Apocryphal Academy

Автор Тема: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"  (Прочетена 3518 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
10.

ПОРТАЛ КЪМ ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ:
Заключение към Първа част


"Така че, доказателство за някаква уговорка между Мартин Борман (Martin Bormann) и САЩ, ако има такава, изглежда не съществува. Това, което е очевидно обаче, е че САЩ се вкараха в малко неприятности, за да направят така, че да не съществува такова доказателство!"

Картър Хидрик, "Критична маса"
[Carter Hydrick, "Critical Mass"]





Личният секретар на Хитлер, Мартин Борман (Martin Bormann)



Мисля, че се подчерта очевидното - че Нацистка Германия е разработила и тествала, и вероятно употребила, уранова бомба преди края на Втората Световна война, и че вероятно е постигнала солидни напредъци към това да се сдобие със, ако не и направо да изпробва, плутониева бомба с ускорено делене на малка висококачествена критична маса. Тази теза, колкото и да е радикална, все пак с един замах поправя несъответствия и аномалии - някои наглед незначителни и други много по-крещящи - относно политическата и операционната история на войната. Идеята за действителна германска атомна бомба и проект, а не малката и подвеждаща лабораторна инициатива, разтегляна като локум от Легендата на Алианса, изглежда предоставя правдоподобно обяснение за цял куп неща, които от дълго време тормозят аналитиците и коментаторите.

Например, какво да кажем за това, че Адолф Хитлер обявява война на САЩ през Декември 1941г, след японската атака върху Пърл Харбър? Анализаторите от десетилетия се чудят върху това му решение и какво го е мотивирало, и се предлагат множество незадоволителни обяснения, от буржоазното му чувство за "дълг" към японските съюзници, до тайната морска война, водена с месеци между Третия Райх и САЩ, без да се записва в историята и нуждата тази война да стане "официална", и до нетърпението на Хитлер, самозаблудите му и/или лудостта му, и до това, че нацистката върхушка осъзнала, че Рузвелт възнамерявал да влезе в Европейската война по един или друг начин не по-късно от 1943г. Но без значение каква би могла да е мотивацията или мисловния процес на Хитлер, от гледна точка на конвенционалния военен анализ, обявяването на война на САЩ е чисто самоубийство за Германия, тъй като съкрушително по-големите й производствени капацитети и това, че Америка е изолирана отвсякъде с океани, на теория й гарантират началното върховенство над несломимата нацистка военна машина. Решението на Хитлер, взето докато германските армии са възпрени и умиращи от студ пред портите на Москва през 1941г, сякаш е повече от самоубийствено. Хитлер се е показал като това, което бил: луд човек.

Но от гледна точка на представените тук доказателства, това въобще не е била действителната военна картина през Декември 1941г, вместо това, германският диктатор е имал наум тайни съвещания. Неговите учени, в края на краищата, били открили ядреното делене, и неговите учени били предложили метод за сдобиване с атомна бомба чрез голямо количество машини за разделяне и обогатяване на изотопи и чрез огромни концентрации на работна ръка. Неговите учени щели, след около месец, както го уверявали, чрез меморандума в Heerswaffenamt, че нужното количество материал за бомба не било тонове, а килограми. И неговият любим ядрен учен, Манфред Фон Ардене, и неговият приятел д-р Фриц Хойтерман, вече били публикували авторски документ по въпроса как може да се постигне всичко това. И той е знаел, също така, че Германия разполага с необходимия материал - уран - в изобилие, което в САЩ слабо можели да си представят.

В ретроспекция, тогава, потайността около германския проект е доста основателна, защото най-добрият източник на евтин труд са лагерите на смъртта, лагери, които Хитлер е искал да запази в тайна от германския народ поради очевидни причини. До началото на 1941г от Farben вече били започнали строежа на тяхната "фабрика за Буна" в Аушвиц. И може би в изкривения ум на Хитлер е имало и нещо повече: преди войната, някои учени в Третия Райх споменали принципната идея за построяването на оръжие, дори по-мощно от атомната бомба, за което последната не била повече от възпламенител. Така Хитлер, който винаги обичал да рискува, уверен, че ще разполага със страховит арсенал в рамките на две то три години, обявява война на САЩ.

По същия начин военните разположения и операции в края на Европейската война, които не изглеждаха много смислени преди, сега започват да разкриват операционна логика, която е почти неопровержима. Налудничавото, и някои биха казали военно и политически незащитимото, препускане на силите на Алианса в обратна посока от Берлин и към южна централна Германия и Прага съвпадат с американското знаене, на някакво високо ниво, за черните проекти на Камлеровата SS Сондеркоманда и империята от тайни оръжия. Обсебеността на Хитлер от защитата на Вроцлав (Breslau, югозападна Полша, бел.прев) в долна Силезия и на самия Прага, обсебеност, която била напълно безсмислена за генералите му, има военен смисъл само в контекста на интерконтинентален ракетен и ядрен проект, който е имал успех с първото и е бил опасно близо до постигането на второто.

По подобен начин, предложението на Райхсфюрер SS Хайнрих Химлер за капитулация пред Западните Съюзници обикновено се игнорира като някакъв трескав опит на един масов убиец да се спаси от неизбежната си съдба, и нищо повече. Но Химлер, като Хитлер, е бил един от "най-вътрешния кръг", който е познавал пълния мащаб на Камлеровата империя и истинските му дейности. Следователно Химлер може да е използвал това свое знание като един вид вазможна разменна монета. Предложението му е било отхвърлено, не толкова защото не е било истинско (от гледна точка на Химлер), а защото отдавна е бил изгубил истинския контрол над обещаното.

Сделката може би вече е била сключена между представителите на Камлер и шефа на OSS в Цюрих, Алън Дълс (Allen Dulles), или през самия генерал Патън. Борман също, както видяхме, е участвал в този заговор, и, както ще видим в следващите глави, е директно свързан с Камлер.



Тезата за действителна германска атомна бомба също обяснява странните малки събития, които започнали да изплуват в разпръснати вестникарски новини в Алианса - новини около извършването на далечните тежкотоварни "тестови" полети от Европа до видимия кръгозор на Ню Йорк, около картите на Луфтвафе за Манхатън с предвиждащи очертания на атомен взрив на бомба от същия калибър като онази от Хирошима, около норвежкото летище, пълно с над 40 бомбардировача на дълги разстояния, способни да извършат въпросния полет, около "инсталациите за Буна", които необяснимо използвали повече електричество от Берлин и парадоксално не произвеждали никаква гума през цялото времетраене на войната, около U-лодките, натоварени с инфра-червени възпламенители - устройство, чиято технологична сложност предвещава незабавно ядрено приложение - и обогатен уранов прах, готов за метализиране. По същия начин, тази теза дава по-правдоподобно обяснение, на онези на които им се вижда подозрително, за мистериозната смърт на най-почитаемия и известен американски, и за еднакво невъзможната "тройна смърт" на най-зловещия германски, генерали. Патън, както видяхме, е бил командира именно на онази армия, на която Америка възложила залавянето на основното съкровище от тайни оръжейни изследвания в Турингия и Пилсен в Чехословакия. Той, на върха на командната структура на Трета армия, е бил осведомяван за всички разузнавателни доклади на екипите, проникващи в онези области, и лекота можем да кажем, че е бил първия човек, освен самия Камлер, който е видял достатъчно парчета от пъзела, за да си изгради смислена картина за цялото. Ако наистина Патън нарочно е бил заглушен, а аз далеч не съм съвсем убеден, че е бил, тогава със сигурност това е най-правдоподобната мотивация за деянието. И най-накрая, както видяхме, един успешен германски проект за атомна бомба може много лесно да обясни вътрешната морална логика на германската съпротива, довела до заговора за бомбеното покушение над Адолф Хитлер през Юли 1944г.

По подобен начин, тезата осигурява по-стабилна основа за друга група "странности", като например нелепото хрумване, че Съюзническите инженери били толкова уверени, че техния дизайн за урановата бомба "Малкото момче", пусната над Хирошима, бил толкова добър, че не се нуждаел от предварителни тестове, или че (другото обяснение) не било имало достатъчно боеприпасен уран за направата на две такива бомби, за да се тества едната преди да се пусне другата. Идеята, че САЩ са щели да пуснат неизпробвано супер-оръжие върху вражески град, на враг, за който се е знаело, че работи в посока сдобиването с именно същото оръжие, е просто екстремно абсурдна. Легендата на Алианса става дори още по-абсурдна, когато се сетим за факта, че плутониевата бомба е била успешно тествана, и че плутониевата бомба вече е била готова за доставяне на бойното поле срещу японците. Тогава защо неизпробваната "Малко момче" е била пусната първа, вместо плутониевата "Дебелака"? Тази част на книгата предлага едно смислено обяснение: "Малкото момче" не е била тествана от американците, защото, както Опенхаймер намеква, бомбата е била "от германски произход". Американците нямали нужда да я изпробват, защото германските й дизайнери вече са го били направили.



Още повече, че вливането на германската технология за бомбите не само в американската, но и в японската инициатива, обяснява защо Япония реагира толкова бавно на исканата от Алианса безусловна капитулация след Хирошима и Нагасаки, защото само ден след Нагасаки японците също, за кратък момент, са се присъединили към ядрения клуб. А пет години по-късно, МакАртур командва по време на един от най-лошите военни разгроми на Америка при Чосинския резервоар сред един от най-големите индустриални комплекси в Азия, построен от японския индустриалист Джуй Ногучи (Jui Noguchi), и нервен център на японската атомна програма. Дали операционните рискове, поети от МакАртур, за да превземе и задържи Чосин, са се основавали на скрит шпионски сценарий? Дали това е било опит да се извлече повече информация за един едва наскоро победен враг и опит да се предотврати попадането на технологията в ръцете на потенциални врагове като Червен Китай?

И накрая, но със сигурност не на последно място, просто има твърде много обогатен уран, и твърде много бомби около края на Втората Световна война, за да е дошло всичко това от Манхатънския проект. Преводачът на маршал Родион Малиновски (Rodion Malinovsky) споменава "неизбухнала бомба", пусната на 8 Август върху Нагасаки и предадена от японците на руснаците - една японска бомба, два отделни германски теста, една бомба потънала на борда на USS Индианаполис на път за Япония - и всички тези бомби да са от Манхатънския проект, на който критично не му достига боеприпасен уран към Декември 1944г, и който твърди, че е постигнал само половината от нужната критична маса към Май 1945г?

Бележка от автора: Откъде са се сетили руснаците да изискат тази бомба? Със сигурност САЩ не биха им казали. Единственото друго възможно обяснение е, че руснаците са знаели от къде в крайна сметка е дошла бомбата, и са събрали две и две.

Откъде е дошъл целия този излишен уран, без да споменаваме всичките "допълнителни бомби"? Моята теза е, че най-вероятно всичко това идва от Нацистка Германия, чрез действията на партийния секретар Мартин Борман и SS Обенгрупенфюрер Ханс Камлер.



Но тези заключения оставят няколко нерешени проблема, и тяхното разплитане ще ни предостави по-дълбок поглед в Камлеровата тъмна империя на тайни оръжия, мозъчни тръстове, подземни фабрики и робски труд.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
ЧАСТ ВТОРА:
Митът за оцеляването и действителността на Кламер




"И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; и смъртоносната рана заздравя; и целият свят се почуди подир звяра. И те боготворяха дракона, който даде сила на звяра: и се поклониха и на звяра и казаха, Кой е като звяра? Кой може да му се опълчи?"

Откровение на Св. Йоан Богослов, 13:3-4


Големият Червен дракон и Звярът от морето, Уилям Блейк (William Blake) 1805г




11.

ЧЕРНИЯТ ОРДЕН:
Окултното влияние върху нацистките тайни оръжия



"По следата, оставена от Камлер, има планина от доказателства, че нацистите, в отчаянието си да спечелят войната, са експериментирали с една форма на науката, която останалият свят дори не си е представял. И че някъде, в този врящ казан с идеи, се е родила нова технология; технология, която е била толкова невъобразима за времето си, че е потискана вече повече от половин век."

Ник Куук, "Ловът за Свободната енергия"
[Nick Cook, "The Hunt for Zero Point"]




Както видяхме, много е вероятно нацистите да са успели да развият и да изпробват атомни бомби преди края на Втората Световна война и дори може да са ги използвали, или някое друго оръжие за масово унищожение, на Източния фронт. Но в смисъла на предишните глави, нещо дори по-зловещо хвърля покрова си над развиващата се теза. Например, в твърдението на професор Лахнер (lachner), нацистите са се интересували от атомната бомба едва в качеството й на възпламенител за далеч по-разрушителната водородна бомба. Отвъд дори и от водородната бомба е имало силуети и намеци за нещо сенчесто, неясно, и с чудовищна разрушителна сила. Британски агенти излизат на светло, за да разкажат за "четвърти" екип, трудещ се и разработващ поле от физиката, което изглеждало почти магическо; един учен от Фарм Хол споменава помежду другото направата на изкуствени рубини; изрезки от вестници разказват за Съюзнически офицери, излизащи на светло незабавно след войната, за да уточнят, че е спечелена - не като неизбежност срещу един разпадащ се Райх - а едва на косъм и нито миг по-късно, тази гледна точка бързо е отнесена от вихъра на победоносничеството и зараждащата се Легенда на Алианса и стандартните истории на войната. Широкомащабна програма за обогатяване на изотопи, провеждана от SS съвместно с концентрационните лагери, хвърля сянка на земята, въпреки най-добрите усилия на следвоенната Легенда на Алианса да подправи снимката и да изкара обекта, хвърлящ сянката, невидим - най-доброто от стелт-технологията.

Въпросът е защо? Защо е нужно да се покрива една успешна германска атомна бомба чак до началото на 21-ви век? Защо ли наистина, освен, ако тази програма не води до нещо друго... нещо, чието притежание би дало изключителна технология и военна мощ на нацията, която продължи успешно да го разработва? Защо ли наистина, освен, ако тази програма не води до напълно различна научна парадигма, разработена в пълна секретност и извън учебниците на "мейнстрийм" науката, предлагана за публична консумация?

Голяма част от отговора на тези въпроси лежи в окултните аспекти на идеологията на Нацисткия Райх и във властовите и бюрократични структури, които е издигнал, за да преследва тази идеология. Голяма част от отговора на тези въпроси лежи във връзката на Камлеровата SS Сондеркоманда към родителската й организация, самата SS. Природата на тази организация, и самото й сърце, във възможно най-високия връх на властовата й структура, е била окултна във всеки смисъл на думата.




Има два факта, които директно свързват Камлеровата черна, подземна, и много тайна империя от оръжия и концентрационни лагери с окултните аспекти на Третия Райх и неговия SS "Черен орден". Тези две странни връзки от своя страна изискват разследване - бегло ще трябва да бъде то - на самите окултни доктрини, за да можем ясно да очертаем влиянието им върху сензационните германски оръжейни изследвания от войната. Във връзка с империята на Камлер и следвоенното й продължение, ще е много добре, ако успеем да разберем, че тази наука е "окултирана наука".





А. Някои нужни дефиниции

За нашите цели, тази "окултирана наука" трябва да се разбира като съдържаща се в различни артефакти: древни мистерии, различни езотерични или "окултни" традиции, и действителни физически структури или други видове физически артефакти. Тази широка дефиниция също изисква "разпакетиране", за да можем да възприемем пълният й обхват:



Окултирана наука: "Научният" компонент на този термин по същество се фокусира върху три основни области: физика, химия и биология. Основният ни фокус в следващите части на този труд ще бъде върху физиката, със забежки към другите две области, ако се налага. Така, нашият метод и теза е, че съществува "окултирана физика", скрита - понякога нарочно - в различни митологични и древни текстове, включително текстове от езотеричните или окултни традиции както на Ориента, така и на Окцидента (Западното полукълбо, бел.прев). Това вярване е било един от крайъгълните камъни на нацисткото тайно оръжейно изследване, и е довело до някои поразителни провали, които наливат вода в мелницата на по-малко известните, но еднакво поразителни, успехи. Тази теза е основен компонент от двете ми предишни книги ("Звездата на смъртта от Гиза" и "Звездата на смъртта от Гиза работи", тоест "The Giza Death Star" и "The Giza Death Star Deployed", бел.прев) и е била основен компонент в идеологическите вярвания на структурата на висшите ешелони на SS и нейните по-важни и тайнствени подразделения, включително Ahnenerbedienst (Аненербе). Налице са всички индикации, че това схващане също формира и основната парадигма на висшите ешелони на тайния "мозъчен тръст" на Камлер и вероятно е самият смисъл на съществуването му. Окултнираният аспект на термина "окултирана наука" следователно възприема един удължен смисъл отвъд онова, което човек нормално е свикнал да свързва с думата "окулт". За нашите цели, тази "окултирана наука" е окултирана в смисъла на:


(1) "скрита" или "тъмна" и следователно скрита в смисъла на черни и секретно класифицирани проекти под прикритие;

(2) "преднамерено закодирана наука", съдържаща се в текстове или артефакти, които подлежат, като преднамерен продукт на такова закодиране, на пълното разнообразие от стандартни типологични и аналогични интерпретативни методи, които конвенционално се използват за проумяването на такива текстове, но в този случай, те не се разбират на метафизично ниво, а по-скоро в "прото-научен" смисъл, в "прото-физичен" смисъл;

(3) "непреднамерено развален преразказ" на тази наука и на текстовите й и/или физически артефакти от групи или комитети, които не схващат напълно мащаба на науката, закодирана в тях;

(4) "езотерични или окултни традиции и тайни общества" в конвенционалния смисъл;
     (а) Под "езотерични или окултни традиции" се има предвид не само стандартните окултни текстове и традиции и различните тайни общества, свързани с тях, но също така традиции или легенди, които по принцип не се считат за езотерични или окултни в нормалния смисъл; те остават езотерични или окултни, само защото не са добре познати на широката публика;

(5) "погребани или частично погребани" в мъглите на пра-историята и митологиите легенди, талисмани и физически монументи, които типично се свързват с тях.
     (а) Под "древни митологии или легенди" се има предвид легенди, текстове, писания (независимо дали са считани за канонични или апокрифни от някои общества) на различни култури. Основните култури, които се взимат под внимание са Шумерската, Египетската, Хиндуистката, Маиската, Олмекската, Скандинавско-тектонската, Китайската, и разбира се късната Греко-римска Европейска култура.



Чрез внимателно проследяване на тези очертания ще стане очевидно, че странното съчетание на логика, здрав разум и наука с метафизичния и спекулативен елемент е парадигма, която с готовност се адаптира към странната метаморфоза на германските схващания от началото през 19-ти век до падането на последната бомба преди капитулацията през 1945г.

По мое мнение, именно този тип разсъждения Легендата на Алианса се опитва да прикрие, защото повече от всичко друго черната империя от тайни оръжия, смъртни лагери и "мозъчни тръстове" на Камлеровата SS Сондеркоманда е била първият целенасочено и съзнателно организиран опит на модерна държава да инвестира масивен финансов, трудов, технологичен, и най-важното, интелектуален капитал в черни проекти извън учебниците с цел възстановяването и разработването на загубени и екзотични технологии, чрез прилагане на най-авангардните концепции на тогавашната съвременна наука. Очертавайки тази широка концептуална рамка, вече можем да забележим два значителни факта, които много ясно поставят тази мозъчен тръст в орбитата на "окултираната наука" в много от горните смисли.







Б. В лабиринта на Звяра



В Първа част бяха представени улики за възможен германски тест на атомна бомба на острова Рюген в Балтийско море. Тази улика произлизаше главно от разсекретените показания на Ханс Зинсер, който видял и описал експлозията и получилия се от нея гъбовиден облак, и от свидетелството на италианския офицер Луиджи Ромерса, който явно бил там като наблюдател за фашисткото правителство на Мусолини. Бяха представени съпътстващите улики на британските тревоги за атомна бомба и прекъсванията на телефонните услуги в Берлин - улики, съвпадащи с времевата рамка на теста.

Но какво можем да кажем за самия Рюген? Защо се тества оръжие на рядко населен остров, който е толкова близо до населения център Кийл и до натоварения му морски трафик и канал? Какво е толкова значително относно Рюген, че SS ще избере да тества атомна бомба точно там?

Отговорът може да дойде от възможната връзка на острова със специалния отдел за "окултни изследвания" на SS - Аненербе, обществото, лично основано от Райхсфюрер SS Хайнрих Химлер, за изследване на всички видове окултни и езотерични доктрини за възможната им научна стойност и милитаризиране. Сред странните и ирационални доктрини, занимаващи Химлер и други по върховете на SS, е една странна версия на теорията за "Кухата Земя".




Два от символите на Института за изследване на археологическата и културната история на арийската раса в Нацистка Германия, Аненербе



В дори още по-ирационалния си Химлеров вариант, тази теория твърди, че Земята е куха и че повърхността й - повърхността, върху която фанатичните водачи на SS всъщност живеели - била вътрешността на тази "куха Земя". И така, според една статия в "Популярна астрономия" от Юни 1946г, озаглавена "Германска астрономия по време на войната":

"Те считали за полезно да локализират британската флота, защото извивката на Земята нямало да попречи на видимостта. Визуалните лъчи не били подходящи заради рефракцията; но инфра-червените лъчи имали по-малка рефракция. И така група от около десет души под научното предводителство на д-р Хайнц Фишер (Heinz Fischer), експерт по инфра-червените лъчи, били пратени от Берлин до острова Рюген, за да фотографират британската флота с инфра-червена техника с възходящ ъгъл от около 45 градуса."

Експериментът не сработил.

Бележка от автора: Дъсти Склар, "Нацистите и окулта" (Dusty Sklar, "The Nazis and the Occult"), стр. 79


Човек остава с впечатлението, че този "експеримент" с ирационалността е просто друго проявление на научното шарлатанство на Третия Райх, и правилно. Но значителното е, още веднъж, че този доста авангарден експеримент, без значение колко ирационален, се е случил на Рюген. Очевидно островът е бил свързан с редица напредничави проекти. Също така трябва внимателно да отбележим скритите технологични намеци на експеримента, въпреки налудничавата употреба на технологията: нацистите демонстрирали средства за засичане на инфрачервени отражения на големи разстояния чрез атмосферна рефракция, същата технология, която беше разработена за употреба в топлинно-търсещите анти-самолетни ракети, в последствие използвана с драматична разрушителна ефективност при плутониевата бомба на САЩ.

И това ни дава следа да проумеем истинската природа на "мисловния тръст" на Камлер: явно е била разработена технология, която можело да бъде адаптирана за разнообразие от употреби в множеството дълбоко засекретени черни проекти за оръжейни разработки, както и да се употребява при експериментирането и тестването на по-ексцентричните аспекти на нацистките окултни вярвания.



Но, отново, защо Рюген? ОТговорът лежи в "езотеричната история" на острова до преди войната, и наистина, до преди Първата Световна война! Когато Втората Световна война свършила, била открита личната библиотека на Хитлер - в една мина близо до идиличното му планинско орлово гнездо в Берхтесгартен (Berchtesgaden). Тя съдържала няколко тома окултна литература, включително една "колекция от расистко-окултното списание Остара (Ostara) на Ланц Фон Лийбенфелс (Lanz Von Liebenfels)", публикувано във Виена преди Първата Световна война.

Бележка от автора: Питър Левенда, "Нечестив съюз: История на нацисткото въвличане в окултното" (Peter Levenda, "Unholy Alliance: A History of Nazi Involvement with the Occult"), стр. 56

Въпреки че членството на Хитлер в коя да е окултна ложа не е било убедително демонстрирано, много е вероятно младият бъдещ диктатор да е посещавал Фон Лийбенфелс, докато и двамата са били във Виена преди Първата Световна война.

Именно Фон Лийбенфелс и неговия Орден на Новите тамплиери оформя връзката между SS, ирационалните експерименти за "Кухата Земя" и далеч по-успешния тест на атомната бомба в Рюген. С подкрепата на богати покровители, които скоро се нароили в тайното му общество - едно общество, посветено на "пречистването" на германската раса от замърсяващите я влияния (евреите, славяните, "монголоидите" и на практика всеки, който не е "германец" или "ариец" ) - Фон Лийбенфелс могъл да закупи и реновира няколко стари замъка из Австрия и Германия и да ги превърне в центрове за своя Орден. Орденът, в допълнение към расистката си идеология, също се занимавал с "астрология, Кабалата, френология, хомеопатия и хранене". Във всеки случай, Фон Лийбенфелс, в най-добрите традиции и тактики на класическия "Християнски гностицизъм", и благодарение на подкрепата на монашеското си обучение като цистерциански монах, "съставил свои собствени обемни вариации от литургични текстове: двутомен Ново-тамплиерски молитвеник, Псалмите на немски, и една "тайна Библия за посветените", която достигала десет тома, както и молитвени книги и подобни ". Чрез парите, които се наливали в ордена му от неговите "посветени", един от замъците, които купил и реставрирал като център за езотерични изследвания и "Ново-тамплиерски" дейности, се намирал на Рюген.


Хитлер бил, според Фон Лийбенфелс в негово писмо до един от неговите ново-тамплиери, "един от нашите ученици. Ти един ден ще се убедиш, че той, и чрез него също и ние, един ден ще бъде победител и ще роди движение, което ще разтърси света".


Когато Хитлер анексирал Австрия, на Фон Лийбенфелс му било забранено да публикува. Действително, нацистите строго регулирали - стъпквайки почти до момента на пълно изчезване - всякакви публични демонстрации на "окултизъм" или "тайно обществена" дейност. Поради това, мотивацияте на Химер да създаде SS Аненербе в бюрократичната система на SS става по-ясна, защото режимът отчасти се страхувал от собствените си връзки с най-високите нива на такива общества и дейности. Поставяйки такива дейности под юрисдикцията на SS, те можели да се наглеждат, изучават, финансират, организират и експлоатират в пълна секретност.

Какво е било Аненербе? В много отношения, то е било най-секретният от цялата палитра секретни отдели в SS.



Волфрам Сийвърс (Wolfram Sievers), Райхсгешефтсфюрер или управляващ директор на Аненербе от 1935 до 1945г. След залавянето му журналистите го нарекли "нацистката Синя брада" заради гъстата му мастилено-черна брада



"Представете си, че вечерната образователна програма за възрастни на Новото училище за Социални изследвания изведнъж се е превърнало в самостоятелна независима правителствена агенция с бюджет, голям колкото този на Министерство на отбраната, с Линдън Ларуш като президент и, може би, Елизабет Кларк Профет като председател по физика.

Или може би лятната сесия на Калифорнийския университет в Бъркли се е милитаризирала и всички ученици са добили имунитет срещу съдебни обвинения в каквото и да е извършено от тях престъпление или каквито и престъпления да извършат в бъдеще, и им е дадена свободата да провеждат каквито си поискат видове независими изследвания, стига по всяко време да си носят черните униформи със сребърната значка "главата на смъртта" и да са дали клетва за лична вярност към декана.

Тогава може би ще имаме добра представа какво е било Аненербе, и какъв вид хора на първо място е привличало в редиците си. Това е била програма за хуманитарни науки. Само че с пистолети."




Ангелът на смъртта: д-р Джоузеф Менгеле.
Тайните файлове на Аненербе са основата за секретния проект на ЦРУ "МК-Ултра" (известно като програмиране "Монарх") - окултното бюро по майндконтрол експерименти и експерименти за масов контрол на популацията



Странният и ирационален елемент на окулта в самото сърце на Химлеровия Черен орден на SS е едно от телата, например, координиращи и провеждащи отвратителните "медицински експерименти" върху робите в концентрационните лагери, и дори върху обикновени германци, по време на войната.

През кулминацията на войната безумието, обхванало Аненербе и страшните му и извратени експерименти, станало почти сюрреалистично. Бюрото посветило толкова много човешки ресурс и пари на "езотерични изследователски проекти, че започнало да изглежда така, сякаш Химлер се надявал да обърне войната в полза на Германия, като проумее тайните на розенкройцерите и фримасоните, окултното значение на готическите сфери и символизма в потискането на Улстеровата арфа (Ulster harp)". Сред най-амбициозните проекти на Аненербе, огромни суми пари били похарчени


"...за полет до Тибет в търсене на чиста германска раса, която може би е успяла да опази древните нордически мистерии. Аненербе също така пращало археолози да копаят из цяла Европа за останки от германската култура. Повече от 50 отдела в този клон успели да похарчат над един милион марки (400 000 долара) в името на такива "жизненоважни" въпроси.
Но най-невероятното изследване от всички било проведено през 1939г в Мерлин (Merlin). Един астролог, Вилхелм Вулф (Wilhelm Wulff), който бил взет за затворник от SS и принуден да работи за тях, описва, че Центърът за научни изследвания на Берлинския институт се използва "за обуздаването не само на естествени, но и на свръхестествени сили. Всички интелектуални, естествени и свръхестествени източници на сила и власт - от модерната технология до средновековната черна магия, и от ученията на Питагор до пентаграмните заклинания на Фауст - подлежали на експлоатация в интерес на крайната победа."


Един такъв експеримент не прилича на нищо друго, освен на ранен експеримент по "далечно виждане", и включвал човек, за който се твърдяло че бил "адепт", който държал махало над снимки на U-лодки, след което го държал над океански карти в опит да ги открие. Ако всичко това прилича на безумно и безсмислено шарлатанство, вземете предвид, че модерният феномен "далечно виждане" е едно силно развито занимание - подето отначало секретно от ЦРУ - ...

Бележка от автора: Факт, който сам по себе си би накарал човек да се замисли, особено в светлината на последвалото привнасяне на много от тези нацистки "езотерични учени" в САЩ под закрилата на операция Кламер.

...- и в един момент се прилагало не от кой да е, а от прославения д-р Хол Путов (Hal Puthoff) при изработването на строго контролирани научни протоколи относно тестването му.

Бележка от автора: Джоузеф МакМонийгъл, "Тайните на далечното виждане" (Joseph McMoneagle, "Remote Viewing Secrets"), стр. 46-47. Изследването било проведено от SRI International (Станфордския изследователски институт, бел.прев), организация, за която говорих в миналата си книга "Звездата на смъртта от Гиза работи" във връзка с другото й "окултирано научно" изследване относно Голямата пирамида и Втората пирамида в Гиза. МакМонийгъл цитира един от оригиналните теоретични документи за далечното виждане, от съавтори д-р Путов и Ръсел Тарг (Russell Targ), озаглавен "Възприемателен канал за информационен трансфер на километрични разстояния: Исторически гледни точки и скорошни изследвания". Важно е да се спомене, че повечето от изследванията на д-р Путов по теоретична физика се занимават с квантовата механика и Свободната Енергия, или вакумния квантов потоков потенциал. Путов отбелязва връзката между квантовата механика и съзнанието на интелигентните наблюдатели. В последно време връзката между интелигентния живот и физиката на топологично ниво е основен акцент в документите на украинския теоретичен физик д-р Володимир Краснохолевец (Volodymyr Krasnoholovets) и френския тополог Мишел Боняс (Michel Bounias).

Още повече, забележете какво всъщност се твърди: портфолиото на Аненербе било, да се разследва всеки потенциален източник на сила и власт за милитаризиране. И както става ясно, всички нормални задръжки на ортодоксалната концептуална или морална парадигма били оставени настрана. В този контекст, сигурно е било, че ще има повече провали, отколкото успехи. Но наравно с това, в този контекст, в тази бюрократична култура, на това да "щурмуваш" една блестяща идея, да породиш и после да преследваш една неортодоксална нова идея, се давало в общи линии пълна свобода. Наистина, това дори се е очаквало.



В последствие, провалите на Аненербе, или варварската му жестокост, често се изтъкват като доказателство за дълбок разпад не само на традиционната моралност в Нацистка Германия, но и на установения научен метод. Но това, на което не се обръща внимание, са индикациите за вероятните - и безпрецедентни - успехи, защото в средата на свободното експериментиране без задръжки (морални или други), драматичните провали са били нещо очаквано. Но потенциалът за драматичен успех бил също толкова голям. "По следата, оставена от Камлер", казва изследователя и репортер за седмичното "Jane`s Defence" Ник Куук, не без капка тревога, "има планина от доказателства, че нацистите, в отчаянието си да спечелят войната, са експериментирали с една форма на науката, която останалият свят дори не си е представял. И че някъде, в този врящ казан с идеи, се е родила нова технология; технология, която е била толкова невъобразима за времето си, че е потискана вече повече от половин век". Бил ли е мозъчният тръст за тайни оръжия на Камлер свързан с Аненербе?


Въпреки че към днешна дата няма директни улики за това, има един фактор - отвъд това, че се свързва с лагерите на смъртта - който все пак свързва Камлер с Аненербе и това ни довежда до този "втори странен факт", един детайл, който сякаш дава индикацията, че наистина е имало връзка между окултните интереси на Аненербе и "мозъчния тръст" за тайни черни оръжейни проекти на Камлер. Това е фактът, че на самия си връх, SS е била целенасочено измислена и организирана от Хайнрих Химлер като окултен "орден", една черна и извратена версия на рицарите на крал Артур, Светия Граал и Кръглата маса. Тук отново наблюдаваме връзката с тамплиерите и с "новите тамплиери" на Фон Лийбенфелс, за които "Светият Граал" е бил самата "царска кръвна линия" и нейния "съд" или "бокал", Германската Арийска раса. Като резултат от това схващане, "медицинските експерименти" на Аненербе са били провеждани не само в името на напредъка на германската медицина при третирането на пораженията от екстремни условия - високо налягане, ниско налягане, и прочие - които се срещали в екстремните климати или, евентуално, в открития космос, но значително количество от тези експерименти били посветени на намирането на основата на генетичната и етническа "чистота" на самата германска раса. SS следователно е била авангардът, пророческият предшественик, на новата религия и на новата ера и на новия човек, който се надявала да доведе:

[cite]Главният щаб на този култ се намирал в средновековния замък Вевелсбург (Wewelsburg), близо до града Падерборн (Paderborn) и Детмолд (Detmold) в германската провинция Вестфалия (Westphalia), близо до мястото в Тютобургската гора (Teutoburg Forest), където е известният подобен на Стоунхендж монумент Екстернщайн (Externsteine)...
Потайността била ключовият елемент в SS и най-вече във Вевелсбург.[/cite]




Централата на SS и нейния таен Черен орден, замъкът Вевелсбург във Вестфалия


Там Химлер направил централна зала с голяма маса, направена да събере 12 седящи човека, специално избрани от старшите Групенфюрери (генерали) на SS. В замъка е била на разположение библиотека с 12 000 тома.



λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
В. Черното слънце, Небесната свастика и други SS връзки


Централното нещо за посвещението, което получили тези старши SS генерали, било истинската значителност на самата анаграма "SS". За редовия елит на SS инициалите означавали "Schutzstaffel", термин, който свободно се превежда като "специален персонал" или "специална военна единица". Но за посветените "SS" имало изцяло друго значение, значение, чиито корени са дълбоко в окулта и шумерските, вавилонските, и до известна степен, египетските вярвания. За тези посветени, буквите "SS" се свързвали със "Schwatze Sonne" или "Черното слънце".




Доктрината на Черното слънце, произлизайки от древен Шумер и Акадия, е че съществуват две слънца, "бялото" слънце, слънцето което виждаме в центъра на нашата физическа слънчева система, и "черното" слънце, едно "скрито" слънце, свързано с (духовното) просветление. В някои версии от мита се смята, че то се намира в центъра на галактиката ни. Според други разкрасявания на мита то е причината за безсмъртието и прераждането на душата. Във Вавилонската митология то също така се свързва с идването на "Царя на царете" и с основаването на Нов Вавилон. И най-накрая, в някои вариации, то не само че се свързва с центъра на галактиката, но и с абсолютната "Хипербореа" и "Туле", легендарният звезден дом и звезден произход на арийската раса. Доктрината била допълнително изменена в древен Египет.

За връзката между SS и Египет свидетелства и случая с един от най-известните езотерици: Р. А. Швалер де Лубиц (Schwaller de Lubicz). Добре известен на съвременните ученици на "алтернативната" или "ревизионистката" египтология, де Лубиц е прочут с посвещението на живота си да реинтерпретира монументите, и което е по-важно, писанията на древен Египет, най-вече йероглифната му система на писане. Въпреки че много съвременни изследователи омаловажават де Лубиц, считайки го за грешащ и небрежен, и въпреки че други омаловажават начетеността му просто заради това, че е открит привърженик на нацисткия режим, не е толкова лесно да се убедим във всички тези обвинения.

Например, де Лубиц беше този, който първи забеляза, че ерозията по Свинкса не пасва на произхода му, приписван на Четвърта династия, и че това говори за много по-старо и по-древно начало.

Бележка от автора: Всъщност, наблюдението на де Лубиц вдъхновило разследванията на Джон Антъни Уест (John Anthony West) и Робърт Шок (Robert Shock), в следствие на които Свинксът сега се счита за направен приблизително през 8 000 Пр.Хр. възоснова на геологичните доказателсва, едно заключение, което създаде истински шок - неволна игра на думи - в египтологичното общество и все още продължава да разпалва ожесточени спорове в академичните кръгове.



Швалер де Лубиц (Schwaller de Lubicz)


Именно методът на де Лубиц, обаче, би се приел доста радушно в Аненербе и което е по-важното - в черните проекти на Камлеровия мозъчен тръст. Накратко, де Лубиц гледал на египетските йероглифи и култура като видимите знаци на високоразвита култура на аналогична, вместо на аналитична, мисъл, наука и практика. Според неговото схващане, аналогичната мисъл била синоним на "действие от разстояние" и тази му идея е била напълно в духа на онова, което започвало да се подмята в квантовата механика, и което се е превърнало в доказуема реалност на ден днешен, чрез феномена на фотонното преплитане.

Този феномен, казано накратко, представлява следното. Представете си, че два фотона са едновременно излъчени от даден атом, но се движат в различни посоки. Така, и двата фотона носят хармоничния белег, информацията, на оригиналния атом и обстоятелствата, при които са били излъчени. Понеже другият фотон е точен аналог на първия фотон, той едновременно с него ще внесе промяната в полето на собствената си информация, мигновено, независимо от разстоянието.

Бележка от автора: Естествено, това беше огромен удар по Теорията на относителността. Квантовото преплитане на фотони, както е наречен този елемент, е една от най-новите и най-интересните области на съвременните физични експерименти и изследвания.

Бел.прев: Авторът не го обяснява съвсем добре. Става дума за това, че фотоните, излъчени от един и същи атом, притежавайки идентични информационни полета, възприемат мигновено и едновременно промените. Ако се случи нещо на единия фотон, другия фотон разбира моментално, без значение, че се намира съвсем другаде и му се случват съвсем други неща.
Този експеримент в момента се тиражира като доказателство за това, че е възможна свръх-светлинна комуникация, и следователно - свръх-светлинно движение. Както и да се представя - това е поредният експеримент, който унищожава Теорията на относителността на Айнщайн.


Но е важно да се отбележи, че за де Лубиц, това аналогично действие от разстояние или симпатична магия се е изразявало в контекста на широка дуалистична гледна точка за света, според която имало две науки, една на генезис или създаване, и една на разрушение. В този контекст, всеки йероглифен символ се считал за синтез на полярностите на определени опониращи си сили, който синтез се уравновесявал в самия глиф - в самата информация.

Без съмнение, тази напълно Хегелианска гледна точка на де Лубиц направила впечатление на нацистите, и обратно. Но по-важното е, че именно познанията на де Лубиц по египетска "науко-религия" може да се крият зад любопитните твърдения на японския аташе в Стокхолм относно Сириус, както споменава в тайната си кореспонденция до Токио по повод германската атомна програма, което разгледахме в Първа част, защото де Лубиц е бил в положението да посочи колко е била важна Сириус за египтяните. Защото тогава, тя е "играела ролята на централно слънце за цялата ни слънчева система" и това е говорело на де Лубиц за "съществуването на космическа система с атомна структура, чието ядро е този "Велик Източник", Сотис (Sothis)... за древните". Де Лубиц също така вероятно познавал и древния символизъм и асоциацията с трите цвята на Германския национален флаг - черно, червено и бяло - с древен Египет и Атлантида, с който символизъм нацистите вероятно също били наясно. По този начин, в египетския си вариант, митът за "Черното слънце" е обвързан със звездната система на Сириус и с всички асоциации със смъртта и прераждането, и с "живителната сила", както се среща това във Фараонската религия.

За SS Аненербе, всичко това било една потентна смес, защото, ако си спомняте, целта му, както самият Химлер пише в едно писмо до един учен от Аненербе, не само била да изучава древната религия, наука и окулта, но също и че учредителният му принцип бил "институт за военно-научни изследвания". Следователно, един учен от Аненербе, работещ върху различните си тайни проекти, имал идеологична основа на едно по-всекидневно научно схващане, че "Черното слънце" било просто екстремно силна гравитационна сила, излъчвана от голяма маса, въртяща се около галактическия гравитационен център. Древните текстове може да съдържат ключ за преоткриването на една изгубена наука, наука много различна от идеологично обречената "еврейска физика" на относителността, но съвсем в рамките на "арийската" физика на поляризация на вортикулярното въртене, квантова механика и математическото предвиждане на вакумен енергиен поток, или "свободна енергия" ("zero point energy").

Бел.прев: Трябва да уточня, че авторът използва термина "zero point energy", което свободно се превежда като "енергия от нулевото състояние". В средите на Свободната енергия обаче, английският термин за "нулевата точка" се е превърнал в пълнокръвен синоним за Свободна енергия, защото точно за това в крайна сметка става дума. Така че ще го превеждам като "свободна енергия".
Когато обаче авторът прави по-задълбочени коментари и когато намесва по-конкретни технически термини, Нулевата точка има по-особен смисъл, защото Нулевата точка е цяло понятие, част от вортикулярната физика, а свободната енергия, която идва от нея, е едва частен случай на всички свързани ефекти и феномени.


Няма нужда да казваме, че символизмът на Черното слънце е формирал централна доктрина за пред-нацисткото тайно общество - обществото Туле. Символът на Черното слънце бил възприет за емблема на Новите тамплиери на Фон Лиебенфелс. Самата свастика, в този контекст, е не само добре познат символ от древните езотерични традиции, но също и талисман за церемониална магия на звездно ниво, преднамерено избран да изобразява очевидното въртене на едно добре познато съзвездие около Северния полюс на Земната осева ротация. Цялата тази концентрация на квантова механика, черни слънца, действие от разстояние и звездна ротация упражнила силно идеологично влияние на Камлеровия мозъчен тръст, защото, както ще видим, вортикулярната и не-линейната физика явно се превърнали в двете основни точки от теоретичния му и експериментален фокус.



Символът на най-вътрешното тайно общество на Нацистка Германия: Черното слънце. На ден днешен е нелегално да се отпечатва или изобразява този символ в Германия



Въртенето на Малката мечка около Полярната звезда от около 4000 Пр.Хр., "Звездната свастика"



Замислете се какво значи всичко това. До края на войната, и с целия си контрол над всички тайни оръжейни проекти в Нацистка Германия, Ханс Камлер се сдобил с ранга SS Обенгрупенфюрер, еквивалентът на генерал четири звезди и само един ранг под самия Химлер. При този висок ранг, не само е възможно, но е и вероятно Камлер да е бил един от избраните "рицари" на "кръглата маса" на Химлер, и по този начин е вероятно до края на войната Камлер да е изградил дълбока обвързаност с Аненербе и окултните му дейности. Може би отчасти на това се дължи, че досието му в правителствените архиви на САЩ е засекретено до ден днешен. Във всеки случай, има дори още един странен факт, такъв че отново подсказва връзка между Камлер и Аненербе. Хайнрих Химлер, който сам е смятал, че има някаква "психична връзка" с известния средновековен германски свещен римски император Хайнрих Цветето (Heinrich the Fowler), наредил останките на императора да бъдат изровени и положени в катедралата на малко известния град Куедлинбург (Quedlinburg). Куедлинбург се намира в планините Харц, в сърцето на региона, който бил центъра на Камлеровата империя от подземни тайни оръжейни заводи и лаборатории.

Във всеки случай, Аненербе като цяло, и особено посветените Групенфюрери на Химлер, правели нещо повече от просто ровене в патентно абсурдните проекти, споменати по-рано. Били организирани тайни въоръжени експедиции в Южна Америка с цел присвояване на добре известните кристални черепи, за да бъдат изследвани оптическите им качества.



Бразилски туземци на нацистки гроб до Амазонка. Дървеният кръст е украсен със свастики и на него пише: "Джоузеф Грайнър умря тук на 02.01.1936г"


Аненербе заграбило древни текстове и писания на санскрит и изследвало класически учители в търсене на следи за "Ведическата математика". SS приело в структурата си Великия мюфтия на Йерусалим и му бил даден почетния ранг майор - постъпка, която си има своята собствена тъмна, и съвременна, многозначителност.

Бележка от автора: Себотендорф (Sebottendorff), например, една от окултните фигури, спотайваща се в задкулисието на тайните общества, които имали връзка с ранното нацистко движение, се възхищавал на "жизнеността" на исляма и на сходството му с нацистката идеология.


Аненербе организирало експедиция до Тибет, и тя се завърнала с единствения пълен екземпляр на многотомната будистка Канг Шур (Kang Shur), който е стигнал до Запада, една колекция, за която се твърди, че съдържа много изгубена информация от пред-класическия, древен "атлантски" свят.






Г. Волята за сдобиване с власт като парадигма на "Окултираната наука" и нацистките тайни оръжейни програми


Самото начинание на SS да разследва научната обоснованост на окултните хрумвания, без значение колко смахнати или погрешни били те, е интегрална част от нацистката идеология и философската й история, кореняща се в романтизма и ориентализма. Хитлеровата лична "воля за власт, която издава интересите на един потенциален окултист" е толкова отявлена, че този фактор - толкова преобладаващ в самия окулт - "така и не е получил вниманието, което заслужава", особено във връзка с тайните оръжейни изследвания и мозъчния тръст на групата Камлер. Самият Хитлер недвусмислено е описал тази идеологически локомотив: "Задава се нова ера на Магическо интерпретиране на света, на десеторно интерпретиране на Волята, а не на Интелекта ".

Бел.прев: Не успях да преведа това изказване. Оригинално звучи така: "A new age of Magic interpretation of the world is coming, of interpretation in ten of the Will and not the Intelligence"

Може да се каже, че това е препратка към остатъчните ефекти от философията на Артър Шопенхауер (Arthur Schopenhauer) в германската култура - "Светът като воля и изображение" ("The World as Will and Representation"). Заглавието говори само за себе си. Многозначително е, че ръководителят на нацистката геополитика и самият той убеден окултист, генерал Карл Хаусхофер (Karl Haushofer), е бил ненаситен ученик на Шопенхауер.


Именно тази връзка към Волята, вместо към интелекта, посочва пътя във физиката по принцип и особено в квантовата механика, защото именно в този свят, наглед обърнат с главата надолу, в който обърнатата наобратно причина и следствие изглеждат напълно в противоречие със здравия разум, самата воля играе ключова роля. И именно самият Хайзенберг, разбира се, е формулирал един от най-основните правила в квантовата механика, което, погледнато от този ъгъл, е именно едно правило на суверенната воля: Принципът на несигурността.

Накратко, този научен закон гласи, че в мащаба на много малките суб-атомни частици, които са обекта на неговото изследване, е невъзможно да се определи едновременно и местонахождението на един електрон и неговата скорост. Ако се снеме измерване на едно физично качество, друго ще избледнее. Точно този аспект бил последният пирон в ковчега на Нютоновата механика, защото довеждал до физика, която разчитала главно на функцията на вероятностите като определител на видимата реалност. "Видимата реалност", това е центъра на раздора, защото това означавало, че дори самите функции на вероятностите са предопределени от физичната характеристика, върху която експериментаторът избира да се съсредоточи. В тази значителна степен, самият учен предопределял резултата от експеримента априори, като акт на "суверенна воля". Накратко, на нивото на много малките мащаби, учените можели, така да се каже, да "предопределят реалността" просто чрез начина, по който конфигурират даден експеримент.

Ако човек докарал тази доктрина до едно от логичните й последствия, тогава това означавало, че на едно много фундаментално ниво, физическата реалност и съзнанието - Шопенхауеровата "Воля" - били интимно свързани. Човек трябвало просто да изучава "паранормални" феномени "научно", за да схване преди това непознати "закони" на физиката. Чрез много малките мащаби, гравитацията, квантовата механика и съзнанието, тези учени - свободни от теоретичните задръжки на относителността - явно преследвали онова, което им е било очевидно: коренната връзка между геометрията на пространството, физиката на много малките мащаби, ротацията, гравитацията, и може би самото съзнание.






По този начин, заради самата си школовка, германският романтизъм, ориентофилия и физика трябвало, до преди Третия Райх, само да дочакат пристигането на някой, който имал волята да финансира и организира преследване на новата парадигма.

Хитлер бил нейният пророк, нейният "теоретик"; Химлер бил нейният изпълнител, Тъмното Величие, което подреждало отделните части;


А Камлер бил нейният инженер, Черният Магус, който координирал всичко всекидневно, и който построил "монументите", машините, и оръжията на Новата Атлантида. Дали тези елементи са комбинирани и измислени до края на войната, за да дадат на нацистката военна машина прототипите и футуристичните чертежи на едно снаряжение, което далеч надминава водородната бомба по разрушителната си мощ и технологична софистикация?

« Последна редакция: Юли 10, 2017, 01:36:45 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
12.
Алхимията на Атлантида:
Инвентар от нацистки тайни оръжия и историческата им проблематика


"През 1939г, когато професор Хърбърт Вагнер (Herbert Wagner) от авиокомпанията Henschel (Хеншел) му бил консултант, Фернзее (Fernseh) се заел да разработи телевизионна инсталация, която да позволи на пилотите да управляват както пускателните бомби, така и ракетните бомби след тяхното изстрелване."

Ренато Веско давид Хачер Чилдрес, "НЛО човешко производство"
[Renato Vesco and David Hatcher Childress, "Man-Made UFOs"]




Има множество книги за нацистките тайни оръжия, описващи някакъв невероятен инвентар от прототипни и футуристични оръжия, от топлинно-самонасочващи се, кабелно насочващи се, радио насочващи се, и дори телевизионно насочващи се ракети, до толкова гигантски танкове, че са едва ли не непрактични мобилни бункери, чак до твърдения за съвсем футуристичното: летящи дискови апарати или летящи чинии, до горивни бомби, "лъчи на смъртта" ("death ray" на английски, бел.прев.), лъчи от елементарни частици, "вятърно" оръдие, и прочие. И отвъд тези, черно на бяло имало дори по-невероятни далекопланови изследвания за ядрено задвижвани летателни апарати и "космически совалки", гигантски слънчеви огледала в орбита за изпичане на вражески градове и региони, и цял наръч други документни проекти, почти прекалено невероятни, за да си ги представи човек. Обикновено подминавани с насмешка, тези твърдения са устойчиви в литературата, дълго след като самият Адолф Хитлер ги е споменал, в изказвания, които обикновено се възприемат като бълнуванията на човек, за който се знае, че е луд:

Ние разполагаме с невидими летателни апарати, колосални танкове и оръдия, невероятно мощни ракети, и бомба с такова действие, че ще смае целия свят. Врагът знае това и ни обсажда и се опитва да ни унищожи. Но ние ще отговорим на това разрушение с буря, без при това да разразим бактериологична война, за което също сме подготвени... Всичките ми думи са най-чиста истина. В това вие ще се убедите!



Тук е лесно да се подминат твърденията на Хитлер, както и онези на следвоенните нео-нацистки симпатизанти, които първи изкараха на бял свят историята за нацистките летящи чинии, като всичко това се сметне за най-далечното нещо от "най-чистата истина". Когато си имаме работа с доказан психопат и геноциден маниак като Хитлер и последователите му, беше лесно да се подминат такива твърдения, особено когато не е имало подкрепящи ги улики и доказателства. "Прихванато НЛО" на Ренато Веско (Renato Vesco, "Intercept UFO) беше публикувана през 1960г и преиздадена, и после преиздадена още веднъж с допълнителни материали от Дейвид Хачър Чилдрес (David Hatcher Childress) под заглавието "НЛО човешко производство 1944-1994: 50 години потискана тайна" ("Man Made UFOs 1944-1994: Fifty Years of Suppression").

Веско, който за разлика от нео-нацистките симпатизанти, които се появяват след войната и първи разказват историята в Западно-Германската преса, дава редица подробности, като например имената, типовете оръжия и лаборатории и компании, провеждащи изследванията по тези напреднали технологии. Само че отново, както Ник Куук (Nick Cook) щял да открие, следите явно водели обратно до същите няколко източника и това се превърнало в история, невъзможна за потвърждаване. Веско бил споменал, че твърденията му се позовават на документи от Британската Комисия за Разузнавателни Цели (BIOS), но тези документи, в онова време, били в по-голямата си част недостъпни, и освен това, "изследователите били прегледали всички налични... документи от BIOS под лупа и не били намерили нищо...". Веско описвал така наречените нацистки "огнени топки" (така наречените Foo Fighters, наблюдавани в края на войната) ("Фу Файтърс" са един неизяснен вид НЛО-та, за които се твърди че са нацистки, бел.прев) заедно с цяла мрежа от препратки към другите напреднали ракетни проекти на Третия Райх. Но както изследователят Кевин МакКлур (Kevin McClure) се изказа, Весковите "технически" описания на нацистките устройства, които стояли зад образа на наблюдаваните Фу Файтърс, се основавали на "псевдо-технически описания", които произлизали "абсолютно и единствено от Веско". Като прибавите към това и твърденията на Веско за "горивни бомби" и историята - подробните препратки на Веско към учени, компании и лаборатории - всичко това още веднъж става твърде лесно за отхвърляне.

Но тогава пък дойде Германското обединение и последвалото разсекретяване на документи от страна на американското, британското и германското правителства. Истината не е просто невероятна, тя е зашеметяваща, и повдига камара исторически проблематики, както ще видим.





А. Ракетите

Един доклад на Под-Комитета за Разузнавателни Цели (CIOS), с номер XXXII-125, наброяващ повече от 150 страници, описва не само "експериментален модел на апарат за допълнителна тяга, предназначен за прикрепяне или към А-4 (V-2), или към А-9, за да осигури допълнителен обхват", но също така и различни проекти за моделите "America Raket" насочващи се ракети с обхват 5 600 км. Тези последните ракети, се отбелязва в доклада, по непотвърдени данни, "вероятно така и не успели да се развият отвъд черната дъска". Но в допълнение, имало и оръжие V-3, "по-голяма версия на V-1 с възпламеняваща се бойна глава вместо нормално използваната (силно експлозивна). Има много малко достъпна информация относно контролните системи на V-3". Наистина, каква ли е била тази "възпламеняваща се бойна глава"? Термитна бомба? Въздушно-горивна бомба? Действителна атомна бомба? От доклада не става ясно.

Сякаш това не е достатъчно, една дълга секция от доклада се отнася до цяла редица модели насочващи се ракети, разработвани под направлението на д-р Вагнер (Wagner) за фирмата на Хеншел (Henschel). В това число HS-293-B - планер с ракетна тяга с жицова насочваща система, HS-294-A - планер с ракетна тяга "с торпедо", който включвал "специално устройство за издухване на задната част от фюзелажа и крилете веднага щом тялото докосне водна повърхност, след което предната част на фюзелажа продължава като торпедо под вода", като малко количество от тези били произведени с експериментална цел между 1941 и 1943г!

Друга дълга секция от доклада, от страница 139 почти до края на доклада, се отнася до разработването на система за управление на миниатюризирана телевизионна камера за различни ракети, включително добре известната противосамолетна ракета, "Wassefau" (Водопад). Много от тези тестове се провалили, но до края на войната бил извършен един успешен тест на телевизонно-насочващата се ракета "Tonne", проведен от германските учени за Съюзниците в Берлин, като тестовата цел била снимка на лицето на малко момиченце. Тестът бил успешен, което много впечатлило, определено шокираните, наблюдатели от Алианса.



V-2 излита от площадката




V-1 в полет с монтиран планер

Към този удивителен инвентар можем да добавим радио-управляеми ракети земя-въздух, една от които потопила италианския боен кораб Рома (Roma), който бил на път да се предаде на Съюзниците - топлинно-инфрачервено самонасочващи се ракети земя-въздух, жицово управляеми ракети и торпеда, биологични и химични бойни глави за V-I и V-2, и вероятно и горивно-въздушни и атомни бойни глави. Освен това, компаниите Хайнкел (Heikel) и Месершмид (Messerschmitt) били предприели модификации на тежките бомбардировачи Не-177 и Ме-264, за да носят атомни бомби. Къде се били правели тези модификации?

В Прага.



Б. Прототипни Стелт (радаро-поглъщащи) материали


Но самохвалството на Хитлер, дочуто от Луиджи Ромерса, включвало повече от просто някакви прототипи на "умни" оръжия, които по-късно щели да станат толкова основни пособия на американските военни за бъдещите десетилетия. То също включвало и твърдения за притежанието на невидими летателни апарати и подводници. Това поне, със сигурност, е фантазия?


Съвсем не.


Съществува един доклад на BIOS (Британския Подкомитет за Разузнавателни Цели), озаглавен "Производство и по-нататъшно разследване на анти-радарен материал "Wesch", Черен списък на CIOS точка 1 РАДАР, BIOS Цел No. 1/549", чиято значителност е очевидна в заглавието. Целта на този екип била да се сдобият с около 150 метра от този материал за тайно тестване от Британското адмиралтейство. Докладът описва в подробности производството на различни RAM материали (Радаро-Поглъщащи материали) от германците, чрез технологии, включващи нарязването и загряването на гума и смесването на цинков оксид, фин железен прах (прахта била стрита до микро-сфери), след което всичко се подавало като листа и се прехвърляло към пресоващи форми, орязвало се и се нагрявало под малко налягане. Този материал всъщност бил използван по корпусите на някои късни модели XXI U-лодки, както и на шнорхелните устройства на U-лодките, за да се разпръсне радара на Съюзниците, за да им се върнат нарушени, или наистина никакви, радарни сигнали.




Германски шнорхел, обвит с ранна версия "Стелт" материал (ляво)


Дори още един вид RAM технология се изучавала от германците заради ефектите й върху разпространението на електро-магнитните вълни. Тъй като това е важен момент, към който ще се върнем по-късно, докладът за този материал е цитиран в този абзац:

Зюленрода (Zeulenroda): Следното са единствените военновременни изследвания, свързани със: Били направени измервания на материали, поглъщащи електро-магнитна радиация. Един от тези материали се състоял от спирални стоманени обелки, вградени в парафин, и носел името "EISENSPANE" (означава "железен чипс", като картофен чипс, бел.прев). Друг тестван материал бил произведен в I.G. Farben и бил наречен "MOLTOPREN". Няма документи във връзка с този труд, но резултатите са докладвани по памет, както е посочено в апендикс Б. Целта на тази разработка била скриването на подводници.

Още веднъж I.G. Farben и липсващи документи. А Стелт-технологиите при подводниците не било единственото, към което нацистите се стремели:


Голяма сема била предложена от германското правителство за разработването на "Schwarzflugzeug", "Черен самолет", не-отразителен материал за употреба върху самолетите.


Както ще видим, тези разработки може би са донесли неочаквани дивиденти на германския таен оръжейно-изследователски проект. Във всеки случай, съществуването на действителни "прото-стелт" шнорхелни устройства върху късните германски U-лодки е свидетелство за успеха на някои от тези експерименти.

Този доклад дава и още едно потвърждение на твърдението, което често се отхвърля с насмешка от масовите ортодоксални изследователи, че през Май 1945г, една малка флотилия от новите XXI U-лодки, с тяхната революционна водородна пероксидна тягова "турбина", позволяваща изключителна подводна скорост, срещнали, и унищожили, флотилия от британски Разрушители. Според твърденията германците използвали нови видове жицово насочващи се торпеда с магнито-сензорна детонация. Поне едно потвърждение на това твърдение се среща в доклада на BIOS:

Вийрлинг (Vierling) бил чувал за електрически насочващи устройства за торпеда и детонирането им чрез магнитно засичане на близостта. Торпедата използвали магнитни полета, променящи се с около 500 цикъла в секунда. Торпедата били направени от AEG в Берлин. Производствени работи се вършели и в Гдиня (Gdynia, полски пристанищен град, бел.прев). Докладвано е, че тези торпеда потопили 12 разрушителя в единствен сблъсък в Арктическите води.




В. Компютри


Съюзниците, както е известно, довели до съвършенство дигиталните изчислителни машини по време на войната, които машини били именно инструмента за разбиване на "неразбиваемите" шифъри на германската машина Енигма, но също така били безценни с помощта, която оказвали на инженерите от проект Манхатън с трудните изчисления, нужни за атомната бомба. В някои рядко срещани, на сложни версии на Легендата на Алианса, това се споменава като друга причина за германския провал да разработят ракети с действително голям обхват и, разбира се, атомната бомба. Но тук, отново, разсекретената реалност е в остро противоречие със следвоенното пързаляне.

В Готингерн (Gottingern) била използвана изчислителна машина за изследвания върху самолетната стабилност и балистиката. Машината можел да сметне споменатите изчисления за две до три минути с грешка по-малко от 3%. Само една такава машина била направена. Тя използва обикновени вакумни тръби, един принцип на умножение и две катодни лъчеви тръби, една от които има спирално сканиране. Едната тръба рисува кривата, която е решението, а другата посочва комплексните корени на решението.

Готингеровият компютър, обаче, явно не е единственият проектиран и построен компютър в Третия Райх. Наистина, след Обединението, на бял свят излязоха доклади и фотографии на една огромна машина, компютър с размерите на "Eniac" (Ениак), построен не от друг, ами от Дойче Райхспост. Въпросът е, защо ще й е на пощенската служба такъв огромен, и скъп, компютър? Вече срещнахме една от причините в Първа част: такъв компютър би бил безценен за ядрените изследвания, провеждани от барон Манфред Фон Ардене и д-р Фриц Хойтерманс, по поръчка на Райхспоста, и за извършване на трудните пресмятания на свободния път на неутроните и нужните сечения.





Компютърът на Райхспоста (нацистката пощенска служба)


λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Г. "Супербомбите"


Както видяхме, преди завесата от тишина и шикалкавения да се спусне след войната, в Съюзническата преса се появили редица малки статии, говорещи за действителното състояние на германските атомни изследвания. Една от тези статии се е появила в Нощен Стандарт ("Evening Standard") на 7 Август 1945г, един ден след като "Малкото момче" паднала над Хирошима. Заслужава си напълно да цитирам тази статия:


"ГЕРМАНЦИТЕ НАСРОЧИЛИ АТОМНА БОМБА ЗА ОКТОМВРИ

Германците имали атомна бомба, която щяла да бъде готова до Октомври.
От нея се очаквал колосален взрив. Твърдяло се, че тя ще унищожи всичко в радиус от 10 км, каза B.U.P. днес.
Германските атомни планове били разкрити преди четири месеца, когато претърсващ екип от Алианса влязал в малка фабрика за плат в Келе (Celle), северно от Хановер.
В сърцето на фабриката била заровена лаборатория с две стаи. Един известен учен изследовател все още работел там. Бил пратен в Британия със самолет още същия ден.
Този човек, заедно с други, работел върху атомната бомба от месеци. Нацисткото правителство наливало пари в нея от известно време. Очевидно не били очаквали незабавни резултати."


Има редица обезпокоителни неща в тази статия. Първо, от текста човек добива впечатлението, че "лабораторията" дори не била известна на Съюзниците, допреди фабриката да бъде окупирана. Второ, в текста вече са налице подхлъзвания, защото се създава впечатлението, че програмата действала едва от няколко "месеца". Но последното и най-необичайно нещо, е че радиусът на взрива, около 10 км радиус или 20 км диаметър, е много отвъд областта на поражението дори и от голяма атомна бомба, още по-малко пък горивно-въздушна бомба. Единственото познато оръжие с такъв необичайно голям взрив е пълнокръвната водородна бомба. В Първа част видяхме, че професор Лахнер от Виена твърдял, че атомните бомби на нацистите още отначало били предназначени за детонатори на водородните бомби. Но имало ли е достатъчно развита основна теория тогава, за да са си мислели германците за водородна бомба в този толкова ранен етап?



1. "Молекулярната" бомба: водородната бомба?


Идеята за "Супербомба" за първи път била патентована преди Втората Световна война в Австрия, а модификация на тази идея била патентована в Германия през 1943г. Изобретателят й, д-р Карл Новак (Karl Nowak) обяснява, че с това изобретение искал да създаде супербомба без радиоактивното прахово замърсване, което се получава в следствие от атомните и термоядрените експлозии! С други думи, погледът на нацистите вече бил отвъд термоядрената ера и насочен към създаването на второ и трето поколение системи оръжия, които трябвало да имат същия офанзивен стратегически "удар", само че без страничните ефекти! На теория, бомбата работела, но била много отвъд технологичните възможности на Германия, или на коя да е друга сила, в онзи времеви период. На практика, целта била да се създаде състояние на материята, в което, чрез ултра-ниски температури, приближаващи се до абсолютната нула, материята да се супер-компресира. След което идеята е да се детонира този материал, за да се подложи на изненадващ стрес и топлина, за да се произведе ненадейно масивно разширение и експлозия, и по този начин, един огромен водороден взрив. Така че може да е имало основа, в действителните германски тайни изследвания, за невероятното твърдение на японския военен аташе в Стокхолм през 1943г, докладвано до Токио, че германците били изследвали характеристиките на супер-плътна материя с цел милитаризиране.



2. Горивно-въздушната бомба

В "малкия мащаб" на "бомбите с ранга на масвното унищожение" обаче има също толкова загадъчни и проблематични твърдения относно нацистките изследвания на горивно-въздушната бомба, единственото познато конвенционално взривно устройство, имащо достатъчно мощ, за да предизвика взрива и топлинните ефекти на едно малко "тактическо" ядрено оръжие. Няма нужда да казваме, че съвременната "тактическа ракета" е била стратегическото оръжие на Втората Световна война. Още веднъж, първите твърдения за този вид бомба не идват от първата Война в залива (Персийския залив, бел.прев) в началото на 90-те, а от Ренато Веско. И неговите твърдения по този въпрос, както и по други въпроси, са пренебрегвани. Но още веднъж, разсекретяването потвърди неговите думи, и то в удивителна степен:


(а) Течна въздушна бомба

Тъй като изследванията на атомната бомба, провеждани от граф фон Ардене и други, не напредвали толкова скоростно, колкото се били надявали през 1944г, било взето решението да се продължи с разработването на течна въздушна бомба. Експериментите с обикновени въглища, стрити на прах, въобще не били успешни, само че се получили изключително добри резултати от една смес, състояща се от 60% фина прах от сухи кафяви въглища и 40% втечнен въздух. Техническото лице, отговорно за тази работа, бил д-р Зипелмаер (Zippelmeier). Първият тест бил проведен на полигона Добериц (Doberitz) близо до Берлин, били ползвани 8 кг прах в контейнер с тънка ламаринена стена. Втечненият въздух бил излят върху прахта и двете били разбъркани с дълга дървена бъркалка. Кройцфелд (Kreutzfeld) сам направил това и присъствал на последвалия тест. В област с радиус 500 - 600 метра всичко било напълно унищожено, включително дърветата. След това експлозията започнала да се надига и само върховете на дърветата били засегнати, въпреки че интензивната експлозия покрила площ в радиус 2 км. Тогава на Зипелмаер му хрумнала идеята, че щяло да има по-добър ефект, ако прахта била разпръсната под формата на облак преди експлозията. Били проведени тестове с хартиен контейнер, пропит с някакво восъчно вещество. Към долния край на този хартиен съд бил прикрепен метален цилиндър, който първи удрял земята, разпръсквайки прахта. След кратък времеви интервал от около 1/4 от секундата, в металния цилиндър избухвал малък заряд и детонирал тъмния приличащ на фуния облак от прах и втечнен въздух. Бомбите трябвало да се пълнят незабавно преди отлитането на самолета. Бомбите със заряд от 25 и 50 кг прах били пуснати над езеро Щарнберг (Starbergersee) и били направени фотографии на експлозията. Щандартенфюрер Клум (Klumm) запазил снимка на резултата и я показал на Бранд (Brandt) (личният съветник на Химлер). Интензивната експлозия покрила с радиус 4 - 4.5 км, а експлозията се чувствала в радиус от 12.5 км. Когато пуснали бомбата на едно летище, на 12 км от него имало значителни разрушения, а всички дървета по лицето на един хълм на разстояние 5 - 6 км  легнали на земята. В радиус от 12.5 км само върховете на дърветата били поразени.



ВИДЕО: тестови взрив на горивно-въздушен материал; картинката изобразява завършената горивно-въздушна бомба, която е на въоръжение


Тук трябва да споменем няколко важни съображения. Първо, забележете наистина масивния размер на площта и опустошението, причинено от сравнително малката горивно-въздушна бомба, площта от втория тест е сравнима с взрива на малка атомна бомба: радиус 6 км. Второ, забележете, че Зипелмаер е имал сходно прозрение с това на д-р Новак и неговата "молекулярна бомба": компресия на материала и след това рязко разпръскване на определена площ преди детонацията. Това е само на крачка от модерната горивно-въздушна бомба с нейната верига от молекули и електрическа, незабавна, вместо по-бавна химическа, детонация. Така че с други думи, без значение дали нацистите са детонирали атомни бомби през Втората Световна война, те все пак са имали оръжия за масово унищожение толкова мощно, колкото е и атомната бомба и такова, от което нямало радиоактивни странични ефекти. Още повече, че тежината на тази бомба, въпреки че била голяма, била според способностите на германските бомбардировачи и можели да я носят. Най-накрая, трябва да се отбележи, че този тест е бил проведен под директния надзор на SS, на него присъствал самият представител на Химлер. А това поставя оръжието убедително в орбитата на Камлеровия "мозъчен тръст". Но сега притежанието на горивно-въздушна бомба от Нацистка Германия повдига една важна историческа проблематика.




Д. Историческата проблематика:

Наличието дори на прототипна горивно-въздушна бомба в германски ръце през Втората Световна война създава редица исторически проблеми и си заслужава да ги вземем предвид, както и последствията от тях.


1. Студената война

Първо, тестването на такова устройство по време на войната показва, че съвременната "публична" история е лъже за горивно-въздушната бомба, понеже според конвенционалната история тези бомби са просто издънка от американските термоядрени изследвания и са разработени през 80-те години.

Без съмнение, модерната горивно-въздушна бомба съвсем не е като германския й прототип, защото с верижните си молекули и едновременна електрическа детонация, тя е едно по-леко и по-мощно устройство.

Второ, ако е съществувала технологията за такива огромни конвенционални бомби, способни да отприщят широкомащабни стратегически разрушения, сравними с тези от малките атомни бомби, тогава защо са били похарчени неизброими милиарди за много по-скъпите атомни и термоядрени бомби, чиито странични ефекти включват смъртоносна радиоактивност, и защо този фарс продължава толкова дълго? съществуването на тези оръжия е индикация, че на някакво много дълбоко и недооценено ниво, Студената война отчасти е била един цирк.

Трето, принципната идея за такова оръжие всъщност е изследвана от Австрия (допреди анексирането й от Германия), и след това последователно и от Италия и от Германия в годините точно преди войната. Идеята е проста, а ефектите са очевидни. Тогава защо е отнело толкова много време да се развие това оръжие? Или има някаква история, която все още не е излязла на светло? Вземайки предвид онова, което вече разгледахме в Първа част, относно твърденията, че Германия е използвала някакво оръжие с изключителна стратегическа експлозивна сила на Източния фронт, изглежда, че някакво подобно оръжие вече е било в употреба. Така че навярно тестът на Зипелмаер не е бил тест на самата концепция, а на това колко голямо оръжие може всъщност да се направи от нея. Резултатите, както видяхме, вероятно са били отвъд най-разрушителните нацистки мечти.



2. Алхимията на Атлантида: "Мисията" на Камлеровия екип


Но какво говорят всички тези фантастични проекти за природата на германските тайни оръжейни изследвания? От представените до сега улики можем да направим редица залючения, и по този начин спекулативно да направим възстановка на "целите на мисията" на тайния оръжеен мозъчен тръст, управляван от SS Сондеркомандата на Камлер:

(1) Трябвало да се разработят припокриващи се технологии, които да можело да се приложат в широко разнообразие оръжейни системи (Стелт и RAM (радаро-поглъщъщи материали, бел.прев) технология, и тн.);
(2) Трябвало да се преследва всеки достъпен метод за създаването на прототипни "умни оръжия" (жица, радио и телевизионно-насочващи системи), тоест, германската технологична и инженерна кадърност трябвало да бъде максимално експлоатирана;
(3) Тази технологична компетентност трябвало да се впряга по (тогава) неконвенционални начини и комбинации, за да доведе не само до нови оръжия, но до нова доктрина за водене на война;
(4) Първото поколение от тези оръжия следвало да се екстраполира, при което да се планират и очертаят дърветата на второ и трето поколение технологии;
(5) Върховният поход за сдобиването с оръжия за масово унищожение отвъд атомните и термоядрените оръжия;
(6) След това пост-ядрените системи трябвало да се разработят идейно и да се предприемат начални изследвания на тези системи; и накрая, както ще видим,
(7) Всеки познат теоретичен принцип във физиката трябвало да се преосмисли и да се теоретизират екстраполации за милитаризиране и, колкото се може, да се експериментира с тях и да се утилизират.


С други думи, мисията на Камлеровия екип била да мисли изцяло "извън кутията", дори това да означавало извън кутията на нацистката идеология и партия, а когато го устройвало - и вътре в нея. Основата била волята за власт, чрез каквито и да е средства.



3. Чии военно-индустриален комплекс?


Всички тези въпроси повдигат една последна проблематика и тя е толкова очевидна, че се двоумя дали да я споменавам, защото и други са го правели преди, след което никой вече не ги взима насериозно. Президентът Айзенхауер (Eisenhower), когато напуска поста си, отправя известното си предупреждение към американския народ относно духовните и културните опасности от "военния индустриален комплекс". При условие, че нацистки учени от "Кламер" се вливат в САЩ, като много, ако не повечето от тях - включително Дорнбергер (Dornbeger), Оберт (Oberth) и Фон Браун (Von Braun) - са били членове на "мозъчния тръст" на Камлер, това предупреждение от някой с висока позиция със сигурност трябва да се интерпретира различно, а не спрямо стандартните обяснения. След като се е борил срещу първия в света "военно-индустриален комплекс" и без съмнение е видял поне част от изключителния му инвентар от оръжия и теоретични документи, Айзенхауер определено засяга друг зловещ, и пренебрегван, призрак: За чии военно-индустриален комплекс всъщност предупреждава той? Какви възможни духовни и културни опасности за американския народ създават старите добре познати американски компании като Бойнг (Boeing), Дюпонт (DuPont), Локхийд (Lockheed), Хюс (Hughes) и прочие... освен ако, при приемането на бившите нацистки учени и необичайните им методи и прозрения и експериментални резултати (често постигани на цената на огромно човешко страдание), без да искаме не сме приели и една подлещажа идеология, противоречаща на традиционната моралност.




λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
13.
Квантова номерология и вортикулярна физика, в нацистки стил


"И вижте какво се случило после. Веднага след като хората започнали да проявяват интерес към Шаубергер, един мъж с връзки към американското разузнаване се появява на вратата му, изкушава го да отиде в САЩ и слага край на работата му - за постоянно."

Ник Куук, "Ловът за Свободна енергия"
[Nick Cook, "The Hunt for Zero Point"]





Объркването на Райхсминистъра на въоръженията Алберт Шпеер заради въпросите на прокурора Джаксън относно германските тестове на химически оръжия с невероятна мощ близо до Аушвиц не е изолиран случай. Объркването явно е нормалното състояние на съзнанието, когато човек се сблъска с дори по-сензационните твърдения, които се срещат в пресата и в списанията по уфология (уфология идва от английската абревиатура за НЛО - UFO, бел.прев) от края на войната насам, откакто нацистките разработки на "летящи чинии" са приключили. Как е възможно нещо толкова извънземно да бъде истина, да не говорим и докладвано публично?

Бележка от автора: В светлината на информацията от миналата глава, сега изниква още едно възможно обяснение за невежеството на Шпеер по отношение на оръжието, това може да обясни и какво може би е било оръжието, защото една горивно-въздушна бомба може съвсем добре да се впише в рамките на теста, описан от Джаксън, и тъй като, пак да повторя, тестът е бил под наблюдението на SS, не е изненадващо, че Шпеер не е знаел за него.

Начална точка за навлизане в този много оклеветен аспект от уфоогията е, да се види с какво се е занимавала германската физика точно допреди и след началото на Войната, водена от нацистите. Много е изписано за вредните ефекти от това, че нацистката идеология забранява "еврейската физика", тоест относителността, така че това няма да го обсъждаме отново тук. Така остава единствено квантовата механика, като единствената истинска физика, която може да бъде обявена за "арийска", за да бъде мащабно преследвана от нацистките физици. Квантовата механика, в състоянието, в което е съществувала тогава, може да се обобщи чрез следните последствия, които е имала за германските учени:

(1) Отричането на относителността в известна степен означавало, че пред-релативистичната идея за съществуването на светлинно-проводим етер добила повече важност, чрез нейната квантово-механична версия "нулева енергия" (Zero Point energy, бел.прев) или вакумен поток. Следователно германските учени не можели свободно да тръгнат след релативистичната наука, но имали пълна свобода да изследват енигматичните характеристики на този нов "квантов етер".

Действително, при все различните езотерични и окултни доктрини, скрити в задкулисието, като например идеята за "врил" енергията и ранните и добре известни експерименти на Райхенбах (Reichenbach) през 18-ти век върху енергията на "живителната сила", подлежащата идеология положително окуражавала германците да предприемат експериментално изследване на характеристиките на квантовия етер, доколкото съществуващата технология позволявала;

(2) Експериментите на Райхенбах, плюс последствията от Принципа на несигурността на Хайзенберг, може да са повлияли на германските учени да си направят връзка между съзнанието, квантовата физика и този подлещаж "квантов етер". Странните експерименти на Аненербе, споменати по-рано, изглежда са индикация, че са били предприети такива експерименти със съзнанието;

(3) Пред-военните стандартни физични документи от Герлах (Gerlach) били посочили връзка между въртенето и резонансните ефекти;

(4) Парадоксите на квантовата механика също станали известни, което накарало Айнщайн, Подолски (Podolsky) и Розен (Rosen) да измислят "квантови дупки" в релативистичния "светлинен лимит", които да обяснят това, че информацията пътува по-бързо от скоростта на светлината;

(5) Един известен германски учен с добра репутация, О.С. Хилгенберг (Hilgenberg), ученик на експерта по гравитацията Валтер Герлах (Walter Gerlach) продължил работата на Герлах една крачка по-далеч, както ще видим;


Доктор инженер От Кристов Хилгенберг(Ott Christoph Hilgenberg) (ляво) и гравитационният експерт Валтер Герлах (Walter Gerlach) (дясно)


(6) Така, германските физици имали силен стимул, както и външен идеологически натиск да изследват характеристиките на въртящата се среда и полета, особено след като резултатите на Джордж Сагнак с въртящата се версия на експеримента Микелсън-Морли са им били известни;

(7) Германците знаели за невероятните твърдения на Тесла, че електрическата енергия може да се насочи в лъч, както и за експериментите му с високоволтови прави токови импулси, които разкрили съществуването на свръх-светлинни електро-акустични дължинно вълнови форми;

(8) Германците най-вероятно са знаели за пред-релативистичните документи на Е. Т. Уиттейкър (Whittaker), които представлявали математическо изследване на вълновите форми.


Предвид тази серия от известни физични документи и експерименти, и предвид "алхимията" на Камлеровия екип да комбинира технологии и концепции в търсене на подлежащи и обединяващи принципи и методи, възможно ли е да са сглобили всичко това в едно цяло, за да се родят началните теоретически очертания на една физика, която е напълно различна от физиката за масова консумация, която се подава на масите от края на войната чак до и включително 26-измерното чудовище, наречено "Теория на редиците"? ("String theory", бел.прев) Ако е така, има ли някакви индикации, че са го направили, или че са започвали да го правят? Въпреки че индикациите в смисъла на действителни документи са малко на брой, тези индикации, взети предвид заедно с разкритията, които са дошли от Германия до сега след Обединението й, намекват, че отговорът и на двата въпроса е "да".





А. Гравитация, вортекси и квантова номерология


Д-р инж. От Кристов Хилгенберг (Hilgengerg) е бил ученик на прочутия Нобелов лауреат Валтер Герлах (Gerlach), чиито труд в областта на магнитната поляризация на въртенето през 1921г му спечелва Нобеловата награда. Хилгенберг, обаче, въпреки че се намира в "делничната" физика, не е бил човек, който позволявал съзнанието му да бъде оковано в конвенционалните концепции, за което свидетелства дори краткия поглед върху двете му малко известни, но провокиращи ума публикации.

През 1931г Хилгенберг публикувал нещо, което най-добре може да се нарече тайнствено писание, озаглавено "Gravitation, Tromben, und Wellen in bewegten Medien" или "Гравитация, пулсации и вълни в движеща се среда". Заглавието само по себе си е достатъчно красноречиво, защото то е първата индикация за това, че дори преди нацистите, и след относителността, поне един сериозен и уважаван германски физик все още мислел върху старата идея за съществуването на етер, но мислел за него по начин, който бил много по-различен от концепцията за статичен етер от 19-ти век, която довела до експеримента Микелсън-Морли (Michelson-Morley) и неговата въртяща се версия от Сагнак (Sagnac). Защото Хилгенберг мисли за един динамичен етер, без съмнение подтикван отчасти от последствията от версия на Сагнак на този експеримент. Публикацията на Хилгенберг била тайнствена и екстремно неразбираема, проповядваща идеята за гравитация, представляваща вертикално етерно потъване.

Бел.прев: Друг възможен превод на "вертикално етерно потъване" ("vertical ether sink") е "вертикална етерна мивка". Това също е хубав термин и със същото значение, но може би ще го разберат само онези от читателите, които знаят какво се нарича "топлинна мивка". Топлинната мивка представлява масивен гребен от метал, който лесно се загрява, например мед, алуминий и други, с много ресни, вълни, ребра и ламели. Това е средство за пасивно изстудяване на определен предмет (например чипове, платки и много други), защото металният гребен хем засмуква топлината от загряващия предмет, хем лесно я губи в проветряващите се наребрени свои части. С други думи - топлинната мивка е радиатор за пасивно охлаждане.
В тази светлина, Хилгенберг е разглеждал гравитацията като "етерна мивка" - тоест разглеждал е гравитацията като ефект, който се дължи на динамичното, флуидно поведение на етера да прелива от едно място в друго.



Видове топлинни мивки, използвани в електрониката. Хилгенберг е разглеждал гравитацията като "етерна мивка", ефектът от източването на етера от едно място към друг място, както топлинната мивка източва температурата от чипа и я разпръсква във въздуха.



По този начин, както е и при относителността, гравитацията е последствие от сложна геометрия, само че в случая на Хилгенберг, това означавало, че "масата" е манифестиран геометричен резултат, например, във вътрешността на въртящо се тяло. Това довело Хилгенберг да предложи много неконвенционалната идея, че Земята - или кое да е друго такова въртящо се масивно тяло - се разширява и свива с времето, под формата на огромна вълноподобна пулсация.

През 1938г последвала друга публикация от Хилгенберг, демонстрираща на какво е способен в полето на математиката и теоретичната физика, озаглавена "Quantenzahlen, Wirbelring-Atommodelle und Heliumsechserring-Aufbauprinzip des Periodensystems der chemischen Elemente", заглавие от което да ти се завие свят, което е не по-малко впечатляващо и на английски: "Квантово число, вортексен атомен модел и принцип на шестоъгълната пръстенова конструкция на Периодичната система на химичните елементи". Хилгенберг бил развил математиката за една система за моделиране на цялостни атоми спрямо принципите на вортикулярната ротация на етера, който в днешно време е отдавна пренебрегван! Чрез комбинацията на тези две публикации и математическото им и теоретично развитие Хилгенберг предвидил цяла редица ефекти, които били в абсолютно противоречие с Относителната физика, и ги предвидил дълго преди подобни наблюдения в 20-ти век да започнат да сигнализират за значителни проблеми с релативистичната космология на Големия взрив, например, хетеродинните ефекти върху светлината, идваща от тяло, движещо се към наблюдателя, или, казано по-просто, защо ефекта на червените изменения понякога се среща при тела, които се движат към наблюдателя, вместо отдалечаващи се от наблюдателя.

Бел.прев: Хетеродинията е техника за обработване на радио сигнали, изобретена през 1901г от канадския изобретател-инженер Реджиналд Фесенден, в която нови честоти се създават чрез комбинирането на две честоти.
Червени изменения - Във физиката, червеното изменение се случва, когато светлината или друга електро-магнитна радиация от даден обект увеличава дължината на вълната си, или се изменя към червения край на спектъра. Като цяло, без значение дали радиацията е във видимия спектър, "по-червено" означава увеличение на дължината на вълната - равностойно на по-ниска честота и по-ниска енергия на фотона, в съответствие със, съответно, вълната и квантовите теории за светлината.



Под влиянието на Хилгенберг, Карл Фридрих Крафт (Carl Friedrich Krafft) развил своята "вортикулярна квантова механика" една крачка по-далеч, и представил атомите като по същество геометрични или топологични построения на етера, които действали като "етерни помпи", поемайки или отдавайки енергия в зависимост от въртенето на различните пръстени от динамичен етер около тях. Развил хрумването си дори още по-натам, като представил различни комбинации вортикулярни, въртящи се геометрии като основа за известните по онова време суб-атомни частици. Крафт, чиито виждания били напълно засенчени от края на войната и победата на Съюзниците - което може да се разглежда като политическа победа на относителността - бил оставен сам да издава трудовете си в този странен свят на "не-линейна физика", които били глупаво и незабавно игнорирани от по-конвенционално настроената линейна физика и нейните привърженици. Но съществува ли някаква индикация, че цялата тази теория за вортикулярния и ротационния аспект на един динамичен етер някога е била публикувана отвъд теоретичната сцена?

Действително, такава индикация има, но е нужно едно лирическо отклонение с малко аеродинамика, отново в компаията на Ренато Веско (Renato Vesco).


П.П.
Не мога да намеря абсолютно нищо относно този човек Карл Фридрих Крафт (Carl Friedrich Krafft).

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Б. Дискове, граничен слой и турбини


Веско поддържал необичаен подход в преиздаваната си книга, а именно, че германските експерименти с дисковидни летателни апарати всъщност започнали като опити да се трансформира цялата вдигаща повърхност във входната клапа на една реактивна турбина. Тоест, според неговата гледна точка, най-ранните германски "чинии" не били нищо друго освен стандартни всмукателни апарати, въпреки че определено били с необичаен дизайн.



Тези експериментални летателни апарати пък били последствие от германските опити да се всмуче граничния слой от повдигащата повърхност на самолетите. "Граничният слой" е този малък слой въздух - дебел само няколко въздушни молекули - който "залепва" за всяка повдигаща повърхност, като например крило, и, когато самолетът се движи по-бързо, този слой увеличава триенето върху повдигащата повърхност, и следователно отслабва ефикасността й и се налага повече енергия за задвижването на самолета.



Червено - "крило"; жълто - граничен въздушен слой


С увеличението на скоростта и в зависимост от конфигурацията на самото крило, като резултат от удебеляването на граничния слой, зад крилото може да се създаде голяма турбуленция, което увеличава аеродинамичното съпротивление. "Следователно дори и на лаик в аеродинамиката му е ясно, че целта трябва да бъде преместването на транзитната точка колкото се може по в задната част на движещото се тяло, за да се сведе до минимум разхода на двигателна енергия, нужна за избутване на тялото през въздуха. Това е особено в сила при високоскоростния полет, понеже нужната мощност нараства с около кубичната степен на скоростта". Така че, преди войната британските, американските и особено германските изследователи концентрирали усилията си в разработване на различни методи за справяне с този проблем.

Различни методи били изпробвани и преследвани по време на войната, включително употребата на микро-порест синтеризиран метал, наречен "Luftschwamm" (буквално, "въздушна гъба") едновременно и като повдигаща повърхност и като входен отдушник за реактивна турбина.

Целта била просто да се изсмуче самият граничен слой от повдигащата повърхност, като по този начин драматично да се намали триенето и да се увеличи ефикасността при изпълнението на високоскоростен полет. Според Веско, германците постепенно стигнали до някои любопитни заключения в тези експерименти:

"Първото заключение било, че не било изгодно да се трансформират обикновени самолети в летателни апарати с контролиран граничен слой, защото принципът на изсмукване бил лишен от най-добрите си черти и защото трудностите в направата не компенсирали ограничените предимства... Освен това било демонстрирано, че що се касае до плановете им да започнат един специален проект за турбинно задвижване, щяло да бъде изгодно да се комбинират двата механизъма в едно цяло, като на турбината се подаде въздух, взет от крилните отвори, вместо от обичайната предна въздушна струя.
...Изглежда, всъщност, че като преработили старите експерименти върху "потенциално течение без триене", германските технически експерти може би в последните дни са имали експериментален успех с намаляването на аеродинамичното съпротивление при подходящо оформените тела до много ниски степени."


Тази идея хрумнала също и на британците, но явно германците имали немалък успех с комбинирането на микро-порестите "синтеризирани" въздушно пропускливи повдигащи повърхности с входното турбинно подаване, защото един британски следвоенен доклад, "A.R.C. No. 9672: Бележки върху германските теоретични трудове по порово всмукване - всички бележки са взети от изследване на германските разработки на порести материали (за което бе сформиран специален разследващ екип)", бил сравнен с подобни британски изследвания, направени по време на войната. Докладът, както отбелязва Веско, "все още носи щампата "строго секретно". Това, което германците явно се опитвали да направят, било просто да построят дисковиден летателен апарат, като цялата му повърхност била едновременно и турбинно подаване, и повдигаща повърхност. Това била, така да се каже, летящата чиния "Марк I" ("Mark I"): стандартен всмукателен летателен апарат, но с много неконвенционална повдигаща повърхност, която била едно и също с фюзелажа и с въздушното подаване.



Трийбфлюгел или "Focke-Wulf Triebflügel", значещо буквално "ловец с крилова тяга", е германска концепция за летателен апарат, разработена през 1944г по време на последната фаза от Втората Световна война.



Нацистката летяща чиния, позната като "Летящ капак" ("Flying top") или модел "Mark I"


Само че, Веско твърди и още в своята книга, а именно, че "Фуу-файтърс" ("Foo Fighters") - странните светлинни кълба, които Съюзническите и германските пилоти започнали да наблюдават, докато светлините придружавали формациите им - всъщност били дори още по-революционни радио-управлявани противосамолетни оръжия, използвани за блокиране на Съюзническите радари чрез много малки клистронови тръби с керамични корпуси, или дори за сваляне на Съюзнически самолети, като изстрелвали йонизирани газове, за да дадат на късо, или дори да взривят, запалителните системи или двигателите на самолетите.

Бел.прев: Клистронът е специализирана линейно-лъчева вакумна тръба, изобретена през 1937г от американските електрически инженери Ръсел и Сигурд Вариан (Varian) (мнооого силно се съмнявам в това), която се използва като усилвател на високи радио честоти, от UHF чак до микровълновия спектър. Клистроните с ниска мощност се използват като осцилатори в микровълновата реле-комуникация, а клистроните с висока мощност се използват като изходни тръби в UHF телевизионните трансмитери, сателитните комуникации и радарните трансмитери, и за да генерират двигателната мощност в модерните ускорители на частици.


В това отношение твърденията на Веско станали по-подробни, и едновременно с това, по-фантастични и лесни за подминаване. Например, Веско твърдял, че това били секретни германски противосамолетни оръжия - твърдение, което е почти абсурдно, защото официалната история на тяхното наблюдаване никога не ги е свързвала със свалянето на който и да е Съюзнически самолет. Всъщност, те изглеждали доста безобидни според всички стандартни версии на историческите им появявания.

Още веднъж, едва наскоро германската гледна точка по въпроса с "Фуу файтърс" беше потвърдена от един доклад от Февруари 1945г, наречен "Оценка на германските възможности през 1945г". Този доклад, наред с други неща, споменава една германска "фуу бомба" ("phoo bomb"), както и атомни бомби. В процес на разработване също така били и миниатюризирани клистронни тръби, споменават се и германски напредъци в силиконовите и германиувите кристали (кристали на елемента германиум, бел.прев), два елемента, които са съществени в направата на полупроводници, които на свой ред са основата на транзисторите. [Хенри Стивънс, "Летящите чинии на хитлер: Наръчник за германски летящи дискове от Втората Световна война", стр.75... Henry Stevens, Hitler's Flying Saucers: A Guide to German Flying Disks of the Second World War]

Повечето от тези изследвания били изгорени в лицето на заплахата от американското навлизане в Райха, а останалото попаднало в ръцете на Алианса.

И това повдига един значителен проблем, защото миниатюризацията на клистронната тръба до мащаб в някои случаи едва една десета от големината на подобни тръби в инвентара на Съюзниците повдига призрачният въпрос, колко далеч всъщност са напреднали германците в полупроводниковите си изследвания? Във всеки случай, както отбелязва изследователя Хенри Стивънс, това парченце информация осигурява "липсващия зародиш" в произхода на транзистора, и "разпалва един аргумент, изтъкнат от полковник Филип Дж. Корсо" (Philip J. Corso), че "транзисторите се основават, поне отчасти, на извънземна технология".

Бележка от автора: Стивънс, разбира се, се позовава на добре известната и противоречива книга "Денят след Розуел" ("The Day After Roswell")




Както аудиторията на форум като този задължително трябва да знае, полковник Филип Корсо (Philip J. Corso) е една от най-известните и най-високопоставените личности, които публично разгласяват информация за извънземните преди смъртта си. Почина през 1998г.




ВИДЕО (английски без субтитри): Полковник Корсо преди да умре, интервю на "Проект Разкриване" ("Disclosure Project"), който се води от противоречивата личност на Стивън Грийър.


Това няма да е първият път, в който срещаме "Германски проблем", в противовес на "извънземен проблем", по отношение на Розуел и други известни случаи на разбили се и прибрани НЛО.

Едно от необичайните твърденията на Веско, отново, което му навлече определено количество критики, е становището му, че един италиански инженер и специалист по турбините на име "Белонцо" ("Bellonzo") бил замесен в нацистките чинийни проекти. Понеже никакъв Белонцо не можеше да бъде намерен, това твърдение очевидно беше изфабрикувано, докато един д-р Джозепи Белузо (Giuseppi Belluzo), наистина специалист по парни турбини, не се появи, за да потвърди историята. Защо е важно това? Защото през 1980г в германското списание "Нова преса" (Neue Presse)

"се публикува статия за германския струен инженер Хайнрих Флайснер (Heinrich Fleissner). Флайснер бил инженер, дизайнер и съветник по това, което той нарича "Flugscheibe" проект (буквално от немски Flug - полет и Scheibe - шайба, тоест диск, бел.прев), разработван в Пинамунде по време на войната. Интересно е да се отбележи, че експертната област на Флайснер, флуидиката и флуидните струи, е именно специалността, участваща в изследването на проблемите с граничния слой и въздушния поток. Флайснер казва, че чинията, в която участвал, би била способна на скорости от 3000 км в час в Земната атмосфера и до 10 000 км в час извън Земната атмосфера. Той констатира, че мозъците на разработващия състав се намирали в Пинамунде под най-висока секретност... Това, което е от най-голям интерес за нас тук, са три факта. Първо, че Флайснер е работил върху проект за летяща чиния в Пинамунде. Второ, че намек за този дизайн е оцелял до ден днешен. Трето, оцелелият дизайн може да се свърже с фотографски доказателства за германски летящи чинии от Втората Световна война."

Нека направим пауза и да отбележим, че според Флайснер е имало проект за летяща чиния в Пинамунде, и че явно е включвал концепцията за "изсмукването на граничния слой", която вече обсъдихме. Както ще видим, ще има една странна, рядко забелязвана връзка, която може да потвърди съществуването на тази програма, когато изследваме катастрофата при Розуел в следващата част на книгата. Стивънс продължава с обобщението си за Флайснер:

"Почти десет години след войната, на 28 Март 1955г, Хайнрих Флайснер подава искане за патент в Американската патентна служба за летяща чиния (Патентен номер 2.939.648)... Използваният от Флайснер двигател се въртял около кабината външно на самия летящ диск. Задвижвал се със стартиращи ракети... Разликата е, че всъщност този двигател бил правопоточен реактивен двигател. Имал обособени сечения по периферията на диска, в които се загребвал въздух. Сеченията продължавали косо право през самия диск, така че реактивната тяга била насочена леко надолу и назад от посоката на въртене. Вътре в сеченията имало горивни инжекции и възпламеняването се контролирало от таймер, който създавал плавна крива на мощността в унисон със скоростта и посоката на диска, много подобно на автомобилната инжекция, която е настроена, за да съвпада с искрите от свещите. Управлението се извършвало чрез направляване на въздушния поток през вътрешни канали, съдържащи рул и клапи, странично на централната кабина. Самата кабина била неподвижна или се обръщала в желаната посока за полет чрез система електромагнити и серво-мотори (спомагателни мотори, бел.прев.), скачени с гироскоп."




Изображение от патента, връчен на Флайснер (Fleissner) в САЩ



Но Фласнер получил патента си чак пет години по-късно! Въпросът е, защо е това забавяне? Една причина за забавянето е, че съвместния канадско-американски проект за всмукателния диск, проект "Силвърбъг" (Silverbug, буквално "сребърна буболечка", бел.прев), също бил в процес на разработка по същото време. Патентът на Флайснер бил несравнимо по-добър. Горе-долу по същото време, когато му връчили патента, канадско-американският проект бил закрит. Но защо дизайнът на Флайснер бил класи по-добър? Може би защото патентът описвал в подробности начинът, по който по-рано функционирал диска от Пинамунде както във, така и извън атмосферата. Накратко, мотора на необикновения правопоточен двигател можел да използва реактивно гориво за полет в атмосферата, а след като напуснел атмосферата, клапаните на всмукателните канали се затваряли и апаратът преминавал на горивна смес на втечнен кислород и водород. "Това достатъчно ли е да впечатли американските Военновъздушни сили и цивилната популация в края на 40-те и началото на 50-те години? Отговорът е очевидно положителен".

Но това какво общо има с италианския експерт по парни турбини? Много просто - понеже когато апаратът бил в "ракетен режим, когато дискът гори само течен кислород и течен водород, продуктите от това горене са само топлина и вода. Друг начин да се каже топлина и вода, е пара". А парата, разбира се, съска - звук, който понякога се свързва с наблюдавани НЛО.

От тази проста, макар и неконвенционална конфигурация на известни технологии, германците биха напреднали, чрез елементарна наука и инженерни принципи, до следващия етап - "Марк II". Как можело да се увеличи обхвата на такъв апарат? Отговорът - за който също се е досетил и американския физик Томас Тоусенд Браун (Thomas Townsend Brown) (ще говорим и за него някой ден, бел.прев) - бил, че самата реактивна турбина можело да се скачи с голям електрически генератор, за да се превърне в източник на електрическа енергия. С достатъчно супер-изстудяване (помните ли "молекулярната бомба" на Новак?) и при достатъчен електрически заряд, дори инертните газове като азот, който съставя основната част от Земната атмосфера, може да се гори като гориво. Разбира се, въпреки че теорията е проста, инженерството й е чудовищно трудно, но предимствата били очевидни, "Една летяща чиния, която можела да си събира горивото по пътя, има едно очевидно предимство. Тя може да лети с дни, ако не и седмици". Следващата стъпка, "Марк III", била просто да се приложат вече съществуващите германски разработки в ядрено-тяговите "конвенционални" летателни апарати към този неконвенционален въздушен дизайн. Всъщност някога била ли е построявана такава летяща чиния? Една статия от Джим Уилсън (Jim Wilson) от Ноември 2000г в списание "Популярна механика" ("Popular Mechanics") разкрива проект за летяща чиния, захранвана по ядрено-химически път, за дълговременни орбитални мисии - един апарат, натъпкан с ядрени ракети и бомби. Проектът вече се основавал на военновременни германски дизайни и на разработката подпомагал заловен германски персонал.

Всичко това, колкото и невероятно да звучи, обаче не е нищо повече от едно неконвенционално сливане на много конвенционални технологии и идеи, методология, която срещнахме и преди при германските тайни черни оръжейни проекти. Следователно какво се случва, когато тези конвенционални технологии не само се комбинират по неконвенционални начини, но се комбинират и с много неконвенционалната физика, която германците навярно са развивали? С този въпрос, ние се намираме на прага на дисковите прототипи "Марк IV" - чинии, основаващи се на комбинация от турбини, вортикулярна физика и полева тяга. С това, ние се намираме и в най-дълбоките тайни нива от "мозъчния тръст" на Камлер.


λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
В. Виктор Шаубергер: Ротационна физика и екстремни температурни показатели


Историята на Виктор Шаубергер (Viktor Schauberger), австрийски лесничей и натуралист, е добре известна на всеки, който е разследвал твърденията за нацистките разработки на летящи чинии. И все пак има аспекти от тази история, които са убегнали дори на Ник Куук (Nick Cook) и на най-щателни изследователи като Хенри Стивънс (Henry Stevens). Тези аспекти засягат три ключови области:

(1) Загрижеността му за "имплозията", екстремумите при температурните показатели и вортикулярното движение вървяла ръка за ръка с подробното изучаване на древни математически доктрини и "окултирани физики" в древни доктрини и философски текстове. Накратко, Шаубергер бил идеалният кандидат, от гледна точка на SS, който да води проект относно физични и езотерични системи, централни в идеологията на SS;

(2) Неговият проект бил директно свързан с SS и, за голямо морално отвращение на Шаубергер, той бил принуден да използва робски труд от концентрационните лагери. Така че това, което много са пропуснали, е че този факт поставя проекта на Шаубергер за летяща чиния убедително в орбитата на Kammlerstab (екип "Камлер", бел.прев);

(3) Шаубергер осъзнал, че последствията от неговата "имплозивна" физика били такива, че чрез нея можело да се конструира "супер субер-бомба" с невероятна мощ. Това по същество означава, че колкото и чудати да изглеждат терминологията и идеите на Шаубергер от конвенционална гледна точка - той е бил, все пак, "натуралист" и самоук физик и изобретател - идеите му чудесно се вписвали в рамката, която възниквала в квантовата механика и в необичайните "етерно-вортексни" теории на физици и инженери като Хилгенберг, Крафт или дори великия Герлах.



Виктор Шаубергер с модел на своята домашна електроцентрала, "пъстървовата
турбина", 1955г


С две думи, теориите на Шаубергер ни довеждат до самото разковниче на това, което прилича на военновременно усилие - добре финансирано и дълбоко черно усилие - от страна на SS да проумеят връзката между свободната енергия в нулевия момент (zero point energy, бел.прев), ротационните полета и гравитацията.





1. Основните му концепции



Шаубергер започнал своята малко известна и доста неконвенционална кариера на "неортодоксален физик" като лесничей в австрийското правителство. Есно наблюдение - спиращо дъха с простотата си - отприщило кариерата му. Един ден Шаубергер наблюдавал една пъстърва в чист, бърз поток. Пъстървата била неподвижна насред бързото течение и полагала минимални усилия, за да остане на едно място: махване с перка в един момент, леко мръдване с опашката в друг момент. Докато разсъждавал над този добре известен, но слабо разбиран факт, той осъзнал, че пъстървата използвала много по-малко енергия, за да остане на едно място, отколкото конвенционалната физика позволявала.




Пъстървата в бързо движещия се насрещен поток


В крайна сметка, рибата би трябвало да плува като луда, само за да се задържи на едно място. Но това не било всичко. Шоубергер после се зачудил как пъстървата, с толкова малко явна работа и разход на усилия, могла изведнъж да изскочи от водата на повече от метър и да се приземи нагоре по потока отново срещу течението. Шаубергер решил да изучи този феномен.

Това, което открил, било, че рибата някак си използвала температурни екстремуми, за да постигне неподвижността си, или пък за да изскочи от водата изведнъж срещу бързо течение.

Когато молекулите "кондензирали", те се изстудявали, и отдавали енергия под формата на топлина.


Но Шаубергер добавил един фактор, който го въвел в царството на неконвенционалната вортикулярна физика, която Хилгенберг, Герлах, Крафт и други в Германия развивали: всеки път, когато такова "кондензиране" се случвало по естествен начин в природата, то се постигало чрез спираловидно движение към центъра на вортекс, форма на движение, наречена "имплозия". Шаубергер спекулирал, че нарочното принуждаване на материята да предприеме такова движение, чрез нарочното й компресиране (свиване, притискане, бел.прев) с вортикулярно спирално движение, материята можела да достигне такова състояние, в което частиците в атомите да се "разлепят" и конструкцията да се трансформира в нова енергийна форма. Накратко, това, което Шаубергер предлагал, било форма на студена плазма, постигната чрез вортикулярно движение. Шаубергер подкрепил тази идея с всякакви видове изследвания на примери от природата за тези видове спирали, които, както е добре известно на математиците, демонстрират Златното сечение и Редицата на Фибоначи. По своя собствен странен начин и терминология, Шаубергер говорел за "студени плазми" и студен ядрен синтез - концепции, които били доста по-напреднали от коя да е физика в онези дни, конвенционална или не.

Тези идеи довели Шаубергер - както и неговите по-ортодоксални съвременници в квантовата механика - до заключението, че енергията била относително свободна и безгранична, ако само човек знаел как да я добие или да се включи към нея. И чрез екстремните температурни показатели, въртящата се среда и компресията на материята до интензивно плазма-състояние - Шаубергер мислел, че знаел как да се постигне това. Тези му идеи бързо привлекли вниманието на негов сънародник австриец, който имал свои собствени причини да се интересува от енергийна независимост: Адолф Хитлер.



Шаубергер бил поканен - привикан е по-подходящата дума - на нещо, което ще да е една от най-сюреалистичните срещи между един "ортодоксален обществен физик", един политически лидер, и един защитник на "алтернативната физика". Това се случило в Берлин, частна аудиенция с Райхсканцлера Хитлер. Можем да прозрем една мярка, с която Хитлер придал важност на тази среща, като вземем предвид факта, че след като Шаубергер приел поканата от Хитлер, дипломатическите му документи били обработени в същия ден.

Калум Коутс (Callum Coats) описва сюреалистичната среща:

"Хитлер... топло го поздравил като свой сънародник, казвайки му, че се бил запознал подробно с всички доклади за работата на Шаубергер и бил много впечатлен от това, което научил.
За срещата били отделени 30 минути, а професор Макс Планк (Max Planck) бил помолен да участва като научен съветник малко преди да бъде грубо свален от поста Личен съветник. Тази размяна на гледни точки в крайна сметка продължила час и половина, за което време Шаубергер обяснил разрушителния ефект от съвременните технологии и неизбежните последствия от тях. Той направил контраст с всички процеси на естественото движение и температура, жизнената взаимовръзка между дърветата, водата и почвената продуктивност, именно нещата, които според него трябвало изцяло да се проумеят и да се практикуват, за да се създаде едно себедостатъчно и жизнено общество.
Когато Виктор приключил с обясненията си, Макс Планк, който бил пазил тишина, бил попитан какво мисли за натуралните теории на Виктор. Неговият отговор бил забележителната и разобличителна констатация, че "Науката няма нищо общо с Природата"."

Нищо повече не произлязло от срещата, но лекцията без съмнение направила впечатление на Хитлер, ако не на Макс Планк.


Формалният договор между Шаубергер и SS за разработване на летяща чиния бил сключен през 1943г.

[cite](Шаубергер) бил обявен за годен за активна служба и бил включен във Waffen-SS, доста принудително. Попаднал под контрола на Хайнрих Химлер, който го насилил да започне изследвания с цел разработването на ново тайно оръжие. Снабден с подходящо жилище в замъка Шьонбрун (Schloss Schonbrunn), близо до концентрационния лагер Маутаусен (Mauthausen), който да го снабдява с роби, Виктор бил заплашен със смърт, ако не изпълнява заповедите и не провежда изследванията си.
Въпреки тези заплахи обаче, Виктор се запънал и изискал от SS абсолютното право сам да избира различните инженери, които му трябвали. Освен това изискал, които и техници да изберял, те да бъдат изцяло премахнати от лагера, хранени добре, облечени в нормални цивилни дрехи и настанени в цивилни жилища, в противен случай щели да бъдат непродуктивни. Както обяснил, хора, живеещи в страх за живота си и под голям емоционален стрес, не можели да работят нито постоянно, нито творчески. Учудващо, SS се съгласили и така Виктор си избрал между 20 и 30 инженери, майстори и търговци от Маутаусен, на които били раздадени различни жилища наблизо.[/cite]

Трябва да се отбележи, че вкарването на Шаубергер в структурата на SS, употребата на работна ръка от концентрационния лагер, и поведението на SS, позволявайки на Шаубергер да развива проекта си по който начин си иска, дори настанявайки робите от концентрационния лагер в жилища, всичко това са класически черти на групата на Камлеровите "мозъци". Накратко, това е много силна улика, че екипът на Шаубергер е бил част от Kammlerstab.

Много малко от учените и инженерите, които Шаубергер събрал за проекта си, разбирали какво всъщност се опитва да построи. И е трудно да се прецени какво точно е постигнал Шаубергер, понеже всичките му военновременни патенти просто са изчезнали. Никой не знае къде.







2. Неговите дискове и турбини

Изглежда със сигурност, обаче, че дисковете на Шаубергер се приближили до средното между германските "всмукателни" чинии и стандартните апарати с полево задвижване, това се вижда от неговите собствените следвоенни реконструкции на тези машини. Съществува един следвоенен дизайн за домашен електрически генератор, основан на проста, но необикновена, реактивна турбина. "Торнадо генераторът" използвал турбина, която не била направена от перки, а от кухи тръби с формата на рога на антилопа. Когато през турбината и през тръбите се засилел въздух под налягане, в последствие бил компресиран чрез спиралното му движение през рогата, след това излизал, разширявал се, при което отбутвал целия тубринно-тръбен механизъм. Този разширяващ се въздух после отново бил въвеждан в турбината, където отново бил свиван, и така нататък.




Следвоенния "Торнадо генератор" на Шаубергер


Не е нужно да казваме, че конструирането на такава сложна турбина ще да е изисквало най-прецизна машинна изработка и инженерни способности. Има всякакви индикации, че подобно устройство или турбина е било основа на военновременните изследвания на Шаубергер. Коутс (Coats) е възпроизвел следната поредица фотографии и схеми за военновременната летяща чиния на Шаубергер, наречена "Репулсин", в книгата си "Живи енергии":




Снимки на "Репулсина"




Компресиращата турбина на "Репулсина"




Германска схема на "Репулсина"

Ник Куук (Nick Cook), който вървял по следата на Шаубергер чрез Коутс и неговите трудове за странните идеи на австрийския натуралист, дава обстоен коментар в книгата си:

"Нещо в цялата тази последователност от развития е станало причина, всичко това да се превърне в най-засекретената технология в света. Дори повече от бомбата.
За разлика от бомбата, обаче, това е било тайна, която е издържала повече от 50 години.
Дни след края на войната, агенти от американското разузнаване открили Шаубергер в Леонщайн (Leonstein) и го задържали. Точно както е според Нацистката НЛО Легенда, агентите, които почти със сигурност били ченгета от контра-разузнаването - същите униформи, които задържали и разпитвали директора на Шкода Вилхелм Вос (Wilhelm Voss) - били забележително добре информирани за цялата му операция. Било сякаш, както Шаубергер коментирал по-късно, някой ги бил насочил директно към него."

Много малко хора са били в позицията да имат връзки в американското разузнаване и едновременно с това да са били запознати с параметрите на Шаубергеровите изследвания и точното му местонахождение, но един от тях със сигурност е бил в такава позиция - SS Обенгрупенфюрер Ханс Камлер. Куук продължава:

"Онази вечер, в хотела ми, се посветих на изучаване на Ефекта на Шаубергер, описан от един изследовател, на име Калум Коутс. Бях си купил една негова книга от Шаубергеровия институт. В нея се описваше какво се случвало, когато един Репулсин ускори до скорост на въртене 20 000 оборота в минута. Високата скорост на въртене явно карала въздушните молекули, минаващи през турбината, да се натъпчат толкова плътно една до друга, че молекулярните им и ядрени енергийни скрепителни връзки били повлияни по такъв начин, че се пораждал анти-гравитационен ефект. "Достига се момент, в който голям брой електрони и протони с противоположни заряди и посоки на въртене са принудени да се сблъскат и да се унищожат едни други", пише Коутс. "Тъй като те представляват по-нисшите форми на енергията и са онова, което изгражда атомите, те се изхвърлят в посока нагоре, извън физическото състояние и към виртуалното състояние".
Виртуално състояние? Какво по дяволите искаше да каже?
..."Стоя лице в лице с очевидната "празнота", компресията на дематериализацията, която ни карат да наричаме "вакуум", това е написал Шаубергер в своя дневник на 14 Август 1936г. "Сега виждам, че сме способни да създадем каквото си поискаме от това "нищо"."


Тоест, според Шаубергер и неговите ротационни, вортикулярни концепции, вакумът не е бил нищо друго освен "супер-компресирано" и "супер-изстудено" състояние на материята.


Във всеки случай, твърди се, че е бил проведен тест на една такава Шаубергерова летяща чиния в Прага през 1945г, тя се отскубнала от тестовата си котва и бързо политнала нагоре, удряйки се в тавана на сградата. Вземайки предвид изключителната висота, на която бил поставен Шаубергер в SS - точно по средата, ако Камлер е върха - очевидно е, че "германската научна върхушка била заинтересувана от имплозията и от това, на което Шаубергер можел да ги научи, но те не искали да бъдат ограничени от употребата на въздух за постигане на тези резултати. Всъщност, те навярно искали да използват идеите на Шаубергер, но да приложат тези принципи в електронни компоненти".

Това ще доведе, както ще видим след малко, до най-фантастичните от всички проекти на езотеричния мозъчен тръст на група "Камлер". Каквото и да се каже, неортодоксалният подход на Шаубергер към дизайна на реактивните турбини със сигурност, и според всички индикации, е бил невероятно успешен, дотолкова, че американците направили един любопитен опит да разработят идеята.




3. Имплозията и САЩ


Както видяхме, Виктор Шаубергер и неортодоксалните му идеи привлекли вниманието на американското разузнаване в края на войната. И така започнал най-странния епизод от вече странната кариера на Шаубергер, "Американският епизод". Трудностите, през които Шаубергер минал по време на престоя си в Америка били подобни на онези, с които първо се сблъскал в Австрия и по-късно после по време на известната му среща с Хитлер и Планк. Първо, бидейки самоук, той не владеел техническия език на един физик и не можел да изразява идеите си по този начин. Поради това, измислил свой собствен технически език и често превода между двата бил труден. Второ, Шаубергер, след като вече бил станал свидетел на изчезването и кражбата на патентите му от нацистите, разбираемо се колебаел дали да бъде изцяло откровен с американските си "приятели". И накрая, Шаубергер вече не разполагал с работещи прототипи на което и да е от устройствата, които някога бил построил.

Бележка от автора: Най-добрата и пълна история на този епизод се намира в книгата на Калум Коутс "Живи енергии", стр. 15-28. Разказът ми тук разчита на информация от Коутс, с изключение на моите собствени интерпретации на значимостта й. Самият Коутс отбелязва, че информацията за този период е доста оскъдна: "Преди Виктор Шаубергер да се отправи на печалното си последно пътуване в живота, бих искал да кажа още в началото, че е много трудно да се намерят достатъчно подробности за това, главно защото всички, които са замесени, с изключение на Карл Герхсхаймер (Karl Gerchsheimer), с когото прекарах два дни, вече са починали". За каквото и да става дума в наличната информация относно тази трагедия, изобилстват противоречащи си изказвания, интерпретации и времеви рамки, които, години след случката, правят много трудно изясняването на това какво всъщност се е случило с всички замесени.

Шаубергер първо бил сведен на вниманието на група частни американски "инвеститори" от някакъв Карл Герхсхаймер, който емигрирал от Германия през 1922г, и се установявил в крайна сметка в Тексас, като се оженил за американска жена през 1937г. Според Коутс, изглежда, че Герхсхаймер се замесил с военните на САЩ по време на Втората Световна война и попаднал в контра-разузнавателния им корпус, и в крайна сметка станал началник на целия транспорт, логистика и настанявания за американската окупационна армия в Германия след войната. Той се върнал в САЩ през 1950г и основал металургична компания, произвеждаща редица неща за НАСА по силата на договорни отношения. В това си качество, Герхсхаймер се сприятелил с богатия стоманен магнат от Филаделфия Робърт Донър (Robert Donner). Герхсхаймер бил запознат с работата на Шаубергер, което без съмнение е резултат от годините, прекарани като контра-разузнавач в Германия, и понеже бил разочарован от ракетната програма на д-р Фон Браун, предложил на Донър да посетят Шаубергер в Германия лично и да му предложат възможността да разгърне свое частно разработване на "имплозивните" си идеи. Герхсхаймер зарибил Доннър - краен патриот -  с това, че идеята би осигурила на Америка технологичното превъзходство над света за десетилетия напред. Най-накрая била уредена среща в Бавария, между Герхсхаймер, Уолтър Шаубергер (Walter Schauberger) (сина на Виктор) и Виктор. След като успял да изпревари европейската си конкуренция, като предложил голямо финансиране, Герхсхаймер могъл да убеди Виктор да дойде в Америка. Като част от договора, уговорен в контекста на тримесечен престой в Америка, били се разбрали, че "Уолтър Шаубергер, физик и математик, трябвало да придружи баща си и да остане в Америка една година с цел да помага при научното интерпретиране на идеите на Виктор, за които често не съществувала позната научна терминология". Шаубергер изискал неговия доверен маханик, Алойс Ренер (Alois Renner), който му съдействал в конструирането на няколко от неговите устройства, също да дойде с тях в Америка. Герхсхаймер обаче бил на мнение, че Уолтър Шаубергер "нито познавал, нито разбирал достатъчно от теориите на баща си". В крайна сметка, двамата Шаубергерови отлетели за Далас, след което били откарани в Шерман, Тексас, където в действителност били подложени на същински разпит, като "гости" в ранчото на приятеля на Донър Харалд Тотен (Harald W. Totten).

Герхсхаймер бързо се разочаровал от идеите на Шаубергер, които все повече започвали да му приличат на бебешки жаргон. След като споделил притесненията си с Робърт Донър, който също се притеснил за успеха на проекта, Донър отлетял до Националните лаборатории за атомни изследвания в Брукхевън, за да потърси експертно научно мнение. Намерил един техник, който също така говорел немски, Ерик А. Боенер (Eric A. Boener), който бил достатъчно навътре в терминологията на ядрената физика, "че да може да преведе и предаде всякаква информация, която Шаубергер можел да даде на научните оценители".

Виктор Шаубергер прекарал около 10 дни, от 20 Август до 31 Август, в писане на доклади до Боернер. Било му казано да опише нещата със свои думи, без въобще да се опитва да използва "правилна" научна терминология. Заради действителното физическо разстояние между Шаубергер и Боернер, и поради медиаторството на Герхсхаймер помежду им, Шаубергерови останали с впечатлението, че самият Боернер бил човек, който оглавявал важен проект по ускоряване на елементарни частици, провеждан по онова време в Брукхевън. А това от своя страна увеличило страховете им за евентуалните мотивации на този внезапен американски интерес към техните "имплозивни" концепции.



Уолтър Шаубергер признал, че докато съставяли докладите си, ги озарила мисълта, че е възможно чрез имплозия да се произведе бомба, която била в степени по-мощна от водородната бомба. Като предположили, че Боернер бил по-влиятелен, отколкото всъщност бил, Виктор и Уолтър се убедили, че цялата информация, която му предавали, директно се предавала до правителството на САЩ и военните.

Въпреки че самият Коутс принизява тази вероятност, заслужава си да си спомним, че подобен принцип на "компресия-декомпресия" стои в основата на "молекулярната" бомба на д-р Новак (Nowak) и следователно притесненията им може би са се дължали в по-малка степен на погрешното им схващане за ролята на Боернер и в по-голяма степен на това, че са били запознати с работата, свършена от SS в Нацистка Германия. Във всеки случай, аз не съм напълно убеден, че е честно спрямо Шаубергерови да се отхвърля възможността цялото начинание на това "частно финансиране" през Робърт Донер и Карл Герхсхаймер да е било операция, управлявана от военните на САЩ и научните им институти, с цел да се доберат до научните принципи и концепции на Шаубергер.

Във всеки случай, в ранчото на Тотен се провела среща в началото на Септември 1958г. Присъствали двамата Шаубергерови, Робърт Донър, Боернер и вероятно механика на Виктор Шаубергер, Алойс Ренер. Като цяло възоснова на докладите, които бил получил, Боернер казал на групата, че проект Имплозия бил "осъществима идея". Боернер бил на мнение, че "решението на проблема с енергията е в правилното интерпретиране на уравнението на Макс Планк Е=hv, формулирано през 1900г, и на уравнението на Фрийдрих Насенорл - Алберт Айнщайн Е=Mc2".

Бележка от автора: Коутс правилно отбелязва, че първи Хасенорл (Hasenohrl) постулира уравнението през 1903г под формата на m=E/c2. Уравнението на Хасенорл е леко по-различно от това на Айнщайн E=Mc2, където главното М обозначава разлика между две наблюдаеми маси, вместо малко "m", което означава просто маса. Уточнението е пипкава подробност, но е важно, защото разликата в масите, както Айнщайн е формулирал, е ключова за смисъла, който той развива в Специалната Относителност.

Без съмнение Боернер е имал предвид еднин доста забележителен документ, който Уолтър бил включил в докладите си, документ, който преразказвал тези две фундаментални уравнения, плюс Третия закон на планетарното движение на Кеплер.

Бележка от автора: Коутс, "Живи Енергии", стр. 24-25 съдържа резюме на тази много забележителна идея. Няма нужда да казваме, че документа не е онова двадесет и шест измерно чудовище от модерната Теория на редиците.




Във всеки случай, когато здравето на Виктор започнало да се влошава и когато започнал да настоява да го върнат в любимата му Австрия колкото е възможно по-бързо, ситуацията между Шаубергерови и Донър бързо се скапала. Донър буквално държал двамата австрийци като заложници, докато Виктор не подписал договор, с който предавал всичките си идеи, изобретения и концепции на консорциума Донър-Герхсхаймер. Дори бил нужен значителен натиск, за да се съгласи Донър да предостави на Шаубергер превод на договора на немски! Самият Коутс констатира

[cite]Аз самият изследвах този документ и действително в него се казва по доста недвусмислен начин, че не само всички модели, скици, прототипи, доклади и друга информация от Виктор стават изрична собственост на консорциума Донър-Герхсхаймер, но и че Виктор трябвало да запази пълно мълчание по всички въпроси, свързани с имплозията оттогава нататък... Крайният плачевен резултат от това, обаче, е че всички модели, прототипи, рисунки и подробна информация на Виктор, включително оригиналният доклад на професор Попел (Popel), обясняващ какво в действителност представлявало "отрицателното триене", ставало собственост на консорциума Донър-Герхсхаймер. Фактът, че този документ е бил физическа част от този проект, се потвърждава от споменаването му от Виктор в един от неговите доклади до Боернер, с дата 23/24 Август 1958г.[/cite]




Какво означава всичко това? От една страна означава, че точно по същото време, когато Ник Куук отбелязва, че всички споменавания за изследвания на анти-гравитацията в британската и в американската преса започнали да изчезват, един американски индустриалист, с очевидни връзки с ядрените изследователски агенции и агенциите на отбраната на САЩ, успешно се бил добрал до всички документи на един от най-дълбоко засекретените научно-изследователски проекти на Нацистка Германия.

От друга страна, това явно означава, че вероятно имало нещо повече около проповядваната от Шаубергер наука, отколкото ортодоксалната мейнстрийм наука е склонна да признае пред нас, или отколкото съвременните военни ще позволят да се обсъжда. Във всеки случай, ясно е, че идеите на Шаубергер пасват доста добре с вортикулярните и динамични етерни идеи на вакумния енергиен потоков потенциал (това е прецизен термин в литературата - vacuum energy flux potential, бел.прев) или енергията на нулевото състояние (Zero Point energy), които очевидно били под теоретическо развитие в Нацистка Германия както от "ортодоксалните", така и от по-алтернативните учени. Както ще видим, съществува всяка индикация, че точно тези идеи били проверени емпирично. Преди да се впуснем в това обаче, нужно е да изследваме един пореден фантастичен въпрос от Нацистката наука: "Лъчът на смъртта".





λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Г. "Лъчите на смъртта": Една необичайна инсталация в университета в Хайлделберг


През Първата Световна война, както е добре известно, Никола Тесла се обърнал първо към американските, а после към европейските военни сили с идеята за "лъч на смъртта", високоенергиен лъч, способен да стопи "двигателите на самолет" от разстояние. Между двете Световни войни във всяка западна държава излъчвали научно-фантастични филми върху тази концепция, както и един много известен филм с Борис Карлоф, вечният "зъл гений", в ролята на побъркан изобретател, играещ си с лъчи на смъртта и световното господство. В Англия, Германия, Франция и Италия преди Втората Световна война кино публиката се наслаждавала на подобни машинарии в стил "Бък Роджърс".

После, когато се появи Мита за нацистките НЛОта, отново от същия кръг на малкото отрезвили се следвоенни нацистки симпатизанти, започнаха да се прокарват удивителни и конкретни твърдения за впечатляващи лъчеви оръжия, за моторстопмители (от немски: средство за спиране на мотор), устройство, което прилича на модерните електро-магнитни пулсови оръжия, конструирани с целта да извадят от строя електрическите вериги, за електромагнитни оръдия и за едно мистериозно оръжие, което германците разработвали, наречено Крафтстралканоне, "Силно лъчево оръдие". За устройството му за първи път докладва Хенри Стивънс (Henry Stevens).

Бележка от автора: Хенри Стивънс, Германски научно-изследователски проект, Германските лъчи на смъртта (Henry Stevens, German Research Project, The German Death Rays)


Схемата на Крафтстралканоне, възпроизведена от Хенри Стивънс


Странното на вид оръжие с форма на буквата L се състояло от някакъв вид кристал, след това серия кухи тръби, всяка от които фокусиращи неизвестния лъч, генериран от кристала, във все по-тясна и по-тясна точка, докато не излизал от малка дупка, със смъртоносна ефективност, както се твърди, но с ограничен обвхат. Какво е представлявал кристалът, не знаем. Какъв вид лъч се е генерирал, не знаем, въпреки че кухите тръби в смаляващ се мащаб подсказват, че може да е било някаква форма на акустична вълна, но защо е трябвало да се използва кристал, не е ясно. Поради тези причини оръжието обикновено се отхвърля като хрумване на въображението, и Стивънс срещнал много критика заради репрезентацията си.

Само че, спомняйки си някои експерименти и напредъци във физиката, ние сме в позицията да спекулираме какво може да е било оръжието и какъв принцип може да са открили германците - десетилетия по-рано, със сигурност - който да е в основата на функционирането му. През октомври 1997г е публикуван един експериментален и дълбоко теоретичен и математически документ, озаглавен "Върху съществуването на несмутени прогресивни вълни (UPW) с нормални скорости 0<v<<оо в Природата", от Валдир А. Родригес младши (Waldyr A Rodrigues Jr.) и Джиян-Ю Лу (Jian-Yu Lu). Изследвайки определен клас несмутени вълни, тоест, клас вълнови форми, които не губят нито формата, нито силата си на разстояние, двамата показват, че в рамките на стандартните уравнения могат да се открият най-различни решения за тези вълни.


Бележка от автора: Тоест, уравнението за скаларна хомогенна вълна, уравнението на Клейн-Гордън (Klein-Gordon), уравненията на Максуел, и уравненията на Дирак и Уейл имат такива решения, дори в условията на вакуум. (Rodriguez and Jian-yu, "On the Existence of Undistorted Progressive Waves (UPWs) of Arbitrary Speeds 0<v<oo in Nature, страница 1)

Ако този документ беше просто поредният математически удар към Относителността - демонстрирайки решения на определени уравнения, за което "относителната полиция" би издала акт за превишена скорост - тогава би било лесно да се отхвърли.

За нещастие обаче, основната теза на авторите не се отнася до неразбираеми математически демонстрации на доказателства, а вместо това, тезата им описва метод за генерирането на такива вълни. Те първо забелязват, че решенията на Максуеловите уравнения във вълновод имат както суб-светлинни, така и свръх-светлинни стойности, и заради това, те предлагат прост метод за генериране и за измерване скоростите на такива вълнови структури. Методът бил наречен "Ограничена апертурна приблизителност", или с други думи, метод за процеждането на акустични или дължинни вълни през много малка дупка, и наблюдаване интерференцията на вълновата форма, която излиза от другата страна, и изчисление на скоростта, не на вълната, а на самата интерференция. Ако човек знае радиуса на апертурата (отвора, бел.прев) и силата и честотата на пулсацията, която се процежда през него, човек следователно знае и приблизителната дълбочина на формата на вълновата интерференция, произведената чрез Ограниченото апертурно приближение.

Резултатите от експериментите с акустични дължинни пулсации довели авторите до заключението, че "тези резултати... ни уверяват, че е възможно електромагнитни суб-светлинни и свръх-светлинни вълни да бъдат физически изстрелвани от подходящи устройства". Освен това, авторите на този необичаен документ са "силно уверени", че такава форма на интерференция на вълните "може да се изстреля на голямо разстояние". След това идва скандалното:

Ако вземем това предвид, заедно с резултатите от акустичните експерименти, описани в Раздел 2, стигаме до заключението, че суб-светлинните електромагнитни пулсации... а също и свръх-светлинните рентгенови вълни, могат да се изстрелят от подходящи антени чрез съвременната технология... Въпреки това, електромагнитната рентгенова вълна, която е интерферентна форма, е такава, че гърбицата й пътува със скорост c/cos (ni) > 1. Възниква въпросът: Дали съществуването на свръх-светлинни електромагнитни вълни противоречи на Теорията на относителността на Айнщайн?

Въпреки че тук не е мястото да обобщаваме обемистата им математическа критика към Теорията на относителността, възоснова на експериментите им, заслужава си да се отбележи, че съществуването на този слабо познат и наскоро открит клас вълни, или по-точно, вълново-интерферентни системи, "намеква за разпадане на принципа на Относителността както в активната... така и в пасивната му... версия".


Бележка от автора: Критиката на авторите към тези версии на Относителността и доминирането им в теоретичната и експерименталната физика е силно математическа и кара човек да се замисли.


Това, което излиза от сравнението между този документ и твърденията за Крафтсталканоне, е че явно германците може да са открили и да са извършвали изследвания в подобен, ако не и идентичен, феномен, един феномен, който някои биха нарекли ключов компонент от скаларната физика: електро-магнитна вълнова интерференция за създаването на вълнова система със свръх-светлинна и смъртоносна сила. Те, както изглежда, са експериментирали с някакъв милитаризиран вид устройство за Ограничено апертурно приближение. Но защо кристал? Отчасти, вероятно, защото както е добре известно, кристалите, когато са под напрежение, а акустичното бомбардиране е форма на оказване на натиск, отдават миниатюрни заряди електрическа енергия чрез пиезо-електричния ефект. Но те също така отдават и миниатюрни залпове звук, или "фонони". Но отвъд това твърдение, има ли някакви други индикации, че германците са преследвали екзотични "пост-ядрени" оръжия? Действително има още индикации, че германците са извършвали задълбочени изследвания в "Тесла" технологията и оръжията и в други екзотични технологии за лъчи от елементарни частици в университета в Хайделберг (University of Heidelberg). Както Маер и Меенер докладват, има налична документация, че в Лудвигсхафен (град в югозападна Германия, известен като седалище на най-голямата химическа компания в света, BASF, бел.прев) са се провеждали ядрени изследвания и то не от кой да е, ами от самата I.G. Farben. Но тези изследвания "в действителност имали повече общо с разработването на така наречените "лъчи на смъртта". В една папка, част от тези изследвания, с дата 1 декември 1944г, е отбелязано че работната сила се премества от Лудвигсхафен в Хайделберг през юли 1943г.

Това учреждение в Хайделберг било напълно под земята, било 50 метра дълго и 25 метра широко, таванът бил на височина между 8 и 10 метра с дебелина един метър. Целият бункерен комплекс, както е подробно описан на диаграмата на следващата страница, се състоял от голям параболичен отразител, направен от кварц, един "политрон", електрозахранваща верига, обикаляща периметъра на бункера, склад за разнообразна електрическа екипировка зад кварцовия рефлектор, генератор и трансформатор, "поставка" на която се слагали различни мишени за дезинтегриране и контролно-наблюдателна кабина встрани от поставката. Кварцовият параболичен отразител бил с дебелина един сантиметър. Един доклад от Американското разузнаване, разсекретен едва през 1998г, описва експериментите, извършвани с този и с подобни апарати както следва:

Експерименти: Експериментите включвали голям, сложен атомо-сблъскващ апарат, основните части на който били четири "Spruepole" (положителни) и еда "Fangpol" (отрицателена), всяка около 6 метра висока. Освободените протони се прокарвали през кварцова тръба до Спрюполе (Spruehpole), откъдето били изстрелвани към даден обект, поставен на кварцова чиния на 800 метра разстояние. Това водело... до пълното дезинтегриране на обекта.
Първите два експеримента от този вид... били извършени през декември 43-та и януари 44-та. В един от тях, стоманен куб със страна 10 см (стомана ST0012) бил дезинтегриран за четири десети от секундата. Обектът във втория експеримент бил вода, поставена в голяма кварцова тръба, така направена, че "лъчите" да могат да поразят възможно най-голяма повърхност. Водата изчезнала за две десети от секундата.
Най-зрелищният експеримент бил проведен в началото на април 1944г, когато около 75 плъха били направени да изчезнат по същия начин. Експериментът бил фотографиран от кварцово-облицованата наблюдателна кула, и PW докладва, че нямало следа от пушек или пламък, нито пък останали прашинки или пепел върху желязната чиния. Неговото обяснение за това очевидно нарушаване на законите на физиката е, че плъховете по някакъв начин са били дезинтегрирани до газово състояние, който газ бил поет от желязната чиния.
Оценката на PW: PW се съмнява, че принципът в основата на експериментите по-горе може да влезе във военна употреба за по-малко от две години. Апаратът е екстремно сложен и определено е прекалено голям, за да се мести лесно.

Бележка: този доклад може да се открие в "Harald FSth, Geheime Kommandosache- S III Jonastal und die Siegeswaffenprodiktion: Weitere Spurensuche nach Thuringens Manhattan Project" на стр. 107

Това експериментиране звучи като много по-сложна форма на високоволтов прав ток от експериментите на Тесла с правотокови импулси, навява мисли и за необичайните случайни изчезвания на инструменти и екипировка в инсталациите за арково заваряване на флота на САЩ, които довели до разледване, проведено не от кой да е, а от Т. Таунсенд Браун (T. Townsend Brown) по време на Втората Световна война.





Д. Индикации за експерименти с Енергия от Нулевото пространство (Свободна Енергия) и скаларна физика


Има редица силни индикации, че германците освен това са експериментирали с разнообразие "Теслаподобни" устройства, които могат, в известен смисъл, да се нарекат уреди за Свободна Енергия. През 1978г британското правителство най-накрая разсекрети доклад на Целевия подкомитет на Британското разузнаване (BIOS - British Intelligence Objectives Sub-Committee), в който се говори за две любопитни електрически вериги, изобретени от германския флотски инженер и изобретател Ханс Колер или Коолер (Hans Coler / Kohler). Озаглавен "Изобретението на Ханс Колер, касаещо нов енергоизточник", заключителния доклад на B.I.O.S. № 1043, Точка № 31, лятото на 1946г, този доклад се състоял от тестове и открития относно две странни електрически вериги, създадени в Берлинския университет между Световните войни, под опеката на не кой да е, а на д-р Шуман (Schumann), откривател на Шумановия резонанс на Земята. Само един поглед е достатъчен да обясни защо устройството е привлякло непосредственото внимание на германския флот, който го класифицирал като възможен източник на тиха и безкрайна енергий за захранване на подводници.



Намотката на Колер


Бел.прев: Ето директен онлайн линк с цялата информация по въпроса - -> http://www.rexresearch.com/coler/coler2.htm



Отбелязва се, че тази шестостенна конструкция от намотки и магнити и двете "въртящи сe" под-вериги нямат абсолютно никакъв източник на енергия. И все пак, пред очите на смутените Колер и д-р Шуман, устройството все пак успявало да произвежда, или по-добре, да прехвърля енергия сякаш от нищото.

Малко се знае по въпроса колко далеч гемранците са стигнали германците с разработването на това устройство, в това число, малко се знае и до къде са стигнали англичаните със същото за двете десетилетия и половина след войната, за да е трябвало да работят върху него до момента на разсекретяването. Необичайното е това, че д-р Шуман е бил въвлечен в секретни германски научни изследвания върху "батерии" чак до 1943г, и в последствие е бил заведен в САЩ като част от операция Кламер. Точно същия този д-р Шуман отбелязва през 1926г, че устройството на Ханс Колер не проявявало "никакъв дефект, шашма или измама що се касае до изобретателя му". Такива устройства за "свободна енергия" явно много рано са влезли в полезрението на ръководителите на Третия Райх - спомнете си срещата между Хитлер, Планк и Шаубергер - и по-специално в полезрението на SS. Правели се устройства, включващи пулсирани Теслови намотки, подозрително подобни на собствения "Импулсо-увеличителен трансформатор" на Тесла.

Едно такова устройство, така-нареченото Карл-Шапелерово устройство (Karl Schappeller Device), заслужава внимателен преглед, защото прилича на друго устройство, открито от Ник Куук и описано в неговата книга "На лов за Енергията от Нулевото пространство". Това странно устройство е описано от Хенри Стивънс както следва:


Устройството на Шапелер в крайна сметка се състои от две отделни части, роторът и статорът. Статорът е направен както следва: повърхността му е овална или с формата на топка, състои се от две стоманени полу-черупки. Тези полу-черупки съдържат вътрешната структура и са херметически затворени. Към всеки "полюс" от всяка полу-черупка са прикачени железни магнити, на които по-голямата част е вътрешна. Това означава, че по-голямата част от магнита е вътре в стоманената топка, и са разположени един срещу друг. Между двата магнита има разстояние и то е в самия център на сферата.

Отвътре топката е облицована с изолация, керамичен материал, оставяйки централна кухина. Вътре в тази кухина и около разстоянието между двата магнита са намотани две вътрешни намотки. Те започват от полюсите на магнитите и всяка свършва в центъра на сферата, като един извод от нея води навън от сферата към ротора. Тези намотки са направени от куха медна тръба, напълнена със специално и тайно вещество, наречено "електрет". Когато излизат от сферата, пълните с електрет медни тръби са заменени с конвенционална медна жица.

От външната повърхност на единия полюс се прави електрическа връзка към единия полюс на специален вид батерия, която е заземена в другия си полюс...

Този електрет е постоянен магнит вътре в сферата... Същинското съдържание на Шапелеровия електрет освата тайна, но друг електрет е бил изобретен от професор Мототаро Егучи (Mototaro Eguchi). Състои се от карнаубски восък и смола, вероятно също така съдържа и малко пчелен восък. Пази се в силно електрическо поле, докато бавно се пече, докато не се втвърди.

Преди да продължим към това как евентуално е работело това устройство, важно е да се отбележи, че този апарат силно наподобява един друг, наречен "Камбаната", открит от Ник Куук и неговите изследователи, за което говорим по-долу. Още повече, ще видим, че вземайки предвид цялото множество на тези странни намотки, сфери и Камбани, все повече ще си изграждаме представата за устройства, появили се от две известни катастрофи на НЛО след войната.



Намотката или устройството на Шапелер

Нека сега се върнем към устройството на Щапелер и как работи. "Неутралната зона", наречена Стена на Блох в един магнит, където полярността не е нито "север", нито "юг", била от голям интерес и важност за Шапелер. В устройството му се подчертава, че празното пространство между двата магнита съответства на тази Блохова стена от неутралност. Точно тази "неутрална зона" се захранва електрически чрез заземяване, когато устройството започва да функционира. Резултатът е "нов вид" магнетизъм, един светещ магнетизъм, при който, както казва Шапелер, електричеството е стационарно, а магнетизмът се излъчва. При Стената на Блох, "точката на нулев магнетизъм", без въртене и без магнитно обръщане на полюсите, е точката, както теоретизира Шапелер, в която енергията навлиза и се излъчва под формата на гравитация.  По този начин, според един интерпретатор, гравитацията е четириполюсна (четири полюса, вместо два полюса), отбутване, излъчвано в 360 градуса.






Бел.прев: Обръщам ви внимание, че в Наръчника по електротехника на Дейвис от 1842г (първият такъв в света) изрично се отбелязва, че Земята има четири полюса, два по-силни и два по-слаби, и това е абсолютно известен факт. Можете да прочетете -> ТУК, параграф 99, фиг. 35
ТУК можете да гледате лекцията на изключително интересния изследовател на южноамериканската древна култура Морис Котерел "Тайните на Супер-боговете", в която излага научно обоснованото си предположение, че Слънцето има четири магнитни полюса, разположени радиално.



Но най-удивителното от не много известния Шапелер били неговите необичайно революционни, и прозорливи, виждания относно термодинамиката, виждания, заради които, по негово време, щяха да го смятат за побъркан, но които виждания 35 години по-късно се превърнали във вълнуваща нова ера във физическите и химическите изследвания. Става дума за областта на не-равновесната термодинамика и не-равновесните кинетични системи.

Шапелер имал свое мнение по въпроса с Втория закон на термодинамиката. Той твърдял, че има друг и непознат термодинамичен цикъл, който функционира наобратно на Втория закон. За да даде име на идеята си, я нарекъл "Обратна термодинамика". Тя е обратното на Втория закон на термодинамиката, който води до увеличаване на ентропията. Не само, че има увеличаване на порядъка (негентропията) но има и увеличаване на студа! Шапелер... построил своето сферично устройство, най-вече за да демонстрира принципите на своята Обратна термодинамика. То не било устроено като практична машина.

И Шапелер и Шаубергер прилагали физика, основана не на неодушевени безжизнени процеси, физиката която ние познаваме, а основана на одушевени, съзидателни процеси, но вижданията на Шапелер върху термодинамиката били наистина революционни и изпреварвали времето си с няколко десетилетия, докато Илия Пригожин (Ilya Prigogine) не спечелил Нобеловата награда по химия през 1977г именно заради пионерската си работа върху принципа на самоорганизация, очевиден в системите, доведени до състояние на неравновесие. Новата парадигма, отнемаща дъха с простотата си, и въпреки това пълна с огромен потенциал, била просто това, че във физиката равновесието било заменено с не-равновесие, особено при анализата на физични системи.


Бележка от автора: Илия Пригожин и Г. Николис, "Самоорганизация на не-равновесните системи: От разпадащи се структури до подреждане чрез флуктуации", издателство J.Wiley&Sons, Ню Йорк, 1977г.
[Ilya Prigogine, and G. Nicolis, Self-Organization in Non-Equilibrium Systems: From Dissipative Structures to Order Through Fluctuations, (J. Wiley & Sons, New York) 1977]




1. RAM Четири-вълново смесване

Вече споменахме за германските експерименти с прототипни Радаро Поглъщащи Материали (RAM). Според подполковник Томас Биърден (офицер от запаса, САЩ), във въпросните експерименти, които германците провели в края на 1945г, те открили, че радарните вълни, попадащи върху такива не-линейни материали, водели до пораждането на феномена на свръхсветлинна, дължинна "натискаща" вълна. В този процес германците стигнали до физична парадигма, която е на светлинни години отвъд обичайностите на "линейната" физика, която се осъвършенствала в лабораториите на Съюзниците, основно под егидата на Проект Манхатан. Нека прегледаме информацията, сглобена до сега:

(1) Те не отхвърлили концепцията за етера, а вместо това заменили статичната идея от 19ти век с идеята за динамичен етер;
(2) Този етер след това породил силите и частиците от конвенционалната физика чрез различни морфологични комбинации от вортикулярни, въртящи се структури, и по този начин принципният начин на мислене бил не-линеен и, с две думи, чисто топологичен;
(3) Едновременно с това, тези виждания са в синхрон както с окултните доктрини за "първичната материя" или жизнената сила или "Врил" или както някой предпочита да го нарича, така и с построение, наречено Енергия от Нулевото пространство (Свободна Енергия), която е следствие от квантовата механика, една много "германска", "арийска" наука;
(4) Те преследвали екзотични идеи и технологии в неконвенционални комбинации, най-забележителните черти на които могат да се обобщят като съсредоточаване върху:
    (а) Пулсирани високоволтови и "фокусиращи" ефекти;
    (б) Високоскоростни турбини и други въртящи се устройства;
    (в) Не-равновесие;
    (г) Апарати на принципа на ограничената апертура;
    (д) Изследвания върху радиоактивността и ядрените частици;
    (е) Ефектите на температурните екстремуми върху плътността на материята като средство за генериране на огромна експлозивна разрушителна мощ, и най-накрая,
    (ж) Употребата на кварц и други кристали за генерирането на някои от тези ефекти.


Бележка от автора: Във връзка с (ж) трябва да си спомним странната реплика на Коршинг във Фарм Хол относно изкуствените рубини.


С тези мисли на ум, сега стигаме до онова, което може би е най-сензационния експеримент, който германците предприели по време на Войната. Устройството било наречено просто "Камбаната", и неговият шокиран и онемял откривател беше Ник Куук.





2. Братството на "Камбаната"

През 60-те години направиха един филм с Глен Форд и младия Дъбни Колман, който играеше малката роля на правителствен агент. Филмът беше за едно тайно общество, което действаше задкулисно в американското общество и политика, за да манипулира големите научни умове и така да напрявлява посоката на обществото. Във филма, Форд играе ролята на член на това общество, който си плаща за всички услуги, които тайното общество му е направило, като предава свой унгарски приятел, за да му попречи да се сдобие с ключов академичен пост и титла. неговият приятел се казва доктор Хлавати.

Винаги съм си мислел, че може би този доктор Хлавати от филма не е чак толкова измислен герой, може образа да е базиран на гениалния унгарски физик Ваклав Хлавати (Vaclav Hlavaty), който е опитал да приложи шест-измерно решение на Теорията за унифицираното поле, което убягвало на д-р Айнщайн. Независимо дали тази хипотеза е вярна, може би е интересно да се отбележи, че "Братството на Камбаната" изглежда не е съществувало с друга цел, освен да потиска определени видове изследвания, или най-малкото, да ги държи далеч от публичното внимание.

Не би трябвало да е изненада, тогава, че по времето на Втората Световна война е имало "братство на Камбаната", след като един от най-странните обекти, с които експериментирали германците, бил устройство, известно просто като "Камбаната". Толкова чувствително и тайно било това устройство, че когато било извадено от тайната подземна лаборатория в Долна Силезия непосредствено преди руската окупация на местността, SS разстреляли близо 60-тимата учени - без съмнение по заповед на Камлер - които участвали в разработването на този странен обект.

Камбаната, както изглежда, се състояла от два противоположно въртящи се цилиндъра, и приличала на камбана, в общата си форма. Била висока между 3,5 и 4,5 метра, и била приблизително между 2,7 и 3,7 метра в диаметър. В това устройство било налято непознато лилаво, металически течно вещество, познато само като "Xerum 525" или "Серум 525", явно с цел да бъде механически въртяно с висока скорост, и вероятно и електрически въртяно, от устройството. Резултатът бил, че органичните обекти, поставени в обхвата на полето на Камбаната, бързо се разлагали без загниване, разпадайки се до черна слуз, и накрая, превръщайки се в прах, в рамките на часове, а не за няколко седмици. Толкова силно било полето, породено от Камбаната, че на първия й тест всички участващи техници и учени загинали.

В последствие, Камбаната била привеждана в действие само за една до две минути наведнъж, и била съхранявана под земята в стая, облицована с тухли и керамичен фаянс, който на свой ред бил покрит с дебели гумени плоскости. След всеки тест гумените плоскости били изгаряни, а концентрационни роби измивали стаята със саламура. Когато на Куук му била показана инсталацията, в която се била помещавала Камбаната, също така го информирали за високата й консумация на електричество.

Какво е бил мистериозния "Xerum 525"? Когато за първи път прочетох за това вещество, което трябвало да се съхранява в цилиндри с оловна обшивка, първо си помислих, че звучи като радиоактивен изотоп на живака, или може би някакъв друг радиоактивен материал, в някакъв вид разтвор. Наскоро се появиха твърдения относно качеството на така-наречения "червен живак" или живачен антимонатен оксид да излъчва неутрони, за него се предполага, че може да служи за детонатор на термоядрени бойни глави без нуждата да се детонира атомна бомба, и сам по себе си е мощен конвенционален експлозив. Каквото и да е било мистериозното вещество, явно е, че е било силно радиоактивно, и че германците са го подлагали на силни механични и електрически ротации, за да изучат породените полеви ефекти, ефекти, които съветниците на Куук могли да опишат само като "торсионни" полета. Някои съвременни физици смятат, че тези полета имат директна връзка с изучаването на гравитацията, и времето.


Бележка от автора: В тази връзка може би е интересно да се отбележи, че в годините точно преди издаването на книгата на Ник Куук, добре известния автор на хорър-трилър научна фантастика (чиито жанр и стил е толкова характерно неповторим), Дийн Кунц (Dean Koontz), издаде роман, наречен "Светкавица", и в сюжета му става дума за военновременен германски експеримент с машина на времето, която, по случайност (?) се състоеше от въртящи се цилиндри!


Близо до подземния тестови бункер на Камбаната германците били построили голяма бетонова конструкция, подобна на Стоунхендж, в чиито колони имало куки от висококачествена стомана, очевидно тестово скеле за нещо, което ще да е било екстремно мощно тягово устройство.

Какво се случило с Камбаната? Никой не знае. Като Камлер, тя напълно изчезва в края на войната, а учените й, както вече споменах, били избити до един от SS, за да се запазят безценните тайни, които те и Камбаната може да са разкрили. Но както ще открием в следващата и последна част от тази книга, Камбаната може отново да се е появила на сцената, и то при много публични, ако не и ексцентрично чудати, обстоятелства.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
ЧАСТ ТРЕТА:

ПОСЛЕДИЦИТЕ

"Вярвам, че има много реален НЛО проблем. Също така започнах да вярвам, че е манипулиран с политически цели."

Жак Вале (Jacques Vallee)




"Това е разказ за това как ключови нацисти, дори докато Вермахтът все още бил в настъпление, очаквали военна катастрофа и съставили планове за трансплантирането на нацизма, цял и пълноценен, но замаскиран, в райските условия на Запада... Това е разказ, който кулминира в Далас на 22 ноември 1963г, когато беше убит Джон Кенеди. И това е разказ с последствия - пързалянето на Америка към границата на фашизма."

Мае Брюсел (Mae Brussel), "Нацистката следа в убийството на Джон Ф. Кенеди", Бунтарът (22 ноември, 1983г)




14.

АНТАРКТИЧЕСКАТА ШАНГРИ-ЛА

"Хитлерови седели заедно на дивана в тяхната стая... В около 15:30 часа Хитлер взел в ръка своя 7.65 калибров Валтер... На поставка седяла снимката на майка му като млада жена. Той прял дулото на пистолета до дясното си слепоочие и натиснал спусъка."

Джон Толанд, "Адолф Хитлер"




Адолф Хитлер е толкова митичен в смъртта си, колкото е бил брутален и голям в живота си. Заради любопитните обстоятелства на самоубийството му и заради неспособността на военновременните Съюзнически сили да си сътрудничат за откриването на изчерпателни и достатъчни доказателства, че е умрял, след войната се поражда цяла една митология за неговото оцеляване и тази митология продължава да се поддържа още доста години оттам насетне. Предаден дори от самия Химлер, който тайно бил започнал мирни преговори със западния Алианс чрез посредничеството на шведското правителство и при положение, че шефът на нацистката партия Рудолф Хес, който в определен момент изпълнявал длъжността "Заместник Фюрер", бил в английска затворническа килия, и предвид това, че назначеният му заместник Райхсмаршал Гьоринг се обявявал за лидер в хаоса на рухващия Райх и бързо бил денонсиран от Хитлер заради измяна, преди смъртта си Фюерът предал властта на един малко вероятен кандидат за това - Гранд-Адмирал Карл Дониц (Grand Admiral Karl Donitz), който за кратък период, малко повече от седмица, бил вторият диктатор на нацистка Германия, преди да нареди на въоръжените й сили да се предадат. Това, че Хитлер избира Дониц, за целите ни тук в тази книга, е значително, защото Дониц е бил в необичайната позиция да координира бягството на спасяващите се нацисти към Южна Америка и други места чрез новия модел U-лодки XXI, който тъкмо влизал в употреба.

Но преди да продължим към тази история, заслужава си да огледаме мита за оцеляването на Хитлер както и различни други митове за оцеляването на нацистите в общ план, за да имаме някаква основа, спрямо която да различаваме вероятните факти от нарочните митове и дезинформация. За тези различни нецистки митове за оцеляване, оцеляването на Хитле не е толкова факт, колкото гротесктна пародия на една икона, една обезпокоителна възможност, която витае над всяка версия. Например, стандартната гледна точка за Хитлер, който извършил самоубийство на 10 април 1945г, сама по себе си също носи своята окултна значителност, защото точно това е датата за "Вещерния сабат", Валпургиевата нощ. Още повече, в средновековната Катарска доктрина - доктрина, която е много добре изучена от SS Аненербе - самоубийството се счита за позволено действие, ако е извършено в съзвучие с друг, с близка душа. Хитлер и скорошната му съпруга и спътница от много години, Ева Хитлер (Браун), се самоубили заедно.

Нестандартните митове за оцеляването на Хитлер и нацистите покриват целия спектър, от фантастични и невероятни истории за подземни бази в Канадска Арктика, или на самата Антарктида, въоръжени с някои от техните екзотични оръжия, описани в предните глави, до по "делничните" и възможни истории за нацистки колонии в Южна Америка или тайни метеорологични станции и отряди от командоси, действащи в Гренландия по време на войната, и до най-добре известния и дъкументиран случай, случаят с операция Кламер, масовият американски внос на нацистки учени и доктори след Втората Световна война, за да съдействат на САЩ в продължаващото тайно разработване на цял рояк черни проекти.

В една по-интересна версия на мита за оцеляването на Хитлер, той и други нацисти от върхушката преминали пластична операция преди края на войната и изчезнали в посока Антарктика или Южна Америка. Една версия на този мит дори твърди, че Хитлер на преклонна възраст се грижел за бедните, дегизиран като католически свещеник!

Тезата на следващите две глави е, че има някаква доза истина в някои от тези нацистки митове за оцеляване, освен в мита за оцеляването на Хитлер, и всичко това трябва да се разглежда на фона на собствените планове на нацистите за следвоенно оцеяване и продължаване под формата на разнообразни фронтове, организации или в унисон с новите правителства-гостоприемници, като това на САЩ или различните правителства на Латинска Америка, Африка и Близкия Изток. В тази и в следващата глава ще продължим с изследването на по-дръзките митове за оцеляването, през аналите на някои южно-американски колонии, до Кламер, и най-накрая ще стигнем до свръх-секретния план на Борман за следвоенно оцеляване и икономическо реактивизиране. Онова, което ще изслезе от това изследване, е една обезпокоителна картина, която говори за нарочна нацистка дезинформация в непосредствения следвоенен период, и за един целенасочен опит за замаскиране на продължаващи проекти в тялото от черни проекти на правителствата и корпорациите гостоприемници.

Изниква една лека, но забележима връзка, която обосновава тезата на Първа част от тази книга, а именно, че мозъчният тръст за тайни оъжия, така-нареченият Камлерстаб (екипът на Камлер), оцелява войната в относително запазена цялост, и продължава работата си в различни правителства-гостоприемници, най-вече във Великобритания, и още повече в САЩ, или в унисон с тези правителства, а поняога и независимо от тях.

После в оставащите глави на тази книга ще изследваме два добре познати случая на катастрофирали и прибрани НЛО, заради индикациите, че те може да са били находки на нещо наистина изключително, но не извънземно. В това изследване е ключово да имаме наум цялата предходна информация от тази книга, защото именно тя ни води до тук.

« Последна редакция: Юли 10, 2017, 02:11:49 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
А. Антарктическият мит за оцеляване


От всички висши германски военни водачи, Гранд Адмирал Карл Дониц най-често е недоглеждан, а той може да е бил най-ключовата личност в историята за Нацисткото оцеляване и продължаването на тайните оръжейни разработки. В края на краищата, тайната подготовка и тайния воаяж на U-234 до Япония, с безценния товар от обогатен уран и инфра-червени възпламенители на борда й, не би могло да се случи без неговото изрично знание, участие и упълномощение. По този начин, извън Камлеровия "мозъчен тръст", той може би е бил единственият военен водач на конвенционална военна служба, който е знаел за действителния напредък и е познавал истинските хоризонти, до които нацистка Германия е стигнала в ядрените изследвания и атомната бомба.

Въпреки че е най-известен с това, че е оркестрирал военната кампания на нацистките U-лодки срещу флота на Англия, Канада и Америка, ролята, която се твърди че играе в различните митове за нацисткото оцеляване, е слабо известна, освен сред един тесен кръг на уфолози и изследователи на Втората Световна война. И това, че Хитлер го е избрал за втори Фюрер на Третия Райх - него, сред всички останали военни нацистки водачи - е най-малкото проблематично, освен ако не се разглежда в светлината на тези късни военновременни прехвърляния на технологии и бягащи нацисти. Защо Хитлер е избрал Дониц, ветеран от Първата Световна война от Високоморския флот на Кайзер Вилхелм, носител на добре известната империалистична култура на Крийгсмарине (бойния имперски флот на Германия през Първата Световна, бел.прев) и носител на тези познания, за свой наследник?

Подчертаните по-горе обстоятелства дават конвенционален отговор: предаден от всички страни - от самите Химлер и Гьоринг - отчаян, Хитлер е опрял до онзи конвенционален военнослужещ от Вермахта, от флота, който е сметнал за най-лоялен. Но митосът за Оцеляването ни дава много различна перспектива, от която да разгледаме възможните мотивации на Хитлер.

Самият Дониц не прави нищо, за да разсее тези подозрения, нито по време на войната, нито незабавно след нея. Според Хенри Стивънс, който почти собственоръчно изследва всяка следа - без значение колко са невероятни подробностите в нея - що се касае до легендите за нацистките НЛО-та и Оцеляването, Дониц многократно изпъква в ролята на флота в тайните изследвания на екзотични оръжия и строежите на много секретни бази далеч от родината на Райха. През 1943г, Гранд Адмиралът е бил чут да казва, че "германската подводна флотилия е горда, че е построила за Фюрера, в друга част на света, една Шангри-Ла, една непробиваема крепост". Странен език за един адмирал, който е добре известен със студените си калкулации, военната стратегия и тактика, и за който не е известно да има наклонност към мистичните реплики.

Бележка от автора: Прочетете в "Последният батальон и германските Арктическа и Антарктическа бази и базата в Андите (Горман, Калифорния: Германският изследователски проект, 1997г)", стр. 2, където Хенри Стивънс цитира полковник Хауард А. Баухнер и капитан Вилхелм Бернхардт, "Пепелта на Хитлер".



Този отвор е толкова голям, че през него може да влети C-5 Galaxy


После отново, през 1944г, Гранд Адмиралът изръсил още малко информация: "В бъдеще германският флот ще трябва да изпълни една голяма задача. Германският флот знае всички скришни места в океаните и следователно ще е много лесно да заведе Фюрера на безопасно място, ако възникне такава нужда, при което той ще получи възможност да отработи финалните си планове."

Но именно почти безумните подмятания на Дониц в Нюрнберг явно сочат точно към един от двата полярни региона като "площадката" за тези "планове". На трибунала в Нюрнберг той се похвалил с "непревземаема крепост, райски оазис насред вечен лед".

Каквато и да е достоверността на източниците на Стивънс, тези изказвания, плюс необичайното поведение на някои U-лодки  в края на войната, и добре оповестената предвоенна германска антарктическа научна експедиция, определено явно са пришпорили САЩ в един пост-военен милитаристичен интерес към Антарктида. както казах, тъй като основните факти са известни само на тесен кръг от изследователи на Втората Световна война и уфолози, заслужава си да си ги спомним в подробности.

U-530 се предаде при Мар дел Плата, Аржентина, на 10 юли 1945г, U-977 се предаде при Мар дел Плата, Аржентина, на 17 август 1945г. U-465 беше изоставена близо до бреговете на Патагония през август 1945г. Друга U-лодка с неизвестен номер се предаде на аржентинския флот на 10 юни 1945г.


Когато U-530 и U-977 се предали толкова късно след края на Европейската война, разузнаването на Алианса било повече от обезпокоено, и пратило агенти да разпитат германските офицери. Те определено не вярвали, че германските капитани са завели корабите си на Южно-Атлантическа екскурзия, само за да се предадат на аржентинците, както Капитан Шафер (Schaeffer) от U-977 и Капитан Вермоут (Wermoutt) от U-530 всъщност, и очевидно напълно сериозно, твърдели. Стивънс обобщава истинската тревога на Съюзниците - нацистко Оцеляване:

Съюзниците първоначално мислели, че тези U-лодки превозили особено важни хора, може би дори Адолф Хитлер, от германия до Южна Америка. В светлината на тази възможност и двамата капитани били задържани за разпит. Капитан Шафер, който се предал последен, бил заведен в Америка за около месец, след това и до Англия за още разпити. И двамата капитани продължавали да твърдят, че нямало никакви хора от особено значение, които да са пренасяни в Южна Америка. В крайна сметка капитаните били пуснати, въпреки че Шафер намерил живота в окупирана Германия за непоносим и отишъл в Южна Америка. капитан Шафер дори стигнал до там да напише книга, в която обяснявал воаяжа и действията си.
За нещастие, в действителност никой не повярвал на Шафер. Бернхардт, който бил на борда на U-530, твърди, че американското и английското разузнаване били научили, че U-530 и U-977 наистина били посещавали Антарктида, преди да акустират в Южна Америка, но точната цел на мисията им убягвала.

Мъничко светлина върху тази необикновена мисия и голямата важност, която й придавало висшето командване на германския флот (Оберкомандира на Крийгсмарине или ОКМ) може би можем да получим от известните технически характеристики на U-530.

Пролетта през 1945г, една старомодна U-лодка с номер 530 акустирала на суша, след като била повредена от боен кораб, който се врязал в нея. Както била типично за Крийгсмарине, нова подводница, може би модел XXI или по-нова негова разработка, била пусната в употреба горе-долу по същото време и й бил даден същия сервизен номер - очевидна маневра за заблуда на военното разузнаване на Алианса. Но защо U-лодката, която действително плавала до Южния Атлантик и която по-късно се предала на Аржентина, най-вероятно е била модел XXI или по-късна разновидност? Защото Капитан Вилхелм Бернхардт - псевдоним, чието име е името на човек, който в действителност е бил член на екипажа на U-лодката на Капитан Вермоут 530 - е издал значителна доза информация; той констатирал, че подводната скорост на U-лодката била приблизително 30 възела, нечувана подводна скорост на подводница за онова време. Единствените редови подводници в който и да е флот по света, способни на такава скорост по онова време, били германските U-лодки модел XXI.


U-лодка модел XXI; Забележете чистите линии


Модел XXI U-лодка, като повечето U-лодки в германския флот по онова време, била оборудвана със специално шнорхел-устройство, което позволявало на основните й дизелови двигатели да работят докато е под вода. Много е възможно този нов модел XXI U-лодки също така да е разполагал с по-новите шнорхели, снабдени с анти-радарни покрития, разгледани в предишната част на тази книга. Но модел XXI също така бил оборудван и със специалната турбина "Валтер" ("Walther"), подводно реактивно устройство, използващо водороден пероксид, което позволявало големи скорости за кръстосване на моретата под вода. На практика, тези турбини били "тихи" двигатели, осигуряващи огромни подводни скорости за ограничен период от време. Така, до края на войната, модел XXI довел технологията и военното дело при подводниците до следващото ниво на софистикация. Но могъл ли е даже и модел XXI да дръзне да кръстосва Северния и после Южния Антарктически океан, който е едва ли не едно Съюзническо езеро?

Има известни индикации не само, че този модел подводници са били успешни в това начинание, ами са имали див успех.





В предишната част на тази книга бяха споменати специални нови системи за навигация, които германците били пригодили за вграждане в ракети и торпедота. Тези системи включват жицово насочване, както и възпламенители при магнитна близост. Стивънс докладва, че на 2 май 1945г флотилия U-лодки, много от които били модел XXI, внимателно обгрижвани от Дониц в Крисчънсандската феорда в Норвегия, потеглили като вълча дружина за Исландия, извършвайки традиционния обход през проливите между Исландия и Гренландия.

Случилото се след това е изтрито от така-наречената история, поне в страните от бившите Съюзнически сили. Това, което се случило после, било последната велика морска битка в Атлантика. Германският конвой от U-лодки се врязал директно в бойната формация на Алианската флотилия.

Бележка от автора: Британците постоянно поддържали флотилия от разрушители, придружавани понякога от по-тежки кораби - леки и тежки кръстосвачи - акустирани в готовност в тези проливи през цялата война.

Резултатът бил зашеметяващ. В лицето на новите торпеда... корабите на Алианса били напълно унищожени. Очевидно Съюзниците така и не успели да разберат на какво се били натресли. Единственият доклад от трета страна, с който разполагаме, е част от статия в един Южно-Американски вестник, който научил за събитието. Един цитат от единствения оцелял от атаката често е повтарян от германските ъндърграунд-писатели, въпреки че този писател никога не е виждал издание на въпросния вестник: "Мили Господи помогни ми, нека никога повече да не срещна такава сила" - капитан на един от английските разрушители. Твърди се, че това се пише в "Ел Меркурио", Сантяго, Чили и в "Der Weg" - вестник, публикуван от германски изгнанници, живеещи в Буенос Айрес, Аржентина.

Употребата на тези нови торпеда - дали с жицово насочване, дали с акустично проследяване, или с възпламенители за магнитна близост - отново ни води обратно до империята от тайни оръжия на Камлеровия "мозъчен тръст". Онези торпедота, плюс високите подводни скорости и "прото-стелт" възможностите на U-лодките модел XXI явно са били непреодолимо препятствие за британските разрушители в готовност между Исландия и Гренландия.

Но както отбелязахме по-рано, намотката на Колер бързо влязла в полезрението на Крийгсмарине още в ранните дни на Третия Райх, и веднага била засекретена с най-висока степен, и станала обект на по-нататъшно финансиране и разработване.

Не е трудно да се проумее интереса на Крийгсмарине към устройството на Колер. Това е съвършеният генератор за употреба в подводниците. Не отделя отпадни материали и не консумира гориво. То може да се свърже директно към вече съществуващата електрификация на плавателните съдове и може да работи под вода вечно. Дали германците наистина са го постигнали? Германските ъндърграунд-писатели твърдят, че това действително се е случило. Тази тема се поддържа навсякъде в писанията на Бергман (Bergmann), чиято специалност е връзката между германските подводници и германските летящи чинии.

Това е едно невероятно, ако не дори извънземно твърдение на Стивънс. И въпреки това си заслужава за момент да се обмисли. УСтройствата на Колер, разработени през 1933г, и тяхната необичайна способност да извличат електрическа енергия отнякъде, били известни на германците цели шест години преди войната въобще да е започнала, и са били разработвани в пълна секретност 12 години след това (а после, предполага се, са били разработвани и от англичаните още 23 години след това!).

Бележка от автора: Целеви Под-Комитет на Британското Разузнаване (BIOS), 1946г: Изобретението на Ханс Колер, свързано с предполагаемо нов източник на енергия, стр. 2

Ние не знаем, разбира се, нито пък самото Британско правителство казва (ако наистина знае), до каква степен германците са били разработили това устройство, но каквото и да е било състоянието му, те са разполагали с цели 12 години, за да го направят. Независимо дали съвършено или не, забележете какво друго се изтъква от намека, че е било разработено до някакво състояние на потенциална употреба в подводниците: германците целенасочено преследвали метод за двигателна тяга при подводниците, който да осигури безкрайно подводно плаване, много подобно на модерните ядрени подводници, но чрез устройство, което е с много по-прост дизайн и конструкция, и предполага се и много по-безопасно по време на работа. Така, независимо дали германците са успели да го доведат до практическа употреба, в известен смисъл, е без значение, тъй като самото засекретяване на устройството издава характера на интереса им.






Във всеки случай, странните обстоятелства при късното предаване на U-лодките, без да споменаваме флотския разгром, който англичаните претърпели толкова късно през войната, когато всичко изглеждало - от флотска и военна гледна точка - толкова сигурно и безопасно, много бързо фокусирали Съюзническия и най-вече американския поглед върху Антарктида.

Бележка от автора: Няма нужда да се споменава, че високият приоритет, който Целевия Под-Комитет на Британското Разузнаване (BIOS) поставя върху целта за сдобиването с устройството на Колер и с изобретателя му след войната явно подкрепя презумцията, че англичаните са научили по трудния начин за това, че то е доведено до някакво състояние на практическа употреба в двигателната тяга на подводниците.

Каквото и да са научили Съюзниците, появил се е светкавичен и силен интерес към Антарктида. Този интерес бил толкова силен, че през 1946г, когато всеки войник се е връщал у дома от Войната и всички мисли били насочени към човешките радости в мирно време, правителството на САЩ, при президента Хари Труман, счело за абсолютно наложително пълномащабна военна експедиция да се организира в посока Антарктида. Тази кампания била наречена Операция Хайджъмп (Операция "Висок скок", бел.прев).

Въпреки че операцията била тиражирана в американските вестници, списания и дори от време на време в новините като картографираща експедиция, действителният й военен характер лесно се вижда, като се хвърли око върху състава й. Командвана от най-добрия полярен изследовател на Америка, адмирал Бърд, флотилията включвала самолетоносач с ескортиращи самолети ("Филипинско море"), два самолетоносача за морски самолети (способни да кацат и излитат от вода, бел.прев) ("Пайн Айлънд" и "Къритич"), два разрушителя ("Браунсен" и "Хендерсън"), два ескортиращи кораба ("Янки" и "Мерик"), два горивни кораба ("Канистър" и "Капакан"), и една подводница ("Сенет"). Освен това, 4 000 войника, снабдени с хеликоптери, надеждни самолети DC-3 и едно специално проектирано бронирано превозно средство с вериги, също били под командването на Адмирала.

Екипирани за престой от 8 месеца, експедицията обгръщала германската територия Нова Швабия (Neuschwabenland), адмирал Бърд закотвил флотските съдове далеч от брега, след което навлязал с наземните сили и с въздушното разузнаване от полюса в посока германската територия. Твърди се, че германската "база" бързо била открита, превзета и върху нея или било забучено американското знаме, или била пусната бомба, в зависимост от версията на историята. Във всеки случай, четирите ескортиращи самолета, придружаващи разузнавателните самолети, изчезнали безследно. Това едничко събитие хвърля интересна светлина върху цялото упражнение Хайджъмп, защото "то по някакъв начин променило характера на цялата експедиция на Бърд. В рамките на 48 часа адмирал Бърд издал заповеди, които прекратявали експедицията и задействали приготовления за напускане на Антарктида. Мисията продължила по-скоро 8 седмици, вместо 8 месеца. За внезапното изтегляне не била дадена официална причина." Бърд бил върнат във Вашингтон, дал показания, и личните му и оперативни записки от мисията били конфискувани до ден днешен остават засекретени, подхранвайки нестихващ поток от слухове и теории на конспирацията.

Но експедицията, с цел да запази алибито си на картографираща експедиция може би, също така се състояла и от малки групи репортери и новинари от други страни, една от които била Чили. Един репортер, работещ за чилийския вестник Ел Меркурио в Сантяго, някакъв Лий ван Ата (Lee van Atta), придружавал адмирал Бърд, който "направи някои удивителни констатации, всички от които е мой професионален дълг да предам", за това разказал Ван Ата, и бил задължително професионално игнориран от американската преса. В изданието на вестника от 5 март 1947г,

Бърд ми обяви днес, че е нужно САЩ да предприемат отбранителни мерки срещу вражески летци, които идват от полярните региони. Адмиралът обясни, че нямал намерението да плаши никого, но горчивата истина била, че в случай на нова война, САЩ щели да бъдат удобна мишена за летящи съдове, способни да летят с фантастична скорост от единия полюс до другия.


Статията в Ел Меркурио, цитираща репликите на адмирал Бърд


В онзи момент от историята, разбира се, имало само една нация, която била предприела нещо подобно на изчерпателно изследване на южния полярен континент: Нацистка Германия.


« Последна редакция: Юли 10, 2017, 02:13:13 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил




Б. Експедицията в Нова Швабия


Късно през 1938г германците предприели експедиция до Антарктида, специално за целта оборудвали самолетоносач за водни самолети, "Швабенланд", и го поставили под командването на един от най-опитните полярни изследователи на Германия. На цената на няколко милиона райхсмарки, експедицията била под личното напътствие и менторство не на друг, а на шефа на Луфтвафе, Райхсмаршал Херман Гьоринг, което ни кара да се зачудим, каква ли цел може да е имал Гьоринг, като е спонсорирал такава експедиция.

Бележка от автора: Също така трябва да се отбележи, че явно тогавашния Заместник-Фюрер и шеф на партията, Рудолф Хес, също е бил лично посветен в каквато и тайна цел да е имала експедицията и каквито и да са били тайните й открития. Някои хора свидетелстват, че това отчасти била скритата мотивация за необяснимия полет на Хес до Великобритания през 1941г, за да проведе тайни "мирни" преговори с представители на британското фашистко движение.

Това, че е била военна по характер, явно е без съмнение, защото нацистите не си спестили никакво усилие, като екипирали експедицията възможно най-изчерпателно. Били изобретени нови техники за консервиране на храната, нужна за воаяжа от и обратно до Германия, било проектирано и ново облекло, което, както се твърди, включвало "сив, почти куршумо-брониран, безшевен, металическо изглеждащ костюм... направен от китова кожа". Вдъхновението за експедицията също така може да е произлязло и от скрити окултни мотивации, защото окултното общестово Туле вярвало в Нордическа Атлантида, която била скрита под полярния лед, откъдето произлязла, както твърдят легендите, германската раса.

Бележка от автора: Този факт също така би поставил експедицията в пълномощието на SS Аненербедийнст.


Ацтеките напускат Ацтлан и се заселват в Южна Америка. Изображение от първа страница на историческия кодекс Ботурини - една от книгите на ацтеките, написани в пред-Колубмийската им и пред-колониална история.


Във всеки случай, малки екипи от специално подбрани биолози и други учени придружавали експедицията, за да провеждат лабораторни експерименти на борда на подновения "Швабенланд".

Бележка от автора: Тази експедиция е обект на увлекателния роман на Уилиям Дийтрих, наречен "Леден Райх" ("Ice Reich") от 1998г. Тезата на Дийтрих е, че германците се стремели към непознати микробиални и бактериологични форми на живот, които били замръзнали в леда и които можело да се трансформират в биологични оръжия.

Германците избрали региона от Антарктида, познат като Земята на царица Мауд, зона от континента, заявена от Дания. В безочливо незачитане на международното право, нацистите прелетели над цялата зона, пускайки от небето хиляди малки знаменца със свастики с шипове на дръжките, които се забивали в леда, и завзели местността в името на Германия, преименувайки района Нова Швабия. Но те направили повече от простото летене и пускане на знаменца.

Германските пилоти изчерпателно фотографирали целия район, и докладвали за планински вериги, достигащи над 3600 м надморска височина, камеисти зъбери, издигащи се над полетата от лед. Но най-удивителното е, че както се твърди, те открили езерца, незасегнати от леда, нагрявани геотермално, в които растяли всякакви неизвестни видове водорасли. Те също така открили южния нос на разлома, спускащ се от Нова Зеландия, през нова Швабия и нагоре в Атлантическия океан, известната Атлантическа "канавка". Германците заключили, че подобни черти биха могли да говорят за наличието на каменисти пещери на континента, геотермално нагрявани, съвършеното място за скрита база в най-изолираната, най-безлюдната и най-недостъпната пустош.

Най-интригуващото е, че учените на борда на "Швабенланд" не си губели времето, а анализирали потенциалните източници на храна на континента:

Императорски пингвини били уловени за връщане и изучаване в Германия. Моржове били отстреляни и дисектирани. Телата им били изследвани за мазнини, протеини, витамини и друго хранително съдържание. Биологическите открития, направени по време на експедицията, щели да ангажират университетските учени месеци наред, но целта на този фокус била секретна. Известно е, че германските диетици били упълномощени да приготвят вкусни и хранителни ястия, използвайки единствено това, което се намирало на Антарктида.

Ясно е, че ако тези твърдения са истина, в такъв случай германците се подготвяли за относително мащабно и постоянно присъствие на континента.

След това, чрез поемане на зиг-закащ курс между Африка и Южна Америка - което само по себе си е една от интригуващите мистерии на експедицията - "Швабенланд" се върнал в Германия, достигайки пристанище на 10 април 1939г. Гьоринг удостоил членовете на експедицията с писмени медали и почести. След това, всяко последващо споменаване на експедицията в Германия - или коя да е друга преса - секнало.




Външната граница и обратния път на Новошвабската експедиция до Антарктида




Почетният медал на Гьоринг за Антарктическата експедиция



И така, какво имаме до този момент?

- Твърдения на германските писатели с известни или предполагаеми нацитки симпатии за продължаващо нацистко присъствие на Антарктическия континент по време и след войната;

- Действително подозрителна активност на U-лодки в Южния Атлантик в края на войната;

- Твърдения на германски изследвания, които може да не са имали друга цел, освен установяването на постоянно германско присъствие на континента;

- Твърдения за открити малки термално затопляни езера с неизвестни видове водорасли във вътрешността на континента;

- Твърдения на Гранд-Адмирал Дониц, че флота на U-лодките бил замесен в построяването на тайна база далеч от Райха, която база била заобиколена от "вечен лед";

- Твърдения за една последна морска битка в Атлантическия океан точно преди Германската капитулация, като нещата се развили учудващо катастрофално за Съюзниците;

- Действително следвоенно пътешествие на американските военни до континента в първите две години след войната, с малки придружаващи репортерски контингенти, експедиция, екипирана за осем месеца, която продължила само осем седмици; и накрая,

- Действителен вестникарски доклад за това, че Адмирал Бърд се е опитал да предупреди Америка за военна заплаха от "вражески летателни апарати", летящи от полюс до полюс с огромна скорост.


Всичко това явно намеква като минимум, че нещо се е случвало в Антарктида, и че якой в ъв федералното правителство на САЩ бил доста обезпокоен от това.

Наистина, когато САЩ се върнали на Антарктида 12 години по-късно, те отново го направили силово, но този път с ядрена сила, и още отново под прикритието на "международна кооперативна мисия" - международния научен проект "Интернационална Геофизична Година 1957-1958". Това означава, че ако наистина е имало германци в тайна база някъде на този замръзнал континент, те са разполагали с около 12 години да правят каквото са правели. В контекста на Нацистката легенда, предполага се, че те усърдно са усъвършенствали странните си военновременни изследвания. Във всеки случай, както Хенри Стивънс посочва, този период, от 1947 до 1957-58г, всъщност е "Златният век" на летящите чинии, обхващащ свидетелствата на Кенет Арнолд, така-наречената катастрофа в Розуел и присвояването й, до известното "жужене" на НЛО-та над столицата Вашингтон и над Белия дом, които изнервили дори невъзмутимия Хенри Труман. Прословутото свидетелство над Вашингтон през 1952г предизвикало нервната и неубедителна прес-конференция на Петнагона - единствената пресконференция в историята, която генерал от Пентагона някога е давал - по въпроса за НЛО-тата.

Бележка от автора: Стивънс спекулира и по отношение на възможната мотивация за прелитанията на НЛО-тата над чувствителни зони като столицата Вашингтон: "Дали това прелитане е било в отговор на прелитането на Бърд над германската база в Антарктида и дали е целяло да покаже на американците, че нямат никакъв контрол над собственото си въздушно пространство?" (стр. 55) Стивънс не предоставя доказателство за тази спекулация. Аз предлагам моята лична спекулация относно подобен сценарий във връзка с изледването ми на документите за Majic-12 и злополуката в Розуел в Глава 16. Но ако предположим, че Стивънс е прав, в името на аргументацията, то в такъв случай прелитанията на нацистките летящи чинии над американската столица толкова дълго след края войната със сигурност би разтърсило апарата на националната сигурност на САЩ, много повече, отколкото ако тези прелитания биха били очевидно извънземни такива, и отговорът на това би бил спускането на правителствения капак над изследването на този феномен, точно както се е случило, тъй като ако това е вярно, предполагаемо победеният враг въобще не бил победен.

Под прикритието на "Геофизичната година", САЩ отново изпратили флотска мисия до Антарктида. Употребата на военна сила - включително и атомни оръжия! - била "приклита" с нелепата история, че САЩ и СССР, в някакъв рядък момент на ядрено коопериране по време на пика на Студената война, се били интересували каква част от континента можело да се "възстанови", като се нагрее с ядрени експлозии! И следователно, било нужно да се били детонирали няколко малки ядрени "устройства" над континента, за да се затопли и стопи леда, за да се докаже практичността на концепцията! Както Стивънс остроумно отбелязва за читателите си, "Вие вече знаете точно къде в Антарктида планирали да взривят тези атомни бомби". Така, три бомби били детонирани на височина приблизително 500 км над целта, една на 27 август 1958г, една на 30 август 1958г, и трета на 6 септември 1958г.

Бележка от автора: Стивънс също отбелязва, че тези взривове може да имат нещо общо с "озоновата дупка" над Южния полюс и нежеланието на правителството на САЩ да обсъждат идеята или събитието, което може да я е създало. Освен това, може би е възможно да са били взривени по една атомна бомба от всяка от тогавашните световни ядрени сили, САЩ, СССР и Великобритания.


Английски социализъм, Джордж Оруел, "1984"

Ако тези взривове наистина са били предназначени за употреба срещу действителна цел, тогава защо толкова високо? Стивънс хипотезира, че те са целяли да неутрализират германската техника в региона чрез силния електромагнитен пулс, която се поражда от ядрената детонация.

Въпреки че това е възможно обяснение, ако намерението е било да се акупира предполагаемата база чрез наземен щурм или щурмове във времевия прозорец на взривовете, не е известно такъв контингент да е придружавал малката армада разрушители, двата ескортиращи разрушителя, и малкия самолетоносач. Само че, както ще видим след малко, това обяснение все пак има някаква тежест във връзка с твърденията със способностите на германските бази на другия полюс. При атомните детонации на експедицията "Геофизична Година" през 1958г, предполагаемата германска база на Антарктическия континент заглъхва, като се предполага, че самите германци постепенно са се евакуирали във времевия отрязък между експедицията на Бърд и финалния нокаут в посока по-гостоприемния климат на Южна Америка. Там случаят с Нацисткото оцеляване и продължилите изследвания се задълбочава много повече. но преди да разгледаме този въпрос, трябва да изследваме твърденията за германска активност на другия полюс.



« Последна редакция: Юли 10, 2017, 02:13:56 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
В. Шпицберген, Гренландия и Арктическа Канада: другият мит за Нацисткото оцеляване


Западните Съюзници, руснаците и германците, всички в голяма степен разчитали на прогнозите за времето, за да планират и изпълнят кампаниите си и за тази цел точното до минута прогнозиране на арктическите условия било жизнено важно. Поради това, не било учудващо човек да открие, че особено германците държали добре да екипират командосите си - обикновено от Вафен SS - за да оперират независимо на остров Шпицберген северно от Новрегия, в Гренландия и в Антарктическа Канада. Тези екипи били превозени до операционните им зони с U-лодки. Особено на Шпицберен явно е имало редовна размяна на ответни действия между германците и англичаните, като командосите на всяка страна са се опитвали да разрушат метеорологичните станции и радио-станциите на другата страна. При еди нтакъв случай, може би най-известния, германският боен кораб "Тирпиц", сестрински кораб на "Бисмарк", отплавал за мястото на острова, където функционирала една такава британска станция, приравнил тежките си 38-калиброви оръдия с нея, и бързо я изравнил със земята, без съмнение за шок и изненада на британския персонал. Според други твърдения е имало тайна германска метеорологична и радио станция във Франц Джоузеф Ланд - островите на север от Финландия и Съветския Съюз.



Станцията "Кренкел" (Krenkel) (Франц Джоузеф Ланд, Русия)



Заседнал над великата Сиберска пустош, Франц Джоузеф Ланд е толкова болезнено откъснат, че почти никой не е чувал за него. Отделен от Русия с широки ръкави от ледено море, архипелагът е брутално студен и абсолютно безлюден. През годината летните температури не се покачват над мъничките 2.1 градуса Целзий. През зимата, температурата се гмурка до ужасяващите -44 С. В най-северната част на тази изолирана скална буца, отделена дори от останалата част от Франц Джоузеф Ланд, се намира станцията Кренкел.


Някога дом на стотици и простираща се на много хектари, станция Кренкел сега е изоставена, въпреки че мъничък брой персонал все още работят в шепа сгради. Като цяло, обаче, станцията е оставена на милостта на елементите. Счупени дървени бараки седят тихи и празни, чакащи да се сринат под тежестта на следващия снеговалеж. Разбит товарен самолет се превръща в прах на ръба на океана. Пейзажът е смесица от кал, изгнила техника и пробити петролни варели.


Ефектът е сразяващ, опияняващ. Да гледаш руините на Кренкел е като да гледаш края на света; едно бъдеще, в което всяка надежда е отмита от океана, а миналото е оставено да ръждяса.

10 изоставени метеорологични станции и инсталации по света




Само че, заедно с твърденията за германски бази на Гренландия, отново навлизаме в полетата на сюреалистичното. Твърди се, че тези бази били сравнително големи, както и контингента германци, които ги оперирали. въпреки че били известни на гренландците и на американските сили, повечето усилия да бъдат открити се проваляли. Един следвоенен германски източник говори чак за три независими бойни групи на SS (Kamfgruppen), действащи на Гренландия под кодовото име Тулекампфгрупен (Бойни групи Туле). Още веднъж стават явни окултните интереси на Третия Райх.

Както може да се предвиди, тези "Бойни групи Туле" стават обект на друга серия от легенди за оцеляване, защото бивши офицери от SS били докладвали, че са видели U-лодки, пълни с товар, маркиран "Туле 1 К" и тези лодки отплавали от Германия в последните дни на войната. Заклети от SS да пазят тайна, "явно е, че "Туле 1 К" е "Туле Кампфгрупе 1" и че тези лодки не са имали намерение да се предават; и че все още имало мисия за изпълнение." Американзите, както се разказва в историята, не успели да локализират въпросните бази заради две причини: зоната била твърде обширна, и базите били "като германските укрепления, построени в Нова Швабия... в тунели дълбоко под ледените гледчери (предполага се, че са навлизали в самите скали) и че били прокопани на дължина 2000 м". Това твърдение със сигурност е неправдоподобно, тъй като транспортирането на сложна миньорска и копачна техника, да не говорим за достатъчно експлозив, за такава цел и то с U-лодки би било огромно предприятие, такова, че би било доста отвъд трудовите възможности на малките SS бойни групи.

Бележка от автора: Вземете предвид факта, че огромните подземни фабрики в Германия били построени в рамките на няколко месеца от хиляди роби-работници, работещи нон-стоп 24 часа с най-добрата съществуваща миньорска и тунелираща технология.

Но с това не се изчерпва сюреалистичния аспект на историята. В случай, че базите били разкрити, предполага се че за защитата си разчитали на екзотични електромагнитни оръжия, едно от които имало къс обхват, но можело да направи така, че запалителната система на самолетните двигатели напълно да пропадне.

След войната, "Vienna Wiener Montag" (вестник, бел.прев) публикувал статия в изданието си от 29 декември 1947г, че ескимоси били докладвали на американските власти, че били забелязали SS бойна група в пълен състав от 150 човека.

Бележка от автора: Както казах, цифра от 150 е реалистична за бойна група, но е доста под нужната работна ръка за построяването на такива големи бази.

Освен тези твърдения за големи бази и бойни групи и екзотично въоръжение, съществува и подобно показание, циркулирано от отявлено про-нацисткия писател Вилхелм Ландинг в романа му от 1971г "Gotzen gegen Thule", роман който той нарича "пълен с действителности" (voller Wirklichkeiten), в него се говори за голяма германска база в Канадския Арктик, близо до магнитния Северен полюс. Тази база, както той казва, била обслужвана от германските военни чрез специални самолети за големи разстояния и, разбира се, летящи чинии! Сякаш това не е достатъчно, Ландинг поддържа тезата, че тези въздушни съдове не били екипирани с нормални картечници и оръдия, ами използвали Metallstrahl, на практика електромагнитна картечница за метални муниции (или гаусова картечница, бел.прев), която изстрелвала мънички топчета с огромна скорост, един вид хипер-бърза пушка, която с лекота щяла да разкъса на парчета всеки самолет на Алианса, и можела да направи това на голямо разстояние.

Всички тези твърдения биха продължили да бъдат просто фантастика, ако не беше откритието на американския уфолог Уилям Лайн (William Lyne) - като той самият определено е извън "мейнстрийма" на уфологичното общество - откритието му представлява част от германска техническа екипировка, която, съвсем буквално, купил от магазин за втора употреба в Уайт Сандс, Ню Мексико!

Бележка от автора: Лайн е авторът на една доста необикновена уфологична книга - а уфологията е поле, в което необичайното изглежда е нещо като норма - наречена "Космически извънземни от Пентагона" (Space Aliens from the Pentagon), основната й тема е непоколебимото му и настоятелно твърдение, че НЛО-тата са изцяло земни и направени от човешка ръка, и се употребяват за прокарването на изфабрикуван "извънземен сценарий", част от цяла кампания психологически операции. Лайн, въпреки честите невероятни аспекти на книгата си, беше, плюс Стивънс, един от малкото уфолози, който погледна със сериозно око на мита за нацисткия произход на НЛО-тата точно преди написването на книгата "В преследване на Енергията от нулевото пространство" на Ник Куук.

Необичайното на тази техника била не само централната кръгова свастика - ясна индикация за окултното Тулегезелшафт (общество Туле), защото именно тази версия на свастиката била на емблемата, но също и обозначението й като Peiltochterkompass, "дъщерен компас". Изследвайки по-задълбочено този инструмент, Лайн заключил, че това не било обикновен компас, защото изглеждало, че не работи на принципа на никакви магнитни средства, което може да обясни как така се е озовало в Уайт Сандс, Ню Мексико! Лайн и мистериозният му компас дори станали обект на една статия в местен американски вестник.

Защо находката на Лайн е толкова важна по въпроса за твърденията за нацистки бази в Канадския Арктик, които били снабдявани чрез самолети за дълги полети?

Много просто.

Ако въобще някога е имало някаква истина в твърденията за германски бази в тези гъсто заселени райони, тогава нормалните магнитни компаси на практика биха били безполезни с цел навигация в местността, тъй като стандартните компаси са пословично неточни на полярните региони, където слънчевата енергия каскадно се влива в Земята, причинявайки локални смущения в магнитното поле. Следователно, трябвало е да се открие някакъв друг метод за безопасна навигация на летящите съдове. Ландинг твърди, че това се било извършвало чрез компас, който ориентирал себе си към слънцето, отчитайки поляризираната светлина, вместо магнитните полеви линии. Лайн следователно явно е открил някаква версия на този компас в област от Америка, известна с изследователските си лаборатории, около 20 години след появата на първите сюреалистични твърдения на Ландинг!




Бел.прев: Компасът на пирата Джак Спароу от филма "Карибски пирати", който не сочи север. В сюжета на игралния филм, компасът сочи към онова, което човек най-силно желае в дадения момент.
Възможно ли е действително да съществува такава техника, която да засича вид поляризирана енергия, свързана с човешките желания? Псиониката може да е един от кандидатите за възможен отговор.



Но според Ландинг има дори повече за обмисляне, защото както той твърди, германската база в Канадския Арктик активно изследвала и разработвала така-наречените "устройства за свободна енергия", устройства, които извличали така-наречената "енергия от нулевото пространство" в квантовата механика. В тази връзка, тези изследвания както се твърди били провеждани под покровителството на SS Entwicklungstelle IV, или SS "Инсталация за разработване IV", едно тяло, ако е съществувало въобще, което би попадало под целевата мисия и юрисдикция на Камлеровите SS Сондеркомандоси, защото те отговаряли за "изследванията, чрез които Германия да стане независима от външни енергийни източници".




6 януари 1994г Албакъркското списание "Север", статия посветена на Уилиям Лайн и неговия мистериозен нацистки компас.



Така, с фантастичните твърдения на Ландинг, се връщаме в пълен кръг отново до екзотичните източници на енергия, технологиите, окулта, и извършваните от SS на нацистка Германия изследвания. Следователно, преди да продължим да изследваме по-правдоподобни версии на Нацисткото оцеляване в следващата глава, заслужава си да обобщим събраните твърдения и доказателства от тази и от предните глави:

(1) Факт: Германците предприели експедиция до Антарктида, чиято скрита цел очевидно е имала военен характер, защото не можем да си представим човек като Райхсмаршал Гьоринг да спонсорира експедиция с каквато и да е друга цел;

(2) Факт: САЩ в два отделни случая през дълтгия диапазон от 11-12 години предприели две големи военни експедиции до този континент, едната под подходящото алиби на картографирането (експедицията на Бърд от 1947г, операция Хайджъмп), и другата под алибито на Геофизична Година 1957-58 (да изследва ефектите на ядрените взривове върху Антарктическия клемат!);

(3) Факт: Адмирал Бърд, водачът на първата американска експедиция, бил записан в един южно-американски вестник, предупреждавайки за "вражески" летателни апарати, способни с лекота да нарушат американското въздушно пространство, и да летят от единия полюс до другия с невероятна скорост;

(4) Факт: Германския флот демонстрирал голям интерес към идеите за "свободна енергия" на Ханс Колер, с привидната цел да изработят средство за тяга при подводниците, което да позволи на германските U-лодки да останат потопени горе-долу вечно;

(5) Факт: Дневниците на Адмирал Бърд и записките му от експедицията са все още засекретени;

(6) Факт: Изобретенията на Колер били строго засекретени от германския флот, а по-късно и от британците, които ги разсекретили повече от 30 години след края на войната;

(7) Факт: Германците явно също така били разработили софистициран компас за евентуална употреба от летателните апарати в полярните региони, както и от евентуално по-неконвенционалните летателни апарати;

(8) Факт: Времето, през което се твърди че е съществувала германската антарктическа база съвпада със "златния век" на НЛО, от наблюденията на Арнолд, през Розуелската катастрофа, до и отвъд голямото прелитане над столицата Вашингтон през 50те години;

(9) Факт: SS генерал доктор инженер Ханс Камлер бил придобил тотален контрол над всички тайни военни изследвания в Третия Райх в края на войната, позиция, която би го посветила в изследванията на германския фолот;

(10) Факт: От движенията на дивизиите Генерал Патън в заключителните дни на Европейската война е явно, че тайната SS империя от тайни оръжия на Камлер е била нарочната и принципна цел на тези военни операции;

(11) Твърдение: Гранд Адмирал Дониц в повече от един случай намеква за ролята на германската флотилия от U-лодки в построяването на тайни бази в полярните региони;

(12) Твърдение: Нези бази били обслужвани от SS войски, и предполага се и от техници, извършващи продължаващи изследвания в "енергията от нулевото пространство" или "свободната енергия";

(13) Твърдение: Въпросното изследване попадало под SS тяло, наречено S-IV, като си спомняме Камлеровата S-III, кратко спомената в Част Първа;

(14) Твърдение: Тези бази се казва че били отбранявани с екзотични видове оръжия, включително електромагнитни "картечници" и устройства, които можели да се намесят във и да извадят от строя стандартните електрически запалителни системи на двигателите;

(15) Твърдение (от първа част): Имало тайни SS екипи, работещи върху "област от физиката", която била дори още по-екзотична от ядрената и термоядрената енергия;

(16) Твърдение: Има връзка с нацистките окултни интереси в полярните региони чрез мита "Туле", пред-военното окултно Общество Туле (Thulegesellschaft);

(17) Факт: Най-високите нива на SS били посветени в окултния вътрешен кръг на Химлер в замъка Вевелсбург, от което е вероятно и самият Камлер да е бил такъв посветен;

(18) Факт: Изпитателният тест на германска атомна бомба през 1944г на остров Рюген бил извършен на място, което си има своя собствена окултна предистория и значителност за пред-военния германски, и много окултен, Орден на Новите Тамплиери.




Първият път, когато свастиката била използвана с "арийско" значение, е на 25 декември 1907г, когато самопровъзгласеният Орден на Новите Тамплиери, тайно общество, основано от Ланц фон Лийбенфелс, на събрание в замъка Верфенщайн (Werfenstein) в Австрия, бил представен жълт флаг със свастика и четири хералдически лилии.


Това, което изниква от този списък, е наистина обезпокоително. Ясно е, че от раз може да се направи заключението, че нацистката върхушка са инвестирали значителни ресурси в разследването на всички и всякакви начини за сдобиване с власт, окултни или не, и на всички пътища за сдобиване с нови източници на енергия. И, също толкова ясно е, че нацистката върхушка била склонна да мисли "извън кутията" и била готова да стигне много далече - съвсем буквално - за да изследва тези въпроси. И още нещо изниква от този списък - презаетостта с области от физиката, и области от земното кълбо, почти изцяло пренебрегнати - поне публично - от военновременните Съюзници. Още повече, това което също изниква в обезпокоителен смисъл, е че може би, просто може би, в крайна сметка в мита за оцеляване има нещо, защото едно нещо става ясно от начина, по който са се разиграли събитията през войната, особено по отношение на Антарктида: подобни митове били неизбежно свързани със стремежите за екзотични изследвания, които извършвали германците, и подобни митове изглежда че явно са били скритата мотивация на американските контра-удари.



« Последна редакция: Юли 10, 2017, 02:18:30 am от λ »

Тагове към темата: