Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 2 3 [4] 5 6 7 ... 59
46
Глава 22

Побеснели


В последните години нараства броя на случаите на "побеснели", хора, които откачат и извършват убийства. Една обща нишка свързва много от тези случаи: вярването им, че са под контрол над ума.

--- Хрониката на Сан Франциско за 17 март, 1984г, споменава история, озаглавена "Инцидент до Белия дом: Удивителните твърдение на пищовлията", разказва се в детайли за ареста на човек близо до Белия дом, който твърдял, че бил инжектиран с "кристаловиден имплант", а излъчващото се от него съобщение му казвало да убие президента. Изхвърлено твърдение, поне докато не си спомним, че технологията за такива импланти наистина съществува и явно е в употреба от десетилетия. [1]

--- Друг случай с подобно звучене е този на Емануел Тсегея (Emmanuel Tsegayа), 33-годишен банков касиер в Бетесда, Мериленд, описван като "рядко агресивен към други хора", който убил трима от своите колеги във федералната спестовна банка Чеви Чейс (Chevy Chase Federal Savings Bank). В миналото бил постъпвал в психиатрични заведения и получавал неидентифицирани лечения в болница "Св. Елизабет" (St. Elizabeth's Hospital), зле прославило се заведение заради експерименти на ЦРУ. Тсегая казва, в писмо до съдията, който го осъдил, "В миналото чувах... гласове, както от космоса, така и от... като точно повтарящи се думи... чувах човек да говори от [разстояние] за нещата, за които аз говорех". Описвайки състоянието на ума си след опит за самоубийство, Тсегая написал, "Бях депресиран, умствено и физически слаб... от гласовете, които чувах и от неадекватния сън." [2]

--- На 5 май 1991г Карл Кампбел (Carl Campbell) отишъл на автобусна спирка на паркинга на Пентагона и изстрелял пет пистолетни изстрела в гърдите и корема на флотския командир Едуард Дж. Хигинс (Edward J. Higgins), който работел като специалист по оръжейния контрол за министерството на отбраната. Кампбел бил изследван от психолози, които докладвали, че Кампбел бил преследван от гласове и вярвал, че бил инжектиран с микрочип от ЦРУ. Въпреки че Кампбел бил обвинен с убийство първа степен, било преценено, че е умствено некомпетентен да се яви на съд. [3]

--- На 2 декември 1993г Алан Уинтърборн (Alan Winterbourne), инженер на компютърни системи, се развилнял, убивайки наред в един офис на трудовата борса във Вентура, Калифорния. Уинтърборн бил нает за засекретена научна работа и бил напуснал заради оплаквания от грубо отношение от работниците и заради това, че телефонът му се подслушвал. Проблемите на Уинтърборн започнали, след като написал писмо до конгресмена си, искайки от него федерално разследване на незаконни действия, които вярвал, че се извършват в Нортроп (корпорация Нортроп (Northrop Corporation) е водещ производител на летателни апарати в САЩ, най-известни са с това, че са разработили дизайна летящо крило и бомбардировача стелт, бел.прев). Преди да се впусне в масовото убийство, казал на сестра си, "там в Нортроп работят върху ужасни неща, ще избият милиони невинни хора. Неща, които не можеш да си представиш." [4]

--- Уилям Тейгър (William Tager), понастоящем в затвора за убийството на работник на телевизия NBC, извършено отвън пред студиото на шоуто "Днес" през 1994г, вярва, че от медията излъчвали съобщения директно в мозъка му. През 1986г е докладвано, че той бил един от двамата човека, които физически пребили новинара Дан Ратър (Dan Rather), питайки го постоянно, "Кенет, коя е честотата?" Тейгър - и съучастникът му - явно вярвали, че Ратър знаел коя е електронната честота на майндконтролната му бомбардировка. [5]

--- Скоро след 9 часа сутринта на 14 декември, 1995г, 26-годишния Ралф Торторичи (Ralph Tortorici) взел за заложници клас по история в държавния университет в Албъни (Albany), Ню Йорк. Торторичи прострелял един студент в крака. След залавянето му от полицията, Торторичи изкрещял на събралите се зяпачи, "Спрете правителствените експерименти!", докато го отвеждали. Торторичи вярва, че ЦРУ са имплантирали микрочип в мозъка му. [6]

--- Случаят на Робърт Джо Мууди (Robert Joe Moody) е необикновен в аналите на майндконтрол убийствата. Мууди бил арестуван за убийството на Мишел Малоун (Michelle Malone), възраст 36, и Пат Магда (Pat Magda), на 56г. Мууди бил част от сексуална тройка с Малоун и приятелката си, Дора Лий (Dora Lee), докато Магда била съседката му от съседния апартамент, както и жена на офицер от военновъздушните сили.

Мууди твърдял, дори и преди ареста, че бил командван от извънземни пришълци, или по-скоро, онова което той нарича "екстрасензорни биологични същности", да убие двете жени, за да може да постигне "върховната си мисия", да му бият смъртоносна инжекция и да бъде възкресен от извънземните същности. В опит да обясни защо се представя пред съда през октомври 1995г, Мууди казва, "Никога не съм отричал участието си в това... [но] не беше доброволно... Нямах съзнателен контрол върху това, което се случваше."

Майндконтрол изследователят Уолтър Боуарт (Walter Bowart), който е писал по случая с Мууди, вярва, че въпреки това, че човекът е счетен за компетентен да се изправи пред съда, той представлява случай на множествената личност (MPD), сменящ от една в друга личност по време на интервютата. По време на процеса с журито, според Боуарт, различните личности на Боуарт се биели една с друга.

Екстремно интересен е фактът, че Мууди е бил трениран с морските тюлени, приел е степен на свръх-секретен достъп, и че по времето, когато е бил тюлен, е преживял "липсващо време". Мууди също така казал на съда, че извънземните първоначално се свързали с него, докато служел като климатичен наблюдател за военни самолети. Това се случило, казва Мууди, скоро след като прочел свръх-секретен правителствен документ за разбила се летяща чиния с извънземни тела в нея. Дали може това да е лъжливия документ за MJ-12 и ако да, кой го е дал на Мууди?

Според Боуарт, Мууди може да е бил нагласен за екзекуция по-рано от присъдата си. Боуарт констатира, "Дори е имало един неудобен момент, когато прокурор Дейвид Уайт (David White) поставил едно от оръжията на убийството, голям касапски нож, в отворена чанта на бюрото на Мууди, преди да бъде инспектирано."

"Мога да си представя как Мууди го взима, прави изненадващ заплашителен жест, преди да бъде разстрелян в пресечния огън на трите длъжностни лица в съдебната зала."

Прокурор Уайт се фокусира върху извънземните в заключителните си констатации, евентуално загрижен за това, че Мууди може да получи помилване поради лудост. Уайт попитал, "Извънземните нуждаеха ли се от пари, за да купят плутоний за захранване на космическите си кораби?" Презумцията на Уайт била, че Мууди си измисля извънземните, за да пледира лудост пред журито. "Извънземните са невинни!", заключил прокурорът. Може да е бил намислил нещо. Както казва Уолтър Боуарт, "Много хора били разочаровани, че извънземните не били призовани да свидетелстват."

Журито счело Мууди за виновен по две обвинения за убийство първа степен. [7]


Бележки:

1. Krawczyk, Glenn, "Mind Control & the New World Order," Nexus magazine, February/March 1993
2. Constantine; Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Venice, California: Feral House, 1995); The Washington Post, February 17, 1989
3. Constantine
4. Ibid.
5. Hidell, Al, "Paranotes," "Dan Learns the Frequency," Paranoia magazine, Spring, 1997
6. "Hoffman II, Michael A., "The Invocation of Catastrophe: The Unabom Ritual in Alchemical Process," Independent History and Research newsletter, All Hallows Eve, 1995
7. Bowart, W.H.. "The Aliens are Innocent!: The Trial and Conviction of a 'EBE Possessed' Serial Killer," MindNet Journal, volume 1, issues 8a, 8b, 8c, obtained on the Internet





47
Глава 21

Бомбене


Тимъти МакВей (Timothy McVeigh), човекът, осъден за взривяването на федералната сграда "Мура" в град Оклахома (Murrah Federal Building), щат Оклахома, при което бяха отнети много човешки животи, може да е бил друг убиец с контролиран ум. Тази възможност първо се забелязва в констатациите на приятелите и познатите на МакВей, които казват, че характерът му драматично се бил променил след една консултираща сесия, случила се след войната в Персийския залив, когато се опитал да влезе в Специалните части. Когато му било отказано, твърди се, че МакВей станал много недоволен и напуснал армията.

И все пак, "Не изглеждаше ужасно депресиран", казва неговият приет в частите колега Уилям Дили (William Dilly) относно умственото състояние на МакВей по онова време. Също, след като МакВей напуска армията, той се присъединява към Националната отбрана, това едва ли е действие на човек, който вече е обезверен и разочарован от военните.

Малко хора правят връзката, че предполагаемият съучастник на МакВей, Тери Никълс (Terry Nichols), също напуска армията при мистериозни обстоятелства. Лана Падила (Lana Padilla), бившата жена на Ликълс, поставя под въпрос спешния семеен случай, за който се твърди, че е причината Никълс да отпадне от военните: "Винаги съм се чудела защо точно го освободиха, по-малко от година, след като го приеха, и винаги са му казвали, защото трябвало да се грижи за [сина си] Джош. Но тази теория никога не ми допадна, защото Джош си беше с него от самото начало..." [1]

Като Лий Харви Осуалд и Джон Хинкли (John Hinckley), който застреля Роналд Рейгън, Тимъти МакВей може да е имал свои "двойници", активни до взривяването. Това може да е било, за да се обърка следата му, но също така може би и за да бъде набеден. Според вестник Лос Анджелис Таймс, "Следователите казват, че според теорията на властите [помагачът на МакВей] Джон Доу (John Doe) може да е двама души, и че МакВей и предполагаемите съизвършители може да са използвали различни хора, които да ходят с него и да служат за "примамки", за да объркат следователите, които се опитват да проследят движенията му." [2]

Вестник Ню Йорк Таймс отбелязва, "Г-н МакВей живял в областта Кингман (Аризона) за около година, докато не го изгонили от един парк за каравани миналия юни. Собственикът на караванния парк казва, че МакВей живял там от февруари до юни 1994г. Жителите на мобилния парк "Каньон Уест" обрисували картинката на един арогантен самотник, който работил като охранител за вече нефункционираща тираджийска фирма, живеел с бременната си приятелка, изразявал дълбок гняв към федералното правителство и често създавал проблеми на съседите си."

Не във водещите заглавия, а само в мъничка колонка на последните страници на някои вестници, се открива новината, че собственикът на караванния парк по-късно променил мнението си. Той казал, че мъжът в крайна сметка не бил Тимъти МакВей. "Те имат еднаква височина, еднаква възраст, приличаха си и на външен вид", казва той, като споменава също така, че и двамата били наскоро освободени от армията. [3]

МакВей се оплаквал, че докато бил в армията бил имплантиран с микрочип в задните си части. Един негов познат казва, че МакВей вярвал, че умът му бил контролиран чрез чипа. След като арестували МакВей, едно от малкото неща, от които се оплаквал, било дискомфорта, който му причинявал чипа в задника.

След като напуснал военните, МакВей скоро получил работа в охранителната фирма Burns International Security Services и бил пратен в организацията Калспан (Calspan) в Бъфало, Ню Йорк. Калспан се занимава с редица свръх-секретни проекти, работи в области като аеронавтиката, електронните войни, микровълновата технология и електронната телеметрия. Наблюдението чрез микрочип е, по дефиниция, електронна телеметрия.

Едно възможно допълнително доказателство за контролиране на ума идва от военния познат на МакВей Тод А. Реджиер (Todd A. Regier), който казва, че бил "някак студен. Не беше враг с никого. Когато го познавах в армията, никога не излезе да се срещне с жена. Никога не го видях в заведение. Никога не го видях да пие. Никога нямаше добри приятели. Той беше робот. Всичко правеше с цел." [4]

Уолтър МакКарти "Мак" (Walter "Mac" МcCarty), оръжеен инструктор, който вярвал, че МакВей и Фортиер (Fortier) се опитвали да го въвлекат в заговор в Кингман, Аризона, също има да каже странни неща за умствената нагласа на хората, за които се твърди, че са извършили взривяването в град Оклахома: "Той [МакВей] беше дотолкова се притесняваше за нещата, които се случват в тази държава, че беше дисориентиран... Познавам промития мозък, когато го видя, онези момчета бяха получили наистина добра промивка." [5]

Възможно е, че като Лий Харви Осуалд, както вярват много изследователи, МакВей да е напуснал армията с цел да бъде назначен в по-тайно военно формирование, занимаващо се с домашни въпроси - особено с инфилтриране на дясно-политическия патриотичен ъндърграунд? Това се подплътява от писмо, което Тимъти МакВей праща до сестра си Дженифър, в което твърди, че бил работил във военна група на специалните части, замесена в престъпна дейност. Съдържанието на това писмо, доколкото аз знам, никога не е споменавано нито в мейнстрийм електронните медии, нито в печата. [6]

Спомнете си думите на Даниъл Шийхан (Daniel Sheehan) от Кристичния институт: "Разговаряхме с половин дузина души, които разказват поразително сходна история за това как, в много ранна възраст, обикновено между 20-25, с тях се свързали, обикновено в контекста на военното обучение, и им се казало: "Виж, имаме специално предложение за теб. Ще дойдеш на служба при нас под нормалното описание пехотинец, но след малко време ще напуснеш службата и ще получиш специално обучение, и ще бъдеш въведен в специална програма". Пращат ги на специални места, където ги обучават военни и им се казва: "От време на време ще получаваш обаждане, за да вършиш разни неща за нас".


Бележка от преводача: Института "Кристик" (Christic Institute) е адвокатска фирма с обществен интерес, основана през 1980г от Даниъл Шийхан и жена му и техният партньор Уилям Дейвис - йезуитски свещеник. Фирмата се основава след успешната работа на тримата по случая Силкууд  - случая на мистериозното убийство на Карен Силкууд - химически техник в корпоративен завод за производство на ядрено гориво, преди мистериозната й смърт в автомобилна катастрофа, било открито, че тя има радиоактивно замърсяване от плутоний по себе си и в дома си. Кристичния институт се основавал на вселенските учения на Пиер Тейлхард де Шардин (Pierre Teilhard de Chardin) и комбинирал разследване, спорене в съдебна зала, образование и организиране на уникален модел за социална реформа в САЩ. На ден днешен организацията е наследена от института "Ромеро", след като "Кристик" загубва нестопанския си статут в съдебно дело срещу тях.


Бележки:

1. Padilla and Delpit, By Blood Betrayed. (New York: Harper Paperback,1995)
2. "Feds charge Terry Nichols in bombing", Los Angeles Times, May 10,1995
3. "Timothy James McVeigh: Tracing One Man's Complex Path to Extremism", New York Times, April 25, 1995; Kifner, John. "Arizona TrailerPark Owner Remembered the Wrong Man", New York Times, April 25, 1995
4. McFadden, Robert D., New York Times, May 14, 1995
5. Schaffer, Mark, "Gun class sheds new light on McVeigh", the Arizona Republic, May 28, 1995
6. Myers, Lawrence W., "OKC Bombing Grand Jurors Claim 'Cover-Up', Media Bypass magazine, November 1995



Чарлс Менсън: водач на майндконтрол култ?


Робърт ДеГримстън Муур (Robert DeGrimston Moore), основател на Процесът


48
С тази статия за що е то соросоид исках да адресирам патриото-езотеристите. Но с "халюциногенна бомба" целя да адресирам множеството от езотеристите, с които България разполагаше в последните 10 години и които, за жалост, са основната маса от кадрите в националния ни сектор.


Едно време обществото беше в различен стадий на развитие и не се правеха такива изследвания и статистики и новинарските сайтове не се занимаваха с подобни проблеми. Но на ден днешен 90-те години са много далечен спомен и все по-ясно ни става каква е разликата между нас и европейците. Вече говорим за проблеми като този, че съвременните българи (по наследство от предците им) не умеят да обработват информация.

Тинейджърите трудно се ориентират какво е пропаганда и какво не е.

Те въобще не знаят какво означава това "пропаганда", не могат да го дефинират, в най-добрия случай имат сравнително вярна, но само мъглява обща представа за това нещо. В случай, че сайта ни се посещава от такъв един злощастен тинейджър, или пък от неговия окаян предтеча, нека е ясно какво значи "пропаганда", за да бъдем всички със сверени часовници:

Цитат
Пропагандата е вид послание, целящо да въздейства на мнението или поведението на хората във връзка с някаква кауза или позиция, която облагодетелства дадена група или личност. Често вместо безпристрастни и доказани факти, пропагандата може да представи съзнателно манипулирана информация с цел заблуда на обществото. Когато посланието, което трябва да се втълпи на хората, има опасност да не се хареса на обществеността, то трябва да бъде предложено по такъв начин, че да въздейства и да бъде прието. Макар че в началото думата има неутрален характер, с течение на времето добива негативен смисъл.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0


С други думи - българският тинейджър и неговият предтеча не разбират какво им се говори. Те разбират само буквално - каквото се чуе като преки, директни думи, това се приема за точния смисъл на речевото съдържание. „Прост народ сме ние, господине, само ни навикват. На вас така ви се чини, ама то не е така. От простотия хитруват нашите селяни. От простотия и от сиромашия.” - както казва Елин Пелин в "Андрешко". Това, което липсва, се нарича абстрактно мислене:

Цитат
Абстракция (на латински: abstractio – отвлечен) е процес или израз означаващ някакво отвлечено, ирационално понятие или фикция. В този смисъл абстракциите са малко или много нереална, отдалечена представа за действителността. Въпреки това обаче те са особена форма за опознаване на тази действителност.
Съвременното си значение думата получава в началото на 20 век. Абстрактното мислене е по-висша форма на мислене от логическото мислене. За да разбере човек абстрактното изкуство, трябва винаги да може да го погледне от две различни гледни точки, от две различни позиции.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B1%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F




Тоест, мнозинството на българина е селянин - и материално и духовно беден, прост... и хитър, с която хитрост се опитва да оцелява. Той е неспособен на висши форми на мислене, затова и не може да чете между редовете, не може да гледа в бъдещето, не може да си представя смисъла на нещата и не разбира кога някой го залъгва и мами и кога не. Поради това е във вечна отбрана, което представлява винаги да приема, че го лъжат и винаги да бъде по-хитър или най-хитър, за всеки случай. И така загробва децата си, живеейки за тяхна сметка, поколение след поколение.





Проблемът с езотеристите е много прост, като се вземат предвид горните очевидни всекиму неща. Когато си неспособен на висша мисъл (не проумяваш абстракциите), бидейки просто един селянин по душа (не умееш да вникваш в нищо и разбираш само буквалното), ти ще повярваш на всичко, което видят очите ти.

Взимаш един халюциноген, получаваш някакви халюцинации... и оттам насетне негодният ти ум се възпалява и започва да го тресе, защото не може да се справи с тези случки и тази информация. Не можеш да разбереш кое е истина, кое не е; не можеш да проумееш какво е истина и какво истината не е. Впускаш се в търсене на отговори, но умът ти е твърде негоден да получава, камо ли сам да намира отговори, и става много по-зле, защото попадаш в лайняната дупка на езотеричната пропаганда. Естествено, това не се случва без да повлечеш и заблудиш още много хора със себе си.

Все тая е, дали взимаш халюциноген или влизаш в естествено състояние, при което мозъкът сам произвежда своите присъщи хормони и халюциногени, което довежда до вниманието ти всякакви видове информация. При българския езотерист това е гаранция за словоблудствено изригване, пристъп на яростни самозаблуди и всякакви непредвидими нелицеприятности. И когато това се върши от толкова много неспособни на висша мисъл българи толкова години наред, се получава онова съдържание по езотерика и окултизъм, с което разполагаме в българското интернет пространство днес.

А цялата свръхестествена мистерия, с която се обгръщат блог-езотеристите ни е толкова интересна, колкото една проста социална статистика.


49
Един новинарски материал, който си заслужава да прочетем и анализираме. Както винаги моят коментар е след него:






Що е то 'соросоид'? И кому пречи той в България?

Соросоидът е наивник, останал да живее в България, защото още се надява, че българското общество може да стане отворено и да не се управлява на принципа "мой човек". Кратка история на понятието "соросоид".

Снимка от 2007 година: Джордж Сорос на посещение в едно българско училище.

Източник: OFFNews.bg, материалът е на Георги Лозанов от Дойче Веле

Понятието "соросоид" е ветеран в компроматните войни. Да те нарекат по този начин значи да те посочат за "санитарен обстрел". В началото обаче не беше така. Първоначално новата дума се употребяваше по-скоро на шега по адрес на публично разпознати фигури с културни претенции, западни маниери, проявяващи респект към политически коректното говорене и главно - стоящи далеч от наследената патриотарско-пролетарска представа за народ.

Постепенно етикетът започна да се изпълва с "класова злъч" към представителите на една нова социална група. Тази на появилия се "трети сектор", който включваше НПО (неправителствени организации), финансирани от външни донори. И на първо място - организации, финансирани именно от американския милиардер и филантроп Джордж Сорос, който след падането на комунизма активно подпомагаше създаването на гражданско общество в европейските страни от бившия съветски блок.


"Соросоидите" и България

Да работиш в третия сектор, докато другите два - държавата и бизнесът, са обхванати от корпоративни и корупционни обвързаности, означаваше, че искаш да се измъкнеш сух от общото блато. Да разполагаш с ресурси без да участваш в местната далавера. Да стоиш на граждански и критически позиции без да могат пребоядисани комунисти, мутри, агенти на бившата ДС и прочие да те обрекат на социална маргинализация. В устата им етикетът "соросоид" вече звучеше като предупреждение - че не играеш играта по техните правила, и като обвинение - че служиш на чужди интереси, а не на националния, за какъвто те признаваха единствено собствения си интерес. Соросоид синонимично се сближи с родоотстъпник и започна да напуска неформалната си употреба. Готвеше се да влезе "на въоръжение" в борбата за задкулисна власт.

Приема се, че в България за първи път понятието е вкарано в медийно обръщение около 2007 година от Валентин Фъртунов, автор и водещ на предаване, разбира се, по телевизия СКАТ. Съвпадението с приемането на България в ЕС не е случайно, защото "соросоиди" се включва в журналистическия жаргон на медии, които подържат евроскептична и антинатовска линия. Отговаря на нуждата им от езиково средство, с което без пряко да се противопоставят на българската геополитическа ориентация да рушат доверието в нея.

В това отношение използването на името Сорос като пейоративно нарицателно се оказва особено подходящо. Още повече, че неговият произход не е местен, а е резултат от мощната антилиберална вълна, заляла Европа след световната финансова криза и прииждането на бежанци от Азия и Европа. Какво по-хубаво от това, за да се излезе от всеобщия страх и объркване, да се намери виновник за всички беди, който може да бъде посочен с пръст! Сорос персонално беше обявен за "гробокопач на Европа" и на християнската цивилизация. Войната с него бе изгодна за различни политически и икономически субекти, но най-активен се оказа бившият му стипендиант и настоящ премиер на Унгария Орбан. Разбира се, и Путин не остана по-назад, като пръв изгони фондацията на "Отворено общество", основана от Сорос.

Сега войната сякаш е позатихнала, защото хората започнаха да си дават сметка за фарсовия характер на обвинението към един застаряващ човек, пък бил той и евреин милиардер, че лично със зла умисъл е задвижил глобални исторически процеси. Войната обаче е хибридна и си свърши работата - създаде въображаем враг, който в обратен ред укрепва реалната власт на силите, застанали срещу него.

Сорос е идеалният враг, защото с биографията си и с дейността си провокира изтласкани, но неизживени предразсъдъци към богатите, евреите, малцинствата и интелектуалците, наложените от пропагандните машини на двата тоталитарни режима на ХХ век - комунизмът и фашизмът. Богатите са ограбили бедните. Евреите участват в световен заговор срещу християните. Малцинствата са отклонение от нормата. Интелектуалците мразят народа си.


"С изцъклени, алчни очи..."?

Тези предразсъдъци и в посттоталитарна България продължават да са ресурс на властта, само че тя по-внимателно търси думите, с които да ги съхрани. И "соросоид" е такава дума, защото не ги защитава пряко, а атакува тези, които се опитват да ги рушат, да отнемат силата им на генерализиращо клеймо. Атаката срещу соросоидите набра такава мощ, че през 2017 година във "Флагман", издание на Валентин Касабов, се стигна до следното определение, поднесено съвсем на сериозно:

"Соросоидът е коварен, мръсен, подъл. Външно той е с изцъклени, алчни очи, с лека лицемерна усмивка, както старите майстори са рисували "Почистването на храма" - търговците и чейнчаджиите, които Исус Христос изгонва от храма". Касабов също е водел предаване по СКАТ, бил е в "Атака", но е станал депутат от НФСБ - партия, която участва в управлението на страната. Това говори, че понятието след журналистическия жаргон влиза и в официалния език на властта.

То с днешна дата очертава намаляващия кръг на поддръжниците на отвореното общество, което - без да се връщаме към дефиницията на Карл Попър и да го описваме в цялата му сложност, просто не се управлява на принципа "мой човек". Соросоиди са наивници, останали в България, защото все още се надяват, че и българското общество може да стане такова. А етикетирането им от своя страна трябва да им подскаже, че са нежелани от властта, че са вътрешни емигранти. Посоката, в която и кандидатът за главен прокурор вижда враговете си, подсказва, че соросоидите скоро ще попаднат сред тях.





В началото, когато бях едва на 16 години или някъде там, моето първо въведение в света на конспирацията беше сайта "Войни на Тангра" - един от многото националистически сайтове, които си събират посещения и читатели с примамката на онова много популярно преди години смесване на националистичен патриотизъм и мистерии.

Мистерията придава дълбочина на която и да е тема. Прикрепете мистерията на окултизма и научно-фантастичната метафизика към политиката, науката, спорта, храненето, дори, ако щете, прикрепете я и към модата и фризурата и маникюра - винаги местирята придава дълбочина и загадка на темата, която е прикрепена за нея.

До навършването на 18 годишна възраст вече започнах да усещам, че националистично-езотеричните сайтове, от които тръгнаха популярните шеги, че повечето цивилизации в космоса говорят български, са просто пропаганда. Никой по тези места не си дава зора да стигне до разковничето и корена на самото си поле - защо национализъм (български в случая) и защо да има нещо мистично в него. Твърдеше се, че има нещо мистично и това голо твърдение само оправдаваше себе си - понеже има нещо мистично, това оправдава интереса ти. Ако попиташ "А защо да има нещо мистично?", се превръщаш във... соросоид да кажем, или просто вече си низвергнат от въпросния сайт или група.



В следващите години се насочих към Хнет и подобните на него сайтове. Знаем, че на ден днешен всички те вече умряха. Не остана нито един такъв сайт от миналото, който да е популярен и развит. На ден днешен всичко се разпадна до ниво блогове и блогъри. Защо?
Защото и това също беше пропаганда. Отне ми доста повече години, за да се събуди в мен усещането, че този път бях попаднал в ситуация, в която към традиционно обсъжданата езотерика/окултизъм беше прикрепена някаква подълнителна мистерия, за да се придаде същият онзи лепкав за читателското внимание ефект. Окултизъм с кетчуп. Защото без кетчуп е просто хляб с кренвирш - обикновеният, натурален окултизъм просто не стимулира слюнеотделянето, а напротив - естествената му форма отблъсква хората, чиято ментална нагласа върви по различен път и се нуждае от други неща. Нали не сте вярвали, че в България има хиляди хора, които наистина се интересуват от всичко това?

Заради тези ми вътрешни усещания се изпокарах с много хора и си спечелих не особено приветлива популярност. Тук-таме имаше и хора, на които изявата ми им стана симпатична именно защото и други винаги са споделяли усещането за кетчупа, в който се дави конспирацията и окултизма в България. Именно заради кондиментите за привличане на широко внимание и читатели хората по въпросните сайтове и групи никога не успяваха да стигнат до кохерентна взаимовръзка между нещата - науката се разминаваше с езотериката, теоретичната гранична наука пък не успяваше да открие истинския си мотив в конспирацията (която е просто теория по въпросните сайтове). Всичко това на ден днешен закономерно се разпадна на голямо множество блогове, където оргията достигна своя климакс и всеки започна да говори каквото той си поиска, изпадайки в пълна делириумна забрава и изоставяйки всяко последно усилие да се спазва консенсус с по-широк кръг от мнения и факти.


В крайна сметка, след години, се дистанцирахме от всичката гнилоч с кетчуп и в момент на отчаяние и решителност се появи Апокрифна Академия. Идеята беше (и все още е) да се осигури истинската информация - истинската основа на знанията, които всички твърдят, че ги интересуват; да се представи онова, на което конспирацията наистина се базира и върху което се гради. Това, както си и знаехме, наистина успя да отсее наистина интересуващите се от онези, които са просто лакоми за кетчуп и кондименти... да отсее онези, които търсят образование и онези, които прелюбодействат с пропаганда. Да изгони чалгата от съвременната музика.

В Апокрифна Академия знаем, че Сорос и прочие прилежащи линии на информация са плитки и заблудни. Наясно сме, че трябва да се говори за Тависток, за ЦРУ, за природата на властта и държавността, за науката на пропагандата и почие думи и имена, за които никога не бихте чули да се споменава по патриотичните и езотеричните сайтове, нито в плеядата от блогове на вземащите се насериозно писатели.

Този материал по-горе ме подсети за миналите години и смятам, че великолепно описва манталитета на хората, форумите и сайтовете, през които преминахме и от които успяхме да се отърсим. Както пее съвременният поет, "Ако ще ми продаваш халюцинации, дай ми кобри и огън! Винаги продавай най-добрите си халюцинации, брато - кобри и огън!"...


Като за край на поредния летен сезон, да се надяваме, че скоро ще разполагаме с нова и свежа информация за Библиотеката и форума  :)

50
Тийнейжърите трудно се ориентират коя новина е фалшива и дали ги подлагат на пропаганда

26 юли 2019



Източник: OFFNews.bg

22% от българските тийнейджъри не могат да преценят дали една новина е истинска или фалшива, трудно се ориентират дали ги подлагат на пропаганда и мнозина не знаят какво всъщност е това. Това показват резултатите от изследване за нивото на медийната грамотност на 642-ма ученици между 15 и 19 г., проведено от Центъра за развитие на медиите в 10 общински средни училища и професионални училища в София, Бургас, Карлово, Костинброд, Сливница и Стара Загора между 1 април и 10 юни 2019 г.

Целта на изследването е събирането на първата, основаваща се на факти систематизирана информация за текущото състояние на медийната грамотност в българските гимназии. То трябваше да установи доколко младежите разпознават достоверното медийно съдържание, като същевременно изследва нагласата им да избират каналите за информация, споделяне и развлечение.

Могат ли тийнейджърите да се ориентират и да боравят с информацията в социалните мрежи е допълнителна информация, която се извлича от изследването.

В проведената анкетата са били включени 16 отворени и затворени въпроси.

Резултатите сочат, че:

1. 26% се информират от социалните медии за случващото се в България.

2. Младежите се интересуват най-много от: образование и социални теми, технологии и иновации, политика и икономика, наука, спорт, анимации, музика, скандали, времето, известни личности, филми и сериали. От всичко изброено на върха е отговорът "Технологии и иновации".

3. Близо 1/2 признават, че се съмняват във всичко публикувано. От една страна, това показва критично мислене. От друга, е тревожен сигнал за качеството на информацията в мрежата като цяло.

4. 70% твърдят, че разпознават фалшивите новини, но има и ученици, които приемат всичко в интернет за истина, тоест не допускат, че има такива. 30% не могат да преценят що е фалшива новина, а авторите на изследването смятат, че това може да означава, че те или нямат адекватна база за сравнение, или познания, които да им позволят да разпознаят фалшивото съдържание. Смятат също, че е наложително да се работи допълнително с тази група тийнейджъри в училище или в извънкласни форми.

5. За 40% от учениците фалшивата новина е тази, която не им звучи достоверно. Те се доверяват на интуицията си, която може и да ги подвежда.

6. 22% признават, че не могат да преценят дали една новина е истинска.

7. Над 30% не се съмняват в достоверността на големите медии.

8. 56% твърдят, че не са попадали на пропаганда; 44% са уверени в противоположното.

9. 1/3 обаче не могат да дефинират какво е пропаганда. Смятащите, че знаят, я обясняват с думите: измама, злоупотреба, агитация, реклама, насилие, фалшиви новини, фалшиво съдържание с цел заблуда, лъжа, манипулация, влияние над хорското мнение и поведение, разпространение на невярна информация и възгледи, опит да се въздейства върху чуждото мнение с цел изгода или облагодетелстване, Кремълски новини, Русия, популяризация.

10. Младежите не могат без интернет, общуването им преминава основно през мрежата, като някои буквално живеят там. Ппочти 50% влизат в мрежата над 10 пъти на ден, грубо казано - на всеки час от деня.

11. Учениците не се вълнуват много от това, че публикуваното от тях в социалните мрежи оформя тяхното "дигитално досие", което, за разлика от автобиографията, се допълва всекидневно с техните постове, снимки и публикации, трудно може да бъде поправено или манипулирано.

12. Социалните мрежи размиват и значението на думата "приятел". Те не са сигурни, че трябва да познават приятелите си в мрежата лично. На въпроса „Кой е срещу теб в мрежата?“ учениците не винаги мога да отговорят точно. Близо 1/6 не се притесняват от общуване с непознати. Тревожни са данните за тези ученици, които общуват в мрежата без съмнения. Налага се изводът, че често те няма защитни механизми, с които да се предпазят от фалшиво съдържание в мрежата.

Разпознаването на фалшивите новини и пропагандното съдържание е проблем сред голяма част от анкетираните ученици, заключават авторите на изследването. Друга част вярно се ориентират в съдържанието на информационните канали, но в същото време признават, че пропагандата е непознато понятие за тях. Младежите се нуждаят от допълнително обучение по отношение на достоверно и истинно съдържание, по умения за работа с информация в новинарски сайтове и социалните мрежи.

Пропагандата е трудно разпознаваема и неточно дефинирана от голяма част от анкетираните. Някои имат базови представи за целите на пропагандата и методите, които използва. В този смисъл обучението на младежите в ученическа възраст е наложително и то трябва да следва утвърдените стандарти в журналистиката и масовите комуникации, смятат от Центъра за развитие на медиите.





От моя опит бих казал, че ако за такава статистика се сондира в групата на пълнолетните възрастни, данните ще са много по-притеснителни. Това с тинейджърите нищо не е. Проблемът е масата на зрелите българи, на които информационната дезориентазия е два пъти по-задълбочена.

51
Илон Мъск обяви план за хакване на човешкия мозък

17 юли 2019




Източник: OFFNews.bg

Основаната от Илон Мъск компания NeuraLink с цел да проучи начините за свързване на човешкия мозък с компютърния интерфейс се е обърнала към американски регулатори за разрешение за изпитания на устройство върху хора, съобщи Би Би Си.

Системата е била тествана върху маймуна и е показала, че може да контролира компютъра чрез мозъка, твърди Мъск.

От компанията твърдят, че искат да се насочат към пациенти с тежки неврологични заболявания. Но крайната цел на Мъск е "свъхчовешко познание".

Устройството се състои от малка сонда, която съдържа повече от 3 хил. електрода, свързани с гъвкави нишки, които са по-тънки от човешки косъм. Те могат да следят дейността на повече от 1000 неврона. Предимството на системата, според фирмата, е, че тя ще може да бъде насочена към много специфични области в мозъка и намесата да е много по-безопасна от хирургическата. Тя също би могла да анализира записи, които да помогнат за правилното поставяне на диагнози на пациенти.

NeuraLink не обясняват как устройството ще "превежда" мозъчната активност или как устройството ще може да стимулира мозъчните клетки.

"Не става въпрос внезапно да се сдобием с тази невероятна невронна дантела и да превземем човешките мозъци - увери Мъск по време на презентацията. - Ще отнеме дълго време." Но за тези, които я изберат, системата ще осигури "симбиоза с изкуствен интелект".

По-рано Мъск е коментирал, че изкуственият интелект би могъл да унищожи човешката раса.

Свързването на мозъка с компютъра би създало нов вид свръхинтелигентност в човешкия мозък - добави той - нещо, което хората вече имат чрез телефоните си.

Разрешението за тестване върху хора се очаква от американската агенция за храните и лекарствата.

През това време Мъск има намерение да привлече още учени към компанията, в която към момента работят 100 души.





Читателите на Апокрифна Академия знаят, че от много десетилетия мозъци се програмират с помощта на информационни технологии и компютри. Най-подробните свидетелства за това можете да откриете в книгата на Фриц Шпрингмаер. Интересна косвена информация е фактът, че тренировките и приучаването човек да започне да запомня естествените си "излизания от тялото" се отдава най-добре на онези, които имат професии, свързани с програмирането - именно защото функциите на мозъка и на съзнанието са почти идентични с функциите и законите в програмирането. Повече за това можете да прочетете в "Приключения извън тялото" на Уилям Буулман.

В "Контрол над ума - Контрол над света" Джим Кийт неоспоримо ни доказва, че мозъчните импланти и връзката на мозъка с компютър и електроника е осъществена за първи път от Рудолф Хес през 30те години (Глава 17). В края на Глава 5 може да се видят журналистически материали за Делгадо, "един от най-забележителните изследователи на мозъка", чипирал бикове за контрол над действията им през 60те и 90те години.

Така че това, което Илон Мъск явно ще прави, е просто да извади едни пари, за да започне публично и легално, в частния сектор, да прави бизнес с отдавна разработени технологии, които са на интензивно въоръжение навсякъде във висшия професионален военен свят на Великите сили.

52
Преди около месец Апокрифна Академия стана на 2 години. За две 2 години (и още няколко преди това по старите форуми) вече отдавна съм казал каквото съм имал да казвам, затова и на ден днешен вече не си правя труда да говоря вече говорени неща.

Но пък, като за годишнина, може просто да посоча с пръст как онова, което преди 4 години е говорено от нас, си проправя път и в медиите:





У нас се е появила нов тип студена война, а страната ни е избрана, защото е бивш съветски сателит

12 юли 2019

Източник: OFFNews.bg, оригиналното заглавие на статията е "Където мафията си има правителство - американски филм за България (трейлър)"

"Сенките на София" е името на нов американски документален филм на режисьора Кевин Буут, който се разпространява онлайн.

На постера на новата лента върху т. нар. триъгълник на властта са сложени изображенията на ДПС депутата Делян Пеевски, на действащия премиер Бойко Борисов и на руския президент Владимир Путин, гушнал кученцето, което нашият премиер му подари преди години. Надписът отдолу гласи: "В България мафията си има... правителство".

Според авторите на филма у нас се е появила нов тип студена война, а страната ни е избрана, защото е бивш съветски сателит, където се смята, че руският КГБ е внедрил своя управляваща мафия.

Във филма участват активистките от "Пуси Райът", бившия правосъден министър и прокурор от Румъния Моника Маковей, бившият премиер Симеон Сакскобургготски, банкерът беглец Цветан Василев, журналистът от "Биволь" Асен Йорданов и други.






По-важното, което касае нашето внимание, е руската КГБ пропаганда в езотеричните среди. Винаги и навсякъде съм обръщал внимание на това, както и съм сочел с пръст всякакви хора, влизащи агресивно, но незабелязано, в широка обществена комуникация с цел да пропагандират не някаква истинска информация, а измислици, които да прокарат определен начин на мислене.

За тях е важно да променят начина на мислене на масите. Тях не ги интересува как, с истински факти или с измислена информация. За тях полето на езотериката, уфологията и световната конспирация е просто един подиум и средство за пропаганда - средство с което да възпитават масовия читател в различен начин на мислене, който е политически угоден. Никога не е ставало дума да се говори по същество по въпросните теми.

За толкова години само шепа хора разбраха какво се опитвахме да посочим на вниманието на всички. Твърде жалко.




53
Президентът: Днес истината често се дави в море от фалшиви новини

13 юни 2019



Източник: OFFNews.bg

Осигуряването на достъпна, навременна и обективна информация, свободна от цензура и автоцензура, е голямата мисия на информационните агенции. Това каза държавният глава Румен Радев в словото си при откриването на Шестия световен конгрес на информационните агенции, организиран от Българската телеграфна агенция /БТА/ и Световния съвет на информационните агенции.

По думите му форумът в София дава възможност да бъдат поставени актуалните тенденции, предизвикателства и възможности пред информационните агенции.


Темата за бъдещето на новините всъщност е темата за бъдещето на човечеството, защото ние вече не можем да си представим нашето ежедневие без бурното развитие на технологиите и без все по-динамичния информационен поток, в който живеем, отбеляза държавният глава.

Според президента дигитализацията вече е променила представите за света, защото днес информацията е най-изобилната, но и най-дефицитната стока.

Залива ни отвсякъде, но в същото време често изпитваме остър дефицит от навременна, обективна и достоверна информация. Този процес и тенденция ще се задълбочава, отбеляза Румен Радев.

Дигитализацията и новите технологии предоставиха огромни, немислими доскоро възможности на информационните агенции и медиите, но в същото време ги изправиха пред огромни предизвикателства, отбеляза държавният глава.

„Бумът на социалните медии помита установените алгоритми за събиране, придобиване, обработка, анализ и разпространение на информацията. Растящите финансови проблеми пред професионалните агенции и медии водят до политически и икономически зависимости и до подкопаване на професионалните и етичните стандарти“, посочи президентът.

И още от държавния глава.

„Днес истината често се дави в море от фалшиви новини. Бързината взема превес над достоверността. Думите губят битката с образа. Наемат се армии от полуграмотни тролове, за да се дискредитират идеи и личности. А разрушителният ефект на информацията може вече да бъде по-голям и от този на бомбите и ракетите“, посочи Радев.

По думите му дигиталните алгоритми все по-често формират нашата ценностна система, оформят все повече моделите на обществени отношения, форматират нашето съзнание и мисловните и културни кодове на човечеството.

Румен Радев приветства решимостта на организаторите и всички участници във форума да търсят подходи към тези нови предизвикателства, към бурното развитие на инфраструктурата, на медиите, към финансовите и стопански модели, върху които се градят новините, към съхранението и укрепването на професионалните и етични стандарти, към развитието на имунна система срещу фалшивите новини.

Това трябва да бъде ангажимент не само на журналистите и агенциите, но и на цялото общество, защото от това зависи и нашето бъдеще, подчерта държавният глава.

По думите му в свят на растящи политически и икономически зависимости предоставянето и достъпът до обективна информация е ценност, която свободните общества отстояват.

54
Външен Ван де Грааф генератор с “пръстен на Уинтър”


Ако построите последния описан генератор, ще знаете, че не преувеличавах, като казах, че можете да получите 3500 волта (или повече) от стара китйка за филмова лента. Въпреки че е интересен, простият рото-статичен генератор няма да ви държи доволни за дълго. Има високи волтажи за завладяване! Така че нека продължим нататък към следващия вид генератор и да се пробваме за 10 000 волта (и вероятно няколко пъти по тази цифра) от гумен колан.

Наричам следния генератор “външен” генератор, защото всичките компоненти на генератора са монтирани външно по такъв начин, така че да направят конструирането и експерименталните модификации бързи и лесни. Тъй като всичките механизми са открити, генераторът е чудесен за експериментатора, който иска бързо да пробва различни материали и конфигурации, разработвайки собствения си дизайн или за някой, който иска набързо да сглоби генератор за демонстрации.

Високоволтовият терминал на този генератор се състои от метален пръстен, или тороид, с изключителна ефикасност. Наричам го “пръстен на Уинтър”, въпреки че такива пръстени традиционно са се правели от дърво. Вече рядко се използват. Както с другите части на генератора, пръстенът на Уинтър може бързо да се замени с по-традиционен сферично оформен терминал или с много други, които може да искате да опитате. Защо да нямате няколко под ръка за демонстрации?

Въпреки факта че, както обсъждахме, електростатичните принципи са добре известни от хиляди години, едва наскоро през 1928г беше перфектно разработена една действително практична машина за генериране на високи статични напрежения. Робърт Дж. Ван де Грааф (Robert J. Van de Graaff), млад учен от Роудс (Rhodes, университет, бел. прев), работещ в Принстън, проектирал своята първа машина за генериране на високи потенциали, които били нужни за захранването на ускорител на частици за бомбардиране на атомни ядра като част от експериментите му в ядрените изследвания.

Въпреки че може да е трудно, не е невъзможно за един домашен експериментатор да направи свой собствен разбивач на атоми! Ван де Грааф генератор, като този описан тук, е интегрална част от такъв апарат. Ако се интересувате да поемете с проект с епични пропорции, намерете си “Ученият аматьор” от К. Л. Стонг (“The Amateur Scientist”, C. L. Stong), която вече е извън тираж и е много трудна за намиране, но си заслужава усилията. Или пишете с искане за подобна информация до Information Unlimited. Р. O. Box 716, Amherst NH 03031.

Ван де Графът е толкова прост и очевиден в дизайна си, че се удивявам защо не е бил изобретен по-рано. Винаги съм мислил, че това е добър пример за това, че изобретенията не е нужно да са екстремно сложни, за да имат значителен ефект върху обществото. Колко ли още прости устройства чакат да бъдат проектирани и построени? Вие можете да сте човекът, който драматично ще промени света!

Най-лесният начин да се проумее Ван де Графът е да се разгледа схематичната диаграма на фигура 13. ЕДин Ван де Грааф генератор се състои от колан, две макари, мотор, четки и терминали за висок и нисък потенциал.

В по-новите машини долната макара е пластмасова, докато по-старите машини използват изолатор, покрит с вълна или сходен триещ материал. Горната макара трябва да е от проводим материал, като например метал или дори дърво, което не е добър изолатор при високи напрежения.

Когато машината оперира, малък мотор, прикрепен към долната макара, задвижва колана, който е леко опънат върху двете макари. Между повърхнините на колана и пластмасовото колело се случва триене, което създава електростатичен заряд върху колана. Четката на върха на колана приема оставащия положителен заряд и го доставя до високо потенциалния терминал. (Бележка: Възможно е да се направи Ван де Грааф генератор, който развива отрицателен заряд върху високоволтовия си терминал.)

Като се движи колана, върху високо потенциалния терминал се натрупва заряд. Теоретично, този заряд може да се увеличава вечно. Само че, изтичанията във въздуха от горния терминал ограничават максималния потенциал до около 50 до 100 000 волта по принцип.


Един прост начин за изчисляване на теоретичния максимум на потенциала на “съвършен” сферичен връх е да се вземе волтаж, който е 70 000 пъти по най-малкия радиус на извивката на високо потенциалния терминал. Например, повечето сфери се продават с посочен точния им диаметеръ. За сфера с диаметър 28 см, делим 28 на 2, за да получим радиуса, или 14 см. Умножаваме по 70 000, за да получим теоретичния волтаж 420 000 волта.

Тъй като терминалът ви никога няма да е съвършена сфера и защото ще има течове към атмосферата, теоретичните волтажи няма да бъдат достигнати. Въпреки това тези изчисления може да ви се сторят интересни.


Фотография на моя външен Ван де Грааф и схемата му са показани на фигури 14 и 15. Сметнах, че това е екстремно прост и нескъп дизайн. Като работи, може да се разчита, че ще произведе волтаж между 10 – 30 000 волта, като се ползва обикновен гумен колан. Ще произведе твърдо и ободряващо “пук”, когато се разрежда в ръката ви. Може да хвърли искри до земята и може да са по-дълги от 3 см. Неоновите крушки, като например Ne2, ще светят ярко и продължително, когато са близо до генератора. От събирателните четки с готовност се наблюдава синьо коронно сияние в затъмнена стая, когато очите ви привикнат с тъмното. Отрицателната и положителната корона може да се идентифицират по външния си вид, като се използва това устройство, както ще обсъждаме по-късно.


Показаният външен Ван де Грааф има някои малки ограничения в представянето, дължащи се на относително високото триене при горното колело (няма сачмени лагери) и на прекомерно огъване на гумения ластик. Гумен ластик трябва да се ползва като гумен колан само за демонстрационни цели. За по-сериозно експериментиране, заменете колана с по-малко гъвкав колан, например с такъв, направен от вътрешна гума на колело или, в идеалния случай, от неопрен. Също така, без сачмени лагери, горното колело се нуждаеше от смазване от време на време, което есто създаваше риска от замърсяване с масло. С изключение на тези малки проблеми, генераторът се е доказал като отличен апарат, на който може да се разчита. Той продължава да бъде най-лесният за модифициране и наблюдение дизайн от всичките варианти на Ван де Грааф, които ще опиша.

Конструирането на външния Ван де Грааф също е толкова проста и праволинейна, че не са нужни много описания извън рисунката. Няколко трика могат да опростят и да подобрят конструкцията.

Един лесен начин да подравните мотора, ролката и колана, е да пуснете генератора си, докато държите мотора с ръка и да експериментирате, докато намерите правилната позиция за него. АКо коланът ви се изплъзва, преместете леко мотора, за да промените атаката или захвата му върху колана.

Когато свързвате колан между две ролки в кой да е генератор тип Ван де Грааф, естествено е да се предположи, че макарите трябва да имат вежди по ръбовете си, за да се осигори коловоз, в който да се движи колана, за да се предотврати изплъзването от водещото колело. Изненадващо е, че коланът ще има тенденцията да остане центриран върху ролките, дори и когато са някак изместени и не са подравнени! Предполагам, че това има нещо общо с начина, по който се променят напреженията по колана, когато приближава до ръба на ролката. Може да откриете, че малка “гърбица” във водещото колело може дори да бъде от помощ при високи обороти. Веднъж след като са подравнени, въобще не би трябвало да имате проблем с изплъзващи се колани.

За горния терминал използвайте най-големия диаметър на медна тръба, който ви е удобен. Проблемът е, че когато медните тръби с по-голям диаметър се огъват в кръгове с малък диаметър, се образуват нежелателни вълнички. Тръбите с по-голямо Фи трябва да се огъват в по-големи кръгове, което ви кара да правите компромис между размера и ефикасността.

Когато запоявате квата края на медната тръба в Т-образен конектор, първо ги почистете с по-фина стоманена вълна, след това ги калайдисайте, преди да ги вкарате във Т-връзката. Това ще създаде изключително здрава и гладка връзка. Може да използвате каква да е обикновена газова горелка за нагряване и заваряване на тръбата.

Ако използвате същия тип четки, каквито са посочени на рисунката, може да се изкушавате да скъсите медните жици, водещи до тях от PVC тръбите или по друг начин да промените начина на монтиране. Не го правете! Именно гъвкавостта на тези дълги медни жици е нещото, което осигурява “пруоинирането”, което е нужно, за да има постоянен, плосък допир до колана.

Пластмасовата долна макара е просто едно от пластмасовите колела, които се ползват в евтината мебел. Монтирано е за оста на мотора, като централната му дупка е внимателно разпробита до размер, мъничко по-малък от диаметъра на моторната ос. След това капвате няколко капки супер-лепило на оста и натискате или начуквате колелото върху нея.

Ако дупката на колелото е по-голяма от диаметъра на оста, залепвайте все по-големи парчета гумени тръби за моторната ос, докато колелото не запоне стегнато да пасва.

Една последна бележка: Тъй като връхният ви терминал е от мед, която бързо потъмнява, може да искате да приложите малко силиконов препарат за почистване или защита, като онези химикали, които се продават за почистване на хромирани автомобилни части. Това също така явно спомага за ограничаване на изтичането и за произвеждането на интересно двойно “пук”, когато се докосва.



Злото на маслото

Единственият голям проблем, с който се сблъсках при построяването и оперирането на Ван де Грааф генератори, без значение от дизайна, е земърсяването с масло. Тъй като Ван де Грааф генераторът разчита на триене между пластмасовото колело и гумения колан, за да произведе заряд, можете да си представите опустошителния ефект, който смазката или какъвто и да е друг овлажнител имат върху представянето. Дори и мазнината от пръстите ви може да намали заряда, който се носи от колана. Избягвайте да докосвате коланите си и ги дръжте само за външните ръбове, както правите с плочите или аудио-дисковете си.

Най-лошият лубрикант са маслата на петролна основа, каквито се използват за смазването на моторни оси и лагери. Ъгловият момент от моторната ос в действителност може да издърпа капчица масло по цялата дължина на оста, по страната на ролката и върху колана. Следователно, не смазвайте мотора си излишно, нито пък лагерите.

Ако искате графична демонстрация на този ефект, поставете капка супер-лепило върху оста на мотора си. Преди да има възможност да изсъхне, пуснете мотора си за няколко секунди. Ако моторът ви е като моя, ще имате малка пътечка от супер-лепило от оста до външната страна на колелото, където ще се образува малко петно.

Веднъж след като коланът и ролките ви са замърсени, може да е много трудно да се почистят. Най-добрият начин за почистване на колана е въобще да не се почиства, а да се хвърли на боклука и да се вземе друг колан.

Проводящата метална горна ролка може да се почисти с чистител, който няма останки, например амоняк, последвано от леко шкурене с екстра-фина шкурка и после още едно почистване с амоняк.

Почистването на пластмасовата ролка е най-трудното. Пластмасовата ролка обикновено развива статичен заряд от само себе си, докато работи генератора. Този заряд изглежда действа като попивателна гъба за масло! Единственият начин да го премахвам, който съм открил, е като закрепя жица за земята и да пусна мотора да работи, докато влача заземената жица по външната повърхност на колелото. Това е съпроводено от или последвано от амонячни почиствания. Други разтворители може да работят, но внимавайте за онези, които може да разтварят пластмаса. Осъзнавам, че тази процедура може да звучи екстремно, но съм се опитвал дори да потапям пластмасовите макари в индустриални обезмаслители, които не са широкодостъпни за обществеността и не съм имал късмет в премахването това масло по никой друг начин. Ако сте внимателни, като ползвате масло, никога няма да се сблъскате с този пролем.



Няколко думи за четките

И в двата дизайна на Ван де Грааф генератори, описани в тази книга, използвах прости туфи от тел, запоени в единия край за по-дебела и твърда медна жицова пружина, осигуряваща нужната сила, която да пази четката в плътен контакт срещу колана. Определено, най-големият проблем, който ще срещнете, е да пазите четките да са в стабилен допир с колана. Ако четките ви не са добре поставени или ако коланът ви има излишна гъвкавост, четките може често да се нуждаят от пренастройване.

Много конфигурации, някои много претенциозни, са били изпробвани, в опит да се постигне праволинейна конструкция на четките, която да издържа и на действията на глупаци. Аз все още не съм открил такъв вариант. Може да искате да пробвате панта, пружина, парче от метален лист или дори проводяща гума или пяна като онези, които се използват за опаковането на електронните платки и компоненти. При проектирането на четковите установки помнете, че, в идеалния случай, те трябва да се състоят от множество фини връхчета, като краищата на телчиците, защото плътността на електроните в остър връх е по-голяма и е по-вероятно да има трансфер на електрони. Въпреки това съм имал много добър късмет с незаострени предмети, например проводяща пяна. Според повечето текстове, а и моя личен опит показва, че добрата стара топка от фини телчици обикновено печели при сравнение, но, както споменах, това не е съвършено решение на проблема. Така че, експериментирайте. И се забавлявайте!



Няколко думи за коланите

Добър колан може да се изработи на практика от всеки изолиращ материал. Rayon (изкуствена коприна, бел.прев), Dacron (термопластична полимерна смола, бел.прев), гума, хартия, коприна, пластмаса и дори обикновен плат до сега са били използвани с успех. Износването вероятно е най-важният фактор, който трябва да се вземе предвид при избирането на материал. Гумата, например, изгнива в града, в който живея, заради озонът, който се съдържа в смога тук. Платът ще се протърка при високи скорости, въпреки че съм обличал плата с екстремно тънък слой от силиконова гума и така съм правил хубави колани. Неопренът с диагонална ориантация (на вътрешните му пластове, бел.прев) винаги ми е бил любим.

По мое мнение, най-лесният колан за всякакви цели се прави от вътрешна гума на колело, или още по-добре, гумената лайсна, която покрива главите на спиците под рамката на джантата. Един от тези колани може внимателно да се слепи с цимент за вътрешна гума от комплект за залепяне на гуми. Дори малко “Супер-лепило” ще сработи.

При изработването на колан също помнете, че колкото е по-широк колана, толкова по-бързо се натрупва заряд (има си причина за това). И, може да искате да отделите малко време за мисълта за шума, който се произвежда от някои материали. При 5000 оборота в минута един зле направен колан ще произвежда значително количество шум.

Един последен вариант за колан е да се купи готово направен колан от склад за научни материали, като Analytical Scientific, Post Box 675, Helotes, TX 78023.д Такива компании често могат да доставят множество различни размери и видове колани. Бих предложил да поръчате най-дебелите и най-силните, които се предлагат за домашно направени генератори. НАмирам цената на комерсиалните колани за малко прекалено скъпа за банковата ми сметка, но вие може да сметнете цената им за по-приемлива, в зависимост от проекта ви.


55
Какво се случва в 'Нова' на Домусчиев?

Откакто братя Домусчиеви станаха собственици на най-голямата медийна група в България, зачестиха скандалите с журналисти, тръгнали си по принуда. Какво точно се случва в медиите на Домусчиеви? И кой ни говори оттам?

03 юни 2019



Източник: DW и  OFFNews.bg

Ако „Нова телевизия" беше частна кланица, никой нямаше да се интересува дали нейни служители са напуснали. Или са били „помолени“ да го направят. Но собствеността на медия е нещо много по-различно. И дори не е и бизнес на малкия български пазар, където едрите предприемачи се сдобиват с медии заради влияние в обществото, а не за да печелят от тях.



Машина за влияние

„Нова телевизия" заедно с „Нетинфо“ е най-голямата медийна група в България. А това означава огромна машина за влияние. Защото да притежаваш силата да убедиш аудитория от милиони да приеме позицията на телевизията по една или друга тема за своя собствена не е малко. Каналите са много - телевизионните плюс онлайн компанията „Нетинфо“, включваща сайтовете Gong.bg, Vesti.bg, DarikNews.bg, АБВ Поща, Vbox7.com, Sinoptik.bg, Edna.bg, както и части от много търговски сайтове и онлайн магазини като Grabo.bg и Trendo.bg. Да припомним, че 70% от акциите на „Нетинфо“ са собственост на „Нова броудкастинг груп”, а останалите 30% държат изпълнителният директор на „Нетинфо“ Христо Христов и собственикът на „Дарик радио" Радосвет Радев, като от известно време насам текат преговори собствениците на „Нова телевизия" да изкупят и техния дял.

Откакто притежатели на медийната група са българските бизнесмени братя Домусчиеви, зачестиха скандалите с журналисти от „Нова броудкастинг", тръгнали си не по собствено желание, а заради натиск, принуда или разногласия с новите собственици. Медийната гилдия, ако изобщо има такава, мълчи. Чуват се само отделни гласове.

Засега е известно, че от „Нова телевизия" са предложили на трима известни журналисти - Генка Шикерова, Миролюба Бенатова и Марин Николов, да работят оттук нататък на принципа на фрийлансърите. Това означава, че те ще предлагат произведените от тях филми, репортажи и разследвания, а телевизията ще решава дали да ги пуска, или не. Така журналистите губят правото на защита от медията в случай на съдебно преследване.

Междувременно научихме и за скандала в сайта Gong.bg, където екипът напусна заради натиск за публикуване на новини „с доста съмнителни факти и достоверност“, според директора на „Нетинфо“ Христо Христов.



"Иначе се губи доверие"

Новите собственици имат право на своя политика, това е частен бизнес - казват от лагера на онези, които смятат, че собственикът винаги е прав. Не така обаче стоят нещата, когато става дума за медии, оказали се собственост на бизнесмени, чиито повече от добри отношения с управляващите са публично известни.

Аудиторията на „Нова" е значителна, а за една медия най-важно е доверието. Отбеляза го един бивш журналист, който днес е експерт по комуникациите. В предаването на Веселин Дремджиев по „TV+" Ясен Гуев каза следното: „Може да не харесваш редакторите на новините и да ги смениш, но излизаш и казваш защо. Не е лошо да се обясни и на зрителите, защото иначе се губи доверие. Явно за тях (собствениците - б.а.) доверието няма толкова голяма стойност, колкото да контролират някакви неща“. Гуев припомни и неясния произход на средствата, с които бе закупена медийната група. 100 милиона евро от цената по сделката бяха осигурени чрез заем от четири банки, но не е известно откъде идват останалите 85 милиона евро.



Кой говори

Когато става дума за медии, произходът на капиталите е особено важен. Гражданското общество има право да знае кой му говори, заяви още през март Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“. Има и още нещо - урокът, който обществото научи след скандала с медийната империя на Мърдок, избухнал заради разкрития за незаконните методи, с които журналистите от един вече закрит таблоид са събирали информация. „Това е пряката връзка между културата на директорския борд (на медията - б.а.) и доверието и качеството на нюзрума“, се казва в изследването „Собственици на медии и журналистическа етика“ на Центъра за международна медийна подкрепа.

В България доказателствата за тази пряка връзка се срещат почти ежедневно. И се виждат както в качеството на медийната информация, която потребяваме, така и в последните места в класациите за свобода на медиите. Виждат се и в мълчанието на журналистите. Резултатът е недоверие - не само в българските институции, а и в журналистиката като цяло. Което означава, че независимо дали казват истината или не, неизбежно възниква подозрението, че говорят лъжи и/или обслужват интересите на собствениците си. Така в един момент границата между истина и лъжа става неразличима.



Тежки поражения

Всички, които сме напускали медии заради несъгласие с политиката или разногласия със собствениците, знаем, че това е трудно начинание. А свитият медиен пазар в България допълнително го усложнява. Към списъка можем да прибавим и всичко това: липсата на финансиране и осигуряване на достатъчно време за разследвания; недостатъчната правна защита - няма организации на журналистите, освен СБЖ, които да се заемат с това; ниското заплащане и съответно ниските осигуровки, с малки изключения в телевизиите. Друга характеристика на медийния пазар е нежеланието на собствениците да инвестират в допълнителна квалификация на журналистите. А това допълнително снижава качеството на информацията и девалвира престижа на професията.

Накрая да кажем и това: нечистата медийна среда причинява тежки поражения. И то не само върху журналистите и тяхната работа, а и върху аудиторията. Или както би казал един от героите в „Кланица 5“ на Кърт Вонегът: това вече не са хора, а счупени хвърчила.

Коментарът на Емилия Милчева е публикуван в "Дойче веле".





Телевизията била все още в експериментална фаза през 1928г, но потенциалът на медиата да продава стоки вече бил предвиждан.

Телевизията само е била замислена като медия за осведомяване, но в действителност никога не се е използвала за това. Още преди истинското й масово начало политиката и бизнесът вече са очаквали своя най-нов инструмент за пропаганда. Единствените излъгани са самите журналисти, които необосновано са избързали да предположат, че медията на телевизията осигурява трибуна за разпространение на истината.

Затова... наравно с мъжете и жените полицаи и военни, журналистите са третата група на "редко тъпи", но иначе добри хора.









56
Едно кафе и 50 лева ресто, или как Прекрасният Северозапад продаде гласа си

03 юни 2019

Над репортажа работиха Ася Филипова и Владимир Йончев.
Снимки: Александра Маркарян




Източник: OFFNews.bg

Аз имам съвест бе, еййй! Как така ще взема 100 лева и няма да свърша работа на хората?

Така реагира човек от село Три кладенци, Врачанско, когато го питаме можел ли е да вземе парите, които са му дали за изборите, и въпреки това да гласува за когото си реши.

- Нали ще дойдеш ти например да купуваш гласове за местните избори октомври. Ще ми платиш ли, ако ми излезе, че взимам парите и не гласувам за когото си казал?

В селото, което е в община Криводол, победител от изборите е ДПС, което се случва за пръв път. ДПС има 65 гласа, БСП - 64, а ГЕРБ - 44. 28 от 44-те гласа за ГЕРБ са с преференция за Емил Радев.

- Аз купих гласовете за Емил Радев - обажда се човек от съседната маса с вид на лидер на компанията, която жули биричка в мързеливия следобед на потъналото в дрямка село от Прекрасния Северозапад на Радичков. Мъжът е по-заможен от останалите, на него се е паднала честта (и възможността) да почерпи с мента местния работлив циганин, когото всички уговарят да им свърши работа без пари.

- Аз купих гласовете за Емил Радев, с мене трябва да говориш - напомня пак той, притеснен, че сделката започва да се изплъзва. Не съм като тия, дето купуваха за ДПС, не мога да ти предложа 65 гласа, само 28 имам, но ги гарантирам - продължава човекът.

Понеже вече сме обиколили няколко врачански села, знаем, че не това е типът продавачи на гласове и приказките са му само фукане. Да си продавач на гласове обаче рязко ти вдига статута в социалната йерархия и човекът старателно продължава да си поддържа легендата, която преди малко си е измислил.

- Не мога да те разбера сега за какво си дошъл? Ще купуваш ли за местните избори или няма да купуваш?

- Не бе, журналисти сме, обикаляме селата и се опитваме да разберем как са се купували изборите.

- Журналисти - друг път! Ти кажи колко гласа искаш през октомври, вади парите и да говорим сериозно, така само си губим времето!

На масите пред кръчмата, в която се продават невероятни артикули в стъклени бутилки като "Етър", "Ябълка" и зловеща черна течност с надпис "Кола" с вкус на водни боички, са седнали 11 души. Осем са българи, трима са цигани. Но точно един от циганите взривява блаженото спокойствие с неочакваното признание:

- Аз пък гласувах по съвест. Предлагаха ми пари и не ги взех.

Шокът, който думите му предизвикват, е неописуем.

- Не взе парите?

- Не ги взех.

- И без пари гласува?

- Гласувах.

Настава неловко мълчание.

И тогава един от българите гръмогласно се провиква:

- Абе, циганин с циганин! Утре че те викнем да ми изореш нивата и нема да ти платим, щом не взимаш пари!

Разговорът пак минава на майтап и се насочва към другия циганин - този, за когото е въпрос на селска чест да го почерпиш с мента.

- Я кажи сега - и ти ли гласува, без да вземеш парите!

- Ааааа, не! Аз може да съм 'секакъв, но досега цел живот с избори не съм се омърсил! Няма да гласувам и после да ми се подиграват хората...

Тръгваме си от село Три кладенци с напомнянето, че октомври, ако имаме нужда - добре сме дошли.



Борован

За хората, които са си учили уроците по история, Борован е известно село. Когато Ботев стъпил на козлодуйския бряг и тръгнал към Врачанския балкан, Борован било първото голямо село, в което е трябвало да започне въстанието, което да катурне султана. Но когато го стигнал, установил, че никой няма желание да вдига въстание. Тогава поетът възкликнал:

А Борован? Борован спи!

Допреди 2-3 избора Борован беше най-голямата червена крепост, в която БСП постигаше най-високите си резултати в цялата страна. На тези избори победител е ДПС, следван на малка разлика от ГЕРБ, а БСП е далеч назад.

Над 40% от гласовете за ГЕРБ са с преференция за Марин Ташев Захариев, около 20% са за Александър Йорданов. Мария Габриел и Лили Павлова, които имат най-много преференции в цялата страна, в Борован имат по един-два гласа на секция.

Намираме местните гербаджии с намерение да се заяждаме с тях:

- Извинете, знаете ли кой е Марин Ташев Захариев?

Ентусиазмът ни обаче е попарен от тъжната им откровеност:

- До вчера никой не го знаеше кой е, но днес всички говорят за него...

- А той идвал ли е в Борован?

- Не, разбира се.

- А Александър Йорданов?

- И той не.

- Как си обяснявате преференциите за тях? - продължаваме да питаме.

- А вие не си ли ги обяснявате? - максимално честно ни отговарят активистите на ГЕРБ. За да не излезе, че не са верни на партията, все пак отбелязват, че близо половината гласове са без преференции. Т.е. истински. И дебело подчертават, че ДПС е купило повече.

На територията на община Борован живеят шестима турци - работливи и уважавани хора, които са се преселили преди 4 години от Добрич. Съотношението между циганите и българите е почти 50:50 с лек превес на българите.

Циганският вот обаче се е разпределил почти поравно между ДПС и ГЕРБ. Това, което прави впечатление, е, че ДПС е отхапало огромна част от гласовете на етническите българи.

Всичко започнало така:

Преди десетина години директорката на училището живеела с мъж, който имал сладка далаверка от общината. На територията на Борован има старо военно летище и общината години наред му давала да коси тревата. От продажбата на сеното, според завистниците, той изкарвал около 20-30 хиляди лева годишно. Обаче на власт дошъл кмет от БСП и прекратил договора за косенето на летището.

Обиденият човек отишъл при Доган (Доган е събирателен образ, който може да символизира всеки от елита на ДПС) и му казал: "Моята жена е много авторитетен човек, грамотна. Хайде да я направиш кмет, а ние ще се отблагодарим".

Дали тази история е вярна, или не, едва ли някой може да каже, но e факт, че кметицата на Борован е издигната през 2011 г. от коалиция на СДС, ДПС, ДСБ и Движение "Свободен избор" и вече втори мандат е от ДПС.



Технологията на купуването

В село Добролево, за чиято кръчма нашият автор Николай Фенерски разказа преди изборите, едната секция е с преобладаващо (но не изцяло) ромско население.

Седмица преди изборите дошли купувачите от ГЕРБ. Не е имало нито принуда, нито насилие - спуснали само паролата - който иска да продаде гласа си, да отиде в едно от кафенетата и да си поръча кафе. Заедно с кафето получава 50 лева ресто.

През цялото време на масата до бара е седял униформен полицай, за да следи да не стане гаф, твърдят местните хора.

Обаче...

В деня за размисъл дошли купувачите на ДПС. Размяната на парите се извършвала на площада, а на 20 метра отново е стояла патрулка.

Те вече предлагали по 100, а не като ГЕРБ по 50 лева. И се получила циганска работа - някаква част от хората взели пари и от едните, и от другите.

И сега на ГЕРБ в Добролево не им излизат 30 гласа, за които са платили.

Голямата драма в Добролево е, че купувачът за ГЕРБ привиква един по един хората, на които е платил, и ги тормози защо са взели парите, а не са си изпълнили уговорката. Но понеже не знае кои 30 от платените 100 избиратели са го измамили, привиква всички, включително и честните. И честните, и нечестните плачат и се кълнат, че не са те измамниците, но не могат да представят доказателства. Купувачът им е заръчал освен да гласуват с преференция за Марин Захариев, да снимат и бюлетината. Секционната комисия обаче разбрала и прибирала телефоните преди тъмната стаичка.

ДПС в такива разпри не влизали, нито гонели отчетност. Приели са, че фирата е неизбежна, раздали са парите, надявайки се на съвестта на хората. В 90% от случаите се оказало, че хората имат съвест...





Пито-платено

В община Борован, където кметицата е от ДПС, не всички гласове за листата на Мустафа Карадайъ са купени с пари. Много са купени с обещания.

"На предишните избори ДПС ни платиха. После отидохме при кметицата да ни назначи по програми, защото сме гласували за нея. Тя обаче каза - гласували сте, дала съм ви пари. Всичко е пито-платено", разказват в Борован.

Кметицата, подобно на Доган, е събирателен образ - при по-подробен разговор става ясно, че този диалог не е бил воден лично с нея, а с някой неин роднина или служител. Така или иначе в главите на хората е останало, че имат избор - или взимат парите и не търсят работа, или гласуват за ДПС и ще бъдат назначени на работа по социални програми.

До общината и точно пред клуба на ГЕРБ е паркът на Борован. "Знаете ли какво беше тука тая сутрин - разказват ни местните гербаджии. - Имаше поне 200 цигани, които бяха дошли да ги назначават по програми. Програми обаче в Борован няма", злорадстваха те.

Само ден по-късно обаче социалният министър Бисер Петков обяви, че близо 2400 ще работят в следващите 3 до 6 месеца по новоотпуснати програми за заетост.

Т.е. хората не са излъгани, държавата ще оцени, че са гласували без пари за ДПС.

Другият инструмент за контролиране на вота са "петдневките".

По закон, за да получи социалната си помощ, социално слабият трябва да отработи 5 дни. В последната половин година в село Добролево никой не е отработил нито ден. Месец преди изборите събрали социално слабите им казали: "Нали разбирате, че всички сте в нарушение. Ако гласувате за ДПС, ще ви се размине. Ако гласувате за друг - горите с помощите."

И сега в Добролево всички социално слаби се бият в гърдите, че са гласували за ДПС.

Разбира се, не навсякъде ДПС са били толкова ларж. В райони, в които са купували гласовете през двама или трима посредници, изведнъж за задните номера в листите изникват много преференции.




Кои са купувачите

Хората, които физически дават банкнотите на гласоподавателите, са основно 2 групи. Едните са от т. нар. престъпен контингент. В София бихме казали, че са "мутри", но за Борован тази титла е силно пресилена. Става дума за обикновени бандитчета и кокошкари на най-ниско ниво.

Другата група приносители на парите са местните земеделски кооперации. Много от тях - повече от половината, са отказали да се включат в тази мръсна игра. Но известна част, особено хора, които вече са направили бившите кооперации своя лична собственост, са се включили мащабно.

Всяка от тях е получила номерче на преференция, с която да отчете приноса си.

Това обяснява защо няколко съседни села гласуват масово за Емил Радев, а Марин Захариев и Илия Лазаров имат нули.

В съседните няколко села пък почти всички преференции са за Марин Захариев, а Емил Радев има нула.

В село Крива бара ГЕРБ има 160 гласа. 146 от тях са за секретаря на СДС Илия Лазаров - последен в листата.

В някои села обаче е имало повече от един купувач и гласовете са се разпределили между Александър Йорданов и Младен Шишков, примерно.

Бившият председател на парламента и автор на крилатата реплика "Днес е един добър ден за българската демокрация" е получил 2616 преференции във Врачанския избирателен район. В трите много по-големи софийски района, където поне има шанс някой да го е чувал, Йорданов получава далеч, далеч по-малко.

Тази любов към задните номера е още по-странна заради факта, че ГЕРБ имат врачанин в листата - уважаваният местен лекар Иво Ралчовски. В малкото села, в които не са се купували избори, той има колкото или дори повече преференции от Мария Габриел. Но там, където се е разкешвало, резултатът му клони към нула.

Ако случайно прокуратурата иска да провери кой е дал парите на дребните бандитчета и зърнарски босчета, за да купят изборите, хората в Криводол и Борован охотно разказват за общински съветник и сина му, които имат много проекти по ПРСР, и за шеф на местна кабелна телевизия, който също имал много проекти.

Тъй като фактура за рушвет няма, ще спестим имената им, но силно се надяваме, че някой ще се поинтересува дали изборите не са купени именно с парите от Европа и проекти не са раздавани на свои хора, за да платят вота с тях.




Другите партии

Информация, че БСП са купували гласове, получихме само в село Бутан, където хора твърдят, че партията е давала по 30 лева на глас. Резултатите в Бутан обаче са близки до средното за региона - победа на ДПС, следвана плътно от ГЕРБ и далеч назад БСП. Може би защото същите тези хора разказват, че ГЕРБ са плащали по 50 лева.

Активист на БСП разказа, че и при него са дошли същите продавачи, които после са гарантирали гласовете за ГЕРБ, и са му предложили да работят. Той обаче отклонил поканата - не само защото не иска да прави това, а и защото е бил убеден, че това е постановка, с която да го обвинят в купуване на гласове. Тук само ГЕРБ и ДПС имат право да купуват, твърди той.

ВМРО са участвали в друга схема, заради която сега си имат неприятности. В доста села в този толкова далечен от Македония край кметовете са от ВМРО. Повечето от тях са сменили по няколко партии, преди да ги тресне патриотизмът. Доста от хората, с които говорихме, твърдят, че са гласували за кмета (разбирай за ВМРО). Дали това е заради страх, изгода или просто "защото с кмета играем карти", както казаха в село Галатин, е трудно да се прецени.

Там обаче на предишните местни избори са се регистрирали 92-ма души от съседното село Баурене и именно с техните гласове е избран кметът от ВМРО. Месец преди тези избори (достатъчно дълго, за да се спази изискването за 6 месеца уседналост преди местните избори през октомври) в Галатин са се регистрирали още 9 души от Баурене, 4 от тях - в къщата на брата на кмета.




Две уточнения, на които държим

Като опитни журналисти добре знаем, че хубавият репортаж се прави с имена, много снимки и детайли, които да опишат хората, с които говорихме. Обещанието да не цитираме имена, да не публикуваме снимки и да запазим анонимността на хората, които ни разказваха, бяха нашата част от сделката и необходимият компромис, който сметнахме за нужно да направим.

В този репортаж многократно се говори за цигани/роми и на места те се противопоставят на българите. Жертваме политкоректността, защото държим да покажем една нова тенденция, която лично ние наблюдаваме за пръв път, макар че може би я има от няколко избора:

Бяхме свикнали, че основно ромите продават гласа си. На тези избори купените ромски гласове са по-малко от друг път, за сметка на това многократно повече етнически българи са продали гласа си.

Цинично е, но е факт - обяснението е в много по-голямата изборна култура на ромите. Първо, те са си знаели цената - никъде не са падали под 50 лева на глас. Второ - на някои места са продали гласа си 2 пъти.

А българите... Българите обикновено са стрували 20 или 30 лева. Само тези, които живеят в смесени с роми села, са взели по 50 лева.

И едно обяснение за ниската активност, което чухме в Борован: Никой не вярва, че си гласувал без пари. Самият факт, че си гласувал, означава, че си дал гласа си за ДПС или ГЕРБ. Тези, които не искаха това петно, решиха изобщо да не гласуват.


57
AC мотори срещу DC мотори и контролиращи механизми


Предвижвайки се към генераторите с по-висока мощност, редно е, да направим малка дискусия относно AC (променливотоковите) и DC (правотоковите) мотори и някои добри начини да бъдат управлявани.

В генераторите, които аз съм построил и които обсъждам тук, съм използвал AC и DC мотори. AC моторите имат предимството, че обикновено не са нужни външни трансформатори или окабеляване. Те развиват доста торсия – толкова всъщност, че рядко ще трябва да се тревожите за запирането на мотора. Повечето AC мотори нямат четки или други компоненти, които да дадат на късо или да се износят. Като цяло, те ще работят с години и години, често не преди самите лагери да се износят! В общи линии, предпочитам да използвам AC мотори пред DC мотори, когато е възможно.

Основният недостатък на AC мотора са ниските обороти. Генераторите от тип Ван-де-Граф с високо представяне, описани по-долу, работят най-добре с около 5000 rpm (оборота в минута, бел.прев). Ако моторът работи по-бързо от това, електроните може буквално да бъдат “издухани” от носещия ги колан и от това страда представянето. При по-ниски обороти, изтичането на електрони може да възпрепятства изграждането на по-голям волтаж. Тъй като AC моторите обикновено не развиват високи обороти, трябва да се разгледа възможността да се ползват DC мотори за генераторите с високо представяне.

За разлика от AC моторите, DC моторите са портативни, когато се захранват от батерии и лесно постигат високи обороти. Не забравяйте, че един DC мотор, който е оценен на 6500 Rpm, може да не достигне тази скорост, когато задвижва устройството ви. Rpm-рейтингът обикновено е максималната скорост на мотора при липса на натоварване.

Въпреки че не винаги е нужно, вероятно ще откриете, че ще искате мотор с възможност за контролиране на скоростта, вградена в дизайна на вашия статичен DC генератор. На фигури 8 до 12 са покаани редица методи, на които може да разчитате.

Фигура 8 показва жица с високо съпротивление, запоена или завързана между два медни електрода. ЕДната страна на жицата е вързана за 12 v (или подобно) захранване. Една жица, идваща от мотора ви, е закрепена за крокодилска щипка, която може да се движи по съпротивителната жица, за да увеличи или да намали скоростта на мотора. Този метод работи екстремно добре. Само че, бъдете наясно, че жицата може да се нажежи до червено, когато достапя ток до мотора! Вземете мерки за безопасността.


Съпротивителна жица лесно може да се намери от редица източници. Може да използвате никел-хром жицата, която изгражда нагревателните намотки в стари тостери, сешоари или подобни нагряващи устройства. Може и да си купите никел-хром жица от всяка добре снабдена железария. Помнете, че може да ви трябва немалка дължина от нея. Друга вариация, която може да се опита, е високоватовия реостат или дори ръчката за контролиране на скоростта на електрически колички.

Фигура 9 показва употребата на резистори за забавяне на DC мотора.


РЕзисторите не са скъпи, а ако купите една шепа различни стойности, може да ги свържете успоредно или последователно, за да добиете широко разнообразие от различни стойности. Не забравяйте, че резисторите имат две оценки – способността им да боравят с натоварване във ватове (w), и съпротивлението им измерено в ома (ohm).

Омът е мерило за съпротивлението към потока на електричеството. Резистор от 10 ohm ще се съпротивлява на ток, протичащ през него, два пъти по-повече от резистор с 5 Ohm.

Ватовете са просто количеството на мощността, която вашият резистор може да понесе, без да бъде унищожен от прегряване. Като цяло, аз бих казал, че колкото повече е ватовият рейтинг, толкова по-добре. Генераторът „Пръстен на Уинтър“, показан на следващата рисунка, иска резистор от 25 w и 10 Ohm, но трябва да има водно охлаждане, за да се покачи поносимостта му към мощност над 25 вата на въздушно охлаждане.

Резисторите се противопоставят на протичането на ток и като го правят, преобразуват електрическата енергия в топлина. За тях е нормално да бъдат много топли. Ако резисторът ви стане прекалено горещ, съпротивлението му може да се покачи значително над посочената стойност. Промяна в съпротивлението може да накара моторът ви да работи с неравномерни скорости. Или ще трябва да купите резистор за повече ватове, или да използвате някакви средства да го охлаждате, например вода (показано и обсъждано по-късно). Като правило, не използвайте резистор от по-малко от 10 вата, освен ако нямате наистина малък или ефикасен мотор.


Фигура 10 показва много точен и стабилен прийом за контролиране на DC мотор. Използват се интегрална верига и транзистор, за да се изпраща поток от импулси към мотора. С увелачаването на притока импулси скоростта на мотора също се увеличава. Просто с въртене на потенциометъра можете да настройвате скоростта на мотора по всяко време. За DC мотори от среден размер е нужна много голяма топлинна мивка или водно охлаждане за транзистора.



Открил съм, че DC мотори, които работят на високи скорости, може да се държат странно. Леки промени в скоростта на мотора може да отприщят осцилиране в колана, който се задвижва. Тъй като една страна на колана е “дърпана”, а другата е “бутана”, неравните опъни реагират с гъвкавостта на колана и така се създава “летящ” колан, който прави само моментен контакт с макарите или ролките. Това може да накара един колан да изхвърчи, да огъне четките или просто да произвежда много шум. Също така, ако ролките не използват сачмени лагери, може да се получи осцилация между втулките на горната ролка, ос или колана. Всички тези проблеми може лесно да се решат, като се използва гъвкав контрол на скоростта на мотора.



Охлаждане на компонентите

Може да трябва да импровизирате методи, с които да опазвате електрическите си компоненти хладни. Ако използвате сравнително голям, бързооборотен DC мотор, който ще има нужда от немалки количества електрическо захранване, разни компоненти от контрола на скоростта на мотора ще загряват. Може да изглежда малко неортодоксално, но от водата става отлична топлинна мивка за електрически компоненти! Резисторите и дори транзисторите може да оперират доста отвъд поносимостта си, когато са потопени във вода. (Фигура 12)


Дистираната вода е много лош проводник на електричество и няма да даде на късо повечето компоненти. Чешмяната вода обикновено става за резистори, но минерали и друка шлака скоро ще замъглят водата.

Докато веригата е потопена във вода, знаете, че температурта на водата трябва да е по-малко от 100 градуса Целзий при нормално атмосферно налягане. Над тази температура водата ще изври. Много електрически компоненти работят доста добре до 100 градуса. Просто не забравяйте да добавяте вода от време на време, за да компенсирате изпарението.

58

Котко-Статик генератор

Последният триещ генератор, който и скам да спомена, го наричам Котко-Статик генератор. От името може би вече може да познаете, че ключовият компонент в този генератор е котката ви. Наистина, аз въобще нямаше да спомена това нещо като генератор, ако не работеше толкова забележително добре!

През повечето време на котките им харесва да бъдат електростатични генератори, трикът е, да ги накарате да си мислят, че ги гушкат и галят, а не че ги използват за научен експеримент. (В Котешките заповеди някъде се кава: “И ще позволиш да бъдеш обгрижвана само когато изнася на собствените ти цели, а не на нечии други.”)

Първо, ще ви трябва триещ материал. Най-добрият материал, който открих за тази цел, беше изкуствената кожа, която използват за мотористките ръкавици. Тя всъщност е вид винил. Можете да си намерите такива ръкавици в кой да е мото-магазин за около 20лв. Някои са наречени “изкуствена кожа”, “man-made leather” и тн.

Следващото нещо, което ще ви трябва, е метален гребен за бълхи и една PVC тръба. Ще ви трябва и Лайденов буркан, за да съхраните в него заряда, натрупан от Котко-Стата ви. Конструирането на ЛАйденов буркан е подробно обяснено по-късно. Металният гребен за бълхи е прикрепен за единия край на PVC тръбата, закрепен в разрез, направен в тръбата и с малко лепило. За гребена е закрепена жица, която отива до върха на Лайденовия буркан.

Сложете ръкавица на едната си ръка и дръжте PVC тръбата с другата. Поемете котката в скута си и започнете да й говорите хубави неща за самата нея. Това винаги успява да им отвлече вниманието. Галете я с ръкавицата и след ръкавицата срешете с металния гребен, за да съберете заряда.

С коцината на котката ми и с въпросните ръкавици съм в състояние да събера толкова голям заряд, че да пробие винилните ми ръкавици, съпроводено с остро обождане! Само че, имайте предвид, че този вид генератор ще избяга и ще се скрие, преди един голям Лайденов буркан да бъде напълно зареден. Разбира се, ако имате няколко котки, използвайте ги всичките, за да заредите буркана!

59
Супер-триещ генератор - Ротостатик

Сега след като разбирате основите на това как се набира заряд чрез триене, не изглежда ли възможно, да се проектират механични средства за натрупване и съхранение на заряд автоматично и продължително? Едно от решенията на проблема е това, което наричам "ротостатик" генератор, наименуван така заради статия в едно старо списание, което нарече подобно устройство "ротостат". По-рано казах, че е възможно да се получат 3500 волта от стара пластмасова бутилка, и не се шегувах. Всичко, което трябав да направите, е да построите "ротостата".

Тези генератори са екстремно прости за построяване и може да се въртят на ръка или да оперират с малък електричен мотор. Състоят се просто от пластмасов барабан - стар пластмасов буркан върши чудесна работа - и триещ блок - вълна, найлон, асбест, кожа. Когато бутилката се върти срещу триещия блок, върху пластмасата и върху блока се развива заряд. Нужно е, да прикрепим някакви метални четки отстрани на пластмасовия барабан, на отсрещната страна на блока, за да взимаме зарядите, докато се генерират. Четките се прикрепят към метална сфера, където се складират зарядите. Пълна схема на един ротостатичен генератор е показана на Фигура 3.

Съществува безкрайно разнообразие от възможни конфигурации за такъв генератор, но помнете, че когато правите дизайна на собствения си генератор, при статични волтажи дори дървото е добър проводник. Най-важно е, да запомните, да пазите високоволтовите си компоненти добре изолирани от земята.


Ако генераторът ви е добре направен, ще генерира достатъчно мощност, за да запали неонова крушка (от вида Ne2), да левитира стиропор, и да направи искрова арка може би дълга дори 0.13 см - всичко това докато все още е съвършено безопасен при допир. Когато бъде докоснат, генераторът ви ще шокира пръста само с лекичко "пук", като много малък статичен разряд от бравата на някоя врата. Като интересна странична бележка, ако въобще можете да почувствате даден статичен заряд, тогава той е поне 3500 волта!

Въпреки че статичните машини развиват тези високи волтажи, резките им, нискотокови разряди ги правят съвършено безопасни. Дори генератори, произвеждащи 100 000 волта или повече рядко представляват някаква опасност, въпреки че аз например няма преднамерено да получа шок от тях. В по-късна глава, посветена на кондензаторите (устройства за съхранение на енергия) ще получите едно уравнение за разбиране, кога един заряд е станал опасен.




Как се прави ротостатичен генератор с кутия от филмова лента

В моя дизайн на ротостатичен генератор се опитах да доведа добива и капацитет за съхраняване на енергия за този тип машини до максимум. Сигурен съм, че все още има много подобрения, които може да се направят. Това устройство работи екстремно добре, може да се разчита на него, и е много лесно за конструиране. Схема и снимка са показани на Фигура 4.



Иизползвах АС мотор от един излишен магнетофон, за да задвижвам генератора. Обичам да използвам мотори от магнетофони в много проекти, защото са тихи и често имат резбовани оси, на които е много лесно да се монтират компоненти. В този случай, исках да мога да сменям лесно пластмасовите барабани, така че да мога да експериментирам с широко разнообразие материали. Ако не можете да намерите такъв мотор, може нещо сходно да се използва. В следващата глава има детайлен списък с АС и DC мотори и предложените за тях скачвания.



Фигура 5 - Завършеният Ротостатичен генератор използва само малък пластмасов барабан и няколко обикновени части, и въпреки това че светне една 90-волтова неонова крушка, държана в ръка.


Построяването е праволинейно и просто. Моторът е монтиран стабилно с два винта за дърво за основата - в този случай това е дъска. Уверете се, че тази връзка е стабилна, тъй като при експериментирането с различни барабани несъмнено ще имате и някои, които ще играят заради дисбаланс в барабана или окачването. Също, запомнете да изберете мотор с много мощност. Малките DC мотори от играчки могат да работят, само че те имат твърде малко торсия и могат да се запънат, а това може да е изнервящо.

Барабанът може да бъде монтиран на мотора по различни начини. Ако оста на мотора е куха, както е при моторите на магнетофоните, може просто да използвате винт, за да закрепите капачка от бутилка директно на моторната ос. Ако оста е плътна, вероятно ще искате да удължите оста по цялата дължина през барабана.


За да скачите оста на мотора с оста, която преминава през барабана ви, залепяйте прогресивно по-големи парчета пластмасави тръби за по-малката ос, докато размерът на тръбите не достигне размера на по-голямата ос, след това плъзнете тръба и над двете оси. Тръбите, които се използват за гориво в самолетните моделчета, аквариумите, компресорните маркучи, и изолацията, съблечена от кабели, може да се използват за направата на отлични адаптери. Тръбите, които са направени, да се свиват при топлина, също може да се използват, само че, след като се свият, обикновено са някак чупливи.

Докато пърчетата от тръби са плътно вмъкнати едно в друго, всяко лепило може да се използва, за да ги държи. Аз харесвам цианоакрилат (Супер Лепило), защото изглежда, че залепя гумени тръби почти толкова добре, колкото кожа. Ако сте използвали "Супер Лепило" известен период от време, ще знаете какво искам да кажа.

Методът за свързване на отор за ос също има и ползотворния ефект на това, да действа "универсална" става. Тоест, моторът ви всъщност може да захранва оста ви под разнообразни ъгли, тъй като тръбите ще се огъват без трудност. Това е полезно, когато се използва разнообразие от мотори, за да се управлява множество от необичайни барабани.

Барабанът трябва да е много добре центриран върху моторната ос, но за късмет, това е удивително лесно да се постигне. Повечето пластмасови бутилки, кутии за филмови ленти и тн. вече имат малка пъпка точно в центъра на капака. Предполагам, че това е някакъв естествен остатък от процеса, по който ги произвеждат. Просто се поразтърсете малко и използвайте бутилка с този вграден в нея център и няма да имате трудности.

Аз лично обичам да монтирам капака от бутилката за оста така, че бутилката да може лесно да се махне и да се смени.

Триещият блок, показан на Фигура 6, се оказа много полезен дизайн. Като обтърнем парче вълна около пластмасата, както е показано, блокът прави отличен контакт с барабана. Може да се опита разнообразие от материали за търкане, просто като ги плъзнем между блока и барабана. Мисля, че може би кожата или найлона дадоха най-добри резултати, когато ги използвах с кутията от филмова лента. За да улесните тези експерименти, използвайте хлабави панти за монтирането на триещия блок.

Вместо да използвам стоманени четки, за да събирам заряда от барабана, измислих тези неща, които наричам "ездачи". Те се правят, като се увие малка дължина жица около медния телен проводник, идващ от глобуса. Тези жици трябва да са достатъчно свободни, за да висят върху барабана и да "яздят" по повърхността му. ЕЗдачите имат много предимства. Те толерират голямо играене на барабана, ако не е центриран. Може да сте способни да смените видовете барабани, без да се налага да ги настройвате по някакъв начин. Може да подобрите ефективността на "ездачите", като покриете неизползваните повърхности с "corona dope".

PVC тръбата и събирателната топка лесно се монтират, като се пробие тясна дупка в дъската, в която да влезе PVC тръбата, като се ползва малко силиконово лепило при основата, после се заковава с чук. Голяма медна жица се прокарва през тръбата, както е показано, и се свързва със събирателната топка чрез месингов винт. Самата топка тогава се монтира с капка силиконово лепило.



Тестване и опериране

Включете мотора на статичния генератор и му позволете да работи за 20 до 30 секунди. Отнема известно време да се натрупа заряд. След това, дръжте единия извод на една Ne2 неонова крушка, достъпна за покупка от електронните магазини за около левче, и поднесете другия извод към месинговата топка. Когато свободният извод почти допира топката, лампата трябва да примигва или да свети. Въпреки че шокът о ттози малък генератор едва може да се усети, помнете, че отнема близо 90 волта, за да се светне крушката!

След това, разпръснете малки, сухи парченца стиропор отгоре на топката. Като си приближите ръката близо до стиропора, мистериозно ще можете да ги накарате да се движат към ръцете ви.

Пипането на този генератор е съвършено безопасно. При добри условия, трябва да чуете и да усетите леко статично "пук", когато пипате напълно заредения горен терминал. Ако имате проблеми с усещането на "пукането" с пръстите си, опитайте да ползвате носа си. Не знам защо, но като си подадете носа близо до топката, се създава много прикрито и странно електрическо усещане.

С този генератор можете да направите много от експериментите, споменати по-късно, включително зареждането на кондензатори и енергетизирането на искрови разстояния. Така че експериментирайте и се наслаждавайте.


ЗАПОМНЕТЕ!

Ако ползвате себе си като земя, както е описано в горните експерименти, може да откриете, че представянето на генератора се влошава след провеждането на няколко експеримента. Това, което всъщност се случва, е, че когато постоянно пипате топката, сте заредили себе си до същата степен на заряд, както топката, с което отнемате желанието на електричеството да скача до вас! Това лесно се поправя. Просто пипайте тръбата на студената вода или земята от време на време, докато експериментирате.

Един малък проблем, който може да се появи, е скоростта на мотора. Моторът ви може да се движи твърде бързо. Малко по-натам ще обсъдим един начин за контрол на скоростта на мотора. Не се притеснявайте, ако ездачите малко скачат насам-натам. Това обикновено е ОК и няма да причини проблеми.

Въпреки че на фотографиите се появява пластмасов контейнер за филмова лента, ползвам буркани с полу-прозрачни покрития. PVC също може да бъде отличен барабан. Експериментирайте!


Списък с полезни материали за Триещи генератори

Следва един полезен списък с материали, които са предразположеи да възприемат отрицателен или положителен заряд. Като използвате материали, които са много отдалечени един от друг в този списък, може да увеличите ефикасността на генератора.

Това е списък, взет от "Електричеството на природата", TAB Books No. 2769 и се нарича "Трибоелектрическите серии".


60
Електрофорът


Много поколения минали и много гениални машини били развити без голяма промяна, ползващи материали, сходни с тези за глобуса на фон Гуерлике. Най-важната машина, исторически, била електрическтото перпетуо на Алесандро Волта (Alessandro Volta), позната като електрофор. С него можем драматично да демонстрираме, че електростатичните заряди много приличат на магнитните сили по това, че еднаквите заряди се отблъскват един друг, а противоположните се привличат.

Електрофорът много лесно се сглобява. Състои се просто от един правоъгълен блок изолиращ материал, като лусит (lucite, вид пластмаса, бел.прев) или, още по-добре, полиетилен и един метален диск, който е прикрепен за изолирана дръжка (Фигура 1).

Когато пластмасата се натърка с вълнена кърпа, от кърпата се премахват електрони и се закрепят за пластмасата. Това се случва, защото кърпата държи електроните си по-слабо, отколкото пластмасата. Един изолиращ материал, в този случай пластмасата, по природата си, няма да позволи на електроните да се движат свободно. Зарядите следователно са "статични" или държани намясто от изолиращия материал. Пластмасата сега ще има отрицателен заряд, а вълната ще придобие положителен заяд.

След това, металният диск с дръжката се слага отгоре върху пластмасата. ОТрицателните заряди от пластмасата са привлечени от положителните заряди на металния диск, така че, положителните заряди на металния диск се преместват на онази страна на металния диск, която е с лице към пластмасата. Отрицателните заряди по подобен начин се отблъскват към гърба на металния диск. Сега, ръката ви, или още по-добре - заземяваща жица - за кратко се докосва но горната страна (страната на дръжката) на металния диск и след това се премахва. По този начин отрицателните заряди се прехвърлят в ръката ви (или в земята), оставяйки след себе си само положителен заряд. Сега металната плоча ще има положителен заряд, а пластмасовата отрицателен. Ако сте постигнали достатъчно голям заряд, пластмасовата плоча ще може да се вдигне посредством металния диск!


Бавно премахнете металната плоча чрез дръжката, вдигайки я от пластмасата под ъгъл. Металната плоча сега държи заряда, който искате. След като сте заредили електрофора си, можете да изпълнявате експериментите с глобуса на Фон Гуерке, споменати по-горе, включително привличане на коса, стиропор и други малки обекти.

Поради това, че заредената повърхност на електрофора е плоска, може да се изпълни една учудваща демонстрация, при която електрофорният диск всъщност се носи нас пластмасата от електростатичните сили. Изпълнението на този трик изисква малко тренировки. Направете втора метална плоча и дръжка. Запомнете, че за да започне плочата да се носи във въздуха над другата плоча, тя трябва да е много лека. (Фигура 2)

Сега, пред нас е предизвикателството, да заредим и диска и пластмасата с еднакъв заряд, така че да се отблъскват едно дрего. Заредете първия си диск с положителен заряд, както е описано по-горе и след това го доближете наблизо до втория диск, но без да ги допирате. Това действие ще зареди втория диск, като привлече отрицателен заряд в предната му част. След това, заземете онази страна на диска, където е дръжката, за да може положителният заряд да изтече в земята. Вторият диск сега е отрицателно зареден. Пластмасата също е отрицателно заредена, така че, при условие, че всичко е постигнато и масата му не е голяма, вторият диск сега ще се носи над пластмасовия блок!

Електрофорите до голяма степен се държат като кондензатори, което се обсъжда по-късно, и могат да се използват за множество изненадващи експерименти, включително за зареждане на Лайденов буркан и за присветване на неонова крушка в тъмна стая!



Специални бележки върху генераторите с триене

Преди да преминем към по-мощните триещи генератори, има няколко неща, за които трябва да сте наясно и които ще ви помогнат както за отстраняване на проблемите, така и за дизайна на генераторите.

Първият ми малък съвет е, да избягвате влагата. Тя прави въздуха по-проводим. Влагата във въздуха може да има унищожителен ефект върху зарядите, съхранени в електростатичните устройства.

Даде ми се първокачествен пример за това, малко след като си построих първите два генератора. И двете машини, само на няколко дни от построяването си, се въртяха в магазина ми. ИЗвършвах "внимателни научни проучвания" - с други думи, шокирах със светкавици всичко, което ми попаднеше пред очите, за да видя какво ще му стане. Изведнъж, и най-мистериозно, и двата генератора спряха да произвеждат заряд. Не можех да си представя, че и двата, бидейки много различни по конструкция, ще сдадат багажа точно по едон и също време. После причината стана ясна! Тъкмо отвън пред вратата автоматичните пръскачки за ливада се бяха включили и през вратата влизаше екстремно влажен въздух!


Друг добър пример за този проблем се демонстрира с ходене по космат килим. Когато относителната влажност е 20% или по-малко, заряди чак до 35 000 волта може да се добият, когато човек влачи краката си по килима. Само че, вдигнете влажността до 60% или повече и максималният заряд ще се срине до едва 1500 волта! Ако живеете във влажен регион, може да не успеете да получите същото представяне от даден генератор, колкото някой, който живее в пустинята. Надявам се, влажността да е само сезонен проблем за вас. Сухите зимни дни са най-добри.

Има интригуващи статични генератори, които са малко или много имунизирани от влагата. Тези видове разчитат на генериране на заряд по-скоро чрез индукция, вместо от триене. Тези машини също ще бъдат обсъдени подробно по-натам.

Бъдете внимателни, когато избирате оя за генератора си. Открил съм, че много спрей-бои съдържат съставки, които провеждат статичното електричество. През повечето време не съм имал много проблеми с това, въпреки че в една затъмнена стая съм виждам издайническото синьо коронно сияние на бягащите електрони, излизащи от боядисаните пластмасови повърхности на даден генератор. За да поправя проблема, просто покрих близките метални повърхности, които губеха зарядите си зара ди боята, с покритие "corona dope", което е високоустойчиво на коронни ефекти, продава се в магазините за телевизори и по-добрите магазини за електроника.

Избягвайте да използвате дърво за генераторите си. Въпреки че мислим за дървото като за изолатор, в действителност то се превръща в отличен проводник на много високи волтажи. В машините, които следват, ще видите широка употреба на тръби от поливинил хлорид (PVC). Ако можете да си осигурите акрил или фенолни тръби, използвайте ги. Те предлагат много по-голяма диелектрична сила.

Прахта може да изцеди един заряд. Прах върху терминал с висок потенциал може да намали ефикасността на генератора ви с огромните 40%. Поради това, че терминалът ви с висок потенциал носи заряд, прахта ще се привлича към него по същия начин, по който се натрупва по екрана на телевизора. В действителност съм виждал мъничка снежинка от прах да попречва на 16 сантиметрова искра да образува арка. Важно е да пазите терминалите си чисти. От друга страна, привличането на прах върху генератора ви може да е доста забавно. Един от начините, по които обичам да чистя генераторите си, е да заземя себе си и после да прокарам ръката си над потенциалния терминал. Прахта, която е седяла там, е добила високоволтов заряд и скача към ръката, която вижда като земя. Ефективността на този метод за добро почистване на генератора е съмнителна, тъй като след няколко секунди прахта в ръката губи заряда си и се отправя обратно към генератора, но е много забавно.

Веднъж, по време на една рядка южнокалифорнийска гръмотевична буря, наблюдавах една определено заблудена частица прах. ОЧевидно бурята бе заредила въздуха, а моят генератор беше заредил голямо пухче прах. Пухчето не можеше да реши къде иска да бъде и постоянно летеше наоколо около тесдяха, само за да се върне до генератора и после отново да хвръкне във въздуха. Беше удивителна гледка.

Страници: 1 2 3 [4] 5 6 7 ... 59