Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 [2] 3 4 5 ... 59
16

[ДеМео]: По отношение на водата, както ще ви покажа, се повдигат въпроси. Дали био-ефектите на оргонния акумулатор се дължат на директното му влияние върху биологичната вода?

Смисълът е, дали собствената ви биологична вода не взима нещо от оргонната енергия... Както казва Райх, оргонната енергия и водата са взаимно привлечени едно към друго. Има нещо тук, на което и самият Райх се е натъкнал, което е показвало, че водата е нещо специално що се отнася до експериментите му с жизнената енергия. Моята работа осигурява обективните измервания за това.


[ДеМео]: Един от аспектите, които Райх повдига на въпрос, е за наситеността на синьото на определени природни феномени. Това за него е израз на оргонната енергия. И той стига до това на първо място заради бионите, заради синия им цвят, който ви показах. И второ, защото когато направил силни вакумни тръби и ги заредил в оргонния акумулатор, отнело по-малко електрическа енергия, за да ги накара да светят, отколкото е нормално. И когато почвали да светят, светели в красив син цвят.

Аз можах да направя това, и този експеримент успях да репликирам. Само че аз успях да ги накарам да светят само с няколко стотин миливолта. И това се прави с ръка - потърквате ги с ръка и те примигват със същия син цвят.

Вижте някои от тези неща (на картинката). Гледчерски лед! (горе вдясно) Всички знаем за него. Какво се случав с гледчерския лед, че свети с този дълбок син цвят? Прилича така, все едно свети... на мен, на вас, прав ли съм, прилича че свети? Дали наистина поглъща слънчева светлина и после отново я излъчва в синия спектър, защото вътре в него тя е разпръсната? Така ли е? На мен ми е малко... твърде интензивно за основните ми възприятия, за да приема тази идея.

А това не е небето с дървета пред него (долу вляво). Това е всъщност кратеровото езеро в Орегон, това е отражение от водната повърхност. И водата ИЗГЛЕЖДА така синя! Толкова синя изглежда... Какво става тук? В музея казват, "Защо е толкова синя водата?", казват, "Ами защото взима синиь си цвят от небето!"... Само че аз съм бил там толкова много пъти, винаги водя семинарните си ученици там на обучителна екскурзия. През половината от времето там има някакви облаци в небето и тн., а небето е малко замъглено синьо, или слабо, безразлично синьо. Понякога наистина си е прекрасно синьо и езерото и небето изглеждат еднакви. Но често не са еднакви.

А това пък въобще не може да се обясни. (долу вдясно) Тази снимка е взета от гръцки туристически плакат, когато бях поканен да изнеса лекция в Гърция преди няколко години и това беше сложено на туристически плакат като някакъв забележителен феномен. Никой не коментираше това, но когато го видях, си казах "Уау!"... Това е синьо-светеща атмосфера, която буквално се е спуснала до повърхността на земята. Райх е казвал, че синьото в небето се дължи на оргонна обвивка, обгръщаща планетата. И е направил това допускане много преди сателитите и астронавтите да отидат горе и го снимат, за да се види, че представлява син слой. Та... с този син цвят стават много интересни неща...


[ДеМео]: Ето хеликоптер, летящ над гледчер, гледчерът Кник в Аляска. Ледът е изключително син... надявам се че цвете добре излизат пред вас, както са на екрана пред мен. А това е басейнът "Утринно величие" в националния парк Йелоустоун. Аз направих тази снимка... идеята за светлинната рефракция е, че слънчевата светлина с всичките си различни цветове удря водата, навлиза в нея, червените честоти се поглъщат по предпочитане, а сините честоти се отразяват наоколо и в крайна сметка се излъчват обратно навън към повърхността.

И... ами това изисква определена ДЪЛБОЧИНА на водата. Е този басейн е само около 1 м дълбок. Просто, пред моите основни възприятия, това сякаш нарушава някои от лесните обяснения. Които, между другото, когато започнете да търсите научни доказателства за това как се е стигнало до онези лесни обяснения, ще откриете, че всъщнос тима много малко доказателства, които да подкрепят изследванията по тази тема.

17
[Мураками]: Тази презентация ще е 90 минути, малко сме назад с графика... но поне не толкова, колкото миналия път. Когато д-р ДеМео и аз разговаряхме относно презентирането, той каза, "Ами, ще си заинтересуван ли от втора презентация?", какво мислите, казах? Абсолютно! Вече знаете опита му и с какво се занимава, и нещата, върху които работи. Изнесе удивителна презентация, която ми попълни някои празни полета в знанията, както, убеден съм, и на вас също. Така че... без повече забавяне... отново ви представям д-р Джейм ДеМео!

(аплодисменти)

[ДеМео]: Благодаря ти, Арон. Благодаря и на техническия екип, които вършат толкова чудесна работа по провеждането на тази конференция!















Акумулаторът на оргонна енергия:
Експериментални потвърждения и нови доказателства от структирането на вода


[ДеМео]: Тази конференция е същата онази, която в отсъствие представих на Водната конференция в България. В отсъствие, защото когато отидох на рецепцията на летището в Орегон, ми казаха "Паспортът ви изтича след един месец?", отвърнах "Да? Какво има?". Обясниха ми, че властите в България изискват паспорти на чужденци, които изчитат поне 6 месеца от датата на пристигането.
Така че не ми разрешиха да пътувам дотам. Организирах се и успях да им изпратя аудио-версия на презентацията си, която в крайна сметка беше излъчена на конференцията там. Но на това нейно представяне днес ще присъствам и ще говоря.

На практика, става дума за нова информация и нови открития, които доказват, че оргонният акумулатор на Вилхелм Райх (Wilhelm Reich) показва демонстрира много необичаен водно-структуриращ феномен, който съществува вътре в акумулатора, което добавя към знанието ни относно това как всъщност работи това нещо.


[ДеМео]: Водата може да бъде най-изобилната молекула във вселената. Това е въпрос, който бе повдигнат на въпросната Водна конференция и който повдигам отново. Във водна вселена ли живеем? Искам да кажа, има всякакви видове комети, планети, мъглявини, вода, ледени астероиди... Открити са масивни количества вода около един точно определен квазар, "APM 08279+5255", един от най-големите квазари в цялата вселена... водата е навсякъде в близкото пространство около него [това твърдение е на официалния линк от НАСА, който виждате на картинката]. Колкото повече науката търси вода в открития космос, толкова повече вода намира. Това със сигурност е различно от онова, което аз учих по астрономия в гимназията и ранния колеж... където ти казват, че всичко е на практика мъртво и че ако имало някакъв замразен материал във вселената, това било замразен метан или нещо от този род, а не действителна вода.

Какво става!? Не само че се оказа, че космосът е изпълнен с енергия, ами сега се оказва, че е изпълнен и с вода! Боже мой...
А сега стигаме до тази проблематика с водата. Оказва се, че тя подлежи на структуриране, господинът, който презентира преди мен, търсеше електрически ефекти във водата - аз ще докладвам за такива ефекти в част от собствените ми експерименти.


Трудът, с който ДеМео спечелва професорската си титла, е озаглавен "Водата като резонансна среда за необичайни външни"

[ДеМео]: Но първо искам да обсъдя Вилхелм Райх и откритието на оргонната енергия. Още преди 45 години в моята лична изледователска работа беше доказано на университетско ниво - аз бях първият американски професор, заслужил тази титла заради труда по изучаването на Вилхелм Райх па отворен и директен начин, това беше в Канзаския университет... създавах на професорите си огромни главоболия, защото постоянно трябваше да ме предпазват от атаките на разни нерационални личности, но ми помогнаха много, казваха ми, "Тук трябва да произвеждаш, не можеш да защитаваш отрицателни тезиси и да очакваш да получиш професорска титла. Ако това нещо работи, трябва да покажеш, че работи, а ако не работи, трябва да се върнеш в началото и да се захванеш с друг проект". Както и да е, отклоних се...

Стигнахме до проблематиката с водата.


[ДеМео]: Ще откриете, че едно от нещата, които проникват всички тези посоки на изследванията... не само на Райх, а и на изследователи като Джорджио Пикарди (Piccardi), Харолд Бър (Burr) и тн... на Виктор Шаубергер (Victor Schauberger), някои от вас знаят за изследванията му върху живата вода... Какво има предвид под "живееща вода"? Ами, моето мнение е, че това значи вода, която е ЗАРЕДЕНА с този феномен на жизнената енергия. Пикарди открил подобни видове резултати. Така че има нещо, което се случва във водата и което демонстрира принципа на себеорганизирането. Нещо негативно-ентропично, което е отговорът на себеорганизиращият принцип, който науката издирва от хилядолетия бих казал.

Какво е това, което кара да възникнат себеорганизиращите характеристики на материята във вселената ни? Нещото, което поражда всичко от кристалните структури до формирането на планети и слънца и в крайна сметка на живота? Какво е нещото, което кара космическите протоплазми да пълзят и чрез еволюцията да се превърнат в по-интелигентни видове (е, понякога се съмнявам в това, но тук е сабрана добра група от изключителни хора)?

Съвременните теории за "Космическите плазми", "Флуктуации в нулево-точковия вакуум", оказва се, че това са все синоними за същия феномен на жизнената енергия. Помня, че някой беше съставил списък с повече от 100 имена за различни видове жизнена енергия, използвани от различните култури по света. И това със сигурност е вярно. Райх не е единственият, който е направил откритие в тази връзка в научен контекст, но мисля, че той го а направил по НАЙ-ЯСНИЯ начин и е предоставил повече детайли относно природата на този феномен от всички преди него.


[ДеМео]: Оргонният акумулатор е един от основните инструменти и изобретения, които са довели до яснота по множество въпроси.

Оргоновият акумулатор на практика е като електронен кондензатор, само че с кухо пространство отвътре. Изгражда се чрез метални проводници, обгърнати от слой диелектрични изолатори, върху тя с друг слой метални проводници и над тях друг слой диелектрични изолатори, и друг слой проводници, и друг слой изолатори. По такъв начин, че най-отвън да се пада диелектричният, енерго-поглъщащ материал, а стените на най-вътрешното пространство да са от метален проводник. Обикновено, когато става дума за акумулаторите, говорим вътрешната повърхност да е от поцинкована стомана, а диелектрикът да е овча вълна или някакъв материал от фибростъкло, който има някакво твърдо, носещо качество, някакъв вид изолиращи панели например, които да придадат някаква сила на цялата конструкция.

Както виждате на картинката, тези неща могат да бъдат направени като кутии с човешки размери (в дъното в ъгъла на метално облицованата стая, бел.прев). Райх е имал много проблеми с Агенцията по храните и лекарствата заради тази си практика. Хората седели в тези кутии и получавали подсилване на имунитета, както го наричаме днес. Той го наричал както докторите го наричали по онова време - увеличена устойчивост към болести. Кръвта им, когато се погледнело под микроскоп... картината на тъмното поле и бялото поле... забравих името на учения, който го показва... но снимките му показват разграждането на червените кръвни телца. Райх разработил специален тест за това състояние, който да покаже с каква бързина червените кръвни телца се разграждат върху микроскопската плака. Ако клетките, когато се поставят в плаката на микроскопа, между стъкълцата, се разградят много бързо, тогава това било знак, че енергийната система на тези хора била слаба. А ако отнемело повече време клетките да се разградят, значи били по-силни енергийно.

И открил, че това бързо разграждане на клетките било свързано с различните форми на рак. Болният от рак, както се оказва, се разгражда преждевременно, докато все още е жив и ходи. Райх открива, че ако болните от рак стоят в тези акумулиращи устройства, които изобретил, ще се енергетизират и ще забавят или дори в някои случаи ще преустановят напредването на това разлагане.
Райх е един от първите, които са казвали, че туморът е късен симптом на системна болест, която е била в ход дълго време, много преди туморът да се появи. Много противоречиво, но трябва да се сдобиете с книгата му "Биопатията на рака" (Cancer Biopathy). Много важна книга, много важна книга... това е всичко, което би трябвало да кажа по въпроса сега.

Тези устройства работят (посочва цялата стая на картинката, бел.прев) и демонстрират ефекти, които мога да спомена. Райх показва в експериментите си, че болните от рак мишки показват 300% увеличение на продължителността на живота им, в съпоставка с контролната група. 300%! Три пъти по-дълго живеели с рака. Ако беше казал 3%, щяха да му дадат Нобелова награда... но 300% - изгарят книгите му и го хвърлят в затвора.

Тези устройства освен това демонстрират промени в интериора си! Касае се за физическите им характеристики. Така дума за физически измерими неща. Ето нещо, което трябва да ви покажа със семена:


[ДеМео]: В един системен експеримент, който постоянно провеждах в продължение на 3 години, докато обучавах учениците си - всъщност именно студентите ми провехода експеримента, аз им показах как да го направят и те го проведоха, защото по този начи нисках да ги убедя, че това е нещо истинско - така че всяко лято, когато си провеждах семинарите, учениците ми провеждаха тези експерименти. Данните от всичко това показват над 40% увеличение на растежа при групите семена, поставяни в оргонния акумулатор, в сравнение с контролите.

Това е лесно повторимо нещо от малък мащаб, не е нужно да го правите с постановката, която ние използвахме в онези експерименти. Този експеримент беше много значителен от статистическа гледна точка, много далеч от случайната вероятност, която се оценява на 0.0001.


[ДеМео]: Ето още снимки от различни, отделни провеждания. Можете да видите, че акумулаторната група във всеки един случай е по-голяма от контролната група. Много типичен ефект.


На горната снимка пише: Влошаваща се болка при хоспитализиране на легло преди употребата на оргонния акумулатор. Неминуема ампутация!На долната снимка пише: След 3 седмици ежедневно третиране [с оргонен акумулатор]. Коментарът на K. Ribo, е на немски: "Терапия на обширна венозна язва на крака с локално приложение на оргон", все още непубликуван доклад, Хамбург 1985г.

[ДеМео]: Лекуването на рани, също така! Това е документирано в клиники от лекари в Германия, на местата където са позволили такъв вид нещо да се изпробва... Клиничните резултати от тези експерименти са публикувани от самия Райх, когато е бил още жив. Резултатите на сварзалите с с него лекари са просто зашеметяващи и забележителни. Така че, когато говорим за подтискане на новите открития в полето на медицината... Райх е бил от онези, направили огромни открития, научни пробиви! Един от асистентите му лекари, д-р Теодор Улф (Theodore Wolf), пионер в психосоматичните лекарства, казва, че "оргонният акумулатор е безспорно най-важното откритие в историята на медицината". ТОЛКОВА впечатляващ ефект е имал.

ИЗГАРЯНИЯ, силни изгаряния... Друг доктор, Кавурос, в Германия, все още жив, все още практикуващ, казва, че "провалът в използването на оргонния акумулатор при третирането на силни изгаряния е равностойно на медицинска злоупотреба". Защото ефектът от премахването на болката и ускоряването на зарастването бил толкова впечатлителен... по-добро от всичко, което може да се изброи днес!... и все още е... но не се използва. Защото всеки днес се страхува от сянката си, може би. Много от лекарите страдат от... наричаме го "лиценз-итис" - страх да не загубиш лиценза си. Може и това да е истински страх, но... в Мексико все още нямаме клиника, която да използва тези неща. Имаме всякакви клиники за рак на юг от границата, но нито една не използва оргонния акумулатор. Поне аз не знам за такава.


[ДеМео]: Друго доказателство, с което разполагал Райх, е... Всъщност, точно в момента на ето тези експерименти е бил открит оргонът. Става дума за тези светещи в синьо "биони", както ги е нарекъл. Мънички мехурчета, които се появяват, когато материята е в състояние на разграждане. Те са нещо като самостоятелна единица, но на под-клетъчно ниво. Тези неща могат да се пре-организират в нови клетки. Но те освен това може да се извлекат и от неорганичен материал.

Тази снимка е от МОЯТА лаборатория, аз самият направих този разтвор от кварцов пясък, нагорещен до червено, поставен в разтвор на калиев хлорид (нормален разтвор 0.1), след това просто се наблюдава, в рамките на минути. И се виждат тези сини мехурчета. Имам и други слайдове към тази снимка, но те в момента са под формата на YouTube-видео на канала ни. Ако потърсите името ми в YouTube, би трябвало да намерите няколко мои лекции, а точно тази е върху бионните експерименти на Райх.

Живоподобните неща, извлечени от неорганичен материал, са доста впечатляващи - освен това подлежат на култивиране (размножаване в култури, бел.прев). По мое лично мнение, Райх е човек, който е разрешил въпроса с произхода на живота. Но, отново, това никога не се споменава.


[ДеМео]: В оргонния акумулатор има ефект на потискане на изпарението, което означава, че ако сложите вода в акумулатора, тя не се изпарява толкова бързо, колкото една вода в отворен сън.

За какво става дума? Става дума за това, че вътрешната кохезия на водата е повишена заради това, че водата разполага с по-голям енергиен заряд. Правих експерименти с метър за повърхностно съпротивление и потвърдих основните ефекти. Направих и проучване за измерване на дефакто изпаряващите се количества вода спрямо контролния съд с незаредена вода. Това е много ясен и виден феномен, който може да се документира.

Плътността на електрическия заряд на въздуха в акумулатора може да се документира, като се ползва статичен електроскоп. Някои от вас знаят за какво говоря - статичният електроскоп можете да заредите с косата си, при което щръква една малка игличка. Отнема известно време, докато тази игличка бавно отдава заряда си на околния въздух, нали така? Това се нарича степен на статичния разряд.

Ако поставите зареденият електроскоп във вътрешността на оргонен акумулатор... ще седите там много дълго време, чакайки електроскопът да се разреди. Може да отворите вратата! Може да позволите на въздуха да се движи - навън и навътре, поставете вентилатор на известно разстояние, позволете на лекия бриз да навлиза в кутията, електроскопът няма да се разреди. За какво става дума тук? Иpваждате го навън - същото устройство! - на моя, който използвам, му сложих фото-порта между двете иглички (това е лазер с оптичен датчик, служи за екстремно точно измерване на събития, когато нещо пресече лазера, бел.прев). Когато иглата наруши видимостта на лазера, това задейства компютъра да започне отброяването. След това, когато игличката падне още надолу, позволявайки на лъча да възстанови фото-контакта, тогава компютърът спира отброяването. Така че можете съвсем точно да измерите това. Постоянно провеждах експеримента вътре в акумулатора, и вън от него, вътре вакумулатора, и вън от него. Резултатът е една назъбена графика, като в акумулатора винаги отнема повече време за разреждане на електроскопа, отколкото на открито.

В оргонния акумулатор се наблюдава леко създаване на топлина, в сравнение с термодинамично контролирано контролно помещение. Публикувал съм документи от това изследване, които се откриват на academia.edu, всеки може да си ги свали безплатно, накрая на презентацията ще ви дам някои уеб-адреси.

Друг феномен! Взимате някакъв вид гайгеров брояч... Това е експеримент, който не всеки би направил... но аз имам специален неутронен брояч, има много дебела и тежка тръба за гайгерово броене и е поместен в една полиуретанова топка, което го прави чувствителен на... онова, което наричат "неутрони". Взимате едно такова, слагате го тук някъде и ще отброи един-два клика в минута, защото наоколо няма радиоактивен материал, който да създава неутрони. Само че ако го поставите в един атомен реактор, нещото започва да чурулика като полудяло, защото попива от радиоактивните неща в реакторния басейн, засича неутроните.

Друг начин да изкопчите от него много висока реакция, е като го поставите в оргонен акумулатор за около 6 месеца или година, оставете го да се зареди и след като се зареди до определена степен, ще видите, че започва да дава 4000 отброявания в минута. Очевидно е, че като стъпите в оргонен акумулатор не се гътвате моментално все едно са ви ударили с неутронна бомба. Но точно такова нещо би очаквало едно класическо мислене, когато види такова отброяване. Или пък ще ви кажат, че броячът ви не работи правилно или нещо от този род. Но ако го извадите и ако имате контролен неутронен брояч, откривате, че отброяванията в минута отвън са доста малки.

Всякакви неща се случват с тези оргонни акумулатори. Повлияват на характеристиките на различни материали и вещества, на въздуха, на водата... За водата тепърва ще говорим...

18
Най-сетне надеждите ми се сбъднаха и в мрежата се появи по-достъпна и преработена информационна продукция относно една от най-важните теми за всички нас - оргонът на Вилхелм Райх!

В интернет вилнее ужасяваща ню-ейдж дезинформация. Съставът на Апокрифна Академия отдавна се е разграничил от поредното религиозно вярване, чиито кумир са така наречените "оргонити". За да не влизаме в безпочвените спорове с религиозно настроените хора, до сега се въздържахме от повдигане на темата за оргона в родното българско интернет пространство, тъй като винаги ясно сме осъзнавали, че за всяко разобличение си има правилен момент, който трябва да се улови, за да има ефект. Поради силното и самоотвержено вярване в оргонитите от страна на почти всички "езотерици" в България, дълго време единственият материал на нашия сайт по въпроса с оргона беше статията "Оргономия и демонстрация на клаудбъстър" - превод, който ни бе дарен от наш читател в името на каузата, за което искрено благодарим.

Както и с всичко останало, проблемът между оргонитната дезинформация и истинското откритие - оргонът на Вилхелм Райх - лесно се разобличава с добро образование. Всеки може сам да се поинтересува откъде всъщност се появява идеята за "оргонит", кой е нейн автор и как се разпространява в САЩ и как в Европа. Всеки може сам да прочете книгите на Райх и да види за какво наистина става дума. Всеки, който е положил труд да образова себе си в свързаните научни въпроси - например въпроса с етера, който е представен в множество материали на сайта ни, най-скорошният от които е "Космическият етер", може лесно да открие анти-научните и лесно опровержими твърдения относно "оргонитите".

Както казва д-р ДеМео, защитаването на отрицателни тезиси не носи никакви дивиденти. Още от самото създаване на Апокрифна Академидя екипът ни залага не на опровергаването, както сме правили години наред в миналото, а на образоването. Предполагах, че ще изразим позицията си под формата на публикуване на превод на някоя от книгите на Вилхелм Райх. Ненадейно обаче беше обявено, че скритият гост на тазгодишната Конференция "ESTC 2019" не е някой "посредствен" авангарден изобретател, а легендарният ДеМео - единственият съществуващ официален професор по технологиите на Вилхелм Райх! Имаме честта неговата презентация да е първата тук конкретно по теоретичния въпрос на оргона.

В панелната презентация на ESTC 2019, която е общо представяне на всички участници, Ерик Долард споделя, че нещото, което го е накарало да се убеди в действителността на оргонната енергия, открита от Райх, е реакцията на дворното му цвете. Когато построил свой собствен оргонен акумулатор по инструкциите от книгата на д-р ДеМео и насочил фунията от него към цвете в двора си, цветето завъртяло главата си към фунията, като напълно пренебрегнало дневната светлина на слънцето и предпочело идващото от акумулатора.





Вилхелм Райх има страница в уикипедия на български и далеч, далеч по-изчерпателна статия в уикипедия на английски.
Тук можете да свалите всички оцелели книги на Райх - http://www.wilhelmreichtrust.org/books.html.

19
БИБЛИОТЕКА / МАТЕРИАЛИ: Лес Браун
« -: Септември 09, 2019, 05:25:36 pm »
НАПЪЛНО ЕКОСИСТЕМЕН ДОМ
ПИРАМИДАТА

Лес Браун
Les Brown

1978г



Лъч светлина на нашата ограбена планета
Разберете истината за унищожението на Земната атмосфера



20
СИЛА НА ФОРМАТА
Трактат върху това как формата преобразува универсалния етер в електромагнитни и гравитни сили
и свързани открития в гравитационната физика


Дан А. Дейвидсън
Dan A. Davidson




Тази книга е резултат от 35 години лично финансирани изследвания в начина, по който формите и различните материали преобразуват универсалния етер в дреги сили и енергии. Дан е разбил кода за това как работи този процес; как природата се манифестира от етеричната супата с виртуални частици, образувайки материя. Дан също така е дефинирал една унифицирана полева теория, която излага всичко това в перспектива, заедно с математическата физика и морфологията на атомната структура. Той дефинира ембрионалната основа за нов клон на физиката и химията. Тези пробивни открития, осветени в книгата му, имат далекообхватни последствия във всяка област на живота ни.



21
Книга, чийто превод дълго време отлагах, въпреки че е от съществено значение за пъзела от премълчавани знания. Осъзнавам, че завършването на този превод едва ли ще е скоро, но съм стимулиран да го започна заради вече напълно дефинираната основа и контекст, които изискват появата й в Библиотеката, а именно - лекциите и книгите на Джеймс ДеМео за етера и оргона, както и останалите свързани материали, които можете да откриете в Библиотеката.

ДеМео:
Космичният етер
Оргонният акумулатор
Оргонният акумулатор: Наръчник

Лес Браун:
Пирамидата

22
Глава 29

Боботещи свирки и топки от огън


Доказателствата, че електромагнитни оръжия понастоящем са насочвани към цивилни населения, включват описваното по цял свят като "Бръмченето", "Звукът" или просто "То", нисък, боботещ шум на самия праг на чуваемостта. Звукът се описва като постоянян и влудяващ, толкова дразнещ, колкото скърцането на нокти по черна дъска.

Бележка от преводача: В YouTube можете да намерите множество компилации със записани атмосферни звуци:





В Таос, Ню Мексико, "Бученето" продължава от 1991г. "Звучи като голям, велик американски автомобилен двигател, който е изключен от скорост", казва Стивън Уолтърс (Steven Walters). "Когато го чух за първи път, помислих, че полудявам".

К. К. Грамс (K. C. Grams), жител на месността, казва, че звукът може да стане толкова силен, че "главата ми жужи, все едно е пчелен кошер".

Шаци Хъбел (Schatzie Hubbell) се изнесла от Санта Фе, Ню Мексико, където била тормозена от шума, към Форт Уърт (Fort Worth), Тексас. "След като живях там 32 годинии бидейки много активна в общността, трябваше да напуснем", казва тя. "Като китайско мъчение е. Афектира те на ниво, до което ти самият не можеш да стигнеш. Екстремно дразнение. Като пръсти по дъската".

Джеймс Кели (James Kelly), директор изследвания, казва на едно изслушване в университета на Ню Мексико, "Вече имаме две големи населения, които чуват това бучене, тук и в Англия. Хората на Таос са дълбоко обезпокоени от това. Това не е тривиално".

Говори се, че шумът е невероятно отегчителен и дразнещ и няма да спре, освен ако не го надвиете, като надуете стереото или телевизора или не направите нещо друго, за да го удавите.

"Бученето" може дори да е било записано от един акустичен инженер от Денвър, Колорадо, между 17 и 70 цикъла в секунда, приблизително същите звукови нива като отдалечената гръмотевица. Това проучване е било потвърдено от изследването на хора, които са чували звука и които, когато звукът е симулиран, определят честотата като между 33 и 80 цикъла в секунда - резултати, подобни на онези, които дават хората от Великобритания, чуващи същия вид звук. [1]

Хънитаун, Алабама, близо до Бирмингам, още от декември 1991г - близо до същия времеви период, когато звукът бил за първи път широко чут в Таос - е приемник на "Хънитауновото бучене". Според жителите спорадично се чува звук, който напомня на машинката на зъболекар или на бучаща флуоресцентна светлина, понякога излъчващ се от самата земя, а други пъти идва от въздуха. Най-вече афектирана от звука явно е една особена област от приблизително 500 домове. [2]

Друг доклад идва от Нова Зеландия и беше публикуван в списанието "Ще повярвате ли" (Would You Believe magazine). Фред и Фил Дикенсън (Fred, Phyl Dickenson) разказват, "Това което наричате "Бученето" се нарича "Шумът" в нашата страна... Нова Зеландия. То все още продължава и тук, някои вечери е по-преобладаващо от други - може би защото нощем е по-тихо, но все пак може да се чуе и през деня."

"Странно е, но веднъж след като човек го чуе, никога не го забравя. При все това на много хора им отнема доста време, един вид, да се настроят към него, за да го чуят".

"Друго любопитно нещо за това е... че по-младите хора не могат да го чуят или "да го прихванат", изглежда, че "по-старите уши" имат по-голяма наклонност да го хванат".

"При някои от пътуванията ни в провинцията, ако има тихо място край пътя, особено в тихата провинция и в пътните изрезки, където има височини или хълмове от двете страни, шумъ тизглежда се "усилва".

"Забелязахме това веднъж, когато излязохме от колата, за да погледаме някои камъни в една висока пътна изрезка и веднага бяхме поразени от интензивността на бученето и се огледахме за електрически далекопроводи, които можеше евентуално да са причината, но нищо такова не се виждаше. Всъщност се намирахме в широко отворена провинция без далекопроводи в радиус от километри."

"Когато работех и се прибирах у дома в ранните часове на сутринта, обикновено седях в колата и със затворени прозорци слушах това бучене. Затворената вътрешност на колата сякаш засилваше шума. На излизане от колата все още можеше да се чуе и просто седях там и се обръщах към всички посоки на компаса, шумъ тси се чуваше, нямаше точно определена посока на произход".

"Бързам да спомена тук, че това НЕ БЕШЕ вътрешен шум в главата, а определено идваше извън тялото. Някои хора го подминават и го мислят за шум от кръвта в главата на човек, но не е това". [3]

Федерална целева група учени от университета на Ню Мексико, военновъздушните сили на САЩ и националните лаборатории "Сандия" (Sandia) и "Лос Аламос" (Los Alamos National Laboratory) била формирана, за да изследва феномена в Таос, Ню Мексико, но както е предвидимо, не открили нищо. Спекулациите им тогава били, че звуковете произлизали от самото ухо, и движението на Земните тектонични плочи. Аз предполагам, че те са знаели точно какво предизвиква звука.

Някога скептично настроеният представител (от камарата на представителите, бел.прев) Бил Ричардсън (Bill Richardson), от Комитета за домашно разузнаване (House Intelligence Committee), знае, че "Бученето" не е делюзия. Той казал на събрание в Таос, че звукът е "свързан с отбраната" и изискал Пентагонът да го "изключи".

Друг изследовател, Боб Салцман (Bob Saltzman), говори за това как учен от Домашния комитет за наука, космос и технологии (Home Science, Space and Technology Committee) изгубил работата си заради твърденията си, че Министерството на отбраната е отговорно за бученето. Той докладва също така, че представителят Ричардсън оттогава е оттеглил разследването си и не връща обажданията. [4]

Може би е значително това, че някои хора не бягат от "Бученето", а се местят по-близо до него. ОТ началото на 1990-те, в Таос дузини хора са се преселили към областта, именно за да бъдат в близост до "Бученето". Една жена казва, че се преместила в Таос при аномалния звук, след като видяла НЛО. "Знаех, че не е възможно да бъде самолет", казва тя, "Дойде по-близо... след това ме обвзе чувство на голяма умора. Почувствах неудържимо желание да легна на леглото. Освен това, почувствах тежест точно върху гърдите си, която ме дърпаше надолу". Тя заспала, но тогава, "Когато заспах, сънувах най-странния сън, и той се връща от време на време. Нещо, което много приличаше на хартиена ролка от касов апарат, постоянно вървеше нагоре. Продължавах да виждам още и още нижещи се ленти със зелени числа. След дълго време, числата започнаха да си сменят цвета. Те станаха зелени отгоре и оранжеви отдолу. Лентата на втората числова редица не беше много дълга. Когато редицата спря и си помислих, че преживяването е приключило, още числа се появиха. Те вече бяха оранжеви. Това преживяване ми се стори доста продължително, точно като онова със зелените числа. Когато вече спрях да регистрирам числата със съзнанието си, исках да стана, но отново бях немощна, за да го направя".

Жената се събудила, чувствайки се дезориентирана. "Опитах се да видя летателния апарат, но небето ми беше размазано". В продължение на дни след това тя чувствала "странна вдървеност. Чувстваше се така, сякаш преживявах мозъчно изнасилване. Това ми е много странно, защото имам литературно съзнание и не съм много запалена по числата". [5]

Други улики, които навеждат на мисълта за изпробване на напреднали електромагнитни или други оръжия, са буквално хилядите необичайни огнени топки - обикновено зелени или оранжево-червени - и други странни въздушни феномени, които са наблюдавани навсякъде по света в последните години.

Въпреки че имам данни за свидетелства на подобни огнени топки от целия свят, заради ограниченото място тук ще се огранича само до скорошните наблюдения в Австралия:

На 28 май 1993г огромна оранжево-червена огнена топка със синкава опашка прелетяла със скоростта на бърз реактивен самолет от юг на север между Леонора и Лавъртън, Австралия. Полетът й бил наблюдаван над област от 250 км. Огнената топка издавала "пулсиран ревящ звук, подобно на много шумен влак". Веднага след преминаването на огнената топка областта била ударена от земетресение от 3.9 по Рихтер с огромен и удължен звук от взрив след това. Инженер с опит в експлозивите описва събитието като "със сигурност огромна ударна вълна от взрив, подобна на, но много по-голяма от, нормален взрив в открит рудник". Забележително е, че тази област от Австралия не е имала никакви други записани земетресения от момента, в който започва сеизмологичното й наблюдение през 1900г.

Бележка от преводача: Взривове в отворен меден рудник:



На предполагаемото място на падане на огнената топка - никога не бил открит кратер от сблъсъка - огромна, дълбоко-червена полусфера от светлина, заобиколена от пръстен сребриста светлина, се издигнала нагоре във въздуха и била видяна от наблюдатели в радиус от 50 км. Според един свидетел, "тя се люлееше намясто близо два часа, преди внезапно да изчезне - все едно някой изгаси светлините от щепсела". Около един час след падането на огенната топка, друга по-малка синьо-зелено-бяла огнена топка се издигнала от земята и прелетяла над местността. Друга по-малка експлозия и леко земетресение се усетили също по това време.

Друга огнена топка била наблюдавана в същата местност през "май или юни" 1993г, жълто-оранжево-червен обект "с големината на Луната", летящ от юг на север на ниска височина.

През октомври 1994г в миньорския град Том Прайс (Tom Price) в Западна Австралия била наблюдавана огромна, пулсираща, червено-оранжева огнена топка без опашка, бавно летяща в една посока на ниска височина, може би на 200 до 300 метра. Около 2000 човека наблюдавали полета на огнената топка и някои свидетели описват как червените пламъци са се вихрели по спираловиден начин, изчезвайки в "централна черна дупка" насред горящата маса. Един свидетел го нарекъл "имплодираща топка от пламъци". Огнената топка била видима в продължение на пет до седем минути и се движила от запад към хълмове на изток. Тогава огнената топка присветнала в наситено синьо-бяло, осветявайки цялата околна местност, и се изстреляла с голяма скорост, изчезвайки на изток.

Веднага след появата на огнената топка, втора такава се появила от запад и следвала пътя на първата. Освен факта, че летяла на по-ниска височина, свидетелите я описват идентично с първата. Огнената топка също летяла на изток и изчезнала в синьо-бял блясък от светлина.

Трета огнена топка повторила вида и траекторията на първите две и също изчезнала в синьо-бяло приблясване.

На 1 май 1995г, в 2 часа сутринта, голяма оранжево-червена огнена топка със синьо-бьла опашка била видяна над Перт, Австралия, летяща със северно-североизточна траектория. Отново, огнената топка звучала като ревящ товарен влак и летяла със скоростта на бърз реактивен самолет. Забележително е, че докато прелитала на източен Перт, се спряла в полета си и опашката й обърнала посоката си. След това огнената топка експлодирала, осветявайки града.

Според изследователя и минен геолог Хари Мейсън (Harry Mason), "По много начини събитието беше сходно по сила с това от ядрен взрив. Около Перт отекна шумна, вибрираща, масивна експлозивно-сеизмична вълна, която разтресе сградите и събори книгите и предметите от полиците им". Около половината от населението на Перт се пробудило от експлозията.

Някои наблюдатели на събитието докладват, че четири бели светлини се изстреляли от центъра на огнената топка и формирали "правоъгълен бял кръст в небето". Въпреки че се преценява, че събитието е експлодирало със силата на няколко мегатона динамит, случката не била отразена в световната преса.

В същата вечер, когато се появила огнената топка над Перт, почти 3200 км на север една двойка в жилището им в региона на Кимбърли, Западна Австралия, били събудени около 3 часа през нощта от ревящ звук, "подобен на булдозер D9 или на танков двигател". Книгите и други предмети изпадали от полиците и в продължение на една или две минути се случвало нещо подобно на земетресение.

 Проследявайки траекторията на Пертовата огнена топка, човек стига до полуостров Камчатка в Сиберия, зоната, където бил свален KAL 007. В папката по случая за KAL 007 е опомената информацията, че самолетът може би се е опитвал да се сдобие с информация относно комплекс за електромагнитни оръжия, намиращ се на полуострова - и този комплекс може да е източникът на Австралийските огнени топки. [6]

От майската огнена топка и земетресенията през 1993г насам до сега има повече от 1000 доклада от Австралия за огнени топки и странни светлинни феномени, както и за голям брой подобни явления по целия свят. За много от огнените топки се докладва, че правят същите звуци "като от товарен влак", докато преминават.

Значително е да се отбележи, че свидетелите, които наблюдавали огнените топки при Том Прайс твърдят, че идват от посоката на една американска "Много нискочестотна (VLF) комуникационна база за подводници" на полуостров Ексмут (Exmouth) - зона, която САЩ би трябвало да са предали на австралийския флот, но в която все още живеят и работят голям брой американски технически персонал.

Инсталацията на полуостров Ексмут се състои от захранваща станция и "Кула Нула", висока въздушна кула с формата на кутия, разположена върху хълм с 11 по-малко кули, разположени на равни разстояния около нея - всяка висока по 300 м. Кулите са свързани с кабел, оформяйки три концентрични кръга. Вътре в "Кула 0" има асансьор, който се изкачва до върха й.

Бележка от преводача: Град Ексмут, полуостров Ексмут, е бил построен по същото време, по което и флотската VLF-комуникационна база, за да я поддържа и снабдява и за да осигури жилища за работещия в базата персонал. Можете да дивите хубави снимки на инсталацията от страницата в уикипедия.

При влизане в тунела, който навлиза в хълма на Кула 0, човек открива една поне триетажна подземна основа, в която има медна намотка с височина 15 м и диаметър 4.5 м. Алибито е, че инсталацията в Ексмут предава на много-нискочестотниа (VLF) или екстремно-нискочестотни (ELF) радио съобщения за подводници, но изследването на учреждението разкрива, че това е Теслов увеличаващ трансмитер, тоест, Теслова електромагнитна оръжейна система.

Друг аспект от тези събития са големите синьо-бели светлинни приблясъци от типа, наблюдаван през 1996г при Роки Гъли, Западна Австралия. Според австралийския изследовател Хари Мейсън (Harry Manson), "синьо-белите небесни сияния от арково електричество, излизащо от горската почва към атмосферата, създаващи интензивно и агресивно синьо-бяло сияние (със съпровождащия го "електрически шум"), бяха видими в радиус от мили - все едно някой държи гигантска "машина за арково заваряване". Това събитие продължи поне няколко минути. Наблюдателите избягаха от зоната от страх за живота си, създаден от явно огромното количество енергия в събитието".

Според Менсън, "Тези масивни енергийни изблици на висока надморска височина, синьо-бели и/или наземно ниво електрически арки са сравнително често срещано нещо и разполагам с около 100 такива документирани случая", изброени в базата му данни.

Тези може да са същите високоенергийни изблици, които са наблюдавани от пилотите при ясно небе и засечени от сателита на Обсерваторията за гама-лъчение "Комптън" (Compton Gamma Ray Observatory), изстрелян през 1991г от космическата сувалка, и от шпионския сателит ALEXIS. Тези сателити са засекли радио и гама изблици на около 30 000 метра над Земята, най-често над Африка и Южна Америка. Учените, които провеждат тези програми, не са казали много за този феномен, "който не е описван в научната литература". [7]

Пенсионираният от американската армия подполковник Том Биърден (Tom Bearden) говори за подобни феномени през 1985г. Той казва, "Били са проведени серия тестове от този вид [електромагнитни] оръжия, явно е продължавало известен брой години. Например, пътническите самолети от Иран, преди падането на шаха, бяха видели в дълбочината на СССР много големи, светещи сферични кълба от светлина, които първоначално стартирали малки и след това се разширявали до много голям размер, което очевидно са онзи тип оръжия, които се използват в анти-балистичната ракетна защита".

Биърден казва също, "...Можете да създадете, например, или електромагнитна експлозия от разстояние, или можете да създадете електромагнитна имплозия от разстояние... Това би изглеждало като студена експлозия, така да се каже, и аз вярвам, че нещото на 9 април 1984г в морето близо до бреговете на Япония, в което участваха няколко пътнически самолета 747, е пример за това".

Пилотът на 747 Дъг Хап (Doug Happ) е бил свидетел на събитие, в което бил наблюдаван огромен облак да се надига от засенчена зона под тях. Хап казал, "Приличаше на чиния, която се издига над засенчената зона, но тя просто продължаваше да се разширява и като стигна по-високо, беше явно, че може да се види право през средата й, така че приличаше на голям пръстен от пушек. В първия момент, когато забелязахме този облак, не бяхме сигурни какво да направим и не предприехме никакви избягващи маневри, защото не знаехме в коя посока да поемем и си мисля, че в крайна сметка или се врязахме в него или пък то напълно ни погълна". Когато самолетът на Хап достигнал дестинацията си, Анкъридж, Аляска, бил проверен за радиоактивно замърсяване. Резултатите от проверката били отрицателни. [8]

Друго често наблюдавано небесно събитие са оранжево-червени вертикални лъчи, за които се докладва от около 1985г, като оттогава са докладвани поне 100 такива случая.

Мейсън казва, че "Един доклад за лъч от Брисбейн от 1996г беше много значителен с това, че наблюдателите видели много високоволтов, синьо-бял разряд от разпределителните табла на електропреносната мрежа на стените на къщите им, докато в небето можел да се види оранжев лъч. Членовете на друго домакинство докладват, че разпределителното им табло шумяло агресивно, докато оранжевият лъч се виждал в далечината в небето".

"Тези данни потвърждават вероятността Тесловите дължинни скаларни електромагнитни потенциали да са замесени в събитието от Брисбейн (и следователно вероятно са били част и от другите свидетелства на лъчи), вероятно създадено от отдалечен Теслов трансмитер..." [9]

Следното радио интервю дава допълнителни прозрения относно настоящото състояние на електромагнитното въоръжение и информация върху онзи вид напреднало въоръжение, което може да е било използвано, за да се генерира огнената топка от Перт и други събития от този характер. Извадката е от Московската програма "Гласът на Русия: Наука и инженерство", която беше излъчена на 12 декември 1996г. Извадката започва:

"Следващият ни въпрос е от Рос Доуи (Ross Dowe) във Виктория, Австралия. Той се интересува от наука като цяло, но особено се бил заинтересувал от една програма от миналия април, в която вие, Борис, сте говорили за развитието на микровълновия генератор в Русия. Той би искал отново да се върнеш на тази тема... Първо, можеш ли да обясниш защо има интерес към такива генератори..."

БОРИС БЕЛИЦКИ: Мощните микровълнови генератори са от интерес, например, заради възможните си военни приложения. Те може да се използват за изстрелване на плазмоид, тоест, на плазмена топка...

ЙЕКИМЕНКО: Припомни ни, Борис, какво точно се има предвид под плазма...

БЕЛИЦКИ: Плазма е сместа от електрони и йони. Всички сме я виждали, например, при електрическите аркови разряди и в искрите. Тя също така е основен фактор в термоядрените реакции, както е в Слънцето. Космическите учени в тази страна имат дълъг списък с плазмени експерименти. Например, в някои от ранните съветски марсиански роботи бяха тествани плазмени двигатели, това беше преди 25 години. Много обстойни проучвания са проведени под изследователската програма за контролираните ядрени синтези. ИЗследванията за военните приложения бяха проведени в някои от водещите изследователски институти на военно-индустриалния комплекс, например в Изследователския институт за радио инструменти (Research Institute of Radio Instruments).

ЙЕКИМЕНКО: Как би се използвал един микровълнов генератор при разгневено състояние, Борис?

БЕЛИЦКИ: Той би се използвал за изстрелване на плазмоид, тоест, плазмена топка, пресичаща пътя на прииждаща ракета, бойната й глава, или срещу самолет. Плазмоидът ефективно би йонизирал въпросното пространство и, по този начин, би нарушил аеродинамичността на полета на ракетата, бойната глава или самолета, би прекратил полета им, което превръща тези генератори и плазмоидите им на практика в неуязвими оръжия, осигуряващи защита срещу атака от космоса или атмосферата.

ЙЕКИМЕНКО: Борис, не ми се иска да задавам този въпрос, но все пак... Генералите и учените, които говорят за това оръжие - едва ли блъфират, нали?

БЕЛИЦКИ: О, не. Това е явно дори и само от факта, че преди няколко години през 1993г, при руско-американския връх във Ванкувър, руснаците предложиха съвместен експеримент по изпробване на такива генератори - или плазмени оръжия, както се наричат тук - като алтернатива на Инициативата за стратегическа защита, SDI (Strategic Defense Initiative). В такъв експеримент, предложеното име за който беше "Доверие", системата би се използвала за отблъскване на ракетна атака. По този начин Русия се надяваше да подсили новия климат на сигурност в света след Студената война.

ЙЕКИМЕНКО: Известно ли е кой е водещият учен зад разработването на плазмените оръжия в Русия?

БЕЛИЦКИ: Да. Това е 65-годишният Римили Авраменко (Rimily Avramenko), завършил Московския Институт по енергийно инженерство (Moscow Institute of Power Engineering). През 1955г той започва работа под ръководството на Александър Минц (Alexander Mints) в изследователския институт, оглавяван от неповторимия учен. След това известно време работил в тестовия полигон "Сари-Шаган" (Sary-Shagan Proving Ground), недалеч от езеро Балкхаш (Balkhash). Точно там започва да работи върху анти-ракетни защитни системи. Той беше водещ дизайнер на гигантския радарен комплекс "Дон" ("Don"), който някои специалисти на Запад определиха като "Осмото чудо на света". Колкото до плазмените оръжия, той работи в това поле от 1967г.

ЙЕКИМЕНКО: Той ли беше първият учен в тази страна, който да се заеме с въпроса по анти-ракетните защитни системи?

БЕЛИЦКИ: Не. Първият вероятно е бил известният Петър Капица (Peter Kapitsa). Когато Капица бил прокуден до родната си страна по Сталиново време, той разработил оръжейна система на база микровълнови излъчвания. Това било през 1953г, и той нарекъл системата Ниготрон (Nigotron), съкратено име от името на селото, в което се намирало родния му дом, Николина Гора (Nikolina Gora). Други учени, заинтересувани от тези възможности били Александър Минц и Лев Артсимович (Lev Artsimovich). Тези всъщност били наставниците на Авраменко. Никой от тях не вярвал в ефективността на (съществуващите) "анти-ракетни" (технологии). Те били с нагласата, че една контра-ракета няма да бъде ефективна срещу прииждаща ракета, защитена от покритие тип стелт и набор от примамки. И започнали да търсят алтернативни решения на проблема. Скоро стигнали до заключението, че най-ценният фактор в една ракетна атака е средата, през която пътуват прииждащите ракети. И те решили, че най-доброто решение било да се повлияе на тази среда. Ето така се родила идеята да се използват мощтни микровълнови генератори. [10]


Бележки:
1. Donnelly, John, "Hmmmmmmmm: Low-level sound not music to ears of those who hear it," Knight-Ridder news service, July 10, 1993; Haederle, Michael, "In Taos, Researchers Can Hum it, but They Can't Name That Sound", Los Angeles Times, September 1, 1993
2. Birmingham Alabama Post Herald, March 26, 1992; "The Hueytown Hum," Fortean Times issue 65
3. Dickenson, Fred and Phyll, "The 'Noise' in New Zealand", Would You Believe magazine, undated clipping
4. Donnelly
5. Kanon, Gregory M., The Great UFO Hoax. (Lakeville, Minnesota: Galde Press, 1997)
6. Mason, Harry. "Bright Skies: Top-Secret Weapons Testing?", Nexus magazine, April/May and June/July 1997
7. Petit, Charles. "Scientists Are Unable to Explain High-Atmosphere Gamma Ray Bursts", San Francisco Chronicle, May 27, 1994; and Washington Post, February 14, 1994, cited in Flatland magazine, number 11
8. CNN "Special Assignment", undated transcript from about 1985
9. Mason
10. The Leading Edge magazine, issue 100

23


[ДеМео]: Това може да сте го виждали, а може би не. Повечето хора не са. Това е било проект на НАСА - сателит, който трябвало да направи снимки на магнитосферата на Земята. За нещастие, магнитосферата не изглеждала така, както би трябвало да изглежда! Така че те погребали данните... Но все пак това са удивителни снимки. Това са оригиналните снимки в ултравиолетова светлина и изобразяват онова, което вече наричат Земната плазмо-сфера.

Има уебсайт, от който можете да си свалите тези неща. Но аз потърсих навсякъде из архивите им данните за тези неща и открих, че в действителното движение на това нещо (вляво)... то ИДВА от външния космос и в крайна сметка се увива около Земята. Така че има нещо там в космоса, идва от разстояние и се усуква спирално около планетата. Това не съвпада с никоя съвременна астрофизична теория, но ето го - можете да го видите с очите си. И поне в някои случаи се движи ПО-БЪРЗО от скоростта на въртене на Земята. Така че НЕ Е някакъв вид отделяне на флуид или нещо такова. Не - това е нещо, което се движи в същата динамична посока, в която се движи и Земята. И това е единственото, което съм виждал от космическата програма, което говори по много директен начин по въпроса.

Но както казах, това е почти погребано.

Бележка от преводача: Официален сайт на НАСА, "Плазмосферата на Земята", 31 януари 2001г - https://apod.nasa.gov/apod/ap010131.html
Списание "Наука", данните около снимките на Земната магнитосфера, направени със снимковия сателит - https://science.sciencemag.org/content/291/5504/619/tab-figures-data

[Глас от публиката]: /не се разбира/

[ДеМео]: Ами изглежда, че идва към Земята някъде от около екватора, но после се разпростира. Имам документ в една от публикациите си, който навлиза малко повече в тази дискусия и той също е включен в новата книга, която ще издавам. Там споменавам и всичките уеб-линкове и тн.




Критика и лоши експерименти

[ДеМео]: Говорихме за оригиналния експеримент на Майкълсън-Морли, каменните сгради и тн. Говорихме за тези... Ето тук има още няколко неща, ето това е чудесно:


[ДеМео]: Джордж Джус, германски учен от 1930-те години, построил е това ОГРОМНО устройство, чудесно германско инженерство. Представлява голям метален казан, в него чрез помпа е създаден вакуум и е поставен в най-дълбоката част на мазето на фабриката на "ZEISS" в Йена, Австрия. И не получил никакъв резултат, наистина никакъв - толкова добре екранирал всичко, а и нямало никакъв етерен вятър в това дълбоко мазе.

Та той порицал Милър и казал, че Милър не знаел какво прави. Но... постоянно се повтаря едно и също, няма край.




[ДеМео]: Само че през 1955г този бюрократ тук, Робърт Шанклин, който бил един от учениците на Милър, направил послесмъртна публикация по работата на Милър, заради окуражаване от Айнщайн и други хора, и в нея казал, че резултатите на Милър били заради термални артефакти и други вмешателства, които, ако Милър е бил още жив, лесно е щял да отхвърли. Но след като вече бил Мъртъв, бившият му ученик Шанклин, който нямал никаква истинска кариера в науката допреди да направи това проучване, започнал да дава всякакви интервюта заедно с Айнщайн пред "Сайънтифик американ" и списание "Нейчър" и тн., популярността му се качва до небето и бил награден с работа в комисията за атомна енергия... Такъв е пътят на бюрократите ниско ниво.

Често казвам на учениците си... поне, когато все още имах ученици в университета... че ако основавате изследването си на опровергаването на някой друг, убивате професионалния си статут. После другите професори ще ви използват, за да убиете някой друг, който те не харесват.  А после с какво ще се занимавате? Вече ще се познати като разобличител и скептик, може да отидете да се присъедините към обществото на скептиците, само че няма да ви възлагат нови изследвания и тн. Животът на скептикът е всъщност много самотен, така че правете си сметката.

Направил съм ПОДРОБНО проучване на работата на Шанклин. Изнесох лекция за проучването му в Бъркли пред една група, наречена "Съюз по естествена философия" (Natural Philosophy Aliance) (до 19ти век вместо "наука" се е ползвало названието "естествена философия", бел.прев) и документите от тази лекция сега ще бъдат публикувани като глава в новата ми книга.




[ДеМео]: Тук ще завърша с Айнщайн. Около 6 години преди да умре той казва:

"Представяте си, че като гледам назад наблюдавам работата на живота си със спокойно задоволство. Но отблизо изглежда доста различно. Няма нито една концепция, за която да съм убеден, че ще удържи на времето и се чувствам нуеверен за това, дали като цяло съм на правилния път."
Алберт Айнщайн, на 70-тия си рожден ден, в писмо до Морис Соловин, 28 март 1949г

Гледал през рамото си назад и интересното е, че 1955г умира в същия месец, в който е публикувана работата на Шанклин върху труда на Милър. И е бил одобрил черновата на публикацията. Често се чудя дали Айнщайн не умира заради някаква тежаща вина... това понякога се случва, някой прави някакво мръсно дело и това после го афектира. Трябва да живеете чис ти честен живот, това е по-добрият начин. Но човек може да е психопат и да бъде зъл и въобще да не страда - този вид хора живеят вечно!

(смях в залата)

Ако имате обаче поне половин приличие... а Айнщайн е бил добър човек в много неща, нямам желание да го разкъсвам на парчета... но не се е отнесъл с чест и справедливост към Милър и по мое мнение това явно го е афектирало.





[ДеМео]: Отново да кажа - книгата ми ще се впусне в тази тема с големи подробности... И специално ще говоря за това мое откритие (схемата вдясно) - че има 17 определения (или детерминанти) на космически вектори, от които работата на Милър представлява само един. Мисля, че откритието за тази коалиция от 17 космически вектора е лично мое и е доста важно.

И ако ЗНАЕХ за някое авторитетно научно списание, щях да го публикувам там. Някой ако има идея, нека ми каже. Но при нормалните обстоятелства този вид идеи остават вън от публикациите на научната литература.





[ДеМео]: Ако искате да сте в списъка с доставки, когато излезе новата ми книга, отидете на сайта ми - orgonelab.org - имам новинарски бюлетин по и-мейл, който разпращам веднъж месечно и обявяването на книгата ми ще бъде там. Ако посетите сайта ми, ще има автоматично изскачащ прозорец, който ще ви помоли да напишете и-мейла си и така ще влезете в списъка ми за новини.

Багодаря на всички ви и отново благорадя на домакините!




ВЪПРОСИ:

[Въпрос от публиката]: Благодаря за презентацията ви. Изглежда, че всички експерименти са били проведени хоризонтално. Има ли такива, които са проведени вертикално?

[ДеМео]: Това е добър въпрос! Има един човек на име Грушенек? Нещо такова? Той е правил вертикални експерименти, търсейки вертикален етерен вятър. Имал е известни проблеми с първите си опити, може би нестабилност на инструмента му? Не зная... Но беше публикувано само в интернет. Мисля, че такива неща трябва да се правят по-често и с добри критични очи. Трябваше да провежад експериментите си на открито. А той ги е направил в сграда, това има блокиращ етера ефект. Ако се очакват някакви данни, сочещи за вид гравитационен етер, който евентуално ни натиска надолу, разбираемо е, че заради етажите и тежкия таван поне част от този етер би трябвало да е блокирана.

Бележка от преводача: Не сметнах останалите въпроси за меродавни.


24

[ДеМео]: Както виждаме тук... Сезонната промяна в скоростта.. експериментите на Милър показват 9.3 км в секунда близо до тази точка "А", който е най-бавният минимум на скоростта, а най-високите отчитания, 10.1 и 11.2 км в секунда, са по-близо до теоретично най-високата скорост. Той НЕ Е направил експериментални замервания близо до декемврийската минима и юлската максима. Което е за нещастие, защото, ако го беше направил, аз чувствам, че може би щеше да получи възможно най-ниските и възможно най-високите замервания.

Така че има още много отворени въпроси, които остава отново да бъдат тествани в модерната ера.




[ДеМео]: Когато Айнщайн за първи път чул за предварителните данни на Милър от първите му експерименти на връх Уилсън, той писал на колегата си, Робърт Миликан (Robert Millikan), и казал,

"Вярвам, че наистина открих връзката между гравитацията и електричеството, ако се предполага, че Милъровите експерименти се основават на фундаментална грешка. В противен случай, цялата Теория на относителността се разпада като къща от карти."
Алберт Айнщайн до Робърт Миликан, юни 1921г

Това е честно признание. Рядко е правил това признание публично, обаче. Ето и друго! До 25 юли Милър всъщност вече бил направил три от четирите основни пикове от експериментите на връх Уилсън. Най-важните са онези, правени за десет дни на почасова база... Айнщайн казва:

"Мнението ми за експериментите на Милър е следното... Ако положителният резултат се потвърди, тогава специалната теория на относителността, и заедно с нея и генералната теория на относителността, в настоящата си форма, ще са невалидни. Experimentum summus judex. Само еквивалентите на инерцията и гравитацията ще останат, обаче те ще трябва да водят до една значително различна теория."
Алберт Айнщайн до Едуин Слосън (Edwin E. Slosson), юли 1925г

Както той много ясно казва - Експериментът трябва да бъде последният съдия. Е, Айнщайн е бил теоретик, той не се е занимавал с експерименти. Поне аз не знам за такива. Той е бил от онези хора, които са записвали неща, почесвали са се по брадата и после пак са записвали неща. Много теория е направил... за някои негови теории се твърди ,че са потвърдени... но... както казвам в книгата си, неща като четвъртата промяна на перихелиона на Меркурий и огъването на звездната светлина в близост до Слънцето - тези имат МНОГО ДОБРО обяснение с космичния етер. Сега тук ще ми отнеме известно време да го обясня, може би ще се опитам накрая при въпросите...




[ДеМео]: И така - потвърждение на резултатите на Милър, нека поговорим за това.

Майкълсън-Пийс-Пиърсън - адвокати на Айнщайн, работещи с Майкълсън на връх Уълсън, отишли да видят с очите си... ТВЪРДЕЛИ отрицателен резултат, но всъщност получили положителни резултати... ще ви разкажа за това ей сегичка.

Кенеди-Торндайк, 1932г - потвърдили, че получили замерване на много добра скорост, но казали, че данните не срещат очакванията за статичния етер, така че обявили отрицателен резултат.

Роланд ДеУит - учен в Белгия, който открил някакъв вид сидериален шаблон в данните, някакъв цикъл от 17.5 сидериални часа във вариациите.

Морис Елей - Нобеловият лауреат, направил повторен анализ на данните на Милър и открил НОВИ структурирани шаблони в тях.

Юри Галев - експериментален учен в Украинския Институт по радио физика, член на Академията на науките на Украйна, той също направил някои от най-добрите експерименти, но всъщност с много по-малко устройство... нещо, което може да се направи от който и да е тук, стига да се придържате към протоколите. Можете да повторите експериментите му. Аз самият се надявам да направя в това в даден момент. Неговите резултати, цитирам, "потвърждават резултатите на Милър чак до подробностите". Експериментите му са публикувани през 2000 и 2001г. Един от кспериментите използва радио вълни... другите използват стандартна оптична интерферометрия.

Хектор Мънира в Богота, Колумбия - най-високата надморска височина в етерните експерименти, замерил някъде около 18 км в секунда скорост на етерния вятър. С него между другото имаме малък спор, той казва, че това са 300 км в секунда, аз му казвам, че математиката му е грешна, защото използва ПРЕДВИДЕНА стойност на по-горните нива... но е ПОНЕ 18 км в секунда, което е ОТВЪД нужната изодна скорост, за да се изстреля нещо в орбита.

Реджиналд Кейхил в Австралия направи експерименти с оптичен кабел! Опънат в лабораторията му... И скоростта на светлината, движеща се през оптичния кабел, показвала тези вариации! И то със същия сидериален вектор, за който говорил Милър - вектора на 17-те сидериални часа. И това е революционно, защото показва, че етерът може да проникне в оптичния кабел и да влияе на скоростта на светлината в прозната материя. Това е доста интересно. И това са сравнително скорошни неща!

Рита Бърнаби от Проект "Гама", планината Гран Сасо (Gran Sasso), Италия. Експериментите й показват, че вятър от тъмна материя има изменения... Сега, тя НЕ Е етерен теоретик, тя вероятно ще реагира зле на етерната теория, но въпреки това... учените, които прокарват теорията за тъмната материя, не харесват резултатите й! Защото не би трябвало да има "вятър", не трябвало да има "вятър" в тъмната материя, нали така... няма смисъл в това.

И разбира се подобните феномени на Райх, Пикарди, Франк Браун... и други.




[ДеМео]: Ето експеримента на Майкълсън-Пийс-Пиърсън, 1928г. 52 метра светлинен път, също будещ уважение инструмент... само че го сложили в металния купол на обсерваторията на връх Уилсън, и то в мазето му. Обсерваторията има ОГРОМНА бетонна основа, като бомбоубежище, това е основата за големия метален купол и за големия телескоп, дълъг над два метра. Та те сложили инструмента под земята в тази бетонна постройка.

Затова и получили занижен резултат - 20 км в секунда със същата вариация през сидериалния ден. Само че... това не са очакваните 300 км в секунда на Нютоновия статичен етер, следователно експериментът не потвърждава очакванията. Отхвърлили собствените си резултати.

А по онова време Майкълсън вече е бил много болен човек, ума от рак и от сърдечни удари. Здравето го удря доста лошо през около 1930г. А пък Пийс-Пиърсън и двамата били последователи на Айнщайн, така че те упражнили основното влияние при написването на доклада, който мисля, че беше публикуван в списание "Природа" ("Nature").




[ДеМео]: Кенеди-Торндайк... Тежки метални щитове, положителен резултат - 24 км в секунда - само че... не били 300 км в секунда, както се очаква за Нютоновия статичен етер, следователно докладвали "Без резултат".

"С оглед на относителните скорости, достигащи хиляди км в секунда [това е било ново, хиляди?, откъде ли е дошло това?], съществуващи сред космическите мъглявини, това не може да се счита за повече от един ясен нулев резултат".

И този вид изказване се открива сред цялата литература - из цялата литература по физика и астрофизика. Също така искам да подчертая разликата между емпиричната астрономия и теоретичната астрофизика. Фактите, установени от емпиричните астрономи са валидни, годни и винаги ще бъдат с нас. Но теориите на астрофизиците? Ето там лежи проблема. При теоретиците. А те винаги гледат отгоре на нещата, все едно архитектът е разпънал плановете си, а онези с фактите са просто строители, които строят сградите и заслужават презрение. Все едно, просто изтриваш това от плана, променяш онова и им го подхвърляш, а те трябва да се хванат за главите и да възкликнат "Господи!" и да се справят със ситуацията както могат...

Говорим за вечната вражда между теоретиците и емпиричните учени. Би трябвало да отдаваме доверието си на умпиричните учени, защото те ни дават строителните тухли, от които са построени теориите ни. Но както казва Томас Куун в писанието си "Структурата на научните революции", "парадигмите могат да се променят, при който случай структурата се разпада и се озоваваме сред купчина тухли, които трябва да подредим в нова теоретична структура".




[ДеМео]: Юри Галев, интересен човек, много и-мейли съм си разменил с него. 1998-1999г, проучване с радио вълни на 37 гигахерца. Няколко години по-късно показва и експеримент с оптичен интерферометър, казва, че "потвърждава Милър чак до подробностите". На първата снимка го виждате до една от радио-честотните антени за експеримента.




[ДеМео]: Оптичният му интерферометър е доста малко устройство! Използва два светлинни лъча в една и съща посока. Поради това, за разлика от това да са кръстосани или да са в противоположни посоки, изместването на шаблона може да е в по-голяма степен... доколкото разбирам. Поради това е бил в състояние да направи добро замерване с по-малко и по-компактно устройство.

Сложил е някакво картонено покритие и го е боядисал бяло.




[ДеМео]: Ето и графиката от радио-честотния му експеримент (първата горе вляво), отразява се от една висока сграда и от друга висока сграда, но разположени на различни надморски височини. И по начина, по който радио лъчът е интерферирал със земната повърхност, това ще покаже вариация.

Всичкото това нещо не било очаквано по логиката на класическата теория. Тази вариация имала периодичност в себе си, която е същата като периодичността в резултатите на Милър.

Виждате оптичното му устройство на другите графики. Оптичното му устройство е интересно! Става дума за ПОВЕЧЕ от това и двата светлинни пътя да са в една и съща посока! Един от лъчите е обгърнат от метална тръба. Другият е отворен към въздуха. Металната тръба също е отворена, може да се погледне през края й, лъчът минава през нея.

Когато това устройство се ориентира по посока на етерния вятър, етерът минава ПРЕЗ тръбата без никакъв голям проблем, и освен това влияе и върху отворения светлинен път. В този случай двата светлинни пътя демонстрират идентична скорост.

Когато устройството се ориентира перпендикулярно на етерния вятър, сега металната тръба блокира етера и така лъчът в тръбата демонстрира различна скорост спрямо лъча, който е изложен на открито. Така че, в този случай, той приема идеята за провлачения етер, включва нов дизайн за своя интерферометър и получава резултат.

Това имам предвид, като казвам, че етерът ни дава някои интересни възможности за нови линии на изследване. Защото заради експериментите като този на Галев виждаме, че етерът има субстанция и следователно ако бъде блокирана, може би може да бъде провеждана? А ако може да бъде провеждана, може би от нея може да се извлича енергия по начин, който в друг случай не е очевиден? Трябва да имаме това наум...

Галев открил освен това, че когато устройството се обърне от едната позиция в другата, трябва да се изчака няколко секунди... защото има инерционен период. Например, ако от блокирано състояние се премине към отворено състояние, на етерът му трябвало известно време, за да се прокара през тръбата! Това не е ли интересно!? Ето това е едно ново откритие! А когато се мине отново в блокирана позиция, на етера пак му трябва малко време, за да изпадне в застой в тръбата.





[ДеМео]: Той казва, че етерът се държал като "кинематичен газ с екстремно ниска плътност". това всъщност напомня на нещо, което Лоурънс каза преди години. Той каза, че етерът бил газообразен по природа, с много ниска плътност. Така че старите хора от 1900-те, с етерния вятър, са разполагали с концепциите... но просто са били изправени пред редица други препятствия.

На най-горната графика са данните от оптичния експеримент на Галев в един точно определен ден. На долната (втората) графика е радио-честотния му експеримент в същия точно определен ден. А на най-долната графика са данните от оптичния експеримент на Милър за "августовския му пик"... не разполагаме с действителните му експериментални резултати ден по ден. Но тук виждате, че има сходства по отношение абсолютната стойност на етера - тя е най-висока в този период от пет сидериални часа.

Галев е представил планово и надморската височина за всичките тези различни експерименти (вдясно). Показва, че има една горе-долу линейна зависимост в логаритмичната таблица на скоростите.

И всичко това е документирано! Публикувал е резултатите си в журнал на име "Пространство-времето и субстанцията", представлява английски превод на руските и украинските му документи. За нещастие е преведено на УЖАСЕН английски. Трябваше да прочета три-четири пъти, за да разбера какво пише и все още има няколко неща, които не разбирам относно радио-честотния въпрос...

За нещастие обаче, когато руснаците нахлуха в Украйна, и-мейлът му притихна, не знам какво се е случило. Предполагам, че все още е жив някъде и че е избягал на някое друго място, просто не зная какво може да става.

Всъщност някой от вас тук знае ли къде може да е Юри Галев?

[Глас от публиката]: А къде е работил преди това?

[ДеМео]: В Карковския институт по радио-физика (O.Ya. Usikov Institute of Radio Physics, Kharkov, Ukraine). Да... трябва да пиша на главните хора там, но... още не съм го направил.





[ДеМео]: Проучването на Рита Бърнаби, всичките тези върхове и спадове и годишни вариации на скоростта на "вятъра от тъмна материя". В дясно виждаме, че е отчела скорост 220 км в секунда... [честно казано не зная какво представлява това], тя е един от хората, на които съм писал, но от които така и не съм получил отговор. Не е като едно време, когато бях университетски професор. Тогава веднага виждаха името на университета около името ми и бам, веднага ми отговаряха... Като частен изследовател е наистина много по-трудно.




[ДеМео]: Нека погледнем Райх. Как се справяме с времето? 16 минути? О... трябва да побързам, за да имаме малко време за въпроси.

Райх открива синьото сияние от синята космична енергия, излъчвана от хора и микроби, с която също така може и ад се зареждат. Освен това е твърдял, че тази енергия е лишена от маса.

Долу вдясно виждате фотография на експеримент със семена, който проведох в моя институт. Резултатите от този официален експеримент са публикувани. Виждате, че когато покълнете семена в акумулатора на оргон, получавате растежа вляво. Контролната група е вдясно. Покълването е проведено по едно и също време, и двете групи бяха поставени в стабилна картонена кутия, нищо повече (едната в акумулатора).




[ДеМео]: Книгата на Райх, "Космическо супер-налагане". Все още можете да си закупите използвано копие за под $100, колекционерски предмет е. Но освен това е и преиздадена и комбинирана с втора книга, която е написал, "Етерният Бог и Дявол". Можете да получите и двете в едно и също издание, силно го препоръчвам. Както и собствената ми предстояща книга.

Райх защитава тезата, че спиралното формиране, което се наблюдава както при ураганите, така и при галактиките, е част от един и същ въртящ се вълнов феномен на оргона.




[ДеМео]: Тук в неговия труд можете да видите концепциите за сливането на супер-наложените потоци на оргонна енергия и движенията, които се създават от това.

А гравитацията... за гравитацията ние сме свикнали да казваме, "Това е нещо, което дърпа нещата "надолу". Ами, тя всъщност не го прави... Колко време ми отне, за да кажа, че тя всъщност не го прави? Около секунда? За тази секунда ние с колко километра се предвижихме? Земята заедно с въртенето си изминава около 30 км в секунда, нали така? Значи... преди 30 км аз започнах да го изговарям това. Ако бях пуснал предмет тогава, този предмет щеше да падне "надолу". Но в действителност той е паднал по един дълъг диагонал надолу, една крива по-точно, дълга 30 км.

На дефакто е един вид стара теория на относителността в стила на Галилео. Която също е била забравена и изтрита от историята... Старостилната Галилеова относителност управлява всички тези въпроси, които Айнщайн по-късно си присвоява, поне в общата си теория. Тези въпроси имат много по-прости обяснения, водейки се по старостилния здрав разум и логика, което води до появата на старата класическа теория за етера.

Райх е бил именно на този път, разбирал е всичко това и е писал за това. Писал е за проблема с Кеплеровите интерпретации на спиралните движения и диаграмата на картинката е от книгата му.

25

[ДеМео]: Това е моето заключение... не е моят "модел"... Декарт е говорил за вортексна етерна теория през 1700-те години и че има етерен вортекс, идващ към Слънцето от външните планетарни предели и това подрежда нещата в спирална форма. Точно както наблюдаваме спирални галактики, но в този случай слънчева система. И ако се замислите за центрофугичните сили, че придържат нещата... ние до сега казваме, че гравитацията го прави, нали? Така че какво е гравитацията? Ако се опитаме да опишем гравитацията, трябва да кажем "действие от разстояние", чували ли сте този израз преди, а? Е, какво означава? На практика означава "Не зная", това означава.

Как нещо ще действа от разстояние? Без механизъм?

Един гравитационният етер, със себепривличащо качество... нещо, което Райх е твърдял и мисля, че разчиства много от мистериите.. стигаме до този центрофугичен поток, който противодейства на центробежните сили, които по принцип карат нещата да се разпръскват.

ЛаСейдж (LaSage) е имал идея - че съществуват БУТАЩИ гравитационни сили, както ги е нарекъл. Което е близо, освен това, че теорията му е малко механистична, няма я концепцията за вортекса в нея и говори за частици "гравитони", които никой до сега не е откривал изрично. Затова Райх е човекът, който според мен го е напипал най-правилно. Той има книга, "Космическо суперналагане" (Cosmic Superimposition), на която, според личното ми мнение, трява да гледа като "Сидериалният вестоносец" (Sidereal Messenger) на Галилео, наистина е толкова проникновена. А и е една от причините, поради която изгориха книгите му.

Бележка от преводача: Когато Райх е арестуван и осъден от Американската Агенция по храните и лекарствата на затвор, американската полиция струпва купчина от книги, записки, папки и документи на улицата пред лабораторията му и ги изгаря. Унищожени са 6 тона научни изследвания. Събитието се цитира като един от най-лошите случаи на цензора в историята на САЩ. Някои от книгите му оцеляват благодарение на това, че са били издадени приживе, както и в други държави. Днес книгите на Райх могат да се намерят на този сайт: http://www.wilhelmreichtrust.org/books.html.





[ДеМео]: А ако разгледате движенията на планетите... Първо... визията за движението на планетите, което ще откриете в учебниците по астрономия, още в първата глава казват, че етерът не съществува, това е даденост... но след това ви показват орбитите на планетите на плоска равнина. И това работи доста добре, когато трябва да се опишат определени видове движения и изчисления и тн., но в действителност Слънцето се движи през космоса, а Земята и всичките други планети се вихрят около Слънцето, докато се движи. Така че, както казва Райх, това са спирали с отворен край.

Ако космосът е тотално празен, ще последва едно голямо "И какво от това..." Космосът е празен, няма среда, няма взаимодействие със среда, и тн. Но ако космосът има субстанция и енергия, сега изведнъж сме изправени пред идеята за едни променливи ефекти върху Земята, докато се движи през космичното съдържание.




[ДеМео]: Въртене на Земята по оста й - приблизително 1670 км в час или около 0.464 км в секунда при екватора;
Въртене на Земята около Слънцето - 30 км в секунда;
Слънчевият полет през галактиката (пътя на Слънцето към звездата Вега) - 200 до 300 км в секунда;

Дотук, ако вървим по теорията за статичния етер, тези цифри ще предполагат една сравнително висока скорост на етера. Очакват да измерят 200 до 300 км в секунда... никой не е измерил това всъщност, не и категорично.

Движението на Слънцето в посока звездата Вега - е изместено с около 60 градуса;

Нетните спираловидни движения са променливи:
Максимална скорост - на 2 юни;
Минимална скорост - на 2 декември,

...но само когато ги разглеждате в спирална форма! Ако разглеждате тези движения в плоско-равнинна форма, тогава законът на Кеплер ни казва, че при перихелия (когато Земята и планетите са най-близо до Слънцето), скоростта е по-висока. При апехелия, на външния край на орбитата, там скоростта е по-ниска. Значи имаме по-висока по-близо, и по-бавна по-далеч навън.

Само че в спиралната форма е точно обратното! Точката "А" е перихелият и при нея планетата се забавя. Така че се нуждаем от нова математика, която да се разработи по този въпрос. Никой все още не е направил това, защото... Милър беше изтрит, той всъщност се сети за скоростта на етера за тези неща... и неговите скорости не са в съгласие с Кеплер (което си беше мистерия по негово време), но СА в съгласие със спиралната форма, за която Райх е говорил. Ще се върна на това.




[ДеМео]: Относно самите действителни експерименти, още през 1977г съставих цял списък с етерни експерименти. От Майкълсън, от Майкълсън-Морли, от Морли-Милър, от Рейли... вижте всичките тези различни експериментатори, чак до 1950-те и 1960-те години и вижте (в дясната колонка) заключенията им за това дали са били в съгласие или в несъгласие с по-материалното схващане за етера, което Дейтън Милър е засякъл. Забележете, че има и шаблон - ако са предполагали статичен етер (лявата колонка), никога не са стигали до положителни резултати (потвърждаващи предположението). Всичките предположения са или отрицателни, или въпросителни. Но ако се предположи, че е налице динамичен етер в движение, тогава резултатите им са или отворени въпроси, или положителни.

Това е разликата в интерпретациите на тези експерименти, която толкова системно се пренебрегва.




[ДеМео]: Майкълсън е бил първи, той е изобретил интерферометъра. Един светлинен лъч се разделя, след което се събира отново. Не мисля, че наистина има нужда да описвам как работи интерферометъра, освен в най-общ смисъл.

Вземате един светлинен лъч, той удря едно полу-посребрено огледало, което го разделя на два лъча, отиващи в перпендикулярни посоки. След това двата лъча се отразяват от огледала, след което се връщат до оригиналния източник, където има същото или пък различно полу-посребрено огледало. То ги комбинира обратно в един лъч, слага се телескопична леща и лъчът се гледа през нея.

И когато се гледа през нея, се виждат шаблоните на интерференция между двата рекомбинирани лъча.

Сега... Ако завъртим това устройство... Всъщност, първо, ако НЯМА етер, тогава скоростта на тези лъчи, отиващи навън и обратно, ще бъде идентична, при положение, че дължините на пътищата, които изминават, са сащо идентични. Ако няма етер, или пък ако етерът е тотално неподвижен, тогава скоростта на светлинните лъчи ще е една и съща.

Но ако завъртите уреда и получите разлика в скоростите - единият лъч се връща по-бързо от другия, тогава се получава изместване на тези шаблони, когато се гледат през лещата, те се изместват наляво или надясно. И на база степента на изместването може да се изчисли промяната в скоростта на светлината, а от нея - скоростта на самия етер.

И това ще се случи, ако етерът, да кажем, протича през тази стая от ваше дясно наляво, представете си че има етерен вятър, който духа в тази посока. Интерферометърът, когато се завърти в тази посока, тогава единият лъч ще излиза навън и ще се връща обратно, а другият ще се пада странично. Оказва се, че на онзи, който излиза навън и се връща обратно, му отнема повече време, отколкото на онзи, който прави същото странично спрямо вятъра. Ако се завърти отново, тогава ще се измери максимална скорост на етера в тази позиция, после минимална скорост на етера в следващата позиция, в по-следващата (с гръб към първата) отново ще покаже максимум етерна скорост, и по-по-следващата (с гръб към втората) ще покаже, отново, минимална скорост. (Представете си въртене по часовниковата стрелка или обратно, като се редува максимум, минимум, максимум, минимум, подобно на квадрантите в координатната система, бел.прев)

Така че, тези експерименти са разобличавали нещо, което е било доста важно.




[ДеМео]: Майкълсън и Морли всъщност са подобрили оригинално изобретения от Майкълсън експеримент. В документа си от 1887г той казва, че инструментът е работел добре, но е бил податлив на вибрации и други видове механични проблеми. Тогава двамата заедно с Морли направили това подобрено устройство (на картинката вляво). Това представлява голям каменен блок от пясъчник, плаващ във вана с живак, поставен е върху дървен поплавък... В днешно време хората откачат, като се заговори за живак... Та този голям каменен блок е можело да се завърти без никакво триене - ако се завърже малко конче за него, можете да го приведете в движение и веднъж след като се задвижи, ще продължи да се движи цял час или повече, изцяло от собствената си инерция.

На схемата се вижда, че са имали множество отражения, отиващи напред-назад по двете ръце на интерферометъра, което създава път от 22 метра. Много по-дълго разстояние за светлинния лъч от оригиналния експеримент на Майкълсън. И както казах преди, провели са го за 4 дни, 6 часа и само 36 завъртания на ентерферометъра. Важно е да се отбележи, че е имал тежко, дървено покритие и се е намирал в тухленото мазе на сградата по физика на училището "Кейс" (в Кейс Уестърн Резърв) в Кливланд, Охайо. Имам снимки на мястото, това е една МАСИВНА сграда. Интерферометърът е бил в мазето, сложили са ми дървено покритие, за да се контролира температурата.

И имали много малък резултат... Е, не трябва така да се изразя, по-скоро добили ПО-БАВЕН резултат, отколкото били очакванията според теорията за статичен етер. Резултатът им бил от 5 до 7.5 км в секунда. Те очаквали нещо от типа на 200 до 300 км в секунда за скорост на етера. Ако сте физик, цялата ви система от вярвания се основава на това, че трябва да получите 300 км в секунда, или нищо! Те погледнали резултата от 5 до 7.5 км в секунда и казали "Оф, това незначително!".

Само че ако аз ви кажа, че имам устройство, което може да се движи през въздуха със скорост от 5 км в секунда, очите ви ще изкочат, нали? 5 км в секунда е доста бързо! За да изпратите обект в Земната орбита, се нуждаете от скорост 11 км в секунда, това е изходната скорост от Земята. Така че говорим за значителна част от скоростта на ракетите, с която напускат Земята. Това са получили в този техен първи експеримент, което в последствие било отбелязано като "НУЛА". Което значи НУЛЕВ резултат. Тоест въобще никакъв резултат.

А това не е вярно.





[ДеМео]: Можете да отидете в оригиналния документ от 1887г и там в действителност ПИШЕ, констатира се това, много изрично. И това, което намирам за много интересно, е че те РАЗПОЗНАВАТ този въпрос... това, че Земята завлачва етера със себе си. И в същия точи документ от 1887г написали: "Съвсем възможно е получената скорост в момента на наблюдението да е била малка... Следователно експериментът ще се повтаря на интервали от три месеца и така ще се избегне всяка несигурност". И продължават: "... дори при умерени разстояния над морското равнище, на върха на изолиран планински връх например, относителното движение може да бъде доловимо от апарат като използвания в експериментите... покритието трябва да бъде от стъкло или да е премахнато".

Това което казват там е много важно... Казват, добре, проведохме този експеримент, в замето, с дървено покритие за контрол на температурата, НО... ако го качим високо в планината и махнем цялото покритие, за да позволим светлинните лъчи да са напълно изложени на атмосферата и на какъвто и да е етерен вятър там, това ще даде много по-голям резултат. И са били прави.

Майкълсън и Морли така и не направили този експеримент, за нещастие... Никой не го е направил в продължение на много години, докато не се появил Дейтън Милър и не повдигнал въпроса отново. Нека обобщим:


[ДеМео]: Леко положителен резултат ~ 5 до 7.5 км в секунда;
Широко кривоинтерпретиран като "отрицателен" или "нулев" резултат, което НЕ Е правилно!;
Не са засекли статичния етер на Нютон, който предвижда 200 до 300 км в секунда;
И това оставило отворената възможност за провлачен от Земята етер или динамично, путащо етерно течение.
Доста ясно изглежда, че каменната сграда на училището и дървеното покритие са блокирали етерния вятър, което се дължи и на подземната локация, какот и на ниската надморска височина (по-малко от 200 м).




[ДеМео]: Сега се появява Морли. И Милър. Майкълсън до голяма степен се отказва от експериментите с етерния вятър... поне до много по-късно. Но през 1903 до 1904г Дейтън Миръл, със свежото лице на дипломиран студент от Принстънския университет, се хваща на работа с Морли, който тогава е професор по химия в близкия университет "Уестърн Резърв"... Училището и университета в по-късните години се сливат и приемат комбинираното име, университетът все още съществува и там можете да видите репродукция на инструмента, който ползвали Майкълсън и Морли, изложен е на показ в главната зала. Когато посетих мястото всъщност ми разрешиха и достъп до архивите на Дейтън Милър и Майкълсън, и Морли и можах да разгледам много интересни неща.

Инструментът, построен от Морли и Милър (горе), бил по-голям. 64 м дължина на светлинния път по 4.3-метрови ръце, разположени на кръст. 4.3 метра е уважителна дължина... от тук до стената... доста големичък инструмент! И това нещо също е било поставено във вана с живак и също се е въртяло.

А едно от най-успешните неща от експериментите на Морли и Милър е от 1905г, когато построили... качили инструмента на върха на хълм до уличището "Кейс"... това е в Клийвланд, Охайо, така че не е зона с висока надморска височина... но все пак го качили на 287 м надморска височина и там всъщност измерили 8.7 км в секунда.

Това било от мащаба на първия самолетен полет на братията Райт. Било голямо събитие... но било ТОТАЛНО игнорирано от пресата, било тотално игнорирано и от науката, все едно е "поредното голямо твърдение". Така че... така си остава в историята, игнорирано. Минали много години след това, преди да се чуе за каквито и да е сериозни изследвания относно това търсене. Първата Световна война настъпила, хората се насочили към други видове изследвания.




[ДеМео]: Чак през 1921г Дейтън Милър, вече председател на Физичния отдел то училището "Кейс" отново отворил въпроса. Всъщност, самият лорд Келвин го е окуражил и помолил отново да се заеме с въпроса и... той имал контакти в Хейл... ох, малко се обърквам... На хълма Уилсън, има голяма обсерватория там, мисля че се казваше обсерватория "Хейл"?

Бележка от преводача: Обсерватория "Връх Уилсън", измислена и основана он Джордж Елъри Хейл. Надморска височина 1740 м.

Та той имал контакти там и ги помолил, дали било възможно да занесе интерферометъра там, на тази много голяма височина и да проведе експеримента изцяло наново, в специална сграда с прозорци навсякъде в периметър около пътя на светлинния лъч, като се ползват стъклени панели, които да предпазват самия лъч.

Направил всичко това, ето го завършеният му интерферометър (на картинката), можете да видите стъклените панели около светлинния лъч на интерферометъра, отдолу е ваната с живак. И така го били инсталирали, че когато това нещо се въртяло, правело електрически контакт на 16 различни интервали, в кръг, и засе задействал звънец. Така човекът, който обикалял заедно с телескопа, в тези моменти отчитал изместването на светлинния шаблон и някой друг го записвал.

През тези години той направил 2000 наблюдения (от 1921 до 1926, плюс работата му с Морли). За сравнение, Майкълсън-Морли експериментирали 6 дни. Сравнете труда за експериментиране в продължение на 6 дни и труда върху 2000 наблюдения за 5 години експериментиране. Когато отворите учебниците по физика, навсякъде се споменава "Майкълсън-Морли, Майкълсън Морли...", повтаря се "Майкълсън-Морли..., Не... Не... Нула!... Нула!...", винаги едно и също послание. А Милър? Те дори не говорят за него! Напълно е изтрит от историята. Въпреки че е разполагал с тази великолепна база данни.

12 000 завъртания на интерферометъра, на връх Уилсън, 1750 метра, за да се преодолее ефекта на провлачване...




[ДеМео]: Изпробвал инструмента си в лабораторията си в Клийвланд за топлинни ефекти и открил, че да - ако една от ръцете на интерферометъра се облъчи с жега от параболичен нагревател, това ще накара ръката леко да се издължи и това ще промени изместването на шаблоните на светлината, така че температурата била фактор... Но той определил в КАКВА СТЕПЕН била фактор, и освен това определил методи за преодоляването на фактора й. Така че, на снимката виждате монтирани коркови панели, върху стоманени ръце, виждате стъклото върху светлинния път и мисля, че може да се видят листите лека хартия, с които е покрил стъклата. Открил е, че хартията върху стъклата не възпрепятства потока на етерния вятър по някакъв значителен начин.

Така, определил системна скорост от приблизително 10 км в секунда (с ниска стойност 9 и нещо и висока стойност 11 и нещо).




[ДеМео]: Направил това през четири различни сезона от годината. Не бива да казвам, че показанията са ТОЧНО свързани със сезоните, но е отбелязал четири различни максимума през годината, така че е имал много добра база данни, от която да се пресметне нетния етерен вятър. Ето обсерваторията "Връх Уилсън". Вдясно е първото му помещение за тестове, върху хребет, откъдето всичко е видимо, локацията се намира някъде зад телескопа от първата картинка. Долу е къщата за интерферометъра, която построил, можете да видите, че има ПЛАТНИЩА като защита за светлинния път, върху къщата опънали палатка, за да я засенчат от топлинните ефекти и слънцето.

Когато провеждали експериментите, отивали там за около 10 дни. Правели наблюдения веднъж на всеки час за период от пълни 24 часа. И правели това в продължение на 10 дни. Така че добивали добра база данни за един определен пик, след което правели същото в четири-пет пъти, но най-добрите резултати добивали в тези сезонни пикове.




[ДеМео]: Тук можете да видите един от листата с данни. Всичко това е направено преди ерата на компютрите. А вдясно са резултатите от различните пикове. Не очаквам от вас да разбере какво означават, освен ако вече не сте образовани в етерните методи, но в книгата си давам пълно обяснение какво всъщност показват тези графики, как са били извлечени и какво означават.




[ДеМео]: Тази би трябвало да я схванете. Известна ви е разликата между сидериалното време и цивилното време. Милър организирал данните си според сидериалния час, защото говорим за нещо, което идва иззад фона на космичното пространство, от галактическите координати... а не нещо, което върви по обикновените координати на часовника ви, който показва изгряването и залязването на Слънцето. Сидериалният ден е с около 4 минути по-къс. Затова звездите, които виждате днес в полунощ, ще са различни от онези, които ще видите в полунощ след шест месеца.

Когато данните се организират според седиралното време, се вижда, че има шаблон. Когато се организират по цивилното време - няма шаблон. И ТОВА е доста значително. Това показва, че тук има някакъв истински космически компонент в тези открития.




[ДеМео]: Това е нещо, което ви показах по-рано. Тези хиксчета са на височина горе-долу като връх Улсън (1750 м). Когато интерферометърът бил поставен на локацията на първото хиксче, се вижда, че етерът има висока скорост, изложен е на етерния вятър, който идва почти хоризонтално (от едната посока на компаса към другата). Тук, на третото хиксче, самата Земя заветря интерферометъра от етерни ветрове, така се вижда по-ниската скорост на етера.

И това виждате горе. Максимална скорост в 5 часа, сидериално, и минимална скорост 17 часа, сидериално. Това е доста близо до координатите на еклиптиката, които ще ви покажа след минутка.




[ДеМео]: Тук са азимутните замервания, които са интересни.

Бележка от преводача: Азимут е ъглова мярка в сферична координатна система.

Ето (долу) ви средната стойност на сидериалното време (5-тия час и 17-тия час са двете места, където графиката пресича пунктирния лъч, бел.прев). Смисълът тук е, че нетната стойност сочи в посока, която е с 23 градуса и 75 секунди изместване от еклиптиката и има вариация в продължение на сидериалния ден. Този показател, 23.75, е доста близо до 23.5 или 23.4, което е мярката на наклона на нашата Земна ос.

Така че, ако говорим за един материален етер, който предвижва Земята през космоса... както и цялата Слънчева система... възможно ли е - повдигам този въпрос - Възможно ли е наклонът на Земната ос да е вид реакция на това? Виждате как започват да се появяват връзки с други интересни въпроси, утаяващи се именно от тази теория за динамичния етер, която идва от изключителния труд на Милър.

И ТОВА, между другото, е запазената марка на добрата теория - една добра теория ни води в посоки, които обясняват нещата, и след това обяснява други неща, които не се сещали, че ще обясни. Това е белегът на добрата теория. Лошата теория обяснява ВСИЧКО, само че не може да предвиди едно единствено нещо. Както Попър би казал, "това не е погрешируемо", с други думи, не можеш да направиш предвиждане и после да се докаже, че е грешно. Всеки път имаш обяснение за това защо предвиждането не е било вярно.

26
Космическият етер съществува
Поправяне на основна грешка в съвременната наука

[Мураками]: Това със сигурност ще бъде не само много интересна, но и много важна презентация. Кой има копие от тази книга, "Оргонен акумулатор: Наръчник"?

Ако не сте получили бройка от нея този уикенд, трябва да отидете на orgonelab.org и да си я поръчате. А тази е класика, трябва да присъства в библиотеката на всеки и не да седи на полицата, а да е добре износена. Трябва да я прегледате цялата. Достатъчно проста е, за да е разбираема от всеки, принципите на оргона са ясно описани и вътре ще намерите инструкции за построяването на нещо, което действително работи. Помня, че когато се запознах с Джон Бедини през 1999г и разпитвах Джон и Гари, "Какви са по-интересните експерименти, които сте правили?" и дали са виждали някакви интересни резултати, това което и двамата споменаха, беше построяването на оргонен акумулатор - точно от тази книга. При експериментиране с него се получава засилен растеж на покълващи семена, ползва се за здравни ползи и такъв вид неща. Това беше на върха на списъка им - лесно нещо, което ми препоръчваха да изуча.

Тази книга тук е наскоро разширено и преработено издание. Не е нова, на няколко години е, но е с 30% по-дебела от старата версия, която имам. От тези книги всичките ни свършиха, така че отидете на orgonelab.org.

Д-р ДеМео е директор на Лабораторията за оргонни био-изследвания (Orgone Bio-Research Laboratory), което е в областа на Орегон-Ашланд, не много далеч от тук. Той е един от световните водещи фигури в оргономията. Вдигнете ръка, ако сте запознати с термина "оргон"?... Вилхемл Райх (Wilhelm Reich) е бил най-добрият ученик на Фройд. Разработил е много теории върху вид етерична, живителна енергия, свързана с живите организми. Работил е в посока количествено да я измери и да построи устройства, които да я използват и да я акумулират, концентрират и прилагат за определени цели. В общи линии тази презентация ще се занимава с тези теми.

А кой е запознат с етера? (вдигат ръце) Почти всеки е запознат с концепциите. Много хора обичат да казват, "Ами Никълсън и Морли доказаха невярността на етера в началото на 1900-те години и той не съществува" и тн. Но всъщност има много видове интерферометрични експерименти (с разделянето на лазерния лъч), резултатите от които показват наличието на етер и винаги са го показвали. Има нещо, което се случва в съвременната наука, но тя не иска да го признае. Има един определен сайт, на който можете да отидете - orgonelab.org - през годините много често съм препращал към него. Най-вече към Милър и към някои цитати от Айнщайн, защото е наистина важно.

Относно д-р ДеМео... работил е в географския факултет в Канзаския университет, в Илинойския щатски университет, в университета в Маями и в университета на Северна Айова, изнасял е лекции по земни и атмосферни науки. Автор е на много книги, но "Оргонен акумулатор: Наръчник" е най-важната. Чест е за мен да представя д-р ДеМео...



[ДеМео]: Благодаря ти за представянето, Аарон. От много години ме викаш да участвам на тази конференция. Благодаря и на професор Боб Харалик, който ще е втори говорител. Познаваме се и работим заедно повече от 30 години, той беше професор в Канзаския университет, който ми отвори вратите, за да мога да уча там като дипломиран студент, така че завинаги ще съм благодарен на Боб.

Всичко, за което ще говоря днес, е разширено с още повече подробности в новата ми книга, която ще излезе след месец и ще се казва "Динамичният етер в космическото пространство: Поправяне на основна грешка в съвременната наука". Ако сте заинтересувани за това, което ще говоря днес (надявам се, че сте), препоръчвам ви да си набавите книгата, която ще ви даде много информация, но и последствията за модерната астрофизика от откритията в етера.











[ДеМео]: Винаги казвам на всички - етерът променя ВСИЧКО.

Променя всичко. Всички теории във физиката и астрофизика, които са се развили след 1930г - моментът, когато прибързано изхвърлиха етера от науката - всички онези теории ще се сринат и ще отпаднат, ако етерът бъде отново приет. И мисля, че ще бъде приет отново, защото доказателствата идват.

(аплодисменти)

Зная, че много от вас вече са с мен, но днес ще научите много нови неща.




[ДеМео]: Това е Албърт Майкълсън (Albert Michelson) като млад мъж и флотски офицер. Той е изобретател на интерферометъра на Майкълсън, това е устройство, което широко се използва в науката днес за всякакви различни видове цели. А тук е Дейтън Милър (Dayton Miller), който е бил директор по физика в университета "Уестърн Кейс Резърв" (Western Case Reserve University). Бил е и президент на Американското акустично общество, президент на Американското физично общество, член на Националната научна академия, получил е професорската си титла от Принстънския университет. Бил е емблематичен учен. Използвал е собствения си телескоп, за да следи движенията на кометите и сам да изчислява орбитите им. Бил е човек, който наистина е познавал онова, с което се занимава.

И дори и днес, когато погледнете какво пише за етера в интернет и дори в учебниците, той, Дейтън Милър, е абсолютно изтрит от историята.

Причината е, че е получавал повтарящо се положителни резултати в експериментите за доказване съществуването на космичния етер.

В средата на слайда (между двата портрета) е големият интерферометър, който е използвал, и ще говоря за инструментите, които е използвал Майкълсън, заедон с колегата си Морли, и после ще разкажа за работата на Милър, която е била много по-обхватна. Както ще видим, работата на Майкълсън и Морли е отнела четири дни през юни 1887г. Направили 36 завъртания на интерферометъра, който осигурявал 22 метра светлинен път. Бил будеща уважение машина, но онзи, който Милър използвал, предоставял 64 метра светлинен път. Освен това направил около 6000 завъртания на интерферометъра, през няколко различни периода в рамките на годината... и в действителност успял да измери скоростта на етерното течение - нещо от типа на 10 км в секунда, изчислил дори оста на посоката на течението.

Едно от постиженията на собствената ми работа при препрочитането на съвременната астрофизика е откритието, че има огромен брой конвенционални астрофизични вектори в космоса - нещо, което наричат интергалактичен вятър, или интер-звездна среда - какво е това, ако не самият етер? Тъмната материя е просто грешка в мисленето. Казват, че в космоса няма нищо, което да обясни гравитационните аномалии, които наблюдават... защото изтриха етера, като динамична гравитационна сила. Така че им се налага да постулират всякакви видове екзотични неща. Става много езотерично, модерната физика е много езотерична... сетете се за Айнщайновите "гравитационни кладенци", различните "време-пространствени измерения", както и в известна степен квантовото обвързване. Някак си, науката вече е изгубила стабилната опора на краката в земята, няма го стабилното усещане, както беше при старите концепции с космичния етер.




[ДеМео]: Нека започнем малко по-организирано. Вече говорих за някои от тези неща. Следващия въпрос: Какво е етерът? - за онези, които не знаят.

Това е средата, в която се разпространяват светлинните вълни. В ранните дни на науката, в изследванията от 1600-те и 1700-те години, се е разбирало, че светлината е имала вълнови функции, че може да се интерферират светлинни лъчи, можело е да се демонстрира рефракцията, по същия начин като със звуковите и водните вълни. Водните вълни, разбира се, изискват наличието на вода - вълните се движат напред, но водата седи малко или много на едно място. Със звуковите вълни е същото нещо - звуковите вълни се предават по въздуха, но самият въздух не се премества. Въздухът е нужна среда, знаем това, защото когато създадем вакум, звукът изчезва, не можем да предаваме звук без въздуха. Но вакумът може да предава етер, всъщност, етерът се движи малко по-лесно във вакум, без въздухът да пречи.

Етерът е бил считан за необходимост в ранните дни на науката, дори още преди Нютон.

Етерът е повсеместна/вездесъща среда, запълваща цялото пространство, пронизваща материята, позволяваща светлината да преминава през въздуха, стъклото, кристалите, прозрачната материя. Етерът трябва да преминава през тези материи. Някои електромагнитни вълни могат да преминават право през твърдата материя - днес знаем това. Така че каквато и да е средата, която провежда електромагнитните вълни, тя също трябва да пронизва всяка материя. Затова етерът, като концепция, има съвременни потвърждения.

Опитвам се да разсея впечатлението, че етерът е някаква архаична концепция от преди стотици години. Напротив - етерът е нещо, към което е насочен съвременен интерес.

Не използвам думата етер, изписана на английски като "aether", защото чувствам, че това изписване поставя термина в архаична категория. Освен това етер без а, като "ether" е терминът, който старите изследователи са използвали в края на 1800-те години и началото на 1900-те. Това са били основно американски учени, които са правели тези изследвания, но през последните 50 години това започна да се променя.




[ДеМео]: Добре... вече говорих малко за това. Отразяване, рефракция и интерференция и тн., светлината проявява много характеристики и поведения, които говорят за нейната вълнова природа, поради което светлината изисква среда, в която да съществува.

Особено фотонните теории за светлината, които я представят като сбор от частици (фотони) са доста проблемни, в книгата си говоря повече за това, отколкото ще говоря тук сега. Например експериментите с двойна цепка, направени с ниско ниво на интензивност на лъча... казват, че това е доказателство, че определено измерване светлина и квантово-вероятностен път и тн... А всъщност има много директни обяснения за този феномен от гледна точка на етера. Работата е, че самите детектори са малки, индивидуални постановки, следователно са налице малки разминавания в границите на малките детектори в подредбите и те "пукат като пуканки" на база постоянния интензитет на светлинните вълни, дори въпреки това, че интензитетът е на много ниско ниво. Нямам слайдове, които да ви покажа сега, но имам картинки в книгата си.

Едно от нещата, които съм заключил по този въпрос, още преди 30-40 години, е че има добри експериментални доказателства за етера... но те са били сразени по политически начин. Този политически разгром на доказателствата е дошъл чрез постъпките на Лоурънс и Айнщайн, Фицджералд, някои от старите изследователи... всичко това заслужава съжаление. Някои доста неетични неща са се случили, например това, че работата на Дейтън Милър е била изтрита от научната история.

Едно от нещата, върху които ще се спрем, е това, че съвременната теория - теорията на Айнщайн, "Големият взрив"... както и "черните дупки", "тъмната материя" и тн... всичко това зависи от постоянната скорост на светлината (което не е вярно, че е постоянна), върху това че пространството е напълно празно, напълно лишено от каквато и да е енергийна среда (което също не е вярно). Точно затова казвам, че съвременната теория ще се срути, ако космичният етер бъде приет.




Защо етер? II:
Според съвременните аномални изследвания "празното пространство" в действителност е богат на енергия субстрат или Взаимосвързваща среда или континуум

[ДеМео]: Сред съвременните концепции, теорията на ДеБрогли (DeBroglie) се докосва до етера, нарича го "море от неотринота". Предполага се, че така наречените неутринота се създават чрез радиоактивен разпад и могат да преминават през материята с лекота, без да си взаимодействат с нея, защото... им липсват каквито и да е електромагнитни характеристики и масата им е почти нулева... затова могат да се стрелкат през материята, без да взаимодействат, и затова е почти невъзможно да бъдат намерени. Но остава отвореният въпрос - Какво се е случило с всичките неутринота, създадени още от началото на времето? Би трябвало роят им да расте всяка секунда, все повече и повече от тях. Тук има логически пропуск, въпрос без отговор, който никой в неутриновата теория не адресира. ОСВЕН ако не приемат теорията за Големия взрив, който дава начална точка на цялото Сътворение.

Трябва да ви разкажа една забавна история. Когато бях в Канзаския университет, Арно Пензиас (Arno Allan Penzias) дойде да изнесе лекция в отдела по физика. Той е съоткривател на 3-градусовата Келвинова радиация от черно тяло (реликтовото излъчване, бел.прев), която съществува в открития космос и той и екипът му получиха Нобелова награда за този труд. Та, той изнесе лекцията си в залата по физика в Канзаския университет, а аз седях горе на задния ред, дипломиран студент, и някой от аудиторията попита, "Д-р Пензиас, какво е съществувало преди Големия взрив?". Той започна да потрива брадичката си с ръка и започна да ходи замислено напред-назад като котаракът Феликс и накрая отвърна, "Ами и ние помислихме върху това, вкарахме го в компютрите си и го пуснахме наобратно, така да се каже и заключихме... че преди Големия взрив пространството, времето, материята и енергията не са съществували". И настана мъртва тишина. Толкова продължителна тишина, че аз си помислих, че това е шега и избухнах в смях, голям коремен смях... а цялата зала започна да шумти и да шушука "А, ама кой е това?", и тогава се скрих и потънах в стола си...

Но това е мисленето им. Затова цялата тази теория вече не стъпва по земята, няма опора. Всичко това е малко или много абсурдно. Има все пак астрономи, като Фред Хойл (Fred Hoyle), който говори за един безкраен космос, че няма начало и няма край и въпреки че това дори ни зашеметява, ако си го помислим... съществуването ни става много жалко, представя съществуването ни като само прашинка от времето. Гледаме вселената с телескопите си и тн. - прекрасни телескопи! - виждаме онези обекти, които говорят за гигантско движение, за потоци и за завихряния, за вряща динамика, сещаме се за буреносен облак заради издуването и развиването на вселената...

Нещата имат такава форма, именно защото вселената представлява облак, който се движи през съпротивляваща се среда. И в открития космос може да се видят подобни неща - обект, който се движи и оставя следа след себе си? Издуващи се облаци от газообразна материя? Добре де, а коя е тази съпротивляваща се среда, която им позволява да се раздуват на талази? Кое е това, което придава на тези неща вид, какъвто сме свикнали да наблюдаваме в буркан със зехтин и вода? Раздрусвате такъв един буркан, снимате го и се виждат неща, които наподобяват изображенията от телескопа Хъбъл.

Бележка от преводача: Робърт Басано - Истината за телескопа Хъбъл

Така че средата си е там, проста са й дадени други имена.

Ханс Алфен (Hans Alfven) говори за космическа плазма, това доста се доближава до етера;
Бърнаби (Bernabei) работи върху теорията си за вятър от тъмна материя;
Путов (Puthoff) теоретизира върху вакуума на нулевата точка (zero point vacuum) и говори за флуктуации;
Вилхелм Райх (Wilchelm Reich) говори за континуум от оргонна енергия;
Джорджио Пикарди (Piccardi) - космическа динамична енергия. Една прекрасна малко книга - "Химическата основа на медицинската климатология" (Chemical Basis of Medical Climatology) - Пикарди е бил професор по химия в университета на Флоренция и открил всякакви видове химически реакции в лабораторията, които демонстрирали периодичности и феномени, които били обвързани с космически фактори (примерно слънчеви петна, слънчеви изригвания) и също така - обвързани със спиралното движение на Земята, обикаляйки около Слънцето (когато Земята обикаля около Слънцето в кръг, и когато Слънцето също се движи през космоса, то тогава Земята описва кръгово движение с централна ос, което означава спирала, бел.прев). Пикарди се движел с цяла група учени, които постоянно го следвали. Всичките тези хора били потиснати и заглушени от американските групи, с които били свързани.
Хералд Бър (Burr) - теоретизира върху електродинамично поле, поредният забравен учен;
Франк Браун (Brown) - биолог от Удс Хол, теоретизира върху екзогенния биологичен часовников механизъм, тъй като открил сидерални дневни шаблони в поведението на растенията и животните;

Бележка от преводача: Морска биологична лаборатория, основана през 1888г в Удс Хол, Масачузец, интернационален образователен и изследователски център по биологични науки и технологии, свързани с околната среда. Частна, нестопанска институция, филиал на Чикагския университет.
[url.http://astronomy.uconn.edu/defs/sidereal.html]Сидериално време и слънчево време[/url] - Всяка една звезда на небосвода пресича небето 4 минути по-рано от Слънцето всеки ден. С други думи, денят според звездите е с 4 минути по-къс от деня според Слънцето.

След това са психичните експерименти, които се извършват (така наречените PSI/ESP) - психокинеза, намерение... Това са много интересни фактори, които, според моето мнение, се нуждаят от среда. Мисля, че можем да говорим, че етерът е потенциален кандидат за феномените, свързани с тези неща;

И самата космология с другите й имена - "междузвездна среда", "неутринен вятър"... имам цял списък с такива, ще споменем някои от тях по-нататък.




Промяната на етерните концепции

[ДеМео]: Промяната на етерните концепции е важно да се проследи, за да разберем какво се случи с етерната теория в края на 1800-те и началото на 1900-те, ЗАЩО беше отхвърлена.

Връщаме се още при ранните елини и Аристотел. Той представя етера като въздуха, който дишали боговете (в сравнение с обикновения въздух, който дишаме ние с вас). С времето обаче това стъпва по-здраво на земята;
Галилео е говорил за това, че природата се мърда, етерът има динамично движение. Говорил е, че етерът е гравитационен и че участва в движението и в реда на цялата небеса, планетите и тн. Божествеността е била без значение за електродинамиката, развита от Галилео. Това е различно от онова, което направил Нютон;
Младият Нютон е вярвал в етера, има негово писмо от 1679г, написано до Робърт Бойл (Boyle), неговият съвременен колега. Давам съдържанието на това писмо в апендикса на книгата си, защото е много важен извор - показва, че младият Нютон е имал много добро схващане за космическия етер, открито е говорил за него и за това как е влияел върху светлината и тн.;
По-късно, старият Нютон се отървава от етера, в известна степен. Казва, че етерът е статичен, не се движи, прикован е. Отказал се е от гравитационните му функции. Тогава се появява неговия закон за движението - че нищо не се движи, докато нещо не го накара да се движи. Това със сигурност е вярно, но, когато говорим за произхода на движението във вселената - откъде е дошло цялото движение във вселената? Дали всичко винаги е било там и винаги се е движело? Като игра на билиард ли е, където всичко се движи нанякъде, сблъсква се и се отбутва и добавя движението си към следващото нещо, оттам ли идва движението и не може да се разисква? Ами за Нютон е било Бог - казал е, че Бог е привел всичко в движение и след това е излязъл във ваканция. Оттогава насам билиардните топки продължават да се блъскат и тук се намираме днес. Това е доста механистична гледна точка, но ви давам цитатите от изворите му така, както са написани в неговата книга "Оптика". По никой начин не омаловажавам Нютон, искам да кажа, уравненията му ВСЕ ОЩЕ работят! Работят! И точно те ни помогнаха да изсреляме ракети в космоса и да се приземим на Марс и къде ли не... така че... Но точно по този въпрос, мисля, че е пропуснал целта.

След това стигаме до Майкълсън-Морли (Michelson-Morley-Miller) - всички търсиси един статичен етер, на база идеите и описанията на Нютон! Тази идея за статичен етер останала с науката чак до 1900-те години, но имало и хора, които изразили възражения на това. Говорело се е, че етерът може би е имал някаква субстанция, така че когато Земята се движи през повърхността на етера, тази субстанция някак си се задържа за Земята, както когато пуснете голямо лагерно топче в буркан с мед - то потъва някак бавно и скоростта на етерното движение непосредствено до топчето е по-бавно от движението на етера по-далече от повърхността му. Или както в тръбата - когато изпомпвате вода през тръба, скоростта на водата близо до стените от вътрешността на тръбата ще е по-бавна от скоростта на водата в центъра. По същия начин е имало спорове, дали като се приближаваш повече до повърхността на Земята скоростта на етера не се намаля. Тази идея - нарича се Теория за провлачения етер (Entrained Ether Theory) - НЕ Е била възприета от ранните експериментатори с етера. Те я обмисляли, но като цяло всички търсели един статичен етер. Различията в очакванията били доста знаменателни. После ще се задълбоча в това...;

Райх, Пикарди, Бър: Много хора говорили за космическа енергия, която се движела и влияела върху светлината, но хора като Райх и тн. разширили нещата, като заговорили за химия, биология, климата, хората, живота... не говорели само за физика. Като се замисли човек, след като етерът съществува, това какво идва да каже за еволюцията? За произхода на видовете? Тези въпроси ни канят да се вгледаме в химичните и биологичните реакции - това би трябвало да се очаква от всеки космически етер. Така че, когато започваме да говорим за характеристиките на етера и за онези, които може да са правили изследвания, с цел да открият нещо такова в биологичните науки, това не би трябвало моментално да възбужда скептицизъм... въпреки че това най-често е случаят. Всъщност, като ке замислим, откритията в тези полета добавят към валидността на концепцията за един космически етер. Прави го по-... истинско за нас, в качеството ни на живи същества;

Бележка от преводача: Едно такова изследване е например Електрокултурата и генната експресия.

За Айнщайн пространството било празно, етерът не съществувал или бил абстрактен... по един несъществуващ начин на едно нищо...




[ДеМео]: Ето графинчо представяне на Нютоновия статичен етер, това което наричал "абсолютно пространство". Етерът е там и е среда за светлинните вълни... но това е всичко. Земята лети през него, с висока скорост, и следователно по периферията на Земята бихме очаквали много висока скорост, дори и на по-ниска височина, и бихме очаквали етерът да преминава право през Земята... защото не взаимодейства с нищо, така че Земята се стрелка през него. И следователно имаме по-висока скорост на етерния вятър. Очакванията били, нещо като 2000 до 3000 км в секунда етерен вятър да бъде засечен до времето, когато изследователите почнат работа с интерферометъра на Майкълсън. Това е било доминиращата теория - Нютоновия статичен етер - през цялото време, дори средата на 1800-те години, когато авангардните учени Физю, Фуко, Фреснел и после британските учени Стоукс и Келвин започнали да говорят за етера в едни по-осезаеми форми... Мисля, че Келвин говореше за етера като за усукани въжета, които пораждали определени феномени... Стоукс казва, че етерът бил като вода, придържаща се към корпуса на кораб, който е облепен с миди и ракообразни. Така, докато корабът плава по водата, налепите по дъното му сграбчват водата, образуват завихряния и я носят със себе си. Той самият бил скептичен, че някой въобще може да засече/отрие етера, защото ,както казва, щял да бъде еднакъв навсякъде около нас и да се движи с нас, тоест въобще не притежава скорост. Дори Лоурънс е участвал в тези дебати и дискусии, преди да измисли своите теории, вървящи против етера (които също работят).




[ДеМео]: Теорията за статичния етер също така се нуждае от механизъм, който да задвижва нещата. При тази теория статичният етер е проводима среда, за провеждане на светлинните вълни... но не обяснява движението на планетите и звездите в космоса. Това ни заклещтва във въпроса, "Кое е оригиналното движение?", движението което поставя нещата в настоящото им положение. И разглеждайки движението във вселената... то в действителност е доста структурирано, въобще не прилича на някакви билярдни топки, блъскащи се наоколо - имаме спирални галактики, имаме планети, орбитиращи една около друга, имаме всякакви неща, които говорят за една ОРГАНИЗИРАНА вселена, а не произволна и хаотична. Ако беше произволна и хаотична, ние сега щяхме да живеем като микроби на естероиди... При теорията за "Големия взрив" често се казва, че ако Големият взрив беше истина, щеше да е нещо подобно на огромна експлозия и огън в книжарска печатница, където правят книги и след като пожарникарите изгасят огъня и пушекът се разнесе, изведнъж и спонтанно да се окаже, че събитието е подредило на пода пълен комплект на Енциклопедия Британика.

Е, аз съм толкова стар, че някои от вас може да кажат "Какво е това енциклопедия?"... За тези от вас ще кажа, че е все едно в сървърното отделение на централния офис на Националната агенция по отбраната да избухне пожар и взривът да сглоби най-мощния и най-бързия супер компютър по средата на стаята.

Говорим за ентропия. И за нарушаването на ентропията при факта на тази реорганизация. Така че ТРЯБВА да има нещо, което да противостои на силите на ентропията. Да реорганизира вселената отново, за да роди всичко това, което виждаме, на живота, който е, така да кажем, най-висшето ниво на не-ентропия.




[ДеМео]: Ето представяне на провлачен етер. Можете да гледате това по два начина. Етерът се движи бързо на големите височини и по-бавно близо до морското равнище. Това може да се случи поради движението на Земята ПРЕЗ етера, тъй като според теорията той е статичен, и така стигаме до статичен, но провлачен етер.

Или може да се разглежда така, все едно движението на Земята и движението на етера са скачени. Един вид, че движението на етера бута нещата в своята посока - има малко субстанция и привежда материята в движение. Етерът се движи и Земята плава - както казва Райх, плават като топки в океана, който се движи от течението. В този случай скоростта на етера по повърхността на Земята  ще е относително ниска. Като един вид остатъчна скорост.

Всичко, което разглежда етера така, сякаш има някакво материално качество, ще предположи по-бавната скорост като нещо присъщо на природата му.




[ДеМео]: Това е моето представяне, основано основно върху работата на Милър. Милър показва, че съществува такъв етерен поток нагоре - от областта на Южния полюс до областта на Северния полюс... до Северната еклиптика всъщност. Малките хиксчета са интерферометричните устройства. Схемата показва как с една конфигурация етерът ще бъде засечен с голяма скорост, а в друга конфигурация, където Земята ще представлява блокиращо тяло... в такъв случай етерът не може да мине през Земята, ще трябва да мине около нея, в противен случай силите на триене няма да го позволят... Така че на едно място се засича ниска етерна скорост, по-висока етерна скорост на други места. Това е една малка мистерия за хората, които все още се придържат към старата теория за статичен и нематериален етер (която се корени в Нютоновите идеи).

Всички тези идеи и дискусии са били до голяма степен изтрити и заличени от модерното мислене.

27
Johnson & Johnson са оказвали натиск над лекари да предписват опиати: в повратно решение съд постанови рекордна глоба

27 август 2019



Източник: OFFNews.bg

Рекордна глоба за Johnson & Johnson постанови съдия в Оклахома в понеделник, предават световните агенции. Американската холдингова компания за производство на лекарства и др. с над 250 дъщерни дружества в цял свят ще трябва да плати над $572 милиона, защото е оказвала натиск над лекари да предписват болкоуспокояващи лекарства, които водят до пристрастяване, като е омаловажавала риска. Действията - според щатски прокурори - са довели до разрастването на кризата с опиати в САЩ, наричана и "епидемия". През последните близо две десетилетия (1999-2017) тя е довела до смъртта на близо 400 хил. души, посегнали към свръхдоза.

572 -те милиона трябва да послужат за справяне с проблема.

Веднага след обявяването на решението от съдия Тад Балкман, наричано "повратно" от "Джонсън и Джонсън" обявиха, че ще обжалват.

Съдебното решение е първото от хилядите заведени дела срещу производители на лекарства, водещи до пристрастяване, и техни дистрибутори.

По-рано тази година Оклахома постигна споразумение с други два производителя на лекарства, които ще платят съответно 270 млн. и 85 млн. долара, оставяйки "Джонсън и Джонсън" сама пред съда.

В съдебния иск щатът Оклахома настоя, че години наред компанията е провеждала агресивна рекламна кампания, с която е преувеличила ефективността от болкоуспокоителните и е омаловажила риска от пристрастяване.

Вестник „Вашингтон пост“ съобщи, че над 40 щати се готвят за подобни съдебни дела.



Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света

28
Тя си въздейства и се усвоява нормално. Това е акумулатор - не генератор.

Същото е като с влажността на въздуха - постоянно ти въздейства и постоянно я усвояваш. Само че не очаквай, че ще си намокриш дрехите без някакъв акумулатор на влага (като се затвориш в найлонов плик например), освен ако не си в тропическа джунгла.

И, както е при влажността на въздуха, населението в пустинните региони използват влаго-акумулиране навсякъде в архитектурата и бита си. Същото правят и народите в "студените пустини" - навсякъде, където влажността на въздуха е проблем.

Точно както оргонната наситеност в индустриалните и гъстонаселените зони е проблем.

П.П.
"Контрол над ума - Контрол над света" е последната важна книга. Когато приключа с нея, планирам да има малко раздвижване, след което ще се отдам на научно-техническите книги. Двете книги на ДеМео се намират именно в тази опашка и със сигурност ще ги стартирам успоредно с останалите :)

29
Глава 28

ХААРП


На 11 август, 1987г, патент U.S. с номер 4,686,605 бил издаден на името на д-р Бернард Дж. Истлунд (Bernard J. Eastlund). Вестник "Ню Йорк Таймс" от 15 август 1987г казва, че д-р Истлунд е "физик и експерт по разработването на петролни полета, консултант на фирма Атлантик Ричфийлд Ойл Къмпани (ARCO, Atlantic Richfield Oil Company)... Г-н Истлунд приписал патентните права на корпорация APTI, Inc., дъщерна фирма на Атлантик Ричфийлд в Лос Анджелис".

Патентът казва, че технологията е способна да:

"Причини... тотално смущение на комуникациите над много голяма част от Земята... смущавайки не само наземните комуникации, но също и въздушните комуникации и морските комуникации (и повърхностни и подповърхностни)... да унищожава, отблъсква или обърква ракети или летателни апарати... да променя климата... като променя поглъщането на слънчевата радиация... Концентрациите на озона, азота, и тн. могат да бъдат изкуствено завишени..."

В една оценка на откритията на д-р Истлунд, направена по Национално публично радио (National Public Radio) един месец по-късно, било докладвано, че "Д-р Истлунд твърди, че новото му изобретение може да се използва за променяне на климата чрез преориентиране на поведението на много високите ветрове. Изобретението използва наземен източник на захранване, за да създава електромагнитни радио вълни и да ги фокусира много високо в атмосферата. Д-р Истлунд казва, че изобретението може да направлява ветровете, но може да се използва и за смущение на комуникациите навсякъде по света и може би, най-значителното, може да се използва, за да се унищожи или да се отрази една ракетна атака". Отрочето на Истлундовото въображение е, всъщност, един Теслов увеличаващ трансмитер и две препратки от самия патент се отнасят до технологията на Тесла.

Истлунд бил интервюиран по радио шоуто и казал, "Аз, лично, не се радвам, че патентът беше публикуван публично. Този точно патент първоначално беше засекретен от Патентното бюро. Но, доколкото разбирам, Патентното бюро не пази в тайна основна, фундаментална информация, и точно така са възприели този патент. Специфичното обсъждане за военни приложения е тайна - и това е уместно. Те това искаха да правят". [1]

Първото очевидно приложение на технологията от патент 4,686,605 е ХААРП, Високочестотната Активна Аурорна Изследователска Програма (HAARP, High-frequency Active Auroral Research Program), провеждана от Министерство на отбраната, Лабораторията на военновъздушните сили "Филипс" (Phillips Laboratory) и Офиса на флотските изследвания (Office of Naval Research). Въпреки че военните са отрекли, че патентът се отнася до ХААРП, отговорите на Истлунд разобличават тази очевидна лъжа.

ХААРП е огромно електромагнитно излъчващо съоръжение, намиращо се в Гакона, Аляска, на мястото на една изоставена зад-хоризонтова радарна инсталация. Покривайки 232 декара, комплексът се състои от 360 високочестотни антенни кули, насочени към небето. Цената на проекта е между $25 милиона и $30 милиона. Официалното описание на проекта е "голямо арктическо съоръжение за горно-атмосферни и слънчево-земни изследвания".

Ето един цитат от патента на Истлунд:

"В последните няколко години бяха положени значителни усилия, за да се проумеят и обяснят феномените, свързани с коланите от прихванати електрони и йони и да се изследват възможните начини да се контролират и използват тези феномени за полезни цели. Наприер, в края на 1950-те и началото на 1960-те години и САЩ и СССР взривиха серия ядрени устройства от различна сила, за да генерират големи количества заредени частици на различни височини, например 2000 км или повече..."

"Това може да породи объркване или интерференция със или пълно смущение на насочващите системи, използвани дори от най-софистицираните летателни апарати или ракети. Способността множество електромагнитни вълни на променящи се честоти да се употребяват и да се излъчват над широки области от Земята, и да се променят по желание и по произволен начин, осигурява уникалната способност да се извършват вмешателства във всички видове комуникации, земни, морски, и/или въздушни, по едно и също време. Заради уникалното взаиморазположение на използваеми източници на гориво на мястото, където се пресичат желаните силови линии по Земната повърхност, такива широкомащабни и пълни комуникационни вмешателства могат да се постигнат в сравнително кратък период от време... По този начин, изобретението осигурява възможността в Земната атмосфера, на стратегически локации, да се влагат безпрецедентни количества енергия и да се поддържа нивото на инжектираната мощност, особено ако се използва произволно пулсиране, по един много по-прецизен и по-добре контролиран начин, отколкото до сега е постигано от това поле на науката, най-вече от детонирането на ядрени устройства с различни размери и на различни височини... Освен това, като се знаят предварително честотите на различни електромагнитни лъчи, използвани в практиката на това изобретение, възможно е не само да се извърши вмешателство в комуникацията та трета страна, но и операторът да се възползва от един или повече такива лъчи, за да се поддържа една комуникационна мрежа, дори когато останалите световни комуникации са прекъснати. Казано по друг начин, онова, което се използва, за да се смутят комуникациите на другите, запознатият с това изобретение в същото време може да го използва като комуникационна мрежа. В допълнение, веднъж след като собствената комуникационна мрежа е установена, далечно достигащите ефекти от изобретението може да се използват, за да се получават сигнали за комуникациите на другите с разузнавателна цел..."

"Това изобретение има феноменално разнообразие от възможни последствия и потенциални бъдещи развития. Както бе намекнато по-рано, може да се получи унищожение, отразяване или объркване на самолети и ракети, особено когато се използват релативистични частици. Също, големи региони от атмосферата може да бъдат повдигнати на неочаквано голяма височина, така че ракетите да срещнат неочаквани и непланирани сили на триене с последващо от това унищожение или отразяване на същите. Промяната на климата е възможна, например, като се промени горния атмосферен вятър, като се конструират едно или повече пера от атмосферни частици, които ще действат като леща или фокусиращо устройство. Също както бе намекнато по-рано, може да се случи молекулярна модификация на атмосферата, така че да се постигнат положителни атмосферни ефекти. Освен промяна на действителната молекулярна композиция на даден атмосферен регион, може да се избере точно определена молекула или молекули за завишено присъствие. Например, концентрациите на озона, азота, и тн. в атмосферата може изкуствено да се завишат. По подобен начин, подсилавнето на околната среда може да се постигне, като се причини химическото разпадане на определени химически тела, като например въглероден диоксид, въглероден моноксид, азотни оксиди, и подобните..."

Достатъчно интересно е, че може би едно по-пълно описание за това какво може да прави електромагнитната излъчваща установка ХААРП е дадено преди много години от вестник "Ню Йорк Таймс", издание 8 декември 1915г. Статията освен това е цитирана в патента на Истлунд.

"Никола Тесла", започва статията, "изобретателят, е подал патентно искане за основната част на машина, възможностите от която поставят под изпитание въображението на лаика и обещават да се мерят с гръмовержеца Тор, който мятал мълнии от небето, за да накаже онези, дръзнали да разгневят боговете... Достатъчно е да се каже, че изобретението ще мине през космоса с 480 км в секунда, безпилотен кораб без двигателна система или крила, пратен чрез електричество до всяка желата точка по земното кълбо на разрушителна мисия, ако разрушението е онова, което манипулаторът му желае да постигне".

"Не е време", каза д-р Тесла вчера, "да се впускаме в подробностите на това нещо. Основава се на принцип, който означава велики неща за мира; може да се използва и за велики неща във войната. Но повтарям, сега не е време да се говорят такива неща".

"Напълно практически постижимо е да се предава електрическа енергия без кабели и да се произвеждат унищожителни ефекти от разстояние. Аз вече съм конструирал безжичен предавател, който прави това възможно, и съм го описал в техническите си публикации, сред които се позовавам на моя патент с номер 1,119,732, наскоро връчен. С трансмитер от такъв вид за нас става възможно да проектираме електрическа енергия от всякакво количество на всякакво разстояние и да го прилагаме за неизброим брой цели, както във война, така и в мир. Чрез повсеместното усвояване на тази система ще бъдат реализирани идеалните условия за поддържането на закона и мира, защото тогава енергията, нужна за налагането на правдата и справедливостта, ще бъде продуктивна, но и потенциална и по всяко време ще е достъпна, за нападение или защита. Предаваната енергия не е нужно да бъде разрушителна, защото, ако се направи така, че разстоянието да зависи от нея, тогава оттеглянето й или наличието й ще доведе до същите резултати, които сега се постигат с употребата на оръжия".

Друга статия, която е цитирана в патента, също е от Ню Йорк Таймс, този път от 22 септември 1940г. Следното е извадка:

"Никола Тесла, един от наистина великите изобретатели, който празнува своя 84-ти рожден ден на 10 юли, казва на автора, че е готов да разкрие на правителството на САЩ тайната на своята "телесила" (или "телефорс","teleforce", бел.прев) с която, казва той, моторите на самолетите ще бъдат стапяни на разстояние 400 км, така че около тази държава да има една невидима Китайска защитна стена..."

"Телесилата", казва той, се основава на изцяло нов принцип, въплътен в изобретенията му, касаещи предаването на електрическа енергия от разстояние, за което е получил редица основни патенти. Този нов тип сила, казва г-н Тесла, ще оперира чрез лъч с диаметър една стомилионна част от квадратен сантиметър и ще може да се генерира от специална инсталация, която няма да струва повече от $2 милиона и ще отнеме само 3 месеца, за да се построи".

"Лъчът, казва той, включва четири нови изобретения, две от които вече са изпробвани. Едно от тези е метод и апарат за поизвеждане на лъчи "и други проявления на енергията" в свободния въздух, елиминиращи нуждата от висок вакуум; второто е метод и процес за произвеждане на "много голяма електрическа сила"; третото е метод за усилване на тази сила; и четвъртото е нов метод за произвеждане на "огромна електрическа отблъскваща сила". Това ще да е проекторът, или пушката, на системата. Волтажът за изстрелване на лъча към целта му, според изобретателя, ще съдържа потенциал от 50 000 000 волта".

"С този огромен волтаж, казва той, микроскопичните електрически частици на материята ще бъдат прихванаи и употребени за целта на отбранителното разрушение. Той добавя, че е работил върху това изобретение много години и наскоро е направил редица подобрения върху него".

Тесла очевидно говори за технологията, използвана в ХААРП.

Въпреки че проектът не е засекретен, това може да е уловка, защото много от функциите, на които е способна ХААРП, не са споменати в това кратко описание. Намерението на Министерството на отбраната е ние да вярваме, че ХААРП е тестова установка за йоносферни изследвания, докато други, които са критични към проекта, посочват, че установката е способна на тази функция и още много други. Едно от очевидните, незаявени приложения на ХААРП е да бъде оръжейна система на Стратегическата отбранителна инициатива (Strategic Defense Initiative), по прякор "Междузвездни войни". Друга употреба на технологията, потвърдена в много свидетелства, включително оригиналния патент на Истлунд за тази технология, е климатичен контрол. А друга нейна способност е контролът над ума.

През ноември 1987г била разкрита информация за друг аурорно-стимулиращ проект (стимулиращ сияние, бел.прев), който също изважда наяве прикривани способности на ХААРП. В списание Хартланд (Heartland) се казва, "Най-мощният радио сигнал в областта Феърбанкс (Fairbanks) не е насочен към аудитория слушатели във вътрешността на Аляска. Станцията "Китайски горещи извори" (China Hot Springs station) на правителството на САЩ е озаглавена "Установка за Високомощностно Аурорно Стимулиране" (High Power Auroral Stimulation Facility). UCLA (Калифорнийски университет, Лос Анджелис) оперира инсталацията, привличайки изследователи от цялата страна. Един от основните проекти включва екип, воден от Антъни Фераро (Anthony Ferraro) от Пенския държавен университет (Penn State University) със съдействието на университета на Аляска, Геофизичен институт".

Според списание Хартланд, през октомври 1987г, екипът на Фераро "успешно изпробвал теория, според която нагряването на йоносферата прави възможно генерирането и провеждането на екстремно нискочестотни (или ELF) радио вълни... Изпробваната тук техника включва облъчването с високочестотна вълна с мощност един милион вата в йоносферата чрез много тесен лъч, при което успешно се произвеждат 80 милиона вата мощност. "Когато този лъч огрее в йоносферата, той повишава температурата на региона с 50%", казва Фераро".

"Лъчът нагрява голямо петно с формата на палачинка, дебело 10 км и 19 км в диаметър, в йоносферата, на височина 64 до 96 км над земята... Когато температурата на йоносферата се повиши, електрическият ток, произведен от електрически заредените частици в йоносферата се променя и може да бъде регулиран чрез настройване на трансмитера на ON и OFF. Като ефект, тази процедура създава радио антена в йоносферата, която излъчва радио вълна, която се връща обратно до земята. Вълните са с екстремно ниска честота (ELF)". [2]

Пример за вида на щетите, на които ХААРП е способна, идва от изцяло друг проект, една радарна инсталация на на военновъздушните сили, която влиза в операция през 1979г. Разположена на нос Код (Cape Cod), трансмитерът "Пейв Поус" ("Pave Paws" transmitter) излъчва на 1/1000-на от електромагнитнитата енергия на ХААРП, но ефектите от него все пак са смъртоносни.

Бележка от преводача: PAVE PAWS (Precision Acquisition Vehicle Entry Phased Array Warning System) - Масивна фазова предупредителна система за прецизно засичане на превозни средства - е сложна радарна установка и компютърна система от Студената война, разработена през 1980г за "засичане и охарактеризиране на изстреляна балистична ракетна атака срещу САЩ".

В рамките на две години жените, живеещи в близкия град, започнаха да развиват левкимия с 23% по-висока степен от щатската норма и различни други форми на рак с 69% по-често от другите жени в Масачузец. [3]

Може би най-важната възможна употреба на ХААРП, особено в контекста на тази книга, е контрола над ума и смущението, въпреки че тази способнос тестествено никога не се разисква в официалната литература. ХААРП предава на същите честоти като тези на човешкия мозък и може да бъде настроена за специфични приложения върху цели популации. Технологията може и евентуално да се използва за проектирането на думи и изображения директно в умовете на цели населения.

ХААРП беше активирана през 1997г, въпреки че се казва, че няма да бъде напълно онлайн до 2002г.


Бележки:
1. New York Times, August 15, 1987; "All Things Considered," National
Public Radio, September 6, 1987
2. Heartland, the Fairbanks, Alaska, Daily News Miner, November 29,
1987
3. Begich, Jr., Nick. "Ionospheric Interference—Another Pandora's Box?
Nexus magazine, October/November 1994


30

Мария Деви Кристос: Украински майндконтрол култ?




Експериментите на Делгадо с електрическо стимулиране на мозъка и свиването и разширяването на зениците на тези маймуни.
Долу: Разширение на лявата зеница и свиване на дясната зеница чрез стимулация (електро) на хипоталамуса.

Страници: 1 [2] 3 4 5 ... 59