Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - Glasberg

Страници: 1 ... 3 4 5 [6] 7
76
Всички теми / Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 25, 2018, 06:57:28 pm »
Къде е моята Душа?



Слушали ли сте песента на невероятно красивата Нели Фунтадо, която пее следното:


"I'm like a bird
I'll only fly away
I don't know where my soul is (Soul is)
I don't know where my home is
And I need for you to know
...
"

"Аз съм като птица
И само ще отлетя
Не знам, къде е моята душата (къде е Душата)
Не знам, къде е моят дом
И имам нужда ти да знаеш
..."



[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=roPQ_M3yJTA[/youtube]


В тази тема ще се опитам да обясня факта, че ние нямаме душа, и къде се намира душата чрез превод на няколко клипа в стенографска форма на Кен Уийлер (Ken I Wheeler).






Кен Уийлър (Ken L. Wheeler) определя себе си като метафизик и преводач. Отдал е хиляди часове от живота си за преводи на текстове, написани на оригинален древен Пали.

Пали (पाळि) е среден индоарийски език, езикът, на който са написани свещените книги на клона Тхеравада от будизма. Дълги години се запазва като език на духовната дейност, философията, екзегетиката в Индия и Шри Ланка.
В първото хилядолетие с разпространението на будизма в Югоизточна Азия се налага там и езикът пали, като векове наред е бил основен литературен език в Бирма (днес Мианмар) до средата на II хилядолетие. Освен свещените книги на будизма произведения от палийската литература са „Милинда панха“ (Въпросите на Милинда), екзегетическите произведения на Буддхагоша, хрониките Махавамса от историята на Шри Ланка и др. Днес основни носители са будистките монаси от държавите от Югоизточна Азия. Езикът е мъртъв от поне две хилядолетия.

Кен Уийлър прави преводи от древно-гръцки и определя себе си като неоплатонист и голям фен на Плотин. Освен това, Уийлър е подчитател на Тесла и Ерик Долард, когото нарича съвременния Тесла.
Автор е на книгата ”Uncovering the missing Secrets of Magnetism” /  ”Разкриване на липсващите тайни на магнетизма”, която е безплатна и достъпна в archiv.org:

https://archive.org/details/magnetism1small/page/n13



Uncovering the missing Secrets of Magnetism










77
3. ЗАКЛЮЧЕНИЯ


Взаимодействията между ум и ум и ум и материя са впечатляващо добре документирани в продължение на много десетилетия във феноменологията и показват зашеметяващи вероятности срещу случайността. Не-локалната квантова холограма, която представлява много стабилна теория, експериментално валидирана чрез функционалния магнитен резонанс (fMRI), представлява решение на много енигми. Признаването на квантовата холограма като макромащабна, нелокална информационна структура, описана от стандартния формализъм на квантовата механика, разширява мащаба на квантовата механика до всички физически обекти, включително ДНК молекулите, органичните клетки, органите, мозъците и телата.


Откриването на решение, което обяснява толкова много явления и показва, че класическата теория е и остава непълна,  ако не вземе предвид фините не-локални компоненти, подсказва, че е необходима голяма промяна в господстващата парадигма.


Публикуваните от Marcer и Schempp статии, които предлагат модел за процеса на учене както за ДНК, така и за прокариотните клетки, чрез използване на квантова холография, подсказват, че еволюцията като цяло е задвижвана чрез познавателна обратнаа връзка с околната среда, а не чрез случайни мутации. Това предположение за биологичната еволюция бе предложено от Ламарк (Lamarck) през 1809 г., но отхвърлено заради механистичната теория на случайните мутации от колегите на Дарвин.


Фактът, че не-локалните корелации и не-локалната квантова информация сега могат да се разглеждат като вездесъщи в природата, води до заключението, че квантовата холограма може да бъде обозначена като "ума на природата" и че интуитивната функция, която при хората наричаме „шесто чувство“ трябва да се нарече „първо чувство“. Възприемането на не-локална информация със сигурност е предшествало и е подпомогнало формирането, чрез учебна обратна връзка, на сетивните системи, които се развиват в планетарните среди и които понастоящем обозначаваме като петте нормални сетива.


Можем да заключим, че еволюиралите, комплексни организми, които могат да формират намерение, могат да генерират и често генерират не-локални каузални/причинно-следствени ефекти, свързани с това намерение. Освен това, самото внимание създава съгласуваност/кохерентност в природата, което води до намаляване на случайността.


Накрая, правя заключението, че цитираните експерименти и съвременното разбиране за не-локалност в природата са достатъчни, за да се постулира, че не-локалността е антецедентен/предхождащ атрибут на енергията и материята, позволяващ възприятието, и е коренът на съзнанието, което се проявява/манифестира при еволюиралите организми, съществуващи в 3-измерната реалност.

78
2.7 Интенционалност / Намерение


Чрез установяване на резонанс (PCAR) между възприемащ и обект, фазовите спрегнати (равни, но противоположни) пътеки, свързващи възприемащия и обекта, могат да бъдат обозначени като "възприятие" и "внимание".
 

Когато обектът е прост физически обект (скала, цвете и т.н.), интерес представлява не-локалната информация, възприемана от възприемащия за обекта. Обаче, от гледна точка на обекта, информацията за възприемащия също е достъпна (за обекта). Състоянието на резонанс (PCAR) е реципрочна връзка (математически).
Квантовият холографски формализъм предсказва, че събитийната историята на квантовите обекти се носи в квантовата холограма. Следователно, "вниманието", фокусирано върху обекта, кара това събитие да бъде записано в квантовата холограма на обекта. Очевидно, не можем да попитаме обекта за преживяванията му, но експерименти, използващи ефекта на Бом-Ахаронов (Bohm-Aharonov effect), могат да разкрият фазово изместване/промяна в холографското поле на обекта.


Бележка от екипа: Ефектът на Бом-Ахаронов се илюстрира чрез интерферентност. Най-често описваният пример, наричан понякога соленоиден ефект на Ахаронов-Бом, е, когато вълновата функция на заредена частица, преминаваща около дълъг соленоид (разновидност на електромагнита, представляща намотка под формата на спирала, значително по-дълга спрямо диаметъра си), претърпи фазово изместване в резултат на затвореното магнитно поле, въпреки че магнитното поле е незначително в областта, през която преминава частицата и вълновата функция на частицата е незначителна вътре в соленоида. Това фазово изместване е наблюдавано експериментално.


След като състоянието на резонанс (PCAR) се установи, възприемащият може да промени състоянието на съзнанието си по отношение на обекта. Възприеманата информация може да бъде обработена от мозъчната функция така, че да бъде постигнато познание по отношение на възприеманата информация и придаване на смисъл/значение. Познанието и придаването на смисъл изискват да се намери връзка между възприеманата информация и информацията, която се намира в паметта на възприемащия. След това възприемащият може да формира намерение по отношение на обекта. В този случай "вниманието" може внезапно да се промени в "намерение"; т.е. от пасивно състояние в про-активно състояние.



При само-осъзнатите животни (такива с мозък) познанието, смисълът/значението и намерението по отношение на външен обект често могат да бъдат описани с прости думи: враг; борба или бягство (fight or flight); храна, ядене; поздрав и т.н. Не-локалният компонент на информацията, макар че е налице и създава ефекти, действа под нивото на съзнателното възприятие при хората и води до "инстинктивно" подсъзнателно поведение при животните. Като масово-паралелен компютър, мозъкът изпълнява едновременно голям набор от задачи, за да постигне желаното намерение.



Класическите модели на тази автономна дейност я описват с термините на класическата информация и енергийния поток в централната нервна система и в мозъка.
Обаче, ако не-локалността оперира на всички нива на активност, както предполага тази теория, със сигурност съществуват резонанси, включващи не-локална информация, действаща в организма, паралелно с класическите пространствено-времеви функции. Последващата експериментална работа със сигурност ще разкрие тези квантови процеси, където не-локалният резонанс е включен във функционирането на вътрешните процеси при животните.



В случай на не-локални ефекти от разстояние, извън тялото, простите спинови корелации на заплетени частици са основни. Спин кохерентността е реципрочна. Въздействието върху една частица създава ефект върху други заплетени частици. Не-локалната информация е причина за ефектите на големи разстояния. Това важи и за макромащабните обекти. Sheldrake (1995) предлага, а други провеждат експерименти с кучета, при които животните правилно очакват завръщането на собствениците си у дома. Той предложи други успешни експерименти, при които плъхове, изучаващи нов лабиринт, се възползват опита на други плъхове, които преди това са научили лабиринта,  и това - при пълна липса на класическа пространство-време информация.



Не е изненадващо, че хората проявяват още по-широк спектър от реакции към не-локална информация. Доказателствата сочат, че хората могат да възприемат, познаят и придадат смисъл на не-локална информация в голям диапазон от комплексност – от неодушевени предмети, през прости организми, животни и други хора.
Наличието на квантова холография осигурява адекватна информационна структура, която позволява създаване на теория за наблюдаваните резултати. Класически пример е феноменологията, където многократно с течение на време се наблюдават резултати, които излизат извън рамките на господстващата парадигма, и трябва да чакат нови развития в науката, за да получат обяснение.



Резултатите от преднамерените ефекти на не-локалността не трябва да бъдат по-трудни за приемане, отколкото резултатите от възприятието. Резонансната (PCAR) връзка предполага симетрия, т.е. информационни потоци в двете посоки между обект и възприемащ, т. е. всеки е обект и всеки е възприемащ.
Само комплексността на по-подредената възприемаща система предполага несиметрична връзка.



Ние, хората, изпитваме голяма трудност да приемем, че мислите, особено интенционалността, могат да предизвикат действия от разстояние. Въпреки това, тя се наблюдава от векове, а през последните десетилетия стана обект на научни изследвания. Ако молитвата не бе имала положителни резултати, религията би я изоставила още преди векове. Преди тази ефективност се е приписвала на свръхестестени сили, а не на не-локалността, защото е липсвала научна теория, която да обясни феноменологията.
Съвременните изследвания на Доси (Dossey) (1993), Бърд (Byrd) (1988) и на много други се опитват да документират ефикасността на молитвата, особено на изцелителната молитва. Резултатите в повечето случаи подсказват не-локалните ефекти, а някои твърдят, че това е случаят с изцелителната молитва.
Въпреки това, трудностите при контролирането на всички променливи в клиничните проучвания оставят много възможности за валидна критика. Фактът, че проучванията на Радин (Radin) (1997) показаха, че вниманието води до не-локални резултати при генерираторите на случайни събития и други машини, т.е. до намаляване на случайността (увеличаване на реда), потвърждава, че информацията има нелокален ефект и може да бъде правилно формулира като отрицателна ентропия / негентропия. Тези резултати се отнасят пряко и за лечебната молитва.


Резонансът (PCAR) може да създаде дистанционни ефекти чрез прехвърляне на не-локална информация между еднакво комплексни възприемащи, например хора. Има стотици успешни експерименти, които доказват такова прехвърляне. В тези случаи не се изисква трансфер на енергия, а само на не-локална информация, тъй като всеки възприемащ / обект има достъп до собствения си енергиен източник.


Случаите с умишлено създаване на дистанционни физически ефекти при неодушевени обекти са по-озадачаващи. Въпреки, че телепортацията на квантовите състояния е била успешно осъществена за частици, и многобройни изследвания (Radin, 1997; Dunne, Nelson и Jahn, 1988 ) показват, че макромащабните обекти също могат да бъдат променени или преместени, механизмът за пренос на енергия, чрез който се променя класическото състояние на отдалечен обект, все още не е ясен.


79
2.1 Квантова Холография


Не-локалността и не-локалната квантова холограма осигуряват единствения проверяем механизъм, открит до момента, който предлага евентуално решение на множеството енигматични наблюдения и данни, свързани със съзнанието и с феномените на съзнанието. Schempp (1992) успешно валидира концепцията за възстановяване и използване на не-локална квантова информация при случая на функционален магнитен резонанс (fMRI), използвайки квантова холография. Hammeroff (1994) и Penrose (1991) представиха експериментални данни за микротубулите в мозъка, поддържащи квантовите процеси.


Информацията в квантовата холограма кодира пълната събитийна история на обекта по отношение на неговата 3-измерна среда. С течение на времето, се създава кодиран не-локален запис на "опита" на обекта в 4-мерното пространство-време на обекта, както и на пътуването му в пространство-времето и на квантовите му състояния. Способността на мозъка като масово паралелен квантов процесор да дешифрира тази информация е разгледан от Марсър (Marcer) и Шемп (Schempp) в "Квантово Холографски Модел на Функциониране на Невроните" ("Model of the Neuron Working by Quantum Holography") (1997) и "Мозъкът като съзнателна система" ("The Brain as a Conscious System") (1998 ).
Те твърдят, че способността на даден организъм да възприема обектите такива, каквито са в действителност, и там, където са в 3-измерната реалност, се базира на фазовата връзка, осигурена от квантовата холография.
Не е достатъчно входящото електромагнитно осветление (или акустичен сигнал), носещо информация за обекта, да се представи на мозъка като на плоска фотографска плака. Вместо това, за декодиране на информацията е необходим виртуален сигнал, който прави възприятието и познанието възможни в 3-измерната реалност.
Възприемащият и източникът на информация трябва да бъдат в резонансна връзка, за да може информацията да бъде точно възприемана.
Много изследователи предполагат холографски механизъм на функциониране на мозъка. Един от първите е Прибрам (Pribram).  Други предполагат холографска конструкция за самата вселена, но откриването на не-локалната квантова холограма, създадена чрез абсорбция / ремисия, осигурява първия квантов физически механизъм, съвместим с 3-измерния макро-мащабен свят така, както го преживяваме.
 
 
Наличието на квантова холограма,свързана с всеки физически обект, осигурява на всеки физически обект не-локална форма на вълната, съвместима с вълна / частица двойствеността на квантовата теория, и разширява квантовата теория за цялата физическа материя.
Това позволява, за първи път, разбиране на загадъчния свят на съзнанието. Ако приемем, че това е глобално вярно, то ние живеем в квантов свят, където не-локални ефекти трябва да се очакват на всички нива на функциониране, а не просто като любопитен артефакт на субатомното ниво на реалността.
Хилядите страници от данни, описващи не-локални явления между ум и ум и ум и материя, внезапно вече не изискват агонизирани и смутени апологети, нито нужда да се приема презрението на класическите учени. Съществуването на не-локалната Квантова Холограма подсказва, че природата използва не-локална информация още от времето на Големия Взрив и през цялата си еволюционна история; и много преди планетарната среда да се самоорганизира, за да позволи на живата материя и на сложните сензорни системи за пространство-време да се развият.
Изследванията на Марсър (Marcer) и Шемп (Schempp) на явлението ”учене”, присъщо на ДНК и прокариотните клетки, използвайки квантова холография, помагат да се обяснят сходните процеси в природата, сходните органи и сензорни системи при видовете. Това със сигурност съответства на фракталната геометрия на теорията на хаоса. Сходствата в ДНК, клетъчната структура, органите и мозъците на различните видове са по-съвместими с не-локален процес на ”учене”, отколкото с теорията за локалната случайна мутация и естествена адаптация.

 
Важно е да се отбележи, че при стандартните физични експерименти с частици, целта е да се открият квантовите характеристики на отделните видове частици и условията, при които те се разделят и рекомбинират. В квантовата холография, целта е да се третира цялата група пре-излъчени кванти като едно цяло, както е в лазерната холография, за да се изследва информацията в интерферентния модел и фазовите връзки. Това са два доста различни подхода към квантовата информация. В експериментите с частици се счита, че собствените стойности на приложната матрица представляват измерими стойности и че информацията се губи по време на измерването поради декохеренция на частиците и енергийния обмен. Но в квантовия холографски формализъм,
информацията се носи във фазовите взаимо-връзки и е възстановима при подходящи условия, както са предсказали Бери (Berry) и Реста (Resta), и както демонстрира Шемп (Schempp) с магнитния резонанс. Квантовата математика е в съответствие със стандартната квантова теория и в двата случая.
 
 
Изискването за резонанс (PCAR) позволява на кодираната холографска информация да бъде декодирана от възприемащия.
Физически, декодирането е напасване на честотите и фазата на информацията така, че да се получи резонанс. Честота, фазово съвпадение и резонанс са оперативна характеристика на всеки тип технология за приемане.
 
 
Спинът и поляризацията са характеристики на частиците, които представляват озадачаващото не-локално свойство на субатомната материя. А фазовите взаимо-връзки носят информацията в холографията. Изглежда, мозъкът съхранява и управлява информацията не като класическа цифрова машина, а по-скоро като аналогово устройство, използващо не-локалните свойства на квантовата холограма.
Съществуват достатъчно доказателства, че не-локалността като характеристика на природата е много повече от любопитен артефакт на взаимодействия на субатомни частици. Не-локалността е по-скоро фундаментално явление, което се наблюдава при всички мащаби и е свързано с използването на информация в природата и с факта, че информацията има каузален ефект, независим от разстоянието.
Информацията е в основата на явленията на възприятието, познанието, паметта, ученето и т.н., т.е. на съзнанието и субективното преживяване. Следващите стъпки в нашата теория са да потвърдим по-пълно с експериментални доказателства, че не-локалността играе важна роля при всички размери на мащаба и че всички физически обекти са квантови обекти, и така са свързани помежду си чрез информация по този странен начин.


 
 
2.2 Нелокалност в Природата

 
Съществуват експериментални доказателства, които категорично показват, че дори и простите организми възприемат и реагират на не-локална информация. Клев Бекстър (Cleve Backster) експериментира с растения и прости форми на живот в електромагнитна изолация в края на 60-те и началото на 70-те години. Работата му не е била потвърдена чрез репликация от други по това време. Други изследователи са имали смесени резултати, възпроизвеждащи не-локални информационни възприятия от
прости организми и живи тъкани.
В областта на експериментите с хора резултатите също бяха смесени и противерочиви.
Въпреки това, Радин (Radin) (1997) и Утс (Utts) (1991), независимо един от друг, предоставят убедителна статистика, че възприемането на не-локална информация съществува и е реално.
 
 
Успешното репликиране на резултати в добре конструирани експерименти с фини феномени като съзнанието невинаги доказва, че явлението не съществува, а по-скоро показва, че механизмът оперира под прага на класическото измерване.
Противоречивите резултати могат да бъдат обяснени с влиянието на преките не-локални наблюдатели и / или експериментатори. Гертруд Шмайдлер (Gertrude Schmeidler) изолира ефекта на "овцата / козата" в експериментите с хора преди десетилетия (1972).
 
 
Бележка от екипа: Терминът „ефект на овцата / козата“ е въведен от Гертруд Шмайдлер (1913-2009), професор по психология в Университета в Ню Йорк. Шмайдлер категоризира участниците в паранормални експерименти. Тези, които смятат, че телепатията е възможна обознавача като „овце“, а тези, които отхвърлят тази възможност, като „кози“. Ефектът на овцата / козата се отнася за значителна паранормална ('psi') разлика между овцете и козите. Овцете се справят много добре с psi задачи и имат резултати над средно-очакваните. Козите се справят по-зле с psi задачи и имат резултати равни или по-ниски от средно очакваните.
 
 
Експериментаторите и / или участниците в експерименти с човешка телепатия показват резултати, които са статистически над или под случайните резултати в зависимост от субективното си пристрастие към експеримента.  Поредица от експерименти на Мерилин Шилц (Marilyn Schlitz) и Висерман (Wiserman) (1997), изследващи "интенционалността" / намерението, ясно показаха, че пристрастието на експериментатора (интенционалност) е повлияло на резултата дори при двойно слепи експерименти. В изследванията на фините сфери на ума и съзнанието пристрастието, вярата и намерението ясно имат значително влияние върху резултатите.
Липсата на съществуваща теоретична структура в класическата наука, която да подкрепя възприемането на не-локална информация, още по-малко да подкрепя пристрастието, убеждението или намерението като не-локален ефект, обяснява аномалните резултати в много научни експерименти. По-нататъшното утвърждаване и приемане на тезата за не-локалността ще има силно положително влияние върху преобладаващата научна парадигма и особено върху теорията на измерването.
Преобладаващата догма на 20-ти век срещу всякакъв вид не-локални явления в макро-мащабната реалност не е попречила на успешното провеждане на експериментите, но е довела до отхвърляне на положителните резултати като аномални, дължащи се на неправилен дизайн или открита измама. Ако съществуваше подходяща теория за не-локалността, резултатите биха били валидни.




2.3 Внимание и Намерение


Серия от експерименти, проведени от Дийн Радин (1997) в Университета в Невада, Лас Вегас, десетилетия след дълъг набор от еднакво значими експерименти на Бренда Дън (Brenda Dunne), Р. Нелсън (R. Nelson) и Робърт Джан (Robert Jahn) в Принстънския университет (1988 ), дават представа за тънкостите на това ниво на  ума / мозъка.
Джан, Нелсън и Дън предоставиха неоспорими доказателства, че субектите могат умишлено да произведат статистически изкривени резултати в механични процеси, които обикновено се смятат за управлявани от случайни процеси. Радин отиде по-далеч; той открил, че публиката, гледаща сценично изпълнение, може да изкриви изхода от генериране на случайни числа по време на периоди на високо емоционално съдържание в сценичното изпълнение. Освен това, в експеримент с огромен брой участници, той документира изхода от компютърно генериране на случайни числа по време на телевизионните предавания на процеса за убийството на О. Дж. Симпсън. Повечето телевизионни медии съобщаваха за това събитие в продължение на седмици и десетки милиони хора наблюдаваха резултатите. Отново резултатите от генерирането на случайни числа бяха изкривени, съответстващи на емоционалните пикове по време на пробната драма и съответстващи на броя на хората, гледащи телевизия. Тезата в експериментите в Принстън е, че интенционалността / намерението на участниците е създала неслучайни ефекти, за да отклони изкривеното разпределение.
В резултатите от експериментите на Радин няма преднамереност, тъй като участниците не са знаели за експеримента, но хипотезата е, че вниманието (по-специално, прехласването) отклонява системата от хаос (случайност) към по-голям ред (намалена ентропия). Тези резултати подсказват, че вниманието и намерението осигуряват тясно свързани резултати, т.е. корелация. Освен това, тези резултати подсказват, че случайността може да не е обща характеристика на природата, а това, което се възприема като случаен шум в системата, може да бъде информация (модел на енергия), която в този момент не е в резонанс с конкретната система на възприятие.


Различни видове ум/ум и ум/материя експерименти бяха строго и рутинно провеждани в продължение на десетилетия със статистически значими резултати, но рутинно бяха отхвърляни или игнорирани от науката, защото последиците от не-локалността са напълно чужди на класическата парадигма. Ако приемем, че условието за фазов скачващ адаптивен резонанс (PCAR) е необходимо, за да се специфицира напълно актът на възприятието, тогава можем да разглеждаме възприетия обект и системата на възприятие на възприемащото лице като заключени в резонансна обратна връзка. Входящият вълнови фронт, носещ информация, може да бъде обозначен като "възприятие" от гледна точка на възприемащия, а обратният път, необходим за резонансната връзка, може да бъде означен като "внимание" (или "намерение").
Това е утвърден принцип в медитативните практики на езотеричните дисциплини. Продължителното фокусирано внимание върху обект на медитация, кара възприемащият и обектът да се слеят, така че да се извлече по-дълбоко ниво на информация за обекта; информация като история или вътрешно функциониране, която не е достъпна чрез класическа пространство-време информация.
Концепцията за квантовата холограма адекватно и напълно описва този феномен.
Освен това се приема, че умът / мозъкът е масивно-успореден процесор, способен да изпълнява много задачи едновременно и подсъзнателно (в дясната, интуитивна половина на мозъка). Вниманието (съзнателно, фокусирано внимание) е уникална и единствена задача, която трябва да се извършва последователно, най-вече в лявата когнитивна половина на мозъка. Синдромът на дефицит на вниманието (ADD) е именно пример за индивид, който не е в състояние да поддържа един фокус за достатъчно дълго време, за да завърши желаната задача или наблюдение. По този начин актът на фокусиране на вниманието на наблюдател може да се тълкува като необходимо условие за създаване на резонансна връзка с възприемания обект.

 
 

2.4 Не-локалност, Близо и Далеч


Марсър представя изискването за резонанс (PCAR) за нормалното сетивното възприятие (визуално и акустично). Често, психически чувствителни индивиди получават информация за даден обект чрез физическо докосване. Докосването на даден обект удовлетворява изискванията за резонанс (PCAR) и вероятно позволявана достъп до информация за обекта, която не може да бъде достъпена чрез пространство-време информация. Полицейските агенции често използват тези методи с медиуми, за да получат информация за мястото на престъплението, а също така използват копои (бел.прев. хрътки, ловни кучета) за проследяване на миризмата на индивида. Ако, както в теорията на квантовата холограма, обектът е бил в присъствието на индивида, за когото е желана информация, събитийната история на обекта и тази на индивида се пресичат.
Информацията за обекта съдържа пътуването му в 3-измерното пространство и време, както и квантовите състояния, през които е преминал обектът по време на пътуването. Чувствителният индивид, с усъвършенстван талант, изглежда често е в състояние да декодира ценна информация чрез обекта за търсеното лице. Такъв може би е и случаят с хрътките, т.е. извличане на допълнителна не-локална информация, въпреки че класическото обяснение е, че животното оперира само с повишено обонятелно усещане.
 
Въпреки че възприятието в 3-измерния свят изисква и използва резонанс (PCAR), повечето хора нямат осъзнатост за не-локалната информация. Ние възприемаме обектите, представени чрез пространство-време информация, т.е. форма, цвят, функция (дърво, стол, маса и т.н.), но обикновено не осъзнаваме допълнителната не-локална информация. Необходимо е обучение, осигурено от много езотерични традиции, и / или определени естествено чувствителни индивиди за рутинно възприемане на не-локалната холографска информация, свързана с определен обект.

Има, обаче, солидни доказателства за това, че мозъкът разполага с тези способности при раждането. Подтискането чрез културно кондициониране в детството и последващата липса на практика са причина, тази естествена способност за съзнателно, интуитивно възприятие да атрофира. Особено в западната традиция, интересът в образованието е концентриран върху лявата половина на мозъка, т.е. рационалните функции, за сметка на дясната половина на мозъка, т.е. интуитивните функции.


Медиумите и мистичните адепти рутинно демонстрират, че не-локалната информация се възприема от физическите обекти чрез съсредоточаване на вниманието, подтискане (усмиряване) на лявата половина на мозъка и позволяване на интуитивно възприятие. Познавателната / когнитивната способност на лявата половина на мозъка е тази, която осигурява каноничното етикетиране на интуитивните и артистични процеси, протичащи в десния мозък.
Фактът, че с обучение и практика индивидите могат да възстановят, задълбочат и класифицират своя индивидуален когнитивен достъп до интуитивна, не-локална информация, показва, че ученето се извършва в рамките на целия мозък и включва засилена съгласуваност / кохеренция и координация между полукълбата. Този процес е различен от мозъчната функция в лявото полукълбо, която се състои в разширяване и екстраполиране на фактологични данни и логическа дедукция, защото се състои в преминаване към "интуитивно" заключение, като същевременно се пропускат междинните стъпки, довели до това заключение.

 


2.5  Далечно Виждане / Remote Viewing

 
Случаят е донякъде различен, когато обектът, представляващ интерес, не е в непосредствена близост до възприемащия, така че пространство-време информацията не е достъпна за декодиране на не-локална информация.
Феноменът ”Далечно Виждане” (RV, Remote Viewing) е изследван задълбочето от Путоф (Puthoff) и Тарг (Targ) (1976) от Станфордския Изследователски Институт (Stanford Research Institute) и успешно използван от разузнавателните агенции в САЩ (Puthoff, 1996) и вероятно след това и от други страни.
 
Бележка от екипа: Вж. Разсекретени документи на ЦРУ

 
За целите на тази статия, въпросите, които ни интересуват са:
1)      "Какъв е референтният сигнал, използван за декодиране на квантовата холографска информация при отсъствие на класически пространство-време сигнали?"
2)      "Как възприемащият създава резонанс (PCAR)?"

Експерименталните протоколи за Remote Viewing обикновено осигуряват улики за местоположението на обекта – описание, картина или местоположение по географска ширина и дължина (гео-координати). Тези улики са, изглежда, достатъчни за възприемащият да установи резонанс с обекта. Нормалната пространство-време информация (визуална, акустична, тактилна) за обекта не се възприема директно от възприемащия и обектът не се появява на физическото му място в пространство-времето като снимка или карта в ума. По-скоро информацията се възприема и се представя като вътрешна информация и наблюдателят трябва да свързва възприятията с вътрешната си база данни от опит, за да познае и опише възприеманите характеристики на обекта.

 
В случаи на комплексни обекти възприеманата информация рядко е толкова недвусмислена, че да може да бъде разпозната веднага като коректна. Обикновено се използват скици, метафори и аналогии, за да се познае и комуницира не-локалната информация. Нужни са обучение, работа в екип и опит, за да може надеждно и правилно да се извлече комплексна нелокална информация от отдалечено място.  Информацията се възприема като скица, често като в сън, или като фини впечатления от отдалечената реалност.
Много опитни в далечното виждане лица описват тази вътрешна информация като ярка, ясна и недвусмислена. Информацията, получена чрез далечно виждане, е строго не-локална и не съдържа нормалните пространство-време компоненти на информацията, необходима за пълното специфициране на обекта.


 
2.5 Полето на Нулевата Точка
 

Резултатите от експеримента на Микелсон/ Морли (Michelson/Morley) осъди на изгнание концепцията за етера от физиката в началото на ХХ век. Въпреки това, тя остави празноти като природата на междузвездното пространство и липсата на среда за разпространението на вълните. Квантовата физика преражда етера като поле на нулевата точка (Zero Point Field), кипящ котел от квантов потенциал и непроявена / неманифестирана енергия, където частици и античастици се появяват спонтанно и след това изчезват спонтанно.
Самата тъкан и структурата на самото пространство-време са отново под въпрос; структурата и показателите й са под интензивно изследване с много повече въпроси, отколкото отговори имаме до този момент.

За целите на тази статия, въпросите от значение са два:

1) феноменът емисия / абсорбация

2) структурата и механиката на не-локалността.
 

Емисията от нулевата точка (нула градуса по Келвин) и поглъщането на кванти от всички физически обекти е добре доказано явление. Нашето мнение е, че полето на нулевата точка е пленум (бел.прев. изпълнено с материя пространство) (или котел), който поддържа поглъщането и ре-емисията, и прави явлението Квантова Холограма възможно при всички температури. Въпреки че експериментите с частици се извършват при строго определени условия на температура и налягане, експерименталната работа на Шемп (Schempp) с fMRI (функционален магнитен резонанс) не изисква такива ограничения.

 
Има още много отворени трудни въпроси, които чакат отговори, по отношение на това, как информацията за квантовата холограма поддържа своята цялост и как се разпространява; как резонансът се осъществява на изключително големи разстояния. Съществуват значими доказателства, че интуитивно възприеманата информация наистина е не-нелокална. Тя не се подчинява на закона за обратна пропорционалност (inverse square low) за разпространение на енергията в пространство-времето, независима е от времето и не може да бъде защитена чрез електро-магнитна защита. Тези характеристики са белег за не-локалност. Но разбиране на механиката за не-локалността (или визуалната картина) липсва от стандартните модели. Някои физици се обръщат към свръхсветлинната скорост на разпространение, други – към нулевата точка като нулево измерение, което е в резонанс с всички части на Вселената едновременно. Въпросът за мигновена комуникация (или поне свръхсветлинна комуникация) на нелокални ефекти в космически мащаб остава проблем, въпреки че самото явление е добре валидирано.

Може би това е въпрос на топология.

Каква форма трябва да има Вселената, че една точка да бъде в едновременен контакт с всички други точки? В това отношение е ясно, че съществуват определени проблеми между квантовата механика, специалната и общата теория на относителността.

Хайш (Haisch), Путов и Руеда (Rueda) продължават да изследват метриката на полето на нулевата точка (Zero Point Field), за да дефинират по-добре неотговорените въпроси за масата, гравитацията и инерцията. Може би тези изследвания ще дадат отговори и за това как информацията се разпространява не-локално, вероятно в рамките на полето на нулевата точка, и по този начин ще разкрият механиката на явлението резонанс.
Изследвания на Ван Фландерн (Van Flandern) (1998 ) за измервания от орбитални часовници на Глобалната система за позициониране (GPS), показват, че прогнозите на Лоренцовата относителност, са приблизително четири пъти по-точни (0.7% срещу 3%), отколкото прогнозите на специалната теория на относителността. Ако тези измервания бъдат допълнително потвърдени, това означава, че Лоренцовата относителност с Хъбъл като референтна рамка за абсолютен покой, етер (поле на нулевата точка) и мигновено разпространение на нелокални ефекти може да стане предпочитана теория. Ако това е така, тогава ще бъдат решени много въпроси за не-локалността.




80
УМЪТ НА ПРИРОДАТА: КВАНТОВАТА ХОЛОГРАМА


РЕЗЮМЕ



Тази дисертация представя една хипотеза за интегриране на феномените на съзнанието в научна рамка.
Интуицията, телепатията, ясновидството и много подобни информационни феномени могат лесно да бъдат обяснени с помощта на не-локалната Квантова Холограма (КХ). Предполага се, че от гледна точка на еволюцията, квантовата не-локалност е основата, от която самоорганизиращите се космологични процеси са създали общия феномен на възприятие в живите организми.



Бележка на екипа: Не-локалността описва очевидната способност на един обект незабавно да знае за състоянието на друг обект, дори когато обектите са разделени от големи разстояния (потенциално дори милиарди светлинни години).
Не-локалността навежда на мисълтта, че вселената всъщност е много по-различна от нашето обичайно разбиране за нея и че "отделените" части на вселената всъщност са потенциално свързани по един интимен и непосредствен начин. Всъщност, Айнщайн е бил толкова разстроен от заключенията за не-локалността, че заявява, че цялата квантова теория би трябвало да е погрешна и не е приел идеята за не-локалност до края на живота си.
Не-локалността се дължи на феномена на заплитане, при който частиците, които са си взаимодействали / били са в контакт, стават постоянно свързани или зависими от състоянията и свойствата си, до степен, че ефективно губят своята индивидуалност и в много отношения се държат като едно цяло. Двете понятия, за не-локалност и заплитане, вървят ръка за ръка и, макар и да са странни, те са факти, многократно демонстрирани в лабораторни условия.




1. ВЪВЕДЕНИЕ


Голяма част от наблюдаваните феномени, включително самото съзнание, са се изплъзвали от строго научно описание във всички научни дисциплини. Това се дължи не толкова на недостатъчните доказателства за съществуването на конкретен феномен, а по-скоро на липсата на теоретична конструкция, която би могла да се вмести в преобладаващите парадигми на науката.
В продължение на хилядолетия философите размишляваха върху природата на ума и съзнанието, и взаимодействието между ума и материята, но без достатъчно знания и технически способности да предложат подходящи теории, които могат да бъдат тествани.
През, миналия век видни учени натрупаха много данни за взаимодействията ум / ум и ум / материя. Много от най-ярките експерименти бяха критикувани, усъвършенствани и повтаряни многократно през последните пет десетилетия, използвайки все по-сложни технологии.
Необходимо бе, обаче, квантовата наука да зрее в продължение на седемдесет и пет години, и през този период да тества, валидира и синтезира редица привидно скандални физични концепции, произтичащи от квантовата теория, преди да се появят тестови теории, които предлагат надежда, че аномалният ум и съзнанието могат да бъдат обяснени (Mitchell и Williams, 1996).



Това, което пречеше на успеха на най-ранните изследователи на съзнанието, бе:

1) липсата на обобщена теория за информацията

2) самата квантова наука и феномените не-локалност, полето на нулева енергия (zero point energy field) и квантовата холограма. Тези свързани явления все още не са добре разбрани, но са достатъчно потвърдени както в теорията, така и в практиката, за да осигурят основа за постулиране на необходимо условие за съществуването на феномена на съзнанието, наблюдавано в 4-мерното пространство / време

3) едно трето понятие, теорията на хаоса, също е необходимо, за да се разберат нелинейните еволюционни процеси, които са причинили развитието на съзнанието в посока антропично човешко съзнание. По-специално, теорията на хаоса е далеч от равновесните системи и демонстрира необратимостта на нелинейните процеси и по този начин необратимостта на времето в макромащабната вселена.


Друг клас явления, включващи нормалното сетивно възприятие и еволюцията, са обяснени в класическата наука, но които предвид текущите развития в квантова физика и в теорията на хаоса представляват непълни приближения към правилната теория.


Информационната теория бе развита от Вийнер (Wiener), фон Нойман (von Neuman) и Шанън (Claude Shannon) и по-късно от Фрийден (Frieden) (1998) и даде база на физиката изчислителните и комуникационните технологии. Тези теории, макар и точни и математически полезни в техните области, не могат да бъдат достатъчно всеобхватни, когато разглеждат проблема за съзнанието, неговата еволюция и свързаните с него явления. Дори сравнително прости възприемащи организми използват модели на енергия, т.е. информация, която не е напълно описана от съществуващите математически теории.


Теории и експерименталните данни за полето на нулевата енергия (zero point energy field) са публикувани от много автори, но аз ще цитирам работата на Haisch, Rueda и Puthoff (1997, 1998) като най-съвременна и релевантна за тази статия. Теорията и експерименталните доказателства за квантовата холограма бяха разработени от Schempp (1992, 1993) и Marcer (1996, 1997, 1998), отделно и съвместно, въз основа на ново разбиране на квантовата механика. (Вж. Cramer (1986), Berry (1988), Anandan (1992) и Resta (1997).


Не-локалността, предсказана в най-ранните години на квантовата теория и убедително демонстрирана от Аспект (Aspect) през 1982 г., се смяташе за любопитно свойство на физиката на частиците, но без особено значение за макро-мащабната реалност, докато не бе открита квантовата холограма. Освен това е широко разпространено мнението, че не-локалната квантова информация, представена чрез заплитането на частиците, не може да бъде възстановена локално като използваема информация (Eberhard, (1977)). Скорошните теоретични и експериментални разработки, обаче, съответстват на работата на Бери (Berry), Реста (Resta), Шемп (Schempp) и Марсър (Marcer) и показват, че това (бел. прев. неизползваемостта на локално възстановената не-локална квантова информация) не е задължително при обработката на квантовата информация и комуникацията.


Доскоро в науката, особено в областта на изкуствения интелект, се приемаше, че мозъкът вероятно е Машина на Тюринг (бел.прев. абстрактно изчислително устройство, нещо като компютър със запаметена програма), неспособна да поддържа квантовите процеси. Работата на Hammeroff (1994) и Penrose (1999) в изолирането и описването на микротубулите в мозъчната тъкан доведе до повторно изследване на тази догма и подновен интерес към изследване на участващите квантови процеси.


В тази статия описвам следните теории:

1)   Субективния опит се базира на квантовата характеристика на природата, наречена не-локалност. Ще използвам думата "възприятие" в най-общия смисъл на думата, за да обознача основното субективно преживяване на всички нива на сложна материя. Не-локалната квантова корелация между заплетените квантови частици се счита за основната причина за явлението "възприятие". Не-локалната квантова холограма, обаче, е не-локален носител на информация за молекулната и по-мащабната материя. Затова възприятието не е обект, а по-скоро етикет за нелинеен процес, включващ обект, преценка и информация.


2)   Много често хората възприемат информация от или за физически обекти, която не е достъпна чрез нормални, локални, сетивни механизми, нито пък е класическа пространство / време информация. Съществуват много обективните данни от тестове, с изобилие от доказателства за това. Ще нарека това интуитивна информация или интуитивно възприятие. Постулирам, че квантовата холограма е източникът на това интуитивно възприятие и че възприемащият човек е в резонанс (фазов скачващ адаптивен резонанс (Phase Conjugate Adaptive Resonance) (PCAR) с обекта, асоцииран с Квантовата Холограма.


3)   Процесът на "учене" при хората е субективен процес, който включва възприятие, памет, интенционалност/намерение, оценка на резултата и промяна в поведението. На това може да се гледа като на класическа нелинейна обратна връзка.


Sheldrake (1981) публикува убедителна теория за морфичния резонанс, свързан с обучението на животни, основано на не-локална информация.
Марсер (Marcer) публикува статии (1996, 1997), теоретизиращи механизъм, чрез който Квантовата Холограма кара ученето да се осъществява както в молекулите на ДНК, така и в прокариотните клетки, като процес на адаптация на екологичния резонанс, а не на мутация и адаптация, основани единствено чрез случайни процеси.
Постулирам, че концепцията на Марсър може да бъде обобщена за природата като цяло и че квантовата холограма е информационната структура, която може да обясни морфичния резонанс на Шелдрейк. Не-локалните квантови корелации, наблюдавани в частиците, и не-локалните квантови холограми, свързани с молекулярни и с по-големи обекти, предоставят информация за всички нива и мащаби на еволюционните процеси. Това означава, че квантовата не-локалност е основата на възприятието, а оттам и фундаментална и необходима за сложните организации на материята и информацията във вселената.
Теорията на квантовата холограма приписва свойството учене не само на сложните системи като животните, а също на простите клетки и молекулите. Оттам може да се обобщи, че природата се развива чрез процес на учене, а не поради случайни мутации.


4)   Марсер (Marcer) (1997) предполага, че състоянието на резонанс (фазов скачващ адаптивен резонанс (Phase Conjugate Adaptive Resonance PCAR) е необходимо условие за възприемане на обект в триизмерна реалност такъв, какъвто е в действителност. Това означава, че резонансът изисква виртуална пътека, математически равна, но противоположна на входящата сензорна информация за обекта. Освен това, това е входящата информация за пространство-времето (визуална, акустична и т.н.), която декодира информацията на квантовата холограма и установява състояние на резонанс (PCAR), което прави възможно точното триизмерно възприятие.
С други думи, квантовата информация и информацията за пространство-времето се използват в акта на възприемане от организмите. Предполагам, че двете еднакви, но противоположни пътеки, необходими за състоянието на резонанс (PCAR), са математическия еквивалент на възприятието и вниманието или намерението.




2. ДИСКУСИЯ


Още в древността е имало невероятни доказателства за хора, възприемащи не-локална информация.
Данните са толкова красноречиви, че карат философите още от времето на Платон и Аристотел да приемат, че трябва да съществува както физическа, така и нефизическа реалност.

Считало се е, че нефизическата реалност обяснява фините, ефимерни и мистични субективни преживявания, които се срещат повсеместно в човешката култура.
След Декарт и Нютон, обаче, класическата западна наука бързо отхвърли нефизическата хипотеза и систематично започна да игнорира всички доказателства за възприемане на не-локална информация от хората.
Теориите за полетата (field theories) и точковите частици бяха създадени, за да се  запази концепцията за физически контакт между частиците и за да се обяснят очевидните примери за "призрачно действие от разстояние" ("spooky action at a distance") като гравитацията и електромагнитните взаимодействия.
Информацията, широко дефинирана като модели на енергия, отново се появява, обаче, в не-локална форма в мистериозните квантови спин-корелации при експериментите с двойен процеп (Double Slit Experiments), въпреки че широко се смята, че такава не-локална информация не може да бъде възстановена и използвана от сензорните системи.
С утвърждаването на теорията и експериментите, свързани с не-локалната Квантова Холограма, информацията, вкл. не-локалната такава, внезапно придоби особено важен статус в теоретичната физика, статус, толкова важен, колкото този на енергията. Това е така, защото информацията е в основата на познанието и знанието, чрез което създанията възприемат реалността.
Не-локалната информация може да се разглежда като повсеместна и ценна характеристика на космоса, а не само като характеристика на частиците  (и на хората и животните).
Вероятно повечето, ако не и всички, фини, ефимерни и необясними явления, свързани със субективни преживявания, са пряко или непряко свързани с явлението не-локалност. Очевидно е, че мозъкът е квантов компютър (Schempp & Marcer, 1996), който използва както квантова, така и пространствено-времева информация. Това откритие само по себе си със сигурност създава необходимо, но и недостатъчно условие за възникване на интелигентен живот в космоса там, където условията на околната среда го позволяват.


Много томове са написани досега от учени, експериментирали с дистанционно виждане (Remote Viewing), ESP (Extrasensory Perception, шесто чувство бел.прев), телепатия, ясновидство, предсказания и т.н. Полицейските агенции често използват "медуими" за разкриване на криминални престъпления.  Разузнавателните агенции на правителствата също тайно са ползвали такива техники за придобиване на информация за врага. Много от документацията за тези дейности бе наскоро разсекретена, но все още няма обяснение за тези техники, което е приемливо за мейнстрийм науката.


Бележка на екипа: Проектът Гейтуей


Резюме на тези дейности и анализ на резултатите са публикувани от Дийн Радин (Dean Radin) (1997).



81
Господи, спаси ни от религията на атеистите. Китайската система за наблюдение



О да. Това, че не приемат съществуването на една по-висша сила като Бог, не означава, че нямат религия.
Атеистите имат религия, приятели. И тази религия се нарича ПРАВИТЕЛСТВО. Почти всеки атеист е всъщност дълбоко набожен. Той се моли на олтара на правителството – най-опасната религия на лицето на Земята, защото е базирана на принуда и насилие. Той се моли на олтара на науката, но не на истинската наука, а на финансираната от правителството наука.
В тази система липсва каквато и да е било мотивация да се подобри съзнанието и етиката, и да се премахне робството, наречено правителство.


Атеизмът винаги е бил и е пътят към духовна смърт. И точно поради тази причина правителствата и управляващата класа обожават атеистите. На тях много им харесва, когато тази идеология инфектира ума на масите.


Знаете ли коя е държавата на атеистите?





Именно, Китай. Китайците си имат нов Бог. Бог, който е навсякъде, вижда всичко, чува всичко и знае всичко. Бог, който контролира всичко и от който не можеш да избягаш.


[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=ZmCWfHmh-F8[/youtube]


Наблюдаван, Оценяван, Контролиран: Бъдещето на Наблюдението в Китай

Представи си, че където и да отидеш, някой те наблюдава. И оценява всяко твое движение. Дава ти точки за добро поведение (например даряваш пари (+ 1 точка)) и ти отнема точки за лошо поведение (хвърляш отпадъци по земята (- 3 точки) или просто ядеш прекалено много чипс (-1 точка)). 

Това е реалност...в Китай, с изключение, може би, на яденето на прекалено много чипс.

На територията на Китай има около 200 млн камери и правителството използва технология за разпознаване на лица (facial recognition), сканиране на тялото и следене по гео-координати (geo-tracking), което се съчетава с лични данни за етикетиране на хората – в реалния живот и онлайн.


Нарича се Обществена Система на Доверието (Social Credit System). За всеки човек има обща оценка.
Тази оценка има голямо значение и влияние върху това, какво е разрешено на гражданите да правят и какво им е забранено да правят.
Китайските власти използваха тази оценка, за да попречат на повече от 7 млн човека, който се смятат за недостойни за доверие, да се качват на самолети. Още 3 млн нямат право да се возят на високо-скоростни влакове.
 

Но някои китайски граждани гладат на това позитивно. Дан Дан (Dan Dan) например смята, че:
”Гражданите в повечето страни искат да живеят в безопасно и стабилно общество. Аз се чувствам в безопасност, когато на всеки ъгъл има камери.”

Самата Дан Дан има много висока оценка по Обществената Система на Доверието. Тази оценка е резултат от комбинация на положителните данни за криминално поведение, академични постижения и данни от медицински изследвания, а също така и от това, че си плаща сметките навреме.
Дан Дан има 773 точки и това й дава право да наеме кола, да си резервира хотел и да си наеме къща, без да плаща депозит.

Лошата оценка, обаче, може да ти отнеме правото да правиш нормални, ежедневни неща. Лиу Ху (Liu Hu), например, е разследващ журналист, който е разкривал корумпирани китайски служители в миналото. Той има само 305 точки. Системата, например, не му позволява да си купи билет, с което достъпът му до високо-скоростни влакове е легално блокиран.

Планът на китайското правителство е да въведе тази система в цялата страда до 2020-та година.


82




10. Резюме и последствия


Наскоро някой помоли авторите да опишат квантовата холография и нейните последици на две страници – наистина много трудна задача. На нас ни отне значително повече от това, за да стигнем дотук. Природата е изключително комплексна и не се отказва доброволно от тайните си. Усилията на човечеството да я разбират почива върху раменете на безброй мъже и жени, които бяха тук и предстои да дойдат. Очевидно имаме много дълъг път, преди да разберем всичко. Може би това, което наистина е най-невероятно за природата, е, че изобщо е познаваема. Изследванията ни на същността на съзнанието ни карат да вярваме, че най-добрият начин да оцелеем и поддържаме човечеството като цивилизация и да процъфтяваме зависи от появата на нова световна гледна точка, която разбира нашето място в по-широката схема на природата. Това включва един мироглед, който правилно адресира, в научно проверими условия, колективните взаимо-отношения на хората помежду им, с биосферата, с околната среда и с целия космос.

Доказателствата, които представихме, показват, че живеем във вселена, която функционира съгласно следните принципи:

Самоорганизиране – Цялата нежива и жива материя изглежда е резултат от пораждаща се сложност, която се адаптира и се развива в отговор на промените в околната среда.

Интелигентност – Вселената използва информация, обработва я и й придава значение / смисъл. Изглежда, че вселената прави оценка на новите преживявания, като ги съпоставя с вече съхранената информация и "избира" функции въз основа на тази оценка, като се базира на механизми за обратна връзка.

Творчество – Цялата материя във Вселената изглежда взаимосвързана и комуникира със себе си, за да формира непрекъснато по-сложни системи. Тези системи изглежда се само-регулират и се организират по начини, които са гъвкави, приспособими и проявяват някаква форма на целенасочено поведение.

Проба / Грешка – Навиците на природата, нейните закони и нейните принципи на действие изглежда се адаптират и се развиват чрез проба и грешка. Колкото по-успешна е адаптацията, толкова повече тя се засилва. Колкото по-малко успешна е, толкова по-вероятно е да атрофира и в крайна сметка да отмре или да изчезне.

Интерактивност – Цялата материя непрекъснато взаимодейства с цялата останала материя. Няма такова нещо като самостоятелно действие. Всичко е дефинирано във връзка с всичко останало.

Учене – Опитът се запазва в паметта на природата – квантовата холограма. След като информацията бъде създадена, тя винаги е достъпна и никога не бива забравена.

Участие – Ролята на намерението в съзнателната материя има очевиден ефект.

Развитие – От самото начало природата се развива в непрекъснато нарастващи нива на сложност, в отговор на промените в околната среда или натиска, произтичащ от естествените процеси.

Не-локална свързаност – Всички неща в природата са взаимосвързани по много фундаментален начин извън времето и пространството. Обменът на информация между всеки два обекта се осъществява мигновено, независимо от време-пространството и тези взаимовръзки не могат да бъдат екранирани или отслабени.

Основана на квантовите принципи – От микро-мащаба на субатомните частици до най-големите обекти в космоса и всичко между тях, цялата материя демонстрира квантовата характеристика на заплитане, съгласуваност, корелация и резонанс.

Бележка от екипа: Любопитно е сходството в заключенията на Едгар Мичъл и екипа му относно принципите на вселената, и онези заключения, които Томас Биърден и екип правят относно принципите на "самоподдържащата се околна среда":
(i). самоорганизиране
(ii). авто-осцилация или себе-ротация
(iii). да дава повече енергия, отколкото операторът влага в нея
(iv). продължително да захранва самата себе си
(v). да проявява негентропия.
Извадката е от темата "Многовалентен магнитен потенциал", а въпросната глава е от книгата на Том Биърден "Енергия от вакума - концепции и принципи", 2002г


Вселена изглежда жива, развиваща се, адаптивна. Тази вселена използва информацията, за да се организира и да създава все по-големи нива на сложност. Ние сме част от нея и не можем да бъдем отделени от нея и сме свързани с нея. Освен това изглежда, че е система за само-референциране (виж Фигура 6). Когато природата учи, се създават навици, и онези, които водят до полезни резултати, заякват и ефективно стават "твърдо-кодирани" (стават част от сорс-кода на програмата бел. прев.). Дори тогава тези "навици на природата" (включително и нас) се адаптират и се развиват чрез проби и грешки, когато настъпи промяна.

Изглежда, че природата е стартирала не само съществуването, но и се е развила до сегашното състояние на сложност, което наблюдаваме навсякъде около нас. Най-удивителното от всичко е, че човечеството се е развило до такава степен, че можем да задаваме въпроси и да започнем да придобиваме фундаментално знание за самото съществуване на природата. Може би, тогава, ние и всички съзнателни същества наистина сме един от начините на природата да се опознае и да се преживява. В известен смисъл, дори изглежда, че сме в състояние да повлияем на самата си еволюция.


Нашата хипотеза за взаимосвързаност и единство, подсказана от квантовите характеристики и процеси, се поддържа от древните мъдреци, божествени въплъщения, мистици, духовни водачи и шамани от всички времена и от всички култури. Точно както съвременният човек е еволюирал от маймуноподобните ни предци, така и ние трябва да се развиваме и да се усъвършенстваме до следващото ниво, както и нашата цивилизация. Промяната, приспособяването към тази промяна и еволюцията изглежда са вътрешен закон на природата, вграден в самата тъкан на реалността. Всяко творение трябва или да изчезне, или постоянно да се развива. Природата демонстрира този принцип през цялата си история и се е убедила, че няма алтернативи. Стрелката на времето тече само в една посока.



Фигура 6. Процесът на самообвързване на природата


Представехме нашата хипотеза като карта на реалността, която изглежда съвпада с наблюденията и експерименталните доказателства. Тя може да обясни много природни феномени, които досега не можеха да бъдат обяснени. Както обаче казахме в целия този ръкопис, картата не е територията. Вместо това тя не е нищо повече от модел на тази територия, която прави прогнози за това, как ще се държи територията при определени обстоятелства. Вярваме, че крайъгълните камъни на нашата теория са изградени върху познати и проверени свойства и процеси на природата и може би някои, които все още предстои да бъдат открити. Както всички теории в науката, всичко, което сме предложили, може да бъде проверено. Частите от него, които не са валидирани, трябва да бъдат променени, преработени или изхвърлени и заменени. Такова е естеството на научното изследване. Най-малкото се надяваме, че ще насърчим дискусиите и изследванията, за да подобрим разбирането на човечеството за природата.


Казано е, че демокрацията изисква информиран електорат, за да процъфтява и да просперира. Изглежда, че това би трябвало да се прилага в повечето области на човешките усилия. Не трябва да правим място за личните пристрастия и личните интереси, ако искаме да се адаптираме и да развиваме нашето разбиране. Трябва да останем отворени, да сме готови и да желаем да бъдем информирани и преди всичко доброволно да се ангажираме с изучаването и откриването на нови познания за този свят, в който живеем. Въпросите, с които се сблъскваме, са твърде важни, за да бъдат игнорирани или чрез умишлено пренебрежение, или поради липса на разбиране. Нашето оцеляване и оцеляването на целия живот на земята зависят от това.

Оставяме ви тази древна санскритска поговорка:

Бог спи в минералите,
Събужда се в растенията,
Разхожда се в животните и,
Мисли в човека.


83
Резултатите от много строго и рутинно провеждани в продължение десетилетия експерименти имат статистическа значимост, но те често са отхвърляни или пренебрегвани от мейнстрийм науката, защото понятието не-локалност е толкова чуждо на мейнстрийм гледната точка за обективизма и възможността за взаимодействия между ума и материята. Все пак, ако вземем предвид условието за резонанс (по-специално PCAR, както е описано по-горе), тогава трябва да разглеждаме възприемания обект (например целта) и сетивната система на възприемащия като вкарана във фазова затворена резонансна система за обратна връзка (примка). Идващата от целта вълна, носеща излъчваната информация, може да бъде обозначена като "възприятие" от гледната точка на възприемащия, а обратната вълна може да бъде обозначена като внимание (или намерение) в зависимост от това, какво възприемащия се опитва да постигне. Обърнете внимание, обаче, че това е двупосочна улица, действието възприемане също влияе на целевия обект, който се възприема! Ето защо ние живеем в една общност на участието. Няма такива неща като чиста обективност.


Бележка от екипа: По-добре казано е, че няма такова нещо като "чиста субективност", "отделеност", защото наблюдателят е част от обективността и не съществува такъв идеален момент, в който той да е самобитен, нейн истински външен наблюдател. Каквито и субективни вярвания да поддържа човек, те никога не могат да го отделят от обективния свят. Чувството за бягство от обективната и колективна кохерентност е винаги илюзия.


В случай на не-локални ефекти от разстояние, извън тялото, простата корелация на заплетени частици е най-основната форма на възприятие. И взаимовръзките между заплетените частици са реципрочни. Въздействието върху една частица създава ефект върху други заплетени частици мигновено и дори на големи разстояния. Това явление е не по-малко важно за макромащабни обекти.


Sheldrake (1999) провежда експерименти с кучета, при които животните правилно са очаквали тръгването на собственика си от отдалечено място, за да се завърне у дома. Той също така е провел други успешни експерименти върху по-рано необяснимо поведение на животните. В един пример, плъхове, които се учет да прекосяват нов лабиринт, се възползват не-локално от опита на други, които преди това са опознали лабиринта, при пълната липса на класическа информация за пространство-времето. Други примери включват отдалечено (нелокално) осъзнаване на смъртни случаи и злополуки, животни, които лекуват хора, и такива, които имат предчувствия за природни бедствия.


Следователно не е изненадващо, че хората проявяват още по-широк диапазон от реакции към не-локална информация. Данните показват, че хората могат да възприемат, разпознават и дават смисъл на нелокалната информация в широк диапазон от сложност – от неживи предмети, прости организми, животни и други хора (виж Фигура 4). Наличието на КХ осигурява адекватна информационна структура, която обяснява наблюдаваните резултати. Това е класически пример, при който резултатите се наблюдават многократно с течение на времето. Тези резултати са отвъд преобладаващата парадигма и трябва да очакват нови развития в науката, преди феноменът да бъде обяснен адекватно. Може би това обяснява психическите способности.


Знае се, че продължителното фокусирано внимание върху обект на медитация кара възприемащия човек и целевия обект да се сливат, така че да се получи много по-дълбоко ниво на разбиране за обекта. Това включва информация за историята или вътрешното му функциониране, които не биха били достъпни чрез класическата пространство-време информация. Квантовата холографска теория описва как може да се случи това явление. Освен това се приема, че умът и свързаният с него мозък със своите 100 милиарда неврони функционират заедно като процесор за паралелно идентифициране на шаблони / модели (например информационни шаблони), способен да извършва много задачи едновременно. По-голямата част от тази обработка се извършва подсъзнателно или в дясното полукълбо, което се приписва на интуитивната част от ума.


Съзнателното съсредоточено внимание е уникална дейност, която се извършва последователно предимно в лявото полукълбо в когнитивната част на мозъка. Синдромът на дефицит на внимание е именно проблемът, при който човекът не може да се фокусира за достатъчно дълго време, за да завърши желаната задача или наблюдение. Затова фокусирането на вниманието може да се тълкува като необходимо условие за резонанс (PCAR), който трябва да се установи с възприетия обект. Дори и при хората с такъв хандикап, намаляването на стреса, елиминирането на разсейването и успокояването на ума чрез медитация може да подобри способността за съсредоточаване, като по този начин подобри резонансното състояние.


Лечителите обикновено отчитат такова фокусиране, за да създадат резонанс с обекта на лечебните си дейности. Веднъж в резонанс, те често съобщават за усещане за някаква картина в съзнанието си, която е нещо като 3-D холографски образ. Те твърдят, че болните или увредените тъкани често изглеждат размити или по някакъв начин се различават от нормалната тъкан, която ги заобикаля. Понякога го описват като усещане за енергийни блокади. Твърдят, че са в състояние да съсредоточат енергия или по някакъв начин да манипулират (целенасочено) болната тъкан, което с течение на времето кара изображението да се промени и да придобие характеристиките на здравата тъкан, която го заобикаля. Може ли това да е резултат от намерението на лечителя да резонира с квантовите емисии и последващите абсорбции от болните тъкани?


Лечителите и други психически чувствителни индивиди често влизат в резонанс с обекта на своето фокусирано внимание (или намерение), като използват изображение (например на обекта). По същия начин хората, които се молят за другите (не в религиозния смисъл на молитви към висше същество), предполагат иницииране на не-локален резонансен процес с целеви обект. Молитвите за изцеление съществуват във всички култури от хилядолетия. Ако молитвата не е водила до някои положителни резултати, вероятно религията щеше да я изостави още преди столетия. За по-голямата част от историята си лечителската молитва се приписва на свръхестествената агенция, а не на резонанс с Квантовата Холограма на целта. Това е просто още един пример за феноменология, която чака науката да я обясни, както в примера със светкавицата.


Досий (1993 г.) и много други се опитваха да документират ефикасността на молитвата, особено на изцелителната молитва. Някои твърдят, че резултатите доказват ефикасността на изцелителната молитва. Трудностите при контролирането на всички променливи, влиянието на експериментатора и т.н. в такива клинични изследвания оставят много възможности за валидна критика. Фактът, че много проучвания на Радин показаха, че вниманието води до не-локални резултати при генераторите на случайни събития и други машини и до намаляване на случайността (увеличаване на реда), потвърждава, че информацията има нелокален ефект и може правилно да се формулира като отрицателна ентропия. Тези резултати се отнасят и за лечебната молитва. В тези случаи често се използват изображения за улесняване на резонансния процес. Това може да бъде изображение, картина, презентация или предмет, свързани с целевия обект на намерението. Тези картини или предмети изглежда осигуряват механизъм за източника на намерението да се "настрои" или да резонира с целта. Докосването на картина изглежда отговаря на изискването за резонанс (PCAR) и вероятно осигурява на възнамеряващия достъп до информацията за целта. Полицейските агенции често използват медиуми, които съсредоточават вниманието си върху картина или предмет, за да получат информация за мястото на престъплението, често с много голям успех.


Лечителите и хората, които се молят, също могат да използват изображения с целенасочено намерение да резонират с определен човек. Използването на изображения за извличане на нелокална информация също дава обяснение за паметта на водата и хомеопатията. Молекулите на токсичните вещества от оригиналния разтвор се отстраняват чрез серийно разреждане. Могат ли някои от водните молекули да резонират с излъчените фотони от оригиналните токсични вещества и по-късно да резонират с човешката имунна система, когато са абсорбирани от нея?


Ако, както се изисква в теорията на квантовата холограма, изображението или предмета са били в контакт с индивида или съдържат ”подписа” му, за което се търси информация или изцеление, историята на предмета/изображението и тази на лицето се пресичат. Фазовите взаимо-връзки на квантовите емисии на предмета съдържат запис на пътуването на целевия обект в пространството и времето, както и квантовите състояния, през които той е преминал по време на това пътуване. Чувствителният индивид с усъвършенстван талант често изглежда е в състояние да декодира информацията, кодирана в тези фазови взаимо-връзки на фотоните, излъчвани от изображението/предмета, за търсеното лице или обект. Може би също така ловните кучета извличат допълнителна не-локална информация, въпреки че класическото обяснение е, че животното работи само с повишено обоняние.


Въпреки че възприятието в триизмерния свят изисква и използва резонанс (PCAR), повечето хора не осъзнават не-локалната информация, когато работят в обикновената триизмерна реалност. Възприемаме обектите, представени чрез пространство-времева информация, т.е. форма, цвят, функция (дърво, стол, маса и т.н.), но обикновено не сме наясно с допълнителната не-локална информация, освен ако има силна емоционална връзка. Помислете за дете, отделено от родителите си по време на война или безпрецедентно бедствие. Години по-късно, при случайна среща, непознатото дете и / или биологична майка усещат силна връзка, докато другите не чувстват нищо. Възможно ли е това да е поради резонанса между майката и детето по време на бременността и по време на раждането?


Обикновено са нужни обучение, както е в много езотерични традиции, и / или някои естествено чувствителни индивиди, за да се възприема рутинно не-локалната холографска информация, свързана с конкретен целеви обект. Съществуват убедителни доказателства, които показват, че мозъкът / умът притежава тези способности след раждането. Развитието на езика, подтискането на тези способности чрез културно кондициониране и последвалата липса на практика, допринасят за атрофията на естествената способност за съзнателни, интуитивни възприятия. Може би културното кондициониране е една от причините са разказите за прераждане, които са толкова често срещани при децата в източните култури, докато на запад са много редки. Покойният д-р Ян Стивънсън (Dr. Ian Stevenson) (2001 г.) от катедрата по психиатрична медицина в Университета във Вирджиния пътува по света и изследва деца на възраст между 2 и 5 години, които твърдят, че са имали предишен живот.


"В същото време те често показват поведение или фобия, които са или необичайни в семейството, или не се обясняват с текущи събития на живота. В много от тези случаи разказите на детето много точно отговарят на факти в живота и смъртта на починало лице. В много от случаите засегнатите семейства (на детето и на почиталия бел. прев.) не са имали контакт, преди случаят да излезе наяве."


Според нас, въпреки че събитието за прераждането е истинско нелокално събитие, преживявано от детето, тълкуването не е правилно. Вярваме, че детето е във висока степен на резонанс с квантовата холограма на починалия и е в състояние да извлече КХ информация за починалия. Когато детето расте, рационалниата лява половина на мозъка започва да доминира и то вече не може да резонира с КХ на починалия, освен ако детето не е било обучено да поддържа алтернативно състояние на съзнанието (променено състояние на съзнанието). Ние смятаме, че опитността извън тялото (ОИТ) представлява подобен ефект. Отново, това най-вероятно представлява силен резонанс с отдалеченото място и преживяващият извлича и обработва КХ на обектите на отдалеченото място, което се ”посещава” не-локално.


В случаи като тези, описани по-горе, медитиращите, мистичните експерти и естествените медиуми рутинно демонстрират, че не-локална информация може да бъде възприемана от физически обекти и изображения чрез фокусиране на вниманието, успокояване на левата половина на мозъка и позволяване на интуитивните възприятия да проникнат в съзнанието. Опитните в медитацията изпитват променено чувство за пространство-времето, разпадане на аз-а, имат достъп до универсално знание и понякога изпитват чувство за единство с всичко съществуващо. Заедно с това чувство за единство, идва усещане за огромно блаженство и голяма яснота на ума. Ние твърдим, че те просто са влезли в състояние на висок резонанс с КХ и имат достъп до цялата информация. Това очевидно описва епифанията, която аз (Едгар Мичъл) преживях по време на обратния полет от Луната.


В западната традиция, академичният интерес е по-скоро свързан с лявата половина на мозъка или рационалната обработка, отколкото с интуитивни функции на дясното полукълбо. Когнитивна функция на лявата половина на мозъка осигурява приемливо етикетиране на интуитивните, творческите и артистичните процеси, протичащи в десната половина. Фактът, че с обучение и практика всички хора могат да възстановят и задълбочат своя когнитивен достъп до интуитивна, не-локална информация, демонстрира, че ученето и спомнянето се извършват в рамките на целия мозък и включват засилена съгласуваност и координация между полукълботата и КХ. Този процес е различен от функцията на лявото полукълбо, което разширява и екстраполира фактическите данни и формира заключения, основаващи се на логическа дедукция. Този процес осигурява скок към "интуитивно" заключение, пропускайки стъпките, водещи до това заключение.


Когато обект или лице, представляващо интерес, не е в непосредствена близост до възприемащия, така че пространствено-времевата информация, възприемана от нормалните сетива, не е достъпна и не може да бъде тълкувана, методът за установяване на резонанс с целта е малко по-различен. Това е предмет на т. нар. Далечно Виждане (Remote Viewing RV), което е друга латентна способност, която всички ние имаме в известна степен. RV ни позволява да опишем и да преживеем събития, които обикновено са недостъпни за възприемане от нашите пет нормални сетива.


Далечното Виждане се изследва от Путов (Putoff, 1996) и Питоф и Тарг (Targ, 1976) в Станфордския Изследователски Институт (Stanford Research Institute) от средата на 70-те години на миналия век. Тяхната работа привлякла вниманието на ЦРУ, получава финансира и се провежда тайно в продължение на почти 20 години. Част от работата включва проучване на границите на това, какво може да се направи с Далечно Виждане, а също и подобряване на качеството и последователността на резултата. По-голямата част от усилията бяха насочени към обучението на оперативни лица за събиране на разузнавателна информация срещу чужди противници. Правителственото финансиране на усилията приключи след разпадането на Съветския съюз през 90-те.


Бележка от екипа: Едно от тази група изследвания се разглежда в Проект "Гейтуей".


Въпросите, които ни интересуват във връзка с RV, са свързани с "референтния сигнал", използван за декодиране на квантовата холографска информация при отсъствие на каквито и да е било класически пространствено-времеви сигнали, и също така с това, как се постига условието за резонанс (PCAR) от възприемащия. Експерименталните протоколи от RV обикновено дават указания за местоположението на целевия обект, като например описание, картина или местоположение като географска ширина и дължина или изображение, представящо целта. Тези улики изглежда са достатъчни, за да може възприемащият (далечно виждащият бел. прев) да установи резонанс с целта. Пространство-времевата информация (както се възприема от нормалните пет сетива) за целта е недостъпна за възприемащия, обектът не се появява на своето физическо местоположение в пространство-времето като снимка или карта в съзнанието. По-скоро информацията се възприема и се представя като вътрешна информация и наблюдателят трябва да свързва възприятията с неговата / нейната вътрешна база данни от опит, за да разпознае и опише възприеманите атрибути на целта.


В случай на далечно виждане на комплексни обекти, възприеманата информация рядко е толкова недвусмислена, за да бъде веднага приета за коректна. Обикновено се изпилзват скици, метафори и аналогии за разпознаване и комунициране на нелокалната информация. Нужни са обучение, работа в екип и опит, за да може надеждно и правилно да се извлече комплексна нелокална информация от отдалечено място. Информацията се възприема като скица, често като в сън, или като фини впечатления от отдалечената реалност. Много опитни в далечното виждане лица описват тази вътрешна информация като ярка, ясна и недвусмислена. Информацията, получена чрез далечно виждане, е строго не-локална и, въз основа на хипотезата за КХ, получената информация не съдържа информация за нормалния компонент на пространство-времето, възприемана от което и да е от петте нормални сетива за обекта, необходима за пълното му идентифициране и определяне чрез резонанс.


Този интуитивен начин на възприемане може да бъде подобрен чрез обучение при повечето хора. Допълнителното обучение и по-голямо приемане на тази способност може да позволи на възпримащите да развият по-голяма детайлност, точност и надеждност на своите умения. По принцип обучението не само ще подобри умението за далечно виждане и точността му, но също така ще доведе и до увеличаване на стабилността на свързаните невронни вериги.


При отсъствието на нормални сензорни сигнали като светлина или звук за установяване на резонансно състояние като основа за декодиране на квантовата холограма на целевия обект, изглежда изображението, представляващо обекта, е достатъчно, за да позволи на съзнанието да се съсредоточи върху целта и да създаде условието за резонанс (PCAR), както е описано по-горе. Обаче е необходим и референтен сигнал, за да се осигури декодиране на кодираната холографска информация, зависима фазата. Марсър (Marcer, 1998) е предположил, че вълните, които се отразяват във Вселената, остават съгласувани с вълните от източника, и следователно са достатъчни, за да служат като референтен сигнал за декодиране на холографската информация от квантовата холограма на даден обект, излъчвана от отдалеченото местоположение.


Завършваме нашата дискусия за потенциалните приложения на Квантовата Холограма с експериментите, проведени от Джордж Де Ла Уор (George De La Warr) през 1940-те и 1950-те години. Де Ла Уор е британски инженер, който се интересува от разбирането на механизмите, свързани с дистанционната диагностика и лечение. Работата му е документирана от Дей (Day, 1966) през 60-те години. Де Ла Уор започва експерименти със съпругата си, успешен медиум лечител, за да улови радиацията, излъчвана при такива процеси. Първоначално той смята, че този механизъм е свързан с някаква форма на ЕМ радиация, но по-късно осъзнава, че е свързан с резонанс. В крайна сметка, той построява диагностично устройство, което действа като резонираща кухина. Може би най-странният аспект на откритието е, че когато устройството се управлява от съпругата му, тя успява да съсредоточи вниманието си върху жив целеви обект и е в състояние да произведе резонансно състояние между целта и измерващото устройство. Тя също така е могла да "проектира" това резонансно състояние и да прояви празна фотографска плака. Тя е в състояние да прихваща резонанси от растения, дървета, хора и дори болни тъкани.


Машината на Джордж Де Ла Уор от "История и развитие на радиониката", АА

С течение на времето, семейство Де Ла Уор изграждат библиотека от няколкостотин такива фотографски плаки. Много години по-късно Бенфорд (Benford, 2008 ) се сблъсква с тази библиотека и анализира някои от снимките с модерен 3-D CAD / CAM софтуер (Bryce® 4). Анализът показа, че изображенията са кодирани пространствено с 3-D ефект, подобно на тези, произвеждани от fMRI устройство (функционална магнитно-резонансна томография бел. прев.), но с много по-висока разделителна способност. (По-рано описахме откритието, направено от Шемп (Shempp), че fMRI устройствата кодират квантовата информация холографски). Спомнете си, че fMRI устройствата не са съществували много години, след като тези фотографски плаки са били проявени от г-жа Де Ла Уор. Тези експерименти, заедно с последните открития, свързани с машините fMRI, изглежда дават неопровержими доказателства, че макромащабната квантова холография е истински феномен и се произвежда от съзнателното внимание и намерението на възприемащия по отношение на обекта, представляващ интерес.




9. Как учи природата


Накрая на тази сесия за нашия модел на Квантовата Холограма ще обобщим, как природата (и всички живи същества) възприема, учи, адаптира и се развива в своята среда. Този модел е показан на Фигура 5.


В този модел показваме, как фазово скачените (огледално изображение) сигнални пътища, постигайки резонанс (PCAR) между възприемащото лице и целевия обект, могат да бъдат обозначени като "възприятие" на входа и "внимание" или "намерение" на изхода. В случая, когато обектът е обикновен физически обект (като ябълка), интересът ни е към не-локалната информация, възприета от лицето относно ябълката. От гледна точка на ябълката, обаче, ябълката също разполага с информация за лицето. Резонансното състояние между двете е реципрочна връзка.


Бележка от екипа: В почти всички популярни сесии по Далечно Виждане, при които целта е да се наблюдава извънземна или непозната биологична личност, целевата личност веднага добива осъзнаването, че е наблюдавана и в повечето случаи отпраща ответни реплики или говори телепатично на наблюдаващия далечно-виждащ. При наблюдаването на други хора тази осъзнатост за квантовото скачване не се демонстрира.


Фигура 5. Как учи Природата


Моделът на квантовата холография прогнозира, че историята на целевия обект (ябълка) се носи от КХ на ябълката, което означава, че "вниманието" или "намерението" на възприемащия, фокусирано върху ябълката, се записва като събитие в КХ на ябълката. Очевидно, не можем да питаме ябълката за преживяванията й, но въпреки това взаимодействието ще доведе до фазово отместване в КХ на ябълката (интерференция), коeто би могло да бъде засечено. Въпреки че използваме антропично етикетиране, тъй като обсъждаме човешкото възприятие за ябълката, това явление се корени в естествените (и примитивни) нелокални физически процеси, които са фундаментални за взаимодействието между всички обекти, независимо дали са живи или не. Развитото комплексно възприятие, когницията и т.н., свързани с мозъка, все още нямат очевиден аналогичен етикет, различен от "не-локалност и заплитане", който да опише интерактивното преживяване на прости обекти като ябълката с околната среда.


След като се постигне условието за резонанс, наблюдателят може да направи оценка на резултатите (чрез механизма за обратна връзка, показан на Фигура 5) и да промени състояние на ума си по отношение на възприемания обект. Възприеманата информация може след това да бъде обработена чрез мозъчни функции, така че да се достигне познание по отношение на възприеманата информация и по този начин да позволи придаване на значението на информацията. Познанието и значението изискват намиране на взаимо-връзка между възприеманата информация и информацията, намираща се в паметта на наблюдателя. Тази информация ще бъде интерпретирана въз основа на вярванията на възприемащия и натрупания в паметта му опит. След това, наблюдателят може да формира намерение по отношение на обекта. В такива случаи резултатът, обозначен като "действие", се променя от "внимание" (пасивно състояние) към "намерение" (проактивно състояние).


При съзнателните животни (такива с мозък) познанието, значението и намерението по отношение на външен обект често могат да бъдат описани с прости думи, например: враг; борба или бягство (fight or flight); храна, ядене; поздрав и т.н. Не-локалният компонент на информацията, макар че е налице и създава ефект, действа под нивото на съзнателно възприятие при хората и води до "инстинктивно" подсъзнателно поведение при животните. Класическото моделиране на тази автономна дейност я описва с термините на класическата информация и енергийния поток в централната нервна система и в мозъка. Въпреки това, КХ подсказва, че не-локалността работи на всички нива на активност, и със сигурност има резонанси, включващи тази не-локална информация, действаща във всички клетки на организма успоредно с класическите пространствено-времеви функции, както е описано по-горе в тази статия.


Резултатите от не-локалността за умишлените ефекти не би трябвало да бъдат по-трудни за приемане от резултатите за възприятието – нормално възприятие, използващо петте сетива. Резонансното състояние (PCAR) предполага симетрия, при която информацията протича в двете посоки между обекта и възприемащия, така че всеки да е целеви обект, и възприемащ на другия. Само сложността на по-подредените нормални сензорни механизми предполага несиметрична връзка. Като цяло, хората изглежда трудно приемат, че мислите, по-специално целенасочеността, могат да предизвикат действия от разстояние (спомнете си за "Айнщановото призрачно действие от разстояние" / "spooky action at a distance"). Въпреки това, то се наблюдава от векове и само през последните десетилетия е подложен на научно изследване.


Не е толкова трудно да бъде разбран случая на резонансни условия чрез PCAR за създаване на отдалечени ефекти чрез прехвърляне на нелинейна информация между еднакво сложни възпремащи като хората. Стотици успешни експерименти са го доказали. Във всички тези случаи не се изисква пренос на енергия, а само не-локална информация, тъй като всеки предмет / целеви обект има достъп до собствения си енергиен източник (точно както кристалното радио, бел. екипа). Случаят с намерение, създаващо отдалечени ефекти в неживи обекти, е по-озадачаващ. Телепортацията на квантови състояния, успешно извършена за частици и описана от Дарлинг (Darling, 2005), има практическо приложения в квантовите компютри. Многобройните изследвания на Радин (Radin, 1997) и по-рано на Дън и Ян (Dunne, Jahn, 1988) показват, че макромащабни обекти също могат да бъдат променени или преместени, но механизмът за трансфер на енергия, с който са повлияни класическите състояния на отдалечен обект, остава неуловим, но може би е свързан с използването на енергия директно от полето на нулевата точка.


84

5. Квантовата холограма


Доказателствата показват, че всеки физически обект (както жив, така и неживящ) има своя собствена уникална резонансна холографска памет и този холографски образ се съхранява в полето за нулева точка (Marcer et al., 1997). Информацията в полето на нулевата точка се съхранява не-локално и не може да бъде смекчена. Освен това тази информация може да се достъпи чрез механизма на резонанса. Тази информация, нейното съхранение и нейният достъп се наричат колективно "Квантова холограма" (QH).


Можем да мислим за квантовата холограма на даден организъм като за нелокализирано хранилище в полето на нулевата точка, което се създава от всички квантови излъчвания на всеки атом, молекула и клетка в организма. Всеки обективен или физически опит, заедно с всяко субективно преживяване се съхранява в нашата лична холограма и ние сме в постоянен резонанс с него. Всеки от нас има свои собствени уникални резонансни честоти или уникална квантова холограма, която действа като "пръстов отпечатък", за да идентифицира нашата не-локална информация, съхранявана в полето с нулева точка. Тъй като историята на събитията за всяка материя непрекъснато се излъчва не-локално и се съхранява в квантовата холограма, самата квантова холограма може да се разглежда като триизмерен изглед / филм, променящ се във времето, който напълно описва всичко за състоянията на обекта, който го е създал. Не само, че всеки от нас има своя уникална Квантова Холограма, но е възможно и за друг да навлезе в части от него чрез резонанс. Ще развием по-пълон тази идея по-нататък в статията.


За да си представите, как резонансът с КХ на даден обект или жив организъм работи, разгледайте следния пример:
Вземете две еднакви китари, настройте съответните струни на всяка китара на едни и същи честоти и ги поставете на противоположните страни на стаята. Сега издърпайте струна на една от китарите и забележете какво се случва със съответната струна на китарата в другия край на стаята. Тя ще започне да вибрира в резонанс с първата китара.


Оказва се, че вибриращите струни на всяка китара ще предизвикат стационарна/стояща вълна. Вибрациите предизвикват вълната да се движи по струната (инцидентна вълна) до точката, където струната е прикрепена към китарата. Вълната ще отрази тази точка (произвеждаща отразена вълна) и ще се върне в обратната посока като огледален образ на инцидентната вълна. Тъй като вълните се срещат, те ще се интерферират помежду си и ще произведат нашата стояща/стационарна вълна, която след това се разпространява във въздуха.


Бележка от екипа: Инцидентна вълна е такава вълна, която преминава през предавателна линия от генериращия източник към товара. Става инцидентна, когато се удари в прекъсвач или друга среда с различни характеристики на разпространение.


Сега добавете трета идентична китара със съответните струни, които също са настроени на еднакви честоти като другите две. Ако съответните струни на всяка от двете китари се издърпат едновременно в една и съща точка на струната, съответната струна на третата китара отново ще започне да вибрира, както преди, но с една малка разлика. Тъй като и двете издърпани струни бяха дръпнати в една и съща точка и по същото време, звуковите вълни, произведени от всяка от тях, ще интерферират конструктивно и ще се подсилят взаимно във въздуха, което води до звукови вълни с по-голяма амплитуда. Така както и преди, струната на третата китара ще започне да резонира отново, но този път с по-голяма амплитуда. Условието, за да се случи това е, че китарите трябва да се намират на подходящи места в стаята, така че звуковите вълни от другите две китари да пристигат на фаза. Резултатът ще бъде, че те ще интерферират помежду си конструктивно. Ако разстоянията са такива, че сигналите пристигат извън фаза и интерферират деструктивно, те могат да се откажат от третата китара.


Сега повторете този процес, като добавяте 4-та китара с правилното разположение и така нататък. При всяко добавяне, амплитудата на резониращата стояща вълна ще продължи да се увеличава (освен ако реагиращата китарена струна не се счупи от голямата амплитуда на вълната, която получава). Тази аналогия на подсилването на резониращата вълна е от особено значение при достъп до информацията, съхранявана в полето на нулевата точка. Колкото по-голяма е амплитудата на стоящата вълна, толкова по-лесно е за друг обект да резонира с нея.


Аналогията на китарите е подобна на това, как се съхранява информацията в квантовата холограма с ZPF. Защото мозъкът работи като квантов компютър. Мозъкът прави това чрез създаване на резонанс с микротубулите, разпръснати в мозъка, настроени на същата честота като стоящите вълни със същата честота, разположени в ZPF. Както споменахме преди, всеки макромащабен физически обект в природата има своя уникална квантова холограма. Той съществува в 4D пространствено-времевата реалност и е не-локална информационна структура, която никога не изчезва. И най-важното е, че носи цялата история за физическия обект, или, в случая на живите организми, цялата субективна и обективна реалност, преживяна от този организъм. Цялата тази информация за обекта се съдържа в амплитудата, честотите (например дължини на вълните) и във фазовите връзки на тези вълни от излъчващата единица. Може би най-важен е фактът, че информацията, съхранена в КХ, може да се възстанови чрез процеса на резонанс не само с организма, който го е създал, но и с други организми, ако са "настроени" към него. Това се случва най-често при хората, между които има силни емоционални връзки.


Бележка от екипа: Фриц Шпрингмаер разкрива чрез практиката си, че колкото и фрагментирано да е съзнанието на един Монарх-роб, "мозъкът някак си винаги знае, какво му е било причинено и направено". Фриц нарича тази част от човека "ядро" и твърди, че то явно не може да бъде унищожено, затова целта на програминга, който робът приема, е това ядро да бъде много добре скрито зад многобройни слоеве от вътрешни пречки, заблуди, и "лоши сектори" в паетта на жертвата, много подобно на кабалистичното схващане за злото (Клипот).


В психотерапията винаги е било известно, откакто съществува психологията, че най-сигурният и успешен начин за лечение на съзнанието на умствено болните е установяването на пълноценни социални връзки с други хора. Колкото по-емоционални и дълбоки връзки има болния с друг човек, толкова по-сигурно е неговото подобряване.


Обърнете внимание, че ние не твърдим, че всички ние сме виртуални същества, живеещи в "буквална" холографска реалност като интерферентни модели на холографската повърхност на природата. Ние всички сме истински същества, живеещи в много реално материално съществуване, състоящо се от материя, енергия и информация, точно както го преживяваме. Също така квантовата холограма не е за откриването на някакъв нов вид фини енергии като "élan vital", чи или прана, предложени от много хора през цялата история. Нито става дума за многоизмерни теории, нито за живот в други измерения, различни от нормалното ни 4-измерно пространство-време. Но това означава, че сега имаме механизъм, който да опише как умът може да манипулира материята.


Квантовата холограма е модел за това, как работи реалността. Подобно на всички модели, тя ни дава възможност да правим прогнози и да създаваме интерпретации за това, как функционира природата. Можем да тестваме тези прогнози, за да утвърдим и прецизираме модела, и може би някой ден дори да проектираме, изградим и използваме технологии, които изпълняват различни аспекти на прогнозите на модела. Този модел, обаче, трябва да бъде усъвършенстван, тъй като все повече информация става достъпна и нашето разбиране се подобрява. И най-важното е, че моделите са предмет на тълкуване въз основа на нашите предишни знания и опит.


Нашият модел за КХ изглежда обяснява много ефекти, включително аспекти на ума, паметта, потока на съзнанието, различни фактори, влияещи върху здравето, психичните събития, колективното несъзнателно състояние на Юнг, акашския запис и други явления, които възникват от резонанса с КХ. Преди откриването на квантовата холография нямахме механизъм да моделираме или отчитаме тези явления, да не говорим за трансфер на информация между обектите, които тези ефекти предполагат.


Вярваме, че КХ се подкрепя от експериментални доказателства, които предполагат, че тя е и модел, който описва основата на съзнанието. Тя обяснява, как живите организми използват информацията, която познават. Тя издига ролята на информацията в природата до същия фундаментален статут като този на материята и енергията.

Всъщност КХ изглежда като вграден огромен механизъм за съхранение и извличане на информация в природата и такъв, който се използва от самото начало на времето. Това би насърчило КХ като теория, която може да обясни, как цялото творение учи, коригира се и се развива като самоорганизираща се, взаимосвързана цялостна система. Тъй като законите на природата изглеждат еднакви във Вселената, няма причина, тя да не се прилага и за извънземното съзнание.



6. Квантова Холограма: Приложения и Изводи


Сега ще разгледаме някои преди това необясними феномени и ще опишем, как те могат да бъдат обяснени с квантовия холографски модел. След това ще се опитаме да опишем някои от значимите последствия на тази теория.


Преди да започнем, нека накратко да обобщим информацията в тази статия. Ние описахме, как КХ описва истински природен феномен, който е валидиран в лабораторията. Ние постулирахме, че това е описание на реалността, което се основава на математическия формализъм (например теоретичен модел) за това, как природата прилага и използва информацията, паметта, възприятието, вниманието и намерението. Освен това предлагаме КХ да обяснява много явления в природата, за които преди това не са били известни адекватни механизми за описание. Това е особено вярно при отчитането на прехвърлянето на информация между материални обекти или между обекти и тяхната среда.


КХ предлага хипотеза и убедителни доказателства, които обясняват, как живеят земните организми и как използват информацията. По този начин дава на информацията същия фундаментален статус във Вселената, каквито имат материята и енергията. Освен това, когато енергията, материята и информацията се използват в процесите, КХ ни води до самата основа на съзнанието. Така че, може би най-дълбоката импликация на всичко е, че моделът на КХ дава основа за обяснение, как цялото творение учи, коригира се, развива се, като в известен смисъл е осъзнато за себе си. С други думи, КХ описва Вселената като самоорганизираща се взаимосвързана съзнателна холистична система.


Предполагаме, че механизмът за съхранение на квантовата холограма се намира в полето на нулева точка (ZPF). Това поле е повсеместно, вездесъщо, нелокално, не може да бъде отслабено, продължава неограничено (например никога не губи кохерентност), може да съхранява неограничени количества информация и всяка част от него да съдържа код за цялото, точно както прави холограмата. За него може да се мисли не само като за механизъм за съхранение на информация в природата, но и като за механизъм за трансфер на информация в природата. Информацията за КХ се съдържа в амплитудата, честотите и фазовите връзки на основните интерферентни модели (interference patterns) от излъчените кванти. Тази информация се излъчва и абсорбира от всички обекти и съществува в четиримерна пространствена / времева реалност.  КХ се прилага за всички мащаби – от най-малката субатомна частица до най-големите структури в космоса и се осъществява при всички температури (дори до абсолютна нула). Съществува едновременно под класическите описания за това, как се обменя информация между неживите обекти, и под нормалните пет сетива на живите организми.


За живите организми, КХ се отнася до вътрешните и вътрешните комуникации между клетките, органите и органните системи и най-накрая между организмите, както и с по-голямата околна среда, както бе предложено от Lipton (2005), Sheldrake (1981) и няколко други. То се отнася за всички живи организми на земята, както и за всички биологични единици, които съществуват в космоса. Независимо дали е абиотична или биотична, цялата история на събитията от всяка материя навсякъде във вселената от микро мащаба до макро мащаба непрекъснато се излъчва не локално чрез последователни квантови емисии. Тази история също така се ре-абзорбира отново и взаимодейства с цялата друга материя и ZPF чрез обмен на квантова информация.


Механизмът на КХ се отнася за всички клетки на човешкото тяло (приблизително 50-100 трилиона) и отговаря на въпроса, как всички тези клетки си сътрудничат и работят заедно, за да направят цялото човешко същество. Въпреки че активно си сътрудничат, хиляди клетки умират непрекъснато всяка секунда; толкова много, че в течение на една седмица тялото ще има милиарди нови клетки и все пак ти оставаш себе си със същите спомени, същата функционалност и същите отличителни черти. Как се случва това?




Всяка от нашите клетки съдържа един и същ генетичен план на ДНК и е ясно, че това ДНК и въздействията от околната среда упражняват огромно влияние върху развитието и функционирането на нашите клетки. Но клетките не са само подчинени на ДНК; те също така поддържат хомеостаза, като комуникират и си сътрудничат едновременно с много други клетки на тялото и с информацията, която получават от околната среда. Голяма част от тази междуклетъчна сигнализация има електро-химичен характер, но биолозите все още се борят с някои аспекти на механизмите, използвани при този трансфер на информация. Трудно е да си представим, как 100 трилиона клетки могат да останат в хармония чрез бавния процес на електро-химична сигнализация, особено при времена на голямо бедствие, когато е застрашено оцеляването на целия организъм и / или се изискват изключително бързи и координирани отговори.


Първенството на ДНК като основен план за даден организъм отдавна е основната догма в биологията. Вече съществуват много убедителни доказателства, че всички организми на земята, от растения до бозайници, придобиват характеристики чрез взаимодействието си с околната среда и след това могат да предадат тези характеристики на потомство си (Lipton 2005). Този процес се нарича "епигенетично наследство". Създаде се ново поле в биологията, наречено епигенетика, представляващо изследване на механизмите, чрез които средата влияе върху клетките и тяхното потомство, без да променя генетичните кодове. Това принуждава учените да преосмислят еволюционната теория и да се върнат към дните на Ламаркската еволюция. Теорията на Ламарк, разработена 50 години преди Дарвин, предполага, че еволюцията се основава на взаимодействието между организмите и тяхната среда. Това взаимодействие дава възможност на тези организми да предадат адаптациите, необходими за оцеляването, когато средата се промени.


Липтон заявява, че "резултатите от Проекта Човешки Геном (Human Genome Project) принуждават биолозите да признаят, че вече не могат просто да използват генетиката, за да обяснят защо хората са на върха на еволюционната стълба на Земята. От това усилие се оказа, че няма голяма разлика в общия брой гени, открити при хората, и тези, открити в примитивни организми ". И така, откъде идва информацията, която определя кои сме ние? Липтон продължава да твърди, че "клетъчните съставки са втъкани в сложна мрежа от връзки за пренасочване, обратна връзка и обратна комуникация и че хиляди научни изследвания през годините системно показват, че ЕМ сигналите засягат всеки аспект от биологичното функциониране".


Бележка от екипа: За повече информация, "Ефекти на ел. и магнитните полета върху живите организми"





Как функционира този механизъм? Може ли Квантовата Холограма да даде обяснение? В допълнение към ДНК и влиянието на околната среда, във всички земни живи организми междуклетъчната комуникация е особено критична при ембрионалното развитие. От едно оплодено яйце ембрионът се дели хиляди пъти и всеки път се произвеждат идентични потомствени клетки, наречени стволови клетки. Тогава в някаква критична точка, когато ембрионът достигне определен размер, се случва наистина чудо. Клетките започват да се диференцират и образуват групи от подобни клетки, които в крайна сметка ще станат всички високо специализирани тъкани и органи, които съставят човешкото тяло. От цялата маса на недиференцираните клетки, съставляващи ембриона, как конкретна стволова клетка внезапно знае, че трябва да се превърне в сърдечна клетка, чернодробна клетка, неврон и т.н.? Ясно е, че в някои случаи диференциацията е резултат от електро-химична сигнализация от непосредствено заобикалящите клетки. Тази обмяна със сигурност е необходима и предоставя информация, как клетката трябва да се промени, за да се изрази правилно и да се превърне в правилния тип клетка на правилното място и в точното време. Възможно ли е обаче това сигнализиране само по себе си да не е достатъчно, за да обясни пълното развитие на ембриона в цялостен организъм?


Рупърт Шелдрейк (Rupert Sheldrake) (1997) изследва този проблем и предлага теория, наречена "Хипотеза за Формираща Каузалност" (Hypothesis of Formative Causation). Тя дава алтернативно обяснение на това, как се развива структурата и формата (морфологията) на даден организъм. В неговия модел, развиващите се организми се оформят от полета, които съществуват вътре и около тях, а тези полета съдържат формата и очертанията на организма. Той предполага, че всеки вид има свое информационно поле и във всеки организъм има полета, вгнездени в полета. Всички тези полета съдържат информация, получена от предишни изразявания на същия вид организми.

Освен това той заявява, че ”структурата на полето има кумулативна памет, основана на това, което се е случило с вида в миналото. Тази идея се отнася не само до живите организми, но и към протеиновите молекули, кристалите, дори към атомите. За кристалите, например, теорията би могла да каже, че формата, която кристалът приема, зависи от нейното характерно морфично поле. Освен това, морфичното поле е по-широк термин, който включва както полето на формата, така и полето на поведението.”


Според Шелдрейк, природата формира навици (например спомени) и с течение на времето тези навици укрепват и влияят върху поколенията. По същия начин, други навици атрофират с течение на времето поради липса на продължителна употреба. Всъщност Шелдрейк не е сам в предлагането на такъв механизъм. Великият психолог Карл Юнг предложи "колективното несъзнавано", което представлява огромен информационен магазин, съдържащ целия религиозен, духовен и митологичен опит на човешкия род. Според Юнг тези архетипи съществуват от древни времена и са наследени там, където съществуват дълбоко с човешката психика и оказват силно влияние върху мислещия ум. По подобен начин, Пиер Теяр дьо Шарден (Pierre Teilhard de Chardin) предложи концепцията за "ноосферата", която представлява колективното съзнание на човешкия вид, което се проявява от взаимодействието на човешките умове. Де Шардeн твърди, че, докато индивидиге и глобалното общество се развиват в по-сложни мрежи, ноосферата се развива заедно с нея.


В санскритската и древна индийска култура има концепция за Акаша. Акашовите записи са описани като всепроникващ фундамент, съдържащ не само цялото познание за човешкия опит, но и цялата история на Вселената. Нашите нормални пет сетива нямат достъп до тази информация, но могат да станат достъпни чрез духовни практики като медитация. През последните няколко години Ласло (Laszlo) (2004) популяризира и теория, наречена А-полето, съдържащо много аспекти, много подобни на концепциите, описани в тази статия. Всички тези понятия предполагат механизъм, много подобен на нашето описание на КХ.




7. Резонанс и Квантова Холограма


Каквото и да е наименованието на този механизъм, ние твърдим, че основното средство за достъп до трансцендентна информация е чрез процеса на резонанс. Не забравяйте, че тъй като природните закони действат навсякъде във вселената, няма причина да мислим, че КХ не да се отнася за биологичните единици навсякъде във Вселената. При по-висшите организми с мозък, способността на мозъчната структура за паралелна обработка води до възможност за едновременна резонация с информация в КХ в невероятен диапазон от честоти. Това е показано на Фигура 4, където са изобразени ефектите, произтичащи от различни степени на резонанс с КХ.



Фигура 4. Резонансен Спектър


Най-простата форма на резонанс (квантовото заплитане) е показана в лявата страна на графиката. Премествайки се надясно, виждаме явления, които се проявяват с нарастващите степени на резонанс и честоти. Включихме няколко явления в тази графика като опитност извън тялото (ОИТ / OBЕ) и прераждането, но както скоро ще видим, обясненията ни за тях се основават на теорията за КХ и изискват различна интерпретация от тази, която често се среща в популярните литература. Накрая ще опишем степените на резонанса, заедно с техниките за постигането им.


Както вече посочихме, информацията не е нищо повече от това, което се съдържа в моделите на материята или енергията. Значението, което се извлича от тези модели, се развива в съзнанието и се основава на предишен опит (например знание и памет). С други думи, всички събития са предмет на тълкуване и на свой ред се основават на предишните преживявания и вярвания. Колкото повече знания и опит сме придобили, толкова по-близо ще бъде тълкуването на дадено събитие до истинската действителност.


Промяната на убежденията, особено когато те не са основани на знанието, а се основават на вярата, е съвсем друг въпрос. Например в колониална Америка повечето хора са свързвали гръмотевиците и мълниите със зли духове. По онова време, очевидното решение на проблема е било да се отблъснат злите духове чрез звъна на църковни камбани. Излишно е да се каже, че това не е било много ефективно. Повече от няколко души с добри намерения са били изтребени с електрически ток, докато са били в камбанарията, за да бият камбаната. Сега знаем, че концепцията за злите духове е напълно неточна, че и гръмотевицата и светкавицата са само резултат от електростатично разреждане между атмосферата и земята. Как стигнахме до това разбиране? Ние разработихме разбирането и убежденията си, като проучихме и научихме, как природата наистина работи чрез тестове, наблюдение и експериментиране (спомнете си експериментите на Бен Франклин с хвърчилата, за които учихме в началното училище).


Бележка от екипа: Бенджамин Франклин е известен още с просветителската си дейност и с множеството известни цитати, както и със своите експерименти с електричеството. Сред изобретенията на Франклин са затворената фурна, медицинският катетър, гръмоотводът, плавниците и бифокалните очила.




8. Експериментални доказателства


Сега ще опишем някои от експериментите, тестващи концепцията за не-локалност и направените открития. Съществуват значителни експериментални доказателства, макар че някои от тях са противоречиви, които предполагат, че простите организми възприемат и отговарят на нелокална информация. В областта на експериментите с хора, резултатите също са доста смесени за голяма част от последните 75 години. Все пак метаанализът на Radin (1997) и независимият анализ на Utts (1991) на голям и подходящ спектър от експерименти показва убедителна статистика, че възприемането на не-локална информация съществува и е реално.


Мета-анализите са нов инструмент, който се превърна в основен за науки като екология, психология, социология и медицина. Същността на метаанализата е, че резултатите от групи от предишни експерименти се анализират чрез статистически методи, които комбинират резултати от различни съществуващи проучвания, които разглеждат набор от свързани изследователски хипотези.


Може би, ако имаше по-голям набор от експериментални доказателства за прости форми на живот, биха се появили подобни резултати в резултат на мета-анализ. Невъзможността да се възпроизвеждат резултатите в добре конструирани експерименти не доказва, че феноменът (особено в областта на едва доловимите феномени на съзнанието) липсва, а по-скоро показват наличието на скрит механизъм, който не може да бъде измерен чрез класическо измерване. Понякога непоследователните резултати могат да бъдат обяснени чрез директни нелокални ефекти или ефекти, дължащи се на експериментатора. Тези ефекти са резултат от неволно повлияване на резултатите от експеримента, причинени от очакванията, вярванията или предразсъдъците от страна на експериментатора.


Schmiedler (1972) изолира ефекта на "овцата / козата" ("овца" е етикет за вярващите, а "козата" е етикет за невярващите в психически експерименти) в експериментите с хора още преди десетилетия. Статистическите резултати от експерименти с телепатия зависят от субективното пристрастие на експериментаторите и / или участниците в експеримента. С други думи, 100% грешни отговори биха били толкова статистически значими, колкото 100% коректни отговори при такива тестове, а освен това биха изменили на съзнанието или намерението на субекта, докато само случайните резултати биха били неубедителни. Серия от експерименти на Schlitz (1997), изследващи намерението, ясно демонстрира, че пристрастността към експеримента (намерението) е повлияла на резултата дори при ”двойно слепи експерименти”. Следователно, в изследванията на едва доловимите области на ума и съзнанието, пристрастията, вярата и намерението определено имат ефект.


Липсата на съществуваща теоретична структура в класическата наука, която да потвърждава всеки тип възприятие на не-локална информация, и по-малко да подтвърждава, че пристрастността, вярата или намерението имат нелокален ефект, е достатъчно, за да се отчетат аномалните резултати в много научни експерименти. Преобладаващата догма на класическата наука срещу всеки вид не-локални действия на ниво макромащабна реалност не е възпрепятствала провеждането на успешни експерименти. Понякога тази догма става причина за отхвърлянето на положителни резултати като аномалии, с дефектен дизайн или открита измама. Ако съществуваше правилна теория за нелокалността, повечето от тези случаи резултатите биха били приемливи.


Радин (2006) описва поредица от експерименти, проведени през втората половина на 20-ти век върху редица психични явления, които показват, че експериментаторите получават много повече корелации, отколкото може да се очаква случайно. Мета-анализи на изследвания на генератори на случайни числа (RNG), подложени на психокинетично (ПК) намерение показват преимущество срещу вероятност от 35 трилиона към едно върху цялата база данни. Този анализ, последван от десетилетна дълга серия от експерименти на Дън и Джан (1988 ) в Принстънския университет, предостави поразително доказателство, че човешките субекти могат да причинят статистически изкривени резултати в механичните процеси, които обикновено се считат за управлявани от произволни процеси. Подобно проучване на Радин с Ganzfeld мета-анализ показва резултати с коефициент на вероятност от 29 х 1018 към едно (например едно към 29 000 000 000 000 000 000). Радин продължава да описва няколко други проучвания, които показват подобни резултати.


Радин е открил също, че публиката, която гледа на сценични изпълнения, изкривява резултатите от генератори на случайни числа, по време на периоди на високо емоционално съдържание в представлението. В експеримент с широкообхватна аудиторията той записва резултата на генератори на случайни числа по време на телевизионните предавания за процеса за убийство О Джей Симпсън. Повечето телевизионни новини покриват това събитие на живо в продължение на седмици с милиони зрители. Отново, резултатите от генераторите на случайни числа, настроени да наблюдават това събитие, са изкривени и съответстват на емоционалните върхове по време на съдебната драма и на броя на хората, които гледат. Подобен ефект беше отбелязан на 9/11/2001 по време на бедствието в Световния търговски център в Ню Йорк.


Тезата в експериментите в Принстън е, че намерението на участниците създава не-случайни ефекти. В експериментите на Радин резултатите не са били резултат от намерението, тъй като участниците не са знаели за експеримента, но неговата хипотеза била, че концентрираното внимание е отклонило системата от случайност към по-голям ред. Тези резултати показват, че вниманието и намерението осигуряват тясно корелирани резултати и че случайността може да не е свойство на природата, но това, което се възприема като произволен шум в системата, може да бъде съзнание, което в този момент не е в резонанс с конкретната сетивна система.


85

Едгар Мичъл (1930 - 2016) е бил офицер и авиатор от флота на САЩ, , тестови пилот, инженер по аеронавтика, уфолог и астронавт от НАСА. Като пилот на Лунния модул на Аполо 14 той прекарва 9 часа в ходене по повърхността на Луната, което го прави шестият човек, стъпвал на Луната.







Квантовата холограма и природата на съзнанието
Едгар Д. Мичел (Edgar D. Mitchell), Доктор на Науките, Аполо Астронавт, шестият човек, стъпил на Луната
и Robert Staretz, M.S.
Резюме

Представяме ви нов модел за обработка на информация в природата, наречен "Квантова холограма", за който вярваме, че е подкрепен от сериозни доказателства. Стигнахме до заключението, че КХ (Квантовата Холограма) е модел, който описва основата на съзнанието. Този модел обяснява, как живите организми използват информацията. Той повишава ролята на информацията в природата до същия фундаментален статут като този на материята и енергията. Смятаме, че КХ е вграден в природата огромнен механизъм за съхранение и извличане на информация, който се използва от началото на времето. Това би насърчило КХ като теория, която е в основата на обяснението, как всичко учи, самокоригира се и се развива като самоорганизираща се, взаимосвързана цялостна система.



1. Дефиниция на съзнанието


Една обща дефиниция за съзнание е "способността да разбираш и способността да възприемаш връзката между себе си и околната среда". Най-основното определение обаче е просто "осъзнаване".
Друга дефиниция, подходяща за по-сложни организации на материята, например животни с мозък, включва описание, което съдържа някои от следните идеи: "мисли, усещания, възприятия, настроения, емоции, мечти и осъзнаване на себе си". Точно като самия живот, съзнанието е едно от онези неща, които лесно се разпознават, но много трудно да се дефинират. Съзнанието е тема на западните философи от времето на древногръцката цивилизация преди 2 500 години.

Източните традиции се боричкат с концепцията за съзнанието в продължение на хилядолетия и изглежда, че се справят много по-добре, въпреки че конципциите все още не са почти завършени. На Запад обясненията за съзнание най-често са били игнорирани или оставяни на религиозните традиции. Това със сигурност е вярно от времето на Декарт и философията на картезианския дуализъм. Едва в последно време научната общност започна да предприема сериозни усилия за разбиране на ума и съзнанието. Голяма част от усилията в момента се основават на предположението за епифеноменализъм, че съзнанието или умът, ако предпочитате, е страничен продукт на функционирането на основните физически структури на мозъка и този ум е ограничен изцяло в мозъчните процеси. Съществува обаче забележително колечество доказателства, които предполагат, че това тълкуване не е вярно (Chalmers 1996; Penrose 1994). 




Бележка от екипа: Дуализъм е всяко философско учение, което, за разлика от монизма, предполага съществуването на две различни, равноправни, равнопоставени начала: материалната и духовната субстанция, обективният свят и субективната реалност на Аза.
Епифеноменализъм е разбирането, че всички мисловни явления са породени от физически събития и нямат никакво материално физическо последствие. Физическите причини могат да бъдат сведени до принципите на науката физика, а съществуването на душевно психичните причинно-следствени връзки се отричат. Това се твърди в пропагандата на Новия Световен Ред, която се опитва да наложи хегелианското философско виждане и психологията на Вунд. Всичко за произхода на съвременното атеистично крило в науката можете да прочетете в "Контрол над ума - Контрол над света" (Глава 3: Да махнеш “психо”-то от психологията).



На базисно ниво, съзнанието изглежда е свързано с чувството на отделеност и осъзнаване на околната среда от съзнателната единица. То също така изглежда е свързано със способността да се обработва, съхранява и / или да се въздейства върху информацията, събрана от външната среда.
Ограничено ли е обаче съзнанието в рамките на функциониращ мозък? Имат ли микроскопичните организми като вируси, амеба и водорасли съзнание в някакъв примитивен вариант? Те нямат мозък, да не говорим за нервна система или дори за неврони. И все пак те демонстрират целенасочено поведение и осъзнават своята среда. Амебата, например, търси храна, като премества псевдоподите си към плячката, която в крайна сметка бива заобиколена, потълната и смляна.


Няколко вида водорасли са толкова адаптивни, че променят начина, по който се снабдяват с храна въз основа на наличната слънчева светлина. Когато светлината е изобилна, те гравитират към нея, и я усещат чрез фоторецептор в единия край на клетката. Ако светлината е твърде ярка, те ще отплуват към по-подходящи светлинни условия.

Учените гледат на вирусите на по-примитивно ниво като на не-живи, защото не отговарят на всички критерии, които обикновено се използват за дефиницията за живот. Въпреки това, те показват някакви аспекти на съзнание или поне рудиментарна форма на осъзнаване на околната среда. За разлика от повечето организми, вирусите не са съставени от пълни клетки. Те се възпроизвеждат, като нахлуват и завладяват организационния апарат на целевата клетка гостоприемник. Когато вирусът влезе в контакт с потенциален хост, той се вмъква в генетичния материал на клетката на гостоприемника. Инфектираната клетка след това се инструктира да произвежда повече вирусен протеин, вместо да изпълнява нормалните си функции. Това насочено поведение ли е или е налице намерение на нахлуващия вирус?

Изглежда, дори обикновените живи същества са донякъде съзнателни, тъй като демонстрират известно ниво на осъзнатост и намерение, за да манипулират по някакъв начин тяхната среда. И това не се ограничава само до живи същества. Подобно нещо се наблюдава дори на субатомарно ниво – частици, в известен смисъл осъзнаващи средата си. Как е възможно това? На молекулярно, атомно и субатомно ниво това става чрез квантовия феномен на квантовото заплитане (quantum entanglement) и нелокалност – частиците действат и реагират на други частици, с които преди това са се ”заплели”.


Картинката не е част от статията, АА

Бележка от екипа: Квантовото заплитане е физическо явление, което се получава, когато двойки или групи частици се генерират, взаимодействат или споделят пространствената близост така, че квантовото състояние на всяка частица не може да бъде описано независимо от състоянието на другата, дори когато частиците са разделени на голямо разстояние – вместо това трябва да се опише квантово състояние за системата като цяло. Това води до корелация между наблюдаваните физически свойства на системите. Квантовото заплитане се счита за основополагащо за квантовата механика. Квантовото заплитане е било демонстрирано експериментално с фотони, неутрини, електрони, молекули и дори малки диаманти. Използването на заплитането в комуникациите и квантовите компютри е много активна област на изследване.



2. Корените на съзнанието

Вярваме, че на най-фундаментално ниво съзнанието започва с повсевместните квантови събития.
Има данни, които показват, че определени квантови феномени (Schempp 1998, 2007, 2008, Mitchell 1995, 2003, 2008) работят както на макро ниво, така и на микро ниво и са отговорни за много явления, които живите същества изпитват, които не могат да бъдат обяснени по друг начин. Това би обяснило, как близнаците или майката и детето изглежда, че комуникират телепатично, когато поне един от тях е под екстремно натоварване – често споменавани феномени в литературата. Всъщност, няколко от тези така наречени квантови групови ефекти, включително един цял клас от така наречените психични явления, са документирани в цялата ни записана история. Някои от тези феномени са били демонстрирани или предположени по време на лабораторни експерименти.

Както всичко останало в природата, движението нагоре по еволюционната верига на увеличаваща се комплексност на живите организми стъпва върху фундамента на предходното ниво. За съзнанието предлагаме еволюционно скеле, както е илюстрирано на Фигура 1.

На най-ниското ниво на съзнание се намират най-основните аспекти на недиференцираната осведоменост, изградена върху квантовите принципи на заплитане, не-локалност и кохерентно/съгласувано излъчване / абсорбиране на фотони. Тези явления са повсеместни в целия свят на материята. На това най-елементарно ниво, цялата материя изглежда е взаимосвързана с всяка друга материя и тази взаимовръзка дори надхвърля пространството и времето. Ние твърдим, че това е основата за най-фундаменталния аспект на съзнанието, който ние описваме като недиференцирано съзнание и този механизъм на основно възприятие се разпростира върху цялата еволюционна верига на нарастваща сложност на живите организми. Разликите в съзнанието са в степента, а не във вида осъзнатост, когато се движим от ляво надясно по стълбата на съзнанието.


Бележка от екипа: В "Разликите между човека и животното" има изразено мнение, че съзнанието е тясно обвързано с действието на математическото степенуване.


Преминавайки от най-простото ниво на съзнание към по-високи функции на съзнанието / ума, следващото ниво се отнася до съзнанието на простия живот, това на едноклетъчните организми. Тук имаме примитивна способност на осъзнатост посредством молекулярни структури, които проявяват чувствителност към заобикалящата ги среда, използвайки химически и / или електромагнитни средства. В последния случай това е особено разпространено при такива честоти в ЕМ спектъра, съответстващи на видимата светлина, инфрачервените и ултравиолетовите вълни. Усещането на външната среда чрез подобни средства се счита за основен механизъм за възприятие и е във фокуса на класическата наука от доста време.При простите организми, като растения, амеба, вируси и т.н., е ясно, че няма мозъчни структури, които да улеснят възприятието.
Марсер (Marcer) (1997) разработва теория, наречена Квантова Холограма (КХ), която предполага, че животът на най-базисно ниво, включително прокариотните клетки и невроните във висшите организми, обменя информация със своята среда чрез използване на квантовата характеристика не-локалност. Това означава, че всички организми, от най-простите до най-сложните, са взаимо-свързани на фундаментално ниво със своята среда посредством информация, получена чрез нелокална квантова кохерентност / свързаност. Освен това, те са свързани с външната среда чрез кохерентни квантови емисии посредством механизма на Квантовата Холограма (Marcer et al., 1997).



Фигура 1. ”Еволюция на Съзнанието”



Изглежда, природата винаги еволюира в механизми и структури, които подобряват способността на организма за оцеляване в околната среда. В допълнение към не-локалните квантови прости съзнателни ефекти, както току що описахме, са необходими по-високи нива на възприятие и осъзнатост, за да се локират обектите във време-пространството. Така че, докато се движим по-нагоре по еволюционната стълба, ние продължаваме да подобряваме мисловната дейност/ума, както е показано на Фигура 1.  На всяко ниво, организмът има достъп до механизмите за възприятие на нивата под неговото ниво. Ясно е, че на всяко ниво организмът си служи с информация (например модели на енергия и материя), получена от неговата среда. Това означава, че има процес (например съзнание), който използва и приписва значение/смисъл на тази информация. Забележете, че "смисълът" също е информация, която поставя информацията в контекста на използването на информацията от организма.


Пенроуз и Хамереоф (1998) (Penrose и Hamereoff) предполагат, че микротубулите в мозъчните клетки могат да бъдат отговорни за по-фундаментални форми на възприятие. Те също така твърдят, че микротубулите осигуряват основата за появата на по-високи порядъци на съзнание при видовете с мозък. Микротубулите са кухи цилиндрични полимери на протеиновия тубулин, които организират клетъчни процеси. Тези протеинови решетки съществуват в цитоскелета на клетката, намиращ се в невроните на мозъка.

Пенроуз и Хамерехоф твърдят, че тубулиновите състояния се управляват от квантови механични ефекти във вътрешността на тубулата и функционират като квантов компютър, използващ квантови битове, които взаимодействат нелокално с други тубули и с Квантовата Холограма. Когато достатъчно тубулини са заплетени достатъчно дълго, за да достигнат определен праг, настъпва "съзнателно събитие". Всяко събитие води до състояние на контрол на класическите нервни дейности, които в крайна сметка засягат възприятието, ученето и / или паметта.

На пръв поглед изглежда, че е трудно да се поддържат квантовите състояния в мозъка, защото тези квантови състояния обикновено изискват екстремен студ (близо до абсолютната нула −273,15°C), за да се премахне топлинния шум, предизвикан от околната среда. Някои изследователи твърдят, че това е необходимо, за да се предотврати разединяването на тези квантови състояния. Пенроуз и Хамероф обаче твърдят, че декохерентността може да е предшествана от кухи микротубули, които действат като щитове на заобикалящата "шумна" среда.



3. Холографска обработка

Предполага се, че мозъкът обработва и съхранява информацията холографски като масивна, паралелно обработваща и асоциативна компютърна система. Прибрам (Pribram) (1999 г.) и други са изучили това подробно и са го демонстрирали, както в лабораторни условия с животни, така и в операционните зали с хора. В последния случай мозъкът е изложен и стимулиран с електрически сигнали с ниско напрежение, докато пациентът е бил в съзнание, за да опише получения опит. Тези субекти си спомнят изключително детайлни и ярки спомени, сякаш действително преживяват спомените си. Животни с повредени или отстранени части от мозъка, са успели да си спомнят (например, оптимални начини за движение в лабиринт), дори когато увреждането на мозъка е екстензивно.


Много експерименти предоставят доказателства, които показват, че мозъкът съхранява информацията холографски (например съхранявана като изображения, съдържащи се в интерферентни модели). Марсър твърди, че не само съхраняването, но и обработката на информацията се извършва холографски в мозъка. Според него тази обработка, която всъщност създава подробен триизмерен филм, генерира потока на съзнанието, който усеща ума.


Бележка от екипа: Практиката на Фриц Шпрингмаер и Циско Уийлър доказва същото. Фриц разкрива, че всички алтернативни личности, програмирани у един Монарх-роб, живеят свой собствен живот във вътрешния свят на жертвата, където имат контакти, ходят на работа и изпълняват някои рутинни битови дейности. Вътрешните светове на Монарх-жертвите най-често представляват големи градове (като в Магьосника от Оз), замъци, големи зандани, ад, рай, острови и какво ли не, стига това да удовлетворява модела и версията на програминга за съответния Монарх-роб.



Холографската обработка се осъществява, като мозъкът действа като фазово скачващо устройство (например, фазов изход), което е вид логическа схема, в която входовете са чувствителни към фазата на продуциране на входния сигнал. Резултатът е "виртуален" сигнал като огледално изображение на квантовите излъчвания (например фотони от светлината), които всъщност се излъчват от обекта на възприятие. Мозъкът действа като информационен рецептор, използващ адаптивен резонанс със специфичен обхват от ЕМ честоти (например дължини на вълните) в неговия входен път. Получените входни сигнали са изображение на външния обект, който резонира с подобни виртуални сигнали, генерирани от мозъка (output). Това създава резонансно състояние, което може да се интерпретира като постоянна вълна между обекта и мозъка. Входният сигнал е наистина квантовият спектър на излъчванията на обекта, който се възприема.


Подобно на цялата холографска обработка, асоциативният модел, който се създава, улеснява извличането на информация в резонантен цикъл, използвайки припокриващите се референтни сигнали на квантовите излъчвания от външния обект. Това дава възможност на възприемащия мозък да извършва схематична / шаблонна класификация и да разпознава резониращите сигнали. Този процес на резонанс се нарича фазов скачващ адаптивен резонанс (Phase Conjugate Adaptive Resonance) (PCAR). Ние вярваме, че PCAR е основата за най-фундаменталното ниво на възприятие във всички живи организми в еволюционното дърво на живота (Mitchell 2001). Като пример вземете прилепите, делфините, китовете, които използват сонара, за да изпращат сигнали и да получават отговор, за да намерят нещо. PCAR е мозъчният аналог на този процес.


Един от най-важните аспекти на лазерната холограма е, че тя показва разпределителното свойство. Това означава, че дори малка част от цялостен холографски запис съдържа целия запис на записаното изображение, но с по-малка разделителна способност при реконструкция. Фигура 2 е действителна квантова холограма или модел на вълновия интерферентен модел (wave interference pattern) на мозъка на пациент върху фотографска плака. Лявата колона, обозначена с "А", представлява полученият модел на интерференция, а в дясната колона с надпис "B" се показва съответното тримерно изображение на мозъка. Тези изображения са създадени чрез типична машина за магнитно резонансно изображение (MRI), подобна на тази, използвана в медицинската диагностика. В лявата колона (означена с "А") в средния и долния ред на снимките, външната страна и съответно вътрешността на интерферентен модел, показан в А (горния ред), са премахнати, за да се покаже намалената разделителна способност на В в сравнение с B (горе), за да илюстрира холографския характер на А.



Квантовата холография, подобно на квантовата емисия от сложна материя, например био-материя, носи информация за целия организъм. Проучването на стволови клетки подкрепя тази концепция. Фактът, че живите клетки в който и да е организъм се развиват и растат от по-прости стволови клетки, предполага квантово заплитане в организма и неговите съставни части, посредством мигновен обмен на информация чрез PCAR. По този начин определена информация за целия организъм се съдържа в квантовите излъчвания от неговите части.

Още от създаването на телескопа, астрономите бяха измъчвани от един проблем с наземните телескопи, а именно с отклоненията в телескопските изображения, причинени от блестенето на  земната флуидна атмосфера. Скорошните развития в лазерната технология и високоскоростните изчисления позволиха на астрономите да отстранят тези отклонения. Кохерентен лазерен лъч е насочен да следва същия път, към който е фокусиран телескопът. Докато лазерният лъч се отразява от блестящата атмосфера и връща обратно към приемника, фазовото забавяне на връщащия се сигнал се обработва и сравнява в реално време с референтния изпратен лъч. Това сравнение позволява на компютъра да коригира отклоненията, причинени от атмосферата. Сега можем да получаваме чисти изображнения чрез наземни телескопи, подобни на изображенията от космическият телескоп Хъбъл, който е извън земната атмосфера. Концепцията за самокоригиращи се оптични образни телескопи не е различна от описания по-горе процес на PCAR.


Бележка от екипа: Повече за конспирацията на НАСА относно телескопа Хъбъл и ниската земна орбита можете да прочетете в "Истината за телескопа Хъбъл".




Фигура 2: Квантова Холограма.




PCAR-резонансът е необходим, за да може мозъкът да възприема обекти, както те действително съществуват в тримерното пространство. Ако мозъкът трябваше да разчита единствено на видимия светлинен спектър, който се отразява от външния обект и върху ретината на очите, обектът би изглеждал двуизмерен, точно както би било, ако бе направена фотографска снимка с камера. Това е в противоречие с популярното мнение, че виждаме обекти в три измерения изцяло поради бинокулярно виждане. Затварете едното си око и наблюдавайте външен обект с другото отворено око. Обектът изглежда "отвън", а не като изображение "в мозъка" поради PCAR. Това ясно дава предимство на оцеляването на организма, като му позволява да вижда точно и да намира обекти (особено хищници и храна) в тримерно пространство.


Холографската обработка не се ограничава до обработката на сензорна информация във видимия електромагнитен спектър, но също така помага на всичките пет нормални сетива. Помислете за щракване с пръсти. Звукът изглежда произхожда от мястото на пръстите в 3-D пространството, а не от точка в мозъка. Както и преди, този опит е резултат от факта, че сигналът, който носи звука към мозъка, е в резонанс с виртуалния скачен сигнал, генериран в мозъка.



Фигура 3 е илюстрация, описваща процеса на PCAR. Емисиите от обекта на внимание (например ябълката) се получават (вход) от мозъка. Мозъкът на свой ред създава "виртуални" вълни със скачена фаза (огледален образ) за идентифициране на обекта. Резултиращата стояща вълна позволява на мозъка да открие и свърже обекта в пространството. Стоящите/стационарни вълни се създават от интерференцията на двете вълни, които се движат в противоположни посоки. Спомнете си, че стоящите вълни са вълни, които не се разпространяват, а са фиксирани  и просто се движат във вертикална посока около нулевата точка на базовата линия. Тази стояща вълна създава резонансно състояние, което позволява на мозъка да обработва информацията, така че да намери обекта в триизмерно пространство.



Фигура 3. Процесът PCAR




Стояща вълна
анимацията не е част от статията, АА





Макс Планк, считан от мнозина за основател на квантовата теория, решава проблема за така наречената ултравиолетова катастрофа в края на 19 в. Той постулира една теория, известна сега като Постулат на Планк, че електромагнитната енергия може да бъде излъчвана или абсорбирана само в дискретни кванти, които формират основата на описанието на радиацията на абсолютното черно тяло (Black-body radiation). В крайна сметка, това беше разширено и използвано, за да се опише, как цялата материя абсорбира и отново излъчва фотони (кванти на енергия) от и в ”квантовата пяна” на полето на нулевата точка (zero point field, ZPF), която прониква в цялата материя и дори във вакуума на пространството (Haisch et al., 1997 ). Обикновено тези емисии са случаен обмен на енергия между частиците и ZPF. Въпреки това е доказано, че емисиите от сложна материя (например живи организми) показват квантова кохерентност и също така носят нелокална информация. Спомнете си, че квантовият феномен на не-локалност предполага моментално предаване на информация в пространството и времето (Darling 2005).


Бележка от екипа:

ZPF (полето на нулевата точка) се описва като океан от субатомни вибрации между предметите в пространството. Физиците го наричат вакуум, но го реферират като поле на нулевата точка, защото субатомарните флуктуации в полето могат да бъдат наблюдавани, дори при температатура, равна на абсолютната нула.

Абсолютно черното тяло (АЧТ) е идеализиран модел, абстракция, използвана в термодинамиката и представлява тяло в термодинамично равновесие (т.е. има изотропно излъчване), което поглъща електромагнитно излъчване в целия диапазон (всички дължини на вълната) и не отразява нищо. Това обаче не означава, че тялото не излъчва. То може да излъчва всяка дължина на вълната и визуално има цвят. Спектърът на излъчване зависи единствено от неговата температура. Слънцето, както и другите звезди, са най-добри приближения за абсолютно черни тела.


а или пространствената пяна е колебание/флуктуация на пространството в много малки мащаби поради квантовата механика. Идеята е разработена от Джон Уилър през 1955 г. Въпреки че съвременната физика все още среща сериозни затруднение в дефинирането на понятието "заряд", кнатовата пяна е модел, който често се използва за обяснение и обосновка как се натрупва заряд и как зарядите съществуват в пространството (особено силно застъпена като термин в цялата литература за енергията от вакума).




4. Квантови излъчвания и не-локалност

Нелокалността е характерна и за макро-мащабни обекти. Нарича се "групов"  феномен (Schempp 1998 and 2008).
Като прост пример вземете посещение на свещено място за поклонение като катедралата Нотр Дам в Париж. Когато влизате в катедралата, е трудно да не усетите чувство на тишина, страхопочитание и благоговение. През вековете, безброй хора са влезли в тази величествена катедрала с тези чувства. И тези чувства са били буквално погълнати от структурата през годините чрез процеса на квантовата емисия от хората и резонанс със самите атоми и молекули на катедралните структури. Колкото по-дълго е излагането на този резонанс, толкова повече е постигната съгласуваност/кохерентност с молекулите и атомите в структурата. Тази кохерентност отново се проявява отново като излъчвания обратно в околната среда, което след това резонира с посещаващите хора (чрез клетъчния механизъм), които влизат в структурата. Резултатът е субективно чувство на тишина, страхопочитание и благоговение, което е точно това, което посетителят изпитва при влизането в катедралата. Това е друг пример за PCAR.


На Фигура 3 показахме емисиите/излъчванията от ябълката, които резонират и се абсорбират от мозъка. Обратното обаче също е вярно. Биомасата на цялото тяло също излъчва кохерентни квантови колебания (флуктуации), които се абсорбират от ябълката и следователно оказват известно влияние и върху ябълката. Сега добавете всичко останало в околната среда около ябълката и човека, което би довело до заключението, че всеки обект, в известен смисъл, има ефект върху всеки друг обект. Харесва ни или не, изглежда, че живеем във вселена на участието (“Participatory Universe”) – ние влияем върху всичко, с което взаимодействаме.


Квантовата холография (КХ) е наскоро открита характеристика на цялата физическа материя и бе доказана чрез експериментална работа с функционални магнитни резониращи изображения (fMRI). В работата си с Магнитно-резонансната томография, Шемп (Schempp) (1999) използва математически формализъм за разширяване на квантовата теория на информацията. Той утвърждава своя подход, като значително подобрява определението и специфичността на ЯМР, и в процеса открива присъщото информационно съдържание на модела на квантовата механика на емитер-абсорбатор. Тази работа предоставя модел за разбиране на обработката на информация на квантовото ниво от биологичните системи, и по-специално, как приемането и обработването на информация води до функциите на паметта, съзнанието, вниманието и намерението. Ние разширихме работата на Шемп (Schempp) и твърдим, че всички клетки на всяка биологична единица и всичките й системи от други органи, включително мозъкът, са се развили като масивна, учеща, изчислителна система. А ключовата съставка на разбирането на тази изчислителна система и нейните процеси е квантовата холограма.


Квантовите излъчвания от всяко материално същество носят не-локална информация за историята на събитията (например променяща се история за всичко, което се е случило) на квантовите състояния на излъчващата материя. Тези квантови излъчвания са във формата на електро-магнитни вълни с много различни дължини на вълните (или честоти, ако предпочитате). Информацията, свързана с тези излъчвания, се съдържа както в амплитудата, така и във фазовите връзки на излъчените вълни като интерферентни модели. Това е подобно на начина, по който информацията се съхранява в интерферентния модел на холографска плака. Тези модели на интерференция могат да носят невероятно количество информация, включително цялата пространствено-времева история на живите организми.


86
БИБЛИОТЕКА / Re: Мирише на... МК Ултра...
« -: Декември 12, 2018, 04:22:46 am »
Актуализация, Февруари 2014


След като написах тази статия, открих много, много повече информация за музикалната индустрия и класическите икони от нашата младост. Например "The Lizard King" означава много повече, отколкото си мислите, а Лед Цепелин (Led Zeppelin) е по-скоро сапунен мюзикъл, отколкото истинска група!


Като всяко дете, израстнало в края на 70-те и началото на 80-те години, слушах Ей Си/Ди Си (AC / DC), Ролинг Стоунс (The Rolling Stones), Бийтълс (Beatles), Лед Цепелин (Led Zeppelin), Блек Сабат (Black Sabbath), Тин Лизи (Thin Lizzy) и др. Някои банди, обаче, се отличават от останалите. Като дете чувах, че Лед Цепелин са най-великата група. Някои от нещата им действително ми харесваха, но бях тотално объркан от останалите. Дори днес ме привличат точно определени албуми или песни, а за другите имам чувството, че са изпълнени от някаква друга група. Мисля, че открих, каква е причината за това.


Има една онлайн публикация, която, дори и да е само частично вярна, обяснява феномена Лед Цепелин. Явно Джон Бонъм (John Bonham) е бил засечен на плаж на Карибите в края на 80-те (бел. прев. официалната смърт на Джон Бонъм е 25 септември 1980 г.). Очевидно, Джон Бонъм дължи много големи суми за данъци, бил уморен от непрекъснато променящата се концепция за "Цепелин" и фалшифицира смъртта си. Всеки път, когато има непотвърдени сведения, че е бил видян някъде, се оказва, че в същото време някой друг бивш член на групата е бил на това място. Това също обяснява, защо неговата "вдовица" никога не се омъжва отново и защо синът му свири точно толкова забележително като него. Имал е учител за дълго време.


Според автора на статията, групата Цепелин е имала много музиканти през годините, което може да обясни разликите между албумите. Смята се, че Джон Пол Джоунс (John Paul Jones) е свирил на дузина инструменти и има авторски права върху много песни. Всъщност, името му е три имена в едно, нали така? Джон, Пол и Джоунс. Знаем, че Джон Ленън е бил убит от ЦРУ и е бил под техен контрол от средата на 60-те години на миналия век. Пол Маккартни е бил убит в края на 1966 г. (9/11) и е заменен с двойник. Брайън Джоунс (Brian Jones) от Ролинг Стоунс беше удавен от британската ЦРУ. Джон Пол Джоунс е просто псевдоним! Разбира се, много хора носеха шапката на Джон Пол Джоунс, тъй като самото име е продукт на Големите Три под контрола на правителството. Ако Пол Маккартни може да бъде заменен, то тогава и Цепелин биха могли да бъдат лесно заменени. Ето защо Джими Пейдж (Jimmy Page) (бел. прев. основател и член на рок групата Лед Цепелин) използва толкова много илюминатски знаци.
Както и да е, проверете това сами ...




Повечето хора ще ви кажат, че има само четирима членове на рок супер-групата Лед Цепелин – истината за групата е била внимателно пазена от елитен "вътрешен кръг" в продължение на близо 30 години, но след това започнаха да се появяват слухове. Мисля, че вече е време да разкрием цялата шокираща история.




СЛУХОВЕТЕ ЗА ДЖОН ПОЛ ДЖОНС


Ако сте гледали филма за Лед Цепелин ”The Song Remains The Same”, знаете, че бас китаристът на Цепелин, Джон Пол Джоунс, изглежда сякаш участва в някакво странно модно шоу, защото сменя дрехите си многократно. Това, в допълнение към факта, че непрекъснато променя прическата си, да не говорим за огромния брой музикални инструменти, на които умее да свири, и многото "шапки", които носи (музикант, композитор, текстописец, организатор, тон режисьор и др.) – сочи към многобройни Джон Пол Джоунс-и – поне 4, за да бъдем точни.



РОБЪРТ ПЛАНТ / ROBERT PLANT


Всеки фен на Цепелин ще ви каже, че гласът на Плант (Robert Plant) не само се променя между албумите, но и между турнетата. Обяснението за това е, че по време на разцвета на Цепелин в действителност има 3 "Робърт Плант". Първият е "истинският" Плант, който е заменен от собствения му брат-близнак Харолд, след като гласът на Робърт отказва по време на турнето през 1973 г. Тъй като Харолд изглежда и звучи подобно на Робърт, бандата успя да заблуди феновете и да продължи без засечки. Това обаче не трае дълго, тъй като Харолд получава криза на идентичността и трябва да бъде заменен, преди да излезе на сцената. Това отваря вратата на един долгогодишен фен на Цепелин (,който прилича на Плант), на име Брадли (Bradley). Брадли толкова много се е възхищавал на Цепелин и на Плант, че се е научил да звучи като Плант, да имитира перфектно маниерите му, и дори си прави пластична операция, за да прилича на героя си. Брадли поема ролята, докато "истинският" Робърт решава да се върне в Цепелин. Брадли се оттегля, а "истинският" Робърт се връща за "In Through The Out Door" (бел. прев. осми студиен албум на британската рок група Led Zeppelin), но гласът му не е достатъчно добър. Поради това и поради факта, че всичките 3 "Плант" искат да бъдат фронтмени на Zep, е взето решение да се сложи перманентен край на кариерата на групата.



ДЖИМИ ПЕЙДЖ / JIMMY PAGE


Както всички знаем, Пейдж беше/е истински магьосник в студиото (микс, редактиране) и даваше на записите онзи специален, уникален "Цепелин"-звук. Знаем също, че неговото магьосничество обхваща свиренето на китара и композирането на музика. Вярно е обаче, че Пейдж е имал възходи и падения – както като китарист, така и като композитор. Има фини разлики в начина, по който изглежда през годините – различия, които не могат да бъдат обяснени с остаряването и надебеляването – и не толкова леки промени в гардероба му за концертите (от Рок Бог в TSRTS (бел. прев. The Song Remains the Same – албум на Лед Цепелин) на предприемач в ”UnLedded” (бел. прев. MTV проект, застен в Мароко, Уейлс и Лондон по случай събирането на Джими Пейдж и Роберт Плант през 1994 г.). Чудели ли сте се някога защо?




JOHN BONHAM / ДЖОН БОНЪМ


Първо, позволете ми да кажа очевидното - имаше само ЕДИН Бонзо (Bonzo). Има, обаче, слухове за единствения барабанист на Цепелин. Изглежда, Бонзо е бил виждан, жив и в добро здраве, на много места по света. Също така изглежда, че това се случва най-често, когато някой от другите членове на Цепелин е на това място. Съвпадение? Или има някакво друго обяснение?
Това са слуховете и спекулациите, за които ще ви разкажа, и ви обещавам – ще ви кажа за цялата шокираща, нецензурирана конспирация зад историята на Лед Цепелин! Ако не искате да промените мнението си Цепелин завинаги, определено не бива да продължавате да четете. От друга страна, ако искате да чуете историята зад легендата Лед Цепелин, продължете...




РАЗКРИВАНЕТО НА ЛЕД ЦЕПЕЛИН
През юни 1998 случайно отидох на почивка в Карибите. Всичко вървеше добре – което означава, че дните, белязани от мързелуване край морето, бяха прекрасни, а нощите – прекарани по "туристически партита" в местните хотели – до деня, в който срещнах друг "турист", с когото споделих питиета и плажен чадър през един дълъг, съдбовен следобед. Забелязах го почти веднага, щом дойдох на плажа през този ден, и след няколко бананови дайкирита събрах достатъчно кураж, за да се приближа и да се представя (по-рано му пратих питие с поздравления). Той ме покани да се присъединя към него, като британец. След малко клюки относно вътрешната политика (той се интересуваше особено от последната кандидатура на Лорд Сътч (Lord Sutch) за Парламента), финалите на Световната купа и европейската музикална сцена, вече не можех да се въздържам и изревах, че той обезпокоително много прилича на барабаниста на Лед Цепелин. Той ме изгледа много сурово и понечи да стане. Аз скочих, застанах пред него и се заклех в моята чест на англичанин, че ще запазя тайната му, ако ми каже, как и защо се пече на плажа в Карибите, когато целият свят вярва, че е мъртъв от почти две десетилетия. Той се втренчи в мен за миг, после кимна и се върна на шезлонга, като ме покани да направя същото. След това поръча питиета за нас двамата, преди да започне да говори ... Следва историята, която ми каза в онзи ден на плажа. Въпреки, че се заклех да запазя тайната, на фона на слуховете и спекулациите в Цепелин-общността, съм сигурен, че той ще разбере и одобри разкритията ми.




БОНЗО ГОВОРИ

"Добре, истината за Лед Цепелин... първата част е почти вярна – за това, как сме се събрали, и всичко за края на турнето през 1970 г. Робърт искаше да се откаже и каза, че брат му Харолд може да се справи, затова ние му дадохме шанс и той пое вокалите. Нещата вървяха съвсем нормално до към 1973 г. Тогава всичко започна да се обърква – получихме Starship (бел. прев. пътрически джет, използван от Лед Цепелин за турнетата им през 1973 и 1975 г. в Северна Америка), Пейдж си навехна пръста, започна да прави концертни снимки за филма, бе обран в проклетата Америка. Когато турнето приключи, бяхме на края на силите си и Джоунс поиска да напусне.


Е, ние използвахме това, което наричат "дубльори" във филмите – намериха няколко момчета, които приличаха на Джоунси на сцената, и един от техническия екип, който от време на време играеше "Харолд". Пейдж също имаше брат, но той не беше толкова добър китарист, затова го оставихме да се оправя със звука. Аз ... ами, винаги съм бил само аз там горе – нямаше братя, сестри или други, които да ме заместят. Както и да е, назад към 73-та, както казах, това е, когато нещата започнаха да се объркват. Джоунси искаше да напусне след това турне, и Харолд също, така че ние ги оставихме да си тръгнат. Едно момче, на име Джери, пое баса – справяше се отлично със синтезаторите и бе приличен композитор. А Робърт се върна на старото си място. До 1975-та нямаше друго турне, за да могат Джери и Робърт да свикнат с цялото нещо "Цепелин", или с това, в което се превърна, преди да стигне до сцената. После стана онази автомобилна катастрофа, която сложи края за Робърт...не го обвинявам. Уговорихме го да остане за следващия албум и турне, но след това момчето му умря и това бе краят – вече нямаше да отиде на турне заради никого.

Така, обратно към Харолд. Преди ”In Through the Door” (бел. прев. осми студиен албум на британската рок група Led Zeppelin), Харолд си загуби ума – тогава го наричаха "криза на идентичността" – затова трябваше да го заменим с онзи техник от екипа, който споменах по-рано. Името му беше Брадли, и колкото и налудничаво да звучи, си направи операция, за да прилича на Робърт и Харолд. По това време вече бяхме с третия ни Джоунси, а и Пейджи не се чувстваше особено добре, затова вкарахме брат му Томас. Той бе учил да свири на китара и можеше да мине за Пейджи, който има "небрежен" ден. Томас обаче не можеше да пише, затова "Джоунси" има толкова голямо влияние върху този албум. По това време бях готов просто да кажа: "Майната му!" и да се откажа. Аз самият – никога не знаех с кого, по дяволите, работя, тия всичките "Робърт"-и, "Джоунс"-и, "Пейдж"-и. Казах на Питър, че ще остана до Кнебоуърт (Knebworth) (бел. прев. Knebworth Festival), но след това бях история. Исках да прекарвам време със съпругата и децата си и да имам живот. Може би, бих правил секс в кръчмата в събота, но повече никакъв Цепелин. След това, точно преди да започнем обиколката на САЩ през 1980 г., аз получих невероятна данъчна сметка и това беше последната капка. Освен това, Брадли ставаше толкова шантав, че ни се наложи да го пратим в център за задържане повече от веднъж, третият Джоунс ставаше неудържимо "артистичен". Нито Томас, нито Джими се чувстваха добре.


Така че решихме, че е време, Цепелин да умре, а Петър вече беше измислил как. Имаше един контрабандист, когото Питър мразеше, и той реши да покани момчето на по питие и да го срещне с "момчетата". Този човек се включи в състезание по пиене с "Робърт" – всъщност, и с тримата Робърт – и умря от алкохолно отравяне – бедният мръстник, никога не е имал шанс. Питър си отмъсти, аз можех безопасно да напусна страната и групата се разпусна. След това, Робърт реши да започне записи и турнета отново, Харолд промени името си на "Дейвид Ковърдейл" (David Coverdale) (да не се бърка с другия певец със същото име, който наистина бе намерен мъртъв на тоалетната на Елвис) и също стартира група, а Брадли стана фронтмен на Dread Zeppelin. Както Робърт, така и Харолд записваха заедно с Джими през годините. След като Томас записа "Outrider" като "Джими Пейдж" ("Jimmy Page"), Джими най-сетне се отказа от наркотиците и сключи сделка с Томас – Джими е музикант, а Томас се занимава с техническата част, като споделят името и парите.


Що се отнася до всички "Джоунс", не съм сигурен, какво точно правят другите, въпреки че вярвам, че един от тях също е променил името си и е започнал "Алън Парсънс Проджект" (The Alan Parsons Project). Истинският Джоунс търси НЛО през последните 20 години, а вторият Джоунс се готви да тръгне на турне в близко бъдеще. Аз прекарвам по-голямата част от времето си в Обединеното Кралство. Някога чудел ли си се, защо Пат никога повече не се е омъжвала? Все още се опитвам да науча Джейсън, как да прави секс с жена. Момчето е точно толкова твърдоглаво, колкото самият аз някога. И от време на време седя зад колисите на неговите концерти. Също така посетих някои от концертите на Пейдж и Плант ("Page & Plant"), но трябваше да се дигизирам и да се преструвам, че съм един от ЗиЗи Топ (ZZ Top) – от тези фалшиви бради започва ужасно да те сърби след известно време – но е хубаво да виждам, как момчетата се забавляват. Опитваме се да се събираме веднъж годишно, да оглупяваме заедно и да ми вземат от кралските чекове – това е, което правя сега тук –  уговорихме си среща с Пейдж, по време на неговата "кратка отпуска", за да направя хубав малък депозит в една от малките приятелски банки тук долу. Той ме помоли да дойда и да свиря на 30-годишния юбилеен концерт, който подготвят за следващата година – казва, че Джоунси също ще бъде там, ако могат да го откъснат от неговите НЛО за достатъчно дълго време...Е, това е...Историята на Лед Цепелин."



87
БИБЛИОТЕКА / Re: Мирише на... МК Ултра...
« -: Декември 12, 2018, 04:18:52 am »
Металика (Metallica) стартира, когато басистът Клиф Бъртън (Cliff Burton) успява да убеди останалата част от групата да се преместят от Президио (Presidio), домът на MK Ултра в Сан Франциско на дясната страна на залива (бел.прев. El Cerrito в San Francisco Bay Area) (също виж Stanford Research Institute в Пало Алто!). Следва внезапно местене в Ню Джърси и след това слава. Разбира се, Металика станаха звезди, едва след смъртта на Клиф по време на турне при инцидент, който може да се случи само във филм. Виждате ли, очевидно се е състояла игра на карти, в която победителят получавал право на избор на легло, а Клиф просто изтегля Асо Пика, и печели. Избира си втория етаж на легло и докато спял, автобусът изведнъж се подхлъзва върху лед – така се съобщава първоначално, но никога след това не се споменава отново. Така или иначе, автобусът се преобръща и по някакъв начин Клиф бива изхвърлен през малкото прозорче на автобуса с по-голяма скорост, отколкото тази на преобръщането на автобуса, и бива смазан от него. Както често се случва в тези ситуации, автобусът се повдига наполовина и след това пада върху тялото, което по някакъв начин е прелетяло през прозореца, при температури над нулата. Никой не говори за лед, освен водачът на превозното средство. Рик Рубин (Rick Rubin) продуцира няколко албума и те повеждат индустриална борба срещу Напстър (Napster), и печелят. Звучи нормално, според мен.


Албумът Mindcrime ("Престъпление срещу съзнанието")

Албумът на Куинзрайк (Queensrÿche) "Operation: Mindcrime" съдържа MK ULTRA-ска история, втъкана в текстовете. Наивно дете с промит мозък убива за системата и хранено с дрога, докато може да бъде използвано, и една монахиня, която също е малтретирана, също участва в това. Историята започва и завършва в психиатрична болница и свързва много различни теми, които засягат MK Ултра. Още едно съвпадение, предполагам.


Нека се върнем за момент на дискусията ни за Лавров каньон. След музикалното избухване на 1960-те години, Лавров каньон продължава да бъде потаен квартал на частни лъкатушещи пътища в Hollywood Hills. Има сведения, че къщите разполагат с подземни лабиринти, които водят до кой знае къде. Седалището на една бяла расистка групировка е на хълма и нотариалните актове за повечето имоти са допълнени от такива рестриктивни договори, че имотите могат да бъдат купувани само от определени хора и само определени хора могат да живеят там. Ако жителите на Лавров каньон не ви желаят, няма да сте там дълго време и ако те ви искат, вероятно ще бъдете там.
Ето списък на някои от най-известните жители на Лавров каньон; Дженифър Анистън, Кристина Апългейт, Зак Браф, Дейвид Бърдън, Амбър Карла, Дейвид Карадайн, Джордж Клуни, Алис Купър, Дейвид Кросби, Шанън Дохърти, Кас Елиът, Уил Ферел, Ерол Флин, Джими Хендрикс, Борис Карлоф, Антъни Кийдис (Ред Хот Чили Пепърс), Стив Мартин, Алиша Силвърстоун, Бела Лугоси, Мерилин Менсън, Марк МакГрат, Джони Мичъл, Кийт Мун, Том Морело, Пати Дюк, Бъз Озбърн (Melvins), Грам Парсънс, Иги Поп, Трент Резнър, Карол Кинг, Кей Ди Ланг, Тимоти Лиъри, Марти Льо Нобъл (басист на Porno For Pyros, Jane’s Addiction, и The Cult), Кейт Ричардс, Никол Ричи, Роулинг Стоунс, Пол Ротшилд (продуцент), Рик Рубин, Мег Райън, Кийша, Слаш, Дъсти Спрингфийлд, Дани Сургарман (мениджър на The Doors), Джон Тейлър (Duran Duran), Джъстин Тимбърлейк, Орсън Уелс, Петер Уенц (Fall Out Boy), Франк Запа и Франсис Фармър.


Ако много от тези имена не предизвикват веднага звън на MK ULTRA-камбаната в главата ви, тогава не си върша работата както трябва. Между Рик Рубин, Лолапалуза и Лавров каньон имаме истински ”кой кой е” от известните жертви на MK Ултра. Всеки има история и всеки от тях по някакъв начин се е скрил в Холивудските Хълмове, както и много други преди тях.


Добър метод при опит да се намерят жертви на MK Ултра в музикалната индустрия в миналото е да се търсят класическите знаци. Злоупотреба с наркотици, странно поведение, множество личности, ранни смъртни случаи и други подобни. Например, докато проучвах Ел Дюсе (El Duce) от "The Mentors", всичко ми напомни за известния ДжиДжи Алин (GG Allin), който сякаш идеално се вписваше в MK ULTRA. Той е човек, който, когато свири на живо с групата си "The Murder Junkies", е известен с това, че е извършил почти всичко на сцената. Той ще отдели телесни течности и ще ги изяде, ще се удря до кръв с бутилка, бие безчувствено хора и ще се държи като бесен психотик, докато представлението не бъде затворено от властите. Рожденото му име е Исус Христос Алин. Както при раждането революционера Джим Джоунс (Rev. Jim Jones), майка му имала видение, така и бащата на  Джи Алин имал видение, че синът му ще бъде велик човек. След като няколко пъти обеща да се самоубие на сцената, Джи Алин най-накрая поема свръхдоза след дълга нощ на купони и разрушения. Разбира се, имаше слухове, че мениджърът му работи за ЦРУ и според самия Джи Алин, мениджърът му изчезна в Южна Америка, където вероятно е изнасилвал непълнолетни момчета. Ако Джи Алин няма връзка с MK Ултра, щях да съм много изненадан.

Както виждате, не е трудно да се открият онези банди, които пасват точно на MK Ултра-матрицата. Например, сега, когато знаем повече за MK ULTRA, започва ли динамиката на Аксел Роуз (Axl Rose) и Гънс Ен Роузис (Guns N Roses) да има някакъв смисъл?


Дете от малко градче в Айова се качва на автобуса за Лос Анджелис и след няколко години става изумително известен, след което преживява няколко класически срива през следващите години. Някой ще се изненада ли от факта, че Слаш ще живее в Лавров каньон? Стоун Темпъл Пайлътс (Stone Temple Pilots) – вътрешните демони на Скот Уейланд (Scott Weiland) изглеждат много MK Ултра-ски. Ози Озбърн? В една минута мислиш, че е почти мъртъв, а в следващата той скача наоколо и пее като луд, като че ли е програмиран да го прави. Кийт Мун (Keith Moon) от "Дъ Ху" ("The Who") живееше в Лавров каньон и умря млад. Всъщност, учуден съм, че един от любимците на Кърт Кобейн, Бъз Озбърн от Мелвинс (Melvins) живее в Лавров каньон. (Трябваше да предвидя, но все още боли, когато го чета. Кажи ми, че не е така!)




Правителството контролираше Холивуд в продължение на десетилетия. Някой помни ли PMRC (Parents Music Resource Center) и изслушванията в сената? За какво ставаше въпрос?


През 1985 г. PMRC (Център за родителски музикален ресурс) е създаден от четири "Вашингтон Съпруги". Типър Гор (Tipper Gore), съпругата на бъдещия вицепрезидент и изобретател на интернет, Ал Гор (Al Gore), съпругата на министъра на финансите Джеймс Бейкър (James Baker), съпругата на градски съветник във Вашингтон и съпругата на мощен търговец на имоти. Официалната цел на тази група е да информира родителите за нещата, които се съдържат в музиката. Те се опитаха да постигнат това чрез представяне на артисти, текстове и обложки на алмуби пред конгреса. Те дори пускат песните "The Filthy 15", които просто случайно съдържат много банди, които имат някои връзки с MK ULTRA. Тази група Холивудски съпруги някак си избра някои от най-неизвестните парчета да бъдат представени пред конгреса, а мнозина твърдят, че ако не е бил PMRC, много от тези "неприлични" групи никога нямало да бъдат толкова популярни. Разбира се, групите, които бяха мишена на PMRC, не бяха избрани на случаен принцип, нито пък музикантите, които даваха показания. По принцип всички ние бяхме измамени от правителството и бяхме съдействащи пионки в играта им. Не ми ли вярвате? Нека да погледнем назад към тези прекрасни времена.


Поглеждайки назад, повечето хора си спомнят изслушванията в Сената по следния начин –  един куп бели консервативни християни на средна възраст натикаха ценностите си в гърлото на американската младеж и веднага много красноречиво им беше казано да "отидат по дяволите" от Франк Запа. Основно ставаше въпрос за клип на Туистед Систър (Twisted Sister) без музиката или без Дий Снайдер (Dee Snider), о чакай, Дий Снайдер беше също там! Рок звездите хладнокръвно наругаха тези, лишени от всякаква връзка с реалността, средностатически републиканци и децата получиха музиката си. Това почти обобщава ситуацията. Има ли някой, който помни резултата от всички тези изслушвания? Стикери бяха поставени на албуми, считани за "опасни" и всички се прибраха вкъщи щастливи. Някой иска ли да отгатне, какво се случи с повечето от групите, които бяха представени пред Конгреса или с новите стикери на албумите им? Продажбите скочиха с изумителни проценти; по някаква причина, ако група бели хора на средна възраст кажеха на децата да не слушат определена група, това караше тези млади хора да търсят музиката на групата още повече, само за да не се подчиняват. Кой би си помислил подобно нещо? Обратна психология от най-високо качество. Типър Гор (Tipper Gore) бе лицето на комисията, съпругата на изключително либералния депутат и бивш вицепрезидент Ал Гор. Всеки обвинява християнските републиканци за PMRC, но лицето му е съпругата на един от най-големите левичари в Америка. Някога чудили ли сте се, как работи този чудесен трик? Позволете ми да обясня как се получи тази измама.




Мерилин Менсън със своя ментор Антон Ла Вей


В средата на 80-те години на миналия век ЦРУ има множество агенти в цялата страна, които активно стартират групи и подписват договори с жертви на MK ULTRA, които са програмирани с различни мотиви. Нацистките мотиви са групирани в метъл, пънк и white power музика, сатанински мотиви са използвани в метъл и готик, а създанията като Джи Алин (GG Allin) и подобните на него (El Duce) са създадени за шок банди.


Как може правителството да продава тези екстремни артисти на децата? Е, ако знаете нещо за тийнейджърите, ще бъде очевидно, че обратната психология е може би най-добрата техника. Децата ще правят неща, които дори не харесват, ако мислят, че правят напук на родителите си! Така че четирите Вашингтонски Съпруги са вербувани, за да привлекат вниманието на Америка към тези малко неизвестни групи, в опит да спасят децата. Това е като някой, който публикува плановете за създаване на бомба, в опит да накара хората да не правят такива. ЦРУ знаеше, че след като група бели хора на средна възраст започнат да държат лекции на децата за тази музика, децата щяха да чуят тази "зла музика". А върхът на черешката е, че идолът на децата всъщност трябваше да наругае конгреса по телевизията.  Всяка мечта на всеки тийнейджър се сбъдна и след изслушването продажбите на тези банди скочиха нагоре. Всъщност, предупредителните етикети просто се превърнаха в реклама за децата, повечето тийнейджъри просто няма да купят албум, който няма един от предупредителните стикери. Разбира се, това беше планирано през цялото време, сега Слейър (Slayer), King Diamond, Венъм (Venom), У.А.С.П. (WASP), Туистед Систър (Twisted Sister), Мотли Крю (Motley Crue) и дори Принс (Prince) бяха някак си въвлечени в тази огромна схема. (Знам какво мислите, Принс е такъв нормален човек, кой би си помислил, че е бил подложен на контрол на ума?!)



Разбира се, ако ЦРУ трябва да наложи крайните си възгледи на американската младеж, какво означава това за бизнесмена? Е, продажбите на плочи сега изхвърчаха в небето, концерти, видеоклипове и др. Музикалната индустрия беше на върха на света, MTV пускаше видеоклипове и всички забогатяха. След изслушванията в Сената метъл- и рап-бандите процъфтяват на фона на предупредителните стикери и скоро Нирвана ще удари Сиатълската сцена. Години по-късно, когато Напстър (Napster) е на път да затрие звукозаписните компании, групи като Металика изведнъж изоставят mosh pit (бел.авт. мястото, непосредствено пред концертния подиум, където най-ентусиазираните от публиката танцуват в екстаз.) и стават говорители на корпорациите. Ако Металика наистина бе ъндърграунд метъл група, обичана от феновете, те лесно биха могли да разпространяват собствената си музика, стоки и т.н., и да събират всичките пари, вместо да получат само част от това, което звукозаписните компании действително печелят от тях. Внезапно металните крале се сприятелиха с корпоративните адвокати и следват феновете, които използват "Napster"? Металика достигна своя връх с Клиф като басист, по мое мнение, и след като той някак си беше убит, останалата част от групата всъщност бяха куклите, за които пееха. Може би това обяснява защо първите им албуми са били лирично и музикално сложни, докато всичко след това е Мотли Крю (Motley Crue) стил на Металика. (Отплесквам се.)


Другото, което ме смущаваше, беше броят на музикантите, известни като противници на Бог и правителството, които изведнъж се отрекоха от този начин на живот и се завъртяха на 180 градуса, и станаха свещеници или преживяха духовно прераждане. В продължение на десетилетия се чудех, как е възможно един човек просто като чрез натискане на бутон да стане точно обратното на това, което е бил. Но сега, когато съм наясно със съществуването на MK ULTRA, тези привидно случайни трансформации не ми изглеждат толкова случайни. Не забравяйте, че правителството се нуждае от начин да държи роба "зает" до момента, в който може да бъде използван. Екстремистките групи са идеалното място за внедряване на тези, които са под контрол на ума, тъй като всички тези групи се ръководят преди всичко от правителството. Знам, това започва да звучи като луда научна фантастика, но всичко е базирано на науката. Те изучаваха човешкия ум и са разбрали чрез експериментите, започнати още от нацистите, как да го фрагментират и да го променят. Гледайте стари видеоклипове на говорещия пред публика Хитлер и забележете, как всичко е изключително точно инсценирано – мястото на камерата, сцената, банерите и цветовете. Обърнете внимание на жестовете му, докато говори. Сега, включете телевизора и гледайте, как преродените пропагандатори говорят. Обърнете внимание на приликите в представянето им. След това, превключета на State of the Union Address (бел. прев.годишна реч на президента на САЩ пред Конгреса) и направете същото. Не е случайно, че много известни MK ULTRA банди използват видео екрани по време на представленията си. Така, агентите следят, дали публиката има лесен достъп до LSD и Extasy, а музикантите свирят, докато на екрана се появяват изображения. Цялата тълпа може лесно и неусетно да бъде хипнотизирана. Джейнс Ъдикшън (Jane’s Addiction), Найн Инч Нейлс (Nine Inch Nails), Пинк Флойд (Pink Floyd), Ю Ту (U2) и т.н. използват тази техника. Всъщност, днес видео екраните са почти навсякъде и можете да се обзаложите, че не показват само кадри от шоуто.


Но обратно към новопробудените християни – днес съществуват някои популярни клонове на християнството, които са основани от ЦРУ и неговите агенти. Няма да ги посоча с пръст, но ако внимателно наблюдавате известните проповедници и разгледате използваната от тях символика, ще разберете, за какво говоря. Както в Rockumentary (бел. прев. документални филми за рок музика и рок музиканти) по Ви Ейч Уан (VH1, бел. прев. американска кабелна телевизионна мрежа, подобна на MTV), още в началото се знае, че някой ще надебелее, някой ще намери Бог и някой ще умре.


Приключването на първоначална мисия не означава, че жертвите не могат да бъдат препрограмирани и държани под контрол, за да служат на други цели. Жертвата ще приеме нова роля, подобно на всички музиканти от 60-те години на миналия век, които някак си като леминги, изпълняващи заповеди, се събраха по хълмовете на Лавровия каньон.

Не мислиш, а просто действаш.


Общото в тези истории е, че началото може да не е хубаво, но финалът обикновено е направо грозен. Всеки, който вече не е нужен, бива изхвърлен. По някакъв начин около 27-годишната си възраст, наричана още "Възраст на Просвещението" (“Age of Enlightenment”), човек започва да узрява умствено и програмирането на ума вече не работи безпроблемно. Това не винаги се случва на 27-годишна възраст и интензивността варира при различните хора, но е достатъчно да кажем, че след като стигнат възраст, на която програмирането не работи, жертвите биват препрограмирани и задачата им се променя, или просто биват изхвърлени или убити.
Примери:
Джими Хендрикс (Jimi Hendrix), Джим Морисън (Jim Morrison), Кърт Кобейн (Kurt Cobain), Брайън Джоунс (Brian Jones), Пол Маккартни (Paul McCartney), Мама Кас (Mama Cass), Ейми Уайнхаус (Amy Winehouse) и т.н. и т.н.


Повечето от тях стават жертви, още когато са били много млади и умът е най-податлив на фрагментиране чрез техниката на мъченията. Системата направи чрез тях много пари и, когато вече не са й нужни, ги изхвърля. Славата е мимолетна и илюзорна. Тя съществува само за кратко време, всичко е контролирано и ни е показано по такъв начин, че да си мислим, че партито продължава вечно. Но това не е така и никога не е било така. Партито всъщност никога не се е състояло по начина, по който ние си мислим.


В края на краищата, знаейки истината, можете ли да кажете, че сте шокирани? Някак си, мисля, че всички май знаехме, че борбата за правото ни да се забавляваме бе глупава, но ние въпреки това го правихме, защото бяхме млади и вярвахме в лъжата. Наистина ли това е толкова ужасно?



88
БИБЛИОТЕКА / Re: Мирише на... МК Ултра...
« -: Декември 12, 2018, 04:01:59 am »



Името ми е Елън Аткин (Ellen Atkin). През 2015г разпознах себе си на тази известна снимка. Вече съм преодоляла тежкото си детство, но продължавам да търся отговори за натрапчивите тревоги в родното ми семейство. Майка ми бе пациент на д-р Еван Камерън (Ewan Cameron). Баща ми е посещавал психиатър. Сестра ми се побърка, а брат ми умря млад. Тогава, както и сега, тази тема остава табу. Искам да променя това, като интегрирам търсенето на отговори и справедливост в работата си на художник и влияеща на медиите личност. Посетете блога ми, mkultragirl.org, за да разберете повече. Очаквайте скоро сайта UltraNationMedia.com




Интересни неща, ще кажете вие, но всичко това се е случило преди много години. По какъв начин ме засяга?


Всъщност, това бе началото на експеримента на ЦРУ в музикалния бизнес, който бе определен като изключителен успех. Най-популярните банди от епохата бяха или инфилтрирани, или стартирани, или управлявани от агенти на ЦРУ. По този начин, чрез младежта, всяко послание можеще да бъде изпратено на населението, без никой да има и най-малката представа, какво всъщност се случва.


Ако сте внимавали достатъчно, сигурно ще видите, че определени групи музиканти се свързват свободно помежду си. Години по-късно, можем да намерим интересен човек и да го проследим, докато се смесва с много други известни и влиятелни хора от онова време. Например, "съвпадението", че ”Бийч Бойс” (”The Beach Boys”) дават къща под наем на клана Менсън (Manson), а Брайън Уилсън (Brian Wilson) полудява (контрола на ума). (бел.прев. Брайън Уилсън е член на групата Бийч Бойс.)
Чарлс Менсън (Charles Manson) е подставено лице / изкупителна жертва на MK ULTRA от сатанински сорт подобно на Антон Ла Вей (Anton LeVay). (бел.прев. Антон Сандор Ла Вей е основател, а до смъртта си и върховен жрец на Църквата на Сатаната. Автор е на книгата „Сатанинската библия“.)


Всеки човек или група, имащи някакво "съвпадение" с Менсън, вероятно е въвлечен в MK ULTRA като жертва. Смятате ли, че е съвпадение, че Трент Резнър (Trent Reznor) от групата Найн Инч Нейлс (Nine Inch Nails) записва албум в старата къща на Шарън Тейт (Sharon Tate)? (бел.прев. Шарът Тейт Полански дъщеря на полковник Пол Джеймс Тейт (Colonel Paul James Tate), офицер от армията на САЩ и съпруга на Роман Полански. На 9 август 1969 г. Шарън Полански е убита, заедно с още 4-ма души, от членове на фамилията Менсън в къщата, където тя живее заедно с Роман Полански. В момента на убийството, Шарън е бременна в 8-ми месец и половина с втория си син.). Трент Резнър нарича студиото си Piggy (Прасенце), защото думата е написана с кръв на стената след убийството (бел.прев. Думата, написана на стената с кръв, е PIG). Разбира се, той твърди, че не знаел за историята на къщата преди да я купи, и аз му вярвам. Сигурен съм обаче, че мениджърите му са добре запознати с нея. Всъщност, аз съм сигурен, че всичко е част от плана. И коя точно група Трент Резнър "открива" и помага да бъде създадена? Мерилин Менсън (Marilyn Manson), разбира се, още един Менсън. Това е толкова очевидно, че буквално ви моли да го наречете това, което е. "Светът е гаден и аз не трябва изобщо да го опитвам", е онова, което тези групи крещяха на младежта на Америка.


Разбирате ли, ако има някаква радикална расистка група от някакъв цвят, тя вероятно е инфилтрирана или просто управлявана от ЦРУ. Основната адженда (дневен ред) на Новия Световен Ред е да създава хаос сред населението. Това се постига главно чрез разделянето на хората по расови белези. Размириците в Лос Анджелис (бел.прев. през 1992 г.) и хардкор гангстерският рап бяха разработени, за да отделят още повече черната общност от бялата. Въпреки това, както при всеки експеримент, те приключиха с някои последствия, с които те не бяха подготвени да се справят. Защото гангстерският рап е трябвало да се хареса на децата във вътрешната част на градовете и да създаде някаква стена между сърцевината и предградията. Но когато белите деца чуха гангстерския рап и цялото му насилие и осъзнаха, че родителите им го мразят, прегърнаха рапа. ЦРУ се опита да противодейства на феномена бял рап чрез имплементиране на черен национализъм. Някой спомня ли си Пъблик Енеми (Public Enemy) и Ислямска Нация (Nation of Islam) по време на техните представления? (бел.прев. Пъблик Енъми, също известни като P.E., е влиятелна хип-хоп група от Лонг Айлънд, Ню Йорк, известни с текстове си на политическа тематика и критика към американските медии.) Това бе опит да се държат белите деца настрана, но това, което бе постигнато е, че се появиха един куп бели деца, които пожелаха да бъдат черни. В крайна сметка, осъзнаха, че ако искате да създадете перфектния рапър, той трябва да бъде бял и той трябва да бъде Огромен. (Еминем например?).


Преди правителството да разбере, че може да използва това, че белите деца харесват рап, реши, че е необходим нов саунд (ново звучене), който никой, освен белите деца, не би харесвал, нещо, с което всяко бяло хлапе би могло да се идентифицира. Музика, свирена от китара, индуцирана чрез наркотици, която тематизира безнадеждността и безсмислеността на живота.


Всичко започна дълбоко в гъстите гори на Тихоокеанския Северозапад (Pacific Northwest, бел.прев.) - място, където много валеше, хората бяха много депресирани. Това бе доста изолиран географски район. Лидер на движението е тревожен младеж с проблем с наркотиците, умрял на 27-годишна възраст, известна като просветлението на MK ULTRA. Подобно на Морисън (Jim Morrison), Хендрикс (Jimi Hendrix), Брайън Джоунс (Brian Jones), Мама Кас (Mama Cass, бел.прев. Cass Elliot) и др., Кърт Кобейн (Kurt Cobain) щеше да слезе от зашеметяващите висоти на славата чрез горещо дискутирана смърт на 27-годишна възраст. Една от най-знаменитите банди на 90-те години бе Нирвана, а Кърт Кобейн бе лидерът й. Чисто съвпадение ли е начинът, по който се развива неговият живот? Или бе част от майсторски план, задействан по-рано? Нека погледнем отново.


Ханк Харисън (Hank Harrison) е въвлечен в MK ULTRA още през 50-те години на миналия век като "дресьор" (или "хендлър") за контрола на ума. Идва в Лос Анджелис с почти никакъв музикален опит и оглавява група, наречена The Warlocks. Като с докосване на вълшебна пръчица от Warlocks става Грейтфул Дед (Grateful Dead) (бел.прев. "Грейтфул Дед" е американска рок група, сформирана през 1965 година в Сан Франциско, Калифорния, САЩ. Тяхната музика е особена смесица от елементи на психеделичен рок, блус, кънтри, реге и джаз. Те са едни от участниците на Удсток през 1969.). На всяко представление на бандата се раздава "киселина" (LSD), а отличителен знак на бандата става филмът "Магьосникът от Оз" ("The Wizard of Oz"), класическият филм за МК ULTRA програмиране. Веднага след като Grateful Dead потръгва, Ханк се оттегля.


Ето какво си спомня Дейвид Кросби (David Crosby) за Ханк Харисън: "Харисън не беше хипи напушен наркоман. Винаги изглеждаше чист. Всъщност беше обучен психиатър. Първият път, когато го видях, той носеше костюм от памук и коприна, папионка и кожено куфарче. Мога да си представя, че Харисън е оперативен агент на ЦРУ или абсолвент на Сал Алински (Saul Alinsky), който отговаря за организирането на групи като Grateful Dead".


Разбира се, може да се чудите, как Дейвид Кросби е толкова добре запознат с ЦРУ и The Grateful Dead, но ние вече знаем отговора на този въпрос, нали?


Ханк Харисън има дъщеря, Къртни (Courtney), която, без всякаква изненада, има ужасно и мъчително детство, била е малтретирана точно като повечето деца на манипулатори от МК ULTRA. Родителите й се развеждат и тя живее ту при единия, ту при другия. Къртни е някак си приета в Колежа Тринити (Trinity College) в Ирландия, където учи теология в продължение на два семестъра. По това време Къртни развива невероятна способност да се запознава и да ходи по срещи с музиканти, които изведнъж станаха известни. Тези серии започват със срещите й с Джуан Коуп (Juian Cope), който има прилична кариера в Обединеното Кралство. След това през 1989 г. се жени за кратко за фронтмена на Leaving Trains Джеймс Мореланд (James Moreland). През 1991 г. тя започва да се среща с Били Кориган (Billy Corrigan) от Smashing Pumpkins, а през следващата година групата има огромен търговски успех. Кортни обаче напуска Били Кориган през 1991 г., когато отива в Лос Анджелис и се среща с човек, който скоро ще стане знаменитост. Името му е Кърт Кобейн и разбира се, Къртни Харисън променя името си на Къртни Лав (Courtney Love). Само в рамките на една година, през която тя напуска Били Кориган и се свързва с Кърт Кобейн, и двамата станаха изключително известни.


Когато Кърт Кобейн среща Къртни през 1991 г., Нирвана все още не е издала творческия си албум Nevermind. Групата се състои от Кърт и Крис Новоселич (Chris Novoselic) и те търсят барабанист. Изневиделица, Кърт научава за барабанист в банда във Вашингтон, отдалечен на 3000 мили (4800 км), и веднага решава, че той трябва да прелети над цялата страна. Това е огромен червен флаг – някой изведнъж прави нещо такова и не знае точно защо. Вероятно се дължи на факта, че е програмиран да го направи. Така че, Дейв Грол (Dave Grohl) събира багажа си и идва от гнездото на MK ULTRA в DC (Вашингтон) в Сиатъл, за да се присъедини към Нирвана. Малко след това се появя дъщерята на важен МК ULTRA манипулатор и останалото е история. Няколко години наркотици, странно поведение и после необяснима смърт на 27-годишна възраст, и още една тъжна глава в историята за MK ULTRA и музикалната индустрия е затворена.


Днес разполагаме с повече информация и можем да разгледаме отново смъртта на Кърт Кобейн, и може би да намерим някои от отговорите на все още нерешените въпроси. Официално, Кърт Кобейн беше изчезнал за няколко дни, преди да бъде намерен мъртъв в стая на горния етаж на лятна вила, която бе негова собственост.
Когато напуска, Къртни поискала вилата да бъде претърсена, и действително, тялото на Кърт беше открито на горния етаж. По главата му има следи от изстрел от пушка, която обаче е твърде далеч от него, за да може той самият да натисне спусъка. Носи обувки, така че не е възможно да е използвал пръстите на краката си, за да стреля с пушката. Но някакси е успял да стреля в главата си. Близо до него е намерена игла и токсикологичният доклад посочва, че има достатъчно чист хероин в тялото му, за да убие човек 5 пъти. След внимателно разглеждане на всички налични доказателства, властите установяват, че Кърт се е застрелял въпреки повече от смъртоносната доза хероин. Вместо да умре веднага, както се очаква, взема дълга пушка и някак си натиска спусъка и се застрелва, въпреки че не е могъл да стигне до спусъка. Официална причина за смъртта? Самоубийство, разбира се, класически случай на самоубийство в MK ULTRA стил.





"Много критици описват продукцията на Дисни "Завръщане в Оз" от 1985г като един от най-ужасяващите детски филми, правени някога. Докато много от сцените в него са чиста проба микс от кошмари за млади съзнания, има един факт, който е дори по-смущаващ: Филмът всъщност разказва за малко момиче,
хвърлено в садистичния свят на травмиращия майндконтрол."
--- Truth Frequency Radio, your protection from deception



След смъртта на Кърт Кобейн лидерът на групата The Mentors, Ел Дюсе (El Duce), твърди, че Къртни му предлага $ 500 000, за да убие Кърт Кобейн. Той бе интервюиран по телевизията и заяви, че знае кой е убил Кърт и че ЦРУ вероятно е по следите му. Както можеше да се очаква, Ел Дюсе изведнъж реши да скочи пред един влак няколко дни по-късно, оставяйки още по-голяма увереност в твърденията му, че ЦРУ го преследва. Оттогава, Къртни не е спряла да проявява всички изданически признаци на жертва на МК Ултра, а също така и дъщеря й Франсис Бийн (Francis Bean). Очевидно, правителството търси нови начини да ги използва.





Бившият служебен убиец от ЦРУ Уилям С. Бъроус (William S Burroughs)



Един поглед към хората, с които Кърт общува малко преди смъртта си, може също да помогне за осветляване на нещата, тъй като жертвите на MK Ултра обикновено се държат заедно, за да могат да бъдат следени по-лесно.


Уилям Бъроуз (William S Burroughs) е таен наемен убиец на ЦРУ в продължение на десетилетия и става известен най-вече, като пише книги за гей секс с млади момчета и употреба на хероин. Той признава, че е убил жена си и никога не е бил осъждан за това, но изглежда е попадал на всички проблемни места в света през 50-те и 60-те години. Ако ЦРУ извършва тайни операции в даден район, сигурно ще откриете Уилям Бъроуз да се спотайва някъде в сенките. Кърт Кобейн издава албум с г-н Бъроуз през месеците преди смъртта си. Известно е също, че Кърт носи копие на ”Голият Обяд” на Бъроуз ("Naked Lunch") в Европа, когато "предозира" и почти умира в рамките на часове, след като Къртни внезапно пристигна в Италия. Накрая, Кърт нямаше къде да отиде и бе изхвърлен.



Много други групи в и около Сиатъл изведнъж процъфтяваха, след като Нирвана се изкачи на върха на класациите. Например "Alice in Chains", чийто 185 см фронтмен е открит мъртъв с тегло 40 кг. (Обърнете внимание на класическата референция ”Алиса в Страната на Чудесата” в името на бандата.)


Друга банда, която изведнъж стана известна, бе Саундгардън (Soundgarden), чийто фронтмен Крис Корнел (Chris Cornell) е бил много влиятелен човек в рока в продължение на десетилетия.

 
Други примери са Мелвинс (The Melvins), Пърл Джам (Pearl Jam) и Mother Love Bone.

Години по-късно Крис Корнел работи заедно със сина на известен кенийски лидер, който се жени за оперативен агент на ЦРУ. Този таен агент посещава Харвардския университет по подобие на Обама (което означава, че прекарва времето си в чужбина) и след като се сдобива с Харвардска степен, той е неподходящ за назначение и веднага се премества в Лос Анджелис, за да стане успешен рок китарист. Името му е Том Морело (Tom Morello) и той е китаристът на "Rage Against the Machine", а по-късно се събира с Крис Корнел, за да създаде Audioslave.


Събира ги един от най-големите продуценти в историята на съвременната музика, Рик Рубин (Rick Rubin), който от десетилетия насам е елитен човек на ЦРУ. Той стартира в Def Jam Recordings (бел.прев. Американска звукозаписна компания) и първоначално е използван за подписване на договори на предстоящи МК Ултра рап изпълнители със звукозаписните компании. В крайна сметка той става изключителен звукозаписен продуцент и съдейства за създаването на записите с най-голямо въздействие в нашето време.


Ето списък на хора на изкуството, с които Рик Рубин е работил, и който показва, кой кой е във вселената на MK Ултра:
LL Cool J, Run DMC, Beastie Boys, Slayer, Public Enemy, The Cult, Danzig, Andrew Dice Clay, The Black Crowes, Geto Boys, Trouble, Red Hot Chili Peppers, Sir Mix a Lot, Mick Jagger, Joan Jett, Tom Petty, Johnny Cash, Nine Inch Nails, AC-DC, System of a Down, Sheryl Crow, Rage Against the Machine, Aerosmith, AudioSlave, Limp Bizkit, Jay-Z, Slipknot, Shakira, Dixie Chicks, U2, Linkin Park, Kanye West, Neil Diamond, Weezer, Metallica, Kid Rock, Adele, ZZ Top, Lana DelRey, Black Sabbath, Eminem, Crosby Stills и Nash.


Сигурен съм, че ако проучите и съберете повече информация за именана в списъка, парчетата от пъзела ще започнат да се нареждат и в един момент ще се появи картина.


Само с цел забавление, ще избера няколко от имената по-горе, за да видя, дали има нещо, свързано с тях.
Да започнем с Бийсти Бойс (Beastie Boys). Рик Рубин създава популярен черен рап в своята звукозаписна компания, но не и бял рап, просто защото бели рапъри не съществуват. Като студент, Рик работи с Beasties, които по това време са хардкор пънк банда, след което ги записва като рапъри за своя лейбъл. Изведнъж трима хардкор пънкари, преврърнали се в бели рапърски деца от Ню Йорк, записват албум за звукозаписна компания, създадена от човек, когото са срещнали в колежа, и го подкрепят за дебюта на най-голямото явление на десетилетието, Мадона. Първият албум е неприлично груб и противен, точно както са и Beastie Boys. В рамките на почти три години между албумите, сополивите пънкари внезапно се превръщат в интелигентни, социално осъзнати бизнесмени, женени за холивудски звезди, пътуват до Далечния Изток като Бийтълс в търсене на просветление, и изведнъж стават прекалено политически коректни. В първия албум, повечето песни бяха за това да го правиш с "skeezy ho's" (мръсни леки жени, неатрактивни жени, склонни към промискуитет), но в следващите им албуми чухме, че "Неуважението към жената трябва да спре". Трима сърдечни пънк рокери срещнаха Рик Рубин и изведнъж се превърнаха в световно известни звезди. Тук няма нищо необичайно.


Слейър (Slayer) бе дет метъл група, докато не се събраха с Рик Рубин и пуснаха един от най-значимите албуми на всички времена за рапърски лейбъл. От всички, които Рик Рубин можеше да избере да подпише договор за своя лейбъл, той избра дет метълите Слейър и веднага създаде суперзвезди. Рик Рубин ще продуцира много албуми на Слейър и ще помогне за цементиране на господството им като един от най-добрите в метъла в продължение на десетилетия.


Разбира се, Слейър обичат нацистки мотиви, текстове, символи и облекло и са очаровани от нацистки имиджи. Но на нас ни се казва, че всичко е просто безобидно забавно и всъщност няма нищо общо с нацистките мотиви, имплантирани по време на MK Ултра сесии с мъчения. Следователно, и тук няма какво да се види.




Нека преминем към Ред Хот Чили Пепърс (The Red Hot Chili Peppers), момчетата, които обичат да свирят голи на сцената, изглеждат като доста нормални момчета. Антъни Кийдис (Anthony Kiedis) е син на Джон Кийдис (Anthony Kiedis), измъчен актьор, известен под името Блеки Дамет (Blackie Dammett). Блеки е най-известен с това, че доставя наркотици на богатите и известните като Кийт Мун (Keith Moon) в Холивуд. Кийт, ако си спомняте, бe жител на Лавров каньон, бе заклет наркоман и умря млад. Ако ЦРУ активно доставяше на богатите и известните с наркотици, как мислите, че действително са го направили? Очевидно са използвали малки актьори като Блеки Дамет, които се мотаят около хипи-кръчми като "Rainbow Bar and Grill" и доставят наркотици на елитните жители на Лавров каньон. Блеки е приятел на Сони Боно (Sonny Bono), който случайно е кръстникът на Антъни. Блеки употребява наркотици заедно със сина си и на 14-годишна възраст Антъни употребява хероин и прекарва по-голямата част от живота си пристрастен. Изглежда така, сякаш Блеки се опитва да контролира сина си чрез наркотиците. Но ако това беше вярно, Антъни Кийдис трябваше да се превърне в известен музикант с много демони и .... О, чакайте малко, деца, тук няма нищо за гледане, минете нататък.



Друг доста сигурен знак, че любимата ви група е жертва на MK ULTRA, е, ако се появи на ежегодния музикален фестивал Лолапалуза (Lollapalooza) в Америка през 90-те. Това бе съвременният Удсток с лесен достъп до LSD, извращения, нихилизъм и най-популярните музиканти, произведени от ЦРУ. Предполага се, че "Лолапалуза" е идея на Пери Фарел (Perry Farrell), роден като Пери Бърнстейн (Perry Bernstein) и има, за МК ULTRA жертва, доста нормално детство. Майка му се самоубива, когато той е на три години. Той редовно бива посещаван от извънземни и се храни с мъдростта и посланията, които те му носят. Очевидно, извънземните (т. е. MK Ултра) му казват да вербува определени банди и след това да обикаля градовете в цялата страна под формата на индуцирано от наркотици, извратено шоу.


Ето списък на някои от най-известните групи, участвали в различни Лолапалуза турнета: Jane’s Addiction, Siouxsie and the Banshees, Living Color, Nine Inch Nails, Fishbone, Ice T, Rollins Band, Butthole Surfers, Red Hot Chili Peppers, Ministry, Ice Cube, Soundgarden, Pearl Jam, Stone Temple Pilots, Primus, Alice in Chains, Tool, Rage Against the Machine, Front 242, Smashing Pumpkins, Beastie Boys, George Clinton, L7, Green Day, The Black Crows, Sonic Youth, Hole, Cypress Hill, Sinead O’Connor, Beck, Metallica, Ramones, Rancid, Melvins, Prodigy, AudioSlave, Queens of the Stone Age, Kanye West и много други.
Ако направите проучвания за всяка група, вероятно ще започнете да виждате взаимо-връзките.



Нека отново разгледаме няколко изпълнители от Лолапалуза.

Хенри Ролинс (Henry Rollins) и Ролинс Банд (Rollins Band) свириха на първия фестивал. Знам това, защото бях там и бях огромен фен на Ролинс. Въпреки това, ако се въоръжите с MK Ултра познания и преценка, нещата ще започнат да изглеждат по съвсем различен начин. Хенри е от столицата (DC), дом много MK Ултра бази. Той пише, че когато е в турне, докато групата е спала в хотел, той предпочитал да спи сам в тъмния камион, с който транспортирали оборудването си. Знаците за сензорни лишения изглеждат очевидни тук. Докато живееше в Редондо Бийч (Redondo Beach CA), разказваше за инцидент, при който е влязъл в затъмнения си апартамент в момента, в който непознат застрелял съквартиранта му. След като убил съквартиранта му, този непознат погледнал Хенри и си тръгнал. Това прилича на начина, по който робите на MK Ултра биват отстранявани – обикновено пред други жертви за постигане на дисциплиниращ ефект. Освен хардкор музика, той също пише поезия и прави словесни шоута, в които говори на определена тема в продължение на час или два. Мастурбацията, хомосексуалността и омраза му към ченгетата бяха някои от любимите му теми. Не премълчаваше нищо, разказваше за всеки ужасяващ детайл от живота си, подобно на робите на MK Ултра, които са тренирани да запомнят всяка малка сензорна информация, за да могат да я повторят по-късно. Той, както повечето хардкор музиканти, които мразят медиите, започна да се превръща в успешен актьор / телевизионна личност. Един ден той спи в задната част на неосветен камион по свой избор, а през следващата година е в , разказвайки как играе полицай във филм. Самият факт, че в една минута той може да мрази Холивуд с всяка фибра на същество си, а в следващата минута се превръща в холивудска курва, означава, че очевидно няма голям избор по въпроса.


След Ролингс, на сцената беше Айс-Ти (Ice T) и Body Count. Айс-Ти е уличен дилър на наркотици, превърнал се в рапър, превърнал се в хардкор музикант, който мрази ченгета, пееше песни, прославящи убийствата на ченгета, и след това, разбира се, става успешен актьор, познат на милиони зрители като ... ченге! Някой вижда ли шаблон тук? Двама улични хардкор музиканти, които мразят ченгетата, и системата внезапно узрява и двамата играят ченгета по телевизията. Разбира се, това може да се случи по естествен начин, но каква е вероятността?


Найн Инч Нейлс (Nine Inch Nails) също свириха на първия фестивал и ние засегнахме кратко Трент Резнър (Trent Reznor), който подписа договор със звукозаписна компания в Ню Йорк, която от момента на създаването си имаше проблеми със закона. След това той помага на Мерилин Менсън (Marilyn Manson) да се изкачи в класациите, записвайти AntiChrist Superstar в бившия дом на Шарън Тейт (бел.авт. жената на Роман Полански, убита от семейство Менсън). След това, Трент си взе малко почивка, докато Менсън изкачи класациите. Години по-късно, един много огорчен и по някакъв начин доста бездарен Трент Резнър се появи отново и продължи да прави доста посредствена музика, сякаш някак си бе загубил магията си. Това е съвсем обичайно за цялата тази мръсна история – началото може да не е много хубаво, но финалът обикновено е направо грозен.





Напомня ли ви на електрошок?




89
БИБЛИОТЕКА / Re: Мирише на... МК Ултра...
« -: Декември 12, 2018, 03:50:54 am »
Друга блестяща звезда на сцената на Лавров каньон, само няколко години по-късно, ще бъде певецът-композитор Джексън Браун (Jackson Browne), който е – и вие ли се отегчавате, колкото и аз? - продукт на кариерно военно семейство. Бащата на Браун е назначен в следвоенното "възстановяване" в Германия, което по всяка вероятност означава, че той е бил нает от OSS (Office of Strategic Services), предшественик на ЦРУ.


Участието на САЩ в следвоенното възстановяване в Германия до голяма степен се състои в поддържането на възможно най-голяма част от нацистката инфраструктура, като същевременно предпазва военнопрестъпниците от залавяне и наказателно преследване. На този фон Джаксън Браун е роден във военна болница в Хайделберг, Германия. Няколко десетилетия по-късно той се появи като ... о, няма значение.


Нека, вместо това, поговорим за други трима вокалисти от Лавров каньон, които ще се изкачат на зашеметяващи висоти на славата и съдбата: Джери Бекли (Gerry Beckley), Дан Пийк (Dan Peek) и  Дюи Бънел (Dewey Bunnell). Индивидуално, тези три имена вероятно са неизвестни за почти всички читатели; но колективно, като групата "Америка", тримата ще направят огромни хитове в началото на 70-те години с песни като "Ventura Highway", "A Horse With No Name" и "Tin Man" (реферира Тенекиеният човек от филма ”The Wizard of Oz”, бел.прев). Предполагам, че вероятно няма нужда да добавям, че и трите момчета са продукти на военната / разузнавателна общност. Бащата на Бекли е бил командир на вече нефункционалната военновъздушна база West Ruislip USAF, разположена близо до Лондон, Англия, съоръжение, дълбоко потопено в разузнавателните операции. Бащите на Бънeл и Пийк са били офицери на военновъздушните сили, обслужващи бащата на Бекли в West Ruislip, където трите момчета се срещат.


Предполагам, че можем да обсъдим и Майк Несмит (Mike Nesmith) от Мънкис (The Monkees) и Кори Уелс (Cory Wells) от "Three Dog Night" (две изключително успешни банди на Лавров каньон). И двамата пристигат в Лос Анджелис, скоро след като приключват службата си във военновъздушните сили на САЩ. Несмит наследява семейно състояние, оценено на 25 милиона долара.


Грам Парсънс (Gram Parsons), който за кратко ще замества Дейвид Кросби в Бърдс (The Byrds), преди да основе The Flying Burrito Brothers (американска кънтрирок банда, бел.прев), е син на майор Сесил Инграм (Major Cecil Ingram “Coon Dog” Connor II), накичен военен офицер и пилот на бомбардировач, за когото има сведения, че е участвал в над 50 бойни мисии. По майчина линия, Парсънс също е наследник на забележителното семейно богатство на рода Снивели (Snively). Фамилията Снивели е най-богатото семейство в ексклузивния анклав Уинтър Хевън (Winter Haven), Флорида, горд собственик на компанията Snively Groves, Inc., притежаваща 1/3 от всички цитрусови плантации в щата Флорида.




От ляво: Майкъл Несмит, Кори Уелс, Грам Парсънс, Джексън Браун




Всичко продължава по същия начин, когато човек прелиства списъка на звездите на Лавров каньон. Това, което намираме много често, са синовете и дъщерите на военния / разузнавателен комплекс и наследници на крайно богатство и привилегии – а нерядко ще срещнете и двете в един пакет. От време на време, ще се препъвате и в бивш детски актьор като гореспоменатия Брандън ДеУайлд (Brandon DeWilde) или Мики Доленц (Micky Dolenz), или ексцентричния вундеркинд Ван Дайк Паркс (Van Dyke Parks). Може да срещнете и някои бивши душевноболни като Джеймс Тейлър (James Taylor), който прекарва известно време в две различни психиатрични институции в Масачузетс, преди да попадне на сцената на Лавров каньон, или Лари Фишър "Дивия" (Larry "Wild Man" Fischer), който многократно е бил институционализиран в юношеските си години, веднъж, защото напада майка си с нож (акт, който Запа с радост осмива на корицата на първия албум на Фишър). И накрая, може да намерите потомството на фигури на организираната престъпност, като Уорън Зевън (Warren Zevon), син на Уилям Зевон "Пъна" (William "Stumpy" Zevon), лейтенант на скандалния крими лорд на Лос Аанджелис - Мики Коен."



Без съмнение, нещо зловещо се случва по хълмовете на Лавров каньон през 60-те и 70-те години. Докато военните нахлуват в различни страни по свое усмотрение, децата на повечето военни лидери се оказват всичките в Южна Калифорния, за да вземат наркотици и да "провеждат" мир. Очевидната връзка между Лавров каньон и военните лидери е безспорна. Децата на елита разпространяваха посланието си сред едно цяло поколение, докато родителите им извършваха отвратителни действия в незаконните войни в чужбина. Не само музиката, обаче, бе натикана в хипи движението.


Една от основните субстанции, свързани с културата "Хипи", е LSD. LSD бе избраната дрога за тези, които участват в MK ULTRA. Още в началото на 50-те години агентите на ЦРУ обичали да сипват LSD в чашата с вода на колегите си, за да наблюдават резултатите. (Това бе един от експериментите, които предполагаемо доведоха до разкриването на MK ULTRA на обществеността.)



Бележка от екипа: Смъртта на Франк Олсън. Прочетете повече в "Контрол над ума - Контрол над света", Джим Кийт, Глава 11: Култът МК Ултра.
В началото на 60-те години на миналия век ЦРУ експериментира с LSD върху населението като цяло. Как стана тогава така, че този експериментален наркотик за контрол на ума, контролиран от ЦРУ, внезапно се озова във всеки малък град в Америка през 70-те години на миналия век? Това е интересен въпрос и вие вероятно вече знаете отговора. ЦРУ внедри жертвите (музикантите) в музикалната индустрия, за да популяризира употребата на наркотици, а след това ги снабдяваше с наркотици, за да достигнат до американската младеж. До 80-те години на миналия век наркотик, който някога е бил ограничаван само до тестове за контрол на ума на ЦРУ, сега се произвежда и разпространява сред младите хора на Америка при поискване. Бих рискувал да предполагам, че повечето хора, които четат, са експериментирали с LSD в някакъв момент от живота си. Задавали ли сте си някога въпроса, защо беше толкова лесно да се организират такива експерименти?


Отговорните за MK ULTRA и други такива програми са осъзнали, че могат ефективно да внедрят субект в музикалния бизнес и да го програмират, за да стане успешен. Какво обаче ще стане, ако можеха да проникнат в онези банди, които вече бяха известни? Ако биха могли по някакъв начин да контролират група като "Бийтълс", те наистина биха могли да разпространяват своето послание сред младежите. През 1965 г. британското и американското разузнаване заговорничат да доведат Бийтълс в САЩ чрез шоуто на Ед Съливан. Всеки албум, издаден от Бийтълс преди появата им на Ед Съливан, е акустичен запис. Всъщност, горещият сингъл по време на появата им е "I want to Hold Your Hand" (“Искам да държа ръката ти”), който представляваше абсолютен мейнстрийм. Следващият албум "Револвер" обаче е различен, както го нарича Уикипедия; "Много от песните на Revolver имат електрически китара-рок звук, който контрастира с техния предишен албум, фолк рок-инспирираната Rubber Soul от 1965г.


Бийтъл-манията буквално бе създадена от ЦРУ в опит да осигури достъп на Бийтълс до Америка. Автобуси, натоварени с ученички, бяха закарани до летището от Бруклин и им бе казано да крещят и да продължават, когато групата пристига. Всъщност, по онова време нямаше много истории за луди фенове и някои от снимките просто показаха малка група от момичета, които стояха наоколо. Въпреки това, Бийтълманията се появи на бял свят, и когато Бийтълс напускаха Ню Йорк седмица по-късно, те бяха на път да станат най-популярната група в света. Разбира се, след като бе създадена "Бийтълмания" и Америка се влюби в акустичните звуци, следващият албум донесе електрическия звук и наркотиците, с които Бийтълс бяха снабдени.


"Бийтълс"-ите се превърнаха в LSD субекти в странен експеримент, който водеше към ориена, към много екзотични убеждения, Йоко Оно (британски разузнавателен агент) и странните феномени "The Walrus" в средата на 60-те години. Помните ли слуховете, че Пол всъщност е мъртъв, на които всички сме се смели на младини? Е, години по-късно, въоръжени със знанието за злината на МК ULTRA, нека да разгледаме отново това "диво твърдение", че Пол е мъртъв.



Ето спомените на свидетел на някои от тези събития. Обърнете особено внимание на датата, на която е бил отвлечен, 9/11.

”Не знам защо Пол Маккартни (Paul McCartney) и Брайън Епщайн (Brian Epstein) бяха убити, но пресконференцията на Джон Ленън (John Lennon) на 12 август 1966 г. в Чикаго, в която той стартира критиките си за участието на САЩ във войната във Виетнам, може да е част от причината. Инцидентът започна в неделя, 11 септември 1966 г. в Англия. От окултна гледна точка, това е ден на лошите новини.


Пол Маккартни караше колата си към къщата на Ринго с няколко момичета, когато стана участник в автомобилна катастрофа на едно кръстовище. Един ван изведнъж се втурна напред в кръстовището и блокира колата на Пол. Пол не успя да спре навреме и удари микробуса, но това не беше сериозна катастрофа. Вероятно "инцидентът" бе инсцениран.


Пол се обади на Ринго по телефона и му разказа за катастрофата и го предупреди, че ще закъснее с един или два часа, защото трябваше да изчака полицията да организира тегленето на колата и т.н. Пол не се появи в къщата на Ринго, но Ринго не се притесни, тъй като смяташе, че обаждането за автомобилната катастрофа е било, така или иначе, някакъв трик. На следващия ден обаче, Ринго не можеше да се добере до Пол по телефона и започна да се обажда на всички, за да разбере, къде е Пол. Същата седмица, в четвъртък, на 15 септември 1966 г., Ринго получи съобщение от близък приятел, който получил информация от друг приятел във Франция, че Пол е бил видян във Франция. Ринго, Джон, Джордж и Брайън Епщайн летяха до Париж на следващия ден, но Пол не можеше да бъде намерен на мястото, за което бе съобщено.


След един или два дни им се обажда жена, която преди това бе съобщила, че е видяла Пол близо до родното си място във Франция. Брайън Епщайн бе изпратен да вземе Пол. Бе решено да се отправят към дома в неделя, 18 септември 1966 г, но повече не получиха никаква информация. В сряда сутринта, на 21 септември 1966 г., Бийтълс-ите бяха уведомени, че тялото на Пол е намерено на плажа в Утрó (Outreau) и те бяха помолени да отидат там, за да разпознаят тялото.
Не знам, дали някой от Beatles е бил наистина програмиран точно чрез MK ULTRA контрол на ума, но те са били манипулирани под егидата на тайните операции на MK ULTRA. Йоко Оно (Yoko Ono), разбира се, беше таен агент, назначен да действа като контрольор и ръководител на Джон Ленън. Несъмнено работи за британското разузнаване. Дали върху нея са прилагали контрол на ума или не, не знам, но е възможно.”




"Пол Маккартни и Брайън Епщайн бяха отвлечени и убити през есента на 1966 г. във Франция. Тялото на Пол беше изхвърлено от самолет и намерено на плаж в Северна Франция, наречен Утрó (Outreau). Ринго, Джон и Джордж бяха отведени до плажа, където бе намерено и изследвано тялото на Пол, а един от полицаите коментирал, че тялото на Пол приличало на морж, на което Джон много се гневеше. Това е генезисът на "I am the Walrus" / ”Аз съм моржът”.


Тялото на Епщайн бе намерено в разбит самолет на известно разстояние. Един артист, на име Фил Акрил (Phil Ackrill), прие самоличността на оригиналния Пол Маккартни, за да задържи парите и да се поддържа бизнесът на "Бийтълс". Той продължава да играе тази роля и до днес. Останалите Бийтълс се съгласиха да не разкриват двойния статус на Акрил, създаден от пластични хирурзи, работещи за британското разузнаване.
Брайън Епщайн бе заменен не от един, а от двама души. Първият се оттегли, а вторият бе елиминиран през август 1967 г., когато "Брайън Епщайн" беше намерен мъртъв заради "свръхдоза наркотици". "




Има много сайтове с много подробни снимки, измервания, направени от експерти, които можете да намерите чрез "Paul is Dead". Но аз ще бъда кратък и ще ви покажа само няколко снимки. Едната е била заснета с приятелката му преди 1967 г., те се разхождат и той изглежда е с около инч или два по-висок от нея. Обърнете внимание на нивото на очите и преценете, това е около 1-2 инча разлика.



Вляво: Пол и Джейн преди 1967г
Вдясно: Тяхна снимка на гробище след 1967г


Eто една снимка на щастливата двойка след 1967 г., където те позират за планирана фотосесия на гробище. Забележете, че разликата във височината е драматична, тъй като той е с почти 15 см по-висок от нея! На първата снимка очите на Пол са на нивото на челото й, на втората снимка линията на Фалшивия Пол е близо 5 см НАД главата й!




Втората фотосесия показва, че в пластичната хирургия, тогава и сега, все още е практически невъзможно да се направи точна реплика на ухото на друго лице. Можете да напаснете почти всяка друга характеристика на човек, с изключение на ушите, пръстовите отпечатъци и естествения цвят на очите. Обърнете внимание на двете напълно различни уши на Пол от 1967 г. и на Фалшивия Пол след 1967 г. Спомняте ли си, че година и половина имаше брада, която после обръсна и никога не пусна отново? Това е по същото време, когато лицето на Фол е белязано от всички рундове пластична хирургия. Разбира се, очите на Фол не са същите като очите на Пол, но той обикновено носи цветни контактни лещи и никой не забелязва. Но проверете снимките и изследванията, няма абсолютно никакво съмнение, че Пол е бил заменен от двойник, който те моделират за период от 2-3 години. Ранните кадри показват Пол и другите момчета на една и съща височина, но всяка снимка и всяко видео след 1967 г. показват, че той е по-висок от останалите.


За тези, които се интересуват от допълнителни доказателства, започнете от тук: Ушите, Очите и Ръстът на Пол.



Спомнете си, как бе убит Джон Ленън.


"Стелт" (Stealth) първи ми разказа за спящите майндконтрол агенти, програмирани да извършват тайни операции в "съня си": състояние на ума, предизвикано не от хипноза, а от нервен имплант, известен като стимосийвър (stimoceiver) – на практика биочипов предавател, имплантиран в мозъка, чрез който могат да се изпращат аудио и визуални "команди". И да се получават



Бележка от екипа: Стимосийвър, от мозъчен ствол (brain stem) и приемник, или ресийвър (receiver) са първите мозъчни импланти, изобретени от Жозе Делгадо. В "Контрол над ума - Контрол над света" на Джим Кийт, Глава 5: Тависток можете да откриете вестникарски статии и снимки на изобретението на Делгадо от изданията на таблоидите през 1965г.


Според Стелт, Марк Дейвид Чапман (Mark David Chapman) е бил спящ агент на ЦРУ, който е бил програмиран да убие Джон Ленън.

След като изпразни .38-калибровия си пистолет в гърба на Джон Ленън, той пусна оръжието на земята, извади копие на "Спасителят в ръжта" (Catcher In The Rye) на Джеръм Дейвид Селинджър и започна да чете. Очевидно, Чапман бе започнал да възприема своя "идол" като фалшив, а "фалшивото" е основна тема в творбата на Селинджър. Трябва да се отбележи, че ”Спасителят в ръжта” отдавна се свързва с програмата на ЦРУ за контрол на ума MK ULTRA, и по-конкретно, със създаването на убиец в стил "Манджурски кандидат" чрез техниките за контрол на ума, разработени от ЦРУ. Джон Хинкли (John Hinckley) направи опит за убийство на Роналд Рейгън през 1981 г., по-малко от четири месеца след като Чапман уби Ленън.


Копие от книгата (Спасителят в ръжта) е открито в апартамента на Хинкли след ареста му. Хосе Пердомо (Jose Perdomo), портриер на смяна в сградата Dakota Building в нощта, когато Ленън бе застрелян, наскоро се очерта като "основен заподозрян".


Оказва се, че Пердомо е бил анти-Кастро кубински изгнаник, който работил за ЦРУ още през 1961 г. и активно участва в неуспешната операция на ЦРУ в "Залива на прасетата" (Операция Bay of Pigs).


Пердомо работи, под псевдонима Хоакин Сандженис (Joaquin Sanjenis), в тясно сътрудничество с осъдения за аферата Уотъргейт и известен ЦРУ агент Франк Стърджис (Frank Sturgis), който обучава кубински изгнаници в подготовка за ”Операцията в Залива на прасетата” през 1961 г. и е цитиран във връзка с убийството на Дж. Ф. Кенеди. Пердомо работи със Стърджис в продължение на повече от десет години.


Става известно, че Пердомо разговаря с Чапман извън сградата Dakota Building, докато последният чака Ленън да се завърне у дома в нощта на убийството си.

Полицейските записи показват, че разговорът им е съсредоточен върху ”Операция в Залива на прасетата” и друга известна операция на ЦРУ: убийството на Дж. Ф. Кенеди.


Съвпадение ли е, че такъв корав агент на ЦРУ е на служба като "портиер" на Джон Ленън в нощта, в която е бил убит?

Не, не мисля така.



Журналистът Салвадор Астюша (Salvador Astucia) дори отива още по-далеч: според него Пердомо, а не Чапман е бил този, който е произвежда фаталните изстрели, убили Джон Ленън.


Астюша твърди, че Чапман е бил просто ментално контролирано подставено лице, изкупителна жертва, чиято индуцирана психоза и "аудио-халюцинации" го убеждават да поеме вината.


"Той мина покрай мен и след това чух в главата си: "Направи го, направи го, направете го", отново и отново, казвайки: "Направи го, направи го, направете го", признава по-късно Чапман.

"Не си спомням да съм се целил. Трябва да съм го направил, но не помня да съм рисувал мишени или както там го наричате. Аз просто натиснах спусъка пет пъти."


Той добави, че не е почувствал емоции, докато е натискал спусъка, "без гняв, мъртва тишина в мозъка", факт, върху който се концентрира авторът Фентън Бреслер (Fenton Bresler), който описва Чапман като програмирана "жертва" в своята книга - "също жертва на онези, които искаха да убият Джон Ленън, както и самият Ленън".
На практика, Пердомо информира арестуващия полицай Пат Кълън (Pat Cullen), че Чапман е стрелял, а не самият той.

Според Чапман, той застрелва Джон Ленън като отговор на "гласове в главата му", които му казвали: "Направи го, направете го, направете го".



Гласовете са постоянна тема в показанията на Чапман; също така "гласовете в главата му" по-късно го убедиха да се признае за "виновен". Първоначално, Чапман пледира за ”невинен”. Нямаше процес като резултат на променените показания.




Бележка от екипа: Да си спомним, как Вернер Фон Браун предава астрофизическа лекция в ухото на говорителката си д-р Карол Розин през юли 1974г.


Джон прекара оставащите години от живота си в дрогирано ступорно състояние и стана ясно, че вече не е необходим и на него се гледаше като на твърде рисков, тъй като можеше да разкрие секретната информация за цялата операция.


Ако Хинкли бе успял да убие Рейгън, кой тогава щеше да стане POTUS (Президент на САЩ / President of the United States)? Бившият ръководител на ЦРУ Джордж Буш (George Bush), разбира се. Някой мисли ли, че бившият ръководител на ЦРУ може да е имал някаква връзка с контролирания чрез МК ULTRA-методи Хинкли? Хм .......


90
БИБЛИОТЕКА / СТАТИЯ: Мирише на... МК Ултра...
« -: Декември 12, 2018, 03:30:23 am »
Въведение от Екипа на АА

Преди години бях попаднал на чудесен сайт, посветен на правителствената конспирация в САЩ, който се казваше Project Albatross (Проект Албатрос). Побързах да избера една от чудесните му статии, с които да запозная и заинтересуваните български читатели и това беше статията на автора "Мирише на МК-УЛТРА". Въпреки интересното съдържание, непредвидени обстоятелства ме възпрепятстваха и отдалечиха от това начинание, но по-късно все пак реших да публикувам частичния му превод. Така, за голямо мое съжаление, материалът висеше в българското интернет пространство по-скоро като едно плашило за поне две години. След откриването на Апокрифна Академия бях решен да го завърша така, както заслужава, но може би не трябваше да се учудвам, че сайтът на Проект Албатрос беше свален и напълно изчезнал от интернет пространството. Статиите от него не се откриваха никъде. Откриваха се теми по западните форуми, в които хората се чудеха с какво ли се занимава автора, защото след закриването на Албатрос никой не знаеше за нови негови изяви. Така мина още една година.


Наскоро открих запазено копие на статията в блога на някакъв музикален проект, наречен "Electric Caves", който прилича на изоставен от години. Статията беше лишена от изображенията си, които са били линкнати към оригиналния източник на Албатрос.


Благодарение на ентусиазма, труда и гъвкавия подход на Glasberg (която е преводача на цялата тази статия), но най-вече на сърцето й, днес разполагаме с напълно преродения и пълноценен материал, спасен от Проект Албатрос! Той не само, че за първи път навлиза в новите територии на българското интернет пространство, но получава и своя нов живот в глобания интернет! Статията ще бъде винаги достъпна за търсачката на Гугъл на английски език в АА Форума. Защото е цел на всеки един от нас, които участваме в Апокрифна Академия, да браним истината, до която достигаме.







Мирише на... МК Ултра...




Сега ще се гмурна дълбоко в една тема, която ми е близка и скъпа. Тъжно ми е, че трябва да споделя информация, която хвърля черни краски върху хора, които считах за герои. Да проникна в цялата налична информация ми костваше много дълги нощи.
Нека бъда ясен от самото начало – по всяка вероятност ще ви кажа някои неща за вашите музикални икони, които може би не искате да знаете. Първата ви реакция вероятно ще бъде да ми се ядосате и да предположите, че мразя вашата икона, за да си измислям тези ужасни неща. Освен това, много хора ще изискват безспорни уличаващи доказателства, изповед или нещо подобно. За съжаление, целта на MK ULTRA е да остане незабелязана и ако някой прозре плана, умира, а свидетелите изчезват. Когато проучвате тайни операции, няма безспорно уличаващи доказателства, а само съвпадения, които, разбира се, не съществуват. Съвпадениета са просто друго име за улики, които ви насочват в правилната посока. В момента, в който намерите човек, който представлява интерес, и го проследите, "съвпаденията" започват да надхвърлят средно-статистическото ниво. Истинността на всичко, за което пиша, никога не е била официално "доказана" и вероятно никога няма да бъде. Тайни операции рядко биват разкривани в публичното пространство. Ако не сте в състояние да продължите, просто спрете и, едва след като премине фазата на гняв, се върнете назад и прочетете всичко отново с по-отворено съзнание. Историята е невероятна, но за разлика от лъжите, с които сте били хранени досега, всичко всъщност започва да става смислено, тъй като нещата, които никога не сме си мислили, че са взаимо-свързани, започват да се свръзват едно с друго. Помнете, не убивайте вестителя, аз съм тук, само за да ви информирам.



На път сме да започнем музикално пътуване, което започва в Южна Калифорния, но произходът му е много по-зловещ. След Втората световна война САЩ внесоха повечето от най-известните нацистки учени (включително Менгеле (Mengele) известен като д-р Грийн (д-р Зелен)(Green) в рамките на операция "Кламер" (Paperclip), в която всички получиха нови имена и псевдоними. След притока на нацистки учени, НАСА бе създадена, за да се тестват нацистките ракети, а ЦРУ създаде проекта МК ULTRA, наред с други проекти, които използват нацистки техники за брутално изтезаване и наркотици за фрагментиране на ума и за контрол на така създадените много на брой личности. След проби и грешки, тази техника бе усъвършенствана тук в Америка, след 40-те години. Тайно, ЦРУ / ФБР (и др.) създадоха нелегални секретни програми, за да инфилтрират определени слоеве в обществото и за да имплементират програмата си в съзнанието на Америка. Ако ЦРУ можеше да създаде и контролира най-популярните музиканти на деня, те биха могли ефективно да отправят своето послание към младежите, без никой да усети. Всъщност, само ако обърнете внимание на играчите в периферията, можете да започнете да виждате завесата на измамата, хвърлена като риболовна мрежа в морето на човечеството.


Бележка от екипа: Принципите на програмирането на съзнанието и същността на подхода МК-УЛТРА можете да откриете в материалите на Циско Уийлър  и  Фриц Шпрингмаер.



Знаем, че през 50-те години MK ULTRA създава отдел в Университета Корнел (Cornell University), където използва мъчения, електрошокове и LSD, за да експериментира най-вече с недоброволни субекти. Ръководителят на тези операции на MK ULTRA в Университета Корнел e Алберт Байз (Albert Baez). Той има дъщеря на име Йоан Байз (Joan Baez), която става известен музикант, и признава, че баща й ритуално я е малтретирал като дете. Разбира се, сега знаем, че ритуалните мъчения са предпочитан метод за контрол на ума. Фактът, че баща й е бил ръководител на операциите на МК ULTRA в Корнел и това, че е била малтретирана, показва, че е повече от вероятно, че тя е и марионетка на ЦРУ. Тя може да помни, че е малтретирана, но не помни нищо за многото личности, които се създават в резултат от злоупотребата с личността. Знаем за факта, че бащата на Джоан Байз е бил замесен в MK ULTRA в Корнел и също така знаем, че тя твърди, че е била ритуално малтретирана от баща си. Знаем също, че в по-късните си години тя става известна и много влиятелна музикантка и активистка.


В края на 50-те години, един млад студент по психология се справя добре в Университета Корнел и очевидно прави добро впечатление на г-н Байз и неговите съмишленици. Защото, след като завършва класа през 1959 г. като един от най-добрите студенти, вместо да започне кариерата си в психологията, той захвърля всичко и се отправя на запад с надеждата, че ще стане известен музикант. Това бе Питър Яроу (Peter Yarrow) от Петър, Павел и Мария (Петър, Павел и Мария е музикално трио за фолклорна музика, бел.прев), който не стана само известен музикант със степен по психология от МК ULTRA университета, но и написа детската песен "Puff, the Magic Dragon", в която се пее за хартия, облачета и измислени светове, но не става въпрос за наркотици. Подобно на Джоан Байз, Питър Яроу съчетава музикалната си кариера със социален активизъм.




Лавровият каньон е супер елитен квартал на музиканти, актьори и творци от зората на хипи културата в Амарика, намира се сeвeрно от квартал Западен Холивуд (West Hollywood) и западно от магистрала US 101



Но има нещо по-голямо, което започва да се развива южно от Калифорнийския квартал Лавров каньон (Laurel Canyon), който се намира в Холивудските хълмове. Със своите покрити с дървета лъкатушещи пътища, това е самостоятелен квартал сам по себе си. От началото на 60-те години, в тази малка, скрита общност започнаха много известни събития. Музиканти от САЩ, Канада и Англия се преместваха в района на Лавров каньон. Най-странното е, защо всички от тях избраха точно Южна Калифорния.



”Всички тези хора се събраха почти едновременно по тесните, криволичещи пътища на Лавров каньон. Идваха от цялата страна, но най-много от Вашингтон DC, както и от Канада и Англия. Дойдоха, макар че по това време в Лос Анджелис нямаше добре развита поп-музикална индустрия. Идваха, макар че по това време нямаше сцена с жива поп музика, за която да се говори. Те дойдоха, макар че, в ретроспекция, нямаше разумна причина да го направят.


Днес, за един амбициозен музикант има смисъл да се отправи към Лос Анджелис. Но в онези дни центровете на музикалната вселена бяха Нешвил, Детройт и Ню Йорк. Не бе индустрията тази, която привлече тълпата "Лавров каньон", а по-скоро тълпата "Лавров каньон", която превърна Лос Анджелис в епицентър на музикалната индустрия. На какво тогава се дължеше това безпрецедентно събиране на бъдещи музикални суперзвезди в хълмовете над Лос Анджелис? Какво беше това, което ги вдъхнови всички да тръгнат на запад? Може би Нийл Йънг (Neil Young) го каза най-добре в едно интервю, че не може да каже, защо е заминал за ЛА през 1966 г.; той и другите "просто били като леминги".




Бележка от екипа: "Странни спомени в тази нервна нощ в Лас Вегас. Пет години ли минаха? Шест? Струва ми се като цял живот. Един от онзи вид върхове, които никога повече не се повтарят. Сан Франциско в средата на 60-те беше много специално време и място, от което да бъдеш част. Но никакво обяснение. Никаква комбинация от думи или музика или спомени не може да докосне чувството от това да знаеш, че си бил там и си бил жив, в онзи времеви ъгъл на света. Каквото и да означаваше. Имаше лудост във всяка посока. И във всеки час. Можеше да запалиш искри навсякъде. Беше едно фантастично, универсално усещане, че каквото и да правехме, беше правилно. Че печелехме. И това, мисля аз, беше лостът. Това чувство на победа над силите на старото и злото. Не в някакъв злобен или военен смисъл, нямахме нужда от това. Просто енергията ни щеше да надделее. У нас бе цялата инерция. Яздехме гребена на висока и красива вълна. И сега, след по-малко от пет години, можеш да се изкачиш на някой стръмен хълм в Лас Вегас и да погледнеш на запад. И с правилния вид очи, почти ще можеш да видиш високия воден белег... Онова място, където вълната най-сетне се пречупи и се върна назад." --- монолог от филма "Страх и омраза в Лас Вегас"


Един от първите на сцената Laurel Canyon / Sunset Strip е Джим Морисън (Jim Morrison), загадъчният фронтмен на Дорс (The Doors). Джим бързо ще се превърне в една от най-емблематичните, противоречиви, аплодирани и влиятелни фигури, които се заселват в Лавров каньон. Любопитно е, че самопровъзгласилият се за Цар Гущер ("Lizard King") има и други претенции да бъде известен, макар че никой от многобройните му биографи няма да счете, че това е от голямо значение за кариера му и може би за преждевременната му смърт: той е син на адмирал Джордж Стивън Морисън (George Stephen Morrison).


И така, докато бащата активно участва в конспирации за изфабрикуване на инцидент, който ще бъде използван за масирано ускоряване на незаконна война, синът се позиционира като икона на "хипи" / анти-войната тълпи. Предполагам, че в това няма нищо необичайно. Знаете ли, светът е малък. И не е като историята на Джим Морисън да е по някакъв начин уникална.


Бележка от екипа: Според Уикипедия Джордж Стивън Морисън (7 януари 1919 г. - 17 ноември 2008 г.) е американски адмирал (в горните чинове) и военноморски авиатор. Морисън е бил командир на американските военноморски сили в залива на Тонкин по време на инцидента през август 1964 г., който предизвика ескалация на американското участие във войната във Виетнам. Той беше баща на Джим Морисън, водещ певец на рок групата The Doors





Илюзията за свобода ще продължи дотогава, докато е доходно да продължава. В момента, когато илюзията стане твърде скъда за поддържане, те просто ще развалят сцената, ще дръпнат завесите, ще разчистят столовете и масите и ще видите тухлената стена в дъното на театъра. --- Франк Запа




Бележка от екипа: Следващата голяма част от статията е извадка от книгата "Странни сцени в Каньона: Лавров каньон, секретни операции и тъмното сърце на хипи-движението" на Дейвид Мкгоуан ("Weird Scenes Inside The Canyon"q David David McGowan). В книгата на Мкгоуан се уточнява, че името на бандата на Джим Морисън The Doors (Вратите) е "(взето от "Дверите на възприятието" (The Doors of Perception) на Олдъс Хъксли)".
Олдъс Хъксли е един от писателите, пропагандиращи Новия Световен Ред и застъпник за вземането на наркотици. Неговото име и снимка се споменават и от Джим Кийт в "Контрол над ума - Контрол над света".
"Дверите на възприятието" (The Doors of Perception) описва детайлно преживяванията на Хъксли по време на психоделичен трип. Видният британски писател е зает в продължение на дълги години със спектъра на контрола на ума посредством наркотици.
През 1931 г. Хъксли написва "Прекрасният нов свят", футуристична визия за тоталитарно общество, в което Световните Контрольори, с помощта на химикали, принуждават населението да обича своято робство. Докато Хъксли се сблъсква с въпроса за свободата на човека при фармакологична атака, той също така признава, че някои лекарства, особено халюциногените, предизвикват радикални промени в съзнанието, които могат да имат дълбок и благоприятен ефект.





През първите години на своя апогей, бащицата на Лавров каньон е доста ексцентричната личност, известна като Франк Запа (Frank Zappa). Макар че той и неговите The Mothers of Invention (американска рок група в Калифорния, бел.прев) никога няма да постигнат комерсиалния успех на бандата, оглавявана от сина на адмирала, Франк ще бъде изключително влиятелна фигура сред съвременниците си. Обитаващ кирпичено жилище, наречено "Дървената колиба" ("Log Cabin"), намиращо се точно в сърцето на Лавров каньон, на кръстопътя на булевард Laurel Canyon Boulevard и Lookout Mountain Avenue, Запа ще бъде домакин на почти всеки музикант, който минава през Каньона в средата на и до края на 60-те години. Той също така ще открие и подпише многобройни договори за различните си звукозаписни студия, базирани в Лавров каньон. Много от тези договори ще бъдат с доста странни и донякъде озадачаващи характери (мислете за Капитан Говеждо сърце (Captain Beefheart) и Лари Фишер Дивия (Lawrence Wayne "Wild Man" Fischer), но някои от тях, като психеделичният рокер Алис Купър (Alice Cooper), ще станат суперзвезди.


Като се има предвид, че според много свидетели Запа е строго авторитарен контролиращ манияк и поддръжник на американските военни действия в Югоизточна Азия, може би не е изненадващо, че той няма да се чувства сроден с подпомаганото от него младежко движение. Можем да твърдим с голяма сигурност, че бащата на Франк също не обръща особено внимание на младежката култура през 60-те години на миналия век, като се има предвид, че Франсис Запа (Francis Zappa) е назначен за специалист по химически оръжия, не къде да е, ами в Арсенал Еджууд (Edgewood Arsenal). Еджууд е, разбира се, дългогодишната родина на американската програма за химически оръжия, както и на едно съоръжение, често свързвано с MK-ULTRA операциите. Любопитно е, че Франк Запа буквално е израснал в Арсенал Еджууд, живял е през първите седем години от живота си във военни жилища на базата на съоръжението. Семейството по-късно се премества в Ланкастър, Калифорния, близо до базата на военновъздушните сили Едуардс (Edwards Air Force Base), където Франсис Запа продължава да се занимава със секретна дейност за военно-разузнавателния комплекс. Междувременно синът му се подготвя да се превърне в икона на тълпите за любов и мир. Отново нищо необичайно в това, предполагам.


Мениджърът на Запа, между другото, е сенчестата фигура Хърб Коен (Herb Cohen), който заедно с брат си Мут (Mutt) идва в Лос Анджелис, точно преди започването на музикалната и клубната сцена, от Бронкс. Коен, бивш американски морски пехотинец, прекарва няколко години, пътувайки по света, преди пристигането си на сцената на Лавров каньон. Любопитно е, че тези пътувания го отвеждат в Конго през 1961 г., точно в онзи момент, когато левият премиер Патрис Лумумба (Patrice Lumumba) бе измъчван и убит от ЦРУ. Не се притеснявайте обаче; според един от биографите на Запа, Коен не е бил в Конго на някаква престъпна мисия. Не, той е бил там, вярвате или не, да достави оръжие на Лумумба, за да се противопостави на ЦРУ. Защото, нали знаете, че това е нещо, което странстващите морски пехотинци са правили през онези дни.


Другата половина от първото семейство на Лавров каньон е съпругата на Франк, Гейл Запа (Gail Zappa), известна преди като Аделайд Слоутман (Adelaide Sloatman). Гейл произхожда от семейство на военноморски офицери с дългогодишна история, включително баща й, който прекарва живота си в секретни проучвания на ядрено оръжие за американския флот. Самата Гейл е работила като секретар на Службата за Военноморски Изследвания и Развитие (Office of Naval Research and Development) (веднъж казала в едно интервю, че е "чувала гласове през целия си живот"). Много години преди почти едновременното им пристигане в Лавров каньон, Гейл посещава детска градина със самия "Mr. Mojo Risin", Джим Морисън (Jim Morrison)(твърди се, че като дете Гейл веднъж ударила Джим по главата с чук). Самият Джим Морисън по-късно посещава същата гимназия в Александрия, Вирджиния, като две други бъдещи Лаврови светила: Джон Филипс (John Phillips) и Кас Елиът (Cass Elliott).



Както и да е, нека да преминем към още една от най-ранните и най-ярки звезди на Лавров каньон - г-н Стивън Стилс (Stephen Stills). Стилс е един от основателите на две от най-реномираните и обичани банди на Лавров каньон: Buffalo Springfield и, естествено, Crosby, Stills & Nash. Преди пристигането си в Лавров каньон, Стивън Стилс е бил (* прозявка *) продукт на още едно семейство с военна кариера. Израснал отчасти в Тексас, младият Стивън прекарва доста време в Ел Салвадор, Коста Рика, Панамския канал и други части на Централна Америка - заедно с баща си, който помагал, можем да бъдем сигурни в това, да се разпространява демокрацията сред немитите маси по онзи мил американски начин. Както и с останалата част от нашите герои, Stills се обучава предимно в училища във военни бази и в елитни военни академии. Сред съвременниците му в Лавров каньон, той е смятан за груба, авторитарна личност. Няма нищо необичайно в това, разбира се, както вече видяхме при останалите герои.


Историята на Стивън Стилс има обаче още по-любопитен аспект: Стивън по-късно ще каже на всеки, който седи и слуша, че е служил на чичо Сам в джунглите на Виетнам. Тези разкази ще бъдат пропуснати от хронистите на епохата като ”нищо повече от делюзии, индуцирани чрез наркотици”. Ще се твърди, че това нещо не е възможно да е вярно, тъй като Стилс пристигнал на сцената на Лавров каньон по същото време, когато е започнало изпращането на първите униформени войски, и е останал в публичното пространство през цялото време след това. Съвсем вярно е, че Стивън Стилс не би могъл да работи с униформени войски във Виетнам. Това, което ще бъде игнорирано, е безспорният факт, че САЩ имат хиляди "съветници" - т.е. агенти на ЦРУ / Специалните Сили в страната, много години преди пристигането на първите официални наземни войски. Това, което също ще се пренебрегва, е, че с оглед на неговия произход, възраст и последователност на събитията, Стивън Стилс не само би могъл да види действията във Виетнам, но изглежда, че е бил главен кандидат за такава задача. След което, разбира се, би могъл бързо да стане - спрете ме, ако сте го чували преди това - икона на поколението на мира.


Друга икона и един от най-екстравагантните жители на Лавров каньон е млад мъж с името Дейвид Кросби (David Crosby), един от основателите на Бърдс (The Byrds), както и, разбира се, Кросби, Стилс & Неш (Crosby, Stills & Nash).
Не е изненадващо, че Кросби е син на дипломирал се в Анаполис офицер от военното разузнаване от Втората Световна война, майор Флойд Делафийлд Кросби (Major Floyd Delafield Crosby). Подобно на другите в тази история, Флойд Кросби прекарва голяма част от времето си след приключването на службата в пътуване по света. Тези пътувания го отвели на места като Хаити през 1927 г., когато страната, съвсем случайно, разбира се, била под военна окупация от морските пехотинци на САЩ.



Бележка от екипа: Анаполис, USNA (United States Naval Academy) или просто Флотът са нарицателни имена за Флотската академия на САЩ, разположена близо до град Анаполис в Мериленд.


Но Дейвид Кросби е много повече от син на майор Флойд Делафийлд Кросби. Дейвид Ван Кортландт Кросби (David Van Cortlandt Crosby), както се оказа, е потомък на близко преплетените семейства Ван Кортланд, Ван Шуйлер и Ван Ренселар (Van Cortlandt, Van Schuyler, Van Rensselaer). И докато си мислите "Ван Кой семейства?", мога да ви уверя, че ако потърсите тези имена в Уикипедия, можете да прекарате доста време в четене за мощта, упражнявана от този клан през последните, о, около две и половина столетия или нещо такова. Достатъчно е да се каже, че родословното дърво на Кросби включва наистина замайващ набор от американски сенатори и конгресмени, държавни сенатори и депутати, управители, кметове, съдии, съдии от Върховния съд, генерали от гражданската война, подписвали Декларацията за Независимост, и членове на Континенталния Конгрес.
Това включва, трябва бързо да добавя - за тези с вкус към такива неща - повече от няколко високопоставени масони. Стефан Ван Ренселър III (Stephen Van Rensselaer III), например, е служил като Велик Магистър на Масоните за Ню Йорк. И ако всичко това не е достатъчно впечатляващо, според Генеалогичното общество на Ню Ингланд (New England Genealogical Society), Даниел Ван Кортландт Кросби е пряк потомък на "Бащите – основатели на Съединените Американски щати" и автори на "Федералистът"  (The Federalist Papers) Александър Хамилтън (Alexander Hamilton) и Джон Джей (John Jay).


Бележка от екипа: "Федералистът" е колекция от 85 статии и есета, написани от колективния псевдоним на двамата автори плюс още един, целяща да пропагандира ратификацията на конституцията на САЩ през 1787г.


Страници: 1 ... 3 4 5 [6] 7