Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 30 31 32 [33] 34 35 36 ... 56
481
Процесът на реинкарниране


Наличието на ки позволява да се активира вторичен процес при умирането – този на реинкарнацията. Ако ки е тотално неадекватна (по-малко от една естествена единица, както Ларсън би казал), тогава няма достатъчно, за да се захрани задгробната система, така че човек се връща в нежив/неодушевен статут. По-висшите форми на живот обикновено имат натрупано голямо количество ки, така че по принцип процесът на реинкарниране е достъпен.






Хората много пъти са преминавали през процеса на реинкарниране през последните няколко хилядолетия, и когато се родят, те вече имат количество ки и шен, които носят от предишния цикъл. Ки често определя относителното здраве на новородения, докато шен е определящият фактор за кармата. Както при всички енергийни системи, биоенергията както заряд, така и полярност. Човек с лоша ки може да се окаже деформиран при реинкарнацията си, докато човек с добра ки може да се окаже атлетичен. Добрата шен ще придаде на човека по-добродетелен живот, докато лошата шен може да предизвика постоянни проблеми и живот в страх.

За да разбере реинкарнацията, човек трябва да има някаква представа какво е “реинкарнация”. Думата идва от “карнирам”, което означава “да бъда въплътен”, а това означава да се съживя. Реинкарнацията означава, да стане живо – отново – намеквайки, че има нещо, което се е пренесло от предишна инкарнация.

При смъртта, материалните и космичните атоми се дисоциират едни от други, връщайки корпуса в неживо състояние. Но биоенергийното поле остава като призрака или етерния двойник. Именно в това състояние съзнанието изпитва задгробната ситуация.

В диаграмата горе, аз съм идентифицирал първото задгробно селение като “Чистилище”, стар католически термин за място, което душите обитават веднага след смъртта, за да направят преглед на живота, за да видят къде ще прекарат вечността. При изследването на това селение, повечето системи добавят допълнителна стъпка, която може да се нарече “Мъглата”.

Когато съзнанието загуби физическите сетива, докато тялото умира, то малко се обърква, защото неща като зрението например са достъпни само чрез онова, което е известно като Трето око. Нещата стартират малко мъгляво отначало, като да се гледа през гъста мъгла. В това време, съзнанието все още е много свързано с пространствената среда – още могат да се идентифицират хора, сгради и референтни точки, само че не като физически системи – а само като енергийни такива. Без тяло, нямате абсолютно никакъв шанс за физически контакт.

Смъртното преживяване продължава в това състояние за около 40 – 60 дни, в зависимост от културата. Смята се, че през това време хората, които човек е оставил, все още имат възможността да комуникират с него да кажем последните си мисли и да се сбогуват, преди човека да продължи към по-интересни неща. Също така не забравяйте, че движението, в тази призрачна форма, не е пространствено – то е енергийно, така че съзнанието ви може да се локализира на кое да е място на Земята, когато има нужда да го направи. И тази нужда обикновено възниква, когато обичан човек мисли за вас. Така че наистина изглежда вероятно този транзитен период да съществува именно за привършване на комуникацията.

След като взаимодействията с физическия свят са завършени, вече сте се сдобили с доста добра идея за това какви сте били като хора и навлизате в процес на “преглед на живота”. Тук е мястото, където вие решавате какво ще се случи след това, и човек може да е доста строг със себе си. В нашето общество положението на жертва се награждава, което води до едно усещане за безполезност, което наистина се пренася в задгробния живот.

В класическите религии, прегледът на живота завършва с два прости избора: егоист и “отивай в Ада” (тъмният или черният аспект на вълната) или благотворителен и “отивай в Рая” (белият или светлият аспект). Имайте предвид, че тези “вълни”, като морския им еквивалент, са преходниперсонализирани версии на рая и ада, а не колективните версии, които първоначално били установени от боговете на старите времена.

Умът е мощно нещо, и тъй като умът е космичният аспект на живота (като мозъкът е материалният аспект), той оцелява смъртта на тялото, но вече не е ограничаван от споделената, пространствена илюзия, която наричаме “реалност”. Умът ви може да създаде всяка илюзия, която пожелае, за да уравновеси биоенергията ви, така че да можете да продължите по пътя на духовната еволюция.

Онези, които имат преживявания близо до смъртта, по принцип влизат в тези вълни, точно както човек на брега нагазва в плискането на океана. Те не са задействали напълно процеса на умиране, защото на някакво ниво те са знаели, че няма да умрат. Но, все пак успяват да надзърнат в това до какво може да доведе самопреценката на себе си, и като такова, преживяването често може да доведе до значителна промяна в житейската гледна точка на въпросния човек – по принцип е за по-добро – веднъж след като открие, че личният ад се гради върху всички онези неща, които потискат и от които се крият през живота си.

Има и трети избор, който наричам “пътят на Кхеб”[39]. Този път се отваря, когато, по време на прегледа на живота, човек осъзнае, че “да, направих някои егоистични неща, но те бяха необходими за оцеляването и растежа”, както и че, “да, направих някои благотворителни неща, и те също бяха необходими за балансиране на егоистичните постъпки”. Повечето хора, които не са силно поляризирани в политическите, религиозните и философските си виждания, пасват на това описание. Когато съзнанието влезе в това състояние, нито персонализиран ад, нито персонализиран рай може да осигури по-нататъшен растеж на съзнанието, така че се отваря третия вариант – “между тъмнината и светлината”. Това ви отдалечава от личното селение на самопреценката, “Аз”, и ви праща в Плътността на Избора, “Ние”, и какви взаимодействие – егоистични или благотворителни – са направени, за да помогнат на еволюцията на съзнанието.




39. От египетската история.

482
Ин-Ян = Време-Пространство


Друга концепция, която се ползва от китайците, е тази за ин-ян, концепцията за “неразделимите противоположности”, която Ларсън нарича движение. Ин е повличащата концепция: женска, полярна, извита, пълна или студена, докато ян е разгръщащата се концепция: мъжка, линейна, права, празна или гореща. В материалния сектор от контекста на Реципрочната система, който се ползва в този анализ, времето е ин, а пространството е ян.

Ин-ян също е начин за представяне на концепцията за простото хармонично движение (ПХД), където едно ин (вътре) ПХД е вибрация, а ян (външно) ПХД е осцилация.

Вибрацията, когато се приложи към въртене, като например атомна система, създава концепцията за заряд, ротационната вибрация в Реципрочната система е източникът на електрическите, магнитните и гравитационните заряди[27]. Зарядът е енергия, и зарядът на един електрон се изразява като сила – движението, което зарядът поражда в атомните системи. Зарядите лесно се добиват, но не се изискват. Частиците и атомите могат да съществуват и в заредени и в разредени състояния, концепция, която не се разпознава в конвенционалната физика. Понеже полевите ефекти на разредената частица не се променят по отношение на времето или пространството, те не се засичат от раз. Най-обикновения пример за разредена структура е тази на разредения електрон, който се наблюдава като “дупка”, положителният “заряд” на електрическия поток (става дума за Дираковото море, концепция на бележития теоретичен физик Пол Дирак, бел.прев). Зареденият електрон е конвенционалният електрон, действащ като статично електричество.

Всичките форми на биоенергията, както техните противоположности, имат и полярност (полюси), и могат да съществуват в заредено или разредено състояние. Всеки вид биоенергия може да съществува в четири различни състояния, незаредено ин, заредено ин, незаредено ян или заредено ян, и в резултат се получават, както изглежда, дванадесет различни форми биоенергия: четири типа джинг, четири типа ки, четири типа шен.




Смъртта и умирането


Последната концепция, която се нуждае от изясняване още отначало, и тази за смъртта. Терминът “смърт” може да се разглежда и като състояние, и като процес. В тази статия, думата “смърт” ще се използва за означаване на терминалното състояние и “умирането” ще представлява процеса.

  • Умиране: процесът, който е стартиран, след като биологичният организъм повече не е могъл да поддържа жизнеспособност.
  • Смърт: състоянието, в което организмът бива понижен или върнат в нежив статут.

Процесът на умирането стартира или естествено (от старост), недоброволно (заболяване или рана), или неестествено (убийство, нещастен случай).  Биоенергийното състояние е различно за всеки процес:

  • Естествено: Биоенергията джинг е била изчерпана. Ки и шен не са засегнати.
  • Недоброволно: Стресът изразходва джинг, като я преобразува в ки, за да направлява имунния отговор, докато джинг привърши. Борбата с болестта и регенерирането на тъканите ще изразходват ки.
  • Неестествено: Оставащата джинг се преобразува в ки в големи количества, което може да накара етерният двойник да се сдобие със значителна кохезия (сцепление), за да започне “свой живот”. Но без жизнеспособно, пространствено тяло, което да го съдържа, етерният двойник се превръща в призрак[28].




Произход на Следсмъртните избори


Мнозинството от западните концепции относно задгробния живот могат да се проследят до единствен източник, Митът за Ер[29] на Платон, който е следният:

С много други души като спътници, Ер беше стигнал до величествено място с четири отвора – два във и навън от небето и два във и навън от земята. Между тези отвори седели съдии, и те нареждали на душите кой път да следват: добрите били насочвани по пътя към небето, неморалните били насочвани надолу. Но когато Ер приближил съдиите, на него му казали да остане, да слуша и да наблюдава, за да разкаже за преживяването си на човечеството.

През това време от другия отвор в небето, чисти души летели надолу, разказвали за красиви гледки и чудесни чувства. Други, връщащи се от земята, изглеждали мръсни, раздърпани и уморени, оплаквали се в отчаянието си, когато разказвали за ужасните си преживявания, защото всяка душа трябвало да плаща десеторна глоба за всичките зли дела, извършени приживе. Имало някои, обаче, които не можело да пуснати от подземието. Убийци, тирани и други неполитически престъпници били обречени да останат до изхода на подземието, без да могат да избягат.

След седем дена на ливадата, душите и Ер трябвало да отидат по-натам. След четири дена достигнали място, където можели да видят сноп светлина като дъга, по-ярка от която и да са виждали преди. След още един ден път те я достигнали. Това било вретеното на Нуждата. Присъствали няколко жени, включително и Госпожа Нужда, дъщерите й и Сирените. Душите били организирани в редове и на всяка била раздадена по една лотарийна монета, без Ер.

Тогава, според лотарийните си монети, те трябвало да се приближат подред и да изберат следващия си живот. Ер си спомнил, че първата душа, която избрала нов живот, човек, който не познавал ужасите на подземието, а бил награден на небето, бързо избрал живота на мощен диктатор. След по-внимателен оглед, той осъзнал, че, освен други зверства, на него му било писано да изяде собствените си деца. Ер наблюдавал, че често това бил пътя на онези, които преди това са били на небето, докато онези, които били наказани, често избирали по-добър живот. Много избирали живот, който бил различен от предходното им преживяване. Животните избирали човешки животи, а хората често избирали явно по-лесните животи на животните.

След това на всяка душа бил назначен дух пазител, който да й помага през живота. Душите преминавали под трона на Госпожа Нужда, след това пътували до Равнината на Забвението, където текла Реката на Забравата (река Лет). Всяка душа трябвало да пие малко от водата, в различни количества, освен Ер. Докато пили, всяка душа забравила всичко. Като си лягали вечерта да спят, всяка душа била вдигната в нощта в различни посоки за прераждане, завършвайки пътешествието. Ер не помнел нищо от пътешествието обратно до тялото си. Той отворил очи и осъзнал, че лежи на погребалната клада, рано сутринта, и можел да си спомни пътешествието през задгробния живот.

Както сами виждате, всички класически елементи са тук. Пътят в небето се превърнал в Рая, пътят в Земята станал Ада, идеята за реинкарниране и воалът на забравата… дори и онези, “отлъчени” от рая през онази втора врата, които избрали животи на зверства.

Ако се възползваме от контекста на Анунаки, за които говорим в тази поредица, това, което имаме тук, е класическото разполовяване от битката между Енлил (небесния бог) и Енки (земния бог) и обещанията, дадени на робските популации, човечеството. Енлил (и баща му, Ан), живели в “небесата” и щели да се спуснат до повърхността като владетели на земята. Енки, с неговото подводно царство Абзу, управлявайки миньорските операции по планетата, живеел под повърхността и щял да се издигне до повърхностния свят, да донесе съкровищата от дълбините, за да омиротвори небесните обитатели. С разразяването на враждебните действия между тях, тези домейни на контрола се превърнали в класическия Рай (Енлил като Яхве/Йехова) и Подземието (Енки, Врагът[30]). Ролята на човешките души в този Анунакски сценарий ще бъде обяснена по-късно, след като прегледаме някои основни концепции.




Вариантите за избор по време на умирането

Количеството и вида на биоенергията, добита през живота, осигурява вариантите по време на умирането по естествени или недоброволни причини. Неестествените причини създават една ситуация, в която оставащата джинг (отнетите ви години, така да се каже) се преобразуват директно в ки в момента на загуба на корпуса. Като последствие от този бонус под формата на ки, смъртта от неестествени причини се случва рядко, тъй като бонусът към ки кара съществото да скочи директно във варианта за реинкарнация. Това е един вид механизъм за “застраховка” или “гаранция”, вграден в системата, за да се даде втори шанс на онези същности, при положение че те не искат да останат обвързани със земята като призраци, за да плашат останалите.


Реинкарнацията и възнесението са входни точки към по-комплексна система от тестове и последствия, където последствията, като например кармата[31], влизат в сила, както и еволюционната история. Тук, концепцията за смъртта може да се счита като аналог на това да те “скъсат на изпит” в училище, при което се връщаш в по-предишен клас, за да научиш уроците, които явно си пропуснал, и да опиташ отново. Истинската смърт, тотално връщане към нежив статут, на практика е като да те скъсат от детската градина, така че не се случва често.




Безсмъртие

Едно естествено последствие от тази структура е, че ако животът можеше да се сдобие с джинг в по-бързи темпове, отколкото се изразходва джинг, естественият процес на умиране никога няма да се случи, и човек може да живее вечно. Това е вярно, но има уловка, която има общо с нашия стар приятел, магнитното йонизиращо ниво[32], което е отговорно за определяне кои елементи са радиоактивни.

Не-нулево ниво на магнитна йонизация позволява на атомите да събират неутринота, което представлява добавяне на изотопна маса. В неживото царство, атомите могат да премахнат тази излишна маса чрез радиоактивност, но в случая с живата единица, където материалната и космичната структури са в равновесие, изотопната маса се трупа и от двете страни. Материалната и космичната структури постоянно увеличават атомните си измествания, докато изотопната маса не достигне момент, в който неутрализира атомната ротация[33]. Това кара връзката между материалната и космичната структури на жизнената единица да се дисоциира, предизвиквайки клетъчна смърт. Сдобивайки се с повече джинг, можете да удължите продължителността на живота си, но ще продължите да “ставате по-стари”[34].

Но, както учи древната история, “боговете” били безсмъртни, така че те са открили начин – но не чрез удължаване живота на едно единствено, физическо тяло – а като създават тела “по поръчка” и като прехвърлят самоличността си от едно тяло в друго, чрез нещо, което беше наречено “черна магия”. Има начин човеците да постигнат безсмъртие, както са документирали древните, Таоистки майстори – ако сте склонни да платите цената. Любопитно, много от таоистките майстори, които постигнали безсмъртие и напуснали смъртното селение, отивайки в царството на боговете, често се връщали, за да изживеят смъртни животи – въпреки че така и не обяснили защо.




Смъртното преживяване

Ако искате да разберете смъртта, последното място, от което искате да се информирате, е съвременната религия. И предпоследното място, което искате да прегледате, са “Ню-ейдж” експертите. Отидете при източника, който започва със Шумерските записи и книгите, написани от боговете на старите времена, като Книга на юбилеите, която е диктовка от Бог, записана от Моисеи на планината Синай, докато Той приготвял онези каменни таблици за израилтяните.



Бележка от преводача: Книга на юбилеите не е оцелява в пълнота на никой език, но има преводи на иврит, гръцки и латински. Интересното е, че единствено Етиопската църква я смята за канонична, докато всички други християнски църкви я смятат за псевдопиграф. Положението е същото и с Книга на Енох, отново единствено Етиопската църква я приема за каноничен документ.



Да, Бог действително създава човека – въпреки че контекста на генното инженерство малко се е изгубил в превода. Така че, ако някой проумява структурата на човечеството, богове са онези, които са проектирали хибрида – и тази информация е добър материал за изследване.

Да, Бог действително създава човека – въпреки че контекста на генното инженерство малко се е изгубил в превода. Така че, ако някой проумява структурата на човечеството, богове са онези, които са проектирали хибрида – и тази информация е добър материал за изследване.

Описват се две селения, смъртното царство на всекидневното съществуване и това “друго” царство, което аз просто ще наричам Другото селение, тъй като просто има твърде много имена, и всички имат екстремно религиозни предразсъдъци. Ако сте си написали домашното и сте се запознали с Реципрочната система на Ларсън, вие вече знаете кои с тези две селения: двата “секторни” аспекта на биологичното ниво на съществуване, а именно, една версия от “втора плътност” на материалния и космичния сектори.

Когато става дума за умиране, човеците, потомците на Кро-Магнона, са смесена работа – хибрид и между естествени процеси и “божествени” процеси от сирианските си създатели. Голямата част от човечеството е от “по-заземения” тип, състоящ се от генетичен микс от Кро-Магнон и Неандертал – “червенокръвния” народ. По-малка група, смятаща себе си за “синекръвни” Царски потомци, действат на йерархичния сириански принцип “отгоре - отдолу”, за разлика от еволюционните местни народи. Тук ще опиша естествения процес, като естествени последствия от живота.

Смъртта е деконструкция на биологичното ниво на съществуване, която може да стигне чак до неживото ниво. Както при всеки излъчващ или радиоактивен процес, освобождава се енергия, и в ситуацията на жизнената единица, освобождава се биоенергия. Но за разлика от електроните, алфа-частиците и гама-лъчите, биоенергията продължава да има продължение на формата за период часовниково време, и продължава да бъде способна леко да влияе на пространственото селение чрез силите, генерирани от анимата. По-висшите функции на съзнанието, бидейки нефизически, остават непокътнати и действащи, като по този начин поставят този етерен призрак в транзитно състояние. Посмъртните ритуали, като онези, документирани в "Бардо Тодол", тибетската “Книга на мъртвите”, били създадени, за да помогнат на призрака в наличните му варианти за избор по време на този период.

Неестествената смърт има тенденцията да “експлодира” етерното тяло навън от физическото, понякога в такава степен, че човек дори не знае, че е загубил тялото си. Заради високото ниво на ки, и факта, че човек не осъзнава, че нещо се е случило, не се прави опит да се “продължи нататък” и призракът остава обвързан със земята или докато не се случи такова осъзнаване, за да може да направи избора си, или ки (която не може да бъде възобновена) не се разсее до момента, в който избора не се насили поради неизбежност.






27. Конвенционалната физика разпознава само електрически заряд; магнитният заряд се третира като инерция, а гравитационният заряд се счита за изотопна маса.

28. “Призрак” ще се използва в смисъла на сянката на космичния аспект на жизнената единица, а не “дух”, което е дефиницията на анимуса.

29. “Републиката”, Платон, 380г пр.Хр., преводът на английски е взет от страницата на Уикипедия за Мита за Ер.

30. Енки, след като обвинил Енлил, че работи срещу най-добрите интереси на Анунаки, се превърнал в най-големия враг на Енлил и му била дадена титлата “обвиняващ враг”, сатана. “Сатана” е титла, не личност, много подобно на “Президент”.

31. Карма е пренасянето на действия и намерения от предни инкарнации, които влияят на настоящата.

32. В Реципрочната система, магнитното ниво на йонизация, една променлива на околната среда, контролира количеството на изотопната маса, която един атом може да натрупа, преди да премине през радиоактивен разпад, за да се отърве от излишната маса.

33. Човек би си помислил, че с остаряването му килограмите му ще се увеличат, заради допълнителната изотопна маса. Но това не е случаят; защото едновременно и заедно се добавят маса и анти-маса, няма нетна наблюдаема промяна в атомната маса вътре в клетката.

483
Форми на Биоенергия


Жизнената единица може да се счита за “по-завършен” израз на скаларното движение, защото тя съдържа и двата сектора в единна клетъчна структура. Атомите и частиците, бидейки или пространствени, или темпорални, знаят само “половината история”, така да се каже. Но тъй като вселената е дефинирана от три измерения на движението, естествено е, че откриваме три израза на биоенергията в живите организми, отразяващи трите скоростни диапазона, асоциирани с астрономическото движение.

Всяка култура има свои собствени имена за тези три форми на биоенергия. За целта на този анализ, ще използваме китайските термини:

  • Джинг (фохат) , клетъчна, либидо или сексуална енергия, асоциирана със здравето и корпуса.
  • Ки (чи или прана), жизнена енергия, асоциирана с анимата.
  • Шен (кундалини),  съзнанието, духовната или интелектуалната енергия, свързана с анимуса.






Всички знаем, че за да се съхранява енергия, е нужен някакъв вид батерия, и сложните биологични системи имат такива батерии – известна на китайски като дан-тиен или алхимическото еликсирно поле (самото еликсир е друг термин за биоенергия).

Тези структури, бидейки ротационни по природа, съществуват като аналог на Ларсъновия термин еквивалентно пространство, въпреки че е по-добре да се нарекат еквивалентно движение за една жизнена единица, тъй като еквивалентността включва сливането на еквивалентното пространство с еквивалентното време. Тези структури от еквивалентно движение не са директно наблюдаеми от нашата конвенционална референтна система, но са локализирани в три области на тялото, както е посочено, и могат силно да повлияят както физическия корпус, така и темпоралната анима. Те работят много подобно на един зареден електрон, където дан-тиенът е електронът, излъчващ “силови линии” през тялото, наречени меридиани, за да събира и разпределя биоенергия.




Джинг: Клетъчна енергия

Джинг е аналогична на Ларсъновия “ниско-скоростен” диапазон (1-х), бидейки обвързваща енергия между и вътре в клетките.  Джинг се събира чрез консумацията на храна – други живи клетки, които излъчват джинг при разпадането си, за да се употреби в тялото. Колкото по-добро качество е храната, толкова е обилна джинг. Много бедната храна18 може да има толкова малко джинг, че самото тяло да трябва да достави порция от своя джинг, за да помогне на храносмилането[19].

Джинг също така се предоставя по време на зачатието, където на новия живот се осигурява с количество зачатъчна джинг от родителите за стартиране на жизнената система в независимо опериране. Когато бебето е в утробата, то е зависимо от действията та майката, която трябва да придаде началния заряд на тези биоенергийни батерии, като тези кабели се прекъсват чак при прерязването на пъпната връв при раждането.

След раждането, естествените процеси работят в посока да осигурят допълнително джинг от външни източници (придобита джинг). Джинг се изразходва във всекидневните активности и се консумира бързо в стресовите ситуации и в ситуациите, свързани със страх, на ден днешен познати като “ежедневие”.

Когато цялото количество джинг се изхарчи на биологично организмено ниво[20], стартира естественият процес на умирането. Ако организмът няма достатъчно ки, за да влезе в реинкарнационен процес, резултатът е смъртпонижение. За повечето нисши форми на живот, които са все още обвързани с колективна анима, това понижение е връщане към неживото, химическо селение. По-висшите форми на живот, имайки повече комплексност, се понижават до нивото на сложност, което могат да поддържат с оставащата им биоенергия[21].




Ки: Жизнена енергия

Джинг е ниско-скоростната енергия, която поддържа функционирането на клетките както на материалната, така и на космичната страна. Ки е следващото стъпало нагоре, енергията със “средна скорост” (2-х), която държи заедно материалния и космичния агрегати и поддържа комуникирането помежду им[22][/sup]. Тъй като тази стабилна връзка между материя-антиматерия е нещото, което дефинира живота, ки се счита за жизнена енергия.

Ки може да се произведе от джинг или да се добие от околната среда.Тъй като джинг е много по-изобилна е се добива много лесно от едно добро хранене, ки като цяло се произвежда от джинг чрез Ксия дан-тиен, след това се праща за съхранение в Зонг дан-тиен.

Ки от околната среда всъщност е доста изобилна в природните зони и много хора могат да почувстват това като добро усещане, когато са на разходка в природата или на лагер. Първичният източник е добрия, чист въздух, поради което ки се асоциира с дъха, и затова практиките за насърчаване и съхранение на ки засягат дихателните упражнения. Онези, които практикуват тези упражнения в отдалечени зони често забелязват, че упражненията са много по-ефективни, когато има гръмотевични бури наблизо. Има причина за това: интензивното, диелектрично поле, създавано от гръмотевичната буря, леко променя формата на водната пара, преобразувайки неживата вода в жива вода[23], директен източник на жизнени единици, имащи структура, която лесно се превръща в ки.

За нещастие, твърде малко такива места съществуват в цивилизованите страни, които са залети от електромагнетизъм, понеже тази форма на енергията възпрепятства ки от околната среда да достигне изобилие.





Шен: Духовна енергия

Ки може да бъде преобразувана в шен чрез проява на волята. При нормални обстоятелства, шен не се придобива от околната среда; тя се добива единствено като нарочен, съзнателен акт (само че, процесът на реинкарниране ще осигури количество шен на новородения, както и малко шен, добит от родителите). Когато една жизнена форма се сдобие с достатъчно шен, тя активира духовния комплекс – интелигентността – и развива едно ниво на етика, както Ларсън описва в неговия “Ниво 3: етичен подход” в “Отвъд пространството и времето”.

Шен може да се счита за интелектуална или съзидателна енергия, в зависимост от това дали материалния корпус или космичната анима доминира организма. Онези, вървящи по типичния, алхимичен път, които се опитват да балансират между мъжките и женските вътрешни аспекти, клонят към демонстрирането и на двете форми шен, бидейки интелектуално съзидателни (композитори) и съзидателно интелектуални (изобретатели).

С изключение на хипотезата за Геаа[24], Природата все още не се е развила достатъчно, за да предостави природен източник на шен от околната среда, така че всякакво външно натрупване се прави чрез креативни и интелектуални стремежи, включващи други хора със сходен ум и дух; процес, аналогичен на резонансното усилване.

Когато джинг се изчерпа и има достатъчно шен, тогава се отваря друг вариант за смъртта – това, което по принцип се нарича възнасяне, процес за излизане от цикъла на живота, смъртта и реинкарнацията, чрез преместване в друго селение. Ако човек няма достатъчно шен за възнасяне, той най-вероятно ще има достатъчно ки за реинкарниране, за да следва този път и да опита пак.

“Когато умът е просветлен, духът е свободен; тялото е без значение.”







18. Това включва генетично модифицираните организми, лошо наторените растения и напомпаните с хормони животни, за да се произведат физически мускули, но не и съответстващото им ниво биоенергия, за да има правилен баланс между структура и енергия.

19. Това усещане за “загуба на енергия”, което човек понякога изпитва след ядене, често се дължи на това, че тялото трябва да достави биоенергия за храносмилане, вместо тя да е част от самата погълната храна.

20. Клетките могат да разменят ки за джинг, за да поддържат организма жив. Процесът е познат като лечение.

21. Това е произходът на кастовите системи, нормално управлявани от кармата. Този процес на понижение обръща еволюционния път на сложността, връщайки агрегата на жизнената единица до по-просто ниво, за да опита отново.

22. Позната в някои езотерични кръгове като “сребърната нишка”, която свързва тялото с душата.

23. Живата вода, детайлно документирана от Виктор Шаубергер, има атомна структура антиводород хидроксид – един от водородните атоми на водата се ускорява до свръх-светлинни скорости, което го праща от другата страна, преобразувайки водата в структура на жизнена единица. Това също така е източникът на Брауновия газ, с прякор оксиводород.

24. Като Геа е колективното съзнание на планетата, притежаващо интелект от това съзнание.

484
Живот


Доколкото знам, на Дюи Ларсън е единствената теория, Реципрочната система, която извежда както живота, така и етичното съзнание като естествено последствие от Постулатите си. Това, което Ларсън постулира в книгата си, “Отвъд пространството и времето”, е че животът в същността си е стабилна комбинация от материя и антиматерия[5]. Повечето физици ще ви кажат, че когато материята и антиматерията се срещнат, те се отричат една друга и се получава експлозивен резултат. Това, което Ларсън открил, било че материята и антиматерията могат също така да се срещнат “извън фаза” една с друга, така че да формират стабилна и по-сложна структура: живата клетка. Все още експлозия, но градивна експлозия от живот, вместо унищожителна експлозия от радиация. Заради този микс от материал и космически (антиматерия) движения, живата клетка оперира основно в диапазона на средните скорости, аналогично на процесите в звездите, но поради този устойчив баланс, процесът е с много по-ниски температури. Ако трябва да цитирам Делен от “Вавилон 5”, “Ние сме звезден материал”, буквално.

Това уникално разбиране за живата структура като агрегат от физическо, пространствено тяло и невидимо, темпорално тяло, позволява да се правят изследвания в онова “друго селение”, космическата половина на живота, която философите и спиритуалистите са идентифицирали като душа или съзнание (в смисъла на конвенционалната, ню-ейджърска концепция Тяло/Ум/Дух). Въпреки че душа и ум имат много значения, ще използваме средновековния латински термин anima[7], както обикновено се използва от психолозите. Анима ще се използва за означаване на тази “душевна” част от организма, ненаблюдаемото присъствие в триизмерното време.

Според Реципрочната система, физическата[8] вселена се състои от два сектора на изразяване, съществуващи на 90о извън фаза; като всеки е антитеза на другия, две перспективи на скаларното движение:

  • Материален сектор (материя): три координационни измерения на пространството с едно измерение от часовниково време (продължителност). Това е наблюдаемия, измерим сектор на всекидневното ни преживяване, познато на изследователите от 19-ти и 20-ти век като “преценима материя”.
  • Космически сектор (антиматерия): три координационни измерения на времето, с едно измерение от часовниково пространство (разстояние). Това е произходът на етерните феномени (“непреценима материя”) и не е директно наблюдаема, нито подлежи на измерване от позиция на пространството. Можем индиректно да измерим как времето променя пространството, като наблюдаваме как се променят материалните структури, когато са под влиянието на темпоралните структури.

Само че, когато се изправил пред определени наблюдаеми феномени, като етичното поведение и психическите способности, Ларсън открил, че двата сектора на неговата физическа вселена не осигуряват достатъчни взаимовръзки, за да обяснят тези прояви и той добавил трети, нефизически сектор, на когото да се припишат всички улики и наблюдения, които тепърва трябвало да се изясняват и да се поставят в теоретическата рамка на Реципрочната система. Той нарекъл този трети сектор Етичния сектор, и структурите, създавани в него, контролни единици[9]. За нещастие, Ларсън починал от старост преди да завърши това свое проучване.

Концепцията на Ларсън за “секторите” също обрисува и езотеричните концепции за онтологичните равнини на съществуване:


Забележете, че разследването на Ларсън спира с неговия трети, етичен сектор, поради кончината му. Това не намеква, че няма още сектори, нито пък нива на съществуване, чакащи да бъдат разкрити като естествено последствие от Реципрочната система.




Нивата на съществуване

Ларсън дефинира три различни нива на съществуване, възоснова взаимовръзките между трите сектора:


  • Неживо: Материален или космически сектор; атомното и химическото селение; материя или антиматерия. Комбинациите помежду им водят до разрушително събитие, произвеждайки енергия.
  • Биологично: Материален и космически сектор, комбинациите водят до градивно събитие, произвеждайки клетки. Материалните, пространствени аспекти на живота е корпус, тялото. Космическият аспект на живота е анима. И двете половини, заедно, се наричат жизнена единица.
  • Етично: Материален, и космически и етичен сектор; структура, построена върху рамката на пространство и време, но достига отвъд нея. Тези “етични контролни единици” са клетки на интелигентността,  които ние обобщено наричаме съзнание. Влиянието на тези клетки върху тялото, ума и душата, като дух, за който ние ще използваме средновековния латински термин анимус[11], за да премахнем предразсъдъците относно концепцията за духовното.

Както може да се види, Ларсън, чрез естествените последствия от неговата Реципрочна система, бавно и сигурно започва да извлича началото на езотеричните, философските или духовните селения – само възоснова на взаимовръзките между движенията на пространството и времето. И той открива, че те имат същата структура, както се твърди в древната литература, с единствената разлика, че като естествено последствие от теорията, атрибутите и качествата на тези нива, сектори и единици могат да бъдат с точност определени – както и това как взаимодействат помежду си. Това ни дава основа за анализ на еволюиращия живот, както и на концепциите, които вървят за ръка с живота, като биоенергия (прана, ки, чи, шен, кундалини и други форми), смърт, реинкарнация и възнасяне. Не е нужно да гадаем, когато можем просто логически да извлечем накъде върви живота, как го прави и какво можем ние да направим, за да помогнем за растежа на съзнанието.




Сила и енергия

Вече сме запознати с основните сили в Природата, а именно електрическата, магнитната и гравитационната. Също знаем за определени форми на енергията, като вълни, от които има два диапазона в Реципрочната система, разделени помежду си от единица скорост[12]: Нискочестотни (LF) вълни, които съдържат ниска енергия и вредят малко, като звука, светлината, топлината и радио; и Високочестотни (HF) вълни, които могат да причинят сериозни наранявания, като рентгенови лъчи, гама лъчи и космически лъчи.

Сила и енергия, въпреки че са сходни, не са едно и също. Когато Ларсъновите естествени единици от пространство (s) и време (t) се използват за дефиниране на количества (вместо имената на мъртви учени), концепциите зад силата и енергията, и разликите помежду им, стават очевидни.


Енергията (t/s) остава постоянна, но силата (t/s/s = t/s2) е енергията, която се променя по отношение на пространството – а не по отношение на времето. Ако човек погледне спрегнатата взаимовръзка, скорост която се променя по отношение на времето, s/t/t = s/t2, открива, че това е позната концепция: ускорение. Силата е просто темпорално ускорение. И понеже координатното време не е директно наблюдаемо, то действа невидимо в пространството.

Това ни дава следа за природата на енергията и защо можем да я засечем само чрез начина, по който променя пространството: силата и енергията са темпорални структури, движещи се с часовниково пространство, а не пространствени структури, движещи се с часовниково време. Като темпорални структури, те съществуват в 3D времето (или както физиците казват, те са локализирани във времето).


Това лесно се наблюдава чрез начина, по който едно магнитно поле движи железни стружки, образувайки формата на “силови линии”. Ние не можем да видим самия магнетизъм, защото ефект е нелокален, но можем да видим как магнетизмът променя пространственото подреждане на железните стружки.

Именно темпоралната компонента е самата “енергия”, t/s, която предизвиква промяна в пространството, Δs; наблюдаемият резултат сила, t/s/Δs = t/s2.

Всички жизнени единици съдържат атоми, атомите имат електрически и магнитни полета и се влияят от гравитацията, точно като неживите си противоположности. Но животът отива отвъд електромагнитните сили, поради връзките между материалните и космичните атоми – тази стабилна връзка на материя-антиматерия – и тази връзка генерира допълнителни полета, изразени от термина биоенергия, енергията на биологичните организми. Не забравяйте, че всичко, което се случва в нашата наблюдаема, пространствена референция, също се случва и в ненаблюдаемата, темпорална референция, което води до допълнителни “анти-” концепции, като антигравитация – темпорална гравитация.




Биологична енергия

Биологичната енергия, или биоенергията[13], е версия “Ниво 2” на електрическата, магнитната и гравитационната сили, където тези атомни черти са преплетени с техните скачени – темпоралната, “антиматериална” версия на силата и енергията, която съставлява невидимата, космична половина на жизнената единица, анимата. Нещото, което това взаимодействие прави, е че създава енергична аура около двете, и около пространствения корпус, и около темпоралната анима – това, което се определя като етерно тяло[14].




Аурата на жизнените единици


Ненаблюдаемата половина на жизнената единица, съществуваща в 3D времето, хвърля сянката си около жизнената единица по силата на същата причина, заради която електрическите и магнитните полета хвърлят сенките си около неживите структури – само че в случая с жизнената единица, тази сянка се нарича аура. Тези аури формират етерния двойник на даден организъм, който е сянката на анимата около корпуса, тялото в пространството. Целият живот има аура, и аурата отразява състоянието на космичната половина на жизнената единица, “душата” й. Душата е седалището на емоцията, така че етерният двойник има тенденцията да отразява емоционалното състояние на жизнената единица.

Още едно вторично аурично поле, което като цяло не се рекламира от мистиците[15], също се формира около космичната анима, създавайки аналогична на етерното тяло структура, която обгръща физическото тяло. Този материален двойник показва състоянието на физическото тяло пред интуитивната страна на живота, и това е начинът, по който човек може да възприеме, че някой се “чувства болен” (както майките винаги сякаш знаят за децата си, без значение колко далеч са от тях). Тъй като връзката е нелокална, тя действа аналогично на моста на Айнщайн-Подолски-Розен[16], защото душите могат да останат приближени във времето, като вид “душевна група” на семейството и приятелите, докато телата могат да са отделени на значителни пространствени разстояния.











5. Антиматерията в Реципрочната система се нарича космическа материя и технически е “спрегната материя”, съставена от атомни ротации в пространството, поставени в 3D темпорална координационна система, използваща  часовниковото време като мярка за промяна. Ларсън я нарича “противоположна материя” или “инверсна материя”, но беше посочено от проф. Неру (K. V. K. Nehru), че инверсията всъщност трябва да представлява едно спрягане, за да се запазят взаимоотношенията между измеренията. Например, вселената на материалната сила, t/s2, е s2/t, което е неправилно. Космическата сила има измерения s/t2. Аспектите на пространството и времето инверсират, но измерната взаимовръзка в номератора и деномератора остават същите, превръщайки я в свързване или спрягане, а не в инверсия.

7. “Това, което анимира”, което придава живот.

8. “Физическа” включва всички взаимовръзки, дефинирани от 3D скаларното движение с аспектите пространство и време. Това включва материята (материалните атоми), антиматерията (космическите атоми), електрическите и магнитните полета, гравитацията, биологичните организми (животът, включително тялото и ума/душата, но не “духа”) и техните биоенергийни системи.

9. Дюи Ларсън, “Отвъд пространството и времето”, стр. 81.

11. Анимус по принцип се дефинира като интелекта или духа, често се асоциира с концепцията за етиката и моралността.

12. Единица скорост е скоростта на светлината, 1 естествена единица пространство за 1 естествена единица време, единство в Реципрочната система, или 299, 792, 458 м/сек в конвенционалната физика.

13. Биоенергия в смисъла на различните форми биологична енергия, а не обичайния смисъл на енергия, добита от биомаса, като биодизел например.

14. Етерът, в контекста на Реципрочната система, е космичният сектор на 3D времето, интерпретиран от позицията на материалния сектор, 3D пространствената перспектива.

15. Този материален двойник е механизмът, който се ползва за нанасяне на телесна вреда в определени бойни изкуства, енергийно атакувайки проекцията на материалното тяло във времето. Тези енергийни поражения се отразяват на физическото тяло след интервал часовниково време, създавайки славата на известното “смъртоносно докосване”, разгласено от практики като Дим Мак например (Dim Mak).

16. Класическата пространствена дупка, която свързва отдалечени през пространството неща , въпреки че няма действителна нужда от свързващ тунел, тъй като връзката е точно инверсията на пространствената пропорция.



485
Хомо Сапиенс Етикус
Живот, смърт, реинкарнация и възнасяне

Част 3 от серия “Антропология и скрития произход на Хомо Сапиенс”

автор с псевдоним “daniel” от сайта conscioushugs.com





Въведение

За да разберем как създадения Кро-Магнон човек се различава от другия еволюирал живот в нашия свят, е нужно предварително изследване на структурата на самия живот. След като се дефинира естествената норма, отклоненията от тази норма може да се изследват и да се определят последствията.

Статията ще покрие две основни концепции, като енергийни последствия: живот и смърт, заедно с еволюцията на тези процеси, реинкарнация и възнасяне. Животът, като естествено последствие от постулатите на Реципрочната система, е подробно разгледан от Дюи Ларсън в неговата книга “Отвъд времето и пространството[1]. С надеждата да се дефинира основният шаблон, който поражда естествената смърт и какво се случва по време, и след смъртта на физическото тяло,  концепциите за смърт, реинкарнация и възнасяне се екстраполират от коренните концепции на културната митология и теология и се свързват със съответстващи им концепции в една рамка на вселенско движение. Тази информация може да се екстраполира, за да се види накъде се е насочило човечеството като вид.

Претекстът на тази статия, на база концепциите, предложени в статиите “Геохронология” и “Нова Световна Религия”, е че Кро-Магнонеца, на който съвременният човек е директен потомък, е хибрид между еволюиращия живот на планетата плюс “извънземно” или “божествено” влияние, което е било въведено от вид, колективно наричан “сирианските хора”, които колонизирали планетата в древни времена, пораждайки епохата Му и епохата Атлантида. Прародителите на тези хибридни видове хора са онези, които обикновено се наричат Библейските Адам и Ева, така че този хибриден подход е смесица между дарвинистките виждания и теологическите – и двете са правилни. Човекът е бил създаден и сега еволюира със собствени сили, като отделен вид.

Терминологията ще бъде трудна, тъй като много от думите имат субективни значения за читателя. За да се спомогне облекчаването на тази трудност, термините ще бъдат дефинирани преди употребата им, за да може да се поддържа контекста. Ще има и такива, които няма да са съгласни с избора на специфични думи, но тези са думите, които използваме в научния ъндърграунд вече 30 години и до сега да вършели работа. Важна е концепцията, която се предава, не думата, използвана за изразяването й.

Ще има също и такива, които буйно се противопоставят на концепцията на Ларсън за това, че съзнанието е последствие от живота, вместо материята да е последствие от съзнанието. Моля ви за момента да оставите настрана “неверието”, тъй като става дума за реципрочно отношение. Да се пита “какво е дошло първо” е като да се пита дали вътрешността или външността на една кутия се е появила първо – нито едното не се е появило първо. Веднъж след като кутията е налице, вече са налице вътрешността и външността й. Същата е ситуацията със съзнанието; всичко е въпрос на гледна точка.




1.Dewey B. Larson, “Beyond Space ” , Tucek & Tucek, публикувана посмъртно през 1996г; написана през 1979г.

486
Реципрочната система е нова научна парадигма, приложима към цялото семейство на науката и цялото научно познание до сега. Тази нова научна парадигма е организирана и систематизирана за първи път от Дюи Ларсън през 70те години. Реципрочната система напълно унищожава ортодоксалните научни парадигми на съвремието.

Dewey B. Larson - неговата страница в английската Уикипедия.

"daniel" - това е човек, твърдящ, че е един от операторите на стола в Монтоук, запознат добре с Реципрочната система, и даващ много добре оформени резюмета на някои основни идеи в Реципрочната система.

http://rstheory.org/ - това е основният сайт и информационна база, където Реципрочната система се развива от всички, които се интересуват от нея по света.

Всички книги на Дюи Ларсън са линкнати на този сайт: http://www.reciprocalsystem.com/dbl/

Форумната дискусия и развития около същият този автор "daniel" и неговите резюмета на въпросната Реципрочна система, можете да намерите тук: http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=167.msg352#msg352






В Библиотеката на "Апокрифна Академия" има представителни материали за всички основни парадигми за нашия свят: на креационистите, или застъпниците за Библейската парадигма, например в лицето на Нийнхюс и книгата му "Стара Земя? Защо Не!"; на историците, или застъпниците на парадигмата за постепенното възходящо развитие на света, например в лицето на др- Давидовиц и книгата му "Пирамидите - една разгадана енигма"; и сега на интервенционистите, или онези, които защитават тезата, че съществуването на човека и състоянието на нашия свят е резултат от преднамерените, целенасочени действия на други, по-развити същества, в лицето на автора с псевдоним "daniel" и тази негова статия.

Материалите, които качваме в Библиотеката на "Апокрифна Академия" винаги се тремят да се отличават с висока доза истинност, да се опират на логиката и доказуемите факти от обективната действителност, и най-вече - да се противопоставят на организираното затъпяване на световното население. Затова, тук няма да срещнете пропагандна, псевдонаучна или целенасочено дезинформираща литература.

На ден днешен разликите между нещата са много фини и прикрити, преценяването между информация и дезинформация, обективни факти и илюзии, и между истинско образование и пропаганда на авторитетен конформизъм е много трудно за онези, които все още не са изградили стабилна информационна основа в познанията си.

"Апокрифна Академия" е неудобна за множество разпространени, но необосновани вярвания, и настоящата статия още повече обостря това неудобство. За онези от вас, които желаят да намерят повече доказателства и повече известни факти за описаните по-долу твърдения, бихме ви посъветвали да ги потърсите сред останалите документи в нашата Библиотека, тъй като взаимовръзките между привидно отделните материали са много, понякога очевидни, и понякога слабо доловими.


487
Глава 9

Зараждането на каменоделието


Ролята на историците е да обяснят защо събитията се случват така, както се случват. Множество важни аспекти на историята са убегнали на историците като резултат от загубено знание за технологията на алхимическото каменоделие. Сега, след като старата наука е възстановена, човек няма как да не изследва няколко въпроса. Нова светлина се хвърля върху развитията на събитията, довели до построяването на първата пирамида. Човек вече може да разпознае причините за изгрева и за упадъка на строенето на пирамиди. Тези причини са били неправилно разбирани, както и критичните периоди на нестабилност и упадък на Египетската цивилизация. След това идва въпросът за това, как така е била загубена една толкова важна технология. Ако старата наука наистина е съществувала, трябва да има някакви исторически следи. Изследването на тези въпроси хвърля нова светлина върху много исторически аспекти. Историческите останки ни дават допълнителни, мощни доказателства и значително задълбочават разбирането ни.

Най-старите известни останки от висококачествен цимент са намерени в руините на Йерихон в Йорданската долина. Те са датирани на възраст 9000 години. Знаем, че съдовете от бяла вар, на база синтеза на зеолити, са произвеждани в Тел-Рамад, Сирия, преди 8000 години. Мазилка от тази ера е оцеляла и в Катал-Худжук, Турция. Съществуването на тези древни продукти говори, че най-ранната каменоделска технология е мигрирала към Египет.

Заселници, привлечени от плодородната долина, пристигнали с различни животни, растения, традиции, умения, материали, и процеси. Съдове от твърд камък за първи път се появили в Египет през около 3800г пр.Хр. По-късно, приблизително 30 000 съдове от твърд камък били поставени в първата пирамида, Стъпаловидната пирамида в Сакара от Трета Династия. Много от съдовете били предадени по наследство от предшествениците.

Каменните съдове били свещени погребални предмети, вероятно съдове за приношения. Грънчарството, и каменното и глиненото, символизирало бога Кхнум, Божественият Грънчар. Когато било изобретено йероглифното писмо, Кхнум бил изписван чрез символа за ваза. Въпреки че не било разпознато от египтолозите, защото те не знаели за съществуването му, алхимическото каменоделие се приписвало на Кхнум. Египтологията класифицира Кхнум като значимо ранно божество. Но дълбокото влияние на религиозната традиция на Кхнум е напълно подценено.

Кхнум е един от най-древните праисторически египетски богове. От далечни времена той е притежавал много атрибути. Като всички останали египетски богове, той е бил идентифициран със Слънчевия бог, но забележителното е, че е бил считан за един от създателите на вселената. Като Божествен Грънчар, той е бил най-големият технократ. Кхнум бил изобразяван като Нилския бог на годишните наводнения, чиито протегнати навън ръце карали водите да се увеличават. Вярвало се, че наводненията на Нил произлизали от свещена пещера под острова Абу (първи град), днес познат като Елефантин (Elephantine), големият център на преклонението пред Кхнум. През еоните, годишните наводнявания постепено превърнали една тясна брегова ивица с дължина около 960 км в богата земя, без аналог за земеделието.

Влиянието на Кхнум нараствало стабилно в ранните епохи, но изчезнало след Дванадесета Династия и се завърнало през Осемнадесета Династия. Кхнум обикновено бил изобразяван в човешка форма с главата на плоскорог овен. Той също така е изобразяван и като четири овнешки глави на човешко тяло, което, според египтолога Карл Х- Бругш (Karl H. Brugsch), представлявало огъня, въздуха, земята и водата. Плоскорогият овен не бил местен за Египет и може би е привнесен от Изтока, което може би означава, че технологията за правене на съдове от твърд камък е била донесена в Египет от мигриращи овчари, чиито национален символ е бил плоскорогият овен.

ФИГУРА 28. Детайл от барелеф в храма на Кхнум на остров Елефантин.


ФИГУРА 29. На царския свитъчен орнамент на Кхуфу, вазата е фонетичният знак за “кхнуму”, а овенът посочва бога Кхнум.

През античността било обичайно професията или племенната принадлежност да се изобразява символично. В древния обичай, хора, направили наистина велики подвизи, били обожествявани, и на великите принципи на природата и науката се отдавало почит и чест чрез божествено персонифициране и олицетворение. Други символи на овчаря не били олицетворявани, но станали част от церемониалните одежди на бога цар. През всички фараонски времена царската носия винаги включвала инсигниите на гегата и пръчката за събиране на тревни смоли на овчаря. Символите били ясно асоциирани с божественото политическо влияние.

Най-древната митология на Старото царство разказва, че Божественият Грънчар създал другите богове, божествените царе, и смъртните на своето грънчарско блюдо. Кхнум използвал различни материали, в зависимост от това дали съществото, което създавал, било божествено или смъртно. Божествените същества били изобразявани с материали, индикиращи вечното селение. Боговете често били изобразявани в злато, с коса от лапис лазули. Погребалната статуетка на фараона, представляваща неговата ка (вечно тяло), била направена от камък. Божественият дух бил инкарниран във вечния материал на камъка.

Смъртният човек бил направен от червеникаво-кафявата кал на река Нил, и човекът винаги бил изобразяван в червеникаво кафяво на барелефите. Преходното смъртно тяло било унищожавано от стареенето и смъртта. Единствено чрез приношение на свещения алхимичен продукт на Кхнум, солта натрон, можело да се придаде безсмъртие в момента на смъртта. Ако човекът бил грешник, той знаел, че тялото му щяло да бъде хвърлено в реката. Грешникът нямало да постигне безсмъртие чрез седемдесет дневния мумифициращ ритуал, в който се ползва натрон.

Натронът никога не изгубил свещената си стойност. В Талмуда, натронът символизирал Тората (Законът). В Левит 2:13 от Библията, натронът била солта на съглашението между Бог и хората:

И всяко причастие на твоето месно приношение ще подправяш със сол; никогаш няма да допускаш солта на съглашението с твоя Бог да липсва от месното ти приношение: с всичките си приношения ще принасяш сол.

Солта, спомената в тази фраза, не е натриев хлорид или калиев нитрат, а натрон. Доказателство за това може да се извлече от информацията, която се дава в Притчи 25:20:

Като онзи, който отнема дреха в студено време, и като оцет върху нитра [сол], такъв е и онзи, който пее песни на тежкото сърце.

Във фразата се намеква за вреден ефект. Ако човек сложи оцет върху натрон (натриев карбонат), натронът се разпада, оставяйки разтвор на натриев ацетат. Ако оцет се сложи върху калиев нитрат или натриев хлорид няма разпадане или дезинтеграция.

ФИГУРА 30. Кхнум измайсторява фараон и неговата ка (духовно тяло) на грънчарското си колело.

Далечната древна традиция на Кхнум е исторически забележителна, защото е оцеляла в някаква форма през писмената история на човечеството. Хиляди години след като са били построени пирамидите, Кхнум бил почитан от гностиците, полу-християнска секта. Това, което не се разпознава от всички, е че Библията все още пази епохалните древни традиции, характерни за Кхнум. В един пасаж от египетска легенда за сътворението от Кхнум, се казва:

Калта на Нил, нагрята до излишък от Слънцето, ферментирала и генерирала, без семена, расите на хората и животните.


Пасажи от Библията не оставят и съмнение относно вярването в концепцията за Божествения Грънчар. Сътворение 2:7 споменава материала, използван за направата на човека, същият вид вещество, използвано от Кхнум:

И Господът Бог оформи човек от прахта на земята, и вдъхна в ноздрите му дъхът на живота; и човекът стана живо същество.

Еврейският глагол, използван във фразата, за да означи божество, е “иср” (ysr), коренът на “йосер” (yoser), което означава грънчар. По-натам, традицията може да се покаже от Йоб 33:6, където Елиху напомня на по-възрастните, че той има правото да говори в тяхно присъствие:

Аз съм ваш равен, доколкото го засяга Бог; аз също съм от парче глина.

Традицията на Божествения Грънчар може още да се наблюдава и в Исая 29:16:

Каква перверзия е това! Да не би грънчарят да не струва повече от глината? Може ли нещо, което е било направено, да каже за създателя си, “Той не ме направи”? Или едно гърне да каже на грънчаря, “Той е глупак”?

и Исая 64:7:

И все пак, Яхве, ти си наш Баща; ние глината, ти грънчаря, ние всичките сме работа на твоята ръка.


ФИГУРА 31. Каменни съдове, открити в Стъпаловидната пирамида на Зосер в Сакара.

Авторите на Сътворение (Genesis) описали Сътворението в рамките на тяхното познание, почитали информация, предавана от далечни предшественици. Асириологията е широко изучавана във връзка със Стария Завет, а египетското влияние като цяло се пренебрегва.

Въпреки че не съм извършвал анализ на съдовете от твърд камък на Кхнум, тези предмети проявяват характерни за синтетичния камък черти. За да обяснят съдовете, египтолозите поддържат тезата, че майсторът на вази е прекарвал може би целия си живот в правенето само на един съд. Но характеристиките на дизайна на някои от съдовете посочват, че времето не е било най-важният фактор. Много твърди каменни материали, базалт, метаморфни шисти, и диорит се ползвали за направата на съдовете през праисторическата епоха, когато за първи път била извлечена медта. Гладките повърхности, без каквито и да е белези от сечива, вазите с дълги, тесни гърла и широки, тумбести кореми и съвършено отговарящи си интериори и екстериори – черти необясними чрез който и да е сечивен метод – са характерни за отлетия или моделирания материал. Методите, които предлага геополимеризацията, каша от каменни агрегати, излети в кофражна форма или мека смес, обработвана на грънчарско колело, наистина са единствените възможни средства, с които може да се обяснят чертите на тези иначе енигматични вази. Следните реплики са направени от Курт Ланге (Kurt Lange), след като проучил фрагменти от каменна посуда, които открил в пясъка и сипеите близо до Стъпаловидната пирамида в Сакара:

Благородният и прозрачен материал е с изключителна твърдост... Те са направени от съвършено хомогенен материал, плътен, полиран, и излъскан... Яки и чупливи, с несравним финес и елегантност на формата, те са едно висше съвършенство. Вътрешното лице е покрито с микроскопична мрежа от мънички браздички, толкова повтарящи се, че само едно ултра-модерно прецизно грънчарско колело може да ги е произвело. За да види браздичките, човек се нуждае от лупа и добро осветление... Очевидно, използваната техника ще да е била някакъв вид грънчарско колело. Но как може да се е обработвал такъв твърд материал?... плочите, на които са правени глинени гърнета с такава повтаряемост и правилност на формата, тъкмо са били изобретени и е трудно да се повярва, че това е бил инструмента, без съмнение все още примитивен, който е бил използван в обработката на най-твърдите и най-съвършени купи, правени някога.

Човек може да си представи направата на най-ранните каменни съдове. Свещените алхимически продукти първо се събирали. Натронът изпълвал многобройни езера и също се намирал като големи наноси в много пустинни райони. Езеро с натрон лесно се разпознавало сред другите солени езера, защото натронът поглъща оцветяването от органичната материя, оставяйки водната повърхност покрита с кафяв филм. Особеният вкус на водата също е характерен. Малки, бели, незамърсени обеми чист натрон били внимателно събирани от връхчетата на тръстиковите стебла, защото оформя коричка по тях. Характерно е за солта да кристализира повече от 2.5 см над върховете на тръстиката, която се подава над водната повърхност.

Друг продукт била варта, добивана чрез калциране на варовик или доломит. Два от най-ранните продукта на човечеството са варта и хляба. И запасите от вар за каменоделието може да е било вторичен продукт от хлебарството в пещи от мек, тебеширен варовик. Нилската долина била благословена с всякакви видове продукция, но хлябът бил най-много – това била националната храна. Основните посеви били зимна и лятна пшеница и шесторедов ечемик. След като земеделието било привнесено във Фаюмския регион през неолитните времена, начинът на живот на обитателите на Нилската долина постепено се преобразил и от ловци-събирачи станали земеделци. С разширяването на напояваните земи консумацията на хляб се увеличила през епохите. Късните записи посочват, че гърците наричали египтяните “artophagoi”, “ядящите хляб”.

При положение, че фараоните имали участие в увеличаването на земеделските добиви, можем да оценим несигурната роля на висшите жреци, отговорни за оракулите и интерпретиращи сънищата на фараоните. Размерът на паметниците на даден фараон може и да е зависел от предсказуемостта на Нил. Огромни количества вар от хлебарските пещи, направени от или съдържащи варовик и доломит, автоматично биха били налични за каменоделието през изобилните години. Содата (натрона), която ритуално се добавяла в тестото, за да се прави безквасен хляб в далечната античност, би поставяла всичките нужни елементи (вар, натрон, и вода) в непосредствена близост за изобретяването на една от основните съставки за правенето на камък, содата каустик.

Нил бил източник на свещена вода за процеса. Египетската космогония твърди, че Нилската вода била оригиналното местопребиваване на боговете, откъдето извирали силите на светлината и тъмнината. Египетското име на река Нил било Хапу, а Нилският бог Хапу се идентифицирал с космогонните богове. Хапу приемал формата на Кхнум по време на наводненията, когато се празнувал годишен, тържествен фестивал, отбелязващ радостта от надигането на водите.

Много видове каменни агрегати, считани от египтяните за сразени или ранени камъни, били на разположение. Примери са кремък, шисти, стеатит (вид талк, бел.прев), диорит, алабастър, кварцит, варовик, доломит, гранит, базалт, и пясъчник. Ценни камъни, като диамант, рубин, и сапфир, били непознати. Полу-скъпоценните разновидности, добивани чрез минна дейност или търговия, включвали лапис лазули, аметист, карнеол, червен яспис, перидот, амазонит, гранат, кварц, серпентин, брекчия, ахат, калцит, калцедон и фелдшпат.

В допълнение, сините минерали, нужни за геополимеризацията, познати с общото название мафкат през по-древните периоди, са включени в Таблица II. Първите миньорски операции в Синайския полуостров били примитивни. Минералните жили били атакувани със заострени кремъчни оръдия. Обеми пясъчник били премахвани и натрошавани с по-твърди камъни, за да се освободят гранулите мафкат в тях. Въпреки че тюркоазът и хризокола имат сходен външен вид, египтяните правели разлика между двете. Следните забележки са направени от един миньор от времето на фараона Аменемес III:

Открих, че е трудно да се определи правилния цвят, когато пустинята е гореща през лятото. Хълмовете горят... и цветовете се променят... по време на непрощаващия летен сезон цветът не е правилен.

Хризокола се дехидратира от горещото пустинно слънце, и побелява на повърхността. Ако се нагрее хризоколна с пламък, това също ще доведе до разлика, защото хризокола кара пламъка да стане зелен.

Нилската тиня вероятно е била съставка в най-ранните съдове. Тинята била традиционният материал за смъртните процеси на Кхнум, и може би чрез каменоделието се символизирало обединение между божественото и смъртното.



Друго вещество не било жизненоважно за химията, но може да се е добавяло, защото е символизирало най-висшата духовна есенция. Този продукт било златото, металът на Слънцето. По време на анализите ми, аз открих частици златна прах в пробата на Лауер от Великата пирамида. Възможно е златото да не се е появило естествено и да е било ритуално добавено. На златото били приписвани божествени, вечни качества. В допълнение към красотата му и асоциацията със Слънчевия бог, златото не ръждясва и не потъмнява и може да се обработва вечно, без да става чупливо или да се поврежда. Въпреки че златото вероятно винаги е било разменна стока, в древността стойността му е била чисто свещена. Монетарната му стойност се появила постепено. Някои експерти вярват, че египтяните така и не направили свои държавни златни монети до времето на Гръцката окупация след 332г пр.Хр.

Практиките на първите майстори на съдове са се загубили в праисторията, а писмеността и стандартизираната система на теглилките не били възприети до 3800г пр.Хр. Можем, следователно, само да спекулираме някаква евентуална рецепта за правене на каменен съд от перидот:

ВЕЧНИЯТ СЪД НА КХНУМ
1 хекат натрон
1 ½ хекат калциран варовик
2 хин Нилска вода
2 хекат прах от мафкат
3 хекат Нилска тиня
5 хекат вечни каменни частици
Церемониално количество златна прах

Комбинирайте свещената натрон с варовата прах, изстъргана от пещта и ги разбъркайте добре в дървена купа с благословена вода, за да формирате каустичното вещество. Сдобийте се с мафкат, който избелява на повърхността през лятото и който прави зелен цвета на пламъка, когато гори. Направете мафката на прах, като го счукате с твърди камъни и го добавете в каустичното вещество. Когато целият мафкат бъде изконсумиран, добавете фина тиня, каквато Кхнум използва, за да създава преходни създания. Рецитирайте молитви всеки ден, докато течността не възприеме консистенцията на мед, тогава добавете ранените, вечни агрегати (крайниците на Нетер [Бог]), и златните частици (духът на Нетер), за да инкарнирате Неговото Божествено Присъствие.

ФИГУРА 32. Барелеф от гроба на Мерах показва издълбаването на египетски алабастърни (CaCo3) вази с течност в кожен или пикочен мехур.

Предпазвайте ръцете си с масло и мачкайте материала. След това оформете съда на вашите въртящи се плочи. Откъснете платнени ленти от лен и ги напоете с битум. Увийте лентите от външната страна на съда. Увийте и вътрешността и внимателно я натъпкайте с тях. Оставете съда да отлежи една вечер. Той ще добие сила. Когато съдът е силен, развийте лена. Покрийте свободно съда с ленов плат, така че да може да диша. Премахнете плата, когато съдът се сдобие с вечен живот. Възрадвайте се, че живият съд на Кхнум ще пребъде завинаги!
Въпреки че ритуалът е спекулативен, химията се основава на реакции, които със сигурност са били известни. Един анализ на каменни съдове би доказал, че ранните скрепители са били много по-сложни. Един процес с участието на тюркоаз и с оставяне на предмета да се втвърди във вакумни отливки бил възприет през около 3000г пр.Хр. и е описан в Приложение 1. Методите за направата на вази с тесни гърла и обли кореми се ползвали от допълнителни иновации, за да се правят вази от стъкло през Осемнадесета Династия около 1350г пр.Хр.

Един барелеф от гроба на Мерах от Шеста Династия, в Сакара, се интерпретира от египтолозите като работници, пробиващи каменни съдове (Фигура 32). През 1982г представих различна интерпретация на 22-рия Симпозиум на археометрията, проведен в Брадфордския университет, в Брадфорд, Англия. Показаните там съдове бяха направени от египетски алабастър, камък от калциев карбонат. Алабастърни вази, направени както е показано, не са били ваяни или агломерирани. Вместо това, те са били направени с биологични сечива, тоест, ползвала се е киселинна течност като оцет, цитрусова или оксалатова киселина, или комбинация от киселинни течности, които да действат върху алабастъра (калциев карбонат).

Очевидно е, че майсторите на вазите не пробиват. По-скоро изстискват киселинна течност, съхранявана в ушита животинска кожа или пикочен мехур, през тръба. Аз измерих ефикасността от употребата на киселинни течности от споменатия по-горе тип, приложени върху египетски алабастър в лабораторията ми и открих, че този метод е по-добър от абразивните методи. За разлика от абразивните или дялащите методи, когато се ползват киселинни течности, се постига гладка повърхност.

От примитивните си начала, алхимичната каменоделна технология на Кхнум напреднала отвъд грънчарството, за да произведе най-впечатляващата световна архитектура. Най-ранните погребални места били ями, където се поставяли погребални подаръци, за да се ползват в задгробния живот. Погребаните тела били естествено запазени от топлия, сух пясък на пустинните некрополиси. Мастабите представляват следващата фаза в строежа на гробници. Това са правоъгълни структури от кални тухли, наречени мастаби от арабската дума за пейка, използвана за описание на формата им.

Каменният материал започнал да се появява в мастабите, строени в Абидос и Сакара през Архаичния период. Тези гробове били смело ограбени и е останал достатъчно материал, единствено колкото да се изгради някаква слаба история за този период. Останките говорят за постоянна еволюция на мастабния дизайн и нарастващ разкош на мебелите. Ранните царски мастаби на Първа Династия се състояли от голяма, покрита подземна стая, заобиколена със стена на наземно ниво. С напредването на династията, гробниците се сдобивали с допълнителни складови помещения и с входове със стъпала. В гробниците на фараоните били влагани големи дървени греди и облицовки. В гробовете се запечатвали погребални приношения от храна, ценни принадлежности от мед и злато, и различни възпоменателни предмети. Гробовете също така включвали и големи колекции алхимически направени съдове в различни красиви форми от твърди каменни материали.

Един артефакт от ценотаф (празен гроб на човек, погребан другаде, бел.прев)от Първа Династия, е индикация, че ценните мафкатни находища били ревниво охранявани. Една табела от слонова кост от Ден, петият цар от първа Династия, изобразява как той символично поразява бедуин от Синай.

До края на Втора Династия се появил забележителен архитектурен напредък. Мастабите били подсилени с каменни подове, трегери, подпори и стени. Вътрешните стени на централната стая на гроба на Касекхмеви, последният цар от Втора Династия, били облицовани с варовик.

Не е правен химически анализ на камък от мастаба. Технически е било възможно да се издяла камък за мастабите, защото мащабът на нужната работа е много по-малък от този на един строеж на пирамида. Според традицията, обаче, камъкът би трябвало да е агломериран и би представлявал следващата фаза от прогресията на каменоделната технология. Каменоделната формула, употребявана по онова време, не е била практична за широкомащабно строителство, защото е било нужно пропорционално голямо количество мафкат. Следващата голяма технологична иновация щяла да революционизира строенето на гробници и да има драматичен ефект върху потока на историята.

488




15 март, 2013г
Неизвестно място, САЩ




Щайн: Да, ами... вече ставам все по-стар, на 77 съм в момента. Няма да живея вечно, нали. И... ако тази процедура, която трябва да ми изчисти кръвта, не сработи, тогава вероятно ще ми остават още няколко месеца да направя това, преди бъбреците ми да откажат да функционират. И... затова реших да съдействам с това интервю в този момент.

Долан: Разбираш, че онова, през което си преминал, е прекалено важно за хората, за да бъде крито от тях.

Щайн: Ами, да.

Долан: Нека започнем отначало, с твоята военна кариера, и постепено да преминем през това какви точно са били преживяванията ти.




Щайн: Постъпих на наборна военна служба и попаднах в армията на САЩ. След това ме пратиха в Тренировъчния център за сигнали, в Източните Щати.

Долан: През коя година е това?

Щайн: През 1958г. Преминах през курса за реагиране н асигнали и след това отидох на телекомуникационния курс за радиотелетайпинг (RTTY), както и на курса по криптография. Имаше пет инструктора, които напускаха военната служба, така че те издърпаха петте най-добри курсиста. Аз бях трета степен, и затова ме издърпаха и ме направиха инструктор.

Долан: А през това време ти работеше ли вече за ЦРУ?

Щайн: Не.

Долан: Още не?

Щайн: Не. Един ден шефът ми дойде при мен и каза, "Искаш ли да изкараш някакви допълнителни пари?". И аз му казах "Оо, пари звучи чудесно!" [смее се]. И той ми обясни, че може да ме уреди, само че трябваше да си изкарам достъп "Свръхсекретно, Бял дом, Q". За работата, нали разбираш. И си помислих, "Брей, това ще да е нещо доста изключително", и тн. И го попитах какви са тези работи, за какво става дума. И той каза, че е директор в ЦРУ, за Източните САЩ. Казах му, "Аа, не знаех", и той каза, "Не трябваше да знаеш".

След около шест седмици ми издадоха секретния достъп, и тогава получих ЦРУ-картата си. беше ID-карта, като кредитна карта, само я чекирах по вратите и минавх навсякъде. По онова време използвах и фалшиво име. никога не си ползвах истинското име. Започнах да работя с този човек по проекта, по който и той работеше, и това беше проект "Синя книга".


Бележка от преводача: Проект Блубук, Blue book на английски, е официален правителствен проект за класифициране на всички докладвани от граждани НЛО наблюдения. Стартира през 1952г и се води от Военновъздушните сили на САЩ. Той е трети такъв проект от вида си. Терминиран е в края на 1969г, и е имал две задачи: Първо да определи дали НЛО са заплаха за националната сигурност, и второ да направи научен анализ на данните за наблюдаваните НЛО.


Щайн: "Синя книга" частично беше измама...

Долан: Искаш да кажеш, че някои от случаите в "Синя книга" са били напълно измислени?

Щайн: Да... Да... Само че случаите, които НИЕ получихме, идваха от... мисля че се казваше форт Белвийл, в Мериленд. И тези случаи не идваха от Пентагона. Нито пък от генералния щаб на ЦРУ. Занимавахме се с определени случаи на НЛО от Мексико, Италия, и такива неща. И после имаше екипи, които изпълняваха протокола - отиваха на мястото и интервюираха свидетелите, за да проверят дали не са побъркани, или става дума за истински случаи.

Долан: Пътувахте ли отвъд океана често?

Щайн: Да. Аз лично не, аз винаги стоях в базата. Но хората, които работеха с нас, хората ЦРУ, пътуваха често зад океана. Получавахме по един нов доклад може би няколко пъти седмично. ...Аз постъпвах в армията от една проста ферма, нали знаеш какво искам да кажа, нямах никаква представа за тези неща. Знаех само това, с което шефът ми ме запознаваше по проект "Синя книга" и какво са открили до този момент. Говореше за сивите, за извънземните, за инцидента Розуел...

Долан: Как се чувстваше, когато за първи път ти стовариха тази информация? Когато за първи път научи за всичко това?

Щайн: Ами първо бях просто залят и объркан от всичко това. И му казах, че не знам дали ще мога да бъда съдия за този вид неща... какво е истинско и какво не е... когато нямам достатъчно познания за тези неща. Така че...

Долан: Какво каза той?

Щайн: Той каза, че ще трябва да трупам информация в процеса на работа, и че съм щял да видя как се получават нещата.

Долан: Другото нещо е, че не си могъл да кажеш на семейството си или на близките приятели...

Щайн: О, не, не можех да кажа на никого! Факт е, че трябваше да подпиша клетва, че няма да кажа на никого. За много от нещата нямах право да говоря за 40 години напред, а за някои нямах право да говоря за 50 години напред. Тези срокове изтекоха през 2010г

Долан: Вършиш цялата тази крипто-работа, гледаш изображения, фотографии, видео... 1958г е... Какво се случва след това?

Щайн: По онова време цялата тази работа с проект "Синя книга" я покриха, нали разбираш. Ако помниш в онези дни, те просто обявиха проекта за едно нищо.

Долан: Да, точно така...

Щайн: И...

Долан: Казаха на света, че всичките НЛО са припознавания, нарочни номера, психологически проблеми, и какво още там...

Щайн: И балони... Да. И тогава шефът ми дойде и каза, "И двамата имаме нова задача". Питах го "Къде отиваме?". И той каза "Оо, отиваме в столицата! Ще станем част от усилията на президента Айзенхауер да разбере всичко за тези извънземни". Каза ми, "Трябва да разберем всичко онова, което MJ 12 трябваше да разбере, но така и не прати никакви доклади обратно на президента".


Бележка от преводача: В световната конспирация "Маджестик 12" (Majestic 12) или "MJ 12" е кодовото име на секретен комитет, съставен от 12 върхови учени, военни лидери и официални лица от правителството, формиран през 1947г с извънредно нареждане на президента Труман и целта му била да се занимава с прибирането и разследването на разбили се извънземни кораби. Основната завръзк с MJ 12 е, че поради статуса, който бил даден на този комитет (имал по-високо ниво на секретен достъп от фигурата на президента), той спрял да отчита дейността си пред официалното правителство на САЩ. В резултат на това възникнал безотчетен и безконтролен кабал вътре във военно-индустриалния комплекс на САЩ, който е познат с общото название "черни операции", защото свързаните с него лица не носят никакви отличителни инсигнии. Счита се, че горе-долу оттогава нататък официалното правителство на САЩ не разполага с цялата власт на територията на държавата.


Долан: MJ 12, контролиращата НЛО-тата група. Така ли ги наричаха по онова време, MJ 12?

Щайн: Да... Да... Извикаха ни, и отидохме в Овалния офис. И президента Айзенхауер беше там, както и Никсън, и те двамата ни казаха, "Привикахме хората от MJ 12 от Зона 51, където оперират, но те ни казаха, че правителството нямало юрисдикция върху това, което те правели". А пък като си с ранг над генерал, по принцип не пращаш хората на майната им, освен ако нямаш наистина добра причина, нали разбираш... [смее се]. И Айзенхауер каза, "Искам ти и шефа ти да отидете там. Искам да им предадете лично съобщение". Каза ни, "Искам да им кажете... на който и да командва там... кажете им, че идната седмица трябва да дойдат във Вашингтон и да ми докладват. И ако НЕ го направят, ще вдигна Първа армия от Колорадо и ще превзема базата. Не ме е грижа какъв е този секретен материал, който имат, и ще ги разнищя всичките"...

Долан: Айзенхауер е щял да нападне с военни сили Зона 51?

Щайн: ...Зона 51, да, точно така. С Първа армия. Такива му бяха нарежданията.

Долан: Значи вие пътувате натам с твоя висшестоящ, излитате, кацате... какво става тогава? Можеш ли да опишеш целия този процес, какво си видял?

Щайн: Заведоха ни на 20 или 25 км на юг до база S4. (База S4 е на юг от базата, известна като "Зона 51", бел.прев). И там, в различни гаражни врати, видяхме различни летящи кораби с формата на летящи чинии. Най-първият гараж помещаваше кораба от Розуел. Беше някак си разбит, но явно всеки извънземен, който бил вътре, умрял, с изключение на двама.

Долан: Значи си видял кораба от Розуел, а какви са другите, които си видял?

Щайн: Кораба от Розуел беше много странен, защото приличаше на някакво много тежко алуминиево фолио. Застанахме отстрани и с ръцете си можехме да го люлеем. Цялото нещо не тежеше повече от 130 кг.

Долан: Можеш ли да предположиш какъв е бил източникът му на мощност?

Щайн: Да. Беше нещо като обратна гравитация от някакъв вид. Всъщност, на по-късен етап, аз се сдобих с математическият код за обръщане на гравитацията, в една електронна карта.

Предполагам, че има различни видове сиви извънземни, и тн.

Долан: как си видял това доказателство?

Щайн: Ами на по-късен етап, още в S4, на нас ни показаха филма с аутопсията. И после полковникът каза, "Тук в момента се занимаваме с интервюирането на един сив извънземен".

Долан: Добре, точно тук, как се почувства в този момент?

Щайн: Ами помислих си "Леле, не мислех, че ще видим истинската работа!". Всичко което дотогава гледахме, беше само филм.

Долан: Нямаше ли малко сърцетуп в онзи момент?

Щайн: Да... Шефът ми може да отиде при него и да проведе с него нещо като частично интервю.

Долан: Как изглеждаше този сив извънземен? Можеш ли да го опишеш?

Щайн: Този изглеждаше малко... ориенталски.

Долан: Чудя се, ако е изглеждал почти като човек... тогава какво от него не изглеждаше човешко?

Щайн: Ами... не изглеждаше човешки, що се отнася до цвета на кожата, и практически, формата и размера му...

Долан: например, какво ще кажеш за размера на главата му, в сравнение с нормален човек?

Щайн: Мозъкът му беше малко по-голям. И някак си, носът му беше много, много малък, ушите му бяха просто дупки, и устата му беше много малка.

Долан: А защо въобще те бяха завели там, за да видиш извънземния. Какъв беше смисълът на това?

Щайн: За да се върнем и да кажем на президента, че те наистина имат един.

Долан: Значи той не е знаел до онзи момент...

Щайн: Не...

Долан: Не е знаел, че има извънземен в S4?

Щайн: Не, не знаеше.

Долан: Какво направихте после? Свършихте ли, или се случи още нещо?

Щайн: Ами, на практика бяхме свършили, затова ни върнаха в Зона 51. Заведоха ни в основната сграда, и там видяхме един U2... който, разбира се, не знаехме че съществува... и един модел на SR-71.


Бележка от преводача: U2 е напреднал самолет на Военновъздушните сили на САЩ, който по онова време е бил секретна, високотехнологична разработка. Разузнавателният самолет SR-71 развива свръхзвукова скорост степен 3+,  в днешно време е разсекретен, на въоръжение е, и се нарича "Блекбърд".


Долан: Блекбърд.

Щайн: Но, както споменах по-рано, не беше модел на съвременния Блекбърд, а ранна версия.

Долан: След това директно във Вашингтон ли отидохте?

Щайн: Да...

Долан: Как ви заведоха, с нормален полет ли?

Щайн: Летяхме обратно до въздушната база (Зона 51) с комуналния им самолет, и после ни качиха на президенския самолет марка Локхийд Електра, който ни върна във Вашингтон.

Долан: Вие, ти и твоя началник... и сега се срещате с президента?

Щайн: Да.

Долан: Можеш ли да опишеш това?

Щайн: Ами... Срещнахме се с него на втория етаж на старата складова сграда на OSS. И Айзенхауер и Никсън бяха там, както и Хувър.


Бележка от преводача: OSS е предшественика на днешното ЦРУ през Втората Световна война. Едгар Хувър е първият директор на ФБР.


Щайн: И той ни попита какво става. Ние му разказахме за извънземния и за цялата ситуация... И... разказахме му и за черните проекти, и тн. Той беше абсолютно шокиран. За първи път ми се стори, че го виждам притеснен. Разбираш ли, наистина притеснен.

Долан: Аз мисля, че Айзенхауер със сигурност е знаел, че летящите чинии са истински...

Щайн: Да...

Долан: Знаел е, че има извънземни... затова се чудя за какво е бил толкова изненадан?

Щайн: О, беше изненадан за черните програми. Айзенхауер каза, "Трябва да пазим това в пълна тайна. Не можем да говорим за това".

Долан: Твоето истинско име, имам предвид това, с които си израстнал, това е било различно от името, което си имал в ЦРУ?

Щайн: Да, въобще никога не съм го ползвал в ЦРУ.

Долан: Ами днес? Влизаш в публичния регистър, и... това все още е чувствителна информация. Въпреки че говореше в началото за това, че някои договори за тайна изтичат след определено време...

Щайн: 50 години.

Долан: Но все още си разтревожен?

Щайн: Когато Линда Хоу ми позвъни по телефона, телефонът й се подслушваше, и така се сдобиха с моя телефонен номер, и през телефонната компания успяха да ме намерят, и тн.

Долан: Когато те намериха, какво стана?

Щайн: Отивах до плод-зеленчука. Двама човека, в черни костюми, слязоха от един черен Линкълн и дойдоха да ме видят. Казаха ми, че по-добре да не публикувам каквото и да е и да не говоря за повече неща с Линда... И, по онова време, така и направих. Спрях.

Долан: Това е било достатъчно, за да те сплаши.

Щайн: Да. По-добре да останеш анонимен. Никога не съм показвал лицето си на каквото и да е.

Долан: Наистина, благодаря ти, че се реши на това.

Щайн: Да. Мисля, че това беше добра идея, защото... чувствам се много по-добре, след като говорих за това. Чувствам сякаш голям товар падна от плещите ми. Защото... има ужасно много тайни, които съм натрупал през годините.




489
Разкритията на един умиращ бивш агент на ЦРУ



Ричард Долан (Richard Dolan), роден през 1962г, е телевизионна личност, и един сред най-уважаваните американски уфолози и писатели по темата.

Линда Мултън Хоу (Linda Moulton Howe), родена през 1942г, е американски разследващ журналист, спечелила награда Еми за свой документален филм, но е най-известна като един от най-добрите уфолози и застъпничка за различни конспирации, сред които и много известните случаи на масово осакатяване на добитък в САЩ. Тя е добре позната и със спекулациите си, че американското правителство действа съвместно с извънземни представители.

Интервюираният е бивш военен и бивш агент на ЦРУ, с фалшивото име Кюпър Щайн (Kewper Stein), и се е съгласил да бъде интервюиран от Линда Хоу през 1995г. Той записва част от аудио-касета с нея, но след първата им сесия, много преди интервюто да бъде завършено, агенти на ЦРУ причакват пенсионирания "Кюпър Щайн" в супермаркета, където отправят заплахи към него и внуците му, принуждавайки го да прекрати всякаква комуникация с Хоу и да си държи езика зад зъбите. Щайн решава да замълчи.

През 2013 година здравето му рязко се влошава, и той в крайна сметка се съгласява да бъде интервюиран от Ричард Долан. "Кюпър Щайн" умира през следващата 2014г.

490
Глава 8

Доказателствата в Гиза


За да демонстрирам още по-добре, че пирамидният камък е синтетичен, проведох едно проучване в Гиза през 1984г. Никога не е правено пълно изследване на геологичните слоеве на платото Гиза, защото цялото мястото е напълнено с гробове и пясък. Аз изследвах всички оголени геологични слоеве на скалното легло, и направих сравнително проучване между показалите се слоеве и хиляди блокове в пирамидите, включително и онези в храмовете на Гиза.

Вариациите в качеството на блоковете, изграждащи пирамидите на Гиза, са поразителни. Определени блокове са незасегнати от ерозия, докато мнозинството са екстремно ерозирали от вятъра, дъжда, и слънчевата светлина; последната е по-безжалостна от юг и от запад. Ефектите на ерозията са най-очевидни върху един много груб слой, който се състои от връхната част на всички пирамидни блокове. Тази връхна област, общо казано с дебелина от 20 до 30 см, е по-слаба, по-лека по плътност, и е по-засегната от ерозията, в сравнение с останалата част от камъка. Това е понеже блоковете са били произведени по същия начин, по който се прави и мазилката, а именно:
Агрегатите се изливали директно във формата, която била частично напълнена с вода и скрепител. Докато сместа се смесвала с водата, най-тежките материали се утаявали на дъното. Въздушни мехурчета и излишен воднист скрепител се издигали нагоре, създавайки по-лека и по-слаба матрица. Горният слой също така разполага с най-малък брой фосилни черупки, които не били така нагъсто както в плътната каша и следователно били утаечно ориентирани в хоризонтално положение. Не е било нужно разбъркване, за да се произведе бетона, а точните оразмерявания позволявали съвършено равни редове.

ФИГУРА 16. Блокове на западното лице на пирамидата на Кафра показват горни части, подобни на гъба.


ФИГУРА 17. Блок, паднали от югоизточния ъгъл на пирамидата на Кафра, има три линии на надигане (В-дъно, Т-връх).


ФИГУРА 18. Стрелка сочи гъста мазилка, използвана за запечатване на дъното на формата за блока на южното лице от пирамидата на Кафра.


ФИГУРА 19. Давидовиц изследва преход между основното скално легло и пирамидните блокове. (А) Фосилните черупки отговарят на естественото утаечно наслояване в скалната част от основата. (В) Пирамидните камъни, отлети върху скалното легло, имат добре напаснати свръзки. В по-леката горна част са видими разбъркани и натрошени фосилни черупки. (С) Граница между скалното легло и пирамидните блокове.


Горният слой е толкова груб и осеян с дупки, че блоковете приличат на гъби. Първото ми впечатление беше, че приличат на геополимерна пяна, продукт, който аз съм разработил. Габер ми придружи по време на огледа ми, и неговите професори от геоложкия отдел на университета Аин Шамс коментираха, че многобройните дупки в горната част са резултат от това, че фосилните черупки са били откъртени заради ерозията. Аз обясних, че въпреки че ерозията е причинила влошаването, това се е случило, защото горният слой е по-податлив на ерозия, отколкото по-плътната долна част.

Освен това, аз наблюдавах, че блокове по западната страна на пирамидата на Кафра са били защитени от ерозията. Допреди около 100 години, първите няколко нива по западната страна са били заровени под пясъка. Тъй като ерозията се е развила след като пясъкът е бил разчистен, блоковете от западната страна са сравнително запазени. Само че, дори и тези запазени блокове демонстрират лек, слаб горен слой, който, следователно, не може да се дължи на ерозия.

Всички блокове, изграждащи пирамидите на Гиза, тези на Кхуфу, Кафра, Менкуре (Микеринус на гръцки), и дългата километър и половина издигната пътека от пирамидата на Менкуре до Нил имат слаб горен слой. В контраст на това, сравнение между отлетите камъни и скалното легло изкарва наяве очевидни разлики.

За да се оформи равна основа по наклона на платото Гиза, били оформени пет стъпала от западната страна на пирамидата на Кафра, били оформени намясто от естественото скално легло. В тези скални стъпала няма индивидуални блокове, и следователно, оформянето им не е включвало мъчния труд да се оформят съвършено пасващи си блокове. Преходът между естествените скални стъпала и направените от човек блокове се намира близо до средата на северната и южната страни в основата на пирамидата. Отгоре са около 2 милиона индивидуални блока. В основата, блоковете били отлети директно върху скалното легло, което е доста хомогенно по плътност, когато се разреже в рамките на даден геологически слой или серия слоеве. Разбърканите черупки в пирамидните блокове, докладвани от Йомард и Де Розиер, са очевидни. Нумулитите в стъпалата на скалното легло са ориентирани хоризонтално, това е характеристика на естественото утаечно наслояване.

Ако пирамидните камъни са естествен варовик, неестествения шаблон на плътността може да се обясни единствено, ако два доближени геологични слоя с различно качество са били включени в разреза, като долният е с по-добро качество от горния. Това, че пирамидните камъни са били отлети, обяснява защо горния груб слой винаги е с един и същи размер, независимо от височината на блока. Би било нелепо да се предположи, че именно кариерите с тази необичайна черта са били целенасочено идентифицирани и използвани в степента, която виждаме в пирамидите.

ФИГУРА 20. Разкрит варовик в Гиза позволява сравнение между височините на пирамидните блокове (А и В) и деленията на геологичните слоеве (стрелките).


ФИГУРА 21. Втората пирамида в Гиза демонстрира три различни вида сглобки. А и В са издялани съвременни реставрации. С е оригинална агломерирана каменна свръзка. D е свръзка, при която е приложена гъста мазилка във времето на строежа.


ФИГУРА 22. Блокове в погребалния храм на Кафра имат вълнообразни линии на надигане, характерни за прекъсвания на строителството по време на отливане.


ФИГУРА 23. Огромни блокове в погребалния храм на Кафра демонстрират леки и ерозирали горни части, характерни за бетона.


ФИГУРА 24. Парче камък, включено в блок, се вижда в пирамидата на Кафра.


С малко изключения, пирамидните блокове не съдържат никакви видове геологична разслоеност. Ако блоковете са били добити от каменоломна, ще да е трябвало те да са изрязвани така, че да се избягва прерязването на геологическите слоеве, защото блоковете са по-малки от слоевете в скалното легло. Несъответствието по отношение на геологичните слоеве противоречи на това, което проповядват египтолозите. Те предполагат, че блоковете били лесни за изрязване, защото някой се бил възползвал от естествените деления в скалното легло.

От време на време, някакъв слой (линия на надигане) може да се наблюдава при много големите блокове. Когато се появи такъв слой, обаче, той не е толкова висок, колкото са високи геологичните слоеве на платото Гиза. Деленията на слоевете в скалното легло близо до пирамидата на Кафра са на разстояние от около 4.5 м, много повече от височините на пирамидните блокове.

В пирамидите на Кхуфу, Кафра и Менкуре е използвана гъста гипсова мазилка за запълване на пукнатините и за изравняване на несъвършените блокове, и също за да се циментира едно малцинство груби, трапецовидни основни блока за съседните блокове. Мазилката била нанесена с дебелина 20 мм, под основата на трапецовидните блокове. Тези блокове са позиционирани с най-широката си част нагоре. Мазилката била нанесена най-гъсто отдолу, като гъстотата й постепено намалява към горната част на блоковете.  Практически никаква мазилка не е видима по горните им ръбове, защото тази област е много малка. Присъствието на тази гъста мазилка е индикация, че тези точно блокове са били наместени на местата си, вместо да са отлети намясто.

Това, че тези трапецовидни блокове са скрепени с мазилка, не отхвърля теорията за агломерирания камък, защото камъните представляват само малко малцинство. Вместо това, блоковете дават възможност за прозрение по какъв план са били строени пирамидите. Блоковете вероятно са били отлети наблизо и са били поставени по време на финалната строителна фаза, за да се запушат коридори, които е трябвало да останат отворени, за да позволят проветрение и вход/изход на материали.

Аз отблизо изследвах блокове в погребалния храм, храма в долината, и храма на Сфинкса в комплекса на Кафра, и погребалния храм в комплекса на Менкуре. Стените, защитени от ерозия, са гладки и светло сиви. Големи лицеви повърхности на блокове, в строежа на стени, които са били атакувани от климата, разкриват същите вариации в плътността, както се вижда и в пирамидните блокове. Блоковете в храмовете от комплекса на Кафра са огромни. Те са приблизително 2 до 3 м високи и, както споменах, всеки тежи до 500 тона. Ерозиралите лица на най-големите от тези блокове разкриват два или три вълнисти, неправилни геологични слоя. Тези са по-малки от деленията на слоевете в платото Гиза. Геолозите, които срещнах от университета Аин Шамс бяха на мнение, че тези слоеве доказват, че камъните са естествени. Те не бяха наясно, че повечето видове бетон също демонстрират геологични слоеве, които се наричат линии на надигане (lift lines).

Като онези, видими в най-големите пирамидни блокове, тези линии на надигане може да се обяснят с метода, по който са били произведени блоковете. Ако големите храмови блокове са естествени, те ще трябва да са били добити от кариера наблизо, защото заради грамадния им размер би било почти невъзможно да се помръднат с примитивни средства. За да се отлеят блокове с такива огромни размери, може да са нужни три дена. След като работниците приключели работа за деня, недовършеният блок се втвърдявал. Докато е зреел, се е формирала линия на надигане (lift line). Процесът се е повтарял всеки ден, докато блокът не бил завършен. Сега, след като външният блок е бил разрушен от ерозията, линиите на надигане са видими. Освен това, геодезичните слоеве в скалното легло са хоризонтални, докато вълнообразните линии на надигане са характерни за материалите, натъпквани в кофражни форми.

Планираните повърхности и острите, геометрически ъгли на блоковете в тези храмови стени са идеално сравними с онези в модерните стени, направени от бетонови блокове. Поразително очевидно е, че северното лице на храма в долината от комплекса на Кафра е стена от гигантски блокове от геополимерен бетон, формирана от паралепипеди със съвършени прави ъгли.

Качеството на блоковете е отлично. Сърцевинните блокове на пирамидите, въпреки че са с по-добро качество от скалното тяло на Сфинкса, не могат да се сравняват с изисканото качество на храмовите блокове. Разликата може да бъде обяснена единствено чрез различното качество на самата каменоделна формула.

Настрана от доказателствата от химическия анализ на пирамидния камък, геолозите считат за най-силно доказателство за отливаните намясто на пирамидни камъни някои груби характеристики, като например парчета камък, вложени в пирамидните блокове (Фигура 24), вълнообразните линии на надигане (Фигура 22), разликите между плътността на пирамидния камък и плътността на камъка от кариерата (Фигура 22), и разбърканото състояние на фосилните черупки в пирамидния камък (Фигура 24, 22). Очевидното отсъствие на утаечна разслоеност в пирамидните камъни също е много силно геологично доказателство. Освен това, кариерните камъни съдържат пукнатини, вариращи от микроскопични чак до няколко сантиметра ширина. Тези пукнатини са запълнени с вторичен калцит. Подобни пукнатини не са наблюдавани в пирамидния камък и се смята, че няма такива.

Петри споделя своя преглед на кариерите в Гиза в “Пирамиди и храмове в Гиза”:

Винаги се е предполагало, че само най-добрия камък, за фасадата и коридорите, е донасян от източните скали, и че централната зидария е добита от местността. Но никаква каменоломна дейност не съществува по западната страна, не и достатъчно адекватна, за да може да е източникът на централната зидария на коя да е от по-големите пирамиди; и варовикът на западните хълмове е различен по характер от този в пирамидната зидария, който наподобява качествата, обикновено добивани от източния бряг. Изглежда, следователно, че всичките камъни са били добити от Тура и Масара, и са донесени до избраното място… Аз няколко пъти изследвах границата на пустинята от Абу Роаш до Дахшур, и обхождах цялата област зад пирамидите по няколко километра във всяка посока; единственото, което видях, беше някакво много леко ломене на камъни точно зад бараките на Втората пирамида, зад гробните разкопки.

Изследванията на кариерите, направени от Петри, показват, че никъде около Гиза не са се добивали милиони блокове. И въпреки това, геолозите демонстрират, че фосилите в пирамидата оригинално били дошли от Гиза, а не от Тура или Масара, както предполагал Петри.
Пирамидата на Менкуре има изключителна история. Повечето от фасадните й блокове, сега изчезнали, били варовик. Онези, които се виждат в долната четвърт на пирамидата, са направени от издялан гранит. Някои от блоковете са с неправилна форма, типично за дялани блокове. Пирамидата на Менкуре вероятно е станала жертва на фараона от Новото царство, Рамзес II, който рутинно използвал облицовъчни пирамидни блокове, за да строи или реставрира храмове, посветени на неговия бог, Амун.

Пирамидата на Менкуре е била съблечена, започвайки от основата, но само една трета била оголена. Следващ владетел възстановил пирамидата с дялан сиенитов гранит от Асван, материал, който по принцип се дялал през Новото царство. Противно на традиционната теория за строителството, дяланите блокове подкрепят моята теорема. Появата им ясно демонстрира разликата между дялани и отливани блокове, защото дяланите блокове винаги имат по себе си следи от сечива, докато летите блокове нямат такива.

Главата на Сфинкса може да е агломериран камък. Не разполагам с данни, за да подкрепя това допускане, защото молбата ми да взема проби беше отхвърлена. Гладкият камък на главата е по-твърд от камъка на тялото и не съвпада с нищо от скалното легло на Гиза. Предполага се, че камъкът не съвпада, защото целия такъв твърд камък бил издълбан и усвоен от скалното легло, когато построили Сфинкса. Това щеше да е вярно, ако целият Сфинкс, не само тялото, беше ваян. Огромна пукнатина, обаче, се е развила под брадичката, и това може би е мястото, където главата е свързана със скалното тяло.

Древните реставрации с варовита гипсова мазилка не са нанесли щети на Сфинкса, а се е формирало защитно покритие, което по мое мнение е резултат от геополимеризация. Само че соли, които се просмукват от съвременната мазилка от днешните реставрации, са подложили камъка на разруха. Това показва, че древната египетска варово-гипсова мазилка няма същия химически строеж като модерната варо-гипсова мазилка. Съвременният материал се състои изключително от хидратиран калциев сулфат, докато древната мазилка е на силико-алуминатна основа, резултат от геополимеризация. Наблюдавал съм добре запазена, твърда варо-гипсова мазилка върху някои древни египетски паметници и варо-гипсова мазилка по други, която е напълно разложена. Разложената мазилка е съвременна, и понеже съвременната мазилка е влошена, се приема, че варо-гипсовата мазилка не е издръжлива.

При Сакара и Гиза открих геологични слоеве на добре кристализирал гипс, притиснат като в сандвич между слоеве варовик и алуминиева глина. Когато комбинацията от тези три материала се калцира и комбинира с натрон, резултатът е геополимерен варо-гипсов цимент, който се втвърдява много бързо и е устойчив на ерозия. Такъв цимент е бил използван за закърпване и запушване в повечето пирамиди. Това е гъстата мазилка, използвана за полагането на трапецовидните блокове, описани по-горе, и е в добро състояние след хиляди години. Само че, понеже се втвърдява много бързо, тя не дава достатъчно време за отливане и, следователно, не е подходяща за производството на геополимерния скрепител, описан по-рано.

Много от реставрацията на Лауер по пирамидата на Зосер беше направена с бетон от портланд-цимент. Онези поправки от преди тридесет години са напукани и, в последствие, трябваше да бъдат заменени с дялан варовик. Геополимерният материал би бил идеален за трайна реставрация на паметниците.

Една от целите ми винаги е била, не само да предложа материали за поправка на паметниците, но също и да покажа на Египет как да прави ненадминати строителни материали с местни естествени ресурси за по-спешни нужди. Бедността на Кайро е сърцераздирателна. Някои египтяни са толкова отчаяни за жилища, че са започнали да обитават древни гробници; други нямат обиталища. Лошите жизнени условия и острото пренаселване са предизвикали обществено напрежение и бунтове в миналите години; много хора живеят под нивото на прадедите си от преди хиляди години.

по време на това проучване в Гиза, фотографирах южното и западното лице на пирамидата на Кафра под горните тридесет нива. Униформените дължини на блоковете от пирамидата на Кафра показват, че употребата на агломериран камък е единствената система, годна за строеж на пирамиди. Височините на пирамидните блокове варират повече, отколкото дължините им. Това не изисква повече кофражи; желаната височина може да се постигне, като се маркират кофражните форми на определено ниво и като се пълнят до това място. Тази система обяснява драматичните флуктуации при Великата пирамида, които Гойон не могъл правилно да обясни.

ФИГУРА 25. Детайл от реставрацията на пирамидата на Зосер показва (А) оригиналните отлети камъни на 4500 години, и (В) напукани блокове, направени от бетон на основа портланд-цимент, на по-малко от 50 години.


ФИГУРА 26. Друг детайл показва (А) оригинални фасадни камъни, (В) бетонови блокове на база портланд-цимент, (С) блок, издялан от мек бял варовик от Тура по време на скорошните реставрации.


ФИГУРА 27. Базилика в Св. Куентин, Франция, оцеляла от стария град след Първата Световна война.


Поразително, височините на блоковете също така създават огромна стабилност. Този вид структурен дизайн е използван в катедралите, строени в северна Франция и Германия през Готическия период между 12-ти и 15-ти век. Те са способни да устоят на впечатляващо силен шок. В родния ми град в Св. Куентин базиликата от 13-ти век, направена по този начин, все още стои, въпреки че градът беше разрушен от бомби в битката при Соме през първата Световна война (1914-1918). По същия начин още стои и старата община, построена по сходен начин. В Колон, Западна Германия, една такава катедрала единствена остана да стърчи над руините на целия град през Втората Световна война. Великата пирамида била непокътната от земетресението през 1301г, което опустошило Кайро.

Една от основните цели на моето проучване в Гиза беше, да се определи дали дължините на индивидуалните блокове се повтарят, и ако да, в каква степен. Големата униформеност на дължините съвпада с принципа на отливането на блокове в кофражи. Почти всичките 2000 блока, които фотографирах в пирамидата на Кафра, са точно с десет униформени дължини. Различните дължини са разпределени в различни шаблони из двадесет и двете стъпала. Това, че съществуват само десет измерения, е индикация, че всичките двадесет и две стъпала са произведени от кофражни форми със само пет размера, защото някои блокове са отлети така, че дължините им са перпендикулярни на лицевата равнина на пирамидата.

Това, че най-дългите блокове винаги са с една и съща дължина, е екстремно силно доказателство в подкрепа на отливания камък. Това показва, че всеки блок е бил произвеждан според точните, неотменни спецификации на архитекта по време на строежа. Дългите блокове винаги се появяват точно над или под блокове, които са с къса дължина, което прави строителния план очевиден.

Архитектът бързо е могъл да определи всяко нужно измерение, защото то е било относително спрямо дължината на блока от реда точно отдолу. Просто е да се определи нужната дължина, когато всичките блокове са произвеждани от кофражни форми с еднакви размери. Всеки, обаче, който се опита да обясни приготвянето и употребата на блокове с такива строго униформени измерения, на база хипотезата за дялането, ще се провали. Невъзможно е блоковете да са били рязани, съхранявани, и избирани в нужния мащаб.

Южното и западното лице на пирамидата на Кафра са огледални едно на друго, което е индикация, че целият сложен дизайн е триизмерен. Всяко следващо ниво е направено по същия шаблон, докато други нива са направени по различни, взаимосвързани шаблони. Някои нива имат строителни шаблони, които са почти еднакви с онези от съседните нива. Шаблоните на другите нива са противоположни на онези, които ги заобикалят. Всички блокове са били отлети според сякаш свръхестествен мастер-план от шаблони, който елиминира образуването на вертикални свръзки, които биха представлявали слаби места. Пирамидата е един сложен триизмерен пъзел, който е бил ефективно формулиран с цел създаването на невероятно силна, стабилна супер-структура.

491
Геолозите, които са анализирали пирамидните блокове, не са разпознали никакви известни лепила, скрепяващи камъните. Без да осъзнават, че необикновените минерали в камъка представляват самия скрепител, те не са успели да разпознаят камъка като синтетичен. По същия начин, изследователите не разпознават никакъв известен химически състав, който да говори за покритие, направено от човека, както и оцветяване върху камъка. Има един забавен доклад, който  показва типичната реакция на геолозите към този материал. Собствениците на колекция варовикови артефакти от Египет поръчали на един геолог да докаже, че артефактите им са от естествен камък, защото музейните оценители и автентици, интересуващи се от колекцията, засичали, че камъкът е изкуствен. Тяхното мнение било, че артефактите, следователно, били фалшификати. Опитвайки се да докаже естествения произход на варовика, геологът твърдял, че вероятно някаква извънземна система, много по-напреднала от нашата, може би притежава технологията, нужна за произвеждането на такъв камък, но тъй като сме нямали доказателства за това, ние на Земята трябвало да приемаме, че камъкът е от естествен произход.

Има един исторически извор, който подкрепя присъствието на боя върху Великата пирамида, и също така споменава забележителен пирамиден цимент. Следните коментари били направени от Абд ел-Латиф:

Тези пирамиди са построени от големи камъни, десет до двадесет кубита дължина, на два до три кубита дебелина и подобна ширина. Това, което заслужава най-голямо възхищение, е екстремната прецизност, с която са били облечени камъните и положени един върху друг. Техните основи са толкова добре подравнени, че човек не може да вовре игла или косъм между два от тях. Те са циментирани с мазилка, която формира слой с дебелината на лист хартия. Аз не зная от какво е направена тази мазилка; тя е напълно непозната за мен. Камъните са покрити с писания на древни символи, чието значение днес аз не зная и никъде в цял Египет не съм срещал никой, който, дори водейки се по слухове, да може да ги интерпретира. Писанията са толкова многобройни, че ако човек би ги копирал на хартия, само онези по повърхността на двете пирамиди биха запълнили десет хиляди страници.

Въпреки че тънкия като хартия цимент не би придал съществена скрепителна сила на блоковете, предполага се, че строителите, въпреки това, са нанесли тънко покритие с нещо, което се счита да е било обикновен варо-гипсов хоросан. Но разказът на Абд ел-Латиф показва, че арабите, които са произвеждали варо-гипсов хоросан и варова мазилка повече от 3000 години, след като е била построена Великата пирамида, считали тънкия цимент за напълно непознат и доста впечатляващ. Тънката като лист мазилка е страничен продукт от геополимеризацията и се формира, когато в кашата има твърде много вода. Тежината на агрегатите изстисква воднистия цимент към повърхностите, където се втвърдява, формирайки кожица. Може би никога няма да научим нещо повече за оцветените йероглифи, цитирани по-горе. Разказът на Абд ел-Латиф е бил направен малко преди земетресението от 1301г. Кайро бил унищожен, и повечето от външните облицовъчни камъни били разграбени, за да се построи отново града.

Това, че пирамидният камък е синтетичен, е убягнало на няколко индивида, които е можело и да го забележат. Така и не е хрумнало на Йомард и Де Розиер, че пирамидният камък е вид бетон, когато наблюдавали разбърканите черупки през 1801г. След падението на Римската империя през 476г се е произвеждал само нискокачествен цимент. Портланд-цимента е бил изобретен едва през 1824г. Не се е произвеждал допреди 30-те години на 19-ти век.

Покан е разпознал, че оцветяването по пирамидните камъни е синтетично, защото то съдържа нехарактерни за варовика минерали. Следователно, ако той също така беше изследвал и пирамидния камък, той щеше и него да познае като синтетичен, особено ако бе взел предвид работата на Шателие. И през 1974г, това разкритие и убягнало и на изследователите от SRI International. Техният екип се опитал да локализира скрити камери и помещения във Великата пирамида на Гиза. Проектът се провалил, обаче, защото пирамидният камък съдържа толкова много влага, че електромагнитните вълни не се предават по него, и вместо това били погълнати от камъка. Това те не го очаквали, защото естественото варовиково скалисто легло на Гиза е наистина сухо.

Само бетонът би бил пълен с влага. Само влагосъдържанието дори, което открили от SRI International, би убедило кой да е професионалист от бетонната индустрия, че пирамидният камък е някакъв вид бетон. Днес, новопостроените бетонни сгради са влажни отвътре. Влагата в пирамидния камък вероятно е резултат от мигрирането на почвената вода. Обичайно е за бетонните сгради в пустинни условия да попиват почвена вода. Освен това, Великите пирамиди са толкова масивни и са построени толкова скоростно, че блокове, които не били изложени на въздух за по-дълго време, така и не успели напълно да изсъхнат. Това, че пирамидният камък трябва да е някакъв вид бетон, въобще не хрумнало на изследователите от SRI International.

492
Глава 7

Веществените научни доказателства


Въпреки че аз съм първият, който възпроизвежда синтетичния пирамиден камък и прилага технологията към строежната теория, друг френски химик, Анри льо Шателие (Henry le Chatelier) (1850-1936г), е първият, който е открил, че древните египтяни произвеждали направен от човека камък. Льо Шателие бил също и металург и керамик. Той работил с новоразработени микрографски техники, стъклени плъзгачи, анализ на тънки разрези, и фотография в комбинация с микроскопа. Той първи изследвал емайлирани погребални статуетки от Египетската Тинитна епоха (около 3000г пр.Хр.) с тези техники и ги видял в светлина, в която никога не били разглеждани преди.

Докато Льо Шателие изучавал емайлираните погребални статуетки, той открил, че методите му на наблюдение му позволявали да забележи, че емайлът не бил покритие, нанесено по повърхността на статуетките. Вместо това, емайлът бил резултат от минерали, които мигрирали от вътрешността на самия камък към повърхността му. Той разрязал тънки участъци, използвайки трион с диамантено острие, и наблюдавал постепено увеличаваща се концентрация на минерали, които били мигрирали в посока повърхността на камъка, за да образуват емайл отгоре. Процесът е същият като при египетския фаянс – самоглазираща се керамика. Льо Шателие бил удивен, когато осъзнал, че статуетките били от изкуствен камък.

Той и колегите му напразно се опитали да дупликират процеса. Методът, който произвел статуетките, е едно от моите химически открития, обсъдено в Приложение 1. Изследването на Льо Шателие било проведено през 10-те години и неговото разкритие трябваше да е повдигнало дебат относно други каменни артефакти, особено пирамидите с многото им енигматични черти.

Академиците, обаче, не е задължително да са иноватори. И учените, които участват в меките науки, като историята, не е задължително да са с научно настроен ум. Всъщност, по време на презентацията ми на Втория международен конгрес на египтологията, аз използвах работата на Льо Шателие, за да осведомя присъстващите египтолози, че науката вече е показала, че египтяните са произвеждали направен от хората камък. Признавайки това, те продължаваха да не искат да приемат възможността, че пирамидният камък може да е направен от хората.

Чак няколко години след като създадох теорията си, анализирах действителен древен геополимер. През 1981г, Лилиан Къртис (Liliane Courtois) от Центъра за археологически изследвания, в Париж, и аз извършихме рентгенов химически анализ на фрагменти от варовикови съдове от Тел-Рамад, Сирия, датирани от 6000г пр.Хр. Съдовете бяха направени от бял, каменист, варовит материал. С други думи, те са класифицирани като направени предимно от вар. Направихме презентация за това, на Двадесет и първия симпозиум на археометрията, проведен в Националната лаборатория в Брукхевън, Ню-Йорк. Докладвахме, че пробите съдържаха до 41% аналцим (аналцит), лесен за произвеждане зеолит. Такова голямо количество зеолитен материал не се открива в суровия материал, от който бяха направени вазите и можеше единствено да е резултат от полимеризация. Факт е, че синтетичните зеолити са произвеждани преди 8000 години в Близкия Изток. В модерни времена за първи път са произведени от английски учен на име Барер (Barrer) през 50-те години.

Знаейки, че ще бъде невъзможно да докажа теорията си без проби от пирамиден камък, през 1982г си уговорих посещение при Жан-Филип Лауер (Jean-Philippe Lauer) в неговия дом в Париж. Лауер, сега на възраст над 85 години, е бележит сред европейските египтолози. Той прекарва петдесет и шест години от кариерата си, реставрирайки пирамидата на Зосер. Той има свои собствени консервативни виждания относно строежа на пирамидите, основани на повече от петдесет години проучвания, и отношението му към моето изследване е резервирано. В едно писмо, което получих преди да го посетя, той каза, “Предизвиквам те да докажеш, че пирамидния камък е синтетичен”.

Това, разбира се, беше целта ми. При срещата ни, той ми даде проби от пирамидите на Кхуфу и Тети. Пробата от Тети идваше от външен облицовъчен блок, а онази от Великата пирамида идваше от възходящия коридор.

Поръчах рентгегов химически анализ на пробите в две различни лаборатории, за да съм сигурен, че няма да има аналитични несъответствия. Представих документ по тестовите резултати на Интернационалния конгрес на египтолозите, проведен в същата онази година в Торонто. На конгреса, Лауер и аз направихме отделни презентации на теориите си за строежа на пирамидите. Въпреки че знаеше, че аз ще правя презентация, използвайки неговите проби, Лауер не присъстваше на моята презентация, защото не взимаше теорията ми насериозно. Вестник “Торонто стар” отрази конгреса и публикува следния коментар на Лауер относно моето изследване (7 септември, 1982г): “Има много нелепи изследвания, не глупави, а невъзможни. Не много от тях са сериозни.”

Рентгеновият химически анализ засича обемен химически състав. Тези тестове несъмнено показват, че пробите на Лауер са направени от човека. Пробите, съдържат минерални елементи, които са силно необичайни за естествения варовик, и тези чужди минерали могат да участват в производството на геополимерен скрепител.

Пробата от пирамидата на Тети е по-лека по плътност от пробата от пирамидата на Кхуфу (Великата пирамида). Пробата на Тети е слаба и екстремно ерозирала, и й липсва един от минералите, налични в пробата от Великата пирамида. Пробите съдържат малко фосфатни минерали, един от който е идентифициран като брушит, за който се смята, че представлява органичен минерал, срещащ се в птичите изпражнения, костите, и зъбите, но би било рядка находка да се открие брушит в естествения варовик.

Наличието на такива органични минерали в пирамидния камък дава нови възможности за по-добро разбиране на древната култура. Ако птичите изпражнения са били източникът на брушита, това би обяснило функцията на едно голямо място, познато като Щраусовата ферма, което не било далеч от Гиза. Добре известно е, че в древен Египет птичите изпражнения, урината, и животинската тор се добавяли към сламата и калта, за да се увеличи кохерентността на калната тухла.

Ако костите бяха източника на брушита, това можеше да хвърли нова светлина върху мистериозните жертвоприношенчески ритуали от античността. Свещените животни може би били убити и изгорени на жертвените олтари, а костите им калцирани на прах. Прахта може би била стрита и използвана като съставка за религиозния паметник. Следите на това алхимично знание може да са повлияли обичаи и да са вдъхновили митология и легенди в по-късните времена. Митът за Медуза, например, засяга темата за хора, превърнати в камък. Римляните, добре известни с издръжливия си поцуолитов цимент, който все още е непокътнат в римските руини, окупирали Египет и явно са поели определено алхимическо знание. Една легенда разказва, че 1000 животни били пожертвани по време на строежа на римския Колизеум. Римският цимент, който аз възпроизведох, е забележителен древен продукт. Един по-късен президент на Американския Циментов институт (ACI) имаше на бюрото си проба от римски бетон, който бил под вода повече от 2000 години в пристанището Поцуоли в Италия. Скорошни подводни изследвания разкриха изключително високото качество на бетона, използван за построяването на Цезарея, монументалният пристанищен град на древна Юдея, построен през Първо столетие от цар Херод.

Пирамидните проби също съдържат минерал, познат като опал-СТ (микрокристален опал, бел.прев), силициев материал. Участвах в дебат по въпроса с Майкъл С. Тит (Michael S. Tite), управител на музейната лаборатория в Британския музей. Тит беше координатор на Симпозиума по археометрия 1984г, проведен в Смитсонския институт във Вашингтон. Като координатор той имаше предимството на предварителен преглед на моята презентация. Той се възползва от това и даде парче от облицовъчен блок, изложен в Британския музей, на химически анализ в музейната лаборатория.

След моята презентация, той се изправи и каза на симпозиума, “Всички характеристики, които те [неговият аналитичен екип] видяха, могат да се обяснят на база естествения произход, и в действителност няма нужда да се представя тази хипотеза за реконструиран камък”. Както всеки, незапознат с геополимеризацията, Тит не видя нищо необичайно в минералния състав.

Аз се срещнах с Тит в Лондон скоро след това, за да видя отблизо неговите тестови резултати. Неговите графики показваха на практика същите пикове като картите от моите анализи, което е индикация за сравним минералогичен строеж на нашите проби. Представих официалното си опровержение на Тит на симпозиума Наука в египтологията, проведен в Англия в Манчестърския музей през юни, 1984г. Докато геологическото обяснение за наличието на опал-СТ е валидно, присъствието на опал-СТ (засечено чрез рентгенова дифракционна микроскопия) може също да намеква за добавянето на силикатни материали по време на производството на камъка. Наличието на опал-СТ в пирамидния камък може да е резултат от добавянето на прах от изгорени приношения на такива силициеви материали като кори, слама и определени видове тръстика.

Доколкото знам, единственият друг изследовател, който е извършил подобен химически анализ на камъка от египетските кариери и от на пирамидния камък, е Клем, чиито проект беше описан по-горе. Благодарение на помощта от колеги, особено Хишам Габер (Hisham Gaber), дипломиран геолог от университета Аин Шамс в Кайро, се сдобих с проби от каменоломните на Тура и Мокхатам в Арабските планини, откъдето се вярва, че произлизат облицовъчните камъни. Габер събра повече от тридесет проби от различни места. Рентгеновата дифракция и микроскопските анализи на пробите от кариерите посочват, че те са чист калцит, понякога съдържащ следи от доломит. Нито една от пробите от каменоломните не съдържа някой от необикновените минерали, открити в пирамидните проби.

Въпреки че пробите от кариерите не съвпадат с пирамидния камък, една проба от камък, който аз направих с геополимерен цимент и фин варовик, е минералогически съвместима с последната, и дава сходни пикове на рентгеновите графики. Изследователи, които преди са извършвали химически анализи на пирамидния камък, никога не са подозирали нищо необичайно, въпреки факта, че пробите им съдържат елементи, които са необичайни за естествения варовик. Става дума за проект, споменат в Глава 1, съвместното изследователско предприятие, изпълнено от университета Аин Шамс и SRI International. Г. Е. Браун (G. E. Brown), геолог в Станфордския университет, беше неспособен палеонтологически да класифицира проби от облицовъчен камък, лишени от годни за класифициране фосили, които дават възможност за петрографско сравнение.Следователно, той можа да си извади само колебливи заключения за произхода на облицовъчния камък. Тъй като не е лесно да се сравнят блокове, които изглеждат минералогически несравними с естествения варовик на Египет, човек започва да разбира как направеният от човек камък решава изключителните научни дилеми.

Друг въпрос, който се разрешава, е спорът, повдигнат от геохимическото проучване на Клем. Клем създаде доста голям дебат с геолозите, когато сравни остатъчните елементи от двадесет основни блока от Великата пирамида с онези от пробите от кариерите и определи, че пирамидните блокове са били добити от всички кариери навсякъде из Египет. Ако данните на Клем са правилни, неговото заключение, че камъните били добити отвсякъде из Египет, не задължително е логично. Не само, че то не допринася за решаването на сразяващите логистични проблеми, но очевидно противоречащите си геологични и геохимически проучвания подкрепят моите открития. Минералите за цимента са се добивали от различни места, и фосилизирали черупки са били събирани за строежните блокове при Гиза. Геоложките и геохимическите доклади съдържат неточни данни, но били криво разтълкувани, защото основното схващане за строежа на пирамидите, на което повечето учени разчитат, е неправилно. Прилагането на стандартната теория подсигурява, че конфликтът ще остане завинаги неразрешен, дори и когато се впрягат най-добрата модерна техника и добре обучени учени.

Някои египтолози критикуват откритията ми, защото се сдобих само с две малки проби от пирамиден камък за анализите. Само че, пробите анализирани от Клем (които идват от грубите сърцевинни блокове), Браун и Тит могат да послужат за допълнително потвърждение на моите тестови резултати. През 1984г подадох предложение за изследване до Египетската организация за антиките, в Кайро, искайки разрешение да пробирам сърцевинните камъни на Великата пирамида. Разрешението беше отказано. Следните извадки са от тяхното писмо до мен, преведено от френски:


Кайро, 16 декември, 1984г
Драги Господине:
Отговаряме на писмото ви от 15 октомври, 1984г, и аз съм длъжен да ви информирам, че Постоянният комитет на Египетската асоциация за антиките, по време на съвещанието си на 6 декември, 1984г, съжалява, че не отговаря в полза на вашето предложение относно оторизирането за анализ на камъните от пирамидите, Сфинкса, и кариерите. Решението е такова, тъй като вашата хипотеза представлява единствено лична гледна точка, която не среща аналогия с археологическите или геологическите факти.
Искрено ваш,
Президентът на Египетската асоциация за антиките



ФИГУРА 14. Рисунка от “Description de l’Egypte” показва разбъркани черупки в пирамидните сърцевинни блокове.


ФИГУРА 15. Органични фибри, въздушни мехурчета, и изкуствено червено покритие са видими в една каменна проба от възходящия коридор на Великата пирамида.


Дори и ако геополимерният бетон е силен и красив като естествения камък, трябва да съществуват някои издайнически знаци за изкуствената му природа.  Знаците биха зависели от видът на имитирания камък. Например, нумулитният варовик е съставен от скелетните останки на фораминиферите, които се натрупват за милиони години, образувайки утаечни слоеве скални легла. Фосилизираните черупки лежат хоризонтално, плоско върху скалното легло. Йомард и Де Розиер, обаче, са описали грубите строителни блокове на Великата пирамида, твърдейки, че са съставени от черупки, които са в безпорядък:

Основната разновидност варовик във Великата пирамида почти изцяло е формиран от натрупани нумулити, които са дискообразни фосилни черупки с различни размери, които изглежда са подредени във всички ориентации.

Както във всеки бетон, агрегатите в по-голямата си част са разбъркани, и в този случай са лишени от утаечно разслояване.

В допълнение към разбърканите черупки и химическия строеж, пирамидният камък демонстрира други издайнически физически черти. Из пробите на Лауер се откриват многобройни и разпръснати навсякъде въздушни мехурчета. Мехурчетата не са кръгли, а овални, като онези, които се срещат по време на манипулирането на глина. Счупените повърхности имат вид на глинена матрица. Това често може да се наблюдава с невъоръжено око по счупената повърхност на облицовъчните камъни.

Аз забелязах малка тъмна ивица точно под повърхността на счупена част от пробата от Великата пирамида. Ивицата е видима, защото е близо до повърхността. Поръчах три различни лаборатории да идентифицират тази частица. Всичките три лаборатории докладваха, че частицата не може да е нищо друго, освен малко снопче от две или три органични фибри, може би коса. Не е много вероятно фибрите да са естествено срещащи се алгални (водорасли, бел.прев) включения, тъй като водораслите са основно калцитно-формиращи и не се запазват лесно. Наличието на органични фибри може вместо това да е резултат от инцидентното попадане на фрагменти от космено въже, или нарочното включване на животински останки от ритуални жертвоприношения. Фибрите са плоски, като косми от човешка ръка, но не е задължително да са с човешки произход. Снопчето е заобиколено от гроздчета въздушни мехурчета. Коса никога не е била откривана в камъни на 50 милиона години. Варовикът би се формирал под океана преди 50 милиона години, по време на геологичната епоха Среден Еоцен. Докато космати животни на океанското дъно сред фораминиферите преди 50 милиона години е един невъзможен сценарий, то косми от животни или от ръцете на работници може по естествен начин да са паднали в каменната каша по време на строежа на пирамидата. Органични фибри не са откривани в пробите от кариерите.

Пробата от Великата пирамида, осигурена от Лауер, е покрита с бяло покритие, върху което има кафеникаво-червено повърхностно оцветяване. Такова оцветяване се появява също и на още няколко оставащи външни облицовъчни блока от тази пирамида и варира от кафеникаво червено до сивкаво черно. Още тече дълъг дебат за това, дали оцветяването е вид боя или е патина, като последната ще да се е получила постепено от пустинните климатични промени.

Опитвайки се да покаже, че оцветяването на облицовъчните камъни на пирамидите на Куфу и Кхафра е боя, Андре Покан (Andre Pochan), през 1934г, анализирал оцветяването, което се появява на тези пирамиди. Неговите тестове разкрили наличието на минерали, които са силно необичайни във варовика, което го довело до заключението, че оцветяването не би могло да е патина, защото това би изисквало миграция на минерали от вътрешността на самия камък. Той следователно предложил, че е бил положен някакъв вид твърд, силициев скрепител, и бил боядисан отгоре с пигмент червена охра.

А. Лукас (А. Lucas) приел химическия анализ на Покан за валиден, но оспорвал наличието на нарочно покритие. Лукас поддържал тезата, че оцветяването е патина. Лаур и К. Л. Гаури (K. L. Gauri) от Лабораторията за запазване на камъка на Луисвилския университет, в Кентъки, също защитават тезата, че оцветяването е патина.  Покан и Лауер разгорещено дебатират въпроса от двадесет години. Мнението на Лауер има голяма тежест сред интересуващите се, и той имаше последната дума по въпроса, защото надживя Покан. Химията на геополимеризацията услужливо разрешава и този въпрос.

Понеже Покан вече е анализирал червеното оцветяване, аз анализирах само лежащото под него бяло покритие, което се вижда на пробата от Великата пирамида. Дадох пробата от Лауер на две различни лаборатории, ангажирайки експерти с различен опит в геологията и минералогията. Комбинирайки моята и техните експертизи, бях удивен да открия изключително сложен геополимерна химическа система в бялото покритие. Принципните му съставки са два калциеви фосфата, брушит и кристален хидроксиапатит, и двете се откриват в костите, и зеолит наречен ZK-20. Покритието е чисто геополимерен цимент. То е ключът към химическия състав на пирамидния камък. Този скрепител е безкрайно по сложен от простия гипсов и варов цимент, с който учените характеризират египетската циментова технология. Действително, скрепителят е дори по-софистициран, отколкото аз очаквах.

Въпреки че Покан не разбираше въпросната химия, той все пак беше прав в предположението си, че червеното оцветяване е синтетично. Както знаеше той, минералите, които се беше случило да мигрират, са много необичайни за естествения варовик. Във всеки случай, количеството налични минерали във варовика е твърде малко, за да се формира патина. Освен това, минералите в червеното оцветяване, както онези в бялото покритие, са неразтворими и, следователно, не може да са мигрирали, нито пък може минерали да са мигрирали през бялото покритие, за да се образува червено оцветяване. На всичкото отгоре, пробата която аз анализирах, проявяваща червеното оцветяване, идваше от интериора на пирамидата, където не беше афектирана от ерозия. Най-накрая, ползвайки микроскоп, наблюдавах две пукнатини в червеното покритие на тази проба. Едната пукнатина е дълбока и разкрива бял варовик, което означава, че е много по-скорошна от покритието. Другата пукнатина е древна и е пълна с червеното оцветяване. Цветът очевидно е бил боядисан отгоре, защото е запълвал пукнатината. Покритието и оцветяването наистина са забележителни алхимически продукти, които не показват никакви мехури или други значими знаци на разпад след около 4500 години.


493
Глава 6

Правдоподобността на теорията


Чрез химията, задачата да се построят пирамидите е била лесно постижима със сечивата от Пирамидната епоха. Без да е нужно дялане или теглене на блокове с въжета, нужните инструменти са били просто онези, с които са се правели сушени на слънце кални тухли: мотика, с която да се стърже варовик с вкаменели черупки, кош за транспортиране на съставките, корито в което да се приготвят съставките, стълба, линеал, отвес, нивелир, мистрия и дървени леярски форми.

Тези инструменти са намерени в пирамидата на фараона от Шеста Династия Пепи II. Заради това, че намерените дървени леярски форми са само умалени модели, няма начин да се определи дали са били предназначени за кални тухли или за големи каменни блокове. Пирамидата на Пепи II е била направена и от двете.

Въпреки че това прецизно да се разрежат 2.5 милиона нумулитни варовикови блока от Великата пирамида с медни сечива би било непостижим подвиг, то медните инструменти са пригодни за рязане на дървесни дънери и за приготвяне на дъски за дървени форми. Древните египтяни били върховни дърводелци и били изобретателите на шперплата. Според “Dictionaire des Techniques Archaeologiques”:

ФИГУРА 10. Пирамидите от Четвърта Династия били построени от бетонни материали, транспортирани в съдове (А), след това отлети във форми (В), произвеждайки блокове директо намясто.

Дърводелството се появило в Египет в края на пре-Династическия период, около 3500г пр.Хр., когато медните сечива били значително развити, за да може да се ползват при обработката на дърво. През всичките епохи, египетският дърводелец бил забележителен майстор. Той е изобретателят на всички видове дървени сглобки и ги правел умело: дюбелиране, жлебове и втулки, лястовичи опашки, залепяне, лакиране и инкрустиране. Тъй като дървото е било рядко в неговата страна, той бил изобретателят на шперплата. В един саркофаг, направен през Трета Династия [около 2650г пр.Хр.] действително е намерено парче шперплат, което било направено от шест слоя дърво, всеки дебел около 4 мм, скрепени заедно чрез малки, плоски, правоъгълни втулки и мънички кръгли дюбели. Там където две парчета трябвало да се сглобят странично едно за друго, ръбовете им били рендосани под формата на жлебове, за да се обединят съвършено. Посоката на зърната във всеки следващ слой се редува, както в съвременния шперплат, за да се осигури по-голяма сила и да се избегне усукването.

ФИГУРА 11. Мастаба от гроба на Ти, около 2550г пр.Хр., показва как дърводелци режат дъски и приготвят брави жлебове.


Още от времето на Първата Династия (3200г пр.Хр.), дърводелците подреждали дъски в съвършени прави ъгли. Правели кръгли дюбели от слонова кост или дърво. Плоските, правоъгълни дървени дюбели се появили през Четвъртата Династия. Една стенна рисунка от този период илюстрира употребата на медни триони и приготвянето на жлебове и втулки, като се използват медни длета. Изящната мебел, поставена в гроба на майката на фараон Кхуфу, царица Хетеп-Херес, демонстрира колко хитро дърводелците ползвали лястовичите опашки и жлебовете и втулките. Великолепната погребална лодка на Кхуфу, спомената по-рано, е друг забележителен пример за майсторство.

Каменната плоча от Палермо, фрагментирани останки от царски анали, посочва, че Снеферу, от Четвърта Династия, назначил флотилия кораби да внасят кедър от Ливан. Дърветата на Египет не са твърда дървесина и от тях не се добиват дъски с подходящи размери за дървените леярски форми. Египет започнал да внася кипарис, кедър и дървовидна хвойна от Ливан още в пре-Династичната епоха. Една разновидност на хвойната достига 20 метра, отлична е за правене на форми с размери от 1 до 1.5 м широчина.

Веднъж след като били поставени, формите били влагоизолирани отвътре с плътен слой от самия цимент. Циментът ставал част от блока и може да се види в дъното на блоковете от Великата пирамида. Дървени скоби били подходящи за стабилизиране на натъпканите форми. Маслото е подходящ агент за отлепяне на формата, а Херодот докладва, че строителите на Великата пирамида смърдели на гранясало масло.

Понеже дървото било толкова рядко, останките от големите дървени форми вече не съществуват. Има, обаче, един барелеф, който може би показва отливането на голям каменен блок. Стенни рисунки от гроба на Рекхмир, официално лице от Осемнадесета Династия (1400г пр.Хр.), са точни илюстрации на технологията на Новото царство. Въпреки че алхимическото каменоделие е основно технология на Старото царство, тя е била използвана по време на Новото царство в по-малък мащаб.

На една от рисунките е изобразена работилница за тухли. Един от блоковете изглежда прекалено голям, за да е направен от кал, защото една кална тухла би се разпаднала на парчета, ако е с изобразените размери. През 19-ти век са нарисувани копия на този барелеф, с репродуктори К. Р. Лепсий (K. R. Lepsius) и П. Е. Нюбери (P. E. Newberry). Сравнение с оригинала показва, че техните репродукции са били модифицирани, с цел да се подчертае тематичността на рисунката. Репродукциите подсилват големия блок, така че да изглежда като куп подредени малки тухли. Този подход е унищожил контекста, ако всъщност намерението е било да се изобрази производството на голям камък. Тъй като и двата вида материал са били правени със сходни съставки, и няма нищо, което ясно да посочва, че големият блок е бил кална тухла, вместо камък, оригиналната рисунка определено е отворена за интерпретации.

ФИГУРА 12. Фреска от работилница за тухли, от гроба на Рекхмир:


А. Репродукцията на Лепсий предлага, че работниците приготвят натрупани тухли.


В. Репродукцията на Нюбери предлага куп тухли.


С. Фотографията на оригиналната рисунка, направена от Турнус, не показва ясно дефиниран куп тухли.


Формите би трябвало лесно да са се разглабяли, така че едно или повече от лицата на всеки блок да е можело да се използва като форма за отливането на съседния блок, създавайки по този начин много точно напасване. Една от характеристиките на геополимерния бетон е, че при него няма съществено свиване, и блоковете не се сливат, когато се отливат директно един до друг. Въпреки че би било невъзможно с примитивни сечива да се постигне близкото напасване (с фуга 0.005 мм) на 115 000 облицовъчни камъка, оригинално поставени на Великата пирамида, то такива напасвания много лесно се постигат, когато се отлива геополимерен бетон.

Веднъж след като се отлее, в рамките на часове или дори по-малко, в зависимост от формулата (отнема минути със съвременните формули), блокът се втвърдява. Формата се е премахвала за повторна употреба, докато блокът е бил все още относително мек. Вероятно се е поставяло покритие от тръстика и палмови листа върху блока, осигурявайки оптимално количество проветрение. Това е било нужно, за да се втвърди (да се карбонира) варта и да се защитят блоковете, за да не станат твърде трошливи заради голямото изпарение. Когато се е премахвало покритието, блоковете продължавали да зреят на слънчевата светлина, като жегата е ускорявала втвърдяването.

Когато са се произвеждали статуи и саркофази, завършителните щрихи са се правели с медни сечива в ранните стадии на втвърдяването. Аз наблюдавах белези върху вътрешната зидария на Великата пирамида, които не приличат на онези, оставени от длета. Някои приличат на отпечатъци, оставени от тръстика. Също така забелязах дълги отпечатъци, направени със замах, които се разгръщат точно както се разгръща палмово листо. Като ползвах микроскоп, аз ясно успях да видя отпечатъци от дървесни трици върху материал от възходящ коридор във Великата пирамида.

Би било невъзможно такава огромна циментова индустрия да не е оставила следи от своето съществуване, само че никой няма да разпознае такива следи, ако никой не е наясно с тази технология. Най-очевидните следи са гигантските количества минерали, изкопани от Синайските мини, сини минерали като тюркоаз и хризокола, познати с общото име мафкат по време на Старото царство. Египтолозите са добре запознати с индустриалните количества мафкат, добиван от Синай, но те не могат да отчетат къде са били консумирани такива огромни количества.

Миньорските експедиции на фараоните точно съвпадат със строежа на пирамидите. Фараоните, строящи пирамиди, са изобразени в големи релефи по скалните лица на Синайските мини, как защитават минералните жили от бедуини нашественици. Няма никакво съмнение какво са преследвали. Експедиции, водени от археолога Бено Ротенберг (1967-1972), от Тел-Авив, Израел, показват, че минералните жили, съдържащи тюркоаз и хризокола, са били изкопани, докато жилите на меден карбонат са оставени непокътнати.

ФИГУРА 13. Каменно изображение от Пета Династия върху лицето на Синайските мини показва фараон Сахуре, който символично наказва нашественик.

Най-основният продукт на всяка циментова индустрия е варта. Вар се е произвеждала, като са калцирали варовик или доломит в пещи за печене на тухли (варници) . Не се е правела разлика между варовик, доломит, и магнезит, всеки от които е бял камък, от който се добива различна вар и, следователно, различни качества цимент. Археологически е доказано и добре известно, че самото производство на вар е най-старият индустриален процес на човечеството, който датира от поне 10 000 години. Варовата мазилка в руините на Йерихон, в Йорданската долина, е все още изцяло запазена, след 9000 години.

Херодот пише, че някога Великата пирамида била свързана с канали с река Нил. Египтолозите предполагат, че ако тези канали са съществували на строителната площадка, те ще да са служели за транспортиране на облицовъчни блокове по реката от Тура. Как би служил на циментовата индустрия един канал? Каналът е идеален реакционен басейн за произвеждане на огромни количества цимент намясто на строежа.

Аз мога да си представя два метода за произвеждане на цимента намясто. Единият би представлявал поставяне на подходящи количества натрон и вар в сух канал.  Каналът лесно би се напълнил с Нилска кал (глина + тиня) и вода по време на годишния период на наводненията. Водата разтваря натрона и поставя варта в суспенсия,  като се получава сода каустик. Содата каустик реагира с Нилската кал, 60% алумини, за да произведе троен алуминат на натрия, калция и магнезия. Когато водата се изпарявала, оставало едно активирано вещество. Добавянето на силициеви минерали и допълнително натрон и вар водело до производството на силико-алуминат, което е основен геополимерен цимент. Били добавяни и други продукти, и, ако било нужно, материалът можел и да се съхранява.

Друг метод е дори по-лесен и е възможен поради природата на Гизовския варовик. Варовикът на Гиза съдържа 3 или 4% каолинит, което е алуминиева силикатна глина. Каолинитният варовик иска само да му се добави вар, натрон и вода, за да се получи геополимерна реакция.

Голямото количество варовикова чакъл, нужна за направата на пирамидните блокове, била лесно добивана. Вода, може би донесена колкото се може по-близо чрез канал, била използвана за наводняване на скалистата основа на Гиза, за да се напои за по-лесно разпадане. Варовикът на Гиза става толкова екстремно мек, когато е напоен с вода, че лесно може да се разбие на големи късове със забиване на дървени пръчки. Тялото на Великия Сфинкс било изваяно, докато се събирала кална варовикова чакъл, пренасяна в кошове, за да послужи за направата на пирамидните блокове. Хора, газещи в мокър, кален варовик, докато работят в пустинната жега, звучи по-смислено от това, хора да млатят по каменоломни в гореща, прашна пустиня, както твърди приетата теория. Агломерирането на камъка водело до по-добър материал, защото блоковете на Великата пирамида са по-сбити от естественото скално легло.

Ландшафтът също е осеян със значително количество черупки, камити, стромбити, турбинити, хелицити и особено нумулити. В древните времена имало хълмове от черупки в Гиза. Гръцкият географ Страбо (64г пр.Хр.) ги наблюдавал:

Не можем да си позволим да не говорим за едно нещо, което видяхме при пирамидите, а именно, купчините малки каменни монетки пред тези паметници. Там откриваме парченца, които,  поради формата и размера си, приличат на леща. Твърди се, че са вкаменели остатъци от храната на работниците, но това е доста малко вероятно, защото ние също имаме хълм у нас, разположен по средата на долина, също пълна с малки калцирани туфи, подобни на леща.



Бележка от преводача: Нумулитите са големи лещоподобни фосили, характеризиращи се с многото си намотки, разделени от септи, обособяващи отделни камери. Те са черупките и фосилите на съвременните морски протозои нумулити, вид фораминифери.




Колкото повече е естественото присъствие на свободен материал, толкова по-малко копаене за чакъл се налага. Свободният материал, който днес все още седи на мястото, неправилно се приема за останки от дялане на камък.


Да се агломерира камък е къде-къде по-лесно от рязането на масивни блокове и влаченето им с въжета. За да си представи каква трудност е да се построи пирамида по приетата теория, човек трябва само да види колко е трудно е да се разруши дори и една малка пирамида. Винаги е по-лесно да се разруши, отколкото да се създаде каквото и да е,  и Абд ел-Латиф (1161-1231г), лекар от Багдат, описал трудността, която срещнал един екип, отправил се на мисията да разруши Третата пирамида в Гиза, която е само 7% от размера на Великата пирамида:

Когато Мелик Алазис Отман Бен Юсуф наследил баща си, той позволил няколко човека от дворянството му да го убедят, хора лишени от здрав разум, да срине определени пирамиди. Те започнали с червената пирамида, която е третата от Великите пирамиди и най-малко важната. Султанът изпратил копачите, миньорите и каменоделците си, под командването на няколко от висшите офицери и емири от двора си, и им дал заповедта да я разрушат.

За да изпълнят заповедта му, те разпънали лагер до пирамидата. Там те събрали голяма група работници и ги настанили на цената на големи разходи. Те останали там за цели осем месеца, като всеки вършел поверените му задачи, премахвайки, ден след ден и на цената на всичките си сили, по един или по два камъка. Някои бутали отгоре с клинове и лостове, докато други дърпали отдолу с кабели и въжета. Когато един от камъните най-накрая изпаднал, той произвел ужасяващ шум, който бил чут на голямо разстояние и разтресъл земята и накарал планините да потръпнат.

При падането си, той се вкопал в пясъка и издърпването му оттам отнело големи усилия. Те натъпкали клинове, и с тях разбивали камъните на по няколко парчета, после натоварвали всяко парче на колесница и го дърпали на крак до планината, на близко разстояние, където го изхвърляли.

След като лагерували за дълго време, тяхната решителност и смелост започнали да се стопяват с всеки ден. Те били срамно принудени да изоставят работата си. Далеч от постигането на успеха, на който се били надявали, единственото, което направили, било да повредят пирамидата и да демонстрират своята слабост и липса на сила. Това се случило в годината 593 [1196г]. Днес, ако някой погледне изхвърлените камъни, той добива впечатлението, че пирамидата ще да е напълно унищожена. Но ако някой погледне самата пирамида, той вижда, че тя не е претърпяла никакво уронване и че само от едната й страна част от облицовъчния камък е бил разкачен.

Отливането на пирамидни камъни намясто изключително опростява логистичните въпроси, позволявайки построяването на Великата пирамида без удвояване или утрояване на жизнената продължителност на фараоните. Вместо 100 000 работници годишно в Гиза, както изисква приетата теория, едва 1400 работници могат да носят достатъчно материал, за да се построи Великата пирамида за двадесет години, на база на следното изчисление: В Камбоджа, по време на Кхмерската революция през 1976г, всеки човек носел около 3 куб.м на ден, за да се строят язовири. Един човек, следователно, за един ден, може да носи достатъчно материал, за да се произведе блок, тежащ от 4 до 6 тона. Това изпълнява нормата от 1400 блока на ден, именно броят, записан от Херодот. Броят на нужните работници, разбира се, е зависел от това колко дни се е работело, което може да зависи от това колко религиозни празници са се празнували. Ако се предположи, че един човек е носел един кош в час, и е работел около три месеца в годината, или може би 100 дни, максималният брой носачи, нужни за двадесет годишен период, бил 2 352, за 15 години, 3 136 работника; и за 10 години, 4 704 работника. Ако се предположи, че всеки копач е работел с трима носачи и един леяр, тогава трима носачи представляват пет работещи човека. Това би означавало между 1000 и 3000 човека на строителната площадка през тримесечен работен период за година, или от 400 до 1000 за десет-месечен работен период за година, за да се завърши Великата пирамида за петнадесет до двадесет години.

Хората лесно може да са носели по един 22.5-килограмов кош на всеки 15 минути до основата на пирамидата, по един кош на всеки 30 минути до средата, и един кош до върха на пирамидата по рампата на всеки час. Ако един кош е съдържал 0.3 куб.м, тогава за ден всеки човек е могъл да носи: един кош на 15 минути за общо 1.42 куб.м или един кош на всеки 30 минути за общо 0.71 куб.м или един кош за 60 минути за общо 0.36 куб.м.

Таблица I. Брой носачи, нужни за да се построи Великата пирамида (~2.6 милиона блока)

Били нужни допълнително работници за миньорски работи, транспортиране и разбиване на минералите, събиране на натрон, масло, дърво, и други нужни продукти, приготвяне на съставки, копаене на канали, носене на вода, правене на сечива и форми за отливане, осигуряване на храна и други лични нужди, и вършене на дребна обща работа. Това може да повиши тоталният брой нужни хора с още няколко стотици. Тези общи сборове позволяват свобода за маневриране на работната площадка и са значително по-разумни от 100 000 човека на година, от които се нуждае стандартната теория. Теорията за отливането е много правдоподобна и лесно разрешава проблемите с логистиката.

494
Мога да насоча дискусията в тази посока например:


Откъде най-древните ни прадеди са получили вдъхновението да произвеждат геополимери за мегалитно строителство?

Някои изследователи, като Сичин например, както и някои неизследователи, предполагат без доказателства, че, на практика, извънземните са дошли и са построили тези неща. Или че са направени със светлина и звук, превърнати в свръх-футуристични сечива.

Това е теория, да. Но не е обоснована с конкретни факти. Д-р Давидовиц, например, е произвел съвсем същите скални материали, използвайки геополимери, а не режеща светлина и звук, пренасящ товари.





Тогава идва въпросът, откъде се е зародило алхимичното знание именно за това как се правят бързозреещи скални отливки?

Тук има същите необосновани тези, и от изследователи, и от неизследователи. Популярно е също така директното Библейско теглене на чертата "Падналите ангели ни казаха", както е в Книга на Енох, например. Това е може би най-богатият исторически извор, с който човечеството разполага... но аз лично почти не съм срещал хора (да не кажа, че май въобще не съм срещал), които да боравят трезво с този материал.



Аз например бих предложил допълнителна информация - книгата "Старата Земя? Защо Не!" с автор Нийнхюс, който е, забележете, именно креационист (застъпник на Библейската теза).

С други думи - ако праисторическите ни прадеди са видели буквално с очите си колко бързо се втвърдяват планините след глобалния Потоп, то на тях им е станало ясно как се правят геополимерни отливки.

На мен лично, това ми звучи много по-реалистично, отколкото директната намеса на извънземните в строежа на мегалитите по света, или пък даването на акъл от страна на Паднали ангели, що се касае до строителните въпроси.



А кой или какво е предизвикало Потопа... това е вече различна тема :)


495
Проблемът ми със Съчин се появи, когато започнах да се интересувам по-сериозно от тези теми.

Искам да кажа, че в началото, когато нямах никаква обща култура специално по археологическите въпроси и праисторията на Земята, делничното ми общо мнение на практика се базираше на всичко, което бях чел от "езотеричния" щанд на книжарници Хеликон и от нещата на "Паралелна Реалност". Все пак, бях част от един кръг от познати и приятели, и сам се числях към хората в нашето общество, интересуващи се от езотерика. И там, насред тази социална среда, беше много лесно да имам едно самомнение за себе си и да подкрепям тезите на споменатите не особено сериозни източници, защото за онези среди, които на времето ме изградиха като личност, е характерен същият онзи конформизъм, който е характерен и за официалния масов свят.

Разликата е, че за конформизма в официалния масов свят се говори под път и над път, а конформизма в описаните среди от "приятелски езотерични кръгове" е табу, съвсем буквално.





Стана така, обаче, че с времето у мен се породиха определени мечти. В последствие, и до настоящия момент, аз взех решението да посветя остатъка от живота си на тези мечти. Тоест, разберете правилно какво се опитвам да кажа - когато човек развие личен, егоистичен интерес от нещо, той се инвестира в него. Когато човек развие личен интерес и се инвестира в определено нещо, той започва да държи на него, защото то започва да има значение за него.

Така конформизмът към едно нещо се изпарява, но и така се развива към друго нещо.

Разбирате ли... човек се води по останалите, когато в действителност няма истински, личен интерес от посоката, в която върви. Вместо това, конформизмът се появява, защото личният интерес на човека не е посоката, в която върви групата, а самото пребиваване в групата и численето към нея на цената на други неща.

Така, когато посоката, която е контекст на тази тема, се превърна в личен интерес за мен, истината започна да има значение. Аз започнах да искам да знам истината, а не просто да знам какво мислеше по въпроса тогавашното ми обкръжение, което за мен се явяваше един колективен интелектуален ментор.

И когато личният ми интерес ме подтикна да знам повече, открих... че нищо от това, в което вярвах, не беше доказано, обосновано, нито имаше причина да вярвам в каквото вярвах, при положение че имаше дори и по-добри неща за вярване, ако въпросът е да се вярва на нещо без да се обръща внимание на основанията.






Отправяйки се на самостоятелно търсене на информация, и самостоятелно избиране на аргументите, с които да развия собственото си мнение, за себе си установих една съвсееееем различна парадигма. И това завинаги ме отдалечи от средите, които ме произведоха като личност с определени интереси.

На ден днешен аз знам за достатъчно тези, като знам и за конкретната обосновка, която ги крепи, за да предпочитам да не се занимавам с подхода, изтъкван от Захария Сичин.




Знам че някои хора може би биха искали да звуча по-конкретно, затова бих се изказал по-конкретно и най-добре ще е, ако е лаконично:

Няма основателна причина всяко обяснение да се опира на извънземните. Съществуват много по-добре обосновани обяснения, които стигат до същата истина, но без нуждата да се намесват извънземни. На ден днешен аз лично знам за достатъчно факти, които разобличават Инцидента Розуел като фасадно дезинформиращо алиби, и тези факти са разкрити именно от сериозни алтернативни изследователи и дори уфолози.

Не се опитвам да кажа, че няма извънземни. Достатъчно е този сайт да се прегледа подробно, за да стане ясна позицията ми относно извънземните. Но определено искам да кажа, че в 90% от случаите извънземните се ползват като дезинформационно алиби, скриващо нещо много по-съществено - фактът на нашето участие в собствената ни история. Опитите да бъде установена дезинформационна представа, в която сме изтикани от собствената ни история, е директно посегателство върху нашата човешка стойност. Обявяването на извънземните за причина-източник на бъднините ни беше миналия етап на тази пропаганда, настоящият етап на тази пропаганда е дезинформацията "Плоска земя", която се вихри със същите темпове. Целта е задълбочаването на несъзнаваното ни робство.



Просто изразявам мнение, разбира се :), което мога да обоснова. Иначе всеки, естествено, винаги е свободен да вярва в каквото си поиска. Защото, на база информацията, която се появява на български на нашия сайт, и която тепърва предстои да се появи, едно мегалитно строителство може да се развива в задния двор на който си поиска С ЕЛЕМЕНТАРНА ТЕХНОЛОГИЯ (която дори се прилага в бизнеса от години насам), без никакъв извънземен фактор. Тъкмо обратното - след време ще обърна внимание на земна технология, която вече се прилага в космоса, а не обратното (що се отнася именно до контекста на темата).

Страници: 1 ... 30 31 32 [33] 34 35 36 ... 56