Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 [2] 3 4 5 ... 56
16
Веско, Русия е държава - а не народ. Никой народ не тръгва по собствена идея на война с друг народ, това го правят единствено държавите.

За пореден път ще цитирам Ницше, защото цели книги (от нашата Библиотека) стоят зад неговите думи, "Много и премного се раждат: за излишните бе измислена държавата". "Държава се зове най-студеното от всички студени чудовища. Студено лъже то; и тая лъжа изпълзява из устата му: "Аз, държавата, съм народът".

Русия не е някакво олицетворено същество. Тя е една абстрактна идея, като всяка държава, и въобще не съществува. Схващането на дадена държава като същество някои автори наричат суеверие (например в "Най-опасното суеверие"). Харалан Александров говори за митология (за турското робство като митологема).


Митология и суеверия. Това са именно нещата, които възпират човека да се осведомява и да чете книги. Митовете и суеверията не водят до никъде, защото са самопогълнати в себе си, илюзорни, затворени светове, които постоянно преживят себе си. А умовете на хората, които вярват в митове и суеверия, са в безизходния капан на липсата на житейския смисъл и повтарянето на едно и също до безкрай.

Всеки сам избира в какво да вярва и дали да се осведомява или не.



Българинът трябва да най-сетне да проумее, че държавите, това са лъжливи суеверия, които имат един единствен интерес - да консумират човешкия живот - и никоя държава никога не е в състояние да проявява човешки качества и характеристики, като това да проявява симпатия. Това, че СССР постъпва така и така, или че коя да е друга държава постъпва така и така, не е в резултат на симпатии, а на стратегически интереси.

Когато България е посредничила между Хитлер и Сталин - от тази статия например нормално мислещия човек може лесно да осъзнае, че подобни завръзки като възстановяване или отнемане на територии са просто разменни монети. Детинско е да си въобразяваме, че има място за благодарност. Държавите НЕ СА живи същества - те са суеверия - и не изпитват благодарност. Само хората (народа) изпитва благодарност - към други хора и народи, но за съжаление по-често изпитва благодарност към образите на своето суеверие.



П.П.
Както знаете (от Библиотеката разбира се), Хегел първи налага философската идея, че човекът има една единствена същност и функция - да бъде едно малко зъбно колелце в голямата машина на държавата. В отговор на тази абсурдна идея Щирнер казва, "Човече, главата ти е обитавана от духове; имаш колела в главата си!" (Егото и неговата собственост, Първа част, Втора глава, "Колела в главата")

17
Възраждане алармира: МОН обучава учители как да фалшифицират българската история


Няма никакво "фалшифициране".

Не проумявам какво му се случва на тоя народ, но вече разбирам, че тъпотията му не е нещо ново и не е плод на никаква конспирация. Някак си успокояваща е мисълта, че той просто си е такъв, както свидетелстват "Бит и душевност на нашия народ" и "Оптимистична теория за нашия народ" от Иван Хаджийски и най-ранната известна "Българска история" (от 1667г) на Петър Богдан.

Вярно е, Иван Хаджийски е бил марксист. Но освен това се смята и за основоположника на българската социология. Петър Богдан е бил католик, а католиците са доста проста сган, но освен това е и един от подбудителите на Чипровското въстание.

Винаги българският народ си е бил прост, безпросветен и неинформиран, а следователно и неразсъдлив. Не знам дали това е продукт на самото падане под владичество, но ми се струва, че много бързо ще да се е прецакала народопсихологията. А и все пак ми се струва, че трябва да е имало някаква по-дълбока, народопсихологическа причина за самото падедение.



И, в типичен народопсихологичен стил, не се говори за ВАРВАРСКИТЕ методи на МОН по ИНДОКТРИНИРАНЕ -- Министерство на образованието и индоктриниране -- а вместо това се говори за "фалшифициране" на историята. Каквото всъщност не съществува. В действителност става дума за изправяне на фалшификацията по идиотски методи на индоктриниране от самия стожер на образоваността.





Трябва да повдигнем похлупака на 'турското робство'

02 май 2019



Източник: OFFNews.bg

Провинциалната самооценка на българското общество е следствие от провинциализирания прочит на нашата история и култура. Трябва да повдигнем похлупака на "турското робство", казва Харалан Александров в интервю за ДВ.

В средата на април Дойче Веле публикува интервю със социалния антрополог Харалан Александров за фактите и митовете около темата за "турското робство".То предизвика разгорещен дебат. В ново интервю за Дойче Веле Харалан Александров анализира реакциите на читателите.

Защо метафората за "турското робство" продължава да предизвиква и до днес неимоверно силен и крайно противоречив отзвук сред българите, както стана ясно от последния ни разговор?

Честно казано, бях изненадан от силния отзвук на този разговор, в който казваме неща, които поне за мен са банални и самоочевидни. Стана ми интересно и използвах случая, за да се срещна с част от хората, които се бяха развълнували до степен да ми се обадят и да поискат да говорят с мен. Първото, което установих, е, че са развълнувани не толкова от самото интервю, колкото от развихрилия се след него дебат. Изглежда, че такъв дебат отдавна е трябвало да се състои, но дълго е бил отлаган - навярно поради несъзнаван страх от буйните страсти, които ще отключи. Радвам се, че макар и неволно дадох повод за неговото начало и се надявам той да продължи, макар и не с такава ожесточеност. Второто, и по-важно откритие, е, че в съчетание с "турско" думата "робство" добива особен смисъл за огромна част от съвременните българи, който отива далеч отвъд метафората. Макар да знаят, че нашите предци са били свободни поданици на султана, те настояват, че турското робство е реалност в един по-широк смисъл, който включва грабежите и беззаконията по време на войни, отвличанията на жени и деца, жестокостите при потушавне на бунтове и въстания, кърджалийските зулуми и пр. Накратко, "турско робство" е нещо като универсално понятие за страданията на българите през този период, и не само. Това семантично отместване е видимо в производната дума "поробител", която означава завоевател, а не робовладелец. Установих също така, че привързаността към турското робство не предполага лошо отношение към турците като общност, и слава Богу! Значи турците са си турци, робите са си роби, но турското робство е нещо трето, подобно на молекулите, които имат напълно различни свойства от съставящите ги атоми. Това е успокояващо откритие, което обаче повдига въпроса за особените свойства на тази смислова молекула, наречена "турско робство".

И какви са тези особени свойства?

За да ги изучим, е необходимо по-задълбочено изследване, но мога да предложа няколко работни хипотези. Първата хипотеза е, че турското робство е нещо повече от метафора, то представлява архаична мисловна парадигма, която затваря и провинциализира дискурса върху този период от нашата история. Конструктът "турско робство" има свойството да генерализира и опростява историческия опит и да го организира в кохерентен разказ. Това е голямо удобство, защото улеснява мисленето за тази епоха, като я слага под общ знаменател. Недостатъкът е, че блокира възможността за критична рефлексия върху случилото се през тези пет столетия от нашата история. Пленителният разказ за робството спестява на колективното въображение необходимостта да разграничава отделните периоди и исторически актьори в рамките на тази епоха. Проверете и ще видите, че не се прави особена разлика между завоевателя Лала Шахин от 14 век, отцепника Осман Пазвантоглу от 18 век и реформатора Мидхат паша от втората половина на 19 век - всички попадат в графата "поробители" въпреки различния контекст и противоположните им политически цели. Наличието на прецизни изследваня не променя ситуацията. Просто задълбоченото историческо познание остава затворено в академичната общност и слабо влияе върху масовото съзнание. Изглежда умовете не са подготвени да приемат и осмислят онези факти, които противоречат на големия национален разказ, осветен от традицията и подпечатан от авторитета на държавата.

На какво се дължи устойчивостта на тази митологема в българската култура извън политическата пропаганда?

На това, че е втъкана в родовата и семейна памет, която я прави близка по особен начин. Това е всъщност втората хипотеза. Историческите митове се поддържат и възпроизвеждат тъкмо чрез избирателно припомняне на епизоди от родовата история. Доста от хората, с които говорих, изтъкват като аргумент в подкрепа на турското робство разкази на техни предци за турските насилия. Тези разкази се отличават с общи сюжетни мотиви и рядко са закрепени към конкретни исторически събития, което е характерно за фолклорното мислене. Не казвам, че тези спомени не се базират на реални събития, а че заемат особено, привилегировано място в родовата памет. Тази памет е строго избирателна: онези събития и случки, които пасват добре в общата картина, биват акцентирани и валидизирани чрез различни наративни стратегии, а други се изтласкват и забравят. Има и такива, които са табу. Давам пример: в предишното интервю споменах между другото историята за българина, който си купува чернокожа робиня и се жени за нея. Оказа се, че тази история е подразнила някои от читателите не по-малко от проблематизирането на идеологемите за турското робство и за безкористната любов на Русия, нашата дежурна освободителка. Причината е, че този сюжет никак не се вписва в разказа за бедните поробени българи, които стенат под османски гнет. Нещо повече - нарушва архаичното табу върху междурасовата връзка, която в примитивното племенно съзнание се отъждествява с кръвосмешение. И тук проблемът не е, че нашата култура е неосъзнато расистка, а че подобен сюжет няма място в утвърдения разказ за епохата. Всъщност това е една красива история за любов и освобождение, която завършва с хепиенд. Нека припомня, че подобен хепиенд е немислим по същото време в юга на САЩ, където, за разлика от османската империя, робството е масова практика.

Как си обяснявате, че 140 години след Освобождението на България травмите от преживяното продължават да тревожат новите поколения?

Това е третата хипотеза - за капсулираната травма. Изглежда в писхологически план представата за турското робство функционира като символично вместилище на травматичния опит на много поколения. Явно общността не успява да преработи този опит и да се освободи от него, и затова го капсулира в културната си памет и го пренася в суров, архаичен вид от поколение на поколение. Травматичната капсула затваря в концетриран вид само част от историческия опит и затова нейното съдържание се различава съществено от обективната истина за епохата. Колективният травматичен опит резонира особено силно в индивидуалния психичен свят на някои хора поради собствените им нелекувани травми. Те преживяват болезнено разчупването на капсулата - ефекът е като при отлепването на марля от незараснала рана. Когато бъдат конфронтирани с историческата истина, те се чувстват разстроени, наранени и гневни, сякаш върху тях е упражнено насилие. Това са симптоми, типични за дълбоко травмирани хора. Ако такива хора преобладават в една общност, декапсулирането на колективната травма може да има опустошителен ефект върху индивидуалната и групова психика.

Това откритие повдига методологически и етични въпроси: как в травматична култура историческата истина да бъде въведена по щадящ начин, който няма да предизвика страдание, яростно отхвърляне и вторично затваряне. В това отношение може да е от полза опитът на други общности - например на Германия, където процесът на преработване на травмите от нацизма, а в източните провинции и от комунизма, продължава няколоко поколения и поглъща огромен интелектуален и морален ресурс.

Колко време ще е необходимо, за да извървим този път?

Зависи кога ще започнем. Добре е да започнем веднага, ако искаме да се избавим от тягостното внушение, че сме вечно прецакани, недооценени и употребени, което ни обезсилва като общност и спъва развитието ни. Провинциалната ни самооценка е следствие от провинциализирания прочит на нашата история и култура, невъзможността тя да бъде видяна като част от разгръщането на голямата европейска цивилизация. Да вземем Чипровското въстание от 1688, което историческият канон разказва като изолиран епизод от героичната борба на българския народ срещу османския поробител. Този прочит не е неверен, но е непълен. Защото мобилизацията на българската католическа общност е резултат от политиката на Римската Конгрегация за пропаганда на вярата в контекста на Контрареформацията. Католическото въстание е смазано от полковете на размирния граф Имре Тьокьоли, лидер на унгарската протестантска опозиция срещу Хабсбургите и тактически съюзник на техните заклети врагове - османските султани и френските Бурбони. В този смисъл трагичните събития в България от 1688 могат да се разглеждат като епизод от голямата драма на европейския 17 век - религиозните и династични конфликти между католици и протестанти, които разкъсват и прекрояват християнския свят. Но ако искаме да видим собствената си история и култура в глобална перспектива, се налага да повдигнем похлупака на турското робство и да надникнем изпод него към широкия свят. Той не е чак толкова страшен.



П.П.
От Възраждане казали... че МОН ОБУЧАВА български учители... да фалшифицират историята. А то очевидно е точно обратното - от МОН ИНДОКТРИНИРАТ български учители, да изправят фалшификацията силово.

Типична българска драма.

18
Долан: О! Сетих се какво исках да те питам. Надявам се, че не ти е неудобно от този въпрос...

МакКинън: Гмуркай се, на ми е неудобно от нищо, хаха!

Долан: Добре, просто ще те питам тогава. В един момент беше диагностициран със синдрома на Аспергер... Но това беше много важно, защото беше основна опорна точка на Вътрешната министърка Тереза Мей по онова време, за да блокира екстрадицията. Ти беше ли склонен към самоубийство по онова време? Защото...

МакКинън: О, Боже, бях, да...

Долан: Бил си? Можеш ли да поговориш малко за това?

МакКинън: Да, ами... диагнозата изигра централна роля, наистина. Аз бях, както го наричат, "функциониращ на високо ниво", тоест с много тесен диапазон, което значи, че интересите ми са ми всъщност обсебвания - в моя случай, справедливост, честност и тн. - и това, един вид, ме кара почти да си мисля, че съм способен да разреша проблемите на света.

Долан: Това звучи като диагноза за много хора. Да не би твоята ситуация да е по-изострена?

МакКинън: Може би. Казах на един човек, че това е просто моя тип личност. Той ми каза да, само че не го казвай така на хората, написал съм пет книги за типовете личности.

Долан: Ти беше диагностициран с този синдром и това в крайна сметка наистина ти помогна в делото за екстрадицията. Но можеш ли да разкажеш за емоционалния стрес, през който си преминал? Искам да кажа... прекарал си цели 10 години от живота си в ежедневно съмнение дали няма да те изпратят в Гуантанамо. Как повлия това на връзките ти, на отношенията ти, на ежедневното ти функциониране?

МакКинън: Ами... беше ужасно. Загубих приятелката си, загубих приятеля си, загубих работата си. Загубих и апартамента си... Работата си я загубих заради репортерите, които постоянно нахлуваха на работното ми място. Не го мислех през всичките 10 години, бяха ми го казали ясно, бях подготвен. Има страшно много клеветници и злонамерени хора, постоянно чувах по свой адрес, "ако не си готов да го лежиш, тогава не извършвай престъплението". Аз бях СЪВЪРШЕНО подготвен да извърша престъплението, което щеше да доведе до съдебен процес в държавата ми. За това би трябвало да получа шест месеца, за неоторизиран достъп, може би малко повече, ако се изчислят щетите и тн... След това стана година, след това станаха две години... Изгубихме всяко едон изслушване, продължавахме да губим всичките изслушвания, постоянно мислехме от какви други позиции да подходим. И през 2008г бях в най-лошото си състояние и най-ниското си самочувствие... затова си купих калиев хлорид. Купих малки количества от различни места, първокачествен калиев хлорид за хранителната индустрия. Бих си две от общо трите смъртоносни инжекции, докато бях в САЩ.


Бележка от преводача: Калиевият хлорид се използва като лекарство за третиране и превенция на ниските нива на калий в кръвта. Ниският калий в кръвта може да се получи заради повръщане, диария или определени медикаменти. Концентрираната версия трябва да се разтваря преди употреба. Тя се дава с бавна инжекция във вена или през устата. Страничните ефекти включват проблеми със сърцето, ако инжекцията във вена е твърде бърза. Предозирането причинява хиперкалемия, което води до парестезия, блокажи на сърцето, фибрилация, аритмия и склероза.


Долан: О, Боже...

МакКинън: Да, целях да предозирам така, че сърцето ми да спре. Защото знам, че съм твърде слаб, за да излежа присъда в чужда държава. В моята държава... можеше и да се опитам да издържа затвора, но в чужда държава всеки гледа на теб като на терорист, и то в САЩ? Не, благодаря.

Долан: За щастие не си стигнал до онзи момент. Но все пак си го закупил, така че предполагам, че си бил готов да го употребиш, ако се е окажело, че ще бъдеш екстрадиран?

МакКинън: Да.

Долан: Ужасна ситуация. Помня, по време на онези години, че постоянно те споменавах в свои интервюта и лекции, винаги съм те считал за много, много важен, и смел, и освен факта, че си успял да се сдобиеш с истински, достоверни доказателства за онова, което ни интересува, смятам и че си извършил огромно дело за общото благо на обществото, за което насмалко да платиш огромна цена... Но в крайна сметка ти наистина си платил голяма цена - тези 10 години на почти пълно унищожение на живота ти.

МакКинън: Не е като истинска присъда, но наистина само по себе си е цена, която платих. Трябва и да си призная, че в онези тъмне години от живота ми, едно от нещата, които ме подкрепяха, бяха твоите лекции и си спомням момента на изненадата, когато за първи път чух да споменаваш името ми, хахаха...

Долан: О, така ли... Интересното е, че за всички тези години ние все още не сме се срещали наживо, но няколко пъти сме си общували. Никога не съм си мислел, че някога ще се срещна с теб, така че за мен ти винаги си бил една далечна, публична фигура. Затова наистина се радвам, че имаме шанса да си говорим по видео-чата сега. Това не е нещо, за което обичаш да говориш, осъзнавам това и уважавам факта, че си склонен да го направиш. Вероятно извиква болезнени или неприятни спомени. Затова искам и ти да знаеш, че съм ти признателен за съгласието. Зная, че в днешно време се интересуваш много повече да говориш за пробивите в енергийната тема и за енергийните решения и искам зрителите и слушателите да знаят, че ние ще продължим разговора си именно на тази тема на моя уебсайт в секцията за платения абонамент.

Всъщност ти предварително ми изпрати голяма доза информация по тези теми и тя беше доста интересна и доста впечатляваща, затова наистина нямам търпение да навлезем във втория час. Но по отношение на биографичната ти история и относно значимостта на онова, което направи, ти не искаше да говорим за това, осъзнавам го, затова ти казвам, че за мен това беше услуга от твоя страна и съм ти признателен.

В последно време въобще не си говорил много за историята си. Мисля, че в последните пет години не съм чувал нищо от теб?

МакКинън: Да, не мисля че въобще съм говорил за себе си в последните пет години...

Долан: Хаха, и аз така си мислех. Много съм доволен, че успях да те накарам да го направиш сега. Защото сега точно стават почти 20 години, две десетилетия. На ден днешен, каква известност среща името ти? Например, в полето на НЛО и уфологията, предполагам, че всички те познават, нали така?

МакКинън: Да... Отидох на една конференция, мисля че беше на списание "НЛО истина"? Нещо такова? Хората ме сочеха, искаха ми автографи. Това се случва и в магазини... наоколо има много ентусиасти на тема НЛО. Не е чак като да съм Дейвид Бекъм, но се случва доста често.

Долан: Има голяма промяна в културата на последното поколение. И ти и аз влязохме в нещата горе-долу по едон и също време, тебе те арестуваха а аз публикувах първата си книга тогава...

МакКинън: Ами ако бях чел книгата тогава, може би нямаше да реша да правя хакването, защото в нея наистина има много документация...

Долан: Хаха, и все пак се радвам от успеха на делото ти. Та исках да кажа, че в последното поколение има промяна, генерирана първо от интернет и после от социалните медии, но... днес НЛО-полето е една съвършено различна култура от онова, което представляваше преди 20 години. Напълно различно е. Днес се събират големи тълпи, големи публики, а има някои хора, които са си направо публични личности, ти също си една от тях и е наистина интересон да се наблюдава тази трансформация. А срещаш ли и по-млади хора, които просто не са чували нищо за теб?

МакКинън: Има да...

Долан: Мисля че е наистина важно, че правим този разговор, защото той ще отиде в YouTube. Мисля, че за цялата невероятна значимост, с която си допринесъл в областта на НЛО и заради това колко виден беше случая ти толкова дълго време, почти ме е страх да си помисля, че младите хора, които идват съ сследващите поколения, могат да забравят важността на Гари МакКинън. Наистина исках да направя интервюто с теб поради тази причина.

МакКинън: Радвам се да бъда част от великата ти колекция интервюта. Хаха...

Долан: Благодаря ти. Вълнувам се, че можахме да го осъществим. Може и е добре тук да направим обзор на казаното до сега.

Почти се чувствам зле от това, че постоянно те бутам да говориш за това още и още, но мисля, че ни даде повече, отколкото очакваха хората. Даде много добро описание за начина, по който си могъл да получиш достъп до онези файлове на НАСА и на отбраната. Отново - аз лично не мисля, че е коректно да се нарича "хакване", но си търсел отворени врати, така да се каже.

МакКинън: Да, може да се нарече кракване, но и кракване не беше... аз просто търсех празни пароли. Прав си, че това съвсем не е хакване.

Долан: Доволен съм също и че успя да ни дадеш едно сравнително добро описание на онова, което си видял... а то наистина не прилича на нищо от онова, което се говори, що се отнася до космическите флотилии и кораби. А пък онова, което си открил в екселския файл подкрепя свидетелството ти на снимката, списъкът с неземните офицери и трансферите от една в друга флотилия. А и другото нещо, което не съм го чувал никъде другаде - ти сигурно си го описвал и преди, но аз не съм го виждал до сега - това, че си започнал търсенето си от твърденията на Дона Хейр и че си използвал тази информация, за да определиш с точност мястото на търсенето си и така си могъл да намериш онази снимка, за която говориш. За мен това е доста значително.

МакКинън: Ако искаш да намериш информация на тези места с висока сигурност, трябва да имаш правилния подход, трябва да изследваш целта си, трябва да правиш много PIG - Пасивно Събиране на Информация (passive information gathering) ("pig" буквално означава прасе, бел.прев).

Долан: Има ли точно определени въпроси от НЛО-полето, които в момента следиш или на ден днешен си приключил с това и се фокусираш върху Свободната Енергия? Все още ли търсиш информация и доказателства за тайните космически мисии и тн?

МакКинън: Вече не си падам по това. Преди обожавах да гледам видеота в YouTube, но всичко беше все "светлини в небето, светлини в небето", а аз винаги съм мислил, че онова, което се крие зад тези неща, е истинското важно нещо. Отвличаните от извънземни ги намирам за изключително интересни, обичам книгите с техните разкази. Най-вече искам да добивам истински усет за хората, когато разказват историята си в някое интервю, размишлявам върху тях, преценявам какви са хората, които искрено разказват онова, което според тях е истината. Някои от отвличаните са особено интересни, най-вече онези от 70-те и 80-те години...

Долан: Напълно съм съгласен с теб, да...

МакКинън: И аудио-касетата с показанията на Бети и Барни Хил, мисля че е много въздействащ материал.

Долан: О, да... абсолютно. Значи, ти си имал интерес към това поле през целия си живот и в даден момент направи много значим принос за знанието на всички нас. Искам да ти благодаря от името на всички, които ни слушат и гледат, защото мисля, че го заслужаваш... и искам хората да знаят, че след всичките тези ужасни 10 години на депресия, борби и дори по-лошо... ти премина през тях. Надявам се, че сега си на по-добро място в живота си, радвам се за това.

МакКинън: Благодаря ти, за всичко това.

Долан: Аз ти благодаря, Гари. Какво ще кажеш да приключваме тази първа част от интервюто? Впрочем, имаш ли уебсайт или някакъв начин хората да достигат до теб? Ползваш YouTube, нали?

МакКинън: Да, имам YouTube и Twitter, на едно от тези мога да бъда намерен.

Долан: Хората могат просто да те потърсят в YouTube и Twitter и да те следват там?

МакКинън: Да...

Долан: Нека който иска да следва Гари МакКинън и мен да отиде на https://richarddolanmembers.com/, където Гари ще отиде дори по-далеч и ще се гмурнем в Свободната Енергия. Мисля, че това ще бъде доста по-охотен разговор, ти имаш много информация и аз определено искам да я споделиш с мен. За сега, Гари, искам да ти благодаря, че беше част от шоуто на Ричард Долан, беше удоволствие за мен.

МакКинън: О, по дяволите, имаше едно нещо, което исках да ти кажа...

Долан: О, добре...

МакКинън: Мисля, че някой каза това по едно друго американско шоу (The Bingle Show, предаване с водещ и интервюта, бел.прев) през 2005 или 2006г. Приятелката ми и аз спим в двуетажна спалня европейски тип (от този вид, бел.прев). Легнахме си, но аз се събудих от много остра болка в лявата ми пета, достатъчно остра, за да ме накара да подскоча в леглото и веднага да погледна крака си, за да видя какво по дяволите беше това. И тогава, мигновено и против волята ми, защото исках да видя какво причиняваше тази болка, отново паднах назад и заспах. Будя се на сутринта... тоест няколко часа по-късно, защото беше тъмно, когато се случи...  На петата ми имаше две съвършено кръгли дупки, около 5 мм в диаметър и на около 1 см една от друга и от едната висеше съвършено кръгло парче кожа, все едно като от перфоратор за хартия.

Долан: Какво по дяволите, човече!?

МакКинън: Да, знам, знам... Тогава потърсих контакт с д-р Лийър, чувам че вече е починал.

Долан: О, Роджър Лийър. Той умря преди няколко години, за жалост. А какво казаха лекарите, когато видяха тези дупки в петата ти?


Бележка от преводача: д-р Роджър Лийър (Roger Lear) става световноизвестен с колекцията си от "извънземни" импланти, добити по орепативен път от различни хора. Има доста интриги и спекулации около неговата личност, защото някои хора твърдят, че заслугите му не са негови собствени. Той навлиза в уфологията, когато се присъединява към екипа на Дерел Симс, известен като "Ловецът на извънземни". В последствие, заради различни търкания със Симс, двамата се разделят, като всеки запазва специфичната си репутация, но не и добрите отношения с другия.


МакКинън: Казаха ми, че може да е лисица или плъх...

Долан: И кракът ти е бил под завивката? Може да се предположи, че е било някакво насекомо, но тези дупки ми изглеждат доста големи, и съвършено кръгли? Боже...

МакКинън: Да...

Долан: Това е визуална представа, която ще ми държи влага известно време... Добре, Гари, след малко ще е върнем и ще говорим за Свободна Енергия и за твоите изследвания, ще ми е много интересно да говорим, защото това е и мой интерес.

Така завършва Първият час от интервюто ми с Гари МакКинън, гражданин на Обединеното кралство, който е най-прочутият... да го наречем хакер... най-прочутият НЛО-хакер в историята. Ако искате да продължите да слушате разговорът ми с Гари, отидете на сайта ми, където ще задълбаем още повече!



19
Долан: Дай ни още веднъж визуално описание, защото наистина искам да видя това в ума си... Някога опитвал ли си се да нарисуваш това между другото?

МакКинън: Направих една рисунка за  Линда Мултън Хоу (Linda Moulton Howe) преди години, но не си спомням да се стигна до там, че да й я изпратя...

Долан: Ще ми е интересно да видя как изглежда.

МакКинън: Ами много е просто. Това е просто една тръба, леко разперена в краищата. И имаше по един купол отгоре и отдолу.

Долан: Значи си видял горната и долната част на тръбата?

МакКинън: Да, беше в хоризонтална позиция, в небето.

Долан: Значи преди картината да спре да се зарежда, ти си имал на екрана цялата хоризонтална структура?

МакКинън: Да, бах стигнал точно до под нея.

Долан: Идеално! Разбирам... Понеже се сетих, докогато преглеждах отново нещата, за които си говорил... ти казваш, че имало известен брой от този вид кораби... Когато преглеждах твърденията ти не разбрах как си стигнал до това заключение. Но това е интересно. Ти си видял, със собствените си очи, снимка на дълъг, подобен на цигара обект с куполи от горната и долната му страна?

МакКинън: Отгоре, отдолу, и в двата края, да.

Долан: Добре, значи може би четири купола. Това е много интересно.

МакКинън: Да.

Долан: И тогава някой просто е кликнал и те е дискънектнал (прекратил е връзката, бел.прев).

МакКинън: Да... Боже...

Долан: Скептиците постоянно са готови да скочат, и веднага ще кажат, "Защо не си снимал екрана?" Но това било ли е въобще възможно?

МакКинън: Ами да можех просто да натисна принт-скрийн бутона (PrintScreen или PrtScr, бел.прев). Само че тези неща са се случвали само три пъти през живота ми. Три пъти са ми са се случвали невероятно вълнуващи неща. И всеки път не съм действал адекватно, просто защото съм бил страшно развълнуван...

Долан: Предполагам и че не си очаквал толкова бързо да те отрежат.

МакКинън: О, не, въобще не очаквах.

Долан: И така, какво още успя да научиш, преди да те застигне ответния удар през 2002г? Видял си това изображение, видял си екселски списък, който е изброявал имената на неземни офицери, но освен това си видял и няколко други неща, нали така?

МакКинън: Амии... не и такива, свързани с НЛОтата.

Долан: Не са свързани с НЛО?

МакКинън: Не. И въобще нищо не видях за Свободна Енергия.

Долан: Не си ли видял списък с прехвърляния или трансфери на кораби от флотилия във флотилия, които кораби всъщност са били билотирани съдове?

МакКинън: Да, това е на същия екселски файл със списъка с неземните офицери.

Долан: Значи това са двете основни неща. Всъщност и а аз така винаги съм си мислел - този екселски файл и и снимката. Благодаря ти, че я описа толкова добре, беше наистина ярко описание.

След това те арестуват. Конфискуват ти компютъра през 2002г? Това винаги е забавно преживяване. И прекарваш следващите 10 години с мисълта дали няма да те пратят в Гуантанамо Бей.

МакКинън: Да, да... Не можех да повярвам, че нещата станаха толкова сериозни. Говореха, че съм се превърнал във военна цел номер едно! Което означава, че това е командата, с която взривяваш хора на парчета... Нещата станаха страшни. Просто беше лудост.

Долан: Искам просто да посоча на слушателите, че ти си бил арестуван. Заради това, че изрично си търсил информация, свързана с НЛО. Аз лично никога не съм се съмнявал, когато заяви, че си я открил и доказателството за мен е именно това, че правителството на САЩ в действителност те погна. Така че в твоя случай ние имаме едно доказателство - че си успял да се сдобиеш с достъп до ограничени области, различни военни зони на САЩ. Правителството на САЩ твърди, че си проникнал в 97 военни сайта, и всъщност отбелязват, че дори си бил дързък.

МакКинън: Ами да, мисля че е похвално, защото имаш само един компютър, само един десктоп, когато търсиш и на него си пуснал и разни графични програми... а пък претърсваш стотици други десктопи и дори трябва да посочваш кои да са следващите. Това е огромен труд за един сам човек, става дума за хиляди машини в списъците, после трябва да преценявам кои файлове са полезни, кои са тъпи, и тн... Загубих си мисълта, до къде бях стигнал? А да! Та исках да кажа... няколко от мрежите, тях ги подбирах една по една като череши.

Тогава не осъзнавах, че начина, по който действах, беше доста детинско поведение за един порастнал мъж. Аз бях на 36 години тогава. Само че бях изпълнен със свободата и чувствах просветлението на мисията, разбираш ли? Въобще не бях порастнал като възрастните, по никой начин, все още съм си донякъде такъв. Но мисля, че е добър знак. Нали знаеш, кара те да поемаш повече рискове, да правиш неща, които са по-интересни и... кара те да не мислиш за цената на живота. Въпреки че рано или късно се сещаш за нея, като в моя случай.

Долан: Много интересно. Искам да те разпитам малко за диагнозата на Аспъргър (Asperger), защото тя наистина стана част от твоята история, но преди да навлезем в тази тема ми се ще да подчертая, че ти... мисля че самият факт, че военните на САЩ те погнаха толкова безусловно, в продължение на 10 години... искам да кажа, те просто не искаха да се откажат да те преследват...

МакКинън: Да, те дори нарушиха закона. Взеха ми хард-диска и го запазиха за себе си. Направиха го още преди да бъде написано искането за екстрадиция...

Долан: И са занесли хард-диска ти в САЩ преди даже да е оформено обвинението, уау... Да, това е незаконно.

МакКинън: Да, последното, което чух за хард-диска си, беше, че седял в някакво чекмедже в офиса на Флотското разузнаване.

Долан: Другото е, че САЩ никога не говориха за връзката на инцидента с НЛО тематиката, въобще не си признаваха, че това е от значение. Точно това забелязах в твоя случай - в самото начало през 2002г ти вече си в новините и ти се рисуваше образа на "НЛО-хакер", постоянно чувах за това; само че с течение на годините всички медии просто спряха да споменават каквото и да е за връзката с НЛО, ти изведнъж стана "хакера на Пентагона".

МакКинън: О, да...

Долан: Това е едно оркестрирано усилие да се омаловажи всичко онова, което ти в действителност се беше опитвал да намериш, така че, когато стигаме до момента с онази ужасна страница в Уикипедия за теб... те все пак разпознават някаква слаба връзка на твоя случай с НЛО, но е толкова малка, толкова минимална, смехотворно е... Това се случи с всички медии. Сигурен съм, че трябва да си го забелязал, нали?

МакКинън: Да, това е самата причина все още да съм тук. Единственото издание, което продължи да поддържа истинския контекст - "заради силния си интерес към малките зелени човечета, Гари МакКинън еди какво си" и тн - това бяха Дейли Мейл (Daily Mail), които поддържат новинарска кампания по мой адрес в последните няколко години. На практика, те помогнаха да бъда спасен.

Долан: Много интересно. И всъщност, в този ред на мисли, чудя се, дали си забелязал разлика между това как се отнасяха с теб медиите в САЩ и в Англия... искам да кажа, в Англия ти наистина се превърна в знаменитост, бореща се за някаква кауза, и това беше точно заради връзката с НЛО. Имам впечатлението, че много от англичаните си мислеха, "Хей, знаеш ли какво, защо онези американци си мислят, че просто могат да грабнат един от нашите и да го изправят пред съда?", такова беше настроението на много хора. Ти усети ли промяна в отношението към теб заради тези обществени настроения в английските медии, например чувстваше ли симпатии към себе си? В САЩ държаха ли се по-лошо с теб, отколкото в Англия, или според теб нямаше разлика?

МакКинън: Да, усещаше се много гняв, защото самото дело за екстрадиция бече очевидно неуравновесено. Вие сте защитени от конституцията си (Ричард Долан е американец, бел.прев), но ние нямаме нищо такова. Предполагам, че имаме Великата карта на свободите (Магна харта, бел.прев), тя е малко по-стара, хаха...

Долан: Хаха, да, някъде 1206? Някъде там...

МакКинън: Но да, имаше голяма разлика в медийното отношение къ ммен. Основната разлика, която ние англичаните забелязахме, беше пълното затъмнение в Америка през първите няколко години! Те не искаха хората да знаят за този случай. Не искаха да знаят, че някакъв тревоман е влязал в Пентагона от спалнята си.

Долан: Аз чувствах, че големият проблем от американска гледна точка, е че те изправят пред съда, но пък тогава как да подходят към тези работи за НЛО? Може би да не ги е грижа, може би да се правят, че не е важно... но аз винаги съм чувствал, че това БЕШЕ важно и имаше потенциала на доста вривоопасен скандал, който можеше да се приеме като достоверно признание, че съществуват истински, официални данни за НЛО. Мислиш ли, че е имало такъв страх и че това е било проблем от американска страна?

МакКинън: Да, абсолютно, защото аз бях единствения, който е виждал тези данни. Е да, не разполагах със снимката, за нещастие, но знаех. И те знаеха, че аз знаех. Затова ми взеха хард-диска незаконно. Освен това го занесоха в Бюрото по специални разследвания и затова тая работа става доста рошава. Определено НЛО данните имат много общо с поведението на властите... мисля, че в Америка се опитваха да ме изкарат все едно съм "харека от 9/11", а не "НЛО хакера". Когато действах, беше от март до март 2000г до 2002г, така че можеше да се измисли някаква връзка. Мразя, когато някой се опитва да манипулира емоциите на хората, свързани със събитията на 9/11, за да ги убеди в нещо друго. Естествено, че аз и 9/11 нямаме нищо общо. Но очевидно, има го и схващането, че когато цялата държава е в повишена тревога, и когато си завираш носа в мрежи, до които не би трябвало да имаш достъп, ще бъдеш набеден...

Долан: Точно така. Всъщност, когато по-рано те представих в предаването си, казах, че си "легендарен за някои хора", с това намеквах, че по онова време имаше хора, които не бяха просто политически консервативни, а бяха и НЛО скептици, които... и това много добре си го спомням, защото бях много ядосан... и тези хора казваха, че трябва да бъдеш арестуван и трябва да те пратят в затвора за това, което си направил. Имаше хора, които наистина бяха срещу теб и наистина бяха настроени срещу онова, което си направил. В днешно време в САЩ това нещо продължава, виждаме го и по случая с Уики Лийкс, въпреки факта, че Уики Лийкс има доста положителна репутация, че изнася винаги достоверна информация, която считам, че е от обществен интерес. Само че въпреки това в САЩ има забележимо анти-УикиЛийкс отношение. Мисля, че ти също беше обект на същото това анти- отношение през 2002-3-4 година в онези ранни години, когато тази държава... до голяма степен просто беше изгубила ума си заради събитията на 9/11.

МакКинън: Да, за цялата нация това беше едно много емоционално натоварено време.

Долан: Ти не си 9/11-хакер, нямаше нищо общо с това, само че човършаше в системата за сигурност на САЩ около времето на 9/11, така че оттам се получава тази връзка. А как се получи връзката с онова "Слънчев пазител"? Можеш ли въобще да говориш за "Слънчев пазител", мислиш ли, че е някаква истинска програма? Името ти дълго време се свързва с това и за онези хора. За онези хора, които не знаят - това е просто името на една предполагаема тайна космическа програма, управлявана от САЩ и вероятно и от съюзниците им.

МакКинън: Ами... почти нищо не знам за това "Слънчев пазител". Предполагам, че в последните години не съм чел много по темата за НЛО. От години всъщност.

Долан: Това всъщност не излезе ли през един от свидетелите, интервюирани от Проект Камелот? Опитвам се да се сетя за името, но мисля, че оттам дойде това "Слънчев пазител", от техните гости... Може би са го свързали с теб, защото по някакъв начин си му придал някакъв статут?

МакКинън: Да, и аз мисля, че май един от форумите ме свърза с тази тема, не помня дали ATS (Above Top Secret, световноизвестен американски форум за конспирации, езотерика и уфология, бел.прев) или Проект Камелот, не помня точно.

Долан: Но ти нямаш нищо общо? Не си видял нищо, свързано с такъв проект "Слънчев пазител"?

МакКинън: Не. Нямам представа... Видях списък с кораби, трансфер на кораби (от флотилия във флотилия). "Слънчев пазител"... нищо не ми говори.

Долан: Радвам се, че говорим за това, защото мисля че е важно, да се чуе от всички и да отсеем истината от митовете или неточностите в твоята история. Винаги съм смятал, че е важно да стигнем до онова, което е СЪВЪРШЕНО вярно относно историята на Гари МакКинън. Защато - чисто и просто - онова, което е вярно в твоята история, е достатъчно силно. Интересно е, защото, ти направи каквото направи, и то по такова време в САЩ, което доведе до една революция, революция в националната сигурност. Точно в онова време техните желания и стремежи да наложат едно глобално подчинение, или глобално управление, бяха много, много по-големи откогато и да било. Така че, когато те намериха... просто сякаш ти щеше да бъдеш едно от ранните жертвени агнета, така ми изглежда. Само че беше спасен от правителството си и от общественото мнение в крайна сметка.

МакКинън: Да, за нещастие, точно по онова време хакването, свързано с 9/11, беше нарастващ проблем в отбранителните мрежи...

Долан: Да, истински проблем, не искам да омаловажавам трудностите, които американските военни срещат с хакването, очевидно, но не мисля, че някой действително те смяташе за истински риск за националната сигурност. Винаги съм имал чувството, че това е прекалено раздуто.

МакКинън: И аз мисля, че те просто искаха да направят пример от моя случай.

Долан: Точно така. Ти щеше да си примера, извинението. Почти успя да станеш. Можеше да лежиш години, вероятно и до ден днешен.

/кратка пауза/

20


Долан: Много ми е любопитен фактът, че си абониран за публикациите на БЮФОРА (BUFORA, Британска Асоциация за Изследване на НЛО, организацията има около 1000 абоната, бел.прев) още от 12 годишна възраст. Мисля че много хора осъзнават, как тази тема може да бъде обсебваща. Хората се въвличат в нея и оттам насетне просто се гмуркаш все по-дълбоко и по-дълбоко. Така, в края на 90-те години вече имаме ранната версия на интернет и ти... мисля, че както много други хора, си се опитал да използваш интернет, за да научиш всичко, което си могъл за НЛО-тата. Но според мен си могъл да отидеш малко по-далеч от много други хора... И можеш ли просто да опишеш, защото... Ето какъв е въпросът:

След като те арестуваха, твоят случай стана обект на много широка публицистика. Не просто в полето на НЛО-тата, твоят случай стана известен по света. И Пентагонът - това е в следващия период непосредствено след периода на 9/11, а тази държава, САЩ, казвам ти, беше извън всякакъв контрол в културен план тогава, ширеше се див патриотизъм, спекулираше се с обществения страх от тероризъм и всичко това беше повече, отколкото който и да е американец, израстнал преди 9/11, бе преживявал... може би само освен онова поколение, което беше заварило Втората Световна война... Та Пентагонът тогава каза, че ти си извършил най-голямото хакерство над военни компютри за всички времена! Казват и че това им струвало онези огромни суми пари, аз така и не успях да повярвам на тези им твърдения, но... казват, че си извадил от строя няколко неща, че си изтрил някакви файлове и тн, все едно.

Но какво всъщност направи? Ти, всъщност, в действителност нищо не си хаквал, ти си търсил незащитени сайтове в Пентагона, не е ли така?

МакКинън: Да и не само в Пентагона, търсех и на няколко други места, прегледах няколко неща и в сайтовете на флота... Да, приличаше по-скоро на риболов, всъщност... защото знаех, че те ползват Уиндоус (Windows), тогава той беше вездесъщ абсолютно навсякъде. А пък Уиндоус и днес продължава да е най-слабата операционна система, военните въобще не бива да използват нещо такова, човек може напълно да го заключи и да неутрализира всичките му инструменти, само дето това отнема много работа, така че...

Всичко, което направих, беше да напиша един скрипт (термин от програмирането, буквално означава "сценарий", бел.прев) на програмиращия език Пърл (Perl) - език за извличане и за докладване на данни. Този скрипт просто сканираше всеки IP адрес в суб-нета и тестваше администраторската парола на локалната машина, тоест паролата, която има пълен контрол над локалната машина... просто за да провери дали тя е празно поле или все пак някаква парола. Скриптът не правеше никаква атака с голям речник от пароли, а просто проверяваше двете състояния - празно поле ли беше паролата, или имаше някаква парола.

Долан: Разбирам...

МакКинън: Да, така че, скриптът сканираше 50 000 машини и 5000 от тях имаха празно поле, вместо парола. От тях 500 можеха да говорят с теб... тоест... това се нарича интер-процесна комуникация (комуникация между процесите, бел.прев), та 500 от тези 5000 имаха празно поле вместо парола и можеха да разговарят с теб, заради обратната връзка от комуникацията между процесите и човек можеше да разгледа мрежата им.

Долан: Един вид, търсел си плодове по ниските клони?

МакКинън: Точно така, да.

Долан: ...И точно това си намерил. И така, влязал си в интернет-сайтовете, или в базата данни по-скоро?

МакКинън: Уиндоус е изграден на принципа на компютри и интернет мрежи, така че понякога може да се озовеш в компютърната машина на някой логистичен офис или пък в компютъра на някой административен офис.

Долан: Винаги си казвал, че си търсел НЛО-та и доказателства за Свободна Енергия и прочие... И си намерил такива, няколко пъти си споменавал, че си открил няколко неща. Това си го правил през 2000, или през 2001г, нали?

МакКинън: Да, за около година, от края на 2000 до края на 2001г.

Долан: И си открил няколко неща. Намерил си нещо, известно като "слънчев пазител" (solar warden)...

МакКинън: О не, не...

Долан: Не си ли!?

МакКинън: Има толкова много дезинформация за това, ужасяващо е...

Долан: Говори се, че този "слънчев пазител" е свързан с теб, и тн... Знаеш ли кое е интересното, в ранните години много се интересувах от теб и така и не виждах връзка със "слънчевия пазител", виждах просто "трансфер от флотилия към флотилия" и някои от другите неща, "неземните офицери" и тн... не виждах връзка със "слънчев пазител" и с течение на годините постоянно срещах "слънчев пазител" във връзка с името ти. Нека да изясним всичко това. Какво наистина намери, и как така "слънчев пазител" започна да се свързав с теб?


Бележка от преводача: Според страшно много сайтове в интернет, "Слънчев пазител" (Solar Warden) е "космическа сила, която има присъствие в ниската земна орбита". Няма да споделя линк тук, защото, както казва самият Гари МакКинън, това е лъжа и измислица. Според дезинформацията, водещите политически сили, като САЩ, Русия, Ктай, Индия и други уж имали договорни отношения с тази космическа флотилия, като основният критерий за присъединяване било технологичното развитие и по-точно способността на държавата да обогатява Уран. МакКинън се спряга за човека, който разкрил тази информация. Както самият той категорично заявява - това са измислици. Аз бих добавил, че това са Ню-ейдж измислици, каквито типично се раждат от прослойките, приемащи така наречените "ченълинги" за достоверна информация.
"Non-terrestrial officer" или неземен офицер. Класическите думи за извънземно в уфологията са две: "alien", което се превежда като "пришълец" и "extra-terrestrial", което буквално се превежда като "извън-земно". Въпреки че в разговорната реч тези думи са синоними, в уфологията двата термина имат различно значуние. За пришълец се счита всяко същество или същност, чиито произход не е установен, като единствено може да се каже, че домът му не е тук. Може да става дума за космически, подземен, подводен или другоизмерен произход. Извън-земно се използва, когато става дума за същество или същност, чиито произход е установен и става дума изрично за космоса. Следвайки същата номенклатура, не-земен офицер означава човешки военен чин, който обаче не обозначава пилот в атмосферата, а обозначава някакъв военен ранг, който има общо с извънземната среда - било то открития космос или територията на други планети и луни.


МакКинън: Това беше един файл на Excel (Ексел е част от офис пакета на Майкрософт заедно с Уърд, бел.прев) и на него имаше списък с "неземни офицери". Не мога да се сетя за дължината на този екселски списък, но заглавието на колонката с изброените имена беше "Неземни офицери". По онова време се опитах да проверя тази информация, но нея я нямаше никъде. Абсолютно никъде. Тази конкретна фраза не беше позната в интернет. Ако СЕГА го потърсиш в нета, ще откриеш множество смешни препратки.

Но очевидно това не бяха пришълци, не бяха малки зелени човечета. Тогава просто заключих, че това ще да са улики за съществуването на космическа флотилия. Ако имаш неземни офицери, трябва да имаш... космически кораби? Може би космическа база в орбита, кой знае...

Долан: Да, точно така. А какво мислиш ДНЕС за тази фраза? Според сегашната ти гледна точка, може ли да се отнася за офицери, които не са на повърхността на Земята или имаш различно мнение?

МакКинън: Мисля си... понеже аз открих този списък във флотски компютър... може би се отнася до човешки войници.

Долан: Да, неземни войници... но не на планетата, или?

МакКинн: Да, такива, които не са на планетата. Може да са в орбита, може да са на Марс, може да се движат, кой знае.

Долан: Значи тайна космическа програма? Аз лично, като теб, считам че това най-вероятно се отнася до човешки същества, офицери, които не са на нашия свят по някакъв начин. В строго секретни условия.

МакКинън: Да, абсолютно.

Долан: Като откри това, то в Космическата команда на САЩ ли беше (US Space Command) или беше в някакъв друг отдел на военните? Или на флота?

МакКинън: Мисля че беше от данните на флота. Да...

Долан: И какво още намери? Май беше видял нещо... беше видял нещо на екрана си, но не разполагаше с възможност да си снимаш екрана (screenshot, това е функция за автоматично заснемане на екрана на устройството, бел.прев).

МакКинън: Да... Това беше от НАСА, Космически център "Джонсън" (NASA Johnson Space Center), това беше свидетелство на Дона Хейр (Donna Hare)...

Долан: За хората, които не знаят, Дона Хейр работеше за Филко Форд (Philco-Ford), който е контрагент на НАСА в началото на 70те години. Тя има доста какво да каже за онова, което е научила през колегите си от НАСА във връзка с тайната космическа програма и прави много директни изказвания за контакта на НАСА с НЛОта и за срещите на астронавтите с НЛОта по време на мисиите им и тн... Та, за нея говориш...


Бележка от преводача: Свидетелските показания на Дона Хейр можете да намерите в нашата Библиотека ТУК.   


МакКинън: Да. Тя е имала строго-секретен достъп на мястото, на което е работела, като се има предвид, че при тези установки... често има много отворени пространства в близост едно до друго, но всички те имат отделни степени на секретен достъп, очевидно, че не е нужно навсякъде да има заключващи се врати. И така, тя един ден е на работа, но отива в друга зона с един нейн колега... по-точно отива при друг свой колега... той има малък електронен уред за замазване на сателитни снимки с висока резолюция. И той казва "Дона, виж това, какво мислиш..." и й показва нещо като бял диск над терена, както и сянката на този бял диск върху терена. Отначало тя не забелязала сянката... тя между другото е специалист в обработката на фотографски кадри и такива неща... и казва, "Може да е петно от емулсията или нещо подобно", и тогава той й казал "Да, но виж сянката", после тя разказва, че ясно можело да се види, че е извънземен кораб, а сянката покривала камъните и дърветата и терена. И всеки път, когато разказва тази история, тя споменава в кой център се е случило това - Космическия център "Джонсън", и в коя сграда се е случило - Сграда 8.

Долан: Охоо...

МакКинън: Да... Аз вече душех в "Джонсън" с метода на празните полета вместо пароли. Когато си там, първо, чрез командната конзола, първо си поставяш линковете. И... о, по дяволите, вече не си спомням командата... има команда, която като я пуснеш в уиндоуската кутия, тя ти показва всички машини, които са в мрежата плюс полетата им с коментари. И мрежовите администратори и системните администратори използват тези полета с коментари за серийни номера, за препредаване на всякакви видове практическа информация. За късмет, администраторите на НАСА наистина работеха усърдно по отношение на това да отбелязват в коя сграда се намира всяка една машина и какви са серийните й номера и тн. Така че аз извлякох номерата на всички машини и ги сканирах всичките за празни пароли и мисля, че май около 10 от тях имаха празни пароли...

Долан: Значи, на база на много добра следа от Дона Хейр от преди много, много години, ти си успял точно да определиш дестинацията за онова, което си търсел, за да можеш да потвърдиш какъвто и да е вид информация от онова, за което тя е говорила още през 70те години...

МакКинън: Да...

Долан: И какво стана?

МакКинън: Хаха... Ами, както казах, 8 до 10 машини с празни пароли. Сканираш, връщаш се, сканираш пак, не отиваш във всяка една индивидуално. И всички тези бяха много... по принцип, при какъвто и персонал да отидеш, на десктопа на всеки е пълно с папки, бележки с напомняне, шорткъти, а тези машини нямаха нищо общо с това - имаша няколко папки, и няколко шорткъти. А тези файлове бяха големи, бяха отчасти обработени, отчасти необработени... и това баше истина, това което Дона каза е абсолютно вярно, почти точно така, както го описа. И като влязох там, имаше още един друг частен формат... който вероятно беше... някакъв специален формат на НАСА, не мога точно да си го спомня. Размерът на тези файлове беше типично около 200 MB всеки, а в онези дни използвах интернет връзка 56K, дайл-ъп връзка...

Долан: О да! Дайл-ъп! Ти май си единственият хакер в света, който е ползвал дайл-ъп... И с тази връзка си имаш работа с 200 мегабайтови файлове. Разбира се днес това не е кой знае какво, но през 2000-2001г...

МакКинън: Хаха... да, и дума не можеше да става да сваля нещо. Вероятно дори не можеш да стриймваш едно mp3 с тази скорост...

Долан: Не, не мисля, - 56К по никой начин не можеш... Но да се върнем, продължавай да ни водиш с теб, вълнуващо е! Значи намираш тези файлове от по 200 MB и какво имат на тях? Какво показват?

МакКинън: Да... Значи, не можех да свалям, можех да гледам на десктопа. Веднъж след като осъществиш връзката през командната конзола ти се отваря един ремоут-контрол десктоп, с който можеш да виждаш всичко. Много хора използват ремоут-контрол десктоп на персоналните си компютри, можеш да влезеш в комютъра в офиса си от въкщи по този начин. Та нещо такова представлява. Не можех да свалям. Затова просто кликнах два пъти, за да отворя файла и да го видя, исках да видя дали това е доказателството, там и тогава, дали за това говори Дона.

И го отворих, започна да се отваря на екрана отгоре-надолу, да го зарежда много бавно, ред по ред. Тогава си мислех, че не мога да го понеса, бях хванал монитора с две ръце, толкова бавно се отваряше! Беше влудяващо... Накрая ми го показа в резолюция 640х480, отначало всичко беше рошаво и сиво, пикселизирано... и като се отваряше отгоре-надолу, започна да зарежда една светла мъгла... и още по-надолу започна да зарежда полукълбото на планетата. И тогава сърцето ми почна да бие, помислих си това е, открих Светия Граал, точно това търсех, всичко се потвърждава. Защото точно това исках - не исках да чета за това, не исках да ми се разказва за това, исках да видя живото доказателство. Доказателството, че НАСА и правителството знаят за тях.

Та ето го файла. Беше се заредил на 2/3 отгоре-надолу, и се виждаше... предполагам, че беше Земята... предполагам, защото снимката беше едноцветна, но се виждаха облаци... и после си видя тази съвършено гладка черупка, повърхността на космически кораб, файла се зареди точно до под него, до под това тяло. Нямаше признаци да е сглобено, нямаше снадки или шевове, просто много, много гладко. Но имаше едни такива... Нали се сещаш за шестостенните повърхности на топчетата за голф? Тези геодезични куполи? Както и на радарните инсталации?

Долан: Значи тези куполи бяха върху повърхността на кораба?

МакКинън: Да.

Долан: Няма никаква вероятност... просто трябва да задам този въпрос... няма вероятност това, което си видял, да е бил някой познат сателит, конструиран от някоя държава?

МакКинън: Нее... Винаги съм се интересувал от всичко, свързано с космоса, совалки, сателити, космонавти и такива неща. Виждал съм много снимки на сателити и нямаше нищо такова. Нищо, което да от същия вид и изглед.

Долан: По какъв друг начин можеш да ни го опишеш? Ти в крайна сметка видя ли пълна негова картина или процесът на зареждане спря?

МакКинън: Да, зареждането беше осъществено точно до около средата на екрана. В долната половина виждах чуждия десктоп, отдалечения десктоп на другата машина, и видях как мишката й се движи, видях как даде десен бутон на връзката и я прекрати. И това беше.

Но видях повече от половината от изображението.

Долан: Значи някой е видял как това се зарежда на екрана им и е прекъснал връзката? Така ли стана?

МакКинън: Да, да... Предполагам, че след като никой не е седял на тази машина, но снимката е започнала да се зарежда на екрана, а мишката се е движела наоколо, някой си е казал "Какво по дяволите се случва?"...

21
https://www.youtube.com/watch?time_continue=2&v=y6Is7809XFU



ПЪРВИ ЧАС

Ричард Долан: Добре дошли в шоуто на Ричард Долан, където всеки път водим война за доброто. Здравейте! Гостът ми този път е човек, който... в зависимост от гледната ви точка... може да се каже, че се е пръврнал в легенда в историята на НЛОтата. От 10 години беше в опасност от екстрадиране в САЩ заради, както се твърди, хакване в базите данни на 97 компютри на военновъздушното пространство и НАСА, включително Космическото командване на САЩ. И какво е търсел този злонамерен хакер там? - Търсел доказателства за НЛО и технологии за Свободна Енергия!

Говоря, разбира се, за Гари МакКинън (Gary McKinnon), гражданин на Великобритания, чиято екстрадиция през 2012г най-сетне беше отказана (отхвърлена от английското правителство) и е имал възможност - надявам се - да води живот без страх от затвор в САЩ.

Гари? Добре дошъл в шоуто на Ричард Долан!

Гари МакКинън: Здравейте! Не можех да устоя, беше много вълнуващо да гледам часове наред записи на твоите интервюта, материали и лекции, така че си казах, че просто трябваше и аз да бъда тук. Малко съм изнервен, не правя тези неща много често...

Долан: Много ти благодаря! Гари, наистина е чест за мен да ми гостуваш, нека кажа това на първо място. На второ място - мисля си за твоя случай, и... минаха почти цели 20 години, откакто започна всичко това и е удивително. Мисля, че вероятно има цяло едно ново поколение хора, които следват полето на уфологията, които действително може да не знаят или пък да не оценяват значимостта на твоята история. Затова мисля, че от време на време е много важно да се говори за това, а ти в последно време не си правил кой знае колко интервюта. Затова се надявам това да е една много добра възможност за нас, да можеш да споделиш, какво точно е онова, което ти направи и какво го прави толкова значително за много хора, които, невероятно, но може би не знаят много за историята ти.

МакКинън: Благодаря ти...

Долан: Само още едно нещо да вмъкна! Ако хората потърсят името ти в Уикипедия - а съм сигурен, че някои хора ще го направят - просто исках да посоча, че Уикипедия, както обикновено с тази тема, е свършила една абсолютно ужасна работа, описвайки историята ти... не знам ти дали въобще си гледал статията за себе си в Уикипедия...

МакКинън: Да, гледал съм я...

Долан: ...Типично в техен стил е, защото, едно от нещата, които те никога няма да направят, е че никога няма да отделят каквото и да е време, за да разкажат за онези неща, които си открил в така-нареченото ти "хакване" на отбранителната система на САЩ - аз не мисля, че това въобще може да се нарече хакване, ти може да изясниш това - но... отношението им към теб... типично е за темата НЛО но...

МакКинън: Ами основателят на Уики-платформата не каза ли, че на ден днешен на практика платформата вече е счупена?

Долан: О да, Уикипедия е счупена...

МакКинън: Да... Преди години самият й основател го каза.

Долан: О, не съм чул за това. Но го вярвам.

МакКинън: Понеже всички онези хора, които допринасят за развитието й, на тях им липсва каквато и да е организация, защото за работата им не се плаща и всичко е просто от любов към онова, което Уики-платформата би могла да е, предполагам...

Долан: Ами, според собственото ми мнение, не искам прекалено да се отклоняваме тук, но просто в Уикипедия очевидно има някои политически целенасочени елементи в Уикипедия, които, винаги когато стане дума за нещо, което според тяхното мнение е твърде отвъд границите на познатото, те просто го съсипват от тежки удари и е почти комично в каква степен очернят тези теми и начинът, по който са се отнесли с твоя случай, не мисля че е изключение. Изцяло са концентрирани върху политиката, но не и върху съдържанието на онова, което си се опитвал да намериш.






Та... историята ти от преди 20 години... Намираш се в Лондон, и търсиш НЛО-та в базата данни на военните системи на САЩ? Разкажи какво правеше!

МакКинън: Бях арестуван през 2002г, преди 17 години. Може бе беше някъде тия дни, не съм сигурен, беше някъде март месец... може би 12ти март. От дълго имах интерес към НЛО-тата, преместих се в Лондон на около 7 години, заедно с втория ми баща и майка ми, и баща ми се интересуваше от научна фантастика, НЛО-та и тн. Нали знаеш, стандартната линия на човек с тези интереси. На около 12 години станах член на Британската асоциация за издирване на НЛО-та и, доколкото си спомням, това представляваше просто веднъж месечно да получаваш един бюлетин, нещо като списание... в онези дни нямаше такова нещо като интернет... И когато бях на около 12 или 13, може да бях и на 14, видях първото си и последно действително НЛО. Знаеш - светлини в небето, които не можех да обясня. Гледах през прозореца на горния етаж и онази светлина в небето премина вертикално през погледа ми и стигна до хоризонта за около 3 до 5 секунди. Беше доста оранжево-червена на цвят. Движеше се по Браунов тертип, като арка, но не беше чиста арка (хаотичното движение на молекулите в течност или газ, бел.прев) (https://en.wikipedia.org/wiki/Brownian_motion). Направо да се запиташ, "Какво по дяволите може да се движи с такава скорост и то наляво-надясно и просто да изчезне зад хоризонта?". Това е единственото ми свидетелство в живота.

Та... Времето продължава да тече нататък... порастваш, научаваш неща... Научаваш и по-тъмната страна на политиката, която обгражда въпроса с НЛО-тата, научих доста повече за това и това е много изнервящо. Любимата ми фраза стана "отчепническа цивилизация". Всеки използва тази фраза днес.

Просто си представяш... че някаква човешка група, някъде там, разполага с тази технология... има толкова много улики за това... Но...



Бележка от преводача: Отцепническа цивилизация (breakaway civilization) е термин в модерната уфология. За разлика от ранните дни на уфологията, когато говорехме за зелени човечета и чудовища, чиито съвременни наследници са представите за сивите, рептилоидите, нордиците и прочие автентични извънземни цивилизации, на ден днешен полето на световната конспирация, най-добре известна с вече нарицателния термин НСР (Нов Световен Ред) все повече се слива с уфологията, и от това се ражда по-модерното уфологично схващане и по-модерната линия на разсъжденията.
Според тази по-модерна линия на уфологичните разсъждения, така наречените извънземни цивилизации не са само автентични, но се делят на автентични и неавтентични. На ден днешен се вярва, че в даден момент от нашата сравнително скорошна история, някаква група хора са се сдобили с технологията за пътуване из космоса и са успели да се откъснат от основната маса на посредственото човечество. В тази линия на разсъждения има много версии... Понякога се твърди, че нацистите са успели да колонизират други планети, друг път се твърди, че съвременните Велики сили (САЩ, Русия, Китай) разполагат с тайни колонии на други планети, твърди се дори, че още древните цивилизации, като например древните Американски цивилизации или ведите и техните вимани (митични летящи машини) са успели да напуснат Земята. Има всякакви теории. Не е рядко срещано и схващането, че не само една, а всички тези отцепки от нашата цивилизация са се случили и често се търси някакъв обединяващ ги агент, някаква Шамбала, някаква Алдебаран, някакъв таен свят, който да послужи като мост между тези сякаш отделно реализирали се сценарии. Има дори теории, които разглеждат този ред на мисли и в посока надолу - често из тази материя се споменава за групи хора или древни цивилизации, които са поели пътя под земята и са изчезнали в недрата на планетата.
Терминът "отцепническа цивилизация" с две думи засяга логическата линия на това, че някаква част от наблюдаваните от нас НЛО-та са направени от нас - от тайни групи хора на Земята, които съществуват паралелно с нас, но в един отделен, фашизоиден свят на световния елит, който е на съвършено различно технологично ниво от нас; или пък от тайни групи хора, които не споделят едно място с нас, а са всъщност самодостатъчни и саморазвиващи се човешки колонии на близките ни планети Марс, Луната, Венера, дори и така наречената Вътрешна Земя и прочие.


22
Ричард Долан (Richard Dolan) е американски историк и анализатор на световната конспирация, който се специализира във феноменологията около НЛО, националната сигурност на САЩ и Студената война. Бих добавил - един от най-уважаваните журналисти в полето на уфологията.
https://en.wikipedia.org/wiki/Richard_M._Dolan





Гари Маккинън (Gary McKinnon) – роден на 10 февруари 1966 е шотландски системен администратор и хакер обвинен в извършването на „едно от най-сериозните хаквания на военни системи“ през 2002 г.
Самият Маккинън заявява, че просто се е опитвал да намери доказателства за прикриването на съществуването на „свободна енергия“ и НЛО и други технологии, които биха били полезни на човечеството. На 16 октомври 2012 след поредица от съдебни дела във Великобритания, министърът на вътрешните работи (Home Secretary) Тереза Мей отхвърля заповедта за екстрадирането на Маккинън в САЩ.
от българската уикипедия - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D0%BD


Материалът се публикува като част от темата "Има ли извънземни или няма? - пълен анализ на казуса".

23



Дона Хейр


Името ми е Дона Хейр (Donna Hare). През 1970те години работих в Сграда 8 в НАСА, за подизпълнител на НАСА, "Филко Форд" (Philco Ford).


Бележка от преводача: Филко (Philco) е била компания пионер в производството на батерии, радио и телевизия. В Северна Америка марката Филко е собственост на Филипс (Philips).


Компанията смени името си няколко пъти. През годините работих във фотографската лаборатория, както и в други различни области в компанията, полева и неполева работа. През 70-те години... не знам точната дата... веднъж влязох във фотографската лаборатория - една от зоните с ограничен достъп. Аз ИМАХ степен на секретен достъп, но по онова време не ми беше ясно, че всъщност съществуват степени на секретен достъп по-висши от моя, защото онези по-висши разрешителни трябваше да бъдат тайна... не трябваше да се знае, че някой ги има, така че не знаех, че съществуват. Мислех си, че имам най-висшето разрешително.

Навлязох в ограничена зона, която не беше част от моята фирма. Това беше фотолабораторията на НАСА. Там проявяваха филма от Луната, както и сателитни снимки - всичко, което е заснето от НАСА. Нямаше технология тогава. Създавахме я в процеса на работа. В онзи ден, в онзи определен ден, аз влязох във фотолабораторията, в онази зона с ограничен достъп (и това се случи в промеждутъка между две мисии) един от господата, с които бях приятелка и с когото все още си говоря понякога, насочи вниманието ми към една мозайка.

Беше един панел от мозайка... няколко панела, сглобени заедно, за да се оформи по-голяма картина. Всичките тези, мисля, бяха сателитни фотографии. Не съм сигурна. Но бяха въздушни, гледаха надолу. Той ми обясняваше всичко, намирах го за много интересно. След това се появи усмивка на лицето му и ми каза "Виж ето там...". Когато погледнах, на един от фотопанелите видях кръгла, бяла точка. В същото врееме бше много ясно изображение, много остри линии... Попитах, "Какво е това, да не би да е точка върху емулсията?"


Бележка от преводача: Емулсия се нарича смес от две взаимно несмесващи се течности – например зехтин и вода.  Емулсиите намират приложение в козметиката и фотографията.  Фотографската плака предшества фотографския филм в историята на фотографията. Тя представлява тънка стъклена пластина с нанесена от едната страна емулсия от соли на среброто, предназначена да регистрира и запази фотографския образ.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BC%D1%83%D0%BB%D1%81%D0%B8%D1%8F
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%B0


Той продължаваше да се усмихва широко и ми каза, "Точките върху емулсията не оставят кръгли сенки на земята". И наистина, виждаше се кръгла сянка, под правилния ъгъл, както и сенките на дърветата, видях борови дървета... не видях крайбрежна ивица, не видях къде беше това. Изгледах го и бях доста шокирана, защото... аз работех там от няколко години и НИКОГА не бях виждала нещо такова, нито пък бях чувала. Попитах го, "Това НЛО ли е?". Той продължи да ми се усмихва и отвърна, "Не мога да ти кажа това".

"Не можех да ти кажа това". Знаех, че искаше да каже, че това е НЛО, но не му беше позволено да ми казва.




И така, попитах го, "Какво ще правиш с тази информация?", и той отвърна, "Винаги трябва да ги заличаваме, преди да ги пробутаме на обществеността". Аз бях удивена от това, че те си имаха цял протокол, по който да се отървават от фотографиите с НЛО на тях. Като предпазна мярка бяха поставяни под карантина за известно време. Точно този човек беше под карантина заедно с тях и беше част от разпитите и даването на тайните инструкции. Той ми разказа, че много от тях си говорели помежду си за преживяванията си и за това, че са виждали такива апарати да ги следват... Имало три такива апарата на Луната, когато [астронавтите] се приземили. Много добре си спомням, че ми каза, че кодовата дума за тези апарати била "Дядо Коледа".

Някои хора, които искали да говорят, били заплашвани. Карат ги да подписват документи, че няма да говорят, иначе ще им отнемат пенсията... Аз бях... просто бях поразена от тази информация, защото... Започнах да задавам въпроси. Някои от онези хора, които познавах, бяха на ключови позиции в организацията. Изваждах ги от обкръжението и онова място, водех ги на обяд и разговарях с тях, и когато бяха САМИ ми разказваха неща, но се заклеваха, че ако аз някога кажа, че те са ми казали това, ще отвърнат, че лъжа.

Един от господата, когото познавах много добре, беше под карантина заедно с някои от астронавтите. Той ми каза, че абсолютно всеки един от тях е виждал разни неща, когато са отишли до Луната. Всъщност един от тях казал, че "Те са там". Апаратите са били на Луната по онова време. Този човек е изчезнал от лицето на земята... Опитах се да го намеря, имам името му, дала съм го на д-р Гриър, сигурна съм, че той може да го намери... но на много от астронавтите им е казано, да мълчат. А те освен това са и добри американци. Искам да кажа, това мълчание се подвизава под извинението за националната сигурност.

Личното ми впечатление е, че през годините това е нещо, за което се мълчи и КАК, по какъв начин се пази тази тишина, не знам... нямам представа. Разпитвах охранителите, попаднах на един охранител, който беше принуден да изгори много снимки на НЛО и той ми каза... Всъщност той дойде в офиса ми един ден... това беше след като вече работех на една друга работа... Дойде в офиса ми и беше много уплашен. Каза "Дона, чух че се интересуваш от тази тема", каза, "Едно време работех там и един ден дойдоха войници и ме принудиха да горя снимки". Разказа ми как ги е горил, каза и че е бил принуден да не ги гледа, само че се изкушил и погледнал една от тях - било НЛО, кацнало на земята. Моментално след това го нокаутирали с удар по главата, имаше белег на челото от дръжката на автомата - защото погледнал снимката.

Искам да ви кажа, че този господин беше ужасен. Беше уплашен до полуда. Той също така ми каза, че на снимката видял малки бабуни по НЛО-то, изглеждало така, все едно току що се е приземило...

Много е трудно, да знаеш такива неща. Но аз съм разговаряла с много хора и ви казвам - хората, които знаят за това, знаят за това. Прилича на някакво малко задкулисие, издирват ме и идват да говорят с мен на четири очи. И всички се страхуват, повечето са много упрашени. Аз не се страхувам... предполагам че защото мен никога не са ме викали на разпит и не са ми давали инструкции. Имало е момент в живота ми, когато разни хора идваха при мен и ми казваха, че не бива да говоря а това. Не са ме заплашвали, че ще ме убият, но схванах посланието, че не бива да говоря за това. Само че аз вече толкова много бях говорила за това, че вече нямаше значение... с приятели, и други... Хората или знаят за това, или не знаят, или не са сигурни, и, както казах на неофициалното изслушване в Конгреса, наистина започнах да смятам, че тази тема прилича на темата за секса. Всеки знае за това, но никой не говори за това и с кого го прави. И ако познаваш някой, който знае за това, ти става нещо като приятел.


...


Той беше толкова ужасен, погледна ме толкова уплашено, понеже мислеше, че ще й кажа. А аз нямаше да й кажа, той очевидно не беше говорил с нея, това най-вероятно щеше да го компроментира в онзи момент и аз чакам това да излезе публично, чакам да оповестят онова изслушване в Конгреса, но той вероятно няма да дойде доброволно, понеже беше прекалено уплашен. Беше толкова уплашен, че аз ще кажа нещо... а аз не съм казвала нищо.

Не искам да нараня никого. Вярвам на д-р Гриър, той направи всичко, което каза, че ще направи - защита, запазване на тайната на онова, което аз ще му дам, за сега... Искам да излезе на бял свят тогава, когато е нужно и когато е правилния момент, когато това разкритие може да постигне нещо и ще има ефект. Не искам хората, които се опитват да заобиколят всичко това, да успет да си почистят кочината, да унищожат информацията, и да се отърват от тези уплашени свидетели, или да ги наранят, или да ги предизвикат, или така да успеят да ги уплашат, че да ги накарат сами да се отстранят, точно като този човек, който познавам. Който просто изчезна от лицето на земята. Той е изчезнал. Не искам това... Много хора ме питат това, питаха ме и сенаторите на Конгресното изслушване, какви са имената, кажи имената... аз не давам това публично. Гриър ги има. Под ключ.


...



Беше много важно, да направим това съвършено. Също така имахме и симулации преди мисията. Те генерираха онова, което се очакваше, че ще направи апаратът. В контролния център това беше на екран 3м на 1.5м, проектираха тези графики там. Една светлинка минаваше по линията... това е всъщност една единствена, продължителна линия, но е дадена в различни мащаби едновременно, това трябваше да направим... Светлината продължаваше да се движи, тя представляваше действителна информация, която се връща обратно до нас от космическия апарат...


...


Едно от нещата, заради които съм разстроена, е, че добри хора са принуждавани да правят незаконни неща. Аз вярвам, че тази информация трябва да се даде на американската общественост. Вместо това, през всичките тези години, се склонява към мълчание.


24
Множество проекти се събраха под заглавието "Разкритието Сириус" (Sirius Disclosure Project).

Нашите цели определено хвърчат в облаците.

Ние се интересуваме от развиването на мирни взаимоотношения с извънземния интелект (ETI, Extraterrestrial Intelligence), който посещава планетата Земя от десетилетия, ако не и от векове.

Част от причината, поради която извънземният интелект е бил пазен в тайна, е че един от първите въпроси ще бъде, "Как успяват да дойдат до нас?" Те не използват твърди изкопаеми горива. Постигат го чрез използване на енергия от нулевото пространство и квантовия вакуум. И точно тези енергийни системи ние искаме да развием и да разкрием пред масовото човечество, за да можем да имаме свят, свободен от замърсители, и да постигнем трайно изобилие.







Това се казва на сайта на Sirius Disclosure Project. Както много от нас знаят, всичко това се води от д-р Стивън Грийър - една крайно противоречива личност. Много от професионалните уфолози директно и публично обвиняват Грийър, че е част от дезинформационната програма на правителството на САЩ. Самият Грийър като цяло защитава позиции, които са смехотворни и неотговарящи на доказателствата, фактите и свидетелите. Водейки се от терминологията на уфолози като Дерел Симс, може да се каже, че екипът на Грийър прокарва "фасадна информация" - прокарва онези внушения, в които извънземните искат да вярваме.

Но проектът "Сириус" има едно безспорно достойнство - Грийър, бидейки доста вътрешен за Системата, има уникални възможности и контакти в правителството, военните, индустрията, и различни организации и агенции. В резултат, той успява да убеди внушителен брой високопоставени лица да дадат свидетелски показания пред камера, под формата на интервюта, като всяко авторитетно в средите лице споделя какво знае по въпроса с извънземните, както и личното си участие, ако има такова. Ако питате мен - определено интервютата на проект "Сириус" си заслужават много повече от противоречивите и съмнителни интервюта на проекти като "Камелот" например.

Трябва да се подчертае, че свидетелите, които Грийър интервюира, са истински. Те са все още живи и уважавани личности, които действително заемат постовете които заемат. Но това, че са се съгласили на интервю, съвсем не означава, че те споделят гледната точка на Грийър, която доминира проект "Сириус". Те са обикновени хора. Някои от тях вярват в правителството на САЩ (и на други държави), а у други по-скоро се долавя огорчение и разочарование. Колкото и да са подбрани според критерия на Грийър, много малко вероятно е тези хора да лъжесвидетелстват, участвайки съзнателно в неговата предполагаема конспирация.



Нека този път разгледаме показанията на:

25
Нов скандал на Дауниг стрийт 10:
Тереза Мей дала на Huawei да гради 5G мрежа

26 април 2019



Източник: OFFNews.bg

Разделеното заради Брекзит британско правителство бе застигнато от нов скандал днес след изтичане на информация, че премиерът Тереза Мей е позволила при определени условия на китайския гигант Huawei да развива мобилна мрежа 5G в страната, предаде АФП.

Противоречивото решение е било взето във вторник на среща на Националния съвет за сигурност, въпреки съпротивата на някои министри, които се смятат за потенциални претенденти за поста на Мей.

В Националния съвет за сигурност са включени само по-важните министри и висши представители на службите за сигурност, които преди това подписват документ, който ги задължава да не разгласяват дискусиите, в противен случай подлежат на наказателна отговорност, съобщава БНР.

Вестник „Телеграф“ обаче съобщи късно във вторник, че Мей е одобрила Huawei да изгражда елементи от британската телекомуникационна мрежа от следващо поколение, които „не са в сърцевината ѝ“.

САЩ категорично се противопоставят на включването на китайската компания в такива проекти, защото според китайското законодателство фирмата е задължена да помага на правителството си в разузнавателна дейност, ако това бъде поискано от нея.

Секретарят на правителството сър Марк Седуил – най-висшият британски чиновник, дал ултиматум на присъстващите на Съвета до четвъртък следобед да отрекат, че стоят зад изтеклата информация, твърдят медии на Острова.

Външният министър Джереми Хънт и военният Гавин Уилямсън го направили първи, последвал ги вътрешния министър Саджид Джавид, който като Хънт се спряга за наследник на Мей като лидер на торите, както и още един присъствал член на кабинета.

„Скай нюз“ съобщи днес, че продължаващата проверка за източника на изтеклата информация може да се превърне в наказателно разследване.





Да не забравяме и ТОЗИ материал от форума.


26
Тайните за направата
на
ГЕНЕРАТОРИ НА СВЕТКАВИЦИ



Включително високоволтова тестова техника, експерименти, мотори и още!

от
Уолт Нуун
(Walt Noon)

1992г



Посветено на мама и тати,
които винаги отделяха време, за да отговарят на въпросите ми





ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

АВторът на тази книга не е професионален инженер, нито е имал формално обучение в дизайна и оперирането на високоволтови устройства. АВторът е аматьор, но е имал успех в конструирането и оперирането на обсъжданите тук устройства.

Методите, които той използва и описва, са представени просто като напътствия за други аматьори за разработването на сходни устройства. Тези устройства могат да бъдат опасни, вероятно дори смъртоносни, и опасностите са посочени, където е възможно. Тъй като авторът не е професионалист в това поле, много е вероятно да има и други съществуващи опасности при конструирането и оперирането на описаните устройства.

Затова авторът отхвърля всяка отговорност за вреда върху хора или собственост, която може да е в следствие от използването на тази проектна книга и авторът не възнамерява с тази публикация да обясни всички опасности, познати и непознати, които може да съществуват при построяването и оперирането на тези проекти.

Lindsay Publications Inc. не са провеждали тези проекти, нито потвърждават описаните методи. Lindsay Publications Inc. не приема отговорност за вреда върху хора или собственост, която може да е в следствие от използването на тази информация.



СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Електрофор
2. Ротостатичен генератор
3. "Котко-Статик" генератор
4. Моторен контрол
5. Външен Ван де Грааф генератор
6. Класически Ван де Грааф генератор
7. Ексремно високоволтов Ван де Грааф генератор
8. ИНдукционен електростатичен генератор
9. Високоволтови измервания
10. FET електроскоп
11. Механичен електроскоп
12. Празна неонова лампа
13. Искрово разстояние
14. Лайденов буркан
15. Воден кондензатор
16. Плочков кондензатор
17. ЕКсперименти
18. Йонова духачка
19. Мотор на Франклин
20. Корона мотор
21. Атмосферно електричество
81. Библиография
86. Терминали за галванопластика


27
3.
Електрическо-вятърни мотори (задвижвани от електрически вятър)


Както вече бе споменато в предходната глава, Андрю Гордън изобретил два електрически мотора. Вторият му мотор бил "електрическото хвърчило", [1] [2] също познат и като "електрически вихър", "електрическо колелце" или "електрическо реагиращо колело" (фиг. 10). Електрическото хвърчило се състояло от една или повече леки метални ръце с островърхи краища, огънати под прав ъгъл към всяка ръка и в една и съща окръжна посока. Хвърчилото било балансирано на връх в центъра си, върху изолирана игла. Когато игласа се свържела с електростатичен генератор, получавал се коронен разряд* от острите върхове на хвърчилото.

*Бележка от автора: Коронният разряд е спонтанно електрическо провеждане в газ (въздух), произлизащо от остри проводими тела, чийто електростатичен потенциал, относително към земята, е 3000 волта или повече.

Въздухът близо до тези върхове става зареден със заряди от същата полярност, като тази на хвърчилото, след което се отблъскват от върховете заради отблъскването на еднаквите заряди (появяващото се в резултат движение на въздуха е познато като "електрически вятър"). По сходен начин, самите остри върхове са отблъсквани от зарядите във въздуха и хвърчилото следователно се завърта в обратната посока на онази, в която са насочени върховете.

Също така, електрическото хвърчило се е използвало за биене на камбанки и звънчета. Това се постигало, като от хвърчилото се подавала петле, което, докато се въртяло хвърчилото, последователно удряло няколко камбанки, поставени в кръгова формация под устройството (фиг.2). [3]

През 1760г, Хамилтън (Hamilton), професор по философия в Дъблин, предложил да се използва подобно устройство като електрометър. [4] В този електрометър от хвърчилото били провесени малки тежести. Със завъртането на хвърчилото, тежестите се отмествали от вертикалната посока заради центрофугичните сили. Това отместване било мярката за скоростта на хвърчилото и, следователно, за силата на източника, към който било вързано. По-софистициран електрометър, възползващ се от електрическото хвърчило, е описан от Якоб Лангенбухер (Jacob Langenbucher) [5], сребърен ковач от Аугсбург, Германия, който влагал голяма част от времето и средствата си в подобряване на електростатични генератори и в изучаване на електростатичните феномени. В този електрометър хвърчилото било закрепено върху тънък вертикален цилиндър. За цилиндъра била прикрепена тънка нишка. Нишката минавала през малък скрипец, а за свободния й край била прикрепена лека чинийка. В чинийката се поставяла малка тежест. Със завъртането на хвърчилото, нишката се намотавала върху цилиндъра, повдигайки чинийката и тежестта. Максималната тежест, която можело да се повдигне от този електрометър, била мерило за силата на източника, от която се оперирало хвърчилото.





Фигура 10
Андря Гордън (Andrew Gordon) изобретил два електрически мотора. Вторият му мотор се казвал "електрическо хвърчило".





Фигура 11
Също така, електрическото хвърчило се е използвало за биене на камбанки с помощта на петле, провесено от него.


Принципът на електрическото хвърчило по-късно бил използван за опериране на планетарий, изобразяващ орбиталните движения на Слънцето, Луната и Земята (фиг.12). [6] В такъв планетарий, познат и като "електрически телурий", по-дългата огъната ръка носела голяма сфера в единия край, а от другия край имало по-малка огъната ръка, всеки край на която носел по една малка сфера. Трите сфери представлявали Слънцето, Луната и Земята. Ръцете били закрепени на остри върхове и всяка ръка имала перпендикулярен остър връх в хоризонталната равнина. Когато инструментът се свържел с електростатичен генератор, двете системи се въртели около точките си на опора, малката система, бидейки по-лека, се въртяла по-бързо от голямата. Относителните маси на сферите били нагласени така, че системата Земя-Луна да се върти дванадесет пъти за всяко едно завъртане на Слънцето.


Една интересна вариация на електрическото хвърчило е конструирана през 1761г от Ебенезър Кинърсли (Ebenezer Kinnersley), учител в едно училище във Филаделфия и близък приятел на Бенджамин Франклин. Кинърсли нарекъл устройството "електрическо конно състезание". [7] Това било кръст, оформен от две парчета дърво, с равни дължини (вероятно около 42см), монтирано хоризонтално върху централна ос. Леки фигурки на кон и ездача му били поставени в края на всеки кръст. Движението било произвеждано от коронен разряд от шпорите на ездачите (фиг.13). Електрическото конно състезание е била популярна играчка през втората половина на 18ти век. Интересни описания на тази играчка се дават от Лагенбухер (Ref. 5, p. 206 and Plate 8) и от Гуйот (Guyot). [8]




Фигура 12
Принципът на електрическото хвърчило по-късно бил използван за задвижване на планетарий, изобразяващ орбиталните движения на Слънцето, Луната и Земята. Масите на сферите били нагодени така, че системата Земя-Луна да се завърта дванадесет пъти за всяко завъртане на Слънцето.





Фигура 13
Една интересна вариация на електрическото хвърчило е конструирана през 1761г от Ебенезер Кинърсли (Ebenezer Kinnersley), приятел на Бенджамин Франклин. Кинърсли нарекъл устройството "електрическото конно състезание". Електрическото конно състезание била популярна играчка през втората половина на 18ти век.


За да се покаже по-убедително, че електрическото хвърчило преобразувало електрическа енергия в механична енергия, електрически хвърчила били поставени на хоризонтални оси и били подредени така, че да повдигат малки тежести (фиг.14) или да се катерят по наклонени релси (фиг.15). [9]

Оперирането на електрическото хвърчило в течности било изследвано от Айме (Aime). [10] Исторически свидетелства за проучванията на електрическите хвърчила били представени от Томлинсън (Tomlinson). [11] Механизмът на хвърчилото е дискутиран по обстоен начин от Маскарт (Mascart). [12] Едно количествено проучване на силите, действащи върху електрическото хвърчило, е проведено от Кампфер (Kampfer). [13]

По-ефикасна модификация на електрическото хвърчило е предложена през 1887г от Бичат (Bichat). [14] "Електрическият турникет" на Бичат се състоял от лека вертикална рамка, способна да се върти около вертикална ос и да поддържа две тънки вертикални жици, произвеждащи коронен разряд по цялата им дължина. Вертикалните страни на рамката действали като "спойлери", предотвратяващи коронен разряд от "задната страна" на жиците. Прост мотор възоснова на устройството на Бичат е показано Фиг. 16.




Фигура 14
Електрическото хвърчило преобразувало електрическа енергия в механична енергия и можело да повдига малки тежести.





Фигура 15
Електрическото хвърчило развивало достатъчно механична енергия, за да се катери по наклонени релси.





Фигура 16
По-ефикасна модификация на електрическото хвърчило била предложена през 1887г от Бичат, който нарекъл това устройство "електрически турникет".



През последните години принципът на електрическото хвърчило (реакционна сила, действаща върху остър връх като резултат от коронен разряд от него) беше предложен за една летяща машина ("корона-корабна левитация"). [15] Подемната сила, осъществима от такава машина, обаче, не изглежда да е от практическа значимост. [16]

В близко сродство с електрическото хвърчило били "електрическо-вятърните колела" и "електрическите вятърни турбини". Както електрическото хвърчило, те са били изобретени през 1740-те години и се възползвали от коронен разряд от остри върхове, за да функционират. Бенджамин Франклин изучил тези устройства през 1747г (той за първи път научава за тях от своя приятел Филип Синг (Philip Syng). Според Франклин (Ref. 7, p. 184), те били "леки вятърно-мелнични колела, направени от витла от твърда хартия; също... малки колелца, от същата материя, но оформени като водни колела". Вероятният им външен вид е показан на фигури 17 и 18. По-късните версии на тези устройства са описани от Гуйот ( Ref. 8, pp. 274, 275 and Plate 27), от Лангенбухер (Ref. 5, pp. 75, 76 and Plate 3), от Гейл (Gale) [17] и от Нойбургер (Neuburger). [18]

Една забавна електрическа играчка, използваща електрическия вятър за свое задвижване, била направена от У. Р. Кинг (W. R. King), познат на Джеймс Вимшурст (James Wimshurst) (дизайнерът на електростатичната машина, носеща неговото име). Тази играчка, която може да се нарече "електрически лов на заек", която сега се намира в Научния музей в Лондон, е показанав опростена форма на фиг.19. Състои се от малка турбина за електрически вятър, монтирана на вертикална ос, носеща пет метални ръце в горния си край; ръцете, поддържащи фигурките на зайци, три кучета и един конник, които се преследват една друга в красива малка градина, се въртят, захранвани от турбината под тях.




Фигура 17
Близко свързано с електрическото хвърчило на Гордън, било "колелото с електрически вятър". Както електрическото хвърчило, то било изобретено през 1740-те години и ползвало коронен разряд от остри върхове, за да функционира.





Фигура 18
Бенджамин Франклин изучавал тази "турбина за електрически вятър" през 1747г. Той заключил, че действието й зависело не толкова от електрическия вятър, колкото от силите между зарядите, намиращи се върху движещите и стационарните й части.





Фигура 19
Забавна електрическа играчка, ползваща електрическия вятър, за да се задвижва, направена от Е. Р. Кинг (E. R. King), познат на Джеймс Вимшурст (James Wimshurst). Тази играчка, която може да се нарече "електрически заешки лов", сега се намира в Научния музей в Лондон.


При проучването на моторите с електрически вятър, Бенджамин Франклин заключил, че действието им не зависело толкова от електрическия вятър, колкото от отблъскването и привличането на електрическите заряди, присъстващи върху движещите се и стационарните части на моторите (Ref. 7, p. 184). Много е вероятно това заключение да го е довело до изобретяването на големите му електрически мотори, известните "електрически колела", които са описани в следващата глава.




Препратки

1. P. Benjamin, A History of Electricity, John Wiley and Sons, New York, 1898, pp. 506, 507.
2. J. C. Poggendorff, Geschichte der Physik, Johann A. Barth, Leipzig, 1879, p. 846.
3. V. K. Chew, Physics for Princes, Her Majes-ty's Stationery Office, London, 1968, p. 13.
4. B. Wilson, Philosophical Transactions, Vol. 51, p. 896 (1760).
5. J. Langenbucher, Beschreibung einer be-trachtlich verbesserten Elektrisiermaschine, Mathaus Reigers, Augsburg, 1780, pp. 54-56 and Plate 3.
6. G. Adams, An Essay on Electricity, London, 1799, 5th edn., pp. 580-581 and Plate 4.
7. J. Sparks, Ed., The Works of Benjamin Franklin, Whittemore, Niles, and Hall, Bos-ton, 1856, Vol. 5, p. 371.
8. M. Guyot, Nouvelles Recreations Physiques et Mathematiques, Gueffier, Paris, 1786, Vol. 1, pp. 249, 250 and Plate 25.
9. H. J. Oosting, Zeitschrift fur den Physikali-schen und Chemischen Unterricht, Vol. 9, pp. 84-85 (1896).
10. R. Aime, Annates de Chimie et de Physique, Ser. 2, Vol. 62, p. 421 (1833).
11. C. Tomlinson, Philosophical Magazine, Ser. 4, Vol. 27, p. 202 (1864).
12. M. E. Mascart, Traite d'Etectricite Statique, G. Masson, Paris, 1876, Vol. 1, pp. 175-179.
13. D. Kampfer, Annaten derPhysik, Ser. 3, Vol.. 20, pp. 601-614 (1887)
14. E. Bichat, Annates de Chimie et de Physique, Vol. 12, pp. 64-79 (1887).
15. A. Christenson and S. Moller, AIIA Journal, Vol. 5, pp. 1768-1733, (1967).
16. L. B. Loeb, Electrical Coronas, University of California Press, Berkley, 1965, pp. 402-406.
17. L. D. Gale, Elements of Natural Philosophy, Mark H. Newman, New York, 1846, p. 164.
18. A. Neuburger, Ergotzliches Experimentier-buch, Ullstein & Co., Berlin, 1920, pp. 432, 433.




28
2)

Модернистичните математици в крайна сметка наваксали преднината, която били загубили пред Фарадей и електрическата наука била редуцирана до една мета-физика. Трите фундаментални декрети, които са се установили, са:

(I) Премахване на етера,

(II) Почитането на едни така-наречени "уравнения на Максуел" като свещени мощи,

(III) Идолизирането на така-наречения "електрон".

Следва дискусия върху тези три заповеди.




Първият декрет, Премахването на етера:

Никола Тесла веднъж отбелязал, "Откритието на етера беше толкова значително в тази ера, колкото откриването на огъня е било за примитивния човек".

Обаче, в началото на електронната епоха концепцията за етера била отречена с цялата страст на един религиозен фанатизъм. Оправданието за това било, че не можело да се конструира физичен модел, който да оцелее от теста на експеримента. Това не е изненада, тъй като етерът не е физически и следователно е извън селението на физическата наука. Много хора се съпротивлявали на тази забрана в началото й, в зората на 20ти век, един от тях бил Оливър Хевисайд, казвайки:

"Като говорим за етера, няма смисъл да се подиграваме с него. Какъв заместител имаме, ако не това? Принципният му недостатък е, че е мистериозен. Това е, защото знам много малко за него. В такъв случай, трябва да разберем повече. Това не може да стане чрез игнориране. Характеристиките на въздуха, доколкото са ни познати, трябваше първо да бъдат открити, преди да станат известни". [4]

Джоузеф Лармор (Joseph Larmor) констатира следното:

"Следователно може да се твърди, че доколкото на теориите за върховното единство на различните физически факултети въобще им се позволява да бъдат легитимни, те трябва да се развиват в посоката на един напълно електрически етер, докато критиците на една такава проста схема не успеят да посочат точно определена група феномени, които да изискват предположението на нов набор характеристики, които освен това да могат да се сведат до някакъв логичен ред. Налагането на нещо недовършено, без да се посочва по-добър начин, не е ефективна критика, защото, поради несъвършенствата на нашите възприятия и ограниченият обхват на интелектуалното ни опериране, в крайна сметка, такъв никога не може да бъде открит". [5]

Лармър продължава:

"От далечни епохи, още от Нютоновото време, великият въпрос, който сме си задавали в някак си подвеждащата антитеза на контакта срещу влиянието от разстояние (безконтактно), възбужда спекулациите, - как така части материя могат да си взаимодействат една върху друга, без да има явни начини за връзка между тях, може ли едно тяло да действа там, където не се намира? Ако отговорим директно с отрицание, тогава пространствените ограничения на веществото в голяма степен се премахват, и с това усложнението се задълбочава. Най-простото решение се намира в гледната точка, която произлиза от ранния период на древногръцките физични спекулации и оформя едно от най-поразителните неща сред първичните принципи на познанието, охарактеризиращи геният на онази епоха. В този ред на мисли, схващането за върховната реалност се прехвърля от сетивната материя към една униформена, цялостна среда, която е пленум, пълнота, върховните елементи на материята, състоящи се от постоянно съществуващи вихри или други чудатости от движения и опън, намиращи се в първичната среда." [6]

В зората на "Ерата на просветлението", тази концепция била възкресена от ерата на античността от Рене Декарт в неговото абсолютно отричане на "Действието от разстояние" през празно, пусто пространство, лишено от всякакви физични характеристики. Той предположил, че силата не може да бъде комуникирана, освен чрез действително налягане или удар. "И затова грешно е, небесните тела да се считат за изолирани в празно пространство; около и между тях има непрестанно провеждане и трансформиране на енергията. На средството за тази активност бе дадено името етер". [7]

По линията на същите разумни разсъждения са и размислите на Майкъл Фарадей, които говорят за продължително предаване на физически действия през един електрифициран етер. Това бил един от първите и най-важният сред първопринципите на теорията за електричеството. Както отбелязва лорд Келвин:

"През 56-те години, които минаха, откакто Фарадей за първи път обиди физичните математици с неговите извити силови линии, много писатели и много мислители са помогнали да се изгради пленумната школа на 19ти век, един етер за светлина, топлина, електричество, магнетизъм..." [8]

"Фарадей имаше силни геометрични концепции, които формулира в качествено измерение. На по-абстрактните умове на европейските теоретици тези концепции въобще не се харесваха". [9]

В зората на електронната епоха, Фарадеевата концепция за електрическите силови линии беше отхвърлена, въпреки всичките физически доказателства, подкрепящи съществуването им, и мета-физичното хрумване за действие от разстояние отново придоби върховенство. Само че, действието сега се представяше през така-нареченото "извито пространство", за да се заобиколи и надхитри действителността.

Здравият разум зове за факти и следователно изисква да се поддържа философията на Майкъл Фарадей; тоест, че този електричеки етер може да бъде изразен на практика като "електрическа течност". Тази концепция имала върховенство в пионерските дни на науката за електричеството (Бен Франклин). Дж. Дж. Томсън отбелязва:

"Още откакто са били въведени, влиянието, което хрумването и идеите на теорията за течността на електричеството имат върху науката на електричеството и магнетизма, е поразителна илюстрация на предимствата за тази наука от едно конкретно представяне на символите, които в математическата теория на електричеството дефинират състоянието на електрическото поле. Действително, полезността, която старите теории за течността отдават на електричеството, осигурявайки език, в който фактите на науката могат да се изразят ясно и кратко, едва ли могат да бъдат надценени. Описателна теория от този вид прави повече от това да бъде средство за ясен израз на добре познати резултати, тя често носи важни ползи, като предлага възможността за съществуването на нови феномени." [10]

Густав Льобон дава сходна гледна точка:

"Това, което се нарича електричество, произлиза единствено от феномени от така-нареченото разместване на електрическата течност или елементите й." [11]

"Електричеството изглежда ще да е свързващият елемент между света на материята и този на етера." [12]

"Електричеството позволява връзката между два свята, измеримият и неизмеримият." [32]

"Такава е настоящата теория. Има вероятност нещата да се случват по по-непрост, може би много различен начин; но когато едно обяснение пасва сравнително добре на познатите факти, мъдро е да бъдем доволни с него." [13]





Вторият декрет, Обожествяване на така-наречените "Уравнения на Максуел":

Теорията на Фарадей-Максуел за електричеството доста дълго време служеше за принципната основа за електроинженерната теория.

"Блестящият синтез на Максуел за всички електрически и магнитни феномени, както и за взаимодействията помежду им, в две прости ""полеви уравнения", е било постижение с неповторима величественост и красота." [14]

Е, може би не съвсем всички електрически и магнитни феномени, ами останалите уравнения?

"Исторически факт е, че самият Максуел никога не е писал или виждал "Уравненията на Максуел". [15]

В действителност, той е провидял 20 математически предложения, 4 от които в крайна сметка били наречени "Уравненията на Максуел", но в действителност тези били резултатът от съвместните усилия на Хайнрих Херц (Heinrich Hertz) в Германия и Оливър Хевисайд (Oliver Heaviside) в Англия. Като цяло, физиците предпочитат Херц, докато инженерите предпочитат Хевисайд. Обаче, фундаменталните мерни единици, измерения и терминология, от които науката за електричеството извлича своята основа, по същество са така, както ги е формулирал Максуел. Това е едно относително нещастно стечение на обстоятелствата, тъй като тези формулировки съществуват в примитивна форма, която на свой ред била "вписана в камък" от академиците преди такива формулировки да получат шанса да се развият в по-зряла теориа за електричеството. Също е лош късмет как трудът на Херман фон Хелмхолц (Herman von Helmholtz) е бил заметен под килима, което довело до нещастните пропуски в електрическата теория.

Херц дава своя коментар върху това:

"В изследванията, които преди малко посочих, експериментите бяха интерпретирани от гледната точка, която започнах да поддържам, след като изучих записките на Хелмхолц. В тези трудове, Хер фон Хелмхолц различава две форми на електрическа сила, електростатичната и електромагнитната, на които, докато не се докаже обратното чрез експеримент, се приписват две различни скорости. ИНтерпретацията на експериментите от тази гледна точка със сигурност не може да бъде погрешна, но може да бъде ненужно усложнена. В един специален, ограничаващ случай, теорията на Хелмхолц става значително опростена, а уравненията й, в този случай, стават същите като онези от теорията на Максуел; остава само една форма на силата, и тя се разпространява със скоростта на светлината." [16]

В този исторически момент, така-наречената "скорост на светлината" се превърна в обект на обожествяване, а електростатичната вълна избледня от същестувването. Само че, Никола Тесла, който работил от електростатична гледна точка, отбелязва:

"От повече от 18 години чета трактати, доклади за научни трудове и статии относно теорията за Херц-вълната, за да бъда информиран, но тези неща винаги ме впечатляват като една фантастика." [17]

Тук става очевидно, че така-наречената Теория на Максуел не е без значителни ограничения. Например, Чарлз Стайнмец (Charles Steinmetz) прави едно някак строго изказване по този въпрос:

"Максуеловата теория за трансформатора описва устройство, което не съществува на практика, но е обладало учебниците и математическите трактати върху трансформаторите." [18]

В последствие, онова, което стана известно като "Уравненията на Максуел" е, отчасти, с несигурна практическа стойност и служи в действителност като един вид "религиозен ритуал", вместо плодотворен метод за анализ.

"По време на смъртта на Максуел, която се е случила през 1879г, преди да навърши 49 години, оставало още много работа да се свърши както в разследването, с което е свързано неговото име; така и по отношение на енергиите на следващото поколение, които били в голяма част изчерпани в продължаване и усъвършенстване на тази концепция за електрически и оптически феномени, чиито произход правилно се свързват с името на Максуел." [19]

Трите основни фигури, участващи в това удължение, или адаптация, по работата на свещеника Максуел, били:

1) Хайнрих Херц
2) Оливър Хевисайд
3) Дж. Дж. Томсън

Тези знаменити личности може с право да се нарекат "последователите на Максуел".

"В десетилетията след смъртта на Максуел неговата "теория" била развита по начини, които едва ли някой би могъл да очаква. Но въпреки че всяка година добавяла по нещо към супер-структурата, основите останали в голяма степен така, както ги бил положил Максуел; съмнителният аргумент, с който се е опитвал да оправдае въвеждането на разместващи потоци всеq пак оставал единственото нещо, предложено в тяхна защита. През 1884г обаче теорията била положена на различна основа, това направил един ученик на Хелмхолц, Хайнрих Херц." [20]

Херц констатира, в книгата си върху електрическите вълни, следното:

"А сега, за да сме по-точни, какво е това, което наричаме Теория на Фарадей-Максуел? Максуел ни е оставил, като резултат от своята зряла мисъл, един велик трактат върху електричеството и магнетизма; може следователно да се каже, че Максуеловата теория е онази, която излага този труд. Но такъв отговор едва ли ще се приеме за задоволителен от всички хора на науката, които отблизо са разглеждали въпроса. Множество хора са хвърляли себе си в ревностно изучаване на работата на Максуел и дори когато са се натъквали на необичайни и непривични математически трудности, въпреки това са били подтикнати да изоставят надежда, че ще успеят да си изградят цялостно консистентни възгледи за идеите на Максуел." [21]

Оливър Хевисайд, водещият представител на Електромагнитната теория на Максуел, коментира усилията на Херц да докаже тази теория:

"Да се върнем на електромагнитните вълни. Неповторимата Теория на Максуел за диелектричното разместване дълго време като цяло се считаше за спекулация. Имаше, в продължение на много години, пълна оскъдица на интерес в непроверените части на Максуеловата теория..."

"И все пак, обаче, хората искаха експериментални доказателства. Преди три години, електромагнитните вълни ги нямаше никъде. Скоро след това, те бяха навсякъде. Това се дължеше на едно много забележително събитие, а именно самото откритие на Херц, от Карлсруе (сега Бон), на същинската действителност на електромагнитните вълни в етера." [22]

Хевисайд продължава по Максуел:

"Какво е ТЕорията на Максуел? Или, какво трябва да се съгласим да разбираме под "Теорията на Максуел"? Първото приближение до отговора е, да кажем, че я има книгата на Максуел така, както я е написал, има го неговия текст и ги има неговите уравнения: Заедно, те образуват неговата теория. Но когато я разгледаме по-отблизо, откриваме, че този отговор е незадоволителен. Като за начало, достатъчно е, да се допитаме до документи от физици, написани, да кажем, през дванадесетте години след първата публикация на трактата на Максуел, за да видим, че може да има голямо разминаване в мненията за това какво представлява неговата теория. Тя може да бъде, и е била, интерпретирана от различни хора, което е знак, че тя не е изложена в съвършено ясна и непогрешима форма. Има много мъгляви места и противоречивости..."

"Следователно е невъзможно да се придържаме строго към Максуеловата теория така, както той я е дал на света, дори и само заради неудобната й форма. Но очевидно не е позволено да правим самоволни промени в нея и да продължаваме да я наричаме негова." [23]

Професор Дж. Дж. Томсън дава сходна гледна точка върху проблемите при изразяването на идеите на Максуел:

"Описателната хипотеза, тази за диелектричното разместване, използвана от Максуел, за да обрисува математическата си теория, явно много читатели не я считат нито за толкова проста, нито за толкова лесна за възприемане, каквато е старата теория за течността; наистина, това изглежда е една от главните причини, поради които възгледите му не срещнаха по-скоро широкото приемане, което оттогава насам вече са получили. Тъй като много ученици намират концепцията за "разместване" за трудна, аз се осмелявам да дам един алтернативен метод за схващане на процеса,случващ се електрическото поле, който често съм намирал за полезен и който е, от математическа гледна точка, еквивалентен на Максуеловата теория."

"Този метод се основава на концепцията, представена от Фарадей, за тръбички/капиляри от електрическа сила, или по-скоро, от електро-сатична индукция." [24]

Видно е, че тези последователи на Максуел са внесли три отличителни приноса към Максуеловата теория. Първо е било експерименталното доказателство на Херц. Второ е било развиването на подходящо математическо изразяване, приложимо към инженерните формулировки, извършено от Хевисайд, и Трето, представяне под формата на етерна физика, извършено от Томсън.

Получилият се проблем, обаче, е че Теорията на Хелмхолц (Helmholtz) е останала в забрава и поради това не-електромагнитният аспект на електричеството е бил пренебрегнат от повечето хора, с изключение на Никола Тесла и вероятно Чарлз Стайнмец (Charles Steinmetz).

Хевисайд продължава по следния начин:

"По никой начин не следва да заключаваме, че Максуел поставя край. Няма край. Дори не може с точност да се каже, че Херцовите вълни напълно доказват Максуеловата диелектрична теория. Наблюденията наистина са много груби, когато се сравняват с рафинираните тестове в другите части на електрическата наука. Важното нещо, което се доказва, е че електромагнитните вълни в Етера поне приблизително в съответствие с Максуеловата теория са действителност, и че Фарадей-Максуеловата теория е правилната." [25]

Само че, Хевисайд налага своето самоволно ограничение:

"Другият вид електродинамични спекулации отпадат напълно. Ще има предостатъчно място за още теоретични спекулации, но те трябва да са възоснова на Максуеловия вид, за да има някаква полза от тях." [25]

Хевисайд е прав в критиката си спрямо старите германски електродинамици, безполезните теории за потенциала и други подобни илюзии в електрическата теория, чиито корени произлизат още от времето на Исак Нютон. Само че, да се игнорират аспектите на електрическата теория, които не са от електромагнитен характер, не е позволено, когато се изгражда всеобхватна теория за електричеството. Странна ирония е, как докато Хевисайд отхвърля Теорията на Хелмхолц [33], неговото така-наречено Телеграфско уравнение наистина предоставя нужната рамка за една истинска Генерална теория на електричеството. За един отличен анализ на развитието на Теорията на електропредаването вижте Ърнст Гилмин (Ernst Guillemin), "Комуникационни мрежи", Том 2, Глава 1.






Трети декрет, Идологизирането на Електрона:

Цитирайки Лусиен Пуанкаре (Lucien Poincare):

"Електронът завладя физиката и множеството благоговее пред новия идол с известна слепота." [26]

Густав Льобон казва:

"Концепцията за електроните, близки роднини на стария флогистон, е една от най-несполучливите метафизични идеи, формулирани наскоро... Електронът се е превърнал, в днешно време, в един вид фетиш за много физици, чрез който те възнамеряват да обяснят всички феномени." [27] [34]


Бележка от перводача: Флогистон - в историята на химията (1667г), хипотетична "свръхтънка материя", "огнена субстанция", за която се твърдяло, че изгражда всички горими вещества и че те я отделят по време на горене.


По време на тост на едно събиране с просветлените му колеги, Дж. Дж. Томсън прави един доста стряскащ коментар:

"Да пием за електрона, нека не бъде от полза никому." [28]

Трябва да се помни, че именно на самия Томсън се падат заслугите по количественото изразяване на така-наречения електрон, така че  какво ще да го е мотивирало да направи такова отчуждено изказване? [35]

Чарлз Стайнмец директно отхвърля концепцията за електрона или това, което той понякога нарича "Йонната теория на електричеството". Той считал хрумването за електроновия заряд за спънка пред проумяването на поведението на електричеството, цитирам:

"За нещастие, до голяма степен, когато си имаме работа с диелектричното поле, праисторическата концепция за електро-статичния заряд върху проводника все още съществува и прилагането й унищожава аналогията между двата компонента на електрическото поле, магнитния и диелектричния, и придава на схващането за диелектрично поле ненужна сложност." [29]

След въвеждането на мита за Дядо Коледа, ние като деца също "мислехме", че "електричеството е потокът на електроните". По-късно се научава истината за Дядо Коледа, но заблудата за електрона продължава.

Оливър Хевисайд пише пространно върху заблудното хрумване, че електричеството е потокът на електроните в един така-наречен проводник. "Един съвършен проводник е една съвършена преграда, но не поглъща енергията на електромагнитната вълна..."

"Характеристиките на един съвършен проводник са извлечени от онези обикновени проводници чрез изследване на това, какво би се случило, ако съпротивлението им би било постоянно намалявано и в крайна сметка стане нула. По този начин откриваме, че един съвършен проводник е една съвършена преграда, от една страна, която идея е в остро несъгласие с популярната схващане относно проводниците..."

"Само според Закона на Ом, един съвършен проводник трябва да бъде такъв, който да носи безкраен ток под небезкрайно напрежение, и токът ще протича през целия проводник, защото обикновено прави така. Но това, което не се взима предвид тук, е начинът, по който се установява това предполагаемо стабилно състояние. Ако вземем това предвид, откриваме, че няма такова стабилно състояние, когато съпротивлението е нула, защото периодът на вариацията е безкрайно продължаван, и Законът на Ом е извън този период, поне що се отнася до обичайните приложения..."

"Колкото по-малко е съпротивлението, толкова е по-дълго времето, което отнема на тока да влезе в проводника през граничната му повърхност, където това влизане започва. При този лимит, без наличие на съпротивление, токът въобще не тръгва през проводника. Тогава къде се намира токът?" [30]

Хевисайд продължава:

"Равномерно разпределеният ток на стабилното състояние, подходящ за небезкрайна проводимост, се превръща просто в повърхностен ток, когато проводимостта е безкрайна."

"В обичайния смисъл това, че електрическият ток е феномен на материята, се е превърнало в доста голяма абстракция, защото няма намесена материя в това. Материята е напълон изолирана от това." [31]

Електронът представлява един феномен на електрониката, но е и феномен на електричеството. Още повече, движението на електроните изразява времето, темпото, за което се унищожава електрическата индукция, това нещо е познато като съпротивление. Концепцията за електроните, обаче, намира полезно приложение при теорията за така-наречените полу-проводници като силикон, въглерод, селений и тн.

Там, където практиката е доказала, че електрическите устройства не консумират енергия, а вместо това служат за преобразуване на тази енергия в друга полезна форма, електронните устройства на практика консумират почти цялата енергия, превръщайки я в полезна топлина.

Съвременното схващане на Лайбниц-Айнщайн за електрона е свършило още по-дълбоки поразии в електрическата теория, превръщайки се в "тресавище" за всякакви свързани феномени, като например катодния лъч, и тн.

Електронът е станал толкова възлюбен от физиците, че всяка критика към него породи почти фанатична реакция.

Това, което научаваме тук, е, че във фундаменталната си природа, електричеството не е физически феномен, обвързан с грубата физическа материя и същата трябва да бъде оставена настрана, що се отнася до Електрическата наука, и неблагоразумните изказвания на физиците трябва да се игнорират.







ПРЕПРАТКИ:

Recent Researches in Electricityand Magnetism

J. J. Thomson (1898)

(1) Page 2

(10) Page 1

(24) Page 1-3

---

A History of the Theories of Aether and Electricity

E. T. Whittaker (1910)

(2) Page 36

(7) Page 1-3

(19) Page 309

(20) Page 353

---

The Evolution of Physics

Lucien Poincare’

(26) Page 324

---

The Evolution of Force

GustaveLe Bon (1908)

(3) Page 35

(13) Page 109

(26) Page 112

---

The Evolution of Matter

GustaveLe Bon (1906)

(11) Page 218

(12) Page 198

(34) Page 227

---

Old Physics for New

T. E. Phipps Jr. (2012)

(15) Page 5

---

Electromagnetic Theory

Oliver Heaviside (Dover 1950)

(4) Article 179, Page 221

(9) Page XIX

(14) Page XX

(22) Article 5, Page 5

(23) Page XXVII

(25) Article 6, Page 6

(30) Article 189, Page 338-339

(31) Page 339

(33) Appendix D, Page 493

---

Aether and Matter

J. Larmor (1900)

(5) Page VIII

(6) Page 23

---

Beyond the Electron

J. J. Thomson (1928)

(35) All

---

Proceedings of the Royal Institution of Great Britain Vol 35 (1951)

Page 251

(28) All

---

Electric Dischargers, Waves, and Impulses

C. P. Steinmetz (1914)

(29) Page 13-14

---

Electric Waves

Heinrich Hertz (1893)

(8) Page XV

(16) Page 15

(21) Page 20

---

Theory of Wireless Power

E. P. Dollard (1986)

(17) Page 1

---

Steinmetz, Engineer and Socialist

R. R. Kline (1992)






ПРЕЗЕНТАЦИИ И КНИГИ
от Ерик Долард


Репрезентация на електричеството в четири квадранта (Four Quadrant Representation of Electricity)

Свръхсветлинни енергопреносни системи на Тесла и Александърсън (Extraluminal Transmission Systems of Tesla and Alexanderson)

Електрическа трансмисия в множествено-координатни системи (Electrical Transmission in Multiple Coordinate Systems)

Мощността на етера, свързана с музиката и електричеството (Power of Aether as Related to Music and Electricity)

Музикален сеизмограф: Демонстрация на Тесловия преобразувател (Musical Seismograph –Demonstration of the Tesla Converter)

История, теория и практика на Електрическата комунална система (History, Theory & Practice of the Electrical Utility)

Инициативата Кристално радио (Crystal Radio Initiative)

Версорна алгебра, приложена към многофазните захранващи системи, I и II (Versor Algebra as Applied to Polyphase Power Systems I & II)

Бележки от Лоун Пайн, I и II (Lone Pine Writings I & II)

Бележки от Лоун Пайн I, хартиено копие от Amazon




Страниците на Ерик Долард в Twitter и Facebook

https://www.facebook.com/ericpdollard

https://twitter.com/EricDollard

29
Възкресяване на Електрическата наука в дигиталната ера




В тази статия Ерик Долард покрива историческата перспектива и теоретичната основа на електрическото инженерство. Това е нужно, тъй като съвременната идея за електроинженерството е деградирала до онова, което той нарича заблудни отричания, силово налагани от един кабал на академични теоретици. Ерик покрива основите, които са възникнали от експериментите на Фарадей и математиката на Максуел.

Тези основи, положени от Фарадей и Максуел неизбежно изискват намесата на етера. По-късно, "електронът" и Относителността на Айнщайн-Минковски заменя този модел, въпреки че Етерният модел е бил функционален, смислен и инженерно постижим.

Научете какво са мислели истинските пионери на електрическите науки за този заговор, който избутал етера, боготворял "уравненията на Максуел", които не са уравненията на Максуел, и поставил на пиадестал електронът, въпреки че дори "откривателят" му Дж. Дж. Томпсън признал, че е безполезен.

Тази статия включва много от цитатите им в подходящия контекст, както и всички препратки, така че да можете да ги проверите сами. На последната страница има списък с трудовете на Ерик.

Тази информация е важна част от презентацията му, която ще бъде представена на "Конференция за енергийни науки и технологии 2019", където Долард изяснява природата на Тесловия трансформатор в Колорадо Спрингс, като демонстрира и мащабиран негов модел.




EPD Ldboratories

http://ericpdollard.com
info@epdlabs.orghttp://ericpdollard.com







1)

В тази Дигитална епоха, теоретичната основа на електрическото инженерство е вече омърсена, сведена до една асамблея на заблудно невежество, наложено със сила от един кабал на академици-теоретици. Онова, което дава авторитетната сила на техните диктати, е свръх-усложнената и усукана математика, с която се обгръщат. Тази математика на свой ред се превръща в един "каменист път", чиято цел е да замени здравия разум и експериментите в обучителния процес. Веднъж след като идолите бъдат дигитализирани, те стават закон, и в последствие електричеството се е превърнало в една изгубена наука, захвърлена на същото бунище като алхимията.

Само че, в историческа перспектива, теоретичната основа на електрическото инженерство е постигнала много високо ниво на развитие в началото на 20ти век, за да задоволи нуждите на едно стремглаво развиващо се комерсиално предприятие, най-вече това на електромагнитната телеграма и късната електрическа светлина и захранване. Електрическата наука напредна забележително добре в тази ера и по този начин се превърна в точна наука, която роди добре обмислени теории. Основите на тази наука били извлечени от "Експериментални изследвания" на Майкъл Фарадей и тяхното "Математическо развитие" от Кларк Максуел. Това станало известно като Теориятана електричеството на "Фарадей-Максуел". Дж. Дж. Томпсън (J. J. Tompson) разказва за основата на теорията:

"Този метод се основава на концепцията, представена от Фарадей, за тръбички от електрическа сила, или по-скоро, електростатична индукция. Фарадей, както е добре известно, използвал тези тръбички като език, на който да изрази феномена на електричното поле. По този начин, поради тенденцията им да се свиват, и последващото отблъскване, които сходни такива тръбички упражняват една върху друга, той обяснява механичните сили между наелектризираните тела, а влиянието на средата върху тези тръбички според неговата гледна точка се посочва от специфичния индукционен капацитет при диелектриците". [1]

Жизненоважно за концепцията Фарадей-Максуел е съществуването на една фундаментална "Електрическа среда", или етер, който запълва цялото простраство и пронизва цялата материя. Въпреки плодовитостта на тази идея за етера, и нейните тръбички или каналчета от електрична индукция, по-късно тя насила е изтикана от електрическата теория и заменена с един идол, "Електронът", и свещеният му другар, Относителността на Айнщайн-Минковски.

В историята на човешките дела винаги идва един момент, когато определени сили се заемат да разкъсат на парчета онова, което е успяло да се превърне в добре установен и обмислен процес на здравия разум. Такава беше целта на модернистичните теоретици. Отличен коментар за това състояние на историческите събития прави Е. Т. Уитейкър (E. T. Whittaker):

"Може би нищо в историята на естествената философия не е по-удивително от превратностите в теорията на топлината. Истинската хипотеза, след като срещаше всеобщо приемане през цял един век, и след като бе одобрена от редица просветлени мъже, беше нарочно изоставена от наследниците им заради една толкова безкрайно грешна концепция, която в някои свои развития е дори гротесктна и абсурдна". [2]

Междувременно, както отбелязва Густав Льобон (Gustave Le Bon) (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%9B%D1%8C%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%BD): "Математиците извличаха формули, физиците правеха експерименти, и тези експерименти по-малко пасваха с формулите. Така че не след дълго уравненията вече не бяха в съгласие с експериментите, уравненията бяха сверени чрез въобразяването на "скрити сили", които хвърляха наблюдението в пълно объркване". [3]


30


Ерик Долард е единственият човек, за който е известно, че е в състояние точно да възпроизведе много от експериментите на Тесла с лъчиста енергия и безжични трансмии на енергия. Това е защото той разбира, че конвенционалната електрическа теория е само половината от истината.


Ерик Долард (Eric Dollard) е електроинженер, който е "жива легенда" в полето на електрическите изследвания. Много хора го считат за най-знаещия експерт по истинската природа на електричеството, жив днес. Автор на бележитите математически публикации "Символно репрезентиране на променливотоковите вълни" и "Символна репрезентация на генерализираната електрическа вълна", Ерик показва как всички електрически феномени могат да бъдат математически измерени и инженирани БЕЗ да се използват клонове на висшата математика или "уравненията на Максуел". Автор на "Концентрирано въведение в Тесловите трансформатори и Теорията за безжичното захранване", той също така е единственият човек от смъртта на Тесла насам, който успешно е построил истински увеличаващ предавател (Magnifying Transmitter).



Страници: 1 [2] 3 4 5 ... 56