Apocryphal Academy

Автор Тема: Извънземната дейност в Астрала  (Прочетена 3557 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Атос

  • Гост
Re: Извънземната дейност в Астрала
« Отговор #30 -: Юли 24, 2017, 01:27:53 am »
Аз винаги съм твърдял, че страхът идва от тялото. Единствено тялото може да се страхува от смъртта, защото единствено ако човек счита себе си за тяло, може да си помисли, че е възможно да загуби себе си или части от себе си.

Винаги съм твърдял, че в "безтелесно" състояние страхът не съществува, защото той е телесна функция - той не е функция на съзнанието. Винаги съм твърдял (въпреки че никога не съм имал преднамерени ОИТ или такива, които да помня), че именно заради това "страхът връща в тялото", както го наричат. Страхът ВКЛЮЧВА тялото. Защото страхът - това е ендокринно, химическо събитие, а не "емоционално". И той приключва ОИТ преживяването.

Не всеки страх идва от тялото!
От тялото идва само физиологическият страх - от болка, насилие, или край на физическото телесно съществуване!
Страхът е преди всичко...ЕМОЦИЯ! Емоциите дори са усилени, когато не са филтрирани през "трезвия разум" :D
Когато се притесняваме за близък човек (пътувания, попадане в проблемна ситуация), ние нямаме физическа опасност за тялото си. Да, ще кажеш - предполагаме физическа опасност за тялото на близкия...ок.
Но...ако изпитваме страх от раздяла с любим човек? Без да има опасност за неговото тяло? Това не е ли страх?

Преди около 20 години, ми се случи (абсолютна случайност), в една "прозаична" вечер да науча, че мой "колега" от казармата(тъпо е да кажа "съвойник"), с когото сме делили хляб, последна цигара и едно двуетажно легло ...е загинал в нелепа пиянска свада и то като косвена жертва! И го научавам няколко години след събитието...
Момчето беше шегаджия, с благ характер и една лоша дума за никого не бях чувал от него...
Малко се шокирах...после ме налегна тъга...
Защо ви го споделям?
Защото след ден-два ме споходиха странни мисли...казах си - ок, аз с този човек и без това никога (може би) нямаше да се срещна, достатъчно далеко живеем, а и не сме били в такива неразривни отношения, предполагащи контакти след казармата, просто бяхме ДРУГАРИ някога...защо тогава толкова се разстроих?
Та за моя живот нямаше никакво значение дали е жив или не! Защо, по дяволите?
Психика, ок, но...?
Дали оставяме частица от себе си у всеки, който някога, по някакъв начин ни е бил близък, без значение, че знаем, че и без друго няма да го видим никога повече? И когато тази частица умира, ние се чувстваме "ощетени"?
Странното е, че не го чувстваме в момента на събитието, а в момента на получаване на информацията (вербално, например).
А главното е - не сме си и помисляли да се страхуваме за този човек преди това...







λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Извънземната дейност в Астрала
« Отговор #31 -: Юли 24, 2017, 09:38:09 am »
Не всеки страх идва от тялото!
От тялото идва само физиологическият страх - от болка, насилие, или край на физическото телесно съществуване!
Страхът е преди всичко...ЕМОЦИЯ! Емоциите дори са усилени, когато не са филтрирани през "трезвия разум" :D
Когато се притесняваме за близък човек (пътувания, попадане в проблемна ситуация), ние нямаме физическа опасност за тялото си. Да, ще кажеш - предполагаме физическа опасност за тялото на близкия...ок.
Но...ако изпитваме страх от раздяла с любим човек? Без да има опасност за неговото тяло? Това не е ли страх?

Отново става дума за загуба. Физическото, най-нисше его, автоматично се идентифицира със своята собственост. Така е направено. От гледната точка на най-нисшето телесно его, близките и приятелите са твоя собственост, егото се самоидентифицира с тях, автоматично се оглежда в тях, изисква техните утвърдителни реакции. Едновременно има чувството, че близките му приндлежат, и че то принадлежи на близките.

И, тъй като единственият страх на света (според мен) идва от това да не загубиш себе си или части от себе си, то развива страх от това да не загуби някой близък.

Обратно, ако наистина обичаш близък човек, ти не се страхуваш за него. Ако наистина обичаш близък човек, ти му имаш доверие - доверие в Провидението, че ще го опази; доверие, че той ще се справи; доверие в себе си, че ти ще имаш силите да помогнеш успешно в каквото и да се случи.



Трябва да се уточни изрично обаче - ако обичаш друг човек, това ще доведе до страх. Нисшата любов произвежда страх. Така е по дефиниция.

Единствено любовта към "Бог" създава доверие. Любовта към "Бог" не е нищо друго, а любов към свободата. Единствено любовта към свободата не води до страх.

Така че, горните ми думи са изказани в този контекст - че нисшата любов на един човек към друг води до страх; но ако човек обича другите не заради тях самите, или заради самия себе си, а заради това че обича свободата... ако обича всички останали ЧРЕЗ любовта към свободата... това води до доверие. Не създава страх.






Дали оставяме частица от себе си у всеки, който някога, по някакъв начин ни е бил близък, без значение, че знаем, че и без друго няма да го видим никога повече? И когато тази частица умира, ние се чувстваме "ощетени"?

Дааа, ето - точно за това говоря :)

Знам, че е романтично, и знам, че не е негативно, тоест, това със сигурност говори за емоционална интелигентност, а не за обратното. Но по колкото и романтичен начин да се изкаже, психологически погледнато си остава едно и също, и твоят себеанализ е много точен - говорим за "частица от себе си", "изгубена" или "умряла". Говорим за липса, за "ощетение".

Забележи как, дори и ти самият да вярваш, че има живот след смъртта и че съзнанието (според мен лично, и егото), продължава след смъртта... тогава защо и откъде се появява мисълта, че тази "частица от себе си" умира завинаги и се установява "загуба" и прочие?

Колкото и романтично да се каже, става дума за нисшото, телесно его, което е ПРИВЪРЗАНО. Което знае, че то самото е ПРЕХОДНО, и следователно се идентифицира с всичко, и всяка загуба на нещо, с което се самоидентифицира, се разбира като загуба на себе си или част от себе си. Разбира се по безвъзвратен начин, защото е така - тялото действително е преходно, и следователно преходен е и физическият слой от анатомията на Егото.



Не ме разбирайте погрешно, не казвам че тъгата е нисшо усещане. Но искам да обърна внимание, че колкото повече човек обича свободата, толкова повече тъгата и нейното семейство емоции не намират място в живота му - вместо това, този който обича свободата (единствената висша любов), има доверие на близкия човек, дори и в смъртта му, а всяка раздяла... на разстояние или през времето и пространството... се приема като нова възможност за велики дела.


« Последна редакция: Юли 24, 2017, 09:49:08 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Извънземната дейност в Астрала
« Отговор #32 -: Юли 24, 2017, 10:12:50 am »
Например във филми и сериали като Старгейт и Фарскейп се говори за столове които се контролират от мисълтта,тоест от Духа на използващия ги,за кораби,които са ЖИВИ СЪЩЕСТВА и дори могат да мислят като такива(много се кефя тука на Андромеда от сериала Андромеда)...

Между другото, за това съществуват свидетелски показания от Студената война. Имам проблеми с намирането на материала... но когато го намеря, ще се опитам да го вместя по-напред в графика за публикуване в Библиотеката.

Става дума за дете-гений от САЩ, момче, което на невръстна възраст е спец по балистични ракети. Още непълнолетен го взимат за технически сътрудник на военните в САЩ и влиза в секретна програма за надпревара в ядреното въоръжение с тогавашния СССР. След това се случва типичен НЛО инцидент на разбил се кораб, който обаче създава впечатлението, че се държи като живо същество. Викат това момче да го прегледа, но докато го прави, то си дава сметка, че САЩ се опитват да предизвикат и ускорят унищожението на света, затова се оттегля от военните и от всички проекти. Вече като възрастен е интервюиран и разказва за това.


Чисто теоретично, това е и от голямо практическо значение. Космосът е сложно нещо. Не бива да забравяме, че човешкият интелект е на практика неограничен... но все пак навигацията в космоса е нещо много заплетено.

Така че кое ще е по-добре - пилоти в седалка... или скафандри за съзнанието, под формата на корабен корпус? Тоест съзнание, временно вселено в самия кораб, който да усеща като своето собствено тяло?

Според мен, един от членовете на всеки екипаж от сиви дрони винаги е всъщност самия кораб, който се явява пилота.
« Последна редакция: Юли 24, 2017, 10:14:49 am от λ »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Извънземната дейност в Астрала
« Отговор #33 -: Септември 04, 2017, 12:16:40 pm »
Използват духа/днк на самото същество,за да го вградят в дадената машина.Така машината и съществото стават едно.
Чувстват и споделят еднакво.
Вчера гледах някакъв филм в който търсеха "ябълката на живота",което всъщност бе елемент от човешката днк,елементът който отговаря за свободната воля.Прилъгаха главния герой да съдейства,като го му казаха,че търсят елементът който отговаря за злото и агресията,но той е същия който стои в свободната воля.Отнемайки "злото"от хората,отнемат и свободната воля.
Методът бе,посредством машина,епидурален катетър,да свържат неговата нервна система със спомените на човек живял преди 500 години.Асасин.Убиец.Демек,хора с много агресия в кръвта.Настоящия герой,бе подбран специално за мисията и бе единствения който можеше да я изпълни,защото той имаше днк-то на пра-пра-пра ....дядо си(асасин) и поради това сходство в днк,и поради сходството в невронните мрежи на двамата,и именно това му даваше възможност да проникне в спомените на общия им дух,отпреди токова време ..
Малко преди това пък гледахме новия филм за крал Артур..
Там същото..Артур притежаваше днк-то което бе вградено в меча Ескалибур от предшественика му.За това и можеше да активира технологията.А не някакви свръх "духовни"сили и прочее розови пудри и захари..
Все технология,и винаги свързана с дадено ДНК..
Пък после..тоя бил "избран" ,оня бил "специален"...Генетика,генетика и пак генетика..






П.п.Малко отклонение..Асасините които бяха показани в тоя филм имаха на гърба на робите си този знак,което мен лично,никак не ме изненада..



Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Извънземната дейност в Астрала
« Отговор #34 -: Октомври 09, 2017, 11:06:51 pm »
Матрицата на Земята може да е още по-зловеща

Въпреки факта, че във филмите и в научните среди често се изказват опасения, че човечеството е заплашено от изкуствения интелект, който може да трансформира нашето общество в матрица, обслужваща обществото на интелигентните машини, нещата могат да бъдат много по-различни и по-зловещи.

Може би матрицата отдавна съществува, само че батериите за захранване на кукловодите не са нашите тела, а нашата чиста енергия, която лесно и незабележимо се източва от нас не от някакви разумни съзнателни роботи, а от извънземни.

В новия документален проект на Игор Прокопенко “Роби на извънземните” се разглежда хипотезата, че нашата цивилизация дори не е превзета от извънземни за създаване на енергийна матрица за собствените нужди на извънземните, а просто е изкуствено създадена. Създадена именно такава, каквато е необходима на по-напредналите във всички отношения извънземни. Тези извънземни от други галактики очевидно просто са открили нашата планета, която е много добре пригодена за техните генетични експерименти, което им е позволило да се създадат агресивна и постоянно небалансирана цивилизация от роби.

Защо такава несъвършена, пита авторът на документалния филм? И отговаря на този въпрос: за да се държи всеки човек (всяка батерия) в състояние, в което най-лесно се отнема неговата енергия. Всички наши чувства, изблици на емоции и страдания – не са нищо друго освен огромно излъчване на енергия навън, която се събира от извънземните, които се хранят с нея, както ние ядем месо, зеленчуци, плодове и зърнени култури.

На практика, казват авторите на проекта, ние за извънземните сме говеда, отглеждани за “клане”. Въпреки че на пръв поглед изглежда, че никой не ни води в кланицата, всичко е относително. За огромно излъчване на енергия са необходими огромни трагедии като войни, революции, страдания заради природни бедствия или космически катастрофи. Човечеството постоянно се държи в такава ситуация, в която хората се убиват сами себе си.

Въпреки, че в този документален проект, наречен “Роби на извънземните”, авторите явно не са се осмелили да наричат нещата с истинските им имена, опитвайки се по някакъв начин да изгладят неприятното впечатление от истината, представена пред зрителите на този филм. В действителност най-точното име на филма би било “Добитък за извънземните.” Или по-познатото за нас – “Матрица : батерии за извънземните.”

Но се смята, че първото име по-точно отразява истинското състояние на нещата, тъй като батериите се пазят и дори подобряват, а добитъкът просто се коли и безмилостно се разфасова (в нашия случай- безмилостно организиране на войни, революции и други средства за масово страдание и унищожаване на хора).

И така : В матрица ли сме или все пак в кланица? ..

http://adassa.blog.bg/novini/2015/06/15/matricata-na-zemiata-moje-da-e-oshte-po-zloveshta-video.1369107?reply=4757542