Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: [1] 2 3 4 ... 59
1
Друг известен отвлечен, чийто опит заслужава по-близък поглед, е Уитли Страйбър (Whitley Streiber). Страйбър посещавал основаното от Фабианците Лондонско училище по икономика в Англия. Докато бил в Лондон, той бил директор на филм относно сектантския култ "Процесът" (The Process), въпреки че, тъй като няма налични издания на филма, не е известно каква позиция е бил заел Страйбър по отношение на култа.

В книжния си бестселър за отвличанията от извънземни, "Общение" ("Communion"), Страйбър отбелязва, че от години е вярвал, че е присъствал на безконтролната стрелба на Чарлз Уитман (Charles Whitman) в Тексаския университет, но най-сетне осъзнал, че не е присъствал. В продължението, "Трансформация" ("Transformation"), Страйбър осъзнава, че все пак трябва да е бил, заради потвърждение от негов приятел. [5]

Страйбър вярва, че има два импланта в тялото си, един в ушната мида, а другият - инжектиран в малкия му пръст. На НЛО конференцията в Гълф Брийз, Флорида, през 1996г, Стрийбър спомена идеята, че той може да е обект на операции по контрол над ума от страна на правителството. Той спекулира, че преживяванията му, които се смята, че са свързани с извънземни, може всъщност да са му били излъчени като предаване през имплантите. [6]

Мартин Канън (Martin Cannon), пионер в различаването между малките сиви човечета от външния космос и онези от правителството, описва случая с една жена, която нарича "Вероника". Тя била отвлечена не в летяща чиния, а в къщата на учен в Лос Анджелис, който, Канън успял да определи, по-рано бил заменес в икспериментиране на ЦРУ с контрол над ума.

Аз разследвах случай на млада жена, която, през 1993г, вярвала, че по време на посещение в Сан Франциско с главата на една сатанинска църква, била дрогирана и заведена в хотел наблизо и върху нея била извършена медицинска операция от човеци в бели палта. В друг случай тя била заведена извън Сан Франциско от същия сатанински вожд и й бил показан дисков кораб, паркиран на известно разстояние от един провинциален път. [7]

И ако Жоли Уест (Jolly West) и бандата му промотират "Синдрома на фалшивата памет", те също така пробутват и "Синдрома на паметта за извънземни" ("Alien Memory Syndrome"). Според един австралийски изследовател, "едно от протежетата на Луис Жолион Уест (Louis Jolyon West), Бари Таф (Barry Taff), е съавтор на статия за списание "НЛО" (UFO magazine), в която се твърди, че извънземните били отговорни за този вид дейност [по контрол над ума]. Таф е работил в Невропсихиатричния институт на Калифорнийския унивеститет, Лос Анджелис (UCLA Neuropsychiatric Institute) и според изследователя от Лос Анджелис Мартин Канън, той е консултирал голям брой правителствени агенции, включително и Националния институт по умствено здраве (NIMH), Корпорация Rand, Комисията за атомна енергия (Atomic Energy Commission) и ЦРУ".

Вал Банкстън (Val Bankston), която вярвала, че е била отвлечена от извънземни, се срещната с Таф и се съгласила да участва в някои експерименти по отвличане заедно с него. Банкстън казва, "Може да разпознавате името Бари Таф. Той проведе проучване и написа филм, озаглавен "Съществото" ("The Entity"). Той също така провежда парапсихологични разследвания, преследва ефекти, които тайно създава сам с високо развита технология. Достатъчно странно е, че скоро след като се срещнахме, аз бях нападната от безтелесно същество посред бял ден, което влезе в сексуални актове с мен. По онова време вярвах, че то бе инкубус. Знаейки какво правя с Бари, фактът, че той е сертифициран хипнотизатор, мисля си, че той бе хипнотизирал и мен и другия субект от неговото изследване - което доведе до филма "Съществото" - да имаме тези преживявания. Може да е обработил няколко жени по този начин и да е избрал онази, която най-добре е подпомагала схемата му за книгата и филма". [8]

Друг забележителен случай е този на Брус Смит (Bruce Smith), който през 1990г посещава лекция на "експертът в отвличанията от извънземни" Бъд Хопкинс (Budd Hopkins) в Трентън, Ню Джърси. Поради някаква причина говоренето на Хопкинс за отвличания от извънземни ударило Смит на много вътрешно ниво, което го разстроило: "Не мислех, че ще съм в състояние да ходя, за да мога да изляза оттам", казва той по-късно. Бъд Смит все пак напуска НЛО лекцията и, като закачил караватана в която живеел за теглича на колата си, се отправил на запад, спирайки в държавните паркове. Един от онези държавни паркове бил Тесуки (Tesuque), Ню Мексико. Смит бил заспал на място за лагеруване там, когато се събудил по средата на нощта, ужасен от вярването, че ще го отвлекат извънземни. Носейки се в състояние между сън и будност, Смит усетил как ръце го хващат за глезените и го дърпат. Но съществото от другата страна на тези ръце не било точно онова, което Смит бил приготвен да очаква. "Съществото" носело бяла риза с копчета, като вида риза, която баща му винаги носел, спомня си Смит.

Далеч от очакването му за светещо сребристо дисково летателно средство, Смит казва, че бил натикан от хора отзад в голям, тъмносин ван с военни маркировки, за които той мисли, че били на флота на САЩ. Ванът карал по черни пътища за окоол час, докато не спрял. Задната врата се отворила и извънземните левитирали Смит през нея и го въвели в огромна постройка, която според усещанията на Смит била част от ядрената лаборатория Лос Аламос (Los Alamos). Вътре в лабораторията, Смит бил поставен на маса за изследвания, където извънземно на име "Роджет" ("Roget") започнало да дълбае в очите му със скалпел.

Смит не си спомнял нищо от това, преди да започне хипнотерапия във Вашингтон. По време на хипноза си спомнил за отвличането и също така си спомнил, че бил отвличан "хиляди пъти и в множество животи". След срещата в Тесуки, "Те се върнаха още веднъж. На 8 юни. Те дойдоха в необичаен кораб, който имаше стаи в себе си, които приличаха на стаи от колежко общежитие".

Бил ли е отвлечен Смит действително от извънземни, или истината е нещо по-прозаично, но еднакво зловещо? [9]

ИЗследователят на отвличания от извънземни Бъд Хопкинс се появява и в друг случай, описан от бившия деловодител от Военно разузнаване Джулиан МакКини (Julianne McKinney), сега част от Асоциацията за проекти по електронно наблюдение (Electronic Surveillance Project Association) към Възпитаниците на националната сигурност (National Security Alumni). Следват показанията на МакКини:

"Жената, очевидно "лабораторно зайче" в експеримент, осъзнала, че я представят на голямо разнообразие отявлени личности, чиито връзки с ЦРУ, смята тя, били доста очевидни. Един от онези, каква тя, бил Робърт Джей Мифтън (Robert Jay Lifton), добре познат автор и експерт по промивката на мозъка, чиито книги включват "Нацистките доктори: Медицинско убиване" ("The Nazi Doctors: Medical Killing") и "Психология на геноцида" ("Psychology of Genocide")."

"Преживяванията й включвали доброволно (според заведението) постъпване в болница "Холивуд", Ванкувър, Британска Колумбия, Канада, през 1973г, по време на ера, когато експериментите МК-УЛТРА в Институт "Алън Мемориал" (Allan Memorial Institute), университет "МакГил" (McGill University), Монтреал, Канада, били само началото, което привлякло вниманието на Сената на САЩ".

"По-скоро, през 1990г, тя била транспортирана до медицинския център "Камерън" (Cameron Medical Center) на Ню-Йоркския университет в Уестчестър, Ню Йорк (при обстоятелства, които отговарят на отвличане), където била насилствено свалена на земята от около шестима служители на медицинския център и насилствено отнели свободата й за около три седмици. Не била нито психиатрично съветвана, нито формално тествана, докато била в заведението. Психиатрите, назначени по нейния случай, явно били решени да я принудят да приеме комбинация невролептични наркотици, включително налдол (Naldol), наван (Navane), и когентин (Cogentin). (Хандол и наван могат да предизвикат тардивна дискинезия.) Тя се съпротивила на тези опити".

"Съдът в крайна сметка разпоредил жената да бъде освободена от центъра, нареждайки, че не трябва да й се дават наркотици. Когато в последствие получила медицинското си, при условия, които предотвратили цензурирането или редактирането на тези документи, тя открила, че психиатрите й планирали да я инжектират с наркотици (в неспазване на съдебната заповед) в деня на освобождението й. Поради късмет, тя била освободена ден по-рано".

"Тази жена констатира също така, че се е срещала с Бъд Хопкинс, от Фондацията за натрапници (Intruders Foundation) и че имала дълговременна, доверена връзка с Джон Ел Мак (John E. Mack), професор по психиатрия в Харвардското медицинско училище (Harvard Medical School) и основател и директор на Центъра по психологични проучвания в Ядрената епоха (Center for Psychological Studies in the Nuclear Age) (с предишно име Изследователска програма за проучване на човешката продължителност (Research Program for the Study of Human Continuity); а служовете от миналото говорят, че учреждението се е кооперирало с ЦРУ в проучванията на "човешката екология")". [10]

В последните години има случаи на "извънземни" импланти, хирургически премахвани, но е интересно, че "извънземните" по случайност ще използват технология, подобна на онази, изобретена от д-р Делгадо (Delgado) през 1950-те. Един такъв случай беше описан в лекция на д-р Роджър Лийър (Roger Leir) на среща на MUFON (Взаимна НЛО мрежа, бел.прев) в Таусанд Оукс, Калифорния, на 23 февруари 1996г. Лийър премахнал три явни импланти на 19 август 1995г, два от един пациент и един от друг пациент. Двата предполагаеми импланта, премахнати от първата пациентка се намирали от двете страни на палеца на крака й. Третият предполагаем имплант бил премахнат от задната страна на лявата ръка на друг пациент.

Единият обект бил с триъгълна форма, а другите два обекта "приличаха на малки пъпешови семки". [11]

Обграждащата имплантите тъкан била сива, но без възпаление. Според Дерел Симс (Derrel Sims), хипно-анестиен терапевт и изследовател на отвличанията от НЛО, и двамата пациенти не знаели за имплантите, но били открити по време на рентгенова процедура по друг повод. Нямало следи от белези от инжектиране на имплантите. И двамата пациента, според Симс, били възможни случаи на НЛО отвличане. Д-р Лийър също докладва, че предметите били в голяма близост до нервни влакна.

Д-р Лийър използвал гаус-метър, измерващ електромагнитните полета, за да открие точното местоположение на предметите. Според д-р ЛИйър, когато поднесъл гаус-метъра близо до обекта в ръката на човака, метърът "полудял".

Всеки от предметите, както се твърди, бил покрит с плътна сива материя. Въпреки че предметите, които са били в човешко тяло дълго време обикновено се покриват с органично, влакнесто покритие, този материал може да се изстърже. В случая с предполагаемите импланти, мембраната била ного по-трудна за премахване. Въте в мембраната предметът представлявал две отделни парчета черен метал, явно държани заедно единствено от мембраната. Металът по-късно бил идентифициран като борон. Когато били изложени на флуоресцентна светлина, трите обекта светели ярко. [12]

Джон Мак (John Mark) от Харвард, в Отвличания, дава подробен преглед на "извънземния" имплант:

"Анализът на елементите и електронната микроскопична фотография разкриват интересно усукани влакна, състоящи се от въглерод, силикон, кислород, без азот,  и следи от други елементи. Въглеродният изотропен анализ не се отличаваше с нищо. Един колега ядрен биолог каза, че "образецът" не е естествено срещащ се субект, но може да бъде някакъв вид произведено влакно. Изглеждаше трудно да се разбере как да продължим нататък".

"Няма доказателства, че някой от събраните импланти са от редки елементи, или пък от обикновени елементи в необикновени комбинации. В разговор с един химичен инженер и други експерти в технологиите на материалознанието, на мен ми беше казано, че би било екстремно трудно да се направи положителна диагноза за природата на кое да е непознато вещество, без да е налична информация за произхода му. При най-добрите обстоятелства ще бъде трудно да се докаже, например, че дадено вещество не е със земен или дори биологичен произход".

Разбира се, Джон Мак сам по себе си е интересен случай, човек, който явно отказва да разгледа идеята, че отвличанията може да се изпълнят от всеки, не само от извънземни. Центърът за психология и социална промяна (Center for Psychology and Social Change) на Мак е подкрепен със стотици хиляди долари от различни членове на фамилията Рокфелер (Rockefeller). Мак също така е член на Фондацията за човешки потенциал (Human Potential Foundation) на Скот Джоунс (Scott Jones), която според данните също е собственост на Рокфелер. [13]

Моето заключение е откачено и научно-фантастично, но доказателствата го подкрепят. Военните и разузнавателните агенции използват отвличането от извънземни като история за прикритие и вероятно за близки срещи, симулирани чрез технология като холограмите и напредналите въздушни дискови летателни апарати, за да прикрият обработването и имплантирането на човешки същества с технология за контрол над ума.


Бележки:
1. Smith, Jerry, HAARP: Ultimate Weapon of the Conspiracy, (1997: AUP, Kempton, Illinois); Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland, Oregon: Feral House, 1995); Blackmore, Susan, "Alien Abduction," the New Scientist magazine, November 1994, cited in Walter Bowart's "The Trial and Conviction of a 'EBE Possessed' Serial Killer," obtained on the Internet from MindNet Journal, volume 1, numbers 8a, 8b, 8c
2. Krawczyk, Glenn. "Mind Control & the New World Order", Nexus magazine, February/March 1993 280
3. Sunders, Ed. "The Mutilation Mystery", Old Magazine, September. 1976; Keith, Jim, Black Helicopters II: The Endgame Strategy, (Lilburn, Georgia: IllumiNet Press, 1997)
4. "Manchurian abductees," World Watchers International newsletter, Fall 1989; Keith, Jim, Casebook on Alternative 3, (Lilburn, Georgia: IllumiNet Press, 1994)
5. Wanderer, Robert, "'Transformation' Transformed", MUFON Journal, issue 254, June 1989
6. "False Miracles in the Sky: Is the U.S. Military in the Business of Hoaxing UFOs?," The Devil's Advocate, issue number 5
7. Cannon, Martin. "The Controllers: A New Hypothesis of Alien Abductions", MUFON UFO Journal, Number 270, October 1990
8. Taff, Barry, 'Paranormal Phenomena and UFOs,' UFO magazine, Vol. 2, No 4; Krawczyk; Constantine, Alex, Virtual Government. (Venice, California: Feral House, 1997)
9. Donahue, Bill. "It's life, but not as we know it", Northwest Magazine, April 28, 1991
10. McKinney, Julianne. "Microwave Harassment & Mind-Control Experimentation", Electronic Surveillance Project, Association of National Security Alumni, Silver Spring, Maryland
11. Hudgeons, Steve, "Implants," April 2, 1996, obtained from the Internet, copy in the author's possession
12. Lindemann, Debra L., "Surgeon Tells First Results of Implant Analysis," April 6, 1996, obtained from the Internet, copy in the author's possession; "Jon King's X-file document," UFO Reality magazine, 1996, otherwise unidentified clipping
13. Kanon, Gregory M., The Great UFO Hoax. (Lakeville, Minnesota: Galde Press, 1997)


2
Глава 31:

Извънземни от Земята


От началото на вниманието към този феномен в средата на това столетие, правителството е замесено в манипулацията на НЛО преживяването за личните си цели. АЗ вярвам, че основната причина правителствените агенти да са замесени в НЛО полето е, за да всеят объркване по въпроса с напредналата аеронавтика и оръжейните тестове - например, с дезинформация, която е превърнала тайния изпитателен полигон в Невата Зона 51 в гореща точка за извънземна активност на пришълци.

Бележка от преводача: Препоръчвам последния документален филм за Боб Лазар.

Правителството дори е признало, че е използвало дезинформиращи доклади през 1950-те и 60-те години относно НЛО-та, които всъщност били шпионски полети на самолетите U-2, но това признание само по себе си служи за прикриване на информация. Коментирал съм надлежно тази ситуация в документалната ми книга "Алтернатива 3" и документалната ми книга относно Мъжете в черно и заинтересуваният читател може да проследи тези въпроси в по-голяма дълбочина там.

Когато се изследва въпроса с контрол над ума, свързан с НЛО преживяването, има забележителан информация, показваща, че правителствената манипулация може да отиде далеч отвъд създаването на дезинформация и подвеждането на изследователите. В скорошните години на светло излезе информация, навеждаща на мисълта, че много случаи от т.нар. отвличане от извънземни може да прикриват изцяло друга действителност: тази на симулираното отвличане от извънзмени като прикритие за експерименти по контрол над ума.

Тази вероятност е надлежно изследвана в скорошна книга на Грегъри Кейнън (Gregory Kanon) върху НЛО-тата, "Великата НЛО постановка: Финалното решение на мистерията с НЛО" (The Great UFO Hoax: The Final Solution to the UFO Mystery), но други изследователи кръстосват тази територия от години, включително Мартин Канън (Martin Cannon), Джон Джъдж (John Judge), Жак Вале (Jacques Vallee), както и аз самият. Аз вярвам, че починалата изследователка на конспирацията Мей Бръсел (Mae Brussell) може да е била първата, предложила идеята за симулирано отвличане от извънземни като прикритие за експериментиране с контрол над ума в едно от нейните радио предавания.

Една от първите личности в разузнавателното общество, която предложи, че НЛО-тата може да имат някакво полезно предназначение, беше Х. Маршъл Калдуел (H. Marshall Caldwell), асистент-директор на Научно разузнаване за ЦРУ. Той пише мемо до тогавашния директор на ЦРУ Уолтър Смит (Walter Smith) относно това, че

"След като са налице докладите за свидетелства от целия свят, беше открито, че, до времето на разследването, в съветската преса не е имало доклад и коментар, нито дори сатиричен, за летящи чинии, въпреки че Громико (Gromyko) е направил едно хумористично споменаване на темата. При държавно контролирана преса това може да е резултат единствено от официално политическо решение. Възникващият въпрос, следователно, е, дали тези свидетелства могат или не:
(1) да бъдат контролирани
(2) да бъдат предвидени, и
(3) да бъдат използвани от гледна точка на психологическата война, нападателно или защитно."

"Обществеността е загрижена за проблема, което се отразява както от пресата на САЩ, така и от натиска на запитванията към Военновъздушните сили, което е индикация, че значима част от населението ни е умствено кондиционирано да приема невероятното. В този факт лежи потенциал за отключване на масова истерия и паника".

Калдуел смята също,"Трябва да се нареди проучване, което да определи дали, ако въобще, може тези феномени да се утилизират от планировчиците по психологическа война на САЩ..."

На 16 юли 1978г свидетелят сержант Клифорд Е. Стоун (Clifford E. Stone), опитващ се да стигне до дъното на въпроса с НЛО, пратил искане по силата на Закона за свобода на информацията към НАционалната Агенция за Сигурност (NSA). Един от документите, с които Стоун се сдобил, бил неофициална скица на Агенцията по национална сигурност, озаглавена "ПРЕДМЕТ: НЛО-та" (SUBJECT: UFO's). Интересният материал от разпечатката започнал след няколко параграфа:

"...2. Научни открития: Д-р Жак Вале, прославен експерт в комуникационните науки, е изучил хиляди случаи, в които човешки същества са наблюдавали необикновени феномени. Той е открил, че човешката реакция към такова наблюдение е предвидима и подлежи на графично изобразяване. Дали психологическата структура на личността е под атака от необикновената и шокираща бруталност на едно убийство или от странността на едно свидетелство на НЛО, ефектът е един и същ:

"а. Първоначално като вид психологическа инерция, умът записва сравнително обективно онова, което се вижда през окото."

"b. Но когато умът осъзнае странната природа на феномена, изпада в шок. Умът обича да живее в един удобен свят, в който чувства, че знае какво да очаква и който не е твърде заплашителен нито физически, нито психологически. Необичайното разрушава илюзията за удобство, която умът е създал. Шокът се опитва да разкъса самата връзка на психологическата структура с нейния пристан."

"c. За да защити себе си от такава натрапчива и заплашителна действителност, умът започва да добавя въображение и интерпретация към прииждащите данни, за да ги направи по-приемливи. Тъй като умът прави всичко това в бързане, някои от набързо добавените детайли и самовнушения си пречат едни на други и си противоречат едни на други по един чудат начин (както ще ви каже всеки полицай, разпитващ свидетел на убийство)."

"d. Веднъж след като умът конструира безопасно скеле и рамка за новата информация, той отново може да надзърне навън и да събере още малко обективни данни. Ако данните все още са заплашителни, той отново ще изпадне в шок и процесът ще започне отначало."

"e. Ако данните са от най-високото възможно ниво на странност, на което предизвикват терор:
(1) Умът ще припадне и ще навлезе в амнезия, погребвайки събитията, може би перманентно, в безсъзнателността.
(2) Личностно психологическото ще рухне и умът ще се пресегне до най-дълбокото си място, кодето се намира "онова, което не може да се унищожи" и ще се отдаде на тази същност за оцеляване и защита. За срещата с тази непроменима, неразрушима същност обикновено се говори като за религиозно преживяване. В объркването и в шока, това преживяване често се приписва на шокиращото събитие или обект и това е причината, поради която примитивните общества се кланят на такива чудати неща като самолети или запалки за цигари".

"f. Степента на странност на феномена диктува на колко други хора умът ще е склонен да разкаже за събитието. Едно умерено необичайно или шокиращо събитие ще бъде разказано на много хора. Едно много шокиращо събитие с висока степен на странност ще бъде разказано на няколко човека или на практика въобще на никого. В някои случаи събитието е толкова шокиращо необичайно, че то не се докладва дори на будния, съзнателен ум на човека, а се погребва дълбоко в несъзнаваното на човека, където може да се получи достъп само под хипноза или при внимателна комуникация шесто ниво, при споделяне с друг човек".

Този интригуващ, дори "Тавистошки" документ изглежда отива далеч отвъд обичайния военен доклад за НЛО феномените, и добре илюстрира защо симулираното отвличане от НЛО може да е полезно за контрольорите на ума: преживяването е толкова невероятно и толкова унизително, че се комуникира на твърде малко хора, ако въобще се разказва на някого, а понякога може да съществува в паметта единствено на безсъзнателно ниво. Освен това, "висока странност" може всъщност да бъде средство за достигане на по-дълбоки нива на ума.

В края на 1980-те години, д-р Майкъл Персингер (Michael Persinger), невролог от Лаурентинския университет (Laurentian University) в Онтарио, Канада, извършил първоначални тестове на онова, което е станало познато като "Каска на Персингер" ("Persinger's helmet"). Това е устройство, което насочва специфични електромагнитни честоти към хипокампусната зона на задния мозък на човека, който го носи. Според Персингер, използвайки каската, голям процент от субектите чувстват, че са били отвлечени от НЛО, че са излезли от тялото си, или са преживели други форми на изменено съзнание, включително "единение с Бог". Преживяването, казва Персингер, "включва разширяване на емоционалното значение, по такъв начин, че нещата, които нормално не се считат за значителни, сега ще се считат за съдържателни". По време на облъчването на задния мозък, халюцинациите "се възприемат като екстремно истински".

Сюзън Блекмор (Susan Blackmore), която преживяла технологията на Персингер, писала за нея в "Нов учен" ("New Scientist") през ноември, 1994г:

"Персингер приложи тиха и невидима сила върху мозъка ми и създаде специфично преживяване за мен. Той твърдеше, че е имитирал базовите последователности на процеса на паметта и възприятието и че, като променял онези последователности, можел да контролира преживяването ми. Могъл ли е да го направи от разстояние? Може ли да се извърши в по-голям мащаб? Изведнъж перспективата за магнитен контрол над ума изглежда доста по-ужасна от идеята да те отвлекат извънземни..." [1]

Персингер бил замесен в операция "Черна красавица" (Operation Black Beauty), създаването на електромагнитна излъчваща единица с размерите на хладилник, за употребата да потушава размирици. Твърди се, че устройството разчитало на времево-променливи полета от екстремно нискочестотна енергия, излъчвана на честоти между 1 и 10 Hz, което причинява повръщане върху всеки, към който е настроен апарата. [2]

Кратко и неокончателно отклонение в един свързан феномен: осакатяването на добитък. Това са хилядите мистериозни случаи на добитък, който от края на 1960-те години е откриван дисектиран, понякога в хирургичен стил, и които случаи медиите обикновено свързват с намесата на летящи чинии. Може да се изгради една такава теза, че осакатяванията са сами по себе си въпрос на контрол над ума, но нека оставим това настрана. Има голяма база улики, навеждащи на мисълта, че осакатяванията на добитъка са с далеч по-земна природа, отколкото таблоидната телевизия ни позволява да си представим.

Като за начало, НЛО-та почти никога не са виждани в близост около осакатяването на добитъка, тоест, ако използваме строгата дефиниция за неидентифицирани летящи ОБЕКТИ. Това, което се забелязва, обикновено са неидентифицирани светлини и, когато се вижда летателен апарат, той обикновено е черен, немаркиран хеликоптер. Няма граница за яростта на някой НЛО изблици, и така черните хеликоптери понякога се споменават като променящи формата си извънземни летателни апарати, когато всъщност няма каквито и да е улики, които да навеждат на такова заключение. Защо, вместо това, да не рискуваме и просто да си представим, че са черни хеликоптери?

Бележка от преводача: Джим Кийт има цяла книга, посветена на това - "Черни хеликоптери над Америка: Ударната сила на Новия Световен Ред"

Други улики навеждат на мисълта, че хора, не извънземни чудовища, извършват осакатяванията. Токсикологичните тестове понякога показват наличието на никотин във волските трупове, а никотинът е обичайна използвана съставка в успокоителните наркотици, с които зареждат стреличките за животни. Понякога се открива, че животните са били маркирани с флуоресцентна боя, евентуално за идентификация в тъмното.

Бележка от преводача: В интервю с популярния Арт Бел, Дерел Симс накратко споменава собствените си открития върху осакатения добитък.

Също така, в близост до осакатяванията често се виждат следи от камионни ремаркета, достатъчно големи, за да транспортират малки хеликоптери. Поне една вероятна сцена за осакатяващите епизоди е идентифицирана в Колорадо, както отбелязвам в книгата си "Черни хеликоптери 2: Крайната стратегия" ("Black Helicopters II:The Endgame Strategy").

Защо човеци ще се интересуват от осакатяване на добитък? Най-вероятният отговор беше осигурен от Г. К. Ериан (G. C. Errianne), частен детектив, който се занимал със случая. Ериан посочва, че прикритите правителствени експерименти се правели с добитък, поради сходството на очната мембрана "с тази на определена етническа група". По-нататъшното разследване показа, че правителството на САЩ е било замесено в изпитателни тестове на оръжия за биологична война, специално насочена срещу поне две етнически гупи. [3]

Що се отнася до правителствената манипулация, включваща човешки същества, един от "премиерните" случаи на отвличане, която изглежда подреди сцената за много такива, които последваха, беше този на Бети и Барни Хил (Betty, Barney Hill). През 1961г Хилови били на разходка с кола в Гроувтаун, Ню Хемпшир, когато летящ диск ги приближил и се носел във въздуха на разстояние. Хилови избягали в колата си, но по-късно, поради кошмари, се консултирали с психиатър и били хипнотизирани. Шест месеца терапия явно довела до разкритието за отвличане и физическо изследване от хуманоиди в дисковия апарат.

Природата на самото отвличане била доста странна, а обитателите на дисковия коаб били описани от Бети Хил под хипноза като носещи униформи и заострени шапки ("подобни на военновъздушните сили", казва тя по време на хипнотичната регресия). Барни Хил мислил, че едно от предполагаемите извънземни приличало на "военен пилот" и допълнил, че: "Той прилича на германски нацист. Той е нацист...", казва Хил, "Помислих си за флота и за подводницата, и помислих, че хората, които се отдръпнаха назад, бяха облечени в сини дочени дрехи. Но този другият човек беше облечен в черно лъскаво палто, с шапка".

Ако правителството е било замесено в отвличането, онова, което може да е привлякло вниманието им към Хилови, е фактът, че са смесена расова двойка и са били на организационни позиции в редица групи за граждански права. Това е било по времето, когато такива групи били под засиления критичен поглед на правителството и военните PSY-OPS може да ги е устройвало или да изследват Хилови хипнотично, или дори да им имплантират подслушващи устройства за проследяване. Хилови също така били близки приятели с майор Джеймс МакДоналд (James McDonald), за който има сведения, че е работел в разузнаването във военновъздушна база "Пийс" (Pease Air Force Base). [4]

3
БИБЛИОТЕКА / Re: СТАТИЯ: Война за умовете, 1980г
« -: Септември 14, 2019, 01:46:37 am »
От PSYOP до Умствена война: Психология на победата

Статията на подполковник Джон Александър (John Alexander) “Военен преглед” (Military Review) в подкрепа на “психотрониката” – разузнавателно и оперативно разполагане на ESP – беше решително провокативна [3]. Критиката към изследванията в тази област, основани както в случая на съществуващите хоризонти на научния закон, напомня за смеха, който посрещна италианския учен Шпаланзани (Spallanzani) през 1794г, когато предложи, че прилепите се ориентират в тъмното чрез средство, което днес наричаме сонар. “Ако виждат с ушите си, дали чуват с очите си?” беше шегата за времето, но аз подозирам, че флотът на САЩ е доволен, че някой прие идеята достатъчно сериозно, за да я преследва [4].

Психотронните изследвания са в инфантна фаза, но армията на САЩ вече притежава операционни оръжейни системи, за да правят онова, което на подполковник Александър му се иска ESP да прави – с разликата, че тази оръжейна система използва съществуващи комуникационни среди. Тя се опитва да картографира умовете на неутралните и вражеските индивиди и след това да ги промени спрямо националните интереси на САЩ. Тя прави това в голям мащаб, обхващайки военните отряди, региони, нации и блокове. В настоящата си форма се нарича Психологически Операции (PSYOP).

Работи ли PSYOP, или е просто козметика, с която полевите командири по-скоро не биха се затормозявали?

Ако този въпрос беше зададен през 1970г, отговорът щеше да бъде, че PSYOP наистина работи много добре. Само през 1967г и 1968г общо 29 276  виетнамски комунисти и северно виетнамци (еквивалент на 95 пехотни батальона) се предадоха на силите на ARVN (Армия на Република Виетнам) или MACV (Командване за военна помощ, Виетнам) под програмата за амнистия на Чю Хой (Chieu Hoi) – основната PSYOP кампания във Виетнамската война. По онова време Командването за военна помощ прецени, че елиминирането на същия този брой войнизи в битка би ни струвало 6000 мъртви.

От друга страна, изгубихме войната – не защото ни победиха в битка, а защото ни биха по PSYOP. Националната ни воля за победа беше атакувана по-ефикасно, отколкото ние атакувахме волята на северно виетнамците и виетнамските комунисти и долавянето на този факт окуражи врага да издържи, докато САЩ най-сетне не се пречупиха и не избягаха вкъщи.

Така че нашето PSYOP се провали. Провали се не защото принципите му не бяха обосновани, а по-скоро защото беше надиграно от PSYOP на врага. Кампанията на военните се радваше на някои впечатляващи успехи, но нашето PSYOP всъщност не промени умовете на вражеската популация, нито пък защити населението на САЩ у дома от пропагандата на врага. Още повече, вражеското PSYOP беше толкова силно, че то – а не по-големите армии или по-добрите оръжия – надмогна всичките Кобри и Спукита, и ACAV-ета, и B52-та (модели самолети, танкове и др., бел.прев), които пратихме на полето. Урокът е, да не игнорираме собствената си PSYOP способност, а вместо това да я променим и да я подсилим, така че да може да прави точно тези неща на врага ни в следващата война. По-добрият хардуер е хубаво нещо, но сам по себе си той няма да промени нищо, ако не спечелим войната за умовете.





[3] Alexander, Lieutenant Colonel John B., “The New Mental Battlefield: Beam me up, Spock”, Military Review, Vol LX, No. 12 December 1980.
[4] [MA2003] Александър (по-късно полковник) участваше в “парапсихологическите” идеи и експерименти като ESP и “далечно виждане”. Тези нямат абсолютно никаква връзка нито с традиционните PSYOP, нито с Умствената война. Прегледайте публикацията ми “Проект Старгейт: $20 милиона в пушек и огледала” (Project Star Gate: $20 Million up in Smoke [and Mirrors]) на www.xeper.org/maquino
[5] “Chieu Hoi: The Winning Ticket”. MACV Command Information Pamphlet 6-69, March 1969.





Първото нещо, което е необходимо да преодолеем, е едно мнение за PSYOP, което ги ограничава до рутинни, предвидими, свръх-очевидни и следователно маргинално ефективни приложения в стил “брошурки и високоговорители”. Бойно-полевите устройства от този род имат своето място, но то трябва да е като аксесоар към основната кампания. Тази основна кампания не може да започва на ниво компания или дивизия; тя трябва да произлиза от национално ниво. Тя трябва да подсили националната ни воля за победа и трябва да атакува и в крайна сметка да унищожи тази на врага. Тя е и причина и ефект от физическата битка, но това е вид война, която се води на много по-фино равнище също така – в умовете на участващите национални населения.

Така че нека започнем с проста промяна на името. Ще се отървем от стеснителната, почти “срамежлива” концепция “психологически операции”. На нейно място ще създадем Умствена война (MindWar). Терминът е суров и всяващ страх и такъв трябва да бъде: това е термин за атака и победа – а не за рационализиране и придумване и спогаждане. Врагът може да се обиди от него; това е съвсем добре, стига да бъде победен от него. Предлага се дефиниция:

Умствената война е нарочното, агресивно убеждаване на всички участници в една война, че ние ще спечелим войната.

Нарочно
е в това, че е планирано, систематично и изчерпателно усилие, включващо всички нива на дейности от стратегическото до тактическото. Агресивно е, защото мненията и отношенията трябва активно да бъдат променени от антагонистични към нас до подкрепящи ни, ако искаме да постигнем победа. Няма да спечелим, ако се задоволяваме с контриране на мнения и отношения, наложени от вражески правителства. Ние трябва да достигнем хората от народа преди те да вземат решение да подкрепят армията си, и ние трябва да достигнем онези армии преди нашите войници въобще да ги срещнат на бойноте полета.

Сравнете тази дефиниция с тази за психологическата война, както първо е предложена от генерал Уилям Донован (William Donovan) от OSS през ерата на Втората Световна война “Основна оценка на психологическата война”:

Психологическата война е координирането и употребата на всички средства, включително морални и физически, чрез които се постига целта – различна от целите на познатите военни операции, но включваща психологическата експлоатация на резултата от онези познати военни действия – която е, да се унищожи волята на врага да постигне победа и да се порази политическия или икономическия му капацитет да постигне победа; да се лиши врага от подкрепа, съдействие или симпатия от страна на съюзниците или неутралните му приятели, или да бъде възпрепятстван да се сдобие с такава подкрепа, съдействие или симпатия; или да се създаде, поддържа или увеличава подкрепата към нашия собствен народ и съюзници и да се осигури, поддържа или да се увеличи подкрепата, съдействието и симпатията на неутралните към нас. [6]

Ако евфемизмът “психологически операции” е резултат, както го каза един генерален офицер в писмо от 1917г, от “една голяма нужда от синоним, който да се използва в мирно време, който да не шокира чувствителността на гражданина към демокрацията”, тогава понятието можеше да има успех в домашен план. [7] От друга страна, не изглежда понятието да е вдъхнало увереност на усета на съветците, които през 1980г описаха PSYOP на армията на САЩ като:

...безпардонни методи за идеологически саботаж, включително не само изнудване, провокация и терор. [8]




[6] Roosevelt, Kermit (Ed.) War Report of the OSS. New York: Walker and Company, 1976, Volume I, page 99.
[7] :etter, Major General W.C. Wyman to Major General Lauris Norsted, 22 July 1947, quoted to Paddock, Colonel Alfred H., “Psychological and Unconventional Warfare, 1941-1952: Origins of a “Special Warfare” Capability for the United States Army”. Carlisle Barracks: U.S. Army War College.
[8] Belashchenko, T., “Black Propaganda” from Fort Bragg” in Sovetskiy Voin. Moscow, June 1980, pages 46-47.





Неохотата, с която армията е приела дори и един “антисептичен” PSYOP компонент е добре документирана в блестящия трактат на полковник Алфред Падок (Alfred Paddock) за историята на основаването на PSYOP. Отново и отново усилията да се изкове това оръжие в неговата най-ефективна конфигурация бяха осуетени от лидери, които не можеха или не биваше да виждат, че войните се воюват и печелят или губят не на бойните полета, а в умовете на хората. Както полковник Падок толкова уместно заключава:

В действителност, начинът, по който психологическата и неконвенционалната война еволюираха от 1941г до сливането си като една формална военна способност през 1952г, предлага една тематичност, която се среща навсякъде в историята на специалните войни: историята на една двоумяща се и неохотна армия, опитваща се да се справи с концепции и с организации с неконвенционална природа. [9]

Според настоящата доктрина, PSYOP се счита за аксесоар към основната кампания за печелене на битки и войни; обичайно използваният термин е “умножител на силата”. Те със сигурност не се считат за предусловие за командни решения. Така, PSYOP не могат да предопределят политическата или психологическата ефективност на дадено военно действие. Те могат единствено да се използват за посочване на това действие във възможно най-добрите му цветове, докато се възприема от останалите.

Умствената война не може така да се захвърля. Тя е, всъщност, стратегията, на която тактическата война трябва да се подчини, ако иска да постигне максимална ефективност. Сценарият на Умствената война трябва да превъзхожда останалите в съзнанието на командира и трябва да бъде принципният фактор във всекидневните му полеви решения. В противен случай той жертва мерки, които всъщност допринасят за спечелване на войната, за сметка на мерки, носещи незабавно, осезаемо удовлетворение. [Вземете предвид рационалната преценка за “броя на жертвите” във Виетнам.]

Следователно отрядите за PSYOP-на “бойна подкрепа”, както сега са ни известни, трябва да станат нещо от миналото. Екипите по Умствена война трябва да предлагат на капитана техническа експертиза още от началото на процеса по планиране, и на всички нива надолу до това на батальона. Такива екипи не могат да са съставени – както са сега – от клоново несъществени офицери и подофицери, които знаят просто едни основни на операциите по тактическа пропаганда. Те трябва да са съставени от посветени експерти, които се стремят да преведат стратегията на националната Умствена война в терминологията на тактическите цели, да максимализират ефективното печелене на войната и да минимизират загубата на живот. Такива екипи по Умствена война ще спечелят уважението на командирите, само ако могат да изпълнят обещанията си. [10]

Онова, което армията в момента счита за най-ефективни PSYOP – тактическите PSYOP – е всъщност най-ограничената и примитивна кампания, поради трудностите да се формулират и доставят послания под бойно-полевите ограничения. Такива кампании трябва да продължат, но на тях правилно се гледа като на подкрепление за основната камнапия на Умствената война. Ако не атакуваме волята на врага докато достигне бойното поле, нацията му ще я е подсилила по най-добрия начин, на който е способен народа. Ние трябва да атакуваме тази воля преди да е по този начин фиксирана. Трябва да вселим в нея една предразположеност към поражение.

Стратегическата Умствена война трябва да започне в момента, в който войната се счете за неизбежна. Тя трябва да търси вниманието на вражеската нация през всяка възможна посредническа среда и трябва да порази потенциалните войници на нацията преди да си облекат униформите. Именно в домовете и в обществата си са най-уязвими за Умствената война. Бяха ли САЩ победени в джунглите на Виетнам, или бяха победени по улиците на американските градове?





[9] Paddock, op. cit., page 258
[10] [MA2003] През 1980г нито PSYOP, нито Специалните части бяха кариерни клонове в армията. По-скоро те бяха “клоново несъществени”, в смисъл, че задачите им бяха относително кратки и при дълговременен рист от повишение в собствения основен клон. По-късно Специалните части станаха както офицерски, така и вербуван клон, а PSYOP се сдоби с вербуван клон, но PSYOP все още няма клон за офицерска кариера.





До този момент Умствената война трябва да е стратегическа по сила, а тактическите й приложения да играят подкрепителна, допълваща роля. В стратегическия й контекст, Умствената война трябва да достига еднакво до приятели, врагове и неутрални навсякъде по Земното кълбо – нито посредством примитивни “бойно-полеви” листовки и високоговорители за PSYOP, нито посредством слаба, неточна и тясна психотронна кампания [11] – а чрез медиите, притежавани от САЩ, които имат способността да достигнат на практика до всички хора по лицето на Земята.

Тези медии са, разбира се, електронните медии – телевизията и радиото. Най-модерните развития в сателитната комуникация, техники за видео запис, и лазерни и оптични трансмисии на предавания правят възможно да се проникне в умовете на света, до степен, която само преди няколко години беше невъобразима. Като меча Ескалибур, трябва само да се пресегнем и да сграбчим този инструмент; и той може да преобрази света за нас, ако имаме смелостта и интегритета да подсилим цивилизацията с него. Ако не приемем Ескалибур, тогава отстъпваме способността си да вдъхновим чуждите култури с нашия морал. Ако те тогава пожелаят моралност, незадоволителна за нас, нямаме избор, освен да ги борим на по-животинско ниво.

Умствената война се прицелва във всички участници, ако трябва да е ефективна. Тя не само трябва да отслаби врага; тя трябва да подсили САЩ. Тя подсилва САЩ като отказва достъп на вражеската пропаганда до народа ни, и като обяснява и подчертава пред народа ни рационалната логика на нашия национален интерес в дадена война.

Под същетвуващия закон в САЩ, PSYOP отрядите не могат да се прицелват в американски граждани. [12] Тази забрана се основава на предположението, че “пропаганда” задължително значи лъжа или поне подвеждаща полуистина, и че правителството няма право да лъже народа си. Министерството на пропагандата на Гьобелс не трябва да бъде част от американския начин на живот.

Умствената война не е нова. Най-великите – и най-нескъпите – победи на нацията са резултат от нея, както във време на действителна битка, така и във времена на заплаха от битка. Вземете например атаките над Хирошима и Нагасаки. Физическото унищожение на онези два града не унищожи способността на Япония да продължи да се бие. Вместо това психологическият шок от оръжията унищожи онова, което беше останало от националната воля на Япония да се бие. Последва капитулацията; една дълга и скъпо струваща наземна инвазия беше предотвратена. [13]





[11] [MA2003] “Психотрониката” беше термин, прилаган към концепции като ESP и “далечно виждане” от страна на някои правителствени агенции през 1970-80-те, вероятно за да ги представят да звучат “по-научно”.
[12][MA2003] Този закон бил приет след Втората Световна война, както се твърди както от разстояние за екстремната домашна пропаганда на фашистките сили, така и поради опасения относно американската домашна пропаганда, особено през Първата Световна война. По времето на тази статия (1980г), законът беше толкова строг, че, например, печатните преси на военните PSYOP отряди било забранено да се използват за печатане на постери за местните военни вербуващи станции.
[13][2003] Независимо от това Хирошима и Нагасаки не са много добри примери за Умствена война, защото въпреки психологическите последствия от тях – те включваха убиването и раняването на огромен брой хора. Умствената война е съвършена, когато никой не е физически наранен.





Ефективността на Умствената война е функция на собствената и способност да борави умело с медиите за комуникация, но не може да се направи по-голяма грешка от това Умствената война да се бърка просто с една по-голяма и по-безпринципна пропагандна кампания. “Пропагандата”, както е дефинирана от Харолд Ласуел (Harold Lasswell), е:

...изразяването на мнения или действия, изпълнени нарочно, от индивиди или групи, стремящи се да повлияят на мненията и действията на други индивиди и групи, за предварително определени цели и чрез психологически манипулации. [14]

Пропагандата, когато се разпознава като такава – а всичко произведено от “PSYOP” отряд се разпознава така – автоматично се приема да бъде лъжа или поне изкривяване на истината. Следователно тя работи само до такава степен, че един военно притиснат враг да склони да направи каквото искаме от него. Тя не работи заради това, че сме го убедили да види истината, както я виждаме ние.

В неговата “Заключителна” глава от изчерпателния военен казус относно PSYOP техниките от 1976г, лейтенант Джон Мартин (John Martin) потвърждава това по студен и прям начин:

Всичко се свежда до това, че ако нашата склоняваща комуникация приключи с почти положителен ефект, трябва да го отдадем на късмета, а не на науката... Ефективността на пропагандата може да е дори по-непредвидима и неконтролируема от ефективността на обикновената убеждаваща комуникация. [15]

Следователно за пропагандистите се предполага, че са лъжци и лицемери, склонни да оцветят всичко в атрактивни цветове, за да избудалкат лековерните. Както казва Жак Елул (Jacques Ellul):

Пропагандистът не е, и не може да бъде, “вярващ”. ОЩе повече той не може да вярва на идеологията, която трябва да използва в пропагандата си. Той е просто човек на служба при партията, държавата или някаква друга организация и задачата му е да подсигури ефикасността на тази организация... Ако пропагандистът има каквото и да е политическо убеждение, той трябва да го остави настрана, за да може да е способен да използва някаква популярна масова идеология. Той дори не може да сподели тази идеология, защото трябва да я използва като обект и да я манипулира без уважението, което би имал към нея, ако й вярваше. Той бързо развива презрение към тези популярни образи и вярвания... [16]

За разлика от PSYOP, Умствената война няма нищо общо със заблудата или дори с “подбраната” – и следователно подвеждащата – истина. Вместо това тя изговаря цялостна истина, която, ако не съществува в момента, ще бъде принудена да започне да съществува по волята на Съединените Американски Щати. Може да се цитират примерите за ултиматума на Кенеди до Крушчов по време на Кубинската ракетна криза и позицията на Хитлер в Мюнхен.

Едно послание на Умствената война не е нужно да пасва на условията за абстрактна достоверност, както се налага на тематиките на PSYOP; източникът му го прави достоверно. Както Ливи (Livy) веднъж каза:

Терорът на Римското име ще бъде такъв, че светът ще знае, че веднъж щом Римската армия обсади град, нищо няма да я мръдне оттам – нито ледения студ на зимата, нито умората от месеците и годините – че не знае край, а победа и е готова, ако бърз и ненадеен удар не послужи, да удържи, докато тази победа не бъде постигната. [17]

За разлика от циничния пропагандист на Елул, оперативният агент на Умствената война трябва да знае, че той говори истината, и трябва да бъде лично посветен на нея. Това, което той казва, е само част от Умствената война; останалото – и останалото от ефективността й – лежи в убеждението, което той излъчва към публиката, в рапорта, който осъществява с нея.





[14] Lasswell, Harold D. in Ellul, Jacques, Propaganda: The Formation of Men’s Attitudes. New York: Random House, 1965, pages xi-xii.
[15] Martin, L. John, “Effectiveness of International Propaganda” in Department of the Army Pamphlet 525-7-2 The Art and Science of Prychological Operations: Case Studies of Military Application, Volume Two. Washington, D.C.: American Institutes for Research, 1976, page 1020.
[16] Ellul, Jacques, Propaganda: The Formation of Men’s Attitudes. New York: Random House, 1965, pages 196-197.
[17] Keller, Wemer, The Etruscans. New York: Alfred A. Knopf, 1974, page 262.





А това не е нещо, което може лесно да се престори, всъщност то въобще не може да се престори. “Рапорт”, което Изчерпателният речник на психологическите и психоаналитичните термини (Comprehensive Dictionary of Psychological and Psychoanalytical Terms) дефинира като “безпрепятствени отношения на взаимно доверие”, доближава подсъзнателното; някои изследователи предлагат че самото то е подсъзнателен и вероятно дори е ESP-базиран “акцент” към откритата размяна на информация.

Защо човек вярва на един телевизионен репортер повече, отколкото на друг, дори въпреки това, че и двамата могат да съобщават едни и същи заглавия? Отговорът е, че има рапорт в първия случай; и това е рапорт, който е бил разпознат и култивиран от най-успешните теле и радио говорители.

Покрихме констатирането на неизбежната истина и осъзнатото убеждение, стоящо зад тази констатация; това са качествата на самия оперативен агент на Умствената война. Получателят на съобщението ще преценява такива констатации не само според осъзнатото разбиране за тях, но също и според менталните условия, под които ги получава. Теорията зад “промиването на мозъка” беше, че физическото изтезание и лишение ще отслабят съпротивата на ума към внушения, и това беше вярно до един момент. Но в дългосрочен план промиването на мозъка не работи, защото интелигентните умове по-късно осъзнават склонноста си да се поддават на внушения под такива условия и следователно отхвърлят впечатленията и мненията, които съответно са им били внедрени. [18]

За да може умът да повярва в собствените си решения, той трябва да чувства, че е направил онези решения без принуда. Насилствените принудителни мерки, използвани от оперативния агент, следователно, не трябва да бъдат засичани чрез обикновените средства. Няма нужда да се прибягва до отслабващи ума наркотици като онези, изследвани от ЦРУ; всъщност разобличаването на един единствен такъв метод ще причини неприемлива вреда върху репутацията за истинността на Умствената война.





[18] Cf. John Marks, The Search for the “Manchuruan Candidate”. New York: Times Books, 1979.





Съществуващите PSYOP идентифицират чисто социологическите фактори, които предлагат подходящи идиоми за съобщенията. Доктрината в тази област е силно развита и целта на практика е, да се сглобят и поддържат индивиди и екипи с достатъчно експертиза и опит, които да прилагат доктрината ефективно. Това, обаче, е само социологическото измерение на целевите мерки за възприемчивост. Има някои чисто естествени условия, под които умовете стават повече или по-малко възприемчиви за идеи и Умствената война трябва напълно да се възползва от такива феномени като атмосферната електромагнитна активност [19], въздушната йонизация [20], и екстремно ниски честотни вълни [21].

В корена на всяко решение да се предприеме Умствена война в отбранителния състав на САЩ лежи един много прост въпрос: Искаме ли да победим в следващата война, в която изберем да участваме, и искаме ли да го направим с минимум загуби на човешки живот, при минимални разходи, и в най-кратък срок? Ако отговорът е да, тогава Умствената война е необходимост. Ако искаме да изтъргуваме този вид победа за повече американски животи, икономически катастрофи и преговорни безизходни ситуации, тогава Умствената война е неподходяща, и ако бъде използвана повърхностно, всъщност ще спомогне за поражението ни.

При Умствената война няма заместител за победата. [22]





[19] Атмосферна електромагнитна (ЕМ) активност: Човешкото тяло комуникира вътрешно чрез ЕМ и електрохимични импулси. ЕМ полето, изобразявано в Кирлиановата фотография, ефективността на акупунктурата и физическите отзиви на тялото към различни видове ЕМ радиация (рентгенови лъчи, инфрачервена радиация, видимия светлинен спектър, и тн.) са все примери за човешката чувствителност към ЕМ силите и полетата. Атмосферната ЕМ активност редовно се изменя от такива феномени като изригването на слънчевите петна и гравитационните стресове, които деформират Земното магнитно поле. Под различни ЕМ условия човеците са повече или по-малко предразположени към обмислянето на нови идеи. Умствената война трябва да се прилага с адекватен тайминг. По д-р Л. Дж. Равиц (L. J. Ravitz):
Електромагнитните полеви построения наливат масло в предположението, обединяващо живата материя по хармоничен начин с начините, по които действа природата, че изразът на едно електромагнитно поле не е по-малък от израза на неживите системи; и че като точки от спектъри, тези две същности може най-сетне да заемат позициите си в организацията на вселената по начин еднакво обясним и логичен... Бе осигурена разумна теория за възникването на нервната система, която се развива не поради функционални изисквания, а вместо това извлечена като резултат от динамични сили, които общият полеви шаблон упражнява върху клетъчни групи.Живата материя дефинира състоянието си на база релативната полева физика, чрез която е било възможно да се засече измерима характеристика на функциите на тоталното състояние. (Ravitz, State Function, Including Hypnotic States, in Journal of American Society of Psychosomatic Dentistry and Medicine, Vol. 17, No. 4, 1970.)

[20] Йонизация на въздуха:  Изобилие от отрицателна кондензация на атомни ядра (“въздушни йони”) в погълнатия въздух увеличава будността и бодростта, докато излишък от положителни йони увеличава сънливостат и депресията. Изчисляването на йонния баланс на околната атмосфера на целевата публика ще бъде съответно полезно. Отново, това е естествено възникващо условие – причинено от такива променливи агенти като слънчевата ултравиолетова светлина, светкавиците, и рязко движещата се вода – вместо агент, който е изкуствено създаден. (Детонирането на атомни оръжия, обаче, ще измени нивата на атмосферната йонизация.) If. Soyke, Fred and Edmonds, Alan, The Ion Effect. New York: E.P. Dutton, 1977.

[21] Екстремно нискочестотните вълни (ELF): ELF вълните до 100 Hz са, още веднъж, естествено възникващи, но те могат и да са произведени изкуствено (като онези за флотския проект “Кървавочервено” (Project Sanguine) за комуникация при подводниците). ELF-вълните по принцип не се забелязват от невъоръжените сетива, но все пак резонансният им ефект върху човешкото тяло беше свързан както с фицзиологични разстройства, така и с емоционални нарушения. Инфразвуковата вибрация (до 20 Hz) може подсъзнателно да повлияе на озъчната активност така, че да навлезе в делта, тета, алфа или бета вълнови шаблони, накланяйки публиката към всичко от будност до пасивност. ИНфразвукът може да се използва тактически, тъй като ELF-вълните издържат на големи разстояния; и това може да се използва съвместно с медийни предавания също така. Вижте Playfair, Guy L. and Hill, Scott, The Cycles of Heaven. New York: St. Martin’s Press, 1978, pages 130-140.

[22] [MA2003] По известния афоризъм на армейския генерал Дъглас МакАртър (Douglas MacArthur): “Във войната няма заместител за победата”.



4
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Септември 12, 2019, 11:00:14 pm »
Понеже рядко има кой да ме похвали, ще взема да се похваля сам :P за както винаги безупречния тайминг и синхрон с потока на събитията.

Докато в Апокрифна Академия се занимаваме с корените на всичко, което наблюдаваме около нас... което завинаги ни отделя от слепия народ, реагиращ твърде късно на отдавна набрали инерция събития, ограничен да ги тълкува на плитко и изолирано ниво... все пак следим развоя на събитията при нашите себеподобни.

Тъкмо днес, когато най-сетне, след повече от две години дойде дневния ред на темата за информационната война (за която от години алармирах по старите форуми), се случват ето такива неща в България, свързани с бъдещия главен прокурор:





БНР спира утре от 6 до 11 ч, всички в радиото отказаха да водят вместо свалената от ефир Силвия Великова

12 септември 2019 в 21:40


Източник: OFFNews.bg

За първи път в историята си Българското национално радио спира излъчването си.

Официалното обяснение е профилактика на излъчвателите, става видно от съобщение в сайта на БНР, публикувано в 21:16 ч.

Истинската причина обаче е, че нито един журналист от радиото не се е съгласил да води сутрешния блок вместо свалената от ефир Силвия Великова.

Б.р. Малко след 22 часа Силвия Великова беше върната в ефир, Очаквайте подробности!

Редовно се случва да има профилактика, но винаги има подсигурени резервни мощности, коментираха журналисти от Националното радио.

Те разкриха, че съобщението за профилактика им е пратено в късния следобед, когато се разбра, че недоволствието от отстраняването на Силвия Великова от ефир и забраната й да води съдебния ресор, е ескалирало. Тогава изрично им е било казано да подготвят новина за "планираното спиране по технически причини", но да не я пускат до второ нареждане.

Най-напред редакторът на предаването Спас Крайнин заяви, че той е подготвял това предаване заедно с Великова и няма да участва в него с друг водещ.

Новото ръководство на БНР е молело всички водещи да заемат мястото на Силвия утре в сутрешния блок на Хоризонт, всички обаче са отказали.

Междувременно журналисти от всички медии започнаха да се организират за протест и други форми на солидарност към Силвия Великова.

Малко след 22 часа Силвия Великова обяви в личната си страница във Фейсбук, че след разговор с ръководството, тя отново е върната в ефир!

Всичко за скандала четете тук

5
БИБЛИОТЕКА / Re: СТАТИЯ: Война за умовете, 1980г
« -: Септември 12, 2019, 10:34:42 pm »

Майкъл Акино. Вдясно е с жена си Лилит в собствения си сатанински култ Храмът на Сет, отцепка от Църквата на Сатана на Антон ЛаВей






Въведение
- от Майкъл А. Акино
подполковник, Военно разузнаване,  USAR-Ret (пенсиониран от Военновъздушните сили на САЩ, бел.прев)
ноември 2003г



В края на 1970-те години доктрината за Психологическите Операции (PSYOP) в армията на САЩ тепърва предстоеше да изплува от разочарованието и неудовлетворението от Виетнамската воойна. Така през 1980г полковник Пол Валей (Paul Valley) [1], командир на 7-ма PSYOP група, ме помоли, като негов екипен водач на Централното управление на PSYOP Изследвания и анализи (полеви анализи), да скецирам един документ, който да окуражи някои мисли за бъдещето сред общността на PSYOP. Той не искаше виетнамско послесмъртно слово, а по-скоро някакви свежи и иновативни идеи относно еволюцията на PSYOP и приложението на операциите.

Аз подготвих първоначална чернова, която полковник Валей прегледа и анотира, като от това последваха ревизирани чернови и критика, докато най-сетне той не остана доволен и резултатът от това беше тази статия: От PSYOP до Война за умовете: Психологията на победата. [2]

Полковник Валей разпрати копия до всякакви правителствени офиси, агенции, команди и публикации, участващи или интересуващи се от PSYOP. Той не възнамеряваше това да е статия да публикуване, а просто като “говорещ документ”, стимулиращ диалога. В това документът беше доста успешен, съдейки по обширните и оживени писма, които той получи във връзка с това през следващите няколко месеца.

Това трябваше да е краят на Война за умовете: едно малко “щабно проучване”, което свърши скромната си работа.

С възхода на интернет през 1980-те обаче Война за умовете получи изцяло неочаквано – и някак комично – съживяване. Позоваванията на статията постепенно се разпространиха навсякъде, а “злокобното” й заглавие бързо си спечели най-сензационната конспиративно-теоретична репутация. Мелницата за клюки скоро я трансформира в Оруелов дизайн за Манчурски контрол над ума и световна доминация. Собственият ми образ на окултна личност добави масло в горския пожар: Война за умовете вече се титулуваше от лунатичните конспиратори като заключително доказателство, че Пентагонът се къпел в черна магия и дяволопоклонничество.

Сега след като тази абсурдна комична опера поне малко се поуталожи, сметнах, че може да е интересно да се направи пълно и акуратно копие на наличния документ, заедно с Въведение и някои исторически анотации, което да го постави в разумен контекст. В крайна сметка документът имаше – и вероятно все още има – да каже нещо стойностно.

Сред военните на САЩ, PSYOP по навик се поставя на задната седалка, като “умножител на силата”. Принципните стратегически решения се правят от съображения към традиционните политически и военни интереси и цели. Чак тогава PSYOP се кани на масата, за да помогне вече договорените мисии да се постигнат с по-голяма ефикасност.

Война за умовете преобръща тази последователност. Психологическите средства за постигане на победа – на практика чрез убеждаване на врага, че онова, което той в действителност иска, е да приведе националните си политики в хармония с нашите – се изготвят така, че да подкрепят основните политически цели. Употребата на “обикновена” военна сила (бомби, куршуми и тн.) се счита за “последна инстанция” в обстоятелствата, когато самата Умствената война се провали.




[1] – По-късно майор генерал, Военновъздушни сили на САЩ
[2] – Терминът “Умствена война” беше измислен от мен и от друг PSYOP офицер, полковник Ричард Сътър (Richard Sutter), през 1977г. След като гледахме скорошния филм “Междузвездни войни”, си поиграхме с модификации на името му като футуристичен заместител за някак плоската военна номенклатура “Психологически операции”. И научно-фантастично изображение на Умствена война, заедно с карикатура на Сътър върху каската, се появява в Междузвуздната ми история за Тъмната страна, достъпна на www.xeper.org/maquino




Предимството на Война за умовете е, че тя провежда война по несмъртоносен начин, без наранявания и без разрушения. На практика надвивате врага си с аргументи. Завземате контрол над всички средства, чрез които правителството му и населението му обработват информацията, с която образуват мненията си, и я нагаждате така, че тези мнения да се формират както вие желаете. Всички са щастливи, никой не пострадва, нито пък загива и нищо не е разрушено.

Обикновената война, от друга страна, се характеризира с липсата на здрав разум. Антагонистите просто си нанасят удари и си избиват народите един на друг, крадат или унищожават земята един на друг, докато едната от страните не бъде наранена толкова лошо, че да се предаде (или и двете страни се нараняват толкова лошо, че се съгласяват да престанат на крачка от победата). След такава война има дълогтрайна мизерия, омраза и страдание.

Единственият губещ във Войната за умовете са онези, които правят пари от войната: компаниите и корпорациите, които дебелеят от поръчките за хеликоптери, танкове, оръжия, муниции и тн. В последствие може да се разчита, че онова, което президентът Дуайт Ейзенхауер нарече “военно/индустриален комплекс”, ще се противопостави Войната за умовете да бъде приета като водеща доктрина в стратегическите конфликти.

Това е програмата на Умствената война в най-опростената й форма.

Докато през 1980-те нямах причина да мисля, че този документ има някакъв официален ефект върху доктрината на САЩ за PSYOP в рамките на или отвъд армията, с интерес открих специфични неща от него да се прилагат в първата Война в залива, и наскоро дори още по-очевидно по време на инвазията в Ирак през 2003г. И в двата случая екстремни PSYOP операции бяха насочени както срещу обекта на атаката, така и срещу домашното за САЩ обществено възприятие и мнение през 2003г, до такава степен, че заедно с военните отряди се “внедряваха” и журналисти, за да бъдат проводници на техните гледни точки и възприятия.

Последствията от дори тези нисши техники от Умствената война бяха забележителни. Беше създаден и поддържан психологически климат на непреклонна победа на САЩ както в САЩ, така и в Ирак, което ускори тази победа на терена.

Някак по-малко позитивно, провалът на Умствената война в този случай беше продиктуван единствено от най-строгите принципи на истината и етиката, които също толкова неумолимо доведоха до значително изпарение на този еуфоричен климат след победата. Там се намира Ахилесовата пета на Умствената война. Призовавайки най-интензивните емоции и обвързвания на публиката, Умствената война трябва да оправдае очакванията така, както ги преценява целевата аудитория. Ако етичните ценности на тази аудитория не се уважават – ако Умствената война се използва само в услуга на скритите мотиви и стремежи – последващата “детоксикация” може да има силата да разруши обществото.

През 1987г написах по-обширен изследователски документ за Университета по национална отбрана (National Defense University), относно етиката в PSYOP. Най-вече ако трябва Войната за умовете да се прилага като основна черта на външната политика на САЩ, не мога твърде силно да подчертая нуждата Умствената война да бъде подчинена на най-строгите и най-просветлените принципи на човечеството, както се дискутира в тази статия. Психологически операции: Етичното измерение (Psychological Operations: The Ethical Dimension) също е достъпна за сваляне на www.xeper.org/maquino .

Сега нека погледнем самата статия “Умствената война” от 1980г. В допълнение към оригиналните й бележки (които като цяло идентифицират източниците на цитатите) съм добавил и няколко нови, за да подчертая/критикувам някои от темите. Тези нови бележки са идентифицирани с “[МА2003]” в началото си.


6
Сатанизмът и окултно свързаното насилие:
Какво трябва да знаете


Майкъл Д. Лангън
(Michael D. Langone)

Линда О. Блъд
(Linda O. Blood)

Международна асоциация за култови проучвания
(International Cultic Studies Association)



Относно авторите

Професор Майкъл Д. Лангън, директор Изследвания и образование на Международната асоциация за култови проучвания, е лицензиран психолог, работил с повече от 125 бивши членове на култове и семействата им. Редактор на научното списание "Култови проучвания" (Cultic Studies Journal), д-р Лангън изучава култовете от десетилетие и изобилно е публикувал и давал лекции по темата. Той е съавтор с Джоан Карол Рос (Joan Carol Ross) на "Култовете: Какво трябва да знаят родителите" (Cults: What Parents Should Know), публикувана от Carol Publishing Group.

Линда О. Блъд е работила с Международната асоциация за култови проучванияот 1981г като писател, асистент редактор и лектор. Бивш член на култа Храмът на Сет (Temple of Set), г-жа Блъд и е прекарала почти десет години в изследвания върху сатанизма и окултното. Тя е бакалавър по изящни изкуства в модния дизайн и понастоящем се стреми към магистърска степен по либерални изкуства в класическите цивилизации.

Международната асоциация за култови проучвания (ICSA, International Cultic Studies Association) (преди позната като Американска семейна фондация (American Family Foundation) е нестопанска, освободена от данъци, изследователска и образователна организация, основана през 1979г. Разполагайки с екип от професионалисти и направлявана от отличителен консулаттивен съвет, ICSA събира информация върху култовете и техниките за манипулация, обеждение и контрол, анализира информацията с цел да задълбочи разбирането на проблема и възможните решения за него, и споделя това разбиране с професионалистите, широката публика и онези, които се нуждаят от помощ срещу култово въвличане.



СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

Въпросът с дефинициите

Глава 1 - Събития, стимулиращи обществената загриженост
Откритията на полицията
Нарастващо обществено осъзнаване
Доклади от помагащи професионалисти
Отделяне на фактите от фантазиите

Глава 2 - Историческо минало
Древни корени
Средновековно развитие
Периодите на Ренесанса и Просветлението

Глава 3 - Съвременният сатанизъм

Глава 4 - Фолклорни религии

Глава 5 - Широко разпространение

Глава 6 - Защо хората се въвличат в сатанизма?
Младежта
Възрастните
Тактики за вербуване
Музиката "Хеви метъл"
Фантазирането и играта на роли

Глава 7 - Ефекти и признаци за въвлеченост в сатанизма
Тинейджъри, формиращи култове
Сатанински дейности
Как участието в сатанизма влияе на хората?
Признаци за въвлеченост

Глава 8 - Какво могат да направят семействата?
Не се паникьосвайте!
Оценете ситуацията изчерпателно
Образовайте се!
Общувайте ефективно
Бъдете търпеливи и си поставете йерархия от цели
Упражнявайте авторитет, когато е уместно
Знайте кога да потърсите професионална помощ

Глава 9 - Предложения към професионалистите по ментално здраве
Работа с дълбоко въвлечените сатанисти
Любителите
Ритуалното насилие
Оцелелите възрастни

Глава 10 - Правни въпроси

Заключения
Заключения: Линда О. Блъд
Заключения: Майкъл Д. Лангън

Препратки

Книги, които въвлечените в сатанизма подрастващи често четат

Допълнителни четива

7
БИБЛИОТЕКА / Re: СТАТИЯ: Война за умовете, 1980г
« -: Септември 12, 2019, 05:02:17 pm »
От PSYOP (психо-операции) до Умствена война / Война за умовете (MindWar):
Психологията на победата


от
полковник Пол Е. Валей
(Paul E. Valley)
Командир

и

майор Майкъл А. Акино
(Michael A. Aquino)
Водач на екипа по PSYOP изследвания и анализи

1980г

8
БИБЛИОТЕКА / СТАТИЯ: Война за умовете, 1980г
« -: Септември 12, 2019, 05:00:09 pm »
В дефиницията на проекта Апокрифна Академия са констатирани основните ни цели: "Нашият сайт "Апокрифна Академия" е мястото, на което заявяваме и отстояваме позицията си - стремеж към истината и нейната защита, стремеж към свободата и нейната защита, разобличаване и пресичане на тактиките на организираното и спорадичното зло чрез образование, информиране и надскачане на невежеството." (За сайта)

Преведената статия по-долу е силно авторитетна и е част от цяла тематична образователна серия относно пропагандата, сатанизма и контрола над ума, с която разполагаме в Библиотеката. Някои свързани с нея материали са:

Фриц Шпрингмаер и трудът му по разкриването на методите от програмирането МОНАРХ;
Свидетелствата на Циско Уйлър;
Енциклопедията на майндконтрола на Джим Кийт;
Проблематиката около сатанинските култове, представена от Линда Блъд;

Особено важен е контекста на статията във връзка с Марк Пасио, който също като автора на статията е бивш член на Църквата на Сатана. Фундаменталното представяне на истината относно окултизма, която Марк Пасио издава от задкулисието, е един от първите материали, публикувани в Библиотеката ни - Естественият закон.


В книгата си "Контрол над ума - Контрол над света" Джим Кийт обобщава известното за автора на статията, която следва:

Акино получава магистърска степен по политически науки от Колифорнийския университет в Санта Барбара и неколкократно се е квалифицирал за аташе по отбраната, статегическото разузнаване, психологическите операции, специалните части и военновъздушните дивизии в армията, предполага се, че е докладвал директно на Съвместното щаб-началство (Chiefs of Staff). Акино служил като тактически офицер по психологически операции в 82-ра военновъздушна дивизия във Виетнам и получава Бронзова звезда, Въздушния медал и Виетнамския кръст на храбростта. През 1973г Акино става изпълнителен офицер на 306-ти батальон по психологически операции във Форт МакАртър (Fort McArthur) в Калифорния. През 1970-те Акино бил отявлен член на Църквата на Сатана, но се разочаровал от клоунския гротесков подход на ЛаВей и страничните му аткракции и стартирал своя собствена група, Храмът на Сет.

Според доклад на полицейското разузнаване, с дата 1 юли 1981г, Храмът на Сет "е малка група, но въпреки това има няколко стотин члена и оперира на национално ниво. Акино е официалната глава на организацията и управлява през девет-членен съвет, които всъщност на неговите главни лейтенанти". Поне двама членове от "девет-членния съвет" по това време също така са били и членове на Армейското разузнаване.

Достатъчно интересно е, че армията никога не е изразявала да има каквито и да е проблеми със сатанинските вярвания на Акино, нито по време на асоциацията му с ЛаВей, нито след това. Не е вън от сферата на вероятностите сатанинските практики на ЛаВей всъщност да са спонсорирани от армията. Според един говорител на Пентагона, "Акино има абсолютно конституционно право [на своите вярвания]... освен ако не е налице незаконно поведение, свързано с тях".

В края на 1980-те Акино и един негов познат, Гари Хамбрайт (Gary Hambright), били обвинени от полицията на Сан Франциско в участие в кръг за сатанински тормоз над деца, центриран около военната база Пресидио (Presidio), където бил поста на Акино тогава. Двадесет и две семейства подали жалби за общо $66 милиона срещу армията. Въпреки това, че срещу Акино така и не били подадени формални обвинения, а само срещу неговия познат, твърди се, че според родители на насилваните деца всичко това е, защото армията оказвала натиск върху федералното разследване и полицията на Сан Франциско случаят да се потули.

...

След скандала с детския тормоз Акино бил преместен в Университета на национална отбрана (National Defense University) в столицата Вашингтон. Статията на Акино "Война за умовете"... обсъжда употребата на психотронни оръжия - тоест електронни оръжия, които влияят на ума - и употребата на LBM, тоест "Нисша Черна Магия", с цел контрол над населенията.

Откачените научно-фантастични въображения на сатанистите? Да, но и въображенията на високопоставени членове на Военното разузнаване на САЩ, които, по всяка вероятност, ясно отразяват амбициите на контрольорите на този свят.


9
Глава 30

Смъртоносни несмъртоносни методи

Една от настоящите модерни фрази, обикалящи военните и правителствените кръгове, е "несмъртоносност". Това понятие се използва за описанието на един клас оръжия - включително електронните - които не убиват личностите, а ги изваждат от строя. Те са оръжия за "меки убийства" и в общественото обсъждане на темата се споменават и други разработки като мрежи, гумени куршуми, примки, зловонни спрейове, водни пяни които "объркват сетивата и ефективността на бойците", лубриканти които правят ходенето невъзможно, и частици които задръстват механичните системи. Тези примери, докато от една страна са чудесни за плявата, разпространявана от списание "Тайм" (Time Magazine) и "Популярна наука" (Popular Science), от друга страна внимателно не издават рационалността на мисленето в "несмъртоносната" военна зона.

"Несмъртоносността" не е, всъщност, описание на вид оръжие, а е начин на мислене относно воденето на война. Истинската цел на несмъртоносността е по-фино да се контролира, да се създаде по-прецизна и отзивчива инфраструктура на контрол както над бойното поле, така и над всекидневното общество.

Интересът към несмъртносността започна с мозъчния тръст на един човек, на име Джон Александър (John Alexander). Александър е бил командир на зелените барети във Виетнам, бил е предводител на Камбоджийските наемни войници и се е заемал със секретни програми, включително зле прославената операция за убийства Феникс (Phoenix). След завръщането си в САЩ и след като получил професорска титла от университета "Уолдън" (Walden University), изучавал преживяването на прага на смъртта с Елизабет Кублър-Рос (Elisabeth Kubler-Ross) и станал официален говорител на Силва майндконтрол.

Бележка от преводача: Силва майндконтрол е метод за авто-контрол над собствения ум, разработен от Жозе Силва (Jose Silva). Минава под описанието "медитационна програма за самопомощ" и твърди, че увеличава способностите на човек, като развива по-висши мозъчни функции, като психични способности и ясновидство.

През 1980г Александър публикува статия в бюлетина на американската армия "Военен преглед" (Military Review), озаглавена "Новото умствено бойно поле" ("The New Mental Battlefield"). Далеч от това да говори за вещества, наподобяващи бананови обелки, които да подхлъзват вражеските армии, тезата на Александър била, че телепатията може да се използва като оръжие за нападение и че електронните оръжия може също да се използват и за намеса в мозъчната активност на целевите групи.

Александър бил окуражен да извърши допълнителни изследвания в тази област от две старши армейски официални лица и това довело до присъединяването му към групата за специални технологии в Национални лаборатории "Лос Аламос" (Los Alamos National Laboratories). Там Александър започнал да си сътрудничи с Джанет Морис (Janet Morris), също възпитаничка на Силва, както и директор изследвания на мисловния тръст Глобален Стратегически Съвет на САЩ (USGSC) (U.S. Global Strategy Council), чиито председател е Рей Клайн (Ray Cline), бивш изпълнителен директор на ЦРУ. Лобирането на Глобалния стратегически съвет на САЩ довело до създаването на Групата за преглед на несмъртоносните политики (Non-lethality Policy Review Group), водена от генерал-майор Крис С. Адамс (Chris S. Adams), пенсионер от военновъздушните сили на САЩ, бивш началник-щаб на Стратегическото въздушно командване (Strategic Air Command). Тази група продължава да окуражава военните да мислят в рамките на несмъртоносността.

През 1991г Джанет Морис публикува няколко документа, промотиращи концепцията за несмъртоносност, като предлага ескалация в определени ключови области за военни изследвания и производство. Това включвало технологии, насочени към унищожаването на военни оръжия, но също така и повишен фокус върху противопехотната елекромагнетика. Последната категория оръжия включвала ръчно държани лазери за ослепяване на врага, за които се докладва, че са били използвани във войната с Ирак, инфразвукови оръжия и много нискочестотни оръжия (VLF).

Морис, в нейната статия "В търсене на несмъртоносна стратегия", казва, "Някои много нискочестотни звукови генератори, в определени честотни диапазони, могат да предизвикат разрушение на човешките органи и, на по-високи нива на мощност, могат да сринат зидария".

Друга инициатива идва от Института за стратегически проучвания (SSI) (Strategic Studies Institute) на Военния колеж на американската армия (U.S. Army War College) в Пенсилвания. Статията от 1994г "Революцията във военните дела и конфликтите на крачка от войната" ("The Revolution in Military Affairs and Conflict Short of War") излага идеята, че "Много американски стратегически мислители вярват, че се намираме в началните стадии на историческа революция във военните дела". Дори дават и акроним за това: RMA (предполагам идва от "революционни военни дела", бел.прев). "Това не само ще промени природата на военното дело, но също така ще промени и глобалното геополитическо равновесие".

Според манифеста за революционните военни дела съществуват редица нови авенюта във военните изследвания, които трябва да се преследват, по-специално "изменението на поведението" и "Технологии, предназначени специално за конфликтите на прага от войната, особено психологическите, биологичните и отбранителни технологии". Споменава се също, че "голям брой американци може да се озоват в зони на нестабилност и конфликт", и че такива индивиди трябва да "бъдат екипирани с електронен индивидуален позиционен локатор (IPLD, individual position locator device). Устройството, произлизащо от електронната гривна, използвана за контролиране на някои престъпници или условно пуснати на свобода, продължително ще информира централна база данни за местонахожденията на индивида. В крайна сметка такова едно устройство може перманентно да се имплантира под кожата". Авторите на проучването изплакват факта, че "Употребата на новата технология може и да е против основните американски ценности", и, "Заблудата, въпреки че често има висока военна и политическа стойност, се смята за някак си "анти-американска".

Това е особено вярно, когато се практикува от американци върху американци, изпускат да отбележат авторите, въпреки че все пак имат решение за това: "Преодоляването на тези ограничения в употребата на революционните военни дела в случаите на конфликти на крачка от войната изисква фундаментална промяна в САЩ - може да е нужна една етична и политическа революция, за да се извърши една военна революция".

Авторите констатират, че що се отнася до "ограниченията и контрамерките", "има и друга алтернатива: можем нарочно да инженираме една изчерпателна революция, преследвайки абсолютна трансформация, а не просто едно експедитивно прилагане на нова технология".

Не, всички индикации говорят, че несмъртоносното въоръжение не се занимава с лепкава пяна и гумени куршуми за контрол на тълпите. [1]

Един доклад, издаден от Комисията по ролите и мисиите на Пентагона (Commission on Roles and Missions) от май 1995г подчерта четири военни приоритета. Те бяха, както отбелязва списание "Авиационна седмица и осмическа технология" (Aviation Week & Space Technology),
(1) "борба с разпространението на оръжия за масово унищожение"
(2) "информационна война"
(3) "мирни операции"
(4) и "операции, различни от военните".
Въпреки че несмъртоносните оръжия биха били от някаква полза на арени като Босна и Сомалия, забележете, че тази порода от военни стълкновения може със същия успех да се приложи за полицейщина в американските градски среди, или пък за подтискането на някой мирен поход. [2]

Според военни източници, чрез несмъртоносната технология те се опитват да създадат една "архитектура" за справяне с "промеждутъчните" ситуации. Една статия в "Авиационна седмица и космическа технология" за несмъртоносността си заслужава да се цитира цялата:

"Най-дълбоките последствия от новата ера често минават неотбелязани: Именно, че основната рационална логика за планирането на отбраната се е изместила от заплаха към способност, и от задължение към опортюнизъм", пише адмирал Уилям А. Оуенс (William A. Owens), вице председател на Съвместното щаб-началство (Joint Chiefs of Staff), в печатното издание на Военноморския институт "Протоколи"  ("Proceedings") през май. Днес, "ние трябва директно да се изправим с лице пред проблема с политическата цел на военната сила. Въпросът вече не е да смятаме за достатъчно просто успешно да контрираме една дефинирана военна заплаха; ние трябва да проектираме военни сили по по-специфичен начин по отношение на политическите им цели. Накратко, ние трябва да преизградим една интелектуална структура, която да свързва нашите сили с нашата политика - това не е малка задача в една революционна ера".

"Учените и военните офицери настояват, че новите тактики и оръжия за мироопазване/мироналагане могат да бъдат ефективни, само ако са слети с едни изчерпателни, напреднали информационни системи. Космосът, въздушните и наземните сензори - включително безпилотните устройства - ще осигурят едно наводнение от данни, които ще позволят решителни действия в не-борбени ситуации. Информацията трябва да бъде обработвана и насочвана към подходящите власти навреме, за да се попречи на злонамерените действия, в идеалния случай, или за да стане възможен светкавичния отговор, ако се стигне до огън".

"Геролд Йонас (Gerold Yonas) от Сандия (Национални лаборатории "Сандия", бел.прев) поддържа тезата, че тази "система на системите" ще изисква предварителен научно-обоснован подход в системното инженерство (SBSE, science-based systems engineering), с което да се подсигури, че ресурсите се използват ефективно. Сензорите, информационните системи, комуникациите и правилата за употреба трябва да бъдат координирани с една всестранно развита архитектура. "Ако не го направите като хората, няма да получите симфония. А масовата употреба на сила няма да сработи. Лошите ще победят", казва той". [3]

Един аспект на несмъртоносната, "информационна война", се преследваше в Станфордския изследователски институт (Stanford Research Institute), проект "Грилен пламък" (Project Grill Flame) в Ленгли, разследване по далечно виждане или "ремоут вюинг", тоест, извънтелесно възприятие. Далечно виждащите били подбрани измежду членовете на Църквата на сиентологията, оценени като "ОТ" или "Ясен/Чист" (Clear). Чист/Ясен на практика е не-невротичен случай, ниво с дефиниция, която постоянно се занижава по силата си, откакто Хъбард (Hubbard) се провъзгласи за почти супермен. ОТ е терминологията за Опериращ Тетан (Operathing Thetan), терминът "тетан" е взет от гръцката буква тета и се използва като терминология за "дух" в сиентологията. ОТ-тата на сиентологията вярват, че са свободни да оперират като духове вън от физическите тела, като по този начин се предполага, че спомагат способността си за далечно виждане.

Сиентолозите, въвлечени в проект Грилен пламък, включвали Инго Суон (Ingo Swann), Харолд Путов (Harold Puthoff) и Пат Прайс (Pat Price), въпреки че аз вярвам, че оттогава Суон е оттеглил симпатиите си от църквата на сиентологията и сега е член на отцепила се група, наречена Аватар (Avatar). По времето на експериментите, както се говори, Суон отказал да се замесва с ЦРУ, но по-късно се съгласил: "Беше някак си всеобщо знание през цялото време кой беше спонсорът, въпреки че по документи идентичността на Агенцията беше прикрита зад прозвището "един учен от Източния бряг". Интересът на Агенцията беше доста обширен. Редица агенти на ЦРУ в крайна сметка дойдоха лично в Станфордския изследователски институт в качеството им на субекти за експерименти по далечно виждане, както и някои членове на Конгреса".

Във форт Мийд (Fort Meade) в Мериленд била добавена още една допълнителна лаборатория за Грилен пламък, управлявана от генерал Стъбълбин (Stubblebine). Един от участниците бил майор Ед Деймс (Ed Dames), понастоящем чест посетител на радио шоуто на Арт Бел (Art Bell), където раздухва пламъците на интереса към извънтелесните екскурзии и апокалиптичните световни сценарии, но странно избягвайки да спомене каквито и да е склонности на правителството към контрол над ума.

Британски медиен кореспондент, който посети инсталацията във Форт Мийд, откри, че медицинският надзор за експериментите бил извършван от Луис Жолион Уест (Louis Jolyon West). По същото време Уест провеждал и свои собствени експерименти върху "феноменологията на дисоциативните състояния", описание, което може да се разпростре върху целия спектър на интересите по контролиране на ума, но може да се центрира върху изследвания, документирани в публикацията му "Псевдо-идентичност и третирането на личностните промени у жертвите в плен и култовете" (1994г) (Pseudo-Identity and the Treatment of Personality Changes in Victims of Captivity and Cults).

В нея Уест констатира, "Продължителният стрес от заобикалящата среда или от житейските ситуации, които са коренно различни от обичайното, могат да нарушат нормално интегративните функции на личността. Индивидите, подложени на такива сили, могат да се адаптират [към тях] чрез дисоциация, като генерират една алтернативна персона, или псевдо-идентичност".

От експериментирането на ЦРУ с далечно виждане с Станфордския институт (SRI) са стартирали цяла гама частни проекти. [4]

През 1997г военновъздушните сили повдигнали летвата в несмъртоносността - и контрола над ума - като създали поста заместник-директор по информационните операции. Далеч от връзки с обществеността, с която звучи, че е свързан, постът всъщност е военна дивизия за "офанзивна информационна война", която се поема от подполковник Джими Миамото (Jimmy Miyamoto). Офисът по информационни операции ще се координира със Съвместното щаб-началство (Joint Chiefs of Staff), Националната агенция по сигурност (NSA), Разузнавателната служба на въздушната отбрана (DARO) и Националната агенция за изображения и картографиране (NIMA). Длъжностите на офиса, според "Седмица на отбраната" (Defense Week), ще бъдат да координира усилията на военновъздушните сили в несмъртоносността, включително инициатива по психологически операции за създаването на холографски прожектори със способността "да проектират убедителни изображения и триизмерни картини на облаци, пушек, дъждовни капки, сгради... Употребата на холограмите като убедително съобщение ще има световно приложение". [5]

Бележка от преводача: д-р Карол Розин и заветът на Фон Браун

На приключване, още един информативен поглед над това какво в момента се случва в областта на военното въоръжение е осигурен от една статия на полковник Майкъл Акино (Michael Aquino), озаглавена "От ПСИОП до УмВойна: Психологията на победата" ("From PSYOP to MindWar: The Psychology of Victory"), която Акино праща на Вашингтонската редакция на "Военен преглед" (Military Review), но явно е била отказана, и оттогава тя се разпраща като фото-копия до членове на организацията на Акино - Храмът на Сет (Temple of Set) и други.

Бележка от преводача: Можете да откриете тази изключително важна статия в нашата Библиотека.

Акино, чиято последна публикувана снимка показва човек, приличащ на дядо Мънстър (оглупял, дразнещ и саркастичен старец, възръснал старши вампир в комедийния сериал на CBS, бел.прев), заедно с изразения заострен бритон, той е познато име за онези, които са изследвали политическата конспирация; за новодошлите, досието му е пълно с повторения. Акино получава магистърска степен по политически науки от Колифорнийския университет в Санта Барбара и неколкократно се е квалифицирал за аташе по отбраната, статегическото разузнаване, психологическите операции, специалните части и военновъздушните дивизии в армията, предполага се, че е докладвал директно на Съвместното щаб-началство (Chiefs of Staff). Акино служил като тактически офицер по психологически операции в 82-ра военновъздушна дивизия във Виетнам и получава Бронзова звезда, Въздушния медал и Виетнамския кръст на храбростта. През 1973г Акино става изпълнителен офицер на 306-ти батальон по психологически операции във Форт МакАртър (Fort McArthur) в Калифорния. През 1970-те Акино бил отявлен член на Църквата на Сатана, но се разочаровал от клоунския гротесков подход на ЛаВей и страничните му аткракции и стартирал своя собствена група, Храмът на Сет.

Според доклад на полицейското разузнаване, с дата 1 юли 1981г, Храмът на Сет "е малка група, но въпреки това има няколко стотин члена и оперира на национално ниво. Акино е официалната глава на организацията и управлява през девет-членен съвет, които всъщност на неговите главни лейтенанти". Поне двама членове от "девет-членния съвет" по това време също така са били и членове на Армейското разузнаване.

Достатъчно интересно е, че армията никога не е изразявала да има каквито и да е проблеми със сатанинските вярвания на Акино, нито по време на асоциацията му с ЛаВей, нито след това. Не е вън от сферата на вероятностите сатанинските практики на ЛаВей всъщност да са спонсорирани от армията. Според един говорител на Пентагона, "Акино има абсолютно конституционно право [на своите вярвания]... освен ако не е налице незаконно поведение, свързано с тях".

В края на 1980-те Акино и един негов познат, Гари Хамбрайт (Gary Hambright), били обвинени от полицията на Сан Франциско в участие в кръг за сатанински тормоз над деца, центриран около военната база Пресидио (Presidio), където бил поста на Акино тогава. Двадесет и две семейства подали жалби за общо $66 милиона срещу армията. Въпреки това, че срещу Акино така и не били подадени формални обвинения, а само срещу неговия познат, твърди се, че според родители на насилваните деца всичко това е, защото армията оказвала натиск върху федералното разследване и полицията на Сан Франциско случаят да се потули.

Явно в Пресидио по онова време са се слечвали сатанински дейности, както потвърждава полевото разследване на репортера от Бей Ериа (Bay Area) Линда Голдстън (Linda Goldston), която открива бункер със сатанински символи по стените, намиращ се зад офисите на разузнаването. За по-пълен доклад по този случай, прочетете "Новите сатанисти" (The New Satanists) от Линда Блъд (Linda Blood).

Бележка от преводача: Друга отлична книга на Линда Блъд е и "Сатанизмът и окултно ориентираното насилие: Какво трябва да знаете" от Линда Блъд и Майкъл Лангоун, преводът на която по-скоро рано, отколкото късно, ще стартира в нашата Библиотека.

След скандала с детския тормоз Акино бил преместен в Университета на национална отбрана (National Defense University) в столицата Вашингтон. Статията на Акино "Война за умовете", на чиято корица пише "Централно управление на имперската стормтруперна сила, офис на щаб-началника, Център по умствена война, хъб 4" (стормтруперите са клонираните войници в бели униформи на Дарт Вейдър от фантастичната сага "Междузвездни войни", бел.прев), обсъжда употребата на психотронни оръжия - тоест електронни оръжия, които влияят на ума - и употребата на LBM, тоест "Нисша Черна Магия", с цел контрол над населенията.

Откачените научно-фантастични въображения на сатанистите? Да, но и въображенията на високопоставени членове на Военното разузнаване на САЩ, които, по всяка вероятност, ясно отразяват амбициите на контрольорите на този свят. [6]


Бележки:
1. Krawczyk, Glenn, "Big Brother's Recipe for 'Revolution in Military Affairs'", Nexus magazine, June / July 1995
2. Scott, William B., "Panel's Report Backs Nonlethal Weapons", Aviation Week & Space Technology, October 16, 1995
3. Ibid.; Ricks, Thomas E. "Nonlethal Arms: New Class of Weapons Could Incapacitate Foe Yet Limit Casualties," The Wall Street Journal, January 4, 1993
4. Swann, Ingo. Cited in Virtual Government by Alex Constantine, (Venice, California: Feral House, 1997); West, Louis Jolyon. Cited in Constantine
5. "Air Force Organizes for Offensive Info War", Defense Week magazine, March 31, 1997
6. Raschke, Carl A., Painted Black. (San Francisco: Harper & Row, 1990); Blood, Linda, The New Satanists. (New York: Warner Books, 1994)

10
Психо, мисля че във връзка с до сега появилата се информация в достъпна за всички ни форма, тази ти тема (най-вече) би трябвало да премине поне някаква ревизия.

Всеки е свободен да мисли каквото си иска, разбира се... Но що се отнася до мен лично, аз ще използвам назрелия момент по-ясно да изразя позицията си, понеже това е тема, в която ме споменаваш.





В началото на темата цитираш доста неща, които са писани от мен в един стар форум (който вече не съществува) под стар мой псевдоним ("форум"), който не използвам от години.

Именно заради морално остарялата гледна точка на цялата тази информация с теб в началото на Апокрифна Академия разменяхме реплики за това какво съм прехвърлил и какво не съм прехвърлил от старите ни места за публикуване. Тогава обсъждахме с теб, че щом нещо ти харесва, можеш да го ползваш както си искаш - в смисъл такъв, че дори и аз да не желая официално да публикувам стари свои позиции, ти си съвсем свободна да обсъждаш каквото си искаш в личните си теми.

През времето до сега на разни места спорадично предупреждавах интересуващите се да внимават с тази информация, както и с издателство Паралелна Реалност в това число, защото почти всички построения и парадигми по българските сайтове днес, които произлизат от тези източници, не са сериозно обосновани.

Аз самият до сега вече не веднъж съм се разграничавал от Робърт Морнинг Скай (след като дълго време бях ангажиран с дошлата от него информация).



Трябва да се знае, че нещата, които цитираш от мен в самото начало на темата, вече са публикувани в Библиотеката по подобаващия начин, а не като преразказ.

Нещата, които НЕ СА спечелили присъствие в Библиотеката на новия ни сайт Апокрифна Академия са неща (от моя страна), които мога да аргументирам като заблудни и неверни.

Нормално е, когато човек не е прочел нищо сериозно през живота си, освен тиражираната "езотерична" литература, да приема доста информация за меродавна.

Но това вече не е така и тъй като вече и широката ни аудитория има възможността да се докосне до същата аргументативна информация, до която по принцип само най-задълбалите обикновено се докосват, вече можем да започнем групови публичн дискусии за това как би следвало да се променят възгледите ни оттук насетне.






Видно е за всеки, вече, че Документите Тера на Робърт Морнинг Скай са публикувани за първи път през 1996г. А Дейвид Айк се превръща в Дейвид Айк през 1990г.

Това не само може да означава, че Морнинг Скай е вдъхновен да "разказва истории", сиреч приказки, от Дейвид Айк всъщност... но че и двамата (което е много по-вероятно) са всъщност проект на нещата, за които алармира Джим Кийт в "Контрол над ума - Контрол над света".

Една проста справка на циркулиращата информация в американските и англоезичните медии като цяло ще покаже, че представите, на които стъпва въображението на Дейвид Айк и на Морнинг Скай, от години, а в някои случаи и от десетилетия, е била общодостъпна медийна информация в по-напредналите научни бюлетини... а и във всекидневниците.

Освен това е очевидно, че кулминацията на програмите на ЦРУ по глобална мозъчно промиваща пропаганда напълно съвпадат с датите, когато Морнинг Скай и Дейвид Айк стават известни с фантазиите си.

Дейвид Айк, както всеки от нас знае, се превръща в Дейвид Айк след телепатичния му контакт с "висшата същност".

Всички онези невероятни неща, за които Морнинг Скай разказва, са били наблюдавани като феноменология по света именно в онези години... и всичките тези неща най-вероятно са свързани с ХААРП и с увеличаващия трансмитер на Тесла.



Личното ми мнение е, че масовият български "езотерик и конспиратор" трябва да престане да обосновава новите научни открития с извънземните на Морнинг Скай и Дейвид Айк. Защото тези открития ПРЕДХОЖДАТ творчеството на Айк и на Скай.

Личното ми мнение е, че българските търсачи и изследователи трябва да се концентрират върху извънземните на фон Браун и върху извънземните на Дерел Симс.

За мен Морнинг Скай, Дейвид Айк, Уилкок, Кери Касиди и Сичин са най-популярните колела на ню-ейдж пропагандната машина и съм учуден, че на групата около Паралелна Реалност им отнема толкова време да се разграничат и отдалечат от тях.


11
СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор

Въведение



1. ЕТЕРИЧНАТА ФИЗИКА НА ФОРМОСИЛАТА
1.1 Етерът
1.1.1 Исторически термини за етер
1.1.2 Етерът и неговите преобразувания
1.1.3 Характеризиране на етера

1.2 Ядрената физика
1.2.1 Заряд, електрони и ядрени частици
1.2.2 Атомна структура
1.2.3 Магнетизъм
1.2.4 Гравитация

1.3 Инжениране на етера

1.4 Сила на формата и етерни стресови вълни
1.4.1 Сила на формата на точката
1.4.2 Сила на формата на линията
1.4.3 Сила на формата на две успоредни линии
1.4. 4 Сила на формата на две пресичащи се линии
1.4.5 Сила на формата на множество пресечени линии
1.4.6 Сила на формата на триъгълника
1.4.7 Сила на формата на тетраедъра
1.4.8 Сила на формата на 12-върхия тесеракт
1.4.9 Сила на формата на кръга
1.4.10 Символът от Мария

1.5 Естествени енергийни потоци
1.5.1 Енергията на спиралата
1.5.2 Енергиен поток на модифицирания триъгълник
1.5.3 Равнинна формосилова леща
1.5.4 Защо нарисуваните линии предизвикват смущения в етера
1.5.5 Комбиниране на формосилови символи
1.5.6 Още наблюдения върху равнинните силови шаблони

1.6 Блокиране на енергията посредством Правилото на четири

1.7 Обобщение на формосиловата физика

1.8 Библиография



2. ПРЕДИШНА ИСТОРИЯ НА СИЛАТА НА ФОРМАТА
2.1 История на силата на формата

2.2.1 Джон Ърнст Уорел Кийли (John Ernst Worrel Keely)
2.2.2 Откритията на Кийли
2.2.3 Потвърждения на откритията на Кийли
2.2.3.1 Повторение на водната етеризация
2.2.3.2 Физиката на етеризацията
2.2.3.3 Левитация на 4-тонна желязна сфера
2.2.4 Обобщение на изследванията на Кийли

2.3 Оргонната енергия
2.3.1 Кратка история на Вилхелм Райх (Wilhelm Reich)
2.3.2 Въведение в оргонната енергия
2.3.3 Ораку
2.3.4 Градивни биологични ефекти от оргонната енергия
2.3.5 Силата на формата и оргонната енергия
2.3.6 Опасна оргонна енергия (ДОР)
2.3.7 Обобщение на оргонната енергия

2.4 Имплозионна физика2.4.1 Кратка история на Виктор Шаубергер (Viktor Schauberger)

2.5 Обобщение на имплозионната физика

2.6 Библиография


3. ЗЕМНИ ЕНЕРГИИ

3.1 Земни енергии

3.2 Силови линии ("ley-line", лей-линии)

3.3 Енергийни мрежи

3.4 Древна формосилова употреба на Земните енергии

3.5 Опитът със Земните енергии
3.5.1 Първоначалните теснове с ясновидците
3.5.2 Тестове по трансмисиране на субстанцията в зелена енергия
3.5.3 Земната етерна енергийна мрежа

3.6 Пранаяма, Чи-Гунг и Тай-Чи упражненията

3.7 Фън-Шуй, китайският метод за контрол на Чи

3.8 Обобщение на Земните енергии

3.9 Библиография



4. ПИРАМИДНА ЕНЕРГИЯ
4.1 Въведение в пирамидата

4.2 Великата пирамида не е била гроб

4.3 Математически отношения във Великата пирамида

4.4 Пирамидна енергия

4.5 Обобщение на изследванията върху пирамидната енергия

4.6 Експеримент с медни пирамиди

4.7 Генериране на електростатична сила
4.7.1 Шокиращият опит на Лес Браун (Les Brown)
4.7.2 Спиралната енергия на върха на пирамидата
4.7.3 Електростатична енергия при Великата пирамида
4.7.4 Генериране на електростатична енергия от статичната пирамида

4.8 Теория за това как се създава спиралната енергия на пирамидата
4.8.1 Пресичащи се линии
4.8.2 Концентрирани сили
4.8.3 Ефекти на изсъхване
4.8.4 Магнитна ориентация
4.8.5 Магнитно генериране

4.9 Обобщение на пирамидната енергия

4.10 Библиография



5. ФОРМОСИЛАТА И "СВЕЩЕНАТА ГЕОМЕТРИЯ"
5.1 Свещена геометрия

5.2 Геометрични фигури от свещена геометрия
5.2 Точка
5.2.2 Кръг
5.2.3 Сфера
5.2.4 Платонови твърди тела

5.3 Математиката на свещената геометрия
5.3.1 Числото Пи
5.3.2 Златното сечение (числото Фи)
5.3.3 Съвършени правоъгълни триъгълници

5.4 Формосилата и свещената геометрия

5.5 Формосилата, свещената геометрия и съзнанието

5.6 Обобщение на формосилата, свещената геометрия

5.7 Библиография



6. ФОРМОСИЛА ОТ КРИСТАЛИ
6.1 Въведение

6.2 Кристалната структура и формосилата

6.3.1 Платонови твърди тела
6.3.2 Кристални структури
6.3.3 Кристалните решетки като формосилови контейнери за енергия
6.3.4 Кристалите като инструменти за съдържане на етерна енергия

6.4 Макро кристалография6.4.1 Макро кристални решетъчни структури

6.5 Обобщение на кристалите като формосилови колектори

6.6 Библиография



7. ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ФОРМОСИЛАТА
7.1 Детектори за гравитационна енергия
7.1.1 Засичане на гравитационен стрес посредством диелектрици
7.1.2 Намотката, която не прави нищо
7.1.3 Физика на детекторите за етернен стрес (тоест гравитационен поток)

7.2 Мехурът от пирамидна енергия, откритието на Джо Пар (Joe Parr)
7.2.1 Формата като енергиен сензор7.2.2 Динамично пирамидно генериране на "ес"
7.2.4 Силови полета от експеримента с гравитационното колело
7.3 Повторение на експериментите с гравитационното колело
7.3.1 Експериментална постановка за гравитационното колело и резултати

7.4 Астрономически корелации с Великата пирамида

7.4.1 Връзката Телец/Плеяди7.4.2 Връзката Орион

7.5 Ясновидско и радиестезийно изследване на експеримента на Джо Пар

7.6 Алуминиевите пирамиди и енергийни наблюдения по Джон Пар

7.7 Критични параметри на пирамидните гравитационни експерименти

7.8 Обобщение на експерименталните ефекти от формосилата

7.9 Библиография



8. ЯДРЕНА СТРУКТУРА - ОСНОВА НА ФОРМОСИЛАТА
8.1 Въведение

8.2 Тороидният електрон8.2.1 Физика на тороидния електрон

8.3 Атомна структура

8.4 Магнетизъм8.4.1 Гравитация

8.5 Обобщение на ядрената физика

8.6 Библиография


9. ЕГИПЕТСКА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ЕКСПЕДИЦИЯ
9.1 Формосилова изследователска експедиция до Египет 1997г

9.2 Преглед на Египетската експедиция

9.3 Звуково генериране от силовите полета на Пирамидата
9.3.1 Акустичен анализ на Крамската камера
9.3.2 Откриване на честотата на силовото поле на Пирамидата
9.3.3 Междузвезден маяк

9.4 Измервания на магнитното поле при Великата пирамида

9.5 Доказателства за напреднала технология при Великата пирамида

Апендикс А. СВЕЩЕНИ ЕНЕРГИЙНИ ДВИЖЕНИЯ

Апендикс В. СЪКРАТЕНА ТАБЛИЦА С НУКЛИДНИ ДАННИ


12

[ДеМео]: Нека обобщя.

1. Водата, заредена в оргонен акумулатор показва UV подпис на абсорбция с пик ~240 - 280 нанометра и флуоресцентна луминация между ~300 - 500 нанометра.
2. Това е сходно със спектъра на зоната на изключване на EZ-водата, с водата от пороен дъжд и стопения сняг в зонетие, където няма индустриално замърсяване, и водните разтвори на нуклеинови киселини на ДНК.
3. Оргонно заредената вода добива тези спектрални характеристики без никакъв физически контакт до каквото и да е освен дъното на стъкления съд, който съдържа водата и атмосферата вътре в акумулатора, която прави контакт с повърхността на водата в съда. Това е безконтактен ефект от лъчево поле, който предполага космически енергиен параметър... това би била оргонната енергия на Вилхелм Райх, сходна с подобните по-стари идеи за космическия етер и жизнената енергия.

Аз вярвам, че си имаме работа с космически етер, който има с жизнени, витализиращи характеристики - тоест двете концепции се събират заедно, което ни дава възможности за нови научни и технически пробиви, двигателни системи, възможности за нови електрически генератори и прочие. Така че, към онези от вас, които провеждате експерименти... и получават мъничко ефект: Моля, обмислете възможността и поставете част от устройството или цялото устройство в оргонен акумулатор и нека видим какво ще се случи. Надявам се, че ще бъдем изненадани от резултата.

Благодаря ви много! Това беше моята презентация!


[ДеМео]: Нека спомена отново, че тази книга ще ви помогне да построите оргонен акумулатор по начина, по който Райх е говорил за тях.

НЕ ВЯРВАЙТЕ много на интернет, интернет е пълен с всякакви простотии относно оргонната енергия и Райх. Той е бил разбиващо очернян още докато е бил жив, а днес в интернет се открива същия този очернящ език, но и всякакми малки дрънкулки и пирамидки, за които се твърди, че били оргонни акумулатори - не, не са! Всички тези неща са измама. Книгата ми ще ви каже как точно да направите и да използвате тези устройства по безопасен и ЕФЕКТИВЕН начин.


[ДеМео]: Уебсайтът ми - orgonalab.org - той е портал към онлайн магазина ни за книги, където можете да намерите книгите ми. Когато посетите сайта, ще ви изскочи прозорец, който ще ви попита дали искате да влезете в и-мейл списъкът ни. В новинарската ни емисия, която е веднъж месечно, ще бъде обявена и новата ми книга за оргона.





ВЪПРОСИ
(има много въпроси, предавам само онези, които са меродавни и информиращи, незначителните ги спестявам, бел.прев)

[Въпрос от публиката]: Благодаря Ви, докторе, беше прекрасно. Казах Ви, че ще задам този въпрос... Райх, като всеки добър учен експериментатор, трябва да е имал много успехи и съвети за предпазливост и в тази връзка исках да ви питам за един негов експеримент - експериментът ОРАНУР (ORANUR) - той очевидно представлява съвет за предпазливост, можете ли да ни кажете за какво става дума, какъв е бил експериментът и дали има нещо, за което трябва да внимаваме, докато провеждаме собствените си експерименти?

[ДеМео]: Да... Експериментът ORANUR - идва от оргон (OR) и от ядрен (NU) - представлява следното. Райх взел проба от радиоактивен материал, сложил го в оргонен акумулатор и отприщил ада. Гайгеровите броячи, поставени отвън на акумулатора... като самият акумулатор бил поставен в оловен ковчег... започнали да дават много високи отчитания в минута, чак до 5-10 000 в минута. Това създало и верижна реакция в околната атмосфера и ефектът се разпрострял и отвъд границите на имота му. А това били 400 декара земя... ЕДин от ефектите е, че хората започнали да се разболяват и Райх ги отпращал, самият той започнал да има проблеми със сърцето, но въпреки това останал там. Разбира се, веднага щом започнало да се случва това, той премахнал радиоактивния материал и го занесъл на безопасно разстояние от акумулатора, осъзнавайки, че нещо лошо се е случило. Всички лабораторни мишки в лабораторията измрели. Дъщеря му, Ева Райх, която била там да помага, припаднала, Райх я отпратил, мислейки, че може да е получила някакъв удар.

В книгата "Експериментът ORANUR", която тя в последствие написала, Райх описва в подробности какво се е объркало в експеримента и как човек може да го проведе БЕЗОПАСНО, защото едно от нещата, които се оказали след експеримента, било това, че самият радиоактивен материал имал различни радиоактивни отчитания и различни характеристики в сравнение със състоянието му преди да бъде третиран в акумулатора. Така че идеята да се третира радиоактивен материал в оргонен акумулатор води до промяна в гайгеровите отчитания спрямо него и до промяна в атомните му ядрени характеристики.

Тези резултати отчасти са потвърдени и от друг учен, Виктор Милиан (Victor Milian) от Испания, и има няколко публикувани документа по въпроса. На него му харесва да използва термина "Фарадеев тип контейнер"... Фарадеев тип контейнер... Защото "оргон" е забранено. Така е в академията, казвам ви! Опитвал съм се да публикувам мои документи, които споменават Райх само в цитатите долу на страниците и "живителна енергия" или нещо друго, и публикацията ми се отказва, "защото има цитиране на Райх". ДОТОЛКОВА ужасно е положението.

[Ерик Долард от публиката]: За мен номера минава, като ползвам израза "електростатичен кондензатор".

[ДеМео]: Да, това е добре, добра идея. На Вас бих отговорил (на задаващия въпроса, бел.прев), прочетете книгата на Райх, вземете я от https://www.wilhelmreichtrust.org/, там продават книгите на Райх. Тази точно книга не е била преиздавана, но продават ксерокопирани копия от нея. Така че това е най-добрият й източник. Частично е преиздадена в книгата "Избрани писания".





[Въпрос от публиката]: Играл ли сте си с различни форми? Например за създаване на ефектите като от леща или събирателна точка?

[ДеМео]: Да, да... формата е важна. Само че... преди години правих експеримент с покълване на семена. Тогава бях направил акумулатор от един слой под формата на кутия, имах и под формата на сфера, има хи пирамида (Хеопсова), тетраедър, конус... Направих всички тези форми и открих, че стандартната кутия... както и цилиндъра, имах и цилиндър... даваха най-добрите резултати. Хеопсовата пирамида, тетраедърът и конусът имаха много мъртви семена, но за сметка на това другите бяха много големи и много дълги. Това би могло да означава, че акумулаторът е презареждал тези семена... а може и да е имал някакъв токсичен ефект, никога не съм задълбочавал тези изследвания, но е област, която е отворена за по-нататъшни експерименти.

Бележка от преводача: Резултатите от пирамидните форми, като стандартната пирамида, тетраедъра и конуса, напълно отговарят на вече известното от изследванията на Дан Дейвидсън (Dan Davidson) в книгата му "Сила на формите" (Shape Power) - много важна книга, която, след като двете лекции на ДеМео вече поставят основата, ще започне малко по малко да се появява в нашата Библиотека. Резултатите на ДеМео са в унисон и с изследванията на Лес Браун относно пирамидната форма.





[Въпрос от публиката]: Два въпроса относно структурата на оргонния акумулатор. [Трябва ли да има точно три редуващи се слоя в един оргонен акумулатор?]

[ДеМео]: Да, трислойния акумулатор е много добър като за начало, ако човек започва да се занимава. Ако тепърва започвате с това, по-добре не правете нещо огромно, започнете с нещо малко. Вижте дори оргонното одеало! Имате парче вълнено одеало, после слой стоманена вълна, после още един слой вълна... а можете да използвате и различни видове, например вълнен филц, после пак слой стоманена вълна, после пак слой вълнен филц. Когато се завиете с това одеало, то създава осезаемо чувство за топлина отвътре, която прониква във вътрешностите ви и отпуска.

Имаше две двойно-слепи контролни проучвания върху оргонния акумулатор в университети в Германия и в Австрия... казваха се, мисля, едното беше от Мюшених-Гебауер, университета в Марбург, от 1982г мисля че беше, под заглавието "Психо-физиологичните ефекти от Райховия оргонен акумулатор върху човешкия организъм" (S. Müschenich & R. Gebauer,"[Psycho-]Physiological Effects of the Reich Orgone Accumulator on the Human Organism", University of Marburg, Germany, 1986, бел.прев)... а другото беше на Гюнтер Хибенстрайт (Günter Hebenstreit) във Виенския университет в Австрия ("Der Orgonakkumulator Nach Wilhelm Reich", бел.прев) и той показва сходни резултати.

Това са двойно-слепи експерименти! И двата показват, че хората, които седят в акумулатора, демонстрират всякакви видове физиологични промени и здравословни показатели в кръвното налягане, пулса, вътрешната температура на тялото, усещания за релаксация и прочие, които НЕ СЕ демонстрираха от хората, седящи във фалшивата кутия, която само е направена да изглежда като акумулатор. Хората са били произволно разбърквани и привързвани към измервателна апаратура и хората в акумулаторите демонстрирали ефектите. Точно както мишките, чиито живот бил с 300% по-дълъг.





[Въпрос от публиката]: Някой опитвал ли е да сложи самия оргонен акумулатор във Фарадеева клетка?

[ДеМео]: ВЪВ Фарадеева клетка? Не, не съм чувал за такива експерименти, но Рай хе открил оргонния акумулатор отчасти като използва Фарадеева клетка. Това са били първите му експерименти. Когато сложил сините биони със светлинните ефекти от тях - необичайното не било просто нещо, което може да се види, бионите отдавали вид радиация, заради която се усещали като високо заредени вътре в лабораторията, те дори породили конюнктивит у някои от изследователите просто заради това, че гледали твърде дълго в микроскопа, това никога не се било случвало при наблюдение на други микроби. Така че Райх взимал тези бионни култури и ги слагал във Фарадееви кафези, за да види дали не може да екранира енергията или да я концентрира и именно от тези идеи се породило изобретението на оргонния акумулатор.

[Въпросът от публиката]: Хрумна ми този въпрос, защото ми се струва, че акумулаторът е именно Фарадеева клетка във Фарадеева клетка във Фарадеева клетка...

[ДеМео]: Да, може да се каже така, да... Ако сложите в акумулатора обикновено радио, това обикновено го кара да загуби всичките сигнали. Вземете си книгата ми "Наръчник за оргонни акумулатори", за да разберете как да ги строите безопасно. НЕ ИСКАТЕ да ги правите от мед или алуминий - това е токсично, ще получите токсични ефекти. Поцинкована стомана, стоманена вълна, а за диелектриците - фибростъкло или овча вълна, те са най-добрите. Можете да използвате и обикновена стомана, ако намерите, желязо също, но обикновено тези материали са по-тежки и цялото става много тежко. Поцинкованата ламарина е обикновено по-тънка.





[Въпрос от публиката]: В книгата Ви споменавате, че е важно да поставите акумулатора на място, което е здравословно, защото ако не е, ще усилите онези нездравословни ефекти.

[ДеМео]: Да, това е вярно.

[Въпросът от публиката]: Ами какво да кажем за хората, които не могат да поставят себе си в такова чисто и запазено място, с каквото Вие разполагате и се чудех, не може ли да се сдобият с тези кварцови пясъци, за които говорите и които създават бионите и да създадат култури вътре в акумулатора и по ТОЗИ начин да създават и събират тези видове енергии?

[ДеМео]: Това е добра хипотеза, с която да се експериментира. Да... Но от друга страна, ако живеете в такава силно токсична околна среда, може би идеята, да се пие уиски и да се пушат цигари по цял ден и после да се седи в акумулатора, за да се добие здраве, не е меродавна... Очевидно първата стъпка към сдобиването със здраве е премахването на токсичните влияния. Така че, да се поставя оргонен акумулатор във... Познавам хора, които се сблъскаха с този проблем, особено при всичките тези EMF-полета наоколо, Wi-Fi, сматметри и излъчващи устройства... не е нужно да сте 100% чисти. Имам предвид, когато написах първото издание на "Оргонният акумулатор", ние тогава се притеснявахме от далекопроводните полета, и от микровълновите фурни - лесни за отърваване неща или от които лесно можете да намерите чисто място в дома си.

Но за домакинството СЕГА, трябва да се отървете от смартметъра, ако можете (в америка смартметрите са излъчващи устройства, по които отчитат сметките, много подобно но това как някои топлофикационни дружества вече отчитат потреблението в България, бел.прев), отървете се от Wi-Fi-я, във ваш интерес е всичко да е окабелено и свързано по кабелен път. Така че трябва да се направят някои компромиси. ИМате нужда и от електромагнитен метър, нужен ви е инструмент, за да измерите тези неща из дома си. Много често хората откриват, че стаите на децата им са във възможно най-лошите полеви условия в къщата. Първо се отдалечете от тези неща, а ако не можете, тогава обмислете идеята да се изнесете... това е финалния знаменател. Но се сдобийте с електромагнитен метър. И се снабдете с книгата ми, в нея има всякакви подробности и помощни съвети.





[Въпросът от публиката]: Здравейте, имам въпрос за Вас. Чували ли сте да се работи по въпроса с оргонния мотор на Вилхелм Райх? Имаше някакъв вид тръба, на която той задвижваше индукционен мотор? И помня, че четох нещо за това... когато го насочеше срещу човешки същества, то изсмуквало жизнената енергия и тогава спрял с експериментите.

[ДеМео]: Това последното не съм го чувал никога. Но оргонният мотор е истинско нещо, което е разработил. Никога не е публикувал по въпроса... но при Райх винаги е имало едно неща, така да кажем факторът "Защо". Искал е да се облагодетелства от плодовете на труда си. Самият мотор е представлявал "влачеща се чаша"... сещате се, онези, които работят на принципа на Еди-токовете? Успял е да го накара да се задвижи чрез НЯКАКЪВ метод, включващ оргонни акумулатори, антени и заземяване. Съставил съм изследователска статия по всичко, което е публикувано по този въпрос от самия Райх и от неговите познати, които са били свидетели и тази статия е публикувана в книга на име "Дневник на еретика" (Heretic's Notebook), заедно с още 30 статии от други хора, които репликират работата на Райх. Там можете да видите целия материал върху оргонния мотор.

[Въпросът от публиката]: Добре, благодаря Ви. Искам само да кажа, че експериментирам и работя с клаудбъстерите на Райх още от 80-те години и зная, че работят, така че знам и че оргонните акумулатори ще работят и Ви благодаря за презентациите.

[ДеМео]: Бъдете внимателни с тези неща, желая ви успех...

[Въпросът от публиката]: Да, ще внимавам, благодаря Ви.




[Въпрос от публиката]: Каква връзка има между оргонния акумулатор и всичките тръби, медните тръби, наричат ги оргонни устросйства? Има и устройство за коли, което беше направено преди много години, което има концентрични...
[ДеМео]: Джо-клетката...

[Въпросът от публиката]: Да, Джо-клетката...

[ДеМео]: Ами... Аз най-дълго време се надявах хората с Джо-клетката да имаха нещо, защото светът се нуждае от нещо такова. Но станах по-скептичен. Виждам много твърдения без никакъв резултат, който да може да се защити. Не приемам оргонитите за легитимни. Зная, че много хора са посветени на това. Мисля, че можете да смесите органични и неорганични материали, тоест да ги сглобите в различни конфигурации, и метални материали, и при това да получите малко гъделичкане в ръката, може да почувствате нещо. Може би има някаква стойност като въведение и прелюдия към оргонната енергия... Но ако отидете в железарията и купите стоманена вълна и я сложите в ръцете си, или я сложите в плик в ръцете си или без плик, и просто я подържите спокойно в ръце за минутка, и също ще почувствате излъчваната от нея енергия - просто обикновена стоманена вълна! Повечето хора ще го усетят, убеден съм, че поне половинат ав тази стая например...

Бележка от преводача: Моите лични експерименти потвърждават същото. Още навремето бях чел критика към оргонитите, като се твърдеше, че материалите поотделно имат съвсем същия ефект като този, който има "сглобения" от тях "оргонит". Експериментирах със замразяване на вода. Замразената вода имаше съвсем същите кристали и формирования, когато замръзваше в присъствие на материалите поотделно, каквито кристали и формирования имаше, когато замръзваше в присъствието на подготвения от тях "оргонит". Това просто означава, че "оргонитът" е една обикновена буца от купчина скрап, нищо по-особено. Отношението към него е плод единствено на фанатични самозаблуди и религиозно мислене.

Имаме вече жизнения метър - един уред, измерващ жизнените енергий на човека, разработен е от Райх. Използвам го в някои свои семинари и приканвам всеки да сложи ръка върху него. Като сложих ръка отгоре, метърът отчита покачване и след това поддържа стойността. Това е единственият метър наоколо, който поддържа стойността си. При стандартния миливолтов метър, когато сложите ръка, показателят ще се покачи, но след това веднага ще спадне отново. Когато си оттеглите ръката пък, ще отчете отрицателна стойност и после ще се върне обратно на нулата. Защото става дума за отчитане на движещо се електрическо поле. Но отчитането на постоянна реакция е нещо ново. Това се основава на Райховия метър за оргонно поле. Той самият е писал за този метър в "Биопатията на рака", дава плановете и обясненията как човек да си направи собствен метър.

Та използвам такъв в семинарите си и всеки идва и си слага ръката отгоре. Интересното е, че човекът, който показа на-силния резултат, е пчелар. Голям, силен мъж, имаше ръка като на мечка, като си сложи ръката, стрелката се изстреля на най-високия резултат. А човекът, който показа най-ниската стойност, беше един мъничък, свит човек, счетоводител... Сложи си ръката отгоре и стрелкичката едва помръдна.

Друга смешна история е, когато един човек си купи метъра, беше много развълнуван... и го занесе на гуруто си в класа си по медитации. Всички там си сложили ръката отгоре, а когато гуруто си сложил ръката, отчел най-ниската стойност от всички... После резгневен ми го върна и каза "Очевидно това нещо не работи!".





[Въпрос от публиката]: Значи оргонният акумулатор ще акумулира, на практика, всичко което е около него, така ли?

[ДеМео]: Той ще акумулира оргонната енергия и ако оргонната енергия е във ВЪЗБУДЕНО състояние или ПРЕ-ВЪЗБУДЕНО състояние, или в притъпено, някак тихо състояние, в стагнация, акумулаторът ще привлече и тази енергия също. Така че да - в каквото и състояние да е оргонната енергия в обкръжаващата ви среда, акумулаторът ще я натрупа в себе си.

[Въпросът от публиката]: Значи ако сме на планински връх, че добием добра, чиста енергия?

[ДеМео]: През всичките години това беше опита ми - да се изкачвам високо в планините, но важна е и околията, това което ни заобикаля...

[Въпросът от публиката]: Растителност, а не града?

[ДеМео]: Да... Точно в момента се опитваме да не допуснем смартметъра в имота ми. Мисля, че ще успеем, но ще трябва да платим идиотската глоба, нали знаете... Има Wi-Fi излъчватели навсякъде, но все пак при нас успяваме да отчетем ниски показатели. Нужен ви е метър, за да проумеете какво се случва.

[Въпросът от публиката]: Значи, доколкото разбирам, ако съм далеч от всички тези неща, всичко е ОК. Но ако живея в замърсена градска среда, ще ми е необходим някакъв кондиционер, нещо, което да се погрижи да не акумулирар лош ефект върху себе си.

[ДеМео]: Ами... Ще Ви призная, поднасяйки предварителните си извинения, досега съм бил скептичен към устройствата, които твърдят, че могат да адаптират електро-смога по такъв начин, който да го прави по-поносим... До сега съм считал, че докато все още може да се измери, електро-смогът е там и си оказва влиянието. МОЖЕ БИ някой успява да внесе някаква качествена промяна?... Аз мисля, че това трябва да се докаже експериментално. Това е моето предизвикателство към вас - ако наистина работи, тогава трябва да проведете някакви експерименти, които да бъдат убедителни и чак тогава очите на хората ще се отворят.

[Въпросът от публиката]: Освен това, Юри Галев е жив.

[ДеМео]: Жив ли е!? Къде е той?

[Въпросът от публиката]: В Русия е. Опитва се да се скрие, предполагам.

[ДеМео]: Уау... Ами, тогава след това ще можете да ми кажете повече за това? Наистина бих искал да знам...

[Въпросът от публиката]: Добре.


13

[ДеМео]: Ами това, вижте тук! Ето го същия гледчер на малко по-голяма картинка, но в интернет можете да намерите още много, много снимки, ако търсите за "син гледчеров лед", "светещ в синьо гледчеров лед" и то при МНОГО различни атмосферни условия. На горната картинка е облачно небе и няма голямо количество светлина, което да огрява повърхността на ледените блокове.






[ДеМео]: Ето атмосферата близо до къщата ми в Орегон. Ето и цветя, които светят в синьо, ако правилно заснемете фотографията им, може да получите и синьо поле около тях. Пчелите са привлечени от тях, какво виждат те, за да предпочитат сините цветя? И ако очите ви са добри, можете да погледнете тези цветя и да видите енергийното им поле (знам че някои от вас са чувствителни и можете енергийни полета, аз понякога мога, а понякога не, но с тези сини цветя става по-явно и по-лесно).

Третата картинка показва старите лековити води в САЩ. Колко от вас знаят, че преди Агенцията по храните и лекарствата да смаже клиниките за естествено лечение из страната ни, е имало 100 или повече СПА-та и клиники за лечение с естествени лековити води? Хората са ги посещавали, за да се потапят в тези води и водата им давала някаква енергия, която лекувала всякакви видове неща... ревматизъм, артрит, проблеми с бъбреците, проблеми с кожата. Агенцията по храните направо ги разби. Днес може да се считате за късметлии, ако можете да посетите тези места в качеството им на музеи, но не е позволено никой да влиза във водата. Много от тези клиники са били съборени и на тяхно място са построени жилищни комплекси, а красивите, светещи в синьо извори сега са канавка за жилищната канализация. Това е още преди въздигането на американската Медицинска асоциация и възхода на фармацевтичната индустрия.


[ДеМео]: Лорд Рейлайт (Rayleight) е казал, че всичките тези неща са пречупване на светлината. Той измисля теорията за пречупване на светлината през 1900г. Аз оспорвам теорията му. Оспорвах я дори преди да направя експериментите, за да изследвам въпроса.

Аргументът ми срещу теорията е: За някои естествени атмосферни, земно-повърхностни, физико-химични, биологични и дори астрономични феномени има сътвотна степен на далечно UV поглъщане и близко UV (видимо синьо) светещо флуоресцентно качество на водата в заредените й възбудени състояния.

Става дума за това, че съществува неутрален вид вода, но и вода в състояние на възбуден заряд. Два различни вида вода.


Обикновената, масова, "мъртва" вода може да бъде индуцирана в "живо", близко UV и видимо синьо-флуоресциращо състояние чрез безконтактно зареждане в автентичния оргонов акумулатор на Вилхелм Райх.
Да не се бърка с нелепите "оргонитни пирамиди" и дрънкулки, продавани по интернет и ebay, нито пък с клеветите относно райх в Уикипедия, клуба на скептиците и медийните лъжци, нито с лъжите на книгогорците от Агенцията по храните и лекарствата.

[ДеМео]: Ето един от експериментите ми.

Съд с вода. В крайна сметка започнах да използвам дестилирана вода... освен това използвам дестилирана вода, която е предварително проверена, за да е сигурно, че не разполага с никакви спектроскопични белези в себе си. Можете да ИНДУЦИРАТЕ зарядо-възбуденото състояние на водата като просто я поставите в оргонен акумулатор. Този на картинката е специално направен за тази цел, наричам го акумулатор тип "фурна за пица". Стените на акумулатора трябва да бъдат в близост до предмета, който искате да заредите. Получи се много добре.


[ДеМео]: Ето спектроскопичната установка.

"А" е спектроскопът, който използвам, модел "Ocean Optics UV-VIS USB4000", чувствителен е от около 200-220 нанометра чак до около 900 нанометра. Така че обхваща видимите честоти и мъничко от инфрачервеното."B" е държача за кюветката (специална епруветка за спектрометър с прави правоъгълни стени, но кръгла кухина,бел.прев), използвам специални 10-сантиметрови кюветки, защото ако се опитвате да добиете абсорбционен подпис от вода със стандартна кюветка, широка 1 см, ще има много малък ефект, защото водата е много силно прозрачна. Ако гледате през 10 см дължина, това е 10 пъти по-голяма абсорбична реакция.Всичко е включено към компютъра "D", старият ми Mac iBook, който още си работи много добре.


[ДеМео]: Тук вдясно виждате 10-сантиметровите кюветки, малко са необикновени, имат кварцово стъкло в краищата. Нужно ви е именно кварцово стъкло, защото то позволява на ултравиолетовите честоти да преминат през него. Използвам и оптични кабели, наричат ги "соларизирани", тях също ги взех от "Ocean Optics", те също позволяват пълната трансмисия на ултравиолетовите честоти. Така че, ако искате да извършвате тези видове експерименти, трябва да разполагате с правилните оптични компоненти.


Спектрографски подписи на контролна и оргонно-заредена дестилирана вода с диференциал, само след 2 дни зареждане, края на август 2012г

[ДеМео]: Ето какво ще видите, когато заредите тази вода в акумулатора за около 5-10 дни... зависи от условията... Ако влажността е висока, отнема повече време, ако влажността е ниска, под 50%, акумулаторите работят по-оптимално, развиват по-висок заряд и отнема по-малко време, за да се зареди водата.

На горната графика се вижда ситуацията, когато контролната вода бе поставена в картонена кутия, а тестовата вода - в акумулатора. От контролната вода получаваме малко сигнал (долните червена и лилава линии), а сигналът от водата от оргоновия акумулатор е отгоре (синята и зелената линии). А на долната графика, когато се пресметне диференциала между двете (разликата, бел.прев), диференциалният връх е около 280 нанометра, което е идентично или много близо до EZ-водата на Гералд Полак и неговата група, след момент ще говоря за това, защото е подобно и на много други видове неща... доста важни по отношение на биологията и физиката.


[ДеМео]: Тук виждате серия спектроскопични графики за период от 6 дни. Първата (горе вляво) показва диферениала между двете води, тестовата и контролната, точно в началото преди процедурата. Графиката не показва никаква разлика помежду им, просто плоска линия. Вдясно (горе вдясно) е графиката след 2 дни, получава се връх на около 260 нанометра. Следващата (долу вляво) е след 4 дни, 250 нанометра. А последната е след 6 дни...

Това е значително количество нарастване на подписите... което не би трябвало да се случва! Ако един оргонен акумулатор е просто кутия, както каза Агенцията по храните и лекарствата и оргонната енергия не съществува, както обявил съдия Суини през 1950-те години, или някъде там... ако това беше случаят, тази кутия не би трябвало да прави нещо. Само че тя прави нещо! Точно както и във всичките биологични експерименти, за които ви разказах.


[ДеМео]: Това е след период от 41 дни. Забележете, че пиковата абсорбция е 3 единици, като 3 единици е връхната стойност на този конкретен спектрометър, а той е върхова лабораторна техника. Погледнете на миналия слайд с предните графики, там деленията са 0.1, 0.2... за 6 дни. След 41 дни стига цели 3 единици. Мисля че това също е интересно.

Можете да видите и контролната вода, това е правата червена линия най-долу.


[ДеМео]: Флуоресценцията е малко различна, нужен ви е различен вид постановка. За целта... тъй като наблюдавате пробата под прав ъгъл, ТРЯБВА да ползвате 1-сантиметровите кюветки. Има специални кюветки за флуоресценция, те са с кварцово стъкло по всичките си четири страни, а малкият държач за кюветки има огледала на две от страните... така че когато светлинният лъч влезе, той минава през водата, удря огледалото, минава през водата отново, минава насам-натам много пъти. Другото огледало е под прав ъгъл на първото, така че каквото и да е нещото, което флуоресцира във водата, неговата светлина се излъчва навън под 90 градуса.

За да се случи това, ви трябва много по-мощен източник на светлина. "A" е такъм чного по-мощен UV светлинен източник, който минава през "B" и през оптичните кабели, отразява се насам-натам, а "С" е спектрометърът, който е свързан с компютъра, който позволява провеждането на тестовете. В този случай резултатите бяха наистина доста интересни.


[ДеМео]: Тук виждате спектъра на оргонно-заредената дистилирана вода - флуоресцентния спектър МИНУС незаредената контролна проба. Дестилираната вода предварително е прегледана, за да е сигурно че няма никакви необичайни спектрални характеристики, свързани с водната структурираност - подсигурена мъртва, плоска вода. После се тества необработената проба, а това, което е изобразено на тези графики, е диференциалът между двете, разликата.

Най-горната разлика е при 3.5 дни зареждане, пикът е при 280-500 нанометра. Тази дължина на вълната е малко по-дълга от предната. Предната поглъщаше на честоти от 220-280 нанометра, а тази излъчва на честоти от 280 до 500 нанометра.

Средната е след 8 дни зареждане. Виждате, че нивото на интензитета на флуоресцентния ефект е повишено, като значителна час тот него е в синия спектър.

Долната е след 12 дни зареждане. Виждате, че пикът е доста значителен. Един доста удивителен резултат от една празна кутия, която не прави нищо...

[глас от публиката]

[ДеМео]: Кое? О, възбуждащата дължина на вълната е тази, която се определя от кварцовата епруветка, което пикира някъде преди графиката... Така че изобразените пикове и рамена на графиката не са кварцовата епруветка, а дори и да е имало някакво застъпване там, то контролната вода не показва НИКАКВИ реакции на онези честоти... така че това, което виждате тук, е САМО при оргонно-заредената вода.

[глас от публиката]

[ДеМео]: Нека само да довърша, преди да преминем към въпросите по-директно...


[ДеМео]:  Друго нещо, което открих е... Понеже ние горе в Орегон имаме много сняг... Изрично съм подбрал такова място за лабораторията си, което да е на висока надморска височина, защото от много данни и опити знаем, че височината дава най-добри резултати в експериментите с оргонните акумулатори. Горе на 1300м имаме доста хрускав замразен сняг, който покрива предната страна на къщата, понякога покривката е няколко метра и когато погледнете през прозорците, се вижда прекрасен син цвят. Тези наблюдения дойдоха много преди да направя спектроскопските експерименти... но веднъж след като вече разполагах с постановката, можех да тествам спектроскопски местната дъждовна вода и снега.

Локацията е червената точка. Виждате Техоокеански фронт, който носи много дъжд и сняг, така че имах възможност да тествам тези неща. Открих, че ако има слаби, топли ръмежи, ефектът не беше налице. Но когато има силни и енергични порои или пък тежък снеговалеж, тогава ефектът присъстваше. Ако хванете дъждовната вода или хванете снега и го стопите и подложите водата на тестовете, за които току що говорих, тя ще демонстрира същите спектрографски подписи.


[ДеМео]: Това което виждате тук... абсорбцията горе, флуоресценцията долу, материалът е от дъждовна буря от ноември 2015г, МИНУС, разбира се, дестилираната контролна вода. На горната графика виждате далечния UV подпис, а долу са близките UV и сините честоти.


[ДеМео]: Ето други данни от снежна буря от 2 декември 2015г. Абсобрцията е около 200 нанометра (горната графика). Долу виждате флуоресценцията, виждате, че тя започва точно когато приключва абсорбцията. И графиката продължава с рамо чак в далечния край на синьото и в зеленото.


[ДеМео]: Това сега е много интересно! Това не е моята работа. Работата е на Гералд Полак и групата му във Вашингтонския университет. В ляво можете да видите абсорбцията на EZ-водата. Отново - от 200-250 нанометра, близо 300... А вдясно е флуоресценцията на EZ-водата - отново, между 300-350 до 400 нанометра. Има малко по-висока флуоресценция от дъждовната вода и от водата от моето оргонно зареждане, но е достатъчно близо, така че да ме остави с впечатлението, че си имаме работа с един и същи феномен.


[ДеМео]: А това е напълно различен спектър от един биохимик, Ляковиц (Lakowicz) и екип, те не са единствените, които са провели този точно тест. Това са... спектралните анализи на водни разтвори на ДНК. Виждате ли отново тази спектрална реакция на около 250-280 нанометра? Вдясно е флуоресцентната реакция - отново, между 300-400. Много сходно!


[ДеМео]: Така че какво става тук? Ето друго - този път от Вая (Vaya) и екип, които правят същото, отново водни разтвори на ДНК. Много подобни резултати! Това не са просто случайности или някакви редки изключения, тези резултати се възпроизвеждат в лаборатории на всякъде по света.

...Освен оргонния акумулатор... никой не експериментира с оргонния акумулатор, ще ми се някой да репликира оргонните експерименти.


[ДеМео]: А това са експериментите с вакумните тръби, за които ви казвах. Горното е фотографията на Райх от 1948г. Оргонно зареден вакуум с малко количество електричество, по-малко от нужното за обичайното функциониране на тръбата.

Долното е фотография, която аз направих. Ползвах филм ASA3500 в нашата тъмна стая-акумулатор, лещата на апарата се отваря на 2.5 минути, а тръбата е възбудена с потъркване с ръка. Всеки път, когато потриете с ръка, се вижда присвятването на тази синя светлина... но ОКОТО ви е много по-чувствително от който и да е комерсиално достъпен филм. На ден днешен със сигурност можете да направите тези дигитални изображения с дигитална камера, както и с тръба, която повишава интензивността на изображението... проблемът обаче е, че като започнете да внасяте електронни апарати вътре в оргонния акумулатор, те често хълцат и се запират, не функционират правилно, защото оргонът се меси в електрониката им.

Един човек на семинара си донесе усилвателя за изображения, трето поколение за $4000... казах му, "Не го внасяй вътре, ще го прецакаш!", той ми каза "Не, не, не, не мога да го повярвам това..."... Пак го предупредих да не го прави, но той настояваше наистина. Като го внесе вътре можеше да види множество оргонни частици в акумулатора и аз намерих това за невероятно интересно... само че накрая БАУ!, част от оптичните кабели на устройството просто гръмнаха навън и сега много скъпия му усилвател на изображения има едно черно петно. Ужасно!

Но защо трябва да стават такива неща!? Това е просто една мутална кутия, нали така, просто кутия? Обикновена кутия?


[ДеМео]: Вижте синята мъгла... можем ли да изгасим осветлението тук? Това е наистина важно. Това е М31 - галактиката Андромеда. На снимката са преекспонирали централната част, за да покажат по-добре синия ореол. Можем ли да изгасим осветлението?

Ето сега може би виждате - забележете как синьото тук се свързва с другата галактика, мисля че е М32. Но вижте точно отгоре, или пък в долния десен ъгъл, или пък вляво... там е черно, абсолютно черно.

Синият цвят на този ореол... ако говорите с астрономите за това, ако ги питате "Какъв е този син ореол?", те замлъкват. Аз това открих. Няма нищо, което наистина да го обясни. Аз бих казал, че това е синьото оргонно поле, заобикалящо галактиките. Нещото, което помага те да не се разпаднат, което им придава формата, заради което функционират и което спомага за създаването им.

Конвенционалното мислене казва, че космосът е празен, няма нищо там. Така че когато се сблъскат с гравитационни аномалии, започват да предлагат обяснения, чешат си главите, "Какво ли може да бъде?". Трябвало да са мачовци или дребосъци... мачовци, както казвах в първата си лекция, представляват милиони и милиони планети с размера на Юпитер и които са тъмни, не може да ги видим... тъмна материя, нали... Псле казват, че са черни дупки... или остатъци от черни дупки, от които се намират милиони и стотици милиони в рамките на тази галактика.

Но въобще не гледат синията зона, в която няма звездни полета. Погледнете, няма звездни полета в това синьо. Това е просто синьо светене на фона на космоса.

14

[ДеМео]: По отношение на водата, както ще ви покажа, се повдигат въпроси. Дали био-ефектите на оргонния акумулатор се дължат на директното му влияние върху биологичната вода?

Смисълът е, дали собствената ви биологична вода не взима нещо от оргонната енергия... Както казва Райх, оргонната енергия и водата са взаимно привлечени едно към друго. Има нещо тук, на което и самият Райх се е натъкнал, което е показвало, че водата е нещо специално що се отнася до експериментите му с жизнената енергия. Моята работа осигурява обективните измервания за това.


[ДеМео]: Един от аспектите, които Райх повдига на въпрос, е за наситеността на синьото на определени природни феномени. Това за него е израз на оргонната енергия. И той стига до това на първо място заради бионите, заради синия им цвят, който ви показах. И второ, защото когато направил силни вакумни тръби и ги заредил в оргонния акумулатор, отнело по-малко електрическа енергия, за да ги накара да светят, отколкото е нормално. И когато почвали да светят, светели в красив син цвят.

Аз можах да направя това, и този експеримент успях да репликирам. Само че аз успях да ги накарам да светят само с няколко стотин миливолта. И това се прави с ръка - потърквате ги с ръка и те примигват със същия син цвят.

Вижте някои от тези неща (на картинката). Гледчерски лед! (горе вдясно) Всички знаем за него. Какво се случав с гледчерския лед, че свети с този дълбок син цвят? Прилича така, все едно свети... на мен, на вас, прав ли съм, прилича че свети? Дали наистина поглъща слънчева светлина и после отново я излъчва в синия спектър, защото вътре в него тя е разпръсната? Така ли е? На мен ми е малко... твърде интензивно за основните ми възприятия, за да приема тази идея.

А това не е небето с дървета пред него (долу вляво). Това е всъщност кратеровото езеро в Орегон, това е отражение от водната повърхност. И водата ИЗГЛЕЖДА така синя! Толкова синя изглежда... Какво става тук? В музея казват, "Защо е толкова синя водата?", казват, "Ами защото взима синиь си цвят от небето!"... Само че аз съм бил там толкова много пъти, винаги водя семинарните си ученици там на обучителна екскурзия. През половината от времето там има някакви облаци в небето и тн., а небето е малко замъглено синьо, или слабо, безразлично синьо. Понякога наистина си е прекрасно синьо и езерото и небето изглеждат еднакви. Но често не са еднакви.

А това пък въобще не може да се обясни. (долу вдясно) Тази снимка е взета от гръцки туристически плакат, когато бях поканен да изнеса лекция в Гърция преди няколко години и това беше сложено на туристически плакат като някакъв забележителен феномен. Никой не коментираше това, но когато го видях, си казах "Уау!"... Това е синьо-светеща атмосфера, която буквално се е спуснала до повърхността на земята. Райх е казвал, че синьото в небето се дължи на оргонна обвивка, обгръщаща планетата. И е направил това допускане много преди сателитите и астронавтите да отидат горе и го снимат, за да се види, че представлява син слой. Та... с този син цвят стават много интересни неща...


[ДеМео]: Ето хеликоптер, летящ над гледчер, гледчерът Кник в Аляска. Ледът е изключително син... надявам се че цвете добре излизат пред вас, както са на екрана пред мен. А това е басейнът "Утринно величие" в националния парк Йелоустоун. Аз направих тази снимка... идеята за светлинната рефракция е, че слънчевата светлина с всичките си различни цветове удря водата, навлиза в нея, червените честоти се поглъщат по предпочитане, а сините честоти се отразяват наоколо и в крайна сметка се излъчват обратно навън към повърхността.

И... ами това изисква определена ДЪЛБОЧИНА на водата. Е този басейн е само около 1 м дълбок. Просто, пред моите основни възприятия, това сякаш нарушава някои от лесните обяснения. Които, между другото, когато започнете да търсите научни доказателства за това как се е стигнало до онези лесни обяснения, ще откриете, че всъщнос тима много малко доказателства, които да подкрепят изследванията по тази тема.

15
[Мураками]: Тази презентация ще е 90 минути, малко сме назад с графика... но поне не толкова, колкото миналия път. Когато д-р ДеМео и аз разговаряхме относно презентирането, той каза, "Ами, ще си заинтересуван ли от втора презентация?", какво мислите, казах? Абсолютно! Вече знаете опита му и с какво се занимава, и нещата, върху които работи. Изнесе удивителна презентация, която ми попълни някои празни полета в знанията, както, убеден съм, и на вас също. Така че... без повече забавяне... отново ви представям д-р Джейм ДеМео!

(аплодисменти)

[ДеМео]: Благодаря ти, Арон. Благодаря и на техническия екип, които вършат толкова чудесна работа по провеждането на тази конференция!















Акумулаторът на оргонна енергия:
Експериментални потвърждения и нови доказателства от структирането на вода


[ДеМео]: Тази конференция е същата онази, която в отсъствие представих на Водната конференция в България. В отсъствие, защото когато отидох на рецепцията на летището в Орегон, ми казаха "Паспортът ви изтича след един месец?", отвърнах "Да? Какво има?". Обясниха ми, че властите в България изискват паспорти на чужденци, които изчитат поне 6 месеца от датата на пристигането.
Така че не ми разрешиха да пътувам дотам. Организирах се и успях да им изпратя аудио-версия на презентацията си, която в крайна сметка беше излъчена на конференцията там. Но на това нейно представяне днес ще присъствам и ще говоря.

На практика, става дума за нова информация и нови открития, които доказват, че оргонният акумулатор на Вилхелм Райх (Wilhelm Reich) показва демонстрира много необичаен водно-структуриращ феномен, който съществува вътре в акумулатора, което добавя към знанието ни относно това как всъщност работи това нещо.


[ДеМео]: Водата може да бъде най-изобилната молекула във вселената. Това е въпрос, който бе повдигнат на въпросната Водна конференция и който повдигам отново. Във водна вселена ли живеем? Искам да кажа, има всякакви видове комети, планети, мъглявини, вода, ледени астероиди... Открити са масивни количества вода около един точно определен квазар, "APM 08279+5255", един от най-големите квазари в цялата вселена... водата е навсякъде в близкото пространство около него [това твърдение е на официалния линк от НАСА, който виждате на картинката]. Колкото повече науката търси вода в открития космос, толкова повече вода намира. Това със сигурност е различно от онова, което аз учих по астрономия в гимназията и ранния колеж... където ти казват, че всичко е на практика мъртво и че ако имало някакъв замразен материал във вселената, това било замразен метан или нещо от този род, а не действителна вода.

Какво става!? Не само че се оказа, че космосът е изпълнен с енергия, ами сега се оказва, че е изпълнен и с вода! Боже мой...
А сега стигаме до тази проблематика с водата. Оказва се, че тя подлежи на структуриране, господинът, който презентира преди мен, търсеше електрически ефекти във водата - аз ще докладвам за такива ефекти в част от собствените ми експерименти.


Трудът, с който ДеМео спечелва професорската си титла, е озаглавен "Водата като резонансна среда за необичайни външни"

[ДеМео]: Но първо искам да обсъдя Вилхелм Райх и откритието на оргонната енергия. Още преди 45 години в моята лична изледователска работа беше доказано на университетско ниво - аз бях първият американски професор, заслужил тази титла заради труда по изучаването на Вилхелм Райх па отворен и директен начин, това беше в Канзаския университет... създавах на професорите си огромни главоболия, защото постоянно трябваше да ме предпазват от атаките на разни нерационални личности, но ми помогнаха много, казваха ми, "Тук трябва да произвеждаш, не можеш да защитаваш отрицателни тезиси и да очакваш да получиш професорска титла. Ако това нещо работи, трябва да покажеш, че работи, а ако не работи, трябва да се върнеш в началото и да се захванеш с друг проект". Както и да е, отклоних се...

Стигнахме до проблематиката с водата.


[ДеМео]: Ще откриете, че едно от нещата, които проникват всички тези посоки на изследванията... не само на Райх, а и на изследователи като Джорджио Пикарди (Piccardi), Харолд Бър (Burr) и тн... на Виктор Шаубергер (Victor Schauberger), някои от вас знаят за изследванията му върху живата вода... Какво има предвид под "живееща вода"? Ами, моето мнение е, че това значи вода, която е ЗАРЕДЕНА с този феномен на жизнената енергия. Пикарди открил подобни видове резултати. Така че има нещо, което се случва във водата и което демонстрира принципа на себеорганизирането. Нещо негативно-ентропично, което е отговорът на себеорганизиращият принцип, който науката издирва от хилядолетия бих казал.

Какво е това, което кара да възникнат себеорганизиращите характеристики на материята във вселената ни? Нещото, което поражда всичко от кристалните структури до формирането на планети и слънца и в крайна сметка на живота? Какво е нещото, което кара космическите протоплазми да пълзят и чрез еволюцията да се превърнат в по-интелигентни видове (е, понякога се съмнявам в това, но тук е сабрана добра група от изключителни хора)?

Съвременните теории за "Космическите плазми", "Флуктуации в нулево-точковия вакуум", оказва се, че това са все синоними за същия феномен на жизнената енергия. Помня, че някой беше съставил списък с повече от 100 имена за различни видове жизнена енергия, използвани от различните култури по света. И това със сигурност е вярно. Райх не е единственият, който е направил откритие в тази връзка в научен контекст, но мисля, че той го а направил по НАЙ-ЯСНИЯ начин и е предоставил повече детайли относно природата на този феномен от всички преди него.


[ДеМео]: Оргонният акумулатор е един от основните инструменти и изобретения, които са довели до яснота по множество въпроси.

Оргоновият акумулатор на практика е като електронен кондензатор, само че с кухо пространство отвътре. Изгражда се чрез метални проводници, обгърнати от слой диелектрични изолатори, върху тя с друг слой метални проводници и над тях друг слой диелектрични изолатори, и друг слой проводници, и друг слой изолатори. По такъв начин, че най-отвън да се пада диелектричният, енерго-поглъщащ материал, а стените на най-вътрешното пространство да са от метален проводник. Обикновено, когато става дума за акумулаторите, говорим вътрешната повърхност да е от поцинкована стомана, а диелектрикът да е овча вълна или някакъв материал от фибростъкло, който има някакво твърдо, носещо качество, някакъв вид изолиращи панели например, които да придадат някаква сила на цялата конструкция.

Както виждате на картинката, тези неща могат да бъдат направени като кутии с човешки размери (в дъното в ъгъла на метално облицованата стая, бел.прев). Райх е имал много проблеми с Агенцията по храните и лекарствата заради тази си практика. Хората седели в тези кутии и получавали подсилване на имунитета, както го наричаме днес. Той го наричал както докторите го наричали по онова време - увеличена устойчивост към болести. Кръвта им, когато се погледнело под микроскоп... картината на тъмното поле и бялото поле... забравих името на учения, който го показва... но снимките му показват разграждането на червените кръвни телца. Райх разработил специален тест за това състояние, който да покаже с каква бързина червените кръвни телца се разграждат върху микроскопската плака. Ако клетките, когато се поставят в плаката на микроскопа, между стъкълцата, се разградят много бързо, тогава това било знак, че енергийната система на тези хора била слаба. А ако отнемело повече време клетките да се разградят, значи били по-силни енергийно.

И открил, че това бързо разграждане на клетките било свързано с различните форми на рак. Болният от рак, както се оказва, се разгражда преждевременно, докато все още е жив и ходи. Райх открива, че ако болните от рак стоят в тези акумулиращи устройства, които изобретил, ще се енергетизират и ще забавят или дори в някои случаи ще преустановят напредването на това разлагане.
Райх е един от първите, които са казвали, че туморът е късен симптом на системна болест, която е била в ход дълго време, много преди туморът да се появи. Много противоречиво, но трябва да се сдобиете с книгата му "Биопатията на рака" (Cancer Biopathy). Много важна книга, много важна книга... това е всичко, което би трябвало да кажа по въпроса сега.

Тези устройства работят (посочва цялата стая на картинката, бел.прев) и демонстрират ефекти, които мога да спомена. Райх показва в експериментите си, че болните от рак мишки показват 300% увеличение на продължителността на живота им, в съпоставка с контролната група. 300%! Три пъти по-дълго живеели с рака. Ако беше казал 3%, щяха да му дадат Нобелова награда... но 300% - изгарят книгите му и го хвърлят в затвора.

Тези устройства освен това демонстрират промени в интериора си! Касае се за физическите им характеристики. Така дума за физически измерими неща. Ето нещо, което трябва да ви покажа със семена:


[ДеМео]: В един системен експеримент, който постоянно провеждах в продължение на 3 години, докато обучавах учениците си - всъщност именно студентите ми провехода експеримента, аз им показах как да го направят и те го проведоха, защото по този начи нисках да ги убедя, че това е нещо истинско - така че всяко лято, когато си провеждах семинарите, учениците ми провеждаха тези експерименти. Данните от всичко това показват над 40% увеличение на растежа при групите семена, поставяни в оргонния акумулатор, в сравнение с контролите.

Това е лесно повторимо нещо от малък мащаб, не е нужно да го правите с постановката, която ние използвахме в онези експерименти. Този експеримент беше много значителен от статистическа гледна точка, много далеч от случайната вероятност, която се оценява на 0.0001.


[ДеМео]: Ето още снимки от различни, отделни провеждания. Можете да видите, че акумулаторната група във всеки един случай е по-голяма от контролната група. Много типичен ефект.


На горната снимка пише: Влошаваща се болка при хоспитализиране на легло преди употребата на оргонния акумулатор. Неминуема ампутация!На долната снимка пише: След 3 седмици ежедневно третиране [с оргонен акумулатор]. Коментарът на K. Ribo, е на немски: "Терапия на обширна венозна язва на крака с локално приложение на оргон", все още непубликуван доклад, Хамбург 1985г.

[ДеМео]: Лекуването на рани, също така! Това е документирано в клиники от лекари в Германия, на местата където са позволили такъв вид нещо да се изпробва... Клиничните резултати от тези експерименти са публикувани от самия Райх, когато е бил още жив. Резултатите на сварзалите с с него лекари са просто зашеметяващи и забележителни. Така че, когато говорим за подтискане на новите открития в полето на медицината... Райх е бил от онези, направили огромни открития, научни пробиви! Един от асистентите му лекари, д-р Теодор Улф (Theodore Wolf), пионер в психосоматичните лекарства, казва, че "оргонният акумулатор е безспорно най-важното откритие в историята на медицината". ТОЛКОВА впечатляващ ефект е имал.

ИЗГАРЯНИЯ, силни изгаряния... Друг доктор, Кавурос, в Германия, все още жив, все още практикуващ, казва, че "провалът в използването на оргонния акумулатор при третирането на силни изгаряния е равностойно на медицинска злоупотреба". Защото ефектът от премахването на болката и ускоряването на зарастването бил толкова впечатлителен... по-добро от всичко, което може да се изброи днес!... и все още е... но не се използва. Защото всеки днес се страхува от сянката си, може би. Много от лекарите страдат от... наричаме го "лиценз-итис" - страх да не загубиш лиценза си. Може и това да е истински страх, но... в Мексико все още нямаме клиника, която да използва тези неща. Имаме всякакви клиники за рак на юг от границата, но нито една не използва оргонния акумулатор. Поне аз не знам за такава.


[ДеМео]: Друго доказателство, с което разполагал Райх, е... Всъщност, точно в момента на ето тези експерименти е бил открит оргонът. Става дума за тези светещи в синьо "биони", както ги е нарекъл. Мънички мехурчета, които се появяват, когато материята е в състояние на разграждане. Те са нещо като самостоятелна единица, но на под-клетъчно ниво. Тези неща могат да се пре-организират в нови клетки. Но те освен това може да се извлекат и от неорганичен материал.

Тази снимка е от МОЯТА лаборатория, аз самият направих този разтвор от кварцов пясък, нагорещен до червено, поставен в разтвор на калиев хлорид (нормален разтвор 0.1), след това просто се наблюдава, в рамките на минути. И се виждат тези сини мехурчета. Имам и други слайдове към тази снимка, но те в момента са под формата на YouTube-видео на канала ни. Ако потърсите името ми в YouTube, би трябвало да намерите няколко мои лекции, а точно тази е върху бионните експерименти на Райх.

Живоподобните неща, извлечени от неорганичен материал, са доста впечатляващи - освен това подлежат на култивиране (размножаване в култури, бел.прев). По мое лично мнение, Райх е човек, който е разрешил въпроса с произхода на живота. Но, отново, това никога не се споменава.


[ДеМео]: В оргонния акумулатор има ефект на потискане на изпарението, което означава, че ако сложите вода в акумулатора, тя не се изпарява толкова бързо, колкото една вода в отворен сън.

За какво става дума? Става дума за това, че вътрешната кохезия на водата е повишена заради това, че водата разполага с по-голям енергиен заряд. Правих експерименти с метър за повърхностно съпротивление и потвърдих основните ефекти. Направих и проучване за измерване на дефакто изпаряващите се количества вода спрямо контролния съд с незаредена вода. Това е много ясен и виден феномен, който може да се документира.

Плътността на електрическия заряд на въздуха в акумулатора може да се документира, като се ползва статичен електроскоп. Някои от вас знаят за какво говоря - статичният електроскоп можете да заредите с косата си, при което щръква една малка игличка. Отнема известно време, докато тази игличка бавно отдава заряда си на околния въздух, нали така? Това се нарича степен на статичния разряд.

Ако поставите зареденият електроскоп във вътрешността на оргонен акумулатор... ще седите там много дълго време, чакайки електроскопът да се разреди. Може да отворите вратата! Може да позволите на въздуха да се движи - навън и навътре, поставете вентилатор на известно разстояние, позволете на лекия бриз да навлиза в кутията, електроскопът няма да се разреди. За какво става дума тук? Иpваждате го навън - същото устройство! - на моя, който използвам, му сложих фото-порта между двете иглички (това е лазер с оптичен датчик, служи за екстремно точно измерване на събития, когато нещо пресече лазера, бел.прев). Когато иглата наруши видимостта на лазера, това задейства компютъра да започне отброяването. След това, когато игличката падне още надолу, позволявайки на лъча да възстанови фото-контакта, тогава компютърът спира отброяването. Така че можете съвсем точно да измерите това. Постоянно провеждах експеримента вътре в акумулатора, и вън от него, вътре вакумулатора, и вън от него. Резултатът е една назъбена графика, като в акумулатора винаги отнема повече време за разреждане на електроскопа, отколкото на открито.

В оргонния акумулатор се наблюдава леко създаване на топлина, в сравнение с термодинамично контролирано контролно помещение. Публикувал съм документи от това изследване, които се откриват на academia.edu, всеки може да си ги свали безплатно, накрая на презентацията ще ви дам някои уеб-адреси.

Друг феномен! Взимате някакъв вид гайгеров брояч... Това е експеримент, който не всеки би направил... но аз имам специален неутронен брояч, има много дебела и тежка тръба за гайгерово броене и е поместен в една полиуретанова топка, което го прави чувствителен на... онова, което наричат "неутрони". Взимате едно такова, слагате го тук някъде и ще отброи един-два клика в минута, защото наоколо няма радиоактивен материал, който да създава неутрони. Само че ако го поставите в един атомен реактор, нещото започва да чурулика като полудяло, защото попива от радиоактивните неща в реакторния басейн, засича неутроните.

Друг начин да изкопчите от него много висока реакция, е като го поставите в оргонен акумулатор за около 6 месеца или година, оставете го да се зареди и след като се зареди до определена степен, ще видите, че започва да дава 4000 отброявания в минута. Очевидно е, че като стъпите в оргонен акумулатор не се гътвате моментално все едно са ви ударили с неутронна бомба. Но точно такова нещо би очаквало едно класическо мислене, когато види такова отброяване. Или пък ще ви кажат, че броячът ви не работи правилно или нещо от този род. Но ако го извадите и ако имате контролен неутронен брояч, откривате, че отброяванията в минута отвън са доста малки.

Всякакви неща се случват с тези оргонни акумулатори. Повлияват на характеристиките на различни материали и вещества, на въздуха, на водата... За водата тепърва ще говорим...

Страници: [1] 2 3 4 ... 59