Apocryphal Academy

Автор Тема: СТАТИЯ: Квантовата Холограма и Природата на Съзнанието  (Прочетена 677 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Едгар Мичъл (1930 - 2016) е бил офицер и авиатор от флота на САЩ, , тестови пилот, инженер по аеронавтика, уфолог и астронавт от НАСА. Като пилот на Лунния модул на Аполо 14 той прекарва 9 часа в ходене по повърхността на Луната, което го прави шестият човек, стъпвал на Луната.







Квантовата холограма и природата на съзнанието
Едгар Д. Мичел (Edgar D. Mitchell), Доктор на Науките, Аполо Астронавт, шестият човек, стъпил на Луната
и Robert Staretz, M.S.
Резюме

Представяме ви нов модел за обработка на информация в природата, наречен "Квантова холограма", за който вярваме, че е подкрепен от сериозни доказателства. Стигнахме до заключението, че КХ (Квантовата Холограма) е модел, който описва основата на съзнанието. Този модел обяснява, как живите организми използват информацията. Той повишава ролята на информацията в природата до същия фундаментален статут като този на материята и енергията. Смятаме, че КХ е вграден в природата огромнен механизъм за съхранение и извличане на информация, който се използва от началото на времето. Това би насърчило КХ като теория, която е в основата на обяснението, как всичко учи, самокоригира се и се развива като самоорганизираща се, взаимосвързана цялостна система.



1. Дефиниция на съзнанието


Една обща дефиниция за съзнание е "способността да разбираш и способността да възприемаш връзката между себе си и околната среда". Най-основното определение обаче е просто "осъзнаване".
Друга дефиниция, подходяща за по-сложни организации на материята, например животни с мозък, включва описание, което съдържа някои от следните идеи: "мисли, усещания, възприятия, настроения, емоции, мечти и осъзнаване на себе си". Точно като самия живот, съзнанието е едно от онези неща, които лесно се разпознават, но много трудно да се дефинират. Съзнанието е тема на западните философи от времето на древногръцката цивилизация преди 2 500 години.

Източните традиции се боричкат с концепцията за съзнанието в продължение на хилядолетия и изглежда, че се справят много по-добре, въпреки че конципциите все още не са почти завършени. На Запад обясненията за съзнание най-често са били игнорирани или оставяни на религиозните традиции. Това със сигурност е вярно от времето на Декарт и философията на картезианския дуализъм. Едва в последно време научната общност започна да предприема сериозни усилия за разбиране на ума и съзнанието. Голяма част от усилията в момента се основават на предположението за епифеноменализъм, че съзнанието или умът, ако предпочитате, е страничен продукт на функционирането на основните физически структури на мозъка и този ум е ограничен изцяло в мозъчните процеси. Съществува обаче забележително колечество доказателства, които предполагат, че това тълкуване не е вярно (Chalmers 1996; Penrose 1994). 




Бележка от екипа: Дуализъм е всяко философско учение, което, за разлика от монизма, предполага съществуването на две различни, равноправни, равнопоставени начала: материалната и духовната субстанция, обективният свят и субективната реалност на Аза.
Епифеноменализъм е разбирането, че всички мисловни явления са породени от физически събития и нямат никакво материално физическо последствие. Физическите причини могат да бъдат сведени до принципите на науката физика, а съществуването на душевно психичните причинно-следствени връзки се отричат. Това се твърди в пропагандата на Новия Световен Ред, която се опитва да наложи хегелианското философско виждане и психологията на Вунд. Всичко за произхода на съвременното атеистично крило в науката можете да прочетете в "Контрол над ума - Контрол над света" (Глава 3: Да махнеш “психо”-то от психологията).



На базисно ниво, съзнанието изглежда е свързано с чувството на отделеност и осъзнаване на околната среда от съзнателната единица. То също така изглежда е свързано със способността да се обработва, съхранява и / или да се въздейства върху информацията, събрана от външната среда.
Ограничено ли е обаче съзнанието в рамките на функциониращ мозък? Имат ли микроскопичните организми като вируси, амеба и водорасли съзнание в някакъв примитивен вариант? Те нямат мозък, да не говорим за нервна система или дори за неврони. И все пак те демонстрират целенасочено поведение и осъзнават своята среда. Амебата, например, търси храна, като премества псевдоподите си към плячката, която в крайна сметка бива заобиколена, потълната и смляна.


Няколко вида водорасли са толкова адаптивни, че променят начина, по който се снабдяват с храна въз основа на наличната слънчева светлина. Когато светлината е изобилна, те гравитират към нея, и я усещат чрез фоторецептор в единия край на клетката. Ако светлината е твърде ярка, те ще отплуват към по-подходящи светлинни условия.

Учените гледат на вирусите на по-примитивно ниво като на не-живи, защото не отговарят на всички критерии, които обикновено се използват за дефиницията за живот. Въпреки това, те показват някакви аспекти на съзнание или поне рудиментарна форма на осъзнаване на околната среда. За разлика от повечето организми, вирусите не са съставени от пълни клетки. Те се възпроизвеждат, като нахлуват и завладяват организационния апарат на целевата клетка гостоприемник. Когато вирусът влезе в контакт с потенциален хост, той се вмъква в генетичния материал на клетката на гостоприемника. Инфектираната клетка след това се инструктира да произвежда повече вирусен протеин, вместо да изпълнява нормалните си функции. Това насочено поведение ли е или е налице намерение на нахлуващия вирус?

Изглежда, дори обикновените живи същества са донякъде съзнателни, тъй като демонстрират известно ниво на осъзнатост и намерение, за да манипулират по някакъв начин тяхната среда. И това не се ограничава само до живи същества. Подобно нещо се наблюдава дори на субатомарно ниво – частици, в известен смисъл осъзнаващи средата си. Как е възможно това? На молекулярно, атомно и субатомно ниво това става чрез квантовия феномен на квантовото заплитане (quantum entanglement) и нелокалност – частиците действат и реагират на други частици, с които преди това са се ”заплели”.


Картинката не е част от статията, АА

Бележка от екипа: Квантовото заплитане е физическо явление, което се получава, когато двойки или групи частици се генерират, взаимодействат или споделят пространствената близост така, че квантовото състояние на всяка частица не може да бъде описано независимо от състоянието на другата, дори когато частиците са разделени на голямо разстояние – вместо това трябва да се опише квантово състояние за системата като цяло. Това води до корелация между наблюдаваните физически свойства на системите. Квантовото заплитане се счита за основополагащо за квантовата механика. Квантовото заплитане е било демонстрирано експериментално с фотони, неутрини, електрони, молекули и дори малки диаманти. Използването на заплитането в комуникациите и квантовите компютри е много активна област на изследване.



2. Корените на съзнанието

Вярваме, че на най-фундаментално ниво съзнанието започва с повсевместните квантови събития.
Има данни, които показват, че определени квантови феномени (Schempp 1998, 2007, 2008, Mitchell 1995, 2003, 2008) работят както на макро ниво, така и на микро ниво и са отговорни за много явления, които живите същества изпитват, които не могат да бъдат обяснени по друг начин. Това би обяснило, как близнаците или майката и детето изглежда, че комуникират телепатично, когато поне един от тях е под екстремно натоварване – често споменавани феномени в литературата. Всъщност, няколко от тези така наречени квантови групови ефекти, включително един цял клас от така наречените психични явления, са документирани в цялата ни записана история. Някои от тези феномени са били демонстрирани или предположени по време на лабораторни експерименти.

Както всичко останало в природата, движението нагоре по еволюционната верига на увеличаваща се комплексност на живите организми стъпва върху фундамента на предходното ниво. За съзнанието предлагаме еволюционно скеле, както е илюстрирано на Фигура 1.

На най-ниското ниво на съзнание се намират най-основните аспекти на недиференцираната осведоменост, изградена върху квантовите принципи на заплитане, не-локалност и кохерентно/съгласувано излъчване / абсорбиране на фотони. Тези явления са повсеместни в целия свят на материята. На това най-елементарно ниво, цялата материя изглежда е взаимосвързана с всяка друга материя и тази взаимовръзка дори надхвърля пространството и времето. Ние твърдим, че това е основата за най-фундаменталния аспект на съзнанието, който ние описваме като недиференцирано съзнание и този механизъм на основно възприятие се разпростира върху цялата еволюционна верига на нарастваща сложност на живите организми. Разликите в съзнанието са в степента, а не във вида осъзнатост, когато се движим от ляво надясно по стълбата на съзнанието.


Бележка от екипа: В "Разликите между човека и животното" има изразено мнение, че съзнанието е тясно обвързано с действието на математическото степенуване.


Преминавайки от най-простото ниво на съзнание към по-високи функции на съзнанието / ума, следващото ниво се отнася до съзнанието на простия живот, това на едноклетъчните организми. Тук имаме примитивна способност на осъзнатост посредством молекулярни структури, които проявяват чувствителност към заобикалящата ги среда, използвайки химически и / или електромагнитни средства. В последния случай това е особено разпространено при такива честоти в ЕМ спектъра, съответстващи на видимата светлина, инфрачервените и ултравиолетовите вълни. Усещането на външната среда чрез подобни средства се счита за основен механизъм за възприятие и е във фокуса на класическата наука от доста време.При простите организми, като растения, амеба, вируси и т.н., е ясно, че няма мозъчни структури, които да улеснят възприятието.
Марсер (Marcer) (1997) разработва теория, наречена Квантова Холограма (КХ), която предполага, че животът на най-базисно ниво, включително прокариотните клетки и невроните във висшите организми, обменя информация със своята среда чрез използване на квантовата характеристика не-локалност. Това означава, че всички организми, от най-простите до най-сложните, са взаимо-свързани на фундаментално ниво със своята среда посредством информация, получена чрез нелокална квантова кохерентност / свързаност. Освен това, те са свързани с външната среда чрез кохерентни квантови емисии посредством механизма на Квантовата Холограма (Marcer et al., 1997).



Фигура 1. ”Еволюция на Съзнанието”



Изглежда, природата винаги еволюира в механизми и структури, които подобряват способността на организма за оцеляване в околната среда. В допълнение към не-локалните квантови прости съзнателни ефекти, както току що описахме, са необходими по-високи нива на възприятие и осъзнатост, за да се локират обектите във време-пространството. Така че, докато се движим по-нагоре по еволюционната стълба, ние продължаваме да подобряваме мисловната дейност/ума, както е показано на Фигура 1.  На всяко ниво, организмът има достъп до механизмите за възприятие на нивата под неговото ниво. Ясно е, че на всяко ниво организмът си служи с информация (например модели на енергия и материя), получена от неговата среда. Това означава, че има процес (например съзнание), който използва и приписва значение/смисъл на тази информация. Забележете, че "смисълът" също е информация, която поставя информацията в контекста на използването на информацията от организма.


Пенроуз и Хамереоф (1998) (Penrose и Hamereoff) предполагат, че микротубулите в мозъчните клетки могат да бъдат отговорни за по-фундаментални форми на възприятие. Те също така твърдят, че микротубулите осигуряват основата за появата на по-високи порядъци на съзнание при видовете с мозък. Микротубулите са кухи цилиндрични полимери на протеиновия тубулин, които организират клетъчни процеси. Тези протеинови решетки съществуват в цитоскелета на клетката, намиращ се в невроните на мозъка.

Пенроуз и Хамерехоф твърдят, че тубулиновите състояния се управляват от квантови механични ефекти във вътрешността на тубулата и функционират като квантов компютър, използващ квантови битове, които взаимодействат нелокално с други тубули и с Квантовата Холограма. Когато достатъчно тубулини са заплетени достатъчно дълго, за да достигнат определен праг, настъпва "съзнателно събитие". Всяко събитие води до състояние на контрол на класическите нервни дейности, които в крайна сметка засягат възприятието, ученето и / или паметта.

На пръв поглед изглежда, че е трудно да се поддържат квантовите състояния в мозъка, защото тези квантови състояния обикновено изискват екстремен студ (близо до абсолютната нула −273,15°C), за да се премахне топлинния шум, предизвикан от околната среда. Някои изследователи твърдят, че това е необходимо, за да се предотврати разединяването на тези квантови състояния. Пенроуз и Хамероф обаче твърдят, че декохерентността може да е предшествана от кухи микротубули, които действат като щитове на заобикалящата "шумна" среда.



3. Холографска обработка

Предполага се, че мозъкът обработва и съхранява информацията холографски като масивна, паралелно обработваща и асоциативна компютърна система. Прибрам (Pribram) (1999 г.) и други са изучили това подробно и са го демонстрирали, както в лабораторни условия с животни, така и в операционните зали с хора. В последния случай мозъкът е изложен и стимулиран с електрически сигнали с ниско напрежение, докато пациентът е бил в съзнание, за да опише получения опит. Тези субекти си спомнят изключително детайлни и ярки спомени, сякаш действително преживяват спомените си. Животни с повредени или отстранени части от мозъка, са успели да си спомнят (например, оптимални начини за движение в лабиринт), дори когато увреждането на мозъка е екстензивно.


Много експерименти предоставят доказателства, които показват, че мозъкът съхранява информацията холографски (например съхранявана като изображения, съдържащи се в интерферентни модели). Марсър твърди, че не само съхраняването, но и обработката на информацията се извършва холографски в мозъка. Според него тази обработка, която всъщност създава подробен триизмерен филм, генерира потока на съзнанието, който усеща ума.


Бележка от екипа: Практиката на Фриц Шпрингмаер и Циско Уийлър доказва същото. Фриц разкрива, че всички алтернативни личности, програмирани у един Монарх-роб, живеят свой собствен живот във вътрешния свят на жертвата, където имат контакти, ходят на работа и изпълняват някои рутинни битови дейности. Вътрешните светове на Монарх-жертвите най-често представляват големи градове (като в Магьосника от Оз), замъци, големи зандани, ад, рай, острови и какво ли не, стига това да удовлетворява модела и версията на програминга за съответния Монарх-роб.



Холографската обработка се осъществява, като мозъкът действа като фазово скачващо устройство (например, фазов изход), което е вид логическа схема, в която входовете са чувствителни към фазата на продуциране на входния сигнал. Резултатът е "виртуален" сигнал като огледално изображение на квантовите излъчвания (например фотони от светлината), които всъщност се излъчват от обекта на възприятие. Мозъкът действа като информационен рецептор, използващ адаптивен резонанс със специфичен обхват от ЕМ честоти (например дължини на вълните) в неговия входен път. Получените входни сигнали са изображение на външния обект, който резонира с подобни виртуални сигнали, генерирани от мозъка (output). Това създава резонансно състояние, което може да се интерпретира като постоянна вълна между обекта и мозъка. Входният сигнал е наистина квантовият спектър на излъчванията на обекта, който се възприема.


Подобно на цялата холографска обработка, асоциативният модел, който се създава, улеснява извличането на информация в резонантен цикъл, използвайки припокриващите се референтни сигнали на квантовите излъчвания от външния обект. Това дава възможност на възприемащия мозък да извършва схематична / шаблонна класификация и да разпознава резониращите сигнали. Този процес на резонанс се нарича фазов скачващ адаптивен резонанс (Phase Conjugate Adaptive Resonance) (PCAR). Ние вярваме, че PCAR е основата за най-фундаменталното ниво на възприятие във всички живи организми в еволюционното дърво на живота (Mitchell 2001). Като пример вземете прилепите, делфините, китовете, които използват сонара, за да изпращат сигнали и да получават отговор, за да намерят нещо. PCAR е мозъчният аналог на този процес.


Един от най-важните аспекти на лазерната холограма е, че тя показва разпределителното свойство. Това означава, че дори малка част от цялостен холографски запис съдържа целия запис на записаното изображение, но с по-малка разделителна способност при реконструкция. Фигура 2 е действителна квантова холограма или модел на вълновия интерферентен модел (wave interference pattern) на мозъка на пациент върху фотографска плака. Лявата колона, обозначена с "А", представлява полученият модел на интерференция, а в дясната колона с надпис "B" се показва съответното тримерно изображение на мозъка. Тези изображения са създадени чрез типична машина за магнитно резонансно изображение (MRI), подобна на тази, използвана в медицинската диагностика. В лявата колона (означена с "А") в средния и долния ред на снимките, външната страна и съответно вътрешността на интерферентен модел, показан в А (горния ред), са премахнати, за да се покаже намалената разделителна способност на В в сравнение с B (горе), за да илюстрира холографския характер на А.



Квантовата холография, подобно на квантовата емисия от сложна материя, например био-материя, носи информация за целия организъм. Проучването на стволови клетки подкрепя тази концепция. Фактът, че живите клетки в който и да е организъм се развиват и растат от по-прости стволови клетки, предполага квантово заплитане в организма и неговите съставни части, посредством мигновен обмен на информация чрез PCAR. По този начин определена информация за целия организъм се съдържа в квантовите излъчвания от неговите части.

Още от създаването на телескопа, астрономите бяха измъчвани от един проблем с наземните телескопи, а именно с отклоненията в телескопските изображения, причинени от блестенето на  земната флуидна атмосфера. Скорошните развития в лазерната технология и високоскоростните изчисления позволиха на астрономите да отстранят тези отклонения. Кохерентен лазерен лъч е насочен да следва същия път, към който е фокусиран телескопът. Докато лазерният лъч се отразява от блестящата атмосфера и връща обратно към приемника, фазовото забавяне на връщащия се сигнал се обработва и сравнява в реално време с референтния изпратен лъч. Това сравнение позволява на компютъра да коригира отклоненията, причинени от атмосферата. Сега можем да получаваме чисти изображнения чрез наземни телескопи, подобни на изображенията от космическият телескоп Хъбъл, който е извън земната атмосфера. Концепцията за самокоригиращи се оптични образни телескопи не е различна от описания по-горе процес на PCAR.


Бележка от екипа: Повече за конспирацията на НАСА относно телескопа Хъбъл и ниската земна орбита можете да прочетете в "Истината за телескопа Хъбъл".




Фигура 2: Квантова Холограма.




PCAR-резонансът е необходим, за да може мозъкът да възприема обекти, както те действително съществуват в тримерното пространство. Ако мозъкът трябваше да разчита единствено на видимия светлинен спектър, който се отразява от външния обект и върху ретината на очите, обектът би изглеждал двуизмерен, точно както би било, ако бе направена фотографска снимка с камера. Това е в противоречие с популярното мнение, че виждаме обекти в три измерения изцяло поради бинокулярно виждане. Затварете едното си око и наблюдавайте външен обект с другото отворено око. Обектът изглежда "отвън", а не като изображение "в мозъка" поради PCAR. Това ясно дава предимство на оцеляването на организма, като му позволява да вижда точно и да намира обекти (особено хищници и храна) в тримерно пространство.


Холографската обработка не се ограничава до обработката на сензорна информация във видимия електромагнитен спектър, но също така помага на всичките пет нормални сетива. Помислете за щракване с пръсти. Звукът изглежда произхожда от мястото на пръстите в 3-D пространството, а не от точка в мозъка. Както и преди, този опит е резултат от факта, че сигналът, който носи звука към мозъка, е в резонанс с виртуалния скачен сигнал, генериран в мозъка.



Фигура 3 е илюстрация, описваща процеса на PCAR. Емисиите от обекта на внимание (например ябълката) се получават (вход) от мозъка. Мозъкът на свой ред създава "виртуални" вълни със скачена фаза (огледален образ) за идентифициране на обекта. Резултиращата стояща вълна позволява на мозъка да открие и свърже обекта в пространството. Стоящите/стационарни вълни се създават от интерференцията на двете вълни, които се движат в противоположни посоки. Спомнете си, че стоящите вълни са вълни, които не се разпространяват, а са фиксирани  и просто се движат във вертикална посока около нулевата точка на базовата линия. Тази стояща вълна създава резонансно състояние, което позволява на мозъка да обработва информацията, така че да намери обекта в триизмерно пространство.



Фигура 3. Процесът PCAR




Стояща вълна
анимацията не е част от статията, АА





Макс Планк, считан от мнозина за основател на квантовата теория, решава проблема за така наречената ултравиолетова катастрофа в края на 19 в. Той постулира една теория, известна сега като Постулат на Планк, че електромагнитната енергия може да бъде излъчвана или абсорбирана само в дискретни кванти, които формират основата на описанието на радиацията на абсолютното черно тяло (Black-body radiation). В крайна сметка, това беше разширено и използвано, за да се опише, как цялата материя абсорбира и отново излъчва фотони (кванти на енергия) от и в ”квантовата пяна” на полето на нулевата точка (zero point field, ZPF), която прониква в цялата материя и дори във вакуума на пространството (Haisch et al., 1997 ). Обикновено тези емисии са случаен обмен на енергия между частиците и ZPF. Въпреки това е доказано, че емисиите от сложна материя (например живи организми) показват квантова кохерентност и също така носят нелокална информация. Спомнете си, че квантовият феномен на не-локалност предполага моментално предаване на информация в пространството и времето (Darling 2005).


Бележка от екипа:

ZPF (полето на нулевата точка) се описва като океан от субатомни вибрации между предметите в пространството. Физиците го наричат вакуум, но го реферират като поле на нулевата точка, защото субатомарните флуктуации в полето могат да бъдат наблюдавани, дори при температатура, равна на абсолютната нула.

Абсолютно черното тяло (АЧТ) е идеализиран модел, абстракция, използвана в термодинамиката и представлява тяло в термодинамично равновесие (т.е. има изотропно излъчване), което поглъща електромагнитно излъчване в целия диапазон (всички дължини на вълната) и не отразява нищо. Това обаче не означава, че тялото не излъчва. То може да излъчва всяка дължина на вълната и визуално има цвят. Спектърът на излъчване зависи единствено от неговата температура. Слънцето, както и другите звезди, са най-добри приближения за абсолютно черни тела.


а или пространствената пяна е колебание/флуктуация на пространството в много малки мащаби поради квантовата механика. Идеята е разработена от Джон Уилър през 1955 г. Въпреки че съвременната физика все още среща сериозни затруднение в дефинирането на понятието "заряд", кнатовата пяна е модел, който често се използва за обяснение и обосновка как се натрупва заряд и как зарядите съществуват в пространството (особено силно застъпена като термин в цялата литература за енергията от вакума).




4. Квантови излъчвания и не-локалност

Нелокалността е характерна и за макро-мащабни обекти. Нарича се "групов"  феномен (Schempp 1998 and 2008).
Като прост пример вземете посещение на свещено място за поклонение като катедралата Нотр Дам в Париж. Когато влизате в катедралата, е трудно да не усетите чувство на тишина, страхопочитание и благоговение. През вековете, безброй хора са влезли в тази величествена катедрала с тези чувства. И тези чувства са били буквално погълнати от структурата през годините чрез процеса на квантовата емисия от хората и резонанс със самите атоми и молекули на катедралните структури. Колкото по-дълго е излагането на този резонанс, толкова повече е постигната съгласуваност/кохерентност с молекулите и атомите в структурата. Тази кохерентност отново се проявява отново като излъчвания обратно в околната среда, което след това резонира с посещаващите хора (чрез клетъчния механизъм), които влизат в структурата. Резултатът е субективно чувство на тишина, страхопочитание и благоговение, което е точно това, което посетителят изпитва при влизането в катедралата. Това е друг пример за PCAR.


На Фигура 3 показахме емисиите/излъчванията от ябълката, които резонират и се абсорбират от мозъка. Обратното обаче също е вярно. Биомасата на цялото тяло също излъчва кохерентни квантови колебания (флуктуации), които се абсорбират от ябълката и следователно оказват известно влияние и върху ябълката. Сега добавете всичко останало в околната среда около ябълката и човека, което би довело до заключението, че всеки обект, в известен смисъл, има ефект върху всеки друг обект. Харесва ни или не, изглежда, че живеем във вселена на участието (“Participatory Universe”) – ние влияем върху всичко, с което взаимодействаме.


Квантовата холография (КХ) е наскоро открита характеристика на цялата физическа материя и бе доказана чрез експериментална работа с функционални магнитни резониращи изображения (fMRI). В работата си с Магнитно-резонансната томография, Шемп (Schempp) (1999) използва математически формализъм за разширяване на квантовата теория на информацията. Той утвърждава своя подход, като значително подобрява определението и специфичността на ЯМР, и в процеса открива присъщото информационно съдържание на модела на квантовата механика на емитер-абсорбатор. Тази работа предоставя модел за разбиране на обработката на информация на квантовото ниво от биологичните системи, и по-специално, как приемането и обработването на информация води до функциите на паметта, съзнанието, вниманието и намерението. Ние разширихме работата на Шемп (Schempp) и твърдим, че всички клетки на всяка биологична единица и всичките й системи от други органи, включително мозъкът, са се развили като масивна, учеща, изчислителна система. А ключовата съставка на разбирането на тази изчислителна система и нейните процеси е квантовата холограма.


Квантовите излъчвания от всяко материално същество носят не-локална информация за историята на събитията (например променяща се история за всичко, което се е случило) на квантовите състояния на излъчващата материя. Тези квантови излъчвания са във формата на електро-магнитни вълни с много различни дължини на вълните (или честоти, ако предпочитате). Информацията, свързана с тези излъчвания, се съдържа както в амплитудата, така и във фазовите връзки на излъчените вълни като интерферентни модели. Това е подобно на начина, по който информацията се съхранява в интерферентния модел на холографска плака. Тези модели на интерференция могат да носят невероятно количество информация, включително цялата пространствено-времева история на живите организми.

« Последна редакция: Декември 13, 2018, 06:11:39 pm от λ »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

5. Квантовата холограма


Доказателствата показват, че всеки физически обект (както жив, така и неживящ) има своя собствена уникална резонансна холографска памет и този холографски образ се съхранява в полето за нулева точка (Marcer et al., 1997). Информацията в полето на нулевата точка се съхранява не-локално и не може да бъде смекчена. Освен това тази информация може да се достъпи чрез механизма на резонанса. Тази информация, нейното съхранение и нейният достъп се наричат колективно "Квантова холограма" (QH).


Можем да мислим за квантовата холограма на даден организъм като за нелокализирано хранилище в полето на нулевата точка, което се създава от всички квантови излъчвания на всеки атом, молекула и клетка в организма. Всеки обективен или физически опит, заедно с всяко субективно преживяване се съхранява в нашата лична холограма и ние сме в постоянен резонанс с него. Всеки от нас има свои собствени уникални резонансни честоти или уникална квантова холограма, която действа като "пръстов отпечатък", за да идентифицира нашата не-локална информация, съхранявана в полето с нулева точка. Тъй като историята на събитията за всяка материя непрекъснато се излъчва не-локално и се съхранява в квантовата холограма, самата квантова холограма може да се разглежда като триизмерен изглед / филм, променящ се във времето, който напълно описва всичко за състоянията на обекта, който го е създал. Не само, че всеки от нас има своя уникална Квантова Холограма, но е възможно и за друг да навлезе в части от него чрез резонанс. Ще развием по-пълон тази идея по-нататък в статията.


За да си представите, как резонансът с КХ на даден обект или жив организъм работи, разгледайте следния пример:
Вземете две еднакви китари, настройте съответните струни на всяка китара на едни и същи честоти и ги поставете на противоположните страни на стаята. Сега издърпайте струна на една от китарите и забележете какво се случва със съответната струна на китарата в другия край на стаята. Тя ще започне да вибрира в резонанс с първата китара.


Оказва се, че вибриращите струни на всяка китара ще предизвикат стационарна/стояща вълна. Вибрациите предизвикват вълната да се движи по струната (инцидентна вълна) до точката, където струната е прикрепена към китарата. Вълната ще отрази тази точка (произвеждаща отразена вълна) и ще се върне в обратната посока като огледален образ на инцидентната вълна. Тъй като вълните се срещат, те ще се интерферират помежду си и ще произведат нашата стояща/стационарна вълна, която след това се разпространява във въздуха.


Бележка от екипа: Инцидентна вълна е такава вълна, която преминава през предавателна линия от генериращия източник към товара. Става инцидентна, когато се удари в прекъсвач или друга среда с различни характеристики на разпространение.


Сега добавете трета идентична китара със съответните струни, които също са настроени на еднакви честоти като другите две. Ако съответните струни на всяка от двете китари се издърпат едновременно в една и съща точка на струната, съответната струна на третата китара отново ще започне да вибрира, както преди, но с една малка разлика. Тъй като и двете издърпани струни бяха дръпнати в една и съща точка и по същото време, звуковите вълни, произведени от всяка от тях, ще интерферират конструктивно и ще се подсилят взаимно във въздуха, което води до звукови вълни с по-голяма амплитуда. Така както и преди, струната на третата китара ще започне да резонира отново, но този път с по-голяма амплитуда. Условието, за да се случи това е, че китарите трябва да се намират на подходящи места в стаята, така че звуковите вълни от другите две китари да пристигат на фаза. Резултатът ще бъде, че те ще интерферират помежду си конструктивно. Ако разстоянията са такива, че сигналите пристигат извън фаза и интерферират деструктивно, те могат да се откажат от третата китара.


Сега повторете този процес, като добавяте 4-та китара с правилното разположение и така нататък. При всяко добавяне, амплитудата на резониращата стояща вълна ще продължи да се увеличава (освен ако реагиращата китарена струна не се счупи от голямата амплитуда на вълната, която получава). Тази аналогия на подсилването на резониращата вълна е от особено значение при достъп до информацията, съхранявана в полето на нулевата точка. Колкото по-голяма е амплитудата на стоящата вълна, толкова по-лесно е за друг обект да резонира с нея.


Аналогията на китарите е подобна на това, как се съхранява информацията в квантовата холограма с ZPF. Защото мозъкът работи като квантов компютър. Мозъкът прави това чрез създаване на резонанс с микротубулите, разпръснати в мозъка, настроени на същата честота като стоящите вълни със същата честота, разположени в ZPF. Както споменахме преди, всеки макромащабен физически обект в природата има своя уникална квантова холограма. Той съществува в 4D пространствено-времевата реалност и е не-локална информационна структура, която никога не изчезва. И най-важното е, че носи цялата история за физическия обект, или, в случая на живите организми, цялата субективна и обективна реалност, преживяна от този организъм. Цялата тази информация за обекта се съдържа в амплитудата, честотите (например дължини на вълните) и във фазовите връзки на тези вълни от излъчващата единица. Може би най-важен е фактът, че информацията, съхранена в КХ, може да се възстанови чрез процеса на резонанс не само с организма, който го е създал, но и с други организми, ако са "настроени" към него. Това се случва най-често при хората, между които има силни емоционални връзки.


Бележка от екипа: Фриц Шпрингмаер разкрива чрез практиката си, че колкото и фрагментирано да е съзнанието на един Монарх-роб, "мозъкът някак си винаги знае, какво му е било причинено и направено". Фриц нарича тази част от човека "ядро" и твърди, че то явно не може да бъде унищожено, затова целта на програминга, който робът приема, е това ядро да бъде много добре скрито зад многобройни слоеве от вътрешни пречки, заблуди, и "лоши сектори" в паетта на жертвата, много подобно на кабалистичното схващане за злото (Клипот).


В психотерапията винаги е било известно, откакто съществува психологията, че най-сигурният и успешен начин за лечение на съзнанието на умствено болните е установяването на пълноценни социални връзки с други хора. Колкото по-емоционални и дълбоки връзки има болния с друг човек, толкова по-сигурно е неговото подобряване.


Обърнете внимание, че ние не твърдим, че всички ние сме виртуални същества, живеещи в "буквална" холографска реалност като интерферентни модели на холографската повърхност на природата. Ние всички сме истински същества, живеещи в много реално материално съществуване, състоящо се от материя, енергия и информация, точно както го преживяваме. Също така квантовата холограма не е за откриването на някакъв нов вид фини енергии като "élan vital", чи или прана, предложени от много хора през цялата история. Нито става дума за многоизмерни теории, нито за живот в други измерения, различни от нормалното ни 4-измерно пространство-време. Но това означава, че сега имаме механизъм, който да опише как умът може да манипулира материята.


Квантовата холограма е модел за това, как работи реалността. Подобно на всички модели, тя ни дава възможност да правим прогнози и да създаваме интерпретации за това, как функционира природата. Можем да тестваме тези прогнози, за да утвърдим и прецизираме модела, и може би някой ден дори да проектираме, изградим и използваме технологии, които изпълняват различни аспекти на прогнозите на модела. Този модел, обаче, трябва да бъде усъвършенстван, тъй като все повече информация става достъпна и нашето разбиране се подобрява. И най-важното е, че моделите са предмет на тълкуване въз основа на нашите предишни знания и опит.


Нашият модел за КХ изглежда обяснява много ефекти, включително аспекти на ума, паметта, потока на съзнанието, различни фактори, влияещи върху здравето, психичните събития, колективното несъзнателно състояние на Юнг, акашския запис и други явления, които възникват от резонанса с КХ. Преди откриването на квантовата холография нямахме механизъм да моделираме или отчитаме тези явления, да не говорим за трансфер на информация между обектите, които тези ефекти предполагат.


Вярваме, че КХ се подкрепя от експериментални доказателства, които предполагат, че тя е и модел, който описва основата на съзнанието. Тя обяснява, как живите организми използват информацията, която познават. Тя издига ролята на информацията в природата до същия фундаментален статут като този на материята и енергията.

Всъщност КХ изглежда като вграден огромен механизъм за съхранение и извличане на информация в природата и такъв, който се използва от самото начало на времето. Това би насърчило КХ като теория, която може да обясни, как цялото творение учи, коригира се и се развива като самоорганизираща се, взаимосвързана цялостна система. Тъй като законите на природата изглеждат еднакви във Вселената, няма причина, тя да не се прилага и за извънземното съзнание.



6. Квантова Холограма: Приложения и Изводи


Сега ще разгледаме някои преди това необясними феномени и ще опишем, как те могат да бъдат обяснени с квантовия холографски модел. След това ще се опитаме да опишем някои от значимите последствия на тази теория.


Преди да започнем, нека накратко да обобщим информацията в тази статия. Ние описахме, как КХ описва истински природен феномен, който е валидиран в лабораторията. Ние постулирахме, че това е описание на реалността, което се основава на математическия формализъм (например теоретичен модел) за това, как природата прилага и използва информацията, паметта, възприятието, вниманието и намерението. Освен това предлагаме КХ да обяснява много явления в природата, за които преди това не са били известни адекватни механизми за описание. Това е особено вярно при отчитането на прехвърлянето на информация между материални обекти или между обекти и тяхната среда.


КХ предлага хипотеза и убедителни доказателства, които обясняват, как живеят земните организми и как използват информацията. По този начин дава на информацията същия фундаментален статус във Вселената, каквито имат материята и енергията. Освен това, когато енергията, материята и информацията се използват в процесите, КХ ни води до самата основа на съзнанието. Така че, може би най-дълбоката импликация на всичко е, че моделът на КХ дава основа за обяснение, как цялото творение учи, коригира се, развива се, като в известен смисъл е осъзнато за себе си. С други думи, КХ описва Вселената като самоорганизираща се взаимосвързана съзнателна холистична система.


Предполагаме, че механизмът за съхранение на квантовата холограма се намира в полето на нулева точка (ZPF). Това поле е повсеместно, вездесъщо, нелокално, не може да бъде отслабено, продължава неограничено (например никога не губи кохерентност), може да съхранява неограничени количества информация и всяка част от него да съдържа код за цялото, точно както прави холограмата. За него може да се мисли не само като за механизъм за съхранение на информация в природата, но и като за механизъм за трансфер на информация в природата. Информацията за КХ се съдържа в амплитудата, честотите и фазовите връзки на основните интерферентни модели (interference patterns) от излъчените кванти. Тази информация се излъчва и абсорбира от всички обекти и съществува в четиримерна пространствена / времева реалност.  КХ се прилага за всички мащаби – от най-малката субатомна частица до най-големите структури в космоса и се осъществява при всички температури (дори до абсолютна нула). Съществува едновременно под класическите описания за това, как се обменя информация между неживите обекти, и под нормалните пет сетива на живите организми.


За живите организми, КХ се отнася до вътрешните и вътрешните комуникации между клетките, органите и органните системи и най-накрая между организмите, както и с по-голямата околна среда, както бе предложено от Lipton (2005), Sheldrake (1981) и няколко други. То се отнася за всички живи организми на земята, както и за всички биологични единици, които съществуват в космоса. Независимо дали е абиотична или биотична, цялата история на събитията от всяка материя навсякъде във вселената от микро мащаба до макро мащаба непрекъснато се излъчва не локално чрез последователни квантови емисии. Тази история също така се ре-абзорбира отново и взаимодейства с цялата друга материя и ZPF чрез обмен на квантова информация.


Механизмът на КХ се отнася за всички клетки на човешкото тяло (приблизително 50-100 трилиона) и отговаря на въпроса, как всички тези клетки си сътрудничат и работят заедно, за да направят цялото човешко същество. Въпреки че активно си сътрудничат, хиляди клетки умират непрекъснато всяка секунда; толкова много, че в течение на една седмица тялото ще има милиарди нови клетки и все пак ти оставаш себе си със същите спомени, същата функционалност и същите отличителни черти. Как се случва това?




Всяка от нашите клетки съдържа един и същ генетичен план на ДНК и е ясно, че това ДНК и въздействията от околната среда упражняват огромно влияние върху развитието и функционирането на нашите клетки. Но клетките не са само подчинени на ДНК; те също така поддържат хомеостаза, като комуникират и си сътрудничат едновременно с много други клетки на тялото и с информацията, която получават от околната среда. Голяма част от тази междуклетъчна сигнализация има електро-химичен характер, но биолозите все още се борят с някои аспекти на механизмите, използвани при този трансфер на информация. Трудно е да си представим, как 100 трилиона клетки могат да останат в хармония чрез бавния процес на електро-химична сигнализация, особено при времена на голямо бедствие, когато е застрашено оцеляването на целия организъм и / или се изискват изключително бързи и координирани отговори.


Първенството на ДНК като основен план за даден организъм отдавна е основната догма в биологията. Вече съществуват много убедителни доказателства, че всички организми на земята, от растения до бозайници, придобиват характеристики чрез взаимодействието си с околната среда и след това могат да предадат тези характеристики на потомство си (Lipton 2005). Този процес се нарича "епигенетично наследство". Създаде се ново поле в биологията, наречено епигенетика, представляващо изследване на механизмите, чрез които средата влияе върху клетките и тяхното потомство, без да променя генетичните кодове. Това принуждава учените да преосмислят еволюционната теория и да се върнат към дните на Ламаркската еволюция. Теорията на Ламарк, разработена 50 години преди Дарвин, предполага, че еволюцията се основава на взаимодействието между организмите и тяхната среда. Това взаимодействие дава възможност на тези организми да предадат адаптациите, необходими за оцеляването, когато средата се промени.


Липтон заявява, че "резултатите от Проекта Човешки Геном (Human Genome Project) принуждават биолозите да признаят, че вече не могат просто да използват генетиката, за да обяснят защо хората са на върха на еволюционната стълба на Земята. От това усилие се оказа, че няма голяма разлика в общия брой гени, открити при хората, и тези, открити в примитивни организми ". И така, откъде идва информацията, която определя кои сме ние? Липтон продължава да твърди, че "клетъчните съставки са втъкани в сложна мрежа от връзки за пренасочване, обратна връзка и обратна комуникация и че хиляди научни изследвания през годините системно показват, че ЕМ сигналите засягат всеки аспект от биологичното функциониране".


Бележка от екипа: За повече информация, "Ефекти на ел. и магнитните полета върху живите организми"





Как функционира този механизъм? Може ли Квантовата Холограма да даде обяснение? В допълнение към ДНК и влиянието на околната среда, във всички земни живи организми междуклетъчната комуникация е особено критична при ембрионалното развитие. От едно оплодено яйце ембрионът се дели хиляди пъти и всеки път се произвеждат идентични потомствени клетки, наречени стволови клетки. Тогава в някаква критична точка, когато ембрионът достигне определен размер, се случва наистина чудо. Клетките започват да се диференцират и образуват групи от подобни клетки, които в крайна сметка ще станат всички високо специализирани тъкани и органи, които съставят човешкото тяло. От цялата маса на недиференцираните клетки, съставляващи ембриона, как конкретна стволова клетка внезапно знае, че трябва да се превърне в сърдечна клетка, чернодробна клетка, неврон и т.н.? Ясно е, че в някои случаи диференциацията е резултат от електро-химична сигнализация от непосредствено заобикалящите клетки. Тази обмяна със сигурност е необходима и предоставя информация, как клетката трябва да се промени, за да се изрази правилно и да се превърне в правилния тип клетка на правилното място и в точното време. Възможно ли е обаче това сигнализиране само по себе си да не е достатъчно, за да обясни пълното развитие на ембриона в цялостен организъм?


Рупърт Шелдрейк (Rupert Sheldrake) (1997) изследва този проблем и предлага теория, наречена "Хипотеза за Формираща Каузалност" (Hypothesis of Formative Causation). Тя дава алтернативно обяснение на това, как се развива структурата и формата (морфологията) на даден организъм. В неговия модел, развиващите се организми се оформят от полета, които съществуват вътре и около тях, а тези полета съдържат формата и очертанията на организма. Той предполага, че всеки вид има свое информационно поле и във всеки организъм има полета, вгнездени в полета. Всички тези полета съдържат информация, получена от предишни изразявания на същия вид организми.

Освен това той заявява, че ”структурата на полето има кумулативна памет, основана на това, което се е случило с вида в миналото. Тази идея се отнася не само до живите организми, но и към протеиновите молекули, кристалите, дори към атомите. За кристалите, например, теорията би могла да каже, че формата, която кристалът приема, зависи от нейното характерно морфично поле. Освен това, морфичното поле е по-широк термин, който включва както полето на формата, така и полето на поведението.”


Според Шелдрейк, природата формира навици (например спомени) и с течение на времето тези навици укрепват и влияят върху поколенията. По същия начин, други навици атрофират с течение на времето поради липса на продължителна употреба. Всъщност Шелдрейк не е сам в предлагането на такъв механизъм. Великият психолог Карл Юнг предложи "колективното несъзнавано", което представлява огромен информационен магазин, съдържащ целия религиозен, духовен и митологичен опит на човешкия род. Според Юнг тези архетипи съществуват от древни времена и са наследени там, където съществуват дълбоко с човешката психика и оказват силно влияние върху мислещия ум. По подобен начин, Пиер Теяр дьо Шарден (Pierre Teilhard de Chardin) предложи концепцията за "ноосферата", която представлява колективното съзнание на човешкия вид, което се проявява от взаимодействието на човешките умове. Де Шардeн твърди, че, докато индивидиге и глобалното общество се развиват в по-сложни мрежи, ноосферата се развива заедно с нея.


В санскритската и древна индийска култура има концепция за Акаша. Акашовите записи са описани като всепроникващ фундамент, съдържащ не само цялото познание за човешкия опит, но и цялата история на Вселената. Нашите нормални пет сетива нямат достъп до тази информация, но могат да станат достъпни чрез духовни практики като медитация. През последните няколко години Ласло (Laszlo) (2004) популяризира и теория, наречена А-полето, съдържащо много аспекти, много подобни на концепциите, описани в тази статия. Всички тези понятия предполагат механизъм, много подобен на нашето описание на КХ.




7. Резонанс и Квантова Холограма


Каквото и да е наименованието на този механизъм, ние твърдим, че основното средство за достъп до трансцендентна информация е чрез процеса на резонанс. Не забравяйте, че тъй като природните закони действат навсякъде във вселената, няма причина да мислим, че КХ не да се отнася за биологичните единици навсякъде във Вселената. При по-висшите организми с мозък, способността на мозъчната структура за паралелна обработка води до възможност за едновременна резонация с информация в КХ в невероятен диапазон от честоти. Това е показано на Фигура 4, където са изобразени ефектите, произтичащи от различни степени на резонанс с КХ.



Фигура 4. Резонансен Спектър


Най-простата форма на резонанс (квантовото заплитане) е показана в лявата страна на графиката. Премествайки се надясно, виждаме явления, които се проявяват с нарастващите степени на резонанс и честоти. Включихме няколко явления в тази графика като опитност извън тялото (ОИТ / OBЕ) и прераждането, но както скоро ще видим, обясненията ни за тях се основават на теорията за КХ и изискват различна интерпретация от тази, която често се среща в популярните литература. Накрая ще опишем степените на резонанса, заедно с техниките за постигането им.


Както вече посочихме, информацията не е нищо повече от това, което се съдържа в моделите на материята или енергията. Значението, което се извлича от тези модели, се развива в съзнанието и се основава на предишен опит (например знание и памет). С други думи, всички събития са предмет на тълкуване и на свой ред се основават на предишните преживявания и вярвания. Колкото повече знания и опит сме придобили, толкова по-близо ще бъде тълкуването на дадено събитие до истинската действителност.


Промяната на убежденията, особено когато те не са основани на знанието, а се основават на вярата, е съвсем друг въпрос. Например в колониална Америка повечето хора са свързвали гръмотевиците и мълниите със зли духове. По онова време, очевидното решение на проблема е било да се отблъснат злите духове чрез звъна на църковни камбани. Излишно е да се каже, че това не е било много ефективно. Повече от няколко души с добри намерения са били изтребени с електрически ток, докато са били в камбанарията, за да бият камбаната. Сега знаем, че концепцията за злите духове е напълно неточна, че и гръмотевицата и светкавицата са само резултат от електростатично разреждане между атмосферата и земята. Как стигнахме до това разбиране? Ние разработихме разбирането и убежденията си, като проучихме и научихме, как природата наистина работи чрез тестове, наблюдение и експериментиране (спомнете си експериментите на Бен Франклин с хвърчилата, за които учихме в началното училище).


Бележка от екипа: Бенджамин Франклин е известен още с просветителската си дейност и с множеството известни цитати, както и със своите експерименти с електричеството. Сред изобретенията на Франклин са затворената фурна, медицинският катетър, гръмоотводът, плавниците и бифокалните очила.




8. Експериментални доказателства


Сега ще опишем някои от експериментите, тестващи концепцията за не-локалност и направените открития. Съществуват значителни експериментални доказателства, макар че някои от тях са противоречиви, които предполагат, че простите организми възприемат и отговарят на нелокална информация. В областта на експериментите с хора, резултатите също са доста смесени за голяма част от последните 75 години. Все пак метаанализът на Radin (1997) и независимият анализ на Utts (1991) на голям и подходящ спектър от експерименти показва убедителна статистика, че възприемането на не-локална информация съществува и е реално.


Мета-анализите са нов инструмент, който се превърна в основен за науки като екология, психология, социология и медицина. Същността на метаанализата е, че резултатите от групи от предишни експерименти се анализират чрез статистически методи, които комбинират резултати от различни съществуващи проучвания, които разглеждат набор от свързани изследователски хипотези.


Може би, ако имаше по-голям набор от експериментални доказателства за прости форми на живот, биха се появили подобни резултати в резултат на мета-анализ. Невъзможността да се възпроизвеждат резултатите в добре конструирани експерименти не доказва, че феноменът (особено в областта на едва доловимите феномени на съзнанието) липсва, а по-скоро показват наличието на скрит механизъм, който не може да бъде измерен чрез класическо измерване. Понякога непоследователните резултати могат да бъдат обяснени чрез директни нелокални ефекти или ефекти, дължащи се на експериментатора. Тези ефекти са резултат от неволно повлияване на резултатите от експеримента, причинени от очакванията, вярванията или предразсъдъците от страна на експериментатора.


Schmiedler (1972) изолира ефекта на "овцата / козата" ("овца" е етикет за вярващите, а "козата" е етикет за невярващите в психически експерименти) в експериментите с хора още преди десетилетия. Статистическите резултати от експерименти с телепатия зависят от субективното пристрастие на експериментаторите и / или участниците в експеримента. С други думи, 100% грешни отговори биха били толкова статистически значими, колкото 100% коректни отговори при такива тестове, а освен това биха изменили на съзнанието или намерението на субекта, докато само случайните резултати биха били неубедителни. Серия от експерименти на Schlitz (1997), изследващи намерението, ясно демонстрира, че пристрастността към експеримента (намерението) е повлияла на резултата дори при ”двойно слепи експерименти”. Следователно, в изследванията на едва доловимите области на ума и съзнанието, пристрастията, вярата и намерението определено имат ефект.


Липсата на съществуваща теоретична структура в класическата наука, която да потвърждава всеки тип възприятие на не-локална информация, и по-малко да подтвърждава, че пристрастността, вярата или намерението имат нелокален ефект, е достатъчно, за да се отчетат аномалните резултати в много научни експерименти. Преобладаващата догма на класическата наука срещу всеки вид не-локални действия на ниво макромащабна реалност не е възпрепятствала провеждането на успешни експерименти. Понякога тази догма става причина за отхвърлянето на положителни резултати като аномалии, с дефектен дизайн или открита измама. Ако съществуваше правилна теория за нелокалността, повечето от тези случаи резултатите биха били приемливи.


Радин (2006) описва поредица от експерименти, проведени през втората половина на 20-ти век върху редица психични явления, които показват, че експериментаторите получават много повече корелации, отколкото може да се очаква случайно. Мета-анализи на изследвания на генератори на случайни числа (RNG), подложени на психокинетично (ПК) намерение показват преимущество срещу вероятност от 35 трилиона към едно върху цялата база данни. Този анализ, последван от десетилетна дълга серия от експерименти на Дън и Джан (1988 ) в Принстънския университет, предостави поразително доказателство, че човешките субекти могат да причинят статистически изкривени резултати в механичните процеси, които обикновено се считат за управлявани от произволни процеси. Подобно проучване на Радин с Ganzfeld мета-анализ показва резултати с коефициент на вероятност от 29 х 1018 към едно (например едно към 29 000 000 000 000 000 000). Радин продължава да описва няколко други проучвания, които показват подобни резултати.


Радин е открил също, че публиката, която гледа на сценични изпълнения, изкривява резултатите от генератори на случайни числа, по време на периоди на високо емоционално съдържание в представлението. В експеримент с широкообхватна аудиторията той записва резултата на генератори на случайни числа по време на телевизионните предавания за процеса за убийство О Джей Симпсън. Повечето телевизионни новини покриват това събитие на живо в продължение на седмици с милиони зрители. Отново, резултатите от генераторите на случайни числа, настроени да наблюдават това събитие, са изкривени и съответстват на емоционалните върхове по време на съдебната драма и на броя на хората, които гледат. Подобен ефект беше отбелязан на 9/11/2001 по време на бедствието в Световния търговски център в Ню Йорк.


Тезата в експериментите в Принстън е, че намерението на участниците създава не-случайни ефекти. В експериментите на Радин резултатите не са били резултат от намерението, тъй като участниците не са знаели за експеримента, но неговата хипотеза била, че концентрираното внимание е отклонило системата от случайност към по-голям ред. Тези резултати показват, че вниманието и намерението осигуряват тясно корелирани резултати и че случайността може да не е свойство на природата, но това, което се възприема като произволен шум в системата, може да бъде съзнание, което в този момент не е в резонанс с конкретната сетивна система.

« Последна редакция: Декември 13, 2018, 06:29:33 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Резултатите от много строго и рутинно провеждани в продължение десетилетия експерименти имат статистическа значимост, но те често са отхвърляни или пренебрегвани от мейнстрийм науката, защото понятието не-локалност е толкова чуждо на мейнстрийм гледната точка за обективизма и възможността за взаимодействия между ума и материята. Все пак, ако вземем предвид условието за резонанс (по-специално PCAR, както е описано по-горе), тогава трябва да разглеждаме възприемания обект (например целта) и сетивната система на възприемащия като вкарана във фазова затворена резонансна система за обратна връзка (примка). Идващата от целта вълна, носеща излъчваната информация, може да бъде обозначена като "възприятие" от гледната точка на възприемащия, а обратната вълна може да бъде обозначена като внимание (или намерение) в зависимост от това, какво възприемащия се опитва да постигне. Обърнете внимание, обаче, че това е двупосочна улица, действието възприемане също влияе на целевия обект, който се възприема! Ето защо ние живеем в една общност на участието. Няма такива неща като чиста обективност.


Бележка от екипа: По-добре казано е, че няма такова нещо като "чиста субективност", "отделеност", защото наблюдателят е част от обективността и не съществува такъв идеален момент, в който той да е самобитен, нейн истински външен наблюдател. Каквито и субективни вярвания да поддържа човек, те никога не могат да го отделят от обективния свят. Чувството за бягство от обективната и колективна кохерентност е винаги илюзия.


В случай на не-локални ефекти от разстояние, извън тялото, простата корелация на заплетени частици е най-основната форма на възприятие. И взаимовръзките между заплетените частици са реципрочни. Въздействието върху една частица създава ефект върху други заплетени частици мигновено и дори на големи разстояния. Това явление е не по-малко важно за макромащабни обекти.


Sheldrake (1999) провежда експерименти с кучета, при които животните правилно са очаквали тръгването на собственика си от отдалечено място, за да се завърне у дома. Той също така е провел други успешни експерименти върху по-рано необяснимо поведение на животните. В един пример, плъхове, които се учет да прекосяват нов лабиринт, се възползват не-локално от опита на други, които преди това са опознали лабиринта, при пълната липса на класическа информация за пространство-времето. Други примери включват отдалечено (нелокално) осъзнаване на смъртни случаи и злополуки, животни, които лекуват хора, и такива, които имат предчувствия за природни бедствия.


Следователно не е изненадващо, че хората проявяват още по-широк диапазон от реакции към не-локална информация. Данните показват, че хората могат да възприемат, разпознават и дават смисъл на нелокалната информация в широк диапазон от сложност – от неживи предмети, прости организми, животни и други хора (виж Фигура 4). Наличието на КХ осигурява адекватна информационна структура, която обяснява наблюдаваните резултати. Това е класически пример, при който резултатите се наблюдават многократно с течение на времето. Тези резултати са отвъд преобладаващата парадигма и трябва да очакват нови развития в науката, преди феноменът да бъде обяснен адекватно. Може би това обяснява психическите способности.


Знае се, че продължителното фокусирано внимание върху обект на медитация кара възприемащия човек и целевия обект да се сливат, така че да се получи много по-дълбоко ниво на разбиране за обекта. Това включва информация за историята или вътрешното му функциониране, които не биха били достъпни чрез класическата пространство-време информация. Квантовата холографска теория описва как може да се случи това явление. Освен това се приема, че умът и свързаният с него мозък със своите 100 милиарда неврони функционират заедно като процесор за паралелно идентифициране на шаблони / модели (например информационни шаблони), способен да извършва много задачи едновременно. По-голямата част от тази обработка се извършва подсъзнателно или в дясното полукълбо, което се приписва на интуитивната част от ума.


Съзнателното съсредоточено внимание е уникална дейност, която се извършва последователно предимно в лявото полукълбо в когнитивната част на мозъка. Синдромът на дефицит на внимание е именно проблемът, при който човекът не може да се фокусира за достатъчно дълго време, за да завърши желаната задача или наблюдение. Затова фокусирането на вниманието може да се тълкува като необходимо условие за резонанс (PCAR), който трябва да се установи с възприетия обект. Дори и при хората с такъв хандикап, намаляването на стреса, елиминирането на разсейването и успокояването на ума чрез медитация може да подобри способността за съсредоточаване, като по този начин подобри резонансното състояние.


Лечителите обикновено отчитат такова фокусиране, за да създадат резонанс с обекта на лечебните си дейности. Веднъж в резонанс, те често съобщават за усещане за някаква картина в съзнанието си, която е нещо като 3-D холографски образ. Те твърдят, че болните или увредените тъкани често изглеждат размити или по някакъв начин се различават от нормалната тъкан, която ги заобикаля. Понякога го описват като усещане за енергийни блокади. Твърдят, че са в състояние да съсредоточат енергия или по някакъв начин да манипулират (целенасочено) болната тъкан, което с течение на времето кара изображението да се промени и да придобие характеристиките на здравата тъкан, която го заобикаля. Може ли това да е резултат от намерението на лечителя да резонира с квантовите емисии и последващите абсорбции от болните тъкани?


Лечителите и други психически чувствителни индивиди често влизат в резонанс с обекта на своето фокусирано внимание (или намерение), като използват изображение (например на обекта). По същия начин хората, които се молят за другите (не в религиозния смисъл на молитви към висше същество), предполагат иницииране на не-локален резонансен процес с целеви обект. Молитвите за изцеление съществуват във всички култури от хилядолетия. Ако молитвата не е водила до някои положителни резултати, вероятно религията щеше да я изостави още преди столетия. За по-голямата част от историята си лечителската молитва се приписва на свръхестествената агенция, а не на резонанс с Квантовата Холограма на целта. Това е просто още един пример за феноменология, която чака науката да я обясни, както в примера със светкавицата.


Досий (1993 г.) и много други се опитваха да документират ефикасността на молитвата, особено на изцелителната молитва. Някои твърдят, че резултатите доказват ефикасността на изцелителната молитва. Трудностите при контролирането на всички променливи, влиянието на експериментатора и т.н. в такива клинични изследвания оставят много възможности за валидна критика. Фактът, че много проучвания на Радин показаха, че вниманието води до не-локални резултати при генераторите на случайни събития и други машини и до намаляване на случайността (увеличаване на реда), потвърждава, че информацията има нелокален ефект и може правилно да се формулира като отрицателна ентропия. Тези резултати се отнасят и за лечебната молитва. В тези случаи често се използват изображения за улесняване на резонансния процес. Това може да бъде изображение, картина, презентация или предмет, свързани с целевия обект на намерението. Тези картини или предмети изглежда осигуряват механизъм за източника на намерението да се "настрои" или да резонира с целта. Докосването на картина изглежда отговаря на изискването за резонанс (PCAR) и вероятно осигурява на възнамеряващия достъп до информацията за целта. Полицейските агенции често използват медиуми, които съсредоточават вниманието си върху картина или предмет, за да получат информация за мястото на престъплението, често с много голям успех.


Лечителите и хората, които се молят, също могат да използват изображения с целенасочено намерение да резонират с определен човек. Използването на изображения за извличане на нелокална информация също дава обяснение за паметта на водата и хомеопатията. Молекулите на токсичните вещества от оригиналния разтвор се отстраняват чрез серийно разреждане. Могат ли някои от водните молекули да резонират с излъчените фотони от оригиналните токсични вещества и по-късно да резонират с човешката имунна система, когато са абсорбирани от нея?


Ако, както се изисква в теорията на квантовата холограма, изображението или предмета са били в контакт с индивида или съдържат ”подписа” му, за което се търси информация или изцеление, историята на предмета/изображението и тази на лицето се пресичат. Фазовите взаимо-връзки на квантовите емисии на предмета съдържат запис на пътуването на целевия обект в пространството и времето, както и квантовите състояния, през които той е преминал по време на това пътуване. Чувствителният индивид с усъвършенстван талант често изглежда е в състояние да декодира информацията, кодирана в тези фазови взаимо-връзки на фотоните, излъчвани от изображението/предмета, за търсеното лице или обект. Може би също така ловните кучета извличат допълнителна не-локална информация, въпреки че класическото обяснение е, че животното работи само с повишено обоняние.


Въпреки че възприятието в триизмерния свят изисква и използва резонанс (PCAR), повечето хора не осъзнават не-локалната информация, когато работят в обикновената триизмерна реалност. Възприемаме обектите, представени чрез пространство-времева информация, т.е. форма, цвят, функция (дърво, стол, маса и т.н.), но обикновено не сме наясно с допълнителната не-локална информация, освен ако има силна емоционална връзка. Помислете за дете, отделено от родителите си по време на война или безпрецедентно бедствие. Години по-късно, при случайна среща, непознатото дете и / или биологична майка усещат силна връзка, докато другите не чувстват нищо. Възможно ли е това да е поради резонанса между майката и детето по време на бременността и по време на раждането?


Обикновено са нужни обучение, както е в много езотерични традиции, и / или някои естествено чувствителни индивиди, за да се възприема рутинно не-локалната холографска информация, свързана с конкретен целеви обект. Съществуват убедителни доказателства, които показват, че мозъкът / умът притежава тези способности след раждането. Развитието на езика, подтискането на тези способности чрез културно кондициониране и последвалата липса на практика, допринасят за атрофията на естествената способност за съзнателни, интуитивни възприятия. Може би културното кондициониране е една от причините са разказите за прераждане, които са толкова често срещани при децата в източните култури, докато на запад са много редки. Покойният д-р Ян Стивънсън (Dr. Ian Stevenson) (2001 г.) от катедрата по психиатрична медицина в Университета във Вирджиния пътува по света и изследва деца на възраст между 2 и 5 години, които твърдят, че са имали предишен живот.


"В същото време те често показват поведение или фобия, които са или необичайни в семейството, или не се обясняват с текущи събития на живота. В много от тези случаи разказите на детето много точно отговарят на факти в живота и смъртта на починало лице. В много от случаите засегнатите семейства (на детето и на почиталия бел. прев.) не са имали контакт, преди случаят да излезе наяве."


Според нас, въпреки че събитието за прераждането е истинско нелокално събитие, преживявано от детето, тълкуването не е правилно. Вярваме, че детето е във висока степен на резонанс с квантовата холограма на починалия и е в състояние да извлече КХ информация за починалия. Когато детето расте, рационалниата лява половина на мозъка започва да доминира и то вече не може да резонира с КХ на починалия, освен ако детето не е било обучено да поддържа алтернативно състояние на съзнанието (променено състояние на съзнанието). Ние смятаме, че опитността извън тялото (ОИТ) представлява подобен ефект. Отново, това най-вероятно представлява силен резонанс с отдалеченото място и преживяващият извлича и обработва КХ на обектите на отдалеченото място, което се ”посещава” не-локално.


В случаи като тези, описани по-горе, медитиращите, мистичните експерти и естествените медиуми рутинно демонстрират, че не-локална информация може да бъде възприемана от физически обекти и изображения чрез фокусиране на вниманието, успокояване на левата половина на мозъка и позволяване на интуитивните възприятия да проникнат в съзнанието. Опитните в медитацията изпитват променено чувство за пространство-времето, разпадане на аз-а, имат достъп до универсално знание и понякога изпитват чувство за единство с всичко съществуващо. Заедно с това чувство за единство, идва усещане за огромно блаженство и голяма яснота на ума. Ние твърдим, че те просто са влезли в състояние на висок резонанс с КХ и имат достъп до цялата информация. Това очевидно описва епифанията, която аз (Едгар Мичъл) преживях по време на обратния полет от Луната.


В западната традиция, академичният интерес е по-скоро свързан с лявата половина на мозъка или рационалната обработка, отколкото с интуитивни функции на дясното полукълбо. Когнитивна функция на лявата половина на мозъка осигурява приемливо етикетиране на интуитивните, творческите и артистичните процеси, протичащи в десната половина. Фактът, че с обучение и практика всички хора могат да възстановят и задълбочат своя когнитивен достъп до интуитивна, не-локална информация, демонстрира, че ученето и спомнянето се извършват в рамките на целия мозък и включват засилена съгласуваност и координация между полукълботата и КХ. Този процес е различен от функцията на лявото полукълбо, което разширява и екстраполира фактическите данни и формира заключения, основаващи се на логическа дедукция. Този процес осигурява скок към "интуитивно" заключение, пропускайки стъпките, водещи до това заключение.


Когато обект или лице, представляващо интерес, не е в непосредствена близост до възприемащия, така че пространствено-времевата информация, възприемана от нормалните сетива, не е достъпна и не може да бъде тълкувана, методът за установяване на резонанс с целта е малко по-различен. Това е предмет на т. нар. Далечно Виждане (Remote Viewing RV), което е друга латентна способност, която всички ние имаме в известна степен. RV ни позволява да опишем и да преживеем събития, които обикновено са недостъпни за възприемане от нашите пет нормални сетива.


Далечното Виждане се изследва от Путов (Putoff, 1996) и Питоф и Тарг (Targ, 1976) в Станфордския Изследователски Институт (Stanford Research Institute) от средата на 70-те години на миналия век. Тяхната работа привлякла вниманието на ЦРУ, получава финансира и се провежда тайно в продължение на почти 20 години. Част от работата включва проучване на границите на това, какво може да се направи с Далечно Виждане, а също и подобряване на качеството и последователността на резултата. По-голямата част от усилията бяха насочени към обучението на оперативни лица за събиране на разузнавателна информация срещу чужди противници. Правителственото финансиране на усилията приключи след разпадането на Съветския съюз през 90-те.


Бележка от екипа: Едно от тази група изследвания се разглежда в Проект "Гейтуей".


Въпросите, които ни интересуват във връзка с RV, са свързани с "референтния сигнал", използван за декодиране на квантовата холографска информация при отсъствие на каквито и да е било класически пространствено-времеви сигнали, и също така с това, как се постига условието за резонанс (PCAR) от възприемащия. Експерименталните протоколи от RV обикновено дават указания за местоположението на целевия обект, като например описание, картина или местоположение като географска ширина и дължина или изображение, представящо целта. Тези улики изглежда са достатъчни, за да може възприемащият (далечно виждащият бел. прев) да установи резонанс с целта. Пространство-времевата информация (както се възприема от нормалните пет сетива) за целта е недостъпна за възприемащия, обектът не се появява на своето физическо местоположение в пространство-времето като снимка или карта в съзнанието. По-скоро информацията се възприема и се представя като вътрешна информация и наблюдателят трябва да свързва възприятията с неговата / нейната вътрешна база данни от опит, за да разпознае и опише възприеманите атрибути на целта.


В случай на далечно виждане на комплексни обекти, възприеманата информация рядко е толкова недвусмислена, за да бъде веднага приета за коректна. Обикновено се изпилзват скици, метафори и аналогии за разпознаване и комунициране на нелокалната информация. Нужни са обучение, работа в екип и опит, за да може надеждно и правилно да се извлече комплексна нелокална информация от отдалечено място. Информацията се възприема като скица, често като в сън, или като фини впечатления от отдалечената реалност. Много опитни в далечното виждане лица описват тази вътрешна информация като ярка, ясна и недвусмислена. Информацията, получена чрез далечно виждане, е строго не-локална и, въз основа на хипотезата за КХ, получената информация не съдържа информация за нормалния компонент на пространство-времето, възприемана от което и да е от петте нормални сетива за обекта, необходима за пълното му идентифициране и определяне чрез резонанс.


Този интуитивен начин на възприемане може да бъде подобрен чрез обучение при повечето хора. Допълнителното обучение и по-голямо приемане на тази способност може да позволи на възпримащите да развият по-голяма детайлност, точност и надеждност на своите умения. По принцип обучението не само ще подобри умението за далечно виждане и точността му, но също така ще доведе и до увеличаване на стабилността на свързаните невронни вериги.


При отсъствието на нормални сензорни сигнали като светлина или звук за установяване на резонансно състояние като основа за декодиране на квантовата холограма на целевия обект, изглежда изображението, представляващо обекта, е достатъчно, за да позволи на съзнанието да се съсредоточи върху целта и да създаде условието за резонанс (PCAR), както е описано по-горе. Обаче е необходим и референтен сигнал, за да се осигури декодиране на кодираната холографска информация, зависима фазата. Марсър (Marcer, 1998) е предположил, че вълните, които се отразяват във Вселената, остават съгласувани с вълните от източника, и следователно са достатъчни, за да служат като референтен сигнал за декодиране на холографската информация от квантовата холограма на даден обект, излъчвана от отдалеченото местоположение.


Завършваме нашата дискусия за потенциалните приложения на Квантовата Холограма с експериментите, проведени от Джордж Де Ла Уор (George De La Warr) през 1940-те и 1950-те години. Де Ла Уор е британски инженер, който се интересува от разбирането на механизмите, свързани с дистанционната диагностика и лечение. Работата му е документирана от Дей (Day, 1966) през 60-те години. Де Ла Уор започва експерименти със съпругата си, успешен медиум лечител, за да улови радиацията, излъчвана при такива процеси. Първоначално той смята, че този механизъм е свързан с някаква форма на ЕМ радиация, но по-късно осъзнава, че е свързан с резонанс. В крайна сметка, той построява диагностично устройство, което действа като резонираща кухина. Може би най-странният аспект на откритието е, че когато устройството се управлява от съпругата му, тя успява да съсредоточи вниманието си върху жив целеви обект и е в състояние да произведе резонансно състояние между целта и измерващото устройство. Тя също така е могла да "проектира" това резонансно състояние и да прояви празна фотографска плака. Тя е в състояние да прихваща резонанси от растения, дървета, хора и дори болни тъкани.


Машината на Джордж Де Ла Уор от "История и развитие на радиониката", АА

С течение на времето, семейство Де Ла Уор изграждат библиотека от няколкостотин такива фотографски плаки. Много години по-късно Бенфорд (Benford, 2008 ) се сблъсква с тази библиотека и анализира някои от снимките с модерен 3-D CAD / CAM софтуер (Bryce® 4). Анализът показа, че изображенията са кодирани пространствено с 3-D ефект, подобно на тези, произвеждани от fMRI устройство (функционална магнитно-резонансна томография бел. прев.), но с много по-висока разделителна способност. (По-рано описахме откритието, направено от Шемп (Shempp), че fMRI устройствата кодират квантовата информация холографски). Спомнете си, че fMRI устройствата не са съществували много години, след като тези фотографски плаки са били проявени от г-жа Де Ла Уор. Тези експерименти, заедно с последните открития, свързани с машините fMRI, изглежда дават неопровержими доказателства, че макромащабната квантова холография е истински феномен и се произвежда от съзнателното внимание и намерението на възприемащия по отношение на обекта, представляващ интерес.




9. Как учи природата


Накрая на тази сесия за нашия модел на Квантовата Холограма ще обобщим, как природата (и всички живи същества) възприема, учи, адаптира и се развива в своята среда. Този модел е показан на Фигура 5.


В този модел показваме, как фазово скачените (огледално изображение) сигнални пътища, постигайки резонанс (PCAR) между възприемащото лице и целевия обект, могат да бъдат обозначени като "възприятие" на входа и "внимание" или "намерение" на изхода. В случая, когато обектът е обикновен физически обект (като ябълка), интересът ни е към не-локалната информация, възприета от лицето относно ябълката. От гледна точка на ябълката, обаче, ябълката също разполага с информация за лицето. Резонансното състояние между двете е реципрочна връзка.


Бележка от екипа: В почти всички популярни сесии по Далечно Виждане, при които целта е да се наблюдава извънземна или непозната биологична личност, целевата личност веднага добива осъзнаването, че е наблюдавана и в повечето случаи отпраща ответни реплики или говори телепатично на наблюдаващия далечно-виждащ. При наблюдаването на други хора тази осъзнатост за квантовото скачване не се демонстрира.


Фигура 5. Как учи Природата


Моделът на квантовата холография прогнозира, че историята на целевия обект (ябълка) се носи от КХ на ябълката, което означава, че "вниманието" или "намерението" на възприемащия, фокусирано върху ябълката, се записва като събитие в КХ на ябълката. Очевидно, не можем да питаме ябълката за преживяванията й, но въпреки това взаимодействието ще доведе до фазово отместване в КХ на ябълката (интерференция), коeто би могло да бъде засечено. Въпреки че използваме антропично етикетиране, тъй като обсъждаме човешкото възприятие за ябълката, това явление се корени в естествените (и примитивни) нелокални физически процеси, които са фундаментални за взаимодействието между всички обекти, независимо дали са живи или не. Развитото комплексно възприятие, когницията и т.н., свързани с мозъка, все още нямат очевиден аналогичен етикет, различен от "не-локалност и заплитане", който да опише интерактивното преживяване на прости обекти като ябълката с околната среда.


След като се постигне условието за резонанс, наблюдателят може да направи оценка на резултатите (чрез механизма за обратна връзка, показан на Фигура 5) и да промени състояние на ума си по отношение на възприемания обект. Възприеманата информация може след това да бъде обработена чрез мозъчни функции, така че да се достигне познание по отношение на възприеманата информация и по този начин да позволи придаване на значението на информацията. Познанието и значението изискват намиране на взаимо-връзка между възприеманата информация и информацията, намираща се в паметта на наблюдателя. Тази информация ще бъде интерпретирана въз основа на вярванията на възприемащия и натрупания в паметта му опит. След това, наблюдателят може да формира намерение по отношение на обекта. В такива случаи резултатът, обозначен като "действие", се променя от "внимание" (пасивно състояние) към "намерение" (проактивно състояние).


При съзнателните животни (такива с мозък) познанието, значението и намерението по отношение на външен обект често могат да бъдат описани с прости думи, например: враг; борба или бягство (fight or flight); храна, ядене; поздрав и т.н. Не-локалният компонент на информацията, макар че е налице и създава ефект, действа под нивото на съзнателно възприятие при хората и води до "инстинктивно" подсъзнателно поведение при животните. Класическото моделиране на тази автономна дейност я описва с термините на класическата информация и енергийния поток в централната нервна система и в мозъка. Въпреки това, КХ подсказва, че не-локалността работи на всички нива на активност, и със сигурност има резонанси, включващи тази не-локална информация, действаща във всички клетки на организма успоредно с класическите пространствено-времеви функции, както е описано по-горе в тази статия.


Резултатите от не-локалността за умишлените ефекти не би трябвало да бъдат по-трудни за приемане от резултатите за възприятието – нормално възприятие, използващо петте сетива. Резонансното състояние (PCAR) предполага симетрия, при която информацията протича в двете посоки между обекта и възприемащия, така че всеки да е целеви обект, и възприемащ на другия. Само сложността на по-подредените нормални сензорни механизми предполага несиметрична връзка. Като цяло, хората изглежда трудно приемат, че мислите, по-специално целенасочеността, могат да предизвикат действия от разстояние (спомнете си за "Айнщановото призрачно действие от разстояние" / "spooky action at a distance"). Въпреки това, то се наблюдава от векове и само през последните десетилетия е подложен на научно изследване.


Не е толкова трудно да бъде разбран случая на резонансни условия чрез PCAR за създаване на отдалечени ефекти чрез прехвърляне на нелинейна информация между еднакво сложни възпремащи като хората. Стотици успешни експерименти са го доказали. Във всички тези случаи не се изисква пренос на енергия, а само не-локална информация, тъй като всеки предмет / целеви обект има достъп до собствения си енергиен източник (точно както кристалното радио, бел. екипа). Случаят с намерение, създаващо отдалечени ефекти в неживи обекти, е по-озадачаващ. Телепортацията на квантови състояния, успешно извършена за частици и описана от Дарлинг (Darling, 2005), има практическо приложения в квантовите компютри. Многобройните изследвания на Радин (Radin, 1997) и по-рано на Дън и Ян (Dunne, Jahn, 1988) показват, че макромащабни обекти също могат да бъдат променени или преместени, но механизмът за трансфер на енергия, с който са повлияни класическите състояния на отдалечен обект, остава неуловим, но може би е свързан с използването на енергия директно от полето на нулевата точка.

« Последна редакция: Декември 13, 2018, 06:43:43 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил




10. Резюме и последствия


Наскоро някой помоли авторите да опишат квантовата холография и нейните последици на две страници – наистина много трудна задача. На нас ни отне значително повече от това, за да стигнем дотук. Природата е изключително комплексна и не се отказва доброволно от тайните си. Усилията на човечеството да я разбират почива върху раменете на безброй мъже и жени, които бяха тук и предстои да дойдат. Очевидно имаме много дълъг път, преди да разберем всичко. Може би това, което наистина е най-невероятно за природата, е, че изобщо е познаваема. Изследванията ни на същността на съзнанието ни карат да вярваме, че най-добрият начин да оцелеем и поддържаме човечеството като цивилизация и да процъфтяваме зависи от появата на нова световна гледна точка, която разбира нашето място в по-широката схема на природата. Това включва един мироглед, който правилно адресира, в научно проверими условия, колективните взаимо-отношения на хората помежду им, с биосферата, с околната среда и с целия космос.

Доказателствата, които представихме, показват, че живеем във вселена, която функционира съгласно следните принципи:

Самоорганизиране – Цялата нежива и жива материя изглежда е резултат от пораждаща се сложност, която се адаптира и се развива в отговор на промените в околната среда.

Интелигентност – Вселената използва информация, обработва я и й придава значение / смисъл. Изглежда, че вселената прави оценка на новите преживявания, като ги съпоставя с вече съхранената информация и "избира" функции въз основа на тази оценка, като се базира на механизми за обратна връзка.

Творчество – Цялата материя във Вселената изглежда взаимосвързана и комуникира със себе си, за да формира непрекъснато по-сложни системи. Тези системи изглежда се само-регулират и се организират по начини, които са гъвкави, приспособими и проявяват някаква форма на целенасочено поведение.

Проба / Грешка – Навиците на природата, нейните закони и нейните принципи на действие изглежда се адаптират и се развиват чрез проба и грешка. Колкото по-успешна е адаптацията, толкова повече тя се засилва. Колкото по-малко успешна е, толкова по-вероятно е да атрофира и в крайна сметка да отмре или да изчезне.

Интерактивност – Цялата материя непрекъснато взаимодейства с цялата останала материя. Няма такова нещо като самостоятелно действие. Всичко е дефинирано във връзка с всичко останало.

Учене – Опитът се запазва в паметта на природата – квантовата холограма. След като информацията бъде създадена, тя винаги е достъпна и никога не бива забравена.

Участие – Ролята на намерението в съзнателната материя има очевиден ефект.

Развитие – От самото начало природата се развива в непрекъснато нарастващи нива на сложност, в отговор на промените в околната среда или натиска, произтичащ от естествените процеси.

Не-локална свързаност – Всички неща в природата са взаимосвързани по много фундаментален начин извън времето и пространството. Обменът на информация между всеки два обекта се осъществява мигновено, независимо от време-пространството и тези взаимовръзки не могат да бъдат екранирани или отслабени.

Основана на квантовите принципи – От микро-мащаба на субатомните частици до най-големите обекти в космоса и всичко между тях, цялата материя демонстрира квантовата характеристика на заплитане, съгласуваност, корелация и резонанс.

Бележка от екипа: Любопитно е сходството в заключенията на Едгар Мичъл и екипа му относно принципите на вселената, и онези заключения, които Томас Биърден и екип правят относно принципите на "самоподдържащата се околна среда":
(i). самоорганизиране
(ii). авто-осцилация или себе-ротация
(iii). да дава повече енергия, отколкото операторът влага в нея
(iv). продължително да захранва самата себе си
(v). да проявява негентропия.
Извадката е от темата "Многовалентен магнитен потенциал", а въпросната глава е от книгата на Том Биърден "Енергия от вакума - концепции и принципи", 2002г


Вселена изглежда жива, развиваща се, адаптивна. Тази вселена използва информацията, за да се организира и да създава все по-големи нива на сложност. Ние сме част от нея и не можем да бъдем отделени от нея и сме свързани с нея. Освен това изглежда, че е система за само-референциране (виж Фигура 6). Когато природата учи, се създават навици, и онези, които водят до полезни резултати, заякват и ефективно стават "твърдо-кодирани" (стават част от сорс-кода на програмата бел. прев.). Дори тогава тези "навици на природата" (включително и нас) се адаптират и се развиват чрез проби и грешки, когато настъпи промяна.

Изглежда, че природата е стартирала не само съществуването, но и се е развила до сегашното състояние на сложност, което наблюдаваме навсякъде около нас. Най-удивителното от всичко е, че човечеството се е развило до такава степен, че можем да задаваме въпроси и да започнем да придобиваме фундаментално знание за самото съществуване на природата. Може би, тогава, ние и всички съзнателни същества наистина сме един от начините на природата да се опознае и да се преживява. В известен смисъл, дори изглежда, че сме в състояние да повлияем на самата си еволюция.


Нашата хипотеза за взаимосвързаност и единство, подсказана от квантовите характеристики и процеси, се поддържа от древните мъдреци, божествени въплъщения, мистици, духовни водачи и шамани от всички времена и от всички култури. Точно както съвременният човек е еволюирал от маймуноподобните ни предци, така и ние трябва да се развиваме и да се усъвършенстваме до следващото ниво, както и нашата цивилизация. Промяната, приспособяването към тази промяна и еволюцията изглежда са вътрешен закон на природата, вграден в самата тъкан на реалността. Всяко творение трябва или да изчезне, или постоянно да се развива. Природата демонстрира този принцип през цялата си история и се е убедила, че няма алтернативи. Стрелката на времето тече само в една посока.



Фигура 6. Процесът на самообвързване на природата


Представехме нашата хипотеза като карта на реалността, която изглежда съвпада с наблюденията и експерименталните доказателства. Тя може да обясни много природни феномени, които досега не можеха да бъдат обяснени. Както обаче казахме в целия този ръкопис, картата не е територията. Вместо това тя не е нищо повече от модел на тази територия, която прави прогнози за това, как ще се държи територията при определени обстоятелства. Вярваме, че крайъгълните камъни на нашата теория са изградени върху познати и проверени свойства и процеси на природата и може би някои, които все още предстои да бъдат открити. Както всички теории в науката, всичко, което сме предложили, може да бъде проверено. Частите от него, които не са валидирани, трябва да бъдат променени, преработени или изхвърлени и заменени. Такова е естеството на научното изследване. Най-малкото се надяваме, че ще насърчим дискусиите и изследванията, за да подобрим разбирането на човечеството за природата.


Казано е, че демокрацията изисква информиран електорат, за да процъфтява и да просперира. Изглежда, че това би трябвало да се прилага в повечето области на човешките усилия. Не трябва да правим място за личните пристрастия и личните интереси, ако искаме да се адаптираме и да развиваме нашето разбиране. Трябва да останем отворени, да сме готови и да желаем да бъдем информирани и преди всичко доброволно да се ангажираме с изучаването и откриването на нови познания за този свят, в който живеем. Въпросите, с които се сблъскваме, са твърде важни, за да бъдат игнорирани или чрез умишлено пренебрежение, или поради липса на разбиране. Нашето оцеляване и оцеляването на целия живот на земята зависят от това.

Оставяме ви тази древна санскритска поговорка:

Бог спи в минералите,
Събужда се в растенията,
Разхожда се в животните и,
Мисли в човека.

« Последна редакция: Декември 13, 2018, 06:43:08 pm от Glasberg »