Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: [1] 2 3 4 ... 54
1
Тайните за направата
на
ГЕНЕРАТОРИ НА СВЕТКАВИЦИ



Включително високоволтова тестова техника, експерименти, мотори и още!

от
Уолт Нуун
(Walt Noon)

1992г



Посветено на мама и тати,
които винаги отделяха време, за да отговарят на въпросите ми





ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

АВторът на тази книга не е професионален инженер, нито е имал формално обучение в дизайна и оперирането на високоволтови устройства. АВторът е аматьор, но е имал успех в конструирането и оперирането на обсъжданите тук устройства.

Методите, които той използва и описва, са представени просто като напътствия за други аматьори за разработването на сходни устройства. Тези устройства могат да бъдат опасни, вероятно дори смъртоносни, и опасностите са посочени, където е възможно. Тъй като авторът не е професионалист в това поле, много е вероятно да има и други съществуващи опасности при конструирането и оперирането на описаните устройства.

Затова авторът отхвърля всяка отговорност за вреда върху хора или собственост, която може да е в следствие от използването на тази проектна книга и авторът не възнамерява с тази публикация да обясни всички опасности, познати и непознати, които може да съществуват при построяването и оперирането на тези проекти.

Lindsay Publications Inc. не са провеждали тези проекти, нито потвърждават описаните методи. Lindsay Publications Inc. не приема отговорност за вреда върху хора или собственост, която може да е в следствие от използването на тази информация.



СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Електрофор
2. Ротостатичен генератор
3. "Котко-Статик" генератор
4. Моторен контрол
5. Външен Ван де Грааф генератор
6. Класически Ван де Грааф генератор
7. Ексремно високоволтов Ван де Грааф генератор
8. ИНдукционен електростатичен генератор
9. Високоволтови измервания
10. FET електроскоп
11. Механичен електроскоп
12. Празна неонова лампа
13. Искрово разстояние
14. Лайденов буркан
15. Воден кондензатор
16. Плочков кондензатор
17. ЕКсперименти
18. Йонова духачка
19. Мотор на Франклин
20. Корона мотор
21. Атмосферно електричество
81. Библиография
86. Терминали за галванопластика


2
3.
Електрическо-вятърни мотори (задвижвани от електрически вятър)


Както вече бе споменато в предходната глава, Андрю Гордън изобретил два електрически мотора. Вторият му мотор бил "електрическото хвърчило", [1] [2] също познат и като "електрически вихър", "електрическо колелце" или "електрическо реагиращо колело" (фиг. 10). Електрическото хвърчило се състояло от една или повече леки метални ръце с островърхи краища, огънати под прав ъгъл към всяка ръка и в една и съща окръжна посока. Хвърчилото било балансирано на връх в центъра си, върху изолирана игла. Когато игласа се свържела с електростатичен генератор, получавал се коронен разряд* от острите върхове на хвърчилото.

*Бележка от автора: Коронният разряд е спонтанно електрическо провеждане в газ (въздух), произлизащо от остри проводими тела, чийто електростатичен потенциал, относително към земята, е 3000 волта или повече.

Въздухът близо до тези върхове става зареден със заряди от същата полярност, като тази на хвърчилото, след което се отблъскват от върховете заради отблъскването на еднаквите заряди (появяващото се в резултат движение на въздуха е познато като "електрически вятър"). По сходен начин, самите остри върхове са отблъсквани от зарядите във въздуха и хвърчилото следователно се завърта в обратната посока на онази, в която са насочени върховете.

Също така, електрическото хвърчило се е използвало за биене на камбанки и звънчета. Това се постигало, като от хвърчилото се подавала петле, което, докато се въртяло хвърчилото, последователно удряло няколко камбанки, поставени в кръгова формация под устройството (фиг.2). [3]

През 1760г, Хамилтън (Hamilton), професор по философия в Дъблин, предложил да се използва подобно устройство като електрометър. [4] В този електрометър от хвърчилото били провесени малки тежести. Със завъртането на хвърчилото, тежестите се отмествали от вертикалната посока заради центрофугичните сили. Това отместване било мярката за скоростта на хвърчилото и, следователно, за силата на източника, към който било вързано. По-софистициран електрометър, възползващ се от електрическото хвърчило, е описан от Якоб Лангенбухер (Jacob Langenbucher) [5], сребърен ковач от Аугсбург, Германия, който влагал голяма част от времето и средствата си в подобряване на електростатични генератори и в изучаване на електростатичните феномени. В този електрометър хвърчилото било закрепено върху тънък вертикален цилиндър. За цилиндъра била прикрепена тънка нишка. Нишката минавала през малък скрипец, а за свободния й край била прикрепена лека чинийка. В чинийката се поставяла малка тежест. Със завъртането на хвърчилото, нишката се намотавала върху цилиндъра, повдигайки чинийката и тежестта. Максималната тежест, която можело да се повдигне от този електрометър, била мерило за силата на източника, от която се оперирало хвърчилото.





Фигура 10
Андря Гордън (Andrew Gordon) изобретил два електрически мотора. Вторият му мотор се казвал "електрическо хвърчило".





Фигура 11
Също така, електрическото хвърчило се е използвало за биене на камбанки с помощта на петле, провесено от него.


Принципът на електрическото хвърчило по-късно бил използван за опериране на планетарий, изобразяващ орбиталните движения на Слънцето, Луната и Земята (фиг.12). [6] В такъв планетарий, познат и като "електрически телурий", по-дългата огъната ръка носела голяма сфера в единия край, а от другия край имало по-малка огъната ръка, всеки край на която носел по една малка сфера. Трите сфери представлявали Слънцето, Луната и Земята. Ръцете били закрепени на остри върхове и всяка ръка имала перпендикулярен остър връх в хоризонталната равнина. Когато инструментът се свържел с електростатичен генератор, двете системи се въртели около точките си на опора, малката система, бидейки по-лека, се въртяла по-бързо от голямата. Относителните маси на сферите били нагласени така, че системата Земя-Луна да се върти дванадесет пъти за всяко едно завъртане на Слънцето.


Една интересна вариация на електрическото хвърчило е конструирана през 1761г от Ебенезър Кинърсли (Ebenezer Kinnersley), учител в едно училище във Филаделфия и близък приятел на Бенджамин Франклин. Кинърсли нарекъл устройството "електрическо конно състезание". [7] Това било кръст, оформен от две парчета дърво, с равни дължини (вероятно около 42см), монтирано хоризонтално върху централна ос. Леки фигурки на кон и ездача му били поставени в края на всеки кръст. Движението било произвеждано от коронен разряд от шпорите на ездачите (фиг.13). Електрическото конно състезание е била популярна играчка през втората половина на 18ти век. Интересни описания на тази играчка се дават от Лагенбухер (Ref. 5, p. 206 and Plate 8) и от Гуйот (Guyot). [8]




Фигура 12
Принципът на електрическото хвърчило по-късно бил използван за задвижване на планетарий, изобразяващ орбиталните движения на Слънцето, Луната и Земята. Масите на сферите били нагодени така, че системата Земя-Луна да се завърта дванадесет пъти за всяко завъртане на Слънцето.





Фигура 13
Една интересна вариация на електрическото хвърчило е конструирана през 1761г от Ебенезер Кинърсли (Ebenezer Kinnersley), приятел на Бенджамин Франклин. Кинърсли нарекъл устройството "електрическото конно състезание". Електрическото конно състезание била популярна играчка през втората половина на 18ти век.


За да се покаже по-убедително, че електрическото хвърчило преобразувало електрическа енергия в механична енергия, електрически хвърчила били поставени на хоризонтални оси и били подредени така, че да повдигат малки тежести (фиг.14) или да се катерят по наклонени релси (фиг.15). [9]

Оперирането на електрическото хвърчило в течности било изследвано от Айме (Aime). [10] Исторически свидетелства за проучванията на електрическите хвърчила били представени от Томлинсън (Tomlinson). [11] Механизмът на хвърчилото е дискутиран по обстоен начин от Маскарт (Mascart). [12] Едно количествено проучване на силите, действащи върху електрическото хвърчило, е проведено от Кампфер (Kampfer). [13]

По-ефикасна модификация на електрическото хвърчило е предложена през 1887г от Бичат (Bichat). [14] "Електрическият турникет" на Бичат се състоял от лека вертикална рамка, способна да се върти около вертикална ос и да поддържа две тънки вертикални жици, произвеждащи коронен разряд по цялата им дължина. Вертикалните страни на рамката действали като "спойлери", предотвратяващи коронен разряд от "задната страна" на жиците. Прост мотор възоснова на устройството на Бичат е показано Фиг. 16.




Фигура 14
Електрическото хвърчило преобразувало електрическа енергия в механична енергия и можело да повдига малки тежести.





Фигура 15
Електрическото хвърчило развивало достатъчно механична енергия, за да се катери по наклонени релси.





Фигура 16
По-ефикасна модификация на електрическото хвърчило била предложена през 1887г от Бичат, който нарекъл това устройство "електрически турникет".



През последните години принципът на електрическото хвърчило (реакционна сила, действаща върху остър връх като резултат от коронен разряд от него) беше предложен за една летяща машина ("корона-корабна левитация"). [15] Подемната сила, осъществима от такава машина, обаче, не изглежда да е от практическа значимост. [16]

В близко сродство с електрическото хвърчило били "електрическо-вятърните колела" и "електрическите вятърни турбини". Както електрическото хвърчило, те са били изобретени през 1740-те години и се възползвали от коронен разряд от остри върхове, за да функционират. Бенджамин Франклин изучил тези устройства през 1747г (той за първи път научава за тях от своя приятел Филип Синг (Philip Syng). Според Франклин (Ref. 7, p. 184), те били "леки вятърно-мелнични колела, направени от витла от твърда хартия; също... малки колелца, от същата материя, но оформени като водни колела". Вероятният им външен вид е показан на фигури 17 и 18. По-късните версии на тези устройства са описани от Гуйот ( Ref. 8, pp. 274, 275 and Plate 27), от Лангенбухер (Ref. 5, pp. 75, 76 and Plate 3), от Гейл (Gale) [17] и от Нойбургер (Neuburger). [18]

Една забавна електрическа играчка, използваща електрическия вятър за свое задвижване, била направена от У. Р. Кинг (W. R. King), познат на Джеймс Вимшурст (James Wimshurst) (дизайнерът на електростатичната машина, носеща неговото име). Тази играчка, която може да се нарече "електрически лов на заек", която сега се намира в Научния музей в Лондон, е показанав опростена форма на фиг.19. Състои се от малка турбина за електрически вятър, монтирана на вертикална ос, носеща пет метални ръце в горния си край; ръцете, поддържащи фигурките на зайци, три кучета и един конник, които се преследват една друга в красива малка градина, се въртят, захранвани от турбината под тях.




Фигура 17
Близко свързано с електрическото хвърчило на Гордън, било "колелото с електрически вятър". Както електрическото хвърчило, то било изобретено през 1740-те години и ползвало коронен разряд от остри върхове, за да функционира.





Фигура 18
Бенджамин Франклин изучавал тази "турбина за електрически вятър" през 1747г. Той заключил, че действието й зависело не толкова от електрическия вятър, колкото от силите между зарядите, намиращи се върху движещите и стационарните й части.





Фигура 19
Забавна електрическа играчка, ползваща електрическия вятър, за да се задвижва, направена от Е. Р. Кинг (E. R. King), познат на Джеймс Вимшурст (James Wimshurst). Тази играчка, която може да се нарече "електрически заешки лов", сега се намира в Научния музей в Лондон.


При проучването на моторите с електрически вятър, Бенджамин Франклин заключил, че действието им не зависело толкова от електрическия вятър, колкото от отблъскването и привличането на електрическите заряди, присъстващи върху движещите се и стационарните части на моторите (Ref. 7, p. 184). Много е вероятно това заключение да го е довело до изобретяването на големите му електрически мотори, известните "електрически колела", които са описани в следващата глава.




Препратки

1. P. Benjamin, A History of Electricity, John Wiley and Sons, New York, 1898, pp. 506, 507.
2. J. C. Poggendorff, Geschichte der Physik, Johann A. Barth, Leipzig, 1879, p. 846.
3. V. K. Chew, Physics for Princes, Her Majes-ty's Stationery Office, London, 1968, p. 13.
4. B. Wilson, Philosophical Transactions, Vol. 51, p. 896 (1760).
5. J. Langenbucher, Beschreibung einer be-trachtlich verbesserten Elektrisiermaschine, Mathaus Reigers, Augsburg, 1780, pp. 54-56 and Plate 3.
6. G. Adams, An Essay on Electricity, London, 1799, 5th edn., pp. 580-581 and Plate 4.
7. J. Sparks, Ed., The Works of Benjamin Franklin, Whittemore, Niles, and Hall, Bos-ton, 1856, Vol. 5, p. 371.
8. M. Guyot, Nouvelles Recreations Physiques et Mathematiques, Gueffier, Paris, 1786, Vol. 1, pp. 249, 250 and Plate 25.
9. H. J. Oosting, Zeitschrift fur den Physikali-schen und Chemischen Unterricht, Vol. 9, pp. 84-85 (1896).
10. R. Aime, Annates de Chimie et de Physique, Ser. 2, Vol. 62, p. 421 (1833).
11. C. Tomlinson, Philosophical Magazine, Ser. 4, Vol. 27, p. 202 (1864).
12. M. E. Mascart, Traite d'Etectricite Statique, G. Masson, Paris, 1876, Vol. 1, pp. 175-179.
13. D. Kampfer, Annaten derPhysik, Ser. 3, Vol.. 20, pp. 601-614 (1887)
14. E. Bichat, Annates de Chimie et de Physique, Vol. 12, pp. 64-79 (1887).
15. A. Christenson and S. Moller, AIIA Journal, Vol. 5, pp. 1768-1733, (1967).
16. L. B. Loeb, Electrical Coronas, University of California Press, Berkley, 1965, pp. 402-406.
17. L. D. Gale, Elements of Natural Philosophy, Mark H. Newman, New York, 1846, p. 164.
18. A. Neuburger, Ergotzliches Experimentier-buch, Ullstein & Co., Berlin, 1920, pp. 432, 433.




3
2)

Модернистичните математици в крайна сметка наваксали преднината, която били загубили пред Фарадей и електрическата наука била редуцирана до една мета-физика. Трите фундаментални декрети, които са се установили, са:

(I) Премахване на етера,

(II) Почитането на едни така-наречени "уравнения на Максуел" като свещени мощи,

(III) Идолизирането на така-наречения "електрон".

Следва дискусия върху тези три заповеди.




Първият декрет, Премахването на етера:

Никола Тесла веднъж отбелязал, "Откритието на етера беше толкова значително в тази ера, колкото откриването на огъня е било за примитивния човек".

Обаче, в началото на електронната епоха концепцията за етера била отречена с цялата страст на един религиозен фанатизъм. Оправданието за това било, че не можело да се конструира физичен модел, който да оцелее от теста на експеримента. Това не е изненада, тъй като етерът не е физически и следователно е извън селението на физическата наука. Много хора се съпротивлявали на тази забрана в началото й, в зората на 20ти век, един от тях бил Оливър Хевисайд, казвайки:

"Като говорим за етера, няма смисъл да се подиграваме с него. Какъв заместител имаме, ако не това? Принципният му недостатък е, че е мистериозен. Това е, защото знам много малко за него. В такъв случай, трябва да разберем повече. Това не може да стане чрез игнориране. Характеристиките на въздуха, доколкото са ни познати, трябваше първо да бъдат открити, преди да станат известни". [4]

Джоузеф Лармор (Joseph Larmor) констатира следното:

"Следователно може да се твърди, че доколкото на теориите за върховното единство на различните физически факултети въобще им се позволява да бъдат легитимни, те трябва да се развиват в посоката на един напълно електрически етер, докато критиците на една такава проста схема не успеят да посочат точно определена група феномени, които да изискват предположението на нов набор характеристики, които освен това да могат да се сведат до някакъв логичен ред. Налагането на нещо недовършено, без да се посочва по-добър начин, не е ефективна критика, защото, поради несъвършенствата на нашите възприятия и ограниченият обхват на интелектуалното ни опериране, в крайна сметка, такъв никога не може да бъде открит". [5]

Лармър продължава:

"От далечни епохи, още от Нютоновото време, великият въпрос, който сме си задавали в някак си подвеждащата антитеза на контакта срещу влиянието от разстояние (безконтактно), възбужда спекулациите, - как така части материя могат да си взаимодействат една върху друга, без да има явни начини за връзка между тях, може ли едно тяло да действа там, където не се намира? Ако отговорим директно с отрицание, тогава пространствените ограничения на веществото в голяма степен се премахват, и с това усложнението се задълбочава. Най-простото решение се намира в гледната точка, която произлиза от ранния период на древногръцките физични спекулации и оформя едно от най-поразителните неща сред първичните принципи на познанието, охарактеризиращи геният на онази епоха. В този ред на мисли, схващането за върховната реалност се прехвърля от сетивната материя към една униформена, цялостна среда, която е пленум, пълнота, върховните елементи на материята, състоящи се от постоянно съществуващи вихри или други чудатости от движения и опън, намиращи се в първичната среда." [6]

В зората на "Ерата на просветлението", тази концепция била възкресена от ерата на античността от Рене Декарт в неговото абсолютно отричане на "Действието от разстояние" през празно, пусто пространство, лишено от всякакви физични характеристики. Той предположил, че силата не може да бъде комуникирана, освен чрез действително налягане или удар. "И затова грешно е, небесните тела да се считат за изолирани в празно пространство; около и между тях има непрестанно провеждане и трансформиране на енергията. На средството за тази активност бе дадено името етер". [7]

По линията на същите разумни разсъждения са и размислите на Майкъл Фарадей, които говорят за продължително предаване на физически действия през един електрифициран етер. Това бил един от първите и най-важният сред първопринципите на теорията за електричеството. Както отбелязва лорд Келвин:

"През 56-те години, които минаха, откакто Фарадей за първи път обиди физичните математици с неговите извити силови линии, много писатели и много мислители са помогнали да се изгради пленумната школа на 19ти век, един етер за светлина, топлина, електричество, магнетизъм..." [8]

"Фарадей имаше силни геометрични концепции, които формулира в качествено измерение. На по-абстрактните умове на европейските теоретици тези концепции въобще не се харесваха". [9]

В зората на електронната епоха, Фарадеевата концепция за електрическите силови линии беше отхвърлена, въпреки всичките физически доказателства, подкрепящи съществуването им, и мета-физичното хрумване за действие от разстояние отново придоби върховенство. Само че, действието сега се представяше през така-нареченото "извито пространство", за да се заобиколи и надхитри действителността.

Здравият разум зове за факти и следователно изисква да се поддържа философията на Майкъл Фарадей; тоест, че този електричеки етер може да бъде изразен на практика като "електрическа течност". Тази концепция имала върховенство в пионерските дни на науката за електричеството (Бен Франклин). Дж. Дж. Томсън отбелязва:

"Още откакто са били въведени, влиянието, което хрумването и идеите на теорията за течността на електричеството имат върху науката на електричеството и магнетизма, е поразителна илюстрация на предимствата за тази наука от едно конкретно представяне на символите, които в математическата теория на електричеството дефинират състоянието на електрическото поле. Действително, полезността, която старите теории за течността отдават на електричеството, осигурявайки език, в който фактите на науката могат да се изразят ясно и кратко, едва ли могат да бъдат надценени. Описателна теория от този вид прави повече от това да бъде средство за ясен израз на добре познати резултати, тя често носи важни ползи, като предлага възможността за съществуването на нови феномени." [10]

Густав Льобон дава сходна гледна точка:

"Това, което се нарича електричество, произлиза единствено от феномени от така-нареченото разместване на електрическата течност или елементите й." [11]

"Електричеството изглежда ще да е свързващият елемент между света на материята и този на етера." [12]

"Електричеството позволява връзката между два свята, измеримият и неизмеримият." [32]

"Такава е настоящата теория. Има вероятност нещата да се случват по по-непрост, може би много различен начин; но когато едно обяснение пасва сравнително добре на познатите факти, мъдро е да бъдем доволни с него." [13]





Вторият декрет, Обожествяване на така-наречените "Уравнения на Максуел":

Теорията на Фарадей-Максуел за електричеството доста дълго време служеше за принципната основа за електроинженерната теория.

"Блестящият синтез на Максуел за всички електрически и магнитни феномени, както и за взаимодействията помежду им, в две прости ""полеви уравнения", е било постижение с неповторима величественост и красота." [14]

Е, може би не съвсем всички електрически и магнитни феномени, ами останалите уравнения?

"Исторически факт е, че самият Максуел никога не е писал или виждал "Уравненията на Максуел". [15]

В действителност, той е провидял 20 математически предложения, 4 от които в крайна сметка били наречени "Уравненията на Максуел", но в действителност тези били резултатът от съвместните усилия на Хайнрих Херц (Heinrich Hertz) в Германия и Оливър Хевисайд (Oliver Heaviside) в Англия. Като цяло, физиците предпочитат Херц, докато инженерите предпочитат Хевисайд. Обаче, фундаменталните мерни единици, измерения и терминология, от които науката за електричеството извлича своята основа, по същество са така, както ги е формулирал Максуел. Това е едно относително нещастно стечение на обстоятелствата, тъй като тези формулировки съществуват в примитивна форма, която на свой ред била "вписана в камък" от академиците преди такива формулировки да получат шанса да се развият в по-зряла теориа за електричеството. Също е лош късмет как трудът на Херман фон Хелмхолц (Herman von Helmholtz) е бил заметен под килима, което довело до нещастните пропуски в електрическата теория.

Херц дава своя коментар върху това:

"В изследванията, които преди малко посочих, експериментите бяха интерпретирани от гледната точка, която започнах да поддържам, след като изучих записките на Хелмхолц. В тези трудове, Хер фон Хелмхолц различава две форми на електрическа сила, електростатичната и електромагнитната, на които, докато не се докаже обратното чрез експеримент, се приписват две различни скорости. ИНтерпретацията на експериментите от тази гледна точка със сигурност не може да бъде погрешна, но може да бъде ненужно усложнена. В един специален, ограничаващ случай, теорията на Хелмхолц става значително опростена, а уравненията й, в този случай, стават същите като онези от теорията на Максуел; остава само една форма на силата, и тя се разпространява със скоростта на светлината." [16]

В този исторически момент, така-наречената "скорост на светлината" се превърна в обект на обожествяване, а електростатичната вълна избледня от същестувването. Само че, Никола Тесла, който работил от електростатична гледна точка, отбелязва:

"От повече от 18 години чета трактати, доклади за научни трудове и статии относно теорията за Херц-вълната, за да бъда информиран, но тези неща винаги ме впечатляват като една фантастика." [17]

Тук става очевидно, че така-наречената Теория на Максуел не е без значителни ограничения. Например, Чарлз Стайнмец (Charles Steinmetz) прави едно някак строго изказване по този въпрос:

"Максуеловата теория за трансформатора описва устройство, което не съществува на практика, но е обладало учебниците и математическите трактати върху трансформаторите." [18]

В последствие, онова, което стана известно като "Уравненията на Максуел" е, отчасти, с несигурна практическа стойност и служи в действителност като един вид "религиозен ритуал", вместо плодотворен метод за анализ.

"По време на смъртта на Максуел, която се е случила през 1879г, преди да навърши 49 години, оставало още много работа да се свърши както в разследването, с което е свързано неговото име; така и по отношение на енергиите на следващото поколение, които били в голяма част изчерпани в продължаване и усъвършенстване на тази концепция за електрически и оптически феномени, чиито произход правилно се свързват с името на Максуел." [19]

Трите основни фигури, участващи в това удължение, или адаптация, по работата на свещеника Максуел, били:

1) Хайнрих Херц
2) Оливър Хевисайд
3) Дж. Дж. Томсън

Тези знаменити личности може с право да се нарекат "последователите на Максуел".

"В десетилетията след смъртта на Максуел неговата "теория" била развита по начини, които едва ли някой би могъл да очаква. Но въпреки че всяка година добавяла по нещо към супер-структурата, основите останали в голяма степен така, както ги бил положил Максуел; съмнителният аргумент, с който се е опитвал да оправдае въвеждането на разместващи потоци всеq пак оставал единственото нещо, предложено в тяхна защита. През 1884г обаче теорията била положена на различна основа, това направил един ученик на Хелмхолц, Хайнрих Херц." [20]

Херц констатира, в книгата си върху електрическите вълни, следното:

"А сега, за да сме по-точни, какво е това, което наричаме Теория на Фарадей-Максуел? Максуел ни е оставил, като резултат от своята зряла мисъл, един велик трактат върху електричеството и магнетизма; може следователно да се каже, че Максуеловата теория е онази, която излага този труд. Но такъв отговор едва ли ще се приеме за задоволителен от всички хора на науката, които отблизо са разглеждали въпроса. Множество хора са хвърляли себе си в ревностно изучаване на работата на Максуел и дори когато са се натъквали на необичайни и непривични математически трудности, въпреки това са били подтикнати да изоставят надежда, че ще успеят да си изградят цялостно консистентни възгледи за идеите на Максуел." [21]

Оливър Хевисайд, водещият представител на Електромагнитната теория на Максуел, коментира усилията на Херц да докаже тази теория:

"Да се върнем на електромагнитните вълни. Неповторимата Теория на Максуел за диелектричното разместване дълго време като цяло се считаше за спекулация. Имаше, в продължение на много години, пълна оскъдица на интерес в непроверените части на Максуеловата теория..."

"И все пак, обаче, хората искаха експериментални доказателства. Преди три години, електромагнитните вълни ги нямаше никъде. Скоро след това, те бяха навсякъде. Това се дължеше на едно много забележително събитие, а именно самото откритие на Херц, от Карлсруе (сега Бон), на същинската действителност на електромагнитните вълни в етера." [22]

Хевисайд продължава по Максуел:

"Какво е ТЕорията на Максуел? Или, какво трябва да се съгласим да разбираме под "Теорията на Максуел"? Първото приближение до отговора е, да кажем, че я има книгата на Максуел така, както я е написал, има го неговия текст и ги има неговите уравнения: Заедно, те образуват неговата теория. Но когато я разгледаме по-отблизо, откриваме, че този отговор е незадоволителен. Като за начало, достатъчно е, да се допитаме до документи от физици, написани, да кажем, през дванадесетте години след първата публикация на трактата на Максуел, за да видим, че може да има голямо разминаване в мненията за това какво представлява неговата теория. Тя може да бъде, и е била, интерпретирана от различни хора, което е знак, че тя не е изложена в съвършено ясна и непогрешима форма. Има много мъгляви места и противоречивости..."

"Следователно е невъзможно да се придържаме строго към Максуеловата теория така, както той я е дал на света, дори и само заради неудобната й форма. Но очевидно не е позволено да правим самоволни промени в нея и да продължаваме да я наричаме негова." [23]

Професор Дж. Дж. Томсън дава сходна гледна точка върху проблемите при изразяването на идеите на Максуел:

"Описателната хипотеза, тази за диелектричното разместване, използвана от Максуел, за да обрисува математическата си теория, явно много читатели не я считат нито за толкова проста, нито за толкова лесна за възприемане, каквато е старата теория за течността; наистина, това изглежда е една от главните причини, поради които възгледите му не срещнаха по-скоро широкото приемане, което оттогава насам вече са получили. Тъй като много ученици намират концепцията за "разместване" за трудна, аз се осмелявам да дам един алтернативен метод за схващане на процеса,случващ се електрическото поле, който често съм намирал за полезен и който е, от математическа гледна точка, еквивалентен на Максуеловата теория."

"Този метод се основава на концепцията, представена от Фарадей, за тръбички/капиляри от електрическа сила, или по-скоро, от електро-сатична индукция." [24]

Видно е, че тези последователи на Максуел са внесли три отличителни приноса към Максуеловата теория. Първо е било експерименталното доказателство на Херц. Второ е било развиването на подходящо математическо изразяване, приложимо към инженерните формулировки, извършено от Хевисайд, и Трето, представяне под формата на етерна физика, извършено от Томсън.

Получилият се проблем, обаче, е че Теорията на Хелмхолц (Helmholtz) е останала в забрава и поради това не-електромагнитният аспект на електричеството е бил пренебрегнат от повечето хора, с изключение на Никола Тесла и вероятно Чарлз Стайнмец (Charles Steinmetz).

Хевисайд продължава по следния начин:

"По никой начин не следва да заключаваме, че Максуел поставя край. Няма край. Дори не може с точност да се каже, че Херцовите вълни напълно доказват Максуеловата диелектрична теория. Наблюденията наистина са много груби, когато се сравняват с рафинираните тестове в другите части на електрическата наука. Важното нещо, което се доказва, е че електромагнитните вълни в Етера поне приблизително в съответствие с Максуеловата теория са действителност, и че Фарадей-Максуеловата теория е правилната." [25]

Само че, Хевисайд налага своето самоволно ограничение:

"Другият вид електродинамични спекулации отпадат напълно. Ще има предостатъчно място за още теоретични спекулации, но те трябва да са възоснова на Максуеловия вид, за да има някаква полза от тях." [25]

Хевисайд е прав в критиката си спрямо старите германски електродинамици, безполезните теории за потенциала и други подобни илюзии в електрическата теория, чиито корени произлизат още от времето на Исак Нютон. Само че, да се игнорират аспектите на електрическата теория, които не са от електромагнитен характер, не е позволено, когато се изгражда всеобхватна теория за електричеството. Странна ирония е, как докато Хевисайд отхвърля Теорията на Хелмхолц [33], неговото така-наречено Телеграфско уравнение наистина предоставя нужната рамка за една истинска Генерална теория на електричеството. За един отличен анализ на развитието на Теорията на електропредаването вижте Ърнст Гилмин (Ernst Guillemin), "Комуникационни мрежи", Том 2, Глава 1.






Трети декрет, Идологизирането на Електрона:

Цитирайки Лусиен Пуанкаре (Lucien Poincare):

"Електронът завладя физиката и множеството благоговее пред новия идол с известна слепота." [26]

Густав Льобон казва:

"Концепцията за електроните, близки роднини на стария флогистон, е една от най-несполучливите метафизични идеи, формулирани наскоро... Електронът се е превърнал, в днешно време, в един вид фетиш за много физици, чрез който те възнамеряват да обяснят всички феномени." [27] [34]


Бележка от перводача: Флогистон - в историята на химията (1667г), хипотетична "свръхтънка материя", "огнена субстанция", за която се твърдяло, че изгражда всички горими вещества и че те я отделят по време на горене.


По време на тост на едно събиране с просветлените му колеги, Дж. Дж. Томсън прави един доста стряскащ коментар:

"Да пием за електрона, нека не бъде от полза никому." [28]

Трябва да се помни, че именно на самия Томсън се падат заслугите по количественото изразяване на така-наречения електрон, така че  какво ще да го е мотивирало да направи такова отчуждено изказване? [35]

Чарлз Стайнмец директно отхвърля концепцията за електрона или това, което той понякога нарича "Йонната теория на електричеството". Той считал хрумването за електроновия заряд за спънка пред проумяването на поведението на електричеството, цитирам:

"За нещастие, до голяма степен, когато си имаме работа с диелектричното поле, праисторическата концепция за електро-статичния заряд върху проводника все още съществува и прилагането й унищожава аналогията между двата компонента на електрическото поле, магнитния и диелектричния, и придава на схващането за диелектрично поле ненужна сложност." [29]

След въвеждането на мита за Дядо Коледа, ние като деца също "мислехме", че "електричеството е потокът на електроните". По-късно се научава истината за Дядо Коледа, но заблудата за електрона продължава.

Оливър Хевисайд пише пространно върху заблудното хрумване, че електричеството е потокът на електроните в един така-наречен проводник. "Един съвършен проводник е една съвършена преграда, но не поглъща енергията на електромагнитната вълна..."

"Характеристиките на един съвършен проводник са извлечени от онези обикновени проводници чрез изследване на това, какво би се случило, ако съпротивлението им би било постоянно намалявано и в крайна сметка стане нула. По този начин откриваме, че един съвършен проводник е една съвършена преграда, от една страна, която идея е в остро несъгласие с популярната схващане относно проводниците..."

"Само според Закона на Ом, един съвършен проводник трябва да бъде такъв, който да носи безкраен ток под небезкрайно напрежение, и токът ще протича през целия проводник, защото обикновено прави така. Но това, което не се взима предвид тук, е начинът, по който се установява това предполагаемо стабилно състояние. Ако вземем това предвид, откриваме, че няма такова стабилно състояние, когато съпротивлението е нула, защото периодът на вариацията е безкрайно продължаван, и Законът на Ом е извън този период, поне що се отнася до обичайните приложения..."

"Колкото по-малко е съпротивлението, толкова е по-дълго времето, което отнема на тока да влезе в проводника през граничната му повърхност, където това влизане започва. При този лимит, без наличие на съпротивление, токът въобще не тръгва през проводника. Тогава къде се намира токът?" [30]

Хевисайд продължава:

"Равномерно разпределеният ток на стабилното състояние, подходящ за небезкрайна проводимост, се превръща просто в повърхностен ток, когато проводимостта е безкрайна."

"В обичайния смисъл това, че електрическият ток е феномен на материята, се е превърнало в доста голяма абстракция, защото няма намесена материя в това. Материята е напълон изолирана от това." [31]

Електронът представлява един феномен на електрониката, но е и феномен на електричеството. Още повече, движението на електроните изразява времето, темпото, за което се унищожава електрическата индукция, това нещо е познато като съпротивление. Концепцията за електроните, обаче, намира полезно приложение при теорията за така-наречените полу-проводници като силикон, въглерод, селений и тн.

Там, където практиката е доказала, че електрическите устройства не консумират енергия, а вместо това служат за преобразуване на тази енергия в друга полезна форма, електронните устройства на практика консумират почти цялата енергия, превръщайки я в полезна топлина.

Съвременното схващане на Лайбниц-Айнщайн за електрона е свършило още по-дълбоки поразии в електрическата теория, превръщайки се в "тресавище" за всякакви свързани феномени, като например катодния лъч, и тн.

Електронът е станал толкова възлюбен от физиците, че всяка критика към него породи почти фанатична реакция.

Това, което научаваме тук, е, че във фундаменталната си природа, електричеството не е физически феномен, обвързан с грубата физическа материя и същата трябва да бъде оставена настрана, що се отнася до Електрическата наука, и неблагоразумните изказвания на физиците трябва да се игнорират.







ПРЕПРАТКИ:

Recent Researches in Electricityand Magnetism

J. J. Thomson (1898)

(1) Page 2

(10) Page 1

(24) Page 1-3

---

A History of the Theories of Aether and Electricity

E. T. Whittaker (1910)

(2) Page 36

(7) Page 1-3

(19) Page 309

(20) Page 353

---

The Evolution of Physics

Lucien Poincare’

(26) Page 324

---

The Evolution of Force

GustaveLe Bon (1908)

(3) Page 35

(13) Page 109

(26) Page 112

---

The Evolution of Matter

GustaveLe Bon (1906)

(11) Page 218

(12) Page 198

(34) Page 227

---

Old Physics for New

T. E. Phipps Jr. (2012)

(15) Page 5

---

Electromagnetic Theory

Oliver Heaviside (Dover 1950)

(4) Article 179, Page 221

(9) Page XIX

(14) Page XX

(22) Article 5, Page 5

(23) Page XXVII

(25) Article 6, Page 6

(30) Article 189, Page 338-339

(31) Page 339

(33) Appendix D, Page 493

---

Aether and Matter

J. Larmor (1900)

(5) Page VIII

(6) Page 23

---

Beyond the Electron

J. J. Thomson (1928)

(35) All

---

Proceedings of the Royal Institution of Great Britain Vol 35 (1951)

Page 251

(28) All

---

Electric Dischargers, Waves, and Impulses

C. P. Steinmetz (1914)

(29) Page 13-14

---

Electric Waves

Heinrich Hertz (1893)

(8) Page XV

(16) Page 15

(21) Page 20

---

Theory of Wireless Power

E. P. Dollard (1986)

(17) Page 1

---

Steinmetz, Engineer and Socialist

R. R. Kline (1992)






ПРЕЗЕНТАЦИИ И КНИГИ
от Ерик Долард


Репрезентация на електричеството в четири квадранта (Four Quadrant Representation of Electricity)

Свръхсветлинни енергопреносни системи на Тесла и Александърсън (Extraluminal Transmission Systems of Tesla and Alexanderson)

Електрическа трансмисия в множествено-координатни системи (Electrical Transmission in Multiple Coordinate Systems)

Мощността на етера, свързана с музиката и електричеството (Power of Aether as Related to Music and Electricity)

Музикален сеизмограф: Демонстрация на Тесловия преобразувател (Musical Seismograph –Demonstration of the Tesla Converter)

История, теория и практика на Електрическата комунална система (History, Theory & Practice of the Electrical Utility)

Инициативата Кристално радио (Crystal Radio Initiative)

Версорна алгебра, приложена към многофазните захранващи системи, I и II (Versor Algebra as Applied to Polyphase Power Systems I & II)

Бележки от Лоун Пайн, I и II (Lone Pine Writings I & II)

Бележки от Лоун Пайн I, хартиено копие от Amazon




Страниците на Ерик Долард в Twitter и Facebook

https://www.facebook.com/ericpdollard

https://twitter.com/EricDollard

4
Възкресяване на Електрическата наука в дигиталната ера




В тази статия Ерик Долард покрива историческата перспектива и теоретичната основа на електрическото инженерство. Това е нужно, тъй като съвременната идея за електроинженерството е деградирала до онова, което той нарича заблудни отричания, силово налагани от един кабал на академични теоретици. Ерик покрива основите, които са възникнали от експериментите на Фарадей и математиката на Максуел.

Тези основи, положени от Фарадей и Максуел неизбежно изискват намесата на етера. По-късно, "електронът" и Относителността на Айнщайн-Минковски заменя този модел, въпреки че Етерният модел е бил функционален, смислен и инженерно постижим.

Научете какво са мислели истинските пионери на електрическите науки за този заговор, който избутал етера, боготворял "уравненията на Максуел", които не са уравненията на Максуел, и поставил на пиадестал електронът, въпреки че дори "откривателят" му Дж. Дж. Томпсън признал, че е безполезен.

Тази статия включва много от цитатите им в подходящия контекст, както и всички препратки, така че да можете да ги проверите сами. На последната страница има списък с трудовете на Ерик.

Тази информация е важна част от презентацията му, която ще бъде представена на "Конференция за енергийни науки и технологии 2019", където Долард изяснява природата на Тесловия трансформатор в Колорадо Спрингс, като демонстрира и мащабиран негов модел.




EPD Ldboratories

http://ericpdollard.com
info@epdlabs.orghttp://ericpdollard.com







1)

В тази Дигитална епоха, теоретичната основа на електрическото инженерство е вече омърсена, сведена до една асамблея на заблудно невежество, наложено със сила от един кабал на академици-теоретици. Онова, което дава авторитетната сила на техните диктати, е свръх-усложнената и усукана математика, с която се обгръщат. Тази математика на свой ред се превръща в един "каменист път", чиято цел е да замени здравия разум и експериментите в обучителния процес. Веднъж след като идолите бъдат дигитализирани, те стават закон, и в последствие електричеството се е превърнало в една изгубена наука, захвърлена на същото бунище като алхимията.

Само че, в историческа перспектива, теоретичната основа на електрическото инженерство е постигнала много високо ниво на развитие в началото на 20ти век, за да задоволи нуждите на едно стремглаво развиващо се комерсиално предприятие, най-вече това на електромагнитната телеграма и късната електрическа светлина и захранване. Електрическата наука напредна забележително добре в тази ера и по този начин се превърна в точна наука, която роди добре обмислени теории. Основите на тази наука били извлечени от "Експериментални изследвания" на Майкъл Фарадей и тяхното "Математическо развитие" от Кларк Максуел. Това станало известно като Теориятана електричеството на "Фарадей-Максуел". Дж. Дж. Томпсън (J. J. Tompson) разказва за основата на теорията:

"Този метод се основава на концепцията, представена от Фарадей, за тръбички от електрическа сила, или по-скоро, електростатична индукция. Фарадей, както е добре известно, използвал тези тръбички като език, на който да изрази феномена на електричното поле. По този начин, поради тенденцията им да се свиват, и последващото отблъскване, които сходни такива тръбички упражняват една върху друга, той обяснява механичните сили между наелектризираните тела, а влиянието на средата върху тези тръбички според неговата гледна точка се посочва от специфичния индукционен капацитет при диелектриците". [1]

Жизненоважно за концепцията Фарадей-Максуел е съществуването на една фундаментална "Електрическа среда", или етер, който запълва цялото простраство и пронизва цялата материя. Въпреки плодовитостта на тази идея за етера, и нейните тръбички или каналчета от електрична индукция, по-късно тя насила е изтикана от електрическата теория и заменена с един идол, "Електронът", и свещеният му другар, Относителността на Айнщайн-Минковски.

В историята на човешките дела винаги идва един момент, когато определени сили се заемат да разкъсат на парчета онова, което е успяло да се превърне в добре установен и обмислен процес на здравия разум. Такава беше целта на модернистичните теоретици. Отличен коментар за това състояние на историческите събития прави Е. Т. Уитейкър (E. T. Whittaker):

"Може би нищо в историята на естествената философия не е по-удивително от превратностите в теорията на топлината. Истинската хипотеза, след като срещаше всеобщо приемане през цял един век, и след като бе одобрена от редица просветлени мъже, беше нарочно изоставена от наследниците им заради една толкова безкрайно грешна концепция, която в някои свои развития е дори гротесктна и абсурдна". [2]

Междувременно, както отбелязва Густав Льобон (Gustave Le Bon) (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%9B%D1%8C%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%BD): "Математиците извличаха формули, физиците правеха експерименти, и тези експерименти по-малко пасваха с формулите. Така че не след дълго уравненията вече не бяха в съгласие с експериментите, уравненията бяха сверени чрез въобразяването на "скрити сили", които хвърляха наблюдението в пълно объркване". [3]


5


Ерик Долард е единственият човек, за който е известно, че е в състояние точно да възпроизведе много от експериментите на Тесла с лъчиста енергия и безжични трансмии на енергия. Това е защото той разбира, че конвенционалната електрическа теория е само половината от истината.


Ерик Долард (Eric Dollard) е електроинженер, който е "жива легенда" в полето на електрическите изследвания. Много хора го считат за най-знаещия експерт по истинската природа на електричеството, жив днес. Автор на бележитите математически публикации "Символно репрезентиране на променливотоковите вълни" и "Символна репрезентация на генерализираната електрическа вълна", Ерик показва как всички електрически феномени могат да бъдат математически измерени и инженирани БЕЗ да се използват клонове на висшата математика или "уравненията на Максуел". Автор на "Концентрирано въведение в Тесловите трансформатори и Теорията за безжичното захранване", той също така е единственият човек от смъртта на Тесла насам, който успешно е построил истински увеличаващ предавател (Magnifying Transmitter).



6
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Април 01, 2019, 09:36:34 pm »
Скрит доклад опровергава официалните причини за катастрофата край Своге

01 април 2019




Източник: OFFNews.bg ; Валя Ахчиева

Валя Ахчиева е открила неопровержимо доказателство – доклад от добросъвестни експерти, които са излезли извън обхвата на тясната си задача и са идентифицирали истинските причини, довели до пътнотранспортното произшествие, убило 20 души край Своге. Разследването на Ахчиева е публикувано в сайта euelectionsbulgaria.com.

Тежката катастрофа с автобус край Своге, по време на дъжд, през август миналата година отне живота на 20 души. След трагедията пред обществото ни беше демонстрирано, че властта прави всичко възможно, за да се установят причините за катастрофата. Бяха пуснати в ход всякакви проверки, анализи и мнения на специалисти. Министърът на регионалното развитие и благоустройството съобщи, че нещо не било наред в повърхностния слой на асфалта, защото били открили варовик в него. Това повдигна въпроса как е бил рехабилитиран пътят край Своге? Как са усвоени милионите левове от проектанта и изпълнителя на обекта с възложител – държавната Агенция „Пътна инфраструктура”? И кой е приел и пуснал в експлоатация този пътен участък?

Трима министри подадоха оставки.

Прокуратурата възложи разследването на Националната следствена служба. Повдигнаха обвинение само на шофьора на автобуса. Засега.

А Министерският съвет създаде нова административна структура за пътната безопасност - Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата”. Това е 12-ата поред структура в България, която ще отговаря за намаляването на катастрофите. Според някои коментатори тя е напълно безсмислена и така ще се похарчат още пари на данъкоплатците, а някои хора от Пътна полиция към МВР ще се преместят само в нови кабинети.

Седем месеца след трагичния инцидент, отнел живота на 20 души, всичките тези 12 структури за безопасността на пътя мълчат.

Мълчат за Своге. Никой в държавата не оповестява, какво са установили разни специалисти, след като са проверили документацията на пътя?

Една такава проверка стои дълбоко скрита в Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/.

И вместо властта да съобщи публично какво са установили 13 специалисти и какви препоръки са написали те и дали тези препоръки вече са изпълнени, за да не се случи нов инцидент там или на друго такова място, докладът сякаш е забранен за обществото.

Сякаш този доклад не съществува.

Но него го има. И нещо повече. Тези 13 души от работната група са излезли извън рамките на възложената им задача. Написали са истината за пътя край Своге според експертните си умения. Установили са факти, които не е трябвало да „виждат” според Заповед РД-11-848/07.09.2018 год.

Само дни след катастрофата край Своге с тази заповед в АПИ се създава работна група от 13 души – вътрешни и външни специалисти. Поставя им се задачата да направят инспекция на пътната безопасност на този участък.

И на 30.11.2018 година, след почти 3 месеца инспектиране, работната група внася доклад в Управителния съвет на АПИ. В доклада са установените факти и препоръки.Те са достатъчно скандални, за да предизвикат последици след това. Но нищо такова не се случва. Защото докладът е потулен.

В самото му начало пише, че работната група е „извършила проверки и докладва САМО ЗА ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ С ПЪТНАТА БЕЗОПАСНОСТ НА ПРОЕКТА И НЕ Е ИЗВЪРШВАЛА ПРОВЕРКИ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОЕКТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДРУГИ КРИТЕРИИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ПЪТНАТА БЕЗОПАСНОСТ.”

Тоест, задачата, която АПИ поставя на работната група, е да провери само пътните знаци и еластичната предпазна ограда на пътя /мантинелата/ край Своге, например.

Но в доклада има страници, които доказват, че тези 13 специалисти са проверили нещо повече – проверили са проекта и строителството на пътя. Проверили са това, което началниците са им написали да не проверяват. Явно професионалните и моралните принципи на специалистите от работната група са ги мотивирали да не изпълнят буквално заповедта на контролния орган АПИ, а да изпълнят задълженията си към обществото.

И ето как са направили това.

В доклада пише, че „ОТВОДНЯВАНЕ НА УЧАСТЪКА ЛИПСВА. Не са предвидени отводнителни съоръжения, а водостокът в крива 395 е с изграден бордюр и не поема вода от пътното платно.”

Какво означава тази констатация?

Отводняването е свързано с наклона на оттичането на водата и отводнителните канавки. Ние си спомняме онези кадри в дните след катастрофата, когато някой направи експеримент пред телевизионните камери и изля вода на пътя на мястото на катастрофата.

Тогава видяхме, че водата потече надолу по пътя, вместо да потече встрани, към дерето.

Този участък представлява много остра крива.

Защо излятата вода течеше надолу по пътя?

Защото според експерти при тази остра крива наклонът на оттичането на водата в лявата и в дясната половина на пътя са… различни! Затова водата тече надолу, вместо да се излее встрани, в дерето.

И при силен дъжд, когато пътят е станал мокър и хлъзгав, ако шофьорът е излязъл от оста на пътя, дори само с едното си колело, то тогава се получава ситуация, при която двете леви колела на автомобила остават в левия наклон, а двете десни са в десния наклон. И автомобилът става нестабилен. И това е предпоставка за пътен инцидент.

Затова при острите криви наклонът трябва да бъде едностранен. По проект трябва да е от 1,5% до 2-3% наклон. И тогава водата ще се оттича към виража на кривата, тоест, към дерето.

И тогава ще има отводняване на пътя, за да бъде той безопасен.

Но работната група от 13 специалисти е установила, че на пътя ЛИПСВА ОТВОДНЯВАНЕ.

Дали по проект липсва такова, или по проект го има, но строителят на пътя не го е изпълнил - ето това трябва да отговорят компетентните органи. И да търсят съответната отговорност.

Работната група от 13 специалисти е установила и още един факт.

„Пешеходното движение се извежда на платното за движение, поради прекъсване на тротоарите при малките съоръжения. Не е предвидена тротоарна конзола, което принуждава пешеходците да вървят по платното и то в хоризонтална крива с намалена видимост.”

Няма тротоар за пешеходците! И това поставя в риск всеки миг хората, които минават оттам.

В проекта ли няма тротоарни конзоли или в проекта има, но строителят не ги е изградил? Още един въпрос, чийто отговор трябва да знаят контролните органи. И да търсят отговорност.

Какви препоръки е направила в доклада работната група, сформирана от АПИ?

„Да се възложи проверка на повърхностните характеристики на пътната настилка за целия път Мездра-Елисейна-Своге-Нови Искър. Институтът по пътища и мостове да проведе изпитвания относно съответствието на характеристиките на вложените в асфалтовата настилка материали с приложимите технически спецификации на целия обект.”

Тоест отдавна е трябвало държавата да провери от коя кариера е пристигнал материалът за повърхностния слой на асфалта и какво качество има той? И има ли несъответствия? А ако има – кой носи отговорността за това?

И още препоръки четем в Доклада на работната група:

„Уширяване на проектния габарит на пътя на малки съоръжения. Да се обърне особено внимание на отводняването, тъй като това е основен фактор за целостта на пътя и пътната безопасност.”

Защо работната група препоръчва да се направи уширяване на пътя?

Да се ушири пътя, това означава завоят да не е толкова остър и опасен.

Проектът не го ли е предвидил? Ако го няма в проекта, то това е грешка на проекта. Защо тогава е одобрен? И от кого?

Но ако го има в проекта, то тогава строителят не го е изпълнил. И това би било грешка на изпълнителя. Защо тогава е пуснат в експлоатация обектът? И от кого?

Не е уширен пътят край Своге и не е отводнен. А в горната част на пътя има бордюр, който не позволява на водата да се оттича. Няма и тротоар.

Това е установила работната група от 13 специалисти, назначена от АПИ за инспекция на пътната безопасност. Написали са и препоръки, според които трябва да се дострои пътят с уширение. Трябва да се построи и тротоар. Трябва да се увеличат и водоскоците. А всичко това означава: нов проект, ново строителство и нови пари извън договора.

Защо АПИ публично не е оповестила проверката?

Защо публично не се съобщава, изпълняват ли се препоръките въобще?

Възложено ли е с договор на Изпълнителя на проекта – „Трейс Груп Холд” АД това подобрение на пътя, за да се знае, че властта реално подобрява пътната безопасност в България? И с какви пари и за чия сметка?

Или… нищо такова не се прави?

Защото на въпрос – внесени ли са в Община Своге строителни книжа за дострояване на оня зловещ завой на смъртта, заместник-кметът на Своге инж. Валентин Михайлов отговори отрицателно.

Никой нищо не е съгласувал с общината за подобрение на строителството на пътя. Някой се надява да се потули всичко. И да се подмени отговорността за смъртта на 20 души.

Няма да стане.


7
В случай, че сред аудиторията на Апокрифна Академия е възможно да има скептично настроени към конспиративните материали, тук преведени, в OFFNews.bg се появи много изненадваща серия публикации на Калоян Константинов:

Когато самите араби искат да опазят Европа от себе си

Раждането на ислямския тероризъм. Част I: Вината на Запада

Раждането на ислямския тероризъм. Част II: Как се радикализират хората


Разбира се, ние тук знаем тези неща и имаме много по-добри материали. С "по-добри" имам предвид, че засягат истинската завръзка и корените на съвременните събития, докато тези в новинарските сайтове просто забърсват повърхността. Но фактът, че в публична масмедия се появяват такива статии като тези на Константинов, заслужава да бъде отразен и отбелязан, защото говори за раздвижване в осведомеността на обществото ни и във волята му да добие знания и разбиране.

8
Джим Кийт - "Контрол над ума - Контрол над света" - Глава 20 вече на български.




Пращат убиеца на Виктория Маринова в психиатрия - Северин е с умерена степен на умствена изостаналост, след ареста в Германия опитал да се самонарани
dnes.dir.bg


Обвиненият за убийството на Виктория Маринова ще бъде настанен в психиатрична клиника - "Имаме справка от нашия център на психично здраве, че той е диагностициран като лице с умствено изоставане"
OFFNws.bg


Майката на Северин поиска да го съдят в Германия, защото у нас щели да го убият - Според нея синът ѝ е с умствена изостаналост. Взимал е и хапчета, но тя спряла да му ги дава. Бил пиян и надрусан.
OFFNews.bg


Бившият съдия от Софийския градски съд Румяна Ченалова се усъмни във фактите, изнесени за Селяйдин
OFFNews.bg









Убийството на Виктория е послание към всички разследващи гранд корупцията у нас

09 октомври 2018


Източник: OFFNews.bg

Реакциите у нас и в света на убийството на Виктория Маринова са симптоматични за фундаментални разминавания в ценности.

Оставям настрана казионната журналистика като 24 часа, Труд, Пеевските и централни медии. При тях патологията е крайна.

Но в т. нар. широка периферия от хора наблюдавам странен стремеж към омаловажаване на дейността на Виктория и нейния принос към разследващата журналистика. Уж в името на истината. Дори "корифеи" с претенции за разследващи генерали започнаха да обясняват, как тя в същност не била точно и толкова разследваща журналистка.

Тази теза вероятно не толкова странно съвпада с кризисния пиар на властта, която гради стратегията си за "спасение" от публичния гняв върху липсата на връзка на убийството с нейната работа.

Нека видим разликите между международните и вътрешни реакции - западните медии свързват логично убийството с нейната лична отговорност, намеса и участие в оповестяването на данни от едно от най-значимите разследвания - по-скоро изтичане на информация у нас, което касае олигархични групи с достъп до властта. В днешна България проблемът на корумпираните не е толкова, че някой ще се занимава с тях, като ги разследва, а това, че ще застане в защита и разпространи резултатите от тяхната работа. У нас прокуратурата действа не поради достоверността и важността на сигнал, а много често по силата на обществения отзвук. Ето тук Виктория е свършила изключителна работа, която осмисля работата на всеки разследващ журналист - ангажирала се в комуникация и медийна защита на тяхната работа, като е рискувала много в личен план.

Питам тези "смелите", на колко места журналисти се осмелиха, като нея, да публикуват разкритията за Джи Пи Гейт и други разтърсващи корупционни скандали? Колкото телевизионни канали и предавания закриха само защото даваха трибуна на инакомислието. Ето защо стореното от Виктория се равнява по значимост и е достойно за най-висока морална и нравствена оценка, особено в контекста на жестокото и убийство. Обратно хората със скепсиса за нейната роля, които трудно скриват желанието и очакванията си всичко да бъде битова драма, по същия начин игнорират разследването и изтеклата информация за скандала Джи Пи Гейт. Мълчат солидарно с властта и чакат прокуратурата да произведе новини по казуса.

Тук бих искал да цитирам последните думи на Виктория в нейното предаване - за да поставим точка над i

    "Картината на разследващата журналистика в България е доста противоречива. От една страна, силен правителствен и корпоративен натиск върху собствениците на медиите и върху самите медии. Все повече забранени теми. Систематично отстраняване на разследващи журналисти. И от друга страна – безспорни успехи на разследвания през последните години, голяма част от които са публикувани и на сайта „Биволъ“. Екипът ни се ангажира и в бъдеще да дава трибуна на журналистически проучвания, както и да извършва и свои такива, касаещи с изключителна степен обществения интерес. Защото това е „Детектор“ – предаването, което отчита лъжата, но дава предимство на истината".

Кой може да твърди, че заради тези думи не могат да убият в днешна България?

За това не се чудете, че ни виждат по-добре отвън, особено когато убият журналист.

Ако има нещо сигурно, и то без да чакам резултатите от разследвания, че това убийство бе послание към всички ангажирани по веригата с разследвания на гранд корупция - опасно е и за тези които копаят и за тези които разпространяват и сътрудничат.

Б. ред. - Позицията на бившия ни посланик в Москва Илиян Василев е от фейсбук профила му.

9
Глава 20

Щастието е топъл пистолет


Марк Дейвид Чапман (Mark David Chapman), убиецът на музикалната рок-звезда Джон Ленън, може да е бил умствено контролиран убиец. Въоръжен с пистолет модел Charter Undercover .38 Special, Чапман изстрелва пет куховърхи, фрагментиращи се патрона в гърба на Ленън, когато влизал в апартаментния комплекс "Дакота" в Ню Йорк.

Има много улики, според които американските разузнавателни агенции са считали Ленън за заплаха и това може да е било предостатъчна причина за убийството му. Джон Ленън привлича вниманието на ФБР за първи път през януари 1969г, когато специален агент докладва на Дж. Едгар Хувър (J. Edgar Hoover) (основателят на съвременното ФБР и негов първи директор, бел.прев) за една демонстрация в Ню Хевън, Кънектикът. Демонстрацията била подбудена заради напрежението от колежански вестник, който публикува голи снимки на Джон и Йоко (Yoko) - препечатки на предната и задната корица на албума "Две девици" (Two Virgins), по онова време достъпен в музикалните магазини из страната.

В следващите години, по време на многото снимки на Ленън, свързани с политическия му активизъм, ФБР досието на звездата от рок-секс културата набъбва до поне 288 страници, въпреки че цели години на шпионски докладни срещу Ленън така и не са били разсекретени.

До 1972г ЦРУ вече също било в играта. Ленън давал много гласност на несъгласието си с войната във Виетнам и бил приеман за една от най-ефективните сили, способна да приобщава американската младеж в широкомащабна опозиция срещу войната. НА 23 февруари същата година, един агент от ЦРУ изпратил докладна:

"Някои американски участници в контролираната от съветските комунисти Световна Асамблея на мира и независимостта на народите на Индокитай, проведена на 11-13 февруари 1972г в Париж/Версай, неуспешно се опитаха да включат призив за извършване на интернационални демонстрации по време на Националния републикански събор..."

"Джон ЛЕНЪН, британски поданник, е предоставил финансова подкрепа на Проект "ДА" (Project "YES") [организация, основана от Йоко], който от своя страна заплатил пътните разноски до Световната асамблея на представител на един водещ анти-военен активист (и обвиняем по Чикагската седморка) Рени ДЕЙВИС (Rennie DAVIS)... В Париж, на Световната асамблея, този представител се е срещнал поне веднъж с официални лица от Временното революционно правителство на Южен Виетнам; не е известно, дали е било обсъждано Републиканския събор".

Бележка от преводача: Седморката от Чикаго (първоначално Осморката от Чикаго, също и Конспирация Осем/Конспирация Седем) са били седем обвиняеми - Аби Хофман, Джери РУбин, ДЕйвид Делинджър, Том Хайден, Рени Дейвис, Джон Фройнс и Лий Уайнър - обвинени от федералното правителство в конспирация, подбуждане към бунт, и други обвинения, свързани с протести против Виетнамската война и контра-културни протести, които са се провели в Чикаго, Илинойс, по време на Националното ДЕмократично събрание през 1968г. Боби Сийл, осмият обвиняем, се отървал от съдебно преследване по време на делото, с което броя на обвиняемите се намалил от осем на седем.

Ленън вярвал, и с добра причина, че до 1972г вече бил под постоянно следене. През късната 1972г, Ленън казал на Пол Краснер (Paul Krassner), "Слушай, ако нещо се случи с Йоко и с мен, няма да е нещастен случай".

ИЗправен пред депортиране от САЩ, привидно уж заради присъда за марихуана във Великобритания, Ленън отвърнал на удара, твърдейки, че депортацията в действителност била заради неговата политика и неудобрение на войната във Виетнам.

На 21 април 1972г, Е. Л. Шакълфорд (E. L. Shackleford), надзорник в офиса на ФБР в Ню Йорк, изпратил мемо до един от агентите си, тази бележка е само отчасти достъпна за нас заради големите зачернени области от нея:

"С оглед успешната тактика на забавяне към днешна дата, съществува вероятността субектът [Джон Ленън] да не бъде депортиран от САЩ в близко бъдеще и вероятно не преди Националния републикански събор. Дейностите на субекта се следят отблизо и информацията, която се свързва с нарушение на федералните закони, се развива своевременно и ще бъде веднага предадена на уместните агенции, като част от усилията да се неутрализират всякакви подривни дейности на субекта".

Към месец май, 1972г, Ленън бил получил съобщението, явно от Лион Уайлд (Leon Wilde), имиграционният му адвокат, че ако не иска да бъде депортиран от САЩ, нито пък да рискува позицията си в опит да осигури убежище за дъщерята на Йоко, Киоко, тогава той ще трябва да поддържа по-нисък политически профил. Ленън отстъпил пред натиска. Същия месец той отишъл в телевизионното шоу на Дик Кавет (Dick Cavett) и обявил, че отменял планувано "революционно турне" и се отдръпвал по отношение на политическата си активност. Твърди се, че Ленън "се поболял" заради решението, което бил принуден да вземе.

Според политическият активист Джон Синклеър (John SInclair), за когото Ленън написва песен, "Отменянето на турнето беше мъдро. Зная колко много означаваше за тях да останат тук - отчасти заради ситуацията с детето. Разбирах отлично".

През септември 1973г Министерството на праосъдието на САЩ признава, че телефонът на Ленън е бил подслушван нелегално. Министерството въобще не било възмутено от това, само съобщило, че подслушването е било осъщестено и изразило желание да се сдобие със записите.

След дълго оттегляне от обществения поглед, до 1980г Ленън сякаш прави преобръщане и бил заинтересуван от това отново да изпъкне, както и да се върне в политическия активизъм. Ленън вече бил купил самолетните билети за Сан Франциско, за да подкрепи протеста на японско-американските работници. Вероятно на Ленън се гледало като на последния останал човек в света, който е способен отново да разпали войнствеността на бойкотите от 60-те години. [1]

Ленън скоро щял да срещне върховната марда с пистолет: Марк Дейвид Чапман (Mark David Chapman). Чапман бил от Джорджия и започнал да работи за Младежката християнска асоциация (YMCA,Young Men's Christian Association) през 1969г, първоначално като постоянен съветник, а след това като асистент-директор. В книгата на дезертьора от ЦРУ Филип Агий (Philip Agee) "За Компанията отвътре: ЦРУ дневник" (Inside the Company: CIA Diary), той посочва, че Младежката християнска организация е организация-прикритие за ЦРУ (фронт на ЦРУ, бел.прев). Любопитно е, че записите за служителя Чапман липсват от дирекцията на организацията.

През 1971г Чапман преминал религиозно кръщение в християнството. През 1975г пътувал до Бейрут като служител на Младежката християнска организация (YMCA), част от тяхната Интернационална съветническа програма - първият му избор бил Съветският съюз, въпреки че той самият бил яростен антикомунист. Посещението на Чапман до Бейрут съвпада с онзи период от време, в който Едвин Уилсън (Edwin Wilson) и Франк Терпил (Frank Terpil) водели училище за наемни убийци там. [21]

Връщайки се от Бейрут, работил в лагер на YMCA за виетнамски бежанци във форт Чафи (Fort Chaffee), Арканзас. Чапман работил като местен координатор, отговорен за област от 7 блока в лагера, с един американски и седем виетнамски помощници. Една от енигмите в живота на Чапман е неговият дългогодишен приятел, познат с псевдонима "Джин Скот" (Gene Scott), по данни от Фентън Бреслър (Fenton Bresler), който посетил Чапман, докато работил във форт Чафи.

Един от колегите на Чапман казал на журналиста Крейг Унгер (Craig Unger), "Веднага щом пристигна Джин, поведението на Марк се промени. Марк си чистеше ноктите заради Джин, обличаше си чистите дрехи заради Джин, правеше телефонни обаждания заради Джин. А Джин имаше и пистолет. Марк беше толкова неагресивен. Той мразеше оръжията. Все още помня, как седяха в офиса на YMCA центъра във форт Чафи, играейки си с пистолета му, разглеждайки го, говорейки за него. Това просто не беше типично за Марк. Започнаха да се бъзикат по-грубо един друг, тогава Джин погледна Марк по онзи начин. Той замръзна".

В спомените си за Чапман, Фентън Бреслър пише, че "няколко човека, с които разговарях в Декатур и на други места вярват, че двамата мъже, които се познаваха още от гимназията в Колумбия, имаха сложни нюанси в явно все още продължаващото им приятелство. Със сигурност Марк превръщаше Джин в свой идол, по-голям от него с няколко години и красавец, подобен на Рамбо, който никога не се бе женил: на ден днешен е шериф в Джорджия". Според Бреслър, "той беше човекът, който даде на Марк куховърхите куршуми, без да знае (както твърди), че ще ги използва, за да застреля Джон Ленън".

Твърди се, че през 1976г Чапман приключил работата си в YMCA и започнал да работи като охранител по настояване на "Джин Скот". Чапман се преместил в Хаваи през 1977г и отседнал в хостела на YMCA в Хонолулу. Чапман също така се свързал с телефонната линия за самоубийства там и отишъл в здравната клиника на Уайкики. Според сведенията на няколко дезертьора от разузнавателни агенции Хаваи се смята за център за обучение на умствено контролирани убийци.

През 1978г Чапман пътувал по света с писмо в себе си, което го представяло като член на състава на Младежката християнска асоциация, с което отсядал в хостелите на YMCA, като се твърди, че пътуванията му са били финансирани чрез заем от кредитния съюз на една болница, в която работил. Този заем, отпуснат на сравнително нов служител, изглежда подозрителен и следва традицията на много други "побъркани убийци ренегати", които, въпреки че все са безработни, никога не им липсват пари за пътни разходи.

Чапман се върнал до Хаваи. Оженил се през 1979г и скоро след това, като част от цяла поредица обсебвания при други такива случаи, книгата "Спасителят в ръжта" му се превърнала във фикс-идея и започнал да се самоидентифицира с главния герой в нея, Холдън Колфилд (Holden Caufield). Някои изследователи предлагат мнението, че книгата може да е била използвана като "спусък" за програмирания Чапман, въпреки че това е само спекулация. В Хонолулу Чапман купува пистолета, който ще използва, за да убие Ленън.

Пътувайки до Ню Йорк, Чапман отсяда в Уолдорф-Астория (луксозен хотел в Манхатън, Ню Йорк, бел.прев), тогава след няколко дни се премества в хостел на YMCA. Чапман открива, че не може да си купи патрони легално в Ню Йорк. Пътува до Атланта, където се снабдил с куховърхите куршуми от приятеля си "Джин Скот" по свое собствено настояване, защото трябвало да се защитава в Голямата ябълка (нарицателно за Ню Йорк, бел.прев). Чапман се върнал в Ню Йорк, само за да му бъде съобщено от портиера на Дакота, че Ленън и жена му не били в града. Чапман излетял обратно за Хаваи, като изхвърлил копието си на "Спасителят в ръжта".

В Хаваи, според психиатъра му, Чапман получавал "командни халюцинации", които му казвали да убие Джон Ленън. Тези може да са били хипнотично програмирани, или дори да са били излъчвани чрез електроника. Чапман се обадил на различна психиатрична клиника от онази, която ползвал преди, а те му отказали с препратка към трета клиника. Собствените спомени на Чапман за този период описват вътрешна борба, продължила няколко месеца, "борба между доброто и злото и правдата и греха. Просто поддадох. Беше почти сякаш бях на някаква специална мисия, която не можех да избегна".

Няколко седмици след завръщането си от континента, Чапман се връща ва Щатите, и отновно явно разполага с пари за харчене. По време на екскурзиите му до континента, Чапман носил големи количества кеш, въпреки че така и не се е появило задоволително обяснение как се е сдобил с тези пари.

Чапман не излетял веднага за Ню Йорк, а спрял в Чикаго за три дни, за които няма обяснение. Самолетният му билет, според Фентън Бреслър, по-късно бил подправен, за да показва, че Чапман е летял нон-стоп до Ню Йорк. Този факт е подплътен от фото-копия на две версии на същия билет, една от Чикаго, другата - посочваща директен път до Ню Йорк. Кой е подправил билета, остава отворен въпрос, но съществуването на две версии на билета е достатъчно доказателство за съществуването на конспирация в убийството.

Когато все пак стигнал до Ню Йорк, Чапман отишъл в хостела на Младежката християнска асоцияция, който бил най-близо до Дакота. След като се регистрирал в хотела, за да разбере, че Ленънови не били вътре и че никой не знаел кога може да се очаква да се върнат, същата вечер Чапман взел такси до 62-ра Улица запад, където влязал в жилищна сграда за пет минути, а след това до 65-та Улица изток и 2ро Авеню, където влязал в друга жилищна сграда за няколко минути. Тези посещения никога не са били обяснени. След това Чапман бил закаран до Село Грийнуич (Greenwich Village, квартал в Западен Манхатън, Ню Йорк бел.прев). Чапман носел чанта, за която до сега не е имало обяснение.

Следващата сутрин Чапман напуснал хостела на YMCA и се настанил в по-скъпия хотел Шератон Център. В хотелската си стая той направил "светилище" върху едно бюро, със спомени от живота си - една Библия, изтеклия му паспорт, аудио-касета на Тод Рундгрен и други предмети - както и снимка на "Магьосникът от Оз" с Джуди Гарланд.

Чапман се мотаел отвън пред Дакота един цял ден, без да види Ленън, върнал се на следващия ден. Като жест, купил друго копие на "Спасителят в ръжта" и го надписал "На Холдън Колфилд от Холдън Колфилд. Това е моето заявление". Когато Ленън и жена му излезли от Дакота около 17 часа следобед, Чапман получил автографа на звездата. Двойката се прибрала в 22:50. Докато Ленън ходел към жилищната сграда, Чапман, както се твърди - "усмихвайки се", изстрелял пет куршума в гърба му. След това Чапман захвърлил пистолета си и започнал да чете хартиеното копие на книгата, която носел.

Чапман описва убийството по следния начин:
"Ако някога получите този шанс, отидете до сградата "Дакота". Просто обожавам тази сграда... само като си помисля, че това се случи там. Нямаше емоция, нямаше гняв, нямаше нищо, мъртва тишина в мозъка, мъртва, студена, тишина. Той приближи, погледна ме, казвам ви - човекът щеше да е мъртъв след по-малко от пет минути и ме погледна, аз погледнах него. Подмина ме и тогава чух в главата си, "Направи го, направи го, направи го", отново и отново, чувах "Направи го, направи го, направи го", просто така. Извадих пистолета от джоба си, прехвърлих го в лявата си ръка, не помня да съм се прицелвал. Трябва да съм се прицелил, но не помня да съм дърпал петлето или както там се казва. И просто дръпнах спусъка стабилно пет пъти".

Един от полицаите, които разпитали Чапман, лейтенант Артър О'Конър (Arthur O'Connor), описва явното състояние на съзнанието на убиеца: "Видях го в рамките на половин час след ареста. Бях първият, който го разпитваше. Той беше замаян. Държеше се, но отсъстваше. Създаде ми впечатление, че е направил нещо: беше нещо, което е трябвало да направи, и го е направил".

По-късно О'Конър казва, "Възможно е Марк да е бил използван от някого. Видях го в нощта на убийството. Изучавах го усилено. Приличаше така, сякаш може да е бил програмиран... Така изглеждаше и по такъв начин говореше. Можеше да са наркотици - и не, не го тествахме за наркотици! Това не беше стандартна процедура. Но сега като си спомням, той можеше или да беше дрогиран, или програмиран - или комбинация от двете".

Според вестникарските статии по онова време, по време на убийството Чапман притежавал уокмен (остаряло устройство за слушане на музика в движение, което пуска аудио-касети, бел.прев) и касети с "около четиринадесет часа записи на Бийтълс". Само дето, според арестувалия го полицай, Стив Спиро (Steve Spiro), Чапман нямал уокмен, нито пък касети, когато го арестували. Или този уокмен е измислица на някой репортер с въображение, или е изчезнал - и ако е изчезнал, дали може да е имало и нещо друго записано, освен музиката на Бийтълс?

След като застрелял Ленън, Чапман бил "замаян" дни наред. Чапман пледирал виновен за убийството в съда, след като чул "гласът на Господ", който му казвал да пледира така. Д-р Дороти Люис (Dorothy Lewis), която изследвала Чапман, казва, че "Г-н Чапман преживява звукови халюцинации още откакто беше в болничното отделение в Рикерс Айлънд и тези преживявания очевидно са повлияли на решението му да пледира виновен... Съмнявам се, дали е бил компетентен в последствие да пледира виновен, тъй като ми изглежда, че заради променящото се състояние на съзнанието му на него му е невъзможно да разбере последствията от такова решение, нито пък да съдейства на адвоката на собствената си защита".

Виновното пледиране на Чапман прекратило разследването. Случаят бил приключен. Както в случая със Сирхан Сирхан, Джеймс Ърл Рей (James Earl Ray), Лий Харви Осуалд (Lee Harvey Oswald), Дейвид Беркович (David Berkowitz) и други, нямало да има дело. Така работата е по-чиста. [3]


Бележки:

1. Bresler, Fenton, Who Killed John Lennon? (New York: St. Martin's
Paperbacks, 1989)
2. Goulden, Joseph C, The Death Merchant. (New York: Simon and
Schuster, 1984)
2. Bresler; Judge, John, "Poolside with John Judge", Prevailing Winds,
undated interview










УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА
Калифорнийски университет,
Медицински център, Сан Диего


До всички заинтересувани:

Наскоро прегледах снимки на черепа с надпис: НЕСЛУНД, РОБЪРТ и дата 25.11.1981. Този рентгенов филм показва две чужди тела в основата на черепа, вероятно някакъв вид мозъчни трансмитери.

Само че, не съм изследвал нито съм говорил с този пациент и не съм запознат с въпросната история.

Сан Диего, Калифорния
6 октомври 1983г

д-р Ингмар Уикбом (Ingmar Wickbom),
професор по радиология
U.C.S.D


10
Глава 19:

"Робърт Кенеди трябва да умре"


Друго поръчково убийство, за което много експерти вярват, че е продукт на умствено контролиран "Манчурски кандидат", е това на Робърт Ф. Кенеди (Robert F. Kennedy). Малко преди убийството на Кенеди, Сирхан Сирхан (Sirhan Sirhan) е бил видян в Посланническия хотел, "гледайки втренчено" в телепринтера (теле-печатна машина, която може да изпраща печатни съобщения на разстояние по различни канали, обикновено използвайки телеграфната мрежа, бел.прев). Според оператора на телепринтера, "той дойде при моята машина и започна да я гледа втренчено. Просто я зяпаше. Никога няма да забравя очите му. Попитах го какво иска. Той не отговори. Просто продължаваше да я гледа. Попитах го отново. Без отговор. Казах, че ако иска последните цифри за сенатор Кенеди, ще трябва да провеи другата машина. Той все още не отговаряше. Просто продължаваше да гледа втренчено".

Един очевидец казал, че Сирхан бил "изключително спокоен" по време на извършването на престъплението. Напомняйки за историите за побъркани хора, които демонстрират огромна сила, друг свидетел казва, че когато хората се опитвали да озаптят Сирхан по време на стрелбата, "силата на малкия човечец била фантастична".

След като Сирхан бил отведен в ареста, Лос-Анджелиските полицаи открили, че той имал интересната способност да казва колко е часът - с точност до минута - без да има часовник. Отново, това напомня за разширените сетива на хипнотизираните или по друг начин умствено контролирани субекти. [1]

От своя страна, Сирхан казал, че е извършил стрелбата "без да се опитва" и описал състоянието си като "кукла на конци". Сирхан констатира няколко пъти, че по случая има много моменти, които не са били разкрити. Той също така се е чудил, дали не е бил под майндконтрол, споменавайки най-вече един свидетел на убийството, за който мислел, че "Може би... води до някой, който си играеше с ума ми".

Когато бил разпитан от обществения защитник, приписан му в съда, Сирхан казва, "Не помня много за стрелбата, господине, извършил ли съм я? Е, да, казаха ми, че съм. Помня, че бях в Посланническия хотел. Пия Том Колинс един след друг (коктейл от джин, лимонов сок, захар и газирана вода, бел.прев). Замаях се. Върнах се до колата си, за да се прибера. Само че бях прекалено пиян, за да шофирам. Помислих, че е по-добре да си намеря отнякъде кафе. Следващото нещо, което помня, е, че един ме душеше, докато друг ми усукваше коляното". [2]

Ако Сирхан всъщност е бил програмиран, това може да е било направено през 1967г, когато изчезнал за 3 месеца, без да информира близките си къде е бил. След като се върнал вкъщи, се забелязвало, че бил станал заинтригуван от окултизма. [3]

А го има и въпроса със съучастниците. Много изследователи смятат, че охранителят Тейн Цезар (Thane Cesar), намиращ се в голяма близост до Кенеди по време на стрелбата, е участвал в убийството. Цезар информирал Тед Карак (Ted Charach), ко-продуцент на филма "Вторият пищов" (The Second Gun), че бил посещавал "тайни заседания на американски нацисти". Цезар също така работел в свързаната с ЦРУ корпорация Локхийд, и един пенсиониран инженер от компанията казал, че Цезар работел в отдел на компанията, който бил управляван от ЦРУ.

Веднага след стрелбата по Кенеди една жена на име Сандра Серано (Sandra Serrano) видяла бяла жена в бяла рокля на черни точки, и един млад мъж, колебливо идентифициран като мексикано-американец, носещ бяла тениска и златист пуловер, да бягат надолу по стълбите, които водели до изхода от хотела. Жената в роклята на точки казала, "Застреляхме го! Застреляхме го!". Серано попитала, "Кого сте застреляли?", и жената отвърнала, "Застреляхме сенатор Кенеди".

Томас Винсент ДиПиеро (Thomas Vincent DiPierro), синът на един от служителите в ресторанта, който работел в Посланническия хотел, казал, че видял Сирхан непосрествено преди стрелбата и че бил в компанията на жена с рокля на точки.

Трети свидетел също видяла Сирхан, половин час преди убийството на Кенеди, с жена с рокля на точки и висок, слаб мъж с тъмна коса. След като Кенеди бил застрелян, свидетелят видял жената и високия мъж да бягат от местопрестъплението.

Друг свидетел видял Сирхан на 3 юни, след посещение в Посланническия хотел, в компанията на двама други мъже.

Друга свидетелка казала, , че била видяла мъж, който приличал на Сирхан на 3 юни. Мъжът бил в син форд модел 1959. Колата отбила до бордюра и приличащият на Сирхан изскочил и започнал да си крещи с други двама мъже на предната седалка. Якето на мъжа се разгърнало и свидетелката видяла пистолет на колана му. Въпреки че свидетелката не могла да идентифицира кой говорел, тя чула думите "Кенеди" и "Влизай в колата, трябва да го хванем довечера", както и "Не искам" и "Страхувам се".

Един от шофьорите в Посланническия хотел казал на полицията за двама мъже, които дошли в хотела в деня преди стрелбата, опитали се да се сдобият с палта като онези, които носят сервитьорите, докато една сервитьорка от близката Алхамбра, Калифорния, казала, че сутринта на 4 юни видяла човек, който й заприличал на Сирхан, да рисува карта - някакъв вид етажен план.

Напомняйки за стрелковите тренировки на Лий Харви Осуалд, с които направил себе си подозрителен, Сирхан се упражнявал в стрелба на едно стрелбище на 4 юни, където се бил записал с името и адреса си. Това само по себе си било странно, защото управника там обикновено не следял дали стрелците се записвали или не. Управникът си спомнил, че скоро след като пристигнал Сирхан, пристигнали също и една привлекателна блондинка в компанията на друг мъж. Сирхан отишъл при тях и казал, "Нека да ви покажа как се стреля". Отговорът на жината бил, "Махни се от мен, дявол да го вземе, някой ще ни разпознае". [4]

Сирхан бил разпознат, че купува патрони за 22 калибър пушка, с която се твърди, че е убил Кенеди. В неговата компания, според пастора в оръжейния магазин, бил и брат му Мунир (Munir) и друг мъж, който не могъл да идентифицира.

Млад мъж на име Криспин Куриел Гонзалез (Crispin Curiel Gonzalez) бил арестуван в Хуарез (Juarez), Мексико, носейки в себе си бележки, според които познавал Сирхан и че Сирхан планирал да убие Кенеди. По-късно Гонзалез бил открит обесен в килията си в Хуарез. Когато бил разпитан за този инцидент от автора Робърт Блеър Кайзер (Robert Blair Kaiser), Сирхан отговорил, "Това момче не биваше да умира. Той нищо не направи".

Кайзер питал Сирхан, "Кой би искал да го очисти?"

Според Кайзер, "Сирхан направи замислена пауза за момент, после се усмихна. След това смени темата".

След убийството на Кенеди, полицията претърсила стаята на Сирхан и открила голямо количество розенкройцерска (в този случай AMORC, не историческите розенкройцери) и други видове окултна литература. Твърди се, че Сирхан е бил също и познат с член на Процесната група (The Process), издънка на сектата на сиентолозите, и че е посещавал купони в дома на Роман Полански (Roman Polanski) и Шарън Тейт (Sharon Tate), които също може да са били свързани с Процесната група. Робърт Ф. Кенеди вечерял в имението на Полански в деня преди да бъде убит. [5]


Бележка от преводача: Съвременният AMORC, "Древен и Мистичен Орден Розае Круцис" сам за себе си твърди, че е наследник и пазител на ордена Розе-Кроикс (Rose-Croix) от миналото, но това може да се оспори.


Сирхан оставил след себе си няколко тетрадки, изпълнени с бързо нахвърляни бележки, говорещи за странното състояние на съзнанието му допреди стрелбата. Препис на една от страниците гласи:

"18 май, 9:45 сутринта -68. Решителността ми да елиминирам РФК се превръща все повече и все повече в непоклатима обсебеност... РФК трябва да умре - РФК трябва да бъде убит Робърт Ф. Кенеди трябва да бъде учистен РФК трябва да бъде убийство Ед РФК трябва да бъде убит преди 5 юни 68 Робърт Ф. Кенеди трябва да бъде убит никога не съм чувал моля заплати по реда на на на на на на на на на това или онова моля плати по реда на..."

Психиатърът д-р Бернард Даймънд (Bernard Diamond) от UCLA (Калифорнийски Университет, Лос Анджелис), който изследвал Сирхан и по-късно щял да изследва Марк Дейвид Чапман (Mark David Chapman), го попитал относно някои определени бележки в неговите тетрадки, докато се намирал в хипнотичен транс.

Даймънд попитал, "Това безумни писаници ли са?"
"ДА ДА ДА", отговорил Сирхан писмено.
"Ти луд ли си?"
"НЕ НЕ."
"Е, тогава защо пишеш като луд?", продължил ДАймънд.
"УПРАЖНЕНИЕ УПРАЖНЕНИЕ УПРАЖНЕНИЕ."
"Упражнение за какво?"
"МАЙНДКОНТРОЛ МАЙНДКОНТРОЛ МАЙНДКОНТРОЛ."

Седем години след убийството, гласът на Сирхан по време на първоначалните интервюта с психолозите бил анализиран чрез Психологически Оценител на Стреса (PSE), който измерва микро-треморите в гласа, които говорят за стрес. Един от изобретателите на PSE, Черлз МакКуистън (Charles McQuiston), описан от Уолтър Боуарт (Walter Bowart) като "бивш високопоставен офицер от американското разузнаване", констатирал, че, "Аз съм убеден, че Сирхан не е осъзнавал какво е вършел. Той е бил в хипнотичен транс, когато е дръпнал спусъка и е убил сенатор Кенеди... Всичко в картите от PSE ми говори, че някой друг е бил замесен в убийството - и че Сирхан е бил програмиран чрез хипноза да убие РФК. Това, което имаме тук, е един истински, жив "Манчурски кандидат". [6]

Д-р Джон Хайсе (John W. Heisse) младши, президент на Интернационалното общество по анализ на стреса, споделя тази оценка: "Сирхан продължаваше да повтаря определени фрази. Това ясно разкрива, че е бил програмиран да вкара себе си в транс. Това е нещо, което не е могъл да научи сам. Някой е трябвало да му покаже и да го научи как. Аз вярвам, че Сирхан е бил промит под хипноза чрез постоянно повтаряне на думи като "Ти си никой. Ти си нищо. Американската мечта си отиде", докато най-сетне не им е повярвал. На този етап някой му е имплантирал идея, "Убий РФК", и под хипноза промитият Сирхан я е приел".

Друг експерт, д-р Хърбърт Шпийгел (Herbert Spiegel), медицински хипнотизатор, се съгласява: "Много е възможно да се разстрои и да се измени нечие съзнание чрез поредица хипнотични сеанси. Може да се опише като промиване на мозъка, защото съзнанието се изчиства от старите си емоции и ценности, които се заменят, като се имплантират други внушения... Тази техника вероятно е била използвана при Сирхан. От собствените ми изследвания, аз мисля, че Сирхан е бил подложен на хипнотична обработка". [7]


Бележки:

1. Kaiser, Robert Blair, "R.F.K. Must Die!" (New York: Grove Press,
1970); Bresler, Fenton, Who Killed John Lennon? (New York: St. Martin's
Press, 1989)
2. Ibid.
3. Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Venice,
California: Feral House, 1995)
4. Kaiser
5. Terry, Maury, The Ultimate Evil. (New York: Bantam Books, 1987);
Judge, John, "Poolside with John Judge", Prevailing Winds, undated
6. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell Paperback,
1977); Bresler
7. Bresler



Пати Хърст (Patty Hearst) като Таня



Колстън Уестбрук (Colston Westbrook): Той ли създаде SLA (Симбионската Освободителна Армия)?

11
Не че новината е чак толкова супер важна, за да бъде отразявана. Не че имаме нужда от примери, които демонстрират какво се случва, когато човек участва в (тоест, жертва е във) централизирана държавна услуга. Защото Топлофикация е собтвеност на Община София. В измисления Питър-Пански свят на правото има разлика между държавна и общинска собственост, но действителността е, че Софийската община не е частна. Като не е частна, тогава на кого е, на гражданите ли? Глупости... но да не се отплесваме отново.

Въпросът е, че не говорим за примери от миналото и някъде далеч зад океана, нито пък а засегната група хора, която не се свързва с нас. Говорим за нещо много, много близко до нас, което ни засяга съвсем пряко, защото няма някой в София, който да не плаща на Топлофикация под една или друга форма (или за парно, или за подгряване на вода, или, като минимум, плоска такса за това, че централните тръби минавали през негова собственост).

Говорили сме много пъти за този модел - централизирана зависимост. Централизираната зависимост означава, практически, робство. Стремежът към свобода задължително минава през децентрализирането на всички зависимости и нужди.






Манолова: Топлофикация - София е взимала по 1000 лева от абонати, които й дължат стотинки

14 март 2019



Източник: OFFNews.bg

През 2015 г. бяха заведени стотици дела за стотинки, хиляди дела за суми под 100 лева, само и само "Топлофикация" - София да наложи на длъжниците още 300 лева в заповедно производство, още 350 - в исково, и още 350 лева - пред частния съдебен изпълнител. Тоест още 1000 лева върху един дълг от 16 лева, например, съобщи омбудсманът Мая Манолова пред БНТ.

Има ли гражданин на София, който не би си платил десетте лева дълг към "Топлофикация" пред угрозата да бъде осъден с начисляване на юрисконсултски възнаграждения за още 950 лева, плюс експертизите на съда - две по 150, плюс 25 лева съдебна такса, плюс няколкостотин лева на частен съдебен изпълнител, попита Манолова.

През 2015 г. "Топлофикация" завеждаше дела за стотинки, дела за по 80 стотинки съм виждала. Няма да мамят вече, защото бяха разобличени с информацията, която събрах аз и гражданите, каза омбудсманът.

"Топлофикация" трябва да си промени отношението към столичани, защото те са нейните началници. Отношението означава уважение към потребителя, категорична е тя.

"Топлофикация" е съдрала 10 000 000 лева от гърба на столичани за юрисконсултски възнаграждения, изчисли Мая Манолова.

След близо тригодишна сага, след като на 25 февруари Манолова окончателно осъди "Топлофикация", на 11 март  общественият защитник получи информацията по ЗДОИ, която ръководството отказваше да предостави, а именно – колко са събраните юрисконстултски възнаграждения през 2015 г. чрез започнати дела срещу 21 000 столичани и за какво са похарчени. В тези производства дружеството е искало минимум 300 лева пред съда, 350 лева пред частен съдебен изпълнител и 300 лева по исково производство.

12
Всички теми / Re: Динамо на Фигуера
« -: Март 12, 2019, 08:31:08 pm »
Това се намира и тук за жалост :( Прахова металургия.

Говорил съм с човека от сектор продажби на един завод. Той ми обясни, че параметрите за пръчките, които исках... да кажем цилиндри, 2см диаметър на 10см височина... не може да се произведе от прахова металургия. Прекалено големи са тези елементи с тези размери. Предложи ми да направят ниски дискове, и да налепят много такива един за друг, докато не се постигне височината, евентуално...

13
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Февруари 12, 2019, 08:41:08 am »
Времето в България става все по-екстремно

Всеки човек може да направи така, че да ограничи въздействието си върху климата


11.02.2019




Източник: Sinoptik.bg

Промените в климата са най-голямата заплаха за природата и човечеството през ХХІ в. Данните показват, че 15-те най-топли години на Земята са били през последните 20 години.

В България се наблюдават повече и по-дълги периоди на засушаване, следвани от сериозни бури и тежки наводнения с разрушения и жертви, съобщава на сайта си Световният фонд за дивата природа (WWF).

Климатът южно от Стара планина става все по-средиземноморски, а на север плодородните земи бавно се опустиняват. Снежните месеци в планините намаляват. Сняг започва да вали след Коледа, а така се променя количеството вода, с което разполагаме през годината.

WWF е създател на глобалната инициатива „Часът на Земята” – мащабна световна акция, започнала през 2007 г. "Часът на Земята" дава възможност на всеки човек да разбере какво влияние имат малките постъпки върху голямата планета и как може да използва силата си, за да се справи с климатичните промени.

Инициативата се провежда винаги в последната събота на март от 20,30 до 21,30 ч. Тази година "Часът на Земята" е на 30 март.





В стария форум, в който много от нас участваха, бившия Xcombg, който вече не съществува, защото хостинга не му е платен, имах тема, в която обръщах специално внимание на това, още когато се случи голямото наводнение във Варна преди години.

Тези неща са отдавна известни. В науката за климата от повече от 50 години се знае със сигурност, че радикализирането на климата е свързано с обезлесяването.

От книгата на Нийнхюис читателят може да научи какви са основните стъпки, по които се върви към Ледникова епоха: за постигането на Ледникова е поха е нужно гигантско изпарение на вода и влага.

От книгите на Виктор Шаубергер (които за жалост все още нямат присъствие в Библиотеката, но ще имат някой ден) читателят научава какви са предварителните етапи, които водят до гигантско изпарение:
  • Топлата почва трудно попива вода. Когато имате горещ котлон и върху него падне капка вода, тя започва да цвърчи и да подскача от котлона, опитвайки се да избяга от него, без да го намокри. По същия начин, когато е налице обезлесяване, почвата става по-топла, защото слънцето я пече повече.
  • Дъждовната вода попива по-бавно в нея, което води до образуването на локви.
  • Колкото повече локви има, толкова повече изпарение има, защото толкова по-малко вода попива в подчвата в посока подпочвения басейн.
  • Колкото повече изпарение има, толкова по-големи ще са следващите дъждове. Това води до радикализиране на климата и ако обезлесяването продължава, и ако почвите продължават да са топли, тогава локвите прерастват в по-големи локви. По-големите локви отмиват горния почвен слой, което води до свлачища. Свлачищата, в комбинацията с калта и локвите, водят до измиране на дребните почвени и надпочвени животни (червеи, мишки...) и ниската растителност, което води до образуването на сезонни блата.
  • Сезонните блата довеждат до редуването на големи засушавания, последвани от разрушителни наводнения.

  • Ледниковата епоха не се характеризира с ниски температури. Ледниковата епоха се характеризира с постоянен снеговалеж, а снеговалеж има при положителни температури.
  • За Ледникова епоха се смята онзи момент, когато снегът от новата зима завари нестопилия се сняг от миналата зима.
  • Това покачване на температурите, които се наблюдава в процеса на "глобалното затопляне" НЕ ВОДИ до загряване на планетата, а до ИЗСТУДЯВАНЕ на планетата. Защото тези високи температури, в условията на редуващи се засушавания и наводнения, с постоянна и стръмна тенденция на радикализиране на климата, води до все повече и повече валежи.
  • В един момент, поради изместването на зимата, снегът от предходната зима ще е толкова много, че няма да успее да се стопи до другата зима, и тогава се счита, че има локална или глобална Ледникова епоха.


И причината за това НЕ СА ПАРНИКОВИТЕ ГАЗОВЕ, А СИСТЕМНОТО ОБЕЗЛЕСЯВАНЕ.
А такива гейски глобални инициативи като "Часът на Земята" са просто гнезда за разпространение на невежеството, защото никой там не говори за обезлесяване.
Защото всички подобни инициативи в момента имат законодателен интерес, прицелен в манипулиране на световния бизнес и индустрия, а не се интересува от научните причини и съответно решения за проблема.


14
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Февруари 04, 2019, 09:25:01 pm »
Фините прахови частици не са най-големият проблем във въздуха на София. Ето какво още го замърсява

04 февруари 2019




Източник: OFFNews.bg

Замърсеният въздух най-големият рисков фактор в околната среда за човешкото здраве. Той е причината за 9 от всеки 10 смъртни случая в света (СЗО, 2018 г.). Също 9 от всеки 10 дишат сериозно замърсен въздух. В Европа той води до преждевременната смърт на над 400 хил. души годишно. 13 хил. от тях са в България, показва съвместен одит на 15 върховни одитни институции, включително българската Сметна палата и Европейската сметна палата, публикуван в последните януарски дни.

Мръсният въздух може да отключи множество здравословни проблеми, сред които: синузит; проблеми с паметта и концентрацията; тревога и депресия; анатомични промени в мозъка; Алцхаймер; инсулт; инфаркт; исхемична болест на сърцето; аритмия; сърдечна недостатъчност; астма; рак на белия дроб; хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ); безплодие; детска смърт.

24% от смъртните случаи след инсулт (общо те са 1.4 млн. годишно) се свързват със замърсяването на въздуха. Същото е валидно и за 25% от смъртните случаи вследствие на сърдечно-съдови заболявания, и за 43% от починалите от белодробни заболявания и рак на белия дроб (1.8 млн. общо) годишно.

Последствията от всичко това са и икономическия. За българската икономика те се равняват на 29.5% от брутния ни вътрешен продукт.

На фона на опасностите за здравето и икономиките обаче мерките на правителствата и общините не постигат очаквания ефект, констатира докладът. От 15-те проверени държави (Албания, България, Естония, Грузия, Унгария, Израел, Косово, Молдова, Полша, Румъния, Словакия, Испания, Швейцария, Македония и Холандия) 14 не достигат международните и европейски стандарти за качество на атмосферния въздух. Сред тях е и България. Само една покрива всички тях - Естония.




Замърсители

Енергийната бедност е основната причина за влошеното качество на въздуха в България, тъй като основният източник на замърсяване е битовото отопление през зимата, заключават одиторите. Мерките на държавата и общините за подпомагане на бедните всъщност по никакъв начин не водят до подобряване на положението: има социални помощи за отопление, но не и осигуряване на еко горива и подобряване на качеството на въздуха в големите градове. Те не са насочени към основните източник на замърсяване – битовото отопление с твърдо гориво, остарелият автомобилен парк и инфраструктурата.




Фини прахови частици

160 000 от 7-те милиона смъртни случаи по света годишно, свързани със замърсяването на въздуха, са следствие на фините прахови частици (PM2.5). Противно на усещането, с което живеят мнозина от живеещите в София - че дишат изключително мръсен въздух, оказва се, че годишната концентрация на фини прахови частици във въздуха не надвишава европейските норми. Тя е 22.1 микрометра на кубичен метър при горна граница 25 µm/m3. По-тежко е положението у нас например в Русе, където средногодишно се измерват 23.3 µm/m3.

Много, много по-опасна е ситуацията например в македонската столица Скопие, където средногодишната стойност надвишава двукратно горната граница за ЕС. В Краков (Полша) също дишат изключително наситен с фини прахови частици въздух.




Прахови частици

Праховите частици (PM10) достигат частично дробовете, тъй като филтрирането от носа не е достатъчно за частици с размер под 10 микрона. Така достигат алвеолите на белия дроб и се изчистват много бавно или това изобщо не се случва.

Тук България има основание за сериозно безпокойство, но то не е свързано толкова с концентрацията във въздуха, а с продължителността на излагане на населението. В София годишната концентрация е точно на горната граница за ЕС (40 µm/m3), във Видин я надвишава значително - 61.1, но по-притеснителното е, че населението в българския дунавски град е изложено на замърсяването 166 дни годишно. Стандартът за ЕС е до 35 дни годишно.

По-зле от Видин е само в Тетово (Македония), където хората дишат прахови частици почти цялата година - 293 дни.





Не само праховите частици крият опасност във въздуха. Нивата на бензопирен и на токсичния азотен диоксид също са измерени и отразени в одитния доклад.

Бензопиренът е един от най-опасните канцерогени (причинители на рак). Съдържа се в цигарения дим, отделя се и при приготвянето на животинска храна на скара.

Оказва се, че живеещите в българските градове, попаднали в изследването - София и Монтана - нивата превишават многократно нормите.

При годишна целева стойност за ЕС 1 нанограм на кубичен метър и 0.12 милиграма на кубичен метър, препоръчани от Световната здравна организация, в София той е 3.63 ng/m3. В Монтана положението е още по-тежко: 3.79.


Високата концентрация на азотен диоксид се появява най-често в градове с интензивен автомобилен трафик, посочват авторите. В София тя е под максимално допустимото според европейските стандарти, но не и във Варна. Най-тежко тук е положението в Краков, Мадрид и Варшава.





Добри практики от България

Докладът включва не само тревожни констатации. Той демонстрира и добри практики за подобряване качеството на въздуха, приложени в различните страни. България се отличава със следните:

- модернизиране на обществения транспорт. Обновява се автопарка на градския транспорт чрез заменяне с нов (със сертификат ЕВРО5 и ЕВРО6) и разширяване мрежата на метрото (за гр. София). Реновирани са 496 автобуса в София и Пловдив, закупени са 10 метровлака и 20 трамвая, 126 автобуса и 100 тролейбуса за София, Бургас, Варна, Стара Загора и Плевен;

- преминаване на потребление на природен газ за обществени сгради и домакинства – 225 сгради са свързани към централната отоплителна мрежа в София и 102 сгради са свързани към газовата мрежа в Стара Загора;

- монтиране на устройства на комините за филтриране на въздуха (в София, Пловдив, Стара Загора, Благоевград и Велико Търново);

- изграждане на велоалеи – 49,51 км в София, 48 км в Пловдив и 7,8 км в Стара Загора. Увеличаване на зелените площи, като и поддържане и облагородяване на уличното озеленяване.




Препоръки

За по-висока ефективност на мерките си одиторите препоръчват на българското правителство да подготви, одобри и приложи национална стратегия за качеството на въздуха. Добре е то да започне да налага санкции на национално и местно ниво при неспазване на целите и политиките и допустимите нива на видовете замърсители. Необходимо е също така България да започне да осигурява съответните практически данни и да предостави пълен анализ на необходимите финансови ресурси за прилагането на мерките на програмите за  качество на въздуха на местно ниво. Друга препоръка е страната ни да организира национална информационна кампания, за да информира населението си за рисковете за здравето, свързани със замърсяванията на въздуха. Правителството трябва също да информира хората за конкретните действия, които всеки може да предприеме, в зависимост от сезона, атмосферните условия, източниците на замърсяване и други фактори, влияещи на качеството на въздуха.

За съжаление, в момента има сериозни пропуски в определянето на отговорностите на местно ниво у нас - неясно е кой какво трябва да направи. Има явни слабости в комуникацията и обмена на информация сред общините у нас с лошо качество на въздуха. Те не се координират от Министерството на околната среда и водите, то всъщност не прави много, за да подобри взаимодействието и комуникацията, констатира българската Сметна палата.

Отделно от това, екоминистерството не е наложило нито една санкция на кмет или отговорен служител, който не е изпълнил изискванията му за разработване и прилагане на програми за качеството на въздуха.

9 от 15-те държави не предоставят пълни/достоверни данни за качеството на въздуха - става ясно от доклада. България е една от тях, а останалите са Албания, Грузия, Израел, Македония, Молдова, Румъния и Словакия.


15
БИБЛИОТЕКА / Re: МАТЕРИАЛИ: Геополимери
« -: Февруари 04, 2019, 04:24:57 pm »
Историята на бетона и небатейците





Професор д-р Джоузеф Давидовиц е световно признат експерт по древни цименти и бетони. Голяма част от следния материал е взет от неговия уебсайт: http://www.geopolymer.org  Д-р Давидовиц участва в голяма част от авангардните изследвания за това как древните са правели и използвали цимент. Изследването му се фокусира върху древната керамика, цименти, бетони, синтетичен камък и строителни изкуства, които са представителни за древни цивилизации като: фараонски Египет, Месопотамия, Римската империя, предколумбова Америка, както и каменни артефакти от Европа и Азия. Благодарим на д-р Давидовиц и на Геополимерния институт, за това, че ни позволиха да ползваме материали от тяхното изследване в тази статия.

Циментовата мазилка и хоросан играели важна роля в живота на небатейците. Те ползвали тази съществена технология от най-ранните си дни в пустинята. Без специалното им знание за цимента, небатейците никога е нямало да завладеят пустинята и никога е нямало да се издигнат до статута на цивилизация.

Други племена в пустините на Арабия живели в ограниченията, в които природата ги е била сложила. Те стоели близо до източниците на вода и отпращали овцете и камилите си оттам. Небатейците, от друга страна, строили водните си канали и цистерни дълбоко в пустинята, за да събират оскъдната дъждовна вода и да я съхраняват за своя употреба.

Без това знание за водонепромукаем цимент, небатейците е нямало да се превърнат в достигащите надалече търговци на Близкия Изток, които с лекота прекосявали пустините и негостоприемните, голи планини.

Как са успели небатейците да разработят водонепромукаем цимент столетия преди употребата му да стане нещо обичайно в Европа? В това проучване ще започнем да изследваме цимента по принцип, а след това ще видим как е бил развит цимента и как е бил използван от цивилизациите, особено от римляните. Римляните са били съвременници на по-късната част от Небатейската империя и техните историци са записали как римляните са правели и използвали техния цимент. Най-накрая ще разгледаме специалните характеристики на небатейския цимент и ще спекулираме как са развили тази удивителна технология.



Циментът по принцип

Циментът и бетонът често се считат за едно и също нещо, само че, те по природа са много различни. Циментът е една свръх-фина пудра, която свързва пясъка и камъните в една маса, която се нарича бетон. Циментът е ключовата съставка за бетона, но бетонът съдържа други вещества като пясък и камъни.

Циментът се е превърнал в един от най-широко използваните строителни материали в света. Годишното глобално производство на бетон е около 5 милиарда кубични метра, обем, който е почти колкото годишното производство на цимент - около 1.25 милиарда тона. Световното харесване на бетона не е случайно, тъй като този каменен материал се произвежда от някои от най-широкодостъпните ресурси в света.

Важно е да се разбере развитието на цимента на по-глобална основа, за да се види как циментът на небатейците се свързва със световното развитие на циментовата технология. Тогава ще можем да попитаме по-важния въпрос - Дали небатейците са научили тяхната технология от другите, или другите цивилизации са научили тази технология от небатейците?




Ранна история и развитие на цимента

Като цяло се вярва, че римляните са първите бетонни инженери, но археологическите доказателства говорят за друго. Археолозите са открили вид бетон, датиращ от 6500 г Пр. Хр., когато сирийците от Каменната епоха са използвали постоянни огнени ями за загряване и готвене. Тези огнища, построени от местен варовик, показват примитивна форма на калциране по външните лица на варовиковите камъни, които ограждали огнищата и довели до ненадейното откриване на варта като основен градивен материал. Новооткритата технология била широко използвана в Сирия, тъй като се строели централни пещи за горене на вар, за да снабдяват мазилка за строенето на чакъленостенни къщи, бетонни подове и водо-непромокаеми цистерни.

Вар, негасена вар и горена вар са обичайните названия за калциевият оксид, СаО, сиво-бяла пудра. Днес над 150 важни индустриални химикала изискват употребата на вар за производството си... Всъщност, само пет други суровини (солта, въглищата, сярата, въздухът и водата) се използват в по-големи количества. Варта се използва при стъклото, цимента, тухлите и други строителни материали; както и в производството на стоманата, магнезия, храната за домашни птици; и в обработката на тръстикови сокове и захарно цвекло. Тя е силно каустична и може сериозно да аздразни човешката кожа и лигавици. Така, откриването на варта като строителен материал отворило вратата за и за много други подобрения.

В Европа, археологическите доказателства за ранната употреба на бетон се откриват по бреговете на река Дунав в Югославия, където около 5600г Пр. Хр. бетонът се е използвал за направата на подове за шатри.

В Китай, оцелелите доказателства говорят, че още през 3000г Пр. Хр. вид цимент се е използвал в провинция Гансу в северозападен Китай.

Египтяните ползвали цимент още през 2500г Пр. Хр. Някои учени вярват, че при формирането на Великата пирамида в Гиза е бил използван циментен материал, произведен или от варовиков бетон, или от горен гипс. Най-ранната известна илюстрация (датираща от около 1950г Пр.Хр.) на употребата на бетон в Египет е показана на стенна фреска от Тива. Археолозите от дълго време са мислели, че египтяните са били майстори на камъка, защото са произвеждали каменните артефакти (съдовете от твърд камък, статуи), направени от метаморфни шисти, диорит и базалт. Тези гладки и полирани каменни артефакти (на възраст между 4000 и 5000) но носят следи от сечива по себе си. Някои археолози вярват, че древните египтяни са знаели как да преобразуват руди и минерали в скрепителен материал за произвеждане на каменни артефакти. Те вярват, че много от египетските статуи не били издялани от скали, а по-скоро били отлети във форми и представляват статуи от синтетичен какмък.

Първото доказателство за това идва от ново дешифриране на С-14 Възпоменателна плоча на Иртисен (датираща от 2000г Пр. Хр., Лувъра, Париж). Плочата е автобиографията на скулптора Иртисен (Irtysen), който живял под управлението на един от фараоните Ментухотеп, 11та Династия. Плочата С-14 от Лувъра често е била изучавана. Въпреки това, много от изразите й се отнасят до полето на каменната технология и в миналото са били колебливо превеждани с термини, които толкова широко се различават, че преводачите очевидно не са могли да разберат описваната технология. Според скулптора Иртесен, отливането на направен от човека камък е било тайно знание. (Egyptian Made-Made Stone Statues in 2000 B.C.: Deciphering the Irtysen Stele,(Louvre C14 6 pages) Този вид материал дали е бил вид цимент?

Някои учени сега предлагат идеята, че пирамидите са направени от излят камък, вместо от дялан камък. От геологична гледна точка, платото на Гиза е израстък на формацията Мокатам (Mokkatam) от средния Миоцен. И все пак, израстъкът, който се потапя в долината, където се намират каменоломните и също и канавката около Сфинкса и тялото на Сфинкса, са изградени от по-меки, плътно напластени, глинести нумулитни варовикови слоеве със сравнително високо количество глина. Количеството на водно-чувствителните части, изразено като процент от масата на камъка, е поразително много високо, вариращо между 5.5% до 29%. ОЧевидно е, че строителите са се възползвали от плътно напластените слоеве от по-меки варовици. Този дисагрегиран, кален материал бил готов за геополимерна реагломерация. Може би най-голямата изненада в това проучване е свързана с йероглифните глаголи за "строя", а именно [кхуси] (khusi) (Gardiner's list A34. Знакът [кхуси] представлява човек, който набива или натъпква материал във форма за отливане. Това е един от най-старите египетски йероглифи. (Construction of the Egyptian Great Pyramids, 2500 B.C., with Agglomerated Stone. Update of the latest Research,: 42 pages)

Египтяните също така използвали по-обикновена форма на бетон. Издръжливостта на техния бетон е засвидетелствана от факта, че бетонните колони, построени от египтяните преди повече от 3600 години, все още стоят.

Гърците, от друга страна, използвали цимент през 600г Пр. Хр., когато гръцките строители открили естествен позолан, който развивал хидравлични характеристики, когато се смеси с вар.


Бележка от преводача: Позоланите са силициеви или силициеви и алуминести материали, които, сами по себе си, не притежават никаква или много малка циментна стойност, но които, ако са в фино раздробена форма и залети с вода, реагират химически с калциевия хидроксид при обикновена температура и така формират съединения, които имат циментни качества. Измерването на качеството на един позолан да реагира с калциевия хидроксид и водата се измерва чрез "позоланната активност". Позолана са естествено срещащи се позолани с вулканичен произход.
https://en.wikipedia.org/wiki/Pozzolan


Римлянитие, обаче, били онези, които използвали цимент в големи количества за огромни строителни проекти. Ранната римска употреба на цимент датира от около 300г Пр. Хр. От този период насетне римляните редовно подобрявали бетонната си технология, те също така дали името на това нещо. Тъй като римският цимент е толкова добре изучен, той ще ни даде основа, от която да проумеем проблемите, които са важни в разследването за небатейския цимент.



Страници: [1] 2 3 4 ... 54