Apocryphal Academy

Автор Тема: Дзен притчи и поучителни разкази  (Прочетена 5454 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #60 -: Февруари 24, 2019, 12:23:22 am »
Единственият начин да успееш

Няколко малки жабчета решили да си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една висока кула. Събрала се голяма тълпа да наблюдава състезанието.

Стартът бил даден и жабчетата започнали да се изкачват... Никой от тълпата обаче не вярвал, че ще успеят да стигнат до върха. Чували се подвиквания:  "Пътят е толкова труден! Никога няма да стигнат върха". Или: "Няма начин да стигнат догоре. Кулата е толкова висока!"

Малките жабчета започнали да се разколебават. Тълпата май била права. Твърде трудно било това предизвикателство за техните мънички крачета. И едно по едно се отказвали...

Имало обаче няколко ентусиасти, които продължавали нагоре. А тълпата продължавала да им подвиква: "Стига вече! Откажете се! Вижте колко е трудно! Не може да успеете!"

Постепенно и тези упорити жабчета се отказали. Само едно не спирало. Продължавало нагоре и нагоре...Стигнало върха и се оказало, че е самичко. Останалите се отказали по пътя.

Тълпата полудяла от възторг! Всички искали да разберат как е постигнало този подвиг! Наобиколили го, когато слязло от кулата, и започнали да му задават въпроси. Оказало се обаче, че жабчето победител е глухо.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #61 -: Март 05, 2019, 12:16:23 am »
Нарът
Веднъж, докато живеех в сърцето на един нар, аз чух едно от наровите зърна да казва: “Един ден аз ще стана дърво, и вятърът ще свири в клоните ми, и слънцето ще танцува върху листата ми, и аз ще съм силно и красиво през всички сезони”.

Тогава друго зърно заговори и каза: “Когато бях младо зърно като теб, аз също имах такива възгледи; но сега, когато вече мога да преценявам нещата, аз виждам, че надеждите ми са били напразни”.

В този миг проговори трето зърно: “Не виждам в нас нищо, което да предвещава толкова велико бъдеще”.

И четвърто: “Но каква подигравка ще е нашият живот, ако не ни чака нещо по-добро от това, което сме сега!”

И пето: “Защо да спорим за това какво ще станем, след като не знаем дори какво сме?”

И шесто: “Каквото сме, това и ще си останем”.

И седмо: “Аз знам как ще се извърши всичко, но не мога да го изразя с думи”.

Тогава заговори осмо – и девето – и десето – и още много други – докато не заговориха всички и аз не можех да разбера нищо поради голямата врява.

И затова се преместих още същия ден в сърцето на една дюля, където зърната са малко и почти винаги мълчат.

Тагове към темата: школи култура философия