, че да вземат своите собствени лъжи за истина."
- Роналд Лейнг, Политика на Опита / Райската птица




There are good reasons for being obedient, but being unable to be disobedient is not one of the best reasons.
― R.D. Laing, The Divided Self: An Existential Study in Sanity and Madness

"Има добри причини да бъдем покорни, но неспособността да бъдем непокорни не е една от най-добрите причини."
- Роналд Лейнг, Разделеният Аз: Екзистенциално Изследване на Разсъдъка и Лудостта




Ти се намираш в ненормален свят. Не се надявай на здрав разум. Защото съществуваш в култура и цивилизация, която е умопобъркана и нефункционална.
Английската дума за Здрав Разум е Sanity (from Latin: sānitās), т.е. clean (чист), hyginic (хигиеничен) – свързано със sanitize = дезинфенкцирам, sanitation = хигиенизиране, sanetory = санитарен, хигиенен.


В древността, ”санитари” са били шаманите (при Викингите, Друидите, Индианците), които са работели с човека, за да се уверят, че душата му е чиста и хигиенична.



48
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 28, 2018, 07:18:07 pm »
Няколко думи за въпросния Висш Аз:

Доколкото разбрах, концепцията за ВА е тематизирана в една книжка, написана (коригирайте ме, ако греша) от някой, който е произвел изключително интересните 4 части на т.нар. Матрица.
Този същият е завършил не какво да е, а психология. И по изключително умел начин концепционализира старото добре познато Хегелианско Его, което не е нищо друго, а колективно Его. Хегелианското Его много прилича на Фройд-овския Свръх-Аз, който подтиска Истинския Аз (Вж. Малко Психология).

Този същият твърди, че Аз-ът е някакъв колективен аз, с когото можеш да си говориш (а аз си мислех, че теорията за двукамерния мозък е отречена).

Още по-хитро дори - дава на хората онова, от което имат нужда, а именно Мама и Тати, грижовен ангел и "специалистът"/"експерт", т.е. бащината фигура, които идват на помощ всеки пък, когато сме много объркани и не искаме да поемем отговорност за действията си.

Ако отидем още по-далеч, можем дори да заключим, че въпросният ВА е идея, как да си направиш един твой фиктивен, илюзорен Аз като заместител на Истинския, който преди това си захвърлил и заключил в тъмницата на подсъзнанието.




49
Конспирация, Психология, "Падането на републиката"







Цивилизациите са продукт на човешкото съзнание, моделирани са и обитавани от човешки същества. Ако съзнанието е токсично, ръзбъркано или нефункционално, тогава не е никаква изненада, че Републиката, която е отвън е отражение на вътрешния екзистенциален хаос.


Фантазията, че можем да нахлуем в една страна като Кийстоунските полицаи, или да се опитваме да ре-аранжираме мебелите на Титаник е равносилно на невменяемост.
Днес, светът се управлява чрез тирания точно толкова, колкото и в миналото. Защото човекът не е търсил себе си и не е адресирал ”вътрешната република” (бел.прев. Препратка към Държавата / Републиката (Платон). Платоновата република не е предимно книга за гражданската политика, а алегория за управлението на ”вътрешния град” на душата.).


Човекът тотално игнорира ”вътрешната република” или както Царион казва, човек оставя съзнанието пред вратата. Това е така дори в т.нар. ”truth movement” / ”движение за истината” и в т.нар. алтернативна общност (Alternative Research Community). Царион споделя, че е фен на конспиративното движение, но не е очарован от това, че отново съзнанието е оставено пред вратата.


Може би това е чисто човешка черта – на въпросите, свързани с психологията, не се гледа сериозно и те се омаловажат, или дори са ТАБУ. Много хора не харесват работата на Царион заради психологическата му перспектива. Това е някаква форма на ескейпизъм / бягство от действителността – ние правим всичко възможно, само и само да не се конфронтираме със СЕБЕ си. Точно затова Карл Юнг казва, че човекът ще направи всичко, без значение колко е абсурдно, за да не срещне душата си. Това е може би едно от най-проницателните изявления, направени някога.


Или както казва великият поет Т. С. Елиът (Томас Стърнз Елиът), ”Човечеството не може да понесе много РЕАЛНОСТ”:

Humankind cannot bear very much reality.”

― T. S. Eliot, Four Quartets


Хората имат някакъв вид ”идея за реалността”, но тази идея незадължително кореспондира на реалността такава, каквато е наистина.


Това е вековен проблем. Не са само Фройд-овците и Юнг-овците, които се занимават с тази тема.
В Евангелието на Марк се казва:

20 И каза: „Онова, което излиза от човека, го прави осквернен,
21 защото вътре в него, в ума му...
23 Всички тези злини излизат отвътре и оскверняват човека.


Mark 7:20-23
20 He went on: “What comes out of a person is what defiles them.
21 For it is from within, out of a person’s heart, that evil thoughts come
23 All these evils come from inside and defile a person.”


Винаги се говори за ТЯХ, за ТЕ. ТЕ евреите, йезуитите, илюминатите, голямото чудовище ей там. Но епидемията, обхванала психиката на лидерите, не изключва деменцията на робите.

Кои са тези скрити, озадачаващи връзки, които позволяват този особен Макабра танц?





Лидерите са безпорти психопати, но Царион, както и Юнг, отказва да повярва, че хората са просто едни пасивни актьори в тази драма.


50
Финалният компонент е дори още по-изумителен. Не забравяйте, че Фройдовото разбиране за подсъзнателното е съвсем различно от това на Карл Юнг.
 
Фройд е вярвал, че всичко, което се намира в подсъзнанието, е изтласкано там през този живот и представлява нещо като бунище в настоящия живот. Според Карл Юнг, обаче, подсъзнателното е резервоар, пълнен в продължение на хилядолетия на съществуване на човешките същества, и представлява ”колективно несъзнаваното”, т.е. т.нар. несъзнавано е огромно и има много по-голямо влияние от онова Его, което налага цензура.


Уилям Блейк (William Blake), не използва темина несъзнавано или подсъзнание (поради очевидни причини – живял е преди Фройд и Юнг), а нарича подсъзнанието ”въображение”, но не в смисъла, в който използваме тази дума днес, а в смисъл на прародителско съзнание. Тук не става въпрос за реинкарнация, а за цялото съдържание на нашето несъзнато същество, което съдържа опита на всички хора в исторически план. С това се приближава към Юнг-овата концепция за подсъзнанието. Всички преживявания се превръщат в концепции, в идеи и след това в архетип. Моделът на Блейк е дори още по-чист от Юнг-овия, защото според Юнг подсъзнанито съдържа също така негативни сили (демони). За Блейк подсъзнанието е повече положително, въпреки че съдържа някои елементи на негативност, защото някои архетипи имат също тъмна страна и могат да застрашават Его-то.

Традиционната психология гледа на подсъзнателното като нещо противно, гадно, неприятно, съмнително, двойствено, противоречиво и опасно.
Райнер Мария Рилке, Уилям Блейк и други гледат на подсъзнанието като нещо почти изцяло положително.  Те са имали абсолютно холистична концепция за човешкия дълбок Аз.


Таостите, индианците, философи като Мартин Хайдегер (Martin Heidegger) отиват дори още по-далеч и настояват, че подсъзнателното е дори още по-голямо – подсъзнанието съдържа Истинското СЕБЕ или АЗ (не персоната или личността с малко ”л” Иван, Илия, Мария и т.н., не социалното Его), което въплъщава твоята връзка с Божественото, твоята връзка с природата. Подсъзнателното съдържа духа, душата и СЕБЕ-то, т.е. АЗ-а, както и твоята интелигентност или по-скоро по-висшите ти форми на интелигентност, най-дълбокото в теб.

Царион споделя, че това е и неговата гледна точка за подсъзнанието. И именно за това е толкова важно да се говори за подсъзнанието и за подсъзнателното.
Приемете за момент гледната точка на Царион, облегнете се и помислете. Върнете се пак към Хегелианското социално Его, към религиите, към ”global village” / глобалното село мисленето и се опитайте да разберете, какво всъщност се опитват да направят. Те се опитват да ви направят толкова външно-ориентирани и механични, колкото е възможно, да ви направят толкова подчинени на обществения консенсус, колкото е възможно, поради само ЕДНА ЕДИНСТВЕНА причина -  да дърпат човека все повече и повече към Хегелианското Его, към неперсоналното, неличностното, колективното Его, към злокачественото нарцистично Его, към НЕ-СЕБЕ, към Будисткото "non-self".


Това е убийство на истинския индивидуализъм и то предумишлено убийство.


Няма по-голяма и важна война от тази срещу съзнанието и подсъзнанието.


Има ли по-голяма пародия, има ли по-голямо осакатяване, има ли по-голямо насилие от това да откъснеш Човека от неговото СЕБЕ, от неговия АЗ?

Знаете ли, ние нямаме цивилизация, имаме само Тирания. Ние нямаме справедливост, имаме само несправедливост.


И спомняте ли си, че в началото казахме, че човекът е онзи, който създава обществото? Човек тероризира човека. И понякога това нещо го забравяме, защото винаги говорим за ТЯХ. Кои са ТЕ? Магьосникът от Оз, човекът зад маската, човекът зад завесата? Запомнете, човекът зад завесата е човек. Онези, които правят това, са човешки същества. Ние правим онова, което правят и другите. Това е консенсус. Това е договор. Човекът създава обществото, човекът подтиска човека, човекът убива местните и ги нарича диваци, човекът строи глобалното село, човекът гледа на природата като на демонично присъствие, човекът иска фалшив рай след смъртта си, човекът праща децата в мините, човекът убива приятелите си.


Някои психолози екзистенциалисти като Ото Ранк (Otto Rank) и Виктор Франкъл (Viktor Frankl) вярват, че при някои хора е налице цялостно отчуждение от несъзнаваното, от подсъзнателното, и това е причина за аберациите, които наблюдаваме. Това се случва, когато човек е абсолютно откъснат от вените и артериите, от корените, които продължават дълбоко в земята.


Противниците на психологията казват, че не искат да се ровят в подсъзнанието си, защото там се намира боклукът. Да, но това е твоят боклук, това е част от теб. Твоят съзнателен ум мисли за подсъзнанието като за своеволен, непокорен, токсичен отпадък. Не, това са аспекти на твоето СЕБЕ, които са захвърлени в псевно-тъмнина, защото ти си пристрастен към светлината. Ти си последовател на светлината, но на фалшивата светлина. Тази светлина има специфични свойства, които захвърлят останалото от твоето съзнание в тъмнината.



51
И такаааа...няма личностно Его, няма личност, има само социално Его. Дотук добре, но сега трябва да дадем цел и смисъл на хората, на които им взехме личността. Когато дадеш СЕБЕ на социалния кошер, тоя социален кошер трябва да има някакъв вид цел, нали така?

Мравките правят нещо в кошера през цялото време – действие, действие, действие.






Но нека погледнем на един друг невероятен аспект – при такива условия аутсайдерите ще страдат от вечна, непрекъсната екзистенциална тревожност. Имайте предвид, че това не е онази автентична здравословна тревожност, а тревожност, която е създадена, изфабрикувана. Тя е резултат от конфликта между индивида, който се опитва да отстоява собстените си идеи, и колективното. Индивидуалистът ще бъде в безконечен конфликт, само защото се опитва да прави това.


И какво се получава? Получава се така, че индивидуалистът изпада в депресия заради тоя безкраен кофликт и изфабрикувана екзистенциална тревожност и накрая се предава на колективното, на масата. Защото е много трудно да живееш в постоянно напрежение, породено от твоите собствени идеи, които те правят индивид – това е опустошително. Ако си напуснал колективното за малко, за да бъдеш индивид, е много вероятно да се втурнеш обратно, още преди да си успял да намериш СЕБЕ си, да откриеш истинското Аз. Откъсването от масата е период на самота, а хората наистина не издържат самотата.


Има нещо, което е още по-зловещо. Нека никога не забравяме лимбичния / емоционалния компонент на цялата ситуация. Когато човек не може да бъде индивид, той започва да живее с чувството, че не е цял, че нещо му липсва. И тогава умът му започва да създава един вид фиктивен / илюзорен аналог на индивидуалния Аз.
Това е, например, една от причините, поради която обичаме да гледаме филми с Клинт Истууд и Арнолд Шварценегер – тези големи мъже, големи проектирани супермени. Супермените, които са силни индивиди, личности, които мислят самостоятелно. Хората се идентифицират с подобни личности лимбично и емоционално, защото нямат онова, което те имат, а именно индивидуалност.


Системата създава псевдо индивиди, които имат аура на индивидуализъм, защото ти самият не я притежаваш. Тук отново си говорим за идентификация. Холивудските Шон Конъри, Брус Уилис и т.н. типове са абсолютна фалшификация на н-та степен. Това е пак Оруелска тактика – да се създават псевдо индивиди, псевдо личности.
И не забравяйте, че това всичкото е Бихейвиоризъм. Но защо тогава все още са разрешени религиите? Бихейвиористите са атеисти. Защо култура, която е толкова атеистична и материалистична позволява на религията да има такова влияние?


Да, Бихейвиористите са атеисти, но религиите също произвеждат псевдо личности, които служат за проекция – богове и разни светци. Ако няма религия, няма кой да произвежда псевдо-индивидуалисти икони, на които хората да бъдат предани. Религията играе изключително важна роля. Разбира се, има го и Оруелският тип атеизъм, но всички знаят, че ако деконструираш религиите, ще имаш сериозни проблеми в цялата машинария и тя ще спре.


И един интересен парадокс – според Хегел, обществото е добро и твоето Его е всъщност социално Его. Какво ще стане тогава, ако изведнъж обществото стане източник на зло. Какво се случва, ако Хегелианските маси, ако Хегелианското общество има корумпиращо, покваряващо влияние? Няма ли тогава всеки да бъде автоматично инфектиран с това като при епидемия? Хегел не дава отговори на такива въпроси.


Тук искам да отбележа, че Хегелианският модел Е Фройдовият модел, защото социалното Его е създадено от обществото. Спомнете си, че в психологията се говори за изумителната способност на Его-то да подтиска всичко, което му причинява болка, всичко, което не му харесва, и всичко, което причинява конфликт и стрес, и да го изтласква в подсъзнанието, за да възстанови хомеостазата на Его-то и за да ти позволи да функционираш нормално.


Нека се върнем една стъпка назад и да съединим Фройдовия модел на подтискане на Его-то с Хегелианския модел. Получаваме нещо абсолютно изумително.

Ако системата / масата / колективното контролира твоето усещане за идентичност, не е ли тогава именно колективното онази сила, която казва кое е онова нещо, което трябва да бъде подтискано от Его-то? Защото в психологическия модел ти си един вид този, който решава, какво да бъде подтиснато. Но ако включиш и Хегелианския аспект, тогава излиза, че всеки, които срещаш, всеки, който има влияние върху твоя живот, вкл. светът, цялата матрица, целият човешки колективизъм е точно онова, което те ”вкарва в ред”, точно онова, което те принуждава да подтискаш аспекти от Его-то си, за да ”пасваш”, за да съответстваш.

Точно тази форма на индоктринация става причина за Фройдовата форма на подтискане. Всичко, което не се харесва на масата, трябва да бъде подтиснато. По Фройдовата терминология Свръх-Его-то или Свръх-Азът е онази част от Его-то, която цензурира и подтиска всяко нежелано съдържание. А е нежелано, защото ти причинява болка.


Кое нещо причинява на хората повече болка от това да не бъдат приемани?


И така, стана ни ясно, че няма съзнание, няма собствено, лично Его, Его-то е само колективно. Всяка концепция за СЕБЕ, която имаш, е изключително подчинена на социалния кошер, на социалното кондициониране. Всичко, свързано с Теб, което не съответства или не е част от културата и не може да бъде асимилирано, ще бъде подтиснато.



52
Знаете ли, какво е постигнала масовата аверсивна терапия, на която сме подложени?



Накарала ни е да асоциираме истинската свобода, истинската независимост със самота, отчуждение и с невменяемост.

Днес, дори изключително интелигентните хора са изключително невротични. Повечето от хората в света са псевдо нормални, псевдо здравомислещи. Повечето хора на планетата Земя не притежават истинска нормална психика.


Тук е време да поговорим за Калвинизма. До известна степен, можем да гледаме на Бихейвиоризма като на израстък / издънка на Калвинизма. Дори и днес съществува силна скрита тенденция на калвинизъм, особено силна в протестантските общества. Това е Лютеранският калвинистен модел на Жан Калвин (лат. Ioannes Calvinus, а истинското му име е Jean Cauvin / Жан Ковен). Жан Калвин има по-голям принос за създаването на протестанството от самия Мартин Лутер.

Жан Калвин бил един много извратен психопат. Основно е пребивавал в Женева, най-репресивният полицейски град по онова време. На жените им е било забранено да носят шапки, не е било разрешено да се усмихваш. В Женева Калвин безпрекословно оглавява реформаторското движение и установява теократичен режим в града. Усърдието му граничи с фанатизъм. Воден от абстрактно чувство за дълг, Калвин става най-строг нравствен съдник и съобразно собственото си учение излива цялата си ненавист към всички грешници и другомислещи. Реформаторът оказва много силно въздействие върху гражданския живот, като успява да наложи строг надзор с въвеждане на задължително присъствие на църковните служби, забраняване на развлеченията, танците, ярките дрехи и др. Създава се своеобразна градска тайна полиция, стимулира се доносничеството и се установява църковен съд (La Consistoire).

Калвин пребивава и в Амстердам и след това в Англия. Царион го нарича прото-комунист.


Подобен суров пуритански калвинизъм е имало и в Америка, и той е бил толкова опасен, че е предизвикал реакции, към които можем да причислим дори появата на Ню Ейджа. В известен смисъл можем да гледаме на Ню Ейджа като на реакция (като анти-теза по Хегелиански) на ужасния мрачен, гробищен, патологичен, смъртоносен християнски калвинизъм. Това, че Ню Ейджът днес е представен от ПРОЗАК-усмивката на Опра Уинфри по телевизията, е друга тема. 

 
И калвинизмът, и бихейвиоризмът са базирани на това, че не съществува такова нещо като съзнание. Калвинизмът е против свободната воля. Свободната воля е най-лошото нещо, което можете да си представите. Дори Мартин Лутер е казвал, че най-дяволският човек е онзи, които се съпротивлява, Калвин е прилагал тази концепция в практиката.

 
Бихейвиористите не вярват изобщо, че съществува такова нещо като съзнание. Ако не можеш да видиш едно нещо с петте си нормални сетива, то то не съществува, вкл. мисленето, вкл. твоите собствени мисли, вкл. твоите собствени идеи. Ти си един манекен в обществото и обществото ще ти покаже, кое какво е. Ти си само едно механично създание, което може да бъде подлагано на аверсивни терапии, и нищо повече от това. Това механично създание може да бъде програмирано и това е напълно ОК.


Тук, естествено, трябва да споменем Хегел.


Хегел е бил фен на държавата, която днес познаваме като Оруелски тип. Той, между другото, е лютеранец. Философията на Хегел е изключително интересна, защото той също така вярва, че такова нещо като личностно Его не съществува.

Според Хегел, такова чудо като личностно Его не съществува, има само социално Его (бел. прев. Фройд го нарича Свръх-Аз).


В традиционната философия и в психологията, при изучаването на ума има две неща, които са аксиоматични, т.е. аксиоми (бел. прев. съждение, което се приема за вярно без доказателства и което е в основата на други доказателства). Аксиома е например това, че ако има ефект, то трябва да има и причина за този ефект.

И така, във философията и в психологията се приема, че умът работи по два начина – възприема и разбира света, но също така има способността да анализира СЕБЕ СИ, да мисли за себе си, да мисли за мисълта, т.е. ти осъзнаваш начина, по който мислиш, и дори можеш да определиш, дали мислиш правилно или грешно. Умът има капацитет за мисли за мислено, т.е. умът има 2 нива на осъзнатост.

Хегел обаче казва, че не можеш да мислиш за своя ум, без да вземеш предвид това, как другите хора те възприемат. Той твърди, че когато човешкият ум мисли за себе си, той мисли за себе си така, както другите хора мислят за него. С други думи, визията ти за СЕБЕ е изцяло базирана на това, че другите хора съществуват. Ти мислиш за ума си и знаеш, че ти съществуваш, а също така знаеш, че и светът съществува, но ти всъщност не можеш да мислиш, без да осъзнаваш, че съществуват други хора.

Не можем да не признаем, че в това има голяма доза истина, но нека видим, докъде води цялата тая философия. Нека не забравяме, че Хегел е много преди Фройд и Юнг. Цялата му философия после ще бъде повторена многократно от психолозите след него.

 
Това, което Хегел казва още преди Фройд, е, че твоята мисъл е абсолютно осъзната за другите хора, и цялото ти чувство за идентичност и твоето Его са оцветени от всички други хора. После отива още по-далеч и казва ”хей, индивидуалност изобщо не съществува”. Има само социална личност и социално съзнание. А това означава, че обществото е по-важно от индивида. Човекът е роден от жена и мъж, т.е. ти от момента на раждането си не си сам, имаш компания. Всички хора по лицето на Земята, от диваците насам, живеят в общности. Човек не обича да е сам, той е роден от други човешки същества, има семейство, разширено семейство, приятели, общество. На това да бъдеш част от обществото се гледа като нещо положително. Тоест, тука сме само на една крачка...от служенето на обществото – а служенето на обществото е добро. Ето го Калвинизмът...идва и Бихейвиоризмът след малко...


Според Хегел, човекът трябва да бъде подчинен на социалния кошер и всеки, който изглежда като или прилича на аутсайдер е всъщност умопобъркан. Ако се опитваш да бъдеш индивидуалист или аутсайдер, ти си този с проблема, а не останалите. Точно на тези идеи робуваме днес, нали?


За Хегел, ти си аутсайдер, не защото наистина много много много искаш да бъдеш индивид, да имаш индивидуалност, а защото обществото те отхвърля, защото обществото не те приема. Т.е. ти всъщност не си истински аутсайдер, а си по-скоро един вид недоволен бунтар. Но ако ти се даде възможност, ти наистина би искал да бъдеш част от това общество.
 
Тоест аутсайдерът не иска да се отдели и да бъде индивид и не вижда, не осъзнава нещата, които не му харесват, а е измъчен човек, който бленува да бъде прегърнат от колективното.  



53
За архитектите и проповедниците на робството


На първо място трябва да разберете, че ние нямаме само архитекти на контрола, но имаме също и архитектура на контрола.

Архитектите са нещо като пажове и манифестират философията зад архитектурата. Проповедниците имат задачата да поддържат робо-кратията и аз лично вярвам, че гледат на това като на изкуство, като на игра. Това, което трябва да разберем, е, че те се наслаждават на тази игра. Но също така те следват определени много практични хитрости, които прозхождат от Оруелските школи, Павлов-ските школи (Иван Павлов), Бихейвиоризма и т.н. Ние трябва да разберем тези модалности, трябва да ги изучим – Павловската идея за бихейвиоризма, Оруелските експерименти, аверсивната терапия, процеса на индоктринация.


Между другото, аверсивната терапия е илюстрирана много добре във филма на Стенли Кубрик ”Портокал с часовников механизъм” (A Clockwork Orange (1971)).






Аверсивната терапия (от английски: Aversion therapy; като aversion има значение на „отвращение; нещо предизвикващо отвращение, неохота; отвращение, омраза, ненавист, антипатия“) е форма на психиатрично лечение, при което пациентът е изложен на стимул (вкус, миризма), който предизвиква дискомфорт. Състоянието цели да причини на пациента асоциация със стимула, предизвикващ негативни усещания, за да се спре специфично поведение. Използва се също и електически шок с ниска или висока интензивност. Обикновено в терапията се съчетават две неща – нежелано поведение и неприятен стимул. Медиите използват много визуални ефекти и имиджи, за да предизвикат отвращение към определени неща. Визуалните изображения са особено ефективни, защото преминават през сензорите ни. Очите ни са отворени и не можем да се съпротивляваме. И ако ти самият не попаднеш в капана, то хората около теб ще го направят. А ти трябва да общуваш с тях,? Ето как еродира индивидуализмът. Това е прекрасен начин за рушене, разяждане, подриване на индивидуализма.


Тези неща няма да ги видиш, няма да ги адресираш, докато не стигнеш до фундаменталното разбиране, че убежденията ти и феодалната ти зависимост са изцяло скалъпени. Те не са твоята същност, не са това, което ти всъщност си, вътре в теб самия. Всичко, с което се идентифицираш е една измислица, фабрикация. И виждането ти за лидерите е илюзия, виждането ти за срещуположния пол е измислица, виждането ти за природата, отношението ти към Бог е измислица.


Ти искаш да се бориш за свобода, за индивидуалност, но нямаш никаква идея, какво е колективизмът и как се появява колективизмът. Това трябва да се изучава, да се опознае.


Индивидуализмът се руши, но незабележимо. Това унищожение е извън компетентността/знанието/сетивата на хората. Така се постига промяна на хабитата.

Трябва да се научим да разпознаваме прилагането на различни психологически практики, за да можем да се защитаваме.  Изобщо не се съмнявайте, че съществуват инструкции, как да се прилагат тези психологически практики.

Например, книгата на известния американски психолог-бихевиорист Бъръс Фредерик Скинър (B. F. Skinner) ”Walden Two” (1949).

”Walden Two” е утопичен роман, публикуван за първи път през 1948 г. В своето време той би могъл да се счита за научна фантастика, тъй като научнообосновани методи за промяна на поведението на хората все още не са съществували. Понастоящем такива методи са известни като анализ на поведението.
В центъра на романа е една утопична общност, конструирана посредством социално инженерство. Това е Библията на комунитаристите. Представя роботизирано безкешово общество, което по своята същност представлява унитарна система на доверието


Разбира се, трябва да споменем и Оруелската ”1984”, както и ”Прекрасният Нов Свят” на Олдъс Хъксли.


Внимание заслужава и ”The Impact of Science on Society” / ”Влиянието на науката върху обществото” на Бъртранд Ръсел.

Не забравяйте и идеологията на Фабианското Общество, чиято цел е да се усъвършенстват принципите на демократичния социализъм чрез градуализъм и реформизъм, вместо чрез революции.

Бел.прев.
Градуализъм е воденето на политика на напредване към определена цел постепенно, на бавни етапи.

Ако все още не сте прочели тези книги, е време да го направите, за да се въоръжите със знания и разбиране, какво се случва около вас.


На това място в дискусията се споменава популярният филм ” Equilibrium” / ”Еквилибриум”, който тематизира наркотик, подтискащ емоциите на хората.





Царион също така споменава системата на мравуняка, в центъра на който стои Пчелата Майка като форма на централен интелект / разум и като форма на кралска особа.
Знаете ли, кралските особи не си цапат ръцете. Работата се върши от лакеите и от раболепните слуги (minions). Лакеите и раболепните слуги имплементират стратегиите и ангажират топ учени, лидерите в бихевиоризма. Тези бихевиористи са архитектите на мекия феодализъм.


54
Майкъл Царион за Конспирациите и Психологията







Мисля, че е много важно да се осъзнае, колко персоналната психология (науката за човек) е свързана с конспирациите. В края на крайщата, това е есенцията на всичко, което наблюдаваме – контролът на човека от човека. Хората, които се занимават с ”конспиративни теории”, винаги говорят за някакъв скрит елит, за някаква агенда на глобалистите, за илюминатите, за кралските особи. Това може да ви остави с грешно впечатление за онова, което в действителност се случва. Ако се отдалечите и погледнете на цялата ситуация от метафизична гледна точка, ще установите нещо изключително впечатляващо, а именно, че тиранията всъщност идва от хората – човек тиранизира/подтиска човека. Няма значение, дали е Кралицата, Черният Папа или който и да е било. Това, което виждате е един психологически феномен. Тиранията е ”човек или група от хора, подтискащи други”.


Всичко води към корените на съзнанието. Най-важното е да погледнем човека и да разберем, какво е човекът и защо той създава обществото, което наблюдаваме днес. Принципът всъщност е елементарен. Малко вероятно е човек да формира справедливо общество за себе си и за братята си, ако не притежава собствен вътрешен психичен суверенитет. Псевдо ”здравият разум”, псевдо ”нормалната психика”, злокачественият нарцисизъм и невроза карат хората да проектират собственото си насилие върху света и им пречи да преживяват истинска връзка с други хора и със света като цяло.
Човекът създава правителствата и обществата от типа ”the master and the slave” (master–slave dialectic) / ”господарят и робът”.  В повечето случаи тиранията и подтисничеството не са резултат от насилие и принуда, а от съучастничество. Не казвам, че правителството не е институция на насилието. Толстой казва, че правителството не е нищо друго, освен хора, които упражняват насилие върху останалите. 


Томас Пейн казва, че колкото по-съвършена е една цивилизация, толкова по-малко нужда има тя от правителство/управление. Но виждате ли, когато няма себе-познание, когато човекът е осакатен, и колкото по-голяма е фасадата на псевдо ”здравия разум”, толкова по-голяма е тази нужда. Именно затова Питагор казва, че ако има нещо деструктивно и покварено на този свят, то то е направено от човека.

"Thou shalt know (You should know / Трябва да знаеш, че);
Self-chosen are the woes that fall on men – (неволите на човека са въпрос на избор)
How wretched, for they see not good so near,
Nor hearken to its voice - few only know
The pathway of deliverance from ill."


Софокъл говори за същото, както и други велики мистици.


Точно за това говори Шекспир в Хамлет и в Крал Лир.
 




Всички големи мислители знаят това.

За това се говори и в Евангелието от Тома:

Царството е във вас и без вас. Когато познаете себе си, ще знаете.
Тогава ще знаете, че сте Синове на Живия Отец.
Но ако не познавате себе си, вие сте в бедност, и сте бедност.



За същото говори и Карл Юнг, както и Климент Александрийски:

...the greatest of all lessons is to know yourself.
For if one knows himself, he will know God.



"Затова изглежда, че най-великото от всички учения е себепознанието. Защото когато един човек познава себе си, той ще познае и Бога" ("Педагог", гл.3).


Бенжамин Франклин:
Only a virtuous people are capable of freedom. As nations become corrupt and vicious, they have more need of masters.

― Benjamin Franklin

Само добродетелни хора са способни на свобода. Когато нациите стават покварени и порочни, те имат повече нужда от господари.



Всъщност, не можем да обвиняваме елита, който идва и ни казва ”Ние ще ви помогнем, ние знаем, че сте разстроени, знаем, че се разболявате, знаем, че сте в капан. Ние ще ви отворим портите и ще ви заведем на друго пасбище, ще ви дадем повече храна, повече забавления (бел.прев. ”хляб и зрелища”), ще ви сберем на едно място, което ви дава чувство за сигурност и безопасност, от което имате нужда.”


Въпросът за идентификацията също е много важен. Идентификацията е базирана или на Любов, или на Омраза.  От гледна точка на психологията, идентификацията по-често се генерира чрез омраза, а не чрез любов. Обикновено асоциираме идентификацията с героите/иконите си, с моделите си, с обожаването/преклонението, с възхищението, уважението и с любовта. В действителност, обаче, от гледна точка на психологията, идентификацията по-често се създава от противополжните емоции и чувства. Ти се идентифицираш с обекта на своята омраза.

И системата знае много добре, как да използва тази слабост. Когато казвам системата или ТЕ, имам предвид например такива като Бъртранд Ръсел, но и много институции и организации, свързани с Франкфуртската школа, Club of the Isles, Chatham House (Чатъм Хаус Тинк Танк , Кралски институт за международни отношения, който представлява НПО бел.прев.), Паневропейския Съюз и т.н.
 
Роналд Рейгън, Маргарет Татчър, Тони Блеър и т.н. – всички тези хора са предани на философските и социологическите идеи на такива като Джон Мейнард Кейнс, Фридрих Хайек, и представляват инструменти за имплементация на социологически теории за контрол. Причината за това, че тези лобисти ви водят като Хамелнския ловец на плъхове, е, че те не искат вие да знаете за идеолозите и идеологиите, които стоят зад всичко това. Затова се работи ”на тъмно”. Тези идеолози са инженери на ”съгласяването”.

Бел. прев.: Хамелнският ловец на плъхове (на немски: Rattenfänger von Hameln) е немска народна приказка, разказваща за извеждането или смъртта на много деца от град Хамелн, Германия. Най-ранните разказвачи описват флейтист, облечен в шарени дрехи, който извежда децата от града и те никога не се завръщат. Към XVI век историята бива разширена, достигайки пълния си вариант, в който се разказва, че град Хамелн наел флейтиста като ловец на плъхове, които той мамел с вълшебната си флейта далече от града. Когато жителите на Хамелн отказват да платят за услугата, ловецът подлъгва децата към бреговете на река Везер, в която те се давят.





Тези традиции не са нови, но повечето от нас не знаят, на какви философии е базирано всичко онова, което наблюдаваме. Всички тези философии и идеологии са базирани на знанието за ”древната травма” и на знанието, че част от Его-то иска да създава хаос. Човекът обича тревогите и проблемите и социалните инженери знаят това. Те познават много добре природата на Его-то. Това, което трябва да знаете за Его-то е, че то се чувства овластено и се чувства ”полезно” чрез, буквално, създаване на проблеми. Това е, което се манифестира в живота ни. Его-то се чувства удовлетворено, когато намира решение на проблемите. Това дава на Его-то чувството за СЕБЕ. Точно поради тази причина се създават проблеми отвън, изкуствено. Това дава на Его-то усещане за смисъл, създава му заетост. Затова имаме гласуване, секти, радикални групи, политически партии и цялата тая какафония от сепаратизъм и плурализъм. Всичко това кара човек да функционира и да циркулира във външния свят, прави го много външно ориентиран и го превръща в едно много уязвимо създание, което може да бъде ”люшкано” / владяно / контролирано от публиката, от обществения консенсус.


Това е много добре илюстрирано в сериала ”The Prisoner” / ”Затворникът” на сценариста Патрик Макгуън, където има една какафония от различни мнения, различни секти, различни сегменти, различни перспективи, но през цялото време всичкият този плурализъм орбитира около една централна идея, а именно да се държат хората в ситуация, в която да поправят онова, което не е счупено / развалено.
 
 
https://www.imdb.com/title/tt0061287/





55
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 27, 2018, 01:34:04 am »


Въобще не си вникнал в онова, което съм написал. Написъл съм думата седалище в кавички, а порталът без кавички. Да сменяме сърца, но явно не си запознат какви неща се случват с личностите, на които са им присадени нови сърца. Хората с присадени сърца, буквално приемат обичаите и психиката на донора на сърцето.



Трансплантацията на органи от други хора има определени ефекти, да. Но това не се отнася само за сърцето. Подобни ефекти са наблюдавани дори при елементарно преливане на кръв. По всяка вероятност става въпрос за пренос на някаква квантова информация.


Ще проверя Рупер Шелдрейк, защото ми стана интересно.




Пак повтарям, сърцето е порталът на душите ни, то е физическия орган, чрез който душите ни се свързват с нас, общуват с нас и командват нашите биологични тела.

Означава ли това, че сърцето е като радиото - приема сигнал, но вътре в него няма сигнал?


56
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 27, 2018, 01:24:54 am »


Хм, "Диалозите" май са написани за нас, днешните хора. Четох ги преди двайсет години и чак сега, след прочитането на една камара езотерика, разбирам, какво наистина е писал Платон. Шапка му свалям, че във всеки един диалог възхвалява и превъзнася траките, и от неговите думи прекрасно излиза историческата истина, кой е истинския учител на гърците.

И аз мисля така (това болднатото). Но в интерес на истината съм чела само откъси. Като му дойде времето, ще се опитам да разсъждавам върху тях. Исках първо да прочета Енеади на Плотин. Ще се радвам, ако някой ми предложи електронен вариант на български.

57
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 26, 2018, 09:15:43 pm »

В него е "седалището" на душата, намираща се в тялото ни. То е порталът, през който душата непрекъснато ни нашепва посланията и нравоученията си, и натрупания опит на Висшия Аз. 

smsi-h, нищо лично, но аз не приемам идеята за т.нар. Висш Аз. Висш Аз за мен е Свръх-Аз-ът на Фройд, който е по същество колективен аз. Този колективен Аз подтиска Аз-а / Его-то / Личността и То-то, което е отговорно за потребностите на физическото тяло.


Моля те да не приемаш моята гледна точка като критика на твоята.


Напротив, абсолютно отворена съм за дискусия и се радвам, че има хора, които обърнаха внимание на темата.


Диалогът е много важно нещо. "Диалозите" на Платон не са случайно явление. Просто древните са търсели истината.



 

 

58
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 26, 2018, 08:53:10 pm »

За сърцето става дума.

В него е "седалището" на душата, намираща се в тялото ни. То е порталът, през който душата непрекъснато ни нашепва посланията и нравоученията си, и натрупания опит на Висшия Аз. То задава основния тон на чувствата и основните реакции на цялата ни биологична система и ако истински се научим да го слушаме, да възприемаме тихия глас, който идва от сърцето, ще бъде единственото правилно и непогрешимо нещо, което ще направи в животите си.

Да, но според мен това е метафора. Защото душата няма как да е физически "разположена" в сърцето. Сърцето е орган от тялото, т.е. материално. На сърцето му слагаме байпаси или го сменяме, когато не работи. Също така можем да си "отгледаме" сърце от стволови клетки.

И защото това е метафора, казваме "боли ме сърцето" или "боли ме душата", а също така "кръв ми капе от сърцето" или "душата ми кърви". Но тази метафора не трябва да се разбира буквално.


59
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 26, 2018, 08:07:06 pm »

...когато човек умре, той може да се "едини отново с Единството, със Съвкупността", да се "влее в Абсолюта", по този начин, нормално, губейки своята идентичност. Сливане с Бога.


Вливането в Абсолюта или сливането с Бога аз го разбирам като смърт, истинска смърт и абсолютен край.


60
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 26, 2018, 07:22:33 pm »


Затова [екз-] (ex) на латински, за [екзо-] (наставка, която означава нещо отвън), в думата existere, обозначава Битието, защото то е "над". По същия метафоричен начин, както един концентричен кръг е "под" външния си кръг. И по същия начин, по който едно под-съзнание се възприема като по-дълбоко, тоест стоящо под съзнанието.



Точно затова се казва under-standing.


Страници: 1 2 3 [4] 5 6 7