Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 [2] 3 4 5 ... 43
16
Глава 15:

Убийци с контролиран ум


Още от най-ранните дни част от ресурсите на OSS и, по-късно, ЦРУ били насочвани към създаването на онова, което днес стана известно като Манчурски кандидат – нарицателно, взето от фантастичния роман на Ричард Кондън (Richard Condon) – иначе е известно като умствено контролиран убиец. Като част от това изследване, директорът на контраразузнаването Джеймс Исус Ангелтън (James Jesus Angleton) дефинирал три цели за хипнотичните програми, провеждани от ЦРУ: (1) скоростната хипнотична индукция върху несъзнаващи субекти, (2) способността да се създава дълготрайна амнезия, (3) имплантирането на дълготраещи, полезни хипнотични внушения.[1]

Д-р Джордж Естабрукс (George Estabrooks), председателят на Психологическия отдел в университета Колгейт, бил замесен в ранните експерименти по хипноза на OSS. Хвалел се, че “аз мога да хипнотизирам човек без неговото знание и съгласие и да го накарам да извърши държавна измяна срещу САЩ”.

Естабрукс информирал група официални лица във Вашингтон, че 200 хипнотиста с правилните неща в ръцете могат да отприщят армия от хипнотизирани агенти в САЩ по време на война. Той изложил идеята, всъщност, за един сценарий, в който целият военен персонал на САЩ може да бъде превзет от шепа петоколонници под контрол над ума.

Като хипнотизирал войници доброволци с нисък ранг и образование, Естабрукс показал как те може да бъдат програмирани да запомнят сложна вербална информация. В потвърждение на тезата на Естабрукс, последващите тестове на Дж. Г. Уоткинс (J. G. Watkins), върху армейски доброволци показали, че тези хора можело, противно на общото вярване по въпроса, да бъдат хипнотизирани да извършат постъпки, които нарушавали собствените им морални граници, не само военните закони.

Един експеримент, който Уоткинс провел, включвал хипнотизиране на редници от армията, след което им се казвало, че офицер, който бил в същата стая, бил шпионин на врага. Уоткинс казал на хипнотизираните субекти, че офицерът ще се опита да ги убие. Без изключение, по команда, войниците агресивно атакували офицера. В един от случаите, субектът измъкнал нож и се опитал да наръга офицера.[2]

През февруари 1954г Морс Алън (Morse Allen), оглавяващият проект БЛУБЪРД (виж Глава 9, бел.прев) продължил тази линия на експерименти, като създал убиец “за еднократна употреба”, който се активирал с майндконтрол и след това се “премахвал с екстремно предубеждение”. Горе-долу по същото време ЦРУ финансирала изследване на Алдън Сиърс (Alden Sears) в университета на Минесота и по-късно в Денвърския университет. Сиърс се фокусирал в инсталирането на множество личности в експерименталните си субекти.[3]

Шефийлд Едуардс (Sheffield Edwards) бил офицер по сигурността на проект АРТИШОК на ЦРУ (виж Глава 9, бел.прев). По време на този период ЦРУ си сътрудничели с Федералното Бюро по Наркотиците (FBN), един от членовете на което, Чарлз Сиргуса (Charles Sirgusa), бил замесен в създаването на убежища за по-късните експерименти на МК-УЛТРА. През 1960г Едуардс се свързал със Сиргуса, искайки помощ за намирането на платени убийци за убийството на определени чуждестранни лидери – не се посочва дали е щяло да се използва хипноза. Сиргуса не бил съгласен да вземе участие в наемането, така че Едуардс се обърнал към Робърт Махю (Robert Maheu), топ-съветник на Хауард Хюс (Howard Hughes) и бивш агент на ФБР. Махю се свързал с мафиотите Сам Джанкана (Sam Giancana) и Джон Розели (John Roselli), които трябвало да му помогнат да намери наемници за, в този случай, елиминирането на Фидел Кастро.

Схемите за убийството на Кастро били разработени в Отдела по технически услуги (TSS, Technical Services Division) на ЦРУ, ръководени от шефа на МК-УЛТРА, д-р Сидни Готлиб (Sidney Gottlieb). В края на 1961г програмите за убийството на ЦРУ, действащи под названието ЗР-РАЙФЪЛ (ZR-RIFLE, тоест ZR-ПУШКА, бел.прев), били предадени на УилямХарви (William Harvey) от Ричард Хелмс (Richard Helms), човекът, който измислил идеята за МК-УЛТРА в самото начало. В същото време, по което Отделът по технически услуги (TSS) бил замесен в убийството и наемането на бригади, той бил замесен и в една разширена програма по хипнотични изследвания.[4]

Капитан трети ранг Томас Нарут (Thomas Narut), психолог от флота на САЩ, позициониран в Американския Регионален медицински център в Неапол, Италия, признал през 1979г за програми по създаването на убийци под умствен контрол. Нарут направил този явен гаф на психоложката конференция на НАТО “Измерения на стреса и безпокойството” в Осло, Норвегия.

Темата, по която Нару говорил на конференцията, била “Употребата на символичен модел и вербална намеса при индуцирането и премахването на стреса”, но сладкодумното му слово било преди всичко върху ползите от това да се извършват изследвания за флота. Едно от нещата, които споменал, било, че нямало недостиг на доброволци, които можело да бъдат изучавани, като за всички субекти били налични психически профили и минало. След това, в малка група, в която бил и Питър Уотсън (Peter Watson) от лондонския вестник Съндей Таймс, Нарут бил по-прям за начинанията на флота. Той говорел за работата си с “готови за действие части”, като сред членовете им имало командоси и агенти под прикритие в посолствата на САЩ по целия свят, включително “атентатори и убийци”. Според Нарут, тези хора били обезчувствени, като били завързвани за стол с обездвижени глави и залепени отворени клепачи, след което ги карали да гледат заснети кървища от истинския живот, докато най-накрая тези хора не ставали напълно закоравели и безсърдечни към сцени на ужасни касапници. Сред показваните филми било едно брутално африканско обрязване, и един човек, чиито пръсти се отрязвали на дъскорезен трион. Друга техника за обезчувствяване, която прилагали, било показването на пропаганда, целяща да представи обичаите на друга държава като зли и нечовешки. Нарут казал, че успешното програмиране на убийци отнемало само няколко седмици.

Кандидатите да получат обучение за убийци се взимали от екипажите на подводници и от парашутните войски, но включвали също и осъдени убийци от военните затвори. Друг източник за пушечно месо за майндконтрол в програмите за убийци били войници, наградени за храброст. Нарут казал, че избраните мъже били програмирани във флотската невропсихиатрична лаборатория в Сан Диего, Калифорния, и също и в медицинската инсталация в Неапол, Италия.

Въпреки че Нарут признал, че нямал достатъчно високо ниво на секретен достъп, за да знае къде се изпращали всичките програмирани убийци, той все пак знаел, че някои били позиционирани в посолството в Неапол – това щяло да направи разпращането им из Европа лесно.[5]

След като признанията на Нарут били разпечатани в Съндей Таймс, Пентагонът издал официално отричане, че флотът някога е провеждал “психологическо обучение” или обучение на убийци.

Въпреки че признали, че Нарут бил член на флотския състав в Неапол, те казали, че не могли да го намерят, за да получат отговор за обвиненията. Не след дълго Нарут дал прес-конференция, в която заявил, че информацията, която предложил, била само теоретична – такива били програмите, с които флотът можело да се занимае в бъдеще. Скоро след това, флотският централен щаб на САЩ в Лондон направил изявление, че прибързаните констатации на Нарут били направени заради “личните му проблеми”.

Това почти със сигурност не било вярно. Д-р Ървин Сарасон (Irwin Sarason), един от организаторите на конференцията в Осло, признал, че няколко години по-рано флотът го замолил да участва в проект, подобен на описания от Нарут.[6]

Даниел Шийхан (Daniel Sheehan) от групата за обществено застъпничество на института Кристи (Christie Institute) също потвърждава този вид изследвания: “Разговаряли сме с около половин дузина души, които ни разказаха поразително сходна история за това как, в много млада възраст, обикновено между двадесет и двадесет и пет, се свързали с тях, обикновено в контекста на военното обучение, и им било казано: “Вижте, имаме специално предложение за вас. Ще се запишете да служите под обикновеното назначение, че ще сте пехотинци, но след известно време ще напуснете службата и ще получите специално обучение и ще бъдете въведени в специална програма.” Пращат ги на специални места, където са обучавани от военните и след това им се казва: “Ще ви извикват от време на време, за да вършите разни неща за нас”.

Според Шийхан, те се свързали с един младеж на пункт за набиране на войници и след това го предали на агент от Бюрото по алкохола, тютюна и оръжията. Мисията му била да проникне в мотористка банда и да убие водача на съперничеща им банда, карайки двете банди да се сбият и ако може да се унищожат една друга. Младежът бил пратен и в тренировъчен лагер в Хаваи, където получил обучение за убийство, което щяло да се случи в Централна Америка.[7]

Друг човек, 43-годишен германски психолог и доктор по икономика и социални науки, който избира да остане анонимен, вярва, че е бил, още от дете, обект на процедури по контрол над ума. Тези процедури включват “депатерниране” (виж Глава 11, бел.прев) в стил Камерът с употреба на електрошок и психическо каране, наркотична хипноза, ELF програмиране и приемане на наркотик, способен да предизвиква преживявания на прага на смъртта.

Една от тези техники, които описва, е аверсивна терапия, при която се използва “крачол за мъчения”, електрическо устройство за изтезания, което е “парче плат, което се слага около бедрата, направено от кожа и стоманени връзки, чрез които за гениталиите на жертвата се стяга електрод. за източник на ток ползват кабел или батерия, така че да може свободно да се движиш и ако мъчителят иска да те изтезава, той пуска електрически сигнал до батерията чрез предавател”.

Той казва, че “през 1972г се опитаха да ме използват като зомби под прикритие, което трябваше да проникне в редиците на германски терористични войски... Кои бяха те? Казаха, че са Моссад и Шабак. Аз бях отвлечен и заведен в лагер за разпити в пустинята... Силно вярвам, че бях жертва на интернационална тайна служба, получаваща психиатрическо съдействие, оглавявано от Пентагона в името на “националната сигурност”...

“Ясно възразявам против подозрението, че организацията зад атаката срещу човешките права идва от космоса или има нещо общо с илюминати или друг вид конспирация. Аз не вярвам, че извънземни са посещавали планетата ни, но ако съществуват извънземни, те вероятно не са толкова жестоки като човешките ни, твърде човешките ни контрольори...”

“Силно вярвам, че първоначалните идеи за контрол над ума и произвеждането на човешки роботи произлизат от германските концентрационни лагери. Не знам кой е бил онзи Вернер фон Браун от концентрационната психиатрия, който бил нает от разузнавателните служби на САЩ след войната, но принципното функциониране на майндконтрола ме кара да вярвам, че първоначално зад това е стоял някой надарен нацистки мозък...”[8]

Друг човек, явно програмиран като умствено контролиран убиец, бил полковник Уилям Бишъп (William Bishop), той отправил следните думи към изследователя Гари Шау (Gary Shaw) през 1983г:

“По този начин, след Корейската война, аз се замесих с ЦРУ. Бил съм поставян под всеки познат вид наркотик. Медицинските доктори, свързани с агенцията, откриха, че определени наркотици действат доста добре в комбинация с хипноза – хипнотичната сила на внушението – при някои субекти. Аз бях един от тези. Говоря с абсолютната сигурност и знание и опит, че това е не само възможно, но наистина се случи и се случва и днес.”

“Така и не разбрах защо избраха лично мен. Имаше всякакъв брой психологически или емоционални фактори, според които тези хора правеха подбора си. Антисоциални поведенчески навици, параноя или наченки на параноя, и тн. Но когато постигнат успех с това програмиране – или, поради липса на по-добра дума, индоктринация – те могат да вземат един Иван Иванов и да накарат този човек да убие Драган и Драганка Петрови. Той ще получи цялата нужна информация за местонахождението им, всекидневните им навици, и тн. След това влагат в ума му ментален блокаж за тази мисия. Той не си спомня нищо за нея.”

“Може би месец или година по-късно – рядко над година, или поне в онези дни беше така – телефонът позвънява. Ще му прочетат кодова дума и ще е с глас, който Иван Иванов разпознава. Този спусък ще го риведе в действие. Иван Иванов ще извърши убийството, ще се върне вкъщи, и няма да си спомня абсолютно нищо за това. Главата му ще е напълно празна.”

“Сега, има един проблем с това, и те така и не намериха начин, доколкото ми е известно, да го преодолеят. От време на време – това се случва с мен сега – аз ще започна да виждам лица, имена, места, стрелба, за което няма да има логично обяснение. Върнах се за депрограмиране. В тези сеанси те обясняват, че това се случва от време на време, че не трябва да се притеснявам за това, просто да си избистря главата и да забравя.”

“Познавам хора, които постепено изгубиха зрението си, или част от слуха си, или способността да ползват гласовите си струни. Някои имаха хроничен запек. поради изцяло психологически причини, не физически, защото необратимо тези ментални блокажи се развиваха. Аз самият станах напълно импотентен. Поради очевидни причини не желая да навлизам в повече детайли”.

Бишъп умря от сърдечен удар няколко дни след като пусна авторски касетен запис, който включваше горното изказване.[9]


Бележки:

1. Chaitkin, Anton, "British Psychiatry: From Eugenics to
Assassination," EIR, October 7, 1994
2. Smith, Jerry, HAARP: Ultimate Weapon of the Conspiracy, (Kempton,
Illinois: Adventures Unlimited Press, 1997)
3. Chaitkin
4. Russell, Dick, The Man Who Knew Too Much. New York: Carrol &
Graf, 1992
5. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell Paperback,
1977): Bresler, Fenton, Who Killed John Lennon? (New York: St. Martin's Press,
1989)
6. Bowart
7. Bresler
8. Freethinking, The Newsletter of the Freedom of Thought Foundation,
Volume 1, number 4, March 1995. Letter sent to Walter Bowart
9. Russell



Моделът Кенди Джоунс (Candy Jones): Жертва на майндконтрол или майндконтрол постановка?


17

Сенатор Робърт Ф. Кенеди (Robert F. Kennedy), мъртъв на пода в хотелската кухня. Закопчаващата се вратовръзка на бодигарда му Тейн Цезар (Thane Cеsаr) може да се види до дясната му ръка.



Сирхан Сирхан (Sirhan Sirhan) е задържан веднага след стрелбата.

18
Глава 14:

Център за насилие


Диалектиката в действие. Създай насилие чрез икономически натиск, медиите, контрола над ума, агенти провокатори: теза. Контрирай насилието с тоталитарни мерки, повече контрол над ума, надъхване на полицията, видео наблюдение, дрогиране на населението: антитеза. Това, което се получава, е визията на Оруел за 1984г, общество на тоталния контрол: синтез.

По време на президентството на Никсън, агенти от Управлението за подпомагане на полицейските служители (LEAA, Law Enforcement Assistance Administration), ръка на Правосъдното министерство на САЩ, се срещнали на кръгла маса с Ричард Никсън, главния държавен адвокат Джон Мичъл (John Mitchell), Х. Р. Халдеман (H. R. Haldemann), Джон Ерлихман (John Erlichman), и други членове от персонала на Белия дом, както и с д-р Бертрам Браун (Bertram Brown), директор на Националния институт по психично здраве (NIMH). Сред останалите програми, разработени от LEAA, била и една програма за развиване на Компютърна система за наблюдение на населението, проектирана да следи гражданите на САЩ, както и мерки за създаване на национално полицейска сила, включително операция Плетач на кабели (Cable Splicer) и операция Градинска саксия (Garden Pot).[1]

На срещата били подписани документи за свързването на финансирането на LEAA, полицейските щатски цели, и Националния център за психично здраве (NIMH). От онзи момент насетне LEAA осигурявала кинтите за 350 проекта на NIMH, свързани с “менталното здраве”, както толкова евфемистично се нарича. Сред финансираните проекти били дузини програми за контрол над ума и промяна на поведението в болниците, затворите и училищата. Тези проекти включвали една програма на Министерството по здраве, образование и добруване (Department of Health, Education and Welfare), която следяла за психологически проблеми у всички деца в програмата Medicaid (Медицинска помощ, бел.прев); програми за третиране на затворници с психоактивни наркотици; шоково третиране на проблемни деца в поправителния дом Сомърс (Somers Correctional Facility) в Кънектикът; програми за психо-опериране на затворници в Мичиган и Калифорния; тестването на наркотик, предизвикващ повръщане, върху затворници, които нарушавали правилата в Айова; и инжектирането на затворници в Калифорния с тероризиращият наркотик Анектин (Anectine).

Бележка от преводача: Анектин – суксаметон хлорид, познат и като суксаметон или суксинилхлолин (suxamethonium chloride, succinylcholine) е медикамент, който се ползва за причиняване на краткотрайна парализа като част от обща анестезия. Това се прави с цел да се помогне на пробиването на трахеята и на електроконвулсивната терапия. Дава се с инжекция или във вена, или в мускул. Когато е във вена, започва да действа след около една минута и ефектите продължават 10 минути.
Честите странични ефекти включват ниско кръвно налягане, увеличено слюнеотделяне, болка в мускулите и обрив. Сериозните странични ефекти включват злокачествена хипертермия и алергични реакции. Не се препоръчва за хора с риск от високо кръвно налягане или с миопатия. Употребата по време на бременност изглежда безопасна за бебето. Суксаметонът е в семейството на медикаментите, които блокират мускулите и е от деполяризиращия тип. Работи като блокира действието на ацетилхолина в скелетните мускули.

Твърди се, че обвързването между LEAA и NIMH било толкова плътно, че в крайна сметка учените от NIMH попаднали под директорския контрол на LEAA. В крайна сметка това сътрудничество изменило самия характер на LEAA така, че организацията вече не била фиксирана върху мерки за налагане на закона, а основно се замесила във финансиране на контрола над ума в принудителни терапии, психо-операционни процедури, и контрол над поведението чрез дрогиране.[2]

През ноември 1974г Подкомитетът по конституционните права на Сената на САЩ, един от членовете на който бил конгресменът Лео Райън (Leo Ryan), убит в Джонстаун, започнал разследване върху държавното финансиране на програмите за промяна на поведението. Сенатор Сам Ъруин (Sam Erwin), който оглавявал подкомитета, провел разпита на Доналд Е. Сантарели (Donald E. Santarelli), управителят на LEAA, относно вида на проектите, които били финансирани. Това довело до обявлението, направено от организацията, че ще спрат да дават кинти за психо-операционни процедури и други форми на майндконтрол. Не че спазили обещанието си. Поне 537 програми по контрол над ума, включително операции, включващи психо-опериране, продължили финансирането си.[3]

LEAA все още била в бизнеса с майндконтрол, когато д-р Люис Жолион Уест – “Веселия” (Louis Jolyon “Jolly” West), председател на Психиатричния отдел на Калифорнийския университет в Лос Анджелис и директор на Невропсихиатричния институт, предложил на калифорнийския губернатор Роналд Рейгън да се създаде един Център за изучаване и намаляне на агресията (CSRV, Center for the Study and Reduction of Violence).

Първоначалната идея за центрове за изследване на насилието и агресията се родила в ума на агента от ЦРУ и ФБР Уилям Херман (William Hermann), нает от Корпорация за развитие на системи (Systems Development Corporation), освен това бил и контра-бунтовнически съветник на губернатора Рейгън. Херман имал трудов стаж в корпорация Ранд (Rand Corporation), в Центъра по насилието Хувър (Hoover Center on Violence) и Станфордския Изследователски Институт (SRI). По време на Виетнамската война Херман работил в шпионските операции във Виетнам и Камбоджа, вероятно като член на операцията за целеви убийства Феникс (Phoenix), отговорна за смъртта на хиляди виетнамци. Херман също така бил идентифициран и като интернационален оръжеен дилър, търгувал с Иран през 1980г, и който може вероятно да е замесен в Октомврийската изненада. През 1995г Херман излежавал осемгодишна присъда в Англия заради операция по фалшифициране на ЦРУ. Портфолиото му, с две думи, сякаш говори, че е член на Октопода, както го определя и нарича убитият журналист Дани Касоларо (Danny Casolaro).[4]

Бележка от преводача: В американския политически жаргон Октомврийска изненада се нарича събитие, целенасочено създадено или понякога случващо се спонтанно, така че да повлияе на изхода от изборите, най-вече президентските. Името на месец октомври идва от това, че датата на националните избори е в началото на ноември. Следователно събитията, които се случват в края на октомври, имат по-голям потенциал да повлияят на мнението на гласоподавателите.
От президентските избори през 1972г (когато изразът влиза в употреба), “октомврийска изненада” постоянно се използва в кампаниите от партизаните на едната страна, за да дискредитират кампанията и новините за другата страна.

През 1970г докладвали, че Херман действал като контролен агент за Колстън Уестбрук (Colston Westbrook), черен (негър, бел.прев) агент на ЦРУ, специалист по психологическа война, замесен в операция Феникс – доста голяма случайност, тая работа. Известно е, че военнопленниците от Виет Конг (Viet Cong, Национален Освободителен фронт на Южен Виетнам, голяма политическа организация със собствена армия, бел.прев) са били имплантирани с електронни предаватели по време на операция Феникс. Уестбрук сформирал Черната Културна асоциация (за негри, бел.прев) в медицинския център Вакавил (Vacaville Medical Facility), един евфемистично наименуван затвор в Калифорния, който бил операционен полигон на Поделението по максимална психиатрична диагностика (Maximum Psychiatric Diagnostic Unit) (наричано макси-макси по затворническия жаргон), където се извършвали пространни изследвания по изменение на поведението чрез наркотици. Твърди се, че там във Вакавил се провеждала програма по умствено контролирани убийци, в която програмирали хора да убиват известни черни, включително училищния надзорник от Оукланд Маркус Фостър (Marcus Foster), и Хю Нютън (Huey Newton) и Боби Сийл (Bobby Seale) от Черните пантери.[5]

Доналд ДеФрийз (Donald DeFreeze), който между 1967 и 1969г бил нает в Отдела по обществения безпорядък на Полицията на Лос Анджелис, бил черният организатор за Черната културна асоциация във Вакавил. Уестбрук бил човекът, който нарекъл ДеФрийз “Цинке Мтуме” (Cinque Mtume), което означава “пети пророк”, и който е автор на седемглавата кобра от логото на групата, която Цинке по-късно оглавил: Симбионската Освободителна армия (Symbionese Liberation Army).[6]

Друг възпитаник на програмата Феникс, който удрял здраво рамо на Центъра по агресия, бил д-р Ърл Браян (Earl Brian), секретар по здравеопазването при губернатора Рейгън. Браян бил замесен в Октомврийската изненада, в нелегалностите и убийствата в Кабазонския индиански резерват в Индио, Калифорния, в кражбата на софтуера PROMIS от информационната компания Inslaw, и бил идентифициран от убития журналист Дани Касоларо като член на интернационалния престъпен кабал “Октоподът”.

Оглавяващият центъра за контрол на агресията бил Луис Жолион Уест. Професионалното минало на Уест в изследванията, свързани с контрола над ума, се проследява чак до допотопните дни на МК-УЛТРА. Един меморандум на ЦРУ, озаглавен “Техники за разпит”, от 14 януари 1953г, включва следната бележка:

“Ако можем да получим услугите на майор Луис Ж. Уест, Военновъздушни сили на САЩ (морски корпус), обучен хипнотист, и на друг човек, с добър практически опит в конвенционалните психологически разпити и полиграфическите техники, и услугите на подполковник [изтрито], ще сме способни да организираме един добре балансиран изследователски център за разпити на някое специално избрано място.”[7]

Алдус Хъксли (Aldous Huxley), пишейки през 1957г, също споменава Уест, посочвайки, че се е занимавал с хипноза и мескалин (естествено срещащ се халюциногенен алкалоид, познат със психеделичните си ефекти подобно на LSD и псилоцибин, бел.прев). През 1961г Хъксли коментира, че Уест бил експериментирал със сетивно лишаване и подчертава неповторимите му изследователски учреждения. Уест е известен и с това, че е бил директор на програма за изследване на LSD, финансирана от ЦРУ, през 60те години в Оклахомския университет и с това, че е управлявал убежище с неясна функция в Хейт Ашбъри (квартал в Сан Франциско, бел.прев) навръх хипи-сцената.

Уест е психиатърът, който изследвал Джак Руби (Jack Ruby), убиецът на Лий Харви Осуалд, именно той наредил Руби да бъде третиран за ментални проблеми, много е възможно това да е било с цел да се затвори устата на Руби, който твърдял, че за убийството на Джон Кенеди била виновна някаква конспирация.[8]

Уест дори наскоро е бил замесен в експериментите по “далечно виждане” от проект Грилен пламък (Grill Flame), проведен от Станфорския Изследователски Институт. Заради натрупване на лоша слава, човек може да подозира, че този човек понастоящем се подвизама под името “Л. Ж. Уест” (L. J. West) и може да се срещне като наемен пропагандатор на правителствените политики в някои новинарски телевизионни предавания. След обявяването на плановете за Центъра по насилие, Уест бързо драснал писмо до тогавашния калифорнийски директор на здравето, Дж. М. Стъбълбин (J. M. Stubblebine). То гласяло:

“Скъпи Стъб,
У мен има конфиденциална информация, че армията е готова да прехвърли ракетните бази на Найк (Nike) на щатските и местните агенции за невоенни цели. Те може да погледнат особено благосклонно на здравно ориентираните цели.
Такава една ракетна база на Найк се намира в планините Санта Моника (Santa Monica mountains), на половин час път с кола от Невропсихиатричния институт. Достъпна е, но сравнително отдалечена. Обектът има сигурна ограда, и включва различни сгради и подобрения, което го прави подходящ за незабавно нанасяне.
Ако този обект би станал достъпен за Невропсихиатричния институт като изследователска база, може би първоначално като филиал на новия Център за предотвратяване на агресията, ще можем да го впрегнем в много добра работа. Там може да се провеждат сравнителни проучвания, на изолирана, но удобна локация, по експериментални или класически програми за изменение на нежелателното поведение.
Такива програми може да включват злоупотреба с наркотици или алкохол, модифициране на хронична анти-социална или спонтанна агресивност, и тн. Обектът също така може да приема конференции или пансиони за инструктиране на избрани групи от професионалисти в умствено-здравното поле и на други (например, полицейски персонал, служители под прикритие, специални преподаватели) за които и демонстрациите и участието биха били ефективни форми на инструктиране.
Моето разбиране е, че едно директно искане от губернатора или други подходящи държавни офицери, до секретаря по отбраната (или, разбира се, президента) най-вероятно би довело до бързи резултати.”

Сред програмите, които Уест предвиждал да се провеждат в Центъра по насилие, били генетични, невропсихологични и биохимични проучвания на агресивни хора, проучвания върху така наречените “хиперкинетични” или “хиперактивни” деца, “хормонални аспекти на пасивността и агресивността при момчетата”, и наблюдения върху “нормите на агресията сред различни етнически групи”. Било предложено и “имплантиране на мънички електроди дълбоко в мозъка” с цел мониторинг и контрол на агресивните субекти. Уест се сдобил с колебливо одобрение за получаване на сума от $750 000 от LEAA за Центъра по насилие, твърди се, че парите са събрани от Октоподския д-р Ърл Браян.[9][9]

Рейгън бил толкова очарован от идеята за центъра, че я включил в годишната си губернаторска Реч за положението в щата на 11 януари. Рейгън казал, че центърът “ще изследва всички видове агресивно поведение, какво го причинява, как може да се открие, предотврати, контролира и третира.”[10]

Доколкото ни е известно, Центърът по насилие на Уест така и не бил задействан, поне не в грандиозния мащаб, който предлагал. Заради нежелано внимание от групите, защитаващи гражданските свободи и, най-вече, Подкомитета по конституционните права, участващ в разследването на злоупотребата на ЦРУ с контрола над ума, LEAA променила политиката си, така че да изключи финансирането “за психо-операции, медицински изследвания, изменение на поведението – включително аверсивна терапия – и химиотерапия.” През април 1974г Уест все още търсел финансиране за центъра, но със скандала Уотъргейт в новините настроението сред политиците било такова, че те не искали да поемат никакви рискове с потенциално зле звучащи предложения за финансиране.[11]


Бележки:

1. Pabst, Dr. William R., "A National Emergency: Total Takeover",
Society for the Protection of Individual Rights and Liberties, undated article
2. Schrag, Peter, Mind Control. (New York: Pantheon Books, 1978);
Krawczyk, Glenn, "The New Inquisition: Cult Awareness or the Cult of
Intelligence?", Nexus magazine, December 1994/January 1995
3. Martin and Caul, "Mind Control", the Napa Sentinal, 1991
4. Krawczyk; Martin and Caul; Thomas and Keith, The Octopus.
(Portland, Oregon: Feral House, 1996)
5. Krawczyk; Chorover, Stephan L., From Genesis to Genocide: The
Meaning of Human Nature and the Power of Behavior Control, (Cambridge,
Massachusetts: The MIT Press, 1979); Constantine, Alex, Virtual Government.
(Venice, California: Feral House, 1997)
6. Krawczyk
7. Memorandum quoted in Krawczyk, Glenn, "Mind Control,
Techniques and Tactics of the New World Order, Nexus magazine,
December / January 1993
8. Krawczyk, "The New Inquisition"
9. Ibid.
10. Schrag; Krawczyk, 'The New Inquisition"
11. Schrag; Colodny and Gettlin, Silent Coup: The Removal of a
President. (New York: St. Martin's Paperbacks, 1992)

19

КАК СЕ ИЗПОЛЗВА "СЕУ" НА AVID
(СПРИНЦОВКА ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА)

20
Всички теми / Re: Преди и след Розуел
« -: Юни 27, 2018, 02:15:46 pm »
Корабът, с който Хенри Хъдсън навлиза в Горния залив на река Хъдсън, където по-късно ще се намира Ню Йорк, се е казвал "Полу луна" - холандският кораб "Halve Maen".

По някаква случайност, фазата на луната на 11 септември 2001г е именно полу-луна.


П.П.
Между другото, по време на атентата срещу кралицата и кралското семейство на Холандия през 2009г, на 30 април, холандската кралица се вози на автобус номер 11.

21
Всички теми / Re: Преди и след Розуел
« -: Юни 27, 2018, 02:05:57 pm »
На български има страшно малко информация по въпроса, както винаги. Нека и аз спомена нещо, което не се среща често даже и от западните информатори :)


Преди да се казва Ню Йорк, Ню Йорк е представлявал поселище, наречено Нов Амстердам (New Amsterdam).

Холандия основава Нов Амстердам на остров Манхатън (бъдещия Ню Йорк) през 17ти век. Поселището е било столицата на новата колониална държава Нова Нидерландия (Нова Холандия).

Нов Амстердам е преименуван на Ню Йорк на 8 септември 1664г, в чест на дука на Йорк (Джеймс II от Англия), защото англичаните завладяват Нов Амстердам в негова чест. Това се случва след втората Англо-Холандска война (1665–1667).


Нов Амстердам е основан от царското аристократично семейство на Холандия, чиито герб е оранжевият цвят. Така наречената гигантска корпорация House of Orange - което се превежда като Оранжевата династия, Оранжевият двор, буквално Оранжевата къща - е аристокрацията, която извоюва независимостта на Холандия от Испания и на практика създава модерната държава Холандия.

Затова след атентата на 11 септември, като знак за помен, околните сгради ги оцветяват в оранжево. След събарянето на кулите-близнаци, върхът на новия Световен търговски център свети в оранжево.


На 15 септември 1655г Нов Амстердам е бил атакуван от 2000 индианеца във Войната за прасковеното дърво.

На 6 септември 1664г Нова Холандия (със столица Нов Амстердам, на остров Манхатън) официално капитулира пред англичаните, които после ще преименуват Нов Амстердам на Ню Йорк (Нов Йорк).



ВСЪЩНОСТ, самата местност за първи път е открита и картографирана от Хенри Хъдсън - изследовател и мореплавател от 17ти век, известен с откриването на съвременна Канада и части от Североизточните Щати.

В постоянни стълкновения с индианците и постоянни човешки жертви, експедицията на Хъдсън навлиза нагоре по река Хъдсън (наименувана на човека, който я е открил за Новия Свят).

Горният залив на река Хъдсън е сърцето на Ню Йоркското пристанище.

Навигаторът, мореплавател и пътешественик Хенри Хъдсън, дал името на река Хъдсън, навлиза в Горния залив, където по-късно ще бъде основан Нов Амстердам, по-късно преименуван на Ню Йорк, на... 11 септември 1609г.


22
Всички теми / Re: Тайните на мозъка
« -: Юни 27, 2018, 01:53:20 am »
Обосноваващ се на античната литература, Джейнс доказвал, че древните хора не са имали обичайното съзнание, като днешния човек – те не планирали своите постъпки, не взимали решения. Всичките им действия били под влияние на напътствията на боговете или „гласовете“.

Нищо никога не е "доказвал", както формулират журналистите, съставили българската статия.

Популярността на Джейнс се дължи на това, че има няколко предположения, които се сбъдват на по-късен етап от времето, когато се разработва нова по-напреднала технология за мозъчни изследвания. Но на ден днешен за основните му твърдения се смята, че са биологически несъвместими с действителността.

Или по-скоро... дали популярността на Джулиан Джейнс не се дължи на факта, че получава доктурантура и по-късно и магистърска степен от Йейлския университет?

Четял лекции по психология в Принстънския университет - където се е дипломирал и Джон Фостър Дълес, един от тарторите на Новия Световен Ред. Ако някой си мисли, че университетите са "свободнодостъпни колективи", много се лъже. Самият факт, че Принстънския университет е бълвал хора като Дълес 20 години преди Джейнс да го вземат да си чете там лекциите, е красноречив.

23
Глава 13

Променящи се образни представи


Основният замисъл на инжектирането на LSD в света целяло, по същество, една сентенция, която едва по-късно щяла да стане публично разпространена, “Да се промени образът на човека”.

През май 1974г Станфордският Изследователски Институт (SRI) публикувал едно проучване, озаглавено “Променящи се образи”, подготвено от Центъра за изучаване на социални политики на SRI, с директор Уилис Хармън (Willis Harmon). Този доклад от 301 страници носел авторството на 14 изследователи, бил под наблюдението на 23 контрольори, сред които били културният антрополог Маргарет Мийд (Margaret Mead), бихейвиористът (специалист по човешкото поведение) Б. Ф. Скинър (B. F. Skinner), и сър Джефри Викърс (Geoffrey Vickers) от семейството на Британското въоръжение и Британското разузнаване.

Основната теза на проучването били същите стари новини за Новия Световен Ред: себеобразът на човечеството трябва да бъде променен, да се отдалечи от индустриалния растеж и да се насочи към духовните ценности. Според проучването, “Много от настоящите образи, които си представяме, са застрашени от това да отпаднат от употреба. Представата за един образ може да е подходяща за една определена фаза от развитието на едно общество, но веднъж след като тази фаза бъде постигната, употребяването на същата образна представа като ориентир за действие по-скоро ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши... Науката, технологията и икономиката направиха възможни наистина големи скоци към постигането на такива основни човешки цели като физическата безопасност и сигурност, материалният комфорт и по-доброто здраве. Но много от тези успехи са довели със себе си проблемите на прекаления успех – проблеми, които сами по себе си изглеждат неразрешими чрез набора от обществени ценности, довели до възникването им... Нашата силно развита технологична система води до по-голяма уязвимост и сривове. Действително, обхватът и взаимосвързаните последствия от социалните проблеми, които възникват сега, са сериозна заплаха за нашата цивилизация... Ако нашите проекции за бъдещето се окажат верни, можем да очакваме, че свързаните с тези тенденции проблеми ще станат по-сериозни, по-универсални и да се случват по-бързо и често.”

Според Станфордското проучване, “Образните представи и фундаменталните концепции за човешката природа и потенциали могат да имат огромна сила в оформянето на ценностите и действията на едно общество. В това проучване ние се опитахме да:
(1) Да осветим начините, по които нашето сегашно общество, неговите граждани и институции са били оформени от подлежащите митове и представи от миналото и настоящето.
(2) Да изследваме, по отношение на съвременните социални проблеми, нищетата на настоящо поддържаните образни представи за човечеството и да идентифицираме нужните характеристики на бъдещите образни представи.
(3) Да идентифицираме силни лостови дейности, които могат да доведат до възникването на нови образни представи и нови политически подходи към разрешаването на ключовите проблеми в обществото.”

Според мен заливането на населението на планетата с LSD явно се е считало за един от онези силни лостови дейности. Това е било начин за извръщане на масите от аполитическия активизъм, който е можел да отнеме парче от баницата на властимащите, и насочването на тези маси към живота на едно възторжено мистично селячество.

Корпорацията Ранд (Rand Corporation), произлязла от Тависток и финансирана от ЦРУ, дори спонсорирала проучвания, даващи информация за “промяната в догматизма” и политическите мотивации на вземащите LSD. Според едно проучване, с автор Уилям МакГлотлин (William McGlothlin) от Ранд, “Ако някои от субектите идват от крайно десните или левите организации, може да е възможно да се добият допълнителни поведенчески наблюдения, изразяващи се в това, че тази бройка индивиди напускат или стават политически неактивни”. [1]

Друга груп, която отблизо следяла Цветното поколение, била Хъдсъновия институт (Hudson Institute), основан от Херман Каан (Herman Khan), който получил финансиране от Фонда за човешка екология (Human Ecology Fund), изрезка от ЦРУ. Каан посетил Милбрук (Millbrook) и други центрове на психеделична активност, въпреки че въобще не бил адвокат на ползите от LSD. “Той основно се интересува от социалния контрол”, както казва един консултант от института Хъдсън.

Трябва да се отбележи, че някои от спонсорираните от Тависток създатели на LSD културата, хора като Тим Лийри (Tim Leary), може да са чувствали, че мотивацията им е добронамерена – взимащите LSD имат тенденцията да развиват месиански комплекс, в който виждат наркотика като решение на всички световни проблеми и се опитват да зарибят с него всички останали – но стратегическите опори на тези мотиви лежат в плановете за Нов Световен Ред на Британския елит. Лийри и неговото обкръжение са били или съзнаващи, или несъзнаващи агенти на Тависток.

Въпреки че масовите медии гласно заклеймяват идеята, че въобще може да има конспирация за контрол, действаща зад кулисите на обществото, истинските членове на конспирацията често са доста прями, когато казват какво се случва. Мерилин Фъргюсън (Marilyn Ferguson), протеже на Уили сХармън, която базира книгата си “Водолейската конспирация” (Aquarian Conspiracy) на “Променящите се образни представи” на Хармън, говори за това как ще се случи едно Тавистошко преструктуриране на света. Тя го нарича СПИН-принцип (SPIN principle, от английската дума spin - “въртя”, тоест ВЪРТЕЛЕЖКА, бел.прев), Сегментирани Полицентрични Интегрирани Мрежи (Segmented Polycentric Integrated Networks). Въпреки че тя твърди, че идеята е нова, очевидно е, че това е именно подхода на Новия Световен Ред от самото начало:

“Това е източник на власт, който никога преди не е бил ползван в историята: множество самодостатъчни социални движения, свързани в името на цял набор от цели, чието постигане ще преобрази всеки аспект от съвременния живот.”

“Тъй като ВЪРТЕЛЕЖКИТЕ толкова много се различават по качеството на организираността си и въздействието на бюрокрацията... повечето хора не ги виждат – или ги смятат за конспирации. Мрежите често предприемат сходни действия бе зда се съвещават едни с други, просто защото споделят толкова много взаимни вярвания. Може също да се каже, че споделените вярвания са самото тайно споразумение помежду им.”

“Водолейната конспирация, по същество, е ВЪРТЕЛЕЖКА на ВЪРТЕЛЕЖКИТЕ, една мрежа от много мрежи, целяща социална трансформация. Водолейната конспирация действително е паянтова, сегментирана, еволюционна, повтаряща се. Нейният център е навсякъде. Въпреки че много социални движения и групи за взаимопомощ са нейни съюзници, нейният живот не зависи от нито едно от тези.”

Крайният резултат от подхода на Тависток и посоката, в която се е насочила неговата Въртележка на въртележките, са очевидни. Един малък процент от населението ще продължи да съществува в своя плюшен рай, докато основната част от света ще бъде редуцирана до едни оцеляващи стандарти на живот и ползите от технологията и индустрията ще й бъдат отказани, но пък тази част от хората ще се радват на всички наркотици, които си поискат.[2]


Бележки:

1. Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985); Dr.
John Coleman, Conspirator's Hierarchy: The Story of the Committee of 300.
(Carson City, Nevada: America West Publishers, 1992)
2. Lee and Shlain

24

Транспондер за имплантиране

Описание на продукта:

Транспондерът за имплантиране е пасивен радио-честотен идентификационен белег, проектиран да работи съвместно с подходяща радио-честотна система за прочит на идентификационни номера. Транспондерът се състои от електромагнитна намотка и микрочип, запечатани в тръбовидна стъклена капсула. Чипът е предварително програмиран с уникален идентификационен код, който не може да се променя; налични са над 34 милиарда индивидуални кода. Когато транспондерът е активиран от ниско-честотен радио сигнал, той излъчва идентификационния си код към четящата система. Проведените независими тестове показват, че транспондерът е безопасен и лесен за имплантиране.

Въпреки че е специално проектиран за имплантиране в животни, този транспондер може да се използва за други приложения, когато е нужен идентификационен белег с микро размери.


25
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Юни 20, 2018, 12:21:51 pm »
Има разлика между взимане на пример и почит.

Когато взимаме някой за пример, обикновено се стремим към постиженията им, но ако са провалили се личности (като Ботев), винаги можем да кажем, че взимаме пример и от грешките им, както и от стремежите им. В крайна сметка, Ботев е прекалено много човек, за да бъде почитан. Има прекалено много човешки недостатъци и прекалено много човешки слабости. Всичко това го приобщава към нас, и към всички останали хора... но почитта се противопоставя на тази инерция, защото почитта отдалечава субекта от всички останали, тя поставя на пиадестал. Всичко, което се почита, е на някакъв пиадестал.

А Ботев не е правил това, той винаги е слизал от всички пиадестали, на които някой евентуално би го качил.

Аз си мисля, че ако Ботев можеше да види последствията от примера си днес, щеше да нарече българския народ с всякакви думи, които дори аз не си позволявам, за да не си загубя аудиторията (въпреки че и малкото хора, които още ме четат, са доказали през времето, че го правят въпреки обидите, защото знаят какво търсят). Мисля, че тези сирени на ден днешен, биха хвърлили Ботев в потрес. Не е трудно човек да му влезе в положението и да погледне през неговата призма за нещата. Нима някой мисли, че Ботев няма да се възпламени като динамит, като види тази почит към обикновената му човешка личност на фона на цялата лицемерна мизерия, в която се намира народа? Както Левски прокълна българите преди да умре, така би го направил и Ботев, ако чуе сирените в деня на смъртта си.

Аз лично, бидейки анархист по виждания и поведение, взимам Ботев за пример в много неща. Но точно както и другите хора, които взимам за пример, като Тесла, Шаубергер, Райх, Лийдскалнин и други, аз взимам за пример общите им грешки, общите им провали и неправилни действия и избори, довели до провала им. В провала си те всичките са еднакви и си приличат, защото ако тези исторически личности се познаваха едни други, щяха да видят, че всички допускат сравнително еднакви грешки. И провалите им сравнително си приличат.

Но в моментите на трудност, когато някое предизвикателство ми идва твърде нагорно, мисля за тези личности като примери за успех - как те са се справяли със своите трудности и се опитвам да повтарям каквото те са показали.



Но почит? Както сега ще почитаме бронзовия Свети Добри на пиадестала пред Александър Невски? Не... Добри е от онези хора, които преди всичко им се услажда почитта към тях. Добри просто беше идеалист - след като си убеден, че Бог ще те почита заради разграждането на личния живот, за какво ти е почитта на пълзящите хора или институции-подизпълнители? Добри минаваше за скромен само пред най-ниско пълзящите хора. Но това беше единствено заради убеждението му, че си е уредил почит и признание от самия Господ.

И какво може да се очаква от един обикновен червей? Обикновените червеи винаги можеш да ги купиш с почит, уважение, признание и другите его-форми на ухажване. Може би е по-добра идея да се направи огромен бронзов червей, навит и изправен като змия, на пиадестал пред Св. Александър Невски, и да пускаме стотинките в кутия пред него.


Ботев винаги е искал да даде пример, поне така твърди в творчеството си. Наистина, да се самоубиеш по най-безсмисления начин, защото си се отчаял и обезверил в успеха на каквото и да е, е негативен пример, но все пак е пример. Не знам по какъв друг начин щеше да се самоубие Ботев, ако знаеше, че ще го почитат след това. Сигурно щеше да се удави в кофа с вода на борда на Радецки, само за да спаси безсмъртната си душа от омаскаряването, което ще му тегли простия народ завинаги след това.


26
Mermaids: The Body Found

Този филм е художествена научна фантастика, стилизарана като документален филм. Както Вещицата от Блеър е стилизиран като кадри на очевидци. Казвам го, за да не се обърка някой. Имаше доста шум и драма от заблудени хора около него като излезе.

https://en.wikipedia.org/wiki/Mermaids:_The_Body_Found

27
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Юни 19, 2018, 12:58:36 am »
Чудесно. Точно три дена след Видовден БПЦ ще направи огромен кумир на Добри, баш пред Светия храм, за да може да продължи да се облагодетелства постмортем. На това му се вика лихви. Може би някой ден всяка селска църква ще започне да си отглежда бездомници, това е чудесен бизнес план.

В днешния несигурен свят е най-добре да се живее от лихви и проценти. И от наеми върху лични имена и образи на починали.

28
Всички теми / Микроферма за кълнове
« -: Юни 19, 2018, 12:25:08 am »
От няколко седмици вече съм притежател на известната самоделна Микроферма за кълнове :)

Както повечето от настоящите участници и читатели знаят, имам богат опит с гладуването и храненето по всевъзможни начини, от самостоятелно излекуване на лични болести до застрашаване на личния живот, мога да говоря за почти всичко в тази област. Определено имам и богат опит с покълването. Никога обаче не съм имал възможността да проведа диета на поници - това е онзи стадий на поникване, когато кълнът разлисти зелени листенца.
Основната пречка беше, че винаги съм работил на смени по 12 часа, но за разлика от ферментациите кълновете искат да им се обръща внимание по няколко пъти на ден. Когато съм си вкъщи всичко е наред, но на всеки два-три дена кълновете ми остават сами за 12 часа, а това е прозорец за загниване и плесенясване. Нужна е само една възможност за сговняване на атмосферата да бъде успешна, за да отиде в кофата цялата реколта в дадения съд.

Аз самият до сега съм си правил няколко инструмента за по-лесно системно отглеждане на кълнове. Така и не успях обаче да направя подходящ съд и система, която да създава нужния климат за семената. Възможно е да се направи автоматична механична система, ако човек се зарови в античните изобретения и изкуството на Да Винчи например, но заради света в който живеем днес, тези усилия ще доведат до нещо не чак толкова задоволително. Винаги съм си мечтал за автоматичен електронен контролер за тези неща.





От сайта на човека можете да разберете всичко, ако ви интересува това устройство.



Защо на мен ми харесва? Ето какво значи това за МЕН.

Харесва ми заради човека. Този човек отговаря на повечето ми вярвания и на много от нещата, към които се стремя. По мои преценки и предположения (без неоспорими доказателства) и по мнение на мои приятели, това е същият онзи Людмил, който разпространи в интернет отглеждането на децата без пелени.

Без пелени - Естествена Бебешка Хигиена (ЕБХ)

Както всички настоящи читатели и участници знаят, ненавиждам медиците и лекарите, които практикуват в институционализираните медицински учреждения. Поради това, определено и с две ръце съм застъпник за надомното раждане на деца. Не само че информацията за гледане на бебета без пелени е на 100% вярна и работеща, но имам и приятелско семейство, които наскоро посрещнаха първото си дете и изпробват всички тези алтернативни подходи с чудесни резултати. Те самите подготвят интернет портал за такива неща, така че няма смисъл сега да говоря с подробности за това. Ще му дойде времето.

Отдаден поддръжник съм на идеята, че градовете трябва да се напуснат, ако човек иска да вземе контрола на живота си в свои ръце. Някои от вас знаят колко много думи сме изписали по въпроса с децентрализацията - децентрализация на образованието, децентрализация на медицинското обслужване, децентрализация на енерго- и водоснабдяването... Това е практиеският начин да си възвърнем свободата.
Само че, за да може човек да напусне града и Системата на робството и контрола, той има нужда от ЗНАНИЕ. Това знание се изразява в знаенето и умеенето да се намират и изработват ОРЪДИЯ НА ТРУДА и способи, които да работят ВМЕСТО човека. Да излезеш от добър стандарт на живот и да се набиеш в лош стандарт на живот, само защото единият носи етикега "град", а другият - "село", озвачава от роб на Системата и технологиите да се превърнеш в роб на примитивизма. Това няма нищо общо със стремежа към свобода. Групите, които повтарят редовните грешки на родовите имения и системните глупости на екоселищата, са болшинство в България. Те за жалост произвеждат единствено отчаяни хора и помагат на непречупените да се пречупят, превръщайки мечтите им в илюзии.

Но хора като Людмил са безценни за всички нас. Този род хора осъзнават, че за да победиш Системата, ти е нужна информация. След информацията, ти е нужен способ.

За да избегнеш намесата на медиците в живота на детето си, ти е нужна информацията, че е възможно да става по друг начин. След това ти е нужно някой смел човек да разработи способа, за да можеш да го повториш и ти.
За да можеш да вземеш под контрол здравето и храненето си, ти е нужна информацията за най-чистите и подходящи храни. След това ти е нужно някой смел човек да разработи способа или инструмента, за да го повториш или за да го купиш и ти. И тук идва ред на парите.



Както изглежда, явно съм напълно самоосъзнал се анархист. Не защото се числя към българските малоумни тинейджъри, за които анархизъм значи урок по полит-история и не защото съм захлебен с някакви тинейджърски манифести. За мен е достатъчно да разгледам описаното от Ларкън Роуз и Джереми Лок, за да видя че това са естествените закони и корените на всички неща.

Човек може да бъде свободен на пазара, само когато има пазарно осъзнаване. Моето пазарно осъзнаване ми казва, че в никакъв случай не бива да посещавам верижните магазини, когато търся хранителни стоки. Ако търся нещо за ядене, купувам единствено от сергиите на пазара. Когато ходя на пазара, избягвам да пазарувам от дъртаци и пенсионери. Причината е, че на моя пазар поне има много сергии, на които продават млади момичета и момчета, мои връстници или по-малки или по-големи от мен, както и млади семейства. Нямам никакъв интерес, при това положение, да бъда клиент на някой пенсионер. Винаги, когато ходя на пазара, купувам от едни и същи хора - защото това е начина винаги да получавам най-доброто и винаги да получавам повече като отношение, а не минимума като отношение, който получават неприятните хора.

И по този начин имам контрол над онова, което намирам и получавам на пазара - никога не бих могъл да имам контрол над онова, което получавам във верижен магазин.

И в този ред на мисли... никога не бих си купил някакъв уред за правене на кълнове от какъвто и да е производител, при положение, че Людмил продава самоделни апарати.

Първо, Людмил разбира какво прави и защо го прави и го показва. Така че аз знам, че този самоделен уред е правен с много неща наум и с много съображения, за които аз сега не се сещам, защото никога не съм се опитвал да го направя.
Аз самият се занимавам с разни изобретения (както може би знаете). Не говоря за тях поради съображения за бъдещето. Защото аз съм човек, който с изобретенията си се цели в бъдещето. Правя ги, за да изпълняват някаква роля, с изпълняването на тази роля целя да постигна определен ефект върху нещо по-голямо и по-широко и успехът на изобретението е само началото на начинанието. Знам какво означава да се стигне до този етап на дадена машина.

Един-двама човека вече ми отправиха очаквания коментар, "Двеста кинта за кутия с вентилаторче за компютър? Дето мога сам/сама да си я направя за левче?". Ако и вие мислите по този начин, тогава покажете ми, че можете да го направите. Ще ви дам левчетата, които искате, може дори да поискате и повече и пак ще ви ги дам, не съм беден. Единственото, което аз искам, е да ми дадете способ, който работи, и средство, което да ми помогне да се противопоставя на централизираната Система. Аз искам този уред. Каквото поискате, ще ви го дам, искам само да го направите - да купите тия материали и да ги сглобите по този начин, за да мога да ползвам машината.

Истината е обаче, че ако можехте, щяхте вече да сте си я направили. Истината е, тоест, че вие НЕ МОЖЕТЕ.

Е... след като не можете, тогава защо въобще става дума за парите? Ако мислите по този начин, значи никога не сте се опитвали да излезете от Системата. Никога не сте се изправяли пред проблем, не защото няма пари, а защото няма РЕШЕНИЕ. Аз бих казал, че ако някой не се е изправял пред проблем, който не може да се реши с пари, значи не знае какво означава отчаяние.
Нищо не опира до пари, и вашите господари разбират това по-добре от вас!

Самият факт, че Людмил е успял да организира продаването на тези машини ВЪПРЕКИ Системата на правителството, е великолепен успех. Всеки човек трябва да е свободен да търгува с когото и с каквото пожелае, след като нищо не е откраднал (материално и нематериално). Подчинението на търговските закони обаче е точно обратното дело - никой не е свободен да прави каквото и да е и всеки подлежи на изнудване.
След като тези машини все пак се продават, по каквито и да е начини, аз се радвам.




Относно опита ми, критика и забележки

Определено е вложено голямо старание, това го казвам като самоук шлосер ;D Микрофермата идва и с подарък книжка, която може да се купи отделно за 5 кинта. Представлява изпринтирани листа и един цветно принтиран ламиниран лист А4 като за корица отпред и отзад, всичко хванато с телбод. Евтино... но се е получило много сполучливо и е много практична идея. Забелязват се и други практични и сполучливи решения по уреда...


Има обаче забележими недостатъци.

Вторият етаж според мен не работи. Всяка кутия идва с чиниики за окачване като втори етаж, на едни телове, които определено са единственото лошо изпълнение, което съм открил, намразих ги на минутата. Но вторият етаж не получава достатъчно влага от пръскачката, освен това прави завет на долния етаж и това се забелязва в растежа на пониците.

И със и без втори етаж, кълновете на първия не се развиват еднакво. Порастват много големи откъм пръскачката, и остават много по-малки под вентилатора. Мислено може тавичката да се раздели на три равни части по дължина, като онази една трета, която е срещу вентилатора, трябва в даден момент да се завърти наобратно, така че да отиде под пръскачката, защото кълновете никога не се развиват до поници.

Става дума за един и същи проблем (неравномерното порастване на първия етаж и недостига на влага и заветът, който прави втория етаж) и това е, че вентилатора просто издухва влагата от пръскачката в другия край.

Проблемът не е критичен, нека не звучи така, защото определено произвеждам доста добив на кълнове, и на един и на два етажа. На око бих го оценил, че ако предположим, че машината трябва да е 100% ефикасна, тя на практика е 70-80% ефикасна, като резултат измерен в големи зелени поници.

Но каквато и да е ефикасността, за мен тази машина е отворена врата :) За първи път в живота си мога да ям поници всеки ден и в желаните от мен количества - по друг начин, без автоматичен контролер, който да поддържа контролирана среда, този вариант би бил недостъпен за мен.



Възможни решения

Аз бих проектирал друг дизайн, бих ползвал овален съд и бих изнесъл вентилатора странично, така че въздухът да влиза под ъгъл в овалния съд, тоест бих се опитал да наподобя някои от известните чертежи на Шаубергер.

Човек веднага осъзнава обаче, че това е доста непрактично, защото продуктът би се усложнил. Да, ако човек си прави микроферма САМ, той би трябвало да заложи на дизайн, базиран на Шаубергер и прочие... но това е предимството на знаещия и можещия. Тук става дума за пласирането на прост уред - колкото по-опростен дизайн, толкова по-широка публика. Защото все пак целта не е само и единствено някой да се натъпче с кълнове - целта е простите и невежи българи (както пише в историята си  Петър Бакшев) да си отворят очите. За това говори и цялата информационна кампания и информационни материали, които Людмил трябва да подготвя - не за да създаде бъдещите купувачи на тези машини, а за да създаде различни животи от тези, които невежите българи в момента водят.

Затова, според мен може да се направи и друго - програматорът може да се настрои така, че пръскачката и вентилаторът да не работят едновременно. Според мен така ефикасността би трябвало да достигне 100% от капацитета на дизайна, поне за този модел.

Но може би това е означавало оскъпяване в известна степен. Както казах вече, за хората като нас това не би трябвало да има значение. За другите хора, които за нещастие са повече, може би ще е прекалено за крехката им воля.


29
Тъкмо навреме идва едно журналистическо интервю, за да подкрепи и допълнително да обоснове горните ми думи... и послание.

Балканите в момента са фронтова линия в нова Студена война



Нима ние като аудитория не помним "случайните за професията", некомпетентни хора, управлявали редица форуми, в които сме участвали до сега?

Нима ние като аудитория не помним "компетентните по всичко лица, за които е болезнено важно да бъдат харесвани"? Които през годините постоянно ни заливат с разкази за живота си, за които не личат доказателства?

Нима ние като аудитория не сме свидетели на липсата на защитен механизъм у форумните общества, от които в миналото сме били част?

Нима някой от нас ще отрече, че видиотяването е многогодишен процес, продължаващ и сега с пълна сила?



Журналистът Иван Георгиев споделя прогнозата на предния ми коментар. Предупреждението накратко звучи така: Българите са на път да загубят и телевизията си. Скорошна е ситуацията, в която на незнаещите английски и неможещите да ползват интернет българи няма да им остава никаква друга алтернатива за осведомяване. Това в скоро време ще означава, че който не знае английски и/или не може да ползва интернет, вече няма да може да оказва влияние вълху процесите по взимане на решения за собственото му социално положение.

Затова места като "Апокрифна Академия" може би ще са ключови за множество съдби.

30
Иван Георгиев от bTV: Балканите в момента са фронтова линия в нова Студена война

В нюзрумите и редакциите се инсталират случайни за професията хора на ключови позиции, казва журналистът

18 юни 2018

Източник: OFFNews.bg




Иван Георгиев е част от екипа на bTV вече 12 години. Зрителите го познават и като водещ на новините, и от репортажите и преките му включвания в емисиите и сутрешния блок. Автор е и на множество документални филми, излъчени в bTV Репортерите, последните от които бяха посветени на Западните Балкани.
Завършил в журналистика в Софийския университет, а през 2012 г. е избран за Fellow на Световния прес институт. През 2011 Иван е избран от колегите си в bTV за репортер на годината, а година по-късно получава първата голяма награда за разследваща журналистика на фондация "Радостина Константинова” за разследванията си за манипулиране на изборите.

- Правил сте доста журналистически материали за Македония, а съвсем наскоро bTV показа Ваши филми за Косово и Македония в светлината на Срещата на върха на ЕС за Западните Балкани. Откъде се породи интересът Ви към тази тема?

- Естествено, предполагам в резултат на натрупвания.

- Пътувате ли често до страните от Балканите? Какви разлики забелязахте при сегашните си посещения, в каква посока са промените?

- Пътувам толкова често, колкото го налага работата ми. Навсякъде промените, ако въобще ги има, са в различни посоки. Но почти навсякъде се строи усилено. Зад забързания стремеж да се създаде или подмени остарялата инфраструктура прозират форсираните опити за налагане на геополитическо влияние. В Косово, например, мащабът на строителството е впечатляващ. Държавните поръчки се изпълняват основно от турски компании. Често детайлите около финансовите условия по тези мега проекти (магистрали, летище, жилищни комплекси и т.н.) не са публични, което пък е доказателство, че едно от малкото неща, които бързо се променят на Балканите, е джобът, в който отива „бакшишът”.

А иначе, както ми каза игуменът на манастира Високи Дечани – отец Сава Янич: “Лесно е да смениш военната униформа с костюм Армани”. Неслучилата се промяна зад фасадната е тази, която тормози хората в региона. И е причина толкова много от тях да търсят бъдеще някъде другаде.

От известно време усещам умора у хората в Западните Балкани – от вече безвкусната дъвка, която се дъвче десетилетия – на националистическата пропаганда, великодържавническите идеи, популизма, корупцията и безпътицата, която остава след тях. Хората искат да живеят в демократични общества, основани преди всичко върху върховенството на закона. Работа и елементарна справедливост, с по-прости думи. А това все още е недостижим връх на Балканите. И примерите са болезнено много. Не бива да забравяме и товара на пренаситеното със събития минало.

Излъганите очаквания за цивилизоване на обществените отношения, за спазване на социалния договор води до резигнация и опасни разпади. Паралелно те водят със себе си процеси на капсулиране, които създават благодатни условия за радикализация и екстремизъм. На този фон, мислещите хора, преяли с пропагандата на местните, провинциални демагози, все повече се чувстват предадени и сами.

- Усещате ли нюанси в отношението към българите в различните балкански страни?

- Различно отношението към нас има не просто в различните страни, но и в различните им етнически общности, региони на държавите, социални прослойки и т.н. И всички те са исторически обосновани. Случайности не съществуват. Познаването на тези нюанси и натрупванията, довели до появата им, е задължително, преди да започне фактическата работа „на терен”, както журналистите обичат да казват.

- Кои са най-трудните въпроси за задаване там?

- Това с трудните въпроси е клише, което за разлика от повечето други не е истина. Има въпроси, на които трудно се отговаря. Но те са най-лесни за задаване, защото обикновено са най-важните.

- Личното Ви мнение – ще се присъединят ли към ЕС? Как си представяте ЕС със Западните Балкани и след Брекзит?

- Това е един и същ въпрос. И отговорът е “не”. И не мисля, че всички тези срещи с политическите лидери на шестте страни от групата на Западните Балкани, също както и с Ердоган, през изминалите няколко месеца, имаха за цел присъединяване или слагане на фактическо начало на истински преговорни процеси за това. Западните Балкани се превърнаха в политическо и медийно клише заради форсираните опити за вземане на по-добри геополитически позиции в региона. Балканите в момента са фронтова линия в нова Студена война, по която Русия и западните съюзи се опитвам да чертаят собствените си политически, военни и икономически проекции. В това число попада и контролът върху енергийните потоци, които минават или ще минават през региона.

За какъв Европейски съюз можем да говорим, след като половината от страните в групата са на практика нефункциониращи държави. Най-ярки примери са Косово и Босна и Херцеговина, които се превърнаха в точно обратното на онова, заложено поне на хартия в Куманово и Дейтън. Компания им прави и Македония, която все още е парализирана от задушаващата схватка, в която са се хванали официалните власти и бившите югославски (настоящи сръбски) служби, изпълняващи задачите си, проводени по оста Москва – Белград – Скопие. В тази линия попада и София, между другото.

Целта на това непрекъснато вкарване на Западните Балкани в дневния ред беше регионът да се обърне към НАТО и ЕС, в опит да се откъсне поне частично от зоната влияние на Русия. А провинциалните демагози наоколо с охота запяха този рефрен, първо, защото знаят, че популистките им режими се крепят на изчерпващо се външно благоволение. А в последствие, и защото образът на изпечени геополитици, миротворци и европейци, който сами нарисуваха за себе си, особено много им хареса. Това обаче е криво огледало.

Представям си приемане най-много на Македония в НАТО в обозримо бъдеще, което така или иначе минава пред споразумение с Атина за името. Без моркова на евроатлантическата интеграция, македонците няма да преглътнат това, без значение какви словесни еквилибристики ще използва Зоран Заев. И начало на преговорни процеси за присъединяване към ЕС, които спокойно могат да се проточат до следващото българско европредседателство.

- По какви други теми работите?

- В момента по няколко различни. Първа ще стане видима за зрителите работата ни с оператора Борис Пинтев в Нагорни Карабах. След изострянето на конфликта през 2016 година Деси Ризова и операторът Евгени Генов влязоха през Армения, за да разкажат за събитията там. Сега ще покажем войната от страната на Азербайджан. По т.нар. „линия на контакт” записахме вълнуващи разкази от това окървавено парче земя. Ще ги видите в „бТВ Репортерите” и Новините.

- Занимавате се с журналистика над десет години. Как се промени професията през това време според Вас? И как виждате работата си след още 10?

- Най-видимата промяна е, че печатните медии бяха докарани до състояние на съществувание “проформа”, а след това евтаназирани. Мисля, че хората, които го направиха, сега ще съсредоточат целия си финансов, политически и логистичен ресурс върху електронните медии и в частност – телевизиите. По простата причина, че организациите, които в момента мимикрират като вестници, като печатна журналистика, загубиха напълно социалните си валенции.

С други думи, няма никакво значение какво ще напишат ‘жълто-кафявите’. Докато с телевизиите ситуацията все още не е такава. Обществото показа, че няма защитен механизъм. Напротив – видиотяването е продължаващ с пълна сила процес.

Онзи ден бях в една софийска поликлиника. В коридора, в който чакаха хората пред кабинетите, имаше включен телевизор – “Тази сутрин”, бТВ. Водещата тема беше убийството на рецидивиста Владимир Пелов. И пациенти и персонал не спряха да се възмущават, че “ги занимават с тоя”, без да си дадат нито за секунда сметка, че случката с избягалия от Централния софийски затвор, а след това застрелян в РОДНИЯ МУ му Ботевград, е доказателство за абсолютния разпад на държавността и абдикиране на държавата от основните й функции. При това поредно доказателство. На тези хора какво точно да им разказваме за Западните Балкани?! За репресиите в Турция, за етническата дискриминация и религиозната радикализация в Косово, за невидимите социални процеси в Македония, за раните в Босна и югоносталгията в Сърбия...?

В този ред на мисли, това, което се опитваме да правим с колегите, скоро ще се превърне в прекалено скъпо телевизионно удоволствие, предназначено за бутикова публика, която няма влияние върху процесите на взимане на решения в комерсиалните телевизии.

През изминалите 12 години, откакто съм в телевизията и имам наблюдение върху медийната среда отвътре, прави впечатление инсталирането на дълбоко некомпетентни и случайни за професията хора на ключови позиции в редакции и нюзруми. Целта винаги е била една и съща – контрол. Един талантлив журналист с идея за мисията на професията не може да бъде заставян да взима решения, в които не вярва, защото отговаря единствено пред собствената си съвест. Професията целенасочено се наводни със свръхамбициозни и крайно неспособни хора. Такива, на които им е по-важно да разказват за себе си, отколкото чуждите истории. Компетентни по всичко “лица”, които са възприели като свой принципа “не е важно как живееш, а как разказваш за живота си”. И разказват собствените си легенди. Защото им е болезнено важно да бъдат харесвани.

След 10 години сигурно ще съм в позицията на сегашните си колеги, които се чудят дали телевизията няма да им благодари финално за дългогодишната работа, заради появилите се на челата им бръчки. Защото, нека бъдем реалисти, и изброим възрастните колеги в гилдията, работещи на върха на медийната пирамида. Но това е част от света на медиите и съм го приел. Учен съм, че журналистът трябва винаги да си носи молбата за напускане в джоба. Моята съм я написал още преди години, за да знам, че съм я свършил и тази работа. А междувременно ще се наслаждавам на срещите, пътуванията, снимането, писането, разказването, приятелството и таланта на колегите си.

- Съветът ви към хората, които се чудят дали да изберат журналистиката за професия?

- Тези, които се чудят, дали да изберат журналистиката, по-добре изобщо да не я избират.

Страници: 1 [2] 3 4 5 ... 43