Дзен притчи и поучителни разкази

[Веско]

Притча за учителите на Учителя

Когато дошъл сетният час на един мъдър Учител, учениците се събрали край леглото му да се сбогуват с него и казали:

- Ти винаги ще си останеш нашият Учител. Но никога не си ни разказвал кой беше твоят Учител.

Мъдрецът отвърнал:

- Имал съм стотици учители, но ще ви разкажа за трима от тях.

Първият беше един крадец.

Веднъж се загубих в пустинята и когато най-накрая успях да се добера до някакво селце, всички отдавна спяха и домовете им бяха залостени. Обикалях от къща на къща и накрая попаднах на един човек, който се опитваше да пробие дупка в стената на чужд дом, за да го обере. Попитах го къде мога да отседна, а той ми отговори: „По това време на нощта трудно ще намериш подслон, но можеш да пренощуваш при мен, ако не те притеснява, че съм крадец." Оказа се прекрасен човек и аз останах при него цял месец. Всяка вечер ми казваше: „Отивам на работа. Ти си почивай." Когато се връщаше, го питах: „Успя ли?" А той отговаряше с усмивка: „Днес – не." След което казваше: „Бог е милостив, утре непременно ще стане." Запомних добре урока на вярата и си я повтарях всеки път когато бях на ръба на отчаянието.

Вторият ми учител беше едно куче.

Веднъж приближих до бистър поток, умиращ от жажда, и точно преди да се наведа да пия, се появи и едно куче, което също искаше да се напие с вода. Но щом погледна в потока, видя отражението си и се изплаши. Залая и отскочи назад. Жаждата му обаче бе толкова силна, че след малко се върна. Накрая, напук на страха, просто скочи във водата и страхът му изчезна. Така разбрах, че когато искаме нещо много силно, просто трябва да скочим срещу страховете си.

А третият ми учител бе едно момче.

Веднъж се озовах на свечеряване в един град. По пътя си срещнах момче, което носеше горящ светилник. Видях, че е младо и още зелено, и реших да се пошегувам с него и го попитах:

- Имаш ли огънче?

- Да, господине. - отвърна почтително момчето

- А то откъде идва? – продължих да се шегувам. Тогава момчето духна срещу пламъка и каза:

- Видяхте ли, огънчето взе, че си отиде? Кажете къде отиде?

Не казах нищо и продължих по пътя си. Това беше моментът, който разтърси егото ми, разделих се с глупостта, наглостта и предразсъдъците си и така разбрах колко е важно да се разделяме с това, от което нямаме нужда.

[Веско]

Старецът и монетата

Веднъж, старият Учител минавал с учениците през едно село. Научили местните хора, наизлезли от домовете си и от радост, започнали да обсипват странниците с монети.
Но каква изненада - монетите, докосващи стареца, отскачали от него и падали на земята, а тези, които падали върху учениците, прилепвали и се задържали по тях. Когато най-накрая излезли от селото, учениците попитали стареца защо се е случило така:

— Защото вие все още обичате света, деца мои, — отвърнал старецът.

[Веско]

Притча за тишината

Един ден фермер установил, че е загубил в обора часовника си. Той не струвал скъпо, но му бил подарък от любим за него човек. След няколко неуспешни опита да го намери, повикал в близост играещи деца, като обещал на този, който го намери голяма награда.

Децата търсели ли търсели, но така и не го намерили. Приближило се едно малко момче и помолило фермера и той да опита да намери часовника. Мъжът не възразил. Не след дълго малкият излязъл от бора с часовник в ръка. Фермерът много се зарадвал и попитал момчето как го е намерило.

– Не направих нищо кой знае какво. – отговорило детето. Просто седнах на пода и се заслушах. В тишината чух как часовникът тиктака. Звукът ми помогна да го намеря.

[Веско]

Помисли за това

Различните дейности на обикновения живот следват една след друга като вълните на океана. Богатите никога не чувстват, че имат достатъчно пари; силните никога не чувстват, че имат достатъчно сила.

Помислете за това: най-добрият начин да удовлетворите всичките си желания и да завършите всичките си проекти е да ги изоставите.

Едно осъзнато същество вижда грижите на обикновените хора като събития в съня и ги наблюдава като старец, който гледа игра на деца. Снощи сънувахте, може би, да сте велик крал, но когато се събудихте, какво остана? Това, което изпитвате в будно състояние, едва ли има повече реалност от това.

Вместо да преследвате тези неуловими мечти, оставете ума си да почива в спокойно съзерцание, без умствена възбуда и разсейване, докато осъзнаването на празнотата стане неразделна част от вашето преживяване.

~ Дилго Кхенце Ринпоче

[Веско]

**,,Хората непрекъснато се стремят
към сигурност,
но стремежът им е твърде илюзорен.
Всяка обвързаност е признак
за несигурност.
Този,който се стреми към сигурност,
я преследва цял живот и никога
не я постига"**

Дийпак Чопра

[Веско]

"Янг-шан попитал Куей-шан, "Ако един милион неща дойдат при теб, какво ще ги правиш?" Куей-шан отвърнал, "Зеленото не е жълто. Дългото не е късо. Всяко нещо си има собствена съдба. За какво ми е да им се бъркам?" Янг-шан се поклонил и си тръгнал."

[Веско]

Попитали Диоген:

- По какъв начин човек може да стане самостоятелен?
 
- Би могъл, ако започне преди всичко да упреква себе си в това, за което порицава другите.

[Веско]

Затова винаги бъдете нащрек и наблюдавайте какво прави умът ви. Помислете за това. През безброй животи не сте ли се заблуждавали, попадали ли сте под властта на своите негативни емоции и в резултат на това е трябвало да претърпявате – отново и отново – страданията на раждане, болест, старост и смърт? И все пак вие все още се придържате към самсара, сякаш е щастливо място. Вие приемате неща, които са непостоянни, за постоянни. Работите трескаво, за да натрупате притежания, които никога няма да можете да задържите, без изобщо да сте доволни. Със сигурност сега е крайно време да започнете да наблюдавате ума си.

Дилго Кхйенце Ринпоче

[Веско]

„Всичко, което правиш през деня, от миенето до закуската, срещите, шофирането до работа, гледането на телевизия и ре­шението вместо това да четеш… всичко, което правиш, е твоят духовен живот. Въпросът е само доколко съзнателно правиш всичките тези обикновени неща…“
Лорънс Фриман