Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 [2] 3 4 5 ... 53
16
Говоря, разбира се, за начина, по който са строили най-най-древните общества в нашата история.

За начина, по който е построено всяко велико нещо на нашия свят.

Човечеството вече е около 7 милиарда, ако се вярва на масмедийната информация. Най-вероятно наистина никога не е било толкова многобройно. Всякога в миналото хората са битували под постоянния страх от гибелта, че общността им може да изчезне, защото действително миналото от древността до наши дни е белязано от възникващи и изчезващи държави и от образуващи се и изчезващи племена. Цивилизацията в миналото е била нещо доста преходно. Днес има цивилизация на местно, локално ниво, а утре се случва наводнение, случва се суша и глад, случва се епидемия и земетресение, в по-редки случаи изригва вулкан. А в най-честите случаи просто идва едно пълчище тогавашни талибани, разграбват всичко, избиват и поробват всички и от цивилизацията не остава следа, защото нашественикът не може нито да пише, нито да чете. Ако късметът за цивилизацията се усмихне, местната, локална цивилизация ще бъде пометена от съседна империя и ще бъде погълната и храносмелена от нея, но самата цивилизованост няма да изчезне, тя ще бъде усвоена в един по-голям конгломерат от различни по произход цивилизовани елементи.

Затова и империите са запомнени като велики неща, затова и общностите са се стремели да орбитират около тях - те са били стожери, които съхраняват постиженията на човечеството. Но дори и империите изчезват в историята. Може би не Китайската и не Римската, но например империята на инките, ацтеките, маите, толтеките (Южна Америка бие рекордите по изчезнали и затрили се империи), множество индийски империи, Египет, Шумер и Акад... Така че империите не са били достатъчна застрохавка за цивилизацията.
Човечеството съвсем нормално е възприемало идеята, че, ако човек иска да надскочи Времената, постиженията му да се запазят, той е трябвало да построи Вавилонска кула - хората са чувствали по онова време, че цивилизацията е нещо толкова преходно и толкова застрашено, че сякаш сами Бог мрази опитите на хората да обезсмъртят постиженията си, веднъж отнемайки от досега им Дървото на живота и после още веднъж осуетявайки строежа на Вавилонската кула.

Но хората не са се отказали и са продължили да чувстват, че трябва да правят велики неща - велики градежи - като мост към най-далечното бъдеще. Замислете се, че днес ние считаме пирамидите на Египет и пирамидите на Южна Америка като мост към миналото. Но, хората, които са ги строили не са ги строи с мисълта, че са мост към миналото. За тях, тези градежи са били мост към бъдещето - те са вярвали, че чрез тези велики структури ще могат да пренесат себе си в бъдещето. ОТВЪД отчаянието на този свят. Чувствали са, че взимат нещата в свои ръце, че с труда си и библейската скръб, с която са прокълнати, ще успеят да победят трагедията на живота.

В днешно време, ние сме склонни да мислим, че репродуктивната способност на човека е нещото, което го обезсмъртява. Но дали? Децата обезсмъртяват човешкото същестуване, но поколенията не гарантират нито благородството, нито достойнството, нито висотата на човешкия дух. По никой начин поколенията не могат завинаги да спечелят вечна памет за човешките постижения. Човек почти няма контрол върху това дали неговото поколение ще бъде велико духом или нищо духом. Нима на този свят има поколения, които са по-стари от пирамидите? Нима има на света човек, който може да проследи родословието си до някой, който е градил пирамидите? Не децата и не човешките поколения са нещото, което опазва човешките постижения, за да могат бъдещите хора да се учат от тях и да повдигат духа си от нищетата - човешките постижения сами опазват себе си, заради духовитостта на своя замисъл.

Ние вече не строим велики неща. Основно защото вече не се страхуваме за изчезването на цивилизацията си. Веднъж щом цивилизацията стане глобална, когато всички хора по земята общуват безпрепятствено един с друг, нейното унищожение е почти невъзможно. Трябва да се случат изключителни обстоятелства (изключителни в космически план), за да изчезне цяла една глобална цивилизация.

Но в най-дълбоката древност, когато този свят все още е бил сравнително празен от хора, древните са се опитвали да станат част от света, като се разпишат върху него. Затова са се вдъхновявали от планините. Каква по-добра и по-достоверна интеграция на човешкия дух в безсмъртния дух на света от това, да направиш своя собствена планина, редом до планините на земята?
Всички велики паметници, които обезсмъртяват постиженията на дадена цивилизация, подражават на планините. Всички пирамиди представляват стилизация на планина, както и всички индийски, китайски и прочие храмове на човешкия дух. Или сами по себе си се опитват да бъдат планини, или са вградени и издълбани в планини, като печатно свидетелство, че човешкият дух заслужава същата непреходност, заради достойнствата си.

И действително... тези паметници СА планини. Всеки най-древен мегалитен паметник Е планина - част от планината, която древните са взели и променили по форма. Те са взели материала на планината, и с този материал, който са считали за "духовен материал", са осъществили една човешка форма, направена от хора форма, носеща своето послание за човешките възможности.



На ден днешен вече ЗНАЕМ, че всички тези неща са били направени от хора. Тоест от хората, с които нямаме нищо общо, освен духа, който носим и ние.

Днес този свещен за древните процес е изучен и е наречен геополимеризация.


17
БИБЛИОТЕКА / Re: МАТЕРИАЛИ: Геополимери
« -: Януари 15, 2019, 01:40:49 pm »
Източник: Геополимерен институт

Геополимер в южно-американски паметници: първи научен документ вече публикуван

28 октомври 2018г



Геополимерният лагер 2018, в Сесията: Древни технологии, проф. Дж. Давидовиц представя резултатите от съвместната изследователска програма, проведена от Геополимерен институт и Католическия университет Сан Пабло, Арекипа, Перу, върху мегалитни паметници в Тихуанако/Пумапунку (Тиванако), Боливия (езеро Титикака). Вижте кратко резюме на лекцията в последните 7 минути от видеото GPCAMP-2018.




Портата на Слънцето в Тиванако (Tiwanaku Gate of the Sun) и мегалитните геополимерни плочи от пясъчник на Пумапунку


Платформата на върха на стъпаловидната пирамида на 4 нива в Пумапунку се състои от 4 мегалитни плочи от червен пясъчник, тежащи между 130 и 180 тона всяка, това са най-големите монументи от Новия свят. Нашето проучване показва, че плочите са вид геополимерен бетон от пясъчник, отлят намясто. Това беше публикувано наскоро в Писма за материалите 235 (2019) 120-124, онлайн на 8 октомври 2018 <https://doi.org/10.1016/j.matlet.2018.10.033>достъп със следния линк: Materials Letters. (този линк е, обаче, изтекъл, и статията е достъпна срещу 35 долара, бел.прев)



Строежът на мегалитните блокове от пясъчник, тежащи между 130-180 тона всеки, от Пумапунку, Тиванаку, Боливия, беше сравнен с геодезичния пясъчник от три находища в областта. Резултатите от SEM/EDS, XRD и от тънките разрези сочат, че мегалитните блокове от пясъчник се състоят от зърна пясъчник от геологичното находище Каламарка, циментирани с аморфна феро-сиалатна геополимерна матрица (ferro-sialate matrix), формирана от човешка намеса, заради добавянето на екстра-алкална сол (натрон) от Лагуна Калчи в Алтипано, Боливия.


Втори научен документ, занимаваща се с поразителните каменни артефакти, направени от андезитен геополимерен камък (скулптури с формата H и подобни) беше разгледан и одобрен за публикуване в списание "Интернационална керамика" (Ceramics International) (3 януари, 2019г) със заглавие: "Древен органо-минерален геополимер в южно-американските паметници: органична материя в андезитен камък. SEM и петрографски доказателства". Наличието на органична материя посочва направен от човека камък. Това проучване е свързано с нашето изследване, проведено преди 36 години (през 1980-те години), озаглавено "Правене на цименти чрез растителни екстракти".


18
БИБЛИОТЕКА / Re: МАТЕРИАЛИ: Геополимери
« -: Януари 15, 2019, 01:32:30 pm »
Следната статия е от екологичната уикипедия   Open Source Ecology



История

Геополимеризацията е  процесът на полимеризиране на минерали, съдържащи силициев диоксид и алуминиев оксид, чрез алкални разтворители. Открити (или преоткрити) от Джоузеф Давидовиц във Франция, геополимерните цименти най-вероятно са сходни с материалите, които са използвани в античността. Въпреки че циментите са най-честото приложение на геополимеризацията, произведени са също така е цяла гама неподатливи и структурни продукти.

Широкото множество минерали на земната повърхност съществуват като алумино-силикатни кристали (например: глини, фелдшпати, кварцове). Когато тези се разтворят и когато после им се позволи да рекондензират, се формират материали с по-дълга кристална структура от онази на първоначалната суровина.

Най-основния неорганичен полимеризационен процес използва глини, изобилстващи на каолин и отпадни води и утайки, богати на силициев диоксид, за да се получи силен цимент. Разтвор на прости алумино-силикати, разтворен в алкален разтворител, действа като скрепител, поликондензиращ при дехидролизация в микрокристална структура, която се формира в пространството между богатите на силициев диоксид частици. С малко технология и при ниски температури се произвеждат тухли и цименти, които са много пъти по-силни от обикновения Портланд-цимент. С по-интензивна технология (изкуствени атмосфери, високи налягания, контролирани температури) и на стотици до хиляди градуси Целзий, може да се произведат много по-структурирани молимери, които никога няма да се подпалят при каквато и да е температура (поради липса на въглерод, който да реагира с кислород), и които също така имат много ниски коефициенти на термално разширение (тези им показатели в момента се изследват за дълговременно съхранение на изхабено ядрено гориво).

Понастоящем, голяма част от тези изследвания се извършват на закрити врата и в напълно частни условия. Сред продуктите, които се изследват, са циментите, втвърдяващи се на стайна температура, неподатливите видове минерална пяна и не-възпламенимите панели за самолети и вероятно към днешна дата са в широко производство. С напредването на това поле е вероятно да се появят и по-напреднали геополимери и геополимеризиращи процеси.

Геополимерният институт разполага с множество полезни технически документи по въпроса и е публикувал и няколко колекции от документи от геополимерни конференции във Франция.




Енергийни изисквания

Следната графика показва взаимовръзката между тепрепатурите на печене на геополимерните тухли и якостта при натиск. Графиката показва, че при температура на печене 85 градуса Целзий, геополимерите стават силни като бетонени блокове, а при по-високи температури на печене, те могат да станат около два пъти по-силни от бетон.

Предупреждение: за да се случи това, е нужна наличност от около 2% стабилизатор (основни соли).






Оценка

Това може да е нискоенергийна технология за производство на силни тухли, която също така дава възможност за тотално децентрализирана продукция и е широкодостъпна на много континенти.




Източници на материали

  • даден източник на силициев двуокис може да се разтвори в алкален разтворител. Това може да е "каолинова" глина от подпочва (нужни са методи за анализ дали е адекватна), съдържаща диатомит пръст от вулканична пепел. (Забележете, че шепа каолинова глина може да се смеси с чаша вода и да се остави да изсъхне напълно, това ще произведе отличителен твърд диск, приличащ на бял чип за покер. Ако се напука и/или се залепя за стените на чашата, глината не е каолитна.)
  • източник на алкален разтворител (NaOH),- най-обичайният начин е чрез електролиза на саламура или "солена вода" (тоест натриев хлорид във вода). Ценни вторични продукти, които се получават, са хлорния и водородния газ. Друг източник е твърдата дървесна пепел (виж страницата: луга), която в исторически план се е използвала за правене на сапун (разтворете пепел в дъждовна вода, филтрирайте големите частици, после изварете водата. Или провесете твърдата пепел в марля над някакъв съд и оставете дъждовната вода да се прецеди.)
  • източник на калциев карбонат (варовик, варовита подпочва, и тн.) по принцип също се използва.



Проста рецепта

Приготвянето на алкалния разтвор, 12 часа преди смесването, бавно! разтворете 320 гр натриев хидроксид (чиста луга, като в препарат за отпушване на канали) в 1 литър вода. Това трябва да се разбърква бавно, с грижа, като се носят ръкавици и очила, защото е много каустично. Тази смес ще генерира малко топлина, докато се разтваря.
  • След като лугата е напълно разтворена (12 часа), смесете една част разтвор на луга с две и половина части натриев силикат. (продава се в грънчарските магазини)
  • Основна рецепта #8
4.5 части метакаолин; 0.5 части вар (тип s), 8 части агрегат (пясъчен микс); алкален разтвор както е нужно (около 1/3 от количеството на метакаолина и пепелта, спрямо теглото)
  • смесете сухите съставки, след това разбъркайте достатъчно алкален разтвор, за да стане гъста смес. Поддържайте водното съдържание колкото се може по-ниско. Изсушете като бетон, на топло и влажно.
  • Клас С горивна пепел може да замени метакаолина и варта, а тип Fгоривната пепел може да замени само метакаолина.



Ето една формула на д-р Микел Барсум (Michel Barsoum) за направен от човека варовик. Добавете варовикова пудра, съдържаща диатомит почва и много малко количество вар към обем вода с високо pH. Оформете сместа и я изсушете на 90 градуса Целзий. Това ще доведе до камък със сила на натиск > 20 MPa  и способност да издържи 2 месеца на потапяне във вода. Той силно подчертава, че един от ключовете за геополимеризацията е скоростното разтваряне на силициевия двуокис и че това се постига най-добре чрез съдържаща диатомит пръст като източник на силициев двуокис, а не глина. Понеже естествените земни материали варират, за разлика от стандартизираните комерсиални продукти, формулите и характеристиките на финалните полимеризирани скални строителни продукти може широко да варират от регион до регион.

Някои описват геополимерите като направени от човека зеолити; други като направени от човека варовици. Могат също така да са свързани и с направен от човека дурипан, особено ако се използва вулканична пепел като източник на аморфен силициев двуокис. Ясно е, че успешно може да се използва цяла гама от местни естествени земни материали, но е нужно време за тестване на формули.

Бележка от преводача: Дурипан е диагностичен почвен преход (хоризонт).




19
Ако уфологията имаше своя Библия, то, определено, най-древните истории в нея, които поставят модерното начало на тази конспиративна изследователска дисциплина, са инцидентът Розуел и разгласяването на Зона 51.

Както вече знаем, заслугата за последното е на Боб Лазар. Преди месец и нещо, на 3 декември 2018г, излезе първият сериозен филм за него от 30 години насам. Това е голямо събитие. От моя гледна точка, тъй като аз съм на 30 години и съм закърмен с уфология от малък, неговите преживявания са се били реализирали и вече ги е оповестявал, тъкмо когато съм се раждал, а след това е мълчал през целия ми живот. От гледна точка на моето поколение, това е нещо като преродена легенда, която се завръща, за да говори отново. Цял живот аз и моите набори сме черпели информация по заобиколни пътища - разкази и преразкази за онова, което Боб Лазар вече е бил казал, докато все още не сме разполагали с изграден разум.

Радвам се да обявя, че това, към днешна дата, са първите и единствени български субтитри на филма. Докато са единствените, трябва да им се прости грозотата и грешките тук-таме.

Надявам се, че в бъдеще някой ще направи по-добри от тези. Препоръчвам да се сваля и разпространява, докато все още има възможност за това.




20


Боб Лазар - Зона 51 и летящите чинии
български субтитри

21
Та, би трябвало да е ясна мотивацията на тези начинания и изследвания. Достатъчно казахме вече за това.


Вече по същество, в книжката на Георгиев само замалко се споменава строителството с чували с пръст. Не е лесно всичко да се събере накуп и той се е справил много добре, а и действително, чувалите с пръст не е като да са 100% строителство с естествени материали. Това е голяма тема (всяко от изброените неща в книжката е голяма тема), която може дълго да се разглежда. Едни от най-известните книги за този вид строителство са:

Строене с чували с пръст - инструментите, трикове и техники

Основи на строителството с чували с пръст

Не са на български, но дори само преглеждането на картинките е достатъчно описателно.




Какви са предимствата, които аз виждам в тези постройки:
  • Страхотна изолация и енергийна ефективност. Това е чиста пръст, а стените са винаги дебели и могат да бъдат наистина много дебели, ако целенасочено се преследва това.
  • Страхотна стабилност. Разбира се, едва ли по якост може да се сравни с панелна клетка, укрепена с арматура, или с каменен зид, но след камъните и бетона това е следващото най-здраво нещо, защото не е крехко като тухлите например.
  • Страхотна практичност! Земя има навсякъде, освен в планините. Този вид строителство ни освобождава от нуждата да ползваме дървен материал - а това е огромно предимство. Освен това, в повечето случаи, ако постройката е добре вкопана, обемът на пръстта от самия изкоп за вкопаването е достатъчен за стените и купола на едноетажните постройки.
  • Безопасност. Опасността от пожар не съществува, такава постройка не може да изгори. Доколкото ми е известно, едноетажните постройки минават всички проверки за стабилност при земетресения (въпреки че в България този вид градежи още не са регламентирани, доколкото ми е известно). В Африка повсеместно се строи с чували с пръст, защото е бързо, практично и страшно евтино. Африканците се ползват от много програми за изграждане на бежански жилищни комплекси или за бързо настаняване след бедствия. Този тип постройки са страшно устойчиви на каквито и да е наводнения.
  • Страхотно евтини. Това вече го споменах. Без значение дали ще се изберат отделни чували, или заготовки (макарите с още ненарязани чували, с които се строи като една дълга и увита змия), това практически е единственото нещо, което се купува. Всичко останало е само труд.
  • Арковата архитектура. Именно арковата архитектура е факторът, който ни освобождава от дървения материал. Не са нужни греди, скеле или подпори, които да са от други материали и да не представляват просто колони от още чували с пръст. Арковата архитектура е най-здравият тип архитектура, който ни е познат до сега. Тови вид архитектура гарантира, че сводът и стените, на които се опира, ще оцелеят през хилядолетията. Това е архитектура, при която сводът и подпорните му стени имат постоянна взаимна връзка и участват заедно, тактически комбинирайки силите си във войната срещу гравитацията.
  • Невзрачност! Така изградени помещения могат да бъдат великолепно скрити където си искате. Те са идеален избор за "временна постройка" (по нормативен акт), която възнамерява да остане вечна в българската държавна действителност. Идеален избор за селскостопанска постройка, където има предимно и само пръст, а камъните и дървесината са винаги скъпи и излизат скъпо и за транспорт и поддръжка (доста голяма квадратура може да се застрои по този начин, с цел да служи като идеално изолиран склад, стига да има вътрешни колони или долепени правоъгълни и сводести, но дълги стаи). Ако имате ловна дружинка и обичате убийствата в гората, това е по-добрият вариант на землянката. Не е нужно да се транспортират други материали, освен торби с празни чували. Една малка квадратура, стига да е вкопана, може лесно да се построи в гората и заради огромната гъвкавост и разнообразие на формите, които може да се реализират. След това може да прилича на естествен хълм отвън, това е идеално и за отшелници или за хора, които се крият от закона и прочие.



Много може да се говори по тази тема. Но аз по-скоро я споменавам просто като една практична прелюдия към действително най-съвършените постройки. Това, разбира се, са каменните постройки.

Масовият човек от векове е свикнал да се абстрахира от камъка като материал и от каменните постройки, защото възприема този тип строителство като някаква екзотика. Каменните градежи са характерни елементи за големите империи. За древността. За романтичните времена на царете, рицарите и героите. За постиженията на различните култове от античността, които впечатляват с внушителност и с изящество, вдъхновяват с представата за своето постижение и служат за паметници, които имат общо повече с наследството на човешките добродетели през времената, отколкото със... мизерните, жалки интереси и стремежи на дребната душица с някакво селско име, която никаква личност просто иска да си построи нещо хем практично, хем здраво.

Затова ние не сме свикнали да даваме по-висок приоритет на каменния материал и каменното строителство пред дървото и тухлата например. Само че, всички на ден днешен сме на мнение, че ако в един градеж някъде няма бетон, и ако поне някъде няма циментец, тоя градеж няма да мине в наследство на внуците.

Идеята на тази тема, която правя, е най-вече именно този въпрос - ненужното ограничаване в строителството и ненужното ни робуване на едни в действителност непълноценни, малоценни фактори, до които сме опрели поради липсата на знания или по-скоро, поради загубването на древните знания.


22
Всички тези видове строителство, на които арх. Г. Георгиев прави общ преглед, се характеризират с едно нещо - те са независими от индустрията. Няма индустрия в нито един от тези стилове и материали. И точно така е озаглавена книжката - ЕСТЕСТВЕНИ материали. Тоест строене без да се ползва индустрията.

Индустрията - това са всички технологични достижения на човека, които са впрегнати и вложени в битовото съществуване за осъществяване на човешките стремежи. Индустрията не е нещо лошо и не е нещо, което автоматично трябва да се избягва. Напратив - едно от уменията на човека е, че може да превърне всичко в индустрия! Индустрия на български се превежда като промишленост и като термин означава просто масово трудолюбие. Индустрията се основава на добродетелта на труда.

Проблемът в днешно време са посоката и стремежите. Както казва Михайло Пупин, един от най-известните изобретатели в историята (и съосновател на НАСА, между другото), "невежеството и предразсъдъците победиха в началото на 90те години, защото капитаните на индустрията обръщаха малко внимание на високо квалифицираните учени". Индустрията е бизнес, защото трудът е търговия. Човечеството все още се бори с това по пътя на развитието си - как да осъзнае истинските си нужди и приоритети, как човек да проумее какво е добро за човека, за да превърне екологията в индустрия, хигиената в индустрия, здравето в индустрия, добруването си в индустрия.

Всеки иска да печели. Бизнесът е нещо хубаво, парите също са нещо хубаво, защото парите значат труд, нищо повече и нищо по-малко.

Но обръщането на посоките не е лесна работа. Всички могат да печелят от здраве, екология, хигиена и добруване. Не е нужно първо да създаваме проблема - да произвеждаме болести и болни, замърсяване и разрушение, за да продаваме решението - здравеопазване, почистване и строителство. Самият факт, че в днешно време първо трябва да създадем нищетата, за да развиваме търговия и индустрия, говори, че се намираме в една изкуствена и контролирана среда.

Когато си бизнес, за който няма пазар, и първо трябва собственоръчно да създадеш собствения си пазар, за да можеш да упражняваш собствения си бизнес, това е достатъчно доказателство за тоталната липса на свобода. Както знаете, не веднъж повдигам въпроса, че всичко това е така, заради съществуването на правителства. (Джеръми Лок - "Краят на Злото")

Там, където има правителство, държава и власт на човека над хората, Злото винаги ще е в основата на нещата, включително то ще бъде единствената посока, която капитаните на индустрията ще следват.



Така че, по замисъла си, книжката на арх. Г. Георгиев е един поглед и обзор на всички онези методи, материали и технологии, които можем да използваме, за да направим нещата много по-добри.

23
БИБЛИОТЕКА / Re: МАТЕРИАЛИ: Геополимери
« -: Януари 07, 2019, 10:02:56 pm »
Правене на цимент
чрез
растителни екстракти

Препечатка на документи, публикувани през 1981/82г
представени на
Интернационалния Симпозиум по Археометрия
Брукхевън, Ню Йорк / Брадфорд U.K.





Геополимерен институт 1997г

Изработване на каменни предмети чрез геополимерен синтез
в предшестващата инките цивилизация на народа Хуанка, Перу
от
Джоузеф Давидовиц (Joseph Davidovits)* и Франциско Ал Яга (Francisco Al Iaga)**

* Геополимерен институт, F-02100 Saint-Quentin (France)
** Министерство на фолклора, Instituto Nacional de Cultura, Хуанкайо (Перу)






Вече е прието, че цивилизацията Тихуанако е моделирана от предшестващата инките цивилизация Хуанка, разкрита заради забележителната способност да се изработват каменни предмети. Скорошно етнологическо откритие показва, че някои знахари в традицията Хуанка не използвали сечива, за да правят малките си каменни предмети, но все пак са използвали химическо разтваряне на каменния материал чрез растителни извлеци. Стартовият каменен материал (силикат или силико-алуминат) се разтваря от органичните екстракти и вискозната каша след това се отлива във формичка, където се втвърдява. Вече са известни примери за изработване на предмети от твърд камък като се отлива геополимерно вещество от вида Na-, К-поли(сиалат)(силико-оксо-алуминат). В този случай се използват алкални минерални реагенти като алкалната фрита (frit), сода каустик, сода (солта натрон на древните египтяни) [1]. От друга страна, в случая с предшестващата инките цивилизация Хуанка, геополимерната реакция се случва чрез органо-минерални комплекси като посредници (растения). Тези химически механизми са познати в геохимичната, минералогичната и геополимерната науки, особено при определени синтези на зеолити от вида поли(сиалати) (sialates) [2].

Органо-минералните комплекси се добиват чрез посредничеството на оксалати, тартарити, сукцинати (succinates), фулвати (fulvates) и тн. [3]; Известно е също, че органо-минералните комплекси имат много силно разтварящо действие върху естествените силико-алуминати (фелдшпат, хорнбленда, латерит, хлорит...), разтварящото им действие е 2-3 пъти по-силно от това на сярната киселина и хлороводородната киселина [4]. Най-силно активнияте органо-минерални комплекси са онези, добити с оксалатова киселина, която се открива в големи количества в безброй растения [5]. Открито е, че у статуи, които може да са направени по техниката на предшестващата инките Хаунка, чрез разтваряне, последвано от геополимерна агломерация, се съдържа Са-оксалат в камъка [6].

Тази техника, когато се овладее, позволява да се изготви един вид цимент чрез разтваряне на скали; този скален цимент след това служи за агломериране на агрегати и/или пясъци. Геополимерите, добити чрез тези методи за органо-минерален синтез са или от зеолитен, фелтшпатоиден или амфиболен тип.

Техниката на народа Хаунка е илюстрирана на множество предмети, открити на археологическия обект Кузко (Cuzco). Всички каменни предмети, направени по тази технология, носят следи, които сочат, че се е използвало отливане.



Препратки

1) J. Davidovits, 2 International Congress of Egyptologists, Grenoble, 1979 – session 12: “La fabrication des vases de pierre dure aux V et IV millenaire avant J.C.”.
2) D.W. Breck: “Les offrandes de Natron et le symbole de l’incarnation divine dans la pierre”.
3) G.H. Kuehl, US Patent 3.386.801, (1968).
4) D.G. Sapozhnikov: “on the substraction of aluminum by organic acids from minerals and rocks in the course of weathering” Symposium  Bauxite, Aluminum  Oxyde and Hydroxyde, Zagreb (1963).
5) H. Erhardt: “Itineraires geochimiques et cycle geologique de l’aluminium” Doin Edit. Paris (1973).
6) G. Hyvert: “The Statues of Rapa Nui”, UNESCO Report n 2868/RMO/CLP;Paris 1973.







Дисагрегацията на каменни материали
с органични киселини от растителни екстракти,
древна и универсална техника

Й. Давидовиц (Davidovits)
Геополимерен институт
02100 Saint-Quentin, France.
и
А. Бонет (Bonett) и А. М. Мариот (Mariotte)
Lab. de Pharmacognosie, Univ. de Grenobe I
33 700 La Tronche, France.



На XXI Симпозиум по Археометрия [1], представихме хипотезата, че големите камъни в пред-колумбовите паметници, са изкуствени, били са агломерирани със скрепител, получен чрез дисагрегация на определени скали (в съответствие с местните легенди и традиции).

Тук представяме първите резултати върху растителните екстракти за разтваряне или дисагрегация на камъни, съдържащи калциев карбонат (действие с био-сечива). Изучено е, че е постижимо калциевият карбонат да се обработва химически със силни киселини (хлороводородна и мравчена киселина) и различни карбоксилни киселини, откривани в растенията (оцетна, оксалатна и цитрусова киселини).


Експериментални данни

Използваният калциев карбонат е добит от хомогенно местно находище, раздробен на буци. Техниката представляваше, да се изстърже хлътнатина в повърхността, 2 см в диаметър и 0.2 см дълбока, после да се добавят 0.5 мл от киселинния разтвор. След това се работеше с гъвкава, пластмасова шпакла, избрана така, че да намали драскането и стърженето. Пастата, която се получаваше, бе премахвана, когато беше явно, че действието е приключило. Добавяха се допълнителни 0.5 мл от всяка киселина и процесът се повтаряше, докато не се извършиха общо осем добавяния на по 0.5 мл от всяка киселина, тоест 4 мл общо. После бе измерен обема Vh на получилата се дупка. Стържещото действие на сечивото бе измерено с чиста вода (осем добавяния по 0.5 мл всяко, тоест общо 4 мл). Обемът Vh на получилата се дупка беше 3.5 мл. Без вода, (тоест сухо), обемът на дупката, изстъргана за същото време (около 15 минути), беше 0.7 мл. Целта беше, да се проведе количествено разследване, докато същевременно се направи опит да се ползват условия, при които стържещото действие на инструмента е сведено до минимум. Поради тази причина избрахме да действаме с пластмасова шпакла (полиетилен) и постоянно да премахваме пастата. Очевидно е, че работата с твърдо сечиво значително увеличава резултата.


Фигура 1: Обем Vh, добит с мравчена и хлороводородна киселина

Действието на силни киселинни разтвори във вода (мравчена и хлороводородна киселина) е по-слабо от очакваното (Фиг.1). Няма увеличение на дисагрегацията при концентрации по-високи от 2 мола/литър. Оцетната киселина (Фиг.2) показва по-добър ефект при обработката с био-сечива. Оцетната киселина е основен компонент от естествения оцет (1М до 2М концентрация).


Вляво: Фигура 2: Обем Vh, добит с оцетна киселина (оцет)
Вдясно: Фигура 3: Обем Vh, добит с цитрусова и оксалатова киселина

Оксалатовата киселина (Фиг.3) формира неразтворим, много твърд, калциев оксалат, който се утаява и възпрепятства действието на био-сечивото. Цитрусовата киселина (Фиг.3) показва максимум между 1М и 1.5М концентрация. Забавянето при пи-високите концентрации е заради дисоциацията на киселината. Цитрусовата киселина присъства в големи количества в цитрусовите плодове (1М концентрация на цитрусова киселина) и в сока на сочните растения: агава и опунтия.


Вляво: Фигура 4: Обем Vh добит с разтвор на оцет 1М оцетна киселина, съдържаща цитрусова и оксалатова киселини
Вдясно: Фигура 5: Обем Vh добит с разтвори на мравчена киселина 0.5М съдържащи: (А) цитрусова киселина, оцет 1М, оксалатова киселина 1.2М;  (В): Цитрусова киселина, оцет 1М, оксалатова киселина 0.4М


С добавянето на оксалатова киселина към оцета (1М) (Фиг.4) се достига максимална степен на разтваряне, след което по-висока концентрация на оксалатова киселина, освен забавянето заради намалена дисоциация на киселината, калциевият оксалат се утаява и завабя действието. Добавянето на цитрусова киселина подобрява резултата (Фиг.4), което, отделно от собственото й разтварящо действие, формира разтворим комплекс с калциевия оксалат и прави оксалатовата киселина по-ефикасна за дисагрегацията. Максималното действие на био-сечивото се достига с разтвор, съдържащ:
  • оцет (1М) (оцетна киселина)
  • оксалатова киселина (0.9М)
  • цитрусова киселина (0.78М)

Добавянето на мравчена киселина (Фиг.5) забавя действието на цитрусовата киселина. Високото pH на разтвора намаля дисоциацията на киселините и в последствие и ефекта от био-сечивото.

Успоредно с тези експерименти хроматографически сме идентифицирали киселините, които се откриват в различни растения и ще повторим горните експерименти с действителни растителни извлеци, основавайки избора си на микс от растителни екстракти върху най-добрите резултати, получени по-долу (Таблица 1).



Таблица 1: идентифициране на карбоксилната киселина в различните растения






Дискусия

Оцетната киселина може лесно да се произведе в индустриални количества. Простата ферментация на захарта, от плодове, растения и корени, се е използвала в античността за произвеждане на огромни количества оцет (1М и 2М) (концентрация на оцетна киселина).

Голямата изненада всъщност беше откритието на много древни споменавания за употребата на киселините в неолитни времена за обработване на материали, които са много твърди, но много лесно атакувани от киселини, като варовика. Така, един ба-релеф от гробницата в Мера (Mera), в Сахара (VI династия, 3 хилядолетие Пр. Хр., Египет) (Фиг.6) показва издълбаването на вази от „египетски алабастър“ (СаСО3) с помощта на течност, съдържаща се в кожен мех или мехур.


Фигура 6: Ба-релеф от гробницата в Мера (Mera), в Сахара (VI династия, 3 хилядолетие Пр. Хр., Египет) (Фиг.6) показва издълбаването на вази от „египетски алабастър“ (СаСО3) с помощта на течност, съдържаща се в кожен мех или мехур. Йероглифен текст: wni ‘trf I’ w pnnwrt (За теб е, Оуни, този съд е най-добрият).

Плини [2] споменава употребата на оцет (оцетна киселина) в дисагрегацията на варовикови камъни, а за Ханибал (219 Пр.Хр.) се знае, че е използвал техниката, за да пробива дупки във и после да раздробява камъните, препречвали пътя му през Алпите, в опита си да завладее Рим. Можем да предположим, че тази техника е била отчасти използвана за кръговата канавка на Авербъри (Averbury) (Англия), защото, “Канавката... дъно толкова гладко... толкова добре одялано... без следи от сечива по стените, вертикални и гладки лица... най-изящния пример за дялан варовик... най-твърдият варовик вероятно е бил разхлабен...” [3] (Фиг.7 и Фиг.8).

Фигура 7/8: Работата в твърд варовик с рогови, костни и дървени сечива, с помощта на оцет / екстракт от лапад. Можем да предположим, че тази техника ще да е използвана за кръговата канавка в Авербъри, Англия.

Алифатичните дикарбоксилни киселини (оксалатова, винена, сукцинатна,) имат по-специализирана употреба във формирането на органо-минерални комплекси, нужни за определени геополимеризации. Оксалатовата киселина вече е част от металургичните техники, използвани навсякъде по света: коринтски бронз [4], пред-колумбово позлатяване, японското шаку-до. Оксалатова киселина в свободно състояние се открива в малки количества само в растенията: ревен, трънка, киселец (лапад), оксалис-пубесенс (oxalis-pubescens), и тн... тъй като тези растения съдържат предимно солта калциев оксалат, която трябва да се преобразува в оксалатова киселина. За да стане това, се използва друга органична киселина: цитрусова киселина, налична в големи количества в цитрусовите плодове и до 70% от сока на такива сочни растения като: Opuntia Ficus Indica, Agave Americana, растения, които се откриват в голямо изобилие в средиземноморските държави, Австралия, Северна и Южна Америка. Когато киселецът (лападът) се смеси със сока на опунтията, цитрусовата киселина в опунтията променя оксалатовото равновесие в киселеца в посока оксалатова киселина; така се добива важна смес от киселини: оксалатова, цитрусова, винена, ябълчна, мравчена...

Пред-колумбовите земеделци са били доста вещи в производството на големи количества киселини от такива често срещани растения в региона им, като:
плодове, картофи, царевица, ревен, лапад, агаве американа, опунтия, фикус индика, оксалис пубесенс.


Един интересен експеримент беше, да се сравни техниката с био-сечиво и със стоманено сечиво при оформянето на дупка, както и техниката с кварцов пясък, препоръчвана от праисториците. Тестът бе проведен за 15 минути и бе измерен обемът Vh за всяка техника.

Vh след 15 минути работа:
стоманено сечиво   -   12 мл (изгребваща шпакла)
кварцов пясък   -   8.5 мл
бео-сечиво (точка В. Т.) на Фиг.4   -   9.5 мл

Дупката, получена от пясъчния абразив, има груби стени, докато дупката от био-сечивото има гладка полировка.




Препратки

1) J. Davidovits and F. Alaaga: “Fabrication of Stone Objects by Geopolymeric Synthesis, in the Pre-Incan Huanka Civilisation/Peru”. XXI Archaemetry Symposium, Brookhaven 1981.
2) C. Pliny, Hist. Nat. Liber XXII, chap. 27.
3) H. ST. G. Gray, “The Averbury Excavations 1908-1922” , Archaeologia, 84 (1935), 99-152.
4) P. T. CRADDCCK, “Shakudo alloys from Imperial Rome, a link with Corinthian Bronze”, XXI Archaeometry Symposium Brookhaven 1981.


24
БИБЛИОТЕКА / МАТЕРИАЛИ: Геополимери
« -: Януари 07, 2019, 09:26:37 pm »
Какво е геополимер?

През 1950-те години Виктор Глуковски, от Киев, СССР, разработил бетонни материали, които първоначално били познати под името "почвени силикатни бетони" и "почвен цимент". Но след като Джоузеф Давидовиц въвежда концепцията за геополимерите, терминологията и дефинициите за "геополимери" ста станали по-разнообразни и често противоречиви.

Геополимерите са неорганични, типично керамични материали, които формират далекообхватни, ковалентно свързани, не-кристални (аморфни) мрежи. Обсидианът е пример за естествено срещащ се геополимер. Геополимерите са част от полимерната наука, химията и технологията, с което представляват основна част от материалната наука (материалознанието). Полимерите са или органичен материал, тоест на въглеродна основа, или неорганичен полимер, например на силиконова основа.

Суровините, използвани в синтеза на полимерите със силиконова основа са основно скалообразуващи минерали с геологичен произход, оттам и името: геополимер. Джоузеф Давидовиц дефинира термина през 1978г и създава френското учреждение с нестопанска цел Геополимерен институт.
https://en.wikipedia.org/wiki/Geopolymer

Свободният анализ на тези материали се разгръща в темата Алтернативно строителство (технологии, материали и архитектура).





Свързани материали:

"Пирамидите - една разгадана енигма", Д. Давидовиц, 1988г.



Съдържание:

Скален цимент чрез растителни екстракти - Д. Давидовиц, 1981г




25
Преди да започнем да обсъждаме по-интересните неща, ще е добра идея добре да се запознаем с алтернативните строителни техники, материали и подходи, които са по-мейнстрийм и ни дават едно основно образование и представа от този вид занаяти.


За щастие, поне в това отношение на български имаме една чудесна книжка - благодарение на архитект Георги Ст. Георгиев - с която почти всички, които се интересуват от темата, сигурно са запознати. Надявам се, всички да благодарим на човека, че тази книжка се разпространява в интернет безплатно.


Четивото хем отлично обогатява общата култура, хем е добър практически наръчник за всякакви малки или пък по-големи проекти. Знанията от нея са ценна основа, чрез която можем да проумеем следващите материали, които предстои да разглеждаме тук.


26
Китай го направи: Прати апарат на обратната страна на Луната

03 януари 2019



Източник: OFFNews.bg


Китайският космически апарат „Чанъе-4” кацна на обратната страна на Луната. Това е първата подобна мисия в историята на човечеството.

Успешното приземяване е било осъществено в 10.26 ч. местно време (4.26 ч. българско) в четвърътък, се казва в официално съобщение от Пекин.

Апаратът изпратил снимка от "тъмната страна" към сателита, който поддържа комуникацията между диспечерите на Земята и сондата. Китайските държавни медии съобщиха, че мястото, където е кацнал „Чанъе-4”, се нарича Ейткън и е кратер на Южния полюс.

По време на мисията ще бъдат направени 10 експеримента – шест от Китай и четири от други държави. Сред тестовете ще бъдат засаждане на картофи и други семена.

Обратната страна на Луната почти не е изследвана, а комуникацията с нея е трудна, защото винаги е обърната в противоположна на Земята посока. Районът от близката страна има много равни терени, на които може да се кацне, докато далечната й страна е неравна и планинска.




Ай сиктииир... Пък аз си мислех, че съм видял всичко, което има да се види при картофите, с бръмбарите и с всичко :o

Хора. Разбирате ли как ни се подиграват? Докога ще е така? Утре трябва ли да се прави отделна тема по въпроса има ли атмосфера на Луната или няма?


27
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Декември 31, 2018, 04:07:28 pm »
Защо да пропуснем пиратките за ЧНГ

31 декември 2018




Източник: OFFNews.bg


Гърмежите за посрещането на новата година могат да са задължителна част от купина за мнозина, но все повече хора си дават сметка за и негативите на тази традиция.

При положение че всяка община организира новогодишни фойеверки, дали е наистина нужно да се включим и с личен принос в гърмежите? Определено не.

Много потребители във фейсбук започнаха да споделят мемета, в които призовават да пропуснем пиротехниката.

Освен че така ще бъдат избегнати неприятни инциденти, каквито неизменно се случват всяка година, от това има и много други ползи. Ето някои от тях:

Спокойствие за животните и птиците. Доказано е, че най-много домашни животни се губят около Нова година. Те бягат, подплашени от бомбички, заря и пиратки. Това важи и за дворните животни, както и за птиците. Форумите след празниците изобилстват с апели за изгубени и намерени кучета и котки.

Без излишен стрес за малките деца: Бебетата и малките деца също не разбират защо изведнъж започва да се гърми. Освен че може да се стреснат и да трябва родителите им дълго да ги успокояват, някои от тях могат да развият и по-траен страх от гърмежи.

Кой ще събере боклука? Често в деня след купона никой не се грижи да почисти мястото.

По-чист въздух: След масовото недоволство от мръсния въздух в градовете, защо сами да допринасяме за още замърсяване?

28
Като казвам по-горе, "черните проекти"... Лазар не ги нарича така, той ги нарича просто "правителство", чийто основен проблем бил прекалената секретност и вътрешна компартментализация в името на сигурността, и затова не можели да направят голям научен пробив... аз имам предвид Разкритията на един умиращ бивш агент на ЦРУ.

Както знаем от онзи материал, Зона 51 не е правителството. Свръх-секретните комплекси в Зоната до такава степен не са правителството, че са казали на президента Айзенхауер с две думи да се шиба, защото нямал юрисдикция да иска доклади от тях. Стигнало се е дотам, че Айзенхауер е заплашил инсталациите в Зона 51, че ако отказват да сътрудничат на правителството на САЩ, щял да вдигне Първа армия от Колорадо и просто щял да превземе базата с чиста военна сила.



Анализаторите на филма за Боб Лазар ще пропуснат и това, както ще видим в скоро време, но ние с вас знаем, че свръх-секретен достъп ниво Маджестик е много над нивото на свръх-секретен достъп на президента на САЩ. Именно по тази линия Зона 51 отказала да докладва на някакво си президентско тяло.

Тези инсталации и проектите в тях - като проект Галилео, Далекоглед и Сайдкик (Другар) - се наричат ЧЕРНИ проекти и черни операции, или Black Ops. [блек опс], защото не се финансират по официални канали.

Всеки паричен поток може да бъде проследен, а ако един паричен поток се проследи до Зона 51, защото фигурира в някакъв си правителствен одит, то тази Зона тогава въобще не е секретна, нали уж никой не би трябвало да знае за нея.

А, ако едно нещо не се появява в правителствения одит, това означава, че парите за него не са официални - ще рече, че не са легални.

Тези проекти и операции се наричат "черни", защото се финансират с пари от проституция, наркотици, нелегална търговия с оръжие (най-вече) и всякакви други нелегални средства. Хора от ЦРУ и ФБР изкарват тези пари на черно, съхраняват ги в черни каси и от черните каси се разпределят до Зони като 51 и инсталации като S4.





С други думи, това са цели Черни държави. При положение, че имат свое собствено и независимо, необлагаемо финансиране и при положение, че имат свое собствено, независимо и неприкосновено ниво на секретност и по този начин отговорността им към президента на САЩ е просто една условна проформа, тогава говорим за така нареченото Правителство в сянка (на САЩ).

И именно това е проблемът при номинирането на учените. Правителството на САЩ си има своите университети и държавни космически агенции и институти и държи почти целия пазар на висококвалифицирани кадри. Черната държава на свръх-секретните операции в САЩ, които надвишават секретния достъп на президента, трябва активно да се съревновават за човешки ресурси, постоянно играейки играта на запазване на привидно примирие с официалното правителство на САЩ, единствено в името на опазването на анонимността и секретността пред човечеството.

Заради тази причина хора като Боб Лазар са още живи. Има и примери за хора, които са нежелани и от Черната държава и от официалното правителство на САЩ (като един Фил Шнайдер например), защото засягат и двата интереса едновременно. Такива хора си отиват бързо и Шнайдер не е единствения пример.






Може би последното нещо, на което исках да обърна внимание от новия материал, отново е свързано с разликите в достъпа до секретната информация.

Стантън Фрийдман, който небрежно разгледахме по-горе (но рано или късно ще се запознаем с класическата му и много обоснована презентация), дълги години е имал ниво на секретен достъп Q. Той го получава, когато работи като ядрен физик за някои от най-известните ядрени корпорации в САЩ и е имал нужда от това разрешително за индустриално-научни цели.

Много са интересни и интервютата на Фрийдман относно личната му биография, може би ще разгледаме и едно от тях по-натам. Понякога разказва как замалко е щял да получи работа досущ като тази на Боб Лазар! Заигравката тук обаче е, че е щял да работи за правителството на САЩ, а не за черните операции! Но да не се отклонявам... (не се е случило, защото финансирането е било отказано в последния момент и Фрийдман се захваща да прави презентации пред цивилни).




Ярко личи контраста, че... докато официалният научен свят на финансираните от данъкоплатците държавни агенции и финансираните от честен, безскрупулен и човекомразки бизнес космически корпорации си играят с влакчета и камиончета (тепърва се опитват да направят ядрени ракетни двигатели, за да гонят прасета с дървени мечове из космоса)... то Черните проекти в САЩ, на разстояние 38 свръх-секретни степени за достъп по-нагоре в йерархията, всъщност се занимават с аутопсии на извънземен биологичен материал, извънземни елементи като елемент 115 и адаптират летящи чинии за човешки пилотаж, генериращи гравитационни вълни и на практика можещи да отидат където си искат из космоса... стига нискоквалифицирания им човешки ресурс да измисли как работи навигационната система.


Ние, обикновените цивилни хора, население на тази планета, сме хванати по средата на този много остър контраст, тази гигантска денивелация в научните и технически постижения и в този хаос от корпоративни от една страна, робовладелски от друга страна и мегаломанни от друга страна интереси.

Ако този врящ казан не ни премаже като комбайн през следващите няколко десетилетия, може би внуците ни ще доживеят да долетят с каруца до Марс.



Нека сега видим какви други ключови материали ни спестяват родните псевдоуфологични сайтове.

29
Предполагам, заинтересуваният читател вече се е запознал със следващото ниво представени по темата материали - разкритията на Боб Лазар. Какви изводи и наблюдения можем да извлечем, надграждайки всичко дотук?



Предлагам най-напред да приключим със съмненията. Както се загатва в материалите, има и такава една вероятност, Боб Лазар да е просто едно учение по дезинформация; просто човек, който да се води по техните манипулации и да направят така, че с неговото искрено и несъзнаващо съдействие, да изнесе такава информация в обществото, каквато те искат да изнесе. Основният аргумент за това е, че самият Боб не е бил най-квалифицираното лице нито за времето си, нито в обсега на достъп на вербуващите агенти от флота или военновъздушните сили.

Само че аз бих казал, че това не е вярно.

Погледнете го само! За всеки психоаналитик би трябвало да е очевидно, че Боб Лазар е уникална личност. Нима ви прилича на нормален? За нито един миг този човек не изглежда притеснен от каквото и да е, нито развълнуван. Едновременно с това определено изглежда да е искрен. Но прави силно впечатление, че е патологично заземен и невпечатлителен.
Та той си мисли (поне си е мислел, през 89та) че просто ей така щял да продължи със живота си след всичко това, дори си е мислел, че вече не го били следели. Както скоро ще видим във филма, който излезе на 3 декември тази (2018) година, това съвсем не е така...

Толкова е невпечатлителен, че - както той самият казва - е изнервил дори служителите по сигурността в S4, които е трябвало да опрат пистолет в главата му, в опит да му създадат правилното впечатление за сериозността на ситуацията, която неговото стоманено покер-отношение сякаш наистина не е проумявало дори след напускането му през 89та.




Анализаторите пропускат факта, че не квалификацията е водещото нещо, когато се наемат хора за секретна служба. Водещото нещо е, да си падаш емоционален пън, точно като Боб Лазар. Те винаги наемат много невпечатлителни хора, които няма да тръгнат да викат "уау" и "уха-иха", когато видят летяща чиния, аутопсия на извънземно или пък хладнокръвно прочистване на случайни цивилни свидетели.

За ЦЯЛАТА дейност на свръх-секретните служби на коя да е водеща световна сила се искат ЖЕЛЕЗНИ НЕРВИ. Дори е по-добре, ако агентът направо е опериран от нерви и няма такива.



Самият Боб описва себе си като един напълно лумпенизиран привърженик на правителството. Щастлив в невежеството си болезнено нормален гражданин, който мисли, че правителството на САЩ обслужва и винаги се грижи за най-добрите интереси на народа. Човек, който не би се поколебал да натопи съседа или приятелите си, ако някое ченге му каже, че са заподозрени в нарушаване на някой си закон.

Абсолютно невярващ в нищо свръхестествено, нито в извънземни, нито в летящи чинии, всъщност охотен подигравчия и хулител на всички онези, "загубили ума си", които вярват в такива неща.


Това е всъщност един идеален характер за парвителствено вербуване. Прибавете към това и научното му образование от MIT - Масачузецкия технологичен институт е ключов играч в цялата Американска конспирация... и дипломата му от КАЛТЕК, който вече обсъдихме, че е на практика втората самоличност на НАСА.

Всичко това превръща Боб Лазар в СЪВЪРШЕНА кандидатура за заместник на наскоро взривените секретни учени в S4.


Той самият го казва - основният проблем на черните проекти е именно сигурността, която задушава и спъва напредъка им във всички области. Но както всеки човек, Боб трудно може да погледне себе си, и да осъзнае, че неговото тесногръдие, социално невежество, железни нерви и равен, безстрастен характер, съвършено удовлетворява рамката, в която сигурността е на първо място, а научните квалификации на второ и трето място.

За мен специално вариантът Боб Лазар да е дезинформационен проект отпада.






Тогава се повдига въпроса, защо тогава и как така в крайна сметка са се излъгали с него? Аз мисля... доколкото познавам хората и доколкото съдя по общата си култура... че те са улучили право в десетката с Боб, но всъщност жестоко са подценили или въобще са забравили да разгледат Джаки Лазар - жена му.

Според мен, дърво като Лазар не би стигнал до никъде в живота си, без някой, с който да се консултира. Някой, който, покрай всичките му глупости и наивни вярвания, от време на време да го кара да прави единствените правилни неща, които някога е правил. Обикновено, такива завършени хора се получават, само когато взимат житейските си решения с помощта на някой друг.

Забележете, че след като напуска проект "Галилео", той И жена му получават смъртни заплахи. Забележете, че жена му е една от присъстващите, които е взел със себе си на причакването на тестовия полет над езерото Папус, когато са ги хванали. Това означава, че Лазар през цялото време е споделял със жена си. Това означава, че Лазар през цялото време е нарушавал строго-секретния достъп ниво Маджестик, но никой не е обръщал внимание. Най-елементарните военни, които се занимават с къде-къде по-тривиални неща, цял живот не смеят да кажат нищо на жените и на децата си, защото били подписвали клетви за конфиденциалност. Нима Лазар не е подписвал? С ниво Маджестик?

Това значи, че първата линия на пробива в сигурността е била жена му. И това означава, че първият фактор за радикалните му действия също идва по тази линия.


Как така ще работиш в S4, ще се занимаваш с всичко онова, ще ти е ясно за каква секретност и за какво правителство става въпрос... и ще се върнеш вкъщи и ще се обадиш на едни приятели и ще им кажеш, "Ае, я елате да си направим къмпинг на границата на цивилната зона при Зона 51 дето работя, за да ви покажа НЛОтата!". Както се чува от видеото, Лазар още тогава е осъзнавал, че влиза в лайната, защото се шегува, че е мъртвец заради това, което правят.

Точно затова кара Джон Лийър да спомене името му - за да може работодателите му първо да премислят изтичането на информацията, в случай, че Боб изчезне по необясним начин завинаги.

Тези действия трябва да са внушени отнякъде, по някаква линия. Самият Лазар казва, че е такъв пън, че въобще не бил мислил за последствията за света и за хората от всичко това. Такива мисли на него са му чужди. И такова поведение също не му приляга. Всичко това му е било внушено според мен и е бил навит и вразумен да го направи.



Така че, според мен, правителството на САЩ не е сгрешило с номинацията на Лазар за работа в S4. И не са се излъгали в нищо. Единствената грешка е била, че са си позволили жената на Боб Лазар да остане в сянката на вниманието им.



30
- А проект "Далекоглед" (Looking-glass)?

Проект Далекоглед се занимаваше с дисторцията. С факта, че имаше смущение във времето. По същество представляваше "гледане" назад във времето. С това не искам да кажа, гледане в миналото преди години време, за да видят времената на каруците, не. Те търсят времеви дисторции, които обхващат милисекунди във времето. Не знам за какво използваха това, просто знам, че наблюдаваха феномена на времевата дисторция докато кораба оперира.


- Какво е елемент 115? Открива ли се тук на Земята или е стриктно извънземен материал?

115 е стриктно извънземен материал... Вероятно се среща по естествен начин, на някои други места, може би други звездни системи. Някои хора, които не са запознати с науката и химията, казват "Това е нелепо, всички елементи се срещат на Земята" и тн. Но това не е вярно. Има дори елементи в периодичната таблица, които не се откриват на Земята. Вярвам, че в Лабораторията за тежки йонни изследвания в Дармщат, Германия, наскоро са достигнали елемент 112. Така че, 115 не е чак толкова далече. Когато го синтезират не е като да правят няколко литра от него, а едва няколко атома от него. Да се направят функционални количества от един толкова тежък елемент като този, е на практика невъзможно.


Елемент 115 се намира на върха на реактора. А дъното на реактора е, явно... нещо подобно на циклотрон. Той е ускорител на частици. Дадена частица се ускорява до висока скорост, и след това се отразява / отбива от пътя си и поема по малка тръбичка, а тя е прицелена към елемента 115. Това води до трансмутация на 115, нещо подобно на това, което ние правим в нормален ускорител на частици. Това предизвиква реакция - радиационна емисия, която наистина не сме виждали преди. Тя произвежда анти-материя. Тази анти-материя се насочва по протежението на настроена тръба и там реагира с един газ. когато материята и анти-материята реагират една към друга, те се преобразуват в 100% енергия. Тази енергия - топлинна енергия - се преобразува в електрическа мощност... в самия реактор. Това се прави чрез термо-електричен преобразувател (конвертор). И електрическата енергия от него се използва за захранване на други системи в кораба, въпреки че няма окабеляване, нали разбираш... Поне не и така, както ние го разбираме. Това е почти страничен продукт от реактора, самият реактор всъщност създава гравитационна вълна от това, че елемент 115 е бомбардиран с ускорени частици. Тази гравитационна вълна присъства на върха (в горната част) на реактора, и е насочвана на практика по същия начин, по който се насочват микровълни - през настроени тръби. Тази направлявана гравитационна вълна минава през усилвателни кухини и след това през проекторите, които са отдолу на кораба.


- Когато гравитационните реактори работят, има ли опасност от термо-радиация за екипажа?

Няма термо-радиация, докато работи реактора. Термионният генератор е 100% ефикасен. Което е в нарушение на Първия закон на термодинамиката... Но всъщност, работи.

Елемент 115 е стабилен. И за онези, които са запознати с химията, знаем, че елементите с високи номера имат все по-къси и по-къси времена на полуразпад. Само че... когато се достигне определена точка, те я наричат "островът на стабилността", има такова място и ние дълго време теоретизирахме това - някъде между 114 и 116, там някъде трябва да има зона, къето ядрото на атома е геометрически стабилно. Място, където атомът вече не се разпада, не е радиоактивен. 115 е всъщност този елемент. Всъщност това се случва отново - някъде около елемент 247. Разбира се, ние въобще не сме близо до синтезирането на нещо такова, само меж да предвиждаме такива неща, но... такова нещо е 115.


- Те, извънземните, дадоха ли ни елемент 115 в големи количества?

Дали ни е бил ДАДЕН, не мога да отговоря на този въпрос, само че ми беше казано, че имаме 230 кг, това ми го каза един мой колега. Как е бил добит и откъде точно е дошъл, не зная, дали от кораба или от отделна доставка някъде, всеки може да спекулира, просто ми беше казано, че такава е цифрата.


- Ти успя да се измъкнеш с проба от елемент 115. С колко от него успя да се измъкнеш?

Без коментар.


- [Заснел си] няколко тестови полета, докато не си бил на терена на базата. Какво видя?



Тестовите полети, които видях да се извършват от базата, всъщност най-добрият тестови полет беше видян от приятелите ми, които заведох там - в точния момомент, когато корабът подскачаше наоколо и правеше някои впечатляващи маневри, аз се бях обърнал с гръб и търсех видео-камерата или нещо подобно, и изпуснах някои от най-впечатляващите маневри. Но апаратът правеше подобни неща на онова, което бях виждал отблизо, с изключение на това, че се издигна над планинската верига, предвижи се на много по-голямо разстояние и с много по-висока скорост.


- Как успя да разбереш за графиците на тестовите полети?

Графиците на тестовите полети ми бяха казани, на-вече защото вероятно щеше да се наложи да присъствам в онези моменти. И по онова време, тестовите полети се правеха всяка сряда вечер. Те казаха, че причината е, че статистичеки това е времето с най-малко трафик в областта. Само за това ги беше грижа.


- Двигателната система освобождава ли някакъв отпаден материал?

Имаше високоволтов разряд отдолу на кораба, но... що се отнася до отпадни продукти, нямаше такива.


- Защо се появяват като светещи топки светлина в нощното небе?

Ами, това е горе-долу същата причина, заради която неонова лампа или флуоресцентна лампа се осветява. Имаме се работа с високоенергиен източник в една, в крайна сметка, газова атмосфера, кислород и азот, и когато се приложи достатъчно енергия върху една газова молекула, тези молекули излъчват фотони, светлина. Аз мисля, че това е вторичен продукт от оперирането на кораба, той излъчва толкова много енергия, че заобикалящите го газове излъчват светлина. Същата причина, поради която светкавицата е видима - при огромен електрически разряд, газът излъчва светлина под формата на светкавица. Ако наблюдавате един от тези кораби как функционира през нощта, той ще прилича наистина на светеща топкаили на ярка светлина в небето от разстояние. Дори и отблизо ще видите светещ ореол около него. Това е типичното, което се наблюдава в нормалното свидетелство на НЛО, ако се поинтересувате от много такива. Само че... имайте предвид, че светлините в небето се дължат на много по-обикновени неща от летящите чинии.


- Кажи ни повече за сиянието, което видя при излитането в Зона 51.

Беше голям летателен апарат, и едничкият поглед, който успях да му хвърля, беше от задната страна. Там имаше два огромни, квадратни ауспуха. Звучи повече като ракета, отколкото като реактивен самолет, не зная. Дори мисля, че си спомням, че споменаха, че за гориво ползвал течен метан. Но... докато работех върху дисковите технологии, наистина не можеше да ме интересува по-малко какво се случваше в Зона 51... и все пак ми хвана окото.


- В резултат от това, че излезе да свидетелстваш публично, имаше ли посегателства върху живота ти?

Веднъж, докато се качвах на магистрала Интерстейт 15, шофирайки по булевард Чарлстън, една кола се изравни с мен... аз помислих, че просто се опитва да се състезава с мен, за да се качи на магистралата първи. Това беше след като бях напуснал проекта. Беше бяла, квадратно изглеждаща кола, не зная каква марка и модел беше. Аз ускорих, за да се кача на магистралата и да мога да се движа бързо, след което чух изстрел, беше уцелена задната част на колата и аз отбих в аварийната. Спрях, бях изплашен и просто стоях така, защото мислех, че онзи ще се изравни с мен и просто ще ме застреля. Нямаше какво да направя, бях се парализирал от страх и просто чаках там, но нищо повече не се случи. Дали знам, дали е бил правителствен агент, опитващ се да ме убие? Не, може да беше хулиганска стрелба в движение. Може би. Беше посегателство върху живота ми, но от кой точно, не зная. Въпреки че бях заплашван, преди да напусна проекта, заплашиха живота на жена ми и моя живот, така че... мога само да събера две и две и да ми стане ясно, че са ми много ядосани.


- В едно по-ранно интервю ти каза, че са опряли пистолет в главата ти. Разкажи ни за това.

Това беше след като ни хванаха. Когато имах графика на тестовите полети и когато поканих няколко приятели, за да им покажа тестовете на дисковете, тогава ни хванаха на полето. На следващия ден бях заведен за разпит в Индиан Спрингс, военновъздушната база. Бях в стаята за разпит с охранителите, които ни хванаха, прекият ми ръководител и някои други хора и още персонал по сигурността. С две думи ме наказваха словесно, как е възможно да съм довел хора да гледат и тн... И, предполагам, че не бях толкова отзивчив и впечатлителен, колкото искаха да бъда, затова се навряха в лицето ми и един от охраната извади оръжието си и го опря в главата ми.


- Поддържаш ли някакви контакти с колегите си от S4?

Не, никога не чух нищо от никого, освен... за едно много кратко време, след като напуснах, Денис, който беше моят пряк ръководител, се опита да се свърже с мен. Мястото на срещата беше хотела Юниън Плаза. Взех един приятел със себе си там, Джийн Хъв и още един приятел, бивш колега учен от Лос Аламос. И, ние го видяхме (Денис), но аз разпознах и някои от персонала по сигурността от S4, които се разхождаха там. Така и не разбрахме дали беше капан или просто е искал да говори с мен, просто си тръгнахме. Беше много странна ситуация и никога повече не чух нищо от него.


- Когато навлизаме в 21-ви век, как това преживяване е променило вярванията ти?

Ами... Ако ми задаваш въпроса, как са се променили мненията ми... бих казал "Значително". Преди да бъда в S4, аз бях един от хората, които си мислят че... нали знаеш, всички тези НЛО-та и правителствени конспирации и такива неща са за пълни лунатици. Помня дори, че преди да бъда замесен във всичко това, един приятел ми показваше една малка статия от вестник, която казваше, че "Джон Лийър изнася лекция", че извънземни идвали на Земята и имало 70 различни раси, спомням си, че се смеех по телефона на това, че този човек си е изгубил ума. Бях с впечатлението, че правителството прави всичко възможно за хората, нали разбираш, че правителството е тук, за да ни защитава и тн. И след преживяванията, които имах в базата, ВСИЧКО се обърна точно наобратно.

Правителството прави ВСИЧКО ДРУГО, но не и да се грижи за нас. Единственото нещо, към което се стремят, е, да се грижат за себе си... Очевидно, извънземните кораби действително съществуват. Нещо трябва да ги е построило. Така че навярно са извънземните. И тъй като те наистина са в корабите там навън, някъде трябва да има някакъв вид фабрика... и цяла цивилизация някъде. И ако това наистина е вярно, а то очевидно е вярно, тогава трябва да има... и други. Действителни кораби и технологии от друг свят. И това вероятно е най-важният момент в историята на човечеството. Аз някак си преминах от света на научната фантастика към действителността, в ума си. Предполагам, че просто си отворих очите.

[Въпросът е, дали] има начин да ги дупликираме. Искам да кажа, ако успеем да разберем какво представлява дадено устройство или как функционира, или какъв е физическият му строеж, това е страхотно. Но ако не можем да го дупликираме, то ще е безполезно за нас. Така че в действителност има две фази от проекта, който се провежда дам. Първо - да се проумее какво всъщност наблюдаваме, и след като проумее, да проверим можем ли да го дупликираме със земни материали и земна технология. Освен ако не можем да се справим с тези две фази от проекта, цялата тази технология ни е безполезна. И ако се окаже, че не можем да направим това, единственото, което ни остава, е просто една единствена ценна находка, за която трябва да се грижим и да пазим. И това е.


- След като всичко е казано и свършено, би ли преминал през това отново? Какво би направил различно?

Вероятно щях да играя по свирката за по-дълго време. Иска ми се да бях разбрал малко повече за технологията. И може би да бях си затварял устата, ако можех. И може би никога да не бях казвал каквото и да е (публично). Почти ми се иска да не бях правил това. Всичко това ми причини само главоболия и проблеми, но... вярвам, че ако ми се даде възможност да се върна във времето и да повторя всичко отново, мисля, че до голяма степен щях да си затварям устата и да продължа с програмата. Много щях да предпочитам, вместо флота... или който и да беше онзи, който ръчно беше избрал няколко самотни учени оттук-оттам... да бяха предали програмата в ръцете на някои квалифицирани хора. ОЧЕВИДНО аз не бях най-квалифицирания човек по двигателни системи, горивни двигателни системи или каквото и да е от този род. Аз бях просто някакъв си там, АЗ самият можех да посоча десетина човека, които бяха по-квалифицирани от мен.

Но... Ако те предадат това в ръцете на научната общественост, а не просто в ръцете на няколко изтърсака, тук в САЩ... Искам да кажа, трябва ти голяма група хора и ти трябва голяма лаборатория, за да изследваш какво се случва там. А не някаква малка и тиха инсталация. Самата сигурност и секретност е нещото, което им пречи да постигнат каквото и да е. Тези неща никога не работят задружно... не можеш да имаш милитаристично съзнание... Самата наука има нужда да комуникира - трябва да имаш свободен обмен на идеи, това е начин, по който се постига прогреса. И когато залегнеш в една такава система за сигурност, където се работи в изолирани групи и идеите не могат да се обменят, нищо не постигаш. Това е проблемът, който имат.


- Какво крие бъдещето за Боб Лазар?

Вече не съм замесен в никакви такива работи, това е вече минало за мен. Имам собствени бизнеси, в които работя. Компютърна графика, консултации, други технически заетости, детектори за радиация и други подобни неща. Просто продължавам с живота си. Случи се нещо, което беше фантастично и приключи, малко е трудно да се отърся от него, но.. в крайна сметка ще успея да се отдалеча и се ще се приключи.

Мисля, че цялото наблюдение престана. Не мисля, че някой се занимава да ме следи, вече казах всичко, което знам и всичко се разгласи навсякъде, така че... Един вид е приключена работа.

По въпроса дали има някакви извънземни кораби в пространството там навън, аз вярвам, че те са били там и са си отишли, може би в края на 89г и началото на 90-те. Всичко, което хората виждат сега са огньове или приземяващи се самолети... мисля, че това е то.


- Като дете имаше ли интерес към летящите чинии и научната фантастика като цяло?

Никога не съм бил заинтересуван от летящите чинии като дете. Научна фантастика... гледах Стар Трек заедно с всички през онези времена, но като цяло дори не вярвах в летящите чинии, докато не почнах работа в S4.




Известна реч на президента Рейгън:


В един момент от личния ми разговор с генералния секретар Горбачов... когато поспреш, за да се замислиш, че всички ние сме Божий чеда, без значение къде живеем по света... не можах да се сдържа, да не му кажа... просто да се замисли, колко лесна би била неговата задача и моята на тези срещи, които уговаряме, ако изведнъж се появи заплаха за този свят от някаква друга раса от друга планета, из вселената. Щяхме да забравим за всичките малки различия, които имаме между държавите си, и веднъж завинаги бихме открили, че всички ние наистина сме човешки същества, заедно на тази земя. Е... Мисля, че не можем да чакаме някаква извънземна раса да се спусне от небето и да ни заплаши, но аз мисля, че между нас си, ние можем да сбъднем тази реализация. Благодаря ви и Бог да благослови всички.



Страници: 1 [2] 3 4 5 ... 53