Apocryphal Academy

Автор Тема: Господи, спаси ни от религията на атеистите. Китайската система за наблюдение  (Прочетена 494 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Господи, спаси ни от религията на атеистите. Китайската система за наблюдение



О да. Това, че не приемат съществуването на една по-висша сила като Бог, не означава, че нямат религия.
Атеистите имат религия, приятели. И тази религия се нарича ПРАВИТЕЛСТВО. Почти всеки атеист е всъщност дълбоко набожен. Той се моли на олтара на правителството – най-опасната религия на лицето на Земята, защото е базирана на принуда и насилие. Той се моли на олтара на науката, но не на истинската наука, а на финансираната от правителството наука.
В тази система липсва каквато и да е било мотивация да се подобри съзнанието и етиката, и да се премахне робството, наречено правителство.


Атеизмът винаги е бил и е пътят към духовна смърт. И точно поради тази причина правителствата и управляващата класа обожават атеистите. На тях много им харесва, когато тази идеология инфектира ума на масите.


Знаете ли коя е държавата на атеистите?





Именно, Китай. Китайците си имат нов Бог. Бог, който е навсякъде, вижда всичко, чува всичко и знае всичко. Бог, който контролира всичко и от който не можеш да избягаш.


[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=ZmCWfHmh-F8[/youtube]


Наблюдаван, Оценяван, Контролиран: Бъдещето на Наблюдението в Китай

Представи си, че където и да отидеш, някой те наблюдава. И оценява всяко твое движение. Дава ти точки за добро поведение (например даряваш пари (+ 1 точка)) и ти отнема точки за лошо поведение (хвърляш отпадъци по земята (- 3 точки) или просто ядеш прекалено много чипс (-1 точка)). 

Това е реалност...в Китай, с изключение, може би, на яденето на прекалено много чипс.

На територията на Китай има около 200 млн камери и правителството използва технология за разпознаване на лица (facial recognition), сканиране на тялото и следене по гео-координати (geo-tracking), което се съчетава с лични данни за етикетиране на хората – в реалния живот и онлайн.


Нарича се Обществена Система на Доверието (Social Credit System). За всеки човек има обща оценка.
Тази оценка има голямо значение и влияние върху това, какво е разрешено на гражданите да правят и какво им е забранено да правят.
Китайските власти използваха тази оценка, за да попречат на повече от 7 млн човека, който се смятат за недостойни за доверие, да се качват на самолети. Още 3 млн нямат право да се возят на високо-скоростни влакове.
 

Но някои китайски граждани гладат на това позитивно. Дан Дан (Dan Dan) например смята, че:
”Гражданите в повечето страни искат да живеят в безопасно и стабилно общество. Аз се чувствам в безопасност, когато на всеки ъгъл има камери.”

Самата Дан Дан има много висока оценка по Обществената Система на Доверието. Тази оценка е резултат от комбинация на положителните данни за криминално поведение, академични постижения и данни от медицински изследвания, а също така и от това, че си плаща сметките навреме.
Дан Дан има 773 точки и това й дава право да наеме кола, да си резервира хотел и да си наеме къща, без да плаща депозит.

Лошата оценка, обаче, може да ти отнеме правото да правиш нормални, ежедневни неща. Лиу Ху (Liu Hu), например, е разследващ журналист, който е разкривал корумпирани китайски служители в миналото. Той има само 305 точки. Системата, например, не му позволява да си купи билет, с което достъпът му до високо-скоростни влакове е легално блокиран.

Планът на китайското правителство е да въведе тази система в цялата страда до 2020-та година.

« Последна редакция: Декември 20, 2018, 01:01:02 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
ПАНОПТИКОН






There's a sun that shines in
There's a world that stares out at me
And all I refuse to please



Знаете ли, какво е Паноптикон?


Паноптиканът е тип институционална постройка и система за контрол, проектирана от английския философ и социален теоретик Джереми Бентъм в края на 18 век.
Схемата на дизайна е да позволи на всички (пан-) затворници на институцията да бъдат наблюдавани (-opticon) САМО от един пазач, без затворниците да могат да разберат дали са наблюдавани или не. Въпреки че е физически невъзможно за един наблюдател да наблюдава всички затворнически клетки едновременно, фактът, че затворниците не могат да знаят кога са наблюдавани, ги мотивира да действат така, сякаш са наблюдавани през цялото време. Така те са ефективно принудени да регулират собственото си поведение.






В гръцката митология има многооки гигантски Аргуси (Паноптес), чиито очи винаги са били отворени, което ги прави изключително ефективни пазачи.
Аргус на гръцки: Άργος), наричан Паноптес, т.е всевиждащ, в древногръцката митология е стоок пазач великан, който никога не затварял всичките си очи. Син на Гея. Цялото му тяло било покрито с очи, част от които винаги бодърствали (едновременно били затворени само две от очите му).






Дизайнът на Паноптикона се състои от кръгова структура с "инспекционна сграда" в центъра, от която управителят или персоналът на институцията може да наблюдава затворниците. Затворниците, които са разположени около периметъра на строежа, не могат да видят вътрешността на инспекционната сграда. Бентам замисля основния план като еднакво приложим за болници, училища, санаториуми и приюти, но посвещава по-голямата част от усилията си за разработване на проект за затвор Паноптикон.
Бентам описва Паноптикона като "нов образец за упражняване на сила на ума над ума по качествено нов начин, неописван до този момент". На друго място, в писмо, той описва затвора на Паноптика като „мелница за превръщане на измамниците в честни хора“.



През 1786 и 1787 г. Бентам пътува до Кричев в Беларус, за да посети брат си Самуел, който се занимава с управлението на различни индустриални и други проекти за княз Потьомкин. Точно Самауел (както Джереми неведнъж признава) е онзи, който си е представял основната идея за кръгова сграда в центъра на голям двор като средство, което позволява на малък брой мениджъри да контролират дейността на голяма и неквалифицирана работна сила. Джереми започнал да разработва този модел, особено приложим за затворите, и очертал идеите си в поредица от писма, изпратени до баща му в Ангия. Той допълва надзорния принцип с идеята за договорите; тов е управление по договор, а не доверие, където директорът би имал паричен интерес от намаляване на средния процент на смъртност.


Паноптиканът би бил по-евтин от на затворите по онова време, тъй като изисква по-малко персонал. "Позволете ми да построя затвор по този модел" настоява Бентъм пред Комисията за Реформа на Наказателното Право, "Аз ще бъда тъмничар. Ще видите ... че тъмничарят няма да има заплата – няма да струва нищо на нацията.". Тъй като стражите не могат да бъдат видяни, те не трябва да дежурят по всяко време, ефективно оставяйки наблюдението на наблюдаваните.
Бентам е гледал на принципа на Паноптикон като на приложим за проектирането на различни институции, в които наблюдението е важно, вкл. болници, училища, работнилници, приюти за душевно болни, както и затвори. Той развива и идеята за "христоматично" училище, в което преподаването се извършва от старши ученици по мониторинговия принцип, под общия надзор на Учителя.


Въпреки факта, че Паноптикон не е бил построен до края на живота на Бентам, концепцията му предизвиква много дискусии и дебати. Докато самият Бентам смята Паноптикона за рационално, напредничаво и справедливо решение на обществените проблеми, неговите идеи са многократно критикувани заради техния редукционен, механистичен и нечовешки подход към човешкия живот.


През 1965 г. американският историк Гъртруд Химелфарб (Gertrude Himmelfarb) публикува есето "The Haunted House of Jeremy Bentham" ("Къщата на Духовете на Джереми Бентам"), в което тя описва механизма за наблюдение на Бентам като средство за потисничество и социален контрол. Паралелните аргументи са изтъкнати от френския психоаналитик Жак-Ален Милър (Jacques-Alain Miller) в есе, озаглавено "Le despotisme de l'utile: la machine panoptique de Jeremy Bentham" ("Деспотизмът на полезността: пантоптичната машина на Джереми Бентам"), написано през 1973 г. и публикувано през 1975 г.


В своята ”Дисциплина и Наказаниe” (Discipline and Punish (1975)), френският философ Мишел Фуко се позовава на идеята за Паноптикона като на метафора за модерните "дисциплиниращи" общества и тяхната всепроникваща склонност да наблюдават и нормализират. Това означава, че Паноптикът оперира като механизъм за упражняване на сила. Вж. ИЗ "ПАНОПТИЗМЪТ"

Според Фуко, Паноптиканът е идеална архитектурна фигура на съвременната дисциплинарна власт. Паноптиконът създава съзнание за постоянна видимост като форма на власт – ”край на решетките, на веригите, на тежките ключалки”. Заплахата от наблюдение е това, което дисциплинира обществото да се държи в съотвествие с правилата и нормите.


« Последна редакция: Декември 28, 2018, 11:47:54 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
За какво ми е да чета за въпросния Паноптикон, ще попитате вие.


Спомняте ли си величествената сцена на битката в Колизеума във филма Гладиатор?






Защо е имало такива представления?


Цезарят е излизал пред народа и е показвал, колко е велик – показвал се е, правел се е видим, за да печели ”любовта” на хората и за да всява страх. ”Ето ме, вижте ме, аз съм Бог, страхувайте се, подчинявайте се”.


Когато е нямало цезар или султан, който да е видим, е имало Бог. Вездесъщият Бог, който вижда, чува и знае всичко за вас. Богът, който знае дори какво си мислиш. Затова, не смей да грешиш дори в мислите си, ”Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък)”.


Когато няма видим цезар и Бог...има правителство. Но...правителството е невидимо. Как, при положение, че правителството е невидимо, се постига автоматичното функциониране на властта?

Да, точно така...чрез механизма на Паноптикона. Всеки има чувството, че е видим, но не вижда. Това е модел за създаване и поддържане на властово отношение, независимо от онзи, който упражнява властта (защото е невидим). На практика, хората са в ситуация на власт, чиито носители са самите те. Така властта се автоматизира и деиндивидуализира. Получава се асиметрия на видимостта и асиметрия на информацията, защото ”аз не знам, кой ме наблюдава и дали ме наблюдава”.


Фуко въвежда едно допълнение в паноптиконовия модел, а именно, че наблюдателите са твоите съграждани (да ви напомня за нещо?). Т.е. хората се самонаблюдават и се самоцензурират.







"Power resides where men believe it resides. No more and no less.
It's a trick, a shadow on the wall. And a very small man can cast a very large shadow.
"


Lord Varys




« Последна редакция: Декември 29, 2018, 04:40:52 am от Glasberg »

Тагове към темата: политика икономика технологии