Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 2 [3] 4 5 6 ... 43
31
Видовден беше вчера, 15 юни. Апокрифна Академия официално започна да функционира някъде тия дни и е факт вече от една година. За тази една година аз самият не научих нищо ново по отношение на интернет осведомяването, но за пореден път, този път категорично, си потвърдих всичко, което съм научил през последното десетилетие.

Нека започна разказа за моята равносметка, като опиша данните, на които лежи.






Към 20 април 2018 ползвателите на интернет наброяват 4.16 милиарда души. Това е съвсем малко повече от половината свят (по официалните данни за броя на населението) и представлява почти изцяло страните от първия и втория свят, и съвсем нищожен процент от обществата от третия свят. Такива общества са например Монголия, Бразилия, Индия, Африка като цяло и Мала Азия като цяло, и други.


От първия 1 милион най-посещавани сайтове в интернет:
  • 55% са на английски
  • езиците, които държат поне по 2% от оставащите сайтове в този един милион, са руски, немски, японски, испански, френски, китайски и португалски.

Това означава, че ако сърфирате в интернет на някакъв друг език, различен от английски, събирате информацията си от около 2% от обема на интернет, в добрия случай. В лошия случай, ако сърфирате на език, който не попада в горния списък, това означава, че посещавате интернет сайтове, които не получават внимание от цивилизования свят.



Спрямо 2011г, този един милион най-посещавани сайтове в интернет представлява 0.27% от всички сайтове в интернет. Това означава, че 99.73% от сайтовете в интернет не получават вниманието на цивилизования свят. Причината да не получават вниманието на цивилизования свят е езикова.
  • към днешна дата средностатистическият американец говори 1.18 езика, като вторият език най-често е един от горната група, който има поне 2% участие в първия милион най-посещавани сайтове в интернет
  • 46% от европейците говорят втори език, а 16% говорят повече, като великобританците като цяло не говорят втори език

Среден брой езици, които хората в Европа говорят, по държави

Най-често говореният втори език в Европа е английският.

Това, че повече от 99% от сайтовете в интернет не получават внимание от най-цивилизования свят има две последствия.
  • Първо последствие - повече от 99% от сайтовете в интернет не получават контрол от цивилизования свят, в смисъла, че тези сайтове могат да съдържат напълно погрешна информация, пропаганда, заблуждаващи твърдения и да са пълни с глупости, но на никой не би му пукало за това и почти никой не би извикал, че "царят е гол", защото поради ниската популярност на такива сайтове, тези усилия биха били безсмислени
  • Второ последствие - в случай, че в някой от тези сайтове все пак се съдържа някаква много малко известна истина или информация, има голяма трудност тя да си пробие път до обществата, които са от съществено значение за цивилизацията... Защото обществата в Сомалия, Азербайджан и Филипините на практика нямат роля в цивилизацията и информацията, която се съдържа зад техните граници, е безсмислена и от нея няма никакъв ефект, докато не напусне местната културна капсула.


От 2001 до 2011г степента на разпространение на английските интернет сайтове е нарастнала с 281%, на испанските - 743%, на китайските - 1277%, на руските - 1826%, на арабските - 2501%. Това означава, че руските и арабските общества в момента стремглаво увеличават присъствието си в интернет и това е свързано с постепеното цивилизоване на съответните региони и приобщаването им към световното семейство на човешката раса. Нещо, с което 90% от индийските села например не могат да се похвалят, въпреки че Индия е един от световните интернет центрове. Този контраст се създава само от един фактор - за разлика от другите споменати общества, индийското общество не прави никакви усилия да разгради кастовата си система, а тъкмо обратното - кастовото разделение и културен контрол чрез тактиката "разделяй и владей" е стабилна и дълбоко вкоренена в тяхното мислене.


25% от хората по света, които използват интернет, са англоговорящи. 19.4% говорят китайски, а всички станали са под 10%.


От първите 10 милиона сайтове в интернет, които съдържат многоезично съдържание, българските сайтове са в топ 39. Българските сайтове, съдържащи информация на повече от един език, са на 27мо място в света (0.2% от 10-те милиона най-посещавани сайтове в интернет).

Ползвани материали:
Usage of content languages for websites
The World Languages Statistics
NET.LANG: Towards a multilingual cyberspace
Estimation of English and non-English Language Use on the WWW





Какво говори това за информираността на българина?

Тези данни потвърждават онова, което съм усетил и забелязал в личния си опит през последното десетилетие. Българите ползват за своето информиране няколко процента от интернет, които са част от онези общо 99.73% от интернет, които слънце не ги огрява. Логично, информираността на българите отразява това положение - сведенията на българите като цяло са неверни и нерядко са напълно измислени. Това се получава, защото, когато българинът е притиснат да намери информация, максималното което може да направи, е да се забие в някой екзотичен сайт, който никой в света не посещава (най-вероятно руски) и да попие абсолютно безкритично тази информация, за която почти никой не си е дал мнението. Дори и да му хрумне да проверява информацията си за автентичност и достоверност, какво може да направи? Ако не знае английски, което е почти по презумпция, българинът няма пътечки и инструменти за проверка на онова, което му стига до ушите.

Той, българинът, често си дава сметка, че му се говорят глупости. Затова прибягва до отчаяната мярка, да разчита на местния, български, роден информационен ресурс. Тоест търси информатори, които са българи и разпространяват информация на родния му език. Това той го прави като компромис в самото начало. И понеже вече е направил един компромис, много му е трудно да критикува собствените си родни информатори и да прави втори компромис в опит да се отърве и от тях.

Българският народ не е способен да генерира каквато и да е информация, защото у този народ вече няма никакви знания.




Тъй като опазването на качеството е женствен принцип, нека използвам аналогия, за да подчертая как се опазва и как се губи знанието, като разгледаме оцеляването и смъртта на един народ.

От дълбоката древност на всички старейшини им е станало ясно, че що се отнася до мъжете и жените в едно общество, важните са жените. Мъжете са похарчими. Дори и почти всички мъже да бъдат избити, те са слаб фактор по отношение оцеляването на общността, защото ако бройката на жените е запазена, племето в кратки срокове ще достигне до предишната си популация.
Една общност винаги попада под ударите на природата, в лицето на климата и бедствията, под ударите на превратностите, в лицето на дивите зверове, инцидентите и нещастните случаи, и под ударите на времето, в лицето на самата старост и отмиране. Затова всяка общност има своя долен праг на популация, на население, който се смята за здравословен. Ако населението като бройка падне под този долен праг, оцеляването на общността се поставя на кантар и общността става уязвима за случайностите - катаклизми и нещастия. Колкото по-дълго време общността седи под този долен праг, толкова повече се увеличава риска за нейното просъщестувване, така че бързината, с която общността ще възстанови числеността си, е много важна за снемане на риска от изчезване. Ако бройката на жените не се променя, но бройката на мъжете драстично спадне, дори това да означава изчезване на почти половината от общността, това представлява сравнително нисък риск.
Нещата не стоят така обаче, ако повечето от жените бъдат избити. В такъв случай скоростта, с която общността ще може да възстанови числеността си, е изключително бавна. Дотолкова, че отмирането на общността е почти гарантирана, дори и почти всички мъже да останат живи, тъй като възстановяването на числеността трябва да се помести в ограничен период от време - защото всички остаряват и ще умрат от старост след определен брой дни и без достатъчно жени, това означава, че достигането на безопасния праг на численост е невъзможно, следователно общността ще се затрие при следващия непредвиден катаклизъм, нещастно засушаване, наводнение или пък непредвидена епидемия.

Старейшините в най-дълбока древност бързо си дали сметка, че следователно контролът над общността е в ръцете на жените и който контролира жените, контролира и цялата общност.

Същото е и със знанието. Който контролира знанието, контролира бъдещето на цялата общност.

Знанието трябва да се опазва по същия начин, и отново по същия начин, то има един безопасен долен праг. Ако знанието намалее под безопасния долен праг, се надига сериозен риск, който застрашава и малкото останало знание от затриване, защото знанието само опазва себе си, стига да е в достатъчно количество. Ако не е налице достатъчно количество, знанието има навика само да саботира и малкото от себе си, което остава налично. У нас отдавна няма общества, чиято цел е да опазват знанието, всички такива са били системно физически унищожавани точно така, както се избиват и отнемат жените от една общност, за да бъде заличена. А дори и да има общности, опитващи се да опазват знанието, по тези земи и по тези хора вече не се открива знание, тук няма информация, ние сме народ, който не знае и няма сведения за почти нищо. Това го знае всеки, това е история, която все още се учи.

Напълно според тези закономерности, този народ ражда единствено саботьори, които втълпяват на малоумните и непросветени маси, че генерират информация. Всъщност те генерират само лайна, благодарение на множество модерни имена думата езотерика в България в момента е мръсна дума, която не заслужава никакво уважение. Няма такъв закон, според който количествените натрупвания водят до качествени изменения. За всяко едно качествено изменение е нужна критична маса и катализатор - без катализатор, критичната маса ще си остане просто една купчина от долна маса, която само расте. По същия начин растат и лайната, които българите приемат и задържат в себе си, мислейки ги за езотерика или някакъв вид качествена информация. Никога една лъжа не може да стане истина чрез количествено натрупване.



Апокрифна Академия е отлично конструирана, така че да функционира спрямо тези закономерности. За изминалата една година сайтът ни съвършено доказа своята ефективност, точно както бе замислен, и аз не мога да съм по-доволен от това :) Развитието на съдържанието тук е по-бавно, отколкото ми се иска, но често като се връщам назад всъщност си давам сметка колко голям напредък е всичко това. Предвид описаните закономерности, няма как да се очаква бърз растеж на съдържанието. Апокрифна Академия има за цел култивиране и опазване, и това е колкото тежък, толкова и сложен процес, така че това, което до момента е налице, всъщност е впечатляващо :) Това не означава, че се абстрахирам от високите си очаквания и изисквания към нашия труд - запазвам ги, защото знам какви развития всъщност се случват зад кулисите, за да може някой ден да станат част от съдържанието тук.

32
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Май 31, 2018, 09:28:23 pm »
Хахаааа... позабравихме темата, но църквата не е забравила за нас, драги читатели! :)

Напоследък много се забавлявам, като гледам епизодите на Джон Оливър. Той е сред популярните телевизионни личности в САЩ, според мен е превъзходен комик (и не само). Води популярно телевизионно шоу в Америка, което се концентрира върху сериозни обществени теми, които са се обсъждали в обществото през последната седмица, като им прави задълбочен анализ, но на хорски и лесен за разбиране език, примесен с много хумор.

Много ще ми е трудно да преведа нещо за българския интернет, защото става дума за доста уличен език, където всеки израз е натоварен с много обществено значение. Това е все едно някой чужденец да се опита да преведе на английски нашият обществен израз "Кой?" и всички онези игри на думи, в които го вплитаме... просто няма да може, камо ли пък да запази хумора. Затова дебна да попадна на някой епизод, който е по-лесен за превеждане, за да запозная по-широката аудитория с това чудесно шоу :)



Епизодът в този пост е на английски, за съжаление, и който не се справя много добре с езика, може да си включи вградените английски субтитри в ютуб, за да е по-ясно какво говори, защото говори бързо. Убеден съм, че онези от вас, които се справят с езика, ще оценят клипчето :)





Оказва се, че на Запад, в отвъдокеанската Америка... майка на нашето морално разложение... хората са по-директни в своите вярвания, по-отворени, по-открити от нас и въобще не е нужно да лицемерничат, двуличничат и да избягват истинските имена на нещата.

Когато става дума за църквата, те си имат теле-евангелисти! Да, точно така, телевизионни проповедници! Които проповядват какво? Проповядват мантрата "Дайте ни парите си!"

Точно както ние с вас тук разобличихме жалкия, успешен опит на БПЦ да ни изнудва за нашите пари, но не искрено и отворено, ами по подлизурския начин с миене на ръце и произвеждане на дрипави светии и просещи мъченици. Как да не отдадем уважение към западните ценности.



В този епизод комикът Джон Оливър отразява американското явление теле-евангелисти, които молят хората да им дарят парите си, възоснова на христовата вяра и с претекста, че ако посеят благотворителност, ще пожънат благоразположението на Всевишния, който ще им донесе повече пари. Проповедниците изтъкват, че материалното благополучие е свидетелство за благоразположението на Всевишния към всеки човек. Теле-евангелистите лекуват тумори, лупус и рак, призовавайки Христовото име по телевизора, в замяна на което хората им даряват пари на траншове - действие, което се нарича "посяване", тоест паричните дарения в тези евангелистки църкви се наричат "семена", и когато бъдат направени в искрена и силна вяра, водят до получаване на божествената помощ и благоразположение, както и замогване...

Теле-евангелистките проповедници си купуват частни самолети, хвалят се с това и използват показността на своето богатство (от даренията на вярващите), като демонстрация на Божията благоразположеност и сила... и с това вдъхновяват зрителите за нови и нови дарения.

Накрая на епизода Джон Оливър и екипът му регистрират своя собствена теле-евангелистка църква, само за да покажат колко лесно и бързо се узаконява тази дейност в САЩ.

Изгледайте този епизод на "Последната седмица тази вечер, с Джон Оливър".

След това, нека се замислим за Св. дядо Добри и БПЦ. Хммм... Всички елементи ми се струват намясто - вдъхновеният, умопобъркан дарител; пребогатата БПЦ, която смята паричното дарение към себе си за БОЖЕСТВЕН АКТ, възоснова на който човек може да бъде обявен за СВЕТЕЦ; телевизионно и медийно предадената интрига, вдъхновяаща още хора да участват в подобни пирамиди на БПЦ, подражавайки на Западните евангелистки тенденции...

Все пак, нека не отнемам правото на лично критично мислене на който и да е. Но от друга страна, ако някой от вас, чиатели, е писал някъде по медийните платформи "поклон на дядо Добри", когато се разиграваше голямата "фалшива новина" (така наричат социално-инженерната пропаганда в днешно време), нека се опита отново да го напише или каже, след като види как се случват същите тези неща в нашата Западна духовна майка.

33
Психо, всичко това идва от двама души - бащата на цялата така наречена теория за "древните космонавти" е Ерик фон Деникен (Erich von Däniken). Роден е през 1935г и няма никакво научно образование, има католическо образование и през живота си няколко пъти е арестуван за кражба на бижута. Единственото друго нещо, с което е известен, е че е запалянко по летящите чинии и още докато бил в католическото училище не бил съгласен с тълкуванията на Библията и тогава за първи път започнал да оформя хрумването си, че човешката поява се дължи на извънземни посещения в древността (уикипедия).

От самото си начало това е хрумка на един запалянко по летящи чинии за времето, които тогава тъкмо са се появявали в общественото внимание (Розуел е 48ма, тогава той е бил на 13 години).

Следващия по важност в теорията за древните космонавти е Захарая Сичин. Защо? Защото това е първия учен човек, който е привърженик на измислената от Деникен теория. Само че Захарая няма никакви приятели в научните среди.

Сичин е роден през 1920г. Отдели време да се запознаеш с критиката на тези двама човека.




Оттам насетне теорията за древните космонавти служи за раздумка в ню-ейдж средите и на практика е тема, която просто пишман езотериците по света си подават от човек на човек и просто цикли в безсмислени обороти, добивайки все повече популярност, но откакто е създадена до ден днешен не се е сдобила с повече веществени доказателства и достоверност. Единствено с повече слава (което е просто функция на развитието и разпространението на средствата за комуникация, а не на разследването в посока доказателства).

Робърт Морнинг Скай е последния, при който аз бих отишъл за информация, знаейки че теорията за древните космонавти на Деникен и Сичин просто е преразказана от неговата уста в своята индианска (псевдо-индианска) интерпретация. Да, аз самият години наред обмислям цялата тази информация и постоянно я имам на заден план в мислите си, докато увеличавам знанията си. На ден днешен съм се отказал от това. Приближавайки се към 30-та си годишнина, осъзнавам, че трябва да съм все по отговорен за мненията и думите си. Нямам представа какво се случва с хората в Паралелна Реалност, защото вече не поддържаме контакт, но всички ние бяхме много млади, когато чрез тях тази информация навлезе най-силно на българска почва.

Не мога да говоря от ничие име, но на ден днешен, след тези години, прекарани в тези среди, аз за себе си мога да кажа, че имам съвършено различна позиция от разказа на Морнинг Скай, която може да не е много обемна и подробна, но за сметка на това почива на доста солидни факти, подкрепяни от науката. Нито Деникен, нито Сичин, нито Морнинг Скай могат да се похвалят с това и никога не са го твърдели впрочем. Ако те е грижа, можеш сама да попиташ Паралелна Реалност за тяхното съвременно мнение.


34
Кой казва, че хората преди 2000г са втъкавали чужди митологии в земната? Те самите ли го казват? Доколкото на мен ми е известно, за древните Орион и Сириус са съзвездия и не съм чувал да са считали символите си за идващи от други цивилизации. На първо време, съмнявам се концепцията за цивилизация да е съществувала в древността. Тогава са гледали на нещата по друг начин.

35
И тези ще да са чели Р.М.Скай.. 8)

Психея, хрумвало ли ти е някога да се запознаеш с критиката на Робърт Морнинг Скай в интернет? Или просто повтаряме стереотипа, да считаме за добра информация първото и единствено нещо, което чуваме по даден въпрос? Способна ли си да разкритикуваш материала на този индианец, опитвала ли си се да вербализираш нещата, които той е оставил неизказани?

Доста самоуверено стъпваш на тази основа от сведения. Аз не мисля, че някой в Сирия е чел Морнинг Скай. Съмнавям се и седесарите от българския преход да са чели Морнинг Скай. Мисля че Морнинг Скай използва един от най-разпространените символи по света, за да си напише материала.

36
Само че голословен е меко казано, когато става дума за Робърт Утринно Небе. Той не разполага с нито едно доказателство за разказите си, освен факта на логическата вероятност.

Нека отново си спомним (сигурно ставам досаден с това), че логиката сама по себе си е просто една причинно-следствена подреденост, самостоятелно тя не може да свидетелства за истинността на дадено нещо. Отсъствието й е достатъчна причина да се отхвърли истинността на дадено нещо, но наличността й не е достатъчна причина нещо да се приеме за истинно. Освен логика са нужни и доказателства.



Виждал съм това поне още веднъж. Данте Сантори например също дава своя напълно издържана логика за нещата и въобще не се позовава на опорните точки на индианеца Робърт. Сантори представя свой логически издържан пантеон и сценарий, и също не предоставя нито едно доказателство. Окончателно спрях да се интересувам от него, когато той самия разкри себе си като лъжец и манипулатор, с оправданието че "било нужно" да бъде такъв, за да каже истината...

Елементарно е да се направи такова логическо напасване на пълни измислици. Освен това, индианците си имат и лоши социо-културни черти, те не са абсолютно онеправдано малцинство в Америка. Една от лошите им социо-културни черти е именно злоупотребата с небивалици и измислени истории, като гледат на разпространението на такива истории като на някакво сериозно поприще, свързано със забавлението и развлечението. Робърт Морнинг Скай освен това си е един шоумен - той това работи и пътува из света точно като цирков шоумен. Един вид не е по-индианец от онези "индианци", които продават индиански сувенирчета на преносими сергии из София понякога.

В най-най-добрия случай приказките на Робърт се основават на работата на Сичин... А кой за бога е Сичин? На първо място, Сичин е човек, който няма подкрепата на нито един свой колега и чието тълкуване на шумерските и акадските текстове не съвпада с тълкуването на нито един друг човек по света. Казано с прости думи - самия Сичин е свой собствен източник, в своето разбиране на древните шумерски думи той се опира на собствените си хрумвания и на една логическа издържаност без доказателства. Точно както правят Робърт Морнинг Скай и Данте Сантори, които са всъщност едни плямпачи, неотстъпващи по нищо на Дейвид Уилкок.



От друга страна има действително научни теории, които не само се противопоставят на ортодоксалната наука, но отхвърлят и невероятните версии на хора като Морнинг Скай и Сантори. Давидовиц пресъздава пирамидния камък, превръща го в продуктова марка и го произвежда в момента, и прави това без нито едно от пособията, описани в Документите Тера на Робърт Морнинг Скай.

В края на деня... ние като читатели просто нямаме такъв вариант, в който да сме съгласни и с Давидовиц, и с Робърт Морнинг Скай едновременно. Двата източника си противоречат коренно. Единият се опира на научния метод и предоставя доказателства. Другият изисква безпрекусловно доверие в нещо, което нарича свой "дядо" и неговите устни разкази.

Това на кого ще изберем да се доверим не е просто въпрос на вкус, а и на нещо повече. Преди да инвестираме толкова психологически усилия, не бива да забравяме, че твърденията на Робърт Морнинг Скай са нещо, което във всеки един момент може да се окаже просто една дива измислица.

И други хора на науката противоречат на Морнинг Скай. Ловецът на извънземни Дерел Симс също сериозно се разминава с парадигмата на индианеца, и предоставя също толкова здрава логика, много по-земна и много по-директна, която по-често се свързва с фактите от действителността, вървейки по класическия път на един разследващ полицай. Списъкът с хора и по-доказани версии, които се разминават с разказите на Морнинг Скай, е и по-голям. Можем да прибавим и още доста материали, които не го подкрепят.

37
Всички теми / Re: Списъкът с таговете
« -: Май 03, 2018, 03:35:22 pm »
Но са твърде конкретни неща. За да има тагове за мистика и мистицизъм, те трябва да са отделни от окултизъм, защото няма "под-тагове". Може ли някой да обясни по какъв точно начин мистика и мистицизъм е различно от окултизъм?

От такова действие би следвало, че приемаме контекста на мистиката и мистицизма за популярна даденост, която всеки приема без да се замисля, но случаят не е такъв. Мистиката и мистицизма са окултизъм в религиозен контекст, където съществуването на бог се приема за даденост. От това на свой ред би следвало, че под окултизъм трябва да се разбират неща на окултна тематика, които не приемат съществуването на бог за даденост по подразбиране. Това е фин начин съществуването или несъществуването на бог да се вложи като делителен маркер и този дебат да се вложи като общ знаменател в категоризирането на информацията.

Както няма таг езотерика, защото никой не може да каже по какъв начин езотериката не е окултизъм (двете думи са синоними от два различни езика, съответно латински и гръцки), по същия начин не би следвало да има отделни тагове окултизъм и мистика (защото мистиката е просто окултизма на религиозните общества).

Не виждам и защо даден текст да присъства в таг херменевтика, без да присъства в таг анализ. Обратното е възможно.

38
Всички теми / Re: Списъкът с таговете
« -: Април 30, 2018, 11:36:41 pm »
В следствие от неговото предложение в онзи момент добавихме таг "видения" и други. Относно това, което си търсила, може да се ползват тагове "видения" + "анализ".

Херменевтиката е форма на анализ и анализът е по-общият таг, който дава повече гъвкавост. Същото е с мистиката и мистицизма - те са форми на окултизъм и направо синоними на окултизъм, когато не се ползват в терминологичен контекст. Когато теми с таг окултизъм носят думата "херменевтика" или "мистика" в заглавието си, ако държиш тези думи да присъстват на видимо място, за онзи който сърфира във форума под таг "окултизъм" ще е пределно ясна рамката на съдържанието им.

39
В "Изпълняване на практиката" се говори за гръмотевици или за ефектите от гръмотевици.



Има достатъчно информация както за истински гръмотевици, така и в случай, че става дума за ефектите от гръмотевици, появяващи се в сетивата по-скоро, каквато е и позицията на Чен Ингнинг.

Вилхелм Райх щателно изучава ефектите от сексуалната енергия върху климата и разработва технологии за един вид боравене с нея във външния свят. Той нарича енергията "оргон", идващо от оргазъм. В бъдеще със сигурност в Библиотеката ще има много повече за работата на Вилхелм Райх, но на този етап читателите могат да се запознаят с един кракък материал за технологиите му в статията "Оргономия и демонстрация на клаудбъстър".

С две думи, контролът на климата се свежда до наличието или отсъствието на сексуална енергия в атмосферата. Чрез наличието или липсата й могат да се управляват въздушните потоци, като от това следват повечето климатични ефекти, които познаваме.

Освен оргон обаче д-р Райх разпознава и така наречената от него дор-енергия, "мъртва" сексуална енергия, като дор е просто негова абревиатура, означаваща "мъртъв оргон". Неговото определение за тази енергия напълно съвпада с описваното в "Безсмъртни сестри" и в книгите си д-р Райх пояснява, че това е просто същата сексуална енергия, но застояла и следователно болестотворна.

С оргонна енергия могат да се управляват въздушните маси. Това МОЖЕ да доведе до дъждовна буря, МОЖЕ да доведе и до ураган, но не може да създаде гръмотевици. Само застоялата оргонна енергия води до появата на гръмотевици, гръмотевични бури и гръмотевични урагани. Причината е, както описва Райх, че когато атмосферата се насити със застояла сексуална енергия, тя се опитва да се заземи и в даден момент това заземяване се реализира в гръмотевичен удар от атмосферата към земята.

Това той доказва с вдъхновената от неговия труд и изобретена от ЦРУ климатична сонда. Това е просто един радио-излъчвател, който лети на балон в атмосферата, но вместо да борави с електрически сигнали, тя е на принципа на оргонния акумулатор на Вилхелм Райх. Така измислена е, че или да излъчва оргон в атмосферата, или да излъчва застоял оргон, което съответно води до разведряване на времето или сформиране на гръмотевична буря. Една малка сонда е достатъчна, за да манипулира много големи спрямо нея региони.

Безкрайно интересна е използваната лексика на английския перводач Томас Клиъри, че енергията се "индуцира" нагоре по гръбнака. Не мога да предполагам каква дума е използвана в китайския оригинал, защото не знам китайски (за огромно съжаление), но смислово, използваната дума "индукция" може би е много намясто, защото дава великолепно обяснение на цялостния смисъл на стихотворението.

В науката индукция в общи линии означава причиняване на енергопоява. Когато магнит минава пред медна намотка, той предизвиква протичането на електричество по телта и се казва, че магнитът индуцира ток в проводника. Когато ток потече по една намотка, това предизвиква появата на магнитно поле около нея и се казва, че намотката индуцира магнитно поле около себе си, заради тока в нея. Странно е, че на български думата ток е просто думата поток, но на електрическа енергия. Токът или потокът и напрежението са двете неща, с които се характеризира електрическата енергия на български.

Сун Бу-ер описва в предното си стихотворение, "Питателна енергия", как човек за първи път попада под контрола на външния свят - с първото си дихание, когато спре вътреутробното дишане и започне белодробното дишане. Въпросът с това кое какво контролира е потънал в неразбиране в съвременното общество. В темата ми "Астрологията и номерологията" се опитвам да разясня на заинтересуваните читатели какъв е истинския принцип на взаимоотношенията между човешката съдба и вселената на външните феномени. Разяснявам, че планетите, звездите и останалите обекти нямат никакво директно влияние върху човека, както повечето хора си мислят. Астрологията, номерологията и подобните им системи са просто едни сметала, чиято функция е да онагледят в подробности сложните движения на енергията в нашата вселена, защото тези течения са нещото, което всъщност контролира човешката съдба. Точно както Сун Бу-ер апокрифно обяснява в своите стихотворения в "Безсмъртни сестри".

Тя говори и за обръщане. Става дума, както обяснява Чен Игнинг, за обръщане на тази верига от следствия. Това се постига, когато първичната енергия бъде извадена от "пещерата на сътворението" (виж "Тълковен речник на окултни символи в културата" и как се представя тази пещера в окултизма на масонството), после "индуцирана" нагоре по гръбнака, и след това смъкната отново надолу, или "прибрана обратно в тъмнината", където уляга.

Тоест, тук става дума за заземяване на сексуалната енергия обратно там, откъдето е била индуцирана. Тук става дума за енергиен кръговрат в тялото на адепта. Всичката тази лексика и всички тези символични смисли се обединяват в много кохерентен контекст, в който става дума за това, че енергийната циркулация в адепта увлича по себе си кръговрата на енергиите в заобикалящото го пространство. Вероятно може да се каже, че адептът индуцира движението на сексуалната енергия в атмосферата около себе си. Точно както се описва в стихотворенията и коментарите в "Безсмъртни сестри", адептът постига първичната енергия тогава, когато я уталожи обратно в "тъмнината". Звучи логично в резултат на това в околния климат да се появяват гръмотевици, в следствие на индуцирано сходно движение на енергията в заобикалящото го пространство - заземяващ се от атмосферата оргон.

Това "индукционно увличане", което едно тяло или една среда упражнява на друга, лесно се демонстрира в науката, с магнит и дебела медна или алуминиева плоча:

Това се нарича "постигане", защото адептът постига отново утробно състояние, състоянието, в което съдбата му не се контролира от "въздуха" на външната атмосфера.

Чувал съм, че утробното дишане, или изключването на белодробното дишане, е постижимо и че в Русия има определени секти или групи, които учат на това, и съм общувал с хора наживо от техните среди. Според тези практики, между другото, скоро след изключването на белодробното дишане би трябвало да последва дематериализиране на физическото тяло, но на това не съм бил свидетел лично, разговарял съм обаче с хора, които твърдят, че са свидетели.





Що се отнася до сетивните ефекти от гръмотевици, които се преживяват в тялото, това се твърди и на други места.

Маите например вярват, че в кръвта има електричество, наричат го койопа, "светкавица в кръвта" и го изобразяват като крилата змия, Чикчан, което при маите е астрологичен знак за божеството им Кецалкоатъл. Крилатата змия е стар символ, за който съм споменал повече в "Тълковен речник на окултни символи в културата", като символично отново всичко си е на мястото.

В кигата "Астрология по календара на маите - Картографиране на вътрешния космос" на Кенет Джонсън (Mayan Calendar Astrology - Mapping Your Inner Cosmos, Kenneth Johnson) се споменава, че койопа, светкавицата в кръвта, понякога се вижда в очите. Всъщност, аз съм я виждал. Това беше по времето, когато се занимавах с практика по книгата "Личният магнетизъм" на Терон Дюмонт (линк на български от спиралата). Имам добър опит с описаното и я препоръчвам на всеки, защото мога да свидетелствам, че всичко от нея работи.

Виждането на светкавицата става при рязко движение на очите, когато са затворени, когато тялото е в състояние на повишена енергия. В моя случай това означаваше "добре обдишано" по метода, описан в книгата. Самите светкавички приличат досущ на светкавички, виждат се две, предполагам по една за всяко око, и присветват с чисто бяла светлина. Доста мигновени и доста ярки са, когато се появят, но не оставят "белези". Всяка външна светлина с такива характеристики би оставила отпечатък в ретината за известно време след това, но това, не бих го нарекъл "виждане", има нещо по-особено, бих използвал думите... "много пресен визуален спомен за светкавички", не в смисъла, че действителният момент на случването им не се усеща като настояще, усеща се като настояще, а в смисъла че това е сякаш визуална информация, която обаче се поражда в самия ум. Не ми се е случвало да ги видя два поредни пъти в един сеанс и общо ми се е случвало само два пъти.

Навярно позицията на Чен Ингнинг, която клони към сетивни ефекти от гръмотевици, се дължи на това, че сетивните ефекти са много по-известни, защото явно са лесно постижими. Много от практикуващите излизания от тялото могат да свидетелстват за всякакви тътени и подобни звуци и усещания за вибрации, които не идват отвън. В трите тома на Монро също се описва разтрисане и тътен. Но в днешно време има съвсем научна основа за описваните външи климатични гръмотевици, които, както твърдят древните източници, съвпадат с момента на практиката на някой адепт. Трудовете на Вилхелм Райх са доста изчерпателни по този въпрос и въпреки мащаба на феномена, аз мисля, че намеците за това са напълно основателни. Още повече, че в предисловията на книгата се разказва за това как братът на една безсмъртна сестра я дочул инструкции за създаване на дъжд. Това следва да покаже, че даоистките адепти действително владеят климатични промени и това, както ни показва д-р Вилхелм Райх, се осъществява точно със сексуалната енергия, която те се научават да управляват.


40
Питателна енергия
(еднакво за мъже и за жени)

Началото започва непланирано;
Неочаквано пада то в темпоралното.
Веднага щом плач излезе от устата,
Езикът вече държи контрола.
Още повече, че износен е той от ударите на сетивата,
И овързан е от болест.
Когато детето е добре подхранено, то може да е от полза на майката;
Не му говори вече да не се обръща.


Коментар от Чен Ингнинг
Онова, което следва природата спонтанно, без преднамереност, е първичното Дао; онова което идва от човешките усилия и е замислено, е времево (темпорално) постижение. Ние човеците, преди да сме родени, на практика сме били недиференцирана, първична, обединена енергия, без име или форма; безсъзнателно ние се спускаме в утробата, и след това имаме тела. Веднъж след като имаме тела, с тях идват и тревоги.

„Веднага щом плач излезе от устата, езикът вече държи контрола”. Когато младенецът е в утробата, има само утробно дишане; носът не диша. Когато младенецът напусне утробата, той проплаква, и енергията във въздуха на външния свят влиза през ноздрите. Сега вече, придобитият дъх идва, за да контролира човешкия живот.

В началото, вдишаната енергия е повече от издишаната, и тялото пораства по-силно ден след ден. В последствие вдишването и издишването се изравняват и физическото развитие спира. След средната възраст, издишаната енергия постепенно се увеличава, докато вдишаната енергия постепенно намалява и тялото ден след ден се влошава. В края на живота, остава само толкова енергия, колкото за едно последно издишване и не остава никаква енергия за вдишване. Веднъж след като дишането в носа спре, коренът на живота най-накрая се пресича.

С “език” тук Сун има предвид дишането. Някои казват, че има предвид и говоренето, тъй като по много начини ние сме кондиционирани и контролирани от говора, включително и говоренето на себе си.

Тя продължава с това, че тази основна енергия е и износена от бомбардировката на сетивата и изпълнена с болести; тя вече ни каза за нормалните факти при раждането и смъртта на човешкото тяло, сега ни казва за това как хората се самоунищожават, като износват умовете и силите си, отдавайки се на твърде много сетивни преживявания.
Нашият естествен човешки живот на практика е доста къс; дори и ако не правят нищо, за да се самонаранят, хората в днешно време рядко живеят повече от 100 години. Отгоре на всичко, износването от сетивната бомбардировка и болестите може да навреди на основната енергия на хората, и така те да не могат да изживеят естествения си живот, умирайки преди да им е дошло времето.

“Когато детето е добре подхранено, то може да е от полза на майката, не му говори вече да не се обръща”. Детето е темпоралната енергия, майката е първичната енергия. Първичното е трудно за схващане; нужно е да се започне от темпоралното, за да се върнем към първичното. Когато темпоралната енергия е напълно развита, тогава първичната енергия спонтанно се появява; затова е казано “Когато детето е добре подхранено, то може да е от полза на майката”. Колкото до израза “въртене”, това означава връщане обратно до първичното.




Изпълняване на практиката
(Първата част е приложима еднакво към мъже и жени; последната част е приложима само от жени.)

Събери диханието в точката, където духът е замръзнал,
И жива енергия идва от изток.
Не се задържай върху нищо въобще,
И една енергия ще се върне на терасата.
Тъмнината трябва да се спусне отпред,
Светлината – да се прекара (индуцира) нагоре по гърба.*
След душ, грохот на гръмотевица
Кънти на върха на планината и
на дъното на морето.


Коментар от Чен Ингнинг
“Събери диханието в точката, където духът е замръзнал, и жива енергия идва от изток”. Събиране на диханието означава, че енергията от дишането се съхранява в хибернация и не се разклаща; замразяване на духа означава, че духът на откритото съзнаване е стабилизиран и не подлежи на разсейване.

Изтокът е посоката на изгрева; живата енергия е контраст с мъртвата енергия. Култиваторите от старо време, които практикували дихателни упражнения, заставали с лице на изток от четири до осем сутринта и поемали живата енергия от въздуха в телата си и използвали силата й, за да изхвърлят застоялата, натрупала се мъртва енергия от телата си.

В най-висшия вид алхимия, няма ограничение от време или пространство, но винаги е най-добре човек да се намира на място с чист въздух, когато времето е меко и вятърът е лек; тогава ефектът в тялото ще си дойде с практиката.

Ако наистина човек може да замрази духа си и понякога да събира дъха си, енергетицирайки цялото си същество, не след дълго ще може да повдигне първичната енергия из пещерата на сътворението.

Коментирайки И Чинг, Конфуций казал, “То е преди Рая, и Рая Го слуша. Тъй като дори Раят не го престъпва, какво остава за хората? Какво остава за призраците и духовете?”

Бележка от преводача: И Чинг, познато и като “Класиката на промените” или “Книга на промените” е древно китайско откровение и най-старият текст от Китайските класики. С история на повече от 2500 години коментиране и интерпретации (написан е през около 1000г пр. Хр.), И Чинг е влиятелен текст, четен по целия свят и осигуряващ вдъхновение за световете на религията, психоанализата, бизнеса, литературата и изкуството.

Действието на този етап е истинска работа, с насоченост и ефект; не е просто говорене и също така не е просто абстрактен идеал. Човек узнава, само когато го преживее.

Някои хора питат за какво става дума във всичко това, как всъщност се прави? Това не е нещо, на което може да се даде просто обяснение и е трудно да се напише. Нужно е човек да има много разбиране и опит и също е нужно хората, които го изучават, да са схватливи, защото трябва да са достатъчно загрижени да стигнат там със собствени сили, преди да преминат през вратата. Ако всичко беше записано, това щеше да измени живия метод в един мъртъв метод. Тъй като природите и чувствата на хората по света не са едни и същи, и конституциите им (физиката и нрава) са различни, ако практикуваха мъртви методи, те щяха да причинят болест, и така не само нямаше да постигат полза, но щяха да причинят и вреда.

“Не се задържай върху нищо въобще, и една енергия ще се върне на терасата”. Много отдавна някой казал, “Хората, които култивират Даото, трябва да отблъснат всички предмети и да се държат здраво за една мисъл, за да накарат ума да бъде неподвижен и тих като смъртта; после след това те следователно да могат да не умрат. Нека те да направят така, че енергията му да продължи прикрито, без да спира, и след това то ще може да остане дълго време. Това е енергия, която се връща на терасата на съзнаването, което е същността на съзнанието”.*

Едната енергия е Животът; когато Животът се върне в същността на съзнанието, това е така нареченият “възстановен еликсир”.

Чанг По-туан (Cang Po-tuan) казал, “Когато култивацията достигне до тук, в нирванния център в мозъка възниква ветрец, луната е ярка в пурпурния дворец под сърцето, полето на еликсира в корема гори с огън, средата на гръбнака е като колело на каруца, крайниците са като планински канари, порите са като след баня, костите и циркулиращата система са като при дълбоко заспалия, жизнеността и духът са като съпруг и съпруга в блажена прегръдка, земните и небесните души са като дете и майка, спомнящи си любовта си. Това е истинско преживяване, не метафора”. Това може да се нарече описание на крайното постигане на този етап.

“Тъмнината трябва да се спусне отпред, светлината – да се прекара (индуцира) нагоре по гърба”. Оперирането на активните и пасивните фази на практиката идват от природата, но човешкото усилие също има силата да упражни прикрито влияние, което не бива да се пренебрегва.

Активната фаза е наречена подпомагаща огъня на светлината, и нейният път е нагоре по гръбнака от опашната кост до центъра на мозъка. Пасивната фаза е наречена събираща се обратно в тъмнината, и нейният път е надолу по гърдите до океана от енергия в корема.

Също, когато нагоре по гръбнака се изкачва енергия, обикновено се усеща надигаща се наситена вълна от топла енергия из цялото тяло; когато енергията се спуска надолу по предната страна на тялото, топлата енергия постепенно се охлажда и успокоява. Следователно нарастването на топлата енергия е наречено подпомагащо огъня на светлината, а изравняването на топлата енергия е наречено събиране обратно в тъмнината. Тук има множество вътрешни прикритости, които трябва подробно да се изследват.

“След душ, грохот на гръмотевица кънти на върха на планината и на дъното на морето”. Една песен от Луноходното светилище (Moonwalking Shrine), написана от Лу Ян, казва, “Гръм в земята трепти, на планинския връх вали”. Във “Вдъхновението на стоте характера” на Лу Ян се казва, “Тъмното и Светлото се редуват, произвеждайки навсякъде гръмотевичен тътен”. Едно стихотворение от Шао Кангджи (Shao Kangjie) казва, “Изведнъж в полунощ, гръмотевичен тътен; десет хиляди врати, хиляда порти, отварят се една след друга”. Истинският човек Жонгли (Zhongli) е казал, “Когато адептът събере първична енергия, цяла нощ гърми”. Учителят Пенг (Peng) от Жеравната гора е казал, “Когато хората познаят деветоцветната небеса горе, цяла нощ вятър и гръмотевици тресат многобройните планини”.**

Има безброй споменавания на гръмотевичен гръм в алхимичните класики, но всички те идват от образа в И Чинг, който казва, “Гръм в земята, завръщащ се”. Всъщност това символизира първичната единена енергия, съхранявана дълго време, докато силата й не стане голяма, след което изскача в действие в отговор на ситуации. Когато дойде енергията, всички пори на тялото се отварят, в ушите се чува звук от вятър, отзад в главата има трептене, в очите има присветване на светлина. Различните преживявания трябва да се познават предварително, така че като се случат, човек да не се изненада или развълнува.**

За жените, “гръм” е просто когато по време на работата в ниския корем има енергия, която се изстрелва нагоре към гърдите. “Дъжд” означава ин енергия, “гръм” означава ян енергия. При жените този ефект обикновено се случва след като менструалното течение е било спряно.




* използваните думи в английския превод на Томас Клийъри са induce (в стихотворението); mind за ум, awareness за съзнаване и consciousness за съзнание.

** виж повече в Разговор за тълкуването и изводите от "Безсмъртни сестри"

41
В стихотворението "Събиране на ума"


Томас Клиъри превежда коментара на Чен Ингнинг като:
Цитат
"...В него е същността на желанието и причината”.

Използваните думи са desire and reason. Desire означава желание, но най-вече жадуване, а reason означава не само причина, но и здрав разум или разсъдък. Говорейки за двете думи като за корените на нещата, Ингнинг най-вероятно говори за всички онези неща, които се коренят в сърцето и в ума, емоционалната човешка природа и разсъдливата човешка природа.

Става дума за обединение и някак напомня на описаното в изследването "Гейтуей", където се говори за синхронизиране на излъчването от двете мозъчни половини. Освен това, става дума и за "сливане" на сърцето и мозъка чрез резонансно скачане вибрациите вътре в тялото. Тъй като една от началните даоистки практики е пречистването на тялото, както се разбира от предисловията, и тъй като описваното в "Гейтуей" "двойно ехо", генерирано от основната артерия и сърцебиенето, трябва да затихне, за да не интерферира вътретелесните микровибрации и тъй като това е също въпрос на добро здраве, може би двата контекста имат допирна точка тук.

Говори се и за обективност, която трябва да се запази. За да се запази, трябва да се запази разсъдливия ум. Дори изрично се предупреждава, че е нужно човек да остане в занижена, но в правилна степен ангажиран със заобикалящия го свят, в името на това да се опази обективността. Директно се предупреждава, че самовнушенията водят в крайна сметка до деградация, а не до развитие.

42
Четиринадесет стихотворения
с коментар от Чен Ингнинг



Събиране на ума
(еднакво за мъжете и жените)

Преди да засъществува тялото ни,
една енергия вече беше там.
Като нефрит, по-сеяен, когато е полиран,
Като злато, по-светло, когато е пречистено.
Замети океана на раждането и смъртта,
Отстоявай при вратата на тоталното майсторство.
Частица в състоянието на отворено съзнаване,
Нежната стрелба е топла.



Коментар от Чен Ингнинг
Преди ние хората да се сдобием с телата си, сме имали тази една енергия. В неговите “Писания за трансформацията” майстор Тан казва, “Откритостта се обръща в дух, духът се обръща в енергия, енергията се обръща в кръв, кръвта се обръща във форма, формата се обръща в младенец, младенецът се обръща в дете, детето се обръща в младеж, младежът се обръща в зрял човек, зрелият човек старее, остарелият умира. Това се отнася до следване на пътя, по който са направени смъртните. Онези, които пристигат при Даото могат да обърнат това, карайки кръвта да се обърне в енергия, енергията да се превърне в дух, и духът да се превърне в откритост; тогава те стават безсмъртни”.

Тази “една енергия” е първичната енергия, която не е дихотомирана в противоположни състояния; когато стане дихотомирана, тя не може да се нарече една енергия. Конфуцианците кацват, “Съществото не е дуално, така че творенията му са невъобразими”. Това също се отнася и до първичната една енергия. Когато старият майстор Ла оДзъ говори за “постигане на едното”, той също има предвид постигане на тази една енергия.
В това има действителен труд; то не може да се направи просто с говорене.

“Като нефрит, по-сеяен, когато е полиран, като злато, по-светло, когато е пречистено”. Когато алхимиците използват термини като “нефритено езеро”, “златен тигел”, “нефритен заек”, “златен гарван”, “нефритен бульон”, “Златен бульон”, и така нататък, обикновено “нефрит” означава ин, дух, означава нежна концентрация; обикновено “злато” значи ян, енергия, означава интензивна концентрация. Понякога обаче има изключения.

“Замети океана на раждането и смъртта, отстоявай при вратата на тоталното майсторство”. Океанът на раждането и смъртта са мислите на хората. Произволните мисли идват от никъде и внезапно, случват се и преминават, като цяло е невъзможно да се спрат. Случването на една мисъл е “раждане”, преминаването на една мисъл е “смърт”. В пространството на един ден ние се раждаме и умираме хиляди пъти; така че “превъплъщаването” е точно пред нас – не е нужно да чакаме докато умрем, за да го преживеем.

Но ако искаме да заметем тези мисли, това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Има метод да се обедини мисълта, което е да се каже “отстоявай при вратата на тоталното майсторство”.

Вратата на тоталното майсторство е името, с което Старият майстор наричал вратата на Мистериозната женственост, и с което даоистите по-късно наричали отварянето на Мистериозният проход. Жанг Бодуан (Zhang Boduan) е казал, “Това отвор не е обикновен отвор. Той е направен от съзидателност и възприемчивост, обединени заедно. Това се нарича леговището на духа и енергията. В него е същността на желанието и причината”*. Казано по-просто, това е просто една ин и един ян, един дух и една енергия, това е всичко; ако можете да направите така, че ин и ян да се обединят, духът и енергията да се струпат заедно, тогава веществото на Мистериозният проход ще бъде постигнато.

Въпреки че казваме, че първата стъпка е отърваването от произволните мисли, това не означава, че е въпрос просто на работа върху мисълта. Ако човек се отчужди от всичко и не мисли въобще за нищо, той ще дегенерира и ще стане неефективен, така че ще загуби всякаква надежда за хладна обективност. Това е нещо, за което трябва внимателно да помислите и ясно да разберете.

Впрочем, има друго разбиране за казаното от Жанг Бодуан, което цитирах, но тъй като не е в обхвата на обсъжданото тук, няма да го споменавам.

Колкото до последните редове, “Частица в състоянието на отворено съзнаване, нежната стрелба е топла”, “частицата” е използвана като символ за екстремно прикритата и фина функция, която се случва, когато се замрази духа в леговището на енергията; духът е в енергията, енергията обгръща духа, оттегляйки се тайно в запас. “Отворено” означава, да не се закача за формите на събитията; “съзнаване” означава да не изпада в забвение.

Произволни мисли не бива да се произвеждат; когато мислите възникват, огънят твърде много се сгорещява. Истинното внимание не бива да се разпилява; ако вниманието се разпилява, огънят твърде много се охлажда. Трябва да е, както казва Лао Дзъ, “Постоянно на ръба на съществуването, прилагайки го без сила”. Само тогава човек ще е в съгласие със Средния път.

В последния ред, “нежна” означава правилно настроена и хармонизирана; “топла” означава не студена и не гореща.

Това стихотворение говори за истинската начална работа, когато човек стои до Мистериозния проход, който е много прикрит и фин. Това определено не е въпрос на постоянна фиксация на вниманието в специфична точка или част от тялото. Не разбирайте погрешно. Ако начинаещите се фиксират в една точка и не знаят как да се променят или да преминат, те в крайна сметка ще бъдат повалени от странна болест.



* виж повече в Разговор за тълкуването и изводите от "Безсмъртни сестри"

43
Въведение


Както се спомена във Въведение от преводача, Сун Бу-ер е една от най-възлюбените фигури от китайския фолклор, член на една от любимите групи от известни безсмъртни заедно с учителите на учителя си. Нейната даоистка титла е Ясен и спокоен Свободен човек.

В истинския живот, Сун живяла през дванадесето столетие и била последователка на Уанг Жи (Wang Zhe), един от основателите на Северното или Чистото училище на спокойствието на Даоизма на завършената действителност (Pure Serenity school of Complete Reality Taoism). Съпругът й, Ма Даниянг (Ma Danyang), също бил просветлен последовател на Уанг Жи и се смятало, че Су нБу-ер се запознала с великия даоистки учител Уанг чрез мъжа си.

Сун Бу-ер, чието име означава “безподобна”, била родена през 1124г. Тя имала три деца и се заела с всеотдайна даоистка практика, когато била на 51 години. Този маниер да се навлиза напълно в духовното безсмъртие само след постигане на зрялост и изпълняване на нормалните изисквания на социалния живот бил силно одобряван в Училището на завършената действителност, според което предварителният труд може да се положи и докато човек е в обикновения свят, докато от друга страна преждевременното изоставяне на обществото може всъщност да възпрепятства по-големите постижения и дори да превърне манастирите и приютите в сбирщини от хора, който действат въз основа на нереализираните си светски амбиции под прикритието на духовността.

Съпругът на Сун, Ма Даниянг, станал последовател на даоизма няколко години по-рано, на възраст 45, след като имал странен сън. В съня си той последвал даоистки свещеник до рая и по пътя срещнал известния Уанг Жи. В съня Уанг разговарял с Ма цял ден, казвайки му как да стане наистина жив. В последствие Ма отишъл при Уанг Жи в будния живот и станал негов ученик. Един ден майстор Уанг дошъл в къщата на Ма Даниянг, когато Ма не бил у дома. Правейки се на пиян, Уанг минал през двора, олюлявайки се попаднал в спалнята на Сун Бу-ер и припаднал там. Тя приела това сериозно като силно неприличен акт и го заключила в стаята, пращайки един слуга да повика съпруга й.

Когато Ма се върнал вкъщи и чул какво му казала жена му, той отвърнал, че това било просто невъзможно, защото той самият току що бил разговарял с учителя. Те отишли в стаята й, за да видят, но когато отворили вратата, стаята била празна. След това заедно отишли до даоисткия приют, където бил отседнал Уанг и го открили заспал там.

След тази случка Сун Бу-ер също станала последователка на Уанг Жи. Тя научила от него не само чистия спокоен начин на пълната реализация, но също и тайните на талисманите и мистичните букви. Сун Бу-ер по-късно учила с една напреднала безсмъртна сестра, за която се вярвало, че е последователка на великия Лу Ян (Lu Yan), един от учителите на самия Уанг Жи. Сун била най-вече известна с това, че разпространявала учение под прикритието на пророчески твърдения, но също така имала и кръг от посветени последователи.

Сун Бу-ер е особено известна с прочутия си набор от четиринадесет стихотворения, които за първи път се представят на западния читател тук в тази книга. Имаме късмета да разполагаме с поредица коментари на стихотворенията, направени от Чен Ингнинг (Chen Wingning) в началото на 20ти век. Чен имал няколко десетилетен опит в практиката на даоизма и тези разговори са богато находище на класическо познание, подчертаващо традициите в даоисткото просветление.

В допълнение към тези добре известни стихотворения, тук са преведени и три “тайни текста”, предадени от Сун Бу-ер. Твърде си, че тези тайни текстове са се предавали до нея от определени мистериозни фигури, които може да представляват или някои от многото даоистк иадепти, непознати на историята, или виденчески личности, с които е била направена връзка в специални състояния на транс.

Първият от тези текстове, озаглавен “Ненадминато истинно писание за вътрешното преживяване на Нефритеноподобната чистота”, се смята че е бил предаден от “Небесната майка на Виолетовата светлина, Великата свещена императрица на Истинското начално небе на Вселенската мрежа”. Вторият, озаглавен “Истинно писание за Вътрешното питание на ембрионалната основа на Нефритеноподобната чистота”, се смята че е предаден от “Истинският водач на началната тераса на Скъпоценния дух”. “Нефритеноподобната чистота” в заглавието на тези два текста, обикновено свързвана с определен клас даоистки писания, се отнася до най-висшата от “трите чистоти”, селения на висше съществуване, в които мъдреците, истинските хора и духовните безсмъртни – продукти на даоистките еволюционни практики – се твърди, че обитават.

Третият таен текст, “Безценен трактат за Запазване на единството по Великия път”, или “Умственото огледало на Мистичната перла”, се смята че е предаден от “Реализиралият се от планина Хенг”. Планина Хенг (Heng) е южната от петте свещени планини на Китай, и името на този предавач на текста звучи по-земно от имената на предавачите на другите два тайни текста.

Тези тайни текстове осветляват чисто психологическите методи на медитация, свързани с даоистката “наука за същността”, както и психосоматичното лечение и методите за лечебна медитация, свързани с даоистката “наука на живота”.

Общо казано, науката за същността, на психологическо равнище, се занимава с въздигане над причините и ефектите от личността и кондиционирането. Отвъд това, и въз основа на тази трансцедентност, въпросната наука се занимава с практическата реализация на крайната природа на човешкия ум или дух.

Науката на живота, от друга страна, се занимава със здравето и енергията, с отблъскването на физическите болести и загниване, отлагането на смъртта или правенето на смъртта безболезнена и лесна. По-общо казано, тя се занимава с всички въпроси на употребата и настройката на човешките или достъпните за човека енергии в конкретното живеене, и светското и финалното*.

Във втората част на този том са включени също и още няколко примера за поезията на Сун Бу-ер, “Поезия на жените Истински хора”. Като онези на другите безсмъртни сестри, нейните строфи включват много образи от будизма, особено традицията на вътрешното съзерцание от чан-будизма и традицията на вселенското провиждане от будизма на цветния орнамент (Flower Ornament Buddhism). И двата вида будизъм се срещат често в движението за възраждане на същността в даоизма, което исторически се проследява до Сун Бу-ер и нейните древни предшественици, познанства и наследници.



* виж повече в Разговор за тълкуването и изводите от "Безсмъртни сестри"

44
Нека първо споменем най-неизбежното:





Древни китайски нефритени копчета

Нефритът е декоративен минерал, известен най-вече със зелените си разновидности, които са най-разпространените в древното азиатско изкуство. Терминът нефрит (jade) се отнадя до два различни минелара:

  • Нефритът се състои от микрокристална, сключена, нишковидна матрица на богатите на калций и магнезиево желязо амфиболни разновидности на минерала тремолит (калций-магнезий) - фероактинолит (калций-магнезий-желязо). Средният член на тази поредица минарали със средна структура е наречен актинолит (копринено нишковидната минерална форма е една от формите на асбеста). Колкото е по-високо съдържанието на желязо, толкова по-зелен е цветът.
  • Жадеитът е пироксен, богат на натрий и алуминий. Скъпоценната форма жадеитния нефрит е микрокристален, сключен израстък на жадеитни кристали
Английската дума за нефрит (jade) произлиза (през френското l'ejade и латинското ilia "хълбоци, бъбречна област") от испанския израз piedra de ijada (записан за първи път през 1565г) или "камък на слабините", заради вярването, че е ефикасен в лекуването на болести на слабините и бъбреците. Нефрит идва от lapis nephriticus, латински превод на испанското piedra de ijada.
https://en.wikipedia.org/wiki/Jade


Нефритът е най-основния символ в писанията от "Безсмъртни сестри" и е важно да се има представа за това нещо, което е непознато на нашата култура. В Китай този скъпоценен материал се е използвал толкова всеобхватно в изкуството, че още в древността се е превърнал в символ за цялото китайско население и, заради влиянието на Китайската империя, в региона, което още в древността най-вероятно е значело милиони хора.

Като символ, нефритът се свързва със:
  • живецът на младостта; сексуалните енергии; сексуалните области в тялото; здравето на съответните системи.
  • богатството с преносен смисъл; В древността нефритът е бил очевидно богатство и е играел ролята на инвестиционна стока, а златото е била разменната стока, така че що се отнася до символа на заможността, нефритът се е приемал както златото в днешно време, когато разменното богатство са банкнотите. По този начин, в древността нефритът е означавал онова, което ние днес наричаме златно - златно сърце, златна памет, златни ръце - предметът на инвестиционното богатство става нарицателно за богатството в преносния смисъл, докато в контраст на това предметът на разменното богатство става символа на богатството в презрения, светски смисъл.
  • астрала, неплътните селения; На ден днешен имаме някаква представа, че астралът е някак си със зелен цвят, но дори в днешно време никой не сравнява този зелен цвят с хлорофилното зелено на растителния свят. Тези неща се свързват с минералния свят, може би заради останалите сходства с кристалността, като структура, оптични и други качества, буквални и преносни. Друга особеност е, че както знаем, в езотериката често се търси паралел между водата и камъка или нещо, което да въплъти и двете едновременно и когато не се говори за лед, често се говори за кристални минерали.
Трябва да се има предвид дълбокия анализ на Давидовиц в неговата кига "Пирамидите - една разгадана енигма". В нея той подчертава различните подходи към номенклатурата, които създават пропаст между съвремието и античността. Докато ние в модерно време класифицираме минералите основно по външните им качества и от тях основно по цвета им, древните египтяни са градили минералогична номенклатура на база скритите качества на материалите - например, наименували са с корен "чесън" и "лук" минерали, които миришат по този начин, когато бъдат запалени, заради това, че са минерални структури на арсена; кръщавали са минерали на особения цвят на пушека им при горене, а не на цвета, който имат на дневна светлина, и прочие.

Много от по-сериозните изследователи, които нямат навика да се водят от предразсъдъците в науката, твърдят, че в най-дълбоката древност Китайската цивилизация и Египетската цивилизация са имали установен културен контакт и обмен. Задължително трябва да се отбележи, че предвид силно символизирания и митологичен образ на нефрита, чиято стойност е най-вече културна, много е вероятно голяма част от смисъла на този символ да се губи в пропастта между съвременната и древната научна номенклатура.




Искам и да вметна, че преводачът на "Безсмъртни сестри" има едно любопитно разбиране на нещата (което явно отразява гледна точка в даоизма). На едно място в началото той казва:
Цитат
По-общо казано, [науката на живота] се занимава с всички въпроси на употребата и настройката на човешките или достъпните за човека енергии в конкретното живеене, и светското и финалното*.
Оригиналните думи за "светското и финалното" са both temporal and final.

Темпорално идва от английската дума за време, time. Тоест темпорално значи нещо, което се отнася до времето като научна величина. Например темпоралната равнина е всъщност онова, което наричаме време-пространство. Това е много интересно, още повече ако се направи паралел с някои неща от разсекретения документ на ЦРУ за проекта "Гейтуей", където се говори за различните измерения на действителността.

Така, от една страна може да се каже, че авторът счита "светското" живеене за онази част от живота, която човек прекарва в измерението на време-пространството, тоест познатия физически свят и проявление. Под "финално" живеене авторът сякаш има предвид онази част на живота след прехода на плътта, която човек в крайна сметка неизбежно води и която някои хора явно водят завинаги.

45
Има няколко интересни момента в тази история отвъд графичното илюстриране на степента на липсата на избор на годеник, от която типично страдали китайските жени – и отсъствието на общуване очи в очи в брака, където хората обикновено не били считани за нещо повече от социалните роли, които установеният обичай ги карал да играят.

Една интригуваща идея от тази история е вече илюстрираното в историята за безсмъртната сестра Жао, че дейностите на духовните адепти, и действително дори личностите на самите адепти, въобще не е нужно да са известни на всекидневното човечество. Това се преразказва и от идеята, че истинското учение не може да се добие по силата на искането и не се поддава на обикновения ентусиазъм, желание или посвещение, а изисква съответстващи вътрешни качества, преди да е възможно истинско общуване.

Това е източникът на разпространената тема на даоизма, че учителят открива ученика, а не обратното. Даоисткото познание е преизпълнено с истории, илюстриращи тези принципи, в които незнайни адепти скитат по света в търсене на искрени хора, способни да поддържат дълбокото вътрешно знание за Пътя, докато ревностните търсачи, които си проправят пътеки до знайните или смятаните за майстори са склони отново и отново да се провалят в постигането на целта си, заради намесата на навици в мисленето и действията, които не пасват на вътрешните изисквания на Пътя. Специални истории за великите духовни “алхимици” преразказват изпитанията, които са преминали, за да се разкрие истинската им мотивация, като в крайна сметка наследяват тайните, без да са ги искали.

Има също така и много истории за онези, които не разпознават мъдростта, преди вече да се е оттеглила в недостъпност и остават само със спомен за нея. Някои, като Ченг Вей, без да се вслушват във висшите ценности, остават само с нещо с очевидно временна стойност. И все пак изпълнението дори на тези по-нисши награди им убягва, поради същия този невеж ум, който в самото начало е материализирал едни духовни ценности. В даоисткото познание, на достойните хора понякога им се дава злато, след като честността им е била изпитана, а на недостойните хора понякога им се дава злато като изпитание, което да покаже дали могат да станат достойни; във всеки случай, “златото” трябва да бъде трансмутирано в нещо още по-пречистено, преди наистина да бъде от полза на получилия го.

Друга история за една просветлена жена, омъжена за мъж, който не успял да оцени мъдростта, когато била съвсем близо до него, разказва за благородничка от средата на династическия период Хан, принцеса от императорското семейство, която “от ранна възраст копнеела за чистота и празнина, почитайки върховното Дао”. Когато династия Хан била временно отхвърлена от узурпатора Уанг Манг (Wang Mang) през 9ти век, нейният съпруг, Уанг Ган (Wang Gan) бил направен посланик при хуните. Тя му казала, обаче, “Страната е в безпорядък и времената са опасни. Няма нищо, с което жените могат да помогнат. Трябва да опазваш собствения си мир, оттегли се, за да практикуваш Даото. Отдръпни се малко от материалния свят и със сигурност ще можеш да удължиш живота си. Ако се бориш да вървиш в крак с времената, участвайки в превратностите на обществото, може да не избегнеш болките от разрухата или нещастието от потисничеството”.

Но той бил решен да постигне светски успех, продължава разказът, и не се вслушал в думите й. Принцесата го напуснала и отишла да живее в отшелнически подслон, който била построила в планините. Символично, това представя една обичайна даоистка тема, за нещо безплътно, но съществено, да се “напусне” човешкото общество, когато всеобщото внимание се е вкопчило в материалната власт.

Когато правителството на Уанг Манг било отхвърлено през 23г сл. Хр. и кариерата на Уанг Ган като последствие тръгнала към залеза си, той се отправил в планините, за да намери жена си. Според историята, обаче, тя вече се възнесла върху облаците и всичко, което той видял от нея, били чифт червени чехли. Когато се опитал да ги вдигне от земята, открил, че вече се били превърнали в камък. По-късно този планински връх бил наречен Върхът на принцесата.

В някои семейства, в които стремежите на съпруга и съпругата не били единни, най-вече в онези случаи, когато добродетелите на съпругата доста засенчвали онези на съпруга, съпружеската дисхармония понякога можела да добие гротесктни пропорции, като в историята за безсмъртната сестра, позната като Светата майка от Донглинг (Dogling) (според мен “донглинг” на китайски означава зима, бел.прев).

Жена от четвърто столетие сл. Хр., този даоистки адепт била последователка на друга просветлена жена, Фан Юнкяо (Fan Yunqiao), чиито стихотворения са преведени в този том. Като осезателно свидетелство за нейните езотерични постижения, записано е, че Светата майка била способна да променя облика си и да става невидима или видима по силата на волята си. Нейният съпруг, човек на име г-н Ду (Du), не вярвал в даоизма, обаче, и винаги й се ядосвал.

С характерния маниер на даоистки адепт, от време на време Светата майка напускала къщата, за да лекува болните и да прави различни други неща, за да помага на хората; и с характерния маниер на тираничен съпруг и на други личности с подобна нагласа на ума, г-н Ду изпадал в ярост в такива случаи. Той най-сетне предал жена си на местния магистрат и уредил да я вкарат в затвора. След кратко време в плен, обаче, тя упражнила изкуството на изчезването, придавано на един определен клас даоистки адепти, и “излетяла в облаците през прозореца”, оставяйки само обувките след себе си.

Както в случая с много подобни даоистки безсмъртни, особено безсмъртните жени, историята за Светата майка от Донглинг не приключва с мистериозното й изчезване. Местните хора направили нейни светилища навсякъде и открили, че на молитвите, отправени в тези светилища, веднага се откликвало. Не само това, но и на едно нейно светилище се появила птица, която отвръщала на въпроси за откраднати вещи, като отлитала до крадеца и скоро хората от местността вече не прибирали дори неща, изпуснати на пътя. На всичкото отгоре се твърдяло, че бандитите и крадците в областта постигали преждевременна смърт от удавяне или ги разкъсвали диви животни, а джебчиите придобивали мистериозни наранявания или заболявали. В резултат на това престъпността из целия регион драстично намаляла.

Каквито и да са фактите за тези случаи, поне вярванията на тези хора илюстрират психологическото въздействие, оказвано от добродетелта на тази жена и други като нея, като в тяхна памет били организирани подобни местни култове.

Напрежението от вида на онова, което съществувало между г-н Ду и Светата майка, очевидно не се ограничава до съпружеските взаимоотношения в старите конфуциански общества, а е също така добре документирано в по-либералните общества от модерно време, за които се знае, че кариерите или други извън семейни дейности на жените често предизвикват негодувание у съпрузите им, особено ако жените са по-успешни в нещата, важни за местната култура.

 Може би поведението на Ду към жена му не било просто въпрос на съпружеска дисхармония, но и особена проява на параноята и антагонизма, които авторитарните умове по принцип демонстрират към необикновените хора. Това само по себе си е честа тема в даоисткото познание, илюстрираща ограничеността на конформизма.  Отношението на Ду може също да представлява и отношението на един циничен псевдо-конфуциански бюрократ към действителната практика на конфуцианската хуманитарност. Реформаторски ориентираните конфуцианци обичайно били изправени пред същия вид тесногръдие и грубост от страна на установените власти, както е илюстрирано от масовите екзекуции на колежаните идеалисти в късния династичен период Хан.

Същият вид отношение относо се изобразява в подобна история за една от безсмъртните жени, позната като Чаената старейшина.

Никой не знаел името на тази жена от четвъртото столетие. Тя винаги изглеждала на около седемдесет години, освен че ходела с лека и силна крачка, слухът и зрението й били остри и ясни, и косата й била черна. Сред старците в нейната местност се говорело, че тя била наоколо вече повече от 100 години, но външният й вид никога не се бил променял.
Тя обикновено носела купа с чаени листа до пазара и хората с охота ги купували от нея. Вършела това от сутрин до вечер и продавала огромни количества чаени листа, но листата в купата й били винаги пресни и никога не приличало да намаляват. Много хора я смятали за чудо. Държавният префект, обаче, може би заради страх от нейното влияние, я обвинил в нарушаване на закона и се погрижил да бъде прибрана в затвора. В този момент, както Светата майка от Донглинг, тя просто взела купата си и отлетяла.

В много случаи решението не съществувало на равна почва с проблема и историите, илюстриращи тези случаи, следователно демонстрират драматични промени от временни до най-крайни въпроси, от разиграването на взаимоотношения в социални ситуации до финална конфронтация на индивида с личната му съдба.

Не всички от омъжените безсмъртни сестри имали проблеми със съпрузите си в политическото им обкръжение. Може би темата на опита за потискане от страна на арогантни институции и дребнави тирани може да се измени, според даоисткия принцип на центрираното равновесие, в нейната противоположна – фукционална полезност от взаимното разбирателство или хармония в стремежите.

Точно както даоистките адепти обикновено били скрити всред обичайното общество, техните духовни връзки също можело да бъдат скрити по подобен начин, в името на по-голямата ефективност. Докато от една страна имало публично известни даоистки общества и поселища, имало също така и безформени връзки, съществуващи в рамките на конвенционалния свят. За някои даоистки практици, самият брак бил едно външно прикритие за един вътрешен стремеж, една миниатюрна езотерична организация, в която практиките за по-висше развитие можело да се извършват в уединение.

Например, учителката на Светата майка, Фан Юндяо, била щастливо омъжена; но пък мъжът й не бил само праведен и състрадателен човек, той бил и даоистки адепт. Според познанието на безсмъртните, в края на живота им, Юнкяо и съпругът й постигнали крайната консумация на брака си, като отлетели в небесата заедно.

Това пише и за Ву Кайлуан (Wu Cailuan), дъщерята на велик адепт и по-късно съпруга на учен, който явно бил толкова дълбоко афектиран от духовното й влияние, че в крайна сметка успял да изостави обикновеното общество и да изчезне с нея.

Подобна история за възвишената хармония на една даоистка двойка е разказана от различен ъгъл. По време на династията Хан, изглежда, е имало човек, познат само като Градинар, който бил такъв хубавец и с благ характер, че местните хора се състезавали да омъжат дъщерите си за него. Градинарят, обаче, отказвал всички предложения.

Градинарят култивирал ароматни билки в пет цвята, продължава историята, и ядял семената им много години наред, докато един ден изведнъж се появили молци, оцветени в пет цвята, и се събрали около растенията. Градинарят събрал молците, за да добие копринени буби от следващото поколение. В крайна сметка, когато копринените буби произвели пашкулите си, една нощ на вратата на Градинаря се появила “добра жена”, наричаща себе си негова съпруга. Тя му показала как да събере коприната, и те открили, че имали 120 пашкула с размерите на буркани, които отнело 60 дни, за да се намотаят на една цяла огромна топка копринена нишка. Когато това било направено, те изчезнали заедно. В последствие местните хора им направили светилище, на което станало обичай да се отправят молитви за добър добив на коприна.

Както историята за Светата майка от Донглинг, тази интересна история представя произхода на един от безчетните местни култове, които процъфтявали в стар Китай. Тя също така илюстрира даоисткото преживяване на вътрешно привличане, чрез което учителят открива ученика. Освен това, тази история съдържа тема, която е обичайна за разказите за просветлените жени, която е особено любопитна с това, че демонстрира ефекта на културното кондициониране върху предаването на традиционното познание.

Според употребяваните думи в разказа, съпругата на Градинаря била “жена дух”, “богиня” или “ангел”. Това се казва и за много други жени адепти. Идеята, че необикновените жени са посетители от друго измерение, може лесно да се приеме просто за суеверие, но във всеки случай структурата на идеята има точно определена социопсихологическа основа – нещо, което днес се нарича мъжки шовинизъм, един от специалитетите на държавното квази-конфуцианство.

През историята, повечето китайски читатели и писатели били мъже, а повечето мъже били явно несвикнали да обръщат внимание на каквото и да е от живота на жените, което не засягало социалната им роля на прислуга на мъжете. В резултат, когато за жените, особено за младите жени и момичета, се откривало – сякаш съвсем изведнъж – че имат необичайни способности, които били невъобразими в сравнение с всекидневната конфуцианска житейска гледна точка, удобното обяснение било, че те са богини, ангели или безсмъртни, които временно се били явили в човешкия свят или в отговор на определени обстоятелства, или като резултат от условно прогонване от райските селения.
Имало е, въпреки всичко, видни даоистки адепти, които въпреки че станали публично известни, не станали жертва на тиранията или бруталността на невежите хора и техните постижения били разпознати като човешки постижения и не били повърхностно митологизирани. Що се касае до съпружеството, обаче, може да се наблюдава, че тези адепти често оставали неомъжени или в крайна сметка били отделени от съпрузите си – защото както всеки знаел, мъжете рядко постигат просветлението на даоистките духовни безсмъртни, и мъжете като съпруга на Фан Юнкяо били малко и рядко срещани.

Няколко такива безсмъртни сестри живели през времето на династия Сонг (Song). Една от тях била безсмъртна сестра Ю (Yu), която сама научила определени даоистки дихателни методи от една захвърлена книга и ги практикувала, докато вече можела да живее без да яде зърно, обичайна практика на безсмъртните. На четиринадесет годишна възраст тя отказала да се омъжи и вместо това отишла в планините, за да търси една легендарна алхимическа лаборатория.

Говори се, че безсмъртна сестра Ю намерила лабораторията в планинска пещера, където открила определени даоистки текстове. Чрез тези книги тя научила изкуствата за възнасяне над всекидневния свят и за пречистване на физическото тяло. Тя явно станала известна заради способностите си, защото била поканена от император Хуйзонг (Huizong) (1101-1125г) и получила почетната титла “Истински човек”.

Друга бележита жена адепт, привикана в двора на Хуйзонг, била известната лечителка, позната като безсмъртна сестра Жанг (Zhang). Определени извори я наричат просто “една, която е добила Даото”, но тя е идентифицирана и като безсмъртната сестра Жанг, обучена от Лу Ян (Lu Yan), който е един от най-великите от съвременната традиция на безсмъртните в китайския фолклор.

Колкото до метода й на лечение, безсмъртна сестра Жанг не използвала билки, масаж или упражнения като много други даоистки лечители. Според записите за безсмъртните, тя “поставяла пациента да седне срещу нея със затворени очи, докато тайно проектирала енергията си, за да атакува болестта; коремната област на пациента изведнъж ставала гореща като огън и започвала да къркори с тътен. Дори и хронични заболявания се излекували незабавно”.

Има много разкази за делата на даоистките адепти през вековете, но онова, за което рядко се говори в тези истории, освен като намекване, е ключовият въпрос как даоистите всъщност са развили мъдростта и силата си. Една очевидна причина за това може да е, че много даоистки практики са тайни, предаващи се само чрез устни наставления след оценяване на нуждите и способностите на индивида. Когато се вземат предвид традиционните даоистки ембаргота върху определени форми на знание, става явно, че историите сами по себе си са инструменти в процеса на оценяване, замислени не само да информират и напътстват, но също и да проявят психологическото състояние на бъдещия ученик чрез реакциите, които провокират.

Според даоисткото разбиране, знанието може да е сила, но силата не е задължително да е знание. За повече от 2000 години даоистките писатели постоянно предупреждават за отклоненията и имитациите, всички от които изглежда се коренят в жадността за власт от един или друг вид. Тези предупреждения са обезсмъртени в един от най-известните даоистки текстове, популярният средновековен роман “Пътуване на запад” (Journey to the West), който пространно обсъжда разрушителните последствия от контрола над енергията без съответстващото овладяване на ума.

Въпреки всичко това, обаче, множество популярни книги както в Азия, така и в окцидента, все още представят даоизма като съставен от практики, които всъщност са били заклеймени или сурово ограничавани векове наред, дори хиляди години. Упражнения, които повсеместно в даоисткото познание се описват като екстремно опасни, се продават в западните книги за масова консумация без нито дума за страничните им ефекти.

Някои хора вярват, че идеята за свещено знание е анахронизъм, и че модерното общество е достигнало ниво на софистикация, което му позволява ефективно да борави с онова, което преди е било неприкосновена светиня, по един рационален и научен начин. Нито религиозните, нито материалните обстоятелства на съвременния свят могат да изпълнят това условие, обаче, и може би скорошното излияние на информация за до сега езотерични сцени, и автентични и имитации, е индикация за нужда, която е по-голяма от съответстващия й капацитет.

Няма запрещение на потока от интерес към непознатите възможности на човечеството в свят, който болезнено се конфротира със социалните, политическите и материалните си ограничения. Опасността остава, въпреки всичко, че същите онези психологически отклонения, които поставят човечеството в социалния, политически и материален капан, може подсъзнателно да се пренесат в любопитния ни “духовен” свят, довеждайки до сходни търкания. По този начин, функцията на езотеричното познание като даоизма, да бъде източник на информация и илюстриране, вместо свещена писмена или историческа любопитност, възприема важност, която е отвъд традиционното или сантименталното.

Настоящият том се отнася до индивидуалните прагматични проблеми, а не до социологията и политиките на отминалите времена, поради простата причина, че живият елемент на даоизма може да бъде изваден от миналото на историята и локализираната култура и представен в настоящата действителност на всекидневния живот само чрез обсъждане на практичностите на индивуално ниво. Това означава търсене на същественото, вместо на случайното, основното, вместо придатъците, онова, което се отнася до самия човешки ум, вместо до специфична умствена нагласа.

“Преобразяващи писания” (Transformational Writings), труд на Тан Жингшенг (Tan Jingsheng) от 20ти век, обобщава даоисткото гледище за еволюцията и инволюцията по начин, който илюстрира характерно абстрактен отсяващ подход към разбирането както на индивидуалните, така и на колективните процеси:

Цитат
Избледняването на Даото е, когато откритостта се обърне в дух, духът се обърне в енергия, и енергията се обърне във форма. Когато формата се роди, тогава вече всичко е окарикатурено. Функционирането на Даото е, когато формата се обърне в енергия, енергията се обърне в дух, и духът се обърне в откритост. Когато откритостта е чиста, тогава вече всичко протича свободно.

Следователно древните мъдреци разследвали произхода на свободното протичане и окарикатуряването, открили източникът на еволюцията, забравили формата, за да култивират енергия, забравили енергията, за да култивират дух, и забравили духа, за да култивират откритост.

Когато откритостта се обърне в дух, духът се обърне в енергия, енергията се обърне във форма, и формата се обърне в жизненост, тогава жизнеността се обръща във внимание. Вниманието се обръща в социални жестикулации, социалните жестикулации се обръщат във въздигане и смирение. Въздигането и смирението се обръщат във висока и ниска позиция, високата и ниската позиция се обръща в дискриминация.

Дискриминацията се обръща в официален статут, статутът се обръща в коли. Колите се обръщат в имения, именията се обръщат в дворци. Дворците се обръщат в банкетни зали, банкетните зали се обръщат в екстравагантност. Екстравагантността се обръща в ламтеж, ламтежът се обръща в измама. Измамата се обръща в наказание, наказанието се обръща във въстание. Въстанието се обръща във въоръжение, въоръжението се обръща в противоборство и грабеж, противоборството и грабежът се обръща в поражение и разрушение.

Даоистките писания, преведени в настоящия том, адресират проблема с обръщането на процеса на склероза, описан тук от Тан Жнгшенг, от гледната точка на няколко жени, които били изтъкнати експерти във вътрешните науки на даоизма. Тук са представени трудовете на шест бележити даоистки безсмъртни сестри: Ву Кайлуан (Wu Cailuan) от четвърто столетие, за която се говори и че е живяла през девето столетие; Фан Юнкяо от трето столетие; Куй Шаоксуан (Cui Shaoxuan), незнайно време; Танг Гуангжен (Tang Guangzhen) от дванадесето столетие; Жоу Ксуанжиг (Zhou Xuanjing) от дванадесето столетие; и Сун Бу-ер (Sun Bu-er) от дванадесето столетие. Включени са също и биографични скици и обяснителни бележки към писанията им.

Първа час тот тази книга е посветена на Сун Бу-ер, която без съмнение е най-известната от всички безсмъртни сестри в историята, преминала във фолклора като една от възлюбените Седем бизсмъртнни и появяваща се в безброй популярни романи. Основният фокус е върху набор от четиринадесет стихотворения, особено ценени като една от великите класики на даоистката практика. Включени са и три "тайни текста" от Сун Бу-ер. Втора част представя преводи на каконична колекция, известна като "Поезия на жените Истински хора: Алхимични тайни на женското Дао" (Poetry of Female Real People: Alchemical Secrets of the Feminine Tao), която включва стихотворения от шестте безсмъртни сестри, споменати по-горе. Трета част е превод на "Духовна алхимия за жени" (Spiritual Alchemy for Women), трактат от 1899г, написан за Као Женжи (Cao Zhenji), видна жена практик за времето си, щрихиращ основни начини за себепречистване, обичайно прилагани в даоистките науки за развитие.

Страници: 1 2 [3] 4 5 6 ... 43