Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 44 45 46 [47] 48 49 50 ... 59
691
От много години ме интересува една определена тема - как древните са правели архитектурните и скулптурните си каменни чудеса, запазени и до днес, ако обликът на техния цивилизован свят наистина е бил такъв, какъвто ни учат в училище. За онези от вас, за които тези мисли са били чужди до сега и за първи път чувате за тези неразгадани мистерии, става дума за напълно необясними от модерна технически гледна точка каменни постройки и паметници, останали от най-дълбока древност до наши дни.

Много години вече активно разследвам тази тема (като търся информация в интернет). Интересът ми започна някъде около 2012г, и беше породен от тази статия и интернет сайт, на който попаднах. По-долу преразказвам съдържанието му, както го бях публикувал на друго място по българските форуми през 2013г.

За времетто оттогава до сега открих много неща по въпроса. Някои от нещата, на които попаднах, са на практика безизвестни в интернет и те ми породиха мисли и хрумвания, които за цялото си разследване до сега не съм срещал никъде да се споменават открито или да се обсъждат сериозно. В тази тема ще споделя какво наизрових по този въпрос. Но първо, ще пренеса тук преразказа на онзи интернет сайт от 12 Март 2013.











Полковник Пърси Фаусет (Percu Fawcett) е британски артилерист и археолог, който изчезва безследно в търсене на "Градът Z" в южно-американските джунгли. Зад гърба си оставя малко записки и пътеписи, и в тях се споменава следната история.


Някакъв местен индиански старейшина го развеждал из околностите на индианско поселище (това се случва в края на 19ти и началото на 20ти век). Стигат до висока и отвесна скалиста преграда - част от естествения терен на месността. По цялата грамадна отвесна скалиста стена гнездели малки пилета, в съвършено кръгли дупки. Фаусет възкликнал нещо от рода на "Не е ли чудесно, че по тези скали има достатъчно дупки, за да гнездят там всичките тези пилета". Старейшината се изсмял и отвърнал, че пилетата правят тези дупки сами.
Фаусет не повярвал, че пилета могат да дълбаят съвършено кръгли гнезда в гранитни скали. Местният индианец му казал, че пилетата отиват в джунглата, после се връщат с червени листа в човката. Натриват тези листа в скалата за известно време, докато тя не стане с консистенцията на цимент, след което изгребват или изкълвават материала и повтарят процедурата няколко пъти. Фаусет се впечатлил, но не се върнал на темата.
По въпроса има книга - "Пътуване до загубения град Z" - Journey to the lost City of Z - съставена е от оцелелите запазени записки и пътеписи на Фаусет, но не е завършена от автора поради изчезването му.


Пилето е уточнено с времето - става дума за това. Познато е на месните като пиле пито (Pito bird), а латинското му наименование е Colaptes rupicola puna.





Това пиле гнезди също така по пирамидите и останалите мегалити от Южна Америка и се смята от местните за свещено. Обяснението на науката е, че се смята за свещено защото гнезди по храмовите им комплекси. Но всъщност те го смятат за свещено заради мъдростта, която наблюдават от него, а именно - как се разтварят твърди скали.


Както някои от вас сигурно знаят, в Америките (и в контекста на снимковия материал тук говоря за Андите и руините на инките) се среща така-нареченото циклопско строителство - защото е гигантско и непосилно за никой човек, и за никоя техника, която имаме днес.
Днес най-големият кран, с който разполагаме, вдига 200 тона. Не само, че мегалитите по света надминават значително и в пъти тези параметри, ами този кран може единствено да ги вдигне (не може да ги завърти и постави на друго място, може само да ги вдигне, за да влезе под него носач, и да пусне товара отново).

Циклопското сторителство при инките се характеризира също с това, че между камъните няма никакво пространство - това е суха зидария със съвършено пасване между отделните блокове. Друга особеност са свръзките - има камъни от зидарията които разполагат с 84 ъгъла, с които се свързват със съседни камъни. В зидарията това е познато като "ключ" за стабилност.




Върху тази съвършено издялана зидария има форми, които не могат да бъдат обяснени за сега. Нито като предназначение, нито като начин, по който са били направени, защото, както може да се очаква, няма никакви белези от инструменти и обработване с познатите материали. Не само длета и чукове, но няма НИКАКВИ белези, дори и нашите съвременни циркуляри за рязане на камък оставят белези.





Ако обаче древните са могли да използват растителни вещества, с които да разтворят скалите, след което да ги излеят направо една върху друга, използвайки калъпи, нещата биха изглеждали именно по този начин.

В записките си, Фаусет споменава още една история. Как някакъв мъж изгубил коня си и му се наложило да върви пеша през джунглата до близко населено място. когато стигнал обаче, забелязал, че шпорите му ги нямало. При допитване до индианците, му било обяснено, че явно е преминал през "тъмно-червени храсти, високи около 30-40см", сокът от листата на които размеква камък.
Подробността тук е, че никой не би давал пет пари за шпорите си по онова време. Големците обаче и армеиските сановници са се отличавали със сребърни шпори като част от униформата, а ботушите тогава са били кожени. За сребърни шпори е дремело на всеки, и би погледнал към краката си.
Среброто е сред най-чувствителните към агресивни (киселини, основи и корозиращи) химикали, а човката на всяко едно пиле е от хитин. Хитинъ те органична тъкан, разновидност на кожния епител, като ноктите и явно кожените ботуши са останали незасегнати.



Има доста снимков материал, който показва следи от шпакли и загребване върху големи скали.



Налице са също така и архитектурни грешки или двоумения или кой знае какво. Единственият сигурен факт е, че тези блокове са били излети, забележете и качеството на напасването на зидарията отляво.




Това е камък, намиращ се в Кориканча (най-свещеният храм на инките, посветен на бога на слънцето):





В зидарията на места се използват и метални скоби за допълнителна здравина на захвата. Очевидно е, че техните гнезда не могат да бъдат издялани, а са излети в тази форма (на много места металните скоби навлизат в земята, което твърде много прилича на електрическо заземяване).




Това е част от стена в Кориканча, суха зидария:




Известни са и места, от където очевидно се е добивал скален цимент.




Нещо много важно, обаче, е това, че са намерани гранитни блокове, които имат по-малки камъни в себе си, точно както се очаква, ако изпуснеш нещо в още мекия калъп. От геодезична гледна точка, такова естествено формиране не е обяснимо:







Има и още доста истории в подкрепа на това, че древните са ползвали такава алхимична технология, но ще спомена нещо интересно, свързано с библията, защото тук явно има интересуващи се.

Казва се, че Соломон е използвал "шамир" за да реже камъните за храма си. Думата шамир означава както червей, така и бодлив плевел, с бодли като на магарешки бодил.
За да се сдобие със шамир, човек е трябвало да намери гнездото на определено пиле (обърнете внимание, че вече не говорим за Америка, а за Африка). Ако върху гнездото се сложело парче стъкло, и пилето се върнело и откриело, че няма достъп до яйцата си, то щяло да отлети в дивотията и да се върне с шамир в човката, с чиято помощ щяло да разбие стъклото. Така че човек трябвало да проследи в коя посока отлита пилето, за да намери това растение.

Стъклото на практика е аморфен кварц. В Южна Америка са намирани цели кварцови блокове, в които са били зазидани човешки останки. Доказателствен снимков материал, обаче, не съм откривал до сега в интернет, само писмени твърдения.


Бях чувал нещо подобно от Орфей за таралежа - че ако малките на таралежа бъдат хванати в клетка, майката щяла да се върне с магическа билка и да ги освободи. Затова потърсих неща по този въпрос и намерих английска версия на това предание (превод на английски от немски). Там обаче се използват други думи - малките се хващат в кафез, и с магическата билка майката разбива катинара му.

Нашите местни тракийски комплекси и храмове също са правени по тази технология. Не разполагам със снимки на комплексите в момента, но пък имам нещо подобно на тях - пещерите Идуагири и Кхандагири в Индия:




А това е Куенко, Перу:






Също така малко хора знаят, че блоковете, от които са направени египетските пирамиди, въобще нямат същия състав, какъвто имат предполагаемите каменоломни (това е част от абсурдната теория за строежа им). Те имат ДОСТА РАЗНОРОДЕН състав, в това число в тях има и зазидани косми и слама.



Когато човек тръгне по следите на възможната химия, която стои зад тези неща, той попада на следното:

- Има определени видове растения, някои от които са зветя, които растат директно върху скали. Корените им пробиват скалата, разтваряйки я и изяждайки разтвореното като минерална храна. На връхчето на корените на всяко едно растение (връхчето, в което се извършва растежа) се секретират особен вид химикали, наречени "келиращи агенти". Процесът е известен на науката и се нарича келация - chelation. Дори има и така терапия, която отървавала тялото от натрупаните тежки метали.

- Давидовиц (Davidovits) е фамилия, която може да се сърфира. Той се е интересувал по въпроса m,ep 1981-82 година и е обявил резултатите от своите изследвания на някакъв симпозиум по археология през 1981h.
Има PDF документ в нета, който се казва Making Cements With Plant Extracts - Правене на цимент с растителни екстракти. В документа също така се споменава неща като геополимери, и доколкото съм разровил, това са неща на тази основа, които се произвеждат в момента или поне са известни на химията.



Давидовиц стига до заключението, че ефектът на разтваряне на скалите се постига чрез правилното разнообразие от растителни киселини. Колкото повече човек се отклонява от идеалната пропорция, толкова по-малък е ефекта. Давидовиц в експериментите си използва цитрусова, оцетна, оксалатова (домати и семейството на киселеца - тук са магданоза, копъра, спанака, целината и др), млечна киселина (не мляко, а става дума за киселината от млечно-киселата ферментация, която се случва при вкусване на зеле и повечето зеленчуци), тартарова (зеленчуци), формилова, аскорбилова и доста други. Всички те са широкодостъпни в растителния свят.


Работата е там обаче, че не е възможно за древните да са разполагали с нужната апаратура за подобни идиотски подробности. Като запален любител на домашно ферментиралите храни, мисля, че най-лесния начин да се създаде обем с огромно разнообразие от киселини и всевъзможни съединения, е ферментацията на растителните продукти. Палитрата на получаваните химикали е грандиозна.
Това, което древните навярно са имали, е поредния религиозен канон, представляващ някаква точна рецепта-инструкция. Те най-вероятно не са се занимавали с химически подробности, просто са знаели необходимите продукти в началото, необходимата процедура, времето за ферментиране и резултата... а и за какво им е да знаят повече.



И още...

Давидовиц и участниците в изследванията спират до размекването на скалата. Не се взима предвид, че ако циментът не е камък. Циментъ те аморфен и не може да се сравнява със здравината и устойчивостта на минерал.
Тоест тук има не само разграждане, а има РЕ-КРИСТАЛИЗАЦИЯ на материала, възстановяване на предишната структура, за да се превърне той отново във вековечна скала.


Интересна подробност е, че птиците по принцип повръщат храна на малките си. Това е техен вграден инстинкт.
Гледал съм таралежи вкъщи, и знам, че те повръщат стомашния си сок върху бодлите си, когато искат да се предпазят от бактериални инфекции. Правят сложно движение, извиват се, и повръщат върху гърба си бяла пяна, която има незнайни функции.

Затова мисля, че те изяждат въпросното растение... (не е задължително да е едно и също на всички континенти)... и стомашните ензими правят реакция с това... след което го повръщат където трябва. Защото ре-кристализацията, доколкото химията смята, се извършва посредством катализатори. А ензимите са класически катализатори, по дефиниция.




И още...

Има токова нещо като "превръщане на отрови". Шаманът или който и да е поглъща отровите, после ги повръща, и останалите пият това нещо, защото то вече е противоотрова. Или пък съвсем друго вещество.
Това е народно знание на доста места по света. Като цяло шаманите са онези, които наблюдават природата. Логично е това да може да се наблюдава о тчовека, както се наблюдават птиците, които си копаят дупките в скалите и това се превръща в народна знание.



П.П.
Спестил съм доста истории, просто няма смисъл да се споменава всичко. Ако някой се съмнява в изложеното, ще се убеди след лично сърфиране. Има факти, които просто заковават тази теза.
На момента се сещам например, че Велико Зимбабве е каменно "село", направено от аборигени някъде си из африка. За тях не е характерно да правят неща от камък по принцип, но легендата за Велико зимбабве е, че е строено "много отдавна, когато камъните по земята били меки". И тн.

Старо Велико Зимбабве (Great Old Zimbabwe):




692
Едно време като се учех да гледам точките, се бях заровил в нета да видя какво още се споменава... но стигнах до информацията, че това са белите кръвни телца (понеже са по-големи), които се движат по микроскопичните капиляри точно над ретината. Твърди се, че това е причината да се движат заедно с погледа - понеже се движат заедно с роговицата, те са върху нея.

693
До тук приключва моята компилация и отсяване на информацията.

На каналите на "Групата" и въпросната личност с псевдоним "Данте Сантори" историята продължава, като сюжетът се разказва доста след разпването на библейския Исус, говори се за потомството му - твърди се, че са две сестри близначки, и се проследява съдбата им като пленнички на Земята и от време на време в космоса.

До там спря и моето наблюдение през 2016г.

694

И Синовете и Дъщерите на Анунакене ми казаха:

- Като гледахме римляните, въвлечени в битка с онези на върха на планината,
и като виждахме, че тази кавга е продължавала от известно време,
нашите Братя и Сестри развалиха тишината си
и се свързаха с нашите Братя и Сестри в Земята на крокодила...



И нашите по-стари Братя и Сестри в Земята на крокодила им казаха тези думи:

- Вие чакахте търпеливо, сега гледайте по същия начин.
И го правете от голямо разстояние, така че да не бъдете видяни,
да, нито от ромеите, нито от човеците, нито от Влаш,
нито от съучастниците им, понеже те скоро ще се завърнат.

Нека римляните бъдат римляни
и оставете римляните да правят каквото правят римляните...
Те ще ги уморят по земя и ние ще ги уморим в небето,
защото това може да е последната възможност за вида ни.



И така нашите Братя и Сестри
чакаха
и гледаха разпрата им всяка луна и всяко слънце от голямо разстояние.

По земя
римляните, бяха въвлечени в яростна кампания срещу онези от върха на планината,
и в небесата нашият род летеше,
невидим за всички,
и не позволяваше ни на приятел ни на враг да се приближи...







И в Земята на крокодила
нашите Братя и Сестри бдяха към небето...

И те чуха звуците, които летяха в пространството,
и онези звуци говореха за слухове, да,
слухове за Влаш ---- (кораби)
минаващи покрай планетата Дилимунс (Dillimuns),
пътуващи към този свят...



И планетата Дилимунс е къщата на Курс [Kurs],
и те са били на страната на Бащите ни
от началото, да,
дори са били на този свят, на който говорим сега,
много луни отдавна,
и да, за кратък период,
в дните когато човеците бяха създавани според желанията на Бащите ни...


илюстрация на извънземната раса Курс
както присъства в "Книга за извънземните раси"

И на тях им се проговори, да,
дори бяха привикани да спрат Влаш, за да не дойдат до този свят,
и да ги спрат - това и направиха
с много загуби за двете страни, и все пак,
спрени бяха Влаш...



Бележка от Данте:
Следният клип е взет от филма Играта на Ендър... от 2013 !
http://zamunda.net/banan?id=450318&hit=1


Открихме книгата "Книга за извънземните раси" преди 10 години.

Публикувахме книгата преди 4 години.





И Курс проведоха жестока битка...
И всякакви видове легенди
бяха създадени от онези удари.

Но нищо не беше приключило за никоя от страните...


Да, в навечерието на първото поражение,
Влаш, разгневени от всички последни събития,
потърсиха и изискаха услуга
от други от техния вид, ако не от техния род...


И в къщата на Курс се направиха приготовления за по-голяма свада.

И Курс не бяха сами,
и Влаш не бяха сами,
и двете страни направиха приготовления за по-голяма свада.








И слуховете за война
плъзнаха сред звездите,
и други също си избраха страна,
и други пътуваха, за да се бият...
и Велика кавга започна...








И накрая Курс надделяха, а Влаш отстъпиха...

И слуховете в пространството говореха за онзи, който избягал...
и някои говореха името Ашамел...

И Ашамел не е виждан нито от приятел, нито от враг
от времето на тази кавга.







А какво за детето, предназначено да бъде бог?
Аз, Дор Киристил, ги запитах.

И Синовете и Дъщерите на Анунакене казаха:







- Оставихме римляните да бъдат римляни...
и оставихме римляните да правят каквото римляните правят.





И детето, предназначено да бъде бог, беше добре пазено от сикариите,
които моят род нарича шикараи,
и всички се биха не за животите си,
нито за техните деца,
нито за къщи, нито за притежания,
а за да защитят детето, предназначено да бъде бог...




И 50те които бяха с детето, предназначено да бъде бог, откакто избягаха от нашата свада,
и през дългото пътуване,
стояха близо до детето...

И много луни и слънца те не даваха на римляните да бъдат римляни,
и не даваха на римляните да правят каквото римляните правят.
И легионът беше изморен...




И да, ние нарушихме тишината, и се свързахме с нашите Братя и Сестри в Земята на крокодилите,
казахме им за работите между онези на върха на планината и римляните
и те говориха с нас и ни казаха:

- Направете така, че да се случи, понеже не знаем колко време още враговете ни ще бъдат загубени, победени и объркани в звездите.


И ние го направихме да се случи,
причинихме пробойна и две разкъсвания в големите стени,
и позволихме на римляните да правят каквото римляните правят...


И всички на върха на планината
бяха слаби, болни и крехки,
защото римляните ги умориха от глад по земята,
а нашите Братя и Сестри - по небето.
И всички, които бяха на върха на планината, видяха последното си слънце в тази кавга.









И римляните взеха всички видове съкровища с тях,
да, защото причината за обсадата бяха данъци,
и римляните изгориха останалото, да,
дори телата на живите...








И детето, предназначено да бъде бог, бе убито, да,
на върха на тази планина,
от ръцете на римляните.

И като разпространиха моите Братя и Сестри думи сред звездите, да
дори и до Бащите ни,
Влаш говореха за отмъщение,
и гневът им бе чут на тази земя,
да, дори в светове, които не са от това съществуване...



695
И много думи ми казаха Синовете и Дъщерите на Анунакене в Земята на черната котка, да,
дори както учител говори на ученика си,
или равин на родата си.
И те ме научиха как да говоря на човеците,
за да слушат и да вярват и да вземат думите в домовете си, на полетата си и в храмовете си.,

каза ми Дор Киристил, на мен, Лудас, син на Симон.



И аз, Лудас, син на Симон,
бидейки пленен от нещата, които не знаех
и от всичките думи, които не бях чувал,
запитах Дор Киристил:

- Какво за детето, предназначено да бъде бог? Как умря?


И Дор Киристил,
когото сега много тълпи наричаха равин,
каза тези думи...



И Синовете и Дъщерите на Анунакене ми казаха тези думи:

- И дойде денят, в който атакувахме 300те мелеза, оставени от Ашамел да пазят детето, предназначено да бъде бог.


И много от нашите Братя и сестри видяха последното слънце в този ден,
понеже много отидоха при Нея в небесата за отчет...

И костите и кожата на нашите Братя и сестри сега са разпръснати в свещена земя,
където пирамидата среща Наблюдателя.





Но детето бог не бе открито сред Влаш-мелезите,
понеже вече беше отпътувало надалеч през тунелите.
И тя избягаха, както бяха посъветвани от Ашамел,
и те не бяха с 300те за няколко луни и слънца.

Казаха Синовете и Дъщерите на Анунакене.


И така нашите Братя и сестри следваха слухове и следи,
дори и разпространяване лъжовни приказки за пътуванията им,
да, и те правеха това много луни...

И слуховете говореха за група странници, пътуващи из земята, да,
говореха за група от 50 със само дете сред тях.






И нашите Братя и Сестри следваха източника на слуховете и приказките, да,
дори през земята на ромеите.

И един слух бе по-силен от всички други
и говореше за планинското дете и за майка му с огнените очи.

И нашите братя и сестри следваха този слух,
и откриха източника на приказката в Машадаа [Mashadaa].


И нашите Братя и сестри стигнаха пешком до Машадаа за 3 луни, да,
защото не искаха да бъдат разобличени, да,
понеже имаше шпиони по всички земи и в небесата по онова време.
И във всяко време пазеха тишина,
не говореха с никои от Братята и Сестрите си
в тази или друга земя.

(...) понеже имаше шпиони по всички земи и в небесата по онова време (...)


И когато те наистина пристигнаха,
откриха че римляните са там,
да, въвлечени в битка
с онези
на върха на планината.


Бележка от Данте:
Като цяло от историците и от свекървите им се приема, че обсадаТА на Масада (Машадаа в тази книга) от римляните е била между 73-74г от Новата Ера.
Тази информация се опира на писанията на романо-еврейския историк Тит Флавий Йозефий [Titus Flavius Josephus].

И аз не казвам, че бърка... Книгата говори за ЕДНА обсада (около 13-14 Нова Ера) от римляните, която може да е, или да не е обсадаТА, за която всички знаят...

Онези римляни са били заети момчета (особено ако не сте си плащали данъците навреме) и може да е имало повече от една обсада...

ИЛИ

това наистина е СЪЩАТА обсада, но датата, която дава Йозефий, е грешна или, поради някаква причина, променена...

Помните ли какво казват историците за "времето, разрушило записите", което споменах по-рано?

Е, може би същото се е случило и тук.

"Времето" е виновно...

Чували ли сте за древните писания, намерени в Израел, написани от някой, живял в този период, описващи детството на Исус? Описващи какъв побойник бил, биещ се с другите деца и измъчващ животни?

Не?
Е, прегледайте въпроса, понеже съм твърде зает с това тук...


Нека продължим.
Ето я Масада (Машадаа), където Синовете и Дъщерите на Анунакене открили изродското дете, заобиколено от римляни...











И аз, Лудас, замолих Учителя:
- Моля, продължи...



И Дор Киристил, когото повечето сега наричаха рави, ми каза:

- Да, Лудас, ще ти разкажа останалото от историята, която толкова искаш да знаеш... и тя идва към своя край.

696
И детето, предназначено да бъде бог, син на друг бог,
беше направено в една земя, и родено в друга,
и Юдея и Галилея са онези земи.

И нашите Братя и Сестри проследиха детето, да,
дори навсякъде, където ходеше,
и то беше местено бързо и в тихо...

И където и да отидеше, 33 бяха с него,
и 33 оставаха с него,
казаха Синовете и Дъщерите на Анунакене на мен, Дор Киристил.

И откъдето детето, предназначено да бъде бог, и 33мата с него минеха,
ние следвахме...

И много човешки години така беше,
понеже нашите Братя и Сестри не можеха да го приближат
в червата на пещерите,
където се криеха и живееха.




А когато детето, предназначено да бъде бог, и 33мата
скитаха сред човеците
Влаш ги следваха отвисоко с големи ---- (кораби),
виждащи без да бъдат виждани.

И нашите Братя и Сестри казаха:

- Можем да унищожим 30 от 33те,
но не можем да разрушим 3 от 33те,
защото са 3те от легендите,
древните 3 на многото сила,
и ние не можем да ги унищожим, да, нито да се доближим до тях,
защото всички ще бъдем унищожени на земята в това време,
и планът ни заедно с нас.

И аз, Дор Киристил, ги запитах:

- Кои са 3те?




Великият Вилдоркулак
картинката е моя
изводът ми е мой личен, и не е нито позиция на Данте Сантори, нито информация от него
В съня ми (както споменах в на други места май, или в началото на тази тема, се сънувах през очите на участник в тези точно събития) имаше повече от една страна точно в тази настояща завръзка. Онзи, през чиито учи се сънувах, беше част от друга страна, която беше горе-долу наясно какво се случва като цяло, и покрай това бързаше да си прокара своите си интереси, които нямаха общо с целите на Наблюдателите или на Влаш. Случи се така обаче, че онзи, през чиито учи се сънувах, влезе твърде навътре в случващото се, и без да иска се замеси с Наблюдателите, след което взе участие на тяхна страна в този въпросен сблъсък.
Сънувах въпросните 3ма, както и някои от въпросните 30, като върколаци. Това беше година преди да намеря този материал, но онова, което сънувах, ме впечатли дотолкова, че дори направих някои промени в личния си живот на основа този сън. След като попаднах на този материал, и видях, че името на командващия ги е съвсем запазена българска дума – върколак – която няма аналогия в света, в който и език да се пробвате да проверите, това значеше нещо за мен.
Не казвам, че СА били върколаци. Просто казвам какво сънувах и как го сънувах.



И на това те отговориха тези думи:

- Онези, които убиха Калеопатара.



Бележка от Данте:
В книга, на име "Делата на Августий" [Augustus], се споменава, че Августий е наредил три големи ценсуса да се извършат в империята, и че са били извършени и множество локални ценсуса.

(Бел.прев: ценсус - процедурата по систематичното сдобиване със и записването на информацията за членовете на дадена популация)

Това съвпада със споменатото от Лука, че това е първият ценсус, извършен под Квириний (Quirinius). Така Лука намеква, че се е случил повече от един ценсус.
За ценсуса, Йосиф трябвало да се върне до родното си място, за да се регистрира. Изискването човек да се върне в родния си дом не е необичайно. В един ценсус в Египет в 104г от Новата Ера се казва, от префекта на Египет Гай Вибиус Максимус [Gaius Vibius Maximus]:
"Тъй като е дошло времето за ценсуса от къща на къща, задължително е за всички мъже, живеещи извън областта си, да се върнат по родните си земи, за да се извърши ценсуса... "
Ценсусът, който съвпада с времето точно след рождението на Исус, е бил извършен под управлението на Цезар Августий, когато Квириний управлявал провинцията на Сирия. По-точно - бил извършен в годината, в която Августий наредил да се извърши ценсус.

Няма записан такъв човек "Исус".

Според повечето експерти: "Времето унищожило записа..."

Това е наистина "лош късмет", понеже всички останали записи от това време още съществуват.




И аз, Дор Киристил, запитах Синовете и Дъщерите на Анунакене:

- Вие ми казвате, че Братята и Сестрите ви не са могли да доближат детето, а детето е било унищожено, иначе нямаше да сте пред очите ми.
Кажете ми как стана така, че се случи...




И те ми говориха тези думи:

- Влаш и техните съучастници
(расата Майтре)
не винаги споделят същите дела...
И се бе случило така, че за много слънца те не споделяха същата къща,
а се биеха помежду си
в небесата над Земята на слона, над Морето на мъглата,
и да, дори отвъд звездите.





И Влаш губеха не само много от своите, но от всичко,
да, дори от земята.

И през онова време, Великият Вилдоркулак [Vildorculak],
господар сред техния род,
изпрати 1 от 3мата древни
да се бие в небесата и да приключи каквото бе започнато.


Но древният, който прати да се бие в небесата,
беше унищожен, да,
понеже съучастниците им (расата Майтре) са авторитет в тези неща...


И в това време той прави вторият от древните, да,
дори да се бие като първия.

Само че, дори както Първият се срещна с Нея за отчет,
вторият също бе унищожен...



И Великият Вилдоркулак не изпрати третият древен,
понеже той беше онзи, когото наричат Ашамел [Ashamel] Екзекутора.



Изображението е от компютърната игра "Последователи 3" [Disciples III]
От вътрешния контекст на играта: "Прочут герой на Прокълнатите Легиони, водач на 40 адски кохорти, самият Бетрезен заповядал на Ашкаел всякога да стои в столицата - никога да не я оставя незащитена."
От вътрешния контекст на играта: "10 години изминаха, отккакто Демоните за последно се опитаха да освободят своя Бог от затвора му под земята. Въпреки че бяха възпрени от съвместните усилия на Империята и Планинските кланове, демоните не били победени. В тайни секти и култове те се скриха, печелейки време, чакащи знак от техния тъмен бог, че времето е дошло да нанесат ответен удар на Империята и съюзниците й.
Прокълнатите Легиони са демони, създадени от падналия ангел Бетрезен и човеци-дяволопоклонници, които искат да освободят тъмният бог от 10 000-годишното му пленничество в сърцето на Невендаар - адът, който самия Бетрезен създаде, заради което бе отлъчен от Всевишния. Ашкаел, командирът на Легионите на Бетрезен, защитава демонската столица от всички онези, които се противопоставят на тъмния бог."




И Ашамел беше много по-стар
 от Вилдоркулак
но нямаше амбиции за власт
да, единствено амбиции да привежда в сила желанията на своя род.



И Ашамел Екзекуторът
не беше доволен от Великия Вилдоркулак.

И Великият Вилдоркулак се страхуваше от него...

И Вилдоркулак повика Ашамел,
но Ашамел не се отзова...

И Вилдоркулак повика Ашамел втори път,
и отново Ашамел не се отзова...

И Вилдоркулак беше разгневен.


И в небесата, и над моретата, и да, дори отвъд звездите, тяхната война не спря.


И Великият Вилдоркулак каза:
- Ако при мен не идва, нека иде на война!



И на война Ашамел отиде,
като остави 300 от своя род
с детето, предназначено да бъде бог.



И Ашамел пътува до далечни звезди,
да, дори отвъд познатите звезди,
и унищожи един от техните,
и сложи край на войната.


И Ашамел не се е завърнал в този свят,
да, дори и до този ден.,
каза Синът на Анунакене, който говореше думите.


Но съучастниците им
(расата Майтре)
преди да сключат мир разрушиха един от Влаш-световете
и всичко, което беше в него, да,
и го направиха чрез огън.



697
И аз, Дор Киристил, запитах тях, Синовете и Дъщерите на Анунакене:

- Кажете ми защо сега, а не дойдохте за мен преди... Да не би детето, за което говорехте, да е почти мъртво сега? Детето предназначено да е бог, мелезът на Влаш, още ли диша в този свят?


И те ми казаха, на мен Дор Киристил, последният от Каристусите,
тези думи, които ти, Лудас, ще нарисуваш...


Да, Дор Киристил, детето, за което говориш, детето предназначено да бъде бог, мелезното дете-бог на Влаш, е мъртво.

И ще ти кажем тези думи, за да знаеш за тях,
но не за да говориш за тях,
защото тези думи трябва да се чуят само тук и само между нас...

Казаха Синовете и Дъщерите на Анунакене.



След като говорихме в Йерусалим,
и не бяхме ние, а нашите Братя и Сестри,
ние чакахме знаците, да,
знаците, които Влаш бяха приготвили за появата на детето.

И онези знаци бяха, за да причинят вяра,
и историите бяха, за да причинят истории,
и хората, които ги гледаха, да причинят последователи и написани думи...

И знаците наистина се появиха, и ние наистина следвахме знаците,
защото те, Влаш, не знаеха за нашето знание,
да, дори до последния ден.



И имаше знаци да се видят от всички,
и имаше знаци да не се видят от никой, освен от тях.
Но нашият вид познаваше и двете...,

Казаха Синовете и Дъщерите на Анунакене.


И като познавахме знаците, следвахме знаците.

И да, дори следвахме тях, Влаш
във всички земи, да,
гледахме, слушахме и чакахме.

И чакахме ние, много слънца...

И намерихме една от техните свещени къщи,
и един от техните.
Онзи, когото наричат Великия Вилдоркулак [Vildorculak]...

И това беше в Земята на жаждата.







И ние чухме думите му
и ги казахме на нашите Братя и Сестри
и те казаха:

- Не изменяйте плановете, а направете както ни беше казано,
да
дори от Бащите ни.
И планът е хубав. И така и направихме.

И ги гледахме как носеха мелези на този свят в големи количества,
да
дори с хиляди,
защото тяхното дете-да-бъде-бог беше само един от много,
а многото бяха да бъдат свидетели на рождението му,
да разпространят думите му из всичките земи и на всички езици,
да запишат думите
които да се прочетат на тълпите,
да шепнат в ушите на човеците,
че детето беше бог, син на друг бог.



И онези неща ние гледахме и нищо не направихме,
защото искахме детето, а не свидетеля,
защото без единия нямаше други.

И с гледане, със слушане и със следване научихме повече за плана им за детето.

Но за детето нямаше знак да се види или чуе.

И така ние чакахме, да,
дори докато някои от нашите Братя и Сестри се обезпокоиха, че детето вече се е родило.

Но нямаше знаци за неговото раждане,
и знаците бяха добри.




И ги гледахме как носят мелези,
3 пъти повече отколкото очаквахме,
и още ние чакахме...


Но една луна дойде
и донесе знака със себе си
и знакът беше добър,
и знакът беше както бе казан от Бащите ни.
И да,
беше знак всички да видят,
и да станат свидетели,
защото беше голям и ярък,
и беше както бе казан от Бащите ни.


И това бе знакът,
че детето предстои да се роди.
И скоро той щеше да се роди.

И където беше светлината,
там бяха и моите Братя и Сестри
онази същата луна.
И бяхме голям брой.



И знакът мръдна три пъти онази луна,
и моите Братя и Сестри мърдаха с него.
Докато не мръдна повече...
И отново стана тъмно.




И по цяла вечер, за 3 луни
Влаш скитаха земята на Юдея,
и близките земи, за да спънат комуникацията, контакта или бягството
на нашите Братя и Сестри
в случай че се намесехме.

И човеците се дивяха на светлините в небето, да,
някои дори в страх... и казваха:
Гледайте, знак от Бога.

И по земята Влаш мелези,
малко на брой в това време,
бродеха пътищата и полетата, разгласявайки новината за знаците в небето.

И на всички,
млад и стар, мъж или жена,
те викаха:

- Вижте, знак от Бога...




И много човеци се биеха по пътищата и по полетата,
някой казваха Да, други казваха Не.
Някои говореха за пророчества,
други да неистина и неистинни богове и знаци.

И много видяха светлооките Влаш мелези,
и някои ги мислеха за ангели и вестоносци,
и други бягаха от тях
и говореха за демони сред хората.

И те написаха онези неща, да,
за да заблудят всички,
и всички да запомнят,
и много неща бяха написали в миналото като знаци,
подготвяйки се за тези дни,
за да заблудят всички и всички да запомнят.

"...очите му бяха като огнен пламък насред светилниците."
(Откровение 1:14)


Бележка от Данте:
И заради очите на Влаш хибридите, "вестоносците", чиито очи от време на време блестели в тъмното, толкова много споменавания на "очите" станали популярни.
"Светлината на очите обрадва сърцето: и добрата новина прави костите здрави"
"Светлината в очите на вестоносеца носи радост на сърцето"
Из Библията, Крал Джеймсовата версия (превода ми не е цитат от там, така че навярно не може да се открие директно както съм го написал, бел.прев)




И нашите Братя и Сестри ги видяха и ги чуха,
по полета, по пътища и по къщите, да казват:

- Не обръщайте внимание на неверниците,
живият Бог е тук,
и носи новата религия...

И, в онези дни,
дори както земеделец посява нивята си,
началото на нова религия беше посадено
в сърцата на много...

Защото Влаш бяха подготвили и изпълниха плана си почти съвършено...

Нова религия за всички идни времена.



698
Коментар от Данте Сантори:

Убеден съм, че до този момент някои от вас се питат:

Как така заглавието на тези епизоди за Дор Киристил имат думата "хибрид" след името му, при условие, че книгата ни казва, че той е пълнокръвен извънземен, последният от Каристусите?

Е, всичко, което мога да ви кажа, е:

Продължавайте да гледате. В следващите епизоди ще има много завои и обрати, и изненади до последната минута!

А най-последната изненада е "отвъд въображението ни" /озвучен цитат от филм/.





И аз, Лудас, попитах Дор Киристил:
- И в каква земя или свят беше ти, Учителю, когато онези думи за моя народ се говореха?

На което той каза:

- Бях в земята на Черната котка...

Не разбирам, Учителю...,
казах аз, Лудас, син на Симон.



Ще ти кажа, Лудас,
...каза Киристил...,
и ще ти кажа за съдбата на мелезното бебе, което трябваше да бъде бога, който никога не стана,
и как аз, Дор Киристил, заех мястото му...

И ще ти кажа тази вечер.

...




И аз, Лудас, запитах Учителя:
- Не беше ли в Земята на многото дъждове?

И Дор Киристил проговори:

- Наистина аз бях, Лудас, син на Симон. Слушай и нарисувай тези звуци, защото са истина...



И Учителят продължи:

- След като си тръгнах от Синовете и Дъщерите на Анунакене, аз, Дор Киристил, последният от Каристусите, направих както казаха...

Пътувах през много земи и да, дори през Тясното море, и си направих дом на Острова на много то дъждове.

И е както е казано... Най-дивите от човеците наистина живеят в онези земи, и да, дори по-диви са като вървиш на север..., каза Учителят.




И Дор Киристил тогава ми каза:

- И на 10тата от вашите години, видях най-дивите от Севера да се бият с римляните, да,
дори със собствените си очи.
И те бяха смели, и бяха като диви зверове, и ги избиха всичките...





И аз, Лудас, син на Симон, учен еднакво и от своя род и от римляните, казах:
- Но Учителю, както сме ние тук днес, легионите още не са заминали за Острова на многото дъждове...

И Учителят каза:

- Лудас, каквото са ти казали,
да, дори каквото са ти казали да вярваш,
и какво се случва в земите на твоя свят,
са две различни книги...
И каквото ти казвам, понеже аз бях там в онези дни, е каквото аз видях.
Да, легионите бяха там, и избити до един бяха.


Да, Лудас, бяха там,
понеже ги видях от планински връх,
с тези очи, които сега гледат теб...

И там те умряха,
и там останаха,
и там са те и до днес.






А какво за Синовете и Дъщерите на Анунакене? Те бяха ли там с теб?, казах аз, Лудас.


Не, не бяха, Лудас.Но скоро щяха да бъдат, да, дори 4 години не бяха минали от онзи ден, когато те дойдоха за мен...

И те казаха:
- Дор Киристил... Време е.

Дойде време да те подготвим.

И те ме взеха със себе си, да, към земя, която никога не бях виждал.





И аз, Лудас Керийот, попитах:

- Учителю, в тази земя, която очите ти никога не бяха виждали...
Имаше ли други като мен? От моя род?

И Дор Киристил каза:

- Имаше много от твоя вид, но не от твоя род...
И те бяха стар вид, и наричаха себе си Маташаяан [Matashayaan].

И те също знаеха за онези, които идват от звездите, да, дори преди твоя род.
И те бяха построили къщи от камък в тяхна възхвала,
и когато някои спираха да дишат, те ги пазеха под онези къщи.

И човеците, които срещнах в онези земи, ми казаха:

- В началото, ние бяхме Марахат [Marahat], и с преминаването на много слънца - Мархат [Marhat], и Марахата [Marahata], и Марахаятан [Marahayatan]...
И когато аз, Дор Киристил, ходех по онези земи, те бяха Маташаяан.

И да, онези, които идват от звездите, различни от онези, за които ти говорих, са били в онези земи.
Но не всяка луна или всяко слънце.
И Синовете и Дъщерите на Анунакене не знаеха за тези неща, не знаеха за присъствието им, или, ако са знаели, те не ми казаха...

И, както ходех из онези странни земи, те станаха Маяшан [Matashan], защото беше закон, от други сложен върху народа им, да променят кои са, когато знаците са в небето.




И те ми казаха за велик бог, и народа му,
които дошли от звездите,
и този велик бог ги научил на небето и на звездите,
и после си тръгнал...

И Маяшан говориха с мен, че техните бащи и майки
не били родени в Земята на черната котка,
а във Водата на многото острови.

И да, дори показаха на очите ми
тялото на един,
който не беше от звездите,
и беше от звездите,
не беше от този свят,
и беше от този свят.

Онзи, който наричат велик бог, го бе оставил там, да,
да властва след неговото пътешествие към звездите,
и там той бе умрял.
И под велика къща от камък те го запазили. И още го пазят.



И името му било:
Ал Кникий-Янаабхатий Ал Пакали Ал Пакал
[Al Knichyii-Janaabhaatyii Al Pakaly Al Pakal]


Пакал Велики
Характерно за него е, че има най-дългото властване за цялото Западно полу-кълбо - 68 години Запомнен е с най-мащабните строителства на архитектурни паметници и исторически извори при маите.


И той бил различен от всички други, понеже не бил от звездите, и бил от звездите, каза Дор Киристил.

И аз, Лудас, запитах учителя:

- Прости ми Учителю,
но защо Синовете и Дъщерите на Анунакене не са знаели за тези други,
които идват от звездите и скитат из Земята на черната котка, насам-натам както пожелаят.
Истината ли казват? Лъжат ли?


И Учителят каза:

- Не е ли истината и лъжата едно и също, Лудас?
Ако продадеш най-добрия си козел, ще кажеш на съседа си, че не си взел достатъчно монети за него, но купувачът ще каже на съседа ти, че е платил прекалено много...

Кой казва истината, и кой казва лъжата?, каза той.





И аз, Лудас, казах:

- Какво друго, Дор Киристил, ти говори народа от Земята на черната котка?

И Дор Киристил изговори тези думи, които рисувам:

- Говориха ми за обещанието, направено от онези, които идват от звездите,
да им изпратят царица след 6 цикъла.
И името й ще бъде Куцан Ал Темфагусдьем [Qutzan Al Temphagusdiem]




Бележка от Данте:
Според ръкописните бележки в ARB книгата (руската "Книга за извънземните раси"), царицата ни е позната като "Червената Царица", чиито гроб бе открит през 1994г в сграда, намираща се до гроба на Ал Пакал... (Янааб Пакал)
ДНК тестове, спонсорирани от правителството, поставят тези две същества в 7то столетие от Новата Ера (най-вероятно с роднинска връзка помежду си).
Ръкописните бележки от ARB-книгата и "48 седмици"-книгата слагат Пакал хиляди години преди това (със сигурност стотици, преди да се появи Исус), а "Червената Царица" - в 6-7мо столетие от новата Ера.




И Лудас, син на Симон, запита Дор Киристил:

- Учителю, кажи ми, защо Синовете и дъщерите на Анунакене се нуждаят от толкова много от нас?


Лудас, ще кажа думите, които ми бяха казани, да,
дори когато ги запитах същото..., каза Учителят.

Те ми говореха, че човеците имат недостатъци,
че не давате достатъчно потомство, както е било планирано,
и умирате лесно.
Също, че техните Бащи не искали нито се нуждаели от чиста раса,
а от работеща раса, и работници вие сте, не сте ли?


И Дор Киристил,
като изговори думите, които нарисувах,
говори още и на 3 пъти.



Лудас, син на Симон,
нека говоря за други неща, да,
дори нещата, които искаш да чуеш,
но се страхуваш думите да бъдат изречени...,
каза той.

И тези неща ми бяха казани от Синовете и Дъщерите на Анунакене, да, когато аз бях в Земята на черната котка... каза Киристил.


Всички човеци са с недостатък, освен първият от вас.

И първият живее сред вас, като един от вас,
но в други земи и онези земи не са вашите земи, нито земите на твоя род, но са земи в този свят.
И първият от вас, да,
онзи, който наричат Макада [Makada]
е като моя вид,
смъртен и безсмъртен...

И той скита земите както пожелае,
и прави каквото пожелае...

И за него,
който не е мъж нито жена
ще ти говоря и разказвам друг път,
защото сега искам да говоря
за тегобите и грижите на миналото, да,
дори и за тези, които предстоят...







И, когато аз и Синовете и дъщерите на Анунакене сядахме да говорим, да, винаги на същото място, но нито всяка луна, нито всяко слънце, в Земята на черната котка, те ме учеха както учител ученик.

И те ме научиха на думите, които трябваше да говоря на народа на Юдея, да, дори същите думи, които ме чуваш да говоря всеки ден на тълпите и мъжете от храма, и на жените от пазара, и на бедните и на болните, на суетните и мъртвите...

И те ме учеха както учител ученик за обичаите на твоя народ и обичаите на други родове, какво обичате и искате да чуете и какво мразите в сърцата и умовете си.

И те ме научиха как да ходя като богат търговец, но да говоря като беден, и те ме научиха как да ви докосвам като майка докосва детето си и да ви порицавам без болка.

И те ме научиха на онези неща и на много още, като подготовка за труда ми, да, труда на днешния ден...
И онези обучения продължиха много от вашите години...





Бележка от Данте:
Онези години са каквото хората наричат "липсващите години", времето (според писанията/учените) между 13-14 годишната възраст на Исус и началото на ученията му сред хората, около 30тата година.

699
И аз, Лудас, чул думите на Дор Киристил,
и нарисувал всичките звуци,
и видял неговите чудеса, със собствените си очи,
исках да знам още, понеже бях загубил вярата си в бога от старите времена,
и започнах да имам вяра,
вяра не вътре в мен,
а пред мен.

Но 3 нощи и 2 дни бяха минали, а Дор Киристил не беше искал от мен да рисувам звуците му.
И на 4тата вечер го запитах:

- Учителю, ще ли да ми кажеш още от онова, което знаеш?







И Дор Киристил ми каза:

- Ще ти кажа още, и всичко, което искаш да знаеш, и което искам да кажа, но не днес, нито утре...

- Имам много думи да кажа, и земя да извървя, и много се нуждаят да ме чуят, на четвъртата вечер ще говорим отново, каза Учителят.

Така че аз самият и всички, които вярваха, го следвахме, и ходехме с него, и го слушахме.

И всички, които го следваха, бяха свидетели на думите и на всякакви видове чудеса.






И на 4тия ден Дор Киристил говори пред тълпа, и тълпата искаше да слуша.
И така се случи от изгрев до залез.



И на този ден, бидейки слънцето горещо и над главите ни, Матай каза на Учителя:

/тук Данте Сантори вкарва озвучена реплика, извадена от някакъв филм, чиито груб превод е: "Ех... свърши ни водата"/


И преди да можеше да каже още, на всички, които слушаха, манерките им се напълниха с вода,
и те казаха:
- Това наистина е бог, син на друг бог.




И когато луната премина най-високата си точка, и звездите се бяха преместили три четвърти, Дор Киристил ме събуди и каза:

- Лудас, искам да говоря с теб сега.

И той ме хвана за ръка, както баща води сина си в храма, и ми каза:
- Нека ти кажа още, за да могат всички да знаят кой е живият бог и откъде е дошъл, но това само ако не съм сред вас след следващия шеват...

(Бел.прев: шеват е еврейски месец, някъде между януари и февруари по грегориансикя... Интересното е, че името взето от акадския език, когато евреите били в плен във Вавилон)




И аз, Лудас, ви казвам това, понеже е истината.
Дор Киристил ми каза за други далечни светове и странни земи, земи които за него не бяха странни. Където къщите и храмовете бяха живи и се движеха насам-натам като охлюва, и променяха формата си като охлюва.

картинката е моя, бел.прев.

И ми каза за други светове, където живеят други, но не са от нашия род, нито вид.
И да,
те приличат на моя род, понеже ние не сме първите от вида, но не са нашия род.

И също, той ми описа тези странни светове, и странни растения и всички форми на живот.

И всички тези светове съм виждал със собствените си очи, но за моя свят не говоря, понеже вече не съществува, каза той.

И той говори за могъщите кхамураи [khamuraiy], които са убили много сред звездите, и всички се страхуват от тях.






Бел.прев:
Между другото, вече имаме тази информация от Докумните Тера. Това са всъщност IKU (ику) - военните пилоти на RRR, или военовъздушните им части. Тоест споменатото тук "кхамурай" е "ИКУмарай". Картинката долу е директно извадена от оригинала на Документите Тера.
Картинките ОТДОЛУ са от моя архив - според мен това са изображения на ИКУ. Взети са от играта "Безкраен космос" (Endless Space). Забележете ПТИЧИТЕ черти на ИКУ от изображението в Документите Тера, и се сетете за "Дарът на перото", което човечеството получава от Енки ЕА. Твърде вероятно е това да е ген от птича раса, има такива спекулации. Картинките от "Безкраен космос" показват РЕПТИЛО-ПТИЧИ хуманоиди. В контекста на тази игра, расата е наречена "Хишшо" (Hissho).
















И той говори за Вилудите [Vilud], и за Алкобатите [Alcobata], и за Солипси Рей [Solipsi Rai] и за онези без лице.


И аз, Лудас, попитах:
- Учителю, а какво за историите на моя народ за старите времена? Какво за Моисеи и неговия бог?


И Дор Киристил каза:

- Лудас, твоето вярване, и вярването на тези преди теб, е вярване в страх, и богът ви е бог на страха, сложен във вашите сърца и умове, за да ви направи страхливи и боязливи от яда му.

И вашият пророк беше човек, да, дори човек като теб. И зад него бяха, водеха го за ръката, същите, срещу които се бием сега...




Тогава всичко е лъжа?,
аз, Лудас, попитах Учителя.

И Киристил каза:

- Истината и лъжата ходят рамо до рамо, както мъж и жена ходят към храма. Ти си между тях, като дете, което се държи за баща с едната ръка, и за майка си с другата ръка.

И като ходиш, гледаш напред, не гледаш нито баща си, нито майка си, понеже те знаят пътя до храма, и ти им вярваш, и знаеш че няма да се изгубиш.

И така е било от началото, и така ще бъде до края..., каза Учителят.

И аз ще ти кажа още, точно както Синовете и Дъщерите на Анунакене ми казаха..., каза Киристил.


И като беше говорил много думи за странни светове, и странни земи, Дор Киристил после говори думи за историите на моя народ от стари времена...

И той говори за Моисеи и за делата му.
И това е, което той ми каза,
и е истина,
и аз записах звуците...





Лудас, каза Учителят,

- Какво знаеш за вашия пророк, което не ти е казано от онези на власт,
и от онези, които могат да рисуват думи,
и от онези, които се обличат в злато, се занимават със злато,
и от онези, които да теб, само когато те искат до себе си?

Нищо...,

аз, Лудас, син на Симон, казах на Дор Киристил,
понеже онези са хората, които дали са ни знанието за нашето минало, и мъдри думи за настоящето, и да, дори и бъдещето.


И Дор Киристил ми каза:

Тогава нека ти кажа думите, казани ми от Синовете и Дъщерите на Анунакене,
понеже те бяха тук, да, дори сред рода ти, преди онези хора да видят слънцето на първия ден.

На Моисеи бяха дадени задачи, и работа и изпитания, и слава също,
и онези неща му бяха дадени, да, от същите онези, срещу които сега трябва да се бия,
и името им е Влаш.

И всички онези неща, които извърши, той ги извърши, и не ги извърши...,
каза Учителят

И аз запитах Дор Киристил:
- Говориш в гатанки и думи, които не разбирам. Какво казваш?.

И Учителят каза:
- Знаеш за какво говоря, и разбираш думите ми...

И да, аз, Лудас, разбирах думите му, но не ми харесваше да ги чувам.

И Учителят каза:
- Нека продължа и не ме прекъсвай. Нарисувай думите, които чуваш, и се учи от тях.



И той каза:

- Моисеи бе избран от тях, за да започне нещо, което не може да се спре.
И той вършеше дела за тях, и вършеше дела за вашия род.
И онези дела ще издържат, да, дори след като 100 от вашето семе са дошли и са си отишли под слънцето.

Когато има нужда от богове на страха и отмъщението,
богове на страха и отмъщението се създават.
Моисеи следваше един от онези богове, и му служеше добре...


Не се ли качи Моисеи на планината и не говори ли с горящ храст?
Не превърна ли Моисеи тоягата си в змии?
Не раздели ли Моисеи водите на Червеното море?

И ти вярваш ли, че човек като тебе може да направи това?

Без помощ?




Не, Учителю,
казах аз.

И видя ли някой друг, освен него самия, този горящ храст?

Никой не го видя, Учителя, казах аз.

Но вярвай ми като ти казвам, Лудас,
горящият храст наистина говори с Моисеи.
И той наистина повярва, че е бог...

И ето така те, от двете страни, създават вашите вярвания, страхове и да, дори вяра.

И знаеш ли защо тази планина бе избрана, и не друга планина?
Тази планина е една от много планини, свещени за Влаш, и не, не заради вярвания, а заради нужди...


И в червата на тази планина те събират рядък вид злато,
и с това злато те смесват с други тела,
и ги стопяват заедно, и го пият...



И като го пият, живеят по-дълго,
и като го пият, пътуват по-дълго.




И Дор Киристил продължи:

- И така, както Влаш постъпват, по същия начин и Анунакене искат златото, първично злато [primordial gold].
И това не е златото, което суетните жени носят, но златото като жълт лимон.
И това е една, но не единствената причина, заради която човеците бяха създадени.
И да, има и друго тяло в пръстта и в червата на планините, което и двете страни желаят, и за което ще се бият,
докато има достатъчно, за което да се бият.

Но за това тяло не ми беше казано от Синовете и Дъщерите на Анунакене, каза Дор Киристил.

И той каза още:

- И много светове бяха унищожени, и още много ще бъдат,
понеже първичното злато,
за онези, които познават тайните му,
е най-ценното от телата, познати сред звездите, да, дори отвъд небесата, които можем да видим... или да си представим.

И за да се притежава всичко ще се направи,
и за да се притежава всичко се прави.

И докато има жълто лимонено злато на този свят,
ще има и човеци...
И след това само онези, които идват от звездите, знаят.
И да, ние не знаем кой от звездите ще бъде на този свят, когато вече няма жълто лимонено злато...





И аз, Лудас, запитах Учителя:
- Но твоят вид беше тук, за да търси сребро, ти каза така.

И Дор Киристил каза тези думи:

- Наистина бяхме,
понеже нямаме нужда от жълтото лимоново злато,
нито сме имали откакто открихме силите му,
тъй като вече бяхме безсмъртни.
И да, дори не притежавахме знанието да го смесваме с други тела.




Какво още за Моисеи?,
аз, Лудас, посмях да попитам.

И Дор Киристил ми отговори като попита:

- Кажи ми Лудас, син на Симон,
какво е било на вашия народ от Моисеи насам,
освен смърт, преследване, разделение, криене, бягане, разрушение и страх?



Това е, което е било на моя народ, Учителю. Всички неща, които казваш и болка, казах аз.

Значи Моисеи е свършил работата си добре, понеже дори и днес народът ви бере плодовете от неговия труд...,

каза Учителят.


И като твоя народ, други в други земи, дори отвъд най-високите планини, страдат същото,
и като твоя народ, други в бъдеще ще страдат..., каза Дор Киристил.

И никакви богове няма да променят това,
и никакви свети мъже не ще променят това... никога.

Каза той.



И аз, Лудас, попитах:

- И сега, като Моисеи... Исус?


И учителят каза:

- Не!
Моисеи вдъхна сили на религия, а не създаде такава. Моисеи създаде смут, разделение и въстание в земите на Синовете и Дъщерите на Анунакене, както невидимата ръка на рамото му искаше и планираше. И нищо повече...

И аз, Лудас, попитах Дор Киристил:
- И в каква земя или свят беше ти, Учителю, когато онези думи за моя народ се говореха?

На което той каза:

- Бях в земята на Черната котка...

Не разбирам, Учителю...,
казах аз, Лудас, син на Симон.




Ще ти кажа, Лудас,
...каза Киристил...,
и ще ти кажа за съдбата на мелезното бебе, което трябваше да бъде бога, който никога не стана,
и как аз, Дор Киристил, заех мястото му...

И ще ти кажа тази вечер.



700
И 8 дни и 8 нощи ние ходихме, без да знаем къде отиваме, понеже Дор Киристил не ни каза нито място, нито цел.

И на 9тата нощ от 8мия ден спряхме и почивахме. И Матай, обезпокоен от много неща, каза:
- Учителю, тълпите стават все по-големи и въпросите все по-любознателни.

И Дор Киристил каза:
- Неоправдано любопитстват за работите на другите...

- Но Учителю, каза Матай, ти направи живота си тяхна работа.

Учителят погледна Матай и каза:
- И за какво любопитстват?

Искат да знаят къде онзи, който се нарича Син Божи, е бил, преди да бъде сред тях...каза Матай.

Дор Киристил видя, че те искаха да го питат за това, така че им каза:
- Ще ви кажа каквото искате да знаете.

След като живях в земята на слона и в земята на тигъра, аз се върнах в земята отвъд най-високите планини. Там ми беше казано за други, които ме търсят, но не можели да ме намерят, каза Учителят.
Напуснах против волята си и следвах стария път, показан ми от онези, които ме предупредиха.





Но онези, що си мислех, че ме търсеха, ме намериха, бях тогава в Партийските земи.





И на мен те казаха:
- Ние не сме онези, които те търсят отвъд планините, защото те са също наши врагове.

Кои сте вие, които също търсите да ме намерите? И какво искате от мен?, казах аз.

Ние не сме от този свят, но като теб, който дойде от звездите, казаха те.

Кои са другите, които ме търсят отвъд най-високите планини?, запитах аз.




Кои са те не е толкова важно, колкото какво искат, и те искат да убият теб и твоя вид, и всички които си срещнал или ще познаваш или ще видиш..., казаха те.

И те ми казаха:
- Продължавай да вървиш към залеза всеки ден и оставяй изгрева зад главата си. Ще стигнеш голямо море. Там намери как да стигнеш до място, което местните наричат Хошалем [Hoshalem] и оттам пътувай до Йерусалим.

Защо не пътувате с мен?, попитах аз.

Не можем да пътуваме с теб, нито да те вземем с нас, понеже никой от нас няма да доживее да види още 3 луни на този свят..., казаха те.

Ще ви видя ли отново?, запитах ги.

Не с нас, но с други като нас, от нашия вид. И ще бъдеш с тях в Йерусалим..., бързо ми отговориха те.

И те бяха в Йерусалим..., каза Дор Киристил, и изглеждаше дори разочарован или тъжен.

Но каквото се каза и реши на това място, ще кажа само на Лудас, който записва пътуванията ми..., добави той.

Но виждам по лицата ви, че искате да знаете повече, и така аз ви казвам:
- След дните в Йерусалим пътувах до островите на многото дъждове, където живеят най-дивите от хората. И там останах за много от вашите години, добави той.


Бележка от Данте:
Островите на многото дъждове = БРИТАНИЯ
(записки от ARB)



И после погледна към мен, Лудас, и каза:

Последвай ме, където ще узнаеш повече.





И така направих, и в градината Дор Киристил ми каза истинската цел на неговите пътешествия и действия. И също, каквото предстоеше да се случи...






Лудас, каквото ще ти кажа, ще бъдеш първия от човеците да узнае..., каза той, Дор Киристил.

Ти ще запишеш тези неща, но само, за да ги покажеш на другите в случай, че умра във вашия свят, каза той.

Когато бях в Йерусалим, другите наистина ме намериха, както бе казано в Партия.

И ми казаха:
- Знаем името ти... и кой си.









Твърдите че знаете името ми и кой съм аз, а аз не знам вашите и кои сте вие, каза Киристил.

И те казаха:
- Ние сме Синовете и Дъщерите на Анунакене...

Откъде знаете кой съм?, казах аз...

И на моя въпрос те отвърнаха:

- Твоят вид те търсеше на този и на други светове скоро след като твоя (-----) беше свален преди около 20 Земни години...



Бележка от Данте:
На предния цитат видяхте маркировката (-----). Това е защото символите на това място не са известни. В контекста, в който се намира, това явно е нещо като "кораб" или дума с близко значение.


Запитах ги:
- Тогава какво се случва с моя вид?

И другите ми казаха:
- Отначало не можеха да те намерят. В един момент мислеха, че са те открили в земята на Жълтата река, но бяха принудени да напуснат този свят. Те напуснаха преди много време... И няма да се върнат.

Какво искате от мен, Синове и Дъщери на Анунакене?, попитах аз.

Ние бяхме създадени на този свят от нашите Бащи, за да можем да се грижим за другите творения на Бащите си, особено за онези, които наричаме човеци..., отвърнаха ми те.

Но ние не сме сами на този свят. Други от звездите също са тук и ние сме въвлечени във (враждебности) (-неразпознаваеми символи-) от хиляди Земни години, продължиха те.

Не отдавна преди твоето пристигане те убиха един от нашите, Калеопатара [Kаleopatara], последният/а от Фазарите [Fazarhs], казаха те.

Онези, които избиха твоя вид и свалиха (кораба) ти и онези, които убиха Калеопатара, са едни и същи..., ми казаха те.

Искаме да се присъединиш към нас.

В този момент аз попитах себе си дали тези другите, убили моя вид и убили техния Калеопатара, са същите, които унищожиха множество светове сред звездите. Включително моя собствен свят.

И преди да мога да говоря мислите си, те ми казаха:
- Да, ние знаем за твоя свят. как беше разрушен и знаем за пътешествията ти из звездите, всички онези, останали изгубени от твоя вид, опитващи да намерят нов свят за себе си...
Но не можем да ти споделим добри новини в този ден.
Откакто видът ти напусна този свят, след като те търсиха, те също бяха унищожени...

И тогава те казаха думите, които очаквах да чуя, но не исках да чувам...

Дор Киристил,
ти си последният от рода си,
ти си последният от Каристусите...








Какво искате от мен? Какви са намеренията ви?, запитах ги.

И те казаха:
- Тези човеци, които трябва и да пазим и да контролираме имат... недостатъци.
Те са лесни за манипулиране, обръщат се един срещу друг, те дори ядат собствения си вид..., започнаха да казват.





Бележка от Данте:
И в тази книга, и в ръкописните бележки към "Книга за извънземните раси", зета-човешките хибриди наричат извънземната раса, против която се борят, "Влаш" [Vlash] - един от много рептилоидни видове




И те ми казаха:
- Инструктирани сме от бащите си, преди тяхното последно отпътуване, да използваме съзнанията им, за да ги контролираме, защото те са слаби по този начин... Те се размножават много бавно, и ни трябват повече от тях.

И аз, Лудас Крийот, син на Симон, попитах Дор Киристил:

- Значи, ако наистина това е така, какво тогава за войните от миналото и за войните сега, дори за войните на моя народ срещу народа от земята на крокодилите? И войните на римляните, които убиват други като нас с хиляди?

И Киристил ми каза:
- Като теб, аз също имах този въпрос отвътре. АЗ който съм живял отвъд най-високите планини и който съм видял войни и смърт сред човеците...

И аз ще ти кажа думите, които ми казаха:
- Те казаха, че не могат да контролират всичките човеци, навсякъде, през цялото време... и те ми казаха, че дори като използват вашите съзнания като повод, понякога те също използват война, за да държат човеците под контрол, и те ви контролират, като ви държат разделени. Още, те ми казаха, че Влаш правят същото, предизвикват войни сред човеците, и нарочно и не нарочно...

И те ми казаха, че не искат човеците да въстанат и да им се налага да водят война на два фронта, както се случи на други светове с други нисши раси. И така човеците, бидейки най-слаби от трите вида, трябва да останат разделени помежду си. И това е единственото, върху което и те и Влаш са съгласни... И това е негласно споразумение.

И аз, Лудас, запитах Дор Киристил:
- Случило се е на други светове? Човеците да въстанат?

Да - Дор Киристил ми отвърна - ...но те не бяха човеци... само приличаха на човеци...

И те ми казаха, че онзи свят е много близо до този свят...

И те ми казаха, че могат да видят този свят през нощта...



картинката е от мен, бел.прев

И този свят сега се населва отново, каза Дор Киристил.

И така аз ги попитах:
- Как се наричате...?

На което те отвърнаха:
- Ние не се наричаме по никой начин. Но знаем кои сме... Ние бяхме създадени, не родени. Ние сме Синовете и Дъщерите на Анунакене.

И така аз ги попитах отново:
- Какво искате от мен, какво искате да направя? Ще го направя...

И това е, което ми отвърнаха...









Хиляди години давахме на човеците богове на войната, отмъстителни богове, богове на страха, понеже страхът помага да се контролират техните умове и действия...
Но винаги сме им давали богове, които не могат да видят, а само да почувстват отвътре.

Но наскоро узнахме,
че Влаш
се готвят да създадат нов вид бог.
Бог, който те ще могат да видят,
бог син на друг бог...

Плановете им са много напреднали и всички неща са по местата си. Ще започне с раждането на дете от девствена жена.

Тази жена вече е създадена от Влаш, мелез на техния вид. На нея ще се гледа като на човек, избран от самия бог. Тя е първата стъпка от техния план.

Тя е добре охранявана и ние не можем да се приближим до нея или до мястото, на което е.

Бащата на това дете-бог ще бъде напълно човек, и той също е вече избран, но не знаем кой е той.

И Влаш ще създадат всякакви видове небосводни и земни знаци, така че всички човеци, които видят онези знаци, да вярват, че детето е наистина бог, син на друг бог.

И Влаш ще пратят детето, дори в крехка възраст, да ходи сред хората, да изпълнява всякакви видове чудеса, и ще го надарят с дара на словото, за да удивява и убеждава всеки, който го види или чуе...

И всички ще кажат... наистина, това ще да е бог.

И те ще използват стари легенди, небесни предсказания и всякакви видове знаци и писания, за да дадат на това дете легитимност да седне на трона на боговете, стари и нови.

И планът им е да завладеят умовете и доверието на хората с нещо друго, различно от страх, както в миналото.

И детето ще бъде добре инструктирано в такива неща.

И с него винаги ще са и те.

И когато детето порасне във висок мъж, дотогава те ще са създали повече мелези от собствения си вид, и тези ще разпространяват думите му из много земи.

Дори до царете и владетелите на много земи, и владетелите, които вярват на техните думи, ще бъдат наградени, но не и другите...

И онези думи не са за страх.

И след време онези думи, които не са за страх, ще станат на страх.

И един ден, далеч в бъдещето, когато детето, което ще бъде бог, син на друг бог, властва над всички земи, човеците няма да се чудят защо той не умира...

Това дете ще бъде бог, ходещ и властващ сред хората, а боговете са безсмъртни, и това дете ще е също.

И Влаш, за много Земни ери овладели изкусно себе-регенерацията на мелезите, ще поддържат това дете живо завинаги и винаги.

И те винаги ще са до него.




И аз, Дор Киристил, ги запитах:
- Откъде знаете за тези неща?

И те ми казаха:
- Ние знаем за тези неща и за много още, защото Бащите ни не спят, дори и когато не са с нас..

И така, те ми казаха още...

Дор Киристил, последен от Каристусите...
Ние не знаем къде или кога ще се роди това дете... но ще разберем, когато видим знаците.

Щом настъпи този ден, ние ще убием това дете при първа възможност.

Веднъж щом го убием, ще дойдем при теб и ще те подготвим за онова, което ще последва.

Когато денят настъпи, ние искаме ти да заемеш мястото на това дете и техният жив бог тогава ще бъде наш.

Искаме от теб да бъдеш живият бог на човеците.

Нека Влаш продължат плановете и подготовката си, понеже не знаят каквото ние знаем...

И понеже не знаят, че ние знаем.

Докато настъпи този ден, ти трябва да отидеш на Острова на многото дъждове, Зелените острови, и да останеш там.

И когато денят настъпи, ще дойдем за теб.

И докато не настъпи този ден, ние няма да се виждаме и няма да разговаряме.

И ние трябва сега да се върнем при нашия род в земята на крокодилите и да ги известим за дните, които идват и нещата, които трябва да се сторят.

И си тръгнаха...








Ето ни нас днес, Лудас, ти, вярно следващ детето от Витлеем, и аз, който съм него, без да съм него..., каза Дор Киристил.



Бележка от Данте:
Според 2 документа и някои ръкописни бележки от "Книга за извънземните раси" извънземната раса Каристус са едновременно смъртни и безсмъртни. Което означава, че те умират, ако са смъртно ранени. Само че те също имат силата да регенерират телата си безкрайно в каквато и да е възраст, по време на живота си. Нужно е обаче ръцете им да са свободни (не оковани), за да изпълнят ритуала.
Когато, в незапомнени времена, развили способността да регенерират телата си, прогресивно загубили способността си да се възпроизвеждат по естествен път. Това довело до положение, в което бройката им останала непроменена за дълго време, само с леки изменения, когато изкуствено създавали нов индивид от вида си.






701
И на сутринта на 20-сетия ден, Дор Киристил беше събрал всички последователи до брега. Гъркът Акакиос  [Akakios] попита:

- Учителю, хората питат за младостта ти.

- Кажи им, че не бях някъде, където можеха да ме видят, каза Дор Киристил.

- Какво да им кажа, когато настояват?

И преди Учителят да може да каже някакви думи,
Матай
(Бележка от Данте: Матей/Матю)
прекъсна и каза:

- Кажи им, че Учителят е бил в Аегиптус, криейки се от Хордус
(Бележка от Данте: Херод Велики)
със семейството си, така е истината.

И всички потънаха в тишина, чакайки от Дор Киристил потвърждение на онези думи, и той каза:

- Не изричай лъжи в мое име, Матай, понеже не съм бил в земята на крокодилите.

И Матай, винаги опърничавият, каза:

- Но това се знае, Учителю, и е прието...

И в това време Дор Киристил се изправи на собствените си два крака, вгледа се в Матай, и после във всички нас, и се разкрещя както никога не го бяхме чували да крещи:

- Знае се? От кого?
Знае се и се говори от лъжци и от фарисеите, което е същото... От онези, които твърдят, че не вярват в мен и все пак отделят време да разпространяват порочни истории. И е прието от вас, вярващите в тях, докато сте тук с мен!

И Учителят продължи и каза:

- Защо някога да се появявам в земята на крокодилите, където са враговете ми от другите земи?

И на онези думи не отвърнахме нищо, дори и Матай.





Както всички бяхме потънали в тишина и превили вратове в срам, Учителят погледна нагоре към високите хълмове и каза:

- Съберете храна, вода и вино в достатъчно количество, че да ви донесе радост и изчезнете в хълмовете за 30 нощи и 30 дни, защото няма да бъда отново с вас, докато не видите луната като червен полумесец.

И отново седна на пясъка.


Със спокойствие ни каза:

- когато стигнете хълмовете, останете в пещерата Айзария [Eizariya]. Отидете дълбоко в нея.

Аз, Лудас, го запитах:
- Да се боим ли, Учителю?

И Дор Киристил каза:
- За следващите 30 дни и нощи това няма да бъде ваша земя, а земя на други. Много болка и страдание ще постигне онези, които смеят да им се опълчат, като се опълчат на мен.

И едно последно нещо, преди да заминете, каза Учителят:
- Ако напуснете пещерата през нощта, може да не видите семействата си отново. Ако напускате през деня, да не бъдете виждани. Търсете висока трева и ходете приведени.



И той ни остави.




Бележка от Данте:
В крайна сметка Католическата църква, използвайки така-наречения Q-документ, и "други" източници, трансформира това събитие в така-нареченото "Изкушение на Христа", в смисъл 40 дни, които Исус прекарал в пустинята, изкушаван от дявола...
Свидетелството на Марк е много кратко, почти нищо за събитието.
Не се споменава в евангелието на Йоан.
Матей и Лука описват изкушенията, пре-предавайки разговорите между Исус и Сатана. Но те не са били там...
Така че, католическата версия на тези събития се основава на Q-документа или Q-източника, което е хипотетична писмена колекция от реплики на Исус, дефинирана като "материал от обща култура" от църквата...



Както ми каза, след като 30те дни и нощи дойдоха и заминаха и бяхме отново заедно, той прекарал това време високо по хълмовете и планините, срещайки се понякога с онези, които не са от този свят. Онези, за които баща ми Симон ми каза, че не са нито ангели, нито демони, но въпреки това идват от небесата...

702
И на 10-тата нощ Дор Киристил дойде при мен, и каза:
- Казах ти много неща, а ти не изглеждаш изненадан, и не се страхуваш от мен.
На което аз отвърнах:
- Като дете, баща ми, Симон, който ти срещна на вечеря в Бетани, ми каза за други хора, които идват от Небесата, хора, които изглеждат като нас, но не са нас, нито пък уважават съботата (еврейската събота - "сабат", бел.прев). Те не са ангели... нито демони. Трябва ли да се страхувам от теб, Учителю?

И след кратък момент тишина, който се усещаше като най-тъмна нощ, той проговори:
- Не... Не трябва.
И после проговори отново:
- Какво друго ти каза баща ти, Симон от Бетани?

И аз незабавно отговорих:
- Каза ми, че не сме за един и същи свят, но вече живеем заедно. Че не споделяме вяра в един и същи Бог и че онзи, който не уважава храма, и от този свят да е или от друг, не бива да е измежду живите.

И ти съгласен ли си с баща си?
Каза Дор Киристил.
- Като растях в къщата на баща си, видях най-зли неща да се извършват и на мъж, и на жена, и на дете. Всички онези неща, извършени от собствените ръце на баща ми. Аз съм много съгласен с нашите свещени писания, но не с баща си.
Казах аз.

Какво е отговорът на човек, който не знае какво да отговори... или знае, но се страхува да отговори... или се страхува да не би да даде грешен отговор.
Каза той.
И при това, аз, без да зная какво да кажа, нито да искам да отговоря грешно отново, погледнах надолу към краката си в мълчание.

Дор Киристил бавно се изправи на босите си крака, и каза:
(дори да не зная дали говореше на себе си или ме питаше въпрос отново)

- Какво ли може да е направил Симон от Бетани, че пораснал мъж да се страхува от него дори и днес?

Отново, аз мълчах.

Той сложи лявата си ръка на рамото ми, изчака, докато вдигна поглед към него, и тогава ме попита:
- Какво още ти каза баща ти за Небесните хора, онези, които не са нито ангели, нито демони...?

Беше се вторачил в мен в тишина, очите му сякаш опитващи се да прочетат душата ми, осъждащи ме заради мълчанието ми, лицето му студено и твърдо като на статуя, чакащо отговора ми.
Бях ужасен в мисълта дали да кажа истината или да излъжа... Никога не бях виждал Дор Киристил да нарани човек нито звяр, но студеният и дълбок поглед в очите му, втренчен отгоре ми, ми казваше, или по-точно, предопределяше ми да отговоря бързо и с истината...

И така аз казах истината:




- Баща ми също ми каза, че ти вече не си сам. Че е видял още от твоя вид наблизо. Наскоро... по хълмовете. И в небето. Той каза, че в Бетани вече нито мъже, нито жени, нито деца или зверове се показват нощно време. Не преди вашия вид да си тръгне...

И... какво друго ти каза той, Лудас?,
каза той,
сякаш знаейки, че не му казвах всичко.

- Той каза, че на последната пълна Луна, 3 небесни колесници дошли, но само 2 си отишли. Една изгоряла в небесата като горяща топка ечемик.

картинката е от мен, бел.прев



Баща ми, Симон, познат в Бетани като Симон прокажения, заради болестта му, бързаше да посочи греховете на другите, особено на жените, с омразно самодоволство.

Баща ми презираше Дор Киристил, който хората сега наричаха Исус, заради това, че позволи на тази предполагаема грешница да го докосне.

Той и останалите фарисеи искаха да бъде убита с камъни заради греха й.

Намесата на Дор Киристил не позволи това да се случи и така баща ми започна да го мрази още повече. Знанието, че той не беше от този свят, само го вбесяваше допълнително.

Когато, по време на пасхата, отидохме в къщата на баща ми за вечеря, той бе лош домакин и не почете Дор Киристил - Исус - неговият гост, както трябваше да направи, като осигури слуга, който да измие краката му, традиционен обичай, който винаги се изпълнява при важен гост.

Сърцето му бе твърдо, дори след като беше излекуван от проказата си от Дор Киристил, заболяване, което винаги представлява грях според нашата култура.

Но точно тази вечер от злодошлия ни престой в къщата на баща ми, Дор Киристил, ми разказа за първите си години в нашия свят, след като небесната му колесница била атакувана и разрушена.




И той ми каза, че за повече от 20 от нашите години живял не само в земята на Жълтата река, но също и отвъд най-високите планини и в земята на слона и тигъра.

И всички онези неща той ми разказа с подробности.

И цяла вечер рисувах звуците...

И върху пясъка направи карти с клечка, рисунки на далечни земи, които могат да се видят само от звездите. И там е мястото, където е бил и живял.

И всички онези неща той ми каза и ми ги показа за една вечер и една сутрин.





 





И аз го запитах:
- Учителю, не се ли страхуваше? Не се ли страхуваше да не бъдеш хванат от онези, които унищожиха небесната ти колесница?

И той ми каза:
- В началото се криех, живеейки предимно в дивото, без да ме вижда никой, дори дивите зверове.

След 1 година от вашето време, без да бях чул, или видял, или дори почувствал това, което очаквах, започнах да се разхождам из полетата на селяните и из малките села...

С времето станах уверен, да науча навиците ви и да се слея с вашия вид ми беше лесно.

Всеки нов език можех да науча за един ден от вашето време, всяка нова външност, която исках, можех да се променя в нея по-бързо, отколкото пчелата каца на цвете...

След 5 от вашите години, можех да ходя сред тях като един от тях.
Аз бях един от тях.

И аз се осмелих и попитах отново:
- Каква прави там?

Той погледна право в очите ми, усмихна се и каза:



- Каквото си поисках...







Мислех за онези думи много пъти насетне.

Преди да си тръгнем, той каза нещо, което щеше да промени живота ми.
Той ми каза:

- Лудас, били искал... вечен живот?

На което аз отвърнах:
- В този живот?
Той каза:
- Да, Лудас...

- Но Учителю, само Могъщият Бог може да има вечен живот... Ние сме просто плът, кости и думи в този живот.




     Той ме погледна и изкрещя:
          - Не е нужно да си бог, за да живееш като такъв!!




И преди да си тръгнем, той каза:
- Лудас, ти не си човекът, който си мислех, че си... или че можеше да станеш.

По-късно този ден, през нощта, отново се опитах да говоря сам с Мария, Магдалената. Но Мария, жената която исках за своя съпруга, отново отхвърли поканата ми, петият път за последните 3 дни...
Мария, както винаги, беше с Учителя, и вместо мили думи, чух нареждания...
- Каквото и да ти нареди, погрижи се да го изпълниш. (това го казва Мария, контекстът не е ясен, Данте Сантори филмира тази репклика с откъс от игрален филм, в който Мария изговаря тези думи, бел.прев)



Следващата сутрин баща ми, Симон от Бетани, поиска да говори с мен.

Каквото имаше да каже и да поиска от мен, промени всичко...

И може да промени всички.






П.П.
АНАЛИЗ от преводача:

1) Симон от Бетани - Бащата на Юда - е знаел за извънземните. Това би обяснило защо не харесва Исус, когато го вижда, знаейки че не е никакъв бог и никакъв Месия, а че е манипулатор като всички от Небесата.

Това би обяснило защо Библейското предателство идва именно от страна на Юда, който от малък е запознат с приказките за други народи в небето. Като се казва "нито ангели, нито демони", имам чувството, че сякаш се набляга на онова, което се е случвало в главата на Симон... а може би и на други членове на семейството на Юда?... когато из земята се е пропагандирало християнството както го познаваме, с неговите ангели и демони. Явно и в онова време и място е имало запознати, и всичко това им е приличало на невероятна глупост.
АКО въобще разпространяваното тогава християнство е като това, което знаем днес.



2) Разказът на Юда, на мен ми се струва, че се опитва да адресира традиционните староеврейски ритуали по източването на кръв и други ритуали за демонизиране и контрол на съзнанието, наследени от времената на Шумер и Акад.
Това би обяснило откъде Симон е имал връзка с извънземни - божествата на Шумер и Акад СА именно Анунаки. Симон явно е бил навътре в нещата.

Това с порасналия мъж ми се струва като домашен битов майндконтрол. Симон явно е разбирал как се причиняват травми, и е държал и домочадието под контрол.

Да не забравяме, че според това съдържание, Юда е бил съвременен терорист за времето си. Съвсем не е чудно, да е имал програминг, и баща му да е бил тогавашен религиозно-политически националистично настроен програмист на въпросните сепаратисти.
Може би точната дума за "националистично настроен религиозно-политически програмист, който действа по тереростичен начин"... е нацист в крайна сметка? Струва ли ви се интересна идеята корените на фашизма и национал-социализма да се намират всъщност в дълбоката древна юдейска традиция на майндконтрол, кървави ритуали и демонизиране?



3) Мястото, където Киристил е живял, преди се превърне в "Исус". Много интересно дали може спекулативно тук да се помисли за връзка с България? Мислите ли, че може да се извади някъде връзка между тукашната информация, Дор Киристил както е описан, и Боян мага например?


703
Юдея, приблизително преди 2000 години


Във видео-клипа си Данте Сантори твърди по негласен начин, че авторът на книгата "48 седмици с Дор Киристил" е Юда. Появява се надпис "Авторът на... 48 седмици с Дор Киристил", след което следват изображения на обесения Юда, взети от игрални филми.





От този момент нататък почти всичкото писано в това видео ще е под формата на "цитати". Цитати от книгата "48 седмици с Дор Киристил" ще бъдат маркирани с (48W). Ръкописните записки и бележки върху страниците на "Книга за извънземните раси" ще бъдат маркирани с (ARB).


това място, 24та година Преди Христа.


"Най-важните дни в живота ти са денят, когато си се родил... и денят, в който си разбрал ЗАЩО"
Марк Твен


(преведено от руски, цитати от последната страница на книгата)



"И това бе писмено свидетелство за 48-те седмици, които прекарах с Дор Киристил. Човек, който не беше Човек... душа не от този свят." (48w)

"Това са последните редове, които смея да напиша за онези дни, защото преди да е дошло утрото ще посрещна добре заслуженото си наказание..." (48w)

"Заслепен от фалшива вяра живях, но с истинска вяра аз ще умра..." (48w)

"И нещата, които написах, не са приказки от болен човек или притчи, предавани от поколение на поколение.
И всички тези неща бяха чути и видени от повече от един.
И бяха записани от повече от един." (48w)

"И тези неща са истина, понеже аз, и други, бяхме там.
Там, когато Дор Киристил въздигаше мъртвите..." (48w)

"И бяхме там, когато ходеше по вода..." (48w)

"И аз бях с него до края..." (48w)

"И бях там с него, Дор Киристил, 48 седмици преди смъртта му.

Когато ме извика и каза:
- Казаха ми, че можеш да рисуваш звуци...Прав съм?
- Да Учителю, казах аз.
- От днес нататък ще пишеш каквото ти кажа..." (48w)



"Името ми е Лудас Керийот [Lhudas Kerioth], и съм асасин на Сикариите" (48w)

Бележка от преводача:
Сикарии - от латински означава "хора на кинжала". Това е термин, употребяван в годините непосредствено преди разрушаването на Йерусалим през 70г от новата ера, с който са били назовавани сепаратистки екстремисти от групата на еврейските фанатици, опитали се да прогонят римляните от римската провинция Юдея. Характерно за тях било терористичното поведение да се крият в тълпи от хора, със скрити кинжали в дрехите, и да атакуват нищо не подозиращи римляни или хора от мирното население, което ги поддържа.


"Човек съм" (48w)






"Името ми е Дор Киристил от Каристусите [Kаristus], Третата Раса." (48w-страница 4)

"Преди три (3) синамис, 60 от вашите години, расата ми беше на много дълго пътуване. Пътуване, което вече ни бе отнело 4000 синамис. Дойдохме на вашата планета, след като знаехме за съществуването й от последните 20 синамис" (48w)


"Спряхме на вашата планета да търсим, каквото вие наричате сребро" (48w)

"Но открихме, че други Раси вече бяха тук..." (48w)

"Бяхме атакувани" (48w)

"Аз съм единственият оцелял..." (48w)

"Живях в далечна земя много от вашите години. Тайнствена земя с жълта река." (48w)

"Но с мен се свързаха.
Пътуването ми почти приключи.
И ти ще ми направиш летопис."
(48w-страница 8 )


704
ИЗВЪНЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО: ЕКСПЕРИМЕНТЪТ




48 седмици с Дор Киристил
Дор Киристил [Dhor Kyristyl] – хибридът





Всеки ден милиони хора, точно като мен и вас, седят пред компютър и търсят отговори. Без да им е известно, че техните въпроси, и молитви, през цялото време са били отговорени. Само ако хората чуваха съвестта си. Но те не го правят. И така, те живеят и умират… изгубени. Без да знаят кои са или защо са тук. Без да разбират въпроса “Защо”.
Историята, която предстои да научите от тези епизоди, озаглавена ”Дор Киристил, хибридът”, не прилича на нищо, което преди сте чували. Информацията, на която историята се опира бе открита в ръчно написаните бележки от Книгата за извънземните раси (10%), в много малка книжка (90%), открита в Кашоните с извънземни материали (кутия #12).



На външната корица е озаглавена просто “сдвиг”, което е руското за “промяна” . Но отвътре има заглавие, написано на ръка – “48 седмици с Дор Киристил”. Това е отчет на някои от дейностите, свързани с приятелски и не-приятелски  извънземно-човешки хибриди през вековете на историята ни.
Ще имате възможността да я видите и прочетeте сами, когато специалното издание на “Книга за извънземните раси” бъде публикувано (от 4 години все още не е публикувано, бел.прев).



Година 24 Преди Христа
Близо до днешен Миюн, Китай, се разбива извънземен кораб… 60 години по-късно Исус е разпнат.


705
Данте Сантори:

Преди време казах, че ще направя двучасово видео, разкриващо всичко, което знам… относно всичко! Но, както някои от вас знаят, животът ми за пореден път се промени доста в последно време.
Животът се променя, плановете се променят.
Затова, вместо да правя “просто още едно” видео (без значение колко важно беше за мен), реших да направя нещо… нечувано, безпрецедентно, революционно, а за много хора – невъобразимо!
Този проект ще ми отнеме години да го завърша. Гледате Част 1 (Въведение) от серия, която ще има дузини, може би стотици части.
В тази поредица, която наричам…


ИЗВЪНЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО:
ЕКСПЕРИМЕНТЪТ

…ще направя полу-хронологична история на човечеството, на основание цялото знание, което съм събрал през последните 34 години, откакто бях 13-годишен и започван да изследвам неразрешените факти и мистерии, които обграждат всички нас… Ще покрия и адресирам повечето исторически и не-исторически събития, и по-незнайни факти и намеси в делата на човечеството… и очевидната му и неизбежна връзка с извънземното присъствие на планетата Земя и отвъд нея.
От незапомнени времена до настоящия ден.


В тази поредица ще можете да видите документи, които никога не са излизали на бял свят (онези, които ви обещах и много други) видеота и информация.
Всичко това в полу-хронологичен ред и побрано в отделните исторически периоди.

Нова история на света.
Нова история на човечеството.
С всички външни намеси.



През последните 5 години имах 5 канала в YouTube.com. Онзи с най-противоречива слава беше:


През онези 5 години публикувах повече от 500 видеота. Над 500 оригинални парчета от пъзела. Стотици от никога до сега невиждани разследвания. Помните ли?







Инцидентът  “Дятловия поход”: лични файлове и Тайната книга на Гагарин

Инквизицията е измъчвала извънземни в Германия!

Извънземна планина 2: статични камери (Данте Сантори заснема силуета на обикалящ лагера му рептил, и прави снимка на оставена в почвата трипръстова следа)

Звярът от Геваудан (видео, посветено на серия средновековни инциденти, свързани с върколак и НЛО)

LUBIRDIUM

C.S.L. и Орденът на Асасините

Съществото (видео-материал, до който Данте се е добрал, заснел странна енергийна метаморфоза по време на шейпшифтинг на неидентифицирано хуманоидно същество)

Тайните на Шардана

ИСТИНСКАТА тайна на Леонардо Да Винчи

Извънземни причиняват Московския пожар по време на Наполеонската инвазия

LE CERCLE


Сега е време да свържем частите от пъзела…

Страници: 1 ... 44 45 46 [47] 48 49 50 ... 59