Apocryphal Academy

Автор Тема: Аз не знам, къде е моята Душа  (Прочетена 1405 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #15 -: Декември 26, 2018, 08:11:22 pm »

...когато човек умре, той може да се "едини отново с Единството, със Съвкупността", да се "влее в Абсолюта", по този начин, нормално, губейки своята идентичност. Сливане с Бога.


Вливането в Абсолюта или сливането с Бога аз го разбирам като смърт, истинска смърт и абсолютен край.

Да. Единствената "истинска смърт", тоест, както се схваща съвременното суеверие, е рециклирането.

smsi-h

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #16 -: Декември 26, 2018, 08:23:34 pm »
Glasberg,

Сори за оф-топика, но мисля, че поназнайвам отговора на въпроса от заглавието на темата ти.

За сърцето става дума.

В него е "седалището" на душата, намираща се в тялото ни. То е порталът, през който душата непрекъснато ни нашепва посланията и нравоученията си, и натрупания опит на Висшия Аз. То задава основния тон на чувствата и основните реакции на цялата ни биологична система и ако истински се научим да го слушаме, да възприемаме тихия глас, който идва от сърцето, ще бъде единственото правилно и непогрешимо нещо, което ще направи в животите си. 

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #17 -: Декември 26, 2018, 08:53:10 pm »

За сърцето става дума.

В него е "седалището" на душата, намираща се в тялото ни. То е порталът, през който душата непрекъснато ни нашепва посланията и нравоученията си, и натрупания опит на Висшия Аз. То задава основния тон на чувствата и основните реакции на цялата ни биологична система и ако истински се научим да го слушаме, да възприемаме тихия глас, който идва от сърцето, ще бъде единственото правилно и непогрешимо нещо, което ще направи в животите си.

Да, но според мен това е метафора. Защото душата няма как да е физически "разположена" в сърцето. Сърцето е орган от тялото, т.е. материално. На сърцето му слагаме байпаси или го сменяме, когато не работи. Също така можем да си "отгледаме" сърце от стволови клетки.

И защото това е метафора, казваме "боли ме сърцето" или "боли ме душата", а също така "кръв ми капе от сърцето" или "душата ми кърви". Но тази метафора не трябва да се разбира буквално.


λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #18 -: Декември 26, 2018, 09:08:26 pm »
Аз предлагам да поиграем на игра за материалисти! :)


Знам, че нацистите са правили такива експерименти и знам, че е ужасно, но няма как да не споделям същия този интерес! Нима вие не споделяте същия интерес?

Да кажем, че Пациент 1 лежи на маса 1 и Пациент 2 лежи на маса 2. Те са живи и здрави.

По оперативен път започваме да ампутираме и да имплантираме - разменяме техните ръце, крака, органи и прочие. Ръцете и краката на Пациент 2 отиват у Пациент 1 и обратно, и така и с органите. Знаем, че човек живее дълго и със сърце от прасе (Рокфелер е имал 15 сърдечни трансплантации, от хора разбира се, преди гадта да се гътне).

Въпросът е:

Ще настъпи ли такъв момент - и кога ще настъпи този момент - когато Пациент 1 ще се събуди на маса 2? И обратното?



Друг въпрос е:

ЩЕ ли почувства Пациент 1 или 2 - и кога ще го почувства - че... душата му е подменена? :o



За жалост, с главите все още е трудно, и не можем да отговорим. Но за сега имаме вече успешна трансплантация на глава на куче (мисля че беше в Русия)... и ако не ме лъже паметта, мисля че поне се говореше за трансплантация на глава (или на тяло? има ли правилен изказ тук?) в Турция преди години.

Може би, от нАучна гледна точка, единственото жалко в руския експеримент е, че става дума за куче? Така че едва ли ще разберем отговора.


Но пък в бази и зони като 51 вероятно вече са провели всички тези процедури и знаят...


« Последна редакция: Декември 26, 2018, 09:10:59 pm от λ »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #19 -: Декември 26, 2018, 09:15:43 pm »

В него е "седалището" на душата, намираща се в тялото ни. То е порталът, през който душата непрекъснато ни нашепва посланията и нравоученията си, и натрупания опит на Висшия Аз. 

smsi-h, нищо лично, но аз не приемам идеята за т.нар. Висш Аз. Висш Аз за мен е Свръх-Аз-ът на Фройд, който е по същество колективен аз. Този колективен Аз подтиска Аз-а / Его-то / Личността и То-то, което е отговорно за потребностите на физическото тяло.


Моля те да не приемаш моята гледна точка като критика на твоята.


Напротив, абсолютно отворена съм за дискусия и се радвам, че има хора, които обърнаха внимание на темата.


Диалогът е много важно нещо. "Диалозите" на Платон не са случайно явление. Просто древните са търсели истината.



 

 

smsi-h

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #20 -: Декември 26, 2018, 11:02:51 pm »
Ламда, експериментите с кучетата наистина са направени преди няколко години, а идеята е измислена и написана в миналото от великия руски фантаст Александър Беляев в произведението "Главаата на професор Дауел". Единствения недостатък на кучетата е, че не могат да говорят и да ни обяснят какво за изпитали при "прехвърлянето".

Сега, ако ще говорим за нацистки експерименти, дай нещо за развитието в последствие на тези експерименти извършени по-късно като чудесата с братята Камерън в Монтоук. Те поне, за разлика от кучетата, могат да говорят. И според написаното, хората си се чувствуват отлично след "прехвърлянето" на душите им в други тела. Орионското прехвърляне на душите за обесмъртяване.

Ами да споменавам ли за прехвърлянето на душата на Лобсанг Рампа в тялото на англичанин?

Хм, "Диалозите" май са написани за нас, днешните хора. Четох ги преди двайсет години и чак сега, след прочитането на една камара езотерика, разбирам, какво наистина е писал Платон. Шапка му свалям, че във всеки един диалог възхвалява и превъзнася траките, и от неговите думи прекрасно излиза историческата истина, кой е истинския учител на гърците.

smsi-h

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #21 -: Декември 26, 2018, 11:15:40 pm »

За сърцето става дума.

В него е "седалището" на душата, намираща се в тялото ни. То е порталът, през който душата непрекъснато ни нашепва посланията и нравоученията си, и натрупания опит на Висшия Аз. То задава основния тон на чувствата и основните реакции на цялата ни биологична система и ако истински се научим да го слушаме, да възприемаме тихия глас, който идва от сърцето, ще бъде единственото правилно и непогрешимо нещо, което ще направи в животите си.

Да, но според мен това е метафора. Защото душата няма как да е физически "разположена" в сърцето. Сърцето е орган от тялото, т.е. материално. На сърцето му слагаме байпаси или го сменяме, когато не работи. Също така можем да си "отгледаме" сърце от стволови клетки.

И защото това е метафора, казваме "боли ме сърцето" или "боли ме душата", а също така "кръв ми капе от сърцето" или "душата ми кърви". Но тази метафора не трябва да се разбира буквално.

Въобще не си вникнал в онова, което съм написал. Написъл съм думата седалище в кавички, а порталът без кавички. Да сменяме сърца, но явно не си запознат какви неща се случват с личностите, на които са им присадени нови сърца. Хората с присадени сърца, буквално приемат обичаите и психиката на донора на сърцето.

Сега е моментът и да споменем експериментите на Рупърт Шелдрейк, който електромиографи, едновременно изследващи мозъка и сърцето, е установил, че електроимпулсите на сърцето са с част от секундата винаги по-рано от мозъчните и сърдечното електромагнитно поле е базово, то задава ритъма на мозъка и от там на целия останал организъм.

Пак повтарям, сърцето е порталът на душите ни, то е физическия орган, чрез който душите ни се свързват с нас, общуват с нас и командват нашите биологични тела. Не е епифизата, която има директен контакт с Висшия Аз, сърцето е. Епифизата е нашият съзнателен свръхпространствен изход, а сърцето е нашият вход и през сърцето се осъществява едновременно влияние върху безсъзнателното, подсъзнателното и съзнателното, между трите има балкан разлика.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #22 -: Декември 27, 2018, 01:24:54 am »


Хм, "Диалозите" май са написани за нас, днешните хора. Четох ги преди двайсет години и чак сега, след прочитането на една камара езотерика, разбирам, какво наистина е писал Платон. Шапка му свалям, че във всеки един диалог възхвалява и превъзнася траките, и от неговите думи прекрасно излиза историческата истина, кой е истинския учител на гърците.

И аз мисля така (това болднатото). Но в интерес на истината съм чела само откъси. Като му дойде времето, ще се опитам да разсъждавам върху тях. Исках първо да прочета Енеади на Плотин. Ще се радвам, ако някой ми предложи електронен вариант на български.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #23 -: Декември 27, 2018, 01:34:04 am »


Въобще не си вникнал в онова, което съм написал. Написъл съм думата седалище в кавички, а порталът без кавички. Да сменяме сърца, но явно не си запознат какви неща се случват с личностите, на които са им присадени нови сърца. Хората с присадени сърца, буквално приемат обичаите и психиката на донора на сърцето.



Трансплантацията на органи от други хора има определени ефекти, да. Но това не се отнася само за сърцето. Подобни ефекти са наблюдавани дори при елементарно преливане на кръв. По всяка вероятност става въпрос за пренос на някаква квантова информация.


Ще проверя Рупер Шелдрейк, защото ми стана интересно.




Пак повтарям, сърцето е порталът на душите ни, то е физическия орган, чрез който душите ни се свързват с нас, общуват с нас и командват нашите биологични тела.

Означава ли това, че сърцето е като радиото - приема сигнал, но вътре в него няма сигнал?

« Последна редакция: Декември 27, 2018, 01:37:23 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #24 -: Декември 28, 2018, 07:18:07 pm »
Няколко думи за въпросния Висш Аз:

Доколкото разбрах, концепцията за ВА е тематизирана в една книжка, написана (коригирайте ме, ако греша) от някой, който е произвел изключително интересните 4 части на т.нар. Матрица.
Този същият е завършил не какво да е, а психология. И по изключително умел начин концепционализира старото добре познато Хегелианско Его, което не е нищо друго, а колективно Его. Хегелианското Его много прилича на Фройд-овския Свръх-Аз, който подтиска Истинския Аз (Вж. Малко Психология).

Този същият твърди, че Аз-ът е някакъв колективен аз, с когото можеш да си говориш (а аз си мислех, че теорията за двукамерния мозък е отречена).

Още по-хитро дори - дава на хората онова, от което имат нужда, а именно Мама и Тати, грижовен ангел и "специалистът"/"експерт", т.е. бащината фигура, които идват на помощ всеки пък, когато сме много объркани и не искаме да поемем отговорност за действията си.

Ако отидем още по-далеч, можем дори да заключим, че въпросният ВА е идея, как да си направиш един твой фиктивен, илюзорен Аз като заместител на Истинския, който преди това си захвърлил и заключил в тъмницата на подсъзнанието.



« Последна редакция: Декември 28, 2018, 07:20:57 pm от Glasberg »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #25 -: Декември 28, 2018, 10:20:33 pm »
Само че такъв, който никой никога да не поставя под съмнение, защото се усеща "по-истински от истински", с цветове "по-цветни от цвета" и тн. Така че... как е възможно да е илюзия.

Както е приказката, че "най великите открития са онези на ума", така също е вярно и че "най-великите построения са онези на ума".

Но през годините много хора заложиха всичко на тези твърдения (които са техен опит), идентифицираха целите си личности с това, уверени, че залагат на печелившата карта. Сега няма как някой да каже, че всичко това е в крайна сметка невярно. Мълчанието и времето на пръв поглед им изглеждат по-добра стратегия. Точно както преминава една типична 2012 година.
« Последна редакция: Декември 28, 2018, 10:22:19 pm от λ »

Тагове към темата: философия психология съзнание