Apocryphal Academy

Автор Тема: Хипноза / Регресия / Пътуване във времето  (Прочетена 727 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Всеки човек в различен период /от живота си/ си е задавал въпроси свързани с миналите си животи. Регресията е начин да получим отговор на тях.
 
Обикновено хипнозата  се води от специалист / хипнотерапевт/ ако държите да платите на някой :)/, но не е задължително. Съществуват много заблуди,  че е сън, безпаметно състояние, че губим контрол, доминиране на терапевта над хипнотизирания и т.н. Може да се определи като състояние на фокусирано внимание, повишена внушаемост и въображение. В случая хипнотерапевтът помага и води хипнотизирания / който не губи контрол над ситуацията в нито секунда от сеанса/.

Хипнозата е древен /научно признат/ метод за въздействие върху чувството на себеувереност, подходящ е за борба със стреса, депресии, фобии и т.н.

Регресията е едно от приложенията на хипнозата /за възстановяване на спомени от минали животи/.

Как протича регресията.

Трябва да се настаним удобно  / може и в легнало положение, но има опасност да заспим/. Стремим се да се отпуснем максимално, може да си представяме как тялото ни натежава, доспива ни се и т.н.  Веднъж стартирали регресията не трябва да си отваряме очите, ако това стане трябва да започнем отначало или да отложим за следващ път.

Регресията минава през наколко стадия. Целта е да излъжем съзнанието да ни пусне в подсъзнанието.

1.След като се отпуснем, продължаваме с най-яркия ни спомен, целта е да си спомним възможно най-много детайли и да виждаме картините със собствените си очи / не отсрани/.

2. Спомняме си най-рания детски спомен който имаме / опитваме си да си спомним  повече неща/ – тук е границата между съзнанието и подсъзнанието.

3.Опитваме се да си спомним какво сме правили на 6 месечна възраст / естествено нямаме такива/, тук идва на помощ въображението, бебе сме, може спокойно да си фантазираме какво правим.

4.Опитваме да си спомним какво сме правили на 2 месечна възраст, подхода е като предишния стадий.

5.Следва ембрионалния стадий – вече сме в утробата на майка си, представяме си какво чувстваме и усещаме, вероятно е тъмно, влажно, топло, спокойно.

6.Представяме си, че ембриона намалява по размер докато излезем и от него.

7. Започваме да виждаме картини – спокойно ги следваме.  Знаем, че сме в хипнотично състояние и сме в безопасност. Може да превъртаме като с дистанционно тези картини / в двете посоки/ и да спираме "дистанционното" на определени моменти. Ако преценим, че сме пропуснали нещо важно може да превъртим в обратната посока. В общи линии това е начина.

Когато решим да прекратим преброяваме до пет и отваряме очи. Ако не го направим рискуваме да ни се спи след това, а не да сме бодри и свежи :).

Моя опит,

Към първата ми регресия подходих скептично, може би и затова ми е и най-успешната  :) След  като премих през основните стадии се появиха картини от някакво руско село, движех се бързо / тичах и съм дете/ около малка дървена къща.. превъртях напред видях Втората световна война – бях обикновен войник, влизането в Берлин...  Москва през 60те и т.н

Чувството дали е истина или сме си измисляли през цялото време не зависи от това дали сами сме си направили регресията или сме се доверили на хипнотерапевт  :)


Пътуване във времето / визирам съзнанието/ е друг начин за изследване на минали животи.

Когато имаме ОИТ е достатъчно да формираме намерение да видим свой предишен живот.  Следва движение с висока скорост и зареждане в нашето тяло / от този живот/   - разликата с обикновения ОИТ е, че нямаме никакви способности / все едно сме в материално тяло/. След това със силата на намерението може да се придвижваме в желаната от нас посока. 

При пътуване във времето за наблюдение на определени събития, процеса е същия, зареждаме се в някакво тяло / не е задължително да е наше/ и виждаме, чуваме, говорим и т.н  чрез него / нямаме характерните способности на ОИТ/.



« Последна редакция: Август 13, 2017, 09:28:45 pm от Веско »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Хипноза / Регресия / Пътуване във времето
« Отговор #1 -: Август 14, 2017, 02:49:02 pm »
Ако някой реши да пробва или пък практикува често, аз бих посъветвал, по време на успешна регресия да се обръща внимание на някаква котва - някаква проверима, историческа информация, която не е била предварително известна (преди регресията).

Ако след това тази котва може да се провери, с исторически веществени доказателства, чак тогава може да се каже, че човек е направил нещо. Без тази сигурност да е налице, не мисля че е добре човек да прави постъпки в живота си и да формира поведението и вярванията си с конкретна насоченост.

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Хипноза / Регресия / Пътуване във времето
« Отговор #2 -: Септември 04, 2017, 11:56:44 am »
Не винаги става това с котвата..
Аз съм се виждала,в някво малко селце от средновековието,ама нямам идея дали е 14 век или 16..
Именно,че се оглеждах за някакъв ориентир,да разбера къде и кога съм,но..ориентир нямаше..Знам,само,че беше Франция,и,че езикът на който говореха,не беше днешния френски..И миришеше ужасно навсякъде,и мръсотия,кал,мизерия..То май-щото бях вцепенена от мизерията,та май само гледах как да се разкарам от там..Но помня,много добре,че се "оглеждах" за нещо което да ми подскаже повече за времето..Безуспешно..


После си мислех,да взема да изуча модата през вековете,та поне по дрехите да се ориентирам за времевия период..
 
Без тази сигурност да е налице, не мисля че е добре човек да прави постъпки в живота си и да формира поведението и вярванията си с конкретна насоченост.


Ми то и да си 1000% сигурен,какво от това?
Да формираш вярвания и поведение на нещо което си бил преди нам си колко време е глупост.То така или иначе,това предишно изживяване,вече те сформирало и е оставило своя отпечатък,така или иначе..

Атос

  • Гост
Re: Хипноза / Регресия / Пътуване във времето
« Отговор #3 -: Септември 05, 2017, 01:53:32 am »
Не винаги става това с котвата..
............................................
Ми то и да си 1000% сигурен,какво от това?
Да формираш вярвания и поведение на нещо което си бил преди нам си колко време е глупост.То така или иначе,това предишно изживяване,вече те сформирало и е оставило своя отпечатък,така или иначе..

Да, така е!
Все пак, това са строго лични и локални преживявания и повечето от тях са запечатани в ранния детски период на развитие, няма как да искаш от едно дете да се "ориентира" в исторически план, абсурдно е!
Давам пример - може да си бил свидетел и на френската революция, но спомените ти да са бягащи и стрелящи хора в пушилката...откъде да знаеш кое историческо събитие се титулува това в наши дни?

Да споделя нещо, което почти не съм правил...
Аз имам съвсем съзнателни спомени от едногодишна възраст! Имам и доста по-ранни, но те са само картинни - просто като запечатани снимки, избледняващи с времето. Родителите ми не ми вярваха, че помня места и жилища, в които са живели, докато бях бебе (абсолютизмът на субективизма), но аз проверих в последствие фактологията - разположение, размер и т.н. на помещения, местности, изложения и т.н. Сега, през днешния си поглед, мога да кажа дали прозорецът е гледал на юг или на изток...
Това, което искам да споделя е един сън...многократно повтарящ се в детството ми. Беше от 3 етапа, понякога ги "изсънувах" всичките, понякога стигах до 2 или само до 1.
Първият етап беше лъч от бяла светлина, доста дебел и стигащ до безкрая! Усещането за безкрайно силна (на ниво звезди) енергия, която притежаваше, пораждаше в мен безумен ужас! Някак си се намирах на метри от него, но силата на ужаса, който пораждаше в мен не подлежи на описание! Никога през живота си не съм изпитвал подобно усещане в реална ситуация (а съм преживял доста).
Вторият етап, беше...някак си, леко в страни от лъча (в ляво и по-надолу), нещо като "огнище", в което има подобие на живи въглени, но са неща много по-мащабни и "живи", някак си с тлеещ "потенциал", който загатва за дремеща, нечувана мощ! Пак ужас...но от друго естество...трудно е за обясняване...
И третият етап (най-странния за мен) - огромна движеща се и преливаща се в себе си маса, подобна на топка флуид, с гъстотата на мед, но с доста по-висока подвижност, с цвят, вариращ от бледо розово, до кафяво, с всичките му ивици от движението при флутоациите. Пак ужас...и пак от различен тип.
Създаваше в мен усещане за нищожност, все едно всеки миг мога да бъда погълнат като прашинка в нея...и над това надделяваше усещането за символа единица (чак след години го проумях), въпреки, че не разполагах с някаква символистична конкретика (нищо изписано някъде).
Сънувал съм този сън години наред, може би през няколко месеца и все по-рядко.
Чак след много време, когато за пръв път навлязох истински в медитативно състояние, усетих въпросното чувство (от третия етап). Този път нямаше страх, само тревожност в началото.
Сега със сигурност знам, че началото ми на медитативно състояние се бележи от това усещане - изпадане в празнота, която е пълна...
Усещах (в медитация) само чувството, не и картинността или някаква образност!
Сага се питам - дали са визуализации на чувства и усещания, които съзнанието ми тогава е приело като шаблон (за да ги наложи в следващия сън) или са някогашен, реален досег с подобни явления?