Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 43 44 45 [46] 47 48 49 ... 59
676
Част I - Микробъстинг


Микробъстинга е разклонение на оргономията, ветрово инжинерство, което предлага наелектризиращи преживявания, но и се трябва да се поеме голяма отговорност от страна на оператора на клаудбъстъра. Въпреки че теориите как или защо работи са в изобилие, изследване от видни личности като Тревор Джеймс Констабъл, Джеймс ДеМео, Робърт МакКули, и, разбира се, Вилхелм Райх, показват, че методите в клаудбъстинга оказват влияния върху времевите модели (шаблони). Допълнителни изследвания от 'експериментатори в задния двор' като мен само могат да потвърдят това.

Моите собствени времеви операции започнаха през май 1996 и завършиха към септември 1997г., и макар и седемнадесет месеца да изглеждат нищожни през годините на изследване проведени от други, месеците бяха достатъчни да позволят събиране на теории и протоколи за продукцията на желаните атмосферни валежи.

Традиционните практики в клаудбъстинга са центрирани около понятието за оргоновата енергия, потвърдена от нейния откривател, Вилхелм Райх, да е негентропична жизнена сила засягаща физичната, биологичната и духовната система в зависимост от плътността на заряда, скоростта на потока и възбудимостта. Различните форми на оргон, като например СО (смъртоносния оргон), и ОВОРЕ (оргон възбуден от радиоактивна анергия), имат специфични ефекти върху тези системи, които са описани в следната таблица:


Всичките 3 форми на оргона имат специфични атмосферни ефекти поради афинитета си към вода; голяма концентрация 'добър' оргон е придружен с вода и ниска гъстота на безводие. Един облак, например, е джоб за гъста оргонова енергия, но заобикалящото синьо небе съдържа по- малки концентрации. Според класическата клаудбъстър теория, за да се залови един облак, неговото оргоново съдържание трябва да бъде извлечено по някакъв начин.

Вилхелм Райх и неговите асоциирани предприятия наблюдавали как тръби насочени към езеро пред тях повлиява на формата на вълните. Години по- късно, Райх акцентира върху този ефект като облекчава каквото до сега се знаеше за критичния ефект на СО, докато по това време лаборантите в неговата лаборатория в Рангели, Мейн, станали жертви на смъртоносно 'оргоновото заболяване'. Той търсил начини да премахне от зоната смъртоносния оргон, което не само разболяло неговите колеги, но и причинило статично натрупване на тъмнина, сухи облаци в небесата над тях. Това което съвсем скоро еволюирало било измишльотина съставена от 12 бронзови тръби, всяка 1-5 на 2" и 10' дълга, чийто долен край бил свързан паралелно с BX електрични кабели, които били оставени в кладенец да източват СО от небето право към водата в кладенеца. След премахването на СО от региона клаудбъстъра е намерен за полезен за произвеждане или предотвратяване на дъжд в региона. За няколко години, Райх предлагал услугите си за предотвратяване на предсказани дъждовни бури за слециални случаи като паради и други, също и за справяне със засушаванията обхващащи региона.

Теорията зад клаудбъстинга включва монументален принцип: оргона тече от нисък потенциал към висок. В практиката, това означаваше че да извлечеш оргон от облак в сборище от тръби, оргоновия потенциал на тръбите трябваше да е по- голям от този на облаците. Това беше и смисъла от заземяването на тръбите във вода, предпочитано течаща вода. Тъй като много оргон вече беше настоящ във водата контактуваща с тръбите, много повече от колкото в облака, когато тръбите бяха насочени към центъра на облака, оргона от източниците на по- горните принципи натурално течаха от облака към тръбата и обратно във водата за да бъдат отмити.


Райх е направил аналогия между гръмоотводите и калудбъстърите:

двете се изпразват оргон от небето (за светкавицата се вярва, че е супер плътна топка електричество и оргон), имайки предвид че гръмоотвода го прави за части от секундата, докато клаудбъстъра за десетки минути- час е обикновената продължителност. Въпреки че гръмоотводите канализират много повече степени на енергия от клаудбъстърите, не е трудно да видим защо един клаудбъстър произвежда повече заряд във формата на облак от колкото гръмоотвода. Не е степента на енергия, а по- скоро скоростта на течението на енергията. С клаудбъстърната бавна скорост на извличане на оргон, хаотично развиващия се облак има по- дълго време да отговори на влиянието на клаудбъстърния оператор.

Скоростта на извличането е зависима от скоростта на водното течение в тръбата, броя на тръбите, и от уменията на управляващия. Съотношението между Дължината и диаметъра определя диапазона на влияние на клаудбъстъра; колкото е по- голям диапазона, толкова по- голям е обхвата. За да разберем напълно как металните тръби насочени към небето променят механизъма по който клаудбъстърите работят, трябва да разберем, че оргона е хем йоничен и хем съзнателен феномен. Йоничните взаимодействия появяващи се между облака на молекулни нива обясняват как и защо клаудбъстинга е възможен. Както е споменато, оргона носи характеристики много близки до електричния феномен, или по- точно йонизиран въздух. Оргона и йонизирания въздух са сравнени по- долу:


Пределно ясно, оргона не само прилича на електричеството, но може всъщност неочаквано да бъде такова: няколко поведения на оргона не могат напълно да бъдат обяснени от физиката на самата йонизация, което ни довежда до моята хипотеза, че неотчетения фактор е от психически произход, или с други думи- радионичен/ съзнателен фактор.

Първо, нека анализираме йоничните страни на оргона преди да се върнем на радионичната хипотеза във времевото инжинерство. Ако визуализираме взаимодействието между един клаудбъстър и неговата мишена не като 'извличане' на оргон в тръбата, но по- скоро като освобождаване на йони от тръбата в атмосферата към мишената, тогава генерацията на йони и тяхното получено взаимодействие с водните капчици на облака може елегантно да бъде обяснена.

-Едно изискване когато клаудбъстинга е бърза течаща вода, както е споменато по- горе. Най- простия тип е бронзова тръба с дюзов маркуч включен в долния край, както е показано на диаграмата:


За да позволим пълно потапяне на края на тръбата във водата, може да използваме туба:


По- напреднали и ефикасни конфигурации включват пулверизиране на водата във фина мъгла преди инжектирането и във тубата. Направи си сам версията на този тип използва моторизеран овлажнител на въздуха, който можете да намерите в Уалмарт за 15$ през зимния сезон. Гъвкав, разширяем маркуч е свързан от овлажнителя към тръбата:


На молекулно ниво, неутралните потоци вода са пулверизирани от дюзата или овлажнителя в малки капчици достатъчно леки да бъдат заключени във въздуха. Тези капчици, от добре познат феномен, са йонизирани; когато вода е разлята на малки капчици се появяват зарядни дисбаланси. Често, повече негативни йони са произведени от позитивните в дъждовна буря, където капките плискащи се в земята изстрелват негативно заредени капчици (в редки случаи, такива капчици изпразват изкри от електричество при контакт със земята). В тръбата на клаудбъстъра, голяма част от позитивните йони са заземени, създаващи ефективен филтров механизъм който негативно йонизира капчиците, са произведени и принудени от дулото на клаудбъстъра. Това обяснява защо бързо течащата вода е препоръчителна: колкото е по- бърза водата, толкова по- голям ще е спрея, и толкова по- йонизирани капчици се създават.

Йоните напускат клаудбъстъра за да се разпръскат в атмосферата и да контактуват с мишената, облакът. Прецизността до която тези йони може да бъдат целени ще бъде обсъдена по- долу. Обратно на очакванията, йоните не се отдалечават просто като пушек от лула, но кохерентно достигат мишената в конична, ако не лъчева проекция. Веднага щом йоните достигнат водна капчица в небето, предимно неутралните капки са разделени в малки негативно заредени капки вече достатъчно малки за да бъдат класифицирани като водни пари, които са невидими за простото човешко око заради филтриращия си ефект от слънчевите лъчи, причиняващи синия оттенък на небето. Следователно един облак може да бъде накаран да изчезне когато водните капчици са йонизирани от клаудбъстърните йони в невидима водна пара. Противоречиво, една секция от синьото небе, окупирана най- вече от еднакво заредени позитивни водни пари може да бъде слята с видимите капки през неутрализацията на интеракцията с клаудбъстърните негативни йони:


Понеже противоположностите се превличат и подобните отблъскват, големи водни капки могат или да бъдат разделени на две или повече отблъскващи се парни молекули, или йонизирани водни парни молекули да бъдат неутрализирани и сляти с облака.

Следователно, за да унищожим един облак, клаудбъстъра е насочен към облака, а йоните го изместват:


Това е в пълно съгласие с класическия клаудбъстинг протокол.

Сега когато знаем, че щоните са частично отговорни за метеорологичо изменимите ефекти, можем да видим защо клаудбъстърните единици без вода са възможни. Тревор Джеймс Констабъл, чийто работа е детайлизирана в книгата Гмуркане в бъдещето (Loom of the Future), споменава единиците без вода наречени 'белите кореми' , които са по същество оргонови акумулатори вързани около долната половина на PVC тръба и закрепени с тиксо. Оргоновите акумулатори са съставени от слоеве органични и неорганични материали, най- често памук и стоманена вълна в променящи се слоеве. Подобна конфигурация от материали се зарежда с оргон и излъчва оргоновите обекти около акумулатора. Всеки студент по физика може да виде, че променящите се слоеве от метал и изолатор образуват кондензатор. Заради благоденствието на порите си и пухкавата текстура, подобни акумулатори събират електрическа енергия и излъчват постоянно поле от заредени въздушни йони. Източника на тъкъв заряд е гравитацията, познат от Тоунсенд Браун и Джордж Ходованец да се самозарежда в капацитатора. Когато един акумулатор е увит около тръба, пластмасов или метален като оргона "Волкано"; модел:


Тръбата ще излъчва йони точно като обикновен клаудбъстър, освен нуждата от вода.

Този принцип може да бъде приложен на високо волтажен йонен генератор вкаран в единия рай на метална или пластмасова тръба насочена към небето. Този метод позволява ефективно на един силов клаудбъстър да бъде конструиран, който трябва да бъде само насочен, подготвен, включен и наблюдаван.


Както и да е. Един въпрос се подвига по отношение на това как толкова малко йони могат да въздействат на развитието на буреносните облаци. Отговорът на този въпрос е очевиден и произтича от същата причина защо, под Хаосовата теория, въздушните токове генерирани от маха на крилете на пеперудка може да доведе до оформлението на ураган. Развитието на облаци, и време, са много хаотични и променливи до най- малкия фактор. Един клаудбъстъров йон може да предизвика милиони други водни парни молекили да се слеят във верижна реакция.


За разлика от ефекта на пеперудата, който е хаотичен, ефектите от клаудбъстинга са контролирано от радионични средства през съзнанието на оператора. Това е пример за хаоса засягащ съзнателността. Колкото по- хаотична е една система, толкова по- лесно съзнанието може да я насити и да и повлияе. Един облак, или самото време, е доста хаотично.  Точно както един скулптор оформя фигурите с ръцете си, така и оператора оформя облак с ума си в състояние по- плагоприятно за формиране или разсейване, но с помощта на инструментите си, разбира се.

Клаудбъстърите не са по- различни. Йоните са, но съзнателностния фактор е това, което накланя везните към 'пеперудния ефект'. Тъй като ума има специална връзка с хаотичната система заради това, че е интелигентен и резултатно непредвидим, ума на един оператор на клаудбъстър може да повлияе на непридвидимото развитие на облаци без клаудбъстър, освен ако той не е много компетентен в пара-психологичните подвизи, неговите опити ще бъдат напразни без помощта на подобно устройства. Само чрез ума и машината обикновения човек може да постигне зашеметяващи резултати в калудбъстинга.

И така, оргона е комбинация от ум и йон, чийто ефекти обхващат изцяло йоничното (синята корона) до напълно психологичното (емоционалното бронирване).

Никоя чиста оргономия нито настояща наука може напълно да обясни процеса на клаудбъстинга, но комбинация от оргономия, радионици, и наука може. И още веднъж, съвпадението е нещото, което чрез което истината се разкрива.


677
----Дискусия----



Клаудбъстъри и НЛО:

Райх вярвал, че извънземните кораби използвали оргонова енергия, и че като насочим клаудбъстър срещу тях, техния оргон може да бъде източен и техните кораби- да изчезнат. До тези с умението да виждат, оргоновата енергия е синя на цвят. Някои НЛО-та изпускат синя светлина, и това е един от аргументите на Райх. Той ги е виждал като неприятели, понеже те се хранели с живи същества за да презареждат, и следователно изглеждали паразитни за природата.

Тревор Джеймс Констабъл също експериментирал с оргон и НЛО-та и открил, че те са се показвали от време на време през ранните му клаудбъстинг експерименти. Може би са били принуждавани да напускат когато клаудбъстър е бил насочен към тях. Повечеот от наблюдаваните  НЛО-та можели само да бъдат заснети на инфрачервен филм; в такива случаи, той просто потвърдил, че те били привлечени или заинтерисовани от неговите експерименти.
Според мен, оргона е вид енергия нужна на 4D, STS съществата и занаяти да присъстват в 3D. Като ги изцедим от оргонова енергия, те изчезват и се връщат в 4D. Касиопаеите (Cassiopaeans) казват, че понякога, бурите в 3D са резултата за битките появяващи се в 4D. Когато създадем буря с клаудбъстър, не създаваме битка в 4D, но по- скоро генерираме същия вид енергия, която е проявена в 4D борбите.



Оргон и Лоош (Loosh)

Сигурен съм, че оргона или сродните енергии са способни на контакт с нематериални или променливо физични единици. Това включва не само 4D единиците, но и свободно обикалящите етерични и астрални единици. Робърт Брус ( Robert Bruce) твърди в последната си книга "Практична душевна самозащита" (Practical Psychic Self Defense), че на негативните безплътни единици, когато не са силно прикрепени към живи хора, им е трудно да пресичат течаща вода. Това е защото техните опити да го направят изцеждат в тях каквато и инергия да им трябва за да взаимодействат с тази реалност. Течащата вода, в такъв случай, излиза, че абсорбира такива единици, както абсорбира и оргона в клаудбъстъра.

Лаура забеляза, че много явления, влкючващи повтарящи се повторения на отминали случки, се случват на места нахождащи се над подземните потоци. Струва ми се, сякаш, че течащата вода осигурява енергията за холографни отпечатъци върху заобикалящата среда да бъдат наенергизирани. Дори водата има памет, тези отпечатъци може да се складират в камъните и скали през които тече същата вода, вместо в самата нея- главно защото свежата вода продължително минава през течението, но камъните остават на едно и също място.

Защо тази течаща вода понякога абсорбира енергии, а в други случаи ги генерира? Може би защото оргона тече от малък потенциал към голям. Когато засегнат обект или същество има по- малък потенциал от водата, неговата енергия започва да се изцежда. Когато обектът или съществото има по- голям потенциал, то абсорбира оргона от водата.

В такъв случай на явления, енергията от подземното течение може да е спяща докато нещо не зареди с енергия околната среда и не наруши баланса. Подземното течение се 'задейства' и изхвърля енергията си в региони с по- висока концентрация на енергия, с което активира холограмата през камъните и минералите съдържащи холографските отпечатъци. В допълнение, както Лаура предложи, някои специфични космически фактори могат да бъдат свързани с подредбата на енергии, не само с концентрациите. Това би обяснило защо подобни явления редовно се появяват само на точно определени дати от годината.

През конференцията, се говореше за издълбани каменни образувания, чиито бразди може да са били създадени да канализират вода. Възможно е ритуали включващи такива камъни да имат ефекта на повдигане на заобикалящата концентрация на енергия над тази на водата, което кара водата да излее енергията си и да увеличи много настоящата енергия. Подобни високи концентрации на енергия могат да доведат до странични ефекти, и именно когато са прожектирани през самите камъни. Оргоновите течения от малък към голям потенциал обясняват защо камъните и водата не са достатъчни, но и трябва странично повдигане на енергията за да смени метода на водата от поглъщане на оргони на генерация, т.е. катализирането на съзнателно проектираната енергия включена в ритуала



----Заключение----


Оргономията изисква добро бъдещо проучване. Нейният широк обсег обхваща много теми обсъждани в групата на Касиопаите и от Ц-тата (C's), често показващи връзки невидяни до сега.

В края на краищата, надявам се, че оргона ще бъде изучавам. Също се надявам да се създадат надеждни устройства, които да използват уникалните свойства на оргона.

Например, за клаудбъстърите се знае, че действат най- добре в ръцете на позитивни хора, така, че е спорно дали оргонов детектор може да бъде построен за да установи позитивността на един човек. И под позитивност искам да кажа, по- механичен или брониран, да използва Райх технологията, или по- малко програмиран и STS-склонен, да използва нашата.

За защитния/ офанзивния потенциал на оргоновата технология си струва да се изследва. Оргона изглежда има хиперизмерни качества, което означава, че неговите ефекти се носят между измеренията. Чрез една оргонова технология, може да е възможно да се създаде неприятна околна среда от враждебни етерни, астрални, и 4D същества, които да се опитат директно да контактуват с нас или да докажат себе си в нашата физична реалност.

Оргономията ни предоставя още една част от пъзела, още една полезна парадигматична платформа. Би било мъдро да различаваме какво е оргона  и как той се свързва с всички други подобни енергии, които познаваме, и последно, но не на последно място, как да използваме повечето от благотворните му предназначения.

678
Оргономия и демонстрация на "Залавяне на облаци"



Този доклад съдържа в детайли експериментът "Залавяне на облаци", проведен в понеделник, 29 юли, 2002г. По мое мнение, експериментът беше успешен, тъй като се постигнаха няколко метеорологични аномалии. В допълнение, ще обясня за оргономията и процедурите за изграждане и опериране на 'ловеца на облаци' (самата машина). В края на доклада, ще Ви запозная с няколко теории за самата оргонова енергия и как тя се свързва с темите, които Касиопианците (Cassiopaeans) са обсъждали.



Какво е Оргон?

То е вид сексуално-жизнена енергия, която може да бъде събрана, излъчена, погълната, генерирана, или пренасочена от съзнателни същества или оргонно-базирани устройства. В крайна сметка, оргона е архетипна креативна енергия, което означава, че макар и да има много проявления от психологичното до физичното, същността на 'негентропията' остава същата между тях. 

Психологично погледнато, за свободно 'течащия' оргон се твърди, че е благоприятен към хора със свободна душа, здравословна сексуалност, жизненост, креативност и сила. От екологична гледна точка, екосистемите благословени със силни оргонови енергии са плътни и жизнени. От физична гледна точна, силният оргон е свързан с негативни йони, негентропични (самоорганизиращи се системи), метеорологични системи с ниско налягане, концентрации с водни пари и синьо йонно сияние.

Важно свойство на оргона е неговия силен афинитет (привличане) с водата; водата може да поглъща или генерира оргон. Друга първостепенна характеристика е оргоновата склонност да преминава от ниска концентрация към висока концентрация.

Неподвижната вода действа като гъба или кондензатор за огонна енергия. То абсорбира (поглъща) всички ниски концентрации на оргон от обекти или същества наоколо. Ако има вода близо до обект с висока концентрация на оргон, тя ще прехвърли енергията си на този обект.

Движението или турболенцията във водата го изпълва с оргонова енергия.  Това е вероятно поради факта, че турболенцията създава нелинейни условия във водата; нелинейността опложда едно вещество за приемането на съзнателно свързани енергии.

Друг метод за генериране на оргон е през оргонов акумулатор. Те са кутии, одеяла, или възглавници направени от алтернативни слоеве органични и неорганични вещества, като стоманена вълна и памук. Такава конфигурация силно генерира или абсорбира оргон, но има проблем: лесно се разрушава или самонасища. Когато един оргонов акумулатор е наситен или разрушен, той вече не може да функционира ефективно, докато не се изпразни или презареди, обикновено като се остави до вода на свеж въздух и слънчева светлина.

Оргоновата енергия не се блокира лесно от случайни метални стени или пластмаса. Само геометрични конфигурации имат способността да пренасочат или да канализират(не е точна думата) оргонова енергия. Конуси, пирамиди и цилиндри са формите които взаимодействат добре с оргона. Конусите, а специално пресечените конуси, направени от ламарина, могат да канализират оргон от основата до пресечения връх. Цилиндрите, като например металните тръби, канализират оргон в линейна посока, също като вълноводите. Въпреки това, метала пренасочва оргона и неметала го абсорбира.

Машините за залавяне на облаци (ще ги наричам Клаудбъстър- за по-лесно) са устройства, които променят оргоновите концентрации в атмосферата. Понеже силния оргон е свързан с плътни концентрации на водните пари, променянето на оргоновите нива променя и дистрибуцията на кондензирана водна пара, т.е. облаци. Оргона е прото-метеорологичен, тоест той предхожда (във веригата на причината и следствието) видимото метеорологично време.



"На заден план"

През 1995, започнах да изследвам оргоновата енергия и проведох повече от 100 метеорологични модификационни проучвания през следващите няколко години. Постоянните резултати от тези експерименти бяха доста убедителни; така наречените клаудбъстъри работят както е казано, променят времевия модел, създават времеви системи и спират или причиняват дъжд, в зависимост от метода.

Времето попринцип е хаотично, така че тогава беше трудно да се различат метеорологичните промени причинени от действието на клаудбъстъра, или ако се бяха случили без намесата на такова устройство. За да остановя кой беше истинския случай, проведох безброй опити, сравнявайки времето през седмиците в които използвах клаудбъстър и в седмиците в които не използвах. Колкото по- големи и постоянни бяха различията между тези седмици, толкова по- силно беше различието между дейността на клаудбъстъра и неговите предсказани ефекти.

Аз считам, че аномалия в метеорологичното време е нещо невероятно- моите експерименти произвеждаха аномални феномени, като например градушки в спокойни дни, или силен дъжд когато не беше прогнозиран, странни извивки във формата на облаците (омега блокове или отрязки), и много други странни, случайни, облачни форми, като например вълни или фунии. Когато не използвах клаудбъстъра, нормалното време преобладаваше. Можех да накарам клаудбъстинг експериментите да да причинят желаните промени във времето, и повтарящата се връзка между прогнозирания резултат и истинския резултат подчертават, че тази технология е валидна.



Въведение

Избягвах пречиняването на ужасно време защото е опасно и е противоречащо на 'Етичния операторски код на клаудбъстъра', което подчертава, че клаудбъстърите не са за забавление, а за изправяне на времеви дисбаланси като например засушаванита. Когато Лаура ме помоли да и помогна да построи и да демонстрира клаудбъстър пред групата 'Касиопаеа', която група очастваше на конференцията, аз се съгласих, защото това е един вид научен опит.

Целта ми беше да построя евтин, но ефективен клаудбъстър който ще демонстрира три ефекта: разпускането на облаци, превръщането на облаци в буреносни и завиряване на облаци. Малка роса, смятах, че би била достатачна да убеди здравословните скептици, че клаудбъстъра би бил работил.

Бях свикнал да експериментирам в Средния Запад с относително стабилни модели на времето, и недоизчислих непостоянността на Югоизточното време. На кратко, махалата беше ударена от нещо като торнадо. Ние преживяхме рядка градушка, дъжд настрани, силни ветрове, които откъснаха няколко клона на дървета, вихрови движения на бурята и ужасно силна мълния. Това беше твърде много, но все пак всяка капка дъжд си струва за научните цели. Имаше смесени реакции: малко тръпка, малко смях, малко паника, забавление и удивление, но според повечето това беше едно позитивно преживяване, демонстрация на нещо, което включва голямо количество енергии.



Хронологичен отчет на експеримента

Понеделник сутринта, отидохме до Home Depot за да съберем части за клаудбъстъра. Даже Лаура предложи да направим пълно екипиран клаудбъстър със всичките му звънчета и свирки, аз не бях напълно сигурен дали експеримента ще проработи и реших да построя най- евтиното, което щеше да свърши работа. Това щеше да спести пари ако експеримента беше приключил без заключение. Най- семплия клаудбъстър съдържа метална тръба, а в единия от краищата има течаща вода. Готините клаудбъстъри използват няколко бъчви, монтирани са на регулируем статив, съдържа крайник за воден пулверизатор да впръска лека мъгла в края в който тръбите са вкарани.

За този експеримент, аз избрах да използвам единична 10 футова тръба; единия край отворен, а в другия- камера в която водата от градински маркуч трябва да бъде пръсната. В Home Depot, намерихме две 5 футови тръби от камина, които по- късно свързахме от край до край. За да създадем камерата използвахме метален конектор(не съм сигурен за превода тук) и затапихме двата отвора от краищата с PVC капачки. Метална пластина можеше да свърши по- добра работа, но нямахме в наличност тогава. Конектора и PVC капачките формират камера в която две малки дупки са отрязани, едната от горния край за градинския маркуч и една от долния за дренажа.


Конструирахме устройството в задния двор като използвахме тиксо за да подсигурим PVC капачките и винтове за да държат двете тръби заедно. След  това избрахме място в центъра на двора с добра гледка към небето и подпряхме устройството на нисък стол. Поставихме торба с тор върху нижния камерен край за да поддържа устройството да не падне.


Веднага щом останалите от групата пристигната, експериментът започна. С  тръбата сочейки 45 градуса нагоре към ясното небе, аз включих градинския маркуч наполовина за да създам силно впръскване в крайната камера на тръбата.

Първата демонстрация включваше превръщането на малък облък в голям.  Имаше подпухнали облачета над горната граница на гората, обградено от синьото небе от дясната страна. Насочих клаудбъстъра към този участък от синьото небе и започнах да чакам. Всички облаци започнаха да се движат над нас, противоположно на желаната посока.

Според теорията на Реих, оргона се движи от малки концентрации към големи. Целта на на клаудбъстъра е  да намали оргоновите концентрации в посочения участък в небето, главно чрез извличане на оргона от този участък и канализиране към камерния край, където е абсорбиран и отмит от течащата вода. Като посочим един облак, оргоновия потенциал се намалява там, което принуждава останалия оргон да се изтече в друго пространство с висок потенциал.


Посочените пухкави облачета много бързо станаха по- големи.  Можеше да се види как горната част  се трансформира, сякаш, в гъба, която сочеше нагоре, и при това много по- бързо от нормалното. Докато облаците нарастваха и се движеха към нас, дясната част, един вид, се отряза в права линия, точно от точката на насочване от самия клаудбъстър. С други думи, клаудбъстъра разтваряше всички облаци по пътя си и укрепваше тези около пътя.  Въпреки частично облачните условия, през следващите 45 минути този посочен регион от небето остана син... всички облаци идващи в региона се разтваряха бързо, оставяйки прецизно отрязан канал в небето. Междувременно, оригиналната мишена (1-вия облак) продължи да расте, превръщайки се в голям мълниеносен облак.


Тогава се убедих, че клаудбъстъра наистина работи, понеже облакът мишена нарастна толкова бързо, дясната му част беше отрязана в права линия, и посочената точка от клаудбъстъра остана без облаци за повече от половин час. Тези елементи на наблюдение, по мое мнение, не бяха естествено явление.

По средата на процеса се сформира интересен облак. Той беше вълна с формата на фуния, която се накланяше навън, към облакът мишена.


Скоро сам се завъртя и се разпадна в рамките на няколко минути.


Не съм сигурен точно какво беше това, но изглежда беше нещо като вихрушка, като солитон. Солитона е само-циркулираща стабилна вълна, като пръстена от дим. Също както бързото движение на течност може да създаде турболенция, така може и динамичните оргонови потоци да са създали турболенция в небето.  Оргоновия солитон може да е наблюдаваната фуния.  От мой опит знам, че вълнообразни модели на облаците често съпътстват клаудбъстър операциите, но такава никога не бях виждал. Това, че никога не съм ги виждал в нормално време може би означава, че това е бил 'артифакт' на точно тази клаудбъстинг сесия.

Освен изграждането на мълниеносни облаци и разтварянето или разпадане на други, клаудбъстъра също може да завирява облаци. (един вид, блокира) За да стане това, просто насочваме клаудбъстъра директно към потока на времето. В този случай, времето се движеше към нас от югоизток, и аз го оставих да сочи точно натам. Оригиналната мишена (облак), която по това време все още нарастваше, си беше на югоизток, така че не ми се налагаше да ориентирам клаудбъстъра да направи демонстрацията на завиряване. (блокирване)

Има два начина да разберем как един клаудбъстър подкрепя поток от облаци.


Първият начин включва традиционната гледна точка на Райх, в която клаудбъстъра вкарва/ въвлича оргонова енергия. Понеже оргона тече от нисък към висок потенциал, насочвайки към течението на времето, оргона в този регион ще обърне курса и ще потече нагоре към места, където оргоновия потенциал остава висок. По този начин, идващия оргон с висок потенцял се среща с връщащия се оргон с нисък потенциал, и ефектът на блокирване се получава. В този експеримент, сочейки на югоизток и нагоре в 45 градусов ъгъл, оргона в региона трябва да потече в зони с по- висок потенциал, също и зони на по- далечния югоизток и по- ниски на хоризонта; това беше посоката от която времето идваше.


Вторият начин включва гледната точка на Тревор Джеймс Констабъл, който казва, че клаудбъстърте всъщност излъчват оргонова енергия, вместо да я извличат. Като се прицелим в посоката на времето, излъчената оргонова енергия отблъсква идващите облаци и ги блокира. И двете гледни точки изискват точно същата ориентация на клаудбъстъра и произвеждат същите ефекти.

Около 45-тата минута на експеримента, югоизточната част на небето вече се беше намръщила и беше тъмна. До този момент, клаудбъстъра беше свършил страхотна работа- да блокирва времето и да не позволява на облаци да влизат в посочения регион от небето. Въпреки това, след този момент, оргоновият потенциал бе нарастнал толкова много, че сякаш омаломощи клаудбъстъра и синьото небе бързо изчезна. Това беше знака да изключа и да премахна устройството.

Премахването на клаудбъстъра позволи на времето да протече точно както вода от счупена язовирна стена. Буреносни облаци се втурнаха към нас със страшен гръм и засилващ се вятър. 1 час след началото на експеримента, ние бяхме ударени от градушка, от поривни ветрове около 50 мили в час, и силен дъжд настрани- всичко освен торнадо.

Продължи да вали със същата умерена скорост още няколко минути,  и след  един час дъжда спря.  Небето през  тази вечер беше чисто.
Имаше 'възможност' (tornado watch)  за торнадо по времето на настройването на клаудбъстъра. В допълнение, бури идваха от 3 следобед, въпреки че стартирахме експеримента в 5. Дали това доказва, че всичко бе натурално време? Не вярвам. Клаудбъстъра явно подсили вече идващите бури, блокирайки ги и увеличавайки тяхната суровост. Тук са изброени няколко неща, които се случиха докато бяхме в на Лаура къщата:
-това беше първата градушка в града в последните 8 години
-щетите от бурята, като паднали клони, бяха най- интензивни около къщата
-солитоновите облачни формации на половината на експеримента
-на радара, бурите отиващи на изток/запад проениха курса си и се отправиха на север или юг към нас
-за 45 минути, насочената част от небето остана синя
-дясната част на мишената облак беше отрязана в права линия
-синхронизирането (тайминга) между клаудбъстърния експеримент и 'суровата' буря беше твърде 'случайна'.
Тази графика проследява температурата, скоростта на вятъра и барометричното налягане в Ню Порт Ричи на 29 юли 2002г. Забележете изблика в скоростта на вятъра между 5 и 6 следобед и как в графиката с налягането липсва една секция през това време. Странно, нали?





Как да построим клаудбъстър с водно захранване


Всичко, което ви трябва е тръба и течаща вода.

Тръбата:

  • брой: колкото повече тръби и широчинна скорост на целта , толкова по- силен ще е клаудбъстъра. Многократни тръби не са толкова нужни, освен ако имаш малък диаметър на тръбите, всеки с лазерни (laserpoint) места на покритие. В този случай, няколко тръби ще Ви позволят да покриете по- широка площ. По този начин, колкото по- малък е диаметъра на тръбата, толкова по- добре е да се използват няколко тръби.
  • дължина: колкото е по- дълга тръбата, толкова ще е по- голям обсега. Дължина от 5 фута е добра за локална (видимото небе) мишена, 10 фута е добре за зони отвъд хоризонта. Също зависи и от диаметъра на тръбата. Дълга тънка тръба е подходяща за дълъг обсег, докато по- къса и широка тръба е идеална за много близко клаудбъстване.
  • метериали: цената и издражливостта са всичко, което има значение, стига да е метал. Бронзови тръби: издръжливи, тежки, но скъпи, най- добре пасват на бърза течаща вода като потоци или бликащи водни маркучи. Тръби от камини: леки, евтини, пробива се лесно, но са добри за голям диаметър. Най- добре се използват с впръскване на вода.
  • диаметър: колкото е по- голям диаметъра, толкова по- локален е ефекта. Бронзовите тръби трябва да имат по- малък диаметър, към 2" или по- малко за да е по- евтино. Тръбите от камина трябва да имат по- големи диаметри, от 4" до 8".


Примери:

  • шест бронзови тръби, 10 на 1.5", монтирани на два реда по три- традиционен начин, с дълъг обхват и широко покритие
  • три бронзови тръби, 10 на 2", един хоризонтален ред- традиционен, дълъг обхват, но не с толкова широко покритие
  • две каминни тръби, 5 на 4", един хоризонтален ред- локални ефекти като директен клауд-бъстинг
  • една каминна тръба, 10 на 8" - силна, добър обхват, хем локална и хем отвът хоризонта
  • една бронзова тръба, 10 на 2"- дълъг обхват, ще свърши работа


Вода:

  • скорост: колкото е по- голяма скоростта, толкова по- бързо аргона ще се абсорбира/ генерира
  • дюза/ струйник: колкото е по- тънък спрея, толкова по- ефикасно ще е клаудбъстването. И казвам ефикасно, защото хем клаудбъстъра ще работи по- добре, хем по- малко количество вода ще бъде нужно за постигане на ефекта. Сравнен с нормалната течаща вода, ситно впръснатата вода би била по- пореста към оргона и следователно по- абсорбираща. В допълнение, който и да е йонен ефект отнасящ се до отгона би бил подобрен, защото все пак водните капчици носят електрически заряд. Един воден маркуч със струйник превърнат в добър 'замъглен' спрей ще работи добре, но също може да използвате и портативно замъгляващо устройство, известно като "Мъгливите другари" (Misty Mates) или "Завърти и замъгли" (Twist 'n Mist).
  • тип: всякакъв вид вода ще свърши вода, стига да се движи. Водата може да абсорбира/ генерира само крайно много оргонова енергия, така че предназначението на течащата вода е да поддържа свежия запас да се циркулира.


Примери:

  • край потопен в течение или река- безкрайно оргонов капацитет, но тромав, ниска скорост на абсорбиране/ генериране
  • край потопен в преизпълнена кофа с вода- висок оргонов капацитет, но от малка до средна абсорбационна/генерационна скорост.
  • бликаща вода от маркуч в тръба- среден оргонов капацитет, средна до висока скорост на абсорбация/ генерация
  • впръскана вода в маркуч в тръба- среден оргонов капацитет, висока скорост на абсорбация/ генерация, най- мощната от всички.
  • тънка мъгла в тръба или в края на камерата на тръбата- малък оргонов капацитет, висока скорост на абсорбация/ генерация, най- ефикасната
          *оргонов капацитет: колко оргон може този метод да абсорбира/ генерира. По- висок = по- добър
          *скорост на абсорбация/генерация: колко бързо този метод може да абсорбира или генерира оргон. Колкото повече, толкова по- добре.


Крайни камери:  по избор, в противен случай сложете единия край на маркуча един фут в долната част на тръбата

материал:
  • пластмаса: евтина, държи тръбите електрически отделени, издръжлива, най- добре се използва за мългиво впръскване
  • метал: сложен, но е електрически свързан с тръбите, така че течащата вода, която се допира до камерата да действа така, сякаш докосва самите тръби


Примери:

  • овално пластмасово кошче за отпадъци- обвива края на двете тръби, най- добри за тънка 'мъгла'
  • пластмасова кофа с капак- няколко тръби, също става за фина 'мъгла'
  • метална кутия- за колкото и да е тръби, електрично свързани
  • задна планка на тръба- най- простата, най- добре за впръскване или тънка мъгла
  • затапен  конектор с формата на буквата Т- това, което използвахме в експеримента, добър за впръскване.




Как да използваме клаудбъстър с водно захранване


Променяне на локално време:
   'Построяване' на облаци: насочете клаудбъстъра към облак обграден от синьото небе. Това ще намали оргоновия потенциал и ще го накара да тече към най- близкия облак, изграждайки го.
   Залавяне на облаци: насочете клаудбъстъра към центъра на един облак. Спред традицицията, когато клаудбъстъра извлича оргон, това ще извлича оргон от облака във тръбата, накарвайки го да се смали.  Според новите традиционни методи, когато клаудбъстърите 'изстрелват' оргон, насочен към облък, ще го взриви като взрив.
   'Блокирване' на облаци: открийте посоката от която облаците идват, и насочете клаудбъстъра натам. Това ще подкрепя течението на времето, често водещо до бури, когато блокадата падне.

Променяне на национално време:
   Това включва създаването на зони с ниско и високо налягане. Системите с ниско налягане се въртят обратно на часовниковата стрелка, а системите с високо- по часовниковата. Това е важно когато искате да канализирате влага в желания регион. Мислете за системите с високо и ниско налягане като гигантски водни колела, които вземат 'сякаш с лажичка' влага от океани и морета и ги изсипват на земята.

Където и да се целите с клаудбъстъра, център с високо налягане се сформира до 2-3 дена. Това е така, защото високото налягане означава малко оргон, а като извличаме оргон от даден регион в небето, високо налягане със сигурност ще е резултат. Зони с високо и ниско налягане възникват в противоположни двойки, т.е. зона с ниско налягане ще се появи противоположно на региона в който се целите.
   Създаване на топли фронтове: Целете се на изток, или надолу по реактивната струя(jet stream). Това създава 'изток' с високо налягане, и 'запад' с ниско. Когато зона с ниско налягане се придвижи от запад на изток, както и попринцип прави времето, тя ще измести зоната с високо налягане, след което ще се получи топъл фронт. Топлите фронтове включват дълги и постоянни дъждове. Целенето надолу по реактивната струя също блокира времето в голям мащаб.
   Създаване на студени фронтове: Целете се на запад, или в реактивната струя(jet stream).  Студените фронтове включват кратки, но интензивни бури.
   Канализиране на дъжд в наш район: Изберете голям воден басейн, като например Мексиканския Залив. Разберете къде трябва да създадете система с високо налягане (по посока на часовниковата стрелка), или система с ниско налягане (обратно на часовниковата), за да загребете и примесете влага от този воден басейн до желаното място. Тогава насочете клаудбъстъра към посоката на нужната зона с високо налягане, или обратната на нужната с ниско.

Когато правите операции с дълъг обхват като тази, ефектите ще варират в зависимост от географското положение. Колкото повече влажен и тропичен е климата, толкова по- бърз ще е 'отговора'. Средния отговор съдържа кратък безфронтов дъжд в следващите 24-36 часа, и топъл или студен фронт в следващите 72.
   Продължителност на сесията:  Около 30-45 минути е добре. Никога не продължавайте повече от час, дори и да Ви е първият път и да чакате обезателни резултати. Ако в следващите 2-3 дена не постигнете резултат, въпреки 'извличането' за час, тогава може би устройството не функционира правилно или времето просто не отговаря.
   Височина на целта: колкото е по- висока целта, толкова по- локален ще е ефекта. Целенето на 90 градуса е добър начин за изчистването на небето над вас от облаци, за дисперсиране на мъгла, и за изчистване на времето от лек дъждец.*Насочване под 30 градуса се използва за дълъг обхват.
   Препозициониране на клаудбъстъра: когато клаудбъстъра стои неподвижен повече от 5-10 минути, минаващите оргонови течения (част от времето) ще започнат да го огнорират, също както потока игнорира камък хвърлен в него след като вълничките изчезнат. Следователно, нужно е да се премества клаудбъстъра лекичко всеки 5 минути, за да шокирва оргоновите течения, които отговарят.
   Докосване на клаудбъстъра: Не дръжте клаудбъстъра за повече от неколцина секунди. Това ще наруши баланса на оргони около вас и ще доведе до източване на енергията или пре-енергезирване. Също, ако пробвате да унищожите буреносен облак, клаудбъстъра ще извлече 'смъртоносен оргон' или СО, което не е добре за здравето- така че ако държите клаудбъстър където сте извличали СО, то вие ще 'получите' малко от него и няма да се чувствате добре. Ако се засегнете, симптомите ще изчезнат след ден.

Когато клаудбъствате, често ще има сигнали по националните времеви карти, че нещо изкуствено е произведено. Времева карта обикновено след 2 дена след клаудбъстване ще включи запушените фронтове (лилави прекъснати линии, означаващи стационарни времеви фронтове, заради блокирващия ефект), и фронтовете пресичащи един друг от остри ъгли. Нормалните времеви карти включват полегати фронтове. Сравнете тази нормална карта:


С тази анормална карта, взета от weather.com след  кратка клаудбъст серия, която проведох през май 2001:


Нормалната карта има голям, леко извиващ се студен фронт, с малко високи/ ниски пръснати центрове. А неестествената карта има два запушени фронтове, топъл и студен фронт пресичащи се в прави ъгли, и супер много високи/ ниски пръснати центрове. Изглежда като пълна бъркотия, но е символ на успеха.

679
Montalk.net е един от по-уважаваните сайтове в Западното интернет пространство, занимаващ се с интересите, с които се занимава и нашата родна "Апокрифна Академия".

Големи благодарности на нашия вдъхновен Читател, който се почувства мотивиран от нашата каузада да се изправяме срещу невежеството, фалшивото образование и липсата на такова, и реши да ни помогне да разширим нашата "Апокрифна Библиотека"!  :) По-долу ще се запознаете, по мое мнение, с едни от най-добрите статии в интернет по въпроса с контрола над климата по оригиналния метод, открит и разработен от д-р Вилхелм Райх. Това е изключително важна за България информация, която може да ни предостави най-потенциалния метод за оказване на отпор и борба срещу кемтрейлс - разпръскването на химикали и нано-тела в стратосферата като част от пагубната практика на глобалното гео-инженерство.

В отговор на тази градивна самоинициатива, аз от своя страна обещавам на нашите Читатели, че някой ден тук на български език ще се появи някоя от безпрецедентните книги на забележителния д-р Вилхелм Райх.




680
Има и хора (единици по света), които не спят ИЗОБЩО!
Според мен те само са отбелязани като "феномени", без да им се е оказало нужното внимание за задълбочени изследвания!


Между другото, като го спомена това...

При Монарх-програмирането има програма "сън". Денем, на преден план жертвата действа с фасадна личност - личността, която служи за алиби, така че да изглежда, че жертвата е напълно обикновен човек. Вечер, друга личност на жертвата излиза на преден план, тя в повечето случаи трябва да върши много работа (например тази личност е агент на ЦРУ и по цели нощи върши документална и административна работа в таен офис на ЦРУ).

На практика се получава така, че жертвата не спи - през деня е един човек, а вечер е друг, и така до следващия ден, 365 дни в годината.



Трябва да проумеем, че жертвите на Монарх програмирането живеят в една тотално дигитална реалност - в собствените си умове! Всичко ще стане по-ясно, когато завърша превода на едни  определени книги, които на 100% ще осветат тази материя, но за жалост това няма да е много скоро, както изглежда  :(

За сега, да кажем просто, че онази личност, която е била на преден план, и минава на заден план... тя не се разгражда, не умира, не се "деактивира". Тя продължава да живее, само че вътре в човека. Всяка една от максималните 256 личности, които човек може да носи в себе си като програмиране, живеят във вътрешен, фантастичен свят, сътворен от програмистите.

Щом се стъмни, дневната личност от примерната жертва, която обсъждаме, се оттегля от "погледа" на тялото. Тя спира да получава информация от очите и ушите на тялото (нея вече я получава нощната личност, която е излязла да действа на преден план).

Вместо това, тази оттеглила се личност се оттегля в друг свят. Той най-често прилича на голям град. В 40% от случаите това е светът от Алиса в Страната на чудесата, в други 40% е градът от Магьосникът от Оз, и само в 20% от случаите е някакво оригинално построение. Това е така, защото индустрията на Монарх-робите е толкова развита, че се произвеждат на калъп. Когато програмистите създават вътрешните градове/замъци/светове, които неактивните личности на жертвата обитават, те работят с въображението на жертвата. Те само дават насоки, и се разчита на въображението на жертвата, което да изгради всички построения и да създаде фантазиите. Затова винаги се предпочита да се работи с деца - те имат по-силно въображение и, следователно, пречупените деца програмират себе си много по-добре от пречупените възрастни. Затова и се избират светове, места и градове от известни детски книги и приказки... В последствие, именно затова, с оглед особеностите на процедурата, в цивилния социум са били вградени специални адаптации на внимателно подбрани детски класики. С това се занимава Дисни, както знаем. Всичко се прави с оглед по-удобното развъждане на бъдещи деца за отвличане и превръщане в програмирани роби.


Та,  нека започна да се връщам към въпроса...

Има личности, например, които обитават затвори и стаи за мъчения. През цялото време, докато други личности действат на преден план (действат с тялото), тези личности са измъчвани и техните мъчители им причиняват болка по 24 часа от астрономическото време (въпреки че това е част от друг свят).

Когато тези личности бъдат привикани на преден план, само тогава те получават малко отдих от дни, седмици и може би години на постоянни мъчения и болка в замъка, в който са затворници в подсъзнанието на жертвата.

Можете да се сетите, че онези мъчители, които трябва да изтезават този вид личности, са също програмирани алтернативни личности. Те обаче не са направени да излизат на преден план - тяхната функция е единствено във вътрешния, въображаем свят на жертвата.


Всички тези неща, които обяснявам, са установени от професионални психотерапевти и хипнотизатори, които се занимават с депрограмиране на избягали от Системата Монарх-роби.






Та... Програмата "сън".

Връщайки се на примера за предполагаемата жертва, тялото на този човек не спи по 24 часа на ден. През деня действа една личност, а през нощта - друга.

Когато дневната личност минава на заден план, когато потъва навътре, за нея се активира програмата "сън". Докато другата личност действа на преден план, първата личност е програмирана да спи на заден план. После се сменят - нощната личност спи на заден план през деня, а дневната личност спи на заден план през нощта.

И тялото променя облика си спрямо това коя личност е на преден план! Този вид програмирани жертви могат винаги да изглеждат наспани и свежи, когато личностите им се редуват да спят.

Най-често, спусъкът за превключването между личностите е вграден в някаква стандартна процедура за лягане. В момента, например, когато дневната личност си облече пижамата, това действа като спусък за смяна на личностите. Нощната личност се активира, излиза на преден план, и съблича пижамата. Дневната личност губи спомен за всичко това, и първото нещо, което осъзнава на сутринта, е че е в пижама. Но тя може би никога не е измачкана...

Това се прави така с оглед на максималната сигурност. Първите такива роби са били програмирани да превключат на другата си личност веднага, щом мозъкът изпадне в REM-етапа на съня. Това, обаче, е рисковано, защото ако всекидневното амплоа на жертвата отиде на екскурзия, далеч от мястото, на което трябва да е активна, другата личност ще се събуди в непредвидима ситуация.




П.П.
Има и хора без главен мозък, знам за поне няколко в света и единият е шахматист. Тях също ги отбелязват като "феномени" и се абстрахират от тях, без никой да ги изследва. Тоест... имам предвид, без официалната наука да ги изследва  :P

681
АПОКРИФНА АКАДЕМИЯ / НОВИНИ
« -: Юли 02, 2017, 10:53:34 am »
НОВИНИ
Какво се случва в последно време в "Апокрифна Академия"




10.02.2018

Въпросите, които ви излизат при множество действия, включително и при пращане на съобщение, са грешка, която ще се оправи :) Тези въпроси са само при регистриране.












682
Психото говори за... едно дълго и екстремно абстрактно обяснение за това как по-точно се заражда или създава Сътворението. Обяснението идва от Кабалата и от Сефиротическата традиция и се опира изцяло на принципите на свещената геометрия. Писали сме го на друго място... само че не мога да го прехвърля тук с копи-пейст, ще трябва да го преразкажа отново. Щом има интерес, ще го направя, но малко по-натам, че има много материали за обработване сега :)

Става дума, че по законите на свещената геометрия, от точката, през правата и до еволюцията на другите фигури, тороидът е един особен праг на нещата. От него нататък може вече да се говори за съществуване, движение и време - тези неща ги няма в предходните етапи на геометрическо развитие.

683
"Едва когато осъзнаем, че животът не ни води никъде, той започва да има смисъл."


"На човек може да му се даде само онова, което може да използва; а той може да използва само онова, за което нещо е пожертвал."

П.Д. Успенски                                 


Удоволствие е за мен да разпространя огромния труд на нашия дългогодишен съратник и ветеран в каузата - Свилен Станчев  :) Все още сме тук и не отстъпваме от идеалите си и по-добрия свят, за който се борим! Поздрави за делото и положените усилия по превода на две от книгите на големия П. Д. Успенски. Те заслужават видно място в Библиотеката на "Апокрифна Академия".

Поради големия им обем, не е практично да ги публикувам, както публикувам и своите непретенциозни преводи. Затова ги пускам като директни линкове така, както самият Свилен ги е качил в spiralata.net






684
Гравитацията,това всъщност е концентрацията на съзнанието в посока на вътре.

Психо... аз мога да построя теза върху това изказване... но не е работа на трети лица да построяват тези и пълноценни изказвания върху думи, които са изоставени и неразбрани от самите онези, които са ги изрекли.

С други думи, както намясто отбелязва Атос, това ще си остане просто един опит за смесване на понятията, докато не направиш пълноценно изказване, с цел да обогатиш някой читател, който не може и навярно не е и в настроение да ти следи мисълта и да предполага какви ли тайни обосновки седят зад тези констатации.



В бъдеще темата ще бъде почистена от коментарите, които не правят опит да образоват никого. Направихме сайта, не за да се облягаме на старите си лаври, а за да дадем още повече от себе си.

685
US 555,511 А

Дата на публикуване --- --- --- 3 Март 1896
Изобретател ----- --- --- --- --- Уилям У. Жак (William W. Jacques)
Линк --- --- --- --- --- --- --- -- Гугъл-патенти



Метод за преобразуване на потенциалната енергия на въглерода в електрическа енергия

Уилям У. Жак




До всички, които може да засяга:
Нека се знае, че аз, Уилям У. Жак, от Нютън (Newton), в щата Масачузец, изобретих полезен Метод или Процес за преобразуване на потенциалната енергия на въглерода или въглеродните материали в електрическа енергия. За което следва уточнение.

Добре известно е, че въглеродът и въглеродните материали – като антрацитът и битуминозните въглища, кокса и газ-въглерода – имат химически афинитет към кислорода, и че когато се загреят до подходяща температура в контакт с кислород, независимо дали чист или разтворен, като в случая с въздуха, такива въглероди влизат в химическа комбинация с кислорода и потенциалната енергия на въглерода се преобразува в топлина. Този процес е известен като “горене”.

Аз открих, че ако кислородът, независимо дали чист или разтворен, както във въздуха, бъде накаран да се комбинира с въглерода или въглеродните материали, не директно, като в случая с горенето, а посредством междинен електролит, потенциалната енергия на въглерода може да се преобразува директно в електрическа енергия, вместо в топлина.

Моето изобретение се основава на това откритие; и се състои в процеса на преобразуване на потенциалната енергия на въглерода или въглеродните материали в електрическа енергия чрез химическо комбиниране на кислорода със споменатия въглерод или въглеродни материали посредством междинен електролит.

Удобен и практичен начин за изпълнение на изобретението ми е, въглероден цилиндър да се потопи в стопен натриев хидрат и да се друха въздух под налягане в стопения натриев хидрат по такъв начин, че натриевият хидрат да се насити с излишен кислород, повече отколкото натриевият хидрат нормално съдържа. Когато се затвори електрическа верига от натриевия хидрат, който е електролита, посредством събиращ електрод, върху който електролитът не въздейства химически, и външен за въглерода проводник, електрически поток започва да протича продължително от натриевия хидрат през събиращия електрод и външния за въглерода проводник, като силата на потока зависи основно от бързината, с която се вдухва въздуха в натриевия хидрат, и бързината с която кислородът от въздуха се кара да се комбинира с въглерода.

В този процес въглеродът постепенно се преобразува във въглеродна киселина, повечето от която избълбуква през електролита и го напуска. В следствие съставът на натриевият хидрат остава непроменен, освен както се обяснява оттук-насетне, и се консумира кислород от въздуха. Азотът в който е разтворен кислородът от въздуха, тъй като няма химически афинитет към никое от присъстващите вещества, просто избълбуква през електролита и го напуска. Натриевият хидрат се съдържа в съд от чисто желязо, върху което той няма осезаемо химическо действие, когато е стопен, и този железен съд играе ролята на събиращ електрод или положителен полюс на генератор, докато въглеродът играе ролята на оксидиращият електрод или отрицателният полюс.

Моята концепция за фукцията на електролита е, че той пренася кислород електролитно от въздуха до въглерода, или че феноменът на електролитното действие причинява преобразуването на потенциалната енергия на въглерода в електрическа енергия, вместо в топлина, какъвто е случаят, когато кислородът се комбинира с въглерода без намесата на електролит. Желателно е, с цел да се изпълни химическото действие и в последствие да се добие по-значителен електрически поток, електролитът изцяло да се импрегнира с кислород, и това може да се направи, като се подаде въздуха под налягане и в значителен брой отделни фини струи. Също така е желателно да се поддържа постоянна циркулация в електролита, така че нови порции от него, прясно заредени с кислород, да могат една след друга да влизат в контакт с въглерода. Такава циркулация добре се постига чрез изблика, в който въздухът под налягане хвърля електролита. Отново, желателно е, с цел да се предотврати възбуждането на електро-двигателни сили противоположни на електро-двигателната сила на генератора, цялото тяло на електролита и съдържащите се в него въглероди и съдържателният съд, използван също и като колектор, да се поддържат на една като цяло непроменлива температура през цялото време, и това може удобно да се постигне чрез въздушния изблик вътре в електролита. Отново, постоянната буйна циркулация на електролита премахва от повърхността на консумирания въглерод разни пепели и други продукти, които могат да се образуват от химическото действие, излагайки по този начин прясна повърхност на въздействието на електролита.

Фигура 1 показва подходящ апарат за реализиране на изобретението ми, използващ натриев хидрат като електролит и въздух като източник на кислород. Фигура 2 представя план на розетката, разпределяща въздушните струи.

I е съд, направен от чисто желязо. Добро валцовано норвежко желязо е идеално за целта.
Е е електролитът, който в този случай е сода каустик (натриев хидрат). Не е нужно да се пречиства от обичайните си включения, откривани в комерсиалния продукт.
С е въглерод, който трябва да бъде, когато се постави в електролита, добър проводник на електричество.
В е метална щипка за създаване на добра електрическа връзка между въглерода и жицата w2.
р2 е винтовата клема, чрез която жицата w2 се свързва с металната щипка В.
p` е винтовата клема, чрез която жицата w` се свързва с железния съд I.
F е пещ, заобикаляща генератора и използвана за това генераторът и съдържащият се електролит да се поддържат на подходяща температура (да камеж, между 400-500 Целзий).
А е въздушна помпа, която вдухва въздух през тръбата Т в розетката R, от която въздухът се вдухва в електролита като множество фини струйки. Розетката R е показана и като план на Фиг. 2. Направена е от някакъв метал, върху който електролитът няма действие и е разпробита с голям брой фини иглени дупчици, както е показано.
S е покритие от непроводим материал, който също служи за поддържане на въглерода и за да го изолира от железния съд.
v е винтил, който помага на отпадъчните газове да напуснат.
о е изход за източване на електролита, когато бъде замърсен, и I е вход за снабдяване с пресен електролит.

Когато апаратът е сглобен както е показано и когато електролитът е нагрят до подходящата температура, помпата А се включва и вдухва въздух в електролита, предизвиквайки яростно бълбукане и цуркулация, което бълбукане снабдява електролита с излишък от кислород и постоянно кара нови порции електролит да влизат в контакт с въглерода, отделя въглеродната киселина и пепелите, образувани по повърхността на въглерода, и поддържа равна температура из цялата вътрешност на генератора.

Въпреки че по-голямата част от въглеродната киселина, или образувала се съединяването на въглерода с кислорода, или първоначално налична в доставения въздух, избълбуква през електролита и го напуска, част от тази въглеродна киселина се комбинира с част от содата каустик и образува карбонат на сода, и това, заедно с пепелта от въглерода, бавно замърсява електролита, и с течение на времето намаля ефикасността му. Ефикасността на генератора може, обаче, да се поддържа, като част от замърсения електролит от време на време се източва и като се налива прясна порция на неговото място.
Замърсеният електролит може да бъде пречистен чрез добре известни прости процеси.

Замърсяването на содата каустик заради съюза й с въглеродната киселина може да се намали, и животът й може следователно да се удължи, като се добави малък процент магнезиев оксид. Моята концепция за действието на магнезиевият оксид е, че свободната въглеродна киселина се комбинира по-скоро с него, отколкото със содата каустик, и че така формираният магнезиев карбонат бързо се разгражда до въглеродна киселина, която напуска, и магнезиев оксид, който отново е готов да повтори това действие. Накратко, оксидът на магнезия служи като преносител за прокарването на въглеродната киселина през електролита.

Изобретението ми не е ограничено до определения електролит, споменат по-горе, нито до въздуха като източник на кислород, нито до описания по-горе апарат.
Има много електролити, които могат да се използват за разработване на изобретението ми. Следното са някои желателни характеристики: Те трябва да се втечняват при удобна температура. Те трябва да притежават добра електролитна проводимост. Те трябва да са способни с готовност да приемат кислород от въздуха или от друг негов източник, и също да са способни с готовност да отдават кислород за комбинация с въглерода. Те не трябва да имат силен афинитет към въглеродна киселина, и, в случай че за източник на кислород се използва въздуха, не бива да имат никакъв значителен афинитет към азота и другите съставки, с които е разтворен кислорода във въздуха. Стопените хидрати на поташа и содата са особено подходящи за практическата употреба.

Вместо да се използва въздуха като източник на кислород, вижда се, че аз мога да използвам кислород, изкуствено приготвен по кой да е от добре-познатите методи, и, както естествено може да се предположи, химическото действие се случва с по-голяма скорост с чистия кислород, отколкото с разтворен кислород, както е във въздуха.
Въздухът или кислородът могат да се снабдяват в електролита в загрято състояние.
Събиращият електрод или положителният полюс може да е или може да не е направен от такъв проводим материал, върху който електролитът значително да въздейства, обаче, за електрическият поток от електролита към събиращия електрод е по-добър втория случай. Платината е почти универсално приложима, но е скъпа. Чистото желязо е като цяло приложимо и е евтино. Стоманата и желязото, съдържащи каквото и да е значимо количество въглерод, трябва да се избягват, защото могат да възбудят обратна електро-двигателна сила, което по материален начин намаля ефикасността на генератора.

Форми на въглерод, които сметнах за удобни за употреба, са газ-въглерода, антрацитните въглища, които са били изпечени, за да им се придаде електро-проводимост, битуминозните въглища, от които са били премахнати достатъчно хидро-въглероди, за да им се придаде електро-проводимост, дървените въглища, и всъщност всяка форма на въглерод или въглероден материал, който има или на който може да се придаде достатъчно електро-проводимост, за да се позволи протичането на електрическия поток от и към центъра на електрическото действие. Аз предпочитам да оформям въглерода в един или повече твърди цилиндри или плочи (което може да се направи чрез добре известни процеси), защото между тези въглероди и жиците може удобно да се направи отлична електро-проводимост.

Обемът на електрическия поток от такъв генератор, какъвто описах, е много голям, но волтажът е по-малък, отколкото е нужно за повечето комерсиални употреби. По-голям волтаж може разбира се да се добие, като какъвто и да е брой генератори се свържат последователно, или волтажът от един генератор може да се увеличи за сметка на обема на електрическия поток чрез добре известни методи на трансформиране.
Аз заявявам:
1) Метод за преобразуване на потенциалната енергия на въглерода и въглеродните материали в електрическа енергия, който се състои в химическо комбиниране на кислорода с въпросния въглерод или въглеродни материали посредством междинен електролит.

2) Метод за преобразуване на потенциалната енергия на въглерода и въглеродните материали в електрическа енергия, който се състои в химическо комбиниране на кислорода с въпросния въглерод или въглеродни материали чрез постигане на излишък от кислород.
3) Метод за преобразуване на потенциалната енергия на въглерода и въглеродните материали в електрическа енергия, който се състои в химическо комбиниране на кислорода с въпросния въглерод или въглеродни материали чрез импрегниране на междинния електролит с въздух.

4) Метод за преобразуване на потенциалната енергия на въглерода и въглеродните материали в електрическа енергия, който се състои в химическо комбиниране на кислорода с въпросния въглерод или въглеродни материали чрез импрегниране на стопен базов електролит с кислород или въздух и чрез събиране на електричество от електролита чрез електрод, който не се влияе от въпросния импрегниран електролит, когато връзката се затвори.

5) Тук описаният процес на генериране на електричество чрез комбинирането на кислород с въглерод чрез подаване на кислородна или въздушна струя през електролит към въглероден електрод.

6) Тук описаният процес на генериране на електричество чрез комбинирането на кислород с въглерод чрез подаване на кислородна или въздушна струя през стопен натриев или калиев хидрат.

7) Генератор на електричество от химическото комбиниране на въглерода с кислорода, оксидиращ електрод от въглерод или въглероден материал, електролит, продължително импрегниран с кислород и събиращ електрод, нереагиращ с въпросния импрегниран електролит, когато веригата се затвори.

8) Генератор на електричество от химическото комбиниране на въглерода или въглероден материал, стопен базов електролит, продължително импрегниран с кислород от въздуха, събиращ електрод, нереагиращ с въпросния импрегниран електролит, когато веригата се затвори, съдържателен съд от желязо и средства за поддържане на електролита в стопено състояние.
9) Генератор на електричество от химическото комбиниране на въглерода с кислород от въздуха, подлежащ на оксидиране електрод от въглерод или въглероден материал, електролит от стопен натриев или калиев хидрат, продължително импрегниран с кислород чрез въздушна струя, събиращ електрод, нереагиращ с въпросния импрегниран електролит, когато веригата се затвори, съдържателен съд от желязо и средства за поддържане на електролита в стопено състояние.

Уилям У. Жак

686
Д-р Уилям Жак (William W. Jacques)

Въглищна батерия



За “Въглищната батерия” на Уилям Жак се твърдеше, че работи с 82% ефикасност; критиците му, обаче, показаха, че е пропуснал да вземе предвид топлинната енергия на пещта и енергията, която консумира въздушната помпа. Като резултат, действителната ефикасност беше само 8%. Още повече, че по-нататъшните изследвания доведоха до заключението, че апаратът произвеждаше енергия чрез термо-електричното действие, а не чрез електро-химия. Жак изрично спекулира в патента си, че “Феноменът на електролитното действие кара потенциалната енергия на въглерода да се преобразува в електрическа енергия, вместо в топлинна, какъвто е случаят, когато кислородът се свързва с въглерода без посредничеството на електролит. Желателно е, с цел да се осъществи химическото действие, в последствие на което да се добие по-значителен поток електричество, електролитът изцяло да се пропие с кислород, и това може да се осъществи, като се позволи въздух…”

В статията, публикувана в “Ново Месечно Списание “Харпър” 1896г (Harper’s New Monthly Magazine (1896)), действието на батерията беше обяснено по следния начин: “Не можеше да има съмнение, че електрическият поток се дължеше на химическото комбиниране на кислорода от въздуха с кокса (въглерода). Количествените тестове показаха, че от въздуха е извлечен кислород; че е консумиран въглерод, че се е образувала въглеродна киселина. Още повече, добитата електро-двигателна сила беше почти точно в рамките на онова, което се добива от горенето на кислород с въглерод за образуване на въглеродна киселина (1.04 волта). Това, че феноменът не се дължеше на термо-електрично действие, беше доказано от факта, че когато целият апарат беше затворен по такъв начин, че всичките му части да имат еднаква температура, се добиваше максимално електро-двигателна сила и електрически поток. Отново. По-късни експерименти с много по-големи апарати не само потвърдиха тези резултати, но показаха, че при правилни условия, добитата по този начин електрическа енергия е по същество равна на потенциалната енергия на масата на консумирания в съда въглерод…”



Ново Месечно Списание “Харпър” (дата неизвестна; около 1896г)

Електричество директно от въглища



Бучка въглен гори на решетката. Какво се случва? Въздухът се всмуква под решетката и се издига през железата й. Кислородът се свързва с въглена, за да произведе газ от въглеродна киселина, която, заедно с инертния азот във въздуха и пушека от неконсумирания въглерод, се издига през комина и бяга в атмосферата. Такъв театър разиграват материалите. А какво да кажем за силите? Химическият съюз между кислорода и въглена освобождава съхранената във въглена енергия, и тази енергия, бидейки неразрушима, трябва по някакъв начин да изрази себе си, и затова се показва под формата на топлина. това е цялата история на възпламеняването.

Седейки пред един открит огън, аз често си фантазирах за преобразуване на съхранената във въглена енергия в някакъв друг вид енергия, дори по-полезна за човека от топлината. Знаем, поне теоретично, че всички енергии на природата са взаимно-бреобразими; защо потенциалната енергия на въглена да не може да се преобразува директно в електричество, вместо в топлина? Ако можеше цялата енергия от един килограм въглища да се извлече и да се накара да върши механична работа, тази работа щеше да е повече от дневния труд на някой много силен човек. В обширните въглищни жили, които се откриват навсякъде по повърхността на Земята, природата е съхранила количество енергия, което лесно надхвърля количеството труд на цялата земна популация за хиляда години напред.

Най-удобната и полезната, и следователно най-приложната форма на енергия, е електрическата. Върховенството на електричеството над всички останали природни сили се състои в това, че можем, при желание и без отпадъци, да го преобразуваме в каквито искаме други енергии. Имайки електричество, можем с лекота да произведем топлина или светлина, или механично движение, или химическа сила; само че самото електричество до сега се произвеждаше в достатъчни количество единствено чрез употребата на сложни механизми и на цената на огромни отпадъци.

Електричеството днес се генерира от динамо, което се върти от двигател, който работи с пара, а парата е направена от вода и чрез топлина, извлечена от изгарянето на въглища. Но това е дълъг и заобиколен процес, с огромни загуби на всяка стъпка. Голяма част от енергията на горенето бяга през комуна под формата на топлина и пушек; голяма част от топлината се губи в кипването на водата, за да се произведе пара; голяма част от разширяващата сила на парата се прохабява, когато напуска двигателя; голяма част от силата на двигателя се прохабява в триенето; и също така в самото динамо има загуби. Скорошни тестове, извършени от комитет на Националната електро-осветителна асоциация (National Electric Light Association), показват, че средния завод прохабява 97.4% и добива като електричество само 2.6% от енергията, теоретически достъпна във въглищата.

Следователно проблемът е енергията от въглищата да се преобразува по-директно в електричество; да се разкарат динамото и парния двигател; вероятно да се разкара дори и самата топлина.

Множество експерименти бяха проведени. В миналото, опитите ми се състояха едва в това да премахна динамото и парата, и да преобразувам топлината в електричество. Огън от кокс, горящ върху изолирана решетка, отдаваше някои леки електрически проявления, но не бяха окуражителни. Опитаха се експерименти с всякакви иновативни форми термосноп, но от теорията по въпроса скоро стана видно, че дори не бе теоретически възможно по този начин да се преобразува повече от много малък процент от енергията на въглена в електричество. Генерирането на електрически потоци чрез редуващото се нагряване и охлаждане на магнитните ядра на жицовите намотки не даваше обещания за ефективни резултати. Изпробвах природния начин за създаване на светкавица – изпарението на вода и продължителното разпръскване на водни сферички – и въпреки че успях да произведа миниатюрни гръмотевични бури, количеството добито електричество не беше достатъчно за някаква комерсиална употреба. Действително, изследванията ми ме накараха да се съмнявам дали сборната енергия на енергичната гръмотевична буря, колкото и драматична да е наглед, можеше да се равнява на огъня. За една миниатюрна частица от секундата силата на един гръмотевичен удар е ужасна, но времетраенето й е толкова кратко, че дори и ако можеше да се добие, щеше да върши много малко полезна работа. Пробвах и много други планове, кой от кой по-интересен от научна гледна точка; но от повечето от тях не добих електрически поток, който да е икономически годен за каквато и да е индустриална употреба.

Природата е сдържана любовница, но обича да я ухажват, и от време на време дава окуражителни знаци на усърдния си ухажор; и така се случи, че един ден тайно я изненадах, и открих начина, по който можем да изоставим дори самото горене топлина, и да преобразуваме съхранената във въглена енергия директно в електричество.

Хрумна ми почти като откровение, че ако кислородът във въздуха се накара да се комбинира с въглена при такива обстоятелства, които да предотвратяват създаването на топлина, като едновременно с това осигуряват проводим път, по който потокът елекричество [липсващ ред от текста] въглена за кислорода по нужда ще бъде преобразувана в електричество, а не в топлина; защото коя да е форма на електричество ще бъде преобразувана в такава друга форма на енергия, която е най-лесна за проявление в заобикалящите условия. При правилните условия, потенциалната енергия на въглена по-скоро ще се преобразува в електричество, отколкото в топлина.

Това доведе до експерименти, в които въгленът беше потопен в течност, така че кислородът от въздуха да не влезе в директен контакт с въглена и да предизвика възпламеняване. После, беше избрана такава течност, че когато през нея въгленът се обдуха с въздух, кислородът от въздуха временно да влезе в химически съюз с течността, след което да бъде залят от ново количество въздух и да бъде принуден да се комбинира с въглена. Можем да си представим всеки следващ атом кислород, на път от източника на въздух към течността на въглена, как временно влиза в химически съюз с всеки един от редица атоми от течността, точно както всеки следващ човек, танцуващ танца “Ляво и дясно” временно сключва ръце с всяка една от дамите в групата. Когато едно вещество преминава през друго по този начин, то създава коридор, по който може да протече електрически поток, така че когато кислородът бъде накаран да се комбинира с въглерода през междинната течност, се създава възможност за възникване на електрически поток, и тъй като не може да се осъществи възпламеняване, химическият афинитет на въглена към кислорода се изразява директно в електричество, а не в топлина. Течности, които позволяват атоми кислород и електрически поток да преминават през тях по такъв начин, могат да се нарекат “електролитни преносители”.

Така аз открих нещо, което считам за нов факт или принцип, който до сега не е бил известен в естествените науки – принцип, който се надявам да бъде толкова ценен за чистата наука, колкото изобретението ми обещава да бъде ценно за полезните занаяти. Казано научно, откритието ми е, че ако кислород от въздуха се накара да се комбинира с въглерод, не по директен начин както при възпламеняването, а чрез междинен електролитен преносител, съхранената енергия във въглерода може да се преобразува директно в електрическа енергия, а не в топлина.

По-грубо казано, изобретението ми е относно генериране на електричество, като се накара кислорода да се комбинира с въглерода под повърхността на подходяща течност.

Изобретението е процес; то не е машина. Процесът може да се проведе посредством много прост апарат. Ранен вариант на апарата се състоеше от платинен тигел с размера и формата на чашка за кафе, отчасти пълен с обикновен поташ (калиев карбонат), държан в течно състояние чрез нагряване на тигела с газов пламък. В течния поташ е потопен, окачен на платинова жичка, парченце обикновен кокс с размера на фъстък. В стопения поташ се вдухва струя въздух чрез платинова тръбичка, като сламка. Жицата, на която е окачен въглерода, представляваше отрицателния полюс, а втора жица, прихваната за тигела – положителния полюс, на генератора. Като вързах тези жички за малък електрически мотор, открих, че когато в поташа се вдухваше въздух, моторът стартираше; когато въздушният поток се прекъснеше, моторът спираше. Чрез този мъничък апарат се добиваше няколко ампера електричество. Електро-двигателната сила беше малко над един волт.

Не можеше да има съмнение, че електрическият поток се дължеше на химическото комбиниране на кислорода от въздуха с кокса (въглерода). Количествените тестове показаха, че от въздуха е извлечен кислород; че е консумиран въглерод, че се е образувала въглеродна киселина. Още повече, добитата електро-двигателна сила беше почти точно в рамките на онова, което се добива от горенето на кислород с въглерод за образуване на въглеродна киселина (1.04 волта). Това, че феноменът не се дължеше на термо-електрично действие, беше доказано от факта, че когато целият апарат беше затворен по такъв начин, че всичките му части да имат еднаква температура, се добиваше максимално електро-двигателна сила и електрически поток. Отново. По-късни експерименти с много по-големи апарати не само потвърдиха тези резултати, но показаха, че при правилни условия, добитата по този начин електрическа енергия е по същество равна на потенциалната енергия на масата на консумирания в съда въглерод.

Изобретението беше успешно. Електричество се добиваше директно от въглерод. Дали щеше да работи в по-голям мащаб? Можеха ли да се преодолеят множеството практически трудности? Платината е по-скъпа дори от златото, и следователно някакъв друг метал трябва да се използва. Опитах желязо, но така добитото електричество от железен съд беше много малко.

Съдовете от мед, олово, цинк, калай, алуминий, никел и магнезий бяха унищожени. Златото и среброто дадоха добри резултати, но по-лоши от платината. Повтарях експериментите отново и отново. На теория не изглеждаше да има причина желязото да не работи толкова добре, колкото платината, и направих варианти от всякакви видове желязо.

Най-накрая открих причината. Повечето железни мостри имат мазна повърхност, която след като се нагрее, се преобразува във въглерод, така че желязото взаимодейства с действието на самия естествен въглен. Това доведе до метод за пречистване на повърхността на желязото; и когато е добре пречистена, железният тигел е толкова добър, колкото е и платинения, и разбира се е много по-евтин.

Започнах да правя тигелите по-големи и по-големи, на ден днешен ги правя колкото варели; а електрическият поток по измервания е стотици ампери.

Трябваше да се преодолеят множество други трудности. Въглищата, както идват при нас от мините, не са добър проводник на електричеството, и въпреки че беше конструиран експериментален апарат, в който се оказа възможно да се консумира обикновен кокс, нахвърлян върху потопена решетка, оказва се най-добре въглищата да се натрошат и да се оформят като големи пръчки с удобен размер, и после да се опекат, за да се разкарат газовите включения и да им се придаде добра електро-проводимост.

Бързината, с която се консумира въглерода, и в последствие силата на електрическия поток, добиван от клетката, значително се усилва, когато всички части на течността изцяло се импрегнират с излишен кислород; и това се прави най-добре, като въздухо-подаващата тръба завършва с розетка, нещо подобно на лейка, така че въздухът да се инжектира като множество фини струи.

Има много видове течности, които може да се ползват като електролитни преносвачи, но за нещастие най-подходящите се превръщат в течности при високи температури; така че определено количество въглища или друго гориво трябва да се гори на скара под съдовете, за да се поддържа тази температура. Той като, обаче, няма значително консумиране на топлина, освен като затопляне на идващия въздух или загуби в топлинна радиация, можем да очакваме, че в един голям апарат, при който голям брой съдове са затворени в сравнително термо-изолирана фурна, консумацията на въглища върху нагревателната решетка ще бъде сравнително много малка. Дори и с малък апарат за две конски сили, при който не са взети твърде сериозни мерки за запазване на топлината, измерванията показват, че консумацията на нагревателната решетка е само 151 грама въглища за една електрическа конска сила. Един парен двигател и динамо с равна мощност консумират поне 40 пъти по толкова.

Стопеният поташ има много предимства като електролитен преносител, но има и недостатъка, че повече или по-малко поглъща въглеродната киселина, отделяна от въглерода или съдържаща се във въздуха; така че ако се използва поташ, въпреки че част от въглеродната киселина е заметена от азота, и повечето от нея може да бъде отведена до повърхността и освободена, като към поташа се добавят подходящи преносители на въглеродна киселина, рано или късно поташът се замърсява и трябва да се пречисти. Избирайки електролитни преносители, които нямат афинитет към въглеродната киселина, се избягва нуждата от често пречистване, защото, за щастие, консумирането на въглерода е толкова по-цялостно, отколкото е при обикновеното горене, че със сравнително чисти проби въглища остава само мъничко количество пепел, лесна за почистване.

Количеството електрически поток, което може да се извлече от един съд е около три четвърти ампер за 6.5 кв. см въглеродна повърхност; така че съд, съдържащ шест пръчки въглерод, всяка с диаметър 7.5 см и дълга 45 см, което е удобен за произвеждане, боравене и употреба размер, дава 750 ампера, или малко повече от една конска сила. Електро-двигателната сила на всеки съд, без значение дали малък или голям, е малко повече от един волт. Когато се иска по-голям волтаж, наличната бройка съдове се свързват последователно и се нагряват в една обща пещ. Въздухът се вдухва чрез електрическа въздушна помпа, работеща с малка част от генерираното електричество.

Би било преждевременно да се опитвам да дам крайни данни за ефикасността на новия процес, приложен в голям мащаб. Постоянно се правят подобрения. В сравнение с модерните парни двигатели, до сега са направени само малки въглеродни електрически генератори; и не бива да се забравя, че с този генератор, както и с парния двигател, по-големият размер означава по-голяма ефикасност за килограм въглища, особено що се отнася до въглищата, консумирани на скарата за подгряване. Ще дам, обаче, някои резултати от тестове (направени от експерти, които нямат връзка с разработването на изобретението) с малък и сравнително грубо направен въглероден електрически генератор с две конски сили, който е влизал в употреба от време на време в последните шест месеца:

– Средна електрическа конска сила: 2.16 кс
– Средна електрическа конска сила, консумирана от въздушната помпа: 0.11 кс
– Въглерод, консумиран в съдовете за електрическа конска сила: 0.101 кг
– Въглища, консумирани на нагревателната скара за електрическа конска сила: 0.152 кг
– Обща консумация на гориво за електрическа конска сила: 0.253 кг
– Електричество, добито от 0.453 кг въглища*: 1336 ват часа (32% от теоретически възможното за добиване)
(*0.182 кг в съдовете и 0.271 кг на нагревателната скара)

Така, ефикасността на този индивидуален генератор е 12 пъти по-голяма от тази на електроцентралите, използвани в тази държава, и 40 пъти по-голяма от електроцентрала с еднакви размери.

Има, обаче, много подробности, които все още трябва да се обработят, и има много подобрения за правене, преди въглеродният електрически генератор да може да влезе в комерсиална употреба в мащаб, сравним с този на модерните парни двигатели. Противно на някои изказвания, които прочетох, според мен ще мине известно време, преди динамото да отиде при вехториите и преди колелата на парния двигател да спрат да се въртят.

Интересно е да се спекулира какъв ли би бил резултата от това откритие, когато, след достатъчно време, се обработят всички подробности.

Първото голямо поле на това изобретение е енергетиката. Изобретяването на парния двигател бързо удвои производствените възможности на света.Само в тази държава днес той върши работата на 100 милиона мъже, или на 350 милионна популация. Сега идва сила, много пъти по-ефикасна от парния двигател, и много по-удобна.

Изглежда няма никакви непреодолими препятствия за конструирането на въглеродни електрически генератори, които ще отопляват и осветяват железниците ни и ще ги задвижват със скорост 160 км в час. Тъй като електричеството, като парата, може да се приложи директно като въртящо движение на всеки чифт колела по протежението на влака, не само че влакът може да развие по-голяма скорост безопасно, но може и да потегля и да спира бързо, и би бил под съвършен контрол. Няма да има сгурия и дим.

Транс-атлантическите ни лайнери – вече не “параходи” – няма да бъдат ограничавани в скоростта си в полза на гориво-преносимия капацитет. По-голямата част от пространството, което сега се запазва за въглища, и всичкото пространство което сега се отдава на бойлери и двигатели, ще бъде достъпно за пасажери и товари… и тн.

[Заключителният параграф липсва]

Фигура 1: Елементарна клетка ~ Разглобена, за да се види съдът, пръчката въглерод с желязно окачване и въздухо-подаващата тръба с дюзата й. Този въглерод е дълъг 50 см и обиколката му е 25.4 см и отдава около 150 ампера ток. Електро-двигателната сила е 1 волт.


Фигура 2: Въглероден електрически генератор ~ Захранващ електрически мотор. Този генератор се състои от топлинно изолирана пещ, в която шест клетки като на Фиг. 1 са свързани последователно и са окачени над нагряваща скара за въглища.


Фигура 3: Голям въглероден електрически генератор ~ С който понастоящем се правят експерименти. Тухлената пещ е 0.92 кв. м и 1.82 м на височина. Показани са две свалени клетки. Всяка съдържа 6 въглеродни пръчки, дълги по 1 м. Очаква се, че, когато се усъвършенства, този генератор ще отдава около 40 електрически конски сили.



Списание “Електрически преглед” 38 (970): 826 (26 Юни 1896г)



100 клетки, свързани последователно върху пещ (температура на електролита: 400-500 Целзий); Добив: 16 А / 90 V



“Един въглерод, С, е потопен в разтвор на сода каустик, Е. Помпа, А, вдухва въздух през перфорирана дюза, R, която разпределя въздуха на равни части из електролита. Положителният полюс е монтиран върху железния приемник, I, съдържащ разтвора, а отрицателният полюс е монтиран върху въглерода, който е окачен и изолиран от приемника чрез яка, S. Две тъби, o и i, служат за наливане и източване на разтвора.”

687
Репликация на Робин


















688
Репликацията на Робърт





















689

ИНСТРУКЦИИ

Как да си направим плазмени свещи за кола


БЕЛЕЖКА: Тези свещи са патентовани, така че не можете да правите нищо с търговска цел. Можете само да си ги изработите сами за лично ползване.

Напътстващите снимки от ръководството са към края – има два комплекта картинки, 18 от тях се отнасят за една репликация на
свещите, а 15 от тях се отнасят за друга репликация на свещите

Първата секция е взета от този документ:
http://www.panaceauniversity.org/Water%20Spark%20Plug.pdf [Бел.прев: Вече не съществува]





Това е коментар относно една свещ с топчест край на заземяващия електрод:


Цитат
Направих свещ с топчест електрод още през 1991г. Предполагам че се чудите защо това не беше споменато още преди години. Работех за моторната компания Форд. Длъжността ми там не беше свързана с изработването на технология за автомобилни свещи. Аз просто развих една идея, изработих я, тествах я в условията, които Форд предоставяше. Свещта беше чудесна и всъщност въобще не беше по-сложна за направа. Само че обезпокои много хора нагоре по веригата. Тази свещ представлява двойно платинен топчест електрод. – Тази свещ така и не попадна в публични ръце.


Свещта на Иън (Ian) с топчест връх на електрода – налична от 1991г!

Следващата свещ е наречена “FireStorm” свещ (“Огнена Буря”) и е разработена от Роберт Крупа (Robert Krupa). Тези свещи били използвани с Crane Cams HI 6 CDI (марка електронна запалителна система, бел.прев) и PS91 (марка бобина, бел.прев). Тестовете, които били проведени със свещите FireStorm показали, че свещите никога нямало да се износят. Първата FireStorm свещ на Роберт била направена през 1996г и оттогава насам той срещал силно противопоставяне на опитите си да я въведе на обществения пазар и да я произвежда. Роберт докладва, че е постигнал 44% увеличаване на изминатия път за същия разход на гориво и че е намалил вредните емисии със същия процент, само от употребата на тези свещи. Тези резултати не са нещо, което може да се отхвърли с лека ръка. Към днешна дата нито една от тези две свещи не е успяла да стигне производство и излизане на обществения пазар.
По-скорошния патент на Крупа (и 5936332 и 6060822 са негови патенти) понастоящем е валиден до 18 август 2018г. Минаха вече 10 години откакто патентова свещите.

Плазмените автомобилни свещи на Роберт Крупа

Централният електрод, представляващ цилиндрична пъпка, е бил заменен с полусферен купол, заобиколен от четири аркови електрода, като всеки от тях е позициониран на равно разстояние от полусферата. Никола Тесла използвал “кълба” на краищата на електродите за създаване на искри преди повече от сто години. Той открил, че кълбата задържат най-голямото количество заряд. (а острите върхове задържат най-малкия заряд).

[Бел.прев:В логиката на окултизма сферата е символ на възможно най-голямото и на вечното увеличаване, защото има най-голяма повърхност и най-голям обем от всички фигури. Така тя означава вечното нарастване. Тетраедърът е символ на възможно най-малката повърхност и възможно най-малкият обем, поради реципрочната причина, и символизира вечното смаляване, изтичане и изчерпване.]

Свещ FireStorm, репликация на Робин Дейвид (Robin David), направена за “Panacea”


Горната репликация на свещта FireStorm е направена от берилиева мед. Робин казва, че е пробвам комплект такива на буса си. Робин бил пропътувал няколко стотин километра с тях без явни проблеми, буса му е със MSD запалителна система. Горните свещи от снимката са изпитани също и от инженера на свободна практика Грег на неговия волксваген. Грег казва, че волксвагена му се сдобил с у 12% (това пише – “у” като игрег, сигурно е печатна грешка, бел.прев), но това е било след основна модификация на запалителната система.
Вярва се, че Роберт Крупа е използвал електронна запалителна система “Crane Cams HI 6 CDI” и бобина тип “PS91”, за да захранва свещите. “Panacea” също инсталирали тези свещи на автомобили. Това довело до 6% спестяване на гориво. “Panacea” използвали само стандартната запалителна бобина! Това е мощно свидетелство за ефективността на кадърните репликации на Робин и за концепцията на Крепа като цяло. Понастоящем Робир експериментира с хром-никел за новата репликация на свещите. Повече идеи, за това кои сплави може да са по-ефективни се, споменават по-надолу в документа.
“Материалът на топчето е Никел 61 ERNi-1 Tig Rod”, което мисля, че е просто никел, а външните електроди са взети от стари свещи”.

Репликацията на Робин от хром-никел

Роберт Крупа тествал FireStorm свещите си на двигател, вързан за динамометър и явно бил настроил програмата на компютъра на максимум за въздук към гориво 30:1 и не могъл да продължи, защото програмата не е проектирана за повече. Двигателят не показал никакви признаци за загуба на мощност при това съотношение; всъщност, той докладвал, че се наблюдава увеличение на мощността със 100 конски сили и поради това трябвало да го изключи.




Роберт Крупа тествал FireStorm свещите си на двигател, вързан за динамометър и явно бил настроил програмата на компютъра на максимум за въздук към гориво 30:1 и не могъл да продължи, защото програмата не е проектирана за повече. Двигателят не показал никакви признаци за загуба на мощност при това съотношение; всъщност, той докладвал, че се наблюдава увеличение на мощността със 100 конски сили и поради това трябвало да го изключи.







Съществува известна загриженост за това как се износват свещите от берилий-мед. Много хора видяха таблицата с данни, която публикувах, показваща измервания в седем различни точки върху всяка свещ. След около 330 км градско каране извадих моята свещ №2 и я сравних с таблицата данни. Открих не повече от 0.0015″ несъответствие със записаните данни… което съвсем се побира в допустимата грешка при измерването… което е достатъчно, за да се констатира износване “0”. – Повече ме интересуваше униформеността на искровото разпространение върху анодните/електродните повърхности. Затова обогатих началната смес, за да получа малко въглерод върху свещта, за да мога “да добия отпечатък” на искрата. – Всичко, което мога да кажа, е че износването от искрата със със сигурност трябва да е равномерно разпределено. Снимката, която прикачам, прилича точно на обърната сянка, хвърлена от ярка светлина. По-долу е снимката: С мир, Грег
Снимка, показваща пътя на искрата, която напълно е изгорила въглерода.


Просто да ви държа в час относно износването при FireStorm. Прикачам снимка на моята свещ №2. Точно в момента сместа е рядка… всъщност е твърде разредена… но трябваше да се направи. Снимката показва, че няма никакъв въглерод и всеки “пръстен” над купола, където искрата се появява, на живо изглежда почти блестящ от чистота. Не е налично необикновено локализирано износване в горещите точки. Всъщност, когато измерванията се сравняват с основните данни, износват се предимно най-тесните части, а където се приближава към по-широки повърхности (в същия пръстен)… има изравняване. Има аколо 0.003 износване на празнината (“gap wear”) (ave)… при 650 км. – Грег


Относно новите свещи, в сравнение с горните: Едно по-голямо разстояние, на което тези свещи могат да работят, е: 0.090″ и при него показват същата плазмена искра, в сравнение с плазменото запалване, но за разлика от него даже и при стандартна запалителна бобина – и това е под налягане. На открит въздух има разлика, но теста при налягане е това, което има значение. – личен опит на Грег



коментари на Аш: Да се има предвид, че каквито и удължения да се правят върху нормалните свещи, например мед, НЯМА да работят!! Единствените сплави, които може да се използват за централната полу-сфера и за удълженията отгоре трябва да са с високо съдържание на хром хром (25 до 30%) Fe-Cr-Al сплави, за да устояват на изпаряването по време на искрата… дори и сплавите на никел с високо съдържание на хром също ще работят. Употребата на тези сплави е много важно с оглед на образуващата се плазма… Медта се топи при 1200 Целзий.

Робин твърди, че те са били направени от същата стомана, от която се правят и останалите свещи. Наскоро той се преориентира към нова сплав заради устойчивостта й. Той ми каза, че сега свещите ги прави от сплав, наречена берилиева мед. Информация: берилиева мед – Уикипедия.

Може да изглеждат медни, но в действителност не са просто медни. Той ги тества и ги разработва от известно време. Само че е интересно да се види, всъщност доколко е високо съдържанието на никел във версията им от неръждаема стомана и колко добре ще се държат, понеже някои хора казват, че никелът може да има каталитичен ефект върху водата във запалителната камера?

Термодвойките на платина-родий са достъпни на обществения пазар в различни големини на жицата и тези имат добра устойчивост на износване при високи температури, освен това са достъпни под различни форми и могат да бъдат сплескани специално за това приложение. Има още една рядка сплав от термодвойката на волфрам-рениум, която може да издържи на температури над 2500 Целзий и може да се използва в този случай, но е страшно трудно да се намери в магазин.

Върховете, изложени на искрене обикновено спадат към “сплави за автомобилни свещи”, но тук има една уловка, понеже до сега разработените сплави са единствено за искрене, а не за употреба при плазмени условия.

Когато избирате сплав на Fe-Cr-Al или Ni-Cr-Al проверете за редкоземните метали, използвани в тези сплави, защото те трябва да бъдат Итрий (Yttrium), Цирконий, Хафний (Hafnium) и Церий (Cerium). Редкоземните метали всъщност формират защитен оксиден слой по повърхността на изложения материал и този тънък филм се стабилизира при високи температури и защитава останалата част от материала от запалителните ефекти.

С цел да се постигне по-дълъг живот и да се намали консумацията на гориво в автомобилната индустрия, се използват устойчиви на ерозия, но скъпи платинети сплави за електродите на свещите. Нуждата от намаляне на разходите и поддържката на висококачествените материали довела до изследването на по-увтини плави от иридий. Иридият се топи при висока темпретарута, но летливия оксид IrO3 е стабилен над 1000 Целзий, което ускорява ерозията на електрода. Следователно иридият може да замести платината, само когато е защитен от оксидиране, например, чрез включването му в сплав, така че сплавният елемент да оксидира и да формира защитен слой над повърхността на електрода.

Сплавта Fe-Cr-Al-Y (25% Cr, 5% Al и Y означава Итрий) е достъпна на пазара под името “Електрическа резистова сплав под формата на жица или лента”, тя може да се използва в случая. – Аш


690
* * * * * * * *

При тестване върху двигател 4.6 L , обиколка ~3800 км (2400 мили), която включва равен път, надолен път, и планински възвишения, бяха добити следните тестови данни:

С оригинално предоставените запалителни свещи, които имат платина и върху централния и върху заземяващия електрод, при скорости 40, 56, 72, 88 и 112 км/ч, бяха постигнати резултати 3.7 литра за всеки 37 км път.

С “новия” дизайн, при същото разстояние и скорости, беше постигнат резултат 53 км за 3.7 литра (53 км за галон гориво). Осреднено, при втората обиколка на 3800-те км температурата на отходните газове беше понижена с 37.7 Целзий. Пропорцията на гориво : въздух беше променена на 24:1, а рециркулацията на отработените газове (EGR) беше изключена.

При тестване върху един цилиндър бяха добити следните тестови данни:

Оригинално предоставена запалителна свещ имаше искров разтвор по производствена характеристика и върху нея беше проведен тест за емисиите. След това беше монтирана новата свещ и прякото сравнение показа 41% по-малко HC (хидровъглероди) и NOX (азотни оксиди), а емисиите на CO бяха по-ниски с 28%. Още по-ниски стойности не можеше да бъдат постигнати поради ограничението, идващо от карботора, монтиран към двигателя.

Беше проведен тест с друг двигател 7.4 L, отново на ~3800 км (2400 мили). С обикновени запалителни свещи бяха използвани 1134 литра, 12 км за всеки 3.7 л (12 км за галон). С новите свещи, бяха нужни само 708 литра, тоест 20 км за 3.7 л (20 км за галон), увеличение от 52%. Теста върху шаси-динамометър показа увеличение с 33 конски сили.

Зарядът върху топката на Fire-Storm свещите представлява повърхностен слой от електричество, който я покрива, и тя може да има много слоеве, което й придава множество заряди, като всички могат да бъдат разредени едновременно. Всеки разряд (искра) си избира различен път – онзи с най-малко остатъчна йонизация наоколо.

Същото може да се каже, когато Fire-Storm свещта даде обратен огън. Ще се натрупат мини-заряди по вътрешната периферия на мини-топчетата, разреждайки се към главната голяма топка или удължен и разтегнат купол.

Друга реализация е, ако куполът или сферата е с геодезични фасети за оптимално турбулентен въздухопоток. Реализациите на описаното изобретение са най-подходящи за състезания, защото осигуряват плавно преминаване от покой към бързи скорости и също така позволява по-широк обхват от RPM (обороти в минута). Може също така да се каже, че същата конфигурация е оптимална за обикновени пътнически возила.

Употребата на новите запалителни свещи както при големите натоварвания, така и във всекидневието, ще осигури следните преимущества:

– увеличена стабилност

– по-добра реакция към командите на шофьора

– увеличена мощност и торсия

– висококачествено представяне и стил

Описаните запалителни свещи ще позволят на двигателя с вътрешно горене да работи в диапазона на въздух-към-гориво 24:1, в каквото съотношение никога не е работил до сега. Настоящите двигатели работят на 14:7 въздух-към-гориво и се нуждаят от каталитичен конвертор за поглъщане и почистване на остатъка от изгорелите газове от тези двигатели.

Независимите тестове на увеличението в конските сили, подовани към колелата на превозното средство, показват увеличение от 12 до 52%, в зависимост от размера на двигателя, дизайна на главите на цилиндрите, и конфигурацията на системата за подаване на горивото. Само че се очаква, че преимуществата от дизайна на новите свещи ще бъдат напълно проявени, когато се превърнат в интегрална част от технологията на двигателя, тъй като производителите се борят да задоволят настоящите изисквания за емисиите и стандартите на корпоративната икономика на горивата (CAFE).

От казаното до сега се вижда, че настоящото изобретение предоставя иновативна конструкция на запалителни свещи, с което напълно се превъзмогват гореспоменатите недостатъци на до сега познатите запалителни свещи. Сега след като описах изобретението си, обаче, оттук насетне на вещите в занаята ще им станат очевидни множество модификации, които не се отклоняват от духа на изобретението, както е дефинирано в претенциите на патента.



ПРЕТЕНЦИИ

Ние твърдим:

1. Запалителна свещ за двигател с вътрешно горене, състояща се от:

тяло, разполагащо с електрически конектор в единия си края, и с куполен електрод с поне една полу-сферична повърхност, монтиран в другия край на тялото, средства за електрическо свързване на поменатия конектор към споменатия куполен електрод, и поне един полу-кръгов електрод, заклепен за споменатото тяло по такъв начин, че въпросния поне един полу-кръгов електрод да има вътрешна повърхност на равни отстояния от споменатия куполен електрод по част от дължината на вътрешната си повърхност, споменатата част оформя аркова повърхност на споменатия поне един полу-кръгов електрод и множество полу-сферични гранули, оформени върху споменатия поне един полу-кръгов електрод, като споменатите гранули са с лице към споменатия куполен електрод.

2. Изобретението, както е дефинирано в твърдение 1, където споменатите гранули са в непосредствена близост една до друго и се простират на практика върху цялото продължение на споменатия полу-гръгов електрод.

3. Изобретението, както е дефинирано в твърдение 1 и състоящо се от множество гранули, оформени върху външната периферия на споменатия куполен електрод, като споменатите гранули върху споменатия куполен електрод са подравнени към споменатите гранули върху споменатия поне един полу-кръгов електрод.

4. Изобретението, както е дефинирано в твърдение 1 и състоящо се от множество гранули, оформени върху външната периферия на споменатия куполен електрод.

5. Изобретението, както е дефинирано в твърдение 4, където споменатите гранули върху куполния електрод покриват на практика цялата външна повърхност на споменатия куполен електрод.

6. Изобретението, както е дефинирано в твърдение 1, където споменатия куполен електрод се състои от полу-сферична горна част и конусовидно оформена основа.

7. Изобретението, както е дефинирано в твърдение 1, където споменатия куполен електрод се състои от полу-сферична горна част и цилиндрично оформена основа.

Страници: 1 ... 43 44 45 [46] 47 48 49 ... 59