Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - Glasberg

Страници: 1 2 3 4 [5] 6 7
61
Знаете ли, какво е постигнала масовата аверсивна терапия, на която сме подложени?



Накарала ни е да асоциираме истинската свобода, истинската независимост със самота, отчуждение и с невменяемост.

Днес, дори изключително интелигентните хора са изключително невротични. Повечето от хората в света са псевдо нормални, псевдо здравомислещи. Повечето хора на планетата Земя не притежават истинска нормална психика.


Тук е време да поговорим за Калвинизма. До известна степен, можем да гледаме на Бихейвиоризма като на израстък / издънка на Калвинизма. Дори и днес съществува силна скрита тенденция на калвинизъм, особено силна в протестантските общества. Това е Лютеранският калвинистен модел на Жан Калвин (лат. Ioannes Calvinus, а истинското му име е Jean Cauvin / Жан Ковен). Жан Калвин има по-голям принос за създаването на протестанството от самия Мартин Лутер.

Жан Калвин бил един много извратен психопат. Основно е пребивавал в Женева, най-репресивният полицейски град по онова време. На жените им е било забранено да носят шапки, не е било разрешено да се усмихваш. В Женева Калвин безпрекословно оглавява реформаторското движение и установява теократичен режим в града. Усърдието му граничи с фанатизъм. Воден от абстрактно чувство за дълг, Калвин става най-строг нравствен съдник и съобразно собственото си учение излива цялата си ненавист към всички грешници и другомислещи. Реформаторът оказва много силно въздействие върху гражданския живот, като успява да наложи строг надзор с въвеждане на задължително присъствие на църковните служби, забраняване на развлеченията, танците, ярките дрехи и др. Създава се своеобразна градска тайна полиция, стимулира се доносничеството и се установява църковен съд (La Consistoire).

Калвин пребивава и в Амстердам и след това в Англия. Царион го нарича прото-комунист.


Подобен суров пуритански калвинизъм е имало и в Америка, и той е бил толкова опасен, че е предизвикал реакции, към които можем да причислим дори появата на Ню Ейджа. В известен смисъл можем да гледаме на Ню Ейджа като на реакция (като анти-теза по Хегелиански) на ужасния мрачен, гробищен, патологичен, смъртоносен християнски калвинизъм. Това, че Ню Ейджът днес е представен от ПРОЗАК-усмивката на Опра Уинфри по телевизията, е друга тема. 

 
И калвинизмът, и бихейвиоризмът са базирани на това, че не съществува такова нещо като съзнание. Калвинизмът е против свободната воля. Свободната воля е най-лошото нещо, което можете да си представите. Дори Мартин Лутер е казвал, че най-дяволският човек е онзи, които се съпротивлява, Калвин е прилагал тази концепция в практиката.

 
Бихейвиористите не вярват изобщо, че съществува такова нещо като съзнание. Ако не можеш да видиш едно нещо с петте си нормални сетива, то то не съществува, вкл. мисленето, вкл. твоите собствени мисли, вкл. твоите собствени идеи. Ти си един манекен в обществото и обществото ще ти покаже, кое какво е. Ти си само едно механично създание, което може да бъде подлагано на аверсивни терапии, и нищо повече от това. Това механично създание може да бъде програмирано и това е напълно ОК.


Тук, естествено, трябва да споменем Хегел.


Хегел е бил фен на държавата, която днес познаваме като Оруелски тип. Той, между другото, е лютеранец. Философията на Хегел е изключително интересна, защото той също така вярва, че такова нещо като личностно Его не съществува.

Според Хегел, такова чудо като личностно Его не съществува, има само социално Его (бел. прев. Фройд го нарича Свръх-Аз).


В традиционната философия и в психологията, при изучаването на ума има две неща, които са аксиоматични, т.е. аксиоми (бел. прев. съждение, което се приема за вярно без доказателства и което е в основата на други доказателства). Аксиома е например това, че ако има ефект, то трябва да има и причина за този ефект.

И така, във философията и в психологията се приема, че умът работи по два начина – възприема и разбира света, но също така има способността да анализира СЕБЕ СИ, да мисли за себе си, да мисли за мисълта, т.е. ти осъзнаваш начина, по който мислиш, и дори можеш да определиш, дали мислиш правилно или грешно. Умът има капацитет за мисли за мислено, т.е. умът има 2 нива на осъзнатост.

Хегел обаче казва, че не можеш да мислиш за своя ум, без да вземеш предвид това, как другите хора те възприемат. Той твърди, че когато човешкият ум мисли за себе си, той мисли за себе си така, както другите хора мислят за него. С други думи, визията ти за СЕБЕ е изцяло базирана на това, че другите хора съществуват. Ти мислиш за ума си и знаеш, че ти съществуваш, а също така знаеш, че и светът съществува, но ти всъщност не можеш да мислиш, без да осъзнаваш, че съществуват други хора.

Не можем да не признаем, че в това има голяма доза истина, но нека видим, докъде води цялата тая философия. Нека не забравяме, че Хегел е много преди Фройд и Юнг. Цялата му философия после ще бъде повторена многократно от психолозите след него.

 
Това, което Хегел казва още преди Фройд, е, че твоята мисъл е абсолютно осъзната за другите хора, и цялото ти чувство за идентичност и твоето Его са оцветени от всички други хора. После отива още по-далеч и казва ”хей, индивидуалност изобщо не съществува”. Има само социална личност и социално съзнание. А това означава, че обществото е по-важно от индивида. Човекът е роден от жена и мъж, т.е. ти от момента на раждането си не си сам, имаш компания. Всички хора по лицето на Земята, от диваците насам, живеят в общности. Човек не обича да е сам, той е роден от други човешки същества, има семейство, разширено семейство, приятели, общество. На това да бъдеш част от обществото се гледа като нещо положително. Тоест, тука сме само на една крачка...от служенето на обществото – а служенето на обществото е добро. Ето го Калвинизмът...идва и Бихейвиоризмът след малко...


Според Хегел, човекът трябва да бъде подчинен на социалния кошер и всеки, който изглежда като или прилича на аутсайдер е всъщност умопобъркан. Ако се опитваш да бъдеш индивидуалист или аутсайдер, ти си този с проблема, а не останалите. Точно на тези идеи робуваме днес, нали?


За Хегел, ти си аутсайдер, не защото наистина много много много искаш да бъдеш индивид, да имаш индивидуалност, а защото обществото те отхвърля, защото обществото не те приема. Т.е. ти всъщност не си истински аутсайдер, а си по-скоро един вид недоволен бунтар. Но ако ти се даде възможност, ти наистина би искал да бъдеш част от това общество.
 
Тоест аутсайдерът не иска да се отдели и да бъде индивид и не вижда, не осъзнава нещата, които не му харесват, а е измъчен човек, който бленува да бъде прегърнат от колективното.  



62
За архитектите и проповедниците на робството


На първо място трябва да разберете, че ние нямаме само архитекти на контрола, но имаме също и архитектура на контрола.

Архитектите са нещо като пажове и манифестират философията зад архитектурата. Проповедниците имат задачата да поддържат робо-кратията и аз лично вярвам, че гледат на това като на изкуство, като на игра. Това, което трябва да разберем, е, че те се наслаждават на тази игра. Но също така те следват определени много практични хитрости, които прозхождат от Оруелските школи, Павлов-ските школи (Иван Павлов), Бихейвиоризма и т.н. Ние трябва да разберем тези модалности, трябва да ги изучим – Павловската идея за бихейвиоризма, Оруелските експерименти, аверсивната терапия, процеса на индоктринация.


Между другото, аверсивната терапия е илюстрирана много добре във филма на Стенли Кубрик ”Портокал с часовников механизъм” (A Clockwork Orange (1971)).






Аверсивната терапия (от английски: Aversion therapy; като aversion има значение на „отвращение; нещо предизвикващо отвращение, неохота; отвращение, омраза, ненавист, антипатия“) е форма на психиатрично лечение, при което пациентът е изложен на стимул (вкус, миризма), който предизвиква дискомфорт. Състоянието цели да причини на пациента асоциация със стимула, предизвикващ негативни усещания, за да се спре специфично поведение. Използва се също и електически шок с ниска или висока интензивност. Обикновено в терапията се съчетават две неща – нежелано поведение и неприятен стимул. Медиите използват много визуални ефекти и имиджи, за да предизвикат отвращение към определени неща. Визуалните изображения са особено ефективни, защото преминават през сензорите ни. Очите ни са отворени и не можем да се съпротивляваме. И ако ти самият не попаднеш в капана, то хората около теб ще го направят. А ти трябва да общуваш с тях,? Ето как еродира индивидуализмът. Това е прекрасен начин за рушене, разяждане, подриване на индивидуализма.


Тези неща няма да ги видиш, няма да ги адресираш, докато не стигнеш до фундаменталното разбиране, че убежденията ти и феодалната ти зависимост са изцяло скалъпени. Те не са твоята същност, не са това, което ти всъщност си, вътре в теб самия. Всичко, с което се идентифицираш е една измислица, фабрикация. И виждането ти за лидерите е илюзия, виждането ти за срещуположния пол е измислица, виждането ти за природата, отношението ти към Бог е измислица.


Ти искаш да се бориш за свобода, за индивидуалност, но нямаш никаква идея, какво е колективизмът и как се появява колективизмът. Това трябва да се изучава, да се опознае.


Индивидуализмът се руши, но незабележимо. Това унищожение е извън компетентността/знанието/сетивата на хората. Така се постига промяна на хабитата.

Трябва да се научим да разпознаваме прилагането на различни психологически практики, за да можем да се защитаваме.  Изобщо не се съмнявайте, че съществуват инструкции, как да се прилагат тези психологически практики.

Например, книгата на известния американски психолог-бихевиорист Бъръс Фредерик Скинър (B. F. Skinner) ”Walden Two” (1949).

”Walden Two” е утопичен роман, публикуван за първи път през 1948 г. В своето време той би могъл да се счита за научна фантастика, тъй като научнообосновани методи за промяна на поведението на хората все още не са съществували. Понастоящем такива методи са известни като анализ на поведението.
В центъра на романа е една утопична общност, конструирана посредством социално инженерство. Това е Библията на комунитаристите. Представя роботизирано безкешово общество, което по своята същност представлява унитарна система на доверието


Разбира се, трябва да споменем и Оруелската ”1984”, както и ”Прекрасният Нов Свят” на Олдъс Хъксли.


Внимание заслужава и ”The Impact of Science on Society” / ”Влиянието на науката върху обществото” на Бъртранд Ръсел.

Не забравяйте и идеологията на Фабианското Общество, чиято цел е да се усъвършенстват принципите на демократичния социализъм чрез градуализъм и реформизъм, вместо чрез революции.

Бел.прев.
Градуализъм е воденето на политика на напредване към определена цел постепенно, на бавни етапи.

Ако все още не сте прочели тези книги, е време да го направите, за да се въоръжите със знания и разбиране, какво се случва около вас.


На това място в дискусията се споменава популярният филм ” Equilibrium” / ”Еквилибриум”, който тематизира наркотик, подтискащ емоциите на хората.





Царион също така споменава системата на мравуняка, в центъра на който стои Пчелата Майка като форма на централен интелект / разум и като форма на кралска особа.
Знаете ли, кралските особи не си цапат ръцете. Работата се върши от лакеите и от раболепните слуги (minions). Лакеите и раболепните слуги имплементират стратегиите и ангажират топ учени, лидерите в бихевиоризма. Тези бихевиористи са архитектите на мекия феодализъм.


63
Майкъл Царион за Конспирациите и Психологията







Мисля, че е много важно да се осъзнае, колко персоналната психология (науката за човек) е свързана с конспирациите. В края на крайщата, това е есенцията на всичко, което наблюдаваме – контролът на човека от човека. Хората, които се занимават с ”конспиративни теории”, винаги говорят за някакъв скрит елит, за някаква агенда на глобалистите, за илюминатите, за кралските особи. Това може да ви остави с грешно впечатление за онова, което в действителност се случва. Ако се отдалечите и погледнете на цялата ситуация от метафизична гледна точка, ще установите нещо изключително впечатляващо, а именно, че тиранията всъщност идва от хората – човек тиранизира/подтиска човека. Няма значение, дали е Кралицата, Черният Папа или който и да е било. Това, което виждате е един психологически феномен. Тиранията е ”човек или група от хора, подтискащи други”.


Всичко води към корените на съзнанието. Най-важното е да погледнем човека и да разберем, какво е човекът и защо той създава обществото, което наблюдаваме днес. Принципът всъщност е елементарен. Малко вероятно е човек да формира справедливо общество за себе си и за братята си, ако не притежава собствен вътрешен психичен суверенитет. Псевдо ”здравият разум”, псевдо ”нормалната психика”, злокачественият нарцисизъм и невроза карат хората да проектират собственото си насилие върху света и им пречи да преживяват истинска връзка с други хора и със света като цяло.
Човекът създава правителствата и обществата от типа ”the master and the slave” (master–slave dialectic) / ”господарят и робът”.  В повечето случаи тиранията и подтисничеството не са резултат от насилие и принуда, а от съучастничество. Не казвам, че правителството не е институция на насилието. Толстой казва, че правителството не е нищо друго, освен хора, които упражняват насилие върху останалите. 


Томас Пейн казва, че колкото по-съвършена е една цивилизация, толкова по-малко нужда има тя от правителство/управление. Но виждате ли, когато няма себе-познание, когато човекът е осакатен, и колкото по-голяма е фасадата на псевдо ”здравия разум”, толкова по-голяма е тази нужда. Именно затова Питагор казва, че ако има нещо деструктивно и покварено на този свят, то то е направено от човека.

"Thou shalt know (You should know / Трябва да знаеш, че);
Self-chosen are the woes that fall on men – (неволите на човека са въпрос на избор)
How wretched, for they see not good so near,
Nor hearken to its voice - few only know
The pathway of deliverance from ill."


Софокъл говори за същото, както и други велики мистици.


Точно за това говори Шекспир в Хамлет и в Крал Лир.
 




Всички големи мислители знаят това.

За това се говори и в Евангелието от Тома:

Царството е във вас и без вас. Когато познаете себе си, ще знаете.
Тогава ще знаете, че сте Синове на Живия Отец.
Но ако не познавате себе си, вие сте в бедност, и сте бедност.



За същото говори и Карл Юнг, както и Климент Александрийски:

...the greatest of all lessons is to know yourself.
For if one knows himself, he will know God.



"Затова изглежда, че най-великото от всички учения е себепознанието. Защото когато един човек познава себе си, той ще познае и Бога" ("Педагог", гл.3).


Бенжамин Франклин:
Only a virtuous people are capable of freedom. As nations become corrupt and vicious, they have more need of masters.

― Benjamin Franklin

Само добродетелни хора са способни на свобода. Когато нациите стават покварени и порочни, те имат повече нужда от господари.



Всъщност, не можем да обвиняваме елита, който идва и ни казва ”Ние ще ви помогнем, ние знаем, че сте разстроени, знаем, че се разболявате, знаем, че сте в капан. Ние ще ви отворим портите и ще ви заведем на друго пасбище, ще ви дадем повече храна, повече забавления (бел.прев. ”хляб и зрелища”), ще ви сберем на едно място, което ви дава чувство за сигурност и безопасност, от което имате нужда.”


Въпросът за идентификацията също е много важен. Идентификацията е базирана или на Любов, или на Омраза.  От гледна точка на психологията, идентификацията по-често се генерира чрез омраза, а не чрез любов. Обикновено асоциираме идентификацията с героите/иконите си, с моделите си, с обожаването/преклонението, с възхищението, уважението и с любовта. В действителност, обаче, от гледна точка на психологията, идентификацията по-често се създава от противополжните емоции и чувства. Ти се идентифицираш с обекта на своята омраза.

И системата знае много добре, как да използва тази слабост. Когато казвам системата или ТЕ, имам предвид например такива като Бъртранд Ръсел, но и много институции и организации, свързани с Франкфуртската школа, Club of the Isles, Chatham House (Чатъм Хаус Тинк Танк , Кралски институт за международни отношения, който представлява НПО бел.прев.), Паневропейския Съюз и т.н.
 
Роналд Рейгън, Маргарет Татчър, Тони Блеър и т.н. – всички тези хора са предани на философските и социологическите идеи на такива като Джон Мейнард Кейнс, Фридрих Хайек, и представляват инструменти за имплементация на социологически теории за контрол. Причината за това, че тези лобисти ви водят като Хамелнския ловец на плъхове, е, че те не искат вие да знаете за идеолозите и идеологиите, които стоят зад всичко това. Затова се работи ”на тъмно”. Тези идеолози са инженери на ”съгласяването”.

Бел. прев.: Хамелнският ловец на плъхове (на немски: Rattenfänger von Hameln) е немска народна приказка, разказваща за извеждането или смъртта на много деца от град Хамелн, Германия. Най-ранните разказвачи описват флейтист, облечен в шарени дрехи, който извежда децата от града и те никога не се завръщат. Към XVI век историята бива разширена, достигайки пълния си вариант, в който се разказва, че град Хамелн наел флейтиста като ловец на плъхове, които той мамел с вълшебната си флейта далече от града. Когато жителите на Хамелн отказват да платят за услугата, ловецът подлъгва децата към бреговете на река Везер, в която те се давят.





Тези традиции не са нови, но повечето от нас не знаят, на какви философии е базирано всичко онова, което наблюдаваме. Всички тези философии и идеологии са базирани на знанието за ”древната травма” и на знанието, че част от Его-то иска да създава хаос. Човекът обича тревогите и проблемите и социалните инженери знаят това. Те познават много добре природата на Его-то. Това, което трябва да знаете за Его-то е, че то се чувства овластено и се чувства ”полезно” чрез, буквално, създаване на проблеми. Това е, което се манифестира в живота ни. Его-то се чувства удовлетворено, когато намира решение на проблемите. Това дава на Его-то чувството за СЕБЕ. Точно поради тази причина се създават проблеми отвън, изкуствено. Това дава на Его-то усещане за смисъл, създава му заетост. Затова имаме гласуване, секти, радикални групи, политически партии и цялата тая какафония от сепаратизъм и плурализъм. Всичко това кара човек да функционира и да циркулира във външния свят, прави го много външно ориентиран и го превръща в едно много уязвимо създание, което може да бъде ”люшкано” / владяно / контролирано от публиката, от обществения консенсус.


Това е много добре илюстрирано в сериала ”The Prisoner” / ”Затворникът” на сценариста Патрик Макгуън, където има една какафония от различни мнения, различни секти, различни сегменти, различни перспективи, но през цялото време всичкият този плурализъм орбитира около една централна идея, а именно да се държат хората в ситуация, в която да поправят онова, което не е счупено / развалено.
 
 
https://www.imdb.com/title/tt0061287/





64
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 27, 2018, 01:34:04 am »


Въобще не си вникнал в онова, което съм написал. Написъл съм думата седалище в кавички, а порталът без кавички. Да сменяме сърца, но явно не си запознат какви неща се случват с личностите, на които са им присадени нови сърца. Хората с присадени сърца, буквално приемат обичаите и психиката на донора на сърцето.



Трансплантацията на органи от други хора има определени ефекти, да. Но това не се отнася само за сърцето. Подобни ефекти са наблюдавани дори при елементарно преливане на кръв. По всяка вероятност става въпрос за пренос на някаква квантова информация.


Ще проверя Рупер Шелдрейк, защото ми стана интересно.




Пак повтарям, сърцето е порталът на душите ни, то е физическия орган, чрез който душите ни се свързват с нас, общуват с нас и командват нашите биологични тела.

Означава ли това, че сърцето е като радиото - приема сигнал, но вътре в него няма сигнал?


65
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 27, 2018, 01:24:54 am »


Хм, "Диалозите" май са написани за нас, днешните хора. Четох ги преди двайсет години и чак сега, след прочитането на една камара езотерика, разбирам, какво наистина е писал Платон. Шапка му свалям, че във всеки един диалог възхвалява и превъзнася траките, и от неговите думи прекрасно излиза историческата истина, кой е истинския учител на гърците.

И аз мисля така (това болднатото). Но в интерес на истината съм чела само откъси. Като му дойде времето, ще се опитам да разсъждавам върху тях. Исках първо да прочета Енеади на Плотин. Ще се радвам, ако някой ми предложи електронен вариант на български.

66
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 26, 2018, 09:15:43 pm »

В него е "седалището" на душата, намираща се в тялото ни. То е порталът, през който душата непрекъснато ни нашепва посланията и нравоученията си, и натрупания опит на Висшия Аз. 

smsi-h, нищо лично, но аз не приемам идеята за т.нар. Висш Аз. Висш Аз за мен е Свръх-Аз-ът на Фройд, който е по същество колективен аз. Този колективен Аз подтиска Аз-а / Его-то / Личността и То-то, което е отговорно за потребностите на физическото тяло.


Моля те да не приемаш моята гледна точка като критика на твоята.


Напротив, абсолютно отворена съм за дискусия и се радвам, че има хора, които обърнаха внимание на темата.


Диалогът е много важно нещо. "Диалозите" на Платон не са случайно явление. Просто древните са търсели истината.



 

 

67
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 26, 2018, 08:53:10 pm »

За сърцето става дума.

В него е "седалището" на душата, намираща се в тялото ни. То е порталът, през който душата непрекъснато ни нашепва посланията и нравоученията си, и натрупания опит на Висшия Аз. То задава основния тон на чувствата и основните реакции на цялата ни биологична система и ако истински се научим да го слушаме, да възприемаме тихия глас, който идва от сърцето, ще бъде единственото правилно и непогрешимо нещо, което ще направи в животите си.

Да, но според мен това е метафора. Защото душата няма как да е физически "разположена" в сърцето. Сърцето е орган от тялото, т.е. материално. На сърцето му слагаме байпаси или го сменяме, когато не работи. Също така можем да си "отгледаме" сърце от стволови клетки.

И защото това е метафора, казваме "боли ме сърцето" или "боли ме душата", а също така "кръв ми капе от сърцето" или "душата ми кърви". Но тази метафора не трябва да се разбира буквално.


68
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 26, 2018, 08:07:06 pm »

...когато човек умре, той може да се "едини отново с Единството, със Съвкупността", да се "влее в Абсолюта", по този начин, нормално, губейки своята идентичност. Сливане с Бога.


Вливането в Абсолюта или сливането с Бога аз го разбирам като смърт, истинска смърт и абсолютен край.


69
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 26, 2018, 07:22:33 pm »


Затова [екз-] (ex) на латински, за [екзо-] (наставка, която означава нещо отвън), в думата existere, обозначава Битието, защото то е "над". По същия метафоричен начин, както един концентричен кръг е "под" външния си кръг. И по същия начин, по който едно под-съзнание се възприема като по-дълбоко, тоест стоящо под съзнанието.



Точно затова се казва under-standing.


70
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 26, 2018, 06:33:57 pm »

п.п.И къде се очаква да е душата, щом съществува извън време и пространство?Извън Вселената ли??


"Къде" "се намира" Абсолютът? Извън Вселената ли?


Между другото, думата "съществуване" идва от латинската дума exsistere, която означава "да се появи", "да стане", или "да бъде", но буквално означава "да стоиш отвън" / "to stand out" (латинският префикс ex означава "out"/"отвън", добавен към глагола "stare", който означава "стои"). В технически смисъл, това означава да стоиш извън битието.



Пространството и времето са конструкти за измерване на материалното и на неща, които имат обем.

71
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 26, 2018, 05:05:44 pm »

Интересно.. :)

"КЪДЕ Е МОЯТА ДУША?",..Все едно да питам "къде е моя крак"?


"Ако претърсите тялото, няма да намерите душата." -  Ми ДНК кво е?



Да, но кракът е тленен, т.е. временен.

Негово Величество ДНК-то е най-съвършеният алгоритъм във Вселената, по всяка вероятност измислен от някакъв свръх-интелигентен Програмист. ДНК-то съхранява информация, представляваща инструкции за конструкцията на радиото / тялото / приемника на сигнала.





"Топос/време и пространство?" - човекът представлява  едновременно" време и пространство и топос/локация", пример - телепатията, адресираш енергията/мисъл, точно както адресираш писмо, или набираш цифров код (всеки човек е индивидуална цифрова матрица) за тел.връзка или пътуване във време-пространствен тунел. Не можеш хаотично и произволно да направиш връзката с конкретен обект...

Човекът съществува в пространство-времето, но неговата душа, понеже е безсмъртна, е извън времето. Всичко, което съществува в пространството и времето, има начало и край, т.е. е смъртно.




Според древните философи, емпиричната личност (Иван, Мария, Илия и т.н.) се състои от „два Аз-а“: Личността (дух, spirit, Purusha) и личността (психофизическа, темпорална, временна, времева персона) с малко л.


Будисткото “atta hi attano nathi” на Буда означава "Аз-ът е Господ на аз-а [персоната]" (цитирам Кен Уийлър).




Бих я нарекла (Душата) продължение на физическото съществуване, понеже телата са насложени едно в друго и придвижването във вътрешния им вортекс е нещо средно между издигане с асансьор и...хм.. "полет в тунел".



Да, това е материалистичната концепция за Душата.





72
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 26, 2018, 09:10:39 am »








"Знаменитият" Теравада материалист Nyanatiloka е казал: "С доктрината за Себеотрицанието, или Аната, ЦЯЛАТА структура на Будизма ще издържи или ще рухне.".

Информация от Уикипедия:
Терава́да, Тхерава́да, Ставиравада, Стхавиравада (пали: theravāda, на санскрит: थेरवाद, theravāda; स्थाविरवाद, sthāviravāda – „Учение на най-старите в ордена“) е най-старият клон на будизма, оцелял до днес.
В Будизма терминът аната (на (пали) или Анатман, на санскрит: अनात्मन्) се отнася до понятието за "не-аз" или илюзията за "аз". В най-първите будистки ръкописи е записано, че Буда често е използвал тази дума в контекста на учението, че всички неща са възприемани от сетивата (вкл. умствените сетива) и не са реално "аз" и "мое" и затова човек не трябва да се вкопчва в тях или привързва към тях.


Точно така. Теравада се страхува и пази в тайна смисъла и „тълкуването“ на Аната, както глутница бесни кучета пази прясната си плячка. Страхуват се и пазят в тайна значението на Аната по-силно, отколкото християните защитават позицията си, че Мария е била девица и че Исус „е възкръснал от мъртвите“. Nyanatiloka заявява очевидното, а именно, че ВСИЧКО в Теравада ще рухне при разкриване на истинския смисъл на Аната. Обаче, това няма да означава "разгром на Будизма", а на Теравада и на други погрешни схващания. Теравада, голяма част от Ваджраяна и много от Дзен се страхуват от Душата така, както благочестив монах се бои от промъкването на дявола при него.


Върху истинската дефиниция за Аната е натрупана много софистика и вековни сектантски фекалии, за да може Будизмът да прилича на нищо повече от най-долна форма на материализъм, и само малко на брой изключителни независими учени, които се ровят дълбоко в пред-сектантските Nikāya текстове, написани на Пали, могат да разберат, че Будизмът никога не е отричал Атман (бел.прев. Āтман (Санскрит: आत्मन्) е философски термин използван в индуизма и Веданта за идентификация на душата), и че Аната (अनात्मन्, "не-аз" или илюзията за "аз") не отрича Атман, нито пък е „доктрина” (т.е. доктрината за Аната, както често я наричат Терите (от Теравада)), и че самите Упанишади казват, че „Атман не е нито това, нито онова (нети нети)”.


Бел.прев.:
Похвати на софистиката са откъсването на събитията от тяхната връзка, прилагане на закономерности за една група явления към явления от друга група, на една историческа епоха – към събития от друга епоха и т.н. „Софизми“ се наричат всевъзможните уловки, които са замаскирани с външна, формална правилност. Но те се прилагат съзнателно в спор или в доказателството, а в същността си са неправилни доводи.

Упанишадите са около 150 на брой индуистки философски трактата, 11 от които се считат за основни, създадени в поезия и в проза за периода между около 600 г. пр.н.е. и 200 г. пр.н.е. Поставят началото на индуистката философия и религия.

”Нети нети” = neti neti (नेति नेति) е израз на санскрит, който означава "нито това, нито това", или "нито това, нито онова". Среща се в Упанишадите и Авадхута Гита и представлява аналитична медитация, помагаща на човек да разбере природата на Брахман, като първо разбере какво не е Брахман.



Колкото по-повърхностно се изучава Будизмът, толкова повече той изглежда, че се различава от Брахманизма, от който е възникнал; колкото по-задълбочено е изследването, толкова по-трудно става разграничаването на Будизма от Брахманизма, или толкова по-трудно е да се каже, в какво отношение, ако има такова, будизмът е наистина не-ортодоксален. Разграничението се крие във факта, че Будистката доктрина е създадена от един, както изглежда, исторически основател, който е живял и преподавал през VI в. пр.н.е. Като се остави това настрана, всъщност са налице само различия в акцента.


Можем да предположим, че Будизмът е бил предимно адмириран/почитан заради това, което не е. Един добре известен съвременен писател отбелязва, че "Будизмът в своята чистота игнорира съществуването на Бог; отрича съществуването на душа; не е толкова религия, колкото е етичен кодекс" (Winifred Stephens, Легенди за Индийския Будизъм / Legends of Indian Buddhism, 1911, стр. 7.).


По същия начин, M.V Bhattacharya твърди, че Буда учи, че "няма Аз, или Атман" (Културното Наследство на Индия / Cultural Heritage of India, стр. 259).
Дори през 1925 г. един Будистки учен успя да напише „Душата… е описана в Упанишадите като малко същество във форма като човек… Будизмът отхвърля всички такива теории“ (PTS Dictionary, s.v. attan).



Бихме могли да кажем, че християнството е материалистично, защото говори за "вътрешен човек" (бел.прев. ”inner self”, Коринтяни 4:16, ”inner being” / ”вътрешен човек”, Ефесяни 3:16, „вътрешно естество“, Римляни 7:22). Малцина учени биха написали подобно нещо днес, но колкото и смехотворно подобни изявления да звучат (и би означавало точно толкова голямо невежество за Християнската доктрина, колкото е за брахманизма), те все още съществуват във всички популярни документи за "будизма".


Например в ”Будистката Логика 1” на TH Scherbatsky / Buddhist Logic 1. 1932, стр. 2) се казва, че будизмът "отрече Бог, отрече Душата, отрече вечността"!


Вярно е, че Буда отрича съществуването на "душа" или на "аз" в тесния смисъл на думата (може да се каже, в съответствие с повелята deneget seipsum (отрече себе си) (Марк, VIII.341)), но това не е онова, което нашите автори искат да кажат, или техните читатели са разбрали, че казват. Това, което те се опитват да кажат е, че Буда отрича безсмъртното, нероденото и Върховното Аз от Упанишадите.


Защото той често говори за това Аз или този Дух, но никъде по-ясно, отколкото в повтарящото се ‘na me so atta’, т.е. „Това не е моето Аз“, изключвайки тялото и компонентите на емпиричното съзнание. Това е фраза, на която думите на Sankaracharya са особено подходящи: "Когато отричаме нещо нереално, то е с референция към нещо реално" (нети-нети Брахма Сутра III.2.22 / neti-neti Brahma Sutra III.2.22).

‘Na me so atta’ не е по-голямо отричане на Аз-а от Сократовото отричане на Човека чрез "тялото не е човекът"!


Една от „великите“ книги, адмирирани от невежите хора, които днес наричат себе си ”будисти” и които отричат Атман, е „Безкористните Личности“ ("Selfless Persons") на Стивън Колинс (Steven Collins), в която той самият никога не прави заключение за отричането на Атман в Будистката доктрина, а казва, макар и не много интелигентно, че "будистката метафизика може да бъде сведена до някакъв прагматичен агностицизъм, в който Аз-ът не се отрича толкова много, колкото се говори. Аната просто съветва да не се правят безполезни опити да се схване (Аз-ът)" [Страница 10, Безкористни Хора, Стивън Колинс / Selfless Persons, Steven Collins]. По-смешна, отколкото може да се предполага, цялата книга, макар и голяма, съдържа само три страници в главата „Доказателство за Аната“ (т.е. отричането на Душите), и въпреки това същите тези три страници не съдържат абсолютно никакви доказателства от доктрината.


Терите (от Теравада) се страхуват от неизбежния хлъзгав склон (slippery slope), в който Будизъм ще пропадне, ако приеме истинския смисъл на Аната, защото „ако Аната не отрича Атман, тогава по какъв начин Будизмът е различен от Веданта?”. Те ще пазят Аната като своето собствено бебе в люлката, ще предадат истинското й значение и дефиниция само с цената на живота си. Те разпространяват лъжа, която е вече на 1700 години. Единствената причина, поради която не са могли да смажат опозицията, е, че Nikayas са били написани и разпространени дълго преди да се появи Sarvastivada (Теравада), за да ги унищожи.


Бел.прев. Веданта (на санскрит: वेदान्त; от веда, „знание“ и анта, „край“, „Кулминацията на знанието“; „Краят на Ведите“), също Утара миманса, е древна индийска духовна традиция произлизаща от Упанишадите, философски книги прибавени към Ведите.

73
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 26, 2018, 04:50:45 am »

Величината и мярката на „къде“ означава разграничение и „заемане на пространство“ (Къде е тази душа? Никъде!). Търсенето на нещо, което не се съдържа в пространствено-времевото съществуване и обективния космос не може да бъде логично. Всяко нещо (съвсем буквално "нещо" в истинския обективен смисъл на думата), което заема топос (място) и локус в пространството и времето, е синоним на величина и материалност. "Къде" е синоним на пространствено-времевата материалност, за която може да се каже, че нещо има „свое място“, или „къде“, чрез което може да се намери. Душата не е никъде – нито в пространството, нито във времето.

74
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 26, 2018, 03:25:03 am »

КЪДЕ Е МОЯТА ДУША?


Метафизика за Напреднали:





Нека приложим малко здрав разум, докато търсим отговор на този въпрос.


Въпросът ”къде” предполага величина, размер, големина, т.е. това е ТОПОС – древногръцкото τόπος (tópos, “place”, “location”, “място”, “локация”).


Topos е нещо, което има координати в Картезианската / Декартова координатна система в пространството и времето.




Защото пространството и времето не са нищо друго, освен man-made / измислени от човека и те имат величини, размери и големини, и се променят, и текат, релативно, т.е. по отношение на други неща. Пространството и времето са конструкти за измерване на материалното и на неща, които имат обем.


Т.е. въпросът, къде е душата, означава, че питаме за разположението на душата не само в пространството, но и във времето, а това е nonsense. ”Къде” предполага очертаване на някакви граници, в рамките на които се намира нещо, и също така предполага, че това нещо има обем, т.е. заема някакво пространство.


И отново, това не означава негация на душата, а е отричане на Картезианския топос. Душата не е в мозъка, в сърцето, в тялото или в стомаха. Идеята за локус в пространството и времето по отношение на душата е абсурна, налудничава, безсмислена и нелогична.


Къде” е синоним на пространство-времето, а времето и пространството са абсолютно неприложими концепции за душата.  Душата няма картезиански координати, няма обем и не се намира в някаква точка от времето.





75
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 25, 2018, 11:47:34 pm »
АЗ НЯМАМ ДУША


Загубените учения на древно-гръцката и монистичната метафизика




Нека поразсъждаваме върху твърдението „Аз нямам Душа“.

Да, тялото няма душа. Да твърдим, че тялото има душа е толкова абсурдно и смехотворно твърдение, колкото твърдението, че вътре в радиото има/притежава сигнал. Но сигналът съществува и радиото е настроено на този сигнал.


Т.е. сигналът е единосъщ (consubstantial) с радиото / телевизора / физическото тяло / психо-физическия екзистенциален Аз.

Бележка от екипа: Consubstantiality или coessentiality (латински: coessentialitas), е понятие в християнската теология, отнасящо се до общите свойства на божествените личности на християнската Троица, и означава, че Бог Отец, Бог Син и Бог Светият Духът е "от една и съща субстанция" или "от същата същност" (ко-есенция).


Влезте в една църква и погледнете всички красиви цветове и светлината, преминаща през цветните стъкълца на прозорците. Тези прозорци не притежават светлина.
Със сигурност психо-физичният и телесен Аз не притежава Spiritus Sanctus. Тялото няма душа. Нещо, което е психо-физично не може притежава нещо, което не е психо-физично. Никой не притежава душа. ”Имам” означава притежание. В това отношение обективното притежание е логически абсурд и то приложен рефлективно.


Този сорт прикрит материализъм е интелектуална перверзия и базисно невежество.

Също така в телевизора ви няма малки човечета. Но сигнал има.
Т.е. това не е отричане на сигнала. Ако се опитате да претърсите радиото и телевизора, със сигурност няма да намерите сигнала.
Ако претърсите тялото, няма да немерите душата. Но това не е негация / отричане на душата.
Отричането на душата е заблудата на субективната негация, или пък опит да се измери мярката.

В случая субектът предхожда обекта на отричане. Това е себе-отричащ парадокс, който никога не може да бъде логически издържан. Това е ретроградна заблуда.
Най-добрият подход за самопознание не е дедукция или индукция, а ретродукция / абдукция, т.е. древният гръцки термин hypothesis (хипотеза). Древните индийци го наричат ”нети нети” (neti neti (नेति नेति)), т.е. via negativa.


Пример за различните подходи: Как ще намерите игла в купа сено?

Глупаците, естествено, ще тръгнат да претърсват купата сено. Малко по-умните ще използват индукция, а не дедукция: ”Хм...последното място, на което е била видяна иглата...и последно  била видяна преди 2 дни, което подсказва, че е потънала с около 2 инча в сеното...”.
Онези, които използват ретродукция / абдукция, която е древно-гръцката методология на Платон и Питагор, ще си кажат: ”Хм...иглата е направена от метал” :D


Това е забравената древно-гръцка методология за философско монистично и метафизично изследване на причинно-следствените принципи и природата на нещата – и екзистенциалната природа на нещата, и не-телесната природа на нещата, т.е. ретродуктивен анализ.
Да, няма сигнал в радиото, нито в телевизора, но сигналът не може да бъде отречен. Сигналът е неопровержим и съществува повече в абсолютния смисъл на думата, а не толкова в екзистенциалния смисъл на думата (, защото exo означава отвън).

Сигналът е Animus, Spiritus Sanctus, Атман.

Бележка от екипа: Āтман (Санскрит: आत्मन्) е философски термин използван в индуизма и Веданта за идентификация на душата. Това е истинското „Себе“ на човека (обикновено на Английски се превежда като „Аза“) отвъд отъждествяването с осезаемата реалност на материалното съществуване. Атман е нашето най-съкровено вътрешно Аз, скрито така надълбоко в нашето съзнание, че повечето от нас така и никога не го откриват.
Думата āтман е звързана с Индо-европейския корен *ēt-men (Дъх) и е сроден със Старо-английското æþm, с Гръцкото „астма“, и Немското Atem (дъх) и atmen (дишам).

Страници: 1 2 3 4 [5] 6 7