Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 28 29 30 [31] 32 33 34 ... 55
451
Глава 15

Залезът


Залезът на пирамидното строителство бил едва забележим отначало. Синът на Кхуфу, Джедефра, бил коронован и построил монумент на около 8 км северно от Великата пирамида, при Абу Роаш. Той го нарекъл Пирамидата, която е звездата Сехеду. Понеже Джедефра управлявал само осем години, паметникът така и не бил завършен, въпреки че бил направен значителен напредък. Повдигнатата пътека към него била може би най-добре изработваната някога, с дължина 1.5 км. Основата на пирамидата е квадрат 100 м, и по план трябвало да е значително по-малка от Великата пирамида.

Няколко блока от червен гранит, останали на източното й лице, подсказват, че пирамидата е била поне частично облечена с този материал, което би направило всяка ниска, недовършена постройка по-привлекателна за изследване. Днес пирамидата е в по-голямата си част разглобена. Мястото било използвано като кариера дори и в модерни времена. В “Пирамиди и храмове в Гиза” Петри разказва, че му било казано, че цели 300 камилски товара камък били изнасяни от мястото всеки ден. Тези данни ни позволяват допълнително да оценим каква трудност е да се добива камък с примитивни сечива. Дори и в модерни времена се оказва далеч по-лесно да се премахват и транспортират пирамидни блокове, отколкото да се добива твърд камък от скалното легло близо до строежа и да се облече постройката.

ФИГУРА 50. Пирамидата на фараон Кафра, Втората пирамида на Гиза.


ФИГУРА 51. На изток от погребалния храм на Кафра са (А) гърбът на Великия Сфинкс, (В) повдигнатата пътека, водеща до храма с галерията, и (С) долинният храм на Кафра.


ФИГУРА 52. Сечение на пирамидата на Кафра показва интериор, който е далеч по-недоизпипан от Великата пирамида на Кхуфу.

Следващият управлявал фараон бил друг син на Кхуфу на име Кафра (също Ра’Кха’еф, и, на гръцки, Кефрен), който построил втората най-голяма пирамида. Днес тя обикновено се нарича Втората пирамида на Гиза, но фараонът наименувал паметника си Великата пирамида. Интериорът й не е толкова изкусен като пирамидата на Кхуфу, въпреки че, комплексът, с впечатляващите си черти, е най-добре запазеният от групата Гиза. В Долинния храм южно от Великия Сфинкс, две нива са направени от блокове, тежащи по петдесет до осемдесет тона всеки, и подредени със свръзки от тип ръб-в-бразда (като паркет, бел.прев). Както бе споменато, някои блокове тежат по 500 тона. И Йомард, в “Description de l’Egypte”, коментира, “Заради размера им, аз първоначално си помислих, че тези камъни са издатъци на скалното легло, грубо одялани и оформени. Щях да остана невеж по въпроса, ако не бях забелязал хоросана, който свързва нивата”.

Въпреки тези свръзки, счита се, че камъните са били изрязани намясто заради големия си размер. Въпросът с транспорта и поставянето на тези камъни, следователно, удобно се избягва. Само че, свръзките, които са там, за да намалят стреса, са съвършено очевидни и са пълни с мазилка. Тяхното присъствие е неоспорима индикация, че тези блокове не са били дялани намясто. Още повече, тези блокове са ясно разграничени от скалното легло, или, с други думи, не са свързани с него. Със сигурност, транспортът и поставянето на тези блокове би създало огромни проблеми предвид средствата, които са били достъпни на египтяните от Четвърта Династия. Целият този въпрос се урежда с употребата на отливан камък.

ФИГУРА 53. Давидовиц изследва огромни блокове от първото стъпало на източното лице на пирамидата на Кхафра. Извитата ъглова свръзка при (А) говори, че камъните са били отливани срещу голи съседни камъни, за да се създаде близко напасване. (В) показва гъста мазилка, запечатваща дъното на отливката.

Определено, както се обсъжда в Глава 8, линиите на прекъсване (lift lines) на тези блокове не са хоризонтални, като геодезичните слоеве на Гиза. Вместо това те са вълнисти, причинени от прекъсвания на строителните работи. Височините на линиите на прекъсване не съвпадат със слоевете на Гиза. И тези блокове демонстрират същия начин на ерозия както пирамидните блокове. Въпреки че надигнатата пътека може да съдържа някои издатъци на естественото скално легло, в по-голямата си част, същият този аргумент може да се направи и по адрес на блоковете от надигнатата пътека.

Долинният храм за първи път бил разкопан от Мариет (Mariette) през 1853г. Той открил известната диоритна статуя на Кафра в един кладенец на входната алея. Долинният храм първоначално бил облечен отвътре и отвън с добре свързани един с друг гранитни блокове, като повечето от външните са били премахнати. Вътре, гранитните блокове са в съвършено състояние, показващи баснословното пъзелно свързване, което вече беше описано, което продължава и завива по ъглите.

Тези и много други черти в пирамидата и комплекса поддържат употребяването на отливан камък. Двутонния порткулис (подвижна вертикална решетка, бел.прев), споменат в Глава 1, е позициониран в тесен коридор и изисква усилията на поне четиридесет човека, за да се повдигне. Самият коридор дава място за не повече от осем човека, работещи заедно. В светлината на вече представените доказателства за отливан камък, има смисъл в това, тежките порткулиси на тази и на другите пирамиди да са били отливани намясто.

Също така, характеристики като униформените ширини на блоковете на Втората пирамида демонстрират изобилни доказателства за камъни, отливани в кофражни форми, и като блоковете на Великата пирамида, височините на блоковете на Втората пирамида също са редуващи се.

Няколко нива облицовъчни камъни стоят на върха на пирамидата. Някои са на петна и обезцветени от растежа на големи колонии малки, червени лишеи. Повечето, обаче, след хиляди години все още пазят гладката си повърхност и отразяват слънчевата светлина и бялата лунна светлина. Фасадните камъни си пасват един с друг със свръзки тип ръб-в-бразда. Определено, отливането на тези блокове е по-смислено, отколкото дялането им с примитивни сечива.

Самата пирамида е с размери 143.5 м височина и квадратна основа 215.5 х 215.5 м. Въпреки че не е планувана да е толкова голяма, колкото пирамидата на Кхуфу, Втората пирамида е построена на по-висок терен, заради което отдалече двете супер-сгради изглеждат като гигантски близнаци. Никой египетски фараон няма вече да се доближи до строителство с такъв огромен мащаб.

Изведнъж, залезът става драматичен. Следващият цар бил Менкуре (Микеринус на гръцки). Неговата пирамида, наречена от него Божествената пирамида и днес Третата пирамида на Гиза, била построена от блокове с редуващи се размери, подобно на пирамидите на Кхуфу и Кафра. Тя е с квадратна основа само 108.5 м и оригинално е била висока 66.5 м. Тя е 7% от размера на Великата пирамида.

Менкуре управлявал осемнадесет години, от 2490 до 2472г пр.Хр. Предвид количеството на строителните работи, постигнато по време на двадесет годишното управление на Кхуфу, Менкуре със сигурност би имал време да построи по-голям монумент, и все пак, се случил внезапен и драматичен упадък.

ФИГУРА 54. Трите велики пирамиди на Гиза, отляво, са тази на Кхуфу, на Кафра и на Менкуре.

Малката пирамида на Менкуре не е изключение. Последният цар от Четвърта Династия бил Шепсекаф, който управлявал малко повече от четири години. Той не планувал голяма пирамида. Вместо това, той построил различен тип царски паметник, който не бил нито пирамида, нито истинска мастаба. Сградата, която нарекъл Пречистената пирамида, днес се нарича Мастабет Фара’ун, и вместо това прилича на гигантски, правоъгълен саркофаг от качествен камък. Сградата е с размери 100 х 72 м, и е висока само 18 м.

ФИГУРА 55. Разрез на пирамидата на Менкуре.

Петата Династия (2465-2323г. пр.Хр) отбелязва края на Пирамидната епоха. По реда на управлението си, царете от Пета Династия, за които е известно че са строили пирамиди, били Усеркаф, който строил в Сакара; Сахур, Нефериркаре, Нюсере, всеки от които строил в Абусир; и Джедкара-Исези и Унас, който също строил в Сакара.

ФИГУРА 56. Пирамидата на Сахуре показва погребална стая с масивни греди, които се градират по размер заедно с височината си.

Техните пирамиди много по-долнокачествени, калпави в сравнение с онези от Четвърта Династия. Всичките били планирани да са по-малки от пирамидата на Менкуре, освен онази, започната за Нефериркаре в Абусир.

Въпреки че пирамидата на Менкуре е малка, тя е изградена от солидна централна зидария, само че монументът на Нефериркаре, който така и не бил завършен, и онези на другите царе от пета Династия, били построени от рехава каменна чакъл и пясък, напълнена между каменни стени като сандвич. Фасадните камъни са били в по-голямата си част премахнати и днес постройките са в руини. Повечето от тях не са много повече от купчини баластра, защото този вид конструкция рязко деградира, след като обвивката й е значително повредена или премахната. Оставащите облицовъчни камъни и камъкът на спускащите се тунели, мертеци, погребални стаи и саркофази приличат на агломерирани.

Повече се е наблягало на построяването на заобикалящия погребален комплекс, който в този период бил направен както от камък, така и от сушени на слънце кални тухли. Тези някога елегантни постройки също са почти напълно в руини. Погребалните комплекси изисквали далеч по-малко камък, отколкото пирамидите, и, следователно, не компенсират намаления размер на пирамидите. Повдигнатите пътеки, които се нуждаят от доста камък, понякога са били променяни, за да обслужват повече от една пирамида, и скалното легло се е използвало като предимство в построяването им. Повдигнатата пътека на Сахуре, например, два пъти променя посоката си, за да се възползва от естествения терен. Тя също така съдържа блокове, взети от комплекса на Зосер. Това представлява шестото фалшиво доказателство на египтологията, както го наричам, обсъдено в Глава 4, където става дума за блокове, пренесени до пирамидата на Унас.

Определени строителни блокове са много по-големи от онези, използвани в по-ранните пирамиди. Погребалните стаи, например, имат заострени тавани, направени от огромни варовикови подпорни греди, понякога с размери от 10 до 15 м на дължина и тежащи от 40 до 80 тона всяка. Дизайнът на таваните представлява три слоя масивни греди, които се поддържат една друга и увеличават размера си заедно с височината, на която се намират.

Въпреки че това не са големи пирамиди, някои имат забележителни черти. Пирамидният комплекс на Усеркаф, намиращ се на около 200 м от североизточния ъгъл на комплекса на Зосер, демонстрира красиви релефи по каменните стени на погребалния храм. И този вид изпипано изкуство е типично за погребалните комплекси на Петата Династия. Релефите в комплексите на Сахуре и Нюсере са дори още по-изящни. Само релефите в комплекса на Сахуре, смята се, оригинално са покривали около 10 000 кв.м стенна площ.

Египтолозите не могат да обяснят защо египтяните от този период са се посветили на  пищни декорации по храмовите стени, вместо да се концентрират върху строежа на големи пирамиди, нито пък могат да обяснят защо работниците са прибегнали до премахването на блокове от предишни паметници, за да завършат строителните си дейности. Причината, обаче, ще стане очевидна. В комплекса на Сахуре в Абусир, интересна черта на Долинния храм, днес в руини, е една подземна дренажна система.  Медни тръби, дълги повече от 300 м, са положени под паважа на храма, двора, и входната зала, след това по дължината на надигнатата пътека, 200 м, до излаз от южната страна.

Удивително малката пирамида на Унас е забележителна заради хилядите гравирани йероглифи, боядисани в синьо, които покриват вестибюла и белите варовикови стени на погребалната стая. Тези надписи, познати като Пирамидните текстове, представляват най-старите религиозни писания в света. Египтолозите предполагат, че тези свещени текстове датират от най-ранните египетски времена. Писанията, събрани и подредени от хелиополските жреци, съдържат толкова архаични форми на думите, че са индикация за екстремна античност, като онези, възхваляващи Кхнум, които са много по-отдалечени във времето, отколкото управлението на Унас. Множество части от гравюрите, запазени в пирамидата на Унас, не се повтарят по стените на по-късните паметници.

Силата на царя започнала да се разсейва след Четвъртата Династия. Царете от Петата Династия не можели да се надяват да командват със същата степен на власт и престиж като предшествениците, построили Великите пирамиди. Губернаторите на номите се сдобили с местна власт и се вярва, че това довело до разсейването на централната институционалност. Царете започнали да се женят за дъщерите на тези богати, властни губернатори, явно в опит да подсилят собствената си царска власт.

Все пак, времената били благоденстващи, и въпреки някои малки набези по границата, периодът не се характеризирал с войни. Вместо това, Пета Династия се характеризира с революция в изкуството и литературата. Търговията процъфтявала и в Средиземноморието имало египетска флота. За поне четирима от царете от Пета Династия се знае, че са пращали експедиции до Синай. А царските експедиции, пращани до Нубия и Пунт (Сомалиленд), се връщали с екзотични стоки. Защо, при цялото благоденствие, в комбинация с египетския натрупан експертен инженерен опит, организационни и други умения, е бил налице голям упадък в строителството?

На египтолозите им е трудно да посочат точната причина, поради която пирамидите от Пета Династия били по-долнопробни от предишните постройки. Повечето твърдят, че смаленият размер говори за упадъка на самата цивилизация. Това не е валидно обяснение, защото учените не оценяват упадъка на цивилизацията по веществените доказателства, а по липсата на строителство. Някои учени спекулират, че тенденцията в строителството се е дължала на консумацията на нещо, което не оставя следи. Всички са единодушни, че не се намира едно просто обяснение.

Но едно просто, логично обяснение излиза на светло, когато има разбиране за това как наистина са били построени пирамидите. Упадъкът в строителството е бил предизвикан от изчерпване на минералните ресурси. По време на Третата и Четвъртата Династии от Синайските мини били извлечени индустриални количества мафкатни минерали, особено от Снеферу и следващите го няколко владетеля. Мините в Уади Магхара били експлоатирани от такива царе като Занакхт, Зосер, Секхемкет, Снеферу и Кхуфу, които гордо оставили релефите си там. Единственият оцеляващ запис от дейностите на Кхуфу са релефите в Уади Магхара, говорещи за важни миньорски експедиции. Снеферу тежко експлоатирал близките мини в Серабит ел-Кхадим, където по-късно бил боготворен от местния синайски народ. Упадъкът в крайна сметка бил предизвикан от консумацията на нещо доста проследимо.

ФИГУРА 57. Единственият оцеляващ запис от дейностите на Кхуфу са сцени, гравирани в Синай, говорещи за енергични миньорски експедиции.

Как иначе може да се обясни огромното количество мафкат, изкопан от Синай? Съществуването на големи пустинни миньорски индустрии е добре установено. Експедициите добивали злато и сребро, и полу-скъпоценни камъни като яспис, калцедон, и скален кристал. Основният минерален добив в Синай бил мафкатни руди. Град Гебту (Коптос на гръцки и Куифт в модерни времена) бил виден из египетската история заради това, че географското му положение е най-близкото до Синай. Миньорските операции били извършвани от армията, пращана от Гебту. Длъжностната сила оперирала под египетски бригадири в укрепени лагери заедно със синайските бедуини. Огромни доставки тюркоаз, зелен и син малахит, и други мафкатни минерали, описани в Таблица II, били транспортирани до Гебту.

Изтощителното количество добит мафкат е оставено без обяснително предназначение. Да не би да е изчезнало чрез търговията с другите нации? Определено оцеляващият брой бижутерни предмети, медальони, и други принадлежности, направени от или изтъкващи бижута от тюркоаз или други сини или синьо-зелени минерали не отговаря на количеството мафкат, който е бил изкопан и добит. И артефактите, намерени в региони, известни с това, че са развивали древна търговия с Египет, също не могат да обяснят необичайно голямото количество извлечен мафкат.

ФИГУРА 58. Карта на Синайския регион.

Предвижда се, че са били извлечени повече от 100 000 тона мафкатна руда, почти същото количество като медната руда. Ако предположим, че мафкатът е съставлявал 10% от цимента, тогава 100 000 тона биха дали 1 милион тона цимент. Ако предположим, че до 10% от пирамидния варовиков бетон е цимент, тогава 1 милион тона цимент биха дали 10 милиона тона варовиков бетон. Тъй като мафкатът е бил нужен само за висококачествения камък, като защитната фасада, минералите от Синайските мини може да са послужили за построяването на всичките пирамиди и свързаната с тях каменна зидария, като интериорните и екстериорните облицовъчни камъни, храмове, връхни камъни, и скулптура.

Ако и други минерали, реагиращи на стайна температура, като опал (хидратиран силициев оксид), кремък, вулканично стъкло, и аморфни материали са били добавени към мафката, със сигурност е имало предостатъчно материали за направата на цимент. Медната шлака от претопяването също реагира на стайна температура с алкалите, например, комбинация от натрон и вар. Шлаката също може да се е използвала за увеличаване количеството на направения цимент.

До Шеста Династия, Египет вече бил по-маломощен и властта на царете изглежда вече не била абсолютна. Упадъкът на архитектурата се влошил и дори произведенията на изкуството били негативно повлияни. Статуите, датирани от Петата и Шестата Династия, са сравнително редки, а най-хубавите датират от ранната Пета Династия. В контраст на това, по анализа на фрагментите се предполага, че в началото общо почти 500 статуи украсявали трите Велики пирамидни комплекса в Гиза. Царете от Шеста Династия били Тети, Пепи I, Меренре, и Пепи II. Техните пирамиди били построени като онези на царете от Пета Династия. Заобикалящите ги погребални комплекси и техните релефи, обаче, били далеч по-недодялани.

Висшите официални лица от този период предприели много амбициозни, продължителни чуждестранни експедиции и каменодобивни дейности, за което били по-добре възнаградени от кралете, отколкото били съответните им длъжности в по-ранни времена. Чуждестранните експедиции, които се връщали с разнообразни стоки, може да са били мотивирани от нови минерални източници. Ако това е бил случаят, фараоните действително може да са били екстремно зависими от администраторите си, което обяснява защо на такива официални лица били разрешени разширени привилегии и много по-пищни гробници.

ФИГУРА 59. Разрез на пирамидата на Тети показва огромни подпорни греди.

В много гробници са гравирани отчети за амбициозни чуждестранни предприятия. Офицерите на Тети посетили Библос, Нубия, и вероятно Пунт, и експлоатирали източни пустинни кариери. Пепи I продължил тези дейности и пратил сили в Палестина. Мененру записал едно посещение до Елефантин, за да се срещне с нубийските вождове, за развиване на допълнителна търговия. Мененра и Пепи I оставили гравюрите си в изчерпаните Синайски мини и явно намерили достатъчно минерали за производството на камък за най жизнено важните части на пирамидите си.

Предмети, намерени в Ливан и носещи името на Пепи II, говорят за дълга, продължителна търговия с дървесина, подходяща за кофражи. Пирамидата на Пепи II била построена по-добре от повечето през неговия период, и е относително добре запазена, като някои големи варовикови фасадни блокове все още са по местата си по западното й лице. От всичките фараони, Пепи II би имал времето да се превърне в най-дейния египетски строител, ако средствата биха били налични. Забележително, той властвал деветдесет и четири години, най-дългото управление в историята.

Пепи II щял да бъде последният велик фараон на Старото царство. Няколко години след смъртта му, Египет вече не бил обединена нация. Страната била в състояние на анархия, продължила повече от 200 години. Епохата се характеризира с политически и социални революции и висока смъртност.

без да имат доказателства, учените спекулират, че падението на Старото царство било в следствие на дълга и продължителна правителствена безстопанственост. Някои учени  допускат, че неконтролируеми спорадични промени в климата довели до недостици на храна, срещу което царете били безпомощни. Въпреки че такива елементи може да са валидни, нека разгледаме възможността икономиката на Египет да е навлязла в задълбочаваща се депресия, заради ерозията на някога огромната й строителна индустрия, което след време би довело до загуба на вяра в правителството. Вместо упадъкът на цивилизацията да е предизвикал упадъкът в строителството, обратното е по-вероятно да е вярно.

Социалните размирици продължавали от Седма до десета Династии, наречени Първи Среден период. Изглежда, че през Седма Династия мимолетни благородници от Мемфис се опитали да възстановят реда и авторитетната власт. Според надписи, открити при Гебту, царете на Мемфис от Осма Династия, също управлявали за кратки периоди, разширили контрола си и над Горен Египет. Незначителни монарси защитавали номите, в които пребивавали, не срещу чужди нашественици, а срещу многото опасности, съпътстващи рухването на една цивилизация.

Разпилените монументи, построени през тази ера, са направени от нискокачествени материали. Грънчарските изделия заместили каменните, металните и фаянсовите съдове. Постройките никога не достигали по-голяма височина от 10 м, и повечето са оставени недовършени или не са оцелели през времето.

Градът Хенен-Хесут (Хераклеополис) бил седалището на правителството на Среден Египет през Деветата и Десетата Династии; на юг контролът бил държан от тиваните. Имало е прекъсвани, но интензивни боеве между тези две фракции, докато Тиванската победа не обединила Египет през Единадесета Династия, поставяйки началото на периода, известен като Средно царство. Тива се превърнала в столица на Египет и на трона седнал цар на име Мунтухотеп.

Той амбициозно реорганизирал земята и пратил експедиции до Синай, Нубия, Сирия, и Либия. Точно в този момент, за първи път нова царствена строителна традиция била ефикасно и драматично приложена за погребването на цар.

452
Теориите за строежа са много и продължават да се измислят нови. Всичките се основават на дялане и дърпане на естествен камък с въжета, и нито една не дава отговор на проблемите с несъвместимостта. Единствено теорията за отливането мигновено разтваря всичките логистични и други проблеми.

Какви директни доказателства за отливане се откриват във Великата пирамида? Фасадните камъни очевидно са продукт на каменно отливане. Както бе споменато, повечето от тях били премахнати, за да участват в строежите в Кайро, след като земетресението разрушило града през 1301г. Онези, които са оцелели, са на приземно ниво, заровени под пясъка през 1301г. Свръзките между облицовъчните камъни са едва доловими, фугите между тях са едва 0.005 мм според измерванията на Петри. Облицовъчните камъни са гладки и от такова високо качество, че често са били бъркани за светлосив гранит. Английският учен Джон Грейвс (John Graves) (1602-1652г) си помислил, на пръв поглед, че били мрамор.

ФИГУРА 45. От трите възможни позиции за отливане, само В и С стават за отливане на бетон.

Облицовъчните камъни са били направени под ъгъл, за да образуват склона на пирамидата. Заради формата им, отливането им е било по-сложно, отколкото отливането на нормални блокове. Фигури А, В и С показват три метода за отливане: отливане отгоре, отливане наобратно, и странично отливане. Само В и С са постижими, когато се прави бетон. Ако работниците са ползвали само вода, пълненето на форма по метода А би било лесно; но ако работниците са ползвали бетон, би било по-трудно да се изпълни скосената част от формата, защото кашата ще трябва постоянно да се бута срещу наклонената стена, за да не се образуват празнини.

През 1982г германските египтолози Рейнер Щаделман (Rainer Stadelmann) и И Хьорих Щаделман-Сурозиан (Hourig Stadelmann-Sourozian) открили, че надписите по фасадните блокове на Червената пирамида на Снеферу били винаги отдолу. Това важи също и за Великата пирамида и е индикация, че фасадните камъни са били отливани в обърната позиция (метод В) срещу съседни блокове. Веднъж след като се втвърдели и кофража бил премахнат, те били обръщани наобратно и поставяни. Това обяснява факта, че надписите са винаги отдолу на фасадните блокове. Това, че надписите винаги се откриват от долната страна, е добро доказателство за метода, по който са били правени. Ако фасадните блокове са били дялани, надписите щяха да се откриват по различни повърхности.

Позиционирането на облицовъчните камъни е било най-трудната и времеотнемаща част от изграждането на един ред от пирамидата. Те били обръщани наобратно и поставяни, а останалата част от нивото се е строяла отвътре. Накрая, между основната зидария и фасадните блокове били добавяни уплътняващи блокове, з да се завърши стъпалото.

Възходящият коридор, водещ до Голямата галерия, е бил запушен с три огромни гранитни блока, всеки дебел по 1.20 м, широк по 1.05 м, като всичко общо имало дължина 4.34 м. Едуардс написал, „Трите тапи, които все още са на мястото си в долната част на Възходящия коридор, са с около един инч (2.34 см) по-широки, отколкото входа на коридора и, следователно, не може да са били вкарани през Спускащия се коридор“. Тъй като затапването е трябвало да се случи след погребалната церемония, Едуардс продължава, “Следователно, не е оставала друга алтернатива, освен тапите да се съхраняват някъде в пирамидата, докато все още е била строеж, и да бъдат преместени по Спускащия се коридор, след като тялото е било положено в погребалното помещение”. Египтолозите са водили разпалени дебати за това къде са били съхранявани тапите, но до сега не е предлаган задоволителен отговор. Въпреки че на гранитните тапи в коя да е пирамида не е правен анализ, логично е да се предложи, че тези тапи във Великата пирамида са били агломерирани в Голямата галерия и по-късно са били приплъзнати на местата си.

Доказателства за отливане се откриват също и във Възходящия коридор. Блоковете в този коридор са поставени по редуващ се начин във вертикална и в наклонена позиция. Въпреки че наклонените блокове нямат структурна функция, вертикално поставените блокове поддържат самия коридор. Има големи монолитни порти, състоящи се от две стени и таван, направени във формата на обърнато U. Доказателството, че тези порти са били излети, са жлебовете в пода под тях, по-късно запълнени с цимент. В тези жлебове са били вкарани греди, за да поддържат онази част от кофража, която е оформяла тавана на портите.

Освен това пробата, предоставена от Лауер, беше от стената на Възходящия коридор. Вече описах сложния геополимерен скрепител, който засякох, мехурчетата вътре, органичните нишки, и отпечатъците от дървесна повърхност, оставени върху пробата.

Голямата галерия е най-импозантната зидария от интериора на пирамидата. Тя е дълга 47.5 м, висока е 8.5 м, и на нивото на пода е широка 2.1 м. Стените й са конзолни. Един от коментарите на Йомард за Великата пирамида е, “Всичко за строежа на този паметник е мистериозно. Скосените, хоризонтални и извити коридори, различни по размерите си, тясната шахта, двадесет и петте жлеба, изкопани в пода на Голямата галерия…” Йомард говори за жлебовете, внимателно  нарисувани на скицата (Фигура XIV.8, XIV.9), направена от Сесил (Cecile) за “Description de l’Egypte”.

Йомард не забелязал, че всеки квадратен жлеб в пода отговаря на вертикален прорез в стените. Двамата френски архитекта, Джил Дормион(Gilles Dormion) и Жан-Патрис Гоадин (Jean-Patrice Goidin), които пробили дупка в стената на Стаята на царицата през 1987г, докато търсели скрити стаи, предложили, че целта на жлебовете била да стабилизират греди, поддържащи дървен под, който водел до скрит коридор, който те не успели да намерят. Всички скрити помещения, които бъдат открити, ще добавят към сложността на строежа на пирамидата според приетата теория.

Очевидно е, че тези жлебове и дъги са били нужни за отливането на блоковете. За да се произведе правоъгълен блок, формата трябва да е хоризонтално ориентирана, защото, както водата, една течна каша ще открие хоризонталното си ниво, когато се налива. Ако блокът се отлива върху наклон, той ще се получи обезформен (Фигура 45). Блоковете за конзолната галерия били отлети, следователно, в хоризонталното си положение. Поддържащият механизъм е бил дървена дъска, стабилно подпряна в съответния прорез в стената. Върхът на всеки прорез е хоризонтален спрямо всеки следващ жлеб. Дъската била подпряна с тежест, вероятно с чувал с пясък. Премахването на тежестта (източването на пясъка, бел.прев) снижавало дървения механизъм, така че завършеният блок да може да се смъкне надолу и да се избута до позицията си (Фигура 49).

ФИГУРА 46. Всеки жлеб в пода на Голямата галерия на Великата пирамида отговаря на вертикален прорез в стената.


ФИГУРА 47. Разрез на Великата пирамида.

Френските архитекти, споменати по-горе, използвали специални устройства, осигурени от френската електрическа компания E.D.F., за да измерят цялата плътност на пирамидата. Те открили плътност на материала с 20% по-лека от тази, която е характерна и се очаква за варовика. В една статия на “Асошиейтед прес”, публикувана през декември 1986г и озаглавена “480 000 камъка, за които липсват данни в Пирамидата”, се преразказват твърденията на екипа, “Дупки. Имаме дупки. Може би с размерите на юмрук; може би с размерите на Нотър Дам… Или отговорът може да е, че някои от камъните са от по-лека скала, отколкото преобладаващия варовик, или пък пространствата, които уредите отчитат като празни, може да са запълнени с чакъл”.

Въпреки че не открили никакви стаи или огромни дупки, това, че основните камъни са по-леки от скалното легло, беше открито през 1974г от екипа от SRI International. SRI International откриха, че плътността на блоковете в пирамидата на Кафра са с 20% по-леки от скалното легло. По-леката плътност е последствие от агломерацията. Отлетите блокове винаги са 20 до 25% по-леки от естествения камък, защото са пълни с въздушни мехурчета, които, въпреки че са неизбежни през античността, в днешно време могат да се елиминират чрез вибриране на формите с тежка техника.

Голямата галерия води нагоре до така наречената Царска стая, дълбоко в интериора и на около две трети от височината на пирамидата. Блоковете, изграждащи плоския таван на Царската стая, са впечатляващи, те са сред най-големите в цялата постройка. Таванът се състои от девет монолитни плочи, тежащи по около 50 тона всяка, общо около 450 тона. Тези блокове не са били анализирани химически или структурно, за да се определи дали са синтетични, направени от гранитни агрегати от Асван. Пода и стените на Царската стая са направени по подобен начин от добре свързан червен гранит, който прилича на полиран. Логично е да се предложи, че тези блокове и големият гранитен саркофаг, твърде голям, за да може да се извади от Царската стая, са били отлети намясто. Саркофагът е бил отлят след като пирамидата е била завършена, вместо да е бил дялан и дърпан с въжета нагоре по пирамидата по време на строежа, както се проповядва.

Ако човек вземе предвид размера, дизайна, и времевите ограничения за строежа, става ясно, че ако Великите пирамиди са зависели от примитивни методи за дялане и дърпане с въжета, те нямаше да съществуват. Във Великата пирамида, стотици блокове, които съставляват сърцевината на зидарията, тежат по двадесет тона и повече и се откриват на нивото на Голямата галерия и по-високо. Ние изследвахме, че първите пирамиди са били построени блокчета, тежащи само по няколко килограма. С подобряването на методите и на инженерния дизайн, отливането намясто на все по-големи и по-големи блокове довело тази цивилизация, която била във финалните фази на Каменната ера, до направата на монументи, които са поразителни за съвременните наблюдатели, монументи, които днес не могат да бъдат напълно обяснени от експертите, нито пък успешно да се дупликират за същото време чрез дялане и дърпане на естествен камък с въжета. Сега, предстои да разгледаме логиката на това, че точно както изчезването на могъщи животински видове, строенето на пирамиди в пясъците на Египет също секнало.

ФИГУРА 48. Страничен изглед на вертикалните прорези в Голямата галерия.


ФИГУРА 49. Блоковете били отливани хоризонтално (А), и след като стегнели, били премествани в наклонена позиция (В), за да се изградят стените на Голямата галерия.

453
Глава 14

Изгревът на пирамидите


Методите за строене на пирамиди повдигат големи въпроси. Трудът, който би бил нужен, ако се ползва приетият метод, е зашеметяващ, дори и с модерна техника; и поради това, че методът за строежа им убягва на историците, причините за възхода и залеза на строенето на пирамиди днес са криворазбрани.

Като цяло, египтолозите проповядват, че ранните пирамидни строежи били непоносимо бреме за човешката работна ръка и икономиката, предизвиквайки упадък. Това обяснение не успява да засегне причината, поради която никой не се е опитал дори да строи пирамиди по времето на определени по-късни заможни династии, притежаващи допълнителни територии, големи маси роби, по-добри сечива, и които са изпълнявали плодотворни строителни проекти.

Причините за възхода и залеза на пирамидното строене изкристализират, когато човек вземе предвид развитията, свързани с употребата на лят камък. Развитията в строителството вървят успоредно с онези в модерната бетонна индустрия след въвеждането на портланд-цимента; например, първите пирамидни блокове тежали само няколко килограма. Размерът им постепено се увеличил през Пирамидната ера, стигайки до огромни блокове и подпорни греди, тежащи по стотици тонове на бройка. Ако пирамидите са били построени с дялани блокове, еволюцията на пирамидните строежи би била крайно невероятна. Един общ преглед изяснява тези аргументи.

ФИГУРА 41. Сфинксът и Великата пирамида.

Великата пирамида е една от най-ранните пирамиди. Известни са повече от седемдесет пирамиди, и други може да са скрити под пясъците на пустинята. Които и да са още заровени, не биха били големи пирамиди, а малки, разрушени постройки. Всички известни пирамиди са разпределени в групи, намиращи се в няколко различни географски области от некрополиса на Западния Бряг.

Пирамидата на фараон Зосер е послужила за прототип за следващите пирамиди от Трета Династия. Тъй като историята на Трета Династия е мъглива, като броя и поредността на управленията все още се дебатира, е трудно да се идентифицират пирамидите, които следват веднага след тази на Зосер. Като за начало, сред строящите пирамиди наследници на Зосер от Трета Династия са фараоните Секхемкет,  Неб-ка, и Кха-ба. Никой от тези царе не управлявал достатъчно дълго, за да завърши паметника си.

ФИГУРА 42. Пирамидите се намират в некрополиса на Западния Бряг на Нил.

Пирамидата, която се счита за втора в хронологията, се приписва на наследника на Зосер, Секхемкет, за който се смята, че е властвал от шест до осем години. Този комплекс се намира в Сакара, близо до оригиналната пирамида, и е планирана по подобен дизайн. Намерението да се построи по-голям паметник е очевидно заради по-голямото заграждение. Този незавършен паметник е в руини. Само две нива са останали.

Една отличителна архитектурна черта, която се открива вътре, е една врата, обособена от арка. Ако тази пирамида е правилно датирана към Трета Династия, тази арка най-вероятно е първата, построявана някога. Наблизо били открити няколко Птолемееви мумии, зарити в пясъка. Били открити също и предмети, датиращи от Двадесет и шеста Династия и по-късно. По време на Двадесет и шеста Династия старите традиции били възобновени. Едно помещение вътре в пирамидата, в което за първи път се влязло по време на разкопки през 1950г, показало знаци на предишно влизане, въпреки че почти 1000 предмета златна бижутерия не са били премахнати от прилежащия коридор на стаята.

На мястото били открити строителни рампи. Тези рампи не поддържат идеята за дърпане с въжета на огромни блокове за Великите пирамиди, защото блоковете на тази постройка са малки. Ако тази пирамида е правилно датирана към ерата, в която се е агломерирал камък, блоковете са били произведени близо до мястото в многобройни малки дървени форми. Блоковете после са били пренасяни нагоре по рампите и поставяни в строежа на пирамидата. Би било утежняващо обстоятелствата и ненужно тези малки блокчета да се леят на строителната площадка.

Релефни рисунки върху пясъчниковите скали близо до Синайските мини показват как Секхемкет бие местните пустинни народи, за да опази минералните находища. Експедицията на Ротенберг (Rothenberg) изследвала следи от сечива и графити по пещерни стени, които позволили да се разграничат ранните от късните миньорски операции. Докато Средното и Новото царства използвали метални сечива с връх, в по-ранни времена миньорските пещери били правени със заострени сечива от кремък. Ротенберг наблюдавал, че мините били най-усилено експлоатирани към края на Четвърта Династия. С други думи, мините били силно експлоатирани до времето, по което били построени големите пирамиди.

ФИГУРА 43. Изображението на проектирания контур на пирамидата на Ка-ба, която така и не била завършена, се издига над руините.


Масите пясъчник били премахнати от мините, като били направени серия дупки. Този камък после бил разбит на пясък с по-твърди камъни, за да се добият мафкатните гранули в него. Самият мафкат най-вероятно бил транспортиран обратно до Египет, за да бъде разбит за цимента.

Една пирамида, намираща се при Заваит ел-Ариан, недалеч от Гиза, е известна като Слоестата пирамида и се числи към първите фази на египетската архитектура. Тя не е била адекватно приписана. Името на фараон Ка-ба се открива в близкото гробище, което го прави най-вероятния строител. Слоестата пирамида била зле конструирана и в момента е в руини. Употребата на малки варовикови блокове тук все още преобладава, но са станали някак по-големи. Качеството на блоковете е ниско и се смята, че произлизат от кариера на юг. Тази кариера може също да е източникът на агрегатите, използвани за производството на блокове за пирамидата. На тези блокове не е правен химически анализ, но тяхното ниско качество може да е резултат от няколко фактора.

Някои възможности са забавянето на миньорската или общата работа, или употребата на некачествени минерали. Ако царят е бил на преклонна възраст, когато е бил коронован, или в лошо здраве, минната дейност, една трудна и времеотнемаща операция, може да е била спестена и строежът да е бил приключен вероятно с възможно най-малкото количество цимент преди смъртта му. Ако циментът се е ползвал пестеливо, получените блокове е нямало да бъдат много здрави. Ако това са били лоши земеделски години, животинските продукти за цимента може да са били по-малко. Друга възможност е невъглеродните части от варовика да не са реагирали. Това се случва, ако глината във варовика не е алуминеста.

Възможно е също така, използваният цимент да не се е втвърдил достатъчно бързо, за да станат висококачествени блокове над определен размер. Блоковете не са се напукали на парчета както онези с по-голям размер, които присъстват в пирамидата, и вероятно са изглеждали адекватно по време на строителството. Близко наблюдение може да е разкрило малки пукнатинки или лош завършек, подтиквайки Хелиополските специалисти да продължат експериментите с формулата.

Целта на строителите от Трета Династия била, да се постигне по-бързо стягане, позволяващо по-големи блокове с по-високо качество. Строенето с големи части има определени предимства. Архитектите без съмнение са осъзнавали, че големите блокове, бидейки трудни за помръдване, са осигурявали повече защита за погребалните камери. Големите строителни елементи е по-малко вероятно да бъдат експлоатирани в по-късен момент, а транспортирането на камъни е много работа, която може да се елиминира, при условие че блоковете могат да се отливат директно на място. С други думи, колкото по-големи са строителните единици, толкова по-малко работа е нужна.

Три други сгради, построени далеч от Мемфис, са съмнително приписани на Трета Династия. Като цяло, те не показват архитектурен напредък от пирамидата на фараон Зосер. Тези пирамиди са малки и са далеч по-некачествени, с изключение на по-големите им блокове. Пирамидите от Трета Династия са с дизайн на стъпаловидни сгради с подземни гробове. Структурния дизайн варира при различните пирамиди, тъй като архитектите експериментирали с инжинерни възможности.

Последният цар от Трета Династия бил Хуни, и е последният, който построил стъпаловидна пирамида. Неговата сграда обикновено се обсъжда във връзка с пирамидите от Четвърта Династия заради противоречивата си история. Изглежда, че Снеферу, първият цар от Четвърта Династия, извършил експеримент върху пирамидата на Хуни. Голямата стъпаловидна пирамида на Хуни била чудесно построена при Меидум, 65 км южно от Мемфис. Оригинално, тя имала седем етажа и се издигала на 92 м височина. Някои от блоковете й тежат около 0.25 тона.

Когато Снеферу бил коронован, той наредил на работниците си да увеличат височината и да добавят допълнителни фасадни блокове от основата до върха на пирамидата на Хуни. Така се получила първата изящна, геометрична пирамида. Дизайнът бил приветстван като голяма иновация, вдъхновение за последващите пирамиди. Новопреобразената пирамида, с гладкия си завършен вид заради фасадните блокове, отразявала искрящи снопове от лъчиста светлина и създала репутация на Снеферу като слънчев иноватор. Снеферу встъпил в ерата, която наричаме Пирамидна епоха.

Технически прецизната, чиста геометрична форма, била свещеният символ на бенбена. Думата бенбен започнала да означава пирамиден камък или камък, символизиращ Слънчевия бог в свещения египетски йероглифен език. В храма на Хелиополис в ранните времена на върха на висок стълб бил издигнат един представителен бенбен с пирамидна форма, формирайки обелиск. Предполага се, че този бенбен е бил метеорит. Това предположение се подхранва от сведенията на Плини в Книга II от “Естествена История”, където се казва, че метеорит или “камък, падащ от Слънцето”, бил почитан в Абидос, в северен Горен Египет. Само че, в съзвучие с формата му и установената религиозна традиция, този пирамиден бенбен в Хелиополис по-скоро може да е бил алхимически направен камък.

В даден момент от историята, елегантната суперструктура на Хуни или мистичната архитектурна форма на Снеферу навлязла в ненадеен, катаклизмен упадък. Голяма част от външната й зидария се сринала на земята в един бурен земетръсен момент. Резултатът бил огромен хълм от каменни развалини. Той все още заобикаля паметника. Тази забележителност привлича доста голямо внимание, а причините за злополуката са се превърнали в една от загадките на египтологията.

Общо приетата теория е, че, на неизвестна дата, ключови подпорни блокове се изместили извън местата си или били премахнати. Ако е последното, най-вероятният извършител би бил Рамзес II, който имал лошата слава, че граби блокове от пирамиди за своите собствени паметници. Други теории, опитващи се да обяснят катаклизма, са че пирамидата е била разклатена от земетресение, или че е имало несъответствия между оригиналния и радикално новия дизайн. Всяка от тези възможности може да е предизвикала верижна реакция, отприщтвайки огромната лавина, която изкъртила по-голямата част от външната зидария. Днес, когато се гледат отдалеч, останките имат сюреалистичния вид на баснословна висока кула, издигаща се от средата на огромен хълм.

ФИГУРА 44. Каменно изображение и надпис на Снеферу бил гравиран върху лицето на Синайските скали.

Снеферу бил най-усърдния строител в египетската история. На Либийското плато, десет километра южно от Сакара, при Дашур, той построил две гигантски пирамиди. Те доминират хоризонта дори и днес. Той уместно нарекъл първата Южната Блестяща пирамида, а втората, на север, Блестящата пирамида. Днес те са известни съответно като Наклонената пирамида (както и Ромбоидната, Притъпената, и Неправилната пирамида) и Червената пирамида. Заедно, те имат повече камък от Великата пирамида. Работниците на Снеферу произвели паметниците по време на двадесет и четири годишното управление на царя, и ние вече разгледахме логистичните проблеми, които възникват за инженерите.

Освен това, на Камъка от Палермо е записано, че Снеферу е строил храмове из Египет. Смята се, че той също е построил и първите Долинни храмове и издигнати пътеки, както и малките, допълнителни пирамиди, намерени южно от родителските постройки. Тези видове зидарски произведения красели собственото му строителство и също се вярва, че точно той ги е добавил към комплекса на Хуни. Снеферу много е надминал други плодовити строители в египетската история.

Камъкът от Палермо разказва, че той пратил да донесат кедър от Ливан. Пратил флотилия от четиридесет големи кораба да вземат огромни кедрови греди от ливанския бряг, същият вид мисия, изпълнявана още от ранни времена. Ние вече разгледахме как това историческо събитие има връзка с приготвянето на кофражни форми за строежа на пирамидите. От значение е също, че името на Снеферу се открива в Синай, споменато в големи релефи по скалите. Както може да се очаква, той експлоатирал мините в огромен мащаб. Синайските мини, работени от него, били известни като мините на Снеферу за 1000 години.

Наклонената пирамида на Снеферу била първата от наистина колосалните супер-постройки. Тя е добре запазена с връх, който е все още остър, и много голям брой от фасадните камъни все още са непокътнати. Тази пирамида се намира в зона със забранен достъп, така че аз не съм я изследвал лично. Казва се, че някои от фасадните блокове в долната част на пирамидата са високи по 1.5 м, сигурен знак за отливане намясто, докато част от по-малката зидария е сглобена сравнително грубо, което говори за предварително отлети камъни. Височината на блоковете варира от малка до голяма, което допринася за стабилността.

Съвременното име Наклонена пирамида е породено от ъгъла на наклона й, който рязко се смалява в горната половина на пирамидата. Формата й я прави уникална сред пирамидите. Архитектът радикално променил ъгъла, в опит да намали огромното налягане върху подпорните стени на вътрешните помещения, които, както се смята, вече били започнали да се напукват по време на строежа.

Смята се, че поради тази причина продължил, за да построи дори по-голямата Червена пирамида, наречена така заради розовия оттенък на камъните си. Тук блоковете са огромни, като всеки един е отлят намясто. Натрупващите се алхимически и инжинерни развития позволили по-добра сила и дизайн в сравнение с всички предишни пирамиди. Погребалната стая, която традиционно е под земята, била вградена в самата пирамида. Височината на блоковете варира от 0.5 м до 1.4 м. Червената пирамида се извисява на 103.36 м, и има квадратна основа 220 х 220 м. Размерите й се приближават до Великата пирамида, която ще последва.

В гробището около пирамидата на Хуни при Меидум са намерени боядисани варовикови статуи на принц Рахотеп и жена му Нофрет, като последният е син на Снеферу. Използваната боя е много добър алхимичен продукт, който е запазил свежия си цвят до днес. Вградените очи са наистина изящни, агломерираният камък прави тази техника възможна. Клепачите са направени от мед, бялото на очите е кварц, а роговиците са скален кристал. Материалът, който изгражда ирисите, е с неясен химически състав, като се смята, че вероятно е вид смола. Четвърта Династия е произвела най-забележителните скулптури.

Друг син на Снеферу е Кхнум-Кхуфу, който построил Великата пирамида. Пълното му име показва почитта му към Кхнум. Въпреки че днес се нарича Великата пирамида, Кхуфу наименувал своя паметник Пирамидата, която е Мястото на Изгрева и Залеза. Името, вдъхновено от Хелиополската митология, изобразявало пирамидата като трона на Слънчевия бог Ра по време на дневния му път по небесата.

Кхуфу и неговата пирамида били богато осигурени от царско имение, което се е поддържало хиляди години.През онези години една наследствена линия жреци, назначени от Кхуфу, предано поддържали храмовете и имотите и ритуално приготвяли приношения за починалия бог-цар. Олтарите били покрити с приношения от цветя, аромати, и храна. Паметниците, които споменават тези жреци, се датират на няколко исторически периода, обхващащи хиляди години. Те са индикация за това, че традицията не е била нарушавана допреди Птолемеевите времена.

Същата тази традиция била поддържана от жреците на бащата на Кхуфу, Снеферу, както и онези на неговия син, Кафра. Също като баща си, Кхуфу спонсорирал многобройни строителни проекти. Името му се среща по паметници из Египет. Той копаел за минерали в Арабската пустиня, Нубия, и в Синай, където бил изобразен на скалите, как пази мините.

Голяма част от комплекса, принадлежащ към Великата пирамида, е бил унищожен. Останали са само основите на заграждащите стени и погребалния храм. Голямата издигната пътека, която Херодот споменава, по размер била почти равна на пирамидата и на практика е била цяла само до преди 100 години. Днес, много големи камъни все още са там, давайки някаква идея за оригиналния й размер и монолитност. Други части от комплекса, като Долинния храм, тепърва предстои да бъдат разкопани. Гробището, заобикалящо Великата пирамида, е най-обширното, с големи, впечатляващи мастаби.

Седмата или осмата хронологично, Великата пирамида е най-голямата и представлява върха на инженерния дизайн. Египет никога повече няма да строи на такъв мащаб. Заради майсторската си конструкция, това е най-знаменития паметник на всички времена. Не е чудно, че съвременните инженери потрепват от мисълта да се дупликира този монумент, дори и с най-добрата техника. Основата е 232 м на страна, и площта на основата е 5.30 хектара. Чрез внимателно наблюдение на звездите, Великата пирамида е била по-добре ориентирана от коя да е друга; отклонява се само с една десета от градуса от съвременния географски север. Предполага се, че първоначално се е възвисявала на 147 м. Днес височината й е около 138 м, като връхният й камък и няколко стъпала липсват. Обемът й е 2 562 576 куб.м. Съдържа приблизително 2.6 милиона строителни блока и има общо тегло приблизително 6.5 милиона тона.

Трудно е да се оцени огромният размер на Великата пирамида, като се четат статистики. Може би това е по-добра илюстрация: ако всичките й камъни бъдат нарязани на квадратни парчета със страна 30 см, и те бъдат подредени едно до друго, те ще достигнат две трети от обиколката на света при екватора. Въпреки всичките проблеми на пирамидните строежи, които бяха подчертани, ако блоковете на Великата пирамида са били издялани, и ако се вземе предвид издялания отпадъчен материал, общата маса на прохабения камък би била близо до 15 милиона тона – което би невероятно би обременило приетата теория.

Наистина, теорията за дялането и дърпането с въжета повдига въпроси, които не са намерили достатъчно добри отговори. Ползвайки каменни и медни сечива, как са успели работниците да направят лицата на камъните абсолютно плоски? Как са направили така, че лицата да се срещат в една съвършена точка на върха? Как са направили отделните стъпала толкова подравнени? Как е било възможно нужният брой работници да маневрират на ограничената строителна площадка? Как са направили блоковете толкова униформени? Как са така някои от най-тежките блокове в пирамидата са били поставени на големи височини? Как така двадесет и два акра фасадни блокове са били направени да пасват един към друг на по-малко от косъм разстояние? Как така цялата работа е била извършена за двадесет години? Експертите могат само да налучкват. И никой египтолог не може да отрече, че тези проблеми не са били разрешени.

454
Всички теми / Re: Ефектът Волдеморт
« -: Август 22, 2017, 04:00:35 pm »
АКО приемем, че сме се заели със задачата активно да помагаме на хората да осъзнаят нещо... тогава да, напълн съм съгласен с теб.

АЗ обаче се отказах от тази задача. Никога до сега не съм постигал някакъв резултат, върху който да мога да надградя нови резултати. И най-лошото е - не съм и виждал друг да постига резултат.

На ден днешен... точно в този момент... съм вдигнал ръце от хората. Мисля, че ми е крайно време. Десет години стигат. Вече си мисля, че ако някой САМ не пожелае, ако не тръгне отвътре (именно от най-личния план), няма да стане. Затова на ден днешен работя върху това да осигуря решенията и нужните ресурси за онези, които сами, на някой етап, биха пожелали промяна или вече са го направили и сега търсят инструменти, с които да си помогнат.

455
Всички теми / Re: Ефектът Волдеморт
« -: Август 22, 2017, 08:38:33 am »
Затова и просто НЕ мога да се съглася с ламбда,че да се назовава злото е едва ли не неетично и нищо няма да се постигне с него,както и не мога да се съглася с тебе,че няма да има ЕФЕКТ от едно такова назоваване и че едва ли не „апхитектките“ са го поставили вече като част от „плана“.

Нищо такова не съм казал :)

Това, което исках да кажа, беше, че Злото не се казва "Волдеморт" :P Според мен, КОГАТО (а не ако) Злото се назовава, то трябва да е по име. А не по измислено име.

Аз си правя извода, че колкото повече фантастични имена се измислят за Злото, имена-заместители, това е толкова повече в негова полза.


Истинското име на Злото е - унищожаване на човешката стойност/себестойност. Няма нужда да го повтарям, мисля че тезата е великолепно защитена в книгите "Краят на Злото" и "Най-опасното суеверие", които са преведени в раздела на Библиотеката. Ако някой се интересува от аргументите по тази теза, може да ги открие там.



Ето пример: Ако се поставя в твоята позиция Гласе... както аз предпочитам да действам по принцип... не бих говорил на съответния човек за Волдеморт и за това как Хари Потър екранизира старото знание. Аз бих подхванал разговор с човека относно личните му проблеми. Бих се опитал да му спечеля доверието, за да може, след като ми сподели някои свои лични проблеми, да имам достатъчна тежест пред него (така става, когато някой ти има доверие), за да може да вземе присърце моето мнение за неговите проблеми.

Бих му подхвърлил идеята... може би само с въпроси, както Сократ е правил едно време... че определени негови лични проблеми се коренят в това, че самомнението му за неговата себестойност е изкуствено занижено. Ако този човек има лични проблеми, те 100% се коренят именно в това.

По този начин ще имаш шанса да произведеш един пълноценен човек повече. А това е изключително повече и по-стойностно от това, да произведеш няколко души, емоционално инвестирани в екстернализиран метафоричен образ на злото.

456
Всички теми / Re: Ефектът Волдеморт
« -: Август 22, 2017, 08:20:33 am »
   Както пишеш "Методите на Злото са неприложими за целите на Доброто". В Широката ти Зона на комфорт- детската площадка, в която искаш да играе всеки от този форум предварително си нагънал пясъка, а искаш да се прокара прав път. Къде в авторитаризма виждаш доброта?

По темата нямам какво повече да кажа...




...но за всички е добре поне накратко да коментирам това настроение, изразено в горния цитат, което забелязвам и у други.


А именно - забелязвам, че малката аудитория на сайта ни, поне за момента, явно все още не може да види картината, която архитектурата на сайта обрисува :) Архитектурата на сайта, правилата в него и това как са организирани системите, са добре описани в този раздел -> http://apocryphal-academy.com/index.php?board=5.0

В "Апокрифна Академия" няма авторитаризъм. Тоест, архитектурата на сайта (измислена изцяло от мен), няма как да позволи авторитаризъм. Сайтът се върти изцяло около това, да даде свободата на всеки да защитава собствените си думи и лично пространство, в качеството им на негова собственост (думите и личното пространство са собственост на всеки отделен човек). Например, ако Гласът на истината в случая се чувства атакуван (некоректно адресиран) по някакъв начин, той добре знае, че може да премахне всеки мой коментар тук.

Ако ти, колега kipenzov, някога решиш да изложиш по по-пространен начин своите позиции, дори без някой изрично да те е питал, също би имал абсолютно гарантирани инструменти да го направиш. В крайна сметка, всяка инициатива си върви със скачената с нея отговорност. Носителят на инициативата би трябвало да се съобразява с аргументите на своите критици, а от другата страна, неговите критици би трябвало да се съобразяват с инициативата, която е понесъл.




Моите наблюдения са, че авторитаризмът все още присъства във вашите умове. Ако вие се държите по начин, признаващ авторитета на някого (да кажем, моя в случая), архитектурата на сайта няма да ви попречи. Но това съвсем не означава, че сайтът е направен по авторитарен начин, няма нищо такова.




П.П.
Искам да подчертая, че за сега, има някаква разлика. Разликата е, че моите коментари не подлежат на одобрение, както например коментара на kipenzov и galaxsis е трябвало първо да бъдат одобрени от Гласа на истината.

Причината е чисто техническа. За сега... програмистите ме уверяват, че ще е доста трудно и на практика няма как да стане и моите коментари да се одобряват, понеже профилът ми има права на администратор. Има техническа невъзможност, когато се правят правата на достъп на отделните видове регистрации, да се направи двоен стандарт за администраторския акаунт, защото се води, че има модераторски функции.

Това лесно ще се разреши, като си направя втори профил, специално за да участвам на равно ниво с останалите във форумната част. Обмислям това, но още си мисля име... защото се оказва, че сайта не прави разлика между малка и главна буква, така че не ми дава да се кръстя главна буква ламбда. И понеже още не съм си измислил нов ник, още има разлика в това как аз участвам и как другите участват, за сега.

Но изрично обясних на Гласа на истината, че въпреки че моите коментари за сега нямат нужда от одобрение, той все пак може да ги изтрие когато пожелае, без значение че са коментари на модераторски акаунт.

Затова, дори и в това временно неравностойно положение, ничия свобода не е отнета. Не си внушавайте, че сайта е авторитарен, и вместо това, ако това място ви е интересно, отделете повече време да обмислите тази нова за повечето хора архитектура.

457
Всички теми / Re: Ефектът Волдеморт
« -: Август 21, 2017, 02:59:53 pm »
Впрочем, Гласе... обръщал ли си внимание на състоянието на езотериката в днешно време?

По форумите и по сайтовете масово се правят анализи на филми. "Паралелна Реалност" например, един от авторитетните сайтове, едва ли не се специализира в това.

Запитвал ли си се що за абсурд е това? Разправяме си какви символи били показали в някой си филм. Или какво бил направил някой си измислен герой. Езотериката е на такова долно равнище, невиждано през цялата Кали-Юга до сега, че за езотерично знание се смята познаването на сценария на филма "Матрицата".

Питал ли си се, защо се стигна до тук?



Този процес е контролиран, и се нарича окултиране на съществуването.


До тук се стигна именно заради усилията, в които ти се заблуждаваш да вярваш. До тук се стигна, защото целенасочено се натворяват фантазии и илюзии, които да заместят познаването на фактите. Произвеждат се развлечения, които да заместят образованието.

Хората не се интересуват от древните ритуални традиции на пра-народите. Не се интересуват от действителните писмености, паметници и предания. Не се интересуват от веществените факти, оформяли света на миналото и следователно стоящи в основата на света на настоящето.



Вместо това... хората наблюдават екранизацията на древни философски вярвания, и ги наричат "Матрицата". Вместо това... хората наблюдават екранизацията на древни свещени символи от отдавна влезли в археологическия регистър текстове, и ги наричат "Хари Потър" или "Властелинът на пръстените". Вместо това хората наблюдават екранизациите на оригинални изводи от класическата психология на Фройд и Райх, и ги кръщават на имената на известни герои от филмови сериали.



Не е проблемът, че никой не чете. Проблемът е, че малкото, които въобще четат, четат фалшиви книги.

Кога книгата успя да спечели авторитета си и да пожъне репутацията си? Е... определено, книгата не дължи доброто си име на 21ви век. Тя дължи доброто си име на предишните векове до сега.

Защото в 21ви век тази хилядолетна репутация и заслужена почит започна целенасочено да се компроментира.

458
Всички теми / Re: Ефектът Волдеморт
« -: Август 21, 2017, 01:56:45 pm »
Относно "играта на думи" за "спасяване на говедата".

Този похват - да се манипулира аудиторията в посока, която не е избрала, но която на края на деня ще бъде в нейна полза - съм го практикувал близо 12 години; около 6 години по форуми като "Воини на Тангра", "Хнет-бг" и "Хком-нет", под различни имена като "Спорт-Здраве", "396" и "форум".

Убеден съм, че този метод не работи. За дългогодишната ми практика в добронамерените манипулации научих много неща и за себе си и за хората, защото трябва да познаваш себе си и хората, ако искаш да си добър в това. Но след цялото това време не спечелих нищо за другите, спечелих само за себе си. "Апокрифна Академия" е опит да приложа всичко онова, което до сега съм спечелил за себе си, и към другите, да се опитам да им го предам по някакъв начин. Затова тук навсякъде е пълно с решения на конкретни проблеми - издирени, проверени решения, които съм приложил за себе си и с които съм успявал в различни етапи от живота.



Самата причина този метод да не работи, се корени в личния избор.

Методите на Злото са неприложими за целите на Доброто. Наясно съм с това, че много хора се захласват по екзотичното хрумване, че могат да обърнат Злото срещу него самото. Това хрумване е особено очарователно за все още неузрелите умове, които са запазили твърде много от детската си впечатлителност и все още има много неща, които искат да пробват, за да открият възможно най-добрия метод.

Но това хрумване се дължи на избързване, и на едно преждевременно допускане, че човек е направил финална и най-ясна разлика между дефинициите за Добро и Зло. Когато умът узрее до момента, в който добива смелостта да преразгледа убежденията си за пореден път в живота, ще стане ясно, че всяко нещо на този свят служи за единствена цел. Единствената цел на Злото, е да бъде преодоляно. А не прилагано в каквато и да е посока (дори и срещу себе си).

Заради същото ширещо се невежество, което се опитва да манипулира, вместо да просветлява, в езотеричните среди беше наложен термина "дуалност" и "недуалност", който термин единствено дезинформира и заблуждава, в стремежа си да манипулира към правилната посока, вместо да насочва към нея.


ИСТИНАТА е, че нищо не може да бъде "отвъд дуално". Недуално е само Началото на съзнанието и всемира. Противопоставянето между дуалните аспекти е това, което трябва да се преодолее. А не самата дуалност като такава. Опитът да се отхвърли дуалността единствено изправя пред илюзията за противопоставянето в една нейна чисто нова и поредна форма.


И тъй като методите на Злото са неприложими за целите на Доброто; и тъй като противопоставянето между дуалните аспекти е истинската илюзия и корена на така наречената "дуална завръзка"; говеждите маси не могат да бъдат манипулирани в определена посока, дори и тя да би била в техен интерес.

Този проблем - преодоляването на Злото - изисква от индивидуалното съзнание да покълне. Този процес не може да бъде манипулиран отвън, Гласе. И причината за тази невъзможност е, че човекът се различава от семката по това, че има свободна воля. Свободната воля на човека го прави човек, а липсата на свободна воля на семката я прави зеленчук. Развитието на едното може да се манипулира, а развитието на другото - не.



Ти в отношенията си с хората винаги изхождаш от презумпцията за абстрахиране от свободната воля на останалите. Идеята, че можеш да сложиш ръка над свободната воля на останалите хора, за теб се е превърнала в житейско мото. И няма да успееш по този начин.






Относно случката, която разказа... Ами... на мен ми се струва, че няма никаква магия тук. Просто си подал на един човек метафора, която е съвпаднала с интелектуалното му ниво, така че той е успял да я възприеме. Ако въпросният човек бе чел някаква качествена литература, вместо "Хари Потър", може би щеше да разбере и ако му кажеш някои по-изтънчени метафори, но... каквото - такова. Това четат масите на ден днешен - художествена литература.

Например, от Уикиедия:

Цитат
Метафора в реториката (от гръцкото μεταφορά - метафора, „пренасям“, или в реториката - „трансфер на смисъла на дума в друга дума“) е стилистично средство, сравняващо привидно несвързани термини. Най-схематичното определение за метафора е свързване на далечни за обичайната логика понятия (изразени с думи) въз основа на новооткрито сходство между тях. Най-простата форма е „[първо съществително]->[второ съществително]“, например „Каменно сърце“.

В поезията този похват се използва за постигане на силен емоционален ефект с малко думи.


Не виждам никаква магия тук. Виждам просто едно от най-разпространените средства и похвати за комуникация.


Друг е въпросът, дали на ден днешен имаме нуждата да наричаме магия обикновените неща от нашия свят, както древните ни предшественици са отдавали всяка заразна болест, инфекция, или пък обикновен кулинарен процес на духове, демони, и намеси на фантастични същества.

Да, комуникацията между хората определено е нещо романтично, и е нещото, заради които всички ние живеем, и може и да се нарече "магия" от някои поети... Само че не виждам как, говорейки за "магия на думите", вместо за метафора, и за "ефекта на Волдеморт от Хари Потър", вместо за морална деволюция, с нещо ще се помогне за разрешаването на глобалния проблем с унищожението на пълноценното образование и нрави.


459
Всички теми / Re: Ефектът Волдеморт
« -: Август 20, 2017, 10:06:04 pm »
Това е съвсем вярно - един проблем се осъзнава чак тогава, когато се избистри неговата дефиниция. А дефиницията на един проблем, това по същество означва именно назоваването на неговото истинно име, истинната дума или правилния термин. Дефиницията се съдържа в името, думите са дефиниции.

В горния си коментар съм изложил самия корен на проблема. Това, да се популяризира поредния напълно фантастичен герой, е напълно излишна диверсия. Психологическият проблем, който стои в корена на изброените от теб неща, е стар колкото самата цивилизация и отдавна е добре дефиниран в психологията. Не виждам кому е нужно да се създават... да си го кажем направо... сензации и нови комиксови герои в стил Х-мен.

Това, което трябва да се направи, е да се възстанови пълноценното образование на масовото човечество. А не да се залива с кухите и безсмислени измишльотини на поредната фантастична супер печеливша продукция.




Самото име, Волдеморт, идва буквално от френски - vol de mort - и означава "полет на смъртта".

На испански "смъртен полет", или vuelos de la muerte, е практиката хора да се хвърлят в океана от самолети или летателни апарати от много голяма височина, за да умрат при сблъсъка си с водата. Най-много хора са били убити по този начин по време на диктатурата на Хунтите в Аржентина през 70-те.

Така че, явно самият смисъл на името на този фантастичен герой, всъщност означава "падение до смърт".

В предния си коментар описах една надолна спирала - отдавна установен в средите психологически термин, чиято техническа дефиниция е просто деволюция.

Според мен Падение, деволюция, или надолна спирала са термини с много по-точен и конкретен научно-антропологичен смисъл, в сравнение с името на някакъв супер-герой от модерната бозава американска развлекателна индустрия.


Аз мисля, че човечеството отдавна е надраснало религиозността в нейния верски принцип, и на ден днешен разполагаме с просветлено разбиране за собствената си природа, което сме нарекли наука. Днес не изпитваме нуждата на невежите си предци да обожествяваме човешки имена или да олицетворяваме полу-божествени образи, за да опишем нещо, което подлежи на сравнително прост и директен научен анализ.

460
Глава 13

Записано е на латински

Кога са изчезнали последните знаци на тази технология и защо? Отговорът на тези въпроси все още се изплъзва. Съществуването на алхимично знание все пак може с точност да се проследи до един момент, малко след смъртта на Исус Христос. В древната научна енциклопедия, написана от римския натуралист Плини Стари (23-79г), се открива едно описание. Сведенията на Плини не са легендарни, нито пък са написани езотерично; те ясно описват очебийните черти на технологията. Но описанието от Плини още е неразбрано от модерната наука, защото, за да се разпознае какво е написано, човек трябва да има подходящото предварително знание.

Плини станал един от авторитетите в науката и нейната история през Средновековието, оставяйки основополагащ отпечатък върху интелектуалното развитие на западна Европа. Той основал нов вид научна литература – енциклопедията. Той бил първият, който събирал стар, разнообразен научен и псевдонаучен материал, за да го подреди по един методичен и експертен начин. Получилата се енциклопедия “Естествена История”, съставена от тридесет и седем книги, е с впечатляващ обхват. Тя покрива ботаниката, зоологията, географията, антропологията, космологията, астрономията, и минералогията. През Средновековието уроците върху този му труд често се приемали като заместител на общото образование, а авторитетът на Плини останал в сила за над 1500 години.


Чак през 1492г неговият авторитет бил поставен под съмнение в “Относно грешките на Плини”, написана от бележития лекар и филолог Николо Леоникьо (Niccolo Leoniceno). Въпреки че днес енциклопедията на Плини се оценява като един от монументалните литературни трудове на класическата античност, модерната наука обявява труда като безполезен като наука. И така да е, ако нашата цел е да разберем, оценим, и действително да се опитаме да възстановим най-доброто от науките на античността, то енциклопедията на Плини е научно бижу.

Към днешна дата, абзаците относно алхимическото каменоделие объркват учените, и това води до груби грешки в превода на труда на Плини. По-лошо, при положение че очевидните принципи и характеристики на древната наука са непознати, преводачите отхвърлили сведенията на Плини като грешни. Де Розиер коментира проблемите на превода:

М. Грос (M. Grosse), автор на германския превод на Плини, високо ценен от учените хора, посочва, че в цялото това описание римският натуралист явно е направил всичко по силите си, за да бъде неясен. “Въпреки моята запознатост”, казва той, “както със стила на Плини, така и със значенията, които той дава на термините, беше трудно, понякога дори невъзможно, пасажите да се преведат ясно и точно”. Причината със сигурност е била, че той не е бил запознат с веществото, което Плини описва.

Можем да оценим трудността на буквалното превеждане на технически материал, след като техническото знание е било изгубено, особено за един човек, учен стриктно в областта на литературата. Освен моя превод, всички опити да се преведат интересуващите ни пасажи са били безплодни.

През 1883г Френската Академия на науките, с целта да сравни древното научно знание с това от своето съвремие, произвела и анотирала френски превод на енциклопедията на Плини. Първата половина на 19ти век довела до няколко важни развития. Жан Франсоа Шамполион разшифровал египетски йероглифи, и Георг Фридрих Гротфенд (Georg Friedrich Grotefend) дешифрирал персийско клинописно писмо. За първи път бил произведен портланд-цимент, и била установена пълната минерална класификация. Последната позволила Френската Академия на науките да направи изчерпателна критика на писанията на Плини относно минералогията.

Един абзац от Книга 31 от Плиниевата енциклопедия се сторил безсмислен на френските учени. Но пасажът завладяващ с това, че поддържа съществуването на алхимическото каменоделие. Абзацът на латински е както следва:

Nitrariae Aegypti circa Naucratim et Memphim tantum solebant esse, circa emphim deteriores. Nam et lapidescit ibi in acervis: multique sunt cumuli ea de causa saxei. Faciunt ex his vasa…

Преведено на английски, пасажът се чете така:

В предишни времена, Египет нямал оголени залежи от натрон, освен онези близо Нукратис и Мемфис, като било известно, че продуктите на Мемфис са некачествени. Факт е, че при натрупване на материали тя (натронът) вкаменява [минерали]. По този начин се получават множество купчини [от минерали], които се превръщат в истински камъни. Египтяните правят вази от тях...

Точно този абзац е прост и директен, така че няма грешка в превода – египтяните правили истински камъни според Плини. И последното изречение отново казва, че технологията на Кхнум е била използвана за производство на каменни вази. Плини дава по-подробно описание на производството на изкуствен камък в един сегмент относно производството на вази. Вазите са наречени мурхинови. Следното е стандартен превод на описанието на Плини, намиращо се в Книга 37:

Дата на появата на мурхиновите вази и какво са упоменавали:

VII. Със същата тази победа в Рим се появиха и мурхиновите вази. Помпей първи посвети мурхинови чаши и купи на Юпитер в Столицата. Тези съдове скоро минаха във всекидневна употреба, и се търсеха за украса и посуда на масата. Дашните разходи по тези предмети всеки ден се увеличаваха: един бивш консул пи от мурхинов съд, за който плати 70 таланта [около $1 милион през 1988г], въпреки че побираше само три пинта.

Той беше толкова обладан от съда, че нахапа ръбовете му. Щетите всъщност увеличиха цената му, и днес няма по-скъп мурхинов съд от този.

Същият човек пръсна големи суми, за да се сдобие с други предмети от това вещество, за размера на които може да се съди по това, че когато Нерон ги заграби от децата му, за да направи изложба, те изпълнили личния му театър в градините отвъд река Тибър, зала достатъчно голяма, за да задоволи дори подтика на Нерон да пее пред пълна зала, докато репетира за появата си в Помпейския театър.

Точно на това събитие се случи да преброя парчетата от един счупен съд, включени в изложбата. Беше решено, че парчетата, като останките от Александър Велики, трябва да се запазят в урна за изложба, явно като знак за скръбта и нещастието на века ни. Преди да умре, консулът Тит Петроний (Titus Petronius), за да обиди Нерон, наредил да се счупи една мурхинова купа, оценена на 30 таланта [$500 000], за да лиши масата на императора от нея. Само че Нерон, както подхожда на император, надмина всички останали, като плати 100 таланта [$1.5 милиона] за един единствен съд. Струва си да се запомни факта, че император, глава на отечеството, трябва да пие на такава висока цена.





Пасажът посочва, че ценните каменни вази били посветени на Юпитер, върховният бог в римската митология. Това може да отразява пренасяне на обичаи в религиозните традиции. Има вероятност по-древните алхимически направени каменни вази да са били посвещавани на Слънчевия бог на Египет, Ра под формата на Кхнум Ра. След Римското завоевание, Юпитер бил почитан под формата на Юпитер-Амун, като Амун е бил върховното божество, идентифицирано със Слънцето през късната ера. Може би думата мурхин е произхождала от името на Кхнум.

Латинското изписване е murrhinum. Като се изключи “м”, последователността на съгласните в латинското име е: .rrh.n.m, което може да е латинския начин за изписването на .kh.n.m: Буквите “kh” се произнасят по същия начин като “ch” на германски и буквата “j” (йота) на испански, звукът който се чува в името Хуан (Juan).  Това произношение има гърлен звук “rrh”. Този вид произношение или звук би трансформирало думата в mukhinum, което близо до името Кхнум.

Тези вази наистина са били безценни предмети, или заради свещена традиция, или заради прости технологични развития. Добавянето на определени суровини и загряването под определени условия, създава изключително красиви оптически качества, като онези, описани по-долу. Ясно е, че описваният материал има черти, които не се вписват в чертите на естествения камък. Във въпросните абзаци е добавено подчертаване.

VIII. Мурхиновите вази идват до нас от Изтока. Там те са откривани в малко-известни места, особено в царството Партия. Най-хубавите идват от Кармания. Твърди се, че са направени от течност, на която топлината дава плътност, когато е покрита със земя. Техните размери никога не надхвърлят подходящите за малка поставка за показ.  В редки случаи, дебелината им не е по-голяма от тази на съд за пиене като вече споменатия. Те не са много бляскави. Те лъщят, вместо да светят. Това, което им придава такава висока цена, е че разнообразните им сенки, и жили, докато се въртят, постоянно се променят от розово до бяло, или комбинация от двете, като розовото става огнено, или млечно-бялото става червено, когато новия оттенък прелее през жилата. Някои познавачи особено се възхищават на ръбовете на даден предмет, където цветовете се отразяват като във вътрешната част на дъга. На други им харесват дебелите жили. Всяка прозрачност или избледняване е недостатък. Има също и зрънца и мехурчета, които, като брадавици по човешко тяло, са точно под повърхността. Камъкът се цени и заради мириса си.

Според Плини, тези вази били направени от течност, която се втвърдявала при нагряване, описание, което е индикация, че вазите не може да са били направени чрез дялане на естествен камък. Споменаването на мехурчета и мирис може да се отнася единствено за изкуствено произведен материал. Един озадачен комитет учени от Френската Академия на науките реагира така:

Въпросът с мурхиновите вази беше обсъждан дълго време. Според Скалигер, Мариет, Лагранж, и екип, това е бил порцелан, който, през римско време, се е правел само по периметъра на познатия свят (Китай, Япония, и Формоза), и който, транспортиран на цената на много разходи сухопътно и през ръцете на двадесет различни човека, сигурно наистина е имал огромна цена. Но порцеланът е изкуствен, а разнообразието от цветове, играта на светлината по повърхността на мурхина, ивиците, и вълнистите петна, за които говори Плини, не са черти на порцелана. Освен това, “...humorem sub terra calore densari...” [течност, на която топлината придава плътност, когато е покрита със земя, тоест, втвърдява се, когато се нагрява в глина] едва ли може да значи направен от човека процес, аналогичен на този, който трансформира каолина в порцелан. Но от описанието му, единственото естествено вещество, с всички описани от Плини черти, е флуорита.

Въпреки че Плини описва материал, който единствено може да е направен от човека, френските учени решили, че вазите ще да са били направени от флуорит, каменен материал, с бели и розови жили, който трябва да се дяла. Коментарите им продължават:

Да се идентифицира флуорит насред толкова много разнородни вещества ще да е било трудно; да се добие, тоест, да се изолира и пречисти, невъзможно. Следователно е било нужно да се открият местни парчета разнороден материал с колкото се може по-малко включения. Това е било нещо рядко. Още по-редки са били случаи на розова кристализация, тъй като розовото е на последно място в редицата на разнообразието: зеленикаво сиво, бяло, жълто, виолетово, синьо, медено жълто, и розово. Трябва да се помни, че, дори и днес, добрите находки флуорит се ползват за направата на красиви вази. Наскоро, флуорит беше използван, за да се придаде матов завършек на порцеланови статуи, които се превърнали в стъкло при печенето.
В тази последна констатация, учените говорят за факта, че флуоритът се ползва за производството на хидрофлуорна киселина, жизненоважна за производството на керамика. Флуоритът се разтваря в сярна киселина, за да се получи хидрофлуорна киселина за атакуване на стъкло. Следва една интерпретация на текста на Плини от Френската Академия на науките:

За което платил 70 таланта: Такива невероятни суми (70 таланта) са почти отвъд фантазиите. Седемдесет таланта се равняват на почти 35 000 суверена [$1 милион] в нашите пари; и малко по-късно ще говорим за сума четири пъти по-голяма от тази – и всичко това за един съд, направен за сравнително неблагоприятни приложения.
Всяка прозрачност или избледняване е недостатък: Полупрозрачност: това се потвърждава по-долу.
Камъкът се цени също и заради мириса си: Това е една от причините да се смята, че мурхинът е бил изкуствен.
Направен от течност, на която топлината придава плътност: Трудно е да се проумее, че топлината предизвиква втвърдяване. Нормалните очаквания са, че когато едно твърдо тяло се нагрее, то се стапя. По този начин, трябва да вземем предвид възможните значения на този израз, а именно: (1) изпарение, последвано от кондензация, при което се втвърдява магмата, или което е още по-вероятно, кристализация, (2) видове сталактити или сталагмити (като се помни, че наистина съществува сбито разнообразие от такива, съставени от малки бучки, свързани заедно).





През 1830-те години, членовете на Френската Академия на науките не са знаели, че една течност може да се втвърди при нагряване. При още неразвита органична химия, феноменът е бил непознат. В контекста на развитията в неорганичната химия от тяхното време, трансформациите между различните състояния на материята под влиянието на топлината са можели да се случат по един непроменим начин. Когато се нагряват, твърдите тела стават течни. Течностите стават газове. После, при охлаждане, газовете стават течности, когато кондензират, и течностите стават твърди, когато кристализират. Това фундаментално, униформено поведение на цялата материя, е представлявало непроменим закон за членовете на видната Френска Академия на науките.

Следователно, описанието на Плини е било безсмислица според тях. То се е противопоставяло на естествените закони. Консенсусът им бил, “Внимавайте с Плини и неговите фантастични описания!” Модерната химия, разбира се, е потвърдила твърденията на Плини, че течностите могат да се втвърдяват при нагряване. Термосгъстяващите се пластмаси се втвърдяват при нагряване. А химията на геополимеризацията демонстрира, че колоиден разтвор на минерали се втвърдява при нагряване.

Само че, авторитетът на Плини в това отношение все още не е оправдан. Въпреки описанието, което може да говори единствено за изкуствен камък, флуорит, един естествен камък, продължава да се открива в преводите на текстовете на Плини.

Всеки египетски йероглифен и клинописен текст, дешифриран в началото на 1800-те години, отразява ограниченията на научното знание за съответното време. За 150 години преводите на повечето текстове не са били осъвременени, за да отразят модерното знание. Това означава, че древните текстове, които може да съдържат описания на алхимично каменоделие, остават ужасно неточни.

Плини е уважаван заради способността си да връзва частична информация от разпръснати източници и да достига до заключения, които често се оказват точни. Той критикува фараоните за това, че са построили такива сложни пирамидни гробници, но вероятно не се е замислил много за метода, по който са били построени. Като Покан и изследователите от SRI International, Плини също недогледал метода на строежа. Той знаел, че мурхиновите вази са изкуствен камък, и знаел че, използвайки натрон, египтяните правели “истински камък”, и въпреки това, въпреки че се чудел как египтяните са вдигнали тежките блокове във Великата пирамида толкова нависоко, той така и не приложил знанието си по въпроса за строежа на пирамидите.

461


Дозиер: Това е моята тухла. Но тази тухла е различна от обикновената тухла. МОЯТА тухла беше отгледана... с помощта на трилиони мънички работници. Бактерии, с уникалната способност да създават цимент!

Още откакто бях дете съм очарована от акта на това да направиш нещо с ръцете си. От строенето на пясъчни замъци на плажа, до кексове от кал в къщата на баба ми. Като дете, аз предпочитах да се изцапам, но да си направя играчките със собствените ръце, вместо да си играя с кукли. Това желание да строя с ръцете си ме подтикна да изучавам архитектура. В училището по архитектура разбрах, че тухлата е най-ниският знаменател в строителството.

Тухлите са направени и оразмерени така, че да пасват в човешката ръка. Те са модуларни, лесно се правят, и се използват директно. Заради този прост дизайн обикновената тухла е основният материал в над 80% от световното строителство. Знаехте ли, че според въглеродния мониторинг, че човечеството произвежда 1.3 трилиона тухли па целия свят всяка година? Ако бъдат подредени една до друга по дължина, те могат да стигнат до Луната и да се върнат обратно до Земята общо 325 пъти.

Тухлите се правят от глина, която после се пече на много високи температури, за да се втвърди. Изчислява се, че произвеждането на толкова много тухли отделя над 800 000 000 тона въглеродни замърсявания в атмосферата ни всяка година. Всъщност, това количество замърсяване е повече от замърсяването от всички самолетни двигатели годишно.

Като се замислите... това е ДОСТА замърсяване, получено заради един прост материал. Според Уилям МакДона (William McDonough), водещ реномиран архитект в екологичната архитектура, в неговият филм "Боклукът = храна", в Китай са нужни 200 000 нови домове. Ако за това се използва традиционна тухла, то за целта 25% от горния слой на цялата обработваема земеделска земя ще трябва да бъде усвоена заради глината в нея. И над половината от въглищния резерв на Китай ще отиде за гориво за печене на тези тухли.



Дозиер: Има по-добър, по-чист и по-икономичен начин за правене на тухли.

Защо да ползваме огън, за да ги втвърдим, след като можем и да ги отглеждаме? Изследването на икономичните и екологични алтернативи, което в крайна сметка ме доведе до отглеждането на тухли, започна в университета. Моят професор, Питър Линч, ме запозна с книга, наречена "Био-мимикрия".





Биомимикрия
Иновации, вдъхновени от Природата
Жанин М. Бенюс


Дозиер: В книгата, авторката Жанин Бенюс представя биомимикрията като учене от природата. Това ме накара да се зачудя, как един архитект може да допринесе с нещо, като изучава природата? Помислих си, ако вместо да изучаваме природата, няма ли да спечелим, ако буквално прилагаме природата в нашия производствен процес? Но не просто като идея... ако действително изпълнение на идеята, което изисква да запретнем ръкави и ние самите да навлезем в самия процес.

И аз и професорът ми вярвахме, че следващата велика революция в материалните науки ще бъде създаването на издръжливи структурни видове цимент. Подобни на онези, които се правят в океана - като морските черупки в коралните рифове. Природата може да създава материали с по-голяма устойчивост и сила, отколкото можем ние с изкуствените си процеси. И то с по-малко енергия, и без да замърсява заобикалящата околна среда.

Заради рязкото изчерпване на ресурсите ни от изкопаеми горива, ние сме принудени да насочим вниманието си към икономичните и екологични алтернативи на това как да произвеждаме самите материали, които градят и строят онова, което ни заобикаля.



Дозиер: Като един пример за силен материал, създаден от природата, този паяк може да плете паяжина, която е по-силна от нашата стомана, спрямо теглото си. Представете си паяка като мъничка фабрика, и сравнете това с нашата огромната инфраструктура и енергия, от която ние се нуждаем, за да направим нашата стомана.

Та как един архитект да почне да разбира как природата може да произвежда силни и устойчиви материали? Архитектурното ми образование със сигурност не ми даде никакви отговори. Започвайки преди седем години, аз трябваше да създам свое собствено образование, и да се гмурна в различните научни полета, като химията, биологията и материалознанието. Започнах от библиотеките, след което се наложи да се запиша на допълнителни университетски курсове. Но най-важното е, че чуках на вратите на няколко учени, за да уча директно от тях.

Научих как микроорганизмите, като например бактериите, всъщност са отговорни за формирането на някои видове пясъчник. Те отделят лепило, или по-скоро цимент, който може да свърже песъчинките една с друга.




Дозиер: Аз реших да си отгледам своя собствена бактериална култура и да си отгледам своя собствена тухла от пясъчник.

Така че, като начало, превърнах втората си спалня в лаборатория за отглеждане на тухли. Отглеждането на тухли започва с пясъка. Пясъкът е материал за предпочитане заради огромното световно изобилие от него. Пясъкът от арабските пустини по принцип не се използва в строителството, само че е ИДЕАЛЕН за процеса по отглеждане на тухли.


Дозиер: След това, този цимент, който слепя или свързва пясъчните зрънца едно за друго... той се прави в течен разтвор, в който има, освен всичко останало, и бактерии. Тяхната роля е, че създават точните условия за формирането на кристали. Разтворът се състои още и от храна, за да се хранят тези бактерии; източник на азот; източник на калций; и вода.


Накрая, този разтвор се прилага в пясъчен обем, поставен във формичка. Това се повтаря пет дни. Накрая се получава твърд, биоциментен материал.






Дозиер: Този процес силно се различава от традиционния процес за правене на глинени тухли, при който глина и пясък се смесват с вода, формират се във формата на тухла, след което се пекат на постоянна температура от 2000оС за 3 до 5 дни.

Отне години, и много, много опити, докато накрая успея да създам силна и издръжлива тухла в реалния й мащаб. Направих много грешки и нещата често ужасно се объркваха. Например, правех тухли, които поддържаха формата си, но след това се разтваряха при наличието на вода. Или пък тухли, които направих преди три години, но до ден днешен все още са мокри. Но тези грешки бяха жизненоважни, защото всеки път, когато се провалях, се учех. Научавах все повече и повече за процеса.

Накрая, един ден, имах един останал пясък и излишни бактериални разтвори. Реших просто да ги смеся, да ги поставя в една формичка, и да пробвам различен процес. Пет дни по-късно се роди първото бебе-тухла.


Дозиер: Колкото и да бях развълнувана, това беше само началото. Трябваше да се науча да повтарям точно този процес хиляди пъти, и да уголемя тази малка тухла до пълномащабния й размер, за да започне производството им.

Предизвикателствата през това пътешествие включваха моя личен преход от света на архитектурата към света на научното общество. Трябваше да се науча да говоря цял един нов език, за да мога да разговарям с множеството учени. Реших да изоставя архитектурата и да се посветя на попрището да правя, или по-точно да отглеждам тухли и да основа фирма. На ден днешен разполагам с много по-голяма лаборатория от втората си спалня, и работя с научни екипи от САЩ и от Обединени Арабски Емирства, за да можем да увеличим мащаба на процеса и да можем да произвеждаме големи обеми от такива тухли наведнъж.

Открихме, че начинът, по който се отглеждат тухли, е много подобен на начина, по който се отглеждат растения в парници. Вместо да използваме огън, за да ги втвърдяваме, ние ги напояваме и храним бактериите. Тъй като тези тухли са живи, те се нуждаят от множество захранвания с разтвор, направен на стайна температура. След като тухлите достигнат желаната твърдост, те просто се оставят да изсъхнат и са готови за употреба. Колкото до бактериите... веднъж щом снабдяването им с вода и захранка спре, те просто отмират.

Напоителният разтвор напълно се рециклира в система за затворен кръговрат. Това е не само важно, за да се спестят водни ресурси, но най-вече и най-важното - да се улови един естествен страничен продукт от живота на тези бактерии. Този страничен продукт е ценен, и се прилага като естествена тор за обогатяване на почвата.


Бележка от преводача: Лекторката има предвид амоняк. Процесът е следният: въпросната бактериална култура отделя ензим, за да се храни, както всички бактерии. Ако този ензим влезе в контакт с калций, той го разтваря и го кара да образува микро-кристали на калцит. Микроскопичните кристали на калцита са нещото, което превръща пясъка в скала със смесена кристално-аморфна структура, наречена пясъчник. За да отделят храносмилателния си ензим, бактериите трябва да бъдат стимулирани да се хранят, именно затова им се сипва подхранка. В процеса на хранене на бактериите, докато калцият от морския и пустинния пясък кристализира в калцит, се отделя много голямо количество амоняк, защото въпросната бактериална култура всъщност се храни с уреаза - основната съставка на урината, точно това представлява захранката им. Отделеният амоняк се пренасочва към земеделието, където играе ролята на ценна тор.
Въпросната бактериална култура живее в почвата, както и в бъбреците; именно това са бактериите, чиито колонии образуват камъни в бъбеците. Най-гъстите им колонии са в бъбреците на котките, затова когато котка се изпикае на пясък, мокрият пясък винаги се втвърдява в коричка, когато изсъхне.



Дозиер: На своя първи ден на плажа, когато бях малка, вместо да бъда със сестра си и брат си във водата, аз се спрях на пясъка, където намерих първата си мидена черупка. Очарованието и любопитството ми за това как е била направена тази черупка остана с мен през живота. Нещо толкова малко определи живота ми. Може би и във всички вас има по едно такова малко любопитство към природата. Ако един архитект може да се превърне в учен, какви ли други дисциплини има, които могат да приложат природата в начина, по който изграждаме физическия си свят? Природата вече е измислила решения за някои от най-големите ни предизвикателства в стремежа към екологично чистото производство.

Представете си свят, в който малката скромна тухла е отглеждана, вместо да бъде изпичана. Можем да намалим зависимостта си от изкопаеми горива и да предотвратим освобождаването на 800 000 000 тона въглеродно замърсяване в атмосферата ни. С увеличаването на нашите популации, и с увеличаването на нуждата от нови домове и строежи, ние сме принудени да търсим алтернативни начини, които пестят както изкопаеми горива, така и безценна земеделска земя.

Днес имаме възможността да направим революция в остаряващите ни производствени процеси. Да включим в тях биологията и да постигнем истинско икономично бъдеще. Следвайки физиката на 19ти и 20ти век, която направи индустриалната революция възможна, днес се намираме във века на биологията.



462
Да отглеждаш тухли, а не още една тухла в стената





Джинджър Крийг Дозиер
(Ginger Krieg Dosier)



463
Глава 12

Записано е на гръцки


Не бива да се пренебрегва класическия исторически разказ за строежа на пирамидите, добре известния исторически извор на Херодот. Неговият разказ отразява разпространените в Египет вярвания през петото столетие Пр.Хр., за които египтолозите смятат, че нямат значителна тежест по отношение на действителния метод на строежа. Във всеки случай, те са съгласни, че разказът е напълно в рамките на теорията за дялането и влаченето. Но дали?

Херодот е бил забележителен историк и на него е можело да се разчита, уникална образ в античността. Той е наречен Бащата на историята за това, че е направил първият цялостен опит за написване на исторически разказ на база научния подход. Неговият труд бележи началото на Западния подход към историческия репортаж. Неговото писане показва блестящи аналитични способности; стилът му е анекдотен, чаровен, и забавен.

Роден в Мала Азия през 485г пр.Хр., той поел на седемнадесет годишно пътешествие из древния свят, докато още бил в двадесетте си години. Пътешествието, с което е най-добре известен, е четири месечният му престой в Египет, за което той разказва в цялата си втора книга, наречена “Историята”. Едно лято, някъде след 460г пр.Хр., Херодот пристигнал в западната Делта в град Каноп, Египет. Той посетил няколко известни забележителности и се срещнал с много хора, преди да отпътува от Пелузиум в източната Делта преди идващата зима.

Той бил очарован от удивителните паметници и география на Египет. Той разказва какво е научил за тях, както и за историята, изкуствата, фолклора, обичаите, и вярванията. По време на посещението му в Мемфис, той обсъждал строежа на Великите пирамиди с местните гидове. Трудът на Херодот е превеждан няколко пъти от 1450г насам от йонийски старогръцки, като всеки преводач се е опитвал да подобри предаването на точното значение на текста. Частта от неговия разказ, която е от практическо значение, е дадена по-долу. Подчертал съм определени думи и фрази, жизненоважни по отношение на истинския метод на строителството. Разказът започва така:

Казват ми, че до смъртта на Рамсинит е имало съвършено раздаване на справедливостта, и че цял Египет е бил във висше състояние на просперитет. Но Хеопс, следващият управлявал цар, донесъл на хората абсолютна мизерия. Първо, той затворил всичките храмове, и забранил принасянето на жертви. След това наредил всичките египтяни да работят за него. Някои били назначени да пренасят камък от каменоломните в Арабските планини до Нил. На други наредил да приемат камъни, които били транспортирани с лодки през реката, и ги пренасяли до хълмове, наречени Либийски.

Групата на подчертаните думи се отнася до транспортирането на камък. Противно на каменните блокове, това описание може също толкова добре да се отнася и до каменен чакъл. Варовиковият материал, използван за фасадните блокове, най-вероятно е пренесен от кариерите в Арабските планини. Цитатът продължава:

И те работели на групи от по 100 000 човека, всяка група работела по три месеца. За десет години хората били измъчвани с теглото да проправят пътя за превоза на камъка. Тази работа, по мое мнение, не е по-малко от тази за самата пирамида; защото пътят е дълъг пет стадии [920 м], а ширината му е десет оргяи (orgyae, древногръцка мерна единица, бел.прев) [18 м], а височината му, където е най-висок, осем оргяи [15 м]; и е построен от полиран камък и е покрит с гравюри на животни.

Отново, споменаването на пренасян камък може със същия успех да описва пренасяне на чакъл. Горе, както и в следващата част по-долу, думата полиран явно описва гладък камък без следи от сечива. Това е същата дума, xeston, използвана около 200 години по-късно от Мането, за да се опише пирамидния камък. Както се обсъжда в Глава 10, тази дума не означава сечен. Разказът на Херодот никъде не споменава, че пирамидните камъни са били дялани.

Друга дума от горните е преведена като гравиран. Гравирането е едно предположение на Херодот, като самият той не разбира метода на строене. Тук отново, надписите и отпечатването не изискват дялане. Ако се предполага, че става дума за агломериране, йероглифните фигури върху обекти като Колосите на Мемнон и монолитните саркофази са били отпечатани с кофража. Херодот продължава:

Както казах, десет години отишли в правене на пътя, включително и подземните помещения на хълма, върху който стои пирамидата. Тези фараонът подготвил като свои погребални помещения. Въпросните били построени на нещо като остров, направен с въвеждането на вода по канали от Нил. Двадесет години били прекарани в издигане на самата пирамида. Тя е квадрат, всяко лице е осем плетрона [250 м], и височината е същата; тя е направена изцяло от полирани камъни, и е сглобена с най-голяма точност; нито един от камъните не е по-малък от 9 метра.

Отново виждаме споменаване на красивите, полирани камъни. Както е споменато в Глава 6, канали намясто на строителната площадка биха били нужни за въвеждане на вода на платото Гиза за деагрегиране на варовика и за произвеждане на огромни количества цимент. Митологията също подкрепя съществуването на такива канали на самото място. Според митологията, пирамидите били свързани с Нил, така ме духът на фараона да може всяка нощ да пътува с лодката си до Подземния свят.

Утайките от циментното производство отдавна са изчезнали. Има, обаче, друго историческо сведение, което намеква, че реката е била пусната през канал, за да разтваря соли, както е нужно за циментното производство. Това идва от “Историческа библиотека”, от Диодор Сицилийски (21г пр.Хр.), по-късен гръцки историк, посетил пирамидите:

И най-забележителната част от разказа е, че въпреки че околните земи не се състои от нищо друго, освен пясък, не е останала ни следа нито от рампи или от обличането на камъните, така че те не изглежда да са били направени от бавната ръка на човека, но вместо това приличат на едно мигновено творение, така сякаш са били направени от някой бог и са били въплътени направо върху пясъка. Някои египтяни правят цяло чудо от тези работи, стигат до там да твърдят, че рампите били направени от сол и селитра, когато пуснали реката, тя ги разтворила и напълно ги изличила без намесата на човешка ръка.

Херодот продължава...

Тази пирамида е била построена по следния начин; под формата на стъпала, които някои наричат crosae, а други наричат bomides. След като била приготвена основата, те издигнали камъни, като ползвали машини, направени от къси дървени дъски, които издигнали камъните от земята до първите редове стъпала. На това ниво имало друга машина, която приела камъка при пристигането. Друга машина издигнала камъка до вторите стъпала. Или е имало толкова машини, колкото и стъпала, или е имало всъщност само една, подвижна, за да стигне всяко следващо ниво, когато са искали да вдигнат камъка по-нависоко. Споменавам двете възможности, защото и двете ми бяха разказани.

Когато изследователите предлагат дървени машини с различен дизайн, които предполагат, че може да са използвани за дърпане на пирамидни блокове с въжета, техните концепции не съвпадат с историческите записи. Археолозите никога не са намирали доказателство за никакви такива дървени машини от Пирамидната епоха. През Каменната ера със сигурност не е имало такова фокусиране върху изобретяването на машини, както ние ние си ги представяме – структури, състоящи се от скелет с фиксирани и движещи се части.

Въпреки това сведенията от първа ръка на Херодот са довели до спекулации за съществуването на триподи и скрипци през Старото царство, но археолозите са се убедили, че такива инструменти не са били въвеждани в Египет преди Римските времена, след 30-та година пр.Хр. Това противоречие между сведенията от първа ръка и археологическия запис създава дилема. Решението, обаче, е просто.

Цитираните дървени машини са били дървени кофражни форми. Когато думата “машина” се замени с думата “форма” цитатът се чете по следния начин.
 
Тази пирамида е била построена по следния начин; под формата на стъпала, които някои наричат crosae, а други наричат bomides. След като била приготвена основата, те издигнали камъни, като ползвали форми, направени от къси дървени дъски, които издигнали камъните от земята до първите редове стъпала. На това ниво имало друга форма, която приела [каменния чакъл] при пристигането. Друга форма издигнала камъка до вторите стъпала. Или е имало толкова форми, колкото и стъпала, или е имало всъщност само една, подвижна, за да стигне всяко следващо ниво, когато са искали да вдигнат камъка по-нависоко. Споменавам двете възможности, защото и двете ми бяха разказани.

Лекото изменение на езика, което е превърнало “кофражните форми” в “машини”, показва колко е трудно да се интерпретират дори и много простите технически думи, когато знанието е било загубено. Кофражната форма може да се счита за апарат или за устройство. Гръцката дума, mechane [мешане], използвана от Херодот, е общ термин, който означава нещо измайсторено, изобретено, или изфабрикувано. Тъй като думата не е специфична, една най-груба генерализация, това, което остава на въображението, създава концептуално изопачаване, и незапознатостта с действителния метод на строене си личи по начина, по който един преводач е интерпретирал и следователно превел текста от предния преводач.

Не само, че разказът на Херодот не подкрепя рязането на камъни, а също така и не намеква, че блоковете са били дърпани с въжена нагоре по пирамидата. Това, което е съществува като описание, подкрепя трупането на материал в пирамида ниво по ниво. Разказът никъде не споменава, че блокове са били издигани по рампи или с машина директно от земята на големи височини. Разказът продължава:

Най-високата му част, следователно, била завършена първа, и след това завършили частите, които следват. Последно от всичко те завършили частите на земята, и онези, които били най-ниско. На пирамидата има надпис с египетски знаци за това колко е било похарчено за репички, лук и чесън за работниците. Човекът, който тълкуваше записа, както добре помня, ми каза, че това се равнявало на 1600 таланта сребро. И ако това е истина, колко ли повече е похарчено за железни инструменти, за хляб и за дрехи за работниците, тъй като на тях им е отнело времето, което споменах, за построяването на този паметник, без дори да броят, според мен, времето за добиването на камъните, за транспорта им, и за построяването на подземните стаи, които време без съмнение е било значително.

На Херодот, който е обичал да изчислява проблемите, му е било трудно да повярва в това, че пирамидата е била построена за двадесет години. Но по-интересното е, че без подходящият научен промисъл, споменаването на лука и чесъна е напълно абсурдно. Например, на бележитите египтолози Бъдж и Гастон Масперо (Budge, Gaston Maspero) им се струвало толкова нелепо, че мислели, че интерпретаторът нарочно е заблудил Херодот.  Бъдж коментира в “Мумията”, че надписите били пълна измислица. Днес знаем, обаче, че химическите миризми, като онези, наподобяващи чесън, съвпадат с алхимическите процеси на Кхнум. Знаейки това, можем да си дадем сметка, че този запис е нещо наистина безценно. Това са едни оригинални, истински сведения, запазени от времето на завършването на строежа на Великата пирамида.

Коментарите на Херодот за другите разходи са ясна индикация, че не е проумявал химическият смисъл на надписите. Нито пък изглежда да му е било обяснено, защо е била предоставена тази важна информация. Това със сигурност се е смятало за основна част от обяснението на гида, подсказвайки, че те може да са разбирали нещо за метода на строене. Ако не са разбирали, поне със сигурност са знаели, че надписите са важни.

Не е трудно да се разбере защо гидовете е нямало да са ефективни в това да обяснят на Херодот метода на строене, ако са го разбирали. Изглежда не е имало подходяща гръцка дума, с която да се опише този камък, като най-близката е била полиран (xeston). Комуникирането на схващането за камък, направен от човека и въобще камък, подготвен или манипулиран от човека, е можело лесно да се разбере накриво, особено когато чрез интерпретатор се разговаря с пътешественик, незапознат с технологията.

От прочита на цитата от Херодот изникват различни възможности. Едната е, че гидовете мислели, че адекватно комуникират метода на строене на пирамидите. Интерпретаторът може да е изменил разказа чрез превода. По-вероятно е, че гидовете са разказвали само изкривена, легендарна информация. Какъвто и да е случаят, модерните преводачи нехайно са замъглили текста, като са възприели ключови думи накриво. Предразсъдъците за строежа на пирамидите са изиграли значителна роля в преводите на текста на съвременни езици.

Въпреки че разказът съдържа малко дезинформация, ние също така откриваме, абзац по абзац, че е осеян със следи за действителния строежен метод – уместни следи, които в противен случаи не биха присъствали. Количеството и контекстовата уместност на следите не могат да са случайност, нито пък може тези следи да се игнорират. Това води до поставяне на стандартното интерпретиране на разказа под сериозен въпрос. Когато бъде изчистен от смущенията, изниква една по-ясна история. Вместо да поддържа стандартната теория, този разказ трябва да се приеме като историческа документация, поддържаща моите открития.

464
Глава 11

Записано е с йероглифи


Явно за свещениците на Кхнум е възниквала възможност да поставят въпроса пред царя. Розетният камък ни информира, че в осмата година от управлението на Птолемей V, Нил създал извънредно наводнение върху всички равнини. Това довело до глад, като времето намалило продуктивната земеделска земя. Кхнум символизирал Нил, и жречеството на Кхнум отговаряло за всички нужни действия, свързани с необичайното наводнение. На остров Елефантин все още съществува нилометър, започващ от брега и стигащ до ниското водно ниво.

Жреците посетили Хермополската библиотека, вероятно около 190г пр.Хр. Там те се позовали на стари текстове, за да демонстрират как отклоненията в поведението на Нил са били лекувани в миналото. Въпреки че е имало много периоди на глад в египетската история, те търсели записи от времената на фараон Зосер и Имхотеп. Тези записи показали, че са се правели щедри приношения на Кхнум, за да се прекрати глад, и жреците могли да покажат на царя, че техният култ имал повече от 2500 години опит и ефективно се справял с ненормалното поведение на Нил.

Записите, на които се позовали, били запазени за 2500 години въпреки епизодите на граждански войни и нашествия. От тези записи те произвели драматични исторически разказ, съживявайки Кхнум, както било обичайно с египетските богове, в един епизод с цар Зосер. За тази цел те използвали писмено съобщение, изпратено до Елефантин от цар Зосер, в което се посочвали молбите му един осем годишен глад да приключи. Те се стремели да покажат, че територията, дадена на Изида, е била посветена на Кхнум от самия цар Зосер. Не само, че жреците имали данните, с които да произведат каменна плоча, която да служи като териториален маркер, но те можели и да демонстрират просперитета, осигурен на Египет от внимателното менажиране на Нил, извършвано от техния култ през вековете. Техните записи послужили и за целта да се напомни на гръцката администрация за великия завет, който алхимичната технология на Кхнум оставила на Египет.

ФИГУРА 38. Камъкът на глада на Сехел, близо до Елефантин.


Те възпроизвели надписи в камък, днес наречени Камъкът на глада, който се намира на големия остров Сехел, 3 км южно от Елефантин. Сехел, ценен заради минералните си находища, бил традиционният дом на богинята Анункис, дъщерята на Кхнум. Когато царят и неговите министри видели каменния надпис, неговата автентичност и авторитет били уважени. Гърците почитали Зосер като изключително велик цар, който, заедно с Имхотеп, бил считан за един от основателите на египетската култура. По-ранен цар, Птолемей II, бил уредил почитането на Имхотеп като божество на горното ниво на храма Деир ел-Бахари, намиращ се на Западния бряг, почти директно срещу Карнак. На остров Сехел все още седят останки от храма на Имхотеп, построен от Птолемей V през около 186г пр.Хр.

Изглежда, че жреците дали добри съвети на царя по отношение на Нил. Мъдрото менажиране на разрушителния потоп го превърнало в благословия. Розетният камък разказва, че цар Птолемей V не спестил никакви средства в построяването на бент, който да отвежда прелелия Нил в подходящи канали. Правейки това, той създал изобилен земеделски добив и си заслужил титлата Спасител на Египет. Царят също издал и нов декрет, с който осигурявал привилегии на храмовете на Кхнум. На Кхнум били дадени пълни права на суверенитет чак на разстояние 32 км от Елефантин, което включвало загубени позиции в Нубия. Всички, които ловели риба или ловували в тази територия, трябвало да плащат такса. Каменоломните на Сехел и Асван можели да се експлоатират само със съгласието на жреците на Кхнум. Лодките щели да плащат данък на вноса, който бил например метали или дърво, влизащи в Египет по Нил от юг.

ФИГУРА 39. Горната част на колони 12 до 21 (четени отдясно наляво) на Камъка на глада.


Камъкът на глада съдържа и други големи по важност елементи, които нямат нищо общо с териториалните права или глада. Всъщност, камъкът може да се наименува по-добре като Алхимическият камък на Кхнум, защото у него е ключът за метода, по който се изготвя направен от човека камък. От 2600 йероглифа, съставящи надписа, около 650 или приблизително една трета се отнасят до камъните и минералните руди и тяхната обработка.

Някои египтолози вярват, че значимите надписи върху Камъка на глада са били взети от автентични документи, датиращи от царуването на фараон Зосер (2630-2611г пр.Хр.), подсилени от жреците на Кхнум през Птолемеевия период. Камъкът на глада се състои от пет глави, направен е от тридесет и две колони йероглифи, написани отдясно наляво: 1 до 4, Описанието на глада; колони 4 до 6, (колона 7 не е от значение, затова се пропуска) Визитата в Хермополската библиотека; колони 8 до 18, Откровенията на Имхотеп; колони 18 до 22, сънят на фараон Зосер; колони 22 до 32, Царският декрет.

Три основни персонажа се описват в разказа, написан на камъка, Кхнум, фараон Зосер, и Имхотеп. Жизненоважни пасажи, свързани с приготвянето на направен от човека камък за строителни цели, се откриват в колони 6 до 22: В колони 11 до 18, Имхотеп описва на Зосер камъните и минералните руди на Елефантинския регион. Колони 18 до 20 описват един сън на фараон Зосер, в който Кхнум дава минералните руди на Зосер, за да построи свещения му паметник. Една пирамида не може да се построи с минерални руди, освен ако човек не използва минералите, за да произведе скрепител за агломериране на камък. Варовикът (транслитерирано айнр хедж), преобладаващият вид камък, откриван в пирамидите, не е в списъка. Пясъчникът (Айнр руъдт), основният минерал, използван за строежа на храмове между 1500г пр.Хр. и Римските времена, не е в списъка, нито пък Асванския гранит (мат), строителният материал за предпочитане през Птолемеевия период, особено в Александрия.

Йероглифните имена на няколко минерала в списъка никога до сега не са превеждани. Други думи са с колеблив превод. Правилният им превод е от ключово значение за смисъла на текста. Аз наричам въпросните ключови думи, и те са свързани с камъни и минерали или техния синтез. На база моите собствени археологически открития и знания в минералогията и химията, аз предприех дълбоко проучване, за да дешифрирам колкото мога повече от непреведените и криворазбрани термини.

Създадох нов превод на каменния надпис, представен тук. Той комбинира изследването ми със стандартните преводи, направени от египтолозите Карл Бругш (1891г), У. Плейт (W. Pleyte) (1891г), Жак Морган (Jacques Morgan) (1894г), Курт Сет (Kurt Sethe) (1901г), и Пол Баргет (Paul Barguet) (1953г). Преводът на Баргет отразява най-модерното знание на египтологията. Единственото сравнително скорошно проучване на надписа е направено от С. Ауфер (S. Aufere) през 1984г. Единственото подобрение, което последното може да осигури, е вероятен превод на полу-скъпоценната разновидност на камъните. Следват ключовите думи, които аз изучих:


Ари-Кат
Първото е прилагателно, което се транслитерира на английски като ари-кат. Ари, когато се отнася до минерали, е глагол, който означава да работя със, придавам форма, създавам, оформям, или зачевам. Втората част от думата, кат, значи човек. Ари-кат означава работата, извършена от човек. С други думи, ари-кат значи направен от човек, произведен, или синтетичен. Основен пример за употребата й е обозначаването на имитация на лапис лазули. Думата се среща в колони 13, 19 и 20. В колони 13 и 19, тя описва обработката на минерални руди за строеж на пирамида. В колона 20 тя се отнася до Кхнум, създаващ човечеството.


Руъдт
Друга ключова дума се появява в колона 11 и се транслитерира руъдт. Баргет превежда тази дума със значение твърд камък. Дж. Р. Харис (J. R. Harris) в “Лексисографски проучвания на древните египетски минерали”, обсъжда руъдт по-подробно и казва: “Във всеки случай, не може да има много съмнение, че руъдт е термин, значещ твърд камък като цяло, въпреки че е трудно да се каже който точно камък спада в тази категория, особено в контекста, че алабастърът е руъдт”.

Алабастърът е много мек камък. Руъдт, обаче, като цяло се отнася до монументалния пясъчник на южен Египет. Това е мекият камък, обсъден в Глава 3, използван за построяването на храмовете на Карнак, Луксор, Едфу, Денера и Абу-Симбел – каменният материал, който е толкова мек, че може да бъде надраскан с нокът. Този вид камък е осем пъти по-мек от Асванския гранит, и руъдт следователно не може да означава твърд камък.

Руъдт, обаче, също така означава да покълна или да порасна. Причинителна глаголна форма, с-руъдт, означава да втвърдя или да вържа здраво. Руъдт също описва агрегати или чакъл от пясъчник, кварцит и гранит. Тези каменни разновидности са резултат от естественото втвърдяване на агрегати. Пясъкът в природата, например, се втвърдява отново в пясъчник. Руъдт следователно може да посочва агрегати, които могат естествено или по друг начин да се циментират в камък и може да е определителна дума за агломериран камък.


Аин
Думата, транслитерирана аинр, просто означава естествен, твърд камък. Повечето видове камък, използвани в строителството, се наричат аинр. Когато “р” се изпуска от аинр, за да се получи аин, думата има малко по-различно значение. Аин е обща дума за камък, използвана просто за да го разграничи от другите видове материали като дърво или метал. Общата дума аин се появява в колона 15, за да опише различните камъни и минерални разновидности, докато аинр или твърд каменен блок въобще не се среща в Камъка на глада.


Теш
Съставната дума, руъдт утешуи, се появява в края на колона 11. Баргет превежда думата като “твърд камък от каменоломните”. Той отбелязва, обаче, че този превод може да е несигурен, заради чудатия начин, по който е написана думата. Аз показах, че руъдт не може да означава твърд камък. Думата-корен теш също се появява в два каменни материали, изброени в колона 15. Баргет превежда този корен като шети. Теш има общото значение разбивам, отделям, или разцепвам. Думата бетеш обозначава действието на разтваряне или деагрегиране, или разделяне, тоест агрегат, който ще е нужен за направата на синтетичен камък. Съставната дума руъдт утешуи може да се отнася до суровината, разбития, деагрегирания, или естествено ерозиралия природен камък. Ако това предположение е правилно, каменните материали (аин), изброени в колона 15, са били в свободна форма или лесни за деагрегиране. В колона 15 две имена съдържат корена теш, а четири имена не го съдържат. Както се обсъжда по-късно, обаче, двата камъка (мтай и бекхен) спадат в категорията на деагрегираните материали.


Мтай
Мтай изглежда съдържа думата мат, която означава гранит. Харис е съгласен с Баргет, когато отбелязва, че е странно, че гранитът иначе не се споменава в Камъка на глада. Те са очаквали да намерят камък, годен за строителни работи. Освен това, гранитът и пясъчникът са най-обичайните разновидности камък, които се срещат в Асванския регион.

Вероятно е, тази забележителна форма на изписване да променя думата мат (гранит). С изключение на чудатата йероглифна ортография, която се среща в Камъка на глада, гранитът винаги се изписва по стандартния начин, а именно, като сърп, който е индикация за звука “ме”, придружен от различни прилагателни.

Вместо сърп, в колона 15 се появява оскубана птица, без пера или криле. Този начин за изписване на “ме” също се появява и в думата мут, която означава самоубивам се. Сходна дума, мет, означава умирам. А мат или гранит често се пише с идеограмата за сърцето на живота, намеквайки хрумването за жив гранит. Ако се предположи, че писарят е искал да подчертае, че желателният за избор гранит трябва да бъде ерозирал, слабо свързан, или деагрегиран, той би наблегнал на идеята за умиращ или изнемощял гранит.


Бекхен
Камъкът, наречен бекхен, е споменат поименно също и в текстовете от Уади ел-Хамамат, което се намира в пустинята югозападно от Асван. Бекхен се счита да е една от няколко възможности, черен базалт, диорит, пясъчна шиста, порфир, грейуак (вид черен или тъмносив пясъчник, бел.прев) или псамит. Надписите в Уади ел-Хамамат посочват, че добиването на бекхен се е извършвало по примитивен начин. Избраните канари са били избутвани от висока скала, при което се разделяли на множество парчета. Това би означавало, че този твърд камък е бил, в крайна сметка, разбит на малки агрегати, както би било нужно за агломерацията.


Аат
Според Харис една дума, транслитерирана като аат, се отнася до минералните руди. Аат се появява в колони 11 и 19. В колона 19, човек наистина оценява изключителната стойност на този текст. Той разказва за действителната обработка на минералните руди, които за съвсем първи път са били използвани за строежа на пирамида и храмове. Фраза 19 е цитат на Кхнум, и гласи, “Давам ви рядка руда след рядка руда… никога преди не ги е обработвал човек [за да прави камък] за да построи храмовете на боговете…”


Кхнем, Кем
Този йероглиф отваря няколко дискусии. Никой от гореизброените преводачи не е предложил фонетична стойност за този изобразен йероглифен символ или идеограма. Символът свидетелства за миризма, но не приятно ухание като такова на парфюм. Вместо това, той изобразява вещества, които отдават миризма, отделяне или излъчване, което не е противно; думата, следователно, не означава смрад. От време на време символът се среща в комбинация със символа за удоволствие или гордост.

Бругш предлага, че идеограмата представлява мазило, а пък Баргет не е е опитал да я преведе. Вместо това, той останал предпазлив и констатирал, че тя означава, “продукти, свързани с онези, цитирани в Колона 11”, тоест, минерални руди.

Една от дискусиите, които тази идеограма повдига, е етимологична. Може да изглежда невероятно, но нашата модерна дума за химия произлиза от едно коренна дума, свързана с Кхнум. Определени йероглифни думи, различно транслитерирани като кхнем, шем, и шнем, включват тази идеограма. Това най-вероятно означава, че думата се асоциира със или е една от миризливите продукти на Кхнум. Основата кхем станала алхимия чрез изкривяването на езика, например: на гръцки, химеиа, на арабски, алкимиа, на средновековен латински, алхемиа, на старофренски, алхими, на английски: алкеми, кемистри.

Някои египтолози поддържат тезата, че думата “алхимия” произлиза от древното име на Египет, Кемит, което означава черна земя. Други поддържат тезата, че коренът е ивритската дума за Слънце, Кемеш. Аз предлагам, че оригиналният корен за думата “алхимия” е кхем или Кхнум. Изкривяването на гръцки може да е породило кхеми или кеми; името на фараона, за когото е била построена Великата пирамида, Кхнум-Кхуфу, е било променено на гръцки до Хеопс и също Хемис. Изглежда древните гръцки, асирийски, еврейски и арамейски учени са използвали сходни фонетични стойности, за да назоват свещеното алхимично знание на Кхнум. Модерната дума химия може да се проследи до египетската коренна дума за химия или химически процеси.

Идеограмата за Кхнем е ключът за дешифриране на определени минерали, споменати в надписа. Аз предлагам, че символът може да изобразява пикочен мехур, съдържащ урина, която ще отдава миризма, но противоположна на тази от приятния парфюм. Моето предположение е, че символът обозначава изрично химическите миризми. Повечето химически продукти имат интересен мирис, с който химиците са запознати. Според Колони 11 и 12, миризливите продукти са минерални руди, използвани за построяване на пирамиди и храмове.

До сега не се е взимало предвид, че древните египтяни са използвали някои от същите методи, които ние използваме днес, за да класифицираме и определяме химическия състав на минералите. Знаем, че още от праисторически времена египтяните са нагрявали минерали, за да произвеждат емайли. Днес, за разкриването на различни феномени, които се случват по време на загряването, се ползват горелки. Някои минерали се стапят и придават цвят на пламъка, като например лилаво за калий и жълто за натрий. Някои видове минерали се разтрошават, а други се отлющтват, а пък други се раздуват и отдават мехурчета. Някои, като арсенните минерали и сулфиди, отделят дразнещи изпарения. Моето изследване на Камъка на глада разкрива, че тогава, точно както днес, имената на определени минерали са произлизали от техния химически състав. Когато трябва да се дешифрират минерални руди, точно тогава трябва да се вземат предвид мириса, вкуса, и други химически детерминанти, за да вървим в крак с техните средства за класифициране.

Английските думи за камъни, произлизащи от гръцки и латински, обикновено могат да се проследят до коренната дума за техния цвят или общ външен вид. Например, рубин идва от латинската дума ребеус, която е свързана с латинската дума рубер, която означава червен. Но това не е бил основният критерий за наименуването на камъните и минералите в древен Египет. Баргет, например, не е имал успех с дешифрирането на имената на камъните и минералите от Камъка на глада, като ги е сравнявал с йероглифните думи за цветовете. Понеже египтяните като цяло не са класифицирали камъните и минералите по цвета, мнозинството от техните йероглифни имена нямат съвременен еквивалент.

Никога преди не се е прилагала детерминативна минералогия, за да се дешифрира Камъка на глада. Може би основната причина за това е, че широкомащабната химическа употреба на минералите е била неизвестна. Дори и днес, основният мафкатен минерал на Египет, използван за строежа на пирамидите, хризокола, няма голяма индустриална употреба. Тюркоазът има само орнаментална стойност. Арсенните минерали, оливинит (арсенат на медта) и скородит (арсенат на желязото), са така изброени в наръчниците за камъни и минерали, сякаш са интересни единствено за минералозите и колекционерите. В древен Египет тези минерали, смесени с медни руди, се използвали за производството на добре известната мед с високо съдържание на арсен. Оливинитът и скородитът също е можело да се употребяват за рязко хидравлично втвърдяване, нужно за големите пирамидни блокове. Въпреки че арсенатите не се използват по същия начин в модерните геополимери, арсенните химически отпадъци действат като катализатори, когато се смесят с геополимери, като едно от приложенията на геополимерите е безопасното за околната среда съдържане на химически отпадъци.

Скородитът е арсенен минерал, който при нагряване отдава силна миризма на лук или чесън, и има исторически свидетелства, говорещи за използването на арсенни минерали в строежа на пирамидите. В книгата си “Евтерпа” гръцкият историк Херодот (около 485-425г пр.Хр.) отбелязва онова, което му казали египетските гидове за строежа на Великата пирамида. Египтолозите ползват разказа на Херодот в подкрепа на стандартната теория за строежа на пирамидите, и неговият пълен разказ ще бъде изследван в пълнота в следващата глава. Един пасаж твърди:

На пирамидата има надпис от египетски знаци за това колко е било похарчено за репички, лук и чесън за работниците. Човекът, разчитащ писанията, както аз добре помня, ми каза, че това се равнявало на 1600 таланта сребро.

Днес, 1600 таланта сребро представлява приблизително $100 милиона щатски долара, колосална сума, за да се хранят работниците с репички, лук и чесън. Херодот бил изненадан от голямата сума за такова ограничено хранително разнообразие. В светлината на химията на Кхнум, легендарното твърдение става ясно: сумата от $100 милиона е цената за миньорските дейности по добиването на арсенни минерали за строежа на Великата пирамида.

Камъкът на глада също подкрепя факта, че древните египтяни са ползвали арсенни минерали за строежа на пирамидите. Надписът изброява чеснови, лучени и репични камъни.


Хедш
За минералната руда, която при нагряване мирише на лук, думата е хедш (също утеши). Баргет не дава превод. Харис казва, че значението остава неопределено. Бругш мисли, че думата означава бял. Според йероглифния речник на Е. А. Уолис Бъдж (E. A. Wallis Budge), хедш означава лук. Но превод лук, в смисъла на камък, е зачудил египтолозите и те, следователно, са избегнали превода. Камъкът хедш може да е минерална руда, която отдава бяло изпарение, което мирише на лук при нагряване.


Тем
Подобно, думите тутем и таам, съдържащи корена тем, се смятат за чесън. Една руда, изброена в Колона 16, тем-икр, може да означава минерал, който отдава миризма на чесън. Последните две букви, “кр”, означават слаб. Това, следователно, може да определя значението на думата като минерал, който отдава слаба миризма на чесън.


Кау
Кау (също ка-т) означава репичка. Една руда в Колона 16, ка-и, може да обозначава руда, която мирише на репички при нагряване.

Възоснова на обсъдените ключови думи, следва моят превод на значимите пасажи от Камъка на глада. За камъните и минералите, които остават непреведени, са дадени транслитерации. Малки части от надписа липсват, защото не съдържат значима информация. Тези части тук са попълнени като елипси, а на йероглифната карта са диагонални линии. Новият превод ясно изобразява минерална обработка за производство на пирамиден камък.


Откровението на Имхотеп

(Колона 11) На източната страна (на Елефантин) има многобройни планини, съдържащи всички руди, всички натрошени (деагрегирани) камъни (агрегати), подходящи за агломерация, всичките продукти (Колона 12), които хората търсят, за да построят храмове на боговете на Севера и Юга, оборите за свещените животни, пирамидата на царя, и статуите, които трябва да се издигнат в храмовете и светилищата. Още повече, всички тези химически продукти са пред Кхнум и около него… (Колона 13)… по средата на реката има великолепно място, като от двете му страни хората обработват рудите… (Колона 14)… научете имената на боговете, които са в храма на Кхнум… (Колона 15) Научете имената на каменните материали, които се откриват на изток, нагоре по течението от Елефантин: бекхен, мтаи (мъртъв или ерозирал гранит), мхтбтб, регс, хедш (деагрегиран лучен камък), … прдн,теши (деагрегиран камък)… (Колона 16) Научете имената на редките руди, намиращи се в каменоломните нагоре по течението: злато, сребро, мед, желязо, лапис лазули, тюркоаз, хризокола, червен яспис, ка-и (репичен камък), мну, есмералд, тем-икр (чеснов камък), и също нешемнет, та-мехи, хеагет (Колона 17) ибехет, бекес-анкх, зелен грим (малахит), черен антимон, и червена охра…


Камъкът на глада. Превод на Давидовиц на колони 11, 12, 15, 16, 17, 18 и 19.




Сънят на фараон Зосер

(Колона 18) Открих бога прав. Той ми проговори, каза, “Аз съм Кхнум, твоят създател. Слагам ръцете си върху теб, за да заздравя тялото ти, за да (Колона 19) се погрижа за крайниците ти. Давам ти рядка руда след рядка руда… Никога преди човек не ги е обработвал (за да прави камък), за да построи храмовете на боговете или да построи наново съборените храмове…”


Строителни надписи, отнасящи се до Колосите на Мемнон, също съдържат език, подобен на този, открит върху Камъка на глада. Един надпис говори за погребалния храм, който бил построен зад Колосите, “Ето, сърцето на негово величество беше доволно с направата на много велик паметник, какъвто никога не е правен от началото насам”.

465
Статията е преведена с леки видоизменения и с някои съкращения.

Става дума за това, че Реципрочната система на Дюи Ларсън е един полу-научен труд, изпълнен с доста терминология, а и е голям по обем. За мен, на този етап, тази голяма задача, която ще иска доста всеотдайност, е трудна. Затова, този форумен автор с псевдоним “daniel”, е по-полезен със своя преразказ на определени аспекти от Реципрочната система, които са от интерес за езотериката и окултизма.

Той, като всички нас, си има неговите фантазии и неща, в които силно се подвежда. Всичко, което съм спестил от превода на статията, е било проверено за достоверност от мен, и аз лично не намерих нищо, за което да се хвана под формата на доказателства, за да мога да защитя съответните твърдения като свои собствени. Всяко едно нещо, което съм си позволил да не предам в превода, е доказано грешно (за емпирична база съм ползвал класическата психоанализа (Фройдовата), психоанализата по метода "Телесна броня" на Вилхелм Райх, и известните данни за практиката на създаване на контролиран Монарх-роб, възоснова труда на Фриц Шпрингмаер).

За разлика от спестеното, обаче, разполагам със знанието за достатъчно факти, които по един или друг начин сериозно съвпадат с преразказа на “daniel” за езотеричната светлина на Реципрочната система на Дюи Ларсън. Във вида, в който присъства в Библиотеката, смятам че статията, максимално според качеството си, отговаря на стремежите на “Апокрифна Академия”, без да накърнява интереса на самия анонимен автор "daniel", който споделя стремежа към истинност и доказуемост.

Страници: 1 ... 28 29 30 [31] 32 33 34 ... 55