Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 32 33 34 [35] 36 37 38 ... 69
511
Въпреки че стандартите за медицинско експериментиране били ясно дефинирани в Нюрнберг (съдебният процес срещу нацистите след края на войната, бел.прев), почти 10 години преди Камерън да бъде финансиран от ЦРУ, условието за което финансиране било изричното "информирано съгласие" на субектите, субектите в Мемориалния институт "Алън" не подписвали форми за съгласие, нито пък имали някаква идея в какво се забъркват в повечето случаи. Всъщност, това бил стандартът, а не изключението, през повечето време от изследванията под МК-УЛТРА.

Двама от асистентите на Камерън били Леонард Рубенщайн (Leonard Rubenstein), "електрически магьосник от рода Кокни (Cockney), който нямал медицински дипломи", който милеел за възможността да съществува някаква техника, "която да връзва връвчици на хората, без те да разберат", и д-р Уолтър Фрийман (Walter Freeman), който извършил 4000 лоботомии за 20 години, както се твърди в повечето случаи на хора, страдащи само от депресия или параноя. Фрийман продължил кариерата си и станал много успешен мозъчен специалист, работел много години в Сан Франциско. [20]

Бележка от преводача: Лоботомия е неврохирургическа операция, вид психохирургия, позната още като левкотомия. Състои се в прерязването на снопчетата от вътрешномозъчни нервни влакна, които свързват основата на главния мозък с челната мозъчна кора.
Процедурата е полемична още от самото си създаване. Предписва се при лечението на психични разстройства (а понякога и на други) като основна процедура в някои западни страни за повече от две десетилетия. Въпреки общото ѝ признание, тя има сериозни странични ефекти. Докато някои пациенти показват симптоматично подобрение с операцията, подобренията са постигнати за сметка на други увреждания. Балансът между ползите и рисковете допринасят до спорния характер на процедурата. Създателят на процедурата, португалският невролог Егаш Мониш получава Нобелова награда за медицина през 1949 г.
Употребата на процедурата нараства драстично в началото на 40-те и 50-те години на 18-ти век; до 1951 г. почти 20 000 лоботомии са извършени само в Съединените щати. По-голямата част от лоботомиите са извършвани на жени. С откритието на антипсихотици в средата на 50-те години, лоботомиите бързо и почти изцяло са изоставени.

Целта на операцията е да се намалят симптомите на психични разстройства и е признато, че това се постига за сметка на личността и интелекта на дадения индивид. След операцията спонтанността, отзивчивостта, самосъзнанието и самоконтролът са намалени. Дейността е заменена от инерция, а хората са оставени емоционално затъпени и ограничени в своя интелектуален обхват. Последствията от операцията са описани като „смесени“. Някои пациенти умират в резултат на процедурата, а други по-късно се самоубиват. Някои пациенти успяват да се върнат към отговорна работа, докато в други остават до живот с тежки увреждания.

През 1979г срещу ЦРУ било повдигнато гражданско съдебно обвинение заради дейностите по време на периода на МК-УЛТРА, подробности от съдебното дело се появяват във Списание за публично право и политика "Хамлайн" (Hamline Journal of Public Law). Д-р Пол Термансън (Paul Termansen) се явил в съда като експертен свидетел и описал какво се било случило на Робърт Лоджи (Robert Logie), един от пациентите на Камерън в Рейвънскраг:
"Вместо стандартно лечение, г-н Лоджи преминал през серия експериментални, силно противоречиви процедури... Г-н Лоджи не бил подходящ субект за която и да е от експерименталните процедури, на които бил подложен, ако някой въобще може да бъде подходящ за такива процедури. С голяма сигурност, никой няма да бъде подходящ за вида експериментални процедури, прилагани в Мемориалния институт "Алън" в този момент, освен ако не са били доброволци да се подложат на онези експериментални процедури".

Д.р Термансън казал, че след като човек бил подложен на експериментите на Камерън, "съществуването му след това най-добре може да се опише като оскъдно... Той може да функционира, да работи, и да съществува, но едва-едва".

Друг експертен свидетел по делото, д-р Браян Дойл (Brian Doyle), дал информация по случая на Рита Цимерман (Rita Zimmerman), която била "депатернирана" от Камерън с 30 електрошока, преминала през 56 дни нарко-индуциран сън, била подложена на 14 дни негативно "психично каране", след което я подложили на 18 дни положително "психично каране". Д-р Дойл казал,

"Г-жа Цимерман не била кандидат за елекрошокова терапия, камо ли за интензивните процедури по "депатерниране", които били толкова интензивни, че тя не можела да задържа пикочния мехур и червата си... Интензивните електрошокове, използвани за "депатернирането" на г-жа Цимерман очевидно са били експериментални, както и цялата процедура по "депатерниране", която е била приложена в екстремна степен в нейния случай. Близо двата месеца нарко-индуциран сън и над един месец "психическо каране", на които била подложена г-жа цимерман, били също толкова екстремни прилагания на очевидно експериментални процедури... Експерименталното "депатерниране", продължителния нарко-индуциран сън и процедурите по "психическо каране", приложени върху г-жа Цимерман, неизбежно щели да нанесат вреда на умственото й и физическо здраве".

Дойл направил подобно изказване по случая с Флорънс Ланглебен (Florence Langleben), която получила електрошокове и LSD, 43 дни дрогиран сън и 43 дни психическо каране:

"Г-жа Ланглебен не била кандидат за електрошокова терапия, камо ли за интензивните процедури по "депатерниране"... Интензивните електрошокове, използвани за "депатернирането" на г-жа Ланглебен, очевидно са били експериментални, както и цялата процедура по "депатерниране". Шестте седмици нарко-индуциран сън и шестте седмици "психично каране", които преминала г-жа Ланглебен, били еднакво екстремни приложения на очевидно експериментални процедури... Експерименталното "депатерниране", продължителният нарко-индуциран сън и процедурите по "психично каране", използвани върху г-жа Ланглебен, неизбежно щели да нанесат щети върху умственото й и физическо здраве". [21]

Друга от многото жертви на Камерън била Мери Мороу (Mary Morrow), чиято професионална квалификация била дойка. След като добила лекарска специализация по неврология в Мичиганския университет, тя се свързала с Камерън с цел да му стане колега в Мемориалния институт "Алън". Според един правен документ, постъпил във Вашингнот, "Понеже на Камерън му се сторило, че тя изглежда "нервна", той казал на д-р Мороу, че ще трябва да се извърши медицинско изследване, преди да се разгледа искането й. Тогава д-р Мороу била хоспитализирана в Царската болница "Виктория", учреждение филиал на МакГилския университет и Мемориалния институт "Алън". След като напуснала Царската болница "Виктория", д-р Мороу била приета като плащащ си пациент в Мемориалния институт "Алън" на 6 май 1960г и била минала под грижите на Камерън. За единадесет дневен период от 19 май 1960г, през дните до 29 май 1960г, д-р Мороу била подложена на експерименти по "депатеринг" с приложение на етелктро-конвулсивното третиране "Пейдж-Ръсел" и разнообразие от барбитурати, особено торазин и анектин (суксаметониум хлорид, бел.прев). Комбинацията от тези наркотици довела до състояние на мозъка аноксия [недостатъчно кислород, достигащ до мозъка] у д-р Мороу и на 17 юни 1960г тя била прехвърлена, по настояване на семейството й, в медицинския отдел на Царската болница "Виктория", където била диагностицирана като страдаща от силен оток на ларинкса [остра алергична реакция към наркотиците]".

Подобно експериментиране се извършвало и другаде. 42-годишния професионален тенисист Харолд Блаеир (Harold Blauer) страдал от депресия след развод. На 5 декември 1952г той се записал в психиатрична болница в Манхатън. Без знанието на Блауер, болницата сключила договор с армията на САЩ за химически военен тест с деривати на мескалина. Без да има каквато и да е информация дали дериватите някога са били тествани върху хора, един доктор от болницата инжектирал Блауер пет пъти с препарата. Архивните записи показват, че известно време Блауер явно се подобрявал, въпреки че е под въпрос как мескалинът може да допринесе за това. какъвто и да е бил случаят, експериментирането върху Блауер продължило до петата инжекция на 8 януари 1953г. Дозировката била 16 пъти силата на първата инжекция. Блауер започнал да се поти, след което преминал в конвулсии с пенявене на устата. Мъжът изпаднал в кома и констатирали смъртта му два часа по-късно.

Болницата не информирала роднините на Блауер, че е бил несъзнаваща жертва на експеримент от химическата война, вместо това ги информирали, че умрял от "свръхдоза наркотик". Когато семейството на Блауер започнало съдебно дело срещу болницата, искът им бил преценен на 18 000 долара, половината от това било дадено от правителството през болницата, с условието, че болницата ще пази в тайна природата на експеримента, извършен върху Блауер, пред семейството му и пред света. [22]

Още отрано ЦРУ стигнали до заключението, че за да имат наистина реалистични резултати, било нужно LSD да се тества извън лабораторията, върху хора в истински житейски ситуации. Хари Анслингър (Harry nslinger), оглавяващ Федералното бюро по наркотиците, надзиравал една такава операция, проведена от Джордж Хънтър Уайт (George Hunter White), офицер по наркотиците, който организирал училище за трениране на шпиони по време на Втората Световна война. Използвайки финансиране от ЦРУ, Уайт наел апартамент в Грийнуич Вилидж (квартал в Манхатън, бел.прев) и го екипирал с подслушвателна техника и еднопосочни огледала (огледала, през които се вижда от другата страна, бел.прев). Уайт, представяйки се ту като моряк, ту като художник, примамвал несъзнаващи хора в апартамента си и им давал LSD. Големият брой на враждебните реакции към наркотика - понякога се налагало субектите да бъдат хоспитализирани цели седмици - накарало Уайт да даде кодовото име на наркотика "Буреносен".

През 1955г Уайт преместил операционната си база и екипирал две изходни позиции за LSD в Сан Франциско. Това бил периодът на операция "Полунощен Климакс" (Midnight Climax), в която Уайт плащал на проститутки да водят клиенти в едно от тези анти-убежища за неконвенционални забавления. Питиетата на несъзнаващите участници били претъпкани с LSD и действията им се наблюдавали от Уайт, който седял зад еднопосочно огледало на портативна тоалетна с питие в ръката. Агентите на Наркотичното бюро в Сан Франциско също се възползвали от предимството на операция Полунощен Климакс, пробвайки както наркотиците, така и доставчиците им.

Дейностите на Уайт продължили до 1963г, когато инспекторът от ЦРУ генерал Джон Иърман (John Earman) разбрал за операция Полунощен Климакс по време на рутинна проверка на Техническите служби. Въпреки че след откровенията за експериментите с апартаментите последвал дълъг период на себеанализиране, операциите продължили поне до 1966г, когато Уайт напуснал Наркотичното бюро.

Уайт изпада в спомени за мисията си като част от ЦРУ в един цитат, който станал известен сред хроникьорите на ЦРУ и контрола над ума: "Аз бях много малък мисионер, всъщност еретик, но полагах тежък труд между лозниците, защото беше толкова, толкова забавно. Къде другаде може един червенокръвен американец да лъже, убива, мами, краде, изнасилва и граби по волята и благословията на Всевишния?" [23]

Една известна жертва на МК-УЛТРА бил Филип Греам (Philip Graham), дипломиран вишист от Армейското разузнавателно училище в Харисбург, Пенсилвания, и собственик и издател на вестник Вашингтон Пост (Washington Post) и списание Нюзуик (Newsweek magazine). Греам направил грешката, че атакувал американските новинарски медии в една реч, направена на среща на издателите през януари 1963г. Лесли Фарбър (Leslie Farber), психиатър от вилата Честнът на ЦРУ, бил пратен да се справи с Греам. Греам бил дрогиран и качен на самолет до Мериленд, където след 10 дни бил освободен, само за да бъде върнат отново във вилата Честнът през юни. Освободен на грижите на жена си през август, тя го открила прострелян и мъртъв - твърди се, че самоубийство. завещанието му било обявено за несъстоятелно заради умствена лудост, и Катерин Греам (Katherine Grraham), вдовицата му, наследила Вашингтон Пост и списание Нюзуик. [24]

Още от рано в изследването на техниките за контрол над ума изникнал проблема с "изхвърлянето", тоест как да се отърват от хората, които са били подложени на програмите за контрол над ума.

Един начин за справяне с тези хора бил, да се поставят, според един документ на Агенцията, "под максимален арест, или докато операциите не напреднат до степента, в която знанието за тях вече не е силно чувствителна информация, или до момента, в който тяхното знание не би било от полза за врага".  Други начини за отърваване от тези хора били да се затварят в психиатрични заведения, да им се направи лоботомия, или в някои случаи "терминиране с крайно предубеждение", тоест да се убиват.

В две серии тестове, през 1958г и през 1959-60г, Армейското разузнаване на САЩ, съвместно с Армейския химически корпус и ЦРУ, започнали програма за тестване на LSD и други психоактивни препарати м Лаборатории за медицински изследвания в арсенала Еджууд (Edgewood Arsenal). Фокусът на тези тестове бил "несъзнаваната реакция към теста" с намерението да се открие как един войник на LSD ще премине през разпит.

Бележка от преводача: Арсеналът Еджууд се споменава и в темата Проект Албатрос, статията "Мирише на МК-Ултра" от Форума.

На групи военен персонал им бил даден ЕА-1729, армейското кодово наименование на LSD, после ги заснели на филм, докато разпитвачите се опитвали да изкопчат от тях засекретена информация. Имало също така и "Спъващи паметта тестове", оценяващи способността на субектите да си спомнят информация, която преди това им била предадена, както и учения по каране на танк, противосамолетно проследяване и полеви маневри.

След първата фаза на тестове, началникът на Клиничното поделение в Еджууд пратил писмо до командващия генерал от Армейския разузнавателен център, величаещо блестящите резултати от наркотичните тестове. Препоръчвало се също така "фактическото приложение на материала [LSD] да бъде осъществено в истински ситуации на експериментална основа, ако е възможно".

Армейското разузнаване на САЩ окуражавали от Еджууд да продължат с полевите тестове: "Този команден център препрати писмото ви до асистент-началник щаба на разузнаването (ACSI), Армейския департамент, по повод препоръката ви фактическото приложение на материала да бъде осъществено в истински ситуации на експериментална основа". В кореспонденцията между директора на медицинските изследвания в Еджууд и командира, Военно-химически лаборатории, се посочва, че планът бил LSD да се използва извън САЩ върху чуждестранни нации. На 8 август 1960г Офисът на асистент-началник щаба на Екипа за връзка с разузнавателните служби излетял за Европа, за да осведоми разузнавателните агенции за съвместния проект. В резултат се родили поне две програми, първата била операция ТРЕТИ ШАНС (THIRD CHANCE), 90-дневен европейски проект, включващ прилагането на LSD върху хора от чужди нации и един американски войник, за който се твърдяло, че е откраднал засекретени документи. Операция ДЕРБИ ШАПКА (DERBY HAT) била подобен проект, планиран да се реализира в Хаваи, въпреки че сведенията са него са противоречиви. Един източник казва, че проектът бил преждевременно прекратен, а друг източник казва, че армейски Екип за специални цели, обучен на LSD разпити, разпитал седем предполагаеми японски комуниста, вкарвайки поне един от тях в кома.

Тестването явно било извършено също и върху несъзнаващи американски граждани. Твърди се, че тези тестове били резервирани за малки групи индивиди, въпреки че имало предложения за по-мащабно тестване в някой бъдещ момент.

Генерал-майор Крийси (Creasy) от Химическия корпус си спомня, "Опитвах се да се съставя добра прикриваща история, за да тествам какво би се случило в метрото, например, ако градът бъде обгазен. Отказаха ми поради причини, които винаги са ми изглеждали малко абсурдни". [25]
Архивът показва, че на офицерите от Химическия корпус редовно им давали наркотици по време на тренировките им във форт МакКлелан (Fort McClellan), Алабама. Други тестове на LSD върху армейски персонал се извършвали в тестовия полигон "Абердийн" в Мериленд; тестовия полигон "Дъгуей" в Юта; форт Левънуърт (Fort Leavenworth), Канзас; и форт Бенинг (Fort Benning), в Джорджия. Документирано е, че до средата на 60-те поне 1500 души армейски персонал са били използвани в експерименти с LSD на Химическия корпус.

Сред другите изследователи, които били финансирани от военните, са и Чарлс Савидж (Charles Savage) във флотския Медицински изследователски институт, Амедео Мараци (Amedeo Marrazzi) от Минесотския университет и Мисурския Психиатричен институт, Джеймс Дил (James Dille) от Вашингтонския университет, Гералд Клий (Gerald Klee) от Медицинското училище към Мерилендския университет, Нийл Бурч (Neil Burch) от университета "Бейлор" (Baylor University), Хенри Бийчър (Henry Beecher) от Харвард и Главната болница на Масачузец, и Пол Хок и Джеймс Кател от Щатския Психиатричен институт на Ню-Йорк. [26]

Скоро армията щяла да премине към по-големи, но не задължително по-добри неща. Хофман-Ла Рош (Hoffmann-La Roche), фармацевтична компания в Нътли, Ню Джърси, била източник на нов психоактивен препарат за армията, куинуклидинил бензилат: BZ (quinuclidinyl benzilate). Това е наркотик с дори още по-разтърсващи ефекти от LSD, ефекти, които траят около три дни - но са познати случаи, в които се влачат до шест седмици. Един армейски доктор отбелязал за BZ, че "По време на периода на острите ефекти човекът напълно е загубил връзка с околната си среда". [27]

Д-р Ван Сим (Van Sim), който бил шеф на Клиничното изследователско поделение в арсенала Еджууд, рутинно тествал върху себе си всичките нови наркотици, които по-късно щял да даде на войниците. Сим докладвал за BZ, "Скри ми шайбата за три дни. Постоянно падах на земята и хората от лабораторията назначиха човек, който навсякъде да ходи по мен с дюшек".

АРмейските тестове на BZ започнали в арсенала Еджууд през 1959г, и продължили до 1975г. Д-р Соломон Снидър (Solomon Snyder) от университета "Джон Хопкинс", който бил замесен в нарко-тестовете на Химическия корпус, казва, "Армейските тестове на LSD бяха просто загряваща програма в сравнение с употребата на BZ".
Предполага се, че BZ бил даден на 2800 войника, като някои от тях страдат от наркотична нестабилност до ден днешен. Твърди се също, че във Виетнам в битка се ползвали натъпкани с BZ гранати, артилерийни снаряди и ракети. [28]


Бележки:

1. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (Dell Paperback, New York, New York, 1977); Chaitkin, Anton. "British Psychiatry: From Eugenics to Assassination," EIR, October 7, 1994; Cannon, Martin, "The Controllers: A New Hypothesis of Alien Abductions", MUFON UFO Journal, Number 270, October, 1990
2. Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland, Oregon: Feral House, 1995); Marks, John, The Search for the "Manchurian Candidate": The CIA and Mind Control, (New York: Times Books, 1979); Chaitkin
3. Stevens, Jay, Storming Heaven, LSD and the American Dream. (New York: Harper & Row, 1987)
4. Chaitkin
5. Quoted in Bowart
6. White, Carol, The New Dark Ages Conspiracy. (New York: Benjamin Franklin House, 1984); Marks; Bowart
7. Chaitkin; White; Stevens; Hougan, Jim, Secret Agenda. New York: Random House, 1984; Marks
8. Chaitkin; Marks
9. Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985); Marks; The Modesto Bee, July 26, 1994
10. Smith, Caulfield, Crook, and Gershman, The Big Brother Book of Lists. (Los Angeles: Price/Stern/Sloan, 1984); Chaitkin
11. Lee and Shlain
12. "Messing with the Mass Mind," American Journal of Psychology, 1989, otherwise undated clipping; Lee and Shlain
13. Unattributed segment in Matrix III, Val Valerian, ed., 1992
14. Stevens
15. Chaitkin; Weinstein, M.D. Harvey M., Psychiatry and the CIA: Victims of Mind Control, (Washington, D.C.: American Psychiatric Press, 1990)
16. Prouty, Colonel L. Fletcher. Cited in Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland, Oregon: Feral House. Portland, 1995)
17. Rauh and Turner, "Anatomy of a Publie Interest Case Against the CIA," Hamline Journal of Public Law and Policy, Fall 1990; Chaitkin; Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland, Oregon: Feral House, 1995; Weinstein)
18. Chaitkin; Anonymous untitled research paper, Stockholm: Mediaecco, 1993; Weinstein
19. Weinstein
20. Constantine
21. Rauh and Turner
22. Bresler, Fenton, Who Killed John Lennon? New York: St. Martin's Press, 1989
23. Lee and Shlain
24. Chaitkin; Constantine, Alex, "Operation Mockingbird: The CIA and the Media," Prevailing Winds Magazine, Number 3, 1997; Dr. John Coleman, Conspirator's Hierarchy: The Story of the Committee of 300. (Carson City, Nevada: America West Publishers, 1992)
25. Lee and Shlain
26. Marks
27. Lee and Shlain; Victorian, Armen, "U.S. Army Intelligence Mind Control Experiments", Lobster magazine, number 23
28. Lee and Shlain


Д-р Луис Жолион Уест "Веселия" (Louis Jolyon "Jolly" West): Майндконтрол програматор?

512
Глава 11

Култът МК-УЛТРА


През септември 1950г Едуард Хънтър (Edward Hunter), агент на ЦРУ, работещ като журналист, публикувал информация, че китайците използвали техники за промиване на мозъка върху американски военнопленници от Корейската война, принуждавайки ги да признаят за престъпления, като например микробиална война. Всъщност, американците наистина използвали микробиална война, само че това осигурявало прикритие за ЦРУ: с техните собствени изследвания по контрола на ума те просто се опитвали да настигнат постиженията на комунистите. Това не била действителна картина, както признава заместник директора на ЦРУ през 1963г Ричард Хелмс (Richard Helms), когато информирал комисията "Уорън" (Warren Commission), че американските изследвания по контрол над ума винаги са били по-напреднали от тези на комунистите.

Директорът на ЦРУ Алън Дълес също се изказвал за майндконтрола. Адресирайки Националната конференция на дипломираните в Принстънския университет на 10 април 1953г, той говорил за това "колко злокобна била станала битката за ума на човека в Съветските ръце". Три дни по-късно Дълес одобрил МК-УЛТРА, една значително подсилена серия от проекти по контрол над ума, провеждана от персонала на Техническите служби в ЦРУ.

МК-УЛТРА било кодовото име за един огромен проект по контрол над ума, който, според документи на ЦРУ, бил "проект-чадър за финансиране на чувствителни под-проекти", управляван от ЦРУ и координиран от Британските разузнавателни служби, Шотландските фримасонски ложи, и много наскоро реформиралите се нацисти. Свързаният с него проект МК-ДЕЛТА "покривал... политики и процедури за употреба на биохимикали за нелегални операции". [1]

МК-УЛТРА бил роден, когато Ричард Хелмс, шефа на Операционния директорат на ЦРУ (познат като "отдела за мръсни трикове"), препоръчал агенцията да разшири дейността си както в офанзивното, така и в отбранителното промиване на мозъка. Той не бил просто посредствен трудовак в канавките на ЦРУ - Хелмс бил от Източния естаблишмент от главата до петите, дядо му бил първият директор на Интернационалната банка на населените места, и президент на Федералния резерв. Хелмс присъствал по време на смъртта на МК-УЛТРА, когато наредил унищожаването на документацията на програмата през 1966г.

Програмата се водела от д-р Сидни Готлиб (Sidney Gottlieb), "мозъчният гений на МК-УЛТРА", който до 1973г надзиравал изследванията на ЦРУ по контрол над ума. Ричард Хелмс гледал благосклонно на Готлиб, който пък висял на шлифера му и се катерел до все по-високи и по-високи позиции в Агенцията. [2]

Дълес отклонил едни първоначални 300 000 долара за МК-УЛТРА. Според документи на Агенцията, било планувано програмата да оперира извън нормалните канали без "обичайните договорни споразумения" и трябвало да бъде силно "компартментализирана" (разбита на отделения, бел.прев). [3]
Основният фронт за финансиране операциите на МК-УЛТРА била фондацията "Йосая Мейси младши" (Josiah Macy, Jr. Foundation), създадена през 1930г и пълна с психолози и евгеници, на свой ред финансирани от Рокфелер. Фондацията била създадена от възпитаника на Черната камера генерал Марлборо Чърчил (Marlborough Churchill). Медицинският директор на фондация "Мейси" през 1954-55г бил Франк Фремонт-Смит (Frank Fremont-Smith), който освен това бил президент на Световната федерация по ментално здраве на генерал Рийс. [4]

Спомените на един офицер от разузнаването, детайлно описани в един меморандум на ЦРУ, описват в пълнота обхвата на проект МК-УЛТРА:


17 януари 1975г
МЕМОРАНДУМ ЗА АРХИВА
ТЕМА: МК-УЛТРА


1. Следното представлява най-доброто от личните ми спомени относно програмата МК-УЛТРА. За първи път бях въведен в нея през 1962г. По онова време тя беше в процес на значително намаляне на дейността и финансирането. Като началник отбрана и шпионаж (C/D&E) аз продължих значително да намалям финансирането всяка година, докато програмата не отпадна, в края на 60-те години.

2. МК-УЛТРА беше една група от проекти, повечето от които се занимаваха с изследвания и разработване на наркотици или контра-наркотици. Директорът на Централното разузнаване (DCI) и заместник директора на Плановете (DDP) бяха редовно информирани за програмата на годишните съвещания от началника на Техническите служби (C/TSD) или заместника му. Повечето от изследванията и развитията бяха плод на външни договори и касаеха различни материали, за които беше докладвано, че имат характеристики, счетени за привлекателни заради скришния или потаен начин на прилагане в полеви условия. Целта беше контрол на поведението, създаване на поведенчески аномалии и контра-мерки за предотвратяване прилагането на подобни вещества. работата се вършеше в индустриалните, академичните или правителствените изследователски учреждения на САЩ. Финансирането често идваше от недокументирани споразумения. Тестовете обикновено се правеха, когато лабораторната работа беше успешно завършена и често се изпълняваха в учреждения като [изтрито в оригинала] и [изтрито в оригинала]. Във всички случаи, за които зная, тестването се провеждаше върху доброволци от състава на учрежденията, които съзнаваха природата на тестовата програма, но не знаеха коя е изначалната спонсорираща организация.

3. С отминаването на страха от съветските наркотици (и количеството на значимия напредък по програмата МК-УЛТРА), дейностите на програмата бяха значително покрити в тайна, това се диктуваше от натиска върху финансирането и страничните приоритети.

4. Въпреки моите изразени възражения, документите на МК-УЛТРА баха унищожени по нареждане на DCI (г-н Хелмс) малко преди да напусне поста си.

ОФИЦЕР ЦЕНТРАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ
По силата на 10272
[5]



Ползвала се голяма мрежа от доктори и учреждения, върху поне 149 под-проекта, всичките свързани с контрола над ума. МК-УЛТРА и МК-ДЕЛТА се занимавали с изследване на употребата на поне 139 различни наркотика, както и радиация и електрошок, но също така се впускали и в по-мистериозни социални приложения в социологията, антропологията и психиатрията. Какво се крие зад тези екзотични термини? Евгенни експерименти? Генетични манипулации? Тавистоково социално инженерство?

В първата година от оперирането си, МК-УЛТРА вече се разпростирал по улиците. Наркотиците, които били обещаващи в лабораториите, били подхвърляни на несъзнаващи субекти в нормални социални ситуации; случайни граждани получавали психотропни дози без тяхно знание. Предполага се, че тази част от проекта е била прекратена през 1963г, въпреки че някои неща подсказват, че това не е така. Ранните изследвания на ЦРУ върху LSD били извършени от Макс Ринкел (Max Rinkel) и Робърт Хайд (Robert Hyde) - за който се предполага, че е първият американец, пробвал LSD - в Бостънската Психопатична болница, Карл Пфийфър (Carl Pfieffer) н Илинойския университет, Харолд Ходж (Harold Hodge) в Рочестърския университет, Харолд Абрамсън (Harold Abramson) в болница "Синай" (Mt. Sinai Hospital) и Колумбийския университет в Ню-Йорк, Харис Исбел (Harris Isbell) в Центъра за изследвания на зависимости (Addiction Research Center) в Лексингтън, Кентъки, и Луис Жолион Уест (Louis Jolyon West) в Оклахомския университет.

Други ранни експерименти в изследванията на LSD били извършени от д-р Джоел Елкс (Joel Elkes), който изобретил невро-газове в Берлин през Втората Световна война. Той извършвал експерименти с LSD в Англий 1949г, по-късно преместил центъра на дейността си в болница "Св. Елизабет" във Вашингтон. [6]

Д-р Харолд Абрамсън, който учил в Берлин преди Втората световна война, и по-късно бил нает в Техническата дивизия на Химическите войски на армията на САЩ, получил 85 000 долара за проучванията си върху LSD. В предложението му се споменавало, че се "надявал" да дава на пациентите на болницата, "които са по принцип нормални от психиатрична гледна точка... дози от наркотика без тяхно знание за психотерапевтични цели".
На Абрамсън му било наредено да произведе "операционно уместни материали в следните категории:
а. Смущение на паметта;
б. Дискредитиране на приемливото поведение;
в. Изменение на сексуалното поведение;
г.  Извличане на информация;
д. Сугестичност;
е. Развиване на зависимост".
Абрамсън провел изследването си в Колумбийския университет и в лаборатория "Колд Спринг Харбър" (Cold Spring Harbor), Лонг Айлънд, Ню-Йорк, като последното е мястото, където се намират именията на братята Дълес и се смята за кота нула на евгенните изследвания в Америка от началото на века.

Абрамсън носи отговорността за това, че е дал LSD на Франк Фремонт-Смит (Frank Fremont-Smith) и британския културен антрополог Грегъри Бейтсън (Gregory Bateson) и жена му Маргаред Мийд (Margaret Mead), като и двамата били замесени в проекти на Тависток и МК-УЛТРА. Бейтсън основал център за изследване на LSD във Ветеранската административна болница в Пало Алто, Калифорния, и давал наркотици на поета битник Алън Гинсбърг (Allen Ginsburg), както и на много други. [7]

Бележка от преводача: Битниците са представители на младежко движение в САЩ и Западна Европа от 50-те години на 20-ти век, което изразява протеста на младите срещу установените норми на живот, морал, поведение и облекло. Алън Гинсбърг е икона на битническото и хипи-поколение от 60-те и 70-те години на 20-ти век.

Докато ЦРУ продължавало изследванията си върху LSD, наркоманията станала заразителна. Д-р Сидни Готлиб, директорът на проекта МК-УЛТРА, и екипът му редовно си организирали купони с LSD и много алкохол. На едно тяхно разбиване през ноември 1953г, Готлиб сипал доза LSD в куантрото (френска алкохолна напитка, бел.прев) на д-р Франк Олсън (Frank Olson) без неговото знание. Олсън развил дълбока депресия и го завели да се види с д-р Харолд Абрамсън. След първата визита, Абрамсън посетил Олсън в хотелската му стая, носейки бутилка бърбън и бутилка нембутал (производствено наименование на медикамента пентобарбитал, бел.прев). Както коментира Джон Маркс, "доста необичайна комбинация, дадена от доктор, на човек със симптоми като Олсъновите".

На Олсън била насрочена дата да бъде пратен във вилата "Честнът" (Chestnut Lodge), санаториум в Роквил, Мериленд, в който много от психиатрите разполагали с разрешителни "свръх-секретно", издадени от ЦРУ. Нощта преди да постъпи в санаториума, той скочил - както се казва - през затворения прозорец на хотел Хилтън в Ню-Йорк, при което умира. [8]

ЦРУ веднага минава в замазващ режим по случай със смъртта на Олсън. Въпреки че на вдовицата му й била начислена правителствена пенсия, истината за смъртта на учения не била призната цели две десетилетия. Алис (Alice), жената на Франк Олсън, отишла в националната телевизия и прочела следното изявление от семейството в онова време:

"Чувстваме, че ЦРУ насили семейството ни по два начина. Първо, върху Франк Олсън беше извършен нелегален експеримент с престъпно пренебрежение. Второ, истинската причина за смъртта му беше крита 24 години... Разказвайки историята си, ние искаме личната болка, която семейството му изпитва, и морално и политически възмутителното деяние да бъдат овъзмездени. Само така смъртта на Франк Олсън може да стане част от паметта на Америка и да изиграе роля в политическите и етични реформи, от които обществото ни толкова спешно се нуждае."

За съучастието им в смъртта на Олсън, Готлиб и екипът му получили устно мъмрене, което не било записано в личните им досиета.

Историята с Олсън не била приключила. Съдебните учени, разследващи случая, изровили тялото му през 1994г. Те докладвали, че открили черепни фрактури, които говорели за преднамерено убийство, а не за нещастен случай. Можем само да спекулираме за това какво наистина се е случило с Франк Олсън. Дали е заплашвал да разгласи тайната на МК-УЛТРА в нощта преди смъртта си? [9]

Фримасонът д-р Пол Хок (Paul Hoch) е друг човек, замесен в изследването на LSD за ЦРУ. Хок бил член на Американското евгенно общество, и съдиректор, заедно с бившия нацистки евгеник Франц Калман (Franz Kallman), на изследванията в Ню-Йоркския психиатричен институт към Колумбийския университет. Хок и Калман работели под направлението на полевия представител на изследванията на Шотландската масонска школа върху преждевременната деменция, д-р Нолан Д. К. Люис (Nolan D. C. Lewis). Хок също така бил назначен на поста държавен комисар по умствена хигиена от губернатора на Ню-Йорк Аверил Хариман (Averell Harriman), и бил преназначен на този пост от губернатор Нелсън Рокфелер (Nelson Rockefeller).

Друг гений на МК-УЛТРА бил фримасонът 33-та степен Робърт Хана Феликс (Robert Hanna Felix), директор на психиатричните изследвания на Шотландската масонска школа и директор на NIMH (Националния институт за ментално здраве, бел.прев) от 1949 до 1963г. Като ползвал финансиране от ЦРУ, Феликс лично надзиравал експериментите на д-р Харис Исбел (Harris Isbell), който давал LSD на чернокожите затворници 75 последователни дни, утроявайки и очетворявайки дозите, когато затворниците демонстрирали поносимост към наркотика, като нарко-индуцираният сън бил прекъсван с електрошок.

Според свидетелството на бившия затворник Джеймс Чайлдс (James Childs) пред щатската подкомисия, на доброволците за проекта на Исбел се плащало с хероин. Чайлдс казва, "Почуквахме на тази малка врата, и един човек поглеждаше през нея... и аз казвах, "Искам 15 милиграма". Той казваше, "къде ги искаш? В ръката, в кожата, или във вената?" Всички, които участваха в изследването... получаваха заплащане в наркотици". [10]

През 1953г ЦРУ се свързало с психиатъра от Лос Анджелис д-р Ник Берсел (Nick Bercel) и го помолило да определи какво количество LSD би било нужно, за да се прати цялото население на Града на Ангелите на въртележката. Резултатите на Берсел били разочароващи: той открил, че хлоринът във водоснабдителната мрежа неутрализира наркотика. ЦРУ, според международните документи, веднага се захванало да разработва версия на LSD, която да не се влияе от хлорина. [11]

В действителност ЦРУ може би наистина са се опитали да дрогират цяло населено място и по-рано. В Пон-Сант-Еспри (Pont-Saint-Esprit), Франция, през 1951г, целият град изведнъж пощурял.

Много хора умрели по време на необяснената истерия, а хората усещали халюциногенни ефекти седмици наред след това. Въпреки че инцидентът се отдава на ръжено брашно, заразено с гъбичката мораво рогче, датата на случката - близо до началото на интереса на ЦРУ към LSD - е повече от интересна.

Подобен инцидент, въпреки че по-малко смъртоносен, се е случил в САЩ през 1989г, когато 600 ученици и гимназисти се готвели за музикална програма в Санта Моника, Калифорния. Изведнъж се появило масово главоболие, гадене, замаяност и припадане, обзело 250 ученици. Предвид склонността на ЦРУ и други агенции да тестват наркотици върху цивилни, не е невъзможно това да е бил друг такъв случай. [12]

В средата на 50-те години операция БИГ СИТИ ("Голям град", бел.прев) в Ню-Йорк използвала един автомобил, модел мъркюри 1953 (мъркюри е спряна от производство марка на компанията Форд, бел.прев), със стърчащ от него половин метров ауспух, карал из улиците, разпръсквайки газ, най-вероятно LSD. Друг тест от същата серия тестове бил направен с разпръскваща емисии техника, захранвана от батерии и носена в куфарчета. По това време от моста "Голдън Гейт" (Златна порта) бил разпръснат ненаименуван газ, въпреки че се твърди, че се разнесъл от вятъра, без да причини вреда на никой.

През 1957г инспекторът от ЦРУ генерал Лиман (Lyman) пратил следното вътрешно комюнике, в което се казва, че "трябва да се вземат предпазни мерки, не само за да се предпази операцията от разобличаване пред вражески сили, но също и за да се прикрият тези дейности от американското население като цяло. Знанието, че Агенцията се захваща с неетични и незаконни дейности, би имало сериозен отзвук в политическите и дипломатическите кръгове и би било противопоказно за изпълнението". [13]

От началото на работата на ЦРУ с LSD е изразявана загриженост за зависимостта от швейцарците, които доставят наркотика. Докато си набавя ежеседмични доставки от Сандоз, ЦРУ също финансира и компанията "Ели Лили" (Eli Lilly company) в САЩ, за да синтезират наркотика, за да се подсигурят несекващите доставки. През 1954г Лили обявяват, че са успели. В комюнике до Алън Дълес се споменава, че при неограничени наличности LSD вече може да се приеме като сериозен агент в химическата война, и че може да се внася "с тонове". [14]

Най-зле оплювания от всички доктори на МК-УЛТРА е д-р Доналд Евен Камерън (Donald Ewen Cameron). През 1942г фондация Рокфелер основава мемориалния институт "Алън" (Allen Memorial Institute) в университета "МакГил" (McGill University), намиращ се в готическото имение Рейвънскраг (Ravenscrag), в Монтреал, Канада. Д-р Камерън бил назначен начело на психиатричния отдел, и започнал експерименти, извадени директно от шоуто на Роки Хорър, само че без остроумията. Програмата била финансирана от канадските военни, фондация Рокфелер, OSS, и по-късно от ЦРУ.

Камерън бил обучен в Царската ментална болница в Гласгоу, Шотландия, от сър Дейвид Хендерсън (David Henderson), евгеник. Камерън продължил с основаването на Канадския отдел на Световната федерация за ментално здраве, заедно с приятеля си, бригадния генерал от Тависток Джон Роулингс Рийс, ставайки може би най-влиятелния психиатър на планетата. Станал президент практически на всяка психиатрична организация, съществуваща по онова време; Канадската, Американската и Световната психиатрични организации, Квебекската Психиатрична асоциация, Американската Психопатологична асоциация, и Обществото на биологичната психиатрия. Камерън не бил плах в полето на психиатрията, а вместо това бил един от най-влиятелните му лидери. [15]

Полковник Л. Флечър Проути (Fletcher Prouty), пентагонска връзка на ЦРУ по времето на Камеръновите експерименти, през 1992г казал: "Ако можехте да се доберете до директорски пост в Американската Психиатрична асоциация около 1956 или 1957г, щяхте да се учудите, че огромен процент от индивидите там са родени в чужбина. Повечето от тях идваха от Германия и Източна Европа на голяма вълна. Всичките се водеха "технически специалисти", но в действителност бяха психиатри. Ходеха на работа най-вече по университетите - но много от тях работеха върху онези "неконвенционални" програми за контрол над ума за разузнаването на САЩ... Тези заминаваха при хора като д-р Камерън в Канада". [16]

През 1957г Камерън отправил голямо предложение към "Обществото за изследване на човешката екология", познато също и като "Фонда за човешка екология", фасада на ЦРУ, действаща от Медицинското училище на Корнуелския университет в Ню-Йорк. Камерън предлагал следните експерименти да бъдат финансирани:

"I. Разграждането на продължаващите линии на поведението на пациента чрез особено интензивни електрошокове (депатеринг)"
Бележка от преводача: Депатеринг идва от "патърн" (pattern), което на английски означава еталон, шаблон, стил, тенденция, образец и "правя нещо по образец на". Терминът депатеринг в психиатрията означава разграждане на поведенческите навици на индивида, в случая, както е предлагал Камерън, като резултат от серийни, системни интензивни електрошокове.

"II. Интензивното повтаряне (16 часа на ден за 6 до 7 дена) на предварително подготвен вербален сигнал.
III. По време на този период на интензивно повтаряне пациентът е поставен в частична сензорна изолация."

Бележка от преводача: Сензорната изолация е метод за боравене с ума и има много форми. Сензорната изолация е ключова в успешното гладолечение, което без нея няма лечебни ефекти. Може да се нарече "постене на сетивата". Други форми на сензорна изолация са въздържание от слушане на музика, избягване на миризми, седене на тъмно, седене на светло, както потапяне в една единствена миризма, съзерцаване на един единствен цвят, слушане на само един звук или песен, повтаряне на една единствена дума, и прочие. Социалната изолация е друга форма на сензорна изолация.

"IV. Потискането на каращия период (driving period, виж по-долу, бел.прев) се изпълнява като, след завършването на периода, пациентът се поставя в продължителен сън за 7-10 дни".

След като получил поисканите 60 000 долара, Камерън и подчинените му приложили тези и широко разнообразие от други взривяващи съзнанието техники върху субекти, които в много случаи не били доброволци за експериментите. Онези техники, очевидно по-подходящи за изтезаване на военнопленници, отколкото за рехабилитиране на канадските граждани, включвали "сънна обработка", разработена от Хасан Азима (Hassan Azima) от Института, и инжектирането на торазин (хлорпромазин, бел.прев) и барбитурати продължително време, така че пациентите да спят по 20 до 22 часа дневно.

Като използвал британската електро-конвулсивна техника на Пейдж-Ръсел (Page-Russel electroconvulsive technique), Камерън вкарвал пациентите в нарко-индуцирана кома за седмици, като ги събуждал, за да им приложи едносекунден електрошок, последван от пет до девет допълнителни шока, в зависимост от това доколко го сърбял пръста. Камерън увеличил волтажа, който по принцип бил ползван в практиката на тази техника, както и броя на шокиращите сесии от една до две или три на ден. Както можело да се предвиди, пациентите, които били третирани по този начин, често били превръщани в зеленчуци. [17]

Друга стратегия на Камерън била да постави жертвите си в камера за сензорна изолация за до 65 дена, разбивайки ги от LSD, после ползвал "психическо каране", което е процес, в който непрестанно се повтаряла определена емоционално заредена фраза, пускана на пациентите през възглавница с фиксирани слушалки, които не се сваляли. Камерън документирал изследванията си върху психическото каране, финансирано от Департамента на Здравето и добруването между 1961-64г, в изследователски документи, озаглавени "Проучване на фактори, които спомагат или спъват промяната на личността на индивидите, изложени на продължително повтаряне на вербални сигнали", и "Ефектите, които повтарянето на вербални сигнали оказва върху човешкото поведение". [18]

Според един психиатър, теорията на Камерън била, че "начините, по които хората се държат, се определят от някакъв вид подредба на нервната система в мозъка. Тъй като психотерапията може да промени поведението, невронните подредби би трябвало да са обратими". Самият Камерън "се чудеше дали поведенческите тертипи на зрелите хора може да бъдат изтрити от физиологичен процес, който атакува невронните шаблони. Възможно ли бе възрастните да станат теоретично без определен начин на поведение? Можеше ли да се върнат до състояние на неврологична и психологическа инфантилност за кратък период, и можеше ли след това да се въведат нови шаблони на поведение?" Дали някой усеща привкус на Тависток?

До 1960г Камерън вече бил развил техниките си, които наричал "ултра-концептуална комуникация", в нещо дори още по-чудовищно. Периодът на психическото каране бил увеличен до 16 часа на ден за от 20 до 30 дни, а на пациентите се давали дози сернил (търговска марка фенциклидин, халюциноген, в миналото използван като ветеринарно обезболяващо, бел.прев), за да се "блокира входящата сензорна информация и да се произведе занижена активност". Сернилът е екстремно мощен наркотик, използван като болкоуспокояващо за животни. Той създава "остри психотични епизоди и дори има опасност от хронична психоза при хората". [19]

513
Циско: Средностатистическият човек може да е за подкрепа, може да се свърже с пастори, които работят с оцелели от програмата на МК-УЛТРА, може да се свържат с терапевти и да кажат "Научих за МК-УЛТРА, за контрола над ума - тепърва започвам да си изглаждам представа за какво се е случило на тези хора, които са били травмирани от раждането си". Да попита как мога да ви помогна? Мога ли да работя с вас като терапевт, като пастор, като полеви човек - мога ли да работя с вас, за да разбера какво е контрол над ума? И като се уча и като започвам да разбирам това поле на по-дълбоко ниво, ще мога ли да бъда онази протегната ръка към някой оцелял там навън? Може ли да съм там, когато наближават техните ритуални празници, когато съзнанието им иска да има проблясъци за онова, което им се е случвало на тези ритуални дати? Може ли да съм там, за да помогна на този човек, който не може да излезе от дома си, защото е твърде травматично обвързан в този момент, понеже работи върху програмите си или се страхува за живота си и не иска дори да отиде до плод-зеленчука, защото е в ужас? Може ли да съм там, за да измия тази чиния, защото този оцелял може да няма силите за това, работейки върху проблемите си, и е твърде слаб дори да си измие чиниите? Може ли да съм там по средата на нощта и да те слушам, защото толкова много те боли от онова, което си успял да си спомниш? Може ли да съм там нощем, за да ти държа ръката? Може ли да съм там, за да те подкрепям? Това са малките неща, които ни дават стабилност, за да продължим, защото трябва да разберете, че като оцелял, за да решиш да се отправиш към оздравяването, всичко което ни е било причинено, за да можем да излезем от това здрави, трябва отново да преживеем всяка травма, която някога ни е била причинена. Трябва да я познаем с пълната й сила и последствията й върху емоциите ни, всяка наша страна с тези пет сетива, които Бог ни е дал. Ние трябва да видим всичко, да го помиришем, на до пипнем, да го чуем, да го почувстваме.

Морис: На хората им е много трудно да разберат през какво сте преминали.

Циско: Аз мога да говоря за себе си и само за себе си, защото съм го преживяла - някои от спомените, през които трябваше да мина, за да се отправя към оздравяване - докато преминавах през спомена, губех контрол върху процеса, който трябваше да отработя. Има определен процес по възвръщане на спомените, върху които трябва да се фокусираме - има определени неща, които трябва да направим, за да запазим целостта на спомена, така че съзнанието ни да не се разчлени от само себе си отново. Ако споменът за извършеното върху някой човек е толкова силен, че е разединил съзнанието, когато е бил травматизиран. Всеки наш спомен ни травмира отново. Това е процес - това е нещо, на което трябва да се научим, отново и отново - защото всеки спомен има различно усещане. Всеки спомен има различна цел зад себе си.

Така че онези, които искат да помогнат с присъствието си, трябва да научат какво е контрол над ума. Има много хора, които работят с оцелелите и на тях също им е нужна почивка. Трябва да си взимат отпуска от това от време на време и трябва да могат да се наспиват добре. Те трябва да знаят, че ако искат да отидат някъде или да направят нещо специално за себе си, оцелелият, който оставят, няма да бъде тормозен цяла вечер или с него няма да се свърже някой от тях, или че няма да излезе от дома си и да се набута в капан, където да бъде пре-програмиран и изтезаван. Защото илюминати просто чакат някой роб да направи грешка и да напусне дома си и да се срещне с дресьорите си. Всички програмирани роби имат дресьори, "хендлъри", и те просто ни причакват. Те отговарят пред илюминати и тяхната работа е, да се погрижат да бъдем наказани за това, което сме направили, а то е, че сме проговорили срещу фамилията, видели сме какво ни е било сторено и не сме си държали езика зад зъбите, издали сме, проговорили сме. И за това има голямо наказание.

Морис: За слушателите, които смятат, че може би са били повлияни от този род неща, или познават хора, какъв е съветът ти към тях?

Циско: Бих ги посъветвала да потърсят терапевт, който е бил трениран, поне пет години да е бил обучаван, с хора със синдром на множествената личност или жертви на дисоциативната личност. Който наистина разбира и вярва, че ритуалното насилие наистина съществува на планетата Земя. Ако се опитвате да работите с някой, който дори не вярва, че сатанинското ритуално насилие съществува, губите си времето. Ако се опитвате да работите с някой, който не разбира дисоциативната личност или синдрома на множествената личност, също си губите времето, защото нямаме време да си играем, умовете ни няма да ни позволят, това не е игрище. Това е въпрос на живот и смърт. Ако не сте в правилните условия и не работите с правилния човек, това може да ви струва живота. Има много висок процент самоубийства при възстановяването на жертви на ритуално насилие.

Морис: От твоя опит, Циско - колко беше важно да имаш силна поддържаща система, за да можеш да се лекуваш?

Циско: По десетобална скала, на върха на десетката. Без поддържаща система, направо можете да забравите според мен. Аз бях една от по-големите късметлии в процеса на лечението си - аз имах Фриц Шпрингмаер, който беше моят помощен екип за много, много месеци и дори години, той беше с мен, двадесет и четири часа на ден, седем дни в седмицата, 365 дни в годината, ден и нощ.

Терапевтите имат това схващане, че - и съм чувала топ терапевти да казват, че всичко е ОК при работата с оцелелите - предпочитам да използвам думата "жертва", защото ние сме продължително и системно превръщани в жертви, вътрешно и външно. Те казват, "ами можем да прекараме един или два часа седмично с тях, а ако дресьорите им ги отвлекат, това е ОК, понеже все пак ще сме имали напредък". Направо щях да умра, когато чух това за първи път. Помислих си, човече, ако ти беше онзи, който е отвлечен от някой от дресьорите си и ти този, който е изнасилван, или изнасилен с дулото на оръжие, или си бил посиняван така, както аз съм била посинявана, вътрешно и външно, нямаше да говориш така. Когато системно те превръщат в жертва, и те травматизират, и те пре-програмират, само на предната част от системата от личности им се казва, да кажат на терапевта си, че се справят чудесно. Програмите са толкова непокътнати, и ние сме толкова фино настроени, че части от нас могат да умират вътрешно, но части от системата ще ходят на работа всеки ден, без да знаят, че нещо някога се е случило. Жалко е. Това което хората не разбират е, колко е тежка травмата, когато дресьорите ти те докопат и дори какво можеш да си причиниш, ако си нямаш никого. Когато програмите се активират, са топли - топли и пресни като в деня, когато са били вложени - независимо дали това е било преди двадесет години или тридесет години, няма никакво значение - те са като живи въглени - и когато исках да се режа, исках добре да се порежа - когато исках да се горя - се горях много лошо. Имаше пъти, когато буквално трябваше да ме държат, понеже програмите бяха толкова силни, че не можех да се контролирам. Терапевтите не разбират, нито пък хората разбират дълбочината на програмирането - до каква крайност са отишли, за да подсигурят, че всичко, което са ни причинили, ще се запази в цялост, за да се подчиняваме на законите, по които се водят илюминати.

Морис: Значи част от ролята на поддържащия те екип е да те предпазва от опитите на програматорите отново да стигнат до теб?

Циско: О да. И е нужен специален човек като Фриц - мога да говоря само за себе си, защото не познавам никой друг, който е имал такъв късмет като мен, да бъда поддържана от човек, който оставаше с мен през онези трудни времена. Той оставаше с мен и когато не беше толкова трудно, защото има много дни, които са добри, и дни които са лоши. Когато попадахме в неприятности - фронтовата ни система е екстремно силна - функционира на много високо ниво. Те се кълняха по всякакви начини, че не са влизали в контакт, не са били заплашвани, че никой не ги е наранявал от двадесет години, доколкото им е известно. Това беше тяхната информация. Нещата не работят така, защото в нас има амнезийни стени, ние не би трябвало да знаем. Те са дълбоко, дълбоко в системата. Аз познавам предната част от себе си - вторичните личности във фронтовата част на собствения ми ум - те ходеха при терапевта си, с Фриц, с Бог - имаше някои неща, които нямаше да направят. Имаше граници, които нямаше да преминат - не, те нямаше да излязат от къщата в 1 сутринта. Да, но ние имаме сънни спусъци и прочие по време на определени ритуални празници. В момента, в който тази предна система легне, за да спи, има дълбоки части от нас, които са готови и са склонни да отидат на ритуала. Вторичните личности в предната част на съзнанието може да си легнат да спят, другите личности се измъкват. Предните личности си мислят, че са спели цяла вечер. Да, само че ние цяла вечер сме купонясвали. Разбирате ли какво казвам?

Морис: Сигурно е съкрушително да осъзнаеш, че са те повлияли на такова дълбоко ниво.

Циско: Не можеш да подписваш договори от името на по-дълбоките части на ума, защото умът дори не знае какво се случва в предната система, нито пък тези части ще спазват обещания, защото те са 100% програмирани. Те ще направят това, което им е казано да направят, защото не знаят никаква друга информация. Те знаят само сценариите, които текат в собствените им съзнания.

Морис: Мисля, че това говори за твоята смелост и сила, че си могла да пречупиш контрола дотолкова, колкото си могла, и че си успяла да минеш и да се справиш с толкова много, и мисля че това праща послание за надежда на останалите жертви на майндконтрола.

Циско: За жертвите на контрола над ума има много надежда, ако имат силен поддържащ ги екип. Като с Фриц - той стоеше с мен по 24 часа на ден, и когато беше лошо, когато изпадах в спомени и нещо натискаше спусъка ми и програмите се задействаха - той беше там, за да ме подкрепи - да ми помогне да дойда на себе си. И той ме научи как да карам по двете линии. Едната линия я разпознавам като програмната линия, а другата линия е де-програмираната линия, за да мога с уравновесяване да изляза от състоянията и да си стъпя на краката. Можете да останете в една програма дни наред, ако нямате някой, която да ви научи как да се освобождавате от старите послания.

Морис: Можеш ли да обясниш как работеше това? Как сте се сетили за двете линии, за да надвиете твоя контрол?

Циско: В умът ми, първата линия е устроена така: Аз исках животът ми да бъде нов - Посветих се на решението, че искам промяна на посоката - Аз не исках да съм това, което бях - Аз не исках да функционирам в степента, в която функционирах, работейки в илюминати. Не исках да имам нищо общо с това. Исках да измия ръцете си от това и да си тръгна от него. Бях много разстроена от това, което ми беше причинено, че изборите ми като индивид са ми били отнети още от инфантна възраст. Трябваше напълно да призная, че бях поробена. Не ми харесваше, и изборът ми беше "Изчезвам оттук - ще намеря начин да се измъкна оттук, ако ще да е последното нещо, което ще направя - по-скоро бих умряла, отколкото да им служа". И аз все още се чувствам по този начин и вече минаха няколко години. Все усещам, много силно, че по-скоро ще ура, отколкото да им служа. Трябваше да свикна с факта, че трябваше да намеря нов начин да функционирам. Добре - тук имам нова линия, и по тази линия ще премина право през всичко в непрограмирано състояние. Трябва да видите силата, или да осъзнаете в ума си, колко е хубаво чувството да може да имате избор, който можете да направите свободно, защото това е нещото, което са ви отнели.

Ако сте дете и сте се научили да вървите, и излезете навън и ви блъсне кола, и крачетата ви са смазани, и трябва месеци наред да сте в гипс и трябва отново да се учите да ходите, когато свалят гипсовете - като оцеляла аз се научих да вървя отново. Трябваше да се науча да пълзя, трябваше да се науча да ходя, сега мога да тичам, това е процес.

Знам също, че имам втора линия, която е линията на старите съобщения, вложени в мен от програмистите, които ме вкараха в състояние на 100% контрол над ума, под влиянието на стария сценарий, старите програми. Знам, че когато съм в това състояние, аз съм в едно опасно състояние. В тези моменти аз се режех, бягах, не исках да живея, всички негативи в живота. Когато програмите се включат от подсъзнанието до будното съзнаване, спомените активират програмите, те се разкриват с пълната сила на травмата, когато са ги наслоили в съзнанията ни преди толкова много години.

При де-програмирането ние трябва да разкрием програмния сценарий и да открием лъжата. Когато откриете лъжата, тогава можете да я осветите и лъжата губи силата си. В това е чудото. Програмите ви са лъжи. Нищо певече. Бях ли грозно малко момиченце? Не. Не бях. Децата не са грозни. Децата са красиви. Аз открих лъжата. Те ме излъгаха. Някой обичал ли ме е някога? Що се касаеше до култа, никой не можеше да ме обича, освен фамилията, защото не бях годна за обичане. Заради престъпленията, които извършиха върху мен, те възложиха вината и отговорността на мен, вместо да поемат отговорността да собствените си действия като възрастни. Те ми възложиха отговорността и аз носех палто с много цветове. Трябваше да си ушия ново палто, и тук помагат двете линии.

Морис: Явно са могли да продължат да вършат тези ужасяващи дела срещу другите хора, като не поемат отговорност или вина за собствените си действия, а ги прехвърлят.

Циско: Вярвам че е така за всеки оцелял по света - когато сте били програмирани в утробата и сте били 100% под техен контрол - когато ви кажат да плачете, вие плачете. Когато ви кажат да крещите, крещите. Когато ви кажат да ядете, ядете. Всяка частица от живота ви е под пълен контрол. Когато Фриц откри една част в моята система, и ми каза, че съм малко момиченце, аз просто го погледнах и му казах, "ти си луд, аз не съм малко момиченце, аз съм коте". Погледнах в огледалото и видях, че имах порцеланово лице, и че това лице е на коте и така ме бяха програмирали. те толкова ме бяха дехуманизирали като коте за секс, че дори не знаех, че бях дете. Когато се ровех в спомените си, за да открия някаква идентичност за себе си, осъзнах, че да бъда малко момиченце е най-болезненото нещо в целия свят, защото всеки път, когато бях човек във всеки смисъл на думата, или си мислех че имам каквато и да е хуманност в себе си, че да бъда малко момиченце, изпадах в толкова тежки мъчения, че стигнах до място в собственото си съзнание, в което никога не исках да бъда малко момиченце. Беше твърде болезнено да бъда малко момиченце.

Те направиха две клетки за нас - едната клетка беше пълна с хубави, красиви малки котета - бели, петнисти, черни, персийско сиви. Аз бях в съседната клетка до тях с тиган, свързан с електрически ток. Всеки път, когато исках вода или да ям нещо, и докоснех тигана, бях шокирана. Това е само един пример. Бях посрамвана, плюеха върху мен, бях тотално унижавана в тази клетка заради това, че бях малко момиченце. Илюминати, д-р Грийн, баща ми, се грижеха малките котета да са нахранени всеки път, когато искаха да ядат. Бяха обичани, галеха ги, гукаха им - просто бяха обичани - няколко дни. След цялото травмиране, което преминах, предполагам, че малката ми главица е решила да не бъде малко момиченце, а да бъде коте. Котетата ги хранят, не лежат голи в изпражненията си, не ги срамят, не ги заплюват, не ги подритват. когато имах спомени за това, тялото ми беше толкова натъртено от ритниците, които бях поела от фамилията на илюминати при програмирането, че трябваше да ходя със сини по тялото, докато не отработих тези спомени. Това е само малък пример за това колко далече стигат, за да получат каквото искат.

Морис: Екстремно садистично.

Циско: Не см мислила за това от около три години, но тези малки котета са много силни в ума ми днес, докато говоря по телефона. Виждам тези котета и колко добре ги третираха. Баща ми тотално ме отхвърли в този момент. Обичах баща си много, защото бях кондиционирана да го правя. Обичах го в нежността му, и в слабостта му, и в силата му, и когато беше лош. Нямаше значение, защото съзнанието ми беше настроено да приема каквото то и да беше той.

Морис: чувстваш ли дали баща ти също е бил жертва на програмиране?

Циско: Няма никакво съмнение в мен, че баща ми също беше множествена личност. Баща ми беше гений на всяко ниво, но имаше нежна страна, беше музикант както и сатанист. Както казах, той работеше за ЦРУ, беше 33та степен масон и нагоре - има много нива отвъд 33 между другото. той беше велик майстор при тях. Той имаше място във Великия друиден съвет. Беше много мъдър човек, просто не беше мъдър за правилните неща. Толкова е жалко, че учението му не е било приложено в други посоки - щеше да отиде толкова далеч. Не мога да уважавам баща си заради онова, което беше.

Морис: Мислиш ли, че е имал избор по тези въпроси?

Циско: Не. Не мисля, защото той беше потомствен. Той беше в капан, както аз бях в капан. Но разликата между мен и баща ми е, че имаше част от баща ми, която знаеше, дори и когато добрата страна от баща ми, която обичаше семейството си, работеше на работното си място, беше при военните - има истинска добра страна от баща ми. Той обичаше народа, обичаше хората и хората го обичаха. Но мисля, че имаше време в живота на баща ми, когато той осъзна какво е и какво върши, мисля че бариерите в собствения му ум, в собствената му множествена личност, се бяха сринали до такава степен, че той знаеше, но знаеше също и че е потънал над главата си. Щеше да му струва живота да се отдръпне или да смени посоката. Беше твърде навътре.

Морис: Очевидно разликата е, че ти избра, направи избора да се откъснеш и да се бориш срещу това.

Циско: Да. И има волево действие във фамилията, в семейството на илюминати, има волево действие там. И аз искрено мога да кажа, че нещата които направихме, ги направихме защото бяхме инструктирани. Бяхме програмирани да постъпим така, но когато светлината светна, и се потрудихме върху спомените си, и имахме свободен избор да кажем "да го правим ли или не?", системата ни не искаше. Искахме да постъпваме правилно, искахме тази надежда, този шанс да бъдем каквото наистина искахме да бъдем, което е вродено в нас, и това е да бъдем добри. Това е най-простият начин да се каже. Аз все още се чувствам много детски, чувствам се като дете, което иска да бъде добро. Не искам да съм лоша. Не харесвам какво ми беше сторено и не харесвам какво беше сторено на други. Не беше честно. Бяха унищожени много, много животи. Едничкото нещо, което исках да кажа е, че когато за първи път излязох от системата и Фриц работеше с мен всекидневно, аз го попитах, "тези деца по света? техните баща изнасилват ли ги?". Той каза, "не, добрите бащи не изнасилват децата си". това много ме обърка, седях там, гледах го и казах, "Наистина съжалявам тези деца по света, защото не са обичани". Той каза, "о, но тях ги обичат", и аз казах "о не - ако бащите не изнасилват децата си, тогава значи не ги обичат". Аз мислех, че изнасилването е любов. Това е доста извратено.

Морис: Те просто са обърнали тези идеи наобратно.

Циско: Първият път, в който имах сълза в окото, беше, когато ми каза, че малките момиченца и малките момченца по принцип не са насилвани от бащите си, че това начинът, по който ние живеем, не е стандартът на живеене. И това ме разтрои до толкова много - това беше първият път в живота ми, в който почувствах сълза върху лицето си. понеже се чувствах толкова зле от това, че децата не са обичани от бащите си. И ми отне дълго време да разбера разликата, защото правилното е грешно, и грешното е правилно, така те програмират. Не е ли голяма работа, като се замислиш? Сещам се за това сега, и не мога да повярвам какви способности са приложили върху съзнанието ми и толкова много други оцелели по света. Колко далеч могат да стигнат.

Морис: Особено с децата.

Циско: В Иниокерн (Inyokern, град и област в Калифорния, бел.прев) имаха клетки по стените. Слагаха ни в клетките и маймуните трябваше да се грижат за нас. Имахме три. Една ни хранеше, една ни биеше, и една ни изнасилваше, за да бъдем дехуманизирани.

Морис: ... Боже... леле мале...

Циско: Все още се будя и ето ме в петдесетте ми години и когато работя по спомените си от Иниокерн в клетките - ами вижте, зависи какво искат в системата - ако искат точно определена част от ума да бъде точно определено нещо, те трябва да подредят сцената така, че каквото искат да се появи.

Морис: Така че да манипулират точно определен контекст, за да постигнат определена цел...

Циско: Да, определена картина в съзнанието. Едно дете има творчески способности, но те трябва да ни подадат креативността, от която да работим, защото, трябва да разберете, че съзнанието е под защитата на фамилията, в смисъл, че то е скрито в себе си, като кутия в самата себе си - кутии и кутии, много кутии и всяка кутия има семейство в съзнанието, или пък всичко е разположено като координатна система. Система 13 на 13 и 13 дълбока, така че скритите ви части да не се влияят от външния свят и да не влияят на него. Когато излязох във външния свят и срещнах Фриц, никога преди това не знаех какво беше това свят. Имах свободата да знам как да отида до плод-зеленчука, или къде се намираше или какво представляваше. Преди не знаех, защото бях програмирана само да върша това, което искаха от мен. Те ме будеха, даваха ми програми, слагаха ме на правилната писта, в смисъл, където ме искаха да бъда. Тръгвах да правя това, което искаха от мен, веднага щом си свършех работата, отивах обратно да спя. Нямах влияние.

Когато Фриц ми каза, че имах семейство и майка, която е още жива, помислих този човек за луд. Ето още нещо, което ще ви учуди - аз имам седем правнуци, това означава, че имам три собствени деца, които са пораснали. Когато Фриц ме запозна със сина ми, когато той беше на 30 (той е пилот) от учтивост казах, много ми е приятно да те срещна в съзнанието си. След това казах на Фриц, ти си абсолютно луд. Ти мислиш, че аз съм луда - а всъщност вие сте. Казваш ми, че съм програмирана като коте, коте за секс, и когато се гледам в огледалото, аз виждам порцеланово лице, лицето на коте, и съм на 17, и не би трябвало да остарявам. Когато някой ме гледа, съм на 50, но когато ме гледа и ме снима, на снимката аз се виждам на 17. Аз все още изглеждам на 17, но въпросът е, че бях толкова 100% програмирана, че когато Фриц искаше да ми даде истината за това как е протекъл животът ми, умът ми дори не можеше да я получи, защото имах твърде много програмиране. Отне ми две години да осъзная, че не съм коте, преди да му повярвам. Две години усилена работа всеки божи ден, за да разградя лъжите. Толкова силна беше защитата ми. Гледах всичките тези деца и ето това казах на Фриц: "Фриц, ти си абсолютно луд. Ти искаш да повярвам, че това е синът ми. Казваш ми, че синът ми е на 30 години. Аз не си спомням. Не съм го износвала". Не го помня, когато си е играел като дете. Нямах никаква идентичност с това дете, дотолкова е бил гъст мрака вътре в моя свят. Казах, "Той е на 30, а аз съм на 17 - чакай малко, Фриц, нещо не излиза. Ти си луд. Очакваш да се вържа на това? Трябва да се вържа и да повярвам, нали?". Така се държи умът. Това е само един пример. Той ме запозна с майка ми, със сестрите ми. Имах две сестри, за които не знаех.

Морис: Значи докато си работела върху паметта си, успя ли да се възвърнеш онези части от живота си, в които знаеш кои са децата ти и...

Циско: Трябваше да градя взаимоотношения. Като ставах по-силна и като обработвах спомените - първо трябваше да приема лъжата - тоест, че баща ми ме харесваше. Това беше много силна лъжа за мен. Не можех да повярвам, че баща ми някога ме бе лъгал, не баща ми. Не мога да изразя колко ми беше трудно да призная, че баща ми ме беше лъгал. Защото ако приемех първата лъжа, тогава трябваше да приема и всичките други лъжи. Не исках. Не исках баща ми да загуби лицето си. С течение на времето, с течение на месеците, трябваше вече да приема какво беше той и какво беше сторил на други хора. Ако беше сторил това с мен, а аз бях детето му, о Боже мой, какво ли е направил на толкова много други деца като програматор? И това почти успя да ме убие.

Морис: Отново, това сигурно е било съкрушително за теб.

Толкова много ти благодаря, Циско, че участва в това предаване. Знам че е много трудно да говориш за тези неща, и наистина се възхищавам на огромната ти смелост, като разобличаваш всичко това.

Циско: Благодаря ти много, благодаря ти, че ме попита.





Морис: Слушахме интервю с Циско Уийлър, оцеляла от майндконтрола на илюминатската фамилия и правителството на САЩ.

...

Е, историята не свършва сега, драги слушатели. Тя продължава точно тук по CKLN, и продължаваме с тази поредица следващата седмица. Следете тази честота, ще имаме интервю с Брайс Тейлър (Brice Taylor), бивша умствено контролирана робиня, използвана от Беия дом като президентски модел секс-робиня и от ЦРУ и други разузнавателни групи, тя също така е автор на книгата "Звездна светлина: Храброто бягство на една жена от контрола над ума" ("Starshine: One woman's valiant escape from mind control").


514
Морис: Имаш ли някаква информация за това как ще го постигнат?

Циско: Те вече са го постигнали... като ни отнеха конституционните права... като създадоха държава в държавата, като кутия в кутията. Като създадоха глад навсякъде, като създадоха войни и слухове за войни, като направиха така, че американският народ и канадският народ вече да нямат свободите, които някога бяха техни.

Морис: В глобален смисъл, как се свързва това с онова, известно като Нов Световен Ред?

Циско: Новият Световен Ред е една група от хора вътре в илюминати, тринадесет основни кръвни рода, които властват над света и подреждат сцената, те играят сценариите, и ще има пълно изпълнение на постановката, която са планирали за американския народ, канадците, и останалия свят. Няма съмнение за това.

Морис: какви неща очакваш да се случат в бъдещето в тази връзка?

Циско: Вярвам, че хората по света някой ден ще се събудят, много скоро, и ще осъзнаят, че стоковата борса е банкрутирала, че светът е съкрушен във финансово отношение. Те ще осъзнаят, много скоро, че храната и зърното им са заразени, че полето на медицината им е доминирано от медицинските сили на илюминати, защото илюминати са инфилтрирали всички аспекти на живота ни. Те ще осъзнаят, че ние нямаме свободата дори да се застъпим за децата си, че думата на правителството тежи повече върху децата ни, отколкото нашата, те могат да ги вземат и да ги контролират във всеки един момент. Ние ще осъзнаем, че църквите не са това, което са изглеждали, че са - църквите са били инфилтрирани. нищо не е останало. Няма нищо, което не е било докоснато от илюминати и фамилиите им.

Морис: Има ли момент, в който това ще бъде въведено във формата на единно световно военно правителство?

Циско: Определено. Очаквам 1998г да бъде бурна година в смисъла, че хората ще започнат да осъзнават, че правителството не е онова, за което са го мислили, че църквата не е онова, за което са я мислели, че хората, които са взимали за пример, не са онези, за които са се представяли.

Морис: Какви неща мислиш, че ще се опитат да направят тези силови групи от илюминати, в контекста на контролиране на народния гняв и реакции, какво мислиш, че планират? Какъв ще е ответният им удар?

Циско: Да унищожат хората като цяло - всеки, които не мине в подчинение на Новия Световен Ред, ще бъде унищожен.

Морис: Мислиш ли, че ще използват умствено контролираните жертви, за да приложат това?

Циско: Абсолютно е сигурно.

Морис: как мислиш, че ще се развият тези неща?

Циско: Те могат да използват всеки роб, който е бил под контрол над ума, за да изпълни всяка задача, която са вложили в него под код за достъп, могат да взривяват мостове, могат да убият който и да е политически лидер - губернатор, кмет, пастор - всеки, който се изпречва на пътя им, който няма да се огъне или поклони на структурата на илюминати - те имат роби в силовите структури, които просто ще изпълнят командата и ще ги избият. Каквото и да е нужно, те ще разполагат с него. Гарантирам ви, че разполагат с него.

Морис: Има доста голям брой оцелели от контрола над ума, които разказват за програмиране от вида "края на времената", когато знаят, че програмите им ще бъдат задействани, за да извършат нещо. Има ли връзка с това?

Циско: Да, има. Абсолютно директна връзка. Часовникът тиктака, и скоро ще удари полунощ, и когато стане, светът ще потъне в ад и хаос.

Морис: Имаш ли някаква представа за дата?

Циско: Аз не давам дати. Аз не съм Бог и нещата винаги може да се променят. Времевите планирания може да се променят заради обстоятелствата, които заобикалят онова, което се опитват да постигнат. Или всичко може рязко да се ускори, или всичко може да притихне, защото всичко трябва да работи като тиктакащ часовник - всичко трябва да е на правилното си място, за да може Новият Световен Ред да бъде поставен. Всичко трябва да е на мястото си.

Морис: какво мислиш, че могат да направят хората, за да се опитат да спрат това или да се подготвят за него?

Циско: Вярвам, че хората трябва да проумеят, че има време за сълзи, и време за война, всеки мъж и всяка жена трябва да се сдобие с проникновението или знанието вътре в себе си, с отговора вътре в себе си. когато се огледат, ако са честни спрямо себе си, те ще видят, че светът се разпада, нещо голямо наближава, те трябва да обърнат взор към себе си. Да се вслушат в себе си. Да погледнат, да видят и да чуят какво става около тях, и те трябва да започнат да се подготвят за най-лошото, защото най-лошото идва. Те трябва да са на правилното място, и в състояние на ума, така че когато войниците на военните дойдат да чукат на вратите им и се впуснат към децата им, за да ги погубят, да кажат "не мен, не мен, не мен и моя дом". Ние сме в битка. Още има време за борба.

Морис:  Част от силата ти, както каза, идва от гнева ти, в смисъла, че се опитваш да разобличиш какво правят. С какво се занимаваш, откакто се освободи в известна степен, за да разобличиш делата им? По какви начини разгласяваш всичко това?

Циско: съавтор съм на три книги с Фриц Шпрингмаер, и в съавторството си на тези книги ние изнесохме вътрешната си информация и знанието си, което сме натрупали чрез собствените си преживявания, и го списахме черно на бяло. С други думи, записахме всичко. Тъй като сме програматор, ние разбираме вътрешността и сърдечния ритъм на самия луцифер, защото контролът над ума и илюминати не са нищо повече от сърдечния ритъм на самия сатана, целящ да погуби Божиите хора, светът като цяло.

Морис: Какво трябва да се случи, според теб, за да се разобличи всичко това пред широкото множество?

Циско: Вярвам, че за да проумее какво се случва в сърцето на илюминати, човек трябва да разбере какво са илюминати - кои са те, какво са те, и какво са сторили. За да разбере нещо, човек трябва да има прозорливост - без прозорливост, човек ходи в тъмното и ще си мисли, че знае, но няма да знае, докато не влезе в контакт с него - дори и ако този контакт е чрез страниците на писменото слово. Вече е казано - написано е. Дали съм аз или Фриц или някой друг, има писмен материал върху майндконтрола и хората трябва да знаят какво е било сторено. Ако не знаят какво са им причинили, те никога няма да знаят какво може отново да се случи на семействата им, и на техните семейства, и на техните деца.

Морис: Какви елементи от системата на вярвания на илюминати и онова, което са направили - какви са основните елементи, които хората трябва да разберат?

Циско: Те трябва да разберат, че илюминати са сатанисти и че няма нещо, което не биха извършили. Те са богове за самите себе си. Те мислят, че са богове и служат само на луцифер. Те са дали клетви към луцифер, да му служат като на техен принц, като баща на светлината. Те са дали кръвни обети, че ще се погрижат за това, че ще то направят, че ще изпълнят края на времената, че ще видят как антихристът сяда на своя трон. Те правят това от векове.

Морис: Мислиш ли, че е важно широкото мнозинство да проумее аспектите от всичко това, свързани с контрола над ума, и как са успели да постигнат този контрол над ума?

Циско: Със сигурност. Ако хората не разбират контрола над ума, те няма да разберат какво се случва в задния им двор или в училищата им, или в църквите им, или в политиката. Те трябва да разберат как те самите са били тотално контролирани още от люлката - че повечето от всичко, което са им казвали някога, е лъжа.

Морис: Колко е важен контрола над ума за илюминати, упражняват върху членовете на собствените им кръвни родове? Това каква роля играе в прокарването на целите им?

Циско: Илюминати са много верни едни на други. Те са богове. Те гледат на себе си като на богове, и те отстояват в структурата на илюминати, сред царските кръвни родове, сред тринадестте властващи фамилии. Ако не сте потомствен наследник, няма да влезете в илюминати, защото това се предава от поколение на поколение от син на дъщеря на син, на баща... връзките са между всички във фамилията от поколения. Това не е нещо, което се е случило просто ей така.

Морис: Явно е нещо повече от някакви нормални междусемейни отношения, в смисъл, че те травмират и контролират членовете на собствените си фамилии. Оставам с впечатление, че това е важна част от продължението на целите им?

Циско: това е вярно, защото верността им е към луцифер, който вече ще наричам сатана, защото е той. Те вярват в доктрината на сатанизма, че ако властват като богове и се подчиняват на повика, който е повикът на луцифер към тях, защото са сключили кръвни обети с него, ще властват и ще управляват с него в ада. Те не се боят от ада. Те нямат страх от ада. Те вярват само в това, че ако правят каквото сата иска от тях, това което им казва да направят, ще бъдат като богове с него в ада и ще властват над хората в ада. Те ще станат богове с него. Това е голямата лъжа. Те вярват в това. какво мога да кажа? Това е дъното на доктрината. Те вярват, че ще бъдат богове в ада. И всички те искат да бъдат богове, защото гледат на себе си като на богове. както бог, те не попадат под ничия воля, освен под авторитета на луцифер. Луцифер е тяхната воля. Той им казва точно какво да направят, какво иска, и те ще го направят.

Морис: Мислиш ли, че това е мотивирано единствено от стремежа към власт и от съблазънта на властта? Това ли седи в основата на мотивацията?

Циско: Има общо с парите, честта, властта и славата - има общо с демоничните същности - с поколенческите духове.

Морис: Значи те са минали на страната на...

Циско: На луцифер и неговите демонични същности, да, те са силно демонично обладани.

Морис: И двамата с Фриц помагате на други жертви на този травматичен контрол над ума. Как ви е помогнало разбирането на техниките на програмиране със случаите на другите?

Циско: Аз успявам да помогна на други жертви на травмтичния контрол над ума, тъй като предлагам помощ без никакво заплащане. Също така изнесох - защото написах книгата съвместно с Фриц - изнесох информацията пред всички и те искат да говорят с мен относно някои неща, написани в книгите, защото много от тях се борят със същите дилеми и същите проблеми. Понякога просто се нуждаят някой да ги изслуша. Също така, когато работя с жертви на майндконтрол, аз мога да разбера сложността на онова, което са и какво им е било причинено, без да ги съдя. Когато ми казват, че са с програмиране МК-УЛТРА и д-р Грийн ("зелен") или д-р Блек ("черен") или д-р Блу ("син") или д-р Стар ("звезда") ги е програмирал и имат спомени за това, моето сърце веднага се слива с тяхното, защото съм била там. Ходила съм в техните обувки и знам през какво преминават. Искам да чуя какво трябва да кажат, и ме е грижа за това, което им се е случило. Грижа ме е. Виждам пътя им - не че поемам по техния път - но виждам пътя им и виждам какво могат да им дадат думите ми, силата от която се нуждаят, за да продължат към здравето, и това е много важно за мен.

Морис: Чудя се, когато работиш с други жертви, актът на спомняне на травмата от тяхното кондициониране, това помага ли за изключване на програмирането или кондиционирането?

Циско: когато някой друг може да ходи там, където ти си минал, ила да каже да, така е - това е потвърждаване. Ние имаме нужда от потвърждаване. Тъй като зверствата, които са ни били причинени, за да ни поробят до степен на тотален умствен контрол, ние дори не дори не знаехме, че сме живи и че имаме право да сме на планетата Земя дори и без разрешение - разбираш ли ме?

Когато някой ми се обади и каже "Аз помня това и това" и аз кажа "по правилните следи си - умът ти никога не те е лъгал - мога да потвърдя каквото казваш - тези неща наистина се случиха и да, аз съм много запозната с тази програма", аз не им казвам за програмата, защото това е много опасно, но ще им позволя да ми кажат какво те знаят. После ще им потвърдя дотам, докъдето са прави.

Циско: какви други неща може да се направят за жертвите с цел оздравяването им и възстановяване на паметта? Какво още препоръчваш за тях?

Циско: Смятам че едно от най-важните неща, които трябва да се помнят, е че ние всички бяхме роби. Бяхме управлявани и контролирани от най-суровата ръка на господството. Ние бяхме контролирани от много садистични индивиди, и бяхме третирани ужасяващо, наистина ужасяващо. Не бихте третирали животно така, както ние бяхме третирани. Не бихте - важно е да се подчертае, защото е много болезнено. Тялото се чувства изнасилено, умът се чувства изнасилен, духът се чувства изнасилен. И ние се нуждаем някой да каже, че това наистина боли и се нуждаем да има някой, който да каже "знаеш ли, не съм бил там, където сте били и не мога напълно да си представя какво ми казвате, но ви слушам и вярвам, че това което ви се е случило, наистина ви се е случило". Защото сме били толкова програмирани да вярваме, че ако кажем всичко това на света, светът ще ни нарече лъжци, ще се изправи срещу нас и или ще ни застрелят, или ще ни пратят в затвора заради престъпленията, които извършихме, или пък че така или иначе никой няма да повярва за зверствата. Някой повярва ли за Холокоста? Светът не искаше да чуе за Холокоста. Те не вярваха. Колко години минаха вече - и хората все още не искат да повярват, че Холокостът наистина се случи. И това, което се случи на нас, не е по-малко от онова, което се е случило в концентрационните лагери.

Морис: Чувстваш ли, че са причинили точно определени видове травма и кондициониране, които да ви подредят така, че да не звучите правдоподобно пред обществото?

Циско: О, със сигурност. Когато някой като мен или г-н Шпрингмаер започне да ви разказва неща за ритуално насилие и сатанински празници и да, те практикуват това, и практикуват това, и това, и това, и това, умът си казва "Аа не. Изключвам се, ударихте стената, не искам да слушам за това". Да чуете това означава, че всичко, което са ви казвали през живота ви, изведнъж всичко се оказва лъжа. Тези неща наистина се случват. Ние сме програмирани според сюжета на детски приказки и тн, и това ни помага.

Морис: Говорих за това с Фриц, за това как определени културни елементи - приказки, филми, книги - се използват... Магьосникът от Оз...

Циско: Алиса в страната на чудесата...

Морис: Значи това се прави поради две причини, и двете заради това, че този материал преобладава в "културния" свят - това подсилва програмирането.

Циско: И дори ако не сте преминали през травматичния контрол над ума, вие все пак се намирате в един измислен, приказен свят, защото сте кондиционирани към този фантасмагоричен свят чрез детските приказки. Тук няма никаква реалност, но умът винаги иска да се върне обратно там, където е безопасно.

Морис: Изглежда някои от тези програмисти също така са направили някои неща нарочно, за да дискредитират изтичанията на свидетелства от жертвите, като например, преобличат се като Дядо Коледа, докато програмират някой - просто нарочно абсурдно поведение...

Циско: Те правят това, за да не звучиш правдоподобно - има определени програми, които, ако си спомниш това или онова - и не искам да го казвам по телефона, защото определено не искам да съм отговорна за натискането на спусъка на някой от слушателите - но ако си спомните определена информация, програмата веднага вкарва ума в побъркано състояние. Тези побъркани състояния са вложени на много дълбоко ниво с хипноза и наркотици, и когато задействате някой от тези спусъци, ако около себе си нямате нужния ви подкрепящ екип хора, ще полудеете. И ще свършите в психиатрично заведение. Кой иска да вярва на някой, който е прекарал последните си шест месеца в психиатрично заведение?

Морис: По принцип, чудя се дали можеш да дадеш някаква информация на слушателите ни, за да им дадеш представа какви видове неща се правят, какви видове техники са използвани за целта да се контролира ума? Спомена хипноза, наркотици, травма...

Циско: Да, и електрически шокове. винаги говоря само за себе си, и се връщам назад до 18 месечна възраст, когато искаха да са сигурни, че са натрошили съзнанието ми. Баща ми беше моя основен програматор, но също така ми беше и баща и когато се родих, бях изолирана заедно с баща си в малка стая в околната среда на собствения ни дом, където за мен се грижеше основно баща ми. Възхищавах се от него. Когато навърших 18 месеца, понеже баща ми беше програматор, той можеше да контролира черния ми дроб, бъбреците ми, кръвното ми, сърдечния ми пулс, дишането ми.

Морис: Как е постигнал това?

Циско: Чрез хипноза - бях толкова травмиращо обвързана с него. Оцеляването ми зависеше тотално от него. Не бях излагана на външния свят. Той беше моя дресьор, във всеки смисъл на думата. Той ме хранеше, той ме къпеше. Аз също така бях родена преждевременно, което беше много важно, защото бях много слаба като дете, когато се родих. Тежах 935 грама и той ме кондиционираше чрез гласа си - той винаги ми казваше, че може да ме контролира. Той ме обичаше до степен, че, дори в инфантната ми възраст, като новородено дете, аз бях тотално зависима от него за живота си.

Когато бях на 18 месечна възраст, бях отнета от него, което беше шок за мен, защото никога не бях разделяна от него, и първата ми травма беше причинена, когато ме изнасили. Когато свърши да ме насилва, трябваше да ми се направи преизграждаща операция, за да се поправят щетите. Това беше травмата, която разчлени съзнанието ми на милиони парченца. Не трябва да казвам "милион", на мен ми се струва като милион - всъщност хиляди парчета.

Морис: Какви неща беше кондиционирана да правиш - спомена сексуално робство - какви други задачи или операции бяха програмирани в теб?

Циско: Имам Бета и Делта вторични личности, които са вторични личности за шпионаж - те са специализирани в бойни изкуства. Те бяха личности, които се ползваха за изнудване на политици, църковни лица, всеки който трябваше да бъде изнудван, за да бъде подчинен на илюминати.

Морис: Как се случваше това изнудване?

Циско: Обикновено чрез секс. Обикновено има поставена сцена, където някой ще прави секс с определен човек и този човек, по време на секса, ще бъде травмиран до такава степен, че ще умре, и ще бъдат изнудвани за извършване на убийство, когато всъщност не са го извършили. Има много различни начини да се организира едно изнудване. Ще се записва и сексуалният роб е отговорен записът да е успешен, за да се накисне целевия индивид.

Морис: Кои са обичайните хора, които седят зад изнудването?

Циско: Илюминати, фамилията, които са искали този човек на подчинение, под тяхното управление, от този ден нататък. Делтите са вторични личности на наемни убийци и се пращат на всеки, който отказва да следва нарежданията на илюминати - всеки, който иска да си мисли, че е по-голям или по-добър, или по-силен, или по-властен и може да пристъпи извън влиянието на илюминати и да оцелее - ще бъде елиминиран. Също така перяхме пари от наркотици. Но трябва да разберете, че тези определени вторични личности не живеят във външния свят, те живеят вътре в ума, вътре в конструкцията на съзнанието. Когато са необходими, достъпът до тях е през специфичен код, тогава те се извикват в будното съзнание, на преден план на ума. След това им се дава програмата къде трябва да бъдат, какво трябва да направят, и после, след като са си свършили работата, веднага ги травмират отново с електрически шок. Тази памет отново се разбива на парчета в ума и после ги слагат да спят до следващия път. Те нямат осъзнаване за това, което се случва във външния свят, нямат осъзнаване дори за това, че въобще съществува външен свят, освен света, в който са програмирани да функционират.

Морис: Електрошокът служи за изтриване на паметта за операцията?

Циско: Стига да бъде извършен в рамките на 48 часа.

Морис: Ти и Фриц изнасяте публично тази информация. Разбрах, че сте правили няколко радио-предавания, писали сте книги и с вас са се свързвали хора заради това. Какви отзиви получавате от публиката за информацията, която представяте?

Циско: Имаме много положителни отзиви от много терапевти, психолози, психиатри, пастори, хора от нашето правителство. Тъкмо преди няколко седмици ни казаха, че двама конгресмени четат книгите и много им харесва какво пише в тях, защото знаят, че това което сме написали, са факти и са доволни, че излиза пред всички. Някои хора ни казват, че след Божието слово, тази книга трябва да бъде във всеки дом, на всяка полица, във всяка библиотека... Разбира се, книгата е разбила много от мечтите им и основната структура на вярванията им за околната им среда, независимо дали дома, училището или църквата, защото нещата не са такива, каквито изглеждат. Хората, които са търсачи на истината, са склонни да платят тази цена, защото това може да е единственият начин, по който могат да спасят себе си и децата си.

Морис: Значи някои от професионалистите, които са се натъкнали на вашата информация, са срещали тези проблеми и в собствената си практика...

Циско: О, с абсолютна сигурност. Трудът ми е бил потвърден от множество професионалисти, и те казват, че е право в целта. Някои от тях са работили с хора с множествена личност двадесет или двадесет и пет години, и те потвърждават каквото пиша.

Морис: И какъв по принцип е отзивът от хората, които не са били изложени на това, напълно случайната публика?

Циско: Като културен шок е. Ако можете да си представите отиване в Япония, без да можете да говорите японски - няма дори да знаете как да си купите чаша кафе.

Морис: И сигурно е дори още по-голям шок, защото става дума, че културата която конфронтират е тяхната собствена.

Циско: Това е в услуга на традиционните лъжи, защото ако ще работиш в истина и ако се стремиш към честност, тогава ще трябва да виждаш какво има пред теб. Нашата книга със сигурност хвърля светлина върху тъмнината, за да се види какво се е случило с теб. Не само хората с множествена личност са програмирани - светът е програмиран. Програмирани сме да вярваме, че президентите ни са хора на честта, хора с голям интегритет. Президентите ни са прогнили копелета - те са педофили, те са наркозависими, те практикуват висша магия, те са ритуалисти. Те не се смущават от жертвопринушенията на малки деца. За тях е естествено да са обградени от лични роби. Такива са нещата, това е истината.

Морис: По отношение на книгите, които си написала - в каква степен се кутират в обществото - вие сами ли се занимавате с дистрибуцията, или имате дистрибутори?

Циско: Ние сами ги издаваме. Ако имахме издателство, което да ги дистрибутира, илюминати щяха да ги изкупят всичките и щяха да имат правата над тях, и щяхме да изгубим книгите си.

Морис: Щяха да изчезнат...

Циско: Просто щяха да изчезнат. Не можем да рискуваме това.

Морис: Исках също да те питам - наясно ли си с връзката на баща ти с някои от хората, участващи в проектите на ЦРУ МК-УЛТРА?

Циско: Определено. Той беше лявата ръка на д-р Грийн. Д-р Грийн го обучи. Също, д-р Стар, д-р Блу, д-р Уайт ("бял")... тези имена са алибита. Аз зная истинските им имена, но в името на оцелелите, които може да слушат, предпочитам да не предизвиквам спусъците им. Това може да е нещо много опасно за мен и за тях.

Морис: Какво още мислиш че е способна да направи публиката, за да помогне на жертвите на майндконтрола? Какво може да направи средностатистическият човек, за да помогне?

515
Морис: Имаше ли други виновни извършители във фамилията ти, освен баща ти?

Циско: О, определено. Опитвам се да помисля откъде да започна. Основният ми програматор беше д-р Грийн, който беше д-р Йосиф Менгеле. Другият ми основен програматор беше д-р Блек, който беше баща ми.

Морис: Кога осъзна, че този д-р Грийн е всъщност Йосиф Менгеле?

Циско: Винаги съм го знаела от вътрешните си части. По-дълбоките ми части бяха програмисти и баща ми беше обучен от Менгеле, той беше неговия номер две. Ние следвахме стъпките на баща ми. Ние също бяхме тренирани да бъдем програмист. Това беше полето на специалността ни.

Морис: Той казвал ли е или използвал ли е името си в някои моменти?

Циско: Да, правеше го. Също така се наричаше и д-р Фейрчайлд (Fairchild), д-р Грийн.

Морис: Как разбираш ролята на Менгеле в контрола над ума из континента?

Циско: Сигурна съм, че той е инфилтрирал всеки щат, и знам, че работеше в Канада.

Морис: В кой щат се намираше ти, когато тоя контролираше ума ти?

Циско: Повечето от програмирането ми беше извършено в Калифорния, Орегон. В Калифорния, във флотската база на езеро Чайна (China Lake, Китайско езеро, бел.прев); Пресидио (Presidio) северно Сан Франциско; и болница Летърман (Letterman Hospital) до военната база Пресидио. Имаше програмиране, което се извършваше в затворите на Алкатраз. И замъка "Скоти" (Scorry;s Castle) в Долината на смъртта в Калифорния. Също и в Торънс, Калифорния. Както и в щатската ментална болница "Сейлъм" (State Mental Hospital Salem), Орегон и в голямата масонска болница, наречена Доренбекер (Dorenbecker) тук в Портланд.

Морис: В каква времева рамка ще да е било това?

Циско: От 1948-9 чак до 60-те.

Морис: Как започна процеса на излекуването, изключвайки доколкото е възможно повече от програмирането, което ти е било причинено?

Циско: Като стабилизирах себе си. Като направих така, че да бъда на сигурно място, на което да мога да си върша работата, без да бъда инфилтрирана. Като искрено направих това усилие да се предвижа в посока оздравяване, на всяка цена. Да работя усърдно върху спомените програмирането си, и да стана търсач на истината. Да разбера, да открия, без значение какво ми е било причинено, исках да знам какво е било причинено. Ако човек не знае къде е бил, не може да знае къде отива. За мен беше много важно да тръгна в посока оздравяване, защото веднъж след като осъзнах какво ми бяха причинили, и дълбочините на програмирането, възнамерявах да стоя отстрани и да не казвам нищо, да мълча, да не го изговарям... Щях да победя програмирането, което беше да не чувам зло, да не виждам зло, да не правя зло. Аз щях да кажа. Аз щях да издам. Това беше моята целеустременост, която ми помогна да се боря с травмата от това да знаеш какво трябва да научиш за себе си.

Морис: Трудът, който трябваше да свършиш, за да постигнеш тази степен на изцеление - какво включва това, в смисъл на боравене със спомените ти?

Циско: Трябваше да се изправя лице в лице с болката, с мъченията, да посрещна собствените си страхове от непознатото, да се изправя срещу факта, че баща ми не ме е обичал, да се изправя лице в лице с факта, че травматичното обвързване не е любов, без значение какво казват за името на любовта, любовта не участва в това нещо. Трябваше да се вгледам дълбоко в себе си и да преоткрия тази искрица живот, която беше останала, защото те така те дехуманизират, докато те програмират да бъдеш техен роб, че за някои светлината изгасва и няма надежда, но аз бях сред късметлиите. Имаше останала някаква надежда като светлинка, и тази светлинка направи възможно да имам смелостта и нужната сила да се отправя към лечението и оздравяването.

Морис: Как ти помогнаха хората около теб?

Циско: Поддържащият ме екип много ми помагаше. Той се състоеше от три жени плюс мен. Всички ние бяхме програмирани горе-долу по едно и също време от същите програмисти. Баща ми беше много силен в животите им, защото той беше техния програматор. Това ни обвързваше емоционално. Всички ние бяхме взели твърдото решение, че ще излезем от всичко това и че ще се устремим към изцеление. Станахме много привързани, не само заради онова, което знаехме, че ни се беше случило по ритуален начин, и не само чрез споделената травмираща основа. Ние пристъпихме навън от това, и започнахме да градим нов вид приятелство, основано на доверието, повдигайки се една-друга, изграждайки се една-друга, изслушвахме се, учехме се как да записваме спомените си, да бъдем там една за друга без значение какво време от деня е в първите пет години. Всички се нуждаехме едан от друга във всеки момент. Две от трите момичета имаха медицинско образование, другата е учителка - днес и четирите сме свободни, защото се държахме една за друга.

В изцелителния ни процес първото нещо, което трябваше да приемем за себе си, и всяка от нас трябваше да направи това поотделно, беше да приемем, че имаме синдром на множествената личност (MPD), че имаме DID (заболяване на дисоциативната личност), и че произхождаме от поколенчески, стари сатанински фамилии. Да, бяхме практикували сатанизъм, и да, бяхме с илюминатска кръв, и да, има много мръсотия в животите ни, и да, не искаме да обръщаме поглед към всичко това. Но дойде момент, в който искахме да излезем от отрицанието си и аз мисля, че това е най-важното нещо в изцелителния процес, когато се връщам назад - имахме смелостта да погледнем животите си и реалността, в която се намирахме. Ние бяхме програмирани да бъдем програматори, и това ни даде способността да разбираме другите, както и самите себе си, и можехме да работим заедно в една група, и извличахме много сила една от друга. Но трябваше да отчетем и неоспоримото. Не можехме да избягаме от онова, което ни се беше случило. това беше силата ни. Това ни даде смелостта, от която се нуждаехме, за да продължаваме да се борим.

Веднъж след като осъзнахме, че да, бяхме под контрол над ума, и че да, бяхме роби на илюминати - ние не харесвахме робството, в което бяхме родени. също така не харесвахме идеята, че никога не ни беше даден избор за това, което ще ни се случва. Искахме да сме свободни души. Просто не знаехме как се става свободен. Трябваше да се борим за това. Нощите бяха изпълнени с травма. Дните бяха изпълнени с травма и болка. Тялото, душата и духът са в непрестанна война по пътя към здравето. Те не искат да освободят скритото знание за това какво ни се е случило, всичко ни бе причинено в тайна. Заради програмите, то не искаше да се разкрие и разкриването му беше много, много болезнено.

Морис: Възможността ти и другите оцелели да намерите безопасно място, да можете да започнете тази работа с другите - това беше ли значителен фактор за способността ви да пречупите контрола?

Циско: О, определено. Дори и в онези моменти, в които отивахме да се срещнем с нашия терапевт, дресьорите ни седяха на стълбите на сградата, в която щяхме да влезем, за да отидем при терапевта - за да ни е ясно, че ако кажем нещо, което ще разклати фамилията или ще я разобличи, ще си платим за това по-късно. Те винаги ни чакаха. С други думи, забавлявайте се, наследете се на терапевта си, но ние сме тук и ще ви чакаме, когато излезете. Мъчението, което следваше - че трябваше да се изправим лице в лице с тях всеки път, когато отивахме при терапевта ни, трябваше да приемем, че те може да са зад всеки ъгъл, или дори да те избутат извън шосето на път към терапевта. Могат да подпалят къщата ти, или може да пратят куршум в главата на детето ти, или през прозореца на спалнята ти, или ще те докопат по един или друг начин. Трябва да се справяме със заплахите, с лъжите. Така беше в началото на работата ни с терапевта. Само преодоляването на травмата от тези заплахи би накарало повечето хора да си останат вкъщи. Само че за нас и другите оцелели, това ни направи толкова ядосани, че решихме, че ще се борим с тях, дори до смърт, защото нищо не е приключило, докато Бог не каже че е приключило. когато Той каже, че е приключило, тогава всичко е наред, можем да се приберем вкъщи. Ние ще се борим с това. Ние ще спечелим.

Преди, когато бяхме под контрол над ума и спомените ни бяха отнети, ние нямахме избор. Ние нямахме думата в това, което ни причиняваха. Но този път е различно. Ние имаме глас. Ние можехме да влезем в кабинета на терапевта, или имахме избор да не го направим. Но да имаш възможността да кажеш "дори и до смъртта си аз ще ходя на терапия, аз ще продължа по този път", от това идваше много сила, защото всеки път, когато правехме крачка в правилната посока, тя ни даваше силата, от която се нуждаехме.

Морис: Значи открихте много сила в гнева.

Циско: Дори когато ни сграбчиха, в първите пет години от терапията ни, а те наистина ни сграбчиха, и ни подложиха на мъчения, пускаха ни ток, дрогираха ни, и ни изнасилваха, отново и отново, те продължиха с тези неща през първите пет години. Дори и след травмата, все още си заслужаваше. Защото тогава за първи път вече знаехме, че сме човешки същества. Бяхме толкова дехуманизирани от травмата на контрола над ума, че просто това че имахме искрицата човечност, ни отвори очите за думите, "Аз не съм котенце". "Аз съм дете, аз съм жена, някога бях малко момиченце". "Всичко беше лъжа". Човек е склонен да умре за тази истина...

Морис: Спомена за травматичното обвързване... можеш ли да обясниш на слушателите ни какво е това и какво зачеше за теб в твоя случай?

Циско: Например, д-р Грийн. Той често ни слагаше в горещите клетки в пустинята, те бяха като бъчви за пот. Той идваше в пустинята при нас, след като бяхме държани без вода и храна няколко часа (на нас ни изглеждаше като дни). Казваше ни се, че бяха дни, но здравият разум ни говори, че са били часове. Тези клетки бяха така направени, че да можем да виждаме извън тях (като клетки за животни). В спомените ми, някъде вляво от мен имаше други клетки... с малки деца, 2, 3, 4 годишни. Грийн идваше там при нас и носеше маргаритка в ръката си, разхождаше се наоколо из мястото, където ни държаха в тези клетки, идваше при мен и казваше, "Обичам те, не те обичам, обичам те...", късайки листенцата. Ако кажеше "Не те обичам", знаех, че ще много съм загазила, защото вече ми беше показал предварителен пример, като отиде пред клетката вляво от мен и каза на малкото момиченце там, че не я обича, когато стигна до последното листенце от маргаритката. Тогава я извадиха и я убиха пред мен. С други думи, в този момент отнеха живота й, за да покажат властта му и контрола му, и какво ще стане, ако д-р Грийн спре да те обича.

Като дете не успях да разбера, с детския си ум, че това беше постановка. Убийството беше истинско, но истината е, че това бяха така наречените "похарчими" деца. Колкото до мен, аз бях с илюминатска кръв, те нямаше да ме убият, защото имаха намерения за мен, бяха планирали целия ми живот. Част от това планиране е подреждането на сцената. Сценарият се разиграваше, когато д-р Грийн убиваше някое дете от клетките. Аз трябваше да съм свидетел на всичко това, защото беше демонстриране на власт. Ако това е обвързване с любовна травма, тогава "Обичам те, д-р Грийн, обичам те много, много, много, защото ти можеше да кажеш, че не ме обичаш, и тогава аз щях да съм мъртва". И той ме "обичаше", защото "пощади живота ми" - но това също ми показа властта, която има този човек. Опитайте се да обясните това на детския ум на едно дете, когато е само на 4 или 5 годинки.

Морис: Чувстваше ли, че непредвидимостта на травмата беше фактор в травматичното обвързване?

Циско: Определено. Никога не знаехме, кога ще бъдем обичани и кога нямаше да ни обичат - във всеки един момент посоката можеше да се смени. когато баща ми беше мил като мой програматор, той беше наистина много мил, но когато беше безжалостен, той беше безмилостен до мозъка на костите си. Нямаше човечност. Той самият се превръщаше в нещо по-малко от диво животно, нямаше нищо, което не можеше да направи, за да стане неговото. Части от нас го обичат искрено до ден днешен, винаги ще го обичат и ще го взимат за пример.

Морис: Още колко деца бяха замесени в това, доколкото ти е било известно по онова време?

Циско: През 1968г аз знаех, че има над 2 милиона роба на МК-УЛТРА. Оттогава вече нямам осъзнаване или знание, защото вече не виждам документите или сведенията, за да преценя колко. Ако трябва сляпо да предполагам, бих казала може би 10 милиона.

Морис: Как знаеше, че са участвали 2 милиона деца?

Циско: Защото аз самата бях програматор и видях документираните сведения за това.

Морис: Значи са били способни да програмират жертви, които да програмират други жертви... как са успели да постигнат това?

Циско: Те те тренират за тази работа. Трябва да разберете, че вътре в структурата на илюминати има много нива на системата. Моите майки бяха тренирани на програмиране. Това е на ниво илюминати.

Морис: Тренирали са те на техники за програмиране?

Циско: Да.

Морис: Върху какви хора те караха да прилагаш това програмиране? Те бяха ли други членове на илюминатските семейства?

Циско: Всички те бяха илюминатски деца. Ние не работехме извън структурата на илюминати.

Морис: като член на фамилията на илюминати, какво възнамеряваха за теб, защо искаха да те програмират?

Циско: Едничката цел - в най-дълбокия слой на системата - майки на лъжата. Те са основата. Всеки има три майки, които са на пиедестал - едничката им цел е да управляват и властват с антихриста като негови царици, когато той се възкачи на трона. Както бог има булка, така и луцифер има булка, и тази булка са майките на тъмнината. Това е основата.

Морис: Кой ще да е тази антихристка фигура? Чувал съм името "Лорд Майтрея". Това някой кандидат ли е?

Циско: Той е един от предвестниците, последовател. Трябва да разберете системата от вярвания на луциферианството и начина, по който е разположена структурата на илюминати. Тя е разположена според словото на бог - така че да може да стои, или пък да може да богохули за бог. Но когато бог прати сина си на земята, Христос имал 12 последователи, които го следвали. Антихристът ще бъде като три в едно, и той също ще има 12 предвестници. Тук участва Майтрея. Той е предвестник. Йоан Кръстител е бил предвестник на Христос.


516
Радиостанция 88.1 FM

Политехнически университет "Райърсън", Торонто, Онтарио (Ryerson Polytechnical University Toronto, Ontario)

Поредица "Майндконтрол"


Продуцент и интервюиращ - Уейн Морис (Wayne Morris):

Добро утро и добре дошли в "Интернационална връзка". Намираме се в седмица №40 от поредицата ни за контрол над ума, и днес започваме интервю с Циско Уийлър (Cisco WHeeler), съавторка на книгата "Формулата на илюминати за създаване на неуловим промит роб" (The Illuminati Formula Used to Create an Undetectable Mind Controlled Slave) и други книги за кондициониране на принципа на травмирането. Циско е жертва на контрол над ума идва от един от илюминатските родове. Тя е потомка на Одисей С. Грант (Ulysses S. Grant) и е успяла да се сдобие с известна доза свобода от контрола на фамилията си. Понастоящем тя работи с Фриц Шпрингмаер, за да помогнат на други жертви на контрола над ума да оздравеят. Циско рядко дава интервюта, така че имаме голям късмет, че можем да ви предоставим днешното интервю с Циско Уйлър.

Бележка от преводача: Одисей С. Грант, роден Хирам Одисей Грант, бил изтъкнат генерал от армията на САЩ по време на Американската Цивилна война и командващ генерал в заключителната война. Надзираван от Абрахам Линкълн, Грант повел Армията на единството към победа над Конфедерацията. Като 18-ти президент на САЩ (1869-1977г) Грант водел републиканците в усилията им да премахнат белезите от национализма и робството на конфедератите през Реконструкцията.

Уейн Морис: Бих искал да започна с въпроса какво е миналото ти и как за първи път беше замесена в травматичното кондициониране за контрол над ума.

Циско Уйлър: За първи път бях въвлечена като бебе. Баща ми идва от много стар сатанински род. Животът ми е бил планиран в точно определена структура, още от началото, тъй като баща ми беше програмист на мозъци за илюминатите в правителството на САЩ.

Уейн: Какви политически или военни връзки е имала фамилията ти, поне за които ти си имала знание?

Циско: Имахме много силно политическо минало. Баща ми имаше политически връзки; пра-вуйчо ми е генерал Ърл Грант Уийлър (Earl Grant Wheeler), той е директен потомък на Одисей Грант. Генерал Ърл Уийлър бил главнокомандващия на американската войска във Виетнамската война. Той е бил началник на щаба (joint chief of staff, бел.прев), така че имаме силно политическо минало. Баща ми също така беше велик майстор в илюминати. Той работел на Западния бряг по време на Виетнамската война с чичо си, който оглавявал армията, и задачата му била да вкарва наркотици в държавата, с цел създаването на нарко култура. Целта на това било да се разбие структурата на семейната единица. Нарко културата беше истинската причина за Виетнамската война. Баща ми също беше част от военния оркестър и беше военен музикант; беше част и от ЦРУ; и беше масон 33-та степен. Понеже беше велик майстор в илюминати, той беше много силно свързан с политическата структура на Америка. Заради старите си поколенчески връзки в илюминати, от планираното време на зачеването ми, аз влязох в един свят, който беше добре структуриран и добре планиран. И като структурен роб в света на илюминати, аз също станах свързана с американската политическа структура. Като малко дете бях подготвена за сексуално обслужване на така наречения елит в политическата структура.

Морис: Да не би да говориш за хора в Белия дом?

Циско: Да. Президентът Айзенхауер е първият президент, който помня. Той се сприятели с мен, когато бях малко дете. Много пъти седях в скута му, пеех му, разменяхме сексуални намеци. Бях обучавана. Забавлявах губернатори, кметове, министри. Там ме обучаваха на сексуални дейности, и бях част от програмата на илюминати по време на елитните срещи на британското царско семейство.

Морис: Колко млада помниш, че си била, когато започнаха да те подлагат на травматичен контрол над ума... от раждането ли?

Циско: Бях травматизирана в утробата.

Морис: Как първоначално осъзна, че семейството ти е свързано с илюминати?

Циско: Ако разбирате множествеността на личността, разбирате и че има много нива на тази система. Защото има много слоеве, части от нас знаеха, и имаха много спомени за определени неща, случващи се в живота ни, но фронтовите личности от нашите системи, които бяха нашето лице за пред външния свят, те нямаха нито памет нито спомени, които да ги свързват с програмирането на илюминати или с травматичния контрол над ума. Така че, ако трябва да говоря от името на фасадните личности в мен, те въобще не знаеха, че нещо не е наред, бегло знаеха единствено, че са имали много насилствено детство. Те не знаеха, че нещо не е наред, докато не почина баща ми. Когато умря, това освободи съзнанието ни и то успя да се добере до определени спомени, и в този момент, те разбраха че нещо не е наред. Те започнаха да чуват гласове и да имат просветвания на спомени и информация, която се възстановяваше, и те знаеха, че нямат "история" за тази информация и не можеха да проумеят какво се случва.

Откъде идва това? Това не е начинът, по който мисля аз. Какво ще мисля аз за сексуални проблеми, когато нямам спомени да съм била сексуално насилвана или пък защо си спомням, че съм била на определено място, но в същото време не си го спомням... всички спомени са сякаш втора ръка, употребявани. Разбирате ли какво казвам? Така че, едва след смъртта на баща ми тези личности в мен започнаха да събарят хипнотичните стени вътре в съзнанието ни, които ми пречеха да знам какво се е случило. След определено време, заради възстановяването на паметта и проблясъците в спомените, и травмата, която ми причиняваха тези спомени, личностите станаха екстремно самоубийствени, но не вярваха в самоубийството, затова потърсиха помощ. Те отидоха в болница за девет седмици и започнаха да работят с терапевт, и след още време те осъзнаха, че не е нормално да искаш да умреш заедно с баща си, и открихме, че има наистина дълбок проблем.

Морис: Тези първоначални терапевти, с които си работила, имаха ли познания за контрола над ума или за травматичните техники за кондициониране по онова време?

Циско: Само бледи познания. Ние бяхме едни от първите хора с множествена личност, диагностицирани като такива в това поле, и на практика терапевтката се учеше, докато работеше с нас. Тя ни се отдаде, и онова, които не знаеше, в последствие го узна.

Морис: Баща ти е бил твоят основен дресьор/хендлър и програмист, а ти на каква възраст беше, когато умря?

Циско: Баща ми ми беше дресьора и програмиста, и бях на 40 години, когато умря.

Морис: Как успя да се откъснеш от семейния контрол над живота ти по онова време? Намесиха ли се други хора...

Циско: Когато Господарят умира, по принцип робът също умира, но заради решителността ни да се борим с програмирането и да стигнем до дъното на случващото се в собствения ни ум, успяхме да се противопоставим на програмата за самоубийство. Оттам беше цяло пътешествие да разберем, че сме една структурирана множественост от личности, без дори да знаем какво означаваше това... имахме дълъг път пред нас, труден път.

Морис: Сама ли трябваше да извървиш този път или други хора ти помогнаха?

Циско: Не. Имах много силен екип, който ме подкрепяше. Няколко човека в подкрепящия ме екип също бяха жертви на майндконтрола.

Морис: Хората, които не бяха, те имаха ли разбиране за техниките за контрол над ума?

Циско: Не. Започнахме това пътешествие, учейки се да разбираме себе си, вслушвайки се в себе си, конфронтирайки се един друг вътре в нашето съзнание, сравнявайки записките си и осъзнавайки "хей, възстановяваме спомените си поотделно, чувстваме се по един и същи начин, реагираме по един и същи начин", и така по малко, стъпка по стъпка, защото преди тринадесет години всъщност никой не знаеше нищо за синдрома на множествената личности.

Морис: Баща ти имаше ли и други жертви, освен теб?

Циско: Определено. Той беше майстор програмист.

Морис: Имаше ли братя и сестри, които също са били в същото положение?

Циско: Не и до степента, в която боравеха с мен. Аз бях първородната.

Морис: Заради това, че си първородната, затова ли си била избрана за този вид посегателства или е имало и други причини?

Циско: Отчасти. В края на 40-те години илюминати искаха да проникнат в църквите, защото осъзнаваха силата на Бог в църковната структура, и трябваше да намерят начин да инфилтрират църквата, за да разрушат тази духовна сила в църквата, силата на светия дух, който действа в църквата. Трябваше да открият начин да инфилтрират това, и те искаха да набутат външния свят вътре в църквите, за да не могат църквите да са толкова силни в духовен план. Това беше част от работата на баща ми. За да направи това, баща ми се ожени за майка ми, която не беше от илюминати, нито пък беше ритуално, но тя имаше много силно религиозно минало. Тя беше този съвършен пример за света, тази съвършена жена за църквата, такава че да стане пример за другите млади жени в църквата. Когато баща ми се ожени за нея, това беше неговият начин да инфилтрира църквата, чрез майка ми.

Морис: През живота на баща ти, как протече това му дело инфилтрация?

Циско: Като стана част от църквата, после свещеник, после беше ръкоположен, после проникна в младежките групи, стана много добър приятел със старейшините и борда на директорите на самото паство. Това бяха Петдесятните църкви.

Морис: Спомена за ролята на баща ти в трафика на наркотици през Виетнамската война. Можеш ли да обясниш повече за това?

Циско: Когато виетнамските войници ги убиваха и връщаха телата им, наркотиците ги криеха в кухините на телата им. Задачата на баща ми беше, да ги прибере от собственика на погребалното бюро, и в онзи момент това се водеше контролирано вещество, и той беше боравещия с контролираното вещество. Той не беше активен във Виетнам. Той беше просто протегнатата ръка, която се ползваше в нашето правителство, която трябваше да подсигури, че наркотиците ще достигнат дестинацията си.

Морис: След като наркотиците пристигнели в Северна Америка, какви са били връзките на баща ти по отношение на дистрибуцията от този момент?

Циско: Не зная. Не ми беше позволено да знам това. Аз не виждах тези действия. Бях твърде млада по онова време... е, не бях чак толкова млада, но бях твърде млада, за да съм част от това.

Морис: Сега считаш ли се за напълно свободна от влиянието на илюминати и бившите ти насилници?

Циско: Не, не се считам напълно свободна от влиянието на култа. Постоянно сме тормозени от външни заплахи. Получаваме много телефонни обаждания, пращат ни куршуми по прозорците, притискат ни с коли по улиците, получаваме писма, често в плод-зеленчука ни приближават хора и ни отправят заплахи. Дават ни да разберем, по техните си начини, че знаят къде съм, какво правя и с какво съм се заела, и това няма да свърши, докато те не решат, че трябва да свърши. Те командват парада.

Морис: Успявали ли са до сега да се доберат до части от теб, които все още не си лекувала?

Циско: В миналото са успявали; в днешно време, не. Много съм внимателна с това къде съм и какво правя. Много съм внимателна с времето и енергията си, и не се подреждам така, че да могат да получат достъп до мен. Други хора отговарят на телефона ми вместо мен. Други хора четат отправените до мен писма. Други хора влизат преди мен, за да се уверят, че всичко е наред и няма нещо, с което не мога да се справя.

Морис: С кои ефекти от травматичното кондициониране, което си преживяла в живота си, ти се налага да се справяш на ден днешен?

Циско: Продължавам да страдам от травматичния контрол над ума във всички аспекти от живота ми. Трябва да се справям с факта, че баща ми имаше красиво малко момиченце, и не искаше любовта й като от красиво малко момиченце, което му се е родило. Трябва да се справям с факта, че той искаше малко момиченце, но искаше то да е разбито на милион парченца, така че да може да структурира всички страни на живота му. И после трябва да си задам въпроса, какво ли е било нужно, за да се натроши това 18-месечно дете на милион парченца? И трябва да преглъщаш такива въпроси. На съзнанието му е трудно да възприеме какво му е било сторено, защото съзнанието винаги иска да се защити в известна степен, затова просто късащ малки "хапки" от него. Но съзнанието винаги обработва материал. Трябва да се справям с факта, че те са планирали това - това означава структурирането. Структурираната множествена личност е била планирана от момента на зачатието ми, и се опасявам, че това наранява чувствата ми, като се замислям.

Морис: Имали са дефинирана структура в смисъл, че са знаели какво правят, когато са те травмирали, и какви ще са ефектите и последствията от това...

Циско: Точно така. Те знаеха от А до Я какво искаха да правят с живота ми и как искаха да го построят, какво искаха да бъда, и в какво искаха да се превърна. Това е робство. Трябваше да се справям с тялото, душата и духа, защото всички части от мен бяха изнасилени. Постоянно трябва да се справям със спомени; с душевни проблеми; проблеми вътре в мен - в програмирането ми; как ме дехуманизираха; как ме посрамваха; как ме травматизираха до степен, в която вече не знаех коя бях, какво бях, накъде отивах. В даден момент от травмирането ми дори не знаех, че съм малко момиченце. Те подсигуриха, че ще бъда дехуманизирана до такава степен, че вътре в себе си започнах да се мисля за котенце. Да бъда малко момиченце, означаваше, да бъда измъчвана, да бъда наказвана, до неприемлива степен. Трябва да се справям с духовните проблеми, защото ми беше казано, че Бог не ме обича, че ме е изнасилил, името ми вече не можеше да присъства в Книгата на живота, името ми беше извадено от Книгата на живота, и след това продължиха да ме програмират хипнотично, отделяйки сърцето от тялото ми, като използваха наркотици, така че в действителност дори не знаех, че имам сърце. Те ме дехуманизираха до степен, в която вече нямаше къде да отида, освен при семейството. Нямаше къде другаде да ида.

517
След няколкото им книги и много известната "Формулата на илюминати за създаване на неуловим, тотално умствено контролиран роб", около 20 години по-късно, дейността на Циско Уийлър продължава, доколкото й стигат силите, предвид положението й.

След като излежава присъдата си, Фриц Шпрингмаер излиза пречупен. Оттогава насам от него идват крайно невероятни изказвания и дори полу-хвалебствия към фамилията Ротшилд. Никой не знае какво се е случило в затвора през 9-те години, но световното общество на изследователите е свалило доверието си от новия Шпрингмаер.

Понастоящем Циско Уийлър е оставена сама.

Трудно е дори да се определи датата на това интервю, но някои предполагат, че се е състояло на 11 януари 1998г.

518
Концентрацията на въпросните сили, и историята на цялото начинание като произход на мотивацията и идеите, се проследява най-добре от Джим Кийт в неговата книга, намираща се в Библиотеката ни.

Джим Кийт умира в болница заради усложнения по време на операция в коляното.

519
САЩ могат да създадат свои космически войски, заяви Тръмп

14 март 2018


Източник: Offnews.bg


Съединените щати трябва да създадат свои собствени космически войски, заяви президентът Доналд Тръмп, цитиран от Асошиейтед прес и ТАСС.

Той направи тази импровизирана забележка, говорейки пред войници във военновъздушната база на морската пехота "Мирамар" в югозападния щат Калифорния.

"В моята нова национална космическа стратегия космосът е признат за зона за военни действия, както земята, въздухът и морето. Ние дори може да се сдобием с космически сили", каза Тръмп.

Президентът на САЩ призна, че първоначално не се е отнасял сериозно към тази идея, но впоследствие осъзнал, че това е "отлична идея", която може би трябва да бъде реализирана.

Според експерти обаче е необходимо Съединените щати да отдадат приоритет на укрепването на разузнаването и киберсигурността. Създаването на космически войски освен това би изисквало сериозни преобразувания във въоръжените сили и огромни разходи.

В момента за космическата военна програма на САЩ отговарят предимно военновъздушните сили. През последните години те провеждат тестови полети на безпилотен космически самолет.

Професорът от Масачузетския технологичен институт по астронавтика Дейна Нюман, бивш заместник-ръководител на НАСА, обаче заяви, че предпочита космосът да остане колкото се може по-мирно пространство. "Космосът е за изследвания и за напредък на човечеството. Трябва да се поучим от нашите грешки на Земята и да запазим Космоса мирен", призова тя.





Каква жалка пропаганда, при положение, че гениалният хакер Гари Маккинън видя наша космическа флотилия в космоса, когато проникна в системите на НАСА през 2001-2002г.

Каква жалка реакция на бившия заместник-ръководител на НАСА Дейна Нюман, член на международния корпус на Гинките.

520
Формулата на илюминати за създаване на неуловим, тотално умствено контролиран роб
от Фриц Шпрингмаер (Fritz Springmeier) и Циско Уийлър (Cisco Wheeler)






Посвещение

Тази книга е посветена на два милиона американци (този брой нараства), които са били програмирани с "Монарх" - вид контрол над ума на травматична основа. Тази книга е написана, за да унищожи травматичния контрол над ума, преди той да унищожи човешката раса. Време е тази ужасяваща тайна да приключи. Написана е също като част от труда на Бог в края на времената, за да даде старт на вярващите хора да се отдадат на висшия призив, както е предречено от Тялото, но който не може да се постигне, ако хората на вярата не проумеят тези неща. Великият пророк на човечеството казва, че е дошъл, за да излекува онези, чиито сърца са били разбити - буквално разчленени и раздробени - и да освободи онези, държани в плен. Този труд трябва да напредне. Кръв, пот и сълзи са свързани с тази книга. Кръвта на невинните жертви на този майндконтрол отправя единен вик, заедно с лютата пот на онези, които са се опитали да осигурят помощ на разтрошеното човечество, оставено от садистичните програматори, и езерото от сълзи, проронени докато се пише тази книга. "Колко дълго още, О Господи, свещен и верен, няма да съдиш и да отмъстиш нашата кръв на земята?"

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, ПРОЧЕТЕТЕ ТОВА, ПРЕДИ ДА ПРОЧЕТЕТЕ КНИГАТА:

АКО ИМА КАКВАТО И ДА Е ВЕРОЯТНОСТ ти, читателят, да си пострадал от контрол над ума, трябва да помислиш, дали тази книга може да бъде ОПАСНА за теб. Ако се консултираш с терапевт за DID (дисоциативно личностно заболяване), познато също като MPD (синдром на множествената личност), препоръчително е да се консултираш с терапевта си, преди да прочетеш тази книга. Усложненията за онези, които са под контрол на ума, от това че научават истината, може да бъдат фатални. Съавторите не поемат отговорност за онези, които четат или не ползват по предназначение тази информация.

Умът на читателя е като градина. Може още да не е време да се посадят семената на истината във вашето съзнание. Може би се нуждаете от плевене и приготвяне на почвата, преди градината на ума ви да е готова. Може би времето е твърде буреносно, за да се посади истината. Молете се на Бога на жътвата. Благословиите, които потичат заради посяването на информацията от тази книга в ума ви, ще искат наличието на живителни води на любовта. Ако нямате любов в сърцето си, тази книга не е за вас. Информацията, съдържаща се в тази книга, е най-големият скандал на 20ти век и все още е най-голямата тайна. Тя ще ви предизвика, ще ви шокира, ще ви ужаси и дано ви мотивира да удвоите усилията си да се смирите и да поискате помощта на Бог Всемогъщи.

Програмните процедури, които се описват в тази книга, са почерпени възоснова на изследвания и консултации с депрограмисти, бивши програмисти, терапевти, съветници и уместна литература. До колкото сме се постарали да знаем, твърденията в тази книга са фактологични, въпреки че може да не отразяват най-новата или в момента приетата методология между всяка от фракциите на Новия Световен Ред, които се занимават с програмиране тип "Монарх". Тази книга набляга повече на илюминатското програмиране, което е най-високото ниво програмиране. За индивидуалното ползване и разбиране на оцелелия от програмиране Монарх, на терапевтите се забранява да използват тази информация, с оглед частния случай на жертвата и ситуацията. Авторите не поемат отговорност за терапевтична работа на база този материал.

Фриц Шпрингмаер и Циско Уийлър са съавтори на "Те не знаят що вършат: Илюстриран наръчник за контрола над ума тип Монарх" (They Know Not What They Do: An Illustrated Guidebook To Monarch Mind Control).

И Фриц и Циско внасят в тази книга много години на опит в справянето с програмирането Монарх. Фриц изследва илюминати, докато работи с жертвите на тяхното програмиране. Той е автор на "Върховите 13 илюминатски фамилии" и няколко други книги.





СЪДЪРЖАНИЕ

Глава 1 - Избирането и подготвянето на жертвата
А. Генетиката и способностите за дисоциация
Б. Наличност
В. Физически и ментални изисквания
Г. Списък с организации, които извършват програмиране
Д. 4 основополагащи стъпки за извършване на програмиране
Е. Стъпка 1. Духовни изисквания, церемонии за Лунното дете, ин-витро травмиране
Ж. Стъпка 2. Травмиране чрез преждевременно раждане
З. Стъпка 3. Бомбардиране с любов / обвързване с любов
И. Стъпка 4. Разлъчване на "ядрото" на съзнанието

Глава 2 - Травмирането и измъчването на жертвата
А. Място за измъчване на деца, флотската база "Чайна Лейк"
Б. Какво прави травмата, създаването на PTSD и DID (MPD) (синдроми на множествената личност)
В. Как се извършва мъчението, видове травми
Г. Как работи синдрома на множествената личност (MPD)
Д. Ядрото
Е. Закотвящото преживяване

Глава 3 - Употребата на наркотици
А. Списък с използвани наркотици
Б. Кратка история на употребата им
В. Приложения на наркотици за контролиране на един роб

Глава 4А - Използването на хипноза
А. Дисоциация, транс и историческата им употреба
Б. Как се програмира с хипноза
В. Как се засилват творческите способности на хипнотизираната жертва
Г. Поддържането на дисоциирано съзнание
Д. Поддържане на съзнанието в програмируемо състояние
Е. Хипнотични спусъци и пароли
Ж. Хипнозата в програмите и други употреби

Глава 4Б - Хипнозата (продължение)

Глава 5А - Умението да се лъже, изкуството на измамата
А. Преглед
Б. Използването на фантастика
В. Използването на лъжи външно, включително прикрития и фронтове
Г. Използването на външна заблуда, включително
Д. изкуството да се скриват неща в дадена система

Глава 5Б - Умението да се лъже, изкуството на измамата (Били Греам)

Глава 6 - Употребата на електричество и електроника
А. За мъчения
Б. За изтриване на паметта
В. За имплантиране на мисли
Г. Електронна комуникация и контрол

Глава 7А - Инженерство и структуриране на една множествено-личностна система
А. Структуриране на MPD-светове
Б. Създаването на роли
В. Изграждане на наслоени защити
Г. Изграждане на системи за възстановяване

Глава 7Б

Глава 7В

Глава 8 - Телесни манипулации и програмиране
А. Белязване на мозъчния ствол
Б. Разделяне на мозъка
В. Медицински технологии
Г. Хистамини
Д. Използването на телесни програми

Глава 9 - Манипулации на ума чрез методи за психологическо програмиране: изменение на поведението, психологическо мотивиране и НЛП
А. Наблюдаване на това как сатанинско семейство кондиционира децата си
Б. Изменение на поведението, трениране на подчинение
В. Изолация
Г. Повторение
Д. Психологически мотиватори, гордост / нужди / желания
Е. Невро-лингвистично програмиране (НЛП)
Ж. Инверсия на болката и удоволствието

Глава 10А - Техники за духовен контрол, обладаване, трансове, и тн.
А. Използване на духовни принципи срещу даден човек
Б. Как програмирането Монарх миниатюризира онова, което е било извършено в голям мащаб
В. Дехуманизация
Г. Страх
Д. Употребата на вината, срама, подигравките и гнева
Е. Научаване, че господарят е Бог
Ж. Портали, съсредоточни точки
З. Обети и клетви
И. Употребата на демонично обсебване, наслояване, и тн.
К. Употребата на "ангелски" вторични личности
Л. Злоупотребяването с Писанията
М. Тета-програмиране

Глава 10Б

Глава 10В

Глава 10Г

Глава 11 - Вътрешни контролни механизми
А. Учене на окултни философии и идеологии
Б. Вътрешни компютри
В. Вътрешни йерархии

Глава 12 - Външни контролни механизми
А. Мониторинг (контрол на робите)
Б. Изкуството на изнудването
В. Подкупи
Г. Контрол на средата
Д. Обвързване и сдвояване
Е. Външен натиск



521
Фриц Шпрингмаер  - една от най-противоречивите личности в полето на конспирациите. Спряган за банков обирджия, изнасилвач и педофил, и обвиняван за множество агресивни действия, целящи отхвърлянето на правителството на САЩ, подвизаващ се под няколко фалшиви имена. Той е от хората, за които е трудно да се установи истината.

Едно нещо, обаче, никой не отрича - Фриц е дяволски добър психотерапевт и изследовател на историята и медицинските науки с много богата обща култура.

На 12 февруари 2003г Фриц Шпрингмаер е обявен за виновен за въоръжен банков обир. Излиза от затвора на 25 март 2011г. Оттогава насам не се чува нищо за него.

В активните му години и нарастваща слава, Фриц Шпрингмаер е открит от Циско Уийлър - жертва на сатанински ритуален контрол над ума. Фриц се опитва да й помогне в качеството си на вещ психотерапевт, но въпреки опита си, той си е нямал представа какво ще излезе на яве - Циско се оказва високо в йерархията от програмирани роби на илюминати и е извор на безценна и напълно безпрецедентна вътрешна информация за тайното общество по онова време. Като по чудо Фриц успява да я опази жива, въпреки множеството вложени в програмираната й личност клопки, и успоредно с нейното лечение и психическо, физическо и духовно възсатновяване Шпрингмаер се превръща в един от малкото самоуки де-програматори за онези години.

След като здравето й се стабилизира и животът й започва бегло да наподобява живота на полу-нормален човек, Фриц и Циско решават да напишат книга заедно, в която да разкрият колкото се може повече за начина, по който илюминати създават робите си.




Педофил и изнасилвач ли е Фриц Шпрингмаер? Не си ли противоречи агресивното му въоръжено поведение и терористични подбуди с търпеливия, интроспективен и разсъдлив ум на вещ психотерапевт? Кое от всичко е истината и кое от всичко е лъжата? Прекараните години в затвора ли са нещото, което го е убедило да загърби популярността и да започне нов живот?

Нека потърсим отговор на тези въпроси, четейки една от най-важните книги в интернет:

522
Всички теми / Re: Сребърната вода
« -: Март 11, 2018, 11:16:56 pm »
Перфорации ще рече миниатюрни дупчици. Едва ли е "полезно". Просто клетките и бактериите са различни, като клетките са доста по-устойчиви на каквото и да е, и тези перфорации не ги спъват кой знае колко, докато при бактериите тези перфорации са един от двата смъртоносни за тях ефекти (задушаването е другия).

Дупчица в клетъчната стена означава нарушение на избирателната пропускливост. Тоест, при перфорации в клетките навлизат повече медикаменти, които би трябвало да бъдат спрени от избирателната пропускливост. Това създава завишената потентност на медикаментозните дози като ефект върху организма.

Защо не пробваш сама :) Пий когато откриеш, че ти е най-удобно.


Не можеш ли да спреш приемането на медикаменти? Извънредна ситуация?

523
Глава 10

Преминаване на LSD


Членовете на американските разузнавателни агенции не били първата група, заинтересувана от употребата на психеделични наркотици за промяна на поведението. Още по-рано, първите застъпници за психоактивните наркотици в Западната култура били социалните планировчици и елита. Точно преди новия век, през 1898г, човека на медицината, литературата и Фабианския социализъм Хевлок Елис (Havelock Ellis) започнат експерименти с пейот.
Бележка от преводача: Пейот (peyote) е малък кактус без бодли, съдържащ психоактивни алкалоиди, най-вече мескалин. Смята се, че местните американски индианци са използвали пейота за духовни цели и ритуални церемонии в продължение на поне 5500 години.

Днес Елис е известен най-вече със седем-томния си труд "Психология на секса", но в началото на този век той е бил основен двигател в литературните и интелектуални кръгове - особено в комунистическите и анархистките групи. Елис описва опита си с пейота в статията си "Мезкал: Един нов изкуствен рай" ("Mezcal: A New Artificial Paradise"), публикувана през януари 1898г в списание "Съвременен преглед" ("Contemporary Review"). [1]

Интересът към пейота и синтезираната версия на алкалоида, мескалин, останал слаб, освен при обичайните приемни пейотни ритуали, извършвани по не много по-различен начин от представяното в модерното духовно увлечение по онова време, или както е в старите психиатрични монографи, в които се описва, как този наркотик сякаш възпроизвежда шизофрения.

Но на сцената скоро щяло да се появи много по-потентно средство за изменение на мозъка. LSD бил синтезиран за първи път през 1938г в лаборатории "Сандоз" (Sandoz laboratories), в Базел, Швейцария, въпреки че се смята, че ефектите от наркотика са били открити от д-р Алберт Хофман (Alber Hofmann) чак през 1943г. Базел бил дом за три огромни химически компании, Хофман-ЛаРош (Hoffman-LaRoche), Киба-Гайджи (Ciba-Geigy), и Сандоз (Sandoz), последната била собственост на германския химически монолит ИГ Фарбен, опора на войната на Третия Райх. Въпреки че връзка не се прави често, и д-р Хофман отрича да има такава, ИГ Фарбен поддържал дивизия, изследваща психоактивните агенти, и е възможно Хофман да е бил нает в това си качество. Също така е върховно световно съвпадение, че докторите от SS и Гестапо провеждали експерименти с мескалин върху затворниците в Дахау по същото време, на по-малко от 300км разстояние.

Алън Дълес, който е директорствал ЦРУ по време на проекта МК-УЛТРА, бил началник станция в Берн, Швейцария, по време на периода на изследване на LSD, и е бил изпълнителен директор в ИГ Фарбен. Асистент му бил Джеймс Варбург (James Warburg), който по-късно работил съвместно с нарко-застъпника Алдус Хъксли (Aldous Huxley). [2]

Капитан Ал Хубард (Al Hubbard), шпионинът, който бил наречен "Джони Епълсийд на LSD-то", разказал историята за началото на LSD по един различен начин от обичайните хронологии.

Бележка от преводача: Джон Чапман, по-добре познат като Джони "Ябълковото семе", бил американски пионер в парниковото земеделие, който въвел ябълковите дръвчета като вид в големи части на Пенсилвания, Онтарио, Индиана и Илинойс, както и в северните окръзи на днешна Западна Вирджиния. Той станал американска легенда още приживе, заради милия си и щедър начин на живот, силната си водаческа фигура в каузата на запазването на семената на различни видове, и заради символичната важност, която отдавал на ябълките. Също така бил мисионер на Новата Църква и вдъхновение за много музеи и исторически паметници.
Шпионинът на ЦРУ Ал Хубард бил наречен "Джони Ябълковото семе за LSD", защото постигнал същия успех с разпространяването и популяризирането на наркотика, както Джон Чапман постигнал с ябълковите сортове.

Той казва, че Хофман открил LSD много години по-рано, и че той е бил член на тайна група, свързана с мистичната група "Антропософско общество" на Рудолф Щайнер (Rudolf Steiner), която си била поставила за цел да произведе "хапче на мира" в началото на 30-те години. [3]

Ранните експерименти с LSD били проведени от Вернер Щол (Werner Stoll), помощник психиатър в Цюрихския университет. Имало слухове, че една жена от пациентите на Щол получила наркотика без нейно знание и извършила самоубийство, просто едно предзнаменование за по-късните зверства на ЦРУ.

Въпреки че при отприщването на LSD в Америка била разпространена една значително по-слабо потентна версия от онова, което се рекламирало по телевизията в онова време, тези действия имали огромен ефект върху бъдещето на държавата. Когато LSD пристигнал в Америка през 1949г, психиатрията процъфтявала, като нишата й нарастнала близо 12 пъти спрямо 1940г. Характерът на психиатрията бил, по много начини, един придатък към военната психиатрия, което не е изненадващо, като се вземе предвид факта, че американските организации за "ментално здраве" били изцяло кукли на конци, дърпани от Тависток. Що се отнася до "обществото", инженирано от тази организация, след като бригадният генерал Уилям Менингер (William Menninger) бил избран за глава на американската психиатрия, била изкована една амбициозна стратегия, а именно - прилагането на психиатрията върху хората по улицата. [4]


Бележки:

1. Stevens, Jay, Storming Heaven. (New York: Harper & Row, 1987)
2. Editors of the Executive Intelligence Review, Dope, Inc. (Washington, D.C.): EIR, 1992; Lee and Shlain, Acid Dreams. (Grove Press, New York, 1985); Lyttle, Thomas. "Blot Art," an interview conducted by Mark Westion. Paranoia magazine, winter 1995/1996; Stevens; Marks, John, The Search for the Manchurian Candidate: The CIA and Mind Control. (New York: Times Books, 1979)
3. Shlain, Martin. "The CIA, LSD and the Occult," an interview. High Frontiers, reprinted in The Project, Winter 1988/89, volume VI, number 1
4. Stevens

524
САЩ вече активно използва космическата си сателитна система за наземно поразяване. Нека си спомним кога започна това поведение, което е явно едва отскоро:

Първо беше изпробването на вече оперативното оръжие над Украйна, за подклаждане на скандала между Украйна и Русия:

Украинските власти обвиниха за свалянето на самолета проруските бунтовници и Русия. Москва и Донбас пък обвиниха украинската армия за свалянето на самолета.


После беше второто тестване върху малоазийския самолет:

Изгубеният самолет изпратил съобщение минути преди да изчезне

Решението на САЩ да изпрати служители на ФБР да разследват, е продиктувано от това, че на борда е имало и американски граждани. (сиреч - агенти на ЦРУ за обратна връзка по време на теста)



Мина се време, докато се засили войната в Сирия, и се започна космическото тероризиране на Русия и нейните съюзници:

11 февруари 2018:
Руски пътнически самолет Ан-148 със 71 души на борда се е разби край Москва, а причината за това все още не е ясна.

18 февруари 2018:
Самолет с 65 души на борда се разби в Иран, всички са мъртви.

06 март 2018:
По предварителни данни на борда на самолета е имало 39 души. Всички те са загинали. Според ведомството няма данни самолетът да е бил обстрелван.

11 март 2018:
Турски самолет с 11 души на борда се разби в Иран. Самолетът е пътувал АОЕ до Истанбул.



И веднага се сещаме, че, само ден по-рано:

10 март 2018:
Турската офанзива в Сирия се разширява. Турският президент редовно говори за Манбидж, където са разположени американски войници, което още повече обтегна отношенията между Анкара и Вашингтон, вече силно напрегнати поради американската подкрепа за Силите за защита на народа.






Това е великолепен документален филм на Брус Гагнън (Bruce Gagnon) за историята и настоящото развитие на космическите оръжия в Западната нео-нацистка кампания за милитаризиране на космоса. За жалост, за сега още не разполагаме с превод на български на този материал, но някой ден, когато дойде приоритетният му ред, Библиотеката ще бъде обогатена и с този филм.


525
Всички теми / Re: Сребърната вода
« -: Март 11, 2018, 07:01:17 pm »
Да, така е. Сребърната вода увеличава потентността на билките до 7 пъти, а на медикаментите до 10 пъти.


Това е заради "перфорацията". Йоните от колоидните разтвори създават микро-перфорации в клетъчните стени на здравите клетки, и напълно разкъсват клетъчните стени на аеробните организми (които са предимно гнилостните бактерии), защото техните стени са по-тънки.

В следствие на тези микро-перфорации всеки приеман медикамент прониква през клетките забележително по-лесно, и тази увеличена потентност може да се сравни с приемането на 10 дози, вместо една. Въпреки че това не е точно сравнение, тъй като улесненото проникване на медикаментите и билките има и качествени, а не само количествени измерения като ефект върху тялото.

Сребърна вода не бива да се пие заедно с медикаменти. Приемите на двете трябва да са изолирани със солиден времеви период.



Аз съм открил върху себе си, че редовното приемане на сребърна вода много осезаемо увеличава ефективността на суровия чесън. Три скилидки чесън, изядени 30 минути след приема на сребърна вода на гладно, лесно се усещат като много повече. Тъй като чесънът е естествен антибиотик, струва ми се че тази комбинация е много добра, в случай, че човек се нуждае от по-тежка артилерия.

Страници: 1 ... 32 33 34 [35] 36 37 38 ... 69