Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 2 3 [4] 5 6 7 ... 47
46
Първата игра оставя твърде много отворени въпроси:

  • Какво е истинското минало на земята Носгот?
  • Каква е истината за природата на вампирите в света на Носгот?
  • Защо Кръгът на деветимата иска те да бъдат унищожени?
  • Кой в крайна сметка стои зад Кръга на деветимата и кой е построил свещените Стълбове на Носгот?
  • Кое е онова тъмно, демонично същество, което беше инфилтрирало Кръга и беше планирало разпада му? Какво е отношението му към вампирите?
  • Защо точно Кейн беше избран като пешката, която да задвижи тези процеси?

С други думи... Кръвно знамение не ни даде никакви отговори. Единственото, което първата игра от сагата направи, е че ни запозна със сцената и играчите на нея.

От това ниско ниво не можем да си дадем сметка за дълбоката философска идея, която разработчиците на творбата споделят. Ако остане като самостоятелно преживяване, Кръвно знамение със сигурност е един театрален шедьовър в света на игрите през 1996г, но не може да се каже, че блести с нещо в замисъла си. Интересна и завъртяна история, но плитка, защото не дава отговор на никой от въпросите, които сама поставя.

47
Кейн се отправя към Вилендорф, за да разговаря с цар Отмар.

[00:29:43]

Тук сюжетът очевидно рязко губи от дълбочината си. Оказва се, че дъщерята на цар Отмар имала рожден ден, и той свикал всички майстори в царството си, за да направят най-хубавата кукла, и някакъв направил най-хубавата кукла, и като заплащане поискал само кичур от косата й, и след това тя легнала болна, сякаш загубила душата си...

Що за простотия? До сега, Кръвно знамение беше игра от много висока интелектуална класа. Тази първа игра от сагата е създадена от Silicon Knights и от Crystal Dynamics решават да я разработят до завършен продукт заради претенцията на сюжета й, че целта е да бъде "игра, която зрялата пълнолетна аудитория ще иска да играе". Сюжетът и дилемите, които засяга, определено хващат окото на най-зрялата прослойка геймъри през 96та, 30+ години.

А сега изведнъж някой вплита в сюжета безмозъчно кратък епизод, който прилича на приказка от братя Грим?

Според мен, може да има само едно обяснение - просто някой иска определена символика изрично да присъства в играта и по какъвто и да е начин, разработчиците трябва да направят място за зъл майстор на кукли, който краде душата на някаква принцеса и я вселява в кукла. Може би трябва да се радваме, защото са се постарали да направят този епизод възможно най-кратък?

Такива сконфузни изцепки, които просто някак не им е мястото там, се получават, само когато има нещо изкуствено, нещо нарочно. Например, когато сюжетът и сагата на играта са поръчкови, защото се цели излъчването на обществено послание с определена информация. Нека после да говорим за тези спекулаци...

Но има и още нещо. Мотивът е ясен. От Crystal Dinamics са свършили прекрасна работа с машината в крепостта на Малек, която вселява душите на живите в доспехи. Идеята за вплитането на душите на магьосниците-пазители в Стълбовете също е на ниво. Но майстор на кукли, който краде, видиш ли, душата на принцесата, и царя и цялото царство реве, и до сега страшно арогантния герой Кейн приема да отиде да си играе в пясъчника без дори да възроптае... това просто не е качеството на разработчиците.

Целият мотив със "страшния клоун", ако следите видеото успоредно с моите думи (къде за бога има място за клоун в света на Носгот?) има силен привкус на нещо друго - МК-УЛТРА и Монарх.

Аз нямам друго обяснение за това детинско падение в сюжетната линия, освен задължението от външен интерес разработчиците да вкарат точно символа на клоуна. Приемам го като директното послание на някой, който иска да каже на будните, че определени неща, поне от първата игра, трябва да се тълкуват в контекста на "Формулата на илюминати". Ще разгледаме нещата в тази светлина, щом така искат. Но чак когато се запознаем със съдържанието в неговата цялост.

Може би, по един много груб и просто бездарен начин, искат да кажат, че в този етап от алегорията - военно-политическият етап, в който народите на определени държави са като в социална парализа - става дума за атака от внедрени в държавното управление агенти с контролиран ум? Програмирани шпиони?
Може би някой някъде е сметнал тази материя за твърде сложна, и затова са решили да я съобщят по този бездарен начин, за да я съблекат от всички ненужни литературни окраски? Може и така да е било, през 1996г...




Както и да е... иначе силния персонаж на вампира Кейн открива злия майстор на кукли... връща откраднатата душа на принцесата... и така убеждава царя Отмор да си събре силите ,за да посрещне легионите на Уилям Справедливия.

[00:32:00]

Може би е интересно, че знамето на цар Отмар е просто един изправен на задни крака лъв :) Аз лично не се наемам да правя спекулации върху това, понеже не ми е силата. Знам обаче, че на някой от вас това им е любопитно.





Тук, Историята в Ютуб прави малък пропуск и това не се обяснява. Ситуацията е следната и трябва да се внимава.

Битката межу цар Отмар и Отмъстителя се оказва пълен провал. Цар Отмар е убит на полето, клането е огромно, а Кейн е притиснат в ъгъла. За да избяга, като последен вариант решава да използва онова устройство за изкривяване на времето, което бе намерил у последната погубена от него пазителка.

Устройството праща Кейн 50 години назад в миналото. Тоест, тук започваме да говорим за един много чувствителен казус, от логическа гледна точка - пътуването във времето.




От онези години до сега пътуването във времето битува в обществените представи като една... чисто и просто тъпня... създадена от Стар Трек и филми като "Обратно в бъдещето". Тези много популярни филмови продукции, и други като тях, подхвърлят на общественото внимание забавната идея, че в миналото и в бъдещето може да се пътува. Само че, широко битуващата идея е лишена от метафизична стойност.

Трябва ясно да си дадем сметка, че онова, което Ню-Ейджърите обожават като идея - че миналото може да се променя, че съществуват успоредни времеви линии, че сивите извънземни - това сме ние самите в бъдещето - няма истинска метафизична стойност. Може би Питър Пан няма никакъв проблем да пътува във времето, както го правят Ню-Ейджърите в главите си, но от гледна точка на сериозните изследвания, нещата не може да са по-далече от истината.

В "Заветът на Кейн" разработчиците, учудващо, стъпват на модел за пътуване във времето, който в действителност има някаква реална метафизична стойност. За разлика от Стар Трек, където, според режисьорите, човек може да срещне себе си в миналото, Crystal Dynamics режисират една вселена, в която историята, миналото и бъдещето, работи на принципа на парадокса. Според този принцип, няма как две инкарнации на един и същи предмет да се пресекат по едно и също време. Това би създало парадокс и "потокът на историята" би имал яростна и непредвидима реакция, така че "дразнителят" (парадоксът) да бъде заличен от хоризонта на събитията.

С други думи, във вселената на "Заветът на Кейн", историята разпознава един начин, по който нещата би трябвало да се случат, и други варианти, в случай на появата на парадокс, но тези други варианти винаги стремят да се разиграят така, че да има минимално отклонение от варианта на историята, който се смята за "оригинален".

Тоест, за разлика от Стар Трек, Обратно в бъдещето, и други пясъчни площадки където децата да могат да вилнеят наволя, в Заветът на Кейн се залага на по-метафизично издържан модел на пътуване във времето, при който трябва да се спазват определени правила.

Повече за това ще разберем в Крадец на души 2.




Сега... Навлизаме в най-дълбоката част от сюжета. Точно тази най-дълбока част е причината за смесените чувства на онези двама критици, на които симпатизирах в първите публикации. Ще се постарая никой да не се нервира, докато се опита да разбере все по-усложняващата се сюжетна линия оттук насетне, но нещата съ ссигурност ще изискват повече обмисляне.






Както казахме, Кейн решава, в отчаяния опит да се спаси, да използва устройството за изкривяване на времето на Мобиус. Оказва се, че Мобиус е името на онзи оракул, при който Кейн отиде да се съветва. Мобиус е онзи, който го насочи да потърси древния вампир Ворадор и се оказва, че този Мобиус, оракулът, при който го прати заблудената сянка на пазителката Ариел, е един от Кръга на деветимата, и, следователно, е пазител на Стълба на Времето.

Кейн, без да разбира какво точно прави, се връща на същото място, 50 години назад във времето.

Цитат
Изведнъж, бойното поле изчезна. Там, където земята беше покрита с кал и кръв, сега имаше тучна зеленина. Там, където само преди мигове властваше хаосът, сега тегнеше проклето спокойствие.

За жалост, изглеждаше, че съм заседнал тук. Времевото устройство лежеше на парчета в краката ми...

Кейн, обаче, си дава сметка, че се намира във времената на Уилям Праведния. Ако убие младия цар сега, Уилям Праведния никога няма да се превърне в Отмъстителя и следователно 50 години по-късно няма да има легиони.




[00:33:36]

На 33:36 ставаме свидетели на анимиран епизод.

Действията, които Кейн започва да извършва в миналото, създават обществена омраза към зверовете от неговия вид. Пазителят на Времето Мобиус се възползва от този факт в нормалното време и на анимирания епизод ставаме свидетели на речта, с която възсяда общественото недоволство и поставя началото на нова чистка срещу вампирите.

Междувременно, намирайки се 50 години в миналото, Кейн не осъзнава тези последствия. Когато успява да се добере до младия цар Уилям, Кейн открива, че Мобиус вече го е предупредил, че предстои опит да бъде убит от вампир. Мобиус, също така, е въоръжил Уилям с меча Крадец на души (вероятно взет от катедралата на Авернус). Кейн си дава сметка, че Мобиус е дърпал конците на всичко през цялото време. Всяко едно действие на Кейн е било манипулирано така, че да разчисти пътя за легионите на Уилям Праведния.

Кейн също е въоръжен с Крадеца на души, който носи със себе си. Тъй като две инкарнации на едно и също острие се срещат по едно и също време, това е първият Исторически Парадокс, с който се сблъскваме в Заветът на Кейн. Резултатът е, че една от инкарнациите на предмета трябва да бъде разрушена, и в случая острието на Уилям Праведния се пръска на парчета. Уилям Праведния е мъртъв.

Кейн открива устройство за изкривяване на времето в двореца на Уилям:

Цитат
Устройство за изкривяване на времето? Странно... Когато случайностите са твърде удобни, предпочитам да наричам това съдба.




[00:35:04]

Сега, след като Уилям Праведния е мъртъв, плановете на Мобиус са осуетени. Марионетката му е премахната от играта.

Още веднъж се намирах в онзи Носгот, който познавах. Касапницата от битката я нямаше. И все пак, нещо не беше на мястото си... От далечината чух викове, а полъхът от юг донесе със себе си бегъл мирис на... вампирска кръв.

Изглежда, че несгодата лежеше на моите собствени рамене. След като обичният им цар беше убит, населението на земята на свой ред беше обвзето от глад - глад за вампирска кръв.

Нямам намерение да оправдавам своите собствени убийства... Но тези така наречени "ловци на вампири" маскираха собствената си кръвожадност под булото на праведността! Лицемери! Правеха се едновременно и на съдия и на жури! Добре тогава. Нека видим дали ще им понесе моята роля - на палача.



[00:36:16]

Ставаме свидетели на тълпата, водена от Мобиус, Пазителят на Времето. Наемните войски на Мобиус, ловците на вампири, са заловили Ворадор. Кейн стига до мястото точно на време, за да стане свидетел на екзекуцията.
Докато тълпата шумно аплодира унищожението на Ворадор, Мобиус отново разпалва емоциите на тълпата, като ги насърчава, че трябва да се извърши чистка не само в това затънтено кътче на Носгот, но и по цялата земя. За изненада на Кейн, в кулминацията на речта си Мобиус го посочва насред тълпата с думите "Ето, той е последния! Унищожете го!"

Цитат
Бях предаден! В прибързаността си не го бях осъзнал! Оракулът на Носгот - това през цялото време е бил Пазителят на Времето Мобиус! И аз последвах съветите му!

Каква част от мисията ми е негово дело!? Уилиндорф? Битката между Отман и Уилям? Това да не е било капана, в който е искал да ме хване?


Следва битка на живот и смърт между Мобиус и тълпата му главорези и Кейн. Разбира се, Кейн побеждава. Мобиус е смъртно поразен и повален на земята.

Цитат
- Каква ирония. Като си се върнал назад във времето, си превърнал Уилям Праведния в Отмъстителя.
- Да. Ти видя плана ми, вампире. По същия начин, по който аз видях твоята съдба! Бъдещето казва, че ти умираш!
- Но аз СЪМ мъртъв!
/Кейн отсича главата на Мобиус/
- Както и ти...

Знаех, че пясъчният часовник на Мобиус е фокусът на неговата времева магия. Сбогом, магьоснико. Пясъците на времето спряха да текат за теб.


Кейн чува в главата си гласа на некроманта Мортениъс:

Цитат
- Браво, Кейн! Мобиус толкова обичаще да играе ролята на измамика. Обликът на оракул добре служеше на схемите му. Жалко, че с всичките си заговори не успя да планира теб.

Ела при мен, мой мъртви синко! Върни се при свещените Стълбове. Сцената е подредения за великия финал! Най-сетне ще получиш отмъщението си...




[00:36:06]

Следва последния анимиран епизод от Заветът на Кейн: Кръвно знамение.

Докато кейн се промъква краднешком зад свещените каменни Стълбове, става свидетел на две фигури, които разговарят:

Цитат
- Ти ни предаде, Мортаниъс! Поръча да убият Кейн и после го превърна в чудовище. Ти го прати срещу нас!
- Това трябваше да го бъде! Лудостта на Нопраптор отрови съзнанията на всички ни. Кръгът се провали в онова, което се бе заклел да изпълнява. Трябваше да бъде унищожен!
- Провалили сме се в дълга си!? Идиот! Кръгът съществува за нас! Ние не съществуваме за него! Нашите магически сили ще спасят или ще прокълнат Носгот, стига така да решим! бъди един от нас, Мортаниъс, или умри...
- Тогава, ще умра.

Мортаниъс лесно побеждава другия пазител в битка. Кейн избира този момент да разкрие присъствието си:

Цитат
- Ако Кръгът трябва да бъде унищожен, ти трябва също да умреш, некроманте. Възхищавам се на коварството ти, но няма да избегнеш съдбата си.
- Не. Аз ще прегърна съдбата си, но след смъртта ми ще остави само още един. Довърши ме!

Кейн побеждава некроманта Мортениъс в битка.



[00:40:40]

При смъртта си, тялото на некроманта неочаквано се трансформира в огромно демонично същество, което прилича на дявол:

Цитат
- Хахаха! Ти се мислеше за цар, а всъщност си една пешка! Ти ми служи добре, Кейн...
- Аз не служа на никого!
- Да, разбира се, толкова тесен поглед! Не виждаш ли? Убийството на Ариел и последиците от него е само пърството действие от моя театър! В който ти... си трагичният герой. Продължавай да играеш, малко вампирче, продължавай да играеш...
- Vae victis! (горко на завладените, бел.прев)

Кейн влиза в битка с мистериозната тъмна същност, която беше обладала некроманта, и го побеждава.

Цитат
Аз съм последният Стълб. Единственият оцелял от Кръга на деветте. По моята воля светът ще бъде изцерен, или обречен. По моята воля...

/Кейн избира/

След като прегърнах способностите си, осъзнах, че Ворадор беше прав. Ние СМЕ богове! Тъмни богове! И е наш дълг да се храним от стадото!




Първата игра от сагата, Кръвно знамение, завършва със зловещия смях на Кейн, който в последния момент отказва саможертвата. По този начин Стълбът на Ариел, Пазителката на Равновесието, остава покварен. Не след дълго покварата обвзема и останалите Стълбове, а вампирът Кейн построява своята вампирска империя върху руините на цивилизацията, дакото земята на Носгот изпада във вечна деволюция и разпад.


48
[00:18:06]

Кейн прави доста реплики, описвайки лукса и разкоша в къщата-замък на вампира Ворадор, който е примесен с крайно циничното му отношение към човешката раса. Ворадор дори поддържа кухненски килер, пълен с живи оковани жертви за свежа кръв. Героят открива и стара хроника в една от стаите:

Цитат
Сред вещите на Ворадор открих древна хроника. Много отдавна, числеността на вампирите толкова се увеличила, че привлякла вниманието на Кръга. Орденът на сарафаните, или "Ангелите на светлината", както още ги наричали, бил юридически основан с цел да противодейства на заплахата. Така започнала историческата Вампирска чистка.

Следва анимираният епизод и диалога с Ворадор:

Цитат
В недрата на Черната гора открих нещо по-лошо от Ада - визия на онова, в което и аз се превръщах.

- Много рядко виждам някой от нашия вид. Особено някой толкова млад и толкова глупав като теб. Въпреки това пий - пий и приеми дарбата си.
/Ворадор подава на Кейн златен бокал, пълен с кръв/

Дар? Ха! Ворадор смяташе моето проклятие за благословия. Сякаш ние бяхме богове и смъртните предлагаха кръвта си като почит към нашите свръхестествени сили. И някъде, дълбоко в себе си, ми се харесваше тази идея - че страховете на смъртните са молитви, молитви отправени към нас, молещи ни за власт. Обмислях това, докато онзи упаднал стар глупак се фукаше с миналото си...

/Отново се показват кадрите, които видяхме в самото начало на играта. Играчът осъзнава, че кадрите изобразяват кръвопролитията при Вампирската чистка и масовото побиване на колове/
Варварски разказ за времето, когато беше сразил Малек от Сарафаните и беше изпълнил отмъщението си срещу Кръга на деветимата за това, че поддържали свещената война на Сарафаните, която целяла да ни заличи от лицето на земята.

- След като заклах шест от овцете, сразих и жалкия им малък овчар Малек. Оттогава насам нашият вид не се е занимавал с тях, освен за да се храним. Предлагам ти и на теб да направиш същото - да се бъркаме в работите на човеците няма да ни донесе нищо добро. Сарафанските ловци на вещици са прекаледно досадни, за да им обръщаме внимание. Ясно ли е, Кейн?... Добре. Вземи този пръстен. Ако някога имаш нужда от помощ, повикай ме, въпреки младежката си арогантност. Ще бъде толкова жалко да те загубим в Бездната. А сега изчезвай!



Благодарение разказа на още живия вампир Ворадор, играчът вече може да си обясни геноцидните кадри в уводното видео на играта. Явно героят Кейн се намира в една доста по-късна ера, когато Новата Епоха... или Новият Световен Ред... е отдавна установен. Както изглежда, събитията са били приведени в ход по време на геноцидна свещена война, окъпала планетата в кръвта на вампирите, които, по всичко изглежда, някога са били многоброен народ.

Това променя много неща. Явно тези събития са били доста отдавна, в незапомнената история на света, защото Кейн не е знаел нищо за това минало дори и приживе. Оттогава насам вампирите, както изглежда, са придобили съвсем различен образ в света на хората и са се превърнали в чудовищен полу-забравен мит. Какво ли има предвид Ворадор с думите, че "вече не се бъркат в човешките дела, освен за да се хранят"? Какви ли са били отношенията между двата народа в древната, забравена история? За сега този въпрос остава отворен.

Ролята на некроманта Мортениъс също се променя. Явно световният заговор е отдавна извършен, а този магьосник от Кръга на деветимата е много по-възрастен от останалите и следва някакъв свой план, който има своя собствена цел, след като Новата Епоха е отдавна установена и героят на играча, Кейн, се намира в толкова късен етап от покварата, която кара Носгот да изгнива отвътре.




Всичко това е доста точна алегория към конспирацията в истинския свят. Ние, също като героят Кейн, чисто и просто нямаме представа къде точно се намираме във времевата линия на древните си пророчества. Кога да очакваме библейския Антихрист? Кога да очакваме Апокалипсиса и битката при Армагедон? Преди тези събития ли живеем, или след? кога ще настъпи края на света според календара на Маите? За отдавна отминала дата ли говори той или за предстояща? Успява ли Новият Световен Ред или се проваля? Успял ли е вече, или вече се е провалил?

Единствено някой жив свидетел на театъра на събитията може със сигурност да ни каже какво да очакваме от собствените ни свещени книги и предсказанията в тях. За нещастие, ние едва ли имаме истински Ворадор, както е в сагата Заветът на Кейн.

Интересно е преживяването, да се разсъждава над сюжетната линия и съдбата на Кейн, защото може би авторите на тази творба имат мнение и се опитват да споделят с нас, чрез своите герои, какъв според тях е най-мъдрият начин да се подходи, така че да вземем юздите на съдбите си в собствените си ръце, овладявайки времето, преди то да е овладяло нас.



Мортаниъс продължава да напътства Кейн към другите пазители от Кръга на деветимата. Кейн се отправя към "покрива на света", в област, наречена Тъмната Еден.

[00:24:16]

Кейн заварва тримата оставащи пазителя на общо съвещание. Веднага щом го виждат, те побягват и извикват своя бранител Малек. В устема да не изпусне плячката си, Кейн привиква Ворадор чрез магическия пръстен и оставя двамата да доведат до край хилядолетния си сблъсък.

След като възстановява още три Стълба, Ариел насочва Кейн към града Авернус, където се намира друг от пазителите на Стълбовете.

Авернус е името на вулкан в Италия, западно от Неапол. В миналото, думата авернус се е използвала като нарицателно за езера, блата и дупки, които са споделяли признака, че от тях излизат отровни или зле миришещи изпарения.



Кейн открива града Авернус потънал в пълен хаос, атакуван от неизвестен вид демонични същества. Проправяйки си път, като води постоянна битка с демоничните същества, Кейн стига до катедралата на град Авернус, където открива тъмна и мистериозна жертвена зала.

[00:26:52]

Цитат
И Хаш-ак-гик проговори на света, и всички които чуха, потръпнаха.

"Донесете ми първородните си и пролейте кръвта им върху олтара на света, за да мога да се нахраня с тях. Направете това без двоумение, или ще пострадате от гнева ми за вечни времена!"

И волята му беше изпълнена.

Поредната древна хроника, която Кейн открива на олтара в катедралата на Авернус.

Дълбоко в катакомбите под катедралата Кейн открива легендарният меч "Крадец на души". Легендата гласи, че произходът на меча е отдавна забравен, но целта му е останала непроменена от древността - да поглъща душата на всеки, който порази. Кейн забелязва, че той и този меч имат много общо...

Продължавайки с търсенето на укриващия се в града пазител, Кейн попада на гравиран прозорец в катедралата, направен от парчета цветно стъкло, изобразяващ лютата схватка на вампира Ворадор и рицаря Малек. Според изображението, Ворадор очевидно държи в ръцете си Крадеца на души.

Кейн открива пазителката, която явно привиква всички тези демони от отвъдното, за да сеят опустошение из Носгот. Без проблеми прибира главата й и се отправя обратно към светилището, за да възстанови нейния Стълб, но излизайки от Авернус, Кейн се натъква на странен предмет.

Ариел дава отговор на Кейн - оказва се, че е открил устройството за пътувне във времето на някой си Мобиус. Пазителката Азимут, която Кейн току що освободи от лудостта й, била откраднала това устройство, за да може освен демони от други измерения, да привиква и същества от други епохи, за да сее разруха.

Ариел манипулира Кейн, пращайки го в нова посока. Сега пък се оказва, че легионите на Отмъстителя - външно царство - са навлезли в земята, прегазвайки всеки, който им се изправи на пътя. Неотдавна, Отмъстителят бил известен с името Уилям Справедливия - грижовен и внимателен благодетел на Носгот. Но с времето армията му увеличила броя си, той увеличил властта си, и тиранията замъглила погледа му. Едно царство вече не му било достатъчно. "Толкова много градове, толкова много мъртви", както разказва Ариел. И още щели да последват.

Отмъстителят трябвало да бъде спрян, или всичко щяло да бъде загубено.
Цитат
- Как може един да спре армия!?
- Ти трябва да обединиш силите на Вилендорф, те са последната надежда на Носгот.

Град Вилендорф, храбър бранител на земята, и неговият цар, Атмар. Лъвът, който в миналото беше мой съюзник. Но мощта на Вилендорф остана в миналото. И това беше последната надежда срещу едно тиранично бъдеще?




Изглежда, че целият свят на Носгот се разпада. Играчът вече може да добие представа за смисъла и влиянието на Стълбовете на Носгот, които, по неведоми пътища, сякаш опазват съзнанието и разсъдъка на всички хора. Проникналата поквара сред обвързаните с тях Деветима жреци-магьосници и ерозията на метафизичните каменни колони сякаш се отразяват на всяко живо същество, както и на самите елементи на Носгот - вода, огън, земя и въздух. Земята изглежда все по-извратена и отровена, а носеляващите я започват все по-често да извършват покъртителни дейния на падение и саморазрушение, застрашавайки и всичко около себе си.

Интересно е, как сюжета на творбата ни сервира идеята за тази представа по такъв суров и директен начин. Отдавна си задаваме подобни въпроси, дори и тук във форума наскоро, в темата За и против хората, защо хората се държат като животни и правят изборите, които правят? Отдавна се опитваме да обясним и поведението на елита, по различни начини, включително и метафизични - откъде произлиза тази закономерност, че властта привлича най-вече психопатите и защо все психопати се изкачват най-високо в йерархично построения ни свят на несвободата? От самото си начало религиите ни говорят за душите на паднали ангели, прогонени от висините същества, които вилнеят сред нас.
Самата философска идея е много по-стара и от самото християнство и юдаизъм дори - още древните индийски религии се опитват да обяснят тази динамика с това, че се намираме в епохата на Кали Юга, Тъмните времена, в които се очаква задълбочаването именно на цялата тази самоунищожителна лудост.

Откъдето и да са черпили вдъхновение за сюжета си, авторите на играта представят същите тези древни и дълбоко философски въпроси по един идновременно прост и впечатляващо прям, но и от друга страна много заплетен начин.

Творецът на разказа иска да си представим, че
  • Равновесието в света на Носгот се поддържа от метафизични стълбове, Стожери на разума и прозрението;
  • Има тъмен и таен заговор, целящ да приведе в действие еквивалентът на Кали Юга в света на Носгот (или земята на изгнаниците Нод);
  • Насред това проклятие, в което злото изглежда като добро и доброто изглежда като зло, малкото хора, у които е останала свобода за личен избор, се опитват да преоткрият пътя към себе си;
  • Когато истинските кукловоди все още не са показали лицата си, ключът лежи в миналото. Ако някой въобще може да го разгадае.


Това ни подтиква да разсъждаваме и върху друга представа, която авторите предлагат на вниманието ни - епохата на Кали Юга естествено събитие ли е? Част от природна цикличност ли е? Би било интересно да се опитаме да намерим евентуални следи или някакъв вид улики, които, евентуално, да покажат има ли такъв вариант, да сме жертва на много древно предателство, много древен ритуал, изпълнен в праисторическото време преди хиляди години, привел в действие Епохата на Лудостта, която оттогава насам къпе планетата ни в кръв.

Все още е рано да правим трайни заключения, защото не сме чули цялото мнение на авторите на творбата. Първо, преди да разгледаме и други материали, трябва да проследим цялата съдба на вампира Кейн и земята Носгот.




49
Кейн издирва, открива и убива Носраптор, като по този начин възстановява Стълба му.


[00:13:45]
Оказва се оказва, че Малек, прокълнатият стражар на предишния Кръг, който мистериозният зелен вампир изби във въвеждащото видео, е бил приет в Кръга и е бил обвързан със Стълба на война пазител.

В крепостта на Малек Кейн открива странна машина, която улавя душите на живите хора и ги вселява в рицарски доспехи. Тоест, машина за произвеждане на големи по описанието на онова, което познаваме от Кабалистичната ритуална традиция. Това е много силна следа в сюжета, защото тя ни помага да елиминираме голям брой от разклоненията на спекулациите и ще видим, как след време ще можем с точност да докажем защо представената символика следва да се тълкува по точно определен начин и не по други.

Кейн не успява да победи Малек и е принуден да избяга през устройство за телепортация, което открива в крепостта му. Метафизично-механистичната действителност около проклятието на Малек и обвързването му към един от Стълбовете става все по-ярко подчертана.



Що се отнася до заплетената завръзка... спомняме си, че именно некроманта Мортениъс произнесе присъдата и извърши проклятието върху Малек в самото начало и отново той е фигурата, която произвежда Кейн в това, което е.

Именно Мортениъс насочва произведеният във вампир Кейн към Стълбовете на Носгот, където да намери отговори от сянката на убитата Ариел, пазителката на Равновесието. Тя праща Кейн на геноцидната му мисия, да избие всичките свързани с нея пазители, в името на "възстановяването на равновесието" - дословно, като известното изказване на Рон Пол, "Как, за бога, можем да разрешим проблемите на инфлацията (печатането на нови пари), с още повече инфлация?"

Как е възможно, унищожението на покварените от някакво умствено замърсяване членове на Кръга на деветимата пазители да доведе до равновесие?

Неопровержимият факт, че Мортениъс на практика създава Кейн като инструмент за унищожение на собствените си колеги от Кръга, скривайки себе си зад напътствията на очевидно заблудената Ариел, недвусмислено подсказват на играча, че героят му Кейн затъва все по-дълбоко в мрежите на световната конспирация, в която е въвлечен.

Кейн решава да поиска допълнителни съвети от Ариел, за да успее да се справи с Малек от Сарафаните. Ариел праща Кейн на изток от крепостта на Малек. Той трябва да намери така наречения (за сега) оракул. Този оракул ще се превърне в един от най-важните антагонисти в сюжета до самия край на сагата.



Допълнение

Междувременно получих съобщение, че сараф е "човек, който се занимава с обмен на валута и печели от това". Думата е турска и идва от арабски. Действително, в сюжета има голямо място за такова значение!

Благодаря на Psyhea за включването! :)







[00:15:10]

Оракулът на Носгот е скрит в пещери, високо в планините. Кейн го открива. В пещерата-преддверие преди оракула, Кейн открива нещо като музей и една книга на пиадестал:

Цитат
Скрита сред многото необясними предмети в този музей, открих една древна хроника. Един пасаж хвана окото ми:

"Точно през въпросните Тъмни времена, заразени от чумата на ходещите мъртви, Кръгът създаде Сарафанския орден. Обучени да бъдат всеотдайно верни на Кръга на деветимата и съвършени изтребители на мъртвешката напаст, праведният рицар Малек, пазител на Стълба на Конфликта, ги поведе в много победи. Те прочистиха земята от вампирите с огън и освободиха душите им в по-благочестиви селения. Няма гняв по-ужасен от този на праведните!"

Кейн отново намира следа, че некроманта Мортениъс, бидейки един от Кръга на деветимата, играе двойна игра - създавайки Кейн като вампир и проклинайки праведния рицар Малек от Сарафанския орден, избавител от напастта на вампирите, превръщайки го в голем.

Следва диалога между Кейн и оракула:

Цитат
- Благородник? Търсещ мъдрост? Смъртта те е научила добре...
- Достатъчно философия! Търся отговори!
- Отговори, наистина. Аз имам всички отговори, ако ти имаш въпросите. И какви са въпросите за тези отговори?

/Оракулът създава видение в пламъците на казана си/
- Цар Атмар - единствената надежда за сразяване легионите на Отмъстителя. Цар Атмар, парализиран от болестта на дъщеря си. Цар Атмар, безполезният! Моля, добри ми господине, какви са въпросите?

/Кейн отхвърля видението на оракула с мах на ръката си/
- Шарка да полази твоите номера и дрънканици, старче! Отговори ми - Кой е Малек? И как мога да го победя?
- Всичко с времето си, сър. Даа... Време - освен ако ти не го овладееш, то ще овладее теб! И сега е време за твоя отговор!

/Оракулът създава ново видение в пламъцте/
- Малек - защитник на Деветимата и последен от магьосниците-свещеници на Сарафаните. Неговата суета доведе до клането на магоьсниците от Кръга, от ръцете на вампира Ворадор. Заради провала му, духът му бе слят с пълен комплект магически доспехи. Оттогава Малек не е позволил друг член на Кръга да погине.
- А какво за този... Ворадор?
- Следвай светлината на Ignus Fatuus (игнис фечуъс), осветяваща пътя към гората Термогент (Черната гора на езика на играта, бел.прев).
- Ignus Fatuus (от латински, огънят на глупците, бел.прев)?
- Ignus Fatuus осветява пътя към Ада, благороднико. Твоят път.
/Оракулът приключва видението/
- Време, Кейн? Докато стане време да се видим отново.

/Оракулът изчезва в пламъците пред очите на Кейн/


Отново се появява манипулиращ персонаж, който не споделя всичко, което знае и отново играчът остава с усещането, че Кейн е манипулиран в нова посока, за да извърши мръсната работа на неизвестен интерес. Или посоката не е нова, а си е все същата, но заговорът е по-широк, отколкото Кейн предполага?

Кейн се отправя в търсене на леговището на вампира Ворадор, който е побеждавал Малек в далечното минало. Тези манипулации, обаче, постепенно започват да влияят на отношението му към самия себе си и към идеята, че има някаква част от себе си, която трябва да бъде спасена. Винаги, когато човек е оплетен в мрежите на манипулиращи го интереси, механизмът е един и същ - жертвата трябва да повярва, че някаква нейна вещ или някаква част от същността на жертвата е отнета, открадната или е в плен на неблагоприятни обстоятелства и й се вменява идеята за дълг - че трябва да извърши определени постъпки, под предтекст, че това е единственият начин за възстановяване на личната пълноценност.

У Кейн постепено се пораждат мислите, дали пожертването на личната невинност не е по-истински път за освобождение от мрежите на заблудителите. В крайна сметка осъзнаването, че човек рано или късно трябва да загуби девствеността на душата си, носи със себе си истинската свобода и независимост.


50
[00:06:50]
Цитат
Некромантът не спомена какво ще вещае възкресението ми, а и трябва да призная, че в своята прибързаност аз не търсех такова. Неговият дар проклятие ли беше? Щях да потърся Стълбовете, за да получа отговор.
Стълбовете на Носгот. Дори и приживе, малко гледки са ме впечатлявали по този начин. Чудно ми е как такава красота ще да краси нашия умиращ свят...

След като Кейн бързо и лесно намира своите убийци и постига отмъщението си, разсъдъкът му започва да се уравновесява. Докато некромантът продължава да насочва действията му, подсказвайки, че нападналите го бандити са само пионките и че Кейн трябва да се отправи в търсене на истинските поръчители на съдбата си, Кейн най-сетне започва постепено да се съмнява в света около себе си и в явно изкуствените събития.







Некромантът Мортениъс отправя Кейн към Стълбовете на Носгот - впечатляващият религиозно-ритуален монумент с неясна за сега функция, който е поставен в ярък контраст с физическите закони, е централен за целия свят на сагата Заветът на Кейн. Смисълът на това светилище ще се разкрие пред играча на по-късен етап.

До тук можем да внимание на странно подхвърлената тематика в монолога на Кейн. Очевидно е, че Crystal Dynamics и Silicon Knights са положили много усилия, за да направят диалозите и мотивите на играта колкото се може по-театрални и е всеизвестно, че са черпили вдъхновение от Шекспировия метод. Самият Шекспир е казвал, че винаги се стараел да дава по нещо на всички умове, за да поддържа по-голяма публика - на малките умове, които обикновено седели на предните редове, се стремял да даде плитки и просташки шеги и обикновено, но безрасъдно поведение, защото това ги забавлява; но на по-дълбоките умове, които обикновено седели на по-задните редове, се опитвал да дава хитри иронии и ловки метафори, които не всеки да може да схване навреме, за да има какво да обсъждат помежду си след пиесите му.

Поради този факт, не бива да се смята, че стремежът към театрален изказ е причина за случайно използвани класически изрази. Кайн и Авел обтягат отношенията си заради стремежа всеки да прави колкото се може по-хубави дарове на Бога. "Тези дарове проклятие ли бяха" е нещо, което именно Кайн би се запитал, след като разумът му отново прогледне за света и започне да обмисля братоубийството си и прогонването в Нод.

По-рано, когато за първи път излиза под открито небе след възкресението си в гробницата, Кейн казва:
Цитат
Светът се бе променил в очите ми. Не очаквах такава жестокост от страна на светлината, в прегръдката на слънцето не можех да намеря никаква утеха, единствено злонамерие. С времето, това щеше да се промени за по-лошо... заедно с други неща. Когато дъжд завали, вампирите умно търсят подслон от киселинния му допир...

В библейската притча Кайн се жалва пред Бог за твърде строгата присъда, да бъде прогонен от Него, така, всеки който го срещне, ще види, че е прокълнат и ще му посегне, защото животът му вече няма стойност. Затова Бог му отвръща, че ще бъде забранено на който и да е да му навреди и който му посегне. Тогава Бог наредил, че който убие Кейн, ще пострада от седемкратно възмездие и сложил знак върху Кейн, така че който го види, да не му посяга.

"Знак" може да се тълкува по много начини. Но определено може да се тълкува и в метафората на вампиризма - видимо проклятие, което явно е предостатъчно наказание само по себе си.



Тук идва и интересният момент. Този сюжет ни поставя пред друга перспектива - бог ли е бил онзи, пред когото Кайн и Авел са правели даровете си? В сюжета на играта Кейн поставя под съмнение така-нареченият "дар" на магьосника на смъртта Мортениъс, "дарът на отмъщението". Това е художествена интерпретация, разбира се, но се запознаваме с интересната философска мисъл на автора, че, може би, божеството от притчата за Кайн и Авел само е наречено и докладвано като такова, но истинския Бог ли е било всъщност?

В художествения сюжет на играта божеството е представено от Кръга на деветимата (както ще разберем скоро), управляващи Сарафанския орден - тоест, една ритуално-религиозна структура от свещенодейци, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ някакво божествено присъствие, но бидейки само негови проводници.




[00:07:15]

Кейн се отправя към Стълбовете на Носгот, насочван от некроманта Мортениъс, където му е обещано да намери отговори на въпросите си и да узнае кои са истинските сили, пожелали смъртта му.

Цитат
- Нопраптор, твоята лудост разби мечтите ни и те ослепи.
- Стой настрана или ще те пратя обратно в ада, привидение!
- От мен не остана нищо, от което да се страхуваш, вампире. Аз съм просто сянка на онова, което бях - Ариел, пазителка на Равновесието в Кръга на деветимата. Но и дори и така да е, мога да осигуря отговорите, които търсиш.
- Търся единствено лек!
- Няма лек за смъртта. Само избавление (освобождение). Трябва да унищожиш магията - магията, която сега отравя Носгот. Едва тогава ще постигнеш мира. Деветимата, които бяха защитници на надеждата, бяха заклети да използват силите си, за да съхранят нашия свят. Сега тези стълбове бяха покварени, от предател. Убийството ми от ръцете на този звяр накара моят възлюбен Нопраптор да загуби ума си. Сега той разпространява страдание и болка сред Кръга, рушейки самите основи на Носгот. Ти ТРЯБВА да възстановиш равновесието, ти ТРЯБВА да поправиш Стълбовете на Носгот.
- Не ме е грижа мен за съдбата на този свят!
- Тогава заради себе си, Кейн. Пази се от Неизречения (Unspoken)!

След срещата монологът на Кейн продължава:

Цитат
Всеки член на Кръга бе обвързан със Стълба, на който служил. Всеки Стълб предсавляваше умственото състояние на своя служител и успоредно с дегенерацията на умовете на Кръга, пропадащи все повече в пропастта на деменцията, Стълбовете се рушаха.

За да бъдат възстановени, всеки един от членовете на Кръга трябваше да умре и артефактът, който служеше за връзка между тях и съответните им Стълбове, трябваше да бъде върнат при светилището. Едва когато всеки един от Стълбовете бъде възстановен, твърдеше Ариел, моето проклятие щеше да приключи.

И така, ловът ми за Нопратор започна...



В този наситен с информация междинен епизод играчът за първи път започва да сглобява пъзела.

Явно, световният заговор, който цели да окъпе планетата в кръв, с което да приведе в действие новата епоха, разчита да дестабилизира световните устои. Символизмът в художествения сюжет на сагата е такъв, че се използва олицетворението на като похват и с буквални, свръхестествени стълбове от камък се символизират стожерите на света. Стожерите на мира на света, по-скоро. Поне това разбира играчът до тук...

Въпреки цялата информация, обаче, играчът не може да е сигурен точно в каква посока поема тази символика. Както може да става дума за нужда от символично онаследяване на световни властови позиции, със същата сила може да става дума за нещо много по-буквално, ако тълкуваме завръзката в нейния метафизичен смисъл. Ако се слудва буквалната нишка, тези Стожери звучат по-скоро като машина или устройство, което има отношение към човешките съзнания. Явно е, по описанието, че тази окултно-ритуална машина е била преднамерено издигната поради някаква причина, но на този етап не знаем нищо повече.

Пазителката на равновесието, Ариел, явно знае повече, защото отправя мистериозното предупреждение към Кейн да се пази от нещо Неназовано. Използва се думата "Unspoken", която буквално означава неизречено, неизказано.

Както всички знаем, името Ариел също носи много тежък езотеричен смисъл, дотолкова, че отдавна вече е трудно да се определи какво точно може да се има предвид с това. Един от по-интересните варианти е, че Ариел е едно от имената на Йерусалим (наречен е така в Исая 29:1-8)

Сюжетът, през повечето време, бомбардира и изсипва още и още информация, но въпреки данните и обясненията, цялостната картина винаги остава многозначна. Какво да правм с казаното до този момент? Спекулациите, които могат да се изведат от тук, са многобройни и разнопосочни. На играча му остава единствено да продължи напред и да отложи мисленето за още по-късно. Може би сюжетът ще предложи допълнително информация? Няма да сгрешим в това допускане - завръзката на сагата все още дори не е започнала и в близо петте игри, които предстоят, окултизмът само се задълбочава. Това по някакъв начин много напомня за световната конспирация от реалния живот - човек постоянно мени мнението си за окултното знание, докато в един момент не се научи, да не прибързва в заемането на твърди позиции.


51
Феновете на играта са компилирали "История" на Заветът на Кейн. Видеото представлява компилация от всички анимирани сцени и епизоди между отделните действия, които разказват историята хронологично според последователността, с която играчът се запознава със съдържанието. Включени са и минимално игрови кадри от същинското играене на играта, които са абсолютно нужни, за да се сглоби логиката на хронологичната последователност и да се добият допълнителни описания.

В крайна сметка се получава един видео-файл с продължителност 6 астрономически часа. Това е медиен продукт, наситен с информация, действия и събития. Концентрацията на информацията за единица време е по-висока от тази на игралните филми в киното. На практика, да се изгледа тази продукция е равнозначно на това да се изгледа сага от типа на Властелинът на пръстените или Междузвездни войни - и като информационна наситеност, и като продължителност.

Реших да разгледаме цялото съдържание по хронологичността, според която играчът се запознава с информацията (защото в сюжета има нарушена времева хронология).




Заветът на Кейн: Кръвно знамение
Legacy of Kain: Blood Omen

Първата игра от поредицата е много дърта, излиза през 1996г и затова спрямо днешното технологично ниво е двуизмерна и доста примитивна, но, както беше казано, силата на медийния продукт е другаде. Сагата започва с думите:

Цитат
Има магическа операция от максимална важност: въвеждането на нова вечност. Когато стане нужно да се произнесе дума, цялата планета трябва да се окъпе в кръв...

Тук впечатление прави думата "вечност", а не "епоха". Използваната дума е еон, и на български това означава вечност, но на английски тази дума за вечност е броима и променима, тоест може да има множествено число. С нея се има предвид нещо, което на български бихме нарекли епоха, но подчертаният смисъл е, че ще се усеща като "много дълги времена", "вечни времена". На английски еон и епоха не са синоними.

Прави впечатление, също така, използваната дума "планета" - никъде в останалата част от сагата (общо пет игри), думата "планета" не се споменава втори път. В игрите, чиито сюжет не се концентрира върху подробна космогония, се използва думата "свят" или "земя" в преносния й смисъл. Оттук насетне винаги става дума за "света" на играта и никога за "планетата" на играта.

Още с първото изречение на тези много важни начални описателни думи за цялата сага, става ясно, че става дума за световна конспирация, пресмятаща съдбата на света от някаква външна гледна точка (заради нарицателното "планета"), целяща да установи нов ред... Нов Световен Ред... чрез кървав конфликт.



Следват кадри от извършван геноцид, които бързо се сменят с обстановката на катедрала, където вампир извършва масово убийство на няколко неизвсестни фигури. По време на атентата неизвестните лица викат на помощ войник на име Малек, който се отзовава твърде късно, за да им помогне. В следващите кадри на въвеждащото видео ставаме свидетели как някакъв некромант (магьосник, занимаващ се с мъртвите и смъртта) произнася присъда срещу Малек от Сарафанското братсво заради това, че е предал доверието на Кръга. Проклятието изтръгва жизнената сила от тялото на Малек и я вселява в неговите доспехи, като оттук насетне единствената му цел ще бъде да служи на Кръга за вечни времена.

До тук, впечатление прави името Сарафански орден. Тъй като към днешна дата има няколко игри, в чиито сюжети има Серафимски орден, мисля че би трябвало този не много оригинално поднесен символ да се тълкува по същия начин. Серафимите от християнската, юдейската и мюсюлманската религии са шестокрили човекоподобни същества, високо или най-високо в Господната ангелска йерархия. Както ще разберем на по-късен етап в сагата, името на този орден си има логично обяснение.
Прави впечатление и типичния ритуал за създаване на голем от еврейската Кабала. Както на ден днешен научаваме, този тип ритуали - създаването на голем, зомби и подобни същества - са всъщност прикритото древно изкуство да се манипулира и поробва човешкото съзнание. Във "Формулата на илюминати" се описват множество от най-основните програми за програмиране на умствено контролиран роб (ако към днешна дата съм я превел до тези глави) и проклятието на Малек отговаря на всички описания. Можем да заключим, че провинилият се в длъжността си пазител Малек е наказан с отнемане на свободната воля. Във видеото използваните думи са "Удоволствията на плътта вече не ти принадлежат". Тоест, отнемаме ти контрола върху тялото, като наказание.

Следващата сцена ни показва убийството на някаква непозната госпожица, докато се опитва да извършва някакви свещенодействия. При убийството й ставаме свидетели на мигновената ерозия на някакви високи каменни колони, явно с религиозна или ритуална значимост.




Хвърлен в несвързаните събития, право в центъра на разгръщатата се световна конспирация, играчът не може да намери никакъв смисъл в сюжетната завръзка. Основният герой - Кейн - му се представя като нещо напълно външно на всичко това, нещо земно и обичайно, опитвайки се да утоли жаждата и глада си в някаква обикновена странноприемница. Това е добър начин за бързо изграждане на самоидентификацията с главния герой.

Цитат
- Странноприемницата затваря! Най-добре си хващай пътя, страннико.
- Какво? Няма чаша бира за един морен пътник от далечния Кохейгън? Мога да те възнаградя добре, тъй като съм с благородна кръв!
- Не държа отворено за никого в тези тъмни времена. С нощта идват неща, които никой с ума си не би посрещнал.

И така, тръгнах си. Измръзнал в сърцето и душата. Принуден да хвана пътя в дългата, горчива нощ.

Веднага щом Кейн напуска странноприемницата, по директен и изненадващ начин е въвлечен в световната конспирация, като нейна жертва. Той е нападнат от бандити, но очевидно убит по ритуален начин.
Ритуално прободен в сърцето откъм гърба, Кейн се озовава в присъствието на същия некромант, когото видяхме да произнася присъдата на Малек. Говорейки на себе си, Кейн описва страданието си като "нищо толкова делнично като физическа болка", а силен и мъчителен гняв към онези, които са извършили покушението върху него. Казва дори, че не го е грижа дали е в рая или ада, а жадува единствено да получи отмъщение за себе си.

Оказва се, че този ритуал цели да превърне Кейн във вампир. С думите "ще получиш кръвта, за която жадуваш", некромантът Мортениъс два насоки на Кейн къде и как да открие убийците си.

На играча се дава ясното послание, че всичко това е нагласено и героят му е жертва на конспирация. Оставя се отворена врата за съмнението, че Мортениъс не го намира случайно и че нападението срещу него и убийството му са част от целия ритуал. Кейн, в ретроспекция, нарича себе си "глупак" заради това, че не се е усъмнил в нарочното произвеждане на новата му природа, заслепен от единственото желание да получи кръвта на убийците си.

Всичко това е плитко и повърхностно... но много точно обобщение на процеса, в който човек се превръща в пешка на някой манипулиращ ментор. В крайна сметка, анализите на човешката емоционалност са напълно излишни и шепата думи, с които тези няколко реплики обрисуват елементарната слепота на хората, не могат да се отрекат.


Цитат
Събудих се в болката от едно ново съществуване, насред влажна стая, пълна с гнилота и тъмнина...

И така, след това въведение, играта започва. Благородникът Кейн, превърнат във вампир от силите на световен заговор, намира изхода от гробницата и си проправя път през гробището, в търсене на своите убийци.



Очевидно, името Кейн е библейско и идва директно от притчата за Кайн и Авел. В притчата, Кайн е заслепен подобно на Кейн от гнева си, в който убива своя брат Авел (заради това, че прави по-хубави дарове на Бога).
Както знаем от притчата, за наказание, Бог прогонва Кайн от себе си и го заточва в земя, наречена Нод. В световната митологична литература вампирите са именно олицетворението на това да бъдеш прогонен от Бога - те са извращение на Божието творение до мозъка на костите си, обратното на всичко свещено. Земята, в която се развива действието на сагата Заветът на Кейн, се нарича Носгот (Nosgoth). Спорно е дали може да се намери някаво етимологично сходство между Нод и Носгот... но е възможно, предвид целенасоченото изменение на имената, както сарафан вместо серафим, в името на това, че играта уж трябва да се смята за отделна история, а не за повторение на Библията. Както и да е, от гледна точка на сюжета може символично да се приеме, че Носгот е еквивалентно на Нод, по силата на това, че вампирът Кейн, който е директен библейски персонаж, е пратен там, но разбираме, че това е символично заточение (той е "морен пътник, измръзнал в сърцето и душата").

Трябва да се отбележи, че за земята Нод има изключително малко информация. Тя не се споменава повече в Библията, нито в други исторически извори и до ден днешен изследователите и теолозите не са могли да извършат задълбочени предположения за евентуалното й местонахождение, или пък природа, ако не е нещо буквално, поради откъдността на споменаванията и следите.


52
Цитат
Заветът на Кейн е била наричана "един от най-популярните интелектуални продукти за вампири в гейминг индустрията".
Дъглас Пери от IGN смята поредицата за "странно привлекателна и все пак еднакво мътна, което ме разкъсва между това да я обожавам и да я мразя".
Грег Касавин от GameSpot е критичен към Blood Omen 2 (Кръвно знамение 2), но възхвалява игрите Soul Reaver (Крадец на души) като "страхотни" заради тяхната "иновативност и драма", гласови дубльори и технически постижения.
Мат Клеменс от Computer and Video Games казва, че поредицата има въвличащ разказ, впечатляващи анимирани епизоди и плавна битка, наричайки Крадец на души "абсолютна класика".
The Heuston Press описват звуковото дубльорство в Заветът на Кейн като "най-великата неразпозната гениалност в актьорското майсторство при игрите" и сравняват диалога в поредицата с пиеси на Уилям Шекспир.

Микел Репараз от GamesRadar казва, че "известна с многослойния си разказ, неконвенционалните си действащи лица, удивителни битки и богати Шекспирови баритони, поредицата повдигна летвата за писане и актьорско майсторство в игрите".

Чък Осбърн от GameSpy хвали завръзката на игрите от поредицата като "дълбока", но описва митологията им като "спираловидна и сложна".
https://en.wikipedia.org/wiki/Legacy_of_Kain


Напълно разбирам Дъглас Пери и Чък Осбърн в коментарите им. Аз лично посветих години размисли, за да разплета сложното послание на играта. Отне ми доста време и немалко натрупване на още странична информация, докато успея точно да си поставя пръста върху централния смисъл. За непросветения в определени неща човек символиката е многозначна и в крайна сметка оставя потребителя едновременно изпълнен с въпроси и заинтригуван, но и някак стъписан заради трудността да възприеме неща, които очевидно не разбира добре в чистия им вид, за да ги разпознае в замаскирания.

Вербализирането беше много трудно. Усещането за вътрешния свят на автора на играта (колективен или не) е ясно, но витаещо някъде между стандартните категории и трудно за описване. Съмнявам се, че на някой би му било лесно да говори за Завета на Кейн, но се надявам този анализ да хвърли светлина върху много неща.

Нека продължим с резюмето на Уикипедия и да разгледаме кой стои зад създаването на поредицата:

Цитат
Заветът на Кейн е поредица от екшън-приключенски видео-игри, разработени основно от Crystal Dynamics и публикувани от Eidos Interactive. Първото заглавие, Blood Omen: Legacy of Kain (Кръвно знамение: Заветът на Кейн), е създадено от Silicon Knights в сътрудничество с Crystal Dynamics, но, след съдебна борба, Crystal Dynamics запазва правата върху интелектуалната соственост на играта и продължава историята й с четири заглавия. Към днешна дата, поредицата се състои от пет игри, всички са първоначално разработени за видео-конзоли и по-късно са пренесени на Windows на Майкрософт. Фокусирайки се върху едноименната роля на Кейн, анти-герой вампир, всяко от заглавията включва екшън, изследване и разгадаване на пъзели с някои ролеви елементи.

Действието на поредицата се развива във фантастичната земя Носгот (Nosgoth) - готическа фентъзи атмосфера - и се върти около мисията на Кейн да се противопостави на съдбата си и да възстанови равновесието в света. Заветът на Кейн: Крадец на души представя друг анти-герой, Разиел; приключенията на двата героя кулминират в Заветът на Кейн: Неподчинение. В историята постоянно изникват теми като съдба, свободна воля, моралност, възмездие и пътят на героя, който е бил вдъхновен от древната литература, хорър-фантастиката, Шекспировите пиеси и гностицизма.

Игрите от Заветът на Кейн получават висока критична оценка и са особено хвалени заради висококачественото си звуково дублиране, история и визуални ефекти и, като цяло, до 2007г са продадени 3.5 милиона копия. През 2015г е потвърдено, че ще има продължение "50 на 50".

Към 2018г продължението е твърдо отречено, защото никой не иска да се заеме. Критиците смятат, че летвата е вече твърде високо и е почти сигурно, че евентуално продължениe няма да може да отговори на поставения стандарт и ще бъде голямо разочарование... но поради мистичния ореол на играта, както и отношенията между замесените компании, човек като мен просто не може да се отърве от усещането, че зарязването на поредицата с всичките въпроси без отговор в нея има общо не с днешните възможности на студиата, а по-скоро с някакви външни обстоятелства в днешния свят, поради които третата страна, стояща зад всичко това, не намира за уместно да продължи с излъчването си.

53
За да отговоря на заглавието на темата и да предложа на вниманието ви няколко интересни мисли по подчертаните екзистенциални въпроси... реших да направя нещо, което от години искам да направя. До сега винаги се спирах да правя анализ на видео-игри поради големия труд по съчиняването на съчинение-разсъждение върху изключително голямо произведение от една страна, и много малкия брой читателска аудитория, която всъщност би имала интерес или разбиране към материала от друга страна. Това, което трябва да се вложи като усилия, през годините до сега винаги имаше една тясна целева група, от която има твърде слаб ефект.

Сега някак си усещам, че такъв един труд все още не е закъснял и все още ще бъде много напреднал за времето си (поне локално), но в същото време не би бил толкова напразен, колкото щеше да бъде по-рано.



Преди да се заема със сравнителния анализ, ще трябва да изложа съчинения-разсъждения по две големи заглавия. Това са игрите The Legacy of Kain (Заветът на Кейн) и Pillars of Eternity (Стълбове на вечността). И двете заглавия са легендарни и развиването на темата и публикациите вероятно ще отнеме време. Между двете игри има силно обвързана символика и ярки послания, които, по всичко личи, не се повтарят и припокриват едно друго, а всъщност се допълват. По този начин се забелязва една философска продължителност и онаследяване в представяните идеи. Или създателите на двата продукта са черпели вдъхновение от един и същи информационен източник (който определено би трябвало да са някакви известни текстове от Кабалата), или зад тях стои трета страна, която използва няколко студиа, за да популяризира тематичната си линия. Този втори вариант е по-вероятен, както ще видим по-натам, когато приключа с разсъжденията по Заветът на Кейн.

Ако сред читателите има такива, които се занимават с гейминг, следва да са предупредени, че ако не са играли въпросните игри до сега, прочитът на тази тема ще развали преживяването им.

54
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Август 03, 2018, 08:52:27 pm »
02.08.2018

Здравей, *****

Джим Мъри (Jim Murray) е легенда в полето на Тесла и науките за Свободната Енергия. Той е демонстрирал някои от системите с най-високите КПД (ниво на свръхединство), които някога са били демонстрирани публично, като демонстрацията на SERPS, която направи с Пол Бабкок, където системата произвежда 50 пъти повече от нетните загуби на външното захранване. Когато той споделя нещо, това е защото смята, че е важно да се знае и това е първият път, в който презентира на тази тема.

Причината тази лекция да е толкова важна, е защото тя ви учи на ТОЧНИЯ метод, който Джим е разработвал много години, чрез който акуратно да се определи какъв е истинският коефициент на полезно действие на една система. Знаехте ли, че е твърде възможно да разполагате със свръхединство (КПД>1, бел прев.), дори и в една система с ниска ефикасност!? Прочетете това последно изречение и си задайте въпроса, дали това съвпада с разпространеното вярване. Ако не се сещате как може това да е вярно, тогава тази презентация е задължителна, защото вероятно използвате грешни набор правила за установяване какво произвеждат вашите машини или други енергийни устройства.

Нужно е да се проумее една важна разлика - разликата между ефективността при преобразуването на енергията, и ефективността на системата. Също така е важно и полезно да се разбере историческата завръзка, как идеите за изчисление на ефикасностите са направили погрешен завой и защо не е чудно, че повечето инженери си нямат представа как акуратно да измерят случващото се.

Може да се купи оттук: http://www.emediapress.com/go.php?offer=&pid=119




Все още не съм сигурен дали бих взел тази лекция (по-скоро има други, които бих взел преди нея), затова нека да направя опит да насоча мислите в посоката, в която най-вероятно ще презентира Мъри.









Това е петролна помпа. Тя се захранва от мотор, чието въртеливо движение по механичен път се преобразува в линейно. Буталото й изпомпва петрол от недрата на земята към повърхността.

Нека прочетем внимателно какво пише в уикипедия за петролните помпи: https://en.wikipedia.org/wiki/Pumpjack
  • Задвижват се от електромотори;
  • от двигатели с вътрешно горене, когато кладенците са извън цивилизацията и няма достъп до електричество;
  • обикновено двигателите на помпите са на газ, често газта за тях се бутилира от самия кладенец;
  • петролните помпи извличат, в зависимост от размера си, между 5-40 литра течност за един ход.

С цел да си улесним сметките и да не усложняваме излишно разговора, нека си представим една петролна помпа, която се задвижва от двигател с ВЪНШНО горене - сиреч, двигател на Стърлинг.

Представяме си го така, защото сега ще сравним колко петрол харчи помпата и колко петрол изпомпва помпата за единица време. Тъй като ще стане ясно, че реалното КПД на петролните помпи е нещо от типа на 1000%, 1 000 000% или нещо такова, веднага ще се появи някой, който да започне да изчислява колко енергия е вложена в преработването на петрола до бензин... защото както знаем двигателите с вътрешно горене не работят с петрол, а с рафинирано гориво, и ще започнат да се правят теории как няма Свободна Енергия тук и всичко се компенсира.

Суровият петрол си гори идеално, ако се запали без обработка и двигателят с външно горене не иска нищо повече от постоянен пламък. Петролната помпа пък дняма претенции какво я задвижва, затова си представяме двигател с външно горене.



Нека сега вземем една пръчка и един парцал и да направим с тях факла. Потапяме факлата в кофа с петрол, така че парцалът напълно да се напои. Колко петрол ще извадим от кофата с факлата? 300мл? 500мл? Вижда ми се малко много, но нега завишим нещата и да предположим, че 500мл петрол попиват във факлата.

Палим факлата.

Факлата гори с немалък пламък и аз по моя преценка предполагам, че факлата ще гори продължително минимум 10 минути.

Това е доста свободно съчинение и има значение колко ще е голям двигателя с външно горене, колко топлина ще е нужно да се натрупа, за да се задвижи буталото първоначално и прочие...

Но нека зададем въпроса по друг начин - представяте ли си 5 или 40 литра петрол да изгорят за 30 секунди? Помпите, в зависимост от размера си, изпомпват между 5 и 40 литра петрол НА ЕДИН ХОД на буталото. Въпросът е Колко хода ще направи буталото, преди двигателят да изхарчи 5 или 40 литра? Като гледам по Ютуб работата на помпите, един ход на буталото отнема няколко секунди.

Отговорът е очевиден. Помпите за петрол са самозахранващи се системи, с КПД много по-голямо от 1 (много по-повече от стотици дори).

Информацията също е директна - в отдалечени райони, които са диви и без индустрия, помпите се задвижват с газта, изпомпана от самия кладенец.

Освен това, примерът не е изолиран. Говорили сме вече и би трябвало да знаете за хидравлично ударните помпи, при които вода изпомпва вода. Говорил съм за това на две места - в Моята самоделка с КПД>1 и в Трактат за Свободната Енергия.

Методът за втечняване на кислород също ес КПД>1, където кислород охлажда кислород.




Излиза, че при добива на петрол, петролният магнат трябва само да си донесе със себе си една кофа с 5л петрол, за да направи първо зареждане на двигателя на помпата. След това тя ще работи сама, докато не изчерпи цяяялото подземно петролно море.

Това означава, че петролният магнат добива целия петролен басейн срещу вложението от 5л петрол. Колко % КПД е това?



Джон Мъри просто ще обясни защо не би трябвало да е чудно, че можем да ползваме електричество, за да произвеждаме електричество, в системи, чиито КПД е много над единица. Това електричество си има произход. Тесла си е представял, че Земята е резервоар за електричество, по същия начин, по който е резервоар и за петрол. Защо когато става дума за петрол, инженерите сляпо приемат, че е факт, а когато става дума за електричество, обявяват, че е невъзможно?

Ако попитате един обикновен инженер със сумати титли, какво е КПДто на една помпа за петрол, той навярно ще каже някаква стойност по-малка от 1. Целият свят противоречи на такова мнение.

Къде е еквивалентният труд на целия петрол, който консумираме в глобален мащаб? Не съществува. Никога не сме полагали трудовия еквивалент на петрола, който харчим. Целият този петрол, на който се опира цивилизацията, е безплатен. Фрий.




Относно разликата между ефективността на преобразуването на енергията и ефективността на цялата система, според мен Мъри би трябвало да обясни същото, което Том Биърден обяснява в "Енергия от вакуума: концепции и принципи", 2004г.

В книгата, Биърден обяснява следното:

Нека си представим, че един джаул енергия влиза в една система.

Според Закона за запазване на енергията, "енергията не се създава и разрушава, а преминава от едно състояние в друго".

Така, според ЗЗЕ, този един джаул енергия ще се преобразува, да кажем, в един джаул светлинна енергия (запазва се, но променя формата си), при което в системата ще бъде извършена един джаул работа.

В следващият момент, този един джаул топлинна енергия се преобразува в един джаул светлинна енергия. При това, в системата се извършва един джаул работа.

Да кажем, че този един джаул светлинна енергия се преобразува отново, и се превръща в един джаул химическа енергия (хлорофил примерно, или каквото и да е). При това преобразуване се извършва един джаул работа.



До тук, в системата влезе 1 джаул енергия, но се произведоха 3 джаула работа. Енергията не е разрушена, тя още е в системата, защото не може да бъде разрушена. Докато този 1 джаул енергия се намира в системата, той няма да спре да променя формата си, което означава, че няма да спре да извършва постоянна, вечна работа.

Това е само при условие, че този 1 джаул енергия никога не успее да напусне системата.

С други думи, ако една система е така конструирана, че да не позволява енергията да я напуска веднага, в нея ще се извършва безплатна работа.

За пример може да се вземе човешкото тяло. когато 1 джаул енергия влезе в човешкото тяло, този джаул има много възможности да промени формата си, при което да свърши много джаула работа, преди да напусне тялото, защото в човешкото тяло има голям брой системи, които могат да усвоят преобразуванията на енергията в най-разнообразните й форми.

Точно затова сме способни да живеем толкова много десетилетия, поглъщайки толкова малко енергия дневно.




Според мен това са двете направления, които ще обясни Джон Мъри. Със сигурност, ще го направи по-добре от мен :) така че препоръчвам да си купите лекцията. За онези от вас, които нямат желание - опитах се в общи линии повърхностно да задоволя евентуалното любопитство.

Все пак, ако останат пари и вече сме взели всички важни лекции, ще вземем и тази (за да може недоволните от мен да получат нещо по-добро :P).

55
Първо, увод

Това е пионерска тема в полето на философско-окултния анализ. Времената се променят. Заедно с новите времена, хората, наред с всичките си отговорности, носят на плещите си и отговорността да се осъвременяват.

Ако се огледате наоколо, ще забележите, че собствените ви деца се раждат с разбиране за модерните телефони. Навярно на всеки му се е случвало да наблюдава, как двегодишни дечица скоростно боравят с настройките на телефони с операционна система Андроид и колко умело и без никакво колебание прелистват менютата с малките си пръстчета по тъч-скрийна. Когато наблюдавате как децата работят с опирационната система, можете действително да видите, че те разбират тези абстракции - страници, които са просто виртуални, а не истински; папки, които са просто измислени, а не буквални; иконки, които са функционални символи, без да са нищо съществено, и тн. Повечето съвременни зрели хора едва-едва разбират тези абстракции и само симулират, че могат да работят с тях, демонстрирайки просто едни заучени движения, както маймуните и папагалите в клетки побутват разни ръчки и бутончета, защото знаят, че тогава пада храна в чинийката.

Когато обаче електрониката ви се развали и я занесете в сервиза, там не срещате двегодишни дечица. Там срещате специалисти, които разбират много повече от който и да е. Ако вие се допитвате до децата си, а децата ви се допитват до батковците-тинейджъри, то батковците-тинейджъри се допитват до хората в сервиза, където срещате върха на тази йерархия. Интересното е, че върха на тази йерархия - хората в сервиза - са на вашата възраст или дори по-възрастни. Ако действително технологиите се основават на някаква разлика в поколенията, тогава защо върхът и дъното на пирамидата са хора на една и съща възраст и от едно и също поколение?

Децата и подрастващите просто се намират в своя стадий на растеж. Те се осъвременяват "автоматично", всеки ден, защото все още учат основното за света. Така, вашите деца учат нещата, които в днешно време са основни за света и които вие би трябвало да познавате по-добре от тях, защото сте дошли на този свят първи. При подрастващите тези процеси са "автоматични", подхранвани от родилната инерция при навлизането им в света, но у вас, техните родители, такава инерция отдавна вече няма. Природата ви смята за завършени - затова ви наричат "узрели". При вас, осъвременяването вече е осъзната отговорност и всеки един зрял човек има избор, дали да бъде отговорен или безотговорен в това отношение.




Апокрифна Академия не може да се съобразява с нуждите и възможностите на читателите си. Ние не сме просто някаква си "медия", тъкмо обратното, казвам ви - ще дойде време, когато ще стане ясно, че АА е безпрецедентен сайт, малката на брой аудитория е признак именно на това.
Всички отдавна сме свикнали с киното и филмите, имало ги е преди всички ние да се родим. Отдавна в полето се появи тенденцията да се правят задълбочени анализи на филмови продукции (както на сайтове като Паралелна Реалност например, и много други, наши и чужди), защото колективно сме достигнали до разбирането, че киното е вид медия. То разглежда и изпраща илюстративни послания. Киното има отношение към развиването на общата интелигентност и обща култура на човека по същия начин, по който предшестващите го медии - приказки, книги и театър. Всяко едно от тези неща е било наричано илюзия и всяко едно от тях е илюзия. Само киното, обаче, във времето на появата си, е било наречено "великата".

Причината за това е директността на предаване на посланията. Книгите развиват факултетите на човешкия ум и съзнание повече, защото комуникацията между автора и читателите е по-недиректна и сложна - книгите, на всяко едно ниво, изискват абстрактно мислене. Нужна е абстракция, за да може мозъка да извлече смисъл от писмените символи (четене), след това е нужна пак абстракция, за да може мозъкът да извлече смисъл от недиректния изказ (символното говорене, смисъла между редовете), след това е нужна и интерпретация, за да може мозъкът да облече информацията в такива образи, които най-добре да подхождат на разбирането и ширината на съзнанието на субективния читател. Това е доста работа и като всеки труд води до доста плодове.
Киното, от друга страна, сервира директна информация в подсъзнанието. Всички знаем, че очите имат особена връзка с мозъка и в това отношение визуалното представяне на картините прескача едно ниво в сравнение с книгите. Там, където очите виждат букви, а въображението вижда картини, в киното не се случва нищо - очите виждат картината, която не минава през повече обработка от мозъка и стига до съзнанието в директен вид.



Киното никога не е спирало да търси начини да запази прозвището си "велика илюзия" и винаги е търсело начини да се усъвършенства. То отдавна е осъзнало, че разликата между хубавите и лошите филми е, че при едните на зрителя не му пука за героите, а при другите зрителят е загрижен за героите, проявява емпатия. Тоест - ако зрителят инвестира нещо от себе си в това, което вижда, то се възприема като хубав материал и ефектът от комуникацията между медията и зрителя е по-силен. Така, киното отначало започва да построява така филмите си, че да се въртят около някакъв образ, с когото зрителите да могат лесно да се самоидентифицират - да се вживеят в него, за да възприемат прожекцията от гледната точка на собствена съдба. Книгите правят абсолютно същото. Силата на всеки добър роман е в това, доколко читателят може да открие части от себе си у героите. Колкото по-детайлно е изложен вътрешния свят на героя в романа, толкова по-хубава е книгата, защото толкова по-голямо участие има самия читател, той влага себе си в предварително написания сюжет.

На ден днешен в кино-програмите няма лесно да намерите филми на 2D, като едно време. Всички кино-програми излъчват филми на 3D и 4D. Повече сетива се ангажират в медийната комуникация - докато гледаме филм с лодки, предната седалка ни пръска вода в лицето, докато гледаме филм със земетресения, пружини тресат седалките в целия салон. Колкото повече сетива се ангажират, толкова по-голяма част от зрителя е въвлечена и инвестирана във филма, и толкова по-силна е комуникацията.

На книгите им е невъзможно да направят това. Но те, още преди киното, са осъзнали нещо друго. Нещото, което най-силно въвлича читателя в сюжета, е упражняването на личен избор. Усещането, че читателят има власт над сюжета, е буквален механизъм, който му дава възможност да влага време, труд и внимание в онова, което чете. Тоест, дава му се възможността да инвестира себе си максимално заради усещането, че именно той "гради" сюжета, развива чувство за собственост над сюжета, защото започва да се чувства като самия автор.
Този вид книги се наричат книги-игри. Всички сте чували за тях, но, убеден, съм, почти никой зрял човек не е чел книга-игра през живота си. Това обикновено са книги, чиито абзаци са номерирани и съдържанието им не е хронологически подредено. На края на всеки абзац читателят прави избор. В зависимост от това какво действие ще избере за главния герой, му се казва да отиде на еди коя си страница и да прочете абзац номер еди кой си. Така, в зависимост от собствените избори на читателя, книгата може да завърши по множество различни начини. Освен това, в зависимост от изборите на читателя, цялата история на романа може да изглежда по няколко съвършено различни начина. С други думи - това са книги с отворен край, при които на читателя се преотстъпва част от собствеността на автора, читателят е вече участник във финалното написване на книгата. Обикновено, това са книги с много силен ефект, заради това, че читателят прави много по-голяма инвестиция от своя страна и така неимоверно покачва стойността на всяка една идея, емоция и мисъл, която преживява. Той вече не е жертва на съдбата на необратимите сценарии, не е свидетел - той има власт и я упражнява, което го кара да поеме отговорност за собственото си преживяване от комуникацията.

Ангажирането на физическите сетива при 3D и 4D киното не може да стъпи на пръста на този механизъм, за първи път появил се у книгите. Причината е, че четенето на книга винаги е било самостоятелно занимание. Киното винаги е било групово занимание. Няма как, когато всеки прави различни по вид и посока избори, едно групово занимание от такъв тип да удовлетвори всички зрители/участници.





В този развиващ се свят и променящи се времена от днес нататък ще общуваме с нови медии. Развиващите се технологии вече позволяват на киното и книгите да се допълнят, за да могат да превъзмогнат вродените си ограничения... раждайки компютърните игри.

За много хора е безспорно, че компютърните игри са изкуство. Все още, това хрумване е чуждо на почти всички хора, които, без да осъзнават личната си отговорност да се осъвременяват, са свикнали да образоват новите поколения с произведенията на класическата литература. Обществото залага на сигурно... но не защото държи на миналото, а поради боязън и дълбок страх да пристъпи в бъдещето си. Още когато аз бях малък, голяма част от децата вече не излизаха да ритат топка, в моето детство пионерчетата вече бяха част от едно напълно заличено минало (слава богу). За първи път у нас навлизаха тамагочитата. Българинът осъзнаваше факта, че докато той изостава в политическите си дилеми, най-малките деца по света вече боравеха с напреднали технологии за играчки и се грижеха за понита в телефоните си, вместо да подмятат кукли.

С напредването на десетилетията човечеството свикна с хрумването, че за да може съвременния човек да се нарича начетен, той трябва задължително да е гледал и световно известните филмови класики. По същия начин в древността запознатостта с театралните пиеси е бил белег на висока класа и лукс, който малко хора са можели да си позволят - само образованите, тъй като с образование е разполагал само елита.

Въпрос на време е компютърните игри да повторят всички тези етапи на приемане в обществената култура. Поради огромния си потенциал, обаче, компютърните игри не се отнасят единствено до културните и образователни аспекти на социума, но и до други полета, които киното и книгите никога не са засягали. Например спорта. От една-две години насам компютърните игри официално станаха част от олимпийските дисциплини. Поради особености в документалното оформяне обаче миналите Олимпийски игри не включиха в програмата си играта DOTA заради бюрократично забавяне и усложняването на традиционната откриваща церемония заради включването, което е прецедент. Но тя БЕШЕ в официалната предварителна програма и със сигурност ще бъде част от следващите или най-късно по-следващите Олимпийски игри, по думите на съдиите, защото DOTA по документи вече е официална олимпийска дисциплина и с това е първата компютърна игра, която получи най-висшето спортно признание.

Компютърните игри след много кратко време ще навлязат и в множество други полета от битовия живот, както се вижда от кратките демонстрации на авангардните технологии при игрите:


Презентацията е част от игра, която се разработва по филма The Walk (Разходката), който пък от своя страна е по истинския случай на някой си, който го е направил. В момента има истински случаи, по които са писани романи, по които романи са правени филми и по които филми са направени игри. Докато светът на зрелите хора нехае за отговорността си, това изкуство, което минава незабелязано под невинната дегезировка на развлекателно забавление, се е превърнало в основополагащо вдъхновение на всеки личен детски свят и съвсем скоро, чрез своята тиха революция, ще заеме мястото си като стожер на бъдещата цивилизация, наравно с 3D-принтирането. Не забравяйте, че това, което предстои да обсъдим тук, е оформяло съзнанията ни като млади хора много преди вие, нашите родители, да сте знаели какво е езотерика и да сте се занимавали с философски въпроси от такава сложност (както сами ще се убедите).






За нас, като изследователи, е от голямо значение, да започнем да обръщаме най-сериозно внимание на компютърните игри като информационна медия и изкуство, комуникиращо езотерично, религиозно, социо-културно и конспиративно знание и информация, в някои случаи дори по-добре известните, до сега наричани "класически", произведения. Тази нова медия е еднакво силна както в способността си да просвещава, така и в способността си да пропагандира Новия Световен Ред, с което е от голямо значение за всички видове изследователи и анализатори.


Тази публикация е първа по рода си в България и околността - със сигурност - и за първи път компютърни игри ще бъдат представени в толкова подробно разчетен и разплетен вид. Ваша и моя отговорност е, да сме способни да обсъждаме този предмет на общ, разбираем език. Постарайте се да сте сред единиците от днешните ни читатели, на които им е по силите.

56
Всички теми / Re: Размисли за цивилизацията
« -: Август 01, 2018, 11:24:32 pm »
Току що изяснихме, че на ден днешен разполагаме с прото-технологиите, които ще ни позволят да затворим цялата ни цивилизация в една кутия и да я завържем за балон, който да я прати в космоса.

Ясно е, че при това положение цивилизацията очевидно ще стане мобилна. Откакто човекът съществува, винаги се е опитвал да вземе цивилизацията си със себе си, когато пътува. Това е особено изострен стремеж на цивилизацията в последните векове, който постоянно се засилва, днес повече от всякога. В съвсем скоро бъдеще образната ни представа за Земята ще се промени и хората вече няма да я наричат свой "дом", а завинаги ще я запомнят като своя родна планета, от която всички сме произлезли.

При една мобилна цивилизация, в наш дом ще се превърне океана. Имаме множество исторически примери за това, в случай най-уместен е примера с пиратите от средновековието (или може би най-вече от романтичните филми на Холивуд), които са ползвали за нуждите си много пристанища, но без да живеят на нито едно от тях.

Кой тогава ще може да каже къде точно се намира нашата цивилизация, без да описва широки кръгове с ръце?







Ако аз бях капитана на един такъв кораб, поведението ми щеше да се диктува от това от какви външни материали се нуждая.

Ако съм капитан на такъв ядрен кораб, първото нещо, което ще искам да си осигуря, е ядрено гориво. Няма да имам нужда от ядрена рафинерия, защото, както вече знаем, когато ядрените рафинерии произвеждат ядрено гориво, остатъчният продукт е електричество, което аз мога да използвам на кораба си. Така че, достатъчно е да разполагам с малка версия на ядрена рафинерия на борда на кораба, която хем да ми произведе бъдещото гориво, хем през това време да ми даде още електричество, което ще ми е безплатно.

Ще имам нужда само от суровината - от ядрен материал, било то уран, плутоний или друго. (Плутоният е създаден от хората от уран, но кой знае дали неизследваните дълбини на океана не предлагат залежи от него, тъй като елементът е предвиден в Периодичната таблица преди създаването си.)

АКО имам нужда от уран... Аз бих обикалял островите в океана и бих търсил уранови жили. Когато намеря уранова жила на някой остров, ясно е, че някак си трябва да го усвоя.
  • Единият вариант е, екипажът да усвои колкото може или колкото е нужно, и да продължим мореплаването си.
  • Другият вариант е, да убедим или по някакъв начин са зарибим местните туземци да разработват урановата мина и да складират суровината, докато отново се върнем, за да презаредим след 18 години.



Разбира се, както знаем, има го и въпроса с така наречената Свободна Енергия. До сега говорихме за неща, които никой не може да отрече. Нека обаче предположим, че корабът ни с размерите на самолетоносач не ползва ядрен двигател, а акумулира Свободна Енергия. Това ще промени поведението ми, ако бях капитан на такъв кораб, защото нямаше да ми е нужно да търся гориво от заобикалящата ме външна среда, а от "отвъдната" среда, която не е точно външна и не е точно вътрешна, и следователно може да се приеме, че е на борда на кораба ми по всяко време.
(А и колко според вас е реалното КПД на една АЕЦ? Ако се абстрахираме от идиотско окастрените статистики на тясно специализираните компартментализирани доклади по специфични параметри, можем да се позамислим, защото, както Стантън Фрийдман отбелязва в представянето си в горната публикация... ядрените ракети (синтезните ракети) изстрелват частици, които съдържат 10 000 000 пъти повече енергия от частиците, които изстрелват обикновените химически реактивни ракети. Кой може да изчисли КПД на един АЕЦ спрямо този факт?)

Тогава не бих посещавал никакви острови и най-вероятно не бих имал каквато и да е причина да напускам дълбоките води на океана, освен за да задоволявам някакви ефимерни и субективни заблуди да ги наречем от типа на любопитството и прочие.




Освен ако не беше нуждата от материали. Все пак със сигурност ще ми трябва желязо, мед, калай, и множество други елементи, в прахова форма... Но пък това също е под въпрос, защото, както споменаха във видеото за графена по-горе, чрез влагане на графен в различни други материали се получават продукти с много изменени свойства. От въглерод се правят много неща и кой знае до каква степен може да се стеснят нуждите от външни материали, ако се разработи цялото разнообразие продукти, които можем да направим само от един елемент.

НАСА например отдавна използва филтри от аерогел, за да прихваща прахови частици от космоса за изследване на Земята. Океаните, както всички знаем, са богати на всякакви неща и мнозинството безгръбначни животни в океана разчитат за изхранването си на филтриране на водите около себе си. Ако се разработи достатъчно широко многообразие от синтетични материали на тясна база от само няколко основни елемента, може би като капитан на такъв кораб няма да ми се налага да акустирам където и да е дори и за строителен материал. Може би бих откривал всичко в околните води.

Нещо повече - правили сме го в историята.

В първа глава от книгата си Давидовиц споменава техниката, с която древните египтяни са си осигурявали достатъчно прясна вода за продължително плаване през океана - делвите им, направени от геополимерен бетон, са събирали прясна вода в себе си, когато ги завръзвали под водната линия за корпуса на корабите си. Едно от свойствата на геополимерния бетон е, че действа като филтър в този случай и преминаващата през него вода се десалинира, като солта остава отвън и след почистване и изпразване, делвата отново се потапя в океана.

На ден днешен, след като Давидовиц преоткрива геополимерната химия, тя е доста гореща тема в модерното строителство. Ако се разтърсите в интернет, ще видите, че едно от най-големите преимущества на строителството с геополимерни бетони е локалността.
Днешната доктрина в строителството изисква строителните материали да се добиват от едно единствено място и да снабдяват голямо множество строителни площадки. С други думи, както винаги, секторът страда от централизацията на метода. Така, строителния тматериал не само излиза много икономически скъп и неудачен, но излиза и страхотно екологично скъп, защото, например, за да се задоволят нуждите на централизирания тип строителство в модерен Китай, ще трябва да се премахне горния почвен слой на огромна плодородна територия земя, заради глината в нея. Това ще създаде локална екологична катастрофа... но в екологията по принцип не съществува такъв термин "локални последствия". Бездарното, неудачно световно строителство продължава по този централизиран модел, но геополимерите постепенно променят картинката.
Редица строителни компании (и собственици на имоти) започват да оценяват факта, че геополимерното строителство дава възможност всичко да се произведе намясто, в самата околия на строителната площадка, вместо цимента да идва от циментов възел на майната си и тухлите да идват чак от Турция, като и двете идват от тотално съсипани местни екологични зони. Сложният момент е, че изпълнението на геополимерния строителен проект изисква предварително проучване - какви растения, скали, почвни и води са достъпни в самата строителна площадка и в близката й околия. Има множество рецепти за устойчиви геополимерни бетони (всичките са по-добри от бетона на база Портландовия цимент) и всички имат проста рамка: нужен е някакъв силикат, някакъв силен основен агент, и някакво съединение, богато на алуминий, от който почвата по принцип изобилства. След като се направи проучването, може да се изберат удачните рецепти за геополимерен бетон и всичко да се организира намясто. Без осезаеми последствия за околната среда (защото няма концентрирано изземване на елементи от околната среда, което да изхранва строежите на цели квартали и държави), без самосвали, транспортни фирми и други посредници.

С други думи - геополимерното строителство е технологичен фактор, който прави една цивилизация мобилна.

Ако древните египтяни са успели да стъпят на друг континент, не е било нужно да организират жива верига от кораби, за да пренасят камъни от Египет за нови пирамиди в Америка. Знанието им за геополимерите им е позволявало да носят цивилизацията си със себе си, правейки пирамиди където успеят да стъпят, без да ги носят в раница през океана. Този стожер на тяхната цивилизация им е позволявал и да генерират ежедневни нужни по пътя си, като прясната вода например в геополимерните делви. Предвид тези мобилни фактори на тяхната цивилизация, не е чудно, че по целия свят има толкова много следи, които водят към Египет. (Заради пътуванията си египтяните са първите, които са устаноливи, че Земята е всъщност с формата на кълбо.)

Иронично е как сме загубили именно такава една опора на цивилизацията, която прави цивилизацията ни мобилна. От друга гледна точка, образните представи на крепостната феодална средновековна Европа и без друго не биха довели до откриването на подобно знание, което прави цивилизацията независима от закрепостената локалност.




Следващият въпрос, който възниква, е дали ЩЕ се върна въпросния остров, на който съм убедил туземците да поддържат урановата мина?

Телепортационните технологии са друга тема, която не ми се ще да засягам, защото е твърде спорна и не е нищо, на което човек може да разчита като факт, въпреки множеството индикации и споменавания тук-там, че военно-индустриалният комплекс разполага с такава.

В името на въображението обаче, нека си представим, че открием как се прави. В такъв случай аз, като капитан на описания вече кораб, който съдържа цялата цивилизация в себе си, не бих имал нужда да се връщам на острова с урановата жила.

Достатъчно би било да поставя телепортационен портал там, подобно на фантастичния филм "Старгейт". По този начин, корабът ми, където и да се намира в океана и където и да странства, ще има хем директна, хем индиректна връзка с урановия остров, защото постоянно ще получавам суровината си направо на борда, без да се връщам на пристанището.

Мога да си представя, в такъв случай, че мога да си намеря множество разнообразни острови с нужни за мен материали, за гориво и строителство. Бих могъл да ги скрия добре под земята (защото всичките материали, които ми трябват, са именно и най-вече под земята и без това), така че да не се набиват на очи. По този начин винаги мога да пращам миньорски екипи направо намясто на урановата мина винаги, когато ми потрябва, без никой да разбере, защото тя не би имала какъвто и да е изход към повърхността, не е нужен такъв.
Операторът на борда просто би виждал един списък с всички разработени мини, с които порталът на кораба има връзка, и по това би се преценявала материалната и горивната ни задоволеност, без въобще да имаме географска близост с локациите, съдбата на които слабо би ни интересувала.


57
Всички теми / Re: Размисли за цивилизацията
« -: Август 01, 2018, 09:58:44 pm »
Както е ясно от фалшивите изображения на НАСА и от другите измами на НАСА, по-добре е да не говорим за космоса, защото е почти сто процента вероятно, че не знаем нищо за него. Какво да кажем за руската и китайската космичеки агенции? По мое мнение, аз по-скоро бих се доверил на нещо от НАСА, отколкото на другите две агенции, само заради империалистическата история на Русия и китайското комунистическо потисничество над собствения народ и всичките долни лъжи, изнудване и терор, които доказано са упражнявали и продължават да упражняват върху хората, само за да запазят господството на елита си.

В разсъжденията си винаги се опитват да изхождам от позицията, че никой никога не би ни казал нищо вярно за космоса.

Предпочитам да се вслушвам в разсъжденията и разкритията на сериозните уфолози. Един от истинските сериозни лица в уфологията е Стантън Фрийдман. В това кратко свое кратко представяне на Глобалния съревнователен форум (GCF) 2011, на който бяха поканени и други известни лица в полета като Жак Вале от SRI, Фрийдман споменава много важни опорни точки:


(Стантън Фрийдман има една скорошна нова лекция и едно ново гостуване, които задължително предстои да изгледам, защото са важни)

Фрийдман отбелязва, че флотовете на държавите по света разполагат с ядрени самолетоносачи, които могат да плават цели 18 години без да презаредят гориво. Не само да плават, но са способни и на постоянна война в продължение на това време, стига да им стигнат мунициите за това. За още по-добро онагледяване, може да си представите, че ако ядреният самолетоносач спре да презареди на някое пристанище, и някой от моряците без да иска вземе че направи дете и то бъде качено на борда, следващото презареждане на самолетоносача с гориво ще бъде, когато дете стане пълнолетен гражданин на Океания, докато корабът обикаля света.

Стремежът да се направят свръх-практични ядрени двигатели (не само бомби) е още от зората на ядрената ера. Още на първите нацистки ядрени учени им е било ясно, че бъдещето принадлежи на урановия двигател ("Райх на Черното слънце", Глава 9). Можете да си представите коли, кораби, самолети, косачки за трева ако щете, които се презареждат веднъж на 18 години.

Тук искам да вметна, за обща култура на читателя, че атомните електроцентрали нямат за цел да произвеждат ток. Те дори не се и опитват да произвеждат електричество. Ако някой искаше да произвежда електричество с ядрена енергия, той просто щеше да използва ядрен двигател (каквито ползват ядрените самолетоносачи, но по-малък, каквито са разработвали нацистите едно време), който задвижва стандартен електрогенератор. На пазара в момента се продават дизелови и бензинови генератори, които произвеждат най-различни мощности, за бита, както и за различни полеви дейности. Представете си, че такъв генератор трябва да се зареди с гориво веднъж на 18 години, като през цялото това време произвежда ток.
Атомните така наречени "електроцентрали" произвеждат радиоактивни изотопи за военно-индустриалния комплекс (за създаване на ядрени оръжия и горива за ядрени двигатели). Страничен, остатъчен продукт, като ефект от производството на изотопи, е отделянето на електричество (което не е толкова голямо количество, колкото се афишира). Поради нуждата тези социално неприемливи неща да бъдат скрити под черджето, обаче, тези заводи за радиоактивни изотопи за военната промишленост се скриват сред обществото под образа и названието "атомни електроцентрали". Другата причина тези заводи да бъдат внедрени в обществото е, че по този начин разходите за тези военно-индустриални мощности се поемат от данъкоплатците, на чиито гръб се върши всичко. По този начин, въпросът с построяването или закриването на атомни електроцентрали по света е геополитически въпрос. Важно е кой осигурява реакторите и кой горивото, защото това, логично, определя за кого ще се произвеждат и изнасят радиоактивните изотопи. В случая с малка България, която няма ядрена военна промишленост, въпросът е чии ядрени самолетоносачи ще снабдяваме с гориво - тези на САЩ, тези на Русия или тези на Китай.



С други думи - отдавна разполагаме с технологията. Цивилизацията ни разполага с ядрения двигател, и с ядреното гориво за него. Това означава, че ние с вас трябва лесно да си представим един свят - една световна цивилизация - която изцяло зависи от добива на уран или други основни елемнти за ядрената индустрия. Няма нужда вече от въглища, няма нужда вече от никакъв петрол или каквито и да е други неефективни горива.

Няма нужда дори от централизирано електроснабдяване, тъй като при положение, че всяко домакинство може да разполага със собствен генератор, който ще се презареди за половин час, когато децата станат на 18, АЕЦ-ите могат вече да не се наричат "електроцентрали", а точно това, което са - рафинерии (за ядрено гориво). Петролните рафинерии изчезват от нашите представи.




Нека погледнем с какви технологии разполагаме от гледна точка на машиностроенето, металургията и останалата индустрия:


3D-принтер принтира друг 3D-принтер. Глупака от видеото прави смотан опит да каже, че това все още не може наистина да стане, защото 3D-принтера не можел да принтира моторите и електрониката си. Аз по-скоро бих казал, че 3D-принтерите все още не могат да изпринтират лагерите си, иначе отдавна могат да изпринтират всичко останало. Това е метално принтиране:


Както виждате, принтирането на метални части всъщност може да се каже, че е клон на праховата металургия. Мощен лазер облъчва слой прахови метални частици, като ги споява. След това машината нанася нов слой, така че стария отпечатък да се покрие, и лазерът повтаря следващия отпечатък от горния разрез на модела, който трябва да се получи. Това е абсолютно същото като един от методите в праховата металургия, само че там вместо да се ползва мощен лазер, се ползва силен електрически ток, който се пуска по прахта, натъпкана в калъп, при което прахта се споява. Както знаете, праховата металургия произвежда някои от най-здравите сплави, които се ползват в индустрията (и във военната индустрия, разбира се).

Значи един 3D-принтер може без проблеми да изпринтира сам себе си от метал, включително и лагерите си. Работата е там, че не е нужно да изпринтира съвършени лагери. Нужно е само да може да изпринтира заготовките, а те ще си преминат през друга машина, както видяхме във видеото от предната публикация.

Принтиране на електроника:


Хората от видеото казват нещо много важно: До сега, ние създавахме двуизмерни, плоски електронни платки, и ги слагахме в триизмерни, обемисти кутии. Но след като вече можем да принтираме електроника, можем да правим електронните платки триизмерни и обемисти.

Вече няма нужда да затваряме електронните платки в пластмасови кутии. Електрониката вече може да е ВЪТРЕ в самата пластмаса. Обърнете внимание, например, че цялата електроника на телефона ви е толкова малка по обем, че тя може да се побере в обема на самия пластмасох корпус на телефона. По този начин в телефона си ще можете да си държите например стотинките, защото самият той ще представлява само една кутия.

Всички ние изгледахме много филми за киборзи и човекоподобни роботи, на които им се виждат кабелите, отвсякъде са опасани със снопове проводници и на гърбовете си носят метални раници, където са им електронните части, в стил Робокоп. Всъщност, това е много далече от реалността, която е постижима днес. Всичките тези проводници и електроника може да се намират ВЪТРЕ в металните части на машината!

Например... цялата електроника на един 3D-принтер може да е вградена, зазидана в самата му метално-механична конструкция. Чрез Wi-Fi или блутут 3D-принтера е напълно комуникативен и функционален, но прилича само на едно голо метално скеле.



Всичко това означава, че 3D-принтерът е стожер на бъдещата цивилизация.

  • може да репликира себе си
  • може да създаде различни машини като свои допълнителни инструменти за производството на невъзможни за принтиране части

Това означава, че на ден днешен, ние можем да имаме един кораб (голям като самолетоносач), който се презарежда с гориво веднъж на 18 години, който на борда си може да произведе всяка позната на науката и индустрията машина (стига да бъде снабден с нужните суровини в прахово състояние), и който може сам да поддържа собствения си индустриален производствен капацитет, защото 3D-принтерите на борда могат сами да създават други 3D-принтери.

Единственият оставащ въпрос е, може ли този голям кораб да създаде друг еднакъв такъв голям кораб?

Това е въпрос единствено на дизайн. Както Давидовиц подчертава, древен Египет никога не е бил източник на качествена дървесина. Египет винаги е внасял дървесина от съседните държави за нуждите си. Само че точно това е била причината древен Египет да е бил източника на най-напредналите продукти от дървесина. Поради липсата на местна качествена дървесина, египтяните са изобретили шперплата, който е чудесен продукт и го използваме и до днес.

Още нещо, още в Първа глава четем за лодката на фараон Куфу, която е направена по много иновативен начин. Египтяните използвали факта, че когато дървесината се намокри, се раздува, а кожато въжетата се намокрят, се скъсяват. По този начин може да се построи лодка от малки дървени елементи, сплетени един с друг като пъзел и обтегнати с нанизани през тях въжета с голяма дължина. Така, когато плавателният съд се постави във водата, поради развудането си дървените елементи се уплътняват и поради скъсяването на въжетата се пристягат един към друг. Тези египетски плавателни съдове са били способни на безпроблемно прекосяване на океана, без самата държава да разполага с качествена дървесина или да изисква такава от някой друг, много преди съвременниците на Древен Египет да са правели плавателни съдове с подобни възможности.

Това означава, че е само въпрос на подходящ дизайн един 3D-принтер да може да изпринтира частите за цял самолетоносач. В такъв случай, към всички изброени неща можем да добавим, че такъв един кораб ще е в състояние не само да поправя собствените си повреди и да подменя собствените си части, но и да пресъздава нови кораби.

Какво можем да кажем за новите материали?:


Във видеото се обяснява защо графинът (graphene) все още не е превзел света... но се обяснява и че ЩЕ го превземе, в крайна сметка. Общо казано, графинът ще се отрази на цивилизацията ни така, както се отрази откриването на пластмасата след Първата Световна война.

За графена всеки може да си сърфира, пълно е с информация и с видеота в Ютуб, но сега е важно да забележим, че това е материал със свръх-потенциал, който попада точно в обсега на работа на 3D-принтерите.

С други думи, към представата за бъдещето на цивилизацията можем да добавим, че корабът ще може да произвежда на борда си материали от изкуствени диаманти, до моливи за писане и стотици иновативни и незаменими материали... стига да има наличен въглерод от външната среда, един от най-често срещаните елементи в тази вселена.


Как ще се отрази това на цивилизацията като стремежи и поведение?

58
Всички теми / Размисли за цивилизацията
« -: Август 01, 2018, 05:12:32 pm »
Читателите ни вече би трябвало да са обмислили въпроса, как образните представи за нещата, които сме възприели, влияят на поведението ни. След като Глава 13: Променящи с еобразни представи от книгата на Джим Кийт стана достъпна за вниманието на всички читатели, повечето от вас би трябвало да са запознати със сериозните инвестиции и усилия, които се полагат от световните социо-инженерни центрове, с цел широкоподдържаните образни представи на хората методически да се променят, защото това директно води до определяне посоките на поведението на хората и стремежите, които масите си развиват. Ето оригиналният документ на Станфордския институт от 1982г: http://www.global-vision.org/papers/changing-images-of-man.pdf

Човек рядко знае точно както представлява дадено нещо. За отделния човек важното е, че той си има свое МНЕНИЕ, има своя ПРЕДСТАВА какво евентуално е дадено нещо, и на база тази своя представа, той определя поведението си към нещото, намеренията си към нещото и отсъжда бъдещата съдба на въпросното нещо. Когато човек научава повече, мнението му се променя, представата му се променя, и след като представите му за това нещо се променят, променя се отношението му, поведението му и започва да отсъжда различна съдба за нещото. Действията на всеки човек се коренят в неговите образни представи за нещата. Умните хора държат образните им представи да са обосновани, глупавите хор не се интересуват дали образните им представи са реалистични, но това не променя факта, че човек отсъжда спрямо представите си. АКО образните представи се променят или преосмислят, без значение дали заради узнаването на нови факти или заради възприемането на нови лъжи и заблуди, човек ще промени и действията си спрямо обекта на своите представи.

Нека в тази тема да поразмишляваме над цивилизацията, като понятие. Всеки разбира, че образната представа за това понятие, която мнозинството от нас поддържат във впечатленията си, определя нашето отношение към цивилизацията, нашите намерения към цивилизацията, поражда идеите ни за това каква е най-подходящата посока, в която цивилизацията трябва да поеме и как трябва да изглежда. Нека направим обзор на миналото, и предимно на бъдещето на образната представа за цивилизацията, точно както SRI подхождат в горния документ по адрес на човека.






В миналото, цивилизацията е изчезвала. Глобално - вероятно няколко пъти, както твърдят някои, локално - със сигурност многократно. На много места по пламената са възниквали и напълно са изчезвали цивилизации. Това е основната завръзка в археологията и историческата наука - как да се разгадаят образните представи на хората от една цивилизация, която е изчезнала и която в най-добрия случай е оставила оскъдни следи за представите на хората от своето време? Разгадаването на образните представи на хората от даден забравен от времето период би ни дало отговорът на всички въпроси - какво са знаели и какво са вярвали, какво са постигнали и какво са искали да постигнат.

Какво означава да изчезне една цивилизация?

Една цивилизация се опира на няколко на брой неща. Тези неща, на които дадено нещо се опира, се наричат стожери. Стожер, това е кол в средата на харман, за който се връзва животното (кон, вол и др. ), за да обикаля около него при вършитба (български тълковен речник). Преносно, стожерът е колона, опорен стълб, подпора, на която почива някаква представа. Всяка образна представа се опира и зависи от стожер - тя обикаля около него и изцяло се поражда от него и той определя границите и мащабите на представата. Запомнете този израз, защото темата няма да е самостоятелна.

Няма да се впускам в анализ на това кои са истинските стожери на съвременната цивилизация. Само ще дам пример с по-малките стожери, които поддържат напредъка и развитието й, не самото й съществуване по принцип.
Вземете например лагерите. Човек не може да направи лагери на ръка:


Както чухте, топчетата на лагерите се произвеждат от тези машини няколко дни. Първите лагери, които хората са правели на ръка, са първите - тези на Леонардо да Винчи, който ги е изобретил. Ако лагерите поради някаква причина и по някакъв начин изчезнат, нивото на техническото ни развитие ще се върне в Ренесанса, когато хората са правели дървените лагери на Леонардо да Винчи (към 1500г), защото без тях не е възможно да се произвеждат прецизни механо-технически елементи. Обърнете внимание, че машините, които произвеждат лагери, зависят изцяло от лагери, защото те самите са изградени от лагери. Без лагери, машините, които произвеждат лагери, няма да могат да го правят. Това означава, че лагерите са един от стожерите на съвременната цивилизация. Ако някой бомбардира завод за лагери, той застрашава оцеляването на цивилизацията на локално ниво.

Какво означава оцеляване на цивилизацията и локалка или глобална цивилизация?

Цивилизацията, разбира се, няма да изчезне, защото дори и някой да бомбардира завод за лагери някъде, на ден днешен живеем в ерата на глобализацията. Няма такова нещо като "локална заплаха". Ако България има един единствен завод за лагери, и той бъде стратегически бомбардиран от НАТО, това няма да застраши цивилизацията в България, защото България в ерата на глобализацията има голямо количество чуждестранни търговски партньори и така или иначе лагери ще се вземат от някой, който все още има заводи за тях.

Глобализацията имунизира цивилизацията от локални заплахи. Точно затова в геополитиката е измислено ембаргото. Когато една държава бъде поставена под ембарго, тя с други думи се изважда от глобализирано състояние, което я прави подвластна на локални заплахи, локалите заплахи започват да диктуват благосъстоянието й. Затова една държава се поставя под ембарго, когато някой планира да я постави под локална заплаха.

Последното (значимо) локално изчезване на цивилизацията е било през 1177г преди Христа (така наречената късна Бронзова ера):


Обърнете внимание - това е времето на Тутанкамон, Рамзес II и III, Аменхотеп III, битката при Кадеш, Троянската война и Бягството на евреите от Египет, когато Моисей разделя морето. Всички тези неща се случват в едно и също време - при последното локално изчезване на цивилизацията. Що ни касае нас... доколкото съвременните историци предполагат, прото-траките са се заформили като етнос някъде през 1500г преди Христа, а траките са се обособили като техни наследници някъде около 1000г преди Христа (така наречената Желязна епоха), тоест по това време на Балканите и по нашите земи са живели предците на така наречените траки. Обърнете внимание, че 50% от нещата, с които се занимава езотеричното общество в България, са именно от този период.

Както се разбира от тази много интересна лекция, Средиземноморският регион е бил в състояние на относителна глобализация. Не е имало народ, който да няма връзка с друг народ, както презентаторът казва, не е имало народ, който да пропуска три стъпки от колелото на диаграмата в началото. Тоест, ако два народа не са се познавали и не са имали връзка помежду си, те задължително са имали поне един общ приятел, който е познавал и контактувал и с двата. В такова състояние никой от онези народи и държави не е бил уязвим към локални заплахи. Накрая на лекцията, когато са въпросите от публиката, презентаторът подчертава, че действително има намерени писмени доказателства, че по онова време народите са сключвали военни пактове - че ако единият е нападнат от някого, се приема, че партньорите му в пакта също са нападнати. С други думи това е била една глобалистична търговска атмосфера, която е имала и своя версия на НАТО.

Въпреки това, тази цивилизация и замесените в нея народи потъват в тъмни времена. Лекторът изтъква тезата, че за да се случи това, трябва да е имало не локална, а глобална заплаха за цивилизацията (след което се впуска в уточняване каква евентуално би могла да бъде тази глобална заплаха).

Важно е да разбираме всичко това, защото скоро след локалното затриване на цивилизацията в Средиземноморието през 1177г стартира Римската цивилизация, започвайки от италианския град Рим около 800г преди Христа. Може 400 години да ви се струват много като за онаследяване, но периода между 1200 - 800г преди Христа се нарича Тъмната епоха в Гръцката история, защото от нея и за нея не са намирани писмени данни. Разберете за какъв разпад на цивилизацията става дума.

Разберете и какво начало е това. Както всички знаем, тръгва от Италия, която е с формата на ботуш. Както всички знаем, свидетел е на рождението и разпването на Спасителя Исус. Както всички знаем, смята се за начало на Западната цивилизация и дава архитектурата на съдебните, банковите и държавните храмове на Западната цивилизация. Свидетел е на Клеопатровите египтяни и затова пази и тяхната архитектура, както и доста египетски ритуали (това също добре знаем). "Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги", е писал Джордж Оруел. Писмеността е един от стожерите на цивилизацията.





Знаем, че Египетската цивилизация многократно е губела някои от своите стожери. Всеки път, когато цивилизацията губи някой свой стожер, това е начало на нова епоха в нейната история, Древен Египет, Старо царство, Средно царство, Ново царство... винаги характеризираща се с все по-малко просветленост и проникновеност. Това кара съвременните изследователи да остават с впеатлението, че Египетската цивилизация, дори и да е част от развиващата се глобална цивилизация днес, никога да не е успяла да възстанови онези стожери, които е загубила в миналото.

Пирамидите са най-яркия пример за унищожен стожер на една цивилизация. Книгата на Давидовиц в нашата Библиотека подробно разглежда въпросният стожер. Това е техническо знание, което древните египтяни са имали и което им е позволило да направят пирамидите - знанието за геополимерните бетони. Давидовиц обръща внимание на същото, на което и SRI обръщат внимание - това знание, превърнало се в стожер на древната Египетска цивилизация, е следствие от образната представа за света, която са имали. То произлиза от техния пантеон и точно като вързано стопанско животно обикаля около техните религиозни представи, които оформят мащаба на това знание.

С това си знание те са направили паметници - техническо постижение, които съвременната ни цивилизация не може да повтори днес. Забележете как именно заради техническите постижения на тяхното знание някои от нас днес са склонни да възприемат древния египетски пантеон не като религиозна представа, а някаква конкретна представа, с физическо проявление. В крайна сметка, ако знание, което се е зародило поради религиозни вярвания, е довело до такива впечатляващи технически резултати, умът ни подсказва, че въпросните образни представи на тези народи не са били религиозни, а може би напълно практични. Точно това кара много от нас в така наречените езотерични общества да имаме различни образни представи по религиозните въпроси - ние сме по-склонни да считаме анунаките на древните шумери за конкретни, физически същества, буквално дошли от космоса, а не за умствени религиозни построения. Ние имаме различни образни представи от по-голямата част от съвременното човечество и тук се коренят много от разликите между социалните общества на нас като малцинство и на останалия свят като мнозинство, както обсъждаме в темата на Веско За и против хората.

След загубването на това знание и унищожаването на този стожер, образните представи на египтяните се променят и те никога повече не успяват да възстановят загубената си цивилизация. Древен Египет си отива и идва времето на Старото Египетско царство, но пирамидите остават. След като образните представи на хората са се променили, те вече не са в състояние да възпроизвеждат знанието, с което разполагат, а единствено да опазват колкото се може по-дълго време постоянно изчезващото и все повече забравяно старо записано знание. Когато и то се изчерпва, идва време на Средното Египетско царство, което вече не е способно на нищо от строителните технически постижения на предците си. Но пирамидите остават. И продължават да стоят и до днес. Те са постижението на хора с различни образни представи за света от нашите. Начинът, по който мислим, предопределя знанието, което можем да открием и запомним. Самият Давидовиц е добър пример за това колко е трудно да преоткрием старо знание. Той самият преди десетилетия е разгадал как са били произведени пирамидите, но е много по-лесно да промениш образните представи на един човек, отколото на всички, така че цивилизацията да се възползва от това.

Навярно нещо глобално се е случило назад в историята, защото този стожер на цивилизацията е еднакво изчезнал навсякъде и навсякъде е остави ледни и същи следи. Навсякъде по света се открива строителство с геополимерни бетони, както споменавам по-широко в темата Циклопно строителство и "митологично" каменоделие и навсякъде се забелязва същото все по-технически елементарно надграждане върху същите древни основи, маркирайки по този начин онаследяващите се все по-невежи в строително отношение епохи. Така е и на Американските континенти, и в Азия, и в Африка, както и в Европа и дори на Балканите. Библията споменава за такъв глобален катаклизъм, който не само е унищожил стожерите на цивилизацията глобално, но и почти е заличил човешката популация отново на глобално ниво. Нийнхюис разглежда този проблем по-дълбоко в Старата Земя - защо НЕ. Интересното е, че и в онзи древен глобален катаклизъм, и в локалните разрушения и амортизации на Египетската цивилизация, явно все става дума за религиозен елемент - за кардинална промяна в образните представи на хората.




Самата Римска цивилизация - Цивилизацията на ботуша - също се е разпадала заради образни представи. Смята се, че основната причина за разделянето на съвременната цивилизация на Западна и Източна е недостатъчното технологично развитие. Римската империя е била толкова добра империя именно заради образната представа на римляните - че силата на държавата е в инфраструктурата. Техническият израз на тези им представи е бил строежът на пътища, чиято идея е била, да се улесни транспорта по дължината на империята. Но най-вече - транспорта на новини.

Както се спекулир по форумите, с кон може да се минават около 40км дневно, а разстоянието между Неапол и Рим по модерни пътища е 226км. Това значи, че новините между двете дестинации пътуват за 4 дни. При това положение, новините между източната Римска империя и римските части на Британските острови отнемат страшно много време.

Днес говорим за информационни войни, хибридни войни, намеса в държавни избори чрез фейсбук-профили, фалшиви новини - неща, които биха звучали абсурдно за старите хора, които живеят в миналото. Но точно тази разлика в ритъма на осведомеността е била причината в крайна сметка в Римската империя да се обособят две зони с достатъчно различни образни представи, за да се породи идеята за държавен развод и на практика разпадане на Римската цивилизация на отломки. Днес разликите в образните представи на Източна и Западна Европа е в пълна сила, следваки разликите в образните представи на Западната Римска империя и Византия. До ден днешен тоталитарните режими използват техниката на желязната завеса, за да опазват собствените си локални образни представи и по този начин директно да опазват хегемонията на режимите си.

Затова интернет също е стожер на цивилизацията. Ако някой тактически бомбардира един от сървърите на интернет в САЩ или Европа, това ще представлява висок риск за съвременната глобална цивилизация и последствията от това може да са равни по сила на връщане в Ренесанса, ако някакъв глобален фактор възпрепятства световното производство на лагери.




Стожерите на цивилизацията са такива зависимости, които сами поддържат себе си. За пример може да послужи чдесния роман "Метро 2033" на Глуховски. В случай на такъв сценарий, в който глобална ядрена война унищожи условията за пребиваване на повърхността на планетата и човечеството се оттегли под земята, то ще използва всички налични запаси от технология и знание... докато технологията не изгние и докато помнещите знанието не умрат от старост. При наличие на такива глобални фактори, които действително да могат да застрашат глобалната цивилизация, дори и помнещите знанието да могат да го предадат на другите, учениците им никога няма да го видят наистина. Строителите на пирамидите също са предали знанията си на своите ученици, но в условията на застрашаващи цивилизацията фактори, без стожерът да бъде поставен, без нищо да бъде построено, това ще се забрави и въпреки преподадените уроци, учениците няма да могат да построят пирамидите на своите учители. И това се разглежда от Давидовиц в книгата му.

Ако възпроизвеждането на стожера е прекъснато, има много малък прозорец да бъде възстановено - годините живот, които остават на онзи, който има знанието. Ако всички заводи за лагери в глобален мащаб бъдат унищожени, и човечеството не успее да построи нов завод за лагери в рамките на оставащия живот на досегашните работници в унищожените заводи, то няма да успее да запази технологичното си ниво. В технически план, човечеството ще навлезе в цикъл на преоткриване на това достижение, който ще отнеме почти толкова време, колкото е отнело на лагерите да се развият от Ренесанса до сега. Това само при условие, че всичко друго остане непроменено - тоест само при условие, че същата глобална заплаха няма никакъв ефект върху останалата индустрия, образование, медицина и социални явления.


Така стигаме до два основни въпроса, които определят бъдещият образ на цивилизацията - образните представи на хората, и технико-производствените възможности. Образните представи определят какво ще си представят хората, а технико-производствените възможности определят как ще го постигнат. Ако представата на хората за идеалния човек е роб, те ще се стремят да бъдат роби и ще го постигнат. Затова световните социо-инженерни центрове като Тависток и SRI инвестират толкова много в оформянето на образните представи на хората. Но с това се занимава изследването на Джим Кийт.

За да обсъдим постижимите вероятности за бъдещето на цивилизацията, нека се замислим за образните си представи по отношение на космоса и нека разгледаме свързаните с тях технически възможности.

59
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Август 01, 2018, 11:54:17 am »
31.07.2018

Здрасти, *****

Винаги се вълнуваме, когато на годишната ни конференция за първи път гостуват презентатори, които имат нещо наистина стойностно за споделяне с публиката и за нас е чест да сме първата платформа за някои публикации.

Въпреки че Кен Уийлър е пуснал книгата си в интернет вече от няколко години, една видео-презентация много ще улесни разбирането на хората, които не са технически ориентирани. Той е направил множество кратки видео-презентации в Ютуб, но сега за първи път ще даде изчерпателен преглед на работата си, което ще отнеме близо 2 часа!

Ето някои от въпросите, на които се спира Кен - някои въпроси са наистина дълбоки:
  • Той разглежда природата на магнетизма, което никога няма да го откриете в учебник, защото като цяло академичният свят си няма идея какво е магнетизма и дори си го признават.
  • Впуска се в разнообразните геометрии, свързани с различните проявления на магнетизма.
  • Разликата между малките и големите магнитни полета и защо много хора се разочароват, когато научат за тази разлика.
  • Резултатите от собствените му експерименти, когато прилага магнити върху семена и др.
  • Малко речникови понятия, които на повърхността приличат просто на някакъв жаргон, но ще научите, че определени думи се използват много специфично, за да се подчертаят важни разлики.
  • Как да си направите усъвършенстваните феро-флуидни лещи, които са изобретени от приятелите му. Това може би е първото отворено представяне на метода, правено някога.
  • Как е използвал някои от тези методи за много специфичен вид кръвен анализ.
  • и много повече...

Повече информация и купуване тук: http://www.emediapress.com/go.php?offer=&pid=118






Да, заради метода за лещите поне може и да взема лекцията. Говорел е преди за разликата между малките и големите магнитни полета, но само като загатване, това е втората причина да взема презентацията. Само се надявам разликата да не е точно това, което си мисля (КПД>1 при динамото на Клементе Фигуера идва от тази разлика, за която аз си мисля) >:( Но ще дам пари на Кен Уийлър.

Колкото до останалото, Апокрифна Академия реши да се възползва от намаленията, които Мураками скоро ще оттегли. Така че лекции ще има :) Търсят им се преводачи или ентусиасти да им направят субтитри, понеже аз съм зарит с неща.


60
Всички теми / Re: За и против хората
« -: Юли 31, 2018, 10:25:51 am »
Цял живот се опитвам да разплета този въпрос. Споделям мнението, че от хората не става абсолютно нищо. Както вероятно почти всички тук до сега изказали се в темата, контактувам само с двама-трима човека, а с останалото човечество се държа като с предмети и съм принуден от оцеляването да го правя.

Продължавам обаче да чувствам, че не съм напреднал и сантиметър в разплитането на въпроса. Настроението ми към хората беше такова от самото начало и до днес то продължава да е едно и също. Няма как да нямам усещането, че може би не успявам да пробия отвъд очевидното. Минава все повече време и ставам все по-информиран, трупам и все повече житейски опит, остарявам също така, възрастта променя мисленето, но мнението ми не се променя.

През годините се опитвах да си обясня явлението "човешки добитък" по няколко начина.

  • Метафизично: Има хора, така наречени "любимци" или "животински инкарнации" и те са страшно много. Това обаче е мнението на една силно дискредитирана прослойка, чието основно верую е Ню-Ейдж културата на ЦРУ. Освен това, въпреки че познавам много хора, които смятат така, все още не съм чул за никакви доказателства в такава посока. Всичко, което тази прослойка може да предложи като източници или доказателства, са ченълинги и точно тук толерантността ми свършва.
  • Конспиративно: Ясно е какъв огромен ресурс и труд е впрегнат в целта човечеството целенасочено да се извращава до това, което наричаме "добитък". Доктрините на Новия Световен Ред не крият искрената си мотивация елитът да постигне именно това. Но въпросът тук е - дали всичко това наистина се постига от елита, или е напълно естествен процес, който просто удовлетворява желанията на елита? Има и достатъчно индикации за провалите на НСР, тези машинации са под силен въпрос, защото стремежите им, колкото и да са грандиозни, няма как да се реализират на фона на 8 милиарда души. Независимо какво си мислят разни псевдо-конспиратори по долнопробни форуми, в литературата на сериозните изследователи на конспирацията няма индикации планът за намаляне на световната популация чрез световна война или каквито и да е други методи да изглежда възможен. Няма как да не си задавам въпроса, дали наистина този "добитък" навсякъде е постижение на Новия Световен Ред, или е просто едно от многото неща, които елитът си приписва като свой успех.
  • Психологически: Може би проблемът е в мен? В хората като нас, които се мислят за различни? В тази посока стигнах до един действително верен извод: Всеки човек е свободен да бъде какъвто поиска. Тъй като е вярна закономерността, че човек мрази другите заради онези черти, които мрази в себе си, се получава така, че аз мразя другите заради това, че си позволяват да бъдат такива, какъвто аз никога не си позволявам да бъда. Тоест мразя другите заради това, че си дават свободата, която аз не си давам (в определени направления). Това със сигурност е интересна завръзка, която отговаря на въпроса КАК, но определено не отговаря на ЗАЩО, защо хората избират да бъдат добитък, а аз не. Аз виждам само негативи, до какво се опира, какво обославя техния избор?
  • Житейско: Може би така е било винаги? Може би живеем в безпрецедентно време, никога преди в историята човек не е бил подложен и не е имал достъп до толкова много информация. Поради това със сигурност човекът от миналото не се е ангажирал с толкова много проблеми, колкото ние се ангажираме, просто защото хоризонтът му е бил много по-тесен от нашия днес. Може би сме изправени пред нуждата да увеличим капацитета си, защото твърде много глобални проблеми са отвъд нас и не можем да ги решим поединично? Хората в античността са можели да решат всичките си проблеми, защото те са засягали предимно тях и проблемите им са били разрешими от един човек. Светът не е бил глобализиран както днес и следователно не е имало проблеми, глобални, разрешими само от широк колектив, каквито ангажират нас сега. Може би един живот е твърде кратък за проблемите, които са ни интересни на нас днес? Може би в днешно време човек за първи път има възможността да се занимава с количества информация, която няма как да реализира в един живот и която твърде много надхвърля жизнения му път, създавайки усещането за безпомощност, безсмислие, вътрешна самота, вътрешна изолация от останалия социум и тн? Може би хората винаги, през цялото си съществуване са били "добитък" и просто съвременната информационна околна среда, която сме изградили днес, особено остро подчертава точно това, който факт може би се е размивал в примитивизма на миналото?

Никакъв конкретен отговор през всичките тези години разследване по въпроса.



Факт е, че хората се интересуват само от сетивни удоволствия, нямат разбиране за изпитване на духовно удоволствие, което не е свързано със сетивното блаженство. Хората се интересуват единствено от плитки забавления. Само сложните забавления, които искат повече инвестиране и са по-разтеглени във времето, осигуряват душевно удоволствие. Духовните придобивки винаги изискват време и посвещаване и точно тук е въпросът - тъй като хората са убедени, че се живее само веднъж и масово не вярват в задгробния живот, както е вярвал човека от древното минало, те се опитват да имат всичко в един живот.

Така, те се опитват да имат колкото се може повече в рамките на един живот. Това означава, че ще се стремят само към материални и сетивни неща, защото само тези неща се побират в рамката на един житейски път.

Няма духовна ценност, която да се побира в един единствен живот. Затова на масовото стадо философските идеи, дългосрочните морални постижения, духовните придобивки и въобще всичко, което е по-голямо от живота, който им остава, те знаят за него, но се абстрахират съзнателно.

Според мен хората заслужават пълно презрение. Те така го искат! Това е сделката, на която са съгласни - те са съгласни да получат пълното презрение на шепа хора, един на милион, за да вярват в своята измислица (че няма задгробен живот). Справедливо е да получат своята част от сделката, след като ние всеки ден търпим тяхната. Би било безотговорно от наша страна, ако не ги презираме. Как беше приказката... "да презираме порока у хората".

Такова е мнението ми за сега. Нормално е, когато човек разглежда живота си отвъд рамките на физическите метаморфози, да се грижи за бесмрътната си душа и да инвестира в бъдещето си след този живот по същия начин, както постоянно и настървено инвестира в бъдещето си до изтичането на този му физически живот. С други думи, основната разлика между нас и тях е далечината на погледа.


Но как мога да съм сигурен дали това е наистина така, без да имам един исторически поглед над времената? От малката ни перспектива всичко това си остават само доста обобщени предположения.

Единственото сигурно за мен е, че докато мен ме има, и докато стадото го има, враждата помежду ни няма да спре.

Страници: 1 2 3 [4] 5 6 7 ... 47