Apocryphal Academy

Автор Тема: КНИГА: Уолт Нуун, 1992г ---- Генератори на светкавици  (Прочетена 611 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Тайните за направата
на
ГЕНЕРАТОРИ НА СВЕТКАВИЦИ



Включително високоволтова тестова техника, експерименти, мотори и още!

от
Уолт Нуун
(Walt Noon)

1992г



Посветено на мама и тати,
които винаги отделяха време, за да отговарят на въпросите ми





ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

АВторът на тази книга не е професионален инженер, нито е имал формално обучение в дизайна и оперирането на високоволтови устройства. АВторът е аматьор, но е имал успех в конструирането и оперирането на обсъжданите тук устройства.

Методите, които той използва и описва, са представени просто като напътствия за други аматьори за разработването на сходни устройства. Тези устройства могат да бъдат опасни, вероятно дори смъртоносни, и опасностите са посочени, където е възможно. Тъй като авторът не е професионалист в това поле, много е вероятно да има и други съществуващи опасности при конструирането и оперирането на описаните устройства.

Затова авторът отхвърля всяка отговорност за вреда върху хора или собственост, която може да е в следствие от използването на тази проектна книга и авторът не възнамерява с тази публикация да обясни всички опасности, познати и непознати, които може да съществуват при построяването и оперирането на тези проекти.

Lindsay Publications Inc. не са провеждали тези проекти, нито потвърждават описаните методи. Lindsay Publications Inc. не приема отговорност за вреда върху хора или собственост, която може да е в следствие от използването на тази информация.



СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Електрофор
2. Ротостатичен генератор
3. "Котко-Статик" генератор
4. Моторен контрол
5. Външен Ван де Грааф генератор
6. Класически Ван де Грааф генератор
7. Ексремно високоволтов Ван де Грааф генератор
8. ИНдукционен електростатичен генератор
9. Високоволтови измервания
10. FET електроскоп
11. Механичен електроскоп
12. Празна неонова лампа
13. Искрово разстояние
14. Лайденов буркан
15. Воден кондензатор
16. Плочков кондензатор
17. ЕКсперименти
18. Йонова духачка
19. Мотор на Франклин
20. Корона мотор
21. Атмосферно електричество
81. Библиография
86. Терминали за галванопластика

« Последна редакция: Юни 04, 2019, 04:04:03 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Всеки текст, който съм виждал по темата на електростатиката, изглежда започва с история за тематиката. А. Д. Муур (A. D. Moore), един писател, чиито трудове особено ми харесват, казва, че ако пещерните хора са имали котки, които са се отърквали в тях, тогава те със сигурност са били наясно с присъствието на статичното електричество. Днес из научната общественост се въртят теории, които обявяват, че светкавица е предизвикала формирането на първите вериги ДНК. Аз ще продължа това една крачка по-напред и ще предположа, че светкавицата е започнала еволюционния процес на нашия вид.

Статичното електричество е едно от най-вълнуващите и вероятно най-пренебрегваните полета от модерната електроника. Всички ние взимаме статичното за даденост. Преди да започна да експериментирам със статично електричество, щеше да е много трудно да бъда убеден, че е лесно да се добият 3500 волта от стара пластмасова бутилка или 10 000 волта и повече от един гумен ремък! Дори и сега, като гледам един от тези мънички генераторчета в действие, е трудно да си представя, че то произвежда тези напрежения.

Учейки за електростатиката, ще откриете множество странни и великолепни експерименти за провеждане. Например, възможно е мистериозно да левитирате предмети, да духнете мламък на свещ на една страна с невидим вятър и да светнете неонови крушки без жици.

Съществуват мотори, които могат да се построят така, ме да се задвижват от статично електричество! Добре направените електростатични мотори са толкова чувствителни, че са били задвижвани единствено от естествения електрически заряд на Земята! Свържете мотора си с антена и веднага тръгва!

В допълнение към многото любопитности, които статичното електричество прави възможни, има го и потенциала за сериозни изследвания с множество поразителни възможности.

Вземете предвид работата на професор Джон Г. Тръмп (John G. Trump), който в миналото беше в Масачузецкия технологичен институт. Професор Тръмп посочва, че електростатичните сили са най-мощните сили, познати в природата - далеч по-силни от гравитацията или магнетизма. Професор Тръмп демонстрира практическо приложение на електростатичните генератори чрез следната илюстрация:

Представете си две провеждащи плочи, с по 200 кв. см. площ, с лице една срещу друга и разделени от изолатор. Ако и двете плочи се заредят противоположно до 300 волта за сантиметър, силата на привличане между тях ще бъде една 4000-на от килограма. Увеличете този заряд до 30 000 волта за сантиметър и привличането се покачва до 1/4 килограма. Сега увеличете това напрежение до 3 милиона волта за сантиметър и силата на привличане скача до 3000 кг! Както е казал Тръмп, "Сила от този разряд е повече от интересна за електрическите инженери". Тръмп и колегите му преследват създаването на електростатични генератори, за които един ден се надяват, да се конкурират със съвременните електромагнитни генератори.

Колко точно електростатична енергия е теоретически възможна?

Представете си алуминиев куб, само един квадратен сантиметър. Представете си, че всички електрони в този куб са премахнати и са държани на един метър разстояние. Кубът има само положителни заряди и електроните са на един метър разстояние, само отрицателни заряди. Тъй като положителните и отрицателните заряди се привличат, каква ще бъде силата на привличане помежду им? Отговорът се оказва, че е удивителните 16 милиона милиона милиона килограма! Професор А. Д. Муур, експерт по електростатика, посочва, че тази сила би била равна на масата на стоманен куб със страна 152 км!

Разбира се, колкото и да е забавно и вдъхновяващо да се размишлява върху теоретичния свят на електростатиката, обратно в истинския свят откриваме, че електроните не напускат дома си толкова лесно. Най-полезните електростатични изобретения към днешна дата се възползват от "малките" сили в електростатиката. Но пазете този куб в ума си и нека всички се чудят, защо имате тази любопитна усмивка на лицето си винаги, когато си пускате генератора.

Какви волтажи са възможни за експериментатора? Четирите лесни за сглобяване генератора, показани в следващия текст, ще ви дадат някаква идея. Всеки един преднамерено оперира на леко различен принцип на събиране на електричен заряд. Ако ги построите, или просто се запознаете добре с тях, ще се сдобиете с разбиране на най-популярните начини за генериране на статично електричество.

Уверен съм, че ако опознаете тези машини, няма да имате никаква трудност в конструирането на много други с ваш собствен дизайн. Причината да бъда толкова уверен е, че аз проектирах и конструирах всички тези машини, за да се науча на електростатика! Всяка машина представлява най-добрите от мислите ми за времето, когато съм я направил. Скоро ще откриете, че с лекота е възможно да се конструира статичен генератор, способен да произвежда 50 до 100 000 волта! Ако сте майстор, 200 000 волта и повече могат да се добият чрез оптимизиране на дизайна на по-мощните генератори като този на Ван Де Грааф, показан по-късно в текста.

Електростатичните генератори са толкова забележително евтини. С малко ровене в кошовете за излишни отпадъци, направата на никой генератор из тези текстове няма да струва повече от $30! Не ми е известен никакъв друг начин тези волтажи да се постигнат на толкова ниска цена.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Малко история за първите практични генератори

Първите електростатични генератори произвеждали волтажа си чрез триене. Към края на 17ти век Отон фон Гуерике (Otto von Guericke), аматьор-физик от Магденбург, развил първата практическа електрическа машина - електростатичен генератор. Следват неговите собствени инструкции за построяването му:

"Сдобийте се с един от онези стъклени глобуси, които са наречени стъкленици (за лекарство), горе-долу колкото размера на главата на един младеж; напълнете го със сяра, стрита в хаванче и стопена чрез прилагането на пламък. След като се замрази, счупете стъкленицата, извадете серния глобус и го пазете на сухо място, не на влажно. Пробийте го с дупка, така че да може да се върти на желязна ос. С това глобусът е приготвен."

"За да демонстрирате силата, развивана от този глобус, поставете го с оста му върху две подпори в машината - на една ръка разстояние от подложката на основата й - и разпръснете под него различни видове частици, като парченца от листа, златна прах, сребърни стружки, късчета хартия, косми, трици, и тн. Прилужете суха ръка към глобуса, така че да бъде потъркван два или три пъти или повече. Сега той ще започне да частици и, както се върти на оста си, ще ги разнася със себе си."

"Когато перце е в контакт с глобуса, и след това във въздуха, то разрошва и демонстрира един вид оживено поведение... и ако някой сложи запалена свещ на масата и доближи перото на една ръка разстояние към пламъка, пламъкът редовно ще се стрелка изведнъж назад до глобуса, сякаш търси убежище там."

Ото фон Гуерике продължава с описанието на експерименти, чрез които произвеждал и светлина и звук от удивителния си глобус!

Инструкциите за глобуса на фон Гуерике са достатъчно прости, така че всеки експериментатор днес може да ги следва. Единствената бележка, която аз бих добавил, е, че при отливането на моя собствен глобус, открих, че големите количества сяра ще станат много по-малки локвички, когато се стопят и че ако глобусът не се напълни на първото отливане, въобще няма да изглежда толкова привлекателно, когато е готово. Така че, запомнете, да започнете с голямо количество сяра.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Електрофорът


Много поколения минали и много гениални машини били развити без голяма промяна, ползващи материали, сходни с тези за глобуса на фон Гуерлике. Най-важната машина, исторически, била електрическтото перпетуо на Алесандро Волта (Alessandro Volta), позната като електрофор. С него можем драматично да демонстрираме, че електростатичните заряди много приличат на магнитните сили по това, че еднаквите заряди се отблъскват един друг, а противоположните се привличат.

Електрофорът много лесно се сглобява. Състои се просто от един правоъгълен блок изолиращ материал, като лусит (lucite, вид пластмаса, бел.прев) или, още по-добре, полиетилен и един метален диск, който е прикрепен за изолирана дръжка (Фигура 1).

Когато пластмасата се натърка с вълнена кърпа, от кърпата се премахват електрони и се закрепят за пластмасата. Това се случва, защото кърпата държи електроните си по-слабо, отколкото пластмасата. Един изолиращ материал, в този случай пластмасата, по природата си, няма да позволи на електроните да се движат свободно. Зарядите следователно са "статични" или държани намясто от изолиращия материал. Пластмасата сега ще има отрицателен заряд, а вълната ще придобие положителен заяд.

След това, металният диск с дръжката се слага отгоре върху пластмасата. ОТрицателните заряди от пластмасата са привлечени от положителните заряди на металния диск, така че, положителните заряди на металния диск се преместват на онази страна на металния диск, която е с лице към пластмасата. Отрицателните заряди по подобен начин се отблъскват към гърба на металния диск. Сега, ръката ви, или още по-добре - заземяваща жица - за кратко се докосва но горната страна (страната на дръжката) на металния диск и след това се премахва. По този начин отрицателните заряди се прехвърлят в ръката ви (или в земята), оставяйки след себе си само положителен заряд. Сега металната плоча ще има положителен заряд, а пластмасовата отрицателен. Ако сте постигнали достатъчно голям заряд, пластмасовата плоча ще може да се вдигне посредством металния диск!


Бавно премахнете металната плоча чрез дръжката, вдигайки я от пластмасата под ъгъл. Металната плоча сега държи заряда, който искате. След като сте заредили електрофора си, можете да изпълнявате експериментите с глобуса на Фон Гуерке, споменати по-горе, включително привличане на коса, стиропор и други малки обекти.

Поради това, че заредената повърхност на електрофора е плоска, може да се изпълни една учудваща демонстрация, при която електрофорният диск всъщност се носи нас пластмасата от електростатичните сили. Изпълнението на този трик изисква малко тренировки. Направете втора метална плоча и дръжка. Запомнете, че за да започне плочата да се носи във въздуха над другата плоча, тя трябва да е много лека. (Фигура 2)

Сега, пред нас е предизвикателството, да заредим и диска и пластмасата с еднакъв заряд, така че да се отблъскват едно дрего. Заредете първия си диск с положителен заряд, както е описано по-горе и след това го доближете наблизо до втория диск, но без да ги допирате. Това действие ще зареди втория диск, като привлече отрицателен заряд в предната му част. След това, заземете онази страна на диска, където е дръжката, за да може положителният заряд да изтече в земята. Вторият диск сега е отрицателно зареден. Пластмасата също е отрицателно заредена, така че, при условие, че всичко е постигнато и масата му не е голяма, вторият диск сега ще се носи над пластмасовия блок!

Електрофорите до голяма степен се държат като кондензатори, което се обсъжда по-късно, и могат да се използват за множество изненадващи експерименти, включително за зареждане на Лайденов буркан и за присветване на неонова крушка в тъмна стая!



Специални бележки върху генераторите с триене

Преди да преминем към по-мощните триещи генератори, има няколко неща, за които трябва да сте наясно и които ще ви помогнат както за отстраняване на проблемите, така и за дизайна на генераторите.

Първият ми малък съвет е, да избягвате влагата. Тя прави въздуха по-проводим. Влагата във въздуха може да има унищожителен ефект върху зарядите, съхранени в електростатичните устройства.

Даде ми се първокачествен пример за това, малко след като си построих първите два генератора. И двете машини, само на няколко дни от построяването си, се въртяха в магазина ми. ИЗвършвах "внимателни научни проучвания" - с други думи, шокирах със светкавици всичко, което ми попаднеше пред очите, за да видя какво ще му стане. Изведнъж, и най-мистериозно, и двата генератора спряха да произвеждат заряд. Не можех да си представя, че и двата, бидейки много различни по конструкция, ще сдадат багажа точно по едон и също време. После причината стана ясна! Тъкмо отвън пред вратата автоматичните пръскачки за ливада се бяха включили и през вратата влизаше екстремно влажен въздух!


Друг добър пример за този проблем се демонстрира с ходене по космат килим. Когато относителната влажност е 20% или по-малко, заряди чак до 35 000 волта може да се добият, когато човек влачи краката си по килима. Само че, вдигнете влажността до 60% или повече и максималният заряд ще се срине до едва 1500 волта! Ако живеете във влажен регион, може да не успеете да получите същото представяне от даден генератор, колкото някой, който живее в пустинята. Надявам се, влажността да е само сезонен проблем за вас. Сухите зимни дни са най-добри.

Има интригуващи статични генератори, които са малко или много имунизирани от влагата. Тези видове разчитат на генериране на заряд по-скоро чрез индукция, вместо от триене. Тези машини също ще бъдат обсъдени подробно по-натам.

Бъдете внимателни, когато избирате оя за генератора си. Открил съм, че много спрей-бои съдържат съставки, които провеждат статичното електричество. През повечето време не съм имал много проблеми с това, въпреки че в една затъмнена стая съм виждам издайническото синьо коронно сияние на бягащите електрони, излизащи от боядисаните пластмасови повърхности на даден генератор. За да поправя проблема, просто покрих близките метални повърхности, които губеха зарядите си зара ди боята, с покритие "corona dope", което е високоустойчиво на коронни ефекти, продава се в магазините за телевизори и по-добрите магазини за електроника.

Избягвайте да използвате дърво за генераторите си. Въпреки че мислим за дървото като за изолатор, в действителност то се превръща в отличен проводник на много високи волтажи. В машините, които следват, ще видите широка употреба на тръби от поливинил хлорид (PVC). Ако можете да си осигурите акрил или фенолни тръби, използвайте ги. Те предлагат много по-голяма диелектрична сила.

Прахта може да изцеди един заряд. Прах върху терминал с висок потенциал може да намали ефикасността на генератора ви с огромните 40%. Поради това, че терминалът ви с висок потенциал носи заряд, прахта ще се привлича към него по същия начин, по който се натрупва по екрана на телевизора. В действителност съм виждал мъничка снежинка от прах да попречва на 16 сантиметрова искра да образува арка. Важно е да пазите терминалите си чисти. От друга страна, привличането на прах върху генератора ви може да е доста забавно. Един от начините, по които обичам да чистя генераторите си, е да заземя себе си и после да прокарам ръката си над потенциалния терминал. Прахта, която е седяла там, е добила високоволтов заряд и скача към ръката, която вижда като земя. Ефективността на този метод за добро почистване на генератора е съмнителна, тъй като след няколко секунди прахта в ръката губи заряда си и се отправя обратно към генератора, но е много забавно.

Веднъж, по време на една рядка южнокалифорнийска гръмотевична буря, наблюдавах една определено заблудена частица прах. ОЧевидно бурята бе заредила въздуха, а моят генератор беше заредил голямо пухче прах. Пухчето не можеше да реши къде иска да бъде и постоянно летеше наоколо около тесдяха, само за да се върне до генератора и после отново да хвръкне във въздуха. Беше удивителна гледка.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Супер-триещ генератор - Ротостатик

Сега след като разбирате основите на това как се набира заряд чрез триене, не изглежда ли възможно, да се проектират механични средства за натрупване и съхранение на заряд автоматично и продължително? Едно от решенията на проблема е това, което наричам "ротостатик" генератор, наименуван така заради статия в едно старо списание, което нарече подобно устройство "ротостат". По-рано казах, че е възможно да се получат 3500 волта от стара пластмасова бутилка, и не се шегувах. Всичко, което трябав да направите, е да построите "ротостата".

Тези генератори са екстремно прости за построяване и може да се въртят на ръка или да оперират с малък електричен мотор. Състоят се просто от пластмасов барабан - стар пластмасов буркан върши чудесна работа - и триещ блок - вълна, найлон, асбест, кожа. Когато бутилката се върти срещу триещия блок, върху пластмасата и върху блока се развива заряд. Нужно е, да прикрепим някакви метални четки отстрани на пластмасовия барабан, на отсрещната страна на блока, за да взимаме зарядите, докато се генерират. Четките се прикрепят към метална сфера, където се складират зарядите. Пълна схема на един ротостатичен генератор е показана на Фигура 3.

Съществува безкрайно разнообразие от възможни конфигурации за такъв генератор, но помнете, че когато правите дизайна на собствения си генератор, при статични волтажи дори дървото е добър проводник. Най-важно е, да запомните, да пазите високоволтовите си компоненти добре изолирани от земята.


Ако генераторът ви е добре направен, ще генерира достатъчно мощност, за да запали неонова крушка (от вида Ne2), да левитира стиропор, и да направи искрова арка може би дълга дори 0.13 см - всичко това докато все още е съвършено безопасен при допир. Когато бъде докоснат, генераторът ви ще шокира пръста само с лекичко "пук", като много малък статичен разряд от бравата на някоя врата. Като интересна странична бележка, ако въобще можете да почувствате даден статичен заряд, тогава той е поне 3500 волта!

Въпреки че статичните машини развиват тези високи волтажи, резките им, нискотокови разряди ги правят съвършено безопасни. Дори генератори, произвеждащи 100 000 волта или повече рядко представляват някаква опасност, въпреки че аз например няма преднамерено да получа шок от тях. В по-късна глава, посветена на кондензаторите (устройства за съхранение на енергия) ще получите едно уравнение за разбиране, кога един заряд е станал опасен.




Как се прави ротостатичен генератор с кутия от филмова лента

В моя дизайн на ротостатичен генератор се опитах да доведа добива и капацитет за съхраняване на енергия за този тип машини до максимум. Сигурен съм, че все още има много подобрения, които може да се направят. Това устройство работи екстремно добре, може да се разчита на него, и е много лесно за конструиране. Схема и снимка са показани на Фигура 4.



Иизползвах АС мотор от един излишен магнетофон, за да задвижвам генератора. Обичам да използвам мотори от магнетофони в много проекти, защото са тихи и често имат резбовани оси, на които е много лесно да се монтират компоненти. В този случай, исках да мога да сменям лесно пластмасовите барабани, така че да мога да експериментирам с широко разнообразие материали. Ако не можете да намерите такъв мотор, може нещо сходно да се използва. В следващата глава има детайлен списък с АС и DC мотори и предложените за тях скачвания.



Фигура 5 - Завършеният Ротостатичен генератор използва само малък пластмасов барабан и няколко обикновени части, и въпреки това че светне една 90-волтова неонова крушка, държана в ръка.


Построяването е праволинейно и просто. Моторът е монтиран стабилно с два винта за дърво за основата - в този случай това е дъска. Уверете се, че тази връзка е стабилна, тъй като при експериментирането с различни барабани несъмнено ще имате и някои, които ще играят заради дисбаланс в барабана или окачването. Също, запомнете да изберете мотор с много мощност. Малките DC мотори от играчки могат да работят, само че те имат твърде малко торсия и могат да се запънат, а това може да е изнервящо.

Барабанът може да бъде монтиран на мотора по различни начини. Ако оста на мотора е куха, както е при моторите на магнетофоните, може просто да използвате винт, за да закрепите капачка от бутилка директно на моторната ос. Ако оста е плътна, вероятно ще искате да удължите оста по цялата дължина през барабана.


За да скачите оста на мотора с оста, която преминава през барабана ви, залепяйте прогресивно по-големи парчета пластмасави тръби за по-малката ос, докато размерът на тръбите не достигне размера на по-голямата ос, след това плъзнете тръба и над двете оси. Тръбите, които се използват за гориво в самолетните моделчета, аквариумите, компресорните маркучи, и изолацията, съблечена от кабели, може да се използват за направата на отлични адаптери. Тръбите, които са направени, да се свиват при топлина, също може да се използват, само че, след като се свият, обикновено са някак чупливи.

Докато пърчетата от тръби са плътно вмъкнати едно в друго, всяко лепило може да се използва, за да ги държи. Аз харесвам цианоакрилат (Супер Лепило), защото изглежда, че залепя гумени тръби почти толкова добре, колкото кожа. Ако сте използвали "Супер Лепило" известен период от време, ще знаете какво искам да кажа.

Методът за свързване на отор за ос също има и ползотворния ефект на това, да действа "универсална" става. Тоест, моторът ви всъщност може да захранва оста ви под разнообразни ъгли, тъй като тръбите ще се огъват без трудност. Това е полезно, когато се използва разнообразие от мотори, за да се управлява множество от необичайни барабани.

Барабанът трябва да е много добре центриран върху моторната ос, но за късмет, това е удивително лесно да се постигне. Повечето пластмасови бутилки, кутии за филмови ленти и тн. вече имат малка пъпка точно в центъра на капака. Предполагам, че това е някакъв естествен остатък от процеса, по който ги произвеждат. Просто се поразтърсете малко и използвайте бутилка с този вграден в нея център и няма да имате трудности.

Аз лично обичам да монтирам капака от бутилката за оста така, че бутилката да може лесно да се махне и да се смени.

Триещият блок, показан на Фигура 6, се оказа много полезен дизайн. Като обтърнем парче вълна около пластмасата, както е показано, блокът прави отличен контакт с барабана. Може да се опита разнообразие от материали за търкане, просто като ги плъзнем между блока и барабана. Мисля, че може би кожата или найлона дадоха най-добри резултати, когато ги използвах с кутията от филмова лента. За да улесните тези експерименти, използвайте хлабави панти за монтирането на триещия блок.

Вместо да използвам стоманени четки, за да събирам заряда от барабана, измислих тези неща, които наричам "ездачи". Те се правят, като се увие малка дължина жица около медния телен проводник, идващ от глобуса. Тези жици трябва да са достатъчно свободни, за да висят върху барабана и да "яздят" по повърхността му. ЕЗдачите имат много предимства. Те толерират голямо играене на барабана, ако не е центриран. Може да сте способни да смените видовете барабани, без да се налага да ги настройвате по някакъв начин. Може да подобрите ефективността на "ездачите", като покриете неизползваните повърхности с "corona dope".

PVC тръбата и събирателната топка лесно се монтират, като се пробие тясна дупка в дъската, в която да влезе PVC тръбата, като се ползва малко силиконово лепило при основата, после се заковава с чук. Голяма медна жица се прокарва през тръбата, както е показано, и се свързва със събирателната топка чрез месингов винт. Самата топка тогава се монтира с капка силиконово лепило.



Тестване и опериране

Включете мотора на статичния генератор и му позволете да работи за 20 до 30 секунди. Отнема известно време да се натрупа заряд. След това, дръжте единия извод на една Ne2 неонова крушка, достъпна за покупка от електронните магазини за около левче, и поднесете другия извод към месинговата топка. Когато свободният извод почти допира топката, лампата трябва да примигва или да свети. Въпреки че шокът о ттози малък генератор едва може да се усети, помнете, че отнема близо 90 волта, за да се светне крушката!

След това, разпръснете малки, сухи парченца стиропор отгоре на топката. Като си приближите ръката близо до стиропора, мистериозно ще можете да ги накарате да се движат към ръцете ви.

Пипането на този генератор е съвършено безопасно. При добри условия, трябва да чуете и да усетите леко статично "пук", когато пипате напълно заредения горен терминал. Ако имате проблеми с усещането на "пукането" с пръстите си, опитайте да ползвате носа си. Не знам защо, но като си подадете носа близо до топката, се създава много прикрито и странно електрическо усещане.

С този генератор можете да направите много от експериментите, споменати по-късно, включително зареждането на кондензатори и енергетизирането на искрови разстояния. Така че експериментирайте и се наслаждавайте.


ЗАПОМНЕТЕ!

Ако ползвате себе си като земя, както е описано в горните експерименти, може да откриете, че представянето на генератора се влошава след провеждането на няколко експеримента. Това, което всъщност се случва, е, че когато постоянно пипате топката, сте заредили себе си до същата степен на заряд, както топката, с което отнемате желанието на електричеството да скача до вас! Това лесно се поправя. Просто пипайте тръбата на студената вода или земята от време на време, докато експериментирате.

Един малък проблем, който може да се появи, е скоростта на мотора. Моторът ви може да се движи твърде бързо. Малко по-натам ще обсъдим един начин за контрол на скоростта на мотора. Не се притеснявайте, ако ездачите малко скачат насам-натам. Това обикновено е ОК и няма да причини проблеми.

Въпреки че на фотографиите се появява пластмасов контейнер за филмова лента, ползвам буркани с полу-прозрачни покрития. PVC също може да бъде отличен барабан. Експериментирайте!


Списък с полезни материали за Триещи генератори

Следва един полезен списък с материали, които са предразположеи да възприемат отрицателен или положителен заряд. Като използвате материали, които са много отдалечени един от друг в този списък, може да увеличите ефикасността на генератора.

Това е списък, взет от "Електричеството на природата", TAB Books No. 2769 и се нарича "Трибоелектрическите серии".

« Последна редакция: Май 23, 2019, 12:02:32 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Котко-Статик генератор

Последният триещ генератор, който и скам да спомена, го наричам Котко-Статик генератор. От името може би вече може да познаете, че ключовият компонент в този генератор е котката ви. Наистина, аз въобще нямаше да спомена това нещо като генератор, ако не работеше толкова забележително добре!

През повечето време на котките им харесва да бъдат електростатични генератори, трикът е, да ги накарате да си мислят, че ги гушкат и галят, а не че ги използват за научен експеримент. (В Котешките заповеди някъде се кава: “И ще позволиш да бъдеш обгрижвана само когато изнася на собствените ти цели, а не на нечии други.”)

Първо, ще ви трябва триещ материал. Най-добрият материал, който открих за тази цел, беше изкуствената кожа, която използват за мотористките ръкавици. Тя всъщност е вид винил. Можете да си намерите такива ръкавици в кой да е мото-магазин за около 20лв. Някои са наречени “изкуствена кожа”, “man-made leather” и тн.

Следващото нещо, което ще ви трябва, е метален гребен за бълхи и една PVC тръба. Ще ви трябва и Лайденов буркан, за да съхраните в него заряда, натрупан от Котко-Стата ви. Конструирането на ЛАйденов буркан е подробно обяснено по-късно. Металният гребен за бълхи е прикрепен за единия край на PVC тръбата, закрепен в разрез, направен в тръбата и с малко лепило. За гребена е закрепена жица, която отива до върха на Лайденовия буркан.

Сложете ръкавица на едната си ръка и дръжте PVC тръбата с другата. Поемете котката в скута си и започнете да й говорите хубави неща за самата нея. Това винаги успява да им отвлече вниманието. Галете я с ръкавицата и след ръкавицата срешете с металния гребен, за да съберете заряда.

С коцината на котката ми и с въпросните ръкавици съм в състояние да събера толкова голям заряд, че да пробие винилните ми ръкавици, съпроводено с остро обождане! Само че, имайте предвид, че този вид генератор ще избяга и ще се скрие, преди един голям Лайденов буркан да бъде напълно зареден. Разбира се, ако имате няколко котки, използвайте ги всичките, за да заредите буркана!
« Последна редакция: Юни 01, 2019, 11:27:59 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
AC мотори срещу DC мотори и контролиращи механизми


Предвижвайки се към генераторите с по-висока мощност, редно е, да направим малка дискусия относно AC (променливотоковите) и DC (правотоковите) мотори и някои добри начини да бъдат управлявани.

В генераторите, които аз съм построил и които обсъждам тук, съм използвал AC и DC мотори. AC моторите имат предимството, че обикновено не са нужни външни трансформатори или окабеляване. Те развиват доста торсия – толкова всъщност, че рядко ще трябва да се тревожите за запирането на мотора. Повечето AC мотори нямат четки или други компоненти, които да дадат на късо или да се износят. Като цяло, те ще работят с години и години, често не преди самите лагери да се износят! В общи линии, предпочитам да използвам AC мотори пред DC мотори, когато е възможно.

Основният недостатък на AC мотора са ниските обороти. Генераторите от тип Ван-де-Граф с високо представяне, описани по-долу, работят най-добре с около 5000 rpm (оборота в минута, бел.прев). Ако моторът работи по-бързо от това, електроните може буквално да бъдат “издухани” от носещия ги колан и от това страда представянето. При по-ниски обороти, изтичането на електрони може да възпрепятства изграждането на по-голям волтаж. Тъй като AC моторите обикновено не развиват високи обороти, трябва да се разгледа възможността да се ползват DC мотори за генераторите с високо представяне.

За разлика от AC моторите, DC моторите са портативни, когато се захранват от батерии и лесно постигат високи обороти. Не забравяйте, че един DC мотор, който е оценен на 6500 Rpm, може да не достигне тази скорост, когато задвижва устройството ви. Rpm-рейтингът обикновено е максималната скорост на мотора при липса на натоварване.

Въпреки че не винаги е нужно, вероятно ще откриете, че ще искате мотор с възможност за контролиране на скоростта, вградена в дизайна на вашия статичен DC генератор. На фигури 8 до 12 са покаани редица методи, на които може да разчитате.

Фигура 8 показва жица с високо съпротивление, запоена или завързана между два медни електрода. ЕДната страна на жицата е вързана за 12 v (или подобно) захранване. Една жица, идваща от мотора ви, е закрепена за крокодилска щипка, която може да се движи по съпротивителната жица, за да увеличи или да намали скоростта на мотора. Този метод работи екстремно добре. Само че, бъдете наясно, че жицата може да се нажежи до червено, когато достапя ток до мотора! Вземете мерки за безопасността.


Съпротивителна жица лесно може да се намери от редица източници. Може да използвате никел-хром жицата, която изгражда нагревателните намотки в стари тостери, сешоари или подобни нагряващи устройства. Може и да си купите никел-хром жица от всяка добре снабдена железария. Помнете, че може да ви трябва немалка дължина от нея. Друга вариация, която може да се опита, е високоватовия реостат или дори ръчката за контролиране на скоростта на електрически колички.

Фигура 9 показва употребата на резистори за забавяне на DC мотора.


РЕзисторите не са скъпи, а ако купите една шепа различни стойности, може да ги свържете успоредно или последователно, за да добиете широко разнообразие от различни стойности. Не забравяйте, че резисторите имат две оценки – способността им да боравят с натоварване във ватове (w), и съпротивлението им измерено в ома (ohm).

Омът е мерило за съпротивлението към потока на електричеството. Резистор от 10 ohm ще се съпротивлява на ток, протичащ през него, два пъти по-повече от резистор с 5 Ohm.

Ватовете са просто количеството на мощността, която вашият резистор може да понесе, без да бъде унищожен от прегряване. Като цяло, аз бих казал, че колкото повече е ватовият рейтинг, толкова по-добре. Генераторът „Пръстен на Уинтър“, показан на следващата рисунка, иска резистор от 25 w и 10 Ohm, но трябва да има водно охлаждане, за да се покачи поносимостта му към мощност над 25 вата на въздушно охлаждане.

Резисторите се противопоставят на протичането на ток и като го правят, преобразуват електрическата енергия в топлина. За тях е нормално да бъдат много топли. Ако резисторът ви стане прекалено горещ, съпротивлението му може да се покачи значително над посочената стойност. Промяна в съпротивлението може да накара моторът ви да работи с неравномерни скорости. Или ще трябва да купите резистор за повече ватове, или да използвате някакви средства да го охлаждате, например вода (показано и обсъждано по-късно). Като правило, не използвайте резистор от по-малко от 10 вата, освен ако нямате наистина малък или ефикасен мотор.


Фигура 10 показва много точен и стабилен прийом за контролиране на DC мотор. Използват се интегрална верига и транзистор, за да се изпраща поток от импулси към мотора. С увелачаването на притока импулси скоростта на мотора също се увеличава. Просто с въртене на потенциометъра можете да настройвате скоростта на мотора по всяко време. За DC мотори от среден размер е нужна много голяма топлинна мивка или водно охлаждане за транзистора.



Открил съм, че DC мотори, които работят на високи скорости, може да се държат странно. Леки промени в скоростта на мотора може да отприщят осцилиране в колана, който се задвижва. Тъй като една страна на колана е “дърпана”, а другата е “бутана”, неравните опъни реагират с гъвкавостта на колана и така се създава “летящ” колан, който прави само моментен контакт с макарите или ролките. Това може да накара един колан да изхвърчи, да огъне четките или просто да произвежда много шум. Също така, ако ролките не използват сачмени лагери, може да се получи осцилация между втулките на горната ролка, ос или колана. Всички тези проблеми може лесно да се решат, като се използва гъвкав контрол на скоростта на мотора.



Охлаждане на компонентите

Може да трябва да импровизирате методи, с които да опазвате електрическите си компоненти хладни. Ако използвате сравнително голям, бързооборотен DC мотор, който ще има нужда от немалки количества електрическо захранване, разни компоненти от контрола на скоростта на мотора ще загряват. Може да изглежда малко неортодоксално, но от водата става отлична топлинна мивка за електрически компоненти! Резисторите и дори транзисторите може да оперират доста отвъд поносимостта си, когато са потопени във вода. (Фигура 12)


Дистираната вода е много лош проводник на електричество и няма да даде на късо повечето компоненти. Чешмяната вода обикновено става за резистори, но минерали и друка шлака скоро ще замъглят водата.

Докато веригата е потопена във вода, знаете, че температурта на водата трябва да е по-малко от 100 градуса Целзий при нормално атмосферно налягане. Над тази температура водата ще изври. Много електрически компоненти работят доста добре до 100 градуса. Просто не забравяйте да добавяте вода от време на време, за да компенсирате изпарението.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Външен Ван де Грааф генератор с “пръстен на Уинтър”


Ако построите последния описан генератор, ще знаете, че не преувеличавах, като казах, че можете да получите 3500 волта (или повече) от стара китйка за филмова лента. Въпреки че е интересен, простият рото-статичен генератор няма да ви държи доволни за дълго. Има високи волтажи за завладяване! Така че нека продължим нататък към следващия вид генератор и да се пробваме за 10 000 волта (и вероятно няколко пъти по тази цифра) от гумен колан.

Наричам следния генератор “външен” генератор, защото всичките компоненти на генератора са монтирани външно по такъв начин, така че да направят конструирането и експерименталните модификации бързи и лесни. Тъй като всичките механизми са открити, генераторът е чудесен за експериментатора, който иска бързо да пробва различни материали и конфигурации, разработвайки собствения си дизайн или за някой, който иска набързо да сглоби генератор за демонстрации.

Високоволтовият терминал на този генератор се състои от метален пръстен, или тороид, с изключителна ефикасност. Наричам го “пръстен на Уинтър”, въпреки че такива пръстени традиционно са се правели от дърво. Вече рядко се използват. Както с другите части на генератора, пръстенът на Уинтър може бързо да се замени с по-традиционен сферично оформен терминал или с много други, които може да искате да опитате. Защо да нямате няколко под ръка за демонстрации?

Въпреки факта че, както обсъждахме, електростатичните принципи са добре известни от хиляди години, едва наскоро през 1928г беше перфектно разработена една действително практична машина за генериране на високи статични напрежения. Робърт Дж. Ван де Грааф (Robert J. Van de Graaff), млад учен от Роудс (Rhodes, университет, бел. прев), работещ в Принстън, проектирал своята първа машина за генериране на високи потенциали, които били нужни за захранването на ускорител на частици за бомбардиране на атомни ядра като част от експериментите му в ядрените изследвания.

Въпреки че може да е трудно, не е невъзможно за един домашен експериментатор да направи свой собствен разбивач на атоми! Ван де Грааф генератор, като този описан тук, е интегрална част от такъв апарат. Ако се интересувате да поемете с проект с епични пропорции, намерете си “Ученият аматьор” от К. Л. Стонг (“The Amateur Scientist”, C. L. Stong), която вече е извън тираж и е много трудна за намиране, но си заслужава усилията. Или пишете с искане за подобна информация до Information Unlimited. Р. O. Box 716, Amherst NH 03031.

Ван де Графът е толкова прост и очевиден в дизайна си, че се удивявам защо не е бил изобретен по-рано. Винаги съм мислил, че това е добър пример за това, че изобретенията не е нужно да са екстремно сложни, за да имат значителен ефект върху обществото. Колко ли още прости устройства чакат да бъдат проектирани и построени? Вие можете да сте човекът, който драматично ще промени света!

Най-лесният начин да се проумее Ван де Графът е да се разгледа схематичната диаграма на фигура 13. ЕДин Ван де Грааф генератор се състои от колан, две макари, мотор, четки и терминали за висок и нисък потенциал.

В по-новите машини долната макара е пластмасова, докато по-старите машини използват изолатор, покрит с вълна или сходен триещ материал. Горната макара трябва да е от проводим материал, като например метал или дори дърво, което не е добър изолатор при високи напрежения.

Когато машината оперира, малък мотор, прикрепен към долната макара, задвижва колана, който е леко опънат върху двете макари. Между повърхнините на колана и пластмасовото колело се случва триене, което създава електростатичен заряд върху колана. Четката на върха на колана приема оставащия положителен заряд и го доставя до високо потенциалния терминал. (Бележка: Възможно е да се направи Ван де Грааф генератор, който развива отрицателен заряд върху високоволтовия си терминал.)

Като се движи колана, върху високо потенциалния терминал се натрупва заряд. Теоретично, този заряд може да се увеличава вечно. Само че, изтичанията във въздуха от горния терминал ограничават максималния потенциал до около 50 до 100 000 волта по принцип.


Един прост начин за изчисляване на теоретичния максимум на потенциала на “съвършен” сферичен връх е да се вземе волтаж, който е 70 000 пъти по най-малкия радиус на извивката на високо потенциалния терминал. Например, повечето сфери се продават с посочен точния им диаметеръ. За сфера с диаметър 28 см, делим 28 на 2, за да получим радиуса, или 14 см. Умножаваме по 70 000, за да получим теоретичния волтаж 420 000 волта.

Тъй като терминалът ви никога няма да е съвършена сфера и защото ще има течове към атмосферата, теоретичните волтажи няма да бъдат достигнати. Въпреки това тези изчисления може да ви се сторят интересни.


Фотография на моя външен Ван де Грааф и схемата му са показани на фигури 14 и 15. Сметнах, че това е екстремно прост и нескъп дизайн. Като работи, може да се разчита, че ще произведе волтаж между 10 – 30 000 волта, като се ползва обикновен гумен колан. Ще произведе твърдо и ободряващо “пук”, когато се разрежда в ръката ви. Може да хвърли искри до земята и може да са по-дълги от 3 см. Неоновите крушки, като например Ne2, ще светят ярко и продължително, когато са близо до генератора. От събирателните четки с готовност се наблюдава синьо коронно сияние в затъмнена стая, когато очите ви привикнат с тъмното. Отрицателната и положителната корона може да се идентифицират по външния си вид, като се използва това устройство, както ще обсъждаме по-късно.


Показаният външен Ван де Грааф има някои малки ограничения в представянето, дължащи се на относително високото триене при горното колело (няма сачмени лагери) и на прекомерно огъване на гумения ластик. Гумен ластик трябва да се ползва като гумен колан само за демонстрационни цели. За по-сериозно експериментиране, заменете колана с по-малко гъвкав колан, например с такъв, направен от вътрешна гума на колело или, в идеалния случай, от неопрен. Също така, без сачмени лагери, горното колело се нуждаеше от смазване от време на време, което есто създаваше риска от замърсяване с масло. С изключение на тези малки проблеми, генераторът се е доказал като отличен апарат, на който може да се разчита. Той продължава да бъде най-лесният за модифициране и наблюдение дизайн от всичките варианти на Ван де Грааф, които ще опиша.

Конструирането на външния Ван де Грааф също е толкова проста и праволинейна, че не са нужни много описания извън рисунката. Няколко трика могат да опростят и да подобрят конструкцията.

Един лесен начин да подравните мотора, ролката и колана, е да пуснете генератора си, докато държите мотора с ръка и да експериментирате, докато намерите правилната позиция за него. АКо коланът ви се изплъзва, преместете леко мотора, за да промените атаката или захвата му върху колана.

Когато свързвате колан между две ролки в кой да е генератор тип Ван де Грааф, естествено е да се предположи, че макарите трябва да имат вежди по ръбовете си, за да се осигори коловоз, в който да се движи колана, за да се предотврати изплъзването от водещото колело. Изненадващо е, че коланът ще има тенденцията да остане центриран върху ролките, дори и когато са някак изместени и не са подравнени! Предполагам, че това има нещо общо с начина, по който се променят напреженията по колана, когато приближава до ръба на ролката. Може да откриете, че малка “гърбица” във водещото колело може дори да бъде от помощ при високи обороти. Веднъж след като са подравнени, въобще не би трябвало да имате проблем с изплъзващи се колани.

За горния терминал използвайте най-големия диаметър на медна тръба, който ви е удобен. Проблемът е, че когато медните тръби с по-голям диаметър се огъват в кръгове с малък диаметър, се образуват нежелателни вълнички. Тръбите с по-голямо Фи трябва да се огъват в по-големи кръгове, което ви кара да правите компромис между размера и ефикасността.

Когато запоявате квата края на медната тръба в Т-образен конектор, първо ги почистете с по-фина стоманена вълна, след това ги калайдисайте, преди да ги вкарате във Т-връзката. Това ще създаде изключително здрава и гладка връзка. Може да използвате каква да е обикновена газова горелка за нагряване и заваряване на тръбата.

Ако използвате същия тип четки, каквито са посочени на рисунката, може да се изкушавате да скъсите медните жици, водещи до тях от PVC тръбите или по друг начин да промените начина на монтиране. Не го правете! Именно гъвкавостта на тези дълги медни жици е нещото, което осигурява “пруоинирането”, което е нужно, за да има постоянен, плосък допир до колана.

Пластмасовата долна макара е просто едно от пластмасовите колела, които се ползват в евтината мебел. Монтирано е за оста на мотора, като централната му дупка е внимателно разпробита до размер, мъничко по-малък от диаметъра на моторната ос. След това капвате няколко капки супер-лепило на оста и натискате или начуквате колелото върху нея.

Ако дупката на колелото е по-голяма от диаметъра на оста, залепвайте все по-големи парчета гумени тръби за моторната ос, докато колелото не запоне стегнато да пасва.

Една последна бележка: Тъй като връхният ви терминал е от мед, която бързо потъмнява, може да искате да приложите малко силиконов препарат за почистване или защита, като онези химикали, които се продават за почистване на хромирани автомобилни части. Това също така явно спомага за ограничаване на изтичането и за произвеждането на интересно двойно “пук”, когато се докосва.



Злото на маслото

Единственият голям проблем, с който се сблъсках при построяването и оперирането на Ван де Грааф генератори, без значение от дизайна, е земърсяването с масло. Тъй като Ван де Грааф генераторът разчита на триене между пластмасовото колело и гумения колан, за да произведе заряд, можете да си представите опустошителния ефект, който смазката или какъвто и да е друг овлажнител имат върху представянето. Дори и мазнината от пръстите ви може да намали заряда, който се носи от колана. Избягвайте да докосвате коланите си и ги дръжте само за външните ръбове, както правите с плочите или аудио-дисковете си.

Най-лошият лубрикант са маслата на петролна основа, каквито се използват за смазването на моторни оси и лагери. Ъгловият момент от моторната ос в действителност може да издърпа капчица масло по цялата дължина на оста, по страната на ролката и върху колана. Следователно, не смазвайте мотора си излишно, нито пък лагерите.

Ако искате графична демонстрация на този ефект, поставете капка супер-лепило върху оста на мотора си. Преди да има възможност да изсъхне, пуснете мотора си за няколко секунди. Ако моторът ви е като моя, ще имате малка пътечка от супер-лепило от оста до външната страна на колелото, където ще се образува малко петно.

Веднъж след като коланът и ролките ви са замърсени, може да е много трудно да се почистят. Най-добрият начин за почистване на колана е въобще да не се почиства, а да се хвърли на боклука и да се вземе друг колан.

Проводящата метална горна ролка може да се почисти с чистител, който няма останки, например амоняк, последвано от леко шкурене с екстра-фина шкурка и после още едно почистване с амоняк.

Почистването на пластмасовата ролка е най-трудното. Пластмасовата ролка обикновено развива статичен заряд от само себе си, докато работи генератора. Този заряд изглежда действа като попивателна гъба за масло! Единственият начин да го премахвам, който съм открил, е като закрепя жица за земята и да пусна мотора да работи, докато влача заземената жица по външната повърхност на колелото. Това е съпроводено от или последвано от амонячни почиствания. Други разтворители може да работят, но внимавайте за онези, които може да разтварят пластмаса. Осъзнавам, че тази процедура може да звучи екстремно, но съм се опитвал дори да потапям пластмасовите макари в индустриални обезмаслители, които не са широкодостъпни за обществеността и не съм имал късмет в премахването това масло по никой друг начин. Ако сте внимателни, като ползвате масло, никога няма да се сблъскате с този пролем.



Няколко думи за четките

И в двата дизайна на Ван де Грааф генератори, описани в тази книга, използвах прости туфи от тел, запоени в единия край за по-дебела и твърда медна жицова пружина, осигуряваща нужната сила, която да пази четката в плътен контакт срещу колана. Определено, най-големият проблем, който ще срещнете, е да пазите четките да са в стабилен допир с колана. Ако четките ви не са добре поставени или ако коланът ви има излишна гъвкавост, четките може често да се нуждаят от пренастройване.

Много конфигурации, някои много претенциозни, са били изпробвани, в опит да се постигне праволинейна конструкция на четките, която да издържа и на действията на глупаци. Аз все още не съм открил такъв вариант. Може да искате да пробвате панта, пружина, парче от метален лист или дори проводяща гума или пяна като онези, които се използват за опаковането на електронните платки и компоненти. При проектирането на четковите установки помнете, че, в идеалния случай, те трябва да се състоят от множество фини връхчета, като краищата на телчиците, защото плътността на електроните в остър връх е по-голяма и е по-вероятно да има трансфер на електрони. Въпреки това съм имал много добър късмет с незаострени предмети, например проводяща пяна. Според повечето текстове, а и моя личен опит показва, че добрата стара топка от фини телчици обикновено печели при сравнение, но, както споменах, това не е съвършено решение на проблема. Така че, експериментирайте. И се забавлявайте!



Няколко думи за коланите

Добър колан може да се изработи на практика от всеки изолиращ материал. Rayon (изкуствена коприна, бел.прев), Dacron (термопластична полимерна смола, бел.прев), гума, хартия, коприна, пластмаса и дори обикновен плат до сега са били използвани с успех. Износването вероятно е най-важният фактор, който трябва да се вземе предвид при избирането на материал. Гумата, например, изгнива в града, в който живея, заради озонът, който се съдържа в смога тук. Платът ще се протърка при високи скорости, въпреки че съм обличал плата с екстремно тънък слой от силиконова гума и така съм правил хубави колани. Неопренът с диагонална ориантация (на вътрешните му пластове, бел.прев) винаги ми е бил любим.

По мое мнение, най-лесният колан за всякакви цели се прави от вътрешна гума на колело, или още по-добре, гумената лайсна, която покрива главите на спиците под рамката на джантата. Един от тези колани може внимателно да се слепи с цимент за вътрешна гума от комплект за залепяне на гуми. Дори малко “Супер-лепило” ще сработи.

При изработването на колан също помнете, че колкото е по-широк колана, толкова по-бързо се натрупва заряд (има си причина за това). И, може да искате да отделите малко време за мисълта за шума, който се произвежда от някои материали. При 5000 оборота в минута един зле направен колан ще произвежда значително количество шум.

Един последен вариант за колан е да се купи готово направен колан от склад за научни материали, като Analytical Scientific, Post Box 675, Helotes, TX 78023.д Такива компании често могат да доставят множество различни размери и видове колани. Бих предложил да поръчате най-дебелите и най-силните, които се предлагат за домашно направени генератори. НАмирам цената на комерсиалните колани за малко прекалено скъпа за банковата ми сметка, но вие може да сметнете цената им за по-приемлива, в зависимост от проекта ви.

« Последна редакция: Юни 04, 2019, 04:04:19 pm от λ »

Тагове към темата: