Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 2 [3] 4 5 6 ... 56
31
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Април 01, 2019, 09:36:34 pm »
Скрит доклад опровергава официалните причини за катастрофата край Своге

01 април 2019




Източник: OFFNews.bg ; Валя Ахчиева

Валя Ахчиева е открила неопровержимо доказателство – доклад от добросъвестни експерти, които са излезли извън обхвата на тясната си задача и са идентифицирали истинските причини, довели до пътнотранспортното произшествие, убило 20 души край Своге. Разследването на Ахчиева е публикувано в сайта euelectionsbulgaria.com.

Тежката катастрофа с автобус край Своге, по време на дъжд, през август миналата година отне живота на 20 души. След трагедията пред обществото ни беше демонстрирано, че властта прави всичко възможно, за да се установят причините за катастрофата. Бяха пуснати в ход всякакви проверки, анализи и мнения на специалисти. Министърът на регионалното развитие и благоустройството съобщи, че нещо не било наред в повърхностния слой на асфалта, защото били открили варовик в него. Това повдигна въпроса как е бил рехабилитиран пътят край Своге? Как са усвоени милионите левове от проектанта и изпълнителя на обекта с възложител – държавната Агенция „Пътна инфраструктура”? И кой е приел и пуснал в експлоатация този пътен участък?

Трима министри подадоха оставки.

Прокуратурата възложи разследването на Националната следствена служба. Повдигнаха обвинение само на шофьора на автобуса. Засега.

А Министерският съвет създаде нова административна структура за пътната безопасност - Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата”. Това е 12-ата поред структура в България, която ще отговаря за намаляването на катастрофите. Според някои коментатори тя е напълно безсмислена и така ще се похарчат още пари на данъкоплатците, а някои хора от Пътна полиция към МВР ще се преместят само в нови кабинети.

Седем месеца след трагичния инцидент, отнел живота на 20 души, всичките тези 12 структури за безопасността на пътя мълчат.

Мълчат за Своге. Никой в държавата не оповестява, какво са установили разни специалисти, след като са проверили документацията на пътя?

Една такава проверка стои дълбоко скрита в Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/.

И вместо властта да съобщи публично какво са установили 13 специалисти и какви препоръки са написали те и дали тези препоръки вече са изпълнени, за да не се случи нов инцидент там или на друго такова място, докладът сякаш е забранен за обществото.

Сякаш този доклад не съществува.

Но него го има. И нещо повече. Тези 13 души от работната група са излезли извън рамките на възложената им задача. Написали са истината за пътя край Своге според експертните си умения. Установили са факти, които не е трябвало да „виждат” според Заповед РД-11-848/07.09.2018 год.

Само дни след катастрофата край Своге с тази заповед в АПИ се създава работна група от 13 души – вътрешни и външни специалисти. Поставя им се задачата да направят инспекция на пътната безопасност на този участък.

И на 30.11.2018 година, след почти 3 месеца инспектиране, работната група внася доклад в Управителния съвет на АПИ. В доклада са установените факти и препоръки.Те са достатъчно скандални, за да предизвикат последици след това. Но нищо такова не се случва. Защото докладът е потулен.

В самото му начало пише, че работната група е „извършила проверки и докладва САМО ЗА ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ С ПЪТНАТА БЕЗОПАСНОСТ НА ПРОЕКТА И НЕ Е ИЗВЪРШВАЛА ПРОВЕРКИ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОЕКТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДРУГИ КРИТЕРИИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ПЪТНАТА БЕЗОПАСНОСТ.”

Тоест, задачата, която АПИ поставя на работната група, е да провери само пътните знаци и еластичната предпазна ограда на пътя /мантинелата/ край Своге, например.

Но в доклада има страници, които доказват, че тези 13 специалисти са проверили нещо повече – проверили са проекта и строителството на пътя. Проверили са това, което началниците са им написали да не проверяват. Явно професионалните и моралните принципи на специалистите от работната група са ги мотивирали да не изпълнят буквално заповедта на контролния орган АПИ, а да изпълнят задълженията си към обществото.

И ето как са направили това.

В доклада пише, че „ОТВОДНЯВАНЕ НА УЧАСТЪКА ЛИПСВА. Не са предвидени отводнителни съоръжения, а водостокът в крива 395 е с изграден бордюр и не поема вода от пътното платно.”

Какво означава тази констатация?

Отводняването е свързано с наклона на оттичането на водата и отводнителните канавки. Ние си спомняме онези кадри в дните след катастрофата, когато някой направи експеримент пред телевизионните камери и изля вода на пътя на мястото на катастрофата.

Тогава видяхме, че водата потече надолу по пътя, вместо да потече встрани, към дерето.

Този участък представлява много остра крива.

Защо излятата вода течеше надолу по пътя?

Защото според експерти при тази остра крива наклонът на оттичането на водата в лявата и в дясната половина на пътя са… различни! Затова водата тече надолу, вместо да се излее встрани, в дерето.

И при силен дъжд, когато пътят е станал мокър и хлъзгав, ако шофьорът е излязъл от оста на пътя, дори само с едното си колело, то тогава се получава ситуация, при която двете леви колела на автомобила остават в левия наклон, а двете десни са в десния наклон. И автомобилът става нестабилен. И това е предпоставка за пътен инцидент.

Затова при острите криви наклонът трябва да бъде едностранен. По проект трябва да е от 1,5% до 2-3% наклон. И тогава водата ще се оттича към виража на кривата, тоест, към дерето.

И тогава ще има отводняване на пътя, за да бъде той безопасен.

Но работната група от 13 специалисти е установила, че на пътя ЛИПСВА ОТВОДНЯВАНЕ.

Дали по проект липсва такова, или по проект го има, но строителят на пътя не го е изпълнил - ето това трябва да отговорят компетентните органи. И да търсят съответната отговорност.

Работната група от 13 специалисти е установила и още един факт.

„Пешеходното движение се извежда на платното за движение, поради прекъсване на тротоарите при малките съоръжения. Не е предвидена тротоарна конзола, което принуждава пешеходците да вървят по платното и то в хоризонтална крива с намалена видимост.”

Няма тротоар за пешеходците! И това поставя в риск всеки миг хората, които минават оттам.

В проекта ли няма тротоарни конзоли или в проекта има, но строителят не ги е изградил? Още един въпрос, чийто отговор трябва да знаят контролните органи. И да търсят отговорност.

Какви препоръки е направила в доклада работната група, сформирана от АПИ?

„Да се възложи проверка на повърхностните характеристики на пътната настилка за целия път Мездра-Елисейна-Своге-Нови Искър. Институтът по пътища и мостове да проведе изпитвания относно съответствието на характеристиките на вложените в асфалтовата настилка материали с приложимите технически спецификации на целия обект.”

Тоест отдавна е трябвало държавата да провери от коя кариера е пристигнал материалът за повърхностния слой на асфалта и какво качество има той? И има ли несъответствия? А ако има – кой носи отговорността за това?

И още препоръки четем в Доклада на работната група:

„Уширяване на проектния габарит на пътя на малки съоръжения. Да се обърне особено внимание на отводняването, тъй като това е основен фактор за целостта на пътя и пътната безопасност.”

Защо работната група препоръчва да се направи уширяване на пътя?

Да се ушири пътя, това означава завоят да не е толкова остър и опасен.

Проектът не го ли е предвидил? Ако го няма в проекта, то това е грешка на проекта. Защо тогава е одобрен? И от кого?

Но ако го има в проекта, то тогава строителят не го е изпълнил. И това би било грешка на изпълнителя. Защо тогава е пуснат в експлоатация обектът? И от кого?

Не е уширен пътят край Своге и не е отводнен. А в горната част на пътя има бордюр, който не позволява на водата да се оттича. Няма и тротоар.

Това е установила работната група от 13 специалисти, назначена от АПИ за инспекция на пътната безопасност. Написали са и препоръки, според които трябва да се дострои пътят с уширение. Трябва да се построи и тротоар. Трябва да се увеличат и водоскоците. А всичко това означава: нов проект, ново строителство и нови пари извън договора.

Защо АПИ публично не е оповестила проверката?

Защо публично не се съобщава, изпълняват ли се препоръките въобще?

Възложено ли е с договор на Изпълнителя на проекта – „Трейс Груп Холд” АД това подобрение на пътя, за да се знае, че властта реално подобрява пътната безопасност в България? И с какви пари и за чия сметка?

Или… нищо такова не се прави?

Защото на въпрос – внесени ли са в Община Своге строителни книжа за дострояване на оня зловещ завой на смъртта, заместник-кметът на Своге инж. Валентин Михайлов отговори отрицателно.

Никой нищо не е съгласувал с общината за подобрение на строителството на пътя. Някой се надява да се потули всичко. И да се подмени отговорността за смъртта на 20 души.

Няма да стане.


32
В случай, че сред аудиторията на Апокрифна Академия е възможно да има скептично настроени към конспиративните материали, тук преведени, в OFFNews.bg се появи много изненадваща серия публикации на Калоян Константинов:

Когато самите араби искат да опазят Европа от себе си

Раждането на ислямския тероризъм. Част I: Вината на Запада

Раждането на ислямския тероризъм. Част II: Как се радикализират хората


Разбира се, ние тук знаем тези неща и имаме много по-добри материали. С "по-добри" имам предвид, че засягат истинската завръзка и корените на съвременните събития, докато тези в новинарските сайтове просто забърсват повърхността. Но фактът, че в публична масмедия се появяват такива статии като тези на Константинов, заслужава да бъде отразен и отбелязан, защото говори за раздвижване в осведомеността на обществото ни и във волята му да добие знания и разбиране.

33
Джим Кийт - "Контрол над ума - Контрол над света" - Глава 20 вече на български.




Пращат убиеца на Виктория Маринова в психиатрия - Северин е с умерена степен на умствена изостаналост, след ареста в Германия опитал да се самонарани
dnes.dir.bg


Обвиненият за убийството на Виктория Маринова ще бъде настанен в психиатрична клиника - "Имаме справка от нашия център на психично здраве, че той е диагностициран като лице с умствено изоставане"
OFFNws.bg


Майката на Северин поиска да го съдят в Германия, защото у нас щели да го убият - Според нея синът ѝ е с умствена изостаналост. Взимал е и хапчета, но тя спряла да му ги дава. Бил пиян и надрусан.
OFFNews.bg


Бившият съдия от Софийския градски съд Румяна Ченалова се усъмни във фактите, изнесени за Селяйдин
OFFNews.bg









Убийството на Виктория е послание към всички разследващи гранд корупцията у нас

09 октомври 2018


Източник: OFFNews.bg

Реакциите у нас и в света на убийството на Виктория Маринова са симптоматични за фундаментални разминавания в ценности.

Оставям настрана казионната журналистика като 24 часа, Труд, Пеевските и централни медии. При тях патологията е крайна.

Но в т. нар. широка периферия от хора наблюдавам странен стремеж към омаловажаване на дейността на Виктория и нейния принос към разследващата журналистика. Уж в името на истината. Дори "корифеи" с претенции за разследващи генерали започнаха да обясняват, как тя в същност не била точно и толкова разследваща журналистка.

Тази теза вероятно не толкова странно съвпада с кризисния пиар на властта, която гради стратегията си за "спасение" от публичния гняв върху липсата на връзка на убийството с нейната работа.

Нека видим разликите между международните и вътрешни реакции - западните медии свързват логично убийството с нейната лична отговорност, намеса и участие в оповестяването на данни от едно от най-значимите разследвания - по-скоро изтичане на информация у нас, което касае олигархични групи с достъп до властта. В днешна България проблемът на корумпираните не е толкова, че някой ще се занимава с тях, като ги разследва, а това, че ще застане в защита и разпространи резултатите от тяхната работа. У нас прокуратурата действа не поради достоверността и важността на сигнал, а много често по силата на обществения отзвук. Ето тук Виктория е свършила изключителна работа, която осмисля работата на всеки разследващ журналист - ангажирала се в комуникация и медийна защита на тяхната работа, като е рискувала много в личен план.

Питам тези "смелите", на колко места журналисти се осмелиха, като нея, да публикуват разкритията за Джи Пи Гейт и други разтърсващи корупционни скандали? Колкото телевизионни канали и предавания закриха само защото даваха трибуна на инакомислието. Ето защо стореното от Виктория се равнява по значимост и е достойно за най-висока морална и нравствена оценка, особено в контекста на жестокото и убийство. Обратно хората със скепсиса за нейната роля, които трудно скриват желанието и очакванията си всичко да бъде битова драма, по същия начин игнорират разследването и изтеклата информация за скандала Джи Пи Гейт. Мълчат солидарно с властта и чакат прокуратурата да произведе новини по казуса.

Тук бих искал да цитирам последните думи на Виктория в нейното предаване - за да поставим точка над i

    "Картината на разследващата журналистика в България е доста противоречива. От една страна, силен правителствен и корпоративен натиск върху собствениците на медиите и върху самите медии. Все повече забранени теми. Систематично отстраняване на разследващи журналисти. И от друга страна – безспорни успехи на разследвания през последните години, голяма част от които са публикувани и на сайта „Биволъ“. Екипът ни се ангажира и в бъдеще да дава трибуна на журналистически проучвания, както и да извършва и свои такива, касаещи с изключителна степен обществения интерес. Защото това е „Детектор“ – предаването, което отчита лъжата, но дава предимство на истината".

Кой може да твърди, че заради тези думи не могат да убият в днешна България?

За това не се чудете, че ни виждат по-добре отвън, особено когато убият журналист.

Ако има нещо сигурно, и то без да чакам резултатите от разследвания, че това убийство бе послание към всички ангажирани по веригата с разследвания на гранд корупция - опасно е и за тези които копаят и за тези които разпространяват и сътрудничат.

Б. ред. - Позицията на бившия ни посланик в Москва Илиян Василев е от фейсбук профила му.

34
Глава 20

Щастието е топъл пистолет


Марк Дейвид Чапман (Mark David Chapman), убиецът на музикалната рок-звезда Джон Ленън, може да е бил умствено контролиран убиец. Въоръжен с пистолет модел Charter Undercover .38 Special, Чапман изстрелва пет куховърхи, фрагментиращи се патрона в гърба на Ленън, когато влизал в апартаментния комплекс "Дакота" в Ню Йорк.

Има много улики, според които американските разузнавателни агенции са считали Ленън за заплаха и това може да е било предостатъчна причина за убийството му. Джон Ленън привлича вниманието на ФБР за първи път през януари 1969г, когато специален агент докладва на Дж. Едгар Хувър (J. Edgar Hoover) (основателят на съвременното ФБР и негов първи директор, бел.прев) за една демонстрация в Ню Хевън, Кънектикът. Демонстрацията била подбудена заради напрежението от колежански вестник, който публикува голи снимки на Джон и Йоко (Yoko) - препечатки на предната и задната корица на албума "Две девици" (Two Virgins), по онова време достъпен в музикалните магазини из страната.

В следващите години, по време на многото снимки на Ленън, свързани с политическия му активизъм, ФБР досието на звездата от рок-секс културата набъбва до поне 288 страници, въпреки че цели години на шпионски докладни срещу Ленън така и не са били разсекретени.

До 1972г ЦРУ вече също било в играта. Ленън давал много гласност на несъгласието си с войната във Виетнам и бил приеман за една от най-ефективните сили, способна да приобщава американската младеж в широкомащабна опозиция срещу войната. НА 23 февруари същата година, един агент от ЦРУ изпратил докладна:

"Някои американски участници в контролираната от съветските комунисти Световна Асамблея на мира и независимостта на народите на Индокитай, проведена на 11-13 февруари 1972г в Париж/Версай, неуспешно се опитаха да включат призив за извършване на интернационални демонстрации по време на Националния републикански събор..."

"Джон ЛЕНЪН, британски поданник, е предоставил финансова подкрепа на Проект "ДА" (Project "YES") [организация, основана от Йоко], който от своя страна заплатил пътните разноски до Световната асамблея на представител на един водещ анти-военен активист (и обвиняем по Чикагската седморка) Рени ДЕЙВИС (Rennie DAVIS)... В Париж, на Световната асамблея, този представител се е срещнал поне веднъж с официални лица от Временното революционно правителство на Южен Виетнам; не е известно, дали е било обсъждано Републиканския събор".

Бележка от преводача: Седморката от Чикаго (първоначално Осморката от Чикаго, също и Конспирация Осем/Конспирация Седем) са били седем обвиняеми - Аби Хофман, Джери РУбин, ДЕйвид Делинджър, Том Хайден, Рени Дейвис, Джон Фройнс и Лий Уайнър - обвинени от федералното правителство в конспирация, подбуждане към бунт, и други обвинения, свързани с протести против Виетнамската война и контра-културни протести, които са се провели в Чикаго, Илинойс, по време на Националното ДЕмократично събрание през 1968г. Боби Сийл, осмият обвиняем, се отървал от съдебно преследване по време на делото, с което броя на обвиняемите се намалил от осем на седем.

Ленън вярвал, и с добра причина, че до 1972г вече бил под постоянно следене. През късната 1972г, Ленън казал на Пол Краснер (Paul Krassner), "Слушай, ако нещо се случи с Йоко и с мен, няма да е нещастен случай".

ИЗправен пред депортиране от САЩ, привидно уж заради присъда за марихуана във Великобритания, Ленън отвърнал на удара, твърдейки, че депортацията в действителност била заради неговата политика и неудобрение на войната във Виетнам.

На 21 април 1972г, Е. Л. Шакълфорд (E. L. Shackleford), надзорник в офиса на ФБР в Ню Йорк, изпратил мемо до един от агентите си, тази бележка е само отчасти достъпна за нас заради големите зачернени области от нея:

"С оглед успешната тактика на забавяне към днешна дата, съществува вероятността субектът [Джон Ленън] да не бъде депортиран от САЩ в близко бъдеще и вероятно не преди Националния републикански събор. Дейностите на субекта се следят отблизо и информацията, която се свързва с нарушение на федералните закони, се развива своевременно и ще бъде веднага предадена на уместните агенции, като част от усилията да се неутрализират всякакви подривни дейности на субекта".

Към месец май, 1972г, Ленън бил получил съобщението, явно от Лион Уайлд (Leon Wilde), имиграционният му адвокат, че ако не иска да бъде депортиран от САЩ, нито пък да рискува позицията си в опит да осигури убежище за дъщерята на Йоко, Киоко, тогава той ще трябва да поддържа по-нисък политически профил. Ленън отстъпил пред натиска. Същия месец той отишъл в телевизионното шоу на Дик Кавет (Dick Cavett) и обявил, че отменял планувано "революционно турне" и се отдръпвал по отношение на политическата си активност. Твърди се, че Ленън "се поболял" заради решението, което бил принуден да вземе.

Според политическият активист Джон Синклеър (John SInclair), за когото Ленън написва песен, "Отменянето на турнето беше мъдро. Зная колко много означаваше за тях да останат тук - отчасти заради ситуацията с детето. Разбирах отлично".

През септември 1973г Министерството на праосъдието на САЩ признава, че телефонът на Ленън е бил подслушван нелегално. Министерството въобще не било възмутено от това, само съобщило, че подслушването е било осъщестено и изразило желание да се сдобие със записите.

След дълго оттегляне от обществения поглед, до 1980г Ленън сякаш прави преобръщане и бил заинтересуван от това отново да изпъкне, както и да се върне в политическия активизъм. Ленън вече бил купил самолетните билети за Сан Франциско, за да подкрепи протеста на японско-американските работници. Вероятно на Ленън се гледало като на последния останал човек в света, който е способен отново да разпали войнствеността на бойкотите от 60-те години. [1]

Ленън скоро щял да срещне върховната марда с пистолет: Марк Дейвид Чапман (Mark David Chapman). Чапман бил от Джорджия и започнал да работи за Младежката християнска асоциация (YMCA,Young Men's Christian Association) през 1969г, първоначално като постоянен съветник, а след това като асистент-директор. В книгата на дезертьора от ЦРУ Филип Агий (Philip Agee) "За Компанията отвътре: ЦРУ дневник" (Inside the Company: CIA Diary), той посочва, че Младежката християнска организация е организация-прикритие за ЦРУ (фронт на ЦРУ, бел.прев). Любопитно е, че записите за служителя Чапман липсват от дирекцията на организацията.

През 1971г Чапман преминал религиозно кръщение в християнството. През 1975г пътувал до Бейрут като служител на Младежката християнска организация (YMCA), част от тяхната Интернационална съветническа програма - първият му избор бил Съветският съюз, въпреки че той самият бил яростен антикомунист. Посещението на Чапман до Бейрут съвпада с онзи период от време, в който Едвин Уилсън (Edwin Wilson) и Франк Терпил (Frank Terpil) водели училище за наемни убийци там. [21]

Връщайки се от Бейрут, работил в лагер на YMCA за виетнамски бежанци във форт Чафи (Fort Chaffee), Арканзас. Чапман работил като местен координатор, отговорен за област от 7 блока в лагера, с един американски и седем виетнамски помощници. Една от енигмите в живота на Чапман е неговият дългогодишен приятел, познат с псевдонима "Джин Скот" (Gene Scott), по данни от Фентън Бреслър (Fenton Bresler), който посетил Чапман, докато работил във форт Чафи.

Един от колегите на Чапман казал на журналиста Крейг Унгер (Craig Unger), "Веднага щом пристигна Джин, поведението на Марк се промени. Марк си чистеше ноктите заради Джин, обличаше си чистите дрехи заради Джин, правеше телефонни обаждания заради Джин. А Джин имаше и пистолет. Марк беше толкова неагресивен. Той мразеше оръжията. Все още помня, как седяха в офиса на YMCA центъра във форт Чафи, играейки си с пистолета му, разглеждайки го, говорейки за него. Това просто не беше типично за Марк. Започнаха да се бъзикат по-грубо един друг, тогава Джин погледна Марк по онзи начин. Той замръзна".

В спомените си за Чапман, Фентън Бреслър пише, че "няколко човека, с които разговарях в Декатур и на други места вярват, че двамата мъже, които се познаваха още от гимназията в Колумбия, имаха сложни нюанси в явно все още продължаващото им приятелство. Със сигурност Марк превръщаше Джин в свой идол, по-голям от него с няколко години и красавец, подобен на Рамбо, който никога не се бе женил: на ден днешен е шериф в Джорджия". Според Бреслър, "той беше човекът, който даде на Марк куховърхите куршуми, без да знае (както твърди), че ще ги използва, за да застреля Джон Ленън".

Твърди се, че през 1976г Чапман приключил работата си в YMCA и започнал да работи като охранител по настояване на "Джин Скот". Чапман се преместил в Хаваи през 1977г и отседнал в хостела на YMCA в Хонолулу. Чапман също така се свързал с телефонната линия за самоубийства там и отишъл в здравната клиника на Уайкики. Според сведенията на няколко дезертьора от разузнавателни агенции Хаваи се смята за център за обучение на умствено контролирани убийци.

През 1978г Чапман пътувал по света с писмо в себе си, което го представяло като член на състава на Младежката християнска асоциация, с което отсядал в хостелите на YMCA, като се твърди, че пътуванията му са били финансирани чрез заем от кредитния съюз на една болница, в която работил. Този заем, отпуснат на сравнително нов служител, изглежда подозрителен и следва традицията на много други "побъркани убийци ренегати", които, въпреки че все са безработни, никога не им липсват пари за пътни разходи.

Чапман се върнал до Хаваи. Оженил се през 1979г и скоро след това, като част от цяла поредица обсебвания при други такива случаи, книгата "Спасителят в ръжта" му се превърнала във фикс-идея и започнал да се самоидентифицира с главния герой в нея, Холдън Колфилд (Holden Caufield). Някои изследователи предлагат мнението, че книгата може да е била използвана като "спусък" за програмирания Чапман, въпреки че това е само спекулация. В Хонолулу Чапман купува пистолета, който ще използва, за да убие Ленън.

Пътувайки до Ню Йорк, Чапман отсяда в Уолдорф-Астория (луксозен хотел в Манхатън, Ню Йорк, бел.прев), тогава след няколко дни се премества в хостел на YMCA. Чапман открива, че не може да си купи патрони легално в Ню Йорк. Пътува до Атланта, където се снабдил с куховърхите куршуми от приятеля си "Джин Скот" по свое собствено настояване, защото трябвало да се защитава в Голямата ябълка (нарицателно за Ню Йорк, бел.прев). Чапман се върнал в Ню Йорк, само за да му бъде съобщено от портиера на Дакота, че Ленън и жена му не били в града. Чапман излетял обратно за Хаваи, като изхвърлил копието си на "Спасителят в ръжта".

В Хаваи, според психиатъра му, Чапман получавал "командни халюцинации", които му казвали да убие Джон Ленън. Тези може да са били хипнотично програмирани, или дори да са били излъчвани чрез електроника. Чапман се обадил на различна психиатрична клиника от онази, която ползвал преди, а те му отказали с препратка към трета клиника. Собствените спомени на Чапман за този период описват вътрешна борба, продължила няколко месеца, "борба между доброто и злото и правдата и греха. Просто поддадох. Беше почти сякаш бях на някаква специална мисия, която не можех да избегна".

Няколко седмици след завръщането си от континента, Чапман се връща ва Щатите, и отновно явно разполага с пари за харчене. По време на екскурзиите му до континента, Чапман носил големи количества кеш, въпреки че така и не се е появило задоволително обяснение как се е сдобил с тези пари.

Чапман не излетял веднага за Ню Йорк, а спрял в Чикаго за три дни, за които няма обяснение. Самолетният му билет, според Фентън Бреслър, по-късно бил подправен, за да показва, че Чапман е летял нон-стоп до Ню Йорк. Този факт е подплътен от фото-копия на две версии на същия билет, една от Чикаго, другата - посочваща директен път до Ню Йорк. Кой е подправил билета, остава отворен въпрос, но съществуването на две версии на билета е достатъчно доказателство за съществуването на конспирация в убийството.

Когато все пак стигнал до Ню Йорк, Чапман отишъл в хостела на Младежката християнска асоцияция, който бил най-близо до Дакота. След като се регистрирал в хотела, за да разбере, че Ленънови не били вътре и че никой не знаел кога може да се очаква да се върнат, същата вечер Чапман взел такси до 62-ра Улица запад, където влязал в жилищна сграда за пет минути, а след това до 65-та Улица изток и 2ро Авеню, където влязал в друга жилищна сграда за няколко минути. Тези посещения никога не са били обяснени. След това Чапман бил закаран до Село Грийнуич (Greenwich Village, квартал в Западен Манхатън, Ню Йорк бел.прев). Чапман носел чанта, за която до сега не е имало обяснение.

Следващата сутрин Чапман напуснал хостела на YMCA и се настанил в по-скъпия хотел Шератон Център. В хотелската си стая той направил "светилище" върху едно бюро, със спомени от живота си - една Библия, изтеклия му паспорт, аудио-касета на Тод Рундгрен и други предмети - както и снимка на "Магьосникът от Оз" с Джуди Гарланд.

Чапман се мотаел отвън пред Дакота един цял ден, без да види Ленън, върнал се на следващия ден. Като жест, купил друго копие на "Спасителят в ръжта" и го надписал "На Холдън Колфилд от Холдън Колфилд. Това е моето заявление". Когато Ленън и жена му излезли от Дакота около 17 часа следобед, Чапман получил автографа на звездата. Двойката се прибрала в 22:50. Докато Ленън ходел към жилищната сграда, Чапман, както се твърди - "усмихвайки се", изстрелял пет куршума в гърба му. След това Чапман захвърлил пистолета си и започнал да чете хартиеното копие на книгата, която носел.

Чапман описва убийството по следния начин:
"Ако някога получите този шанс, отидете до сградата "Дакота". Просто обожавам тази сграда... само като си помисля, че това се случи там. Нямаше емоция, нямаше гняв, нямаше нищо, мъртва тишина в мозъка, мъртва, студена, тишина. Той приближи, погледна ме, казвам ви - човекът щеше да е мъртъв след по-малко от пет минути и ме погледна, аз погледнах него. Подмина ме и тогава чух в главата си, "Направи го, направи го, направи го", отново и отново, чувах "Направи го, направи го, направи го", просто така. Извадих пистолета от джоба си, прехвърлих го в лявата си ръка, не помня да съм се прицелвал. Трябва да съм се прицелил, но не помня да съм дърпал петлето или както там се казва. И просто дръпнах спусъка стабилно пет пъти".

Един от полицаите, които разпитали Чапман, лейтенант Артър О'Конър (Arthur O'Connor), описва явното състояние на съзнанието на убиеца: "Видях го в рамките на половин час след ареста. Бях първият, който го разпитваше. Той беше замаян. Държеше се, но отсъстваше. Създаде ми впечатление, че е направил нещо: беше нещо, което е трябвало да направи, и го е направил".

По-късно О'Конър казва, "Възможно е Марк да е бил използван от някого. Видях го в нощта на убийството. Изучавах го усилено. Приличаше така, сякаш може да е бил програмиран... Така изглеждаше и по такъв начин говореше. Можеше да са наркотици - и не, не го тествахме за наркотици! Това не беше стандартна процедура. Но сега като си спомням, той можеше или да беше дрогиран, или програмиран - или комбинация от двете".

Според вестникарските статии по онова време, по време на убийството Чапман притежавал уокмен (остаряло устройство за слушане на музика в движение, което пуска аудио-касети, бел.прев) и касети с "около четиринадесет часа записи на Бийтълс". Само дето, според арестувалия го полицай, Стив Спиро (Steve Spiro), Чапман нямал уокмен, нито пък касети, когато го арестували. Или този уокмен е измислица на някой репортер с въображение, или е изчезнал - и ако е изчезнал, дали може да е имало и нещо друго записано, освен музиката на Бийтълс?

След като застрелял Ленън, Чапман бил "замаян" дни наред. Чапман пледирал виновен за убийството в съда, след като чул "гласът на Господ", който му казвал да пледира така. Д-р Дороти Люис (Dorothy Lewis), която изследвала Чапман, казва, че "Г-н Чапман преживява звукови халюцинации още откакто беше в болничното отделение в Рикерс Айлънд и тези преживявания очевидно са повлияли на решението му да пледира виновен... Съмнявам се, дали е бил компетентен в последствие да пледира виновен, тъй като ми изглежда, че заради променящото се състояние на съзнанието му на него му е невъзможно да разбере последствията от такова решение, нито пък да съдейства на адвоката на собствената си защита".

Виновното пледиране на Чапман прекратило разследването. Случаят бил приключен. Както в случая със Сирхан Сирхан, Джеймс Ърл Рей (James Earl Ray), Лий Харви Осуалд (Lee Harvey Oswald), Дейвид Беркович (David Berkowitz) и други, нямало да има дело. Така работата е по-чиста. [3]


Бележки:

1. Bresler, Fenton, Who Killed John Lennon? (New York: St. Martin's
Paperbacks, 1989)
2. Goulden, Joseph C, The Death Merchant. (New York: Simon and
Schuster, 1984)
2. Bresler; Judge, John, "Poolside with John Judge", Prevailing Winds,
undated interview










УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА
Калифорнийски университет,
Медицински център, Сан Диего


До всички заинтересувани:

Наскоро прегледах снимки на черепа с надпис: НЕСЛУНД, РОБЪРТ и дата 25.11.1981. Този рентгенов филм показва две чужди тела в основата на черепа, вероятно някакъв вид мозъчни трансмитери.

Само че, не съм изследвал нито съм говорил с този пациент и не съм запознат с въпросната история.

Сан Диего, Калифорния
6 октомври 1983г

д-р Ингмар Уикбом (Ingmar Wickbom),
професор по радиология
U.C.S.D


35
Глава 19:

"Робърт Кенеди трябва да умре"


Друго поръчково убийство, за което много експерти вярват, че е продукт на умствено контролиран "Манчурски кандидат", е това на Робърт Ф. Кенеди (Robert F. Kennedy). Малко преди убийството на Кенеди, Сирхан Сирхан (Sirhan Sirhan) е бил видян в Посланническия хотел, "гледайки втренчено" в телепринтера (теле-печатна машина, която може да изпраща печатни съобщения на разстояние по различни канали, обикновено използвайки телеграфната мрежа, бел.прев). Според оператора на телепринтера, "той дойде при моята машина и започна да я гледа втренчено. Просто я зяпаше. Никога няма да забравя очите му. Попитах го какво иска. Той не отговори. Просто продължаваше да я гледа. Попитах го отново. Без отговор. Казах, че ако иска последните цифри за сенатор Кенеди, ще трябва да провеи другата машина. Той все още не отговаряше. Просто продължаваше да гледа втренчено".

Един очевидец казал, че Сирхан бил "изключително спокоен" по време на извършването на престъплението. Напомняйки за историите за побъркани хора, които демонстрират огромна сила, друг свидетел казва, че когато хората се опитвали да озаптят Сирхан по време на стрелбата, "силата на малкия човечец била фантастична".

След като Сирхан бил отведен в ареста, Лос-Анджелиските полицаи открили, че той имал интересната способност да казва колко е часът - с точност до минута - без да има часовник. Отново, това напомня за разширените сетива на хипнотизираните или по друг начин умствено контролирани субекти. [1]

От своя страна, Сирхан казал, че е извършил стрелбата "без да се опитва" и описал състоянието си като "кукла на конци". Сирхан констатира няколко пъти, че по случая има много моменти, които не са били разкрити. Той също така се е чудил, дали не е бил под майндконтрол, споменавайки най-вече един свидетел на убийството, за който мислел, че "Може би... води до някой, който си играеше с ума ми".

Когато бил разпитан от обществения защитник, приписан му в съда, Сирхан казва, "Не помня много за стрелбата, господине, извършил ли съм я? Е, да, казаха ми, че съм. Помня, че бях в Посланническия хотел. Пия Том Колинс един след друг (коктейл от джин, лимонов сок, захар и газирана вода, бел.прев). Замаях се. Върнах се до колата си, за да се прибера. Само че бях прекалено пиян, за да шофирам. Помислих, че е по-добре да си намеря отнякъде кафе. Следващото нещо, което помня, е, че един ме душеше, докато друг ми усукваше коляното". [2]

Ако Сирхан всъщност е бил програмиран, това може да е било направено през 1967г, когато изчезнал за 3 месеца, без да информира близките си къде е бил. След като се върнал вкъщи, се забелязвало, че бил станал заинтригуван от окултизма. [3]

А го има и въпроса със съучастниците. Много изследователи смятат, че охранителят Тейн Цезар (Thane Cesar), намиращ се в голяма близост до Кенеди по време на стрелбата, е участвал в убийството. Цезар информирал Тед Карак (Ted Charach), ко-продуцент на филма "Вторият пищов" (The Second Gun), че бил посещавал "тайни заседания на американски нацисти". Цезар също така работел в свързаната с ЦРУ корпорация Локхийд, и един пенсиониран инженер от компанията казал, че Цезар работел в отдел на компанията, който бил управляван от ЦРУ.

Веднага след стрелбата по Кенеди една жена на име Сандра Серано (Sandra Serrano) видяла бяла жена в бяла рокля на черни точки, и един млад мъж, колебливо идентифициран като мексикано-американец, носещ бяла тениска и златист пуловер, да бягат надолу по стълбите, които водели до изхода от хотела. Жената в роклята на точки казала, "Застреляхме го! Застреляхме го!". Серано попитала, "Кого сте застреляли?", и жената отвърнала, "Застреляхме сенатор Кенеди".

Томас Винсент ДиПиеро (Thomas Vincent DiPierro), синът на един от служителите в ресторанта, който работел в Посланническия хотел, казал, че видял Сирхан непосрествено преди стрелбата и че бил в компанията на жена с рокля на точки.

Трети свидетел също видяла Сирхан, половин час преди убийството на Кенеди, с жена с рокля на точки и висок, слаб мъж с тъмна коса. След като Кенеди бил застрелян, свидетелят видял жената и високия мъж да бягат от местопрестъплението.

Друг свидетел видял Сирхан на 3 юни, след посещение в Посланническия хотел, в компанията на двама други мъже.

Друга свидетелка казала, , че била видяла мъж, който приличал на Сирхан на 3 юни. Мъжът бил в син форд модел 1959. Колата отбила до бордюра и приличащият на Сирхан изскочил и започнал да си крещи с други двама мъже на предната седалка. Якето на мъжа се разгърнало и свидетелката видяла пистолет на колана му. Въпреки че свидетелката не могла да идентифицира кой говорел, тя чула думите "Кенеди" и "Влизай в колата, трябва да го хванем довечера", както и "Не искам" и "Страхувам се".

Един от шофьорите в Посланническия хотел казал на полицията за двама мъже, които дошли в хотела в деня преди стрелбата, опитали се да се сдобият с палта като онези, които носят сервитьорите, докато една сервитьорка от близката Алхамбра, Калифорния, казала, че сутринта на 4 юни видяла човек, който й заприличал на Сирхан, да рисува карта - някакъв вид етажен план.

Напомняйки за стрелковите тренировки на Лий Харви Осуалд, с които направил себе си подозрителен, Сирхан се упражнявал в стрелба на едно стрелбище на 4 юни, където се бил записал с името и адреса си. Това само по себе си било странно, защото управника там обикновено не следял дали стрелците се записвали или не. Управникът си спомнил, че скоро след като пристигнал Сирхан, пристигнали също и една привлекателна блондинка в компанията на друг мъж. Сирхан отишъл при тях и казал, "Нека да ви покажа как се стреля". Отговорът на жината бил, "Махни се от мен, дявол да го вземе, някой ще ни разпознае". [4]

Сирхан бил разпознат, че купува патрони за 22 калибър пушка, с която се твърди, че е убил Кенеди. В неговата компания, според пастора в оръжейния магазин, бил и брат му Мунир (Munir) и друг мъж, който не могъл да идентифицира.

Млад мъж на име Криспин Куриел Гонзалез (Crispin Curiel Gonzalez) бил арестуван в Хуарез (Juarez), Мексико, носейки в себе си бележки, според които познавал Сирхан и че Сирхан планирал да убие Кенеди. По-късно Гонзалез бил открит обесен в килията си в Хуарез. Когато бил разпитан за този инцидент от автора Робърт Блеър Кайзер (Robert Blair Kaiser), Сирхан отговорил, "Това момче не биваше да умира. Той нищо не направи".

Кайзер питал Сирхан, "Кой би искал да го очисти?"

Според Кайзер, "Сирхан направи замислена пауза за момент, после се усмихна. След това смени темата".

След убийството на Кенеди, полицията претърсила стаята на Сирхан и открила голямо количество розенкройцерска (в този случай AMORC, не историческите розенкройцери) и други видове окултна литература. Твърди се, че Сирхан е бил също и познат с член на Процесната група (The Process), издънка на сектата на сиентолозите, и че е посещавал купони в дома на Роман Полански (Roman Polanski) и Шарън Тейт (Sharon Tate), които също може да са били свързани с Процесната група. Робърт Ф. Кенеди вечерял в имението на Полански в деня преди да бъде убит. [5]


Бележка от преводача: Съвременният AMORC, "Древен и Мистичен Орден Розае Круцис" сам за себе си твърди, че е наследник и пазител на ордена Розе-Кроикс (Rose-Croix) от миналото, но това може да се оспори.


Сирхан оставил след себе си няколко тетрадки, изпълнени с бързо нахвърляни бележки, говорещи за странното състояние на съзнанието му допреди стрелбата. Препис на една от страниците гласи:

"18 май, 9:45 сутринта -68. Решителността ми да елиминирам РФК се превръща все повече и все повече в непоклатима обсебеност... РФК трябва да умре - РФК трябва да бъде убит Робърт Ф. Кенеди трябва да бъде учистен РФК трябва да бъде убийство Ед РФК трябва да бъде убит преди 5 юни 68 Робърт Ф. Кенеди трябва да бъде убит никога не съм чувал моля заплати по реда на на на на на на на на на това или онова моля плати по реда на..."

Психиатърът д-р Бернард Даймънд (Bernard Diamond) от UCLA (Калифорнийски Университет, Лос Анджелис), който изследвал Сирхан и по-късно щял да изследва Марк Дейвид Чапман (Mark David Chapman), го попитал относно някои определени бележки в неговите тетрадки, докато се намирал в хипнотичен транс.

Даймънд попитал, "Това безумни писаници ли са?"
"ДА ДА ДА", отговорил Сирхан писмено.
"Ти луд ли си?"
"НЕ НЕ."
"Е, тогава защо пишеш като луд?", продължил ДАймънд.
"УПРАЖНЕНИЕ УПРАЖНЕНИЕ УПРАЖНЕНИЕ."
"Упражнение за какво?"
"МАЙНДКОНТРОЛ МАЙНДКОНТРОЛ МАЙНДКОНТРОЛ."

Седем години след убийството, гласът на Сирхан по време на първоначалните интервюта с психолозите бил анализиран чрез Психологически Оценител на Стреса (PSE), който измерва микро-треморите в гласа, които говорят за стрес. Един от изобретателите на PSE, Черлз МакКуистън (Charles McQuiston), описан от Уолтър Боуарт (Walter Bowart) като "бивш високопоставен офицер от американското разузнаване", констатирал, че, "Аз съм убеден, че Сирхан не е осъзнавал какво е вършел. Той е бил в хипнотичен транс, когато е дръпнал спусъка и е убил сенатор Кенеди... Всичко в картите от PSE ми говори, че някой друг е бил замесен в убийството - и че Сирхан е бил програмиран чрез хипноза да убие РФК. Това, което имаме тук, е един истински, жив "Манчурски кандидат". [6]

Д-р Джон Хайсе (John W. Heisse) младши, президент на Интернационалното общество по анализ на стреса, споделя тази оценка: "Сирхан продължаваше да повтаря определени фрази. Това ясно разкрива, че е бил програмиран да вкара себе си в транс. Това е нещо, което не е могъл да научи сам. Някой е трябвало да му покаже и да го научи как. Аз вярвам, че Сирхан е бил промит под хипноза чрез постоянно повтаряне на думи като "Ти си никой. Ти си нищо. Американската мечта си отиде", докато най-сетне не им е повярвал. На този етап някой му е имплантирал идея, "Убий РФК", и под хипноза промитият Сирхан я е приел".

Друг експерт, д-р Хърбърт Шпийгел (Herbert Spiegel), медицински хипнотизатор, се съгласява: "Много е възможно да се разстрои и да се измени нечие съзнание чрез поредица хипнотични сеанси. Може да се опише като промиване на мозъка, защото съзнанието се изчиства от старите си емоции и ценности, които се заменят, като се имплантират други внушения... Тази техника вероятно е била използвана при Сирхан. От собствените ми изследвания, аз мисля, че Сирхан е бил подложен на хипнотична обработка". [7]


Бележки:

1. Kaiser, Robert Blair, "R.F.K. Must Die!" (New York: Grove Press,
1970); Bresler, Fenton, Who Killed John Lennon? (New York: St. Martin's
Press, 1989)
2. Ibid.
3. Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Venice,
California: Feral House, 1995)
4. Kaiser
5. Terry, Maury, The Ultimate Evil. (New York: Bantam Books, 1987);
Judge, John, "Poolside with John Judge", Prevailing Winds, undated
6. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell Paperback,
1977); Bresler
7. Bresler



Пати Хърст (Patty Hearst) като Таня



Колстън Уестбрук (Colston Westbrook): Той ли създаде SLA (Симбионската Освободителна Армия)?

36
Не че новината е чак толкова супер важна, за да бъде отразявана. Не че имаме нужда от примери, които демонстрират какво се случва, когато човек участва в (тоест, жертва е във) централизирана държавна услуга. Защото Топлофикация е собтвеност на Община София. В измисления Питър-Пански свят на правото има разлика между държавна и общинска собственост, но действителността е, че Софийската община не е частна. Като не е частна, тогава на кого е, на гражданите ли? Глупости... но да не се отплесваме отново.

Въпросът е, че не говорим за примери от миналото и някъде далеч зад океана, нито пък а засегната група хора, която не се свързва с нас. Говорим за нещо много, много близко до нас, което ни засяга съвсем пряко, защото няма някой в София, който да не плаща на Топлофикация под една или друга форма (или за парно, или за подгряване на вода, или, като минимум, плоска такса за това, че централните тръби минавали през негова собственост).

Говорили сме много пъти за този модел - централизирана зависимост. Централизираната зависимост означава, практически, робство. Стремежът към свобода задължително минава през децентрализирането на всички зависимости и нужди.






Манолова: Топлофикация - София е взимала по 1000 лева от абонати, които й дължат стотинки

14 март 2019



Източник: OFFNews.bg

През 2015 г. бяха заведени стотици дела за стотинки, хиляди дела за суми под 100 лева, само и само "Топлофикация" - София да наложи на длъжниците още 300 лева в заповедно производство, още 350 - в исково, и още 350 лева - пред частния съдебен изпълнител. Тоест още 1000 лева върху един дълг от 16 лева, например, съобщи омбудсманът Мая Манолова пред БНТ.

Има ли гражданин на София, който не би си платил десетте лева дълг към "Топлофикация" пред угрозата да бъде осъден с начисляване на юрисконсултски възнаграждения за още 950 лева, плюс експертизите на съда - две по 150, плюс 25 лева съдебна такса, плюс няколкостотин лева на частен съдебен изпълнител, попита Манолова.

През 2015 г. "Топлофикация" завеждаше дела за стотинки, дела за по 80 стотинки съм виждала. Няма да мамят вече, защото бяха разобличени с информацията, която събрах аз и гражданите, каза омбудсманът.

"Топлофикация" трябва да си промени отношението към столичани, защото те са нейните началници. Отношението означава уважение към потребителя, категорична е тя.

"Топлофикация" е съдрала 10 000 000 лева от гърба на столичани за юрисконсултски възнаграждения, изчисли Мая Манолова.

След близо тригодишна сага, след като на 25 февруари Манолова окончателно осъди "Топлофикация", на 11 март  общественият защитник получи информацията по ЗДОИ, която ръководството отказваше да предостави, а именно – колко са събраните юрисконстултски възнаграждения през 2015 г. чрез започнати дела срещу 21 000 столичани и за какво са похарчени. В тези производства дружеството е искало минимум 300 лева пред съда, 350 лева пред частен съдебен изпълнител и 300 лева по исково производство.

37
Всички теми / Re: Динамо на Фигуера
« -: Март 12, 2019, 08:31:08 pm »
Това се намира и тук за жалост :( Прахова металургия.

Говорил съм с човека от сектор продажби на един завод. Той ми обясни, че параметрите за пръчките, които исках... да кажем цилиндри, 2см диаметър на 10см височина... не може да се произведе от прахова металургия. Прекалено големи са тези елементи с тези размери. Предложи ми да направят ниски дискове, и да налепят много такива един за друг, докато не се постигне височината, евентуално...

38
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Февруари 12, 2019, 08:41:08 am »
Времето в България става все по-екстремно

Всеки човек може да направи така, че да ограничи въздействието си върху климата


11.02.2019




Източник: Sinoptik.bg

Промените в климата са най-голямата заплаха за природата и човечеството през ХХІ в. Данните показват, че 15-те най-топли години на Земята са били през последните 20 години.

В България се наблюдават повече и по-дълги периоди на засушаване, следвани от сериозни бури и тежки наводнения с разрушения и жертви, съобщава на сайта си Световният фонд за дивата природа (WWF).

Климатът южно от Стара планина става все по-средиземноморски, а на север плодородните земи бавно се опустиняват. Снежните месеци в планините намаляват. Сняг започва да вали след Коледа, а така се променя количеството вода, с което разполагаме през годината.

WWF е създател на глобалната инициатива „Часът на Земята” – мащабна световна акция, започнала през 2007 г. "Часът на Земята" дава възможност на всеки човек да разбере какво влияние имат малките постъпки върху голямата планета и как може да използва силата си, за да се справи с климатичните промени.

Инициативата се провежда винаги в последната събота на март от 20,30 до 21,30 ч. Тази година "Часът на Земята" е на 30 март.





В стария форум, в който много от нас участваха, бившия Xcombg, който вече не съществува, защото хостинга не му е платен, имах тема, в която обръщах специално внимание на това, още когато се случи голямото наводнение във Варна преди години.

Тези неща са отдавна известни. В науката за климата от повече от 50 години се знае със сигурност, че радикализирането на климата е свързано с обезлесяването.

От книгата на Нийнхюис читателят може да научи какви са основните стъпки, по които се върви към Ледникова епоха: за постигането на Ледникова е поха е нужно гигантско изпарение на вода и влага.

От книгите на Виктор Шаубергер (които за жалост все още нямат присъствие в Библиотеката, но ще имат някой ден) читателят научава какви са предварителните етапи, които водят до гигантско изпарение:
  • Топлата почва трудно попива вода. Когато имате горещ котлон и върху него падне капка вода, тя започва да цвърчи и да подскача от котлона, опитвайки се да избяга от него, без да го намокри. По същия начин, когато е налице обезлесяване, почвата става по-топла, защото слънцето я пече повече.
  • Дъждовната вода попива по-бавно в нея, което води до образуването на локви.
  • Колкото повече локви има, толкова повече изпарение има, защото толкова по-малко вода попива в подчвата в посока подпочвения басейн.
  • Колкото повече изпарение има, толкова по-големи ще са следващите дъждове. Това води до радикализиране на климата и ако обезлесяването продължава, и ако почвите продължават да са топли, тогава локвите прерастват в по-големи локви. По-големите локви отмиват горния почвен слой, което води до свлачища. Свлачищата, в комбинацията с калта и локвите, водят до измиране на дребните почвени и надпочвени животни (червеи, мишки...) и ниската растителност, което води до образуването на сезонни блата.
  • Сезонните блата довеждат до редуването на големи засушавания, последвани от разрушителни наводнения.

  • Ледниковата епоха не се характеризира с ниски температури. Ледниковата епоха се характеризира с постоянен снеговалеж, а снеговалеж има при положителни температури.
  • За Ледникова епоха се смята онзи момент, когато снегът от новата зима завари нестопилия се сняг от миналата зима.
  • Това покачване на температурите, които се наблюдава в процеса на "глобалното затопляне" НЕ ВОДИ до загряване на планетата, а до ИЗСТУДЯВАНЕ на планетата. Защото тези високи температури, в условията на редуващи се засушавания и наводнения, с постоянна и стръмна тенденция на радикализиране на климата, води до все повече и повече валежи.
  • В един момент, поради изместването на зимата, снегът от предходната зима ще е толкова много, че няма да успее да се стопи до другата зима, и тогава се счита, че има локална или глобална Ледникова епоха.


И причината за това НЕ СА ПАРНИКОВИТЕ ГАЗОВЕ, А СИСТЕМНОТО ОБЕЗЛЕСЯВАНЕ.
А такива гейски глобални инициативи като "Часът на Земята" са просто гнезда за разпространение на невежеството, защото никой там не говори за обезлесяване.
Защото всички подобни инициативи в момента имат законодателен интерес, прицелен в манипулиране на световния бизнес и индустрия, а не се интересува от научните причини и съответно решения за проблема.


39
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Февруари 04, 2019, 09:25:01 pm »
Фините прахови частици не са най-големият проблем във въздуха на София. Ето какво още го замърсява

04 февруари 2019




Източник: OFFNews.bg

Замърсеният въздух най-големият рисков фактор в околната среда за човешкото здраве. Той е причината за 9 от всеки 10 смъртни случая в света (СЗО, 2018 г.). Също 9 от всеки 10 дишат сериозно замърсен въздух. В Европа той води до преждевременната смърт на над 400 хил. души годишно. 13 хил. от тях са в България, показва съвместен одит на 15 върховни одитни институции, включително българската Сметна палата и Европейската сметна палата, публикуван в последните януарски дни.

Мръсният въздух може да отключи множество здравословни проблеми, сред които: синузит; проблеми с паметта и концентрацията; тревога и депресия; анатомични промени в мозъка; Алцхаймер; инсулт; инфаркт; исхемична болест на сърцето; аритмия; сърдечна недостатъчност; астма; рак на белия дроб; хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ); безплодие; детска смърт.

24% от смъртните случаи след инсулт (общо те са 1.4 млн. годишно) се свързват със замърсяването на въздуха. Същото е валидно и за 25% от смъртните случаи вследствие на сърдечно-съдови заболявания, и за 43% от починалите от белодробни заболявания и рак на белия дроб (1.8 млн. общо) годишно.

Последствията от всичко това са и икономическия. За българската икономика те се равняват на 29.5% от брутния ни вътрешен продукт.

На фона на опасностите за здравето и икономиките обаче мерките на правителствата и общините не постигат очаквания ефект, констатира докладът. От 15-те проверени държави (Албания, България, Естония, Грузия, Унгария, Израел, Косово, Молдова, Полша, Румъния, Словакия, Испания, Швейцария, Македония и Холандия) 14 не достигат международните и европейски стандарти за качество на атмосферния въздух. Сред тях е и България. Само една покрива всички тях - Естония.




Замърсители

Енергийната бедност е основната причина за влошеното качество на въздуха в България, тъй като основният източник на замърсяване е битовото отопление през зимата, заключават одиторите. Мерките на държавата и общините за подпомагане на бедните всъщност по никакъв начин не водят до подобряване на положението: има социални помощи за отопление, но не и осигуряване на еко горива и подобряване на качеството на въздуха в големите градове. Те не са насочени към основните източник на замърсяване – битовото отопление с твърдо гориво, остарелият автомобилен парк и инфраструктурата.




Фини прахови частици

160 000 от 7-те милиона смъртни случаи по света годишно, свързани със замърсяването на въздуха, са следствие на фините прахови частици (PM2.5). Противно на усещането, с което живеят мнозина от живеещите в София - че дишат изключително мръсен въздух, оказва се, че годишната концентрация на фини прахови частици във въздуха не надвишава европейските норми. Тя е 22.1 микрометра на кубичен метър при горна граница 25 µm/m3. По-тежко е положението у нас например в Русе, където средногодишно се измерват 23.3 µm/m3.

Много, много по-опасна е ситуацията например в македонската столица Скопие, където средногодишната стойност надвишава двукратно горната граница за ЕС. В Краков (Полша) също дишат изключително наситен с фини прахови частици въздух.




Прахови частици

Праховите частици (PM10) достигат частично дробовете, тъй като филтрирането от носа не е достатъчно за частици с размер под 10 микрона. Така достигат алвеолите на белия дроб и се изчистват много бавно или това изобщо не се случва.

Тук България има основание за сериозно безпокойство, но то не е свързано толкова с концентрацията във въздуха, а с продължителността на излагане на населението. В София годишната концентрация е точно на горната граница за ЕС (40 µm/m3), във Видин я надвишава значително - 61.1, но по-притеснителното е, че населението в българския дунавски град е изложено на замърсяването 166 дни годишно. Стандартът за ЕС е до 35 дни годишно.

По-зле от Видин е само в Тетово (Македония), където хората дишат прахови частици почти цялата година - 293 дни.





Не само праховите частици крият опасност във въздуха. Нивата на бензопирен и на токсичния азотен диоксид също са измерени и отразени в одитния доклад.

Бензопиренът е един от най-опасните канцерогени (причинители на рак). Съдържа се в цигарения дим, отделя се и при приготвянето на животинска храна на скара.

Оказва се, че живеещите в българските градове, попаднали в изследването - София и Монтана - нивата превишават многократно нормите.

При годишна целева стойност за ЕС 1 нанограм на кубичен метър и 0.12 милиграма на кубичен метър, препоръчани от Световната здравна организация, в София той е 3.63 ng/m3. В Монтана положението е още по-тежко: 3.79.


Високата концентрация на азотен диоксид се появява най-често в градове с интензивен автомобилен трафик, посочват авторите. В София тя е под максимално допустимото според европейските стандарти, но не и във Варна. Най-тежко тук е положението в Краков, Мадрид и Варшава.





Добри практики от България

Докладът включва не само тревожни констатации. Той демонстрира и добри практики за подобряване качеството на въздуха, приложени в различните страни. България се отличава със следните:

- модернизиране на обществения транспорт. Обновява се автопарка на градския транспорт чрез заменяне с нов (със сертификат ЕВРО5 и ЕВРО6) и разширяване мрежата на метрото (за гр. София). Реновирани са 496 автобуса в София и Пловдив, закупени са 10 метровлака и 20 трамвая, 126 автобуса и 100 тролейбуса за София, Бургас, Варна, Стара Загора и Плевен;

- преминаване на потребление на природен газ за обществени сгради и домакинства – 225 сгради са свързани към централната отоплителна мрежа в София и 102 сгради са свързани към газовата мрежа в Стара Загора;

- монтиране на устройства на комините за филтриране на въздуха (в София, Пловдив, Стара Загора, Благоевград и Велико Търново);

- изграждане на велоалеи – 49,51 км в София, 48 км в Пловдив и 7,8 км в Стара Загора. Увеличаване на зелените площи, като и поддържане и облагородяване на уличното озеленяване.




Препоръки

За по-висока ефективност на мерките си одиторите препоръчват на българското правителство да подготви, одобри и приложи национална стратегия за качеството на въздуха. Добре е то да започне да налага санкции на национално и местно ниво при неспазване на целите и политиките и допустимите нива на видовете замърсители. Необходимо е също така България да започне да осигурява съответните практически данни и да предостави пълен анализ на необходимите финансови ресурси за прилагането на мерките на програмите за  качество на въздуха на местно ниво. Друга препоръка е страната ни да организира национална информационна кампания, за да информира населението си за рисковете за здравето, свързани със замърсяванията на въздуха. Правителството трябва също да информира хората за конкретните действия, които всеки може да предприеме, в зависимост от сезона, атмосферните условия, източниците на замърсяване и други фактори, влияещи на качеството на въздуха.

За съжаление, в момента има сериозни пропуски в определянето на отговорностите на местно ниво у нас - неясно е кой какво трябва да направи. Има явни слабости в комуникацията и обмена на информация сред общините у нас с лошо качество на въздуха. Те не се координират от Министерството на околната среда и водите, то всъщност не прави много, за да подобри взаимодействието и комуникацията, констатира българската Сметна палата.

Отделно от това, екоминистерството не е наложило нито една санкция на кмет или отговорен служител, който не е изпълнил изискванията му за разработване и прилагане на програми за качеството на въздуха.

9 от 15-те държави не предоставят пълни/достоверни данни за качеството на въздуха - става ясно от доклада. България е една от тях, а останалите са Албания, Грузия, Израел, Македония, Молдова, Румъния и Словакия.


40
БИБЛИОТЕКА / Re: МАТЕРИАЛИ: Геополимери
« -: Февруари 04, 2019, 04:24:57 pm »
Историята на бетона и небатейците





Професор д-р Джоузеф Давидовиц е световно признат експерт по древни цименти и бетони. Голяма част от следния материал е взет от неговия уебсайт: http://www.geopolymer.org  Д-р Давидовиц участва в голяма част от авангардните изследвания за това как древните са правели и използвали цимент. Изследването му се фокусира върху древната керамика, цименти, бетони, синтетичен камък и строителни изкуства, които са представителни за древни цивилизации като: фараонски Египет, Месопотамия, Римската империя, предколумбова Америка, както и каменни артефакти от Европа и Азия. Благодарим на д-р Давидовиц и на Геополимерния институт, за това, че ни позволиха да ползваме материали от тяхното изследване в тази статия.

Циментовата мазилка и хоросан играели важна роля в живота на небатейците. Те ползвали тази съществена технология от най-ранните си дни в пустинята. Без специалното им знание за цимента, небатейците никога е нямало да завладеят пустинята и никога е нямало да се издигнат до статута на цивилизация.

Други племена в пустините на Арабия живели в ограниченията, в които природата ги е била сложила. Те стоели близо до източниците на вода и отпращали овцете и камилите си оттам. Небатейците, от друга страна, строили водните си канали и цистерни дълбоко в пустинята, за да събират оскъдната дъждовна вода и да я съхраняват за своя употреба.

Без това знание за водонепромукаем цимент, небатейците е нямало да се превърнат в достигащите надалече търговци на Близкия Изток, които с лекота прекосявали пустините и негостоприемните, голи планини.

Как са успели небатейците да разработят водонепромукаем цимент столетия преди употребата му да стане нещо обичайно в Европа? В това проучване ще започнем да изследваме цимента по принцип, а след това ще видим как е бил развит цимента и как е бил използван от цивилизациите, особено от римляните. Римляните са били съвременници на по-късната част от Небатейската империя и техните историци са записали как римляните са правели и използвали техния цимент. Най-накрая ще разгледаме специалните характеристики на небатейския цимент и ще спекулираме как са развили тази удивителна технология.



Циментът по принцип

Циментът и бетонът често се считат за едно и също нещо, само че, те по природа са много различни. Циментът е една свръх-фина пудра, която свързва пясъка и камъните в една маса, която се нарича бетон. Циментът е ключовата съставка за бетона, но бетонът съдържа други вещества като пясък и камъни.

Циментът се е превърнал в един от най-широко използваните строителни материали в света. Годишното глобално производство на бетон е около 5 милиарда кубични метра, обем, който е почти колкото годишното производство на цимент - около 1.25 милиарда тона. Световното харесване на бетона не е случайно, тъй като този каменен материал се произвежда от някои от най-широкодостъпните ресурси в света.

Важно е да се разбере развитието на цимента на по-глобална основа, за да се види как циментът на небатейците се свързва със световното развитие на циментовата технология. Тогава ще можем да попитаме по-важния въпрос - Дали небатейците са научили тяхната технология от другите, или другите цивилизации са научили тази технология от небатейците?




Ранна история и развитие на цимента

Като цяло се вярва, че римляните са първите бетонни инженери, но археологическите доказателства говорят за друго. Археолозите са открили вид бетон, датиращ от 6500 г Пр. Хр., когато сирийците от Каменната епоха са използвали постоянни огнени ями за загряване и готвене. Тези огнища, построени от местен варовик, показват примитивна форма на калциране по външните лица на варовиковите камъни, които ограждали огнищата и довели до ненадейното откриване на варта като основен градивен материал. Новооткритата технология била широко използвана в Сирия, тъй като се строели централни пещи за горене на вар, за да снабдяват мазилка за строенето на чакъленостенни къщи, бетонни подове и водо-непромокаеми цистерни.

Вар, негасена вар и горена вар са обичайните названия за калциевият оксид, СаО, сиво-бяла пудра. Днес над 150 важни индустриални химикала изискват употребата на вар за производството си... Всъщност, само пет други суровини (солта, въглищата, сярата, въздухът и водата) се използват в по-големи количества. Варта се използва при стъклото, цимента, тухлите и други строителни материали; както и в производството на стоманата, магнезия, храната за домашни птици; и в обработката на тръстикови сокове и захарно цвекло. Тя е силно каустична и може сериозно да аздразни човешката кожа и лигавици. Така, откриването на варта като строителен материал отворило вратата за и за много други подобрения.

В Европа, археологическите доказателства за ранната употреба на бетон се откриват по бреговете на река Дунав в Югославия, където около 5600г Пр. Хр. бетонът се е използвал за направата на подове за шатри.

В Китай, оцелелите доказателства говорят, че още през 3000г Пр. Хр. вид цимент се е използвал в провинция Гансу в северозападен Китай.

Египтяните ползвали цимент още през 2500г Пр. Хр. Някои учени вярват, че при формирането на Великата пирамида в Гиза е бил използван циментен материал, произведен или от варовиков бетон, или от горен гипс. Най-ранната известна илюстрация (датираща от около 1950г Пр.Хр.) на употребата на бетон в Египет е показана на стенна фреска от Тива. Археолозите от дълго време са мислели, че египтяните са били майстори на камъка, защото са произвеждали каменните артефакти (съдовете от твърд камък, статуи), направени от метаморфни шисти, диорит и базалт. Тези гладки и полирани каменни артефакти (на възраст между 4000 и 5000) но носят следи от сечива по себе си. Някои археолози вярват, че древните египтяни са знаели как да преобразуват руди и минерали в скрепителен материал за произвеждане на каменни артефакти. Те вярват, че много от египетските статуи не били издялани от скали, а по-скоро били отлети във форми и представляват статуи от синтетичен какмък.

Първото доказателство за това идва от ново дешифриране на С-14 Възпоменателна плоча на Иртисен (датираща от 2000г Пр. Хр., Лувъра, Париж). Плочата е автобиографията на скулптора Иртисен (Irtysen), който живял под управлението на един от фараоните Ментухотеп, 11та Династия. Плочата С-14 от Лувъра често е била изучавана. Въпреки това, много от изразите й се отнасят до полето на каменната технология и в миналото са били колебливо превеждани с термини, които толкова широко се различават, че преводачите очевидно не са могли да разберат описваната технология. Според скулптора Иртесен, отливането на направен от човека камък е било тайно знание. (Egyptian Made-Made Stone Statues in 2000 B.C.: Deciphering the Irtysen Stele,(Louvre C14 6 pages) Този вид материал дали е бил вид цимент?

Някои учени сега предлагат идеята, че пирамидите са направени от излят камък, вместо от дялан камък. От геологична гледна точка, платото на Гиза е израстък на формацията Мокатам (Mokkatam) от средния Миоцен. И все пак, израстъкът, който се потапя в долината, където се намират каменоломните и също и канавката около Сфинкса и тялото на Сфинкса, са изградени от по-меки, плътно напластени, глинести нумулитни варовикови слоеве със сравнително високо количество глина. Количеството на водно-чувствителните части, изразено като процент от масата на камъка, е поразително много високо, вариращо между 5.5% до 29%. ОЧевидно е, че строителите са се възползвали от плътно напластените слоеве от по-меки варовици. Този дисагрегиран, кален материал бил готов за геополимерна реагломерация. Може би най-голямата изненада в това проучване е свързана с йероглифните глаголи за "строя", а именно [кхуси] (khusi) (Gardiner's list A34. Знакът [кхуси] представлява човек, който набива или натъпква материал във форма за отливане. Това е един от най-старите египетски йероглифи. (Construction of the Egyptian Great Pyramids, 2500 B.C., with Agglomerated Stone. Update of the latest Research,: 42 pages)

Египтяните също така използвали по-обикновена форма на бетон. Издръжливостта на техния бетон е засвидетелствана от факта, че бетонните колони, построени от египтяните преди повече от 3600 години, все още стоят.

Гърците, от друга страна, използвали цимент през 600г Пр. Хр., когато гръцките строители открили естествен позолан, който развивал хидравлични характеристики, когато се смеси с вар.


Бележка от преводача: Позоланите са силициеви или силициеви и алуминести материали, които, сами по себе си, не притежават никаква или много малка циментна стойност, но които, ако са в фино раздробена форма и залети с вода, реагират химически с калциевия хидроксид при обикновена температура и така формират съединения, които имат циментни качества. Измерването на качеството на един позолан да реагира с калциевия хидроксид и водата се измерва чрез "позоланната активност". Позолана са естествено срещащи се позолани с вулканичен произход.
https://en.wikipedia.org/wiki/Pozzolan


Римлянитие, обаче, били онези, които използвали цимент в големи количества за огромни строителни проекти. Ранната римска употреба на цимент датира от около 300г Пр. Хр. От този период насетне римляните редовно подобрявали бетонната си технология, те също така дали името на това нещо. Тъй като римският цимент е толкова добре изучен, той ще ни даде основа, от която да проумеем проблемите, които са важни в разследването за небатейския цимент.



41
БИБЛИОТЕКА / Re: МАТЕРИАЛИ: Геополимери
« -: Февруари 04, 2019, 04:11:37 pm »
Строителите на Петра.
Кои са били небатейците?







https://en.wikipedia.org/wiki/Nabataeans

В разцвета си, Небатейската империя се е простирала от съвременен Йемен до Дамаск и от западен Ирак навътре в Синайската пустиня... поне според някои историци. Никой не е наистина сигурен колко голяма е била империята им. В такава степен са били загадъчни и мистериозни небатейците. Въпреки че караваните им пътували нашироко, трудно е да се установят със сигурност границите на царството им, или разстоянията на пътуванията им.

Писмените извори за Небатейското царство са оскъдни, тъй като има само малко оцелели документи и разпръснати надписи и графити. Това също е странно, защото хилядите графити са издълбани в камък и стените на каньоните ясно показват, че почти всеки небатеец е можел да чете и да пише, дори овчарите. Така че, защо да не запишат историята си? Египтяните са писали по стените на храмовете си, евреите са писали по свитъци, а вавилонците са писали на глинени плочки. Царете и управниците от векове записват победите и постиженията си. Небатейците, обаче, изглежда са отказвали да пишат. Техните храмове са голи. Градовете им не съдържат библиотеки и до днешна дата археолозите са намерили само няколко трохички писмени находки. Защо? Какви тайни може да са имали небатейците, които да са искали да задържат за себе си?

Дори древните историци от Гърция и Рим, които са искали да пишат за небатейците, записали най-вече удивителните разкази, които самите небатейци измислили, за да скрият истинската си история, търговските си пътища и произхода на стоките им.

И това не е всичко. Има и други объркващи въпроси. Историята ни казва, че небатейците са били номади, обитаващи палатки в пустинята. И все пак, само в рамките на няколко кратки години, те са построили грандиозни и вдъхновяващи, отнемащи дъха паметници. Великолепният град Петра е толкова впечатляващ, че дори и днес туристите учудено зяпат великите руини. И при все това, този впечатляващ град е бил скрит от всички в една гънка между камъните, с достъп само от една тясна пукнатина в планината. Пукнатината е дълга над 1200 метра и 3 до 6 метра широка, заградена от 100-метрови скални стени в каньона. Защо да се крие град? Още повече, защо е бил построен с такова бързане, само няколко кратки години, преди Исус да започне да ходи по земята? Хиляди паметници и гробници били издигнати в този скрит град, и тогава изведнъж, небатейците предали империята си в ръцете на римските войници, и сякаш напуснали историческата сцена.

Кои са били тези небатейци, които изведнъж са се появили в историята? Какво е било нещото, което е позволила на тези хора от пустинята да се облагодетелстват толкова богато от търговията с тамян и подправки? Защо са построили такива огромни паметници и после са изчезнали? Това са само някои от въпросите, които археолозите задават, откакто копаят в пясъците на времето. Отговорите, които намират, са пълни с изненади. Ако обичате история, наистина ще се насладите на уникалната история на небатейците.

. . .




Интересна извадка от останалото изложение:


От векове небатейците не били построили и една къща, нито пък храм. Когато избрали мястото на Петра, за да построят великия си град, то било гол каньон, и вероятно място, където са погребвали мъртвите си. ИЗглежда, че едомитите никога не са обитавали това място. Едомитската столица била Бушерия, намираща се на юг от днешна Тафила. Някои небатейци първоначално са се заселини близо до едомитската столица, обитавали плосковърха планина, позната като Селах (Selah). Тъй като това вероятно е мястото на отминали кланета, (II Царе 14:7), едомитите навярно са избягвали мястото, оставяйки небатейците на мира. Небатейците първоначално направили малко палатково поселище на плоския връх на тази планина, което служело като убежище и сигурно място, където да се намират жените им, децата им и стоките, когато мъжете ги е нямало, докато купували и продавали. Това убежище на планинския връх, познато като Селах, щяло да изиграе важна роля в следващите години.

Когато небатейците най-сетне започнали да строят града си, те го нарекли Рекем (Rekem) или Рекму (Rekmu). Този град щял да стане толкова известен, че името му щяло да бъде записано в аналите на Чанг Чиен (Chang Ch'ien), пратеник на китайския император Ву-ти (Wu-ti) (138-122 Пр. Хр.), както и в записите на Гръцката, Египетската, Римската и Византийската цивилизации, където градът бил известен с римското си име, Петра. И така, ползвайки старата едомитска територия като център, те основали търговска империя, която надминала всичко, което дотогава било виждано по лицето на земята. Чрез тази система от търговци и търговии, те започнали да внасят стоки от Изток и да ги продават на Запад. В следващите няколко столетия те щели да внесат такива стоки като подправки, животни, желязо, масло, мед, захар, лекарства, слонова кост, парфюми, перли, памук, джинджифил, канела, коприна, ароматни растения, мирта и злато за царствата на Египет, Гърция и Рим. От друга страна, те изнасяли за Индия и Китай къна (растение, бел.прев), сторакс (дърво, от чиято смола се прави аромат, бел.прев), подправки, асбест, платове, прозрачна коприна, синкавочервена коприна, стъкло, орпимент (минерал на арсеновия сулфид), злато и сребро. Също така те били отговорни за трансфера на идеи между великите източни и западни цивилизации.

Още повече, изглежда, че небатейците са успели да установят монопол върху повечето от тези стоки. Тъй като вдигали цените, египтяните, гърците и римляните започнали да се оплакват. Някои се оплакали, че империите им щели да банкрутират. Други мобилизирали империите си, за да разбият небатейците. Всеки път, обаче, небатейците успявали да избягат, обикновено без въобще да влизат в битка. Как са успявали да правят това? Това е въпрос, който дълго време ме тормозеше. Отговорът беше труден за намиране, защото небатейците внимателно са скрили всички доказателства, от страх, че гърците, египтяните и римляните ще открият техните тайни и ще разбият монополите им. И така, небатейците останали една мистериозна цивилизация, като много от лъжите и заблудите им продължават да действат дори до днешния ден.

42
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Януари 25, 2019, 10:58:47 pm »
Тъй като аз лично изпитвам особена ненавист към "Български пощи", най-вече (но не само) заради изключителната им неспособност да обработват митнически облагани пратки, което се знае от много години... ще подчертая тази новина:




Пощите рухнаха, трета седмица не могат да се освободят пратки с мито (обновена)

25 януари 2019



Източник: OFFNews.bg


Електронната система за митническо освобождаване на пратки от пощите рухна. Вече трета седмица не могат да бъдат освободени пратки от "Български пощи", които подлежат на облагане с мито. Стоки за неустановена, но огромна сума пари залежават в складовете.

Хаосът се разрази с въвеждането на новата електронна система на агенция "Митници", която е тръгнала на 7 януари. Изграждането ѝ е един от компонентите от проект на обща стойност близо 14.5 милиона лева, 13,7 млн. от които са от оперативна програма "Добро управление". Тя би трябвало да ускори процеса, но уви - вместо декларациите да бъдат обработвани по-бързо от досегашните ден-два, стоката залежава със седмици и не се знае кога ще бъде освободена.

Служителите на гишетата в пощите вдигат рамене и обясняват, че не са обучени да работят с новата система, както и че тя дава бъгове, и трупат декларациите по бюрата си.

Сигнал за случващото се подаде до OFFNews бизнесмен, който внася чай от Япония. Последната му пратка прекосила хилядите километри и пристигнала в България за два дни - тръгнала на 18-и и била тук на 20 януари. Но на родна земя престоява вече седмица, а служителите казват, че чакането може да продължи още 10 дена, че дори и месец.

Днес екип на OFFNews отиде до столичната митница заедно с потърпевшия, видя с очите си купчините необработени документи и чу служителите, които обясняват, че не могат да работят.

Системата е инсталирана на два компютъра, никой не си взима пратката веднага, има проблем със софтуера, каза дежурен днес служител зад гишето.

"Със софтуера" - отговори негова колежка на въпрос на OFFNews какъв е проблемът. А винетките тръгнаха ли, попита тя, сякаш двете системи са свързани. Ей там, питайте шефката - отпрати ни жената, която отказа да се представи и смъмри бизнесмена, че е викнал журналист.

Насочихме се към стаята с надпис "Ръководство". След като разбра, че сме от медия, представилата се като Антоанета Александрова тръгна по коридора и не се върна. По-късно все пак успяхме да я издирим, но това не хвърли светлина върху естеството на проблема със системата. Александрова заяви, че не е оторизирана, че можем да говорим само с пиара на "Български пощи" Дора Цветкова, чийто телефон ни написа на листче и връчи, докато друга служителка ни се караше, че сме се опитали да снимаме. А причина за опита ни имаше - зад лъскавия фронт офис на митниците се крият мухлясали стени, висящи от тавана мрежи, натежали от изпражнения на гълъбите, които свободно прелитат. В тези условия, зад изгнили врати в помещения, навестявани от плъхове - по думите на бизнесмена - стои стока, която тепърва ще влезе в магазините за продажба.


Когато журналист се опита да снима - не може, но когато го направи друг, вече е позволено. Това е столичната митница отвътре - по-точно таванът над един от коридорите. Мрежата е обсипана с курешки и явно е сложена, за да не падат директно върху главите на минаващите отдолу.


По съвета на Александрова потърсихме Дора Цветкова, която заяви, че някой бил набедил "Български пощи" и прехвърлял чужда отговорност, че нямат нищо общо с митниците и електронната им система. Минути по-късно ни се обади и призна, че всъщност отговарят за нея.

Системата на митниците за електронното подаване на декларациите е нова, в момента се атестира, каза Цветкова и обясни, че служители се "нагаждали" и нещата се "натаманявали". Възразихме, че системата е трябвало да заработи гладко на 7 януари - поне така обещава агенция "Митници" в прессъобщение, публикувано на сайта ѝ още през ноември 2018 г., и изразихме недоумение - какво е това натаманяване и нагаждане от 7-ми до 25 януари? Да, имаме забавяне, но то ще бъде компенсирано - заяви Цветкова, след като първо провери наистина ли е трябвало да тръгне на 7 януари. Заяви, че обучението на служителите е започнало след пускането на системата от агенция "Митници". На забележката ни, че обучението е трябвало да бъде проведено преди тръгването на системата за гражданите и бизнеса контрира, че това не можело да стане. Не можете ли да проявите разбиране, попита тя. Ще платите ли загубите на бизнесите, ако срокът на годност на стоката им изтече, докато чакат оправянето на системата ви, попитахме на свой ред. Отговорът беше категорично "не".

Няколко часа след разговорите с Цветкова тя изпрати прессъобщение до всички медии, което гласи:

    От 7 януари 2019 година Агенция „Митници“ въведе нов софтуерен продукт – Митническа информационна система за внасяне при подаване на митнически декларации за внасяне (МДВ) и декларации за временно складиране (ДВС).

    В периода на адаптиране „Български пощи“ ЕАД изпитва временни затруднения при обработката на международни пощенски пратки, подлежащи на митническо оформяне.

    Дружеството усилено работи за нормализиране на процеса в най-кратки срокове и поднася своите извинения на получателите на пратки за създаденото неудобство.

След двудневни безуспешни опити да се свържем с пресцентъра на агенция "Митници" и след публикуването на материала в първоначалния му вид с нас се свърза директорът му Вяра Генова. При нас системата работи гладко от 7 януари, само пощите изпитват затруднения, те не могат да се адаптират - каза Генова.

Тя опроверга твърдението на "Български пощи", че не е имало възможност обучението на служителите им да започне по-рано: "Още през есента пуснахме тестов портал и всеки можеше да се обучи", категорична бе Генова.

Свързахме се и с оперативната програма "Добро управление". Оттам казаха, че от нас научават за проблема, но веднага ще изпратят екипи за проверка.




Отлична работа на журналистите от OFFNews.

43
Наско, провокациите не са нужни. Нашият сайт е посветен на една цел, която събира в себе си много неща. В частност, моя личен живот също е посветен на много неща, защото аз не съм инженер по каквото и да е. Всичко, което аз знам до сега и с което съм си играл до сега, е плод на усилията ми и инвестициите ми в материали и информация, за да бъда самоук.

Нима искаш да кажеш, че дължа нещо някому по този въпрос? Чувствам се ангажиран спрямо описанието на нашия сайт и всичко, което може да се намери тук. Ако някой ме пита за искреното ми мненине, то е, че ако някои са длъжни именно и най-вече за Свободната Енергия, то това е Mazeto.net и ако някой от отговорните за тяхното общество има каквато и да е съвест, би трябвало да си разформироват сайта на часа, защото не е нищо повече от един фарс, който продължава излишно дълго време.

Не мога да помогна с повече на онези, които са разочаровани от липсата на български усилия по въпроса, освен с това, което може да се намери в Библиотеката тук.



Аз също се надявам разликата между говоренето и работата да е просто една работа. Наистина, много хора са ми предлагали инженерна помощ за онова, за което до сега съм писал и съм имал открита комуникация с всички тях, докато не дойде момент, в който комуникацията замира.

Това е всичко, което знам от своя страна.

44
БИБЛИОТЕКА / Re: МАТЕРИАЛИ: Геополимери
« -: Януари 23, 2019, 10:23:32 am »
Много ясно се забелязва изчезване на тази информация от аматьорските среди на свободните експериментатори. Това е и причината в тази тема да се опитам да предпазя и малкото, което е все още налично, от изчезване и потъване в корпоративната тайна. За голямо съжаление, следната публикация в блога на Оуен Гайгър е просто обзор на нещо, коeто вероятно е било обещаващо, но на ден днешен линкът към източника вече пренасочва към изи кредит.





Тип на проекта:
стратегия за планиране на градски дизайн, архитектура

Цел на проекта:
увеличаване на самосъзнанието за околната среда и адресиране на промените в климата

Описание на проекта:
Процесът по изгаряне на въглища произвежда един от най-големите нерегулирани дялове на индустриални отпадъци в САЩ. Въпреки че в последните години нарастващият процент на освободените във въздуха частици ("летяща пепел") (което по същество е отпадна горивна пепел, бел.прев) намери приложения като пълнеж в стоителната индустрия, скорошните промени в регулациите на EPA, целящи да намалят емисиите с парников ефект (GHG), доведоха до това, че повечето от 70-те милиона тона горивна пепел, които всяка година се произвеждат в САЩ, сега вече са достъпни и налични за употреба в строителния процес заради високите нива на неизгорелия въглерод, амоняк и/или други включения. Освен това, значителните цени за транспортиране и твърди материали за насипване на могили, получени от изгаряне на въглища, може допълнително да нарастнат заради разходи, свързани с евентуалното просмукване на вредни количества алуминий, хлорид, желязо, магнезий и токсични нива арсен, никел, олово, мед и цинк в подпочвените води. Така, разработването на иновативни технологии за преобразяване на десетки милиони тона отпадни вторични суровини от изгарянето в полезни продукти представлява спешна нужна.

Какво е геополимер:
- Твърда, циментиста паста, направена от горивна пепел, без Портланд цимент. Той има по-големи сили за издръжливост на компресия и разтегливост, висока степен на добиване на сила за единица време, по-ниска порестост и пропускливост, и силно увеличена устойчивост на химически атаки в сравнение с обикновения бетон с Портланд цимент (OPC). Той комбинира отпадни продукти, превръщайки ги в полезен продукт, спестява пространство за могили и подпомага икономисването, и в сравнение с Портланд цимента, производството му демонстрира 90% по-малко отделяне на въглеродни емисии.
- Отделно трябва да се приготви разтвор на натриев хидроксид и калиев хидроксид (отпадни продукти от химическата и петроло-химическата индустрии), после трябва да се добави към течния търговски натриев силикат; този разтвор после може да се добави към пудрата на горивната пепел (отпаден продукт от горенето на въглища и био горива) по същия начин, както вода се добавя към Портланд цимент.

Източник: Отворена Архитектурна Мрежа /вече не работи/


45
Аз самия в момента съм замразил всичките си проекти, защото ме влече в друга посока сега. Иначе, по въпроса, съм се пренасочил към електростатиката.

Доколкото оставам с впечатление от заниманията ми през годините до сега, практическият въпрос е отделен от теоретичния не само метафорично. Става дума за това, че след като се изчистят теоретическите разбирания - тоест, когато човек най-сетне спре да вярва, че КПД>1 е невъзможно и теоретически се убеди в обратното, тоест че е възможно, се започва един изцяло нов път.

В този нов път става дума за това, кое за кого е достъпно. Аз на ден днешен не вярвам, че магнито-двигателите или електричеството в смисъла на КПД>1 трансформатори и прочие са технология, която е достъпна за средно-статистическия майстор. Повечето теоретично просветлени хора се занимават с това... само че, като направя обзор на всичко, за което съм се постарал да се осведомя, трябва да отбележа, че този клас машини е достъпен за способностите на учени с много добро образование и много добри средства - достъп до индустрия и лаборатория, с помощници. 90% от теоретично просветлените хора нямат този изобретателски калибър.

Затова, след всичко до сега, аз за себе си започнах да търся кое от всичките възможни енергийни полета най-добре отговаря на моя калибър възможности.

За себе си смятам, че това е електростатиката. Когато отново почувствам импулс в тази посока, със сигурност ще се занимавам с КПД>1 в електростатиката. Тя просто е по-достъпна, по-разпространена и по-естествена в природата, електрическият ток е прекалено рафиниран вид енергия, с който лаиците просто си губят времето според мен, защото нямат възможностите да постигнат нещо там. Нещата, за които четем в литературата, са на много по-високо техническо ниво, отколкото им се струва на повечето хора.





Електростатиката прилича повече на познатите ни изкопаеми ресурси и възобновяеми източници. Тя е на "по-земно" ниво. Нейната среда е естествената околна среда... а не вакума, Нулевото пространство и останалите метафизични квантови представи, които по-обикновените хора просто не могат да адресират без лаборатория и достъп до индустрия и финансиране (и солидно образование, естествено).

Много по-лесно е да се направи "електростатичен акумулатор", на същите по-нормативни методи като петролните сонди, вятърните турбини, слънчевите панели и тн., защото електростатичната енергия е навсякъде около нас, а не отвъд нас.

Има добри и функционални електростатични мотори, разполагам с добра информация, свободно достъпна на английски, все още не съм я превеждал. Започнал съм някои неща в Библиотеката...

Хубавото на електростатиката е, че не е нужно да се изхвърля и заменя даден ресурс, който се ползва като носител на електросаттичния заряд. Зарядът се възстановва сам от околното пространство постоянно. Просто е по-лесно разбираем подход за КПД>1 и е много по-лесен за инжениране, технически.



Проблемът с това пък се оказва, че никой не разбира от електростатика! Не съм сигурен дали това се учи въобще като отделна дисциплина! Така че явно се наложи да преведа нещо като учебник по въпроса, книга, на която да може да се разчита. Не знам дали има истински учебници по електростатика, но все пак реших да направя свой принос към всичко това...

И така еволюцията на този въпрос отдалечи лично мен от практическата работа по него.



Това е просто мнението ми. Дано е полезно на някой.


Страници: 1 2 [3] 4 5 6 ... 56