Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Теми - λ

Страници: [1] 2 3 4 ... 8
1
От известно време съм потънал в размишления над този генерален и по-всеобхватен въпрос, "Западането на цивилизацията", който сякаш винаги е мним контекст във всичко, което пиша като изява по интернет. Откакто се оттеглих от активното обогатяване на АА съм в една патова ситуация - хем имам много какво да кажа, хем колкото повече имам да кажа, толкова повече не виждам смисъл от споделянето. Струва ми се, че няма "реципиенти", ще рече, че няма хора в годно състояние да чуят каквото и да е... дори и повечето ни читатели.

Мислите, които ме занимават, касаят отговор или отговори на въпроса Защо нещата са такива, каквито са, или по-точно Защо положението в света е такова, каквото е, или най-точно казано - Защо човечеството, в смисъла на хората и тяхната обща история, е такова каквото е.

Когато човек се оттегли, разочарован, от стремежа да оповестява слабо разпространена информация, му се отваря време да задълбочи собствените си разбирания. След това обаче се оказва, че вече не може да говори с който и да е, защото посланието не може да се сподели с неподготвени, тоест негодни за приемането му хора.

Говоря за това, че има една... естественост в окултизма. Свикнали сме, в нашия "бранш", да разглеждаме световната конспирация като нещо нарочно. Но аз поне вече съм убеден, че ако ще нарочно да живеем така, че да не пораждаме конспирация, тя естествено и от само себе си ще се опитва да се получи и накрая ще се наложи. С други думи, ако някой попита, "Защо е този Нов Световен Ред и каква е причината за световната конспирация, за културата, общността и науката на окултизма?", най-невежите ще отговорят, че причината е извън нашия свят, примерно извънземните, а най-осведомените ще отговорят с друг въпрос - "А може ли въобще да е иначе?"

Не е завръзката тук, че някой крие истината от света. Завръзката е в това, че дори и да се опитва да запознае света с истината, това не е практически възможно, защото посланието е несподелимо, не подлежи на споделяне, с негоден (неузрял) човек, който да го възприеме. Говоря тези неща, за да може някой случаен читател да се наведе също на тези мисли в собствените си наблюдения върху живота и природата му.

Поради този комплекс от наблюдения и настроения от известно време ми е трудно да отворям нови теми, от които да стане нещо по-интересно и заслужаващо си... Но отдавна усещам че е време за някакво "разяснение" ако щете, някак си, да извадя наяве постоянния контекст на всичката си изява, някак си най-сетне да акцентирам над онова, което все остава необособено в говоренето ми.









Идеята за заглавието е копирана от заглавието на една много интересна статия на OFFNews, която прочетох преди няколко дни.




Западането на Запада

07 май 2020




Източник: OFFNews.bg

Според френския публицист и икономист Никола Бавере, Западът доминира в света от края на ХV до началото на ХХ век, експортирайки своите производствени методи, институти и идеи по всички континенти в рамките на три вълни на глобализацията: Великите географски открития на ХVІ век и колонизацията; Промишлената революция и свободната търговия на ХІХ век; Отслабване на контрола над капитализма и движение в цифровата епоха от края на ХХ век.

Успехите на Запада се изграждат на следните основополагащи принципи: изобретенията на капитализма и научно-техническия прогрес; формиране на политическата свобода, позволила на народите сами да определят съдбата си; осъзнаване на единството и солидарността на свободните нации пред лицето на обществото на стария режим.

Третата вълна стана въплъщение на триумфа на Запада, подтиквайки човечеството към епоха на всеобща история. Но именно тази вълна се превърна в причина за падането на Запада. Частта на развитите страни в световното производство намаля от 45% до 30%, след като центърът на тежестта на капитализма се премести към Азия. Геополитическата система стана многополюсна, а лидерството на САЩ се разруши заедно с унаследения от 1945 г. световен ред, твърди в Le Figaro Бавере в анализа си La chute de l’Occident.

Накрая по западните демокрации удари екзистенциалната криза във връзка с дестабилизацията на средната класа, създавайки условия за подем на популистки движения и лидери.

Западът разпиля доверието към себе си, несъумявайки да се справи със системните рискове и сътресения на ХХІ век. След терористичните актове на 11 септември 2001 г. той породи безкрайна верига от конфликти. Той не успя да овладее финансовия крах през 2008 г., чиято причина станаха „балони” в икономиката. Сега (с изключение на Германия и Израел) Западът не е в състояние да се справи с епидемията с коронавируса и на санитарната катастрофа възнамерява да стовари сриването на икономиката и политическите неуредици. Срещу Запада се изправят враждебни и мощни сили, които се стремят да го изтикат встрани. Причина обаче за неговия упадък е и вътрешното разлагане на ценностите, институциите и нравите.

Влюбеният в „балоните” капитализъм се отказа от производството и иновациите в полза на спекулациите и рентиерството. Той се опира на не жизненоспособен социално-икономически модел, обединяващ в себе си слаб растеж, огромни дългове и силен подем на неравенството.

Култивираните от политиците невежество и демагогия изпитват презрение към образованието и науката, създавайки пропаст между населението и владеещия технологиите елит.

Демокрацията беше в голямата си част обезценена с отслабване на правовата държава, подчиняване на дебатите на колективните страсти, обожествяване на идентичността с отказ от идеята за всеобщо благо, тиранията на близката перспектива, която зачерква всякакви опити да се сформира представа за бъдещето.

Накрая, както през 1930-те години, единството на свободните нации се натъква на национализма, протекционизма и изолационизма на САЩ, Брекзит и все по-острия разкол в Европа между севера и юга (напр. по въпроса за еврото) и запада и изтока по различни традиции.

Освен това Западът се лиши от лидер поради предателството на САЩ към наследството на бащите-основатели и съюзниците. Той също така загуби стратегията и стълба в лицето на НАТО, както и от принципи с отстъплението от политическите свободи и права на човека.

Силата на Запада се заключаваше в неговата способност редовно да преосмисля себе си в съперничество на хората, предприятията и нациите при неизменна вярност към ценностите. Сега той трябва да преразгледа себе си, дори е възможно да вземе пример от Южна Корея и Тайван. Да разработи нов социално икономически пакт. Да преориентира капитализма към производство, иновации и екологични преобразования. Да вложи масови инвестиции в образованието и науката, в технологиите и гражданството. Да реанимира дебатите и отново да въвлече гражданите в живота на нациите. Да възстанови алианса на демокрациите на фона на заплахите от страна на демократурите и джихадизма. Отново да напипа нишката на своята съдба, която се бърка със свободата. Не заради световно господство, а за защита на разнообразните култури и съществуване на всеобщи ценности, които служат за основа на човешкото достойнство в хаотичната и опасна геополитическа среда на ХХІ век.





Зная, че многото подчертавания развалят облика на текста, но това са много важни опорни точки, които ние тук в Апокрифна Академия от самото начало акцентираме с различни документи и материали:

1. Онова, което САЩ са били в началото... онова, което е представлявал тогавашния замисъл за САЩ, преди подписването на Декларацията на независимостта, безпрецедентността на това начинание в световния план и история въобще... и гигантската, почти невъобразима гротеска и контраст с онова, което САЩ представлява днес (онова, което ние, поколенията от последните един-два века, винаги сме познавали под името САЩ). Каква огромна трагедия излиза наяве, когато човек се запознае с начинанието, идеите и намеренията в основата на Декларацията на независимостта (сходна с  малка част от Търновската конституция), и когато осъзнае начина, по който всичко това е било буквално премазано  в покълването си.

2. Научно-техническият прогрес, който "уж" е основният крепител на цивилизацията... разрушен от

3. Безбожността, която е истинският унищожител на цивилизацията... кореняща се в лошото

4. Образование.

5. Подемът на неравенството, изразен в

6. Елита, владеещ всички технологии ("уж" семенцето на цивилизоваността) и масовата световна пасмина - невежо, демагогстващо животинско стадо, лесно тласкано в посока от колективните нисши страсти, представляващо основен инструмент на държавността за управление на

7. Свободата на човека като цяло.




Материал, който определено би замислил отдадения читател на Апокрифна Академия. По принцип, афиши като бомбастичното "Края на света" или "Цивилизацията ще рухне" са се превърнали в чалга в нашата материя. Освен първото такова предвиждане - на най-древните прадеди, населяващи сегашна Индия, които обясняват идването на Кали Юга - една концепция, която е почти научно изразена и обяснена като някакъв вид духовна наука. Нима е лесно да се повярва на мащаба и дълбочината на тяхното проумяване на същността на живота и човека, след като хиляди години наред предвиждането им неотклонно се развива в своята посока?

От много време насам имам силен интерес към древен Египет, но постоянно се сдържам да превеждам повече материали заради мои си съображения (това разбира се е лично и не важи за доброволните желаещи да допринесат с материали на български).


Твърдо съм убеден, че знанията на който и да е относно окултизма и езотериката и световната конспирация се измерват по това колко точно знае за древен Египет.

2
Всички теми / Анархизъм или държавност
« -: Февруари 01, 2020, 02:47:28 pm »
Както не е тайна за никого, стига да се интересува (тъй като ясно е описано в уикипедия), установеният битов порядък в човешката цивилизация, на ден днешен, е една илюзия. Или по-скоро шега, може да се нарече и игра.

ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК


Относто теоретизиране, философия и тн. Аз самият нямам какво повече да кажа. Отдавна съм предоставил в Библиотеката ни основите на чистия анархизъм (живот без господари) - "Краят на Злото" на Джеръми Лок и "Най-опасното суеверие" на Ларкън Роуз. Колкото и да четете трудове върху анархизма от философски източници, няма да намерите по-изчистено описание от тези две четива. От личният ми опит бих казал, че фисолофията само би объркала политическия възглед на анархизма, с изключение може би на най-първия човек, който първи говори за тези идеи във философията - Макс Щирнер в неговата "Егото и неговата собственост" (която не е превеждана на български до днешна дата).

В описанието на последния труд се прави важна забележка:

Цитат
[Трудът] представя радикално номиналистична и индивидуалистична критика на християнството, национализма и традиционната моралност от една страна, а от друга, хуманизъм, улитаризъм, либерализъм и много от тогава назряващото социалистическо движение, проповядвайки аморален (но най-важното - не присъщо неморален или антисоциален) егоизъм.

Разбира се подчертава се, че трудът оказва основно влияние върху анархизма и екзистенциализма, и нихилизма и постмодернизма. Какво е общото между тези философски виждания? Общото е именно онова, което е и контекст на тази тема - дискриминирането между онова, което е действително и онова, което е "сламен човек", или именно схващането, че има знание, но и знание, което е социо-културна функция.

Тоест казусът, че има обективна истина, но и "истина", която е функция на социо-културната среда и попада сред вярванията на човека по незабелязан начин, под формата на естествена индоктринация.






Всички сме чели споменатите източници и онова, което авторите им имат да споделят. Няма какво да обсъждаме преразкази и рецензии на съдържанието. Новото усилие, което можем да направим, е по-ясно да изкажем и очертаем въпросните понятия и виждания в реалния ни заобикалящ свят и съвремието.

Говоря за два въпроса:

  • Въпросът за това дали общото население е способно да битува извън условията на държавност и дали е добре за него

  • Въпросът за така наречената "Матрица" или Играта



3
Всички теми / Закрилата на детето и ЗСУ
« -: Януари 20, 2020, 09:01:02 am »
Най-напред - привет на всички читатели!

Поради лични причини не се регистрирам в АА, но желая да обърна внимание на един от наболелите въпроси в нашето общество и благодаря на  λ за любезното съгласие на молбата ми да публикува от своя профил следващия текст. Мисля, че този форум е точното място на тази ми публикация, още повече, че на страниците му и в раздел "Библиотека", любознателните сред вас могат да открият много от необходимия контекст.

Всъщност – на този сайт може да намерите по-голямата картина в разисквания по-нататък контекст. Минималното, което мога да препоръчам, са тези теми:

Най-опасното суеверие

Естественият закон

Новини за нашето общество


4
От известно време Glasberg (и други хора) във Форума на АА полагат усилия да задоволят любопитството си в генеалогията на различни царски фамилии и родове, проследяващи произхода им в древността. Това логично води и до интерес в произхода на собствения ни народ и вероятно и на други народи.

Произходът на българския народ продължава да е един неразрешен въпрос, в смисъла, че няма помирение между официалната и силно компроментирана академична структура и еднакво компроментираните среди на независимите изследователи.

Компроментираните среди на официалната академична общественост използват силови методи в налагането на нормативната гледна точка за българската история и опитите страниците за историята на България и българския народ да бъдат редактирани в Уикипедия ще срещнат спънката от защитеното съдържание по силата на механизмите, описани в Информационната околна среда (и Уикипедия).



Преди време уважавани от мен съветници ми препоръчаха книгата на Ганчо Ценов "Кроватова България". Въпреки че намирам съдържанието в нея за много интересно, тя е написана в доста остарял научен стил и основна черта на този труд е, че позоваванията и споменаването на външните препратки и действителните исторически извори са направени в самия текст, като част от речта на автора и липсва строго изразена база данни в документален стил. Поради това, за непрофесионалния читател е много трудно сам да изнамери действителните факти, на които почива аргументацията на автора. Това е силна предпоставка трудът да се счита за съмнителен и субективен. Предвид съвременната изострена обстановка в хибридната и информационна война, застрашаваща знанието за автентичната история на всички световни народи, е трудно да имаме безпрекусловна вяра в "Кроватова България" като научен труд.

Преди да вземем решението да включим "Кроватова България" в Библиотеката на "Апокрифна Академия", имаше нужда да добием повече увереност в автентичността и документалната сила на четивото.

Получихме такава увереност, когато се запознахме с личността на Асен Чилингиров. Като изтъкнат български учен, историкът на изкуството развива кариерата си в Европа (Германия) и има богата научна биография. В своите възгледи, той напълно подкрепя учения от по-старо време Ганчо Ценов, като Чилингиров представя свои собствени изследвания върху същия въпрос, който се засяга и в "Кроватова България", издадени в два труда - сборниците "Готи и Гети", първа и втора книга. Като съвременен учен и историк, Чилингиров едновременно се ползва с по-добра репутация и е по-добре приет сред колегите си учени, и също така използва отлична документална база данни от лесни за проследяване препратки към външни източници и исторически извори за своята аргументация.



В тази светлина, реших в Библиотеката на "Апокрифна Академия" да поместим книгите на Ганчо Ценов и Асен Чилингиров, обвързани в общия си контекст, които са свободно достъпни в интернет и са на български език. Целта на това поместване тук е от чисто архивна гледна точка, от една страна осигурява още по-добра протекция на информацията в интернет, и от друга страна осигурява по-лесни препратки за наше вътрешно ползване помежду ни и във Форума.



СЪДЪРЖАНИЕ:

Кроватова България - Ганчо Ценов   -- линк за сваляне

Готи и Гети I - Асен Чилингиров   -- линк за сваляне
Готи и Гети II - Асен Чилингиров  -- линк за сваляне



5
В книгата си "Контрол над ума - Контрол над света" Джим Кийт прави уникален сбор от добре документирани случаи на използване на напреднали технологии против свободата, интересите и живота на обикновеното население навсякъде по света, основно от агенциите на САЩ. Напълно заслужено и характерно за неговия професионализъм, книгата с право е озаглавена "Енциклопедия на майндконтрола".

В "Глава 29: Боботещи свирки и топки от огън", както се опитах да предам играта на думи на автора, Кийт запознава читателя с множество документирани случаи на тестване на така наречените "скаларни оръжия" - устройства, предизвикващи разрушителни ефекти чрез електромагнитни честотни излъчвания и манипулации.

В тази тема ще архивирам разни доклади, включително медийни, които са прекалено очевидни и са явна демонстрация на скаларни оръжия.

6
Сбор от новини, най-вече (но не изключително) от САЩ, които са очевиден продукт на PSYOP.

Цитат
Психологическите операции (PSYOP) са операции за провеждане на селектирана информация и индикатори към различни аудитории с цел да се повлияе на техните емоции, мотивация и обективен разум и в крайна сметка да се повлияе на поведението на правителства, организации, групи и индивиди.
Целта на психологичеките операции на САЩ е да се индуцира или да се подсили поведение, което е благосклонно и в унисон с целите на САЩ. Те са важна част от набора от дипломатически, информационни, военни и икономически дейности, с които разполага САЩ.
https://en.wikipedia.org/wiki/Psychological_operations_(United_States)









В Библиотеката ние проследяваме началото на този отдел в специалните служби на САЩ и материлът се казва:





7
Всички теми / Здравословно-хранителна тема
« -: Януари 06, 2020, 12:55:22 am »
Наскоро получих поредния коментар, свързан с факта, че откакто създадохме новия сайт "Апокрифна Академия", лично аз поне, като изявен писач в интернет, съм спрял да споделям личния си опит с храненето и здравословните въпроси. Наистина е време отново да започна да разполагам с посветена на това тема. Освен това имам да кажа някои неща, които ще изненадат доста от хората, които се интересуваха от мен през годините!






Обзор на стария ми репертоар


Инедията

Не зная колко страници съм изписал на тази тема, разказвайки личните си преживелици по този въпрос и заключенията, които си извадих. Не смятам отново да разказвам вече тези добре заучени от многото разказване истории. Ще направя само сумиране, за онези, които попадат в АА в по-късен етап, когато старите форуми вече не съществуват или са сравнително неоткриваеми в архива на интернет.
Инедията е състояние на духа и тялото, в което човек превъзмогва нуждата да се храни (в по-редки случаи дори да пие вода) и е в състояние да води съвсем полноценен живот, без да приема в себе си никакви вещества, активиращи храносмилателната система. В крайна сметка, след доста премеждия, които ми помогнаха да науча много неща за себе си, живота и света, аз все пак успях да постигна такова състояние и затова от личния си опит казвам, че да, инедията е възможна и постижима. Това обаче беше много за кратко, защото действителността на това състояние на духа и тялото се оказа нещо доста различно от онова, което си представях и за което мечтаех в началото на това изпълнено с препятствия пътешествие. Същността на моето разочарование се състои във факта, че човек може да е инеяд само тогава, когато напълно изостави света на хората. Заслужава си да се преследва такава цел на един много късен етап в живота (когато постигането е по-трудно), но не и в ранния етап на живота (когато постигането е по-лесно), в който се намирах аз.
Единственият начин човек да запази състоянието на инедия и от време на време да има връзка със света на хората, е ако от време на време по минимален начин нарушава въздържанието си от храна - нещо, в което абсолютно всеки гуру-учител по инедия/слънцегледане/бретарианство е "уличаван" напълно закономерно. Когато разбрах, че този компромисен живот е най-близкото до онова, което аз си представях в мечтите си, си рекох, че това не е за мен.



Суровоядството

Около две или три години от живота си до сега бях суровоядец - това е вид диета, при която не се консумира термично обработена храна. За това време бях разделен суровояд. Това ще рече, че се хранех сурово и разделно едновременно. Например, един ден ям само домати, друг ден ям само ябълки, трети ден само един вид ядки, и тн.



Вегетарианството

Разбираемо е, че инедията може да се постигне, след като човек първо се откаже от месото, а пък суровоядството създава значителни спънки при приемането на месни продукти, така че през повечето от самостоятелния си живот съм бил вегетарианец. Спрях да ям месо още на 16 години по свое желание заради собственото си любопитство (и достъпа си до интернет).



Лечебното гладуване

Всички тези неща са свързани с дълбоко пречистване на организма и с напускането на комфортната зона на едно дълбоко, метаболитно ниво. Всъщност, отначало не бях чувал за лечебното гладуване, а първо научих за инедията и в опитите си да я постигна попаднах на практиката на гладуването и всичко, с което е свързана. Броя и разнообразието на ранните гладуванията, на които съм се подлагал е почти равен на броя на припадъците ми. По-късно се научих да правя действително онова, което би трябвало да е "лечебно" гладуване, от което да има здравословна полза, а не да бъде опит за някакъв екстремен рекорд (както Вим Хоф в началото на своето откритие).







Равносметката след 15 години усърдно експериментиране със себе си


На ден днешен ВСИЧКО това се промени и почти всичко съм оставил зад гърба си.

Много от старите ми читатели сигурно ще се изненадат, че вече не съм вегетарианец. Напълно съзнателно направих усилието да се върна към месната храна, само че това не се получи въобще. Светоусещането ми и разположението на ума ми са твърде променени, навярно твърде дълго време съм приемал определена информация, която съм допуснал твърде надълбоко в себе си и нежеланието ми да приемам месна храна е твърде голямо. Нямам нищо против миризмата, вида и вкуса на месната храна, но усещам голямо напрежение в общото ми благоразположение след яденето на месо, това е общо неразположение, и на тялото и на духа, което ми създава усещането, че се отдалечавам от себе си.
Единственото, което нарочон и съзнателно ям, без да изпитвам каквото и да е вътрешно противоречие като "послевкус и послеусещане", е рибата. Така че свободно консумирам риба, приготвена по различни начини. Постоянно правя това съзнателно обаче, тъй като когато имам апетит и глад, никога не се сещам за вкуса и усещането от рибата, сякаш съм опериран от влечението към нея. Рибата продължава да бъде просто "нещо в другия край на чинията ми, срещу което нямам нищо против".

Защо вече не съм вегетарианец?

Защото има факти, които не могат да бъдат отхвърлени. Хранителните съставки действително се делят на две семейства според произхода си - растителен и животински. Например, навсякъде из интернет ще срещнете, че се говори за витамин А, витамин С, витамин Едикой си и как някоя растителна храна имала в пъти повече съдържание на витамин Едикойси от месото или млякото и тн. Ако обаче прочетете специализирана литература, ще се просветите за факта, че витамин Х с растителен произход и витамин Х с животински произход са ДВЕ МНОГО РАЗЛИЧНИ вещества по химическата си формула. В делничната литература се наричат с едно и също име, но в действителност това са две доста различни съединения на витамин, които са сходни само в своя корен, но не и в останалата си обвивка. Хранителните вещестав с растителен произход се държат много различно, когато попаднат в тялото, в сравнение с едноименните си варианти с животински произход.

Има такова нещо като биодостъпност. Навсякъде в диетичните интернет сайтове може да се прочете, че еди кое си зрънце имало в десетки пъти повече калций например, отколкото млякото и месните храни. Само че не се споменава, че биодостъпността на калция в това зрънце клони към нулата - тоест, вие ще го погълнете, но тялото ви никога няма да може да извлече калция от него и в този контекст ползата от него е една 0. Докато биодостъпността на същия този калций например в месната храна е почти 100% и това зависи от начина на сготвяне.

И защо това е така?

Защото животните имат крака и могат да бягат. Когато се опитвате да отнемете живота им, за да ги изядете, те могат да бягат или да се борят за живота си и тази борба за живота се извършва в процеса на лова. Трябва да спечелим битката за живота на животното отвън, извън нас, за да получим цялата награда.

Растенията обаче нямат крака, за да избягат. Те на пръв поглед са беззащитни срещу онези, които ги считат за храна. Да, ама не.

Растенията се борят за живота си химически. Растенията, за разлика от животните, имат колективна природа - те се грижат за колонията, не за себе си. Всеки един вид растение има свой уникален нитрат. Нитратите не са незабавно отровни за животинския организъм, а действат на принципа на натрупването. Колкото повече нитрат поема тревопасното животно, толкова повече този нитрат започва да го отравя и животното започва да се чувства зле от храната. Растенията разполагат с този механизъм за химическа война, за да запазят колонията си от пълно унищожение. Така, когато тревопасното животно започне да пасе колонията на една детелина на ливадата, то усеща кога трябва да спре да пасе тази точно детелина и да си избере да пасе някоя от другите тревички на поляната, оставяйки детелината намира, за да може след време колонията й отново да се разпростре из ливадата.

Тъй като растенията не могат да избягат, те водят химическа война, а не физическа война за живота си. И тази война не се води в гората или на ловното поле, както при животните, а се води в стомаха и в организма на онзи, който ги е изял.



Само хората със силен метаболизъм могат да ядат предимно растителна храна, защото само организма на тези хора може да си позволи да води химическата война за питанието, което принадлежи на растенията. Хората, които не са в добро здраве, имат разстроен метаболизъм или страдат от някакво здравословно състояние, което се опитват да върнат към нормалното, оздравяват предимно от месна храна, и това е проверим клиничен и научен факт. Хората с разклатено здраве не са в състояние да водят война с разклатения си метаболизъм - техният стремеж трябва да бъде месната храна, защото могат да водят война за питанието си чрез качествата на своя ум и изобретателност, за да заловят животното по най-лесния начин.

Който е здрав, яде плодове и зеленчуци, ЗАЩОТО МОЖЕ. А не защото е станал здрав заради тях.

Здравите хора искат да ядат плодове и зеленчуци, ЗАЩОТО Е ПО-ЛЕСНО ДА СИ ГИ НАБАВИШ. А не защото е по-лесно да се нахраниш с тях.

Какво получавам аз от напъните си да ям риба, когато месната храна е станала толкова чужда на вкусомете ми? Получавам това, че яденето на риба ми премахва чувствителността на зъбите - нещо, което ме тормози постоянно. Заради всичките си експерименти и екстремните си постъпки в миналото се доведох до състояние, в което имам трайна чувствителност в зъбите и ако не внимавам, се връща отново много бързо. Имам напълно ограничена способност да ям плодове - мога да ям най-голямо количество от сладката жълта ябълка, но не кой знае колко много. Мога да изям една единствена зелена и твърда круша или ябълка, преди чувствителността на зъбите да се върне. Мога да изям шепа ягоди. Половин шепа малини. Не мога да ям ананас и киви, нито зелени, нито зрели. След като се появи, чувствителността се задържа около седмица, при условие, че всеки ден ям мляко или сирене. Но изчезва за ДЕН, ако изям половин скумрия, приготвена по кой да е начин.




Което ме довежда до готвенето.

Доктрината на суровоядството като цяло е пълна глупост. Отново, тук става въпрос за биодостъпността. Концепцията, че "готвенето унищожава хранителните вещества, е пропаганда, а не плод на безпристрастни изследвания. Казва ви го човек с волята, ноу-хауто и ресурсите да бъде разделен суровоядец три непрекъснати години, след което да стане един от по-добрите домашни готвачи сред средностатистическите домакинства за поне още три непрекъснати години и накрая да сравни положението си преди и след това.

Работата при готвенето е, че то може да е успешно или неуспешно. Обикновеният човек е свикнал да преценява готвенето само по вкуса, но в действителност целият смисъл е в начина, по който се чувстваш след това и в начина, по който тялото ти се държи и функционира след консумацията. Неуспешното готвене парви точно онова, което твърди суровоядната пропаганда - превръща суровината в пълен боклук, който само създава проблеми и ограбва здравето на организма. Успешното готвене цели да се пребори с растителната храна в тенджерата, а не в организма на консумиращия. Същото усърдие, което ловецът прилага в улавянето на дивеча, се изисква и от готвача, който може да се каже, че води химическата война с растението извън организма. Смесването на различни суровини в готварските рецепти не е някакъв произвол и много малка част от това цели да постига вкус - крайната цел е послевкус или "послеусещане".

Това не означава, че животинската храна трябва да е сурова. Просто става дума за биодостъпност, става дума за един процес на унищожение на защитните механизми на определени вещества, така че да могат да бъдат атакувани от храносмилателните сокове. (Животинската храна се нуждае от много по-малко готвене, отколкото растителната, за да бъде максимално биодостъпна за нашия организъм.)







Здравните проблеми на съвремието, в следствие от липсата на хранителна култура, остават

Всичките горни неща означават ли, че сме си добре точно така, както сме си и че проблемите на модерната ера са въоблажаеми? Естествено, че не! Означава просто, че инедията, вегетарианството и суровоядството НЕ СА никакви решения на модерните проблеми. Всички улики и доказателства продължават да сочат, че нечувано влошеното здраве на модерния човек се корени в културата му на хранене и начина му на живот.

Проблемът, както отдавна знаем, се корени някъде в индустриализацията на хранителния отрасъл, но не къде да е, а, отново, в жалкото и робско мислене на съвременния безбожен човек. Модерното положение в света е такова, че хората не оценяват времето си по правилния начин. Ако някога не им е оставало време за себе си от грижата по осигуряването на насъщния, то сега не им остава време за себе си от всичките налудничави идеи и жаждата за задоволяване на животинските нагони, за да седнат и да се нахранят. Поради това в днешно време достъпността на храната се цени повече от качеството и - така модерната мисъл на хората използва индустрията, за да занижава качеството на хранителните суровини в стремежа всичко възможно на света да бъде на една ръка разсотяние и достъпно на момента.

Този синдром се нарича "криза на удобството срещу смисъла" - стремежът към все по-голямо удобство лишава съществуването от смисъл.




Затова...

...аз избирам да се вгледам в начина на живот, който са водили хората в отминалите епохи - древност, античност и средновековие. Защото останките на хората от тези епохи по археологически начин ни показват едно масово цветущо здраве, в сравнение с настоящите ни мъки.


8
Уикипедия
Какво е това и как се използва?
Упътване за обикновения потребител



В днешно време става все по-ясно, че ние, хората, живеем в така наречената "информационна околна среда". В онова, което ние наричаме "околна среда" си има правила на поведение, правила на оцеляването, правила за развитие и растеж, но също така и опасности, които застрашават битието ни и качеството ни на живот, както и самия ни живот. Точно както е при животните в дивата природа, ние хората също си имаме един кодекс на поведение в нашата информационна околна среда, който обаче сме отвикнали да забелязваме, тъй като се е превърнал в наш естествен инстинкт.

Информационната околна среда се различава от онова, което се възприема за естествена околна среда или природна околна среда.

Несъвместимостта и разликите са лесни за наблюдение. Невежите хора често се опитват да пазят животните си зад различни заграждения, чудейки се защо животните им постоянно се опитват да преодолеят загражденията и по всякакви начини ги пренебрегват. Това често се тълкува като стремеж към отворените пространства и опит на домашните животни да избягат и да се освободят от човешкото попечителство. Но вместо това причините за това поведение в повечето случаи се коренят в различните разбирания на животните, които нямат осъзнаване за информационната околна среда на хората, а продължават да обитават своята естествена, природна околна среда.
В природната околна среда загражденията, които ние поставяме, се считат просто за препятствия, които подлежат на преодоляване. Животните се стремят да ги преодоляват, просто защото в природната, естествена околна среда, трябва да знаеш какво има от другата страна на препятствието, за да можеш ефективно да оцеляваш.

Невежите хора се учудват и на обратното - как в много случаи животните отказват да продължат, когато пред тях не съществуват никакви видими препятствия. В естествената природна околна среда за бариери се възприемат други методи за обособяване на територията, например, чрез миризми и други незабележими за нас методи на маркировка и обозначение.

Ние, хората, не сме откъснати от природата. Не сме откъснати или разграничени от планетата, климата и всичко онова, което е общ дом за всички ни сред заобикалящия ни космос. На нас също ни влияят (независимо дали си даваме сметка или не) факторите от естествената, природна околна среда - например, когато усещаме чужда миризма зад нечия врата, тази врата започва да означава много повече за нас от всички останали врати, които сме склонни по-лесно да пренебрегваме.

Работата е там, че просто нашата околна среда, средата на нашето истинско обитание, се различава от природната. Да, ние можем да напуснем собствената си информационна околна среда и да започнем да обитаваме природната околна среда - като един въображаем Маугли или като древните митове за Ромул и Рем, основали Рим, или за родоначалника на българския род Дуло, или най-стария ни известен такъв мит - шумерския мит за Енкиду.

Животните също могат да напуснат собствената си природна околна среда и да заживеят в нашата информационна околна среда. Чудесен пример за това са домашните и бездомните кучета, които, точно като нас, се научават да пресичат на пешеходни пътеки и светофари и развиват други умения, свързани с нашия начин на построяване на живота, набавяне на храна и тн. Свои най-добри приятели наричаме именно животните, които най-лесно и най-бързо могат да напуснат своята природна среда и да се приучат да обитават нашата собствена информационна околна среда.








Ако контролираш средата, контролираш и всички, които я обитават.

От най-ранната си история се кланяме на Слънцето, на проявленията на климата, елементите и на сезоните, защото те са средата, която контролира нашето пребиваване в скута на Майката Природа, от която сме неразривна част, винаги сме били и винаги ще бъдем, заедно с всичките си изобретения и продукти (като всички останали същества).

Но ние, хората, винаги сме обитавали една различна околна среда. Причината за това е нашето по-висше съзнание. Следователно, винаги сме се кланяли и на онова, което контролира околната среда на съзнанието ни - винаги сме имали религиозна представа, това е представа за порядъка и йерархията (контролиращият фактор) във всичко онова, което наричаме "дух", тоест, околната среда, в която пребивава нашето самосъзнание.

Така, както се кланяме на Слънцето и на сезоните за физическото си оцеляване; така, както се кланяме на Бог и владетелите на духовното за пребъдването на нашето самосъзнание; искаме или не, нямаме друг избор, освен поне да уважаваме (ако не заслужават да им се кланяме) медиите, защото те контролират нашата информационна околна среда, от която зависят нашите умове и следователно и нашето поведение.




Примерите за ролята на медиите в човешкото поведение започват със самото начало на човечеството!

Glasberg наскоро подхвана въпросите за човешкия произход - от къде произлизат властимащите родове и фамилии и в това число откъде произлизат отделните народи, както и нашия собствен, засягайки по този начин дълбоки и неотговорени въпроси.
Всичко това е подвластно на разпространението на медиите. Народът ти може сам да се е наричал по един начин, но в древните времена, когато грамотността, писмеността и медийните носители не са били широко разпространени, всичките ти съседи ще те наричат с различно име. Със собственото си име ще те наричат единствено приятелите, само че, поради липсата на разпространение на информацията от един регион към друг, това нарицателно няма как да пребъде. В историята остава спомена за множество имена, всички от които се приписват на един и същи народ, зависи какво си бил за съседите си. Както знаем, в геополитически и макроисторически план, получава се така, че името, в крайна сметка, диктува и съдбата ти. Именно защото информацията подтиква поведението на хората.

Друг пример е много красноречива история от Библията, Битие 41, където се разказва за Йосиф и съня на Фараона. Йосиф предрича години на изобилие, но после години на глад и съветва Фараона да трупа хранителни запаси в годините на изобилие, за да има в годините на глад. Когато времето идва и Йосиф е управник на земята, организира така нещата, че през годините на глад Египет да продава храна дори и на съседни страни. В крайна сметка египтяните продават цялата си земя и всичко, което имат, на Фараона като това е първият известен случай в историята, когато царската власт се сдобива със 100% собственост над всички земи в страната.
Ако това пророкуване на Йосиф не беше останало тайна между него и Фараона, а информацията беше станала достояние на обикновения египтянин, дали нямаше всеки да се запасява с храна и дали някой щеше да продаде всичко което има, и собствената си земя? Това е многозначителен библейски пример за власт над информационната среда и оттам пълно разполагане с живота на големи групи хора и цели общества.

Винаги е било ясно, че всеки един политически строй (включително демокрацията) е абсолютно зависим и се опира единствено върху контрола над информационната среда. Изкуството на упражняването на информационен контрол, независимо дали в добронамерена или злонамерена посока, се нарича пропаганда. В Библиотеката на Апокрифна Академия има примери за явен, организиран и мащабен стремеж на велики световни сили да контролират информационната среда по един систематизиран начин, за да разполагат с поведението на хората, дори с поведението на хората по целия свят. Това са материали като "Война за умовете" например.

Съвременната технология отваря възможност за многократно и все по-силен контрол върху информационната ни околна среда. В нашето съвремие ние вече използваме уръдия на общуването - ако в миналото сме ползвали сечива за писмено общуване, в днешния ден вече ползваме инструменти за аудио-видео комуникация. По-силните ни инструменти вече изискват свои собствени среди и платформи, от които да оперират - с тази цел изобретихме социалните мрежи, които в днешно време са обществена норма.
Библиотеката на Апокрифна Академия осведомява, че контролът над информационната среда предоставя власт дори в обезпокоителни окултни полета, в които малко хора смеят да навлизат.



Освен Фейсбук, Инстаграм и Туитър, една друга норма в информационната околна среда е Уикипедия. Тъй като инфомационната околна среда е толкова първична за нас, хората, ние трудно я приемаме по по-осъзнат начин и на по-високо от инстинктивното ниво, точно както рибите рядко възприемат водата в океана, и със спецификите на информационното навигиране и употребяване на информационни норми като Уикипедия се занимават предимно по-отдадените специалисти.

Но точно както животните трябва да спазват правилата за оцеляване в природната околна среда, за да могат да съществуват в дивото, точно както бездомните кучета трябва да се пригодят към нашата информационна околна среда, за да оцелеят в средата на нашата цивилизация, така и ние самите трябва да умеем да запазваме собствения си контрол над собственото си информационно обкръжение и да употребяваме собствената си присъща информационна околна среда, за да останем свободни и развиващи се в лицето на Бог и Слънцето и сезоните.



Какво представлява Уикипедия? Как да разчитаме на нея и как да я прилагаме за нашите цели?

Следва да разбулим някои клевети в обществото ни и някои устойчиви митове, създадени от невежите хора с доста ниска информационна култура. Тези разяснения на достъпните факти на прост български език ще допринесат за смаляване на множеството от информационно неориентирани хора и увеличаване на грамотността при употребата на интернет за собствено осведомяване.


9
Радвам се да оповестя, че екипът на Апокрифна Академия се захваща с една от по-важните личности в информационното пространство, която отдавна трябваше да отразим тук - Вим Хоф "Леденият човек" :)

Напълно в синхрон с мисията на АА да съставя архив от истински енергийни практики, които ангажират единството на ума-тялото-духа и водят до истински, проверими и доказуеми резултати, Вим Хоф може да запознае читателя с природата на естествените енерго-взаимоотношения на съществото ни и да ни помогне да се научим на така наречения "Метод на Вим Хоф".

Цитат
Методът на Вим Хоф включва упражнения за дълбоко дишане, медитация и постепенно излагане на студ и леден душ. Резултатите от проучванията до момента сочат, че методът би могъл да окаже ефект върху сърдечно-съдовата система, автономната нервна система, повишаване на енергийните нива и т.н.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BC_%D0%A5%D0%BE%D1%84

Българската уикипедия както винаги е по-малко от постна, но Библиотеката ни тепърва ще приветства уникалната личност и постиженията на Вим Хоф.

Благодарение на наш верен читател от години, който е решил да се присъедини към екипа на Апокрифна Академия със своя доброволно дарен труд, надявам се че и вие се радвате заедно с мен да започнем с биографията на Вим :) Признателен съм на нашия благодетел, пожелал да запази анонимност в своя личен превод на тази биография, в което аз съм просто редактор.

10
Фриц Шпрингмаер е едно от големите имена в конспиративната информация. Трудно е да се прецени дали да отнасяме неговите сведения към конспиративната теория или към официалната база данни за Световната конспирация.

Шпрингмаер говори за един друг вид програмиране - така нареченото МОНАРХ програмиране.
Твърди се, че МОНАРХ е част от мега-проекта МК-УЛТРА, който е доказан. За МОНАРХ обаче липсват каквито и да е доказателства под формата на документи. Разкритието на МОНАРХ идва изцяло от работа с оцелелите жертви на този вид програмиране, с които работи неофициалната световна "мрежа" на психотерапевтите, психиатрите и свързаните с това практици, които обикновено споделят информацията за това помежду си и много рядко смеят да излязат публично, за да не загубят попрището и кариерите си.

Признатият авторитет Джим Кийт открито изразява съмненията си в произхода на информацията за програмирането МОНАРХ, като казва в "Контрол над ума - Контрол над света", че случаят с Кенди Джоунс е доста противоречив и не може да се твърди категорично даи е постановка или не. Оттам насетне и всичките думи на Кати О`Браян също висят на кантар.




От друга страна... какво да кажем за десетките (ако не стотици) жертви, които са действителни хора и действително твърдят, каквото твърдят, и действително им се случва тормоза и отказването на помощ. Дали да постъпим като уикипедия и също да не наричаме това множество жертви "доказателства"? Те не са ли доказателства?

Освен това, всеизвестно е, че

Цитат
За пръв път проекта е сведен до публично внимание от Църковния комитет на американския Конгрес и Комисията на Джералд Форд, разследващи дейността на ЦРУ на територията на САЩ. Изследователските усилия са възпрепятствани от факта, че през 1973 г. директора на ЦРУ Ричард Хелмс нарежда унищожението на цялата картотекирана документация към МК-УЛТРА. Разследването на Църковния комитет и Комисията Рокфелер разчита на клетвени показания на преки участници и относително малък брой документи, които са оцелели след неговата заповед. [14]

През 1977 г. Закона за свобода на информацията изисква разкриването на тайни 20 000 документа, свързани с МК-УЛТРА, които по-късно същата година водят до изслушвания в американския Сенат. [3][15] Част от оцелялата информация относно проекта е разсекретена официално през юли 2001 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%9A-%D0%A3%D0%9B%D0%A2%D0%A0%D0%90

И ние ли като Уикипедия ще твърдим, че в МК-УЛТРА няма доказателства за същестувването на проекта МОНАРХ, при условиe, че е пределно ясно каква мъничка част е оцеляла от опита за унищожение на цялата документация? Нима не е ясно, че официалните институции и широката общественост не знаят почти нищо за мащаба на МК-УЛТРА и вече няма документален начин, по който да ie разбере?



На нас, публицистите и читателите в Апокрифна Академия се пада тежката задача да ползваме по усмотрение и трезва преценка цалята тази информация, която идва до нас чрез споменатите личности.






След като преди доста време подхванах превода на "Формулата на илюминати..." на Фриц Шпрингмаер, нека се запознаем с двете части на това интервю, което той дава пред Уейн Морис по радио CKLN Fm 88.1 на 4 януари 1998г.


11
Имам идея за една такава тема, в която да събера няколко неща...


Разбирате ли.. отново съм в период, в който заради разни дела не ми остава почти никакво време да споделям и разпространявам информацията, която интересува всички ни. Да, подготвям нов материал... но сравнително рядко работя по него. Да, има много недовършени неща... но те са все още замразени. Да, има много новости, които още не са отразени тук при нас, нито от мен, нито от вас.

Да, както винаги, имам мнение за всичко. Зная, че много хора са любопитни за моите мнения. Най-вече за моите мнения. Опитах се от толкова месеци насам (години) да отклоня вниманието от моите мнения и да го насоча към източниците на информация - авторите и изследователите - и наистина голяма част от вниманието на читателите се насочи натам, но натискът по комуникационните ми канали да си споделям моето мнение не спира. Аз пък отначало се питах дали въобще има смисъл, а на по-късен етап толкова се демотивирах да си споделям личното мнение, че даже не стигах и до това да се запитвам дали да го, или не.

Още един човек е стигал до същата дилема, и това е Н., както го познаваме от миналото "Хорус", основният човек зад Паралелна Реалност (ПР), който преди доста години се беше подписал някъде с израза "Никой не го интересува какво мислиш" или нещо такова.



Не бих казал, че аудиторията на ПР е споделена с Апокрифна Академия, но е факт, че аудиторията на АА е споделена с аудиторията на ПР, защото голяма част то нашите читатели следят и изданията на ПР. Това винаги ми е създавало тревога, защото от Паралелна Реалност, напълно обективно погледнато, приижда поток на откровена глупост. Ехото от информационната простотия се чува от всички места, където тези звуци се отразяват и по различни пътеки стигат и до моето внимание по различни канали.

Честно казано, писна ми!

Това е основната мотивация за тази тема. Всички читатели знаят, че никога не е имало организирана кампания, целяща да уронва авторитета на Паралелна Реалност и тази тема в никакъв случай не представлява такова усилие. Връщайки се назад, ядрото на ПР и роякът от блогъри, които обграждат тази инфо-група, всички ние сме се познавали в даден момент, всички ние сме обменяли мнениня и свободно сме разговаряли в по-лични комуникации в една информационна среда, враждебна за всички ни. Въпреки всичко, никой от нас не може да е съдия и има колегиалност, която, убеден съм, никой не би прескочил.

Не ми писна от меко казано пропагандните излъчвания на ПР и блогърското им обкръжение, а в действителност ми писна аз да седя със затворена уста и да чакам и да се надявам колективният образ на Широкия Обществен Човек да се усети сам.

Какво означава сам да се усетиш? Означава, например, че когато аз вярвах в приказките за "Империята Орион", бях на възраст между 18-20 години. В тази абсолютно незряла възраст всички ние вярваме - и искаме да вярваме силно в нещо - в каквото ни се подаде, стига то да се обявява за алтернатива на установената обикновеност. Точно тогава, някъде между 18-20 годишна възраст, участвах в първия превод на "Звездния Старейшина" (една от книгите на ПР), което беше неуспешно. В крайна сметка моя превод не ставаше за чеп, защото за първи път в живота правех нещо такова, и тн. Така че Н. трябваше да намери друго решение.

Оттогава до сега за мен минаха 10 години или повече, и аз категорично отхвърлям цялата тази информация. От позицията на днешните си знания за мен е очевидно, че всичко това е пълна измислица. А действително бях доста ангажиран с тези твърдения. Давам си сметка, че съм спомогнал много хора също да се ангажират с тези твърдения и да им повярват.



Но кога най-сетне широката езо-общественост ще се усети? Защо аз повярвах? Понеже беше нещо нормално за възрастта ми. С развиването на акъла ми през годините това верую нямаше как да се запази... Чудно ми е, защо този профанизъм оцелява у другите хора, след толкова време, и при положение, че те са били в зряла възраст, когато тази пропаганда навлезе в българското информационно пространство.

Има и много други неща, по които съм се подвеждал... Както например въпроса с Данте Сантори и неговата измислена книга и тн. Да, отделих време да представя и тази пропаганда. Само че подчертах, че нищо от това не е доказано. И отдавна се дистанцирах от него, всъщнос тсе дистанцирах от него доста преди онази група сама да ПРИЗНАЕ, че всичко е измислица. Една година преди това вече се бях отказал, заради съображенията на здравия разум.

Други хора обаче - хора от нашия комуникационен кръг - се подведоха по това и даже тотално изчезнаха. Говоря за Мила разбира се.

И така... аз винаги съм недоумявал защо на колективния образ на Обществения Човек му е толкова трудно да отсява истината от измислиците?

Никое от големите средища в България за информацията, която ни интересува, не си направи труда да сведе до вниманието на масовия човек ФАКТИТЕ. Никой не си направи труда да представи фактите. Доколкото ми е известно, до ден днешен аз съм единствения, който доброволно се нае да превежда фактите на езотериката и конспирациите в Библиотеката. (Изказвам благодарности и на доброволно включилите се, като Glasberg и останалите анонимни благодетели, предоставили материали на български.)

Защо ПР например през всичките тези години не се заеха да сведат до широкото внимание ФАКТИТЕ? Отговорът се подразбира от само себе си - защото те не са медия, която се занимава с истинни твърдения. Те са художествени автори на непретенциозни лични мнения.

Масовият Читател е този, който е отговорен за феномена непретенциозните лични менния да се тиражират, по неофииален начин, като факти в езотериката. Тоест, Масовият Читател сам замърсява собствената си информационна среда, живеейки и държейки се като прасе в кочина. (Друг е въпросът, дали прасето би превърнало цялата гора в кочина, ако не беше поставено в заграждения? Кочината най-вероятно е следствие от огражденията, а не следствие от прасето. Тогава следва да се запитаме, кое, защо и как поставя ограждения в умовете на масовите читатели, така че там да се образува кочина?)







Нещо трябва да се направи, според мен.

Без повече директно да засягам разнообразието от колегите в бранша... И доколкото сезирам собствената си социална отговорност... в тази тема ще се опитам да сведа на вниманието на колективния Масов Читател ФАКТИТЕ относно редица неща - части от представата ни за древността и античността и формата и начините, по които тези неща продължават да присъстват в ежедневието ни днес.

Може би ще започна от това да представя оригиналните, истински митове на древния и модерния свят, така както са записани. Защото съм убеден, че почти никой от вярващите в "Империята Орион" и подобни неща не познава обема на знанието, което тази пропаганда манипулира.

Естествено, ще развивам темата когато ми остава време за нея.

12
Сатанизмът и окултно свързаното насилие:
Какво трябва да знаете


Майкъл Д. Лангън
(Michael D. Langone)

Линда О. Блъд
(Linda O. Blood)

Международна асоциация за култови проучвания
(International Cultic Studies Association)



Относно авторите

Професор Майкъл Д. Лангън, директор Изследвания и образование на Международната асоциация за култови проучвания, е лицензиран психолог, работил с повече от 125 бивши членове на култове и семействата им. Редактор на научното списание "Култови проучвания" (Cultic Studies Journal), д-р Лангън изучава култовете от десетилетие и изобилно е публикувал и давал лекции по темата. Той е съавтор с Джоан Карол Рос (Joan Carol Ross) на "Култовете: Какво трябва да знаят родителите" (Cults: What Parents Should Know), публикувана от Carol Publishing Group.

Линда О. Блъд е работила с Международната асоциация за култови проучванияот 1981г като писател, асистент редактор и лектор. Бивш член на култа Храмът на Сет (Temple of Set), г-жа Блъд и е прекарала почти десет години в изследвания върху сатанизма и окултното. Тя е бакалавър по изящни изкуства в модния дизайн и понастоящем се стреми към магистърска степен по либерални изкуства в класическите цивилизации.

Международната асоциация за култови проучвания (ICSA, International Cultic Studies Association) (преди позната като Американска семейна фондация (American Family Foundation) е нестопанска, освободена от данъци, изследователска и образователна организация, основана през 1979г. Разполагайки с екип от професионалисти и направлявана от отличителен консулаттивен съвет, ICSA събира информация върху култовете и техниките за манипулация, обеждение и контрол, анализира информацията с цел да задълбочи разбирането на проблема и възможните решения за него, и споделя това разбиране с професионалистите, широката публика и онези, които се нуждаят от помощ срещу култово въвличане.



СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

Въпросът с дефинициите

Глава 1 - Събития, стимулиращи обществената загриженост
Откритията на полицията
Нарастващо обществено осъзнаване
Доклади от помагащи професионалисти
Отделяне на фактите от фантазиите

Глава 2 - Историческо минало
Древни корени
Средновековно развитие
Периодите на Ренесанса и Просветлението

Глава 3 - Съвременният сатанизъм

Глава 4 - Фолклорни религии

Глава 5 - Широко разпространение

Глава 6 - Защо хората се въвличат в сатанизма?
Младежта
Възрастните
Тактики за вербуване
Музиката "Хеви метъл"
Фантазирането и играта на роли

Глава 7 - Ефекти и признаци за въвлеченост в сатанизма
Тинейджъри, формиращи култове
Сатанински дейности
Как участието в сатанизма влияе на хората?
Признаци за въвлеченост

Глава 8 - Какво могат да направят семействата?
Не се паникьосвайте!
Оценете ситуацията изчерпателно
Образовайте се!
Общувайте ефективно
Бъдете търпеливи и си поставете йерархия от цели
Упражнявайте авторитет, когато е уместно
Знайте кога да потърсите професионална помощ

Глава 9 - Предложения към професионалистите по ментално здраве
Работа с дълбоко въвлечените сатанисти
Любителите
Ритуалното насилие
Оцелелите възрастни

Глава 10 - Правни въпроси

Заключения
Заключения: Линда О. Блъд
Заключения: Майкъл Д. Лангън

Препратки

Книги, които въвлечените в сатанизма подрастващи често четат

Допълнителни четива

13
БИБЛИОТЕКА / СТАТИЯ: Война за умовете, 1980г
« -: Септември 12, 2019, 05:00:09 pm »
В дефиницията на проекта Апокрифна Академия са констатирани основните ни цели: "Нашият сайт "Апокрифна Академия" е мястото, на което заявяваме и отстояваме позицията си - стремеж към истината и нейната защита, стремеж към свободата и нейната защита, разобличаване и пресичане на тактиките на организираното и спорадичното зло чрез образование, информиране и надскачане на невежеството." (За сайта)

Преведената статия по-долу е силно авторитетна и е част от цяла тематична образователна серия относно пропагандата, сатанизма и контрола над ума, с която разполагаме в Библиотеката. Някои свързани с нея материали са:

Фриц Шпрингмаер и трудът му по разкриването на методите от програмирането МОНАРХ;
Свидетелствата на Циско Уйлър;
Енциклопедията на майндконтрола на Джим Кийт;
Проблематиката около сатанинските култове, представена от Линда Блъд;

Особено важен е контекста на статията във връзка с Марк Пасио, който също като автора на статията е бивш член на Църквата на Сатана. Фундаменталното представяне на истината относно окултизма, която Марк Пасио издава от задкулисието, е един от първите материали, публикувани в Библиотеката ни - Естественият закон.


В книгата си "Контрол над ума - Контрол над света" Джим Кийт обобщава известното за автора на статията, която следва:

Акино получава магистърска степен по политически науки от Колифорнийския университет в Санта Барбара и неколкократно се е квалифицирал за аташе по отбраната, статегическото разузнаване, психологическите операции, специалните части и военновъздушните дивизии в армията, предполага се, че е докладвал директно на Съвместното щаб-началство (Chiefs of Staff). Акино служил като тактически офицер по психологически операции в 82-ра военновъздушна дивизия във Виетнам и получава Бронзова звезда, Въздушния медал и Виетнамския кръст на храбростта. През 1973г Акино става изпълнителен офицер на 306-ти батальон по психологически операции във Форт МакАртър (Fort McArthur) в Калифорния. През 1970-те Акино бил отявлен член на Църквата на Сатана, но се разочаровал от клоунския гротесков подход на ЛаВей и страничните му аткракции и стартирал своя собствена група, Храмът на Сет.

Според доклад на полицейското разузнаване, с дата 1 юли 1981г, Храмът на Сет "е малка група, но въпреки това има няколко стотин члена и оперира на национално ниво. Акино е официалната глава на организацията и управлява през девет-членен съвет, които всъщност на неговите главни лейтенанти". Поне двама членове от "девет-членния съвет" по това време също така са били и членове на Армейското разузнаване.

Достатъчно интересно е, че армията никога не е изразявала да има каквито и да е проблеми със сатанинските вярвания на Акино, нито по време на асоциацията му с ЛаВей, нито след това. Не е вън от сферата на вероятностите сатанинските практики на ЛаВей всъщност да са спонсорирани от армията. Според един говорител на Пентагона, "Акино има абсолютно конституционно право [на своите вярвания]... освен ако не е налице незаконно поведение, свързано с тях".

В края на 1980-те Акино и един негов познат, Гари Хамбрайт (Gary Hambright), били обвинени от полицията на Сан Франциско в участие в кръг за сатанински тормоз над деца, центриран около военната база Пресидио (Presidio), където бил поста на Акино тогава. Двадесет и две семейства подали жалби за общо $66 милиона срещу армията. Въпреки това, че срещу Акино така и не били подадени формални обвинения, а само срещу неговия познат, твърди се, че според родители на насилваните деца всичко това е, защото армията оказвала натиск върху федералното разследване и полицията на Сан Франциско случаят да се потули.

...

След скандала с детския тормоз Акино бил преместен в Университета на национална отбрана (National Defense University) в столицата Вашингтон. Статията на Акино "Война за умовете"... обсъжда употребата на психотронни оръжия - тоест електронни оръжия, които влияят на ума - и употребата на LBM, тоест "Нисша Черна Магия", с цел контрол над населенията.

Откачените научно-фантастични въображения на сатанистите? Да, но и въображенията на високопоставени членове на Военното разузнаване на САЩ, които, по всяка вероятност, ясно отразяват амбициите на контрольорите на този свят.


14
Най-сетне надеждите ми се сбъднаха и в мрежата се появи по-достъпна и преработена информационна продукция относно една от най-важните теми за всички нас - оргонът на Вилхелм Райх!

В интернет вилнее ужасяваща ню-ейдж дезинформация. Съставът на Апокрифна Академия отдавна се е разграничил от поредното религиозно вярване, чиито кумир са така наречените "оргонити". За да не влизаме в безпочвените спорове с религиозно настроените хора, до сега се въздържахме от повдигане на темата за оргона в родното българско интернет пространство, тъй като винаги ясно сме осъзнавали, че за всяко разобличение си има правилен момент, който трябва да се улови, за да има ефект. Поради силното и самоотвержено вярване в оргонитите от страна на почти всички "езотерици" в България, дълго време единственият материал на нашия сайт по въпроса с оргона беше статията "Оргономия и демонстрация на клаудбъстър" - превод, който ни бе дарен от наш читател в името на каузата, за което искрено благодарим.

Както и с всичко останало, проблемът между оргонитната дезинформация и истинското откритие - оргонът на Вилхелм Райх - лесно се разобличава с добро образование. Всеки може сам да се поинтересува откъде всъщност се появява идеята за "оргонит", кой е нейн автор и как се разпространява в САЩ и как в Европа. Всеки може сам да прочете книгите на Райх и да види за какво наистина става дума. Всеки, който е положил труд да образова себе си в свързаните научни въпроси - например въпроса с етера, който е представен в множество материали на сайта ни, най-скорошният от които е "Космическият етер", може лесно да открие анти-научните и лесно опровержими твърдения относно "оргонитите".

Както казва д-р ДеМео, защитаването на отрицателни тезиси не носи никакви дивиденти. Още от самото създаване на Апокрифна Академидя екипът ни залага не на опровергаването, както сме правили години наред в миналото, а на образоването. Предполагах, че ще изразим позицията си под формата на публикуване на превод на някоя от книгите на Вилхелм Райх. Ненадейно обаче беше обявено, че скритият гост на тазгодишната Конференция "ESTC 2019" не е някой "посредствен" авангарден изобретател, а легендарният ДеМео - единственият съществуващ официален професор по технологиите на Вилхелм Райх! Имаме честта неговата презентация да е първата тук конкретно по теоретичния въпрос на оргона.

В панелната презентация на ESTC 2019, която е общо представяне на всички участници, Ерик Долард споделя, че нещото, което го е накарало да се убеди в действителността на оргонната енергия, открита от Райх, е реакцията на дворното му цвете. Когато построил свой собствен оргонен акумулатор по инструкциите от книгата на д-р ДеМео и насочил фунията от него към цвете в двора си, цветето завъртяло главата си към фунията, като напълно пренебрегнало дневната светлина на слънцето и предпочело идващото от акумулатора.





Вилхелм Райх има страница в уикипедия на български и далеч, далеч по-изчерпателна статия в уикипедия на английски.
Тук можете да свалите всички оцелели книги на Райх - http://www.wilhelmreichtrust.org/books.html.

15
БИБЛИОТЕКА / МАТЕРИАЛИ: Лес Браун
« -: Септември 09, 2019, 05:25:36 pm »
НАПЪЛНО ЕКОСИСТЕМЕН ДОМ
ПИРАМИДАТА

Лес Браун
Les Brown

1978г



Лъч светлина на нашата ограбена планета
Разберете истината за унищожението на Земната атмосфера



Страници: [1] 2 3 4 ... 8