Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 29 30 31 [32] 33 34 35 ... 56
466
Всички теми / Re: Ефектът Волдеморт
« -: Август 21, 2017, 02:59:53 pm »
Впрочем, Гласе... обръщал ли си внимание на състоянието на езотериката в днешно време?

По форумите и по сайтовете масово се правят анализи на филми. "Паралелна Реалност" например, един от авторитетните сайтове, едва ли не се специализира в това.

Запитвал ли си се що за абсурд е това? Разправяме си какви символи били показали в някой си филм. Или какво бил направил някой си измислен герой. Езотериката е на такова долно равнище, невиждано през цялата Кали-Юга до сега, че за езотерично знание се смята познаването на сценария на филма "Матрицата".

Питал ли си се, защо се стигна до тук?



Този процес е контролиран, и се нарича окултиране на съществуването.


До тук се стигна именно заради усилията, в които ти се заблуждаваш да вярваш. До тук се стигна, защото целенасочено се натворяват фантазии и илюзии, които да заместят познаването на фактите. Произвеждат се развлечения, които да заместят образованието.

Хората не се интересуват от древните ритуални традиции на пра-народите. Не се интересуват от действителните писмености, паметници и предания. Не се интересуват от веществените факти, оформяли света на миналото и следователно стоящи в основата на света на настоящето.



Вместо това... хората наблюдават екранизацията на древни философски вярвания, и ги наричат "Матрицата". Вместо това... хората наблюдават екранизацията на древни свещени символи от отдавна влезли в археологическия регистър текстове, и ги наричат "Хари Потър" или "Властелинът на пръстените". Вместо това хората наблюдават екранизациите на оригинални изводи от класическата психология на Фройд и Райх, и ги кръщават на имената на известни герои от филмови сериали.



Не е проблемът, че никой не чете. Проблемът е, че малкото, които въобще четат, четат фалшиви книги.

Кога книгата успя да спечели авторитета си и да пожъне репутацията си? Е... определено, книгата не дължи доброто си име на 21ви век. Тя дължи доброто си име на предишните векове до сега.

Защото в 21ви век тази хилядолетна репутация и заслужена почит започна целенасочено да се компроментира.

467
Всички теми / Re: Ефектът Волдеморт
« -: Август 21, 2017, 01:56:45 pm »
Относно "играта на думи" за "спасяване на говедата".

Този похват - да се манипулира аудиторията в посока, която не е избрала, но която на края на деня ще бъде в нейна полза - съм го практикувал близо 12 години; около 6 години по форуми като "Воини на Тангра", "Хнет-бг" и "Хком-нет", под различни имена като "Спорт-Здраве", "396" и "форум".

Убеден съм, че този метод не работи. За дългогодишната ми практика в добронамерените манипулации научих много неща и за себе си и за хората, защото трябва да познаваш себе си и хората, ако искаш да си добър в това. Но след цялото това време не спечелих нищо за другите, спечелих само за себе си. "Апокрифна Академия" е опит да приложа всичко онова, което до сега съм спечелил за себе си, и към другите, да се опитам да им го предам по някакъв начин. Затова тук навсякъде е пълно с решения на конкретни проблеми - издирени, проверени решения, които съм приложил за себе си и с които съм успявал в различни етапи от живота.



Самата причина този метод да не работи, се корени в личния избор.

Методите на Злото са неприложими за целите на Доброто. Наясно съм с това, че много хора се захласват по екзотичното хрумване, че могат да обърнат Злото срещу него самото. Това хрумване е особено очарователно за все още неузрелите умове, които са запазили твърде много от детската си впечатлителност и все още има много неща, които искат да пробват, за да открият възможно най-добрия метод.

Но това хрумване се дължи на избързване, и на едно преждевременно допускане, че човек е направил финална и най-ясна разлика между дефинициите за Добро и Зло. Когато умът узрее до момента, в който добива смелостта да преразгледа убежденията си за пореден път в живота, ще стане ясно, че всяко нещо на този свят служи за единствена цел. Единствената цел на Злото, е да бъде преодоляно. А не прилагано в каквато и да е посока (дори и срещу себе си).

Заради същото ширещо се невежество, което се опитва да манипулира, вместо да просветлява, в езотеричните среди беше наложен термина "дуалност" и "недуалност", който термин единствено дезинформира и заблуждава, в стремежа си да манипулира към правилната посока, вместо да насочва към нея.


ИСТИНАТА е, че нищо не може да бъде "отвъд дуално". Недуално е само Началото на съзнанието и всемира. Противопоставянето между дуалните аспекти е това, което трябва да се преодолее. А не самата дуалност като такава. Опитът да се отхвърли дуалността единствено изправя пред илюзията за противопоставянето в една нейна чисто нова и поредна форма.


И тъй като методите на Злото са неприложими за целите на Доброто; и тъй като противопоставянето между дуалните аспекти е истинската илюзия и корена на така наречената "дуална завръзка"; говеждите маси не могат да бъдат манипулирани в определена посока, дори и тя да би била в техен интерес.

Този проблем - преодоляването на Злото - изисква от индивидуалното съзнание да покълне. Този процес не може да бъде манипулиран отвън, Гласе. И причината за тази невъзможност е, че човекът се различава от семката по това, че има свободна воля. Свободната воля на човека го прави човек, а липсата на свободна воля на семката я прави зеленчук. Развитието на едното може да се манипулира, а развитието на другото - не.



Ти в отношенията си с хората винаги изхождаш от презумпцията за абстрахиране от свободната воля на останалите. Идеята, че можеш да сложиш ръка над свободната воля на останалите хора, за теб се е превърнала в житейско мото. И няма да успееш по този начин.






Относно случката, която разказа... Ами... на мен ми се струва, че няма никаква магия тук. Просто си подал на един човек метафора, която е съвпаднала с интелектуалното му ниво, така че той е успял да я възприеме. Ако въпросният човек бе чел някаква качествена литература, вместо "Хари Потър", може би щеше да разбере и ако му кажеш някои по-изтънчени метафори, но... каквото - такова. Това четат масите на ден днешен - художествена литература.

Например, от Уикиедия:

Цитат
Метафора в реториката (от гръцкото μεταφορά - метафора, „пренасям“, или в реториката - „трансфер на смисъла на дума в друга дума“) е стилистично средство, сравняващо привидно несвързани термини. Най-схематичното определение за метафора е свързване на далечни за обичайната логика понятия (изразени с думи) въз основа на новооткрито сходство между тях. Най-простата форма е „[първо съществително]->[второ съществително]“, например „Каменно сърце“.

В поезията този похват се използва за постигане на силен емоционален ефект с малко думи.


Не виждам никаква магия тук. Виждам просто едно от най-разпространените средства и похвати за комуникация.


Друг е въпросът, дали на ден днешен имаме нуждата да наричаме магия обикновените неща от нашия свят, както древните ни предшественици са отдавали всяка заразна болест, инфекция, или пък обикновен кулинарен процес на духове, демони, и намеси на фантастични същества.

Да, комуникацията между хората определено е нещо романтично, и е нещото, заради които всички ние живеем, и може и да се нарече "магия" от някои поети... Само че не виждам как, говорейки за "магия на думите", вместо за метафора, и за "ефекта на Волдеморт от Хари Потър", вместо за морална деволюция, с нещо ще се помогне за разрешаването на глобалния проблем с унищожението на пълноценното образование и нрави.


468
Всички теми / Re: Ефектът Волдеморт
« -: Август 20, 2017, 10:06:04 pm »
Това е съвсем вярно - един проблем се осъзнава чак тогава, когато се избистри неговата дефиниция. А дефиницията на един проблем, това по същество означва именно назоваването на неговото истинно име, истинната дума или правилния термин. Дефиницията се съдържа в името, думите са дефиниции.

В горния си коментар съм изложил самия корен на проблема. Това, да се популяризира поредния напълно фантастичен герой, е напълно излишна диверсия. Психологическият проблем, който стои в корена на изброените от теб неща, е стар колкото самата цивилизация и отдавна е добре дефиниран в психологията. Не виждам кому е нужно да се създават... да си го кажем направо... сензации и нови комиксови герои в стил Х-мен.

Това, което трябва да се направи, е да се възстанови пълноценното образование на масовото човечество. А не да се залива с кухите и безсмислени измишльотини на поредната фантастична супер печеливша продукция.




Самото име, Волдеморт, идва буквално от френски - vol de mort - и означава "полет на смъртта".

На испански "смъртен полет", или vuelos de la muerte, е практиката хора да се хвърлят в океана от самолети или летателни апарати от много голяма височина, за да умрат при сблъсъка си с водата. Най-много хора са били убити по този начин по време на диктатурата на Хунтите в Аржентина през 70-те.

Така че, явно самият смисъл на името на този фантастичен герой, всъщност означава "падение до смърт".

В предния си коментар описах една надолна спирала - отдавна установен в средите психологически термин, чиято техническа дефиниция е просто деволюция.

Според мен Падение, деволюция, или надолна спирала са термини с много по-точен и конкретен научно-антропологичен смисъл, в сравнение с името на някакъв супер-герой от модерната бозава американска развлекателна индустрия.


Аз мисля, че човечеството отдавна е надраснало религиозността в нейния верски принцип, и на ден днешен разполагаме с просветлено разбиране за собствената си природа, което сме нарекли наука. Днес не изпитваме нуждата на невежите си предци да обожествяваме човешки имена или да олицетворяваме полу-божествени образи, за да опишем нещо, което подлежи на сравнително прост и директен научен анализ.

469
Глава 13

Записано е на латински

Кога са изчезнали последните знаци на тази технология и защо? Отговорът на тези въпроси все още се изплъзва. Съществуването на алхимично знание все пак може с точност да се проследи до един момент, малко след смъртта на Исус Христос. В древната научна енциклопедия, написана от римския натуралист Плини Стари (23-79г), се открива едно описание. Сведенията на Плини не са легендарни, нито пък са написани езотерично; те ясно описват очебийните черти на технологията. Но описанието от Плини още е неразбрано от модерната наука, защото, за да се разпознае какво е написано, човек трябва да има подходящото предварително знание.

Плини станал един от авторитетите в науката и нейната история през Средновековието, оставяйки основополагащ отпечатък върху интелектуалното развитие на западна Европа. Той основал нов вид научна литература – енциклопедията. Той бил първият, който събирал стар, разнообразен научен и псевдонаучен материал, за да го подреди по един методичен и експертен начин. Получилата се енциклопедия “Естествена История”, съставена от тридесет и седем книги, е с впечатляващ обхват. Тя покрива ботаниката, зоологията, географията, антропологията, космологията, астрономията, и минералогията. През Средновековието уроците върху този му труд често се приемали като заместител на общото образование, а авторитетът на Плини останал в сила за над 1500 години.


Чак през 1492г неговият авторитет бил поставен под съмнение в “Относно грешките на Плини”, написана от бележития лекар и филолог Николо Леоникьо (Niccolo Leoniceno). Въпреки че днес енциклопедията на Плини се оценява като един от монументалните литературни трудове на класическата античност, модерната наука обявява труда като безполезен като наука. И така да е, ако нашата цел е да разберем, оценим, и действително да се опитаме да възстановим най-доброто от науките на античността, то енциклопедията на Плини е научно бижу.

Към днешна дата, абзаците относно алхимическото каменоделие объркват учените, и това води до груби грешки в превода на труда на Плини. По-лошо, при положение че очевидните принципи и характеристики на древната наука са непознати, преводачите отхвърлили сведенията на Плини като грешни. Де Розиер коментира проблемите на превода:

М. Грос (M. Grosse), автор на германския превод на Плини, високо ценен от учените хора, посочва, че в цялото това описание римският натуралист явно е направил всичко по силите си, за да бъде неясен. “Въпреки моята запознатост”, казва той, “както със стила на Плини, така и със значенията, които той дава на термините, беше трудно, понякога дори невъзможно, пасажите да се преведат ясно и точно”. Причината със сигурност е била, че той не е бил запознат с веществото, което Плини описва.

Можем да оценим трудността на буквалното превеждане на технически материал, след като техническото знание е било изгубено, особено за един човек, учен стриктно в областта на литературата. Освен моя превод, всички опити да се преведат интересуващите ни пасажи са били безплодни.

През 1883г Френската Академия на науките, с целта да сравни древното научно знание с това от своето съвремие, произвела и анотирала френски превод на енциклопедията на Плини. Първата половина на 19ти век довела до няколко важни развития. Жан Франсоа Шамполион разшифровал египетски йероглифи, и Георг Фридрих Гротфенд (Georg Friedrich Grotefend) дешифрирал персийско клинописно писмо. За първи път бил произведен портланд-цимент, и била установена пълната минерална класификация. Последната позволила Френската Академия на науките да направи изчерпателна критика на писанията на Плини относно минералогията.

Един абзац от Книга 31 от Плиниевата енциклопедия се сторил безсмислен на френските учени. Но пасажът завладяващ с това, че поддържа съществуването на алхимическото каменоделие. Абзацът на латински е както следва:

Nitrariae Aegypti circa Naucratim et Memphim tantum solebant esse, circa emphim deteriores. Nam et lapidescit ibi in acervis: multique sunt cumuli ea de causa saxei. Faciunt ex his vasa…

Преведено на английски, пасажът се чете така:

В предишни времена, Египет нямал оголени залежи от натрон, освен онези близо Нукратис и Мемфис, като било известно, че продуктите на Мемфис са некачествени. Факт е, че при натрупване на материали тя (натронът) вкаменява [минерали]. По този начин се получават множество купчини [от минерали], които се превръщат в истински камъни. Египтяните правят вази от тях...

Точно този абзац е прост и директен, така че няма грешка в превода – египтяните правили истински камъни според Плини. И последното изречение отново казва, че технологията на Кхнум е била използвана за производство на каменни вази. Плини дава по-подробно описание на производството на изкуствен камък в един сегмент относно производството на вази. Вазите са наречени мурхинови. Следното е стандартен превод на описанието на Плини, намиращо се в Книга 37:

Дата на появата на мурхиновите вази и какво са упоменавали:

VII. Със същата тази победа в Рим се появиха и мурхиновите вази. Помпей първи посвети мурхинови чаши и купи на Юпитер в Столицата. Тези съдове скоро минаха във всекидневна употреба, и се търсеха за украса и посуда на масата. Дашните разходи по тези предмети всеки ден се увеличаваха: един бивш консул пи от мурхинов съд, за който плати 70 таланта [около $1 милион през 1988г], въпреки че побираше само три пинта.

Той беше толкова обладан от съда, че нахапа ръбовете му. Щетите всъщност увеличиха цената му, и днес няма по-скъп мурхинов съд от този.

Същият човек пръсна големи суми, за да се сдобие с други предмети от това вещество, за размера на които може да се съди по това, че когато Нерон ги заграби от децата му, за да направи изложба, те изпълнили личния му театър в градините отвъд река Тибър, зала достатъчно голяма, за да задоволи дори подтика на Нерон да пее пред пълна зала, докато репетира за появата си в Помпейския театър.

Точно на това събитие се случи да преброя парчетата от един счупен съд, включени в изложбата. Беше решено, че парчетата, като останките от Александър Велики, трябва да се запазят в урна за изложба, явно като знак за скръбта и нещастието на века ни. Преди да умре, консулът Тит Петроний (Titus Petronius), за да обиди Нерон, наредил да се счупи една мурхинова купа, оценена на 30 таланта [$500 000], за да лиши масата на императора от нея. Само че Нерон, както подхожда на император, надмина всички останали, като плати 100 таланта [$1.5 милиона] за един единствен съд. Струва си да се запомни факта, че император, глава на отечеството, трябва да пие на такава висока цена.





Пасажът посочва, че ценните каменни вази били посветени на Юпитер, върховният бог в римската митология. Това може да отразява пренасяне на обичаи в религиозните традиции. Има вероятност по-древните алхимически направени каменни вази да са били посвещавани на Слънчевия бог на Египет, Ра под формата на Кхнум Ра. След Римското завоевание, Юпитер бил почитан под формата на Юпитер-Амун, като Амун е бил върховното божество, идентифицирано със Слънцето през късната ера. Може би думата мурхин е произхождала от името на Кхнум.

Латинското изписване е murrhinum. Като се изключи “м”, последователността на съгласните в латинското име е: .rrh.n.m, което може да е латинския начин за изписването на .kh.n.m: Буквите “kh” се произнасят по същия начин като “ch” на германски и буквата “j” (йота) на испански, звукът който се чува в името Хуан (Juan).  Това произношение има гърлен звук “rrh”. Този вид произношение или звук би трансформирало думата в mukhinum, което близо до името Кхнум.

Тези вази наистина са били безценни предмети, или заради свещена традиция, или заради прости технологични развития. Добавянето на определени суровини и загряването под определени условия, създава изключително красиви оптически качества, като онези, описани по-долу. Ясно е, че описваният материал има черти, които не се вписват в чертите на естествения камък. Във въпросните абзаци е добавено подчертаване.

VIII. Мурхиновите вази идват до нас от Изтока. Там те са откривани в малко-известни места, особено в царството Партия. Най-хубавите идват от Кармания. Твърди се, че са направени от течност, на която топлината дава плътност, когато е покрита със земя. Техните размери никога не надхвърлят подходящите за малка поставка за показ.  В редки случаи, дебелината им не е по-голяма от тази на съд за пиене като вече споменатия. Те не са много бляскави. Те лъщят, вместо да светят. Това, което им придава такава висока цена, е че разнообразните им сенки, и жили, докато се въртят, постоянно се променят от розово до бяло, или комбинация от двете, като розовото става огнено, или млечно-бялото става червено, когато новия оттенък прелее през жилата. Някои познавачи особено се възхищават на ръбовете на даден предмет, където цветовете се отразяват като във вътрешната част на дъга. На други им харесват дебелите жили. Всяка прозрачност или избледняване е недостатък. Има също и зрънца и мехурчета, които, като брадавици по човешко тяло, са точно под повърхността. Камъкът се цени и заради мириса си.

Според Плини, тези вази били направени от течност, която се втвърдявала при нагряване, описание, което е индикация, че вазите не може да са били направени чрез дялане на естествен камък. Споменаването на мехурчета и мирис може да се отнася единствено за изкуствено произведен материал. Един озадачен комитет учени от Френската Академия на науките реагира така:

Въпросът с мурхиновите вази беше обсъждан дълго време. Според Скалигер, Мариет, Лагранж, и екип, това е бил порцелан, който, през римско време, се е правел само по периметъра на познатия свят (Китай, Япония, и Формоза), и който, транспортиран на цената на много разходи сухопътно и през ръцете на двадесет различни човека, сигурно наистина е имал огромна цена. Но порцеланът е изкуствен, а разнообразието от цветове, играта на светлината по повърхността на мурхина, ивиците, и вълнистите петна, за които говори Плини, не са черти на порцелана. Освен това, “...humorem sub terra calore densari...” [течност, на която топлината придава плътност, когато е покрита със земя, тоест, втвърдява се, когато се нагрява в глина] едва ли може да значи направен от човека процес, аналогичен на този, който трансформира каолина в порцелан. Но от описанието му, единственото естествено вещество, с всички описани от Плини черти, е флуорита.

Въпреки че Плини описва материал, който единствено може да е направен от човека, френските учени решили, че вазите ще да са били направени от флуорит, каменен материал, с бели и розови жили, който трябва да се дяла. Коментарите им продължават:

Да се идентифицира флуорит насред толкова много разнородни вещества ще да е било трудно; да се добие, тоест, да се изолира и пречисти, невъзможно. Следователно е било нужно да се открият местни парчета разнороден материал с колкото се може по-малко включения. Това е било нещо рядко. Още по-редки са били случаи на розова кристализация, тъй като розовото е на последно място в редицата на разнообразието: зеленикаво сиво, бяло, жълто, виолетово, синьо, медено жълто, и розово. Трябва да се помни, че, дори и днес, добрите находки флуорит се ползват за направата на красиви вази. Наскоро, флуорит беше използван, за да се придаде матов завършек на порцеланови статуи, които се превърнали в стъкло при печенето.
В тази последна констатация, учените говорят за факта, че флуоритът се ползва за производството на хидрофлуорна киселина, жизненоважна за производството на керамика. Флуоритът се разтваря в сярна киселина, за да се получи хидрофлуорна киселина за атакуване на стъкло. Следва една интерпретация на текста на Плини от Френската Академия на науките:

За което платил 70 таланта: Такива невероятни суми (70 таланта) са почти отвъд фантазиите. Седемдесет таланта се равняват на почти 35 000 суверена [$1 милион] в нашите пари; и малко по-късно ще говорим за сума четири пъти по-голяма от тази – и всичко това за един съд, направен за сравнително неблагоприятни приложения.
Всяка прозрачност или избледняване е недостатък: Полупрозрачност: това се потвърждава по-долу.
Камъкът се цени също и заради мириса си: Това е една от причините да се смята, че мурхинът е бил изкуствен.
Направен от течност, на която топлината придава плътност: Трудно е да се проумее, че топлината предизвиква втвърдяване. Нормалните очаквания са, че когато едно твърдо тяло се нагрее, то се стапя. По този начин, трябва да вземем предвид възможните значения на този израз, а именно: (1) изпарение, последвано от кондензация, при което се втвърдява магмата, или което е още по-вероятно, кристализация, (2) видове сталактити или сталагмити (като се помни, че наистина съществува сбито разнообразие от такива, съставени от малки бучки, свързани заедно).





През 1830-те години, членовете на Френската Академия на науките не са знаели, че една течност може да се втвърди при нагряване. При още неразвита органична химия, феноменът е бил непознат. В контекста на развитията в неорганичната химия от тяхното време, трансформациите между различните състояния на материята под влиянието на топлината са можели да се случат по един непроменим начин. Когато се нагряват, твърдите тела стават течни. Течностите стават газове. После, при охлаждане, газовете стават течности, когато кондензират, и течностите стават твърди, когато кристализират. Това фундаментално, униформено поведение на цялата материя, е представлявало непроменим закон за членовете на видната Френска Академия на науките.

Следователно, описанието на Плини е било безсмислица според тях. То се е противопоставяло на естествените закони. Консенсусът им бил, “Внимавайте с Плини и неговите фантастични описания!” Модерната химия, разбира се, е потвърдила твърденията на Плини, че течностите могат да се втвърдяват при нагряване. Термосгъстяващите се пластмаси се втвърдяват при нагряване. А химията на геополимеризацията демонстрира, че колоиден разтвор на минерали се втвърдява при нагряване.

Само че, авторитетът на Плини в това отношение все още не е оправдан. Въпреки описанието, което може да говори единствено за изкуствен камък, флуорит, един естествен камък, продължава да се открива в преводите на текстовете на Плини.

Всеки египетски йероглифен и клинописен текст, дешифриран в началото на 1800-те години, отразява ограниченията на научното знание за съответното време. За 150 години преводите на повечето текстове не са били осъвременени, за да отразят модерното знание. Това означава, че древните текстове, които може да съдържат описания на алхимично каменоделие, остават ужасно неточни.

Плини е уважаван заради способността си да връзва частична информация от разпръснати източници и да достига до заключения, които често се оказват точни. Той критикува фараоните за това, че са построили такива сложни пирамидни гробници, но вероятно не се е замислил много за метода, по който са били построени. Като Покан и изследователите от SRI International, Плини също недогледал метода на строежа. Той знаел, че мурхиновите вази са изкуствен камък, и знаел че, използвайки натрон, египтяните правели “истински камък”, и въпреки това, въпреки че се чудел как египтяните са вдигнали тежките блокове във Великата пирамида толкова нависоко, той така и не приложил знанието си по въпроса за строежа на пирамидите.

470


Дозиер: Това е моята тухла. Но тази тухла е различна от обикновената тухла. МОЯТА тухла беше отгледана... с помощта на трилиони мънички работници. Бактерии, с уникалната способност да създават цимент!

Още откакто бях дете съм очарована от акта на това да направиш нещо с ръцете си. От строенето на пясъчни замъци на плажа, до кексове от кал в къщата на баба ми. Като дете, аз предпочитах да се изцапам, но да си направя играчките със собствените ръце, вместо да си играя с кукли. Това желание да строя с ръцете си ме подтикна да изучавам архитектура. В училището по архитектура разбрах, че тухлата е най-ниският знаменател в строителството.

Тухлите са направени и оразмерени така, че да пасват в човешката ръка. Те са модуларни, лесно се правят, и се използват директно. Заради този прост дизайн обикновената тухла е основният материал в над 80% от световното строителство. Знаехте ли, че според въглеродния мониторинг, че човечеството произвежда 1.3 трилиона тухли па целия свят всяка година? Ако бъдат подредени една до друга по дължина, те могат да стигнат до Луната и да се върнат обратно до Земята общо 325 пъти.

Тухлите се правят от глина, която после се пече на много високи температури, за да се втвърди. Изчислява се, че произвеждането на толкова много тухли отделя над 800 000 000 тона въглеродни замърсявания в атмосферата ни всяка година. Всъщност, това количество замърсяване е повече от замърсяването от всички самолетни двигатели годишно.

Като се замислите... това е ДОСТА замърсяване, получено заради един прост материал. Според Уилям МакДона (William McDonough), водещ реномиран архитект в екологичната архитектура, в неговият филм "Боклукът = храна", в Китай са нужни 200 000 нови домове. Ако за това се използва традиционна тухла, то за целта 25% от горния слой на цялата обработваема земеделска земя ще трябва да бъде усвоена заради глината в нея. И над половината от въглищния резерв на Китай ще отиде за гориво за печене на тези тухли.



Дозиер: Има по-добър, по-чист и по-икономичен начин за правене на тухли.

Защо да ползваме огън, за да ги втвърдим, след като можем и да ги отглеждаме? Изследването на икономичните и екологични алтернативи, което в крайна сметка ме доведе до отглеждането на тухли, започна в университета. Моят професор, Питър Линч, ме запозна с книга, наречена "Био-мимикрия".





Биомимикрия
Иновации, вдъхновени от Природата
Жанин М. Бенюс


Дозиер: В книгата, авторката Жанин Бенюс представя биомимикрията като учене от природата. Това ме накара да се зачудя, как един архитект може да допринесе с нещо, като изучава природата? Помислих си, ако вместо да изучаваме природата, няма ли да спечелим, ако буквално прилагаме природата в нашия производствен процес? Но не просто като идея... ако действително изпълнение на идеята, което изисква да запретнем ръкави и ние самите да навлезем в самия процес.

И аз и професорът ми вярвахме, че следващата велика революция в материалните науки ще бъде създаването на издръжливи структурни видове цимент. Подобни на онези, които се правят в океана - като морските черупки в коралните рифове. Природата може да създава материали с по-голяма устойчивост и сила, отколкото можем ние с изкуствените си процеси. И то с по-малко енергия, и без да замърсява заобикалящата околна среда.

Заради рязкото изчерпване на ресурсите ни от изкопаеми горива, ние сме принудени да насочим вниманието си към икономичните и екологични алтернативи на това как да произвеждаме самите материали, които градят и строят онова, което ни заобикаля.



Дозиер: Като един пример за силен материал, създаден от природата, този паяк може да плете паяжина, която е по-силна от нашата стомана, спрямо теглото си. Представете си паяка като мъничка фабрика, и сравнете това с нашата огромната инфраструктура и енергия, от която ние се нуждаем, за да направим нашата стомана.

Та как един архитект да почне да разбира как природата може да произвежда силни и устойчиви материали? Архитектурното ми образование със сигурност не ми даде никакви отговори. Започвайки преди седем години, аз трябваше да създам свое собствено образование, и да се гмурна в различните научни полета, като химията, биологията и материалознанието. Започнах от библиотеките, след което се наложи да се запиша на допълнителни университетски курсове. Но най-важното е, че чуках на вратите на няколко учени, за да уча директно от тях.

Научих как микроорганизмите, като например бактериите, всъщност са отговорни за формирането на някои видове пясъчник. Те отделят лепило, или по-скоро цимент, който може да свърже песъчинките една с друга.




Дозиер: Аз реших да си отгледам своя собствена бактериална култура и да си отгледам своя собствена тухла от пясъчник.

Така че, като начало, превърнах втората си спалня в лаборатория за отглеждане на тухли. Отглеждането на тухли започва с пясъка. Пясъкът е материал за предпочитане заради огромното световно изобилие от него. Пясъкът от арабските пустини по принцип не се използва в строителството, само че е ИДЕАЛЕН за процеса по отглеждане на тухли.


Дозиер: След това, този цимент, който слепя или свързва пясъчните зрънца едно за друго... той се прави в течен разтвор, в който има, освен всичко останало, и бактерии. Тяхната роля е, че създават точните условия за формирането на кристали. Разтворът се състои още и от храна, за да се хранят тези бактерии; източник на азот; източник на калций; и вода.


Накрая, този разтвор се прилага в пясъчен обем, поставен във формичка. Това се повтаря пет дни. Накрая се получава твърд, биоциментен материал.






Дозиер: Този процес силно се различава от традиционния процес за правене на глинени тухли, при който глина и пясък се смесват с вода, формират се във формата на тухла, след което се пекат на постоянна температура от 2000оС за 3 до 5 дни.

Отне години, и много, много опити, докато накрая успея да създам силна и издръжлива тухла в реалния й мащаб. Направих много грешки и нещата често ужасно се объркваха. Например, правех тухли, които поддържаха формата си, но след това се разтваряха при наличието на вода. Или пък тухли, които направих преди три години, но до ден днешен все още са мокри. Но тези грешки бяха жизненоважни, защото всеки път, когато се провалях, се учех. Научавах все повече и повече за процеса.

Накрая, един ден, имах един останал пясък и излишни бактериални разтвори. Реших просто да ги смеся, да ги поставя в една формичка, и да пробвам различен процес. Пет дни по-късно се роди първото бебе-тухла.


Дозиер: Колкото и да бях развълнувана, това беше само началото. Трябваше да се науча да повтарям точно този процес хиляди пъти, и да уголемя тази малка тухла до пълномащабния й размер, за да започне производството им.

Предизвикателствата през това пътешествие включваха моя личен преход от света на архитектурата към света на научното общество. Трябваше да се науча да говоря цял един нов език, за да мога да разговарям с множеството учени. Реших да изоставя архитектурата и да се посветя на попрището да правя, или по-точно да отглеждам тухли и да основа фирма. На ден днешен разполагам с много по-голяма лаборатория от втората си спалня, и работя с научни екипи от САЩ и от Обединени Арабски Емирства, за да можем да увеличим мащаба на процеса и да можем да произвеждаме големи обеми от такива тухли наведнъж.

Открихме, че начинът, по който се отглеждат тухли, е много подобен на начина, по който се отглеждат растения в парници. Вместо да използваме огън, за да ги втвърдяваме, ние ги напояваме и храним бактериите. Тъй като тези тухли са живи, те се нуждаят от множество захранвания с разтвор, направен на стайна температура. След като тухлите достигнат желаната твърдост, те просто се оставят да изсъхнат и са готови за употреба. Колкото до бактериите... веднъж щом снабдяването им с вода и захранка спре, те просто отмират.

Напоителният разтвор напълно се рециклира в система за затворен кръговрат. Това е не само важно, за да се спестят водни ресурси, но най-вече и най-важното - да се улови един естествен страничен продукт от живота на тези бактерии. Този страничен продукт е ценен, и се прилага като естествена тор за обогатяване на почвата.


Бележка от преводача: Лекторката има предвид амоняк. Процесът е следният: въпросната бактериална култура отделя ензим, за да се храни, както всички бактерии. Ако този ензим влезе в контакт с калций, той го разтваря и го кара да образува микро-кристали на калцит. Микроскопичните кристали на калцита са нещото, което превръща пясъка в скала със смесена кристално-аморфна структура, наречена пясъчник. За да отделят храносмилателния си ензим, бактериите трябва да бъдат стимулирани да се хранят, именно затова им се сипва подхранка. В процеса на хранене на бактериите, докато калцият от морския и пустинния пясък кристализира в калцит, се отделя много голямо количество амоняк, защото въпросната бактериална култура всъщност се храни с уреаза - основната съставка на урината, точно това представлява захранката им. Отделеният амоняк се пренасочва към земеделието, където играе ролята на ценна тор.
Въпросната бактериална култура живее в почвата, както и в бъбреците; именно това са бактериите, чиито колонии образуват камъни в бъбеците. Най-гъстите им колонии са в бъбреците на котките, затова когато котка се изпикае на пясък, мокрият пясък винаги се втвърдява в коричка, когато изсъхне.



Дозиер: На своя първи ден на плажа, когато бях малка, вместо да бъда със сестра си и брат си във водата, аз се спрях на пясъка, където намерих първата си мидена черупка. Очарованието и любопитството ми за това как е била направена тази черупка остана с мен през живота. Нещо толкова малко определи живота ми. Може би и във всички вас има по едно такова малко любопитство към природата. Ако един архитект може да се превърне в учен, какви ли други дисциплини има, които могат да приложат природата в начина, по който изграждаме физическия си свят? Природата вече е измислила решения за някои от най-големите ни предизвикателства в стремежа към екологично чистото производство.

Представете си свят, в който малката скромна тухла е отглеждана, вместо да бъде изпичана. Можем да намалим зависимостта си от изкопаеми горива и да предотвратим освобождаването на 800 000 000 тона въглеродно замърсяване в атмосферата ни. С увеличаването на нашите популации, и с увеличаването на нуждата от нови домове и строежи, ние сме принудени да търсим алтернативни начини, които пестят както изкопаеми горива, така и безценна земеделска земя.

Днес имаме възможността да направим революция в остаряващите ни производствени процеси. Да включим в тях биологията и да постигнем истинско икономично бъдеще. Следвайки физиката на 19ти и 20ти век, която направи индустриалната революция възможна, днес се намираме във века на биологията.



471
Да отглеждаш тухли, а не още една тухла в стената





Джинджър Крийг Дозиер
(Ginger Krieg Dosier)



472
Глава 12

Записано е на гръцки


Не бива да се пренебрегва класическия исторически разказ за строежа на пирамидите, добре известния исторически извор на Херодот. Неговият разказ отразява разпространените в Египет вярвания през петото столетие Пр.Хр., за които египтолозите смятат, че нямат значителна тежест по отношение на действителния метод на строежа. Във всеки случай, те са съгласни, че разказът е напълно в рамките на теорията за дялането и влаченето. Но дали?

Херодот е бил забележителен историк и на него е можело да се разчита, уникална образ в античността. Той е наречен Бащата на историята за това, че е направил първият цялостен опит за написване на исторически разказ на база научния подход. Неговият труд бележи началото на Западния подход към историческия репортаж. Неговото писане показва блестящи аналитични способности; стилът му е анекдотен, чаровен, и забавен.

Роден в Мала Азия през 485г пр.Хр., той поел на седемнадесет годишно пътешествие из древния свят, докато още бил в двадесетте си години. Пътешествието, с което е най-добре известен, е четири месечният му престой в Египет, за което той разказва в цялата си втора книга, наречена “Историята”. Едно лято, някъде след 460г пр.Хр., Херодот пристигнал в западната Делта в град Каноп, Египет. Той посетил няколко известни забележителности и се срещнал с много хора, преди да отпътува от Пелузиум в източната Делта преди идващата зима.

Той бил очарован от удивителните паметници и география на Египет. Той разказва какво е научил за тях, както и за историята, изкуствата, фолклора, обичаите, и вярванията. По време на посещението му в Мемфис, той обсъждал строежа на Великите пирамиди с местните гидове. Трудът на Херодот е превеждан няколко пъти от 1450г насам от йонийски старогръцки, като всеки преводач се е опитвал да подобри предаването на точното значение на текста. Частта от неговия разказ, която е от практическо значение, е дадена по-долу. Подчертал съм определени думи и фрази, жизненоважни по отношение на истинския метод на строителството. Разказът започва така:

Казват ми, че до смъртта на Рамсинит е имало съвършено раздаване на справедливостта, и че цял Египет е бил във висше състояние на просперитет. Но Хеопс, следващият управлявал цар, донесъл на хората абсолютна мизерия. Първо, той затворил всичките храмове, и забранил принасянето на жертви. След това наредил всичките египтяни да работят за него. Някои били назначени да пренасят камък от каменоломните в Арабските планини до Нил. На други наредил да приемат камъни, които били транспортирани с лодки през реката, и ги пренасяли до хълмове, наречени Либийски.

Групата на подчертаните думи се отнася до транспортирането на камък. Противно на каменните блокове, това описание може също толкова добре да се отнася и до каменен чакъл. Варовиковият материал, използван за фасадните блокове, най-вероятно е пренесен от кариерите в Арабските планини. Цитатът продължава:

И те работели на групи от по 100 000 човека, всяка група работела по три месеца. За десет години хората били измъчвани с теглото да проправят пътя за превоза на камъка. Тази работа, по мое мнение, не е по-малко от тази за самата пирамида; защото пътят е дълъг пет стадии [920 м], а ширината му е десет оргяи (orgyae, древногръцка мерна единица, бел.прев) [18 м], а височината му, където е най-висок, осем оргяи [15 м]; и е построен от полиран камък и е покрит с гравюри на животни.

Отново, споменаването на пренасян камък може със същия успех да описва пренасяне на чакъл. Горе, както и в следващата част по-долу, думата полиран явно описва гладък камък без следи от сечива. Това е същата дума, xeston, използвана около 200 години по-късно от Мането, за да се опише пирамидния камък. Както се обсъжда в Глава 10, тази дума не означава сечен. Разказът на Херодот никъде не споменава, че пирамидните камъни са били дялани.

Друга дума от горните е преведена като гравиран. Гравирането е едно предположение на Херодот, като самият той не разбира метода на строене. Тук отново, надписите и отпечатването не изискват дялане. Ако се предполага, че става дума за агломериране, йероглифните фигури върху обекти като Колосите на Мемнон и монолитните саркофази са били отпечатани с кофража. Херодот продължава:

Както казах, десет години отишли в правене на пътя, включително и подземните помещения на хълма, върху който стои пирамидата. Тези фараонът подготвил като свои погребални помещения. Въпросните били построени на нещо като остров, направен с въвеждането на вода по канали от Нил. Двадесет години били прекарани в издигане на самата пирамида. Тя е квадрат, всяко лице е осем плетрона [250 м], и височината е същата; тя е направена изцяло от полирани камъни, и е сглобена с най-голяма точност; нито един от камъните не е по-малък от 9 метра.

Отново виждаме споменаване на красивите, полирани камъни. Както е споменато в Глава 6, канали намясто на строителната площадка биха били нужни за въвеждане на вода на платото Гиза за деагрегиране на варовика и за произвеждане на огромни количества цимент. Митологията също подкрепя съществуването на такива канали на самото място. Според митологията, пирамидите били свързани с Нил, така ме духът на фараона да може всяка нощ да пътува с лодката си до Подземния свят.

Утайките от циментното производство отдавна са изчезнали. Има, обаче, друго историческо сведение, което намеква, че реката е била пусната през канал, за да разтваря соли, както е нужно за циментното производство. Това идва от “Историческа библиотека”, от Диодор Сицилийски (21г пр.Хр.), по-късен гръцки историк, посетил пирамидите:

И най-забележителната част от разказа е, че въпреки че околните земи не се състои от нищо друго, освен пясък, не е останала ни следа нито от рампи или от обличането на камъните, така че те не изглежда да са били направени от бавната ръка на човека, но вместо това приличат на едно мигновено творение, така сякаш са били направени от някой бог и са били въплътени направо върху пясъка. Някои египтяни правят цяло чудо от тези работи, стигат до там да твърдят, че рампите били направени от сол и селитра, когато пуснали реката, тя ги разтворила и напълно ги изличила без намесата на човешка ръка.

Херодот продължава...

Тази пирамида е била построена по следния начин; под формата на стъпала, които някои наричат crosae, а други наричат bomides. След като била приготвена основата, те издигнали камъни, като ползвали машини, направени от къси дървени дъски, които издигнали камъните от земята до първите редове стъпала. На това ниво имало друга машина, която приела камъка при пристигането. Друга машина издигнала камъка до вторите стъпала. Или е имало толкова машини, колкото и стъпала, или е имало всъщност само една, подвижна, за да стигне всяко следващо ниво, когато са искали да вдигнат камъка по-нависоко. Споменавам двете възможности, защото и двете ми бяха разказани.

Когато изследователите предлагат дървени машини с различен дизайн, които предполагат, че може да са използвани за дърпане на пирамидни блокове с въжета, техните концепции не съвпадат с историческите записи. Археолозите никога не са намирали доказателство за никакви такива дървени машини от Пирамидната епоха. През Каменната ера със сигурност не е имало такова фокусиране върху изобретяването на машини, както ние ние си ги представяме – структури, състоящи се от скелет с фиксирани и движещи се части.

Въпреки това сведенията от първа ръка на Херодот са довели до спекулации за съществуването на триподи и скрипци през Старото царство, но археолозите са се убедили, че такива инструменти не са били въвеждани в Египет преди Римските времена, след 30-та година пр.Хр. Това противоречие между сведенията от първа ръка и археологическия запис създава дилема. Решението, обаче, е просто.

Цитираните дървени машини са били дървени кофражни форми. Когато думата “машина” се замени с думата “форма” цитатът се чете по следния начин.
 
Тази пирамида е била построена по следния начин; под формата на стъпала, които някои наричат crosae, а други наричат bomides. След като била приготвена основата, те издигнали камъни, като ползвали форми, направени от къси дървени дъски, които издигнали камъните от земята до първите редове стъпала. На това ниво имало друга форма, която приела [каменния чакъл] при пристигането. Друга форма издигнала камъка до вторите стъпала. Или е имало толкова форми, колкото и стъпала, или е имало всъщност само една, подвижна, за да стигне всяко следващо ниво, когато са искали да вдигнат камъка по-нависоко. Споменавам двете възможности, защото и двете ми бяха разказани.

Лекото изменение на езика, което е превърнало “кофражните форми” в “машини”, показва колко е трудно да се интерпретират дори и много простите технически думи, когато знанието е било загубено. Кофражната форма може да се счита за апарат или за устройство. Гръцката дума, mechane [мешане], използвана от Херодот, е общ термин, който означава нещо измайсторено, изобретено, или изфабрикувано. Тъй като думата не е специфична, една най-груба генерализация, това, което остава на въображението, създава концептуално изопачаване, и незапознатостта с действителния метод на строене си личи по начина, по който един преводач е интерпретирал и следователно превел текста от предния преводач.

Не само, че разказът на Херодот не подкрепя рязането на камъни, а също така и не намеква, че блоковете са били дърпани с въжена нагоре по пирамидата. Това, което е съществува като описание, подкрепя трупането на материал в пирамида ниво по ниво. Разказът никъде не споменава, че блокове са били издигани по рампи или с машина директно от земята на големи височини. Разказът продължава:

Най-високата му част, следователно, била завършена първа, и след това завършили частите, които следват. Последно от всичко те завършили частите на земята, и онези, които били най-ниско. На пирамидата има надпис с египетски знаци за това колко е било похарчено за репички, лук и чесън за работниците. Човекът, който тълкуваше записа, както добре помня, ми каза, че това се равнявало на 1600 таланта сребро. И ако това е истина, колко ли повече е похарчено за железни инструменти, за хляб и за дрехи за работниците, тъй като на тях им е отнело времето, което споменах, за построяването на този паметник, без дори да броят, според мен, времето за добиването на камъните, за транспорта им, и за построяването на подземните стаи, които време без съмнение е било значително.

На Херодот, който е обичал да изчислява проблемите, му е било трудно да повярва в това, че пирамидата е била построена за двадесет години. Но по-интересното е, че без подходящият научен промисъл, споменаването на лука и чесъна е напълно абсурдно. Например, на бележитите египтолози Бъдж и Гастон Масперо (Budge, Gaston Maspero) им се струвало толкова нелепо, че мислели, че интерпретаторът нарочно е заблудил Херодот.  Бъдж коментира в “Мумията”, че надписите били пълна измислица. Днес знаем, обаче, че химическите миризми, като онези, наподобяващи чесън, съвпадат с алхимическите процеси на Кхнум. Знаейки това, можем да си дадем сметка, че този запис е нещо наистина безценно. Това са едни оригинални, истински сведения, запазени от времето на завършването на строежа на Великата пирамида.

Коментарите на Херодот за другите разходи са ясна индикация, че не е проумявал химическият смисъл на надписите. Нито пък изглежда да му е било обяснено, защо е била предоставена тази важна информация. Това със сигурност се е смятало за основна част от обяснението на гида, подсказвайки, че те може да са разбирали нещо за метода на строене. Ако не са разбирали, поне със сигурност са знаели, че надписите са важни.

Не е трудно да се разбере защо гидовете е нямало да са ефективни в това да обяснят на Херодот метода на строене, ако са го разбирали. Изглежда не е имало подходяща гръцка дума, с която да се опише този камък, като най-близката е била полиран (xeston). Комуникирането на схващането за камък, направен от човека и въобще камък, подготвен или манипулиран от човека, е можело лесно да се разбере накриво, особено когато чрез интерпретатор се разговаря с пътешественик, незапознат с технологията.

От прочита на цитата от Херодот изникват различни възможности. Едната е, че гидовете мислели, че адекватно комуникират метода на строене на пирамидите. Интерпретаторът може да е изменил разказа чрез превода. По-вероятно е, че гидовете са разказвали само изкривена, легендарна информация. Какъвто и да е случаят, модерните преводачи нехайно са замъглили текста, като са възприели ключови думи накриво. Предразсъдъците за строежа на пирамидите са изиграли значителна роля в преводите на текста на съвременни езици.

Въпреки че разказът съдържа малко дезинформация, ние също така откриваме, абзац по абзац, че е осеян със следи за действителния строежен метод – уместни следи, които в противен случаи не биха присъствали. Количеството и контекстовата уместност на следите не могат да са случайност, нито пък може тези следи да се игнорират. Това води до поставяне на стандартното интерпретиране на разказа под сериозен въпрос. Когато бъде изчистен от смущенията, изниква една по-ясна история. Вместо да поддържа стандартната теория, този разказ трябва да се приеме като историческа документация, поддържаща моите открития.

473
Глава 11

Записано е с йероглифи


Явно за свещениците на Кхнум е възниквала възможност да поставят въпроса пред царя. Розетният камък ни информира, че в осмата година от управлението на Птолемей V, Нил създал извънредно наводнение върху всички равнини. Това довело до глад, като времето намалило продуктивната земеделска земя. Кхнум символизирал Нил, и жречеството на Кхнум отговаряло за всички нужни действия, свързани с необичайното наводнение. На остров Елефантин все още съществува нилометър, започващ от брега и стигащ до ниското водно ниво.

Жреците посетили Хермополската библиотека, вероятно около 190г пр.Хр. Там те се позовали на стари текстове, за да демонстрират как отклоненията в поведението на Нил са били лекувани в миналото. Въпреки че е имало много периоди на глад в египетската история, те търсели записи от времената на фараон Зосер и Имхотеп. Тези записи показали, че са се правели щедри приношения на Кхнум, за да се прекрати глад, и жреците могли да покажат на царя, че техният култ имал повече от 2500 години опит и ефективно се справял с ненормалното поведение на Нил.

Записите, на които се позовали, били запазени за 2500 години въпреки епизодите на граждански войни и нашествия. От тези записи те произвели драматични исторически разказ, съживявайки Кхнум, както било обичайно с египетските богове, в един епизод с цар Зосер. За тази цел те използвали писмено съобщение, изпратено до Елефантин от цар Зосер, в което се посочвали молбите му един осем годишен глад да приключи. Те се стремели да покажат, че територията, дадена на Изида, е била посветена на Кхнум от самия цар Зосер. Не само, че жреците имали данните, с които да произведат каменна плоча, която да служи като териториален маркер, но те можели и да демонстрират просперитета, осигурен на Египет от внимателното менажиране на Нил, извършвано от техния култ през вековете. Техните записи послужили и за целта да се напомни на гръцката администрация за великия завет, който алхимичната технология на Кхнум оставила на Египет.

ФИГУРА 38. Камъкът на глада на Сехел, близо до Елефантин.


Те възпроизвели надписи в камък, днес наречени Камъкът на глада, който се намира на големия остров Сехел, 3 км южно от Елефантин. Сехел, ценен заради минералните си находища, бил традиционният дом на богинята Анункис, дъщерята на Кхнум. Когато царят и неговите министри видели каменния надпис, неговата автентичност и авторитет били уважени. Гърците почитали Зосер като изключително велик цар, който, заедно с Имхотеп, бил считан за един от основателите на египетската култура. По-ранен цар, Птолемей II, бил уредил почитането на Имхотеп като божество на горното ниво на храма Деир ел-Бахари, намиращ се на Западния бряг, почти директно срещу Карнак. На остров Сехел все още седят останки от храма на Имхотеп, построен от Птолемей V през около 186г пр.Хр.

Изглежда, че жреците дали добри съвети на царя по отношение на Нил. Мъдрото менажиране на разрушителния потоп го превърнало в благословия. Розетният камък разказва, че цар Птолемей V не спестил никакви средства в построяването на бент, който да отвежда прелелия Нил в подходящи канали. Правейки това, той създал изобилен земеделски добив и си заслужил титлата Спасител на Египет. Царят също издал и нов декрет, с който осигурявал привилегии на храмовете на Кхнум. На Кхнум били дадени пълни права на суверенитет чак на разстояние 32 км от Елефантин, което включвало загубени позиции в Нубия. Всички, които ловели риба или ловували в тази територия, трябвало да плащат такса. Каменоломните на Сехел и Асван можели да се експлоатират само със съгласието на жреците на Кхнум. Лодките щели да плащат данък на вноса, който бил например метали или дърво, влизащи в Египет по Нил от юг.

ФИГУРА 39. Горната част на колони 12 до 21 (четени отдясно наляво) на Камъка на глада.


Камъкът на глада съдържа и други големи по важност елементи, които нямат нищо общо с териториалните права или глада. Всъщност, камъкът може да се наименува по-добре като Алхимическият камък на Кхнум, защото у него е ключът за метода, по който се изготвя направен от човека камък. От 2600 йероглифа, съставящи надписа, около 650 или приблизително една трета се отнасят до камъните и минералните руди и тяхната обработка.

Някои египтолози вярват, че значимите надписи върху Камъка на глада са били взети от автентични документи, датиращи от царуването на фараон Зосер (2630-2611г пр.Хр.), подсилени от жреците на Кхнум през Птолемеевия период. Камъкът на глада се състои от пет глави, направен е от тридесет и две колони йероглифи, написани отдясно наляво: 1 до 4, Описанието на глада; колони 4 до 6, (колона 7 не е от значение, затова се пропуска) Визитата в Хермополската библиотека; колони 8 до 18, Откровенията на Имхотеп; колони 18 до 22, сънят на фараон Зосер; колони 22 до 32, Царският декрет.

Три основни персонажа се описват в разказа, написан на камъка, Кхнум, фараон Зосер, и Имхотеп. Жизненоважни пасажи, свързани с приготвянето на направен от човека камък за строителни цели, се откриват в колони 6 до 22: В колони 11 до 18, Имхотеп описва на Зосер камъните и минералните руди на Елефантинския регион. Колони 18 до 20 описват един сън на фараон Зосер, в който Кхнум дава минералните руди на Зосер, за да построи свещения му паметник. Една пирамида не може да се построи с минерални руди, освен ако човек не използва минералите, за да произведе скрепител за агломериране на камък. Варовикът (транслитерирано айнр хедж), преобладаващият вид камък, откриван в пирамидите, не е в списъка. Пясъчникът (Айнр руъдт), основният минерал, използван за строежа на храмове между 1500г пр.Хр. и Римските времена, не е в списъка, нито пък Асванския гранит (мат), строителният материал за предпочитане през Птолемеевия период, особено в Александрия.

Йероглифните имена на няколко минерала в списъка никога до сега не са превеждани. Други думи са с колеблив превод. Правилният им превод е от ключово значение за смисъла на текста. Аз наричам въпросните ключови думи, и те са свързани с камъни и минерали или техния синтез. На база моите собствени археологически открития и знания в минералогията и химията, аз предприех дълбоко проучване, за да дешифрирам колкото мога повече от непреведените и криворазбрани термини.

Създадох нов превод на каменния надпис, представен тук. Той комбинира изследването ми със стандартните преводи, направени от египтолозите Карл Бругш (1891г), У. Плейт (W. Pleyte) (1891г), Жак Морган (Jacques Morgan) (1894г), Курт Сет (Kurt Sethe) (1901г), и Пол Баргет (Paul Barguet) (1953г). Преводът на Баргет отразява най-модерното знание на египтологията. Единственото сравнително скорошно проучване на надписа е направено от С. Ауфер (S. Aufere) през 1984г. Единственото подобрение, което последното може да осигури, е вероятен превод на полу-скъпоценната разновидност на камъните. Следват ключовите думи, които аз изучих:


Ари-Кат
Първото е прилагателно, което се транслитерира на английски като ари-кат. Ари, когато се отнася до минерали, е глагол, който означава да работя със, придавам форма, създавам, оформям, или зачевам. Втората част от думата, кат, значи човек. Ари-кат означава работата, извършена от човек. С други думи, ари-кат значи направен от човек, произведен, или синтетичен. Основен пример за употребата й е обозначаването на имитация на лапис лазули. Думата се среща в колони 13, 19 и 20. В колони 13 и 19, тя описва обработката на минерални руди за строеж на пирамида. В колона 20 тя се отнася до Кхнум, създаващ човечеството.


Руъдт
Друга ключова дума се появява в колона 11 и се транслитерира руъдт. Баргет превежда тази дума със значение твърд камък. Дж. Р. Харис (J. R. Harris) в “Лексисографски проучвания на древните египетски минерали”, обсъжда руъдт по-подробно и казва: “Във всеки случай, не може да има много съмнение, че руъдт е термин, значещ твърд камък като цяло, въпреки че е трудно да се каже който точно камък спада в тази категория, особено в контекста, че алабастърът е руъдт”.

Алабастърът е много мек камък. Руъдт, обаче, като цяло се отнася до монументалния пясъчник на южен Египет. Това е мекият камък, обсъден в Глава 3, използван за построяването на храмовете на Карнак, Луксор, Едфу, Денера и Абу-Симбел – каменният материал, който е толкова мек, че може да бъде надраскан с нокът. Този вид камък е осем пъти по-мек от Асванския гранит, и руъдт следователно не може да означава твърд камък.

Руъдт, обаче, също така означава да покълна или да порасна. Причинителна глаголна форма, с-руъдт, означава да втвърдя или да вържа здраво. Руъдт също описва агрегати или чакъл от пясъчник, кварцит и гранит. Тези каменни разновидности са резултат от естественото втвърдяване на агрегати. Пясъкът в природата, например, се втвърдява отново в пясъчник. Руъдт следователно може да посочва агрегати, които могат естествено или по друг начин да се циментират в камък и може да е определителна дума за агломериран камък.


Аин
Думата, транслитерирана аинр, просто означава естествен, твърд камък. Повечето видове камък, използвани в строителството, се наричат аинр. Когато “р” се изпуска от аинр, за да се получи аин, думата има малко по-различно значение. Аин е обща дума за камък, използвана просто за да го разграничи от другите видове материали като дърво или метал. Общата дума аин се появява в колона 15, за да опише различните камъни и минерални разновидности, докато аинр или твърд каменен блок въобще не се среща в Камъка на глада.


Теш
Съставната дума, руъдт утешуи, се появява в края на колона 11. Баргет превежда думата като “твърд камък от каменоломните”. Той отбелязва, обаче, че този превод може да е несигурен, заради чудатия начин, по който е написана думата. Аз показах, че руъдт не може да означава твърд камък. Думата-корен теш също се появява в два каменни материали, изброени в колона 15. Баргет превежда този корен като шети. Теш има общото значение разбивам, отделям, или разцепвам. Думата бетеш обозначава действието на разтваряне или деагрегиране, или разделяне, тоест агрегат, който ще е нужен за направата на синтетичен камък. Съставната дума руъдт утешуи може да се отнася до суровината, разбития, деагрегирания, или естествено ерозиралия природен камък. Ако това предположение е правилно, каменните материали (аин), изброени в колона 15, са били в свободна форма или лесни за деагрегиране. В колона 15 две имена съдържат корена теш, а четири имена не го съдържат. Както се обсъжда по-късно, обаче, двата камъка (мтай и бекхен) спадат в категорията на деагрегираните материали.


Мтай
Мтай изглежда съдържа думата мат, която означава гранит. Харис е съгласен с Баргет, когато отбелязва, че е странно, че гранитът иначе не се споменава в Камъка на глада. Те са очаквали да намерят камък, годен за строителни работи. Освен това, гранитът и пясъчникът са най-обичайните разновидности камък, които се срещат в Асванския регион.

Вероятно е, тази забележителна форма на изписване да променя думата мат (гранит). С изключение на чудатата йероглифна ортография, която се среща в Камъка на глада, гранитът винаги се изписва по стандартния начин, а именно, като сърп, който е индикация за звука “ме”, придружен от различни прилагателни.

Вместо сърп, в колона 15 се появява оскубана птица, без пера или криле. Този начин за изписване на “ме” също се появява и в думата мут, която означава самоубивам се. Сходна дума, мет, означава умирам. А мат или гранит често се пише с идеограмата за сърцето на живота, намеквайки хрумването за жив гранит. Ако се предположи, че писарят е искал да подчертае, че желателният за избор гранит трябва да бъде ерозирал, слабо свързан, или деагрегиран, той би наблегнал на идеята за умиращ или изнемощял гранит.


Бекхен
Камъкът, наречен бекхен, е споменат поименно също и в текстовете от Уади ел-Хамамат, което се намира в пустинята югозападно от Асван. Бекхен се счита да е една от няколко възможности, черен базалт, диорит, пясъчна шиста, порфир, грейуак (вид черен или тъмносив пясъчник, бел.прев) или псамит. Надписите в Уади ел-Хамамат посочват, че добиването на бекхен се е извършвало по примитивен начин. Избраните канари са били избутвани от висока скала, при което се разделяли на множество парчета. Това би означавало, че този твърд камък е бил, в крайна сметка, разбит на малки агрегати, както би било нужно за агломерацията.


Аат
Според Харис една дума, транслитерирана като аат, се отнася до минералните руди. Аат се появява в колони 11 и 19. В колона 19, човек наистина оценява изключителната стойност на този текст. Той разказва за действителната обработка на минералните руди, които за съвсем първи път са били използвани за строежа на пирамида и храмове. Фраза 19 е цитат на Кхнум, и гласи, “Давам ви рядка руда след рядка руда… никога преди не ги е обработвал човек [за да прави камък] за да построи храмовете на боговете…”


Кхнем, Кем
Този йероглиф отваря няколко дискусии. Никой от гореизброените преводачи не е предложил фонетична стойност за този изобразен йероглифен символ или идеограма. Символът свидетелства за миризма, но не приятно ухание като такова на парфюм. Вместо това, той изобразява вещества, които отдават миризма, отделяне или излъчване, което не е противно; думата, следователно, не означава смрад. От време на време символът се среща в комбинация със символа за удоволствие или гордост.

Бругш предлага, че идеограмата представлява мазило, а пък Баргет не е е опитал да я преведе. Вместо това, той останал предпазлив и констатирал, че тя означава, “продукти, свързани с онези, цитирани в Колона 11”, тоест, минерални руди.

Една от дискусиите, които тази идеограма повдига, е етимологична. Може да изглежда невероятно, но нашата модерна дума за химия произлиза от едно коренна дума, свързана с Кхнум. Определени йероглифни думи, различно транслитерирани като кхнем, шем, и шнем, включват тази идеограма. Това най-вероятно означава, че думата се асоциира със или е една от миризливите продукти на Кхнум. Основата кхем станала алхимия чрез изкривяването на езика, например: на гръцки, химеиа, на арабски, алкимиа, на средновековен латински, алхемиа, на старофренски, алхими, на английски: алкеми, кемистри.

Някои египтолози поддържат тезата, че думата “алхимия” произлиза от древното име на Египет, Кемит, което означава черна земя. Други поддържат тезата, че коренът е ивритската дума за Слънце, Кемеш. Аз предлагам, че оригиналният корен за думата “алхимия” е кхем или Кхнум. Изкривяването на гръцки може да е породило кхеми или кеми; името на фараона, за когото е била построена Великата пирамида, Кхнум-Кхуфу, е било променено на гръцки до Хеопс и също Хемис. Изглежда древните гръцки, асирийски, еврейски и арамейски учени са използвали сходни фонетични стойности, за да назоват свещеното алхимично знание на Кхнум. Модерната дума химия може да се проследи до египетската коренна дума за химия или химически процеси.

Идеограмата за Кхнем е ключът за дешифриране на определени минерали, споменати в надписа. Аз предлагам, че символът може да изобразява пикочен мехур, съдържащ урина, която ще отдава миризма, но противоположна на тази от приятния парфюм. Моето предположение е, че символът обозначава изрично химическите миризми. Повечето химически продукти имат интересен мирис, с който химиците са запознати. Според Колони 11 и 12, миризливите продукти са минерални руди, използвани за построяване на пирамиди и храмове.

До сега не се е взимало предвид, че древните египтяни са използвали някои от същите методи, които ние използваме днес, за да класифицираме и определяме химическия състав на минералите. Знаем, че още от праисторически времена египтяните са нагрявали минерали, за да произвеждат емайли. Днес, за разкриването на различни феномени, които се случват по време на загряването, се ползват горелки. Някои минерали се стапят и придават цвят на пламъка, като например лилаво за калий и жълто за натрий. Някои видове минерали се разтрошават, а други се отлющтват, а пък други се раздуват и отдават мехурчета. Някои, като арсенните минерали и сулфиди, отделят дразнещи изпарения. Моето изследване на Камъка на глада разкрива, че тогава, точно както днес, имената на определени минерали са произлизали от техния химически състав. Когато трябва да се дешифрират минерални руди, точно тогава трябва да се вземат предвид мириса, вкуса, и други химически детерминанти, за да вървим в крак с техните средства за класифициране.

Английските думи за камъни, произлизащи от гръцки и латински, обикновено могат да се проследят до коренната дума за техния цвят или общ външен вид. Например, рубин идва от латинската дума ребеус, която е свързана с латинската дума рубер, която означава червен. Но това не е бил основният критерий за наименуването на камъните и минералите в древен Египет. Баргет, например, не е имал успех с дешифрирането на имената на камъните и минералите от Камъка на глада, като ги е сравнявал с йероглифните думи за цветовете. Понеже египтяните като цяло не са класифицирали камъните и минералите по цвета, мнозинството от техните йероглифни имена нямат съвременен еквивалент.

Никога преди не се е прилагала детерминативна минералогия, за да се дешифрира Камъка на глада. Може би основната причина за това е, че широкомащабната химическа употреба на минералите е била неизвестна. Дори и днес, основният мафкатен минерал на Египет, използван за строежа на пирамидите, хризокола, няма голяма индустриална употреба. Тюркоазът има само орнаментална стойност. Арсенните минерали, оливинит (арсенат на медта) и скородит (арсенат на желязото), са така изброени в наръчниците за камъни и минерали, сякаш са интересни единствено за минералозите и колекционерите. В древен Египет тези минерали, смесени с медни руди, се използвали за производството на добре известната мед с високо съдържание на арсен. Оливинитът и скородитът също е можело да се употребяват за рязко хидравлично втвърдяване, нужно за големите пирамидни блокове. Въпреки че арсенатите не се използват по същия начин в модерните геополимери, арсенните химически отпадъци действат като катализатори, когато се смесят с геополимери, като едно от приложенията на геополимерите е безопасното за околната среда съдържане на химически отпадъци.

Скородитът е арсенен минерал, който при нагряване отдава силна миризма на лук или чесън, и има исторически свидетелства, говорещи за използването на арсенни минерали в строежа на пирамидите. В книгата си “Евтерпа” гръцкият историк Херодот (около 485-425г пр.Хр.) отбелязва онова, което му казали египетските гидове за строежа на Великата пирамида. Египтолозите ползват разказа на Херодот в подкрепа на стандартната теория за строежа на пирамидите, и неговият пълен разказ ще бъде изследван в пълнота в следващата глава. Един пасаж твърди:

На пирамидата има надпис от египетски знаци за това колко е било похарчено за репички, лук и чесън за работниците. Човекът, разчитащ писанията, както аз добре помня, ми каза, че това се равнявало на 1600 таланта сребро.

Днес, 1600 таланта сребро представлява приблизително $100 милиона щатски долара, колосална сума, за да се хранят работниците с репички, лук и чесън. Херодот бил изненадан от голямата сума за такова ограничено хранително разнообразие. В светлината на химията на Кхнум, легендарното твърдение става ясно: сумата от $100 милиона е цената за миньорските дейности по добиването на арсенни минерали за строежа на Великата пирамида.

Камъкът на глада също подкрепя факта, че древните египтяни са ползвали арсенни минерали за строежа на пирамидите. Надписът изброява чеснови, лучени и репични камъни.


Хедш
За минералната руда, която при нагряване мирише на лук, думата е хедш (също утеши). Баргет не дава превод. Харис казва, че значението остава неопределено. Бругш мисли, че думата означава бял. Според йероглифния речник на Е. А. Уолис Бъдж (E. A. Wallis Budge), хедш означава лук. Но превод лук, в смисъла на камък, е зачудил египтолозите и те, следователно, са избегнали превода. Камъкът хедш може да е минерална руда, която отдава бяло изпарение, което мирише на лук при нагряване.


Тем
Подобно, думите тутем и таам, съдържащи корена тем, се смятат за чесън. Една руда, изброена в Колона 16, тем-икр, може да означава минерал, който отдава миризма на чесън. Последните две букви, “кр”, означават слаб. Това, следователно, може да определя значението на думата като минерал, който отдава слаба миризма на чесън.


Кау
Кау (също ка-т) означава репичка. Една руда в Колона 16, ка-и, може да обозначава руда, която мирише на репички при нагряване.

Възоснова на обсъдените ключови думи, следва моят превод на значимите пасажи от Камъка на глада. За камъните и минералите, които остават непреведени, са дадени транслитерации. Малки части от надписа липсват, защото не съдържат значима информация. Тези части тук са попълнени като елипси, а на йероглифната карта са диагонални линии. Новият превод ясно изобразява минерална обработка за производство на пирамиден камък.


Откровението на Имхотеп

(Колона 11) На източната страна (на Елефантин) има многобройни планини, съдържащи всички руди, всички натрошени (деагрегирани) камъни (агрегати), подходящи за агломерация, всичките продукти (Колона 12), които хората търсят, за да построят храмове на боговете на Севера и Юга, оборите за свещените животни, пирамидата на царя, и статуите, които трябва да се издигнат в храмовете и светилищата. Още повече, всички тези химически продукти са пред Кхнум и около него… (Колона 13)… по средата на реката има великолепно място, като от двете му страни хората обработват рудите… (Колона 14)… научете имената на боговете, които са в храма на Кхнум… (Колона 15) Научете имената на каменните материали, които се откриват на изток, нагоре по течението от Елефантин: бекхен, мтаи (мъртъв или ерозирал гранит), мхтбтб, регс, хедш (деагрегиран лучен камък), … прдн,теши (деагрегиран камък)… (Колона 16) Научете имената на редките руди, намиращи се в каменоломните нагоре по течението: злато, сребро, мед, желязо, лапис лазули, тюркоаз, хризокола, червен яспис, ка-и (репичен камък), мну, есмералд, тем-икр (чеснов камък), и също нешемнет, та-мехи, хеагет (Колона 17) ибехет, бекес-анкх, зелен грим (малахит), черен антимон, и червена охра…


Камъкът на глада. Превод на Давидовиц на колони 11, 12, 15, 16, 17, 18 и 19.




Сънят на фараон Зосер

(Колона 18) Открих бога прав. Той ми проговори, каза, “Аз съм Кхнум, твоят създател. Слагам ръцете си върху теб, за да заздравя тялото ти, за да (Колона 19) се погрижа за крайниците ти. Давам ти рядка руда след рядка руда… Никога преди човек не ги е обработвал (за да прави камък), за да построи храмовете на боговете или да построи наново съборените храмове…”


Строителни надписи, отнасящи се до Колосите на Мемнон, също съдържат език, подобен на този, открит върху Камъка на глада. Един надпис говори за погребалния храм, който бил построен зад Колосите, “Ето, сърцето на негово величество беше доволно с направата на много велик паметник, какъвто никога не е правен от началото насам”.

474
Статията е преведена с леки видоизменения и с някои съкращения.

Става дума за това, че Реципрочната система на Дюи Ларсън е един полу-научен труд, изпълнен с доста терминология, а и е голям по обем. За мен, на този етап, тази голяма задача, която ще иска доста всеотдайност, е трудна. Затова, този форумен автор с псевдоним “daniel”, е по-полезен със своя преразказ на определени аспекти от Реципрочната система, които са от интерес за езотериката и окултизма.

Той, като всички нас, си има неговите фантазии и неща, в които силно се подвежда. Всичко, което съм спестил от превода на статията, е било проверено за достоверност от мен, и аз лично не намерих нищо, за което да се хвана под формата на доказателства, за да мога да защитя съответните твърдения като свои собствени. Всяко едно нещо, което съм си позволил да не предам в превода, е доказано грешно (за емпирична база съм ползвал класическата психоанализа (Фройдовата), психоанализата по метода "Телесна броня" на Вилхелм Райх, и известните данни за практиката на създаване на контролиран Монарх-роб, възоснова труда на Фриц Шпрингмаер).

За разлика от спестеното, обаче, разполагам със знанието за достатъчно факти, които по един или друг начин сериозно съвпадат с преразказа на “daniel” за езотеричната светлина на Реципрочната система на Дюи Ларсън. Във вида, в който присъства в Библиотеката, смятам че статията, максимално според качеството си, отговаря на стремежите на “Апокрифна Академия”, без да накърнява интереса на самия анонимен автор "daniel", който споделя стремежа към истинност и доказуемост.

475
Възнесените закони за ненамеса


Случват ли се взаимодействия между смъртните и безсмъртните селения? Да, често. Но това рядко са физически взаимодействия. Това обикновено се случва през “междинно време” (времето помежду другото, ръбът на монетата, точно на обед, полунощ, изгрев, залез, рождени дни, годишнини, врати, прозорци, мостове, сенки… всеки път, когато стартира нов цикъл, или когато противоположностите се свързват). И те се случват на мисловно или концептуално ниво, което може да осигури някаква много проникновена информация, но все пак е изцяло в ръцете на индивида дали ще действа възоснова на нея, физически, тъй като това диктува смъртното съществуване. От това именно взаимодействие сме извлекли концепцията си за духовни съветници, възнесени учители, аватари, пазители, и тн.

Има моменти, когато мислите и намеренията на някой в смъртното селение стигат до безсмъртното селение и привличат вниманието на безсмъртните. Това обикновено се свързва с моментни проблясъци относно природата на нечие предназначение в живота.  Не се случва често, но когато се случи, повечето хора избират да го игнорират. (Не забравяйте, че в безсмъртното селение се цени намерението: ако един смъртен не възнамерява да стигне до края, демонстрирайки липса на интерес, задържайки ситуацията, или просто отричайки я, предложението за взаимодействие ще бъде оттеглено – в тази работа обикновено има само един шанс.)

Когато от безсмъртното селение дойде предложение, това е индикация, че приемникът има качество на характера, което би му позволило да постигне по-големи неща, отколкото биологичното съществуване би му осигурило.

Нещо, което трябва да се отбележи, е че един безсмъртен водач никога няма да ви каже да “направите” каквото и да е, нито да действате от негово име. Те нямат интерес в смъртните селения, но се интересуват от по-голямата картина – в която вие можете да създадете промяна, ако изберете да го направите. Ако срещнете нетленна същност, която иска от вас да извършите действие от нейно име, вероятно си имате работа с друг смъртен, намиращ се между животите, и използващ проекция, за да получи достъп до тази страна на монетата. Безсмъртните просто ви дават достъп до огромно царство на знанието и опита, и като библиотекари, ще ви помогнат да намерите това, което търсите – но вие все пак ще трябва да прочетете книгата и да действате възоснова на това знание.

Взаимодействията между селенията е въпрос на свободен волеви избор, и е добре да беди и информиран избор.



Скачените селения: Този свят и Другият


Едно от по-грандиозните заключения, които Дюи Ларсън направил чрез реципрочното отношение между пространството и времето, било откритието на един Вселенски сектор, който е скаченият сектор на този, с който ние сме запознати – буквално, Вселената на Времето, която той нарекъл космичния сектор. Тази космична половина от вселената съдържа построения, подобни на това, което ние наблюдаваме в материалната, пространствена половина: атоми, прах, камъни, астероиди, планети, слънца, галактики… всичко, което може да съществува тук в 3-измерното пространство, може да има аналог в 3-измерното време; тези две половина на вселената не са отделни един от друг феномени.


Близкото скачване на тези сектори може лесно да се идентифицира като разликата между структура и силово поле. Структурата е пространствена; ние можем да я наблюдаваме, можем да я измерим и можем да я манипулираме. Само че, силовите полета са темпорални – ненаблюдаеми, освен чрез ефекта, който оказват върху структурата. Един прост начин да се представят взаимодействията между тези две половини от вселената, е чрез концепцията за сложното количество (използваната дума за количество е quantity, откъдето произлиза научния термин “кванта”, бел.прев), където реалната компонента е пространството, а имагинерната компонента е времето. Нека отбележим, че това е случаят от материалната перспектива; от космичната (антиматерия или задгробен живот) гледна точка, ситуацията е обърната: времето е реално (3-измерно), а пространството е въображаемо. Съвършени допълнения едно на друго.

В древните митологии и притчи, този свят се отнася до 3-измерното, пространствено царство на наблюдаемите структури, подредено от часовниковото време и невидимо повлияно от “отвъдния свят”. Свойствата и характеристиките на този отвъден свят много приличат на последствията именно на Ларсъновия космичен сектор. В докладвани пътешествия в отвъдното се говори за еквивалентност между разстояние и продължителност. Ако един посетител в отвъдното не успее да излезе от него точно през същото място, през което е влязъл, когато се върне оттам, той ще бъде изместен спрямо часовниковото време – пристигайки преди раждането си или години след смъртта си. Това е концепцията за часовниковото пространство, където разстоянието в отвъдния свят е равно по смисъл на продължителността в този свят.

Този свят се идентифицира като светът на живите, в него се влиза при раждането и се излиза при смъртта, но представлява само половината от цикъла. Отвъдното представлява другата половина от цикъла, “задгробният живот”, както често се нарича, в него се влиза при смъртта и се излиза при раждането. Има и такива в този свят, които не вярват в “живот след смъртта”. И обикновено същите тези хора, след като преминат в отвъдното, не вярват в “живот преди смъртта”. (Обикновено това е индикация, че не са превъртали цикъла кой знае колко пъти.)



Транзитната зона


Както бе споменато по-рано, ако един организъм не е натрупал достатъчно количество ки, когато започне разлагането на жизнените единици при смъртта, двете “половини” на организма могат да се върнат в неодушевен статут – прахта, от която сте били създадени. Това е “истинска смърт” в смисъла, нищо от шаблона на паметта или духа на организма не може да се пренесе по-натам. Това не е прахосване, обаче, тъй като атомите, разпръснати както в материалния, така и в космичния сектор, евентуално ще бъдат отново употребени в нов организъм. Вселената винаги “рециклира”.

Само че, когато има достатъчно ки, за да се запази шаблонът на личността, организмът влиза в транзитната зона и предприема процеса на реинкарнация или възнесение. Транзитната зона започва с “реинкарниране” или “възнасяне”, както са наименувани блокчетата на схемата, и завършва или с прераждане (повторно навлизане в скачения сектор чрез раждане) или с възнесение към безсмъртните селения. Забележете, че транзитната зона не е отвъдния свят. За новороденото съзнание основната природа на отвъдния свят е неразличима от природата на този свят – вярвате, че сте били реинкарнирани в същия свят, който сте напуснали, но всъщност сте се прехвърлили към неговия скачен аспект. При смъртта в този свят, отново ще навлезете в транзитната зона и ще се върнете в земята на живите. Въпреки че и в двата случая, “живот” и “задгробен живот” са относителни понятия.



Безсмъртните селения


Терминът “безсмъртен” означава, “неподлежащ на смърт, траещ вечно”. В контекста на възнесеното същество, това наистина е вярно, тъй като то е преминало отвъд нуждата от реинкарнационен цикъл, както и отвъд концепциите за часовниково време и часовниково пространство. Това е просто друг етап на съществуването, който е естествено последствие от еволюцията на съзнанието и не внушава специална власт или способност, тъй като тези концепции се отнасят за смъртните, а не за безсмъртните.



Царството на Пламъка: Плътността на Честта


Петата плътност е Плътността на Честта, или с по-подходящото име, “дълг, чест и отговорност”. Това е първото от безсмъртните царства, където системите са приведени в равновесие чрез концепцията за съгласие. Въпреки че системата е уравновесена, нещата приличат повече на жонглиране, отколкото на съвършена симетрия. Нетната биоенергия на организма е достигнала мир, но далеч не е симетрична или кристализирала[52].

Честта има аспекти на дълга и отговорността, които играят важна роля в Царството на Пламъка, защото основната енергия на царството е шен, анимусът, интелигентна или духовна биоенергия. Дейностите тук са основно ментални и това е известно и като менталната равнина на съществуване, където човек има дълга да продължи еволюцията на съзнанието заедно с отговорността да не взаимодейства със смъртните царства. Нововъзнеслите се същности са много изкушени да взаимодействат със смъртните царства, заради тяхното разместване в пространството и времето, нужно за опазване на равновесието. Но ако го направят, тогава това разместване се дисбалансира и те буквално падат обратно до смъртното селение, където не са научили урока си.

Еволюцията в Царството на Пламъка се постига с изгаряне на остатъците от ценностните системи на материалността и космичността, онези на себе-центрирането, излишната благотворителност, службата на себе си или службата на другите. Когато плявата на смъртността се отхвърли, системата става по-симетрична и започва прехода към Плътността на Единството, с което съзнанието навлиза в Царството на Светлината.



Плътностите на Единството и Безвремието; Царствата на Светлината и Съзидателността


Информацията за тези безсмъртни нива на съществуване от човешки източници е оскъдна, но може да се извлече логически от удължението на Ларсъновия процес на елиминиране, като премахнем онова, което можем да отдадем на другите плътности и селения и като прегледаме какво остава. За нещастие, не остава много, освен да отбележим, че има две допълнителни нива, които са били постигнати от съзнателните, интелигентни същества (трудно е да ги наречем “човешки” на този етап на развитие).

Плътността на Единството и Царството на Светлината е етап, в който съзнанието поема нова роля, основана на съгласието, и има способността да бъде създател; може би по-добре казано е, еволюционист. Не става дума за генно инжиниране на нови раси или създаването и унищожаването на нови светове, а става дума за изследване на самото съзнание на еволюцията.

Веднъж след като изследването е достигнало определено заключение, Плътността на Безвремието и Царството на Съзидателността са следващото стъпало, където тези заключения могат да бъдат приложени.



Психологията на душите

Психологията, “науката за ума, умствените състояния и процесите в психиката”, не е нещо, което се учи по граматика в училище – въпреки че трябва, тъй като е вид “наръчник за употреба” на мозъка. Разбира се, че ако човек разбираше психологията в ранна възраст, нямаше лесно да му влияят неща като подсъзнателния маркетинг, политическата пропаганда (по прякор “Новините”) и можеше всъщност да пожъне някакви значителни блага като това да си изгради добри, стабилни взаимоотношения с находчиви приятели и връстници, защото нямаше да му се налага да си чука главата с “игрички”, докато му стане ясно как работят едни взаимоотношения.

Много психолози вече са приели, че съществува някакъв вид “енергиен трансфер”, който може да се опише в психологията чрез концепциите проекция, и идентифициране. Това са биоенергийните “обвързващи агенти”, които могат да повлияят на решенията ви, да ви накарат да се държите по един начин, и дори да ви отнемат жизнената енергия.

Тези концепции имат прост аналог от неодушевения свят: силови полета. Ако сте желязна стружка, ще бъдете лесно – и невидимо – повлияни от магнитно поле, или пък през вас ще може да премине електрически разряд. За щастие, вие не сте желязна стружка, а биологичен организъм, и следователно подлежите на биологичната енергийна версия на силовите полета, това е аурата, и е нелокален ефект, проявен от взаимодействието между етерния и материалния двойник – не корпуса или анимата (тъй като и двете са физически агрегати).

Най-честите от тези аурични взаимодействия са идентификациите. Това обикновено се случва между човек и обект, към който той има някакво силно привличане или пък го намира за напълно отблъскващ. Самият обект е инертен в обсега на аурата, но структурата му, цвета или паметта му[54] резонират с аурата на човека и създават обратна връзка. Положителна обратна връзка означава, че просто трябва да притежавате това нещо – и не можете да живеете без него. Това е нещото, което продава и маркетингът играе върху това, за да ви накара да купите всичките онези неща, от които не сте знаели, че имате нужда, но не можете да живеете без тях[55]. Отрицателната обратна връзка ви отблъсква далеч от обекта и това често се използва за скриване на разни неща, като им се придава гротесков облик.

Проекцията е подобна на идентификацията по това, че вие доброволно предавате вашата биологична енергия на някой или нещо друго. В едни типични взаимоотношения, единият партньор ще предаде своята “невидима половина” върху другия, с цел да види какво се случва вътре в него. В типичната ситуация, мъжът ще проектира своята анима (душа) върху жена си и жената ще проектира нейната анима върху съпруга си. Проекцията работи точно като прожектиращия екран, на който гледаме филми, и е инструмент, с който психиката си помага и използва, за да разбере себе си. За нещастие, актьорът/актьорката на този психологически екран има свободна воля, държи се по начина, по който нормално се държи и не играе ролята, която е била проектирана към него/нея – очакванията не са задоволени и от това страдат взаимоотношенията. Веднъж след като осъзнаете, че вие сте едновременно и проектор и екран, тогава става по-лесно да се напасвате с другите, защото започвате да забелязвате собствените си очаквания – не защото някой ги играе задоволително, а защото не успява да го направи.

Докато хората отговарят на очакванията един на друг, взаимоотношенията се поддържат (нарича се ласкателна невроза). Веднъж след като задоволяването спре, връзките се приключват и цялата биоенергия, която е била ангажирана в тази размяна, се освобождава с обратен замах, връща се обратно върху вас като ластик, и в повечето случаи, резултатът е гняв и емоционално нараняване, просто защото другият човек е бил ужасен актьор за ролята, която сте му дали да играе.





52. Когато нещо стане кристално, то замръзва и става непроменящо се спрямо часовниковото време и часовниковото пространство.
54. Неодушевените обекти наистина притежават функция, аналогична на паметта, и тя представлява структурна подредба в 3D времето, която не е видима за пространствения наблюдател.
55. За да се генерира тази аурична обратна връзка, маркетингът често използва сексуален символизъм, за да идентифицира продукта си като катализатор за въвличане в сексуален акт, което е много силна биологична функция при хората.

476
Всички теми / Re: Ефектът Волдеморт
« -: Август 14, 2017, 03:11:03 pm »
Но тези примери са следствия :) И списъкът с примерите би бил безкраен, ако не се адресира корена.


А коренът на това поведение е нарушената човешка стойност. Имаме две книги за този проблем в Библиотеката: Краят на Злото на Джеръми Лок, и Най-опасното суеверие на Ларкън Роуз.


Последователността на надолната спирала е следната, като най-горното е самия корен на проблема:
  • Човек е повярвал в суеверието, че неговата лична стойност има праг или е ограничена.
  • Като следствие, той не се интересува от себе си в пълна степен, и въпросната незаплълнена част от потенциала на интересите му се заема от някакъв външен идеал, чиято стойност уж е неограничена, за разлика от личната. Този екстернализиран идеал (по същество представляващ сянка на малоценния себеобраз) е личната житейска разсейка, която постоянно отклонява човека от неговата истинска съдба и щастие.
  • Като следствие, човек започва да не говори за определена част от себе си - онази, която е над суеверния праг на неговата стойност.
  • Като следствие, нереализираният личен потенциал, за който човек не говори, се превръща в нещо непознато (поради това, че човек не иска да знае за своята безгранична стойност).
  • Като следствие, тази непознатост е събирателна част за всички страхове (човек започва да тълкува като добро суеверното си убеждение в своята ограничена стойност с характерния измислен праг, и да тълкува като зло всичко онова, което допълва самия човек до неговата истинска безгранична стойност).
  • Като следствие, интересите на човек стават ограничени - човек се интересува от нещо винаги като функция на интереса си към себе си (какво говори нещото за него самия, какво би научил за себе си, научавайки повече за нещо друго), и когато човек е възприел суеверието, че неговата стойност има праг, следователно той слага такъв праг и на интересите си.


Казано с две думи - любопитството е мерило за мнението на някой за самия себе си. Любопитството на онези, които осъзнават собствената си безгранична стойност, е също безгранично.

Любопитството на онези, които са повярвали на суеверието за своето недостойнство, е скопено като тях самите. Техните активни интереси са всъщност именно онова, с което закриват очите си (житейски разсейки), за да не виждат истината за соето място във вселената.


Хората просто не считат, че са достатъчно свободни, за да бъдат отговорни за всичко около себе си. Те се изживяват като роби, и следователно вярват, че имат правото да бъдат безотговорни за страховете си.

477
Ако някой реши да пробва или пък практикува често, аз бих посъветвал, по време на успешна регресия да се обръща внимание на някаква котва - някаква проверима, историческа информация, която не е била предварително известна (преди регресията).

Ако след това тази котва може да се провери, с исторически веществени доказателства, чак тогава може да се каже, че човек е направил нещо. Без тази сигурност да е налице, не мисля че е добре човек да прави постъпки в живота си и да формира поведението и вярванията си с конкретна насоченост.

478
Глава 10

Изобретяването на каменните сгради


Касекхеми не оставил мъжки наследник на трона, и първият фараон от Трета Династия бил Занакхт. След него дошъл Нетерикхет (Зосер). Архитектът на фараон Зосер, Имхотеп, бил отговорен за построяването на първата пирамида. Преди да обсъдим това постижение, ще прегледаме малкото оцеляла уместна информация за тази интригуваща историческа личност. Имхотеп оставил незабравими наследници. Исторически, малко са хората, чиито животи се празнуват 3000 години, но Имхотеп бил прославен заради висотата на постиженията си, от 2700г пр.Хр., чак до Греко-Римския период. Имхотеп бил толкова високо почитан като лекар и мъдрец, че започнали да го считат за един от боговете. Той бил обожествен в Египет 2000 години след смъртта си, след което бил припознат от гърците, които го наричали Имутес и го идентифицирали с бога Асклепий, син на Аполон, техният велик мъдрец и легендарният откривател на медицината.


ФИГУРА 33. Статуя на Имхотеп.



Изображението не е част от оригиналната книга


Имхотеп написал най-ранната “мъдра литература”, благоговейна максима, която, за съжаление, не е оцеляла, и Египет го е считал за един от най-великите писатели. Този гений, получил власт от цар Зосер, бил първият велик национален герой на Египет. По време на властването на цар Зосер, Имхотеп бил вторият най-изтъкнат човек в Египет, и това е написано в камък. В основата на статуята на цар Зосер, изкопана при Стъпаловидната пирамида, името и титлите на Имхотеп се изброяват на почетно място, равно с почетното място за титлите на царя. Имхотеп имал много титли, Канцлер на царя на Долен Египет, Първият след царя на Горен Египет, Администратор на Великия дворец, лекар, наследствен благородник, висш жрец на Ану (на град Хелиополис), Главен архитект на фараон Зосер, и, интересно, скулптор и Майстор на каменни съдове.

Титлите потвърждават записките на греко-египетския историк Мането, написани на гръцки 2400 години по-късно, по време на ранната Птолемеева ера през трети век пр.Хр. Мането бил един от последните висши жреци на Хелиополис. Част от неговия текст, описващ Имхотеп, бил преведен през 340г от църковния историк Еусебий, от който се чете, “изобретателят на изкуството да се строи с осечен камък”. Това се отнася до строежа на първата пирамида. Всъщност, преводът на Еусебий е неправилен. Гръцките думи, използвани от Мането, xestos (xeston) lithon, не означават сечен камък: те означават полиран камък. Думите описват камък с красива, гладка повърхност, характерна черта за финия, агломериран фасаден камък, който е бил толкова гладък, че е отразявал слънцето. Тези думи били използвани в гръцките текстове също и от Херодот и от Секстий Юлий Африканий (трети век). Невъзможно е преводачите точно да превеждат текстове, когато им липсва ключово техническо познание. Подобни грешки в превода са се правели из историята, и ще бъдат дадени още примери.

ФИГУРА 34. Стъпаловидната пирамида на Зосер била първата сграда в света, направена изцяло от камък.

Имхотеп бил считан за сина на жена на име Кхраду’анк и бога Пта от Мемфис. Титлата Наследствен благородник  е индикация за това, че родителите му са били аристократи. Кариерата му би трябвало да е започнала, когато е бил момче, обучено от майстор-писар. Тъй като родителите му са били от елита, уроците ще да са започнали около дванадесет годишна възраст. Понеже жреците са били от грамотните и начетените в Египет, той може да е получил писарско обучение, като е постъпил в жречеството. Титлата му Висш жрец на Хелиополис традиционно се е добивала по две условия. Или даден мъж е наследявал баща си в жречеството, или е бил лично назначен на тази длъжност от царя заради някакво велико дело. Позицията на висш жрец се е добивала след надлежно обучение в изкуствата и науките – четене, писане, инженерство, аритметика, геометрия, измерване на пространството, изчисление на времето по изгряващите и залязващите звезди, и астрономия. Хелиополските жреци ставали пазители на свещеното знание, и репутацията им на мъдреци на страната продължила дори до Късния период.

Техните религиозни идеологии и науки били силно прилагани в строежа на гробове и друга свещена архитектура. През управлението на Зосер бил издигнат великолепен слънчев храм, ориентиран спрямо небесните тела, за да се обозначи най-свещеното място в Хелиополис. Градът бил свещеното убежище на Египет, а самата му земя – религиозно символична. Мястото за Хелиополис е било избрано на връхната точка на Делтата, където наводняващите Нилски води първо започвали да се отдръпват. Там земята, обогатена от пристигналата тиня и подхранена от слънцето, приемала първия подновен живот за земеделската година. Тази земя символизирала прераждането и Сътворението.

Намиращ се на около 32 км северно от Мемфис, предполага се градът да е бил с размер 1200х800 метра. Той станал столица на тринадесетата нома или област на Долен Египет. Не е установена точна археологическа история на града. Така че не се знае кога за първи път земята е била разкопана за строеж. Счита се, че градът е бил основан в праисторията, и имал много впечатляваща продължителност на съществуването. Той процъфтявал през Пирамидната епоха и все още продължавал да бъде важен център, когато Херодот посетил Египет през пети век пр.Хр. Според традицията, Светото Семейство намерило приют в Хелиополис по време на полета в Египет. Днес, всички храмове и сгради в Хелиополис са изчезнали и изоставеното място е било включено в предградие на източно Кайро. Само един единствен обелиск, издигнат по случай юбилей на фараона Сесострис I (1971-1926г пр.Хр.), седи изправен насред празни полета.

Когато цар Зосер седнал на престола, той без съмнение очаквал да бъде погребан в мастаба от кални тухли, подобна на мастабите на неговите предшественици. Мястото за неговия гроб било избрано в Сакара, южно от Мемфис. Плановете на дизайна и изчисленията за ориентиране на паметника вече се приготвяли. В този момент, трябва да се разгледа последващата история на строежа на първата пирамида, на база моите открития.

Копаели се минерали за производството на камък, може би за облицовка на интериорните стени и подове. Работниците на цар Зосер изготвили каменен надпис в пясъчните скали на мините в Уади Магхара в Синай, за да отбележат строежа на паметника. Известно време преди действителното строителство да започне, Имхотеп направил важно откритие. Определени титли от неговото портфолио, Главен архитект, Скулптор и Майстор на каменни съдове, предполагат, че е имал умения в строежа на паметници с алхимично направен камък. Той явно се е бил посветил на това да построи мастаба, която ще пребъде вечно. Както гордостта на една велика нация, гордостта, характерна за паметниците, се основава на продължителността на тяхното съществуване.

Жречеството на Кхнум явно сляло алхимическата си наука в едно с науката на Хелиополските жреци, когато за първи път бил направен камък за употреба в архитектурата. Имхотеп вероятно бил специализиран в обработка на материалите или в алхимията. Неговата цел вероятно е била, да подсили изсушените от слънцето тухли от Нилска тиня, които се ползвали за мастабите. Всички опити на Имхотеп или останалите да пекат на огън тухли, направени от тиня от река Нил, биха били напразни. Нилската тиня не съдържа никакви силико-алуминати – съставките, нужни за производството на добри, печени тухли на температурите, които те по онова време са могли да постигнат. Те дори не са могли да се приближат до нужните температури от 1300 до 1500о С. Обикновената глина се е пекла за грънчарството от пре-династичните време, като са се ползвали различни видове флюс за смъкване на температурата на печене, но този печен материал е бил непрактичен за целите на строителството.

Имхотеп добавил вода към жълтия варовик от Сакара. Този материал съдържа алуминеста глина, която се освобождава във водата, като се получава кален варовик. Водата улеснява разтварянето, което прави варовика идеален за каменоделието, а самата глина създава драматичен резултат в комбинация със содата каустик. Ползвайки алуминеста глина, нужното количество мафкат, най-трудният за добиване материал от целия процес, бил елиминиран за строежа на пирамидата. Мафкат бил нужен само за камъни с високо качество, като защитните фасадни камъни. Намалявайки количеството на нужния мафкат, простата иновация на Имхотеп позволила огромния скок от маломащабни погребални приложения до огромни, масивни пирамиди.

Пълнели се малки форми за кални тухли, както се били пълнели безброй поколения наред, за да се построи фараонска мастаба. Само че за първи път, формите за калните тухли се пълнели с материали за варовиков бетон. Новите каменни тухли, дълги няколко сантиметра, били сушени на слънце, изваждани от формата, и транспортирани до строителната площадка; тези ранни тухли не били произвеждани намясто. Алхимически направените каменни тухли били употребени за огромна, квадратна мастаба, чиито страни били ориентирани спрямо географските посоки. Погребалната камера била подземна. Мастабата била покрита с малки фасадни тухли от гладък, алхимически направен варовик, и свещеният паметник бил считан за завършен.

Минало се известно време, и каменните тухли не показали знаци на напукване. Фараонът без съмнение скоро пожелал да употреби новия материал и за други неща. Първо, върху всяка от страните й били положени по 3 метра фин, агломериран варовик. След това бил измислен по-добър план. Почти осем метрово разширение при източното лице трансформирало квадратната мастаба в правоъгълна, и проектът отново бил приключен.

ФИГУРА 35. Последователните етапи на строеж на пирамидата на Зосер са мастабата (М) и промяната на дизайна (Р1 и Р2)


ФИГУРА 36. За да се построи пирамида от Трета Династия, работник (А) правел варовикови тухли в дървени форми, (В) транспортирал тухлите до строителната площадка, а (С) строял наклонените слоеве на пирамидата.

По-късно изследване щяло да покаже, че камъкът под тежината на масата не показвал знаци на напукване. Цар Зосер и Имхотеп разговаряли отново, и бил изготвен план за надстрояването на постройката с два етажа. Също били изкопани допълнителни подземни стаи, шахта и още коридори. С увеличаването на сградата се увеличавал и размера на тухлите. Ние сме свидетели на драматични промени в дизайна, които са неизбежни при всяко революционно технологично откритие.

ФИГУРА 37. Варовиковите тухли на пирамидата на Зосер са заоблени като моделирани тухли.

Колкото по-необикновено ставало тяхното архитектурно чудо, толкова повече го надграждали. Количеството камък, което можело да се приготви, вероятно е изглеждало безкрайно. Трансформацията в четириетажна сграда била последвана от нова строителна фаза, при която се появила финалната форма – шест-етажна пирамида, висока 60 м. Дизайнът й включвал вътрешни стени и наклонени каменни слоеве, придаващи по-голяма стабилност. С голямо умение и гениалност, Имхотеп събрал в едно всички методи на инженерството и изкуството, които нацията е била измислила през безбройните десетилетия строене с дърво, снопове тръстика и пръти, и сушени на слънце тухли.

Крайният резултат бил един извънредно необикновен погребален комплекс. Хелиополската религиозна доктрина коренно повлияла върху архитектурната му форма и символичните му мотиви. Темата на дизайна включвала в себе си митология, която запазвала и обединявала най-древните и тачени космологични вярвания на Египет. Хелиополската теология учела, че в началото от водите на Хаоса се надигнал един първичен мегалит, познат като Бен Бен (benben). Бенбенът представлявал хълма или могилата, върху който започнало Сътворението. Интерпретира се, че бенбенът символизирал плътното, първично физическо вещество или материя. Създателят се появил на бенбена в човешка форма, като Атум, персонификацията на Слънцето, или във формата на Бенну, фениксът на светлината. Из хаоса на елементите, Създателят разделил тъмнината от водите. Създателят оформил триединство, след като създал себе си и Шу, богът на въздуха, и Тефнут, богинята на влагата. Тефнут и Шу заченали Геб, земята, и Нут, небесата. Четири други божества били създадени, и всичките божества заедно изграждали Хелиополската Енеада. В по-късни времена, гръцкият философ Емпедокъл (около 495-435г пр.Хр.) разпознал в първичните египетски богове персонификации на въздуха, водата, земята и огъня. Емпедокъл, и алхимиците от по-късните ери, считали, че това били неразрушимите елементи, които съставлявали цялата материя.

Джеймс Хенри Брестед (James Henry Breasted) (1886-1935г), основател на Ориенталския институт в Чикагския университет, първи разпознал, че самите пирамиди са символи на бенбен. След като бил построен първият Хелиополски храм, Египет възприел идеологията, че бенбен, или камъкът, символизиращ Слънчевия бог, се намирал под храма.

Теогонният контекст се намира в подземни стаи под пирамидата на цар Зосер. Специални помещения са облицовани със сини керамични плочки в шаблони, изобразяващи първичното тръстиково блато, от което за първи път се появил зеленчуковия живот. Синьото бил цвета, символизиращ Създателя, а синята глазура на плочките имитирала хризокола, мафкатния минерал, свързан със Сътворението. С изключение на тази първа монументална пирамида, артистичната тема, изобразяваща събитията на Сътворението, била запазена единствено в най-свещените светини на Слънчевите храмове.

В специално направена стая е поставена каменна статуя на Зосер, седнал на трона си, в истински размери, представляваща неговия вечно властващ дух или ка. Когато тази статуя била открита от археолозите, била непокътната, с изключение на щети по очите и околната им лицева област. Очите вероятно били направени от полу-скъпоценни камъни, които най-вероятно са били задигнати при плячкосването на гробницата. Определени каменни статуи от Старото царство, сега в Лувъра и Музея на Кайро, са възхитителни за мнозина заради вложените в тях очи, техника, която придава изключителен реализъм и е лесно изпълнима, когато се работи с алхимически направен камък. Други стаи съдържали 30 000-те каменни съдове на Кхнум, агломерирани с агрегати от шисти, бречка, гранит, диорит, и различни други камъни.

Заобикаляща пирамидата, една стена с чисти архитектурни линии, оригинално висока повече от 10 м, загражда област повече от една квадратна миля (>1.6 кв.км). Една характеристика на гладкия камък, облицоващ стената и в днешно време в по-голямата си част премахнат, е че прилича на полиран. Стената защитава елегантна входна колонада, просторни дворове, големи сгради, погребален храм, и церемониални олтари и светилища. Заградената област на практика е цял град. Характерният дизайн на заграждащата стена прилича на съвременната архитектура и наистина, всъщност, е повлияла един стил в архитектурата от двадесети век. Европейските архитекти, посещаващи Сакара по-рано в столетието, сметнали заграждащата стена за една свежа, привлекателна диверсия от орнаментираната Викторианска архитектура. Те си тръгвали с вдъхновението за един архитектурен стил, който ние днес считаме за модерен и приемаме за даденост.

Това била гордостта на Египет. Погребалният комплекс на Зосер, с извисяващата му се пирамида и изтънчена артистичност, бил безпрецедентен в историята на света. През цялата история на Египет времето на Имхотеп се считало като ера на велика мъдрост. Като Първото събитие в Сътворението, както било наречено, и основаването или обединението на египетската нация от първия фараон, цар Менес, построяването на Стъпаловидната пирамида се приемало за друго Първо събитие с огромна важност.

479


Процесът на Възнесението


Когато етичният човек, чрез съзнателен и знаещ акт, генерира достатъчно шен преди да изразходва своята джинг, се отваря възможността да прескочи цялата инкарнационна драма. Има две входни точки в това селение, или през Плътността на Любовта (или Омразата, 4-та плътност), или през Плътността на Честта (5-та плътност). Селекцията се осъществява по това как сте генерирали шен – чрез съперничество или чрез съгласие.



Селението на Цветовете: Плътността на Любовта и Омразата


Има две врати, през които се влиза в селението на цвета, една от Царството на Илюзиите, и другата е директно от процеса на умиране с достатъчно количество шен, но все още с ангажимент към разногласието на съперничеството или съревнованието. Влизането в това селение е индикация, че организмът е развил достатъчно анимус (с мислещи, както и с чувстващи аспекти), за да излезе от реинканационната система, но все още не е достигнал статута на безсмъртието, което започва с влизането в Плътността на Честта.

Тази Плътност на Любовта и Омразата (не просто “харесване и нехаресване”), 4-та плътност, е шарено място, където личните избори са екстремни. Позната е като Царството на Цвета заради екстремната природа на ценностите и направените избори. Много хора, които се отправят на химически индуцирани, психеделични преживявания, се озовават тук за кратко време[47]. Изглежда добре, когато се озовете там, но човек не осъзнава какво всъщност преживява, защото е прескочил процеса, през който да пристигне на тази дестинация. Това селение действа като покритие едновременно и на материалния, и на космичния сектор, намиращо се отвъд пространството и времето. От тази висша гледна точка могат да се наблюдават и да се взаимодейства и с двата сектора едновременно; концепцията за минало и бъдеще се променя и се превръща в сложен ландшафт, където може да се види как тялото на човек следва един път през пространството, а душата му може да се види как следва друг път през времето. Голяма част от метафизичния фолклор относно пътешествениците от бъдещето или от миналото произлиза от това селение, тъй като миналотата и бъдещетата са географски посоки във времето.

Както като има два входа, така има и два изхода от това селение. Първият е, когато шен бъде похарчена чрез продължително съперничество и раздор, обикновено чрез намеса в нисшите реалии. Вторият изход се отваря, когато човек приведе в равновесие екстремностите на цветовете и стане сив… система на симпатия и съгласие, което води до безсмъртния аспект на възнесението.

На това ниво употребата на съгласие и съперничество не са индикация за разполовяване, а по-скоро за едно ниво на усложняване или разтваряне на съзнанието. Шен е съзнателна енергия, докато ки е интелигентна енергия. Онези, които са се въвлекли в съперничество, за да генерират шен, на практика са се борили със системата, използвайки принципите на привличане и отблъскване на любовта и омразата. Съревнованието може да е приятелско или враждебно, и това е основата на съперничеството.

Съгласието, от друга страна, е “про-съзнателния” подход, който не само ви е снабдил със шен, но е помогнал и на другите да си го набавят по пътя (това често се бърка със служба на другите). Когато съгласието е основата на шен, тогава на човек не му се налага да премине през резолюцията на съревнователната методология и може да продължи към Плътността на Честта, манифестирана в Царството на Пламъка. Това царство е аналогично на “менталната” равнина на другите системи, където човек се сдобива със способността да създава и унищожава структури във физическите, пространствено-темпорални светове.

Нарицателното Царство на Огъня идва от описанията на енергийното тяло, напомнящо на пламък – жълт или златен цвят, трептящо, енергично, но все още антропоморфно. Жълтото е цветът на менталната енергия, заради което това селение е сравнено с менталната равнина.




Преглед на Смъртните и Безсмъртните селения


Смъртните селения са царствата, в които имаме физическо съществуване. В Реципрочната система, физическото може да е или пространствено, или темпорално, така че смъртните царства са и двете – съществуване в материалния 3D-пространствен сектор или в 3D-времевия сектор. Когато съзнанието ви е в единия сектор, другият сектор прилича на “задгробен живот”. Повечето теоложки сбирки смятат, че там, където се намира съзнанието ви в момента, е смъртното царство, а свързаното с него, “задгробния живот”, е другото царство.

Това, което много хора не осъзнават, е че когато умрете, вие сте все още “смъртни” – просто смъртни в царството на задгробния живот и ще, след цял един живот от преживявания, остареете, ще се родите и ще се върнете към живота, тук. Това е една симетрия на съществуването между материята на 3D пространството и етера на 3D времето. Смъртното и задгробното царства са просто противоположните лица на една монета, така че когато завиете зад ръба на монетата, умирате от едната страна, за да се родите от другата. Основната разлика е, че физическото съществуване се цени от пространството (усещанията, мисленето, разстоянието, часовниковото време), а задгробното съществуване се цени от времето (интуицията, чувствата, продължителността, часовниковото пространство).

В смъртното селение, “пътят към ада е постлан с добри намерения” и човек е преценяван (съден) по действията си, а не по намеренията си. Материалното селение (животът) се основава на пространствени взаимоотношения – целта на физическото ни тяло е да чувства и да манипулира пространството. Космичното царство (задгробния живот) се основава на темпоралните взаимоотношения – целта там е, да се схваща и манипулира времето. И двата случая изискват взаимодействия между съзнанието и околната среда.

Безсмъртните селения се достигат чрез процеса на възнасянето, напускайки цикъла на реинкарнирането. Да използваме пак аналогията с монетата, много е трудно да скочиш от лицето на една монета, но е лесно, когато правиш транзицията около ръба й. най-забележителната разлика между смъртните и безсмъртните селения е, че безсмъртните селения съществуват отвъд пространството и времето, и като такива, ценностните системи (системите за преценяване), с които сме свикнали, са много различни – те добиват реципрочна форма. Там има малка разлика между мисъл и манифестация, така че преценяването се извършва чрез концепция, която е сходна с намерението.

Само че, в безсмъртните селения, “пътят към смъртността е постлан с действия”. Именно от това схващане извличаме директивите за ненамеса, които по-висшите същества ни дават. Замислете се: веднъж след като се възнесете, вие сте го направили, защото вече нямате нужда да преживявате физическите взаимодействия (усещания и интуиция), които са част от царствата на живота и задгробния живот. С други думи, дипломирали сте се от гимназията и сте започнали да посещавате университета. Но… ако човек продължи да има интерес от взаимодействието с физическите царства, тогава очевидно той не е завършил някой урок там, поради което има мотивацията да продължи да взаимодейства с физическото. Веднъж след като е формирана тази връзка, тя има тенденцията да става по-силна, и едно възнесло се същество може силно да повлияе върху работите на смъртните царства, поради факта, че неговите мисли ще манифестират структура и действие, вещество и сила. В крайна сметка, възнеслото се същество ще бъде всмукано обратно в цикъла на реинкарнация, за да се сети за, и да завърши урока, който не е успяло да научи. Така че, когато човек бъде “отлъчен” от безсмъртното селение, той се връща в смъртния статут с някакво висше знание – но това знание често се разбира накриво, тъй като смъртният ум/мозък не притежава механизмите да проумее не-тленни уроци[50].







47. Оттук и преобладаването на ярките цветове и шаблони, предпочитани от консуматорите на психеделични наркотици.

50. В книгата на Дон Елкинс (Don Elkins), “Тайните на НЛО”, той описва Скитниците като същности от по-висша плътност, които са направили “избор” да се върнат на Земята и да помогнат. Когато включите информация от други източници, като Асатру и митологията на американските индианци, изниква малко по-различна картина – въпреки че човек лесно може да разбере гледната точка на Елкинс. Скитниците не са влезли отново в Плътността на Избора доброволно – те са “паднали от каруцата”, така да се каже, и са се “самоотлъчили”, защото са избрали да взаимодействат и да участват отново във физическата система, от възнесеното царство, и в резултат на това са успели да си генерират карма.

480
Царството на Илюзиите: Плътността на Избора


Интегрална част от транзитната зона, особено приложима към по-сложните организми като човечеството, е Царството на Илюзиите, наричано понякога Плътността на Избора. До него се достига, когато е налице достатъчно ки и човек е преценил, че животът му си е струвал; постигнал е каквото си поставил за цел в живота и е в относителен мир с комплексите на психиката.

Царството на Илюзиите взима предвид по-голямата картина – не само онова, което сте направили през живота си, но и как действията ви са повлияли на другите, с единствен определящ фактор: помогнали ли са действията ви за еволюцията на съзнанието? Това определяне не се преценява според ориентацията си, защото егоистичната постъпка може да доведе до еволюция на съзнанието, точно толкова лесно, колкото и благотворителната.

За това селение е описано в древните записи, че съдържа околна среда, която е манифестирана от намеренията, стоящи зад действията, които сте извършили по време на живота си, тъй като безсмъртните селения вземат предвид намерението с приоритет пред действието. Това е селение от мисъл-форми, създадено от биоенергията ки. Когато човек избере да се отнася с тази изкуствена реалност като с истинска, осезаема околна среда, той автоматично е избран за реинкарниране по един от пътищата за служене: служене на себе си или служене на другите. Ки на човека се пуска в околната среда, така че той да може да преживее този път на служене и в крайна сметка да се роди отново, в смъртното селение или в другото селение, в зависимост от това кое селение е напуснал.

Тук, същностите могат да останат за векове часовниково време, докато не се сетят, че на практика се намират в една холограма, на които автори са самите те, и околната среда в която живеят не е нищо повече от проекция на тяхното несъзнавано. Това осъзнаване ще пришпори движението на биоенергийното поле, което е ползвано за създаването на всичките структури и взаимодействия около същностите. Изкуствената им реалност ще се срине, и ще получат вливане на ки – и какво ще правят с нея? В този момент, онова което е било реално, става нереално и ки, която е поддържала системата, се връща под съзнателен контрол – но на едно по-издигнато ниво: енергията се връща като шен, което индикира, че реинкарнационният процес няма да сработи за по-нататъшното развитие на съзнанието на организма.

Някои ще се “издразнят” и ще използват тази ки, за да отблъснат околния им свят. Това обикновено се случва със служещите на себе си, които смятат, че още отначало са центъра на вселената. Като резултат, равновесието се загубва и те продължават към Подземното царство, по-класическият Християнски Ад, където тази енергия може буквално да бъде “изгорена”.

Някои пък ще се влюбят в преживяването, раздавайки тяхната ки на другите, и това ще ги прати в Горното царство, където те ще могат да продължат преживяването за едно много дълго и приятно време – докато ки не им свърши, и не паднат обратно към инкарнационния процес.

Отново, има и трети достъпен път, който се появява, когато осъзнаете, че се намирате в холограма и приемете тази изкуствена реалност от мисъл-форми за това, което е – едно много добро образование за това как да се уравновесявате. В този момент, можете просто да се обърнете към “компютъра”, и да му кажете да “прекрати преживяването” на холограмата. Освободената ки няма къде да отиде чрез неосъзнат акт на служба, така че тя остава под ваш контрол. В крайна сметка, ки е интелигентна. Затова, направете интроспекция на холограмното си преживяване, и тази интроспекция ще конвертира ки в шен и ще отвори третия възможен път, първият етап на Възнесението.

Страници: 1 ... 29 30 31 [32] 33 34 35 ... 56