Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 [2] 3 4 5 ... 47
16
Въведение от Арон Мураками:

Днешният презентатор поддържа активна лаборатория във Вашингтонския университет, която се намира в Сиатъл. Основател е на мулти-дисциплинното изследователстко списание "Вода" и е съосновател на фирмата "4 Phase Inc." Изпълнителен директор е на Института по инвестиционни науки. Съосновател на годишната конференция Физика, химия и биология на водата, която се организира ежегодно в България.

Награден е с редица отличия, включително медала "Пригожин" (Prigogene award) за термодинамика; наградата за годишни факултетни лекции на Вашингтонския университет; наградата за трансформативни изследвания на Националните здравни институти; и първата награда за мир на Емото.

Той е интернационално известен като лектор и автор. Най-известната и ценена негова книга е "Четвъртата фаза на водата". Представям ви д-р Джералд Полак (Gerald Pollack).









Полак: Бих искал да започна с това, че повечето хор мислят, че знаят всичко, което има да се разбира за водата. Затова искам първо да ви демонстрирам, че вие всъщност не разбирате водата. Нека ви покажа няколко слайда. Искам да кажа, водата е най-простата молекула, за която имаме знание и се среща в такова голямо изобилие вътре в нас и навсякъде наоколо, че би трябвало от само себе си да се разбира, че след като толкова много учени са изследвали водата много повече от стотици години, значи със сигурност би трябвало да знаем всичко, каквото има да се знае за водата. Но, ето един пример, който бих искал да покажа.

Защо само един облак, при положение, че парата се издига отвяскъде?

Водата се изпарява и изпаряващата се вода формира облак. Водата се изпарява отвсякъде, и как така... ако се изпарява отвсякъде... виждаме само един обособен облак? Защо се получава така? За някои от вас може би е очевидно, но за повечето хора това не е очевидно. Понякога наистина се вижда един цял, повсеместен облак, ако живеете в Сиатъл през зимата. Ето ви друг пример, ако предпочитате. От какво е направен един облак? Направен е от вода, нали така? Малки капчици вода. Водата по-лека ли е или е по-тежка от въздуха? По-тежка е. Тогава защо не се излива на главите ни? Е, понякога се случва, но понякога се носи в небето. Защо се носи в небето, какво я държи там? Ето и друг пример:


Пускате вода върху вода. Какво очаквате, когато пуснете вода върху вода? Очаквате, да се смеси мигновено, нали? Е, ето как вода капе върху вода в нашата лабораторя. Вижда се, че двете води не се сливат мигновено. Оформят се малки капчици, които почиват върху повърхността на водата и могат да издържат между 10 до 15 секунди, преди най-сетне да се слеят с обема. След няколко минути ще се спрем на този въпрос.


Някои от вас са виждали този феномен. Това е известният експеримент на Елмар Фюкс (Elmar Fuchs). Взимате две стъкленици с вода, пълните стъклениците почти до ръба и ги приближавате една до друга, слагате два електрода в тях - един електрод във всяка една - пускате им волтаж, висок волтаж, и ето какво се получава (на видеото). Първо, между двете се оформя малък мост, и после, ако имате мотор, който плавно да отдалечава едната стъкленица от другата, мостът продължава да бъде устойчив.

[чуват се гласове от публиката]

Да, когато демонстрираме това, винаги хората реагират с "уау", но на ден днешен този феномен е доста добре известен. Мостът продължава да съществува с часове и на разстояния някъде около 3-4 см. Така че, моля, обяснете това! Водата не се държи така, поне не го очакваме.

[въпрос от публиката]

Да, един положителен и един отрицателен електрод. Около 10 000 волта, приблизително. Има много, много такива експерименти. Проверете името Елмар Фюкс за това.

Ето и още един пример. Видях тази демонстрация преди около 10 години на една конференция, беше демонстриана от човек на име Шого Уено (Shoogo Ueno) от университета на Токио.


Уено експериментираше с магнити от супер-проводници, с огромно магнитно поле. Беше поставил канал с вода точно пред магнита и червена боичка във водата, за да се вижда по-добре. И когато включва магнита, виждате какво става - Моисей може да премине през Червено море! Боб Харалек, чуваш ли? (търси го из публиката) С магнити! Мисля, че ще го оцениш... Между другото, магнитите променят pH на водата. Има публикувани документи и ние имаме същите резултати, така че може да се ползва като твърди допълнителни наблюдения за магнитите.

Бележка от преводача: Питър Линдеман в миналото е публикувал официални научни и практически материали за използването на магнити във ВиК практиката заради този факт, че магнитите влияят забележимо на киселинността на водата. Можете да намерите материалите в  "Коментари върху "Четвъртата фаза на водата".


Научихме всичко това с времето, като започнахме от човек на име Гилберт Линг (Gilbert Ling), повечето от вас никога не са чували за него. В момента, ако извършите аритметиката, той е на 99 години, жив и жизнен. И то доста жизнен. Гилберт не ми беше точно ментор, но аз се учех от него и според мен трудовете му бяха основни в това поле. Гилберт дойде от Китай, част от първия контингент китайски учени, след Втората Световна война. Избраха само трима от цял Китай... Та той беше един от трима, а друг от тях спечели Нобеловата награда за физика и всички си мислеха, че Гилберт беше най-умния от всичките. Гилберт имаше много неконвенционални идеи. Една от тези идеи, които Гилбрет разпространи, беше, че вътре във водата... в клетките ни има много вода, водното съдържание на клетката е грубо казано 65-70%, при някои видове клетки е дори повече, и, между другото, ако преброите молекулите, повечето хора измерват водната част в нас по обем, но ако подредите в редица всичките молекули в клетката, ако просто ги подредите и ги преброите, повече от 99 на 100 са водни молекули. Понеже водните молекули са толкова малки, за да се запълнят тези две трети от обема ни с вода, са нужни голям брой водни молекули...

Бележка от преводача: 70% от обема ни е вода, но 99+% от броя на молекулите ни са водни.

Та, Гилберт се интересуваше от водата. Той имаше тази неконвенционална идея, че водата в клетката не е същата като водата в една чаша. Той имаше идеята, че водните молекули са по някакъв начин подредени в редици, както подреждате домино например. Това очевидно беше съмнителна идея, но много други хора също някак си се движеха в тази посока. Той оказа огромен ефект лично върху мен. Аз много години изучавах мускулите, молекулярното подреждане при свиването на мускулите, и стигнах до осъзнаването, че хората, които се опитваха да разберат как се свиват мускулите на молекулярно ниво, предварително предполагаха, че всичките участващи в това протеини действаха в отсъствието на вода, или във вакуум, докато всъщност мускулите ни... повечето от съдържанието на мускулите ни е вода, и това изглеждаше много странно. Запознах се с Гилберт Линг и бях много впечатлен от работата му и така се вдъхнових, на практика, да сменя полетата, да се прехвърля от мускулите на водата.

Клетките, геловете и двигателите на живота

Написах книга през 2001г, в която става дума за водата в биологията и не беше само за мускулите, отнасяше се за клетките по принцип, засягаше въпроса как в действителност работят клетките. По-голямата част от клетъчната биология е сложна. Знам, че вие хора не сте клетъчни биолози, да се чете книга за клетъчна биология е истинско предизвикателство. Думата "вода" в тези книги... сигурно можете да я намерите някъде в апендикса, но със сигурност не е изтъкната. Счита се, че водата не играе никаква важна роля в биологията, освен, че къпе по-важните молекули на живота, но в контекста на механизмите, водата е напълно изхвърлена от уравненията. Тази книга предлага обратното. Тя предлага, че ролята на водата, най-вече видът на подредената вода, за която говореше Гилберт Линг и преходът от подредена вода към обикновена вода, като водата в една чаша, е много важен спусък за много от най-важните действия, които се случват в клетката ни. Книгата описва доказателствата за това.


Централната тема, която дойде от Гилберт Линг, е че вътре в клетката откриваме доста твърди тела и повечето от тях, близо 80% от твърдите тела в клетката, са протеини, и разбира се и много вода. Тук всяка молекула е показана като дипол, подредени са по плюс и минус. Повърхността на протеина, която е с лице към водата, в повечето си региони е заредена и хидрофилна и следователно, идеята която хрумна на Гилберт Линг е, че тези заряди влияят на водните заряди на повърхността на телата. По този начин се получават множество слоеве, мулти-разслоеност на водата. В учебниците преобладаващата нагласа е, че да, може да има един-два слоя, които се залепят за повърхността, но отвъд това, заради термо-движението се получава тази подреденост, показана тук. Но идеята на Гилберт и както е според доказателствата в книгата, която цели да промотира неговите концепции, е че може да са налице множество слоеве, дори дузини слоеве, преди термо-движението да започне да оказва ефект, така че вътре в клетката повечето вода ще бъде от този вид, подредена или структурирана вода, както той обича да я нарича, вместо вода от чаша. И вероятно можете да видите защо това е важно... защото в биологията виждането е, че молекулите се разпространяват свободно в средата на клетката, но ако водата е по този начин, това е повече като кристал - не е възможно молекулите да се движат свободно през това. Това е много важна концепция и аз бях изключително впечатлен от доказателствата в нейна полза и исках да проведа експерименти в нашата лаборатория. И какво щях да направя? Искам да кажа, как започва човек да експериментира с това, какво прави по принцип...

Подсказаха ни, че ако имаме молекули, които по някакъв начин са подредени по този кристалообразен начин... ами, кристалите изхвърлят твърди и разтворени частици. Например ледът, за да се получи лед, водата трябва да изключи от себе си чуждите тела и разтворените частици и така се получава чист кристал. Започнахме да мислим по какъв начин можем да подготвим някакъв експеримент, така че да можем да видим изхвърлянето на твърдите тела и разтворените частици и понеже извадихме късмет, открихме нещо. Основаваше се на работата на японски колега и идеята е много проста.


Както виждате тук, от лявата страна имаме гел, слагаме гела в съдържател, а до гела в същия съд имаме вода (дясно) и водата съдържа известно количество частици. Използвахме микро-сфери, 1 микрометър в диаметър. Разтваряме количеството им във водата и какво да видим. Тук се забелязва един регион, който е горе-долу с размер 10 микрометра (към гела), в който няма частици, и си мислехе, дали причината да няма частици във водата близо до гела не е именно струкрутара на тази организирана вода, където молекулите се подреждат по някакъв начин. Това беше първото ни наблюдение. Ефектът трае някъде около пет минути и ако го изгледате целия, ще видите, че сякаш нещо расте и избутва сферите надалече.

Впечатли ни и разстоянието, защото ако видите линията за сравнение, разстоянието излиза на около 50 микрометра. Ако то се вземе предвид, можете да преброите какъв брой водни молекули участват в този процес, това е огромен брой, не са две или три или няколко дузини, а много, много повече от това. Всяка една молекула е горе-долу една трета от 1 нанометър. Един колега от Австралия сметна, че трябва да дадем име на този ефект, защото никой друг не го е виждал... Е, оказа се, че някой друг все пак го е виждал, през 1970г. Една японска група учени изследвали лещата на окото - както естествения орган, така и изкуствените лещи - и провели съвсем същия експеримент. Сложили микросфери в обем вода, до който имало леща, и наблюдавали същата зона, в която нямало никакви микросфери, с дължина няколко стотин микрометра. Ние не знаехме за това в началото, така че му дадохме име... те не му бяха дали име, защото по онова време не разбрали какво се случва. Ние го нарекохме "Зона на изключване" (EZ, exclusion zone) (в която водата изключва от себе си чуждите тела, бел.прев).

По-късно, една лаборатория разработи полимера нафион, някои от вас може да са чували за нафион...

Бележка от преводача: Нафион е първи по вида си полимер, който, заради изключителните си йонни качества, дава името на нова група - йономери. Получава голямо внимание заради употребата му като проводник на протони за горивните клетки с протонно-обменна мембрана, тъй като има отлична топлинна устойчивост и механична издръжливост.

Хрумна ни да експериментираме с това нещо. Произвеждат го на листа и можете да купите един от тези страхотно скъпи листа и да го отрежете, ние го отрязахме в такава остра триъгълна форма, и после го сложихме на дъното на съдържателя, наляхме малко вода с микросфери в нея и можете да видите как се оформя тази зона, зоната на изключване.


Зоната става все по-голяма и по-голяма и нараства до около 4-5 микрона. И остава така, горе-долу завинаги. Освен това откритие през 1970г, още много хора са наблюдавали същото. Това е орязан списък, който беше съставен преди пет години и оттогава много други групи са наблюдавали същото. Така че, не може да се поставя под въпрос съществуването на тази Зона на изключване, ЕZ.


Въпросът е - Какво означава това? Каква работа ми върши това, на мен и на вас... За да стигна до основата на тази материя, ще отговоря на пет въпроса.

  • (1) Този феномен всеобщ ли е? ...или са само тези няколко примера, които ви дадох;
  • (2) Дали наистина произлиза от подреждането на водата? ...може да има и други обяснения за това;
  • (3) Може ли водното подреждане да обясни онези аномалии, с които започнах? ...е, вече осъзнавате отговора на предния въпрос;
  • (4) Каква енергия създава този ред? ...за да създадете ред, ви е нужна енергия, откъде може да идва тази енергия;
  • (5) Могат ли тези открития да се прилагат на широка база? ...из природата и може би технологиите.




Първият въпрос - Генералността

До сега сме опитали многобройни видове материали. Гледайки какво се случва на повърхността, до сега сме опитвали с гелове, може би с около две дузини гелове, с различни полимери, биологични повърхности от най-различни видове, и сме опитвали дори и с моно-слоеве. Не всички, но повечето от тези неща показаха този феномен, най-вече геловете, 100% от тях го показаха. Както и моно-слоевете, например златен слой с дебелина само един атом може да създаде голяма зона, което означава, че това действително е феномен, свързан с повърхността - нужна ви е просто някаква матрица, някаква повърхностна граница, за да създадете тази многослойна подреденост на водата. Така че, феноменът е доста общ, що се отнася до повърхностите. Ако са хидрофилни, тоест водо-обичащи, ако капнете вода отгоре им и водата се разстели отгоре... за разлика от хидрофобните материали или водо-страхуващите, при които водата се разбива на перлички, като върху тефлон, вместо да се разстила... ако материалите са хидрофилни, има голяма вероятност да се формира тази Зона на изключване.

Генералността се отнася и до това кои разтвори се изключват. Опитвахме с малки и с големи. Големи, като например бактериите, големи протеини, малки протеини и малки и големи разтвори, чиито разтворени частици са с молекулярна маса около 100 mw... Много неща се изключват. Не можем да кажем, че всичко се изхвърля от Зоната, но е доста генерален ефект, мога да ви дам един пример. Един от въпросите е, как разбираме, че се изключват разтвори, ако са разтвори, те не могат да се видят, откъде знаем дали разтвора и вътре или вън от Зоната? Но с боичките става много добре, защото са добри разтвори и се вижда. Пробвали сме с най-различни, но мисля, че оцветителят, който е най-интересен, е онзи, който се ползва в лакмусовата хартия. Помните ли? Потапяте я и в зависимост от цвета си ви казва какво е pH-то? Нейните оцветители идват в разтворима форма. Така че ги слагаме във водата и ако водата е с ниско pH, цветът й става червеникав, а ако е с високо pH, става по-зеленикава. Ето резултата от един от тези експерименти.


Тук виждате парче нафион, чиято повърхност е долу, и водата е оцветена в чудесни цветове. Можете да видите, че точно върху повърхността на нафиона има една тънка зона без цвят. Там оцветителят е изтикан, после водата е оцветена в червено и постепено става зелена. Въпросът е, че тези химически оцветители са разтвори, чиято молекулярна маса е някъде около 100. По-интересното, обаче, е разпределението на pH-то, защото червеният цвят означава, че в тази зона има много малко протони, киселинността на водата тук е много ниска. Всъщност pH-то е 3 или по-малко. Нагоре се променя практически отново до неутрално. Тези положителни заряди в червената зона са много важни в следващия момент.

И така, да обобщя това, което ви показах току що. Въпросът беше за генералността на феномена. Изводът от всички наблюдения и документи, които произведохме, е че много повърхности създават зоната на изключване и че много разтвори се изктикват от нея. Това е генерален ефект.



Следващият въпрос: Тази зона EZ физически различна ли е от масовата вода?

Намеквах, че това е така, но не представих доказателства. Нека изброя доказателствата като списък... няма да имам време да покрия тези доказателства, ще мога да представя само едно от тях, но искам да подчертая списък с поне осем от тях. Всички те са били публикувани, оттогава насам има още няколко, но нека просто ви дам някаква представа.

  • (1)Молекулите в Зоната на изключване са по-обездвижени, плътно обездвижени, отколкото в обикновената вода, това е установено чрез NMR (ядрен магнитен резонанс).
  • (2)Молекулите са също така по-стабилни, това е установено чрез инфрачервена радиация, която идва от Зоната на изключване. Тя излъчва по-малко, отколкото нормалната вода, може да се каже, че е по-студена, а това е доказателство, че зарядите не се движат наоколо толкова много, по-стабилни са.
  • (3)Зоната има отрицателен заряд. Това беше истинска изненада, установихме го с електроди, след малко ще ви покажа този експеримент. Водата е неутрална, но Зоната на изключване по принцип има отрицателен заряд.
  • (4) Тя поглъща светлина в ултравиолетовия спектър, 270 нанометра, обикновената вода не прави това.
  • (5) По-вискозна е от нормалната вода.
  • (6) Молекулите й са по-подредени в редици, някак си, това е установено с поляризираща микроскопия.
  • (7) Молекулярната структура е различна от обикновената вода. Това е установено чрез инфрачервено поглъщане.
  • (8) Оптическите й показатели също са различни. Двама руснаци са измерили показателя на рефракция на водата в Зоната на изключване. Те с това се занимават, единият в полето на биологията, а другият в полето на физиката, и двамата имат един и същи резултат, в цифри. Въпреки че и двамата работят в Москва, не се познават един друг, направили един и същи експеримент и го публикували в една и съща година. Измерванията им сочат, че коефициентът на рефракция може да е до 11% по-висок от този на обикновената вода.

Има още няколко, просто не искам да ви отегчавам с дълъг списък, просто посочвам, че има доста доказателства, на които да се опрем. Искам обаче да се върна на това - на отрицателния заряд - защото зарядът на водата от зоната е много важен за всичко, което искам да кажа, а и знам, че вие, тукашната публика, сте много заинтересувани от енергията, зарядите и тн.

17
Презентацията бе част от програмата на ежегодната Конференция за Енергийни Науки и Технологии (Energy Science & Technology Conference) 2018г, която традиционно се организира в САЩ от EmediaPress. Компанията е собственик и на един от най-известните форуми за свободна енергия в света, Energetic Forum com. Някои от вас може да я познават под старото й име "Ежегодна Конференция Тесла".

В това стенограмно представяне съм спестил въпросите от публиката накрая и отговорите, които Гералд Полак дава. Въпреки че въпросите и отговорите продължават за около цели 30 минути, по моя преценка реших да спестя тази част в основния превод поради разнопосочността на запитванията и създаващата се атмосфера на малки парченца разпокъсана информация. Въпреки това, тъй като се споменават наистина важни неща, които ни намекват за продължаващите изследвания на групата изследователи и се споменават неща, които са публикувани в други документи и в книгите на Полак, които за сега не сме разглеждали тук, тази последна част заслужава нашето внимание и коментар. Можете да участвате заедно с мен в коментирането на цялата презентация и на въпросите и отговорите след нея в темата ми "Коментари върху "Четвъртата фаза на водата" във форума. Ако желаете сами да прегледате последната част, където Полак разговаря с аудиторията, пишете ми на лични съобщения или на пощата.

18
Нека споделя онова, което ми хрумва в контекста и във връзка с материала от Библиотеката "Гералд Полак, ESTC 2018г ---- Четвъртото състояние на водата" и лекцията на Боб Харалек за количествените изменения във водата в следствие насоченото съзнателно намерение. Знам, че сред вас има хора, които са много навътре във всичко, свързано с водата и че като цяло българската публика има стари традиции в алтернативните науки, касаещи водата като цяло. Надявам се заедно да успеем да хвърлим светлина върху много неща, касаещи тази тема.

19
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Август 24, 2018, 10:51:56 am »
СУ е дупка, в която загубих 4 години от живота си

24 август 2018

Източник: OFFNews.bg


Статията, че дори след трето класиране в СУ има стотици незаети места и университетът обяви, че ще приема жадно куцо и сакато, не ме изненада, но най-сетне ме накара да разкажа за своите премеждия с ВУЗ-а. Ако не ви се чете докрая, запомнете само това: Никога не следвайте в български университет, изучете се в чужбина и се върнете! Но, ако все пак имате една цигара време, моля:

Годината е 2012, дръзко отхвърлям идеята да следвам в чужбина, защото за мен Софийският университет винаги е бил Светая Светих на образованието, дори вече не помня защо: дали заради криворазбрано родолюбство, или толкова ми е разбирала главата. Приеха ме с първо желание Връзки с обществеността („престижна специалност“) във Факултета по журналистика и масова комуникация, а конспектът пращеше от гръмки обещания, че ще науча широк спектър от дисциплини – от ВО и реклама, през журналистика и социология, до психология и т.н.

Червените лампички замигаха, когато на първата ни изобщо лекция с „доайена“ на PR-а у нас – Здравко Райков – ни беше казано, че по предмета ще трябва да учим само от неговите книги, които той услужливо може да ни продаде. Те бяха общо 5 на брой за около 70-80 лв., а курсът малко над 60 души, повечето от които си ги закупиха. Аз обаче не бях сред тях, тъй като две от книгите, които той се опита да ни пробута, бяха озаглавени „Вино за здраве“ и „Сън за здраве“ и нямаха нищо общо с предмета.

През следващите седмици потресът ми от правописната, пунктуационна и техническа грамотност на различните преподаватели растеше обратнопропорционално на актуалността на техните лекции, които дори преди 20 години е било комплимент да наречеш „овехтели“. По Компютърно-опосредствена комуникация (КОК, голям майтап, знам) учехме по учебник от 90-те години на миналия век, в който се казваше, че “chat rooms” са бъдещето на интернет комуникацията.

По Писане за ВО имахме графа как се пускат телеграми, по Редактиране ни изпитваха на коректорски знаци, нещо, което след скромните ми 6 години като журналист още не съм видял да се ползва дори в чужбина.

Това обаче не беше особено голяма болка за умиране, тъй като в много от случаите преподавателите дори не се появяваха за лекции, а когато го правеха, от предвидените 3-4 часа стояхме един, пряко сили два, след което отвисявахме няколко часа по кафетата до следващата лекция, ако изобщо се проведеше. Така още в началото, след като две поредни седмици 60 души бихме път за лекция, на която Райков просто не се появи и дори не си направи труда да предупреди, аз спрях да ходя. Подобни примери бол; Георги Лозанов повече от веднъж не се вясна на лекция, а на самия изпит дойде, написа темите на дъската и си тръгна с думите, като сме готови, да съберем листовете си на един чин и той щял да се върне в някой неопределен момент в бъдещето, за да ги събере.

Комуникацията с повечето преподаватели беше само теория: телефон не можеш да намериш, на електронната си поща рядко отговаряха, а приемното им време беше по-скоро пожелателно. Аз дори подозирам, че част от тях не можеха да боравят добре с техника, след като поне два пъти наблюдавах различни лектори да стигат до ръба на отчаянието в опит да включат лаптопа си или проектора. А тези, които все пак успяваха, не впечатляваха с PowerPoint презентациите си на ниво 10-и клас. Но това не бива да ви изненадва, тъй като средната възраст на лекторите сигурно беше 50-60 години. За Бога, Минка Златева и Здравко Райков се познаваха от времето, когато са работили заедно във в. „Работническо дело“. Тук може би започвам да звуча злобно и дребнаво, но няма да се съглася с вас. Да, моите собствени майка и баща не могат да включат компютъра, но те не са преподаватели във Факултета по журналистика и МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ, където се предполага, че да си в крак с технологиите е част от характеристиката.

В тази връзка, намирането на материали, по които да учиш, ставаше почти апокрифно – ще вземеш от някой колега в по-горен курс лекции, ще преснимаш от друг страниците на едно от общо двете копия в цялата страна на едия-коя-си книга, ще надраскаш надве-натри записките, които преподавателят каканиже, гледайки от ръчно написания си лист хартия, нищо, че Гутенберг още през 15-и век е измислил печатането. Практиката в нормалните университети материалите, по които да учиш, да ти бъдат лесно и достъпно предоставени в електронен формат или поне разпечатани и раздадени преди/след лекцията е блян. Вместо това, преди да започне да учи и без това безумните глупости и алабалистики, студентът преминава през приключение в търсенето им, сравнимо с това на Индиана Джоунс, само че в случая Храмът на обречените се нарича Софийски университет.

След ученето, разбира се, идваха изпитите, голяма част от които бяха просто скандални. При страшилището на ФЖМК – Бондиков – никой и досега не може да каже критериите, по които оценяваше. Един колега преписва със слушалка на неговия изпит едно към едно от лекциите по предмета и въпреки това едва получи тройка. Мен ме къса може би 4-5 пъти по общо два предмета. След последната поправка с няколко колеги дори го видяхме как хвърля през прозореца листовете от изпита ни (не се ебавам). Подозрението е, че пишеше оценки за присъствие. Същият беше случаят с Райков, при когото няколко души три години подред предавахме едни и същи курсови работи и всеки път получавахме тройки. Същото беше и при Абаджимарионова, Фъртунова и кой ли още не. Слава на Помагало.ком. Положението беше такова: те ни преподаваха колкото да не заспим, ние учехме колкото да не ни скъсат. След всички премеждия и небивалици последните две години от следването си не стъпих на нито една-единствена лекция, дори на някои изпити не отидох. Към този момент аз и още доста колеги отдавна бяхме загрели накъде отиват нещата и се бяхме ориентирали към професионално развитие. На защитата на дипломната ми работа реших да съм малко по-креативен и вместо PowerPoint да използвам онлайн софтуера Prezi. Видите ли обаче, интернет в залата нямаше. Минутата, в която излязох от защитата, хвърлих всички копия на дипломната си работа в най-близката кофа и си обещах, че кракът ми повече няма да стъпи в български университет като студент.

Дори няма да отварям дума за бумащината и безкрайното редене на всякакви тъпи опашки сякаш сме Зимбабве, а онлайн администрацията е мираж от прогнилия западен капитализъм. За общежитията не мога да говоря, от София съм, но след малкото ми посещения в Студентски съм се къпал с „Мистър Пропър“ и „Райд“. Колкото до колегите... в началото на първи курс проведох анкета за една статия, от която се разбра, че около половината дори не знаеха коя е Людмила Живкова, а няколко откровено не виждаха смисъл от това да се изучава история изобщо.

Виждате ли, сблъсъкът с цяла учебна система, която сякаш е скроена по най-неудобния начин за студента, арогантните и морално остарели преподаватели, колегите, събрани от кол и въже, след 4 години оставят у теб дълбоко чувство на обида и отчаяние. И знам от мои приятели и роднини, че положението не е по-различно в повечето факултети и специалности на Софийския. Корумпираността на УНСС дори е възпята в песен, а НСА, Господи, НСА каква порнография е. Бедна ми е фантастиката какво е положението в останалите университети и университетчета.

И не е въпрос на пари, пичове и дами, колко струва да си набереш лекциите на компютър и да ги разпратиш до студентите? Колко струва да сканираш нужната глава от книга? Колко му е да пратиш един мейл, че утре няма да проведеш лекцията или да следиш няколко онлайн международни журнала по специалността си, за да не се излагаш като кифладжия? Струва усилието да си вдигнеш глутеус максимуса и да сършиш малко работа, вместо да лежиш на стари лаври, ако бъдем достатъчно щедри и предположим, че такива някога е имало. И ако все пак ще си говорим за пари, нека да попитаме: заслужава ли гореизброеното 20 милиона лева (от общ бюджет на СУ 48 милиона за 2016 г.) в надбавки към заплатите, раздадени само за една година?!? Нима не можеха тия пари да се вкарат в направата на сносен сайт, на нови общежития, оборудване, пропускателна система? Можете ли да си представите какви колосални суми пари са прилапани от администрацията и преподавателското тяло... не, туловище на Софийския за последните 20 години!

И се чудите защо няма достатъчно студенти. Аз се чудя как изобщо има и един студент. Да, попаднах и на преподаватели като Нели Огнянова, Христо Кафтанджиев, Николай Михайлов, Искра Баева, Мария Николова, за които не мога да кажа и една лоша дума и от чиито професионални качества съм останал впечатлен, но дори няколко птички пролет не правят.

Крайно време e да признаем, че царят е гол и да си кажем право, куме, в очи истината, вместо да мълчим гузно, защото всички участваме в заверата. Може би това е една от причините да си мълча досега, защото не е като да съм бил мечтаният студент. Имал съм своите прегрешения и заставам с името си зад тях, затова и си позволих да назова поименно редица преподаватели – както с лошо, така и с добро – за да понесат отговорността за своите дела. За това, че прахосват най-хубавите години в живота на едни деца, за това, че опропастяват бъдещето им с мързела и глупавите си брътвежи, за това, че предават едно от най-отговорните призвания и обричат родината си на гибел. Но и за да признаем, че повечето от нас допринасят със своето мълчаливо съгласие за кочината, в която живеем. Е, аз няма да си мълча повече. На мен ми писна да съм прасе.

Калоян Константинов е бивш редактор в OFFNews, след като завършва бакалавъра си по ВО в Софийския университет, продължава да следва Близкоизточни науки и политика в Кралския лондонски колеж и Оксфорд, както и да представя страната ни на редица журналистически и политически конференции и форуми в Англия, Шотландия, Германия, Белгия, Египет. В момента работи в Тунис, където преподава на деца и младежи.


20
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Август 23, 2018, 11:24:11 pm »
23.08.2018

Здравей *****,

Джон Бедини показа "тройната система батерии" на уебсайта си преди повече от 20 години, която работи заради потенциалната разлика между положителните терминали на три батерии, подредени по специфичен начин. Това показва, че потенциалната разлика е това, което е от значение, а не задължително полярността. Ед Грей (Ed Gray) имаше мотор, който се задвижваше от процес, който той самият нарече "разделяне на положителния терминал" и това по своя принцип е директно свързано със системата от три батерии. Добре известният "Ключ на Тесла", който идва от Роналд Бранд (Ronald Brandt) няма нищо общо с Тесла, но е свързан с това, което Питър презентира и задвижва захранване между два отрицателни терминала. Аз изнесох презентация за една ел.верига за студено електричество преди две години и тя също задвижва захранване между два отрицателни терминала. Всичко това са все самозахранващи се вериги, които имат едно общо нещо, всички те явно се коренят в работата на един човек и това е Самозареждащата се система от батерии на Карлос Ф. Бенитез (Carlos F. Benitez).

Питър демонстрира голямо SG, което се самозареждаше, преди две години - това беше презентацията "Отвъд SG". Миналата година Стафорд (RS Stafford) повтори тази демонстрация, този път с "метода на бедняка", който се нуждаеше само от прекъсвачи от железарията. Тази система също сама захранваше себе си и демонстрира повече работа, отколкото нетната загуба на батериите. Всичко това е свързано със системата на Бенитез.

Разговорите по този въпрос и опитите за репликиране на системата Бенитез продължават вече от доста време, но само няколко човека успяха да го постигнат и те са от форума Energetic Forum (американската версия на нашите mazeto и garaja, но с много повече човешки и други ресурси, един от най-добрите чуждестранни форуми, бел.прев).

Питър Линдеман демонстрира една система на тазгодишната конференция 2018, която се захранваше от банката с батерии, докато зареждаше друга банка с батерии, докато захранваше мотор/генератор. Батериите се зареждаха повече, отколкото се разреждаха и това беше постигнато с нискокачествени батерии за косачка, който е възможно най-лошия вариант. Това идва да покаже, че тази система ще блести, ако е с истински батерии за дълбок цикъл, които са по-големи и имат много ниско вътрешно съпротивление. батериите с ниско вътрешно съпротивление (импеданс) са ключът и това беше доказано от Джон Бедини и Питър Линдеман в продължение на много години.

Това, което предстои да видите, е НАЙ-ПРОСТИЯТ, НАЙІЕВТИНИЯТ и НАЙ-НИСКОТЕХНОЛОГИЧНИЯТ метод за репликиране системата на Карлос Бенитез, който някога е разкриван. След това, ще е трудно на който и да е да си измисли извинение защо няма самозареждаща се система. Тази презентация показва ел.веригата, диаграмите, патентите и включва PDF наръчник, който да поддържа усилията ви. Свободни сте да потърсите информация за Карлоз Бенитез и да се опитате да го проумеете сами, но ако не можете да дешифрирате неговия език за кое какво е, няма да стигнете далеч. Поради това е и фактът, че освен Питър само още двама души, които познаваме, са постигнали свръх-единство с тази концепция - и това отне доста гдини.

Презентацията на Питър е около 45 мин. и е единственият случай, в който системата на Бенитез се разкрива по този начин като това, което е -въведение в историята, операционната теория, някои разкрития, които Питър е открил и заради които всичко това е започнало да има смисъл и много специфичните схеми на Питър, обясняващи как да се построи системата. Надеждата ни е, че репликирайки този метод, точно както е описан, нещата ще поемат свой собствен път и това ще стане по-популярно от "Бедини SG". Това може да се МАЩАБИРА, което значи, че можете да го направите колкото си искате голямо!

Купете копие от тук: http://www.emediapress.com/go.php?offer=&pid=127






Това е от голям интерес за Библиотеката на Апокрифна Академия и вече е включено в плановете. Въпреки че вече притежавам лекцията, не мога да кажа, че ще успея да я обработя скоро. Темата за водата ни интересува също толкова живо, а последните лекции, от тазгодишната конференция, са пълни с великолепна информация. При положение, че Гералд Полак е толкова известен в България, аз съм учуден (и не за първи път), че НИЩО от него не е преведено на български. Въпреки любовта му към нашата страна, както от научна, така и от емоционална гледна точка, и въпреки историята на страната ни в темите за водата, за мен е необяснимо как никой до сега не си е направил труда да преведе нещо на български - нито като самоинициатива, нито с търговска цел. Единственото възможно обяснение за мен отново е свързано с природата на българина, но това е за друга тема...

Освен това предстоят и материалите на Боб Харалик, които са тясно свързани с презентацията на Полак. След като в Библиотеката вече отразихме класичесата презентация на Мори Кинг, няма как да не дам приоритет на тази тема.



Но в крайна сметка това ще се появи на български, най-малкото заради съратниците от mazeto, които не се оправят с английския, и най-вече заради всички онези, които спъват информацията. Единственото, което търсачката на mazeto намери за Бенитез, е линк на патента му, като коментар към Кадуцеус, в контекста на това, че нямало смисъл дори да се обсъжда публично, за да не се нахвърлели други потребители и да се образуват спорове! Дотам се е стигнало и всички го знаят! Каква пасмина!

Аз, като лична персона, не само се обявявам против това, но и правя каквото мога в тази посока (благодарности на всички, които са решили да помагат). За сега разполагаме със следното:
  • Пишете ми, ако се интересувате от въпросната презентация на Линдеман "Отвъд SG" от 2016г
  • Пишете ми, ако се интересувате от лекцията за Системата от три батерии от 2017г. Прочетете основното за Тройната система и за "Ключа на Тесла" от Роналд Бранд, преразказано от мен ТУК.
  • Очаквайте обработка на български на тази лекция в Библиотеката, според приоритетния ред на нещата.



21
Всички теми / Re: За и против хората
« -: Август 20, 2018, 01:22:16 pm »
На морето дупка

Източник: OFFNews   Автор: Емил Йотовски


Едно от чудните преживявания на Черноморието е оцеляването.

То започва от първия ден. От първата глътка чешмяна вода, от първия таратор или първата бучка лед в питието. Ако нямате късмет, на другия ден идва тъй-наречената „морска диария“. От нея не се умира или по-скоро не умира тялото а душата.

Умира възможността за хубаво прекарване. Вземете си книга. Четенето помага, защото и без това ще прекарате следващите пет дена в тоалетната ококорен като октопод, пиейки лоперамидов хидрохлорид.

Ако имате късмет, ще отидете на плаж. Ще си платите 18 лева за два шезлонга и чадър и с рестото от двайсетачката ще си купите мамул царевица. После ще гледате представлението на селяндурите, които ще задяват селяндурските моми около вас.

В паузата ще минават римляни, които ще продават понички, семки а най-накрая ще мине и един облечен като зелен презерватив от популярно анимационно филмче. Ще крещи и ще подканя децата да се снимат с него. За пари, разбира се.

Когато си тръгнете и се отбиете в кръчмичката за заслужен обяд, ще се срещнете с едно печено пиле от вчера. Повече умряло отколкото сготвено на цена от 14.99 лева. Ако се опитвате да възразите, сервитьорът селяндур ще ви обясни нещо „тъй-тъй“ и да се махаш, ако не ти харесва. Ядете пилето и плачете. За по-добро отделяне на стомашен сок са пуснали Криско, който обстойно обяснява как това лято седят работите. От съседното капанче пее фолкфурия нещо за изневярата. До вас сядат две батки, целите в маркови неща.

Селяндуринът обича марките. Той е маркофил, еснаф и скръндза. Той носи маркови джапанки, маркова фланелка и маркови шорти. Всичките произведени в Турция. Пие маркова водка, произведена в съседното село, пуши маркови цигари и се фъска с марков парфюм, ама тестер. Батките започват да си викат как са се омазали с уиски вчера и ти докарват неврит на слуховия нерв. Точно да се обадите на 112 и минават две елитни селяндурки с бански на тигрови щампи. Батките тръгват след тях. Ще се размножават.

Прибирате се в квартирата. Наели сте я, защото не е на нечовешки цени, за разлика от тъй-наречените хотели. Бабата хазяйка е спряла топлата вода. Когато се нанасяхте каза нещо за пестене, но кой да слуша. Отивате да я молите за компромис. Тя вари лютеница. Компромис няма.

Вечерта разбирате, че онова с големите метални врати срещу прозореца ви е дискотека. Забравете да спите до пет часа. В пет заспивате от умора. В седем ви буди бесен клаксон на джип. Собственикът на джипа, неомутра, призовава своята любима на среща. Някой псува, оня с джипа отговаря с ново свирене и щетиебамайката.

Поглеждате се в огледалото. Днес е първият ден на почивка. Остават още седем. Боже…

22
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Август 18, 2018, 10:17:04 pm »
18.08.2018

Следващата седмица планираме да пуснем една непредвидена презентация, която тайно записахме с Питър Линдеман след конференцията. От дълго време насам много от вас ни молеха за нещо такова, така че очаквайте го! Всичко това е съблечено до възможно най-простата версия на тази технология, която никога не е показвана.




Колкото до днешната презентация, тя наистина ще ви даде хляб за размисъл междувременно и ако мислите че информацията не е от този свят - най-вероятно сте прави... и с купона за отстъпка ще струва само 5.25 долара за цялата презентация!

Джейн Манинг (Jeane Manning) винаги е любим презентатор, защото носи в себе си импулса на новото енергийно поле повече от който и да е. Тя споделя доста на брой технологии и всички ние се надяваме да ги обсъди по-подробно в предстоящата й книга със съавторството на Сюзън "Скритата енергия".

Сюзън Маневич (Susan Manewich) е съпрезентатор с Джейн и използва различен подход в обсъждането на етера, технологиите и освен това наскоро публикува данни, основаващи се на хиляди допитвания. Данните са били събрани с усилията на множество академични лица с блестящи репутации като например член на института "Монро", бивш шеф на Американската асоцияция по психотроника, бивш харвардски професор по астрофизика и редактор на Списание за космология, както и информация от късния д-р Едгар Мичъл (Edgar Michell). Тези данни разкриват отнемаща дъха картина и показват, че нещо се случва на планетарно ниво и е силно обезпокоително.

Научете повече тук: http://www.emediapress.com/go.php?offer=&pid=126






Интересно. Аз също мисля, че отдавна е време за нещо. Не че много хора ги "молят", ами много хора ги обвиняват, че цял живот само надъхваха, само окуражаваха, само насочваха и помагаха и образоваха другите, и всичко това беше и продължава да е чудесно, но не казаха абсолютно нищо. Бедини умря. Линдеман е предъртял и миналата година обяви, че се оттегля вече от полето, понеже усеща, че ума му вече не става за тая работа. Долард е пътник, Арон Мураками, който го взе под крилото си, вече насочва към него повече пари, за да го води по болници, отколкото за лабораторията.

Никога не излязоха със свое безкомпромисно становище. На всички е ясно какво им е мнението за Свободнат Енергия, но те винаги са оставали уклончиви, за да си пазят репутациите... и наистина така трябваше да бъде, защото кръгът им и конференцията и традицията, която създадоха, наследи именно този авторитет и уважение от всички - и алтернативни и академици, никой не ги нарича луди или необразовани, както наричат хора като Мехран Кеше например. И той имаше ресурси, и той направи голяма машина, завъртя хора, фондации, сайтове, завъртя популярност, но какво направи? Тотално се дискредитира просто заради подхода си и сега не среща подкрепата на официалния свят.

При групата на Бедини-Линдеман е точно обратното. Има повече хора от алтернативните групи, които са зле разположени спрямо тях, отколкото света на официалната научна академия.

И това беше правилна стратегия. Но до сега. Сега, всички са предъртели, и го усещат. И обвиненията от аудиторията са по-остри от всякога и все по-силно се настоява най-сетне да излязат и да обявят официално война на традиционния подход в науката, да спрат с тази дипломатичност, която вече няма за къде да им гради репутации, след като си отиват.

Надявам се това им намерение да е сериозно.




Колкото до тези двете... мисля, че целият този жест цели да отвори конференцията към женското присъствие. Съвсем скоро живите легенди ще станат мъртви легенди, а има недостиг на нови гении. Ще е чудесна крачка, ако повече жени се появяват като презентатори, защото това е на практика половината от човечеството, а традиционно обществата нямат навика да очакват прозрения и открития от женското присъствие. Това е абсолютно неоправдано и трябва да се промени.

И като политически ход е добро представяне и съм убеден, че презентацията им няма да разочарова никой.

Но от гледна точка на информацията и знанието, което ни интересува - не, мерси. Склонен съм да дам 100 долара за нещо, но няма да дам 5 долара за нищо. Какво искат, да им дам 5 долара в замяна на приказката, че нещо смущаващо става на планетарно ниво? Тук в нашия сайт сме се събрали все хора, на които цял живот им е ясно, че "нещо става". Не само че съм сигурен, че всеки знае точно колкото и те какво става, но и още не е дошъл деня, в който ще давам пари на хора, за да ми казват какво знам.

Но ако някой прецени, че би изгледал още малко от същото до сега, 5 долара са нищо и става като за една петък вечер например :)




П.П.
Лекциите които взех подлежат на обработка и вече реших да ги публикувам като стенограми, на български, оформени така че да не се пропуска нищо от съдържанието. Очаквайте ги :)... но ще отнеме време, правя го когато мога.

23
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Август 16, 2018, 10:55:48 pm »
16.08.2018

Чест е за нас на представим първата презентация, която някога е правена от член на семейството на Парамахамза Тевари (Paramahamsa Tewari). Тази презентация се изнася от неговия син Анупам Тевари (Anupam Tewari) и покрива историята и теорията за това как работи Нереагиращия генератор (Reactionless generator). Имайте предвид, че тази презентация не обяснява как да си направите устройството, тя е просто общ преглед на основата, на която стъпва машината, а това е нужна стъпка към евентуалното пълно разкриване на технологията.

Ако не сте запознати с генераторите, по принцип когато черпите мощност от тях, те създават триене и забавяне в мотора, който ги задвижва. Това е нормалното поведение, но това не се случва при генератора на Тевари, така че има очевидни увеличения на възможната ефикасност. Генераторът на Тевари е една от най-изследваните машини за Свободна Енергия в света и е била измервана от множество високо квалифицирани личности и организации в период от много години.

Целта на Анупам е, да запази жив завета на баща си и да изнесе тази информация пред света.

Може да се купи от тук: http://www.emediapress.com/go.php?offer=&pid=125

Скоро ще пуснем 45-минутна непланирана презентация относно една машина с КПД>1 от конференцията "Тесла 2018", която много грижовно държим в тайна. Всъщност имаше три машини с КПД>1, демонстрирани на конференцията, но не ги изтъкнахме като такива. Една от тях вече беше спомената дори в серията от тези имейл-известия, но не посочихме, че произвежда почти два пъти повече работа отколкото електричеството, влизащо в нея, но тези данни бяха скрити в текста!

Искрено,
Арон Мураками




Де да знам... Това, че им давам пари и им взимам лекциите, е едно. Аз също имам информация и ако техните материали не потвърждаваха това, което аз вече подозирах и бях чувал на други места, нямаше да ме привлича. Доверието ми към тях е нещо отделно.

Арон, например, е далновиден търговец. Преди да направи тази фирма "A&P Electronic Media", което значи "електронната медия на Арон и Питър (Линдеман)", е имал фирма за фитнес добавки, книги за здравни съвети, и с една дума всякакви идиотски простотии, които елементарния американец се скъсва да купува, полето на боклучавата литература и книгоиздаване. Тоест, един търгаш, който е имал интерес в Свободната Енергия и като се е замогнал се е преориентирал и е направил фирма съвместно с вече известна личност, за да стане и той известен, което да му донесе по-добър пиар и следователно повече кинти като издател на информация.

Освен това, Арон беше замесен в скандал с Ерик Долард. Ерик Долард беше клошар много години наред, ровеше по кофите и живееше в автомобила си в американската пустиня, след като държавата на САЩ му конфискува лабораторията и го доведе до фалит три пъти. Тогава се събраха млади хора, доброволци, защото Долард имаше видеа в интернет заедно с Питър Линдеман още когато са били млади хипита. Няколко десетки човека доброволци успяват да се организират, взеха жилище под наем на Ерик, купиха земя и със собствен труд му построиха хале за нова лаборатория.
Проблемът беше, че докато беше клошар, Долард беше станал наркозависим към мет (популярен американски наркотик) и беше станал алкохолик. Много пъти това му пречеше да се социализира със събралата се да му помогне група. Тогава се появи Арон Мураками, който започна да се среща с Ерик Долард и успя да го убеди, че събралите се доброволци всъщност искали да го ограбят и да забогатеят на негов гръб от знанията му. Долард ги изгони всичките, скара се с тях, обяви ги за измамници и започна да пише книги и да прави презентации, които Арон да продава. Доколкото е известно, повечето средства остават за Ерик или пък директно отиват за финансиране на в момента функциониращата му лаборатория, която си има програма, експерименти и всичко, Ерик дори отваря гореща телефонна линия за около час-два веднъж месечно.
Групата доброволци не си мълча и започна война с Арон Мураками в ютуб. Mуснаха много клипчета, в които Ерик говори за нарко-зависимостта си и споменава какви неща му е говорил Арон, за да го навие против събралите се доброволци. Вярно е, че Ерик сега си има всичко, води лаборатория и ще продължи да се занимава с изследвания до края на дните си (което не е много далече). Но не е вярно, че хората, които се бяха събрали, са целяли каквото и да е от онова, в което Мураками накара Ерик да повярва.

Каквато и да е истината, скандалът си е скандал и Арон Мураками винаги е бил хищник, а не някой, който пасе. Такива подмятания съм виждал и преди от него и никога не се е оказвало нещо, което не знам.



Освен това, страня от индийците в свободната енергия. Индийците са си измамници по природа. На тях им дай кристални топки и да ти говорят за кришна и ги остави да ти показват колко си вярват. Не се показвам като расист, просто такъв народообраз са си изградили. Повечето индийци, които учат и живеят в САЩ и получават арена за изява в Западния свят, градят наука, в която използват термини като "кришна", "мая" и прочие, в материя, в която става дума за електричество и ясно дефинирани неща.

Баща му на тоя индиец, Тевари, наистина е страшно известен с генератора си. Наистина е измерван от кой ли не и къде ли не. Само че някой знае ли как се прави, някой успя ли да го направи? Не. Тевари някога каза ли как се прави? Не. Ако въобще е имал какъвто и да е завет, да беше казал всичко на света. Синът му очевидно не може да избяга от сянката на баща си и най-добрия му шанс да прокопса на Запад, е като продължи тенденцията да разтяга локуми и глупости за индийската науко-религия точно като баща си.

Същото нещо е и с Кепанадзе например. Страшно известен. Машината му е тествана и замервана от кой ли не, къде ли не, и много години наред. И някой успя ли да я направи? Не. Кепанадзе някога каза ли как се прави? Не. Понеже е боклук. Точно като Тевари. Такива като тях нямат "завет". Това са едни селяни, на които им е попаднало знание в ръцете и цял живот са смятали колко кокошки и кози могат да получат срещу него. Пък нека народа чака Кепанадзе да каже нещо някога. Все едно да чака Тевари да стане от гроба или да очаква, че е казал каквото и да е на непрокопсалия си син.



И как се очаква да реагирам, когато някой като Арон почва да ми подмята кюфтета в лицето и да ми навира индийския син на отдавна умряла легенда в Свободната Енергия, самодоволно погребала тайната със себе си? Тази презентация ми е някъде на края на приоритетния списък... но нека видим все пак какво ще покажат. И какво ще поискат в замяна.

Както са казвали в Близкия Изток едно време - няма евреи и няма араби - златото си е злато. И аз съм на това мнение. Няма значение кой ти го поднася - знанието си е знание, или имаш шанса да се доближиш до него, или не. Така че нека видим.



24
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Август 15, 2018, 03:08:03 pm »
Можете да не купувате:
  • Лекциите на Харалик от 2017 и 2018 за количествените измервания от ефекта на съзнателното намерение върху водата;
  • Лекцията на Мураками за електрокултурата и как да се отглеждат свръх-надарени растения с електрическо подпомагане;
  • Лекцията за 4тото състояние на водата от Полак.

Апокрифна Академия вече разполага с тях :)


Смятам да отварям отделна тема за всяка една лекция, след като се запозная с материала, за да го представя в резюмиран вариант пред българска публика, а и за да има посветено място за обсъждане на всеки материал.

Това ще отнеме време, но пък и ще ми даде време да изчакам и останалото от тазгодишната конференция и да преценя какво още си заслужава да се вземе (мисля, че се отказвам от Яро Станчак и Кен Уийлър, в 5-минутното резюме Яро ми се струва твърде забит в простотии, а гадната свиня Уийлър не казва нищо, което го няма в книгата му, Джим Мъри си заслужава повече май).

Ако някой все пак си е достатъчно добре с езика и иска сам да си разгледа нещата, нека пише, тук или на мейл, и ще го линкна предварително :)

25
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Август 15, 2018, 02:21:45 pm »

14.08.2018

Здравей, *****

Вълнуваме се да представим продължението на презентацията на проф. Харалик (Haralick), която е посветена на намерението и фините енергийни влияния върху водата.

Не само, че споделя експериментите си, но и показва по какъв начи нвсъщнос те успял да измери влиянието, което съзнателното намерение, само и единствено, без други фактори, има върху водата, изчерпателон показва и точната лабораторна техника, която е използвал за измерванията!

Много хора започват все повече да се интересуват от финото енергийно поле, но повечето не са запознати с начина, по който да измерят количествени резултати от експериментите си - тази презентация е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА за онези от вас, които следват това поле на изследванията, особено по отношение на водата.

На уебсайта ще откриете презентацията от 2017 и 2018г - http://www.emediapress.com/go.php?offer=&pid=124



26
Всички теми / Re: Динамо на Фигуера
« -: Август 14, 2018, 02:45:22 am »
Относно магнитите: те трябва да са супер силни!

Няма никакъв смисъл да се прави механичен алтернатор Фигуера, ако не се възползваме от факта, че по неговото време постоянните магнити са били скапани. Основната идея на този подход е, да капитализираме изобретяването на неодимовите магнити и да разменим едното ключово нещо за другото - магнитомека сърцевина за неодимови магнити. Компенсираме едното с другото, иначе няма смисъл да се прави това.



Читателите трябва да знаят, че неодимовите магнити са опасни и ще отделя няколко думи за обрисуване на това положение.

Магнитите действат като захапка. Колкото по-затворени са челюстите, толкова по-силно можем да стиснем. Когато се прещипете с неодимови магнити, естественият рефлекс е дърпане. Само че, колкото повече се приближават и захапаната кожа между тях изтънява, толкова по-голяма сила упражняват.

Затова е много лесно да си откъснете кожа с магнити. Късал съм си кожа с два магнита 20мм на 20мм. Откъснаха немалко парче, а заздравяването отнема отвратително дълго време. Когато нещо полети към вас заради магнитни сили, то не губи сила, когато ви удари. Куршумът удря и отдава кинетичната си енергия. Но магнитите са постоянен източник на енергия - когато нещото ви удари, то отдава само инерцията си, но не спира да упражнява сила. Като куршум, който продължава да се натиска да мине, след като веднъж е поразил целта.

Неодимовите магнити не се намират в твърде разнообразни форми. Стандартите, които се намират на пазара, са само няколко и обикновено изобретенията се мащабират според наличните магнити, а не обратно. Едно време, преди пет-шест години, всички правеха магнити по поръчка. Днес вече не е така, защото Китай наложи забрана на износа на неодим. Понеже китайците са основния световен снабдител на неодим, множеството от фирмите вече не правят толкова лесно магнити по поръчка, защото преди всеки купуваше суровината от Китай. Днес Китай не изнасят суровина, а само готови продукти от неодим. В масовия случай, ако фирма прави магнити по поръчка, тя приема поръчки за не по-малко от хиляди бройки.



Едни от най-мощните магнити на пазара са неодимовите цилиндри с фи 60мм, височина 30мм и вътрешно фи 6мм. Можете да купите такива от българската фирма Прамиз, но ако си поръчате от тези германци - sipermagnete.de - ще ви излезе с 20лв по-евтино (доставка, ДДС и всичко), а ще получите германско качество и на стоката и на обслужването.

Това са най-подходящите магнити, които мисля да ползвам: https://www.supermagnete.de/eng/ring-magnets-neodymium/ring-magnet-60mm-x-6mm-x-30mm-neodymium-n45-nickel-plated_R-60-06-30-N



Имам два такива магнита. Струват по 150лв, но не съм съгласен да ги давам на други хора не заради цената им, а защото са изключителон опасни. Не толкова опасни по един, но да боравите с два такива в близост един до друг е много сериозен риск и трябва да се отнесете с най-високата си бдителност, сякаш работите с киселини или силни отрови.

Ако решите да ползвате магнити с такъв мащаб (аз мисля, че е задължително за добрата продуктивност на апарата):
  • задължително ползвайте най-тежките индустриални ръкавици, които можете да намерите;
  • в никакъв случай не ги пускайте да полетят един към друг;
  • в никакъв случай не ги оставяйте без да са закрепени за нещо неподвижно;
  • в никакъв случай не им позволявайте да подскачат около ръцете ви и да се обръщат свободно;
  • в никакъв случай не ползвайте ръцете си, за да ги позиционирате!

Двата заедно с лекота могат да ви откъснат пръста, и да направят на пихтия онова, което остане между тях. Индустриалните ръкавици са с идеята да предпазите плътта си да не бъде откъсната - ако позволите, те ЩЕ счупят всяка кост между тях, през ръкавиците.

Имайте предвид, че ако им позолите да се залепят един за друг, ще е много трудно да ги разделите. Силата на привличане на всеки е 120кг, което прави сила на залепване над 240кг помежду им. В такива случаи магнитите се отделят само със странично приплъзване, чрез дървено менгеме с разминаващи се челюсти, като дървена нощица (не забравяйте, че при финалното си разделяне ще подскочат един към друг).

Всеки друг магнит, който полети към тях, ще се разбие в тях и ще стане на парчета, вероятон е да повреди и тях самите. Ако им позволите да развият инерция или да скочат един към друг, те ще унищожат и самите себе си. Ако ги долепяте, винаги ползвайте полегати дървени клинове, за да ги долепите без удар (като изхлузвате клина между тях и металната повърхност).

Да ги вграждате с ръцете и да боравите с метални предмети около тях означава да работите, докато едновременно с това играете канадска борба. Не се опитвайте!






Относно полето... Моето знание, натрупано до сега, ми диктува следното (това е спекулация):




Нека си представим двата магнита срещуположно, нанизани на резбовата шпилка фи 6 (това ще бъде лесно, ако се внимава). Нека шпилката е от неръждавейка (на картинката писах месинг, понеже с драскача се пише трудно). Месингът е твърде мек и ми създава страх. Затова определено ще ползвам неръждаема стомана.

При положение, не неръждавейката е магнитопроницаема, естественото поле ще изглежда както рисунката горе вляво.

В центъра на радиалното излъчване ще има зона, свободна от магнетизъм (ако магнитите са добре подравнени).

Нека си представим, че на шпилката сложим магнитопроводящо тяло, например редица от удължени стоманени гайки.

Тогава ще се случат две неща:
  • В центъра на гайките ще се образува екранирана зона, в която няма да има магнетизъм. Това е всеизвестно от теорията за магнитното екраиране, популярно знание е, защото се прилага постоянно.
  • От "Електромагнитът и електромагнитният принцип" на Томпсън, 1892г, знам, че когато едно метално тяло е намагнитено, повечето силови линии струят от най-далечния му край, но по цялата дължина на полярната му половина струят силови линии, просто по-малко на брой. Това означава, че в средата на стоманената сърцевина ще има една много наситена и силна зона - където двата полюса се срещат - а останалата дължина ще е по-слаба. Това е при положение, че стоманената сърцевина може да поеме всичко, но тя най-вероятно ще се насити и линиите ще идват от останалото лице на магнитите.
    Теоретично е така, но се съмнявам да има голямо значение, предвид мащаба в действителност. Според мен радиалният полюс ще бъде горе-долу униформен по дължината, тя и без това няма да е голяма.




При магнитите с дупка в средата има една ниска зона над дупката, където полюсът се обръща. Зоната има формата на малко куполче, така се усеща физически, и е оградена от доминиращия полюс чрез немагнитна зона с фората на черупка. На този ефект се дължи аксиалното магнитно обезпечаване.

Така потокът, вътре в дупката, е разноименен спрямо лицето, на което се намира. Ако шпилката, която минава през средата, е също стоманена, то тя ще развие южен полюс.

Това ще е така, защото тя ще има два северни полюса в двата си края (в дупките на далечните лица на големите магнити). Затова в средата ще се образува юг. Този юг ще се сключи с радиалния северен полюс и немалка част от силовите линии ще се оравновесят и ще бъдат загубени в материала на сърцевината.

Както знаете, когато магнитните силови линии се сключат в материала, те спират да се излъчват навън. Това е много известен експеримент. Ако имате затворен стоманен пръстен и намотаете намотка по него, и пуснете ток по намотката, ще се създаде затворен магнитен път, който ще циркулира вечно вътре в стоманения пръстен. По никой начин не може да се познае, че пръстенът съдържа затворен магнитен път. С никакви външни уреди не може да се засече това. Само че, ако пръстенът бъде строшен, ще се види, че парчетата му ще се привличат едно друго, както счупен магнит.

По същия начин, ако шпилката, която се ползва за закрепяне на тази силна и буйна кострукция, е стоманена, разноименни потоци ще се сключат в центъра на сложно-съставната сърцевина и тези силови линии ще бъдат загубени за външния наблюдател.




От друга страна, ако скрепителната шпилка е от магнитно-прозрачен материал, като месинга или неръждаемата стомана, в "кухия" център на стоманеното тяло ще се получи екранирана зона. Там няма да се развие южен полюс и това няма да е монопол, защото целият баланс на системата се състои от два S полюса и един сдвоен N полюс, който уравновесява силите, просто е радиално отразен.

Централните магнитни потоци, които се връщат през дупките, стигат само до стената на Блох. Ако стоманеният цилиндър не беше затворен и от двете страни, обаче, в средината му нямаше да има екранирана зона, именно заради това, че от далечния му намагнитен край щеше да се върне разноименен поток. С два срещуположни магнита от двата края, това няма как да стане.






Това е скица на линейния алтернатор, както си го представям.

Вляво е мотора с ухото тип scotch yoke за линейно транслиране на въртеливото движение.

Някой, който има машини за прецизна металообработка, ще може да го направи идеално. Аз имам план как да направя нещо подобно от алуминиеви изрезки и непрецизни машини ширпотреба... но не знам дали ще мога с тези средства да направя нещо, което да издържи на 60 херца.

Ухото е алуминиево...

...но рамото му и рамката, която е закрепена за него, е от PVC. В Бриколаж намерих правоъгълни PVC профили, плътни, които приличат на здрави и не се огъват лесно (поне откъм тясната си страна). Причината е, че ако се ползват подвижи алуминиеви части, те ще създават много силно триене в полето на магнитите. При скоростта на 60 херца ще се усеща значително, въпреки малкото лице, и на всичкото отгоре тези части ще загряват заради това.

PVC рамката ще придържа медната намотка. Това е цялата й функция.

Рамката и рамото на буталото се придържат от линейни лагери.



Смятам да не ползвам нормални линейни лагери, а самоделни линейни лагери, направени от ширпотреба радиални лагери, ето в този дух:







Естествено, няма да стане толкова красиво, а и това не е мобилно. Ще ги направя разглобяеми, така че да стават на всякакъв размер и форма релса, без значение дали е кръгла или е профил.

Единственият начин е лагерите да са статични и да се движи PVC рамката, защото лагерите и телата, за които ще са хванати, ще бъдат стоманени и не трябва да мърдат.


Сърцевината ще е направена от стоманено тяло и централна шпилка от неръждавейка, която ще скрепя магнитите в подравнено положение и ще ги монтира за някакъв корпус, дървена дъска например.

За стоманеното тяло ще е нужен стругар. Уместно е да бъде с размери, горе-долу, фи 20мм на 120мм дължина, като в центъра има дупка фи 6, която е желателно да е резбована. Не по цялото си продължение, но по малко и от двата си края (така че или да може цяла една резбована шпилка да мине през нея, или две шпилки, от двата края).



Най-добре и най-умно е моторът да не е директно вързан за механичната предавка. Мисля да го направя с гумени колела. Така, ако нещо се закучи, колелата ще могат да изцвилят и мотора да прескочи, вместо да взриви цялата стойка и лагерите.

Освен това, ако е гумено колело, ще е много лесно да се хване друго гумено колео с бормашина, за да може поне на първо време да има контролирано подаване на обороти, докато не се уверя, че всичко работи добре и ще може да се върже мотор за постоянно.

27
Всички теми / Re: Динамо на Фигуера
« -: Август 13, 2018, 11:29:12 pm »
Механичен линеен алтернатор "Фигуера"


Има значителни разлики при оригиналното устройство на фигуера и този механичен вариант на алтернатора му.

Първо, в оригиналния вариант няма физически относително движение между магнитите (електромагнитите) и намотката (централния соленоид). Това може да се окаже от основополагащо значение, точно както при Фарадеевия диск отсъствието на относително движение между магнита и медния диск е от основополагащо значение за всички аномалии.

Второ, най-вероятно реакцията на Ленц от оригиналния вариант, като магнитно съпротивление, ще е равна по сила на физическия си израз, като спиращо движение на приближаването и отдалечаването от физическия магнит. В допълнение ще идва евентуалното триене при плъзгането на линейните лагери, както и нуждата за задвижване на масата на намотката. Само че ако това мизерно натоварване ще обърне каруцата, тогава защо се занимаваме въобще? Каква е разликата дали Фигуера е ползвал самозахранващ се уред, за да захранва и уличното осветление, или е ползвал самозахранващ се уред, който е покривал и разходите на механичния си вариант за сметка на това, че е захранвал една лампа на улицата по-малко?
Не бива да забравяме, че апаратът на Фигуера най-вероятно е имал гигантски топлинни загуби в плътните магнитомеки ядра. Този уред едва ли разчтиа толкова на свръх-ефикасността си, колкото на нещо по-важно в основния си принцип. Не забравяйте, че с връх-ефикасността не е задължително изискване, за да може една система да се самозахранва, така че тези малки загуби са без значение. От значение е да се спазят по-основни неща.

Трето, при електромагнитната индукция от този тип (магнит към мед) скоростта е от съществено значение. Колкото по-бързо се осъществява относителната промяна между магнита и намотката, толкова повече енергия се получава. Най-вероятно това е от значение в оригиналния вариант, магнитното поле би трябвало да се движи със скоростта на светлината. Евентуално, това може би е много важно, защото в оригиналния вариант магнитните силови линии се изместват спрямо намотката със скоростта на светлината в момента на промяната на силата на електромагнитите и вероятно тази скорост на изместване допринася за свръхединството на системата.
С други думи, истинският потенциал на апарата на Фигуера се ограничава от скоростта на реакция на магнитомекия материал на централната намотка.
Забележете - това няма общо с честотата, на която работи апарата. В оригиналния вариант синусоидата на променливия ток е изградена от множество много тесни плата на графиката на сигнала... тоест синусоида от микро-квадратни вълни. Всяко плато е генерирано със скоростта на светлината (тоест, със скоростта на реакция на магнитомекия материал), а всеки интервал между платата е израз на честотата, с която четките на комутатора преминават от една стъпка в друга.
При механичния вариант не е така. В този случай синусоидата на променливия ток точно отговаря на оборотите на мотора. Тоест, при механичния вариант скоростта, с която магнитните силови линии се изместват спрямо намотката, отговаря на скоростта на мотора, а не на скоростта на светлината (няма магнитомек материал никъде).




Читателите обаче трябва да се чувстват окуражени от факта, че този тип алтернатор все пак е ПО-ДОБЪР от всичко, което се прави до сега в индустрията.

Първо, традиционните линейни алтернатори са идиотски направени. Просто се поровете в интернет и разгледайте схемите за линейни алтернатори, наричат ги "двигатели със свободно бутало" (free piston engine), защото в повечето случаи линейният алтернатор е задвижван от двигател с вътрешно горене. Обърнете внимание на жалкия дизайн на статора и "ротора" - магнитите във всички случаи са слаби, и неадекватно разположени поради това, че дизайнът не дава друг избор за разположение. Все едно са носили от девет кладенеца вода, само и само за да има някаква индукция, пък каквато ще да е.

Второ, интернет е пълен със статии, които обясняват предимствата на "двигателите със свободно бутало" пред повечето останали неща. Нещо, коeто веднага излиза в гугъл, е например тази статия - Двигателят със свободно бутало може би е два пъти по-ефикасен в разхода си на гориво от двигателите с вътрешно горене. Както знаете, двигателите с вътрешно горене имат ефикасност по-малко от 18%, рядко 20% и най-вече около 14-15%, така че каквото и да се сравнява с тях винаги е супер. В момента разработват много електрико-горивни хибридни автомобили, които разчитат именно на такива линейни алтернатори.
Въпреки целия интерес, дизайнът продължава да бъде идиотски. Пречката е, че се ползва вътрешно горене.



Могат да се ползват много неща, разбира се, включително и Стирлингов двигател (с външно горене) и свободно бутало.

Но ако искаме да се придържаме към ниския енергоразход на оригиналния вариант, тогава естествено е, че ще ползваме електромотори.


Има два варианта за електромотори:
  • Линеен (без маханична транслация) - електрическо бутало или две срещуположни бутала. Енергията за възбуждане на електрическите бутала би била съвсем малко повече от енергията, нужна за възбуждането на електромагнитите в оригиналния вариант.
  • Обикновен електромотор - енергията за неговото задвижване също би трябало да не е много по-различна (ще е повече, със сигурност, но съпоставимо с оригинала). Ще е нужна обаче механична транслация на кръговото движение в линейно. Най-доброто разпределяне и предаване на тягата, като същевременно се ползват най-малко движещи и търкащи се части, е при онова нещо, което на английски се казва scotch yoke предавка... на български не знам как се казва.


При електрическите бутала го има момента с честотата. Ако искаме стандартен ток, това означава 50-60 херца, или 50-60 завършени движения (напред + назад) в секунда. Електрическите бутала са способни на такива честоти, това е за сметка на диапазона на движение. Ако работят на такива честоти, диапазонът, в който намотката ще мърда напред и назад, може би ще е в рамките на сантиметър и нещо, може дори да се изхвърлям.

При електрическите мотори и при scoth yoke предавката честотата не е проблем, а диапазонът на линейно движение на намотката ще се определя от оразмеряването на самата механична предавка.

Друг е въпросът дали всъщност диапазонът на линейно движение на намотката има значение? Условно можем да допуснем, че "радиалният" магнитен полюс, който се образува при дизайна на Фигуера, е сравнително униформен навсякъде в равнините си. Пътят, който намотката изминава, е свързан със скоростта й. Ако намотката изминава късо разстояние за единица време, това значи, че се движи бавно. Ако изминава дълго разстояние за единица време, това значи, че се движи бързо. Ако се движи по-бързо през магнитното поле, това значи, че ще генерира повече електоренергия в себе си.

А това означава, че електромоторите имат по-голям потенциал за генериране на енергия в това изобретение и забравяме за електрическите бутала. Вярно - какъвто и мотор да се ползва, изместването на магнитните линии спрямо намотката няма да достигне скоростта на светлината (скоростта на реакция на мекото желязо), както при оригиналния вариант на Фигуера, но все пак е най-добрия начин от всички останали механични варианти.


Най-добре би било да се намери магнитомека сърцевина по някакъв начин, но тъй като вече обсъдих трудността с този елемент, изглежда в днешно време нямаме много избор и механичният вариант може да се окаже задоволителен.



28
Всички теми / Re: Динамо на Фигуера
« -: Август 13, 2018, 04:27:03 pm »
Радвам се, че има интерес по въпроса! :) За онези, които решат също да проверят и изследват това изобретение, ще споделя всичко, което съм премислил на този етап. Дано тези подробности спестят време и помогнат за по-бързото изграждане на някаква конкретна представа :)




Вариантът с комутатор - класическият патент, така както би трябвало да изглежда


В описанието на този вариант, нека започна с нещо, под което Фигуера се е подписал и за което е получил подписа и на патентното бюро:


ПРЕДИМСТВА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯ ГЕНЕРАТОР "ФИГУЕРА"

Първо. Дава напълно безплатно електрически потоци, продължителни или променливи, от всякакъв волтаж и приложими при:

1. Произвеждането на двигателна сила.
2. Произвеждането на светлина.
3. Произвеждането на топлина.
4. Всички предишни употреби.

Второ. Абсолютно никаква нужда от какъвто и да е вид задвижваща сила, нито от химически реакции или гориво.

Трето. Не се нуждае от смазване, само в малки количества.

Четвърто. Толкова е просто, че бдителността при направата му може да се пренебрегне.

пето. Не произвежда пушек, шум, нито вибрации, докато работи.

Шесто. Вечен операционен живот.

Седмо. Приложим е за всички употреби, за бита и индустрията.

Осмо. Лесно е за направа.

Девето. Евтино е за производство на пазара.




Това са реални точки, които присъстват в Претенциите на оригиналния патент. Фигуера изрично подчертава, че апаратът е прост и че дори не е нужно кой знае каква бдителност, за да се направи.

Известно е също така, че Фигуера целенасочено е предоставил подвеждащи скици за патента. Така наречените от него групи електромагнити "N." и "S." нямат нищо общо с полюсната ориентация на телата. Това е заблуда с особен привкус - много е плитка и е някак очевидна. Подвеждане, в което не са вложени никакви усилия, сякаш това преднамерено действие е било почти неохотно.

Групата в САЩ, която се опитва да репликира устройството, смята, че има още такива плитки подвеждания и на други места из патента. В САЩ смятат, че скицата с комутатора, която Фигуера дава, е абстрактна и принципна, а в действителност комутаторът му НЕ Е изглеждал буквално така.

Един от майсторите зад океана е успял да проследи няколко документи и исторически извора от времето на Фигуера, според които излиза, че Фигуера е използвал най-вече две фирми от своето време, които да му произвеждат частите. И двете фирми са германски, едната се е казвала "Zeiss", а другата "Otto". Събитията и датите около изобретението на Фигуера пасват най-добре с производствените дати на Zeiss.

И двете компании все още съществуват. По онова време и двете фирми са специализирали в производството на прецизни променливи автотрансформатори (на английски variac, това е много популярна марка, станала нарицателно, както думата "гедоре") и марките им са означавали качествена изработка.



Устройствата представляват ето това:






Изглеждат по следния начин:











Метална, трансформаторна сърцевина (почти със сигурност ламелирана), увита с продължителна медна намотка. От намотката са изкарани два извода, като всеки един води до срещуположните електромагнити.

Токът влиза в системата през въртящата се отгоре четка.

Така, когато влиза в системата, токът поема в двете посоки по намотката - по часовника и обратно на часовника. Апаратът варира подаваната към магнитите енергия на принципа на вътрешното магнитно съпротивление на сърцевината.






Подозира се, че индукционният срив от отслабващия електромагнит по време на цикъла се съхранява в тороидната сърцевина на авто-трансформатора под формата на магнитен заряд. Този магнитен заряд се превръща в електрически в авто-трансформатора, като по този начин се усвоява като енергия за възбуждането на електромагнитите, вместо да се потиска или губи.






Един от начините е някой, който има нужните умения и инструменти, да преработи купен готов авто-трансформатор (variac), така че четката му да може да се върти свободно и безкрайно от електромотор в коя да е посока.


Другият вариант е, комутаторът и съпротивлението дайствително да са отделни - както е по скицата на патента.





Както виждате, тук комутаторът е отделно устройство и за удобство е изобразен в центъра, а съпротивлението е също отделно устройство, отново е на принципа на магнитното съпротивление, и за удобство е изобразено в периметъра.


Някои репликатори от групата в САЩ твърдят, че не се забелязва разлика между магнитното съпротивление и обичайното, резисторно съпротивление, но че има разлика между неметални резистори и резистори от намотан метален материал.

Ако това наистина е така, съпротивлението може да представлява и банка с резистори:


Картинката е изрезка от друга схема, просто за онагледяване







Това е моята постановка по стандартния вариант, в подвариант с банка резистори (кликнете върху снимките за пълния мащаб):







Първоначалната ми идея беше, да ползвам електроника за управлението на главното захранване. Ползвах малко електромоторче, чиито четки представляваха счупен графитен пълнител за презареждащ се метален молив. Ползвах транзистори, които очаквах, че ще загряват, затова им направих някакъв радиатор от нарязан пътен знак.

Системата работеше. Тествах я на ръка в онзи момент. Теста представляваше, да доближа на ръка силен магнит до една от намотките с едноименен полюс на оранжевата лепенка. При включване, усещах силната вибрация на магнита в пръстите си (вибрация от засилващо се и отслабващо отблъскване).

Подчертавам, че сърцевините са обикновена стомана. Не съвсем обикновена, по думите на човека, който ги направи, това била стомана с ниско съдържание на въглерод... но все пак си е обикновена стомана. Това НЕ Е магнитомек материал.

Ако сърцевините не са от магнитомек материал - и най-вече ако централната сърцевина не е магнитомека - това задушава най-основния принцип на устройството и не би трябвало да работи. В случая аз просто исках все пак да проверя как ще се държи с твърд материал, а и исках да видя дали поне останалата част ще работи, за да се концентрирам в търсене на магнитомек материал, знаейки, че това е последната стъпка.



Проблемът беше, че работеше твърде кратко време. Комутаторчето издържа само около 10-15 секунди, когато се получи някакво възпламеняване в контактната зона, най-вероятно от постоянно микро-искрене, и калпавите четки изхвърчаха.

Направих няколко по-сериозни комутатора, 3-4, всеки път на проба-грешка, докато не стигнах до някакво усещане колко трябва да е здрава конструкцията, колко трябва да е мощен мотора и колко силно трябва да се притискат четките. Последното, което направих, беше това:





Моторът обаче не беше преценен. Беше излишно мощен за това приложение. Тепърва се налагаше да сложа трета четка, през която тока да влиза в системата... това щеше да е много трудно, понеже ми беше доста сложно при направата на ръка да спазя успоредните равнини, а четката трябваше да се плъзга по проводима внъшна повърхност, трябваше и да направя някаква клетка за обезопасяване, в случай че рамото се взриви и се разхвърчат шарпнели.

А и освен това, моторът беше прекалено бърз и дори и да се получеше, честотата на работа на прототипа щеше да е около 400 херца и сигурно това щеше да е причина да съжалявам по-натам, когато щеше да е твърде късно да се отказвам от целия труд.

Затова и заради това, че взе да ми писва, заебах този подход. А и без това правех всичко с ясното съзнание, че нямам магнитомеки сърцевини и не знам откъде да намеря.




В обобщение:

Ако някой следва оригиналния патент, който се нуждае от комутатор, най-лесният вариант е, някой майстор да преработи авто-трансформатор (variac) от горепоказаните, така че четката му да се върти свободно от електромотор в 360 градуса.

Оттам насетне всичко би било много лесно... но ще са нужни магнитомеки сърцевини.



Послепис!

В момента разучавам други идеи по варианта с комутатора. Те представлява следното:

  • Идея 1: Представете си, че сърцевините на електромагнитите са без особено значение, а сърцевината на средната намотка (от която ще се черпи енергия) е неодимов магнит, цилиндричен. Ако този неодимов магнит е увит с медна тел, тогава промяната на полето му (предизвикана от външните сили на електромагнитите) би трябвало да възбужда енергия в намотката му. Това обаче ще е по-скоро трансформаторен принцип, вместо алтернаторен, както е при апарата на Фигуера. Все пак това е вариант да се заобиколи нуждата от магнитомека сърцевина.

  • Идея 2: В интернет се открива идеята, че е възможно да се ползват силни постоянни магнити отвън на възбуждащите електромагнити (вижте картинката долу). Ако на електромагнитите се подава променлив ток, това ще означава, че при централната намотка ще имаме същия вид алтернаторна промяна, както в оригиналиня замисъл на апарата на Фигуера. Ще иска и магнитомека сърцевина.


  • Идея 3: (Вижте картинката долу) Долната картинка обаче не цели да изобрази Идея 2. Контекста, в който се използва, е идеята, че когато се комбинират прав ток и променлив ток, се получава променлив ток, чиято синусоида е повдигната със степента на променливия ток (не бележи отрицателен волтаж). Ако се направи обратното - ако от прав ток се извади променлив ток, се получава променлив ток, който няма да бележи отрицателен волтаж, но синусоидата му ще е огледална на първата. Идеята е, че тези два резултата може да се комбинират, синхронно подавани към двата екелкромагнита. Тук единствената забележка би била, че това никога няма да е съвършено синхронизирано, както е при оригиналния метод на Фигуера. Предимството е, че няма да се налага никакъв комутатор въобще, но ще иска електроника. Както и магнитомека сърцевина.




Обмислям тези варианти, но вече не работя по тях. Сега работя по механичния вариант - линеен алтернатор, без комутатор. Довечера ще опиша какви са особеностите в това направление.


29
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Август 10, 2018, 03:12:44 pm »
09.08.2018


Здравей, *****

Електрокултурата е на повече от 270 години - това означава, употребяване на волтаж с цел увеличение растежа на растенията.

Това, което ще видите, ще ви шашне, то ще се опълчи на всичко онова, което сте учили за растенията, градинарството, фземеделието и генетиката.

Предстои да видите нещо, което ще огъне представите ви - пшеница, готова за жетва в рамките на 4 седмици, вместо 6-7 месеца, 4-12 години раждане на царевица от едно растение, вместо 1 година, папрат, която расте, въпреки че се смята за изчезнал преди 1 милион години вид и пъстърва, на която са й пораснали куки (образувание на върху челюстта на рибата, бел.прев) - разновидност пъстърва, която е изчезнала преди повече от 150 години.

Висш растеж, устойчивост на болести, без нужна от пестициди, и тн. - И без ГМО! ГМО е извращение на природата - но какво става, когато дадете на природата потенциала да изразява всичко, което е възможно? Нека се спуснем в заешката дупка...

За купуване от тук: http://www.emediapress.com/go.php?offer=&pid=122





За тази презентация може да сте сигурни, че ще я имаме тук, както сме загатнали интереса си с материалите Ефекти на ел. и магнитните полета върху живите организми.

30
Всички теми / Re: Динамо на Фигуера
« -: Август 09, 2018, 02:23:55 pm »
Ако някой реши да прави стандартния Фигуера, с комутатор и магнитомек материал, трябва да се има предвид следното:

В патента си Фигуера подчертава, че четката на комутатора трябва да прави контакт минимум с две позиции. Масово се смята, че по този начин се цели избягване на искренето - четката прави контакт със следващата позиция, преди да пекъсне контакта с настоящата. Това Е така, но е по-маловажната причина.




По-важната причина е, че възбуждащите електромагнити не бива да падат под определен % на възбуденост. Всеки соленоид е като преливник - той поглъща време и енергия, докато се изпълни с ток, чак след което излъчва поле около себе си. Ако захранването на някой от електромагнитите се прекъсне изцяло, се случват следните неща:
  • Огромно обратно напрежение заради индукционния срив от изчезващото поле;
  • Изчезване на срещулежащия едноименен полюс, което унищожава перпендикулярното лъчение през средната магнитомека сърцевина, алтернаторът за миг се превръща в трансформатор;

  • Много голямо забавяне в реакцията на електромагнита при следващото му изпълване с ток и много големи вътрешни загуби от това.

Когато изпълването с ток на соленоида не пада под 50% (горе-долу), промените в степента му на захранване създават много силни флуктуации в обкръжаващото го магнитно поле. С много нежни трептения на захранването на електромагнита се създава много силно изместване на полето му. Само при условие, че електромагнитът остава в диапазона на пълноценната си мощност - 70-100%.


Затова не бива да има прекъсване на захранването към соленоидите межу степените на комутатора, и четката трябва да прави контакт минимум с две стъпки едновременно.

Това също така означава, че трябва така да съобразите входящата енергия, че нейната стойност, в комбинация с всички стъпки на комутатора и различните съпротивления, да варира възбудеността на електромагнитите в диапазона 70-100% или максимум 50-100%. Иначе няма да работи.

Относно съпротивлението, което контролира възбудеността на електромагнитите, мого хора (в САЩ предимно) са открили, че няма практическа разлика между гигантски реостат и банка резистори. Трябва, обаче, резисторите да представляват намотка от проводник, зазидана в керамика. При другите видове резистори, които по структура не представляват намотка от метално тяло, ИМА разлика и според репликаторите в САЩ изглежда не работи добре в този апарат.

И без друго обаче човек най-вероятно би ползвал банка с резистори от намотано метално тяло, защото другите не могат да провеждат нужните мощности и с тях е по-сложно. Аз лично ползвах банка с резистори, намирането на гигантски реостат се оказа трудно.





Основният ми проблем с комутаторите беше, че ми е трудно да направя комутатор, при който се върти самата четка, а не арматурата. В нета хората ползват готови, леко преработени комутатори от разглобени мотори, но аз не съм достатъчно кадърен за това.

Рано или късно ще се върна на комутаторите, защото искам да пробвам всички варианти де... дори мисля да сложа и четка на линейното бутало, само че не знам как ще се държи графита, струва ми се че при въртеливо движение четките се справят по-добре. Четка, която се движи напред-назад с 50-60 херца ми изглежда нестабилна идея.



Репликаторите на Фигуера в интернет, онези които се намират в Ютуб най-вече, винаги правят една от основните грешки:
  • Ползват разноименни срещулежащи полюси;
  • Ползват ламелирани сърцевини;
  • Ползват арматура, която обгражда системата външно (най-вече квадратни или E+I образни ламелирани трансформаторни сърцевини);
  • Позволяват възбудеността на електромагнитите да пада под 50% или дори до 0%, заради несъобразено отношение между входяща енергия и съпротивление;
  • Не използват бифилярни намотки за променлив ток (по патента на Тесла), а прави;

Във всяко неработещо видео се открива една или повече от тези основни грешки.

Страници: 1 [2] 3 4 5 ... 47