Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: [1] 2 3 4 ... 59
1
От много време чакам да се сетите, че има несъответствие в нещата, които публикувам, и в "информацията", която Паралелна Реалност продава за пари.








Паралелна Реалност продават преведена книга - Проектът Монтоук. Там се говори за Монтоук. А Монтоук не почива на каквито и да е доказателства.

Паралелна Реалност продават преведени книги - "Документите Тера" и "Звездният Старейшина", които не почиват на никакви доказателства. ("доказателството" беше Сичин)

И тук следва интересна завръзка...

Човек, който твърди, че е "седял на стола в Монтоук", се изживява със собствените си идиотски теории за които няма абсолютно никакви доказателства. Само че, когато става дума за своите астрономически познания, този фантазьор и шоумен се позовава на една радикална научна парадигма - Реципрочната система на теорията, създадена от Дюи Ларсън, и това Е валиден научен труд.

И любопитното е...

Че този радикален научен труд директно противоречи на "Документите Тера".



Тоест, Паралелна Реалност издават за пари два материала, които си противоречат. Защото единствената научна теория, която дава частични обяснения за фантастиката "Монтоук" (това официално се класифицира като научна фантастика), но издават и книга, която НЕ СЕ ВПИСВА в тази фантастика.

Защо? Защото, както преди много години обърнах внимание, В "Документите Тера" се твърди, че астероидният пръстен е следствие от взрива на планетата Тиамат. Но Реципрочната система на теорията обяснява, че астероидните пръстени са естествен и ОБИЧАЙНО ВЪЗНИКВАЩ обект във всяка една НОРМАЛНА слънчева система. Заради космическата физика на нещата, а не заради вмешателстов в реда на нещата.



Защо се получават такива положения (горното е само един пример)? Защото Паралелна Реалност са просто едно издателство, те нито дават, нито търсят каквито и да е отговори на каквото и да е. Те правят пари.

Затова спрете да ме питате за това съдържание. Това е художествена литература.








Има и едно друго име във всичките тези неща - Дейвид Уилкок.



Нека видим кой и какъв е Дейвид Уилкок:


Опа... Оказва се, че в уикипедия нама страница за Дейвид Уилкок. Причината? Причината може да се проследи в протоколната дискусия тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Articles_for_deletion/David_Wilcock_(2nd_nomination)

С две думи, причината е, че авторите в Уикипедия не могат да намерят никакви независими и обективни позовавания за миналото на този човек. Хората, които се застъпват за това статията за него да се запази, се аргументират с факта, че Уилкок е много популярен сред собственото си общество, че има редица бестселъри и че е на върха на книжните класации на много известни издания, като класацията на Ню Йорк Таймс например. Отговорът на това обаче винаги е - дайте ни независимите източници, които споделят информация за самия него, защото без някой да го познава и да потвърждава неоспорими неща за него не можем да напишем никаква статия.

Тоест, Уилкок е просто никой.

За него може да се намери само страници в алтернативите на Уикипедия, като например RationalWiki, където пише следното:

Дейвид Уилкок е американски автор, известен с промотирането на псевдонаука, опитващ се да убеди аудиторията си, че идеите му са фактологични.


Тоест точно както Сичин, Уилкок е просто автор. Само че Сичин поне разполага с някакви биография, която може да се провери и потвърди от трети страни... докато Уилкок е никому неизвестен като характер и личност, само като автор.




Трябва да се спомене, че е имал такава страница, която е подлежала на дискусия за изтриване, но е оцеляла. ВТОРА дискусия за изтриване е била повдигната след като Уилкок започва да говори за скорошния Пицагейт (скандала с педофилските гръгове сред американските политици).

Сигурно ще видите конспирация тук. И да, много е възможно да те цензурират за споменаването на Пицагейт.

Проблемът обаче е, че аргументите за изтриването не могат да бъдат оспорени. Тоест, страницата за него до преди да спомене Пицагейт е съществувала по милост и без това. Без значение дали е цензуриран заради Пицагейт или не, Уилкок не разполага с достатъчно легитимност, за да бъде уважаван от който и да е, защото дори един пълен глупак може да говори за Пицагейт. Това, че е цензуриран, не означава, че е казал истината за Пицагейт, а просто че както винаги не може да докаже нито едно от твърденията си.





И НА ВСИЧКОТО ОТГОРЕ... един наш редовен читател наскоро ми подхвърли много интересна информация.

Оказва се... че Уилкок твърди, че Захарая Сичин е измамник!

Хахаха... представяте ли си какво е да си на мястото на Сичин? Когато някой толкова дискредитиран, колкото Уилкок, да твърди, че ти си измамник? В смисъл, през цялото време си мислиш, че въпреки всичките ти измислици все пак си излъгал повече хора от Уилкок, а в следващия момент самото дъно Уилкок да говори против тебе, че си лъжец? Какво мазало!

Представяте ли си какво е шоумените в бранша да казват, че си измамник, и научните среди също да казват, че си измамник? В смисъл, това значи да си най-провалилия се фантазьор на измислени теории в историята.



Кори Гууд е гостувал на Дейвид Уилкок в серията на Уилкок "Космическо разкритие" (Cosmic Disclosure) в епизода от 9 февруари 2016г по телевизия Gaia.
Аз самият не съм гледал този епизод, защото не мога да го намеря безплатно (а няма да дам и 5 стинки, за да докажа на който и да е, че Сичин и Уилкок са измамници), но така твърди един от идиотските сайтове на тези теми - exopolitics.com На фейсбука им можете да прочетете извадката от това, което се говори - https://www.facebook.com/exopolitika/posts/david-wilcocks-personal-encounter-with-zecharia-sitchindavid-wilcock-i-feel-like/1025264087529777/?__fns&hash=Ac2T5vo8O5CvSjds.

Накратко - Кори Гууд казва на Уилкок, че бил посещавал подземна библиотека на расите от вътрешната Земя в качеството си на наш посланик (хахаха) и някаква тяхна висша жрица му казала, че Сичин е писал книгите си под диктовка от Илюминати (хахаха). Уилкок коментира, че това е много хитър ход на Илюминати да инфилтрират езотеричното поле (ахахаха) и да създадат удобна за тях религия от Анунаки като извънземни богове. После Уилкок отговаря, че винаги бил знаел, че Сичин е писал под диктовка и разказва за своя лична среща със Сичин в някакъв асансьор (ахахаха) и че усетил, че този човек се страхува от него и не е това, за което се представя...

На този фейсбук се посочва източник, като линка води към сайта на Кори Гууд.




Имайте предвид, че Кори Гууд не е по-различен от всичикте други гости и "информатори" на Уилкок. Освен това, че е може би най-наглия от тях.

Защото на 6 март 2018г Кори Гууд е регистрирал като собствена търговска марка понятието Тайна Космическа Програма (Secret Space Program).
Тоест Кори Гууд е лицензирал този термин като своя собствена интелектуална собственост, за да печели пари от всички видео-продукции, книги, радио-програми и прочие, които го използват.




Мислите ли, че Кори Гууд и сие са "информатори"? Така наречените whistleblowers?


Не. Те са >>>ШОУМЕНИ<<< и целят да изкарват ПАРИ. Точно като Паралелна Реалност.


Още ми е смешно как щях да се почувствам, ако бях на мястото на живия Захарая Сичин... Това да бъдеш надцакан от своите в лицето на критиците...










Въпросът ми обаче е насочен към ВАС... Психо, в това число... които вярвате едновременно на Сичин плюс Робърт Морнинг Скай, и на Уилкок.

Въпросът ми е... силата на каква невъобразима логика ви позволява да вярвате и на двете линии измислици едновременно, след като открито се отхвърлят една друга?

Въпросът ми освен това е... защо, за Бога, винаги предпочитате измислиците пред фактите?


Фактите, благодарение на Апокрифна Академия (а не на някой друг) се откриват на български в Библиотеката, съвсем безплатно.

И точно това ни различава от шоумените около нас - ако търсите овеселителна художествена литература, посещавате Хеликон и подобните издателства и свързаните с тях блогове. Ако търсите окултно образование, посещавате Библиотеката на Апокрифна Академия.





Сега, след като изложих какви са фактите около повсеместно разпространените теории, мисля че спокойно можем да се отдадем на оригиналните шумерски митове - такива, каквито наистина ги познаваме - и на други любопитни неща, оформящи съвремието ни до ден днешен. И тук-таме може да споделям по нещо много любопитно, не измислица, а разполагащо с легитимна аргументация и доказателства.


2
Всичко това започва със Захарая Сичин.

Това е човекът, който УЖ бил превел древните глинени плочки от Шумер с най-старата писменост, известна до сега в археологията. И според неговия превод на плочките от Шумер, нещата изглеждат така:

- Анунаки са извънземни същества, слезли от небето
- Идват от друга планета, 12-та планета, наречена Нибиру
- Тук са, за да ни поробят, за да копаем злато, за да спасят родната си атмосфера, която загива и е нужен планетарен атмосферен златен щит
- И купчината глупости само се умножава нататък...

Купчината глупости достига апогея си у всички онези, които крадат от Сичин (индианецът Робърт Морнинг Скай) и твърдят, че по отделна линия са стигнали до същата информация. Тоест, не, те не краат от Сичин, те са стигнали до СЪЩОТО, по собствен път и от собствени източници.


Е... кой и какъв е Сичин? Нека използваме уикипедия за сега (а след малко ще направим един коментар относно уикипедия):




Захарая Сичин

https://en.wikipedia.org/wiki/Zecharia_Sitchin

Захарая Сичин е автор на книги, предлагащи обяснение за човешкия произход...

На колонката вдясно четем:

Роден: в Азербайджан, СССР
Умира: В Ню-Йорк, САЩ (умира с американско гражданство)
Образование: Икономическо училище на Лондон; Лондонски университет



По-надолу четем, в "Ранен живот":

Сичин е роден в Баку, Азербайджански СССР и е отгледан в Британския мандат в Палестина (територията, която после през 1948г става съвременен Израел). След това се мести в Ню Йорк през 1952г.
Докато работи за куриерска фирма, сам се научава на шумерски клинопис и посещава няколко археологически разкопки.


Обратно на основното резюме по-горе четем:

Идеите на Сичин се отхвърлят от учените и академиците, за които идеите му са псевдонаука и псевдоистория. Трудът му е критикуван заради сгрешената методология и погрешния превод на древните текстове, както и за неправилни астрономически и научни твърдения.






Аха... Значи, всъщност какво искат от мен разните издателства?

Искат да ми кажат... че някакъв роден в СССР Азербайджанец, възпитан в политически скандалната територия, която после се превръща в Израел и в крайна сметка реализирал се в САЩ... с икономическо образование... без никакви научни доказателства разправя всички онези неща за Анунаки и Нибиру и прочие?

Сериозно?

Простете ми за расистките коментари, които в момента сдържам, но именно индивиди като Захарая Сичин са причината световното общество да отправя расистки квалификации към определени етнически групи и народи.




Нека заедно да разгледаме подробно графата за Критиката:


Преводи и интерпретации


Когато Сичин написва книгите си, само специалистите са можели да четат шумерски език. Само че, източници като книгата от 2006г "Шумерски лексикон" са направили езика по-достъпен за не-експертите.

Бележка от преводача: Третата версия на лексикона е достъпна безплатно на този линк -> https://www.sumerian.org/sumerian.pdf

Американският християнски и библейски учен Майкъл с. Хайзер (Michael S. Heiser) казва, че е открил много неточности в преводите на Сичин и предизвиква заинтересуваните страни да използват тази книга, за да проверят валидността на преводите.

Професор Роналд Х. Фрице (Ronald H. Fritze), автор на книгата "Изобретено знание: Фалшива история, фалшива наука и псевдо-религии", споменава например твърдението на Сичин, че шумерският знак ДИГИР означава "неопетнените/чистокръвните от пламтящите ракети" (pure ones of the blazing rockets), добавяйки, "Начинът, по който Сичин раздава значенията на древните думи е тенденциозен и често изхвърлен". Фрице коментира също и методологията на Сичин, пишейки, че "Когато критиците проверяват препратките на Сичин, откриват, че той често цитира извън контекста или съкращава цитатите си по такъв начин, че да изкриви доказателствата, за да докаже собствените си твърдения. Доказателствата се представят избирателно, а противоречащите доказателства се игнорират".

Сичин базира аргументите си върху личните си интерпретации на пре-нубийските и шумерските текстове, и печата VA 243. Сичин пише, че тези древни цивилизации знаели за дванадесета планета, когато всъщност са познавали едва пет. Стотици шумерски астрономически печати и календари са разшифровани и архивирани, и пълният брой на планетите върху всеки печат винаги е пет. Печат VA 243 има 12 точки, които Сичин идентифицира като планети. Когато се преведе, печат VA 243 гласи "Ти си негов Слуга", което днес се смята за съобщение от благородник към слугата му. Спорез Хайзер, така нареченото слънце върху печата VA 243 не е шумерския символ за слънце, а вместо това е звезда, и точките са също звезди. Символът на печата VA 243 не прилича на стотиците документирани шумерски символи за слънце.



През 1979г в едно ревю на "Дванадесетата планета" Роджър В. Скот (Roger W. Wescott), професор по антропология и лингвистика в университета Дрю (Drew University), Мадисън, Ню Джърси, отбелязва аматьорщината на Сичин по отношение първенството на шумерския език:

Цитат
Лингвистиката на Сичин изглежда най-малкото аматьорска, каквито са и антропологията, биологията и астрономията му. На стр. 370, например, той поддържа тезата, че "всички древни езици... включително китайския... произлизат от един първичен източник - шумерския". Шумерският, разбира се, е виртуалният архетип на онова, което лингвистичните таксономисти наричат езиков изолат, което означава език, който не спада към никое от добре познатите езикови семейства, нито пък демонстрира ясни сходства с някой друг познат език. Дори ако Сичин говори за писмения, а не за говоримия език, не е вероятно позицията му да бъде убедително защитена, тъй като шумерските идеограми са предшествани от азилийските и тартарските знаци от Европа, както и от разнообразни текстоподобни символни системи между реките Нил и Индус.



Астрономически и научни наблюдения

Хипотезата на Сичин за "планетарен сблъсък" не прилича на никоя от предложените хипотези от модерните астрономи - хипотезата за гигантския сблъсък за формирането на Луната преди около 4.5 милиарда години в следствие от сблъсъка на тяло с предишната Земя. Само че, серията от планетарни сблъсъци на отклонени планети, която Сичин предлага, се различава както в подробностите, така и във времето. Както при тезата на Имануел Великовски за сблъсъка на Предишните светове, Сичин констатира, че е открил доказателства за древно човешко познание за отклонени космически движения в различни митологични свидетелства. В случая на Великовски, тези междупланетарни сблъсъци би трябвало да са се случили в рамките на човешкото съществуване, докато при Сичин те са се случили в ранните етапи на формирането на планетата, но са влезли в митологичните свидетелства, предавани през поколенията от извънземна раса, която се твърди, че е еволюирала на планетата Нибиру след тези събития.


Според бившия асистент на Имануел Великовски, който се е превърнал в плодовид критик, К. Лирой Еленбергер (C. Leroy Ellenberger), "[Сичин казва, че] от равно начало, Нефилимите еволюирали на Нибиру 45 милиона години преди същото сравнимо развитие на Земята, която представлява една решително по-благоприятна среда за това. Такъв изход от нещата не е вероятен, меко казано, тъй като Нибиру би прекарала 99% от времето си отвъд Плутон. Обяснението на Сичин, че топлината от радиоактивен разпад и гъста атмосфера поддържат Нибиру топла е абсурдно и не адресира проблема с тъмнината в дълбокия космос. Също така необяснено е как Нефилимите, които са еволюирали дълго след като Нибиру е пристигнала, са знаели какво се е случило, когато Нибиру за първи път е влязла в Слънчевата система".

Сценарият, очертан от Сичин, в който Нибиру се връща във Вътрешната Слънчева система редовно на всеки 3600 години,

Цитат
...намеква за една орбита с полу-голяма ос от 235 астрономически единици, простираща се от астероидния пояс до дванадесет пъти по-далеч отвъд слънцето, отколкото е Плутон. Елементарната теория на смущенията посочва, че под най-благоприятните обстоятелства на избягване на близки срещи с други планети, никое тяло с такава ексцентрична орбита няма да запази същия период за две последователни преминавания. В рамките на дванадесет орбити обектът или ще бъде изхвърлен, или ще бъде преобразуван в краткопериоден обект. Така, проваленото търсене за транс-плутонова планета на Т. К. Ван Фландерн (T.C. Van Flandern), от Военноморската обсерватория на САЩ, което Сичин използва, за да подсилва тезата си, не служи за никаква подкрепа.

По случая "извънземните гени на Адам" Сичин казва, че 233 гена, открити от Консорциума за секвениране на човешкия геном, нямат нужните предшественици в геномното еволюционно дърво. По-късните изследователи твърдят, че не може да се изведе заключение от Консорциума за секвениране на човешкия геном поради липса на изчерпателна генна база от данни за сравнение. Анализ на Салсберг (Salzberg) идентифицира 40 потенциални гена, латерално прехвърлени в генома от прокариотни организми. Салсберг също така твърди, че загубата на гени, в комбинация с ефекти от размера на пробите и вариация в степента на еволюиране осигуряват алтернативно, по биологически възможно обяснение.



Литерализъм (буквалност) на мита

Питър Джеймс (Peter James), съавтор на противоречивата книга "Векове на тъмнина", критикува Сичин както заради игнорирането на света извън Месопотамия, така и най-вече за криворазбраната вавилонска литература:

Цитат
Той използва епиката за Сътворението "Енума Елиш" като основа за космогонията си, като идентифицира младия бог Мардук, който отхвърля по-стария режим на боговете и създава Земята, като неизвестната "Дванадесета планета". За да направи това, той интерпретира вавилонската теогония като фактически доклад за рождението на другите "единадесет" планети. Вавилонските имена на планетите са установени без никакво съмнение - Ищар е било божеството на Венера, Нергал е на Марс, а Мардук на Юпитер - и това е потвърдено от стотици астрономически и астрологически таблици и трактати върху глинени плочки и папируси от Елинския период. Сичин с усмивка игнорира всичко това и разпределя неоправдани планетарни идентификации на боговете, споменати в теогонията. Например, Апсу, потвърден като бог на първичните води, става, от всички възможни неща, Слънцето! Еа понякога е планетата Нептун, а понякога е астронавт, в зависимост как му е удобно на Сичин. А идентичността на Ищал като планетата Венера, една централна фигура в Месопотамската религия, никъде не се споменава в книгата му - вместо това Сичин по свое усмотрение придава на Венера друго божество от Енума Елиш, и запазва на Ищар ролята на жена-астронавт.

Уилям Ървин Томпсън (William Irwin Thompson) коментира върху онова, което нарича "буквализма на Сичин":

Цитат
Това, което Сичин вижда, е само онова, от което се нуждае за хипотезата си. Така фигура 15 на стр. 40 е радиационна терапия, а фигура 71 на стр. 136 е бог в ракетна кабина. Ако това са богове, защо са заседнали в първобитната технология на ракетите, микрофоните и радиационната терапия от евтините ни филми? Ако са богове, тогава защо не могат да имат някаква наистина божествена технология, като междуизмерно пътуване през космически червейни дупки, антигравитация, задвижване със звездна светлина или рематериализиране, излизайки от черни дупки? Сичин е конструирал нещо, което прилича на убедителен аргумент, но когато се доближава до единични изображения върху древните плочки, той отново изпада до буквализма "Ето изображение на ракетите на божествата". Изведнъж, древен Шумер е направен да изглежда като филмова площадка за Дестинация Луна. "Каляските на боговете?" на печелбаря Ерих Фон Деникен (Erich Von Däniken) имат същия проблем. Полетата на Назка в Перу са превърнати в плоадки за кацане от Втората Световна война. Боговете могат да пресичат галактически разстояния, но за времето докато дойдат в Перу космическите им кораби вече приличат на кино-макети от Втората Световна, които се нуждаят от огромна писта за кацане. Този буквализъм на въображението няма никакъв смисъл, но всеки път, когато няма смисъл, чуваме Сичин да казва "Няма никакво съмнение, но..."













Да оставим еволюцията и геномите, защото никой не знае какво се случва там (най-малкото Сичин).

Да оставим астрономическите теории, защото знаем, че там е пълно с грешки (които Сичин определено само задълбочава).



Но какво да кажем за това, че никой учен и археолог на света не подкрепя Сичин? НИТО ЕДИН?

Какво да кажем за проблема с въображението? Ние с вас от ГОДИНИ се опитваме да решим проблема с това, че цялата тази картинка не изглежда съвсем правдоподобна, защото има дупки. От колко години ние с вас се опитваме да си отговорим на въпроса защо им е на Анунаки да използват роби, след като имат технология? От колко години се опитваме да си отговорим на въпроса защо точно на Земята, след като златото е навсякъде наоколо из Вселената? ОТ колко години се опитваме да си отговорим на въпроса как е възможно същества с претенции за такава напредналост да са използвали технология, която е по-първобитна в сравнение с онова, което знаем че съществува от десетилетия в засекретената част на собствената ни цивилизация?

И всеки път когато повдигам тези въпроси мълчите. А когато аз млъкна за известно време, се връщате към "Империята Орион" и всички онези глупости без никакво притеснение и без никакъв спомен за несъответствията и отворените въпроси.

Да, на тебе говоря, Психо! Както и на други...





3
Имам идея за една такава тема, в която да събера няколко неща...


Разбирате ли.. отново съм в период, в който заради разни дела не ми остава почти никакво време да споделям и разпространявам информацията, която интересува всички ни. Да, подготвям нов материал... но сравнително рядко работя по него. Да, има много недовършени неща... но те са все още замразени. Да, има много новости, които още не са отразени тук при нас, нито от мен, нито от вас.

Да, както винаги, имам мнение за всичко. Зная, че много хора са любопитни за моите мнения. Най-вече за моите мнения. Опитах се от толкова месеци насам (години) да отклоня вниманието от моите мнения и да го насоча към източниците на информация - авторите и изследователите - и наистина голяма част от вниманието на читателите се насочи натам, но натискът по комуникационните ми канали да си споделям моето мнение не спира. Аз пък отначало се питах дали въобще има смисъл, а на по-късен етап толкова се демотивирах да си споделям личното мнение, че даже не стигах и до това да се запитвам дали да го, или не.

Още един човек е стигал до същата дилема, и това е Н., както го познаваме от миналото "Хорус", основният човек зад Паралелна Реалност (ПР), който преди доста години се беше подписал някъде с израза "Никой не го интересува какво мислиш" или нещо такова.



Не бих казал, че аудиторията на ПР е споделена с Апокрифна Академия, но е факт, че аудиторията на АА е споделена с аудиторията на ПР, защото голяма част то нашите читатели следят и изданията на ПР. Това винаги ми е създавало тревога, защото от Паралелна Реалност, напълно обективно погледнато, приижда поток на откровена глупост. Ехото от информационната простотия се чува от всички места, където тези звуци се отразяват и по различни пътеки стигат и до моето внимание по различни канали.

Честно казано, писна ми!

Това е основната мотивация за тази тема. Всички читатели знаят, че никога не е имало организирана кампания, целяща да уронва авторитета на Паралелна Реалност и тази тема в никакъв случай не представлява такова усилие. Връщайки се назад, ядрото на ПР и роякът от блогъри, които обграждат тази инфо-група, всички ние сме се познавали в даден момент, всички ние сме обменяли мнениня и свободно сме разговаряли в по-лични комуникации в една информационна среда, враждебна за всички ни. Въпреки всичко, никой от нас не може да е съдия и има колегиалност, която, убеден съм, никой не би прескочил.

Не ми писна от меко казано пропагандните излъчвания на ПР и блогърското им обкръжение, а в действителност ми писна аз да седя със затворена уста и да чакам и да се надявам колективният образ на Широкия Обществен Човек да се усети сам.

Какво означава сам да се усетиш? Означава, например, че когато аз вярвах в приказките за "Империята Орион", бях на възраст между 18-20 години. В тази абсолютно незряла възраст всички ние вярваме - и искаме да вярваме силно в нещо - в каквото ни се подаде, стига то да се обявява за алтернатива на установената обикновеност. Точно тогава, някъде между 18-20 годишна възраст, участвах в първия превод на "Звездния Старейшина" (една от книгите на ПР), което беше неуспешно. В крайна сметка моя превод не ставаше за чеп, защото за първи път в живота правех нещо такова, и тн. Така че Н. трябваше да намери друго решение.

Оттогава до сега за мен минаха 10 години или повече, и аз категорично отхвърлям цялата тази информация. От позицията на днешните си знания за мен е очевидно, че всичко това е пълна измислица. А действително бях доста ангажиран с тези твърдения. Давам си сметка, че съм спомогнал много хора също да се ангажират с тези твърдения и да им повярват.



Но кога най-сетне широката езо-общественост ще се усети? Защо аз повярвах? Понеже беше нещо нормално за възрастта ми. С развиването на акъла ми през годините това верую нямаше как да се запази... Чудно ми е, защо този профанизъм оцелява у другите хора, след толкова време, и при положение, че те са били в зряла възраст, когато тази пропаганда навлезе в българското информационно пространство.

Има и много други неща, по които съм се подвеждал... Както например въпроса с Данте Сантори и неговата измислена книга и тн. Да, отделих време да представя и тази пропаганда. Само че подчертах, че нищо от това не е доказано. И отдавна се дистанцирах от него, всъщнос тсе дистанцирах от него доста преди онази група сама да ПРИЗНАЕ, че всичко е измислица. Една година преди това вече се бях отказал, заради съображенията на здравия разум.

Други хора обаче - хора от нашия комуникационен кръг - се подведоха по това и даже тотално изчезнаха. Говоря за Мила разбира се.

И така... аз винаги съм недоумявал защо на колективния образ на Обществения Човек му е толкова трудно да отсява истината от измислиците?

Никое от големите средища в България за информацията, която ни интересува, не си направи труда да сведе до вниманието на масовия човек ФАКТИТЕ. Никой не си направи труда да представи фактите. Доколкото ми е известно, до ден днешен аз съм единствения, който доброволно се нае да превежда фактите на езотериката и конспирациите в Библиотеката. (Изказвам благодарности и на доброволно включилите се, като Glasberg и останалите анонимни благодетели, предоставили материали на български.)

Защо ПР например през всичките тези години не се заеха да сведат до широкото внимание ФАКТИТЕ? Отговорът се подразбира от само себе си - защото те не са медия, която се занимава с истинни твърдения. Те са художествени автори на непретенциозни лични мнения.

Масовият Читател е този, който е отговорен за феномена непретенциозните лични менния да се тиражират, по неофииален начин, като факти в езотериката. Тоест, Масовият Читател сам замърсява собствената си информационна среда, живеейки и държейки се като прасе в кочина. (Друг е въпросът, дали прасето би превърнало цялата гора в кочина, ако не беше поставено в заграждения? Кочината най-вероятно е следствие от огражденията, а не следствие от прасето. Тогава следва да се запитаме, кое, защо и как поставя ограждения в умовете на масовите читатели, така че там да се образува кочина?)







Нещо трябва да се направи, според мен.

Без повече директно да засягам разнообразието от колегите в бранша... И доколкото сезирам собствената си социална отговорност... в тази тема ще се опитам да сведа на вниманието на колективния Масов Читател ФАКТИТЕ относно редица неща - части от представата ни за древността и античността и формата и начините, по които тези неща продължават да присъстват в ежедневието ни днес.

Може би ще започна от това да представя оригиналните, истински митове на древния и модерния свят, така както са записани. Защото съм убеден, че почти никой от вярващите в "Империята Орион" и подобни неща не познава обема на знанието, което тази пропаганда манипулира.

Естествено, ще развивам темата когато ми остава време за нея.

4
Тоест, всичко което знаем е, че анунаките са слезли от небето на земята. Дотук добре, и нищо повече. И може би само това дотук е истината.


Поправка. Дори и ТОВА е измислица.

Психо, няма ли да влезем в диалог по въпроса? Не искаш ли да спестим на читателите терзанието да дадат 93лв за поредната предъвкана книга?

5
Това е ИНТЕРПРЕТАЦИЯ на онова, което се повтаря от хилядолетия.

И кое по-точно се повтаря от хилядолетия? Единственото, което виждам, са измислиците на Сичин, измислиците на Скай, измислиците на Айк (виж по-долу) и съвременна мултимедия от ютуб. Не виждам никакви митове в оригинал, които да подкрепят тезата.

Тоест, всичко което знаем е, че анунаките са слезли от небето на земята. Дотук добре, и нищо повече. И може би само това дотук е истината.





П.П.
Да, измислиците на Айк. Защото не е сериозно основния ти свидетел на трансформиращи се в хора рептили да е, всъщност, психичеки болен човек... защото е със синдром на множествената личност и защото е бивша МОНАРХ робиня, участвала във всякакви ритуали... и да наричаш това "свидетел". И на този "свидетел" да ти се опира ЦЯЛАТА концепция и всичките твърдения.

Всеки който се задълбочи в програмирането на роби ще знае (казвам нещо от непреведената част от Шпрингмаер), че програматорите изтезават и промиват жертвите, докато през цялото време носят маски. Идеята на маските е, че ако жертвата успее да се откъсне и да потърси професионална помощ, ще си мисли, че е била насилвана и изтезавана от Дядо Коледа. Това трябва да е предтекста жертвата да се озове в психиатрично заведение, откъдето да бъде отново върната на собствениците.

Това, което основната и единствената "свидетелка" на Айк е "видяла" като шейпшифтинг на рептили в хора, е едно нахлузване на маски на змии. ТОЧНО както са правели и египтяните в ритуалите си, те даже носят змии на шапките си и върху инсигниите на властта, за бога. Тя е "виждала" тези "свидетелства" в ТРАНС - докато е играела хипнотизираната роля на главна жрица.

По дяволите! И никой не пита откъде-накъде!? Несериозно е! Айк направи милиони на гърба на неосведомените и суеверните, които не умеят да се задълбочават и да обработват информация.

И всичко останало от Айк също са глупости...



Това са хората, които представят тази идея - Айк, Сичин, Скай и останалото са подгласници. А отдавна е доказано че режисьорите в Холивуд ще преровят и шундрата на майка си за добри идеи за екранизиране, докога фентъзи игрални филми ще се ползват като източници на информация?

Нямам думи.

6
Горната технология и принцип са много успешни, както описва самата НАСА в тази своя статия:




Този уебсайт описва ултразвуковата/звуковата пробивна активност на Напредналата технологична група (Advanced Technology Group) на JPL и лабораторията им по Неразрушителна оценка и усъвършенствани изпълнителни механизми (NDEAA). Целта е да се разработи ултразвуково/звуково пробивно устройство, което да направи възможен добива на проби от различни планети или малки тела (например астероиди или комети), като се ползва малко аксиално натоварване и ниска мощност. Бробиващата главина не се нуждае от подостряне, може да се направи така, че да работи при криогенни и високи температури, могат да се създадат проби, които да не са с кръгло сечение и може да се използва, за да се взимат проби от почвата, както и да се получава сензорна информация намясто в пробитата дупка. Разработените пробивни машини се задействат от пиезоелектрични ударни изпълнителни механизми, които изискват ниско предварително натоварване (не по-малко от 10N) и могат да работят с ниска средна мощност. Пробивните машини демонстрират проникване в камъни, твърди колкото базалт, и в един от възможните варианти за дизайн пробивният механизъм тежи едва 400 грама.

Ултразвуковите и звуковите вибрации са отговорни за пробиващото действие. Изпълителният механизъм с пиезоелектрична купчина в горната част възбужда ултразвукови вибрации, които се преобразуват в звуково ударно действие. Главината е принудена да се движи нагоре и надолу, но не се завърта. Ударът от главината върху скалата извършва пробиването. Беше разработено аналитично моделиране на крайните елементи, за да се максимализира представянето на бормашината и да се прецени ефективен дизайн за различни конфигурации. Ултразвуковата бормашина демонстрира работа от роувър с размерите на Sojourner, както и от роботската ръка на роувъра FIDO. Бяха направени главини за бормашината, тежащи 0.4 кг, изискващи аксиално натоварване между 3-10N и задвижвани от едва 3 W. До тук ултразвуковата бормашина демонстрира пробиване на дупки в гранит, дълбоки 25 мм, пробити от платформа, тежаща 4 кг, и дупки с дълбочина 15 см и диаметър 15 мм в пясъчник. Беше разработена и Gopher версия, която проби дупка в лед, дълбока 1.76 м, в езерото Вида, Антарктика.

Ултразвуковата бормашина беше избрана от NASA/JPL за Технологичен акцент на месеца за април 2000г. Освен това, ултразвуковата бормашина беше избрана от списание "R&D" (издание септември 2000г, стр. 135) за един от 100-те най-иновативни инструмента за 2000г.

Значително подобрение на проникването беше постигнато, като към удрящото действие се прибави и въртящо действие и използване на прорязана главина, за да се създаде ефективно премахване на изрезките и прахта. Като цяло, удрянето е ефективно при фрагментирането на средата, а въртенето на прорязаната главина - за премахване на изрезките....

[Спестявам излишни данни относно представянето на въртящия механизъм]




Следват дълъг списък с медийни споменавания и публикации в литературата относно тази технология. Споменават се и три патента на НАСА във връзка с технологията... не се споменава патента за ултразвуковия къртач по-горе.













Във връзка с новия напредък по разследването ми в този контекст реших следната публикация да бъде в страницата на този патент, защото би интересувала хората, търсещи начин да се ползват от ефекта му по някакъв начин.






На този етап, след много месеци активно търсене на решение да се заобиколи нуждата от голяма пиезоелектрична купчина, която би струвала много хиляди левове, оставам с впечатлението, че единствената алтернатива може да бъде камертонът.

Съществува такава теория, че много от изобразените древноегипетски жезли, инсигнии на властта и други ръчно държани предмети са всъщност са технология, свързана с вибрациите. Действително, много предмети приличат на камертони с по-специално оформление. Освен това в египетските йероглифи се откриват редица наподобяващи камертон символи.



От книгата на Давидовиц знаем, че древните египтяни са ползвали различна химична номенклатура от съвременната и са наименували различни химически вещества и минерали не на база външния им вид, а на база вкуса и мириса им или вида на техния пушек или вида на техния пламък, когато са запалени.

По същата логика е много вероятно множеството изображения на птици, които ползват в символиката си, всъщност да обозначават научна информация, отнасяща се до честотите - тъй като е известно, че всеки вид пойна птица използва характерна за вида си честота.

Тази теория, обаче, се занимава с идеята, че камертони и вибрации може да са се ползвали за левитиране или придвижване на големи блокове. Както знаем от книгата на Давидовиц "Пирамидите: Една разгадана енигма", точно за това камертоните едва ли са се ползвали.

Само че, както съвременната техника и горния патент на НАСА на ултразвуков къртач подсказват, камертони действително може да са се ползвали за обработка на камъни и много твърди скали.

В разследването си дали това действително е възможно, попаднах на следното много интересно видео:





Както се вижда, каменарите използват ОБЛИ длета и сравнително леки удари, с което се постига разтрошаване на камъка, цитирам, "с около 1000 молекули на удар". Честотата, с която се работи, е около 80 удара в минута или около 1.33 Hz. Дупката се пробива за няколко дни.

Това напълно обяснява механизма, по който на видеото от по-горната публикация чрез вибрации е възможно тъпи метални предмети да издълбаят дупка в твър дкамък. Реших да кача по-горното видео на собствено пространство в нета, за да не изчезне от YouTube някой ден. Можете да го гледате и свалите и от този линк:





Както знаем, камертонът е не само музикален, но и медицински инструмент. Той се използва за слухова диагностика. Една от функциите на камертона се използва за предаване на вибрации в черепа и в тялото като цяло, за да се провери дали има запушване на слуховия канал или има увреждане на слуховия нерв или друг орган. Ако пациентът чува вибрациите, разпространявани в тялото му, значи всички органи са здрави и има запушване в слуховия канал.


Както виждате, стволът на камертона се допира до тялото, защото стволът на камертона също вибрира. Камертонът се използва и за определяне мястото на счупване на дадена кост, когато не са налични рентгенови средства. Вибрациите, които камертонът вкарва в тялото, създават остра болка, когато стволът му бъде поставен точно върху пукнатината на костта. Камертонът се е ползвал за определяне на фрактури още от средновековието.

Фактът, че стволът на камертона вибрира, лежи в основата на експеримента с кутиите:




Нека разгледаме по-подробно самата физика на нещата.

Камертонът може да вибрира по няколко начина:
1. Фундаментално (свързано с основата, затова "фундамент")
2. Звънливо
3. Три асиметрични начина, в една равнина
4. Два начина извън равнината
5. Два асиметрични начина, извън равнината


Единствено ФУНДАМЕНТАЛНАТА вибрация обаче има отношение към контекста на темата. Това е ЛЕВИЯТ начин на долното изображение.






Начини на вибрация на камертона


(отворете линка, за да видите анимациите)


1. ФУНДАМЕНТАЛЕН начин
Фундаменталният начин на вибриране най-често се свързва с камертоните; това е именно онзи начин на вибриране, чиято честота е принтирана върху самия инструмент, която в случая е 426 Hz. Двете рамена на камертона се движат едно към друго и после се раздалечават едон от друго, при това всяко едно се движи като конзолна греда, фиксирано е в основата и е свободно в другия си край. Това е симетрично вибриране, той като двете рамена са огледални образи едно на друго.

Когато камертонът вибрира по фундаменталния си начин, ще изглежда, че стволът му е неподвижен. Само че, стволът всъщност вибрира нагоре и надолу на фундаменталната честота, както и на втората хармоничност, 852 Hz -  два пъти фундаменталната честота (въпреки това, че няма начин на вибриране на камертона на тази честота). Това движение на ствола е много малко и е трудно да се почувства върху пръста, когато докоснете долната част на ствола. Но може ефективно да се демонстрира, като допрете ствола на вибриращия камертон до плота на маса, врата или кутията на пиано.


2. Звънлив начин (2585 Hz)
Това е вторият най-често чуван начин на вибриране. Получава се от удар на раменете на камертона в твърд предмет. Този начин на вибриране има много по-висока честота (грубо около 6.26 пъти по-високо от фундаменталната честота). Звънливият тон може да звучи по-високо от фундаменталния, защото човешкото ухо е по-чувствително към честотите между 1000 и 4000 Hz, а не може много добре да чува честоти под 500 Hz.





Следователно, само когато камертонът вибрира на фундаменталната си честота, стволът му може да се използва в контекста на тези публикации - като сечиво за обработване на твърди скали. Подчертавам, че стволът вибрира на два пъти по-висока честота от фундаменталната, която е изпринтирана на самия камертон. Това е важно, тъй като в патента за ултразвуковия къртач по-горе се повчертава, че честотата на работа на къртача трябва да е в резонанс с рога, защото тогава вибрациите са по-големи (има повече изместване на главината в самата контактна зона, когато рогът е в резонанс).

Подчертавам, също така, че удрянето на камертона с твърд предмет НЕ ВИНАГИ води до фундаментална честота, а по-често води до звънливост - тоест начин на вибриране, при което стволът не провежда никакви вибрации.

Следователно може би е нужен сигурен начин на възбуждане на фундаменталната вибрация на камертона. Освен това, струва ми се, че ще е нужен и начин за постоянното възбуждане и поддържане на вибрацията, ако камертонът ще се ползва за такава цел като пробиване на камък.



Когато камертонът е от стомана, а не от алуминий, може да се ползва електромагнитно възбуждане по гарантирано правилен начин, така че да е налице фундаментална вибрация:


US 7010978 B1


Резюме
Електрически опериран камертон, който включва камертон с основа и чифт рамена. Върховете на ръмената са отдалечени от основата и са направени или включват в направата си материал, в който е възможно да се индуцира магнитно поле. Камертонният апарат също включна електрическа намотка, конфигурирана така, че да приема в себе си поне част от двете рамена на камертона. Поне едно от рамената може да бъде вибрирано в отношение спрямо другото, чрез пускане на променящ се електрически ток през намотката, за да се индуцират взаимно отблъскващи се магнитни полета в рамената.

Поле на изобретението
Настоящото изобретение е свързано с електрически оперираните камертони, най-вече, но не изключително, относно приложението на осцилиращите камертони при сканирането с оптични влакна, например при ендоскопите и микроскопите.






Останалото от патента е безсмислено обясняване на очевидното и тук-таме някоя и друга подробност за по-голяма ефективност. На втората картинка се показва стоманен калъф за намотката, за да се постигне по-голям ефект, тоест по-голяма сила на магнитното поле, като се концентрират страничните загуби на магнитни силови линии през тази стоманена обшивка (нещо стандартно в електротехниката, нищо особено).

Изобретението се концентрира върху ефекта, че вибриращите раменe на камертона "разрязват" или пресичат светлинен лъч на сканиращ инструмент на някакъв честотен интервал.





Когато човек се замисли, обаче, възниква въпросът, как се отнасят силите на магнетизма към цялостния ефект на вибриране на ствола на камертона и в последствие какъв ще е ефектът върху камъка?

Ясно е, че в следствие от горната конфигурация раменете на камертона ще бъдат от един (и същи) полюс, а стволът ще е с противоположния полюс и това ще е постоянно положение. Стволът ще бъде в постоянно магнетизирано състояние, както и рамената.


Във връзка с това открих следния документ:




Национална трибологична конференция 24-26 септември 2006г

Износване на сечивата при магнетизирания пробивен процес


Бележка от преводача: Трибологията е науката и енженерния отрасъл на взаимодействащите си повърхности в относително движение.



Резюме:
Този документ се занимава с механизмите, диктуващи влиянието на магнитното поле върху устойчивостта на износване на режещите сечива в пробивния процес. Резултатите показват, че степента на образуване на кратери по сечивото (оттук насетне "кратерното износване", бел.прев) както на HSS (стомана за високи скорости, бел.прев), така и на карбидните сечива, подложени на правотоков (dc) магнитен интензитет, е драстично намалено в сравнение с износването от работа без магнетизация. Още повече, противоположните вариации на силата на тягата бяха записани в присъствие на магнитно поле, когато се пробиваше стоманен материал с 0.38% въглеродно съдържание с HSS и карбидни сечива. Резултатите показват, че дори и при положението, че магнитните ефекти явно са разнородни, те могат да се групират в две категории - (1) промяна в механизма на рязане и (2) вариация на характеристиките на материала, който се пробива и на материала, от който е изградено сечивото.



Всеки може да си разгледа документа подробно, ако иска. В момента ни интересува краткото заключение:



5. Заключение

Въпреки че резултатите, представени в този документ, са частични, дискусията им се опита да осигури информация относно важността на източниците на електромагнитно поле като интегрална част от условията за неизносване. Така, от установените благоприятни ефекти, постигнати чрез прилагането на правотоково магнитно поле при износването на сечивата, могат да се извлекат следните заключения:
1.  Когато HSS сечивата бяха магнетизирани, имаше отличителен спад в износването. Това намаляне на износването е по-изразено на по-високите нива на магнитно възбуждане.
2. Присъствието на коаксиално магнитно поле (магнитно поле по посока на сечивото, успоредно на него, бел.прев), равняващо се на външна сила, наложена върху процеса на магнетизация, може да е повлияло на ъгъла на срязване, което да е породило наблюдаваната промяна в силата на тягата.
3. Не беше наблюдавана изрична взаимовръзка между присъствието на магнитно поле и измерения показател на въртящия момент. При всички експериментални резултати ефектът на магнитното поле върху въртящия момент не надхвърли грешката на измерването и е статистически пренебрежим.
4. При процесите на металорязане, ефектът на магнитното поле изглежда разнороден, но като цяло може да се определи в две категории, (1) вероятна промяна в механизма на рязане и (2) промяна в характеристиките на материала в присъствието на магнитно поле.

В тялото на документа се разглежда промяната в самия механизъм на рязане и свързаните с това сили под влияние на магнитното поле. Предложеното обяснение е различната ориентация на магнитните домейни в стоманеното сечиво и хомогенизирането на ефекта от всяка отделна Блох-стена на домейните.






В обобщение:

По всичко изглежда, че камертонът може да се приложи в обработването на твърди скали с неочаквано голям успех.

Електромагнитното възбуждане на вибрация изглежда като най-ефикасния метод с оглед на приложението.

Магнетизираното състояние на контактната зона на ствола на камертона се очаква да предостави положителен ефект в приложението на инструмента, най-малкото да повиши устойчивостта на износване.


Надявам се скоро да мога да проведа конкретни експерименти.

7
Друг известен отвлечен, чийто опит заслужава по-близък поглед, е Уитли Страйбър (Whitley Streiber). Страйбър посещавал основаното от Фабианците Лондонско училище по икономика в Англия. Докато бил в Лондон, той бил директор на филм относно сектантския култ "Процесът" (The Process), въпреки че, тъй като няма налични издания на филма, не е известно каква позиция е бил заел Страйбър по отношение на култа.

В книжния си бестселър за отвличанията от извънземни, "Общение" ("Communion"), Страйбър отбелязва, че от години е вярвал, че е присъствал на безконтролната стрелба на Чарлз Уитман (Charles Whitman) в Тексаския университет, но най-сетне осъзнал, че не е присъствал. В продължението, "Трансформация" ("Transformation"), Страйбър осъзнава, че все пак трябва да е бил, заради потвърждение от негов приятел. [5]

Страйбър вярва, че има два импланта в тялото си, един в ушната мида, а другият - инжектиран в малкия му пръст. На НЛО конференцията в Гълф Брийз, Флорида, през 1996г, Стрийбър спомена идеята, че той може да е обект на операции по контрол над ума от страна на правителството. Той спекулира, че преживяванията му, които се смята, че са свързани с извънземни, може всъщност да са му били излъчени като предаване през имплантите. [6]

Мартин Канън (Martin Cannon), пионер в различаването между малките сиви човечета от външния космос и онези от правителството, описва случая с една жена, която нарича "Вероника". Тя била отвлечена не в летяща чиния, а в къщата на учен в Лос Анджелис, който, Канън успял да определи, по-рано бил заменес в икспериментиране на ЦРУ с контрол над ума.

Аз разследвах случай на млада жена, която, през 1993г, вярвала, че по време на посещение в Сан Франциско с главата на една сатанинска църква, била дрогирана и заведена в хотел наблизо и върху нея била извършена медицинска операция от човеци в бели палта. В друг случай тя била заведена извън Сан Франциско от същия сатанински вожд и й бил показан дисков кораб, паркиран на известно разстояние от един провинциален път. [7]

И ако Жоли Уест (Jolly West) и бандата му промотират "Синдрома на фалшивата памет", те също така пробутват и "Синдрома на паметта за извънземни" ("Alien Memory Syndrome"). Според един австралийски изследовател, "едно от протежетата на Луис Жолион Уест (Louis Jolyon West), Бари Таф (Barry Taff), е съавтор на статия за списание "НЛО" (UFO magazine), в която се твърди, че извънземните били отговорни за този вид дейност [по контрол над ума]. Таф е работил в Невропсихиатричния институт на Калифорнийския унивеститет, Лос Анджелис (UCLA Neuropsychiatric Institute) и според изследователя от Лос Анджелис Мартин Канън, той е консултирал голям брой правителствени агенции, включително и Националния институт по умствено здраве (NIMH), Корпорация Rand, Комисията за атомна енергия (Atomic Energy Commission) и ЦРУ".

Вал Банкстън (Val Bankston), която вярвала, че е била отвлечена от извънземни, се срещната с Таф и се съгласила да участва в някои експерименти по отвличане заедно с него. Банкстън казва, "Може да разпознавате името Бари Таф. Той проведе проучване и написа филм, озаглавен "Съществото" ("The Entity"). Той също така провежда парапсихологични разследвания, преследва ефекти, които тайно създава сам с високо развита технология. Достатъчно странно е, че скоро след като се срещнахме, аз бях нападната от безтелесно същество посред бял ден, което влезе в сексуални актове с мен. По онова време вярвах, че то бе инкубус. Знаейки какво правя с Бари, фактът, че той е сертифициран хипнотизатор, мисля си, че той бе хипнотизирал и мен и другия субект от неговото изследване - което доведе до филма "Съществото" - да имаме тези преживявания. Може да е обработил няколко жени по този начин и да е избрал онази, която най-добре е подпомагала схемата му за книгата и филма". [8]

Друг забележителен случай е този на Брус Смит (Bruce Smith), който през 1990г посещава лекция на "експертът в отвличанията от извънземни" Бъд Хопкинс (Budd Hopkins) в Трентън, Ню Джърси. Поради някаква причина говоренето на Хопкинс за отвличания от извънземни ударило Смит на много вътрешно ниво, което го разстроило: "Не мислех, че ще съм в състояние да ходя, за да мога да изляза оттам", казва той по-късно. Бъд Смит все пак напуска НЛО лекцията и, като закачил караватана в която живеел за теглича на колата си, се отправил на запад, спирайки в държавните паркове. Един от онези държавни паркове бил Тесуки (Tesuque), Ню Мексико. Смит бил заспал на място за лагеруване там, когато се събудил по средата на нощта, ужасен от вярването, че ще го отвлекат извънземни. Носейки се в състояние между сън и будност, Смит усетил как ръце го хващат за глезените и го дърпат. Но съществото от другата страна на тези ръце не било точно онова, което Смит бил приготвен да очаква. "Съществото" носело бяла риза с копчета, като вида риза, която баща му винаги носел, спомня си Смит.

Далеч от очакването му за светещо сребристо дисково летателно средство, Смит казва, че бил натикан от хора отзад в голям, тъмносин ван с военни маркировки, за които той мисли, че били на флота на САЩ. Ванът карал по черни пътища за окоол час, докато не спрял. Задната врата се отворила и извънземните левитирали Смит през нея и го въвели в огромна постройка, която според усещанията на Смит била част от ядрената лаборатория Лос Аламос (Los Alamos). Вътре в лабораторията, Смит бил поставен на маса за изследвания, където извънземно на име "Роджет" ("Roget") започнало да дълбае в очите му със скалпел.

Смит не си спомнял нищо от това, преди да започне хипнотерапия във Вашингтон. По време на хипноза си спомнил за отвличането и също така си спомнил, че бил отвличан "хиляди пъти и в множество животи". След срещата в Тесуки, "Те се върнаха още веднъж. На 8 юни. Те дойдоха в необичаен кораб, който имаше стаи в себе си, които приличаха на стаи от колежко общежитие".

Бил ли е отвлечен Смит действително от извънземни, или истината е нещо по-прозаично, но еднакво зловещо? [9]

ИЗследователят на отвличания от извънземни Бъд Хопкинс се появява и в друг случай, описан от бившия деловодител от Военно разузнаване Джулиан МакКини (Julianne McKinney), сега част от Асоциацията за проекти по електронно наблюдение (Electronic Surveillance Project Association) към Възпитаниците на националната сигурност (National Security Alumni). Следват показанията на МакКини:

"Жената, очевидно "лабораторно зайче" в експеримент, осъзнала, че я представят на голямо разнообразие отявлени личности, чиито връзки с ЦРУ, смята тя, били доста очевидни. Един от онези, каква тя, бил Робърт Джей Мифтън (Robert Jay Lifton), добре познат автор и експерт по промивката на мозъка, чиито книги включват "Нацистките доктори: Медицинско убиване" ("The Nazi Doctors: Medical Killing") и "Психология на геноцида" ("Psychology of Genocide")."

"Преживяванията й включвали доброволно (според заведението) постъпване в болница "Холивуд", Ванкувър, Британска Колумбия, Канада, през 1973г, по време на ера, когато експериментите МК-УЛТРА в Институт "Алън Мемориал" (Allan Memorial Institute), университет "МакГил" (McGill University), Монтреал, Канада, били само началото, което привлякло вниманието на Сената на САЩ".

"По-скоро, през 1990г, тя била транспортирана до медицинския център "Камерън" (Cameron Medical Center) на Ню-Йоркския университет в Уестчестър, Ню Йорк (при обстоятелства, които отговарят на отвличане), където била насилствено свалена на земята от около шестима служители на медицинския център и насилствено отнели свободата й за около три седмици. Не била нито психиатрично съветвана, нито формално тествана, докато била в заведението. Психиатрите, назначени по нейния случай, явно били решени да я принудят да приеме комбинация невролептични наркотици, включително налдол (Naldol), наван (Navane), и когентин (Cogentin). (Хандол и наван могат да предизвикат тардивна дискинезия.) Тя се съпротивила на тези опити".

"Съдът в крайна сметка разпоредил жената да бъде освободена от центъра, нареждайки, че не трябва да й се дават наркотици. Когато в последствие получила медицинското си, при условия, които предотвратили цензурирането или редактирането на тези документи, тя открила, че психиатрите й планирали да я инжектират с наркотици (в неспазване на съдебната заповед) в деня на освобождението й. Поради късмет, тя била освободена ден по-рано".

"Тази жена констатира също така, че се е срещала с Бъд Хопкинс, от Фондацията за натрапници (Intruders Foundation) и че имала дълговременна, доверена връзка с Джон Ел Мак (John E. Mack), професор по психиатрия в Харвардското медицинско училище (Harvard Medical School) и основател и директор на Центъра по психологични проучвания в Ядрената епоха (Center for Psychological Studies in the Nuclear Age) (с предишно име Изследователска програма за проучване на човешката продължителност (Research Program for the Study of Human Continuity); а служовете от миналото говорят, че учреждението се е кооперирало с ЦРУ в проучванията на "човешката екология")". [10]

В последните години има случаи на "извънземни" импланти, хирургически премахвани, но е интересно, че "извънземните" по случайност ще използват технология, подобна на онази, изобретена от д-р Делгадо (Delgado) през 1950-те. Един такъв случай беше описан в лекция на д-р Роджър Лийър (Roger Leir) на среща на MUFON (Взаимна НЛО мрежа, бел.прев) в Таусанд Оукс, Калифорния, на 23 февруари 1996г. Лийър премахнал три явни импланти на 19 август 1995г, два от един пациент и един от друг пациент. Двата предполагаеми импланта, премахнати от първата пациентка се намирали от двете страни на палеца на крака й. Третият предполагаем имплант бил премахнат от задната страна на лявата ръка на друг пациент.

Единият обект бил с триъгълна форма, а другите два обекта "приличаха на малки пъпешови семки". [11]

Обграждащата имплантите тъкан била сива, но без възпаление. Според Дерел Симс (Derrel Sims), хипно-анестиен терапевт и изследовател на отвличанията от НЛО, и двамата пациенти не знаели за имплантите, но били открити по време на рентгенова процедура по друг повод. Нямало следи от белези от инжектиране на имплантите. И двамата пациента, според Симс, били възможни случаи на НЛО отвличане. Д-р Лийър също докладва, че предметите били в голяма близост до нервни влакна.

Д-р Лийър използвал гаус-метър, измерващ електромагнитните полета, за да открие точното местоположение на предметите. Според д-р ЛИйър, когато поднесъл гаус-метъра близо до обекта в ръката на човака, метърът "полудял".

Всеки от предметите, както се твърди, бил покрит с плътна сива материя. Въпреки че предметите, които са били в човешко тяло дълго време обикновено се покриват с органично, влакнесто покритие, този материал може да се изстърже. В случая с предполагаемите импланти, мембраната била ного по-трудна за премахване. Въте в мембраната предметът представлявал две отделни парчета черен метал, явно държани заедно единствено от мембраната. Металът по-късно бил идентифициран като борон. Когато били изложени на флуоресцентна светлина, трите обекта светели ярко. [12]

Джон Мак (John Mark) от Харвард, в Отвличания, дава подробен преглед на "извънземния" имплант:

"Анализът на елементите и електронната микроскопична фотография разкриват интересно усукани влакна, състоящи се от въглерод, силикон, кислород, без азот,  и следи от други елементи. Въглеродният изотропен анализ не се отличаваше с нищо. Един колега ядрен биолог каза, че "образецът" не е естествено срещащ се субект, но може да бъде някакъв вид произведено влакно. Изглеждаше трудно да се разбере как да продължим нататък".

"Няма доказателства, че някой от събраните импланти са от редки елементи, или пък от обикновени елементи в необикновени комбинации. В разговор с един химичен инженер и други експерти в технологиите на материалознанието, на мен ми беше казано, че би било екстремно трудно да се направи положителна диагноза за природата на кое да е непознато вещество, без да е налична информация за произхода му. При най-добрите обстоятелства ще бъде трудно да се докаже, например, че дадено вещество не е със земен или дори биологичен произход".

Разбира се, Джон Мак сам по себе си е интересен случай, човек, който явно отказва да разгледа идеята, че отвличанията може да се изпълнят от всеки, не само от извънземни. Центърът за психология и социална промяна (Center for Psychology and Social Change) на Мак е подкрепен със стотици хиляди долари от различни членове на фамилията Рокфелер (Rockefeller). Мак също така е член на Фондацията за човешки потенциал (Human Potential Foundation) на Скот Джоунс (Scott Jones), която според данните също е собственост на Рокфелер. [13]

Моето заключение е откачено и научно-фантастично, но доказателствата го подкрепят. Военните и разузнавателните агенции използват отвличането от извънземни като история за прикритие и вероятно за близки срещи, симулирани чрез технология като холограмите и напредналите въздушни дискови летателни апарати, за да прикрият обработването и имплантирането на човешки същества с технология за контрол над ума.


Бележки:
1. Smith, Jerry, HAARP: Ultimate Weapon of the Conspiracy, (1997: AUP, Kempton, Illinois); Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland, Oregon: Feral House, 1995); Blackmore, Susan, "Alien Abduction," the New Scientist magazine, November 1994, cited in Walter Bowart's "The Trial and Conviction of a 'EBE Possessed' Serial Killer," obtained on the Internet from MindNet Journal, volume 1, numbers 8a, 8b, 8c
2. Krawczyk, Glenn. "Mind Control & the New World Order", Nexus magazine, February/March 1993 280
3. Sunders, Ed. "The Mutilation Mystery", Old Magazine, September. 1976; Keith, Jim, Black Helicopters II: The Endgame Strategy, (Lilburn, Georgia: IllumiNet Press, 1997)
4. "Manchurian abductees," World Watchers International newsletter, Fall 1989; Keith, Jim, Casebook on Alternative 3, (Lilburn, Georgia: IllumiNet Press, 1994)
5. Wanderer, Robert, "'Transformation' Transformed", MUFON Journal, issue 254, June 1989
6. "False Miracles in the Sky: Is the U.S. Military in the Business of Hoaxing UFOs?," The Devil's Advocate, issue number 5
7. Cannon, Martin. "The Controllers: A New Hypothesis of Alien Abductions", MUFON UFO Journal, Number 270, October 1990
8. Taff, Barry, 'Paranormal Phenomena and UFOs,' UFO magazine, Vol. 2, No 4; Krawczyk; Constantine, Alex, Virtual Government. (Venice, California: Feral House, 1997)
9. Donahue, Bill. "It's life, but not as we know it", Northwest Magazine, April 28, 1991
10. McKinney, Julianne. "Microwave Harassment & Mind-Control Experimentation", Electronic Surveillance Project, Association of National Security Alumni, Silver Spring, Maryland
11. Hudgeons, Steve, "Implants," April 2, 1996, obtained from the Internet, copy in the author's possession
12. Lindemann, Debra L., "Surgeon Tells First Results of Implant Analysis," April 6, 1996, obtained from the Internet, copy in the author's possession; "Jon King's X-file document," UFO Reality magazine, 1996, otherwise unidentified clipping
13. Kanon, Gregory M., The Great UFO Hoax. (Lakeville, Minnesota: Galde Press, 1997)


8
Глава 31:

Извънземни от Земята


От началото на вниманието към този феномен в средата на това столетие, правителството е замесено в манипулацията на НЛО преживяването за личните си цели. АЗ вярвам, че основната причина правителствените агенти да са замесени в НЛО полето е, за да всеят объркване по въпроса с напредналата аеронавтика и оръжейните тестове - например, с дезинформация, която е превърнала тайния изпитателен полигон в Невата Зона 51 в гореща точка за извънземна активност на пришълци.

Бележка от преводача: Препоръчвам последния документален филм за Боб Лазар.

Правителството дори е признало, че е използвало дезинформиращи доклади през 1950-те и 60-те години относно НЛО-та, които всъщност били шпионски полети на самолетите U-2, но това признание само по себе си служи за прикриване на информация. Коментирал съм надлежно тази ситуация в документалната ми книга "Алтернатива 3" и документалната ми книга относно Мъжете в черно и заинтересуваният читател може да проследи тези въпроси в по-голяма дълбочина там.

Когато се изследва въпроса с контрол над ума, свързан с НЛО преживяването, има забележителан информация, показваща, че правителствената манипулация може да отиде далеч отвъд създаването на дезинформация и подвеждането на изследователите. В скорошните години на светло излезе информация, навеждаща на мисълта, че много случаи от т.нар. отвличане от извънземни може да прикриват изцяло друга действителност: тази на симулираното отвличане от извънзмени като прикритие за експерименти по контрол над ума.

Тази вероятност е надлежно изследвана в скорошна книга на Грегъри Кейнън (Gregory Kanon) върху НЛО-тата, "Великата НЛО постановка: Финалното решение на мистерията с НЛО" (The Great UFO Hoax: The Final Solution to the UFO Mystery), но други изследователи кръстосват тази територия от години, включително Мартин Канън (Martin Cannon), Джон Джъдж (John Judge), Жак Вале (Jacques Vallee), както и аз самият. Аз вярвам, че починалата изследователка на конспирацията Мей Бръсел (Mae Brussell) може да е била първата, предложила идеята за симулирано отвличане от извънземни като прикритие за експериментиране с контрол над ума в едно от нейните радио предавания.

Една от първите личности в разузнавателното общество, която предложи, че НЛО-тата може да имат някакво полезно предназначение, беше Х. Маршъл Калдуел (H. Marshall Caldwell), асистент-директор на Научно разузнаване за ЦРУ. Той пише мемо до тогавашния директор на ЦРУ Уолтър Смит (Walter Smith) относно това, че

"След като са налице докладите за свидетелства от целия свят, беше открито, че, до времето на разследването, в съветската преса не е имало доклад и коментар, нито дори сатиричен, за летящи чинии, въпреки че Громико (Gromyko) е направил едно хумористично споменаване на темата. При държавно контролирана преса това може да е резултат единствено от официално политическо решение. Възникващият въпрос, следователно, е, дали тези свидетелства могат или не:
(1) да бъдат контролирани
(2) да бъдат предвидени, и
(3) да бъдат използвани от гледна точка на психологическата война, нападателно или защитно."

"Обществеността е загрижена за проблема, което се отразява както от пресата на САЩ, така и от натиска на запитванията към Военновъздушните сили, което е индикация, че значима част от населението ни е умствено кондиционирано да приема невероятното. В този факт лежи потенциал за отключване на масова истерия и паника".

Калдуел смята също,"Трябва да се нареди проучване, което да определи дали, ако въобще, може тези феномени да се утилизират от планировчиците по психологическа война на САЩ..."

На 16 юли 1978г свидетелят сержант Клифорд Е. Стоун (Clifford E. Stone), опитващ се да стигне до дъното на въпроса с НЛО, пратил искане по силата на Закона за свобода на информацията към НАционалната Агенция за Сигурност (NSA). Един от документите, с които Стоун се сдобил, бил неофициална скица на Агенцията по национална сигурност, озаглавена "ПРЕДМЕТ: НЛО-та" (SUBJECT: UFO's). Интересният материал от разпечатката започнал след няколко параграфа:

"...2. Научни открития: Д-р Жак Вале, прославен експерт в комуникационните науки, е изучил хиляди случаи, в които човешки същества са наблюдавали необикновени феномени. Той е открил, че човешката реакция към такова наблюдение е предвидима и подлежи на графично изобразяване. Дали психологическата структура на личността е под атака от необикновената и шокираща бруталност на едно убийство или от странността на едно свидетелство на НЛО, ефектът е един и същ:

"а. Първоначално като вид психологическа инерция, умът записва сравнително обективно онова, което се вижда през окото."

"b. Но когато умът осъзнае странната природа на феномена, изпада в шок. Умът обича да живее в един удобен свят, в който чувства, че знае какво да очаква и който не е твърде заплашителен нито физически, нито психологически. Необичайното разрушава илюзията за удобство, която умът е създал. Шокът се опитва да разкъса самата връзка на психологическата структура с нейния пристан."

"c. За да защити себе си от такава натрапчива и заплашителна действителност, умът започва да добавя въображение и интерпретация към прииждащите данни, за да ги направи по-приемливи. Тъй като умът прави всичко това в бързане, някои от набързо добавените детайли и самовнушения си пречат едни на други и си противоречат едни на други по един чудат начин (както ще ви каже всеки полицай, разпитващ свидетел на убийство)."

"d. Веднъж след като умът конструира безопасно скеле и рамка за новата информация, той отново може да надзърне навън и да събере още малко обективни данни. Ако данните все още са заплашителни, той отново ще изпадне в шок и процесът ще започне отначало."

"e. Ако данните са от най-високото възможно ниво на странност, на което предизвикват терор:
(1) Умът ще припадне и ще навлезе в амнезия, погребвайки събитията, може би перманентно, в безсъзнателността.
(2) Личностно психологическото ще рухне и умът ще се пресегне до най-дълбокото си място, кодето се намира "онова, което не може да се унищожи" и ще се отдаде на тази същност за оцеляване и защита. За срещата с тази непроменима, неразрушима същност обикновено се говори като за религиозно преживяване. В объркването и в шока, това преживяване често се приписва на шокиращото събитие или обект и това е причината, поради която примитивните общества се кланят на такива чудати неща като самолети или запалки за цигари".

"f. Степента на странност на феномена диктува на колко други хора умът ще е склонен да разкаже за събитието. Едно умерено необичайно или шокиращо събитие ще бъде разказано на много хора. Едно много шокиращо събитие с висока степен на странност ще бъде разказано на няколко човека или на практика въобще на никого. В някои случаи събитието е толкова шокиращо необичайно, че то не се докладва дори на будния, съзнателен ум на човека, а се погребва дълбоко в несъзнаваното на човека, където може да се получи достъп само под хипноза или при внимателна комуникация шесто ниво, при споделяне с друг човек".

Този интригуващ, дори "Тавистошки" документ изглежда отива далеч отвъд обичайния военен доклад за НЛО феномените, и добре илюстрира защо симулираното отвличане от НЛО може да е полезно за контрольорите на ума: преживяването е толкова невероятно и толкова унизително, че се комуникира на твърде малко хора, ако въобще се разказва на някого, а понякога може да съществува в паметта единствено на безсъзнателно ниво. Освен това, "висока странност" може всъщност да бъде средство за достигане на по-дълбоки нива на ума.

В края на 1980-те години, д-р Майкъл Персингер (Michael Persinger), невролог от Лаурентинския университет (Laurentian University) в Онтарио, Канада, извършил първоначални тестове на онова, което е станало познато като "Каска на Персингер" ("Persinger's helmet"). Това е устройство, което насочва специфични електромагнитни честоти към хипокампусната зона на задния мозък на човека, който го носи. Според Персингер, използвайки каската, голям процент от субектите чувстват, че са били отвлечени от НЛО, че са излезли от тялото си, или са преживели други форми на изменено съзнание, включително "единение с Бог". Преживяването, казва Персингер, "включва разширяване на емоционалното значение, по такъв начин, че нещата, които нормално не се считат за значителни, сега ще се считат за съдържателни". По време на облъчването на задния мозък, халюцинациите "се възприемат като екстремно истински".

Сюзън Блекмор (Susan Blackmore), която преживяла технологията на Персингер, писала за нея в "Нов учен" ("New Scientist") през ноември, 1994г:

"Персингер приложи тиха и невидима сила върху мозъка ми и създаде специфично преживяване за мен. Той твърдеше, че е имитирал базовите последователности на процеса на паметта и възприятието и че, като променял онези последователности, можел да контролира преживяването ми. Могъл ли е да го направи от разстояние? Може ли да се извърши в по-голям мащаб? Изведнъж перспективата за магнитен контрол над ума изглежда доста по-ужасна от идеята да те отвлекат извънземни..." [1]

Персингер бил замесен в операция "Черна красавица" (Operation Black Beauty), създаването на електромагнитна излъчваща единица с размерите на хладилник, за употребата да потушава размирици. Твърди се, че устройството разчитало на времево-променливи полета от екстремно нискочестотна енергия, излъчвана на честоти между 1 и 10 Hz, което причинява повръщане върху всеки, към който е настроен апарата. [2]

Кратко и неокончателно отклонение в един свързан феномен: осакатяването на добитък. Това са хилядите мистериозни случаи на добитък, който от края на 1960-те години е откриван дисектиран, понякога в хирургичен стил, и които случаи медиите обикновено свързват с намесата на летящи чинии. Може да се изгради една такава теза, че осакатяванията са сами по себе си въпрос на контрол над ума, но нека оставим това настрана. Има голяма база улики, навеждащи на мисълта, че осакатяванията на добитъка са с далеч по-земна природа, отколкото таблоидната телевизия ни позволява да си представим.

Като за начало, НЛО-та почти никога не са виждани в близост около осакатяването на добитъка, тоест, ако използваме строгата дефиниция за неидентифицирани летящи ОБЕКТИ. Това, което се забелязва, обикновено са неидентифицирани светлини и, когато се вижда летателен апарат, той обикновено е черен, немаркиран хеликоптер. Няма граница за яростта на някой НЛО изблици, и така черните хеликоптери понякога се споменават като променящи формата си извънземни летателни апарати, когато всъщност няма каквито и да е улики, които да навеждат на такова заключение. Защо, вместо това, да не рискуваме и просто да си представим, че са черни хеликоптери?

Бележка от преводача: Джим Кийт има цяла книга, посветена на това - "Черни хеликоптери над Америка: Ударната сила на Новия Световен Ред"

Други улики навеждат на мисълта, че хора, не извънземни чудовища, извършват осакатяванията. Токсикологичните тестове понякога показват наличието на никотин във волските трупове, а никотинът е обичайна използвана съставка в успокоителните наркотици, с които зареждат стреличките за животни. Понякога се открива, че животните са били маркирани с флуоресцентна боя, евентуално за идентификация в тъмното.

Бележка от преводача: В интервю с популярния Арт Бел, Дерел Симс накратко споменава собствените си открития върху осакатения добитък.

Също така, в близост до осакатяванията често се виждат следи от камионни ремаркета, достатъчно големи, за да транспортират малки хеликоптери. Поне една вероятна сцена за осакатяващите епизоди е идентифицирана в Колорадо, както отбелязвам в книгата си "Черни хеликоптери 2: Крайната стратегия" ("Black Helicopters II:The Endgame Strategy").

Защо човеци ще се интересуват от осакатяване на добитък? Най-вероятният отговор беше осигурен от Г. К. Ериан (G. C. Errianne), частен детектив, който се занимал със случая. Ериан посочва, че прикритите правителствени експерименти се правели с добитък, поради сходството на очната мембрана "с тази на определена етническа група". По-нататъшното разследване показа, че правителството на САЩ е било замесено в изпитателни тестове на оръжия за биологична война, специално насочена срещу поне две етнически гупи. [3]

Що се отнася до правителствената манипулация, включваща човешки същества, един от "премиерните" случаи на отвличане, която изглежда подреди сцената за много такива, които последваха, беше този на Бети и Барни Хил (Betty, Barney Hill). През 1961г Хилови били на разходка с кола в Гроувтаун, Ню Хемпшир, когато летящ диск ги приближил и се носел във въздуха на разстояние. Хилови избягали в колата си, но по-късно, поради кошмари, се консултирали с психиатър и били хипнотизирани. Шест месеца терапия явно довела до разкритието за отвличане и физическо изследване от хуманоиди в дисковия апарат.

Природата на самото отвличане била доста странна, а обитателите на дисковия коаб били описани от Бети Хил под хипноза като носещи униформи и заострени шапки ("подобни на военновъздушните сили", казва тя по време на хипнотичната регресия). Барни Хил мислил, че едно от предполагаемите извънземни приличало на "военен пилот" и допълнил, че: "Той прилича на германски нацист. Той е нацист...", казва Хил, "Помислих си за флота и за подводницата, и помислих, че хората, които се отдръпнаха назад, бяха облечени в сини дочени дрехи. Но този другият човек беше облечен в черно лъскаво палто, с шапка".

Ако правителството е било замесено в отвличането, онова, което може да е привлякло вниманието им към Хилови, е фактът, че са смесена расова двойка и са били на организационни позиции в редица групи за граждански права. Това е било по времето, когато такива групи били под засиления критичен поглед на правителството и военните PSY-OPS може да ги е устройвало или да изследват Хилови хипнотично, или дори да им имплантират подслушващи устройства за проследяване. Хилови също така били близки приятели с майор Джеймс МакДоналд (James McDonald), за който има сведения, че е работел в разузнаването във военновъздушна база "Пийс" (Pease Air Force Base). [4]

9
БИБЛИОТЕКА / Re: СТАТИЯ: Война за умовете, 1980г
« -: Септември 14, 2019, 01:46:37 am »
От PSYOP до Умствена война: Психология на победата

Статията на подполковник Джон Александър (John Alexander) “Военен преглед” (Military Review) в подкрепа на “психотрониката” – разузнавателно и оперативно разполагане на ESP – беше решително провокативна [3]. Критиката към изследванията в тази област, основани както в случая на съществуващите хоризонти на научния закон, напомня за смеха, който посрещна италианския учен Шпаланзани (Spallanzani) през 1794г, когато предложи, че прилепите се ориентират в тъмното чрез средство, което днес наричаме сонар. “Ако виждат с ушите си, дали чуват с очите си?” беше шегата за времето, но аз подозирам, че флотът на САЩ е доволен, че някой прие идеята достатъчно сериозно, за да я преследва [4].

Психотронните изследвания са в инфантна фаза, но армията на САЩ вече притежава операционни оръжейни системи, за да правят онова, което на подполковник Александър му се иска ESP да прави – с разликата, че тази оръжейна система използва съществуващи комуникационни среди. Тя се опитва да картографира умовете на неутралните и вражеските индивиди и след това да ги промени спрямо националните интереси на САЩ. Тя прави това в голям мащаб, обхващайки военните отряди, региони, нации и блокове. В настоящата си форма се нарича Психологически Операции (PSYOP).

Работи ли PSYOP, или е просто козметика, с която полевите командири по-скоро не биха се затормозявали?

Ако този въпрос беше зададен през 1970г, отговорът щеше да бъде, че PSYOP наистина работи много добре. Само през 1967г и 1968г общо 29 276  виетнамски комунисти и северно виетнамци (еквивалент на 95 пехотни батальона) се предадоха на силите на ARVN (Армия на Република Виетнам) или MACV (Командване за военна помощ, Виетнам) под програмата за амнистия на Чю Хой (Chieu Hoi) – основната PSYOP кампания във Виетнамската война. По онова време Командването за военна помощ прецени, че елиминирането на същия този брой войнизи в битка би ни струвало 6000 мъртви.

От друга страна, изгубихме войната – не защото ни победиха в битка, а защото ни биха по PSYOP. Националната ни воля за победа беше атакувана по-ефикасно, отколкото ние атакувахме волята на северно виетнамците и виетнамските комунисти и долавянето на този факт окуражи врага да издържи, докато САЩ най-сетне не се пречупиха и не избягаха вкъщи.

Така че нашето PSYOP се провали. Провали се не защото принципите му не бяха обосновани, а по-скоро защото беше надиграно от PSYOP на врага. Кампанията на военните се радваше на някои впечатляващи успехи, но нашето PSYOP всъщност не промени умовете на вражеската популация, нито пък защити населението на САЩ у дома от пропагандата на врага. Още повече, вражеското PSYOP беше толкова силно, че то – а не по-големите армии или по-добрите оръжия – надмогна всичките Кобри и Спукита, и ACAV-ета, и B52-та (модели самолети, танкове и др., бел.прев), които пратихме на полето. Урокът е, да не игнорираме собствената си PSYOP способност, а вместо това да я променим и да я подсилим, така че да може да прави точно тези неща на врага ни в следващата война. По-добрият хардуер е хубаво нещо, но сам по себе си той няма да промени нищо, ако не спечелим войната за умовете.





[3] Alexander, Lieutenant Colonel John B., “The New Mental Battlefield: Beam me up, Spock”, Military Review, Vol LX, No. 12 December 1980.
[4] [MA2003] Александър (по-късно полковник) участваше в “парапсихологическите” идеи и експерименти като ESP и “далечно виждане”. Тези нямат абсолютно никаква връзка нито с традиционните PSYOP, нито с Умствената война. Прегледайте публикацията ми “Проект Старгейт: $20 милиона в пушек и огледала” (Project Star Gate: $20 Million up in Smoke [and Mirrors]) на www.xeper.org/maquino
[5] “Chieu Hoi: The Winning Ticket”. MACV Command Information Pamphlet 6-69, March 1969.





Първото нещо, което е необходимо да преодолеем, е едно мнение за PSYOP, което ги ограничава до рутинни, предвидими, свръх-очевидни и следователно маргинално ефективни приложения в стил “брошурки и високоговорители”. Бойно-полевите устройства от този род имат своето място, но то трябва да е като аксесоар към основната кампания. Тази основна кампания не може да започва на ниво компания или дивизия; тя трябва да произлиза от национално ниво. Тя трябва да подсили националната ни воля за победа и трябва да атакува и в крайна сметка да унищожи тази на врага. Тя е и причина и ефект от физическата битка, но това е вид война, която се води на много по-фино равнище също така – в умовете на участващите национални населения.

Така че нека започнем с проста промяна на името. Ще се отървем от стеснителната, почти “срамежлива” концепция “психологически операции”. На нейно място ще създадем Умствена война (MindWar). Терминът е суров и всяващ страх и такъв трябва да бъде: това е термин за атака и победа – а не за рационализиране и придумване и спогаждане. Врагът може да се обиди от него; това е съвсем добре, стига да бъде победен от него. Предлага се дефиниция:

Умствената война е нарочното, агресивно убеждаване на всички участници в една война, че ние ще спечелим войната.

Нарочно
е в това, че е планирано, систематично и изчерпателно усилие, включващо всички нива на дейности от стратегическото до тактическото. Агресивно е, защото мненията и отношенията трябва активно да бъдат променени от антагонистични към нас до подкрепящи ни, ако искаме да постигнем победа. Няма да спечелим, ако се задоволяваме с контриране на мнения и отношения, наложени от вражески правителства. Ние трябва да достигнем хората от народа преди те да вземат решение да подкрепят армията си, и ние трябва да достигнем онези армии преди нашите войници въобще да ги срещнат на бойноте полета.

Сравнете тази дефиниция с тази за психологическата война, както първо е предложена от генерал Уилям Донован (William Donovan) от OSS през ерата на Втората Световна война “Основна оценка на психологическата война”:

Психологическата война е координирането и употребата на всички средства, включително морални и физически, чрез които се постига целта – различна от целите на познатите военни операции, но включваща психологическата експлоатация на резултата от онези познати военни действия – която е, да се унищожи волята на врага да постигне победа и да се порази политическия или икономическия му капацитет да постигне победа; да се лиши врага от подкрепа, съдействие или симпатия от страна на съюзниците или неутралните му приятели, или да бъде възпрепятстван да се сдобие с такава подкрепа, съдействие или симпатия; или да се създаде, поддържа или увеличава подкрепата към нашия собствен народ и съюзници и да се осигури, поддържа или да се увеличи подкрепата, съдействието и симпатията на неутралните към нас. [6]

Ако евфемизмът “психологически операции” е резултат, както го каза един генерален офицер в писмо от 1917г, от “една голяма нужда от синоним, който да се използва в мирно време, който да не шокира чувствителността на гражданина към демокрацията”, тогава понятието можеше да има успех в домашен план. [7] От друга страна, не изглежда понятието да е вдъхнало увереност на усета на съветците, които през 1980г описаха PSYOP на армията на САЩ като:

...безпардонни методи за идеологически саботаж, включително не само изнудване, провокация и терор. [8]




[6] Roosevelt, Kermit (Ed.) War Report of the OSS. New York: Walker and Company, 1976, Volume I, page 99.
[7] :etter, Major General W.C. Wyman to Major General Lauris Norsted, 22 July 1947, quoted to Paddock, Colonel Alfred H., “Psychological and Unconventional Warfare, 1941-1952: Origins of a “Special Warfare” Capability for the United States Army”. Carlisle Barracks: U.S. Army War College.
[8] Belashchenko, T., “Black Propaganda” from Fort Bragg” in Sovetskiy Voin. Moscow, June 1980, pages 46-47.





Неохотата, с която армията е приела дори и един “антисептичен” PSYOP компонент е добре документирана в блестящия трактат на полковник Алфред Падок (Alfred Paddock) за историята на основаването на PSYOP. Отново и отново усилията да се изкове това оръжие в неговата най-ефективна конфигурация бяха осуетени от лидери, които не можеха или не биваше да виждат, че войните се воюват и печелят или губят не на бойните полета, а в умовете на хората. Както полковник Падок толкова уместно заключава:

В действителност, начинът, по който психологическата и неконвенционалната война еволюираха от 1941г до сливането си като една формална военна способност през 1952г, предлага една тематичност, която се среща навсякъде в историята на специалните войни: историята на една двоумяща се и неохотна армия, опитваща се да се справи с концепции и с организации с неконвенционална природа. [9]

Според настоящата доктрина, PSYOP се счита за аксесоар към основната кампания за печелене на битки и войни; обичайно използваният термин е “умножител на силата”. Те със сигурност не се считат за предусловие за командни решения. Така, PSYOP не могат да предопределят политическата или психологическата ефективност на дадено военно действие. Те могат единствено да се използват за посочване на това действие във възможно най-добрите му цветове, докато се възприема от останалите.

Умствената война не може така да се захвърля. Тя е, всъщност, стратегията, на която тактическата война трябва да се подчини, ако иска да постигне максимална ефективност. Сценарият на Умствената война трябва да превъзхожда останалите в съзнанието на командира и трябва да бъде принципният фактор във всекидневните му полеви решения. В противен случай той жертва мерки, които всъщност допринасят за спечелване на войната, за сметка на мерки, носещи незабавно, осезаемо удовлетворение. [Вземете предвид рационалната преценка за “броя на жертвите” във Виетнам.]

Следователно отрядите за PSYOP-на “бойна подкрепа”, както сега са ни известни, трябва да станат нещо от миналото. Екипите по Умствена война трябва да предлагат на капитана техническа експертиза още от началото на процеса по планиране, и на всички нива надолу до това на батальона. Такива екипи не могат да са съставени – както са сега – от клоново несъществени офицери и подофицери, които знаят просто едни основни на операциите по тактическа пропаганда. Те трябва да са съставени от посветени експерти, които се стремят да преведат стратегията на националната Умствена война в терминологията на тактическите цели, да максимализират ефективното печелене на войната и да минимизират загубата на живот. Такива екипи по Умствена война ще спечелят уважението на командирите, само ако могат да изпълнят обещанията си. [10]

Онова, което армията в момента счита за най-ефективни PSYOP – тактическите PSYOP – е всъщност най-ограничената и примитивна кампания, поради трудностите да се формулират и доставят послания под бойно-полевите ограничения. Такива кампании трябва да продължат, но на тях правилно се гледа като на подкрепление за основната камнапия на Умствената война. Ако не атакуваме волята на врага докато достигне бойното поле, нацията му ще я е подсилила по най-добрия начин, на който е способен народа. Ние трябва да атакуваме тази воля преди да е по този начин фиксирана. Трябва да вселим в нея една предразположеност към поражение.

Стратегическата Умствена война трябва да започне в момента, в който войната се счете за неизбежна. Тя трябва да търси вниманието на вражеската нация през всяка възможна посредническа среда и трябва да порази потенциалните войници на нацията преди да си облекат униформите. Именно в домовете и в обществата си са най-уязвими за Умствената война. Бяха ли САЩ победени в джунглите на Виетнам, или бяха победени по улиците на американските градове?





[9] Paddock, op. cit., page 258
[10] [MA2003] През 1980г нито PSYOP, нито Специалните части бяха кариерни клонове в армията. По-скоро те бяха “клоново несъществени”, в смисъл, че задачите им бяха относително кратки и при дълговременен рист от повишение в собствения основен клон. По-късно Специалните части станаха както офицерски, така и вербуван клон, а PSYOP се сдоби с вербуван клон, но PSYOP все още няма клон за офицерска кариера.





До този момент Умствената война трябва да е стратегическа по сила, а тактическите й приложения да играят подкрепителна, допълваща роля. В стратегическия й контекст, Умствената война трябва да достига еднакво до приятели, врагове и неутрални навсякъде по Земното кълбо – нито посредством примитивни “бойно-полеви” листовки и високоговорители за PSYOP, нито посредством слаба, неточна и тясна психотронна кампания [11] – а чрез медиите, притежавани от САЩ, които имат способността да достигнат на практика до всички хора по лицето на Земята.

Тези медии са, разбира се, електронните медии – телевизията и радиото. Най-модерните развития в сателитната комуникация, техники за видео запис, и лазерни и оптични трансмисии на предавания правят възможно да се проникне в умовете на света, до степен, която само преди няколко години беше невъобразима. Като меча Ескалибур, трябва само да се пресегнем и да сграбчим този инструмент; и той може да преобрази света за нас, ако имаме смелостта и интегритета да подсилим цивилизацията с него. Ако не приемем Ескалибур, тогава отстъпваме способността си да вдъхновим чуждите култури с нашия морал. Ако те тогава пожелаят моралност, незадоволителна за нас, нямаме избор, освен да ги борим на по-животинско ниво.

Умствената война се прицелва във всички участници, ако трябва да е ефективна. Тя не само трябва да отслаби врага; тя трябва да подсили САЩ. Тя подсилва САЩ като отказва достъп на вражеската пропаганда до народа ни, и като обяснява и подчертава пред народа ни рационалната логика на нашия национален интерес в дадена война.

Под същетвуващия закон в САЩ, PSYOP отрядите не могат да се прицелват в американски граждани. [12] Тази забрана се основава на предположението, че “пропаганда” задължително значи лъжа или поне подвеждаща полуистина, и че правителството няма право да лъже народа си. Министерството на пропагандата на Гьобелс не трябва да бъде част от американския начин на живот.

Умствената война не е нова. Най-великите – и най-нескъпите – победи на нацията са резултат от нея, както във време на действителна битка, така и във времена на заплаха от битка. Вземете например атаките над Хирошима и Нагасаки. Физическото унищожение на онези два града не унищожи способността на Япония да продължи да се бие. Вместо това психологическият шок от оръжията унищожи онова, което беше останало от националната воля на Япония да се бие. Последва капитулацията; една дълга и скъпо струваща наземна инвазия беше предотвратена. [13]





[11] [MA2003] “Психотрониката” беше термин, прилаган към концепции като ESP и “далечно виждане” от страна на някои правителствени агенции през 1970-80-те, вероятно за да ги представят да звучат “по-научно”.
[12][MA2003] Този закон бил приет след Втората Световна война, както се твърди както от разстояние за екстремната домашна пропаганда на фашистките сили, така и поради опасения относно американската домашна пропаганда, особено през Първата Световна война. По времето на тази статия (1980г), законът беше толкова строг, че, например, печатните преси на военните PSYOP отряди било забранено да се използват за печатане на постери за местните военни вербуващи станции.
[13][2003] Независимо от това Хирошима и Нагасаки не са много добри примери за Умствена война, защото въпреки психологическите последствия от тях – те включваха убиването и раняването на огромен брой хора. Умствената война е съвършена, когато никой не е физически наранен.





Ефективността на Умствената война е функция на собствената и способност да борави умело с медиите за комуникация, но не може да се направи по-голяма грешка от това Умствената война да се бърка просто с една по-голяма и по-безпринципна пропагандна кампания. “Пропагандата”, както е дефинирана от Харолд Ласуел (Harold Lasswell), е:

...изразяването на мнения или действия, изпълнени нарочно, от индивиди или групи, стремящи се да повлияят на мненията и действията на други индивиди и групи, за предварително определени цели и чрез психологически манипулации. [14]

Пропагандата, когато се разпознава като такава – а всичко произведено от “PSYOP” отряд се разпознава така – автоматично се приема да бъде лъжа или поне изкривяване на истината. Следователно тя работи само до такава степен, че един военно притиснат враг да склони да направи каквото искаме от него. Тя не работи заради това, че сме го убедили да види истината, както я виждаме ние.

В неговата “Заключителна” глава от изчерпателния военен казус относно PSYOP техниките от 1976г, лейтенант Джон Мартин (John Martin) потвърждава това по студен и прям начин:

Всичко се свежда до това, че ако нашата склоняваща комуникация приключи с почти положителен ефект, трябва да го отдадем на късмета, а не на науката... Ефективността на пропагандата може да е дори по-непредвидима и неконтролируема от ефективността на обикновената убеждаваща комуникация. [15]

Следователно за пропагандистите се предполага, че са лъжци и лицемери, склонни да оцветят всичко в атрактивни цветове, за да избудалкат лековерните. Както казва Жак Елул (Jacques Ellul):

Пропагандистът не е, и не може да бъде, “вярващ”. ОЩе повече той не може да вярва на идеологията, която трябва да използва в пропагандата си. Той е просто човек на служба при партията, държавата или някаква друга организация и задачата му е да подсигури ефикасността на тази организация... Ако пропагандистът има каквото и да е политическо убеждение, той трябва да го остави настрана, за да може да е способен да използва някаква популярна масова идеология. Той дори не може да сподели тази идеология, защото трябва да я използва като обект и да я манипулира без уважението, което би имал към нея, ако й вярваше. Той бързо развива презрение към тези популярни образи и вярвания... [16]

За разлика от PSYOP, Умствената война няма нищо общо със заблудата или дори с “подбраната” – и следователно подвеждащата – истина. Вместо това тя изговаря цялостна истина, която, ако не съществува в момента, ще бъде принудена да започне да съществува по волята на Съединените Американски Щати. Може да се цитират примерите за ултиматума на Кенеди до Крушчов по време на Кубинската ракетна криза и позицията на Хитлер в Мюнхен.

Едно послание на Умствената война не е нужно да пасва на условията за абстрактна достоверност, както се налага на тематиките на PSYOP; източникът му го прави достоверно. Както Ливи (Livy) веднъж каза:

Терорът на Римското име ще бъде такъв, че светът ще знае, че веднъж щом Римската армия обсади град, нищо няма да я мръдне оттам – нито ледения студ на зимата, нито умората от месеците и годините – че не знае край, а победа и е готова, ако бърз и ненадеен удар не послужи, да удържи, докато тази победа не бъде постигната. [17]

За разлика от циничния пропагандист на Елул, оперативният агент на Умствената война трябва да знае, че той говори истината, и трябва да бъде лично посветен на нея. Това, което той казва, е само част от Умствената война; останалото – и останалото от ефективността й – лежи в убеждението, което той излъчва към публиката, в рапорта, който осъществява с нея.





[14] Lasswell, Harold D. in Ellul, Jacques, Propaganda: The Formation of Men’s Attitudes. New York: Random House, 1965, pages xi-xii.
[15] Martin, L. John, “Effectiveness of International Propaganda” in Department of the Army Pamphlet 525-7-2 The Art and Science of Prychological Operations: Case Studies of Military Application, Volume Two. Washington, D.C.: American Institutes for Research, 1976, page 1020.
[16] Ellul, Jacques, Propaganda: The Formation of Men’s Attitudes. New York: Random House, 1965, pages 196-197.
[17] Keller, Wemer, The Etruscans. New York: Alfred A. Knopf, 1974, page 262.





А това не е нещо, което може лесно да се престори, всъщност то въобще не може да се престори. “Рапорт”, което Изчерпателният речник на психологическите и психоаналитичните термини (Comprehensive Dictionary of Psychological and Psychoanalytical Terms) дефинира като “безпрепятствени отношения на взаимно доверие”, доближава подсъзнателното; някои изследователи предлагат че самото то е подсъзнателен и вероятно дори е ESP-базиран “акцент” към откритата размяна на информация.

Защо човек вярва на един телевизионен репортер повече, отколкото на друг, дори въпреки това, че и двамата могат да съобщават едни и същи заглавия? Отговорът е, че има рапорт в първия случай; и това е рапорт, който е бил разпознат и култивиран от най-успешните теле и радио говорители.

Покрихме констатирането на неизбежната истина и осъзнатото убеждение, стоящо зад тази констатация; това са качествата на самия оперативен агент на Умствената война. Получателят на съобщението ще преценява такива констатации не само според осъзнатото разбиране за тях, но също и според менталните условия, под които ги получава. Теорията зад “промиването на мозъка” беше, че физическото изтезание и лишение ще отслабят съпротивата на ума към внушения, и това беше вярно до един момент. Но в дългосрочен план промиването на мозъка не работи, защото интелигентните умове по-късно осъзнават склонноста си да се поддават на внушения под такива условия и следователно отхвърлят впечатленията и мненията, които съответно са им били внедрени. [18]

За да може умът да повярва в собствените си решения, той трябва да чувства, че е направил онези решения без принуда. Насилствените принудителни мерки, използвани от оперативния агент, следователно, не трябва да бъдат засичани чрез обикновените средства. Няма нужда да се прибягва до отслабващи ума наркотици като онези, изследвани от ЦРУ; всъщност разобличаването на един единствен такъв метод ще причини неприемлива вреда върху репутацията за истинността на Умствената война.





[18] Cf. John Marks, The Search for the “Manchuruan Candidate”. New York: Times Books, 1979.





Съществуващите PSYOP идентифицират чисто социологическите фактори, които предлагат подходящи идиоми за съобщенията. Доктрината в тази област е силно развита и целта на практика е, да се сглобят и поддържат индивиди и екипи с достатъчно експертиза и опит, които да прилагат доктрината ефективно. Това, обаче, е само социологическото измерение на целевите мерки за възприемчивост. Има някои чисто естествени условия, под които умовете стават повече или по-малко възприемчиви за идеи и Умствената война трябва напълно да се възползва от такива феномени като атмосферната електромагнитна активност [19], въздушната йонизация [20], и екстремно ниски честотни вълни [21].

В корена на всяко решение да се предприеме Умствена война в отбранителния състав на САЩ лежи един много прост въпрос: Искаме ли да победим в следващата война, в която изберем да участваме, и искаме ли да го направим с минимум загуби на човешки живот, при минимални разходи, и в най-кратък срок? Ако отговорът е да, тогава Умствената война е необходимост. Ако искаме да изтъргуваме този вид победа за повече американски животи, икономически катастрофи и преговорни безизходни ситуации, тогава Умствената война е неподходяща, и ако бъде използвана повърхностно, всъщност ще спомогне за поражението ни.

При Умствената война няма заместител за победата. [22]





[19] Атмосферна електромагнитна (ЕМ) активност: Човешкото тяло комуникира вътрешно чрез ЕМ и електрохимични импулси. ЕМ полето, изобразявано в Кирлиановата фотография, ефективността на акупунктурата и физическите отзиви на тялото към различни видове ЕМ радиация (рентгенови лъчи, инфрачервена радиация, видимия светлинен спектър, и тн.) са все примери за човешката чувствителност към ЕМ силите и полетата. Атмосферната ЕМ активност редовно се изменя от такива феномени като изригването на слънчевите петна и гравитационните стресове, които деформират Земното магнитно поле. Под различни ЕМ условия човеците са повече или по-малко предразположени към обмислянето на нови идеи. Умствената война трябва да се прилага с адекватен тайминг. По д-р Л. Дж. Равиц (L. J. Ravitz):
Електромагнитните полеви построения наливат масло в предположението, обединяващо живата материя по хармоничен начин с начините, по които действа природата, че изразът на едно електромагнитно поле не е по-малък от израза на неживите системи; и че като точки от спектъри, тези две същности може най-сетне да заемат позициите си в организацията на вселената по начин еднакво обясним и логичен... Бе осигурена разумна теория за възникването на нервната система, която се развива не поради функционални изисквания, а вместо това извлечена като резултат от динамични сили, които общият полеви шаблон упражнява върху клетъчни групи.Живата материя дефинира състоянието си на база релативната полева физика, чрез която е било възможно да се засече измерима характеристика на функциите на тоталното състояние. (Ravitz, State Function, Including Hypnotic States, in Journal of American Society of Psychosomatic Dentistry and Medicine, Vol. 17, No. 4, 1970.)

[20] Йонизация на въздуха:  Изобилие от отрицателна кондензация на атомни ядра (“въздушни йони”) в погълнатия въздух увеличава будността и бодростта, докато излишък от положителни йони увеличава сънливостат и депресията. Изчисляването на йонния баланс на околната атмосфера на целевата публика ще бъде съответно полезно. Отново, това е естествено възникващо условие – причинено от такива променливи агенти като слънчевата ултравиолетова светлина, светкавиците, и рязко движещата се вода – вместо агент, който е изкуствено създаден. (Детонирането на атомни оръжия, обаче, ще измени нивата на атмосферната йонизация.) If. Soyke, Fred and Edmonds, Alan, The Ion Effect. New York: E.P. Dutton, 1977.

[21] Екстремно нискочестотните вълни (ELF): ELF вълните до 100 Hz са, още веднъж, естествено възникващи, но те могат и да са произведени изкуствено (като онези за флотския проект “Кървавочервено” (Project Sanguine) за комуникация при подводниците). ELF-вълните по принцип не се забелязват от невъоръжените сетива, но все пак резонансният им ефект върху човешкото тяло беше свързан както с фицзиологични разстройства, така и с емоционални нарушения. Инфразвуковата вибрация (до 20 Hz) може подсъзнателно да повлияе на озъчната активност така, че да навлезе в делта, тета, алфа или бета вълнови шаблони, накланяйки публиката към всичко от будност до пасивност. ИНфразвукът може да се използва тактически, тъй като ELF-вълните издържат на големи разстояния; и това може да се използва съвместно с медийни предавания също така. Вижте Playfair, Guy L. and Hill, Scott, The Cycles of Heaven. New York: St. Martin’s Press, 1978, pages 130-140.

[22] [MA2003] По известния афоризъм на армейския генерал Дъглас МакАртър (Douglas MacArthur): “Във войната няма заместител за победата”.



10
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Септември 12, 2019, 11:00:14 pm »
Понеже рядко има кой да ме похвали, ще взема да се похваля сам :P за както винаги безупречния тайминг и синхрон с потока на събитията.

Докато в Апокрифна Академия се занимаваме с корените на всичко, което наблюдаваме около нас... което завинаги ни отделя от слепия народ, реагиращ твърде късно на отдавна набрали инерция събития, ограничен да ги тълкува на плитко и изолирано ниво... все пак следим развоя на събитията при нашите себеподобни.

Тъкмо днес, когато най-сетне, след повече от две години дойде дневния ред на темата за информационната война (за която от години алармирах по старите форуми), се случват ето такива неща в България, свързани с бъдещия главен прокурор:





БНР спира утре от 6 до 11 ч, всички в радиото отказаха да водят вместо свалената от ефир Силвия Великова

12 септември 2019 в 21:40


Източник: OFFNews.bg

За първи път в историята си Българското национално радио спира излъчването си.

Официалното обяснение е профилактика на излъчвателите, става видно от съобщение в сайта на БНР, публикувано в 21:16 ч.

Истинската причина обаче е, че нито един журналист от радиото не се е съгласил да води сутрешния блок вместо свалената от ефир Силвия Великова.

Б.р. Малко след 22 часа Силвия Великова беше върната в ефир, Очаквайте подробности!

Редовно се случва да има профилактика, но винаги има подсигурени резервни мощности, коментираха журналисти от Националното радио.

Те разкриха, че съобщението за профилактика им е пратено в късния следобед, когато се разбра, че недоволствието от отстраняването на Силвия Великова от ефир и забраната й да води съдебния ресор, е ескалирало. Тогава изрично им е било казано да подготвят новина за "планираното спиране по технически причини", но да не я пускат до второ нареждане.

Най-напред редакторът на предаването Спас Крайнин заяви, че той е подготвял това предаване заедно с Великова и няма да участва в него с друг водещ.

Новото ръководство на БНР е молело всички водещи да заемат мястото на Силвия утре в сутрешния блок на Хоризонт, всички обаче са отказали.

Междувременно журналисти от всички медии започнаха да се организират за протест и други форми на солидарност към Силвия Великова.

Малко след 22 часа Силвия Великова обяви в личната си страница във Фейсбук, че след разговор с ръководството, тя отново е върната в ефир!

Всичко за скандала четете тук

11
БИБЛИОТЕКА / Re: СТАТИЯ: Война за умовете, 1980г
« -: Септември 12, 2019, 10:34:42 pm »

Майкъл Акино. Вдясно е с жена си Лилит в собствения си сатанински култ Храмът на Сет, отцепка от Църквата на Сатана на Антон ЛаВей






Въведение
- от Майкъл А. Акино
подполковник, Военно разузнаване,  USAR-Ret (пенсиониран от Военновъздушните сили на САЩ, бел.прев)
ноември 2003г



В края на 1970-те години доктрината за Психологическите Операции (PSYOP) в армията на САЩ тепърва предстоеше да изплува от разочарованието и неудовлетворението от Виетнамската воойна. Така през 1980г полковник Пол Валей (Paul Valley) [1], командир на 7-ма PSYOP група, ме помоли, като негов екипен водач на Централното управление на PSYOP Изследвания и анализи (полеви анализи), да скецирам един документ, който да окуражи някои мисли за бъдещето сред общността на PSYOP. Той не искаше виетнамско послесмъртно слово, а по-скоро някакви свежи и иновативни идеи относно еволюцията на PSYOP и приложението на операциите.

Аз подготвих първоначална чернова, която полковник Валей прегледа и анотира, като от това последваха ревизирани чернови и критика, докато най-сетне той не остана доволен и резултатът от това беше тази статия: От PSYOP до Война за умовете: Психологията на победата. [2]

Полковник Валей разпрати копия до всякакви правителствени офиси, агенции, команди и публикации, участващи или интересуващи се от PSYOP. Той не възнамеряваше това да е статия да публикуване, а просто като “говорещ документ”, стимулиращ диалога. В това документът беше доста успешен, съдейки по обширните и оживени писма, които той получи във връзка с това през следващите няколко месеца.

Това трябваше да е краят на Война за умовете: едно малко “щабно проучване”, което свърши скромната си работа.

С възхода на интернет през 1980-те обаче Война за умовете получи изцяло неочаквано – и някак комично – съживяване. Позоваванията на статията постепенно се разпространиха навсякъде, а “злокобното” й заглавие бързо си спечели най-сензационната конспиративно-теоретична репутация. Мелницата за клюки скоро я трансформира в Оруелов дизайн за Манчурски контрол над ума и световна доминация. Собственият ми образ на окултна личност добави масло в горския пожар: Война за умовете вече се титулуваше от лунатичните конспиратори като заключително доказателство, че Пентагонът се къпел в черна магия и дяволопоклонничество.

Сега след като тази абсурдна комична опера поне малко се поуталожи, сметнах, че може да е интересно да се направи пълно и акуратно копие на наличния документ, заедно с Въведение и някои исторически анотации, което да го постави в разумен контекст. В крайна сметка документът имаше – и вероятно все още има – да каже нещо стойностно.

Сред военните на САЩ, PSYOP по навик се поставя на задната седалка, като “умножител на силата”. Принципните стратегически решения се правят от съображения към традиционните политически и военни интереси и цели. Чак тогава PSYOP се кани на масата, за да помогне вече договорените мисии да се постигнат с по-голяма ефикасност.

Война за умовете преобръща тази последователност. Психологическите средства за постигане на победа – на практика чрез убеждаване на врага, че онова, което той в действителност иска, е да приведе националните си политики в хармония с нашите – се изготвят така, че да подкрепят основните политически цели. Употребата на “обикновена” военна сила (бомби, куршуми и тн.) се счита за “последна инстанция” в обстоятелствата, когато самата Умствената война се провали.




[1] – По-късно майор генерал, Военновъздушни сили на САЩ
[2] – Терминът “Умствена война” беше измислен от мен и от друг PSYOP офицер, полковник Ричард Сътър (Richard Sutter), през 1977г. След като гледахме скорошния филм “Междузвездни войни”, си поиграхме с модификации на името му като футуристичен заместител за някак плоската военна номенклатура “Психологически операции”. И научно-фантастично изображение на Умствена война, заедно с карикатура на Сътър върху каската, се появява в Междузвуздната ми история за Тъмната страна, достъпна на www.xeper.org/maquino




Предимството на Война за умовете е, че тя провежда война по несмъртоносен начин, без наранявания и без разрушения. На практика надвивате врага си с аргументи. Завземате контрол над всички средства, чрез които правителството му и населението му обработват информацията, с която образуват мненията си, и я нагаждате така, че тези мнения да се формират както вие желаете. Всички са щастливи, никой не пострадва, нито пък загива и нищо не е разрушено.

Обикновената война, от друга страна, се характеризира с липсата на здрав разум. Антагонистите просто си нанасят удари и си избиват народите един на друг, крадат или унищожават земята един на друг, докато едната от страните не бъде наранена толкова лошо, че да се предаде (или и двете страни се нараняват толкова лошо, че се съгласяват да престанат на крачка от победата). След такава война има дълогтрайна мизерия, омраза и страдание.

Единственият губещ във Войната за умовете са онези, които правят пари от войната: компаниите и корпорациите, които дебелеят от поръчките за хеликоптери, танкове, оръжия, муниции и тн. В последствие може да се разчита, че онова, което президентът Дуайт Ейзенхауер нарече “военно/индустриален комплекс”, ще се противопостави Войната за умовете да бъде приета като водеща доктрина в стратегическите конфликти.

Това е програмата на Умствената война в най-опростената й форма.

Докато през 1980-те нямах причина да мисля, че този документ има някакъв официален ефект върху доктрината на САЩ за PSYOP в рамките на или отвъд армията, с интерес открих специфични неща от него да се прилагат в първата Война в залива, и наскоро дори още по-очевидно по време на инвазията в Ирак през 2003г. И в двата случая екстремни PSYOP операции бяха насочени както срещу обекта на атаката, така и срещу домашното за САЩ обществено възприятие и мнение през 2003г, до такава степен, че заедно с военните отряди се “внедряваха” и журналисти, за да бъдат проводници на техните гледни точки и възприятия.

Последствията от дори тези нисши техники от Умствената война бяха забележителни. Беше създаден и поддържан психологически климат на непреклонна победа на САЩ както в САЩ, така и в Ирак, което ускори тази победа на терена.

Някак по-малко позитивно, провалът на Умствената война в този случай беше продиктуван единствено от най-строгите принципи на истината и етиката, които също толкова неумолимо доведоха до значително изпарение на този еуфоричен климат след победата. Там се намира Ахилесовата пета на Умствената война. Призовавайки най-интензивните емоции и обвързвания на публиката, Умствената война трябва да оправдае очакванията така, както ги преценява целевата аудитория. Ако етичните ценности на тази аудитория не се уважават – ако Умствената война се използва само в услуга на скритите мотиви и стремежи – последващата “детоксикация” може да има силата да разруши обществото.

През 1987г написах по-обширен изследователски документ за Университета по национална отбрана (National Defense University), относно етиката в PSYOP. Най-вече ако трябва Войната за умовете да се прилага като основна черта на външната политика на САЩ, не мога твърде силно да подчертая нуждата Умствената война да бъде подчинена на най-строгите и най-просветлените принципи на човечеството, както се дискутира в тази статия. Психологически операции: Етичното измерение (Psychological Operations: The Ethical Dimension) също е достъпна за сваляне на www.xeper.org/maquino .

Сега нека погледнем самата статия “Умствената война” от 1980г. В допълнение към оригиналните й бележки (които като цяло идентифицират източниците на цитатите) съм добавил и няколко нови, за да подчертая/критикувам някои от темите. Тези нови бележки са идентифицирани с “[МА2003]” в началото си.


12
Сатанизмът и окултно свързаното насилие:
Какво трябва да знаете


Майкъл Д. Лангън
(Michael D. Langone)

Линда О. Блъд
(Linda O. Blood)

Международна асоциация за култови проучвания
(International Cultic Studies Association)



Относно авторите

Професор Майкъл Д. Лангън, директор Изследвания и образование на Международната асоциация за култови проучвания, е лицензиран психолог, работил с повече от 125 бивши членове на култове и семействата им. Редактор на научното списание "Култови проучвания" (Cultic Studies Journal), д-р Лангън изучава култовете от десетилетие и изобилно е публикувал и давал лекции по темата. Той е съавтор с Джоан Карол Рос (Joan Carol Ross) на "Култовете: Какво трябва да знаят родителите" (Cults: What Parents Should Know), публикувана от Carol Publishing Group.

Линда О. Блъд е работила с Международната асоциация за култови проучванияот 1981г като писател, асистент редактор и лектор. Бивш член на култа Храмът на Сет (Temple of Set), г-жа Блъд и е прекарала почти десет години в изследвания върху сатанизма и окултното. Тя е бакалавър по изящни изкуства в модния дизайн и понастоящем се стреми към магистърска степен по либерални изкуства в класическите цивилизации.

Международната асоциация за култови проучвания (ICSA, International Cultic Studies Association) (преди позната като Американска семейна фондация (American Family Foundation) е нестопанска, освободена от данъци, изследователска и образователна организация, основана през 1979г. Разполагайки с екип от професионалисти и направлявана от отличителен консулаттивен съвет, ICSA събира информация върху култовете и техниките за манипулация, обеждение и контрол, анализира информацията с цел да задълбочи разбирането на проблема и възможните решения за него, и споделя това разбиране с професионалистите, широката публика и онези, които се нуждаят от помощ срещу култово въвличане.



СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

Въпросът с дефинициите

Глава 1 - Събития, стимулиращи обществената загриженост
Откритията на полицията
Нарастващо обществено осъзнаване
Доклади от помагащи професионалисти
Отделяне на фактите от фантазиите

Глава 2 - Историческо минало
Древни корени
Средновековно развитие
Периодите на Ренесанса и Просветлението

Глава 3 - Съвременният сатанизъм

Глава 4 - Фолклорни религии

Глава 5 - Широко разпространение

Глава 6 - Защо хората се въвличат в сатанизма?
Младежта
Възрастните
Тактики за вербуване
Музиката "Хеви метъл"
Фантазирането и играта на роли

Глава 7 - Ефекти и признаци за въвлеченост в сатанизма
Тинейджъри, формиращи култове
Сатанински дейности
Как участието в сатанизма влияе на хората?
Признаци за въвлеченост

Глава 8 - Какво могат да направят семействата?
Не се паникьосвайте!
Оценете ситуацията изчерпателно
Образовайте се!
Общувайте ефективно
Бъдете търпеливи и си поставете йерархия от цели
Упражнявайте авторитет, когато е уместно
Знайте кога да потърсите професионална помощ

Глава 9 - Предложения към професионалистите по ментално здраве
Работа с дълбоко въвлечените сатанисти
Любителите
Ритуалното насилие
Оцелелите възрастни

Глава 10 - Правни въпроси

Заключения
Заключения: Линда О. Блъд
Заключения: Майкъл Д. Лангън

Препратки

Книги, които въвлечените в сатанизма подрастващи често четат

Допълнителни четива

13
БИБЛИОТЕКА / Re: СТАТИЯ: Война за умовете, 1980г
« -: Септември 12, 2019, 05:02:17 pm »
От PSYOP (психо-операции) до Умствена война / Война за умовете (MindWar):
Психологията на победата


от
полковник Пол Е. Валей
(Paul E. Valley)
Командир

и

майор Майкъл А. Акино
(Michael A. Aquino)
Водач на екипа по PSYOP изследвания и анализи

1980г

14
БИБЛИОТЕКА / СТАТИЯ: Война за умовете, 1980г
« -: Септември 12, 2019, 05:00:09 pm »
В дефиницията на проекта Апокрифна Академия са констатирани основните ни цели: "Нашият сайт "Апокрифна Академия" е мястото, на което заявяваме и отстояваме позицията си - стремеж към истината и нейната защита, стремеж към свободата и нейната защита, разобличаване и пресичане на тактиките на организираното и спорадичното зло чрез образование, информиране и надскачане на невежеството." (За сайта)

Преведената статия по-долу е силно авторитетна и е част от цяла тематична образователна серия относно пропагандата, сатанизма и контрола над ума, с която разполагаме в Библиотеката. Някои свързани с нея материали са:

Фриц Шпрингмаер и трудът му по разкриването на методите от програмирането МОНАРХ;
Свидетелствата на Циско Уйлър;
Енциклопедията на майндконтрола на Джим Кийт;
Проблематиката около сатанинските култове, представена от Линда Блъд;

Особено важен е контекста на статията във връзка с Марк Пасио, който също като автора на статията е бивш член на Църквата на Сатана. Фундаменталното представяне на истината относно окултизма, която Марк Пасио издава от задкулисието, е един от първите материали, публикувани в Библиотеката ни - Естественият закон.


В книгата си "Контрол над ума - Контрол над света" Джим Кийт обобщава известното за автора на статията, която следва:

Акино получава магистърска степен по политически науки от Колифорнийския университет в Санта Барбара и неколкократно се е квалифицирал за аташе по отбраната, статегическото разузнаване, психологическите операции, специалните части и военновъздушните дивизии в армията, предполага се, че е докладвал директно на Съвместното щаб-началство (Chiefs of Staff). Акино служил като тактически офицер по психологически операции в 82-ра военновъздушна дивизия във Виетнам и получава Бронзова звезда, Въздушния медал и Виетнамския кръст на храбростта. През 1973г Акино става изпълнителен офицер на 306-ти батальон по психологически операции във Форт МакАртър (Fort McArthur) в Калифорния. През 1970-те Акино бил отявлен член на Църквата на Сатана, но се разочаровал от клоунския гротесков подход на ЛаВей и страничните му аткракции и стартирал своя собствена група, Храмът на Сет.

Според доклад на полицейското разузнаване, с дата 1 юли 1981г, Храмът на Сет "е малка група, но въпреки това има няколко стотин члена и оперира на национално ниво. Акино е официалната глава на организацията и управлява през девет-членен съвет, които всъщност на неговите главни лейтенанти". Поне двама членове от "девет-членния съвет" по това време също така са били и членове на Армейското разузнаване.

Достатъчно интересно е, че армията никога не е изразявала да има каквито и да е проблеми със сатанинските вярвания на Акино, нито по време на асоциацията му с ЛаВей, нито след това. Не е вън от сферата на вероятностите сатанинските практики на ЛаВей всъщност да са спонсорирани от армията. Според един говорител на Пентагона, "Акино има абсолютно конституционно право [на своите вярвания]... освен ако не е налице незаконно поведение, свързано с тях".

В края на 1980-те Акино и един негов познат, Гари Хамбрайт (Gary Hambright), били обвинени от полицията на Сан Франциско в участие в кръг за сатанински тормоз над деца, центриран около военната база Пресидио (Presidio), където бил поста на Акино тогава. Двадесет и две семейства подали жалби за общо $66 милиона срещу армията. Въпреки това, че срещу Акино така и не били подадени формални обвинения, а само срещу неговия познат, твърди се, че според родители на насилваните деца всичко това е, защото армията оказвала натиск върху федералното разследване и полицията на Сан Франциско случаят да се потули.

...

След скандала с детския тормоз Акино бил преместен в Университета на национална отбрана (National Defense University) в столицата Вашингтон. Статията на Акино "Война за умовете"... обсъжда употребата на психотронни оръжия - тоест електронни оръжия, които влияят на ума - и употребата на LBM, тоест "Нисша Черна Магия", с цел контрол над населенията.

Откачените научно-фантастични въображения на сатанистите? Да, но и въображенията на високопоставени членове на Военното разузнаване на САЩ, които, по всяка вероятност, ясно отразяват амбициите на контрольорите на този свят.


15
Глава 30

Смъртоносни несмъртоносни методи

Една от настоящите модерни фрази, обикалящи военните и правителствените кръгове, е "несмъртоносност". Това понятие се използва за описанието на един клас оръжия - включително електронните - които не убиват личностите, а ги изваждат от строя. Те са оръжия за "меки убийства" и в общественото обсъждане на темата се споменават и други разработки като мрежи, гумени куршуми, примки, зловонни спрейове, водни пяни които "объркват сетивата и ефективността на бойците", лубриканти които правят ходенето невъзможно, и частици които задръстват механичните системи. Тези примери, докато от една страна са чудесни за плявата, разпространявана от списание "Тайм" (Time Magazine) и "Популярна наука" (Popular Science), от друга страна внимателно не издават рационалността на мисленето в "несмъртоносната" военна зона.

"Несмъртоносността" не е, всъщност, описание на вид оръжие, а е начин на мислене относно воденето на война. Истинската цел на несмъртоносността е по-фино да се контролира, да се създаде по-прецизна и отзивчива инфраструктура на контрол както над бойното поле, така и над всекидневното общество.

Интересът към несмъртносността започна с мозъчния тръст на един човек, на име Джон Александър (John Alexander). Александър е бил командир на зелените барети във Виетнам, бил е предводител на Камбоджийските наемни войници и се е заемал със секретни програми, включително зле прославената операция за убийства Феникс (Phoenix). След завръщането си в САЩ и след като получил професорска титла от университета "Уолдън" (Walden University), изучавал преживяването на прага на смъртта с Елизабет Кублър-Рос (Elisabeth Kubler-Ross) и станал официален говорител на Силва майндконтрол.

Бележка от преводача: Силва майндконтрол е метод за авто-контрол над собствения ум, разработен от Жозе Силва (Jose Silva). Минава под описанието "медитационна програма за самопомощ" и твърди, че увеличава способностите на човек, като развива по-висши мозъчни функции, като психични способности и ясновидство.

През 1980г Александър публикува статия в бюлетина на американската армия "Военен преглед" (Military Review), озаглавена "Новото умствено бойно поле" ("The New Mental Battlefield"). Далеч от това да говори за вещества, наподобяващи бананови обелки, които да подхлъзват вражеските армии, тезата на Александър била, че телепатията може да се използва като оръжие за нападение и че електронните оръжия може също да се използват и за намеса в мозъчната активност на целевите групи.

Александър бил окуражен да извърши допълнителни изследвания в тази област от две старши армейски официални лица и това довело до присъединяването му към групата за специални технологии в Национални лаборатории "Лос Аламос" (Los Alamos National Laboratories). Там Александър започнал да си сътрудничи с Джанет Морис (Janet Morris), също възпитаничка на Силва, както и директор изследвания на мисловния тръст Глобален Стратегически Съвет на САЩ (USGSC) (U.S. Global Strategy Council), чиито председател е Рей Клайн (Ray Cline), бивш изпълнителен директор на ЦРУ. Лобирането на Глобалния стратегически съвет на САЩ довело до създаването на Групата за преглед на несмъртоносните политики (Non-lethality Policy Review Group), водена от генерал-майор Крис С. Адамс (Chris S. Adams), пенсионер от военновъздушните сили на САЩ, бивш началник-щаб на Стратегическото въздушно командване (Strategic Air Command). Тази група продължава да окуражава военните да мислят в рамките на несмъртоносността.

През 1991г Джанет Морис публикува няколко документа, промотиращи концепцията за несмъртоносност, като предлага ескалация в определени ключови области за военни изследвания и производство. Това включвало технологии, насочени към унищожаването на военни оръжия, но също така и повишен фокус върху противопехотната елекромагнетика. Последната категория оръжия включвала ръчно държани лазери за ослепяване на врага, за които се докладва, че са били използвани във войната с Ирак, инфразвукови оръжия и много нискочестотни оръжия (VLF).

Морис, в нейната статия "В търсене на несмъртоносна стратегия", казва, "Някои много нискочестотни звукови генератори, в определени честотни диапазони, могат да предизвикат разрушение на човешките органи и, на по-високи нива на мощност, могат да сринат зидария".

Друга инициатива идва от Института за стратегически проучвания (SSI) (Strategic Studies Institute) на Военния колеж на американската армия (U.S. Army War College) в Пенсилвания. Статията от 1994г "Революцията във военните дела и конфликтите на крачка от войната" ("The Revolution in Military Affairs and Conflict Short of War") излага идеята, че "Много американски стратегически мислители вярват, че се намираме в началните стадии на историческа революция във военните дела". Дори дават и акроним за това: RMA (предполагам идва от "революционни военни дела", бел.прев). "Това не само ще промени природата на военното дело, но също така ще промени и глобалното геополитическо равновесие".

Според манифеста за революционните военни дела съществуват редица нови авенюта във военните изследвания, които трябва да се преследват, по-специално "изменението на поведението" и "Технологии, предназначени специално за конфликтите на прага от войната, особено психологическите, биологичните и отбранителни технологии". Споменава се също, че "голям брой американци може да се озоват в зони на нестабилност и конфликт", и че такива индивиди трябва да "бъдат екипирани с електронен индивидуален позиционен локатор (IPLD, individual position locator device). Устройството, произлизащо от електронната гривна, използвана за контролиране на някои престъпници или условно пуснати на свобода, продължително ще информира централна база данни за местонахожденията на индивида. В крайна сметка такова едно устройство може перманентно да се имплантира под кожата". Авторите на проучването изплакват факта, че "Употребата на новата технология може и да е против основните американски ценности", и, "Заблудата, въпреки че често има висока военна и политическа стойност, се смята за някак си "анти-американска".

Това е особено вярно, когато се практикува от американци върху американци, изпускат да отбележат авторите, въпреки че все пак имат решение за това: "Преодоляването на тези ограничения в употребата на революционните военни дела в случаите на конфликти на крачка от войната изисква фундаментална промяна в САЩ - може да е нужна една етична и политическа революция, за да се извърши една военна революция".

Авторите констатират, че що се отнася до "ограниченията и контрамерките", "има и друга алтернатива: можем нарочно да инженираме една изчерпателна революция, преследвайки абсолютна трансформация, а не просто едно експедитивно прилагане на нова технология".

Не, всички индикации говорят, че несмъртоносното въоръжение не се занимава с лепкава пяна и гумени куршуми за контрол на тълпите. [1]

Един доклад, издаден от Комисията по ролите и мисиите на Пентагона (Commission on Roles and Missions) от май 1995г подчерта четири военни приоритета. Те бяха, както отбелязва списание "Авиационна седмица и осмическа технология" (Aviation Week & Space Technology),
(1) "борба с разпространението на оръжия за масово унищожение"
(2) "информационна война"
(3) "мирни операции"
(4) и "операции, различни от военните".
Въпреки че несмъртоносните оръжия биха били от някаква полза на арени като Босна и Сомалия, забележете, че тази порода от военни стълкновения може със същия успех да се приложи за полицейщина в американските градски среди, или пък за подтискането на някой мирен поход. [2]

Според военни източници, чрез несмъртоносната технология те се опитват да създадат една "архитектура" за справяне с "промеждутъчните" ситуации. Една статия в "Авиационна седмица и космическа технология" за несмъртоносността си заслужава да се цитира цялата:

"Най-дълбоките последствия от новата ера често минават неотбелязани: Именно, че основната рационална логика за планирането на отбраната се е изместила от заплаха към способност, и от задължение към опортюнизъм", пише адмирал Уилям А. Оуенс (William A. Owens), вице председател на Съвместното щаб-началство (Joint Chiefs of Staff), в печатното издание на Военноморския институт "Протоколи"  ("Proceedings") през май. Днес, "ние трябва директно да се изправим с лице пред проблема с политическата цел на военната сила. Въпросът вече не е да смятаме за достатъчно просто успешно да контрираме една дефинирана военна заплаха; ние трябва да проектираме военни сили по по-специфичен начин по отношение на политическите им цели. Накратко, ние трябва да преизградим една интелектуална структура, която да свързва нашите сили с нашата политика - това не е малка задача в една революционна ера".

"Учените и военните офицери настояват, че новите тактики и оръжия за мироопазване/мироналагане могат да бъдат ефективни, само ако са слети с едни изчерпателни, напреднали информационни системи. Космосът, въздушните и наземните сензори - включително безпилотните устройства - ще осигурят едно наводнение от данни, които ще позволят решителни действия в не-борбени ситуации. Информацията трябва да бъде обработвана и насочвана към подходящите власти навреме, за да се попречи на злонамерените действия, в идеалния случай, или за да стане възможен светкавичния отговор, ако се стигне до огън".

"Геролд Йонас (Gerold Yonas) от Сандия (Национални лаборатории "Сандия", бел.прев) поддържа тезата, че тази "система на системите" ще изисква предварителен научно-обоснован подход в системното инженерство (SBSE, science-based systems engineering), с което да се подсигури, че ресурсите се използват ефективно. Сензорите, информационните системи, комуникациите и правилата за употреба трябва да бъдат координирани с една всестранно развита архитектура. "Ако не го направите като хората, няма да получите симфония. А масовата употреба на сила няма да сработи. Лошите ще победят", казва той". [3]

Един аспект на несмъртоносната, "информационна война", се преследваше в Станфордския изследователски институт (Stanford Research Institute), проект "Грилен пламък" (Project Grill Flame) в Ленгли, разследване по далечно виждане или "ремоут вюинг", тоест, извънтелесно възприятие. Далечно виждащите били подбрани измежду членовете на Църквата на сиентологията, оценени като "ОТ" или "Ясен/Чист" (Clear). Чист/Ясен на практика е не-невротичен случай, ниво с дефиниция, която постоянно се занижава по силата си, откакто Хъбард (Hubbard) се провъзгласи за почти супермен. ОТ е терминологията за Опериращ Тетан (Operathing Thetan), терминът "тетан" е взет от гръцката буква тета и се използва като терминология за "дух" в сиентологията. ОТ-тата на сиентологията вярват, че са свободни да оперират като духове вън от физическите тела, като по този начин се предполага, че спомагат способността си за далечно виждане.

Сиентолозите, въвлечени в проект Грилен пламък, включвали Инго Суон (Ingo Swann), Харолд Путов (Harold Puthoff) и Пат Прайс (Pat Price), въпреки че аз вярвам, че оттогава Суон е оттеглил симпатиите си от църквата на сиентологията и сега е член на отцепила се група, наречена Аватар (Avatar). По времето на експериментите, както се говори, Суон отказал да се замесва с ЦРУ, но по-късно се съгласил: "Беше някак си всеобщо знание през цялото време кой беше спонсорът, въпреки че по документи идентичността на Агенцията беше прикрита зад прозвището "един учен от Източния бряг". Интересът на Агенцията беше доста обширен. Редица агенти на ЦРУ в крайна сметка дойдоха лично в Станфордския изследователски институт в качеството им на субекти за експерименти по далечно виждане, както и някои членове на Конгреса".

Във форт Мийд (Fort Meade) в Мериленд била добавена още една допълнителна лаборатория за Грилен пламък, управлявана от генерал Стъбълбин (Stubblebine). Един от участниците бил майор Ед Деймс (Ed Dames), понастоящем чест посетител на радио шоуто на Арт Бел (Art Bell), където раздухва пламъците на интереса към извънтелесните екскурзии и апокалиптичните световни сценарии, но странно избягвайки да спомене каквито и да е склонности на правителството към контрол над ума.

Британски медиен кореспондент, който посети инсталацията във Форт Мийд, откри, че медицинският надзор за експериментите бил извършван от Луис Жолион Уест (Louis Jolyon West). По същото време Уест провеждал и свои собствени експерименти върху "феноменологията на дисоциативните състояния", описание, което може да се разпростре върху целия спектър на интересите по контролиране на ума, но може да се центрира върху изследвания, документирани в публикацията му "Псевдо-идентичност и третирането на личностните промени у жертвите в плен и култовете" (1994г) (Pseudo-Identity and the Treatment of Personality Changes in Victims of Captivity and Cults).

В нея Уест констатира, "Продължителният стрес от заобикалящата среда или от житейските ситуации, които са коренно различни от обичайното, могат да нарушат нормално интегративните функции на личността. Индивидите, подложени на такива сили, могат да се адаптират [към тях] чрез дисоциация, като генерират една алтернативна персона, или псевдо-идентичност".

От експериментирането на ЦРУ с далечно виждане с Станфордския институт (SRI) са стартирали цяла гама частни проекти. [4]

През 1997г военновъздушните сили повдигнали летвата в несмъртоносността - и контрола над ума - като създали поста заместник-директор по информационните операции. Далеч от връзки с обществеността, с която звучи, че е свързан, постът всъщност е военна дивизия за "офанзивна информационна война", която се поема от подполковник Джими Миамото (Jimmy Miyamoto). Офисът по информационни операции ще се координира със Съвместното щаб-началство (Joint Chiefs of Staff), Националната агенция по сигурност (NSA), Разузнавателната служба на въздушната отбрана (DARO) и Националната агенция за изображения и картографиране (NIMA). Длъжностите на офиса, според "Седмица на отбраната" (Defense Week), ще бъдат да координира усилията на военновъздушните сили в несмъртоносността, включително инициатива по психологически операции за създаването на холографски прожектори със способността "да проектират убедителни изображения и триизмерни картини на облаци, пушек, дъждовни капки, сгради... Употребата на холограмите като убедително съобщение ще има световно приложение". [5]

Бележка от преводача: д-р Карол Розин и заветът на Фон Браун

На приключване, още един информативен поглед над това какво в момента се случва в областта на военното въоръжение е осигурен от една статия на полковник Майкъл Акино (Michael Aquino), озаглавена "От ПСИОП до УмВойна: Психологията на победата" ("From PSYOP to MindWar: The Psychology of Victory"), която Акино праща на Вашингтонската редакция на "Военен преглед" (Military Review), но явно е била отказана, и оттогава тя се разпраща като фото-копия до членове на организацията на Акино - Храмът на Сет (Temple of Set) и други.

Бележка от преводача: Можете да откриете тази изключително важна статия в нашата Библиотека.

Акино, чиято последна публикувана снимка показва човек, приличащ на дядо Мънстър (оглупял, дразнещ и саркастичен старец, възръснал старши вампир в комедийния сериал на CBS, бел.прев), заедно с изразения заострен бритон, той е познато име за онези, които са изследвали политическата конспирация; за новодошлите, досието му е пълно с повторения. Акино получава магистърска степен по политически науки от Колифорнийския университет в Санта Барбара и неколкократно се е квалифицирал за аташе по отбраната, статегическото разузнаване, психологическите операции, специалните части и военновъздушните дивизии в армията, предполага се, че е докладвал директно на Съвместното щаб-началство (Chiefs of Staff). Акино служил като тактически офицер по психологически операции в 82-ра военновъздушна дивизия във Виетнам и получава Бронзова звезда, Въздушния медал и Виетнамския кръст на храбростта. През 1973г Акино става изпълнителен офицер на 306-ти батальон по психологически операции във Форт МакАртър (Fort McArthur) в Калифорния. През 1970-те Акино бил отявлен член на Църквата на Сатана, но се разочаровал от клоунския гротесков подход на ЛаВей и страничните му аткракции и стартирал своя собствена група, Храмът на Сет.

Според доклад на полицейското разузнаване, с дата 1 юли 1981г, Храмът на Сет "е малка група, но въпреки това има няколко стотин члена и оперира на национално ниво. Акино е официалната глава на организацията и управлява през девет-членен съвет, които всъщност на неговите главни лейтенанти". Поне двама членове от "девет-членния съвет" по това време също така са били и членове на Армейското разузнаване.

Достатъчно интересно е, че армията никога не е изразявала да има каквито и да е проблеми със сатанинските вярвания на Акино, нито по време на асоциацията му с ЛаВей, нито след това. Не е вън от сферата на вероятностите сатанинските практики на ЛаВей всъщност да са спонсорирани от армията. Според един говорител на Пентагона, "Акино има абсолютно конституционно право [на своите вярвания]... освен ако не е налице незаконно поведение, свързано с тях".

В края на 1980-те Акино и един негов познат, Гари Хамбрайт (Gary Hambright), били обвинени от полицията на Сан Франциско в участие в кръг за сатанински тормоз над деца, центриран около военната база Пресидио (Presidio), където бил поста на Акино тогава. Двадесет и две семейства подали жалби за общо $66 милиона срещу армията. Въпреки това, че срещу Акино така и не били подадени формални обвинения, а само срещу неговия познат, твърди се, че според родители на насилваните деца всичко това е, защото армията оказвала натиск върху федералното разследване и полицията на Сан Франциско случаят да се потули.

Явно в Пресидио по онова време са се слечвали сатанински дейности, както потвърждава полевото разследване на репортера от Бей Ериа (Bay Area) Линда Голдстън (Linda Goldston), която открива бункер със сатанински символи по стените, намиращ се зад офисите на разузнаването. За по-пълен доклад по този случай, прочетете "Новите сатанисти" (The New Satanists) от Линда Блъд (Linda Blood).

Бележка от преводача: Друга отлична книга на Линда Блъд е и "Сатанизмът и окултно ориентираното насилие: Какво трябва да знаете" от Линда Блъд и Майкъл Лангоун, преводът на която по-скоро рано, отколкото късно, ще стартира в нашата Библиотека.

След скандала с детския тормоз Акино бил преместен в Университета на национална отбрана (National Defense University) в столицата Вашингтон. Статията на Акино "Война за умовете", на чиято корица пише "Централно управление на имперската стормтруперна сила, офис на щаб-началника, Център по умствена война, хъб 4" (стормтруперите са клонираните войници в бели униформи на Дарт Вейдър от фантастичната сага "Междузвездни войни", бел.прев), обсъжда употребата на психотронни оръжия - тоест електронни оръжия, които влияят на ума - и употребата на LBM, тоест "Нисша Черна Магия", с цел контрол над населенията.

Откачените научно-фантастични въображения на сатанистите? Да, но и въображенията на високопоставени членове на Военното разузнаване на САЩ, които, по всяка вероятност, ясно отразяват амбициите на контрольорите на този свят. [6]


Бележки:
1. Krawczyk, Glenn, "Big Brother's Recipe for 'Revolution in Military Affairs'", Nexus magazine, June / July 1995
2. Scott, William B., "Panel's Report Backs Nonlethal Weapons", Aviation Week & Space Technology, October 16, 1995
3. Ibid.; Ricks, Thomas E. "Nonlethal Arms: New Class of Weapons Could Incapacitate Foe Yet Limit Casualties," The Wall Street Journal, January 4, 1993
4. Swann, Ingo. Cited in Virtual Government by Alex Constantine, (Venice, California: Feral House, 1997); West, Louis Jolyon. Cited in Constantine
5. "Air Force Organizes for Offensive Info War", Defense Week magazine, March 31, 1997
6. Raschke, Carl A., Painted Black. (San Francisco: Harper & Row, 1990); Blood, Linda, The New Satanists. (New York: Warner Books, 1994)

Страници: [1] 2 3 4 ... 59