Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 2 3 [4] 5 6 7 ... 52
46
Ултразвуков / звуков къртач
US 8910727 B2

Изобретатели --- --- --- --- --- --- -- - Йозеф Бар-Кохен (Yoseph Bar-Cohen); Стюарт Шерит (Stewart Sherrit); Джак Херц (Jack Herz).
Настоящ правоприемник --- --- --- --- Калифорнийски Технологичен институт
Оригинален правоприемник --- --- --- Калифорнийски Технологичен институт
Поръчител --- --- --- --- --- --- --- -- - НАСА
Дата на внасяне --- --- --- --- --- --- -- 03.02.2006г
Дата на връчване --- --- --- --- --- -- - 16.12.2014г
Гугъл-патенти --- --- --- --- --- --- - -- US 8910727 B2




Теория

Изобретението осигурява новаторски къртач, който използва ултразвукови и/или звукови вибрации като източник на мощност. Лесно е да се борави с него и не изисква продължително обучение, тъй като изисква значително по-малко физически възможности от оператора и следователно увеличава броя на потенциалните възможни оператори. Важно предимство на безопасността му е, че къртачът не наранява жилавите или отстъпчиви материали като кабели, канали, тръби и други други вложени предмети, които могат да се окажат на пътя на ударите. Докато ултразвуковият / звуковият къртач, обект на изобретението, е в състояние да среже бетон и асфалт, той същевременно генерира съвсем малко обратни шокове или вибрации в арматурата и може да бъде опериран от автоматична платформа или роботизирана система.


Описание

Констатация относно федерално спонсорираното изследване

Изобретението, описано тук, бе направено като работа по договор с НАСА и подлежи на разпоредбите от публичното право 96-517 (35 USC 202), според които Поръчителят запазва титлата си.



Поле на изобретението

Иpобретението се отнася основно до устройства, които използват ултразвукови и/или звукови вибрации, и по-специално до устройствата, които използват такива вибрации за удряне, пробиране, анализиране или изследователски цели.





История на изобретението

Къртачите често се използват, за да се отвори или да се разчупи твърда повърхност, като например бетон, цимент и скални образувания. Те се използват широко в строителството за предварителни работи, срутване или премахване на бетонени плочи, тухли и камъни, какот и за извършване на поддръжка и поправка на ВиК тръби или електрическото окабеляване на електрическите компании. Обикновените къртачи, също така наречени и пневматични къртачи, използват компресиран въздух, който задвижва метално бутало нагоре и надолу в цилиндър. Когато буталото се движи надолу, то блъска сечивото в целевата повърхност, например паваж, след което обръща посоката си и се дръпва нагоре.

Има доста недостатъци, свързани с употребата на пневматичните къртачи, които ограничават употребата им. Един от тези недостатъци е огромният акустичен шум, който прави употребата на къртачите извън работните часове в жилищните квартали почти забранена. Друг недостатък е свързан с агресивните обратни пулсации по време на работата на пневматичния къртач, които изискват големи аксиални сили и голяма задържаща сила, докато работи. В допълнение, обратните пулсации се разпространяват в ръцете и тялото на операторите, като често причиняват големи щети и представляват сериозна работна опасност. Докладвани инциденти с пневматични къртачи включват разместването и изпадането на дентални пломби и шини от устите на операторите. Режещото действие на пневматичния къртач не дискриминира различните обекти и всяко нещо на пътя му ще бъде повредено. При поддръжката на комуналните услуги, например, този недостатък става критичен, защото е задължително работниците да избягват повреждането на жици, ВиК тръбопроводи, укрепителан арматура и други вложени предмети.

Тези и други недостатъци, като високата консумация на енергия, не само ограничават конвенционалните къртачи в сектора на строителството и поддръжката на комуналните услуги, но и в медицинските операции, роботизираните операции, археологията и геологическите проучвания, включително космическите експедиции. Специално що се отнася до космическите експедиции, тъй като много планети или други космически обекти нямат толкова голямо атмосферно налягане като настоящото на Земята, ще бъде трудно да се произведат онзи вид пневматични сили, които се генерират на Земята, за да задвижват конвенционалния пневматичен къртач. Следователно, нуждата от нов вид къртач се усеща широко при много индустрии и полета на изследвания.





Резюме на изобретението

Настоящото изобретение осигурява апарат, предназначен да предостави натрошаващ удар, който щади гъвкавите структури, чрез употребата на ултразвукови и звукови вибрации. В една реализация, изобретението се отнася до апарат, който включва пиезоелектрично задвижващо устройство, конфигурирано да генерира вибрации на резонансна ултразвукова честота, и твърдо удрящо устройство, конфигурирано да се размества от вибрациите, генерирани от пиезоелектричното задвижващо устройство, за да предизвиква структурно разчупване в целта. Задвижващото устройство на апарата може да включва задна поддръжка и пиезоелектрична купчина, която е пристегната в компресия чрез механичен елемент. Апаратът освен това може да включва един или повече рога за усилване на вибрациите, генерирани от задвижващото устройство. В една реализация, поне част от удрящото устройство е заострено в далечния край.

В един отличителен вариант, удрящото устройство е твърдо свързано със задвижващото устройство, по такъв начин, че удрящото устройство вибрира на практика на същата ултразвукова честота като задвижващото устройство, например, на честота между около 20 kHz и 40 kHz. В една реализация, удрящото устройство също така е заменяемо поне с едно друго удрящо устройство.

В друг отличителен вариант, апаратът на изобретението има също и маса, конфигурирана така, че да осцилира между задвижващото устройство и удрящото устройство, така че удрящото устройство да вибрира на честота, която е по-ниска от ултразвуковата честота на задвижващото устройство, например, между около 5 kHz и около 10 kHz.

А пък в друг отличителен вариант, корпусът, който обгръща задвижващото устройство, остава до голяма степен неподвижен по време оперирането на апарата.

В друг отличителен вариант, апаратът на изобретението допълнително включва и сензор във физически контакт с удрящото устройство, сензорът е конфигуриран да измерва характеристиките на обекта, който е в контакт с удрящото устройство. В една реализация, апаратът включва и контролна система, конфигурирана да приема сигнали от сензора.

В друг отличителен вариант, изобретението се свързва с апарат, който включва задвижващо устройство, конфигурирано да генерира вибрации, удрящо устройство, конфигурирано да бъде размествано от вибрациите, генерирани от задвижващото устройство, и дръжка, конфигурирана да остане значително неподвижна по време оперирането на апарата. В една реализация, задвижващото устройство е конфигурирано да генерира вибрации на ултразвукова честота, а дръжката е твърдо свързана с възловата равнина (нодалната равнина) на задвижващото устройство.

В друг отличителен вариант, изобретението се свързва с апарат, който включва:

- пиезоелектрично задвижващо устройство за генериране на ултразвукови вибрации;
- удрящо устройство; и
- маса, конфигурирана да осцилира между задвижващото устройство и удрящото устройство, като масата има подбрана големина, такава, че да кара удрящото устройство да вибрира на честота, по-ниска от ултразвуковата честота..

В един отличителен вариант, удрящото устройство вибрира на оперативна четота, която е звукова.

Предшестващите и другите точки, варианти, реализации и предимства на изобретението ще станат по-ясни от следното описание на претенциите.




Кратко описание на рисунките

Точките и характеристиките на изобретението могат по-добре да се разберат във връзка с рисунките, описани по-долу, и с претенциите. Рисунките не е задължително да са в мащаб, вместо това се подчертава илюстрирането на принципите на изобретението. На рисунките, еднаквите номера посочват еднакви части при всички различни изгледи.

ФИГ. 1 илюстрира перспективен изглед на основната реализация на ултразвуковия / звуковия къртач според изобретението.

ФИГ. 2 илюстрира перспективен изглед на алтернативна реализация на изобретението, където дръжките са преместени на по-балансирана позиция.

ФИГ. 3 илюстрира разрез на реализацията, илюстрирана на ФИГ. 1 по линиите 3-3.

ФИГ. 4 илюстрира разрез на една реализация на ултразвуков / звуков къртач според изобретението, където се използва свободно осцилираща маса.

ФИГ. 5 е разрез на част от устройството, показващ схематично един от начините да се конфигурира рога, свободно осцилиращата маса и удрящото устройство, според една реализацията на изобретението.

ФИГ. 6 е перспективен изглед на една реализация на изобретението с множество пиезоелектрични купчини.

ФИГ. 7А е перспективен изглед на една реализация на изобретението с множество рогове.

ФИГ. 7В е перспективен изглед на една реализация на изобретението с множество вибрационни пътища за рога.

ФИГ. 8А е перспективен изглед на роботна система, екипирана с апарата на изобретението.

ФИГ. 8В е приближен изглед на част от роботната система от ФИГ. 8А, показваща къртачната система на изобретението.

ФИГ. 9 е перспективен изглед на визионерско приложение на изобретението в космическите изследвания.


47
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Декември 10, 2018, 05:32:11 am »

Мразя "Добро утро!" и маниера, с който го казват бившите милиционери, партийни секретари и хората, които горят от желание да излеят пред теб безсмисления си живот в следващите 15-20 минути.

Но в дни като днешните, как да не кажеш едно голямо ДОБРО УТРО СОФИЯ! Изпълва те, някак си, със сладост :)

Ае дишайте ся...

48
Картелът около НАСА


Но Врагът в този казус, заедно с принципа на държавата, не е цилия бизнес, а само част от него. Докато държавността и парвителството е зло във всичките си проявления и варианти, бизнесът не е. Бизнесът е едно от онези основни неща, които подобряват живота на всички хора. Онзи бизнес, който поддържа желязната завеса около нашата планета, е всъщност продължение на самото правителство.

Ситуацията е, че в затворената система на нашето повърхностно съществуване, всичко е окупирано от някое правителство. Тъй като бизнесът няма къде да отиде, той по някакъв начин трябва да съществува в тези робски условия, заедно с всички нас. Правителството оформя картелите си чрез лобизъм. Лобизъм се нарича, когато правителството, срещу заплащане, произвежда такива закони, които да оставят на пазара точно определени бизнеси и едновременно с това да не допускат до пазара останалите видове бизнес. Лобистът (представителят на големия бизнес, който е решил да се съвукопли с правителството) дава много пари на прасетата в парламента. Тогава този отбор прасета започва да се бори в калта с другите отбори прасета, и който отбор прасета победи и се качи на върха на лайняната кочина, произвежда законите, за които е било платено (загубилите прасета остават и чакат нови лобисти, а онези лобисти, които са дали пари, изгарят).

На следващият цикъл, обаче, едно прасе, което дълго време е получавало плащания за да спортува в кочината, се пенсионира. Когато се пенсионира със състоянието си, бившото вече прасе започва свой собствен бизнес. Тъй като то все още има приятели и бивши колеги прасета в правителството, този вече бизнесмен става лобист - започва да плаща на бившите си колеги, за да произвеждат закони, които да му запазят място в картела на правителството.

Много често този успешен вече бизнесмен решава отново да се върне в правителството и да стане прасе. С това кръгът между правителството и големият бизнес се затваря, и така картелната въртележка се задвижва от лобизма. След една такава въртележка вече не може да се каже, че замесеният бизнес е самостоятелен - той е вече проекция на правителството и това се нарича мафия (малко безсмислена дума, като се замисли човек).

Бизнесът влиза в такова инцестно съвукопление по принуда и липса на алтернатива по повърхността на тази планета. Така ясно се вижда, че ако масовото човечество започне редовно да се замисля за това, че космосът е достижим и подлежи на нашата експлоатация, потребителите-поданници остро подпокават авторитета и вярата в тази тежка и мръсна глобална машина. Ако бизнесът получи алтернатива, тогава правителството ще загуби желязната си хватка върху икономиката, след което дните му са преброени. Полагат се неимоверни усилия интересите на човечеството да не се насочват към звездите.



И това ни довежда до НАСА.




     

Калифорнийският Технологичен институт (Caltech, "Калтек") е частен изследователски университет н Пасадена, Калифорния, САЩ. Известен със силата си в естествените науки и инженерството, "Калтек" често се спряга като един от десетте най-добри университета в света.

През 1934г, около 40 години сед основаването си, "Калтек" е приет в Асоциацията на американските университети. Така, между 1936 - 1943г, под началството на Теодор фон Карман, били създадени организациите-предшествци на Лабораторията по реактивни двигателни системи (Jet Propulsion Laboratory) на НАСА, която Калифорнийският Технологичен институт продължава да менажира и оперира.

Обърнете внимание на това интересно лого.








JPL (Jet Propulsion Laboratory) е федерално финансиран изследователски център за разработки и полеви център на НАСА в La Cañada Flintridge, Калифорния.

Основана през 30-те години, понастоящем JPL е собственост на НАСА и се менажира от Калифорнийския Технологичен институт от името на НАСА. Основната функция на лабораторията е строежа и оперирането на планетарни роботни космически кораби, въпреки че също така провежда и Земно-орбитни и астрономически мисии. Лабораторията също така е отговорна и за Дълбоко-космическата мрежа на НАСА.

Бележка: Дълбоко-космическата мрежа на НАСА (DSN) е световна мрежа на САЩ от инсталации за комуникация между космически кораби, намираща се в САЩ (Калифорния), Испания (Мадрид) и Австралия (Канбера) (някои от вас сигурно са чували, че световният Суперкомпютър се намира в американските бази в Австралия), която поддържа междупланетните корабни мисии на НАСА. Мрежата също така извършва радио- и радарно-астрономически наблюдения за изследване на слънчевата система и вселената и поддържа подбрани Земно-орбитни мисии. DSN е част от JPL. Подобни мрежи се поддържат и от Русия, Китай, Индия, Япония и Европейската космическа агенция.

Сред основните активни проекти на JPL са Марсианската лабораторна мисия (която включва роувърът Кюриосити), Марсианският изследователски роувър Опортюнити, Марсиянският разузнавач Орбитър, космическият кораб Джуно, орбитиращ Юпитер, рентгеновият телескоп NuSTAR, сателитът за мониторинг на влагата в повърхностните земни почви SMAP, и Космическият телескоп Шпицер (Spitzer). JPL освен това е отговорна за менажирането на базата данни JPL Small-Body database (следяща за малките тела в слънчевата система) и за осигуряването на физически данни и списъци с публикации за всички познати малки тела в слънчевата система.



Тъй като Джей Пи Ел е федерално финансирана... тоест правителството на сащ й намира клиентите (като облага с данъци обществото и после й дава пари през НАСА)... лабораторията има най-висока мотивация да опазва интересите на правителството. Ние вече обсъдихме какви са интересите на едно правителство - космосът трябва да е празен, скучен, немислим за обитаване, неусвоим и проект на едно далечно бъдеще, които никога няма да дойде.

Джей Пи Ел обаче има и друг интерес. Ако забелязвате, тази лаборатория или корпорация всъщнос тизпълнява всички безпилотни мисии на НАСА. Това означава, че ако НАСА спре да изпълнява безпилотни мисии и се фокусира върху пилотираните мисии и върху пращането на хора на Луната и на Марс, то тогава Джей Пи Ел няма да получава проекти от НАСА... което означава, че ще загуби сумата от $ 2 000 000 000 годишно (защото толкова се полага на JPL от 19-милиардния бюджет на НАСА за 2018г).

Калтек пък е дефакто управителното тяло на Джей Пи Ел. Тоест, от Калифорнийския Технологичен институт зависи дали ще получи милиарди за JPL и други свои подопечни организации или не.

Както виждаме, Джей Пи Ел всъщнос туправлява Долбоко-космическата мрежа на НАСА (DSN).



С други думи: Ако се окаже, че атмосферата на Марс всъщност става за дишане въпреки завишените нива на въглероден диоксид, ще се появи инициативата за пилотирани мисии до Марс. Което автоматично означава, че JPL ще загубят минимум 2 милиарда долара годишно, а Калтек повече от два милиарда долара годишно. И контролът дали тази информация ще достигне до публичния отдел в НАСА е ИЗЦЯЛО в ръцете на самата JPL, която трябва да изкопае собствения си гроб.

Цялата информация за космоса, която постъпва в НАСА през Калтек и JPL, представя космоса като място, което е най-невъзможно за опитаване и възможно най-трудно за достигане от живи хора. По този начин JPL не само че ще удължава заетостта си, но и ще стимулира увеличаването на квотите произвеждани роботчета и сателитчета и роувърчета и създава предтекста от правителството да се поискат повече и повече средства.

Правителството няма нищо против, защото това го устройва идеално, освен когато има риск да се разбунят духовете в бизнеса, който не е съвукоплен с правителството както е JPL и прилежащите й организации - тогава бюджетът контролно се орязва.


Това е огромна мотивация всяко нещо и всеки фактор и всяка снимка и всички данни, които по някакъв начин подсказват, че сме способни на успешна пилотирана мисия до друга планета... или които издават наличието на животински живот, руини от други цивилизации, нежели ненадейни кадри на НЛО или биологична форма... да бъдат стриктно филтрирани, замазвани и често директно унищожавани.


Става дума просто за пари, и за его. Но най-вече за много, много пари. Които картелът около НАСА всъщност ще загуби, ако се окаже, че космосът е достъпен или че там има нещо интересно.





Убеден съм, че повечето читатели на Апокрифна Академия имат някаква представа как евентуално биха могли да се задвижват летящите чинии. Има толкова много информация навсякъде - от САЩ, от Русия, от къде ли не - всеки е чувал някаква версия, било то "магнито-електро-гравитика", "гравитационни джобове отпред и отзад", и прочие и прочие. Пълно е със спекулации, които се въртят около нещо не толкова сложно и с което разполагаме много отдавна, и САЩ и Русия имат свои известни и публично достъпни експерименти.

Но някога задава ли ли сте си въпроса, Защо в "Междузвездни войни" няма летящи чинии?

Не е ли абсурдно? Единственото, което знаем със сигурност за предполагаемите извънземни от космоса, е че карат летящи чинии! И най-популярната космическа сага в киното не показва летящи чинии??

А питали ли сте се, Защо "Стар Трек" не показва летящи чинии?

По-младите от вас питат ли се, Защо в толкова малко компютърни игри се виждат летящи чинии? Защо всички популярни, масови космически игри не показват летящи чинии??


Отговорът е в името - Jet Propulsion Laboratory - Лаборатория за реактивни двигателни системи.






Системи за космическа наука "Мълин" (Malin Space Science Systems, MSSS) е корпорация от сан Диего, Калифорния, която проектира, разработва и оперира инструменти, които летят на безпилотни космически апарати. Шеф на MSSS е Майкъл К. Мълин (Michael C. Malin).

Няма да превеждам всичко, което пише в уикипедия. Достатъчно е да се знае, че ВСИЧКИ камери, които роботчетата и апаратите на JPL ползват, са проектирани, произведени и оперирани от MSSS. Без изключения.

Защо?

Защото Майкъл Мълин е американски астроном и космически учен. Става професор в Калтек по Планетарни науки и геология, след това работи 4 години в JPL на НАСА, после преподава геология в Аризонския университет и след 11 години се връща в Калифорния, за да основе MSSS.

Всяка снимка, която някога сте виждали на Марс, е заснета с камера на MSSS (носена от апарат на JPL), получена през DNS (упрявлавана от JPL), обработена от JPL и филтрирана от НАСА, преди да бъде публикувана публично.




Еди и същи хора имат пълния контрол над тази информация, резултатът от която определя доходите им, в условията на постоянен правителствен натиск чрез картела на лобистките корпорации, участващи в НАСА.


И така, запознали се със самия казус, можем вече да се придвижим към интелигентното обсъждане на самия въпрос.



49
Има ли извънземни или няма?
Пълен анализ на казуса


Казус (на латински: casus) в буквален превод от латински е куриозно произшествие, инцидент, представляващ и/или съставляващ обществен интерес.

В юриспруденцията и международното право се разбира като:

    в цивилистиката - въпросът за законосъобразното и правилно решаване на спора;
    в пеналистиката - въпросът за безвиновното причиняване на вреда;
    в международното право – въпросът за повода за изменение на международните отношения (примерно Casus belli и Casus foederis).

Научната дисциплина занимаваща се с решаването на казуси се нарича казуистика.





Въпросът с извънземните отговаря на всичко това: той е от обществен интерес; действително представлява едно произшествие; трябва да бъде правилно разрешен; би могъл да причини и вина безвиновно, ако не бъде решен правилно; и гарантирано ще доведе до изменение на международните отношения.

Много хора задават този въпрос и интригата не е малка, защото повечето от глупавите хора вярват в извънземни, а повечето от интелигентните хора не вярват в извънземни. Очевидно, за да бъде надскочена вярата, ние искаме първо да привлечем интелигентните хора, за да се въвлекат в това вярване, защото само ще имат способността да покажат пътя на по-необразованите хора. Често, в стремежа интелигентните хора да бъдат впечатлени с този въпрос и да се привлече вниманието им, се впускаме в директно отговаряне на директното "Има ли извънземни или няма". Изходът от това безплодно действие винаги е патова ситуация - интелигентните и образовани хора ще кажат "Дай ми доказателства", а по-необразованите хора ще кажат "Това е въпрос на тесноръдие", след което всяка от страните ще се оттегли в началната позиция.

Когато осъзнаем, че този въпрос е казус, става ясно, че преди да се обсъжда наличието или отсъствието на доказателства (което трябва да се случи след това), всичко трябва да се разгледа като казус.





Земята като затворена икономическа система

От гледнта точка на съвременната икономика Земята е затворена система.

Всички знаем, че Северното полукълбо е богато и развито за сметка на Южното. Всички знаем, че континента на Африка е пребогат на ресурси, но човечеството там мизерства. Сметките обаче излизат, защото, щом в Африка няма, значи на някое друго място има в повече, и това е Европа.
Всички знаем, че ако едно нещо се открива в изобилие навсякъде, то не може да се продава. Никой не продава въздух, защото е невъзможно някой да бъде ограничен от него. Вода се продава само там, където я няма (в пустинята например), а по принцип цената на водата не се образува от самата нея като ресурс, а от логистиката, която е нужна, за да бъде доставена там, където я няма, защото проблемът при водата е, че е изобилна, но е неравномерно разпространена. Следователно не липсва вода, а липса достъп. Така че това е, за което се плаща - достъпът и логистиката, а не ресурса, защото е изобилен. Продават се само онези неща, които са в недостиг.
Всички знаем, че пазарът се определя от търсенето. Без да има търсене, няма пазар (без да има предлагане, няма търговия, доколкото пазарът може да е отделен от тъгровията). Следователно, изкуството да се създава недостиг е нещото, което отваря нови пазари.
Всички знаем, че колкото по-голяма е наличността от дадена ценност, толкова повече пада стойността й. Това не важи само за парите, но важи и за стоки като диамантите - всеизвестно е, че във всяка мина за диаманти в Африка има място, където да се унищожават новодобитите диаманти от мината, за да може да се упражнява контрол над цената им по света. Всички знаем, че натрошените на прах диаманти са нещо по-евтино, въпреки че за получаването им в действителност е вложен повече труд. Има безброй примери за това, и е така, защото не трудът определя цената на дадено нещо в една затворена система, а недостигът на нещото.

В една отворена система, обаче всичко това е наобратно.

В отворената система на практика има постоянно вливане и постоянно отливане на неща. Затова, в отворената система не е нужно да се създава недостиг от вече наличното, за да се отварят нови пазари. В отворената система новите пазари се отварят сами и се отварят постоянно, защото нови и непознати неща постоянно идват отвън.
В една отворена система цената на всяко нещо не се определя от неговия недостиг, а се определя от количеството труд, което е инвестирано в неговото усвояване. Това означава много, защото на практика означава, че спекулирането с недостига и оскъдицата няма да бъде изгодна стратегия, а точно обратното - трудът ще бъде изгодната стратегия. Така най-богат ще бъде не онзи, който е унищожил най-много от даден ресурс, а онзи, който е способен да положи и да организира най-много труд.

Нека си представим какво би станало, ако изведнъж човечеството узрее за идеята, че космосът е неизчерпаем източник на каквито ресурси можем да си представим. В момента на крачки от планетата преминават астероиди, целите изградени от платина, които ние в момента със съвременната технология можем да добиваме. Нека да си представим, какво би станало с пазара на платината, ако се окаже, че съвсем близо до нас има източник, който съдържа повече платина, отколкото се открива на Земята. Същият пълен хаос в икономиката би настанал и по линия на кой да е ресурс - злато, диаманти и минерали от всякакъв вид, и прочие. Дори не обсъждаме онези вещества и елементи, които въобще не се срещат на Земята и никога не е имало пазар за тях.



Ние никога до сега не сме гледали към звездите и никога до сега не сме си въобразявали, че можем да отидем и да пребиваваме в космоса, какво остава за идеята, че можем да го експлоатираме. Ако човечеството започне да гледа към звездите и ако му хрумне, че неизчерпаемият космос е източник на всичко, което можем да експлоатираме, това означава пълен рестарт на Земната световна икономика - шахматната дъска ще бъде пометена и превърната в жертв на хаотичните събития, в които досегашните милиардери може отново да са играчи, но може и да не са, но със сигурност дъската ще се изпълни с нови, непознати и непредвидими случайни играчи, което би унищожило всички изграждани от столетия монополи.

Можете да сте сигурни, че съвкупността от големите и средните в световната Земна икономика разполагат с ОГРОМНА мотивация да възпрепятстват и по всячески начин да предотвратят всяко хрумване на планетата от консуматори, да поглежда към звездите и да се замисля какво интересно забавление може да намери в космоса.



Ако си мислите, че можете да си представите какво означава ОГРОМНА мотивация само на база до тук разгледаното, приемете, че си представяте само половината от тази мотивация да се подтиска интересът, насочван нагоре към небето.

Защото големите и средните в световната икономика, най-вече големите, далеч не са прости. Тях не ги интересува просто да подтискат осведомеността на консуматорите. Те се интересуват най-вече от това как могат ТЕ да се възползват от нещо, докато същевременно пречат на другите да стигнат до него. Така се трупат истинските богатства. Ако действително в близост до Земята има голям астероид, направен от платина, големите в икономиката няма да мислят толкова как да погасят обществения интерес, а най-вече ще мислят за това как могат ТЕ да добият тази платина, но да я продадат на консуматорите на такива цени, сякаш е добита на Земята.

Не си мислете, че това не се прави. Не си мислете и че технологията не съществува. Отдавна НАСА разполага с технология да прихваща астероиди между Земята и Луната и да извършва миньорски операции. Отдавна се говори за унизително смехотворни неща като това -> , по-сериозни неща обаче може да се прочетат в уики-страницата за ARM мисията на НАСА за прихващане и експлоатиране на астероиди. Забележете какво пише най-накрая - "Под бюджета за НАСА през 2018г, предложен от администрацията на президенат Тръмп, тази мисия беше отменена. През юни 2017 НАСА обяви "приключващата фаза", която следва дефинансирането. НАСА подчертава, че ключовите технологии, разработвани по мисията ARM, ще продължат развитието си, най-вече соларно-електрическите двигателни системи, които ще се ползват за целта".

Разбирате ли какво означава това? На практика, Тръмп (тоест държавата) орязва бюджета на НАСА, за да предотврати експлоатирането на космоса за ресурси. Само че НАСА твърди, че ключовите технологии щели да продължат да се разработват. Това означава, че държавата силово възпрепятства отварянето на Земната икономическа система, до момента, в който не добие увереност, че икономическият контрол при такова отваряне ще остане в нейни ръце.

Нека разгледаме какъв интерес може да има една държава в космоса и евентуалната космическа икономика.





Земята като затворена политическа система

Джереми Лок великолепно отбелязва в "Краят на злото":

"Картелите и монополите

На един корпоративен монопол се гледа като на зло, защото той унищожава избора на потребителите. Правителствата ни казват, че монополите насилват хората да купуват даден продукт на определена цена. Истината е, че няма принуда. Имате поне два странични избора. Първо, въобще не купувайте продукта. Второ, създайте своя собствена група, която да произвежда този продукт. При условие на предполагаемото зло на монопола, какво решение предлагат правителствата? Правителствен контрол.

Правителството е единственият истински монопол. Не можете да избирате дали да купите "услугите" на правителството или не. Да изберете да не ги купувате, се нарича държавна измяна и укриване на данъци, и тогава авторитетните институции ще дойдат пред вратата ви с оръжия. Те ще ви натикат в затвора или ще ви убият.

Правителството е единственият истински монопол, и техният монопол е монополът на агресията. Това са хората, на чиито авторитет сме научени да доверяваме стоките и услугите си. Демонизирането на корпорациите като монополисти дословно следва шаблона на тиранията. Измисли някакъв враг, и отнеми контрола.

Картел е, когато силите в една икономика сформират банда, която да пречи на който и да е друг да излезе на пазара. Както и при монопола, такова случване е възможно само в условията на правителство. Само правителството има оръжията и полицията, с които да ви спре да продавате продукт или да предлагате услуга.

Навсякъде по света има малки и големи картели. Те обикновено се фокусират върху определена индустрия в дадена държава. Например, една правителствена агенция, която контролира продажбата на дрога и услугите на здравеопазването, функционира като картел. При лицензирането, правителствените кандидатури и правителствените такси се превръщат в бариера за излизане на пазара, правителството на практика поддържа съществуването на пазара, и ви държи извън него. Ако се опитате да развивате свободна дейност, извън закона, ще бъдете вкарани в затвора или убити.

Много големи бизнеси обичат картелите, защото така правителството става техен партньор и помага в отблъскването на конкуренцията. Законите и регулациите, с които хората са научени да се съобразяват, не вредят на големия бизнес. Големите бизнеси са единствените, които могат да си позволят цената на регулациите. Някои хора си мислят, че когато се приемат "тежки" закони, те се отнасят за големия бизнес, но тези хора всъщност са марионетки на културата и всъщност те самите са онези, които страдат от "тежките" закони. Регулациите поддържат големия бизнес голям, и банкрутират всички останали. Такава е природата на правителствения картел. Не съществуват други картели."





Както видяхме току що, правителството на САЩ на практика поддържа космическата икономическа инициатива, но държи всички други извън нея. То поставя тези бариери, като ограничава финансирането на НАСА, което практически е чисто картелна дейност. Картелът около НАСА е много по-голям, както ще видим след малко.

Мотивите на правителството не са само икономически. На всички ни е известно, че на тази планета няма парче територия, която да не е окупирана от дадено правителство. Няма един камък, на който да стъпиш, без да бъдеш изнудван с данъци от някоя държава. Фактът на тази затвореност е много важен, защото всяка алтернатива, която евентуално би се появила, би била директна заплаха за всяко едно правителстов по света, за самия идеал на правителството и държавността. Единствените територии, от които правителството не се интересува, са онези, на които човешкото съществуване е невъзможно, чак и немислимо.

Всяко правителство се нуждае от консолидация чрез външния враг. Затова, в действителност, съседните територии, които са заети от чуждо правителство, са по-полезни за едно правителство, отколкото съседните територии, които не принадлежат никому. Защото в лицето на съседните правителства една държава вижда консолидиращ фактор, докато в лицето на ничията земя едан държава вижда дестабилизиращ фактор и фактор, който подрива религиозното вярване в авторитета на властта, просто защото представлява алтернатива. Много велики личности и майстори на пропагандата са ни съобщавали тези истини:


"Комунизмът не е любов. Комунизмът е чук, който използваме, за да размажем врага." --- Мао

"Ако тиранията и подтисничеството дойдат в тази земя, това ще е под маската на борбата с външен враг." --- Джеймс Мадисън, четвърти президент на САЩ, наричан от американците "бащата на конституцията"

"Най-доброто оръжие срещу един враг, е друг враг." --- Ницше


Повечето хора не вярват в извънземни, но въпреки това по цял свят се шири идеята, че извънземните ще дойдат и ще ни избавят от правителствата ни. Тази идея за месиянството е древна, разбира се, но човечеството е толкова подтиснато и толкова изтормозено, че за него всяко ново откритие има потенциала да крие в себе си месията. Без значение за какво се отнася, дали за нов сорт домати или за звездната освободителна флотилия на Бай Ганьо в космоса, първото нещо, което мнозинството винаги си мисли, е че сега вече ще се реши проблема със световния глад или ще се реши проблема с тиранията на Земните държави.

Това са толкова подсъзнателни и толкова лесно възбудими и дори възпламеними идеи, че ме изумява как успяват съвременните уфолози да пропуснат наблюдението, че евентуалното съществуване на извънземни е основната заплаха за авторитета на всяко едно правителство. Не заплаха сами по себе си, а заради вътрешните комплекси на угнетените човешки маси, които са готови да се пръснат като цирей всеки миг, щом се появи идеята, че е възможна някаква алтернатива в този живот.

Докато Земята е затворена система и докато туловището на Земята изпълва цялата Вселена от граница до граница, човечеството няма да има никаква представа за това що значи универсална нормалност. Без човечеството да може да се сравни с други цивилизации, то не може да има представа дали се справя с живота си добре или зле, дали се възползва от нещата по най-добрия начин или е жертва на излишно страдание, което за нормално в собствената си локалност. Способността за сравнение с други и за поглед отстрани играе толкова важна и централна роля в опълчването на правителството и пресичането на неговите наглости, че хората съвсем естествено го правят спрямо отделни държави. Постоянно сравняваме как са нещата в чужбина и в по-развитите държави, за да можем да оказваме натиск върху собствените си душмани, и постоянно наблюдаваме по-неразвитите държави, злорадствайки, за да не забравяме колко по-лощо може да бъде и да не го допускаме. Всички знаем, че без "желязна завеса" никой подтиснически режим не може да функционира дълго.

Много хора си мислят, че въпросът за съществуването на извънземни е много далеч от всекидневното недоволство срещу кое да е правителство, но грешат. Затова нека последният цитат бъде от Сун Дзъ, "Изкуството на войната":

"Затова, нещото, което е от най-върховно значение, е, да се атакува стратегията на врага."

Представата за Земята като отворена система атакува право в сърцето на стратегията на врага, която стратегия винаги е била, че Земята е затворена система. Всеки елемент, който подсказва, че Земята е в действителност отворена система, е опасен. Не става толкова дума за самите извънземни, колкото за фактора на тяхното наличие и за самата представа, че някъде там има втори / трети / пети вид цивилизация и втори / трети / пети начин, по който да се случват нещата.

Всички онези приказки, че не му било времето, че не сме били готови за такива неща, че технологията още не била развита, че това е нещо, което част от далечното бъдеще, са лъжа. Факт е, че Земята винаги и през цялото време е била отворена система, но ние просто не сме го осъзнавали. Това лесно се доказва с експерименти като онзи, за който говоря в началото на "Трактат за Свободната Енергия" (растението в бутилката), научни теории предвиждат, че Земята, както и всяка една друга планета, расте - в Реципрочната Система на Дюи Ларсън се обосновава идеята, че земното кълбо нараства в унисон с дискретно-квантовите промени на Слънцето. Континентите не плуват свободно в океана и мега-континентът Пангеа не е бил сред океан, а някога е представлявал цялата земна повърхност, преди планетата да разшири диаметъра си, за да може водата да се покаже отдолу. това е напълно в унисон с твърденията в "Старана Земя - Защо НЕ" на Нийнхюс.

Така че, Земята като отворена система е факт. Самата мисъл, че не сме готови да признаем тази истина, не означава, че ще я признаем в бъдещето - означава, че някой иска никога да не я признаем.

От Заветът на Фон Браун, а и от множество други неоспорими източници може да се узнае, че приоритетната цел на световното правителство и бизнес е милитаризирането на космоса. Зад това ключово словосъчетание седи начинанието, да се разработят оръжия и масивни военни установки, които да могат да се пратят в космоса и ниската околоземна орбита под формата на гигантски военни оръжейни платформи.
Предтекстът, както става ясно в посочения материал, постоянно ще еволюира, така че да се поддържа инициативата за финансиране на това развиващо се начинание - външен враг в лицето на други държави, терористи, астероиди... и накрая извънземни. Когато космическото околоземно пространство се милитаризира, планетата Земя ще се превърне в една затворена система с ефективна орбитална митническа зона.

Тогава и само тогава правителствата ще допуснат обществото да заговори за извънземни, и не по-рано. Без значение дали извънземни наистина съществуват или не, правителствата на Земята задължително ще кажат, че такива съществуват (без значение дали са открили доказателствата или не). Не защото ги интересува да ни запознаят с истината, а защото ще имат нужда от външен враг за укрепване на авторитета и вярата, че използването на космически оръжия срещу наземни цели е легитимно и оправдано.

Така че, драги читатели, без значение дали в момента го вярвате или не, извънземни със сигурност ще има.



50
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Декември 08, 2018, 09:21:47 pm »
Отново опасен въздух над почти цяла София

08 декември 2018

Източник: OFFNews.bg


Опасни за здравето нива на фини прахови частици във въздуха над почти цяла София отчита и днес гражданската платформа Airtube, в която потребители с лични уреди мерят фините прахови частици.

Средното замърсяване на въздуха в града днес е 146 микрограма ФПЧ на кубичен метър, докато нормата е до 50 микрограма/куб.м. Тоест имаме завишаване близо три пъти над допустимото.

Системата "ЕърСофияИнфо" също показва замърсяване в почти цялата столица. До 10 пъти е превишена нормата в столичните квартали Овча Купел, Красна поляна, Западен парк, Орландовци и Сухата река.

Датчиците на Европейският индекс за чистота на въздуха показват, че освен в София, лошо качество на въздуха има още в Пловдив, Перник, Русе и Горна Оряховица.




Кво става? Нещо да не би да има инверсия!? Хаааааа хахахаха!


И нека не ми разправят, че бедните българи били жертви. Никой ли не вижда, че на всеки платен паркинг в софия будката на охраната се отоплява с печка на дърва? Никой ли не вижда, че от всеки търговски склад и хале в София дими комин?

Никой ли не вижда, че дори от известни магазини и борси в София се издигат димящи комини!?

Нека не разправят за проклетите бедни българи! Тука става въпрос за чиста алчност и нихилизъм, които тресат и малкия и средния бизнес, не само бедните българи!

51
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Декември 04, 2018, 06:42:27 pm »
Потребители с лични уреди мерят фините прахови частици

04 декември 2018

Източник: OFFNews.bg --- Заглавието е променено



И днес замърсяването на въздуха в много райони на столицата е пъти над допустимите норми, показват данните на гражданската платформа Airtube, в която потребители с лични уреди мерят фините прахови частици.

Средното замърсяване на въздуха в града тази сутрин бе 218 микрограма ФПЧ на кубичен метър, докато нормата е до 50 микрограма/куб.м. Това е завишаване над 4 пъти на допустимото замърсяване.

Най-мръсен в въздухът в кв. "Овча купел", където са измерени нива от 350 и дори 534.

Много мръсен е въздухът и в Горна баня с нива над 300 мкг/куб.м.

В повечето квартали на София засечените фини прахови частици са 2 или 3 пъти над нормата.

Райони без завишаване на нивата на практика отсъстват.

Вчера, 3 декември, замърсяването на въздуха в София, отчетено от Airtube, достигна 12 пъти над нормата.

Данните, предоставени от Столична община, се разминават чувствителни с тези на Airtube. Te са от стационарни измервателни станции на БАН, разположени на едни и същи точки. Според тях днес се очаква умерено завишаване на нивата на фините прахови частици единствено в района на кв. "Павлово".

Станциите за измерване на замърсяването, с които работи общината, показват днес, че нивата са завишени до 3-4 пъти над допустимото.






Както виждате, общините са ненужни. Общините са не само ненужни, но са вредни. Както виждате, общините заблуждават, отчасти нецеленасочено, отчасти целенасочено, отчасти като самоинициатива, отчасти като натиск от други излишни тела, и всичко това се корени във факта, че общините са излишни.

Достатъчно е на вас да започне да ви пука за нещо. За каквото и да е. Има ли поне едно нещо, за което да ви пука? Което бихте направили от желание (изключая яденето, срането и секса)? Въпросът е към онези читатели, за които Апокрифна Академия е някакъв странен сайт, на който са попаднали преди малко.

Точно както този сайт съществува заради това, че на нас ни пука за нещо и бихме го правили от желание, по същия начин има и други хора, на които им пука за нещо, и от желание мерят фините прахови частици във въздуха със свои уреди и докладват в една споделена платформа.



Що е то анархизъм? "Анархизмът е политическа философия, която прокламира самоуправляващи се общества, основани на доброволни, кооперативни институции, отхвърлящи несправедливите йерархии. Тези институции често се описват като бездържавни общества, въпреки че няколко автори ги идентифицират като институции, основани на не-йерархични или свободни взаимовръзки. Анархизмът счита капитализма, държавата и представителната демокрация за нежелателни, излишни и вредни. Анархизмът не предлага твърдо дефинирана доктрина от определена гледна точка, вместо това е протичаща и движеща се философия."





Подобна визия сразява дресираното ви въображение?

Гражданското самоинициативно решение да си вземеш свой уред за мерене на частици и да го монтираш точно до общинския уред на БАН за мерене на частици, е едновременно красиво, отговорно, прогресивно и саркастично. И демонстрира, че не само общината е излишна, но че и БАН е излишна.

Метеоролозите също показаха, че БАН е излишна, и я напуснаха. За жалост, вместо да се обърнат към обществото, те се обърнаха към държавата, защото специфичната демографска криза в България създава условието, подобни хора да бъдат затвърдено дресирани да вярват в глупости и все още не са осъзнали, че държавата е излишна.

Апокрифна Академия също демонстрира, че БАН е излишна. Не че тук сме провели каквито и да е изследвания в последната една година, но пък БАН също не е. От друга страна, тук сме обработили и разпространили материали, за които БАН е твърде некадърна и определено се справяме по-добре от тях, опирайки се само на самоинициативата си като индивиди. (Въпреки че кой знае, в моята работно-жилищна стая вероятно кипи повече дейност, отколкото някои кабинети в БАН са виждали от години насам.)


Ограденият град Колон също е пример за самоуправляващо се общество, чиито институции са съставено от самоорганизиращи се доброволци. Имало е от всичко - имало си е престъпност, имало си е организирана мафия, имало си е напълно свободен бизнес без каквито и да е регулации, и всичко останало. Единственото, което го е нямало, е било общини и държави, защото никой не се е опитвал да контролира когото и да е.
В сравнително краткото време, когато двете държави на Китай и Англия взаимно са игнорирали въпроса чия собственост е този квартал, и докато и двете страни са се отказвали от отговорност и интерес да завладяват това парче земя, то се е превърнало от квартал в цял град. Направете си изводите, гледайки картата, и гледайки гъстотата на населеност на квадратен метър спрямо държавно урегулираното робство, къде предпочитат да са хората? В широки и подредени робски пространства, или в гъстонаселени, задръстени, хаотични но свободни пространства?

Колон започва като социален лагер, да. Но след като пораства на население, той никога след това не е бил лагер. Никой не е натиквал никого в Колон. Никой не е спирал никого да напусне Колон.

Запитайте се, каква е причината за така разпределената човещка маса, гледайки картата? За да си помогнете, можете да потърсите интервюта на бивши негови населници в YouTube и да чуете как и защо им липсва унищоженият град на анархията.

Нека да се отбележи - Колон не се е затрил заради пожар, не сее затрил заради епидемия, нито земетресение, нито нещо друго, с което жителите му не са могли да се справят сами. Нито пък са се избили един друг, не. Колон е бил изравнене със земята от държавата.

52
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Декември 03, 2018, 04:26:45 pm »
Замърсяването на въздуха в София днес е до 12 пъти над нормата

 
03 декември 2018


Сензори в София отчитат днес фини прахови частици във въздуха до 10-12 пъти над нормата, става ясно от данни на платформата Airtube.

Тя е част от проекта LUFTDATEN. Целта е събиране на реална информация за качеството на въздуха посредством сензори, инсталирани и поддържани от доброволци.

Нормата за пределно допустими концентрации за фини прахови частици (ФПЧ10) е до 50 микрограма на кубичен метър.

Датчиците в ж.к. "Разсадника" отчитат обаче 516 мкг. В района на квартал "Сердика" фините прахови частици са 505 мкг. Най-замърсен е въздухът в района на "Овча купел". Жителите на квартала вдишват 600 мкг ФПЧ10 на кубичен метър. 10 пъти над нормата за концентрация на прахови частици е отчетено още в кварталите "Гео Милев" и "Подуяне".

Средната стойност за София е около 350 мкг на кубичен метър. Такова замърсяване е отчетено например в ж.к. "Борово" и "Манастирски ливади". В централната част на града, около ул. "Алабин", количеството е 304 мкг.

Днес Столична община предупреди, че се очаква замърсяването на въздуха с фини прахови частици да бъде 2 пъти над нормата. Причината e инверсия, заради която ФПЧ остават ниско.

Датчиците, използвани от общинската администрация, са на БАН. Данните, които отчитат, се смятат осреднени за 24-часов период. Станции има в кварталите "Дружба", "Надежда", "Хиподрума", "Павлово", както и на местността Копитото. Стойностите, които те показват, също надвишават нормата за ФПЧ10 повече от 2 пъти.







От общината призоваха хората да не използват личните си автомобили, а отопляващите се на твърдо гориво, ако имат възможност, да минат на алтернативно отопление днес.

Вчера стана ясно, че жителите на няколко града у нас са дишали мръсен въздух в неделния ден. Превишения на нормите бяха регистрирани в София, Велико Търново, Русе и Пловдив. Вчера най-засегнати бяха кварталите „Западен парк” и „Овча купел” в столицата.




България е новият Сингапур!!!


Сензори инсталирани и поддържани от доброволци! ДОБРОВОЛЦИИ!! А сензорите на БАН трябва да са първото нещо, което да се изгори в новия завод за изгаряне на отпадъци!

53
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Декември 03, 2018, 04:20:26 pm »
Проверете картата. Това не е от вятъра, нито от налягането. Де що има град в България е задръстен с гняс. Това си е просто от ЗИМАТА, а не от вятъра, и е функция на мизерията и най-вече на невежеството. Това е НОРМА за цялата зима, а не за днеска.

54
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Декември 03, 2018, 04:16:50 pm »
Големите градове в плен на фини прахови частици

Два пъти по-мръсен въздух в 3 столични квартала

03 декември 2018

Източник: OFFNews.bg




В столичните квартали „Дружба”, „Хиподрума” и „Надежда" превишението на фини прахови частици ще бъде два пъти над нормата, според прогнозата на Столична община.

Причината e инверсия, заради която ФПЧ остават ниско. От общината призовават хората да не използват личните си автомобили, а отопляващите се на твърдо гориво, ако имат възможност, да минат на алтернативно отопление днес.

За утре прогнозата е качеството на въздуха да се подобри.

Вчера стана ясно, че жителите на няколко града у нас са дишали мръсен въздух в неделния ден. Превишения на нормите бяха регистрирани в София, Велико Търново, Русе и Пловдив. Вчера най-засегнати бяха кварталите „Западен парк” и „Овча купел” в столицата.

По данни на "Air Quality Index" на Европейската комисия тази сутрин концентрацията на фини прахови частици (PM10) е над нормите в почти всеки голям град. Най-опасен въздух дишат в София, Перник, Пловдив, Русе, Горна Оряховица и Шумен, където запрашаването е 2-3 пъти над нормата от 50 µg/m3.

Вятър ще се появи в нощта срещу сряда, когато насъбралият се смог ще може да бъде разнесен.





Едно време точно това беше нещото, което ме мотивира да почна да се интересувам от Свободна Енергия. Не започнах да изучавам темата от алтруистични подбуди. В един момент не можех да си проветря зимата, понеже навън беше много по-зле и предпочитах да дишам пръдните на колегите, отколкото печките на мизерниците в София център. Как е възможно в центъра на София масово да се отопляват с твърди горива. Всяка зима ми напират едни и същи псувни.


55
Една новина, която е свързана със скорошния офтопик тук в темата. Някои възнегодуваха, че разчистих разговора в новинарската си темата, но ето че въпросът възниква намясто от само себе си.






Sirin започват доставки на своя blockchain-ориентиран смартфон

30 ноември 2018

Източник: OFFNews.bg




Швейцарската компания Sirin Labs планира да започне доставките на своя първи блокчейн-базиран смартфон в четвъртък. Устройството ще предоставя на своите потребители сигурен достъп до борси за криптовалути, ще съхранява техните дигитални валути офлайн и ще обменя криптирана информация с устройствата на други потребители.

Смартфонът се казва Finney и беше анонсиран по-рано тази година. Той ще включва вграденo „студено хранилище“, което позволява да се съхранява криптовалута офлайн. Видовете криптовалути, които ще могат да се съхраняват са биткойн, Ethereum, и други, сред които и собствената криптовалута на Sirin Labs – SRN Token. Тя позволява бързи разплащания между потребителите в дадена блокчейн мрежа, без нуждата от „копаене“ на криптовалути (известно още и като безтаксов блокчейн).

Sirin Labs успяха да наберат повече от $157 млн. за разработката на Андроид-базирания смартфон Finney. Бъдещи планове на компанията включват създаване и на блокчейн-ориентиран персонален компютър, като и за него, и за смартфона се очаква да поддържат собствената операционна система на Sirin – Sirin OS.

Джак Голд, главен анализатор в J. Gold Associates, споделя, че този тип устройства са прицелени в строго-специфична ниша на пазара, в опит да се разграничат от пренаситения пазар на смартфони и очакванията са те да не са изгодни за масовия потребител. „Компаниите, които участват в тези неща, се надяват, че криптопазарът ще надделее и ще се превърне в истински разплащателен метод за масовия пазар. Макар че, по-скоро аз мисля, че на този етап това не може да се случи.“.

От Софтуерния университет уточняват, че цената на смартфона Finney е $1000.





Че кой в науката или бизнеса говори за сегашния етап. Кога ли ще спрат с този израз...

Винаги съм се чудел, дали имената на подобни продукти се решават на кръгла маса или нещо от сорта, понеже никой никога не говори за всевъзможните идиотски имена на моделите в тази техника и откъде идват. "Finn" значи "Край", но световната култура е свикнала да вижда този надпис в края на старите черно-бели филми без звук. Може ли да е послание?

56
Ако тя не е именно самата същност на живота и съществуването, то тя играе много важна роля... Върху химическите и метеорологичните промени силата й не е по-малко изключителна. Лесно се доказва, че е идентична с оживената и виеща се светкавица, сипещото се небесно сияние, резкият вихър, ужасяващият гейзер, галопиращите пясъчни потоци в пустинята и по всяка вероятност произвежда и падащия метеорит и опустошителното земетресение... Въпреки че единствено земята и атмосферата са подложени на нашите експериментални изследвания, все пак има достатъчно разумност в това да заключим, че тя преобладава навсякъде във вселената и в елемента на огъня, който запълва цялото пространство, и че тя е могъщата сила, използвана от Великия Създател, за да движи, ограничава и регулира милионите светове, с които е бил доволен да изпълни обширния и бляскав фирмамент.


Така пише Джордж Франсис през 1852г в книгата си "Електростатични експерименти". През по-голямата част от съзнателния си интернет живот се лашках в ужасяващото кално море на мистиката, езотериката и конспирациите с националистически контекст, трупайки всякакъв фураж и плява. Едва в последните няколко години, преди да създадем Апокрифна Академия, започнах да осъзнавам, че няма никаква езотерика, а окултизъм означава просто липса на образование или такова, което е било спестено. На много хора материята на науката, особено на най-първите книги, когато сатанизмът като бизнес още не е бил събуден за факта, че науката трябва да бъде подведена, им се струва твърде суха и безинтересна. Ето какво виждам аз в тези знания.





Много пъти съм казвал, че всичко в книжката "Личен магнетизъм" (от спиралата) работи. Разказвал съм по старите места, че докато се занимавах с практиката, изпробвах в много базова форма всички основни упражнения, които трябваше да се усъвършенстват, според насоките. Не всеки човек става за това, обаче. Без човек да има влечение към това упражнение, то се превръща в насилие, що се отнася до самата способност да се борави по този начин, човек бързо открива, че хората, които действително биха имали достатъчно дълготраен интерес, за да осъвършенстват тази дисциплина, всъщност са толкова малки и слаби, че не си заслужават вниманието. Почти никой човек не се нуждае от патерици.
Но аз видях, че това работи. На ден днешен си задавам въпроса, Наистина ли авторът успява да опише добре същността на нещата? С увеличаването на знанията по електростатика, интересно, но човек може по-добре да провиди по какъв път може да се напише книга като тази и как изводите и наблюденията следват едно от друго.

Аз знам, че в края на 17ти и през 18ти век е имало доста объркване между понятията електричество, магнетизъм и електростатика. Например, по-натам в превода на "Електричеки експерименти" се надявам да видим, че законът за реципрочния квадрат е в сила при електростатиката и експериментите го доказват. Законът, когато е приложен към електростатиката, гласи, че силата на привличане или отблъскване е реципрочно пропорционална на коренуваната стойност на разстоянието, на което се въздейства. По същото онова време това било широко разпространено вярване и дори официално научно прието вярване и по адрес на магнетизма. Но в "Електромагнитът и електромагнитният механизъм" на Томпсън (1891г) (която все още не присъства в Библиотеката), се посочва и обяснява, че това не е вярно, тъй като силата на привличане в магнетизма зависи изключително от магнитните силови линии, които подлежат на манипулация (Глава 5, "...Изчисление на магнитно изтичане").

Уилям Аткинсън, който е автор на "Личният магнетизъм", живее в периода 1862 - 1932г. Тоест, именно в периода на тези научни спорове и несъвършени наблюдения. Има голяма вероятност Аткинсън (с псевдоним Дюмонт), бидейки предимно адвокат по професия и окултист в останалото време, да е озаглавил книгата си на база свои лични вярвания, популярни на времето, но в последствие доказано неверни или поне неточни.

Дали въпросното упражнение, озаглавено "Личен магнетизъм", в действителност не крие своята същност като "Лична електростатика"? Нека вземем предвид следните наблюдения, свързани с експериментите от първа глава от енциклопедията на Франсис.







Когато едно тяло се отърка в друго, те разменят нещо, което се въобразява като течност. Дали е течност или не, няма значение, защото това всъщност идва да покаже, че е НЕЩО. Когато две тела се отъркат едно в друго, те разменят НЕЩО.

Докато са прегърнати, тези две тела са едно, спрямо гледната точка на обективния свят. Тоест - те са едно пред света. Защото докато са отъркани, но прегърнати, техният заряд е неутрален. Те са една единица, или с други думи са си омешали или разменили части от НЕЩО.


Веднага щом бъдат разделени, обаче, двете тела се превръщат в половини.

Отначало са били пълноценни, и две единици, но след отъркването едно в друго, те стават единствена единица и следователно стават непълноценни половини, когато са разделени.

Тук се описва закономерността, спрямо която цялото се превръща в половина. В средите битува древен въпрос: Защо мъдреците, просветените и прочие действителни или митични фигури на подражание нямат деца и отбягват или избират да нямат семейства? Най-малкото всеки път, във всяка една подобна история или легенда този въпрос е свързан с крайно необичайни обстоятелства. Самият този въпрос може да бъде зададен, за да се обясни основата на голямата част от азиатските духовни школи и учения. Отговорът е, защото триенето закономерно превръща две цели неща в половини.








Винаги, когато връзката след търкане се разкъса, между двете половини се пораждат искри, ако продължават да не са в контакт, но да са в зоната на влияние една на друга.

Винаги, когато връзката след търкане се разкъса, едната страна е ограбена, а другата е натоварена. Винаги у единия липсва, а у другия е в повече.

Независимо дали става дума за прекратяване на интимни отношения или на тривиални битови отношения, закономерността стои. Когато един се чувства ограбен - по какъвто и да е начин - той е всъщност загубилият: загубилият спора; загубилият инициативата; загубилият вниманието; загубилият доверието; измаменият; заблудилият се; загубилият достойнството. Когато друг се чувства победител, той е спечелилият, придобилият тези неща. Самочувствието у единия е ниско, а у дригия е приповдигнато.

Умелите психолози, които имат власт над себе си, демонстрират своя самоконтрол, когато успяват да запазят спокойствието си в такива контакти. Как го правят? Задават си въпроса, Какво изгубих, и му отговарят възможно най-първично. Не е нужно да си спечелил, за да си прав. Нито пък това, че си загубил, означава, че истината не е на твоята страна. Тогава КАКВО е загубено и КАКВО е спечелено, след като неговата размяна не определя истината?

Нарича се НЕЩО. Много хора го наричат с много имена, и преобладават имбецилните такива, но то е просто НЕЩО. Именно това нещо определя кога една единица е едно цяло, и кога е една половина.




Когато се разкъсат едни интимни взаимоотношения, се наблюдава същото. Ограбената половина търси контакт, с каквото и да е, с всевъзможни неща, за да добие от другаде онова, което е било отдадено или отнето. Препълнената половина също започва да търси контакт, с каквото и да е, за да предаде щафетата на излишъка.

Ограбената половина осъществява контакт със света, и отново става единица. Това отнема време, защото е нужно време, за да може изтеклото да се възстанови отново.

Препълнената половина осъществява контакт със света, и отново става единица. Това също отнема време, защото е нужно време, за да може натрупаното да се разнесе отново.




Когато двама осъществяват контакт, търкането вече започва. Когато две единици осъществят търкане, се превръщат в една единица. Но това не е така, ако се осъществи контакт между половина и цяло. Когато едно тяло, което е вече натъркано и притежава заряд, влезе в контакт с нуетрално тяло, то отначало го привлича и има залепване. Скоро след това неутралното тяло добива заряда на предварително натърканото тяло, и се отдалечава от него заради отблъскването на еднаквите заряди.

Този вид електростатични експерименти показват от какъв тип трябва да бъде контакта между хората, за да се получи връзка, и от какъв тип трябва да бъде контакта, за да се получат кратки, спорадични контакти без възникване на връзка.

Който разбира закономерностите и поведението на НЕЩОТО, което хората са си представяли и все още си предсатвят като течност, той се сдобива и със знанието как да изменя обстоятелствата според желанията и стремежите си.



Всички тези междучовешки взаимоотношения, завръзки и развръзки и как се борави с тях така и не са добре обяснени в "Личния магнетизъм" на Аткинсън, най-вероятно заради това, че магнетизмът не може да послужи за пълноценна аналогия на тези асоциации. Но електростатиката може.

Когато човек изпадне в терзания, се счита, че той е отдалечен от Бога. Той страда, не е блажен. А самият път към Бога е мистифициран, откакто свят светува. Пътят към Бога, или , всъщност обикаля целия свят; това е пътят, с който една половина трябва да влезе в контакт, за да се завърне. Тоест, да добие каквото е било отнето и да раздаде каквото е било натрупано.

За нас не би трябвало да е тайна, че електростатиката има отношение към възможно най-първичните неща за човека. Разглеждаме подобна информация в "Безсмъртни Сестри", преведена от Клиъри и в разговора, който обсъжда книгата --> тук.

Нямам никакво съмнение, че съществува литература, която се занимава с повлияването на електростатични заряди единствено чрез насоченото внимание. Всъщност вече очаквам да попадна на такива материали и това рано или късно ще стане. За сега забавям превода на лекцията на Харалик, с която обявих, че съм се заел, защото все още ми трябва допълнителна литература.






Друго, с което книги като тази би трябвало да са интересни, е това, че ни отварят прозорец към културата на онези времена.

Например, космогонията, която Франсис ни представя, или поне неговата лична представа за такава, всъщност ни представя само истини. Погледнато като цяло, в днешно време не сме открили кой знае каква скандална информация за космоса и другите планети, която може наистина да впечатли този философ от 19ти век.

Запознаваме се и с някои негови заблуди. Като например, че "... този самотен експеримент, без да намери обяснение през толкова много векове след това, е представлявал цялото знание, което древните са имали за електричеството; и чак в последната част на 16ти век д-р Гилберт, като открил, че други тела имат сходни качества...". Много смело твърдение и ужасен, масово разпространен културен предразсъдък, който определено е попречил експедицията на Наполеон в Египет да се оцени по своя истински принос за тогавашната модерна цивилизация.

Истината е, че нищо от Египет не може да се свърже с галваничното електричество, което така силно си въобразяват съвременните езотерици по древните цивилизации. Ако те обаче имаха някакъв интерес към електростатиката, вместо към галванизма, щяха да видят, че голяма част от всичко, което знаем за Египет, говори за прилагане на някои от най-удивителните електростатични ефекти (включително земното радио на Стъбълфийлд, за което споменава Мураками в "Електрокултура и генна експресия").


Всичко това са обширни теми, които могат да са основа на дълги дискусии, подкрепени с фактологичността на стари книги като тази. Още един пример за такъв интересен факт е, че Франсис на много места настоява, да се ползват черни котки (като в Експеримент 23). Малко по-натам в българския превод на книгата ще се окаже, че, в действителност, какъвто и предмет да се натърка в козината на жива черна котка, той винаги добива точно определен заряд. Тъй като електростатичните заряди са еднакви по всичките си признаци, но всъщност биват положителни и отрицателни, такива сигурни експерименти, които неизменно произвеждат винаги един и същи заряд, са незаменими за аматьора изследовател. (Според мен това има общо с меланина, защото засяга и черните зайци.) Нима това не възбужда любопитсвото на средностатистическия непросветен окултист, за който черната котка е всичко останало, по най-идиотския начин, но не и пособие с истински практична насоченост?

57
Да. И за Лавровия каньон, и за Бийтълс и за Нирвана, това са според мен основните три точки от съдържанието. Споменават се и други неща, общи, касаещи поръчковата културна индустрия.

Не знам какво казва немеца от видеото, но ако е час и половина за Лавровия каньон, значи със сигурност говори за много повече неща и подоброности, отколкото в статията, специално за това.

Нека се знае тогава, че това някой си го е избрал :) Тъпо ще е някой ден да се окаже, че се дублираме едни други.

58
1. Привличането на кехлибара. --- Вземете парче жълт кехлибар, затоплете го, потъркайте го пъргаво в ръкава на палтото си, и го дръжте срещу малко трици, пера за пълнеж или други леки тела, поставени върху книга или гладка маса. Кехлибарът, тъй като е възбуден от търкането, ще привлече към себе си триците, и тн., и ще ги държи във въздуха. Това е първият електричен експеримент, записан в историята. Кехлибарните работници са толкова раздразнени от неговата силно привличащата и лесно възбудима природа, че върховете на пръстите им често са силно повлияни от него.

2. Привличането на восъка за запечатване. --- Подобен ефект се случва, когато пръчка запечатващ восък се натърка и се приведе в близост до какви да е леки материи; те, както преди, ще се надигнат и ще се закачат за него. Ако запечатващият восък или кехлибарът се държат срещу триците и тн., преди да бъдат натъркани, те няма да окажат ефект върху тях.


Всяко нещо, което е сухо и е покрито със запечатващ восък, отговаря на същата цел като запечатващия восък. Най-доброто нещо за ползване е стъклената тръба, спомената в Експ. 9, половината от дължината й се загрява, и после върху нея се натърква червен запечатващ восък; това ще се залепи за нея и ще се получи восъчна тръба.


3. Привличане на натърканата хартия. --- Вземете два листа бяла хартия, затоплете ги на огъня, поставете ги един върху друг на маса или върху книга, и силно натъркайте горния лист с гума за изтриване; ще откриете, че сега двата листа са силно електрически, толкова, че да се залепят един за друг с такава сила, че е нужно малко занимание, докато се разделят, и когато се разделят и отново бъдат приближени един към друг, те веднага ще се впуснат един към друг за втори път.

4. Залепване на кафява хартия за стена. --- Вземете лист обикновена кафява хартия с размер горе-долу колкото октаво книга (почти А5, бел.прев), подръжте го на огъня, докато не стане доста сух и горещ, пъргаво го прекарайте между страната на палтото и ръкава няколко пъти, така че да се натърка и от двете страни о вълната. Ще откриете, че хартията сега е толкова силно електрическа, че ако бъде поставена срещу ламперия, или тапетираната стена на някоя стая, листът ще остане залепен там няколко минути, преди да падне.

Бележка от перводача: За любознателните, октаво са се наричали книгите, на чиито лист са се печатали 16 страници, след което листът се е сгъвал 3 пъти, за да се получат 8 листа, и после са се подвързвали.

5. Залепване на перо към възбудена хартия. --- Ако, докато хартията продължава да стои на стената, леко мъхесто перце се постави срещу нея, то ще се залепи за хартията по същия начин, по който хартията е залепена за стената.

6. Възбудена стъклена плоча. --- Подпрете стъклен панел (първо затоплен) върху две книги, една във всеки край - поставете малко трици под него, и натъркайте горната страна с топла черна копринена кърпичка или парче фланел - сега триците ще се разлетят и ще танцуват нагоре-надолу с доста бързина.

Единствено с този експеримент е допринесъл сър И. Нютон за електричеството, но е бил важен, тъй като е доказал онова, което не е било известно преди, че стъклото показва електрически ефекти от обратната страна на онази, която е била възбудена. това сведение е било прочетено пред Кралското общество (Royal Society, общество на учени, формирано през 1660г и продължаващо да е най-големият научен авторитет в Англия и до днес, бел.прев) през 1675г. Много е интересно.
"След като на масата е поставено кръгло парче стъкло, около 5 см широко, и месингов пръстен, така че стъклото да е на разстояние 3 мм от масата, след което стъклото се натърка пъргаво с ъгълчето на коприненото наметало, малки парченца хартия, поставени под стъклото на масата, започват да се привличат към него, и да се движат чевръсто насам-натам; след като стъклото спре да се натърква, хартийките ще продължат значително време с всякакви движения; понякога подскачайки нагоре към стъклото и оставайки там известно време; и това поякога става по пътища перпендикулярни на масата; а понякога полегати спрямо масата; понякога също подскачат нагоре в арка, и подскачат надолу в арка, различен брой пъти, без да си почиват в промеждутъците; понякога подскачат в лъкообразна форма о тединия край на стъклото до другия, без да докосват масата; а понякога висят от някое ъгълче, въртейки се около себе си много чевръсто, сякаш са носени от вихър, и бидейки всякакси задвижени, всяка хартийка изпълнява различно движение. когато се прокара пръст по горната част на стъклото, въпреки че нито стъклото нито въздухът под него са били мръднати, то все пак се наблюдава, че хартийките, както са висели под стъклото, ще приемат ново движение, накланяйки се в тази или онази посока, спрямо начина, по който се движи пръста отгоре."
Това се прави много по-добре със стъкло, което е 15 или 20 см широко и на 2 см от масата.

Бележка от преводача: Тогава за първи път е бил изобретен принципът на тъч-скрийн технологията. Отнело ни е около 300 години да му намерим приложение.

7. Възбуждане на кафе. --- При намилането на кафе, особено ако е прясно изпечено, то ще бъде забелязано да виси от долната страна на мелницата, и също около чашката или съда, с който се улавя - понякога толкова силно, че да покрие повърхността на страните със слой, дебел 5 см.




Всичките тези експерименти са примери за електрическо привличане, а някои от тях могат да се направят много по-очевидни да публиката, ако леките материи, които ще се привличат, бъдат провесени по някакъв начин, като например на горния инструмент, който се нарича електроскопична везна. Монтирайте стъклена пръчка, обикновена епруветка или пръчка запечатващ восък в изправено положение върху основа или дъска, циментирайте остър връх върху това, сочещ нагоре; и върху игловия връх поставете равно-балансирано парче много сухо дърво, отрязано колкото се може по-тънко, обработено съвършено гладко и около 20 см дълго. Във всеки негов край сложете парченце хартия, или малко топче, направено от корк или сърцевина на бъзово дърво.

За да се направи един от тези електроскопи или електрически индикатори по възможно най-добрия начин, основата и подпората трябва да бъдат от месинг, а везната от фино стъклено влакно; топчетата - от дървесна сърцевина и покрити със златен лист.

8. Привличане на електроскопи. --- Дръжте възбуденият запечатващ восък, кехлибар, хартия, панделка или стъклото от тези експерименти към едно от топчетата на електроскопичната везна, окачената дървесна сърцевина ще се завърти около центъра, така че топчето да следва възбудената материя, държана срещу него.




По-деликатен и вероятно по-удобен електроскоп се прави както следва: --- Основата  е от дърво, изправената част е твърда тел, огъната при върха си, както е показано на фигурата. На куката на това са провесени две нишки шивашка коприна, всяко е дълго около 15 см, и на края си те има тили малки кръгчета от бяла хартия, две топчета от дървесна сърцевина, или две перца. Това се нарича електроскоп-махало. За горните експерименти една нишка с перце е достатъчна.

9. Възбудена стъклена тръба. --- това се демонстрира много по-очевидно, като се ползва, вместо запечатващия восък, стъклена тръба около половин метър дълга и 2 см в диаметър; нека тя бъде съвършено суха и затоплена на огъня, после я пъргаво я натъркайте със стара, черна, копринена носна кърпичка, предварително затоплена. Стъклото ще бъде силно възбудено, и разбира се с голяма сила ще привлича провесеното перце.

10. Десагулие дава следните любопитни експерименти. Той казва, че когато възбудена тръба е отблъснала перце, тя ще го привлече отново, след като бъде ненадейно потопена във вода, ако времето е ясно, няма да го привлече, освен ако не е била топопена доста дълбоко във водата, поне 30 см от дължината й; докато във влажно време 2 или 5 см ще бъдат достатъчни.
- Philos. Trans. Abr., vol. 8, p. 429

11. Привличането на вода към възбудена тръба се показва, когато тръбата се приближи до поток, изтичащ от конденциращ фонтан, който при това очевидно се привлича към нея. --- Десагулие

12. Рецесия на заредени обекти. --- Дръжте стъклената тръба в контакт с окаченото перце за кратко времеу перото, което отначало беше привлечено, скоро ще стане, както се казва, заредено, тоест изпълнено с електрическа течност. То, в това състояние, ще стане мъхесто, ресничките ще се раздалечат една от друга, а перцето ще отлети от стъклената тръба, и най-вероятно ще се залепи за телената подпора на електроскопа. Понякога, ако тръбата е силно възбудена, перцето ще лети напред-назад, давайки добър пример за електрическо привличане и отблъскване.

Бележка. --- Тук е мястото, където трябва да се наблюдава, че използваме термините отблъскване, зареждане, изпълване с електрическа течност, и тн. само в популярния им смисъл, затова също така, докато не вземем предвид по-цялостно природата, ефектите и законите на електричеството, не можем да влезем в дискусия, дали в действителност няма никакво отблъскване, или дали има само една електрическа течност или две.

13. Отблъскване на наелектризирани пера. --- Нека има две пера, провесени на електроскопа на различни копринени нишки, те и двете ще се залепят първо за стъклото, и после ще се оттеглят от него, както и едно от друго. Ако има три или повече пера, ще се наблюдава същия ефект.

14. Перце, разкарвано из стаята. --- Ако, докато все още е възбудена, мъхесто перце се поднесе в близост, то първоначално ще се закачи за стъкления прът, а след това ще отлети от него, и може да се направлява из стаята, ако стъкленият прът се държи постоянно между него и кой да е околен предмет. Ако то докосне каквото и да е нещо, което е неелектрифицирано, то отново ще полети към стъклената тръба. Ще се наблюдава, че перцето завърта към възбудената тръба винаги една и съща своя страна.

15. Наелектризирана коса. --- Друга ситуация на електрическо отблъскване се вижда, когато сноп дълга коса се среши пред огъня, "всеки отделен косъм ще щръкне", и ще се отдалечи колкото е възможно повече от съседните си.


Горните експерименти показват електрическото смущение на разнообразни тела, така че да ни информират, че съществува някаква сила, която се привиква към действие чрез триенето, спомагано от съвършена сухота на използваните материали, но те не комуникират никакви сведения за това каква може да е тази сила в действителност; и все пак много мъничко увеличение на интензитета на последните неща ще направи самата течност възприемчива за нашите телесни сетива, зрение, чуване, чувстване, обоняние и както ще покажем насетне също и вкус, въпреки че вярваме, че това не може да стане доловимо чрез простите средства, които до сега използваме.


Древните са били доста незапознати с кой да е друг електрически ефект на кехлибара, освен онзи, записан в първия експеримент. Д-р Хол (Hall) открил много други негови електрически характеристики, както е записано във Philo. Trans. Abr., Vol.2, Той казва ---

16. "Открих, като разтърках леко едно добре полирано парче кехлибар с ръката си в тъмното, че той произведе светлина; когато взех едно доста голямо парче кехлибар, който направих дълъг и заострен, и го провлачих нежно по ръката си, той отдаде значителна светлина. След това използвах много видове меки животински вещества, и открих, че никое не беше толкова добро, колкото вълната. И сега нови феномени се представиха, защото когато провлачих кехлибара през вълнения плат, и го стисках доста силно с ръката си, се чуха изумителен брой малки припуквания, и всяко едно от тези произведе малко проблясване светлина; но когато кехлибарът беше провлачен нежно и леко през плата, той произведе само светлина, но без припуквания; но ако човек си държеше пръста на известно разстояние от кехлибара, произвеждаше се голямо припукване с голям блясък светлина, и това, което за мен е много учудващо, е, че при изригването си, тя удря пръста много осезаемо, всеки път когато възникне, с едно путане или пуфтене като от вятър. Припукването е толкова силно и плътно, като от горящ въглен, и пет или шест припуквания или повече, в зависимост от бързината, с която се подава пръста, се произвеждат от едно единствено триене, и светлината винаги съпътства всяко едно. Сега, не искам да го поставям под въпрос, но когато се използва по-дълго и по-голямо парче кехлибар, и припукванията и светлината ще са много по-големи, защото никога не съм чул никакво пукане от главата на бастуна си, въпреки, че е доста голяма. Тази светлина и пукане по някакъв начин изглежда наподобяват гръмотевицата и светкавицата." Д-р Хол казва също, че светлина може да се произведе от гагат, запечатващ восък и от диаманта.

17. Строшете голям самун захар на тъмно, или я сбиите в хаван и ще видите, че ще се покрие с красив, трептящ син пламък. Когато магазинерите разрязват с трионите самуни захар за пробване в магазина, прахта е най-блещукаща и красива.

Бележка от преводача: До края на 19ти век рафинираната захар се е произвеждала на големи самуни. Домакинствата са ползвали метални крещи за захар, с които са се трошали парченца от буцата.

18. Електрическата светлина и плющене, добити от хартия. --- Възбудете лист кафява хартия, след като сте го направили доста топъл на огъня, както в Експ. 4; накарайте го да се залепи за стената в тъмна стая, и веднага го откъснете от стената, ще се възбуди светлина, съпроводена от бегъл плющящ звук. Това е електрическата искра.

19. Същото е много доловимо, ако двата листа бяла хартия, възбудени като в Експ. 3, се вземат и се разкъсат един от друг в тъмното.

20. Електрическа светлина и мирис, добити от кварц. --- Натрийте или настържете заедно два кръгли, необработени камъка кварц, калцедон, корналин, и тн., и ще се появи силна фосфорна светлина и мирис, което показва друга особеност: именно, че електрическата течност е доловина за нашето сетиво на обонянието.

21. Усещане на искрата. --- Подпрете кръгла метална плоча върху горната част на много суха чаша за вино. Възбудете кафявата хартия, както в Експ. 4, и я поставете върху металната плоча; ако сега бързо подадете кокалчето на юмрука към металната плоча, малка, но много осезаема искра ще премине от метала към ръката, което показва, че течността е доловима на допир, и също, че ще премине от едно тяло в друго, защото това е течността от възбудената хартия, която, преминавайки през метала, се усеща от ръката.

22. Усещане за паяжина. --- Поднесете възбудената стъклена тръба близо до лицето, веднага ще стане явно усещане, сякаш от паяжина по лицето, и косата ще бъде осезателно раздвижена, когато тръбата приближи.

23. Шок от котка. --- Вземете в скута черна котка, която известно време е лежала пред огъня; дръжте я с една ръка под гърлото, и с другата ръка потъркайте котката няколко пъти по гърба. Козината скоро ще стане толкова възбудена, и презаредена с електрическата течност, че понякога може да се усети истински шок, и обикновено поредица от малки искрички. Лесно ще забележим, че мис Писанка трябва да съдейства. Този експеримент, както е наистина с всички експеримети с електрическа природа, успява най-добре в мразовито време.

24. Наелектризиране на метално топче. --- Провeсете от тавана метално топче на копринена връв, и го докоснете с възбудената стъклена тръба. Това топче сега ще привлича перцата или топчетата на обикновения електроскоп по същия начин, по който го прави и самия стъклен прът. Това показва, че електричеството се комуникира от едно тяло на друго, тъй като е много очевидно, че металното топче е станало електрическо чрез контакта с тръбата.

Горните експерименти, и които показват различните ефекти от електрическата течност, се правят с някак си пъргаво и продължително триене, и следователно произвеждат ефекти с достатъчна очевидност и сила, за да бъдат доловими за нас без никакъв инструмент с повишена деликатност. Естествено би било да се заключи, че по-малка степен на триене ще произведе сходни ефекти, въпреки че те ще бъдат пропорционално по-малки. Действително, ние скоро ще имаме възможност да покажем, че най-тривиалните действия, които правим, и най-случайните операции в природата, се нуждаят единствено от благоприятни обстоятелства, за да се прояви електрическият им характер. Сред тези обстоятелства, най-важното е, че трябва да провеждаме експериментите с грижа, и второто е, че инструментите, които използваме, за да засичаме смущенията на течността, трябва да бъдат екстремно деликатни. Тези инструменти са наречени електроскопи и електрометри. Първото означава апарат, който показва, че смущението се е случило в течността на възбудено тяло, какъвто е случаят с електроскопът-махало и електроскопът-везна, които описахме, а другият (електрометърът) е способен да измерва точната степен на това смущение. Нужно е да се опише по един и от двата, за да можем да видим ефектите, произвеждани от други, и по-малко очевидни, или поне по-маломощни начини на възбуждане.

59
1.
Електрическо действие, възбуждане и различни състояния на електрическата течност


Електрическата течност, въпреки че съществува у всеки обект около нас, бива, докато е в естественото си състояние на покой, недоловима за нашите сетива; но веднага щом по някаква причина е обезпокоена, онова, което преди бе латентно, става свободно и ние веднага ставаме чувствителни за неговото присъствие. Ако е силно раздразнена, течността сама по себе си също става явна; ако е по-малко обезпокоена, ние сме съзнателни за това обезпокоение единствено съдейки по ефектите, които произлизат от него, привличайки към себе си околните леки обекти и отблъсквайки ги, когато заради контакт течността в тези тела също е обезпокоена. Законите на това привличане и отблъскване трябва да бъдат тема на бъдещо обсъждане; в настоящето би било по-удобно да обсъдим природата на електрическото действие, и да насочим вниманието към въпросните няколко обичайни експеримента, които показват универсалността на електрическата течност и многобройните, но все пак прости операции, с които телата могат изкуствено да бъдат възбудени, или хвърлени в състояние на електрическо действие. Колкото и разнообразни да бъдат експериментите по възбуждане, все пак ще открием, че триенето участва във всички тях, и колкото по-внимателно се отбелязват различните феномени, толкова по-основателно следва да бъде убеждението, че единствено това причинява електрическо смущение. Ефектът в голяма степен ще бъде съответен на степента на приложеното триене, и съответен на степента на различие между телата, върху които се действа; и въпреки че ще се види в някои от илюстрациите, че изпарението и промяната в температурата на определени вещества ги кара да изглеждат електрически, то всяка от тези операции е съпътствана от движение на частици помежду им и срещу съдържащото ги тяло; така тук, както и в по-очевидни случаи, се произвежда триене, въпреки че по естествени начини, вместо чрез механичното търкане, което сме свикнали да прилагаме. Заключението, до което трябва да достигнем, че триенето е върховната причина за възбудата, ни се натяква още по-силно от обстоятелството, че всички онези тела, които стават електрически чрез загряване, охлаждане, кристализиране или друга промяна на формата или температурата, все пак са по-лесно и по-силно възбудими чрез натъркването, което влияе и на другите тела.

Когато се изпълняват електрически експерименти от кой да е вид, трябва винаги да се има предвид, че земята е върховният резервоар на електрическата течност; от земята трябва винаги да се взима тя, и за да бъде задържана дори за един миг, трябва да й се попречи да се върне в земята отново; това лесно се постига чрез прилагането на различните характеристики на електриците и проводниците. Първият от тези класове тела могат бързо да бъдат възбудени, но няма да търпят течността да премине по тях; проводниците напротив с трудност се възбуждат, но търпят течността да избяга по повърхността им с голяма скорост на движение. Нека наблюдаваме също, че електрическата течност се възползва от всяка възможност да се върне в покой и притишие, и за да я поддържаме обезпокоена, тялото, в което е възбудена, трябва да бъде изолирано, или подпряно с електрици, и никакво проводящо вещество не бива да се внася в сферата му на привличане. В някои от следващите експерименти, действително в повечето от тях, наблюдаваме електрическо действие само у едно от телата, подложени на триене, докато триещият или другото тяло не се взима предвид. Върху това, обаче, се действа в еднаква степен, и ако използваме подходящи средства за засичане на елекричеството и на търкащия предмет и на тялото, което е търкано, ще открием, че действието е еднакво по степен и в двете тела, но природата на действието е противоположна в търкащото тяло спрямо природата на действието в натъркваното тяло - едното изпитва това, което се нарича претрупаност, и което се казва, че е наелектризирано плюс или положително; докато другото има пропорционален недостиг, или се казва, че е наелектризирано минус или отрицателно. Тези две измерения на противоположност на ефекта се неутрализират едно друго и така, когато две тела се търкат едно в друго, докато продължават да са в контакт едно с друго, никакво действие не е очевидно; но когато този контакт се раздели, се случват видими ефекти. Тези предварителни забележки ще направят по-ясни посочените експерименти.





Обобщение:
  • Преди да започне да обсъжда по-сложните неща в електростатиката, Франсис ще ни запознае с двете категории тела - електрици и проводници - и с експериментите, които ги демонстрират, за да е ясно още отначало как се борави с електрическата течност.
  • Електрическата течност идва от земята.
  • Триенето е основният метод, чрез който се създават електростатичните ефекти.
  • Всички електростатични ефекти започват да се проявяват тогава, когато контактът между триещите се тела се прекъсне.

60

Ето картинка от списание "Наука и изобретения" от 1922г, показва високо издигнати балони... не знам с какво, вероятно с поли-водород по онова време, или нещо такова... всички тези балони са заземени и са свързани към онова хале с генератора. Тази идея представлява използването на атмосферно електричество с цел да се задвижват мотори и генератори, защото въпросът е, след като имаме толкова много електричество в атмосферата, можем ли да го направим полезно, за да захранваме домовете си? Преди около 100 години са мислели идеи в тази посока, чрез такива балони. Това естествено не се е случило, това е просто футуристична диаграма на научните възможности по онова време.



Но хората СА успели да задвижват мотори с атмосферно електричество в известна степен и един от най-важните хора в тази област е Олег Джефименко.




Бележка от преводача: Книгите "Електростатични мотори" и "Електростатични експерименти" могат да се намерят в Библиотеката.

Мураками: Това е някой, за който всеки трябва да знае, защото е... наистина голям гений. Според мен трябва да е име, което присъства във всеки дом, като това на Тесла. Книгата вляво е "Електростатични мотори" на Олег Джефименко и отдолу има линк към Рекс-рисърч... Рекс-рисърч имат наистина огромна база данни, те са нещо като енциклопедия за енциклопедии. Ако потърсите там, мисля че имат PDF на книгата. Вдясно е книгата "Електростатични експерименти" на Дж. У. Франсис. И двете книги разполагат с базови, прости експерименти, които всеки хобист може да повтори, за да използва атмосферно електричество за задвижване на мори и други неща. Тук ще покажа едно малко видео, за да видим пример.

Искам само да спомена едно нещо за Джефименко, защото е важно... "Джефименко работил върху генерализацията на Нютоновата гравитационна теория при времево-зависимите системи. Неговото мнение било, че няма обективна причина да се изоставя Нютоновата теория за гравитационните силови полета (в услуга на една метрична гравитационна теория). Той се опитвал да развие и да разшири Нютоновата теория, правейки я съвместима с принципа на казуалността и правейки я годна за приложение към времево-зависимите гравитационни взаимоотношения. Разширението, или генерализацията на Джефименко, се основава на съществуването на второ гравитационно силово поле, "съгравитационното поле, или полето на Хевисайд". Това може също да се нарече и гравимагнитно поле. То представлява един физичен подход, коренно различен от времево-пространствения геометричен подход на Теорията на относителността на Айнщайн. Оливър Хевисайд първи предвижда това поле в статията "Гравитационна и електромагнитна аналогия" (1893г)".




А това е моята презентация от миналата година, "Да хакнеш етера", в която на практика разказвам за един модел на обединеното/унифицираното поле, основаващ се флуидно-динамичен вид етер. Такава парадигма е лесно разбираема за аматьора, не са нужни предварителни големи технически познания. Някои от гравитационните концепции в тази презентация са напълно в унисон с опитите на Джефименко да се върне назад към силовите концепции на Нютон, защото ТОВА са правилните неща, а не пространството и огъването на пространството и всички онези Айнщайнови концепции, които са пълна измислица.

Ето едно кратко видео, което показва как атмосферно електричестов захранва малък мотор. Не е някакъв впечатляващ мотор, просто доказва идеята, че нещо такова е възможно и очевидно това може да се повдигне в мащаб.





Бележка от преводача: Второто видео е от Lasersaber, от сайта му "laserhacker".

Мураками: Идеята е доказана. Очевидно тези примери са с много ниска ефикасност, но коефициентът на полезно действие е очевидно безкраен, защото никаква част от тази енергия не е вложена от оператора, всичко това е безплатно получено от околната среда.

Грубо казано, в атмосферата има напрежение 100 волта на метър височина или 10 000 волта на метър височина, и тези твърдения зависят от това кой е писал книгата. Това зависи и от времето, при буреносно време напрежението е много по-голямо.







Нека сега поговорим за стимулирането на растежа, съпоставено с влиянието върху генната експресия.

Стимулиране на растежа означава, постигане на същия растеж, но за по-кратко време.

Промяна на генната експресия означава, промяна в характерните черти на растението, чрез проявяване на предварително записана информация, налична в ДНК басейна на организма. Тоест, генната експресия (генният израз) е променена, но генната информация не е (както е при ГМО, бел.прев).




Това тук е Гуидо Ебнър (Guido Ebner). Почина през 2001г.

През 1962г е фармацевтичен химик във фармацевтична компания в Базел. Отговорен е за разработването на химията на цветовете. В края на 60-те години започва да се занимава с реклама. Става вице президент в Лозана, Швейцария. През 70-те години любопитни неща, които забелязва в лабораторията, го карат да се върне към научните изследвания. На него се дължи голяма част от комуникирането на научни знания между индустрията и академичните среди. Разработките му водят до връчването на над 50 патента.

Старшият научен изследовател на Циба (CIBA, Химична Индустрия Базел, старото име на компанията Ciba-Geidy, понастоящем погълната от мултинационалния фармацевтичен гигант Novartis, бел.прев) Пол Райнър (Paul Rhyner) го насърчил да се заеме с възможни футуристични разработки във фармацевтичния сектор. На Ебнър му дали собствена лаборатория, включително и персонал.

Ебнер се интересувал от комуникацията между растенията и разработвал външен сърдечен пейсмейкър. Изследванията му се занимавали с подлагане на животинска тъкан на електростатични импулси, което водело до любопитни реакции, които науката не можела да обясни. Животински клетки били лишавани от светлина и били стресирани по различни начини, но въпреки това, при наличието на електростатично поле, те продължавали да се развиват "великолепно". Това било вдъхновението, което подсказало на Ебнър да подложи семена и яйца на електростатично поле.

Негов компетентен асистент-изследовател бил Хайнц Шурх (Heinz Schürch) (произношението на български мисля че е с негласно "х", бел.прев).




Хайнц Шурх преди това работил в базелската химическа фирма Хофман-Ларош при професор Ханс Тонен (Hans Thoenen). През 1971г отива в новооткрития отдел Биоцентър Базел. Оглавявал централната ветеринарна станция и бил делегат за животинските въпроси. В средата на 80те се връща в Биоцентър Базел и става асистент-изследовател от Циба Груп, за да помага на Ебнър.

Шефовете на Ебнър изоставили проекта за външния пейсмейкър, но опитите да се влияе на животински и растителни клетки с електростатични полета продължили.

От 1985г нататък започнали да експериментират с бактерии, пшеница, царевица, папрати и пъстърва.

Ако не сте запознати с това, ще ви падне шапката какво са открили...





Това е Новартис, от 1996г Циба-Гайди са част от тях.

През 1987г, в Циба-Гайди, Ебнър и Шурх били първите в света, които изолирали бактерии от солени кристали на възраст 200 милиона години и ги върнали към живота, като ги поставили в солена вода за няколко седмици. Останалата част от работата на Ебнър и Шурх в Циба-Гайди се фокусирала върху използването на електростатични полета при покълването на семена и върху оплодени яйца и това е било и продължава да е пазено в тайна от Циба-Гайди, които не искат това да е обществена информация.

Не само растежът се увеличавал, но се влияело и на генната експресия, което довело до появата на по-добри растения и риби.



Циба-Гайди кандидатства за патент със следната мотивация:

"Настоящото изобретение се отнася до новооткрит процес, който води до постоянни полезни и желани черти у рибите, които не биха били възможни по друг начин или само на цената на значителни допълнителни разходи.

Първото нещо, което ще се забележи, е значително повишена раждаемост (степен на излюпване), която често достига повишение от 100 до 300%.

Много е забележителна повишената степен на оцеляване на рибите. Тя се забелязва най-добре, ако се спре прилагането на медикаменти.

В допълнение, обработените риби, със същата диета, нарастват много по-бързо на маса и размер."



След това Циба-Гайди прави обръщение към медиие:

"Към настоящия момент Циба се отказва от всички тези проучвания, няма предприета нова научна работа в тази област, защото тя не може да се съотнесе към някоя от основните приоритетни области за изследване на компанията. Поради тази причина, изследователската индустрия по много, много интересни подходи в изследователските проекти ще бъде прекратена."

Да бе, да.

(смях в залата)

Отново сме свидетели на невъобразими научни резултати и това е, което имат да кажат на обществеността. В един от годишните доклади на Циба-Гайди се казва: "Бизнес дейността на Циба-Гайди е ориентирана към дълговременното препитание".

(смях в залата)

Това не е конспирация. Просто... бизнес. Защото очевидно тези резултати ще унищожат пазара за голяма част от химикалите, които произвеждат, а и трябва всички да са щастливи. Така че, те признават, че потискат тази информация.




Това е Кърт Филикс (Kurt Felix), телевизионен водещ по швейцарската телевизия и, удивителното е, че преди всичко това да бъде погребано, на 12 декември 1988г той кани Ебнър и Шурх в националната телевизия и те обясняват всичко. Показват и примери на някои от културите, които са обработили, както и видеоклипове на някои риби.

Ефектът на Ебнър се дефинира по следния начин: Желателна морфологична модификация на фенотипа при растенията и животните. Тя се постига чрез излагане на покълващите семена и оплодените яйца на статично "диелектрично" поле.

Тоест, това поле не се променя. Това е просто статичен потенциал и семената или яйцата се намират вътре в полето. Няма протичане на ток, така че системата е напълно отворена. Ето телевизионният видео-клип:

Бележка от преводача: Към днешна дата, този видеоклип е премахнат от YouTube заради нарушение на общите условия. Това е друг репортаж, който споменава оригиналното видео, но го представя накъсано. Първите оригинални кадри почват от 1:37 нататък.



Мураками: Обяснават, че това са модерни папрати, които днес могат да се видят при разходка в гората и порастват от спори. При третиране на спорите в електростатичното поле, и после посаждайки ги и отглеждайки растението, се получава това в саксията. Получилият се вид папрат е разпознат като вид папрат, изчезнал преди повече от 1 милион години.




Тези снимки са предоставени от Даниел Ебнър (Daniel Ebner), който е синът на Гуидо Ебнър и до ден днешен в Европа, мисля че най-вече в Германия, той продава електростатични устройства за третиране на семена. Той обикаля и изнася лекции, за да информира хората за това, но не знам колко е активен на ден днешен. Но като казах "Джурасик Парк технология", не се шегувах. Семена на обикновена папрат, обработени със статично поле, получава се папрат, която е изчезнала от над милион години.

(глас от публиката)

Мураками: Не чух? О, опитали сте да си поръчате такъв уред? Да, и аз мисля, че сайтът е малко бъгав, но мисля че е достатъчно просто да се репликира.

Бележка от преводача: Ето едно дълго интервю на немски с Даниел Ебнър:






Това тук са... отдясно-наляво... второто поколение, третото поколение и четвъртото поколение, така че с други думи се покриват 4 милиона години еволюция само за 4 поколения растения.




Бележка от преводача: Аудиторията на Апокрифна Академия знае, че това са всъщност пълни глупости. Тези научни открития всъщност служат като поредното доказателство, че Земята не е на милиони години. Демонстрира се, че генната експресия на видовете въобще не се нуждае от милиони години, за да се променя. Очевидно е, че обликът на Земята се определя от електростатичното поле около планетата (между земята и йоносферата), а то в крайна сметка зависи от Слънцето, защото то е основният електризиращ фактор. Така, тези научни открития се вписват не само в "Старата Земя? Защо НЕ" на Нийнхюис, но и в Реципрочната система на физическата теория на Дюи Ларсън, според която Слънцето преминава през дискретна еволюция (еволюция с резки, стъпаловидни промени) и тук въобще не става дума за милиони години.

Следващият път, когато Слънцето се промени, електростатичното напрежение в атмосферата също ще се промени и следователно обликът на всички видове организми също ще се промени, което ще бележи началото на поредната епоха. Както показват тези експерименти, тя най-вероятно би била, може би, пета или шеста подред... както и други източници се опитват да кажат, но не могат да се отърват от бремето на излишните си, глупави, псевдоезотерични мистификации.

Страници: 1 2 3 [4] 5 6 7 ... 52