Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 32 33 34 [35] 36 37 38 ... 55
511
Всички теми / Re: Списъкът с таговете
« -: Юли 23, 2017, 09:14:35 pm »
Една възможност е, за въпросното поле да се ползват комбинации с таговете: "сънища", "видения", "психически способности", "изменени състояния".


Определено полезен коментар, защото е факт, че няма адекватни тагове за тази материя. Така че аз сядам да помисля, и скоро ще има подходящи тагове.

Ако ти, Гласе, имаш и свой предложения, сподели ги тук или по Лична поща, и предложенията ще влязат в обмислянето. Затова е направена тази тема :)

512
Ефектите на двата полюса върху малките животни, змиите и птиците

Като въведение в тази глава искаме да разкажем в общи линии за едиk експеримент, при който един магнит стана майка на група пиленца.

Ние смятаме, че това е изключително откритие, което е свързано с вродената интелигентност на малките животни, птици и в този случай - на новоизлюпените пиленца, все още мокри от яйцето. Вродената завишена чувствителност и психологическите реакции бяха много неочаквани и ни връхлетяха изневиделица, но това се оказа една много важна и полезна серия открития.

След като преминахме през червеи и семена, лабораторните ни проучвания се фокусираха върху изменението на всякакви черти при малките животни, защото това щеше да бъде още едно доказателство за факта на разликите между двата магнитни полюса, което щяхме да предоставим на човечеството. Избрахме яйцата на обикновените пилета от вид Бял легхорн. Взехме две дузини оплодени яйца и ги облъчвахме на групи по 8. Една група беше облъчена с N полюс, друга група беше облъчена с енергии от S полюса, а необлъчената група държахме настрана от магнитните полета. Всички яйца бяха пазени в лабораторни условия. Необлъчената група беше контролата.

При S-групата, всяко едно яйце в групата от 8 яйца беше поставено пред S полюса на магнит със сила 2500 гауса, като ползвахме отделен магнит за всяко яйце. Обръжахме яйцата на всеки 3 часа. Същата беше процедурата при N-групата яйца, а третата група беше настрана от всички влияние на магнитните полета. Ползвахме прави и дълги цилиндрични магнити. Температурата по време на облъчването беше постоянна 26 градуса Целзий. Използвахме три малки, електронно управляеми инкубатора - по един за всяка група, с което осигурявахме облъчването по едно и също време и при едни и същи условия, освен при третата група, която не беше изложена на магнитни полета.

 Инкубационният период беше по-кратък с два-три дни при S-групата, в сравнение с контролата. N-групата яйца бяха по-бавни с излюпването, което им отне един-два дни повече. Но по-голямата важност на този експеримент тепърва предстоеше; когато премахнахме пилетата от облъчването с магнитни енергии и ги поставихме в подходящи клетки, всяка група беше поставена в отделна клетка под еднакви условия на средата, във всяка клетка имаше един магнит с формата на подкова, голям горе-долу 12-15 см с разстояние между полюсите около 7.5 см. Също така, във всяка клетка имаше и един фалшив магнит, направен от дърво в същия размер и боядисан по същия начин като истинския магнит. Още мокрите пилета, които тъкмо напускаха яйцата, бяха премествани в клетките с магнитите. Всяка една клетка имаше вода, храна за бебета, и подът й беше покрит с мека бяла хартия.

Пилетата от група S в тяхната си клетка, веднага щом вече бяха наполовина изсъхнали от от яйцето, се редуваха и всяко по веднъж преминаваше между двата полюса на истинския магнит. Всяко пиле оставаше между полюсите на истинския магнит за две минути, след това се отдалечаваше в най-далечния край, колкото е възможно по-далеч от магнита. След него друго пиле се наместваше между полюсите и разиграваше същото поведение. Това продължи, докато всяко едно от пилетата не беше полежало между двата полюса на магнита за две минути, и после се беше отдалечило. Нито едно пиле не отиде близо до дървения "магнит". Това ни послужи като урок, показващ ни вродената интелигентност на малките бебета пилета. Този експеримент беше повторен много пъти, като използвахме други видове пилета. Действията им бяха съвсем идентични всеки път. Вродената им интелигентност ги привличаше към магнита така, както всяко новородено пиле търси майка си за топлина и комфорт. Тази психологическа интелигентност не се дължеше на опит или на предварително оттрениране. Беше съвсем ясно, че естествените инстинктивни реакции на пилетата ги караха да търсят и ги насочваха към източник на сила и комфорт. Само че, стриктно отчитайки точното време, за което всяко пиле седеше в полюсите на магнита, ни позволява да видим, че всяко пиле осъзнаваше интензитета, силата, енергията на магнита, и вроденото му усещане го караше да реагира спрямо облъчването, след което да напусне този енергиен източник и да се насочи към възможно най-далечната точка в пределите на клетката. Това показваше времето, за което вродения часовник на всяко пиле му казваше, че енергията е достатъчно. Тази серия експерименти я нарекохме "Магнитната майка". Ясно беше, че пилетата разпознаваха енергиите на истинския магнит като осигуряващи комфорт, като подсилващ ги източник, много подобно на начина, по който биха търсили и останали в зоната на защита, топлина и енергия, осигурявани от естествената им майка.

Пилетата, облъчени с N полюс, оставаха в полето малко по-дълго, до три минути, тъй като явно отразяваха спъващото, ограничаващо влияние на облъчването с N полюса точно преди инкубацията.

Контролната група изчакваше, докато не изсъхнеше напълно от яйцето, преди да влязат в магнитните енергии. Времето, което прекарваха там, беше по-дълго от това на S групата. Пилетата от контролната група явно имаха нужда от повече енергия. Те оставаха между полюсите на магнита от 2.5 до 3.5 минути, преди да напуснат магнита и да се отдалечат в далечен край на клетката.

Експериментите с пилетата представляваха важни лабораторни открития в употребата на малки новородени животни, за да се наблюдават изменения на нормалното им поведение, предпочитания, интелект, психологическо поведение, умствени дадености и развитие. В онзи момент, и като резултат от множество последователни експерименти, лабораторните открития посочваха, че вече беше възможно да се програмират определени степени на интелигентност не само в животните, но също и в човека, чрез контролирана употреба на регулирани магнитни енергийни полета. Някои от лабораторните ни открития в това отношение ще бъдат обсъдени по-натам в тази книга.





Растежът и развитието на облъчените пилета до кокошки и петли

Наблюдаването и записването с голяма старателност развитието на пилетата в кокошки и петли показа много нови и важни развития и открития. Развитието на S групата онагледи тези факти. Те порастваха по-бързо и ставаха по-силни, отколкото N групите. Те ядяха повече и приближавайки зрелостта си поемаха един маниер на поведение с отявлен канибализъм. Тяхната интелигентност беше по-ниска във всички отношения, в сравнение с интелигентността на другите две групи.

N групите се хранеха леко. Те се развиха по-бавно от контролната група. Те бяха чувствителни към всички заобикалящи ги звуци, топлина, студ, вятър, слънце, време. Това беше в контраст на смелостта, тъпото мислене и реакциите на свръх-силните птици от S групата. Птиците от S групата бяха безразлични към каквото и да ги заобикаляше, в сравнение с поведението на N групата. Контролната група птици беше нормална във всички отношения, доколкото се очаква от едни кокошки и петли. Огромните разлики, които демонстрираха пилетата, всъщност бяха изключителни. Както и в експериментите със земните червеи и семената, налице бяха сходни открития, но все пак различни развития.

Птиците бяха изучавани от излюпване, до съзряване и до смърт. По време на последните етапи от съзряването си, петлите от S групата нападаха и изяждаха плътта на птиците от собствения си вид. Беше необходимо да ги премахваме и да ги поставяме в техни самостоятелни клетки. Размерите им бяха много по-големи от контролната група птици. Птиците от N групата бяха хилави, нервни, много чувствителни, много чисти и се хранеха пестеливо. Тази група беше напълно различна от контролната група, която беше активна, птиците от контролната група дращеха и се бореха за храната си, и пиеха най-малко вода и от двете облъчени групи. Техният размер беше във всички отношения по-голям от размерите на N групата и бяха далеч по-малки по размер, в сравнение с S групата. Облъчената с S полюс група беше лидерът в канибалистичното поведение. На няколко пъти птиците случайно бягаха от клетките си, когато грижеките се за тях забравяха да заключат кафезите. Те бяха хващани да преследват кучета, котки и в един от случаите нападнаха крава, която пасеше в едно поле наблизо. При внимателно изследване и наблюдение атаката се повтори. Петлите от S групата се мятаха на гърбовете на другите птици, след което кълвяха, деряха и се вкопаваха централно в гърбовете на другите птици, оголвайки вътрешните им органи, след което настъпваше смърт в следствие кръвозагуба и нараняване на органите.

По време на последния стадий на развитието си, N групата започваха да пият по-малко вода и да ядат повече храна. Това не се отразяваше на теглото им, което демонстрираше контролирания ефект върху развитието им в следствие облъчването при зачеването и точно преди зачеването. Тези ефекти след това се проявяваха в етапите от развитието им от ембрион нататък. Беше съвсем ясно, че определени генетични промени, касаещи растежа, развитието, поведението, физическото развитие, умственото поведение и психологическото поведение, бяха повлияни или променени от облъчването на яйцата с отделните полярни енергии.

Сега продължаваме с нова серия тестове, в които става дума за употребата на мишки и плъхове, в които бяха видни като цяло същите ефекти, въпреки че тези експерименти ни предоставиха нови факти, свързани с ненормалните сексуално-полови подбуди...



513
Химическия и биологичния анализ на облъчените червеи и резултатите

Изучаването на биологичните ефекти върху червеите, облъчени с двете полярности на магнита, се подпомагаше от факта, че протеинът, който съставлява 90% от системата на земните червеи, съдържа много видове аминокиселини. Те отбелязаха остро повишаване на наличните количества, и освен това наблюдавахме, как определени недостъпни протеини станаха по-достъпни за системата на червеите. Сборният резултат от горните наблюдения индикираше, че в системата на земните червеи се случваше почти тотален протеинов обмен.

Тези протеинови аминокиселини бяха индикатор, че беше налице едно насърчаване на животоподдържащата обмяна на веществата в системата, тялото и физическото развитие на червеите.

Магнитите енергии на S полюса бяха повлияли острото покачване на развитието на аминокиселините и на активния трансфер на физическа сила и развитие. Червеите, облъчени с N полярност, демонстрираха, че за разлика от S полюсните червеи, бяха повлияни в посока да намалят приема си на храна, което намаляше обмяната на аминокиселини, отслабваше храносмилането на и без това заниженото поемане на храна, и това водеше до занижена сила и/или развитие.

Контролните червеи, които не бяха облъчени, показваха същите нормални нива на протеините - много по-високи от тези на N-червеите и много по-ниски от тези на S-червеите. Кривата на тази индиксация следваше кривата на силата на приложените магнини енергии, измерени в гауси на магнитното поле. Когато целяхме занижени ефекти, беше нужно да облъчваме червеите бавно и за по-дълго време. Открихме, че най-ниско ефективните енергии бяха между 100 и 300 гауса. Това отново и отново водеше до едни и същи резултати и подкрепяше както това, така и други научни открития.

Най-силната магнитна енергия, която открихме, че има ефект, беше между 3500 и 4500 гауса. Над тези стойности ефектите се променяха и дори забавяхе проявлението си. Тези експерименти и по-нататъшното изследване показаха една крива на ефективната сила, която водеше до най-високата степен на промените на всички жизнени системи, поставени под облъчването на тези различни полета.

Също така трябва да се отбележи, че отходната маса, изходена от телата на червеите, съдържаше остро покачване на съдържанието на масла и мазнини, както и на определени протеини, като резултат от облъчването на червеите с S полюса или с положителните енергии.
Когато магнитната енергия беше по-ниска от 100 гауса, и при нива по-ниски от настоящия Земен магнетизъм (0.5 гауса), се наблюдаваха много лоши и нездравословни ефекти върху субектите.




Магнитното облъчване на семена

Проведохме стотици експерименти върху магнитното облъчване на семена в лабораторията ни във Флорида, намираща се в "Грийн Коув Спрингс". Резултатите ни представляват друга изключителна серия от биологични открития. Семената, облъчени преди засяване, реагираха по същия начин, както червеите - по-големи растения като резултат от облъчването на семената с S полюс и по-малки растения, като резултат от облъчването с N полюс. Контролата, необлъчените семена, се ползваха като ориентир между противоположните ефекти.

Биологичното и аналитично тестване на семената в различни етапи от покълването и развитието, както и растежа на растенията, ни дадоха дори още по-голямо рабиране на резултатите, например по отношение на показателите на кислорода, и други неща.

Излагането на семената на магнитните сили на S полюса и N полюса за период между 8 до 10 часа, и между 80 до 100 и до 280 часа, ни даде редица различни ефекти. По-кратките периоди на облъчване, от 1 до 4 часа, не водеше до толкова големи промени, колкото облъчването за по-дълъг период. Бързото облъчване, само за няколко секунди до няколко минути или до един час, показа известни подобрения, когато облъчването беше правено с S полюс. Тук открихме същото намаляне на силата и енергията, когато семената бяха облъчвани с N полюс. Цялостната крива на документираните ефекти не се различава твърде много, когато същото време и сила се използва за облъчването на семената с кой да е магнитен полюс. Ефектите във всеки един случай следват една и съща резултатна крива.

В тези експерименти семената бяха поставяни в малки опаковки, с точно същия размер, колкото е диаметъра на магнитния полюс, като при това всички семена бяха легнали с плоската си страна в плика. Опаковката беше залепена с тиксо върху полюса на магнита, със съответната му маркировка за разпознаване. Контролните опаковки се пазеха в контролна стая, много далеч от всякакви възможни ефекти от енергиите на магнита.

Открихме, че имаше остри разлики, когато една група семена беше облъчвана 7 часа, и друга група, от същите семена, за 8 часа. Продължителността на облъчването е от най-важно и ключово значение при експериментите. За първата група експерименти бяхме избрали семена на репички, кръгли, червени видове, тъй като репичките покълват и образуват продукт по-бързо от други видове семена, които произвеждат растителни и зеленчукови продукти.

При различни етапи на покълването, растежа и развитието, внимателно следяхме за лабораторните условия, атмосферните и другите природни контролни фактори, за да сме сигурни в акуратността на резултата, който да може да се повтори при контролиран експеримент.



Увеличение на важните протеини, захари, масла, открити след развитието на семената, изложени на облъчване от S полюса

Лабораторният анализ разкри следното. Когато семената са изложени на енергиите на S полюса, развитието на семената до крайния продукт, зеленчуковите, плодовите, кореновите растения като например захарните цвекла, и всички други посадени, проверени и отново посадени и многократно набрани растения показваха, че растенията произвеждаха забележителни резултати в следствие облъчването с положителни енергии. S-облъчените растения показваха повишение в температурите. Освобождаваха кислород над приетите норми. Беше увеличен приемът на въглероден диоксид. Беше завишено поемането на органична материя, торове и кореновата маса и продукти бяха увеличени. Дължината и размерът на корените бяха по-големи, достигаха по-надалеч в развитието на кореновата мрежа под земята, и демонстрираха цикли, при които растежът се ускоряваше и забавяше, тази цикличност ги различаваше от другите посадени растения, ползвани като контролни групи от същите видове растения, но необлъчвани.

Захарните цвекла даваха повече захар. Фъстъците даваха изключително увеличение на сдържанието на масла. Протеините в аминокиселините също бяха увеличени над нормите, съответно за различните видове и типове растения. Това беше заключението в следствие стотици облъчвания, засявания и беритби.

Обратните резултати бяха налице, когато ползвахме N полярните енергии, за да облъчваме семената. Това водеше до спънати форми на растеж (изменена физическа форма на порастващото растение, бел.прев), продукти със занижени норми и по всички черти бяха в контраст на ефектите от S полярните енергии.

Следователно, имаме два вида енергия - една, която спъва живота, растежа и/или развитието, и една, която увеличава живота, растежа и радвитието.

Ефектите от S полюса или положителните енергии върху семената показват, че съществуват по-дълбоки и доста забележими цикли на растежа и на развитието на растенията. При посяване има период на рязко покълване, след това период на почивка, в който не е налице никакво развитие. При проверка на кореновото развитие се оказва, че има значително покачване на образуването на корени. Горното, или повърхностното развитие на растението се забавя, след това се засилва с много забележителен ритъм - което въобще не е налице при семената, които не са облъчени, нищо подобно не се случва след техните циклични промени в развитието.

Отново откриваме сходни ефекти, когато семената са облъчени с двата полюса едновременно (между два полюса, бел.прев). Добивът от продукцията зависи от времето и заобикалящата околна среда по време на растежа и развитието на растенията. Изследването на доматите показа един изключителен факт - ние можем да произведем домати с по-малко киселина в тях, които следователно могат да се консумират от хора, които не могат да ядат домати, заради силната им киселинност. Този ефект на занижена киселинност не се дължи на занижаването на другото им витално химическо съдържание, а е резултат от генетическа промяна в биохимическото развитие на самите домати. Експериментите, споменати по-горе, отново бяха извършени с облъчване с S полярността.

S магнитните енергии, когато се ползват за облъчването на доматени семена, водят до образуване на домати с още по-завишена киселинност, отколкото необлъчените контролни домати. Когато върху доматените семена се приложи N полюсът, преди сеитбата, в последствие се получават по-некисели домати. Що се отнася до съдържанието на растенията като биохимични константи, в следствие на облъчването на семената, семената в редица случаи дават обратните резултати в сравнение с това, което се очаква като приета норма. (Тоест, в конкретния пример, ако доматите са известни като едни от най-киселинните плодове, след облъчване с N полюс, семената произвеждат домати, които са едни от най-некиселинните плодове, бел.прев)

514
Из
Влияние на магнитните системи върху живите организми - Албърт Рой Дейвис (1974г)



Ефектите на двата полюса върху живата система - откритието на двата ефекта

Основното откритие, че двата полюса на всеки магнит променят и видоизменят биологичните системи в напълно различни посоки, е направено от д-р Албърт Рой Дейвис (Albert Roy Davis) през 1936г. Това откритие било чиста случайност, и забележимите резултати върху картонените кутии на земните червеи довели до предприемането на сериозно проучване на видоизменянето на биологичните системи.

Случайното откритие било направено в малка домашна лаборатория, която Дейвис построил точно след като завършил училище и преди да се запише в университета във Флорида. На работната маса бил оставен голям магнит с формата на подкова и малък електронен осцилатор, използван в старите суперхетродинови (?) радио ел.вериги в ранните дни на радиото. За следобеда се планирало ходене на риболов и затова на същата работна маса били оставени три картонени кутии, пълни с червеи. Червеите в кутиите се намирали в адекватни количества богата, черна почва, с достатъчно влага и кутиите имали и дупки за влизане на въздух. Капаците на кутиите били добре закрепени, за да не могат червеите да избягат. При поставянето им на работната маса и разместването на предметите по нея, се получило така, че в непосредствена близост до всеки от полюсите на подкововидния магнит имало по една кутия, а третата била на разстояние от магнита. С напредъка на деня се появила допълнителна лабораторна работа, така че ходенето за риба било отложено. Кутиите с червеите в тях били оставени в това положение за целия този ден и за вечерта, чак до следващата сутрин. На сутринта се случило нещо неочаквано. Червеите били прояли проход през едната страна на кутията, която била долепена до S полюса на подкововидния магнит, а другата кутия не била променена по никой начин.

Останалите червеи били поставени в нови кутии, отново в същото положение пред полюсите на магнита - като третата кутия била поставена на разстояние от магнита. Очаквало се, че ако полюсите на магнита били от някакво значение за червеите в кутията до полюса S, който да ги подтиква да проядат през нея и да избягат, тогава същото щяло да се повтори и на следващия ден. Това не се повторило. Експериментът бил забравен заради друга наложителна лабораторна работа и така преминали три дни. След три дни било открито, че червеите в кутията, която била долепена до S полюса, отново били прояли отвор през стената й. Те били нападали върху работната маса, били загубили влагата си и били умрели. Phylum annelida, видът земни червеи, отворил врати за по-нататъшни изследвания.

До онзи момент в лабораториите бяха провеждани изследвания, за да се установи дали електромагнитните енергии имали някакъв ефект върху малките животни, без да са налице някакви обещаващи резултати, докато не се случило неочакваното откритие със земните червеи.

При репликиране на този експеримент в днешно време, трябва да се отбележи, че кутиите за червеи са с тежка восъчна конструкция или са направени от друг, по-устойчив материал, отколкото онези кутии, които са били разпространени през 1936г. Експериментите с обикновената восъчна кутия от днешния пазар отнемат между 7 и 10 дни, за да могат червеите да проядат пътя си за бягство от S полюса на енергийното поле на някой голям подковообразен магнит.

С още експерименти на принципа проба-грешка беше установено, че размерът и силата на магнита и температурата на околната среда в помещението са свързани с това след колко време червеите ще успеят да си направят отвор за бягство.

За следващите експерименти проектът за магнитните червеи се изпълнява с контейнери, маркирани с N, за северен полюс, и контейнери маркирани с S, за южен полюс и с С, което е контролната група. Контролната кутия винаги се поставя далеч извън влиянието от полетата на магнита. Във всеки експеримент се ползва прясна почва и се слагат няколко капки вода за влага, както и няколко сухи листа за храна в кутията.

Като се ползва по-плътен картон, за да се попречи на червеите да избягат, установихме следните резултати след 12 дневен период на облъчване с магнита.

В S-полярната кутия все още имаше червеи и бяха живи, въпреки че бяха много заети с дъвкането и разяждането на вътрешната страна кутията. Те бяха приблизително с 1/3 по-големи, по-дълги и по-големи в диаметър и бяха екстремно активни. Следите от млади червеи в почвата говореха за това, че имаше известен брой новородени червеи.

N-полярната кутия даде различни резултати - много от червеите бяха умрели и онези, които бяха все още живи, бяха тънки и показваха слаба активност.

Контролната кутия не показваше разлики по никакъв начин.

Стайната температура за този експеримент беше между 18-20 градуса Целзий, а първото, по-ранно инцидентно случване беше при стайна температура 26-29 градуса Целзий.

Проектът с магнитните червеи беше продължен и бяха проведени много експерименти за конкретизиране на резултатите, винаги с неотменното заключение, че отделните полюси на магнита имат различен и ключов ефект върху субектите. Изследването беше разширено, за да обхване и дружи живи системи и това доведе до масив от информация относно различните ефекти върху живите системи, която обаче е твърде детайлна, за да се помести в този материал. Намножените след 1936г открития в много случаи са засекретени и множество изследвания се намират в своята по-задълбочена фаза още преди да бъдат публикувани. Засекретеният материал и продължаващите изследвания са много оптимистични и говорят за големи напредъци във всички полета на научните изследвания с цел по-доброто разбиране на поведението и природата на животните и човека, и на света, който обитават.

Основната ни лаборатория във Флорида и свързаните с нас ларобаротии с други учени под наша юрисдикция продължават да правят нови открития в магнетизма. Много от нашите открития, считани за безсмислици преди години, на ден днешен широко се употребяват в науката, но научното общество все още не си дава сметка и няма разбиране за истинската природа на магнетизма и за приложенията й в нашия съвременен свят, както в здравеопазването, така и в индустрията.

Продължавайки с проекта за магнитните червеи, нямаше съмнение, че поставянето на червеите в условия на различна магнитна полярност, водеше до тотално различни резултати върху тях. Всеки следващ тест ставаше по-техничен и времето за добиването на резултатите беше удължавано или скъсявано. Силата на първия прилаган магнит беше 3000 гаус. Близките отношения между двата полюса на подковообразните магнити не спомагаха за по-акуратното добиване на резултати, за да се подчертаят разликите в различните ефекти от S и N енергиите. Въпреки това, експериментите бяха многозначителни.

В по-късните ни изследвания използвахме дълги магнити с формата на квадратна или цилиндрична призма и това спомогна за по-доброто отделяне на полюсите един от друг и доведе до много по-добри резултати. Сега във всичките си тестове и експерименти в лабораториите си използваме такива магнити. Първа глава от тази книга описва как се разделят енергиите при магнитите с различни форми и се дават някои графично онагледени разлики.

През последните няколко години научните публикации обявиха известен брои открития, направени от американски учени, във връзка с магнитните полета. Една такава статия отчасти разкриваше, че доктори А. Боу (A. Boe) и Д. Салунке (D. Salunkhe), градирани от щатския университет в Юта, поставили зелени домати в магнитно поле и открили, че те узрявали 4 пъти по-бързо, когато били поставени в поле на S полюса на магнит, или от страната на отворената част на подковообразен магнит (между двата полюса на подковообразния магнит, бел.прев). Не се споменаваше за ефектите, проявени от доматите, когато са поставени в N полето на магнита, защото приетите в момента концепции за магнитните полета все още се основават на схващането за хомогенност, именно онова схващане, което е погрешно.

515
5.7 Електрогенна обработка на семената

След 1970г А. Задереж (A. Zaderej) и К. Корсън (C. Corson) създали фирмата Интертек (Intertec), с цел да развият и предлагат услугата на тяхното "Електрогенно третиране на семената". Системата Интертек симулира атмосферните условия, за които се знае, че стимулират развитието на растенията. Семената са кондиционирани и подмладени, което води до по-бързо покълване и увеличени добиви.

Семената се пръскат с разтвор на минерали и ензими, които се имплантират в обвивката на семето чрез електрофореза; това ускорява хромосоматичната активност. Следващото им излагане на високоволтажни отрицателни йони усилва това имплантиране. После семената се излагат на инфрачервена радиация, за да се намали летаргията на твърдите семена и да се усили метаболизирането на ATP (аденозин-трифосфат, бел.прев).

При следващия етап се ползва електростатичен заряд, за да се осигури катодна защита. Това намаля смъртността при семената, осигурявайки източник на електрони, които да са буфер в реакцията на свободно-радикалните хранителни йони. Семената трябва да са влажни, когато се третират с катодна защита. Сухите семена може да се повредят при това третиране, но повредените семена могат в известна степен да се поправят, ако се навлажнят.
Катодната защита увеличава жизнеспособността и покълването с до 200%. Финалният етап от електрогенния процес третирасемената с подбрани радио-честоти, които стресират молекулната ДНК-памет, зареждат митохондриите, и усилват други метаболитни процеси. Третирането повишава поемането на вода, електрическата проводимост и поемането на кислород. Честотите варират от 800 KHz до 1.5 MHz с полеви интензитет 3.2 W/кв.см.

Семената трябва да се третират на мастото или близо до мястото, на което ще се засяват. Поради някаква неизвестна причина, ефектите от електрогенното третиране явно се провалят, когато семената пътуват на големи разстояния.



5.8 Звук

Растежът на растенията може да се стимулира и само чрез звук. Ефектът продължава да се наблюдава при звук до 50 KHz. Честоти от 4-5 KHz са особено ефективни за засилване на покълването, ензимната активност и дишането.

По принцип, поточното движение на протоплазмата в растителните клетки се забавя в ранните сутрешни часове и нощем, но този поток може да се ускори чрез генератор на звукови честоти, който да се ползва по 30 минути на разстояние около 30 см от растенията. Като резултат се увеличава количеството и бързината на растежа. Растенията не бива да се третират по този начин за повече о т3 часа на ден, в противен случай е много вероятно да умрат след един или два месеца, в зависимост от качеството на звука и селата му. Много силни и високо-честотни звуци предизвикват клетъчни щети и смърт. Така е и при някои видове Рок енд Рол музика.
Революционен процес, наречен "Сонично Разцъфване", е бил изобретен от Дан Карлсън (Dan Carlson). Процесът използва 3 KHz тон (модулиран да имитира птичи чик-чирикания и подсвирвания) и листен спрей (55 микроелемнта, водорасли, гиберелин и амино-киселини) (гиберелинът е растителен хормон при растенията, бел.прев), за да предизвика "неопределен растеж на растенията". Първият му успех бил с домашното растение Лилава Страст (Гинура, бел.прев), което по принцип расте само до около 45 см. Под действието на Соничното Разцъфване, растението в крайна сметка пораснало до над 365 метра и получило място в Книгата за рекорди на Гинес. [Л. Матсуда и екип: Природа 346: 561-564 (9 Август 1990г)... Matsuda, L., et al.: Nature 346: 561-564 (9 August 1990)]

Градинари, използващи Соничното Разцъфване, докладват драматични увеличения в добивите, по-вкусни зеленчуци и плодове, и по-цветни цветя. Култиваторите могат да очакват увеличени продукции и достигане на ранна зрялост. Кълновете на Алфалфата увеличават теглото си с 1200% за 3 дни. Кълновете имат много по-дълъг живот на полицата (2-3 седмици) от обичайното (3-4 дни). Експерименти със Соничното Разцъфване в Африка довели до растения, които оцеляват екстремно горещо време и наводнения. Соничното Разцъфване също така води до плодоносене в първата година за всички дървета. Овощарите докладват трикратно нарастване в добивите на ябълки, 8 месеца живот на полицата, и огромно увеличение на хранителните вещества: 126% повече калий, 326% повече хром, 400% повече желязо и 1750% повече цинк. Загубите в следствие заболявания и вредители спадат с повече от 80%. Поради това, че Соничното Разцъфване съдържа гиберилова киселина (GA3), не може да се употребява безразборно при конопа, тъй като GA3 много силно влияе развитието на канабиса.

Иначе, възможностите са неограничени. Например, Карлсън казва:

"Един от най-големите ни пробиви в това да накараме всеки да разбере колко е лесно да се изхранва голямо количество хора, беше демонстрация с доматени пиявици. Доматената пиявица обикновено е стерилен клон, който се появява между издънката и основния клон.

Бел.прев: На английски е наречен "sucker", тоест смукач, или пиявица, защото хаби жизнените сили на растението в безсмислено развиване на нещо неплодородно. На български вероятно терминът също звучи по подобен начин.

Нашите доматени растения растат с по 5 см дневно, така че ако позволим на пиявицата да се развива за седем дни, тя ще е дълга около 35 см. Ако я отрежем после, сложим я на сянка и я пръскаме веднъж дневно с 7 милилитра за галон Сонично Разцъфване, след 10-14 дни тя развива пълноценно къренище и започва да расте с по 5см на ден. 55 дни по-късно, тя е висока 2-3 метра. Сега... по принцип нормалната продукция на домати отнема 90 дни. Ние го правим за по-малко от 55, плюс това произвежданме почти двойно повече плодове през почти половината от времето."

Концентрираната формула на Сонично Раццъфване се разтваря във вода. Касетата (съдържаща 3 килохерцовия сигнал и природните звуци) се пуска при силен звук и висок трубъл при среден бас за 10 минути преди пръскането на растенията. После растенията се пръскат, докато касетата свири, и със звука се продължава за още 20 минути след пръскането. И двете страни на листата трябва да се наквасят. Третирането е най-добре да е рано сутрин (преди 9:00), за предпочитане в мъгливо време. В студените утрини пръскането трябва да се отложи за късния следобед. Не пръскайте растенията, ако температурите паднат под 10 Целзий. Формулата може да се приложи и в стандартната напоителна система, чрез капково напояване, хидропоника и тн. Хранителният разтвор трябва да се прилага веднъж месечно през първия месец, оттам насетне по два пъти седемчино. Семената трябва да се накиснат в разреден хранителен разтвор за 8 часа или за една вечер, докато звуковия запис от касетата звучи продължително на някакъв плейър с възможност да преповтаря без прекъсване. Посадете семената незабавно. Касетата трябва да се пуска всеки ден за поне по 30 минути през светлата част от деня.



5.9 Монохромна (едноцветна) и пулсирана светлина

Растенията реагират на светлината с богато и сложно разнообразие реакции, които се влияят от продължителността (фотопериода), интензитета и дължината на вълната на светлината. През 19ти век Едуард Бабит (Edward Babbit) и други доквадвали, че покълването на семената се увеличило с 50% под влиянието на синя светлина (осигурена чрез сини стъклени светлинни филтри). Увеличила се жизнеността на растението, ускорява се растежа, подобрява се развитието на ствола и листата, увеличават се и добивите.

През 1861г генерал А. Дж. Плезънтън (A. J. Pleasanton) конструирал парник 670 кв.м, в който всеки осми панел бил син. Плезънтън получил феноменални резултати в смисъл на увеличен добив, подобрен вкус, и тн, и получил патент с номер US 119,242 за "Подобрения при ускоряването растежа на растения и животни". Той препоръчва пропорция от бяла 8:1 синя светлина за оптимален растителен растеж, и пропорция 1:1 за най-добро развитие при животните. Синята светлина стимулира посоковия рефлекс на растенията към светлината. Порите на растенията се отварят по-широко при наличието на синя светлина (използвайте я в комбинация със Сонично Разцъфване). Изпарението и фотосинтезата стават по-интензивни и се ускорява производството на хлорофил. Някои клетки може да се разкъсат обаче, и може да се попречи на митозата.

He-Ne лазерът (632.8 нм) може да повлияе фитохромно-контролираното покълване, растеж и развитие на растенията от повече от 400 метра. Максималният ефект се получава от излагане на отразена лазерна светлина само за 1 или 2 минути. Повече от 10 минути радиация ще попречи на фитохромния отговор. В някои случаи, редуващи се нощни радиационни облъчвания с нисък интензитет имат значително по-голям ефект, отколкото единично облъчване за по-дълго време или с по-голям интензитет. Реакцията може да се обърне, като се редува облъчване с лазерна и с инфрачервена светлина. [Е. Дж. Кори и екип: Списание на Американското Химическо общество, 106: 1503-1504 (1985г)... Corey, E.J., et al.: J. Amer. Chem. Soc. 106: 1503-1504 (1985)] и [С. Хюсеин и Кан: Бюлетин относно наркотиците 37(4): 3-13 (1985г)... Husain, S. & Khan, I.: Bull. on Narcotics 37(4): 3-13 (1985)] и [Химически резюмета 120: 314973h... Chemical Abstracts 120: 314973h]

Г. Кръстев (G. Krustev, хаха) и екип разследвали ефекта от лазерно облъчване на конопена продукция, и определили, че лазерното третиране подобрява сеитбените качества на семената, съкращава фазата на растително развитие, довело до порастването на по-жизнени растения, и значително увеличило добивите както на пръчки, така и на семена. Изследователите използвали He-Ne лазер за 15 и 30 минути, и нитрогенов лазер с 225 и 450 импулса. [А. У. Девейн: Тенденции във Фармакологичните науки, 15 (2): 40-41 (1994г)... Devane, W.A.: Trends Pharmacol. Science 15 (2): 40-41 (1994)]

Червената светлина може да се използва за увелиение на растежа на някои растения (бобови и тн.) до 10 пъти нормалното, като се стимулира фитохромната активност. Червена сметлина на 660 нм (нанометра, бел.прев) стимулира растежа, развитието, разцъфването и плодоносенето. Когато е достъпна червена светлина на 700 нм в комбинация с червена сметлина на 650 нм, фотосинтетичната активнос те значително повече, отколкото с коя да е от двете честоти поотделно. Синята светлина на 420 нм увеличава ефектите на червената светлина от 650 нм. Фотосинтезата се случва приблизително при 440 нм.

Фотосинтезата може да бъде увеличена до 400% чрез насечена светлина. Изследователите използвали въртящ се диск с една изрязана на него част, за да насекат светлината от една лампа. Открили, че 75% от светлината, излъчена от източника, може да бъде блокирана, без това да понижи степента на фотосинтезата. Повишените добиви, произведени чрез насечена светлина, зависят от честотата на примигването. Честота от 4 примигвания в минута довели до 100% увеличени добиви. Количеството свършена работа от светлината може да се увеличи, като се скъсят едновременно и светлите и тъмните периоди. Например, добивите могат да се увеличат със 100% чрез употр*ба на 133 примигвания в секунда. Емерсон (Emerson) и Уилямс (Williams) повишили добивите (в сравнение с непрекъснатата светлина) с 400%, използвайки само 50 примигвания в секунда. Светлинните примигвания трябва да са по-къси от тъмния период. Мнималният тъмен период е около 0.03 (секунди, предполагам, бел.прев) при 25 градуса Целзий. Реакцията към светлината започва в около 0.001та секунда от примигването, и зависи от концентрацията на въглероден диоксид.

А. Шакхов (А. Shakhov) разработил няколко метода за прилагане на Концентрирана Пулсирана Слънчева светлина (CPSL) за стимулиране на фотоенергетичната активност на семената и растенията. Примигванията на CPSL траят от 0.2 до 1 секунда и предизвикват значителни ефекти върху физиологичните процеси и увеличават продуктивността на растенията. Ефектът от CPSL не е предизвикан от топлинното действие на концентрираната светлина, а от осигуряването на "фотоенергиен резерв" на растенията, което увеличава добивите от зеленчуковите култури с 20-30% и зърнените култури с 5-10%.

Ползват се подредби от алуминиеви и стъклени чинии, за да се концентрира слънчевата светлина до 100 пъти. Апаратът леко се раздрусва, чрез различни прийоми, за да се пулсира облъчването, след като се насочи към семената или растенията. При едно такова устройство голям полу-коничен алуминиев отразител се върти от мотор със 100-130 rpm (завъртания в минута, бел.прев). Семената сами се подреждат в единичен слой по стената на съда и получават насечено облъчване, преминавайки през фиксирана концентрираща точка върху вътрешността на стената. Било открито, че изкуствено осветление (70 000 lux) (мерна единица за осветеност, бел.прев), пулсирано при 120 блясъка в минута, предизвиква ефекти въпреки че светлинният източник бил много по-слаб от този на CPSL. При водната леща бил постигнат максимален растеж с пулсов период 0.004 секунди.

Друга система използва оцветени огледала, за създаване на единични цветове. С. А. Станко (S. A. Stanko) облъчил соеви растения с пулсирана червена светлина за 30 минути дневно за седмица, което довело до 8% увеличение на протеиновото съдържание на бобчетата.

Томас Г. Хиеронимус (Thomas G. Hieronimus) открил, че растенията могат да растат в пълна тъмнина в затворено помещение, ако са свързани с изолирана жица към метална повърхност, която е изложена на слънчева светлина. Растението трябва да е на поне 2 метра над земята и да е изолирано, за да се генерира волтов потенциал или антенен ефект. Оптималният размер на металната плоча трябва да се определи чрез експериментиране, за да се избегне слънчево изгаряне (твърде голяма) или пожълтяване (твърде малка). Култивираните по този начин растения се развиват нормално, а развитието на контролните растения се заглушава.


Доктор Вилхелм Райх (онзи с Оргоновата слава) също открил, че растения могат да се отглеждат без светлина, ако са култивирани с магнетит, който е бил изложен на слънчева светлина. Магнетитът поема и после излъчва обратно слънчевите енергии, които и растенията ползват.


Бел.прев: Това доколкото знам е повторим експеримент (както твърдят мнозина) и е прието да се описва като "провеждане на хлорофилна енергия по проводници", експериментът е описан сравнително подробно на Кийли.нет.

516
5.5 Променлив ток

Когато се ползва променлив ток, човек трябва много да внимава да не екзекутира с тока себе си и растенията. Като цяло, променливият ток забавя растежа на растенията, освен в определени тесни параметри на волтажа и ампеража. Двусемеделните растения нарастват на маса при 10 kV и 100 kV, но олекват (с до 45%) между 20 и 60 kV. Токът трябва да е много нисък, в противен случай растежът на растението ще бъде спънат.

Л. Е. Мър (L.E. Murr) използвал елекпроди от плетеница алуминиеви жици, заредени с 60 kV, и открил, че едносемеделните нарастват на суха маса в електростатично поле, но намалят на маса в осцилиращо поле. сухата маса на двусемеделните нараства с около 20%, когато са отглеждани в осцилиращо поле, но олекват над 50 kV. Концентрацията на второстепенни елементи (Fe, Zn, Al) се увеличава с няколко стотин процента в активните листни връхчета, поради увеличение на олиго-ензимите. Активността на тези вещества е ускорена толкова много, че се спъва клетъчното дишане, което води до деградиране и смърт. Изглежда няма никаква полза от продължително излагане на растенията на поле от променливо електрично поле. Ако се ползва такава система, волтажите не бива да надхвърлят 10 kV, а токът трябва да е много слаб. [Л. Е. Мър: Напредване в хоризонтите на Растителните науки, 15: 97-120... Murr, L.E.: Advancing Frontiers of Plant Sciences 15: 97-120], [Мър: Академия на науките Ню Йорк, Препис 27 (7): 761-771 (1965г) ... Murr, L.E.: N.Y. Acad. Sci. Trans. 27 (7): 761-771 (1965)]; [Мър: Природа 201: 1305 (1964г)... Murr, L.E.: Nature 201: 1305 (1964); ibid., 203: 467-469 (1965); ibid., 208: 1305 (1964)]

Резултатите може да си заслужават. В подобна система, максималната приложена енергия била 50 вата (50 kV на 1 mA) за всеки 2.5 декара за 6 часа на ден за 6 месеца. Нетната доставена енергия била по-малко от 0.2% от енергията, които растенията в действителност са погълнали само от слънчевата светлина. Само част от тази допълнителна енергия е била налична за растенията, и въпреки това добивите се увеличили с над 20%, до 50%! Освен това, било открито, че ако през първия месец на порастването се прилагало електрическо разтоварване (искра), това било също толкова ефективно като продължителната обработка през целия сезон.

През ноември 1927г и януари 1928г, месечното издание на "Популарна наука" обяви, че Х. Л. Роу (H. L. Roe) е изобретил електрифицирано рало, което пращало 103 kV между лопатките на ралото, избивайки по този начин вредители в почвата. През 1939г, Фред Оп (Fred Opp) изобретил градинарски култиватор, който ползвал електрически ток под високо напрежение, за да увеличи азотното съдържание на почвата. Системата била описана в месечния брой на "Популярна наука" през октомври 1939г:

"Генератор с изход 110 волта AC, батерия за възбуждане на арматурното поле, и трансформатор който покачва тока до 15 kV... са монтирани на ходущ тип градински трактор, екипиран с малък бензинов мотор, който захранва и трактора и генератора. Токът се провежда по чифт електроди и се отвежда в бразди в почвата, направени от култиватор. Когато електродите се влачат върху почвата в браздите, почвата пада върху тях, като по този начин влиза в контакт."

Същият метод е бил усвоен и при "Електроватора", построен от Гилберт М. Бейкър, както е докладвано в "Популярна наука" (Септември 1946г):

"Това е ремарке, съдържащо... 12.5 kVA генератор и специален трансформатор. Две гребла с медни електроди, вместо зъби, прилагат висок волтаж и нисък ампераж към плевелите, докато машината се влачи с 1.6 км/ч. Плевелите изгарят, от върховете до връхчетата на корените, оставяйки земята в готовност за нови посеви. Третирането може да се повтори за успешно порастване."

През 1911г, Емилио Олсън (Emilio Olsson) патентовал напоителна система, използваща електрифициран дъжд. Водата се съдържала в изолиран железен варел, положително зареден със 110 V на 0.5 A. Отрицателният полюс бил изолирана медна жица, оголена на върха. Пръскачките били монтирани на 5 метра височина. Олсън успешно култивирал 250 декара плантация с този метод. Градът Буенос Айрес започнал да използва тази система в парковете си.[Списание "Scientific American", 19 Август 1911г... Sci. Amer. (19 Aug. 1911)]

Третирането на семена в електрическо поле преди сеенето дава значително увеличение на добива, обикновено около 15-20%. Л. А. Азин (L. A. Azin) и Ф. Я. Изаков (F. Y. Izakov) докладвали тези резултати от изследването си:

"Електрическото поле от коронния разряд се различава от електростатичното поле по това, че притежава значителна хомогенност и по прецесията на пространствените заряди от еднакъв знак в работната му зона. Поради това, всяка частица, включително и семе, получава заряд от същия знак в такова поле. Електростатичното поле е хомогенно и не притежава пространствени заряди, въпреки че зареждане може да се случи, защото ако едно семе се постави на металния електрод, ще получи заряд заради контакта, и ще отговаря по знак на полярността на електрода."
Н. Ф. Кожевникова (N. F. Kozhevnikova) и К. А. Станко (S. A. Stanko) експериментирали с AC полета. Те открили:

"След третиране в оптимални условия, добивът на зелена маса беше увеличен с 10-30%, и добивът на зърно с 10-20%. Освен увеличеният добив, третирането на семената с променлив ток може да подобри други ценни икономически качества на култивираната култура: листната покривка на растенията може да се увеличи, вегетативният период може да се скъси, абсолютната маса на зърното може да се увеличи, и тн..."

Семената били третирани с 2-4 kV/см, с 8 kV на електродите в работната камера. Излагането било за 30 секунди, или за 1 час. Било открито, че ако третирани семена се държали за 10-17 дни преди да се засяват, възрастните растения ще съдържат до 86% повече хлорофил и 50% повече каротеноиди от контролите! [Н. Ф. Кожевникова и С. А. Станк: Приложни електрически феномени, #2 (Март-Април 1966г)... Kozhevnikova, N.F., & Stank, S.A.: Appl. Electr. Phenom. #2 (Mar.-Apr. 1966)]

Б. Р. Лазаренко (B.R. Lazarencko) и Я. Б. Горбатовска (J.B. Gorbatovska) докладвали подобни резултати, постигнати в различни условия на коронен разряд за третиране на семената:

"След електрическа обработка от такъв тип, се наблюдаваше увеличение на степента на покълване и особено на енергичността на покълването. Подобрението беше особено изразено в характеристиките на семената, поставени на отрицателния електрод по време на обработката. В този случай беше получен увеличен добив от 2-6 центнера на декар при почти всички видове условия, които бяха употребени (центнер е мярка за тежина, равна на 100 кг, бел.прев). Увеличението в добива беше по-малко за онези растения, чиито семена бяха третирани с положителния електрод. Семената на царевицата, третирани с постоянно електрично поле, дадоха добър добив, който се разви бързо. Зелените домати узряват по-бързо, ако са поставени в електрическо поле близо до положителния електрод или между полюсите на магнит, особено, ако са близо до Южния полюс.

Жизнеспособността и оплодителната сила на полена отначало се повишиха и след това се понижиха с удължаването на третирането с постоянно електрично поле. В оптимални условия, тази оплодителна сила беше повишена от два до четири пъти. Употр*бата на високоволтови електрически полета за третирането на полен доведе до изменение на биоелектрическите му характеристики и стана възможно да се въздейства на оплодителните процеси: степента на плодообразуване беше увеличена по време на хибридизацията на по-далечни форми, и беше преодоляна невъзможността да се кръстосат раздалечени видове." [Т. Хийдли: Ентомологично общество на Ню Йорк 37 (1): 59-64 (1929г)... Headlee, T.: N.Y. Entomol. Soc. 37 (1): 59-64 (1929)]

Бактериите по семената, гъбичките и насекомите могат да бъдат унищожени без да се нараняват семената, чрез прилагането на високочестотни електростатични полета между кондензаторни плочи. Вредителите са унищожени, когато се развие смъртоносно количество жега в рамките на няколко секунди. За да се предизвика отслабено покълване на семената, е нужно по-продължително излагане на третирането, отколкото е нужно, за да се унищожат вредителите. [Хийдли: Бюлетин на Експериментална станция Ню Джърси #568 (Април 1929г)... Headlee, T.: N.J. Experimental Station Bulletin # 568 (April 1929)] и [Дж. У. Питман: "Канадско списание за Растителни науки" (Януари 1971г)... Pittman, U.J.: Canadian J. Plant Sci. 43: 513-518 (1963); ibid., 52: 727-733 (Sept. 1972); ibid.,  44: 283-287 (May 1964); ibid., 47: 389-393 (July 1967); ibid., 50: 350 (May 1970);  ibid., 51: 64-65 (January 1971)]

Чрез същия този метод е възможно да се засили покълването на стари семена или семена, които по принцип покълват трудно. Увеличава се нишестето, инвертната захар се увеличава и албуминът се изменя при такова третиране. По-голям процент от третираните семена покълват по-рано от нетретираните семена. Високочестотните електростатични полета могат също да се използват както за да потиснат, така и за да засилят ензимния метаболизъм на плодовете и зеленчуците, по този начин удължавайки стабилността им, или ускорявайки зреенето им. В електростатично поле от 36 kV/м, отрицателният полюс, поставен над семената, засилва покълването им. Положителният полюс, поставен над семената, потиска покълването им. През 30те години (>1930) Л. Лебедев (L. Lebedev) използвал ултра-къси вълни с много ниска мощност, за да облъчи семена, което довело до 20-45% ускорено порастване на растенията. Подобни резултати били постигнати с картофени клубени, а гладиолови луковици били отгледани без предварителна студена обработка..

Смята се, че тези ефекти са предизвикани от проводящи потоци или диполярен антенен резонанс. Леталният ефект започва от дължина на вълната около 10.4 метра (29 MHz), когато кондензаторните плочи са на разстояние 2-3 см една от друга. Други изследователи докладват подобни резултати със следните параметри: Плочи, 12 см диаметър, ток 5.5 ампера, дължина на вълната 5.6 метра (50 MHz), температура 30-40 Целзий. Смъртоносните ефекти зависят от дължината на вълната и волтажния градиент на силата на полето (разстоянието между кондензаторните плочи). Увеличавайки или честотата или силата на полето, докато другите фактори остават постоянни, увеличава скоростта, с която ефектът поразява вредителите. Увеличението на кой да е фактор изисква повече ток, и все пак на определени честоти (около 3 MHz) е нужно много по-малко ток за ефективни резултати (около 4 kV за линеен инч, 2.54 см). Колкото по-висока е честотата, толкова по-кратко е смъртоносното време. Плътността на семената и нивото на влагата, която съдържат, също променя смъртоносната доза. Температурата на семената и на вредителите може да се покачи до 60 Целзий. Подобен метод бил разработен, за да унищожава термити в дървесината, при който за целта се прилага сигнал от 20 MHz.

Експерименти, проведени от Х. Крониг (H. Kronig), показват, че след една седмица развитие на семена, изложени на нискочестотни полета (0.5-20 MHz), пшенични семена пораснали средно 23% повече на дължина, отколкото неелектрифицираните контроли.

Други експериментатори са открили, че високочестотните токове, генерирани от Теслова намотка, предпазват растенията от температури не по-ниски от -12 Целзий, което е унищожително за незащитените растения. [Л. Г. Палег и Д. Аспинал: Списание за Обща физиология, 15: 391-420 (1932г)... Paleg, L.G., & Aspinall, D.: J. Gen. Physiol. 15: 391-420 (1932)]

През 1920г, Томас Къртис (Thomas Curtis) използвал голяма Тесла-намотка, потопена в масло (10 kV, 500 W), за да осигури ток с високо напрежение над 60 квадратни метра градина със засадени марули и репички. Електрифицираните култури били поне 50% по-големи от нормалните.



Допълнителна, неспомената литература:


-   Strevoka, et al.: Planta 12: 327
-   Khevdelidze, M.A., et al.: Appl. Electr. Phenom. 1 (19): 52-59 (Jan.-Feb., 1968)
-   Chemical Abstracts 96: 49235b; ibid., 96: 67828b
-   Appl. Electr. Phenom. 6: 454-458 (Nov.-Dec. 1967)
-   Van Tassel, Geo.: Proc. College of Universal Wisdom; 1974, Big Rock, CA
-   Burridge, Gaston: Round Robin (Sept.-Oct. 1971), p. 17
-   Paleg, L.G.: Nature 228: 970-973 (1970)



5.6 Магнетизъм

Развъдчикът на растения Алберто Пировано (Alberto Pirovano) публикувал около 50 страници по въпроса за онаследяващите се промени в растенията, индуцирани чрез третиране с нискочестотни постоянни магнитни полета.

Алберт Р. Дейвис (Albert R. Davis) получил на свое име патент в САЩ US #3,030,590 върху системата си за градинарство с магнетизъм. Дейвис казва:

"Открихме... третирането на надземните семена с Южен полюс на магнит [1,500-2,500 гауса] (мярка за силата на магнитното поле, бел.прев) увеличава покълването и растежа, и листата на тези зеленчуци са по-големи."
"Ако се третират семена на... цвекло, картофи, моркови или репи, ще се получи по-добър резултат, като се използва Северен полюс на магнит."

Магнитното влияние също така омекотява повърхностното налягане на водата, която след това по-скоростно се усвоява от семената и растенията. У. Дж. Питман (U. J. Pittman) провел надлежни полеви експерименти със следните резултати:

"Магнетизмът на Земята може да афектира посоката на растеж на коренищата на някои растения, и също скоростта на растеж на някои семена... Корените на някои растения [зимна и пролетна пшеница, и див овес] по принцип се подравняват в равнината Север-Юг, приблизително успоредно на хоризонталното лице на магнитното поле на Земята... Зимна пшеница, засята на редове, които са под прав ъгъл към магнитния Север, често дават повече добив, отколкото пшеницата, засята в друга посока, и разликата е 60-80 галона за декар, защото коренищата растат в ориентация Север-Юг и по-лесно могат да смучат хранителни вещества от почвените междуредия."

"Беше установено, че семената на някои разновидности на пшеницата, ечемика, лена и ръжта покълват по-бързо и порастват повече по време на кълновия стадий, когато дългата им ос и ембрионалните им крайчета сочат към Северния пагнитен полюс, отколкото ако сочат в коя да е друга посока."

"Много семена покълват и растат два пъти по-бързо, ако са подложени на влияние от Северен полюс от изкуствено магнитно поле преди да бъдат засяти, отколкото ако не са третирани по такъв начин - особено семената на пшеницата порастват 5 пъти повече в първите 48 часа, в сравнение с нетретираните семена."

"При някои видове засиленият растеж се запазва до зрялата възраст. Зелените предсрочни бобчета достигат зрялост по-бързо по този начин и дават повече добив, в сравнение със семената, които не са третирани и за засяти по случаен начин."
"Ефектите на магнитното третиране преди покълването изглежда остават активни у някои семена поне 18 месеца след прилагането на обработката. Нужният магнитен интензитет за максимален отговор у семената изглежда е някъде между 0.5 и 100 Оерстед (друга мерна единица, бел.прев), когато се прилага за 240 часа. Поради някаква неизвестна причина, се получава по-силен отговор в растежа, ако семената са падложени на магнетизъм за 48, 144, 240 или 336 часа, отколкото ако са подложени на магнетизъм за каквито и да е периоди между тези диапазони. ИЗлагане на магнетизъм за 240 часа създава максимално силен отговор у повечето семена..." [Стревока и екип: "Планта" 12: 327... Strevoka, et al.: Planta 12: 327]

Питман открил, че сексуалното покълване на хермафродитните растения, като например царевицата и крастевиците, също се влияе от геомагнитното поле:

"Ако ембрионалният радикал на такива растения е ориентиран към Северен полюс, ще се оформи по-голям брой женски растения, отколкото при растенията, ориентирани на Юг. Тъй като крастевичните плодове произлизат от женските цветя, Северната ориентация на семенните радикали ще доведе, разбира се, до по-голям добив от растението."

По принцип, Северната ориентация на ембрионния радикал (особено на царевицата) насърчава мъжкото. Отговорът на семената, когато са ориентирани към геомагнитните полюси, зависи от това дали семената са левичари или десничари и от сексуалните характеристики на всеки тип растение. Когато семенното връхче на ембрионалния радикал е ориентиран към Южния геомагнитен полюс, L-ротационните семена (с L се обозначава оста на дължината, бел.прев) демонстрират завишена степен на растеж, дишане, и ензимна активност, и до 50% по-високи добиви. D-ротационните семена (D е за "диаметър", късата ос, бел.прев) демонстрират до 50% засилен растеж и добиви, когато ембрионалните им връхчета сочат Северния полюс.

Когато семената на иглолистните растения се култивират така, че ембрионалните им радикали да са ориентирани към Южния полюс, те покълват 4-5 ди по-рано, отколкото семената, ориентирани към Северния полюс. Лунните фази също оказват коренно важно влияние върху покълването на иглолистните. Те покълват много по-бързо, ако ембрионалните им радикали са ориентирани към Южния полюс по време на пълнолуние, отколкото ако покълват на новолуние.

Ако има някакво съмнение за посоката на пола на семената, при всяко положение ще има положителни резултати ако семената се третират 2 седмици с магнитна нула, тихият регион, където магнитната сила е оравновесена между Север и Юг. Този регион се локализира чрез наблюдение на шарките, които желязната прах придобива при разпръскване върху стъклена повърхност над магнит.

Питман също така култивирал картофи от изрязани, магнитно третирани кълнове. Отгледани на полето, те дали добив 17% по-пазарни грудки, които тежали 38.5% повече от онези, отгледани от нетретирани кълнове! Питман заключил:

"Пред-кълновото магнитно третиране на картожените издънки е довело до промяна на метаболитния процес в пъпката, което в крайна сметка довело до по-ранно и по-голямо грудкообразуване. Грудките, които са стартирали по-рано, имат повече време да развият размер, отколкото онези, развили се по-късно."

Излагането на семената на магнитни полета също така увеличава процента на покълващите кайсиеви и ябълкови семена, увеличава добива от зеления фасул, ускорява растежа на всички бобови и житни растения, и степента на узряване на доматите.

П. У. Саусотин (P. W. Ssawsotin) докладвал, че поле с нисък интензитет (60 Ое) може да повлияе някои биологични процеси толкова, колкото и силно интензивните магнити (1,600 Ое). Някои от ефективните "прозорци" са доста тесни. Стревока и екип открили, че полева сила от 60 Ое засилва степента на растежа на бобовите, крастевиците, лупините, царевицата и ръжта, но ръжта не се повлияла от поле със 100 Ое интензитет. Най-големи резултати били постигнати при температурите, които са по принцип оптимални за растежа на всяка една култура. [М. А. Кевделизе и екип: Приложни електрически феномени, 1 (19): 52-59 (Януари-Февруари 1968г)... Khevdelidze, M.A., et al.: Appl. Electr. Phenom. 1 (19): 52-59 (Jan.-Feb., 1968)]

Други руски изследователи открили, че семената на пшеницата и ечемика, когато са пре-магнетизирани (2,000 Ое) за 30 минути, като голямата им ос е подравнена на магнитните силови линии, покълват много по-жизнено от контролните семена. Всъщност, покълването е спънато, когато семената са подравнени срещу магнитните силови линии. Житните семена отговарят различно спрямо лявата (L-) или дясната (D-) ориентация или симетрия (s), когато се третират с постоянно магнитно поле (7 kОе) за 15 минути. L-семената отговарят най-силно, и показват увеличен прием на калий и вода и освобождават аминокиселини 24 часа след обработката. Ефектът върху L-семената е най-силен, когато издутият с вода ембрион е ориентиран към Северния магнитен полюс. Лазаренко (Lazarenko) и Горбатовская (Gorbatovskaya) докладвали и други странни ефекти:
"Дори по-любопитни резултати бяха постигнати при ексеприментите, в които семената бяха загряти в тестова епруветка, поставена за 30 минути във вряща вода... В сравнение с контролните семена, загретите (в сухото състояние, описано по-горе) и изложени на магнитно поле показаха по-голяма кълнова активност..."

Други експерименти са показали, че третирането а почвата с магнетизирана вода и/или нискочестотен ток (о.5 или 5 А) активира почвения калий и фосфор, следователно увеличавайки био-достъпността. [Химически резюмета... Chemical Abstracts 96: 49235b; ibid., 96: 67828b] и [Приложни електрически феномени, 6: 454-458 (Ноември-Декември 1967г)... Appl. Electr. Phenom. 6: 454-458 (Nov.-Dec. 1967)]

А. В. Крилов (A.V. Krylov) също демонстрирал магнитотропни феомени при растенията:

"Покълването на семена в постоянно магнитно поле ускори растежа на филизите и коренчетата и развитието на растението, докато засилване на положителния полюс насърчи състаряването, заболяванията и смъртта. Полярностите също играят роля и в имунитета на растението. Филизи с коренчета, обърнати към Северния полюс, бяха гъсто налазени от паразити и плесени, и устойчивостта на тези филизи беше очевидно потисната. Обликът на филизите, обърнати към Южния полюс (при всички условия еднакви) беше напълно различен."

В 1,500 Ое поле, след излагане от 10-30 и 300 минути, беше открит най-голям брой покълващи семена. Други положителни ефекти бяха открити при 2,800 Ое. Ако магнитното поле е прекалено интензивно, покълването може да се спъне. Стревока докладва, че нехомогенно поле от 12,000 Ое потиска покълването на бобовите с до 40%. [Джордж Ван Тасел: Бюлетин на Колежа по Универсална мъдрост; 1974г, Биг Рок, САЩ... Van Tassel, Geo.: Proc. College of Universal Wisdom; 1974, Big Rock, CA]

Бел.прев: Това е интересен източник. Ван Тасел всъщност не е съвсем учен, или по-точно, не съвсем конвенционален. Американски контактьор, уфолог и автор, умрял 78-ма година.

Защитата от слана на ДеЛанд (John DeLand) --- "Защитната кула", разработена от Джон Деланд през 40те години (>1940) използва магнетизъм, за да замени противните печки.

Бел.прев: в САЩ, за да предотвратят сланата, извършват ето тази лудост.
https://www.google.bg/search?q=smudge+pot&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=0ahUKEwjB6vefqLPKAhVI3iwKHQrJA7QQ_AUIBygB&biw=1920&bih=920

Той добил големи добиви от портокалови дървета, за които дотогава се считало, че вече са прекалено стари, за да дават плод. Системата на ДеЛанд може да предпази половин декар дървета от измръзване, но е неефективна за малки растения.

Джордж ван Тасел дава следното описание на устройството:

"Студозащитната кула на ДеЛанд е около 10 метра висока. Състои се от няколко дължини стандартна галваницирана (поцинкована, бел.прев) стоманена тръба, 3.6 м всяка. Най-нискат секция е 5 сантиметрова тръба, положена 1 метър в бетон. На върха й - 3.6 метра тръба, с отвор 4 см, е завинтена чрез зъбна предавка. (не съм много сигурен, дали искат да кажат с винтова резба, или с някаква предавка, бел.прев) Над това връхната част е 3.6 метра тръба, 2.54 см в диаметър, завита чрез зъбна предавка. Върху всички места, на които има зъбна предавка и върху всички мачтови глави, хоризонтално са положени дикове, от по 30 см, направени от водонепромукаем талашит, дебел 2 см. Близо до външния диаметър на всеки диск или яка са пробити 7 дупки. Тези дупки са успоредни на централната мачта, и са равно отстояние една от друга по диаметъра, разделени на 51-1/2 градуса."

"Започвайки от върха на мачтата, с издължение от 15-18 сантиметра успоредно на земята, #10 голи медни жици (в нашия стандарт това означава фи 2.588 мм) са прокарани надолу и през външния ръб на бетоновата основа. Оттам се разклоняват, по канавки, дълбоки половин метър, до разстояние не повече от 44 метра от центъра на мачтата. На това място, всяка жица е усукана няколко пъти около постоянен магнит от сплав Alnico-V (това V е цифра, а сплавта е AlNiCo, бел.прев). Краят на всяка жица е изведен над земята и насочен обратно към другия си край на върха на кулата. Магнитът се облича в пластмаса, за да го предпази от ръжда, и за да държи номотките намясто."

"Канавките и магнитите се покриват със земя. Половин-метровата дълбочина е нужна, за да предпази жиците от работите по култивирането, не бива да бъдат прекъсвани, за да работи системата. Поне една жица на кулата, и следователно на земята, трябва да сочи към магнитния Север. Полагането на този първи магнит трябва да се направи много точно, и останалите също трябва да са положени точно."
"Магнитите са наклонени към мачтата на 34 радуса спрямо повърхността на земята. Насочвайки заровените магнити към Северния полюс, но и поставяйки ги така, че да сочат към централната мачта, придава крива на магнитния поток или енергийния поток."

"Тази система е защитила гори, когато температурите са паднали дори до -6 градуса Целзий. Системата не променя температурата на въздуха в дървесните насаждения. По-скоро, тя авно афектира някакво състояние в самите растения, така че ниските температури да не индуцират замръзване. Само че плодове, паднали на земята, ще замръзнат." [Гастън Бъридж: Петиция (Септември-Октомври 1971г)... Burridge, Gaston: Round Robin (Sept.-Oct. 1971), p. 17] и [Л. Г. Палег и Д. Аспинал: Списание за Обща физиология, 15: 391-420 (1932г)... Paleg, L.G., & Aspinall, D.: J. Gen. Physiol. 15: 391-420 (1932)]


517
ОТГЛЕЖДАНЕ НА КОНОП

Робърт А. Нелсън
Robert A. Nelson

Издание 1999



Глава 5

Електро-култура

5.1 Въведение

Прилагането на електричество, магнетизъм, монохромна светлина, и звук може в голяма степен да стимулира растежа на растенията.Слабо известната технология, наречена електро-култура, може да ускори растежа на растенията, да увеличи добивите, и да повиши качеството. Електро-културата може да предпази растенията от болести, насекоми и слана. Тези методи също така могат да намалят нуждите от торове и пестициди. Земеделците могат да отглеждат по-големи и по-добри култури за по-кратко време и с по-ниски разходи.

Няколкото подхода към електро-културата включват: антени, статично електричество, прав и променлив ток, магнетизъм, радио честоти, монохромно (едноцветно,бел.прев) и пулсиращо осветлениеи звук. Енергиите се прилагат върху семената, растенията, почвата или водата и подхранващите вещества.

Във връзка с канабиса, Б. Р. Лазаренко и И. Б. Горбатовоская обявиха:

"Особено са интересни докладите, в които се твърди, че растенията, които са отгледани в електро-обработени почви, предават развитите от тях характеристики по наследствен път на третото поколение."
"Под въздействието на електрическия ток, числените пропорции между конопените растения от различни полове бяха изменени, в стравнение с контролите, така че да дават увеличен брой женски растения, с 20-25% повече, което е свързано и с понижаване на оксидиращите процеси в тъканите на растенията." [Б. Лазаренко & Я. Горбатовская: Приложни електрически феномени #6 (Март-Април 1966г)... Lazarenko, B. & Gorbatovskaya, J.: Applied Electrical Phenomena #6 (March-April 1966)]



5.2 Антенни системи

Френският земеделец Джъстин Христофлорю (Justin Christofloreau) привлякъл вниманието през 1925г с апарата си за събиране на атмосферна енергия в интерес на посевите си. Детелина, третирана по неговия метод, пораснала 2.13 метра висока. Апаратът на Христофлорю представлявал дървен прът 7.60 метра, на върха му имало метална стрелка, подравнена север-юг, и антена. Бил запоил медни и цинкови ленти една за друга, за да може по този начин да генерира електричество от слънчевата топлина. Няколко от тези прътове били разпределени на около 3.5 метра разстояние един от друг, а жицците, които излизали от тях, били дълги 900 метра. Христофлорю твърдял, че насъбраното по тои начин електричество унищожавало паразитите и поддържало благоприятни химически процеси в почвата. [Алфред Граденвиц: Месечно издание Популярна наука (Юни 1925г)... Gradenwitz, Alfred: Popular Science Monthly (June 1925)]


През 1924г, Джорджес Лакховски изобретил Осцилаторна електрическа верига, медна намотка от само един оборот, със застъпващите се краища, разделени от малка пролука (не допрени, бел.прев). Капацитетът генерира осцилиращи токове, които са в полза на растенията. Пръстенът е закрепен върху изолатор, като например пластмасов прът. Тази изключително проста подредба стимулира растежа на растенията (фигура 5.1) [Г. Лакховски: Тайната на живота, 1939г, В. Хайнеман, Лондон... Lakhovsky, G.: The Secret of Life; 1939, W. Heinemann, London]


Други конфигурации също подсилват растежа на растенията. Конична намотка от твърда жица, намотана 9 пъти (обратно на часовника за Северното полукълбо, по часовника за Южото полукълбо), когато бъде забодена в земята на около 30 см северно от дадено растение, ще събира атмосферно електричество. Свържете жица от оградата до метален кол наблизо до растенията. Може да се ползва телевизионна антена. Арматурно желязо може да се забие в почвата на всеки от краищата на една редица посадени растения, и да се свържат с гола жица под почвата и/или през въздуха. Ориентация север-юг ще се възползва от гео-магнитната полярност.



5.3 Електростатични системи

Експерименталните изследвания на ефектите от електричеството, приложено върху растежа на растенията, започнали през 1746г, когато доктор Меймбрей (Dr. Maimbray) от Единбург третирал мирта с ток от електростатичен генератор, при което се усилили растежът и разцъфването им. Две години по-късно, френският абат Жан Нолет (Jean Nolet) открил, че растенията отговарят с ускорено покълване и цалостен растеж, когато са култивирани над заредени електроди.

В началото на 1885г, финландският учен Селим Леймстром (Selim Laemstrom) експериментирал с атмосферна система, захранвана от Вимхурст-генератор (https://en.wikipedia.org/wiki/Wimshurst_machine) (Wimhurst) и Лайденски стъкленици. Той открил, че електрическите искри от разтоварването пир върха на жиците стимулирали растежа на култури като картофи, моркови, и целина, със средно около 40% (до 70%) в рамките на 8 седмици. Парникови ягодни растения давали зрял плод два пъти по-бързо от нормалното. Добивът от малините се увеличил с 95% а добивът от морковите се увеличил със 125%. Културите на зелето, ряпата и лена, обаче, растели по-добре без електрификацията, отколкото с нея. Системата на Леймстром се състояла от хоризонтална антена, окачена достатъчно високо, че да позволи оране, плевене и напояване. Приложеният към нея волтаж варирал от 2 до 70 kV, в зависимост от височината на антената. Токът бил около 11 ампера. [Лиман Бригс и екип: Земеделско ведомство на САЩ, Ведомствен бюлетин #1379 (Януари 1926)... Briggs, Lyman, et al.: USDA Departmental Bulletin #1379 (January 1926)] и [Научно списание "Scientific American" (10 Юни 1905г)]

Спичню (Spechniew) и Бертолон (Bertholon) получили сходни резултати няколко години по-късно, същото постигнал и швейцарския свещеник Гаснер (J.J. Gasner) през 1909г. В същата тази година, професор Г. Стоун (Prof. G. Stone) показал, че няколко искри статично електричество, разтоварвани в почвата всеки ден, увеличили почвените бактерии до 600%.

След 1920г, В. Х. Блекман (V.H. Blackman) докладвал за експериментите си с атмосферни истеми, подобно на Лейстром. Той приложил 60 волта DC при 1 милиампер, през 3 стоманени жици, дълги по близо 10 м и окачени на разтояние близо 2 м една от друга, на височина 2 м от земята, върху прътове. Тази подредба довело средно до 50% допълнителен добив за няколко отглеждани култури. [В. Х. Блекман: Списание за Земеделски науки, 14: 120-186 (1924г)... Blackmann, V.H.: J. Agric. Sci. 14: 120-186 (1924)]

През 1898г Грандю (Grandeau) и Леклер (Leclerq) изучили ефекта на атмосферното електричество върху растения, като покрили част от полето с телена мрежа, която да екранира естествените природни електрически сили. Непокритите растения пораснали 50-60% по-добре, отколкото растенията под екранировката.

Влажната почва подобрява протичането на електрически ток. Електро-културизираните растения се нуждаят от 10% повече вода в сравнение с контролните растения, защото заредената вода се изпарява по-бързо от водата, която се намира в нормалин условия. Винаги се постигат положителни резултати, освен когато заради йонизацията се образува озон. Отрицателните аеро-йони усилват процесите за намаляне на клетъчната оксидация, а положителните аеро-йони ги потискат.



5.4 Прав ток

След 1840г, В. Рос (W. Ross) от Ню Йорк според доклади добил неколкократно завишена продукция от поле с картофи, когато заровил медна плоча (1.5 м на 4 м) в земята, и цинкова плоча със същите мащаби на разстояние 60 м от медната. Двете плочи били свързани с жица над земята, образувайки по този начин галванична клетка. В подобни експерименти, проведени от Холденфлайс (Holdenfleiss) (1844г), със заредени цинк и мед по тертипа на батерията, земеделски полета повишили продукцията с 25%. [В. Рос: Комисарят по въпросите на патентите на САЩ, Доклад 27: 370 (1844г)... Ross, W.: U.S. Commissioner of Patents Report 27: 370 (1844)]

От 1918г до 1921г около 500 британски земеделци развили споделена система за третиране на зърното в електрифициран хранителен разтвор. Зърното било изсушено преди да се сее. Земеделците култивирали над 800 хектара със зърното. Резултатите били докладвани в списание "Scientific American" (15 февруари 1919г):
"Първо, има забележително увеличение на добива на зърно от електрифицираните семена... добивът от електрифицираните семена надхвърля този от неелектрифицираните с от 32 до 128 галона... Осреднено... е между 25 и 30% увеличение... Увеличението в масата варира от 0.5 кг чак до 1.8 кг за галон... Освен увеличение в едрината на самия добив и осве нувеличението в масата за галон, има и евуличение в сламата... докато едрината на неелектрифицираните семена даде само 2 сламки за семе, електрифицираното семе даде до 5 сламки за семе... Сламата, растяща от електрифицираното семе, е по-дълга... Пълнотата и якостта на сламата е повишеа... по-мако вероятно е културата да бъде смазана от бури... Царевицата, растяща от семена, третирани по този начин, по-трудно се поддава на гъбички, заболявания и ларви на насекоми.
Ефектът, създаден в семето, не е постоянен; то ще поддържа повишената си ефикасност само за около месец след електрификацията, ако се съхранява на сухо място. Следователно е желателно семето да се посее непосредствено след като се електрифицира... Зърното трябва да се накисне във вода, която е разтвор на някои соли (натриев нитрит), които да действат като проводник... Семето се накисва в разтвора, и се пуска слаб ток, чрез железни електроди с голяма лицева повърхност, прихванати до две срещуположни стени на съда. След това семето се изважда и се суши."

Семе, което ще се сади в един вид почва, ще даде по-добри добиви с калциева сол, а семе, което ще се сади в друг вид почва, ще даде по-добри добиви с нитриева или друга сол. Един вид семе ще се нуждае от третиране за еди колко си часа, а друг вид семе ще се нуждае от третиране за много по-малко време. Ечемикът, например, трябва да се третира два пъти по-дълго от шеницата или овеса. Силата на разтвора и силата на тока трябва да са подходящи, и не е задължително да са едни и същи всеки път. Сушенето е много важно. Семето трябва да се изсуши на правилната температура, нито твърде бързо, нито твърде бавно; и трябва да се изсуши в правилната степен, нито твърде много, нито твърде малко. [Списание "Scientific American" (15 Февруари 1920г), стр. 142-143... Sci. Amer. (15 Feb. 1920), pp. 142-143] и [Списание "Практическа електроника" (Ноември 1921г)... Practical Electrics (Nov. 1921)]

През 1964г Министерството на земеделието на САЩ провежда тестове, при които отрицателен електрод се поставя високо на някое дърво, а положителният електрод се свърза към пирон, забит в основат на дървото. Стимулацията с 60 V DC значително увеличила листната плътност по електрифицираните клони след един месец. След година, листната маса се увеличила с 300% по въпросните клони! [А.Д.Мур: Електростатика и приложенията й; 1972г, Уайли и синове... Moore, A.D.: Electrostatics & Its Applications; 1972, Wiley & Sons]

Електричеството може и да излекува дърветата от някои болести. През 1966г бил разработен метод да се третира авокадо, заболяло от болеет и портокалови дървета, заболели от люспеста кора. Вкарвал се електрод в живия камбий във флоемния слой (проводящата тъкан, бел.прев) на дървото и по клоните, корените и почвата се пускало ток. Това третиране се извършва най-добре пролетта. Продължителността на грижата зависи от размера и състоянието на дървото. Нови издънки прорастват още след първия сеанс. След като се премахне кората, дърветата започнали да плодоносят! Периодът, в който се напластяват присадките също може да се съкрати по този начин.

Протичането на електрически ток изменя физико-химическите характеристики на почвата. Тя става по-рохка и се подобрява пропускливостта на влага. Съдържанието на усвоим азот, фосфор, и други вещества се увеличава. Променя се pH на почвата. Обикновено алкалността се намаля и се увеличава водното изпарение. И променливия и правия ток имат бактериално действие, което влияе и на микрофлората на почвата. До 95% от плесента по зелето и други бактерии и гъбички могат да бъдат унищожени чрез електрифицираща дезинфекция.

Краткото излагане на семената на електрически ток прекратява съня им, ускорява развитието по време на вегетирането, и в крайна сметка води до увеличени добиви. Този ефект е по-голям при семената, които покълват по-бавно. Стимулира се метаболизма на кълновете, дишането и активността на хидролитичните ензими се усилва при много видове растения. Лазаренко и Горбатоская докладват следните резултати:

"В края на вегетирането експерименталните памучни растения имаха два пъти повече или три пъти повече шушулки от контролните памучни растения. Средната маса на семената и на растителната маса също беше по-голяма при експерименталните растения. При захарното цвекло беше увеличен и добива и захарното съдържание, а при местата близо до отрицателния полюс съдържанието на захар беше забележително високо. Добивът от доматите се увеличи с 10-30% и плодът имаше промен химически състав. Хлорофилното съдържание на тези растения винаги беше по-голямо в сравнение с контролата... Царевицата поемаше два пъти повече азот от контролните растения по време на вегетирането... ОТделителните процеси на експерименталните растения бяха по-засилени от тези на контролите, особено вечер...
Стимулиращото действие на променливия ток беше най-силно, когато токт имаше плътност 0.5 mA/кв.см... Прав ток с плътност от 0.01 mA/кв.см имаше приблизително същото стимулиращо действие. Когато тези оптимални токови плътности бяха приложени в разсадниците, добивът на зелена маса се увеличаваше до 40%. "

П.В. Кравцов (P.V. Kravtsov) и екип докладва, че популациите на амонячните бактерии (особено от спорогенните типове) било увеличено със 150%, когато почвата или торта били изложени на ниски мощности DC ток. Симбиотичната активност между възлестите бактерии и бобените растения се характеризирала с масивни възли близо до основата на корена. Полевите експерименти били порведени на 40 хектара. Граховите растения, третирани с инокулант (контролирана зараза, ваксина за растение, бел.прев), дали 34% повече добив в сравнение с контролната група. Еволюцията на въглеродния диоксид в почвата се убеличила над 35%. АВторите също докладват, че третирането на семената с електрическа искра унищожава микрофлората и активира процеса на покълване. [П. Кравцов и екип: Приложни електрически феномени 2 (20): 147-154 (Март-Април 1968г)... Kravstov, P., et al.: Appl. Electr. Phenom. 2 (20): 147-154 (Mar.-Apr. 1968)]

През 1947г Хенри Т. Бърки (Henry T. Burkey) изобретил електрифицирана ограда, за да гони рибите от напоителните канали. Оградата се състояла от свободно люлеещи се електроди, свързани към генератор, който леко зареждал водата, за да шокира рибите без да ги наранява. [Списание "Популярна наука" (Октомври 1947г), стр. 94... Popular Science (Oct. 1947), p. 94]

519
Интервюто вече е преведено и може да се намери в Библиотеката: http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=276.msg774#msg774

520


Розин: Ако някой има въобще някакви съмнения за това, колко е напреднала програмата за изследване и разработка на най-голямата военна програма в познатата история на ден днешен... ТЕЗИ книги са доказателство.
Това е "РАЗПОЛАГАНЕТО на Националната Противоракетна Защита", "Доклад за ефекта върху околната среда". И съдържанието е поместено в 4 огромни тома.


И понастоящем се разпраща до различни части на страната ни, може би и по света, до съюзниците ни.




Розин: Имаше СПИСЪЦИ по стените - с имената на идентифицираните врагове, срещу които щяхме да строим космически позиционирани оръжия. И те също така обсъждаха плановете за създаването на Войната в Залива. И точно тогава за първи път беше планирана тази война, чак през 1977г.

Интервюиращият: Кои бяха на това съвещание?

Розин: Залата беше пълна с хора от "ротативката". Имаше хора, които веднъж бях виждала във военни униформи, а в други случаи в сиви индустриални костюми. Тези хора постоянно се въртят като през въртяща се врата. Те работят като консултанти, индустриални лица, и същите тези са и наши военни и разузнавачи. Работят в индустриите, и сами се въртят през тези врати, стигайки директно до постове в правителството.

Изправих се по едно време на това заседание, и попитах, дали чувах правилно. Че имало налице 25 милиарда долара за харчене в тези космически разположени оръжия - в бюджета, в бюджета за изследване и развитие - и че щяло да има "война в Залива", стимулирана, СЪЗДАДЕНА, така че те после да имат мотив да продадат следващата фаза оръжия, прехвърляйки ги в ръцете на обществото и обществените водачи... че тази война щяла да бъде създадена, за да могат те да се отърват от старите оръжия и да създадат цяло едно ново поколение въоръжение. Аз просто трябваше да подам оставка от този пост. Аз повече не можех да работя в тази индустрия.

И в тази зала бяха хората от "ротативката". Хора които бях виждала във военни униформи, друг път в сивите им бизнес-униформи, същите хора... после ги гледам как получават работа в правителството... свързани са с разузнаването и с големите университети... ТОВА е военно-индустриалният комплекс. И те постоянно се въртят през "въртящи се врати".




Някъде около 1990г... Седях в хола си и оглеждах парите, които дотогава бяха похарчени в програмите за изследване и развитие на космически разположени оръжия. И осъзнах, че нещата са се приближили до тази цифра, до около 25 милиарда долара. тогава казах на мъжа си, "Сега ще спра всичко. Ще спра и ще седна и ще си пусна да гледам CNN и ще чакам войната да се случи". И той ми каза, че сега вече съм се побъркала, разхлопала ми се е дъската. Приятелите ми казаха, че този път съм стигнала твърде далеч. Няма да има война в Залива, никой не говори за война в Залива. И аз им казах, че ще има война в Залива, и ще си седя на дивана, и ще чакам войната в Залива.
И тя се случи. Точно по график.

Като част от военната игра в Залива, разбира се, ни беше казано... на нас, на публиката... че САЩ успешно били сваляли руски насочващи се ракети. И ние по онова време вече рационализирахме НОВИ бюджети, на база тези успехи. Всъщност, по-късно открихме, след като бюджетите за следващата фаза оръжия вече бяха одобрени, че това беше ЛЪЖА. Ние нямахме технологията. Ние нямахме успешни сваляния на руски ракети по начина, по който ни бяха казали. Всичко беше лъжа. Просто за да вземат пари. Повече пари. Сложени в бюджетите. За да се правят още оръжия.


Аз бях един от първите хора, които отидоха в Русия като независими лица, когато чух, че имат "сателити-убийци". И когато отидох в Русия, в началото на 70те, открих, че те нямаха "сателити-убийци". Това беше ЛЪЖА. И всъщност руските лидери И народ искаха мир. Те искаха да си кооперират със САЩ и с хората по света.

В един друг случай телефонирах на Саддам Хюсеин. Точно когато подпалваше петролните си полета. И даже съпругът ми беше в кухнята, когато провеждах този телефонен разговор... и ми върнаха обаждане. Лично главния му аташе. Попитах дали Саддам Хюсеин е наблизо. Той ме попита дали съм репортер, дали съм агент на агенция, защо искам да знам... Аз отвърнах, че не, че бях просто гражданка, която помогна да стартира движението за предотвратяване на космическите оръжия, и че бях открила, че много истории, които ми бяха казали за оръжейните системи, и за враговете, не са верни. Затова се обаждах, за да питам какво иска Саддам Хюсеин, какво би го удовлетворило, какво би го накарало да спре да подпалва петролните полета, за да спре да антагонизира хората.

И аташето каза, "Ами... никой не му е задавал този въпрос, какво иска".

Така че, когато аз чуя, че има възможна заплаха от извънземни, и погледна историята с хиляди години на възможни извънземни посещения - записана история... и като чувам сега тези истории за разкриването от честни военни, индустриални лица и разузнавачи, които са имали ПРЕЖИВЯВАНИЯ с НЛО-та, с катастрофи и приземявания, с живи или мъртви тела на извънземни СЪЩЕСТВА - хора от далечните вселени... И ако на мен някога ми кажат, че това са врагове, срещу които трябва да строим системи за космически позиционирани оръжия... на база личния ми опит, като работила вътре във военно-индустриалния комплекс, върху оръжейни системи и военни стратегии... аз просто ще ЗНАМ, че това е лъжа.

Това е лъжа!

И не само, че няма да й повярвам, но ще изляза публично и колкото мога по-високо ще кажа на всички, да погледнат! Те все още не са ни отвлекли, все още сме тук, след хиляди години посещения. Ако те всъщност ни посещават и сега, и ако хора работят с извънземни, живи или мъртви, ако правят снимки, ако преживяват всякакви случки с НЛО... тогава трябва да гледаме на това като на нещо, което не е враждебно явление. Моето лично предположение би било, имайки опит с пътуването в различни държави, за които са ни казвали, че били имали "вражески намерения спрямо Съединените Щати"... моето намерение ще е, да работя с хора, които комуникират и които се кооперират с тези извънземни същества. Защото те очевидно не са враждебно настроени. Ние сме още тук. И това за мен е достатъчно доказателство.

Имам визия, оформена от новата информация, която научавам за извънземните и информацията, технологиите, средствата за комуникиране и споделяне на информация, че ние имаме потенциала, на тази планета, сега, действително да живеем в състояние на мир - на база информацията, технологиите и директните приложения на всичко това към всички хора по света, околната ни среда, животните, растенията. Аз мисля, че можем да имаме чиста и здравословна околна среда и една танцуваща, музикална, артистична планета, и хората които искат да правят пари ще продължат да могат да правят пари с инвестициите си. В технологиите има огромни възможности за инвестиции, и това може да се развие, ние на ден днешен имаме примери за това... в транспорта, комуникациите, лечебните техники... технологиите за удължаване на живота. Потенциалът е неограничен! Възможностите и печалбите от кариери, от работни места, възможностите и ползите от здравеопазването, на индивидите, на цели общества, на самата планета. Потенциалът в образованието, във възможностите за комуникация, от технологичните начини до може би телепатията. Има толкова потенциал в самите техники на комуникиране и преподаване... Можем да споделяме животите си, културите си, да уважаваме различията си, да научаваме за желанията един на друг. И най-важното от всичко - можем да адресираме собствената си есенция, собствената си същност, същността на извънземните същества.

МОЖЕМ да достигнем това състояние на любов на тази планета. Какво би било по-вълнуващо от това? И онези хора, които искат да са водачи, МОГАТ да бъдат. Онези хора, които просто искат светлината да пада върху тях, ще могат. Няма предел на начините, по които човек може да избира да живее на тази планета. И аз мисля, че прозорецът за тази възможност се затваря, доста бързо. Не мисля, че имаме много оставащо време, за да вземем това решение. Твърде близо сме, по твърде много начини, до това или да умрем във физическите си тела, да ни се случи някакво ужасно бедствие, да се развихри някаква война, дали ще е от висока технология и напреднали оръжейни системи, или бактериална, вирусна, биологична и химическа война. Или ядрена война?

За какво въобще говорим, след като имаме възможността да комуникираме навсякъде и глобално? Аз виждам това като една реалност, няма съмнение, че това е постижимо за нас точно сега... но се иска водач. И от това, което чувам, говорейки с войници, индустриални хора, университетски хора и всякакви хора по света, мисля, че това трябва да започне с президента на САЩ това е човека, който ние трябва да достигнем. Ако сте интернационални, ако пътувате по света, ако сте в САЩ, без значение от коя партия или система на вярвания сте, командирът и предводителя на САЩ, президентът на САЩ е човекът, който трябва да бъде достигнат.

И ние трябва да заявим, че искаме компетентна, изчерпателна и проверима забрана на всички космически оръжия, включително екзотични оръжия, за които мечтаем в момента.





Розин: Веренер Фон Браун ме натовари със задачата да предотвратя милитаризирането на околоземното космическо пространство. Но това, което отново и отново ми повтаряше, е че истинската му загриженост, НАЙ-ГОЛЯМАТА му тревога... бяха психотронните оръжия.

Интервюиращият: Той обсъдили ги с теб?

Розин: Не... Той не обсъждаше КАКВО бяха те, но ми повтаряше отново и отново, че това беше ИСТИНСКАТА тревога. Това било нещото, за което трябвало да сме наистина загрижени. Но винаги добавяше, че "обществото обаче все още не е готово да разбере това, така че нека просто искаме от него забрана на космическите оръжия". Това може да се разбере, може да се измери, може да се направи. И веднъж след като е постигната забрана на космическите оръжия, значи е сложен похлупак върху оръжейните състезания. Хората стават осъзнати, стават съзнателно свързани, и ще започнат да разбират, че има алтернативи.

Но неговата голяма загриженост, най-голямата му загриженост, беше психотронното оръжие.
Това са оръжия за контрол на съзнанието. Става дума за контролиране на съзнанието на хората чрез технология. МНОГО опасни оръжия.





Първата голяма реч, която изнесох вместо Вернер фон Браун беше през юли 1974г. Беше скоро след като го срещнах, само няколко месеца след като го срещнах. Той ми възложи заданието да говоря в Чикаго, в зала "МакКормик", през 18 000 човека. Единствената друга реч, която бях изнасяла преди, беше на среща на PTA (Асоциацията на родителите и учителите, бел.прев.), и бях упражнявала тази реч в огледалото, говорех за това как децата бяха разплискали горчица в столовата, и бях толкова нервна.

И сега, когато трябваше да изляза пред 18 000 души, думата "нервен" се сдобива с ново значение.

Той ми каза, "Ще ти изпратя пет книги и такси. Вземи тези розови листчета, запиши си бележки, и ще представиш на публиката сателитна демонстрация на живо, от островите Фиджи и някои други страни, и ТИ ще им обясниш за тази сателитна демонстрация на живо."

Нямах никаква представа за какво говореше.

Но той ми каза, "И за това също не бива да се притесняваш. Не се притеснявай, не е нужно наистина да четеш всички тези книги, защото аз ще ти предам речта."

И аз казах, "Как ще ми предадеш речта? Ти отиваш в болницата!"

Той каза, "Ще ти я предам така, все едно говориш по телефона."

Е... Аз назубрих всичките розови бележки, и излязох на сцената, пред мен имаше 18 000 човека. Имаше един подиум, на който имаше екран, на който се виждах как изглеждам, и си сложих ръката върху него, за да не гледам. Нямах никаква идея какво щях да кажа, защото не виждах розовите бележки, защото се потях силно, и капките се стичаха по лицето и очите ми.



И изведнъж чух, в лявото си ухо, как Вернер Фон Браун ми говори. Така сякаш говори по телефона. И той ми предаде речта. Цялата реч, за 35 минути, в лявото ми ухо. Само чух себе си как говоря за "К-u" спектрума, за "С" спектрума... и аз просто повтарях каквото той ми казваше. Само че той беше в болнично легло на Източния бряг на САЩ, а аз бях в Чикаго, с нищо в ухото, без никаква технология в ухото и седях пред 18 000 души, слушайки как той ми диктува речта.

Беше удивително.

Интервюиращият: Той някога каза ли ти как го е направил?

Розин: Не... Смя се, като го попитах. Мислеше че е смешно.



Аз му пратих моя автограф, на него. Аз мислех, че това е смешно. Но той по-късно ми прати същата снимка обратно, с неговия автограф, и пише: "На Карол Сю. Този път беше мой ред. Вернер Фон Браун"




Когато Вернер Фон Браун предаде в лявото ми ухо цялата тази реч, от Източния бряг до Чикаго... на мен ми стана очевидно, че ние човешките същества нямаме абсолютно никаква идея... освен за онова, което ни е казано от хората, които правят пари от следващите нива и фази на технологичното развитие, които ние просто купуваме като потребители... какво е възможно.

Ние едва сме докоснали върха на айсберга на онова, което съзнанието е способно да създаде. И ние създаваме всички тези технологии, включително и собственото си поведение, собствените си философии в живота, начините по които се държим и общуваме с хората, изборите, които съзнанията ни и егото ни създават. Това ми стана очевидно веднага, след като той ми предаде речта, и всичко това беше истина. И аз години наред не разказах за това на никого. Защото знаех, че хората нямаше да ми повярват, те щяха да помислят, че това беше пълна лудост.

Но то се случи. Беше истина.



521



Д-р Карол Розин


Розин: Казвам се Карол Розин (Carol Rosin). Аз съм преподавател (не учител, а образовател в различни теми, educator, така казват на запад, бел.прев), бях първата жена мениджър на аеро-космическата компания "Fairchild Industires" за периода 1974-77г. Консултант съм по защита от космически ракети (SMD, Space Missile Defence), работила съм в това си качество към редица , компании, организации, правителствени министерства... дори и в разузнаването. Бях консултант на "TRW Automotive", когато работеха върху ракетата "МХ", и бях част от тази стратегия... която се превърна в пример за подражание как да се продават космически оръжия на частния пазар. Ракетата "МХ" в крайна сметка се оказа още една ракетна система, от която нямахме нужда... И, аз съм основателката на "Института за сигурност и коопериране в открития космос" (ISCOS) - мисловен тръст, ситуиран във Вашингтон. Аз съм автор. Свидетелствала съм пред конгреса и президентската Космическа комисия, както и пред още няколко комисии от тази висота.



Заветът на Фон Браун


Розин: Когато бях корпоративен мениджър на "Фейрчайлд индъстрис" през 1974 до 1977г, срещнах д-р Вернер Фон Браун в късната част от живота му. Това беше в началото на 74та. По това време, Фон Браун умираше от рак. Но той ме уверяваше, че ще бъде жив още няколко години, за да може да ме информира за "играта, която се разиграва".

Тази игра беше начинанието да се милитаризира космоса. Да се контролира Земята от космоса и самия космос също.

Фон Браун имаше дълга история на работа с оръжейни системи. Той е трябвало да избяга от Пинамунде, за да дойде в тази страна (САЩ), и като е дошъл, се е приземил директно като вице-президент на "Fairchild Industries", като какъвто го срещнах и аз. Целта на Фон Браун в последните години от живота му, годините на смъртта му, беше да образова обществеността и онези, които взимат решенията в обществото, за това, че космическите оръжия са една тъпа идея, твърде опасна идея, прекалено скъпа идея... ненужни, обезсмислящи труда върху тях... една нежелателна идея. Той искаше да информира хората за алтернативите, които са достъпни. И, на практика като последна реч от смъртния одър, той ме образова в онези концепции и ме информира кои бяха играчите в тази игра.

И... той ми даде отговорността, тъй като той наистина умираше, да продължа това усилие и начинание, за да се предотврати милитаризирането на космоса.



Той ме покани да се кача на платформата заедно с него. И всъщност на тази снимка той се държи за мен, аз се опитвам да сляза от платформата... и той се е хванал за мен и се опитва да ме накара да се смея, като ми разказва шеги.

Когато Вернер Фон Браун умираше от рак, той ме помоли да бъда негова говорителка, да се появявам на събития, когато той се чувстваше прекалено зле, за да говори. И аз се съгласих. И неговата молба беше, аз да образовам хората, които взимат решенията в обществото, за това защо не бива да слагаме оръжия в космоса. Защо да са опасни и дестабилизиращи, твърде скъпи, ненужни, и защо са една неизпробваема идея, която не може да проработи. И какви са алтернативите. Как можем да строим една кооперативна космическа система.

Това, което на мен ми беше НАЙ-интересно, беше едно повтарящо се изречение, което ми казваше отново и отново през тези приблизително 4 години, през които имах възможността да работя с него. И това беше стратегията, с която да се образоват обществото и водачите му, и ставаше дума за тактиката на страха, онзи номер, който се опитваха да извъртят с оръжейните системи. Ставаше дума за това, как по принцип идентифицираме даден враг. "Врагът, отначало", каза той, "врагът, срещу когото именно ще строим космически базирана оръжейна система...", което според него нелепа идея, ненужна и много опасна...

... Вернер Фон Браун ми каза, че първо РУСНАЦИТЕ ще бъдат врага... и всъщност, когато го срещнах през 1974г, те бяха врага. Те бяха идентифицираният враг. Казваше ни се, че те са убили сателитите ни, казваше ни се, че се готвят да дойдат да ни хванат и да ни контролират, "комунистите" и цялата онази история.

Първо руснаците щяха да са врага, срещу когото щяхме да строим космически оръжия. После ТЕРОРИСТИТЕ щяха да се превърнат в идентифициран враг, и това щеше да последва много скоро. Чухме много неща за тероризма. След това щяхме да идентифицираме "луди индивиди от страни от третия свят". Днес ги наричаме "нации, будещи загриженост". Но той каза, че това ще е ТРЕТИЯТ идентифициран враг, срещу когото ще има нужда да се правят космически оръжия.

И следващият враг щяха да са АСТЕРОИДИТЕ. първият път, когато ми каза това, той се изкикоти. Астероиди... срещу астероиди ще строим космически оръжия. И... това звучеше смешно тогава. Но най-смешното от всичко беше онова, което той нарече "извънземните", "пришълците". Той каза че това ще бъде "последната карта", "последният коз". И отново, и отново, и отново, през четирите години, през които го познавах, и му изнасях речите, той постоянно повтаряше тази "последна карта". Казваше ми - "Помни, Карол - последната карта, е извънземната карта, ще трябва да правим космически оръжия срещу извънземни. И ВСИЧКО това", казваше той, "е лъжа".

Една лъжа.

По онова време мислех, че съм твърде наивна... Цялата сериозност, която се придаваше на тази измама, целяща да подведе хората да построят такава система, и днес, парчетата започват да се сглобяват.


Бележка от преводача: Нека ви обърна внимание, драги читатели, че "trump" ([тръмп]) на английски означава "козова карта". Темата, която обсъжда това интервю, направено на неизвестна за мен дата и извадено от архивите на CSETI и публикувано в YouTube на 11.10.2013г, се намира на този линк в нашия Форум: http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=272.0 Там дискутираме и новината от преди няколко дни, за това, че в САЩ в момента се обсъжда създаването на Космически войскови корпуси, и администрацията на президента Доналд Тръмп в момента обсъжда това.




Ние строим космическа оръжейна система, основавайки се на едно предположение, което е ЛЪЖА... целенасочена лъжа, измама. И Вернер Фон Браун се опитваше да ми подскаже това, още в началото на 70те години, чак до момента, когато умря през 1977г.

Това, което ми каза, беше... че е в ход ускорено усилие. Той не ми спомена времева рамка, но каза, че постоянно ще се ускорява - по-бързо, отколкото някой ще може да си представи. Каза ми, че усилието да се поставят оръжия в космоса не само се основава на лъжа, но че това усилие ще се ускорява дори отвъд способността на хората своевременно да проумяват етапите, докато не е вече твърде късно и някой ден не се окаже, че всичките онези оръжия вече са там горе.

Когато Фон Браун умираше пред мен, в най-първия ден когато се запознах с него, той имаше катетри, които висяха отстрани. И той тупаше с пръст по масата и ми казваше, "Ти ще дойдеш във Фейрчайлд...". Аз бях УЧИЛИЩНА учителка. "Ти ще дойдеш във Фейрчайлд и ти ще си отговорна за това да не допуснеш оръжия в открития космос". И начинът, по който го каза, с напрежението в очите, и ми каза още от най-първия ден, когато го срещнах... че космическите оръжия са невъзможна за тестване, за проработване, опасна, прекалено скъпа идея... че "последната карта", която все още беше в ръцете им, е картата на извънземния враг... Интензивността, с която ми каза това, ме накара да осъзная, че той ЗНАЕШЕ НЕЩО, но го беше твърде СТРАХ да го спомене. Беше го твърде страх да говори за него, никога не искаше да ми каже подробностите... аз не съм сигурна дали щях да мога да поема подробностите, даже и да ми ги беше казал, или дали въобще щях да му повярвам, през 1974г.

Но нямаше съмнение. Този човек ЗНАЕШЕ. И имаше нуждата да знае, както открих по-късно...

Нямам никакво съмнение в себе си, че Вернер Фон Браун знаеше за проблема с извънземните.




Най-първата среща, която имах с него през 1974г, когато той ми каза, "Ти ще си отговорна да не допускаш оръжия в открития космос, аз умирам от рак и трябва да поемеш нещата след мен"... И когато ми обясни ПРИЧИНИТЕ, причините, заради които оръжия ще бъдат поставени в космоса... враговете, срещу които ще построим тези оръжия... и че всичко това ще бъде лъжа... и когато спомена "извънземната карта", "пришълците" ги наричаше той, последният идентифициран враг, срещу когото ще построим космически оръжия... през 74-та! Начинът, по който ми го каза! Нямаше никакво съмнение - никакво съмнение в съзнанието ми - че той знаеше нещо, за което се страхуваше да говори.

Вернер Фон Браун никога не ми каза нищо за подробностите, които знаеше... или може да е знаел, или които си е мислил, че са свързани с извънземните... ОСВЕН, че извънземните един ден ще бъдат идентифицирани като враг, срещу когото ще трябва да построим една огромна система за космически разположени оръжия. Но въпреки това, че не ми даде подробностите обаче, погледът в очите му ми изясни, че той знаеше, че нещо се случва - някаква голяма тайна, който той не можеше да издаде.

Вернер Фон Браун всъщност ми каза, че измамата е лъжа. Че предразсъдъкът за космически разположени оръжия... причините, които ще ни дадат... враговете, които ще идентифицираме... всичко това се основаваше на една лъжа.



Занимавам се с проблема по милитаризирането на космоса вече 26 години. Дебатирала съм с генерали, представители на конгреса, давала съм показания пред конгреса и пред сената, срещала съм се с хора от над 100 държави... и до сега не съм успяла да идентифицирам кои са именно хората, които задвижват случването на тази система от космически оръжия.

Виждам новините... Виждам как се взимат административните решения... ЗНАМ, че всички те са възоснова на лъжи и алчност... И въпреки всичко тепърва ми предстои да идентифицирам КОИ са хората. И това е след като следя изкъсо целия въпрос от 26 години насам. Аз ЗНАМ, че се пазят големи тайни. И аз знам, че е време взимащите обществените решения и самото общество да започнат да обръщат внимание на хората, които се опитват да разкрият истината. И чак тогава ще трябва да направим някои категорични промени, и да построим система в космоса, която да облагодетелства всеки един отделен човек, и всички животни и цялата околна среда на тази планета.

Технологиите са налице. Решенията за проточените и спешни проблеми на Земята са налице, налице са решенията дори за потенциалните й проблеми... И аз имам чувството, че след като започнем да изучаваме този извънземен въпрос, всички въпроси, които аз някога съм имала в последните 26 години, ще намерят отговор.



Стигнала съм до заключението, че всичко зависи от няколко човека, които правят много пари, и се сдобиват с власт. Става дума за его... Не става дума за истинската ни същност и какви се явяваме на тази планета, и не става дума да се обичаме един друг и да живеем в мир, и да се кооперираме, и да използваме технологии, за да решаваме проблеми и да лекуваме хората и планетата, не става дума за това. Всичко се върти около няколко човека, които играят една стара, опасна и скъпа игра, в името на собствените им портфейли и борби за власт. Това е ВСИЧКО, нищо повече. И аз вярвам, че инициативата за цялата тази игра на космически позиционирани оръжия се води точно оттук, от Съединените Американски Щати. И се надявам, че с новата администрация, надявам се, че тази информация която се разкрива в момента, ще позволи на новата администрация да направи това, което е правилно... А това е - играта на война да се преобразува в космическа игра... така че да използваме наличните технологии - не просто заигравките на военната технология - но директни технологични приложения, за да построим кооперативна космическа система, която да облагодетелства целия свят. И която да ни помогне да комуникираме с извънземните култури, които очевидно са някъде там.

За да стартирам движението за предотвратяване на космическите оръжия, основах "Института за сигурност и коопериране в открития космос" в столицата Вашингтон, който беше един мисловен тръст с действен компонент. Ние изучавахме този въпрос - кой щеше да се облагодетелства от построяването на програма за космически оръжия... която е просто един придатък към наземната военна игра, естествено, че следващата най-висока граница, "тактическото възвишение", е откритият космос. Така че е много логично онези, които играят наземната военна игра, които печелят от нея, да отидат точно там, в открития космос с оръжията си. Тези, които ще се облагодетелстват от това, са хората, които работят в тази арена - тоест хора от военните, хора във военните индустрии, хора в университетите и лабораториите, хора от разузнаването...

И това не е просто в САЩ, то е глобално, то е една глобална КООПЕРАТИВНА система. Войните са кооперативни. Точно какъвто ще бъде и мирът, когато той "избухне". Но точно в момента много хора се облагодетелстват, именно на това се основава цялата ни икономика в нашата страна, и тя се разпространява и по света. Война - и хората страдат в резултат на това. Не честно, и никога не е било, хората крещят - нека си помагаме, нека търгуваме, нека има мир и да си подадем ръце навсякъде по света - но нищо от това не се получава. Защото прекалено много хора печелят от войната. Не само че се облагодетелстват финансово, но от моя личен опит, в действителност има хора, които смятат, че трябва да се случи Армагедон, и че трябва да правим тези войни. Така че това тръгва от портфейла, минава през религиозните ритуали - има някои хора, които в действителност ВЯРВАТ, че трябва да правим войни, поради тези религиозни причини - и после ги има и хората, които просто обичат войната... Аз съм се срещала с воини, които обожават да ходят на война.

И после ги има и добрите хора, войниците... които просто изпълняват заповеди. И те трябва да си хранят децата, и да ги пратят да се учат, така че искат да си запазят професиите. Хора в лабораториите са ми го казвали - те не искат да работят върху тези технологии за война? само че, ако не го направят, няма да им платят. Кой ще им плати? И това, което виждам, е не само че има ДВОЙНА употреба за тези технологии, но има много употреби за едни и същи технологии. И веднъж след като хората започнат да учат... както едно време учихме за бомбата... когато хората започнат да учат за космоса, за това място, което всички споделяме, което е над главите на всички ни, в което можем да пътуваме, да строим космически болници, училища, хотели, лаборатории, ферми, индустрии... Може да звучи изхвърлено, но ако не направим това, тогава ще направим бойни станции, и оръжия, насочени към гърлата на всички ни и към космоса. И явно е, че вече сме правили част от това - вече сме започнали да го правим.

Така че стоим пред избор, който можем да направим. Всички можем да спечелим - и хората във военно-индустриалния комплекс, и в разузнаването, и в университетите и лабораториите, и в САЩ и навсякъде по света - можем да спечелим, можем да трансформираме тази индустрия толкова лесно, просто с едно решение... основано на най-висшето самосъзнание, на духовността ни... и, на факта, че нямаме друг избор. Освен ако не искаме всички да измрем, а ние не искаме това. Поне все още не. Така че сега всички можем да се облагодетелстваме - финансово, духовно, психологически, и е тохнологически и политически постижимо да трансформираме тази игра сега. И всеки ще спечели.






През 1977г бях на съвещание във "Fairchild Industries", в една конферентна зала, наречена "военната зала". И в тази стая имаше много карти по стените. И с имена... много имена, на врагове, имена които никоя не беше чувал. Имена като "Саддам Хюсеин" и "Кадафи"... Но тогава ние говорехме за терористите, за потенциалните терористи. Никой никога не беше говорил за това дотогава. Само че това беше следващият етап след руснаците - новите, срещу които щяхме да строим космически позиционирани оръжия, тези терористи.

И аз взех думата на това заседание, и казах, "Извинете, защо говорим за тези потенциални врагове, срещу които ще строим космически позиционирани оръжия, ако всъщност знам, че те НЕ СА врагът в този момент?"

И те продължиха разговора, за това как щяха да антагонизират тези врагове. И че в даден момент, щяло да има "война в залива". Война в залива. Това се случи през 1977г. Беше 1977 ! А те говореха за създаването на война, в Заливния регион... на фона на което в програмата за космически позиционираните оръжия имаше едни 25 милиарда долара, които все още не бяха идентифицирани. Или поне със сигурност не се наричаше "Инициатива за стратегическа отбрана" (SDI, Strategic Defence Initiative, бел.прев). Това стана през 1983г.

Следователно, още тогава тази оръжейна система явно беше разработвана от известно време, и АЗ не знаех нищо за нея. Така че отново взех думата на това съвещание през 1977г, и казах, "Бих искала да знам, защо говорим за космически позиционирани оръжия срещу тези врагове? Искам да знам повече за това, някой ще ми каже ли за какво става дума?"

Никой не ми отговори. Те си продължиха с това заседание така, сякаш нищо нищо не бях казала. И изведнъж, просто сякаш се чух отстрани как отново взимам думата, и казвам, "Ако никой не може да ми каже, защо планираме война в Залива, докато има определена сума пари в бюджета... само за да можете да създадете следващото оборудване оръжейни системи... които ще са началото на оправданията пред обществото за това, че се нуждаем от космически позиционирани оръжия... тогава считайте това за подаване на моята оставка. Повече няма да чуете за мен."

И НИКОЙ не каза и дума.

Защото те НАИСТИНА планираха война в Залива... и тя се случи ТОЧНО така, както я планираха, точно по график.





522
Множество проекти се събраха под заглавието "Разкритието Сириус" (Sirius Disclosure Project).

Нашите цели определено хвърчат в облаците.

Ние се интересуваме от развиването на мирни взаимоотношения с извънземния интелект (ETI, Extraterrestrial Intelligence), който посещава планетата Земя от десетилетия, ако не и от векове.

Част от причината, поради която извънземният интелект е бил пазен в тайна, е че един от първите въпроси ще бъде, "Как успяват да дойдат до нас?" Те не използват твърди изкопаеми горива. Постигат го чрез използване на енергия от нулевото пространство и квантовия вакуум. И точно тези енергийни системи ние искаме да развием и да разкрием пред масовото човечество, за да можем да имаме свят, свободен от замърсители, и да постигнем трайно изобилие.







Това се казва на сайта на Sirius Disclosure Project. Както много от нас знаят, всичко това се води от д-р Стивън Грийър - една крайно противоречива личност. Много от професионалните уфолози директно и публично обвиняват Грийър, че е част от дезинформационната програма на правителството на САЩ. Самият Грийър като цяло защитава позиции, които са смехотворни и неотговарящи на доказателствата, фактите и свидетелите. Водейки се от терминологията на уфолози като Дерел Симс, може да се каже, че екипът на Грийър прокарва "фасадна информация" - прокарва онези внушения, в които извънземните искат да вярваме.

Но проектът "Сириус" има едно безспорно достойнство - Грийър, бидейки доста вътрешен за Системата, има уникални възможности и контакти в правителството, военните, индустрията, и различни организации и агенции. В резултат, той успява да убеди внушителен брой високопоставени лица да дадат свидетелски показания пред камера, под формата на интервюта, като всяко авторитетно в средите лице споделя какво знае по въпроса с извънземните, както и личното си участие, ако има такова. Ако питате мен - определено интервютата на проект "Сириус" си заслужават много повече от противоречивите и съмнителни интервюта на проекти като "Камелот" например.

Трябва да се подчертае, че свидетелите, които Грийър интервюира, са истински. Те са все още живи и уважавани личности, които действително заемат постовете които заемат. Но това, че са се съгласили на интервю, съвсем не означава, че те споделят гледната точка на Грийър, която доминира проект "Сириус". Те са обикновени хора. Някои от тях вярват в правителството на САЩ (и на други държави), а у други по-скоро се долавя огорчение и разочарование. Колкото и да са подбрани според критерия на Грийър, много малко вероятно е тези хора да лъжесвидетелстват, участвайки съзнателно в неговата предполагаема конспирация.



Нека този път разгледаме показанията на:




523
Цялата книга на български, вече в превод на Хари Стоянов, можете да свалите от сайта на softisbg - ТУК

524
Експериментите на Милграм

Накратко, изследванията на Милграм целели да определят, до каква степен обикновените хора биха причинили болка на непознати просто защото някакъв “авторитет” им е казал да го направят. За пълното описание на експериментите и резултатите, прегледайте книгата на д-р Милграм, “Подчинение на авторитета”. Следното е кратко резюме на експериментите и откритията.

Субектите били помолени доброволно да участват в нещо, което им било казано, че е експеримент за тестване на човешката памет. Под наблюдението на учен (“авторитетната” фигура), един човек бил завързан за стол и опасан с електроди, а друг човек – действителният субект на проучването – седял пред машина за произвеждане на електрически шокове. На човека пред “запера” му било казано, че целта била да се тества дали шокирането на другия човек с ток, когато давал грешен отговор на специални въпроси, ще повлияе на способността му да запомня неща. Истинската цел, обаче, била да се тества до каква степен човекът пред заперната машина ще причинява болка на невинен непознат, просто защото някой в ролята на “авторитет” му е казал да го прави. Заперната машина имала редица ръчки, стигащи до 450 волта, и операторът трябвало да повишава волтажа и да причинява нов шок всеки път, когато вързаният човек сбъркал някой отговор. В действителност, вързаният човек бил актьор, който въобще не получавал шокове, но когато усетел слаб волтаж, щял да започва да вика от болка, да се оплаква от проблеми със сърцето, да изисква експериментът да спре, да крещи за милост, и в крайна сметка да притихне (имитирайки безсъзнание или смърт). В допълнение, заперната машина била ясно облепена с надписи за опасност в горната гама от ръчките.

Резултатите от експеримента втрещили дори д-р Милграм. Накратко, значително мнозинство от субектите, почти двама от всеки трима, продължили експеримента чак до края, причинявайки според тях съкрушително болезнени – ако не и смъртоносни – електрически шокове на напълно непознат човек, въпреки виковете в агония, молбите за милост, дори безсъзнанието или смъртта на (преструващата се) жертва. Самият д-р Милграм ясно сумира достигнатите заключения:

“С вцепеняваща системност беше наблюдавано, как добри хора поддават под изискванията на авторитет и извършват действия, които са безсърдечни и сурови... Значителна част от хората правят това, което им е наредено, без да отдават значение на деянието и без ограничение на съвестта, стига да смятат, че командата идва от легитимен авторитет. ”

Трябва да се отбележи, че в експериментите не е съществувала опасност операторът на машината да бъде наказан за това, че не е успял да се подчини, нито пък е имало каквато и да е обещана специална награда за подчинение. Така че резултатите не само показвали, че обикновен човек би наранил някой друг, за да си “спаси кожата”, или че би наранил някой друг, ако това по някакъв начин е в негова изгода. Вместо това, резултатите показали, че повечето хора биха причинили съкрушителна болка, дори смърт на невинен непознат, заради единствената и достатъчна причина, че така им е казал възприеман от тях “авторитет”.

Важността на този факт не може да се подчертае достатъчно: има една определена вяра, която кара по принцип добри хора да правят лоши неща, дори и отвратително зли неща. Дори и зверствата на Третия Райх на Хитлер са били резултат не от това, че милиони хора, а че много малка шепа наистина зли хора, се били сдобили с позиции на “авторитет”, и милиони покорни хора просто правели онова, което възприеманият “авторитет” им казвал да правят. В книгата си за най-добрия бюрократ на Хитлер, Адолф Айхман (понякога наричан “Архитектът на холокоста”), авторката Хана Аренд (Hannah Arendt) използва фразата “баналността на злото”, за да адресира факта, че повечето от злото не е резултат от лична злоба или омраза, а е просто резултат от сляпо подчинение – индивиди, отказващи се от свободната си воля и преценка, за сметка на немислещо слугуване на въобразен “авторитет”.

Интересно, че и книгата на Аренд и експериментите на д-р Милграм са обидили много хора. Причината е проста: хора, които са били научени да уважават “авторитета”, и са били научени, че подчинението е добродетел и че кооперирането с “авторитета” е това, което ни прави цивилизовани, не обичат да чуват истината, която е, че наистина злите хора, с цялата си злост и омраза, представляват много по-малка заплаха за човечеството, отколкото принципно добрите хора, които вярват в “авторитет”. Всеки, който искрено изследва резултатите от експериментите на д-р Милграм, няма да може да отхвърли действителния факт. Но освен общата поука, която може да се извлече от експериментите на Милграм – че повечето хора преднамерено биха наранили други хора, ако възприет “авторитет” им каже – заслужава си да се отбележат и още няколко открития в работата на Милграм:

1) Много от субектите на експериментите показали симптоми на стрес, вина, и страдание, докато причинявали болка на другите, и въпреки това продължили да го правят. Този факт демонстрира, че това не били просто мръсни садисти, чакащи извинение, за да наранят другите: на тях не им харесало да го правят. Освен това, това показва, че хората са знаели, че правят нещо лошо, и го направили въпреки това, защото “авторитет” им казал да го направят. Някои от субектите протестирали, молили да им бъде позволено да спрат, треперели неконтролируемо; дори плачели, и все пак повечето продължили до края на експеримента. Заключението едва ли можело да е по-очевидно: Вярата в “авторитет” прави добрите хора зли.

2) Нивото на приходите, образованието, възрастта, пола и другите демографски фактори изглежда имали малко или никакво влияние върху резултатите. Статистически казано, една богата, културна, образована млада жена ще се подчини на авторитарна команда да нарани някой друг със същата готовност, като илитератен, беден общ работник мъж. Единият общ фактор, споделян от всички онези, които продължили до края на експеримента, е че те вярвали в “авторитет” (очевидно). Отново, посланието от това, колкото и да е обезпокоително, е логически неоспоримо: Без значение от почти всички други фактори, вярата в авторитет превръща добрите хора в агенти на злото.

3) Нормалният човек, когато му се опише експеримента, но без резултатите, предполага, че състраданието и съвестта на повечето хора ще им попречи да преминат през целия експеримент. Професионални психиатри предвидили, че само около един на хиляда ще се подчини до края на експеримента, докато в действителност се подчинили около 65%. И когато нормалният човек, който в действителност не е подлаган на тестове, бъде попитан, ако той лично би стигнал до края на проучването, ако е бил приел теста, той обикновено настоява, че не би. Но мнозинството го правят. Отново, посланието е обезпокоително, но неоспоримо: Почти всички невероятно подценяват степента, в която вярата в “авторитет” може да се използва, за да се убедят добри хора да извършат зло.

4) Д-р Милграм също открил, че някои субекти, отхвърляйки здравия разум, били твърдо решени да обвинят за резултатите от собственото си сляпо подчинение жертвата: онзи, който получавал шоковете. С други думи, през лабиринта на някакъв извратен разсъдък, някои от онези, които пускали тока, успявали да си представят, че онзи, който получавал шоковете, някак си бил виновен за собственото си страдание. С това наум, не би трябвало да е учудващо, че когато полицейски служители ги хванат да нападат невинни цивилни, или когато войници ги хванат да тероризират или да избиват цивилни, или когато охраната в затвора я хванат да изтезава затворници, тяхната защита често се състои в това, да обвинят жертвата, без значение колко им се налага на авторитарните агресори да изопачат истината и логиката, за да го направят.

Интересно е, че, въпреки че на трибунала в Нюрнберг “просто следвах заповеди” не било прието като валидно извинение за онова, което направили нацистите, това продължава да бъде стандартния отговор от безброй войници, полицаи, събирачи на данъци, бюрократи, и други представители на “авторитета” винаги, когато моралността на поведението им се постави под въпрос. Както в експериментите на Милграм, така и в безброй злоупотреби с власт в истинския живот, онези, които преднамерено нараняват другите, просто се опират на стандартното извинение, твърдейки, че те не били лично отговорни, защото просто следвали заповеди. В експериментите на Милграм няколко от субектите дори директно попитали “авторитетната” фигура кой от тях бил отговорен за това, което се случва. Когато “авторитетната” фигура казала, че тя била отговорна, повечето субекти продължили нататък без повече обсъждане, очевидно чувствайки се удобно от хрумването, че каквото и да се случва оттам насетне, не било по тяхна вина и никой нямало да им търси сметка. Отново, трудно е да се избяга от посланието: Вярата в “авторитет” позволява на иначе добри хора да дисоциират себе си от акта на злото, който самите те извършват, облекчавайки ги от чувството за лична отговорност.

5) Когато на оператора бил даден избор какъв волтаж да използва, само в редки случаи някой отивал над 150 волта, което била точката, от която насетне завързаният човек казвал, че не иска да повече да продължава. Много е важно да се посочи, че до тази точка – и почти всички субекти успели да стигнат до тук – шокираният човек издавал болезнени звуци, но не молил експериментът да приключи. В резултат на това, операторът на шоковете можел доста оправдано да каже, че завързаният човек се е бил съгласил на всичко това, и до тази точка все още бил доброволен участник. Интересното е, че от всички субекти, които не стигнали чак до края на експеримента, повечето спрели веднага щом шокираният човек казал, че иска да напусне. Това може да се нарече “либертарианската граница”, тъй като, веднъж след като завързаният поиска да го развържат, ако операторът продължи въпреки това, това ще представлява стартиране на агресия срещу друг човек – именно нещото, на което либертарианците се противопоставят. За нещастие, онези които спират на “либертарианската граница”, са само едно малко малцинство от обществото. Що се отнася до теста, откритията са обезпокоително ясни: от хората които биха, по нареждане на “авторитет”, шокирали някого, който спокойно казва “Не желая повече да участвам в това”, повечето биха продължили да причиняват болка, дори и ако жертвата крещи в агония. Дали това е, защото повечето хора са зли? Не. Това е защото са били кондиционирани да правят каквото им се казва и са били индоктринирани в най-опасното суеверие от всички: вярата в “авторитет”.

Трябва да се отбележи, че дори д-р Милграм не успял да избяга от собствената си индоктринация в култа за боготворене на “авторитета”. На смъртния си одър, и без никакви коментари, дори и той изразил мнението си, че “не можем да имаме общество без някаква авторитетна структура”. Той направил слаб опит да защити обучението в подчинението на “авторитета”, като казал: “Подчинението често е разумно. Има здрав разум в това да се следват нарежданията на лекаря, да се спазват пътните знаци, и да се освободи сградата, когато полицията ни информира за бомбена заплаха”. И все пак нито един от тези примери всъщност не изисква и не оправдава вярата в “авторитет”. Въпреки начина, по който хората често говорят, докторите не дават “нареждания”. Те са “авторитети” в смисъла на това, че са знаещи и кадърни в полето на медицината, а не в смисъла, че имат каквото и да е право да властват над другите. Що се отнася до примерите, основното съображение да се спазват правилата на пътя, или да се напусне сграда с бомба в нея, не е заради това, че подчинението на “авторитет” е добродетел, а защото алтернативата е нараняване или смърт. Ако някой не-авторитет в киното извади бомба изпод седалката, вдигне я във въздуха, за да я видят всички, и каже, “Бомба! Да изчезваме оттук!”, дали всички останали ще останат по местата си, защото въпросния човек не се възприема като “авторитет”? Разбира се, че не. И ако “правителството” отмени “закона”, който казва от коя страна на пътя трябва да се шофира, дали хората ще започнат да кръжат хаотично по пътищата? Разбира се, че не. Те ще продължат да карат отдясно, защото не искат да се разбият един в друг. Така че, въпреки че д-р Милграм останал прикачен за схващането, че вярата в “авторитет” е понякога нужна и добра, той не дал разумен аргумент в подкрепа на такова твърдение. Това говори за силата на мита за “авторитета”, дори и някой, който е станал свидетел на онова, което д-р Милграм е видял, все още не може напълно да загърби суеверието.

След като д-р Милграм публикувал откритията си, много хора били шокирани и обезсърчени от степента, в която нормални хора били склонни да причинят болка или смърт върху невинни непознати, когато бъдат изкомандвани от възприеман “авторитет”. Подобни експерименти, проведени след експериментите на д-р Милграм, дали сходни резултати, които продължават да втрещяват някои хора. Само че, тези резултати не би трябвало да са изненадващи за никой, който е виждал начина, по който се отглеждат и възпитават човешките същества.


Бележка от преводача λ: Казаха ми, че има и екранизация точно за този експеримент. Ето линк към zamunda: http://www.zamunda.net/banan?id=465163&hit=1&t=movie

525
Част III (а) - Ефектите на мита върху господарите


Божественото право на политика

В тази държава, на върха на бандата, наречена “правителство”, са конгресмените, президентите и “съдиите”. (В другите страни властващите са известни под други имена, като “царе”, “императори”, или “парламентарни заседатели”.) И, въпреки че са на върха на авторитарната организация, никой не мисли за тях като за представители на самия “авторитет” (както кралете са били едно време). Все още всеки си представя, че те действат по волята на нещо друго, а не по тяхна собствена воля – някаква абстрактна същност, наречена “правителство”. Като резултат от вярата в “авторитет”, всички си представят, че те имат правата да правят неща в името на “правителството”, които никой от тях няма правото да прави в качеството им на индивиди. Легитимността на действията им не се измерва по това какво правят, а по това как го правят. В очите на повечето хора, действията, които политиците предприемат в “официалното си качество”, и командите, които издават чрез изиграване на приетите политически ритуали, са преценявани по много различен стандарт, в сравнение с действията им като частни индивиди.

Ако един конгресмен влезе с взлом в дома на съседа си и вземе $ 1000, той се счита за престъпник. Ако, от друга страна, заедно с неговите приятели политици, той наложи “данък”, изискваща същите $ 1000 от същия съсед, това се счита за легитимно.

Онова, което би било въоръжен грабеж, ще се счита почти от всеки като легитимна “таксация”. Не само, че на конгресмена няма да се гледа като на престъпник, но и всички “данъчни измамници”, които са оказали съпротива срещу исканията на изнудвачите, ще бъдат считани за “криминални” лица.

Но вярата в “авторитет” не само променя това как масите гледат на “законодателите”; но също променя и как самите “законодатели” гледат на себе си. Трябва да е очевидно, че ако човек стане убеден, че има моралното право да властва над другите, това вярване ще има значителен ефект върху поведението му. Ако той вярва, че има правото да изисква част от доходите на всички, под заплахата от наказание (при условие, че го прави по приетите “легални” процедури), той почти със сигурност ще го направи. Ако той е убеден, че има правото насилнически да контролира решенията на съседа си – че е морално и легитимно да го прави – той почти със сигурност ще го направи. И, поне отначало, той може дори да го прави с най-добри намерения.

Едно просто умствено упражнение ни позволява да зърнем за миг защо политиците се държат, както се държат. Помислете, какво вие бихте направили, ако ви бяха направили царе на света. Ако вие командвахте, как щяхте да подобрите нещата? Обмислете въпроса добре, преди да продължите да четете.

Когато ги попитат какво биха направили те, ако те командваха, почти никой не отговаря, “Просто щях да оставя хората на мира”. Вместо това, повечето хора започват да си представят начините, по които те могат да използват способността си да контролират хората като инструмент на доброто, за напредъка на човечеството. Ако човек започне с предположението, че такъв контрол може да бъде легитимен и праведен, възможностите са почти безкрайни. Човек може да направи една по-здрава държава, като накара насила хората да ядат по-питателни храни и като ги насили да се упражняват редовно. Човек може да помогне на бедните, като принуди богатите да им дадат пари. Човек може да осигури по-голяма безопасност, като насили хората да платят за по-добри защитни системи. Човек може да направи всичко по-справедливо, и обществото по-съчувствено, като насили хората да се държат така, както трябва да се държат.

Само че, докато можем да си представим много ползи за обществото, само ако силата на “правителството” се използваше за добро, потенциалът за тирания и потисничество – всъщност неизбежността на тиранията и потисничеството – е също толкова лесно да си я представим. Веднъж след като някой повярва, че има правото да контролира другите, малко вероятно е той да избере да не използва тази сила. И, каквито и благородни намерения да е имал в началото, това, което в крайна сметка ще постигне, е агресия, и заплахата от агресия, за да наложи волята си над другите. Дори и наглед добронамерени каузи като “даване на бедните” първоначално се нуждаят от “правителство”, за да отнемат насила богатство от друг. Веднъж след като някой – колкото и да е добродетелен и с добри намерения – приеме предразсъдъка, че “легалната” агресия е легитимна, и веднъж след като му бъдат дадени юздите на властта, и с тях и предполагаемото право да властва, шансовете този човек да избере да не контролира насила съседите си, са почти никакви. Нивото на принудата и агресията, която той причинява на другите, може да варира, но той ще стане тиранин, в една степен или друга, защото веднъж след като някой наистина повярва, че има правото да властва (дори и само по “ограничен” начин), той няма да счита другите, или да третира другите, като свои равни. Той ще гледа на тях, и ще ги третира, като поданици.

И това е само, ако човекът е започнал с добри намерения. Много от онези, които се стремят към “високи постове”, го правят от чисто егоистични причини още от самото начало, защото те копнеят за богатства и власт за себе си, и изпитват наслада от това да доминират останалите хора. Разбира се, сдобиването с позиция на “авторитет” е, за такива хора, средство за постигане на огромно количество власт, която те не биха имали по друг начин. Примерите, по света и из цялата история, за мегаломани, които използват фасадата на “авторитета”, за да извършват отвратителни зверства, са толкова чести и добре известни, че едва ли има нужда да се споменават въобще. Поставянето на зли хора в позицията на “авторитет” (например Сталин, Ленин, Мао, Хитлер, Мусолини, Пол Пот) е водело до грабежи, нападения, тормоз, тероризиране, мъчения, и показни убийства на почти невъобразим брой човешки същества. Толкова е очевидно, че е почти глупаво да се казва: даването на власт на зли хора създава опасност за човечеството.

Но да се дава власт на добри хора – хора които, поне първоначално, възнамеряват да използват властта си за добро – може да е също толкова опасно, защото за да повярва някой, че има правото да властва, необходимо е и да повярва, че е изключение от основния човешки морал. Когато някой си представя, че той самият е легитимен “законодател”, той ще се опита да използва силата на “закона”, за да контролира съседите си, и няма да изпитва вина, докато го прави.

Иронично, въпреки че “законодателите” са на самия връх на авторитарната йерархия, дори те не приемат личната отговорност за това, което прави “правителството”. Дори и те говорят така, сякаш “законът” е нещо друго, а не командите, които те издават. Например, много малко вероятно е един политик да се чувства оправдан, че наема въоръжени биячи, за да нахлуе в дома на съседа си, да го извлече навън и да го затвори в клетка, заради предполагаемия грях, че е пушил марихуана. И все пак много политици са проповядвали именно това, чрез “законодателството” против наркотиците. Те изглежда не чувстват никакъв срам или вина относно факта, че тяхното “законодателство” е довело до това милиони не-агресивни хора да бъдат насила отнети от приятелите и семействата им и накарани да живеят в клетки години наред – понякога до края на живота им. Когато говорят за проявите на агресия, за които са директно отговорни – и “законите за наркотиците” са само един пример - “законодателите” използват термини като “законът на страната”, все едно те самите са просто странични наблюдатели и “страната” или “държавата” или “народът” са онези, които са направили така, че да се случи такава агресия.

Наистина, нивото на психологическа безпристрастност на политиците към това, което те лично и директно са предизвикали чрез техните “закони” граничи с лудостта. Те командват армии от “събирачи на данъци”, за да конфискуват насила богатствата, изработени от стотици милиони хора. Те приемат един насилствен “закон” след друг, използвайки заплахи от агресия, за да контролират всеки аспект от животите на милиони хора, които никога не са срещали и за които не знаят нищо. И след като са станали директно отговорни за започването на агресивни действия, редовно и системно, срещу почти всеки, живеещ на стотици или хиляди километри от тях, те са искрено шокирани и обидени, ако една от техните жертви заплаши, че ще използва агресия срещу тях. Те презират, когато някакъв обикновен селянин заплаши да направи просто това, което те, политиците, правят на милиони хора всеки ден. В същото време, те явно дори не забелязват милионите хора, които са пратени в затвора, чиято собственост е открадната, чиито финансови животи са унищожени, чиято свобода и достойнство са изнасилени, които са тормозени, атакувани, и понякога убити от биячите на “правителството”, като директен резултат от самите “закони”, които тези политици са създали.

Когато млади мъже и жени измират с хиляди, в последната военна игра, разиграна от политиците, политиците говорят за това като за “жертва за свобода”, а не е нищо подобно. Политиците дори използват сцените на войници в ковчези – последствие, което директно се свързва с онова, което политиците са направили – като евтин номер, с който да покажат на хората колко са състрадателни. Това са самите хора, които са изпратили младите да убиват и да бъдат убивани, после говорят за това какво е станало, сякаш са просто наблюдатели, казвайки неща като “те умряха за своята страна” и “във всяка война има жертви”, все едно войната просто си е станала от само себе си.

И, разбира се, хилядите и хилядите хора “от другата страна” – поданиците на някакъв друг “авторитет”, гражданите на някаква друга “държава” – които са избивани във войните, водени от политиците, почти не се споменават. Те са една спорадична статистика, докладвана във вечерните новини. И никога политиците не поемат най-малката троха отговорност за широкоразпространената, широкомащабна, продължителна болка и страдание, душевна и физическа, което подстрекателството им към война е нанесло върху хиляди или милиони човешки същества. Отново, дълбочината на отричането и илюзиите и пълното отбягване на личната отговорност може да се види във факта, че ако една от жертвите на военните игри на политиците реши да атакува източника, като директно се прицели в онези, които са издали заповедите за нападение, всичките политици, дори и онези, които твърдят, че са срещу войната, и всичките говорещи глави по телевизията, изразяват шок и оскърбление от това, че някой би направил нещо толкова презряно. Това е защото, в очите на “законодателите” – поради удивителната сила на мита “авторитет” напълно да усуква и изопачава тяхното възприемане на действителността – когато правят неща, които водят до смъртта на хиляди невинни, това е “злочестата цена на войната”, но когато някоя от техните жертви се опита да отвърне на удара право в източника, това е “тероризъм”.

Достатъчно зле е, че онези, които просто следват заповеди, отричат личната отговорност за своите собствени действия (което е обяснено по-долу), но онези, които в действителност издават заповедите, и измислят заповедите, да отричат отговорност за онова, до което техните заповеди директно са довели - това е абсолютната лудост. И въпреки това – “законодателите” винаги правят точно това, на всички нива. Дали е федералното правителство, или някаква местна градска или селска община, всеки път, когато “законодателната власт” налага “данък” върху нещо, или налага някакво ново “легално” ограничение, политиците използват заплахата от агресия, за да контролират хората. Но, поради неумиращата им вяра в мита за “авторитета”, те не могат да видят, че точно това правят, и те никога не поемат личната отговорност за това, че са заплашили и изнудили съседите си.


Част III(b) - Ефектът на Мита върху налагащите закона


Следването на заповеди

“Законодателите” дават командите, но верните им наложители са тези, които ги изпълняват. Милиони и милиони иначе свестни, цивилизовани хора прекарват ден след ден тормозейки, заплашвайки, изнудвайки, контролирайки, притискайки и по всякакви начини потискайки другите, които не са наранили или заплашили никого. Но понеже действията на такива “наложители на закона” се считат за “легални”, и защото те вярват, че могат да действат от името на “авторитета”, те си представят, че не носят никаква отговорност за действията си. Дори по-лошо, те дори не считат собствените си действия за техни собствени действия. Те говорят и се държат така, сякаш и умовете и телата им някак си са били обладани от някаква невидима същност, наречена “закон” или “правителство”. Те казват неща като, “Хей, аз не правя законите, аз само ти ги налагам; не зависи от мен”. Те говорят и действат така, сякаш за тях е невъзможно да направят каквото и да е друго, освен безпомощно да провеждат волята на сила, наречена “авторитет”, и че те следователно не са по лично отговорни за собствените си действия, отколкото една кукла на конци е отговорна за собствените си действия.

Когато действат в “официалната” си роля, докато са привидно безпомощно обладани от духа на “авторитета”, “блюстителите на закона” се държат по начини, по които иначе никога не биха се държали, и правят неща, които те самите биха счели за нецивилизовани, агресивни и зли, ако ги правеха по своя собствена воля, без “авторитет” да им заповядва. Примери за това се случват навсякъде по света, всеки час и всеки ден, по множество различни начини. Един войник би застрелял някой напълно непознат, чиито единствен грях е бил, да ходи през военно окупирана зона след вечерен час. Група тежко въоръжени може да разбият вратата на някого и да го завлекат някъде, или да застрелят някого пред жена му и децата му, защото човекът бил отглеждал растение, което политиците били обявили за забранено (“нелегално”). Някой бюрократ може да подпечата хартия, заповядваща на финансова институция да отнеме хиляди долари от банковата сметка на някой в името на “събирането на данъци”. Друг бюрократ може да прати въоръжени биячи, понеже бил открил, че някой бил имал нахалството да разпъне строителна площадка в собствения си имот, с одобрението на съседите си, но без одобрението на “правителството” (под формата на “разрешение за строителство”). Пътно ченге може да спре и да изнудва някого (чрез “акт”) за това, че бил без колан. Агент на ДАНС може да тършува из личните вещи на някого, без ни най-малката причина да подозира, че човекът е направил или ще направи нещо лошо. Някой “съдия” може да заповяда на въоръжени биячи да сложат някого в клетка за седмици, месеци, или години, за каквото и да е, от демонстриране на неуважение към “съдията”, до шофиране без писменото разрешение на политиците (под формата на шофьорска “книжка”), до участие в какъвто и да е тип взаимно доброволна търговия, която обаче не е санкционирана от политиците (“нелегална”).

Тези примери, и буквално милиони други които може да се изброят, всичките са акт на агресия, извършени от извършители, които не биха ги извършили, ако въображаем “авторитет” не им беше заповядал да го направят. Накратко, повечето случаи на кражба, нападение и убийство се случват, защото “авторитет” е казал на някого да краде, да атакува, или да убива. През повечето време хората, които изпълняват такива заповеди,  не биха извършили такива престъпления на своя глава. От 100 000те хора, които работят за Службата за събиране на данъци, колко от тях са се замесили в тормоз, изнудване и кражба преди да станат агенти на транспортна сигурност? Само няколко, ако въобще. Колко на брой войници са обикаляли да тормозят, да заплашват или да убиват непознати хора преди да постъпят при военните? Само няколко, ако въобще. Колко на брой полицейски служители редовно са обикаляли наоколо, за да спират, да разпитват насила, и да отвличат не-агресивни хора преди да станат “наложители на закона”? Много малко. Колко “съдии” са организирали хвърлянето на хора в клетки заради неагресивно поведение преди да бъдат назначени в “съда”? Вероятно нито един.

Когато проявите на агресия станат “легални”, и са извършвани в името на “налагането на закона”, онези, които ги извършват, си представят, че такива прояви са изначално легитимни и валидни, въпреки че им е ясно, че ако бяха извършили същите тези действия самостоятелно, вместо по нареждане на въображаем “авторитет”, действията щяха да са си чисти престъпления, и щяха да бъдат неморални. Докато е очевидно, че има по-значителни и по-незначителни колелца в машината на “правителството”, от незначителните бутачи на хартия, които прокарват документи, до въоръжените наемници, всички те имат две общи неща помежду си: 1) те нагрубяват другите по начини, по които не биха го направили на своя глава, и 2) те не приемат никаква лична отговорност за действията си, докато са в режим на “налагане на закона”. Нищо не прави това по-очевидно от факта, че, когато благоприличието или моралността на действията им се постави под въпрос, техният отговор почти винаги някакъв вариант на “Аз просто си върша работата”. Очевидният намек в повечето такива констатации е този: “Аз не съм отговорен за действията си, защото “авторитет” ми каза да постъпя така”. Единственият начин всичко това да има поне прашинка смисъл, е ако човекът е буквално неспособен да откаже да извърши нещо, което въображаем “авторитет” му казва да направи. За нещастие, ужасяващата истина е, че повечето хора, като резултат от тяхната авторитарна индоктринация, изглежда са психологически неспособни на неподчинение към командите на въображаем “авторитет”. Повечето хора, при положение че имат избор да направят това, което знаят, че е правилно, или онова, което знаят, че е грешно, когато им бъде заповядано от възприеман “авторитет”, те ще направят второто. Нищо не демонстрира това по-ясно от резултатите от психологическите експерименти, направени от д-р Стенли Милграм (Stanley Milgram) през 60те години.

Страници: 1 ... 32 33 34 [35] 36 37 38 ... 55