Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 45 46 47 [48]
706
Глава 4

Култура

Културите се създават, за да предпазват властовите структури. Културата е силовия учредител на авторитета.

Културата усуква принципите с цел да брани авторитета на злото. Културата трябва да ви убеди, че не е грешно, когато законът смъква стойността ви и унищожава свободата ви. Културата убеждава хората в това, като създава перверзии в концепцията на морала. Моралът значи свободи. Неморалността е зло. Упражняването и защитаването на свободата е морално. Унищожаването на свободата е неморално. Това е чистата истина на моралността.

Благоразумието е уместно прилагане на принципа. Неблагоразумието е глупост. Благоразумието не е моралност. Не е неморално да ритнеш тежък камък с босия си крак, но това навярно е глупаво. Благоразумието е въпрос на прилагане на принципите и мъдростта, която сте събрали през живота си, за да постигнете целите, които сте поставили пред себе си. Това е възможно чрез свободата. Без свобода, благоразумието е безсмислено. Моралността трябва да е преди благоразумието.

Великата лъжа на културата е, че авторитетът не е обвързан с моралността, и че авторитетът може със сила да налага собственото си благоразумие върху вас. Великата лъжа на културата е, че вие струвате по-малко от закона. Културите учат, че намеренията на благоразумието могат да се налагат със сила. По този начин те се сдобиват с извинение за това, че контролират живота на хората.

За да могат хората да се учат, да растат, и да намират щастие, те трябва да са свободни да проверяват доколко разбират принципите. Със свобода, те могат да направят това чрез процеса на вярата, пробата и грешката. По този начин децата израстват от незрялост до зрялост. По този начин човешките същества се сдобиват с мъдрост.

Културите са агенти на злото. Целта на злото е да прати по дяволите вашата способност да растете и да ставате силни чрез мъдростта. Целта на злото е унищожението на вашата стойност. За да се сдобие с контрол над вас, културата разпространява лъжата, че авторитетът не е обвързан с моралността. Тя учи, че авторитетът може да унищожи свободата, ако му скимне, и изтъква благоразумието като причината, заради която да се подчините. В името на това да ви защитава, културата твърди, че унищожението на свободата е моралност. Културите се преструват, че злото е добро и че доброто е зло.

Благоразумието може да се открие навсякъде около вас. То се открива в изборите, които правите всеки ден. Дори когато правите грешки, се учите на благоразумие. Благоразумието не може да се налага със сила. Да се налага благоразумие със сила е закон. Законът е лъжа. Без свободата да избирате, не можете да се научите на благоразумие. Не можете да сте щастливи.

Моралността се открива навсякъде около вас. Където и да я откриете, там откривате и щастие. Където и да откриете неморалност, там ще откриете и страдание. Културата налага авторитета със сила, като унищожава свободата със закон. Това е неморалност.


Контрол над словото

Словото се контролира от културата, защото словото разпространява мъдростта. Комуникацията между хората ускорява растежа и ученето в експоненциална степен. Хората сами се учат на принципите чрез експериментиране с околната им среда, но те се учат много по-бързо, когато могат да комуникират мислите си чрез словото. Речта е възможно най-мощния инструмент на човечеството. Чрез него и възрастните, и децата ускоряват знанието си в каквото и да искат да научат.

Културата не може да си позволи стремглавото разпространение на човешкото разбиране. Ако хората научат за своята собствена стойност и потенциал, те никога няма да се подчинят на изкуствените авторитети, поставени над тях. Културата значи контрол.

Културите са създадени с цел да защитават властимащите, да предпазват онези с авторитет. Работата им е да се погрижат словото да не протича свободно. За да постигне това, културата установява едно рутинно подкопаване на разума и чистотата на словото.


Авторитетът подлежи на съмнение

Културата първо заклеймява съмнението в авторитета като неморално. Властването на закона, абсолютно уважение към силовото налагане на закона, характерът в политиката и благородството на царя са все примери за подкопаване на разума от страна на културата. Културата не може да позволи хората да се съмняват в подчинението си на определен закон, или на определен цар, или на определена авторитетна институция. Вместо това, тя учи, че тези неща са над съмнението. Никога не е позволено да се изразява съмнение към царя, диктатора, или демокрацията. Във всяка култура, измисляна някога, авторитетът има върховенство над човечеството.

Най-високият екстремум на съмнението в авторитета е обсъждането на убийството на авторитетите. Даже изпринтирането на едно такова изречение ще накара онези, живеещи под каквато и да е култура, да потръпнат. Такава е хватката, която културата има над словото. Съмнението, дали авторитетът е нещо правилно или неправилно, не е позволено. Системата е над вас, вие няма да й отвръщате. Въпреки че законът счита себе си за морален заради това, че се самоотбранява с агресия, той ви учи, че вие постъпвате неморално даже само като си помислите да се браните от него. В културите от историята има различни форми на по-нисши табута върху съмнението в авторитета. В модерни времена, това е най-очевидно при срама и позора, изсипвани върху всеки, който се съмнява дали полицията, учителите от общественото образование или други държавни служители заслужават уважение. Тяхната работа се смята за по-висша от работата на всички останали. Техните действия и техните служебни постове се поставят над укора и над упрека, защото са агенти на авторитета. Това понякога се нарича "уважение към институцията" или позицията. Да поставяте под въпрос тяхното право да се месят в живота ви, ще ви навлече презрението на културата. Това е контролът над словото.

Друг пример е вярването, че плащането на данъци е благородно. Нито един човек не би ги плащал, ако не беше длъжен. Нито един човек не плаща и лев повече, от колкото му искат, под заплаха от опандизване. И въпреки това, навсякъде из културата чувате разни хора да говорят за благородството на това да се плащат данъци. "Данъкоплатец" е титла, давана от онези, които се опитват да придадат легитимност на политическите спорове.

Културата учи, че добрите хора са онези, които позволяват да бъдат изнудвани и контролирани без замисляне. Подчинението на произволен закон под властването на закона се нарича мъжество. Колкото повече един закон е унищожителен за човечеството, толкова повече културата ще превъзнася като благородни онези, които му се подчиняват.

Ако авторитетът не се поставя под съмнение, ако се приема за уместния господар на човека, резултатът е робство. Германците се провалиха, когато трябваше да се усъмнят в културата, налагана им от Национал-социалистическата партия. Резултатът беше робското им служене на Адолф Хитлер и военната му машина. Милиарди се провалиха в това да се усъмнят в културата на "братската кръв", въздигана от комунизма. Резултатът беше тоталитарно робство и смъртта на сто милиона души. Голяма или малка, когато предадете ума си на някоя култура, тя ще ви превърне в инструменти за собствената си цел. Започва се, когато ограничите словото си заради страх от културата.


Отклоняване от благоприличното

Следващата стъпка от културната манипулация на словото е създаването на благоприличие и любезност. Тези двете дефинират изкуствените врагове на обществото, към които културата ще иска да се насочите, вместо към авторитета. Те са своеволно създадени така, че да отвличат вниманието от злото на авторитета.

Какъв щеше да бъде света, ако имахте свободата да си отваряте устата? Умовете на хората са овързани под идеи, наречени културно благоприличие, политическа коректност и любезност. Политическата коректност е измайсторено робство. Та насочва вниманието върху контролирането на речта на хората по такъв начин, че те вярват, че врагът на хората е нелюбезността. Тях ги учат да вярват, че те по природа са естествени расисти, сексисти и циници. Само когато културата поддържа строг контрол върху словото, само тогава хората са в безопасност от техните собствени демони. Културата учи на ограничената човешка стойност.

Грубостта на езика е срамното говорене на думи или концепции извън културното благоприличие. Въпреки че в една дума няма нищо лошо, и въпреки че езици са измислят и променят всеки ден, културата иска ние да вярваме, че злото се корени в думите, които използваме, вместо авторитета, който премазва човешкия дух. Да кълнеш, означава, да пожелаваш вреда на някой човек.

Клетвата е заричане в действие. И все пак и двете неща са били извратени, така че да ви научат, че речта е злото нещо, а не унищожаването на свободата, извършвано от злите хора. Всеки път, когато откриете елемент от речта, който е културно неприемлив за изговаряне, ще откриете и изкупителна жертва. Конкретният случай е без значение; културата винаги измисля благоприличие, за да прикрие тиранията. В началото на национал-социалистическото движение на Германия, беше изработена такава култура, която да представя защитаването на някой евреин като неприлично. Същевременно тази култура направи така, че да се приема за грубост, ако някой предизвиква онези, които осъждаха евреите. Този шаблон се открива във всяка култура, създавана някога. Нацистката култура не е целяла да постигне контрол над евреите, целяла е контрол над германците.


Избор

За да се освободите от контрола на словото, трябва да проумеете принципа на личната обида. Ако сте обидени от дума или изречение, тогава значи сами сте избрали гнева и болката. Културата иска да вярвате, че гневът и болката са ви били насила причинени, но това не е вярно.

Културата иска да вярвате, че злото лежи в обсъждането на идеи, или в разменянето на преднамерени или непреднамерени обиди. Тя иска да вярвате, че определени думи, или алюзии, са именно мястото, където се е свряло общественото зло. Ако злото може да създаде враг в лицето на словото, то ще може да ви убеди да му предадете контрола върху него. това е замисълът и целта на културата.

Въпреки че хората чувстват, че е напълно оправдано да се обиждат от речта, това все пак е напълно техен избор. Те са свободни да чувстват каквото поискат, когато чуят какво мисли друг човек. Въпреки това, решението, което културата предлага, е речта да се насили в един коловоз, който е по нейния вкус и интерес. Веднъж след като повярвате, че контролът над речта е нещо благородно, не бихте се зачудили, защо е неприлично авторитетът да се поставя под съмнение.


Премазване на човешкия дух

Сред възрастните навсякъде по Земята се откриват всевъзможни култури, но те най-лесно се забелязват при децата. Културата създава идеи за стилова принуда, принудителен телесен образ и принудителни действия. Да предпочиташ розово пред синьо е лично предпочитание. Да носиш синьо, защото те е страх да носиш розово, е разрушението, причинено от своеволието на културата.

Културите ограничават избора, достъпен за хората, като своеволно създават правила във вашия живот, и ги налагат чисто и просто със силов натиск. Когато духът на хората е пречупен, културата вече може да получи подчинение.

Когато хората се страхуват да ходят гордо изправени, защото вярват, че не са достатъчно привлекателни, богати или образовани, културата мачка техния дух, като ги учи, че имат ограничена стойност. Хора, които не познават собствената си стойност, са лесни за контролиране.

Видовете натиск сред децата са пример за културата на по-силното зло. Онези деца, които най-добре разбират как да се съобразяват с културните норми и да прилагат най-стриктното им налагане над другите, са и онези, които се сдобиват със социална власт. Това е вид и сянка на културата на нациите и царете.

Образцови поданици на културата са онези, които сами се шаблонизират точно според идеалите на културата. Твърди се, че това значи стил, реч, образование и икономика. В действителност, това означава подчинение. Културата учи хората да идеализират съвършения поданик. Тя го прави, защото иска също и вашето подчинение. Обществото награждава тези хора, защото са лесно оформяни от културата. Силите на авторитета и принудата във всички сфери на живота винаги ще награждават примерния поданик със символи на благородството и винаги ще наказват онези, които не успяват да отговорят на стандартите на сервилниченето, с унижение и подигравки. Това създава културата. Така се правят роби. Този разпад на човешкия дух в крайна сметка принуждава всички да сведат глави. Много малко хора дори ще посмеят дори да си помислят да се борят със силовата структура, почти всеки приема авторитета.


Арогантност срещу самонадеяност

Културата учи, че арогантността е неоправданата оценка на самия себе си. Вие сте същества с неограничена стойност, културата ви лъже. Арогантността е осъждана от културата, защото културата не иска хората да разберат колко висока е стойността им. Тя целенасочено обърква значенията на арогантност и самонадеяност. Самонадеяността е вярването, че сте по-ценни от другите. Всички хора имат безкрайна стойност. Да бъдете самонадеяни, означава, да понижите стойността на онези около вас. Авторитетът е максималната самонадеяност. Той просва хората по гръб веднага щом посмеят да повярват, че стойността е в тях, а не в закона.

Арогантността е проумяване на вашата собствена стойност. Културата я осъжда, с цел да внуши, че вие не сте с достатъчна стойност, за да направите, за да кажете или за да постигнете нещата, които желаете. Арогантността обижда другите, защото те през целия си живот са били учени от културата на това, че имат малка или никаква стойност. Те са наранени от недоразумението на схващането, че арогантните хора са по-добри от тях. Тях ги учат, че арогантността е самонадеяност. Ако хората не се увличаха толкова лесно от доктрините на културата, те щяха да разпознаят, че всички хора имат еднаква стойност. Когато те видят арогантността на човека, който има вяра в себе си, повече от тяхната собствена, те ще се обрадват. Ако един арогантен човек има голяма стойност, тогава значи те също имат. Културата осъжда арогантността, с цел да прекърши духа на вярата. Без култура, хората ще си позволят да пируват във вдъхновението, което арогантните хора създават. Арогантността да вярваме, че можем да летим, да лекуваме болести и да постигаме чудеса! Арогантността да предложим, че човек може сам да е управител на себе си.


Ентусиазъм и възбуда

Ентусиазмът към живота често е обект на подигравки от страна на културата. Онези, които са въодушевени от чудото и красотата на нашия свят са опасно близо до осъзнаването на своята безкрайна стойност. Културата не може да позволи това.

Възбудата и ентусиазма са позволени само в ограничени и предварително установени норми. Всяка култура е различна, но всички култури дават "приемливи" напътствия и отдушници на въодушевлението. Тези отдушници отклоняват арогантния израз на ентусиазма, така че околните хора да не се вдъхновят.

Културата отхвърля постиженията, сякаш постиженията не са възможни за нормалния човек. Тя учи, че повечето хора могат да очакват само ограничен успех в живота си. Тя учи хората да приемат, че мечтите са недостижими. Без изключение, причината за това, че мечтите са толкова трудни за достигане, се коренят в културата. Законите, контрола, и прегазването на човешкия дух ограничават способността ни да постигаме.


Просто човек

Културата има вариации на израза "просто човек", на всеки език. Фразата намеква, че стойността на хората в крайна сметка е ограничена. Тази фраза е лъжа.

Хората имат неограничен интелектуален капацитет. Нещата от зоната на свръхестественото в древните времена днес са всекидневие. Принципи, които са невероятно сложни, стават прости за интелигентните същества още докато ги проумяват. Със свобода, колкото повече растете и се учите, толкова повече мъдростта отваря съзнанията ви, за да приемете чистотата на нашата действителност.

Културите често учат, че интелигентността се наследява. Успоредно със схващането, че по-силните са по-интелигентни, това учение е измислено да намеква, че онези, които имат авторитет, с право се считат за по-интелигентни. Измислено е да учи, че интелигентността на хората е ограничена от физическия строеж на мозъците им. Онези, които не са облечени в авторитет, очевидно не са квалифицирани да управляват себе си. Културата иска хората да приемат ограничението, за да преглътнат подчинението.


Героизирането на историческите злини

Съвременната култура тенденциозно романтизира злините в историята. Геноцидни завоеватели като Александър се сдобиват с титлата "Велики". Царствени господари се удостояват с честта "бил добър цар". Комунистическото робство се почита под претекста, че Йосиф Сталин бил причината системата да се провали. Убийствата на полицията се избелват под мотото, че защитавали властването на закона. Касапниците се идеализират с лоялността на армиите.

Културата иска от нас да игнорираме същността на историята. Тя иска да вярваме, че историята представлява фантазии и приказки, вместо борбата на хората срещу злото. Милиарди са загубили живота си, борейки се срещу тиранията. Урокът на историята не е честта на робите, или доброто на някоя система или благородството на някой цар. Природата на злото е онова, което трябва да опознаем. Не позволявайте на културата да замъгли знанията ви по история, като прославя тиранията.

Това замъгляване на тиранията се открива при всяка култура на Земята днес, и прикрива същата тирания, която откриваме и в миналото. Онези, които разпространяваха тиранията, бяха и онези, които изграждаха авторитетите. "Аз просто си върша работата". Културата не поставя под въпрос каква е била тази работа. Културата няма да позволи да вярвате, че хората имат каквато и да е отговорност, да се бунтуват срещу злото на авторитетната власт. Нацистите, комунистите и завоевателите, всички; културата ни учи, че средно статистическия касапин от историята просто си бил вършел работата.

Културата героизира злините в историята и учи, че днешното сляпо подчинение на авторитетите е благородност. Същото заслепяване на ума, използвано от културите в миналото, се използва и от културата и днес. Без значение е на колко правилен се преструва закона. За да може авторитетът да се наложи със сила, свободата трябва да бъде унищожена.


Подчинение

Подчинение на авторитета е единствената цел на културата. Тя има хиляда лица, и милион лъжи, но замисълът й винаги е подчинение.

Рицарството било кода на честта, създаден от царствеността в средновековието. Тази чест представлявала сляпо обожание на рицарите и благородниците. Учели простолюдието и крепостните селяни, че онези, които властвали над тях и със сила им налагали закона на царя, винаги били морални и за уважение. Целта била подчинението на човешките същества на авторитета. Учението на рицарството било, че рицарите по силовото налагане на закона имали повече стойност от който и да е друг. Патриотизмът е кодът на честта, създаден от нациите в модерно време. Тази чест се състои в тотална преданост на който и да контролира нацията в момента. Патриотизмът не предлага никакъв избор. Не можете да избирате коя нация да подкрепяте. Не можете да откажете подчинението, целия закон има тотално право над вас. Патриотизмът учи, че нацията е велика и силна, и че хората имат стойност само дотолкова, доколкото му се подчиняват. Властването на закона е кодът на честта, създаден от демокрацията. Той учи, че честта се състои в това, да се подчиняваш на закона. Този код учи, че не можете да изследвате какво казва закона, или кой го е написал, или защо. Властта на закона изисква тотално подчинение. Законът е оръжие и подчинението е неговия замисъл. Властването на закона поставя равенство между престъпността и моралността. Властта на закона учи, че законът има повече стойност от хората.

Всички култури наричат неподчинението измяна, и плашат хората с идеи за предателство спрямо онова, което е правилно и редно. Измяната е схващането, че е грешно да не се подчиняваш на интересите на авторитета. Истината е, че е грешно да заставяш другите да действат против тяхната собствена воля. Тъй като авторитетът винаги е създание на насилието, твърденията на закона са неморални и незначителни. Няма такова нещо като измяна.

707
Глава 3

Авторитет

Родени сте на този свят със суверенитет върху съзнанието и живота си. Способностите ви да разсъждавате, да чувствате, да учите и да обичате, са ваши свободи. Във вас, тези капацитети са безкрайни. Вие имате безкрайна стойност.

Злото се стреми да унищожи свободите ви. То се стреми да бъде авторитет върху вас. То не иска вие да имате свободи. Злото се стреми да ви унищожи, за да може да ви употребява като кукла на конци.

Прилагането на злото се нарича авторитет.  Авторитетите са онова, което злото прилага, когато упражнява контрол върху живота на хората. Авторитетът ограничава способностите ви да учите, да мислите, да чувствате, да обичате и да растете. Затова авторитетът е зло.

Авторитетите не са възникнали по случайност. Те са изрично създадени от интелигентни хора, за да ви контролират. Има два инструмента, които злото използва, за да постигне това. И двата инструмента унищожават свободата. Те са културата и агресията.

Всеки от тези инструменти на авторитета има оръжия, които се използват срещу вашата свобода. Оръжията на агресията са кражбата, затворът, мъченията, насилването и смъртта. Оръжията на културата са законите и контролът над словото.

Злото се прилага в живота на хората чрез сила. Злото иска да се подчинявате на авторитета му. То използва оръжията на агресията върху всеки, който отказва да се подчинява. То използва оръжията на културата, за да поддържа каквото подчинение успее да си осигури.


Агресия

Вашето физическо тяло ви позволява да прилагате принципи върху всички измерения на действителността. Чрез него вие разполагате с нужните инструменти, за да си взаимодействате с физическия свят. Тленността в голяма степен ви упълномощава; тя е дарът на чистата свобода.

Хората се подчиняват на авторитета, когато са подложени на агресия. Агресията заплашва вашето физическо тяло. Тя заплашва вашето взаимодействие във физическия свят. Хората, които са подложени на агресия, са принудени да се подчиняват, защото искат да защитят свободата, която им дава физическото тяло. Болката и осакатяването ограничават способността ви да взаимодействате с вашия свят. Смъртта разрушава свободата ви напълно.

Лъжата на тиранията е, че ще запазите свободата на живота си, като се подчинявате на авторитета. Изборът, който ви предлага, е доживотно подчинение или смърт. Злото е господарят на измамата. Целта на злото не е агресията, а подчинението.

Предназначението на агресията е да подтикне към подчинение. По своя замисъл тя унищожава свободата. Независимо дали ще се предадете на авторитета и ще се подчините, или ще му позволите да ви унищожи физически, ще загубите свободата си. Единственият начин да поддържате свободата е, да се борите срещу тиранията винаги и на всяка цена.


Перспектива

Културите на Земята предлагат на народите си различни моралности. Извратени дефиниции за добро и зло се откриват навсякъде по планетата. В една култура едно нещо е приемливо, в друга същото е табу. В една култура една дума е превъзходна, а в друга не е. Криминалните дейния се тълкуват съвършено различно в противоположните култури.

Когато сред хората е установен авторитет, злото или е очевидно, или е почти невъзможно да се види, изцяло в зависимост дали вие самите сте част от културата му. Въпреки че само малка част от хората са способни да разпознаят потисничеството в собствените си култури, културата си остава потисничество.

Повечето хора с ужас питат как може един обикновен германски войник лично да участва в убийството на евреи. Повечето хора с ужас питат как така милиони обикновени хора под чадъра на комунизма могат да предадат братята си на сигурна смърт в ръцете на полицията. Примерите в историята са повече от болезнени; те се откриват във всяка култура, измисляна някога.

Културата поддържа смъртоносна хватка върху природата на човека. Не е вярно, че историческите злодеи са злоупотребили с авторитета. Истината е, че те съвършено са следвали предмета и замисъла на авторитета. Тиранията винаги е дегизирана като култура и закон.


Принципът на авторитета

Принципът на авторитета описва поведението на хората, които живеят под управлението на закона. Принципът на авторитета показва, че хората се подчиняват на всичко и на всеки, ако смятат, че е авторитет.

Въпреки че субектите на кой, защо и какво са се променяли през историята, поведението на хората е все същото; те се подчиняват. когато хората са научени, че подчинението е принцип, те се подчиняват. Когато те са учени, че източникът на стойността и знанието се намира в друг човек, вместо в тях самите, те се подчиняват. Това е управлението на закона, и той учи хората, че тяхната воля е подчинена на волята на закона и на онези, които контролират закона.

Примери за авторитетни институции са правителствата, биячите, мафиите, крадците и царете. Хората се подчиняват на авторитетните институции в живота си или заради страх от агресия, или защото културата им ги дресира да приемат подчинението като уместно и като добро. Институциите винаги използват и двата инструмента. На най-успешните авторитетни институции не им се налага да използват агресия толкова често заради силата на културите им. И културата и агресията налагат авторитета със сила.

Под авторитета, хората са се подчинявали на закона, за да натворят известните зверства в историята. Убийствата, изнасилванията и грабежите под вождовете, кралете, императорите, комунизма и нацистите не са били извършени от малки групи хора. Те са били осъществени от хиляди и дори милиони хора. Тези хора не биха извършили такива нечувани зверства на своя глава. Ако някой произволен човек им беше заповядал, те щяха да откажат. Така че защо, по нареждане на внушен авторитет, са се подчинили?

Подчинението на авторитета е самия принцип на авторитета. Хората ще се подчинят на авторитета без значение какво се иска от тях. Те се подчиняват, защото са били излъгани. Те лъжовно са били научени, че закона има принципност. Исторически погледнато, трудно е да си представим защо в някои култури има такава липса на агресия. Авторитетът е причината. Културите с най-невлиятелните авторитети са най-мирни и, по дефиниция, най-свободни. Културите с най-влиятелните авторитети са най-агресивните и, по дефиниция, са роби.

Всеки път, когато сте подтикнати да действате в подчинение на някой авторитет, вие сте повлияни от неговия принцип. Злото използва принципа на авторитета, за да дресира хората да се подчиняват, без да поставят под въпрос какво, защо или на кого се подчиняват. Да унищожи вашата идентичност, за да се сдобие с власт над вас, е самият "модус операнди" на злото.


Шаблонът на тиранията

Тиранията е дегизирана като култура и закон.

Всичко, към което злото се стреми, е унищожението на свободата - да унищожи стойността на хората. Шаблонът на тиранията е прост. Целта е, да се пороби умът на даден народ, като се създаде култура на подчинение. За да се набави хорското подчинение, трябва да се извърши един процес. Този процес е шаблонът на тиранията.


Война

Преди един авторитет да може да се наложи, трябва да има война.

Войната е приложението на агресията. Тя е инструментът, който злото използва, за да наложи авторитета. Всички войни в историята са се случили заради желанието да се въведе нов авторитет над хората. В най-малкия мащаб, това се случва чрез процеса на заплаха и примирение. Такова е поведението на биячите, на бандитите и на мафиите. В по-голям мащаб, това се случва под формата на агресивни многогодишни битки. Такова е поведението на нациите и империите.


Врагове

С цел на хората да им се предложи бягство от агресията, новите авторитети учат хората, че подчинението ще прекрати войната. Замисълът на авторитета е подчинението. Авторитетите дресират хората на подчинение, като им обещават да ги защитават от опасни врагове. Теокрациите са използвали и използват врага, наречен богохулие. Нацистите използваха евреите. комунистите използваха богатите. Много, много врагове са създавани до сега; но определено, най-честият създаван враг е анархията.


Защита

С цел да измайстори култура и да се предотврати свободомислието на хората, злото трябва да създаде враг. За тираните не е от значение кой е врагът. Тираните предлагат защита от враговете в замяна на подчинение. Обърнете внимание, че те предлагат защита, но подчинението е задължително. Независимо дали искате или не искате да имате поставен авторитет над вас, ще се подчинявате, или тираните ще го обърнат на агресия. Враговете се създават единствено с цел да облекчат бремето на подчинението в умовете на хората. Културните врагове са една илюзия.

Бенджамин Франклин учеше, че онези, които се отказват от свободата си, за да получат сигурност, скоро няма да имат нито едното от двете. Това не е просто някакво наблюдение. Шаблонът на тиранията ясно показва, че цялата идея да се създаде нужда от сигурност, е с цел, да ви убедят да предадете свободата си. Това е всичко, което авторитетът иска от вас. Нуждата от сигурност се повдига от онези, които целят да се сдобият с власт над вас. Това е начинът, по който създават врагове.

Не се заблуждавайте - тираните не преследват врага. Те преследват вас.

Илюзията на културните врагове е измислена, с цел да се ограничи мисленето на хората. Тя е замислена така, че да учи хората, че истинският враг не е злото, което властва над тях, а някакъв въображаем демон, който иска да им навреди. това е лъжата на тиранията. Тя се нуждае от вашето подчинение, за да ви спаси. тиранията се дегизира като култура и закон.


Социално доказателство

Когато хората започват да се предават (под принудата на агресията) на волята на новия авторитет, един принцип, познат като социално доказателство, влиза в културата. Колкото повече хора се подчиняват на новия авторитет, толкова по-вероятно е да ги последват и други. Нормалността на подчинението се превръща в част от всекидневния живот.

Естествено е човек да иска да избяга от агресията на авторитета. Хората, които живеят под потисничеството на нации или бандити неизбежно ще приемат предложението за подчинение. Обирджията ще предложи да не стреля, ако човек предаде портфейла си. Изнасилвачите предлагат да не убиват, ако човек се откаже от добродетелта. Мафиите предлагат да не измъчват, ако им се плати. Правителствата предлагат да не унищожат живота, ако има подчинение на законите им. Предложението се подслажда с илюзията за врагове. когато човек е изправен пред болка или сигурна смърт от една страна, или защита от някакъв враг от друга страна, волята му да бъде свободен рано или късно ще се пречупи.


Закон

Законите се пишат и постановяват, за да се легитимира подчинението. Законът имитира принципа. Хората са учени, че каквото е закон, е правилно. Те не са учени да правят онова, което е правилно, а да се подчиняват на онова, което е закон. Легитимността на закона е обект на културата. Културата използва закона, за да изкриви умовете на хората така, че да повярват, че не са способни да търсят истината или да живеят в мир. Тя учи, че легитимен е законът, а не нечий разсъдък.


Контрол над словото

Най-основното оръжие на културата е контролът над словото. въпреки, че историята показва агресивни примери за употребата на това оръжие, то съществува във всяка култура под формата на благоприлично поведение. Целта на контрола над словото е, да се подсигури, че онези, които са били заставени да се прегърбят под волята на авторитета, никога повече няма да имат смелостта да погледнат назад.

За да се поддържа подчинението, културата изисква всеки, когото поробва, със сила да налага волята си над останалите. Тя учи хората да наричат непокорните си съседи странни или побъркани. Тя изисква всеки човек да доносничи за онези, които не се подчиняват на правилата на културата. Културата заклеймява всички онези, които не се подчиняват на привилата й, като неморални и анти-социални. По този начин, културата обработва и оформя съзнанията на хората, ограничавайки словото им.

Освен това, културата дарява евангелистите си с прилагателни като благороден и почтен. Онези, които най-стриктно следват правилата на културата, особено що се отнася до заклеймяването на враговете, са награждавани заради това, че стигматизират онези, които имат по-малко желание да се подчиняват. Точно това принизяване на човешкия дух доказва злото в културните норми.

Онези, които проявяват непокорност или предлагат въстание срещу авторитета, са отлъчвани, смъмряни и демонизирани. Трудно е да се понася самотата, в следствие от излизането от популярната култура. По този начин контролът над словото е оръжие, измислено с цел да пречупи духа на човека. То е оръжие, създадено с цел да ви застави да се подчинявате.

Веднъж след като хората под дадена култура започнат със сила да налагат контрол над словото един върху друг, значи авторитетът вече е установен. Сега вече той управлява същите онези хора, които със сила налагат властта му. Така е измислена културата, и сега авторитетът може да разполага с вас както му скимне.


Налагане със сила

Случва се, авторитетът да се обърне на агресия, с цел да се запази подчинението.

Винаги ще съществува едно малко малцинство, което отказва да спазва предписанията на културния закон. Поради това, авторитетите впрягат постоянен поток от агресия, познат като налагане на закона, или полиция. Това не е полиция в защита на свободата, а полиция в защита на авторитета. Културите винаги учат, че свободата и авторитетът са едно и също; но замисълът на полицията е, да размахва оръжията на агресията, за да опазва авторитета, а не за да защитава свободите.

Авторитетът също трябва да прилага агресия, когато културите се разпадат. През вековете, хората бавно и сигурно научават повече и повече за собствената си стойност, и следователно искат все повече и повече свобода. Множество култури са се разпаднали, когато хората са осъзнавали, че културата е лъжа.

Когато културите започнат да се разпадат, това е защото хората започват да научават за собствената си стойност. Такива култури и авторитетните институции, които защитават, са обречени. Нито веднъж в историята не се е случвало една умираща култура да бъде възобновена. Когато авторитетните институции видят, че културата им се развенчава, и вече не могат да консумират подчинението, те се връщат към агресията. Исторически, тези връщания към агресията са екстремно брутални. Агресивното силово налагане на закона е знак за идващата свобода.


Пример

Погледнете типичния исторически пример за шаблона на тиранията. Гримиран бияч събира една банда, за да изтръгнат парите от околните хора. Той се справя успешно и заграбва огромни количества пари и бандата му прераства в армия. Той успява да избие предишните офицери по силово налагане на закона или пък ги подкопава чрез задкулисие. Знаейки, че в дългосрочен план ще може да извлече повече стойност, ако оставя жертвите си живи, той налага една "такса" върху всички, попадащи под влиянието му. Той начертава граници, издава укази. Важното е, че той обещава на жертвите си да ги защитава от всички други биячи. Жертвите му бавно започват да свикват с неговата воля, и с лъжите му. Хората започват да се страхуват, ако чуят съседите си да говорят за бягство от таксите и от жестокостта. Скоро те активно започват да подкрепят режима, като взимат на прицел всички приказки за "измяна" и започват да предават изменниците на полицията. Първоначално наричан престъпник, биячът вече го наричат авторитетна власт и институция. Той е наричан закон и ред.

Този пример с лекота би описал коя да е банда варвари от средновековието или от древната история. Той може да се приложи към който и да е цар или император от миналото. Той може да пасне и на който и да е съвременен завоевател, или на коя да е мафия. Всъщност, този пример дословно представя всеки един авторитет, изграждан някога. Веднъж след като хората бъдат дресирани да приемат хрумването за авторитета, те по принцип се подчиняват без замисляне. Обектът на закона е подчинението, а унищожаването на свободата се корени в слепотата на това подчинение. Принципът на авторитета показва, че дори когато човек по принцип смята, че дадено действие е лошо, ако му бъде заповядано от авторитет, той все пак ще го извърши. Установяването и упражняването на авторитет върху хората се нарича шаблон на тиранията.


В историята

Лесно е този шаблон да се проследи в историята. Адолф Хитлер създаде враг в лицето на евреите. В по-ранно време, германската култура била манипулирана и евреите били заклеймени като "мръсни" и "алчни", като странни хора, защото били "затворено общество". Скоро била установена култура, в която прочиствали онези хора, защитаващи евреите. На хората, които ги демонизирали, се гледало като на герои. След това върху словото се наложил контрол. След това Адолф Хитлер превърнал евреите в откровен враг. Евреите станали отговорни за всички социални и икономически болежки. Решението било да се даде власт на Адолф Хитлер, за му се връчат германските свободи, за да може да спаси народа от враговете. Не се заблуждавайте, Хитлер не е бил против евреите, той е дебнел германците. Един зъл човек, който просто е бил готов да пожертва милиони евреи, за да се сдобие с власт. Не правете грешката, да мислите, че Хитлер е бил расист. Следвайте шаблона. Много скоро той вече управлявал цялата нация и принудил всички германци да слугуват в неговата армия. Истинската му амбиция не била расизма, а тоталната световна власт.

Социализмът и комунизмът създават враг в лицето на алчността по същия шаблон, контролирайки словото изкъсо. Печалбата се превръща в мръсна дума, въпреки че тя единствено означава, че си се трудил, за да създадеш по-добър живот. Парите се превръщат в зло, въпреки че те просто представляват твоя труд, което очевидно е морално. Те създават врага, но не алчността преследват те, а дебнат вас. Ако успеят да ви убедят, че вашите пари и вашия труд са враговете, тогава вие ще им предадете този труд и тези пари. Авторитетът не е създаден така, че да унищожи врага; той е създаден така, че да ви пороби.

Демокрациите създават враг в лицето на анархията по същия шаблон, контролирайки словото изкъсо. Става неморално да си помислиш да нарушиш закона; няма значение кой закон, или какво казва. Благородството се вкоренява в плащането на данъците, без значение колко ви искат. За най-висша културна порядъчност се възприема това, да се подчиняваш на закона, без значение за какво се отнася. Врагът е измислената анархия, в която нито един индивид не е в безопасност, защото всеки един е тиранин. За да се спасите от тиранията, отдавате авторитет на закона; подчинявате се. Злото не преследва унищожаването на анархията, но дебне вас. Ако сте способни да видите тиранията в една култура, която иска вие да се подчинявате, без значение какво се изисква от вас и кой пише законите, тогава значи започвате да разбирате природата на злото. Всяко зло ви учи, че вашата стойност е ограничена.


Властването на закона

Властването на закона е възможно най-опасната идея, причинявана на човечеството.

През вековете на историята тази идея се е подвизавала с безброй имена. В най-първобитните племена тя е позната като уважение към старейшините. В царската тирания тя е позната като благородничество, наследствено право и богоизбраност. В комунизма се нарича върховенство на държавата. В диктатурите е позната като противоотровата срещу анархията. В теокрациите е позната като откровение.

Нетното учение на тази идея е, че вие трябва да се подчинявате на закона, не заради моралността или заради облагите от това. Трябва да се подчинявате просто защото това е закона. Предполага се, че дори и законът да греши, то тогава е правилно да го следвате, защото той поддържа системата, а системата е по-важна от вас.

За да може един интелигентен човек да направи правдив избор, той трябва да знае кой изисква подчинение от него, той трябва да прецени защо се иска това подчинение, и какво се иска от него да направи. Само тогава човек може самостоятелно да реши дали е правилно. Не това иска иска авторитета. Авторитетът не се интересува вие да вършите правилни дела, него го интересува единствено подчинението.

Културата учи, че природата на закона и онова, което той иска да направите, не е от значение. Културата учи, че подчинението е благоприличие. Културата учи, че когато се създава закона, той се превръща в морал. Законът е оръжие. Злото го използва, за да напада плячката си. Дали в името на дълга или царя, лоялността към държавата, или властта на закона, законът е оръжието за налагане на контрол. Културата въздига благородството на закона. Културата учи, че законът е уместен и добър. Тя никога не поставя под въпрос кой е написал закона; брат и тиранин е едно и също. Културата никога не поставя под въпрос дали един закон е правилен. Вие трябва да се подчинявате, без значение какво казва той. По този начин, законът е мощно оръжие, създадено за употреба срещу вас. Всички княжества създават цели томове закони, които отнемат цял живот, за да се изучат, и са нужни армии от адвокати, за да се манипулират. Всички тези неща са оръжия в ръцете на властимащите, които те ще използват за ваша сметка.

Законът е ценен само за онези, които го създават, и само защото вашата култура изисква вие да му се подчинявате. Най-чистата покана за тиранията е вашата склонност да се подчинявате на закон, без значение какво казва. Срещу вас, законът се превръща в съвършеното оръжие. Който и да контролира закона, той контролира вас. Вашата стойност се измерва спрямо степента на вашето подчинение.

708
Глава 2

Земята

В ход е тъмна конспирация, която е замъглила съзнанията на човечеството през всичките векове. Тази конспирацията е самата инкарнация на злото, и контролира огромни планини от човешки емоции, труд, мисли и слово. Тя е отговорна за смъртта на стотици и стотици милиони и за робството на почти всяко същество, живяло някога.

Ако можете да приемете един единствен принцип - че вашата стойност е неограничена - то тогава тази книга ще ви даде зрението, за да прогледнете за света такъв, какъвто наистина е. За да узнаете веднъж завинаги, че тази тъмна конспирация не е силна, а слаба; че злото не нараства, а умира.


Принцип вместо закон

За да разберете как злото контролира хората, е нужно да разберете разликата между принцип и закон. Принципът е истина, която създава свобода. Законът е лъжа, която създава робство.

Принципите описват действителността. Те са знание, което ви помага да се ползвате от собствения си свят. Заради интелигентността си, вие разпознавате принципите във всичко, което правите. Всяко истинно нещо, което научавате, е принцип. Движението на ръцете ви, кои храни имат хубав вкус, математиката и емпатията спрямо приятел са все неща, основаващи се на принципи.

Законите са изкуствени идеи, създадени от зли хора, с цел да ограничат мисленето и разбирането на хората. Законите се дегизират като авторитети, за да могат да имитират принципите. когато хората объркат един закон за принцип, тяхната свобода се ограничава. Когато хората сбъркат истината с идеите на авторитета, техните способности и мъдрост изчезват. Това е целта на закона.

Пример за принцип може да се открие в термодинамиката. Всяка течност е по-студена от своя газ. Това е принцип. Защото това е принцип, той не ни ограничава, а ни упълномощава. Употребявайки този принцип, ние можем да свиваме и да разширяваме едно вещество между газ и течност, за да създадем охлаждане. С този принцип, ние имаме повече разбиране и повече власт. Принципите са истини, които създават свобода.

Пример за закон може да се открие в царската култура. Обикновеният човек дължи почит на царя. Това е закон. Защото това е закон, той разрушава свободата и поробва. Под този закон, човек трябва да пренебрегне употребата на собственото си съзнание, собственото си слово и собствените си действия. Той трябва да вярва, че е струва по-малко от царя. Забележете, че за разлика от принципа, в закона няма истина. напълно възможно е да не уважите царя, и следователно да нарушите закона. Законът трябва да се налага със сила, защото в него няма истина. Законът разрушава свободата, защото е лъжа. Принципът, обаче, създава свобода, защото е знание.

Това, което унищожава свободата, е зло.


Простота

Думата е по-проста, отколкото изглежда. Сложностите се откриват във всички проявления на нашите култури, политики и икономики. Всеки ден на хората се представят нови идеи, нови въртележки, нови гледни точки или нови симптоми на нашия свят. Много от тези идеи са перверзии на принципи, замислени така, че да извлекат определени реакции от хората.

Злите общества изобретяват идеи, за да унищожат разсъдъка на хората. Някои от историческите имена на тези идеи са социализъм, фашизъм, расизъм, комунизъм, демокрация, класови войни, политическа коректност, благоприличие, порядъчност, царственост и тероризъм. Всички тези идеи са създадени точно с една и съща цел. Всички те са инструменти за заблуда на съзнанията на поробените жертви. Всички те са зло.

Вие сте способни да проумеете всичко в света около вас. Вашата интелигентност не е ограничена. В разбирането ви са внесени смущения и сложности, за да могат злите хора да ви контролират. Злото иска да вярвате, че не сте способни да проумеете собствения си свят. Когато проумеете степента на собствената си значимост, злото ще се провали.

Има два принципа от значение за проумяването на идеята за интелигентността. Първият е простотата. Принципът на простотата гласи, че интелигентността разпознава истината. Когато някоя истина се представи в чист вид, всички хора са способни да я разберат. Няма истина, която не сте способни да научите. Това е принципът на простотата; интелигентността разпознава истината.

Вторият принцип е принципът на замъгляването. Замъгляването е смущението на някой принцип. Замъгляването е създаването на неверни идеи, с цел да се скрие истината. Понякога това представлява просто добавянето на идеи отгоре върху истината, за да се прикрие природата на изначалната истина. Дори идеи, които на глед са напълно правилни, могат да бъдат впрегнати в погребването на прости истини.

Замъгляването се използва от злото, за да обърка съзнанията на хората. Замъгляването смущава разбирането на принципите, за да се отнеме възможността на хората да се учат. Злото използва замъгляване, за да не можете да се сдобиете с мъдрост. То го прави с цел да ограничи свободата ви. Културата знае, че хората ще открият много по-малко истини, ако са фокусирани върху изкуствени усложнения.


Пораствайки, децата научават, че сложните на глед идеи всъщност са основни и прости принципи. Онова, което в един момент сякаш е било невъзможно за проумяване, става великолепно, след като веднъж се разбере. Добре е да се натрупва мъдрост. С мъдрост можете да постигнете всичко.

Търсенето на знание ще ви стане по-лесно, когато се отървете от всички представи за собствената малоценност. Злото използва замъгляване, за да накара хората да се чувстват малоценни. Вие не сте малоценни пред другите хора, и не сте малоценни пред идеите. Вие имате безкрайна стойност.


Това, което сте

Като човешки същества, вие сте много специални. Вие не сте като минералите, растенията или животните на тази земя. Нищо друго не владее способностите на интелекта както вас. Нищо друго няма такава пълна и тотална амбиция да постигне мечтите си. Нищо друго няма желанието и жаждата за знание, която вие притежавате. Вие сте човешко същество.

Няма предел в природата ви. Няма край на капацитета ви да проумявате или да бъдете щастливи. Като човешки същества, вашият живот не подлежи на ничия друга воля, освен вашата. Не ви е нужно нито разрешение, нито лиценз, за да се учите и растете. Всичко, което желаете, може да бъде ваше.

Хората по природа търсят щастие в живота си и най-честото и най-дълбокото желание е за обичта и силата на техните семейства. Всичко, което правите, увеличава сигурността, мира и просперитета за вас самите и за онези, които обичате. Вашата способност да създавате тези неща от сърце правилно се дефинира като вяра. С вяра ще намерите радост във всяка пътека от живота ви.


Вярата

Вяра е смелостта, да провериш, дали в идеите ти има истина. С вяра, хората откриват дали идеите са истинни или неверни. С вяра, хората научават принципите.

Хората се уповават на вярата, за да проверяват принципите поетапно. Ние често се проваляме, но винаги се учим. Представете си, че ходите по камениста повърхност. Може би очаквате, че повърхността е твърда и няма да се измени. Ако очаквате твърда опора, но откриете движение, може да се спънете. Когато идеите, които проверявате, са грешни, проверката ви ще се провали. Интелигентността ви ви помага да пригодите мисленето си така, че по-добре да проумеете принципите на ходенето. Научавате се да контролирате равновесието си въпреки трудния терен. Уповавате се на вярата, за да изпробвате новото си разбиране, и скоро се научавате да се придвижвате успешно и бързо. Вие овладявате принципи.

Всеки път, когато човешките същества прилагат принципи в действие, те ще чувстват власт, възбуда и радост. Разгръщането на интелигентността е това, което търсят хората. Някои примери са как малкото дете гордо показва на родителите си своето разбиране на математиката, или как съпруг и съпруга разрешават спор. Това са открития на принципи чрез уповаване на вярата.

Прилагането на вяра в принципите носи мъдрост. Свободата е необходимост. Унищожаването на свободата възпрепятства хората да прилагат вяра. Възпрепятства хората да проверяват своето разбиране на принципите. Когато нямаме свободата да се движим поетапно, не можем да се учим и не можем да растем. Любовта, просперитетът и знанието са все неща, които са възможни само при условие на свобода. Свободата носи всичко добро.

Като човешки същества, степента на свобода, от която се нуждаете, е безгранична. Свободата е безкрайната стойност на човешкото същество. Ако злото унищожи свободата в коя да е област на живота ви, то може да ограничи мъдростта ви, любовта ви, и радостта ви.


Опасността

Има хора, които биха унищожили свободата ви. Те искат да ви контролират, за да не станете човека, който искате да бъдете. За да ви контролират, те използват сила, за да ви отнемат свободата, с която сте родени.

Никога не бива да подценявате изобретателността или жестокостта на злите хора. Злото ще конфискува пари, ще разрушава добродетелта и ще пролива кръв. Повечето хора не са зли; повечето хора се опитват да създават, а не да разрушават. Само че, злите хора наистина съществуват и те са екстремно опасни.

Те са наречени авторитети.


Авторитетът

Няма авторитет на тази земя, който с право може да управлява живота ви.

Родени на този свят, вие и единствено вие контролирате очите си, ушите си, езика си, ръцете си и съзнанието си. Всеки авторитет, който твърди, че може да се отърве от вас и от вашите способности, е една измама.

Родени сте на този свят, за да бъдете свободен представител на живота. Животът е свобода. Със свобода и вяра в този свят можете да научите и да постигнете всичко. Всеки, който ви казва, че трябва да сдадете съзнанието си, тялото си или принадлежностите си на някой авторитет, е зъл.

Разберете, че изборите, направени с вашата свободна воля, не са зло. Няма нищо лошо в саможертвата, ако е направена доброволно. Но жертването без избор не е жертва, това е робство. Авторитетът винаги отправя изисквания към хората чрез сила. Авторитетът никога не моли за разрешение.


Прикрито

Най-простите авторитети са обикновени крадци. Те използват изнудване или прикритост, за да конфискуват нещата, които цените. Те могат да крадат пари, добродетел чрез насилване, или живот чрез убийство. С действията си, те ви учат, че вашата стойност е малоценна спрямо тяхната. Инструментът на техния авторитет е агресията.

Има и други, много по-мощни авторитети във всекидневния ви живот. Те са изключително по-опасни, по-хищни и по-прикрити. Те ви учат, чрез изкривени идеи, че не сте способни или достойни да живеете на свобода. Авторитетите учат, че други хора могат да се разпореждат с живота ви по-добре, отколкото вие самите.

С грубо незачитане на вашата стойност, те ви командват да се държите прилично спрямо идеите на някой друг. Кулминацията на опасността може да се види в степента, в която тези команди са масово възприемани като добро. Ние ги познаваме под названието култура. Ще откриете тази подлост във всичко, което цените в живота си. Ако нещо е ценно за вас, можете да сте сигурни, че някой, някъде, е склонен да ви го отнеме. Въпреки че те носят същото зло като обикновените крадци, методите на усложнената култура обикновено са много, много по-мощни.

Злото

Злото е унищожението на свободата.

Не може да се каже по-просто. Навсякъде, където погледнете, ще откриете замъгленото прикриване на злото. Има безчет идеи, които се разпространяват така, сякаш разкриват природата на злото. Всяка фалшива идея е създадена от злото, с цел да скрие истината от вас.

Злото не е тъмнина и не е плашещото непознато. Злото не е някаква мистична човешка психология, нито пък е наследствено в нашата природа. То не е свръхестествено, и със сигурност съществува.

Както с всички принципи, принципът на злото е прост. Злото е унищожението на свободата. Когато сте свободни, можете да пожънете слава, мир, просперитет и радост в света. Ще намерите всички тези неща около себе си. Мъже и жени като вас постигат тези неща. Злото поробва. Злото се открива в думи като насилие, принуда, данъци, агресия, кражба, цензура и политика. Забележете, че в такива неща няма радост. Нито едно от тези не е стойностно за човечеството.


Контролът

Злото се стреми да бъде господар над вас. Злото иска вие да сте роби.
Това, което считаме за истинско "робство", наистина е само една форма на робството. Африканските роби в САЩ бяха принудени да работят и да се трудят в полза на други хора. Техните животи бяха в по-голямата си част контролирани с цел облага на господарите им, но те имаха и някои много ограничени свободи. На някои се позволяваше да създават много отличителни традиции и да поддържат семейства. Те правеха всичко по силите си, за да постигнат радост в животите си въпреки тиранията върху тях. Понеже те контролираха част от живот си, това значи ли, че бяха свободни? Колко свобода по-точно заслужава един човек? Колко свобода по-точно може да бъде унищожена, преди да осъзнаем, че унищожаването й е зло?

Робството не е концепция, отнасяща се до тоталността. Робството съществува навсякъде, където част от свободата на хората е унищожена. Кражбата и побоя също са робство. В историята, африканските туземци, евреите и много други групи са търпели доживотно робство. Върховното робство е убийството.

Робството възпира хората да правят избор в собствения си живот.

Всичко, което ограничава съзнанието ви, движенията ви и словото ви, е зло. Робството се намира както в частичното, така и в пълното унищожение на свободата.

Злото ви заставя да се държите по начин, който не е от полза за вас или за онези, които обичате. Културата и законите упражняват съкрушителна сила в името на собствеността и общественото добро. Те унищожават свободата и поставят човешкия живот под контрола на други хора.

709
Краят на злото

Съдържание

Глава 1 - Свобода
Глава 2 - Земята
Глава 3 - Авторитет
Глава 4 - Култура
Глава 5 - Тактика
Глава 6 - Демокрация
Глава 7 - Икономика
Глава 8 - Шаблонът на свободата
Глава 9 - Краят на злото
Апендикс А - Речник на културата на злото







Глава 1

Свободата

Дефиницията за свобода е безкрайната стойност на човешкото същество. Дефиницията за зло е унищожаването на свободата. Всичко, което е зло, учи хората, че тяхната стойност е ограничена.


Просто

Истината винаги е проста. Всички хора разпознават истината, защото всички хора са интелигентни същества. В природата на злото е да създава изкуствено сложни идеи. То прави това, за да скрие или замъгли свободата, която унищожава. Ако премахнете сложностите и страховете от живота си, ще откриете ясна и красива истина. Тази истина е принципът на вашата стойност.


Човешката стойност

Да се проумее свободата, означава, да се проумее стойността на една личност. Всичко, което злото иска, е да маскира и да унищожи вашата стойност. Всеки авторитет е създаден от зли хора, с цел да се преиначи вашата стойност. Да проумеете вашата собствена стойност, означава, да проумеете природата на свободата.


Злото

Ключът за проумяването на нашия свят е, да се разбере природата на злото. Злото се конфронтира с човешката стойност на хората, като им отнема възможността да правят собствени избори; като им отнема шанса да развият сила чрез учение и разбиране.


Свободата

Ако злото се стреми да унищожи или да скрие стойността на една личност, то свободата показва хората в техния пълен потенциал и в тяхната пълноценна стойност. Чрез свободата, хората са обичали, лекували са болести, премахвали са глада, улеснявали са труда и са живели в мир. Чрез свобода, щастието е постижимо. Свободата е точната противоположност на злото.


Вие

Всичко, написано в тази книга, е написано, за да унищожи идеята за култура и закони. Урокът на тази книга е прост: нищо на тази земя не е по-стойностно от Вас.







710
БИБЛИОТЕКА / За Библиотеката
« -: Юни 08, 2017, 09:21:36 pm »
БИБЛИОТЕКА

Това е Библиотеката на "Апокрифна Академия". Тук ще намерите разнообразни материали - книги, документи, интервюта и лекции, статии - които покриват интересите на нашия сайт. Стремежът е тук да се откриват само материали, преведени на български, или ако в своя оригинал са на български, тогава да са най-вече такива, които по-скоро не се срещат на други места или по принцип са труднодостъпни. Надявам се в езиково отношение да няма изключения, въпреки че някога може да се наложи.

Библиотеката се стопанисва лично от мен. Затова, ако имате желанието да преведете на български някакъв материал, или ако разполагате с отличаващи се материали, които са в интересите на сайта, и искате да ги публикувате тук, свържете се с мен през Личната поща на "Апокрифна Академия".

* * *

Страници: 1 ... 45 46 47 [48]