Apocryphal Academy

Автор Тема: МАТЕРИАЛИ: Наука - Ерик Долард  (Прочетена 165 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
МАТЕРИАЛИ: Наука - Ерик Долард
« -: Април 24, 2019, 04:10:13 pm »


Ерик Долард е единственият човек, за който е известно, че е в състояние точно да възпроизведе много от експериментите на Тесла с лъчиста енергия и безжични трансмии на енергия. Това е защото той разбира, че конвенционалната електрическа теория е само половината от истината.


Ерик Долард (Eric Dollard) е електроинженер, който е "жива легенда" в полето на електрическите изследвания. Много хора го считат за най-знаещия експерт по истинската природа на електричеството, жив днес. Автор на бележитите математически публикации "Символно репрезентиране на променливотоковите вълни" и "Символна репрезентация на генерализираната електрическа вълна", Ерик показва как всички електрически феномени могат да бъдат математически измерени и инженирани БЕЗ да се използват клонове на висшата математика или "уравненията на Максуел". Автор на "Концентрирано въведение в Тесловите трансформатори и Теорията за безжичното захранване", той също така е единственият човек от смъртта на Тесла насам, който успешно е построил истински увеличаващ предавател (Magnifying Transmitter).



λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: МАТЕРИАЛИ: Наука - Ерик Долард
« Отговор #1 -: Април 24, 2019, 04:43:57 pm »
Възкресяване на Електрическата наука в дигиталната ера




В тази статия Ерик Долард покрива историческата перспектива и теоретичната основа на електрическото инженерство. Това е нужно, тъй като съвременната идея за електроинженерството е деградирала до онова, което той нарича заблудни отричания, силово налагани от един кабал на академични теоретици. Ерик покрива основите, които са възникнали от експериментите на Фарадей и математиката на Максуел.

Тези основи, положени от Фарадей и Максуел неизбежно изискват намесата на етера. По-късно, "електронът" и Относителността на Айнщайн-Минковски заменя този модел, въпреки че Етерният модел е бил функционален, смислен и инженерно постижим.

Научете какво са мислели истинските пионери на електрическите науки за този заговор, който избутал етера, боготворял "уравненията на Максуел", които не са уравненията на Максуел, и поставил на пиадестал електронът, въпреки че дори "откривателят" му Дж. Дж. Томпсън признал, че е безполезен.

Тази статия включва много от цитатите им в подходящия контекст, както и всички препратки, така че да можете да ги проверите сами. На последната страница има списък с трудовете на Ерик.

Тази информация е важна част от презентацията му, която ще бъде представена на "Конференция за енергийни науки и технологии 2019", където Долард изяснява природата на Тесловия трансформатор в Колорадо Спрингс, като демонстрира и мащабиран негов модел.




EPD Ldboratories

http://ericpdollard.com
info@epdlabs.orghttp://ericpdollard.com







1)

В тази Дигитална епоха, теоретичната основа на електрическото инженерство е вече омърсена, сведена до една асамблея на заблудно невежество, наложено със сила от един кабал на академици-теоретици. Онова, което дава авторитетната сила на техните диктати, е свръх-усложнената и усукана математика, с която се обгръщат. Тази математика на свой ред се превръща в един "каменист път", чиято цел е да замени здравия разум и експериментите в обучителния процес. Веднъж след като идолите бъдат дигитализирани, те стават закон, и в последствие електричеството се е превърнало в една изгубена наука, захвърлена на същото бунище като алхимията.

Само че, в историческа перспектива, теоретичната основа на електрическото инженерство е постигнала много високо ниво на развитие в началото на 20ти век, за да задоволи нуждите на едно стремглаво развиващо се комерсиално предприятие, най-вече това на електромагнитната телеграма и късната електрическа светлина и захранване. Електрическата наука напредна забележително добре в тази ера и по този начин се превърна в точна наука, която роди добре обмислени теории. Основите на тази наука били извлечени от "Експериментални изследвания" на Майкъл Фарадей и тяхното "Математическо развитие" от Кларк Максуел. Това станало известно като Теориятана електричеството на "Фарадей-Максуел". Дж. Дж. Томпсън (J. J. Tompson) разказва за основата на теорията:

"Този метод се основава на концепцията, представена от Фарадей, за тръбички от електрическа сила, или по-скоро, електростатична индукция. Фарадей, както е добре известно, използвал тези тръбички като език, на който да изрази феномена на електричното поле. По този начин, поради тенденцията им да се свиват, и последващото отблъскване, които сходни такива тръбички упражняват една върху друга, той обяснява механичните сили между наелектризираните тела, а влиянието на средата върху тези тръбички според неговата гледна точка се посочва от специфичния индукционен капацитет при диелектриците". [1]

Жизненоважно за концепцията Фарадей-Максуел е съществуването на една фундаментална "Електрическа среда", или етер, който запълва цялото простраство и пронизва цялата материя. Въпреки плодовитостта на тази идея за етера, и нейните тръбички или каналчета от електрична индукция, по-късно тя насила е изтикана от електрическата теория и заменена с един идол, "Електронът", и свещеният му другар, Относителността на Айнщайн-Минковски.

В историята на човешките дела винаги идва един момент, когато определени сили се заемат да разкъсат на парчета онова, което е успяло да се превърне в добре установен и обмислен процес на здравия разум. Такава беше целта на модернистичните теоретици. Отличен коментар за това състояние на историческите събития прави Е. Т. Уитейкър (E. T. Whittaker):

"Може би нищо в историята на естествената философия не е по-удивително от превратностите в теорията на топлината. Истинската хипотеза, след като срещаше всеобщо приемане през цял един век, и след като бе одобрена от редица просветлени мъже, беше нарочно изоставена от наследниците им заради една толкова безкрайно грешна концепция, която в някои свои развития е дори гротесктна и абсурдна". [2]

Междувременно, както отбелязва Густав Льобон (Gustave Le Bon) (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%9B%D1%8C%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%BD): "Математиците извличаха формули, физиците правеха експерименти, и тези експерименти по-малко пасваха с формулите. Така че не след дълго уравненията вече не бяха в съгласие с експериментите, уравненията бяха сверени чрез въобразяването на "скрити сили", които хвърляха наблюдението в пълно объркване". [3]


λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: МАТЕРИАЛИ: Наука - Ерик Долард
« Отговор #2 -: Април 24, 2019, 04:44:12 pm »
2)

Модернистичните математици в крайна сметка наваксали преднината, която били загубили пред Фарадей и електрическата наука била редуцирана до една мета-физика. Трите фундаментални декрети, които са се установили, са:

(I) Премахване на етера,

(II) Почитането на едни така-наречени "уравнения на Максуел" като свещени мощи,

(III) Идолизирането на така-наречения "електрон".

Следва дискусия върху тези три заповеди.




Първият декрет, Премахването на етера:

Никола Тесла веднъж отбелязал, "Откритието на етера беше толкова значително в тази ера, колкото откриването на огъня е било за примитивния човек".

Обаче, в началото на електронната епоха концепцията за етера била отречена с цялата страст на един религиозен фанатизъм. Оправданието за това било, че не можело да се конструира физичен модел, който да оцелее от теста на експеримента. Това не е изненада, тъй като етерът не е физически и следователно е извън селението на физическата наука. Много хора се съпротивлявали на тази забрана в началото й, в зората на 20ти век, един от тях бил Оливър Хевисайд, казвайки:

"Като говорим за етера, няма смисъл да се подиграваме с него. Какъв заместител имаме, ако не това? Принципният му недостатък е, че е мистериозен. Това е, защото знам много малко за него. В такъв случай, трябва да разберем повече. Това не може да стане чрез игнориране. Характеристиките на въздуха, доколкото са ни познати, трябваше първо да бъдат открити, преди да станат известни". [4]

Джоузеф Лармор (Joseph Larmor) констатира следното:

"Следователно може да се твърди, че доколкото на теориите за върховното единство на различните физически факултети въобще им се позволява да бъдат легитимни, те трябва да се развиват в посоката на един напълно електрически етер, докато критиците на една такава проста схема не успеят да посочат точно определена група феномени, които да изискват предположението на нов набор характеристики, които освен това да могат да се сведат до някакъв логичен ред. Налагането на нещо недовършено, без да се посочва по-добър начин, не е ефективна критика, защото, поради несъвършенствата на нашите възприятия и ограниченият обхват на интелектуалното ни опериране, в крайна сметка, такъв никога не може да бъде открит". [5]

Лармър продължава:

"От далечни епохи, още от Нютоновото време, великият въпрос, който сме си задавали в някак си подвеждащата антитеза на контакта срещу влиянието от разстояние (безконтактно), възбужда спекулациите, - как така части материя могат да си взаимодействат една върху друга, без да има явни начини за връзка между тях, може ли едно тяло да действа там, където не се намира? Ако отговорим директно с отрицание, тогава пространствените ограничения на веществото в голяма степен се премахват, и с това усложнението се задълбочава. Най-простото решение се намира в гледната точка, която произлиза от ранния период на древногръцките физични спекулации и оформя едно от най-поразителните неща сред първичните принципи на познанието, охарактеризиращи геният на онази епоха. В този ред на мисли, схващането за върховната реалност се прехвърля от сетивната материя към една униформена, цялостна среда, която е пленум, пълнота, върховните елементи на материята, състоящи се от постоянно съществуващи вихри или други чудатости от движения и опън, намиращи се в първичната среда." [6]

В зората на "Ерата на просветлението", тази концепция била възкресена от ерата на античността от Рене Декарт в неговото абсолютно отричане на "Действието от разстояние" през празно, пусто пространство, лишено от всякакви физични характеристики. Той предположил, че силата не може да бъде комуникирана, освен чрез действително налягане или удар. "И затова грешно е, небесните тела да се считат за изолирани в празно пространство; около и между тях има непрестанно провеждане и трансформиране на енергията. На средството за тази активност бе дадено името етер". [7]

По линията на същите разумни разсъждения са и размислите на Майкъл Фарадей, които говорят за продължително предаване на физически действия през един електрифициран етер. Това бил един от първите и най-важният сред първопринципите на теорията за електричеството. Както отбелязва лорд Келвин:

"През 56-те години, които минаха, откакто Фарадей за първи път обиди физичните математици с неговите извити силови линии, много писатели и много мислители са помогнали да се изгради пленумната школа на 19ти век, един етер за светлина, топлина, електричество, магнетизъм..." [8]

"Фарадей имаше силни геометрични концепции, които формулира в качествено измерение. На по-абстрактните умове на европейските теоретици тези концепции въобще не се харесваха". [9]

В зората на електронната епоха, Фарадеевата концепция за електрическите силови линии беше отхвърлена, въпреки всичките физически доказателства, подкрепящи съществуването им, и мета-физичното хрумване за действие от разстояние отново придоби върховенство. Само че, действието сега се представяше през така-нареченото "извито пространство", за да се заобиколи и надхитри действителността.

Здравият разум зове за факти и следователно изисква да се поддържа философията на Майкъл Фарадей; тоест, че този електричеки етер може да бъде изразен на практика като "електрическа течност". Тази концепция имала върховенство в пионерските дни на науката за електричеството (Бен Франклин). Дж. Дж. Томсън отбелязва:

"Още откакто са били въведени, влиянието, което хрумването и идеите на теорията за течността на електричеството имат върху науката на електричеството и магнетизма, е поразителна илюстрация на предимствата за тази наука от едно конкретно представяне на символите, които в математическата теория на електричеството дефинират състоянието на електрическото поле. Действително, полезността, която старите теории за течността отдават на електричеството, осигурявайки език, в който фактите на науката могат да се изразят ясно и кратко, едва ли могат да бъдат надценени. Описателна теория от този вид прави повече от това да бъде средство за ясен израз на добре познати резултати, тя често носи важни ползи, като предлага възможността за съществуването на нови феномени." [10]

Густав Льобон дава сходна гледна точка:

"Това, което се нарича електричество, произлиза единствено от феномени от така-нареченото разместване на електрическата течност или елементите й." [11]

"Електричеството изглежда ще да е свързващият елемент между света на материята и този на етера." [12]

"Електричеството позволява връзката между два свята, измеримият и неизмеримият." [32]

"Такава е настоящата теория. Има вероятност нещата да се случват по по-непрост, може би много различен начин; но когато едно обяснение пасва сравнително добре на познатите факти, мъдро е да бъдем доволни с него." [13]





Вторият декрет, Обожествяване на така-наречените "Уравнения на Максуел":

Теорията на Фарадей-Максуел за електричеството доста дълго време служеше за принципната основа за електроинженерната теория.

"Блестящият синтез на Максуел за всички електрически и магнитни феномени, както и за взаимодействията помежду им, в две прости ""полеви уравнения", е било постижение с неповторима величественост и красота." [14]

Е, може би не съвсем всички електрически и магнитни феномени, ами останалите уравнения?

"Исторически факт е, че самият Максуел никога не е писал или виждал "Уравненията на Максуел". [15]

В действителност, той е провидял 20 математически предложения, 4 от които в крайна сметка били наречени "Уравненията на Максуел", но в действителност тези били резултатът от съвместните усилия на Хайнрих Херц (Heinrich Hertz) в Германия и Оливър Хевисайд (Oliver Heaviside) в Англия. Като цяло, физиците предпочитат Херц, докато инженерите предпочитат Хевисайд. Обаче, фундаменталните мерни единици, измерения и терминология, от които науката за електричеството извлича своята основа, по същество са така, както ги е формулирал Максуел. Това е едно относително нещастно стечение на обстоятелствата, тъй като тези формулировки съществуват в примитивна форма, която на свой ред била "вписана в камък" от академиците преди такива формулировки да получат шанса да се развият в по-зряла теориа за електричеството. Също е лош късмет как трудът на Херман фон Хелмхолц (Herman von Helmholtz) е бил заметен под килима, което довело до нещастните пропуски в електрическата теория.

Херц дава своя коментар върху това:

"В изследванията, които преди малко посочих, експериментите бяха интерпретирани от гледната точка, която започнах да поддържам, след като изучих записките на Хелмхолц. В тези трудове, Хер фон Хелмхолц различава две форми на електрическа сила, електростатичната и електромагнитната, на които, докато не се докаже обратното чрез експеримент, се приписват две различни скорости. ИНтерпретацията на експериментите от тази гледна точка със сигурност не може да бъде погрешна, но може да бъде ненужно усложнена. В един специален, ограничаващ случай, теорията на Хелмхолц става значително опростена, а уравненията й, в този случай, стават същите като онези от теорията на Максуел; остава само една форма на силата, и тя се разпространява със скоростта на светлината." [16]

В този исторически момент, така-наречената "скорост на светлината" се превърна в обект на обожествяване, а електростатичната вълна избледня от същестувването. Само че, Никола Тесла, който работил от електростатична гледна точка, отбелязва:

"От повече от 18 години чета трактати, доклади за научни трудове и статии относно теорията за Херц-вълната, за да бъда информиран, но тези неща винаги ме впечатляват като една фантастика." [17]

Тук става очевидно, че така-наречената Теория на Максуел не е без значителни ограничения. Например, Чарлз Стайнмец (Charles Steinmetz) прави едно някак строго изказване по този въпрос:

"Максуеловата теория за трансформатора описва устройство, което не съществува на практика, но е обладало учебниците и математическите трактати върху трансформаторите." [18]

В последствие, онова, което стана известно като "Уравненията на Максуел" е, отчасти, с несигурна практическа стойност и служи в действителност като един вид "религиозен ритуал", вместо плодотворен метод за анализ.

"По време на смъртта на Максуел, която се е случила през 1879г, преди да навърши 49 години, оставало още много работа да се свърши както в разследването, с което е свързано неговото име; така и по отношение на енергиите на следващото поколение, които били в голяма част изчерпани в продължаване и усъвършенстване на тази концепция за електрически и оптически феномени, чиито произход правилно се свързват с името на Максуел." [19]

Трите основни фигури, участващи в това удължение, или адаптация, по работата на свещеника Максуел, били:

1) Хайнрих Херц
2) Оливър Хевисайд
3) Дж. Дж. Томсън

Тези знаменити личности може с право да се нарекат "последователите на Максуел".

"В десетилетията след смъртта на Максуел неговата "теория" била развита по начини, които едва ли някой би могъл да очаква. Но въпреки че всяка година добавяла по нещо към супер-структурата, основите останали в голяма степен така, както ги бил положил Максуел; съмнителният аргумент, с който се е опитвал да оправдае въвеждането на разместващи потоци всеq пак оставал единственото нещо, предложено в тяхна защита. През 1884г обаче теорията била положена на различна основа, това направил един ученик на Хелмхолц, Хайнрих Херц." [20]

Херц констатира, в книгата си върху електрическите вълни, следното:

"А сега, за да сме по-точни, какво е това, което наричаме Теория на Фарадей-Максуел? Максуел ни е оставил, като резултат от своята зряла мисъл, един велик трактат върху електричеството и магнетизма; може следователно да се каже, че Максуеловата теория е онази, която излага този труд. Но такъв отговор едва ли ще се приеме за задоволителен от всички хора на науката, които отблизо са разглеждали въпроса. Множество хора са хвърляли себе си в ревностно изучаване на работата на Максуел и дори когато са се натъквали на необичайни и непривични математически трудности, въпреки това са били подтикнати да изоставят надежда, че ще успеят да си изградят цялостно консистентни възгледи за идеите на Максуел." [21]

Оливър Хевисайд, водещият представител на Електромагнитната теория на Максуел, коментира усилията на Херц да докаже тази теория:

"Да се върнем на електромагнитните вълни. Неповторимата Теория на Максуел за диелектричното разместване дълго време като цяло се считаше за спекулация. Имаше, в продължение на много години, пълна оскъдица на интерес в непроверените части на Максуеловата теория..."

"И все пак, обаче, хората искаха експериментални доказателства. Преди три години, електромагнитните вълни ги нямаше никъде. Скоро след това, те бяха навсякъде. Това се дължеше на едно много забележително събитие, а именно самото откритие на Херц, от Карлсруе (сега Бон), на същинската действителност на електромагнитните вълни в етера." [22]

Хевисайд продължава по Максуел:

"Какво е ТЕорията на Максуел? Или, какво трябва да се съгласим да разбираме под "Теорията на Максуел"? Първото приближение до отговора е, да кажем, че я има книгата на Максуел така, както я е написал, има го неговия текст и ги има неговите уравнения: Заедно, те образуват неговата теория. Но когато я разгледаме по-отблизо, откриваме, че този отговор е незадоволителен. Като за начало, достатъчно е, да се допитаме до документи от физици, написани, да кажем, през дванадесетте години след първата публикация на трактата на Максуел, за да видим, че може да има голямо разминаване в мненията за това какво представлява неговата теория. Тя може да бъде, и е била, интерпретирана от различни хора, което е знак, че тя не е изложена в съвършено ясна и непогрешима форма. Има много мъгляви места и противоречивости..."

"Следователно е невъзможно да се придържаме строго към Максуеловата теория така, както той я е дал на света, дори и само заради неудобната й форма. Но очевидно не е позволено да правим самоволни промени в нея и да продължаваме да я наричаме негова." [23]

Професор Дж. Дж. Томсън дава сходна гледна точка върху проблемите при изразяването на идеите на Максуел:

"Описателната хипотеза, тази за диелектричното разместване, използвана от Максуел, за да обрисува математическата си теория, явно много читатели не я считат нито за толкова проста, нито за толкова лесна за възприемане, каквато е старата теория за течността; наистина, това изглежда е една от главните причини, поради които възгледите му не срещнаха по-скоро широкото приемане, което оттогава насам вече са получили. Тъй като много ученици намират концепцията за "разместване" за трудна, аз се осмелявам да дам един алтернативен метод за схващане на процеса,случващ се електрическото поле, който често съм намирал за полезен и който е, от математическа гледна точка, еквивалентен на Максуеловата теория."

"Този метод се основава на концепцията, представена от Фарадей, за тръбички/капиляри от електрическа сила, или по-скоро, от електро-сатична индукция." [24]

Видно е, че тези последователи на Максуел са внесли три отличителни приноса към Максуеловата теория. Първо е било експерименталното доказателство на Херц. Второ е било развиването на подходящо математическо изразяване, приложимо към инженерните формулировки, извършено от Хевисайд, и Трето, представяне под формата на етерна физика, извършено от Томсън.

Получилият се проблем, обаче, е че Теорията на Хелмхолц (Helmholtz) е останала в забрава и поради това не-електромагнитният аспект на електричеството е бил пренебрегнат от повечето хора, с изключение на Никола Тесла и вероятно Чарлз Стайнмец (Charles Steinmetz).

Хевисайд продължава по следния начин:

"По никой начин не следва да заключаваме, че Максуел поставя край. Няма край. Дори не може с точност да се каже, че Херцовите вълни напълно доказват Максуеловата диелектрична теория. Наблюденията наистина са много груби, когато се сравняват с рафинираните тестове в другите части на електрическата наука. Важното нещо, което се доказва, е че електромагнитните вълни в Етера поне приблизително в съответствие с Максуеловата теория са действителност, и че Фарадей-Максуеловата теория е правилната." [25]

Само че, Хевисайд налага своето самоволно ограничение:

"Другият вид електродинамични спекулации отпадат напълно. Ще има предостатъчно място за още теоретични спекулации, но те трябва да са възоснова на Максуеловия вид, за да има някаква полза от тях." [25]

Хевисайд е прав в критиката си спрямо старите германски електродинамици, безполезните теории за потенциала и други подобни илюзии в електрическата теория, чиито корени произлизат още от времето на Исак Нютон. Само че, да се игнорират аспектите на електрическата теория, които не са от електромагнитен характер, не е позволено, когато се изгражда всеобхватна теория за електричеството. Странна ирония е, как докато Хевисайд отхвърля Теорията на Хелмхолц [33], неговото така-наречено Телеграфско уравнение наистина предоставя нужната рамка за една истинска Генерална теория на електричеството. За един отличен анализ на развитието на Теорията на електропредаването вижте Ърнст Гилмин (Ernst Guillemin), "Комуникационни мрежи", Том 2, Глава 1.






Трети декрет, Идологизирането на Електрона:

Цитирайки Лусиен Пуанкаре (Lucien Poincare):

"Електронът завладя физиката и множеството благоговее пред новия идол с известна слепота." [26]

Густав Льобон казва:

"Концепцията за електроните, близки роднини на стария флогистон, е една от най-несполучливите метафизични идеи, формулирани наскоро... Електронът се е превърнал, в днешно време, в един вид фетиш за много физици, чрез който те възнамеряват да обяснят всички феномени." [27] [34]


Бележка от перводача: Флогистон - в историята на химията (1667г), хипотетична "свръхтънка материя", "огнена субстанция", за която се твърдяло, че изгражда всички горими вещества и че те я отделят по време на горене.


По време на тост на едно събиране с просветлените му колеги, Дж. Дж. Томсън прави един доста стряскащ коментар:

"Да пием за електрона, нека не бъде от полза никому." [28]

Трябва да се помни, че именно на самия Томсън се падат заслугите по количественото изразяване на така-наречения електрон, така че  какво ще да го е мотивирало да направи такова отчуждено изказване? [35]

Чарлз Стайнмец директно отхвърля концепцията за електрона или това, което той понякога нарича "Йонната теория на електричеството". Той считал хрумването за електроновия заряд за спънка пред проумяването на поведението на електричеството, цитирам:

"За нещастие, до голяма степен, когато си имаме работа с диелектричното поле, праисторическата концепция за електро-статичния заряд върху проводника все още съществува и прилагането й унищожава аналогията между двата компонента на електрическото поле, магнитния и диелектричния, и придава на схващането за диелектрично поле ненужна сложност." [29]

След въвеждането на мита за Дядо Коледа, ние като деца също "мислехме", че "електричеството е потокът на електроните". По-късно се научава истината за Дядо Коледа, но заблудата за електрона продължава.

Оливър Хевисайд пише пространно върху заблудното хрумване, че електричеството е потокът на електроните в един така-наречен проводник. "Един съвършен проводник е една съвършена преграда, но не поглъща енергията на електромагнитната вълна..."

"Характеристиките на един съвършен проводник са извлечени от онези обикновени проводници чрез изследване на това, какво би се случило, ако съпротивлението им би било постоянно намалявано и в крайна сметка стане нула. По този начин откриваме, че един съвършен проводник е една съвършена преграда, от една страна, която идея е в остро несъгласие с популярната схващане относно проводниците..."

"Само според Закона на Ом, един съвършен проводник трябва да бъде такъв, който да носи безкраен ток под небезкрайно напрежение, и токът ще протича през целия проводник, защото обикновено прави така. Но това, което не се взима предвид тук, е начинът, по който се установява това предполагаемо стабилно състояние. Ако вземем това предвид, откриваме, че няма такова стабилно състояние, когато съпротивлението е нула, защото периодът на вариацията е безкрайно продължаван, и Законът на Ом е извън този период, поне що се отнася до обичайните приложения..."

"Колкото по-малко е съпротивлението, толкова е по-дълго времето, което отнема на тока да влезе в проводника през граничната му повърхност, където това влизане започва. При този лимит, без наличие на съпротивление, токът въобще не тръгва през проводника. Тогава къде се намира токът?" [30]

Хевисайд продължава:

"Равномерно разпределеният ток на стабилното състояние, подходящ за небезкрайна проводимост, се превръща просто в повърхностен ток, когато проводимостта е безкрайна."

"В обичайния смисъл това, че електрическият ток е феномен на материята, се е превърнало в доста голяма абстракция, защото няма намесена материя в това. Материята е напълон изолирана от това." [31]

Електронът представлява един феномен на електрониката, но е и феномен на електричеството. Още повече, движението на електроните изразява времето, темпото, за което се унищожава електрическата индукция, това нещо е познато като съпротивление. Концепцията за електроните, обаче, намира полезно приложение при теорията за така-наречените полу-проводници като силикон, въглерод, селений и тн.

Там, където практиката е доказала, че електрическите устройства не консумират енергия, а вместо това служат за преобразуване на тази енергия в друга полезна форма, електронните устройства на практика консумират почти цялата енергия, превръщайки я в полезна топлина.

Съвременното схващане на Лайбниц-Айнщайн за електрона е свършило още по-дълбоки поразии в електрическата теория, превръщайки се в "тресавище" за всякакви свързани феномени, като например катодния лъч, и тн.

Електронът е станал толкова възлюбен от физиците, че всяка критика към него породи почти фанатична реакция.

Това, което научаваме тук, е, че във фундаменталната си природа, електричеството не е физически феномен, обвързан с грубата физическа материя и същата трябва да бъде оставена настрана, що се отнася до Електрическата наука, и неблагоразумните изказвания на физиците трябва да се игнорират.







ПРЕПРАТКИ:

Recent Researches in Electricityand Magnetism

J. J. Thomson (1898)

(1) Page 2

(10) Page 1

(24) Page 1-3

---

A History of the Theories of Aether and Electricity

E. T. Whittaker (1910)

(2) Page 36

(7) Page 1-3

(19) Page 309

(20) Page 353

---

The Evolution of Physics

Lucien Poincare’

(26) Page 324

---

The Evolution of Force

GustaveLe Bon (1908)

(3) Page 35

(13) Page 109

(26) Page 112

---

The Evolution of Matter

GustaveLe Bon (1906)

(11) Page 218

(12) Page 198

(34) Page 227

---

Old Physics for New

T. E. Phipps Jr. (2012)

(15) Page 5

---

Electromagnetic Theory

Oliver Heaviside (Dover 1950)

(4) Article 179, Page 221

(9) Page XIX

(14) Page XX

(22) Article 5, Page 5

(23) Page XXVII

(25) Article 6, Page 6

(30) Article 189, Page 338-339

(31) Page 339

(33) Appendix D, Page 493

---

Aether and Matter

J. Larmor (1900)

(5) Page VIII

(6) Page 23

---

Beyond the Electron

J. J. Thomson (1928)

(35) All

---

Proceedings of the Royal Institution of Great Britain Vol 35 (1951)

Page 251

(28) All

---

Electric Dischargers, Waves, and Impulses

C. P. Steinmetz (1914)

(29) Page 13-14

---

Electric Waves

Heinrich Hertz (1893)

(8) Page XV

(16) Page 15

(21) Page 20

---

Theory of Wireless Power

E. P. Dollard (1986)

(17) Page 1

---

Steinmetz, Engineer and Socialist

R. R. Kline (1992)






ПРЕЗЕНТАЦИИ И КНИГИ
от Ерик Долард


Репрезентация на електричеството в четири квадранта (Four Quadrant Representation of Electricity)

Свръхсветлинни енергопреносни системи на Тесла и Александърсън (Extraluminal Transmission Systems of Tesla and Alexanderson)

Електрическа трансмисия в множествено-координатни системи (Electrical Transmission in Multiple Coordinate Systems)

Мощността на етера, свързана с музиката и електричеството (Power of Aether as Related to Music and Electricity)

Музикален сеизмограф: Демонстрация на Тесловия преобразувател (Musical Seismograph –Demonstration of the Tesla Converter)

История, теория и практика на Електрическата комунална система (History, Theory & Practice of the Electrical Utility)

Инициативата Кристално радио (Crystal Radio Initiative)

Версорна алгебра, приложена към многофазните захранващи системи, I и II (Versor Algebra as Applied to Polyphase Power Systems I & II)

Бележки от Лоун Пайн, I и II (Lone Pine Writings I & II)

Бележки от Лоун Пайн I, хартиено копие от Amazon




Страниците на Ерик Долард в Twitter и Facebook

https://www.facebook.com/ericpdollard

https://twitter.com/EricDollard

Тагове към темата: