Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 [2] 3 4 5 ... 59
16
СИЛА НА ФОРМАТА
Трактат върху това как формата преобразува универсалния етер в електромагнитни и гравитни сили
и свързани открития в гравитационната физика


Дан А. Дейвидсън
Dan A. Davidson




Тази книга е резултат от 35 години лично финансирани изследвания в начина, по който формите и различните материали преобразуват универсалния етер в дреги сили и енергии. Дан е разбил кода за това как работи този процес; как природата се манифестира от етеричната супата с виртуални частици, образувайки материя. Дан също така е дефинирал една унифицирана полева теория, която излага всичко това в перспектива, заедно с математическата физика и морфологията на атомната структура. Той дефинира ембрионалната основа за нов клон на физиката и химията. Тези пробивни открития, осветени в книгата му, имат далекообхватни последствия във всяка област на живота ни.



17
Книга, чийто превод дълго време отлагах, въпреки че е от съществено значение за пъзела от премълчавани знания. Осъзнавам, че завършването на този превод едва ли ще е скоро, но съм стимулиран да го започна заради вече напълно дефинираната основа и контекст, които изискват появата й в Библиотеката, а именно - лекциите и книгите на Джеймс ДеМео за етера и оргона, както и останалите свързани материали, които можете да откриете в Библиотеката.

ДеМео:
Космичният етер
Оргонният акумулатор
Оргонният акумулатор: Наръчник

Лес Браун:
Пирамидата

18
Глава 29

Боботещи свирки и топки от огън


Доказателствата, че електромагнитни оръжия понастоящем са насочвани към цивилни населения, включват описваното по цял свят като "Бръмченето", "Звукът" или просто "То", нисък, боботещ шум на самия праг на чуваемостта. Звукът се описва като постоянян и влудяващ, толкова дразнещ, колкото скърцането на нокти по черна дъска.

Бележка от преводача: В YouTube можете да намерите множество компилации със записани атмосферни звуци:





В Таос, Ню Мексико, "Бученето" продължава от 1991г. "Звучи като голям, велик американски автомобилен двигател, който е изключен от скорост", казва Стивън Уолтърс (Steven Walters). "Когато го чух за първи път, помислих, че полудявам".

К. К. Грамс (K. C. Grams), жител на месността, казва, че звукът може да стане толкова силен, че "главата ми жужи, все едно е пчелен кошер".

Шаци Хъбел (Schatzie Hubbell) се изнесла от Санта Фе, Ню Мексико, където била тормозена от шума, към Форт Уърт (Fort Worth), Тексас. "След като живях там 32 годинии бидейки много активна в общността, трябваше да напуснем", казва тя. "Като китайско мъчение е. Афектира те на ниво, до което ти самият не можеш да стигнеш. Екстремно дразнение. Като пръсти по дъската".

Джеймс Кели (James Kelly), директор изследвания, казва на едно изслушване в университета на Ню Мексико, "Вече имаме две големи населения, които чуват това бучене, тук и в Англия. Хората на Таос са дълбоко обезпокоени от това. Това не е тривиално".

Говори се, че шумът е невероятно отегчителен и дразнещ и няма да спре, освен ако не го надвиете, като надуете стереото или телевизора или не направите нещо друго, за да го удавите.

"Бученето" може дори да е било записано от един акустичен инженер от Денвър, Колорадо, между 17 и 70 цикъла в секунда, приблизително същите звукови нива като отдалечената гръмотевица. Това проучване е било потвърдено от изследването на хора, които са чували звука и които, когато звукът е симулиран, определят честотата като между 33 и 80 цикъла в секунда - резултати, подобни на онези, които дават хората от Великобритания, чуващи същия вид звук. [1]

Хънитаун, Алабама, близо до Бирмингам, още от декември 1991г - близо до същия времеви период, когато звукът бил за първи път широко чут в Таос - е приемник на "Хънитауновото бучене". Според жителите спорадично се чува звук, който напомня на машинката на зъболекар или на бучаща флуоресцентна светлина, понякога излъчващ се от самата земя, а други пъти идва от въздуха. Най-вече афектирана от звука явно е една особена област от приблизително 500 домове. [2]

Друг доклад идва от Нова Зеландия и беше публикуван в списанието "Ще повярвате ли" (Would You Believe magazine). Фред и Фил Дикенсън (Fred, Phyl Dickenson) разказват, "Това което наричате "Бученето" се нарича "Шумът" в нашата страна... Нова Зеландия. То все още продължава и тук, някои вечери е по-преобладаващо от други - може би защото нощем е по-тихо, но все пак може да се чуе и през деня."

"Странно е, но веднъж след като човек го чуе, никога не го забравя. При все това на много хора им отнема доста време, един вид, да се настроят към него, за да го чуят".

"Друго любопитно нещо за това е... че по-младите хора не могат да го чуят или "да го прихванат", изглежда, че "по-старите уши" имат по-голяма наклонност да го хванат".

"При някои от пътуванията ни в провинцията, ако има тихо място край пътя, особено в тихата провинция и в пътните изрезки, където има височини или хълмове от двете страни, шумъ тизглежда се "усилва".

"Забелязахме това веднъж, когато излязохме от колата, за да погледаме някои камъни в една висока пътна изрезка и веднага бяхме поразени от интензивността на бученето и се огледахме за електрически далекопроводи, които можеше евентуално да са причината, но нищо такова не се виждаше. Всъщност се намирахме в широко отворена провинция без далекопроводи в радиус от километри."

"Когато работех и се прибирах у дома в ранните часове на сутринта, обикновено седях в колата и със затворени прозорци слушах това бучене. Затворената вътрешност на колата сякаш засилваше шума. На излизане от колата все още можеше да се чуе и просто седях там и се обръщах към всички посоки на компаса, шумъ тси се чуваше, нямаше точно определена посока на произход".

"Бързам да спомена тук, че това НЕ БЕШЕ вътрешен шум в главата, а определено идваше извън тялото. Някои хора го подминават и го мислят за шум от кръвта в главата на човек, но не е това". [3]

Федерална целева група учени от университета на Ню Мексико, военновъздушните сили на САЩ и националните лаборатории "Сандия" (Sandia) и "Лос Аламос" (Los Alamos National Laboratory) била формирана, за да изследва феномена в Таос, Ню Мексико, но както е предвидимо, не открили нищо. Спекулациите им тогава били, че звуковете произлизали от самото ухо, и движението на Земните тектонични плочи. Аз предполагам, че те са знаели точно какво предизвиква звука.

Някога скептично настроеният представител (от камарата на представителите, бел.прев) Бил Ричардсън (Bill Richardson), от Комитета за домашно разузнаване (House Intelligence Committee), знае, че "Бученето" не е делюзия. Той казал на събрание в Таос, че звукът е "свързан с отбраната" и изискал Пентагонът да го "изключи".

Друг изследовател, Боб Салцман (Bob Saltzman), говори за това как учен от Домашния комитет за наука, космос и технологии (Home Science, Space and Technology Committee) изгубил работата си заради твърденията си, че Министерството на отбраната е отговорно за бученето. Той докладва също така, че представителят Ричардсън оттогава е оттеглил разследването си и не връща обажданията. [4]

Може би е значително това, че някои хора не бягат от "Бученето", а се местят по-близо до него. ОТ началото на 1990-те, в Таос дузини хора са се преселили към областта, именно за да бъдат в близост до "Бученето". Една жена казва, че се преместила в Таос при аномалния звук, след като видяла НЛО. "Знаех, че не е възможно да бъде самолет", казва тя, "Дойде по-близо... след това ме обвзе чувство на голяма умора. Почувствах неудържимо желание да легна на леглото. Освен това, почувствах тежест точно върху гърдите си, която ме дърпаше надолу". Тя заспала, но тогава, "Когато заспах, сънувах най-странния сън, и той се връща от време на време. Нещо, което много приличаше на хартиена ролка от касов апарат, постоянно вървеше нагоре. Продължавах да виждам още и още нижещи се ленти със зелени числа. След дълго време, числата започнаха да си сменят цвета. Те станаха зелени отгоре и оранжеви отдолу. Лентата на втората числова редица не беше много дълга. Когато редицата спря и си помислих, че преживяването е приключило, още числа се появиха. Те вече бяха оранжеви. Това преживяване ми се стори доста продължително, точно като онова със зелените числа. Когато вече спрях да регистрирам числата със съзнанието си, исках да стана, но отново бях немощна, за да го направя".

Жената се събудила, чувствайки се дезориентирана. "Опитах се да видя летателния апарат, но небето ми беше размазано". В продължение на дни след това тя чувствала "странна вдървеност. Чувстваше се така, сякаш преживявах мозъчно изнасилване. Това ми е много странно, защото имам литературно съзнание и не съм много запалена по числата". [5]

Други улики, които навеждат на мисълта за изпробване на напреднали електромагнитни или други оръжия, са буквално хилядите необичайни огнени топки - обикновено зелени или оранжево-червени - и други странни въздушни феномени, които са наблюдавани навсякъде по света в последните години.

Въпреки че имам данни за свидетелства на подобни огнени топки от целия свят, заради ограниченото място тук ще се огранича само до скорошните наблюдения в Австралия:

На 28 май 1993г огромна оранжево-червена огнена топка със синкава опашка прелетяла със скоростта на бърз реактивен самолет от юг на север между Леонора и Лавъртън, Австралия. Полетът й бил наблюдаван над област от 250 км. Огнената топка издавала "пулсиран ревящ звук, подобно на много шумен влак". Веднага след преминаването на огнената топка областта била ударена от земетресение от 3.9 по Рихтер с огромен и удължен звук от взрив след това. Инженер с опит в експлозивите описва събитието като "със сигурност огромна ударна вълна от взрив, подобна на, но много по-голяма от, нормален взрив в открит рудник". Забележително е, че тази област от Австралия не е имала никакви други записани земетресения от момента, в който започва сеизмологичното й наблюдение през 1900г.

Бележка от преводача: Взривове в отворен меден рудник:



На предполагаемото място на падане на огнената топка - никога не бил открит кратер от сблъсъка - огромна, дълбоко-червена полусфера от светлина, заобиколена от пръстен сребриста светлина, се издигнала нагоре във въздуха и била видяна от наблюдатели в радиус от 50 км. Според един свидетел, "тя се люлееше намясто близо два часа, преди внезапно да изчезне - все едно някой изгаси светлините от щепсела". Около един час след падането на огенната топка, друга по-малка синьо-зелено-бяла огнена топка се издигнала от земята и прелетяла над местността. Друга по-малка експлозия и леко земетресение се усетили също по това време.

Друга огнена топка била наблюдавана в същата местност през "май или юни" 1993г, жълто-оранжево-червен обект "с големината на Луната", летящ от юг на север на ниска височина.

През октомври 1994г в миньорския град Том Прайс (Tom Price) в Западна Австралия била наблюдавана огромна, пулсираща, червено-оранжева огнена топка без опашка, бавно летяща в една посока на ниска височина, може би на 200 до 300 метра. Около 2000 човека наблюдавали полета на огнената топка и някои свидетели описват как червените пламъци са се вихрели по спираловиден начин, изчезвайки в "централна черна дупка" насред горящата маса. Един свидетел го нарекъл "имплодираща топка от пламъци". Огнената топка била видима в продължение на пет до седем минути и се движила от запад към хълмове на изток. Тогава огнената топка присветнала в наситено синьо-бяло, осветявайки цялата околна местност, и се изстреляла с голяма скорост, изчезвайки на изток.

Веднага след появата на огнената топка, втора такава се появила от запад и следвала пътя на първата. Освен факта, че летяла на по-ниска височина, свидетелите я описват идентично с първата. Огнената топка също летяла на изток и изчезнала в синьо-бял блясък от светлина.

Трета огнена топка повторила вида и траекторията на първите две и също изчезнала в синьо-бяло приблясване.

На 1 май 1995г, в 2 часа сутринта, голяма оранжево-червена огнена топка със синьо-бьла опашка била видяна над Перт, Австралия, летяща със северно-североизточна траектория. Отново, огнената топка звучала като ревящ товарен влак и летяла със скоростта на бърз реактивен самолет. Забележително е, че докато прелитала на източен Перт, се спряла в полета си и опашката й обърнала посоката си. След това огнената топка експлодирала, осветявайки града.

Според изследователя и минен геолог Хари Мейсън (Harry Mason), "По много начини събитието беше сходно по сила с това от ядрен взрив. Около Перт отекна шумна, вибрираща, масивна експлозивно-сеизмична вълна, която разтресе сградите и събори книгите и предметите от полиците им". Около половината от населението на Перт се пробудило от експлозията.

Някои наблюдатели на събитието докладват, че четири бели светлини се изстреляли от центъра на огнената топка и формирали "правоъгълен бял кръст в небето". Въпреки че се преценява, че събитието е експлодирало със силата на няколко мегатона динамит, случката не била отразена в световната преса.

В същата вечер, когато се появила огнената топка над Перт, почти 3200 км на север една двойка в жилището им в региона на Кимбърли, Западна Австралия, били събудени около 3 часа през нощта от ревящ звук, "подобен на булдозер D9 или на танков двигател". Книгите и други предмети изпадали от полиците и в продължение на една или две минути се случвало нещо подобно на земетресение.

 Проследявайки траекторията на Пертовата огнена топка, човек стига до полуостров Камчатка в Сиберия, зоната, където бил свален KAL 007. В папката по случая за KAL 007 е опомената информацията, че самолетът може би се е опитвал да се сдобие с информация относно комплекс за електромагнитни оръжия, намиращ се на полуострова - и този комплекс може да е източникът на Австралийските огнени топки. [6]

От майската огнена топка и земетресенията през 1993г насам до сега има повече от 1000 доклада от Австралия за огнени топки и странни светлинни феномени, както и за голям брой подобни явления по целия свят. За много от огнените топки се докладва, че правят същите звуци "като от товарен влак", докато преминават.

Значително е да се отбележи, че свидетелите, които наблюдавали огнените топки при Том Прайс твърдят, че идват от посоката на една американска "Много нискочестотна (VLF) комуникационна база за подводници" на полуостров Ексмут (Exmouth) - зона, която САЩ би трябвало да са предали на австралийския флот, но в която все още живеят и работят голям брой американски технически персонал.

Инсталацията на полуостров Ексмут се състои от захранваща станция и "Кула Нула", висока въздушна кула с формата на кутия, разположена върху хълм с 11 по-малко кули, разположени на равни разстояния около нея - всяка висока по 300 м. Кулите са свързани с кабел, оформяйки три концентрични кръга. Вътре в "Кула 0" има асансьор, който се изкачва до върха й.

Бележка от преводача: Град Ексмут, полуостров Ексмут, е бил построен по същото време, по което и флотската VLF-комуникационна база, за да я поддържа и снабдява и за да осигури жилища за работещия в базата персонал. Можете да дивите хубави снимки на инсталацията от страницата в уикипедия.

При влизане в тунела, който навлиза в хълма на Кула 0, човек открива една поне триетажна подземна основа, в която има медна намотка с височина 15 м и диаметър 4.5 м. Алибито е, че инсталацията в Ексмут предава на много-нискочестотниа (VLF) или екстремно-нискочестотни (ELF) радио съобщения за подводници, но изследването на учреждението разкрива, че това е Теслов увеличаващ трансмитер, тоест, Теслова електромагнитна оръжейна система.

Друг аспект от тези събития са големите синьо-бели светлинни приблясъци от типа, наблюдаван през 1996г при Роки Гъли, Западна Австралия. Според австралийския изследовател Хари Мейсън (Harry Manson), "синьо-белите небесни сияния от арково електричество, излизащо от горската почва към атмосферата, създаващи интензивно и агресивно синьо-бяло сияние (със съпровождащия го "електрически шум"), бяха видими в радиус от мили - все едно някой държи гигантска "машина за арково заваряване". Това събитие продължи поне няколко минути. Наблюдателите избягаха от зоната от страх за живота си, създаден от явно огромното количество енергия в събитието".

Според Менсън, "Тези масивни енергийни изблици на висока надморска височина, синьо-бели и/или наземно ниво електрически арки са сравнително често срещано нещо и разполагам с около 100 такива документирани случая", изброени в базата му данни.

Тези може да са същите високоенергийни изблици, които са наблюдавани от пилотите при ясно небе и засечени от сателита на Обсерваторията за гама-лъчение "Комптън" (Compton Gamma Ray Observatory), изстрелян през 1991г от космическата сувалка, и от шпионския сателит ALEXIS. Тези сателити са засекли радио и гама изблици на около 30 000 метра над Земята, най-често над Африка и Южна Америка. Учените, които провеждат тези програми, не са казали много за този феномен, "който не е описван в научната литература". [7]

Пенсионираният от американската армия подполковник Том Биърден (Tom Bearden) говори за подобни феномени през 1985г. Той казва, "Били са проведени серия тестове от този вид [електромагнитни] оръжия, явно е продължавало известен брой години. Например, пътническите самолети от Иран, преди падането на шаха, бяха видели в дълбочината на СССР много големи, светещи сферични кълба от светлина, които първоначално стартирали малки и след това се разширявали до много голям размер, което очевидно са онзи тип оръжия, които се използват в анти-балистичната ракетна защита".

Биърден казва също, "...Можете да създадете, например, или електромагнитна експлозия от разстояние, или можете да създадете електромагнитна имплозия от разстояние... Това би изглеждало като студена експлозия, така да се каже, и аз вярвам, че нещото на 9 април 1984г в морето близо до бреговете на Япония, в което участваха няколко пътнически самолета 747, е пример за това".

Пилотът на 747 Дъг Хап (Doug Happ) е бил свидетел на събитие, в което бил наблюдаван огромен облак да се надига от засенчена зона под тях. Хап казал, "Приличаше на чиния, която се издига над засенчената зона, но тя просто продължаваше да се разширява и като стигна по-високо, беше явно, че може да се види право през средата й, така че приличаше на голям пръстен от пушек. В първия момент, когато забелязахме този облак, не бяхме сигурни какво да направим и не предприехме никакви избягващи маневри, защото не знаехме в коя посока да поемем и си мисля, че в крайна сметка или се врязахме в него или пък то напълно ни погълна". Когато самолетът на Хап достигнал дестинацията си, Анкъридж, Аляска, бил проверен за радиоактивно замърсяване. Резултатите от проверката били отрицателни. [8]

Друго често наблюдавано небесно събитие са оранжево-червени вертикални лъчи, за които се докладва от около 1985г, като оттогава са докладвани поне 100 такива случая.

Мейсън казва, че "Един доклад за лъч от Брисбейн от 1996г беше много значителен с това, че наблюдателите видели много високоволтов, синьо-бял разряд от разпределителните табла на електропреносната мрежа на стените на къщите им, докато в небето можел да се види оранжев лъч. Членовете на друго домакинство докладват, че разпределителното им табло шумяло агресивно, докато оранжевият лъч се виждал в далечината в небето".

"Тези данни потвърждават вероятността Тесловите дължинни скаларни електромагнитни потенциали да са замесени в събитието от Брисбейн (и следователно вероятно са били част и от другите свидетелства на лъчи), вероятно създадено от отдалечен Теслов трансмитер..." [9]

Следното радио интервю дава допълнителни прозрения относно настоящото състояние на електромагнитното въоръжение и информация върху онзи вид напреднало въоръжение, което може да е било използвано, за да се генерира огнената топка от Перт и други събития от този характер. Извадката е от Московската програма "Гласът на Русия: Наука и инженерство", която беше излъчена на 12 декември 1996г. Извадката започва:

"Следващият ни въпрос е от Рос Доуи (Ross Dowe) във Виктория, Австралия. Той се интересува от наука като цяло, но особено се бил заинтересувал от една програма от миналия април, в която вие, Борис, сте говорили за развитието на микровълновия генератор в Русия. Той би искал отново да се върнеш на тази тема... Първо, можеш ли да обясниш защо има интерес към такива генератори..."

БОРИС БЕЛИЦКИ: Мощните микровълнови генератори са от интерес, например, заради възможните си военни приложения. Те може да се използват за изстрелване на плазмоид, тоест, на плазмена топка...

ЙЕКИМЕНКО: Припомни ни, Борис, какво точно се има предвид под плазма...

БЕЛИЦКИ: Плазма е сместа от електрони и йони. Всички сме я виждали, например, при електрическите аркови разряди и в искрите. Тя също така е основен фактор в термоядрените реакции, както е в Слънцето. Космическите учени в тази страна имат дълъг списък с плазмени експерименти. Например, в някои от ранните съветски марсиански роботи бяха тествани плазмени двигатели, това беше преди 25 години. Много обстойни проучвания са проведени под изследователската програма за контролираните ядрени синтези. ИЗследванията за военните приложения бяха проведени в някои от водещите изследователски институти на военно-индустриалния комплекс, например в Изследователския институт за радио инструменти (Research Institute of Radio Instruments).

ЙЕКИМЕНКО: Как би се използвал един микровълнов генератор при разгневено състояние, Борис?

БЕЛИЦКИ: Той би се използвал за изстрелване на плазмоид, тоест, плазмена топка, пресичаща пътя на прииждаща ракета, бойната й глава, или срещу самолет. Плазмоидът ефективно би йонизирал въпросното пространство и, по този начин, би нарушил аеродинамичността на полета на ракетата, бойната глава или самолета, би прекратил полета им, което превръща тези генератори и плазмоидите им на практика в неуязвими оръжия, осигуряващи защита срещу атака от космоса или атмосферата.

ЙЕКИМЕНКО: Борис, не ми се иска да задавам този въпрос, но все пак... Генералите и учените, които говорят за това оръжие - едва ли блъфират, нали?

БЕЛИЦКИ: О, не. Това е явно дори и само от факта, че преди няколко години през 1993г, при руско-американския връх във Ванкувър, руснаците предложиха съвместен експеримент по изпробване на такива генератори - или плазмени оръжия, както се наричат тук - като алтернатива на Инициативата за стратегическа защита, SDI (Strategic Defense Initiative). В такъв експеримент, предложеното име за който беше "Доверие", системата би се използвала за отблъскване на ракетна атака. По този начин Русия се надяваше да подсили новия климат на сигурност в света след Студената война.

ЙЕКИМЕНКО: Известно ли е кой е водещият учен зад разработването на плазмените оръжия в Русия?

БЕЛИЦКИ: Да. Това е 65-годишният Римили Авраменко (Rimily Avramenko), завършил Московския Институт по енергийно инженерство (Moscow Institute of Power Engineering). През 1955г той започва работа под ръководството на Александър Минц (Alexander Mints) в изследователския институт, оглавяван от неповторимия учен. След това известно време работил в тестовия полигон "Сари-Шаган" (Sary-Shagan Proving Ground), недалеч от езеро Балкхаш (Balkhash). Точно там започва да работи върху анти-ракетни защитни системи. Той беше водещ дизайнер на гигантския радарен комплекс "Дон" ("Don"), който някои специалисти на Запад определиха като "Осмото чудо на света". Колкото до плазмените оръжия, той работи в това поле от 1967г.

ЙЕКИМЕНКО: Той ли беше първият учен в тази страна, който да се заеме с въпроса по анти-ракетните защитни системи?

БЕЛИЦКИ: Не. Първият вероятно е бил известният Петър Капица (Peter Kapitsa). Когато Капица бил прокуден до родната си страна по Сталиново време, той разработил оръжейна система на база микровълнови излъчвания. Това било през 1953г, и той нарекъл системата Ниготрон (Nigotron), съкратено име от името на селото, в което се намирало родния му дом, Николина Гора (Nikolina Gora). Други учени, заинтересувани от тези възможности били Александър Минц и Лев Артсимович (Lev Artsimovich). Тези всъщност били наставниците на Авраменко. Никой от тях не вярвал в ефективността на (съществуващите) "анти-ракетни" (технологии). Те били с нагласата, че една контра-ракета няма да бъде ефективна срещу прииждаща ракета, защитена от покритие тип стелт и набор от примамки. И започнали да търсят алтернативни решения на проблема. Скоро стигнали до заключението, че най-ценният фактор в една ракетна атака е средата, през която пътуват прииждащите ракети. И те решили, че най-доброто решение било да се повлияе на тази среда. Ето така се родила идеята да се използват мощтни микровълнови генератори. [10]


Бележки:
1. Donnelly, John, "Hmmmmmmmm: Low-level sound not music to ears of those who hear it," Knight-Ridder news service, July 10, 1993; Haederle, Michael, "In Taos, Researchers Can Hum it, but They Can't Name That Sound", Los Angeles Times, September 1, 1993
2. Birmingham Alabama Post Herald, March 26, 1992; "The Hueytown Hum," Fortean Times issue 65
3. Dickenson, Fred and Phyll, "The 'Noise' in New Zealand", Would You Believe magazine, undated clipping
4. Donnelly
5. Kanon, Gregory M., The Great UFO Hoax. (Lakeville, Minnesota: Galde Press, 1997)
6. Mason, Harry. "Bright Skies: Top-Secret Weapons Testing?", Nexus magazine, April/May and June/July 1997
7. Petit, Charles. "Scientists Are Unable to Explain High-Atmosphere Gamma Ray Bursts", San Francisco Chronicle, May 27, 1994; and Washington Post, February 14, 1994, cited in Flatland magazine, number 11
8. CNN "Special Assignment", undated transcript from about 1985
9. Mason
10. The Leading Edge magazine, issue 100

19


[ДеМео]: Това може да сте го виждали, а може би не. Повечето хора не са. Това е било проект на НАСА - сателит, който трябвало да направи снимки на магнитосферата на Земята. За нещастие, магнитосферата не изглеждала така, както би трябвало да изглежда! Така че те погребали данните... Но все пак това са удивителни снимки. Това са оригиналните снимки в ултравиолетова светлина и изобразяват онова, което вече наричат Земната плазмо-сфера.

Има уебсайт, от който можете да си свалите тези неща. Но аз потърсих навсякъде из архивите им данните за тези неща и открих, че в действителното движение на това нещо (вляво)... то ИДВА от външния космос и в крайна сметка се увива около Земята. Така че има нещо там в космоса, идва от разстояние и се усуква спирално около планетата. Това не съвпада с никоя съвременна астрофизична теория, но ето го - можете да го видите с очите си. И поне в някои случаи се движи ПО-БЪРЗО от скоростта на въртене на Земята. Така че НЕ Е някакъв вид отделяне на флуид или нещо такова. Не - това е нещо, което се движи в същата динамична посока, в която се движи и Земята. И това е единственото, което съм виждал от космическата програма, което говори по много директен начин по въпроса.

Но както казах, това е почти погребано.

Бележка от преводача: Официален сайт на НАСА, "Плазмосферата на Земята", 31 януари 2001г - https://apod.nasa.gov/apod/ap010131.html
Списание "Наука", данните около снимките на Земната магнитосфера, направени със снимковия сателит - https://science.sciencemag.org/content/291/5504/619/tab-figures-data

[Глас от публиката]: /не се разбира/

[ДеМео]: Ами изглежда, че идва към Земята някъде от около екватора, но после се разпростира. Имам документ в една от публикациите си, който навлиза малко повече в тази дискусия и той също е включен в новата книга, която ще издавам. Там споменавам и всичките уеб-линкове и тн.




Критика и лоши експерименти

[ДеМео]: Говорихме за оригиналния експеримент на Майкълсън-Морли, каменните сгради и тн. Говорихме за тези... Ето тук има още няколко неща, ето това е чудесно:


[ДеМео]: Джордж Джус, германски учен от 1930-те години, построил е това ОГРОМНО устройство, чудесно германско инженерство. Представлява голям метален казан, в него чрез помпа е създаден вакуум и е поставен в най-дълбоката част на мазето на фабриката на "ZEISS" в Йена, Австрия. И не получил никакъв резултат, наистина никакъв - толкова добре екранирал всичко, а и нямало никакъв етерен вятър в това дълбоко мазе.

Та той порицал Милър и казал, че Милър не знаел какво прави. Но... постоянно се повтаря едно и също, няма край.




[ДеМео]: Само че през 1955г този бюрократ тук, Робърт Шанклин, който бил един от учениците на Милър, направил послесмъртна публикация по работата на Милър, заради окуражаване от Айнщайн и други хора, и в нея казал, че резултатите на Милър били заради термални артефакти и други вмешателства, които, ако Милър е бил още жив, лесно е щял да отхвърли. Но след като вече бил Мъртъв, бившият му ученик Шанклин, който нямал никаква истинска кариера в науката допреди да направи това проучване, започнал да дава всякакви интервюта заедно с Айнщайн пред "Сайънтифик американ" и списание "Нейчър" и тн., популярността му се качва до небето и бил награден с работа в комисията за атомна енергия... Такъв е пътят на бюрократите ниско ниво.

Често казвам на учениците си... поне, когато все още имах ученици в университета... че ако основавате изследването си на опровергаването на някой друг, убивате професионалния си статут. После другите професори ще ви използват, за да убиете някой друг, който те не харесват.  А после с какво ще се занимавате? Вече ще се познати като разобличител и скептик, може да отидете да се присъедините към обществото на скептиците, само че няма да ви възлагат нови изследвания и тн. Животът на скептикът е всъщност много самотен, така че правете си сметката.

Направил съм ПОДРОБНО проучване на работата на Шанклин. Изнесох лекция за проучването му в Бъркли пред една група, наречена "Съюз по естествена философия" (Natural Philosophy Aliance) (до 19ти век вместо "наука" се е ползвало названието "естествена философия", бел.прев) и документите от тази лекция сега ще бъдат публикувани като глава в новата ми книга.




[ДеМео]: Тук ще завърша с Айнщайн. Около 6 години преди да умре той казва:

"Представяте си, че като гледам назад наблюдавам работата на живота си със спокойно задоволство. Но отблизо изглежда доста различно. Няма нито една концепция, за която да съм убеден, че ще удържи на времето и се чувствам нуеверен за това, дали като цяло съм на правилния път."
Алберт Айнщайн, на 70-тия си рожден ден, в писмо до Морис Соловин, 28 март 1949г

Гледал през рамото си назад и интересното е, че 1955г умира в същия месец, в който е публикувана работата на Шанклин върху труда на Милър. И е бил одобрил черновата на публикацията. Често се чудя дали Айнщайн не умира заради някаква тежаща вина... това понякога се случва, някой прави някакво мръсно дело и това после го афектира. Трябва да живеете чис ти честен живот, това е по-добрият начин. Но човек може да е психопат и да бъде зъл и въобще да не страда - този вид хора живеят вечно!

(смях в залата)

Ако имате обаче поне половин приличие... а Айнщайн е бил добър човек в много неща, нямам желание да го разкъсвам на парчета... но не се е отнесъл с чест и справедливост към Милър и по мое мнение това явно го е афектирало.





[ДеМео]: Отново да кажа - книгата ми ще се впусне в тази тема с големи подробности... И специално ще говоря за това мое откритие (схемата вдясно) - че има 17 определения (или детерминанти) на космически вектори, от които работата на Милър представлява само един. Мисля, че откритието за тази коалиция от 17 космически вектора е лично мое и е доста важно.

И ако ЗНАЕХ за някое авторитетно научно списание, щях да го публикувам там. Някой ако има идея, нека ми каже. Но при нормалните обстоятелства този вид идеи остават вън от публикациите на научната литература.





[ДеМео]: Ако искате да сте в списъка с доставки, когато излезе новата ми книга, отидете на сайта ми - orgonelab.org - имам новинарски бюлетин по и-мейл, който разпращам веднъж месечно и обявяването на книгата ми ще бъде там. Ако посетите сайта ми, ще има автоматично изскачащ прозорец, който ще ви помоли да напишете и-мейла си и така ще влезете в списъка ми за новини.

Багодаря на всички ви и отново благорадя на домакините!




ВЪПРОСИ:

[Въпрос от публиката]: Благодаря за презентацията ви. Изглежда, че всички експерименти са били проведени хоризонтално. Има ли такива, които са проведени вертикално?

[ДеМео]: Това е добър въпрос! Има един човек на име Грушенек? Нещо такова? Той е правил вертикални експерименти, търсейки вертикален етерен вятър. Имал е известни проблеми с първите си опити, може би нестабилност на инструмента му? Не зная... Но беше публикувано само в интернет. Мисля, че такива неща трябва да се правят по-често и с добри критични очи. Трябваше да провежад експериментите си на открито. А той ги е направил в сграда, това има блокиращ етера ефект. Ако се очакват някакви данни, сочещи за вид гравитационен етер, който евентуално ни натиска надолу, разбираемо е, че заради етажите и тежкия таван поне част от този етер би трябвало да е блокирана.

Бележка от преводача: Не сметнах останалите въпроси за меродавни.


20

[ДеМео]: Както виждаме тук... Сезонната промяна в скоростта.. експериментите на Милър показват 9.3 км в секунда близо до тази точка "А", който е най-бавният минимум на скоростта, а най-високите отчитания, 10.1 и 11.2 км в секунда, са по-близо до теоретично най-високата скорост. Той НЕ Е направил експериментални замервания близо до декемврийската минима и юлската максима. Което е за нещастие, защото, ако го беше направил, аз чувствам, че може би щеше да получи възможно най-ниските и възможно най-високите замервания.

Така че има още много отворени въпроси, които остава отново да бъдат тествани в модерната ера.




[ДеМео]: Когато Айнщайн за първи път чул за предварителните данни на Милър от първите му експерименти на връх Уилсън, той писал на колегата си, Робърт Миликан (Robert Millikan), и казал,

"Вярвам, че наистина открих връзката между гравитацията и електричеството, ако се предполага, че Милъровите експерименти се основават на фундаментална грешка. В противен случай, цялата Теория на относителността се разпада като къща от карти."
Алберт Айнщайн до Робърт Миликан, юни 1921г

Това е честно признание. Рядко е правил това признание публично, обаче. Ето и друго! До 25 юли Милър всъщност вече бил направил три от четирите основни пикове от експериментите на връх Уилсън. Най-важните са онези, правени за десет дни на почасова база... Айнщайн казва:

"Мнението ми за експериментите на Милър е следното... Ако положителният резултат се потвърди, тогава специалната теория на относителността, и заедно с нея и генералната теория на относителността, в настоящата си форма, ще са невалидни. Experimentum summus judex. Само еквивалентите на инерцията и гравитацията ще останат, обаче те ще трябва да водят до една значително различна теория."
Алберт Айнщайн до Едуин Слосън (Edwin E. Slosson), юли 1925г

Както той много ясно казва - Експериментът трябва да бъде последният съдия. Е, Айнщайн е бил теоретик, той не се е занимавал с експерименти. Поне аз не знам за такива. Той е бил от онези хора, които са записвали неща, почесвали са се по брадата и после пак са записвали неща. Много теория е направил... за някои негови теории се твърди ,че са потвърдени... но... както казвам в книгата си, неща като четвъртата промяна на перихелиона на Меркурий и огъването на звездната светлина в близост до Слънцето - тези имат МНОГО ДОБРО обяснение с космичния етер. Сега тук ще ми отнеме известно време да го обясня, може би ще се опитам накрая при въпросите...




[ДеМео]: И така - потвърждение на резултатите на Милър, нека поговорим за това.

Майкълсън-Пийс-Пиърсън - адвокати на Айнщайн, работещи с Майкълсън на връх Уълсън, отишли да видят с очите си... ТВЪРДЕЛИ отрицателен резултат, но всъщност получили положителни резултати... ще ви разкажа за това ей сегичка.

Кенеди-Торндайк, 1932г - потвърдили, че получили замерване на много добра скорост, но казали, че данните не срещат очакванията за статичния етер, така че обявили отрицателен резултат.

Роланд ДеУит - учен в Белгия, който открил някакъв вид сидериален шаблон в данните, някакъв цикъл от 17.5 сидериални часа във вариациите.

Морис Елей - Нобеловият лауреат, направил повторен анализ на данните на Милър и открил НОВИ структурирани шаблони в тях.

Юри Галев - експериментален учен в Украинския Институт по радио физика, член на Академията на науките на Украйна, той също направил някои от най-добрите експерименти, но всъщност с много по-малко устройство... нещо, което може да се направи от който и да е тук, стига да се придържате към протоколите. Можете да повторите експериментите му. Аз самият се надявам да направя в това в даден момент. Неговите резултати, цитирам, "потвърждават резултатите на Милър чак до подробностите". Експериментите му са публикувани през 2000 и 2001г. Един от кспериментите използва радио вълни... другите използват стандартна оптична интерферометрия.

Хектор Мънира в Богота, Колумбия - най-високата надморска височина в етерните експерименти, замерил някъде около 18 км в секунда скорост на етерния вятър. С него между другото имаме малък спор, той казва, че това са 300 км в секунда, аз му казвам, че математиката му е грешна, защото използва ПРЕДВИДЕНА стойност на по-горните нива... но е ПОНЕ 18 км в секунда, което е ОТВЪД нужната изодна скорост, за да се изстреля нещо в орбита.

Реджиналд Кейхил в Австралия направи експерименти с оптичен кабел! Опънат в лабораторията му... И скоростта на светлината, движеща се през оптичния кабел, показвала тези вариации! И то със същия сидериален вектор, за който говорил Милър - вектора на 17-те сидериални часа. И това е революционно, защото показва, че етерът може да проникне в оптичния кабел и да влияе на скоростта на светлината в прозната материя. Това е доста интересно. И това са сравнително скорошни неща!

Рита Бърнаби от Проект "Гама", планината Гран Сасо (Gran Sasso), Италия. Експериментите й показват, че вятър от тъмна материя има изменения... Сега, тя НЕ Е етерен теоретик, тя вероятно ще реагира зле на етерната теория, но въпреки това... учените, които прокарват теорията за тъмната материя, не харесват резултатите й! Защото не би трябвало да има "вятър", не трябвало да има "вятър" в тъмната материя, нали така... няма смисъл в това.

И разбира се подобните феномени на Райх, Пикарди, Франк Браун... и други.




[ДеМео]: Ето експеримента на Майкълсън-Пийс-Пиърсън, 1928г. 52 метра светлинен път, също будещ уважение инструмент... само че го сложили в металния купол на обсерваторията на връх Уилсън, и то в мазето му. Обсерваторията има ОГРОМНА бетонна основа, като бомбоубежище, това е основата за големия метален купол и за големия телескоп, дълъг над два метра. Та те сложили инструмента под земята в тази бетонна постройка.

Затова и получили занижен резултат - 20 км в секунда със същата вариация през сидериалния ден. Само че... това не са очакваните 300 км в секунда на Нютоновия статичен етер, следователно експериментът не потвърждава очакванията. Отхвърлили собствените си резултати.

А по онова време Майкълсън вече е бил много болен човек, ума от рак и от сърдечни удари. Здравето го удря доста лошо през около 1930г. А пък Пийс-Пиърсън и двамата били последователи на Айнщайн, така че те упражнили основното влияние при написването на доклада, който мисля, че беше публикуван в списание "Природа" ("Nature").




[ДеМео]: Кенеди-Торндайк... Тежки метални щитове, положителен резултат - 24 км в секунда - само че... не били 300 км в секунда, както се очаква за Нютоновия статичен етер, следователно докладвали "Без резултат".

"С оглед на относителните скорости, достигащи хиляди км в секунда [това е било ново, хиляди?, откъде ли е дошло това?], съществуващи сред космическите мъглявини, това не може да се счита за повече от един ясен нулев резултат".

И този вид изказване се открива сред цялата литература - из цялата литература по физика и астрофизика. Също така искам да подчертая разликата между емпиричната астрономия и теоретичната астрофизика. Фактите, установени от емпиричните астрономи са валидни, годни и винаги ще бъдат с нас. Но теориите на астрофизиците? Ето там лежи проблема. При теоретиците. А те винаги гледат отгоре на нещата, все едно архитектът е разпънал плановете си, а онези с фактите са просто строители, които строят сградите и заслужават презрение. Все едно, просто изтриваш това от плана, променяш онова и им го подхвърляш, а те трябва да се хванат за главите и да възкликнат "Господи!" и да се справят със ситуацията както могат...

Говорим за вечната вражда между теоретиците и емпиричните учени. Би трябвало да отдаваме доверието си на умпиричните учени, защото те ни дават строителните тухли, от които са построени теориите ни. Но както казва Томас Куун в писанието си "Структурата на научните революции", "парадигмите могат да се променят, при който случай структурата се разпада и се озоваваме сред купчина тухли, които трябва да подредим в нова теоретична структура".




[ДеМео]: Юри Галев, интересен човек, много и-мейли съм си разменил с него. 1998-1999г, проучване с радио вълни на 37 гигахерца. Няколко години по-късно показва и експеримент с оптичен интерферометър, казва, че "потвърждава Милър чак до подробностите". На първата снимка го виждате до една от радио-честотните антени за експеримента.




[ДеМео]: Оптичният му интерферометър е доста малко устройство! Използва два светлинни лъча в една и съща посока. Поради това, за разлика от това да са кръстосани или да са в противоположни посоки, изместването на шаблона може да е в по-голяма степен... доколкото разбирам. Поради това е бил в състояние да направи добро замерване с по-малко и по-компактно устройство.

Сложил е някакво картонено покритие и го е боядисал бяло.




[ДеМео]: Ето и графиката от радио-честотния му експеримент (първата горе вляво), отразява се от една висока сграда и от друга висока сграда, но разположени на различни надморски височини. И по начина, по който радио лъчът е интерферирал със земната повърхност, това ще покаже вариация.

Всичкото това нещо не било очаквано по логиката на класическата теория. Тази вариация имала периодичност в себе си, която е същата като периодичността в резултатите на Милър.

Виждате оптичното му устройство на другите графики. Оптичното му устройство е интересно! Става дума за ПОВЕЧЕ от това и двата светлинни пътя да са в една и съща посока! Един от лъчите е обгърнат от метална тръба. Другият е отворен към въздуха. Металната тръба също е отворена, може да се погледне през края й, лъчът минава през нея.

Когато това устройство се ориентира по посока на етерния вятър, етерът минава ПРЕЗ тръбата без никакъв голям проблем, и освен това влияе и върху отворения светлинен път. В този случай двата светлинни пътя демонстрират идентична скорост.

Когато устройството се ориентира перпендикулярно на етерния вятър, сега металната тръба блокира етера и така лъчът в тръбата демонстрира различна скорост спрямо лъча, който е изложен на открито. Така че, в този случай, той приема идеята за провлачения етер, включва нов дизайн за своя интерферометър и получава резултат.

Това имам предвид, като казвам, че етерът ни дава някои интересни възможности за нови линии на изследване. Защото заради експериментите като този на Галев виждаме, че етерът има субстанция и следователно ако бъде блокирана, може би може да бъде провеждана? А ако може да бъде провеждана, може би от нея може да се извлича енергия по начин, който в друг случай не е очевиден? Трябва да имаме това наум...

Галев открил освен това, че когато устройството се обърне от едната позиция в другата, трябва да се изчака няколко секунди... защото има инерционен период. Например, ако от блокирано състояние се премине към отворено състояние, на етерът му трябвало известно време, за да се прокара през тръбата! Това не е ли интересно!? Ето това е едно ново откритие! А когато се мине отново в блокирана позиция, на етера пак му трябва малко време, за да изпадне в застой в тръбата.





[ДеМео]: Той казва, че етерът се държал като "кинематичен газ с екстремно ниска плътност". това всъщност напомня на нещо, което Лоурънс каза преди години. Той каза, че етерът бил газообразен по природа, с много ниска плътност. Така че старите хора от 1900-те, с етерния вятър, са разполагали с концепциите... но просто са били изправени пред редица други препятствия.

На най-горната графика са данните от оптичния експеримент на Галев в един точно определен ден. На долната (втората) графика е радио-честотния му експеримент в същия точно определен ден. А на най-долната графика са данните от оптичния експеримент на Милър за "августовския му пик"... не разполагаме с действителните му експериментални резултати ден по ден. Но тук виждате, че има сходства по отношение абсолютната стойност на етера - тя е най-висока в този период от пет сидериални часа.

Галев е представил планово и надморската височина за всичките тези различни експерименти (вдясно). Показва, че има една горе-долу линейна зависимост в логаритмичната таблица на скоростите.

И всичко това е документирано! Публикувал е резултатите си в журнал на име "Пространство-времето и субстанцията", представлява английски превод на руските и украинските му документи. За нещастие е преведено на УЖАСЕН английски. Трябваше да прочета три-четири пъти, за да разбера какво пише и все още има няколко неща, които не разбирам относно радио-честотния въпрос...

За нещастие обаче, когато руснаците нахлуха в Украйна, и-мейлът му притихна, не знам какво се е случило. Предполагам, че все още е жив някъде и че е избягал на някое друго място, просто не зная какво може да става.

Всъщност някой от вас тук знае ли къде може да е Юри Галев?

[Глас от публиката]: А къде е работил преди това?

[ДеМео]: В Карковския институт по радио-физика (O.Ya. Usikov Institute of Radio Physics, Kharkov, Ukraine). Да... трябва да пиша на главните хора там, но... още не съм го направил.





[ДеМео]: Проучването на Рита Бърнаби, всичките тези върхове и спадове и годишни вариации на скоростта на "вятъра от тъмна материя". В дясно виждаме, че е отчела скорост 220 км в секунда... [честно казано не зная какво представлява това], тя е един от хората, на които съм писал, но от които така и не съм получил отговор. Не е като едно време, когато бях университетски професор. Тогава веднага виждаха името на университета около името ми и бам, веднага ми отговаряха... Като частен изследовател е наистина много по-трудно.




[ДеМео]: Нека погледнем Райх. Как се справяме с времето? 16 минути? О... трябва да побързам, за да имаме малко време за въпроси.

Райх открива синьото сияние от синята космична енергия, излъчвана от хора и микроби, с която също така може и ад се зареждат. Освен това е твърдял, че тази енергия е лишена от маса.

Долу вдясно виждате фотография на експеримент със семена, който проведох в моя институт. Резултатите от този официален експеримент са публикувани. Виждате, че когато покълнете семена в акумулатора на оргон, получавате растежа вляво. Контролната група е вдясно. Покълването е проведено по едно и също време, и двете групи бяха поставени в стабилна картонена кутия, нищо повече (едната в акумулатора).




[ДеМео]: Книгата на Райх, "Космическо супер-налагане". Все още можете да си закупите използвано копие за под $100, колекционерски предмет е. Но освен това е и преиздадена и комбинирана с втора книга, която е написал, "Етерният Бог и Дявол". Можете да получите и двете в едно и също издание, силно го препоръчвам. Както и собствената ми предстояща книга.

Райх защитава тезата, че спиралното формиране, което се наблюдава както при ураганите, така и при галактиките, е част от един и същ въртящ се вълнов феномен на оргона.




[ДеМео]: Тук в неговия труд можете да видите концепциите за сливането на супер-наложените потоци на оргонна енергия и движенията, които се създават от това.

А гравитацията... за гравитацията ние сме свикнали да казваме, "Това е нещо, което дърпа нещата "надолу". Ами, тя всъщност не го прави... Колко време ми отне, за да кажа, че тя всъщност не го прави? Около секунда? За тази секунда ние с колко километра се предвижихме? Земята заедно с въртенето си изминава около 30 км в секунда, нали така? Значи... преди 30 км аз започнах да го изговарям това. Ако бях пуснал предмет тогава, този предмет щеше да падне "надолу". Но в действителност той е паднал по един дълъг диагонал надолу, една крива по-точно, дълга 30 км.

На дефакто е един вид стара теория на относителността в стила на Галилео. Която също е била забравена и изтрита от историята... Старостилната Галилеова относителност управлява всички тези въпроси, които Айнщайн по-късно си присвоява, поне в общата си теория. Тези въпроси имат много по-прости обяснения, водейки се по старостилния здрав разум и логика, което води до появата на старата класическа теория за етера.

Райх е бил именно на този път, разбирал е всичко това и е писал за това. Писал е за проблема с Кеплеровите интерпретации на спиралните движения и диаграмата на картинката е от книгата му.

21

[ДеМео]: Това е моето заключение... не е моят "модел"... Декарт е говорил за вортексна етерна теория през 1700-те години и че има етерен вортекс, идващ към Слънцето от външните планетарни предели и това подрежда нещата в спирална форма. Точно както наблюдаваме спирални галактики, но в този случай слънчева система. И ако се замислите за центрофугичните сили, че придържат нещата... ние до сега казваме, че гравитацията го прави, нали? Така че какво е гравитацията? Ако се опитаме да опишем гравитацията, трябва да кажем "действие от разстояние", чували ли сте този израз преди, а? Е, какво означава? На практика означава "Не зная", това означава.

Как нещо ще действа от разстояние? Без механизъм?

Един гравитационният етер, със себепривличащо качество... нещо, което Райх е твърдял и мисля, че разчиства много от мистериите.. стигаме до този центрофугичен поток, който противодейства на центробежните сили, които по принцип карат нещата да се разпръскват.

ЛаСейдж (LaSage) е имал идея - че съществуват БУТАЩИ гравитационни сили, както ги е нарекъл. Което е близо, освен това, че теорията му е малко механистична, няма я концепцията за вортекса в нея и говори за частици "гравитони", които никой до сега не е откривал изрично. Затова Райх е човекът, който според мен го е напипал най-правилно. Той има книга, "Космическо суперналагане" (Cosmic Superimposition), на която, според личното ми мнение, трява да гледа като "Сидериалният вестоносец" (Sidereal Messenger) на Галилео, наистина е толкова проникновена. А и е една от причините, поради която изгориха книгите му.

Бележка от преводача: Когато Райх е арестуван и осъден от Американската Агенция по храните и лекарствата на затвор, американската полиция струпва купчина от книги, записки, папки и документи на улицата пред лабораторията му и ги изгаря. Унищожени са 6 тона научни изследвания. Събитието се цитира като един от най-лошите случаи на цензора в историята на САЩ. Някои от книгите му оцеляват благодарение на това, че са били издадени приживе, както и в други държави. Днес книгите на Райх могат да се намерят на този сайт: http://www.wilhelmreichtrust.org/books.html.





[ДеМео]: А ако разгледате движенията на планетите... Първо... визията за движението на планетите, което ще откриете в учебниците по астрономия, още в първата глава казват, че етерът не съществува, това е даденост... но след това ви показват орбитите на планетите на плоска равнина. И това работи доста добре, когато трябва да се опишат определени видове движения и изчисления и тн., но в действителност Слънцето се движи през космоса, а Земята и всичките други планети се вихрят около Слънцето, докато се движи. Така че, както казва Райх, това са спирали с отворен край.

Ако космосът е тотално празен, ще последва едно голямо "И какво от това..." Космосът е празен, няма среда, няма взаимодействие със среда, и тн. Но ако космосът има субстанция и енергия, сега изведнъж сме изправени пред идеята за едни променливи ефекти върху Земята, докато се движи през космичното съдържание.




[ДеМео]: Въртене на Земята по оста й - приблизително 1670 км в час или около 0.464 км в секунда при екватора;
Въртене на Земята около Слънцето - 30 км в секунда;
Слънчевият полет през галактиката (пътя на Слънцето към звездата Вега) - 200 до 300 км в секунда;

Дотук, ако вървим по теорията за статичния етер, тези цифри ще предполагат една сравнително висока скорост на етера. Очакват да измерят 200 до 300 км в секунда... никой не е измерил това всъщност, не и категорично.

Движението на Слънцето в посока звездата Вега - е изместено с около 60 градуса;

Нетните спираловидни движения са променливи:
Максимална скорост - на 2 юни;
Минимална скорост - на 2 декември,

...но само когато ги разглеждате в спирална форма! Ако разглеждате тези движения в плоско-равнинна форма, тогава законът на Кеплер ни казва, че при перихелия (когато Земята и планетите са най-близо до Слънцето), скоростта е по-висока. При апехелия, на външния край на орбитата, там скоростта е по-ниска. Значи имаме по-висока по-близо, и по-бавна по-далеч навън.

Само че в спиралната форма е точно обратното! Точката "А" е перихелият и при нея планетата се забавя. Така че се нуждаем от нова математика, която да се разработи по този въпрос. Никой все още не е направил това, защото... Милър беше изтрит, той всъщност се сети за скоростта на етера за тези неща... и неговите скорости не са в съгласие с Кеплер (което си беше мистерия по негово време), но СА в съгласие със спиралната форма, за която Райх е говорил. Ще се върна на това.




[ДеМео]: Относно самите действителни експерименти, още през 1977г съставих цял списък с етерни експерименти. От Майкълсън, от Майкълсън-Морли, от Морли-Милър, от Рейли... вижте всичките тези различни експериментатори, чак до 1950-те и 1960-те години и вижте (в дясната колонка) заключенията им за това дали са били в съгласие или в несъгласие с по-материалното схващане за етера, което Дейтън Милър е засякъл. Забележете, че има и шаблон - ако са предполагали статичен етер (лявата колонка), никога не са стигали до положителни резултати (потвърждаващи предположението). Всичките предположения са или отрицателни, или въпросителни. Но ако се предположи, че е налице динамичен етер в движение, тогава резултатите им са или отворени въпроси, или положителни.

Това е разликата в интерпретациите на тези експерименти, която толкова системно се пренебрегва.




[ДеМео]: Майкълсън е бил първи, той е изобретил интерферометъра. Един светлинен лъч се разделя, след което се събира отново. Не мисля, че наистина има нужда да описвам как работи интерферометъра, освен в най-общ смисъл.

Вземате един светлинен лъч, той удря едно полу-посребрено огледало, което го разделя на два лъча, отиващи в перпендикулярни посоки. След това двата лъча се отразяват от огледала, след което се връщат до оригиналния източник, където има същото или пък различно полу-посребрено огледало. То ги комбинира обратно в един лъч, слага се телескопична леща и лъчът се гледа през нея.

И когато се гледа през нея, се виждат шаблоните на интерференция между двата рекомбинирани лъча.

Сега... Ако завъртим това устройство... Всъщност, първо, ако НЯМА етер, тогава скоростта на тези лъчи, отиващи навън и обратно, ще бъде идентична, при положение, че дължините на пътищата, които изминават, са сащо идентични. Ако няма етер, или пък ако етерът е тотално неподвижен, тогава скоростта на светлинните лъчи ще е една и съща.

Но ако завъртите уреда и получите разлика в скоростите - единият лъч се връща по-бързо от другия, тогава се получава изместване на тези шаблони, когато се гледат през лещата, те се изместват наляво или надясно. И на база степента на изместването може да се изчисли промяната в скоростта на светлината, а от нея - скоростта на самия етер.

И това ще се случи, ако етерът, да кажем, протича през тази стая от ваше дясно наляво, представете си че има етерен вятър, който духа в тази посока. Интерферометърът, когато се завърти в тази посока, тогава единият лъч ще излиза навън и ще се връща обратно, а другият ще се пада странично. Оказва се, че на онзи, който излиза навън и се връща обратно, му отнема повече време, отколкото на онзи, който прави същото странично спрямо вятъра. Ако се завърти отново, тогава ще се измери максимална скорост на етера в тази позиция, после минимална скорост на етера в следващата позиция, в по-следващата (с гръб към първата) отново ще покаже максимум етерна скорост, и по-по-следващата (с гръб към втората) ще покаже, отново, минимална скорост. (Представете си въртене по часовниковата стрелка или обратно, като се редува максимум, минимум, максимум, минимум, подобно на квадрантите в координатната система, бел.прев)

Така че, тези експерименти са разобличавали нещо, което е било доста важно.




[ДеМео]: Майкълсън и Морли всъщност са подобрили оригинално изобретения от Майкълсън експеримент. В документа си от 1887г той казва, че инструментът е работел добре, но е бил податлив на вибрации и други видове механични проблеми. Тогава двамата заедно с Морли направили това подобрено устройство (на картинката вляво). Това представлява голям каменен блок от пясъчник, плаващ във вана с живак, поставен е върху дървен поплавък... В днешно време хората откачат, като се заговори за живак... Та този голям каменен блок е можело да се завърти без никакво триене - ако се завърже малко конче за него, можете да го приведете в движение и веднъж след като се задвижи, ще продължи да се движи цял час или повече, изцяло от собствената си инерция.

На схемата се вижда, че са имали множество отражения, отиващи напред-назад по двете ръце на интерферометъра, което създава път от 22 метра. Много по-дълго разстояние за светлинния лъч от оригиналния експеримент на Майкълсън. И както казах преди, провели са го за 4 дни, 6 часа и само 36 завъртания на ентерферометъра. Важно е да се отбележи, че е имал тежко, дървено покритие и се е намирал в тухленото мазе на сградата по физика на училището "Кейс" (в Кейс Уестърн Резърв) в Кливланд, Охайо. Имам снимки на мястото, това е една МАСИВНА сграда. Интерферометърът е бил в мазето, сложили са ми дървено покритие, за да се контролира температурата.

И имали много малък резултат... Е, не трябва така да се изразя, по-скоро добили ПО-БАВЕН резултат, отколкото били очакванията според теорията за статичен етер. Резултатът им бил от 5 до 7.5 км в секунда. Те очаквали нещо от типа на 200 до 300 км в секунда за скорост на етера. Ако сте физик, цялата ви система от вярвания се основава на това, че трябва да получите 300 км в секунда, или нищо! Те погледнали резултата от 5 до 7.5 км в секунда и казали "Оф, това незначително!".

Само че ако аз ви кажа, че имам устройство, което може да се движи през въздуха със скорост от 5 км в секунда, очите ви ще изкочат, нали? 5 км в секунда е доста бързо! За да изпратите обект в Земната орбита, се нуждаете от скорост 11 км в секунда, това е изходната скорост от Земята. Така че говорим за значителна част от скоростта на ракетите, с която напускат Земята. Това са получили в този техен първи експеримент, което в последствие било отбелязано като "НУЛА". Което значи НУЛЕВ резултат. Тоест въобще никакъв резултат.

А това не е вярно.





[ДеМео]: Можете да отидете в оригиналния документ от 1887г и там в действителност ПИШЕ, констатира се това, много изрично. И това, което намирам за много интересно, е че те РАЗПОЗНАВАТ този въпрос... това, че Земята завлачва етера със себе си. И в същия точи документ от 1887г написали: "Съвсем възможно е получената скорост в момента на наблюдението да е била малка... Следователно експериментът ще се повтаря на интервали от три месеца и така ще се избегне всяка несигурност". И продължават: "... дори при умерени разстояния над морското равнище, на върха на изолиран планински връх например, относителното движение може да бъде доловимо от апарат като използвания в експериментите... покритието трябва да бъде от стъкло или да е премахнато".

Това което казват там е много важно... Казват, добре, проведохме този експеримент, в замето, с дървено покритие за контрол на температурата, НО... ако го качим високо в планината и махнем цялото покритие, за да позволим светлинните лъчи да са напълно изложени на атмосферата и на какъвто и да е етерен вятър там, това ще даде много по-голям резултат. И са били прави.

Майкълсън и Морли така и не направили този експеримент, за нещастие... Никой не го е направил в продължение на много години, докато не се появил Дейтън Милър и не повдигнал въпроса отново. Нека обобщим:


[ДеМео]: Леко положителен резултат ~ 5 до 7.5 км в секунда;
Широко кривоинтерпретиран като "отрицателен" или "нулев" резултат, което НЕ Е правилно!;
Не са засекли статичния етер на Нютон, който предвижда 200 до 300 км в секунда;
И това оставило отворената възможност за провлачен от Земята етер или динамично, путащо етерно течение.
Доста ясно изглежда, че каменната сграда на училището и дървеното покритие са блокирали етерния вятър, което се дължи и на подземната локация, какот и на ниската надморска височина (по-малко от 200 м).




[ДеМео]: Сега се появява Морли. И Милър. Майкълсън до голяма степен се отказва от експериментите с етерния вятър... поне до много по-късно. Но през 1903 до 1904г Дейтън Миръл, със свежото лице на дипломиран студент от Принстънския университет, се хваща на работа с Морли, който тогава е професор по химия в близкия университет "Уестърн Резърв"... Училището и университета в по-късните години се сливат и приемат комбинираното име, университетът все още съществува и там можете да видите репродукция на инструмента, който ползвали Майкълсън и Морли, изложен е на показ в главната зала. Когато посетих мястото всъщност ми разрешиха и достъп до архивите на Дейтън Милър и Майкълсън, и Морли и можах да разгледам много интересни неща.

Инструментът, построен от Морли и Милър (горе), бил по-голям. 64 м дължина на светлинния път по 4.3-метрови ръце, разположени на кръст. 4.3 метра е уважителна дължина... от тук до стената... доста големичък инструмент! И това нещо също е било поставено във вана с живак и също се е въртяло.

А едно от най-успешните неща от експериментите на Морли и Милър е от 1905г, когато построили... качили инструмента на върха на хълм до уличището "Кейс"... това е в Клийвланд, Охайо, така че не е зона с висока надморска височина... но все пак го качили на 287 м надморска височина и там всъщност измерили 8.7 км в секунда.

Това било от мащаба на първия самолетен полет на братията Райт. Било голямо събитие... но било ТОТАЛНО игнорирано от пресата, било тотално игнорирано и от науката, все едно е "поредното голямо твърдение". Така че... така си остава в историята, игнорирано. Минали много години след това, преди да се чуе за каквито и да е сериозни изследвания относно това търсене. Първата Световна война настъпила, хората се насочили към други видове изследвания.




[ДеМео]: Чак през 1921г Дейтън Милър, вече председател на Физичния отдел то училището "Кейс" отново отворил въпроса. Всъщност, самият лорд Келвин го е окуражил и помолил отново да се заеме с въпроса и... той имал контакти в Хейл... ох, малко се обърквам... На хълма Уилсън, има голяма обсерватория там, мисля че се казваше обсерватория "Хейл"?

Бележка от преводача: Обсерватория "Връх Уилсън", измислена и основана он Джордж Елъри Хейл. Надморска височина 1740 м.

Та той имал контакти там и ги помолил, дали било възможно да занесе интерферометъра там, на тази много голяма височина и да проведе експеримента изцяло наново, в специална сграда с прозорци навсякъде в периметър около пътя на светлинния лъч, като се ползват стъклени панели, които да предпазват самия лъч.

Направил всичко това, ето го завършеният му интерферометър (на картинката), можете да видите стъклените панели около светлинния лъч на интерферометъра, отдолу е ваната с живак. И така го били инсталирали, че когато това нещо се въртяло, правело електрически контакт на 16 различни интервали, в кръг, и засе задействал звънец. Така човекът, който обикалял заедно с телескопа, в тези моменти отчитал изместването на светлинния шаблон и някой друг го записвал.

През тези години той направил 2000 наблюдения (от 1921 до 1926, плюс работата му с Морли). За сравнение, Майкълсън-Морли експериментирали 6 дни. Сравнете труда за експериментиране в продължение на 6 дни и труда върху 2000 наблюдения за 5 години експериментиране. Когато отворите учебниците по физика, навсякъде се споменава "Майкълсън-Морли, Майкълсън Морли...", повтаря се "Майкълсън-Морли..., Не... Не... Нула!... Нула!...", винаги едно и също послание. А Милър? Те дори не говорят за него! Напълно е изтрит от историята. Въпреки че е разполагал с тази великолепна база данни.

12 000 завъртания на интерферометъра, на връх Уилсън, 1750 метра, за да се преодолее ефекта на провлачване...




[ДеМео]: Изпробвал инструмента си в лабораторията си в Клийвланд за топлинни ефекти и открил, че да - ако една от ръцете на интерферометъра се облъчи с жега от параболичен нагревател, това ще накара ръката леко да се издължи и това ще промени изместването на шаблоните на светлината, така че температурата била фактор... Но той определил в КАКВА СТЕПЕН била фактор, и освен това определил методи за преодоляването на фактора й. Така че, на снимката виждате монтирани коркови панели, върху стоманени ръце, виждате стъклото върху светлинния път и мисля, че може да се видят листите лека хартия, с които е покрил стъклата. Открил е, че хартията върху стъклата не възпрепятства потока на етерния вятър по някакъв значителен начин.

Така, определил системна скорост от приблизително 10 км в секунда (с ниска стойност 9 и нещо и висока стойност 11 и нещо).




[ДеМео]: Направил това през четири различни сезона от годината. Не бива да казвам, че показанията са ТОЧНО свързани със сезоните, но е отбелязал четири различни максимума през годината, така че е имал много добра база данни, от която да се пресметне нетния етерен вятър. Ето обсерваторията "Връх Уилсън". Вдясно е първото му помещение за тестове, върху хребет, откъдето всичко е видимо, локацията се намира някъде зад телескопа от първата картинка. Долу е къщата за интерферометъра, която построил, можете да видите, че има ПЛАТНИЩА като защита за светлинния път, върху къщата опънали палатка, за да я засенчат от топлинните ефекти и слънцето.

Когато провеждали експериментите, отивали там за около 10 дни. Правели наблюдения веднъж на всеки час за период от пълни 24 часа. И правели това в продължение на 10 дни. Така че добивали добра база данни за един определен пик, след което правели същото в четири-пет пъти, но най-добрите резултати добивали в тези сезонни пикове.




[ДеМео]: Тук можете да видите един от листата с данни. Всичко това е направено преди ерата на компютрите. А вдясно са резултатите от различните пикове. Не очаквам от вас да разбере какво означават, освен ако вече не сте образовани в етерните методи, но в книгата си давам пълно обяснение какво всъщност показват тези графики, как са били извлечени и какво означават.




[ДеМео]: Тази би трябвало да я схванете. Известна ви е разликата между сидериалното време и цивилното време. Милър организирал данните си според сидериалния час, защото говорим за нещо, което идва иззад фона на космичното пространство, от галактическите координати... а не нещо, което върви по обикновените координати на часовника ви, който показва изгряването и залязването на Слънцето. Сидериалният ден е с около 4 минути по-къс. Затова звездите, които виждате днес в полунощ, ще са различни от онези, които ще видите в полунощ след шест месеца.

Когато данните се организират според седиралното време, се вижда, че има шаблон. Когато се организират по цивилното време - няма шаблон. И ТОВА е доста значително. Това показва, че тук има някакъв истински космически компонент в тези открития.




[ДеМео]: Това е нещо, което ви показах по-рано. Тези хиксчета са на височина горе-долу като връх Улсън (1750 м). Когато интерферометърът бил поставен на локацията на първото хиксче, се вижда, че етерът има висока скорост, изложен е на етерния вятър, който идва почти хоризонтално (от едната посока на компаса към другата). Тук, на третото хиксче, самата Земя заветря интерферометъра от етерни ветрове, така се вижда по-ниската скорост на етера.

И това виждате горе. Максимална скорост в 5 часа, сидериално, и минимална скорост 17 часа, сидериално. Това е доста близо до координатите на еклиптиката, които ще ви покажа след минутка.




[ДеМео]: Тук са азимутните замервания, които са интересни.

Бележка от преводача: Азимут е ъглова мярка в сферична координатна система.

Ето (долу) ви средната стойност на сидериалното време (5-тия час и 17-тия час са двете места, където графиката пресича пунктирния лъч, бел.прев). Смисълът тук е, че нетната стойност сочи в посока, която е с 23 градуса и 75 секунди изместване от еклиптиката и има вариация в продължение на сидериалния ден. Този показател, 23.75, е доста близо до 23.5 или 23.4, което е мярката на наклона на нашата Земна ос.

Така че, ако говорим за един материален етер, който предвижва Земята през космоса... както и цялата Слънчева система... възможно ли е - повдигам този въпрос - Възможно ли е наклонът на Земната ос да е вид реакция на това? Виждате как започват да се появяват връзки с други интересни въпроси, утаяващи се именно от тази теория за динамичния етер, която идва от изключителния труд на Милър.

И ТОВА, между другото, е запазената марка на добрата теория - една добра теория ни води в посоки, които обясняват нещата, и след това обяснява други неща, които не се сещали, че ще обясни. Това е белегът на добрата теория. Лошата теория обяснява ВСИЧКО, само че не може да предвиди едно единствено нещо. Както Попър би казал, "това не е погрешируемо", с други думи, не можеш да направиш предвиждане и после да се докаже, че е грешно. Всеки път имаш обяснение за това защо предвиждането не е било вярно.

22
Космическият етер съществува
Поправяне на основна грешка в съвременната наука

[Мураками]: Това със сигурност ще бъде не само много интересна, но и много важна презентация. Кой има копие от тази книга, "Оргонен акумулатор: Наръчник"?

Ако не сте получили бройка от нея този уикенд, трябва да отидете на orgonelab.org и да си я поръчате. А тази е класика, трябва да присъства в библиотеката на всеки и не да седи на полицата, а да е добре износена. Трябва да я прегледате цялата. Достатъчно проста е, за да е разбираема от всеки, принципите на оргона са ясно описани и вътре ще намерите инструкции за построяването на нещо, което действително работи. Помня, че когато се запознах с Джон Бедини през 1999г и разпитвах Джон и Гари, "Какви са по-интересните експерименти, които сте правили?" и дали са виждали някакви интересни резултати, това което и двамата споменаха, беше построяването на оргонен акумулатор - точно от тази книга. При експериментиране с него се получава засилен растеж на покълващи семена, ползва се за здравни ползи и такъв вид неща. Това беше на върха на списъка им - лесно нещо, което ми препоръчваха да изуча.

Тази книга тук е наскоро разширено и преработено издание. Не е нова, на няколко години е, но е с 30% по-дебела от старата версия, която имам. От тези книги всичките ни свършиха, така че отидете на orgonelab.org.

Д-р ДеМео е директор на Лабораторията за оргонни био-изследвания (Orgone Bio-Research Laboratory), което е в областа на Орегон-Ашланд, не много далеч от тук. Той е един от световните водещи фигури в оргономията. Вдигнете ръка, ако сте запознати с термина "оргон"?... Вилхемл Райх (Wilhelm Reich) е бил най-добрият ученик на Фройд. Разработил е много теории върху вид етерична, живителна енергия, свързана с живите организми. Работил е в посока количествено да я измери и да построи устройства, които да я използват и да я акумулират, концентрират и прилагат за определени цели. В общи линии тази презентация ще се занимава с тези теми.

А кой е запознат с етера? (вдигат ръце) Почти всеки е запознат с концепциите. Много хора обичат да казват, "Ами Никълсън и Морли доказаха невярността на етера в началото на 1900-те години и той не съществува" и тн. Но всъщност има много видове интерферометрични експерименти (с разделянето на лазерния лъч), резултатите от които показват наличието на етер и винаги са го показвали. Има нещо, което се случва в съвременната наука, но тя не иска да го признае. Има един определен сайт, на който можете да отидете - orgonelab.org - през годините много често съм препращал към него. Най-вече към Милър и към някои цитати от Айнщайн, защото е наистина важно.

Относно д-р ДеМео... работил е в географския факултет в Канзаския университет, в Илинойския щатски университет, в университета в Маями и в университета на Северна Айова, изнасял е лекции по земни и атмосферни науки. Автор е на много книги, но "Оргонен акумулатор: Наръчник" е най-важната. Чест е за мен да представя д-р ДеМео...



[ДеМео]: Благодаря ти за представянето, Аарон. От много години ме викаш да участвам на тази конференция. Благодаря и на професор Боб Харалик, който ще е втори говорител. Познаваме се и работим заедно повече от 30 години, той беше професор в Канзаския университет, който ми отвори вратите, за да мога да уча там като дипломиран студент, така че завинаги ще съм благодарен на Боб.

Всичко, за което ще говоря днес, е разширено с още повече подробности в новата ми книга, която ще излезе след месец и ще се казва "Динамичният етер в космическото пространство: Поправяне на основна грешка в съвременната наука". Ако сте заинтересувани за това, което ще говоря днес (надявам се, че сте), препоръчвам ви да си набавите книгата, която ще ви даде много информация, но и последствията за модерната астрофизика от откритията в етера.











[ДеМео]: Винаги казвам на всички - етерът променя ВСИЧКО.

Променя всичко. Всички теории във физиката и астрофизика, които са се развили след 1930г - моментът, когато прибързано изхвърлиха етера от науката - всички онези теории ще се сринат и ще отпаднат, ако етерът бъде отново приет. И мисля, че ще бъде приет отново, защото доказателствата идват.

(аплодисменти)

Зная, че много от вас вече са с мен, но днес ще научите много нови неща.




[ДеМео]: Това е Албърт Майкълсън (Albert Michelson) като млад мъж и флотски офицер. Той е изобретател на интерферометъра на Майкълсън, това е устройство, което широко се използва в науката днес за всякакви различни видове цели. А тук е Дейтън Милър (Dayton Miller), който е бил директор по физика в университета "Уестърн Кейс Резърв" (Western Case Reserve University). Бил е и президент на Американското акустично общество, президент на Американското физично общество, член на Националната научна академия, получил е професорската си титла от Принстънския университет. Бил е емблематичен учен. Използвал е собствения си телескоп, за да следи движенията на кометите и сам да изчислява орбитите им. Бил е човек, който наистина е познавал онова, с което се занимава.

И дори и днес, когато погледнете какво пише за етера в интернет и дори в учебниците, той, Дейтън Милър, е абсолютно изтрит от историята.

Причината е, че е получавал повтарящо се положителни резултати в експериментите за доказване съществуването на космичния етер.

В средата на слайда (между двата портрета) е големият интерферометър, който е използвал, и ще говоря за инструментите, които е използвал Майкълсън, заедон с колегата си Морли, и после ще разкажа за работата на Милър, която е била много по-обхватна. Както ще видим, работата на Майкълсън и Морли е отнела четири дни през юни 1887г. Направили 36 завъртания на интерферометъра, който осигурявал 22 метра светлинен път. Бил будеща уважение машина, но онзи, който Милър използвал, предоставял 64 метра светлинен път. Освен това направил около 6000 завъртания на интерферометъра, през няколко различни периода в рамките на годината... и в действителност успял да измери скоростта на етерното течение - нещо от типа на 10 км в секунда, изчислил дори оста на посоката на течението.

Едно от постиженията на собствената ми работа при препрочитането на съвременната астрофизика е откритието, че има огромен брой конвенционални астрофизични вектори в космоса - нещо, което наричат интергалактичен вятър, или интер-звездна среда - какво е това, ако не самият етер? Тъмната материя е просто грешка в мисленето. Казват, че в космоса няма нищо, което да обясни гравитационните аномалии, които наблюдават... защото изтриха етера, като динамична гравитационна сила. Така че им се налага да постулират всякакви видове екзотични неща. Става много езотерично, модерната физика е много езотерична... сетете се за Айнщайновите "гравитационни кладенци", различните "време-пространствени измерения", както и в известна степен квантовото обвързване. Някак си, науката вече е изгубила стабилната опора на краката в земята, няма го стабилното усещане, както беше при старите концепции с космичния етер.




[ДеМео]: Нека започнем малко по-организирано. Вече говорих за някои от тези неща. Следващия въпрос: Какво е етерът? - за онези, които не знаят.

Това е средата, в която се разпространяват светлинните вълни. В ранните дни на науката, в изследванията от 1600-те и 1700-те години, се е разбирало, че светлината е имала вълнови функции, че може да се интерферират светлинни лъчи, можело е да се демонстрира рефракцията, по същия начин като със звуковите и водните вълни. Водните вълни, разбира се, изискват наличието на вода - вълните се движат напред, но водата седи малко или много на едно място. Със звуковите вълни е същото нещо - звуковите вълни се предават по въздуха, но самият въздух не се премества. Въздухът е нужна среда, знаем това, защото когато създадем вакум, звукът изчезва, не можем да предаваме звук без въздуха. Но вакумът може да предава етер, всъщност, етерът се движи малко по-лесно във вакум, без въздухът да пречи.

Етерът е бил считан за необходимост в ранните дни на науката, дори още преди Нютон.

Етерът е повсеместна/вездесъща среда, запълваща цялото пространство, пронизваща материята, позволяваща светлината да преминава през въздуха, стъклото, кристалите, прозрачната материя. Етерът трябва да преминава през тези материи. Някои електромагнитни вълни могат да преминават право през твърдата материя - днес знаем това. Така че каквато и да е средата, която провежда електромагнитните вълни, тя също трябва да пронизва всяка материя. Затова етерът, като концепция, има съвременни потвърждения.

Опитвам се да разсея впечатлението, че етерът е някаква архаична концепция от преди стотици години. Напротив - етерът е нещо, към което е насочен съвременен интерес.

Не използвам думата етер, изписана на английски като "aether", защото чувствам, че това изписване поставя термина в архаична категория. Освен това етер без а, като "ether" е терминът, който старите изследователи са използвали в края на 1800-те години и началото на 1900-те. Това са били основно американски учени, които са правели тези изследвания, но през последните 50 години това започна да се променя.




[ДеМео]: Добре... вече говорих малко за това. Отразяване, рефракция и интерференция и тн., светлината проявява много характеристики и поведения, които говорят за нейната вълнова природа, поради което светлината изисква среда, в която да съществува.

Особено фотонните теории за светлината, които я представят като сбор от частици (фотони) са доста проблемни, в книгата си говоря повече за това, отколкото ще говоря тук сега. Например експериментите с двойна цепка, направени с ниско ниво на интензивност на лъча... казват, че това е доказателство, че определено измерване светлина и квантово-вероятностен път и тн... А всъщност има много директни обяснения за този феномен от гледна точка на етера. Работата е, че самите детектори са малки, индивидуални постановки, следователно са налице малки разминавания в границите на малките детектори в подредбите и те "пукат като пуканки" на база постоянния интензитет на светлинните вълни, дори въпреки това, че интензитетът е на много ниско ниво. Нямам слайдове, които да ви покажа сега, но имам картинки в книгата си.

Едно от нещата, които съм заключил по този въпрос, още преди 30-40 години, е че има добри експериментални доказателства за етера... но те са били сразени по политически начин. Този политически разгром на доказателствата е дошъл чрез постъпките на Лоурънс и Айнщайн, Фицджералд, някои от старите изследователи... всичко това заслужава съжаление. Някои доста неетични неща са се случили, например това, че работата на Дейтън Милър е била изтрита от научната история.

Едно от нещата, върху които ще се спрем, е това, че съвременната теория - теорията на Айнщайн, "Големият взрив"... както и "черните дупки", "тъмната материя" и тн... всичко това зависи от постоянната скорост на светлината (което не е вярно, че е постоянна), върху това че пространството е напълно празно, напълно лишено от каквато и да е енергийна среда (което също не е вярно). Точно затова казвам, че съвременната теория ще се срути, ако космичният етер бъде приет.




Защо етер? II:
Според съвременните аномални изследвания "празното пространство" в действителност е богат на енергия субстрат или Взаимосвързваща среда или континуум

[ДеМео]: Сред съвременните концепции, теорията на ДеБрогли (DeBroglie) се докосва до етера, нарича го "море от неотринота". Предполага се, че така наречените неутринота се създават чрез радиоактивен разпад и могат да преминават през материята с лекота, без да си взаимодействат с нея, защото... им липсват каквито и да е електромагнитни характеристики и масата им е почти нулева... затова могат да се стрелкат през материята, без да взаимодействат, и затова е почти невъзможно да бъдат намерени. Но остава отвореният въпрос - Какво се е случило с всичките неутринота, създадени още от началото на времето? Би трябвало роят им да расте всяка секунда, все повече и повече от тях. Тук има логически пропуск, въпрос без отговор, който никой в неутриновата теория не адресира. ОСВЕН ако не приемат теорията за Големия взрив, който дава начална точка на цялото Сътворение.

Трябва да ви разкажа една забавна история. Когато бях в Канзаския университет, Арно Пензиас (Arno Allan Penzias) дойде да изнесе лекция в отдела по физика. Той е съоткривател на 3-градусовата Келвинова радиация от черно тяло (реликтовото излъчване, бел.прев), която съществува в открития космос и той и екипът му получиха Нобелова награда за този труд. Та, той изнесе лекцията си в залата по физика в Канзаския университет, а аз седях горе на задния ред, дипломиран студент, и някой от аудиторията попита, "Д-р Пензиас, какво е съществувало преди Големия взрив?". Той започна да потрива брадичката си с ръка и започна да ходи замислено напред-назад като котаракът Феликс и накрая отвърна, "Ами и ние помислихме върху това, вкарахме го в компютрите си и го пуснахме наобратно, така да се каже и заключихме... че преди Големия взрив пространството, времето, материята и енергията не са съществували". И настана мъртва тишина. Толкова продължителна тишина, че аз си помислих, че това е шега и избухнах в смях, голям коремен смях... а цялата зала започна да шумти и да шушука "А, ама кой е това?", и тогава се скрих и потънах в стола си...

Но това е мисленето им. Затова цялата тази теория вече не стъпва по земята, няма опора. Всичко това е малко или много абсурдно. Има все пак астрономи, като Фред Хойл (Fred Hoyle), който говори за един безкраен космос, че няма начало и няма край и въпреки че това дори ни зашеметява, ако си го помислим... съществуването ни става много жалко, представя съществуването ни като само прашинка от времето. Гледаме вселената с телескопите си и тн. - прекрасни телескопи! - виждаме онези обекти, които говорят за гигантско движение, за потоци и за завихряния, за вряща динамика, сещаме се за буреносен облак заради издуването и развиването на вселената...

Нещата имат такава форма, именно защото вселената представлява облак, който се движи през съпротивляваща се среда. И в открития космос може да се видят подобни неща - обект, който се движи и оставя следа след себе си? Издуващи се облаци от газообразна материя? Добре де, а коя е тази съпротивляваща се среда, която им позволява да се раздуват на талази? Кое е това, което придава на тези неща вид, какъвто сме свикнали да наблюдаваме в буркан със зехтин и вода? Раздрусвате такъв един буркан, снимате го и се виждат неща, които наподобяват изображенията от телескопа Хъбъл.

Бележка от преводача: Робърт Басано - Истината за телескопа Хъбъл

Така че средата си е там, проста са й дадени други имена.

Ханс Алфен (Hans Alfven) говори за космическа плазма, това доста се доближава до етера;
Бърнаби (Bernabei) работи върху теорията си за вятър от тъмна материя;
Путов (Puthoff) теоретизира върху вакуума на нулевата точка (zero point vacuum) и говори за флуктуации;
Вилхелм Райх (Wilchelm Reich) говори за континуум от оргонна енергия;
Джорджио Пикарди (Piccardi) - космическа динамична енергия. Една прекрасна малко книга - "Химическата основа на медицинската климатология" (Chemical Basis of Medical Climatology) - Пикарди е бил професор по химия в университета на Флоренция и открил всякакви видове химически реакции в лабораторията, които демонстрирали периодичности и феномени, които били обвързани с космически фактори (примерно слънчеви петна, слънчеви изригвания) и също така - обвързани със спиралното движение на Земята, обикаляйки около Слънцето (когато Земята обикаля около Слънцето в кръг, и когато Слънцето също се движи през космоса, то тогава Земята описва кръгово движение с централна ос, което означава спирала, бел.прев). Пикарди се движел с цяла група учени, които постоянно го следвали. Всичките тези хора били потиснати и заглушени от американските групи, с които били свързани.
Хералд Бър (Burr) - теоретизира върху електродинамично поле, поредният забравен учен;
Франк Браун (Brown) - биолог от Удс Хол, теоретизира върху екзогенния биологичен часовников механизъм, тъй като открил сидерални дневни шаблони в поведението на растенията и животните;

Бележка от преводача: Морска биологична лаборатория, основана през 1888г в Удс Хол, Масачузец, интернационален образователен и изследователски център по биологични науки и технологии, свързани с околната среда. Частна, нестопанска институция, филиал на Чикагския университет.
[url.http://astronomy.uconn.edu/defs/sidereal.html]Сидериално време и слънчево време[/url] - Всяка една звезда на небосвода пресича небето 4 минути по-рано от Слънцето всеки ден. С други думи, денят според звездите е с 4 минути по-къс от деня според Слънцето.

След това са психичните експерименти, които се извършват (така наречените PSI/ESP) - психокинеза, намерение... Това са много интересни фактори, които, според моето мнение, се нуждаят от среда. Мисля, че можем да говорим, че етерът е потенциален кандидат за феномените, свързани с тези неща;

И самата космология с другите й имена - "междузвездна среда", "неутринен вятър"... имам цял списък с такива, ще споменем някои от тях по-нататък.




Промяната на етерните концепции

[ДеМео]: Промяната на етерните концепции е важно да се проследи, за да разберем какво се случи с етерната теория в края на 1800-те и началото на 1900-те, ЗАЩО беше отхвърлена.

Връщаме се още при ранните елини и Аристотел. Той представя етера като въздуха, който дишали боговете (в сравнение с обикновения въздух, който дишаме ние с вас). С времето обаче това стъпва по-здраво на земята;
Галилео е говорил за това, че природата се мърда, етерът има динамично движение. Говорил е, че етерът е гравитационен и че участва в движението и в реда на цялата небеса, планетите и тн. Божествеността е била без значение за електродинамиката, развита от Галилео. Това е различно от онова, което направил Нютон;
Младият Нютон е вярвал в етера, има негово писмо от 1679г, написано до Робърт Бойл (Boyle), неговият съвременен колега. Давам съдържанието на това писмо в апендикса на книгата си, защото е много важен извор - показва, че младият Нютон е имал много добро схващане за космическия етер, открито е говорил за него и за това как е влияел върху светлината и тн.;
По-късно, старият Нютон се отървава от етера, в известна степен. Казва, че етерът е статичен, не се движи, прикован е. Отказал се е от гравитационните му функции. Тогава се появява неговия закон за движението - че нищо не се движи, докато нещо не го накара да се движи. Това със сигурност е вярно, но, когато говорим за произхода на движението във вселената - откъде е дошло цялото движение във вселената? Дали всичко винаги е било там и винаги се е движело? Като игра на билиард ли е, където всичко се движи нанякъде, сблъсква се и се отбутва и добавя движението си към следващото нещо, оттам ли идва движението и не може да се разисква? Ами за Нютон е било Бог - казал е, че Бог е привел всичко в движение и след това е излязъл във ваканция. Оттогава насам билиардните топки продължават да се блъскат и тук се намираме днес. Това е доста механистична гледна точка, но ви давам цитатите от изворите му така, както са написани в неговата книга "Оптика". По никой начин не омаловажавам Нютон, искам да кажа, уравненията му ВСЕ ОЩЕ работят! Работят! И точно те ни помогнаха да изсреляме ракети в космоса и да се приземим на Марс и къде ли не... така че... Но точно по този въпрос, мисля, че е пропуснал целта.

След това стигаме до Майкълсън-Морли (Michelson-Morley-Miller) - всички търсиси един статичен етер, на база идеите и описанията на Нютон! Тази идея за статичен етер останала с науката чак до 1900-те години, но имало и хора, които изразили възражения на това. Говорело се е, че етерът може би е имал някаква субстанция, така че когато Земята се движи през повърхността на етера, тази субстанция някак си се задържа за Земята, както когато пуснете голямо лагерно топче в буркан с мед - то потъва някак бавно и скоростта на етерното движение непосредствено до топчето е по-бавно от движението на етера по-далече от повърхността му. Или както в тръбата - когато изпомпвате вода през тръба, скоростта на водата близо до стените от вътрешността на тръбата ще е по-бавна от скоростта на водата в центъра. По същия начин е имало спорове, дали като се приближаваш повече до повърхността на Земята скоростта на етера не се намаля. Тази идея - нарича се Теория за провлачения етер (Entrained Ether Theory) - НЕ Е била възприета от ранните експериментатори с етера. Те я обмисляли, но като цяло всички търсели един статичен етер. Различията в очакванията били доста знаменателни. После ще се задълбоча в това...;

Райх, Пикарди, Бър: Много хора говорили за космическа енергия, която се движела и влияела върху светлината, но хора като Райх и тн. разширили нещата, като заговорили за химия, биология, климата, хората, живота... не говорели само за физика. Като се замисли човек, след като етерът съществува, това какво идва да каже за еволюцията? За произхода на видовете? Тези въпроси ни канят да се вгледаме в химичните и биологичните реакции - това би трябвало да се очаква от всеки космически етер. Така че, когато започваме да говорим за характеристиките на етера и за онези, които може да са правили изследвания, с цел да открият нещо такова в биологичните науки, това не би трябвало моментално да възбужда скептицизъм... въпреки че това най-често е случаят. Всъщност, като ке замислим, откритията в тези полета добавят към валидността на концепцията за един космически етер. Прави го по-... истинско за нас, в качеството ни на живи същества;

Бележка от преводача: Едно такова изследване е например Електрокултурата и генната експресия.

За Айнщайн пространството било празно, етерът не съществувал или бил абстрактен... по един несъществуващ начин на едно нищо...




[ДеМео]: Ето графинчо представяне на Нютоновия статичен етер, това което наричал "абсолютно пространство". Етерът е там и е среда за светлинните вълни... но това е всичко. Земята лети през него, с висока скорост, и следователно по периферията на Земята бихме очаквали много висока скорост, дори и на по-ниска височина, и бихме очаквали етерът да преминава право през Земята... защото не взаимодейства с нищо, така че Земята се стрелка през него. И следователно имаме по-висока скорост на етерния вятър. Очакванията били, нещо като 2000 до 3000 км в секунда етерен вятър да бъде засечен до времето, когато изследователите почнат работа с интерферометъра на Майкълсън. Това е било доминиращата теория - Нютоновия статичен етер - през цялото време, дори средата на 1800-те години, когато авангардните учени Физю, Фуко, Фреснел и после британските учени Стоукс и Келвин започнали да говорят за етера в едни по-осезаеми форми... Мисля, че Келвин говореше за етера като за усукани въжета, които пораждали определени феномени... Стоукс казва, че етерът бил като вода, придържаща се към корпуса на кораб, който е облепен с миди и ракообразни. Така, докато корабът плава по водата, налепите по дъното му сграбчват водата, образуват завихряния и я носят със себе си. Той самият бил скептичен, че някой въобще може да засече/отрие етера, защото ,както казва, щял да бъде еднакъв навсякъде около нас и да се движи с нас, тоест въобще не притежава скорост. Дори Лоурънс е участвал в тези дебати и дискусии, преди да измисли своите теории, вървящи против етера (които също работят).




[ДеМео]: Теорията за статичния етер също така се нуждае от механизъм, който да задвижва нещата. При тази теория статичният етер е проводима среда, за провеждане на светлинните вълни... но не обяснява движението на планетите и звездите в космоса. Това ни заклещтва във въпроса, "Кое е оригиналното движение?", движението което поставя нещата в настоящото им положение. И разглеждайки движението във вселената... то в действителност е доста структурирано, въобще не прилича на някакви билярдни топки, блъскащи се наоколо - имаме спирални галактики, имаме планети, орбитиращи една около друга, имаме всякакви неща, които говорят за една ОРГАНИЗИРАНА вселена, а не произволна и хаотична. Ако беше произволна и хаотична, ние сега щяхме да живеем като микроби на естероиди... При теорията за "Големия взрив" често се казва, че ако Големият взрив беше истина, щеше да е нещо подобно на огромна експлозия и огън в книжарска печатница, където правят книги и след като пожарникарите изгасят огъня и пушекът се разнесе, изведнъж и спонтанно да се окаже, че събитието е подредило на пода пълен комплект на Енциклопедия Британика.

Е, аз съм толкова стар, че някои от вас може да кажат "Какво е това енциклопедия?"... За тези от вас ще кажа, че е все едно в сървърното отделение на централния офис на Националната агенция по отбраната да избухне пожар и взривът да сглоби най-мощния и най-бързия супер компютър по средата на стаята.

Говорим за ентропия. И за нарушаването на ентропията при факта на тази реорганизация. Така че ТРЯБВА да има нещо, което да противостои на силите на ентропията. Да реорганизира вселената отново, за да роди всичко това, което виждаме, на живота, който е, така да кажем, най-висшето ниво на не-ентропия.




[ДеМео]: Ето представяне на провлачен етер. Можете да гледате това по два начина. Етерът се движи бързо на големите височини и по-бавно близо до морското равнище. Това може да се случи поради движението на Земята ПРЕЗ етера, тъй като според теорията той е статичен, и така стигаме до статичен, но провлачен етер.

Или може да се разглежда така, все едно движението на Земята и движението на етера са скачени. Един вид, че движението на етера бута нещата в своята посока - има малко субстанция и привежда материята в движение. Етерът се движи и Земята плава - както казва Райх, плават като топки в океана, който се движи от течението. В този случай скоростта на етера по повърхността на Земята  ще е относително ниска. Като един вид остатъчна скорост.

Всичко, което разглежда етера така, сякаш има някакво материално качество, ще предположи по-бавната скорост като нещо присъщо на природата му.




[ДеМео]: Това е моето представяне, основано основно върху работата на Милър. Милър показва, че съществува такъв етерен поток нагоре - от областта на Южния полюс до областта на Северния полюс... до Северната еклиптика всъщност. Малките хиксчета са интерферометричните устройства. Схемата показва как с една конфигурация етерът ще бъде засечен с голяма скорост, а в друга конфигурация, където Земята ще представлява блокиращо тяло... в такъв случай етерът не може да мине през Земята, ще трябва да мине около нея, в противен случай силите на триене няма да го позволят... Така че на едно място се засича ниска етерна скорост, по-висока етерна скорост на други места. Това е една малка мистерия за хората, които все още се придържат към старата теория за статичен и нематериален етер (която се корени в Нютоновите идеи).

Всички тези идеи и дискусии са били до голяма степен изтрити и заличени от модерното мислене.

23
Johnson & Johnson са оказвали натиск над лекари да предписват опиати: в повратно решение съд постанови рекордна глоба

27 август 2019



Източник: OFFNews.bg

Рекордна глоба за Johnson & Johnson постанови съдия в Оклахома в понеделник, предават световните агенции. Американската холдингова компания за производство на лекарства и др. с над 250 дъщерни дружества в цял свят ще трябва да плати над $572 милиона, защото е оказвала натиск над лекари да предписват болкоуспокояващи лекарства, които водят до пристрастяване, като е омаловажавала риска. Действията - според щатски прокурори - са довели до разрастването на кризата с опиати в САЩ, наричана и "епидемия". През последните близо две десетилетия (1999-2017) тя е довела до смъртта на близо 400 хил. души, посегнали към свръхдоза.

572 -те милиона трябва да послужат за справяне с проблема.

Веднага след обявяването на решението от съдия Тад Балкман, наричано "повратно" от "Джонсън и Джонсън" обявиха, че ще обжалват.

Съдебното решение е първото от хилядите заведени дела срещу производители на лекарства, водещи до пристрастяване, и техни дистрибутори.

По-рано тази година Оклахома постигна споразумение с други два производителя на лекарства, които ще платят съответно 270 млн. и 85 млн. долара, оставяйки "Джонсън и Джонсън" сама пред съда.

В съдебния иск щатът Оклахома настоя, че години наред компанията е провеждала агресивна рекламна кампания, с която е преувеличила ефективността от болкоуспокоителните и е омаловажила риска от пристрастяване.

Вестник „Вашингтон пост“ съобщи, че над 40 щати се готвят за подобни съдебни дела.



Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света

24
Тя си въздейства и се усвоява нормално. Това е акумулатор - не генератор.

Същото е като с влажността на въздуха - постоянно ти въздейства и постоянно я усвояваш. Само че не очаквай, че ще си намокриш дрехите без някакъв акумулатор на влага (като се затвориш в найлонов плик например), освен ако не си в тропическа джунгла.

И, както е при влажността на въздуха, населението в пустинните региони използват влаго-акумулиране навсякъде в архитектурата и бита си. Същото правят и народите в "студените пустини" - навсякъде, където влажността на въздуха е проблем.

Точно както оргонната наситеност в индустриалните и гъстонаселените зони е проблем.

П.П.
"Контрол над ума - Контрол над света" е последната важна книга. Когато приключа с нея, планирам да има малко раздвижване, след което ще се отдам на научно-техническите книги. Двете книги на ДеМео се намират именно в тази опашка и със сигурност ще ги стартирам успоредно с останалите :)

25
Глава 28

ХААРП


На 11 август, 1987г, патент U.S. с номер 4,686,605 бил издаден на името на д-р Бернард Дж. Истлунд (Bernard J. Eastlund). Вестник "Ню Йорк Таймс" от 15 август 1987г казва, че д-р Истлунд е "физик и експерт по разработването на петролни полета, консултант на фирма Атлантик Ричфийлд Ойл Къмпани (ARCO, Atlantic Richfield Oil Company)... Г-н Истлунд приписал патентните права на корпорация APTI, Inc., дъщерна фирма на Атлантик Ричфийлд в Лос Анджелис".

Патентът казва, че технологията е способна да:

"Причини... тотално смущение на комуникациите над много голяма част от Земята... смущавайки не само наземните комуникации, но също и въздушните комуникации и морските комуникации (и повърхностни и подповърхностни)... да унищожава, отблъсква или обърква ракети или летателни апарати... да променя климата... като променя поглъщането на слънчевата радиация... Концентрациите на озона, азота, и тн. могат да бъдат изкуствено завишени..."

В една оценка на откритията на д-р Истлунд, направена по Национално публично радио (National Public Radio) един месец по-късно, било докладвано, че "Д-р Истлунд твърди, че новото му изобретение може да се използва за променяне на климата чрез преориентиране на поведението на много високите ветрове. Изобретението използва наземен източник на захранване, за да създава електромагнитни радио вълни и да ги фокусира много високо в атмосферата. Д-р Истлунд казва, че изобретението може да направлява ветровете, но може да се използва и за смущение на комуникациите навсякъде по света и може би, най-значителното, може да се използва, за да се унищожи или да се отрази една ракетна атака". Отрочето на Истлундовото въображение е, всъщност, един Теслов увеличаващ трансмитер и две препратки от самия патент се отнасят до технологията на Тесла.

Истлунд бил интервюиран по радио шоуто и казал, "Аз, лично, не се радвам, че патентът беше публикуван публично. Този точно патент първоначално беше засекретен от Патентното бюро. Но, доколкото разбирам, Патентното бюро не пази в тайна основна, фундаментална информация, и точно така са възприели този патент. Специфичното обсъждане за военни приложения е тайна - и това е уместно. Те това искаха да правят". [1]

Първото очевидно приложение на технологията от патент 4,686,605 е ХААРП, Високочестотната Активна Аурорна Изследователска Програма (HAARP, High-frequency Active Auroral Research Program), провеждана от Министерство на отбраната, Лабораторията на военновъздушните сили "Филипс" (Phillips Laboratory) и Офиса на флотските изследвания (Office of Naval Research). Въпреки че военните са отрекли, че патентът се отнася до ХААРП, отговорите на Истлунд разобличават тази очевидна лъжа.

ХААРП е огромно електромагнитно излъчващо съоръжение, намиращо се в Гакона, Аляска, на мястото на една изоставена зад-хоризонтова радарна инсталация. Покривайки 232 декара, комплексът се състои от 360 високочестотни антенни кули, насочени към небето. Цената на проекта е между $25 милиона и $30 милиона. Официалното описание на проекта е "голямо арктическо съоръжение за горно-атмосферни и слънчево-земни изследвания".

Ето един цитат от патента на Истлунд:

"В последните няколко години бяха положени значителни усилия, за да се проумеят и обяснят феномените, свързани с коланите от прихванати електрони и йони и да се изследват възможните начини да се контролират и използват тези феномени за полезни цели. Наприер, в края на 1950-те и началото на 1960-те години и САЩ и СССР взривиха серия ядрени устройства от различна сила, за да генерират големи количества заредени частици на различни височини, например 2000 км или повече..."

"Това може да породи объркване или интерференция със или пълно смущение на насочващите системи, използвани дори от най-софистицираните летателни апарати или ракети. Способността множество електромагнитни вълни на променящи се честоти да се употребяват и да се излъчват над широки области от Земята, и да се променят по желание и по произволен начин, осигурява уникалната способност да се извършват вмешателства във всички видове комуникации, земни, морски, и/или въздушни, по едно и също време. Заради уникалното взаиморазположение на използваеми източници на гориво на мястото, където се пресичат желаните силови линии по Земната повърхност, такива широкомащабни и пълни комуникационни вмешателства могат да се постигнат в сравнително кратък период от време... По този начин, изобретението осигурява възможността в Земната атмосфера, на стратегически локации, да се влагат безпрецедентни количества енергия и да се поддържа нивото на инжектираната мощност, особено ако се използва произволно пулсиране, по един много по-прецизен и по-добре контролиран начин, отколкото до сега е постигано от това поле на науката, най-вече от детонирането на ядрени устройства с различни размери и на различни височини... Освен това, като се знаят предварително честотите на различни електромагнитни лъчи, използвани в практиката на това изобретение, възможно е не само да се извърши вмешателство в комуникацията та трета страна, но и операторът да се възползва от един или повече такива лъчи, за да се поддържа една комуникационна мрежа, дори когато останалите световни комуникации са прекъснати. Казано по друг начин, онова, което се използва, за да се смутят комуникациите на другите, запознатият с това изобретение в същото време може да го използва като комуникационна мрежа. В допълнение, веднъж след като собствената комуникационна мрежа е установена, далечно достигащите ефекти от изобретението може да се използват, за да се получават сигнали за комуникациите на другите с разузнавателна цел..."

"Това изобретение има феноменално разнообразие от възможни последствия и потенциални бъдещи развития. Както бе намекнато по-рано, може да се получи унищожение, отразяване или объркване на самолети и ракети, особено когато се използват релативистични частици. Също, големи региони от атмосферата може да бъдат повдигнати на неочаквано голяма височина, така че ракетите да срещнат неочаквани и непланирани сили на триене с последващо от това унищожение или отразяване на същите. Промяната на климата е възможна, например, като се промени горния атмосферен вятър, като се конструират едно или повече пера от атмосферни частици, които ще действат като леща или фокусиращо устройство. Също както бе намекнато по-рано, може да се случи молекулярна модификация на атмосферата, така че да се постигнат положителни атмосферни ефекти. Освен промяна на действителната молекулярна композиция на даден атмосферен регион, може да се избере точно определена молекула или молекули за завишено присъствие. Например, концентрациите на озона, азота, и тн. в атмосферата може изкуствено да се завишат. По подобен начин, подсилавнето на околната среда може да се постигне, като се причини химическото разпадане на определени химически тела, като например въглероден диоксид, въглероден моноксид, азотни оксиди, и подобните..."

Достатъчно интересно е, че може би едно по-пълно описание за това какво може да прави електромагнитната излъчваща установка ХААРП е дадено преди много години от вестник "Ню Йорк Таймс", издание 8 декември 1915г. Статията освен това е цитирана в патента на Истлунд.

"Никола Тесла", започва статията, "изобретателят, е подал патентно искане за основната част на машина, възможностите от която поставят под изпитание въображението на лаика и обещават да се мерят с гръмовержеца Тор, който мятал мълнии от небето, за да накаже онези, дръзнали да разгневят боговете... Достатъчно е да се каже, че изобретението ще мине през космоса с 480 км в секунда, безпилотен кораб без двигателна система или крила, пратен чрез електричество до всяка желата точка по земното кълбо на разрушителна мисия, ако разрушението е онова, което манипулаторът му желае да постигне".

"Не е време", каза д-р Тесла вчера, "да се впускаме в подробностите на това нещо. Основава се на принцип, който означава велики неща за мира; може да се използва и за велики неща във войната. Но повтарям, сега не е време да се говорят такива неща".

"Напълно практически постижимо е да се предава електрическа енергия без кабели и да се произвеждат унищожителни ефекти от разстояние. Аз вече съм конструирал безжичен предавател, който прави това възможно, и съм го описал в техническите си публикации, сред които се позовавам на моя патент с номер 1,119,732, наскоро връчен. С трансмитер от такъв вид за нас става възможно да проектираме електрическа енергия от всякакво количество на всякакво разстояние и да го прилагаме за неизброим брой цели, както във война, така и в мир. Чрез повсеместното усвояване на тази система ще бъдат реализирани идеалните условия за поддържането на закона и мира, защото тогава енергията, нужна за налагането на правдата и справедливостта, ще бъде продуктивна, но и потенциална и по всяко време ще е достъпна, за нападение или защита. Предаваната енергия не е нужно да бъде разрушителна, защото, ако се направи така, че разстоянието да зависи от нея, тогава оттеглянето й или наличието й ще доведе до същите резултати, които сега се постигат с употребата на оръжия".

Друга статия, която е цитирана в патента, също е от Ню Йорк Таймс, този път от 22 септември 1940г. Следното е извадка:

"Никола Тесла, един от наистина великите изобретатели, който празнува своя 84-ти рожден ден на 10 юли, казва на автора, че е готов да разкрие на правителството на САЩ тайната на своята "телесила" (или "телефорс","teleforce", бел.прев) с която, казва той, моторите на самолетите ще бъдат стапяни на разстояние 400 км, така че около тази държава да има една невидима Китайска защитна стена..."

"Телесилата", казва той, се основава на изцяло нов принцип, въплътен в изобретенията му, касаещи предаването на електрическа енергия от разстояние, за което е получил редица основни патенти. Този нов тип сила, казва г-н Тесла, ще оперира чрез лъч с диаметър една стомилионна част от квадратен сантиметър и ще може да се генерира от специална инсталация, която няма да струва повече от $2 милиона и ще отнеме само 3 месеца, за да се построи".

"Лъчът, казва той, включва четири нови изобретения, две от които вече са изпробвани. Едно от тези е метод и апарат за поизвеждане на лъчи "и други проявления на енергията" в свободния въздух, елиминиращи нуждата от висок вакуум; второто е метод и процес за произвеждане на "много голяма електрическа сила"; третото е метод за усилване на тази сила; и четвъртото е нов метод за произвеждане на "огромна електрическа отблъскваща сила". Това ще да е проекторът, или пушката, на системата. Волтажът за изстрелване на лъча към целта му, според изобретателя, ще съдържа потенциал от 50 000 000 волта".

"С този огромен волтаж, казва той, микроскопичните електрически частици на материята ще бъдат прихванаи и употребени за целта на отбранителното разрушение. Той добавя, че е работил върху това изобретение много години и наскоро е направил редица подобрения върху него".

Тесла очевидно говори за технологията, използвана в ХААРП.

Въпреки че проектът не е засекретен, това може да е уловка, защото много от функциите, на които е способна ХААРП, не са споменати в това кратко описание. Намерението на Министерството на отбраната е ние да вярваме, че ХААРП е тестова установка за йоносферни изследвания, докато други, които са критични към проекта, посочват, че установката е способна на тази функция и още много други. Едно от очевидните, незаявени приложения на ХААРП е да бъде оръжейна система на Стратегическата отбранителна инициатива (Strategic Defense Initiative), по прякор "Междузвездни войни". Друга употреба на технологията, потвърдена в много свидетелства, включително оригиналния патент на Истлунд за тази технология, е климатичен контрол. А друга нейна способност е контролът над ума.

През ноември 1987г била разкрита информация за друг аурорно-стимулиращ проект (стимулиращ сияние, бел.прев), който също изважда наяве прикривани способности на ХААРП. В списание Хартланд (Heartland) се казва, "Най-мощният радио сигнал в областта Феърбанкс (Fairbanks) не е насочен към аудитория слушатели във вътрешността на Аляска. Станцията "Китайски горещи извори" (China Hot Springs station) на правителството на САЩ е озаглавена "Установка за Високомощностно Аурорно Стимулиране" (High Power Auroral Stimulation Facility). UCLA (Калифорнийски университет, Лос Анджелис) оперира инсталацията, привличайки изследователи от цялата страна. Един от основните проекти включва екип, воден от Антъни Фераро (Anthony Ferraro) от Пенския държавен университет (Penn State University) със съдействието на университета на Аляска, Геофизичен институт".

Според списание Хартланд, през октомври 1987г, екипът на Фераро "успешно изпробвал теория, според която нагряването на йоносферата прави възможно генерирането и провеждането на екстремно нискочестотни (или ELF) радио вълни... Изпробваната тук техника включва облъчването с високочестотна вълна с мощност един милион вата в йоносферата чрез много тесен лъч, при което успешно се произвеждат 80 милиона вата мощност. "Когато този лъч огрее в йоносферата, той повишава температурата на региона с 50%", казва Фераро".

"Лъчът нагрява голямо петно с формата на палачинка, дебело 10 км и 19 км в диаметър, в йоносферата, на височина 64 до 96 км над земята... Когато температурата на йоносферата се повиши, електрическият ток, произведен от електрически заредените частици в йоносферата се променя и може да бъде регулиран чрез настройване на трансмитера на ON и OFF. Като ефект, тази процедура създава радио антена в йоносферата, която излъчва радио вълна, която се връща обратно до земята. Вълните са с екстремно ниска честота (ELF)". [2]

Пример за вида на щетите, на които ХААРП е способна, идва от изцяло друг проект, една радарна инсталация на на военновъздушните сили, която влиза в операция през 1979г. Разположена на нос Код (Cape Cod), трансмитерът "Пейв Поус" ("Pave Paws" transmitter) излъчва на 1/1000-на от електромагнитнитата енергия на ХААРП, но ефектите от него все пак са смъртоносни.

Бележка от преводача: PAVE PAWS (Precision Acquisition Vehicle Entry Phased Array Warning System) - Масивна фазова предупредителна система за прецизно засичане на превозни средства - е сложна радарна установка и компютърна система от Студената война, разработена през 1980г за "засичане и охарактеризиране на изстреляна балистична ракетна атака срещу САЩ".

В рамките на две години жените, живеещи в близкия град, започнаха да развиват левкимия с 23% по-висока степен от щатската норма и различни други форми на рак с 69% по-често от другите жени в Масачузец. [3]

Може би най-важната възможна употреба на ХААРП, особено в контекста на тази книга, е контрола над ума и смущението, въпреки че тази способнос тестествено никога не се разисква в официалната литература. ХААРП предава на същите честоти като тези на човешкия мозък и може да бъде настроена за специфични приложения върху цели популации. Технологията може и евентуално да се използва за проектирането на думи и изображения директно в умовете на цели населения.

ХААРП беше активирана през 1997г, въпреки че се казва, че няма да бъде напълно онлайн до 2002г.


Бележки:
1. New York Times, August 15, 1987; "All Things Considered," National
Public Radio, September 6, 1987
2. Heartland, the Fairbanks, Alaska, Daily News Miner, November 29,
1987
3. Begich, Jr., Nick. "Ionospheric Interference—Another Pandora's Box?
Nexus magazine, October/November 1994


26

Мария Деви Кристос: Украински майндконтрол култ?




Експериментите на Делгадо с електрическо стимулиране на мозъка и свиването и разширяването на зениците на тези маймуни.
Долу: Разширение на лявата зеница и свиване на дясната зеница чрез стимулация (електро) на хипоталамуса.

27
Глава 27

Кълвач


Има дори още по-страхопочтителни употреби на новата порода електромагника. Сега средствата за повлияване и контролиране на цели населения е в ръцете на управляващия елит. През 1972г д-р Гордън Дж. Ф. МакДоналд (Gordon J. F. McDonald) свидетелства пред Домашния подкомитет на океаните и международната околна среда (House Subcommittee on Oceans and International Environment) относно въпроса с използването на електромагнитни оръжия за контрол над ума и умствен разрив. МакДоналд заявява, "Основното схващане беше да се създаде, между електрически заредената йоносфера в по-високата част на атмосферата и проводящите слоеве на повърхността на Земята, тази неутрална кухина, да се създадат вълни, електрически вълни, които щяха да са настроени на честотата на мозъчните вълни... около десет цикъла в секунда... можете да произведете промени в поведенческите шаблони или в реакциите".

В края на 1970-те дойде ерата на елетромагнитните оръжия и доказателството за това може да е резкият спад на озоновите нива, докладвани международно. На 2 февруари 1987г, телевизионното шоу на PBSTV "НОВА" (NOVA) обяви, че над Антарктида е открита дупка в озоновия слой. Според коментатора на НОВА, "Антарктика - най-студеното място на Земята. Тук е била засечена мистериозна промяна в един жизненоважен елемент в атмосферата. Невидимият слой на височина 25 километра действа като слънцезащитен крем около Земята - единствената ни защита от Слънцето".

"Учените предупреждават, че изчерпването на озона" може да предизвика "големи ефекти върху човешкото здраве, включително: повече случаи на рак на кожата, катаракти и депресии на имунната система. ЗАгубите на озон ще повлияят на климата, ще навредят на растежа на растенията и ще обезпокоят хранителната верига".

Причината за изчерпването на озона, според мейнстрийм медиите, било освобождаването на хлорофлуоровъглеродни (CFC) газове в атмосферата като видовете, използвани в хладилниците, разтворителите, климатиците и топлинната изолация, но през септември 1987г от списание "Омни" (Omni magazine) може да са предложили една следа към истинския извършител.

Според списанието, "Една неопределена група учени, работещи за Британското Антарктическо проучване (British Antarctic Survey), се натъкнали на озоновата дупка. Джоузеф Фарман (Joseph Farman), водач на групата... забелязал рязък спад в озон-колоната всеки септември и октомври, започвайки от 1977г..."

Тези дати за рязкото изчерпване на озоновите нива бяха потвърдени до броя на оклахомския вестник "Съндей Оклахоман" (Sunday Oklahoman) от 16 февруари 1986г, където се казва: "Злокобното нещо около озоновия спад е резкият начин, по който се развива. До около 1977г нямаше индикации да се е променял с някакви значителни количества от края 1950-те. Но наистина е излазъл извън всякакви норми през последните няколко години".

"Вашингтон Пост" (Washington Post) от 29 юли 1987г цитира Робърт Уотсън (Robert Watson), работник в НАСА, казвайки, че до скоро учените се били "притеснявали, че промяна от 5% в озоновите нива през следващото столетие може да е вредно. Вместо 5%, ние гледаме 50% само за 10 години... Това беше абсолютно неочаквано; то привлече вниманието ни".

Три месеца по-късно "Вашингтон Пост" докладва спад в озоновите нива до 97% на някои места над Антарктида, спадове на озона над САЩ и носеща се озонова дупка, която премина над Източните Щати. Отбелязани бяха изблици на "слънчев ретинит" или изгорели от слънцето очи в Източните Щати, както и 83% увеличение на случаите на рак на кожата в САЩ. [1]

Какво е причинило докладваните ненадейни спадове на озоновите нива? Въпреки че в мейнстрийм пресата почти няма и догадка за това, има силни индикации - включително точен съвпад във времето с откриването на озоновите дупки - че това е заради електромагнитното бомбардиране на атмосферата.

Съветците отдавна са заинтересувани от работата на Никола Тесла и на 4 юли 1976г този интерес се отплатил. Съветците изстреляли седем Теслови увеличаващи трансмитери, намиращи се в Чернобил, излъчващи 10 херца енергия в йоносферата и създаващи енергична стояща вълна, която се простирала от Чили до Аляска. В същото време, три съветски сателита координирали тази радиация на горната атмосфера. Тези сигнали били засечени по целия свят и били познати като "Руския кълвач" ("Russian Woodpecker") заради пукащата интерференция, която създавали по радио приемниците (звук като на чукащ кълвач, бел.прев). [2]

Бележка от преводача: Ерик Долард има дългогодишен и скъпоструващ проект по репликиране на Тесловия увеличаващ трансмитер. На (тазгодишната) Конференция ESTC 2019 Ерик представи завършената си успешна реплика, в умален, точно мащабиран размер 20:1. На ТОЗИ ЛИНК можете да си закупите презентацията за около $50 и да намерите общо 10 минути безплатни извадки от материала. Вероятно за съжаление на някои читатели, не правя планове да отразявам това в Библиотеката на сайта поради практически ограничения на възможностите ми да представям всичко.

Описвайки ефектите от Тесловия увеличаващ трансмитер, подполковник Томас Биърден (Thomas Bearden), в своя лекция на един симпозиум на Асоциацията по психотроника в САЩ (U.S. Psychotronics Association) през 1981г, казва, "Тесла открил, че може да постигне стоящи вълни... в земята (стопеното ядро на земята), или, просто да ги установи през скалите - телуричната активност в скалите би придала активност на тези вълни и човек би добил повече потенциална енергия в онези вълни, отколокто е вложил. Той нарекъл тази концепция увеличаващ трансмитер".

Бележка от преводача: Извадки от трудовете на Томас Биърден може да откриете тук и тук.

Биърден казва за Тесловите транситери, "Те преминават през всичко. Правите следното - установявате стояща вълна през земята и стопеното ядро на земята започва да изхранва тази вълна (сега говорим за идеята на Тесла). Когато имате тази стояща вълна, сте установили един триод. Напривили сте това, че стопеното ядро на земята захранва с енергията и все едно вашият сигнал - който вие слагате там - прави подход към мрежата на един триод... След това променяте честотата. Ако промените честотата в едната посока (започнете да я дефазирате) изхвърляте енергията горе в атмосферата отвъд точката от другата страна на земята, в която се факусирахте. Започвате да йонизирате въздуха, можете да промените климатичните шаблони на времето (ветрове и тн.) - ожете да промените всичко това - ако я изхвърлите постепенно, наистина постепенно - ще направите огромни промени в климата. Това е велика климатична машина. Ако я изхвърлите остро, няма да получите такова малко йонизиране. Ще получите присветвания и огнени топки (плазма), които ще завалят на повърхността на земята... можете да предизвикате гигантски климатични промени над цели региони, като си играете с това нещо напред-назад".

Климатични промени и повече.

Според доклад на Интернационална обединена преса (United Press International) от 22 декември 1977г, "бяха докладвани серия от мистериозни атмосферни експлозии по брега на Ню Джърси миналата нощ за трети път този месец... Полицията казва, че експлозиите са предхождани от серия буботения. На 2 декември имало два подобни инцидента, но Федералната авиационна администрация (Federal Aviation Administration), Цивилния аеронавтски борд (Civil Aeronautics Board) и Комисията за ядрено регулиране (Nuclear Regulatory Commission) не бяха способни да предложат обяснение за взривовете".

В изследователски документ, озаглавен "Глобално магнитно военно дело" (Global Magnetic Warfare), д-р Андрижа Пухарич (Andrija Puharich) отдава други ефекти на руските Кълвачи. Пухарич констатира, че руснаците могат да отприщят контролирани земетресения, използвайки тази технология, и че, "ОТ многото големи земетресения през 1976г, има едно, което изисква специално внимание - онова от 28 юли 1976г в Тангшан, Китай". Тангшан беше опустошен с 650 000 души загинали.

Почти година по-късно "Ню Йорк Таймс" от 5 юни 1977г разказва за любопитни предварителни събития преди Тангшанското земетресение, споменавайки, че "точно преди първият трус в 3:42 сутринта небето се осветило "като ден". Многонюансните светлини, основно в бяло и червено, били видени в радиус от 320 км. Листата на много дървета били изгорени на въглен и зеленчуковите засаждения били изпепелени от едната си страна, като от огнена топка".



Бележка от преводача: Тангшанското земетресение от 1976г, познато като Великото Тангшанско земетресение е "природно" бедствие от 7.6 по Рихтер, което удря региона на Тангшан, Хебей, Народна Република Китай на 28 юли 1976г в 3:42 часа сутринта. За минути град Тангшан, индустриален град с приблизително 1 милион жители, престава да съществува. 85% от сградите в града се срутват или са неизползваеми, всички служби престават да функционират и повечето магистрали и железопътни мостове са срутени или сериозно повредени. Поне 242 000 души умират (някои източници казват три пъти повече), което прави това третото (или може би второто) най-смъртоносно земетресение в познатата история.

Пернишкото земетресение (2012) е поредица от сеизмични трусове, които започват на 22 май 2012 г. в 03:00:33 UTC+3.
Първият и най-силен трус е с епицентър на границата на землищата на селата Мещица и Витановци, на 5 km северозападно от центъра на град Перник. Началните информации са за земетресение с магнитуд 5,8 – 6,0, но по-късно тези стойности са коригирани от Геологическия топографски институт на САЩ и Европейския сеизмологичен център на 5,6.
След първия трус хората в София и Перник излизат по улиците. В Перник една част от хората се опитват да избягат от града с автомобилите си.

Според немски учени от института по геофизика в Потсдам, се наблюдава пряка връзка между земетресенията в Пернишко и случващите се по същото време земетресения в Северна Италия. Според тях трусовете са били по дължината на една и съща граница между Африканската и Евразийската земни тектонски плочи.

Българските учени от БАН отричат каквато и да е връзка между двете земетресения.

Коментар от сайта Dnes.bg:
Някой от района на Перник няма ли да даде малко подробности, относно силната ярка светлина минути преди голямото земетресение и наличието на военни нон-стоп около епицентъра ?







През 1978г д-р Робърт Бек (Robert Beck) докладва върху ELF- полетата (Екстремно Нискочестотна Електромагнитна радиация, бел.прев) във връзка с измененията в настроението на канадците. Бек и друг изследовател, Уилям Бис (William Bise), забелязали промени в поведението и в шаблона на мозъчните вълни на хората от Техоокеанския Северозапад, отдавайки ги на руските Кълвачови излъчвания.

През 1984г, Томас Биърден дава друга лекция, озаглавена "Съветската климатична война над Северна Америка" (Soviet Weather Warfare Over North America). Биърден отбелязва съществуването на климатични шаблони и облачни формации в Северна Америка откакто руските Кълвачи са въведени в експлоатация. Тези, твърди той, били белег от Тесловия увеличаващ трансмитер. Един облачен шаблон, който Биърден споменава, е "гигантският радиал", приличащ на японския символ на "изгряващото слънце", с лъчи, излизащи от централен кръг.

Биърден говори повече за способностите на руските Кълвачи, технологията ползвала електромагнитни вълни от чист потенциал: "Чрез интерферирането на два лъча от такива скаларни вълни на разстояние се създава скаларен интерферометър. Чрез бавно въртене на трансмитера, цялата далечна интерференция се зонира - и надиганията и спадовете - могат да също да се движат с това. Тази схема след това позволява прихващането и преместавнето на високи облачни маси, директна манипулация на зони с високо и ниско налягане, отклоняване на големите ветрови потоци и надлежен съветски контрол над климатичните шаблони на Северна Америка". [3]

До 1970-те американците се борели да постигнат равенство с руснаците в тази нова технология. Загрижени за напредъка на руската технология, през 1970-те американците стартирали Проект "Нилско синьо" (Project Nile Blue), по-късно наименуван "Климатична динамика" (Climate Dynamics).

Както се твърди, като част от тайния Съветско-Американски Пакт за полярно затопляне (Polar warming pact), американците започнали да излъчват техните собствени ELF сигнали на 30 херца. Твърди се, че сигналите, излъчвани на 30 херца, са далеч по-малко опасни от съветските 10 херцови сигнали, за които се спекулира, че предизвикват отслабена имунна система, има тефекти върху настроението и когнитивния процес и увеличават податливостта на редица заболявания, някои от които са новоизработени в лаборатории. Според новинарския бюлетин на P.A.C.E. (не успях да открия какво е това, бел.прев), "ELF полетата обикновено се разпространяват вертикално на земята, създавайки "стоящи вълни", които по принцип отиват надолу до ядрото на Земята и нагоре до различните слоеве на биосферата. Като ултравиолетовите си фотонни противоположности от слънцето, те могат да преразпределят енергия и инерция в [атмосферната] топосфера чрез кумолна конвекция (cumulus convection)".

"Предлага се идеята, че ELF-индуцираните заряди в йонно-електрическите ефекти смущават шаблоните на електрическия ток и електрическите полета на полевата мрежа на атмосферата, поле, чието съществуване се създава от "класическата" теория за гръмотевичната буря. Знае се, че микрофизиката на повърхностното ниво на атмосферата и на другите слоеве е зависима от атмосферното електрическо състояние". [4]

Бележка от преводача: Повече за влиянието на електрическото състояние на атмосферата върху растежа и развитието на всички живи организми, и по-специално върху генната експресия на растителните и животинските видове, можете да намерите в "Електрокултура и генна експресия".

Една история във вестник "Ню Йорк Таймс" от 6 декември 1980г намеква за американските ELF излъчвания: "Учени в Антарктика вярват, че вероятно са създали сияние (аурора, бел.прев) над Квебек. Сиянието трябва да се е получило в резултат от проведен експеримент... за намеса в магнитните силови линии на земното магнитно поле, които се простират от Антарктика до Канада. Електроните, оформящи земеобгръщащия радиационен колан, по принцип се прихващат в пътища, които вървят спирално около магнитните силови линии и обръщат посоката си, когато наближат земята в двата края на магнитната арка. Ако тези техни пътища бъдат смутени от радио вълни, те не успяват да обърнат посоката си и се гмуркат в атмосферата".

"Когато се излъчат специфични радио честоти, всичките им ефекти (които може да включват душ от електрони, смущения в земния магнетизъм и смущения в радио-отразителните слоеве на горната атмосфера) би следвало да осцилират с темпо, съвпадащо с това на излъчвания сигнал". [5]

Вестник "Вашингтон Таймс" от 4 февруари 1986г отбелязва съществуването на ELF-генератори, разположени в Норвегия и Аляска и казва, че учените в Аляска "манипулират и оркестрират появата на сияния, като излъчват мощни радио вълни от земята към небето. Скорошните тестове също показват също, че свързан феномен, полярният електроджет, "река от електричество, течаща през горната атмосфера", може да има практическо приложение". [6]

В същото време са били издадени и очевидни прикриващи истории, като например един доклад във "Вашингтон Пост", който казва, че "Екип изследователи от четири университета открили, че мощни радио вълни, генерирани от навигационни маяци на земята, предизвикват "електронен дъжд", който вали в горната атмосфера на Земята от радиационните колани на Ван Алън на хиляди километри навън в космоса". [7]

Когато сателитът Гинга (Ginga), или Галактика, бил изстрелян от японците през февруари 1987г, това било описано като мисия за засичане на рентгенови излъчвания от звездите. Но, какъвто често е случаят в космическите изследвания, той е имал друга цел: да засича радиация от тестовете на китайски и руски подземни ядрени оръжия. Едно от притесненията на японците било, че атмосферните течения може да носят радиационни изтичания от Централна Азия директно през въздушния поток на Япония.

През юни Гинга засича масивен изблик на гама лъчи и, като се свързват са НАСА, японците били информирани, че вероятния тизточник на радиацията е руският сателит Космос 1900, който по предположения се ползвал за океански наблюдения. По-нататъшното тестване потвърдило, че радиацията идва от Космос 1900. [8]

Този руски сателит и други били използвани в програма, изпълнявана от Сергей Королев (Sergei Korolev), "бащата" на Спутник, в радиоактивното "осеменяване" на горните атмосферни колани на Ван Алън. САтелити, носещи ядрени реактори, изстрелвали импулси електромагнитна енергия в йоносферата. Целта на Космос 1900 била, да създаде електромагнитно "огледало" за отразяване на ELF-лъчите с руски произход.

На 1 октомври 1996г заместник министъра на руското Външно министерство Григори Карасин (Grigory Karasin) при посещение в Токио обявява, че Русия ще участва с Япония в създаването на съвместна система за ракетна отбрана. Борис Елцин по-рано бил предложил съвместна отбранителна система на американците. Цялостния план бил, всъщност, трипартитна отбранителна система, насочена към контриране на китайската цаплаха. [9]

Има много любопитни феномени, случващи се в света днес, които навеждат на мисълта, че напреднали електронни оръжя като обсъжданите по-горе са функционални в момента. Като пример, през 1985г редица специалисти по палежите, разследващи големия брой горски пожари, които се случвали в Калифорния, стигнали до заключението, че пожарите били започнали високо в дърветата. По времето на пожарите нямало доклади за светкавици. Възможно ли е това да е било пример за тестване на космически-разположено въоръжение в стил Междузвездни войни? [10]

Бележка от преводача: Повече за тази инициатива на кабала можете да прочетете в Заветът на Фон Браун - показанията на Карол Розин. (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=276.0)


Бележки:
1. Washington Post, March 10, 1987 and October 28, 1987; Washington Times, September 15, 1987
2. Anonymous, "Electromagnetic Weapons in the Australian Outback," Archipelago, reprinted in Leading Edge number 98; P.A.C.E. (Planetary Association for Clean Energy) Newsletter, March 1980; Thomas, William. "Target: Ozone! The Military Maestros' Secret Plan to Pluck the Earth's Ionosphere Like a HAARP," Paranoia magazine, fall, 1995
3. Smith, Jerry. HAARP: Ultimate Weapon of the Conspiracy, (1997: AUP, Kempton, Illinois.
4. P.A.C.E. Newsletter, March 1986
5. New York Times, December 16, 1980
6. Washington Times, February 4, 1986
7. Washington Post, December 7, 1987
8. Anonymous, "Electromagnetic Weapons in the Australian Outback," Archipelago, reprinted in Leading Edge number 98
9. Anonymous, "Electromagnetic Weapons"
10. Forest, Waves. "Space-Age Snowjob", Now What #3


28
--- Писмото, което следва, беше пратено до чуждо консулство в Хюстън, Тексас, на 4 декември 1995г:

"До когото може да се отнася:

С това писмо моля за политическо убежище от вашето правителство като американска гражданка и жертва на контрол над ума, извършван, по предположение, от ЦРУ. Предприемам такива драстични мерки, защото се страхувам за живота и безопасността си и защото съм изчерпал всички законови и други средства, които са ми достъпни. Не съм получавала никакво съдействие от президента на САЩ, ФБР, ЦРУ, министъра на правосъдието, конгресмена ми, и много други. Фактът, че тази технология съществува и че се използва срещу частни граждани и невинни хора като мен, никой на каквато и да е отговорна позиция в правителството не би потвърдил".

"Надявам се, че това е приемливо условие за политическо убежище. Ако е нужно, готова съм да се откажа от гражданството си и да се обявя за нямаща гражданство като средство за постигането на тази цел. Това е внимателно обмислено от мен решение и съм запозната с всички последствия, които може да произтекат. По принцип това не е решение, което бих направила с лекота, но предвид обстоятелствата, вероятно това е единственото, което би удължило живота ми или би могло да ми даде каквото и да е качество на живот".

"Бих искал да предоставя хронология, излагайки събитията, довели до това решение.

Като студент в университета прекарах една година в чужбина във Франция и Германия и в Париж. Срещнах една дипломирана в Германия студентка, за когото по-късно се омъжих. В крайна сметка се върнахме в Германия, кадето да живеем, след като приключим ученията си в САЩ (аз направих своето В.А. (нямам представа какво е, бел.прев), а той доби след-дипломна степен по международен бизнес). Няколко години по-късно се разведохме в Мюнхен, Германия. Тогава се дипломирах и станах учителка, и живях почти десет години в онова, което беше Западен Берлин, Германия. Нямаше нищо необикновено в живота ми до годината 1983. По онова време бях съ-преподавателка в един парапсихологически курс в Комуналната колежанска система (Community College system) в Западен Берлин. Един приятел посещаваше този клас и доведе свой гост. Гостът, който ще нарека К. Л. ("C. L.") и аз станахме приятели по-късно. Чрез тези хора завързах още няколко нови запознанства и дали тези хора са случайни или не, или централни фигури в онова, което се разигра по-късно, е нещо, за което мога само да спекулирам. Но от всичко това започна да изпъква определен шаблон".

"Един от хората, с които случайно се запознах, беше Пеги Улси (Peggy Woolsey), която беше работила като секретарка на Ричард Хелмс (Richard Helms), бившия директор на ЦРУ в Иран (Той беше там по време на преврата). Пеги често ми разказваше за живота си в Иран. Веднъж когато бях в нейния апартамент и пиех питие, открих поне два сантиметра утайка на дъното на чашата си. Коментирах това и ми беше казано, че причината е в "берлинската вода". Друг път отидох в Източен Берлин в колата й с дипломатически номера и изпитах странно настроение на параноя, почти сякаш халюцинирах. Помня, че Пеги ме попита къде беше руското посолство. Спомням си, че си помислих, "Откъде да знам?" Всъщност, по онова време бях толкова наивна, че не бях осъзнала, че има руско посолство в Западен Берлин. Бях преминавала границата преди това най-вече за да ходя на опера или театър или за да си купувам книги (евтини издания на класики от германската литература). Имах впечатлението, че се случва нещо странно. Точно в онова време три пъти ми се случи, на три различни места, хора с които се бях запознала да ми говорят, докато спя. В тези случаи се будех изведнъж в съня си и виждах какво се случваше. Отидох до американското консулство и казах имена. След това бях тормозена от мъж с бяла кола, който шофираше около апартамента ми и когато беше в близост ме шокираше с някакъв вид електрическо поле. Той беше много дързък. Понякога откривах, че тялото ми пулсира по време на сън, особено в основата на гръбнака ми, но цялото ми тяло също вибрираше и виждах примигващи светлини на стената ми. Трябваше да ходя до американското консулство няколко пъти, но те не вярваха на онова, което казвах и грубо казваха: Кой би се интересувал от теб - нямаш важни политически или военни контакти. В крайна сметка реших да се върна в САЩ, без да знам, че ме очакваше един жив ад, невероятно изтезаване, насилие и експерименти с мен".

"В ретроспекция, единственото заключение, което звучи смислено, е че вероятно съм разобличила операция на ЦРУ. След това бях класифицирана като "отписана" или похарчима като човешко същество. Поради някакво злощастно решение бях предопределена за постоянно следене, нечовешки метод на електронно лишаване от свобода чрез вътремозъчна микровълнова индукция на гласове. Това е един от няколко садистични подхода, които използваха, за да унищожат живота ми. Така вече от 13 години не познавам момент на усамотение или мир. Целият ми живот ми бе откраднат. Апартаментът ми за тях е клетка с опитно зайче".

"Онова, което се опитаха да направят с много груба, простовата човешка наеса (да не кажа престъпна и неморална), заедно с електронна технолога, която е тотално непозната на обществеността, беше да установят някакви изкуствени контролиращи агенти (или "дресьори"/хендлъри), използващи гласът и емоционалните отговори на индивиди, които разпознавам, и чрез тях да "контролират" поведението ми чрез положителни и отрицателни поощрявания. Това не бяха "гласове", които ми говорят на живо, а представляваха цял каталог реакции, които се активираха в мозъка ми чрез някакви средства. Например, ако направех нещо, което те не харесваха, те използваха гласовите характеристики на К. как паче или стене, изразявайки отчаяние. Така същата тази експресия се пускаше отново и отново, като смях в консерва, като по телевизионна програма с програмно ръкопляскане. Чувах същата емоционална фраза да тече отново и отново, над пет пъти в един ден, колкото и абсурдно да изглежда. Когато осъзнаха, че няма да ми сложат капаци на очите или да ме измамят да си мисля, че това беше истински човек (а те естествено селектираха гласовете на бивши любовници), не се опитваха да проектират тази хитрост, а вместо това започнаха да ме тормозят с гласовете. Често ме прекъсваха в това, което правех, до степен по веднъж в минута през целия ден. Друг път беше веднъж на всеки четири минути. Други пъти, всеки път когато вземех решение, когато си извеждах заключение от нещо или следвах инструкции, това се одобряваше. Това означаваше, че тези свине командваха поведението и мисленето ми. Това достига степен на фанатична абсурдност от тяхна страна. И това все още продължава дори и докато пиша това. Те постоянно се опитват да усилват и да задържат намясто отвратителната си "програма".

"Ето някои приери: Чрез бизнес контакт се случи да се запозная със "С." и всеки път, когато се срещах с нея, това беше подсилено с еуфоия. Това не можех да го проумея. Мислех си, защо приятелствата ми с "В.", "Е. Ж." или другите не са така одобрявани. Не виждах смисъла, защото "С." не беше сложна личност, но беше топлосърдечна фризьорка с ирански произход. По-късно открих, че при шаха, С. беше омъжена за съдия, с връзки по високите места, криел хора в дома си и тя трябвало да избяга, когато арестували мъжа й".

"Мисля, че едно от нещата, които планираха да използват, беше да захвана връзки с определени индивиди, в които са се прицелили. Те трескаво се опитваха да ме накарат да възстановя контакта си с чужд кражданин, за който се предполагаше, че има връзки в разузнаването. Отказах, но те не спряха да ме тормозят. Опитваха се да изградят цяла мрежа от асоциативни неща с негови характеристики в главата ми, за да може постоянно да го държат в мислите ми, което беше екстремно противно. Затова често добивах впечатлението, че постоянно си имах работа с хора, които се намират под интелектуалното ми ниво, невежи провинциалисти, които трескаво бързаха да изпробват високотехнологичната си екипировка върху коя да е предопределена жертва. Иронията от цялата тази болка и страдание е, че същите неща можеха да се постигнат чрез много конвенционални и всекидневни методи. Но тази високотехнологична техника се използваше от много различни от мен индивиди, като самият този факт ме оставяше с чувство на омърсеност, което ме доведе до усещането, че съм загубила или убила духовността си, изтънчеността си, достойнството и интимността си като жена, идеализма си, радостта си от живота, сексуалността си, чувствата си за свобода, комфортната си зона, тоест всичко, което някога беше съществена част от живота ми".

"Садизмът им не знае граници. Те разговарят с теб и държат да знаеш, че те наблюдават, докато си в тоалетната например".

"Не е нежно да споменавам, че опитах самоубийство, но в гората бях спряна от друг моторист".

"Бих била повече от щастлива да разкрия цялата им програма за контролиране на ума, но сега няма достатъчно време".

"Това, което се случи, за да затвърди взимането на решението да потърся убежище, е откритието ми, че има други жертви, върху които се ползва същата или подобна технология и започнах да се свързвам с тях по интернет и да споделям с тях информация и плановете си да говоря пред хората и да се организирам. Успях също и да повиша и разширя техническото си знание и се срещнах с жертви на проекта "Монарх" на ЦРУ и МК-Ултра".

Бележка от преводача: Повече за програмирането Монарх е достъпно от Фриц Шпрингмаер.

"Тогава започнах да имам остри сърцебиения, започнаха да облъчват с микровълново лъчение и щитовидната ми жлеза, така че да започне да пулсира. Будех се с поле, насочено директно към стомаха и червата ми (гениталната стимулация по време на сън вече беше отживелица за мен), от което ме болеше диафрагмата. Когато покривах щитовидната си жлеза с ръце, за да я предпазя, по-късно имах болки в ръцете, сходни с артрит. Преди два дни се събудих с болка в лявата ми подмишница и в двата лимфни възела при слабините. Опасявам се, че ме "премахват". Един от депрограматорите и най-начетения човек относно кодовете, техниките и тактиките на ЦРУ изведнъж бе диагностициран с терминален рак, която явно се бил появил от нищото".

"Страхувам се за безопасността си. Стигала съм до екстремни мерки, за да се защитя - опитвала съм да изградя импровизирани Фарадееви кафези, да спя на пода в банята, да се увивам в мед, алуминий, и звъненето е ужасно - особено програмата, която се включва по време на REM съня ми. А снощи за първи път всъщност използваха някаква техника, която повдигна тялото ми извън галваницираните алуминиеви щитове, които бях поставила. Буквално бях блъсната назад. След това се опитах да напиша това писмо вкъщи, но електрическата ми пишеща машина не сработваше - когато се опитвах да натисна клавиш "n", например, се получаваше "g".

"Със сигурност ще оценя бързото обръщане на внимание от ваша страна на този спешен въпрос.

Искрено,
К. П. Остин (C. P. Austin), Тексас" [7]


--- В отворено писмо, озаглавено "Съвременно изтезаване/експериментиране върху хора" (Modern Human Experimentation/Torture) Дейв Бейдър (Dave Bader) описва как е бил жертва на онова, което вярва, че е майндконтрол:

"От почти три години вече съм несъзнаващ субект в болезнен и нечовешки проект по манипулиране на ума, бе зда имам никаква идея как да се боря с това, защото е невидимо и, през първата година, отвъд разбирането ми. След като кандидатствах за ниво на секретен достъп във връзка с работата си като LAN администратор (администратор на локална мрежа, IT специалист, бел.прев) на фирма, работеща по договор с Министреството на отбраната [на САЩ] (фирмата е Titan Research and Technology), бях умствено нападнат от непознати за мен членове на това правителство. Нямам представа каква е целта на това изтезание, в него няма въобще никакъв смисъл, освен да ме побърка и да загубя всяка вяра в ближния си и в нашето т.нар. демократично общество..."

"Живият ми кошмар започна в средата на януари 1993г около шест месеца, след като подадох искане за ниво на секретен достъп за работата ми във фирма, работеща по договор с държавната отбрана, в Нортридж, Калифорния и по-малко от месец след голяма дентална процедура, извършена от зъболекар, при когото ме прати компанията (д-р Пастърнак (Pasternak). Един ден през януари 1993г започнах да чувам гласове, говорещи в съзнанието ми (въпреки че отначало не бях наясно откъде идват) и чувах много висок звуков тон в ушите си, като много висока честота радио вълна, която пулсираше. Не мога да си спомня точната дата и време, защото беше най-травмиращото преживяване, което съм имал през живота си и в онзи момент грижата ми не беше да запомням времена и дати. Гласовете бяха достатъчно високи, за да звучат така, сякаш е друг човек в стаята с мен. Отначало вярвах, че някой се е бъзикал със стереото ми или е сложил говорители в стените ми. Това се оказа невярно, когато излязох на разходка, за да избягам и продължих да чувам гласовете. Доказах го като си запуших ушите, звукът идва от центъра на главата ми. Когато научих това, почувствах всичко от уплах до почти психоза заради постоянните им нападения и заради съзнанието ми, което отказва да приеме неприемливата истина..."

"Със забързаното течение на дните/седмиците/месеците/годините заради травматичния стрес, аз все пак потърсих отговор, като си направих рентгенова снимка на главата (подозирах, че в мен е имплантирано някакво устройство, защото бях ри зъболекар за изваждане на зъб точно преди нападенията). Също така предната вечер шофирах, връщайки се от Ван Нуйс (Van Nuys) [Калифорния], (сурово измъчван от гласовете) и спрях на светофар, когато погледнах колата до мен, мъжът в нея си беше вдигнал главата нагоре и сочеше с пръст едно място на врата си, по-късно това се оказа точното място, където беше чуждото тяло в мен. Кой беше това, никога няма да разбера. Получих рентгеновата снимка от доктор на свободна практика под предлог, че съм почувствал болка в гърлото и исках да видя дали всичко е наред. Рентгеновата снимка показа малък метален обект под челюстта ми, точно под мястото, на което беше изваден зъбът ми. Попитах доктора, дали може случайно да е изпаднало там по време на процедурата, той отвърна, че е почти невъзможно, защото се намираше под челюстта в меката тъкан на врата ми и е било нужно да се разпробие през костта на челюстта ми. Тогава изплюх камъчето и му казах истината, като глупаво си мислех, че ще ме разбере и че ще бъде на моя страна с доказателството, което току що намерихме. Помолих го да ме насочи към някой, който да го премахне и си записах час за един доктор уши-нос-гърло (първият уши-нос-гърло, при който съм ходил през живота си), но свободно практикуващият доктор силно препоръча първо да се срещна с психиатър. Уверих го, че зная правилния курс на действие за решаването на проблема ми. Отидох до уши-нос-гърлото и той ми направо едно бутафорно изследване, след това попита какво искъм. Казах, че искам металният предмет, показан на рентгеновите снимки, да бъде премахнат. Той отвърна, че било като да се търси игла в копа сено и че не бива да се премахва. Протестирах и казах, че ще подпиша документ (за снемане на отговорност от доктора, бел. прев). Той отговори, че не би го направил без разрешениеот психиатър (очевидно двамата доктори са разговаряли). Отидох на психиатър и му разказах за ситуацията си, той отвърна както се очакваше, каза ми, че страдам от умствено заболяване и може да ми предложи скъпото си време и медикаменти, но че няма да подпише нищо свързано с премахването на чуждото тяло в мен. Отидох при друг уши-нос-гърло и си направих още рентгенови снимки, показващи същото нещо, но този път не споменах нищо за ситуацията си и се придържах към историята за болки в гърлото. Той ме прати на компютърно томографско сканиране, направих го и финалната му преценка беше, че щяло да бъде като да търсиш игла в копа сено и не искаше да го направи. Оттогава се преместих във Вашингтон и си сменях работата (опитвайки да избягам). Ходил съм при още двама доктори и получих същите резултати".

"Гласовете започнаха меко, като че обявяваха присъствието си (мисля, че беше петък). Говореха ми така, сякаш бяха приятели, но отбягваха всички въпроси за това кои са и как го правеха. Това беше влудяващо, но в същото време не можех да си представя, че ще продължи повече от някоолко дни, като някакъв вид шега. Понеделник дойде след уикенд, който можеше да запълни цяла книга (те разиграха всеки страх, който можех да измисля, за да си обясня съществуването им, като стая за изтезания, където се сбъдват всичките ти кошмари). В онзи момент им говорех гласно, защото очаквах ,че те ми говорят посредством нещо (може би бяха окабелили всички места, на които ходя, и имаха говорители навсякъде. Това беше много по-приемливо за съзнанието ми от факта, че собственият ми ум е окабелен)".

Бейдър описва други подробности относно мъчението си, и казва, "Най-забележимият ефект върху живота ми е, че ме превърнаха в алкохолик, за да се справям с психологическата болка и за да заспивам (те не спираха, когато решавах, че трябва да си лягам, нито пък спираха и докато спях). Събуждаха ме на интервали от два часа, което правеше истинският сън невъзможен. Това лишаване от сън ме остави в едно зомбирано състояние и бях по-неспособен да се справям със звуковите им атаки..."

"След няколко седмици те станаха агресивни, в смисъл, че не се преструваха, че са ми приятели и използваха тона и силата на обичайно синтезираните си гласове като оръжие. Събуждах се при пронизителния крясък от гласа на жена психопатка, изговаряща високо тонални безсмислици. Фоновият шум значително влошава ефектите от електронно/вербалната им атака, например, ако съм близо до машини, които вият или жужат, гласовете им са непоносими. От друга страна, ако съм в пълна тишина, е също толкова зле, защото гласовете имат електронно звучене, от което можеш да се поболееш и си сигурен, че идва от между ушите ти. На практика, всеки буден миг е нещо болезнено, с което трябва да се справяш по един или друг начин..."

"През най-агресивния период гласовете бяха синтезирани да звучат като "чудовища", ниски и с ултра-висока тоналност, от което тъпанчетата ми започваха да пулсират. Онова, което казваха, бяха или болезнени безсмислици (повторение на думи или изречения: "Аз съм в ума ти, Аз съм в ума ти, Аз съм в ума ти", синтезиран мъжки глас, който се въртеше в кръг, като запис в безкраен кръговрат). Целта изглежда беше, да ме отслабят психически, което се получаваше, но също така ме вкарваше в бесен гняв, без да има с кого да се конфронтирам. Можете ли да си представите, колко е влудяващо да бъдеш ментално измъчван, без да има начин да отвърнеш?..."

"Гласовете не са пределът на моето изтезание. През втората година на електронния ми тормоз аз бях електричесши шокиран, имах неволеви движения на крайниците (мускулите в лявата ми ръка конвулсират) и много болезнено налягане в главата ми, не като главоболие, а чувство, че главата ти тъкмо ще експлодира, както и гъделичкащо чувство в ушите ми, обикновено когато се опитвам да заспя или в ключови моменти. Техниките им и смисълът на времето, в което ги прилагат, не са ми известни, напрежението в главата ми почти винаги се появява, когато шофирам (изглежда е в ключови моменти), а шоковете обикновено се случват, когато се опитвам да се отпусна или да спя, или когато си мисля за присъствието им, те искат аз да ги игнорирам и ме наказват, когато не го правя".

"Един нормален ден за мен се състои в това, да се събудя от присъствието им... Това започва с бавно напяване на простотии лишени от смисъл. Докато вляза под душа (страховито място, защото звукът на водата усилва техните гласове по отвратителен начин) съзнанието ми, все още полу-заспало, понякога ги имитира, мънкам си същото, което те казват. Сега е по-неизострено сутрин, не е като сутрешния терор, под който ме поставяха през първата година, което ме кара да си мисля, че са им наложили някакви ограничения, или може би просто не искат да умра от сърдечен удар все още... Шофирам до работа и измъчват ума ми повече и повече с напредването на деня... Става по-зле след работа, когато се опитвам да се отпусна, те говорят по-бързо, понякога ме вкарват в бяс. Често, когато отклонявам вниманието си гледайки телевизия или по друг начин, казвам пълно или частично изречение, което очевидно не произлиза от мен, което ми говори, че те могат да манипулират частта от мозъка ми, свързана с речта..."

"Зная, че много от нещата до сега звучат напълно параноично (трябва да се намирате в това положение, за да разберете). Всъщност, това е най-плиткото надзъртане в живота ми през последните две години и половина..."

"Заключенията ми: Нямам никаква идея за това, дали се знае или се приемат екстремностите на положението ми, отвращава ме само като си помисля за това. Без значение от мен лично, моля ви да обмислите представената тук информация. Може би съм един от малкото, които знаят от личен опит, че това е абсолютен факт, но също така знам и колко е трудно да убедиш един незнаещ човек в невероятен факт. Особено когато е дезинфориран".

"Тази технология е истинска и има много, за което да се безпокоим и има много какво да направим, за да поправим това. С тази технология е възможно несъзнаващите граждани да бъдат подложени на лабораторно експериментиране като с плъхове, както е в моя случай. Но по-важното е, че с нея може в крайна сметка да се контролира цивилизацията, чрез умствено нахлуване или манипулирането по политически, бизнес или други причини. Това, до което се свежда, е пълната загуба на човешките права личното интимно пространство. Джордж Оруел е имал доста добър поглед за бъдещето в "1984". Липсва му технологията, но е право в десетката с Големия Брат. Ако един малък глас проговори за корупцията, го потъпкват или го изкарват като глупак. Дори по-чудовищно от телеекраните (телеекраните действат едновременно като телевизори, камери за наблюдение и микрофони в дистопичния роман на Оруел "1984", бел.прев) е директният достъп до човешкия ум, от раса хора, които все още произвеждат ядрени оръжия и лъжат за престъпления, извършени преди половин век. Моля ви, не позволявайте това да продължава!" [8]


Бележки:
1. Koski, Marrti, Untitled research paper, Stockholm: Mediaecco, 1993
2. Naeslund, Robert. "An Open Letter to the Swedish Prime Minister Regarding Electromagnetic Terror", Stockholm: Mediaecco, 1993. Secret and Suppressed, Jim Keith, ed. (Portland, Oregon: Feral House, 1994)
3. Ibid.
4. Frankfurther Allgemeine Zeitung, November 18, 1985 5. Fratus, David, letter of October 18, 1988, obtained from the Internet, copy in the author's possession
6. Constantine, Alex, letter to the editor, Mondo 2000 magazine, December, 1994
7. Anonymous, text obtained on the Internet
8. Bader, Dave, "Modern Human Experimentation/Torture", text obtained on the Internet


29
Глава 26

Превърнат в жертва


Множество хора твърдят, че са жертва на контрол над ума чрез електромагнитни лъчения, имплантирани мозъчни устройства или други средства. АЗ лично получавам доста писма от този род. Дали тези хора всъщност са жертви на експерименти по майндконтрол, извършвани от правителството? Дали са умствено обезпокоени индивиди, отдавайки дисфункцията си на правителството в ролята на външен причинител? Вярвам, че има примери и за двата случая. В същото време, аз не съм от онзи вид изследователи, доста често срещани по мой опит, които вярват, че всичките такива свидетелства са доказателства за правителствен контрол над ума. Има такова нещо като делюзия и случаите, които твърдят контрол над ума, трябва внимателно да се оценят. В полза на хората, чиито свидетелства за електромагнитен контрол над ума изглеждат нерационални, очевидно е, че хората, които търпят такъв вид тормоз, могат да бъдат докарани до полудяване. Те трябва да получат шанса да бъдат изслушани. Ето някои примери за хора, които достоверно свидетелстват за това, че са жертви на контрол над ума:


--- Марти Коски (Marrti Koski), финландец по националност, живеещ в Канада, в края на 1970-те години започва да получава нерационални умствени съобщения и да преживява цялостен срив в тялото си. Коски пише, "Започнах да губя контрол върху повечето от нормалните си функции и емоции. Беше сякаш някой или нещо можеше да контролира съня ми, чувството ми за мирис и вкус. Храната се редуваше, заповаше да има много кисел или много солен вукс. Сексуалните функции, уринирането, позивните и основният метаболизъм бяха повлияни. Най-накрая, не можех да работя. Заварчик по занаят, развих неспособност да дишам в какъвто и да е въздух, замърсен с въглероден диоксид. Това ме караше обилно да слюнеотделям и да се пеня по устата. До този момент гласовете вече бяха с мен по 24 часа на ден. Говореха ми във всеки един буден час. Позволяваше ми се минимален сън, по около час всеки ден. Ако напуснех апартамента си, моментално ставах много сънлив, а пък вкъщи не можех да спя. Сърцебиенето ми стана нестабилно и най-накрая неконтролируемо".

През декември, 1979г, Коски преживял сърдечен удар и бил приет в университетската болница на университета в Алберта (University of Alberta Hospital) в Едмънд, Канада. Тогава гласът, който тормозел Коски, се идентифицирал, казвайки, че бил говорител на Царската канадска конна полиция (Royal Canadian Mounted Police) и че Коски бил избран да бъде шпионин. Болницата щяла да бъде мястото, където щяло да се проведе част от обучението му. За периода, в който Коски бил хоспитализиран, постоянно бил в комуникация с вътречерепния глас, казвали му да не взима медикаменти и му нареждали къде да ходи и къде да не ходи в болницата.

Като доказателство за твърденията на Коски служи информацията, че докато бил в болницата, бил поставен на странновато "тестване" от докторите, включително електрошок в пениса му. Всеки път, когато се опитвал да заспи, бил ужилван с остри главоболия. Коски може да е бил жертва на онзи вид "депатерниране" ("дешаблонизиране", унищожаване на всичко заучено в живота, Глава 11, бел.прев), което Евен Камерън (Ewen Cameron) разработил преди 30 години в Канада.

След като Коски напуснал болницата, нямало стихване на гласовете в главата му, които започнали да го наричат "Микровълновия човек". Това е издайническа подробност, тъй като ако имплантът му е бил автентичен, именно микровълновата трансмисия ще да е начинът, по който е бил контролиран Коски и няма вероятност да е бил наясно с това, предвид едва лаишките му разбирания за техниките за контрол над ума.

Коски разказва, че му били възлагани безсмислени задачи, които да изпълнява, като например да открие каква е бройката на населението на Торонто, разбито на броя мъже и жени. Коски вярва, че в даден момент в апартамента у бил изпомпан токсичен газ. НАдявайки се да избяга от тормоза си, Коски се върнал във Финландия, но гласовете не спрели. Сега съдържанието на съобщенията се променило, гласовете индентифицирали себе си като идващи от звездата Сириус. ОТново, издайническа подробност (взета от фримасонското знание), която се повтаря отново и отново при жертвите на майндконтрол и смятаните за НЛО контактьори. Коски се върнал в Канада, все още изтезаван от гласове и без да може да спи.

В дома си в Едмънтън, Коски вярва, че бил обгазен и че бил поставен в сложни "психодраматични" експерименти. Като определил, че предполагаемото микровълново бомбардиране било по-занижено на открито, Коски могъл да получи малко сън и известно отслабване на гласовете.

Коски се чуди, "Има ли нещо специално в мен, което да ме прави уникално подходящ за такъв вид атаки или просто "Те" ме преследват? Вярвам, че явно демонстрирам набор от характеристики, които ме правят, както и всеки друг с тези характеристики, вероятен субект на атаки. Необвързан съм. Живея сам. Единственият ми роднина в Канада живее на хиляди километри от мен. Не членувам в никакви братски групи, организации или политически партии. Имам трудност в комуникацията с другите канадци заради това, че лошо говоря английски. Накратко, аз съм идеалната мишена заради ограниченият ми социален кръг и контакти. Вярвам, че времето за подготовка, в моя случай четири години, е проектирано така, че да засили тази изолация, да подтиква "странно" поведение, което още повече да отблъсне евентуалните приятелства и контакти". Това напълно съвпада с логиката на д-р Камерън, който използвал имигранти в собствените си експерименти по контрол над ума в Канада през 1950-те години. [1]


--- Журналистът Едуард Кели (Edward Kelly) работил за алтернативна новинарска агенция в Швеция в средата на 1980-те години. Част от работата му била да разследва пациенти, използвани в медицински експерименти от шведските болници. Кели явно е влязъл в противоречие с правителството, когато се свързал със Socialstyrelsen [Борда на здравеопазването] и други крайници на държавата, опитвайки се да се сдобие със записи за болнични експерименти, като им съобщил какъв вид разследване провежда. В рамките на седмица се докарал до болнично легло с неидентифицирано заболяване, заради което не можел да ходи. Повече от това, имало странни индикации, че заболяването не било с естествен произход. Разпечатки от документи, които били закачени или залепени за стените му, се навили на ролка нагоре или паднали на земята. Когато посетители прекарвали време с Кели, те също се разболявали. Домашната котка, която винаги предпочитала леглото на Кели, вече дори не искала да влезе в спалнята. Кели ил диагностициран с лумбаго, но болестта се влошила. Когато го завели в болницата, бил диагностициран с рак. Той умира на 28 май 1985г в болница "Каролинска" (Karolinska Hospital). [2]


--- Друга индикация, че шведската Тайна полиция (Swedish Secret Police) използва граждани в експерименти по контрол над ума, е това, че има много оплаквания, свързани с тайна база на SAPO (шведската Служба за сигурност, съкращавана SAPO до 1989г, бел.прев) в Тжадергардън (Tjadergarden) в Сурьокер (Soraker) точно до Сундсвал (Sundsvall). Местните жители твърдят, че са преживели вредни ефекти от електромагнитна радиация.

Следното е част от писмо от жителя на Тжардергардън Осиян Андерсън (Ossian Andersson), адресирано до Шведското правителство: " ...заради терора, мъчителното гонение и грубите нарушения на човешките права, на които съм бил подложен през последните осем години, изисквам от правителството да ми позволи да продължа с нормалното си човешко съществуване. Оставен съм напълно без законова защита, докато полицията по сигурността и военните изследователи с играят с мен според прищевките си. От писмата ми ефект няма, институциите бягат от всяка отговорност... Използван съм като опитно зайче за оръжия с ултразвуково, електромагнитно поле от акустичен и смъртно-лъчов тип, и централната ми нервна система е превзета, за да могат да контролират мозъка ми с микроелектронна технология и микрокомпютри... Симптомите на ултразвуковата радиация са главоболия, замаяност, дизориентация и пречки в зрението. Други симптоми са дегенериране на интелигентността с допълнителен ефект върху кръвната циркулация и болка във вътрешностите... Акустичните оръжия не предизвикват наранявания, вместо това предават неясна дезориентация, която може да унищожи всички организирани дейности на даден човек. Тези оръжия действат, като създават хаос в живота на човек... Радиацията пронизва всеки вид материал, който съм използвал за защита. Например, построих корпус с оловна изолация, дебела 2 мм, под който спя нощем, без резултат... Микрочиповете също са част от картинката, откакто узнах, че са способни да контролират целия набор от мозъчните ми активности. Тези микро-устройства ще да са били сложени в мозъка ми без моето знание... Жестоко е да принудиш затворник като мен да страда ден след ден и да му пречиш да спи за повече от час".

Според изследователя Робърт Неслунд (Robert Naeslund), сам самият жертва на майндконтрол, "Тъй като аз самият съм бил в Сурьокер и познавам добре Осиян, мога да потвърдя, че това, което описва, е само малка част от истински плашещата природа на това изтезание. Той сега е на 82 години и достигащият го теро, е напълно вън от хуманитарните норми. Той е сериозно експлоатиран в един унищожителен експеримент по 22 часа денем и нощем, при което на него му е невъзможно да намери дори миг сън; и така продължава, с упорит, брутален интензитет, през последните 20 години. Осиян е преминал също така и черепно радиографско изследване, което потвърждава имплантирането на чужд предмет с мозъчни връзки". [3]


--- През ноември 1986г, двама предполагаеми арабски терориста били съдени в Западен Берлин. Когато обвинението на база досъдебните показания било прочетено пред един от обвиняемите, наречен Саламех (Salameh) във вестникарската статия, той казал, че в момента на показанията си "не бил себе си". Другият обвиняем, Хаси (Hasi), се изправил и казал, "В името на Аллах, изказвам съжаления, в името на арабската нация бих искал да обясня какво трябваше да изстрадам тук във Федерална република Германия". Хаси казал, че той и неговия съ-обвиняем били измъчвани чрез излъчвани гласове, които "парализирали мозъците им" и ги накарали да приязнаят престъпления, за които не били виновни. [4]


--- Дейвид Фрейтъс (David Fratus) влязъл в щатския затвор в Юта (Utah State Prison) през май 1986г. Престъплението му било кражба втора степен. Фрейтъс, в писмо от 18 октомври 1988г, казва, че след 11 месеца в затвора "влязох в конфликт с официалните власти в затвора заради дребни пререкания с други затворници, което беше счетено за лошо отношение от моя страна". Освен другите последствия, според Фрейтъс, било това, че някой бил пипал храната му, бил изложен на опасност от канцерогени и болестотворни организми и му било казано, че родителите му щели да бъдат убити, ако не си траел за отношението към него в затвора.

Фрейтъс бил сложен под строг тъмничен режим. "Веднъж след като ме изолираха", разказва той, "някои екстремно странни неща започнаха да се случват. Станах дезориентиран до степен, че килията и заобикалящата ме зона придобиха сюрреалистичен облик, сякаш бях под влиянието на халюциногенен наркотик, и ме тормозеха остри главоболия и безсъние по цели седмици. Нямах абсолютно никакво понятие какво се случва и след няколко месеца на фантастично жестоки игри, които си играеха с мозъка ми, в крайна сметка свеждайки ме до постоянното състояние на силен страх и безпокойство, психиатричният екип беше извикан да си изиграе ролята в тази колосална "пиеса" и беше обявено, че страдам от умствено заболяване, това беше след като реминах фарса на една повърхностно интервю, продължило не повече от 15 минути. Мисля, че удобната ми диагноза звучеше нещо като делизурно преследване и параноя. Очевидно беше нарочен и предварително подготвен план и през всичките тези действия хората от персонала правеха заплашителни коментари, например "Харесват ли ти главоболията?", "Нуждаеш ли се от аспирин?" и "Спите ли добре, г-н Фрейтъс?"

Фрейтъс разказва, "Започнах да получавам, или да чувам, високочестотни тоналности в ушите си. Като тестовия звук по телевизора. Силата на звука или интензитетът на честотите се настройва и някои са толкова високи и пронизителни, че буквално ме караха да се катерия по стените. Когато си запушвам ушите с памук или с пръсти, тоновете все още са вътре и се усилват. Сякаш ушите ми са се превърнали в електрифицирани ехо-камери, а звукът идва отвътре-навън. Когато се оплаквах или се опитвах да правя постъпки, ме биеха и ме хвърляха в гола килия без дрехи, дюшек, тоалетна хартия или питейна вода. Нищо - и интензитетът на тези честотни излъчвания кулминираше до влудяващи нива. Много психически дистрес! Това все още се прави с мен, на три смени, 24 часа дневно, и комбинацията от тези деморализиращи умствени изтезания и лишаване от сън със седмици ми се отразяват много тежко".

Фрейтъс описва вътрешното изтезание като толкова фино изпипано, че не е за вярване, но с термини, които карат човек да се зачуди: "Влизат в подсъзнанието ми, или където се съхранява паметта ми, изваждат неприятни спомени, отдавна забравени, и съм наказван както за отминали, така и за настоящи прегрешения. Мога да се сетя за каквото и да е от миналото - за приятел или ситуация от преди 30 години, например, и гласовете ми съобщават имената и подробностите. Много пъти съм опитвал да ги изпитам или да ги преметна в тези неща. Няма начин. С това зло изобретение имат по-добър достъп до това, което е в главата ми, отколкото аз самият. Мога да разговарям с антагонистите си просто като си помисля каквото искам да кажа... И ви приветствам в Зоната на здрача!! Как по дяволите се извършва това??? Те използват онези честотни импулси, за да извършват върху мен ужасни злоупотреби. С явната лекота, с която боравят с клавиатура, могат, с натискането на копче, да ме лишат от цялата ми енергия и мотивация дотам, че само да лежа и да гледам в стената като зомби. Оставяли са ме в това състояние седмици наред - буквално завързан за леглото, без да използват истински, физически въжета, без да имам енергията да ходя напред-назад в килията си дори и само няколко пъти. За почти целите единадесет месеца продължително съм каран да се чувствам отпаднал и хронично депресиран".

Фрейтъс говори за "най-силните от тези честотни импулси", които са използвали върху него. Казва, че "на шега стражите ги наричат "Лъчът на смъртта" и са толкова потентни, че създава интензивното физическо усещане от това да имам електрическо, или магнитно силово поле в комбинация с камертон в главата си. Това нещо се прицелва в различни части от мозъка ми, предизвиквайки разнообразни умствени и физически реакции. Понякога мога да го усетя в основата на мозъка си, където се съединява с гръбначния стълб, други пъти - горе в предните мозъчни половини и всъщност е сравнимо с лоботомия, защото това кара мозъкът ми да се заключи и да не функционира, до степен такава, че не мога да се концентрирам или да изговаря мпрости думи... Понякога ме атакуват с този "Лъч на смъртта" на изблици, с продължителност от секунди до минути, което ме кара психологически да се надигам и да спадам като човешко йо-йо".

Може би има липса на доказателства за това, което казва Дейвид Фрейтъс. Но с оглед знанията ни за технологията за контрол над ума, има причина да вярваме на показанията на този човек. [5]


--- Доклад, документиан от Асоциацията на възпитаниците на националната сигурност (Association of National Security Alumni) през февруари 1992г, засяга една жена от Дейтън, Охайо, чиито мъж работил във военновъздушна база "Райт-Патерсън" (Wright-Patterson Air Force Base) като електроинженер по проект за "преходни технологии". Докато съпругът й бил в Индустриалния колеж на военните сили (Industrial College of the Armed Forces) във форт МакНейр (Fort McNair), Вирджиния, в средата на 1980-те, колежанският факултет изискал жената да премине психологическо изследване под предлог, че добитата информацияще бъде от полза, предвид стресовата природа на длъжността, която заема мъжа й. След психологическата оценка жената "станала мишена на масивен електронен тормоз и може да е била дрогирана в повтарящи се случаи". Ведага след като се свързал с Проекта за електронно наблюдение (Electronic Surveillance Project) в Силвър Спринг (Silver Spring), Мериленд, свързан с Асоциацията на възпитаниците на националната сигурност, мъжът на жената насила я накарал да влезе в психиатрична клиника в болница "Добрият Самарянин" (Good Samaritan hospital), твърдейки, че има склонност към самоубийство. Въпреки че била изписана от болницата, според жената електронният тормоз продължава.


--- Един от най-добрите от съвременните изследователи по въпроса с контрола над ума Алекс Константин (Alex Constantine), автор на "Психична диктатура в САЩ" (Psychic Dictatorship in the U.S.A.) и "Виртуално правителство" (Virtual Government), и ддвете публикувани от Feral House. Константин вярва, че той лично е бил субект в програми за майндконтрол. Следното е текс тот писмо, което той е написал до списание Мондо 2000 (Mondo) през декември 1994г:

"От пет години съм жертва на формална програма за мъчение в ръцете на ЦРУ. Мъчението е електромагнитно и трудно за проследяване, ответен удар заради политическото ми разследване, свързващо определени клики във военните и федералното правителство с форирането на култове (фирмата от 60-те години използва култове като прикритие за експериментиране с контрол над ума, включително Народния хра, SLA и ОТкривателите), разпространение на наркотици и подобните".

"Всичко това цели да покаже, че статията ви върху електронния оръжеен арсенал на Пентагона... беше оценена от някой, който от първа ръка познава коварния му потенциал. Надявам се, че ефектът от статията няма да е просто възбуда на склонните към насилие наркопристрастени, ами ще разтревожи читателите ви за огромната заплаха, която представляват електромагнитните оръжия за човешките права и политическата опозиция на хаоса и дезинформацията, идващи от ЦРУ-DoD [Министерство на отбраната]".

"Подлаган съм на жесток дневен режим от изтезания, извършвани от отдалечен източник. Бил съм изгарян с микровълни, държали са ме буден с дни чрез пищащи звуци в ушите, ефектът от пулсираните аудиограми. Една вечер бях ударен от атака с инфразвук (диагнозата идва от Проекта по електронно наблюдение на Асоциацията на възпитаниците на националната сигурност) върху гръбначния ми стълб, най-болезненото преживяване в живота ми. Влачех се по пода и крещях. Мога да продължа с каталогизирането на мъченията, които съм понесъл. Моят пример трябва да демонстрира, че фашистите не се нуждаят от концентрационни лагери, за да заглушат даден политически дисидент. Собственият дом може да се превърне в килия за изтезания".

"За заклетите скептици пога да предложа доказателство: Двама от водещите детски психолози в страната веднъж бяха свидетели на това как магнити се отблъскват от черепа ми. Когато написах писмо до Амнести Интернешънъл("Амнести Интернешънъл" е международна неправителствена независима организация за защита на човешките права, бел.прев) относно бедата си (игнорираха ме), мои приятели бяха подложени на микровълнова атака".

"Групите за обществен интерес, които наблюдават правителствените злоупотреби с технологията за контрол над ума, ми казват, че има голямо множество други, поставени под същото нападение. "Извънземните" отвличания дълго време са служили за прикритие за разработването на електронно въоръжаане. АДресирането на действителността, че правителството извършва експерименти по контрол над ума, може да доведе до публичен отклик срещу тази внимателно прикрита атака върху човешките права".

"До този момент дезинформаторите (застъпниците за фалшивата памет) се забавляваха да продават останалите от нас. Моля, продължавайте да разобличавате националния позор от електромагнитните оръжия и садистичната им употреба върху несъзнаващи човешки мишени". [6]

30
Очаквайте двете лекции на ДеМео на български :) Иска ми се да кажа "скоро", но това може да означава седмици. Въпросът е, че съм ги взел и че се обработват вече.

Страници: 1 [2] 3 4 5 ... 59