Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 47 48 49 [50] 51 52 53 ... 59
736
Глава 3

Оптимизиране на енергийната възвръщаемост

 

В действителност, “електрическата наука” е съвсем наясно с малката волтова игла, появяваща се в една верига, когато заредена намотка бъде изключена от източника на ток. Този феномен като цяло се счита, че е:

1)  напаст, която

2) може да повреди електронните компоненти на веригата

3) освен ако по някакъв начин не е премахната.

4) Като цяло се вярва също така, че не е свързан със значително количество енергия, освен “свръх-волтовото” състояние, което за момент може да причини.



В този проект ще считаме, че тази малка волтова игла е:

1) от най-голяма важност за проумяване

2) и че трябва да се възползваме от нея

3) с цел възвръщаемостта на реалното й, но подценено, енергийно съдържание.

 

С изключение на тази една разлика относно значимостта и характера на феномена с волтовата игла, този проект е в унисон с всичко останало от класическото електроинженерство и електрически вериги. Затова, нека разгледаме методите за възвръщане на енергията в тази ситуация, повдигайки проекта една степен по-нагоре.




Мащабиране на електрическата система

При модела на Шани, роторното колело беше около 6.35см в диаметър (2.5 инча) и веригата се захранваше от 9-волтова транзисторна батерия. Главната намотка беше 2.54см (1 инч) в диаметър и 3.81см (1.5 инча) на височина. Когато транзисторът се изключеше на OFF, волтовата игла се провеждаше обратно в батерията, от която моделът се захранваше, за да се удължи работата му.

Процесът работи сравнително добре при тези размери и с тези компоненти. Но когато започнете да правите Главната намотка по-голяма, събитието с волтовата игла става много по-трудно за контролиране. Вместо просто да жегне батерията, започва да изгаря и транзистора. В базовия дизайн на веригата трябва да се въведат промени, за да се посрещнат тези нови условия и да се построят по-големи модели.

Първата промяна е да се премине от 9-волтова батерия към по-мощна 12-волтова, презаредима батерия (акумулатор).


Следващата промяна е да се ДОБАВИ компонент, който да предпазва транзистора, като предпазна мярка, в случай, че волтовата игла не е насочена към правилното място. Това допълнително условие, в този случай, е НЕОНОВА КРУШКА, която затваря веригата, в случай че волтажа се вдигне над 100 волта.


Както виждате, НЕОНОВАТА КРУШКА е поставена директно върху изходящите терминали на транзистора, който превключва намотката на ON и OFF от батерията. По този начин, когато транзисторът се изключи на OFF, волтовата игла може да създаде временен път обратно до батерията СЛЕД като волтажът се покачи достатъчно, за да задейства НЕОНОВАТА КРУШКА на ON. В противен случай, когато Неоновата Крушка е на OFF, няма да има затваряне на веригата.

Следващата промяна, е да се ДОБАВИ една ВТОРИЧНА БАТЕРИЯ, за да се оползотвори волтовата игла по най-добрия начин. Разбирате ли, батериите не се представят много добре, когато “отдават” и “приемат” енергия на редуващи се, бързи и чести интервали. Така че, най-добрият начин да се възползваме от това, е да ЗАХРАНИМ машината от батерията, и да ЗАРЕЖДАМЕ втора батерия с волтовите игли.


Като сме добавили втора батерия към веригата, сега едната може да захранва системата, а втората може да се ЗАРЕЖДА от системата, едновременно. Това позволява на двете батерии да работят на най-ефективните си нива.

Следващата промяна е ДОБАВЯНЕТО на допълнителната жица, която да свърже новата Зарядна батерия, както и НОВ, високоволтов ДИОД, който да насочи волтовите игли към тази втора батерия.


Първият диод във веригата е необходим, за да провежда електрическите потоци от Тригер-намотката около транзистора, когато са били създадени в обратна посока. Новият диод трябва да блокира потоците от Втората батерия, за да не се разтоварят през Главната намотка. Но също така той трябва да направлява волтовата игла ОТ Главната намотка обратно до Втората батерия винаги, когато Главната намотка е изключена от Захранващата батерия когато транзисторът е изключен на OFF. За да направи това без да изгори, този Нов Диод трябва да е калибриран за ПО-ВИСОКИ ВОЛТАЖИ от първия диод.

Така че, това е класическата верига за зареждане на втора батерия ДИРЕКТНО от разтоварванията на Главната намотка. Работи невероятно добре, но също така демонстрира и необичаен феномен. Повечето физици и електро-инженери вярват, че всяко електричество е еднакво, и че електричеството НЕ проявява “качествени” разлики, а само разлики в количеството. Ако целта ни е да заредим Втората батерия с електричество, чието “качество” да е съвместимо с останалите зарядни методи, трябва да направим една последна модификация.


Тук ДОБАВЯМЕ кондензатор и ключ. Сега, волтовите игли от Главната намотка ще се събират в кондензатора, когато ключът е отворил веригата, и периодично ще се зареждат в батерията, когато ключът моментно е затворил веригата.

Когато се направят всички тези промени, това ни довежда до типичната Моно-полна Енергетизаторна верига на Бедини, която е почти еднаква с онази от патент US #6,545,444 издаден през Април 2003г [копие на този патент се намира на гърба на книжката, на стр. 89.]

В тази глава, нарочно не съм ви дал никакви данни за компонентите от веригата или номерацията на частите, защото първо искам да разберете основните функции на веригата. И така, това е фундаменталният метод на опериране на самозадвижващия се енергетизатор и на възвръщане на колкото се може повече от електричеството. Веригата е стабилна и безопасна за работа с намотки приблизително 8.89см в диаметър (3.5 инча) и 10.16см на височина (4 инча).

Толкова за възвръщаемостта на електрическата енергия в машината. Когато веригата е настроена добре, Зарядната батерия се зарежда горе-долу със същата скорост, с която Захранващата се изтощава, така че машината може да работи дълго време, ако батериите периодично се разменят.




Производство на механична енергия

В този момент, електрически погледнато, машината е почти 100% ефикасна, основно заради това колко добре Зарядната батерия възстановява заряда си. Но има още! Роторът на машината се върти, и освен другото произвежда и малко механична енергия.

Комбинацията от електрическата и механичната енергийна производителност е това, което надхвърля вложението на електрическа енергия

Следователно, какво може да се направи, така че да се увеличат способностите на машината и тя да прави дори повече механична енергия? Както се оказва, има няколко неща в дизайна, които могат да се променят, за да се постигне това.

За целите на този Наръчник за начинаещи, бих искал да се концентрирам само на две основни неща, едното е “диаметърът на роторното колело” и другото е “синхронизиране” (или “тайминг”, бел.прев).

Когато работех в работилницата на Джон през 2004г, тествах с динамометър всеки негов модел, за да измеря колко механична енергия произвежда всеки един. Без грешка, всички машини с еднакви ел.вериги произвеждаха повече механична енергия с увеличаването на диаметъра на роторното колело. Най-добрия модел в работилницата на времето беше модела с роторно колело от велосипедна джанта.

Другото нещо е “синхронизирането”. С други думи, “кога намотката се включва на ON и как повлиява на роторните магнити”? Този процес ще бъде обсъден в Глава 6.

737
Глава 2

ЗАЩО РАБОТИ ТОВА НЕЩО?

 

Очевидно, онези учители “не са били в стихията си”, така да се каже. Не са имали достатъчно инструменти, за да знаят със сигурност, но те измерили волтажа на батерията, и той просто не се изтощавал достатъчно бързо, за да оправдае времето на провеждане на демонстрацията. Изглеждало, че батерията има повече енергия в себе си, отколкото трябвало да има.

Тъй като е, всъщност, невъзможно да се “наруши” който и да е от Натуралните закони относно работата на Вселената, отговорно е да се попита:

1) Как оперира устройството?

2) Какъв е действителният енергиен баланс на функционирането му?

3) Демонстрира ли машината “енергиен добив”?




Тъй като това е Наръчник за начинаещи, тук няма да се опитваме да обясним тези процеси чрез установената за електро-инженерството терминология, подкрепена с математически формули. Бъдете уверени, че тази аргументация съществува (има още две издания по въпроса – едно за по-напреднали и едно за напълно вещи в електро-инженерството, бел.прев). Вместо това, ще разгледаме серия илюстрации с вербално описание към тях, което да може да се разбере както от ентусиастите хобисти, така и от инженерите.

Работата на машината НЕ нарушава никое от установените правила в електро-инженерната практика. Тя нарушава обаче редица начини, по които “Физичните закони” масово се интерпретират, с което демонстрира, че тези масово вземани на доверие тълкувания не са изцяло верни. Едно от тези е вярвания е “Закона за запазване на енергията”.

Джон Бедини е брилянтен, и все пак класически възпитан електро-инженер и дизайнер на електрически вериги. Държи множество патенти за дизайн на аудио-усилватели и методи за холографска 3-измерна звукова обработка, както и за напреднали зарядни системи за батерии. Факт е, че той е опитен професионален инженер който рутинно развива иновативни решения на сложни инженерни проблеми.

Развитите от него множество поколения “самозадвижващи се” електро-механични машини не са станали по случайност. Те са резултат на десетилетия изследвания и експерименти в областта на генераторите с “ниско триене” и “ефективното” зареждане на батерии.




1) Как оперира устройството?

За да изясня как функционира “Самовъртящия се енергетизатор”, който Джон Бедини научи Шани Баугман да прави, бих искал първо да опиша “какво е” и “какво не е” тази машина.

Тъй като устройството се задвижва с електричество и се върти механично по време на функционирането си, повечето хора го смятат за “електрически мотор”. За да сме абсолютно точни, устройството НЕ Е електрически мотор. Джон винаги, от самото начало, го е наричал “самовъртящ се енергетизатор” или просто “енергетизатор”. Правенето на тази разлика ще е изключително важно, ако искате да проумеете проекта.

Електрическите мотори обикновено са конструирани така, че да захранват някое друго въртящо се устройство, като помпа или компресор например. Това НЕ Е основното предназначение на Бедини SG Енергетизатора, както ще видим след малко. Вярно е, че се върти, и произвежда малко количество механична енергия. Но начинът, по който прави това, е много различен от начина, по който го правят повечето електриески мотори и възможнвостта му да захранва други механични натоварвания е доста ограничена.

Истинското предназнамчение на устройството е да има много специфичен ефект върху батерията, която го захранва, и да продължава да се върти отсамосебе си! Това е, което прави.

Така че, то не е електрически мотор. Второ, моделът, построен от Шани Баугман, е оразмерен с целта само да демонстрира определени принципи в електрическата наука. В този смисъл, то е “учебна постановка” и не е прототип на “безгоривна електроцентрала”, която да захранва дома ви.

С това наум, нека започнем разбирането на това как работи устройството.


Основната намотка има няколко железни пръчки в центъра си и те участват в стартирането на процеса. Когато един от магнитите на колелото се доближи до желязното ядро на Главната Намотка (MC от Main Coil, бел.прев), той започва да се привлича към желязото, и така се предвижва в посоката на ЧЕРВЕНАТА СТРЕЛКА.


С приближаването на магнита все по-близо и по-близо, железните пръчки започват да се магнетизират, и като правят това, в Тригер-Намотката (TC от Trigger Coil) се индуцира слаб ток, протичащ в кръга, обозначен от ЗЕЛЕНИТЕ СТРЕЛКИ. Ако намотката е намотана “по часовника”, този поток е в грешната посока, за да активира транзистора, така че транзисторът остава OFF (изключен) по време приближаването на магнита. Това означава, че докато магнитът приближава Главната Намотка (MC), транзисторът е на OFF (изключен) и от 9V батерията не се извлича никаква мощност.

Само че при това в колелото се произвежда и съхранява механична енергия.


Когато магнитът стигне позиция, при която е директно над железните пръчки в ядрото на Главната Намотка (MC), се случват няколко неща. Първо, желязото достига максималната си стойност на магнетизация, която постепенно се е вдигала заедно с приближаването на магнита. Тази “промяна на магнитното течение” е нещото, което е индуцирало тока в кръга на Тригер-Намотката (TC). Така че, когато магнетизацията достигне върха си, “промяната” в магнитното течение спира, и следователно, токът, протичащ в кръга на Тригер-Намотката (TC) също спира. В този момент, магнитът от колелото е намагнетизирал желязото в Главната Намотка (MC) така, че да се привлича към него. Това означава, че има индуцирано магнитно поле в желязото, с Южен Полюс (S) с лице към колелото и Северен Полюс (N) с лице надолу.


Сега екшъна започва. Магнитът на колелото е бил привлечен от желязото и е запазил малко инерция, така че изплъзва от точката на подравняване с желязното ядро. Тъкмо когато прави това, индуцираното поле в желязото започва да пада, и тази “промяна в магнитното течение” индуцира електрически ток в кръга на Тригер-Намотката (TC) в обратна посока на онова, което беше преди, както е обозначено с ЧЕРВЕНИ СТРЕЛКИ. Това този път включва транзистора и го активира на ON (включено), предизвиквайки електрически поток от 9V-батерията, който започва да протича прлез Главната-Намотка (MC), обозначено със ЗЕЛЕНИ СТРЕЛКИ. Токът от батерията сега принуждава магнитното поле в желязото да се обърне, така че сега Северния Полюс (N) да е с лице към колелото. Този Северен Полюс (N) от Главната Намотка (MC) сега отблъсква Северния Полюс на магнита от колелото, подсилвайки инерцията му на въртене от предния момент. Този процес продължава, докато желязното ядро на Главната Намотка (MC) не достигне максималната си магнетизация, възоснова на тока от 9V-батерията. В този миг, вече няма “промяна в магнитното течение”, и така, индуцирания ток в кръга на Тригер-Намотката (TC) спира. Това рязко изключва транзистора, който на свой ред спира да поддържа магнитното поле в Главната Намотка (MC), и така, магнитното поле трябва да се срине и да индуцира ток в кръга на Тригер-Намотката (TC), както е посочено долу от ЗЕЛЕНИТЕ СТРЕЛКИ.


Междувременно, другият магнит приближава Генераторната намотка, и също се привлича от малкото количество желязо там. Подминавайки Генераторната намотка, магнитът индуцира електрически ток, който възбужда LED-светлинката за едно примигване. С увеличаването на оборотите на ротора, тези пригивания стават по-чести, така че LED-светлинката прилича като да е включена през цялото време.


В този момент от диаграмата, цикълът се готви да започне отново, но това НЕ Е краят на обяснението на това как функционира тази машина. Въпреки че на повечето „себеуважаващи се“ електроинженери би им харесало да вярват, че всичко вече е обяснено, проблемът е, че ако това беше всичко, което се случва, демонстрацията би работила окло 6 часа на 9-волтовата батерия. Това си мислеха и учителите по физика, и затова бяха объркани, когато демонстрацията продължи да работи близо 5 дни!

Така че, машината продължава да работи, защото батерията се зарежда от процес, който все още НЕ Е обяснен. Въпреки, че всичко обяснено до сега СЕ СЛУЧВА и може да се измери с измервателни уреди. Но има ОЩЕ ЕДНО нещо, което се случва и е много по-трудно да се определи, ето го и него.


Когато Транзисторът се изключи на OFF, и дори преди токът да почне да тече по Тригер-намотката, за да разсее енергията от разпадащото се магнитно поле, високоволтова игла, състояща се от дължинна вълна от чист потенциал, тръгва от Главната намотка назад по жицата на положителния терминал на 9-волтовата батерия. Случката приключва в рамките на няколко милисекунди, но ефектът върху батерията и поразителен.

Това временно обръща посоката на движение на по-тежките йони в батерията, което явно забавя средната „скорост на изтощаване“ на батерията с до 95%! Това позволява на батерията да захранва „демонстрацията-играчка“ много по-дълго време, отколкото би могла иначе.

Този феномен, за първи път описан от Никола Тесла през 90те години на 19ти век, се нарича „Лъчиста енергия“ и появата му демонстрира проявления на електрическата наука, които малко изследователи са разбрали до сега. Имаме късмет, че Джон Бедини е прекарал 20 години в експериментиране и самообучение в този процес, докато не го е разбрал толкова добре, че да може да го обясни на 10-годишна ученичка.




2) Какъв е действителният енергиен баланс на функционирането на машината?

Когато се измерва по конвенционалните методи, ефективността на машината е плачевна! Произвеждането на механична енергия е по-малко от 20% от измерената енергия, идваща от батерията. Енергията, осигурена от разпадащото се магнитно поле е разсеяна в кръга на Тригер-намотката. Вземайки предвид всички загуби, цялостен КПД 20% изглежда твърде щедра оценка. Това поставя машината „на кантар“ с бензинов двигател, което е ужасно! Всъщност, ще обсъдим това в по-късна глава.




3) Демонстрира ли машината “енергиен добив”?

Всъщност не, както е описано по-горе. Тук е моментът, в който почти всеки пропуска целта. „Енергийният добив“ се проявява В БАТЕРИЯТА заради това, което машината й прави. Енергийният добив не може да се измери в КПДто на машината чрез конвенционални измервателни процедури.

738
Глава Едно

 
Оригиналният енергетизатор “Ученичка”


Дизайнът на първата, успешна, самозадвижваща се машина на Джон Бедини, беше публикуван в първата му книжка през 1984г, озаглавена “Генераторът за Свободна Енергия на Бедини”. Беше комбинация от електрически мотор, маховик, въртящ се спусък, батерия, и специално устроен електрически генератор, който той наричаше “енергетизатор”.



Въпреки че бе заплашен да не работи върху технологията, Джон продължи да рафинира идеите си през следващите 17 години. Той разбираше, че тайната на машината беше в “енергетизатора” и в спусъчния метод, който беше разработил.

Енергетизаторът беше специален генератор, който не се забавяше колкото нормален генератор, когато започнеше да дава електричество.

Въртящият се спусък позволяваше на батерията да се зарежда през част от времето, а в оставащото време да захранва мотора. С годините Джон осъзна, че ако можеше да накара енергетизатора да се задвижва сам, можеше да елиминира електрическия мотор и с това наистина да опрости системата. Експериментите му по тази линия бяха много успешни и до появата на Шани Баугман Джон вече имаше много добре работеща система.

Оригиналният енергитизатор се състоеше от колело с редица постоянни магнити на него, които се въртяха пред определен брой намотки жица пред тях. Когато магнитите подминаваха намотките, от последните излизаше електрически импулс, който зареждаше батерията. Но Джон също знаеше, че може да се направи така, че колелото да се движи, ако ел.импулс се подаде обратно в една от намотките в правилния момент. Всичко опираше до това да се разработи правилния модел на спусъка.

Новата система се състоеше от енергетизатор, батерия, и специална таймер-верига. Това елиминира половината от компонентите, включително и електрическия мотор, ротационния спусък и маховика. Новият енергетизатор се състоеше от колело с няколко постоянни магнита на него и една или две намотки наблизо. Той научи Шани тъкмо на тази система. Джон я нарече “Северополюсен мотор”.


Единствената разлика между първата му рисунка, показана отгоре, и проекта на Шани, е, че роторното колело на Шани имаше четири магнита на него, и имаше в допълнение генератор, вързан отгоре, който захранаше светодиода (LED).


Джон й даде много малки съвети, например как да вземе колелце от скейтборд и да го монтира на малка стойка. После й показа как да монтира постоянните магнити, така че да не излетят при въртенето на ротора. Показа й също как да избере жицата, да намотае намотките и да добави малко железни жици вътре в намотките, за да фокусира магнетизма. Най-накрая й показа как да свърже всичко и дори как да запои електронните елементи един за друг, за да работят правилно. Джон й показа какво да прави, но Шани направи всичко сама!

Ето копие на завършения работен лист, който й даде Джон:


Както можете да видите, това е един сравнително прост малък проект. Може да се направи, като се ползва малка рамка, която да държи ролка от скейтборд с четири постоянни магнита, залепени на нея. Има също две малки намотки жица, 9-волтова батерия и четири електронни части: един МРS80999 транзистор, един 1N914 диод, един 680 ohm резистор и един светодиод (LED). Въпросът е, с какво е толкова специално това устройство, че едно малко 10-годишно момиче да спечели научно училищно състезание?

Специалното е онова, което прави! А то прави така, че да се захранва от батерията много дълго време без батерията да се изтощава. Всъщност, то вероятно оперира 20 пъти по-дълго от който и да е друг тип мотор-играчка, И на всичкото отгоре захранва малка LED-светлинка през цялото време.

Онова, което разтревожи учителите, съблюдаващи научното състезание, е че Шани Баугман, 10-годишна ученичка, демонстрира научна реалност, за която те нямаха никакви познания! Тя показваше как с батерия да се захранят “електрически мотор” и малка светлинка (LED) по такъв начин, който да НЕ изтощава батерията! Най-малкото, това не изтощаваше батерията толкова бързо, колкото учителите си мислеха, че трябва, според онова, което знаеха за “електрическата наука”.

Дилемата им беше, че малката демонстрация очевидно нарушаваше “Закона за запазване на енергията” и те не разбираха защо. В края на краищата, на 10-годишните момичета не им е разрешено да знаят повече отколкото учителите. Това, което не знаеха, беше, че Джон Бедини беше работил върху тази “малка демонстрация” повече от 20 години и беше доста по-напред в изследванията и откритията си.

В действителност, машината демонстрира цял един нов начин да се извършва “трансфер” на енергия, както и нов начин да се “запазва” или да се добие цялата онази енергия, която всъщност не е изгубена, или “използвана” в процеса. По този начин, тя дефакто “запазва” енергията по-добре от обикновените машини.

739
Бедини SG / Bedini SG

Изчерпателно ръководство за начинаещи



Написано от

Питър Линдеман (доктор на науките) (Peter Lindemann, D.Sc.) , и Арон Мураками (Aaron Murakami), BSNH

 

Публикувано от

A&P Elecronic Media

Либърти Лейк, Вашингтон


 

 

Първо издание:

Първо принтиране: Ноември 2012

Дигитален формат: PDF файл

50 000 оторизирани сваляния


НАСТОЯЩА ВЕРСИЯ

 

Тази версия е: 1.13 – Дата на издаване 7 Януари, 2013

 
Добавя разяснения към ред въпроси, засегнати в книгата, включително “посоката на протичане на тока” възоснова установената практика в САЩ, посоката на намотаване на жицата в намотката и различните ефекти, получавани при часовниково и обратно-часовниково намотаване, разликата между режимите на работа при отблъскване и привличане, диаметралния размер на колелото и как да се измери, и размера на намотката при оригиналния научен проект на Шани, както и поправени различни граматични грешки.

 
Оригинална версия 1.0 – Дата на издаване 27 Ноември 2012



СЪДЪРЖАНИЕ

 

Предисловие – страница 7

Въведение – страница 8


Глава Едно – страница 11

Оригиналния енергетизатор “Ученичка”

 
Глава Две – страница 16

Защо работи това нещо?

 
Глава Три – страница 26

Оптимизирането на енергийната възвръщаемост

 
Глава Четири – страница 34

Електроника 101 за Бедини SG

 
Глава Пет – страница 51

Построяване на енергетизатора от велосипедно колело

 
Глава Шест – страница страница 69

Двата режима на работа

 
Глава Седем – страница 75

Химия на батериите – лесен прочит

 
Глава Осем – страница 81

Комплект за енергетизатори

 
Апендикси – страница 83

Патенти, статии, снимки и доставчици на части [Бел.прев: Не съм го приложил]




ПРЕДИСЛОВИЕ

 

Познавам се с Джон от 1983г. Още оттогава той се труди по осъвършенстването на “самозадвижваща се” машина. С течение на годините пътищата ни се разделиха, но се свързахме отново през декември 2000г. След това, през 2004г, имах късмета да работя в компанията му. Фокусирахме се основно в разработването на зарядни устройства за батерии, но много модели на неговите “енергетизатори” бяха пръснати из работилницата.

През 2004г, призовани от Стърлинг Алан (Sterling D. Allan) (изпълнителен директор на Pure Energy Systems, бел.прев), започнахме да публикуваме плановете за базовия му енергетизатор. Оттогава до днес, хиляди експериментатори построиха моделите и проведоха собствени експерименти. Дузина форуми и дискусионни групи се оформиха спонтанно, за да подкрепят неговото движение. Осем години по-късно, в тези форуми има толкова много информация, и толкова много напреднали идеи, смесени с основната, че дойде време да бъде публикуван дефиниращ “Наръчник за начинаещи” относно проекта, в подкрепа на новите хора, които тъкмо попадат на това.

Джон просто беше твърде зает, за да го напише сам, така че Арон Мураками и аз бяхме доброволци, за да сглобим всичко това. Джон прегледа целия наръчник, и каза, че всичко е представено правилно. Опитахме се да представим информацията точно, по лесен за научаване начин. Вярваме, че с публикуването на тази книга, “дебатът” за това как оперира машината ще приключи.

Тази книга казва как да бъде построена, как оперира, и какво прави, за да увеличи достъпната от Природата енергия. Моля ви, направете каквото казва Джон… “не променяйте нищо” преди да сте я направили правилно за първи път. После, оставете я да работи, и научете онова, на което може да ви научи за трансформацията и запазването на енергията. Но най-вече, наслаждавайте се и се забавлявайте.

Питър Линдеман (Ноември 2012)



ВЪВЕДЕНИЕ

“Единственият начин да се открият границите на възможното, е като се отиде отвъд тях в невъзможното“

- Arthur C. Clarke



Джон Бедини е една от “живите легенди” на движението за Свободна Енергия. Започвайки от много ранна възраст, Джон винаги е искал да построи себезадвижваща се комбинация от електрически мотор и електрически генератор. Като са му казвали, че е “невъзможно”, дори стотици пъти, това не го разубедило.

През 1984г той вече беше публикувал първата си книга по темата, озаглавена “Генераторът за Свободна Енергия на Бедини”. В тази книга Джон обяснява как да се свърже обикновен електрически мотор за специално конструиран “енергетизатор” и превключваща верига, за да се построи себезадвижваща се машина, която зарежда собствената си батерия, докато оперира. В същата година множество работещи модели бяха представени на конференцията “Тесла” в Колорадо Спрингс, Колорадо (редовно провеждана конференция на изобретателите на уствойства, свързани със свободната енергия, бел.прев).

Първият успех не създаде ефекта, който Джон търсеше. Големият модел, показан на конференцията, беше построен от Джим Уотсън (Jim Watson) (известен изобретател в полето на свободната енергия, занимаващ се с пулсови системи, бел.прев). Веднага след конференцията машината на Джим беше “конфискувана” и Джон беше принуден да приеме многомилионен подкуп, за да спре да работи върху нея. Не след дълго, Джон беше “посетен” и заплашен в собствената му работилница, че “или ще купува бензин до края на живота си, или ще му се случи случка…”. През следващите 17 години Джон продължи да работи върху идеите си, но правеше само модели с размери на играчка и рядко ги показваше на някой друг, освен на най-близките си приятели.

Тогава, през 2001г, се случи много интересно нещо. Бащата на една 10-годишна ученичка, който работеше в магазин няколко адреса по-надолу от работилницата на Джон, дойде да го помоли за малко помощ относно научния експеримент на дъщеря си, който й трябвал за училището.

Заинтересуван да помага на по-младите да научат за технологиите му, Джон дал няколко урока на момичето, на име Шани Боугман (Shawnee Baughman), относно това как да направи малък енергетизатор, възоснова на неговия дизайн.

Енергетизаторът, който Шани направила, се задвижвал от малка 9-волтова батерия за повече от седмица, като през цялото време поддържал LED-светлина (малка светодиодна лампичка, бел.прев) и въртял ротор на високи обороти. Тя дори направила няколко брошурки, обясняващи защо машината работи.


Машината абсолютно вбесила преподавателите й в училище, защото не могли да обяснят, защо батерията не се изтощава! Но на други учители и ученици много им се харесало, и тя спечелила “Най-добро представяне” с единодушен глас! Това бе зората на онова, което по-късно щеше да стане известно като енергетизатор “Бедини Ученичка”, или “Бедини SG” накратко (от “ученичка” – schoolgirl, бел.прев).

Новината бързо се разпространи из по-старите интернет-таблоиди и Jeane Manning, журналистка и публицистка от списасание “Атлантида се надига” (доста известна в средите, бел.прев), написа статия относно енергетизатора на Шани, включваща и други подробности за енергийните технологии и опита на Джон Бедини. Статията бе озаглавена “Привличанията на магнетизма, възможно ли е малко дете да ни води към едно бъдеще на Свободна Енергия?”

(Можете да прочетете статията в нейната цялост, тъй като в книгата е включено копие от нея, на стр.131)

За последните 11 години, Бедини SG се превърна най-добре познатата и най-репликираната машина за Свободна Енергия на планетата. За начинаещите тя се превърна в нещо като церемония за посвещаване в полето. Освен ако не сте построили една и не сте научили онова, което има да ви научи, природата на тези открития ще остане мистерия. Това, чисто и просто е ПРОЕКТЪТ, с който трябва да започнете.

Наскоро, Джон консолидира няколко от неговите интернет дискусионни групи по енергетизатора в един нов форум, който хората да могат да посетят и да научат за технологията му. Можете да посетите или безплатно да се присъедините към форума на този адрес:

http://energyscienceforum.com

Въпреки че има огромно количество информация онлайн, където хората могат да научат всичко това безплатно, от много години съществува нуждата от прост, авторитетен пакет от книга + видео. Онлайн форумите съдържат много експериментални идеи и вариации. Но това е ужасно много материал, в който човек може да се зарови. Онези, които сега за първи път се запознават с всичко това, просто искат да знаят как да го направят правилно от първия път. Това е причината за публикуването на този Изчерпателен наръчник за начинаещи.

Тази книга е онова, което всички ние искахме да имаме в ранните дни. Обяснява историята, предоставя схеми и списъци с части, обяснява теорията, и преглежда всички вариации на този удивителен “направи си сам” проект. Така че, добре дошли в клуба! Надяваме се, че ученето ви за Бедини SG ще бъде толкова възнаграждаващо и обогатяващо, колкото беше и за нас.

Питър Линдеман, доктор на науките

Арон Мураками, BSNH

740
vesti.bg

Още преди десетилетия трима учени от Харвард са получили суми, за да омаловажат ролята на захарта при причиняването на сърдечни болести

14 септември 2016



Влиятелни учени са получили пари от захарно лоби, за да омаловажат ролята на захарта при причиняването на сърдечни болести в известен свой доклад от 60-те, показват новопубликувани данни, цитирани от в. „Гардиън“.

Изследователите, подкрепяни от захарната индустрия, са посочили хранителните мазнини като основна причина за коронарна болест на сърцето, вместо захарта.

Въпреки че докладът е на повече от 50 години, неговият пример показва битката, която се води в хранителната индустрия, опитвайки се да се противопостави на негативните ефекти от прекомерната захар, посочва още изданието.

Откритията идват на базата на документи, открити наскоро от учен в Университета в Сан Франциско, според който международната Захарна асоциация, известна тогава като Фондацията за изследвания на захарта (ФИЗ), е платила на експерти през 1967 г. да направят преглед на медицинската литература на тема ролята на захарта при сърдечните болести.

ФИЗ е извършила проучването, което по-късно е било публикувано в английски медицински журнал, който тогава не е имал изискване за конфликт на интереси при съставянето на проучванията.

Тримата учени от Харвард, които са извършили анализа, са получили суми, еквивалентни на сегашните 50 000 долара от своята работа за ФИЗ.

Според коментар на Марион Нестле, публикуван заедно с откритията за фалшифицираното проучване, хранителната индустрия продължава да влияе върху науките за хранене.

„Днес е почти невъзможно да следим обхвата на това кои хранителни компании спонсорират проучвания – от производителите на най-преработените храни, напитки и добавки до производителите на млечни продукти, месо, плодове и ядки, обикновено се дава път на резултатите в полза на интересите на спонсора“, посочва Нестле.

„Спонсорството на хранителните компании, преднамерено или не манипулативно, подкопава общественото доверие в науките за хранене, допринася за объркването на обществеността за това какво да ядат“, допълни тя.

В свое изявление Захарната асоциация посочи, че ФИЗ е трябвало да упражни повече прозрачност при изготвянето на своето проучване, но също така обвини авторите на новите открития в търсене на сензационност.

„По-притеснителна е нарастващата употреба на привличащи вниманието статии, които фабрикуват качествени научни изследвания, посочват от организацията.

741


30 ноември 2016

“Прецеденти в тютюневата индустрия, агрохимичния сектор и борбата срещу климатичното затоплянезабавиха превантивни действия и имаха сериозни последствия за здравето на хората и за околната среда”, се отбелязва в информацията



Близо 100 европейски и американски учени разкритикуваха индустриалните интереси, които преднамерено деформират научни доказателства, за да попречат на регламентацията на ендокринните смутители, предаде Франс прес.

“Срещу проекта за подобна регламентация в ЕС се води активно борба от учени, свързани с индустриални интереси, създавайки вчечатление за липса на консенсус там, където всъщност няма противоречия в научната общност”, се казва в информация, публикувана във френския в. “Монд”.

“Този метод за предизвикване на съмнения, свързан с преднамерено деформиране на научни доказателства, за да се създаде невярно впечатление за противоречия, редовно е използван, когато научни открития засягат индустриални интереси.”

Сред подписалите информацията е британският токсиколог Андреас Кортънкамп.

“Прецеденти в тютюневата индустрия, агрохимичния сектор и борбата срещу климатичното затопляне забавиха превантивни действия и имаха сериозни последствия за здравето на хората и за околната среда”, се отбелязва в информацията.

“По-голямата част от учените, които са активно ангажирани с търсене на причините за увеличаването на свързаните с ендокринната система заболявания, са съгласни, че за това допринасят редица фактори, сред които химични вещества, известни като ендокринни смутители.”


742
Е, не :) В самия сън не мисля, че се усещат граници, все едно си в сфера.

743
Ами... ето тука в послеписа на този коментар е описанието за този един единствен път, в който ми се е случвало.


Да, особено е. В онзи момент, сякаш сетивата не бяха отделни. Сякаш всички сетива (очи, усещане, допир и тн) бяха ЕДНО, едно кохерентно сетиво.

Аз нямах пръсти, с които да боравя с топката. Но се усещах много естествено от това, че нямам тяло. Аз сякаш бях съзнанието си, бях мисъл, чиито основен и единствен инструмент за всичко, беше волята.

И аз усещах границите на кълбото. Беше като кристално кълбо, с бежав фон - ето такъв цвят, и с изображение вътре (съжета на съня). Усещах как се чувства това кълбо (тоест усещах какво е чувството да бъдеш кълбо... и това чувство идваше от самото кълбо).

И го виждах като кълбо. Но, както казах, не само, че го виждах, като образ... моята гледна точка беше вън от това кълбо... но го и усещах. Кохерентно възприятие.

И да, понеже го виждах като предмет (по-точно "съчувствах го" като предмет, не само че го виждах), отзад имаше и фон. Аз, моя взор по-скоро, защото не бях тяло, и това кълбо с изображението, висяхме насред едно тъмно или затъмнено пространство. Не казвам черно... защото това пространство можеше да е всякакъв цвят, и аз няма как да знам какъв цвят е имало пространството около нас, но беше толкова тъмно, че какъвто и да беше цвета - той беше тъмен сега. Но не мрак, не черно, не като сажди. НЯКАКЪВ ЦВЯТ, но много тъмен нюанс. Все едно си намалил контраста на телевизора на малко преди окончателния минимум.

И насред това пространство, навсякъде, имаше нещо като съзвездия от нещо размазано. Като съзвездия от паяжина или дим. Севетла паяжина-дим, светъл цвят, който само изглеждаше като мръсно бяло на тъмния фон. И на места се сгъстяваше в точки и петна, на места се виеха мъгливи условни снопове от мръснобяла паяжина-дим, а на места беше чисто - виждаше се само тъмното пространство.



И докато сънувах... когато започнах да се осъзнавам... пространството се изкриви - картината, която виждах (аз гледах през погледа си в съня) се огъна. Започна силно да се огъва така, както е изкривеното издуто отражение в едно изпъкнало огледало. Ефекта "рибешко око" в оптиката и фотографията.

Всичко се огъна така, това се случи сравнително бързо, не беше много постепенно... и застина така - като изображение върху изпъкнала сферична повърхност, и спря.

И аз, като се зачудих какво става, автоматично се отдалечих (взора ми се отдалечи) и видях, че се отдалечавам от това стъклено кълбо, в което картината беше застинала. И това беше съпроводено с металическия пронизителен звук или пращене, все едно влачиш магнит по намотка.

Звукът имаше и стахотно пищящ фактор. Не само пращене, като накъсване на магнитното поле по намотката... но и като убийственото скърцане на гигантска желязна панта. Като невероятно огромна сирена. ТОЧНО като звуците, които ХААРП прави в йоносферата, ако си ги чувал... Пращене, на фона на това скърцане.


И това кълбо... То можеше да се върти. Да се върти в 360 посоки, нали... и в зависимост от разликите некъде ще го завъртя, сюжета вътре щеше да поеме различна посока. това го получих като мигновено хрумване, без да съм питал. Просто осъзнах, че го знам.

Нещо такова...

744
Тороид, ако трябва да сме съвсем точни.

745
Нямам много възможност,по-късно ще се включа подробно,но защо хакерите казват,че виждат съня "като сфера"?
Защо дедо ти Митко(а и не само той) говореше за "тъжните" като в сфери?
Защо самоубийците се виждат в нещо като сивокавява мътна сфера?
Сфера,сфера и пак сфера..

Хм. Може би Е сфера? Аз бих направил паралел с онзи единствен път, когато сънят ми се оформи като сфера... Може би, докато съм сънувал, съм излязал от тялото, и тогава сънят ми е придобил сферична измерност, като образно представяне?

Еба ли му майката.

Важното е, че нашия сайт няма цензура и няма и да има  ;D

746
Това само подкрепя идеята, че сънят е друга (малко по-низша)реалност и това, че аз, ти и Психея още не сме се срещнали там (или не сме се познали), не означава, че тази 'реалност' не е една "подматрица".

Според мен това подкрепя идеята, че сънят е реалност... но не друга :) Положението, според хакерите на сънища, подчертавам, изглежда така:
  • Когато хората сънуват, всеки човек обитава със съзнанието си локации, които при статистически анализ явно се сглобяват, и излиза, че всички локации, които хората сънуват, са част от един "континент"
  • До сега хакерите на сънища (тази малка руска група, първоначално проект на КГБ, в последствие прекратен и продължил като цивилен интерес), за годините, през които съществуват, не са успели да се сдобият с доказателства, че различни хора могат да се срещнат насън, нито че могат да се срещнат на едно и също място от "континента"

Как аз тълкувам това. Аз го тълкувам... отново по нашата компютърна аналогия. На мен това ми прилича на сървър, с шардове. В игрите това се нарича Sandbox (пясъчник, в който децата играят по градинките).

На мен ми се струва, че това е Sandbox...но не ММО. Имаме примери за такива игри. Например натрупалата лоша слава No Man's Sky. Това е космически симулатор, можеш да кацаш на планети и да правиш промени на тях. Всички играят, преживявайки една и съща огромна вселена. Възможно е два играча да посетят едно и също място, в един и същи момент... но не е възможно да се видят един друг в играта.

Причината е, че те са част от шардове (термин от сървърите). Промените, които те правят, стават факт за всички останали играчи, само след като играча, който е променил ландшафта, натисне копчето "upload". Тогава промяната се възприема от главния сървър, който раздава ЧАСТНОТО преживяване на всички играчи.



Тоест, тази игра, и този вид игри, са пример за една... система от частни преживявания... поддържана от сървър... с възможност за промяна на нормата на частните преживявания. Но без интерактивна размяна на данни в реално време (м, интересно го казах... нали коментирахме, че времето може и да го няма евентуално :)))

Това е... интересна "форма на реалност" според мен  :P Аз бих го нарекъл илюзия за реалност.

Защото, все пак, трябва да обърнем внимание, че дигиталната реалност не е наречена така с идеята, че дигиталната компонента на словосъчетанието е реална, а защото реалната компонента на словосъчетанието е илюзорна! Киното например не е наречено "великата реалност", наречено е "великата илюзия".

И този пример с въпросната игра е много подобно на това да се снима филм. Правят се едни неща, които са действителността... и тяхната цел е, да създадат илюзорната представа за нещо кохерентно. А всъщност няма нищо действително в кохерентността на преживяването.




ИЛИ

Мога да тълкувам горните две положения (от точките) и по следния начин:

Може би, този "континент" е общ за всички хора... не защото е един като бройка... а защото всички хора имат един и същи модел съзнание.

И е ФАКТ, че всички хора споделяме еднакъв модел на психична архитектура. Доказателството е самата практика на програмиране на Монарх роби. Ако архитектурата на човешките съзнания не беше еднаква за всички ни, щеше да бъде невъзможно разработването на систематизирани и стандартизирани практики.

Тоест... този "континент" може би е просто модел. Модел, който е характерен за мисловния свят на всеки един от нас.

И може би... човек сънува селенията на собствения си разсъдък?

Нима това не би обяснило по един лесно разбираем начин, защо всички могат да преживяват една и съща карта, но не могат да се видят един друг :) Нещо повече - това лесно би обяснило и малките незначителни разлики.



Не казвам, че няма връзки. Повечето от нас ползват Уиндоус като операционна система, и между компютрите ни, чрез интернет и другите видове мрежи, съществуват множество връзки... но те не са от този директен характер, който си представяме, когато говорим за "нахлуване" в нечий сън.

Което също така не значи, че човек не може да си инсталира TeamViewer. С което да направи нахлуванията възможни. ИСкам просто да кажа, че е необходим СОФТУЕР за това, необходимо е инсталирането на допълнителни програми, които да създадат такъв достъп. Операционната система не идва с ТиймВюър във фирмения пакет.



П.П.
А да не забравяме, че в даден момент трябва да се поинтересуваме какво се случва с машините за виждане на сънища? Едно време бяха част от идиотските новини на тъпите новирански сайтове. Но преди време чух, че вече правели съвсем реално изобразяване на монитор какво сънува човек като образи?

Не може да не обсъдим този въпрос по-късно. Този вид технология би ни дала реален свидетел на съня на някого. Не съм се задълбочавал в тези технологии (защото, да си призная, темата за ОИТ и сънищата е последното в приоритетите на интересите ми, на мен лично), но би си заслужавало да видим на какво се основава концепцията за тая техника, и как работи :)

747
За това ако никой никога не ти каже,че еди къде си живее някой си г-н У,то не само г-н У,ами и знанието че той съществува,няма да бъде част от твоята реалност.Никога.

Да де, Психо... но реалността по дефиниция е ЕДНА. Една за всички и отвъд всички. Няма такова нещо като "твоя реалност". Има такова нещо като "твое лично пространство", "твоя илюзия", "твое възприятие". Г-н У няма да бъде част от твоето възприятие. Което не означава, че не е част от реалността. Реалността е факт, без значение дали ти знаеш за този факт или не. Дървото прави шум като пада, без значение дали ти си там да го чуеш. Това искаше да каже Атос  :)


Наистина е крайно време да работим с дефинициите на думите. Търсейки начини, по които да се изразим, трябва да отделим едни 15 минути, за да проверим, дали използваме правилните думи за всяко нещо.





Мисля, че имаме чудесна аналогия. Тя ни служи добре като инструмент, и трябва да я използваме.

Но трябва да използваме и опита на полевите работници. Например, хакерите на сънища са едни такива полеви работници... които определено разбират от сънища. И определено, от името им личи, добре се вписват точно в нашата аналогия, която работи добре за нас.

Хакерите на сънища идват от Русия. Вече имаме тема за тях ТУК, надявам се да се появят и още теми за тях, защото историята на тази малка група е много интересна!  :) Аз лично не разбирам много от материатя им, но когато имам време, определено ще се запозная повече.


Та исках да кажа - хакерите на сънища КАРТОГРАФИРАТ сънищата. Те ползват ЕДНА ОБЩА ЗА ВСИЧКИ КАРТА. Тоест - те един вид твърдят, че всеки, който сънува, на практика посещава едно и също място, и когато всеки започне да картографира сънищата си, картите на отделните хора могат да се сглобят, и се разкрива един истински, логически издържан "континент". Поне... дотолкова съм разбрал... не съм спец по тях, все още.

Само че на хакерите на сънища им е ясно - има варианти на взаимно сънуване... но те в повечето пъти са илюзия, а когато изглежда факт, той все още не е бил доказван, така че при тях този въпрос все още е на етап "ВЕРОЯТНО".



Този момент го има и в нашата аналогия - когато се играят MMO игри (масови онлайн игри), няма паузи  :)


Та идва следващия въпрос - може ли да има времеви паузи в една консенсусна вселена, тоест в едно споделено преживяване?

Нека ползваме емпиричните факти и улики от хакерите на сънища, и да се опитаме да открием, дали имат еквивалент в дигиталната асоциация.

748
"Човечето" е скафандър.

Онова, което се е натикало в скафандъра, съм АЗ. Ако скафандъра го боли, това значи, че МЕН ме боли. Скафандърът е вещ.


Казвам, един вид, че инкарнации не съществуват така, както са описани в Матрицата 5. Аз съм аз, и като съм тук, значи съм тук, в скафандър или не. И този скафандър - аз изпитвам НЕГОВАТА болка.

И когато игрите ги направят наистина хай-тек, когато те застрелят в Контрастрайк, ще те тресне електрошок :P Тогава аналогията ще е още по-близо до действителността.





Освен това, точно на каквото мнение си и ти, Атосе, и аз мисля, че няма "паралелни реалности". Те са една в друга! И това напълно би съвпаднало с наблюденията на Веско от първа ръка в неговата тема за ОИТ.

749
Нее, нямах това предвид :)


Имах предвид, че всичко, което преживява "човечето" от играта, го преживявам АЗ - който играе с него - а не то самото. Не съм казал, че болка няма, например. Казвам, че това "човече" не е живо. Ако се държи като живо, то е, защото аз се изразявам с него.

То е кукла.

Куклите, както знаем (за Бога :P) не ги боли, защото те са неодушевени предмети. Но те се държат кати живи, когато ние се изразяваме с тях. Животът в тях е нашият живот, а не техния.

Та... това исках да кажа - "човечето" в играта е дигитална кукла. То е МОЯ проекция. И то не може да чувства нищо - неговите сетива се пренасочват към мен. Защото то няма процесъор - то е функция на МОЯ процесор.

750

Басано: Та… така де… Да, казах, че Хъбъл не съществува, защото не присъства в официалните бази данни. И… да се върна на онова, което питаше преди, за Шандра…

Официалният документ, който гледаш точно в момента, публикуван на уеб-сайта на ООН – UNOOSA.org. Отиваш на онлайн индекса “Обекти, изстреляни в открития космос”. ВСЕКИ обект, изстрелван някога, е в тази база данни. Това е Офисът на ООН за космическите дела… когато изкарам данните за Шандра, която е изстреляна на 23 Юли 1999г, пише, че е отишла на височина 72 064 км… Основната функция на космическия обект е описана като:

И това е Шандра…

Crow777: Да…

Басано: “Космически кораб, предназначен за изследване на техники и технологии на космически кораби”.

Crow777: Прочети това още веднъж?

Басано: “Космически кораб, предназначен за изследване на техники и технологии на космически кораби”.

Crow777: Това е доста преебан начин да опишеш един телескоп.

Басано: Не, виж това. Описва се каква би трябвало да е ФУНКЦИЯТА на космическия обект. Шандра уж трябва да гледа навън към Вселената, като звезди, мъглявини и други безсмислици…

Crow777: Да…

Басано: …а те го описват като космически кораб, който гледа към ДРУГ космически кораб, как се държи и какъв тип технологии използва….

Crow777: Уау…

Басано: Това е моя интерпретация… На база моята интерпретация – хората могат сами да разгледат въпроса – на мен това ми казва, че Шандра не е там горе, за да гледа към Вселената. Тя е там горе, за да гледа към други космически кораби. На височина 72 064 км.

Crow777: Това е невероятно… Искам да кажа, когато го произнесе в началото, стана ясно че не гледа към звезди и тн… Но подозирам, че сега ще ми кажеш, че няма никакво споменаване на STS 31?

Басано: Не. Има входящ запис за STS 31, но не го описват. Сега точно ще отида на сайта и ще ти прочета точно как го описват.

И забележи, че при вписването за Шандра, от ООН дават външна информация за Шандра, само че не дават никаква външна информация за Хъбъл.

Crow777: А кой притежава Шандра? Това на ASA ли е?

Басано: Да, на това е ASA на НАСА. Така… Значи…

Функция на космическия апарат: “Изследване и проучване на горната атмосфера или открития космос”.

Crow777: Значи това е. Имаш аргумент, който ще издържи в съда. Дори само това може да ти е достатъчно, ако всичко наистина е документирано навсякъде по този начин.

Басано: И ето още едно интересно нещо – те би трябвало да са се върнали на 30ти, и това е вписано в данните на ООН, в списъка с “Падащи обекти от последния доклад до сега”, пише – вече не е в орбита, 24:00 Zulu време, на 30 Април 1990г. И класифицират совалката – “STS 31, система за космически транспорт за многократна употреба”.

Crow777: …И това ли е?

Басано: Това е.

Crow777: Какво? Значи, кога е датата?

Басано: Излитат на 24 Април, връщат се на 30 Април, в 24:00 Zulu време. Те се връщат на 29ти, така може да се каже, че се връщат в тази вечер и официално е записано като 24:00 Zulu време, което е на 30ти.

Crow777: Мисля, че всеки с достатъчно ум би попитал… Значи, ако можеш да сложиш един Бойнг 747 там горе, който може да се оборудва с какъвто и да е вид и брой телескопи, и те правят снимки, които са по-добри и с по-добро качество на всички показатели от тези на един космически телескоп… Тогава защо въобще ще си правиш труда и ще плащаш цената да пращаш нещо в космоса?

Но има едно нещо, което по-рано не обсъдихме. Помниш ли, когато по едно време Буш младши, човекът магаре… искаше да прекрати поддръжката на космическия телескоп Хъбъл, казвайки, че било твърде опасно да се продължава да се върши това? Само че научното общество тогава пропищя публично и не му позволиха да го направи? Сега като се връщам към това, на мен ми изглежда, че са се опитвали да си покрият следите. Казали са твърде опасно е, не можем вече да го правим това, и са щели да го изтрият от историята, само че всички се разкрещяха, че не могат да го направят. И причината да се разкрещят са всички тези красиви снимки, които са им били раздадени и които и без това са били фалшификати.

Басано: Мисля, че съдебния анализ на снимките доказва, че Хъбъл никога не се е отлепял от земята, и ето я допълнителната информация, която много хора не поглеждат.

Хъбъл, цената за Хъбъл, беше 1.4 милиарда долара.

Crow777: Боже…

Басано: Цялата програма стигна горе-долу 2.5 милиарда, защото трябваше да оправят огледалото. Всъщност не! Те не оправиха огледалото, те осъзнаха че не могат да го оправят в космоса, така твърдяха, и затова разработиха тези допълнителни камери, като всяка струваше по няколко стотици милиона долара.

Crow777: И имам чувството, че ако погледнеш времената на излитане, излитанията когато трябваше да му оправят огледалото, това още повече ще подкрепи аргумента ти…

Басано: Да… Но ето го интересното нещо. Винаги следваш парите, когато става дума за измама, нали? Аз открих… зарових се и се поинтересувах колко всъщност струва Sofia.

Тя струва ТОЧНО СЪЩАТА СУМА ПАРИ. Същата сума пари, която струва, за да се построи Хъбъл. Струва 1.5 милиарда долара, за да се построи Sofia.

Crow777: Ха-хааа…

Басано: И гледай, става по-добро! Става по-добро… Мисля, че знам какво е станало.

Мисля, че те са осъзнали, че Хъбъл… Защото всеки космически обект трябва да премине през изследователския център Глен (Glenn Research Center), за да се постави при същите условия, при които ще попадне, когато бъде изстрелян в космоса, нали? И те са го поставили под онези условия. Когато го поставиш под онези условия, трябва да тестваш системите, за да видиш дали нещото ще блокира и дали ще се държи нормално. Нали?

И аз си мисля, че когато са го пратили в центъра Глен, и са открили аномалията с огледалото, и са си казали, “Божке, какво ще правим!”

След това са продължили с изстрелването, при празна совалка. Празна совалка. После са отишли на собствения си уеб-сайт и са отменили EVA-то, отменили са дейностите в открит космос, и не са говорили много за това, траели са си.

И после са отишли в конгреса, и са поискали нови 1.5 до 2 милиарда долара, за да го сложат на премоделиран Бойнг 747. Мисля, че са изтърбушили оригиналния Хъбъл, изкормили са му всичките компоненти, направили са друго огледало… понеже Огледалата на Хъбъл е трябвало да бъдат по 2.5 метра, а огледалото на Sofia а малко по-малко от това, само че техническите характеристики са ИДЕНТИЧНИ.

Буквално, ако изкормиш Хъбъл, само по снимките дори ще можеш да ги познаеш в онзи Бойнг 747. Изкормили са Хъбъл и са го сложили на Sofia, и, не знам какво е това, което идва като телеметрични данни, но то не е от Хъбъл.

И като сглобя математиката зад тези неща… казвам си, Добре, ако това нещо е неспособно да стои в орбита, както МКС го прави, защото тя има двигателна система, тогава това означава… че ако МКС губи височина, и наваксва височина, но Хъбъл продължава постоянно да губи височина, и то при постоянно увеличаващо се атмосферно триене, на база математиката и времевия диапазон, Хъбъл всъщност отдавна би трябвало да е в океана.

Crow777: Да… На това, което описа, мисля че мога да ти дам по-добро заплитане на историята. Представи си, че са взели парите за Хъбъл. И така и не са го построили, построили са кукления модел, който показаха на публиката. Причината за това е, че никой не може да напусне ниската земна орбита, и те много добре са знаели, че е било невъзможно да го пратят в космоса…

И за да си завърша тезата, предният ми гост, г-н Мълин, който е инженер, демонстрира защо ракетите и йонните двигатели най-вероятно няма да работят във вакум, както се описва до сега, ако космосът е вакум…

И после са отишли в конгреса и са поискали нов милиард, след като са се нагушили с първия милиард, понеже всичко, което са направили с него, е един куклен модел, и с вторите пари са направили идентична техника и са я сложили на Sofia – Бойнг 747… Само че, поради някаква причина, това което са сложили на Sofia, всъщност се е оказало, че може да вижда малко по-добре от онова, което е трябвало да бъде в космоса.

Но проблемът с целия този въпрос тогава става това, че… и ти го демонстрира в клипа, който за първи път ме запозна с теб… че не е имало никакъв възможен начин, имало е орбитални механични проблеми в описанието и математиката, която ни подадаха в самото начало, същите проблеми, които и МКС има.

МКС се измъква с лъжата заради йонните двигатели или там каквато абсурдна глупост ни казват, но фактът, който ти каза, остава истина – върху Хъбъл няма никакви двигатели, смукачи, дърпачи, бутачи, нищо, което означава, по техните собствени правила, че орбитата му ще деградира, и ще изгори.

Басано: Да… И нещото, което също ме притеснява, е това – когато говорих с този човек и му разказах за Хъбъл, той каза, “Интересно”. Не влезе в никакъв спор, не каза “Не, грешиш”.

Crow777: Не мога да разбера дали този пич въобще си е нямал представа в какво го въвличаш, или просто е най-прямия нагъл гъзар в НАСА…

Басано: Ами, виж, не може да си един заместник-шеф на програма в НАСА 25 години и никога да не си зададеш този въпрос… Разбираш ли? И после да влезеш в телефонен разговор с някакъв непознат, относно HST, който да те пита, защо не му сложихте камера….

Слушай, полицията слага камери, които да снимат работи-сапьори, когато влизат в сгради, камери които да гледат самия робот. Имаш ли представа с каква скорост летят онези неща? Питам го, защо не сложихте камера на Хъбъл…

Crow777: Ебаси…кафеджиите слагат камери към алкохола, за да си пазят бирата…наистина, абсурдно е…

Басано: Да… И той ми казва – “Нямаме нужда да го гледаме”.

И аз казах, Чакай… Значи, като се вземе предвид къде казвате че Хъбъл е сега, и къде е МКС сега, тоест на 200 км под него, тогава астронавтите защо не се обръщат назад? Те би трябвало да могат да видят Хъбъл с невъоръжено око. С DSLR, може би 400-500 мм теле-фото зуум леща.

И… хората ми се оправдават по всякакъв начин на канала ми. “Оо, толкова си тъп, трябва да видиш телеметричната дата от този сателит, и той показва пътя на Хъбъл и на МКС, те никога не идват на дистанция, на която могат да се видят един друг”. И аз им казвам, Наистина? Луната може да се види на 30 000 км с невъоръжено око, а те не могат да видят Хъбъл? Който трябва да е на 120 до 160 км? Над Земята?

Crow777: О, моля ти се, нелепо е…

Басано: Просто… нито едно от обясненията не може да понесе каквато и да е сериозна критика. Защо не присъства в международната база данни. Виждаш ли, хората в НАСА казват, “Ние не управляваме данните”, и аз им казвам, Да, знам че не ги управлявате, но можете ли да ми кажете… Защо? Обслужващите ви мисии? Когато отидеш да прегледаш обслужващите им мисии, всички са в базата данни, освен две. Защо въведохте обслужващите мисии в международната база данни, но не и действителната основна мисия, когато казвате, че сте сложили нещо на небето, тежащо 12 тона?

И… за да станат нещата още по-лоши… Знаеш ли колко тежка е Шандра? Девет години по-късно?

Шандра е два пъти теглото на Хъбъл. Двадесет и два тона. И те казват, че това нещо наистина било на небето. Представяш ли си? Казват че били изстреляли нещо два пъти масата и плътността на Хъбъл. Само че, когато отидох на сайта на международната база данни, познай какво.

Шандра също не е там.

Crow777: О не, шегуваш се…

Басано: Не. Шандра не е в международната база данни.

Crow777: А… да но… Ха-ха.. Искам да кажа, това става по-добро и по-добро… Още като ми четеше техническото описание на Шанра, ми беше ясно, че въобще не говорим за някакъв вид оптическо устройство или някакъв вид телескоп. Но, другото което искам да кажа е, че Международната Космическа Станция май не могат да видят нищо – не могат да видят сателити, не могат да видят Хъбъл.

Само че всичките онези предполагаеми 20 00 сателита, голям брой от тях имат камери. Така че дори преди някой да се опитва да гради аргумента, че астронавтите от МКС не можели да го направят – ами че някой от тия проклети 10 – 20 000 сателита, които са с камери? Нали така ни казват?

Басано: Да и ето и това – Ако ще правим пълно трасиране и снимково наблюдение на Земята отгоре, тогава защо да нямаме непрекъснат изглед в реално време? Нали? И ако има 13 000 обекта, ПОД, или над МКС… тогава защо, ако можем да видим МКС в реално време, не можем да видим обект с размера на училищен автобус, минаващ до нея?

Crow777: Ха-ха… да, не само това, ами той има и панели. Така че ще отразява слънчевата светлина.

Басано: Интересното нещо за това пък е следното. Казаха ми… и ето извинението, което ми дадоха, Crow…

Онзи, шефа на HST ми каза… Питах го, Може ли да се види Хъбъл с телескоп? Той ми каза, “Не”. И продължава, и ми вика, “Само че можеш да го видиш вечер”! “Когато го освети слънчевата светлина”! “Понеже отразява светлината…”

И викам, Чакай, чакай малко… И тогава ми просветна, понеже в онзи момент не се сетих да си задам този въпрос. КАК е възможно слънчевата светлина да се отрази от Хъбъл, нощно време?

Виждаш ли глупостта и… и абсурда на това, което казах?

Crow777: Ааа, ти намекваш, че орбитата му ще е толкова ниска, че няма да има никакъв директен път за слънчевата светлина.

Басано: Именно…

Crow777: Но той ти намеква за тяхната “осветена бутилка”, което е такава глупост… Ох… Виждаш ли, затова постоянно повтарям на хората – тези измами, тези лъжи и този театър просто умират под тежестта на собствените си подробности.

Но когато си представиш, че идентични… не, цели СЕДЕМ телескопа летят на Бойнг 747, наречен Sofia… и аз сърфирах какво значи Sofia, това е някакво древно кодово име, но както и да е… Та слагат идентичния телескоп там, и после се врътват, и качват техническите данни в базите данни, за да може някой като тебе да попадне на информацията, че инфра-червената способност е значително по-добра, гледаща през атмосферата, през бариерата, през космоса и всички тези неща, и… просто всичко е безсмислено!

Басано: Да. нищо няма смисъл особено когато ги поставиш в позицията да отговарят на неудобни въпроси. Просто трябваше да направя изненадващо, непринудено телефонно обаждане, защото иначе никой нямаше да се съгласи да проведем разговор с разсъждения и логика.

. . .

Басано: И ето още нещо. Когато отново отидох на базата данни на FAI, и потърсих в рекордите за най-голяма тежест, занесена на най-голяма височина, знаеш ли какво пише? Не написах търсене на никоя определена мисия. Написах само, “космически световни рекорди”. Най-голямата тежест, повдигната на най-голямата височина. Знаеш ли коя е?

Crow777: Коя е?

Басано: Това е STS 6, през 1983г. Масата е 27 477 грама…

Crow777: Какво?? Колко?

Басано: 27 477 грама, през 1983г, била е мисията STS 6, била е най-голямата маса, вдигната на най-голяма височина. Сега познай кой е бил на мисията.

Стори Мъсгрейв (Story Musgrave). Става дума за спътника Чаленджър. А искаш ли да знаеш височината, която са достигнали? Готов ли си?

Crow777: Да?

Басано: Според НАСА… тази маса е достигнала орбитална височина 296 км.  Хъбъл е трябавло да отиде на 530 км.

Така че ти ми кажи, как така най-голямата маса, която НАСА са записали в международната база данни, е бил спътника Чаленджър?

Crow777: Да… Ами Шандра?

Басано: Шандра не е в базата данни.

Crow777: Това е пълен абсурд…

Басано: Да. А би трябвало тези неща да са в базата данни. Защо ще слагаш обслужващите мисии в базата данни, но не и основната мисия?

И ето друг въпрос, който попитах. Казах, Чакай малко, ако е имало обслужване на Хъбъл, Хъбъл слизал ли е? Чакали ли са Хъбъл да слезе, чакали ли са го да слезе на височина, на която совалката може да го грабне? Или пък са се издигнали на височината, на която е бил Хъбъл? На този въпрос не получих ясен отговор…

Crow777: Какво намекваш? Че орбитата на Хъбъл е била по-високо, отколкото МКС някога е можела да стигне?

Басано: О да, никога не сме виждали совалката да отива по-високо от МКС. Е, имали сме снимки на МКС, снимана отгоре, но не това се опитвам да кажа.

Опитвам се да кажа, че Хъбъл не е имал двигателни системи. Би трябвало да лети с 27 000 км в час… Как… Как въобще са връщали Хъбъл в предишната му орбита?

Crow777: Ха-ха-ха…

Басано: Понеже, според законите на физиката… тяло, което е в движение, остава в движение, докато нещо не го спре. Значи, ако те са БУТНАЛИ Хъбъл обратно горе… той няма ли просто да продължи? Той нямаше отговор. Каза ми, че просто си бил стоял там.

Да си стои там?? Не! 12 тона! Няма човек, който да може да изчисли колко сила им трябва, за да засилят 12 тона, в среда на микро-гравитация, и да са наистина толкова точни, че да кажат “Добре, трябва да бутна със 100 кг сила повече”. Понеже, ако астронавтите са там, и го бутнат, тези 12 тона просто няма да спрат. Ще намали, но ще продължи да лети.

Crow777: Да. Аргументът тук започва да става малко глупав, понеже всичко е толкова абсурдно от самото начало. Разглеждаме предполагаем предмет, на предполагаема орбита, който не разполага с абсолютно никакви коригиращи движението енергийни устройства. Което просто означава, че е бил поставен в орбита (глупости), която постоянно е деградирала, докато не се е случила STS мисия… Но както и да е…

Наближаваме единия час, и трябва да отида до кенефа, но когато се върна, ако си подготвен да говорим за това, може да поговорим за инцидента с лазера и Луната. Трудно ли ще ти е на този етап?

Вторият час е на Crrow777Radio.com
Вторият час изисква платено абониране, а аз, за момента, не съм абониран към Crow777.

Страници: 1 ... 47 48 49 [50] 51 52 53 ... 59